История 9 клас – 2 учебник

1 – Въведение в съвременността
- 28 септември 1864 – Първият интернационал в Лондон
- 12 април 1961 – Юрий Гагарин – първият човек, напуснал земното кълбо с космически
кораб
- 21 юли 1969 – Нийл Армстронг – първият човек, стъпил на Луната
1. Предизвикателствата на съвременната епоха
a. Съвременност – от 20 век до днес
i. Много успехи и поражения

2 – Блоково обособяване в навечерието на ПСВ

- 7 октомври 1879 – Германия и Австро-Унгария подписват съюзен договор
- 20 май 1882 – Италия се присъединява към съюза
- 1889 – Интерпарламентарен съюз
- Август 1891 – Френско-Руски съюз
- 8 април 1904 – Сърдечно съглашение (Антанта) – Великобритания и Франция
- Юли – август 1907 – Световен конгрес за мир в Лондон
- 24-25 ноември 1912 – конгрес в Базел на Социалистическият интернационал
1. Напрежението в Европа нараства
a. Причини – различни темпове на икономическо развитие (обединена Германия
изпреварва стари империи – повече стомана от Великобритания и надвишава дял в
световно промишлено производство); колониална надпревара (Германия – Африка
и Азия; Великобритания и Франция спорят за Северна Африка; Русия и
Великобритания спорят за Азия)
2. Централните сили – Германия и нейните съюзници
a. Троен съюз
i. Германия и Австро-унгария – договор 1879; Италия се присъединява
ii. Виенски договор 1882 – Троен съюз (Централни сили)
iii. Ото фон Бисмарк изолира Франция
iv. Външна подкрепа при опит за връщане на Елзас и Лотарингия
v. Защита от Франция
vi. Удължават срока от 5 години
vii. Военна помощ при нападение от над 2 велики сили
3. Оформяне на Антантата
a. Френско руски съюз – 1891
i. 1892 – военна конвенция
ii. 1893 – отбранителен съюз
iii. Нямат противоречия
 iv. Страх от Германия
b. Сърдечна Антанта Великобритания и Франция – 1904
i. Урежда колониални спорове за Северна Африка
ii. Великобритания се отказва от изолационизъм (ненамеса в работи на други
държави с икономически национализъм)
iii. Не съдържа задължения за взаимна помощ
4. Антивоенна Европа
a. Интерпарламентарен съюз – 1889
i. Решаване на конфликти с мирни средства
ii. Юли- август 1907 – световен конгрес за мир в Лондон
iii. Русия – толстоизъм – нравствено – социално учение за мир на Лев Толстой
b. Социалистически интернационал
i. Конгрес в Базел 24-25 ноември 1912
1. Социалисти не допускат нова война
2. Жан Жорес (Франция) – борец за мир
a. Масови антивоенни митинги
b. Последна антивоенна реч в Лион на 25 юли 1914
c. Седмица по-късно е застрелян
d. Насилие взема връх над пацифизъм (участници –
противници на войната)
• Вилхелм 2 – последен германски кайзер (император) и крал на Прусия. Баща – Фридрих 2
Хоенцолерн, майка – кралица Виктория. Поема управлението през 1888; 1890 уволнява
Ото фон Бисмарк; световна политика; световна колониална империя – сблъсък с
Великобритания; Революция 1918 го принуждава да абидикира
• Жан Жорес – френски философ и историк, социалист, пацифист; социалистическо
движение; реформи за подобряване на социални отношения; антивоенни прояви; 31 юли
1914 – застрелян от френски националист
• Планът „Шлифен“ – победа на Германия във война на 2 фронта – с Франция и с Русия; 1905
г. От граф Алфред фон Шлифен. Разчита на забавяне на Русия при мобилизация на
армията, за да атакуват бързо Франция; 1914 – модифициран от нов началник на
Генерален щаб Хелмут фон Молтке.

3 – Първата световна война

- 28 юни 1914 – атентат в Сараево; убийство на австроунгарски престолонаследник Франц
Фердинанд
- 28 юли 1914 – Австро – Унгария обявява война на Сърбия
- 23 май 1915 – Италия на страната на Антантата
- 3 март 1918 – Брест-Литовск – мирен договор на Русия и Централните сили
- 3 ноември 1918 – Австро-Унгария подписва примирие в Падуа
- 11 ноември 1918 – Германия подписва примирие в Компиен
1. Началото на войната
a. 2 коалиции – Централни сили и Антантата
 b. 28 юни 1914 – убийство на престолонаследника на Австро-Унгария Франц-
Фердинанд в Сараево (от сърбин Гаврило Принцип)
c. 23 юли Хабсбургска империя – ултиматум към Сърбия
i. Сърбия приема условия и е готова за преговор; германски натиск на 28 юли
и Австро-Унгария обявява война
ii. Русия – мобилизация на 31 юли
iii. 1 август – Германия обявява война на Русия
2. Неуспехът на настъпателната война
a. Германски план „Шлифен“ – главен удар срещу Франция (през неутрална Белгия)
i. Настъпление на германци в Белгия след отказ да стигнат до френската
граница
ii. Великобритания обявява война на Германия – 4 август
iii. 25 август – германски войски атакуват Франция през Белгия
iv. Според Германия руската армия се нуждае от поне месец за подготовка
b. 17 август – руски войски в Източна Прусия
c. Германско командване прехвърля 2 армейски корпуса от Западен на Източен фронт
– спират руско настъпление; провалят поход към Париж
d. Битка при р. Марна (5 септември) – германци са спрени от обединени френско-
британски войски
e. Война за Германия – от настъпателна в позиционна
f. Япония се присъединява към Антантата
i. Германски колонии в Далечния Изток
ii. Чака края на войната
g. Османска империя се присъединява към Централните сили
3. Позиционната война
a. Привличане на нови съюзници
i. Есен 1915 – България към Централните сили
ii. 1917 – Италия, Румъния, Гърция, САЩ към Антантата
b. Пропукан фронт – начало на 1917
i. Заради Февруарска революция в Русия
ii. Германия се надява на победа на Източен фронт
iii. Руско временно правителство поддържа войната
iv. След Октмврийска революция в Русия – преговори за мир
v. Брестки сепаративен договор – 3 март 1918
1. Германска армия започва последно настъпление на Западен фронт
(спряно)
2. Август – Антанта предприема контраатака – германци не устояват
3. Край на войната
4. Капитулация на Централните сили
a. България
i. 29 септември 1918 – пробив на Солунски фронт; примирие и излиза от
войната
b. Османска Империя
 i. Ужасяващи репресии срещу собствено население; геноцид срещу арменци
1915
ii. Не устоява на настъплението на Антантата
iii. 30 октомври 1918 – примирие в Мудрос
iv. Капитулацията предизвиква бунт в армията
c. Австро-Унгария
i. Стремеж за независимост на неавстрийски части на империята
ii. 1916 император Карл Хабсбург – опит за запазване на империята чрез
федерализация (държава от самоуправляващи се части с общо централно
правителство)
iii. 30 октомври 1918 – революция във Виена – обявява република
iv. 3 ноември – капитулация
d. Германия
i. Воюва сама за кратко
ii. Неуспешни опити за промяна на правителството на Макс фон Баден
iii. 3 ноември 1918 – въстание на моряците в Кил
iv. 9 ноември – бунт достига Берлин – Ноемврийска революция
v. 11 ноември 1918 – капитулация; войната приключва
• Хелмут фон Молтке – младши – началник на Генералния щаб на Германия. 1906 – заменя
граф Шлифен и нанася корекции в плана „Шлифен“. Отслабени сили на удар против
Франция, „народна“ война. Намалява германски сили във Франция и изпраща 2 армейски
корпуса от Западен на Източен фронт на 25 август 1914 – войната става позиционна.
• Император Николай 2 Романов – последен император на Русия, цар на Полша, велик княз
на Финландия. Руска империя от 1894 до абдикация след Февруарска революция – 1917.
Много социални и политически кризи, военни неуспехи, тежки условия в армията и
страната. Край на Руската империя. Разстрелян с цялото си семейство юли 1918 в
Екатеринбург.
• 14-те точки на Удроу Уилсън, 8 януари 1918 – 7. Белгия – евакуирана и възстановена; 8.
Цялата френска територия – освободена, а завзети части са възвърнати; 10. Народи в
Австро-Унгария – възможност за автономно развитие; 11. Румъния, Сърбия, Черна гора –
евакуирани, възстановени територии, Сърбия – свободен и сигурен излаз на море; 12.
Турци в ОИ – суверенитет, останалите – автономно развитие; 13. Независима полска
държава

4 – Участие на България в ПСВ

- 6 септември 1915 – договори с Германия и Австро-Унгария
- 14 октомври 1915 – манифест на цар Фердинанд за обявяване на война на Сърбия
- 29 септември 1918 – Солунско примирие
- 27 ноември 1919 – Ньойски мирен договор
1. В търсене на съюзник
a. В началото на ПСВ България живее под знака на националната катастрофа от 1913
b. Правителство на Васил Радославов – неутралитет – докато се изяснят териториални
придобивки
 c. Съглашение предлага Източна Тракия и голяма част от Македония
d. Цар Фердинанд и Васил Радославов – Централни сили
i. Германия предлага цяла Македония
ii. Води успешни военни действия
e. Опозиционни партии клонят към Антантата, други – към неутралитет
f. 6 септември 1915 – договори с Германия и Австро-Унгария; спогодба с Турция
(отстъпва територия по р. Марица)
2. България отново във война
a. 14 октомври 1915 – цар Фердинанд – манифест за война със Сърбия
i. Англия, Русия, Франция – война на България
ii. Българи превземат Вардарска Македония
iii. Изтласкват войски на Съглашението
b. Германия настоява България да спре до границата с неутрална Гърция
c. 1915 – битката на Балканите става позиционна
d. 1916 – Гърция и Румъния към Антантата
e. 1 септември 1916 – България обвява война на Румъния за Южна Добруджа
f. Българи и германци стигат до Букурещ и стигат делтата на Дунав
g. Българска икономика не издържа напрежението
i. Липсват суровини и работна ръка
ii. 1918 – правителството на Радославов е заменено от това на демократа
Александър Малинов
1. Не излизат от войната
iii. 18 септември 1918 – Антанта пробива фронта при Добро поле и
българските части се оттеглят към старите предели
iv. Въстанически отряди към София (недоволство на войниците)
h. Осводождават земеделските водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов
(антивоенна позиция) и ги изпращат при бунтари
i. 27 септември в Радомир – България става република
j. 29 септември в Солун – примирие
k. Българи се оттеглят от Гърция и Сърбия
l. Разбунтували се войници са разбити при южните преградия на София
3. Окупация и политически промени
a. Окупация от френски, английски и италиански войски
b. 3 октомври 1918 – Фердинанд се отказва от престола (Борис 3 заема)
c. Правителство на Малинов подава оставка
d. 1918 – коалиционно правителство с Теодор Теодоров (с партии противници на
присъединяването към Централните сили)
e. Август 1919 – парламентарни избори – земеделци
i. БЗНС – коалиционно правителство с водач Стамболийски
ii. Арестуват министри от правителството на Радославов
iii. Закон за съдене на виновниците за втората национална катастрофа
4. Втората национална катастрофа
a. 27 ноември 1919 – Ньойски мирен договор
 i. Стамболийски е принуден да го подпише без да се обсъдят условията с
българската делегация
ii. Териториални загуби – Сърбия получава Струмица, Босилеград, Цариброд,
села в Трънско и Кулско; Румъния взема Южна Добруджа; Гърция – Западна
Тракия
iii. Наемна българска армия от 30 хил. Души
iv. Репарации 2млрд. И 250 млн. Златни франка
b. дълбока международна изолация
• Тутракан на Дунав след 1913 – в Румъния; силно укрепена крепост; 1916 българи
превземат крепостта; българи, румънци, турци, немци – погребани в общо гробище близо
до Тутракан
• Фердинанд Сакс-Кобург-Готски – немски принц от Виена; 1887 – избран за български княз и
от 22 септември 1908 е цар на България. Принос за бързото развитие на държавата в
началото на управлението си. 1893 – 4 деца с италианска принцеса Мария-Луиза – Борис,
Кирил, Евдокия, Надежда. 2 брак с германска принцеса Елеонора. 1918 – абдикира след
поражение в Първата световна война

6 - Версайско – Вашингтонска система

- 18 януари 1919 – Мирна конференция в Париж на държавите победителки
- 28 юни 1919 – Версайски мирен договор; Германия
- 10 септември 1919 – Сенжерменски мирен договор; Австро-Унгария
- 27 ноември 1919 – Ньойски мирен договор; България
- 20 януари 1920 – ОН започва своята дейност
- 4 юни 1920 – Трианонски мирен договор; Унгария
- 10 август 1920 – Севърски мирен договор; Османска империя
- 12 ноември 1921 – 6 февруари 1922 – Вашингтонска конференция
1. Парижка мирна конференция
a. 27 държави победителки и 5 победени
b. Основни победителки – САЩ, Италия, Великобритания, Франция, Япония
i. САЩ – най- добра позиция; няма териториални интереси; президент Удроу
Уилсън – демократична програма за справедлив следвоенен ред
ii. Великобритания – постига целите си – Германия е разбита и икономиката и
е в руини
iii. Франция – иска Германия да плати за възстановяването на икономиката
iv. Италия – не се надява на особени придобивки
v. Япония – иска да получи окончателно германските колонии
c. Мирна конференция в Париж – 18 януари 1919
i. Без победени държави
ii. Президент на САЩ Удроу Уилсън; премиери – Великобритания – Дейвид
Лойд Джордж, Франция – Жорж Клемансо, Италия – Виторио Орландо
1. Уилсън – пръв по право заради своите „14 точки“ (споразумения за
примирие)
 iii. Обсъжда условията на мира, репарациите, колониите, границите на новите
държави и създаването на световна организация за мир
iv. Нова политическа карта на Европа
2. Мирните договори
a. Версайски договор – 28 юни 1919
i. Германия
ii. Губи Елзас и Лотарингия (за Франция)
iii. Полша получава територии на изток
iv. 100 хил. Доброволци в армията – лишени от тежка артилерия, авиация,
подводен флот
v. Губи всички колонии
vi. 132 милиарда златни марки – репарации
vii. Вина за войната
b. Сенжерменски договор – 10 септември 1919
i. Австро-Унгария
ii. Разпада се на Австрия, Унгария и Чехословакия
iii. Австрия – територия 84 хиляди кв. Км. И население 6,7 милиона души
c. Ньойски договор – 27 ноември 1919
i. България
d. Трианонски договор – 4 юни 1920
i. Унгария
ii. Губи Трансилвания, Банат, Словакия, Карпатска Украйна, Хърватия,
Бурленград
iii. Милиони унгарци извън държавата
e. Севърски договор – 10 август 1920
i. Османска империя
ii. Лишава се от всички нетурски територии
iii. Не влиза в сила заради революцията в армията
f. Мирните договори се разминават със справедливите обещания; победените са
наказани; несправедливост в Европа
g. ОН – Организация на народите
i. Президент Уилсън
ii. 14 февруари 1919 – готов устав
iii. Без победени държави
iv. Дейността започва на 20 януари 1920
v. 42 държави, всяка с по 1 глас
vi. Най-важни въпроси – Съвет на ОН
1. 5 постоянни заседаващи – САЩ, Великобритания, Франция, Италия,
Япония
2. 4 редуващи се страни
vii. Оперативен орган – Секретариат в Женева
3. Вашингтонската конференция
a. В Париж неевропейските проблеми остават на заден план
 b. Япония – владее полуостров Шандун, пристанище Циндао, Южна Манджурия,
китайска търговия (германски колонии) – недоволство на САЩ
c. САЩ иска вляние в Азия и Тихия океан
d. 12 ноември 1921 – свикана
i. 9 държави с интереси в Далечния Изток
ii. САЩ, Япония, Китай (икономическо развитие) , Великобритания, Франция,
Белгия, Холандия, Италия, Португалия
e. Уорън Хардинг – нов американски президент
i. Запазване на мира след намаляване на въораженията
ii. Органичено присъствие на Япония в Китай
iii. Великобритания да се откаже от господство по море
iv. САЩ – свобода за проникване в Азия и Тихоокеански регион
v. 3 договора – на 4те, 5те и 9те държави
1. Ограничено влияние на Великобритания и Япония
2. Водещи позиции на САЩ
• Жорж Клемансо – френски министър – председател – „Тигър“. Политик, привърженик на
сближение с Великобритания – германска опасност. Влиза в конфликт с Удроу Уилсън на
парижката конференция за германския въпрос. 1920 – губи изборите.
• Дейвид Лойд Джордж – британски държавник, премиер 1916- 1922; силен лидер по време
на Първата световна война. Води британска делегация на Парижката конференция и се
опитва да балансира антигерманските настроения на Клемансо и идеалистичните идеи на
американския президент Уилсън.
• Удроу Уилсън – президент на САЩ от демократическата партия. 6 април 1917 – обявява
война на Германия. Мирна програма от 14 точки – обещава светът да стане сигурен за
демокрацията. 14 точки – мирни договори; Уилсън – Нобелова награда за мир 1919.
Основна роля при създаване на ОН, но не успява да убеди американския конгрес да
ратифицира (да се утвърди даден акт, най- често чрез гласуване на парламент) и САЩ
остава извън ОН.
• Мандатната система – след Първата световна война великите сили губят своите колонии.
ОН – решение на съдбата на колониите. Колониите не могат да се обявят за независими –
неспособни да се самоуправляват при трудните условия на съвременния свят. Мандати за
управление на недоразвитите територии – Великобритания, Франция, Япония, Белгия.
Мандатна система – попечителстване над народите и цивилизоване и подготовка за
самостоятелност от името на ОН.

Международните отношения след Първата световна

война

- 10 април – 19 май 1922 – конференция в Генуа

- 16 април 1922 – договор между Германия и Русия в Рапало
- 16 юли – 16 август 1924 – икономическа конференция в Лондон
- 5 – 16 октомври 1925 – конференция в Локарно
- 16 октомври 1925 – подписан е Рейнският гаранционен пакт
- 27 август 1928 – подписан е пактът „Бриан – Келог“
1. Трудното начало на следвоенните отношения
a. Основна грижа – защита на новия ред
i. Мирни договори – посрещнати с недоволство
ii. Много нови източноевропейски държави
iii. САЩ отхвърлят устава на ОН
b. 1919 Париж – определят се условията за мир
i. Грижа за собствени интереси вместо създаване на стабилни отношения
ii. Реваншизъм – нова война след претърпяно поражение; заражда се в някои
от победените държави
c. Русия – 1922 – болшевистка
i. Април 1922 – конференция в Генуа – по руски дълг
1. 34 държави
2. Трудни преговори
3. Николай Чичерин (съветски комисар по външните работи) –
съгласен Съвестска Русия да върне дълговете си, ако е призната и
има кредити за възстановяване
4. Западни държави искат връщане и на национализираните
предприятия и ликвидиране на държавния монопол върху
външната търговия
5. Неуспех на конференцията
d. Двустранен договор в Рапало (победена Германия и болшевистка Русия) –
възстрановени отношения, отказване от взаимни претенции, икономическа помощ
2. Оформяне на нов европейски ред
a. Нужда от нов стабилен международен ред
b. Най-активна – Франция
i. Нови съюзници срещу Германия – Полша и Чехословакия
ii. Създава Малка антанта – Чехословакия, Румъния, Югославия
iii. Държави срещу германско-съветски съюз в Рапало – „санитарен“ кордон
срещу болшевистка зараза
c. Великобритания – отново за най-добра позиция – наблюдава отстрани и избира
кого и кога да подкрепи
3. Рурската криза и нейните последици
a. 11 януари 1923 – Германия отказва да плати годишна репарационна вноска
b. Франция и Белгия окупират Рурска област (въглища и стомана за германска
промишленост)
c. Германия – пасивна съпротива
d. Юли – август 1924 – конференция в Лондон
i. План за стабилизиране на германска икономика – „Доус“ (Дауес)
ii. Заем от 800 млн долара (основно от САЩ)
iii. Нов график за репарации
 e. 5 октомври 1925
i. Преговори в Локарно – Великобритания, Италия, Франция, Белгия,
Германия
ii. 16 октомври – Рейнски гаранционен пакт – западна граница на Германия по
река Рейн
f. Франция – неуспешно с Чехословакия и Полша
g. Само арбитражни договори на Чехословакия и Полша с Германия
h. Локарнска конференция – победа за Германия – свобода за действие на изток;
дипломатическо поражение за Франция
i. Външен министър на Франция Аристид Бриан и на Германия – Густав Щреземан –
Нобелови награди за мир
4. Пацифизъм
a. Ужаси от война водят до нейната забрана
b. Пакт за осъждане на войната („Бриан-Келог“) – Париж, 27 август 1928 от 15
държави
c. Война – невъзможна
d. Опит за налагане на морални норми в политиката
• Густав Щреземан – германски политик на Ваймарската република, райхсканцлер,
министър на външните работи. Основател и претседател на Народната партия. Заради
преодоляване на Рурския конфликт на конференцията в Локарно получава Нобелова
награда за мир
• Арстид Бриан – премиер на Франция, решава международни спорове след ПСВ, като
външен министър подготвя конференцията в Локарно – Нобелова награда за мир; автор на
пакта „Бриан – Келог“

Франция между двете световни войни

- 11 януари 1923 – начало на Рурски конфликт
- 25 юни 1928 – Закон за девалвация на франка
- 6 февруари 1934 – сблъсъци около Парламента
- 26 април – 3 май 1936 – изборна победа на Народния фронт
- 21 юни 1936 – работна седмица от 40 часа
- 21 юни 1937 – Леон Блум подава оставка
1. Трудното следвоенно начало
a. Франция – обезкървена, изтощена икономика, обезценена валута, поскъпяване на
стоката, намаляване на работната ръка
b. 1919 – в избори побеждава дясната групировка (Националният блок)
c. 1922 – „силният човек“ Паймон Поанкаре – начело на правителството
d. Увеличава разходи, свива администрационни разходи, издейства американски
заем
e. Окупира Рурска област след отказ на Германия да плати годишна репарационна
вноска
f. 1924 – в избори печели лявата групировка (Ляв картел)
 g. Не съставя силно и трайно правителство, но стабилизира икономиката – нараства
производтвото на стомана и електроенергия
h. Успех във външната политика – ликвидация на Рурската криза, нормализиране на
отношенията с Германия, възстановени отношения със СССР
i. 1926 – задълбочаване на финансови проблеми – обезценяване четирикратно на
франка
j. Поанкаре се връща на власт и стабилизира финансите – девалвация (понижаване
на стойността на националната валута)
k. Бюджетно равновесие
l. Промишленост и селско стопанство – възможност за развитие – 1929 техният труд
надвишава довоенния
2. Европейската политика
a. Франция иска да възвърне водещо място в Европа
b. Търси нови съюзници срещу Германия – Полша, Чехословакия, Югославия
c. Малка антанта – цел да запази придобивки от войната
d. Нови държави следват френски модел на парламентаризъм и конституционизъм
e. Франция не успява да накара на Локарнската конференция Великобритания и
Италия да гарантират граници на източноевропейските и съюзнички
3. Икономическата криза
a. Голямата депресия – световна икономическа криза 1929 – 1933
i. 1930 – съкратено производство с 30%
ii. 1935 – 2 млн безработни
iii. Съкратена наполовина външна търговия
iv. Честа смяна на правителства – 8 между 1929 и 1932
v. Подкрепа за радикални политически сили
vi. Афера „Стависки“ – корупция в правителствени кръгове
vii. Десни организации – ветерани от ПСВ – Огнени кръстове, Л‘Аксион
франсез, Военни кръгове, Лъч, Патриотична младеж
1. 6 февруари 1934 – атакуват парламента след клетва на лявото
правителство на Едуар Даладие
2. Протестиращи не превземат парламента
3. 9 февруари – „антифашистки сбор“ на комунистите
4. 12 февруари – 2 леви партии провеждат обща стачка
4. Народният Фронт
a.