Тема 2. Международни отношения ( 1922 – 1931 г.

В следвоенния период вниманието на победителите от Антантата се

концентрира в три значими проблема: запазване съотношението на
силите, утвърдено през 1919 г. , победена Германия и Русия. От края на
войната и особено след Парижката мирна конференция експерти от
Великобритания, Франция, Италия и Белгия обсъждат икономическите
потребности на континента. Още в края на 1921 г. те изработват документ,
препоръчващ на съответните правителства да предприемат стъпки към
разрешаването на проблемите за икономическото възстановяване на
Европа. Върховният съвет на съюзниците решава да свика международна
конференция на европейските страни с участието на победителите и на
Русия, Германия, Австрия и България.
Първо се организира предварителна конфренция в Кан. Конференцията
приема концепцията на британския премиер за участието на Русия в Генуа.
В Кан се формулират и предварителните изисквания за възстановяване
на Русия:
неприкосновенност на чуждестранния капитал , признаване на
всички държавни дългове и задължения; сключени или
предстоящи; създаване на благоприятни условия за търговия,
въздържане от враздебна пропаганда;
Друга важна среща се осъществява в Рига , където се провежда
конференция на представители на РСФСР, Латвия, Естония и Полша,
и наблюдатели от Финландия. Участниците съгласуват своите позиции за
предстоящата конференция в Генуа. Те поемат задължението взаимно да
защитават интересите си.
Конференцията в Генуа се открива на 10 април 1922 г. В нея
участват делегации от 34 държави. Конференцията се председателства
от италианския министър – председател Факта. Делегацията на РСФСР
провежда срещи с делегациите на Англия, Франция, Италия , Белгия в
британската резиденция вила „ Албертис“ .
В тази обстановка, по иницитивата на съветската страна, на 16 април
1922г. делегациите на РСФРС и Германия подписват т.нар. Рапалски
договор (под името на предградието на Генуа , в което се намира
резиденцията на руската делегация). Договорът утвърждава принципите
на взаимното признание и на взаимната изгода. Рапалския договор
представя на Германия правото да ползва целия руски пазар и да реализира
своята промишлена продукция, а на Русия - правото да изнася суровини и
да ползва техническата помощ на германските специалисти. По силата на
договора и неговите военни клаузи обаче германската страна получава
възможността да строи самолети във Фили край Москва и да ползва
тренировъчен център за летци в Липецк. В Русия се изграждат центрове за
подготовката на немски офицери и танкове и авиационни центрове.
Военното сътрудничество предвижда наблюдение и участие в съвместни
учения. Формулираните в договора военни клаузи предизвикват преди
всичко сред френските дипломати, които сезират нарушение на Версайския
мирен договор. Русия обаче няма пряко отношение към този договор, а
Германия се възползва от това .
Преговорите се отлагат за лятото на 1922 г. Заседанията на
конференцията се отлагат за следващата година в Хага. Конференцията
фактически се проваля, но тя заема особено място в историята на
следвоенните международни отношения.
През ноември 1922 г. в Лозана (Швейцария) се открива мирна
конференция за изработване на нов мирен договор с Турция. На
конференцията присъстват делегации от Великобритания, Франция,
Италия, Гърция, Румъния, България и Турция. САЩ изпращат в
Лозана наблюдатели.
Искания на Турция --- Остри разногласия на конференцията предизвиква и
въпросът за капитулациите и финансовите ангажименти на Турция.
Турската делегация, водена от Исмет Иньоню, пледира за смяна на режима
на капитулациите, както и на финансовия контрол на великите държави над
Турция. Турците поставят и въпроса за връщането на Мосул (богат район
на петрол на границата с Ирак).
Със смяната на правителството в Германия и формирането на
десноцентристкото правителство на Куно през ноември 1922 г. се
осъществява поврат в т.нар. „политика на изпълнение“ на
репарационните задължения, провеждана от външния министър
Ратенау.
В съотношението на силите започват да настъпват промени, преди
всичко в Съветска Русия. На 31 декември 1922 г. четири съветски
републики ( Руска федеративна, Белоруска, Украинска и Закавказка в
състав Грузия, Азербейджан и Армения) подписват договор за
образуване на Съюз на съветските социалистически републики –
СССР. Печата на СССР води политика на антикапиталистическа
пропаганда. Това предизвиква отрицателни реакции:
- военни демонстрации на сила в близост до границите на СССР;
- убийства на съветски дипломати;
- нападения на съветски представителства;
На 8 май 1923 г. британският външен министър лорд Кързън изпраща
ултиматум до съветското правителство, с който протестира срещу
революционната пропаганда на съветската държава в Иран, Индия,
Афганистан, злепоставяща Великобритания. Правителството на СССР
отхвърлило ултиматума. В началото на 1924 г. във Великобритания се
повеждат предсрочни избори, в които печели Лейбаристката партия. През
същата година лейбаристкото правителство на М. Макдоналд
установило дипломатически отношения със СССР.
След двумесечно прекъсване, април 1923 г. Лозанската конференция
(Втората Лозанска конференция) възобновява своята дейност. Този път
британската страна очертава приоритетите си за военно корабоплаване
през Босфора и Дарданелите. Проливите са открити за военните кораби на
всички нации; в мирно време при условие, че всяка нечерноморска
държава може да вкара в Черно море флот, непревишаващ по своя тонаж
флота на най-силната черноморска държава.( Турция възстановява пълния
си суверенитет върху Проливите на конференцията в Монтрьо през 1936 г.)
На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанският мирен договор между
съюзниците и Турция и конвенция за режима на черноморските проливи.
Според договора Турция получава международно признание на
държавните си граници. Връщат ѝ се Измир, Източна Тракия с Одрин,
европейския бряг на Дарданелите, п-в Галиполи, турската част на Армения
и Кюрдистан, откъснати от нея по Севърския договор. Режимът на
капитулациите е отменен, а финансовият контрол на великите държави над
Турция е снет. Отменени са и всякакви ограничения върху големината и
въоръженията на турската армия.
Лондонската конференция от август 1924 г. приема нов „план Дауес“.
Планът утвърждава в периода от 1925 до 1929 г. Германия да изплаща до
2, 5 млрд. Марки, които да събере от мита и косвени данъци. Най –
значимият елемент на плана е осигуряването на големи външни, частни и
държавни заеми за Германия, които да съдействат за възстановяването и за
изплащането на репарациите.
На 5 октомври 1925 г. в Локарно се открива международна
конференция с участието на Великобритания, Франция, Германия,
Белгия, Италия, Полша и Чехословакия. Най-важният документ, приет
на конференцията в Локарно, е Рейнският гаранционен пакт. Страните,
подписали пакта, се задължават да спазват определените по Версайския
договор териториални клаузи, относно Рейнската демилитаризирана зона.
Великобритания и Италия се обявяват за гаранти на пакта.
През 1925 г. 37 държави подписват в Женева Протокол за забрана на
употребата на химическо и бактериологическо оръжие във война.

Москва подписва поредица договори:

➢ договор за гаранции и неутралитет с Иран – средата на 1925 г.
➢ договор за ненападение и неутралитет с Турция – декември 1925
г.
➢ договор за неутралитет и взаимно ненападение с Афганистан –
август 1926 г.
➢ договор за взаимно ненападение и неуралитет с Литва – 28
септември 1926 г.
➢ търговски договор с Литва – юни 1927 г.
Пактът „Бриан – Келог“ или Парижкият договор е подписан на 27
август 1928 г. Важни клаузи:
✔ страните признават, че уреждането или разрешаването на всички
спореве трябва да бъде извършено с мирни договори;
✔ страните, осъждат прибягването до война за уреждане на
международните спорове и се отказват от нея като средство за
национална политика във взаимните си отношения.
Към пактът се присъединяват общо 60 държави, вкл. и СССР.
В края на 1928 г. се създава Комитет от правителствата на
Великобритания, Франция, Япония, Италия, Белгия и Германия.
Причината е че се заемат с разрешаването на репарационния въпрос. По –
късно са привлечени и САЩ. Председател на комитета е Оуен Йънг.
През 1929 г. е приет т. нар план „Йънг“, предвиждащ определени
годишни вноски по репарациите на Германия.
През август 1930 г. се провежда конференцията в Хага, в която участват
12 държави ( Франция, В- я, Германия, Италия, Белгия, Япония,
Чехословакия, Югославия, Полша, Румъния, Гърция и Португалия).
Хангската конференция завършва на 20 януари 1930 г. с подписване на
споразумение, в което са определени репарациите.
Шестата сесия на Общото събрание на ОН ( 1930 г.) решава да се
подготви международна конференция за съкращаване и
ограничаване на оръжията.
Проблема за превъоръжаването във военоморските сили се обсъжда
на конференцията в Лондон ( януари – април 1930 г.) . Сключен е
договор за „морски паритет“.