Ньойски мирен договор

Същност

 Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил

край на участието на България в Първата световна война.
 Подписан е от българска страна, под огромния натиск на Съглашението, от
министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в
кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари
1920 г
Подготовка на договора

 През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката

конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на
България пътуват 8 дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат
през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски
войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца не им е
разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения,
издавани със записване ден по-рано.
 Пълномощни делегати:
 Александър Стамболийски
 Венелин Ганев
Изготвяне на договора

 В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния

договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат
слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.
Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на
неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди
войната, граници на държавата. На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят
разрушените стари погранични постове.
 През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо,
където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се
премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв.
км площ население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“.
Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
 Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г.
дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да
лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва
промяна в етническото положение на областта
Подписване на договора

 Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя

Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои
медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му
предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
 От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати,
Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили,
както и Белгия, Китай,Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния,
Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия.
 Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
Отнети земи

 Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и

словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и
Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата
поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на
Гърция.
Военни клаузи

 България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а

задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не
трябвало да надминават 33 000 души.
Репарации

 Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския

договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на
шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор,
която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва
да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.
През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите
години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови
претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност
Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от
възможностите на България
Изготвил Георги Йовчев 9в
клас номер:10