Националният въпрос през второто десетилетие на ХХ в.

След като постига независимостта на страната, основна цел на българската външна

политика става решаването на националния въпрос. Неуспехите на международните
акции за гарантиране на правата на населението в Македония и Тракия убеждават
българския политически елит, че национално обединение може да се постигне само по
пътя на войната. Политиците отчитат, че България трудно ще може сама да води успешна
война срещу Османската империя. Така на дневен ред идва идеята за Балкански съюз
срещу нея. Началото на Балканския съюз е поставено с договор между България и Сърбия
през февруари 1912 г. Той допуска разделянето на Македония между двете държави.
Това е отстъпление от отстояваните дотогава позиции по отношение на Македония, но е
предизвикано от съобразяването с реалностите. На 16 май 1912 г. е сключен и
отбранителен съюз с Гърция. Българското участие в бъдещата война не е добре
подготвено дипломатически. При разногласия със Сърбия се разчита на посредничеството
на Русия, без да се отчита, че тя ще вземе страната на Сърбия.
Балканската война
Войната започва на 5 октомври 1912 г. при огромен ентусиазъм. Бойните действия
протичат в две фази. Най-голямата тежест на борбата с Османската империя е изнесена от
българска та армия. Основните сражения се водят в района на Източна Тракия. Поредица
от български победи там принуждава Османската империя да иска примирие, но по-късно
сраженията са възобновени. На 13 март 1913 г. с щурм българските войски овладяват
Одринската крепост. Това окончателно слага край на Войната. На 17 май 1913 г. с
Лондонския договор Османската империя отстъпва на съюзниците цялата територия на
своите балкански владения по линията Мидия — Енос. Оттук нататък бъдещето на тези
територии зависи от разбирателството между съюзниците. Но Сърбия и Гърция се
споразумяват за действия срещу България. В Македония сръбските войски заемат
територии, които според съюзния договор са предоставени на България. Гърците също
претендират за част от земите, чието население се определя като българи.
Втората балканска война
На 16 юни 1913 г. българската армия предприема настъпление срещу позициите на
сръбските и гръцките войски. Целта е да се сложи край на асимилационните действия на
гърци и сърби. Започва Втората Балканска, известна и като Междусъюзническа война.
Докато българската войска се сражава със сърби и гърци, макар и с променлив успех,
румънски войски от север навлизат в българска територия и достигат почти до столицата.
Възползвайки се от тежкото положение на България, Османската империя нарушава
Лондонския договори отново завзема Източна Тракия. При тези условия, нападната от
всички страни, България е принудената да се съобрази с претенциите на противниците си.
В Букурещ е сключен мирен договор, по силата на който България запазва само
територията между реките Места и Марица (Западна Тракия). На Румъния е отстъпена
Южна Добруджа, а Източна Тракия е върната в пределите на империята. Националното
обединение не само не е осъществено, а войната завършва с национална катастрофа.
България получава много малко териториални придобивки и към нея се насочват
значителни бежански маси от съседните държави.