Световната общественост е длъжна да осъди Османската империя не само за геноцида над десетките

народности, от които е била съставена, но и за унищожаването на културно-историческите ценности до които

се е добрала, като част от кампанията срещу тероризма и за да се спре избиването на кюрди и християни в
Месопотамия… стъпка към прогрес и цивилизованост след конвенцията за признаване и преследване на
престъплението геноцид..
1. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД 1 стр.
2. ЗАЩО ДО СЕГА НИКОЙ, ДОРИ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НЕ Е НАПРАВИЛ НИЩО ДА ПОМОГНЕ НА
ЖЕРТВИТЕ? 4 стр.
3. ЗАЩО СМЕ ДЛЪЖНИ ДА ПРИЗНАЕМ ГЕНОЦИДА ИЗВЪРШЕН ОТ ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ?8 стр.
4. ПРЕДИСТОРИЯ НА ТЕРМИНА И НАУКАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД - 9 стр.
5. НАУКАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД - 13 стр.
6. КАМПАНИЯТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ 19 стр.
7. ОТКРИТИ ПИСМА, ДЕКЛАРАЦИИ И ПЕТИЦИИ ДО НС, ПРЕЗИДЕНТСТВОТО и др. 20 стр
8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 27 стр.
9. Библиография 28 стр.

1. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД
На 18.02.1914 г. Карнегиевата фондация за мир (Carnegie Endowment for Inernational
Peace) оповестява Доклад на Международната комисия за причините и воденето на
Балканските войни. Значимостта на този забележителен документ (496 стр., 5 гравюри и 8
карти) се предопределя както от обстоятелството, че проучванията са извършвани по
местата на военните действия непосредствено след събитията, така и от представителния
състав на Комисията. Неин ръководител е френският сенатор барон дьо Констан и с
участието на депутата от Камарата на представителите Ж. Годар, професора по държавно
право Й. Редлих от Виена, германския професор от Магдебург В. Шюкинг, на издателя на
лондонското списание “Икономист“ Фр. Хърст и познавача на балканските въпроси
Брайнсфорд от Великобритания, члена на Руската Дума П. Милюков, професора от
нюйоркския Колумбийски университет С. Дутън.
Историческите причини за възникването на Балканските войни 1912 – 1913г. са
много, но се дължат главно на две обстоятелства. Преди всичко трябва да се изтъкне
незачитането на демографските граници на България. Още при очертаване границите на
българската екзархия, с ферман Султана включва Македония, Беломорието, Одринско до
Дарданелите и Добруджа до устието на р. Дунав. Същите демографските граници на
България са посочени съвместно от Русия и Турция в договора от Сан-Стефано и са били
преди това очертани от Цариградската конференция (1876г.). Както е известно, те са
доуточнени и потвърдени в Берлинския договор, който обаче разделя тази единна
етнографска България на три части: Княжество България, васална провинция Източна
Румелия и турска провинция Македония (стр.31 от Карнегиевата комисия). Втора причина и
1
повод за възникване на Първата балканска война е нарушаването от Османска Турция на
чл. 23 на Берлинския договор (1878г.), който изисква предоставянето на пълна автономия
на православното християнско население в балканските вилаети на империята.
Неизпълнението на това изискване е предизвикало съюзяването на четирите балкански
държави срещу вековния поробител.
Трябва да се изтъкне, че военните действия са водени в очертаните от
Цариградската конференция земи в границите на Османо-турската империя, които са били
населени преобладаващо от българи. Това обстоятелство означава, че главно българското
население е било подложено на ужасни страдания и геноцид. Неговото имущество е било
разграбено или унищожено. То е било принудено да напусне родните си места и да търси
спасение в пределите на Княжество България.
Подписаният на 17.05.1913г. в Лондон мирен договор задължава Турция да отстъпи
на балканските съюзници всички земи на запад и север от линията Мидия – Енос. В
нарушение на подписаният на 17 май 1913 година Лондонски мирен договор, Османската
войска преминава установената граница от Енос до Мидия на 1 юли 1913. Още при
струпването на войските на границата, Григор Начович, когото българското правителство е
пратило в Цариград, след подписването на Лондонския мирен договор, повежда разговори
за двустранно споразумение, но бил укорен: „Как смее българското правителство да влиза
в преговори с Цариград и да се бърка в една европейска работа? Европа ще накара
турците да почитат дадените от нея гаранции. България няма какво да се меси в спора”.
Българското правителство му нарежда да не влиза в никакви разговори с турците. (из
речта на Л. Милетич на 16 май 1920 г. пред български интелектуалци)
При отсъствието на български войски, без да обявява война и без съпротива от
българското население Османската армия окупира стотици български селища, реквизира
добитъка и движимото имущество, на места избива мъжкото население и опожарява
десетки селища, църкви и училища. Румънският крал Карол изпраща телеграма лично до
султана, с която го съветва да оттегли Османските войски от границата Енос-Мидия.
Един войник арабин-католик е признал на Карнегиевата комисия, че по специална
заповед трябвало най-напред да ограбят и изгорят имотите, след това да избият всички
мъже, а след тях и жените. Що се касае лично до него, той изпълнявал точно заповедта на
началството (стр. 133). Въз основа на притежаваните от нея сведения, Комисията е
абсолютно уверена, че се касае за “съвършено изтребване на българското население от
военните власти съгласно един систематично изпълнен план.“ (стр. 130). Истинските
кланета започват когато турската армия среща български селяни при тяхното бягство (стр.
130).
2
 На 7-ми юли 1913 г. край граничното село Булгаркьой под командата на немски и
турски офицери е събрано цялото мъжко население включително свещеници и учители,
под предлог да чуе слово от командирите. Чува се залп от няколко картечници. После
ранените са доубити с щикове, а труповете събрани и залети с газ биват запалени.
На 9-ти юли в 7 ч. сутринта Енвер бей влиза в Одрин и води делегация от
наблюдатели на Великите сили. Писателят Пиер Лоти изказва желание да фотографира
турци убити от българите при тяхното отстъпление. Турски агенти, ръководени от Исмаил
(38 год., пълен, рус) събират убити по полето от турските войски българи, мъже и жени и
тайно ги преобличат в турски дрехи. След мероприятието същият Исмаил отива при г-н, д-
р. Ненчев, българин от градската тричленна комисия да поиска възнаграждение, че
погребал много български трупове. Ненчев зачудено отговаря, че това са турски трупове, а
Исмаил казва, че не е истина, че той сам ги е преоблякъл по заповед на градския съвет, за
да ги фотографират, и че той не знае, защо така направили. Световната преса и особено
гръцките вестници се надпреварват да пишат за българските варварства. Половин година
по-рано чуждите кореспонденти в България станали неудобни за ген. Фичев, с протестите
си да бъдат по-близо до фронта, затова са отпратени вкупом в Мустафапаша при ген
Иванов, командващ Втора армия. Там Симеон Радев, зачислен към „цензурната секция” на
българската армия е принуден от офицер Шкойнов да преведе на чуждите кореспонденти
заповедта да отпътуват незабавно от Свиленград за София. Така чуждите кореспонденти
са изгонени и отиват да отразяват войната през погледа на враговете на България.
На 28 и 29 юни гръцка флота се явява пред Дедеагач; броненосецът Аверов
бомбардира града, като хвърля само няколко гранати към българската артилерия и след
това се оттегля. На полк Кърджиев е заповядано веднага да изтегли българските войски от
Дедеагач (Александруполис) на 9 юли. На 12 юли 3-4 хиляди души (7-ма погранична
дружина и опълчение) се изтеглят в прохода Маказа след като запалват грамадните
складове с храни и с артилерийски снаряди. На 13 юли 1913 г башибозуци започват да
избиват с невиждана жестокост над 1000 души обезоръжени мирни български бежанци от
околните села. На 17 юли 1913 г. в града дошли 5-6 гръцки андарти, а на 18-ти юли 1913 г.
града е окупиран от 2 роти гръцки моряци.
Съгласно Букурещкият мирен договор от 28 юли / 10 август 1913 България се
задължава да разпусне своята армия. Същевременно Османската империя е окупирала
всички земи до старата граница с България и заплашва да я пресече. Узурпиралият
властта Монарх Фердинанд не допуска в българската делегация опитни дипломати като
Гешов, Данов, Начович, Маджаров или Милетич. Той праща младия неопитен, но
послушен и лоялен на предателската си натура Симеон Радев. Преговорите се водят
3
успоредно с военните действия на 2-рата балканска война, но обслужват гръцките и
сръбски интереси (докато българите молят за примирие гръцките войски напредват по
Кресненското дефиле и стигат Добринище като избиват и изгарят всичко по пътя си, а
когато биват обкръжени и са пред капитулация, делегацията в Букурещ подписва най-
позорните и неизгодни условия, включително разпускането на българската армия.).
Въпреки обещанията на гръцкият министър председател Ванизелос, нито Гърция, нито
„Великите сили” (роднините на Фердинанд) се ангажират да изкарат турците от Одрин.
Прави се неуспешен опит да се създаде Гюмюрджинска република.
На 22 септември 1913 г , в нарушение на принудително подписания на 16-ти/29-ти
септември 1913 г. (несправедлив за България) Цариградски договор, след като реквизира
събраната от населението реколта и цялото движимо и недвижимо имущество на
българите в Одринско, Османската армия насилствено изселва българското население.
Процесът е съпроводен с обири, изнасилвания и убийства, В десетки български селища
останали извън днешната територия на България, населението е събрано и изгорено живо
в църквите и училищата. Населението на десетки други селища е насилствено отвеждано в
Мала Азия. Само списъкът с имената на пострадалите селища заема 10-ина страници.
Няма да влизам в подробности за безбройните нечовешки ужаси и издевателства.
До 1913-та година над половин милион българи са официално регистрирани в
селищните регистри на Одринския и Цариградския вилает на Османската империя. Днес
там, такова присъствие се отрича от Р Турция.

2. ЗАЩО ДО СЕГА НИКОЙ, ДОРИ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НЕ Е НАПРАВИЛ НИЩО

ДА ПОМОГНЕ НА ЖЕРТВИТЕ.
Освен общите трудности при събирането и документирането на свидетелства за
извършен геноцид като:
• виновниците винаги вземат мерки да прикрият следите си;
• жертвите се страхуват или срамуват да дадат показания;
• много малко от оцелелите се съгласяват да дадат показания;
• животът на оцелелите всъщност се превръща в борба за оцеляване, в която много
от тях загубват живота си, а останалите нямат нито време, нито средства да оставят
писмени следи.
При българския геноцид:
 Имената на засегнатите от геноцида селища са сменени няколкократно.
 Днес те са разположени на територията на различни държави.
 Много от селищата не съществуват, защото се били заличени чрез геноцид.
4
  Вече няма живи свидетели.
 Дори календарът е променен година по-късно, така днес различните източници, в
зависимост от това дали следват Грегорианския или Юлианския календар се
разминават с 13 дни, когато говорят за едно и също събитие.
 Вече 100 години след събитията още не са преведени оскъдните свидетелски
спомени.
 Фактите за Геноцидът над българите са потулвани, преиначавани и оставяни на
забрава предимно, но не само от виновниците. Ужасите са последвани от ужасите на
първата световна война, войнишкото въстание, белия терор, множество преврати и
въстания и втората световна война.
Първият държавен съд на 4/6/1903 осъжда В. Радославов, Т Иванчев и Д Тончев на
8 месеца тъмничен затвор и лишаване ЗАВИНАГИ от граждански и политически права.
С невероятни усилия големия български дипломат И.Е. Гешов сключва християнски
военен съюз срещу Османската империя и невижданите подвизи на българските патриоти
за пореден път обединяват българските земи с подписването на Лондонския мирен
договор. Цар Фердинанд, държан на дистанция от политиката през първите години на
своето царстване, вече е отстранил доста противници 1, успял да промени Търновската
конституция при обявяването на България за монархия на 22 септември 1908 г и да
узакони воденето на тайни преговори и обявяването на война, действия заклеймени като
министерски престъпления още през 1879 г. от Франция конституцията, заедно с
нанасянето на вреда на държавата, злоупотреба с власт (лошо управление) и измяна на
отечеството. Коронясаният в България австро-унгарски лейтенант предизвиква оставката
на 2 кабинета за 2 месеца (точно на 17 май 1913 г заедно с подписването на Лондонския
мирен договор, мин пред и външен министър И.Е. Гешов подава оставка и само месец и
половина по-късно Ст Данев също е принуден да подаде оставка). В нарушение на
съдебното решение на първия държавен съд Негово Величество назначава неправомерно
престъпникът В. Радославов за министър председател, като в българския парламент от
Одринско влизат 8 турци-депутати и нито един българин.
Монархът на България сключва съюз с извършителите на геноцида (Османската
империя) срещу съюзниците си от Първата Балканска война по време на Арменския
геноцид, без да се договори връщането на българските имоти и преместването на
границата до линията Енос – Мидия. Това става само година след геноцида над
Малоазийските българи, 2 години след геноцида над българите в Одринско и Цариградско
1
Алеко Константинов, Ст. Стамболов, кап. Петко Войвода, , а по-късно Яне Сандански, Ал. Стамболийски и
министрите му Ал. Димитров (мин на вътрешните работи) и Петър Янев –мин на правосъдието – обвинител по Третия
държавен съд
5
и само 3 месеца след като Великите сили пишат безпрецедентна декларация до „Високата
порта”, в която я осъждат за извършване на престъпление срещу човечеството.
След пагубния за Турция и България Ньойски договор:
В България се търси отговорност от виновниците за геноцида над българите
(наричан първа и втора национална катастрофа) патриотите и обвинителите по Третия
държавен съд стават жертва на белия терор предизвикан от съучастниците при
извършването на това престъпление срещу човечеството. Редуват се въстания и преврати
(войнишко в. 1917, юнски преврат 1923, септемврийско въстание 1923г).
Докато в разпадналата се Османска империя, Кемал Ататюрк успява да обедини
сили и да прогони гръцките окупатори, съучастници при извършването на българския
геноцид и да създаде Турция. Лозанският договор от 1923 г. признава малцинства в
Турция, но не връща границата Енос Мидия, нито Беломорието на окупираната от френски
съглашенски войски България. През 1925 г. се подписва така оспорвания, валиден и до
днес двустранен „Ангорски” договор между България и Турция, който така и не допринася
за решаването на източно-тракийския имуществен проблем на българите, нито компенсира
България за убийствата, кланетата и насилственото етническо прочистване. Отново
Симеон Радев пропуска възможността да договори връщането на българските имоти и
преместването на границата до линията Енос – Мидия.
След белия терор в България, оцелелите патриоти стават жертва на червения
терор, като междувременно най-достойните се избиват взаимно, поддали се на
противопоставящите ги провокации на няколко преврата и диктата.
След такива десетки години гонения и убийства, цензура, преследване, изселвания,
бежански емиграции, предателства трудно може да оцелее човек, документ или спомен.
Много от жертвите намират спасение на други континенти и държави. Някои от българските
жени остават за постоянно отвлечени в Мала Азия. Много българи насилствено са били
принудени да приемат чуждо гражданство, език, култура, за да оцелеят. Къде може да се
намери днес книгата „Престъпното Безумие” от Иван Ев. Гешов, въпреки че той е оставил
цялото си имущество и фондът създаден от Петър Берон, поддържан от Братята Христо и
Евлоги Георгиеви и от самият Гешов. Инфлацията и девалвацията след първата световна
война продължават геноцида над българите под чужда окупация. Та дори преиздаваната
десетки пъти книга на акад Любомир Милетич, „РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ
БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1913 ГОДИНА” от Българска Академия на Науките, през последните
години бе изчерпана и все още не е изцяло преведена на нито един език, макар и да е
единодушно призната за „тракийска библия”. Много ръкописи, книги и хора са изчезнали.
При бомбардировките на София е унищожени домът и архивът на акад Любомир Милетич.
6
Къде може да се намери книгата на Кирил Пърличев, Сръбските жестокости в Македония
(1912-1915), София, 1918г или книгата Любомир Милетич, Гръцките жестокости, София,
1913 г;
През 50-те и 60-те години на 20-ти век режимът в България върви към ограничаване
и закриване на политическите партии и движения. През 1976 година Съюзът на
Тракийските дружества в България е претопен в редиците на останалата единствена ОФ
организация.
Българите останали до живеят на територията на чужди държави биват насилствено
асимилирани чрез погазване на човешките ми права и принудително откъсване от род и
родина.
В своята книга „Отдел трети” Л. Шопов информира за разпоредбите на Наказателния
кодекс на Турция, които третират всяка дейност на национални малцинства, изтъкваща
нетурския им произход, като расистка. Културните и езикови права в Турция в
продължение на последния век (т. е. няколко поколения от извършването на геноцид през
1913, 1914, 1915 година) се определят както следва:
Чл. 26 от Наказателния кодекс на Турция гласеше – „никакъв език, забранен от
закона, не може да се използва за изразяване на мисли”.
чл. 42 алинея 9 – „никакъв език, освен турския, не може да се преподава като майчин
език на турските граждани в учебните и просветни заведения”.
чл. 66, алинея 1 – „който е свързан чрез гражданство с турската държава е турчин”.
Така с една алинея се потурчваха, араби, черкези, тюркмени, асирийци, българи, кюрди,
гърци, евреи, арменци, и др. нетурски и немюсюлмански малцинствени групи.
Законът за политическите партии от 1983 г. доразвиваше постановките на
членовете 52, 53 и 54 от Конституцията на Република Турция по начин, който забранява:
- политическите партии да твърдят, че в Турция има малцинства по национален,
верски, расов, или езиков признак;
- да си поставят за цел да накърняват единството на нацията чрез формиране и
развитие на езици и култури, различни от турския език и култура.
Аналогична бе ситуацията с националната именна система в Турция. Фамилните
имена се поставят по силата на „Закон за фамилните имена”, влязъл в сила на 2 януари
1935 година. Съпровождаха го „Регламент за фамилните имена” под №1720 и „Инструкции
за фамилните имена”. В тези нормативни документи се предвиждат редица ограничения
при избиране на фамилно име. То не може да отразява връзка с номадско племе, не може
да е от чужда раса или чужд народ и т.н. Имената задължително трябва да са на турски

7
език. Приелите по различни причини турско гражданство лица се задължават да приемат
нови турски фамилни имена.
Собствените имена в Турция се определят от „Закон за гражданските въпроси”
№1587, и от „Ръководство по устройството, задълженията и дейността на гражданските
услуги” № 1587. Член 16, параграф 4 от Закона гласи, че „не могат да се поставят имена,
които не отговарят на националната култура, на моралните норми, на обичаите и
традициите, които притесняват общественото мнение”.”
Сградата на фондацията на Азис Нисин в Чаталджа е построена върху масов
войнишки гроб. При изкопа на основите на сградата се откриват кости, български войнишки
колани, токи и униформи. Не заслужават ли те паметник поне?
В Гърция се забранява да се говори на български език почти през целия 20-ти век,
дори в смесените семейства. По сведения на възрастни български емигранти родом от
“Егейска Македония”, когато най-после им се разрешава да посетят роднините си в Гърция,
някъде в последните десетилетия на ХХ век, на срещите задължително е присъствал
преводач и разговорите задължително са провеждани на гръцки език, който гостите не
говорят, въпреки че техните роднини свободно говорят и родния си български език.
Страхът на техните роднини от репресии, ако си позволят да разговарят на български, е
направил най-силно впечатление на гостите, на всички посетени места; същото
наблюдение е споделено и от всички потомци посетили родните места.
Особено ожесточена е антибългарската кампания в държавата Македония, както под
сръбска окупация, така и днес.
Така на оцелелите потомци на жертвите от геноцида над българите, останали да
живеят на балкански територии извън пределите на България бяха отнемани човешки
права в продължение на десетилетия след 1913 година.
Затова дори 100 години след геноцида над българите свидетелствата все още чакат
да бъдат събрани, картотекирани, систематизирани, анализирани и преведени на чужди
езици. Над 1 милион българи, потомци на жертвите от геноцида над малцинствата в
Османската империя нямат център-средище, което да ги представлява и да запознава
световната общност и българската общественост и властимащите. Те не могат да намерят
достоен свои представител, които от тяхно име да лобира и защитава светлата памет на
жестоко поруганите свои предци.
3. ЗАЩО СМЕ ДЛЪЖНИ ДА ПРИЗНАЕМ ГЕНОЦИДА ИЗВЪРШЕН ОТ ОСМАНСКАТА
ИМПЕРИЯ ?
Турция все още не е върнала на жертвите на геноцида неправомерно отнетите от
Отоманската империя през 1913 г. частни имоти. Въпреки че Турция не спазва поетите
8
договорни отношения за хронологично решаване на проблемите си с България, през 1984
г. на доброволно предпочелите да напуснат България бе дадена възможност да продадат
имотите си. Те дори и до днес получават неправомерни пенсии от България, както и от
Турция. Българските власти неправомерно им издават документ за самоличност, въпреки
че по норматив не могат да запазват предишното българско гражданство и им осигурява
членство в Европейския съюз, докато Турската държава поначало не допуска двойно
гражданство и насилствено принуждава изселниците да се откажат от свои родни обичаи,
традиции, права и т.н. вкл. предишни турски имена.
Днес, когато няма живи оцелели свидетели на геноцида, единствено краеведски
книжки за отделни села, заличени чрез това престъпление през 1913 година могат да се
издирят из архивите и то само на български, като в тях се набляга на поминъка,
традициите, обичаите, песните, носиите и хората от спомените. Издавани в малки тиражи,
много пъти и с лични средства. Така днес успях да издиря книги едва за 30-тина от
стотиците села, документирани на десетки страници в труда на акад. Милетич.: Събраните
14 тома с къртовския труд от историка Иван Орманджиев спомени на очевидци все още
стоят непубликувани под формата на ръкопис в Народната библиотека.
Днес много от потомците са принудени да плащат на ДА „Архиви” за да получат
информация за декларациите на техните предци.

4. ПРЕДИСТОРИЯ НА ТЕРМИНА И НАУКАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД

За последното столетие човечеството направи огромен скок в своята еволюция по
пътя към съвременната цивилизация. Промениха се основни понятия, ценностни системи,
традиции, професии, изчезнаха, изчезват и се появяват нови. Редуват се различни начини
на управление, начини на мислене, технологични индустриални и други теории и
революции. Днес международното право и законодателството е на коренно различна
основа: решенията се търсят в равнопоставен диалог, а войната се избягва.
Науката за сега признава извършването на първия геноцид за 20-ти век срещу
народа Хереро през 1904-1907 г. проведен от немския военен началник Адриан Дитрих
Лотер фон Трота (роден в Магдебург на 3 юли 1848 и починал в Бон на 31 март 1920 ) на територията
на днешна Намибия. Там през 1908г основателя на доктрината за расова чистота немски
доктор Ойген Фишер (5/7/1874-9/7/1967) провежда генетични експерименти с деца, а по-
късно в Берлинския университет сред студентите му е известния др. Менгеле.
Още от средата на 19 век Германия предоставя на Отоманската империя свои
военни експерти. Един от тях е военният теоретик, генерал-фелдмаршал, барон Вилхелм
Леополд Колмар фон дер Голц. Наричаният също Голц паша е автор на военната

9
доктрина, изложена в книгата му Das Volk in Waffen, 1883. Приетата от Отоманската
империя доктрина гласи „Един поданик никога няма да е добър войник, нито би защитавал
родината си, ако не я счита за своя.”
От свидетелските разкази на оцелелите от геноцида българи, може да се види, че
Енвер Паша при провеждането етническото прочистване в Одринско през 1913г, над
българите в Мала Азия през 1914 г., а по-късно през 1915 г. и над арменците се явява пряк
приемник на въпросната доктрина. На много места немски офицер е стоял до турския си
колега при даване на заповедите за разстрел и изгаряне на труповете. Тъй като книгата на
ген Голц е преведена на испански още 1887 г, идеите повлияват и на групировката Grupo
de Oficiales Unidos (GOU), която управлява Аржентина през периода от 1943-1946 г.
Преди появата на термина геноцид са ползвани изразите „масови кланета” и
„разорение” при потушаването на повечето въстания в Османската империя. Преди 100
години термините геноцид, малцинство и ООН не са съществували. Масовите убийства на
цели народи понякога, но не винаги са документирани. При бясната колонизация след
откриването на новия свят, местните народи на цели континенти биват заличени. Понякога
престъпленията са възхвалявани, като победи, друг път осъждани или подминавани и
забравяни. Никой и до днес не зачита жертвите на българския геноцид, а именно липсата
на осъдителна присъда след първата световна война за кланетата на малцинствените
народности в Османската империя доведе и холокоста през годините на втората световна
война.
Авторът на термина «геноцид» Рафаел Лемкин (полски евреин роден на 24/06/1900
г. в Безводной, Беларус или малка ферма край град Ваукавыск/ Wolkowysk– починал
28/08/1959 в Ню Йорк) започва да се занимава с юридическата отговорност при
унищожаването на етнически групи, още докато учи в Лвовския университет. Първият
важен документ осъждащ масовите убийства и жестокостите по време на война, изпратен
през 1933 г от Рафаел Лемкин до Конференцията за унифициране на международното
наказателното право организирана от Правния съвет към ОН в Мадрид е докладът Crime of
Barbarity as a crime against international law (Варварщината като Престъпление срещу
международното право). В доклада Лемкин назовава масовите убийства варварства и
престъпления от вандализъм. Понятието престъпление, еволюира в думата геноцид при
осъждането на издевателствата над арменския народ и кланетата на асирийци в Симил
(Сумайиль, Simele or Sumail, Kurdish: Sêmêl, Syriac: ‫ܣܡܐܠ‬, Arabic:‫ سميل‬Османската империя,
днес Ислямска република или северен Ирак). Възмутен от безнаказаността за подобни
престъпления до началото на 30-те години, той се опитва да лобира пред международното

10
право за наказание за престъплението геноцид. Лемкин съставя думата геноцид от
гръцкото съществително genos (раса, народ) и латинската наставка (от cadere, - убивам)
През 1937, Lemkin е избран за член на полската делегация за 4-тия конгрес по
Наказателно право в Париж, където също въвежда възможността мирът да се защитава от
наказателното право. Написва Prawo karne skarbowe (1938) и La réglementation des
paiements internationaux, (1939 по международно търговско право).
Трудно е да се каже, дали документиралия свидетелства за българския геноцид
акад. Любомир Милетич (роден на 1/1/1863 в Щип – починал на 1/6/1937), в качеството си
на ректор на Софийския Университет и председател на БАН се е познавал или е установил
някаква кореспонденция или делови отношения Рафаел Лемкин, като учен и участник в
международни правни конференции, защото домът и архивите на акад. Л. Милетич са
унищожени при бомбардировките над София през втората световна война. Тази задача
остава за Центъра за проучване и изучаване на Българския геноцид, който рано или късно
трябва да се учреди.
ООН (Организация на обединените нации) е създадена на 24 октомври 1945 г..
Уставът на ООН е приет на 26 юни 1945 г. ООН разглежда и решава най-различни
дипломатически ситуации. За ООН правата на човека се отнасят до права на отделната
личност, а не за малцинства, общности и др. Единствената „колективна” норма в тези
права е „правото на самоопределение на народите”.
Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид приетата от
Общото Събрание на ООН е ратифицирана от НРБългария с Указ № 300 от 23 юни 1950 г.
и от РТурция на 31 юли 1950 г. Член 2ри на конвенцията гласи: В настоящата Конвенция
под "геноцид" се разбира всяко едно от следните действия, извършени с цел да се
унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група
като такава: а) убиване на членове на групата; б) причиняване на сериозни телесни или
душевни повреди на членовете на групата; в) умишлено налагане на групата условия за
живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти; г) мерки за
предотвратяване ражданията на групата; д) насилствено предаване на деца от групата на
друга група.
Указ № 300 от 23 юни 1950 г., с който НР България ратифицира приетата от Общото
Събрание на ООН Конвенция за преследване и наказване престъплението геноцид я
задължава решително да осъди Османската Империя за извършения геноцид над
религиозните и народностни общности в империята.
Ратификацията от 31 юли 1950 г. на приетата от Общото Събрание на ООН
Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид от страна на Турция я
11
задължава решително да осъди Османската Империя за извършените престъпления
срещу човечеството.
България ратифицира шестте основни конвенции пактове на ООН по правата на
човека както следва:
1. Международната конвенция за премахване на всички форми на расова
дискриминация (International Convention on the Elimination of All Forms of Racial
Discrimination) приета от Общото събрание на ООН на 01-06-1966 г. – подписана и от
Турция на 12 октомври 1972 г. , но ратифицирана от Турция едва на 16 септември 2002 г.
2. Международен пакт за икономическите, социалните и културните права
(International Convention on Economic, Social and Cultural Rights); през 1968
3. Международната конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по
отношение на жените (Convention on Elimination of All Forms of Discrimination against
Women); през 1979
4. Международната конвенция срещу изтезанията и други форми на жестоко,
нехуманно или унизително отношение или наказание(Convention against Torture and Other
Cruel, Inhuman or Degrading Treatment or Punishment), през 1984..
5. Международната конвенция за правата на детето (International Convention on the
Rights of the Child)през 1989
6. Международен пакт за гражданските и политическите права (International
Convention on Civil and Political Rights); през 1989
ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) се създава като
продължение на т. нар. „Хелзинкски процес” през 1975 г.
Българският представител в ООН, на 3 октомври 1989 г., както е записано в протокол
А/448РV 17 (стр 97-103) на Общото събрание на ООН, заявява:
„Специално внимание заслужава да се отдели на това как пантюркизмът третира
проблема за малцинствата, който е официалната държавна политика на геноцид.. Не се
забравя геноцидът на 1,5 милиона арменци, над гърците, от които са останали само 5000
от общо 1 милион и половина, и останалите хиляди българи от 450 000. Днес срещу 15
милиона кюрди се води истинска война на физическо и национално унищожаване.”
Нео-османизмът или Пантюркизмът са преди всичко държавна политика на
ГЕНОЦИД и насилствена асимилация на нетурските народи в самата Турция, политика на
експанзия и агресия спрямо съседните страни. Вътре в самата Турция нетурските
малцинствени групи бяха подложени на унищожение в най-прекия смисъл на думата,
Подобно е отношението на турските власти и към другите етнически малцинства.
Специфична проява на пантюркизма е теорията за ‫״‬външни турци" и претенциите, че те
12
населяват части от територията на редица страни: Румъния, България, Югославия,
Гърция, СССР, Иран, Ирак, Афганистан, Сирия, Кипър, Китай, Индия — общо над 150
милиона души. Нахлуването и окупацията на Кипър от Турция най-добре показват какво се
крие зад подобни теории.
Турция би следвало да се разграничи от Османската империя и да я осъди за
деянията й в името на добрите съседски международни отношения.
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства става реалност през
1995 г. България я ратифицира през 1999 г. заедно с 37 европейски държави.
Сключеният през 1992 г. Договор за приятелство, добро съседство, сътрудничество
и сигурност между Р България и Р Турция потвърждава отстояваната от България позиция
решаването на реципрочна основа на въпроса за двустранните имуществени претенции да
става в договорения хронологичен ред. А именно докато не се върнат отнетите чрез
геноцид през 1913 година имоти на българи принудително изселени от Османската
империя, да не се пристъпва към решаване претенциите на Турската страна. В нарушение
на този договор през 1998 г. правителството на Иван Костов неправомерно задоволи
претенциите на турската страна за изплащане на пенсии на изселниците в Турция без да
реши имущественият въпрос на българите, жертви на геноцид от 1913 г. Изплащането на
въпросните пенсии освен това нарушава закона за българското гражданство и
международното право, защото тези хора са се отказали от българско гражданство
доброволно. Крайно време е управляващите да наложат вето на изплащането на тези
пенсии, докато не бъдат върнати имотите на тракийските българи и не бъдат
компенсирани десетките хиляди насилствено отнети животи на самоопределилите се като
българи мирни жители на Одринско, Цариградско и Беломорието.

5. НАУКАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД

Междувременно по света се създадоха редица центрове за изучаване и проучване
на престъплението ГЕНОЦИД. Написаха се десетки книги, сборници и енциклопедии. С
проблематиката се занимават множество университети и организации на международно
национално ниво по страните на света. Но в България не се намират средства, нито
ресурси за това, което съвестта и паметта към жертвите ни задължава
Днес науката за престъплението геноцид е извлякла редица общи закономерности
при извършването на такова мащабно престъпление срещу човечеството:
• Нарежданията се дават от империята или държавата, или от институция като
армията, която служи за инструмент на държавата и действа в неин интерес;

13
 • жертвите, цивилните, мирните селяни и граждани не са в състояние да организират
защита на своя живот, семейство и имот;
• жестокостите са от мащаби, които сочат очертанията на добре организиран план за
цялостно изтребление на населението или на определена порядъчно голяма част от него,
определени или самоопределили се като различна народност или социална група;
• цели се трайна промяна на демографските характеристики и състав на определена
географска територия;
• всичко описано дотук става мигновено или в кратък времеви интервал;
Учени, които се занимават с тази проблематика, разделят Геноцида на 8 Етапа:

Етап /Stage Характеристики /Characteristics Превантивни мерки / Preventive measures

"На този ранен етап основната превантивна мярка е да

1.
Хората са разделени на „нас и се разработят общи институции, които да преодолеят и
Класифицир
тях"(„ние и вие”) / People are divided превъзмогнат различията"/"The main preventive measure at
ане/
into "us and them". this early stage is to develop universalistic institutions that
Classification
transcend... divisions."

2. Символи
„В съчетание с омраза, символите могат
„Противопоставяне на символизирането, символите на
да се налагат насила против волята на
Оприличава омраза могат да бъдат забранени, както и словото
общностите” / "When combined with
не/ пораждащо омраза” / "To combat symbolization, hate symbols
hatred, symbols may be forced upon
Symbolizatio can be legally forbidden as can hate speech".
unwilling members of pariah groups..."
n

"Местни и международни лидери трябва да осъдят

3. използването на слово на омразата и го направят
"Една група отрича човечността на
Озверяване, неприемливо за културата. На лидерите, които
другата група. Членовете й се
Нечовечност подбуждат геноцид, трябва да бъдат забранени
приравняват с животни, насекоми,
или международните пътувания, а чуждестранните им
насекоми, или болести." / "One group
Дехуманиза финанси да бъдат замразени"./"Local and international
denies the humanity of the other group.
ция leaders should condemn the use of hate speech and make it
Members of it are equated with animals,
Dehumanizati culturally unacceptable. Leaders who incite genocide should be
vermin, insects, or diseases."
on banned from international travel and have their foreign finances
frozen."

14
 геноцидът винаги е организирано
4. престъпление... Специални войскови
Организиран части или милиция биват обучени и
е/ въоръжени ... / Genocide is always
Organization organized... Special army units or militias
are often trained and armed..."
„ООН трябва да наложи оръжейно ембарго върху
правителствата и гражданите на страните, участващи в
геноцидските кланета и да създаде комисии за разследване
на нарушенията"/"The U.N. should impose arms embargoes on
governments and citizens of countries involved in genocidal
massacres, and create commissions to investigate violations"

Превенция може да бъде осигуряване защита на умерени

лидери или подпомагане на групите за защита правата на
5. „групи на омразата излъчват
човека ... международните санкции трябва да се
Противопост поляризираща пропаганда целяща
противопоставят на преврати от екстремисти." / „"Prevention
авяне противопоставяне... "/"Hate groups
may mean security protection for moderate leaders or assistance
/Polarization broadcast polarizing propaganda..."
to human rights groups...Coups d’état by extremists should be
opposed by international sanctions."

„Жертвите са идентифицирани и
6. разделени, по етническа или религиозна „"На този етап трябва да бъде обявена критична опасност от
Подготовка/ принадлежност ..."/"Victims are identified геноцид ..." / "At this stage, a Genocide Emergency must be
Preparation and separated out because of their ethnic declared. ..."
or religious identity..."

„На този етап, само бърза и съкрушителна въоръжена намеса

може да спре геноцида. Истински зони на безопасни или
за убийците това е "изтребване", защото
7. коридори за евакуация на бежанци следва да бъдат
те не считат, своите жертви за хора". / "It
Изтребление установени под тежко въоръжена международна закрила." /
is 'extermination' to the killers because they
/Exterminatio "At this stage, only rapid and overwhelming armed intervention
do not believe their victims to be fully
n can stop genocide. Real safe areas or refugee escape corridors
human".
should be established with heavily armed international
protection."

„Извършителите ... отричат да са „В отговор на опроверженията е наказанието наложено от

8.
извършили каквито и да било международен трибунал или национални съдилища" / "The
Опровержен
престъпления ..." / "The perpetrators... response to denial is punishment by an international tribunal or
ия/Denial
deny that they committed any crimes..." national courts"

Учени, които се занимават с тази проблематика, разделят Геноцида на 8 Етапа:

1. Класифициране: Всяка култура има свои особености, които разграничават хората
на „ние и те” или „нас и тях", по народностна принадлежност, раса или религия
(националност: немец и евреин, хуту и тутси, българин, християнин, мюсюлманин и турчин) . Основната
превантивна мярка на е да се прилагат универсалните норми против етническите или
расови разделения, които регламентират определение за преодоляване на различията.
15
Наличната обща основа е от жизнено важно значение за превенцията на геноцид. В това
отношение комунистическият режим се справи най-добре. При социализма дори заплатите
бяха почти еднакви.
2. Оприличаване чрез символи: Идентифицирането на отделни личности като
българи, арменци, "евреи" или "цигани", или разграничаването им по цвят на кожата или по
облекло чрез приписване на типични характерни техни символи на дадена група. (така пет
века българският калпак е противопоставян на феса или чалмата в Османската империя, а
след изтеглянето на българската армия от в Дедеагач през 1913 г. гърците подигравателно
подвикват на българските жертви на геноцид „Денехи калпак”= Няма калпак!”).
Категоризирането и символизирането са нормални явления по света и не водят
задължително до геноцид, освен ако не преминат в следващия етап, на нечовешко
озверяване (дехуманизация). Когато се комбинират с омраза, символите могат да бъдат
наложени насила на не желаещите членове на отхвърлените поругани групи: жълта звезда
за евреи под нацистка власт, син шал за хората от източната зона в Камбоджа на
Червените кхмери. За борба със символизирането, символите на омраза могат да бъдат
забранени със закон (свастики), както речите подбуждащи омразата. Идентифицирането на
група чрез белязване, като носенето на еднакви дрехи или правенето на племенни белези
може също да бъде обявено извън закона . Проблемът е, че правните ограничения биха се
провали, ако не бъдат подкрепени с народни културни изяви. Въпреки, че на племената
Хуту и Тутси бяха забранени определени думи в Бурунди до 1980 г., те бяха заменени с
кодови думи. Ако намери широка подкрепа, обаче, забраната на символи може да е
могъща, като в България, където правителството отказа да предостави достатъчно жълти
значки и поне осемдесет на сто от евреите не са ги носели, лишавайки по този начин
жълтата звезда от нейното значение (на нацистки символ за евреите).
3. Насъскване до нечовечност или озверяване или: Една група отрича човечността
на друга. Членовете й, се приравняват с животни, насекоми или болести. Озверяването
премахва естествените човешки задръжки да извърши престъпление или убийство.
Традиционно се използва пропагандиране на омраза в печата и по радиото, за да се
клеветят жертвите на групата. (Така дипломацията на всички съседни на България
държави през 1913 г. обработва световното обществено мнение срещу българите, които са
изгонили чуждестранните журналисти още в началото на първата балканска война) В
борбата срещу това озверяване, подбуждането към геноцид не трябва да се бърка със
защитните речи. В общества узаконили геноцидните практики липсва конституционна
защита от оклеветяване (злословие), и те трябва да се разглеждат по-различено от
демократичните общества. (например законодателството в Турция). Местни и
16
международни лидери би трябвало да осъдят използването на слова на омразата и да ги
направят културно неприемливи. (така след промените в България престана да се ползва
традиционната дума циганин и се въведе ново понятие „ром”). Лидерите, които подбуждат
към геноцид, трябва да бъдат спрени да не пътуват извън страната, а чуждестранните им
финанси трябва да бъдат замразени. Лидерите на етническата партия ДПС и
проповедниците на радикален ислям със своите провокативни ксенофобски речи на турски
са точен пример за насаждане на език на омраза подбуждащ дехуманизиране
(озверяване), Радиостанциите проповядващи омраза трябва да бъдат закрити, а
пропагандата на омраза, забранена. Престъпленията от омраза и жестокостите трябва
веднага да се наказват. (тук има 1 случай описан от Милетич на стр. 272-275, който е
покъртителен, Меркосчани извършили избиването на мъжете в село Каяджик, Голям
Дервент, избиването на 42 Манастърски жени и деца и др. разказ на поручик Ангелов от 3-
ти конен полк в Гюмурджина на 7 дек 1913 г)
4. Организиране: Геноцидът винаги е организирано престъпление от държавата,
която често използва други формирования, милиции или башибозук, за да се осигури
опровержение и избегне отговорност на държавата (Janjaweed в Дарфур.) Понякога се
организират неформални (индуски тълпи доведени от местни бунтовници RSS, арапи) или
децентрализирани специално обучавани и въоръжавани военни терористични групи..
Правят се планове за геноцидни убийства (Ислямска държава). За противодействие на
този етап, членуването в тези формирования трябва да бъде обявено извън закона.
Техните водачи трябва да бъдат лишавани от визи за пътуване в чужбина. ООН трябва да
наложи оръжейно ембарго на правителствата и гражданите на страните, замесени в
геноцидните кланета и да създаде комисии за разследване на нарушенията, както бе
направено след геноцида в Руанда.
5. Поляризиране (Противопоставяне): Екстремистите разделят групите. Групите
втълпяващи омраза излъчват противопоставяща (поляризираща антагонистична)
пропаганда. Законите могат да забранят смесени бракове или социално взаимодействие.
Екстремисткият тероризъм насочен към умерените сплашва и заглушава центъра.
Умерените от групата на извършителите са в състояние да спрат геноцида, така че те
биват първите арестувани и убити. Предотвратяването на геноцида може да се изрази в
обезпечаване сигурността на умерените лидери или подпомагане на групите за защита
правата на човека. Активите на екстремистите могат да бъдат иззети и да им се отказват
визи за международни пътувания. Чрез международни санкции могат да се предотвратят
евентуални преврати организирани от екстремистите. (Енвер бей извършва преврат през
януари 1913. Фердинанд постоянно насъсква лидерите на ВМРО да се избиват взаимно.
17
Докато Стамболов е жив ВМРО е забранена. Превратите в България между двете световни
войни са доста. Само през лятото на 1913 на Фердинанд му се налага да смени 3
правителства, (двете патриотични правителства на Гешов и Данов, които се опитват да
съхранят мира са сменени с предателското правителство на лишеният от политически
права от първия държавен съд престъпник Васил Радославов, за да докара България до
две катастрофи.)
6. Подготовка: Жертвите са идентифицирани и отделени, изолирани на етническа
или религиозна идентичност. Изготвени са списъци на смъртта. Числящите се към групите
на жертвите са принудени да носят отличителни знаци. Тяхната собственост е отчуждена.
(Османската империя ограбва българското и арменско население, опожарява имотите и
труповете). Те често са отделени в гета, депортирани в концентрационни лагери, или
прогонени в региони, където са обречени на глад (в горите или пустините, разказите на
жертвите от българския геноцид изобилстват от Малгара до Комотини). На този етап,
спешно трябва да бъде обявено бедствие-геноцид. Ако могат да се мобилизират
политическата воля на великите сили, регионалните съюзи или Съвета за сигурност на
ООН, трябва да бъде подготвена, въоръжена международна намеса или да се предостави
помощ на жертвите, за да се подготвят за самозащита. В противен случай, най-малко
хуманитарна помощ трябва да бъде организирана от ООН и да се пратят частни групи за
улеснение на неизбежната вълна от бежанци. (примерна е помощта на руското консулство,
което есента на 1913 г. извозва с кораби до Варна оцелелите жертви от геноцида над
българите отвлечени до Малоазийската част на Дарданелите. Макар и без ОН спасение
намират деца, жени и старци от Булкаркьой, Съчанли, Доганхисар, Малък и Голям
Дервент, Ейлякюню и други ) 7. Изтребление: започва, и бързо се превръща в масови
убийства правно наричано "геноцид”. Убийците не считат, своите жертви за хора нито
изстъпленията си за престъпление. Въоръжените сили си съдействат с
милиции/башибозуци при извършването на убийствата, спонсорирани от държавата.
Понякога геноцида се изразява в отмъстителни убийства по групи, в бълг. случаи по села
едно срещу друго, образуващи вид водовъртеж на двустранен геноцид (както в Бурунди).
На този етап, само бърза и съкрушителна военна намеса може да спре геноцида. Истински
зони на безопасност или коридори за евакуация на бежанци следва да се установи под
тежко въоръжена международна закрила.. (Несигурна "безопасна" зона е по-лошо,
отколкото да няма изобщо такава). Бригади на ООН в постоянно висока степен на
готовност, силите за бързо реагиране на ЕС, или регионални сили - следва да бъдат
упълномощени да действат от Съвета за сигурност на ООН, ако геноцидът е малък. За по-
големи интервенции трябва да се намесят многостранни сили, упълномощени от ООН. Ако
18
ООН е парализирана, могат да действат регионални съюзи. Време е да се признае, че
международната отговорност за защита надхвърля тесните интереси на отделните
национални държави. Ако силни народи не предоставят войски за пряка интервенция, те
следва да предоставят самолети, оборудване и финансови средства, необходими за
намесата на регионални държави.
8. Отричането е осмият етап, който винаги следва геноцида. То е сред най-сигурните
индикатори за допълнителни геноцидни кланета. Извършителите на геноцид копаят масови
гробове, горят телата, опитват се да прикрият доказателствата и сплашват свидетелите.
Те отричат, че са извършили престъпления, и често обвиняват за случилото се самите
жертви. (избитото с картечен залп събрано мъжко население на с. Булгаркьой е залято с
газ и изгорено). Подсъдимите от третия държавен съд (сред които би трябвало да е и
абдикиралия български цар Фердинанд) организират преврати, бял терор, блокират
разследванията на престъпления, и продължават да управляват, докато не бъдат изгонени
от властта със сила и избягат в изгнание. (историята на Енвер паша в Германия след
първата световна война) Виновниците остават безнаказани, като Пол Пот или Иди Амин,
освен ако те не са заловени и предадени на трибунал създаден за тях (третият държавен
съд в България за виновниците за националните катастрофи). Отговора на отричането е
наказание от международен трибунал или национални съдилища. Там доказателствата
могат да бъде чути, а извършителите наказани. Трибунали като югославския или
Руандския трибунал, или международен трибунал, който да осъди Червените кхмери в
Камбоджа, или Международния наказателен съд не може да възпре най-лошите геноцидни
убийци. Но ако има политическа воля да бъдат арестувани или преследвани, някои от тях
могат да бъдат изправени пред правосъдието.
За съжаление постиженията на изследователите на престъплението геноцид се
използват много умело и от извратени злонамерени същества за провокиране и
извършване на престъплението днес и в бъдеще. Целта е те да бъдат разобличени на
време.

6. КАМПАНИЯТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКАТА

ИМПЕРИЯ
Едва след възстановяването на СТДБ през 1990 г. първи Стоян Райчевси поде
кампания за окачествяване на събитията от 1913 година като престъплението геноцид.
Въпреки всички съпротивителни сили през 2005 година той успя да издаде и на английски и
на български „Геноцидът над българите през ХХ век”, Български бестселър, 2005, София.
19
 Усилията на Стамат Апостолов и Стайко Трифонов днес са потулвани от
противниците на кампанията - многото пипала на Движението на Престъпниците в
Страната задушава и СТДБ. Дискусиите по съвременната терминология за „разорението от
1913” на редица научни конференции не намираше никакви отзиви от управляващите.
Учебник на проф. Стайко Трифонов бе спрян по нареждане на Ахмед Доган.
"Атака" поведе кампания за международно признаване на геноцида над българите
още по време на кампанията за евро-вота. Тогава лидерът Волен Сидеров призова
европейските институции след арменския да признаят и българския геноцид. Партията
дори издаде специална брошура на основните европейски езици. Националистите
настояват Турция да се извини на България и да изплати обезщетения за не по-малко от
50 млрд. евро не само за заграбените земи от Източна Тракия през 1913 г., но и за всички
щети, нанесени на нацията в периода 1363-1913 г. , както и да се обяви 17 май за почивен
ден в чест на геноцида над българите.
Папани Козарова документира през 2008 година в хронологична последователност
всички официални документи за решаване на „Източно-тракийският имуществен проблем”
в книга
На 07 Август 2009 в-к Сега публикува статия, в която Премиерът Бойко Борисов
убедено подкрепя идеята на "Атака" за Ден на геноцида над българите в Османската
империя.
Лекцията на Проф д-р Делчо Порязов „Погромът над тракийските българи през 1913
г.” изнесена на тракийската научна конференция в Кърджали през 2009 година бе издадена
под формата на изследване.
Божана Богданова започна и създаде традиционна среща на потомците на жертвите
от геноцида над българите, „Завръщане към Корените”. Преиздаде спомените на Димитър
Шумаров за село Булгаркьой в „Низ ужаса на пламъците”
Димитър Вандов написа „Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на
България и Турция”.
Петра Мечева, издаде Памет за Тракия чрез издателство „Опонент”, 2011
Димитър Шалапатов издаде справочник на „Българските християнски селища в
Западна (Беломорска) Тракия” през 2011г. със старите и новите наименования и кратка
история или справка и за заличените селища.
Неделното предаване на Стоян Райчевски "Прокудени от Бащин край" по ТВ СКАТ от
15.00 ч. в неделя вече 5 години се радва на нарастващ интерес и все повече различни
гости говорят по темата.

20
 Тодор Тодоров публикува през 2012, Обезбългаряването на Одринска Тракия,
Историческа ретроспекция, настояще и бъдеще – аспекти.
Едва през 2013 г по случай 100 годишнината от събитията се отприщи лавина от
самодейни изяви на потомците жертвите от геноцида през 1913г. Със съдействието на
Чешкия културен център бяха преиздадени някои от книгите на Владимир Сис,
изобличаващи първите концлагери в Европа, в които са избити десетки хиляди български
пленници, като: Гробовете на Трикери, (ред. Димитър Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914;)
В началото на април 2013 г. издателство „Изток-Запад” издаде хронологическия
справочник съставен от Георги Илиев, „Лятото на 1913 година, документирани
свидетелства за геноцида над българите”. Петра Мечева, публикува втората си книга
„Родени от Тракия, родили за Тракия”. Две книги събрали десетки сърцераздирателни
лични спомени за съдбите на жертви на геноцида над българите, както и историята на
Тракийския женски съюз и множество негови изяви. ,Веднага последваха книгите
Етническото прочистване на българите в източна и западна Тракия и Мала Азия (1903-
1913-1923) от Стоян Райчевски и издателство „Захарий Стоянов”. Отново бе преиздадена
книгата на акад. Любомир Милетич, „Разорението на тракийските българи”. Веселин
Божков издаде „Петвековният геноцид” чрез издателство „Пропелер”. Делчо Балабанов
написа „Тракия в пламъци (1912 - 1913 и 1919 - 1923 г.)”.
СТДБ възложи на междуведомствената комисия да излезе със становище по
въпроса и Любомир Шопов отговори с книгата „Геноцид”.
Българските историци и интелектуалци, както и редица учреждения и общини
признаха геноцида над българите. Следвайки пътя на еврейския, арменския и други
народи постигнали признание за престъплението геноцид извършено срещу тя, очакваме
всички български и международни политици и общественици също да признаят геноцида
над българския народ.
Последваха
7. ОТКРИТИ ПИСМА , ДЕКЛАРАЦИИ И ПЕТИЦИИ ДО НС, ПРЕЗИДЕНТСТВОТО.
Първо, като реакция против декларацията приета на 11 януари 2011 от депутати в
41-от българско НС им бе предложено да гласуват следният текст:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОСЪЖДАЩА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРСКИТЕ ХРИСТИЯНИ И АРМЕНЦИТЕ
И НЕСПРАВЕДЛИВОТО ОТНЕМАНЕ И ЕКСПЛОАТИРАНЕ НА ИМОТИТЕ ИМ В ОДРИНСКО
ПРЕЗ 1913Г
Ние, като се позоваваме на най-високите достижения на европейската и световната
мисъл, на международното право в областта на правата на човека и малцинствата;

21
– като се позоваваме на Европейската харта, Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, Приетата на 9.12.1948 г. с резолюция 260 A (III) на Общото събрание
на ООН Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид, ратифицирана
от България с Указ № 300 от 23.06.1950 г.и от Турция на 31 юли 1950;
– като изразяваме огромното си съжаление за това, че от лятото на 1913г в продължение
на 100 години, Българската и Турската държави не съумяха да накажат виновниците, нито
да върнат на жертвите насилствено отнетите им имоти, нито да компенсират по подобаващ
начин отнетите човешки животи, нито насилията и униженията и осакатяванията от
всякакъв характер
– като изразяваме категоричното си убеждение, че за подобни престъпления не може да
има давност,
ЗАЯВЯВАМЕ:
1. Осъждаме категорично поругаването на сто и двадесет стародавни църкви,
белокаменните единадесет манастира, сто тридесет и шестте осветени параклиса, двеста
и единадесет начални училища, двете мъжки и една девическа гимназия и избиването на
достолепните двеста двадесет и шест свещеника и триста тридесет и три учителя заедно
със стотици хиляди невинни жени, деца, старци и мирно беззащитно българско и арменско
население. Категорично окачествяваме проведените в нарушение на Лондонския мирен
договор през 1913 г деяния срещу българи и арменци за геноцид.
2. Обявяваме прогонването през 1913 г. на над 1 360 000 идентифицирали се
българи, арменци и християни от родните им, законни към 1912 г. в границите на
Одринския вилает имоти за геноцид съпроводен с етническо прочистване.
3. Призоваваме Турската и Българската държави да направят необходимото за
връщане на имотите в реални граници, за заплащане на пропуснати ползи и наеми от тях в
продължение на 100 години и компенсиране потомците на жертвите на геноцида. Опитът
той да се покрие с давност от Турска страна, прехвърля вината на турските политици върху
българските им колеги.
Декларацията да бъде приета от Народното събрание по случай 100 годишнината от
Цариградския договор и последвалите събития на етническо прочистване от българи на
Одринска и Цариградска области.
Прикриването на историческата истина за трагичните за българския и арменския
народи събития, както и отказът на Турция да признае историческата вина на Османската
империя и да се разграничи от нея, като осъди извършеното престъпление срещу
човечеството и поеме моралните и материални последствия от извършения геноцид, са
абсолютно несъвместими с евроатлантическите ценности. Подобно поведение е
22
непреодолима пречка за една страна, която желае да се присъедини към семейството на
държавите-членки на Европейския съюз.
Последва
ПРОТЕСТНО ПИСМО – ПОДПИСКА ПО ПОВОД ИЗВЪРШЕНИТЕ КЛАНЕТА ПРИ
ПОТУШАВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ (1903 г.) И 100-
ГОДИШНИНАТА ОТ ГЕНОЦИДА НАД ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ (1913 г.)
През 2013 г. се навършиха 110 години от героичното Илинденско-Преображенско
въстание на българите за освобождение на Македония и Тракия (1903 г.), удавено в кръв
от османските власти, и 100 години от зверските кланета (1913 г). над мирното българско
население в Одринска и Беломорска Тракия, организирани от Османската империя и
извършени от редовната турска войска и башибозук.
Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на
всички характеристики на престъпното деяние ГЕНОЦИД.
Нашата отговорност пред паметта на избитите ни предци, между които хиляди жени
и деца, ни задължават да припомним на света за злодеянието, което днес Република
Турция, която не скрива претенцията си да е наследник и продължител на Османската
империя, премълчава и дори нагло отрича.
Кланетата над българите през лятото на 1903 г. и 1913 г. са поредната трагична
страница от системното унищожаване на българския народ в продължение на 500 години
след окончателното завладяване на България от Османската империя през 1396 г.
Обобщените данни и напълно достоверните конкретни факти за избиванията,
опожаряванията и грабежите, според чуждестранните и българските източници, са
следните:
1903 г.
- От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в
районите на въстанието. Опожарени напълно са 40 села, 8 са унищожени наполовина;
- 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;
1913 г. В нарушение на международния Лондонски мирен договор, без да обявява война,
Османската империя преминава законната граница Енос – Мидия.
- 2 юли – в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;
- 8 юли – в село Енидже е избито част от населението, реквизиран добитъка и е окупирано
селището;
- 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с
ножове;

23
 -10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес
Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен
заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;
- 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;
- 13 септ.- в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани
в продължение на 3-4 дни;
- 22- септември принудително е изселено българското население, оставащо на
територията на Османската империя съгласно Цариградския договор. Който приеме
исляма остава да живее в селото (в с. Ениджия остават само Яни Михайлов, жена му
Мария с три деца, които се потурчват. Този Михайлов още от 8-ми юли е бил затворен и
мъчен, та за да не бъде обесен, като му казват, че ще го оставят жив, ако се потурчи, от
страх казва и остава).
Насилственото изселване в България става в нарушение на всички международни
договори.
- 23 септ.- в село Арноуткьой са избити 75 души като повечето жени са съсечени, а 13 от
децата са били на възраст между 1 и 9 години;
През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:
- в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са
изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;
- в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;
- в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са
мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;
- в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;
- в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и
опожарява селото;
- в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000
българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от
редовната войска, преоблечена като башибозук;
- бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според
свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в
кладенци и пр.
- при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;
- в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.
В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и
старци. Опожарени са 22 български села.
24
 Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна
Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.
Това е ужасяващата истина за геноцида над българите, дръзнали да защитят своите
права и свободи в началото на 20 век в Европа! Тази трагедия за българския народ е
предвестник на извършеното по-късно с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн.
арменци и над 1 милион асирийци през 1915 г. То също е осъществено от властите на
тогавашната Османска империя, но и до днес е отричано от наследниците на
паносманистите в съвременна Турция, която прави постъпки да стане член на Европейския
съюз.
Досега българският народ мълчаливо страдаше за свидните си жертви, като
очакваше поне официално извинение от правителството на Република Турция. Днес,
обаче, пред лицето на засилващите се неоосманистки амбиции на ислямистките сили в
Турция да фалшифицират истината за робството, да обявяват своите убийци за жертви, а
християнските народи за палачи ние не можем да мълчим.
Като български учени, общественици, политици, дейци на изкуството и културата,
учители и преподаватели в университети, членове на милионната българска диаспора в
Украйна, в Молдова, и в Румъния, възникнала в резултат на османските завоевания,
преследвания и кланета, днес ние:
– Заявяваме нашето дълбоко осмислено убеждение, че пътят ни с нашите сънародници
придобили турско самосъзнание е общ в името на по-доброто бъдеще на поколенията на
България. В усилията си да изграждаме доверие и единение не желаем користна намеса
отвън.
- БЛАГОДАРИМ на онези чуждестранни дипломати и журналисти, общественици и
културни дейци от Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия, САЩ, Англия, Франция и пр.,
които застанаха на страната на справедливостта, гражданската свобода и демокрацията и
по този начин защитиха правото на българите да имат своя държава и свое управление и
ги подпомагаха с каквото могат, за да облекчат тяхната участ.
Настояваме Парламентът на Република България да приеме специална декларация
в памет на ДЕСЕТКИТЕ ХИЛЯДИ българи, избити преди 100 години, така както прие
декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.н. Възродителен процес
ПОДПИСАЛИ:
акад. Георги Георгиев Марков – Институт за исторически изследвания при БАН
доц. Александър Георгиев Гребенаров – Институт за исторически изследвания при БАН
доц. Любка Павлова Танчева – БАН
арх. Кристиян Григоров Миленов – Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция

25
проф. Петър Димитров Ангелов – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
доц. д-р Александър Любенов Илиев – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”
проф. дфн Боряна Вл. Христова – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”
проф. д-р Искра Василева Баева – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
д-р Румен Димитров Маринов
Нешка Стефанова Робева
проф. д-р Кирил Йорданов Йорданов – Институт по балканистика с център по тракология – БАН
проф. д-р Стоянка Кендерова – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”
Александър Арнаудов (етнограф)
доц. д-р Румен Пенев Ковачев – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”
доц. д-р Лизбет Любенова – Институт за исторически изследвания при БАН
Иван Любенов Николов
проф. дин Трендафил Ан. Митев – Македонски научен институт
проф. дин Илия Тодев – Институт за исторически изследвания при БАН
доц. д-р Мария Д. Стамболиева – Нов български университет
проф. д-р Пламен Павлов – Великотърновски университет
Мирослав Ризински – Български културен клуб в Скопие
Юрий Граматик, Одеса, Украйна – Конгрес на българите в Украйна
Костадин Георгиев Костадинов – Асоциация на българите по света
Младен Александров Младенов
Таня Карбова – Асоциация на българите в Ломбардия, Италия.
Дора Костова – Асамблея на българите в Украйна.
проф. д-р Миладин Апостолов – зам. председател на БАНИ
Галина Златарова – писател, издател
проф. д-р Пламен Митев – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
д-р Бойко Хр. Маринков – Институт по балканистика с център по тракология при БАН
д-р Бисер Тодоров Банчев – Институт по балканистика с център по тракология при БАН
д-р Мариана Николова Стамова – Институт по балканистика с център по тракология при БАН
проф. д-р Божидар Димитров – Национален исторически музей
Петиция за признаване геноцида над българите, подписана от над 300 души бе
организирана във фейсбук в подкрепа на откритото писмо (с подписите на 33-ма известни
български историци и общественици до Народното събрание, президента, министър
председателя на Република България и международната демократична общност).
Последваха подобни декларации на
- гражданско сдружение „Памет за 1913” от с. Хухла.
ОБРЪЩЕНИЕ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛА МАСА НА ОТКРИТО „МАЙСКИ МИСТЕРИИ ХУХЛА
2014” ПОСВЕТЕНА НА 100 ГОДИНИОТ ЗАВРЪЩАНЕТО НА МАЛОАЗИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ И 101
ГОДИНИ ОГ ГЕНОЦИДА НАДТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ (1913 г.)
ДО:
26
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ

Уважаеми госпожи и господа,

Отминаха сто години от драматичните събития, довели до физическото унищожение и разорение

на стотици хиляди българи, от Беломорска и Одринска Тракия. Отбелязването на тези събития
провокира противоречиви коментарии в т.н. „политически елит” на нацията, а светлината на
прожекторите изкриви до неузнаваемост. Откровения национален нихилизъм провокира група
потомци, на преживелите трагичните събития през 1913 българи, сподвижници, учени и
интелектуалци, на 15 декември 2013 г. в София да учредим ”Национално движение – Памет за
1913”. За драмата и погрома над тракийските българи, съвременниците ни не знаят почти нищо.
Днешното обезбългаряване на паметта е толкова страшен факт, колкото физическото
обезбългаряване на изконните български земи през 1913 г. Ето защо, ”Национално движение –
Памет за 1913” ще събира, съхранява и популяризира всичко, свързано с трагичните събития около
разорението на българите от Беломорска и Одринска Тракия през 1913 г.
Тази година се навършват сто години от завръщането на Малоазийските българи! Няма нито дума
в националните медии за съдбата на тези изстрадали сънародници, изоставили всичкото си имане,
мъртвите си близки, нарамили челяд и спомени, тръгнали към Родината си! Ще позволим ли да
останат не почетени, ще позволим да бъдат подминати с коалиционно безразличие?!
Днес, ние потомците на онези, които боси ходеха, но тежко стъпваха, изгубиха имот, но не загубиха
честта си, които поругани, никога не поискаха мъст, днес, ние, потомците им, заявяваме:
Никой няма право да обрича на забрава кървавите събития от 1913!!!
Българската памет няма цвят, няма партии, няма разделение – тя е с цвета на синовния дълг
към пръстта, където са закопани костите на дедите ни.

Духът им не почива в покой, защото съдбата им тъне в забвение. ”Национално движение –

Памет за 1913” не иска мъст, нито власт, нито разединение.

Иска просто истината за 1913–та. Такава, каквато изглежда днес с възможните различни гледни
точки.
Иска ужасяващата истина за геноцида над тракийските българи през 1913, да бъде най-сетне
призната!
И тази истина да влезе и в учебниците, и в медиите, и в обществото. И в паметта на нацията,
завинаги!!!

2 май 2014 г., село Хухла

Подписали потомци на тракийски бежанци, интелектуалци и съмишленици, събрали
се в изконното българско село Хухла, ивайловградско. проф. Стоян Райчевски, проф.
Георги Граматиков, поетът Петър Василев, писателят Георги Петков, драматургът Петър
Маринков, документалистът Георги Дракалиев, адвокатът Елена Костова– Петкова,
депутатът Стефан Танев, поетесата Ели Видева, писателят и председател на „Памет за
1913“ Иван Бунков и много наследници на изстрадали тракийци.
Ще се борим до официалното признаване на арменския и на българския геноцид от
НС. Милиони потомци подкрепят справедливата признателност към невинните
трудолюбиви праведни жертви, чиито гробове, имоти, мечти, роднини, предци и деца са
останали извън днешните предели на отечеството. В социалните мрежи има редица групи
като, „ПОТОМЦИ НА ОЦЕЛЕЛИТЕ ОТ ГЕНОЦИДА ПРЕЗ 1913 г. БЪЛГАРИ”

27
Последваха декларации от
- сдружение на българските футболни привърженици
- СТДБ
- десетки български общини и Общински съвети сред които: община Карлово, община
Смолян, община Враца
съмишленици намираме в
- ПП Нова Зора, - ПП Атака, - НФСБ, - БНС, - ВМРО, - Патриотичен съюз,
- Общобългарска фондация „Тангра Танакра”, - Фондация Заедно,
- Сдружение Хелзингски наблюдател – България, - Сдружение „Юношеска спортно-
творческа организация Български юнак” (БЮ), - Организация на обединените българи –
ООБ, Общобългарски парламент – ДБП, - Международна Академия по Българознание
иновации и култура – МАБИК, Сдружение форум българска наука, и други.
След многогодишни усилия през пролетта на 2015 година декларацията за
признаване геноцида над българите успя да премине през печките поставяни от турските
агенти и ДПС в парламентарната комисия и бе подловена за гласуване в 43-тото народно
събрание. Чуждите агенти и депутати, които не се чувстват българи, а работят срещу
българския народ напуснаха пленарната зала. Това е позорен и подсъден акт!! Никой не
им е потърсил отговорност до момента. Имената на гласувалите против декларацията
депутати са публикувани на първа страница на вестник Атака…..
8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В България въпреки съществуването на Тракийски научен институт, Македонски
научен институт, БАН, БАНИ и десетки университети, все още не е учреден Център за
проучване и изследване на геноцида над Българите по аналогия на центъра „Яд ва шем” в
Йерусалим и Арменския Национален институт (АНИ).
В името на добросъседските отношения и укрепването на мира на Балканите в
бъдеще всички балкански страни би трябвало да осъдят престъпленията срещу
човечеството извършени от Османската империя. Гърция и Кипър, заедно с още 20
държави вече официално признаха Арменския геноцид и криминализираха отричането му.
Тази година отбелязване на 100-годишнината от арменския геноцид.
Движението за Права и Свободи в България е длъжно да защитава правата на
потомците на оцелелите от геноцида над българите, а не да ги дискриминира. Това би
трябвало да е задължение на НПО. След като те не го правят, те доказват, че са Движение
на престъпниците в страната. Единствения начин да оправдаят това обвинение, е като
спомогнат и Турция да признае геноцида извършван от Османската империя над
народностите в нея.
28
 Рано или късно геноцидът над религиозните и етнически народности в Османската
империя ще бъде световно признат. Това е въпрос на време! Факт днес е че българската
национална идентичност в Одринско бе унищожена чрез организирано етническо
прочистване, което по днешната терминология отговаря на престъплението срещу
човечеството наречено геноцид.
Предстои да бъде систематизирана информацията за имотите отнети чрез геноцид
през 1913 година, които се оценяват на милиарди. Тази информация тепърва трябва да се
преведе за да стане обществено достояние. Изграждането на подобаващ интернет сайт на
подобен институт за проучване геноцида над малцинствата в Османската империя е
наложително. Всички тези факти трябва да намерят място в учебниците по история. Все
още се сформира екип, който да поддържа връзка с международните организации,
университети и институти, които са напреднали в науката за геноцида и издават
информационни бюлетини и литература. С тяхна помощ ще можем да постигнем
връщането на тракийските имоти и заслуженото признание, което душите на нашите
предци очакват.
Съвестта и отговорността пред светлата памет на жертвите задължава всички
български институции съгласно чл. 2 на конвенцията да признае документираните от акад.
Любомир Милетич, Карнегиевата комисия и ДА "Архиви", свидетелски показания и
декларации, и исторически източници, за геноцид организиран и изпълнен от Османската
империя над признатите в Лозанския договор народности като българското, арменско,
сирийското, кюрдско и гръцко население. Престъпленията са признати и в двустранния
договор между България и Турция от 1925 г известен като Ангорски договор.
Десетки хиляди невинни български деца в Одринско стават жертва на масово
етническо прочистване в нарушение на Лондонския Мирен договор през лятото на 1913
година. Защо се потулват тези факти? Кога ще влязат в българските учебници? Тези деца
заслужават признание !
В подкрепа на кампанията за признаване геноцид над етническите и религиозните
малцинства в Османската империя са публикувани и множество книги, които следва да
станат настолно четиво за всеки български народен представител:

9. Библиография
1. Любомир Шопов, Геноцид, Болид-инс, 2014, София.
2. Любомир Милетич, РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1913 ГОДИНА, Българска
Академия на Науките, София. 1918
3. Доклад от 1913 г на Карнегиевата комисия на български и на английски.

29
 4. Стоян Райчевски, Етническото прочистване на българите в източна и западна Тракия и Мала
Азия (1903-1913-1923), издателство „Захарий Стоянов”, 2013, София.
5. Георги Илиев, Лятото на 1913 година, документирани свидетелства за геноцида над
българите, издателство „Изток-Запад”, 2013, София.
6. Стоян Райчевски, Геноцидът над българите през ХХ век, Български бестселър, 2005, София.
7. Кирил Пърличев, Сръбските жестокости в Македония (1912-1915), София, 1918г
8. Стоян Г. Бояджиев, Македония под сръбско иго 1913-1941,
9. Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г.;
10. Любомир Милетич, Гръцките жестокости, София, 1913 г;
11. Веселин Божков, Петвековният геноцид, издателство „Пропелер”, 2013, София;
12. Владимир Сис, Гробовете на Трикери, ред. Димитър Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914;
13. Георги Петков , „Кървавата 1913 г.”
14. Христо Чолаков, „Кървавият път на българите от Мала Азия и Беломорска Тракия”, 1913,
София,
15. Иван Гарвалов, Отношенията между България и Турция в ООН и ОССЕ в периода 1984-1989,
Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, , 2005, София, 2014,
16 Петра Мечева, Родени от Тракия, родили за Тракия, издателство „Български писател”, София,
2013
17. Благой Шклифов, На кол вода пиехме, издателство Изток-запад, 2011
18. Симеон Радев, Това, което видях от Балканската война, конференцията в Букурещ и
Букурещкият мир 1913г Изток-запад,2012,
19. Сага за Балканската война, дневник на свещеник Иван Дочев, Изток-запад,, 2012
20. КАФАЛИЕВ, Н. М., сьчинения., .
21. Гешов, И.Е. "Престъпното безумие и анкетата по него" (1914)
22. Гешов, И.Е. "Балканският съюз" (1915)
23. Коста Тодоров, Изповед на една луда балканска глава, издателство Изток –Запад, Соф.
24. Никола З. Шумарев, Низ ужаса на пламъците, гр. Стара Загора, август 1939, Ехо от родовата
памет, София, 2010, издателство Макро студио.
25. Aydinli, A.,
26. Петър Я. Коруев, Село Габрово Ксантийско, Издателство на Отечествения фронт, ДП „Димитър
Найденов” – Велико Търново, 1984 г.
27. Никола Инджов, Тракийският свят (есета),
28. Любомир Шопов, Отдел „Трети” ,
29. Димитър Вандов, Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на България и
Турция .
30. Стоян Райчевски. Източна Тракия, Изд. „Български бестселър”, С. 2002 г.
31. Стоян Райчевски. Беломорска България. Изд. На СУ „Св. Кл. Охридски”, С. 2010 г.
32. Стоян Райчевски . Дипломатически документи за гоненията на българите в Македония и
Одринско.1904-1906, Изд. „Български бестселър”, С. 2009
33. Отонъ Барбаръ, запасенъ капитанъ, Моите спомени отъ войните 1912—1918 , (Печатница на
Армейския военно-издателски фондъ, София, 1923)
34.. Martin Weiser, The Herer war – the first genocide of the 20th century, Bachelor Thesis

30
 35. Samuel Totten, Steven L. Jacobs, Pioneers of Genocide Studies
36. Jon Bridgman, The Genocide of the Hereros
37. Richard Hovannisian, The Ottoman Genocide of the Armenians
38. Vahakh Dadrian, The Ottoman Genocide of the Armenians
39. Rouben Adalian, The Ottoman Genocide of the Armenians
40. Jeremy Sarkin Germany’s Genocide of the Herero, Kaise Wilhelm IIq His General, His Settlers, His
Soldiers , 2010 UCT Press, Cape Town, South Africa.
41. Benjamin Madley, "From Africa to Auschwitz: How German South West Africa Incubated Ideas and
Methods Adopted and Developed by the Nazis in Eastern Europe", European History Quarterly 2005 35: 429:
"Operational from 1905 to 1907, Haifischinsel, or Shark Island, was the twentieth century’s first death camp. Though
referred to as a Konzentrationslager in Reichstag debates, it functioned as an extermination center.
42. Димитър Шалапатов, Българските християнски селища в Западна ( Беломорска) Тракия,
2011,
43. Иван Янев, „ Петър Янев, Обвинителят”, 1988, БЗНС
44. Петър Япов, Трайчо Костов и Никола Гешев: Съдебните процеси през 1942 и 1949г.,
издателство Изток –Запад, София,.
45. Иван Орманджиев, Външната политика на България, с особен оглед към тракийския въпрос,
1934, печатница Б.А. Кожухаров
46. СПОМЕНИ ЗА БАШКЛИСЕ, Фондация "БАШ КЛИСЕ" – Свиленград 2003 г
47. Проф. д-р Делчо Порязов, Трагедията на Тракия през 1913 година, Погромът на тракийските
българи през 1913 година - разорение и изтребление
48. Симеон Л. Стойков, Ениджия – една България, останала в миналото, Фондация "Баш клисе",
Свиленград, 2002 г.
49. Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова, Сачанли. Историческо и етнографско проучване, Библиотека
„Роден край”, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989
50. Стайко Трифонов, Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915,
(Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992)
51. Кореспондентът на "Таймс" съобщава от София София Прес, 1983 г.
52. Димитър Шишманов, Необикновената история на малоазийските българи (II издание, "Пони" София,
2001 г.)
53. Хараламби Етакчиев, ЗАТОЧЕНИЕТО Ранни и по-късни спомени на един тракиец, ИК „Коралов и сие”,
София 2004
54. д-р Стамат Апостолов, Тракия изконна българска земя, напоена с кръвта на предците ни, (Либра
скорп, Бургас, 2002 г.)
55. д-р Стамат Апостолов, За свободата на Тракия (Либра скорп, Бургас, 2002 г.)
56. Димитър Г. Войников, Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия.
57. Петра Мечева, Памет за Тракия, издателство „Опонент”, 2011,
58. Павел Милюков, Живата истина, издателство Изток –Запад, София
59. Папани Козарова, Източнотракийският имуществен проблем, издателство Петекстон, София, 2007,
60. Тодор Тодоров, Обезбългаряването на Одринска Тракия, Историческа ретроспекция, настояще и
бъдеще – аспекти, ИВРАЙ, София, 2012.

31
61. проф д.п.н. Тодор Галунов, Третият държавен съд, български министри на подсъдимата скамейка,
издателство Фабер, Велико Търново, 2013
62. Делчо Балабанов, „Тракия в пламъци (1912 - 1913 и 1919 - 1923 г.)”. издателство
Световит, 2014, София
63. Стайко Трифонов, История на България (1878–1944), за 11 клас на СОУ, Просвета, София 1991;

32