Тимъти Снайдър

Тимъти Снайдър
КЪРВАВИ ПОЛЯ
ТИМ ЪТИ СН А Й ДЪ Р
КЪРВАВИ
ПОЛЯ
ТИМЪТИ СНАИДЪР
КЪРВАВИ
поля
Превод от английски
АГЛИКА МАРКОВА
РИВА
Timothy Snyder
BLOODLANDS
Europa Betw een H itler and Stalin
Copyright ® 2010 by Timothy Snyder

First published in the United States by Basic Books,
a member o f The Perseus Books Group
© Аглика Маркова, превод

© Веселин Праматаров, художник
Издателство „Рива“
ISBN 978-954-320-509-7
СЪДЪРЖ АНИЕ
ПРЕДГОВОР / 7
ВЪВЕДЕНИЕ: ЕВРОПА / 9
ВЪВЕДЕНИЕ: ХИТЛЕР И СТАЛИН / 22
Първа глава
ГЛАДЪТ В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ /41
Втора глава
КЛАСОВ ТЕРОР / 74
Глава трета
НАЦИОНАЛЕН ТЕРОР / 100
Четвърта глава
ЕВРОПА НА МОЛОТОВ - РИБЕНТРОП /125
Пета глава
ИКОНОМИКА НА АПОКАЛИПСИСА / 156
Шеста глава
ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ / 184
Седма глава
ХОЛОКОСТ И ОТМЪЩЕНИЕ /2 1 6
Осма глава
НАЦИСТКИТЕ ФАБРИКИ НА СМЪРТТА / 241
Девета глава
СЪПРОТИВА И ОГНЕНИ ЖЕРТВИ / 262
Десета глава
ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ / 295
Единадесета глава
СТАЛИНОВИЯТ АНТИСЕМИТИЗЪМ /318
Заключение
ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА / 354
ЦИФРИ И ТЕРМИНИ / 383

БЛАГОДАРНОСТИ / 390
БИБЛИОГРАФИЯ / 394
БЕЛЕЖКИ / 434
ПОКАЗАЛЕЦ / 482
5
П РЕДГО ВО Р
Петък, 6 март 2015 г.
Историята на териториите, които наричам „Кървави поля“, е част от

историята на Източна Европа. Ако тезата ми е правилна, съдбата им ще
хвърли известна светлина и върху съдбата на други части от този регион.
Водещият метод в моята книга е връщането към политическата география
чрез анализ на границите в човешките изживявания. През проучвания пе
риод - 30-те и 40-те години на XX век, държавните граници се променят
многократно, променят се и имперските очертания, а още по-често вари
рат границите на империите, обект на въжделенията и на нацистка Герма-
ния, и на Съветския съюз.
В този контекст ни занимава особената зона, в която нацисткият и съ

ветският проект се преливат и чието население живее и при двете системи.
Защото именно в тази зона са убити близо 14 милиона души, именно в нея
се извършват деянията на Холокоста.
В граничните на тази зона държави на юг и на запад положението е

по-различно. Факт е, че Унгария, Румъния и България попадат и под на
цистка, и под съветска власт, но методите са по-различни. За разлика от
Полша, унищожена от германско-съветското нападение през 1939 г., и от
Балтийските държави, окупирани от СССР през 1940 г., по време на вой
ната Унгария, Румъния и България остават напълно суверенни държави.
И трите се ориентират към Германия и се присъединяват към Оста, а Ру
мъния и Унгария участват в нахлуването в Съветския съюз през 1941 г.
През 1940 г. Румъния губи значителна територия, част от която е анек
сирана от Унгария, а друга част - от Съветския съюз. България, разбира
се, си възвръща Южна Добруджа от Румъния и придобива още територии
чрез участието си в нахлуването в Югославия и Гърция.
Българите се гордеят, че в държавата им не е имало Холокост. Това

е вярно само отчасти. По правило Холокостът се развихря там, където
държавният суверенитет е нарушен, поради което евреите са лишени от
закрилата на държавата. Така Германия почти напълно унищожава евре
ите в онези региони на Полша и Съветския съюз, в които държавността е
обявена за несъществуваща. Румънската политика е да се убиват евреите
от териториите, които Букурещ губи през 1940 г. и си връща през 1941 г.
7
Унгария депортира евреите от анексираните територии към регионите, в
които германците ги унищожават.
В този смисъл България следва общото правило - не закача евреите

от териториите, недокоснати от войната, но ги депортира от регионите,
придобити благодарение на тази война. Следователно до известна степен
матрицата, която наблюдаваме в Кървавите поля, действа и в тези три
държави.
България изпита на гърба си съветската окупация и комунистическо

то управление, макар и не в унищожителната форма, позната ни от 30-те
години на XX век. Съдбата й е общо взето сравнима с тази на останалите
съветски сателити. Историята на региона след 1945 г. вече не е история
на масови убийства и поради това не е предмет на настоящата книга. Но
историята на комунизма в известна степен е еднаква за всички и защитни
ците на системата на практика оправдават масовите убийства чрез глад и
куршуми, характеризиращи същия този период на 30-те години. Българи
те, както и другите източноевропейци, трябва да анализират историята и
на националсоциализма, и на сталинизма, за да дадат правилна преценка
на своето национално - и европейско - минало, и аз съм благодарен на
онези читатели на моята книга в България, с чието съдействие днес дър
жите в ръце българското й издание.
Тимъти Снайдър, професор по история, Йейл

Въведение
ЕВРОПА
„Сега ще живеем!“ - обича да казва гладното момченце, тупайки с кра

чета по усамотената пътека или през пустеещите ниви. Но храната същест
вува единствено във въображението му. Пшеницата е иззета изцяло в без
милостната кампания за реквизиране на зърното, поставила начало на ерата
на масовите убийства в Европа. Годината е 1933 и Йосиф Сталин съзнател
но обрича Съветска Украйна на глад. „Ще се срещнем отново под земята“ -
казва млад съветски гражданин за съпругата си. Прав е. Разстрелват го след
нея и ги погребват - двама от седемстотин хилядите жертви на Сталиновия
Голям терор от 1937 и 1938 г. „Поискаха ми венчалния пръстен, който аз...“
- полският офицер прекъсва изречението в дневника си точно преди съвет
ската тайна полиция да го екзекутира през 1940 г. Той е един от близо двес
та хилядите полски граждани, разстреляни от съветски или германски кур
шум в началото на Втората световна война, при съвместната окупация на
страната му, извършена от нацистка Германия и Съветския съюз. В края на
1942 г. в Ленинград едно единайсетгодишно руско момиченце приключва
смиреното си дневниче с изречението: „Само Таня остана“. Адолф Хитлер е
измамил Сталин, германците са обсадили нейния град и членовете на семей
ството й са между четирите милиона съветски граждани, които германците
обричат на гладна смърт. Следващото лято в Белорусия едно дванайсет-
годишно еврейско момиченце пише последно писмо до баща си: „Казвам
ти „довиждане“, преди да умра. Много ме е страх от тая смърт, защото те
хвърлят малките деца живи в масови гробове“. Момиченцето е сред повече
от петте милиона евреи, умъртвени с газ или разстреляни от германците.
***
В средата на XX век нацисткият и съветският режим унищожават в цен
търа на Европа близо 14 милиона души. Кървавите поля - лобното място
на тези жертви - се простират от Централна Полша до Западна Русия, като
обхващат Украйна, Белорусия и Балтийските държави. По времето на кон
солидацията на националсоциализма и на сталинизма (1933 - 1938) и след
това - през германско-съветската война (1941 - 1945), този регион е подло
жен на масово насилие, невиждано дотогава в историята. Жертвите са глав
но евреи, белоруси, украинци, поляци, руснаци и балтийци, тоест коренното
население на тези територии. Четиринайсетте милиона са избити за някакви
си 12 години, между 1933 и 1945 г„ докато и Хитлер, и Сталин са на власт.
9
Независимо че в средата на този период държавите им се превръщат в бойно

поле, те са жертва по-скоро на човеконенавистническа политика, отколкого
на жестокостите на войната. Втората световна война е най-смъртоносният
конфликт в историята и от войниците, загинали по нейните фронтове из це
лия свят, близо половината намират смъртта си именно там, в Кървавите
поля. От четиринайсетге милиона избити нито един не е войник на дейст
вителна служба. Повечето са жени, деца и възрастни, като никой от тях не
е въоръжен; на мнозина е отнето цялото имущество, включително дрехите.
Най-известното лобно място в тези Кървави поля е Освиенцим. Днес

името е синоним на Холокоста, а Холокосгьт е синоним на злините, из
вършени през XX век. Но някои хора, затворени да работят в Освиенцим,
все пак са имали шанса да оцелеят - името на концлагера е известно бла
годарение на мемоарите и романите, написани от оцелелите. Много повече
евреи, предимно от Полша, загиват в газовите камери на другите германски
фабрики на смъртта, в които почти никой не оцелява; имената на тези ла
гери се припомнят много по-рядко: Треблинка, Хелмно, Собибор, Белжец.
Милиони евреи от Полша, Съветския съюз или Балтийските републики са
разстреляни над ровове и шахти. Повечето от тях загиват близо до домовете
си в окупирана Полша, Литва, Латвия, Съветска Украйна и Съветска Бело
русия. В Кървавите поля германците докарват и евреи от други краища, за
да ги унищожат там. В Освиенцим с влакове пристигат евреи от Унгария,
Чехословакия, Франция, Нидерландия, Гърция, Белгия, Югославия, Италия
и Норвегия. Германските евреи са депортирани в градовете на тези Кървави
поля - Лодз, Каунас, Минск или Варшава. Там са вкарвани в газовите каме
ри или са разстрелвани. В Девети виенски район обитателите на жилищната
кооперация, в която пиша в момента, са депортирани в Освиенцим, Соби
бор, Треблинка и Рига - неизменно в Кървавите поля.
Германците извършват масови убийства на евреи в окупирана Пол
ша, Литва, Латвия и Съветския съюз, но не и в самата Германия. Хитлер
е политик антисемит в държава с малобройна еврейска общност. Когато
през 1933 г. става канцлер, евреите съставляват по-малко от 1% от насе
лението на Германия; към началото на Втората световна война те са около
0,25%. През първите шест години от Хитлеровото управление на герман
ските евреи се разрешава (при унизителни и грабителски обстоятелства)
да емигрират. Повечето германски евреи, свидетели на Хитлеровата из
борна победа през 1933 г., умират от естествена смърт. По същество уни
щожаването на 165 000 германски евреи е отвратително престъпление, но
то е само частица от трагедията на европейските евреи, защото се равнява
на по-малко от 3% от всички, загинали във Всесъжението. Едва когато
нацистка Германия нахлува в Полша през 1939 г. и в Съветския съюз през
1941 г., Хитлеровата визия за изгонването на евреите от Европа се изпра
вя пред съществуването на двете най-значителни маси европейски евреи.
Хитлеровата амбиция да изчисти Европа от евреи, може да се осъществи
единствено в онези части на Европа, в които живеят евреи.
10
Въведение: Европа
Холокостът отклонява вниманието от германските планове, които пред

виждат още повече масови убийства. Хитлер не само иска да изкорени ев-
рейството; той иска да унищожи Полша и Съветския съюз като държави,
да премахне управляващите ги класи и да убие десетки милиони славяни
(руснаци, украинци, белоруси, поляци). Ако войната срещу СССР се беше
развила според германския план, 30 милиона граждани щяха да умрат от глад
още през първата зима, а впоследствие още десетки милиони щяха да бъдат
прогонени, убити, асимилирани или поробени. Макар че не се осъществяват,
тези планове изграждат моралните устои на германската окупационна поли
тика на Изток. По време на войната германците унищожават почти толкова
неевреи, колкото и евреи, главно като морят с глад съветските военноплен
ници (повече от 3 милиона) и жителите на обсадените градове (над 1 милион)
или като разстрелват гражданско население при „наказателни“ акции (почти
1 милион, главно граждани на Белорусия и Полша).
Във Втората световна война Съветският съюз побеждава нацистка
Германия на Източния фронт и по този начин спечелва на Сталин както
благодарността на милиони, така и решаващо участие в установилия се
в Европа следвоенен ред. Но Сталиновата репутация на масов убиец е
почти толкова внушителна, колкото и тази на Хитлер. Тя е дори далеч
по-страшна през мирновременния период. Под предлог, че защитава и
модернизира Съветския съюз, Сталин лично ръководи унищожението на
милиони хора с глад и с разстрелите на 750 000 души през 30-те години
на XX век. Сталин убива собствените си граждани не по-малко ефикасно,
11
отколкото Хитлер - гражданите на други държави. От четиринайсетте ми

лиона, умишлено унищожени в Кървавите поля между 1933 и 1945 г., една
трета тежи на сметката на Съветския съюз.
Настоящата книга разказва историята на масови политически убийства.
Четиринайсетте милиона са до един жертви на унищожителна политика
все едно съветска или нацистка; често - на взаимодействие между Съвет
ския съюз и нацистка Германия, но в никакъв случай - жертви на войната
между тези две държави. Една четвърт са убити, преди Втората световна
война изобщо да е започнала. Други 200 000 загиват между 1939 и 1941 г.,
по времето, когато нацистка Германия и Съветският съюз прекрояват Ев
ропа като съюзници. Смъртта на тези 14 милиона понякога се проектира в
икономически план, тъй като икономическите съображения я ускоряват, но
причината за тази смърт не е икономическият недостиг в строгия смисъл на
думата. Сталин знае какво ще се случи, когато през 1933 г. разпорежда да сеС
изземе храната от гладуващите в Украйна селяни - точно както осем годи
ни по-късно Хитлер знае какво може да се очаква, когато лиши съветските
военнопленници от храна. Загиват повече от 3 милиона души. Стотиците
хиляди съветски селяни и работници, разстреляни през годините на Голе
мия терор (1937 - 1938), са жертви на целенасочените заповеди на Сталин
точно както милионите евреи, разстреляни или умъртвени с газ между 1941
и 1945 г., са жертви на специално разработената политика на Хитлер.
Войната променя този баланс на убийства. През 30-те години Съветски

ят съюз е единствената държава в Европа, която води политика на масово
изтребление. Преди Втората световна война и през първите шест и полови
на години след идването на Хитлер на власт нацисткият режим унищожава
не повече от десетина хиляди души. До това време режимът на Сталин е
уморил с глад милиони и е разстрелял още почти 1 милион. Германската
политика на масови убийства започва да съперничи на съветската едва меж
ду 1939 и 1941 г., след като Сталин дава възможност на Хитлер да започне
война. През септември 1939 г. Вермахгьт и Червената армия нападат Пол
ша заедно. Германски и съветски дипломати подписват Договор за дружба
та и границите’ и германските и съветските войски окупират Полша заедно
в продължение на близо две години. След като германците през 1940 г. раз
ширяват империята си на запад, като нахлуват в Норвегия, Дания, Бенелюкс
и Франция, Съветите окупират и анексират Литва, Латвия, Естония и севе
роизточната част от Румъния. И при двата режима са разстреляни десетки*
* Подписан на 28.09.1939 г. в Москва от Йоахим фон Рибентроп, министър на външните рабо

ти на Германия, и Вячеслав Молотов, министър (по онова време наричан „народен комисар“)
на външните работи на СССР. Получава наименованието „Договор за дружбата и границите“
като продължение и развитие на договореностите, съдържащи се в известния Пакт „Молотов
- Рибентроп“ от 23.08.1939 г., дал зелена улица за започването на Втората световна война. До
говорът от 28.09.1939 г. се състои от четири члена, които санкционират поделянето на Полша
между Германия и Съветския съюз, определят новата държавна граница между двете страни
като окончателна и изключват намесата на трети държави в това решение. - Б. р.
12
Л
хиляди полски интелектуалци и стотици хиляди са изпратени на заточение.

За Сталин тези масови репресии са просто продължение на старата полити
ка в новоанексираните земи; за Хитлер те представляват пробив.
Най-страшното идва, когато Хитлер изменя на Сталин и през юни
1941 г. германските войски навлизат в неотдавна присъединените към
СССР територии. Макар Втората световна война да започва със съвмест
ната германско-съветска инвазия в Полша, ужасяващият брой жертви е
следствие именно на второто нахлуване - това на изток. В Съветска Украй
на, Съветска Белорусия и в Ленинградска област - териториите, на които
през предходните осем години Сталиновият режим е унищожил с глад или
с куршум близо 4 милиона души, германските войски успяват да постиг
нат със същите средства още по-голям брой за два пъти по-кратко време.
Веднага след нахлуването Вермахтьт започва да мори с глад съветските во
еннопленници, а частите със специално предназначение - Einsatzgruppen -
предприемат масови разстрели на политически противници и на евреи. Още
същото лято тези специални части започват унищожаването на еврейските
общности съвместно с германските полицейски части за налагане на но
вия ред - Waffen-SS, и с Вермахта, както и с участието на местните спо
магателни формации на полицията и милицията.
***
Повечето европейски евреи живеят в Кървавите поля и именно там се
пресичат имперските планове на Хитлер и Сталин, именно там се сража
ват Вермахтьт и Червената армия и именно там съсредоточават усилията
си съветският НКВД* и германските есесовски формации. Повечето убий
ства стават в тези окървавени поля. В политическата география на 30-те
и началото на 40-те години това означава Полша, Балтийските държави,
Съветска Белорусия, Съветска Украйна, както и западните покрайнини
на Съветска Русия. Сталиновите престъпления често се отъждествяват с
Русия, както Хитлеровите - с Германия. Но най-тежките престъпления в
Съветския съюз се извършват на неговата неруска територия, а нацистите
убиват главно извън Германия. Обикновено ужасите на XX век се отъжде
ствяват с концлагерите. Но не в концлагерите срещат смъртта си повечето
жертви на националсоциализма и сталинизма. Именно погрешното схва
щане по отношение на местата и методите на масовите убийства ни пречи
да съзрем къде се крие кошмарът на XX век.
Концентрационните лагери, освободени от американците и британци
те през 1945 г., са разположени в Германия. В Русия, естествено, се нами
рат повечето от лагерите на ГУЛАГ***, станали известни на Запад благода
рение на Александър Солженицин. Представата за тези лагери, създадена
* НКВД (рус. Народньш комиссариат внутренних дел) - наименование (до 1946 г.) на Минис
терството на вътрешните работи на СССР/Русия. - Б. р.
” ГУЛАГ (рус. Главное управление лагерей) - Главно управление на наказателните лагери към
НКВД. ГУЛАГ се разглежда като основен инструмент за политическа репресия в СССР. *Б. р.
13
ВъвеОение: Ьвропа
от снимки или разкази, само загатва за историята на насилието в Германия

и Съветския съюз. Близо 1 милион души умират, защото са осъдени на
принудителен труд в германските концентрационни лагери - различни от
германските газови камери, германските лагери на смъртта и германските
зони на глада, защото в тях загиват 10 милиона. В Съветския ГУЛАГ меж
ду 1933 и 1945 г. от изтощение и болести е прекъснат животът на повече
от 1 милион души, което е нещо различно от съветските зони на унищо
жение и съветските зони на гладомор - в тях загиват близо 6 милиона
души, около 4 милиона от които - в Кървавите поля. Деветдесет процен
та от изпратените в ГУЛАГ се завръщат живи. Повечето от изпратените
в германските концентрационни лагери (за разлика от тези, изпратени в
германските газови камери, мини и военнопленнически лагери) също оце
ляват. Съдбата на концлагеристите, колкото и да е ужасяваща, е твърде
различна от съдбата на многомилионните жертви, загинали в газовите ка
мери, разстреляни или уморени с глад.
Разликата между концентрационните лагери и лобните места - Кър
вавите поля - не може да се дефинира с точност: в единия случай хората
са били екзекутирани, в другия умират от глад в лагерите. Но има разлика
между лагерна присъда и смъртна присъда, между принудителен труд и
газова камера, между робство и куршум. Огромното мнозинство жертви,
намерили смъртта си и при германския, и при съветския режим, не са били
изпратени в концлагер. Освиенцим съчетава двете - и лагер за принудите
лен труд, и машина за смърт. Съдбата на неевреите, изпратени там, за да
работят, и на евреите, също изпратени там, за да работят, се отличава из
вънредно много от съдбата на евреите, подбрани, за да загинат в газовите
камери. Ето защо Освиенцим принадлежи на два типа история, свързани,
но различни. Освиенцим, като лагер за принудителен труд, олицетворява
преживяното от голям брой хора, потърпевши от германската (или съвет
ската) политика на концентрационни лагери, докато Освиенцим, като ла
гер на смъртта, създава представа за типичната съдба на онези, които са
убивани съзнателно. Повечето евреи, пристигащи в Освиенцим, са вкар
вани директно в газовите камери; те, както и почти всички от четиринай-
сетте милиона, изтребени по Кървавите поля, не прекарват дори един час
в концентрационен лагер.
Германските и съветските концентрационни лагери обграждат Кър
вавите поля и от изток, и от запад, размесвайки черния цвят със сивите си
нюанси. В края на Втората световна война западните съюзници - амери
канските и британските войски - освобождават германски концлагери като
Белзен и Дахау, но не освобождават нито една от фабриките на смъртта. Гер-
манците осъществяват плановете си за унищожение почти изцяло върху
териториите, окупирани след това от съветските войски. Червената армия
освобождава Освиенцим, освобождава и териториите на Треблинка, Со-
бибор, Белжец, Хелмно и Майданек. Американските и британските войски
не стигат до нито едно от тези Кървави поля и не виждат нито една от го
лемите фабрики за убийства. И работата не е само в това, че американците
15
и британците не виждат нито едно от местата на съветските убийства и по

този начин оставят документирането на Сталиновите престъпления чак до
времето след края на Студената война и отварянето на архивите. Работата
е там, че те така и не виждат местата, в които са убивали германците, по
ради което също толкова бавно са проумени и престъпленията на Хитлер.
Снимките и филмите от германските концентрационни лагери са едва ли
не единствените свидетелства, накарали хората на Запад да прозрат същ
ността на масовите убийства. Но колкото и да са ужасни, тези образи само
загатват за историята на Кървавите поля. За голямо съжаление, те не я
изчерпват - те дори не ни въвеждат в същността й.
***
Обикновено масовото изтребление в Европа се свързва с Холокоста,
а Холокостът - с индустрията за бързи убийства. Този образ е прекалено
удобен и опростен. На нацистките и съветските лобни площадки методите
са доста примитивни. От четиринайсетте милиона граждани и военноплен
ници, убити в Кървавите поля между 1933 и 1945 г., повече от половината
умират, защото са оставени без храна. В средата на XX век европейци це
ленасочено морят европейци с глад в ужасяващи мащаби. Двете най-големи
след Холокоста масови убийства - Сталиновият дирижиран глад в началото
на 30-те години и Хитлеровата политика да се морят с глад съветските во
еннопленници в началото на 40-те години, включват точно този метод на
убийства. Гладът надделява не само в действителност, но и в представите.
В своя План „Глад“ нацисткият режим проектира гладна смърт за десетки
милиони славяни и евреи през зимата на 1941 - 1942 г.
След глада идват разстрелите, а след тях - газовите камери. В периода
на Сталиновия Голям терор (1937 - 1938) са разстреляни близо 700 000
съветски граждани. По време на германско-съветската окупация на Пол
ша двете държави унищожават почти 200 000 поляци. Над 300 000 белору-
си и почти същият брой поляци са екзекутирани чрез разстрел в германски
наказателни акции. Евреите, унищожени в Холокоста, са или разстреляни,
или задушени с газ.
Всъщност убийството чрез газ не е някакъв особен съвременен метод.
Повече от 1 милион евреи, задушени в Освиенцим, са убити с циановодо
род - съединение, изолирано през XVIII век. Един милион и шестстотин
хиляди (приблизително число) убити в Треблинка, Хелмно, Белжец и Со-
бибор, са задушени с въглероден диоксид, познат като смъртоносен газ
още на древните гърци. През 40-те години циановодородът се използва
като пестицид, а съединението въглероден диоксид е резултат от работата
на двигателите с вътрешно горене. И Съветите, и Германия се осланят на
технологии, известни още през 30-те и 40-те години - вътрешно горене,
влакове, огнестрелни оръжия, пестициди, бодлива тел.
Но независимо какви технологии се прилагат, убийството си остава
лично действие. Умиращите от глад са наблюдавани, често от вилката, от
онези, които им отказват храна. Разстрелват ги отблизо - през мушката,
16
или двама души ги държат, а трети опира дулото на пистолета си в тила

им. Хората, които ще бъдат задушени с газ, са арестувани, натоварвани
на влакове, след това - подкарвани към газовите камери. Те губят първо
имуществото си, после - дрехите си, и след това, ако са жени - косите си.
Всеки умира по различен начин, защото всеки е водил различен живот.
* * *
Самият брой на жертвите е в състояние да замъгли усещането ни за

индивидуалност. „Бих искала да йазова всеки един от вас по име - пише
руската поетеса Анна Ахматова в „Реквием“, - но списъкът е унищожен и
няма другаде къде да търся.“ Благодарение на упоритата работа на истори
ците притежаваме част от този списък; благодарение на отварянето на ар
хивите в Източна Европа знаем къде да търсим. Разполагаме с изненадващ
брой гласове на жертви - спомените на една млада еврейка, която успява
да се изкатери от рова, изкопан от нацистите в Бабий Яр* край Киев, или
на друга, която по същия начин се спасява в Понарий, близо до Вилнюс.
Разполагаме с мемоарите на няколкото десетки оцелели от Треблинка.
Имаме архива на Варшавското гето, мъчително трудно събиран, изгорен
и след това възстановен в по-голямата си част. Съществуват дневници
те на полските офицери, разстреляни от съветския НКВД в Катин през
1940 г. - тези дневници са изкопани заедно с телата им. Имаме бележчици,
хвърлени от автобусите, откарващи поляци на разстрел по време на гер
манските наказателни рейдове през същата година. Разполагаме с думите,
надраскани по стената на синагогата в Ковел, както и с тези, които може
да се прочетат по стената на затвора на Гестапо във Варшава. Съществу
ват спомените на украинците, преживели съветския гладомор през 1933 г.,
спомените на съветските военнопленници, оцелели в германските кампа
нии на План „Глад“ през 1941 г„ спомените на ленинградчани, останали
живи въпреки глада по време на блокадата от 1941 - 1944 г.
Разполагаме и с някои документи на извършителите, иззети от герман
ците, които загубват войната, или намерени в руските, украинските, бе
лоруските, полските и балтийските архиви след рухването на Съветския
съюз през 1991 г. Имаме докладите и писмата на германските полицаи и
войници, разстрелвали евреи, и на германските антипартизански форма
ции, разстрелвали белоруски и полски граждани. Разполагаме с петиции,
изпращани от активисти на Комунистическата партия, преди да започнат
да прилагат глада в Украйна през 1932 - 1933 г. Можем да погледнем как
ви са смъртните квоти за селяни и национални малцинства, разпратени от
Москва до областните управления на НКВД през 1937 и 1938 г„ и отго
ворите, в които се настоява тези квоти да бъдат увеличени. Разполагаме
с протоколите от разпити на съветски граждани, осъдени и убити. Имаме
* Бабий Яр (рус.), Бабин Яр (укр.) - пролом край Киев в Украйна. След превземането на Киев
от германските войски на 19.09.1941 г. в Бабий Яр са избити десетки хиляди евреи, съветски во
еннопленници, цигани. Особено масови са убийствата на 29 - 30.09.1941 г., когато наказателни
команди (Einsatzgruppen) и полицейски части (Waffen-SS) разстрелват 33 700 евреи. - Б. р.
17
j e-A,.
германските документи за броя на евреите, разстреляни над ровове или

задушени с газ в камери. Имаме и съветските документи за броя на уби
тите по време на Големия терор и в Катин. Имаме добросъвестни и под
робни изчисления на броя на убийствата на евреи в най-големите лобни
терени, основани на изчисленията в германските документи, съобщения,
свидетелства на оцелели и съветски документи. Можем с приблизителна
точност да изчислим броя на измрелите от глад в Съветския съюз, като
знаем, че не всички са регистрирани. Съществуват писмата на Сталин до
най-близките му другари, разговорите на маса на Хитлер с обкръжението
му, дневникът на Химлер и какво ли още не. И ако книга като настоящата
можа изобщо да бъде написана, това се дължи на постиженията на други
историци, на работата им с тези и безброй други източници. Макар някои
от изложените съображения и факти в настоящия труд да са плод на собст
вената ми работа с архивите, неимоверно съм задължен на колегите си и
на предходните поколения историци - това ще стане очевидно от страни
ците на моята книга и от съпътстващите бележки.
Моят труд ще извиква гласовете на самите жертви, както и гласовете
на техните приятели и семейства. Той ще цитира и извършителите, онези,
които са убивали, и онези, които са заповядвали убийствата. Той призо
вава като свидетели и малка група европейски писатели: Анна Ахматова,
Хана Аренд, Юзеф Чапски, Гюнтер Трае, Василий Гросман, Гарет Джо-
унс, Артур Кьостлер, Джордж Оруел и Александер Вайсберг (в моя труд
ще бъдат проследени и кариерите на двама дипломати - на американския
специалист по проблемите на Русия Джордж Кенан, който попада в Мос
ква в много критични моменти, и на японския разузнавач Чиуне Сугихара,
участник в политиката, която Сталин смята за оправдание за масов терор,
а след това - спасител на евреи от Хитлеровия Холокост). Някои от спо
менатите са описали една политика на масови убийства, други - две или
повече. Някои са ни оставили ясни и логични анализи, други ни предлагат
противоречиви сравнения, трети - незабравими образи. Общото помежду
им е последователният опит да разчетатжартината на Европа между Хит
лер и Сталин, често пренебрегвайки табутата на своето съвремие.
***
Сравнявайки съветския и нацисткия режим, специалистката по полити
ческа теория Хана Аренд пише през 1951 г., че времетраенето на фактоло-
гията „зависи от това дали съществува и нетоталитарен свят“. В Москва
през 1944 г. американският дипломат Джордж Кенан казва същото, макар
и с по-прости думи: „Тук хората определят кое е истина и кое - лъжа“.
Нима истината не е нищо повече от условност на властта и могат ли
достоверните исторически документи да се противопоставят на тежестта
на политиката? И нацистка Германия, и Съветският съюз се опитаха да
диктуват историята. Съветският съюз беше марксистка държава, чиито
ръководители се бяха самопровъзгласили за научни историци. Национал
социализмът представляваше апокалиптична визия за тотална трансфор-
19
мация, която трябваше да се осъществи от хора, убедени, че волята и ра

сата са в състояние да премахнат бремето на миналото. Дванайсет години
нацизъм и 74 години съветска власт определено спъват способността ни
да оценим света. За мнозина нацистките престъпления са толкова тежки,
че надхвърлят границите на историята. Това е тревожен отзвук от убежде
нието на самия Хитлер, че волята ще възтържествува над фактите. Други
са на мнение, че престъпленията на Сталин, макар и ужасяващи, са били
обосновани от необходимостта да се създаде или защити една съвремен
на държава. Това пък напомня Сталиновото убеждение, че историята има
само един курс, който той разбира и който ретроспективно легитимира
неговата политика.
Ако не боравим с история, изградена върху съвсем различни основи,
ще открием, че Хитлер и Сталин продължават да ни внушават собственото
си разбиране за делата си. Какви да бъдат тези основи? Макар да вплита
елементи от военната, политическата, икономическата, социалната, кул
турната и интелектуалната история, моето проучване използва три много
прости фундаментални метода: внушава, че няма минало събитие, което
да не подлежи на историческо тълкуване и да не попада в обсега на исто
рическото проучване; разсъждава върху възможностите за алтернативен
избор и за приемане на неотменимата реалност на избора в човешките
дела; подрежда хронологично разглеждането на всички нацистки и съвет
ски политики, довели до унищожаването на огромен брой гражданско на
селение и военнопленници. Формата на моя труд произтича не от полити
ческата география на империите, а от човешката география на жертвите.
Кървавите поля не съставляват политическа територия, било то същинска
или въображаема; те са просто навсякъде, където най-престъпните режи
ми в Европа са извършвали най-престъпните си деяния.
В продължение на десетилетия историята на нациите - еврейска,
полска, украинска, белоруска, руска, литовска, естонска, латвийска - се
съпротивлява на нацистката и съветската концептуализация на жесто
костите. Историята на Кървавите поля често се съхранява интелигент
но и храбро, като европейското минало се разделя на националните му
съставки, които след това биват държани отделно, за да не се слеят. Но
ако съсредоточаваме вниманието си върху отделна преследвана група,
която и да е тя и независимо колко добре е представена в историята,
няма да добием представа какво точно се е случило в Европа между 1933
и 1945 г. Идеалното познаване на миналото на Украйна няма да ни раз
ясни причините за глада. Подробностите от полската история няма да
ни обяснят защо толкова много поляци са убити в периода на Големия
терор. Задълбоченото познание по белоруска история няма да ни каже
защо в Белорусия толкова хора са станали жертва на антипартизанските
кампании и кое е продиктувало извънредно големия брой концлагери.
Описанието на живота на един евреин може да включи Холокоста, но не
може да го обясни. Често случилото се с една група може да се тълкува
само в светлината на случилото се с друга група. И това е само началото
20
на връзките. Нацисткият и съветският режим също трябва да се разбират

в светлината на усилията на техните ръководители да станат господари
на територии чрез взаимоотношенията на групите.
Днес нашироко се смята, че масовите убийства на XX век са от изклю
чително голямо морално значение за XXI век. Удивително е тогава, че
не съществува История на Кървавите поля. Масовите убийства отделиха
еврейската история от европейската, източноевропейската история от за
падноевропейската. Убийството не създава нации, но въпреки това опре
деля интелектуалното им обособяване десетилетия след края на национал
социализма и сталинизма. Настоящото проучване съчетава нацисткия и
съветския режим, еврейската и европейската история; съчетава и нацио
налните истории. Описва жертвите и извършителите. Разисква идеологи
ите и плановете, системите и обществата. Предлага историята на народи,
изтребвани от политиките на ръководители, които не се отъждествяват с
тях. Родината на жертвите се простира между Берлин и Москва. След ид
ването на власт на Хитлер и Сталин именно тази територия се превръща в
подгизнали от кръв поля.
21
Въведение
ХИ ТЛ ЕР И СТАЛИН
Произходът на нацисткия и съветския режим и сблъсъкът им в подгизна-

лите от кръв поля се коренят в Първата световна война (1914 - 1918). Вой
ната разкъсва старите европейски империи, съществували дотогава без
излаз на море, и вдъхновява видения за нови. Заменя династичния упра-
вленчески принцип на императорите с крехката идея за суверенност на
народа. Показва, че милиони мъже са готови да се подчиняват на заповеди
да се сражават и да умират за абстрактни и далечни каузи, в името на ро
дина, която вече не съществува или тепърва се формира. Нови държави
се създават буквално от нищото и големи групи гражданско население са
премествани или премахва™ с прилагането на прости техники. Повече от
1 милион арменци биват убити от отоманските власти, германци и евреи
са депортирани извън границите на Руската империя. Пак като резултат от
тази война групи българи, гърци, турци са разменяни между съответните
им национални държави. Друг също така важен факт е, че войната разбива
интегрираната глобална икономика. Никой от живите европейци, достигнали
зрелост през 1914 г., няма да види възстановяването на сравнително свобод
ната търговия; повечето от европейците, достигнали зрелост и останали
живи през 1914 г., няма да имат късмета да живеят в сравнително довол
ство до края на живота си.
Същността на Първата световна война е въоръженият конфликт
между, от една страна, Германската империя, Хабсбургската монархия,
Отоманската империя и България (Централната ос) и от друга страна,
Франция, Руската империя, Великобритания, Италия, Сърбия и Съеди
нените щати (Антантата). Победата на Антантата през 1918 г. слага край
на трите европейски империи: Хабсбургската, Германската и Отоман
ската. Според условията на следвоенния Версайски договор и на дого
ворите от Сен Жермен, Севър и Трианон многонационалните княжества
са заместени от национални държави, а монархиите - от демократични
републики. Европейските велики сили, оцелели във войната - Велико
британия и особено Франция, са значително отслабени. У победителите
живее илюзията, че след 1918 г. животът по някакъв начин ще се вър
не към предвоенния си ход. Революционерите, които са се надявали да
поведат победените, мечтаят кръвопролитието да узакони още по-ради
кални промени, които да придадат смисъл на войната и да компенсират
нанесените от нея щети.
22
Най-съществената политическа визия е комунистическата утопия. В

края на войната са изминали 70 години, откакто Карл Маркс и Фридрих
Енгелс са формулирали най-важната задача: „Пролетарии от всички
страни, съединявайте се!“. Марксизмът вдъхновява поколения револю
ционери с призива си към политическо и морално преображение: край
на капитализма и на конфликта, който, както се смята, е предизвикан от
частната собственост, и замяната им със социализъм, който ще осво
боди трудовите маси и ще възкреси душевната чистота у цялото чове
чество. За марксистите историческият ход се диктува от борбата между
издигащите се и западащите класи - групи, формирани и разрушавани от
промените в начините на икономическото производство. Всеки властващ
политически ред бива оспорван от новите социални групи, формирани
от новите икономически похвати. Съвременната класова борба се води
между онези, които притежават фабриките, и онези, които работят в тях.
Маркс и Енгелс предвиждат, че революциите ще започнат в най-развити-
те индустриално държави с многобройна работническа класа, като Гер-
мания и Великобритания.
Разрушавайки капиталистическата структура и отслабвайки вели
ките империи, Първата световна война поднася на революционерите
шанс за действие. Дотогава повечето марксисти са свикнали да работят
вътре в националните политически системи и по време на войната заста
ват на страната на своите правителства. Не е такъв случаят с Владимир
Ленин, поданик на Руската империя и ръководител на болшевиките.
Неговото волунтаристко тълкуване на марксизма и убеждението му, че
е възможно историята да се насочи в желаната посока, му позволяват
да съзре във войната своя огромен шанс. За волунарист като Ленин
приемането на присъдата на историята позволява на марксистите сами
да произнасят присъди. Маркс не гледа на историята като на нещо,
предварително установено, а като на дело на личности, осъзнали ней
ните принципи. Ленин идва от държава с предимно селско население,
в която, от марксистка гледна точка, липсват икономическите условия
за революция. Но и за този случай Ленин разполага с революционна
теория, която ще обоснове и оправдае революционния му импулс. Той
е на мнение, че колониалните империи са дали на капиталистическата
система допълнителна способност за живот, но че войната между им
периите ще доведе до обща революция. Руската империя рухва първа и
Ленин прави своя ход.
Страдащите войници и обеднелите селяни в Руската империя се бунту
ват от началото на 1917 г. След като през февруари същата година наро
ден бунт слага край на руската монархия, установилият се нов либерален
режим се опитва да спечели войната чрез военно настъпление срещу вра
говете на Русия - Германската империя и Хабсбургската монархия. В този
момент Ленин се превръща в тайното оръжие на Германия. Германците
го изпращат от Швейцария, където той живее в изгнание, в руската сто
лица Петроград още през април същата година, за да извърши революция,
24
J
Въведение: Хитлер и Сталин
която би елиминирала руското участие във войната.* С помощта на хариз-

матичния си съюзник Лев Троцки и на своите дисциплинирани болшевики
през ноември Ленин успява да извърши преврата със скромна народна
подкрепа. В началото на 1918 г. новото правителство на Ленин подписва
с Германия мирен договор” , който оставя под германски контрол Белору
сия, Украйна, Балтийските държави и Полша. Благодарение отчасти на
Ленин Германия печели войната на Източния фронт и за кратък период от
време се изживява като Източна империя.*"
Мирът, осъществен от Ленин, струва нг^ Германия колониалната й
власт над някогашните западни територии на Руската империя. Естестве
но, разсъждават болшевиките, Германската империя скоро ще рухне за
едно с останалите държави на потисническата капиталистическа система
и революционерите в Русия и останалите държави ще могат да наложат
новия си ред на Запад - върху тези територии и още по-нататък. Войната,
твърдят Ленин и Троцки, неминуемо ще доведе до поражение на Германия
на Западния фронт, последвано от работническа революция в самата Гер-
мания. По този начин Ленин и Троцки оправдават своята руска революция
пред самите себе си и пред другите марксисти, обосновавайки я с надеж
дата си за предстояща пролетарска революция в по-развитите индустриал
но държави от Централна и Западна Европа. В края на 1918 и през 1919 г.
изглежда, че Ленин е имал право. През есента на 1918 г. Германия наисти
на е победена на Западния фронт от Франция, Великобритания и Америка
и принудена да изтегли войските си от новите източни земи, макар там да
не е претърпяла поражение. Германските революционери започват хао
тични опити да завземат властта. В Украйна и Белорусия болшевиките се
възползват от положението.
Рухването на старата Руска империя и победата над старата Германска
империя създават в Източна Европа вакуум във властта, който болшеви
ките не са в състояние да запълнят, колкото и да се стараят. Докато Ленин
и Троцки хвърлят новосъздадената Червена армия в граждански войни в
Русия и Украйна, пет държави в района на Балтийско море - Финландия,
Естония, Латвия, Литва и Полша - стават независими републики. След та
кава загуба на територия болшевишка Русия притежава по-малко западни
* Планът на германското правителство за елиминиране на Русия като противник на Германия в

Първата световна война е идея на Александър Парвус (1867 - 1924) - деец на руското и герман
ското социалдемократическо движение. След Февруарската революция в Русия от 1917 г. чрез
посредничеството на А. Парвус германското правителство урежда прехвърлянето на Ленин от
неутрална Швейцария през Германия, Дания и неутрална Швеция във Финландия (тогава част от
Русия). В дейността си за подготовка на нова революция, която окончателно да извади Русия от
войната, Ленин и Болшевишката партия получават щедра финансова и политическа помощ от
германското правителство, което вижда в идването на болшевиките на власт единствената въз
можност за елиминирането на Русия като противник в Първата световна война. - Б. р.
” Брест-Литовски мирен договор - сключен на 3.03.1918 г.; с него се слага край на войната
между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция и България) и Русия. - Б. р.
На 11.11.1918 г. край френския град Компиен е подписано примирието между страните от
Антантата и Германия, с което се слага край на Първата световна война. - Б. р.
25
територии от царска Русия. От новите независими държави Полша има на

селение колкото останалите четири, взети заедно, и е стратегически най-
важната. Полша повече от всяка друга нова държава, създадена след края
на войната, променя съотношението на силите в Източна Европа. Тя не е
достатъчно голяма, за да стане велика сила, но е достатъчно значима, за
да представлява проблем за всяка велика сила с планове за експанзия. Тя
отделя Русия от Германия за първи път от повече от век. Самото същест
вуване на Полша създава буфер както за руската, така и за германската
мощ и поражда ненавист в Москва и Берлин.
Идеология на Полша е нейната независимост. Полската държава не
съществува от края на XVIII век, когато полско-литовската общност
е разкъсана и унищожена от действията на имперските си съседи. През
XIX век полската политика се води под руския имперски флаг и само по
себе си това задълбочава идеята за полска нация. Обявяването на пол
ската независимост през ноември 1918 г. става възможно само защото и
трите разкъсващи Полша сили - Германската, Хабсбургската и Руската
империя - изчезват след войната и революцията. Именно този невероятен
исторически момент използва полският революционер Ю зеф Пилсудски.
Социалист на младини, Пилсудски се развива като прагматик, способен да
си сътрудничи с една от големите империи срещу другите. Когато се сри
ват и трите империи, той и последователите му, организирани във военни
легиони още през войната, се оказват в най-благоприятно положение да
обявят и защитават самостоятелна полска държава. В Париж най-големи-
ят политически съперник на Пилсудски, националистът Роман Дмовски,
разяснява пред държавите победителки каузата на Полша. Новата Полша
е създадена като демократична република. Подкрепена от победилата Ан-
танта, Варшава може да разчита на повече или по-малко приемлива гра
ница с Германия на запад. Остава обаче нерешен въпросът с източната й
граница. Антантата не е спечелила войната на Източния фронт и поради
това не може да налага условия в Източна Европа.
През 1919 и 1920 г. поляците и болшевиките водят за граничните райо
ни между Полша и Русия война, която е решаваща за реда в Европа. Черве
ната армия е нахлула в Украйна и Белорусия, тъй като германците са се из
теглили оттам, но завоеванията й не са признати от полското ръководство.
За Пилсудски тези територии са независими политически субекти, чиято
съдба е обвързана със съдбата на Полша и чиито ръководители трябва да се
стремят да възстановят поне подобие на старата общност на Белорусия и
Литва. Пилсудски се надява, че полската армия, подкрепяна от украинските
си съюзници, ще помогне да се създаде независима украинска държава. В
момента, в който болшевиките поставят под свой контрол Украйна през
1919 г. и спират полската офанзива там през пролетта на 1920 г., Ленин
и Троцки планират да разпространят на щиковете си своята революция в
Полша, за да вдъхновят работниците да изпълнят историческата си роля.
След падането на Полша германските другари, подпомогнати от новата
Червена армия, ще предоставят огромните ресурси на Германия, за да спа-
27
сят руската революция. Но през август 1920 г. съветските войски, устре

мили се към Берлин, са спрени от полската армия при Варшава.
Пилсудски повежда контранастъпление, което изтласква Червената ар
мия обратно в Белорусия и Украйна. Сталин, политически офицер в Черве
ната армия в Украйна, е сред победените. Собствените му грешни преценки
са попречили на правилната координация на болшевишките части и са оста
вили Червената армия уязвима за маневрите на Пилсудски. Полската военна
победа не означава унищожаване на болшевишката мощ. Полските войски
са прекалено изтощени, за да тръгнат към Москва, а полската общественост
е разделена в подкрепата си за подобна авантюра. В крайна сметка терито
риите, населявани от белоруси и украинци, са поделени между болшевишка
Русия и Полша. По този начин Полша се утвърждава като многонационална
държава, две трети от чието население, ако се съди по езика, са поляци, но
включващо близо 5 милиона украинци, 3 милиона евреи, 1 милион белоруси
и някъде между половин и 1 милион германци. Според конституцията си тя
е ,държава на всички поляци“, но в нея се намира най-голямата маса ев
рейско население в Европа и втората по големина (след тази в болшевишка
Русия) маса украинско и белоруско население. Както в източната й съседка,
в нея живеят представители на трите най-големи национални малцинства -
евреи, украинци и белоруси.
Тъй както източноевропейските граници се определят на бойните поле
та в Украйна, Белорусия и Полша, победителите в Първата световна война
диктуват условията в Централна и Западна Европа. Докато Полша и бол-
шевиките се бият на бившия Източен фронт на Първата световна война,
победена Германия се опитва да се представи пред победителите като мир
на държава. Обявява се за република, за да може да преговаря с Франция,
Великобритания и Америка от по-изгодни позиции. Главната й марксистка
партия, Социалдемократическата, отхвърля примера на болшевиките и не
прави революция в Германия. По време на войната повечето социалдемокра
ти са останали лоялни към Германската империя и сега схващат обявяване
то на Германска република като напредък. Но от тези въздържащи Антан-
тата действия Германия извлича само скромна полза. Следвоенните условия
не се разискват, а по-скоро се диктуват. В нарушение на дългогодишната
европейска традиция на победените е отказано място на масата на Париж
ките мирни преговори. Германското правителство няма друг избор, освен
да подпише Версайския мирен договор от юни 1919 г., но твърде малко гер
мански политици се чувстват обвързани с неговите условия.
Тъй като е изготвен от моралистите победители, мирният договор лес
но би могъл да бъде атакуван като лицемерен. Водейки война срещу кон
тиненталните империи, силите на Антантата се обявяват в подкрепа на
освобождението на народите в Централна Европа. Американците по-спе
циално окачествяват участието си във войната като кръстоносен поход в
името на националното самоопределение. Но французите, които са страда
ли повече от останалите държави от Антантата, искат германците да бъдат
наказани, а съюзниците на Франция - възнаградени. Версайският договор
28
j
всъщност противоречи на самия принцип, в името на който претендират

да са воювали силите на Антантата: националното самоопределение. Във
Версай, както и в Трианон (юни 1920 г.) и Севър (август 1920 г.) народи
те, на които Антантата гледа като на съюзници (поляци, чехи, румънци),
получават по-големи територии и съответно —повече етнически малцин
ства в своите граници. Народите, смятани за врагове (германци, унгарци,
българи), получават по-малко територия и съответно - по-многобройна
диаспора от сънародниците си в границите на други държави.
Войната между поляци и болшевики се во^и в периода между началото
на заседанията във Версай и подписването на договора в Севър. Новият
следвоенен ред е всъщност нереалистичен, защото, докато текат преговори
те по тези договори и докато подписите под тях се слагат на Запад, Европа
все още воюва на Изток. Лявата революция, вдъхновена и дори извършена
от болшевиките, го прави уязвим. Докато трае войната между поляци и бол
шевики, революционерите в Германия се надяват, че Червената армия ще
им помогне. Новата Германска република изглежда уязвима и от дясната ре
волюция. Германските войници се завръщат от Източния фронт, където са
постигнали победа, и не виждат причина да одобряват действията на нова
та република, които тълкуват като унижение на родината, нито да приемат
Версайския договор, който новата република е подписала. Много от ветера
ните влизат в редовете на дясноориентираното опълчение, което се бори сре
щу лявоориентираните революционери. Германското социалдемократическо
правителство, убедено, че няма алтернатива, използва десните опълченски
формации, за да смаже комунистическите опити за революция.
Полската победа над Червената армия във Варшава през август 1920 г.
слага край на надеждите за европейска социалистическа революция. До
говорът между Полша и болшевишка Русия, подписан в Рига през март
1921 г., е истинският завършек на следвоенните споразумения. Той уреж
да източната граница на Полша, затвърждава разделението на украинските
и белоруските територии, което ще е ябълка на раздора за години напред,
и прави болшевизма по-скоро държавна идеология, отколкото въоръжена
революция. Когато на следващата година се образува Съветският съюз,
налице е държава с граници и в този смисъл - политическа единица като
всички останали. Краят на този широкообхватен конфликт слага край и
на надеждите на десницата, че революцията може да доведе до контраре-
волюция. Онези, които желаят да съборят новата Германска република
- все едно дали представляват крайната десница, или крайната левица, -
ще трябва да разчитат единствено на собствените си сили. Германските
социалдемократи остават привърженици на републиката, но германските
комунисти възхваляват съветския модел и следват съветската линия. Те
получават инструкциите си от Комунистическия интернационал, създаден
от Ленин през 1919 г. На германската крайна десница ще се наложи да
преоформи представите си за края на следвоенния ред в цел, която Герма-
ния да преследва сама, нещо, което страната трябва да постигне, след като
се промени и преобразува.
29
Възстановяването на Германия изглежда по-трудно, отколкото е в

действителност. Германия, обвинявана за войната, губи не само терито
рия и население, но и правото да поддържа редовна армия. В началото на
20-те години тя страда от хиперинфлация и политически хаос. Но дори в
това си състояние остава, поне потенциално, най-силната държава в Ев
ропа. По численост на населението си отстъпва само на Съветския съюз,
първа индустриална сила е, по време на войната територията й остава не-
окупирана, а възможностите й за експанзия негласно влизат в логиката на
мирните споразумения. С прекратяването на бойните действия в Европа
германското правителство бързо намира общ език със Съветския съюз. В
края на краищата и Берлин, и Москва искат да променят реда в Европа за
сметка на Полша. И двете сили се стремят да ограничат международната
си политическа изолация. Така че именно демократично германско прави
телство подписва Договора от Рапало между Германия и Съветския съюз
през 1922 г., който възстановява дипломатическите отношения, създава
улеснения в търговията и слага началото на тайно военно сътрудничество.
За много германци самоопределението е едновременно проклятие и
надежда. Близо 10 милиона души, които говорят немски, дотогава подани
ци на Хабсбургската монархия, остават извън границите на Германия. В
Чехословакия германците са по-многобройни от словаците. Почти цялото
население на Австрия, разположено между Чехословакия и Германия, го
вори немски. Въпреки това договорът от Сен Жермен изисква Австрия да
бъде отделна държава, макар по-голямата част от населението й да пред
почита присъединяване към Германия. Адолф Хитлер, ръководителят на
германската Националсоциалистическа работническа партия, основана
през 1920 г., е австриец и привърженик на идеята да се извърши Anschluss
- обединение между Австрия и Германия. Подобни изяви на стремеж към
национално единство, макар затрогващи, прикриват цялостната същност
на Хитлеровите амбиции.
По-късно именно Хитлер ще стане германският канцлер, подписал със
Съветския съюз договора за подялба на Полша. С тази стъпка той под
крепя крайното схващане на повечето германци, че границите на Полша
са незаконни, а народът й - недостоен да има собствена държава. Това,
по което Хитлер се отличава от останалите германски националисти, е
убеждението му, че първите две задачи след обединението на германците
в границите на Германия и подчиняването на Полша са унищожаването на
европейските евреи и смазването на Съветския съюз. По пътя си към осъ
ществяването на тези цели Хитлер ще предложи приятелство и на Полша,
и на Съветския съюз и ще крие от германците по-радикалните си намере
ния до момента, в който вече ще е много късно. Но катастрофалните идеи
са част от националсоциализма още от създаването му.
Когато през 1921 г. катаклизмите на войната най-сетне приключват за
Източна Европа, на Ленин и неговите революционери им се налага да се
прегрупират и да помислят. Поляците са лишили болшевиките от евро
пейския им триумф и новите управници на Русия нямат друг избор, освен
30
да потушат революционния си плам и да построят някакъв вид социалис

тическа държава. За Ленин и последователите му няма никакво съмнение,
че трябва да управляват. Именно с провала на революцията в Европа те
оправдават извънмерните си аспирации към политически контрол. Власт
та трябва да бъде централизирана, за да може революцията да бъде за
вършена и защитавана от капиталистическия враг. Те бързо забраняват
останалите политически партии и тероризират политическите си съпер
ници, заклеймявайки ги като реакционери. Губят единствените нормални
избори, в които имат опоненти, и повече не организират други. Червена
та армия, макар и разбита в Полша, има достатъчно мощ, за да разгроми
всички въоръжени противници на територията на старата империя. Тайни
те служби на болшевиките, известни като ЧК*, убиват хиляди в името на
укрепването на новата съветска държава.
По-лесно е да се тържествува чрез насилие, отколкото да се изгради
нов ред. На програмата за мултикултурна държава на селяни и номади
марксизмът предлага ограничена помощ. Маркс приема, че революцията
ще избухне първо в индустриализирания свят, и насочва вниманието си
към селския въпрос и към националния въпрос само от време на време.
Сега селяните в Русия, Украйна и Белорусия, както и номадите от Цен
трална Азия ще трябва по някакъв начин да бъдат убедени да строят со
циализъм за една работническа класа, съсредоточена в градове, в които се
говори руски. Болшевиките ще трябва да преустроят прединдустриалното
общество, което са наследили, за да построят индустриалното общество,
което историята още не е сътворила; само тогава това общество ще се
промени така, че да съществува в полза на работниците.
Следователно болшевиките ще трябва първо да свършат градивната
задача на капитализма и чак тогава да се захванат с преображенията на
социализма. Те решават, че за създаването на индустрия държавата ще
привлече представители на безбройните култури в границите на Съвет
ския съюз и ще ги слее чрез политическа лоялност, която ще надделее над
националните различия. Овладяването на селяните и на народите, населя
ващи Русия, е наистина изключително амбициозна цел и прикрива главния
резултат от действията на болшевиките - те се проявяват като врагове на
собствените си народи, независимо дали са дефинирани по класов, или
по национален признак. Болшевиките са убедени, че управляваното от
тях общество е исторически обречено, нещо като лентичка в книга, която
трябва да се извади, преди да се прелисти страницата.
За да заздравят властта си след края на войната и да наберат верни
кадри за идващата икономическа революция, болшевиките трябва да на
правят някои компромиси. Разбира се, нациите, които са под контрола им,
няма да получат разрешение да поддържат независима държавност, но пък
' Пълното наименование е ВЧК (рус. Всерусская чрезвьгчайная комиссия) - орган, създаден
след завземането на властта от болшевиките в Русия за борба с контрареволюцията и сабота
жите. Съществува от 20.12.1917 г. до 6.02.1920 г. - Б. р.
31
и няма да бъдат обречени на забрава. Макар общо взето марксистите да са

на мнение, че модернизацията ще отслаби притегателната сила на нацио
нализма, болшевиките решават да привлекат нациите или поне национални
те елити към собствената си кампания за индустриализация на Съветския
съюз. Ленин потвърждава националната идентичност на неруските народи.
Привидно Съветският съюз става федерация между Русия и съседните й
нации. Приема се политика на преференциално образование и заетост, чи-
ято цел е да се спечелят лоялността и доверието на неруските нации. Бол
шевиките - поданици на една многонационална държава и понастоящем
нейни управници, са в състояние да обмислят националния въпрос дели
катно и тактично. Самоличността на самите революционни ръководители
далеч не може да се смята за просто руска: Ленин, почитан и помнен като
руснак, носи във вените си шведска, немска, еврейска и калмицка кръв,
Троцки е евреин, Сталин - грузинец.
Народите ще бъдат оформени по нов комунистически образ и подо
бие; селяните ще трябва да бъдат залъгвани, докато бъдат надвити. Бол
шевиките правят компромис със селското население, напълно съзнавайки
- както се опасяват и селяните, че това ще бъде само временно. Новият
съветски режим позволява на селяните да запазят земята, която са отнели
от предишните си господари, и да продават земеделската си продукция на
пазара. Опустошенията на войната и революцията са довели до ужасяващ не
достиг на храна; болшевиките са реквизирали житото за собствена употреба и
в полза на онези, които са им верни. През 1921 и 1922 г. няколко милиона
души умират от глад и болести, породени от глада. Този опит показва на
болшевиките, че храната е оръжие. Но конфликтът е приключил, болше
виките са победили и сега им трябват запаси от храна, на които да могат да
разчитат. Те са обещали на народа си мир и хляб и поне за известно време
ще трябва да му доставят по малко и от двете.
Държавата за Ленин е политически ход в името на една икономиче
ска революции, която тепърва ще започне. Неговата съветска държава
признава нациите, макар марксизмът да обещава свят без нации; неговата
съветска икономика позволява съществуването на пазар, макар комуни
змът да обещава колективна собственост. Когато Ленин умира през яну
ари 1924 г., вече са се разгорели споровете по въпроса кога и как тези
преходни компромиси трябва да отстъпят място на втора революция. И
именно дискусията, водена по нов, съветски начин, решава съдбата на на
селението. Болшевиките са наследили от Ленин принципа на „демократи
чески централизъм“ - превъплъщение на марксистката историософия в
бюрократична действителност. На теория работниците движат историята
- дисциплинираната Комунистическа партия представлява работниците,
Централният комитет представлява партията, Политбюро - група от ня
колко души, представлява Централния комитет. Обществото е подчинено
на държавата, контролирана от партия, която на практика се управлява от
няколко души. Разискванията между членовете на тази малка група се схва
щат като представителни дори не за политиката, а по-скоро за историята,
32
J
а резултатите от тези разисквания се поднасят като окончателна присъда.
Сталиновото тълкуване на наследството на Ленин не подлежи на съм
нение. Когато през 1924 г. говори за „социализъм в една държава“, Сталин
има предвид, че Съветският съюз ще трябва да построи рая за своите работ
ници без особена помощ от работниците по света, които не са се обединили.
Макар да не са постигнали съгласие по приоритетите на селскостопанската
политика, комунистите до един са убедени, че съветското селячество съв
сем скоро ще финансира собственото си разрушение. Но откъде да се наба
ви началният капитал за травматичния преход от аграрна към индустриална
икономика? Ще трябва да се намери начин да се изтръгне от селяните „из
лишъкът“, който освен да бъде продаден за валута, необходима да се внесат
машини, трябва и да пълни стомасите на разрастващата се работническа
класа. През 1927 г., когато държавните капиталовложения натежават реши
телно в полза на промишлеността, дискусията навлиза в критична фаза.
Дебатът за модернизацията е преди всичко двубой между Троцки и Ста
лин. Троцки е най-интелигентният и най-образованият измежду съратници
те на Ленин; на Сталин обаче е възложена отговорността за партийната бю
рокрация - той е генерален секретар на ВКП (болшевики)*. Неговата власт
над членската маса и практическият му гений при водене на заседанията на
Централния комитет го изтласкват на върха. Той не блести в теоретичните
спорове, но знае как да си осигури привърженици. В Политбюро се съюзява
първо с онези, които предпочитат по-бавния ход на икономическите проме
ни, и елиминира всички, които му изглеждат по-радикални; след това ради
кализира собствената си позиция и прочиства дотогавашните си съюзници.
Към края на 1927 г. бившите му съперници отляво - Лев Троцки, Григорий
Зиновиев, Лев Каменев - са изключени от партията. Към края на 1929 г.
Сталин се е обвързал с политиката на своите съперници и се е отървал от
главния си съюзник отдясно - Николай Бухарин. Подобно на Зиновиев и
Каменев Бухарин остава в Съветския съюз, лишен от предишната си власт.
Сталин намира верни привърженици в редовете на Политбюро - по-специ
ално Лазар Каганович и Вячеслав Молотов. Троцки е напуснал страната.
Колкото и да е сръчен във формирането на съветската политика,
Сталин сега трябва да гарантира осъществяването на обещанията. Към
1928 г., в изпълнение на своя първи Петгодишен план, Сталин дава на
реждане да се изземе орната земя, да се принудят селяните да я работят на
смени под контрола на държавата и реколтата да стане държавна собстве
ност. Това е политиката на „колективизация“. Ниви, земеделски сечива,
хора - всичко ще принадлежи на едно колективно стопанство. Големите
стопанства, предполага се, ще гарантират по-големи добиви. Колективни
те земеделски стопанства ще бъдат организирани около машинотракторни
станции, които ще разпределят модерни машини и ще станат център на
политическите агитатори. Колективизацията ще позволи на държавата да
• ВКП (б) (рус. Всесоюзная коммунистическая партия большевиков) - официално наименова

ние на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от 1925 до 1952 г. - Б. р.
34
J
контролира земеделската продукция, като по този начин тружениците ще

бъдат нахранени, ще бъде осигурена подкрепата им, ще има износ за чуж
бина срещу твърда валута, която пък ще се влага в промишлеността.
За да внуши, че колективизацията е неизбежна, Сталин трябва да подко
пае свободния пазар и да го замени с държавно планиране. През юли 1928 г.
неговият съюзник Каганович обявява, че селяните правят „зърнена стачка“
и че единственото решение е зърното да им се отнеме насила. Разбрали, че
реколтата им ще бъде иззета, селяните започват да я крият, вместо да я про
дават. Това прави пазара още по-ненадежден, въпреки че истинският винов
ник за създалото се положение е държавата. Но то позволява на Сталин да
твърди, че основният проблем е стихийността на пазара и че е наложително
държавата да контролира хранителните доставки - и точно това прави.
Настъпването на Голямата депресия* сякаш потвърждава правотата на
Сталин за непредсказуемостта на пазара. На 29.10.1929 г., Черния втор
ник, американската Фондова борса се срива. На 7.11.1929 г., дванайсетата
годишнина от болшевишката революция, Сталин излага своята социалис
тическа алтернатива за един пазар, който неговата политика ще въведе
бързо в Съветския съюз, обещавайки, че 1930 г. ще стане „година на
Великия прелом“, в която колективизацията ще донесе сигурност и- бла
годенствие. Старото селячество и неговото стопанство ще престанат да
съществуват. Тогава революцията ще бъде завършена в градовете, където
пролетариатът ще крепне благодарение на храната, произведена от уми-
ротвореното селячество. Работниците ще създадат първото в историята
социалистическо общество и мощна държава, която да е в състояние да се
брани от външни врагове. Защитавайки своето виждане за модернизация,
Сталин брани и претенциите си за власт.
Докато Сталин работи, Хитлер вдъхновява. Докато Сталин институ-
ционализира революцията и по този начин си осигурява място на върха на
еднопартийна държава, Хитлер изгражда политическата си кариера, отхвър
ляйки съществуващите институции. Годините нелегална работа в Руската
империя са научили болшевиките на правилото „Спори, но се подчини“.
Националсоциалистите (нацистите) не разполагат със значителни тради
ции в дисциплината или конспирацията. Както болшевиките, и нацистите
отхвърлят демокрацията, но в името на Вожда, който въплъщава волята на
расата, а не в името на една Партия, която разбира диктата на историята.
Световният ред не е творение на капиталистическите империалисти, както
смятат болшевиките, а по-скоро на еврейски заговорници. Проблемът със
съвременното общество е не натрупването на капитали, довело до господ
ството на една класа; проблемът е, че евреите контролират и двете - и фи
нансовия капитализъм, и комунизма, а оттам - Америка, Великобритания
и Съветския съюз. Комунизмът е еврейска приказка за равенство, което е
просто невъзможно, и целта му е да подчини простосърдечните европейци
* Популярно наименование на най-голямата икономическа криза, обхванала света през 1929

1933 г. Началото й се свързва с краха на Фондовата борса в САЩ през октомври 1929 г. - Б. р.
35
КЪРВАВИ ПОЛЯ f
на еврейското иго. На безсърдечния еврейски капитализъм и комунизъм
има един-единствен отговор - националсоциализма, който ще донесе спра
ведливост за германците за сметка на всички останали.
През 20-те години на XX век - годините на демократично управление в
Германия - нацистите непрекъснато се стараят да наблягат на онова, което
ги свързва с германците. Както повечето от останалите германски поли
тически партии по онова време, Хитлеровите националсоциалсоциалисти
се отвращават от условията на Версайския договор. Те обаче имат натрап
чивата представа, че съдбата им е определила да играят роля на изток:
там, където германските войници са побеждавали по бойните полета на
Първата световна война и където през 1918 г. Германия е властвала вър
ху огромна окупирана зона - в Полша, Белорусия, Украйна и Балтийския
регион. За разлика от европейските си съперници, като Франция и Вели
кобритания, Германия не е имперска държава. След като губи войната,
тя се разделя със скромните си задморски владения. Но за нея стават все
по-примамливи източноевропейските предели. Съветският съюз, схващан
като потиснически еврейски режим, трябва да бъде подчинен. Полша, коя
то се намира между Германия и нейната източна съдба, ще трябва да бъде
завладяна в крачка. Полша не бива да остане пречка към властта на Гер
мания - в предстоящите войни за Изтока тя или ще трябва да се помири с
положението на слаб съюзник, или ще бъде победеният враг.
През ноември 1923 г. в Мюнхен Хитлер се опитва - и се проваля - да
започне германска национална революция. Това го изпраща за кратко в
затвора. Макар че по същността си националсоциализмът е чисто негово
творение, опитът за държавен преврат е вдъхновен от успеха на итали
анските фашисти, от които се възхищава. Предишната година, след своя
„Поход към Рим“, Бенито Мусолини е взел властта в Италия. В Мюнхен
Хитлер прави безуспешен опит да му подражава. Италианските фашисти,
подобно на Хитлер и неговите нацисти, прославят националната воля, коя
то ще надделее над досадния политически компромис. Мусолини - а след
него и Хитлер - използва съществуването на Съветския съюз за вътреш
нополитически цели. Макар да се възхищават на налаганата от Ленин дис
циплина и на модела на еднопартийната държава, и двамата използват за
плахата от комунистическа революция като довод в полза на собственото
си управление. Колкото и да се различават в редица отношения, двамата
представляват нова разновидност на европейската десница - макар да са
убедени, че комунизмът е големият враг, използват някои аспекти на ко
мунистическата политика. Подобно на Мусолини Хитлер е изключителен
оратор и доминиращата политическа личност в движението си. След осво
бождаването си от затвора през декември 1924 г. на него изобщо не му е
трудно да си възвърне ръководния пост в Нацистката партия.
Сталин взема властта през втората половина на 20-те години на ми
налия век до голяма степен благодарение на кадрите, които е назначил и
на които може да има доверие. Хитлер печели подкрепа чрез личното си
обаяние и очаква от своите съмишленици и привърженици да разработят
36
J
политики и език, които да кореспондират с неговата реторика и въображе

ние. Сталин тълкува марксистката философия като необходимост за ус
коряване на собственото си издигане и защита на политиката си, но поне
до 1933 г. не е свободен да тълкува марксизма точно както желае. Хитлер
от своя страна вдъхновява другите да осмислят практическото приложе
ние на идеите вместо него. Докато е в затвора, той написва първия том
от биографичния си манифест „Моята борба“. Това произведение, както
и другите негови работи (по-специално така наречената „Втора книга“)
дават ясен израз на плановете му, но не са част от някакъв канон. Сталин
отначало се въздържа, понеже се опасява какво биха направили съмиш
лениците му, а по-късно се страхува какво биха казали те. Хитлер няма
нужда дори да демонстрира, че води диалог или че е последователен. След
освобождаването си от затвора той прави известен компромис с Герман-
ската република. Заема се с парламентарна политика като ръководител на
своята Националсоциалистическа партия ако не по друга причина, то като
средство за пропаганда, назовавайки враговете на движението си и устре
мявайки се към институциите на властта. Опитва се да избегне повторно
попадане в затвора, въпреки че нацистките паравоенни формации непре
къснато влизат в противоборства с лявоориентираните си врагове. През
1926 г., след няколко последователни години на икономически растеж на
Германия, нацистите печелят само 12 места в парламента, като гласовете,
дадени за тях, са 2,6%. След това обаче настъпва Голямата депресия. Тя
прави на Хитлер много по-голяма услуга, отколкото на Сталин. Сриването
на германската икономика извиква призрака на комунистическата рево
люция и съчетаването им изтласква Хитлер във властта. Международната
икономическа криза сякаш оправдава една радикална промяна. Евентуал
ната възможност революцията да бъде оглавена от мощната Германска
комунистическа партия, поражда страхове, които Хитлер успява да насо
чи към национализма. През септември 1930 г. нацистите печелят 18% от
гласовете и 107 места. След това на изборите през юли 1932 г. те печелят
с 37% от гласовете.
През 1932 г. германските парламентарни избори са не толкова дирек
тен път към властта, колкото израз на народната подкрепа, тъй като в Гер-
мания демокрацията съществува само формално. Предишните две години
правителствените ръководители (канцлерите) са убедили президента да
издаде декрети, които имат силата на закони. Парламентът (Райхстагът) е
заседавал само 13 пъти. През 1933 г. Хитлер е назначен за канцлер с под
крепата на консерваторите и националистите, които смятат, че могат да го
използват, за да държат силната германска левица вън от властта. За тяхна
изненада, Хитлер провежда предсрочни избори и използва новия си пост,
за да утвърди хегемонията на своята партия над германското общество.
Когато на 5.03.1933 г. се оповестяват резултатите, се оказва, че нацистите
са победили социалдемократите и комунистите с драматичен резултат -
43,9% от гласовете и 288 от всичко 647 места в Райхстага.
През пролетта на 1933 г. Хитлер преобразява германската полити
37
ческа система - по същото време, когато Сталин утвърждава личната си

власт в Съветския съюз.
***
През 1933 г. съветското и нацисткото правителство имат една обща
черта - те създават впечатление, че са способни да се справят със светов
ния икономически срив. И двете излъчват динамизъм във време, когато
либералната демокрация е сякаш неспособна да спаси хората от мизерия
та. Повечето европейски правителства, включително германското отпреди
1933 г., смятат, че имат твърде малко средства на разположеше, за да се
преборят с икономическия колапс. Преобладава схващането, че бюдже
тите трябва да са балансирани, а паричните наличности - строго контро
лирани. Днес знаем, че това становище само е влошавало положението.
Голямата депресия сякаш е дискредитирала политическата реакция след
края на Първата световна война, изразяваща се в свободни пазари, парла
менти, национални държави. Пазарът е довел до катастрофа, парламенти
те не предлагат отговор, а националните държави като че ли не разполагат
с инструментите, които биха защитили гражданите им от обедняване.
Какго нацисткото, така и съветското управление са си приготвили убе
дително обяснение за това кой е виновен за Голямата депресия (еврейските
капиталисти или просто само капиталистите), и за автентично радикалния
подход към политическата икономия. Двете управления не само отхвърлят
правната и политическата форма на следвоенния ред, но и поставят под въ
прос неговата икономическа и социална основа. Те се насочват към ико
номическите и обществените корени на следвоенна Европа и преосмислят
живота и ролята на хората, които обработват земята. В повечето държави на
Европа от 30-те години на XX век селяните все още са мнозинство и орна
та земя е скъпоценен природен ресурс, осигуряващ енергия за икономиката,
задвижвана от животни и хора. Калориите продължават да са важни, но се из
числяват по причини, различни от днешните: икономистите по онова време
са длъжни да гарантират, че населението е нахранено, живо и произвежда.
В повечето от европейските държави няма изгледи за обществена
трансформация, поради което те не са в състояние нито да съперничат на
нацистите и на Съветите, нито да им се противопоставят. През 20-те го
дини на XX век Полша и останалите новообразувани източноевропейски
държави са се опитали да проведат поземлена реформа, но усилията им
са се оказали недостатъчни. Земевладелците се борят да запазят собстве
ността си, банките и държавата отпускат на селяните скъпернически кре
дити. Краят на демократичното управление в целия регион (с изключение
на Чехословакия) отначало не се отразява на икономическата философия.
Авторитарните режими в Полша, Унгария и Румъния не се колебаят да
хвърлят противниците си в затвора и с лекота употребяват красиви фрази,
когато говорят за нацията. Но в периода на Голямата депресия никоя от
тях не е в състояние да предложи нова икономическа политика.
През 1933 г. алтернативите на демокрацията, предлагани от съветска-
38
та и от нацистката власт, зависят от това доколко те отхвърлят рутинната

поземлена реформа - вече дискредитираната хранителна среда на провали
лите се демокрации. Хитлер и Сталин, въпреки многобройните си разлики,
приемат, че един от корените на проблема е в земеделския сектор и че реше
нието е в драстична намеса на държавата. Ако държавата може да предпри
еме радикална икономическа трансформация, резултатът ще бъде създаване
на рамка за нов тип политическа система. Сталиновият подход, оповестен
още в началото на неговия Петгодишен план през 1928 г., е колективизация.
Съветските ръководители позволяват на селячеството да просперира през
20-те години, но в началото на 30-те му отнемат земята, за да създадат ко
лективни стопанства, в които селяните ще работят за държавата.
Хитлеровото решение на селския въпрос също се отличава с въоб
ражение и е също толкова добре замаскирано. Преди да дойде на власт
през 1933 г. и дори няколко години след това, Хитлер създава впечатле
нието, че се интересува единствено от германската работническа класа
и че възнамерява да компенсира чрез внос неспособността на държава
та да се самозадоволява с храни. Политиката му на бързо (и незаконно)
превъоръжаване прехвърля германските мъже от опашките пред бюрата
за безработни в казармите или оръжейните фабрики. Работните програми
за обществено благоустрояване идват на дневен ред няколко месеца след
като Хитлер печели властта. Изглежда дори, че нацистите ще направят за
германските селски стопани по-малко от обещаното. Макар програмата
на Нацистката партия да обещава преразпределение на земята от богати
те към бедните селски стопани, след назначаването на Хитлер за канцлер
тази традиционна версия на поземлената реформа мълком бива загърбена.
Хитлер предпочита да работи за сключване на международни споразуме
ния, а не за земеделска политика, предвивдаща преразпределение. Той се
домогва до специални търговски споразумения с източноевропейските си
съседи, по силата на които германските промишлени стоки се разменят
за храна. Земеделската политика на Хитлер от 30-те години на XX век
напомня донякъде политиката на Ленин от 20-те години - политическа
подготовка за създаване на представа за почти невъобразима радикална
икономическа промяна. И националсоциализмът, и съветският социали
зъм примамват селячеството с илюзията за поземлена реформа, но разра
ботват далеч по-радикални планове за бъдещето.
Същинската нацистка аграрна политика е плод на идеята за Източна
империя. Германският аграрен въпрос няма да бъде разрешен в границите
на Германия, а извън тях - като се изземе плодородната земя от полските
и съветските селяни, които ще бъдат уморени с глад, асимилирани, де
портирани или поробени. Вместо да внася зърно от изток, Германия ще
изнася там земеделци. Те ще колонизират земите на Полша и западни те
райони на Съветския съюз. Макар да говори общо за нуждата от по-го-
лямо „жизнено пространство“, Хитлер така и не обяснява на германските
фермери, че очаква от тях да мигрират масово на изток - нито пък болше-
виките разясняват на съветските селяни, че от тях се очаква да отстъпят
39
собствеността си на държавата. По време на колективизацията в началото

на 30-те години Сталин схваща кампанията срещу селяните в собствената
си страна като „война“ за зърното им; Хитлер пък разчита, че победата в
една бъдеща война ще изхрани Германия. Съветската програма е разра
ботена в името на универсални принципи; нацисткият план цели обхватно
завоевание в Източна Европа в полза на една господарска раса.
Хитлер и Сталин идват на власт в Берлин и в Москва, но техните въз
гледи за предстоящата трансформация засягат преди всичко земите между
тези две точки. Лелеяните от тях утопии за контрол се пресичат в Украй
на. Хитлер помни ефимерната германска източна колония от 1918 г. като
германски подстъп към украинската житница. Сталин, който малко след
това е осъществявал революцията точно в Украйна, има същото вижда
не. Украинската земеделска земя и украинските селяни трябва да бъдат
употребени за създаването на съвременна индустриализирана държава.
Хитлер разглежда колективизацията като катастрофален провал и я цити
ра като доказателство за провала на съветския тип комунизъм. Той оба
че няма никакво съмнение, че германците могат да превърнат Украйна в
земя, в която текат реки от мед и масло.
И за Хитлер, и за Сталин Украйна е нещо повече от източник на храна.
Тя е мястото, което ще им даде възможност да разчупят правилата на тра
диционната икономика, да спасят страните си от бедност и изолация и да
префасонират континента по свой образ и подобие. Програмите и властта
им зависят от контрола над плодородната украинска почва и милионите
селски стопани в Украйна. През 1933 г. украинците измират с милиони,
жертви на най-големия изкуствено предизвикан глад в историята на света.
Това е началото на особената история на Украйна, но не и краят. През
1941 г. Хитлер ще измъкне Украйна от ръцете на Сталин и ще се опита
да осъществи собствената си колониална визия чрез разстрели на евреи и
гладомор на съветски военнопленници. Сталинистите колонизират собст
вената си страна, нацистите колонизират окупираната Съветска Украйна,
а населението на Украйна не престава да страда. През годините, в които са
на власт и Сталин, и Хитлер, в Украйна са убити повече хора от всякъде
другаде в Кървавите полета, в Европа, в света.
40
Първа гпава
ГЛАДЪТ В СЪ ВЕТСКИЯ СЪЮ З
1933 г. е година на глад в Западния свят. Улиците на американските и

европейските градове гъмжат от мъже и жени, които са загубили работата
си и вече са привикнали да висят на опашки за храна. Един предприемчив
млад уелски журналист, Гарет Джоунс, наблюдава как в Берлин безработни
германци откликват на призивите на Адолф Хитлер. В Ню Йорк го пора
зява безпомощността на американския работник три години след Голямата
депресия: „Видях стотици и стотици нещастници на опашка, някои от тях -
облечени в дрехи, които навремето са били прилични, всички - в очакване
да им връчат по два сандвича, една поничка, чаша кафе и цигара“. В Морква,
където Джоунс пристига през март, гладът в капиталистическите държави
става повод да се празнува. Депресията сякаш предизвестява световната со
циалистическа революция. Сталин и котерията му възхваляват неизбежното
тържество на системата, която са изградили в Съветския съюз.1
Но 1933 г. е година на глад и в съветските градове, особено в Съветска
Украйна. В украинските градове Харков, Киев, Сталино, Днепропетровск
стотици хиляди хора всеки ден чакат на опашка за самун хляб. В Харков,
столицата на републиката, Джоунс наблюдава и нов тип страдание. Хо
рата стават в два часа сутринта, за да се наредят пред магазините, които
отварят чак в седем. Дневно за хляб чакат средно по 40 000 души. Всеки от
опашката така отчаяно се стреми да запази реда си, че се държи за колана
на човека пред себе си. Някои са толкова отмалели от глад, че не биха мог
ли да стоят, ако не ги подпират непознатите в опашката. Чака се цял ден,
понякога - два дни. Бременните и сакатите ветерани от войната са загу
били правото си да купуват, без да чакат, и ако искат да ядат, трябва да се
редят като останалите. Нейде в опашката ще извие жена и нейният вопъл
ще отекне от началото до края на опашката, така че цялата многохилядна
група ще откликне като един, с животински вой на страх.2
Хората в градовете на Съветска Украйна се боят да не загубят мястото
си в опашката за хляб и се страхуват да не умрат от глад. Те знаят, че един
ствено градът им предлага надежда да се нахранят. През предходните пет
години украинските градове са се разраснали бързо, поглъщайки селяни,
като ги превръщат в работници и чиновници. Синовете и дъщерите на ук
раинските селяни (наред с евреите, поляците и руснаците, населявали тези
градове много по-дълго) сега зависят от храната, която купуват от магазина.
Семействата им на село нямат нищо. Това е необичайно. При нормални об
41
стоятелства в гладни времена градските жители се устремяват към селата.

В Германия и Съединените щати фермерите почти никога не гладуват, не са
гладували дори по време на Голямата депресия. В градовете и работници,
и интелектуалци стигат до положението да продават ябълки или да ги кра
дат, но винаги някъде, било в Алтес Ланд или в Айова, съществува някоя
овощна градина, някой склад, някой килер. В Украйна гражданите няма къде
да отидат, не могат да потърсят помощ от селяните. Повечето разполагат е
купони, които трябва да представят, ако искат да получат хляб. Шансът им
за живот се осигурява от изписано с мастило картонче и те го знаят.3
Доказателството е пред очите им. Гладуващи селяни се навъртат около
опашките и се молят за трохи. В един град петнайсетгодишно девойче с
молби се добира до началото на опашката, където магазинерът го пребива
до смърт. Градските домакини по опашките са принудени да гледат как
селянките умират от глад по тротоарите. На отиване и на връщане от учи
лище едно момиченце всяка сутрин вижда умиращите и всеки следобед -
мъртвите. Млад комунист нарича селските деца „живи скелети“. Партиен
член в индустриалния град Сталино се потриса при вида на труповете на
умрели от глад хора, на които се натъква пред задния вход на дома си.
Двойките, които се разхождат в парка, не могат да не забележат табелите,
с които се забранява мъртвите да бъдат погребвани там. На лекарите и на
сестрите се забранява да лекуват (или да хранят) гладуващите, добрали се
до болниците. Градската полиция отвежда гладуващите хлапета от улици
те, за да не ги виждат. В градовете на Съветска Украйна полицията аресту
ва по няколкостотин деца дневно; в началото на 1933 г. дневната квота на
харковската полиция е 2000. По всяко време в харковските казарми може
да се открият близо 20 000 деца, които очакват смъртта си. Те умоляват
полицаите поне да им позволят да умрат на чист въздух: „Нека да умра в
мир, не искам да умирам в казармите на смъртта!“.4
В градовете на Съветска Украйна гладът е по-жесток, отколкото в който
и да било град в Западния свят. През 1933 г. в Съветска Украйна умират
от глад няколко десетки хиляди жители. Но преобладаващото мнозинство
умрели и умиращи са селяни, именно онези, чийто труд е донесъл хляба в
градовете. Украинските градове оцеляват, украинските села умират. Граж
даните не може да не забелязват крайната мизерия на селяните, които, про
тивно на традиционната логика, зарязват нивите си, за да търсят храна. Га-
рата в Днепропетровск е претъпкана с гладуващи селяни, прекалено слаби
дори да просят. Пътувайки във влака, Гарет Джоунс се запознава с един
селянин, който се бил снабдил с хляб, но полицията му го конфискувала.
„Взеха ми хляба“ - повтаря той непрекъснато, знаейки как ще разочарова
семейството си. На гара Сталино гладуващ селянин се самоубива, като се
хвърля под влака. Този град, индустриален център на Югоизточна Украйна,
е основан в имперските времена от Джон Хюз, уелски индустриалец, при
когото е работила майката на Гарет Джоунс. Навремето градът носи името
на Хюз, сега е наречен на Сталин (днес е известен като Донецк).5
Сталиновият Петгодишен план, приключил през 1932 г„ осъществя
42
F Първа глава: Гпадът в Съветския съюз
ва промишлено развитие чрез нищета на населението. Селяните, хвърля

щи се под влака, са ужасяващите доказателства на този нов контраст. В
цяла Съветска Украйна пътниците във влака стават неволни свидетели на
страшни нещастия. Гладни селяни тръгват към градовете по железопътни
те линии, но припадат на релсите. В Харциск селяните, прогонвани от га
рите, се обесват на дърветата край линията. Съветският писател Василий
Гросман, който се връща от посещение при семейството си в родния си
град Бердичев, вижда от прозореца на купето как жена проси хляб. Поли
тическият емигрант Артур Кьостлер, който пристига в Съветския съюз, за
да помага да се построи социализмът, преживява нещо подобно. Както си
припомня много по-късно, някъде около гара Харков селянки „вдигаха до
прозорците на вагона ужасяващи бебета с огромни клатушкащи се глави,
крайници като съчки и подути остри кореми“. Той посочва, че украински
те деца са напомняли „спиртосани зародиши“. Минават прекадено много
години, преди тези мъже, днес смятани за двама от моралните свидетели
на XX век, да опишат видяното от тях.6
Градските жители са свикнали с гледката на селяни, които разстилат сто
ките си по пазарите и ги продават. Но през 1933 г. селяните се отправят към
познатите градски пазари не за да продават, а за да просят. Пазарите, в които
вече няма нито стоки, нито купувачи, излъчват единствено дисхармонията
43
л
на смъртта. Рано сутрин единственият звук е лекото дишане на умиращите,

свити в дрипи, които някога са били дрехи. Една пролетна сутрин, сред куп
чините мъртви селяни на харковския пазар, едно пеленаче суче от гръдта
на майка си, чието лице е безжизнено сиво. Минувачите вече са виждали
подобни гледки - не просто разхвърляни трупове, не просто мъртва майка и
оцеляло бебе, но точно такава сцена: устичката, последните капчици мляко,
вкочанената гръдна пъпка. Украинците вече имат и определение за това.
Минавайки, те си казват тихо: „Напъпилата социалистическа пролет“.7
***
Масовият глад от 1933 г. е резултат от първия Сталинов Петгодишен
план, осъществен между 1928 и 1933 г. През тези години Сталин устано
вява контрол над върховете на Комунистическата партия, налага полити
ката на индустриализация и колективизация и се очертава като страховит
баща на смазано население. Превърнал е пазара в план, земеделците - в
роби, а просторите на Сибир и Казахстан - във верига от концентрацион
ни лагери. Следваната от него линия унищожава хиляди чрез екзекуции,
стотици хиляди - чрез изтощение, и подлага милиони на риска от гладна
смърт. Той все още се тревожи, и с право, от опозицията в редовете на
Комунистическата партия, но притежава невероятен политически талант;
подпомаган е от сатрапи, които охотно изпълняват волята му, и оглавява
бюрокрация, която претендира да предвижда и твори бъдещето. Бъдещето
е комунизмът, който налага съществуването на тежка промишленост, а тя
на свой ред налага колективизирано земеделие, което пък налага контрол
върху най-голямата обществена група в Съветския съюз, селячеството.8
Селянинът, може би по-специално украинският селянин, не се вижда
като винтче в тази велика механизация на историята. Дори да беше про
умял крайните цели на съветската политика, което никак не е вероятно,
той едва ли би ги подкрепил. Длъжен е да се противопостави на поли
тика, предназначена да ограби земята и свободата му. Колективизацията
следователно означава силен сблъсък между най-голямата група в съвет
ското общество - селячеството, и съветската държава с нейната полиция,
по онова време известна като ОГПУ*. Предвиждайки този сблъсък, през
1929 г. Сталин разпорежда най-масовото разгръщане на държавната ма
шина в съветската история. Трудът за изграждането на социализма, зая
вява Сталин, ще „се надигне като океан“. През декември същата година
обявява, че „кулаците“ трябва да бъдат „ликвидирани като класа“.
Болшевиките представят историята като борба между класите, в която
бедните вдигат революция срещу богатите, за да тласнат историята напред.
Следователно планът да се унищожат кулаците, не е просто решение на
замогващ се тиран и вярната му свита; той е историческа необходимост,
• ОГПУ (рус. Объединенное государственное политическое управление) - орган на съветско

то правителство за борба с политическата и икономическата контрареволюция, шпионажа и
бандитизма. Съществува от 1923 до 1934 г. - Б. р.
44
Първа глава: Гаадът в Съветския съюз
дар от ръката на строгата, но благосклонна Клио. Неприкритите нападе

ния на органите на държавната власт срещу категория хора, които не са
извършили престъпление, се подкрепят от просташка пропаганда. Един
плакат с лозунг „Ще унищожим кулаците като класа!“9 изобразява кулак
под колелата на трактор, втори кулак - като маймуна, която трупа зърно,
трети е показан как суче мляко направо от краве виме. Това не са хора,
това са животни - ето какво внушава плакатът.10
На практика държавата решава кой е кулак и кой - не. На полицията
е наредено да депортира заможни стопани, които биха загубили най-мно
го от колективизацията. През януари 1930 г. Политбюро възлага на дър
жавната полиция* да проучи селското население в целия Съветски съюз.
Съответната заповед на ОГПУ от 2 февруари конкретизира мерките, не
обходими за „ликвидирането на кулаците като класа“. Във всяко населено
място съдбата на селяните се решава от група от трима души, „тройка“.
Тази тройка, съставена от представител на държавната полиция, местния
партиен ръководител и пълномощник на държавата, е овластена да издава
бързи и жестоки присъди (смърт, изгнание) без право на обжалване. Чес
то препоръките се правят от местните партийни членове: „На пленумите
на селсъвета - заявява един местен партиен ръководител - си създаваме
кулаци както си искаме“. Макар да съществуват, законите и съдилищата
в Съветския съюз са пренебрегвани в името на опростенческите решения
на трима души. Присъдите на тройките стават причина да бъдат екзекути
рани близо 30 000 съветски граждани.11
През първите четири месеца на 1930 г. 113 637 души са насилствено
прокудени от Съветска Украйна като кулаци. Близо 30 000 селски хижици
са опразвани една след друга, а на смаяните им обитатели се дава мал
ко - или никакво - време, за да се подготвят за неизвестността. Хиляди
мразовити товарни вагони са натъпкани с ужасен и болен човешки товар,
запокитен към неизвестни адреси някъде в северноевропейската част на
Русия, в Урал, Сибир или Казахстан. Изстрели и викове на ужас отекват в
последната зора, която ще видят у дома си; с измръзнали крайници, унизе
ни по време на пътуването, с болка и примирение селяните слизат от влака
в тайгата или степите вече като роби.12
Украинското селячество знае за депортирането в затворнически лаге
ри, защото то е съдбата му от средата на 20-те години. Затова се превръща
в традиция неговият тъжен вопъл:
Ой, Соловки, Соловки!

Тъй дълъг е пътят!
Сърцето не изтрайва,
ужас трови душата!
* Тук и навсякъде авторът има предвид съветската милиция, наименованието на полицейските

органи по време на съветския режим. - Б. р.
Соловки е затворнически комплекс на остров в Арктическо море. В съз

нанието на украинските селяни той символизира всичко чуждо, потисниче-
ско, болезнено в изгнанието. За комунистическото ръководство на Съвет
ския съюз Соловки е първото място, където трудът на депортираните се
превръща в печалба за държавата. През 1929 г. Сталин решава да приложи
модела на Соловки на територията на целия Съветски съюз и се разпорежда
да се построят „специални селища“ и концентрационни лагери. Концентра
ционните лагери са специално охранявани отграничени трудови зони, най-
често зад огради. Специалните селища са нови села, построени от самите
затворници, след като ги закарват в пустата степ, в ненаселената тайга. От
1,7 милиона „кулаци“, депортирани в специалните селища в Сибир, Евро
пейска Русия и Казахстан, 300 000 са украинци.13
Масовото депортиране на селяни с наказателна цел съвпада с масовото
използване на принудителен труд за съветската икономика. През 1931 г.
специалните селища и концентрационните лагери се сливат в единна сис
тема, която става известна като ГУЛАГ, Главно управление на лагерите.
ГУЛАГ, което самите съветски структури наричат „система концентра
ционни лагери“, започва съществуването си едновременно с колективиза
цията на земеделските стопанства и зависи от нея. В крайна сметка систе
мата ще включи 476 лагерни комплекса. В тях ще бъдат хвърлени близо 18
милиона осъдени, от които през времето на престоя си ще загинат между
1,5 и 3 милиона. Свободният селянин е станал роб и работи на строежите
на гигантски канали, в мините и във фабриките, които според Сталин щели
да модернизират Съветския съюз.14
Сред многото видове трудова повинност на украинския селянин най-чес
то се пада работа на Беломор, канал между Бяло море* и Балтийско море,
идея фикс на Сталин. В продължение на 21 месеца близо 170 000 души копа
ят замръзналата почва с търнокопи и лопати, а понякога и с глинени чирепи
или с голи ръце. Умират с хиляди от изтощение и болести, свършвайки жи
вота си на дъното на сухия канал, който при завършването си през 1933 г.
се оказва напълно безполезен за целите на водния транспорт. В специалните
селища процентът на смъртността също е висок. Съветските власти пред
виждат смъртта на 5% от затворените в специалните селища, но на практика
числото достига между 10 и 15%. Жител на Архангелск, най-големия град на
Бяло море, се оплаква от безсмислието на това дело: „Едно е да унищожиш
кулаците икономически, но да унищожаваш децата им физически, е направо
варварство“. В Далечния север децата измират така масово, че „трупчетата
им биват отнасяни на гробищата по три, по четири наведнъж, без ковчези“.
Грула работници от Вологда задават въпроса дали „пътуването към револю
цията“ трябва да минава „през труповете на тези деца“.15
Смъртта в ГУЛАГ е жестока, но не по-жестока от онази, която скоро
ще започне да върлува в селските райони на Украйна. Работниците на ка
нала Беломор получават оскъдни дажби храна - някакви 600 грама хляб
* В Северния ледовит океан. - Б. р.
46
L
Първа глава: Гладът в Съветския съюз
(около 1300 калории) на ден. Но тази дажба е по-добра от храната, достъп

на по същото време в Съветска Украйна. Изпратените на принудителна
работа в трудовия лагер Беломор получават два-три пъти, дори шест пъти
повече, отколкото получават - ако изобщо получат нещо - селяните, оста
нали в колхозите на Съветска Украйна през 1932 и 1933 г.16
През първите седмици на 1930 г. в Съветска Украйна и в целия Съвет
ски съюз колективизацията върви със зашеметяващи темпове. Москва из
праща до столиците на съветските републики квоти за районите, в които
трябва да бъде извършена колективизация, а съответните партийни ръко
водители обещават да ги преизпълнят. Украинското ръководство дава дума
да осъществи колективизация на цялата територия на републиката за една
година. След това местните партийни активисти в желанието си да направят
впечатление на собствените си началници, се развихрят, като обещават да
осъществят колективизацията за 9 до 12 седмици. Заплашвайки с депорти
ране, те насилват селяните да подпишат, че се отказват от земята си и вли
зат в колективните стопанства. Когато се налага, държавната полиция се
намесва със сила, често смъртоносна. Двайсет и пет хиляди работници са
изпратени в провинцията, за да подсилят полицейските части и да надвият
селячеството. Внушено им е, че селяните са виновни за недостига на храна
в градовете, и работниците се заклеват да „сварят тия кулаци на сапун“ 17.
Към средата на март 1930 г. 71% от обработваемата земя в Съветския
съюз поне на думи принадлежи на колективни стопанства. Това означава,
че повечето селяни са се отказали от собствеността си върху стопанствата
и са влезли в колхози. Официално те вече нямат право да работят земята
за собствени цели. Като членове на колектива, зависят от началниците си,
за да получат работа, заплащане и храна. Загубили са или губят добитъка
си и зависят от машините - които обикновено липсват - в новите машино-
тракторни станции. Тези станции, центрове на политическия контрол над
провинцията, гъмжат от партийни шефове и държавна полиция.18
В Съветска Украйна селяните са ужасени от загубата на земята пове
че, отколкото в Съветска Русия, където колективното земеделие е тради
ция. Цялата тяхна история е история на борба със земевладелците и по
време на болшевишката революция те смятат, че са спечелили тази борба.
Но в годините 1918 - 1921 болшевиките реквизират храната от селяни
те за целите на водената от тях гражданска война. Следователно страхът
на селяните от съветската държава не е безпричинен. Те приветстват Ле
ниновата компромисна политика от 20-те години, макар основателно да
подозират, че е възможно един ден течението да се обърне. През 1930 г.
колективизацията вече им се струва „второ крепостничество“, начало на
ново робуване - вече не на богати земевладелци, както до неотдавна, а
на Комунистическата партия. Селяните в Съветска Украйна се боят. че
ще загубят трудно извоюваната си независимост, но се боят и от глада и
всъщност се боят да не загубят безсмъртната си душа.19
Селските общности в Съветска Украйна са все още до голяма степен
религиозни общества. Мнозина млади и амбициозни селяни, особено под
47
мамените от официалния комунистически атеизъм, са се преселили в голе

мите украински градове или в Москва и Ленинград. Макар Православната
църква да е потискана от атеистичния комунистически режим, селяните
си остават вярващи християни и мнозина схващат договора си с колхоза
като пакт с дявола. Някои са убедени, че Сатаната е слязъл на земята в
човешки образ като партиен активист, че колхозният регистър е дяволска
книга, обричаща ги на мъчения и вечно проклятие. Новите машинотрак-
торни станции им изглеждат като предмостия на Геена огнена. Някои от
полските селяни в Украйна, които са католици, също схващат колективи
зацията като апокалипсис. Един поляк обяснява на сина си защо няма да
влязат в колхоза: „Не желая да продам душата си на дявола“. Осъзнавайки
тази набожност, партийните активисти разпространяват, както те се из
разяват, Първата Сталинова заповед: колхозът храни първо държавата и
едва тогава - народа. Както би трябвало да знаят селяните, в библейската
си форма Първата Божа заповед гласи: „Да нямаш друг Бог освен мене“.20
Депортирането на кулаците в ГУЛАГ лишава украинските селяни от
естествените им старейшини. Дори без тях селяните се опитват да спасят
себе си и своите общности. Опитват се да запазят нивиците си - своите
късчета автономия. Правят усилия да държат семействата си далече от
държавата, която вече физически присъства чрез колхозите, чрез маши-
нотракторните станции. Предпочитат да колят или продават добитъка си,
вместо да го загубят, като го дадат на колхоза. Бащи и съпрузи изпращат
дъщери и съпруги да водят битка с партийните активисти и с полицията,
като смятат, че жените не биха били депортирани така лесно, както мъже
те. Понякога мъже се предрешват като жени само за да имат възможност
да забият мотика или лопата в тялото на някой местен комунист.21
Решаващо е обаче, че селяните разполагат с малко оръжие и са зле ор
ганизирани. Държавата има почти пълен монопол върху огнестрелните
оръжия и логистиката. Действията на селяните се регистрират от мощния
апарат на държавната милиция, който може да не разбира мотивите им, но
схваща общите насоки на техните действия. През 1930 г. ОГПУ регистрира
почти 1 милион акта на индивидуална съпротива в Украйна. Почти поло
вината от масовите селски бунтове в Съветския съюз избухват в Съветска
Украйна. Някои украински селяни „гласуват“ с краката си, упътвайки се
на запад, през границата, в съседна Полша. Цели села следват примера им,
понесли църковни хоругви или кръстове, а понякога просто черни флагове,
привързани към пръти, и се отправят на запад към границата. Хиляди дости
гат Полша, където истината за глада в Съветския съюз се разпространява.22
Бягствата на селяни в Полша поставят Съветския съюз в неловко поло
жение в международен план и сериозно започват да тревожат Сталин и По
литбюро. Те означават, че полските власти, които по онова време се опитват
да постигнат политическо помирение със собственото си украинско малцин
ство, са научили за курса на колективизация и нейните последици. Полските
граничари търпеливо разпитват бежанците, събирайки факти за насоките и
провала на колективизацията. Някои от селяните молят Полша да се намеси
48
и да сложи край на нещастието им. Бежанската криза дава на Полша мощ

но пропагандно оръжие срещу Съветския съюз. При управлението на Юзеф
Пилсудски Полша и не помисля да планира нападение срещу Съветския
съюз, но крои спешни планове при разпадането му по националности и пред
приема стъпки, предназначени да ускорят развоя на събитията. Още докато
украинците бягат от Съветска Украйна, Полша изпраща шпиони в обратната
посока, за да ги насърчават да се бунтуват. Техните пропагандни плакати
наричат Сталин „Царя на глада“, който изнася зърно, морейки собствения си
народ. През март 1930 г. членовете на Политбюро изразяват опасение, че „е
възможно полското правителство да се намеси“.23
Колективизацията е генерална политика и понеже Съветският съюз е
огромна държава, нестабилността по която и да било негова граница тряб
ва да се разглежда в светлината на генералните сценарии за война.
Сталин и съветските ръководители смятат Полша за западната тери
тория на международното капиталистическо обкръжение, а Япония - за
източната. През пролетта на 1930 г. отношенията между Полша и Япо
ния са доста добри. Сталин сякаш се тревожи най-силно от призрака на
полско-японско нашествие. Съветският съюз, без преувеличение най-го-
лямата държава в света, се простира от Европа до Тихия океан и Сталин
трябва да има предвид не само европейските сили, но и японските амби
ции по отношение на Азия.
Токио изгражда военната си репутация за сметка на руснаците. Япония
се оформя като световна сила чрез победата над Руската империя в Руско-
японската война от 1904 - 1905 г. В нея Япония слага ръка на железопът
ната линия, построена от руснаците, за да имат достъп до тихоокеанските
пристанища. Както Сталин добре знае, и Полша, и Япония проявяват ин
терес към Съветска Украйна и към националния въпрос в Съветския съюз.
Сталин сякаш прекадено дълбоко изживява руското унижение в Азия. Той
обича песента „По хълмовете на Манджурия“, в която се обещава кърваво
отмъщение срещу японците.24 Така че точно както хаосът, причинен от ко
лективизацията в западните територии на Съветския съюз води до страхо
ве от полска военна намеса, неразборията в източните съветски територии
налива вода в японската мелница. В Съветска Централна Азия, по-специ
ално в предимно мюсюлманския Съветски Казахстан, колективизацията
дава като резултат хаос, по-голям дори от този в Съветска Украйна. По
ложението налага още по-драстична обществена трансформация. Хората
в Казахстан не са селяни, а номади и първата стъпка на съветската модер
низация е да ги накара да се заселят на едно място. Преди колективизаци
ята изобщо да може да започне, номадските групи трябва да се превърнат
в селски. Политиката на „уседналост“ лишава пастирите от стадата им и
следователно - от средствата им за живот. Хората възсядат камилите или
конете си и пресичат границата, за да стигнат до мюсюлмански Синцзян
(или Туркестан) в Китай. Това кара Сталин да предполага, че всъщност
има работа с агенти на Япония, която по онова време е доминиращата
чуждестранна сила във вътрешните конфликти на Китай.25
49
Не всичко върви по план. Колективизацията трябва да гарантира съ

ветския ред, а вместо това дестабилизира граничните райони. В Съвет
ска Азия, както и в Съветска Европа, от Петгодишния план се очаква да
наложи социализма, но вместо това той води до огромни страдания, а
държавата, от която се очаква да въздаде справедливост, използва доста
традиционни мерки за сигурност. Съветските поляци се депортират от за
падните гранични зони, а граничните войски се подсилват навсякъде. Све
товната революция очевидно ще трябва да стане при затворени граници и
на Сталин ще му се наложи да взема мерки за защита на онова, което той
нарича „социализъм в една страна“26.
Сталин трябва да остави настрана заниманията с външните врагове и
вместо това да преосмисли вътрешнополитическите си планове. Той иска
от съветските дипломати да поемат инициативата за разговори с Полша и
Япония за сключване на договори за ненападение. Той се грижи частите
на Червената армия по западните територии на Съветския съюз да бъдат
приведени в пълна бойна готовност. И знаменателно, спира колективиза
цията. В статия от 2.03.1930 г. с блестящото заглавие „Главозамайване
от успехите“ Сталин твърди, че проблемът с колективизацията се корени
в прекадения ентусиазъм при осъществяването й. Било грешка, посочва
той сега, да се насилват селяните да влизат в колективните стопанства. И
колективните стопанства изчезват така бързо, както са създадени. През
пролетта на 1930 г. селяните в Украйна събират зимницата и сеят пролет-
ниците, все едно, че нивите още им принадлежат. Простено им е да смятат,
че са победили.27
Сталиновото отстъпление е тактическо.
Осигурявайки си време да помислят, Сталин и Политбюро намират по-
50
резултатен средства, за да подчинят селяните на държавата. На следващата

година съветската политика по отношение на провинцията продължава да
се прилага с много по-голяма сръчност. През 1931 г. колективизацията се
извършва, защото селяните вече нямат избор. По-нископоставените кадри в
украинския клон на съветската Комунистическа партия са прочистени, за да
се гарантира, че онези, които работят в селата, ще са верни на задачите си
и ще съзнават какво ги очаква, ако не са. Данъците на едноличните стопани
са такива, че колхозът остава единственото им спасение. С постепенното
си прегрупиране колективните стопанства се сдобиват с непряка власт над
съседните независими земеделци. Имат право да гласуват за изземване на
семената за посев от едноличните стопанства. Семето за посев, което се
пази от вършитбата до сеитбата през следващата година, е основата на вся
ко работещо стопанство. Подборът и запазването му са основата на земеде
лието. През по-голямата част от човешката история консумацията на семе
за посев е синоним на крайно отчаяние. Всеки стопанин, от когото колхозът
е иззел семето за посев, губи възможност да живее от собствения си труд.28
Депортиранията се подновяват, колективизацията продължава. В края
на 1930 и началото на 1931 г. от Съветска Украйна са депортирани още
почти 32 127 домакинства - почти същият брой, както предишната година,
по време на първата вълна депортации. Селяните знаят, че ще умрат или
от изтощение в ГУЛАГ, или от глад близо до дома си и предпочитат второ
то. От време на време цензурата пропуска писма от приятели или роднини
в изгнание. В едно от тези писма четем следния съвет: „Каквото и да става,
не идвайте. Тук измираме. По-добре се скрийте, по-добре да си умрете
там, но каквото и да става, не идвайте тук“. Украинските селяни, които
се поддават на колективизацията, избират, както го схваща един парти
ен активист, „гладната смърт в дома си пред заточение в неизвестност“.
Тъй като през 1931 г. колективизацията се извършва по-бавно, семейство
по семейство, вместо цели села наведнъж, съпротивата е по-трудна. Вече
няма внезапни нападения, които биха предизвикали отчаяна самозащита.
Към края на годината новият подход успява. Близо 70% от орната земя в
Съветска Украйна е колективизирана. Равнищата от март 1930 г. са отно
во достигнати, този път - трайно.29
След погрешния начален ход през 1930 г., през 1931 г. Сталин е спе
челил политическата победа. Но триумфът в политиката не засяга иконо
миката. Със зърнените добиви става нещо. Реколтата от 1930 г. е неверо
ятно богата. Селяните, депортирани в началото на 1930 г., вече са посели
зимниците и през пролетта на тази година реколтата може да се събере от
други. Месеците януари и февруари на 1930 г., когато в по-голямата част
от страната колективизацията вече се е извършила на хартия, са зимен пе
риод, в който земеделците не работят. След март 1930 г., когато колектив
ните стопанства се разпускат, селяните са имали време да приберат рекол
тата от пролетниците като свободни мъже и жени. През това лято времето
е необикновено хубаво. Реколтата в Украйна от 1930 г. поставя стандарт,
който не може да бъде постигнат през 1931 г. дори ако колективното зе-
51
меделие би било така резултатно, както частното - а то не е. Реколтата от

1930 г. дава повод на партията да я направи мерило за количествата, които
ще бъдат иззети през 1931 г. Москва очаква от Украйна далеч повече, от-
колкото Украйна изобщо е в състояние да даде.30
Към есента на 1931 г. провалът на първата реколта от колективните
стопанства е очевиден. Причините са много - лошото време, вредителите
по растенията, ограничената животинска тяга, тъй като селяните са прода
ли или заклали добитъка, производството на трактори е много по-малко от
предвиденото, депортирани са най-добрите стопани, сеитбата и жътвата са
опорочени от колективизацията и нежеланието на селяните, загубили земя
та си, да работят усилено. Украинският партиен ръководител Станислав Ко
сиор* докладва през август 1931 г., че плановете за задължителните зърнени
доставки са били нереалистични предвид ниските добиви. Лазар Каганович
му казва, че истинският проблем са кражбата и укриването на зърно. Коси-
ор, въпреки че знае истината, налага тази линия и на подчинените си.31
През 1931 г. повече от половината непоразена реколта е изнесена от
Съветска Украйна. Много от колхозите изпълняват плана за доставките
само защото предават собственото си семе за посев. На 5 декември Ста
лин заповядва колхозите, които не са изпълнили годишния план за дос
тавките, да предадат и семето за посев. Той може би наистина вярва, че
селяните укриват храните и че заплахата за изземване на зърното за посев
ще ги подтикне да предадат каквото имат. Но по онова време те реално
вече не притежават нищо. Към края на 1931 г. много селяни гладуват. Без
собствена земя и неспособни да се противопоставят на насилственото из
земане на храните, те просто нямат възможност да осигурят на семейства
та си достатъчно храна. А в началото на 1932 г. вече нямат и с какво да
засеят новата реколта. През март 1932 г. ръководството на Украинската
комунистическа партия иска семе за посев, но до това време сеитбата е
закъсняла, което означава, че и реколтата през есента ще бъде лоша.32
В началото на 1932 г. хората молят за помощ. Украинските комунисти
настояват партийните им началници да поискат от Сталин да се обърне към
Червения кръст. Членове на колхозите се опитват да пишат до държавните и
партийните власти. Едно от писмата, след няколкото параграфа официален
служебен текст, приключва с отчаяното: „Дайте ни хляб! Дайте ни хляб!
Дайте ни хляб!“. Членовете на Украинската компартия заобикалят Косиор
и пишат пряко на Сталин, прибягвайки към гневен тон: „Как ще строим со
циалистическа икономика, когато всички сме обречени на гладна смърт?“33.
Заплахата от масова гладна смърт е кристално ясна на властите на Съ
ветска Украйна и става ясна и на Сталин. Партийните активисти и тайната
полиция изпращат безброй доклади за умрели от глад. През юни 1932 г.
ръководителят на партията в района на Харков пише до Косиор, че бук
вално във всеки окръг от района му има умрели от глад. Косиор получава
писмо от член на Комсомола с дата 18.06.1932 г. с подробно описание на
' Генералният секретар на Украинската комунистическа партия. - Б. пр.
52
положението, което по всяка вероятност е било познато до втръсване на

Косиор: „Колхозниците излизат на нивата и изчезват. Труповете им биват
намерени след няколко дни и биват заравяни без никакво вълнение, като
че ли става дума за нещо нормално. На следващия ден по всяка вероятност
ще се намерят труповете на онези, които вчера са копали гробове за дру
гите“. На същия този ден, 18.06.1932 г., самият Сталин признава в частен
разговор, че в Съветска Украйна има „глад“. Предишния ден ръководство
то на Украинската комунистическа партия е поискало помощ с храни. Ста
лин не разрешава тази помощ. Отговорът му е, че цялото зърно в Съветска
Украйна трябва да бъде събрано според плана. Двамата с Каганович са
единодушни, че „е наложително да се изнася незабавно и непрекъснато“.34
Сталин великолепно знае, включително и от лични наблюдения, как
во ще последва. Знае, че при съветското управление гладът е възможен.
Гладът опустошава Русия и Украйна и по време на гражданските войни, и
след тях. Съчетанието от лоша реколта и изземване на добивите обрича на
глад стотици хиляди селяни в Украйна, особено през 1921 г. Липсата на
храна е първостепенна причина Ленин да сключи компромиса си със селя
ните. Сталин добре познава този процес, в който и той играе роля. Ясно е
също, че и политиката на колективизация на самия Сталин може да доведе
до масов глад. Към лятото на 1932 г., Сталин вече знае, че повече от 1 ми
лион души в Съветски Казахстан са загинали от глад. Обвинява местния
партиен ръководител Филип Голощьокин, но не може да не е разбирал и
някои от структурните причини.35
Майстор на личното в политиката, Сталин представя глада в Украйна
като личен въпрос. Първият му подтик и трайна тенденция е да представи
гладомора сред украинското селячество като предателско дело на члено
вете на Украинската комунистическа партия. Той не може да позволи да
бъде обвинявана собствената му политика на колективизация. Проблемът
в осъществяването на тази политика следователно трябва да се търси у
местните ръководители, навсякъде другаде, но не и в самата концепция.
Прокарвайки промените през първата половина на 1932 г., той съзира
проблем не в страданията на своя народ, а по-скоро във възможността
да се помрачи самата идея за политика на колективизация. Гладуващите
украински селяни, оплаква се той, напускат родната си република и демо
рализират останалите съветски граждани със своето „хленчене“.36
Твърде перверзно, но през пролетта и лятото на 1932 г. Сталин из
глежда убеден, че ако бъде отричана, гладната смърт по някакъв начин ще
изчезне. Може би смята, че Украйна и без това е пренаселена и че смър
тта на няколкостотин хиляди души в крайна сметка няма да има значение.
Въпреки предвижданията за лоша реколта той държи местните украински
власти да изпълнят плановете за зърнените доставки. Местните партийни
функционери се озовават между Сталиновия червен чук и Онази с косата.
Проблемите, на които се натъкват, са обективни и нерешими чрез идеоло
гия или реторика: липсата на семе за посев, късната сеитба, лошото време,
машините, недостатъчни да заменят животните, хаосът, последвал окон
53
чателния скок към колективизацията в края на 1931 г., и гладните селяни,

които не са в състояние да работят.37
Една украинска детска песничка описва света, какъвто го виждат мест
ните партийни активисти в украинската провинция, много по-убедително
от неумолимите заповеди и пропагандата, пристигащи от Москва:
Бащице Сталин, погледни

какво блаженство е колективизацията на стопанствата:
хижата - в развалини, хамбарите - изгребани,
конете - изпосталели кранти.
Над хижата - сърп и чук,
в хижата - глад и смърт.
Крави не останаха, свинете ги няма,
само твоят портрет на стената.
Мама и татко са в колхоза,
горкото детенце плаче само,
ходи и търси хляб и мас,
но няма, партията ги е взела.
Не търси доброта и милост:
бащата собственото си дете изяде.
Партийният бие и тъпче
и ни изпраща в сибирски лагер.38
Местните партийни активисти са заобиколени от смърт, над тях има

само забрани. Гладната смърт е жесток факт, който е безразличен към
думи и формули, депортиране и разстрели. След определена граница гла
дуващият селянин вече не може да произвежда и никаква вярност към иде
ологията или лично обвързване не може да промени това положение. Но
изкачвайки се нагоре по инстанциите, тази истина постепенно губи силата
си. Реалистичните доклади отдолу се натъкват на политическия натиск от
горе на пленума на Централния комитет на Украинската комунистическа
партия от 6 до 9 юли 1932 г. в Харков. Украинските делегати докладват, че
е невъзможно да се изпълнят годишните планове за зърнените доставки.
Затварят им устата Лазар Каганович и Вячеслав Молотов, членове на По
литбюро и Сталинови емисари от Москва. Сталин им е наредил да смажат
„украинските вредители“.39
Молотов и Каганович са верни Сталинови съюзници, които заедно с
него управляват Политбюро и следователно - и Съветския съюз. Сталин
още не е станал абсолютен диктатор и Политбюро все още принципно пред
ставлява нещо като колективна диктатура. Въпреки това двамата, за разлика
от предишните му съюзници в Политбюро, са му безрезервно верни. Ста
лин непрестанно ги манипулира, въпреки че всъщност не е необходимо. Те
служат на революцията, като служат на него, и не правят особена разли
ка между двете. Каганович вече е нарекъл Сталин „бащицата“. През юли
1932 г. в Харков те казват на украинските другари, че приказките им за
54
гладомор са само извинение за мързела на селяните, които не желаят да

работят, и на активистите, които не желаят да ги поставят на мястото им и
да изземат зърното.40
По това време Сталин заминава на почивка, като пътува с влак, до
бре зареден с деликатеси, от Москва през гладуваща Украйна до красивия
черноморски курорт Сочи. Двамата с Каганович си пишат, повтаряйки об
щото си мнение, според което гладът е заговор, насочен лично срещу тях.
Сталин сръчно успява да извърти нещата така, че да проличи как селяните
- а не той - използват глада като оръжие. Каганович успокоява Сталин, че
приказките за украинците като „невинни жертви“ са просто „гнило прикри
тие“ на действията на Украинската комунистическа партия. Сталин дава из
раз на опасенията си, че „бихме могли да загубим Украйна“. Украйна, под
чертава той, трябва да се превърне в „крепост“. Двамата се споразумяват,
че единственият разумен подход е да се придържат стриктно към политика
та на задължителните зърнени доставки и пшеницата да се изнася колкото
е възможно по-бързо. До този момент Сталин сигурно вече е схванал, поне
така, както му изнася, връзката между глада и нелоялността на украинските
комунисти: гладът е резултат от саботаж, саботьорите са местните пар
тийни активисти, прикривани от предателите - високопоставени партийни
функционери, всички до един - в служба на полския шпионаж.4,1
През 1931 г. Сталин може би наистина е тълкувал политиката на Пол

ша и Япония като заплаха за Съветския съюз. Годината 1930 бележи връх
в полския шпионаж в СССР. Полша тайно организира украинска армия на
своя собствена територия и обучава десетки украинци и поляци за специ
ални мисии в Съветския съюз. Действията на Япония са още по-плашещи.
През 1931 г. съветската страна прехваща нота на японския посланик в
Москва, в която се препоръчва подготовка за нападение, целящо да за
воюва Сибир. Същата година Япония е нахлула в Манджурия, регион в
Североизточен Китай с дълга граница със Съветски Сибир.42
През есента на 1931 г„ според доклад на съветското разузнаване, Пол
ша и Япония подписват тайно споразумение за общо нападение срещу Съ
ветския съюз. Това всъщност не е вярно и доколкото съществува, полско-
японският съюз е пресечен още в зародиш от гъвкавата съветска външна
политика. Япония отхвърля идеята да води преговори с Москва за пакт за
ненападение. Полша обаче се съгласява. Съветският съюз иска договор с
Полша, за да може мирно да следва политиката си на икономически преобра
зувания. Полша и без това няма намерение да започва война, а и в момента
минава през икономическа депресия. Нейната аграрна икономическа систе
ма, останала в голямата си част нереформирана, не е в състояние да поддър
жа увеличени военни разходи в момент на икономически колапс. Съветският
военен бюджет от много години насам е далеч по-голям от този на Полша.
През януари 1932 г. съветско-полското споразумение е парафирано.43
През 1932 и 1933 г. Полша не би и могла да представлява сериозна
заплаха. Полските сухопътни войски са засегнати от огромни бюджетни
55
съкращения. Съветските полиция и граничари са заловили голям брой

полски шпиони. Полските агенти не са попречили на колективизацията
по време на хаоса от 1930 г. и са се оказали безпомощни в опитите си
да разбунят гладуващото население през 1932 г. Опитали са се и са се
провалили. Дори най-разпалените привърженици на агресивната политика
в Полша схващат, че лятото на 1932 г. е период на умиротворение. Ако
Съветският съюз обещава мир, най-добре е да не се предприемат никакви
провокационни действия. Полските дипломати и шпиони са станали свиде
тели на глада, знаят, че канибализмът се е превърнал в „нещо като навик“
и че жителите на цели села са „измрели до един“. Но те нямат нищо общо с
произхода на глада и не са в състояние да помогнат на жертвите. Полша не
съобщава на света какво знаят за глада нейните дипломати. През февруа
ри 1932 г. например до полското консулство в Харков достига анонимно
писмо, в което поляците се умоляват да съобщят на света за глада в Ук
райна. Но в този момент договорът за ненападение със Съветския съюз е
парафиран и Варшава не може да направи подобна стъпка.44
Сталин вече си е извоювал много по-голямо пространство за маневри
по западните си граници, отколкото е имал през 1930 г. Полша е приела
статуквото, подписвайки договора за ненападение през юли 1932 г., и по
този начин украинските селяни са оставени на Сталиновата милост. С пе
дантичен ентусиазъм през август, все още във ваканция, Сталин ланси
ра сред най-близките си сътрудници теорията, че колективизацията има
само един недостатък - липсва й правилната правна основа. Социализмът,
твърди той, точно както и капитализмът, има нужда от законодателство,
което да защитава собствеността. Държавата ще укрепне, ако цялата земе
делска продукция бъде обявена за държавно имущество, всяко неразрешено
запасяване с храна - за кражба, и ако всяка такава кражба бъде наказва
на с незабавна екзекуция. По този начин гладуващият селянин ще може
да бъде разстрелян в момента, в който вземе дори картофена обелка от
лехата, която до неотдавна е била негова собственост. Сталин сигурно е
вярвал, че това би дало резултат. Резултатът, естествено, е лишаване от
каквато и да било правна защита, която селяните биха могли да получат
срещу необузданото насилие от страна на победилата държава. Самото
притежание на храна по презумпция е доказателство за престъпление. За
конът влиза в сила на 7.08.1932 г.45
Съветските съдии обикновено не прилагат буквата на закона, но пар
тийният и държавният апарат добре схващат духа му. Често най-ентуси-
азирано прилагат този закон младите хора, образовани в новите съветски
училища, които вярват на обещанията на новата система. На членовете на
официалната младежка организация* е внушено, че тяхната „главна задача“
е „борбата срещу кражбите и укриването на зърно, както и срещу кулашкия
саботаж“. На младото поколение в градовете комунизмът е предложил со-
' Става дума за ВЛКСМ (рус. Всесоюзньш Ленинский Коммунистический Союз Молодежи) -
официално наименование на съветската младежка комунистическа организация. - Б. р.
56
циални придобивки, то вече е загърбило стария свят, демонизиран от кому

нистическата пропаганда. Комунистическата партия в Съветска Украйна,
макар с непропорционално много руснаци и евреи в редовете си, сега вече
включва и много млади украинци, които са убедени, че провинцията гъмжи
от реакционери, и възторжено участват в кампаниите срещу селяните.46
В нивите се изграждат наблюдателници, от които се бди селяните да не
вземат нещо за себе си. Само в Одески район се построяват повече от 700
наблюдателници. От къща на къща минават бригади - от чиито членове
близо 5000 са в редовете на младежката организация, и изземват всич
ко, до което се доберат. По спомена на един селянин активистите носят
,дълги метални пръти, с които търсеха в конюшните, оборите, кочините,
печките. Търсеха навсякъде, вземаха всичко, до последното зрънце“. Бри
гадите връхлитат селата „като чума“, с викове: „Селяко, къде е зърното?
Признай!“, вземат всичко, което дори наподобява храна, включително
врящата на печката вечеря, която самите те изяждат“.47
Подобно на нашественическа армия партийните активисти живеят от
онова, което могат да задигнат от земята, тъпчейки се до насита, и резул
татите от действията им и ревността, с която ги предприемат, са нещастия
и смърт. Може би от чувство на вина, може би от усещане за превъзход
ство те унижават селяните по всякакъв начин. Пикаят в буретата с тур
шия; за да си доставят удоволствие, заповядват на гладните селяни да се
боксират, да пълзят по земята, да лаят като кучета или ги заставят да коле
ничат в прахта и да се молят. Жените, заловени да крадат в колхоза, биват
разсъбличани, бити и разкарвани из селото голи. В едно село членовете на
отряда се напиват в селска къща и един по един изнасилват дъщерята на
стопанина. Жените, живеещи сами, биват редовно изнасилвани нощем под
предлог, че отрядът идва да конфискува зърното, и след като телата им бъ
дат насилени, храната им се отнема. Налице е тържество на Сталиновото
законодателство и Сталиновата държава.48
Но там, където няма храна, насилията и декретите не могат да я произ
ведат. Естествено е селяните да крият храна, а гладните - да крадат храна.
Проблемът на украинската провинция обаче са не кражбата и измамата
- те би могло да се предотвратят, като се прибегне до същото насилие.
Проблемът са гладът и смъртта. Заплануваните зърнени доставки не са
изпълнени, тъй като колективизацията се е провалила, реколтата от есента
на 1932 г. е лоша, а набелязаните цели са прекадено високи. Сталин изпра
ща Молотов в Украйна, за да насърчи другарите да продължават „битката
за зърното“. Но ентусиазмът на Сталиновите слуги е безсилен да промени
станалото. Дори Молотов е принуден да отправи на 30 октомври препоръ
ка плановите доставки от Украйна да бъдат „понамалени“. Сталин приема
препоръката, но много скоро се връща на старата си заповед, и то още
по-категорично. До ноември 1932 г. е изпълнена едва една трета от живо
тинската квота.49
На фона на достигащите до Кремъл съобщения за провалилите се пла
57
нове за зърнени доставки идва самоубийството на Сталиновата съпруга*.

Тя избира да сложи край на живота си с изстрел в сърцето на 7 Л 1.1932 г.,
петнайсетата годишнина от Октомврийската революция. Какво точно оз
начава това за Сталин, вече никога няма да стане ясно, но изглежда, че
изпада в шок. Заплашва, че ще се самоубие и той. На Каганович, който
вижда един силно променен Сталин, му се налага да произнесе слово на
погребението.50
На следващия ден Сталин се захваща с проблема за глада с удвоена
отмъстителност. Стоварва вината за проблемите в Украйна върху укра
инските другари и селяни. Две телеграми на Политбюро, изпратени на
8.11.1932 г., отразяват господстващото настроение - едноличните и ко-
лективизираните стопани в Съветска Украйна, които не изпълнят плана за
доставките, няма да получат продукти от никоя друга област на икономи
ката. В Украйна е създадена нарочна тройка, чиято задача е да хвърля в
затвора и да екзекутира по бързата процедура онези партийни активисти
и селяни, които уж са виновни за саботажа. Същия месец са арестувани
1623 колхозни ръководители. Подновена е и депортацията от Украйна: до
края на годината са откарани още 30 400 души. Активистите обясняват на
селяните: „Отваряй или разбиваме вратата. Ние вземаме каквото притежа
ваш, ти загиваш в лагер“.51
Тълкувайки катастрофата с колективизацията, през последните седмици
на 1932 г. Сталин постига нови висоти в идеологическото си дръзновение.
Оказва се, че гладът в Украйна, признат от него още преди да стане край
но жесток, бил „басня“, клеветнически слух, разпространяван от враговете.
Сталин вече е разработил интересна нова теория - съпротивата срещу со
циализма се засилва с умножаването на успехите, тъй като във все по-голя-
мото си отчаяние враговете на социализма се опълчват срещу окончателно
то си поражение. По този начин всеки проблем в Съветския съюз може да
бъде дефиниран като пример за вражеско действие, а вражеските действия
може да бъдат определяни като доказателство за напредък.52
Съпротивата срещу политиката му в Съветска Украйна, твърди Ста
лин, е нещо специално, невидимо за несхватливия наблюдател. Опозици
ята вече не действа открито, защото враговете на социализма са „притих
нали“ и дори се правят на „светци“. „Днешните кулаци - обяснява той - са
мили хора, любезни, едва ли не светци“. Хората, които на вид са невинни,
трябва да се разглеждат като виновни. Селянинът, бавно умиращ от глад
е - независимо от вида си - саботьор, който работи за капиталистическите
сили в кампанията им за дискредитация на Съветския съюз. Гладът оз
начава съпротива, а съпротивата е признак, че победата на социализма е
близко. Това не са просто Сталинови размишления в Москва; това е идео
логическата линия, налагана от Молотов и Каганович по време на обикол
ката им в районите, белязани в края на 1932 г. с масови смъртни случаи53.
Лично Сталин не е бил свидетел как убива гладът, тълкуван от него по
' Надежда Сергеевна Алилуева (1901 - 1932), втората съпруга на Й. В. Сталин. - Б. р.
58
r
този начин, но другарите в Съветска Украйна са свидетели и се опитват да

примирят Сталиновата идеологическа линия с очевидното. Насилствено
заставени да представят издутите от глад кореми като политическа опо
зиция, те излизат със следното невероятно измъчено заключение - сабо-
тьорите мразят социализма толкова, че съзнателно оставят семействата си
да умират. Следователно сгърчените трупове на синове и дъщери, на бащи
и майки не са нищо повече от фасада, зад която враговете кроят унищоже
нието на социализма. Дори самите гладуващи понякога биват представяни
като вражески пропагандатори, съзнателно планиращи да подкопават со
циалистическите устои. На младите украински комунисти в градовете им
се внушава, че гладуващите са врагове на народа, „рискуващи живота си,
за да вгорчат нашия оптимизъм“.54
Украинците в Полша събират пари, за да даряват храна, но им се казва,
че съветското правителство категорично отхвърля каквато и да било по
мощ. Украинските комунисти, които апелират за помощ от чужбина - по
мощ, приемана от съветските власти в началото на 20-те години, по време
на предишния глад, сега изобщо не биват чути. По политически причини
Сталин не желае да приема помощ от външния свят. Може би смята, че ако
остане начело на партията, не е нормално да признае, че първата му сери
озна политическа крачка е довела до глад. А би могъл да спаси живота на
милиони и без да привлича вниманието на останалия свят към Съветския
съюз. Би могъл да прекрати износа на храни за няколко месеца, да отвори
зърнения резерв - 3 милиона тона, или просто да разреши на селяните
достъп до местните зърнени запаси. Дори в края на ноември 1932 г. такава
проста мярка би могла да отмени смъртната присъда ако не вече на мили
они, поне на няколкостотин хиляди души. Но Сталин не предприема нито
една от тези стъпки.55
В последните седмици на 1932 г., без да е застрашен от външна заплаха
за сигурността, без вътрешни предизвикателства и без каквото и да било
основание освен желанието си да докаже неизбежността на своето упра
вление, Сталин избира да убие милиони хора в Съветска Украйна. Той за
ема позиция на чиста злоба, сменя гледната точка, при което украинският
селянин се превръща в агресор, а той, Сталин - в жертва. Гладът е форма
на агресия: за Каганович - в класовата борба, за Сталин - в украинските
национални стремежи, и единственото оръжие срещу тази агресия е гладо-
морът. Сталин е сякаш решен да покаже господството си над украинското
селячество и сякаш се наслаждава на дълбочината на страданието, което
изисква подобно положение. Амартя Сен* твърди, че гладът е „функция на
установения ред на нещата, а не на липсата на храна“.56 Не недостигът на
храна, а разпределението на храната убива милионите в Съветска Украйна
и именно Сталин е този, който си присвоява правото да ги убие.57
* Амартя Кумар Сен (р. 1933) - индийски икономист, известен с работата си върху глада,
теорията за човешкото развитие, икономиката на благосъстоянието и скритите механизми на
бедността. Носител на Нобелова награда за икономика (1998). - Б. пр.
59
Макар колективизацията да е катастрофа за целия Съветски съюз, до

казателствата за ясно предумишлено масово убийство в мащаб милиони
са най-очевидни в Съветска Украйна. Колективизацията масово използва
за свой инструмент екзекуции и депортиране навсякъде в Съветския съюз,
а селяните и номадските народности, които съставят огромната част от
принудително въдворените в ГУЛАГ, са доведени от всички съветски ре
публики. През 1932 г. гладът засяга Съветска Русия точно толкова, колко-
то и Съветска Украйна. Въпреки това политическата брадва над Съветска
Украйна има специално предназначение и е смъртоносна. В края на 1932
или в началото на 1933 г. към Съветска Украйна се прилагат само някол
ко, но съществени политики, всяка от които може да напомня безвредна
административна мярка и безусловно е представяна като такава навреме-
то. Но всяка от тях е предназначена да убива.
1. На 18.11.1932 г. от селяните в Украйна се изисква да върнат зърне
ния аванс, спечелен предварително благодарение на изпълнените зърнени
доставки. Това означава, че няколкото района, в които добивите са били
добри, са лишени от изработения от тях излишък, колкото и малък да е
бил той. В тези райони вилнеят партийните бригади и държавната поли
ция, тършуващи трескаво за всякаква храна, до която могат да се докопат.
Тъй като не са им били връчени разписки за предаденото от тях зърно,
сега селяните понасят безкрайни претърсвания и унижения. Украинското
партийно ръководство се опитва да запази поне зърното за посев, но без
успешно.58
2. Два дни по-късно, на 20.11.1932 г., се въвежда „данък месо“. Селя
ните, които не са успели да изпълнят зърнените доставки, се облагат със
специален данък, който трябва да се изплати в месо. Селяните, които все
още притежават добитък, сега са принудени да го предадат на държавата.
Дотогава говедата и свинете са последното спасение от гладната смърт.
Както си спомня една селянка: „който притежаваше крава, не гладуваше“.
Кравата дава мляко и в краен случай може да бъде заклана. Селска девой
ка си спомня как на семейството са отнели единственото прасе, а след това
- и единствената крава. Докато отвеждали кравата, девойката се държала
за рогата й. Случаят може би говори за привързаността на селските де
войчета към домашния добитък. Но говори и за отчаяние. Дори след като
са платили данък месо, селяните продължават да дължат първоначалните
зърнени доставки. Щом не са могли да ги предадат при заплахата да загу
бят добитъка си, не са могли, естествено, да го сторят и след реквизиране
то на домашните животни. И са умирали от глад.59
3. Осем дни по-късно, на 28.11.1932 г., съветските власти въвеждат „че
рен списък“. Според новото разпореждане колхозите, които не са успели
да изпълнят квотата на зърнените доставки, са длъжни незабавно да пре
дадат в петнайсеткратен размер количеството зърно, което при нормални
обстоятелства се дължи за целия месец. На практика това отново означава
нахлуване на орди партийни активисти и милиция, които имат и мисията, и
законното право да изземат всичко. Никое село не е в състояние да преда
60
де увеличената квота, следователно цели общности губят всичката храна,

която притежават. Попадналите в черния списък общности губят и правото
си да търгуват, както и да получават доставки на каквото и да било от оста
налите райони на страната. Отнема им се храната, отнема им се абсолютно
всичко, откъдето и да е доставено. Зоните в Съветска Украйна, попаднали в
черния списък и определяни чак от Москва, стават зони на смъртта.60
4. На 5.12.1932 г. подбраният лично от Сталин Всеволод Балицки е на
значен за началник на Държавна сигурност в Украйна и представя обоснов
ката, която позволява на украинските партийни функционери, тероризира
щи републиката, да изземват зърното. Той разговаря лично със Сталин в
Москва на 15 и на 24 ноември. Според Балицки гладът в Украйна трябва да
се разбира като резултат от заговор на украинските националисти, особено
на свързаните със забягналите в Полша. Следователно всеки, който не е
изпълнил дълга си към доставките, е предател спрямо държавата.61
Но тази политическа линия има и по-дълбоки последици. Връзката на
украинския национализъм с глада в Украйна позволява да се накажат учас
тниците в първите стадии на съветската политика в подкрепа на украинска
та нация. Сталин е на мнение, че националният въпрос по същество е селски
въпрос, и отменяйки резултатите от Лениновия компромис със селяните,
всъщност отменя и Лениновата постановка за национален компромис. На
14 декември Москва дава разрешение местните украински комунисти да
бъдат депортирани в концентрационни лагери с довода, че са опорочили
съветската политика с цел разпространение на украинския национализъм
и по този начин са позволили на националистите да саботират зърнените
доставки. След това Балицки започва да си приписва разобличаването на
„Украинска военна организация“ и на полски бунтовнически групировки.
През януари 1933 г. той ще докладва, че е разкрил повече от 1000 нелегални
организации, а през февруари ще обяви разкриване на планове на полски и
украински националисти да съборят съветската власт в Украйна.62
Обосновките може да са изфабрикувани, но политиката дава резулта
ти. Полша изтегля агентите си от Украйна и се отказва от надеждите си
да използва катастрофалната колективизация. Полското правителство, в
опит да съблюдава съветско-полския пакт за ненападение, подписан през
юли 1932 г., отказва дори да привлече вниманието на международната об
щественост към задълбочаващия се глад в Съветския съюз. Но политиката
на Балицки, макар да напомня бълнуване на безумец, принуждава местни
те власти да се подчинят безпрекословно на политиката на Москва. Масо
вите арести и депортирания, извършвани по негово разпореждане, изпра
щат ясно послание: всеки, който защитава селяните, ще бъде заклеймен
като враг. В тези решаващи седмици в края на декември, когато броят на
загиналите в Съветска Украйна нараства на стотици хиляди, украинските
активисти и администратори са наясно, че не бива да се съпротивляват на
партийната линия. Ако не извършат изземванията собственоръчно, в най-
добрия случай ще се озоват в ГУЛАГ.63
5. На 21.12.1932 г. Сталин (чрез Каганович) утвърждава годишната
61
i
квота за доставките на зърно от Съветска Украйна, която трябва да бъде

изпълнена към януари 1933 г. На 27 ноември съветското Политбюро е от
редило за Украйна доставка в размер на една трета от квотата, определена
за целия Съветски съюз. Сега, след гибелта на стотиците хиляди, умрели
от глад, Сталин изпраща Каганович да размаха бича над украинското пар
тийно ръководство в Харков. Веднага след пристигането на Каганович,
вечерта на 20 декември, украинското Политбюро бива задължено да свика
заседание. Заседанието продължава до 4 часа сутринта на следващия ден и
решава, че доставките трябва да бъдат изпълнени, както са зададени. Това
означава смъртна присъда за близо 3 милиона души. Както е ясно на все
ки, присъстващ в стаята в онези ранни сутрешни часове, зърното не може
да бъде събрано без ужасяващи последици за вече гладуващото населе
ние. Простичката стъпка - опростяване за три месеца на задължението да
се изпълнят доставките - не би навредила на съветската икономика и би
спасила живота на повечето от тези 3 милиона души. Но Сталин и Кага
нович настояват да стане точно обратното. Както се изразява Каганович,
държавата ще се бори „яростно“ за изпълнението на плана.64
Изпълнил мисията си в Харков, Каганович продължава пътуването си
през Съветска Украйна, като настоява за „стопроцентово“ изпълнение на
плана и пътьом раздава присъди на местните представители и разпорежда
да се депортират цели семейства. Връща се в Харков на 29.12.1932 г., за
да напомни на украинските партийни ръководители, че и зърното за посев
трябва да бъде иззето.65
6. През първите седмици на 1933 г., когато гладът вилнее в цяла Украй
на, Сталин затваря границите на републиката, за да не могат селяните да бя
гат; затваря и градовете, за да не могат селяните да просят. От 14.01.1933 г.,
ако искат да живеят в градовете законно, съветските граждани са длъжни да
носят лични паспорти. На селяните паспорти не се дават. На 22.01.1933 г.
Балицки предупреждава Москва, че украинските селяни бягат от републи
ката, и Сталин и Молотов нареждат държавната милиция да осуетява тези
бягства. На следващия ден се забранява да се продават на селяни жп билети
за далечни дестилации. Основанието, което дава Сталин, е че бегълците от
селата всъщност не просят хляб, а участват в „контрареволюционен заго
вор“, защото служат като жива пропаганда на Полша и другите капиталис
тически държави, които се стремят да дискредитират колхозите. Към края
на февруари 1933 г. около 190 000 селяни са заловени и изпратени обратно
в родните си села, за да умрат от глад там.66
Сталин превръща Украйна в своя крепост, но тая крепост напомня ги
гантски лагер на гладната смърт, с наблюдателници, затворени граници,
безсмислен и мъчителен труд и продължителна, предсказуема смърт.
7. Дори след като годишната квота за доставките за 1932 г. се изпъл
нява в края на януари 1933 г., изземването на зърното продължава. То се
влачи до февруари и март, тъй като партийните членове вече търсят зърно
за пролетната сеитба. В края на декември 1932 г. Сталин е одобрил пред
ложението на Каганович да се изземе зърното за посев и по този начин
62
да се изпълни годишният план за доставките. Това оставя колхозите без

зърно за есенната сеитба. Зърното за пролетната сеитба би могло да се
отдели от вече натоварените за износ вагони или от трите милиона тона,
които Съветският съюз пази като резерв. Вместо това то се изземва от все
още съществуващите незначителни селски запаси. Много често то пред
ставлява последното късче храна, нужно, за да запази живота на селяните
до пролетната реколта. През този месец в селата на Съветска Украйна са
арестувани 37 392 души, много от които по всяка вероятност са се опитва
ли да спасят семействата си от глад.67
Това окончателно изземване е смъртна присъда, макар онези, които я
изпълняват, много често да са убедени, че постъпват правилно. Един ак
тивист си спомня как през онази пролет е видял „хора да умират от глдд.
Видях жени и деца с издути кореми да посиняват, все още дишащи, но с
празен, безжизнен поглед“. И въпреки това „виждах всичко, но не се по
бърках, нито се самоубих“. Бил изпълнен с вяра: „Както и преди, вярвах,
защото исках да вярвам“. Други активисти несъмнено са били по-малко
лоялни и по-страхливи. През предишната година чистките обхващат всич
ки нива в Украинската комунистическа партия; през януари 1933 г. Ста
лин изпраща собствените си хора да упражняват контрол по върховете.
Тези комунисти, които вече не изразяват своята вяра, образуват „стена от
мълчание“, обричаща оградените. Те са се научили, че да се съпротивля
ваш, означава да бъдеш очистен, а да бъдеш очистен, означава да споде
лиш съдбата на онези, чиято смърт в момента причиняваш.68
В началото на 1933 г. активистите на Комунистическата партия в Съ
ветска Украйна, събрали зърното, оставят след себе си мъртвило. Провин
цията има собствен оркестър, който свири по-тихо и по-бавно от градския,
но е също толкова предсказуем и успокоителен за онези, които са отрасна
ли с него. Сега обаче украинската провинция е занемяла.
Селяните са изклали добитъка си (или държавата им го е отнела), зак
лали са кокошките си, убили са котките и кучетата си. Ловувайки птици,
те са ги прогонили. Забягнали са и хората - онези, които са имали къс
мет. Далеч по-вероятно е повечето да са загинали, а малцината оцелели
са твърде изнемощели, за да се обадят. Изолирани за вниманието на света
от държавата, която контролира печата и движението на чуждестранните
журналисти, изхвърлени от икономиката чрез крайна бедност и погрешно
планиране, отрязани от останалата част на страната чрез разпореждания
и полицейски кордони, хората умират самотни, семействата умират са
мотни, цели села умират самотни. Две десетилетия по-късно Хана Аренд,
политически философ, ще представи глада в Украйна като събитие от из
ключително значение за създаването на съвременното „атомизирано“ об
щество, отчуждението на всички от всичко.69
Гладът води не до бунт, а до липса на всякакъв морал; оттам - до прес
тъпност, до безразличие, до лудост, до парализа и най-накрая - до смърт.
С месеци селяните изтърпяват неописуеми страдания: неописуеми поради
дълготрайността им и болката, но и защото хората са твърде слаби, твър
63
де бедни и твърде неграмотни, за да създадат хроника на произтичащото.

Оцелелите обаче не са забравили. Както си припомня един от тях, незави
симо от действията си селяните „продължаваха да умират, да умират, да
умират“. Смъртта е бавна, унизителна, повсеместна, всеобща. Да умреш
от глад с нещо като достойнство, е постижение, подвластно на далеч не
всички. Петро Велдий проявява невероятна сила - в деня, в който очаква
да умре, той се влачи през селото. Питат го накъде отива - към гробище
то, за да се погребе. Не желае непознати да дойдат и да повлекат трупа
му към някоя яма. Той е изкопал собствения си гроб, но докато стигне до
гробището, гробът му вече е запълнен от трупа на някого другиго. Петро
си изкопава нов гроб, ляга и чака.70
Твърде малко са външните хора, които стават свидетели и успяват да
запишат ставащото през тези изпълнени с неописуем ужас месеци. Жур
налистът Гарет Джоунс, който заминава за Москва на собствени разноски
и нарушава забраната да се пътува до Украйна, се качва на влака за Хар-
ков на 7.03.1933 г. Слиза на някаква случайна гаричка и се отправя напра-
во през нивите с раница, натъпкана с храна. Онова, което вижда, е „глад
в колосални мащаби“. Където и да отиде, чува все тия две фрази: „Всички
са подути от глад“ и „Чакаме смъртта си“. Той спи на мръсни подове с
гладуващите деца и разбира истината. Веднъж, след като е раздал храната
си, едно момиченце възкликва: „Сега, като ядох такива прекрасни неща,
ще умра щастлива!“.71
Същата пролет през Съветска Украйна пътува Мария Ловинска, която

придружава съпруга си, опитващ се да продава произведенията си. Селата,
които са им познати от предишни пътувания, сега са пусти. Дълбоката ти
шина ги плаши. Ако случайно чуят някой петел да кукурига, радостта им
е толкова бурна, че ги стряска. Украинският музикант Йосип Панасенко
е изпратен от централните власти заедно със своята трупа изпълнители на
бандура, да носи култура на гладуващите селяни. Държавата е отнела на
тези селяни и последното късче хляб, но ги подчинява на гротескната идея
да облагороди ума и да повдигне духа на умиращите. Музикантите минават
от едно в друго напълно запустели села. Най-сетне се натъкват на хора - две
жени, мъртви в едно легло, два мъжки крака, подаващи се от една печка, и
една старица, напълно луда, ровеща пръстта с нокти. Една вечер партийният
отговорник Виктор Кравченко влиза в едно село, за да помага при събира
нето на реколтата. На следващия ден открива на пазара 17 трупа. Подобни
сцени изпъстрят селата в цяла Съветска Украйна, където през тази пролет
на 1933 г. на ден умират повече от 10 000 души.72
Украинците, избрали да не се противопоставят на колхозите, вярват,
че поне са избегнали депортирането. Сега обаче и те подлежат на депорти
ране, тъй като колхозите не действат. Между февруари и април 1933 г. от
Съветска Украйна са депортирани близо 15 000 селяни. Само от източните
и южните райони на Съветска Украйна и от районите на Руската републи
ка на Съветския съюз, населени с украинци, са депортирани близо 60 000
64
души, защото не са предали исканите зърнени доставки. През 1933 г. още

около 142 000 съветски граждани са изпратени в ГУЛАГ, повечето от тях
- гладни или болни от тиф, много от тях - от Съветска Украйна.73
В лагерите те се опитват да се сдобият с достатъчно храна. Но в ГУЛАГ
политиката е да се хранят силните и да се лишават от храна слабите - де
портираните са вече изнемощели от глад и сдобиването с храна отново се
оказва отчайващо непосилна задача. Когато гладните затворници се отра
вят, защото ядат диви растения и отпадъци, лагерните власти ги наказват,
защото клинчели. През 1933 г. най-малко 67 297 души умират от глад и
последвали глада болести, а 241 355 загиват в специалните селища. Много
от тях са жители на Съветска Украйна. Други неоповестени хиляди уми
рат при дългото пътуване от Украйна до Казахстан или Далечния север.
Труповете им се свалят от влаковете и се заравят на място, имената и бро
ят им остават неописани.74
Онези, които при депортирането си вече са били жертви на глада, ня
мат особен шанс да оцелеят във враждебната обстановка. Както отбелязва
през май 1933 г. един държавен чиновник: „Докато пътувах, често забе
лязвах административни изгнаници - те витаеха из селата като призраци
в търсене на хляб или отпадъци. Ядяха трупове на животни, убити кучета
и котки. Селяните си заключваха къщите. Които имаха късмет да влязат
в нечий дом, падаха на колене пред стопанина и със сълзи на очи просеха
късче хляб. Станах свидетел няколко пъти как умират хора на пътя между
две села, в тоалетните, в хамбарите. С очите си съм виждал как гладни,
измъчени хора се влачат по тротоара. Милицията ги прибираше и след ня
колко часа те умираха. В края на април минахме с един следовател покрай
плевник, в който открихме труп. Като повикахме милиционер и един ме
дик да го вдигнат, те намериха още един труп вътре в плевника. Смъртта и
в двата случая беше от глад, не от насилие“. Украинската провинция вече
е изнесла храната си за останалата част на Съветския съюз, а сега изнася
резултатите от последвалия глад - за ГУЛАГ.75
Децата, родени в Съветска Украйна в края на 20-те и началото на 30-те
години на XX век, идват в един свят на смърт, между безпомощни родители
и враждебни власти. Бебе, родено през 1933 г., има горе-долу седем години
живот. Но дори и при тези обстоятелства някои от децата успяват да хранят
някаква надеждица. Ханна Соболевска, чиито баща и петима братя и сестри
умират от глад, си припомня болезнената надежда на братчето си Юзеф
- дори подувайки се от глад, той съумявал да намери признаци на живот.
Един ден му се сторило, че вижда как от пода прорастват стръкчета жито;
друг път смятал, че е намерил гъби. „Сега ще живеем!“ - възкликвал той и
повтарял тези думи всяка вечер, преди да заспи. След това, една сутрин, се
събудил и изрекъл: ,Зсичко умира“. Отначало децата пишат в училище на
съответните власти с надеждата, че гладът е следствие на недоразумение.
Един клас в начално училище например изпраща писмо до партийните
власти, в което моли „за вашата помощ, ние направо падаме от глад. Трябва
да учим, ама сме тож ова гладни, че не можем да ходим“.76
65
Скоро престават и да пишат. В класа на осемгодишния Юрий Лисенко в

Харковски район един ден едно момиченце просто пада в час, сякаш е заспа
ло. Възрастните се втурват към него, но Юрий знае, че от това няма полза,
че „тя е умряла и сега ще я погребат в гробището, както погребваха хора
вчера и оня ден, и всеки ден“. Както ловят риба в езерото един ден, момчета
от друго училище изваждат отрязаната глава на свой съученик. Всички от
семейството му са мъртви. Да не би първо него да са изяли? Или е оцелял
след родителите си само за да бъде убит от канибал? Никой не знае, но през
1933 г. подобни въпроси са нещо обичайно сред децата на Украйна.77
Родителските задължения не може да се изпълняват. Браковете се раз
падат, тъй като съпругите, понякога с изстраданото съгласие на съпрузите,
проституират с местните партийни ръководители за шепа брашно. Родите
лите, дори когато са живи и още заедно и действат с най-добра воля, едва
могат да се грижат за децата си. Един баща от района на Виница отива да
погребе две от децата си и връщайки се, заварва и останалите умрели. Ня
кои от родителите показват любовта към децата си, като ги заключват в
къщите, за да ги опазят от бродещите банди канибали. Някои изпращат де
цата си далеч с надеждата, че други хора ще ги спасят. Оставят децата си
на милостта на далечни роднини или непознати или ги изоставят по гарите.
Отчаяните селяни, които вдигат пеленачетата до прозорците на влаковете,
невинаги просят храна - често те се опитват да дадат децата си на някого,
който е във влака, който по всяка вероятност е от града и поради това не
гладува до смърт. Бащи и майки изпращат децата си в градовете да просят,
но резултатът невинаги е желаният. Някои деца умират от глад по пътя или
докато вървят към целта си. Други биват прибрани от градските милицио
нерски власти, умират в мрака на някой непознат град и биват погребани в
масов гроб заедно с други трупчета. Дори ако се върнат, децата рядко носят
добри новини. Петро Савхира тръгва на просия в Киев заедно с един от бра
тята си и като се връща, заварва другите си двама братя мъртви.78
Лице в лице с глада семейства се разделят, родители се изправят срещу
деца, братя и сестри - едни срещу други.
Както се чувства задължена да отбележи държавната полиция, ОГПУ,
в Съветска Украйна „семействата убиват най-слабите членове, обикнове
но децата, и се хранят с месото им“. Безброй родители убиват и изяждат
децата си и въпреки това умират от глад по-късно. Една майка сготвила
сина си за себе си и дъщеря си. Едно шестгодишно момиченце, спасено от
роднини, за последен път видяло баща си, когато той точел ножа, за да я
заколи. Естествено, и други комбинации са били възможни. Едно семей
ство убили снахата, с главата й нахранили свинете, останалата част от
тялото й изпекли.79
В по-широк смисъл на думата обаче семействата са унищожени колкото

от глада, толкова и от политиката. Политиката настройва младото поколе
ние срещу старото. Членовете на Комсомола служат в бригадите, реквизи
ращи храната. От още по-младите деца, пионерчетата, се очаква да бъдат
66
„очите и ушите на партията в семейството“. По-яките получават задачата да

бдят по нивите, за да не позволяват кражби. През лятото на 1933 г. в Съвет
ска Украйна половин милион деца и юноши - момчета и момичета, дежурят
в наблюдателниците, следейки какво правят възрастните. От всички деца се
очаква да докладват за поведението на родителите си.80
Оцеляването е не само физическа, но и морална битка. Една лекарка
пише до приятелка през юни 1933 г., че още не е човекоядка, но „никак
не съм сигурна дали, когато получиш следващото ми писмо, няма да съм
станала такава“. Първо умират добрите. Умират онези, които отказват да
крадат или да проституират. Умират онези, които дават храна на други
те. Умират онези, които отказват да ядат трупове. Умират онези, които
отказват да убият събрат. Умират родителите, които се противят на ка
нибализма - и умират преди децата си. През 1933 г. Украйна гъмжи от
сирачета, които понякога някои хора прибират. Но без храна дори тези
добри непознати не могат да направят нищо за такива деца. Момчета и
момичета лежат на чаршафи и одеяла, ядат собствените си изпражнения и
очакват смъртта.81
В едно село в Харковски район няколко жени полагат свръхусилия да
се грижат за децата. Както си припомня една от тях, те организират „нещо
като сиропиталище“. Питомците им са в жалко състояние:, Децата са с из
дути коремчета, покрити в рани, крастави, телцата им се пукат. Взехме ги,
сложихме ги на чаршафи, те стенат. Един ден внезапно млъкнаха, обърнах
ме се да видим какво става - те ядяха най-малкото дете, мъничкия Петрус.
Късаха парчета от него и ги ядяха. А Петрус правеше същото, късаше
парчета от собственото си тяло и ги ядеше, яде колкото можа. Другите
деца допряха устни до раните му и пиха кръвта му. Отскубнахме детето от
гладните устица и се разревахме“.82
Канибализмът е табу в литературата, както и в живота, тъй като общ
ностите се опитват да запазят достойнството си, налагайки мълчание
върху спомените за този отчаян опит да се оцелее. Тогава, а и досе
га украинците извън Съветска Украйна смятат канибализма за източник
на невероятен позор. Но канибализмът в Съветска Украйна от 1933 г. е
много показателен за съветската система, а не за украинците като хора.
Гладът води до канибализъм. В Украйна е настъпил момент, в който няма
или почти няма зърно, а единственото месо е човешкото. Черният пазар
процъфтява благодарение на човешкото месо; много е вероятно човешко
то месо да е подхранило и официалната икономика. Полицията разследва
всеки търговец на месо и държавната власт наблюдава отблизо кланиците
и месарниците. Млад комунист от Харковска област докладва на начал
ниците си, че е в състояние да предаде исканата квота месо единствено
ако използва човешко месо. В селата се отнасят подозрително към всеки
комин, който започва да пуши, тъй като това вероятно означава, че кани
балите готвят когото са убили или че семейството пече някой от своите
членове. Полицията отива там, където коминът пуши, и извършва арести.
През годините 1932 и 1933 в Украйна са осъдени за канибализъм най-мал-
67
ко 2505 души, макар че същинският брой на случаите несъмнено е много

по-голям.83
Украинците никога не са приемали канибализма. Дори в най-лошите го
дини на глада те реагират е ярост на всеки случай на човекоядство сред тях,
ярост толкова силна, че извършителите биват спонтанно пребивани, дори
изгаряни. Повечето хора не се поддават на човекоядство. Сираче е онова
дете, което не е било изядено от родителите си. Но дори онези, които ядат
човешко месо, са движени от различни подбуди. Някои от човекоядците
несъмнено са неспасяеми престъпници. Коля, брат на Василий Граневич
например, бива изяден. Когато милицията арестува канибала, в дома му са
открити главата на Коля и още десет глави. Въпреки всичко канибализмът
понякога е престъпление без жертви. Някои майки и бащи убиват децата си
и ги изяждат. В тези случаи е ясно, че децата са жертвите. Но други роди
тели заклеват децата си да използват телата им, ако умрат. Не едно и две са
украинчетата, които казват на братчето или сестричето си: „Мама заръча,
ако умре, да я изядем“. Тук вече става дума за грижа и обич.84
Отърваването от труповете е една от последните функции на държа
вата. Както пише през януари 1933 г. един украински студент, задачата
е трудна: „Невинаги е възможно да се погребват мъртвите, защото гла
дуващите умират по нивите, както скитат от село на село“. В градовете
каруците обикалят рано сутрин, за да събират телата на селяните, умрели
през нощта. В провинцията по-здравите селяни образуват бригади, които
събират труповете и ги погребват. Те рядко искат или могат да копаят дъл
боко и много често изпод земята се подават ръце и крака. На погребалните
отряди се плаща на намерено тяло, което води и до други престъпления.
Наред с мъртвите отрядите често вдигат изнемощелите и ги заравят живи.
Междувременно им обясняват, че и така и така скоро ще умрат, каква е
разликата? В някои случаи жертвите успяват да се измъкнат от плитките
масови гробове. На свой ред гробокопачите губят сили и умират и трупо
вете им лежат където са паднали. Както си припомня един агроном, тези
трупове биват „разкъсвани от кучетата, които не са били изядени и са
подивели“.85
През есента на 1933 г. реколтата в Съветска Украйна се събира от
червеноармейци, активисти на Комунистическата партия, работници и
студенти. Насилени да работят, независимо че са умиращи, през пролетта
на 1933 г. гладуващите селяни са засадили жито, което няма да доживеят
да ожънат. Преселници от Съветска Русия се настаняват в техните домове
и села и им става ясно, че първата им задача е да прочистят къщите от
труповете на предишните им обитатели. Често труповете се разкапват в
ръцете им. Понякога на връщане новодомците откриват, че колкото и да
чистят и търкат, вонята не изчезва. Но остават. Както обяснява официален
съветски представител на един италиански дипломат: „украинският демо
графски материал“ е променен. Както и на по-ранния етап в Казахстан,
където промените са още по-драматични, демографският баланс в Съвет
ска Украйна се променя в полза на руснаците.86
68
r
Първа глава: Гпадът в Съветския съюз
***
Колко души убива гладът в Съветския съюз и в неговата Украинска
република в началото на 30-те години на XX век? Никога няма да знаем
точно. Няма достоверни архиви. Архивите, които съществуват, потвърж
дават масовия мащаб на акцията - например здравните власти в Киев
ска област са отбелязали, че през април 1933 г. само в областта е имало
493 644 гладуващи. Местните власти се боят да отбелязват смъртните слу
чаи, причинени от глад, а и след определен период от време вече просто не
са в състояние да регистрират каквото и да било. Много често единстве
ните представители на държавната власт, получаващи представа за броя
на мъртвите, са бригадите гробокопачи, а те изобщо не водят системна
статистика87.
Преброяването на населението в Съветския съюз през 1937 г. устано

вява, че то е с 8 милиона по-малко, отколкото се е очаквало - повечето от
липсващите са жертви на глада в Съветска Украйна, Съветски Казахстан
и Съветска Русия, заедно е неродените от тях деца. Сталин забранява об
народването на резултатите и нарежда да бъдат екзекутирани извършили
те преброяването демографи. През 1933 г. в частни разговори съветските
официални представители много често изразяват мнението, че от глад са
загинали 5,5 милиона души. Цифрата е доста ниска, но все пак дава пра
вилна представа за това какво се е случило в началото на 30-те години в
Съветския съюз, включително в Съветска Украйна, Съветски Казахстан
и Съветска Русия.88
Една демографска препратка към онези години подсказва число от бли
зо 2,5 милиона, загинали от глад в Съветска Украйна. То е доста близко
до регистрирания брой допълнителни смъртни случаи, който е близо 2,4
милиона. Последното число сигурно е силно занижено, тъй като много от
смъртните случаи не са регистрирани. Друго демографско изчисление, на
правено сравнително неотдавна за властите на вече независима Украйна,
говори за 3,9 милиона умрели. При представянето на повечето от изчисле
нията на авторитетни учени истината по всяка вероятност ще е някъде по
средата. Звучи логично да се предположи, че приблизително 3,3 милиона
са умрели от глад и причинени от глада болести в Съветска Украйна през
периода 1932 - 1933 г. От тези жертви близо 3 милиона би трябвало да
са украинци, останалите - руснаци, поляци, германци, евреи и др. Сред
повече от 1 милион мъртви в Съветска Русия по всяка вероятност е имало
поне 200 000 украинци, тъй като гладът засяга тежко районите, в които те
живеят. Може би още 100 000 украинци са сред онези 1,3 милиона души,
загинали в ранните периоди на глада в Казахстан. Общо взето не по-малко
от 3,3 милиона съветски граждани умират в Съветска Украйна от глад и
причинени от глада заболявания; почти същият брой украинци умират на
други територии на Съветския съюз.89
Рафаел Лемкин, специалистът по международно право, който по-късно
изобретява термина „геноцид“, би нарекъл украинския случай „класиче
69
ски пример за съветски геноцид“. Тъканта на селското общество в Ук

райна е подложена на опън и разкъсана. Украинските селяни са мъртви
или унизени и разпилени между лагерите надлъж и нашир из Съветския
съюз. Оцелелите са изпълнени с чувство за вина и безпомощност, и поня
кога - със спомени за колаборационизъм и канибализъм. Стотици хиляди
сираци ще растат като съветски граждани, но не и като украинци или поне
не такива украинци, каквито биха ги възпитали сплотеното украинско се
мейство и украинската земя. Украинските интелектуалци, оцелели от бед
ствието, са загубили увереността си. Водещият писател и водещият поли
тически активист на Съветска Украйна се самоубиват - единият през май,
другият - през юли 1933 г. Съветската държава е смазала онези, които са
пожелали известна автономия за Украинската република, и онези, които
са пожелали малко самостоятелност за себе си и семействата си.90
Чуждестранните комунисти в Съветския съюз, очевидци на глада, някак
успяват да си обяснят гладната смърт не като национална трагедия, а като
стъпка напред за човечеството. Писателят Артур Кьостлер по онова време е
убеден, че гладуващите са „врагове на народа, които предпочитат да просят,
вместо да работят“. Неговият съсед в Харков, физикът Александер Вайсберг,
знае, че са умрели милиони селяни. Независимо от това продължава да вярва.
Кьостлер наивно се оплаква на Вайсберг, че съветският печат не описва как
украинците „нямат какво да ядат и затова мрат като мухи“. Двамата с Вайс
берг знаят, че това е истината, както го знае и всеки, свързан със страната
по някакъв начин. Но ако пишат за глада, животът им ще стане непоносим.
И двамата са убедени, че унищожаването на провинцията има място в обща
та история на човешкия напредък. Смъртта на украинските селяни е цената,
която трябва да се заплати за висшата цивилизация. Кьостлер напуска Съвет
ския съюз през 1933 г. Когато Вайсберг го изпраща на гарата, прощалните му
думи са: „Каквото и да стане, дръжте високо знамето на Съветския съюз“.91
Но крайният резултат от глада е социализъм единствено в смисъла,
който му придава самият Сталин. В едно село в Съветска Украйна триум
фалната арка, построена, за да се отбележи приключването на Петгодиш
ния план, е оградена с трупове на селяни. Съветските официални лица,
които преследват кулаците, разполагат с повече пари от жертвите си и
партийните членове в градовете се радват на далеч по-добри възможности
в живота. Селяните нямат право на купони, докато партийният елит си под
бира храни от специални магазини. Ако пълнеят прекалено обаче, трябва
да внимават да не ги срещне някой от „производителите на кренвирши“,
особено нощно време. Богатите жени в украинските градове, обикновено
съпруги на високопоставени функционери, разменят купоните си срещу
селски везби и утвар, открадната от селските черкви. И в това отношение
колективизацията ограбва самоличността на украинското село, унищожа
вайки първо морала на украинското селячество, а сетне - и самото него.
Гладът докарва украинците, а и другите, дотам, че преди да умрат, те се
лишават и от себе си, и от храмовете си.92
Макар Сталин, Каганович и Балицки да обясняват, че репресиите в
70
Съветска Украйна са отговор на украинския национализъм, Съветска Ук

райна е многонационална република. Гладът засяга и руснаци, и поляци, и
германци, и много други. Евреите в Съветска Украйна обикновено живеят
в градовете - големи или малки, но евреите в провинцията са не по-мал
ко уязвими от останалите. През 1933 г. един редактор в партийния орган
„Правда“, който отрича глада, получава писмо от баща си, евреин. „Само
да ти кажа - пише бащата, - че майка ти е мъртва. Умря от глад след месе
ци страдания.“ Последното й желание било синът й да прочете заупокой-
ната молитва - кадиш - за скърбящите за нея. Писмото показва разликата
между поколенията, между родителите, отгледани преди революцията, и
децата, пораснали след нея. Не само сред евреите, но и сред украинците
и другите народности поколението, образовано през 20-те годинй на ми
налия век, е много по-склонно да приеме съветската система, отколкото
поколенията, възпитани в Руската империя.93
Германските и полските дипломати уведомяват висшестоящите за
страданията и смъртните случаи в средите на германското и полското мал
цинство в Съветска Украйна. Германският консул в Харков пише: „почти
всеки път, когато дръзна да изляза на улицата, виждам хора да припадат
от глад“. Полските дипломати се изправят пред дълги опашки гладуващи,
които отчаяно искат виза. Един от тях съобщава: „Често кандидатите, въз
растни мъже, плачат, докато ни разказват как жените и децата им умират
от глад, как се пръскат стомасите им“. Както дипломатите знаят, много
селяни в Съветска Украйна, не само поляци и германци, са се надявали,
че външна намеса ще сложи край на страданията им. Докъм средата на
1932 г. Полша е най-голямата им надежда. В продължение на пет годи
ни Сталиновата пропаганда им внушава, че Полша планира да нахлуе в
Украйна и да я анексира. Когато започва гладът, много украински селяни
се надяват това да е истина. Както съобщава един полски шпионин, те се
уповават на мисълта, че „Полша или все едно коя друга държава ще дойде
и ще ги освободи от бедността и потисничеството“ .94
Когато Полша и Съветският съюз подписват договор за ненападение
през юли 1932 г., надеждата угасва. Оттук нататък селяните могат да се
надяват единствено на нападение от германска страна. Осем години по-
късно онези, които оцеляват, вече са в състояние да сравнят съветското
управление с германското.
Фактите за масовия глад и смъртни случаи, макар и съобщавани от
време на време в европейския и американския печат, така и не придоби
ват неоспорима яснота. Почти никой не обвинява Сталин, че възнамерява
да умори украинците с глад; дори Адолф Хитлер предпочита да обвинява
марксистката система. Самото позоваване на глада води до спорове. Гарет
Джоунс, който го споменава в няколко свои вестникарски статии, е може
би единственият сред английските журналисти, чиито статии са подписани
със собственото му име. Когато през лятото и есента на 1933 г. карди
налът на Виена Теодор Иницер се опитва да помогне, призовавайки да
се изпраща храна за населението, съветските власти го обсипват с хули,
71
като заявяват, че в Съветския съюз няма нито кардинали, нито канибали -

твърдение, което е само наполовина вярно.95
Макар по този въпрос журналистите да знаят по-малко от дипломатите,
повечето от тях разбират, че от глад умират милиони. Влиятелният мос
ковски кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ Уолтър Дюранти прави всич
ко възможно, за да омаловажи точните съобщения на Джоунс. Дюранти,
който през 1932 г. печели наградата „Пулицър“, нарича съобщенията на
Джоунс „страшна приказка“ и твърди, че „същински глад“ не съществува,
съществува само „голяма смъртност от заболявания, причинени от недо
хранване“, и по този начин повтаря съветската фразеология и преобразява
евфемизмите в обикновена лъжа. Това е наистина оруелиански похват:
самият Джордж Оруел разглежда глада в Украйна през 1933 г. като важен
пример за черна истина, която художниците на словото са прикрили с ярки
краски. Дюранти знае, че милиони хора са умрели от глад, и въпреки това
в репортажите си представя глада като явление, служещо на по-висока
кауза. Той е на мнение, че „който се бои от врабци, просо не сее“. Като се
изключи Джоунс, единственият журналист, изпращал сериозни материали
на английски език, е Малкълм Мъгъридж, който пише, без да се подписва,
за „Манчестър Гардиън“. Мъгъридж нарича глада „едно от най-чудовищ-
ните престъпления в историята, толкова ужасно, че в бъдеще хората едва
ли ще повярват, че такова нещо се е случвало“.96
В интерес на истината трябва да се отбележи, че дори на хората, най-
силно заинтересовани от събитията в Съветска Украйна - украинците из
вън Съветския съюз, са необходими месеци, за да схванат размерите на
глада. Близо 5 милиона украинци живеят в съседна Полша и техните поли
тически ръководители правят и невъзможното, за да привлекат внимание
то на международната общност към масовия глад в Съветския съюз. Но
дори и те осъзнават размера на трагедията едва през май 1933 г., до което
време повечето от жертвите са вече мъртви. През целия период на лятото
и есента на същата година украинските вестници в Полша отразяват глада
и украинските политици в Полша организират протести и походи. Ръко
водителката на украинската феминистка организация се опитва да наложи
международен бойкот на съветските стоки, като се обръща към жените от
цял свят. Правят се няколко опита да се достигне до Франклин Д. Рузвелт,
президента на Съединените щати.97
Полза няма. Законите на международната търговия гарантират, че зър
ното, изнесено от Съветска Украйна, ще отиде за изхранването на други
народи. Рузвелт, когото занимава единствено проблемът с положението
на американските работници в периода на Голямата депресия, иска да ус
танови дипломатически отношения със Съветския съюз. Телеграмите на
украинските активисти стигат до него през есента на 1933 г., точно когато
личната му инициатива за установяване на американско-съветски отноше
ния започва да дава плод. През ноември 1933 г. Съединените щати дават
дипломатическо признаване на Съветския съюз.
Главният резултат от лятната кампания на украинците в Полша е сръч
72
т
на съветска контрапропаганда. На 27.08.1933 г. френският политик Едуар

Ерио пристига в Киев по официална покана. Лидер на Радикалната партия,
Ерио е три пъти министър-председател на Франция, като последният му
мандат е през 1932 г. Той е едър мъж с добре известни физически апе
тити, който сам сравнява тялото си с тяло на жена, бременна с близнаци.
На приемите в Съветския съюз Ерио се държи по-далече от германските
и полските дипломати, които сигурно биха му развалили удоволствието с
нетърсени разкази за гладомора.98
В деня преди посещението на Ерио Киев е затворен, а населението му
получава заповед да чисти и украсява. Витрините на магазините, празни
цяла година, сега внезапно се отрупват с храна. Храна за изложба, не за
продажба, предназначена за очите на един-единствен чужденец. На поли
цаите, облечени в нови-новенички униформи, се налага да разпръскват
изумените тълпи. Всички, живеещи или работещи по запланувания марш
рут на Ерио, са заставени да репетират поведението си по време на посе
щението, показвайки, че знаят къде да застанат и какво да облекат. Ерио
преминава в кола през Киев, по несравнимо широкия булевард „Креш-
чатик“, който пулсира от автомобилен трафик. Автомобилите, карани от
партийни активисти, са събрани от няколко града, за да се създаде впечат
лението за благоденствие и живот. Някаква жена на улицата казва през
зъби: „Може би тоя буржоа ще разкаже на света какво става тук“. Чака я
разочарование. Ерио изразява смайването си от това, че Съветският съюз е
успял така великолепно да отдаде дължимото както на „духа на социализма“,
така и на „украинското национално самочувствие“ .99
На 30.08.1933 г. Ерио посещава детската комуна „Феликс Дзержински“,
училище, наречено на името на основателя на съветската тайна полиция. През
това време децата в Харковска област все още умират от глад. Децата, които
вижда Ерио, са подбрани измежду най-здравите и яките. По всяка вероятност
са ги облекли в дрехи, взети на заем същата сутрин. Картината, разбира се, не
е била напълно фалшифицирана: съветските власти наистина строят училища
за украинските деца и сериозно работят за ликвидиране на неграмотността.
Децата, които в края на 1933 г. са останали живи, по всяка вероятност е тряб
вало да се превърнат в грамотни възрастни. Целта е Ерио да види точно това.
Какво, пита французинът без всякаква ирония, ядохте днес на обяд, ученици?
От този небрежен въпрос зависи образът на Съветския съюз. Василий Грос-
ман описва сцената в два от големите си романи. Както си припомня Гросман,
децата са били подготвени за този въпрос и са дали подходящ отговор. Ерио
вярвал на очите и ушите си. Продължил пътуването си към Москва, кьдето в
единия от дворците му поднесли черен хайвер.100
Колхозите в Съветска Украйна, съобщава при завръщането си Ерио на

французите, са добре подредени градини. Официозът на съветската партия
„Правда“ с голямо удоволствие цитира думите му. Край на историята.
Или може би историята се крие другаде?
73
Втора гпава
КЛАСОВ ТЕРОР
Идването на Хитлер на власт в Германия засенчва Сталиновата втора

революция в Съветския съюз, колективизацията и глада, до който довежда
тя. Много европейски държави, притеснени от нацистката ориентация на
Германия, е надежда търсят съюзник в лицето на Москва. Гарет Джоунс е
един от малцината, получили в началото на 1933 г. възможност да наблю
дават и сравняват двете системи в момент, в който и Хитлер, и Сталин
консолидират властта си. На 25.02.1933 г. той лети е Адолф Хитлер от
Берлин за Франкфурт - първият журналист, пътувал по въздух е новия
канцлер на Германия. „Ако самолетът катастрофира - пише той - съд
бата на цяла Европа ще се промени.“ Джоунс е прочел „Моята борба“ и
е проумял амбициите на Хитлер - надмощие на Германия, колонизация
на Източна Европа, унищожаване на евреите. Вече на канцлерския пост,
Хитлер е разпуснал Райхстага и е в разгара на предизборна кампания, це
ляща да осигури лично на него по-широки пълномощия, а на неговата пар
тия - по-силно присъствие в германския парламент. Джоунс наблюдава
как германците реагират на действията на новия си канцлер: отначало - в
Берлин, след това - на митинг във Франкфурт. У тях той долавя „чисто
примитивно обожествяване“.1
Когато заминава за Москва, Джоунс, по собствения му израз, преми
нава от „страна, в която диктатурата настъпва“ в страната на „настъпи
лата диктатура на пролетариата“. Той разбира една важна разлика между
двата режима. Идването на Хитлер на власт бележи началото на нов ре
жим в Германия. Сталин междувременно си е осигурил властта над ед
нопартийна държава с мощен полицейски апарат, способен на масирано
координирано насилие. Неговата политика на колективизация е наложила
разстрела на десетки хиляди граждани и депортирането на стотици хиля
ди, довела е милиони други до ръба на гладната смърт. Към края на 30-те
години Сталин ще нареди да се разстрелят още стотици хиляди съветски
граждани въз основа на социалния и етническия им произход. Всичко това
надхвърля възможностите на Хитлер през същия период и по всяка веро
ятност не е влизало в намеренията му2.
Някои германци, а и други европейци, на които се нравят Хитлер и
неговата пробивност, приемат жестокостта на съветската политика като
довод в полза на националсоциализма. В стимулиращите си речи Хитлер
представя комунизма и съветската държава като най-страшните врагове
74
Втора глава: Класов терор
на Германия и Европа. В началото на управлението си като канцлер той

залага на страха от комунизма, за да осигури повече власт за себе си и за
поста, който заема. На 27.02.1933 г., два дни след кацането на Хитлер и
Джоунс във Франкфурт, един неподпомаган от никого холандец* подпал
ва сградата на германския парламент. Макар подпалвачът да е хванат на
местопрестъплението и да си признава, Хитлер незабавно се възползва от
случая, за да демонизира опозицията срещу новото си правителство. Раз
игравайки театрална бясна истерия, той крещи: „Който се изправи на пътя
ни, ще бъде пометен“. Хитлер обвинява за подпалването на Райхстага гер
манските комунисти, които, по неговите твърдения, планирали и други те
рористични нападения.3
За Хитлер подпалването на Райхстага става в най-подходящото за плано
вете му време. Като правителствен ръководител, той получава възможност
за ход срещу политическите си противници; като кандидат в предстоящите
избори, сега може да впрегне страха в служба на собствените си цели. На
28.02.1933 г. един декрет суспендира правата на всички германски гражда
ни, защото създава възможност за „превантивен арест“. В създалата се ат
мосфера на несигурност на 5 март нацистите убедително печелят изборите
с 43,9% от гласовете и получават 288 места в Райхстага. През седмиците и
месеците, които следват, Хитлер използва германската полиция, както и на
цистките паравоенни групировки, за да смаже двете партии, класифицирани
от него под общото название „марксисти“ - комунисти и социалдемократи.
На 20 март близкият Хитлеров съратник Хайнрих Химлер основава първия
нацистки концентрационен лагер в Дахау. Персоналът се набира измежду
Химлеровите есесовски части** - паравоенна формация, създадена за тело
хранители на Хитлер. Макар концентрационният лагер да не е нова инсти
туция, Химлеровите есесовци възнамеряват да го използват за сплашване и
терор. Както казва един есесовски офицер на охраната в Дахау: „Ако някой
от другарите не може да гледа кръв, да се оттегли. Колкото повече от тия
копелета изтребим, толкова по-малко от тях ще ни се наложи да храним“.4
След изборната си победа канцлерът Хитлер бързо се превръща в дик
татора Хитлер. На 23.03.1933 г., когато първите затворници вече са в Да
хау, новият парламент приема закон, който овластява Хитлер да управлява
Германия чрез декрети, без да се консултира с президента или парламен
та. Този закон се подновява и остава в сила през целия живот на Хитлер.
Гарет Джоунс се завръща в Берлин от Съветския съюз на 29.03.1933 г.,
един месец след като е отпътувал от Германия, и дава пресконференция на
тема „Гладът в Съветска Украйна“. Но най-страшният в човешката исто
рия глад, рожба на политически причини, му се струва незначителен, срав
нен с установяването на новата диктатура в германската столица. Всъщ
ност по време на отсъствието на Джоунс страданията в Съветския съюз
* Маринус ван дер Любе (1909 - 1934) —холандски комунист, обвинен от нацистите в подпал
ването на Райхстага (германския парламент) и осъден на смърт. - Б. р.
'* SS (нем. Schutzstaffel) - охранителен отряд. - Б. р.
75
вече са станали част от историята на Хитлеровото изкачване във властта.5

Хитлер използва глада в Украйна в предизборната си кампания, като го
превръща в тема на яростно политиканстване още преди той да се превърне
в установен исторически факт. Произнасяйки яростни речи срещу „маркси
стите“, Хитлер превръща глада в Украйна в присъда над марксизма в дейст
вие. На митинг в берлинската Спортна палата на 2.03.1933 г. той обявява,
че „милиони гладуват в държава, която би могла да бъде житница за целия
свят“. В една-единствена дума - „марксисти“ - Хитлер обединява масови
те убийства в Съветския съюз и германските социалдемократи, крепостта на
Ваймарската република. За мнозина е по-лесно да отхвърлят (или да приемат)
гледната му точка изцяло, отколкото да отделят истината от измислицата. За
хора, които не познават съветската политика в подробности —а това оз
начава почти всички, - да се приеме Хитлеровата преценка за гладомора,
означава стъпка към приемането на неговото отричане на лявата политика,
смесено в реториката му с отказ от демокрацията.6
Политиката на Сталин улеснява Хитлер в каузата му, защото предлага сро
ден на неговия двойствен поглед върху политическия свят. Сталин, съсредото
чил се върху колективизацията и глада, несъзнателно извършва по-голямата
част от идеологическата работа, докарала Хитлер на власт. Когато Сталин
започва колективизацията в Съветския съюз, Комунистическият интерна
ционал' е инструктирал братските комунистически партии да следват ли
нията на „борба между класите“. От комунистите се очаква да поддържат
идеологическата си чистота и да избягват съюз със социалдемократите.
Единствено комунистите имат законното право да играят роля в човешкия
напредък. Всички други, които твърдят, че говорят от името на потиснатите,
са лъжци и „социалфашисти“. Те са поставяни в една група с всички десни
партии, включително нацистите. От германските комунисти се изисква да
смятат за свой главен враг социалдемократите, а не нацистите.
През втората половина на 1932 г. и първите месеци на 1933 г„ по
време на дългия период, в който подготвя катастрофата, на Сталин му е
трудно да се откаже от международната линия на „борба между класите“.
В края на краищата класовата борба срещу кулаците осигурява официал
ното обяснение за ужасяващите страдания и масовата смърт в Съветския
съюз. В германската вътрешна политика тази линия пречи на левицата да
се обедини срещу Хитлер. Важните за глада месеци се оказват важни и
за бъдещето на Германия. Германските комунисти неотклонно поддържат
тезата, че е необходима незабавна революция, и поради това нацистите
печелят гласовете на средната класа. В добавка те получават гласовете
на чиновничеството и дребните търговци, които предпочитат да гласуват
за нацистите, отколкото за социалдемократите. Дори при това положение
комунистите и социалдемократите, взети заедно, се радват на по-голяма*
* Обединение на комунистическите партии от цял свят, признаващи марксизма-ленинизма за

своя водеща идеология, известно като Трети комунистически интернационал. Просъществува
от 1919 до 1943 г . - Б . р .
76
подкрепа сред населението, отколкото нацистите, но Сталиновата линия

им пречи да работят заедно. В периода на колективизацията и глада в Съ
ветския съюз безкомпромисната Сталинова позиция по външнополити
ческите въпроси помага на Хитлер да спечели изборите както през юли
1932 г., така и през март 1933 г.7
***
Докато същинските последици от Сталиновата икономическа политика
остават скрити за чуждестранните репортери, Хитлер съзнателно насочва
вниманието към политиката на преразпределение - една от първите по
литически задачи на диктатурата му. Когато гладът в Съветския съюз е в
разгара си, германската държава започва да краде от гражданите си - ев
реи. След изборната си победа на 5.03.1933 г. нацистите организират ико
номически бойкот на еврейския бизнес в цяла Германия. Бойкотът трябва
да подскаже кой в обществото би загубил най-много от настъпващите со
циални и икономически промени - не селяните, както в СССР, а евреите.
Бойкотите, макар и грижливо управлявани от нацистките ръководители и
паравоенни, се представят като резултат от „спонтанния гняв“ на експло
атирани от евреите хора.8
В това отношение политиката на Хитлер напомня политиката на СтаДин.
Съветският ръководител представя хаоса в съветската провинция, а след това
- и ликвидирането на кулаците, като резултат от истинска класова борба.
Политическият резултат е еднакъв и в Берлин, и в Москва - налага се дър
жавата да се намеси, за да гарантира, че наложителното преразпределение
се извършва по мирен начин. Но докато към 1933 г. Сталин вече си е осигу
рил властта и е усвоил мерките на принуда за осъществяването на масовата
колективизация, Хитлер трябва да действа далеч по-предпазливо. Ефектът
на бойкота е ограничен, като основният му резултат е емиграцията на близо
37 000 германски евреи през 1933 г. Ще минат още пет години, преди да
започне значимото прехвърляне на еврейска собственост върху германци,
които не са евреи - процес, който нацистите наричат,рационализация в полза
на арийците“9.
С помощта на голяма част от чуждестранните си привърженици Съ
ветският съюз, чието съществуване започва с международна изолация, из
гражда образа си доста успешно. В очите на мнозина политиката на Ста
лин, независимо че води от разстрели, депортиране и гладна смърт, има
своята обосновка. Хитлер, от друга страна, е длъжен да се съобразява с
международното мнение, сред което се надигат критични и възмутени гла
сове. През 1933 г. в Германия живеят журналисти от чужди вестници, по
сетителите от други държави са много, а през следващите няколко години
Хитлер ще има нужда от мир и търговия. Така че дори когато прекратява
бойкота, Хитлер използва неблагоприятното отношение на чуждестран
ния печат, за да изгради обосновката на бъдещата си по-радикална поли
тика. Нацистите представят европейските и американските вестници като
медии, контролирани от евреите, а всяка критика, идваща отвън - като
77
част от международния еврейски заговор срещу германския народ.10

Същественият резултат от бойкота, започнал през март 1933 г., си
остава реториката. Хитлер се въоръжава с довод, който няма да преста
не да използва и по-късно, когато армиите му са завладели по-голямата
част от Европа, а институциите му убиват милиони евреи. Каквото и
да правят Германия и германците, правят го, защото се защитават от
международното еврейство. Евреите са вечните агресори, германците са
вечните жертви.
***
В началото вътрешната политика на Хитлер се определя от антикому
низма много по-силно, отколкото от антисемитизма. За да държи герман
ската държава под контрол, той е длъжен да смаже комунистите и социал
демократите. През 1933 г. в затвора са хвърлени близо 200 000 герман
ци, повечето - хора, смятани за лявоориентирани противници на режима.
Хитлеровият терор от 1933 г. е предназначен по-скоро да сплашва, от
колкото да елиминира. Повечето от тези хора са освободени след кратък
престой в затвора, където - както евфемистично обясняват нацистите - са
попаднали „заради своята собствена сигурност“. На представителите на
Комунистическата партия не е разрешено да заемат осемдесет и едното
места, спечелени на изборите, като държавата изземва и имуществото на
партията. Към юли 1933 г. в Германия вече е незаконно да се членува в
която и да било друга политическа партия освен в Нацистката. През но
ември нацистите режисират парламентарни избори, в които имат право да
участват - и да спечелят - единствено техните кандидати. Много бързо
Хитлер превръща Германия в еднопартийна държава - но със сигурност
не каквато Сталин би очаквал. Германската комунистическа партия, коя
то от години е най-силната комунистическа партия извън самия Съветски
съюз, е разбита за няколко месеца. Поражението й е сериозен удар върху
престижа на международното комунистическо движение.11
Отначало Сталин се надява, че специалните съветско-германски отноше
ния може да бъдат съхранени независимо от идването на Хитлер на власт.
От 1922 г. двете държави поддържат военно и икономическо сътрудничест
во, основано върху негласното разбиране, че са заинтересовани да префа
сонират Източна Европа за сметка на Полша. Споразумението от Рапало е
потвърдено от Пакта за неутралитет, наложен от Берлинския договор, подпи
сан през 1926 г. и продължен за още пет години през 1931 г. Най-ясният
признак за добрите взаимоотношения и общите цели са германските военни
маневри на съветска територия. Те стават в края на септември 1933 г. През
януари 1934 г. нацистка Германия подписва Декларация за ненападение с
Полша. Тази стъпка дава сигнал за основна преориентация в германската
външна политика. Изглежда, че Варшава е заменила Москва в ролята на
предпочитания за Берлин партньор на изток. Възможно ли е германци и
поляци отново да се обединят в борба срещу Съветския съюз?12
За Сталин новите отношения на Германия с Полша явно са по-важни
78
7
от потисничеството, упражнявано срещу германските комунисти. Самият

той води външната си политика на две равнища - дипломатическо и идео
логическо, едното - насочено към държавите, другото - към общностите,
включително в собствената си държава. За първото равнище той е осигу
рил комисар по външните работи, Максим Литвинов; за другото си има
Комунистически интернационал. Сталин вероятно приема, че подходът на
Хитлер е сходен и следователно откритият антикомунизъм няма да попре
чи на добрите отношения между Берлин и Москва. Но политиката спрямо
Полша добавя към антикомунистическата идеология елемент, който на
мирисва на антисъветска дипломация. Както правилно подозира Сталин,
Хитлер се опитва да си осигури Полша като второстепенен съюзник за
кръстоносен поход срещу Съветския съюз. Докато в края на 1933 V. текат
германско-полските преговори, съветските ръководители основателно се
тревожат, че германците се опитват да откупят полски територии на за
пад с обещанието, че по-късно на Полша ще се даде възможност да анек
сира територии от Съветска Украйна. Полша обаче не показва интерес
към германските предложения да разшири по този начин обсега на спора
зумението. Фактически германско-полската декларация не включва таен
протокол за военно сътрудничество срещу СССР въпреки твърденията на
съветското разузнаване и пропаганда. Все пак Хитлер желае да използва
германско-полската декларация като повод за помирение с Варшава, кое
то да прерасне във военен съюз срещу СССР. През пролетта на 1934 г.
той открито разсъждава какво би изкусило Полша да се съгласи.13
***
През януари 1934 г. Съветският съюз е в неприкрито ужасно положе
ние. Сталиновата вътрешна политика е уморила от глад милиони съветски
граждани. Външната политика е допринесла за идването на власт на за
плашителния антикомунистически диктатор Хитлер, който сключва мир с
дотогавашния германско-съветски враг Полша.
Сталин намира изход в реториката и идеологията. На конгреса на съ
ветската Комунистическа партия през януари - февруари 1934 г., извес
тен като „Конгрес на победителите“, Сталин твърди, че в Съветския съюз
е приключила една втора революция. Гладът, най-незаличимото преживя
ване на съветските хора, изобщо не се споменава. Споменът за гладува
щите е замъглен от налаганата приказка за Сталин и верните му другари,
надвили съпротивата на врага срещу изпълнението на Петгодишния план.
Лазар Каганович възхвалява господаря си Сталин като творец на „най-
великата революция, позната в историята на човечеството“. Възходът на
Хитлер въпреки онова, което демонстрира, е всъщност знак за предсто
ящата победа на съветската система в света. Бругалните изстъпления на
нацистите показват, че капитализмът скоро ще рухне под собствените си
противоречия и че в цяла Европа революцията „чука на вратата“.14
Такова тълкуване може да има смисъл само за идеалисти революцио
нери, за комунисти, вече обвързани със своя водач чрез вяра и страх.
79
Нужна е специална психическа нагласа, за да вярваш искрено, че колкото

по-зле изглеждат нещата, тож ова са по-добре всъщност. Подобни разсъж
дения минават под названието,диалектика“, но в конкретния случай думата
(въпреки че дължи славния си произход на гърците и е минала през Хегел и
Маркс) означава единствено физическа способност да нагаждаш собстве
ните си схващания към променящия се израз на Сталиновата воля.15
Лично Сталин е наясно, че само с реторика не става. Твърдейки, че
Хитлеровата революция е белег на предстоящата победа на социализма,
той бърза да промени вътрешната си политика. Сталин не си отмъщава по
вече на украинските селяни. Те са длъжни да продължат да живеят, напла
шени и потиснати, за да произвеждат храната, нужна на съветската държа
ва. Сега съветската политика разрешава на селяните да обработват малки
стопанства, нещо като частни градинки, за собствено ползване. Квотите
за държавни доставки и експортните цели престават да растат неразумно.
Краят на 1934 г. бележи и края на глада в Съветския съюз.16
Идването на Хитлер на власт създава реална възможност Съветският
съюз да се представи като защитник на европейската цивилизация. След
80
повече от година, през юни 1934 г., Сталин най-накрая приема тази теза.
Според новата линия на Комунистическия интернационал, налагана по
онова време, същността на политиката вече не е в „борбата между класи
те“. Тази концепция е изместена от призива Съветският съюз и комунис
тическите партии по целия свят да обединят левите елементи в „антифа
шистки лагер“. Комунистите вече няма да водят безкомпромисна класова
борба, а ще спасяват цивилизацията от надигащия се фашизъм. Фашизмът,
термин, популяризиран от Мусолини в Италия, е представян от съветски
те теоретици като проява на общото разложение на късния капитализъм.
Макар разпространението на фашизма да символизира края на стария ка
питалистически ред, злостната му омраза към Съветския съюз (се казва
в доводите им) обосновава и оправдава съветските и комунистическите
компромиси с другите капиталистически сили (в интерес на защитата на
Съветския съюз). От европейските комунисти се изисква да се превърнат
в „антифашисти“ и да си сътрудничат със социалдемократите и другите
леви партии. От европейските комунисти се очаква и да влязат в „Народен
фронт“*, в изборни съюзи и да постигнат изборни победи заедно със со
циалдемократите и другите леви партии. За момента комунистите трябва
да работят заедно с демократическите партии, а не срещу тях.17
Естествено, новата инструкция идва твърде късно за германските ко
мунисти и социалдемократи. Но в цяла Западна и Южна Европа народи
те, стремящи се да спрат разпространението на хитлеризма и фашизма,
прославят новия съветски подход. Представяйки Съветския съюз като
„родина на антифашизма“, Сталин се стреми към монопол над образа на
Доброто. Нима някой разумен човек би пожелал да застане на страната на
фашистите, вместо да се присъедини към антифашистите? Внушението
е, че всеки, който е срещу Съветския съюз, вероятно е фашист или, най-
малкото, поддържа фашизма. В периода на Народния фронт от юни 1934
до август 1939 г. близо 750 000 съветски граждани ще бъдат разстреляни
по заповед на Сталин, много повече ще бъдат изпратени в лагерите на
ГУЛАГ. По-голямата част от репресираните ще са селяни и работници,
хората, на които съветската социална система би трябвало да служи. Ос
таналите ще са общо взето представители на националните малцинства.
Точно както издигането на Хитлер изтласква на заден план съветския глад
от 1933 г„ реакцията на Сталин отвлича вниманието от Големия терор.18
Народният фронт има най-значителни изгледи за успех в западноевро
пейските демокрации, които са най-далече от Съветския съюз - Франция
и Испания. Най-голямото му тържество е в Париж, кьдето правителството
на Народния фронт идва на власт през май 1936 г. Левите партии (вклю
чително радикалите на Ерио) печелят изборите и министър-председател
става социалистът Леон Блум. Френските комунисти, част от победилата
изборна коалиция, не влизат официално в правителството, но осигуряват
’ Политически съюз на леви и центристки партии, възникнал през втората половина на 30-те
години на XX век за противодействие на крайнодесните сили. - Б. р.
81
.JL-/X l X 1 W J X V I
парламентарното мнозинство и влияят на политиката. По този начин се

гарантират достатъчно гласове за извършване на реформи, макар че ко
мунистите са заинтересовани главно от това френската външна политика
да е приятелска към Съветския съюз. Във Франция ролята, която играе
Народният фронт, затруднява усилията на някои от най-внушителните ев
ропейски интелектуалци да критикуват Съветския съю з.19
В Испания една коалиция от партии също образува Народен фронт и
през февруари 1936 г. печели изборите. Там обаче събитията се развиват
доста по-различно. През юли офицери от армията, подкрепяни от дясно-
ориентирани групировки, се опитват да свалят избраното правителство
чрез държавен преврат. Правителството се съпротивлява и започва Ис
панската гражданска война. Макар за испанците това да е предимно вътре
шен въпрос, идеологическите врагове на Народния фронт вземат страна.
През октомври 1936 г. Съветският съюз започва да изпраща оръжие за
притиснатата Испанска република, а нацистка Германия и фашистка Ита
лия подкрепят десните сили, ръководени от генерал Франсиско Франко.
Испанската Гражданска война сближава Берлин и Рим и става център на
вниманието на съветската политика в Европа. В продължение на месеци
съветските вестници всекидневно отразяват събитията в Испания.20
За европейските социалисти Испания се превръща в кауза. Те се стичат,
за да се бият на страната на застрашените републиканци, много от които
смятат, че Съветският съюз естествено ще вземе страната на демокрация
та. Един от по-прозорливите европейски социалисти, английският писател
Джордж Оруел, е смаян и объркан от борбата на сталинистите вътре в сама
та Испания да вземат връх в испанската левица. Според неговото виждане
заедно с оръжието Съветите изнасят и собствената си политическа прак
тика. Сталиновата помощ за Испанската република си има цена - правото
на съветския водач да провежда фракционни борби на испанска територия.
Най-големият съперник на Сталин - Троцки, е още жив (в изгнание в далеч
но Мексико) и много от испанците, защитаващи своята република, са при
влечени далеч повече от личността на Троцки, отколкото от Съветския съюз
на Сталин. Съвсем скоро комунистическата пропаганда започва да предста
вя испанските троцкисти като фашисти и в Испания са изпратени съветски
офицери от НКВД, които да ги разстрелят заради тяхното „предателство“.21
> ***
Враговете на Народния фронт го представят като заговор на Комунис
тическия интернационал, чиято цел е да управлява света. Народният фронт
дава на Япония и Германия удобен претекст да укрепят отношенията си. На
25.11.1936 г. Германия и Япония подписват Антикоминтерновския пакт, кой
то задължава двете държави да се консултират взаимно, ако едната или дру
гата бъде нападната. Друго споразумение между разузнавателните служби на
I
Япония и Германия, подписано на 11.05.1937 г., предвижда обмяна на инфор
мация за СССР и включва план двете държави да използват срещу Съветския
съюз националните движения в пограничните съветски територии.22
А
82
От съветска гледна точка японската заплаха е по-непосредствена от

германската. През първата половина на 1937 г. германската заплаха из
глежда второстепенна, просто допълнение към заплахата от страна на
Япония, а не обратното. В японската политика преобладават две визии:
едната - за Южна, другата - за Северна империя. Една влиятелна гру
пировка сред японските военни е на мнение, че ключът за икономиче
ското развитие на страната са сибирските ресурси. Японският сателит
в Манджурия - Манджукуо, има дълга граница със Съветски Сибир и
представлява подходящ трамплин за инвазия. Японците обмислят да съз-
дадат марионетна украинска държава в Източен Сибир, основавайки се
на факта, че там, като депортирани или като заселници, живеят повече
от 1 милион украинци. Според Токио украинците, депортирани в лаге
рите на ГУЛАГ, почти сигурно ще се опълчат срещу съветската власт,
стига да имат уверението, че ще получат чуждестранна подкрепа. Пол
ските шпиони, запознати с идеята, вече говорят за тази територия като
за „Манджукуо номер две“.23
Японците несъмнено имат дълготрайни интереси в Сибир. Специална
японска академия в Манджукуо, в град Харбин, вече е подготвила първо
поколение млади имперски поданици, говорещи руски, като Чиуне Суги
хара*. Сугихара е един от дипломатите, работещи по преговорите около
' Чиуне Сугихара (1900 - 1986) - японски дипломат, играл важна роля в съветско-японските
отношения, спасил много литовски евреи по време на Втората световна война. - Б. пр.
83
СССР Камчатка
Si I Сахалин
БлазоВещенск
Улан Батор МАНДЖУКУСГ%
(японски сателит)
МОНГОЛИЯ \ (1931 е.) Харбин
(събетски сателит)
/ Синцзян
iQcmoK
Синцзян
т Мукден л Хокайдо
П 19338,) .
Хоншу
Тиенцзин лХ Щ КОРЕЯ
ЯПОНИЯ/
_ ,, “Веихау (Япония, 1905 г.)
t серл
*/ X > Тихи океан
Н а н к и н -.
Чънду / Н Шанхай
Чунцин ^ Огасавара
(Япония, 1875 а.)
о-8и Рюкю
.0HK0H3
ритански] Мариански острови
(Япония, 1919 г.)
Ханой
ЕНСКИ.
Ш ОКИТАИ Манила
Филипини ИЗТОЧНА*АЗИЯ
(САЩ)
МЕЖДУ ДВЕТЕ ВОЙНИ
аизон
Д ЕК ЕМ ВР И 1933 г.
споразумението, по силата на което през 1935 г. съветската страна про

дава на японците правата си върху железницата в Манджурия. Сугихара
оглавява външнополитическия отдел на Манджукуо. Приел руското пра
вославие и женен за рускиня, той започва да се нарича Сергей и прекарва
по-голяма част от времето си в руския квартал на Харбин. Там се сприя
телява с руски имигранти и ги привлича за участие в шпионски мисии на
територията на Съветския съюз. Драмата на съветско-японския двубой в
Източна Азия привлича вниманието на Гарет Джоунс, който същата годи
на пътува за Манджурия. Джоунс, журналист от Уелс с невероятен усет за
новината, с право смята района за изключително важен в глобалния кон
фликт между „фашизъм“ и „антифашизъм“. Там той е отвлечен от бандити
и убит при неизяснени напълно обстоятелства.24
Сталин се бои не само от пряко японско нападение срещу Съветски
Сибир, но и от консолидирана японска империя в Източна Азия. Манджу
куо е японска колония, превзета от територия, която исторйчески принад
лежи на Китай; логично е да се очаква по-нататъшен развой на събитията.
Китай не само има най-дългата граница със Съветския съюз, но и твър
де нестабилно държавно устройство. В несекващата гражданска война с
Китайската комунистическа партия надмощие взема китайското национа
листическо правителство. В „Дългия поход“ китайските комунистически
войски, водени от Мао Цзедун, са принудени да се изтеглят към северната
и западната част на страната. Но нито комунистите, нито националистите
са в състояние да постигнат военно надмощие в цялата страна. Дори в ра
йоните, които владеят, националистите са принудени да разчитат на мест
ните военачалници. За Сталин е още по-важен фактът, че националистите
и комунистите не са в състряние да си сътрудничат дори в борбата срещу
нахлуващите японци.
Съветската външна политика трябва да балансира между подкрепа за
братските комунистически партии (не толкова важна) и проблемите на съ
ветската държавна сигурност (далеч по-важни). Макар по принцип Кому
нистическият интернационал да подкрепя китайските комунисти, Сталин въ
оръжава и финансира националистическото правителство с надеждата това
да гарантира мира по границата. Спрямо китайската провинция Синцзян,
населена главно с мюсюлмани, която има дълга граница със Съветски Ка
захстан, Сталин проявява точно същия неидеологически подход - подкрепя
местния военачалник Шен Шикай, изпраща инженери и миньори да разра
ботват природните залежи и хора на НКВД - да гарантират сигурността.25
В глобален план германско-японското помирение може да бъде раз
глеждано като последен стадий в усилията на Япония, Германия и Полша
да обградят съветската територия. Трите държави са най-важните съседи
на Съветския съюз, те са и трите държави, победили Съветския съюз (или
Руската империя) във войните по Сталиново време. Макар Германия да е за
губила Първата световна война, през 1917 г. войските й са разбили руската
армия на Източния фронт. Япония е унизила руската армия и флот в Ру
ско-японската война от 1904 - 1905 г. Полша е разгромила Червената ар-
84
мия съвсем неотдавна - през 1920 г. Сега, след германско-полските и гер

манско-японските споразумения, изглежда, същите тези три сили отново
са се обединили срещу Съветския съюз. Ако Антикоминтерновският пакт
и германско-полската Декларация за ненападение наистина са съдържали
тайни протоколи за нападение срещу Съветския съюз, Сталин е бил прав
да вижда обкръжение. Но всъщност няма нищо такова и пакт за нападе
ние между Токио, Варшава и Берлин е напълно невероятен, да не кажем
невъзможен. Макар полските отношения с Япония да са добри, Варшава
няма желание да предприеме стъпка, която да се тълкува като враждебна
спрямо Съветския съюз. Полша отклонява германската покана да се при
съедини към Антикоминтерновския пакт.26
***
Част от Сталиновия политически талант е способността му да урав-
новесява външните заплахи с провалите във вътрешната политика, сякаш
двете неща са идентични и сякаш той не е отговорен нито за едното, нито
за другото. Това го освобождава от вината за политическите провали и
му позволява да нарочва избрани вътрешни врагове за агенти на чужди
централи. Още през 1930 г., когато проличават проблемите с колективи
зацията, Сталин вече говори за международен заговор на привържениците
на Троцки и различни чуждестранни сили. Очевидно е, обявява той, че до-
като съществува капиталистическото обкръжение, между нас ще продъл
жава да има рушители, шпиони, саботьори и убийци.27 Всеки проблем на
съветската политика е причинен от реакционни държави, които желаят да
забавят правилния ход на историята. Всички недостатъци на Петгодишния
план се дължат на чужда намеса, поради което предателите основателно
ще бъдат наказани най-строго и вината винаги ще се приписва на Варша
ва, Токио, Берлин, Лондон или Париж.28
Следователно през онези години Сталин си служи с двоен блъф. Успе
хът на Народния фронт зависи от отбелязаните успехи по пътя към социа
лизма, които в по-голямата си част са рожба на пропагандата. Междувре
менно гладът и нещастията в страната се обясняват с чуждестранна подрив
на дейност, която обаче няма да успее. Ръководейки и съветския партиен
апарат, и Коминтерна, Сталин прибягва към тези два блъфа едновременно
и знае точно как да ги приложи - като спомене заплахата от военна намеса
от страна на чужда държава толкова перфидно, че успява да си спечели
подкрепата на страдащите при неговото управление съветски граждани.
Умението да се съчетае заплахата от война от страна на чужда сила с въ
трешната опозиция, е в края на краищата първият урок в съветската исто
рия. Самият Ленин е тайното оръжие на Германия през Първата световна
война, самата болшевишка революция е страничен ефект от германската
външна политика през 1917 г. Двайсет години по-късно Сталин има защо
да се опасява, че противниците му в Съветския съюз може да използват
една бъдеща война, за да свалят режима му. Троцки е в емиграция точно
както Ленин през 1917 г. При една война той може да се върне и да призове
85
привържениците си точно както е сторил Ленин 20 години по-рано.29

Към 1937 г. Сталин няма сериозна политическа опозиция в средите на
съветската Комунистическа партия, но това само го убеждава, че враго
вете му са се научили на политическа мимикрия. Точно както и в разгара
на глада, през тази година той отново обявява, че най-опасните врагове
на държавата се преструват на безвредни и верни. Всички врагове, дори
невидимите, трябва да бъдат демаскирани и изкоренени. На 7.11.1937 г.,
двайсетата годишнина от болшевишката революция (и петата годишнина
от самоубийството на съпругата му), Сталин вдига тост: „Ще унищожаваме
безмилостно всеки, който с дела или с помисли - да, с помисли! - застраша
ва единството на социалистическата държава. Наздраве за пълното уни
щожение на всички врагове и на потомците им!“.30
За разлика от Хитлер Сталин има на разположение инструмент за осъ
ществяване на тази си цел - държавната полиция, навремето известна като
ЧК и ОГПУ, сега вече наричана НКВД. Съветската държавна полиция е
рожба на самата болшевишка революция и по време на революционните
действия е позната като ЧК. В началото задачата й е по-скоро полити
ческа, отколкото правна - да ликвидира противниците на революцията.
С установяването на Съветския съюз ЧК (ОГПУ, НКВД) става значите
лен фактор - на нея се възлага прилагането на съветското законодател
ство. При положения, смятани за извънредни, като колективизацията през
1930 г., нормалните правни процедури се суспендират и представителите
на ОГПУ (водещите тройки) на практика действат и като съдии, и като
съдебни заседатели, и като изпълнители. Това е връщане към револю
ционната традиция на ЧК и се обосновава с наличието на революционна
ситуация - или напредък по пътя към социализма, или заплаха срещу него.
За да е в състояние да смаже враговете, които е набелязал, през втората
половина на 30-те години на XX век Сталин иска от НКВД да обяви, че се
надига криза, налагаща вземането на специални мерки.31
Едно драматично убийство дава на Сталин възможност да установи кон
трол върху НКВД. През декември 1934 г. един от най-близките му другари,
Сергей Киров, е убит в Ленинград. Сталин използва убийството на Киров
точно както Хитлер - подпалването на Райхстага предишната година. Той
обвинява за убийството вътрешнополитическите врагове и твърди, че те
замислят и други терористични нападения срещу съветските ръководители.
Макар убиецът Леонид Николаев да е арестуван още в деня на престъпле
нието, Сталин не се задоволява с обикновено полицейско действие. Той
налага приемането на специален закон, позволяващ незабавна екзекуция
на „терористите“. Като слага ударението върху опасността от тероризъм,
той обявява, че бившите му леви противници в Политбюро заговорничат да
унищожат съветското ръководство и да свалят съветската власт.32
Тълкуването, което прави Сталин на убийството в Ленинград, е предиз
викателство за съветската държавна полиция. То е теория, която в НКВД не
са склонни да приемат, ако не за друго, то поради липсата на доказателства.
Когато шефът на НКВД Хенрих Ягода дръзва да отправи питания към Ста-
86
Втора глава: К ласов т ерор
дан, му се казва да внимава да не го „зашлевят“. Сталин си намира съмиш

леник, Николай Ежов, който охотно разпространява Сталиновата версия за
събитията. Ежов, малко човече, дошло от териториите някъде по полско-ли
товската граница, е известен с убеждението си, че опозицията е идентична
на тероризъм. През февруари 1935 г. той възглавява „контролна комисия“,
която събира компрометиращи сведения за членовете на Централния коми
тет и ги предоставя на Политбюро. Сталин и Ежов сякаш подсилват взаимно
убеждението си, че са заобиколени от съзаклятници. Сталин до такава сте
пен започва да се уповава на Ежов, че дава израз на рядка по рода си лична
заинтересованост - загриженост за здравето на Ежов. Отначало Ежов става
заместник на Ягода, след това го измества. През септември 1936 г. той вече
е комисар по вътрешните работи и оглавява НКВД. Ягода първо е назначен
на друг пост, а две години по-късно е екзекутиран.33
От август 1936 г. Ежов започва да организира публични процеси, на
които предявява на бившите политически противници на Сталин все по-
фантастични обвинения. Признанията на известните обвиняеми привличат
вниманието на обществеността по света. Процесът срещу Лев Каменев и
Григорий Зиновиев, някогашни съюзници на Троцки и противници на Ста
лин, тече между 19 и 24 август. Те признават, че са участници в терористи
чен заговор за убийството на Сталин, и заедно с още 14 души са осъдени
на смърт и екзекутирани. Тези стари болшевики са сплашвани, бити и при
знанията им не са нищо друго освен сричане на предварително написани
обвинения. Но същите тези признания, на които се вярва масово, създават
нещо като алтернативна история на Съветския съюз, история, в която Ста
лин винаги има право. В бъдещите показни процеси Сталин дори копира
ритъма от 20-те години: след като се е разправил вече с някогашните си
противници отляво - Каменев и Зиновиев, той се обръща срещу някогаш
ния си противник отдясно - Николай Бухарин. Навремето, през 1928 г„
когато политическите спорове все още са възможни, Бухарин заплашва,
че ще обвини Сталин в организиране на гладомора. Не изпълнява запла
хата си, но заплаща с живота си. Троцки, който не може да бъде съден в
показен процес, тъй като е в чужбина, е обвинен като ръководител на заго
вор. Партийният орган „Правда“ сочи ясно връзката в заглавието „Троцки
- Зиновиев - Каменев - Гестапо“ в броя си от 22.08.1936 г. Възможно ли
е тези трима болшевики, мъжете, създали Съветския съюз, наистина да са
платени агенти на капиталистическите сили? Възможно ли е тези трима
комунисти от еврейски произход да са агенти на тайната полиция на на
цистка Германия? Не, но обвинението е прието напълно сериозно, дори
вън от пределите на Съветския съюз.34
За много европейци и американци показните процеси са просто проце
си, а признанията - достоверно доказателство за вина. Някои наблюдатели,
които симпатизират на Съветския съюз, ги разглеждат като положителни
събития - например британската социалистка Биатрис Уеб изказва задо
волството си, че Сталин е „отрязал сухите клони“ . Други привърженици
на съветската власт потискат съмненията си, като разсъждават, че СССР е
87
враг на нацистка Германия и следователно е надеждата на цивилизацията.

Към 1936 г. европейското обществено мнение е толкова поляризирано, че
е много трудно да се критикува съветският режим, без това да означава
подкрепа за фашизма и Хитлер. Налице е несъмнено двуполюсната логика
на националсоциализма и на Народния фронт - Хитлер нарича своите вра
гове „марксисти“, а Сталин нарича своите врагове „фашисти“.35 И двамата
са убедени, че средно положение няма.
Сталин назначава Ежов в момента, когато решава да се намеси в Испа
ния. Показните процеси като политика са тъждествени на Народния фронт.
Народният фронт налага разделение на приятели и врагове в зависимост,
разбира се, от променящата се линия в диктата на Москва. Както всяка
формация, допускаща и некомунистически политически сили, той изисква
крайна бдителност, вътрешна и външна. За Сталин Испанската граждан
ска война е както битка срещу въоръжения фашизъм в Испания и неговите
чуждестранни привърженици, така и борба срещу лявоориентираните вът
решни врагове. Той е убеден, че испанското правителство е слабо, защото
е неспособно да открие и унищожи достатъчен брой шпиони и предатели.
Съветският съюз е едновременно държава и визия, вътрешнополитическа
система и идеология за интернационализъм. Неговата външна политика е
и негова вътрешна политика, неговата вътрешна политика неизменно е и
негова външна политика. В това се крият неговата сила и неговата слабост.36
Както предвижда Оруел, съветската представа за сблъсък с европейс
кия фашизъм съвпада с кървавата чистка на бивши или потенциални про
тивници в съветската държава. Точно когато започват показните процеси, в
Барселона и Мадрид се откриват съветски мисии. Сблъсъкът с фашизма в
Испания оправдава бдителността в Съветския съюз, а чистките в Съветския
съюз оправдават бдителността в Испания. Испанската гражданска война
показва, че въпреки плуралистичната реторика на Народния фронт Сталин
е решен да ликвидира противниците на своята версия на социализъм. Оруел
наблюдава как през май 1937 г. комунистите предизвикват сблъсъци в Бар
селона и как след това испанското правителство, като длъжник на Москва,
забранява троцкистката партия. Ето какво пише Оруел по повод престрел
ката в Барселона: „Тази жалка схватка в далечен град има много по-голямо
значение, отколкото изглежда на пръв поглед“. Той е напълно прав. Според
Сталин в Барселона е станало ясно, че съществува фашистка Пета колона.
Събитието показва еднопосочната Сталинова логика, която противоречи и
на географската, и на местната политическа действителност. То е отразено
в трогателната глава от книгата на Оруел „Почит към Каталуния“37 - воен
ни мемоари, които показват поне на част от западните лявоориентирани и
демократи, че фашизмът не е единственият враг.38
В самия Съветски съюз признанията, направени по време на показните
процеси, като че ли доказват съществуването на организирани заговори,
наричани от Ежов „центрове“, подкрепяни от чуждите разузнавателни
служби. В края на юни 1937 г. Ежов уведомява Централния комитет на
партията за заключенията, които е направил. Съществува, твърди той пред
88
r
партийния елит, една гигантска конспирация, „Централа на централите“, в

която участват всички политически противници, въоръжените сили и дори
НКВД. Целта на заговорниците е ни повече, ни по-малко унищожаването
на Съветския съюз и възкресяването на капитализма по всички негови те
ритории. Агентите на тази „Централа на централите“ не се спират пред нищо,
включително възнамеряват да кастрират породистите овни - Ежов специално
набляга на този акт на саботаж. Всичко това оправдава чистките в партията,
армията и НКВД.
Същия месец на показни процеси са осъдени осем високопоставени ко
мандващи на въоръжените сили, през следващите месеци ще бъдат екзеку
тирани близо половината от генералите в Червената армия. От 139 членове
на Централния комитет, които участват в партийния конгрес през 1934 г.
(„Конгреса на победителите“), 98 са разстреляни. Общо взето чистката сред
въоръжените сили, в държавните институции и в редовете на Комунистиче
ската партия води до екзекутирането на близо 50 000 души.39
***
През същите тези години, 1934 - 1937, и Хитлер прибягва до насилие, за
да наложи контрол над властовите институции - партията, полицията, воен
ните. Подобно на Сталин и той прави преглед на постигнатото по пътя си към
върха и обрича на смърт хората, които са му помагали. Макар убийствата да
са по-малко, Хитлеровите чистки дават ясно да се разбере, че законността в
Германия е в зависимост от прищевките на Вожда. За разлика от Сталин, на
когото се налага да подчини НКВД на личната си власт, Хитлер прибягва
до терора като средство да създаде и развие любимите си паравоенни час
ти - есесовците - и да наложи тяхната власт над различните подразделения
на германската държавна полиция. Докато Сталин използва чистките, за да
сплаши съветските въоръжени сили, Хитлер всъщност привлича германски
те генерали по-близо до себе си, като убива един нацист, когото Главното
командване на германската армия смята за заплаха.
Специалният обект на Хитлеровата чистка е Ерих Рьом, ръководите
лят на една от нацистките паравоенни части - Кафявите ризи, щурмовите
части*. Щурмоваците са помогнали на Хитлер да наложи личната си власт,
да сплаши противниците си (и гласоподавателите) и да дойде на власт
през 1933 г. Уличните им сбивания, които не служат много на канцлера
Хитлер, сега се оказват полезни за политика Хитлер. През 1933 и 1934 г.
Рьом споменава нуждата от втора революция, идея, която Хитлер отхвър
ля. Освен това Рьом храни и лични амбиции, които никак не се вместват
в Хитлеровите планове да преустрои германската военна машина. Рьом
представя щурмовашките части като по-добро въплъщение на нацисткия
дух от германските въоръжени сили, които иска да контролира лично.
* Sturmabteilung (нем.) - щурмови отряди, щурмови части. Паравоенни формирования в На-

ционалсоциалистическата партия на Адолф Хитлер, създадени за разправа с политическите
опоненти. - Б. р.
89
Трите милиона Кафяви ризи са много повече от стоте хиляди войници

и офицери, разрешени на Германия от клаузите на Версайския договор.
Хитлер има намерение да наруши клаузите, но като превъоръжи герман
ската армия, а не като я замени или смеси с паравоенни формации.40
В края на юни 1934 г. Хитлер нарежда на есесовците да убият Рьом,
няколко десетки от приближените му и други съперници от средите на на
цисткото движение, както и няколко политици. Есесовците са под команд
ването на Хайнрих Химлер, който залага на расовата чистота, идеологи
ческото обучение и личната вярност към Хитлер. В убийствата, станали
известни като Нощта на дългите ножове, Хитлер използва за разправа с
щурмоваците една от нацистките паравоенни части - есесовците. Така
дава подкрепата си на Химлер и слага край на Рьом и десетки други свои
противници. На 14.07.1935 г. Хитлер съобщава в парламента, че са убити
74 души, но истинският брой на жертвите, някои от които са нацистки пар
ламентаристи, е поне 85. Естествено, Хитлер твърди, че Рьом и другите
са планирали преврат срещу законното правителство и е трябвало да бъ
дат спрени навреме. Освен ръководството на щурмовите части кървавата
чистка на Хитлер засяга и консерваторите и бившите държавни глави. От
тримата канцлери, негови предшественици, един е убит, един е арестуван,
а третият успява да избяга.41
Понеже като инструмент за убийствата са избрани есесовците, Хим
лер се придвижва по-близо до центъра на властта. Есесовците, сега ин
ституционално отделени от щурмоваците, стават най-мощната структу
ра в Националсоциалистическата партия. След Нощта на дългите ножове
задачата им е да подчинят многобройните германски полицейски струк
тури на нацистката идеология. Химлер се стреми да слее есесовците с
вече установените полицейски сили в Германия чрез ротация на съста
ва и институционална централизация под личното му командване. През
1936 г. Хитлер назначава Химлер за Директор на германската полиция.
Това означава, че му се дава власт и над полицаите по поддържане на
реда, над детективите от Криминалната полиция и над оперативните със
тави на Тайната държавна полиция - Гестапо. Полицията е държавна
институция (по-скоро, съставена от различни държавни институции),
а есесовците са институция на Нацистката партия и Химлер се опитва
да ги слее. През 1937 г. той създава постовете „върховен ръководител
на СС“ и „върховен ръководител на Полицията“ - регионални шефове,
които теоретично командват и СС, и полицейските части и уеднаквяват
йерархията на командните постове.42
Точно толкова, колкото върховенството на есесовците над щурмоваци
те, е важно и подобряването на отношенията между Хитлер и генералите.
Екзекуцията на Рьом осигурява на Хитлер горещата благодарност на вър
ховното командване на армията, което вече се чувства негов длъжник. До
1934 г. армията е единствената съществена държавна институция, която
Хитлер не е превзел напълно. Но той показва, че възнамерява да я превъоръ
жи, а не да я залее с щурмоваци, което бързо променя положението. Когато
90
{ Втора глава: К ласов т ерор
няколко седмици по-късно умира германският президент , военните подкре

пят издигането на Хитлер на поста държавен глава. Хитлер не иска назва
нието „президент“, той предпочита „фюрер“. От август 1934 г. германските
войници полагат клетва за безусловна вярност към Хитлер и оттам нататък
го титулуват „майн Фюрер“ - „Вожде мой“. Малко по-късно национален
плебисцит потвърждава постовете на Хитлер като фюрер и райхсканцлер.
През март 1935 г. Хитлер обявява, че Германия отхвърля задълженията, на
ложени й от Версайския договор, отново въвежда задължителната военна
служба и започва да преустройва германските въоръжени сили.43
Подобно на Сталин Хитлер показва, че владее всички властови структу
ри, като се представя за жертва на заговори и след това се освобождава от
същински или въображаеми съперници. Същевременно обаче той тепърва
започва да създава онези инструменти на принуда, които Сталин е наследил
от Ленин и болшевишката революция. Есесовците и германската полиция
не са в състояние да доведат Германия до организиран терор в мащабите,
в които НКВД го налага в Съветския съюз. Нощта на дългите ножове, с
всичките й десетки жертви, не е нищо пред съветските чистки в партията,
във въоръжените сили и в самия НКВД, при които са екзекутирани десетки
хиляди. Това е много повече от жертвите на нацисткия режим в годините
преди Втората световна война. Есесовците се нуждаят от време и практи
ка, преди да станат съперници на НКВД. Химлер гледа на подчинените си
като на „ратници за идеология“; те изпълняват мисията да пазят чистотата и
господството на расата, скрити зад гърба на истинските войници - в Полша
след 1939 г. или в Съветския съюз след 1941 г.44
Логиката на терора, който Хитлер разгръща в страната, е логика на
бъдеща завоевателна война, която ще се води от преустроения и много-
числен Вермахт, верен на Хитлер, и която СС и полицията ще превърнат
в унищожителна война. Само в този аспект страховете на Сталин са на
пълно оправдани. В предстоящата война обаче германците не разчитат на
помощта на населението в Съветския съюз. Затова и сценарият в предста
вите на Сталин за съюз на външните врагове с вътрешните противници е
напълно погрешен. Така че засиленият терор, който Сталин прилага срещу
населението на собствената си страна през 1937 и 1938 г„ е съвсем безпо
лезен и всъщност - контрапродуктивен.
***
Чистките в армията, партията и НКВД са прелюдия към Големия те
рор, замислен от Сталин, по време на който през 1937 и 1938 г. по класови
или национални причини са избити стотици хиляди. Разпитите на десетки
хиляди по време на чистките създават представата, че съществуват мно
жество „организации“, „заговори“ и „групировки“ - категории, в чиято
примка попадат все повече съветски граждани. Екзекуциите на членове на
’ Паул фон Хинденбург (1847 - 1934) - германски маршал, президент на Германия (12.05.1925
-2.08.1934). - Б. р.
91
Комунистическата партия пораждат страх сред партийците, но партията

като цяло ще бъде пощадена, ако нейните членове следват Сталиновата
линия от 1937 г. и се съгласяват да преследват истинските врагове в съ
ветското общество. Чистките са лакмус и за верността на НКВД, чието
ръководство се сменя при всяка Сталинова прищявка и чиито дейци са
принудени да гледат как очистват колегите им. В крайна сметка през лято
то на 1937 г., притиснати в ъгъла, дейците на НКВД застават срещу соци
алните групи, които мнозина от тях са готови да определят като врагове.
Месеци наред върховното ръководство на Съветския съюз планира удар
срещу група, от която наистина се бои - кулаците.45
Кулаците са селяни, които напук на всичко са оцелели в Сталиновата
революция, по време на колективизацията и глада и в лагерите на ГУЛАГ.
Като обществена класа кулаците - заможните селяни - всъщност никога
не са съществували. Думата е по-скоро термин от съветска класификация,
който заживява собствен политически живот. В опит „да се ликвидират
кулаците“ по време на първия Петгодишен план, са убити огромен брой
хора, но това по-скоро създава, а не ликвидира обществената класа на
онези, които са отречени и репресирани, но въпреки това са оцелели. Ми
лионите депортирани по време на колективизацията са смятани за кулаци
и самите те понякога приемат тази класификация. На съветските ръково
дители се налага да приемат идеята, че революцията сама е създала враго
вете си. На пленум на Централния комитет на Комунистическата партия
през февруари и март 1937 г. няколко от изказалите се формулират логич
ни заключения. „Чужди елементи“ корумпират чистия пролетариат в гра
довете. Кулаците хранят „страстна ненавист“ към съветската система.46
Да си кулак, означава не, само да си страдал, означава и да си оцелял
при преместването си на огромни разстояния. Поради колективизацията
милиони кулаци са хвърлени в лагерите на ГУЛАГ или са прокудени в
големите градове. Това означава пътуване на стотици, дори хиляди ки
лометри. По време на първия Петгодишен план поне 3 милиона селяни
се превръщат в работници - надничари. В крайна сметка такъв е планът
- Съветският съюз да бъде превърнат от земеделска в индустриална дър
жава. Към 200 000 души, върху които е лепнато клеймото „кулак“, се
отправят към градовете, преди да са ги екзекутирали или депортирали.
Около 400 000 кулаци успяват да избегнат въдворяването в града или в
провинцията. Други десетки хиляди получават, след като излежават при
съдите си, разрешение да напуснат концентрационните лагери и местата
на въдворяване. Присъдите в ГУЛАГ са от по пет години, произнесеш са
през 1930, 1931 и 1932 г., което означава масово освобождаване на оцеле
лите в лагерите през 1935, 1936 и 1937 г.47
Целта на преместването и наказанията е да се пречисти кулакът от не
благонадеждния си социален произход и да се превърне в съветски човек.
Към втората половина на 30-те години сталинизмът се е освободил от по
добни очаквания. Мобилността, присъща на политиката на сталинизма,
сега дава повод за безпокойство - кулаците се завръщат в колхозите, къ-
92
дето може да оглавят бунтове, както правят други селяни през 1930 г. Те
се връщат в едно общество, което в много отношения е традиционно. От
преброяването през 1937 г., върху оповестяването на чиито резултати е
наложил забрана, Сталин знае, че мнозинството възрастни все още се про
тивопоставят на атеизма на съветската държава и вярват в Бог. Фактът, че
религията е оцеляла 20 години след болшевишката революция, обърква и
плаши. Възможно ли е кулаците да преустроят обществото, връщайки го
към предишното му състояние?
Кулаците, осъдени на по-късен етап или на по-дълъг престой в лаге
рите на ГУЛАГ, продължават да са заточени в Сибир и в Казахстан, в
Съветския изток и в Централна Азия. Дали тези хора не биха подкрепили
една японска инвазия? През юни 1937 г. НКВД съобщава, че кулаците,
изпратени в Сибир, са „солидна основа за неподчинение и бунтове“. Като
се има предвид подкрепата на чуждите сили в една война, кулаците не
съмнено ще се борят срещу съветската власт. А именно те са вътрешният
враг. Една репресивна политика полага основите на друга - прогонените
кулаци не обичат съветската система; там, където са заточени, далеч от
домовете си, те са опора на чуждестранната заплаха - разширяващата се
Японска империя.48
Съобщенията на НКВД от Далечния изток полагат основите на сце
нарий за съюз между вътрешните врагове и чуждите сили. През април
1937 г. избухват бунтове срещу съветското присъствие в китайската про
винция Синцзян. В марионетната японска държава Манджукуо японците
привличат руски емигранти, които търсят контакти със заточените кула
ци в Сибир. Според НКВД „Общоруският военен съюз“, подкрепян от
Япония, планира да подтикне кулаците към бунт, щом Япония нахлуе в
Съветския съюз. През юни 1937 г. местното подразделение на НКВД по
лучава разрешение да извърши масови арести и екзекуции на заподозрени
в сътрудничество с „Общоруския военен съюз“. Обект на операцията са
заточените кулаци и бившите руски имперски офицери, които ги били ко
мандвали. Естествено, кулаците са далеч по-многобройни от офицерите.
Така започва избиването на кулаците, заточени в Сибир.49
Съветските ръководители винаги са възприемали Япония като източ
ния фланг на световното капиталистическо обкръжение, включващо Пол
ша и нацистка Германия. Подготовката за война срещу Япония в Азия е и
подготовка за война в Европа. Именно защото по онова време много кула
ци се връщат по родните си места - от Съветска Азия в Съветска Европа,
става възможно да се говори за въображаеми вражески мрежи, разпрос
трени от единия край на Съветския съюз до другия. Макар разстрелите да
започват в Сибир, Сталин очевидно решава да накаже кулаците, заточени
не само в Източните територии, но и в целия Съветски съюз.
На 2.07.1937 г. в комюнике, озаглавено „За антисъветските елементи“,
Сталин и Политбюро дават общи инструкции за масови репресии навсякъ
де в Съветския съюз. Съветското ръководство държи кулаците отговорни
за неотдавнашната вълна от саботажни и престъпни действия, което на
93
практика означава виновни за всяка несполука в страната. Политбюро на

режда на провинциалните подразделения на НКВД да регистрират всички
кулаци, заселени в техните райони, и да препоръчат квоти за екзекуции
и депортиране. Повечето от офицерите на НКВД от различните райони
искат да им се разреши да добавят към тези квоти и други различни „ан-
тисъветски елементи“. Към 11 юли Политбюро вече е получило първи
те списъци на хора, подлежащи на репресии. По инициатива на Сталин
първоначалните бройки са допълнени с „по още една хилядарка“. Това
изпраща ясен сигнал на държавната полиция, че работата им е просто да
осъждат всички, които вече имат досиета. За да засвидетелстват лоялност
в тази атмосфера на заплахи и чистки, работниците в НКВД ще трябва
непрекъснато да намират все повече жертви.50
Сталин и Ежов искат „прякото физическо унищожение на всички кон-
трареволюционни елементи“, което означава унищожаване на враговете
„веднъж завинаги“. Преработените квоти са изпратени обратно от Мос
ква до районите като част от Заповед 00447 от 31.07.1937 г.: „Да се про
дължат операциите по репресирането на бившите кулаци, престъпници и
други антиеъветски елементи“. Тук Сталин и Ежов предвиждат екзекути
рането на 79 950 съветски граждани чрез разстрел и осъждането на други
193 000 на 8 до 10 години в лагерите на ГУЛАГ. Разбира се, Политбюро и
Главната квартира на НКВД в Москва не познават поименно тези 272 950
души, които ще бъдат репресирани. Допълването на квотите ще се реши
по усмотрение на местните формации на НКВД.51
Списъците за убийства и затвор са наречени официално „окончател
ни“, макар всички, участващи в попълването им, да знаят, че заплануваните
бройки ще бъдат надхвърлени. Няма офицер от НКВД, който да иска да го
заподозрат в липса на въодушевление в борбата срещу контрареволюцион-
ните елементи, особено като се има предвид мотото на Ежов: „По-добре по
вече, отколкото недостатъчно“. В антикулашките акции ще бъдат разстре
ляни не 79 950 души, а пет пъти повече. Към края на 1938 г. в изпълнение на
Заповед 00447 НКВД е екзекутирал 386 798 съветски граждани.52
Заповед 00447 трябва да се изпълнява от същата институция, която
развихря терора в съветската провинция в началото на 30-те години - три
членните комисии, или тройките. Съставени от районния шеф на НКВД,
районния партиен ръководител и районния прокурор, тройките получават
задачата да превърнат квотите в брой екзекутирани, а бройките - в трупо
ве. Първоначалната квота за Съветския съюз е разделена между 64 райо
на, за всеки от които отговаря съответната тройка. На практика тройките
се командват от представителя на НКВД, който обикновено председател
ства заседанията. На прокурорите е заповядано да пренебрегват правните
процедури. Партийните шефове имат други отговорности - те не са спе
циалисти по въпросите на сигурността и се боят, че сами могат да станат
обект на преследване. Шефовете на НКВД са в стихията си.53
Изпълнението на Заповед 00447 започва с опразването на картотеките.
Доколкото „кулак“ е категория, създадена от държавата, НКВД разполага
94
с материали, свързани с кулаците. Престъпниците - втората група, спо

мената в заповедта, са по дефиниция хора, които са се сблъсквали със съ
дебната система. На практика другите „антисъветски елементи“, назовани
в заповедта, са просто хора, за които в местното подразделение на НКВД
има досиета. Местните представители на НКВД, подпомагани от полици
ята, правят разследвания по „оперативни сектори“ във всяка от шейсет и
четирите зони. „Оперативна група“ прави списък на хората, които трябва
да бъдат разпитани. Включените в списъка се арестуват, принуждават се
да правят признания и се насърчават да уличават и други.54
Признанията са измъквани чрез мъчение. НКВД и другите полицейски
органи прилагат „конвейерен метод“, което означава непрекъснат дено
нощен разпит. Този метод се допълва с друг, „стоене прав“, при който за
подозрените са принуждавани да стоят в редица близо до стена и са бити,
ако се докоснат до нея или заспят. Понеже сроковете за изпълнение на
квотата ги притискат, офицерите често бият арестантите, докато признаят.
Сталин дава разрешение за това на 21.07.1937 г. В Съветска Белорусия
офицерите, които водят разпитите, държат арестуваните с краката наго
ре и с глави, потопени в клозета, и ги бият, ако се опитат да се изправят.
Някои следователи носят със себе си предварително написани признания
и просто попълват личните данни на арестувания, а някои от параграфите
променят на място, на ръка. Други просто принуждават арестуваните да
подписват празни листове, а по-късно си ги попълват на спокойствие. Ето
това е начинът, по който съветските органи „демаскират врага“.55
Бройките се спускат от центъра, но убийствата се извършват на мест
на почва. Тройките, изпълняващи Заповед 00447, отговарят за изпълне
нието на присъдите над затворниците без необходимост от одобрение от
Москва и без възможност за обжалване. Членовете на тройката се сре
щат нощем със следователите. За всеки отделен случай изслушват кратък
доклад и предложената присъда - смърт или ГУЛАГ (само незначителен
брой от арестуваните избягват присъда). Тройките почти винаги приемат
предложението. Понякога разглеждат наведнъж стотици случаи, по 60 или
повече на час; животът или смъртта на отделния човек се решава за мину
та или по-малко от минута. В една-единствена нощ ленинградската тройка
например осъжда на смърт 658 затворници от концентрационния лагер в
Соловки.56
Терорът в ГУЛАГ господства по същия начин, както навсякъде дру
гаде. Трудно се проумява как лагерниците в един концентрационен лагер
биха могли да застрашават съветската държава. Но както за останалите
райони на СССР, и за ГУЛАГ се определя смъртна квота, която трябва да
бъде изпълнена и преизпълнена. Колкото са опасни хората, определяни
като кулаци, толкова са опасни и хората, затворени в ГУЛАГ като кула
ци - такава е логиката. Първоначално за лагерите на ГУЛАГ се определя
квота от 10 000 екзекуции. В крайна сметка са разстреляни 30 178. Една
от най-ожесточените кампании е проведена в Омск, град в Югозападен
Сибир, в чиито околности са се заселили огромен брой от депортираните
95
в периода на колективизацията. Там шефът на НКВД е изискал допълни

телна квота от 8000 екзекуции още на 1.08.1937 г., преди да влезе в сила
Заповед 00447. Има случай, в който неговите хора осъждат 1301 души в
една-единствена нощ.57
Операцията срещу кулаците се извършва тайно. Никой, включително
осъдените, не знаят какви са присъдите. Осъдените просто са отвеждани в
някой от затворите или направо на мястото на екзекуцията. Инструменти
те на екзекуцията са изграждани или подбирани дискретно. Убийствата се
извършват нощем и без свидетели. Те стават в звукоизолирани подземни
килии, в големи сгради, в които има гаражи, така че шумът да погълне
изстрелите, или в горите. Палачите са офицери от НКВД, които обикнове
но убиват с нагани. Двама мъже държат затворника за ръцете, а палачът
изстрелва един изстрел отзад, целейки се в тила, последвано от „контро
лен изстрел“ в слепоочието. „След екзекуцията - гласи една поредица от
инструкции - телата трябва да се хвърлят в изкопана предварително яма,
след това да се изгорят внимателно и ямата да се замаскира.“ Идва зимата
на 1937 г. и почвата замръзва. Започват да взривяват пръстта, за да за
равят убитите. Всеки участник в операциите полага клетва за мълчание.
Пряко са въвлечени много малък брой хора. Групата, разстреляла 20 761
души в Бутово, в околностите на Москва, през 1937 и 1938 г., се състои
само от 12 мъже от московския НКВД.58
В операцията срещу кулаците от началото до края се използва ог
нестрелно оръжие. Ежов докладва на Сталин с неприкрита гордост, че
до 7.09.1937 г. са разстреляни 35 454 души. През цялата 1937 г. обаче
броят на осъдените и изпратени в ГУЛАГ надхвърля броя на осъдените
на смърт. С течение на времето новите квоти налагат повече екзекути
рани, по-малко заточени. Накрая броят на убитите в операцията срещу
кулаците почти се изравнява с броя на изпратените в ГУЛАГ (съответно
378 326 и 389 070). Общият превес на екзекуциите над заточените се дик
тува от практически съображения - по-лесно е да убиваш, отколкото да
депортираш, лагерите бързо се препълват, пък и не знаят за какво да из
ползват депортираните. Едно разследване в Ленинград дава като резултат
разстрела - а не депортирането - на 35 глухи. В Съветска Украйна шефът
на НКВД Израил Леплевски нарежда на подчинените си да застрелват въз
растните, вместо да ги изпращат на заточение. В такива случаи съветските
граждани са разстрелвани просто заради това, което са.59
Съветска Украйна, където по време на колективизацията „кулашката
съпротива“ е особено голяма, става и главен център на убийствата. Леп
левски разширява обсега на Заповед 00447 така, че да включва всички,
заподозрени в украински национализъм, които от времето на гладомора
са третирани като заплаха за териториалната цялост на Съветския съюз.
Най-малко 40 530 души са арестувани в Съветска Украйна по обвинение
в национализъм. Украинци са арестувани по подозрение, че са поискали
храна от Германия през 1933 г. Когато вече два пъти увеличаваната квота
за Съветска Украйна е изпълнена през декември 1937 г., Леплевски иска
96
още. През февруари 1938 г. Ежов увеличава смъртната квота е още 23 650
души. Общо през 1937 и 1938 г. хората на НКВД разстрелват в Операция
„Кулак“ 70 868 жители на Съветска Украйна. Особено висок е делът на
разстрелите спрямо останалите присъди в Съветска Украйна през 1938 г.
Между януари и август са разстреляни близо 35 563 души. Само 830 са
изпратени в лагер. Тройката, отговорна за област Сталино например, за
седава седем пъти от юли до септември 1938 г. и осъжда на смърт всич
ките 1102 обвинени. Тройката във Ворошиловград осъжда на смърт 1226
души, чиито случаи са разглеждани през септември 1938 г.60
Тези огромни числа бележат редовни масови екзекуции, извършвани
край огромни и многобройни смъртни ями. В промишлените градове на
Съветска Украйна работниците от действителен или въображаем кулашки
произход са осъждани на смърт по обвинения в саботаж и са убивани още
същия ден. Във Виница осъдените на смърт са връзвани със запушена
уста и закарвани до някоя автомивка. Там ги чака камион, чийто мотор
реве, за да заглушава изстрелите. След това труповете са натоварвани на
камиона и закарвани някъде в града - в овощна градина, парк или гроби
ще. Преди да приключат с работата си, хората на НКВД са изкопали във и
около Виница не по-малко от 87 масови гроба.61
Подобно на показните процеси Операция „Кулак“ позволява на Ста
лин да изживее отново времената от края на 20-те и началото на 30-те
години, периоди на истинска политическа уязвимост, но този път - с пред
сказуем изход. Бившите политически противници, противопоставяли по
литическия дебат на колективизацията, вече са физически елиминирани.
Същото се отнася и за кулаците, които в момента символизират масовата
съпротива срещу колективизацията. Точно както убийствата сред партий
ния елит утвърждават Сталин като приемник на Ленин, така и убийствата
на кулаците утвърждават тълкуването на Лениновата политика. Ако ко
лективизацията е довела до масов глад, вината е била само на гладува
щите и на чуждите разузнавателни агенции, които по някакъв начин са
режисирали нещата. Ако колективизацията е породила недоволство сред
населението, това е също по негова собствена и на предполагаемите чуж
дестранни спонсори вина. Именно защото самата Сталинова политика е
катастрофална от самото начало, защитата й налага подобна изкривена
логика и масова смърт. А веднъж взети, тези мерки може да бъдат пред
ставени като присъда на историята.62
Представяйки собствената си политика като неизбежна, Сталин се от
клонява (без да го признава) от марксистката теория, която позволява на
ръководителите да водят дискусии, и претендира, че може да предвижда
бъдещето. Доколкото марксизмът е наука за историята, естествената му
област е икономиката, а предметът на изучаване - обществените класи.
Дори в най-стриктните ленинистки тълкувания на марксизма хората се
противят на революцията поради класовия си произход. При сталинизма
обаче нещо се променя - тревогите около сигурността на държавата навли
зат в марксистката фразеология и я променят безвъзвратно. Обвиняемите
97
в показните процеси предавали Съветския съюз на чуждите сили. Според

обвиненията те водели класова борба единствено в най-непрекия и обтека
ем смисъл и подпомагали империалистическите държави, в чието обкръ
жение се намира родината на социализма.
Макар действията срещу кулаците на пръв поглед да са проява на кла
сов терор, убийствата, както в Съветска Украйна, често са насочени сре
щу „националистите“. Тук Сталин също въвежда нещо ново. В Ленино
вата адаптация на марксизма от националностите се очаква да прегърнат
съветския проект, тъй като общественият им напредък съвпада с изграж
дането на съветската държава. Селският въпрос отначално е свързан с на
ционалния въпрос по един положителен начин - хората, които от селяни се
превръщат в работническа, чиновническа или професионална класа, биха
се осъзнали национално като лоялни съветски граждани. При Сталин оба
че селският въпрос се обвързва с националния в отрицателен план. Създа
ването на украинско национално съзнание у украинските селяни е опасно.
Другите, по-малки национални малцинства са още по-заплашителни. По-
вечето от жертвите на Заповед 00447 в Съветска Украйна са украинци,
поляците са непропорционално много. Тук връзката между класа и нация
личи най-ясно. Служителите в НКВД я изразяват чрез формулирана от
самите тях оперативна дефиниция: „Веднъж поляк, винаги кулак“.63
н=* *
Нацисткият терор между 1936 и 1938 г. се развива по подобен начин,
като по-скоро наказва членовете на определени социални групи за това,
което са, отколкото отделни хора за онова, което евентуално биха извър
шили. За нацистите най-важната категория са „асоциалните елементи“ -
групи, смятани за противници на нацисткия светоглед (някои са наистина
такива). Към тези групи принадлежат хомосекуалистите, скитниците, хо
рата, смятани за алкохолици или наркомани, и онези, които не желаят да
работят. Към тях се отнасят и Свидетелите на Йехова, които отхвърлят
постановките на нацисткия светоглед с доводи, много по-логични от тези
на повечето германски християни. Нацистките власти смятат такива хора
за германци по раса, но силно покварени, поради което трябва да бъдат
превъзпитани чрез затвор и наказания. Както съветският НКВД през 1937
и 1938 г., и германската полиция извършва организирани набези във всич
ки окръзи, опитвайки се да стигне бройките в квотите за конкретни групи
от населението. Полицаите също често преизпълняват плана, обладани от
ревност да докажат лоялността си и да направят впечатление на шефовете
си. Резултатът от арестите обаче е различен - те почти винаги завършват
със затвор и твърде рядко - с екзекуция.64
Нацистките репресии над нарочените обществени групи налагат създа
ването на мрежата от концентрационни лагери в Германия. Освен лагери
те в Дахау и Лихтенберг и двата, открити през 1933 г., са създадени Зак-
сенхаузен (1936), Бухенвалд (1937) и Флосенберг (1938). В сравнение с
лагерите на ГУЛАГ тези пет лагера са доста скромни. До като в съветските
98
концентрационни лагери и в местата за въдворяване в края на 1938 г. по

вече от 1 милион съветски граждани са осъдени на принудителен тежък
труд, броят на германските граждани в германските концентрационни ла
гери е около 20 000. Като се вземе предвид разликата в броя на население
то, в един и същ период съветската мрежа от концентрационни лагери е
горе-долу 25 пъти по-широка от германската.65
Терорът в Съветския съюз не само се разгръща успоредно, ио в далеч
по-широки мащаби и е несравнимо по-смъртоносен. Нищо в Хитлерова
Германия дори не напомня екзекутирането на близо 400 000 души за годи
на и половина, което става по силата на Заповед 00447 в Съветския съюз.
През 1937 и 1938 г. в нацистка Германия са осъдени на смърт 267 души -
несравнимо с 378 326 смъртни присъди, изпълнени само по време на Опе
рация „Кулак“ в Съветския съюз. Като се вземе предвид разликата в броя
на населението, възможността съветски гражданин да бъде екзекутиран в
антикулашка акция, е близо 700 пъти по-голяма от възможността герман
ски гражданин да бъде осъден на смърт в нацистка Германия за каквото и
да било престъпление.66
След чистката в ръководството и утвърждаването на господството си

във всички ключови институции през 1937 и 1938 г. и Сталин, и Хитлер
предприемат и обществено прочистване. Операция „Кулак“ не изчерпва
същността на Големия терор. Той може да бъде разглеждан или поне пред
ставян като класова война. Но Съветският съюз не убива само класови
врагове, убива и етнически „врагове“.
Към края на 30-те години Хитлеровият националсоциалистически ре
жим става известен със своята политика на расизъм и антисемитизъм. Но
първите кампании за разстрел на вътрешнонационалните врагове са пред
приети в Сталиновия Съветски съюз.
99
Трета гпава
НАЦИОНАЛЕН ТЕРОР
Представителите на националните малцинства „трябва да бъдат поста

вяни на колене и застрелвани като бесни кучета“. Това са думи не на есе-
совски офицер, а на ръководител на Комунистическата партия, изречени
в разгара на националните операции по време на Големия Терор на Ста
лин. През 1937 и 1938 г. четвърт милион съветски граждани са разстреляни
единствено заради етническата си принадлежност. От Петгодишния план
се очаква да тласне Съветския съюз към процъфтяващи социалистически
национални култури. Всъщност в края на 30-те години Съветският съюз е
страна на невиждано преследване по етнически признак. Докато Народният
фронт представя Съветския съюз като родина на толерантността, Сталин
нарежда масовото унищожение на няколко националности в страната. През
втората половина на 30-те години най-преследваното европейско национал
но малцинство не са близо четиристотин хилядите германски евреи (броят
им намалява поради емигрирането им), а близо шестстотин хилядите поляци
на съветска територия (броят им намалява поради екзекутирането им).1
Сталин е инициаторът на масовите убийства, извършвани в средите на
националните малцинства, а поляците дават най-много жертви. Полското
национално малцинство, също както кулаците, е определено да поеме ви
ната за провалите на колективизацията. Обосновката е измислена още по
време на глада от 1933 г. и е използвана по време на Големия терор през
1937 и 1938 г. През 1933 г. шефът на НКВД за Украйна Всеволод Балиц-
ки обяснява масовия глад като провокация, осъществена чрез шпионското
коварство на (по неговата формулировка) „Полската военна организация“.
Според Балицки тази организация е проникнала в украинския клон на Ко
мунистическата партия и подкрепя украинските и полските националисти,
които саботират работата и след това използват смъртта на гладуващите
украински селяни за антисъветска пропаганда. Организацията е обвинена и
за създаването на националистическата „Украинска военна организация“,
изпълняваща същата престъпна задача и еднакво отговорна за гладомора.2
Тази измислица е вдъхновена от историята. През 30-те години нито
в Съветска Украйна, нито където и да било другаде съществува „Полска
военна организация“. Такава е имало по времето на полско-болшевишка-
та война от 1919 - 1920 г. като разузнавателна част на полската армия.
Полската военна организация е овладяна от ЧК и е разтурена през 1921 г.
Балицки познава историята, тъй като по онова време е участвал в раз-
100
Трета глава: Н ационален т ерор
конспирирането и унищожаването на организацията. През 30-те години

полските шпиони не играят никаква политическа роля в Съветска Украй
на. Нямат такава дори през 1930 и 1931 г., когато Съветският съюз е из
вънредно уязвим и те имат възможност да прехвърлят агентите си през
границата. А след като през януари 1932 г. се подписва съветско-полският
пакт за ненападение, нямат и намерение да се намесват. След глада губят и
последната си надежда да разберат съветската система, камо ли да я про
менят. Полските шпиони са потресени от явлението масов глад и не могат
дори да формулират реакцията си. И именно защото през 1933 г. няма
никаква полска заплаха, Балицки успява да манипулира темата за полския
шпионаж. Това е типична проява на сталинизъм - да се позовеш на пред
полагаемите действия на несъществуваща „организация“.3
Според твърденията на Балицки, от лятото на 1933 г. „Полската военна
организация“ е изпратила нелегално в Съветския съюз безброй свои агенти,
които се преструват на комунисти, бягащи от преследване в родината си.
Всъщност в Полша комунизмът е маргинално движение, обявен е за не
законен и полските комунисти виждат в Съветския съюз естественото си
убежище. Макар че полското военно разузнаване несъмнено се е опитвало
да привлича полски комунисти, повечето от лявоориентираните елементи
пристигат в Съветския съюз като политически имигранти. Арестите на пол
ските политически имигранти в Съветския съюз започват през юли 1933 г.
Полският комунист, драматургът Витолд Вандурски, е хвърлен в затвора
през август 1933 г. и е принуден насилствено да признае, че е член на „Пол
ската военна организация“. Връзката между полския комунизъм и полския
шпионаж, документирана в протоколите от разпитите, е използвана като до
вод за арестуването и на други полски комунисти в Съветския съюз. Преди
да се самоубие в московски затвор през 1933 г., полският комунист Иежи
Сочацки написва с кръвта си „Верен съм на партията докрай“.4
„Полската военна организация“ се превръща в основание поляците да
бъдат обвинени за провалите в съветската политика. След подписването
на германско-полската Декларация за ненападение през януари 1934 г. по
ляците са обвинявани не само за глада, но и за влошаването на съветските
международни позиции. През същия месец Балицки обвинява „Полската
военна организация“ за украинския национализъм. През март 1934 г. в
Съветска Украйна са арестувани близо 10 800 съветски граждани с полска
или германска националност. През 1935 г., когато дейността на НКВД на
малява като цяло в Съветския съюз, в Съветска Украйна тя се увеличава,
като се съсредоточава основно върху поляците. През февруари и март
1935 г. близо 41 650 поляци, германци и кулаци са преместени от Западна
в Източна Украйна. Между юни и септември 1936 г. 69 283 души, пове
чето от които поляци, са депортирани от Украйна в Казахстан. Полските
дипломати са объркани от този развой на събитията. В политиката си Пол
ша се опитва да се държи на еднакво разстояние от Съветския съюз и от
нацистка Германия - има споразумения за ненападение и с двете държави,
но не сключва съюз нито с едната, нито с другата.5
101
В Съветския съюз „Полската военна организация“, сътворена от нищо

то по време на глада от 1933 г., продължава да битува като бюрократична
измислица. По-късно е пригодена като оправдание за националния терор,
упражняван срещу поляците в целия Съветски съюз. Първият знак подава
Сталин, когато през декември 1934 г. нарежда полякът Йежи Сосновски да
бъде отстранен от НКВД. Сосновски, който навремето е бил член на „Пол
ската военна организация“, е привлечен от ЧК и вече повече от десетиле
тие работи успешно за съветските власти. Тъй като съветската държавна
полиция е създадена от полски комунист - Феликс Дзержински, много от
нейните изтъкнати офицери са поляци, често привличани именно в ранния
период от съществуването й. Изглежда, Ежов, шефът на НКВД, се е чувст
вал застрашен от полските офицери ветерани, самото присъствие на поляци
в полицията го е дразнело. Склонен да вярва в сложни заговори, организи
рани от чужди разузнавателни служби, той отрежда водещата роля в тях на
Полша, защото според него поляците „знаят всичко“. Може би разпитите
на Сосновски, арестуван през декември 1936 г., са подсетили Ежов за няко
гашното съществуване на „Полската военна организация“.6
Ежов следва антиполската кампания на Балицки в Съветска Украйна и
я преосмисля. Когато през 1936 г. в Москва започват показните процеси,
Ежов подготвя клопка на своя подчинен Балицки. Докато в Москва изтък
нати комунисти правят самопризнания, Балицки докладва от Киев, че в Съ
ветска Украйна е възстановена „Полската военна организация“. Несъмнено
той просто търси внимание и изгода за себе си и местния апарат в тези
времена на паническа тревога за сигурността на страната. Но именно в този
момент Ежов прави обрат, който сигурно е изненадал Балицки, и обявява,
че „Полската военна организация“ представлява по-голяма опасност, от-
колкото е преценил Балицки. Затова с въпроса трябва да се занимава не
областното управление на НКВД в Киев, а централата на НКВД в Москва.
Балицки, който измисля заговора на „Полската военна организация“, губи
контрол над събитията. Скоро след това е изтръгнато признание от полския
комунист Томаш Донбал, според което „Полската военна организация“ ра
боти под негово ръководство на територията на целия Съветски съюз.7
Благодарение на Ежов „Полската военна организация“ се превръща в
заплаха за целия Съветския съюз. На 16.01.1937 г. Ежов представя пред
Сталин теорията си за съществуването на значителен полски заговор, а
след това, с одобрението на Сталин, го съобщава на пленум на Централ
ния комитет. През март Ежов прочиства НКВД от полски офицери. Макар
по националност да не е поляк, а украинец, Балицки се озовава в много
неприятно положение. Ако „Полската военна организация“ е била толкова
значително явление, пита Ежов, защо Балицки не е бил по-бдителен? По
този начин Балицки, извикал за живот духа на „Полската военна организа
ция“, става жертва на собствената си измислица. През май предава поста
си в Украйна на своя бивш заместник Израил Леплевски - офицера от
НКВД, който провежда Операция „Кулак“ в Съветска Украйна. На 7 юли
Балицки е арестуван по обвинения в шпионаж в полза на Полша; месец
102
по-късно името му е свалено от стадиона, на който „Динамо Киев“ играе

футболните си мачове, и е заменено с името на Ежов. Екзекутират го през
ноември същата година.8
Към юни 1937 г., когато извежда на сцената въображаемата „Централа
на централите“ като основание за Операция „Кулак“ и за продължаващи
те показни процеси, Ежов обявява, че съществува и заплаха от страна на
също така недействителната „Полска военна организация“. Внушава, че
двете заплахи са свързани. Подобно на Операция „Кулак“ и антиполските
действия позволяват да се пренапише изцяло съветската история, така че
отговорността за всички проблеми в следваните политики да падне върху
враговете и те да бъдат назовани. Според Ежов „Полската военна органи
зация“ е действала в Съветския съюз от самото начало и е проникнала не
само в Комунистическата партия, но и в редовете на Червената армия и на
НКВД. Действала е незабелязано именно защото е играла толкова важна
роля, и има на най-високи места свои агенти, които са в състояние да
прикрият и себе си, и дейността си.9
На 11.08.1937 г. Ежов издава Заповед 00485, с която възлага на ор
ганите на НКВД да извършат „тотална ликвидация на шпионските мрежи
на „Полската военна организация“. Макар издадена почти веднага след
началото на Операция „Кулак“, Заповед 00485 забележимо радикализира
терористичните действия. За разлика от Заповед 00447, чийто прицел са
враговете, определяни по класов признак, Заповед 00485 поставя в катего
рията „държавен враг“ цяла национална група. Вярно е, че Заповед 00447
включва и престъпниците и се прилага и към националистите и други по
литически противници. Но поне създава някаква мъглява идея за класов
подход. Кулаците като група може да бъдат характеризирани с марксист
ката терминология. Вражеският характер на националностите към съвет
ския проект е нещо различно. Той предполага отказ от основните поста
новки на социализма за братство между народите.10
В годините на Народния фронт съветското влияние в света зависи от

представата за толерантност. Претенциите на Москва за морално превъз
ходство над Европа, в която се надигат фашизмът и националсоциализмът,
и над американците от южните щати, където има расова дискриминация и
линчуване на чернокожи, се градят върху образа на мултикултурна държа
ва с положително развитие. В популярния съветски филм „Цирк“ (1936)
героинята е американска циркова актриса, която ражда чернокожо дете и
намира убежище от расизма в Съветския съюз.11
Интернационализмът не е лицемерие, поради което убийствата на ет
ническа основа разтърсват съветската система, В състава на НКВД има
служители от много националности и по един своеобразен начин той
въплъщава интернационализма. Когато през 1936 г. започват показните
процеси, на най-високите позиции в НКВД са предимно представители
на национални малцинства, главно евреи. В личните документи на близо
40% от високопоставените офицери в НКВД е отбелязана тяхната еврей
103
ска принадлежност. Евреи са и повече от половината генерали от НКВД. В

създалата се атмосфера евреите имат по-голямо основание от останалите
да се противопоставят на политиката за унищожение на етническа основа.
Може би за да се противопостави на интернационалистическия инстинкт
(или на инстинкта за самосъхранение) на своите офицери, Ежов разпраща
специално циркулярно писмо, уверявайки ги, че тяхната задача е да на
казват заради шпионаж, а не заради етнически произход: „За фашистката
подбудителска, саботажна, пораженческа и терористична дейност на пол
ското разузнаване в СССР“. Е[а 30 страници той излага теорията, която
вече е споделил в Централния комитет и със Сталин - че „Полската военна
организация“ е свързана с други шпионски „централи“ и е проникнала във
всяка ключова съветска институция.12
Макар да е била достатъчна за Ежов и Сталин, идеята за полското про
никване в съветските институции не би могла да служи като доказателствена
база за арестите на отделни личности. Просто няма нищо, което да доказва
мащабен полски заговор в Съветския съюз. Офицерите от НКВД не разпо
лагат с улики, които да ги водят. Дори при изключителна изобретателност
е трудно да се документират връзки между полската държава и събитията в
Съветския съюз. Двете най-добре обособени групи полски граждани - ди
пломатите и комунистите - очевидно не са способни на масови убийства.
Дейността на полското разузнаване в Съветския съюз отдавна вече не е в
апогея си и на НКВД е известно всичко, което трябва да се знае по отноше
ние на дейността на поляците в края на 20-те и началото на 30-те години. Ес
тествено, полските дипломати не са престанали да събират разузнавателни
сведения. Но те са защитени от дипломатическия си имунитет, малобройни
са и са наблюдавани непрекъснато. Към 1937 г. повечето от тях са наяс
но, че не трябва да контактуват със съветски граждани, защото застрашават
живота им - това е време, в което те самите са затрупвани от инструкции
как да се държат, ако бъдат арестувани. Ежов уверява Сталин, че полските
политически имигранти са главният източник „на шпиони и провокатори в
СССР“. Видните полски комунисти са отдавна в Съветския съюз, а някои от
тях са вече мъртви. Шейсет и девет от 100 членове на Централния комитет
на Полската комунистическа партия са екзекутирани в СССР. Повечето от
останалите са зад решетките в Полша, поради което не са екзекутирани. Пък
и такива бройки са прекалено малки.13
Точно защото полски заговор не съществува, служителите на НКВД
нямат особен избор, освен да преследват съветските поляци и други съвет
ски граждани, свързани с Полша, полската култура или католицизма. Както
може би е предвидено от самото начало, на практика действията се насоч
ват предимно срещу полския етнос. Писмото на Ежов дава разрешение да
се арестуват националистически елементи и членове на „Полската военна
организация“, които тепърва трябва да бъдат разкрити. Тези категории са
толкова смътни в съзнанието на служителите на НКВД, че те се чувстват в
правото си да ги прилагат спрямо почти всеки с полски произход или свър
зан по някакъв начин с Полша. Служителите на НКВД, които искат да пока
104
жат старание при изпълнението на операцията, формулират твърде неясно

обвиненията срещу отделни личности. Дотогавашните действия на Балицки
срещу поляците са набелязали заподозрени, достатъчни за няколко чистки,
но това не стига. Местните дейци на НКВД са длъжни да проявят инициати
ва не като ровят в картотеките, както при Операция „Кулак“, а като създадат
нови улики. Ето как един от московските дейци на НКВД разбира същност
та на заповедта - неговата част е длъжна „да изтреби поляците до крак“ и
служителите му търсят полски имена в телефонния указател.14
Съветски граждани са принуждавани да се саморазобличават като пол
ски агенти. Тъй като се налага групите и сценариите за евентуален полски
заговор да бъдат създавани от нищото, мъченията по време на разпитите
играят съществена роля. В допълнение към традиционния „конвейер“ и
принудителното стоене край стената прав съветските поляци са подложени
на вид колективно мъчение, наречено „конференция“. Щом съберат доста
тъчно голям брой заподозрени поляци на едно място, например в мазето на
някоя обществена сграда в град или село на Съветска Украйна или Бело
русия, определят полицай, който измъчва един от арестуваните пред очите
на останалите. Щом жертвата направи признание, останалите са подканяни
да си спестят мъченията, като също направят признания. Ако искат да из
бегнат болката и нараняванията, да се постараят да уличат не само себе си,
но и други хора. В такава ситуация всеки има мотив да направи признание
колкото е възможно по-бързо - очевидно е, че така и така всички ще бъдат
обвинени, поне незабавното самопризнание да спести мъченията. По такъв
начин се събират свидетелски показания, които уличават цели групи.15
В тези случаи правните процедури се различават донякъде от онези за
Операция „Кулак“, но също се съблюдават през пръсти. В полската опера
ция следователят съчинява кратък доклад за всеки от затворниците, опис
вайки предполагаемото престъпление - обикновено саботаж, тероризъм
или шпионаж, - и предлага една от двете присъди - смърт или ГУЛАГ. На
всеки 10 дена той предава докладите си на регионалния шеф на НКВД и
на прокурора. За разлика от „тройките“ в Операция „Кулак“ тази комисия
от двама души („двойка“) няма право сама да издава присъди, а трябва да
поиска одобрението на по-висшата власт. „Двойките“ събират доклади
те в отделна папка, отбелязват каква присъда искат за всеки от случаите
и изпращат папката в Москва. По принцип там случаите се разглеждат
от централната „двойка“ - Ежов, комисарят за държавната сигурност, и
Андрей Вишински, държавният прокурор. След като отделните досиета
бъдат разгледани набързо от подчинените им, Ежов и Вишински просто
ги парафират, което понякога означава одобряване на 2000 смъртни при
съди на ден. Този „метод на папките“ създава впечатлението, че случаите
са разглеждани официално от най-високопоставените съветски органи. В
действителност съдбата на всяка жертва се решава от следователя, след
което се потвърждава повече или по-малко автоматично.16
Причина за смъртна присъда може да стане просто биографията на
отделния човек. Връзки с полската култура, с католическата вяра се при
105
емат като свидетелство за участие в международен шпионаж. Хората са

осъждани за дреболии - 10 години заточение в ГУЛАГ за притежание на
молитвена броеница, смъртна присъда за недостатъчно производство на
захар. Подробности от всекидневието са достатъчни, за да предизвикат:
доклад - досие - подпис - присъда - изстрел - труп. Двайсет дена по-
късно - два цикъла от събрани папки - Ежов докладва на Сталин, че в
полската операция са извършени 23 216 ареста. Сталин е възхитен: „Мно
го добре! Продължавайте да ринете и да изхвърляте това полско гюбре.
Ликвидирайте го в интерес на Съветския съюз“.17
В ранните етапи на полската операция много от арестите се извършват
в Ленинград, където НКВД има многобройни служители и където живеят
хиляди поляци, заселили се там още от времето на Руската империя.
Първите арести напълно променят живота на Янина Юревич, млада
полякиня, жителка на Ленинград. Най-малката от три сестри, тя е силно
привързана към най-голямата си сестра Мария. Мария се влюбва в младеж
на име Станислав Вигановски. Тримата често правят излети, като малка
та Янина е гаранцията, че двойката спазва приличие. Мария и Станислав
се оженват през 1936 г. и живеят щастлив семеен живот. Когато аресту
ват Мария през 1937 г., съпругът й сякаш знае какво означава това. „Ще
се срещнем отново под земята“ - казва той. Отива в полицията да иска
сведения и е арестуван. През септември служители на НКВД пристигат в
семейното жилище на Юревич, конфискуват всички полски книги и арес
туват и другата сестра на Янина, Елжбета. Елжбета, Мария и Станислав
са разстреляни и погребани безименни в общ гроб. Когато пита полицията
за тях, майката на Янина получава типичния за случая отговор - дъщерите
й и зет й са изпратени на „десетгодишно заточение без право на кореспон
денция“. Тъй като това е другата възможна присъда, хората вярват и се
надяват. Мнозина се надяват в продължение на десетилетия.18
Хора като семейство Юревич, несвързани с какъвто и да било шпи
онаж от полска страна, са „гюбрето“ за Сталин. Семейството на Йежи
Маковски, млад студент от Ленинград, изстрадва същата съдба. Той и
брат му са изпълнени с амбиция, мечтаят да изградят кариера в Съветския
съюз и да изпълнят желанието на покойния си баща да имат професия.
Йежи, най-младият от братята, иска да стане корабостроител. Всеки ден
учи заедно с по-големия си брат Станислав. Една сутрин ги събуждат три
ма мъже от НКВД, дошли да арестуват Станислав. Макар че се опитва да
успокои братчето си, Станислав е толкова уплашен, че не успява да завър
же връзките на обувките си. Това е последният път, в който Йежи вижда
брат си. Два дни по-късно другият им брат, Владислав, също е арестуван.
Станислав и Владислав Маковски са екзекутирани - двама от 6597-те съ
ветски граждани, разстреляни в Ленинградска област по време на полска
та операция. На майка им се предлага дежурната лъжа - синовете й са
изпратени в ГУЛАГ без право на кореспонденция. Третият брат, Еугени-
уш, който мечтае да стане певец, се хваща на работа във фабрика, за да
издържа семейството. Заразява се с туберкулоза и умира.19
106
Руската поетеса Анна Ахматова, която по онова време живее в Ле

нинград, също дава жертва по време на Големия терор, когато синът й е
изпратен в ГУЛАГ. Тя си припомня как „невинната Русия“ се гърчи „под
кървавия ботуш на палача, под колелата на черните камионетки“. Невин
на Русия е многонационална държава, Ленинград е космополитен град и
именно там националните малцинства са изложени на най-голям риск. В
Ленинград през 1937 и 1938 г. е 34 пъти по-вероятно арестуваните граж
дани да са поляци, отколкото от други националности. Веднъж аресту
ван, полякът от Ленинград обикновено е разстрелван - 89% от осъдените
в полската операция в този град са екзекутирани, най-често 10 дни след
ареста. Това положение е незначително по-тежко от положението на по
ляците в други райони - средно за целия Съветски съюз са екзекутирани
78% от арестуваните в полската операция. Останалите, естествено, не са
освободени, повечето лежат в лагерите на ГУЛАГ от 8 до 10 години.20
По онова време ленинградчани - включително поляците - не подози
рат истинските размери на чистките. Боят се единствено от почукване
то на вратата рано сутрин и от появата на затворническата камионетка.
Всички я наричат „черната камионетка“ или „душегубката“, а за поляците
е „черният гарван“ - по вика на Гарвана на Едгар Алън По „Нивга веч!“.
Както си спомня един поляк, всяка вечер хората си лягат, без да знаят дали
ще ги събуди слънцето, или черният гарван. Индустриализацията и ко
лективизацията са разпръснали поляците из цялата огромна страна. Сега
те изчезват направо от фабриките, от казармата, от дома си. Ето един от
хилядите примери - в скромна дървена къщичка в град Кунцево, западно
предградие на Москва, живеят няколко занаятчии, между които - механик
и металург, поляци. Тези двама мъже са арестувани на 18.01.1938 г. и са
разстреляни. Евгения Бабушкина, третата жертва на полската операция в
Кунцево, дори не е полякиня. Тя е обещаваща млада специалистка по орга
нична химия и по всичко личи - лоялна към властта. Но навремето майка й
е била перачка на полски дипломати - и Евгения е разстреляна.21
Повечето от поляците в Съветския съюз живеят не в големите градове
като Ленинград или Кунцево, а в западните части на Съветска Белорусия
и Съветска Украйна, земи, населявани от поляци в продължение на сто
летия. През XVII и XVIII век тези райони са част от старата полско-ли
товска общност. През XIX век, когато техните територии стават западни
райони на Руската империя, поляците загубват положението си и в пове
чето случаи са асимилирани от окръжаващото ги украинско и белоруско
население. Понякога обаче асимилацията поема в противоположна посока
и населението в Белорусия и Украйна, което смята полския език за език
на цивилизацията, започва да се представя за полско. Първоначално съ
ветската политика от 20-те години допуска съществуването на училища, в
които се преподава на полски. Но по времето на Големия терор съветската
политика отново отделя тази група хора, но в отрицателен смисъл, като ги
осъжда на смърт или на принудителен труд в ГУЛАГ. Както и при пре
следването на евреите, предприето в нацистка Германия по същото време.
107
преследването на етническа основа невинаги означава, че преследваният

отъждествява себе си с въпросната група.22
В Съветска Белорусия Големият терор съвпада с масовата чистка сред
партийното ръководство в Минск, ръководена от началника на НКВД там
Борис Берман. Той обвинява местните белоруски комунисти, че наруша
ват съветската политика от 20-те години, насърчаваща образованието и
прогреса на неруските националности, и по този начин подхранват бело
руския национализъм. Макар по-късно, отколкото в Украйна, и тук НКВД
представя „Полската военна организация“ като подбудител и организатор
на измислената липса на лоялност сред белорусите. Съветските граждани
в Белорусия са обвинени, че са „белоруски национални фашисти“, „пол
ски шпиони“ или и двете. Понеже територията на Белорусия, както и укра
инската, е разделена между Съветския съюз и Полша, подобни доводи са
много удобни. Интересът към белоруската или украинската култура сам
по себе си означава интерес към културните събития от другата страна на
държавната граница. Масовите убийства в Съветска Белорусия включват
умишленото унищожаване на образованите представители на белоруска
та национална култура. Както по-късно се изразява един от колегите на
Берман, той смазва „цвета на белоруската интелигенция“. Убити са 218
от известните в страната писатели. Берман внушава на подчинените си, че
кариерата им зависи от това колко бързо ще изпълнят Заповед 00485 - „за
оценката на всеки ръководител главна роля играят бързината и качеството
на работата му в разобличаване и арестуване на полските шпиони“.23
При убийствата Берман и хората му използват като лобно място една
от най-обширните територии в Съветския съюз. Те извършват екзекуции
те в Куропатския лес, на 20 км северно от Минск. Гората е известна с бе
лите си цветя, „курослепи“ - на литературен белоруски език, „куропати“
на местния диалект. „Черните гарвани“ газят белите цветчета денонощ
но. Те са толкова много, че са утъпкали пространство, широко колкото
път, който местните наричат „Пътят на смъртта“. В гората са изсечени 15
хектара борови насаждения и са изкопани стотици ровове. След като ги
вкарат през портите, осъдените са съпровождани от двама мъже до ръба
на някой от рововете. Разстрелват ги в гръб и ги блъскат в рова. Когато пат
роните не достигат, служителите от НКВД карат смъртниците да седнат
така, че главите им да са една до друга в редица и един-единствен куршум
да пробие няколко слепоочия едновременно. След това нареждат трупове
те един върху друг и ги зариват с пясък.24
От 19 931 души, арестувани в Белоруската република в рамките на
полската операция, 17 772 са осъдени на смърт. Някои от тях са белоруси,
други са евреи. Повечето обаче са поляци, арестувани в Белорусия при
Операция „Кулак“ и в другите чистки. Поради екзекуциите и смъртните
присъди по време на Големия терор числеността на поляците в Съветска
Белорусия намалява с повече от 60 000.25
Полската операция е най-мащабна в Съветска Украйна, където живеят
близо 70% от 600 000 поляци в Съветския съюз. В тази операция на терито
10 8
рията на Съветска Украйна са арестувани 55 928 души, от които 47 327 са

разстреляни. През 1937 и 1938 г. вероятността поляк да бъде арестуван, е
12 пъти по-голяма, отколкото да бъде задържан представител на неполското
население в Съветска Украйна. Именно там гладът ражда мита за „Полска
та военна организация“, там Балицки преследва поляците в продължение
на години, там неговият заместник Израил Леплевски се старае да докаже
бдителността си, след като бившият му шеф е свален от сцената. Самият
Леплевски извлича малка полза - през април 1938 г. арестуват и него и го
екзекутират, преди полската операция в Украйна да е приключила. Негови
ят приемник А. И. Успенски проявява достатъчно съобразителност да из
чезне през септември 1938 г., но в крайна сметка е открит и екзекутиран.26
Един от заместниците на Леплевски, Лев Рейхман, създава няколко
категории арести, които може да се извършват сред многобройното пол
ско население в Съветска Украйна. Интересен факт е, че една от групите
заподозрени е на съветските полицейски агенти, работещи сред поляците
в Съветския съюз. Това съживява дилемата за бдителността на Балицки,
Леплевски и изобщо на дейците на НКВД. Щом се „установява“, че „Пол
ската военна организация“ е била и е сила, действаща на територията на
Съветска Украйна и могъщ фактор в целия Съветски съюз, НКВД има
право да твърди, че на по-ранен етап полицаите и доносниците не са пока
зали достатъчно бдителност. Повечето от тези агенти са съветски поляци,
но някои са украинци, евреи или руснаци.27
Ядвига Можинска пада в тази примка. Полска журналистка, работеща
за вестник, издаван на полски език, тя донася на полицията за своите коле
ги. Но колегите й са арестувани и обвинени, че са полски шпиони, и това я
поставя в абсурдно положение. Тя е обвинена, че не е уведомила властите
за това, че цялата полска общност е гнездо на чужди агенти. Чеслава Ан-
гелчук, служителка на НКВД от полско-еврейски произход, която донася
за учителите по полски език, има подобна съдба. В момента, в който пол
ската операция се разгръща и учителите са арестувани, тя също е обвине
на, че дотогава не е проявила достатъчно прилежание в изпълнението на
задачата си. Двете жени са екзекутирани и погребани в Биквиня, огромно
масово гробище североизточно от Киев. По време на Големия терор поне
10 000 съветски граждани са екзекутирани на това място.28
В украинската провинция полската операция се вихри още по-стихий-
но и жестоко, отколкото в Киев и в градовете. „Черният гарван“ прелита
ше - спомнят си оцелелите - от град на град, от село на село“, потапяйки
в скръб поляците. НКВД изпраща екипите си по градовете с надеждата да
приключат с арестите и екзекуциите на поляците за няколко седмици, дори
за няколко дни. В Жмеринка, важен железопътен възел, хората на НКВД
се появяват през март 1938 г., арестуват стотици поляци и ги подлагат
на мъчения, за да изтръгнат признания. В Полон ,двойката“ - шефът на
НКВД и прокурорът - се разполагат в осквернената католическа черква.
Поляците от Полон и околните села са арестувани и затворени в черков
ното приземие. Там са убити 168 души.29
109
1
К Ъ РВА ВИ ПОЛЯ
В най-малките селища няма и следа от съблюдаване на правни формал

ности. Отряд на НКВД се появява внезапно с инструкции да арестува и ек
зекутира определен брой хора. Започва се от предположението, че цялото
село, фабрика или колхоз носи вина. През нощта мястото се обгражда и мъ
жете са измъчвани, докато не се постигнат желаните резултати. След това
отрядът извършва екзекуциите и си заминава. В повечето случаи жертвите
са убити много преди досиетата им да се съберат и разгледат в Москва. В
провинцията отрядите на НКВД са наказателни взводове. В Чернивка НКВД
изчаква 25 декември - Коледа за поляците католици, но не и за православни-
110
Трета глава: Н ационален терор
те украинци - и ар ест ув а всички, които са вл езл и в църквата. А р есту в а н и т е

просто изч езват, п о дум и т е на едн а м естн а ж ителка, „като камък във в о д а “ .30
А р ест у в а н и т е с а п оч ти винаги м ъ ж е и с е м е й с т в а т а им и зп а д а т в о т ч а я
ние. З е ф е р и н а К ош ев и ч в и ж да бащ а си за п о с л е д е н п ъ т, к о га то го а р е с т у
ват във ф абр и к ат а и го о т в еж д а т в П о л о н на р а зп и т. П о с л е д н и т е м у д у м и
към нея са: „С л уш ай м а м а !“ . Н о п о в е ч е т о майки с а н а п ъ л н о б е зп о м о щ н и .
В украин ската п р ов и н ц и я , както и в целия С ъ в ет ск и с ъ ю з , с ъ п р у г и т е като
в някакъв р и туал х о д я т в за т в о р а в сек и д е н , н о с е й к и х р а н а и б е л ь о . П о
лицаите им връ щ ат м р ъ с н о б ел ъ о. Т о е е д и н с т в е н о т о д о к а за т е л с т в о , ч е
съ п р узи те им с а о щ е ж и в и , и т е го п р и ем а т с р а д о с т . П о н я к о га н я кой м ъ ж
успява д а сл о ж и в б е л ь о т о б ел еж ч и ц а . Т ака ед и н за т в о р н и к п и ш е н а ж е н а
си: „С традам и съ м н ев и н е н “ . И д в а д е н , в к ой то б е л ь о т о е и зц а п а н о с кръв.
На следващ и я д е н б е л ь о ням а. Н ям а и с ъ п р у г .31
П р ез ок т ом в р и и н о е м в р и 1937 г., п р е д и л а ге р и т е и м е с т а т а за в ъ д в о
ряване д а с е п р еп ъ л н я т , с л е д р а зс т р е л а на с ъ п р у з и т е с ъ п р у г и т е с е и з с е л
ват в К а за х с т а н . П р е з т е зи с е д м и ц и о т Н К В Д ч е с т о о тв л и ч ат п о л я ч е т а на
възраст н а д 10 г о д и н и и ги д а в а т в си р оп и тал и щ а. П о т о з и н а ч и н е с и г у р
но, че ням а д а б ъ д а т в ъ зп и т а н и като поляци. О т д е к е м в р и 1937 г., к о г а т о в
лагерите н а Г У Л А Г н е о с т а в а м я сто , съ п р у г и т е н е с е и зс е л в а т , а с е и з о с т а
вят за е д н о с д е ц а т а си . Л у д в и к П и винск и е а р е с т у в а н в м о м е н т а , в к о й т о
съпругата м у р а ж д а с и н а им . Т о й н е м о ж е д а й к а ж е н а какво е о с ъ д е н , т ъ й
като н е м у п о зв о л я в а т д а я ви ди , пък и сам ият т о й н е з н а е п р и с ъ д а т а с и , а
я научава, к о г а т о в е ч е е въ в влака - 10 го д и н и д ъ р в о с е к а ч в С и б и р . Т о й е
м еж ду щ а ст л и в ц и т е, е д и н о т с р а в н и тел н о м а л к о т о п о л я ц и , а р е с т у в а н и , н о
оцелели. Е л е о н о р а П а ш к ев и ч г л ед а как а р е с т у в а т б а щ а й н а 19 . 12.1937 г.,
а на К о л е д а м ай к а й р а ж д а .32
П ол ск ат а о п ер а ц и я с е р а зг р ъ щ а н а й -я р о с т н о в С ъ в е т с к а У к р а й н а , в
зем ите, к ъ д е т о г л а д ъ т е у б и л м и л и о н и с а м о ня к ол к о г о д и н и п р е д и т о в а .
Някои п о л ск и с е м е й с т в а , за г у б и л и с в о и ч л е н о в е п о в р е м е н а т е р о р а в С ъ
ветска У к р а й н а , в е ч е с а б и л и у д а р е н и о т глада. П р е з 1933 г. п р е д о ч и т е н а
Х анна С о б о л е в с к а у м и р а т п ет и м а т а й бр атя и с е с т р и и б а щ а й. Н а й -м а л к о
то й б р а т ч е, Ю з е ф , е с а м о н а няколко год и н к и , к о г а т о , п р е д и г л а д ъ т д а го
покоси, о б и ч а д а казва: „ С е га щ е ж и в е е м !“ . П р е з 1938 г. „ ч ер н и я т га р в а н “
отнася е д и н с т в е н и я й о ц ел я л б р а т и с ъ п р у г а й. Е т о как с и с п о м н я тя т е р о р а
в п ол ск и те с е л а в У к р ай н а: „ д ец а т а пл ачат, ж е н и т е о с т а в а т “ .33
П р е з с е п т е м в р и 1938 г. п р о ц е д у р и т е в п о л с к а т а о п е р а ц и я за п о ч в а т д а
напомнят т е з и о т О п ер а ц и я „ К у л а к “ , т ъ й като х о р а т а на Н К В Д с а о в л а с
тени д а съ д я т , у б и в а т и д е п о р т и р а т б е з о ф и ц и а л е н н а д зо р . К о л к о т о и д а е
проста, с и с т е м а т а с д о с и е т а т а е ста н а л а п р е к а л е н о т р о м а в а . М а к а р ч е с е
четат в М о с к в а н а д в е-н а т р и , п а п к и те п р и ст и га т п о - б ъ р з о , о т к о л к о т о м о ж е
да б ъ д а т п р ег л ед а н и . К ъ м с е п т е м в р и 1938 г. о с т а в а т з а п р о у ч в а н е п о в е ч е
от 100 000 д о с и е т а . З а т о в а н а м е с т н о р а в н и щ е с е с ъ з д а в а т „ с п е ц и а л н и
тройки“ , к о и т о д а ч ет а т д о с и е т а т а н а м я с т о . Т е з и т р о й к и с а с ъ с т а в е н и о т
м ест ен п а р т и ен р ъ к о в о д и т е л , м е с т е н ш е ф н а Н К В Д и м е с т е н п р о к у р о р
- ч ест о с ъ щ и т е х о р а , к о и т о с а о с ъ щ е с т в я в а л и О п е р а ц и я „ К у л а к “ . З а д а ч а -
111
та им сега е да прегледат натрупалите се в техния окръг досиета и да се

произнесат върху всички случаи. Тъй като новите „тройки“ обикновено
са старите „двойки“ плюс местния член на Комунистическата партия, те
просто одобряват собствените си препоръки.34
Като разглеждат стотици случаи дневно и преравят натрупалите се до
сиета, за шест седмици специалните тройки осъждат на смърт около 72 000
души. В украинската провинция тройките вече действат както по време на
Операция „Кулак“ - съдят и убиват огромен брой хора набързо. В Жито-
мирски район, в най-западните територии на Съветска Украйна, до Полша,
една от тройките осъжда на смърт 100 души в един ден - 22.09.1938 г. Про
дължава с още 138 души на следващия ден и с 408 души на 28 септември.35
В известно отношение полската операция е най-кървавата глава на
Големия терор в Съветския съюз. Тя не е най-мащабната, но се нарежда
веднага след Операция „Кулак“. Процентът на екзекутираните арестувани
не е най-високият, но е твърде близък до него, мащабът на съпътстващите
наказателни действия е много по-малък.
От 143 810 души, арестувани по обвинение в шпионаж в полза на Полша,
са екзекутирани 111 091. Не всички, но повечето са поляци. По същия начин
са нарочени поляците по време на Операция „Кулак“, особено в Съветска
Украйна. Като се вземат предвид броят на убитите, процентът на смъртните
присъд и в съотношение с арестите и рисковете от арест, в периода на Големия
терор етническите поляци си изпащат много повече от която и да било дру
га национална група в Съветския съюз. Изчислено по консервативен метод,
излиза, че през 1937 и 1938 г. са екзекутирани около 85 000 поляци, което
означава, че една осма от всичките 681 692 убити по време на Големия терор
са поляци. Това е зашеметяващо висок процент, като се има предвид, че по
ляците съставляват незначително национално малцинство в Съветския съюз,
равняващо се на по-малко от 0,4% от общата численост на населението. Сле
дователно през годините на Големия терор съветските поляци са прицелна
жертва близо 40 пъти по-често, отколкото съветските граждани като цяло.36
Полската операция служи като модел за редица други действия срещу
националностите. Тези действия имат за прицел националности от диас-
пората, „вражески народности“ по новата Сталинова терминология, групи
с действителни или въображаеми връзки с чужда държава. В латвийската
операция 16 573 души са разстреляни, защото са заподозрени в шпионаж в
полза на Латвия. Други 7998 съветски граждани са разстреляни като естон
ски шпиони, 9078 - като финландски шпиони. Общо националните опера
ции, включително полската, водят до убийството на 247 157 души. Опера
циите са насочени срещу национални групи, които, взети заедно, предста
вляват само 1,6% от съветското население, но съставляват не по-малко от
36% от смъртните случаи по време на Големия терор. По този начин човек
от националните малцинства, взети на мушката, има 20 пъти по-голяма ве
роятност да стане жертва на Големия терор, отколкото средният съветски
гражданин. Освен това за арестуваните в националните акции вероятността
да бъдат убити, е много по-голяма - в полската операция заплахата от екзе
112
Трета глава: Национсмен терор
куция е 78%, а във всички национални операции, взети заедно, процентът е

74. Докато съветски гражданин, арестуван в Операция „Кулак“, има една
къв шанс да бъде осъден и на каторжен труд в ГУЛАГ, съветски граждани,
арестувани в национална акция, биват разстрелвани в три от всеки чети
ри случая. Това е по-скоро случайно съвпадение във времето, отколкото
признак за търсен летален изход - повечето от арестуваните в Операция
„Кулак“ вече са били арестувани в националните операции. Общо взето,
колкото по-късно в периода на Големия терор е арестуван един съветски
гражданин, толкова по-сериозна е вероятността той да бъде разстрелян, по
простата причина, че в лагерите на ГУЛАГ вече няма място.37
Макар Сталин, Ежов, Балицки, Леплевски, Берман и другите да свързват
полското малцинство със сигурността на съветската държава, убийствата
на поляци с нищо не подобряват международното положение на Съветския
съюз. По време на Големия терор броят на хората, арестувани като полски
шпиони, е по-голям от броя на арестуваните като германски и японски
шпиони, взети заедно, но съвсем малко от тях наистина шпионират в полза
на Полша - а е твърде възможно шпиони изобщо да не е имало. През 1937
и 1938 г. Варшава много внимава да се държи на еднакво отстояние от
нацистка Германия и от Съветския съюз. Полша не прави никакви планове
за нападение срещу Съветския съюз.38
По всяка вероятност Сталин разсъждава, че няма нищо лошо в това да се
убиват поляците. Той приема, че в една война с Германия Полша няма да се
съюзи със Съветския съюз. Но тъй като се намира между нацистка Германия
и СССР, Полша не може да остане неутрална в една война за Източна Евро
па. Тя или ще се опълчи срещу Германия и ще бъде победена, или ще се съ
юзи с Германия и ще нахлуе в Съветския съюз. И в единия, и в другия случай
масовите убийства на съветски поляци няма да навредят на интересите на
Съветския съюз, стига тези интереси да нямат нищо общо с живота и добру
ването на гражданите му. Но дори и тези цинични разсъждения по всяка ве
роятност са били погрешни. Както вече са забелязали обърканите дипломати
и шпиони, Големият терор отнема прекадено много енергия, която би могло
да бъде употребена полезно, ако се насочи другаде. Сталин има погрешно
разбиране за сигурността на Съветския съюз. В края на 30-те години един
по-традиционен подход към разузнаването би му направил по-добра услуга.
През 1937 г. Япония е възприемана като непосредствена заплаха. Япон
ската дейност в Източна Азия се използва като оправдание за Операция„Ку-
лак“. Японската заплаха е и претекст за действия както срещу китайското
малцинство в Съветския съюз, така и срещу съветските железопътни работ
ници, върнали се от Манджурия. Японският шпионаж е поводът за депор
тирането на цялото корейско население в Съветския съюз - близо 170 000
души - от Далечния изток в Казахстан. Народна република Монголия, се
верно от Китай, е съветски сателит от създаването си през 1924 г. През
1937 г. съветските войски нахлуват в съюзническа Монголия и през 1937
- 1938 г. монголските власти водят собствена кампания на терор, в която
са убити 20 474 души. Всички тези действия са насочени срещу Япония.39
113
Никое от тези убийства не изпълнява важна стратегическа цел. Япон

ското ръководство вече е решило каква ще е стратегията му - първо на юг,
към Китай, и след това - към Тихоокеанския район. През юли 1937 г. Япо
ния навлиза в Китай, точно когато се разгръща и Големият терор, и едва
след неговото начало се насочва на юг. Следователно причините, които се
изтъкват за Операция „Кулак“ и за действията срещу източните народнос
ти, са фалшифицирани. Възможно е Сталин да се е боял от Япония и да
е имал сериозни основания за безпокойство. През 30-те години японски
те намерения са агресивни и единственият въпрос е накъде ще се насочи
експанзията - на север или на юг. Японските правителства са нестабилни
и склонни към бързи промени в политиката. В крайна сметка обаче масо
вото изтребление по никакъв начин не може да защити Съветския съюз от
едно нападение, което така и не се осъществява.
Може би, както и в случая с поляците, Сталин просто се надява масо
вите убийства да не му струват нищо. Ако Япония възнамерява да напада,
ще разчита на по-малка подкрепа вътре в Съветския съюз. Ако не, тогава
изпреварващите масови убийства и депортирания няма да са навредили на
съветските интереси. Но подобни сметки са издържани логически само ако
съветските интереси се разглеждат като нещо отделно от живота и добрува
нето на съветското население. Използването на НКВД срещу вътрешните
врагове (и срещу самото себе си) не дава възможност да се приеме по-систе-
матичен подход по отношение на същинската заплаха, пред която е изправен
114
7
Съветският съюз - евентуално германско нападение без японска или полска

помощ и без помощ от страна на вътрешните врагове на съветския режим.
Германия за разлика от Япония и Полша наистина замисля завоевател
на война срещу съветската държава. През септември 1936 г. в изявления
пред правителството Хитлер дава да се разбере, че главната цел на външ
ната му политика е разгромът на Съветския съюз. „Същността и целта
на болшевизма - заявява той - е ликвидацията на онези слоеве на чове
чеството, които до момента са били на ръководна позиция, и замяната им
със световното еврейство.“ Германия според Хитлер трябва да е готова за
война след четири години. Поради това през 1936 г. Херман Гьоринг пое
ма ръководството на четиригодишен план, който да подготви обществения
и частния сектор за завоевателна война. Хитлер е истинската заплаха за
Съветския съюз, но изглежда, че Сталин не е загубил надежда да подобри
германско-съветските отношения. Може би по тази причина мерките сре
щу съветските германци са по-меки от онези срещу съветските поляци. В
националните операции срещу германците са разстреляни 41 989 души,
повечето от които всъщност не са германци.40
През тези години от съществуването на Народния фронт Европа не
забелязва убийствата и депортиранията в Съветския съюз. Ако изобщо
се обърне внимание на Големия терор, то е за да се споменат показните
процеси и чистките в партията и в армията. Но тези събития, отразявани
от специалисти и журналисти, не показват същността на Големия терор.
Истинската му същност са Операция „Кулак“ и националните операции.
От 681 692 екзекуции за политически престъпления през 1937 и 1938 г.
625 483 са изпълнени именно под тези две рубрики. Двата типа операции
обхващат повече от девет десети от осъдените на смърт и три четвърти от
осъдените на заточение в ГУЛАГ41.
Това прави от Големия терор предимно антикулашка акция, чийто гла
вен удар е срещу Съветска Украйна. Към нея се прибавят антинационалните
действия, най-важните от които са операциите срещу поляците. Най-засег
натият район отново е Съветска Украйна. От 681 692 регистрирани смърт
ни присъди, издадени по време на Големия терор, 123 421 са произнесени и
изпълнени в Съветска Украйна - при това числото не включва жителите на
Съветска Украйна, разстреляни в лагерите на ГУЛАГ. Украйна, като съвет
ска република, дава най-голям брой жертви в пределите на Съветския съюз,
а поляците дават най-голям брой жертви в пределите на Съветска Украйна.42
Големият терор е третата съветска революция. Болшевишката рево
люция води до смяна на политическия режим след 1917 г„ колективиза
цията дава като резултат нова икономическа система след 1930 г., но Го
лемият терор от 1937 и 1938 г. извършва революция в психиката. Сталин
осъществява теорията си, че врагът може да бъде разобличен единствено
чрез разпит й мъчение. Създадената от него легенда за чуждите агенти и
вътрешнополитическите заговори се повтаря в килиите за мъчение и се
записва в протоколите от разпитите. Ако изобщо може да се каже, че съ
ветски граждани са участвали във висшата политика от края на 30-те годи-
115
ни, то това участие се свежда именно до превръщането им в елементи на

разказаното дотук. За да живее Сталиновата теория, в определен момент
техните собствени разкази трябва да секнат.
Въпреки това превръщането на колоните от хора в колони от цифри
сякаш подобрява настроението на Сталин, а курсът на Големия терор не
съмнено потвърждава Сталиновата мощ. След като през ноември 1938 г.
заповядва да се сложи край на масовите операции, Сталин отново сменя
шефа на НКВД. Лаврентий Берия заема мястото на Ежов, когото по-късно
екзекутират. Същата съдба очаква и много от високопоставените офицери
от НКВД, обвинявани в предполагаеми престъпления; това са хората, които
са основа на Сталиновата политика. Това, че може да замени Ягода с Ежов,
а след това - Ежов с Берия, показва, че Сталин очевидно е на върха на Дър
жавна сигурност. С използването на НКВД срещу партията, а на партията
- срещу НКВД, той демонстрира, че е неоспоримият лидер на Съветския
съюз. Съветският социализъм се е превърнал в тирания, в която властта на
тирана се демонстрира чрез контрол над политиката в собствения му двор.43
Съветският съюз е многонационална държава и в осъществяването на
националните кампании за масови убийства се използва многонациона
лен репресивен апарат. По времето, когато НКВД избива представители
на националните малцинства, повечето от самите ръководители на тази
служба са представители на национални малцинства. През 1937 и 1938 г.
служителите на НКВД, много от които са евреи, латвийци, поляци или гер
манци по националност, изпълняват политика на убийства сред национал
ните малцинства, надминаваща всичко, което Хитлер и неговите есесовци
тепърва ще се опитат да постигнат. Извършвайки тези етнически чистки,
които са длъжни да предприемат, ако искат да опазят постовете и живота
си, те си изработват особена етика на интернационализма, важна за тях. С
разгръщането на терора те самите са избити и заместени с руснаци.
Офицерите евреи от НКВД, осъществили полската операция в Украй
на и Белорусия, като Израил Леплевски, Лев Рейхман и Борис Берман, са
арестувани и екзекутирани. Това е част от една нова тенденция. Когато
започват масовите убийства на Големия терор, близо една трета от висо
копоставените офицери от НКВД са евреи по произход. Към момента, в
който Сталин слага край на терора на 17.11.1938 г., само около 20% от
високопоставените офицери са евреи. Година по-късно числото е по-мал
ко от 4%. Мнозина смятат, че евреите носят основната вина за Големия
терор. Това е заложената от Сталин клопка - той несъмнено разбира, че
офицерите от НКВД, които са евреи, представляват удобната изкупител
на жертва за масовите убийства сред националните малцинства, особено
след като са убити и тайните полицаи - евреи, и представителите на на
ционалните елити. Във всеки случай от терора институционално се обла
годетелстват не евреите, нито представителите на останалите национални
малцинства. Печеливши се оказват руснаците, които поемат службите.
Към 1939 г. евреите по върховете на НКВД са подменени от руснаци (две
трети от високопоставените офицери) и това състояние на нещата ще про-
116
дължава да се утвърждава. Руснаците стават най-широко представеното

национално мнозинство - техният дял по върховете на НКВД е по-голям
от дела им в общото население на Съветския съюз. Единственото нацио
нално малцинство, което е широко представено в НКВД в края на Големия
терор, са грузинците - сънародниците на Сталин.44
Тази трета революция по своята същност е контрареволюция, която
негласно признава провала на марксизма и ленинизма. През петнайсетина
та години от съществуването си Съветският съюз прави много за онези от
своите граждани, които са оцелели - например точно в момента, в който Го
лемият терор е в апогея си, се създава идеята за държавни пенсии. Но някои
от основните формулировки в революционната доктрина са изоставени. Би
тието вече не определя съзнанието, въпреки че това е основна постановка в
марксизма. Хората са обвинявани не заради мястото си в обществено-ико
номическия ред на обществото, а заради личностни качества или културни
връзки. Политиката не се обяснява с класовата борба. Ако националните
малцинства в Съветския съюз са нелоялни (както са обвинявани), то не е
защото са обвързани с предишен икономически ред, а защото поради етни
ческия си произход сигурно са обвързани с някоя чужда държава.45
***
В Европа от 1938 г. връзката между лоялност и етнически произход се
приема като нещо естествено. Хитлер използва същия аргумент по същото
време, за да заяви, че на трите милиона германци в Чехословакия и в други
райони трябва да бъде позволено да се присъединят към Германия. През
септември 1938 г. на конференция в Мюнхен Великобритания, Франция
и Италия се споразумяват да позволят на Германия да анексира западните
покрайнини на Чехословакия, където живеят много германци*. Британски
ят министър-председател Невил Чембърлейн обявява, че споразумението
е донесло „мир за нашето поколение“. Френският премиер Едуар Даладие
изобщо не вярва в тази фикция, но позволява на френския народ да й се рад
ва. От чехите и словаците, които дори не са поканени на конференцията, се
очаква просто да приемат решенията. Мюнхенското споразумение лишава
Чехословакия от естествената защита на планинските вериги и издигнатите
там укрепления, оставяйки страната уязвима за бъдещо германско нападе
ние. Сталин тълкува споразумението като доказателство, че западните сили
желаят да направят отстъпки на Хитлер, за да насочат Германия на изток.46
През 1938 г. грижата на съветските ръководители е да представят собст
вената си политика по националния въпрос като напълно различна от ра
совата политика на нацистка Германия. Една кампания през тази година,
преследваща същата цел, включва и публикуването на детски приказки,
една от които е озаглавена „Приказка за цифрите“. От нея съветските деца
научават, че нацистите „ровят в какви ли не стари документи“, за да уста
* Става дума за т.нар. судетски немци (населяващи планинския район Судети, съставна част от
територията на тогавашна Чехословакия). - Б. р.
117
новят каква е националността на германското население. Това, разбира се,

е истина. Нюрнбергските закони от 1935 г. изключват евреите от участие в
политическия живот на германската държава. Германските власти наистина
претърсват архивите в синагогите, за да установят чии прародители са ев
реи. Но в самия Съветски съюз положението не е чак толкова различно. В
личните паспорти на съветските граждани съществува категорията „нацио
налност“, така че националността на всеки съветски евреин или поляк, както
и на всеки друг съветски гражданин, е отбелязана официално. На теория
съветските граждани имат право да избират към коя националност искат
да принадлежат, но на практика това невинаги става. През април 1938 г.
НКВД въвежда изискването в паспортите да се съдържа информация и за
националността на родителите. По силата на същото изискване на поляците
и на другите представители на диаспората изрично се забранява да сменят
националността си. Поради това на НКВД не се налага да „рови в старите
документи“ - институцията вече си има собствена документация.47
През 1938 г. преследванията срещу евреите в Германия, макар и с далеч
по-малки мащаби от преследванията срещу националните малцинства в Съ
ветския съюз, са много по-видими. Нацисткият режим започва програмата
си да превърне германската нация в арийска, като истинската цел е да се
лишат евреите от имуществото им. Това изтласква на заден план кражбите
и насилието, последвали германската анексия на Австрия, извършена през
същия месец. През февруари Хитлер изпраща ултиматум до австрийския
канцлер Курт фон Шушниг с искане да превърне страната си в германски
сателит. Отначало Шушниг приема условията, но като се връща в Австрия,
се опълчва на Хитлер, свиквайки референдум за независимостта на стра
ната. На 12 март германската армия навлиза в Австрия и на следващия ден
държавата престава да съществува. През лятото и есента на същата годи
на близо 10 000 австрийски евреи са депортирани от Виена. В резултат на
енергичните усилия на Адолф Айхман те се нареждат сред многобройните
австрийски евреи, които напускат страната през следващите месеци.48
През октомври 1938 г. Германия експулсира в Полша 17 000 евреи с
полско гражданство. Те са арестувани посред нощ, качени са на влакове
и без всякакви церемонии са разтоварени от другата страна на границата,
на полска територия. Във Франция един полски евреин’, чиито родители са
били експулсирани, решава да си отмъсти. Той убива германски дипломат -
едно злополучно действие както само по себе си, така и с оглед на момента
на извършването му. Дипломатът” е застрелян на 7 ноември, годишнината
от болшевишката революция. Жертвата умира на следващия ден, годишни
ната от Бирения пуч на Хитлер от 1923 г. Убийството дава на германските
власти претекст за Кристалната нощ, първия откровен и мащабен погром в
нацистка Германия. Във Виена, където през предходните седмици е ставало
' Хершел Файбел Гринспан ( 19 2 1 - около 1942 - 1943) - роден в Хановер, Германия, в семейството
на полски евреи - преселници. - Б. р.
" Ерих фон Рат - трети секретар на германското посолство в Париж. - Б. р.
118
поне едно нападение дневно срещу еврейски имоти, както и в целия Райх,
напрежението се покачва. Между 5 и 11.11.1938 г. са избити няколкостотин
евреи (официално се съобщава за 91) и са разрушени хиляди магазини и
стотици синагоги. В Европа всички - с изключение на нацистките привър
женици - окачествяват това като варварски акт.49
Съветският съюз се възползва от общественото насилие в нацистка Гер-
мания. В създалата се атмосфера привържениците на Народния фронт разчи
тат на Съветския съюз да не позволи на Европа да се срине в етническо наси
лие. Но по това време самият Съветски съюз е започнал кампания на етниче
ски убийства, и то в много по-широки мащаби. Трябва обаче да отбележим, че
по онова време никой извън Съветския съюз няма ни най-малка представа за
тях. Седмица след Кристалната нощ приключва и Големият терор, който оста
вя след себе си 247 157 избити в националните операции съветски граждани.
До края на 1938 г. в СССР са убити по етнически причини близо 1000 пъти
повече хора, включително повече евреи, отколкото в нацистка Германия за
един и същ период от време. В националните чистки евреите не са на прицел,
но независимо от това умират с хиляди по време на Големия терор, а и преди
това - от глада в Съветска Украйна. Умират не защото са евреи, а защото са
граждани на най-кръвожадния режим, съществувал по онова време.
В периода на Големия терор съветското ръководство унищожава два
пъти повече съветски граждани, отколкото са евреите, живеещи в Герма-
ния. Но никой извън Съветския съюз, нито дори Хитлер, като че ли още
не е проумял, че е възможно да съществуват такива масови убийства. В
Германия преди войната няма подобни примери. Масовото изпращане на
евреи в концентрационните лагери започва след Кристалната нощ. В онзи
момент целта на Хитлер е да сплаши германските евреи и да ги принуди
да напуснат страната. Огромното мнозинство от 26 000 евреи, хвърлени в
концлагерите, излизат от тях скоро и в края на 1938 и през 1939 г. повече
от 100 000 евреи напускат Германия.50
Насилието и миграцията стимулират въображението на нацистите по
отношение на европейските евреи като цяло. Няколко дни след Кристал
ната нощ, на 12.11.1938 г., Хитлер иска от близкия си сътрудник Херман
Гьоринг да му представи план за унищожаването на европейските евреи
- те трябва да бъдат изпратени с кораби на остров Магадаскар в южната
част на Индийския океан, край североизточния африкански бряг. Макар
че за Хитлер и Гьоринг несъмнено би било удоволствие да наблюдават
как германските евреи умират от изтощителен труд в някой есесовски ре
зерват на острова, подобни въображаеми събития се отнасят всъщност към
евентуален бъдещ сценарий, в който Германия контролира огромно еврей
ско население. Мадагаскарският план изглежда реалистичен в едно бъде
ще, в което германците господстват над огромно еврейско население. По
онова време обаче евреите представляват не повече от 0,5% от жителите
на Германия и емиграцията непрекъснато ги топи. В Германия никога не
е имало многобройно еврейско население. Но след като дори то е смятано
за „проблем“, „решението“ вече е намерено - експроприация, сплашване,
емиграция. (Германските евреи биха емигрирали даже още по-бързо, ако

британците им бяха позволили да заминат за Палестина или американците
бяха увеличили имигрантските квоти. На конференцията в Евиан през юли
1938 г. единствено Доминиканската република дава съгласието си да при
еме повече германски евреи.51)
Мадагаскар е „решението“ на еврейския „проблем“, който всъщност
още не е възникнал. Мащабните схеми за депортиране имат някакъв смисъл
през 1938 г„ когато нацистките ръководители все още са в състояние да
се залъгват, че Полша може би ще стане германски сателит и ще участва в
нападение над Съветския съюз. В Полша живеят повече от 3 милиона евреи
и полските власти също проучват възможностите на Мадагаскар като терен
за преселването им. Макар да не планират особена политика по отношение
на големите си национални малцинства (5 милиона украинци, 3 милиона
евреи, 1 милион белоруси), намеренията на полските ръководители са до
известна степен сравними със съветската действителност или нацистките
схеми, защото целят да свият броя на еврейското население в страната чрез
доброволна емиграция. След смъртта на полския диктатор Юзеф Пилсудски
през 1935 г. приемниците му заемат позицията на полската националисти
ческа десница по този въпрос и издигат на власт партия, признаваща един
ствено етническите поляци. В края на 30-те години полската държава под
крепя дясното крило на полските ционисти - ревизионисти, чието желание е
да създадат държавата Израел в Палестина (намираща се по това време под
британско управление), ако се наложи, и чрез насилствени методи.52
Докато Варшава и Берлин мислят с термините „еврейски проблем“ и ре
шението му извън пределите на Европа, докато германците продължават да
ухажват поляците с надеждата да сключат източен съюз, Германия е в със
тояние да си представя споразумение за депортиране на европейските евреи,
което да включва полска подкрепа и инфраструктурата й. Но не е съдено да
има съюз с Полша и германско-полски план за евреите. В това отношение
приемниците на Пилсудски следват неговата линия - политика на еднакво
отстояние от нацистка Германия и от Съветския съюз, но съюз нито с една
та, нито с другата държава. На 26.01.1939 г. във Варшава поляците за поре
ден път отхвърлят предложението на германския външен министър Йоахим
фон Рибентроп. В продължение на пет години германците се опитват и не
успяват да убедят поляците, че е в интерес на Полша да воюва срещу Съ
ветския съюз за съветска територия, като в същото време отстъпи на Гер
мания полски територии и стане германски сателит. Отказът означава война
на Германия не заедно с Полша, а срещу Полша и срещу полските евреи.53
Макар мадагаскарският план да не е изоставен напълно, Хитлер започва
да гради видение за еврейски резерват в завладяната от Германия Полша.
Щом не желае да сътрудничи във войната и депортиранията, Полша сама
ще стане колония, в която ще се изпращат и останалите европейски евреи,
евентуално за да изчакат там бъдещо окончателно преместване. След завръ
щането на Рибентроп от Варшава, когато осъзнава, че първата му война ще
бъде срещу Полша, Хитлер произнася важна реч по еврейския въпрос. На
120
30.01.1939 г. той поема пред германския парламент задължението да уни

щожи евреите, ако въвлекат Германия в нова световна война: „Днес искам
още веднъж да играя ролята на пророк - ако международното финансово
еврейство в Европа и отвъд нея отново хвърли народите в света в световна
война, резултатът вече няма да бъде световна болшевизация и следовател
но - победа на еврейството, а унищожаване на еврейската раса в Европа“.
В момента, в който Хитлер произнася речта си, близо 98% от европейските
евреи живеят извън границите на Германия, повечето - в Полша и в запад
ните територии на Съветския съюз. Не е ясно точно как ще бъдат унищоже
ни, но ще се наложи първата стъпка към целта да бъде война.54
Към началото на 1939 г. Хитлер е стигнал повратна точка - неговата
външна политика, насочена към съсредоточаване на всички германци, е успя
ла в Чехословакия и в Австрия, а опитите му да привлече Полша към участие
във война на изток, са се провалили. Превъоръжил е Германия и е разширил
пределите й колкото е било възможно без война. Аншлусът на Австрия му е
донесъл 6 милиона нови граждани и огромни резерви от твърда валута. Мюн
хенското споразумение осигурява на Хитлер не само още 3 милиона гражда
ни, но и чехословашката оръжейна индустрия, по онова време може би най-
121
добрата в света. През март 1939 г. Хитлер унищожава Чехословакия като

държава, премахвайки по този начин всяка илюзия, че стремежите му обхва
щат единствено етническите германци. Чешките територии са прибавени към
Райха като „протекторат“, а Словакия става номинално независима държава
под нацистко настойничество. На 21 март германците се опитват със заплаха
да склонят поляците към споразумение и отново получават отказ. На 25 март
Хитлер дава заповед на Вермахта да се подготви за нахлуване в Полша.55
Със засилването на властта на Хитлер естеството на Сталиновата дипло
мация се променя. Неспособността на Народния фронт да се противопостави
на фашизма, е очевидна. Мюнхенското споразумение е обозначило края
на чехословашкото демократично управление, настроено приятелски към
Съветския съюз. През март 1939 г. престава да съществува и самата Че
хословакия. През април 1939 г. реакционерите на Франсиско Франко по
беждават в Испанската гражданска война. Във Франция правителството на
Народния фронт вече е паднало. Отношенията между Москва и европей
ските сили се изместват предимно на военно-дипломатическа плоскост,
тъй като Сталин не разполага с политически лостове, с които би могъл да
повлияе върху поведението им отвътре.
През пролетта на 1939 г. Сталин прави поразителен жест към Хитлер,
най-големия си политически враг. Хитлер се е заклел да не се примирява с
еврейските комунисти; нацистката пропаганда нарича Максим Литвинов,
съветския комисар по външните работи, „Финкелщайн“. Литвинов наис
тина е евреин - брат му е равин. На 3.05.1939 г. Сталин прави реверанс
към Хитлер, като уволнява Литвинов и го замества с най-близкия си съ
юзник Молотов, който е руснак. Това желание да се угоди на Хитлер, не
е толкова странно, колкото изглежда. Сталиновата идеология е способна
да даде отговор на собствените си въпроси. Само за един ден през юни
1934 г. Народният фронт е превърнал социалдемократите от „социалфа-
шисти“ в съюзници. Щом „социалфашистите“ могат да бъдат приятели на
Съветския съюз, защо да не могат и самите фашисти? В края на краищата
фашизмът (по логиката на съветския анализ) не е нищо повече от дефор
мация на капитализма, а между 1922 и 1933 г. Съветският съюз е имал
добри отношения с капиталистическа Германия.56
От чисто политическа гледна точка споразумението с Германия е до
някъде логично. Алтернативата - съюз с Великобритания и Франция - не
предлага нищо особено. През май 1939 г. Лондон и Париж са предложили
на Полша гаранции за сигурност, ако страната се опита да забави евенту
ално германско нападение, а след това са се опитали да въвлекат Съвет
ския съюз в нещо като отбранителна коалиция. Но Сталин е наясно, че
ако Германия нападне Полша или Съветския съюз, вероятността Лондон
и Париж да се намесят в Източна Европа, не е голяма. Най-надежден из
глежда вариантът за споразумение с германците, последван от наблюда
телна позиция в битката на капиталистическите сили в Западна Европа.
„Унищожи враговете със собствените им средства - гласи Сталиновият
план - и остани силен до края на войната.“57
122
Както сам казва по-късно, Сталин разбира, че двамата с Хитлер имат

„еднакво желание да се отърват от старото равновесие“. През август 1939 г.
Хитлер отвръща на Сталиновия жест. Той иска война още същата година и
е много по-гъвкав по отношение на евентуалните си съюзници, отколкото
по отношение на сроковете. Щом поляците не желаят да се присъединят
към него в евентуална война срещу Съветския съюз, може би пък Съвет
ският съюз ще пожелае да влезе във война срещу Полша. За Хитлер едно
споразумение с Москва би попречило на пълното обкръжение на Германия,
в случай че след предстоящото германско нападение срещу Полша Вели
кобритания и Франция обявят война на Германия. На 20.08.1939 г. Хитлер
изпраща лично послание до Сталин, в което го моли да приеме Рибентроп не
по-късно от 23 август. Рибентроп отива в Москва, където, според свидетел
ства на Оруел и Кьостлер, летището в столицата на родината на социализма
е украсено със знамена с пречупени кръстове. Така последният идеологиче
ски шок, който откъсва Кьостлер от комунизма, е всъщност знак, че Съвет
ският съюз вече не е идеологическа държава.58
Двата режима веднага намират допирни точки в споделеното си же
лание да унищожат Полша. Щом Хитлер се отказва от надеждата си да
привлече Полша във война срещу Съветския съюз, нацистката и съвет
ската реторика стават почти неразличими. За Хитлер Полша е „изкуствено
творение“ на Версайския договор, а Молотов я нарича „грозно изчадие“.
Официално споразумението, подписано в Москва на 23.08.1939 г., не е
нищо повече от пакт за ненападение. Всъщност Рибентроп и Молотов
подписват и таен протокол, определящ сферите на влияние на нацистка
Германия и на Съветския съюз в пределите на Източна Европа, в държа
вите, които все още са независими - Финландия, Естония, Латвия, Лит
ва, Полша и Румъния. По ирония на съдбата Сталин съвсем неотдавна е
оправдал убийството на повече от 100 000 от собствените си граждани
под лъжливия претекст, че Полша е подписала точно такава тайна клауза
с Германия, замаскирана като пакт за ненападение. Полската операция е
представена като подготовка за германско-полско нападение, а сега Съ
ветският съюз се съгласява да нападне Полша заедно с Германия.59
На 1.09.1939 г. войските на Вермахта нападат. Полша от север, запад
и юг, като използват войници и оръжия от анексираните Австрия и Чехо
словакия. Хитлер започва войната си.
През август и септември 1939 г. Сталин проучва картите не само на Ев
ропа, но и на Източна Азия. Той е намерил начин да подобри съветските по
зиции в Далечния изток. Вече е сигурен, че от запад не го заплашва никакво
германско-полско нападение. Ако Съветският съюз нападне Япония, няма и
да се страхува от създаването на втори фронт. Съветската страна и монгол
ските й съюзници нападат японците и марионетната Маджукуо в оспорваната
гранична зона между Монголия и Маджукуо на 20.08.1939 г. Стапиновата
политика на помирение с Берлин от 23.08.1939 г. е насочена и срещу Токио.
Пактът „Молотов - Рибентроп“, подписан три дни след съветската офанзива,
прави нищожен антикоминтерновския пакт между Германия и Япония.
123
Н а ц и ст к о -съ в ет ск и я т пакт пр ич инява в Т о к и о п о л и т и ч е с к о з е м е т р е

с е н и е , п о -о п а с н о о т ев е н т у а л н а в о е н н а з а г у б а . Я п о н с к о т о п р а в и тел ст в о
пада. П р е з с л ед в а щ и т е м е с е ц и щ е п а д н а т о щ е няколко п р а в и т е л с т в а .60
С р е ш е н и е т о н а Г ер м а н и я д а п о т ъ р с и за с ъ ю зн и к С ъ в ет ск и я с ъ ю з , а
н е Я п о н и я , я п о н с к о т о п р а в и т е л с т в о с е о зо в а в а в н ео ч а к в а н о п о л о ж е н и е .
К о н с е н с у с ъ т , п о с т и г н а т м е ж д у я п о н ск и т е р ъ к о в о д и т е л и , п р е д п о л а г а р а з
ш и р я в ан ет о д а ст а н е н а ю г , в К и тай и Т и х о о к е а н с к и я р а й о н , а н е н а с е в е р ,
в С ъ в ет ск и С и б и р . Н о ако с ъ ю з ъ т м е ж д у М о с к в а и Б е р л и н с е за д ъ р ж и ,
Ч ер в ен а т а ар м и я щ е р а зп о л о ж и н а й -си л н и т е с и ч а ст и н а с е в е р о т М а н д ж у -
к у о , а т о в а б и н а п р а в и л о н а с т ъ п л е н и е т о н а ю г м н о г о т р у д н о . Х и т л е р дава
н а С тал и н с в о б о д а н а д е й с т в и е в И зт о ч н а А зи я и я п о н ц и т е м о г а т с а м о да
с е н адя ват, ч е т о й с к о р о щ е и зм ен и н а н о в и я с и п р и я тел . Я п о н и я отваря
к о н с у л с т в о в Л и т в а като н а б л ю д а т е л е н п о с т за г е р м а н с к и т е и с ъ в е т с к и т е
в о е н н и п р и г о т о в л ен и я . К о н с у л е п о р у с е н и я т ш п и о н и н Ч и у н е С у г и х а р а .61
К огато н а 15 .09.1939 г. Ч ер в ен ата арм ия р а зб и в а я п о н ц и т е, С талин е
п ости гн ал ж ел ан и я р езу л т а т. Н ац ионал ните чистки п о в р е м е н а Г ол ем и я т е
р о р са н а со ч ен и ср ещ у Я п он и я , П ол ш а и Г ер м ан и я , и т о т о ч н о в т о зи ред,
както и с р е щ у в ъ зм о ж н о с т т а С ъветският с ъ ю з д а б ъ д е о б к р ъ ж е н ч р е з в за и
м о д ей ст в и е н а т р и те дъ р ж ав и . Б р оят н а ж ер т в и т е - 681 6 9 2 , у б и т и п о врем е
на Г ол ем и я т ер о р , н е прави о п а сн о ст т а о т п о д о б н а в ъ зм о ж н о с т по-м алка,
н о н егов ат а диплом ация и воен н а сила успяват. К ъ м 15 сеп т ем в р и Герм ания
на практика е ун и щ ож и л а полската армия, лиш авайки я о т б о е с п о с о б н о с т .
О ч еви дн о е, ч е н е м о ж е и д у м а д а става за гер м а н ск о -п о л ск о н а п а д ен и е ср ещ у
С ъветския с ъ ю з. С ъ щ о толк ова невер оятно и згл еж д а и ев ен ту а л н о герм ан
ск о-я п он ск о н а п а д ен и е с р е щ у С ъветския с ъ ю з. С тал ин е за м ен и л призрака
н а г ер м а н ск о -п о л ск о -я п о н ск о то о б к р ъ ж ен и е н а С ъ в ет ск и я с ъ ю з с твър де
р еал н от о гер м а н о -съ в ет с к о о б к р ъ ж ен и е на П о л ш а - с ъ ю з , о т к о й т о Я п о
ния е изк лю чена. Д в а д н и с л е д съ в етск ата в о е н н а п о б е д а н а д Я п о н и я , на
17 .09.1939 г., Ч ер в ен ат а арм ия н ахл ува в П ол ш а о т и зток . Ч а с т и т е н а Ч ер
вен ата армия и на В е р м а х т а с е ср ещ ат в ц ен тр ал н и те ч асти н а стр ан ата и
ор ган и зи рат о б щ „П а р а д н а п о б е д а т а “ . Н а 28 с еп т ем в р и Б ер л и н и М о ск в а
склю чват в т о р о сп о р а зу м е н и е за П олш а - Д о г о в о р за д р у ж б а т а и границите.
Така зап оч в а н ов ет а п в и стор и я та на К ъ р в а в и т е поля. П р ед а в а й к и п о
л ови н П ол ш а н а С ъ в ет ск и я с ъ ю з, Х и тл ер в с ъ щ н о с т п о зв о л я в а н а С талин
д а р азгъ р н е Г ол ем и я т е р о р в еч е н а тер и тор и я та н а са м а т а П о л ш а . Б л а го
д а р ен и е на С талин Х и т л е р м о ж е д а п р и л ож и н а т ер и то р и я т а н а ок уп и р ан а
П ол ш а пъ рв ата си п ол и ти к а н а м а с о в о у н и щ о ж е н и е . В п р о д ъ л ж е н и е н а 21
м есец а сл ед г ер м а н ск о -с ъ в е т с к о т о н а х л у в а н е в П о л ш а гер м а н ск и т е и съ в е т
ските ст р ук тур и щ е у б и в а т п ол ск и гр аж дан и в ср а в н и м и р а зм е р и и п о с х о д
ни причини - в сек и г о с п о д а р овл адява св о я т а ч а ст о т о к у п и р а н а П ол ш а.
О рганите за у н и щ о ж ен и е на всяка о т д в ет е окупатор ки с а р а зп о л о ж ен и на
територията на П олш а. Х и т л ер п о д о б н о на С талин щ е и з б е р е пол я ц и те като
прицел на първата си р азгъ р н ата кампания н а н ац и он ал н о у н и щ о ж ен и е.
124
Четвърта глава
ЕВРОПА НА МОЛОТОВ - РИБЕНТРОП
Германският терор започва в небето. В 4,20 ч. сутринта на 1.09.1939 г.

бомбите падат без предупреждение върху градчето Велун в Централна Пол
ша. Германците са избрали за обект на смъртоносен експеримент място без
военно значение. Искат да проверят възможно ли е съвременната авиация
да тероризира гражданско население чрез бомбардировка. Църквата, сина
гогата, болницата - всичко избухва в пламъци. Хвърлени са 70 тона бом
би. Разрушени са повечето сгради, убитите са стотици, главно жени и деца.
Населението бяга от града. Когато пристига, германският администратор
заварва повече трупове, отколкото живи. Същата съдба сполетява десетки
градчета и села в цяла Западна Полша. Бомбардирани са 158 селища.1
В столицата Варшава хората наблюдават как самолетите браздят не
бето. „Наши са“ - казват си те с надежда. Грешат. Датата 10.09.1939 г.
бележи първия случай, в който голям европейски град е системно бомбар
диран от вражеска авиация. На този ден германските самолети бомбарди
рат Варшава 17 пъти. Към средата на месеца полската армия е почти на
пълно разбита, но столицата продължава да се защитава. На 25 септември
Хитлер заявява, че очаква Варшава да се предаде. Същия ден над града
са хвърлени близо 560 тона бомби и 72 тона запалителни бомби. Общият
брой на убитите сред гражданското население е 25 000 (и 6000 войници).
Така този европейски град в центъра на Европа с многобройно населе
ние и древна история е бомбардиран в началото на необявена война. През
целия месец септември колоните от бежанци отиват на изток, далече от
Вермахта. Германските пилоти се забавляват, като ги обстрелват.2
Полша е оставена да се бие сама. Франция и Великобритания обявяват
война на Германия, както са обещали, но по време на тази германска кам
пания не предприемат никакви съществени военни действия (французите
напредват няколко мили навътре в района на река Саар и после се изтег
лят). Полската армия бърза да заеме отбранителни позиции. Полските во
енни са подготвени да очакват нападение и от изток, и от запад; и от Чер
вената армия, и от Вермахта. Във военните планове и военните обучения
от 20-те и 30-те години се обмислят и двата варианта. Сега цялата налична
военна сила, 39 дивизии - близо 900 000 души, са хвърлени срещу 50 гер
мански дивизии - 1,5 милиона души. Полската войска е в неравностойно
положение и по отношение на числеността, и по отношение на въоръже
нието си; обградена е от моторизирани части, които извършват нападения
125
от север, запад и юг. Въпреки това на места съпротивата е яростна.

Войските на Вермахта са свикнали да напредват безпроблемно в дър
жави, които вече са се предали, като Австрия и Чехословакия. Сега гер
манските войници осъзнават, че срещу тях се бият. Не всичко върви, както
го искат те. В Данциг, град на Балтийското крайбрежие, който Хитлер
се стреми да присъедини към Германия, поляците защитават пощата си.
Германските пожарникари заливат приземието е бензин и го подпалват.
Директорът на пощата излиза, развявайки бяла кърпичка. Застрелват го.
Единайсет души умират от изгарянията си. Германците им отказват меди
цинска помощ. Трийсет и осем души са осъдени на смърт и разстреляни,
защото отбраната на сградата била незаконна. Един от тях, Францишек
Краузе, е чичо на момче на име Гюнтер Грас. Грас става един от изтъкна
тите белетристи в Западна Германия. Благодарение на романа му „Тенеки
еният барабан“ точно това военно престъпление става широко известно.
Но то е едно от многото.3
На германските войници е внушено, че Полша не е действителна държава
и армията й не е истинска армия. Следователно мъжете, които се съпротивля
ват на нахлуването, не може да са истински войници. Германските офицери
инструктират войниците си, че ако германец е убит в битка, то срещу него
е извършено „престъпление“. Тъй като според Хитлеровата терминология
съпротивата срещу германската висша раса е „наглост“, полските военни
нямат право да бъдат третирани като военнопленници. В село Урич полски
те военнопленници са събрани в плевня. Казват им, че ще прекарат там нощта.
След това германците подпалват плевнята. До село Шладув германците из
ползват военнопленниците като човешки щит, докато се сражават с разбит
кавалерийски отряд. След като убиват кавалеристите, които не желаят да
стрелят срещу своите сънародници, германците заставят военнопленниците
да погребат телата на другарите си. После подреждат военнопленниците до
една стена на брега на река Висла и ги разстрелват. Онези, които се опитват
да избягат, скачайки в реката, също са разстреляни, по думите на един оце
лял, „като патици“. Загиват около 300 души.4
На 22.08.1939 г. Хитлер нарежда на командващите армиите му да „зат
ворят сърцата си за милост“. Германците убиват затворници. В Чепелув
след ожесточено сражение са взети в плен 300 поляци. Германският коман
дир отправя към пленените войници очевидно измисленото обвинение, че
всички са партизани, нередовни бойци, незащитени от военновременните
закони. Полските офицери и войници, всички - в пълна военна унифор
ма, са смаяни. Германците ги заставят да се съблекат. Сега те приличат
на партизани. Всички до един са разстреляни и телата им са хвърлени в
един ров. В краткотрайната кампания срещу Полша са известни поне 63
подобни случая. Убити са не по-малко от 300 000 полски военнопленници.
Германците разстрелват и ранените поляци. В един случай германските
танкове насочват огъня си към плевник, белязан с червен кръст. Той е пол
ска полева болница. Ако не е бил червеният кръст, танковите командири
сигурно не биха му обърнали внимание. Но сега танковете стрелят срещу
126
Четвърта глава: Европа на М олот ов - Рибент роп
плевника и го подпалват. Картечарите стрелят по хората, които се опитват

да се спасят. След това танковете прегазват развалините на плевника и
оцелелите.5
Офицерите и войниците от Вермахта обвиняват полското гражданско
население за всички ужаси, които са го сполетели. Както обича да повтаря
един генерал: „Германците са господарите, поляците са робите“. Военно
то ръководство знае, че целите на Хитлер в тази кампания са всичко друго,
но не и конвенционални. Както резюмира положението началник-щабът,
намерението „на Фюрера е да унищожи и заличи полския народ“. Войни
ците са подготвени да гледат на полското гражданско население като на
лукави човекоподобни. Един от тях толкова силно вярва в ожесточението
на поляците, че тълкува смъртната гримаса върху лицето на един поляк
като израз на безумна омраза към германците. Войниците бързо свикват
да стоварват разочарованията и нервните си разстройства върху първия
срещнат. Като правило, след като завземат нови територии, германците
убиват гражданско население. За претърпените загуби обвиняват когото
видят - преди всичко мъже, но и жени, и деца.6
В град Виджув германците събират мъжете, които се отзовават на за
поведта, тъй като не се страхуват, защото не са направили нищо. Една
бременна жена има лошо предчувствие, но я откъсват от съпруга й. Всич
ки мъже от града са наредени до една ограда и разстреляни. В Лонгинувка
40 полски граждани са заключени в една сграда, която е подпалена. Вой
ниците стрелят по хората, които скачат през прозорците. Някои от тези
наказателни действия се извършват по неописуемо безотговорен начин. В
един случай 100 цивилни са събрани и разстреляни, защото някой е стре
лял. Оказало се, че е гръмнал германски войник.7
Въпреки всичко Полша не се предава. Но на 6.10.1939 г. сраженията
са прекратени. През есента, когато германците вече са установили оку
пационни властови структури, Вермахтът продължава масово да убива
полски граждани в наказателни акции. През декември, след като двама
германски войници са убити от известни полски престъпници, германците
разстрелват с картечница 114 мъже, които нямат нищо общо с инциден
та. През януари германците разстрелват във Варшава 255 евреи, защото
еврейската общност не им е предала човек, когото германците, съдейки
по презимето му, смятат за евреин. Въпросният човек няма нищо общо с
еврейската общност.8
Германските войници са инструктирани, че евреите са източни варвари.
Освен това в Полша те се натъкват на нещо, което никога не са виждали в
Германия - огромни общности от религиозни евреи. Макар Хитлер да не
престава да заклеймява разрушителната роля на евреите в германското об
щество, евреите са твърде малка част от германското население. От герман
ските граждани, определени от Нюрнбергските закони като евреи, повечето
не са религиозни, а мнозина дори не се отъждествяват с еврейската общност.
Евреите в Германия са почти изцяло асимилирани и много често се женят
за неевреи. По исторически причини животът на евреите в Полша е съвър-
127
шено различен. В края на Средновековието евреите са прогонени както от

Германия, така и от по-голямата част от Централна и Западна Европа. Векове
наред Полша е пристан за евреите и става и остава център на европейското
еврейство. През 1939 г. близо 10% от полското население са евреи, повечето
от които религиозни евреи, консервативни в традициите си, в обичаите и в
облеклото си. Почти навсякъде говорят идиш, който германците възприемат
като развален немски. Във Варшава и в Лодз, най-значителните еврейски гра
дове в Полша, евреите са почти една трета от населението.
Ако се съди от кореспонденцията им, германските офицери и войни
ци приемат полските евреи не като човешки същества, а като насекоми
- вредители по полската земя, която и без това тъне в невежество. Гер
манците пишат до своите съпруги и приятелки, описвайки нечовешки хаос
и мръсотия. В представата, която те създават за Полша, всичко красиво
е дело на предишните германски заселници, а всичко грозно е резултат
от еврейските злоупотреби и полския мързел. Германците изпитват не
преодолимо желание да направят евреите по-спретнати на вид. Често се
случва войници да заобиколят някой евреин и да подстрижат пейсите' му,
а другарите им да се смеят и да снимат. Те изнасилват еврейките, защото
това не е престъпление, за което може да бъдат наказани. Когато ги хва
щат, им припомнят единствено германските закони, които не позволяват
смешение на расите.9
В град Солец евреите са взети за заложници и заключени в изба. След
като се опитват да избягат, войниците хвърлят в избата гранати и избиват
всички. В Рава Мазовецка германски войник иска вода от еврейско момче.
Момчето побягва, войникът се прицелва и стреля. Вместо момчето улучва
един от другарите си. Германците събират на градския площад стотици хора
и ги разстрелват. Една нощ в средата на септември близо 200 евреи са раз
стреляни с картечница в Динув. Общо загиналите евреи са 7000 от всичките
над 45 000 полски граждани, убити от германците към края на 1939 г. - мал
ко повече от дела на евреите в населението на Полша.10
За германските войници и офицери - индоктринирани с нацисткия въз
глед за света - по-голям проблем от полския войник представлява полският
войник - евреин. От 1935 г. германските въоръжени сили са прочистени
от евреи. Но полските евреи, както и всички полски граждани, подлежат на
задължителна военна служба. Сред офицерите евреите, и особено лекари
те евреи, са добре представени. Германците отделят евреите от военните
им части и ги изпращат в специални наказателни трудови лагери.
***
Когато на 17.09.1939 г. се намесва Съветският съюз, Германия почти
е спечелила войната. В този ден германската авиация бомбардира Лвов
(днес Лвив), най-важния полски град на югоизток, точно когато Черве
ната армия напредва към него. Нахлуването на половин милион съветски
' Дълги къдрици покрай ушите, белег на религиозните евреи. - Б. р.
128
Четвърта глава: Е вропа на М олот ов - Р ибент роп
войници в Полша предизвиква едновременно страх и надежди. Поляците

се стараят да се убедят, че руснаците навлизат, за да се бият с германци
те. Обърканите полски войски, отблъснати от германските нападения на
изток, за момент са в състояние да повярват, че са намерили съюзници.
Полските въоръжени сили отчаяно се нуждаят от помощ.“
Съветската страна твърди, че намесата й е необходима, защото полската
държава е прекратила съществуването си. След като Полша не е в състояние
да защитава собствените си граждани, се налага на нейна територия да влезе
Червената армия, чиято мисия е мирна. Съветската пропаганда твърди, че го
лемите украински и белоруски малцинства на територията на Полша са силно
застрашени и трябва да бъдат спасени. Но въпреки реториката съветските
офицери и войници са се готвили за война и сега я водят. Червената армия
обезоръжава полските формации и ги използва където е необходимо. През
вече незащитената граница са преминали половин милион съветски войници,
сражаващи се с враг, който е почти напълно разбит. Съветските войски се
срещат с германските, обозначават границата и организират общ „Парад на
129
ЮГОСЛАВИЯ
победата“*. Сталин говори за съюз с Германия, „скрепен е кръв“. Кръвта е

главно на полските войници, над 60 000 от които умират в бой.12
В градове като Лвов, обграден и от силите на Вермахта, и от частите на
Червената армия, полските войници са изправени пред труден избор - на
кого да се предадат? След кратки разпити съветските военни им обещават
да ги върнат по домовете им невредими. Никита Хрушчов, който върви със
съветските военни, потвърждава обещанието. Художникът Юзеф Чапски,
полски офицер от запаса, е сред измамените. Неговата част е разбита от
германците, след това - обкръжена от съветски бронирани части. На него
и хората му е обещано, че ще ги закарат до Лвов и там ще ги освободят.
Вместо това всички са натоварени в камиони на градския площад. Разпла
кани жени им хвърлят цигари. Млад евреин купува от една сергия ябълки
и ги подава на пленниците в камиона. Край пощата жени поемат бележ
ниците, които войниците са написали до семействата си. Пленниците са
откарани на гарата и изпратени на изток.13
Пресичайки съветската граница, припомня си Чапски, те имат чув
ството, че влизат в „непознат свят“. Чапски седи до друг запасняк - негов
приятел, ботаник. Приятелят се диви на обраслата с висока трева укра
инска степ. В друг влак полски селяни гледат през процепите на вагона
съветските колхози и недоверчиво клатят глави при вида на занемарената
земя и бъркотията. При посрещането им на гарата в Киев, столицата на
Съветска Украйна, полските офицери имат неочаквано преживяване - ук
раинците са потресени при вида на полски офицери под съветска охрана.
Очевидно някои от тях дотогава са вярвали, че именно полската армия ще
освободи Украйна от Сталин. Вместо това близо 15 000 полски офицери
са хвърлени в съветските затворнически лагери, управлявани от НКВД -
единият е в източната част на Съветска Украйна, в Старобилск, а другите
два са в Съветска Русия, в Козьолск и Осташков.14
Отстраняването на тези мъже - защото те всичките са мъже, с едно
изключение - представлява вид обезглавяване на полското общество. Съ
ветските военни вземат в плен повече от 100 000 души, но освобождават
войниците и задържат само офицерите. Повече от две трети от тях са офи
цери от запаса, като Чапски и приятеля му ботаник. Всички тези запасняци
са образовани професионалисти и интелектуалци, а не професионални во
енни. По този начин от Полша са изведени хиляди лекари, юристи, учени,
професори и политици.15
Междувременно съветските окупационни части в Източна Полша по
ставят на освободените ръководни постове представители на по-нискос-
тоящите обществени слоеве. Затворите са изпразнени и политическите
затворници, обикновено комунисти, са назначени да ръководят местните
органи на властта. Съветски агитатори насърчават селяните да си отмъ
щават на земевладелците. Макар повечето да устояват на този призив за
' На 22 септември 1939 г. в полския град Брест-Литовск се провежда т. нар. Парад на победата
със съвместното участие на германски и съветски войски, участвали в разгрома на Полша. - Б. р-
130
r
извършване на престъпления, хиляди му се поддават и настъпва хаос. За

честяват масовите кланета с брадва. Един мъж е вързан на кол, след което
смъкват част от кожата му и осоляват раните му. После го заставят да
гледа как избиват семейството му. Обикновено Червената армия се държи
прилично, макар понякога войниците да участват в насилията - както в
случая, в който двама от тях убиват представител на местната власт, за да
му вземат златните зъби.16
Под прикритието на подобни случаи НКВД насилствено завзема тери
тории. През периода от 21 месеца, който ще последва, НКВД извършва по
вече арести в окупираната източна част на Полша, отколкото в целия Съвет
ски съюз, арестувайки 109 400 полски граждани. Типичната присъда е осем
години в лагерите на ГУЛАГ, а 8513 души са осъдени на смърт.17
***
На запад от линията „Молотов - Рибентроп“, където властва Герма
ния, приложените методи са още по-безжалостни. Вермахтът вече е раз
бил една чужда армия, следователно есесовските методи може да бъдат
изпитани и върху цялото чуждо население.
Инструментът на преследване, Einsatzgruppen, специалните наказател
ни комагщи, е изобретение на Райнхард Хайдрих, дясната ръка на Хайнрих
Химлер. Наказателните команди са формации със специално предназначе
ние и са на подчинение на полицейската служба за сигурност. Те включват
представители и на другите полицейски служби, чиято привидна задача е
да умиротворяват тила след военното нашествие. От 1939 г. те премина
ват под командването на Главното управление за сигурност на Райха, което
обединява полицейската служба за сигурност (държавна институция) с есе-
совската служба за сигурност (разузнавателното управление на есесовците,
институция на Нацистката партия). Наказателните команди вече действат в
Австрия и Чехословакия, където почти не се натъкват на съпротива и нямат
някакви специални задачи за ликвидация на подбрани групи. В Полша обаче
на тези команди се отдава случай да изпълнят мисията си на „идеологически
воини“, елиминирайки образованите прослойки на разбития враг (15 от 25-
те членове на всяка команда, както и командирите им, имат университетски
степени). При Операция „Таненберг“ Хайдрих заповядва на командите си
да обезвредят „горните слоеве на обществото“, като убият 61 полски граж
дани. Както казва самият Хитлер: „Възможно е да се пороби само нация,
чиито образовани прослойки са унищожени“. Крайната цел на този проект
за обезглавяване е „Полша да се унищожи“ като функциониращо общество.
Убивайки повечето образовани поляци, командите ще допринесат за осъ
ществяването на германската расистка фантазия и в Полша да остане обще
ство, неспособно да се противопоставя на германското управление18.
Специалните команди се залавят със задачата си, изпълнени с невиждана
енергия, но им липсват опитът и уменията на НКВД. Разбира се, те убиват
цивилни, често под маскировката на наказателни операции срещу предпола
гаеми партизани. В Бидгошч командите убиват близо 900 души. В един двор
131
в К атови ц е са у б и т и 750 душ и , м н ого о т които - ж ен и и дец а . О б щ о близо

50 000 полски граж дани с а изби ти в акции, които нямат нищ о о б щ о е воен
ните оп ер ац и и . Т ези 50 000 с а част о т набел я зан и те 61 000 . О б и к н о в ен о се
и зби в ат х о р а , п о д б р а н и случайно. За разлика о т Н К В Д ком андите н е следват
някакъв стриктен п р отокол , а и не водят точна статистика кого у б и в а т .19
С п ец и а л н и т е к о м а н д и д е й с т в а т м н о г о п о -у с п е ш н о в м и с и и т е с и ср ещ у
е в р е и т е , к ъ д ет о н е е н е о б х о д и м а и о с о б е н а п р е ц и зн о с т . Н а е д н а о т ко
м а н д и т е е в ъ зл о ж е н а зад а ч а та д а т е р о р и зи р а е в р е и т е , д о к а т о т е н ап усн ат
гер м а н ск а т а о к у п а ц и о н н а зо н а и и зб я г а т н а И зт о к , към с ъ в е т с к а т а страна.
Ц ел т а е д а с е св ъ р ш и кол к ото е в ъ зм о ж н о п о в е ч е о щ е п р е з сеп т ем в р и ,
д о к а т о траят в о е н н и т е о п ер а ц и и . Т ака н а п р и м е р в Б е н д ж и н е д н а ком анда
о п о ж а р я в а си н а г о г и т е с огн еп р ъ ск а ч к и , к ато з а д в а д н и у б и в а о к о л о 500
ев р е и . П о д о б н и м и си и с е и зп ъ л н яв ат и о т п о -м а л к и ф о р м а ц и и н а к ом ан д и
т е. В г р а д Х е л м такава ф ор м ац и я п о л у ч а в а за д а ч а д а о г р а б в а б о г а т и евреи.
Г ер м а н ц и т е п р и н у ж д а в а т ж е н и , к о и т о п р и л и ч ат н а ев р е й к и , д а с е р а з с ъ б
л и ч ат н а у л и ц ат а, к ато п р е т ъ р с в а т и и н т и м н и т е и м ч а ст и . Ч у п я т пръсти,
з а д а в з е м а т в ен ч ал н и халки. В П ш ем и сл с п е ц и а л н а т а к о м а н д а р а зст р ел в а
м е ж д у 16 и 19 сеп т е м в р и п о н е 500 е в р е и . В р е з у л т а т н а т е з и д е й с т в и я ст о
ти ц и х и л я ди е в р е и бя гат в съ в етск а та о к у п а ц и о н н а з о н а . В о к о л н о с т и т е на
гр а д Л ю б л и н п о в е ч е о т 20 000 е в р е и с а п р о с т о е к с п у л с и р а н и .20
С л е д п ъ л н о т о р а зг р о м я в а н е н а П о л ш а г е р м а н ц и т е и с ъ в е т с к и т е им съ
ю зн и ц и с е ср ещ а т , за д а п р е р а зг л е д а т о т н о ш е н и я т а с и . Н а 2 8 . 09.1939 г.,
д е н я , в к о й т о В ар ш а в а п а д а в р ъ ц е т е н а г е р м а н ц и т е , с ъ ю з н и ц и т е п о д п и с
в а т Д о г о в о р за д р у ж б а т а и гр а н и ц и т е, к о й т о д о н я к ъ д е п р о м е н я зо н и т е на
вл и я н и е. С п о р е д Д о г о в о р а В а р ш а в а с е д а в а н а г е р м а н ц и т е , а Л и т в а - на
р у с н а ц и т е (и м ен н о т а зи гр ан и ц а е о т б е л я за н а н а к а р т и т е к а т о „линията
„ М о л о т о в - Р и б е н т р о п “). Д о г о в о р ъ т о с в е н т о в а за д ъ л ж а в а в ся к а о т стр а
н и т е д а см а зв а всякаква п о л ск а с ъ п р о т и в а с р е щ у р е ж и м а н а д р у г а т а . На
4 ок т о м в р и н ац и стк а Г ер м ан и я и С ъ в ет ск и я т с ъ ю з с е с п о р а зу м я в а т вър
х у д о п ъ л н и т е л е н п р о т о к о л , в к о й т о с е о п р е д е л я н о в а т а и м о б щ а граница.
П о л ш а е п р ест а н а л а д а с ъ щ ест в у в а .
Д н и п о -к ъ сн о Г ер м ания оф и ц и а л н о а н ек си р а н я кои о т т е р и т о р и и т е в
св о я т а зо н а , а ост ан а л и те стават и зв ест н и като к ол он и я п о д и м е т о Г ен ер ал
н о г у б ер н а т о р ст в о . В с ъ щ н о с т т ова е т ер и то р и я , н а к о я то щ е б ъ д а т за х в ъ р
ляни н еж ел а н и т е п о л я ц и и евр еи . Х и т л ер см ята, ч е е в р е и т е м о ж е д а бъдат
д ъ р ж а н и в някакъв и зт о ч ен р а й о н , в н ещ о като „ п р и р о д е н р е зе р в а т “ . Г е
н ерал ния т г у б е р н а т о р , бивш ият адвокат н а Х и т л е р Х а н с Ф ранк, изяснява
п о л о ж ен и ет о н а п о д ч и н е н о т о н а сел ен и е в д в е за п о в е д и , и зд а д е н и в края на
ок том вр и 1939 г. В ед н а т а з а п о в е д с е п о с о ч в а , ч е р е д ъ т с е п о д д ъ р ж а о т гер
м анската полиция; в д р у г а т а - ч е гер м ан ск ата п ол ици я е о в л а с т е н а д а и здаде
см ъ р т н а п р и съ д а н а в сек и поляк за д е й с т в и е , к о е т о м о ж е д а с е изтълкува
като за с-тр а ш а в а щ о и н т е р е с и т е н а Г ер м ания или гер м а н ц и т е. Ф ранк е на
м н ен и е, ч е п ол я ц и те м н о г о с к о р о щ е о с ъ зн а я т „ б е зн а д е ж д н о с т т а н а н ац и о
налната си с ъ д б а “ и щ е п р и ем а т г о с п о д с т в о т о н а г ер м а н ц и т е.21
132
Ч е т в ъ р т а г л а в а : Е вроп а на М олот ов - Р ибент роп
* * *
И з т о ч н о о т л и н и я та „ М о л о т о в - Р и б е н т р о п “ р у с н а ц и т е р а зш и р я в а т п е
р и м етъ ра си . М о ск в а у в е л и ч а в а т е р и т о р и и т е на У к р а и н ск а т а и Б е л о р у с
ката р еп у б л и к а на за п а д , за ст а в я й к и н о в о т о им н а с е л е н и е , ж и т е л и т е н а
бивш а И зт о ч н а П о л ш а , д а у ч а с т в а т в а н е к с и р а н е т о н а с о б с т в е н а т а с и р о
дина. Н а в л и за н е т о н а Ч е р в е н а т а арм ия в П о л ш а с е п р е д с т а в я о т с ъ в е т с к а
та власт к ато о с в о б о ж д е н и е н а н а ц и о н а л н и те м а л ц и н ст в а о т п о л с к о в л а д и
ч ество, к ат о с ъ ю зн и к н а с е л я н и т е в б о р б а т а им с р е щ у г о с п о д а р и т е . В И з
точна П о л ш а н а с е л е н и е т о с е с ъ с т о и о т 4 3 % п ол я ц и , 34 % у к р а и н ц и , п о 8%
евреи и б е л о р у с и и м н о г о м алък п р о ц е н т ч е х и , г ер м а н ц и , р у с н а ц и , ц и га н и
и татари, както и н я к ои д р у г и н а ц и о н а л н о сти . В ся к а н а р о д н о с т и вся к а
класа с а д л ъ ж н и д а п о к а ж а т п о д к р еп а т а си за н овия р е д . Н а 2 2 . 10.1939 г.
всички п ъ л н о л ет н и ж и т ел и на „ З а п а д н а Б е л о р у с и я “ и „ З а п а д н а У к р а й н а “
(както ги в о д я т с ъ в е т с к и т е в л а ст и ) са за д ъ л ж е н и д а г л а су в а т в и з б о р и т е за
н ар одн и те си съ б р а н и я , ч и й то п р е х о д е н х а р а к тер е п о к а за н о т е д и н с т в е н а
та им за к о н о д а т е л н а м ярка - и с к а н е т о т ер и то р и я т а н а И зт о ч н а П о л ш а д а
бъде в к л ю ч ен а в п р е д е л и т е н а С ъ в ет ск и я с ъ ю з. К ъ м 15 н о е м в р и ф о р м а л
ностите п о а н е к с и р а н е т о с а п р и к л ю ч ен и .22
С ъ в ет ск и я т с ъ ю з за п о ч в а д а н ал ага в И зт о ч н а П о л ш а с в о и т е и н с т и
туции и практики . В с е к и е д л ъ ж е н д а с е р е г и ст р и р а , з а д а п о л у ч и л и ч ен
паспорт, к о е т о о зн а ч а в а , ч е д ъ р ж а в а т а в о д и н а о т ч е т в си ч к и т е с и н о в и
граж дани. С р е г и с т р и р а н е т о н а гр а ж д а н и т е и дв а и за д ъ л ж и т е л н а т а в о е н
на сл у ж б а : б л и з о 150 000 м л а д е ж и - п ол я ц и , ук р а и н ц и , б е л о р у с и , е в р е и
- ск о р о с е о зо в а в а т в р е д о в е т е н а Ч ер в е н а т а арм ия. О с в е н т о в а р е г и с
трацията п о зв о л я в а д а т е ч е гл адк о и н а й -с ъ щ е с т в е н а т а с ъ в е т с к а с о ц и а л н а
политика - д е п о р т и р а н е т о .23
Н а 4 . 12.1939 г. с ъ в е т с к о т о П о л и т б ю р о за д ъ л ж а в а Н К В Д д а о р г а н и з и
ра е к с п у л с и р а н е т о н а о п р е д е л е н и гр уп и п о л ск и гр а ж д а н и , п о д о з и р а н и , ч е
ще с ъ з д а д а т о п а с н о с т з а н о в и я р е д - в о е н н и в е т е р а н и , л е с н и ч е и , ч и н о в н и
ци, п о л и ц а и и т е х н и т е с е м е й с т в а . В е д н а ф е в р у а р с к а н о щ на 1940 г„ к о г а -
то т е м п е р а т у р а т а е п о ч т и 40 ° п о д н ул ата, Н К В Д а р е с т у в а 139 794 д у ш и ,
и зв л еч ен и о т д о м о в е т е с и п о д д у л а т а н а п и с т о л е т и т е . К а ч ен и с а в т о в а р н и
вагони и с а и зп р а т е н и в м е с т а т а за п р и н у д и т е л н о в ъ д в о р я в а н е в д а л е ч е н
С ъ ветски К а за х с т а н или в С и б и р . Ц ел и я т ж и в о т н а т е зи х о р а с е п р о м е н я
ощ е п р е д и д а п р о у м е я т какво и м с е с л у ч в а . М е с т а т а за в ъ д в о р я в а н е , ч а ст
от с и с т е м а т а н а Г У Л А Г , с а зо н и за п р и н у д и т е л е н т р у д , в к о и т о 10 г о д и н и
преди т о в а с а б и л и и зп р а щ а н и к у л а ц и т е.24
Т ъ й като о п р е д е л е н и е т о на Н К В Д за „ с е м е й с т в о “ е т в ъ р д е ш и р о к о , ва
гоните с а п ъ л н и с в ъ зр а ст н и т е р о д и т ел и , както и с д е ц а т а на х о р а т а , см ятани
за о п а сн и . Н а всяка сп и р к а п о пътя н а и зто к о х р а н а т а м инава о т ва го н на
вагон, з а д а п р и б и р а п оч и н ал и те д ец а . В е с л а в А д а м ч у к , п о о н о в а в р е м е е д и -
н ай сетгоди ш ен , пи та м айка си дал и с ъ в етск и те во й н и ц и ги водя т в ада. Х р а
на и в о д а им с е дав ат о т в р е м е на в р ем е, в а го н и т е с а б е з тоалетн и и в т я х е
страш ен с т у д . Д е ц а т а б л и ж а т ск р еж а о т м ет а л н и те г в о зд е и и н а б л ю д а в а т как
въ зр астн и те у м и р а т о т с т у д . С е га в е ч е о т в а го н и т е с е и зн асят п о ч и н ал и те
133
възрастни. Хвърлят ги набързо в общи гробове. Едно момче гледа навън и

се опитва да ги запомни - по-късно пише, че мъртвите може да са изчезнали,
но „техните мечти и желания останаха в мислите ни“.25
Само по време на пътуването умират близо 5000 души, а приблизи
телно още 11 000 загиват през следващото лято. Едно полско момиченце в
сибирско училище описва съдбата на семейството си: „Брат ми се разболя
и за една седмица умря от глад. Погребахме го на един хълм в сибирската
степ. Мама се разболя от тревоги и от глад, поду се и лежа в бараката два
месеца. До края не поискаха да я изпратят в болница. Когато я изпратиха
в болница, мама лежа там две седмици. След това животът й свърши. Като
научихме, обхвана ни огромно отчаяние. Отидохме на погребението на
25 км, отидохме при хълма. Чуваше се как свисти сибирската гора, където
оставихме двама от моето семейство“.26
В Централна Азия и в Руския Север поляците са по-объркани и безпо
мощни дори от кулаците, изпращани там преди тях. Обикновено никой от
тях не знае руски, да не говорим за казахски. Местните жители, особено в
Централна Азия, ги възприемат като поредните натрапници от централните
райони. „Местните - както нарича казахите един поляк - почти не говореха
руски и силно негодуваха срещу новия ред и новите гладни гърла. Отнача
ло отказваха да ни продават каквото и да било, не ни помагаха по никакъв
начин.“ Поляците няма как да знаят, че само 10 години по-рано една трета
от населението в Казахстан е гладувало до смърт. В един колхоз убиват
поляк, баща на четири деца, за да му вземат ботушите. Друг умира от глад в
Сибир. Както си спомня синът му: „Поду се. Завиха го в чаршаф и го хвър
лиха на земята“. Трети баща умира от тиф във Вологда, северноруския град
на смъртта. Неговият син, дванайсетгодишен, вече е научил философската
максима: „Човек се ражда веднъж и умира веднъж. Точно така се случи“.27
Дотогава депортираните полски граждани не са чували думата „кулак“,
но я научават. В едно сибирско селище поляци намират скелетите на ку
лаци, депортирани там през 30-те години. В друго селище шестнайсет-
годишно полско момче научава, че надзирателят в неговия лагер е бивш
кулак. „Той ми каза честно - спомня си момчето - какво пази в сърцето
си - вярата в Бога.“ Тъй като поляците са католици, следователно - хрис
тияни, присъствието им предизвиква подобни изповеди от страна на ук
раинци и руснаци. Но дори в Далечния изток съветските власти са извън
редно враждебни към всичко полско. Едно поляче, което идва в града, за
да продаде дрехите си срещу храна, се натъква на полицай, който смъква
кепето от главата му. На кепето има бял орел, символ на полската държа
ва. Полицаят не разрешава на момчето да вдигне кепето от земята. Както
непрекъснато пишат съветските журналисти и повтарят учителите, Полша
е паднала и вече никога няма да се надигне.28
***
Действайки пресметливо, предвидливо и престъпно, съветската власт
успява чрез насилие да вкара поляците в своята система. След няколко-
134
Четвърта глава: Е вропа на М олот ов - Рибент роп
седмична бъркотия съветската държава се е разширила на запад и се е

разправила с най-опасните си противници. В останалата част на Полша,
западно от линията „Молотов - Рибентроп“, германците няма как да въз
приемат подобен подход. Хитлер е разширил Райха си неотдавна, анек
сирайки Австрия и Чехословакия, но не и с територии, населявани от чак
толкова много негерманци. За разлика от съветската власт нацистите дори
не могат да твърдят, че са донесли справедливост и равенство на потисна
ти народи или класи. Всички знаят, че нацистка Германия е на германците,
и самите германци не си правят труда да твърдят друго.
Националсоциализмът се основава на твърдението, че германците са
висша раса, което нацистите при сблъсъка си с поляците трябва да до
кажат ако не другиму, поне на самите себе си. В старинния полски град
Краков целият професорски състав на известния Краковски университет
е изпратен в концентрационни лагери. Паметникът на Адам Мицкевич,
великия поет романтик, е смъкнат от пиедестала му на пазарния площад,
който е преименуван на площад „Адолф Хитлер“. Подобни действия имат
колкото практическо, толкова и символично значение. Краковският уни
верситет е по-стар от който и да било германски университет. В своето
време Мицкевич е толкова почитан в Европа, колкото и Гьоте. Съществу
ването на подобна институция и подобна история точно както и наличието
на полска образована класа са пречка пред германските планове, но и про
блем за нацистката идеология.29
Полският дух трябва да изчезне от полските земи и да бъде заместен
от „германското“. Както е писал Хитлер, Германия „трябва да отреже тези
чужди расови елементи, така че кръвта на нейния народ вече никога да
не бъде замърсявана; или пък без бавене да ги премахне и да предаде оп
разнената им територия на собствените си другари по нация“. В начало
то на октомври 1939 г. Хитлер прехвърля нова отговорност на Хайнрих
Химлер. Химлер вече е шеф на есесовците и на германските полицейски
части. Сега той става „райхскомисар за укрепване на „германското“ - на
германския дух“, нещо като министър по расовите въпроси. В регионите,
които Германия е анексирала от Полша, задачата на Химлер е да замени
коренното население с германци.30
Химлер възторжено прегръща проекта, но задачата му е трудна. Това са
полски територии. В независима Полша никога не е имало голямо герман
ско малцинство. Когато твърди, че нахлува в Източна Полша, за да защити
украинците и белорусите, съветската страна има поне привиден аргумент
- в Полша живеят близо 6 милиона представители на тези две народности.
Но германците в Полша са по-малко от 1 милион. В новоприсъединените
от Германия полски територии съотношението поляци - германци е 15:1.31
До този момент министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс напълно
е овладял германския печат. У германците (и у онези, които вярват на
германската пропаганда) е създадено впечатлението, че в Западна Полша
са съсредоточени огромен брой германци, обект на ужасяващи преследва
ния. Действителността е напълно различна. В новоприсъединените полски
135
области живеят над 9 милиона поляци, което многократно надвишава броя

на германците. Към Райха Хитлер е присъединил и значителен брой евреи
- поне 600 000 (много повече от новите германци), и така почти е утроил
еврейското население (от 330 000 на близо 1 милион). Ако се прибави към
това и Генералното губернаторство (със своите 1 560 000 евреи), излиза,
че Хитлер е увеличил населението в доминионите с доста повече от 2 ми
лиона евреи. В град Лодз има повече евреи (233 000), отколкото в Берлин
(82 788) и Виена (91 480), взети заедно. Във Варшава, която сега е в Ге
нералното губернаторство, има повече евреи, отколкото някога е имало
в цяла Германия. Чрез политиката си Хитлер е присъединил към Райха
повече поляци, отколкото германци в тази и в предишните анексии, вклю
чително Аншлуса на Австрия и присъединяването на гранитните райони
на Чехословакия. Като се вземат предвид Генералното губернаторство и
Протекторатът Бохемия и Моравия, анексирани от разпокъсана Чехосло
вакия, Хитлер е добавил към своята империя близо 20 милиона поляци, 6
милиона чехи и 2 милиона евреи. В онзи момент в Германия има повече
славяни, отколкото в която и да било друга европейска държава освен Съ
ветския съюз. Поемайки на кръстоносен поход за расова чистота, Германия
в края на 1939 г. се е превърнала във втората по големина многонационал
на държава в Европа. Най-голямата, естествено, е Съветският съюз.32
Артур Грайзер, поставен начело на най-голямата от новите германски
територии, известна под името Райхсгау Вартеланд, държи изключително
много на идеята за укрепване на „германското“. Провинцията му се прос
тира от важния полски град Познан до другия важен полски град Лодз.
В нея живеят близо 4 милиона поляци, 366 000 евреи и 327 000 герман
ци. Химлер предлага до февруари 1940 г. да бъдат депортирани 1 милион
души, включително всички евреи и няколкостотин хиляди поляци. Грайзер
започва да работи по проекта за укрепване на „германското“, като опразва
три психиатрични болници и нарежда всички пациенти да бъдат разстре
ляни. Съдбата на пациентите от психиатричната болница в Овинск е малко
по-различна. Закарват ги в местната Главна квартира на Гестапо и през
октомври и ноември 1939 г. ги задушават с въглероден диоксид —първо
то масово убийство, извършено от германците по този метод. Жертви са
близо 7700 полски граждани, заварени в психиатричните заведения. Слага
се начало на политиката на „евтаназия“, която твърде скоро ще започне да
се прилага и в границите на предвоенна Германия. През следващите две
години повече от 70 000 германски граждани ще бъдат убити с газ като
„негодни за живот“ . Укрепването на „германското“ има както вътрешно,
така и външно измерение. Агресивната война извън Германия позволява
и убийството на германски граждани. Така започва и така ще продължи.33
Задачата да се изгонят евреите от Германия, се сблъсква с друг идеоло
гически приоритет - заселването на германците от Съветския съюз. Когато
Съветският съюз разширява границите си на запад, като завзема Източна
Полша, Хитлер се занимава със съдбата на германците (бивши полски граж
дани), попаднали под съветско управление. Взема мерки те да бъдат изпра
136
Четвърта глава: Европа на Молотов - Рибентроп
тени в Германия. Ще живеят в областта Вартеланд, в къшите и стопанства

та, опразнени от депортираните поляци. Това обаче означава, че не евреите,
а полските селски стопани трябва да бъдат депортирани с предимство, за да
се отвори място за прииждащите германци. Макар че на евреите временно
им се разрешава да останат по домовете си, не им спестяват невероятни
страдания и унижения. В Коженце ортодоксалните евреи са заставени да
танцуват край куп горящи книги и да скандират: „Ние сме виновни за война
та“. На 7.11.1939 г. в Лувич всички мъже от еврейски произход са закарани
в затвора и трябва да бъдат откупени от еврейската общност.34
По време на първото депортиране от Вартеланд в Генералното губер-
наторство, извършено между 1 и 17.12.1939 г., огромното мнозинство от
депортираните 87 88оЗ души са поляци. Полицията подбира поляците,
които „представляват непосредствена заплаха за германската нация“. При
втората вълна, между 15 февруари и 15 март 1940 г., са изпратени още
40 128 души, повечето от които пак са поляци. Разстоянието не е голямо.
При нормални обстоятелства пътуването от Познан, столицата на Вар
теланд, до Варшава, най-големия град в Генералното губернаторство, би
отнело няколко часа. В случая хиляди хора умират от студ във влаковете,
които често са оставяни в странични коловози в продължение на дни. Ко
ментарът на Химлер е: „Ами такъв е климатът тук“. Излишно е да напом
няме, че климатът в Полша е като климата в Германия.35
***
Зимата на 1939 - 1940 г. е необичайно студена и в Полша, и в Гер
мания. Още по-студена е зимата в Украйна, Русия и Северен Казахстан.
Дните намаляват и с тях намаляват и хилядите полски граждани в съвет
ските места за въдворяване, защото заболяват и умират. В трите лагера в
Съветска Русия и Съветска Украйна, където ги държат съветските власти,
полските военнопленници следват собствен политически и религиозен
календар. В Козьолск, Осташков и Старобилск те намират начин да от
празнуват 11 ноември, Деня на полската независимост. И в трите лагера
военнопленниците планират да отпразнуват Коледа. Повечето от тях са
католици, със значителен примес от евреи, протестанти и източноправо
славни. Събират се в осквернените православни манастири, молят се или
приемат причастие в закътани ъгълчета на рушащи се катедрали36.
Военнопленниците намират следи от онова, което се е случило с пра
вославните монаси и монахини по време на болшевишката революция -
скелети в плитки гробове, силуети на човешки тела, очертани на стените с
куршуми. На един затворник в Старобилск му прави огромно впечатление,
че ятата черни гарвани никога не отлитат от манастира. Но независимо от
всичко молитвата сякаш носи надежда и хората от различни деноминации
се молят заедно - до 24.12.1939 г., когато свещениците, пасторите и рави
ните са отведени и от трите лагера и оттогава никой повече не ги вижда.37
Трите лагера са нещо като лаборатория за наблюдение на поведение
то на полските образовани среди. Козьолск, Осташков и Старобилск при
добиват вид на полски поселения. Затворниците нямат други дрехи освен

армейските си униформи с белите орли на военните кепета. Естествено, в
бивша Източна Полша никой не носи тази емблема на публични места, тъй
като там се мъдрят, сърпът, чукът и червената звезда. Въпреки че полските
университети са затворени от германците и „поукраинчени“ и „побелору-
сени“ от съветските власти, лагерниците организират лекции на известните
полски учени и хуманисти, офицери от запаса, които се намират между тях.
Офицерите организират скромни спомагателни каси, така че по-бедните да
могат да вземат заеми от по-богатите. Рецитират по памет поезия, запомне
на в училище. Някои са способни да цитират също по памет дебели и дълги
романи от периода на реализма в полската литература. Естествено, между
лагерниците съществуват и спорове, и кавги, и кражби. Малък брой хора
- както се оказва по-късно, пренебрежимо малък - се съгласяват да сътруд
ничат на съветските власти. Офицерите не могат да постигнат съгласие как
да се държат по време на дългите нощни разпити. Но духът на национална
солидарност е жив и видим за съветските власти.38
Въпреки всичко това мъжете са самотни. Имат право да пишат до се
мействата си, но не и да обсъждат положението си. Знаят, че в НКВД четат
всяка дума, и си налагат дискретност. Един от затворниците в Козьолск,
Добеслав Якубович, поверява на дневника писмата, които би искал да на
пише до съпругата си, мечтата си да съзерцава роклята й, да си играе с дъ
щеря им. Лагерниците са задължени да посочват като обратен свой адрес
адреса на един санаториум, което води до много болезнени грешки.39
Затворниците опитомяват кучетата, които са техни пазачи, и кучетата от
околните градчета. Те идват в лагерите, влизат през портите покрай стражата
или през дупки в бодливата тел, които са прекадено малки, за да влезе човек.
Един от офицерите от запаса в Старобилск е Максимилиан Лабендж, най-из
вестният във Варшава ветеринар. Вече възрастен, той едва оцелява по време
на пътуването до лагера. Грижи се за кучетата, от време на време дори ги
оперира. Особено любим му е един помияр, когото офицерите наричат Ли-
нек“, съкратено от Сталинек - „Сталинчо“. А любимецът сред външните по
сетители е Фош, наречен на френския генерал, върховен главнокомандващ на
съюзническите армии, разгромили Германия през 1918 г. Това става в края
на 1939 и началото на 1940 г., когато в Париж се е установило полско прави
телство в изгнание и когато поляците хранят надежди Ф р а нт тия да разгроми
Германия и да освободи Полша. Те възлагат всичките си лични надежди на
кученцето Фош, което, както личи, е домашно куче и живее някъде в града.
Пъхат бележници под нашийника му, като очакват отговор. Един ден през
март 1940 г. отговор идва: „Говори се, че ще ви освободят от Старобилск.
Казват, че щели да ви пуснат да си вървите. Не знаем вярно ли е“.40
Не е вярно. През същия месец в Москва шефът на съветската тайна
полиция Лаврентий Берия е стигнал до заключение, вероятно подсказано
от Сталин, и го изразява ясно: всички полски военнопленници трябва да
умрат. В предложение до Политбюро, всъщност - до Сталин, Берия пише
на 5.03.1940 г., че всички полски военнопленници само „чакат да бъдат
138
Четвърта глава: Европа на М олот ов - Рибент роп
освободени, за да влязат активно в битката срещу съветската власт“. Той

твърди, че бившите офицери възглавяват контрареволюционни организа
ции в новите съветски територии. За разлика от твърденията около „Пол
ската военна организация“ отпреди няколко години тези не са измислени.
Съветският съюз е окупирал и анексирал половин Полша и някои поляци
се съпротивляват. През 1940 г. може би 25 000 от тях участват в един
или друг вид съпротивителни организации. Вярно е, че НКДВ твърде бър
зо прониква в тези организации и арестува повечето от членовете им, но
опозицията съществува осезаемо. Берия използва действителната полска
139
съпротива, за да обоснове предложението си към лагерниците „да се при

ложи най-тежкото наказание - разстрел“.41
Сталин одобрява предложението на Берия и механизмите на Големия
терор се задвижват отново. Берия назначава специална тройка, която бързо
да прегледа досиетата на всички полски военнопленници. Тройката е овлас
тена да пренебрегва препоръките на дотогавашните следователи и да издава
присъди без какъвто и да било контакт със самите лагерници. Берия е оп
ределил квота за убийствата, както и през 1937 и 1938 г. - всички от трите
лагера плюс още 6000 затворници от Западна Белорусия и Западна Украй
на (по 3000 от двата района) плюс особено опасните елементи от нисшите
офицерски чинове, които са още на свобода. След бърз преглед на досиетата
97% от поляците в трите лагера - около 14 587 души, са осъдени на смърт.
Изключение се прави за няколко съветски агенти, етнически германци или
латвийци и за хора с протекции от чужбина. Шест хилядите затворници са
осъдени на смърт заедно с 1305 други, арестувани през април.42
Офицерите от трите лагера са очаквали да им се разреши да се за
върнат по домовете си. Когато през април 1940 г. от лагера в Козьолск
са изведени първите групи, другарите им правят тържествено изпраща
не. Доколкото им е възможно, офицерите се строяват с оръжията си като
почетна стража по пътя им към автобусите. В групи от по няколкостотин
души лагерниците са откарани с влак през Смоленск към по-малката гара
Гняздово. Там им нареждат да слязат от влака. Попадат в кордон от вой
ници на НКВД с пушки „на нож“. В първия автобус влизат близо 30 души,
които са закарани до Кози връх, в покрайнините на гора, наречена Катин.
Ето как приключва дневникът, който един от офицерите, Адам Солски,
упорито води до последния момент: „Поискаха ми венчалния пръстен,
който а з...“. Насочват лагерниците към една сграда в комплекса, където
ги разстрелват. Труповете им са прекарвани, по всяка вероятност по 30 в
камион, до масов гроб, изкопан в гората. Това продължава, докато са раз
стреляни всичките 4410 лагерници от Козьолск.43
В Осташков, докато извеждат лагерниците, свири оркестър, за да им пов
дигне духа. Лагерниците са откарани с влак на групи от по 250 - 500 души до
затвор на НКВД в град Калинин - днес Твер. Докато сверяват данните им, ги
задържат за кратко. Те чакат, вероятно без да заподозрат нищо до послед
ния момент. Офицер от НКВД пита един от чакащите лагерници, останал за
малко насаме с охраната, на колко е години. Момчето се усмихва: „На осем
найсет“. „Какво си работил?“ Нова усмивка: „Телефонист“. „Откога рабо
тиш?“ Момчето преброява на пръстите си: „От шест месеца“. След това на
момчето, както и на всичките 6314 лагерници, минали през помещението,
му слагат белезници и го водят в звукоизолирана килия. Двама мъже го хва
щат за ръцете, трети го застрелва в основата на черепа.44
Главният палач в Калинин, когото военнопленниците така и не виждат,
е Василий Блохин. Той е един от най-важните екзекутори по време на
Големия терор, командвал наказателен взвод в Москва. На него е повере
на екзекуцията на изтъкнатите обвиняеми в показните процеси. Но той е
140
Четвърта глава: Е вропа на М олот ов - Рибент роп
разстрелял и хиляди работници и селяни, убити в пълна тайна. В Калинин

той носи кожено кепе, престилка и дълги ръкавици, за да опази себе си и
униформата си чисти от кръв. Всяка нощ застрелва с германски пистолет
около 250 души, един след друг. След това труповете са откарвани с ками
он до близкото селище Медное, където НКВД има летни почивни домове.
Хвърлят труповете в огромен ров, предварително изкопан с багер.45
От лагера в Старобилск затворниците пътуват с влак (по 100 - 200 души
едновременно) до Харков, където ги закарват в затвор на НКВД. Те не знаят,
че са попаднали в един от големите центрове за масови убийства на поляци в
Съветския съюз. Дошъл е редът им и те тръгват към смъртта си, без да знаят
нито какво се е случвало в миналото, нито какво се случва е другарите им от
другите лагери, и без да подозират какво ги чака. След ден-два в затвора ги от
веждат в помещение, в което им се проверяват данните. След това ги отвеждат
в друго помещение, тъмно и без прозорци. Някой от охраната пита: „Може
ли?“, и отвежда затворника. Както си припомня един офицер от НКВД: „Чу
ваше се щракане - и край“. Труповете се товарят на камиони. Над главите се
навличат някакви ватенки, за да не се цапат камионите е кръв. Товарят един
ред с главите нагоре, втория ред с краката нагоре, за да ги подредят.46
По този начин са убити 3739 затворници от Старобилск, включително
всички приятели и познати на Юзеф Чапски - той си спомня, че ботаникът
е запазил спокойствие, а един икономист се е опитал да скрие страховете
си от бременната си съпруга; спомня си лекаря, известен във Варшава с
любовта си към бохемата и подкрепата си за художниците; лейтенанта,
който рецитирал наизуст пиеси и романи; юриста, който възторжено про
повядвал създаването на европейска федерация, и всички останали - ин
женери, учители, поети, социални работници, журналисти, хирурзи, вой
ници. Самият Чапски не загива. Като други - по неколцина души от всеки
лагер, го изпращат в друг лагер и той оцелява.47
Фьодор Достоевски описва в романа си „Братя Карамазови“ една мно
го важна сцена в отшелническата обител Оптин в Козьолск, която през
1939 и 1940 г. е превърната във военнопленнически лагер. Сцената съ
държа един от най-важните диалози в романа - дискусията между млад
благородник и манастирския Старец - духовния ментор в манастира - по
въпроса може ли да съществува нравственост, ако Бог не съществува. Ако
Бог е мъртъв, всичко ли е позволено? През 1940 г. в същата сграда, ня
когашна обител на монасите, се помещават следователите от НКВД. Те
дават съветския отговор на въпроса - само смъртта на Бог води до осво
бождаване на човечеството. Много от полските офицери дават различен
отговор - там, където всичко е позволено, единственото убежище е Бог.
Те схващат лагерите като черкви и се молят в тях. Много от тях, преди да
ги изпратят на смърт, присъстват на великденските литургии48
Затворниците в третия лагер, или поне доста от тях, подозират, че ги
подбират за ролите, които биха играли в Съветския съюз. Но нямат пред
става, или поне само смътно се досещат, че ако не ги одобрят за тези роли,
ще бъдат убити. Не знаят нищо за полската операция по време на Големия
141
К Ъ РВ А В И ПОЛЯ
терор, в която само две години по-рано са застреляни десетки хиляди съ
ветски поляци. Но и да бяха разбрали залога, трудно е да си представим, че
мнозина биха демонстрирали каквато и да било лоялност към съветската
власт. В лагерите те са задължени да преглеждат съветски вестници, да гле
дат съветски пропагандни филми и да слушат съветски радиопредавания по
високоговорители. Намират всичко това за нелепо и обидно. Дори онези,
които донасят за другарите си, смятат системата за абсурдна.49
Двете култури нямат добра комуникация, най-малкото поради липсата на
общ интерес. Не е лесно да си представим някакви допирни точки през пери
ода, в който Сталин е съюзник на Хитлер. От друга страна, има огромен брой
причини за недоразумения. Колективизацията и индустриализацията модер
низират Съветския съюз, но не включват модернизацията на населението и
по-специално на потребителите, характерна за капиталистическия Запад. Съ
ветските граждани, които управляват Източна Полша, падат от велосипедите,
ядат пастата за зъби, бъркат тоалетните с умивалници, носят по няколко ча
совника, използват сутиените за наушници и спят по бельо, вместо с пижами.
Полските затворници също са невежи, но не и по фундаменталните проблеми.
За разлика от съветските граждани в тяхното положение поляците са на мне
ние, че не може да бъдат съдени или убивани без правно основание. Фактът,
че съветските и полските граждани, много от които са родени в Руската
империя, сега толкова зле се разбират взаимно, символизира огромното ци-
вилизационно преображение, извършено от сталинизма.
Главният следовател в Козьолск, човекът, който наследява монашеската
обител на Стареца от романа на Достоевски, деликатно обяснява това - ста
ва дума з а ,две различни философии“. В крайна сметка руснаците имат пра
во да налагат своята. На вицовете по адрес на съветските руснаци в Източна
Полша те отговорят лесно: „А как се нарича страната ви сега?“. Никой не
може да застави поляците в лагерите да се нагодят към съветската цивилиза
ция. Те не живеят като съветските хора и това остава в съзнанието на руските
и украинските селяни, които ги виждат и които десетилетия по-късно си при
помнят колко са били спретнати, чисти, с горди осанки и поведение. Няма
как да ги заставят да живеят като съветски хора, поне не за толкова кратко
време и не при тези обстоятелства; но могат да ги принудят да умрат, както
умират съветските граждани. Много от полските офицери са по-силни и по-
добре образовани от своите мъчители от НКВД. Но обезоръжени, обърка
ни, държани от двама мъже, те са убивани и погребвани на места, в които,
смята се, никой няма да успее да ги намери. Ако не друго, в смъртта те ще
замълчат, както са замлъкнали и гражданите в съветската история.50 '
Общо взето този по-малък вариант на Големия терор отнема живо
та на 21 892 полски граждани. Огромното мнозинство от тях, макар и не
всички, са поляци по националност. Полша е многонационална държава,
с многонационален офицерски корпус и извънредно много от убитите са
евреи, украинци и белоруси. Около 8% от жертвите са евреи - такъв е и
процентът на евреите в Източна Полша.51
Както и по времето на Големия терор, семействата на репресираните
142
Четвърта глава: Европа на М олот ов - Рибентроп
също трябва да бъдат наказани. Три дни преди да предложи да бъдат раз
стреляни всички затворници от трите лагера, Берия нарежда семействата им
да бъдат депортирани. Съветските власти знаят кои са тези хора - именно
заради това са разрешавали на лагерниците да кореспондират с любимите
си, за да съберат имената и адресите им. Оперативните тройки в Западна
Белорусия и Западна Украйна подготвят имената на 60 667 души, които да
бъдат изпратени на местата за въдворяване в Казахстан. Повечето от тях са
семейства на, както пише в една заповед, „бивши хора“. Обикновено това са
семейства, в които няма съпрузи и бащи. На съпругите се казва типичната
съветска лъжа, че ги изпращат при съпрузите им. Всъщност семействата
са закарвани в Сибирската тайга („вечни кал и сняг“, както си спомня едно
тринайсетгодишно поляче), а в същото време мъжете им са разстрелвани
в Катин, Калинин, Харков, Бикивня и Карпати. На 20.05.1940 г. няколко
полски деца пишат до Сталин, като обещават да бъдат добри съветски граж
дани и се оплакват единствено от това, че е „тежко без нашите татковци“.
На следващия ден хората на НКВД получават парични награди за това, че
са очистили трите лагера, без да допуснат никой да избяга.52
Тъй като мъже няма, жертвите на новото депортиране страдат още по
вече от предшествениците си през февруари. Захвърлят в Казахстан жените
на ръце с деца, някои от които - още пеленачета, а често и с възрастните
родители на съпруга. Тъй като са заминали през април, без да имат време да
се подготвят, облеклото на повечето жени е неподходящо. Често се налага
да продават донесените дрехи, за да купуват храна. Жените оцеляват през
последвалата зима, като се научават да събират животински изпражнения
и да ги използват за гориво. Хиляди умират. Налага им се да решават как
да опазят децата си живи. Желанието им е да ги възпитават като поляци,
но често съзнават, че ако искат децата им да оцелеят и да не ходят гладни,
трябва да ги дадат в съветски институции. Една жена оставя пет от шестте
си деца в една канцелария на НКВД и изчезва с шестото - кърмаче. Повече
никой не я вижда. Бременната съпруга на уплашения икономист, държан в
Старобилск и убит в Харков, ражда детето им в изгнание. Бебето умира.53
По същото време - март 1940 г., шефът на НКВД Берия се разпо
режда да бъдат депортирани и хората, които са отказали да приемат съ
ветски паспорт. Това означава отхвърляне на съветската система, но и
практически проблем за съветската бюрокрация. Полските граждани,
които отказват да позволят самоличността им да бъде регистрирана в
съветските документи, не може да бъдат следени и наказвани с желаната
ефикасност. По една случайност огромното мнозинство от хората, които
отказват съветски паспорт, са еврейски бежанци от Западна Полша. Те
са избягали от германците, но нямат желание да станат съветски граж
дани. Боят се, че ако приемат съветски документи, няма да им разрешат
да се завърнат в Полша, когато тя възкръсне. По този начин евреите
доказват, че са лоялни граждани на Полша и стават жертви и на двата
режима, покорили родината им. Избягали са от посегателствата на есе-
совците, но НКВД ги депортира в Казахстан и Сибир. От 78 339 души.
143
депортирани в акцията от юни 1940 г., насочена срещу бежанците, близо

84% са евреи.54
Обикновено градски жители, непознаващи живота в провинцията, пол
ските евреи са толкова безпомощни, колкото и поляците, депортирани преди
тях. Занаятчии и обущари са изпращани в далечния руски Север да секат
дървета. Едно еврейско момче на име Йозеф си спомня как евреите в родния
му град били принудени да изгорят собствената си синагога и как германците
се смеели. Семейството му избягало в съветската зона, но членовете му от
казали съветски паспорти. Майка му, баща му и брат му умрели в изгнание.55
* * *
В Западна Европа този период е известен като „фалшивата война“ -

привидно нищо не се случва. Франция и Великобритания са във война с
Германия от септември 1939 г. Но през есента и зимата и през пролетта на
следващата година, когато Полша е вече победена, унищожена и разделе
на и десетки хиляди от гражданите й са убити, а стотици хиляди - депор
тирани, западен фронт във войната не съществува. Германците и техните
144
Ч е т в ъ р т а глава: Европа на Молотов - Рибентроп
съветски съюзници са свободни да правят каквото си искат.

През април 1940 г. германците нахлуват в Дания и Норвегия и по този
начин си осигуряват достъп до полезните изкопаеми на скандинавските
държави и предотвратяват всяка британска намеса в Северна Европа. Но
на 10.05.1940 г. фалшивата война свършва наистина - Германия напада
Ниските земи* и Франция. Към 14 юни близо 100 000 френски и 60 000
британски войници са мъртви, а германците са в Париж. Франция е падна
ла по-бързо, отколкото се е очаквало. Същия месец, юни 1940 г., Съвет
ският съюз разширява империята си на запад, като анексира трите незави
сими Балтийски държави: Естония, Латвия и Литва.
Най-голяма и с най-многобройно население от Балтийските държави,
Литва е и страна с едни от най-сложните междунационални и международ
ни отношения. През целия период между двете войни тя предявява претен
ции към град Вилнюс и околностите му, които са разположени в Северо
източна Полша. Макар тези територии да са населени главно от поляци,
евреи и белоруси, литовците смятат Вилнюс за своя законна столица, тъй
като градът е бил столицата на важна средновековна държава, Великото
Литовско херцогство, до началото на нашето съвремие. През 20-те и 30-те
години на XX век ръководителите на независимата литовска държава из
ползват като административен център Каунас, но смятат за своя столица
Вилнюс. През 1939 г. Сталин използва точно тези емоционални претен
ции. Вместо да присъедини Вилнюс към Съветския съюз, той го дава на
все още независимата Литва. Цената, която не учудва никого, е установя
ването на съветски военни бази на литовска територия. Съветските военни
части, вече разположени в Литва, са подръка за политическата революция,
наложена на Литва през лятото на 1940 г., която е дори по-прибързана и
изкуствена от онази в Източна Полша. По-голямата част от тогавашния
литовски политически елит бяга в нацистка Германия.56
Чиуне Сугихара, японският консул в Литва, който се намира в Каунас,
за да следи военните маневри на Германия и Съветския съюз, внимателно
наблюдава всичко. През лятото на 1940 г. японското ръководство е наложи
ло ясен курс - то ще се стреми към пакт за неутралитет със Съветския съюз.
Като са си осигурили по този начин Севера, японците вече могат да плани
рат стъпка на юг през 1941 г. Сугихара е сред малкото японски официални
представители, които са в състояние да следят германско-съветските отно
шения след падането на Франция. Тъй като няма собствен персонал, той
използва като свои информатори и помощници полски офицери от армията,
които не са арестувани от германците или руснаците. Отплаща им се с япон
ски паспорти и с използването на японската дипломатическа поща. Суги
хара помага на поляците да намерят начини техните другари офицери да
избягат. Поляците осъзнават, че с определен тип японска виза е възможно
да се уреди канал през Съветския съюз за Япония. Само неколцина полски
* Белгия и Нидерландия. През Средните векове крайбрежните територии (около устията на

реките Рейн, Шелда и Маас) на тези държави са се наричали Ниските земи. - Б. р.
145
офицери наистина успяват да избягат през този канал и поне един успява да
стигне до Япония и да започне да изпраща разузнавателни доклади за онова,
което е видял по време на преминаването си през СССР.57
По същото време и еврейски бежанци започват да посещават Суги-
хара. Те са полски граждани, които първоначално са избягали от герман
ското нашествие през септември 1939 г., но които сега се опасяват от съ
ветските власти. Знаят за депортирането на евреите през юни 1940 г. и се
боят за себе си. Прави са да се боят - година по-късно съветските власти
ще депортират около 17 500 души от Литва, 17 000 - от Латвия, и 6000 -
от Естония. С помощта на полските офицери Сугихара помага на няколко
хиляди евреи да напуснат Литва. Те дълго пътуват през Съветския съюз с
влак, достигат Япония с кораб и оттам продължават за Палестина или Съ
единените щати. Тази акция е резултат от десетилетията сътрудничество
между полските и японските разузнавателни служби.58
***
През 1940 г. нацистките ръководители биха искали вече да са се отърва
ли от повече от двата милиона евреи, населяващи тяхната половина от Пол
ша, но не могат да се споразумеят как да се постигне това. Първоначалният
военновременен план предвижда създаването на резерват за евреи в окръг
Люблин на Генералното губернаторство. Но тъй като зоната на герман
ското завоевание в Полша е относително малка, а Люблин не е толкова от
далечен от Берлин (700 км), както двата големи града, от които трябва да
бъдат депортирани евреите - Варшава (600 км) и Лодз (500 км), такова ре
шение е незадоволително от самото начало. Ханс Франк, генерал-губерна
торът, възразява срещу пристигането на нови евреи на негова територия.
В края на 1939 и през 1940 г. Химлер и Грайзер продължават да пресел
ват поляци от Вартеланд на територията на Генералното губернаторство.
Броят им от 408 525 души е близък до онзи на полските граждани, депор
тирани от съветските власти. Депортирането носи неимоверни страдания
на засегнатите, но почти не променя съотношението на националностите
в Германия. Просто поляците са прекалено много и преместването им от
едната в другата част на окупирана Полша довежда единствено до хаос.
То не съдейства за осъществяването на Хитлеровите мечти за жизнено
пространство на изток.59
През есента на 1939 г. в операцията по депортирането е включен
Адолф Айхман, специалист по въпроса, от когото се очаква да подобри
резултатите. Той вече е демонстрирал уменията си, като е ускорил емигра
цията на австрийските евреи от Виена. Сега обаче установява, че пробле
мът е депортирането на евреите от територията на Губернаторството не е
в липсата на ефикасност, а в липсата на логика. Айхман научава, че Ханс
Франк, генерал-губернаторът, има желанието да не вижда повече евреи в
колонията. Той успява да изпрати близо 4000 австрийски и чешки евреи
на Генералното губернаторство през октомври 1939 г., когато тази поли
тика започва да буксува. След това стига да логичното заключение: двата
146
Четвърта глава: Европа на М олот ов —Рибент роп
милиона евреи под германска власт трябва да бъдат депортирани на изток,

в огромните територии на германския съюзник - Съветския съюз. В края
на краищата Сталин вече е създал зона за установяване на евреи - Биро-
биджан, дълбоко в Съветска Азия. Както забелязват германците (и както
многократно ще имат случай да се уверят), съветският режим, за разлика
от собствения им, разполага и с държавните структури, и с просторния те
рен, необходими за резултатно масово депортиране. През януари 1940 г.
германците предлагат трансфер на европейски евреи. Сталин не проявява
никакъв интерес.60
Щом Генералното губернаторство е прекадено близо и прекадено малко,
за да разреши проблема, който според нацистката логика е расов, и щом
съветската страна не се интересува да поеме евреи, как тогава да се постъпи
с враговете, съставляващи коренното население на Губернаторството? Те
трябва да се държат под контрол и да се експлоатират до момента на „Окон
чателното решение“ (по онова време все още схващано като депортиране).
На 8.02.1940 г. Гайзер заповядва в Лодз да се създаде гето за 233 000 евреи.
През същия месец Лудвиг Фишер, германският кмет на Варшава, натоварва
юриста Валдемар Шон със задачата да проектира гетото. През октомври и
ноември повече от 100 000 поляци са прогонени от северозападната част
на Варшава, която германците обявяват за територия на гетото, и повече
от 100 000 варшавски евреи са преместени там от другите квартали на гра
да. Евреите са заставени да носят жълта звезда, която да ги идентифицира
като евреи, и да се подчиняват на ред други унизителни разпоредби. Всеки
техен имот извън границите на гетото преминава отначало в ръцете на гер
манците, а по-късно - и в ръцете на поляци, които на свой ред са загубили
имотите си при германските бомбардировки. Евреи, заловени да излизат от
гетото без разрешение, се наказват със смърт. Същата е съдбата на евреите
в останалата територия на Генералното губернаторство.61
През 1940 и 1941 г. Варшавското гето и гетата в другите градове се
превръщат в импровизирани лагери за принудителен труд и места за за
точение. Германците създават Еврейски съвет - Judenrat, - подбирайки
членовете му предимно сред предвоенните ръководители на еврейската
общност. Във Варшава Еврейският съвет се оглавява от Адам Черня-
кув, журналист и предвоенен сенатор. Задачата на Еврейския съвет е
да посредничи между германците и евреите от гетото. Освен това гер
манците създават невъоръжени полицейски части, съставени от евреи,
чийто началник във Варшава е Юзеф Шежински. Задачата на еврейската
полиция е да поддържа реда, да предотвратява бягства и да гарантира
изпълнението на принудителните мерки. С времето евреите проумяват,
че животът в гетото не може да продължава безкрайно. Междувремен
но Варшавското гето се превръща в туристическа атракция за герман
ски посетители. Историкът на гетото Емануел Рингелблум отбелязва, че
„особено популярна е къщичката, в която се оставят десетки трупове
преди погребението“. През 1943 г. издателство „Бедекер“ дори публи
кува пътеводител на Генералното губернаторство.62
147
Самите германци се връщат към идеята за „Окончателно решение“ на

еврейския въпрос през лятото на 1940 г., след падането на Франция. Съ
ветският съюз е отхвърлил предложението евреите да бъдат депортирани
на негова територия, а Франк е попречил те да бъдат масово преселени
на територията на неговото Генерално губернаторство. Мадагаскар при
надлежи на французите. Сега, когато Франция е победена, единствената
пречка по пътя към реколонизацията на острова е британският Кралски
военноморски флот. Химлер размишлява по този въпрос: „Според мен
пълното премахване на еврейския проблем ще се постигне чрез едно голя
мо пътешествие на евреите до Африка или до някоя друга колония“. Това,
разбира се, не е крайната цел. Химлер продължава: „В по-далечно бъдеще
трябва да се намери възможност да осъществим елиминирането от нашите
територии на националности като украинци, гурали, лемкоси. А казаното
за тези племена се отнася, съответно в по-голям мащаб, и за поляците...“.63
Евреите умират масово, особено във Варшавското гето, където са
струпани много повече от 400 000 души. Гетото е на площ от около две
квадратни мили, така че на квадратна миля живеят около 200 000 души.
Но повечето евреи, които умират във Варшава, не са от столицата. Както
навсякъде другаде в Генералното губернаторство, и във Варшава герман
ците карат в гетата евреи от по-малките селища. Евреите извън Варшава
са, първо, по-бедни и второ, при депортирането си са загубили всичко.
Изпратени са във Варшава, без да им се даде време да се приготвят, а и
често не са в състояние да носят вещите си. Тези евреи стават париите на
гетото, уязвими на глад и болести. От може би 60 000 евреи, които умират
във Варшавското гето през 1940 и 1941 г., огромното мнозинство са пре
селени и бежанци. Именно те страдат най-тежко от безмилостната герман
ска политика, както от решението през целия декември на 1940 г. гетото
да се лиши от храна. Смъртта им най-често е от глад и настъпва след дълги
страдания и нравствен упадък.64
Често родителите умират първи, като оставят децата си сами в непоз
нат град. Гитла Шулкман си спомня как след смъртта на майка си и на
баща си се е скитала „безцелно из гетото, като бавно се подувах от глад“.
Сара Сборов, чиято майка умира в общото им легло и чиято сестра също
се подува от глад, преди да умре, пише: „Вътре в себе си знам всичко, но
не мога да го изразя“. Рано съзрелият юноша Израел Ледерман проумява,
че „има две войни, война с куршуми и война с глад. Войната с глад е по-
лоша, защото човек страда, а от куршумите умираш веднага“. Както си
спомня един лекар: „десетгодишни деца продаваха себе си за хляб“ .65
Във Варшавското гето организациите на еврейската общност уреждат
приюти за сираци. Някои деца в отчаянието си мечтаят родителите им да
умрат, за да могат като сираци да получават дажби храна. Някои от си
ропиталищата предлагат ужасяващи гледки. Както си спомня една соци
ална работничка, децата „псуват, бият се, блъскат се за паница каша. На
пода лежат тежко болни деца, деца, подути от глад, трупове, които не са
изнасяни с дни“. Тя се труди неуморно да въведе някакъв ред, но тогава
148
Четвърта глава: Европа на М олот ов - Рибентроп
децата заболяват от тиф. Налагат карантина и я затварят с тях без право да

излизат. Приютът, пише тя в дневника си със свръхчовешко ясновидство,
„сега действа като газова камера“.66
Германците запазват предвоенния елит сред полските евреи, подби
райки измежду тях Еврейски съвет, който да прокарва в гетото герман
ската политика. Но поляците, които принадлежат към предвоенния полски
елит, представляват за тях политическа опасност. В началото на 1940 г.
Хитлер стига до заключението, че по-опасните поляци в Главното губер-
наторство трябва просто да бъдат екзекутирани. Той нарежда на Франк
да „елиминира“ „полските ръководни елементи“. Франк съставя списъци
на групи от хора, които трябва да бъдат унищожени, много подобни на
списъците от Операция „Таненберг“ - образованите, духовенството, по
литически активните. По едно странно съвпадение той оповестява пред
подчинените си плана да се „ликвидират“ групите, смятани за ,духовни
водачи“, на 2.03.1940 г., три дни преди Берия да даде знак да се отключи
терорът срещу полските затворници в Съветския съюз. В основата си по
литиката на Франк съвпада с тази на Берия - убиват се хора, които вече са
арестувани, и се арестуват хора, смятани за опасни, които в крайна сметка
също са убивани. За разлика от Берия Франк използва възможността да
екзекутира и обикновени престъпници, по всяка вероятност - за да осво
боди достатъчно място в затворите. Към края на лятото на 1940 г. герман
ците са убили близо 3000 души, смятани от тях за политически опасни, и
почти същия брой обикновени престъпници.67
Германската операция е по-зле координирана от съветската. И А - Из
вънредната акция за умиротворяване, с което название стават известни
тези убийства, се прилага по различен начин във всеки от районите на Ге-
нералното губернаторство. В Краковска област на затворниците се изчита
набързо присъда, макар че никоя от тези присъди не фигурира никъде.
Обикновено присъдата се издава за измяна, което се наказва със смърт, но
всяка смърт се регистрира като разстрел при опит за бягство. Всъщност
затворниците са извеждани от затвора „Монтелупи“ в Краков и са водени
до близкото Кшесавице, където са заставяни да изкопаят собствените си
гробове. Ден по-късно са разстрелвани, по 30 до 50 души наведнъж. В
Люблинска област държат арестуваните в градския замък, след това ги
закарват в южната част на града. На светлината от фаровете на камионите
ги нареждат пред ровове и ги разстрелват с картечници. Само за една нощ,
нощта на 15.08.1940 г., са разстреляни 450 души.68
В района на Варшава арестуваните са държани в затвора „Павяк“ и
след това са закарани в Палмирския лес, където германците заставят хора от
лагерите да изкопават дълги ровове - триметрови на ширина, трийсетмет-
рови на дължина. Призори затворниците се събуждат и им нареждат да си
съберат вещите. Поне в началото те смятат, че ги прехвърлят в друг лагер.
Едва когато камионите завиват към гората, разбират съдбата си. Най-го-
лямото кръвопролитие е извършено в нощта на 20 срещу 21.06.1940 г.,
когато са разстреляни 358 души.69
149
В района на Радом акцията се отличава със систематичност и брутал

ност. На вързаните затворници се заявява, че те представляват „опасност
за сигурността на Германия“. Както и в другите градове, поляците обик
новено не схващат, че тази формулировка трябва да се тълкува като при
съда. Отвеждат ги същия ден следобед, на големи групи, по следния график:
„15,30 - връзване, 15,45 прочитане на присъдата, 16,00 - транспорт“. Пър
вите няколко групи са закарани в един песъчлив терен на 12 км северно от
Ченстохова, където им завързват очите и ги разстрелват. Съпругата на един
от затворниците, Ядвига Флак, по-късно успява да стигне до лобното мяс
то и открива в пясъка неоспорими доказателства за случилото се - парчета
кости и парцали от платното, с което са връзвали очите на разстрелваните.
Съпругът й Мариан е студент, току-що навършил 22 години. Оцеляват
четирима затворници, членове на градската управа. По една случайност
германски наместник в града е зетят на Химлер, който обяснява, че те са
му необходими, за да се осъществи строежът на един плувен басейн и на
един публичен дом за германците.70
По-късно групите от Ченстохова са водени в гората. На 4.07.1940 г.
там са разстреляни трите сестри Глинка: Ирена, Янина и Серафина. И три
те отказват да разкрият къде се намират братята им. Янина заявява, че
германското управление е временно и е за посмешище и че никога няма да
предаде „своя брат или друг поляк“. Устоява на думата си.71
Докато ги карат към лобното им място, затворниците хвърлят от ка
миона бележки с надеждата, че някой минувач ще ги намери и ще ги пре
даде на семействата им. Това се превръща в полска традиция и бележките
намират адресата си в учудващо много случаи. Авторите на бележките,
за разлика от затворниците в трите съветски лагера, знаят, че отиват на
смърт. Лагерниците от Козьолск, Осташков и Старобилск също хвърлят
бележници от камионите, когато ги извеждат от лагерите, но в тях пишат
само: „Не знаем къде ни изпращат“.72
Следователно има разлика между съветските и германските репресии. На
изток от линията „Молотов - Рибентроп“ руснаците търсят секретност и с
малки изключения, опазват тайната си. Западно от линията „Молотов - Ри
бентроп“ германците не държат на дискретността и дори да искат да бъдат
дискретни, невинаги знаят как. Така жертвите на акция ИА се примиряват
вътрешно и се опитват да примирят и семействата си със съдбата, която пред
виждат. Те не са на едно мнение по отношение на значението на случващото
се. Мечислав Хабровски пише: „Кръвта, която напоява полската земя, ще я
подхрани и обогати и на нея ще отраснат отмъстителите за свободна и велика
Полша“. Ришард Шмид не одобрява отмъщението: „Нека не искаме от децата
да отмъщават, защото мъстта ражда мъст“. Мариан Мушински се сбогува със
семейството си просто: „Бог да ви пази. Обичам ви всички“.73
***
Някои от хората, карани към смъртта си по време на акция ИА, мислят
за роднини, пленени от съветските войници. Макар Съветският съюз и
150
Германия да не координират политиката си срещу полските образовани

прослойки, жертвите им са едни и същи. Руснаците действат, за да отстра
нят елементите, които смятат опасни за системата, и твърдят, че водят
класова война. Германците защитават териториалните си придобивки, но
действат и ръководени от разбирането си, че нисшата раса трябва да се
постави на мястото си. В резултат политиката и на двете страни е много
сходна - депортиранията, както и масовите разстрели, повече или по-мал
ко съвпадат по време.
Поне в два случая брат или сестра стават жертва на съветския терор,
а другият брат или сестра - жертва на германския. Янина Довбор е един
ствената жена сред полските офицери - взета е в плен от съветска страна.
Изпълнена с приключенски дух, тя още като девойка се научава да лети с
делтаплан и да скача с парашут. Тя е и първата жена в Европа, която скача
от височина 5 км. Обучава се като пилот през 1939 г. и влиза в запасните
формации на полската авиация. През септември 1939 г. руснаците я взе
мат в плен. Според една версия самолетът й е свален от германците. Тя
скача с парашут и руснаците я арестуват като полски младши лейтенант.
Закарват я в Осташков, след това - в Козьолск. Има отделна стая и пре
карва времето с другарите си от авиацията, при които се чувства в безо
пасност. На 21 или 22.04.1940 г. я екзекутират в Катин и я погребват в
общ гроб с 4409 мъже. По-малката й сестра Агнешка остава в германската
зона. В края на 1939 г. заедно с приятели влиза в Съпротивата. Арестуват
я през април 1940 г., горе-долу по времето, когато екзекутират сестра й.
Убиват я в Палмири на 21.06.1940 г. И двете сестри са погребани в слу
чайни гробове, след скалъпени процеси и са простреляни в главата.74
Братята Внук от район, който навремето е бил в Централна Полша, но
сега е до германско-съветската граница, имат сходна съдба. По-старият,
Болеслав, е популистки политик, избран в полския парламент. Якуб, по-
младият, учи фармация и проектира противогази. И двамата се оженват
през 1932 г., и двамата имат деца. Якуб, заедно с други специалисти от
института, в който работи, е арестуван от руснаците и убит в Катин през
април 1940 г. Болеслав е арестуван от германците през октомври 1939 г.,
откаран в Люблинския замък през януари и екзекутиран в акция ИА на
29.06.1940 г. Върху носна кърпичка той оставя прощално писъмце: „Уми
рам за отечеството с усмивка, но умирам невинен“.75
През пролетта и лятото на 1940 г. германците разширяват своята сис
тема от концлагери така, че да могат да сплашат поляците. В края на април
1940 г. Хайнрих Химлер посещава Варшава и заповядва да се хвърлят
в концлагерите 20 000 поляци. По инициатива на Ерих фон дем Бах-Зе-
левски, Химлеровия комисар за укрепване на „германското“ в района
на Шльонск (Силезия), на мястото на полските военни казарми близо до
Краков се построява нов концентрационен лагер - Освиенцим, известен
и с германското си име Аушвиц. Към края на акцията вече не екзекути
рат затворниците, а ги изпращат в германските концлагери, най-често - в
Аушвиц. Първият влак за Аушвиц кара полски политически затворници
151
от Краков. Изпращат ги на 14.06.1940 г. и им дават номера от 31 до 758,

През юли полските политически затворници са транспортирани до Зак-
сенхаузен и Бухенвалд; през ноември два нови конвоя отново заминават
за Аушвиц. На 15 август във Варшава започват масови арести, при които
стотици, а после и хиляди хора са арестувани на улицата и изпращани в
Аушвиц. През ноември 1940 г. лагерът става място за екзекуции на поля
ци. Горе-долу по същото време той привлича вниманието на инвеститори
те от концерна „ИГ Фарбен“. Аушвиц се превръща в гигантски лагер за
принудителен труд, почти по съветски модел, макар че робският труд там
обслужва интересите на германските компании, а не мечтата на Сталин за
планова индустриализация.76
***
За разлика от германците, които се самозалъгват, че са унищожили пол
ските образовани прослойки в своята част от Полша, съветските власти в
повечето случаи са го сторили наистина. В Генералното губернаторство
полската съпротива се разраства, докато в Съветския съюз мрежите бър
зо са разрушени, а активистите им - арестувани, изпратени в изгнание
или екзекутирани. Междувременно се появява ново предизвикателство за
Съветския съюз - украинците. Полша е родината на близо 5 милиона ук
раинци, повечето от които сега са жители на Съветска Украйна. Те не са
доволни от новия режим. Украинските националисти, чиито организации
в Полша са били незаконни в периода между двете войни, знаят как се
работи нелегално. Сега, когато Полша вече не съществува, те естестве
но изместват насоката на действията си. Съветската политика е заставила
много от местните украинци да приемат идеите на националистите. Макар
някои от украинските селяни първоначално да са приветствали установя
ването на съветска власт, защото получават обработваема земя, колекти
визацията твърде бързо ги е обърнала срещу режима.77
Те се включват в действията на Организацията на украинските нацио
налисти срещу съветските управленчески институции. Още от периода
между двете войни някои от най-изтъкнатите украински националисти
имат контакти с германското военно разузнаване и със Sicherheitsdienst,
есесовското разузнаване на Райнхард Хайдрих. Както Сталин знае, ня
кои от тях продължават да събират разузнавателни сведения за Берлин.
Това води до четвърто съветско депортиране на жители от анексираните в
Източна Полша територии - насочено главно срещу украинците. Прицел
на първите две операции са главно поляците, третата е насочена срещу
евреите. В акция от май 1941 г. са преселени 11 328 полски граждани,
повечето от които украинци, от западните територии на Съветска Украй
на в местата за въдворяване. Последното депортиране, на 19 юни, засяга
22 353 полски граждани, повечето от които поляци.78
Както си спомня едно поляче от Бялисток: „Закараха ни под бомбите и
после стана пожар, защото хората започнаха да си подпалват колите“. На
22 юни Германия изненадващо напада Съветския съюз и германските бом-
152
Четвърта глава: Европа на М олот ов - Р ибент роп
бардировачи застигат влакове, откарващи затворници на изток. В товар

ните вагони загиват близо 2000 депортирани - жертви и на двата режима.79
Прочиствайки новите си територии, Сталин се е подготвял за нова вой
на. Но не е мислил, че тя ще връхлети толкова скоро.
***
С неочакваното нападение на 22.06.1941 г. и нахлуването на герман
ските войски Полша и Съветският съюз внезапно се преобразяват от вра
гове в съюзници. Сега всяка се бие срещу Германия. Въпреки това и двете
са в крайно неловко положение. През предходните две години съветска
та страна е репресирала близо половин милион полски граждани - около
315 000 депортирани, още приблизително 110 000 арестувани, 30 000 ек
зекутирани, около 25 000 загинали в затворите. Полското правителство
знае за депортиранията, но не и за екзекуциите. Въпреки това Съветският
съюз и Полша започват да организират Полска армия от стотиците хиляди
полски граждани, разпръснати в онзи момент в съветските затвори, трудо
ви лагери и места за въдворяване.80
Полското върховно командване осъзнава, че липсват няколко хиляди
полски офицери. Юзеф Чапски, полският офицер и художник, оцелял в Ко-
зьолск, е изпратен от полското правителство в Москва с мисия да открие
липсващите мъже, бивши негови сълагерници. Въпреки че е трезвомислещ,
той схваща задачата си като призвание. Полша има втори шанс да се бори
срещу германците, и Чапски е длъжен да намери офицерите, които ще по
ведат войниците в бой. Докато пътува за Москва, си припомня откъси от
стихотворения от романтичния период на полската литература -дълбоко
мазохистичните размисли на Юлиуш Словацки, който моли Бог да не сва
ля Полша от Кръста, докато поляците не намерят у себе си сила сами да
се защитават. След това, говорейки на един трогателно честен сънародник,
Чапски си припомня най-известните строфи - за копнежа по родината - от
поемата на Киприан Норвид, написана в изгнание: „Копнея за хората, кои
то, като казват „да“, имат пред вид „да“, като казват „не“, имат пред вид „не“
/...За светлина без сянка“. Образован, изтънчен светски мъж, произхождащ
от смесено по националност семейство, Чапски намира утеха, тълкувайки
собствената си нация чрез езика на романтичния идеализъм.81
Без да съзнава, Чапски цитира и Светото писание, защото поемата на
Норвид повтаря Евангелието от Матея: „Но думата ви да бъде: да, да, не,
не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (5:37). Това е същата стро
фа, с която Артур Кьостлер току-що е завършил „Мрак по пладне“, рома
на си за Големия терор. Чапски пътува към московския затвор „Лубянка“,
където се развива действието на романа; това е и мястото, в което прияте
лят на Кьостлер, Александер Вайсберг, е разпитван, преди да го освободят
през 1940 г. Вайсберг и съпругата му са арестувани едновременно в края
на 30-те години; именно техните преживявания дават на Кьостлер мате
риал за романа му. Чапски възнамерява да пита един от следователите в
,Лубянка“ за съдбата на своите приятели, липсващите полски затворници.
153
Уредена му е среща с Лев Рейхман, офицера от НКВД, който е водил раз

питите на полските затворници.82
Чапски предава на Рейхман доклад с подробно описание на известното
местоположение и преместванията на хилядите липсващи офицери. Рейх
ман привидно го излита от край до край, като следи всеки ред с молив, но
не отбелязва нищо. После изрича няколко незначителни фрази и обещава
на Чапски да му се обади в хотела, след като получи нужните сведения.
Една нощ, малко след полунощ, телефонът звъни. Рейхман твърди, че му
се налага да отпътува от града по спешна работа и че не разполага с никак
ва нова информация. Съобщава имена на други официални лица, с които
Чапски би могъл да разговаря. Но с тези хора полското правителство вече
е установило контакт. Дори тогава Чапски не подозира каква е истината -
че всички липсващи офицери са били убити. Разбира обаче, че крият нещо
от него. Решава да напусне Москва.83
На следващия ден, връщайки се в хотелската си стая, Чапски усеща не
чий поглед. Съзнаващ, че в съветската столица униформата му на полски
офицер привлича вниманието, Чапски просто отминава. Но когато стига
до асансьора, към него се приближава възрастен евреин. „Полски офицер
ли сте?“ Евреинът е от Полша, но не се е връщал в родината си в продъл
жение на 30 години и иска да я види отново. „Тогава - завършил той - ще
умра спокойно.“ Импулсивно Чапски кани господина в стаята си, за да
му даде един екземпляр от списание, издавано от полското посолство. На
първата страница е поместена снимка на Варшава - Варшава, столица
та на Полша, център на живота на еврейската общност, хранител на две
цивилизации, място на срещата им. „Плац Замкови“* е разрушен, знаме
нитата колона на крал Зигмунд - съборена. Така изглежда Варшава след
германската бомбардировка. Господинът се срива на един стол, закрива
лицето си с ръце и плаче. Когато си отива, самият Чапски се разплаква.
След самотата и лицемерието на официална Москва този единствен мо
мент на човешки контакт променя за него всичко. „Очите на горкия евре
ин - припомня си той - ме измъкнаха от бездната на недоверие и крайно
отчаяние, в която щях да падна.“84
Тъгата на двамата мъже принадлежи на момент, който вече е отминал
безвъзвратно - момента на германско-съветската окупация на Полша. От
септември 1939 и юни 1941 г. в качеството си на съюзници съветската и
германската държава са убили може би 200 000 полски граждани, депор
тирали са около 1 милион. Пращали са поляците в ГУЛАГ и в Аушвиц,
в които още десетки хиляди са измирали и ще продължават да измират в
предстоящите месеци и години. Под властта на германците полските евреи
са затворени в гета, в които очакват непредсказуемата си съдба. Десетки
хиляди полски евреи вече са измрели от глад и болести.
Особено дълбока е раната, нанесена с намерението и на Москва, и на
Берлин да обезглавят полското общество, да докарат поляците до със-
’ Площадът, на който сс намира средновековният Варшавски замък. - Б. р.
154
тояние на ковък материал, който може да бъде не просто управляван, а

владян. Ханс Франк, цитирайки Хитлер, окачествява работата си като
задача „да се елиминират елементите на полското ръководство“. Офи
церите от НКВД изпълняват задачата си докрай, като, за да набелязват
жертвите си, ровят дори в полския справочник „Кой кой е“. Това е по
сегателство срещу самия смисъл на модерността, срещу общественото
превъплъщение на духа на Просвещението в тази част на света. В И з
точна Европа обществата се гордеят със своята интелигенция - с обра
зованите прослойки, които схващат себе си като водачи на обществото,
особено през периодите на бездържавност и трудности, и като пазители
на националната култура чрез своите трудове, речи и поведение. Запо
ведта на Хитлер не оставя никакво съмнение - той се е разпоредил „да
се унищожи полската интелигенция“. Главният следовател в Козьолск
говори за „несходна философия“; германски следовател в акция ИА се
разпорежда да убият един старец, защото показвал „полски начин на ми
слене“. Именно интелигенцията се отъждествява с тази цивилизация и
демонстрира специфичен начин на мислене.85
155
Пета гпава
ИКОНОМИКА НА АПОКАЛИПСИСА
22.06.1941 г. е една от най-значителните дати в историята на Европа.

Германското нахлуване в Съветския съюз, започнало на този ден под ко
довото название Операция „Барбароса“, е повече от изненадващо. То е
начало на бедствие, което не може да се опише просто. Във войната на
Вермахта и неговите съюзници със Съветския съюз загиват повече от 10
милиона военнослужещи, почти толкова са и жертвите от гражданското
население, които загиват под бомбите, от глад и болести или в резултат от
военните действия на Източния фронт. По време на войната германците
избиват планомерно още близо 10 милиона души, като повече от 5 мили
она са евреи и над 3 милиона са военнопленници.
Операция „Барбароса“ отбелязва третия период в историята на Кър
вавите поля. През първия (1933 - 1938) масовите убийства в Кървавите
поля са извършени от съветските власти. По време на втория период, гер
манско-съветския съюз (1 9 3 9 - 1941), броят на убитите в Кървавите поля
от германците и от съветските сили се изравнява. В периода от 1941 до
1945 г. вината за почти всички убийства в тях е на германците.
При смяната на периодите възниква по един съществен въпрос. При
преминаването от първия към втория период въпросът е как са могли рус
наците да се съюзят с нацистите. При преминаването от втория към третия
период въпросът е защо германците нарушават този съюз. В Европа, офор
мена от Москва и Берлин с Пакта „Молотов - Рибентроп“, в периода между
1939 и 1941 г. са окупирани или губят територии Белгия, Дания, Естония,
Финландия, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Норвегия, Полша и Ру
мъния. Това означава масова депортация и масово изтребление на граж
дани от Полша, Румъния и Балтийските държави. Но за Съветския съюз
и нацистка Германия същият този пакт носи плодотворно икономическо
сътрудничество, военни победи и експанзия за сметка на други държави.
Какво характеризира нацистката и съветската система, та се достига както
до взаимноизгодно сътрудничество между 1939 и 1941 г., така и до най-раз-
рушителната война в човешката история между 1941 и 1945 г.?
Често въпросът за сътрудничеството се задава абстрактно, сякаш ста
ва дума за характеристика на европейската цивилизация. Някои представят
германската и съветската политика на масови убийства като кулминация на
модерността, уж водеща началото си от идеите на Просвещението за разум
в политиката, прилагани още по време на Френската революция и Наполе-
Пета глава: И коном ика на А покалипсиса
оновите войни. Търсенето на модерностга в този смисъл не обяснява ка

тастрофата от 1941 г. или поне не я обяснява пряко и разбираемо. И двата
режима отхвърлят оптимизма на Просвещението, според който обществе
ният напредък ще следва триумфалния поход на науката в целия свят. И
Хитлер, и Сталин приемат Дарвиновата теория в модификацията й от края
на XIX век - напредък е възможен, но само като резултат от яростна борба
между видовете, расите или класите. Това прави оправдано унищожаването
на полската господстваща класа (според сталинизма) или на образованите
прослойки на низшите раси (според националсоциализма). Идеологиите на
нацистка Германия и Съветския съюз намират въплъщение при покорява
нето на Полша. Съюзът между двете държави позволява да се унищожат
плодовете на Европейското просвещение в Полша чрез унищожаване на
съществена част от полските образовани прослойки. Той позволява на Съ
ветския съюз да разшири своето тълкуване на равенството, а на нацистка
Германия - да приложи расовата си теория спрямо десетки милиони хора,
най-драматичната стъпка от което е отделянето на евреите в гета, където се
очаква някакво „Окончателно решение“. Следователно е възможно да раз
глеждаме нацистка Германия и Съветския съюз като представители на два
типа модерност, излъчващи враждебност спрямо трета - тази на Полша. Но
това е доста неточно разбиране на модерностга.1
Отговорът на въпроса за съюза на Германия и Съветския съюз е по-
малко свързан с интелектуалното наследство на Просвещението и повече
- със способността да се разбере империализмът; има по-малко общо с
Париж и повече общо - с Лондон. И Хитлер, и Сталин са изправени пред
двете главни характеристики на британския XIX век - империализма като
организиращ принцип в световната политика и устойчивата мощ на Бри
танската империя по море. Хитлер, неспособен да се конкурира с Велико
британия в корабоплаването, разглежда Източна Европа като район, вече
узрял да стане нова сухопътна империя. Изтокът не е напълно tabula rasa
- предстои да се премахнат съветската държава и цялото й наследство.
Когато това се случи, отбелязва Хитлер през юли 1941 г., Европа ще се
превърне в „райска градина“. Британската империя е главен проблем на
Сталиновия предшественик Ленин, който е на мнение, че империализмът
изкуствено подхранва капитализма. Предизвикателството пред Сталин,
като Ленинов приемник, е да защитава родината на социализма, Съвет
ския съюз, срещу свят, в който и империализмът, и капитализмът про
дължават да съществуват. Сталин дълго прави отстъпки на империалис
тическия свят преди идването на Хитлер на власт. Понеже империализмът
не загива, социализмът ще трябва да се представлява не от световната
революция, а от съветската държава. В сравнение с този идеологически
компромис - „социализъм в една страна“ - Сталиновият съюз с Хитлер
е просто подробност. В края на краищата, щом страната ти е бастион
на доброто, заобиколен от света на злото, всеки компромис е оправдан и
никой компромис не е по-недосгоен от друг. Сталин твърди, че споразуме
нието с Германия служи добре на съветските интереси. Той очаква съюзът
157
между двете държави да престане да съществува в даден момент, но не

очаква това да стане през 1941 г.2
Хитлер иска германците да завладеят света; Сталин иска съветските на
роди да изтърпят този имперски етап в историята, колкото и дълго да про
дължи. Тук противоречието е не толкова в принципа, колкото в територия
та. Хитлеровата „райска градина“, „чистото минало“, което трябва да бъде
постигнато в близкото бъдеще, е Сталиновата „Обетована земя“, достигна
та на твърде висока цена, за която вече е написана канонична история (Ста-
линовият „Кратък курс по история на ВКП(б)“ от 1938 г.). Хитлер винаги
е искал да завладее западната част на Съветския съюз. Сталин пък иска да
развие и укрепи Съветския съюз срещу подобни империалистически визии,
макар че страховете му са свързани с Япония и Полша, или с японско-гер
манско-полското обкръжение, от което той се бои много повече, отколкото
от германска инвазия. Японците и поляците полагат много усилия да фор
мират национални движения край границите си със Съветския съюз. Сталин
смята, че всеки, който би предприел нахлуване в неговата огромна страна,
преди всичко ще си отгледа съюзник вътре в собствените му граници.3
Противоречието не се корени само в сблъсъка на идеи. Хитлер иска вой
на, Сталин не иска война - поне не войната от 1941 г. Хитлер си създава ви
зия за империя, която е от голямо значение, но същевременно опитва възмож
ностите, които би използвал, и се бори срещу ограниченията на епохата.
Решаващият период е между 25.06.1940 г. - неочаквано бързата германска
победа във Франция, и 22.06.1941 г. - нахлуването в Съветския съюз, което
се очаква да донесе същия бърз триумф. Към средата на 1940 г. Хитлер е
завладял по-голямата част от Централна, Западна и Северна Европа и вече
има само един враг - Великобритания. Властта му е подкрепена от съвет
ската пшеница и петрол, армията му е привидно непобедима. Какво обаче
кара Хитлер да нападне съюзника си, като се имат предвид реалните придо
бивки, които Германия извлича от германско-съветския съюз?
В края на 1940 и началото на 1941 г. Съветският съюз и нацистка
Германия са единствените две велики сили, но не и единствените силни
държави в Европа. Германия и Съветският съюз са прекроили Европа,
но Великобритания е създала собствен свят. Съветският съюз и нацист
ка Германия си влияят взаимно в много отношения, но и двете изпитват
влиянието на Великобритания, врага, представляващ заплаха за съюза им.
Британската империя и флотът й структурират световна система, към чи-
ето разрушаване за момента не се стремят нито нацистите, нито съвет
ската страна. Вместо това всяка от тези държави приема, че ще трябва да
спечели собствената си война, да завърши собствената си революция и
да построи собствена империя въпреки съществуването на Британската
империя и могъществото на Кралския военноморски флот. Въпреки раз
личните си идеологии съветското и нацисткото ръководство са изправени
пред един и същ основен въпрос, зададен им от факта на съществуващата
британска мощ. Възможна ли е империя, чиито владения са изключител
но на сушата, да процъфтява и да владее съвременния свят без надежден
158
достъп до световните пазари и без специалната подкрепа на военноморски

флот?4
Сталин и Хитлер стигат до един и същ отговор на този фундаментален
въпрос. Държавата трябва да има обширна територия и да може да разчи
та на себе си, като поддържа равновесие между промишлеността и земе
делието, да има подкрепата на конформистко и идеологически мотивирано
гражданство, способно да изпълни историческите пророчества - Сталино-
вата вътрешна индустриализация или нацисткото колониално земеделие.
И Хитлер, и Сталин се стремят към имперска автархия, самодостатъчност
на голяма сухопътна империя, добре запасена с храни, суровини и при
родни ресурси. И двамата разбират бляскавата примамка на съвременните
достижения - Сталин си избира име, производно от думата „стомана“, а
Хитлер обръща специално внимание на производството на стомана. Но и
Сталин, и Хитлер разбират, че земеделието е ключов елемент за осъщест
вяването на техните революции. И двамата вярват, че системите им ще
докажат предимството си пред упадъчния капитализъм и ще гарантират
независимост от останалата част на света чрез производството на храна.5
От края на 1940 и началото на 1941 г. войната се намесва във вели
чавите икономически планове на Сталин и Хитлер по различен начин.
Дотогава Сталин е наясно, че му предстои да защитава икономическата
революция, докато Хитлер има нужда от война за осъществяването на
икономическо преображение. Докато Сталин постига „социализъм в една
страна“, Хитлер цели постигането на националсоциализъм в няколко дър
жави като обширна Германска империя, подредена така, че да гарантира
благоденствието на германците за сметка на другите. Сталин представя
колективизацията едновременно като класова борба вътре в страната и
като подготовка за предстояща война с други държави. Хитлеровата ико
номическа визия може да бъде осъществена само след истински военен
конфликт - всъщност след тотална военна победа над Съветския съюз.
Тайната на колективизацията (както е отбелязал Сталин дълго преди това)
е, че тя е алтернатива на експанзивната колонизация, с други думи, фор
ма на вътрешна колонизация. За разлика от Сталин Хитлер е убеден, че
колониите трябва да се завоюват вън от страната, и колониите, които той
има предвид, са обработваемите земи в западната част на Съветския съюз,
както и петролните запаси на Съветски Кавказ. Хитлер иска Германия да
стане „единствената в света държава, която напълно самозадоволява нуж
дите си“. За тази цел не е нужно да се побеждава Великобритания. През
януари 1941 г. Хитлер уведомява военното командване, че „безкрайните
богатства“ на Съветския съюз биха направили Германия „непобедима“ .6
Тези противоречия проличават ясно, когато се разбира, че след падането
на Франция Великобритания възнамерява да продължи да воюва сама. Меж
ду юни 1940 и юни 1941 г. Великобритания е единственият враг на Герма
ния и е по-силна, отколкото изглежда. Съединените щати не са влезли във
войната, но президентът Франклин Д. Рузвелт е дал ясно да се разбере какви
са неговите ангажименти. През септември 1940 г. американците продават 50
159
разрушителя на британците срещу правото да имат военни бази в Карибския

район. От март 1941 г. президентът е упълномощен (по силата на закона „За
ем-наем“) да изпраща боеприпаси. Когато Франция пада, британските войски
са изтеглени от Европейския континент, но Великобритания евакуира повече-
то от тях в Дюнкерк. През лятото на 1940 г. Луфтвафе**има няколко схватки
с британските Кралски BBC (RAF)", но не успява да ги победи; германската
авиация може да бомбардира британските градове, но не може да сплаши бри
танците. Германците не успяват да наложат въздушно превъзходство - голям
проблем за световна сила, която планира инвазия. Макар евентуално нападе
ние срещу Британските острови по море да включва и прекосяване на Ламан-
ша с военна сила и боеприпаси, Германия няма достатъчно кораби, за да кон
тролира водните пътища и да подпомага транспорта. През лятото на 1940 г.
германските Военноморски сили разполагат само с три кръстосвана и четири
разрушителя. На 31.07.1940 г., точно в началото на Битката за Великобрита
ния, Хитлер вече е решил, че ще нападне съюзника си, Съветския съюз. На
18 декември той нарежда да се изготвят оперативни планове за нахлуването,
целящо ,да смаже Съветска Русия в бърза кампания“.7
За да реши проблема си с Великобритания, Хитлер възнамерява да използ
ва Съветския съюз не като съюзник, а в бъдещото му положение на колония.
По време на решаващия едногодишен период между юни 1940 и юни 1941 г.,
германските икономисти планират пътищата, по които покореният Съветски
съюз да превърне Германия в свръхсилата, желана от Хитлер. Отговорните
плановици работят под зоркия поглед на Хайнрих Химлер и са пряко подчи
нени на Райнхард Хайдрих. Под общото название „Генерален план „Изток“
СС-щандартенфюрер проф. Конрад Майер изготвя серия проектопланове за
обширна източна колония. Една версия е завършена през януари 1940 г„ вто
ра - през юли 1941 г., трета - в края на 1941 г., и четвърта - през май 1942 г.
В общата си насока плановете са последователни - германците ще депорти
рат, избият, асимилират или поробят коренното население и ще наложат ред
и благоденствие в покорените територии. Между 31 и 45 милиона души (в
зависимост от демографските изчисления), повечето славяни, ще изчезнат. В
едната от редакциите се предвижда да бъдат унищожени от 80 до 85% поляци,
65% от западните украинци, 75% от белорусите и 50% от чехите.8
След като развратните съветски градове бъдат изравнени със земята,
германските фермери ще изградят, по думите на Химлер, „образцови сели
ща“, утопични земеделски общности, които ще произвеждат изобилна хра
на за Европа. Германските градчета, всяко от които с по 15 000 до 20 000
жители, ще бъдат обградени от германски села в радиус от 10 километра.
При Урал германските заселници ще бранят самата Европа от азиатските
варвари, които ще бъдат изтикани далече на изток. Борбата на границата
на цивилизациите ще бъде проверка на мъжеството на идните поколения
германски заселници. Колонизацията ще направи от Германия континен-
• Luftwaffe (ием.) - германските Военновъздушни сили. - Б. р.

** RAF - Royal Air Force (англ.) - британските Военновъздушни сили. - Б. р.
П е т а гл ав а: Икономика на Апокалипсиса
тална империя, която ще бъде в състояние да съперничи на Съединените

щати - друга страна, създадена чрез унищожителен колониализъм и робски
труд. Изтокът е обетованото бъдеще на нацистите. Според вижданията на
Хитлер: „на изток подобен процес ще се повтори чрез завоюването на Аме
рика“. Според представата на Хитлер за бъдещето Германия ще се разправи
със славяните точно както северноамериканците са се разправили с индиан
ците. Река Волга в Русия - заявява той - ще е германската Мисисипи.9
В случая идеологията се диктува от необходимостта. Докато не падне Ве
ликобритания, единствената възможна Хитлерова визия за империя си оста
ва завоюването на още територии в Източна Европа. Същото се отнася и за
Хитлеровото намерение да отърве Европа от евреите - докато Великобрита
ния продължава да воюва, ще се наложи евреите да бъдат унищожавани на
Европейския континент, вместо на някой далечен остров като Мадагаскар.
В края на 1940 и началото на 1941 г. Кралският военноморски флот предо
твратява изпълнението на Хитлеровия океански вариант на „Окончателното
решение“. Мадагаскар е френски, Франция е окупирана, но морската шир
все още се контролира от британците. Съюзникът, Съветският съюз, е от
хвърлил германското предложение да приеме 2 милиона европейски евреи.
Докато Съветският съюз и нацистка Германия са съюзници, германците мо
гат единствено да приемат съветския отказ и да чакат. Но ако покори Съвет
ския съюз, Германия ще може да използва съветските територии както иска.
Пред огромна аудитория в Спортния дворец на Берлин през януари 1941 г.
Хитлер повтаря твърдението си от 1939 г„ че евентуална световна война би
означавала „край на ролята на еврейството в Европа“. Той всъщност вече е
дал заповед за подготовка за нахлуване в Съветския съюз. „Окончателното
решение“ няма да е резултат от нахлуването във Великобритания, планове
те за което са отложени за неопределено време. „Окончателното решение“
ще дойде с нападението срещу Съветския съюз на 22.06.1941 г. Първите важни
сражения ще се водят на територията на окупирана Съветска Украйна.10
Съветският съюз е единственият източник на храни, на който могат да
разчитат Германия и нейната Западноевропейска империя, заедно и поотдел
но представляващи нетни вносители. Както знае Хитлер, в края на 1940 и
началото на 1941 г. 90% от доставките на храни от Съветския съюз идват от
Съветска Украйна. Подобно на Сталин Хитлер вижда в Украйна геополити-
чески актив, а в населението й - сила за обработка на земята или инструменти,
които може да бъдат разменяни или захвърлени. За Сталин господството над
Украйна е условие и доказателство за тържеството на неговата версия на со
циализма. Въпреки чистките, глада, колективизацията и терора Украйна хра
ни и защитава Съветска Русия и останалата част от Съветския съюз. Хитлер
мечтае за безкрайно плодородния украински чернозем, като предполага, че от
него германците биха извлекли далеч повече, отколкого руснаците.11
Въпросът за храните от Украйна е толкова съществен за нацистката
визия за Източна империя, колкото и за Сталиновата защита на целост
та на Съветския съюз. Сталиновата украинска „крепост“ е Хитлеровата
украинска ,житница“. Генералният щаб на германската армия представя
161
през август 1940 г. проучване, според което Украйна е „от земеделска и от

индустриална гледна точка най-ценната част от Съветския съюз“. Херберт
Баке, който държи в ръцете си съдбата на гражданското население*, заявя
ва на Хитлер: „Окупирането на Украйна ще ни освободи и от последната
икономическа грижа“. Хитлер иска Украйна, „така че никой вече да не е
в състояние да ни причини глад, както през последната война“. Завладя
ването на Украйна преди всичко ще направи Германия неподвластна на
британска блокада, а колонизирането на Украйна ще позволи на Германия
да стане световна сила по образеца на Съединените щати.12
В дългосрочна перспектива нацисткият Генерален план „Изток“ включ
ва изземването на обработваема земя, унищожаването на онези, които я
обработват, и заселването й с германци. Но по време на войната и неза
бавно след нейното (според очакванията) бързо приключване Хитлер има
нужда местните да съберат реколтата за германците - както за войниците,
така и за гражданското население. В края на 1940 и началото на 1941 г.
германските плановици решават, че в победения Съветски съюз побед
ните германски войски ще трябва да използват инструмента, изобретен
от Сталин, за контрол над хранителните доставки - колективното стопан
ство. Политически обвързаните германски плановици изказват желание
да се изостави идеята за колективни стопанства по време на инвазията,
защото смятат, че това ще привлече украинското население на страната на
германците. Икономистите обаче са на мнение, че Германия ще трябва да
запази колхозите, за да може да изхранва армията и германското граждан
ско население. Спора печелят икономистите. Баке, експертът на Гьоринг
по въпросите на изхранването на населението в Канцеларията на Чети
ригодишния план” , заявява, че „ако руснаците не бяха вече въвели колек
тивното стопанство, на германците щеше да се наложи да го изобретят“.13
Според германските плановици колективното стопанство ще бъде из
ползвано и за да бъдат уморени от глад милиони хора - всъщност този път
намерението е да се предизвика гибелта на десетки милиони. На Съветска
Украйна колективизацията е донесла глад, първо, поради непредвидения
недостиг и нереалистичните зърнеш квоти и след това, като преднамерен
резултат от конфискациите в знак на отмъщение от края на 1932 и нача
лото на 1933 г. Хитлер, от друга страна, предварително планира да убива
„излишното“ съветско население с глад. Пресмятанията на германските
плановици се правят на базата на онези части от Европа, които ще преми
нат под германско владичество, и се предвижда внос, нужен, за да изхрани
около 25 милиона души. Освен това се отчита и фактът, че след Първата
световна война градското население в Съветския съюз се е увеличило с
* Държавен секретар на Райхскомисариат Украйна, автор на стратегическия План „Глад', или

План „Баке“, умишлено режисирана гладна смърт на славянското гражданско население под
германска окупация, в резултат от който 4,2 милиона съветски граждани, главно руснаци,
белоруси и украинци, умират от глад в периода 1941 - 1944 г. - Б. пр.
" Поредица от икономически реформи, разработени от Нацистката партия, с цел за период от
четири години ( 1 9 3 6 - 1940) Германия да е вече в състояние да се самозадоволява. - Б. пр.
162
почти 25 милиона. На тази база плановиците предлагат привидно просто

решение - съветските 25 милиона души трябва да умрат, за да живеят 25
милиона в германските територии. Според техните изчисления колектив
ните стопанства произвеждат точно колкото да се изхранят германците, но
недостатъчно за източните народи. В този смисъл колхозите са идеално
средство за политически контрол и икономически баланс.14
Ето как звучи План „Глад“, формулиран към 23.05.1941 г. - по време на
войната срещу СССР и след нея германците ще осигуряват прехраната на
своите войници и своите (и западноевропейските) граждани, като оставят да
умрат от глад покорените съветски граждани, особено в големите градове.
Храните, добивани в Украйна, вече няма да бъдат изпращани на север, за
да изхранват Русия и останалата част от Съветския съюз, а на запад, за да
поддържат Германия и останалата част от Европа. Според разбирането на
германците Украйна, заедно с части от Южна Русия, е „район с излишък“,
който произвежда повече храни, отколкото са му необходими, а Русия и
Белорусия са „райони с дефицит“. Жителите на украинските градове и поч
ти всички на Белорусия и Северозападна Русия ще трябва да гладуват или
да бягат. През зимата на 1941 - 1942 г. градовете ще бъдат разрушени, на
терените им ще се върне естествената гора и около 30 милиона души тряб
ва да са умрели от глад. Планът предвижда „унищожаване на индустрията,
както и на по-голямата част от населението в районите с дефицит“. Тези на
соки от 23.05.1941 г. са формулирани с някои от най-витиеватите фрази от
нацистката терминология, предаващи намерението да се убият голям брой
хора. „Десетки милиони души в тази територия ще станат излишни и или ще
умрат, или ще трябва да емигрират в Сибир. Всеки опит да се спаси местно
то население от гладна смърт чрез присвояване на излишъците от зоната на
чернозема, би означавал единствено нарушаване на снабдяването на Евро
па, което на свой ред ще означава да се попречи на възможността Германия
да издържи до края на войната и да се попречи на Германия и на Европа да
се противопоставят на блокадата. Това трябва да е абсолютно ясно.“ 15
Херман Гьоринг, по онова време най-важният съратник на Хитлер,
носи главната отговорност за икономическото планиране. На неговата
Канцелария на Четиригодишния план е възложено да подготви герман
ската икономика за война между 1936 и 1940 г. Сега предстои Четириго
дишният план, заедно с План „Глад“, да се противопостави на Сталиновия
Петгодишен план и да го промени изцяло. Ще се подражава на амбицията
на Петгодишния план да се доведе докрай революцията, и ще се заимстват
неговите постижения (колективното стопанство), но ще се преобразят
напълно целите му (защитата и индустриализацията на Съветския съюз).
План „Глад“ предвижда възстановяването на прединдустриалния Съвет
ски съюз, страна с далеч по-малобройно население, с незначителна про
мишленост, без големи градове. Вермахтът ще води развитието му назад.
Националсоциализмът ще прегради пътя на сталинизма и след това ще
обърне руслото на неговото силно историческо течение.
Гладът и колонизацията са в основата на германската политика, обсъж-
163
1
дана, съгласувана, формулирана, разпространявана и разбирана. Рамката на

План „Глад“ е установена към март 1941 г. През май той е допълнен с подхо
дящ набор „Насоки на икономическата политика“. През юни сред германските
официални кадри е разпространен в 1000 екземпляра вариант, известен като
„Зелената папка“. Точно преди нахлуването и Хитлер, и Гьоринг преглеждат
важните аспекти от следвоенните планове - Химлеровата дългосрочна расо
ва колонизация в План „Изток“ и краткосрочния План „Глад“ на Гьоринг за
унищожение. Германските намерения са да се води война на унищожение,
която би превърнала Източна Европа в аграрна колония. Хитлер възнамерява
да свърши цялата работа на Сталин. „Социализмът в една страна“ ще бъде
подменен със социализъм за германската раса. Такива са плановете.16
* * * ,
Всъщност Германия има алтернатива, поне според съюзника си Япо
ния. Тринайсет месеца след като Пактът „Молотов —Рибентроп“ отчуж
дава Токио от Берлин, германско-японските отношения се възстановяват
като военен съюз. На 27.09.1940 г. Токио, Берлин и Рим подписват Три
странния пакт. В този момент, когато централният конфликт на войната в
Европа е въздушната битка между Кралската авиация и Луфтвафе, Япо
ния се надява, че съюзът ще бъде насочен срещу Великобритания. Токио
настойчиво тласка германците към революция в световната икономика,
напълно различна от планираната от самите германци. Вместо да колони-
зира Съветския съюз, разсъждават японците, нацистка Германия би тряб
вало да обедини сили с Япония и да разбие Британската империя.
Японците, изграждащи империята си извън островите, схващат океана
като средство за експанзия. В интерес на Япония е да убеди германците,
че главният им общ враг са британците, което би помогнало на японците да
завладеят британските (и холандските) колонии в Тихия океан. Но японците
предлагат на Германия и друга визия, по-пространна от собствената им нужда
от природните залежи в британските и холандските владения. Става дума за
грандиозна стратегия. Вместо да се бият срещу Съветския съюз, герман
ците трябва да се отправят на юг, да отблъснат британците от Средния
изток и да се съберат с японците някъде в Южна Азия, евентуално в Ин
дия. Ако германците и японците контролират Суецкия канал и Индийския
океан, смята Токио, британските Военноморски сили вече няма да бъдат
фактор. Тогава Германия и Япония ще станат двете световни сили.17
Хитлер не се интересува от такава алтернатива. Германците уведомяват
Съветския съюз за Тристранния пакт, но Хитлер няма никакво намерение
да позволи и руснаците да се присъединят. Япония не би възразявала срещу
евентуална германско-японско-съветска коалиция срещу Великобритания,
но такава възможност изобщо не стои на дневен ред. Хитлер вече е решил
да нахлуе в Съветския съюз. Макар че Япония и Италия са германски съюз
ници, Хитлер изобщо не ги включва в своите грандиозни военни амбиции.
Убеден е, че германците са в състояние да разгромят руснаците и без съюз
ници. Германският съюз с Япония е ограничен от неизречените несъгласия
164
П е т а глава: Икономика на Апокалипсиса
по това кои са целите и кои са враговете. Японците искат да разбият британ

ците и след това - американците, за да станат доминиращата военноморска
империя в Тихия океан. Германците искат да унищожат Съветския съюз, за
да станат огромна сухопътна империя в Европа и по този начин на по-късен
етап да започнат да съперничат на британците и американците.18
Япония се опитва да подпише със Съветския съюз пакт за неутралитет
още от лятото на 1940 г. и го подписва през април 1941 г. Чиуне Сугиха-
ра, специалистът по съветските въпроси сред японските шпиони, прекарва
тази пролет в Кьонигсберг, германски град в Източна Прусия, на брега
на Балтийско море, в опит да отгатне на коя дата Германия ще нахлуе в
Съветския съюз. Заедно с помощниците си поляци той пътува през Из
точна Германия, включително през териториите, които Германия е отнела
от Полша. Наблюдавайки германските военни маневри, той прогнозира,
че нападението ще се извърши в средата на юни 1941 г. Докладите му до
Токио са само част от хилядите сведения, изпращани от разузнавателните
служби в Европа и по света, в които се подчертава, че германците ще на
рушат Пакта „Молотов - Рибентроп“ и ще нахлуят в територията на своя
съюзник в края на пролетта или в началото на лятото.19
Самият Сталин получава повече от 100 подобни сведения, но предпочита
да не им обръща внимание. Собствената му стратегия се състои в насърча
ването на германците да водят войни на Запад, с надеждата, че по този начин
капиталистическите сили ще се изтощят взаимно и ще оставят на Съветите
да събират опадалите плодове на омаломощена Европа. Хитлер е спечелил
битките си в Западна Европа (срещу Норвегия, Дания, Белгия, Люксембург,
Нидерландия и Франция) прекадено бързо и прекадено лесно за вкуса на
Сталин. Но на съветския лидер му е невъзможно да повярва, че Хитлер ще
се откаже да нападне Великобритания, враг на амбициите и на нацистката, и
на съветската власт, единствената истински световна сила на планетата. Той
очаква война с Германия, но не през 1941 г. Уверява и себе си, и останали
те, че предупрежденията за предстоящо германско нападение са британска
пропаганда, предназначена да вбие клин между Берлин и Москва.
Освен всичко друго Сталин не може да повярва, че германците биха во
ювали без зимно облекло, а то не се споменава в нито едно от донесенията.20
* * *
Тази грешка е най-тежката в Сталиновата кариера. Изненадващото гер

манско нападение срещу Съветския съюз на 22.06.1941 г. започва със за
шеметяващ успех. Три милиона германски войници, разделени в три военни
групировки, пресичат линията „Молотов - Рибентроп“ и нахлуват в Балтий
ските републики, Белорусия и Украйна. Целта е да се завземат Ленинград,
Москва и Кавказ. В инвазията участват и германските съюзници Финландия,
Румъния, Унгария, Италия и Словакия, както и една дивизия испански и един
полк хърватски доброволци. Офанзивата е най-голямата във военната исто
рия. За разлика обаче от нахлуването в Полша нападението идва само от една
държава и ще доведе до война на единствен, макар и твърде дълъг, фронт.
165
Хитлер не се е споразумявал със своя съюзник Япония за съвместно нападе

ние срещу Съветския съюз. Възможно е японците по собствена инициатива
да са замисляли нападение срещу СССР, но решението им е да не нарушават
пакта за неутралитет. Няколко от японските министри, включително външ
ният министър Йосуке Мацуока, поощряват нахлуване в Съветски Сибир.
Но противниците на подобна стъпка надделяват. На 24.06.1941 г., два дни
след като германските войски навлизат в Съветския съюз, ръководителите
на японската армия и флот приемат резолюция, според която „за момента не
се предвижда намеса в германско-съветската война“. През август Япония и
Съветският съюз препотвърждават пакта за неутралитет.21
Германските офицери нито за миг не се съмняват, че ще разбият лесно
Червената армия. Успехите в Полша и особено във Франция карат мно
зина от тях да вярват във военния гений на Хитлер. Нахлуването в Съ
ветския съюз трябва да доведе до „светкавична победа“ в срок от 9 до 12
седмици. В резултат от победата ще настъпи срив на съветския полити
чески ред и германците ще получат достъп до съветските храни и петрол.
Германското командване говори за Съветския съюз като за „къщичка от
карти“ или като за „колос на глинени крака“. Хитлер очаква цялата кампа
ния да отнеме три месеца, дори по-малко, защото ще бъде „детска игра“.
Това пък е най-тежката грешка в кариерата на Хитлер.22
***
Безмилостната политика не е тъждествена на ефикасната политика; гер
манските планове са прекалено кръвожадни, за да бъдат реално изпълними.
Вермахтът не успява да осъществи План „Глад“. Проблемът не е нито етичен,
нито правен. Хитлер е освободил армията от каквото и да било задължение
да се подчинява на законите на войната в отношението си към гражданско
то население, и германските войници убиват невъоръжени хора без никакво
колебание. През първите дни на нападението те се държат точно както са се
държали в Полша. Още на втория ден започват да използват гражданското
население като човешки щит. Както по-рано в Полша, германците третират
съветските войници като партизани и убиват войници, които се опитват да се
предадат. Жените в униформа, които не са рядкост в Червената армия, първо
начално са убивани просто защото са жени. Проблемът за германците е друг
- системното изтребление на голям брой гражданско население чрез глад е
само по себе си извънредно трудно начинание. Много по-лесно е да се покори
една територия, отколкото да се преразпределят калории.23
Осем години по-рано силната съветска държава успява да покори Съвет
ска Украйна с глад, но Сталин е употребил логиетични и обществени ресурси,
които никоя нашественическа армия не може да използва: опитна и информи
рана държавна полиция, партия, чиито корени са в провинцията, и тълпи от
идеологически мотивирани доброволци. Под неговото ръководство хората в
Съветска Украйна (и другаде) се превиват над собствените си подути кореми,
за да ожънат няколко стиски пшеница, с която не им е позволено да се нахра
нят. Още по-ужасяващото е, че го вършат под бдителния поглед на много-
166
L 167
бройни държавни и партийни дейци, често хора от същия район. Авторите на

ГХлан „Глад“ приемат, че ще могат да използват колхозите за контролиране на
житните запаси и по този начин ще успеят да уморят от глад много по-голям
брой хора, опсолкото съветската държавна машина е унищожила. Мисълта,
че всяка форма на икономически диктат би функционирала много по-добре
при съветски контрол, отколкото при германски, вероятно изобщо не хрумва
на нацистите. Ако това е вярно, германската ефикасност е по-скоро идеоло
гическо предположение, отколкото действителност.24
Германските окупатори изобщо не успяват да морят хора с глад когато
и където искат. За да се осъществи План „Глад“, германските войски би
трябвало да установят контрол над всеки колхоз, да наблюдават жътвата
навсякъде и да са сигурни, че няма скрити или нерегистриранй храни. Вер-
махтът, както и есесовците и местните им помагачи наистина са в състоя
ние да контролират колхозите, но не успяват да го правят така резултатно,
както съветските власти. Германците не познават местните хора, местната
реколта, местните скривалища. Те могат да упражняват терор, но не така
систематично, както са го вършили съветските власти; нямат съветската
партия, всяваща страх, но и вяра. Нямат хора, с които да изолират градо
вете от провинцията. И понеже войната продължава по-дълго от предви
деното, германските офицери започват да се тревожат, че организираният
глад би породил съпротивително движение зад фронтовата линия.25
Операция „Барбароса“ е замислена като бърза и решителна, предвиде
на е „светкавична победа“ най-много след три месеца. Но макар да отстъп
ва, Червената армия не се предава. След двуседмични боеве германците
вече са превзели дотогавашните територии на Литва, Латвия и Източна
Полша заедно с по-голямата част от Съветска Белорусия и част от Съвет
ска Украйна. На 3.07.1941 г. Франц Халдер, началник на Генералния щаб
на германската армия, споделя в дневника си, че според него войната е
вече спечелена. Към края на август германците са прегазили Естония, още
една част от Съветска Украйна и останалата територия на Съветска Бело
русия. Но има нещо погрешно в темпа и главните цели не са постигнати.
Съветското ръководство остава в Москва. Както отбелязва на 5.09.1941 г.
един от командващите германската армия: „няма блицкриг, няма разгром
на руската армия, няма срив на Съветския съюз“.26
Германия мори с глад съветските граждани не толкова чрез политическо
господство, колкото от политическо отчаяние. Макар да е основан на невер
ни политически предпоставки, План „Глад“ все пак предоставя моралните
основания за войната на изток. През есента на 1941 г. германците използват
глада не за да преобразят покорения Съветски съюз, а за да продължат вой
ната, без да товарят излишно собственото си гражданско население. През
септември на Гьоринг му се налага да анализира новата ситуация, която
е катастрофално различна от нацистките очаквания. Мечтите за разгромен
Съветски съюз, който предава богатствата си на германците, трябва да бъ
дат забравени. Три месеца след началото на войната очакването, че класи
ческата дилема на политикономията - оръдия или масло - ще бъде решена
168
i
по чудотворен начин, при което оръдията ще произведат масло, се сблъсква

с един проблем - мъжете, които стрелят с оръдията, имат огромна нужда
от масло. Тъй като войната продължава и след заплануваните 12 седмици,
германските военни си оспорват ограничените хранителни запаси с герман
ските цивилни. Самото нашествие е сложило край на житните доставки от
Съветския съюз. Сега 3 милиона германски войници просто трябва да бъдат
хранени, без това да намалява хранителните запаси в самата Германия.27
Германците нямат план за излизане от евентуален провал. Войските за
почват да надушват нещо нередно - не им дават зимни униформи, нощните им
постове зъзнат. Но как да се признае пред населението в Германия, че инва
зията се е провалила, когато Вермахтът привидно продължава да напредва, а
Хитлер от време на време продължава да изпада в еуфория? Щом нацисткото
ръководство няма сили да признае, че войната не върви добре, на германско
то гражданско население няма да се съобщават никакви отрицателни резулта
ти. Когато стомасите започнат да куркат, гражданите започват да мърморят.
Не е възможно да се допусне цивилните германци да се жертват в името на
войските на фронта, поне не прекадено много и не прекадено рано. Всяка
промяна във вътрешната политика може да им отвори очите за истината, че
войната, поне така, както са я замислили водачите им, е вече загубена. Баке,
специалистът на Гьоринг по изхранване на населението, е убеден, че знае как
во трябва да се предприеме - съветското население трябва да бъде лишено от
храна, за да могат германците да се хранят до насита.28
Задача на Гьоринг е да щади германската икономика, без да прекъсне снаб
дяването на германската военна машина. Първоначалният му план да побе
ди Съветския съюз чрез глад, последвал убедителна германска победа, сега
отстъпва пред импровизация - германските войници имат право на толкова
храна, колкото им е нужна, докато се бият във войната, която според предвиж
данията би трябвало да е приключила до това време. На 16.09.1941 г., точно
след крайната дата, до която според първоначалните планове трябва да за
върши „светкавичната война“, Гьоринг заповядва на германските войски да
използват всички местни запаси. Един от командващите генерали е по-конкре
тен - германците трябва да се изхранват „както при колониална война“. Хра
ните от Съветския съюз трябва да отиват първо за германските войници, след
това - за германците в Германия, после - за съветските граждани, и чак тогава
- за съветските военнопленници. Вермахтът продължава военните действия,
дните стават по-юьси, нощите - по-дълги, ггътищата са разкаляни от есенните
дъждове и през целия този период германските войници трябва да се грижат
за себе си. Заповедта на Гьоринг дава възможност тази зле планирана война
да продължава с цената на глад сред милионите съветски граждани и разбира
се, с цената на смъртта на милиони германски, съветски и други войници.29
През септември 1941 г. поведението на Хитлеровия палач Гьоринг
странно напомня онова на Сталиновия палач Каганович от декември 1932 г.
И двамата дават разпореждания, които гарантират смъртта на милиони през
следващите месеци. И двамата твърдят, че гладът, последвал политиката им,
не е човешка трагедия, а вражеска пропаганда. Точно както навремето Ка-
ганович, сега Гьоринг пояснява на подчинените си, че гладът е оръжие на

врага, предназначено да предизвиква жалост там, където е нужда твърдост.
През 1932 и 1933 г. Сталин и Каганович разполагат с Украинската кому
нистическа партия и украинското население като със собственост, задъл
жавайки украинските комунисти да поемат отговорността за събирането на
реколтата и вината, ако целите не бъдат достигнати. През 1941 и 1942 г.
Хитлер и Гьоринг разполагат като със собственост с Вермахта и с гладното
съветско население. През лятото на 1941 г. има германски войници, които
поделят дажбите си с гладните съветски граждани. Някои германски офице
ри се опитват да гарантират изхранването на съветските военнопленници.
През есента им се налага да престанат да го правят. На германските вой
ници им се заявява, че ако искат да ядат, ще трябва да подложат местното
население на глад. Ще трябва да си представят, че всяка хапка, отделена за
съветски гражданин, се изтръгва от у стачката на германско дете.30
Германските командващи ще трябва да продължават войната, което
означава да изхранват войниците, а това означава да морят с глад други.
Такава е политическата логика, такава е моралната клопка. За войниците и
нисшите офицерски чинове няма изход освен неподчинение или предаване
в ръцете на врага - перспектива точно толкова немислима за германските
войски през 1941 г., колкото за украинските комунисти през 1932 г.31
През септември 1941 г. трите групи армии на Вермахта - група армии
„Север“, група армии „Център“ и група армии „Ю г“ - възприемат новата
политика на снабдяване с храна от доста различни позиции. Същия месец
група армии „Север“, чиято задача е да покори Балтийските държави и
Северозападна Русия, е започнала обсадата на Ленинград. Група армии
„Център“ е преорала Белорусия още през август. След дълго затишие,
през което някои от частите й са се притекли на помощ на група армии
„Ю г“ в битката й за Киев, в началото на октомври група армии „Център“
поема към Москва. Междувременно група армии „Ю г“ преминава през
Украйна към Кавказ много по-бавно от очакваното. Точно както и кому
нистическите бригади отпреди едно десетилетие, германските взводове
заграбват колкото могат повече храна възможно най-бързо.
Група армии „Ю г“ подлага на глад Харков и Киев, двата града, които
са били столици на Съветска Украйна. Киев е превзет на 19.09.1941 г.,
доста по-късно от планираното и след много спорове какво да се прави
с този град. В съответствие с Генералния план „Изток“ Хитлер иска гра
дът да бъде сринат. Обаче полевите командири се нуждаят от моста на
река Днепър, за да продължат настъплението на изток. В крайна смет
ка германските войници щурмуват града. На 30 септември окупаторите
забраняват в Киев да се доставя храна. Логиката е, че храните от про
винцията трябва да си останат там, да бъдат прибрани от армията, а по-
късно - и от германските граждански окупационни власти. Въпреки това
селяните около Киев намират начин да стигат до града и дори отварят
пазари. Германците не са в състояние да отцепят града, както го правят
съветските власти през 1933 г.32
170
Вермахгьт не осъществява първоначалния План „Глад“, а по-скоро

прилага политиката на глад там, където изглежда възможно. В плановете
на Вермахта не влиза намерението да се умори с глад цялото население на
Киев, а само да се гарантира задоволяването на собствените му нужди. Но и
това е политика на безразличие към човешкия живот, политика, която убива
около 50 000 души. Както записва един киевчанин през декември 1941 г.,
германците празнуват Коледа, а местните „се движат като сенки, гладът е
пълен“. В Харков тази политика убива около 20 000 души. През 1942 г. сред
загиналите от глад са 273 деца от градското сиропиталище. Именно някъде
171
около Харков селски деца, приютени в пригодена за сиропиталище сграда,

през 1933 г. се изяждат едно друго живи. Сега градски деца, макар и далеч
по-малко по брой, загиват от същата ужасяваща смърт.33
Хитлеровият план за Ленинград, старата столица на имперска Русия,
надхвърля дори най-черните страхове на Сталин. Ленинград е разположен
на Балтийско море, по-близо до финландската столица Хелзинки и до ес
тонската столица Талин, отколкото до Москва. По време на Големия терор
Сталин се е погрижил финландците да станат прицел на една от най-смър-
тоносните национални акции, защото смята, че един ден Финландия може
да предяви претенции към Ленинград. През ноември 1939 г. Сталин си
е осигурил омразата на финландците, нападайки страната им, която спо
ред клаузите на Пакта „Молотов - Рибентроп“ попада в неговата сфера
на влияние. По време на зимната Финландска война финландците нанасят
тежки загуби и подкопават репутацията на Червената армия. През март
1940 г. те в крайна сметка трябва да отстъпят една десета от територия
та си, давайки на Сталин буферна зона около Ленинград. Така през юни
1941 г. Хитлер има съюзник в лицето на Финландия, тъй като финландците,
естествено, искат да си върнат територията и да си отмъстят чрез, както
те се изразяват, „война - продължение“. Но Хитлер не желае да превземе
Ленинград, за да го предаде на финландците. Той иска да изтрие града от
лицето на земята, да унищожи населението му, да заличи следите му и чак
тогава да им отстъпи територията.34
През септември 1941 г. финландската армия отрязва Ленинград откъм
север, а германската група армии „Север“ започва кампания на обсада и
обстрел на града от юг. Макар че не всички германски командващи са
уведомени за най-радикалните планове на Хитлер относно съветските гра
дове, всички са единодушни, че Ленинград трябва да бъде уморен с глад.
Едуард Вагнер, началникът на Генералното интендантство на германската
армия, пише до съпругата си, че ще се наложи всичките 3,5 милиона жи
тели на Ленинград да се примирят със съдбата си. Прекадено са много-
бройни, „за да се заделя войнишки пай за всеки един“, и в случая „никаква
сантименталност няма място“. За да не се позволи някой да се измъкне от
обсадата, околностите на града са минирани. Никой не очаква градът да
се предаде, но дори ако това се случи, няма да бъде прието. Германската
цел е Ленинград да престане да съществува, като жителите му бъдат умо
рени с глад. В самото начало на Ленинградската блокада, на 8.09.1941 г.,
германските шрапнели унищожават хранителните складове и петролните
запаси на града. През октомври 1941 г. около 2500 души вече са загинали
от глад и причинени от глада заболявания. През ноември броят на загина
лите е стигнал 5500, а през декември - 50 000. Към края на блокадата през
1944 г. живота си са загубили към 1 милион души.35
Ленинград не загива напълно, защото местните съветски власти функ
ционират вътре в града и разпределят наличния хляб и защото съветското
ръководство поема рискове, за да снабдява населението. Щом езерото Ла-
дога замръзва, се появяват и път за спасение, и канал за доставки. Точно
172
през тази зима температурите ще паднат до 40° под нулата и градът ще е

принуден да се бори със студа без хранителни запаси, без отопление, без
течаща вода. Но съветската власт в града не се срива. НКВД продължава да
арестува, да разследва, да затваря. Депортирането също се извършва през
езерото - от 2,5 милиона, транспортирани от НКВД в ГУЛАГ по време на
войната, огромен брой са ленинградчани. Полицията и Пожарната изпълня
ват задълженията си. Докато пише третата част на своята Седма симфония,
Дмитрий Шостакович е доброволец пожарникар. Библиотеките продължават
да работят, четат се книги, пишат се и се защищават докторски дисертации.36
Във великия град руснаци и други са изправени пред същите дилеми,
пред които 10 години преди тях, по време на глада през периода на колек
тивизация, са изправени украинци, казахи и др. Ванда Зверева, която през
Ленинградската блокада е още момиченце, разказва с огромна любов и
възторг спомени за майка си: „Тя беше красавица. Бих я сравнила с Мона
Лиза“. Бащата е физик с артистични наклонности, който с джобното си
ножче изрязва скулптури на гръцки богини. В края на 1941 г., когато се
мейството вече гладува, бащата отива на работа, надявайки се да намери
купони, с които семейството да получи храна. Не се връща няколко дни.
Една нощ Ванда се събужда и вижда, че майка й се е надвесила над нея със
сърп. Тя се бори с майка си и я надвива, защото дотогава „тя беше станала
на сянка“. Тълкува намерението на майка си като благотворителност -
смята, че майка й е искала да й спести страданията на глада, като я убие
бързо. На следващия ден баща й се връща с храна, но за майката е твърде
късно - тя умира след няколко часа. Семейството я зашива в одеяла и я
оставя в кухнята, докато почвата се размекне достатъчно, за да могат да я
погребат. В апартамента е толкова студено, че тялото й не се разлага. През
пролетта бащата на Ванда умира от пневмония.37
По онова време в Ленинград подобни истории са стотици хиляди. Вера
Костровицка е сред многото ленинградски интелектуалци, които водят днев
ник, за да запишат ужасите. Полякиня по произход, тя е загубила съпруга си
няколко години по-рано, по време на Големия терор. Сега е принудена да
гледа как гладуват съседите й руснаци. През април 1942 г. тя описва съд
бата на непознат, когото вижда всеки ден: „Опрял гърба си на стълб, един
мъж седи на снега - висок, завит в дрипи, преметнал раница на раменете
си. Прислонил се е към стълба. Явно се е бил запътил към Финландската
гара, уморил се е и е поседнал. Цели две седмици, на отиване и на връщане
от болницата, той „седеше“:
1. без раницата си
2. без дрипите си
3. по бельо
4. гол
5. скелет с изгребани вътрешности“.38
Най-известният ленинградски дневник е този на единайсетгодишната
Таня Савичева. Ето пълното му съдържание:
„Женя умря на 28 декември в 12,30 на обед. 1941
173
Баба умря на 25 януари в 15,00 ч. 1942

Лека умря на 5 март в 05,00 ч. 1942
Чичо Ваня умря на 13 април в 02,00 ч след полунощ. 1942
Чичо Льоша умря на 10 май в 16,00 ч. 1942
Мама умря на 13 май в 07,30 ч. 1942
Савичеви умряха.
Всички умряха.
Само Таня остана“.34
Таня Савичева умира през 1944 г.
Колкото по-строг контрол упражнява Вермахтът над дадена група от

населението, толкова по-голяма е вероятността тези хора да загинат от глад.
В единственото място, където Вермахтът има пълен контрол - военноплен-
ническите лагери - смъртните случаи стигат безпрецедентен брой. Именно
в тези лагери се постига първоначално набелязаното в План „Глад“.
Никога дотогава в историята на съвременната война не са вземани тол
кова бързо толкова много пленници. След едно сражение край Смоленск
група армии „Център“ на Вермахта пленява 348 000 души; при друго, край
Киев, група армии „Юг“ взема в плен 665 000 военнослужещи. Само при
тези две победи през септември са пленени повече от 1 милион мъже (и
няколко жени). Към края на 1941 г. вече над 3 милиона съветски воен
ни са германски пленници. Германците не са изненадани от резултата. От
трите германски групи армии дори се очаква да действат по-бързо, така че
броят на военнопленниците да е още по-голям. Поне така се прогнозира в
симулациите на военните действия. И въпреки това германците не са под
готвени да държат военнопленници, поне не в конвенционалния смисъл на
думата. В обичайното военно право военнопленниците получават храна,
подслон и медицинска грижа, ако не за друго, то поне за да се гарантира,
че врагът ще постъпи по същия начин.40
Хитлер желае да обърне традиционната логика. Като се отнася ужас
но към съветските военнопленници, той иска да внуши на германските
войници, че трябва да очакват същото отношение от страна на съветските
власти и да се бият отчаяно, за да не попаднат в ръцете на врага. Той не
може да понесе мисълта войници от висшата раса да се предадат на чове
коподобните от Червената армия.
Сталин заявява същата позиция - червеноармейците не трябва да се
оставят да ги заловят живи. Дори не му минава през ум възможността
съветски войници да се предават. От тях се очаква да настъпват, да уби
ват и да умират. През август 1941 г. Сталин оповестява, че съветските
военнопленници ще бъдат третирани като дезертьори и семействата им
ще бъдат арестувани. Когато собственият му син пада в плен на герман
ците, той нарежда да арестуват снаха му. Тази политика на настъпление
е всъщност една от причините да бъдат пленявани съветски войници. Съ
ветските командири се боят да дават команди за отстъпление, за да не ги
обвинят (и екзекутират). Заради това оставят войниците на позициите им
174
прекалено дълго, където те са обкръжавани и пленявани. Политиката на

Хитлер и Сталин постига едно - да се превърнат съветските войници във
военнопленници и след това военнопленниците да се доведат до състояние
на човекоподобие.41
Съветските военнопленници получават дивашко третиране от страна
на германците. Пленените червеноармейци вървят пеша в дълги колони от
бойното поле до лагерите, като през целия път ги бият жестоко. Например
войниците, пленени в Киев, са заставени да извървят над 400 км. Както
си спомня един от тях, ако някой изтощен пленник седне край пътя, гер
манският патрул „ще пристигне на кон и ще го нашиба с камшика си. Ако
пленникът продължи да седи, обесил глава, патрулът ще извади карабина
от седлото или пистолет от кобура“. Пленниците, които са ранени, болни
или просто уморени, са застрелвани на място, а телата им са оставяни, за
да ги намерят и погребат съветските граждани.42
Когато Вермахтът превозва съветските военнопленници с влак, ги ка
рат в открити товарни вагони, които не ги предпазват от лошото време.
Влаковете стигат дестинацията си и от тях се изсипват стотици, понякога
дори хиляди замръзнали трупове. Смъртността по време на транспорти
рането на военнопленниците стига 70%. По всяка вероятност загиналите
в тези ешелони на смъртта и в принудителните походи са към 200 000.
Пристигналите в осемдесет и няколкото военнопленнически лагера, уре
дени по цялата окупирана територия на Съветския съюз, са изтощени и
гладни, мнозина са ранени или болни.43
При нормални обстоятелства военнопленническият лагер е елементар
но приспособление, построено от войници за други войници, но предназ
начено да запази живота им. Подобни лагери се издигат в трудни условия
и на непознати места, но се строят от хора, които знаят, че пленници са
техни другари. Германските военнопленнически лагери в Съветския съюз
обаче са нещо различно. Предназначението им е да сложат край на живо
та. По принцип те се делят на три категории - Dulag (транзитен лагер),
Stalag (базов лагер за редници и нисши офицери) и по-малките Oflag (за
офицери). На практика и трите типа много често представляват открита
площ, оградена с бодлива тел. Пленниците не са регистрирани по име, въ
преки че са преброявани. Това е нарушение на закона и традицията. Дори
в германските концентрационни лагери имената се записват. Съществува
само още една германска структура, в която не се регистрират имена, но
по онова време тя не е започнала да действа. Не се правят предварителни
постъпки да се осигури храна, подслон или медицинско обслужване. Няма
полева болница, много често няма тоалетни. Обикновено нищо не спасява
пленниците бт природните стихии. Официалните дажби за храна са далеч
по-ниски от необходимите за оцеляване и често дори и те не са спазвани.
На практика само по-яките пленници и онези, които са назначавани за па
зачи, са сигурни, че изобщо ще получават храна.44
Отначало съветските военнопленници са объркани от това отношение
на Вермахта. Един от тях изказва предположението, че „германците ни учат
175
на другарство“. Неспособен да приеме глада като целенасочена политика,

той смята, че германците искат съветските военнопленници да покажат со
лидарност, като поделят помежду си каквато храна имат. А може би този
войник просто не може да повярва, че както в Съветския съюз, убийството
чрез глад е държавна политика и в нацистка Германия. Същността на гер
манската политика към военнопленниците е изградена върху схващането,
че те всъщност не са човешки същества, поради това не са войници като
тях и следователно не са им другари. Инструкциите от май 1941 г. нареждат
на германските войници да не забравят, че в бой руснаците са „нечовешки
жестоки“. През септември германските лагерни постове са предупредени,
че ако се въздържат да употребяват оръжие, ще бъдат наказвани.45
През есента на 1941 г. военнопленниците във всички лагери от първа и
втора категория гладуват. Гьоринг осъзнава, че План „Глад“ е неизпълним,
но приоритетите на германската окупация гарантират гладната смърт на съ
ветските пленници. Като подражават на политиката на съветския ГУЛАГ и
я радикализират, германските власти дават на онези, които са в състояние
да работят, повече храна, отколкото на слабите и по този начин ускоряват
смъртта им. На 21.10.1941 г. неспособните да работят откриват, че офи
циалната им дажба е намалена с 27%. За мнозина намалението е формал
но, тъй като в много от военнопленническите лагери и без това никой не е
хранен нормално, а в повечето от тях немощните нямат достъп до храна.
Една забележка на Едуард Вагнер, началника на Генералното интендант
ство на армията, обяснява пределно ясно тази политика на подбор: „Които
военнопленници не са в състояние да работят - казва той на 13 ноември
- ще бъдат оставени да умрат от глад“. Във всички лагери военноплен
ниците ядат каквото им попадне - трева, дървесна кора, борови иглички.
Нямат месо, освен ако не застрелят някое куче. В редки случаи някои от
пленниците се добират до конско месо. Лагерниците се бият за възмож
ността да облизват тенджерите, а германските постове им се присмиват.
Когато започват прояви на канибализъм, германците го представят като
последица от ниското равнище на съветската цивилизация.46
Драстичните военни условия обвързват още по-тясно Вермахта с идео
логията на националсоциализма. След 1933 г. германската военна машина
все повече клони към нацизма. През 1934 г. Хитлер е ликвидирал заплаха
та от Рьом и неговите извънредни формации и през 1935 г. слага началото
на превъоръжаването на Германия и на задължителната военна служба.
Той насочва германската индустрия към оръжейното производство и пос
тига редица победи през 1938 г. (Австрия, Чехословакия), 1939 г. (Пол
ша) и 1940 г. (Дания, Норвегия, Люксембург, Белгия и най-вече Франция).
Имал е на разположение няколко години, за да си подбере любимци сред
висшите офицери и да прочисти онези, чийто светоглед намира за прека
дено традиционен. Победата над Франция през 1940 г. сближава Хитлер
и германското военно командване, защото офицерите започват да вярват
в таланта му.
Но невъзможността за победа над Съветския съюз прави Вермахта
176
неразривна част от нацисткия режим. От есента на 1941 г. в гладуващия

Съветския съюз Вермахтът попада в морална клопка, изход от която пред
лага единствено националсоциализмът. Традиционното изкуство за воде
не на война трябва да бъде загърбено в полза на етика, която би решила
затрудненията на армията. Естествено, германските войници трябва да бъ
дат нахранени, но те се хранят, за да имат сили да водят война, която вече
е загубена. Естествено, че храната трябва да бъде изземвана от провинци
ята, но това води до глад, безсмислен по своята същност. Осъществявайки
незаконна и убийствена политика, върховното командване на армията и
полевият офицерски състав не намират никакво основание освен предла
ганото от Хитлер - човешките същества са съдове с калории, които трябва
да бъдат изпразнени от съдържание; славяните, евреите и азиатците - на
родите в Съветския съюз - не са хора, а човекоподобни и поради това не
е проблем да бъдат отстранени. Подобно на украинските комунисти от
1933 г., през 1941 г. германските офицери осъществяват политика на гла-
домор. И в двата случая много от тях изпитват угризения, имат резерви и
възражения, но в крайна сметка групово се замесват в престъпленията на
режима и се подчиняват на моралните принципи на водачите си. Превръ
щат се в част от системата в момента, в който тази система се превръща в
катастрофа.
Именно Вермахтът построява и управлява в Хитлерова Европа пър
вата мрежа от лагери, в които умират хиляди, десетки хиляди, стотици
хиляди и накрая - милиони хора.
Някои от най-страшните военнопленнически лагери се намират в оку
пирана Съветска Белорусия, където към края на ноември 1941 г. смърт
ността достига 2% на ден. В Щалаг 352 край Минск, който един от оцеле
лите нарича „ад на земята“, лагерниците са натъпкани така, че бодливата
тел им пречи дори да помръднат. Принудени са да ходят по голяма и мал
ка нужда, както стоят. В Дулаг 158, Дулаг 127 и Щалаг 341 в Могильов,
град в Източна Белорусия, очевидци разказват за планини от непогребани
трупове, изпаднали извън бодливото заграждение. В тези лагери загиват
между 30 000 и 40 000 пленници. В Дулаг 131 при Бобруйск лагерните по
мещения се запалват. Хиляди лагерници изгарят живи, други 1700 са раз
стреляни, докато се опитват да се спасят. В крайна сметка в Бобруйск за
гиват поне 30 000. В Дулаг 220 и Дулаг 121 в Гомел половината лагерници
са настанени в изоставени конюшни. За останалите изобщо няма подслон.
През декември 1941 г. смъртността в тези лагери се увеличава от 200 до
400, а и до 700 души дневно. В Дулаг 342 в Молодечно условията са тол
кова ужасни, че лагерниците подават писмени молби да ги разстрелят.47
Подобни са лагерите в окупирана Съветска Украйна. В Щалаг 306 в
Кировоград германските стражи съобщават, че лагерниците ядат телата
на другарите си, които са били застреляни, понякога още преди жертвите
Да са умрели. Розалия Волоска, оцеляла от женския лагер във Володи-
мир-Волински, е наблюдавала мъченията на мъжете в местния Щалаг 365:
„Ние, жените, виждахме отгоре, че много от лагерниците ядат труповете“.
177
В Щалаг 346 в Кременчуг, където затворниците получават най-много 200

грама хляб на ден, трупове се изхвърлят в рова всяка сутрин. Както в
Украйна от 1933 г., често заедно с мъртвите изхвърлят и живи затвор
ници. В този лагер загиват близо 20 000 души. В Дулаг 162 в Сталино
(днес Донецк) поне 10 000 лагерници са смазани зад бодливата тел в ма
лък лагер в центъра на града. Те могат само да стоят. Падат единствено
умиращите, иначе, който легне, е стъпкан до смърт. Загиват близо 25 000
души и по този начин отварят място за още лагерници. Дулаг 160 в Хорол,
югоизточно от Киев, е един от по-големите лагери. Макар да се намира
на площадката на изоставена тухларна, на лагерниците е забранено да се
подслоняват в постройките. Ако се опитат да се опазят от дъжда или снега,
ги застрелват. Комендантът на лагера обича да гледа как лагерниците се
бият за храна. Язди коня си сред тълпите и прегазва хора до смърт. В този
и в други лагери край Киев умират около 30 000 души.48
Съветските военнопленници са държани и в десетки места в окупирана
Полша, в Генералното губернаторство (разширено на югоизток след нахлу
ването в Съветския съюз). Тук стреснатите членове на полската Съпротива
изпращат сведения за масова смърт на съветски военнопленници през зима
та на 1941 - 1942 г. За 10 дни, между 21 и 30.10.1941 г., в лагерите на Ге
нералното губернаторство умират 45 690 души. В Щалаг 307 в Демблин по
време на войната умират близо 80 000 съветски военнопленници. В Щалаг
319 в Хелм загиват към 60 000; в Щалаг 366 в Шедлце - 55 000, в Щалаг 325
в Замошч - 28 000; в Щалаг 316 в Шедлце - 23 000. В Генералното губер
наторство загиват от глад около половин милион съветски военнопленници.
В края на 1941 г. най-голямата група жертви на германското управление в
окупирана Полша не са нито местните поляци, нито местните евреи, а съ
ветските военнопленници, докарани на запад в окупирана Полша и оставе
ни да загинат от студ и глад. Въпреки неотдавнашното съветско нападение
срещу Полша полските селяни често се опитват да хранят гладуващите съ
ветски пленници. Като наказателна мярка германците разстрелват полските
селянки, понесли съдове с мляко, и разрушават цели полски села.49
Дори ако съветските военнопленници бяха здрави и добре хранени,
смъртността през зимата на 1941 - 1942 г. пак би била висока. Противно на
това, което смятат германците, славяните не издържат на студ. За разлика
от германците някои от съветските войници имат добра зимна екипировка,
която германците крадат. При температури под нулата пленниците често
са оставяни без покрив и топло облекло. Трябва сами да си изкопават - с
ръце, в замръзналата земя - дупки, в които да спят. В Хомел трима съветски
войници се опитват да се стоплят, като спят здраво притиснати. Редуват се
всеки от тях да спи по средата, най-топлото място, защото го топлят телата
на приятелите му. Един от тях оцелява и разказва тази история.50
За стотици хиляди военнопленници това е вторият период на глад в рам
ките само на осем години, продиктуван от политически цели. Много войници
от Съветска Украйна за втори път виждат как им се подуват коремите и за
втори път стават очевидци на канибализъм. Мнозина от оцелелите в първата
178
масова кампания на гладомор загиват във втората. Неколцина украинци, като

Иван Шулински, успяват да оцелеят и в двете. Син на депортиран кулак, той
помни глада от 1933 г. и казва на хората, че идва от „Гладната земя“. В гер
мански плен се окуражава, като пее традиционната украинска песничка:
Криле да бих имал, бих литнал

в небето,
в облаците, дето
ни болка, ни казън ме плаш ат.51
Както и в съветската кампания от 1933 г., през германския гладомор

от 1941 г. много местни украинци правят каквото могат, за да помогнат на
умиращите. Жените твърдят, че мъжете са им роднини, и уреждат освобож
даването им. Млади жени се омъжват за военнопленници, изпращани на
принудителен труд извън лагерите. Германците понякога го разрешават, за-
щото това означава, че мъжете ще работят в район под германска окупация
и ще произвеждат храни за германци. В град Кременчуг, където положение
то с храната не изглежда толкова зле, работниците от лагера оставят празни
торби в града сутрин на отиване към работното си място и си ги прибират
вечер пълни с храна, донесена от хората. През 1941 г. условията позволяват
подобна помощ, тъй като реколтата е необикновено добра. Жените (доне
сенията са почти винаги за жени) се опитват да хранят лагерниците и по
време на преходите им към лагерите. Повечето от лагерните коменданти не
позволяват на гражданското население да носи храна в лагерите. Най-често
разпръскват хората с предупредителни изстрели. Понякога има и убити.52
Организацията на лагерите на изток говори, че животът, ако не по
принцип, то конкретно животът на славяните, азиатците и евреите, не
струва пукната пара. Именно това обяснява гладомора. В германските во-
еннопленнически лагери за червеноармейци смъртността през войната е
57,5%. През първите осем месеца след Операция „Барбароса“ процентът
сигурно е бил и по-висок. В германските военнопленнически лагери за
войници от западните съюзнически държави смъртността е по-малко от
5%. Броят на загиналите съветски военнопленници за един ден от есента
на 1941 г. се равнява на общия брой на британските и американските во
еннопленници, загинали по време на цялата Втора световна война.53
***
Както съветското население не може да бъде уморено от глад само с
намерения, така и съветската държава не може да бъде унищожена с един
удар. Но германците упорстват. Идеята за „светкавична война“ предвижда
Вермахтът да окупира територията бързо с войски и след тях специални
те отряди да унищожат съветския политически елит и червеноармейските
политкомисари. В официалното „Ръководство за поведението на войските
в Русия“ от 19.05.1941 г. се нарежда да се „смажат“ четири групи - агита
тори, партизани, саботьори и евреи. В „Ръководство за отношението към
политическите комисари“ от 6.06Л 941 г. изрично се подчертава, че плене

ните политкомисари трябва да бъдат убивани.54
Всъщност местните съветски политически ръководители са избягали
на изток и колкото по-високо са в йерархията, толкова по-голяма е веро
ятността да са се евакуирали или да са разполагали със средства да уредят
заминаването си. Страната е огромна, а Хитлер няма съюзник, който да
я е нападнал от друга посока, та такива хора да бъдат залавяни. Герман-
ската политика на масови убийства може да засегне съветското ръковод
ство единствено в окупираните части - Украйна, Белорусия, Балтийските
държави и твърде тясна ивица от Русия. Това не е съществената част от
Съветския съюз и тези хора не са от решаващо значение за съветската
система. Разстрелите имат минимални последици за съветската държава.
Повечето от формированията на Вермахта не се затрудняват да изпълня
ват „заповедта за комисарите“ и 80% от тях докладват, че са екзекутирали
комисари. Във военните архиви се пазят данни за 2252 души, отговарящи
на тази характеристика, разстреляни от армията. По всяка вероятност ис
тинският брой е по-висок.55
Разстрелването на граждани е задача на специалните отряди, които
вече са я изпълнявали в Полша през 1939 г. Както и в Полша, специални
те отряди са натоварени да убиват определени политически групи, така че
да се срине самата държава. Четири са специалните отряди, последвали
Вермахта в Съветския съюз - Отряд А следва група армии „Север“ през
Балтика към Ленинград, Отряд Б върви след група армии „Център“ през
Белорусия към Москва, Отряд В - след група армии „Ю г“ в Украйна,
и Отряд Г следва 11-а армия в крайния украински Юг. Както пояснява
Хайдрих в телеграма от 2.07.1941 г., след като е дал устна заповед, специ
алните отряди имат задача да убиват комунистически функционери, евреи
на партийни и други постове и други „опасни елементи“. Както при План
„Глад“, така и при елиминирането на хора, определяни като политическа
заплаха, най-уязвими са затворниците. Към средата на юли се получават
заповеди да се извършат масови разстрели във всички лагери от типа ща-
лаг и дулаг. На 8.09.1941 г. специалните отряди получават и заповед да
извършат „подбор“ сред военнопленниците, като екзекутират държавни
и партийни функционери, политкомисари, интелектуалци и евреи. През
октомври върховното командване на армията разрешава на специалните
отряди и на силите за сигурност неограничен достъп до лагерите.56
Специалните отряди нямат време да проверяват кой какъв е сред съ
ветските военнопленници. Разпитват ги на място, веднага след арестува
нето им. Дават команда пред строя да излязат комисарите, комунистите и
евреите. След това ги отвеждат, разстрелват ги и ги хвърлят в ямите. С тях
работят няколко преводачи, които си спомнят, че хората са били подби
рани на случаен принцип. Германците не са особено наясно с ранговете и
отличителните знаци в Червената армия и първоначално смятат тръбачите
за политкомисари. Знаят, че на офицерите е разрешено да оставят коса
та си по-дълга, отколкото на редниците, но този показател е недостове
180
рен. Минало е доста време, откак повечето от мъжете са били на бръснар.

Единствената лесно разпознаваема група в онзи момент са евреите - гер
манските офицери проверяват дали са обрязани. Много рядко евреите се
измъкват, като се представят за обрязани мюсюлмани; по-често обряза-
ните мюсюлмани са разстрелвани като евреи. Изглежда, че германските
лекари охотно са сътрудничили на това дело - медицината е професия,
силно повлияна от нацизма. Както си спомня един лекар в лагера в Хорол:
„По онова време всеки офицер и всеки войник смяташе за най-естествено
нещо да застреля евреин“. Поне 50 000 съветски евреи са убити след таки
ва „подборки“, заедно с още 50 000 неевреи.57
Германските военнопленнически лагери на изток са далеч по-смъртонос-
ни места от германските концентрационни лагери. Може да се каже, че кон
цлагерите променят характера си едва след попадането на военнопленници
в тях. Дахау, Бухенвалд, Заксенхаузен, Маутхаузен и Аушвиц стават лобни
места именно защото есесовците ги използват, за да убиват там съветските
военнопленници. В Аушвиц са екзекутирани близо 8000 съветски затворни
ци, в Маутхаузен - 10 000, в Заксенхаузен - 18 000. През ноември 1941 г. в
Бухенвалд есесовците използват метод за масово изтребление на съветски
те военнопленници, който удивително напомня съветските методи по време
на Големия терор, но е по-сложен и по-лицемерен. Въвеждат лагерниците
в средата на помещение, обикновено на някое доста шумно място. Хората
мислят, че са ги докарали в лекарски кабинет, тъй като са заобиколени от
мъже в бели престилки - есесовци, които се правят на лекари. Есесовците
карат пленника да се изправи до стената на едно определено място, уж за да
отбележат височината му. На това място в стената има вертикален процеп,
който вратът на пленника напълно покрива. В съседната стая има есесовец
с пистолет. Когато вратът затули процепа, есесовецът стреля. Труповете са
изхвърляни в трето помещение, „кабинет за преглед“, използваното поме
щение се почиства и се покайва следващият пленник. По 35 - 40 трупа на
веднъж са натоварвани на камион и закарвани до крематориум - техническо
усъвършенстване на съветската практика.58
Така германците убиват около половин милион съветски военноплен
ници. С глад и мъчения по време на транспортирането им са убити още
2,6 милиона. Вероятно са избити над 3,1 милиона съветски военноплен
ници. Ако тази жестокост постига някакъв резултат, то е укрепването на
духа на съветските хора. Разстрелите на политическите офицери, кому
нистите и евреите са безсмислени. Избиването им, когато са вече плене
ни, не подрива съветската държава. Напротив, политиката на гладомор
и прочистването засилват съпротивата на Червената армия. Знаейки, че
в германските лагери ги чака мъчителна гладна смърт, войниците, ес
тествено, се бият до край. Щом комунистите, евреите и политкомиса-
рите знаят, че ще бъдат разстреляни, естествено, няма да се предадат.
Колкото по-голяма известност получава германската политика, толкова
повече расте убеждението на съветските граждани, че съветската власт
е предпочитаната алтернатива.59
181
Войната продължава и през ноември 1941 г. все повече германски вой

ници загиват на фронта и трябва да бъдат подменяни с наборници от Герма-
ния. Хитлер и Гьоринг си дават сметка, че военнопленниците ще са нужни
като работна ръка в пределите на Райха. На 7 ноември Гьоринг издава за
повед за „положителна подборка“ - подбор на работна ръка. Към края на
войната в Германия вече работят повече от 1 милион съветски военноплен
ници. Не е толкова лесно да се заличат резултатите от мъченията и глада.
Както съчувствено отбелязва един германец: „От милионите военноплен
ници са в състояние да работят само няколко хиляди. Не е за вярване колко
много от тях са умрели; мнозина са болни от тиф, останалите са толкова
слаби и немощни, че не са в състояние да работят“. От военнопленниците,
изпратени на работа в Германия, умират приблизително 400 000.60
***
От гледна точка на заложените цели германският план за завладяване на
Съветския съюз претърпява пълно фиаско. Операция „Барбароса“ е тряб
вало да донесе „светкавична победа“, но в края на есента на 1941 г. по
беда не се очертава. Предвижданията са навлизането в Съветския съюз да
реши всички икономически проблеми, но и това не става. В крайна сметка
окупирана Белгия има много по-висока икономическа стойност за нацистка
Германия. Предвижданията са съветското население да бъде очистено; като
резултат най-важният икономически резултат, идващ от Съветския съюз, е
работната ръка. Покореният Съветски съюз е трябвало да предостави прос
транство за „Окончателното решение“ на проблема с евреите. Плановете са
евреите да се изтощят до смърт чрез каторжен труд в Съветския съюз, да
бъдат изпратени отвъд планината Урал или заточени в ГУЛАГ. Самоотбра
ната на Съветския съюз през лятото на 1941 г. осуетява още една възмож
ност да се стигне до „Окончателното решение“.61
Към края на 1941 г. нацисткото ръководство вече е обмислило четири
варианта на „Окончателното решение“, но е принудено да се откаже от
всички. Планът за резерват в Люблин в Източна Полша се проваля към
ноември 1939 г., тъй като Генералното губернаторство е прекадено близо;
планът да се потърси съдействието на Съветския съюз, се проваля към
февруари 1940 г., тъй като Сталин не е заинтересован да приеме еврейски
имигранти; планът за Мадагаскар става неизпълним към август 1940 г.,
защото отначало Полша, а след това и Великобритания се бият с Герма
ния, вместо да й сътрудничат; планът да се използва съветска територия,
се проваля към ноември 1941 г„ защото германците не са успели да уни
щожат съветската държава. Нахлуването в СССР не само че не решава
еврейския въпрос, но го и задълбочава. Сега покорената от германците
източна зона е по същество тази част от света, която е населена най-гъсто
с евреи. Окупирайки Полша, Балтийските държави и западната част на
Съветския съюз, германците са установили контрол над традиционните
земи на европейските евреи. В онзи момент под германско управление се
намират близо 5 милиона евреи. Като се изключи бившата Руска империя,
182
Пета глава: И кономика на А покалипсиса
няма политическа единица в историята, която да е владяла толкова много-

бройно еврейско население, колкото Германия през 1941 г.62
Съдбата на някои от съветските военнопленници, освободени от лаге
рите на изток, подсказва какво очаква евреите. В началото на септември
1941 г. в Аушвиц стотици съветски военнопленници са задушени с газ -
циановодород, пестицид с търговското название „Циклон Б “, използван
преди това, за да се обезпаразитяват казармите на полските затворници в
лагера. По-късно в Аушвиц с „Циклон Б“ ще бъдат задушени около 1 ми
лион евреи. Горе-долу по същото време в Заксенхаузен съветски военно
пленници са използвани като опитни мишки. В заключено помещение чрез
ауспуха на камион се вкарва въглероден диоксид, който задушава всички.
Още същата есен газови камиони ще бъдат използвани, за да се убиват ев
реи в окупираните Съветска Белорусия и Съветска Украйна. От декември
1941 г. в паркиран газов камион в Хелмно ще бъдат убивани с въглероден
диоксид полските евреи от териториите, анексирани от Германия.63
Сред измъчените и гладуващи военнопленници в лагерите германците
набират около 1 милион мъже, които да работят за армията и полиция
та. Първоначално се смята, че те ще подпомагат германците в контроли
рането на територията на Съветския съюз след падането на съветското
правителство. Когато това не се случва, същите съветски граждани са на
сочени да подпомагат масовите престъпления, извършвани от Хитлер и
съратниците му на окупираните територии през войната. На много бивши
затворници се връчват лопати и им се заповядва да копаят ровове, пред
които германците ще разстрелват евреи. Други са пратени в полицейските
формирования, които преследват евреите. Някои затворници са изпратени
в тренировъчен лагер в Травники, където се обучават за лагерни охрани
тели. Тези съветски граждани и ветерани от войните, обучавани тук да
обслужват нацистка Германия, ще прекарат цялата 1942 г. в трите съоръ
жения за убиване в окупирана Полша - Треблинка, Собибор и Белжец, в
които ще бъдат унищожени чрез газ повече от 1 милион полски евреи.64
183
Шеста гпава
„ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ“
При сблъсъка със Съветския съюз Хитлеровите утопии се сриват, но
плановете не са отхвърлени, а само преработени. Хитлер е Фюрерът и
приближените му дължат постовете си на способността си да' отгатват
волята му и да я изпълняват. Когато събитията на Източния фронт през
втората половина на 1941 г. правят изпълнението й невъзможно, задачата
на мъже като Гьоринг, Химлер и Хайдрих е да префасонират Хитлеровите
идеи така, че да потвърдят неговия гений и едновременно с това да укре
пят собственото си положение в нацисткия режим. През лятото на 1941 г.
битуват четири утопии - „светкавична война“, която ще унищожи Съвет
ския съюз за няколко седмици; План „Глад“, който ще умори 30 милиона
души за няколко месеца; „Окончателно решение“, което ще остави след
военна Европа без евреи, и Генерален план „Изток“, който ще превър
не западната част на Съветския съюз в германска колония. Шест месеца
след началото на Операция „Барбароса“ Хитлер преформулира целите на
войната така, че приоритет да стане физическото изтребление на евреите.
Най-близките му сътрудници вече имат идеологически и административни
решения за осъществяването на подобно желание.1
„Светкавичната война“ не се осъществява. Макар милиони съветски
граждани да умират от глад, План „Глад“ се оказва неизпълним. Осъщест
вяването на Генерален план „Изток“, а и на следвоенните колонизаторски
планове ще трябва да изчака. Със залеза на утопиите политическото бъдеще
зависи от способността постижимото да се отграничи от желаното. Гьоринг,
Химлер и Хайдрих твърдят, че притежават тази способност. Най-тежко е
положението на Гьоринг, който отговаря за икономиката и за План „Глад“.
Смятан за „втория човек в Райха“ и приемник на Хитлер, Гьоринг остава
изключително влиятелна личност в Германия, но играе все по-незначител
на роля на изток. Икономиката постепенно престава да е въпрос на велики
планове за следвоенния период; започва да зависи по-скоро от способността
за импровизация, която да даде възможност войната да продължи. Гьоринг
постепенно е изтласкан на заден план, а на водещата позиция излиза Алберт
Шпеер. За разлика от Гьоринг, Хайдрих и Химлер успяват да извъртят неиз
годното положение по фронтовете в своя полза, като преформулират „Окон
чателното решение“ така, че да могат да го изпълняват още докато трае раз
виващата се не по план война. Те осъзнават, че войната се превръща, както
започва да казва Хитлер от август 1941 г., във „война срещу евреите“.2
За Химлер и Хайдрих задачата е да се ликвидират евреите. На
184
Шеста глава: „О кончат елнот о реш ение “
31.07.1941 г. Хайдрих си осигурява официалното одобрение на Гьоринг

да преформулира „Окончателното решение“. До момента то включва ко
ординация между създадените схеми за депортиране и плана на Хайдрих
евреите да работят в покорения съветски Изток, докато умрат от изто
щение. Към ноември 1941 г., когато се опитва да уреди среща във Ван-
зее\ за да координира „Окончателното решение“, Хайдрих запазва това
положение. Евреите, неспособни да работят, просто ще изчезнат. Евреите,
способни да извършват физически труд, ще работят някъде в покорения
Съветски съюз до смъртта си. Хайдрих изразява единодушното мнение на
цялото германско правителство, макар че самият план се появява в непод
ходящ момент. В Райхсканцлерството за Източните територии, създаде
но през септември за контрол над гражданските окупационни власти, не
съществува съмнение, че евреите ще изчезнат. През ноември министър
Алфред Розенберг говори за „биологично изкореняване на европейското
еврейство“, което ще се осъществи чрез изпращането на евреите отвъд
Урал, източната граница на Европа. Но към ноември 1941 г. визията на
Хайдрих за поробване и депортиране започва да се размива, тъй като Гер-
мания не е унищожила Съветския съюз и Сталин продължава да управля
ва в огромната част от територията му.3
Докато Хайдрих урежда бюрократичните подробности в Берлин, Хим-
лер извлича практичното и престижното от утопията на Хитлер. От План
„Глад“ той заимства теорията за излишното население и предлага евреите
да бъдат поставени в категория, чието изхранване не се предвижда. При
„светкавичната война“ създадените четири специални наказателни коман
ди имат за задача изтреблението на съветския елит, за да се ускори сривът
на съветската държава. Първата им мисия не е да избиват евреите само
защото са евреи. В началото на инвазията специалните команди не полу
чават такава заповед, пък и броят на командосите не е голям. Но опитът
им в убийствата сред гражданското население е съществен и разчитат на
помощ от местното население. От Генерален план „Изток“ Химлер взема
батальоните на полицията по поддържане на обществения ред и включва
хиляди местни колаборационисти. Вместо да поддържат реда, от август
1941 г. те започват масови разстрели на евреи. Тези институции, подкре
пяни от Вермахта и полевата жандармерия, позволяват на германците да
унищожат до края на годината около 1 милион евреи, намиращи се източ
но от линията „Молотов - Рибентроп“.4
Химлер успява, защото проумява екстремния характер на нацистките
утопии на Хитлер, продължаващи да съществуват въпреки решителната
съпротива на света. Химлер радикализира „Окончателното решение“,
като го осъществява в периода на самата война и показва (след провала
’ На 20 януари 1942 г. в околностите на Берлин, във вила „Марлир“, намираща се на брега на езерото
Ванзее, се провежда конференция на високопоставени представители на властовите структури на
нацистка Германия, където се приема план за т.нар. Окончателно решение на еврейския въпрос в
Европа. Наименованието „Окончателно решение“ представлява евфемизъм, зад който нацистите
скриват истинските си цели - масовото физическо унищожение на евреи. - Б. р.
185
на четирите предшестващи схеми за депортиране) как може да бъде осъ
ществено - чрез масови разстрели на еврейското население. Авторитетът
му почти не е засегнат от провала на плановете за „светкавична война“
и гладомор, тъй като за тях са отговорни Вермахтът и икономическите
структури. Но дори като прехвърля „Окончателното решение“ в сферата
на осъществимото, той все още храни мечтата, въплътена в Генералния
план „Изток“ - Хитлеровата „райска градина“. Продължава да изисква
ревизии на плана и урежда в Люблински окръг експериментално депорти
ране на евреи от Генералното губернаторство. При първа възможност той
би подтикнал Хитлер да започне да срива градовете.5
През лятото и есента на 1941 г. Химлер си затваря очите за неосъщест
вимото и обмисля и върши само възможното - убива евреите на изток от
линията „Молотов - Рибентроп“, в окупираните източни полски, балтий
ски и съветски територии. Въодушевени от осъществяването на нацистка
та доктрина през месеците на германска мощ (в които тя вече започва да
се пропуква), Химлер и есесовците постепенно изтласкват гражданските
и военните власти в окупирания Съветски съюз и в Германската империя.
Или, по израза на Химлер, „Изтокът принадлежи на СС“ .6
***
Доскоро Изтокът е принадлежал на НКВД. Една от тайните на Химле-
ровия успех се крие в способността му да приложи наследството от съвет
ската власт в местата, където е господствала.
Германците са вторите окупатори на завладените в началото на Опера
ция „Барбароса“ територии. Първите им победи от лятото на 1941 г. са на
териториите, дадени на Съветска Русия от Германия по силата на Договора
за дружбата и границите от септември 1939 г. - някогашните Източна Пол
ша, Литва, Латвия и Естония, анексирани от Съветския съюз. При Опера
ция „Барбароса“ германските войски нахлуват първо в държави, останали
независими през цялата 1939 и през 1940 г., и едва след това навлизат в те
риторията на Съветски съюз. Междувременно тяхната съюзничка Румъния
си връща териториите, отнети й от Съветския съюз през 1940 г.7
Двете окупации, първо съветска, след това - германска, правят живота
на населението на тези територии още по-сложен и опасен. Всяка окупа
ция разбива едно общество за поколения напред, а двойната окупация е
още по-болезнена. Двойната окупация от 1939 и 1940 г. поражда рискове
и изкушения, непознати за Запада. Оттеглянето на единия чужд господар
означава пристигането на друг. Когато чуждите войски се изтеглят, хората
очакват не мира, а политиката на новия окупатор. Налага им се да понесат
последствията от дотогавашното си поведение, да правят избор в услови
ята на една окупация, очаквайки друга. За различните групи това може да
означава различни неща. За литовците неевреи например изтеглянето на
съветските представители през 1941 г. може да е било освобождение, но
за литовските евреи пристигането на германците е нещо съвсем различно.
При навлизането на германските войски в края на юни 1941 г. Литва
186
вече е преминала през две съществени промени. Като все още независима
държава през август 1939 г., тя като че ли има полза от Пакта „Молотов
- Рибентроп“. Договорът за дружбата и границите от септември 1939 г.
обаче дава Литва на Съветския съюз, но литовците няма как да го знаят.
През онзи август литовското ръководство вижда нещо съвсем различно
- нацистка Германия и Съветският съюз са унищожили Полша, която в
периода между двете войни е враг на Литва. Литовското правителство
смята Вилнюс, град в пределите на Полша по това време, за своя столица.
Литва придобива полски земи, без да участва във военните действия от
септември 1939 г. През октомври 1939 г. Съветският съюз връща на Лит
ва Вилнюс и прилежащите му територии (2750 квадратни мили, население
457 500 души). Цената за Вилнюс и за други бивши полски територии е
правото на Съветския съюз да разположи в Литва свои военни бази.8
Само половин година след разширяването си Литва е покорена от Съвет
ския съюз, дотогавашния й привиден благодетел. През юни 1940 г. Сталин
установява контрол над Литва и другите Балтийски държави, Латвия и Ес
тония, и набързо ги присъединява към Съветския съюз. След тази анексия
Съветският съюз депортира от Литва около 21 000 души, включително мно-
187
зина от представителите на литовския елит, сред които един литовски минис

тър-председател и един външен министър. Някои от литовските политически
и военни ръководители се спасяват от ГУЛАГ, като бягат в Германия. Това
са предимно хора със стари връзки в Берлин и най-вече такива, изпълнени с
ожесточение след преживяванията си при съветската агресия. Сред литовски
те имигранти германците предпочитат дясноориентираните националисти и
обучават някои от тях за участие в нахлуването в Съветския съюз.9
Така Литва заема единствена по рода си позиция. Облагодетелствана е от
Пакта „Молотов - Рибентроп“, след което е окупирана от Съветския съюз,
а после я окупира Германия. След година безмилостно съветско управле
ние много литовци приветстват промяната - част от тях са евреи. През юни
1941 г. в Литва живеят 200 000 евреи (почти толкова, колкото в самата Гер
мания). Германците пристигат в Литва заедно с литовските националисти и
се сблъскват с местно население, което вярва или се държи така, сякаш вярва,
че вината за съветските репресии е на евреите. През същия месец съветската
страна е извършила депортации. Само няколко дни преди пристигането на
г е р м а н ц и т е служители на НКВД са разстреляли литовци в затворите. Литов
ският дипломат Казис Шкирпа, завърнал се заедно с германците, разказва по
радиото за страданията си, за да подтикне тълпите към саморазправа. В нача
лото на юли в кървави погроми загиват около 2500 евреи.10
С колаборацията на обучените от тях литовци и с подкрепата на мест
ните германците получават в Литва помощта, която им е необходима. Нака
зателна команда А и подкрепящите я местни колаборационисти увеличават
броя на първоначално набелязаните за унищожаване евреи, заемащи важни
постове. Наказателна команда А е последвала в Литва група армии „Север“.
Специална част 3 от Наказателна команда А, която отговаря за големия ли
товски град Каунас, си намира толкова сътрудници, колкото са й нужни.
Специална част 3 наброява едва 139 души, включително 44 секретари и
шофьори. В следващите седмици и месеци литовци ще бъдат избивани на
лобните площадки около Каунас. Към 4.07.1941 г. литовски формирования
унищожават евреи под германски надзор и по германска заповед. Още на 1
декември Специална част 2 обявява, че еврейският въпрос в Литва е решен.
Докладва за убийството на 133 346 души, от които 114 856 евреи. Въпреки
намерението на Шкирпа убийствата не помагат за осъществяване на литов
ските политически цели. След опита си да обяви независимост на Литовска
та държава Шкирпа е поставен под домашен арест.11
Град Вилнюс е бил център на североизточната част на Полша и за
кратко - столица както на независима Литва, така и на Съветска Литва.
Но при всичките си исторически перипетии през изминалите 500 години
Вилнюс е бил и друго - център на еврейската цивилизация, известен като
Северния Йерусалим. В началото на войната в града живеят около 70 000
евреи. Докато останалата част от Литва и другите Балтийски държави се
покриват от Наказателна команда А, районът на Вилнюс (заедно със Съ
ветска Белорусия) е отговорност на Наказателна команда Б. Частта, нато
варена с ликвидирането на вилнюските евреи, е под номер 9. Тук разстре
188
Шеста глава: „О кончат елнот о р еш ени е “
лите се извършват в Понарския лес в покрайнините на град Паняряй. Към

23.07.1941 г. германците са си осигурили литовската подкрепа. Колони
евреи са подкарани към Паняряй. Там на групи от по 12 до 20 души те са
изправяни до изкопан ров и са заставяни да предават скъпоценностите и
облеклото си. Златните им зъби са изкъртвани. В Понарския лес са избити
и приблизително 8000 поляци и литовци, които не са евреи.12
Ита Страж е сред малцината оцелели вилнюски евреи. Литовски по
лицай я блъсва към рова, вече препълнен с трупове. По онова време де-
ветнайсетгодишна, тя си мисли: „Това е краят. И какво съм разбрала от
живота?“. Куршумите не я улучват, но тя пада в рова от страх. Върху нея
падат трупове. Някой приближава до рова и дава един откос в него, за да
е сигурен, че няма живи. Куршум пронизва ръката й, но тя не издава звук.
По-късно се измъква: „Бях боса. Стъпвах само върху трупове. Сякаш ня
маха свършване“.13
Съседна Латвия също е анексирана от Съветския съюз година преди
германската инвазия. Двайсет и една хиляди латвийски граждани (много от
които - латвийски евреи) са депортирани от съветските власти само сед
мици преди нахлуването на германците. С приближаването на Вермахта
към Рига НКВД разстрелва латвийски затворници. Главен колаборацио-
нист на германците е Виктор Арайс, латвийски националист, чиято майка
е германка и който случайно познава преводача, доведен в Рига от герман
ските полицейски части. Разрешават му да сформира Команда „Арайс“,
която в началото на юли 1941 г. изгаря живи евреите в една синагога в
Рига. При организирането на масовите разстрели германците разчитат на
латвийци, особено на такива, чиито семейства са пострадали при съвет
ското управление. През юли под надзора на командирите на Наказателна
команда А Команда „Арайс“ подкарва евреите от Рига към близката гора
Бикернеки и ги разстрелва там. В началото германците демонстрират „по
казна стрелба“, след което оставят „Арайс“ да довършат акцията. Така
към края на 1941 г. германците успяват да унищожат 69 750 от всичките
80 000 латвийски евреи.14
В третата Балтийска държава, Естония, усещането за унижение след съ
ветската окупация е тож ова силно, колкото в Литва и Латвия, даже и по-сил
но. За разлика от Вилнюс и Рига, преди да се предаде на съветските войски
през 1940 г„ Талин не е мобилизирал армията си дори частично. Подчинява
се на съветските искания преди другите две Балтийски държави, като по
този начин проваля възможността за създаване на балтийска солидарност.
Съветските органи депортират близо 11 200 естонци, сред които са почти
всички политически ръководители. В Естония Наказателна команда А също
си намира достатъчно местни колаборационисти. Естонците, които са се съ
противлявали на съветската власт като партизани, сега влизат в командите
за самозащита под германско ръководство. В командите влизат и естонци,
които са сътрудничели на съветските власти, за да изчистят името си.
Естонците приветстват германците като освободители, а германците
смятат естонците за по-висши в расово отношение не само от евреите, но
189
и от останалите балтийски народи. В Естония има малко евреи. По герман

ска заповед естонците от командите за самозащита убиват всичките 963
заловени естонски евреи. По-нататък убийствата и погромите в Естония
са насочени към неевреите. Близо 5000 естонци, които не са евреи, са уби
ти по подозрение, че са сътрудничили на съветския режим.15
Започвайки да градят империята си източно от линията „Молотов -

Рибентроп“, германците се натъкват на пресни свидетелства за съветското
държавно строителство. В бившата Източна Полша тези свидетелства са
по-убедителни, отколкото в Балтийските държави. Докато Естония, Лат
вия и Литва са присъединени към Съветския съюз година преди герман
ската инвазия, през юни 1940 г., източната част на Полша е анексирана
девет месеца преди това, през септември 1939 г. В този район герман
ците намират доказателства за обществени промени. Промишлеността е
национализирана, някои от земеделските стопанства са колективизира-
ни, националният елит е унищожен почти напълно. Съветските власти са
депортирали над 300 000 полски граждани и са разстреляли още десетки
хиляди. Германското нахлуване подтиква НКВД да разстреля още 9917
хвърлени в затворите полски граждани, за да не им позволи да попаднат
в германски ръце. С пристигането си в западната част на Съветския съюз
през лятото на 1941 г. германците откриват в затворите на НКВД още
топлите трупове на хора, които е трябвало да бъдат „прочистени“, преди
германците да ги използват за собствени цели.16
Масовите убийства, извършвани от съветските власти, дават на герман
ците материал за пропаганда. Нацистите твърдят, че за страданията под съ
ветска власт са виновни евреите, и това обвинение донякъде намира отзвук.
Със или без германската пропаганда, в Европа между двете войни мнозина
отъждествяват евреите с комунизма. Истината е, че преобладаващото мно
зинство от членовете на комунистическите партии през този период са ев
реи. Това важи особено за партийните ръководства - факт, който повечето
от европейските вестници коментират в продължение на 20 години. Десните
сили допринасят за объркването, като твърдят, че понеже много комунисти
са евреи, то много евреи са комунисти. Това са съвсем различни твърдения,
като второто не е било вярно никога и никъде. Още преди войната евреите
са обвинявани за провалите в някои държави; след началото на войната, ко-
гато националните държави се сриват в резултат на съветска или германска
инвазия, изкушението да се посочи изкупителна жертва, става още по-голя-
мо. Естонци, латвийци, литовци и поляци са загубили не само независимите
си държави, но и общественото си положение и местната власт. Отказали са
се от тях в много случаи без особена съпротива. По този начин нацистката
пропагавда въздейства двойно - не е срамно да загубиш от съветските ко
мунисти, тъй като те са подкрепяни от мощния световен еврейски заговор, и
щом в крайна сметка евреите са виновни за съществуването на комунизма,
е напълно оправдано да ги убием.17
В последната седмица на юни и първите седмици на юли 1941 г. се раз-
190
Шеста глава: „О кончат елнот о реш ени е “
гръща насилието срещу евреите в един район, простиращ се на юг от Бал

тийско - до Черно море. В Латвия и Литва, където германците си осигуря
ват подкрепата на националистите и поне за кратко могат да се представят
като освободители на цели държави, пропагандата има сериозен резултат
и участието на местното население е по-забележимо. Във важни градове в
бивша Източна Полша, като Бялисток например, германците организират
масови разстрели и така дават пример. Бялисток, който се намира на изток
от линията „Молотов - Рибентроп“, е първо в пределите на Източна Пол
ша, а след това - в Съветска Белорусия. Веднага след превземането му от
войските на Вермахта на 27 юни, полицейски Батальон 309 от силите за
поддържане на обществения ред започва да ограбва и избива гражданите
му. Германските полицаи убиват близо 300 евреи и оставят труповете да
лежат по улиците. След това закарват още няколкостотин евреи в синаго
гата и я подпалват, застрелвайки онези, които се опитват да се спасят. В
последвалите две седмици местните поляци участват в около 30 погрома
в района на Бялисток. Междувременно в града пристига Химлер, който се
разпорежда евреите да бъдат третирани като партизани. Между 8 и 11 юли
полицейските части за поддържане на реда арестуват 1000 мъже - евреи
от Бялисток, закарват ги в околностите на града и ги разстрелват.18
Още по на юг в Източна Полша, в районите, в които украинците са
мнозинство, германците търсят съдействието на украинските национали
сти. Тук те обвиняват евреите за съветското потисничество над Украйна.
В Кременец, където са намерени убити повече от 100 затворници, в пос
ледвал погром са убити 130 евреи. В Луцк, където са открити, покосени от
картечна стрелба, около 2800 затворници, германците убиват 2000 евреи
и наричат това отмъщение за неправдите, извършени в Украйна от кому
нисти евреи. В Лвов, където в затвор на НКВД откриват мъртви около
2500 затворници, Наказателна команда В и местната милиция организират
погром, продължил няколко дни. Тук германците представят убитите за
украинци, жертви на тайната еврейска полиция. Всъщност някои от жерт
вите са поляци и евреи, а повечето от тайните полицаи по всяка вероятност
са руснаци и украинци. Дневникът на член на друга наказателна команда
съобщава какво се е случило на 5.07.1941 г.: „Стотици евреи тичаха по
улицата с окървавени лица, с дупки в главите си, с изскочили очи“ . През
първите няколко дни на войната местните милиционери, със или без гер
манска помощ и поощрение, убиват и подстрекават и другите да убиват,
така че в погромите загиват 19 655 евреи.19
Участието в погромите не може да се обясни изцяло с разчистване на
политически сметки. Насилието срещу евреите сближава германците и
елементите от местното нееврейско население. Точно както искат герман
ците, гневът се насочва срещу евреите, а не срещу сътрудниците на съвет
ския режим. Независимо дали вярват, че евреите са причина за собствени
те им беди, хората, откликнали на германските подстрекателства, знаят, че
угаждат на новите си господари. Чрез действията си те потвърждават пра-
вотата на нацисткия светоглед. Убийствата на евреи като отмъщение за
191
'I
КЪ РВА ВИ ПОЛЯ
екзекуциите, извършени от НКВД, затвърждават схващането на нацистите,

че Съветският съюз е еврейска държава. Насилието срещу евреите позволява
на местните естонци, латвийци, литовци, украинци, белоруси и поляци,
които са сътрудничили на съветския режим, да избегнат клеймото. Твър
дението, че евреите единствени са служили на комунистите, е удобно не
само за окупаторите, но и за част от окупираните/0
Но тази нацификация би била много по-трудна, ако го нямаше осе
заемият спомен за съветските жестокости. Погромите стават там, където
неотдавна са управлявали съветските власти и където е било наложено
съветско управление; там, където през предишните месеци съветските на
казателни структури са организирали арести, екзекуции и депортиране.
Съвместно представление, нацистка редакция на съветски текст.21
Съветските зверства източно от линията „Молотов - Рибентроп“ об
служват и есесовците, и ръководителите им. Химлер и Хайдрих постоянно
твърдят, че животът е сблъсък на идеологии и че се налага традиционните
европейски разбирания за върховенството на закона да отстъпят пред на
силието, необходимо за унищожаването на расовия и идеологически враг
на изток. Полицаите, традиционният правоприлагащ орган в Германия,
трябва да се превърнат във „войници на идеологията“. По тази причина
преди войната Химлер и Хайдрих прочистват полицията от служители,
преценявани като ненадеждни, насърчават полицаите да членуват в есе-
совските формации и формират единен висш команден състав за есесов-
ските части и силите за сигурност - полиция за опазване на обществения
ред и Гестапо. Целта е да се създаде единна сила, чиято задача ще е да
води изпреварваща расова война. Към момента на нахлуването в Съвет
ския съюз около една трета от германските полицаи с офицерски чин са в
СС, а почти две трети са членове на Националсоциалистическата партия.22
Изненадващото германско нападение заварва НКВД неподготвен. Из
токът се представя като царство на беззаконието, готово да приеме новия
германски ред. Служителите на НКВД, чиято дейност обичайно е обвита
в секретност, сега са разобличени като убийци на затворници. Германците
разбулват мистификацията, тайнствеността и лъжите, прикриващи много-
бройните съветски престъпления от 1937 - 1938 и 1930 - 1933 г. Те и съ
юзниците им са единствената сила, способна да проникне на територията
на Съветския съюз и следователно единствените, способни да предоста
вят преки доказателства за убийствата в сталинските затвори. И тъй като
са разкрити именно от германците, убийствата се превръщат в политика,
преди да станат история. Почти е невъзможно факт, използван за пропа
ганда, да се откъсне от политическата тенденция при първоначалното си
представяне.
Благодарение на очевидните доказателства за съветските насилия гер
манските пазители на реда имат възможност да се представят като органи,
унищожаващи злото, независимо от престъпленията, които извършват сами.
Тъй като германците са индоктринирани до дъното на душата си, разкритията
в двойно окупираните територии им помагат да осмислят случилото се. Те
192
Шеста глава: „О кончат елнот о р е ш е н и е “
намират потвърждение на всичко, в което са ги обучавали и което са ги под

готвяли да видят - съветска престъпност, теоретично насочвана от евреите, в
изгода на евреите. Съветските жестокости помагат на германските есесовци,
полицаи и войници да осъществяват политиката, за която скоро ще бъдат при
зовани - убийства на еврейски жени и деца. Но разстрелите в затворите, кол-
кото и да са трагични за жертвите на съветската престъпност, за нацистките
ръководители са по-скоро катализатор, отколкото кауза.
През юли 1941 г. Химлер няма търпение да покаже на Хитлер, че е
готов да прилага политика на абсолютна жестокост. Неговите есесовци и
полицаи се конкурират с военните и гражданските окупационни сили кой
да властва в новите източни колонии. Освен това Химлер си оспорва с
Гьоринг статута на любимец на Хитлер. Шансовете на Гьоринг намаляват,
тъй като в хода на войната неговите планове за икономическа експанзия
губят актуалност. Химлер иска да докаже, че разстрелите са по-ефикасни от
гладомора, депортацията и робството. Райхскомисар по укрепване на „гер
манското“, Химлер е главен отговорник по расовите въпроси и има власт
върху покорена Полша, но не и върху покорения Съветски съюз. С на
предването на германските части на територията на Съветския съюз обаче
Химлер се държи, сякаш е господар на тази територия, и използва властта
си като ръководител на висшия команден есесовски и полицейски състав, за
да наложи политика на расови промени, прокарвани чрез насилие.23
През юли 1941 г. Химлер лично пътува през западните територии на
Съветския съюз, за да прокара новата линия - жените и децата от еврейски
произход трябва да бъдат убивани заедно с мъжете. Териториалните части
откликват незабавно. Наказателна команда В, последвала група армии „Ю г“
в Украйна, дори изглежда недостатъчно бърза в сравнение с Наказателна
команда А (в Балтийските държави) и Наказателна команда Б (във Вилнюс
и Белорусия) при организирането на масови разстрели на евреи. Насъсква-
на от Химлер, през август и септември Наказателна команда В екзекутира
около 60 000 евреи. Става дума за организирани разстрели, а не за погроми.
Дори Специална група 5 от Наказателна команда В се оплаква на 21 юли,
че един погром, организиран от местни украинци и германски войници, им
е попречил да разстрелят евреите в Уман. През следващите два дни обаче
Специална група 5 разстрелва около 1400 евреи от Уман. Пощадени са само
няколко еврейски жени, защото трябва да пренесат камъните от еврейското
гробище, които ще бъдат използвани за павиране на едно шосе. Специална
група 6 от Наказателна команда В не убива жени и деца, докато Химлер не
пристига лично да инспектира работата й.24
Убийствата на жени и деца представляват психологическа бариера, коя
то Химлер иска да преодолее на всяка цена. Независимо че наказателните
команди убиват само мъжете евреи, Химлер изпраща есесовски формации
- бойните части на СС, за да унищожат цели общности, включително жени
те и децата. На 17.07.1941 г. Хитлер инструктира Химлер да „умиротвори“
окупираните територии. Два дни по-късно Химлер изпраща една есесовска
кавалерийска бригада в блатистия район Полесие между Украйна и Белору-
сия с недвусмислената заповед да убият мъжете евреи и да натирят жените в
блатата. Химлер формулира заповедта си на езика на партизанската война.
Към 1 август командирът на кавалерийската бригада доизяснява заповедта:
„Да не остане жив нито един евреин, да не остане семейство по селата“.
Бойните части веднага схващат намеренията на Химлер и разпространяват
заповедта. Към 13 август са убити 13 788 евреи - мъже, жени и деца. Хим
лер е изпратил Първа пехотна есесовска бригада в помощ на наказателните
команди и полицията в Украйна. През цялата 1941 г. бойните части на СС
убиват повече от 50 000 евреи източно от линията „Молотов - Рибентроп“.25
Химлер се грижи наказателните команди да имат достатъчно подкрепле
ния, за да убиват всички евреи, които открият. От август 1941 г. 12 батальо
на от полицията за поддържане на обществения ред дават наряди в акции
те по убийствата. Теоретично те трябва да действат по цялата територия на
покорения Съветски съюз, но тъй като военната кампания върви по-бавно
от очакваното, те са на разположение в окупирания тил и броят им е по-го-
лям от предвиждания. Към август числеността на частите за масови убийства
източно от линията „Молотов - Рибентроп“ е близо 20 000 души. До този
момент Химлер вече е наложил практиката, вече широко разпространена, да
използва местната полиция за помощ при разстрелите. Литовци, латвийци,
естонци участват в разстрелите почти от самото начало. Към края на 1941 г.
десетки хиляди украинци, белоруси, руснаци и татари също са привлечени
към местните полицейски формации. Най-желани са етническите германци в
Съветския съюз, които усърдно участват в изтреблението на евреите. Заедно
с частите за поддържане на реда и местната полиция числеността на екзекуто-
рите е достатъчна да унищожи всички евреи в окупирания Съветски съюз.26
Химлер поема инициативата, нарежда убийствата, организира деяни
ята. Тъй като се ползва с доверието на Хитлер, успява да подчини поли
цейските институции на волята си. Разширява пълномощията на висшия
команден есесовски и полицейски състав в окупирания Съветски съюз. В
самата Германия този състав се изявява като административна единица.
Н а изток обаче се превръща в онова, което Химлер винаги е искал - не
гов личен представител, съществена брънка в опростената йерархия на
потисническата власт. Прикрепят есесовските и полицейските части към
групи армии „Север“, „Център“ и „Ю г“; четвърта формация е държана в
готовност да потегли към Кавказ. Теоретично тези мъже са подчинени на
гражданските окупационни власти (Райхскоь^исариат Източни територии
- на север, Райхскомисариат Украйна - на юг), сформирани през септем
ври 1941 г. Всъщност те са подчинени на Химлер. Разбират, че да убиват
евреи, означава да изпълнят желанията му. В „Блечли Парк“, където бри
танците дешифрират германските съобщения, става ясно че тези структу
ри се надпреварват кой ще получи „отлична оценка“.27
В края на август 1941 г. координацията на германските войски личи
най-ясно при масовите разстрели на евреи в югоизточния украински град
Каменец-Подолски. Тук самата война е създала проблема с еврейските
бежанци. На Унгария, съюзник на Германия, й е разрешено да анексира
194
областта Рутения в Подкарпатието, най-източната част на Чехословакия.
Вместо да даде на местните евреи унгарско гражданство, Унгария про
гонва „евреите без гражданство“ на изток, към окупираната от германци
те Украйна. Притокът на евреи към териториите под германски контрол
създава проблем. Фридрих Йекелн, ръководител на висшия команден есе-
совски и полицейски състав, предприема инициатива - по всяка вероят
ност за да намери възможност да докладва за успешна операция лично на
Химлер в среща на 12 август. Той отлита, за да ръководи акцията лично.
Германците избират място извън Каменец-Подолски и подкарват натам
еврейските бежанци и някои от местните евреи. Те са разстреляни над
изкопаните ровове от Батальон 320 на полицията за опазване на реда и от
хора от частта, аташирана към Йекелн. За четири дни, от 26 до 29 август,
са разстреляни около 23 600 евреи. В радиовръзка Йекелн съобщава лич
но тази бройка на Химлер. Това е най-масовото убийство, извършено от
германците дотогава, и то определя матрицата на бъдещите убийства.28
Вермахтът насърчава и подпомага подобни операции и дори понякога
ги изисква сам. Към края на август 1941 п , девет седмици след начало
то на войната, той вече изпитва сериозни проблеми с продоволствието
и сигурността в тила. Убийствата на евреи ще осигурят храна и според
w*-
нацистката логика ще предотвратят партизански бунтове. След масовия

разстрел в Каменец-Подолски Вермахтът системно си сътрудничи с на
казателните команди и полицейските, части при унищожаването на еврей
ските общности. При превземането на всеки град полицията, стига да е
вече на място, арестува мъжете евреи и ги разстрелва. Армията регистри
ра оцелялото население и води евреите на отчет, след което Вермахтът и
полицията обмислят още колко от останалите евреи може да бъдат убити
и колко да останат живи за принудителен труд в гетото. След този подбор
полицията продължава с масовите разстрели, а армията често предоста
вя камиони, муниции и охрана. Ако полицейските структури още не са
в града, армията регистрира евреите и организира принудителния труд.
По-късно полицията ще организира убийствата. С изясняването на цен
тралните директиви смъртността сред евреите в окупирана Съветска Ук
райна почти се удвоява от юли до август 1941 г. и отново - през периода
от август до септември.29
През септември 1941 г. в Киев става сблъсък с остатъчните съветски
структури, което дава повод за следващия етап в чистките - опит да се
ликвидират всички местни евреи, жители на голям град.
На 19.09.1941 г. група армии „Юг“ на Вермахта завзема Киев, някол
ко седмици по-късно от планираното и с помощта на група армии „Цен
тър“. На 24 септември серия бомбени и минни експлозии разрушават в
центъра на Киев сгради, в които германците са разположили канцелариите
на окупационния си режим. Съветските войски са се изтеглили от Киев,
но някои от бомбите са със закъснител, нагласен за времето след изтег
лянето, а други вероятно са били възпламенени от останали в Киев хора
на НКВД. Германците изваждат от руините своите мъртви и ранени слу
жители и градът става опасен. Както си спомня местен жител, германците
просто престават да се усмихват. Дотогава те са се опитвали да владеят
града с незначителен брой хора, десетки от които стават жертва на атен
тата точно по времето, когато армията се готви да продължи похода си
на изток. За германците идеологическата линия, към която трябва да се
придържат, е ясна - щом вината е на НКВД, трябва да бъдат наказани
евреите. На заседание от 26 септември военните власти се споразумяват
с полицейските и есесовските представители, че подходящо наказание ще
бъдат масовите убийства на киедски евреи. Макар че повечето от евреите
в града са избягали, преди германците да завземат Киев, останали са още
десетки хиляди. Всички те трябва да бъдат убити.30
Ключът към цялата операция е създаването на дезинформация. Пропа
ганден екип на Вермахта отпечатва обяви, в които на евреите от Киев се
нарежда да се съберат на посочено място в западната част на града. Нея-
вилите се ги очаква смъртно наказание. Лъжата, която ще се превърне в
стандарт при такива масови разстрели, е, че ще бъдат преселени. Нарежда
им се да вземат със себе си документи, пари и ценности. На 29.09.1941 г.
повечето оцелели членове на еврейската общност в Киев се явяват на ука
заното място. Хората си внушават, че няма да им се случи нищо, защото
196
r Шеста глава: „О кончат елнот о р еш ени е “
следващият ден е Йом Кипур, най-големият еврейски празник. Мнозина

пристигат още призори, надявайки се да си намерят удобно място във вла
ка, който ще ги откара към новото им местожителство (което всъщност не
съществува). Хората са приготвили багаж за дълъг път, старици са окачи
ли около вратовете си гердани от лук. Събират се повече от 30 000 души,
които според нареждането тръгват пеш по улица „Мелник“ в посока към
еврейското гробище. Хората, които наблюдават случващото се от окол
ните жилища, по-късно ще си спомнят „безкрайно шествие“, „запълнило
цялата улица и тротоарите“.31
До входа на гробището германците са издигнали каменни прегради, при
които проверяват документите и връщат онези, които не са евреи. Оттам
нататък евреите се охраняват от германци с автомати и кучета. Ако до този
момент не са проумели какво им се случва, то на пропускателния пункт мно
го от евреите започват да разбират какво ги очаква. Дина Проничева, трий-
сетгодишна, върви пред семейството си и първа чува изстрелите. Всичко й
се изяснява веднага, но тя решава да не споделя с родителите си. Продължа
ва да върви с баща си и майка си до пункта, при който германците изземват
ценности и дрехи. Един вече е взел венчалния пръстен на майка й, когато
Проничева разбира, че тя също е наясно какво става. Но едва когато майка
й прошепва: „Ти не приличаш на еврейка“, Дина се опитва да се спаси. Пред
подобно преживяване, при което мисълта се мъчи да отрече случващото се,
а духът се стреми към подражание и подчинение, човек се изправя рядко в
живота си. Проничева, омъжена за руснак, носеща руско презиме, казва на
германеца на пункта, че не е еврейка. Той й нарежда да изчака отстрани,
докато приключат с работата за деня.32
Така Дина Проничева става свидетел на случилото се с родителите й,
със сестра й, с киевските евреи. На хората е заповядано да предадат ценно
стите и документите си и да се съблекат. След това ги подкарват със заплахи
или изстрели, дадени над главите им, на групи от по 10 към края на урвата,
наречена Бабий Яр. Проничева си спомня: „мнозина, когато ги разстрел
ваха, вече бяха окървавени“ от бой. Карат хората да лягат по корем върху
труповете на разстреляните преди тях и да чакат смъртта си. Евреите са
убивани в продължение на 36 часа. В смъртта хората може и да са еднакви,
но до последния си час всеки от тях е различен, всеки е обхванат от раз
лични мисли и предчувствия. Някои умират, мислейки не за себе си, а за
другите, като майката на красивата петнайсетгодишна Сара, която моли да
я застрелят едновременно с дъщеря й. В края на живота си тя има само една
мисъл и една грижа - може да разстрелят дъщеря й, но поне ще е сигурно,
че не са я изнасилили. Друга една гола майка, съзнавайки, че си отива, изжи
вява последните няколко секунди от живота си, кърмейки бебето си. Когато
хвърлят бебето й живо в урвата, тя скача след него и намира смъртта си.
Тези хора са сведени просто до бройка и тя е номер 33 761. Тъй като по-къс
но телата са изровени и изгорени на клада, а неизгорелите кости са стрити и
смесени с пясък, бройката е единственото, което остава от тях.33
В края на деня германците решават да убият и Дина Проничева. Вече
197
няма никакво значение дали е еврейка, или не - видяла е прекалено много.

По мръкнало я повеждат към урвата заедно с още няколко души. Не я карат
да се съблече. Тя оцелява по единствения възможен начин - в момента, в
който германците започват да стрелят, тя се хвърля в урвата и се преструва
на мъртва. Не помръдва, когато германецът тъпче с ботушите си по гърдите
и ръката й, „точно като мъртва“. Когато заравят рова, успява да си остави
дупчица, през която да диша. Чува как някъде детенце вика майка си, и си
спомня собствените си деца. Започва да си говори сама: „Дина, стани, бя
гай, тичай при децата си“. Може би точно тези думи я пробуждат, както су
тринта думите, прошушнати от майка й, вече мъртва някъде там, долу. Дина
се измъква от купчината трупове и незабелязано се отдалечава.34
Дина Проничева влиза в опасния свят на оцелелите киевски евреи.
Според закона евреите трябва да бъдат предавани на властите. Германците
предлагат материални стимули - пари или ключ на еврейски апартамент.
Местното население в Киев, както навсякъде в Съветския съюз, е свик
нало да предава на властите „народните врагове“. Неотдавна, през 1937 и
1938 г., враговете, предавани на НКВД, са „полските шпиони“. Сега, кога
то в бившите канцеларии на НКВД са се настанили германците, враговете
са евреите. Онези, които идват да предават евреи на германската полиция,
минават край охранители, носещи ленти със свастики на ръкавите и сто
ящи под фризове със сърп и чук. Канцеларията по еврейските въпроси
е малка, тъй като разследването на еврейските „престъпления“ е просто.
Съветският документ, в който е отбелязано „националност евреин“, или
обрязаният пенис са равнозначни на смърт. Иза Белозовска, еврейка от
Киев, която се крие, има малък син на име Игор. Игор е объркан. Пита
майка си: „Какво е това „евреин“?“. Отговор дава германският полицай,
който проверява съветските паспорти, или германският лекар, подлагащ
момчета като Игор на „медицински преглед“.35
Иза Белозовска усеща смъртта навсякъде. „Имах огромно желание -
спомня си тя - да поръся главата си, цялата да се поръся с пепел, да не чувам,
да се разпръсна на прах.“ Но продължава да живее и оцелява. Онези, които
губят надежда, понякога оцеляват благодарение на своите съпрузи неевреи
или на семействата си. Съпругът на акушерката София Ейзенщайн я скрива
в тунел, който изкопава в задния им двор. Той я оставя там, преоблечена
като просякиня, и я посещава всеки ден, докато разхожда кучето. Разговаря
с нея, преструвайки се, че говори на кучето. Тя го умолява да я отрови, но
той продължава да й носи храна и вода. Евреите, които полицията успява да
залови, са убивани. Хвърлят ги в килиите на киевски затвор, в който само
три години по-рано са били затваряни жертвите на Големия терор. Когато
затворът е запълнен, евреите и останалите затворници са откарвани при
зори в покрити камиони. Жителите на Киев се страхуват от тези камиони,
както преди са се страхували от „черните гарвани“ на НКВД, излизащи през
същите врати. Камионите откарват евреите в Бабий Яр, където ги карат да
се съблекат и да коленичат на ръба на урвата, докато очакват изстрела.36
Бабий Яр прави от Каменец-Подолски площадка за унищожаване на
198
Ш ест а глава: „Окончателното решение "
евреите от градовете, разположени в централната, източната и южната

част на Украйна. Тъй като група армии „Център“ превзема Киев по-къс
но от планираното, а новините за германската политика се разпространяват
бързо, ловенето евреи от тези райони бягат на изток и поради това оцеляват.
Тези, които остават, нямат късмет. На 13.10.1941 г. в Днепропетровск са
убити близо 12 000 евреи. При арестуването и избиването на евреите гер
манците си осигуряват помощта на местните администрации, назначени
от самите тях. В Харков Специална група 4а от Наказателна команда В
заставя градската администрация да засели останалите живи евреи в един
район. На 15 и 16 декември повече от 10 000 харковски евреи са подкарани
към завода за трактори в края на града. Там през януари 1942 г. Батальон
314 от полицията по поддържане на обществения ред и Специална група
4а ги разстрелват. Някои са задушени с газовете, отвеждани от ауспуха на
камиона в затвореното ремарке и навлизащи в дробовете на заключените
вътре евреи. Подобни опити за убийство с газ се правят и в Киев, но са
прекратени поради оплакванията на полицаите, че са принудени да раз
товарват труповете, покрити с кръв и изпражнения. Киевските полицаи
предпочитат да разстрелват над урви и ровове.37
В Съветска Белорусия масови убийства се извършват, когато настъп
ват група армии „Център“ . През първите осем седмици от войната и през
целия август 1941 г. Наказателна команда Б под ръководството на Артур
Небе убива във Вилнюс и Белорусия повече евреи, отколкото която и да
било от другите наказателни команди. Но по-нататъшните масови убий
ства на евреи в Белорусия са забавени, защото Хитлер решава да изпрати
дивизии от група армии „Център“ в помощ на група армии „Ю г“, която
през септември 1941 г. води боеве за Киев. Това решение забавя напред
ването на група армии „Център“ към Москва, която е тяхната главна цел.38
Щом Киев е превзет, походът към Москва може да продължи. Може да
продължат и убийствата. На 2.10.1941 г. група армии „Център“ започват
офанзива срещу Москва под кодовото наименование Операция „Тайфун“ .
Полицейски дивизии и части за поддържане на обществения ред започват
да прочистват тила от евреи. Група армии „Център“ продължават напред
с 1,9 милиона мъже, разпределени в 78 дивизии. След това политиката на
масово изтребление на евреите, включително на жените и децата, се при
лага и в окупираната Съветска Белорусия. През целия септември 1941 г.
Специална група 4а и Специална група 5 от Наказателна команда Б уни
щожават всички евреи в селата и градчетата. В началото на октомври тази
политика вече се прилага и в градовете.39
През октомври 1941 г. Могильов става първият по-голям град в окупира
на Съветска Белорусия, в който са убити почти всички евреи. Германски (или
австрийски) полицай описва на съпругата си своите чувства и преживявания
при разстрела на евреите в града през първите дни на месеца: „Първия път
ръката ми потреперваше, докато стрелях, но човек свиква. На десетия път се
прицелвах спокойно и стрелях без грешка срещу многото жени, деца и бебета.
Не забравях, че у дома ме чакат две дечица и че тези тълпи ще се отнесат към
199
тях така, ако не и десет пъти по-жестоко. Подарявахме им смърт красива и

бърза в сравнение с адските мъчения на хиляди и хиляди в затворите на ГПУ.
Бебетата излитаха високо във въздуха и ние ги разкъсвахме на парчета в по
лет, преди телата им да паднат в рова или във водата“. На 2 и 3.10.1941 г. в
Могильов германците, с подкрепата на украинска полиция, разстрелват 2273
мъже, жени и деца. На 19 октомври са разстреляни други 3726.40
Заповедта в Белорусия да се разстрелват жени и деца, издава Ерих фон
дем Бах-Зелевски, ръководителят на висшия команден есесовски и полицей
ски състав за Русия Център - територията зад група армии „Център“. Бах-
Зелевски, когото Хитлер смята за „човек, способен да прегази море от кръв“,
е прекият представител на Химлер и действа в синхрон с неговите желания.
В окупираната Съветска Белорусия единодействието между есесовците и
армията по въпроса за съдбата на евреите е неоспоримо. Генерал Густав
фон Бехтолшайм, командир на пехотната дивизия, отговорна за сигурността
на Мински окръг, разпалено предлага масовите убийства на евреи като пред
пазна мярка. „Ако руснаците бяха нападнали Европа - казва той, - евреите
щяха да унищожат германците.“ Евреите „вече не са човешки същества в ев
ропейския смисъл на тази дума и поради това трябва да бъдат унищожени“.41
***
През юли 1941 г. Химлер разрешава убийствата на жени и деца, а през
август - тоталното унищожение на еврейските общности. Това е късче от
предвкусвания рай, от мечтаната от Хитлер „райска градина“; постапока-
липтична визия за следвоенно величие, за живот след смъртта, за възкре
сението на една раса след унищожаването на другите. Есесовците изпо
вядват и расизма, и визията. Полицаите, осигуряващи обществения ред,
понякога участват в осъществяването на визията и това неизменно ги
тласка към поквара. Общо взето офицерите и войниците от Вермахта имат
с есесовците сходни възгледи, подкрепяни от военното им всекидневие.
Целта на унищожаването на евреите е да тласне буксуващата война към
победен край, да се противопостави на партизанската съпротива или поне
да подобри продоволствията. Онези армейски офицери, които не одобря
ват масовото изтребление на евреите, са убедени, че нямат избор, тъй като
Химлер е по-близък с Хитлер от тях. Но с течение на времето дори те
стигат до извода, че унищожението на евреите е необходимо не защото
войната трябва да се спечели, както Хитлер и Химлер все още вярват през
лятото на 1941 г„ а защото иначе войната може да бъде загубена лесно.42
Съветската власт не е свалена. През септември 1941 г„ два месеца след
германското нахлуване, действията на НКВД са насочени срещу най-уязви
мата цел - германците в Съветския съюз. Със заповед от 28 август Сталин
нарежда през първата половина на септември 1941 г. да бъдат депортирани в
Казахстан 438 700 съветски германци, повечето от автономен регион по по
речието на Волга. По своята бързина, компетентност и обхвата на територии
този един-единствен акт на Сталин прави за посмешище обърканите депор-
тации, предприемани от германците през предишните две години. След този
200
Шеста глава: „О кончат елнот о реш ение “
рязък ответен удар от страна на Сталин в средата на септември 1941 г. Хит

лер взема странно и двусмислено решение - да изпрати германските евреи на
изток. През октомври и ноември германците започват да депортират герман
ски евреи в Минск, Рига, Каунас и Лодз. Германските евреи вече са изгубили
правата си и собствеността си, но случаите, в които губят живота си, са редки.
Сега ги изпращат, макар и без инструкции да бъдат убити, в градове, кьдето
масово разстрелват евреи. Вероятно Хитлер е целял отмъщение. Не може да
не е забелязал още, че Волга не се е превърнала в германската Мисисипи.
Вместо да се окажат тържествуващи колонизатори в този район, германците
са депортирани като репресирани и унижени съветски граждани.43
В психиката на Хитлер отчаянието и еуфорията са в постоянно съжител
ство, затова е допустимо и едно съвършено различно тълкуване на дейст
вията му. Напълно е възможно Хитлер да е започнал да депортира герман
ските евреи, защото е вярвал или е искал другите да повярват, че Операция
„Тайфун“, втората офанзива срещу Москва от 2.10.1941 г., ще сложи край
на войната. В момент на екзалтация Хитлер дори твърди - в речта си от 3
октомври: „Врагът е смазан и никога вече няма да се надигне!“. Ако войната
наистина свърши, тогава „Окончателното решение“ може да се осъществи
под формата на депортиране през следвоенния период.44
Макар Операция „Тайфун“ да не донася окончателната победа, гер
манците продължават да депортират германските евреи на изток, отключ
вайки нещо като верижна реакция. Необходимостта да се отвори място
в гетата, поражда един метод за масово убийство (в Рига, в окупирана
Латвия) и по всяка вероятност ускорява разработването на друг метод (в
Лодз, в окупирана Полша).
В Рига полицейски началник е Фридрих Йекелн, ръководителят на
висшия команден есесовски и полицейски състав за Райхскомисариат Из
точни територии. Йекелн, роден в Рига, е организаторът на августовските
масови разстрели на евреи в Каменец-Подолски, още докато е на този пост
за Райхскомисариат Украйна. Сега, след преместването си, той въвежда
индустриалните методи за масови убийства и в Латвия. Първо заставя съ
ветските военнопленници да изкопаят редици ровове в Летбарския лес,
в Румбула край Рига. В един-единствен ден, 30.11.1941 г., германците и
латвийците подкарват колони от 14 000 евреи към тези места, заставят ги
да легнат един до друг в рововете и ги разстрелват.45
Над Лодз властва Артур Грайзер, който командва Вартеланд, най-го-
лемия окръг на полска територия, анексиран към Райха. Еврейското насе
ление в Лодз е второто по численост в Полша и в момента е най-много-
бройното в Райха. Лодзкото гето е претъпкано още преди пристигането на
германските евреи. Може би именно това е вдъхновило Грайзер или пък
есесовците и полицейските структури във Вартеланд да потърсят по-ефи
касни методи за убийство. Вартеланд винаги е бил център на политиката
за „укрепване на германското“. През 1939 г. оттам са депортирани сто
тици хиляди поляци, които трябва да бъдат заместени от стотици хиляди
германци, пристигащи от Съветския съюз (преди германското нахлуване
201
r
Шеста глава: „О кончат елнот о р е ш е н и е “
в СССР да направи прехвърлянето на германците на запад абсолютно не

възможно). Но премахването на евреите, което е основен елемент в плана
да се превърне тази вече германска зона в германска и в расово отноше
ние, се оказва трудно за осъществяване. Грайзер се изправя пред проблем
в окръга си, който е съотносим с Хитлеровия проблем в империята му
- развръзката на „Окончателното решение“ е депортирането на евреите,
само че няма къде да бъдат депортирани. До началото на декември 1941 г.
в Хелмно вече е паркиран първият камион с газова уредба.46
Депортирането на германските евреи на изток през октомври 1941 г.
на повърхността си прилича на импровизация, а под повърхността - на
несигурност. Германските евреи, изпратени в Минск и в Лодз, не са убити,
а са затворени в гета. Обаче германските евреи, изпращани в Каунас, са
убивани още при пристигането си, също както първите изпратени в Рига.
Каквито и да са били Хитлеровите намерения, германските евреи са раз
стрелвани. Може би Хитлер вече е решил да убие всички евреи в Европа,
включително германските. Ако е така, значи Химлер още не е проумял
намеренията му, но Йекелн избива пристигащите в Рига германски евреи,
които Химлер не е искал да убива.
През октомври 1941 г. и Химлер търси нов и по-резултатен начин да
се убиват евреите. Свързва се със своя клиент Одило Глобочник, ръково
дител на висшия команден есесовски и полицейски състав в Люблински
окръг от Генералното губернаторство, който незабавно се заема да рабо
ти върху нов начин за убийство на евреи в място, известно като Белжец.
Към ноември 1941 г. концепцията още не е избистрена и машината не е
пусната в действие, но в Хитлеровата последна версия на „Окончателното
решение“ вече са набелязани определени насоки. В окупирания Съветски
съюз евреите са разстрелвани в невиждан мащаб. В анексирана и окупира
на Полша (във Вартеланд и в Генералното губернаторство) вече се строят
газови приспособления (Хелмно и Белжец). В Германия евреите са изпра
щани на изток, където някои от тях вече са ликвидирани.47
Масовото изтребление, наречено „Окончателно решение“ и започнало
източно от линията „Молотов - Рибентроп“, вече се разширява и на запад.
***
През ноември 1941 г. група армии „Център“ напредват към Москва,
за да постигнат забавената окончателна победа. Предвиждат се краят
на съветската система и началото на апокалиптичното преображение на
поразените с развала съветски земи в горда Германска империя. Всъщ
ност германските войници напредват към далеч по-истински апокалипсис.
Есенната кал забавя камионите и танковете им, липсата на топла храна
и подходящо облекло забавя действията им. Настъпва моментът, в кой
то германските офицери виждат кремълските кули през биноклите си, но
никога няма да достигнат съветската столица. Войниците им са на края на
силите и припасите си. Съпротивата на Червената армия се засилва, так
тиката й става все по-смислена.48
203
На 24 Л 1Л 941 г. Сталин нарежда стратегическите подкрепления от съ

ветския Изток да бъдат хвърлени в битката срещу група армии „Център“
на Вермахта. Уверен е, че може да поеме този риск. От високопоставен
източник’ в Токио и сигурна информация от други източници той знае, че
Япония не се готви да напада Съветски Сибир. През лятото на 1941 г. не
е повярвал, че германците ще го нападнат, и е сгрешил. Сега, през есента
на 1941 г., отказва да повярва, че японците ще го нападнат, и се оказва
прав. Не изпуска нервите си. На 5 декември Червената армия край Москва
преминава в настъпление. Германските войски опитват вкуса на пораже
нието. Изтощените им коне не са в състояние да теглят оръдията доста
тъчно бързо. Войниците ще изкарат зимата на открито, сгушени, за да се
преборят със студа и с всякакви лишения.49
Донесенията на Сталиновото разузнаване са верни - Япония възна
мерява да ограничи военното си участие в Тихоокеанския район, което
почти изключва вероятност за японска офанзива в Сибир. Южната стра
тегия на японския империализъм е определена още през 1937 г. и става
ясна за всички при нахлуването на Япония във Френски Индокитай през
септември 1940 г. С нахлуването си в Съветския съюз Хитлер е убил же
ланието на японските си съюзници за присъединяване към германците;
сега, когато германската инвазия се проваля, японските войски напредват
в различна посока.
На 6.12.1941 г., докато Червената армия се придвижва на запад, япон
ски самолетоносачи вече плават към Пърл Харбър, база на Тихоокеанския
флот на САЩ. На 7 декември в писмо до дома един германски генерал
описва битките около Москва. Той и войниците му се бият „единствено за
да отървем кожата, бием се всекидневно и всекичасно срещу враг, който
ни превъзхожда във всяко едно отношение“. Същия ден две вълни япон
ски самолети атакуват американския флот, унищожавайки няколко бой
ни кораба и 2000 военнослужещи. На следващия ден Съединените щати
обявяват война на Япония. Три дни по-късно, на 11 декември, нацистка
Германия обявява война на САЩ. Това улеснява извънредно много пре
зидента Франклин Д. Рузвелт в обявяването на война и срещу Германия.50
Сега вече положението на Сталин в Източна Азия е доста по-добро.
Щом възнамеряват да воюват със Съединените щати за господство в Тихия
океан, японците няма да се насочат срещу съветските структури в Сибир.
Сталин вече няма причина да се бои от война на два фронта. Нещо пове
че, японското нападение непременно ще въвлече във войната Съединените
щати като съюзник на Съветския съюз. Към началото на 1942 г. американ
ците вече воюват с японците в Тихоокеанския район. Съвсем скоро кора
бите с американски продоволствени доставки ще достигат съветските тихо
океански пристанища, невъзпрепятствани от японски подводници, тъй като
в съветско-германската война Япония пази неутралитет. А една Червена
* Става дума за Рихард Зорге (1895 - 1944) - съветски разузнавач, работил под прикритие като
журналист в Германия и Япония. - Б. р.
204
армия, получаваща американски доставки от изток, е съвършено различен

враг от една Червена армия, опасяваща се от японско нападение от същата
посока. Необходимо е само Сталин да използва американската помощ и да
насърчи американците да отворят втори фронт в Европа. Тогава германци
те ще бъдат обкръжени и съветската победа ще бъде гарантирана.
От 1933 г. нататък Япония е мощен елемент в хазарта, който Хитлер и
Сталин играят заедно и един срещу друг. И двамата, всеки по свои причини,
желае Япония да води войните си на юг, срещу Китай по суша и срещу евро
пейските империи и Съединените щати - по море. Хитлер приветства бом
бардировката над Пърл Харбър с надеждата, че Съединените щати ще се въо
ръжават бавно и ще се бият в Тихоокеанския район, а не в Европа. Дори след
провала на операциите „Барбароса“ и „Тайфун“ Хитлер се надява японците
да воюват срещу САЩ, а не срещу Съветския съюз. По всяка вероятност е
вярвал, че е в състояние да победи СССР в началото на 1942 г. и след това
да се обърне срещу Америка, вече омаломощена от тихоокеанската война.
Сталин също иска Япония да нападне на юг и много внимателно изработва
външна и военна политика, която да доведе точно до този резултат. В основа
та си разсъжденията му са като тези на Хитлер - няма да позволя на японците
да се намесят, защото територията на Съветския съюз си е моя. И Берлин, и
Москва искат да задържат Япония в Източна Азия и Тихоокеанския район и
Токио угажда и на двете страни. В чия полза ще бъде това поведение на То
кио, ще зависи от изхода на германското нападение срещу Съветския съюз.51
Ако германското нападение беше постигнало целта си - светкавична
война, която да изравни със земята съветските градове и да сложи ръка
върху украинското зърно и кавказкия нефт, японският удар над Пърл Хар
бър би донесъл добри новини за Берлин. При подобен сценарий нападе
нието срещу Пърл Харбър би било знак, че Япония отклонява Съедине
ните щати в момента, в който Германия затвърждава победата над новата
си колония. Германците биха прибегнали до нов Генерален план „Изток“,
опитвайки се да се превърнат в голяма сухопътна империя, самозадоволя
ваща се с храни и петрол, способна да се защити срещу морска блокада от
страна на Обединеното кралство или от нападение по вода и суша от стра
на на Съединените щати. Този сценарий винаги е бил в сферата на фанта
зията, но по времето, когато германските войски напредват към Москва,
звучи донякъде убедително.
Но тъй като в момента на японското нападение германците са отблъс
нати от Москва, Пърл Харбър придобива точно противоположното значе
ние. Германците са се оказали във възможно най-лошата конфигурация - не
огромна сухопътна империя, застрашаваща Великобритания и подготвяща
конфронтация със Съединените щати, а изолирана европейска държава,
воюваща със Съветския съюз, Великобритания и Съединените щати; със
съюзници, които са или слаби (Италия, Унгария, Румъния, Словакия), или
неучастващи в решаващия Източен театър на бойните действия (Япония,
България). Японците разбират положението по-добре от германците. Те ис
кат Хитлер да сключи мир със Сталин и след това да воюва с британците и
206
Шеста глава: „О кончат елнот о реш ен и е “
американците за господство над Азия и Северна Африка. Японците искат

да сринат британската морска мощ. Хитлер остава верен на глобалната си
стратегия и се придържа към нея - унищожаването на Съветския съюз и
създаването на нова сухопътна империя върху неговите руини.52
***
През декември 1941 г. Хитлер намира странно решение на стратеги
ческото си затруднение. Самият той е уверявал генералите си, че „всички
проблеми на континента“ трябва да се решат до края на 1941 г., за да може
Германия да се подготви за глобален конфликт с Обединеното кралство и
Съединените щати. Вместо това Германия се е озовала в безвремието на
истински кошмар - война на два фронта, която се води срещу три велики
сили. С характерната си наглост и политическо въжеиграчество Хитлер
преработва ситуацията чрез терминология, съзвучна с нацисткия антисе
митизъм, макар и не с първоначалните военни планове. Какво е хвърлило
Германия във война с Великобритания, Съединените щати и Съветския
съюз? Като загърбва утопичните кроежи, непрофесионалните предвижда
ния, расистката арогантност и безсмислените рискове, Хитлер съобщава
отговора - световната еврейска конспирация.53
През януари 1939 г. Хитлер произнася реч, заплашваща евреите с уни
щожение, ако подпалят нова световна война. От лятото на 1941 г. герман
ската пропаганда все повече се съсредоточава върху темата за пипалата на ев
рейския заговор, обединил британците, руснаците и най-вече - американците.
На 12.12.1941 г., седмица след съветското контранастъпление при Москва,
четири дни след японското нападение над Пърл Харбър и един ден след като
Съединените щати обявяват война на Германия в отговор на германската
декларация за война срещу тях, Хитлер си припомня своята реч. Споменава
я като пророчество, което ще се изпълни. „Световната война започна - казва
той пред близо 50 свои доверени другари на 12.12.1941 г., - неизбежният
резултат е унищожаването на евреите.“ От този момент нататък най-приб-
лижените му разбират каква е тяхната задача - да убиват всички евреи,
навсякъде. Ханс Франк, ръководител на Генералното губернаторство, пре
нася политиката във Варшава 10 дни по-късно: „Господа, ще ви помоля да се
освободите от всякакво чувство на жалост. Трябва да унищожаваме евреите,
където ги намерим, за да запазим структурата на Райха цяла“.54
Сега евреите са обвинявани за надвисналата катастрофа, която не се
назовава. Нацистите моментално са схванали връзката между еврейския
враг и перспективата за поражение. Възприемат Хитлеровия възглед, че в
последната световна война Германия не е била победена на бойното поле,
а е била повалена от „нож в гърба“ - от заговор между евреите и други въ
трешни врагове. Сега евреите ще поемат вината за американско-британско-
съветския съюз. Подобен „общ фронт“ на капитализма и комунизма, раз
съждава Хитлер, може да бъде благословен единствено от еврейските среди
в Лондон, Москва и Вашингтон. Евреите са агресорите, германците - жерт
вите. Ако германците искат да избегнат катастрофата, трябва да ликвидират
20 7
евреите. Шефът на пропагандата Йозеф Гьобелс формулира в дневника си

това морално извращение: „Ние не сме тук, за да съчувстваме на евреите,
ние сме тук, за да съчувстваме единствено на германската нация“.55
Когато войната се обръща в полза на Сталин, Хитлер пренарежда це
лите си. Първоначалният план предвижда унищожаване първо на Съвет
ския съюз, после - на евреите. Сега унищожаването на Съветския съюз се
отлага за неопределено време, следователно окончателното унищожение
на евреите се превръща във военновременна политика. Оттук нататък вра
гът не са славянските народи и предполагаемите им еврейски господари, а
самите евреи. През 1942 г. пропагандата срещу славяните позатихва, тъй
като повечето от тях пристигат в Райха да работят. Хитлеровото решение
да унищожи евреите, вместо да експлоатира труда им по всяка вероят
ност е подсилено от взетото едновременно с това решение да експлоатира
труда на славяните, вместо да ги убива. Тези стъпки означават отказ от
повечето първоначални планове за хода на войната, макар, разбира се,
Хитлер да не признава това. Ако не друго, масовото изтребление на евреи
е в съзвучие поне с първоначалната визия за империя бастион на изток.56
Всъщност решението да се ликвидират евреите, противоречи на тази им
перска визия, тъй като говори за безмълвно помирение с факта, че Герма
ния никога няма да контролира огромните територии, нужни й да осъщест
ви „Окончателното решение“ чрез депортиране. На езика на логистиката
масовото унищожение се оказва по-просто от масовото депортиране. Ако
Хитлер иска да осъществи собственото си пророчество, убийството е един
ствената му опция на този етап. Той иска да създаде сухопътна, а не морска
империя, но в нея няма пустиня, където евреите би могло да изчезнат. До-
колкото го има, напредъкът в плана на „Окончателното решение“ е в Хим-
леровия метод, който не включва депортиране, а убийство. Убийството е не
толкова признак, колкото заместител на триумфа. От края на юли 1941 г.
колкото по-далечна става победата, толкова повече евреи са убити. От де
кември 1941 г. евреите ще бъдат унищожавани само защото са евреи. Хит
лер търси и намира все по-силни емоции, формулира все по-злокобни цели
и германското ръководство, напълно съзнаващо проблема, ги приема.57
Определяйки конфликта като „световна война“, Хитлер отклонява вни
манието от неслучилата се светкавична победа и неприятните исторически
уроци от военния си провал. През декември 1941 г. германските войни
ци се взират в призрака на Наполеон, чиято Grande Armee е стигнала до
подстъпите към Москва през 1812 г. по-бързо, отколкото Вермахтьт през
1941 г. Наполеон отстъпва пред зимата и руските войски. Докато се око
пават на позициите си, германските войски се изправят пред повторение
на битките, които вече са били водени през периода 1914 - 1918 г.: дълги
дни на криене в окопите, за да се спасят от картечния огън и артилерийския
обстрел, и дълги години на бавно безсмислено придвижване и безброй
жертви. Връхлетяла ги е точно тази война, която геният на Хитлер би
трябвало да е избегнал. Германският Генерален щаб е предвиждал загуба
от около половин милион души и победа през септември. През декември
208
Шеста глава: „О кончат елнот о р еш ени е “
загубите възлизат на 1 милион и победата се оттегля към хоризонта.58

Всички провалили се офанзиви, пропуснати срокове и потискащи
перспективи биха били по-малко срамни, ако Вермахтът се биеше не в зле
замислена завоевателна колониална война, а в славна, макар и трагична
световна война в защита на цивилизацията. Ако наистина се сражаваха
срещу еврейските интриги в Москва, Лондон и Вашингтон, германските
войници биха имали велика и справедлива кауза. Но щом се отбраняват,
значи някой друг изпълнява ролята на агресор. За тази роля са нарочени
евреите - поне в съзнанието на убедените нацисти и на много германци,
надяващи се бандите и съпрузите им да се завърнат от фронта. Германски-
те войници, независимо дали вярват, че евреите са виновни за войната,
по всяка вероятност нямат нужда от идеологическа ревизия, както поли
тиците и гражданското население. Те са отчаяни, но продължават да сеят
смърт; сражават се добре и ще продължават да се сражават, докато Хит
лер осъществи пророчеството си. Вермахтът е и ще остане може би най-
ефективната сила в европейския театър на бойните действия, независимо
че шансовете му за традиционна победа вече са равни на нула.
Според расисткото мислене самото унищожение на евреите е вече гер
мански триумф в момент, когато всеки друг тип победа се отдалечава отвъд
сферата на постижимото. Съединените щати, Великобритания и Съветският
съюз са врагове на Германия и евреите са врагове на Германия. Следвайки
този фалшив силогизъм, се стига до извода, че и трите държави са под еврей
ско влияние. А щом те са еврейски държави, следва, че евреите в Европа са
техни агенти. Следователно унищожението на европейските евреи е едновре
менно пряк и косвен удар срещу враговете на Германия, оправдан не само от
моралната, но и от военната логика. Химлер много добре е разчел Хитлеровия
замисъл от декември 1941 г. европейските евреи да се унищожават „като пар
тизани“, тоест като агенти на враговете на Германия, действащи в тила. По
онова време вече действа логиката, по силата на която убийствата на евреи се
представят като „възмездие“ за партизанските нападения в блатата на Поле-
сието, между Белорусия и Украйна. Химлер използва точно този предлог, за
да избие еврейски мъже, жени и деца в началото на юли 1941 г. - в Киев, къ-
дето германците са убили повече от 30 00 евреи като наказание за съветския
обстрел на града, и в Сърбия, където германските въоръжени сили са се на
тъкнали на сериозна съпротива дори по-рано, отколкото в Съветския съюз.59
Сръбският пример е особено подходящ в случая. Германия започва
война в Югоизточна Европа малко преди нахлуването си в Съветския
съюз и извлича някои поуки. Влязла е в Ю гославия и Гърция през про
летта на 1941 г., точно преди началото на Операция „Барбароса“, за да
предотврати поражението на нескопосаните си съюзници италианците във
войната на Балканите.* Макар че унищожава бързо югославската армия
и създава марионетната държава Хърватска, Германия, както и Италия,
' На 28 октомври 1940 г. Италия предприема въоръжена агресия срещу Гърция, завършила с
поражение на италианската армия. - Б. р.
209
се натъква на сериозна съпротива в окупирана Сърбия. Част от съпро

тивата е организирана от комунистите. Германският генерал, командващ
войските в Сърбия, нарежда да се убиват евреи и цигани като отмъщение
за загиналите в боевете с партизаните германци, като съотношението е
100:1. Почти всички мъже евреи в Сърбия са разстреляни към момента, в
който Химлер прави изявлението си за унищожаването на евреите „като
партизани“. Приложената в Сърбия логика започва да се използва повсе
местно. Евреите ще бъдат убивани като отмъщение за съюза между САЩ,
Великобритания и СССР. Естествено, нито евреите, нито съюзниците раз
бират тази логика. Тя има смисъл единствено в контекста на нацисткия
мироглед, който Хитлер току-що е пригодил за по-нататъшна употреба.60
Петата и последна версия на „Окончателното решение“ е масовото уни
щожение. На нацистки жаргон думата „ггрезаселване“ се превръща в ев
фемизъм. Години наред германските ръководители си представят, че биха
били в състояние да „решат“ „проблема“ с европейските евреи, като ги пре-
заселят от едно място на друго. Където и да бъдат изпратени, евреите ще
трябва да работят до смърт, а може да бъдат и стерилизирани, така че да
не могат да се възпроизвеждат, но няма да бъдат убивани само защото са
евреи. Следователно терминът „презаселване“ става недостатъчно обхва
тен, макар и не непременно неточен като характеристика на антиеврейска-
та политика през 1940 и до средата на 1941 г. От средата на 1941 г. обаче
терминът „презаселване“ или „презаселване на изток“ ще означава масово
унищожение. Този евфемизъм, който подсказва същностна приемственост
в политиката, помага на нацистите да пренебрегнат факта, че германската
политика не само се е променила, но ще се променя и занапред просто за
щото ходът на войната не следва първоначалните планове. Може би този
термин позволява на германците да си затварят очите пред факта, че именно
военната катастрофа определя тяхната политика по еврейския въпрос.61
Към декември 1941 г. германците вече са показали, че са способни на
много по-лоши неща от депортацията на евреите в Полша, Мадагаскар или
Съветския съюз. Могат да убиват евреите, които са под тяхно управление,
и да обвиняват жертвите си за съдбата им. Политиката на „презаселване“,
от която в момента германците се дистанцират, може да стане по-ясна,
като просто се цитира следното определение: „Площадка на презаселване:
състои се от осем рова. При всеки ров работи взвод от 10 офицери и вой
ници, които се сменят на всеки два часа“.62
* * *
До декември 1941 г., когато Хитлер изяснява предпочитанията си, Хим-

леровите есесовци и полицейски формации (подпомагани от Вермахта и
местната полиция) вече са унищожили около 1 милион евреи в окупираните
части на Съветския съюз. Ретроспекцията създава чувство за неизбежност и
новата германска политика за изтребление на всички европейски евреи из
глежда просто като осъществяване на вече поставена задача. За Хитлер ев
реите нямат място в неговата бъдеща Европа и увеличаващият се брой убий-
210
Ш ес т а глава: „Окончателното решение “
ства, разпоредени от Химлер, отговаря на Хитлеровите желания. Решението

на Хитлер да говори за масово изтребление на евреите, може да се тълкува
като решение за осъществяване на масово изтребление. В крайна сметка на
случващите се събития би могло да се реагира и по други начини.63
Един такъв начин е намерен от германския съюзник Румъния. Букурещ
също следва политика на национално прочистване. От декември 1941 г. ру
мънските евреи страдат повече от германските. Румъния участва в нападе
нието срещу Съветския съюз и подражавайки на германците, румънската
пропаганда отъждествява комунизма с еврейството. Нахлувайки в Съвет
ския съюз заедно с германците, Румъния си връща Бесарабия и Буковина,
анексирани от Съветския съюз през 1940 г., след което присъединява още
един район —Приднестровието, „иззет“ от южната част на Съветска Украй
на. През 1941 г. румънската политика към евреите в тази зона е точно толко
ва брутална, колкото и германската. След като завземат Одеса, румънските
войски убиват около 20 000 местни евреи само за няколко дни в края на
Декември 1941 г. Румънците създават в Приднестровието своя верига от гета
и трудови лагери, където загиват десетки хиляди евреи от Бесарабия и Бу-
211
ковина. Общият брой на евреите, унищожени от Румъния, е почти 300 000.м

Въпреки това румънското правителство реагира на променящия се
ход на войната по начин, различен от този на Хитлер. Политиката към
евреите си остава брутална, но постепенно омеква. През лятото на 1942 г.
Румъния вече не депортира евреи в Приднестровието. Когато германците
построяват лагерите на смъртта, румънците решават да изпращат своите
евреи там. Към края на 1942 г. румънската политика значително се е от
клонила от германската. На по-късен етап от войната Румъния ще се опита
да промени политиката си и полага усилия за оцеляването на останалите
живи евреи. Следователно 1942 г. отбелязва повратната точка, от която
политиката на Румъния тръгва в посока, противоположна на германската.
Германия продължава да убива евреи, защото губи войната; към края на
същата година Румъния спасява част от евреите точно по същата причина.
Румънският диктатор Йон Антонеску оставя вратата открехната за пре
говори с американците и англичаните; Хитлер от своя страна не оставя
на Германия никаква възможност да се освободи от собствения си грях.65
***
През цялата 1942 г. германците унищожават евреите, останали в окупи
раните от тях територии. Западно от линията „Молотов - Рибентроп“ масо-
Шеста глава: „О кончат елнот о реш ен и е “
вите убийства стават в газови камери. Източно от нея германците продъл

жават с масовите разстрели, като използват и газовите камиони, изпитани
за първи път върху съветските военнопленници. В окупирана Съветска Ук
райна убийствата започват веднага след като земята е омекнала достатъчно
след зимните студове, за да могат да се копаят ровове, а там, където има
земекопни машини, започват дори по-рано. В източната част на Съветска
Украйна, още под военна окупация, разстрелите продължават без спиране
от края на 1941 до средата на 1942 г. През януари наказателните команди,
подпомагани от Вермахта, избиват по-малките еврейски общности, оцеле
ли в първата вълна, както и групите евреи, осъдени на принудителен труд.
През пролетта на 1942 г. акциите се изместват от изток на запад, от воен
ната зона към окупираните части - Райхскомисариат Украйна. Тук разстре
лите се извършват от постоянните полицейски формации и батальоните на
германската полиция за опазване на реда с помощта на местната милиция.
Благодарение на десетките хиляди местни колаборационисти германците
имат достатъчно работна ръка.66
Най-късно убийствата стават масови в териториите, окупирани най-
напред. Макар че германците са нахлули във всички предишни територии
на Източна Полша през юни 1941 г., в първите 10 дни на войната много
от евреите в полския Югоизток, сега - западна територия на Райхскоми
сариат Украйна - оцеляват до 1942 г. Когато Химлер издава заповед за
унищожаването на цели еврейски общности, германските войски вече са
отминали напред. Към момента, в който германската политика се проме
ня, повечето германски части са напуснали тези територии. През 1942 г.
германците предприемат втори кръг масови разстрели в западните райони
на Райхскомисариат Украйна, но този път организатори са гражданските
власти, а изпълнители - полицията със съществената помощ на формиро
вания от местни жители.67
Тези западноукраински райони са типичен пример за многобройните
градове и градчета в бившите територии на Източна Полша, където евреите
съставляват почти половината от населението. Обикновено евреите живе
ят в градските центрове, в каменни къщи около градските площади, а не в
паянтови дървени постройки в покрайнините. Това са все градове, в които
евреите са живели повече от половин хилядолетие, при различни правител
ства и в различни условия, но винаги материално задоволени, което личи
от показатели като архитектурата и демографията. В Полша между двете
войни мнозинството от евреите са религиозни, спазват обичаите и живеят
донякъде отделени от външния свят. Продължават да общуват на идиш и (в
религиозните обреди) на иврит и смесените бракове (с християни) са малко.
Източна Полша е сърцето на общността на евреите ашкенази, които говорят
идиш, и сред тях доминират религиозните идеи на хасидизма. Тази еврейска
традиция е надживяла полско-литовската общност, Руската империя и Пол
ската република, съществувала между двете световни войни.68
През 1939 -1 9 4 1 г., след сключването на Пакта „Молотов - Рибентроп“
и след германо-съветското нахлуване в Полша, на тези евреи се дава съвет-
213
ско гражданство и те са подчинени на съветската власт. Поради тази при

чина те обикновено се водят съветски евреи, станали жертва на нацистите.
Наистина в определен период тези евреи живеят в границите на Съветския
съюз, след като те се разширяват на запад и включват бивша Източна Пол
ша, и се подчиняват на съветската политика. Подобно на поляците, украи
нците и белорусите по тези земи са арестувани, депортирани и разстрелва
ни. Лишени са от възможността да търгуват, и от религиозните си училища.
Но краткият период на съветско управление едва ли е достатъчен, за да на
прави от тях съветски евреи. С изключение на децата хората в Ривне’ и
други селища са били граждани на Полша, Литва, Латвия или Румъния мно
го по-дълго, отколкото са били граждани на Съветския съюз. От около 2,6
милиона евреи, убити на територията на Съветския съюз, към 1,6 милиона
са били под съветска юрисдикция за по-малко от две години. През 1939 и
1941 г. общността им е сериозно подкопана от съветското управление и не
оцелява при управлението на германския Райх.69
Ривне - нещо необичайно за такива градове - вече е преживял една
вълна на масово унищожение през 1941 г. Макар Киев да е центърът на
германската полицейска държава в Украйна, през 1941 г. Ривне е времен
ната столица на Райхскомисариат Украйна. Райсхкомисарят Ерих Кох е
известен със своята жестокост. Хитлеровите съветници го наричат „вто
ри Сталин“, което е комплимент. Още през есента на 1941 г. Кох се е
разпоредил да бъдат унищожени повечето евреи в Ривне. На 6.11.1941 г.
полицията нарежда всички евреи без разрешение за работа да се явят, за
да бъдат презаселени. Към 17 000 души са транспортирани до близката
гора Сосенки. Там ги разстрелват над ровове, предварително изкопани от
съветски военнопленници. Останалите около 10 000 евреи са събрани да
живеят в гето в най-лошата част на града.70
В началото на 1942 г., след унищожаването на по-голямата част от ев
рейското население, Еврейският съвет на Ривне се опитва да осигури на
оцелелите някакви средства за преживяване. Германските власти обаче са
решили, че евреи вече не съществуват. През лятото на 1942 г. Кох, съзна
вайки, че храната не достига, предприема следващата стъпка, като изисква от
подчинените си „стопроцентово“ решение на еврейския проблем. В нощта на
13.07.1942 г. евреите от Ривне са подкарани от германски полицаи и местни
помощници извън гетото, заставени са да вървят пеша до железопътната
гара и са затворени във вагони. След два дни без храна и вода ги откарват
до една кариера близо до гората край град Костопил. Разстрелват ги герман
ските полицейски части за сигурност и местната помощна полиция.71
В Луцк евреите са почти половината от населението, към 10 000. През
декември 1941 г. те са вкарани да живеят в гето, където германците назна
чават Еврейски съвет. Еврейските съвети са използвани, за да се измъкнат
богатствата на общността срещу отменяне на екзекуциите, което понякога
* Ривне (украински: Р1вне, руски: Ровно, полски: Rowne) - исторически град в Западна Украйна
и историческия район Волин. - Б. пр.
214
Шеста глава: „О кончат елнот о реш ени е “
дава резултат, друг път - не. Германците обикновено сформират и еврей

ска полиция, която се използва, за да изгради гетото и след това —да го
^очисти“ от обитателите му. На 20.08.1942 г. в Луцк местната еврейска
полиция започва да търси укрили се евреи. Същия ден мъжете евреи са
изпратени в горите край Хирка Полонка, на 7 километра от Луцк, за да
копаят ровове. Германската охрана дори не се старае да скрие от тях как
во ще се случи. Казват на мъжете да копаят старателно, тъй като в тези
ровове на следващия ден ще легнат техните съпруги и майки. На 21 август
жените и децата на Луцк са заведени в Хирка Полонка. Германците ядат,
пият, смеят се и заставят жените да повтарят: „Понеже съм еврейка, нямам
право да живея“. Заповядва им се да се съблекат голи и да коленичат над
рова по пет. Жените от следващата група са заставени да легнат голи вър
ху първите трупове. Разстрелват ги от високо. Същия ден мъжете евреи са
отведени в двора на Луцкия замък и избити там.72
И в Ковел евреите са почти половината от местното население, около
14 000. През май 1942 г. евреите от града са разделени на две групи -
работещи и неработещи, и са настанени в две отделни гета, първото - в
Новия град, второто - в Стария град. Един местен евреин, научил езика
на нацистката политика, знае, че във второто гето германците настаняват
„безполезни лапачи“. На 2 юни германците и местните полицейски попъл
нения обграждат гетото в Стария град. Всичките 6000 обитатели са отве
дени на открито място близо до Камин-Каширски и разстреляни. На 19 ав
густ полицията повтаря акцията в другото гето, като разстрелва още 8000
евреи. След това започва лов на укриващи се евреи, които са арестувани
и заключени в Голямата градска синагога без храна и вода. Затворените
са разстреляни, но неколцина успяват да оставят прощални послания на
идиш или на полски, надраскани с камъни, ножове, писалки или с нокти по
стените на храма, в който някои от тях са съблюдавали Шабат, свещения
седми ден.73
Една жена пише, че изпраща любов и преданост на своя „любим съп
руг“, и му съобщава каква е съдбата й - нейната и на тяхното „красиво
дете“. Две девойчета пишат колко обичат живота: „Така ни се живее, а
няма да ни позволят. Мъст. Мъст“. Една млада жена е примирена: „Чувст
вам се странно спокойна, макар че е трудно да умреш на 20 години“ . М ай
ка и баща поръчват на децата си да им прочетат заупокойната молитва ка
диш и да спазват празниците. Дъщеря оставя писмо до майка си: „Любима
майчице! Няма спасение. Доведоха ни тук, хванаха ни пред гетото и сега
ни чака ужасна смърт. Не мога да си простя това. Благодаря ти, мамо, за
безкрайната твоя преданост. Целуваме те отново и отново“.
215
1
С е д м а гпава
ХОЛОКОСТ И ОТМЪЩЕНИЕ
В центъра на сблъсъка между нацистка Германия и Съветския съюз заста

ва Белорусия. След германското нашествие от юни 1941 г. оцелялото бело
руско население живее сред разрастващо се насилие и от едната, и от другата
страна. Страната е настояща германска окупационна зона и бивша и бъдеща
съветска република. Градовете се превръщат в бойни полета на настъпления
и отстъпления, в Холокоста са унищожени градските центрове на еврейската
култура. В нивите са изградени германски военнопленнически лагери, в кои
то десетки и стотици хиляди съветски войници измират от глад. В горите
съветските партизани и германските полицейски и бойни формации водят
яростна партизанска война. Цялата страна се превръща в площадка, къ-
дето съперничеството между Хитлер и Сталин се представя не само от
войниците на фронтовите линии, партизаните в горите и полицаите над
рововете за разстрели, но и от пропагандните машини в Берлин и в Мос
ква, а и в Минск, столицата на републиката.
Върху Минск се стоварва цялата разрушителна мощ на нацистката ма
шина. На 24.06.1941 г. германската авиация бомбардира града, докато го
принуди да се предаде. За да влязат, силите на Вермахта са принудени да
изчакат пожарите да догорят. Към края на юли германците са разстреляли
хиляди образовани хора и са затворили евреите в северозападната част на
града. Минск ще има и гето, и концлагери, и военнопленнически лагери, и
лобни места. В крайна сметка германците ще го превърнат в злокобен теа
тър, в който да изиграят лъжепобедата си чрез унищожението на евреите.1
През есента на 1941 г. в Минск германците честват въображаем три
умф, макар Москва да се държи здраво. На 7 ноември, годишнината от бол-
шевишката революция, германците организират нещо по-драматично от ма
совите разстрели. На сутринта подбират от гетото хиляди евреи. Заставят ги
да се облекат в най-хубавите си дрехи, сякаш се обличат за съветския праз
ник. След това ги строяват в колони, дават им да носят съветски знамена и
им заповядват да пеят революционни песни. Карат ги да се усмихват пред
камерите, заснемащи сцената. След като излизат от Минск, тези 6624 души
са натикани в камиони и закарани в бивш склад на НКВД в съседното селце
Тучинка. Завръщайки се от мястото, където са положили каторжен труд,
мъжете евреи откриват, че семействата им са изчезнали. Както си спомня
един от тях: „От осем души - съпругата ми, трите ми деца, възрастната ми
майка и нейните други две деца, не беше останала жива душа“.2
216
А
Седма глава: Х олокост и от мъщ ение
Терорът тук не е нещо ново. През 1937 и 1938 г. „черните гарвани“

на НКВД също карат в Тучинка хора от Минск. Но дори в разгара на
Големия терор по Сталиново време НКВД действа дискретно и отвежда
по тъмно арестуваните по един-двама. Германците провеждат масовата
си акция посред бял ден, за да видят всички, да почувстват внушението,
предназначено за пропаганда. Импровизираният парад трябва да докаже на
цисткото твърдение, че комунистите са евреи и евреите са комунисти. Спо
ред нацистката логика унищожението на евреите не само гарантира тила на
група армии „Център“, но и доказва победата. Въпреки намеренията обаче
този плиткоумен показен триумф прикрива явно поражение. Към 7 ноември
група армии „Център“ би трябвало да е превзела Москва, а не е.3
Сталин все още се намира в съветската столица и организира свое
честване на победата. Той така и не напуска града - ниго през първата
офанзива от Операция „Барбароса“ през юни 1941 г., нито по време на
второто настъпление - Операция „Тайфун“ през октомври. Балсамирани
ят труп на Ленин е изпратен за съхранение вън от Кремъл. Сталин обаче
остава и управлява. Ленинград е обсаден, Минск и Киев са превзети, но
Москва се защитава под непреклонната Сталинова воля. На 6 ноември
Сталин прави обръщение към съветските граждани. Като припомня, че
германците са нарекли кампанията си „война за унищожение“, обещава,
че унищожението ще стане съдба на германците. За първи и последен път
нарича германците „убийци на евреи“ . Но обяснявайки, че нацисткият
режим е империя, жадна да организира „погроми“ , не описва достатъчно
правдиво масовите убийства. Евреите от Минск, закарани в Тучинка на
7 ноември, съветския празник, са разстреляни на 9 ноември - празника
на националсоциалистите. На 20 ноември са разстреляни още 5000 души.
Никоя империя никога не е причинявала на евреите подобно нещо. Всеки
ден от втората половина на 1941 г. германците разстрелват повече евреи
от убитите в погроми през цялата история на Руската империя.4
Убийствата на евреи от германците няма да играят особена роля в съ
ветската представа за войната. Според Сталин важно е не изтреблението
на евреите, а политическото му тълкуване. Отъждествяването между ев
реите и комунизма от страна на германците не е само нацистко убеждение
и повод за масови убийства - то е пропагандно оръжие срещу Съветския
съюз. Според нацистите щом Съветският съюз не е нищо повече от ев
рейска империя, тогава, естествено, останалите съветски граждани няма
защо да го защитават. През ноември 1941 г. Сталин трябва да подготви не
само военна, но и идеологическа отбрана на Съветския съюз. Съветският
съюз не е държава на евреи, както твърдят нацистите, той е държава на
съветските народи, сред които руснаците играят водеща роля. На 7 ноем
ври, докато евреите преминават през Минск на път към гибелта си, Сталин
приема военен парад в Москва. За да повдигне духа на съветските народи
и да внуши на германците, че е напълно уверен в себе си, той отклонява
дивизии на Червената армия от отбранителните им позиции западно от
Москва и ги заставя да маршируват по московските булеварди. В обръще-
217
r*r КЪРВАВИ ПОЛЯ
нието си на този ден той призовава съветските хора да следват примера на

своите „велики предци“ и споменава шестима предреволюционни военни
герои - до един руснаци. В онзи момент на отчаяние съветският ръково
дител се опира на руския национализъм.5
Сталин отъждествява себе си и своя народ с ранната Руска империя,
която предишния ден е споменал във връзка с погромите над евреите. Като
Генерален секретар на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)
той се обръща към героите от предреволюционната руска история, като
същевременно трябва да се помири е тяхното наследство. Поставяйки
руснаци в центъра на историята, той негласно принизява ролята на други
те съветски народи, включително на онези, които по време на германската
окупация страдат повече от руснаците. Ако в момента се води „Велика
отечествена война“, както я нарича в деня на германското нахлуване Вя-
чеслав Молотов, близък сътрудник на Сталин, то тогава кое е отечество
то? Русия или Съветският съюз? Ако конфликтът по своята същност е
война за самозащита на руснаците, как да се тълкуват масовите убийства
на евреи от германска страна?
Откритият антисемитизъм на Хитлер изправя Сталин, както и всички
ръководители на Съюзниците, пред дълбока дилема. Хитлер твърди, че
Съюзниците се бият в полза на евреите. Следователно (от страх да не би
народите им да споделят същото мнение) Съюзниците са длъжни да под
държат образа си на борци за освобождение на потиснатите народи (а не
специално на евреите). Сталиновият отговор на Хитлеровата пропаганда
изгражда различен образ на Съветския съюз: всички жертви на герман
ската политика на изтребление са „съветски граждани“, но най-великата
от съветските нации е руската. Един от главните представители на сталин
ската пропаганда, Александър Шчербаков, изяснява тази линия през яну
ари 1942 г.: „Руският народ - пръв между равни в съветското семейство
на народите - понася най-тежкото бреме на борбата срещу германските
окупатори“. По времето, когато Шчербаков произнася тези думи, герман
ците са убили 1 милион евреи източно от линията „Молотов - Рибентроп“,
включително около 190 000 евреи в Белорусия.6
След настъпването на студовете гетото в Минск, лишено от гориво и
електричество, е наречено от обитателите си евреи „Мъртъв град“. През
зимата на 1941 - 1942 г. гетото в Минск е най-голямото на територията на
предвоенния Съветски съюз. В него са затворени вероятно 70 000 евреи.
Според данните от последното съветско преброяване от 1939 г. от 239 000
жители на града около 71 000 са евреи. Някои евреи са избягали, преди
германците да завземат града в края на юни 1941 г.; хиляди други са раз
стреляни през лятото и есента; но еврейското население в града нараства от
притока на евреите, бежанци от Полша. Полски евреи бягат при германско
то нахлуване в Полша през 1939 г., но настигнати от германските войски
през 1941 г., вече няма къде да се скрият. Всичките им пътища са отрязани.
Съветските власти ги няма, следователно няма и съветски депортации, но
тези депортации, колкото и да са били страшни, са запазвали полските евреи
218
от германските куршуми. Няма вече и възможност за спасение от типа на

организираната от японския шпионин Сугихара в Литва през 1940 г.7
Минск е провинциалната столица на Генералния комисариат Бело-
рутения (както германците наричат Белорусия). Генералният комисариат
обхваща близо една четвърт от Съветска Белорусия - източната част на ре
публиката остава под военно управление, южната е добавена към Райхскоми-
сариат Украйна, а Бялисток е анексиран от Райха. Заедно с трите окупи
рани Балтийски държави Генералният комисариат Белорутения образува
Райхскомисариат Източни територии. Белоруските евреи, независимо
дали са под властта на гражданската окупационна администрация, или във
военната окупационна зона на изток, се намират зад линията на Операция
„Тайфун“. Ако армиите на Вермахта настъпват, тях ги избиват; когато
настъплението се проточва, временно ги оставят живи. Неуспехът на гер
манците да превземат Москва до края на 1941 г., поне за кратко спася
ва останалите живи евреи в Минск. Когато червеноармейските дивизии
21 9
получават подкрепления от Далечния изток при защитата на съветската

столица, цели батальони от полицията по поддържане на обществения ред
са изпратени на фронта. При други обстоятелства тези полицаи щяха да
разстрелват евреи. Когато в края на ноември германската офанзива започ
ва да буксува, ръководството на германската армия осъзнава, че ботушите
и шинелите, смъкнати от мъртвите или пленени съветски войници, няма да
са достатъчни, за да изкарат предстоящата студена зима. Ще трябва евре
ите, работещи в Минск, да започнат да произвеждат още, следователно ще
се наложи да ги оставят живи през зимата.8
Тъй като Москва още не е паднала, германците трябва да се откажат от
първоначалните си планове за Минск - няма как гражданите да бъдат умо
рени с глад, хинтерландът не може да остане без населяващите го селяни
и някои от евреите временно трябва да бъдат оставени живи. Германците
демонстрират господството си в Минск, като прекарват колони военно
пленници през гетото и през града. В края на 1941 г., когато военноплен
ниците са на прага на гладната смърт, някои от тях оцеляват, бягайки... в
гетото на Минск. Гетото е по-сигурно от военнопленническия лагер. Ог
ромният Щалаг 352, най-смъртоносният от всички във всяко отношение, е
всъщност комплекс от килии в самия Минск и околностите му. В един от
лагерите на улица „Широкая“, в центъра на града, са затворени и военно
пленници, и евреи. Бившият затвор на НКВД в Тучинка вече функционира
като германски затвор и площадка за екзекуции.9
В окупирания Минск германската политика е политика на дивашки и не
предсказуем терор. Зловещият карнавал на смъртта от 7.11.1941 г. е само
един от многото инциденти, оставили евреите ужасени и объркани от това,
което ги очаква. За известните и уважавани преди войната евреи са подготве
ни специални унижения. Известен учен е заставен да пълзи през Юбилейния
площад в центъра на гетото с футболна топка на гърба. След това е застре
лян. Германците вземат евреи като лични роби - да им чистят къщите и да ги
перат. Германският (австрийски) лекар Ирмфрид Еберл, който се завръща в
Минск след служебна командировка в Германия, при която е получил зада
чата да унищожава хора с увреждания с газ, пише до съпругата си, че „в този
рай“ не е нужно човек да има пари. Когато Химлер посещава Минск, устрой
ват показна екзекуция на евреи, която заснемат с кинокамери. По-късно той
гледа във филма себе си, наблюдаващ масовата екзекуция.10
Особено изобретателни са германците по отношение на еврейките. Въпре
ки законите срещу „расовото замърсяване“ някои германци изнасилват жени
те, преди да ги убият. Веднъж германците уреждат „конкурс за красота“ за ев
рейки - закарват ги на гробището, заставят ги да се съблекат голи, след което
ги убиват. В гетото германските войници карат еврейски девойки да танцуват
голи посред нощ; на сутринта са останали само труповете им. Перла Атинска
си спомня какво е видяла в затъмнен апартамент в гетото на Минск през ес
ента на 1941 г.: „Стаичка, маса, легло. По тялото на девойката имаше кръв,
струяща от дълбоки, почернели рани по гърдите й. Съвсем ясно беше, че са
я изнасилили и са я убили. Около гениталиите й имаше рани от изстрели“.11
220
Насилието не свидетелства за увереност и терорът не показва съвър

шенство. През първите девет месеца от окупацията, от лятото на 1941 г.
до ранната пролет на 1942 г., истеричните убийства и насилия не довеж
дат до пълно германско господство над Минск.
Минск е необикновен град, място, чиято социална структура обърква
психиката на нацистите точно както е била объркана и в окупирана Пол
ша. Тук, в столицата на съветската република, историята на евреите се
е развивала различно от тази на евреите в Полша. Двайсетте години об
ществен опортюнизъм и политическо насилие са оказали своето влияние.
Градските евреи не са организирани в традиционната общност, тъй като
съветската власт е унищожила еврейските религиозни и общностни ин
ституции още през 20-те и 30-те години. По-младото поколение евреи е до
такава степен асимилирано, че на мнозина националността в съветските
документи е отбелязана като „белоруска“ или „руска“. Макар че това едва
ли е имало съществено значение преди 1941 г., сега, при германското вла
дичество, може да спаси живота им. Много от евреите в Минск имат прия
тели и колеги белоруси или руснаци, които или не знаят нищо по въпроси
те на религията и националността, или просто не ги е грижа. Удивителен
пример за незаинтересоваността около произхода е Исай Казинец, който
организира комунистическата нелегална съпротива в цял Минск. Нито
приятелите му, нито враговете му знаят, че е евреин.12
Съветското управление е наложило толерантност и някакъв вид аси
милация с цената на подчинение и покорство пред разпорежданията на
Москва. В Сталиновия Съветски съюз политическата инициатива не се
поощрява. Всеки, който откликва прекадено усърдно на определена си
туация или при изпълнението на политическата линия, е изложен на риск,
ако ситуацията или линията се променят. Съветското управление и спе
циално Големият терор от 1937 - 1938 г. са отучили хората от спонтанни
действия. През 30-те години в Минск инициативните са разстрелвани от
НКВД в Куропати. Москва разбира, че съветските граждани в Минск имат
собствени причини да се съпротивляват на германците, и комунистите са
наясно, че когато съветската власт се върне, тази съпротива няма да бъде
достатъчна да ги спаси от бъдещи гонения. Както добре знаят Казинец
и всички местни комунисти, сталинизмът е против всякакви спонтанни
действия отдолу, и не бързат да създават каквато и да било организация.
Ако трябва да решават сами, те биха изтърпели Хитлер заради страха си
от Сталин.13
Един външен човек, поляк от еврейски произход - Херш Смолар, под
тиква комунистите и евреите от Минск към действие. Любопитното съче
тание на житейски опит и при съветска, и при полска власт му дава уме
нието (а може би и простодушието) да действа. Живял в Съветския съюз в
началото на 20-те години, той говори руски - основния език в Минск. При
завръщането си в Полша, където Комунистическата партия е поставена
извън закона, той свиква да действа нелегално срещу местните власти.
Арестуван и затворен от полските власти, той избягва Сталиновите масо
221
ви разстрели в Минск. През годините на Големия терор (1937 - 1938), ко-

гато полските комунисти са подмамвани в Съветския съюз и разстрелвани,
той е зад решетките. Освободен от затвора при нахлуването на Съветския
съюз в Полша през септември 1939 г., Смолар служи на новия съветски
режим. Бяга от германците през юни 1941 г. и стига пеш чак до Минск.
След германската окупация на града започва да организира нелегална съ
протива в гетото и убеждава Казинец, че е възможно да се организира
съпротива и в целия град. Казинец иска да знае кого представлява Смолар,
а Смолар му отговаря откровено, че представлява само себе си и никого
другиго. Това сякаш убеждава Казинец, че Смолар всъщност действа в
дълбока нелегалност с благословията на Москва. И в гетото, и извън него
двамата се свързват с много конспиратори, желаещи да работят. В начало
то на есента на 1941 г. и в гетото, и в града вече има действащо нелегално
комунистическо движение.14
Нелегалната съпротива подкопава германския контрол върху живота на
евреите, Еврейския съвет и еврейската полиция. В окупирания Съветския
съюз, както и в окупирана Полша, германското управление заставя евреите
да живеят в гета, администрирани от местен Еврейски съвет, популярен с
немското си название Judenrat. В градовете на окупирана Полша членове на
съвета обикновено са изтъкнати представители на еврейската общност от
преди войната, често същите, които са възглавявали еврейските общности,
съществували законно в независима Полша. В Минск такава приемственост
в еврейското ръководство е невъзможна, тъй като съветската власт е пре
махнала общ ностите институции и те нямат роля в живота на евреите. За
германците никак не е лесно да открият представители на еврейския елит,
хора, свикнали да правят компромиси с местните в л а с т . Те подбират пър
вия Judenrat повече или по-малко на случаен принцип и правят грешка. Це
лият Judenrat сътрудничи на нелегалната съпротива.15
В края на 1941 и началото на 1942 г. евреите, желаещи да избягат от
гетото, могат да разчитат на помощ от Еврейския съвет. Еврейските по
лицаи стоят на пост далече от изходите, през които се планира да се осъ
ществи бягството. Тъй като гетото в Минск е оградено само с бодлива тел,
всяко моментно полицейско невнимание позволява на хората да избягат в
гората, която е много близо до покрайнините на града. По-малките деца са
промушвани през бодливата тел и са приемани от неевреи, съгласили се да
ги отгледат или да ги отведат в сиропиталище. По-големите деца научават
изходите и стават водачи от града към близката гора. Сима Фитерсон е
една от тях. Тя носи топка и си играе с нея, когато трябва да подаде сигнал
за опасност на следващите я бегълци. Децата се нагаждат към обстановка
та много бързо и безпогрешно, но същевременно живеят в изключителна
опасност. За да отпразнува първата Коледа на Белорусия под германска
окупация, Ерих фон дем Бах-Зелевски, ръководителят на висшия коман
ден есесовски и полицейски състав, изпраща хиляди чифтове детски ръка-
вички и чорапки на семействата на есесовци в Германия.16
За разлика от евреите в други окупирани от германците райони евре
222
Седма глава: Х олокост и отмъщ ение
ите в Минск има къде да бягат. В близката гора може да се опитат да се

свържат със съветските партизани. Знаят, че германците са взели безброй
военнопленници, някои от които са избягали в гората и са останали там,
защото им е ясно, че германците ще ги разстрелят или ще ги уморят от
глад. През юли 1941 г. Сталин е призовал лоялните комунисти да орга
низират партизански отряди в тила с надеждата да наложи свой контрол
над това спонтанно възникнало движение, преди то да започне да играе
съществена роля. В този момент не е възможна никаква централизация -
войниците се укриват в горите, а комунистите, ако не са избягали, правят
всичко възможно, за да скрият миналото си от германците.17
Но в Минск нелегалните полагат усилия да подкрепят въоръжените си
другари. Има поне един случай, в който хора от Съпротивата освобождават
офицер от Червената армия от лагера на улица „Широкая“ в гетото. Той ста
ва влиятелен партизански командир и на свой ред спасява евреи. Еврейски
те работници в германските фабрики крадат зимни дрехи и ботуши, пред
назначени за германските войници от група армии „Център“, и ги предават
на партизаните. Забележително е, че и работниците в оръжейните фабрики
правят същото. Еврейският съвет, от който се изисква да събира редовна
парична „вноска“ от еврейското население на гетото, отклонява част от су
мите за партизаните. По-късно германците стигат до заключението, че ця
лото съветско партизанско движение е било финансирано от гетото. Това е
преувеличение, подхранвано от стереотипните представи за еврейско бо
гатство, но помощта на гетото в Минск е действителна.18
* * *
Партизанската война е кошмар за германското военно планиране и ар

мейските офицери са обучени да не се церемонят. Внушено им е, че съвет
ските войници са слуги на комунистическите политически офицери, които
им нареждат да се бият като партизани - с незаконни, „азиатски“ средства;
че партизанската война е незаконна, защото подрива конвенцията за уни
формените армии и насочва действията към конфликт между тези армии.
На теория партизаните защитават гражданското население от вражеския
окупатор, но на практика те, точно както и окупаторът, се изхранват, като
ограбват гражданското население. Тъй като се укриват сред гражданството,
партизаните често осуетяват наказателните мерки, предприемани от окупа
тора срещу местното население. Тогава въпросните мерки се използват от
партизаните като пропагандна техника за привличане на привърженици или
предоставят на оцелелите един-единствен път - да се укрият в гората. Тъй
като германските части са винаги ограничени по численост и на фронта има
непрекъсната нужда от тях, военните и гражданските власти се страхуват
още повече от безредиците, които може да предизвикат партизаните.19
Огромните гори и блатата на Белорусия предоставят идеален терен
за партизанска война. Началник-щабът на германската армия мечтае да
притежава ядрено оръжие, с което да очисти блатата. Той, естествено, не
разполага с такава технология, но тази мечта показва както безмилостните
223
планове на германците, така и страховете, продиктувани от трудния терен.

Политиката на армията е да възпира партизанската война, като „предиз
вика такъв ужас сред населението, че то да загуби всякаква воля за съпро
тива“. Бах, ръководителят на висшия команден есесовски и полицейски
състав, казва по-късно, че обяснението за убийствата сред гражданското
население при действията, насочени срещу партизаните, се крие в жела
нието на Химлер да убие всички евреи и 30 милиона славяни. Но пре
вантивният терор, упражняван от германците, не оказва очакваното въз
действие, тъй като хората, срещу които е насочен, и без това са осъдени да
загинат (по силата на План „Глад“ или на Генерален план „Изток“). Когато
през юли Сталин призовава местните комунисти да се съпротивляват на
германците, Хитлер, който вижда във войната срещу партизаните възмож
ност да бъде унищожена всяка съпротива, реагира бурно; непосредствено
преди нахлуването в Съветския съюз Хитлер е освободил войниците си
от правна отговорност за действия, предприети срещу гражданско населе
ние. Сега той иска войниците и полицията да убиват наред, да унищожават
всеки, който „дори ни погледне накриво“.20
В края на 1941 г. германците не се затрудняват в действията си срещу
партизанското движение и определят като подходяща наказателна мярка
масовите убийства на евреи. През септември 1941 г. близо до Могильов
се прави разбор на войната с партизаните, чиято връхна точка е разстре
лът на 32 евреи, от които 19 жени. Водещият девиз е: „Където има пар
тизани, има евреи и където има евреи, има партизани“. Защо логиката е
точно такава, е трудно да се проумее. Антисемитските идеи за слабостта и
лицемерието на евреите намират някакво обяснение - войсковите коман
дири не вярват, че евреите наистина ще се вдигнат на оръжие, но често
се убеждават, че еврейското население подпомага действията на парти
заните. Генерал Бехтолшайм, който отговаря за сигурността в района на
Минск, смята, че „ако в някое село е извършен саботаж и всички евреи в
това село бъдат унищожени, можем да сме сигурни, че са унищожени из
вършителите или поне онези, които са подпомогнали саботажа“.21
В тази ситуация, когато партизаните са слаби, а германските наказа
телни акции са насочени срещу евреите, повечето евреи от гетото в Минск
не бързат да бягат в горите. В Минск поне са си у дома въпреки всички
ужаси. Независимо от масовите убийства, в началото на 1942 г. все още
са живи почти половината от евреите в Минск.
През 1942 г. съветското партизанско движение се засилва, когато се
решава съдбата на белоруските евреи, а това от своя страна също се пре
връща в причина за засилването му. През декември 1941 г., изправен пред
необходимостта да води световна война, Хитлер съобщава намерението
си да бъдат убити всички евреи в Европа. Една от главните причини за
отслабването на германската позиция в Белорусия и за желанието на Хит
лер да ликвидира всички евреи, е настъплението на Червената армия. В
началото на 1942 г. настъпващите съветски части дори успяват да пробият
германския фронт. „Суражките врата“, както се нарича пространството
224
r Седма глава: Х олокост и от мъщ ение
между група армии „Север“ и група армии „Център“, остават отворени

половин година. До септември 1942 г. съветската страна има възможност
да изпраща доверени хора и оръжие, снабдявайки и контролирайки парти
заните в Белорусия. Поради това съветските власти успяват да създадат
повече или по-малко сигурни канали за комуникация. През май 1942 г. в
Москва се създава Централен щаб на партизанското движение.22
Натрапничавият стремеж на Хитлер да ликвидира всички евреи в Ев
ропа, превръща връзката между евреите и партизаните в абстракция - ев
реите подкрепят враговете на Германия, следователно, като предпазна
мярка, трябва да бъдат елиминирани. Химлер и Хитлер свързват еврей
ската заплаха е партизанската. Логиката на тази връзка между евреите и
партизаните е неясна и неустойчива, но значението й за евреите в Бело
русия, сърцето на партизанската война, е абсолютно ясно. Във военната
окупационна зона, в тила на група армии „Център“, изтреблението на ев
реите започва отново през януари 1942 г. Един наказателен взвод рисува
звездата на Давид върху камионите си, за да оповести нашироко мисията
си да издирва и убива евреи. Командирът на Наказателна команда Б реша
ва, че ще унищожи всички евреи в определената му зона до 20.04.1942 г.,
един ден преди рождения ден на Хитлер.23
Гражданските окупационни власти в Минск също следват новата ли
ния. Вилхелм Кубе, генералният комисар за Белорутения, има среща с по
лицейското командване на 19.01.1942 г. Всички приемат неговата форму
лировка - макар че голямата цел на германската „колониална политика“ е
да бъдат убити всички евреи, някои ще трябва да бъдат временно пощаде
ни, за да извършват принудителен труд. Убийствата в Минск ще започнат
през март и ще бъдат насочени срещу хората в гетото през деня, докато
трудовите бригади са на работа вън от гетото.24
На 1.03.1942 г. германците нареждат на Еврейския съвет до следващия
ден да им бъдат дадени имената на 5000 евреи. Нелегалните организации в
гетото предупреждават Съвета да не търгува с еврейска кръв, нещо, което
неговите членове вероятно и не възнамеряват да правят. Някои от еврей
ските полицаи вместо да помагат на германците да попълнят квотата, пре
дупреждават сънародниците си да се укрият. Но когато на 2 март квотата
от 5000 души не е достигната, германците разстрелват деца и избиват с нож
всички питомци на еврейското сиропиталище. Убиват дори и някои от работ
ниците, които се завръщат у дома. В този ден са убити 3412 души. Едно от
децата, избегнали кръвопролитието, е Феликс Липски. Баща му е убит като
полски шпионин през Големия терор по Сталиново време - изчезва, какго
изчезват хората тогава, и не се завръща. Сега момчето вижда в рова трупове
те на хора, които познава. Спомня си отсенки на бялото: кожа, бельо, сняг.25
След провала на акцията от началото на март 1942 г. германците раз
биват нелегалната организация в Минск и ускоряват темпа на масовите
убийства на евреи. В края на март и началото на април 1942 г. арестуват
и екзекутират 251 нелегални, евреи и неевреи, включително председателя
на Еврейския съвет (Казинец, организаторът на нелегалната съпротива, е
225
екзекутиран през юли). Горе-долу по същото време Райнхард Хайдрих по

сещава Минск и по всичко личи, че се е разпоредил да се построи лагер на
смъртта. Есесовците се залавят за работа в Мали Тростанец край Минск. От
началото на май 1942 г. там ще бъдат убити близо 40 000 души. Съпругите
на германски официални лица си спомнят Мали Тростанец като приятно
място, където са яздили и са колекционирали кожени палта (взети от ев
рейски жени, преди да ги разстрелят).26
През последните няколко дни на юли 1942 г. са убити близо 10 000
евреи от Минск. В последния ден от месеца Юнита Вишнятска пише про
щално писмо до баща си: „Казвам ти „сбогом“, преди да умра. Много ме е
страх от тази смърт, защото те хвърлят живи малки деца в масовите гро
бове. Сбогом завинаги. Целувам те, целувам те“.27
Вярно е, че понякога германците се въздържат да разстрелват деца,
но ги хвърлят в ямите заедно с труповете и ги оставят да се задушат под
пръстта. Те разполагат и с други средства за убийство, които им позво
ляват да не гледат как свършва нечий млад живот. По улиците на Минск
кръстосват газови камиони, чиито шофьори издирват скитащи еврейски
деца. Хората наричат тези камиони с името, използвано за камионите на
НКВД в годините на Големия терор от близкото минало - „душегубки“.28
Момчетата и момичетата знаят какво ще им се случи, ако ги заловят.
Изкачвайки се по рампата към своята смърт, те молят германците да им
оставят мъничко достойнство. „Моля ви, господа - казват те на немски
език, - не ни бийте. Сами ще се качим в камионите.“29
* * *
През пролетта на 1942 г. на евреите в Минск гората започва да им

изглежда по-малко опасна от гетото. Дори Херш Смолар е принуден да
излезе от гетото и да отиде при партизаните. От около 10 000 евреи от
Минск, които се свързват с отрядите на съветските партизани, почти по
ловината преживяват войната. Смолар е сред оцелелите. Но партизаните
невинаги приемат евреите радушно. Партизанските отряди имат за задача
да се борят срещу германската окупация, а не да помагат на окупираното
гражданско население да оцелее. Евреи, пристигнали без оръжие, често са
връщани; връщани са жените и децата. Понякога и въоръжени еврейски мъже
са отблъсквани и даже убивани, за да им се вземе оръжието. Партизан
ските командири се опасяват, че евреите от гетата са германски шпиони,
обвинение, което не е толкова абсурдно, колкото изглежда. Германците
често залавят жени и деца и нареждат на съпрузите, ако искат да видят
семействата си живи, да идат в гората и да се върнат с информация.30
Постепенно през 1942 г. положението на евреите в партизанските от
ряди се подобрява, тъй като някои евреи организират собствени отряди -
инициатива, която Централният щаб на партизанското движение в крайна
сметка одобрява. Израел Лапидус организира близо 50 души. Сто и шести
отряд на Шолем Зорин е 10 пъти по-многоброен и извършва нападение
срещу гетото в Минск, за да спаси евреите. В някои случаи акциите на
226
съветските партизански отряди отвличат вниманието на германците, кое

то помага на евреи да бягат от гетото. Има случай, когато партизаните
нападат германска част, упътила се да ликвидира гето. Освалд Руфайзен,
евреин, който работи като преводач на германската полиция в град Мир,
тайно внася оръжие в гето в града и предупреждава обитателите му за коя
дата е предвидена ликвидацията.31
Тувия Белски, партизански командир евреин, вероятно е спасил по
вече евреи от когото и да било. Неговият специален талант е да вниква
в опасностите на партизанската война между Сталин и Хитлер. Белски
е от западната част на Белорусия, или, с други думи - от онази част на
Североизточна Полша, която Съветите анексират през 1939 г., а Германия
им отнема през 1941 г. Служил е в полската армия и благодарение на това
е обучен във военното дело. Той и семейството му познават добре горите,
по всяка вероятност защото са били контрабандисти на дребно. Но неговият
усет за военна тактика не се обяснява единствено с опита му. Той смята, че
задачата му е да спасява евреи, а не да убива германци. Заедно с хората си
се опитва да избягва бойните действия. „Не се втурвайте към битка и смърт
- обича да казва той. - Толкова малко останахме, че трябва да спасяваме
живот. Да спасиш един евреин, е нещо далеч по-важно от това да убиваш
германци.“ От друга страна, знае как да работи със съветските партизани
при появата им, независимо че тяхната задача е да убиват германци. Макар
в пътуващия му лагер да има предимно жени и деца, той успява да си извою
ва от Съветите признание като партизански командир. Спасявайки, вместо
да се съпротивлява, Белски запазва живота на повече от 1000 души.32
Появата на Белски е аномалия в съветското партизанско движение,
което непрекъснато се разраства и все повече се подчинява на Москва.
Според съветски изчисления в началото на 1942 г. в Белорусия има вече
към 23 000 партизани; броят им вероятно е двойно по-голям към момента
на създаването на Централния щаб през май и се удвоява отново към края
на годината. През 1941 г. партизаните едва оцеляват, но през 1942 г. вече
са в състояние да отбелязват победи с военна и политическа стойност.
Залагат мини, разрушават железопътни линии и локомотиви. От тях се
изисква да пречат на продоволствените доставки за германците и да сабо
тират германската администрация. На практика най-безопасният начин да
се атакува германската окупационна структура, е да се убиват невъоръ
жените представители на гражданската администрация - кметове на град
чета, учители, земевладелци и семействата им. Това не са крайности, това
е официалната политика на съветското партизанско движение през целия
ноември на 1942 г. Партизаните се опитват да установят пълен контрол
върху териториите, които наричат „партизански републики“ .33
Партизанските операции, макар и резултатни понякога, неизбежно до
насят беди за гражданското население в Белорусия, както еврейско, така и
нееврейско. Когато съветските партизани пречат на селяните да предават
храни на германците, ясно е, че германците ще убиват селяните. Селяни
нът първо е заплашван със съветско оръжие, а след това - убиван с гер-
227
майско. Когато решат, че контролът над дадено село е преминал в ръцете

на партизаните, германците направо опожаряват домовете и нивите на се
ляните. Щом не могат да разчитат, че ще получат жито, се стараят то да
не попадне и у партизаните и не позволяват да се жъне. Когато взривяват
влакове, съветските партизани на практика гарантират, че населението в
най-близките селища ще бъде избито до крак. Когато залагат мини, съ
ветските партизани знаят, че някои ще избухнат под телата на съветски
граждани. Германците чистят мините, като заставят местните жители, бе-
лоруси и евреи, да вървят, хванати за ръка, през минното поле. Общо взе
то съветското ръководство не се интересува особено от подобни загуби на
хора. За тях загиналите, живели известно време под германска окупация,
са под подозрение и са по-малко ценни от останалите съветски граждани.
Пък и германските наказателни мерки в крайна сметка осигуряват нови
попълнения за партизанските отряди, тъй като оцелелите вече нямат дом,
поминък или семейства, при които да се върнат.34
Съветското ръководство не се интересува особено и от съдбата на ев
реите. След ноември 1941 г. Сталин вече не говори за тях като за жертви
на Хитлер. Наистина някои партизански командири се опитват да защита
ват евреите. Но нито съветската страна, нито американците или британци
те се опитват сериозно да предприемат преки военни действия за тяхното
спасяване. Логиката на съветската система е да не допуска независими
инициативи и да оценява човешкия живот изключително евтино. Евреите
в гетата помагат на германците, защото полагат принудителен труд за тях,
така че властите в Москва се интересуват твърде малко от разстрелите
над рововете. Евреите, които не помагат на германците, а им се опълчват,
пък показват признаци на опасна склонност към инициативност и на по-
късен етап може да се противопоставят на възстановяването на съветска
та власт. По логиката на Сталин евреите винаги са под подозрение, неза
висимо дали са в гето и работят за германците, или са избягали от него
и показват предпочитание към независими действия. Ранните колебания
на комунистите в Минск се оказват основателни - Централният щаб на
партизанското движение в Москва тълкува тяхната съпротива като дири
жирана от Гестапо. Хората, които спасяват евреите от Минск и снабдяват
съветските партизани, са наречени „оръдие на Хитлер“.35
Мъжете евреи, които успяват да влязат в партизанските отряди, се
чувстват „вече освободени“, както си спомня Лев Кравец. Жените се на
тъкват на повече трудности. В партизанските отряди стандартното обръ
щение към жените и момичетата е „курво“ и те обикновено нямат друг
избор, освен да си търсят защитник. Може би точно това описва Роза
Герасимова, която оцелява при партизаните, като казва: „Животът беше
направо непоносим, но партизаните ме спасиха“. Някои от партизанските
командири - и евреи, и неевреи - се опитват да защитават „семейните
лагери“, в които живеят жени, деца и старци. Децата, които имат късмета
да бъдат в тези лагери, играят на нещо като криеница, в която германците
преследват защитаваните от партизаните евреи. От друга страна, макар че
228
r
партизаните спасяват близо 30 000 евреи, не е съвсем ясно дали в крайна

сметка действията им са предотвратявали убийства на евреи, или са ги
провокирали. Партизанската война зад фронтовата линия отклонява гер
мански полицейски и военни части от фронта и ги насочва към Хинтер-
ланда, където и полицаи, и войници откриват, че им е по-лесно да убиват
евреи, отколкото да преследват партизани и да влизат в сражения с тях.36
През втората половина на 1942 г. германските операции срещу пар
тизаните почти не се отличават от масовите убийства на евреи. На
18.08.1942 г. Хитлер заповядва партизаните в Белорусия да бъдат „из
требени“ до края на годината. Вече е ясно, че и евреите трябва да бъдат
елиминирани в същия срок. Евфемизмът „специално третиране“, означа
ващ разстрел, се среща в донесенията и за белоруските евреи, и за оста
налото гражданско население. Логиката на двете акции описва затворен
кръг. Първоначално, през 1941 г., евреите трябва да бъдат убивани „като
партизаните“, въпреки че в този момент не съществува реална опасност от
действащи партизански формации. Но когато през 1942 г. такива форма
ции се появяват, селяните, уличени в помагачество, са унищожавани „като
евреи“. Отъждествяването между евреи и партизани се прави непрекъсна
то в низходяща реторична спирала, чийто край ще настъпи едва когато и
двете групи изчезнат.37
Към средата на 1942 г. броят на евреите намалява бързо, докато броят
на партизаните бързо се увеличава. Това не влияе на нацисткия начин на
мислене - просто прави методите за разправа с белоруското гражданско
население сходни с методите за разправа с евреите. Партизаните се откри
ват все по-трудно, защото са прекадено силни, а евреите се откриват все
по-трудно, защото са прекадено малко. При това положение германците
се насочват към нееврейското белоруско население и все по-често го под
лагат на унищожителни акции. От гледна точка на германската полиция
„Окончателното решение“ и кампанията за унищожение на партизаните
се сливат.
Ето един пример - на 22 и 23.09.1942 г. Батальон 310 от полицейските
части за опазване на обществения ред е изпратен да унищожи три села,
заподозрени във връзки с партизаните. В първото село, Борки, полицаите
арестуват цялото население, карат мъжете, жените и децата да извървят
700 м и им връчват лопати, с които сами да си изкопаят гроб. От 9 ч.
сутринта до 6 ч. вечерта полицаите разстрелват белоруските селяни, уби
вайки 203 мъже, 372 жени и 130 деца. Пощадени са 104 души, на които
„може да се има доверие“, макар че е трудно да си представим как това
би било възможно, след като ужасяващото събитие се развива пред очи
те им. Батальонът пристига в следващото село, Заблойце, в 2 ч. сутринта
и в 5,30 ч. го обкръжава. Закарват жителите в местното училище и раз
стрелват 284 мъже, жени и деца. В третото село, Борисовка, батальонът
съобщава, че са убити 169 мъже, жени и деца. Четири седмици по-късно
батальонът получава задача да ликвидира евреите в един от трудовите ла
гери. При убийството на 461 евреи на 21 октомври са използвани твърде
229
сходни методи - единствената разлика е, че не става нужда да влизат с

изненада, защото жертвите им вече са под охрана в лагера.38
Въпреки непрестанните офанзиви на фронта „войната“ срещу евре
ите е единствената, която германците печелят през 1942 г. Група армии
„Север“ продължава обсадата на Ленинград. Група армии „Център“ не
напредва към Москва. Група армии „Юг“ би трябвало да е осигурила река
Волга и петролните запаси от Кавказ. Някои от нейните части стигат Вол
га през август 1942 г„ но не успяват да превземат Сталинград. Германски
те войски пресичат Южна Русия и стигат до Кавказ, но към зимата вече
не са в състояние да контролират жизненоважните райони. Това ще се
окаже последното сериозно германско настъпление на Източния фронт.
Към края на 1942 г. германците са убили поне 208 089 евреи в Белорусия.
Но убийствата на евреи не спират Червената армия, нито дори забавят
действията на партизаните.39
Без достатъчно хора в тила и без достатъчно боеприпаси на фронта,
през есента на 1942 г. германците се опитват да постигнат повече резул
тати във войната си срещу партизаните. Химлер назначава Бах, местния
ръководител на висшия команден есесовски и полицейски състав, за ръ
ководител на бойните действия срещу партизаните в районите под граж
данска окупационна власт. На практика отговорността пада върху неговия
заместник Курт фон Готберг, пияница, чиято кариера в СС е спасена от
самия Химлер. Готберг не е ранен във войната, но е загубил част от крака
си (и назначението си в СС), след като забива автомобила си в едно овощ
но дръвче. Химлер заплаща протезата му и се разпорежда Готберг да бъде
върнат на поста си. Назначението му в Белорусия е възможност да докаже
своето мъжество, и той се възползва от това. След само месец обучение
в полицията той формира собствена бойна група, действаща от ноември
1942 г. до края на ноември 1943 г. През първите пет месеца от нейното
съществуване членовете й докладват за убийството на 9432 „партизани“,
12 946 „заподозрени като партизани“ и около 11 000 евреи. С други думи,
бойната група е разстрелвала всекидневно около 200 души, почти всички
- от гражданското население.40
Частта, извършила повече жестокости от всички останали, е специал
ната есесовска команда на Дирлевангер, пристигнала в Белорусия през
февруари 1942 г. В Белорусия, и всъщност по всички бойни театри от
времето на Втората световна война, малко жестокости може да се сравнят
с онези, извършени от Оскар Дирлевангер. Той е алкохолик и наркоман,
склонен към насилие. След Първата световна война се присъединява към
десните паравоенни части в Германия и прекарва началото на 20-те години
на XX век, измъчвайки комунисти и пишейки докторска дисертация върху
плановата икономика. Става член на Нацистката партия през 1923 г„ но
застрашава политическото си бъдеще с автомобилни катастрофи и сексу
ални връзки с непълнолетни. През март 1940 г. Химлер го назначава за
шеф на специална „бракониерска“ бригада - част, съставена от престъп
ници, затворени, защото са ходили на лов в чужда собственост. Някои от
230
нацистките ръководители идеализират тези мъже, романтично виждайки в

тяхно лице чисти първични германски типове, борещи се срещу тиранията
на закона. „Ловците“ първо са изпратени в Люблин, като редиците им са
попълвани от средите на други престъпници, главно убийци и психично
болни. В Белорусия Дирлевангер и ловците му не се колебаят да влизат
в сражения с партизаните. Но много по-често убиват обикновените хора,
чиито села се изпречват на пътя им. Дирлевангер обикновено подкарва
цялото местно население, затваря го в някой плевник, който подпалва, и
след това разстрелва с картечници всички, които се опитват да се спасят.
По време на мандата си в Белорусия като шеф на специална есесовска
команда той убива най-малко 30 000 жители.41
Командата на Дирлевангер е една от няколкото наказателни и поли
цейски формации, изпратени в Белорусия като подкрепление на редовна
та армия. Към края на 1942 г. германските войници са ужасно уморени,
съзнават предстоящото поражение, не спазват правовите ограничения в
отношението към гражданското население и се подчиняват на заповедта
да се отнасят към партизаните с крайна жестокост. Когато ги изпращат
в акции срещу партизаните, те са изправени пред опасността да се бият
с враг, който изчезва и се появява когато си иска и който познава терена
така, както те не го познават. Войските на Вермахта вече си сътрудничат
с полицията и с есесовците, чиято главна задача от известно време е масо
вото изтребление на гражданското население и най-вече на евреите. Знаят
единствено, че от тях се очаква да унищожат партизаните. При тези об
стоятелства убийствата сред гражданското население са ужасяващо висок
брой, независимо какви конкретни тактики прилагат германците.
Главните германски действия от средата на 1942 г. нататък, извест
ни като „Големите операции“, са всъщност специално разработени като
операции за унищожение на белоруското гражданско население, не само
на белоруските евреи. Неспособни да унищожат партизанското движение,
германците убиват потенциални помощници на партизаните. На частите
се задава дневна квота за убийства, която те обикновено изпълняват, като
обкръжават села и разстрелват всички жители или повечето от тях. Раз
стрелват ги над ровове, изгарят ги в плевници или ги взривяват, заставяй
ки ги да обезвреждат мини. През есента на 1942 и началото на 1943 г. гер
манците ликвидират гета и селища, заподозрени във връзки с партизаните.
При Операция „Блатна треска“ през септември 1942 г. бригадата на Дир
левангер убива в гетото в Барановичи 8350 евреи, които са останали живи,
след което убива още 389 „бандити“ и 1274 „заподозрени като бандити“.
Тези акции се водят от Фридрих Йекелн, ръководител на висшия команден
есесовски и полицейски състав в Райхскомисариат Източни територии,
същият, който е организирал масовите разстрели на евреи в Каменец-По-
долски в Украйна и ликвидирането на гетото в Слуцк, или, с други думи,
разстрела на 3300 евреи. В района югозападно от Слуцк германците уби
ват още близо 9000 души.42
Към началото на 1943 г. народът на Белорусия е в клопката на смър

тоносната надпревара между германските части и съветските партизани,
което срива до безсмислица идеологията и на двете страни. На германци
те им липсват хора и те назначават местни в своите полицейски части (и
през втората половина на 1942 г., и в милиционерските отряди за „само
отбрана“). Много от тези хора преди войната са били комунисти. От своя
страна през 1943 г. партизаните започват да набират белоруски полицаи
на германска служба, тъй като те поне разполагат с оръжие и са обучени.43
Именно военните провали на Вермахта, а не политически или идеологи
чески дълг определят къде ще решат да се сражават белорусите, когато им
се удаде възможност. Лятната офанзива на група армии „Ю г“ се проваля
и цялата Шеста армия е унищожена при Сталинград. Когато новините за
пораженията на Вермахта достигат Белорусия през февруари 1943 г., поч
ти 12 000 полицаи и милиционери напускат службата си при германците и
отиват при съветските партизани. Според едно донесение само в един ден,
23 февруари, към партизаните се присъединяват 800 души. Това означава,
че белоруси, убивали евреи в служба на нацистите през 1941 и 1942 г., са
преминали на страната на партизаните през 1943 г. Нещо повече: хората,
наемащи белоруските полицаи - политическите офицери на партизанските
отряди, често са евреи, спасили се от смърт именно от ръцете на белоруски
полицаи, бягайки от гетата. Евреите, опитващи се да оцелеят в Холокоста,
наемат извършителите на престъпленията в Холокоста.44
Единствено малкото евреи, останали живи в Белорусия през 1943 г.,
имат причина да вземат страна. Тъй като Германия е декларирала ясно, че
те са нейният враг в тази война, а да си враг на Германия, означава смърт,
те имат всички основания да преминат на съветска страна въпреки опас
ностите на партизанския живот. За белорусите, както и за руснаците, и за
поляците, рисковете са по-малки, но да останеш неутрален, е невъзмож
но. За белорусите, които загиват в бой от едната или от другата страна,
твърде често е въпрос на късмет да оцелеят. А това на коя страна ще се
бият, зависи кой е в селото, когато съветските партизани или германски
те полицаи пристигат да набират привърженици. Това набиране често се
свежда просто до принуда над младите мъже. Тъй като съзнават, че броят
на хората, които ще привлекат, зависи от случая, и двете страни подлагат
новите наборници на гротескни изпитания на лоялността им - например
като ги карат да убиват приятели или членове на семействата си, залове
ни да се бият на противниковата страна. Все повече и повече белоруси
са причислявани или към партизанските отряди, или към различните по
лицейски и паравоенни формации, организирани набързо от германците.
Тези събития просто разкриват абсурдността на ситуацията - Белорусия е
общество, враждуващо със себе си, разделено от външни фактори.45
В Белорусия, както и навсякъде, действията на местната германска по
лиция се определят от общите икономически проблеми. Към 1943 г. гер
манците са притиснати повече от недостига на работна ръка, отколкото
от недостига на храна, така че политиката им в Белорусия се променя.
232
Войната срещу Съветския съюз продължава, месец след месец Вермахтът

понася ужасяващи поражения, германските мъже са отделяни от фермите
и фабриките и са изпращани на фронта. Следователно, за да функциони
ра германската икономика, трябва да им се намерят заместници. През ок
томври 1942 г. Херман Гьоринг издава извънредна заповед - белоруските
мъже от заподозрените села да не се разстрелват, а да се изпращат на
принудителен труд в Германия. Работоспособните да не се убиват, даже
ако са се вдигнали на оръжие срещу Германия, а да се „подбират“ за фи
зически труд. Според Гьоринг в момента те могат да предложат на Райха
труда си, който има по-голямо значение от смъртта им. И без това, от-
както съветските партизани контролират по-голямата част от територията
на Белорусия, до германците достигат все по-малко продоволствия. Щом
белоруските селяни не могат да работят за Германия в самата Белорусия,
най-добре е да бъдат изпратени на принудителен труд в Германия. Кър
вава реколта, защото още през декември 1942 г. Хитлер пояснява онова,
което Гьоринг само загатва - жените и децата, които бъдат сметнати за
безполезни като работници, ще бъдат разстрелвани.46
Това е показателен пример за германската кампания на принудително
набиране на работна ръка на изток. Кампанията започва сред поляците в
Генералното губернаторство, разпростира се в Украйна и стига кървавия
си връх в Белорусия. Към края на войната близо 8 милиона чужденци от
Изтока, повечето от тях славяни, работят в Райха. Резултатът е перверзен
дори по стандартите на нацисткия расизъм - германските мъже заминават
извън страната и убиват милиони „получовеци“ само за да внесат в Гер
мания други „получовеци“ за работа, която самите германски мъже биха
вършили, ако не бяха ги пращали извън страната им да убиват „получо
веци“. Крайният резултат, като се оставят настрана масовите убийства на
чужди територии, се състои в това, че Германия се превръща в славянска
страна много повече, откогато и да било в историята си (тази перверзия
стига връхната си точка през първите месеци на 1945 г., когато оцелелите
евреи са изпратени в трудови лагери в самата Германия. След като са уби
ли 5,4 милиона евреи като расови врагове, германците изпращат оцелели
те евреи в Германия, за да свършат работата, която самите убийци биха
вършили, ако не ги пращаха вън от страната, за да убиват).
По силата на новата политика от германските полицаи и войници се
очаква да убиват белоруски жени и деца, така че техните съпрузи, бащи и
братя да бъдат използвани за робски труд. Операциите срещу партизани
те от пролетта и лятото на 1943 г. са кампании за набиране на роби, а не
война. Но понеже съветските партизани се съпротивляват на набирането
на роби и свързаните с него масови убийства, германците търпят и загуби.
През май и юни 1943 г. с операциите „Вълшебният стрелец“ и „Цигански
барон“ (по заглавията на операта и оперетата) германците се опитват да
подсигурят едновременно железопътните линии в района на Минск и ра
ботници за Германия. В съобщенията се говори за убити 3152 партизани и
депортирани 15 801 работници. Но и германците дават жертви - 294 души.
233
щШ-
234
абсурдно ниско съотношение от 1:10, ако се приеме, че в съобщението за
партизаните става дума за истински партизани, а не (както е обичайно) за
гражданско население, но все пак - значителен брой.47 През май 1943 г.
при Операция „Котбус“ германците се опитват да ликвидират всички пар
тизани от район на около 140 км северно от Минск. Частите им унищо
жават село след село, като закарват жителите в плевници и ги изгарят.
През следващите дни по селата може да се видят свине и кучета, останали
без стопани, захапали обгорени човешки крайници. По официални данни
броят на загиналите е 6087, но само бригадата на Дирлевангер докладва
за 14 000 убити в тази операция. Мнозинството жертви са жени и деца, а
около 6000 мъже са изпратени на работа в Германия.48
През лятото на 1943 г. Операция „Херман“, наречена на Херман Гьо-
ринг, стига до крайности в тази икономическа логика. Между 13 юли и 11
август германски бойни групи избират територии, убиват всички жители
освен мъжете, които изглеждат обещаващи кандидати за каторжен труд,
изземват цялото имущество, което са в състояние да отнесат, и опожа
ряват всичко останало. След като измежду местните белоруси и поляци
бъдат подбрани мъже за работна ръка, белоруските и полските жени, деца
и старци са разстрелвани. Тази операция става в западната част на Б е
лорусия, територия, която Съветският съюз е анексирал от Полша през
1939 г., преди германската инвазия, последвала през 1941 г.49
В горите има и полски партизани, които са убедени, че същата тази те
ритория трябва да се върне на Полша. Следователно германските действия
са насочени и срещу съветските партизани (представители на държавата,
управлявала през 1939 - 1941 г.), и срещу полската нелегална съпротива
(бореща се за независимост и териториална цялост на Полша в границите от
1918 - 1939 г.). Полските отряди са част от Армия Крайова и са подчинени
на полското правителство в изгнание в Лондон. Принципно полските и съ
ветските отряди се бият заедно срещу германците. Но понеже и Съветският
съюз, и Полша претендират за териториите в Западна Съветска Белорусия
(наричана така от съветска страна), или Североизточна Полша (наричана
така от поляците), на практика нещата не са никак прости. Полските борци
се оказват в клопката на съветските и германските военни беззакония. Кога-
то полските отряди не се подчиняват на Москва, съветските партизани под
лагат на клане полското гражданско население. На 8.05.1943 г. в Налибоки
например съветските партизани разстрелват 127 поляци.50
През лятото на 1943 г. офицери от Червената армия канят офицери от
Армия Крайова за преговори и ги убиват по пътя им към уговорените мес
та за среща. Командирът на съветското партизанско движение е убеден, че
единственият начин да се разправи с Армия Крайова, е като издава нейни
те войници на германците, които ги разстрелват. Междувременно полските
формации са нападани и от германците. По различно време полските коман
дири са във връзка както със съветската, така и с германската страна, но не
могат да сключат истински съюз нито с едните, нито с другите. Крайната
цел на поляците е да възстановят независима Полша в предвоенните й гра-
23 5
ници. Колко трудно може да се случи това, се изяснява в белоруските блата,

когато Хитлеровата мощ започва да отстъпва пред Сталиновата.51
Германците наричат „мъртви зони“ областите, прочистени от жите
лите им при Операция „Херман“ и последвалите през 1943 г. операции.
Хората, намерени в „мъртва зона“, са „дивеч“. През април 1943 г. 45-и ба
тальон на силите за сигурност на Вермахта извършва убийства сред граж
данското население при Операция „Великденски заек“. В нея участват ос
татъците от Наказателна команда Г, изпратени в Белорусия през пролетта
на 1943 г. Те идват от Южна Русия и Южна Украйна, където се изтеглят
остатъците от група армии „Юг“ след поражението им при Сталинград.
Задачата на командата е да прикрива германското отстъпление, като убива
цивилни в местата, откъдето се съобщи за съпротива. В Белорусия коман
дата изгаря села, в които изобщо не се натъква на съпротива, след като
отвежда добитъка и всички други домашни животни. Наказателна команда
Г вече не прикрива отстъплението на Вермахта, както е било на юг, сега
тя се подготвя за отстъпление.52
Прибягвайки до „мъртвите зони“, германската страна негласно приз
нава, че в Белорусия скоро ще се завърне съветската власт. Група армии
„Ю г“ (чиято численост силно е намаляла и която се сражава под други
наименования) е в отстъпление. Група армии „Север“ продължава без
смислената обсада на Ленинград. Самата Белорусия е все още зад линията
на група армии „Център“, но не задълго.
В различни моменти от германската окупация на Белорусия някои гер
мански военни и граждански ръководители осъзнават, че политиката на
масов терор се проваля и че за да се победи Червената армия, е нужно бе
лоруското население да се мотивира да подкрепя германското управление
по друг начин, а не чрез терор. Но това е невъзможно. Както навсякъде
в окупирания Съветски съюз, германците са успели да накарат повечето
хора да желаят връщането на съветската власт. Германски специалист по
пропагандата, изпратен в Белорусия, съобщава, че направо няма какво да
каже на населението.53
Поддържаната от германците Руска освободителна народна армия
(РОНА) е най-драматичният опит да се осигури подкрепата на местното
население. Командва я Бронислав Камински, съветски гражданин с руска
националност и с полски, а може би и германски корени, който през 30-те
години е бил въдворен в специално съветско селище. Представя се като
противник на колективизацията. Германците му разрешават да направи
експеримент по местно самоуправление в градчето Локот в Североза
падна Русия. Там Камински оглавява операциите срещу партизаните и на
местните жители им се дава възможност да запазят по-големи количества
от добитото зърно. Когато войната се обръща срещу германците, Камин
ски и целият му апарат са изпратени от Русия в Белорусия, където трябва
да играят подобна роля. Камински получава заповед да се сражава със
съветските партизани в Белорусия, но той и групата му едва успяват да
защитят себе си и своята база. Разбираемо е, че местните жители в Бе-
236
Седма глава: Х олокост и отмъщ ение
лорусия гледат на РОНА като на чужденци, които говорят за правото на

собственост, а същевременно им отнемат земята.54
През 1942 и 1943 г. Вилхелм Кубе, началникът на Генералния коми
сариат Белорутения, се опитва да промени някои от основните принципи
на германския колониализъм с надеждата да обедини населението за съ
протива срещу Червената армия. Прави редица отстъпки на белорусите,
спонсорира белоруски училища, организира различни белоруски консул
тативни съвети и милиция. През юни 1943 г. стига дори дотам, че отме
ня колективизацията, като с декрет разрешава на белоруските селяни да
притежават собствената си земя. Тази политика е двойно абсурдна - по-
голямата част от страната се контролира от партизаните, убиващи проти
вниците на колективното земеделие, а междувременно германската армия
и полиция отхвърлят правото на собственост по същия категоричен начин,
като ограбват и изгарят стопанства, убиват селски семейства, изпращат
селяните на принудителен труд в Германия. Тъй като германците не зачи
тат правото на живот на белоруските селяни, те от своя страна не могат да
приемат сериозно новите обещания за частна собственост.55
Дори Кубе да беше успял по някакъв начин, действията му разкриват
несъстоятелността на германската политика на колонизация на Изтока.
Предначертаната съдба на славяните е да бъдат уморени с глад и преза-
селвани, а Кубе се стреми да управлява и воюва с тяхна помощ. Колек
тивното стопанство трябва да бъде поддържано, за да произвежда храна,
а Кубе предлага да го разформирова и да разреши на белорусите да го об
работват както желаят. Като подрива и съветската, и нацистката политика,
Кубе разкрива принципната им прилика по отношение на земеделието. И
съветската самоколонизация, и германската расова колонизация предпо
лагат целенасочена икономическа експлоатация. Но тъй като германците
сеят смърт и убийствата, които извършват, са по-пресни в спомените на
местното население, съветската власт започва да изглежда като по-малко
то зло, дори като освобождение. Съветските партизани слагат край на екс
периментите. Кубе е убит от бомба, която неговата прислужница поставя
под леглото му през септември 1943 г.56
* * *
В Белорусия нацистката и съветската система се преливат и си взаи
модействат както никъде другаде. Относително малката територия на тази
република става сцена на яростни военни действия, партизански кампа
нии и масови жестокости. Тя се превръща в тил на германската група ар
мии „Център“, готова на всичко, за да превземе Москва, както и в цел на
червеноармейските дивизии на Белоруския фронт, които се стремят да се
върнат там. Не я контролират напълно нито германската администрация,
нито партизаните; всяка от двете групи прибягва до терор, тъй като не раз
полага нито с материални, нито с морални стимули, с които да си осигури
лоялност. Тя е дом на една от най-многочислените еврейски общности,
обречени на изтребление, но и необичайно готови за съпротива. По всяка
вероятност в Минск и в цяла Белорусия срещу хитлеризма са се опълчили

повече евреи, отколкото другаде, макар че - с редки изключения - не са
могли да се съпротивляват на нацисткото управление, без да подпомагат
съветската власт. Отрядите на Белски и Зорин са най-големите еврейски
партизански формирования в Европа.57
Няма сива зона, лиминална зона, гранично пространство; нито едно от
удобните клишета на социологията на масовите убийства не е подходящо.
Черно се наслагва върху черно. Германците убиват евреите като партиза
ни и много евреи стават партизани. Евреите, станали партизани, обслуж
ват съветския режим и участват в съветската политика на наказателни
мерки срещу гражданското население. Партизанската война в Белорусия
е перверзен опит и на Хитлер, и на Сталин за въздействие. И двамата пре
небрегват законите на войната и разгръщат конфликта и зад фронтовата
линия. С провала на операциите „Барбароса“ и „Тайфун“ германските по
зиции в тила са обречени. Политиката на борба срещу партизаните, както
толкова други неща в германското планиране, зависи от бързата и тотална
победа. Човешкият ресурс на германците е достатъчен да убиват евреи,
но не и да се борят срещу партизаните. Тъй като не им достигат обучени
хора, германците убиват и плашат. Терорът укрепва армията, но в крайна
сметка се оказва, че е укрепнала армията на Сталин.
Съветското партизанско движение е факт и германците се опитват да
го изкоренят. Но на практика германската политика не е нищо повече от
политика на масови убийства. В един от докладите на Вермахта се съоб
щава за разстреляни 10 433 партизани, но за пленени само девет пушки.
Това значи, че почти всички разстреляни са хора от гражданското населе
ние. Убивайки първите си 15 000 души, командирът на Специалната нака
зателна команда Дирлевангер губи само 92-ма от своите хора - несъмнено
мнозина от тях са загинали от „приятелски огън“ и в пиянски инциден
ти. Подобно съотношение е възможно само когато жертвите са от невъ
оръженото население. Под прикритието на операции срещу партизаните
германците убиват белоруски (еврейски, полски или руски) граждани на
5295 различни места в окупирана Съветска Белорусия. Няколкостотин от
селата и градчетата са опожарени напълно. В кампанията си срещу пар
тизаните германците убиват около 350 000 души, от които поне 90% са
били невъоръжени. Германците убиват половин милион белоруски евреи,
включително 30 000, загинали в германските операции срещу партизани
те. Не е ясно как точно трябва да бъдат разглеждани тези 30 000 души -
дали като евреи, убити при „Окончателното решение“, или като белоруски
граждани, убити в наказателните акции срещу партизаните. Самите гер
манци често не успяват да обяснят разликата, и то по чисто практически
причини. Както споделя в дневника си един германски командващ: „Бан
дитите и евреите, изгорени в бункери и къщи, не ги брояхме“.58
От 9 милиона души, живеещи на територията на Съветска Белорусия
през 1941 г„ около 1,6 милиона са убити от германците при акции далече
от бойните полета. Това включва около 700 000 военнопленници, 500 000
238
Седма глава: Х олокост и отмъщение
евреи и 320 000 души, броени за партизани (от които огромното мнозин
ство са невъоръжени граждани). Тези три кампании са трите най-големи
жестокости, извършени от германците в Източна Европа, помели Белору
сия едновременно с извънредна сила и озлобление. Още няколкостотин
хиляди жители на Съветска Белорусия падат в бой като червеноармейци.59
Съветските партизани допълват броя на жертвите. Те съобщават, че до
1.01.1944 г. на територията на Съветска Белорусия са убили 17 431 души
като предатели. Числото не включва гражданите, избити от тях по други
причини. Ще има още убити през следващите месеци. Жертви на парти
занските наказателни акции стават десетки хиляди хора в Белорусия, най-
често като класови врагове в превзетите от партизаните западни райони на
Полша. Още няколко десетки хиляди души, жители на района, несъмнено
са загинали при съветските депортации от 1940 и 1941 г. към Казахстан.60
По груби изчисления, по време на Втората световна война на тери
торията на днешна Беларус са загинали общо 2 милиона души. Числото
изглежда реалистично. Други над 1 милион бягат от германците, а още
2 милиона са депортирани като работна ръка или са презаселени от пър
воначалното си местоживеене по друга причина. От началото на 1944 г.
съветските структури депортират четвърт милион души от Полша и още
десетки хиляди в ГУЛАГ. Към края на войната половината от населението
на Белорусия е или избито, или презаселено. Такова нещо не се случва на
никоя друга европейска държава.61
Германските намерения са отивали доста по-далече от постигнатите ре
зултати. Гладоморът за военнопленниците в Щалаг 352 в Минск и в други
те военнопленнически лагери е причина само за малка част от убийствата,
предвидени в План „Глад“. Прочистването на селяните е в по-малък мащаб
от масовото обезлюдяване на Белорусия, предвиждано в Генералния план
за Източните територии. Близо 1 милион белоруси са експлоатирани чрез
принудителен труд, макар че не винаги загиват, както е предвидено в този
Генерален план. Могильов, където започва масовото унищожение на евре
ите и където се провежда разборът на действията срещу партизаните, спо
ред плановете трябва да стане огромна площадка за убийства. Това не се
случва; крематориумите, поръчани от есесовците за Могильов, стигат само
до Аушвиц. Минск също трябва да бъде превърнат в огромна площадка за
убийства, тъй като разполага със собствени крематориуми. Планът е, след
като привърши процесът на убийствата, самият Минск да бъде изравнен със
земята. Вилхелм Кубе си представя как на негово място израства германски
град, наречен Асгард, името на митичния дом на северните богове.62
От своите утопии нацистите осъществяват единствено тази за унищо
жението на евреите, макар че и то не става според плановете им. В Бело
русия, както и на други места, „Окончателното решение" е единственото
зверство, при чието осъществяване се постига по-радикална форма от за
мислената. Според замисъла съветските евреи трябва да работят до смърт,
изграждайки германска империя, или да бъдат депортирани далече на из
ток. Това се оказва невъзможно. Повечето евреи от Изтока са убити там.
23 9
к ъ д ет о ж и в ея т. В М и н ск и м а и някои и зк л ю ч ен и я на е в р е и , к о и т о бягат
и о ц ел я в ат , ч е с т о с ц ен а т а на у ч а с т и е т о с и в д егр а д и р а щ а т а кампания на
м а со в и н аси л и я . И м а е в р е и , п о щ а д е н и , за д а р а б о т я т , к о и т о у м и р а т малко
п о -к ъ с н о о т о с т а н а л и т е и ч е с т о - д а л е ч е о т д о м а . П р е з с е п т е м в р и 1943 г.
някои о т п о с л е д н и т е е в р е и в М и н ск са д е п о р т и р а н и н а за п а д , в окупирана
П о л ш а , в л а гер , и з в е с т е н като С о б и б о р .63
Т ам т е с е и зп р а в я т п р е д ч у д о в и щ н а ф а б р и к а за с м ъ р т , н е в и ж д а н а дори
в Б е л о р у с и я , к ъ д е т о н а ч ов ек м у с е с т р у в а , ч е е с р е д о т о ч и е т о н а всички
у ж а с и , с ъ щ е с т в у в а л и н я к ога н а зем я та .
240
J
Осма гпава
НАЦИСТКИТЕ ФАБРИКИ НА СМЪРТТА
П о д г ер м а н ск а о к уп ац и я загив ат о к о л о 5,4 м и л и он а ев р еи . П о ч ти п о л о
вината о т т я х с а и зб и т и и зт о ч н о о т линията „ М о л о т о в - Р и б е н т р о п “ , о б и к
новено с к у р ш у м , а п он я к о га - с газ. О стан ал и те с а п о г у б е н и за п а д н о о т
линията „ М о л о т о в - Р и б е н т р о п “ , о б и к н о в ен о с га з, а п о н я к о га - е к у р ш у м .
През в т о р а т а п о л о в и н а н а 1941 г., първите ш ест м е с е ц а н а г ер м а н ск а т а
окупация, и зт о ч н о о т ли н и я та „ М о л о т о в - Р и б е н т р о п “ за ги в а т 1 м и л и о н
евреи. П р е з 1942 г. с а у б и т и о щ е 1 м ил ион. З а п а д н о о т ли н и я та „ М о л о т о в
- Р и б ен т р о п “ е в р е и т е п о п а д а т п о д гер м ан ск и кон тр ол зн а ч и т ел н о п о -р а н о ,
но са у б и т и н а п о -к ъ с е н ет а п . И зт о ч н о о т линията п р е з п ъ р в и т е д н и и с е д
мици на в о й н а т а н а й -п ер с п е к т и в н и т е о т и к о н о м и ч еск а гл ед н а точ к а е в р е и
- м ладите - ч е с т о с а р а зс т р е л в а н и н е за б а в н о . С л е д т о в а и к о н о м и ч е с к и т е
доводи р еш а в а т с ъ д б а т а н а ж е н и т е , д ец а т а и ст а р ц и т е, к о и т о п о п а д а т в ка
тегорията „ б е з п о л е з н и л а п а ч и “ . З а п а д н о о т линията с е и зг р а ж д а т г е т а , ч и -
ето н а с е л е н и е о ч ак в а д еп о р т а ц и я (за Л ю б л и н , М а д а га ск а р или Р у с и я ), н о
такава н е с е о ч ер т а в а . Н е с и г у р н о с т т а о к о л о п о сл ед н и я вар и ан т н а „ О к о н
чателното р е ш е н и е “ в п е р и о д а м е ж д у 1939 и 1941 г. о б я с н я в а за щ о е в р е
ите за п а д н о о т л и н и я та „ М о л о т о в - Р и б е н т р о п “ с а и зп р а т ен и д а р а б о т я т .
Те съ зд а в а т о п р е д е л е н и к о н о м и ч еск и д о в о д в п о л за н а о ц е л я в а н е т о си .
М а с о в и т е у б и й с т в а н а пол ск и евр еи в Г ен ер а л н о т о г у б е р н а т о р с т в о и в
полските т ер и т о р и и , ан ек си р ан и о т Г ерм ания, зап оч в ат с л е д п о в е ч е о т д в е
години гер м а н ск а ок уп ац и я и п о в еч е о т годи н а с л е д за тв а р я н ето на е в р е и т е
в гета. Т ам п о л ск и т е ев р е и с а задуш авани с газ на ш ест го л ем и площ адки:
четири - в Г ен ер а л н о т о г у б е р н а т о р с т в о , и д в е - в т ер и т о р и и т е, ан ек си р ан и
от Р ай ха. Т е ф ун к ц и он и р а т о т дек ем в р и 1941 г. д о края на н о ем в р и 1944 г.
- Х ел м н о , Б ел ж ец , С о б и б о р , Т р ебли н к а, М ай дан ек , А у ш в и ц . Н а й -м а со в а т а
от кам пан иите н а у б и й с т в а за п а д н о от линията „ М о л о т о в - Р и б е н т р о п “ е
О перация „ Р а й н х а р д “ ( 1942 ), в която 1,3 м и л и он а полски е в р еи с а за д у ш е н и
с газ в Б е л ж е ц , С о б и б о р и Т р ебли нка. П о с л е д н а т а глава е А у ш в и ц . Т ам са
задуш ен и с газ б л и зо 200 000 пол ски е в р еи и н а д 700 000 ев р еи о т д р у г и т е
европ ейски д ъ р ж а в и , п о в е ч е т о о т тях - п р е з 1943 и 1944 г .1
П р и ч и н а з а О п ер а ц и я „ Р а й н х а р д “ е Х и м л е р о в о т о т ъ л к у в а н е на Х и т л е -
ровите ж ел а н и я . Н а с ъ р ч е н о т у с п е х а на е к с п е р и м е н т и т е с г а з, и зв ъ р ш ен и
въ рху с ъ в е т с к и в о ен н о п л е н н и ц и , н а 13 . 10.1941 г. Х и м л е р въ зл а га на О д и -
ло Г л о б о ч н и к р а з р а б о т в а н е т о на н о в а г а зо в а к а м ер а , к о я т о д а с е и зп о л зв а
за о б г а зя в а н е н а е в р е и т е . Г л о б о ч н и к е в о д а ч на С С и р ъ к о в о д и т ел н а п о -
241
лицията в Люблинския окръг на Генералното губернаторство - жизнено

важна площадка за изпитване на нацистките расови утопии. Глобочник е
очаквал в неговия район да бъдат депортирани милиони евреи, които д а
използва като роби в трудовите колонии. След нападението срещу Съвет
ския съюз той е натоварен с изпълнението на Генерален план „Изток“.
Макар че това величаво намерение за колонизация, целящо изтреблението
на колонизираните, остава на заден план, след като Съветският съюз не се
разпада, Глобочник практически осъществява част от него в своя Люблин-
ски окръг, изхвърляйки стотици хиляди поляци от домовете им. Целта му е
Генералното губернаторство да се „прочисти“ от евреи и поляци.2
Към края на октомври 1941 г. Глобочник вече е избрал местоположе
нието на новата газова инсталация - Белжец, разположен югоизточно от
Люблин. Промяната в плановете за използването на площадката отразява
промените в нацистките утопии - от колонизация с крайна цел ликвидиране
на колонизираните към ликвидация заради самата ликвидация. През 1940 г.
Глобочник вече е организирал колония за каторжен труд в Белжец, където
според неговите представи 2 милиона евреи ще бъдат заставени да копаят
противотанкови ровове на ръка. Той храни подобни фантазии, тъй като на
ранния етап от представите за „Окончателното решение“ се е говорело за
депортиране на евреи от Европа към неговия Люблински окръг. В Белжец
Глобочник е принуден да се задоволи с принудителния труд на не повече
от 30 000 евреи. В крайна сметка през октомври 1940 г. той най-накрая се
отказва от проекта си. Година по-късно, след като е разговарял с Химлер,
измисля как да се използва площадката - за изтребление на евреите.3
Глобочник си поставя цел и я осъществява - да изобрети метод, чрез
който германците да убиват евреи западно от линията „Молотов - Рибен-
троп“, когато им липсват достатъчно изпълнители в кампаниите на масови
разстрели или когато не желаят да въоръжават поляците, влизащи в със
тава на местната помощна полиция. Площадката в Белжец ще има нужда
от малоброен германски персонал. Основният труд ще се полага от робите
евреи. Площадката ще бъде охранявана основно от негерманци, подбра
ни от лагера в Травники, окръг Люблин. Първите мъже в Травники са
пленени червеноармейци, подбрани от военнопленническите лагери. Те са
предимно съветски украинци, но има и представители на други съветски
националности, включително руснаци, както и хора с еврейски произход.
Германците предпочитат съветски германци, ако попаднат на такива.4
Променящите се задачи на мъжете от Травники, както и променящите
се приложения на Белжец разкриват преображението в Хитлеровите уто
пии. Според първоначалните планове на Глобочник мъжете трябва да слу
жат като полицаи под германско командване в покорения Съветски съюз.
Тъй като Съветският съюз не е покорен, мъжете от Травники трябва да
бъдат подготвени за друга особена задача - оператори на инсталациите,
чрез които евреите от Полша ще бъдат задушавани с газ. Мъжете нямат
представа за какво ги набират, и не участват в плана нито с политически,
нито с лични мотиви. За тях Полша е чужда държава и полските евреи са
242
Осма глава: Н ацист кит е фабрики на смъртта
РУМЪНИЯ
243
чужденци. Несъмнено те са силно заинтересовани да си запазят работата,

без която най-вероятно биха умрели от глад. Дори да проявят смелостта да
се опълчат на германците, знаят, че това няма да им гарантира безопасно
връщане в Съветския съюз. С излизането си от който и да било дулаг или
щалаг те вече са белязани като колаборационисти на германците.
През декември 1941 г. мъжете от Травники, облечени в черни унифор
ми, помагат да се построи перон и да се положат релсите, по които влако
вете ще стигат до Белжец. Съветски граждани осигуряват работната ръка
за осъществяването на германската политика на изтребление.5
Белжец не е предназначен за лагер. В лагерите хората прекарват нощта.
Белжец е определен да бъде фабрика на смъртта, в която евреите ще бъдат
убивани още с пристигането си.
Подобно лобно място вече съществува като прецедент с инсталация -
германско изобретение. Хората са докарвани; обяснява им се, че трябва да
си вземат душ, и ги убиват с въглероден окис. Между 1939 и 1941 г. в Гер
мания шест такива инсталации стават оръдие в убийствата на недъгави, пси
хично болни и други, окачествени като „негодни за живот“. След опитите за
унищожаване чрез газ, извършени върху полски инвалиди във Вартеланд,
Хитлеровото Райхсканцдерство разработва тайна програма за убийства на
германски граждани. Програмата се изпълнява от лекари, сестри и поли
цейски началници, като един от главните й организатори е личният лекар
на Хитлер. Същността на масовото убийство е проста - въглеродният окис
(СО) се свързва с хемоглобина в кръвта много по-добре от кислорода и по
този начин пречи на червените кръвни телца да изпълняват нормалната си
функция да разнасят кислород до тъканите. Жертвите се довеждат уж за
медицински преглед, след това ги упътват к ъ м ,душ ове“, под които ги заду
шават с въглероден окис, пускан от цистерни. Ако имат златни зъби, това се
отбелязва предварително с тебешир на гърба им, тъй че тези зъби да бъдат
извадени след смъртта. Първите жертви са деца, чиито родители получават
от лекарите лъжливи обяснения, че децата им са починали по време на лече
ние. Повечето от жертвите на тази „програма за евтаназия“ са германци, а
не евреи; евреите с физически увреждания са убивани без никакъв подбор.
На едно от тези места персоналът чества десетхилядната кремация, като ук
расява трупа с цветя.6
Целта на програмата за „евтаназия“ съвпада с мисията на Глобочник
да разработи нова техника за убийства на полски евреи чрез газ. Към ав
густ 1941 г„ когато заради страх от съпротива в страната Хитлер спира
програмата, на нейната сметка вече има 70 273 убити и тя е създала модел
за прикрити убийства със смъртоносен газ. Прекратяването на програма
та оставя група полицаи и лекари с известни умения, но без работа. През
октомври 1941 г. Глобочник повиква част от тях в Люблински окръг, за
да доразработят плановете му за инсталациите за смърт, предназначени
за убиването на евреи. Деветдесет и двама от над 450 души, работили за
Глобочник, убивайки полски евреи с газ, вече имат опит от програмата за
„евтаназия“. Най-компетентният от тях е Кристиан Вирт, който е надзира
Осма глава: Н ацист кит е ф абрики на смърт т а
вал тази програма. Както се изразява шефът на канцеларията на Хитлер:

„голяма част от моята организация се използваше за решаване на еврей
ския въпрос с всички възможни последици“.7
Глобочник не е единственият, използващ опита на екипите за „евтана-
зия“. Това се прави и в газовата камера в Хелмно във Вартеланд, където
също се изпитват възможностите на техническия опит на програмата за
„евтаназия“. Докато Люблинският окръг на Глобочник е експериментал
ната площадка на деструктивния аспект от Химлеровата програма за „ук
репване на германското“, Вартеланд на Артур Грайзер е място на дейст
вителна депортация - стотици хиляди поляци са изпращани в Генералното
губернаторство и стотици хиляди германци пристигат от Съветския съюз.
Грайзер е изправен пред същите проблеми, пред които стои Хитлер, макар
и в по-малък мащаб - въпреки всички прехвърляния остават още евреи и
към края на 1941 г. не се очертава никаква приемлива дестилация за де
портирането им. Грайзер всъщност успява да депортира няколко хиляди
евреи в Генералното губернаторство, но на тяхно място идват евреите от
останалите части на Германия.8
На 16.07.1941 г. шефът на тайните служби в Познан, регионалната
столица на Грайзер, предлага следната резолюция: „Има опасност тази
зима вече да не могат да бъдат изхранвани всички евреи. Сериозно трябва
да се помисли дали не би било най-човечно да ликвидираме онези евреи,
които не са способни да работят, чрез някакво бързодействащо средство.
Във всеки случай това ще бъде по-приятно, отколкото да ги оставим да
гладуват“. „Бързодействащото средство“ е въглеродният окис, който се
използва в програмата за „евтаназия“. През септември 1941 г. въздейст
вието на газа, изпускан от специални камиони, е изпитано върху съветски
те военнопленници. След това „газовите камиони“ са използвани в оку
пираните Белорусия и Украйна, особено за убийства на деца. Машината
за убийства в Хелмно е паркиран камион, с който се действа под надзора
на Херберт Ланге, убивал с газ инвалидите в програмата за „евтаназия“.
От 5 декември нататък германците използват инсталацията в Хелмно, за
да убиват евреите от Вартеланд. През 1941 или 1942 г. в Хелмно са уни
щожени 145 301 евреи. Хелмно действа, докато еврейското население във
Вартеланд е сведено до функциониращ трудов лагер на територията на
Лодзкото гето. Но убийствата спират в началото на април, точно когато
започват убийствата в Люблински окръг.9
Белжец ще бъде нов модел, по-резултатен и по-дългодействащ от
Хелмно. По всяка вероятност в консултация с Вирт Глобочник решава да
изгради постоянна инсталация, чрез която хората ще се обгазяват навед
нъж зад стени (както в програмата за „евтаназия“), но където въглерод
ният окис ще бъде произвеждан надеждно от мотори с вътрешно горене
(както при газовите камиони). Вместо да паркират коли, както в Хелмно,
двигателят на возилото ще се извади и ще се свърже чрез тръби със спе
циално построена за целта газова камера, защитена с ограда. След това
тази фабрика на смъртта ще се свърже с населените центрове чрез же
245
лезопътна линия. Това са простичките нововъведения в Белжец, но те са

достатъчни.10
***
Нацисткото ръководство винаги е смятало, че в сърцевината на еврейския
„проблем“ стоят полските евреи. Германските окупатори разделят евреите,
които са били полски граждани, в три различни политически зони. От декем
ври 1941 г. близо 300 000 полски евреи живеят във Вартеланд и в дру
гите полски територии, анексирани от Германия. Съдбата им е да бъдат
задушени с газ в Хелмно. Полските евреи - около 1,3 милиона, които са
от източната страна на линията „Молотов - Рибентроп“ са разстрелвани
след юни 1941 г.; повечето от тях са ликвидирани през 1942 г. Най-много-
бройната група полски евреи под германска окупация са онези в гетата на
Генералното губернаторство. До юни 1941 г. в Генералното губернатор-
ство живее половината от предвоенното население полски евреи - около
1 613 000 (когато, след нападението срещу Съветския съюз, е прибавен
и окръг Галиция, в Генералното губернаторство вече има приблизително
2 143 000 евреи. Около половин милион евреи в Галиция, които се падат
източно от линията „Молотов - Рибентроп“, ще бъдат разстреляни).11
С началото на унищожението на полските евреи от Генералното губер
наторство през март 1942 г. Химлер и Глобочник всъщност осъществяват
недвусмислена политика за ликвидиране на основните еврейски общности
в Европа. На 14.03.1942 г. Химлер нощува в Люблин и разговаря с Гло
бочник. Два дена след това германците започват да депортират евреи от
окръг Люблин в Белжец. През нощта на 16 март около 1600 евреи, които
нямат документ, че работят, са арестувани в Люблин, откарани и задуше
ни с газ. През втората половина на март 1942 г. германците започват да
прочистват Люблински окръг от евреи - село по село, градче по градче.
Херман Хьофле, помощникът на Глобочник и отговорник за „презасел-
ването“, оглавява екип, който е усвоил необходимите методи. Евреите
от по-малките гета получават нареждане да заминат за по-големите гета.
Евреите с опасни връзки, заподозрените като комунисти и ветераните от
полската армия са разстреляни. На последния подготвителен етап населе
нието се филтрира и по-младите мъже и мъжете, смятани годни за работа,
получават нови документи.12
Западно от линията „Молотов - Рибентроп“ германците уреждат не
щата така, че все по-рядко да се извършват убийства. Задължението да
поемат унищожението, се прехвърля върху институциите на гетото - Ев
рейския съвет и еврейската полиция. Персоналът на Глобочник започва
акция в даден малък или голям град, като се свързва с местните полицей
ски сили за сигурност и след това съставя германска полицейска част. Ако
на германците е подръка част от еврейската полиция, каквато има във вся
ка общност, от еврейските полицаи се изисква да свършат съществената
работа - да подкарат сънародниците си евреи към влаковете. В големите
градове еврейските полицаи надхвърлят по брой германците, от които по-
246
r
лучават заповеди. Тъй като не са въоръжени, могат да прибягнат само до

принуда по отношение на останалите евреи. Понякога на разположение за
оказване на помощ са и мъжете от Травники.13
Германската полиция нарежда на еврейската полиция да събере евре
ите в определен час на определен сборен пункт. В началото евреите често
са примамвани е обещания за храна и по-привлекателна работа „на изток“.
След това, е няколкодневни блокади на определени квартали или къщи, гер
манците и еврейската полиция заставят обитателите да се явят на сборния
пункт. Германците застрелват на място деца, бременни, недъгави и възраст
ни. В по-големите градове се налага извършването на неколкократни блока
ди и мерките включват все по-голямо насилие. Германците целят да качат на
влаковете определената за всеки ден бройка и понякога възлагат попълва
нето й на еврейската полиция, която отговаря за това със собствения си жи
вот. По време на акцията и след нея гетото се отцепва, така че германската
полиция да може да граби от обитателите без никакви задръжки.14
Стигнат ли до Белжец, евреите са обречени. Пристигат невъоръжени в
затворено и охранявано пространство и нито успяват да проумеят какво ги
чака, нито могат да се съпротивляват на германците и въоръжените мъже
от Травники. Също както пациентите от центровете за „евтаназия“ те чуват,
че са длъжни да влязат в определена сграда, за да бъдат обезпаразитени. От
тях се иска да свалят дрехите си и да предадат ценностите си, е обяснение
то, че след като бъдат обеззаразени, те ще им бъдат върнати. След това ги
вкарват голи в камери е въглероден окис. От пристигналите в Белжец оце
ляват само двама-трима евреи, останалите 434 508 загиват. Вирт командва
газовите камери през лятото на 1942 г. и по всичко личи, че се е отличил при
изпълнението на задълженията си. Оттук нататък той ще служи като главен
инспектор на Белжец и на още две площадки, изградени по същия образец.15
Системата работи почти идеално в Люблински окръг на Генералното
губернаторство. Депортациите от Краков в Белжец започват малко по-
късно, но резултатите са сходни. Евреите от окръг Галиция са подложени
и на двата германски метода за убийство - в началото на лятото на 1941 г.
ги разстрелват, а от март 1942 г. ги задушават с газ в Белжец. Галиция е на
изток от линията „Молотов - Рибернтроп“, където евреите са разстрелва
ни; но Галиция е присъединена и към Генералното губернаторство, където
евреите са подложени на смърт чрез задушаване с газ. Томас Хехт, оцелял
евреин от Галиция, изброява няколкото начина, по които евреите може да
загинат в Галиция: две негови лели, един чичо и един братовчед са заду
шени с газ в Белжец; баща му, единият от братята му, една леля, един чичо
и един братовчед са разстреляни; другият му брат умира в трудов лагер.16
Междувременно персоналът на Глобочник и мъжете от Травники строят
друга лобна площадка по модела на Белжец в Люблински окръг - в Со-
бибор, на североизток от Люблин. Тя започва да функционира през април
1942 г. точно по модела на Белжец, и на нея загиват около 180 000 евреи. От
лагерниците оцеляват около 40 души. Глобочник и хората му усъвършен
стват процедурите на операциите - арести в гетата, извършвани от хората
247
КЪРВАВИ ПОЛЯ 1
на Хьофле, германската полиция и местните; ред в лагерите, поддържан от
екип на служителите от Травники, няколко германци и многочислена еврей
ска формация; и накрая - самото масово убийство, извършвано чрез заду
шаване с въглероден окис, произведен от двигател с вътрешно горене.17
След като постига смъртност 99,99 % в Белжец и Собибор, на
17.04.1942 г. Химлер заповядва да се построи трета инсталация за убий
ства, този път във Варшавски окръг на Генералното губернаторство. Екип
с опит в „евтаназията“, попълнен със служители от Травники, е изпра
тен на площадка близо до село Треблинка, където на 1.06.1942 г. започва
строежът на фабрика на смъртта. Работниците са евреи от района. Убиват
ги при приключването на „проекта“. Надзирател е, подобно на комендан
тите на Белжец и Собибор, ветеран от програмата „евтаназия“. За разлика
от Франц Щангл (в Собибор) и Кристиан Вирт (в Белжец) Ирмфрид Еберл
е лекар, а не полицейски началник. Той е оглавявал две от инсталациите
за „евтаназия“.18
Еберл изглежда очарован от най-новата си задача. „Много добре се
чувствам - пише той на съпругата си по време на строежа на инсталацията
на смъртта в Треблинка. - Много работа имам и това ми доставя удоволст
вие.“ Когато лагерът е пред завършване, той казва, че е „доволен и горд
от постигнатото“. Щастлив е, че люблинският модел на Глобочник ще се
разпростре и във Варшава.19
Град, в който живеят по-голямата част от образованите поляци и най-
голямата еврейска общност в Европа, Варшава е метрополия, която няма
място в светогледа на нацистите. От пролетта на 1942 г. нататък във Вар
шавското гето са останали живи над 350 000 евреи.
Варшава е най-големият град в Генералното губернаторство, но не и не
гов административен център. Ханс Франк, генералният губернатор, предпо
чита да управлява от Краков, като се настанява в древния полски кралски
замък и се изживява като съвременна расово осъзната кралска особа. През
октомври 1939 г. е объркал опитите да се реши еврейският „проблем“ чрез
транспортиране на евреите в Люблински окръг на Генералното губернатор
ство. През декември 1941 г. заявява на подчинените си: „Трябва да се отър
вете от евреите“. По онова време той няма никаква представа как може да се
постигне това. Но към пролетта на 1942 г. вече знае. Люблин има какво да
му предложи - той вече не е окръгът, в който биха били изпратени повечето
евреи от Генералното губернаторство, а мястото, в което евреите от Гене-
ралното губернаторство може да бъдат убивани. Това се посреща радуш
но. През февруари и април във Варшава пристигат служители от Травники.
През лятото на 1942 г. Франк предава на есесовците контрола над евреите
работници, а след това - и над самите гета.20
Повод за следващата ескалация дава убийството на виден есесовски ко
мандващ - Райнхард Хайдрих. След Хитлер и Химлер Хайдрих е най-значи
мият архитект на политиката за изтребление на евреите. Той е и типичният
пример за нацистката тенденция да се възлагат няколко длъжности на един
и същ човек - вече началник на Главното управление за сигурността на Рай-
248
Осма глава: Н ацист кит е ф абрики на смъртта
ха, той е поставен и начело на Протектората Бохемия и Моравия, чешките

територии, анексирани от Германия през 1939 г. На 27.05.1942 г. Хайдрих
е ранен при покушение, извършено срещу него от един чех и един словак,
наети от британското разузнаване, и умира на 4 юни. Хитлер и Химлер са
недоволни, че е пътувал без охрана, вярвайки, че тя не му е нужна предвид
пшгулярността му сред чехите. В чешките територии германците не следват
репресивна политика като в окупирана Полша и в Съветския съюз; Хайдрих
оказва специално внимание на чешката работническа класа.21
Убийството на Хайдрих означава загубата на човека, планирал „Окон
чателното решение“, но появата на един светец. Хитлер и Химлер се сре
щат за разговори на 3 ,4 и 5.06.1942 г. Хитлер произнася реч във възхвала
на Хайдрих: „Нам се пада свещеният дълг да отмъстим за смъртта му,
да продължим делото му и да унищожим враговете на нашия народ без
милост и без слабост“. Като възмездие за убийството на Хайдрих едно
чешко селце, Лидице, ще бъде сринато със земята. Всички мъже от селото
са разстреляни на място, всички жени - изпратени в германския концен
трационен лагер в Равенсбрюк, всички деца - задушени с газ в Хелмно.22
Нацистката политика на пълно унищожение на полските евреи в Ге
нералното губернаторство сега приема името Операция „Райнхард“ в па
мет на Хайдрих. Убийството му е използвано да се превърнат германците
в жертви и позволява масовото убийство на евреи да се представи като
възмездие. Според нацисткия светоглед убийството на Хайдрих през май
1942 г. изиграва роля, сходна с тази на обявяването на война от САЩ -
поражда чувство на солидарност между привидно нападнатите нацисти и
отвлича вниманието от същинските причини за затрудненията и политика
та на Германия. Хайдрих става видна „жертва“ на въображаем междуна
роден еврейски заговор, който е виновен за войната.23
Евреите са убивани, защото Хитлер е определил унищожението им
като цел на войната. Но дори след като оповестява желанията си, времето
за унищожение се определя от германското схващане за хода на войната
и свързаните с него икономически приоритети. За евреите опасността до
умрат, е по-голяма, когато Германия изпитва недостиг в продоволствието,
и по-малка, когато германците се изправят пред недостиг на работна ръка.
Хитлер обявява решението си да унищожи всички евреи, малко след
като е оповестил решението си съветските военнопленници да бъдат из
ползвани като работна ръка, а не убивани. В началото на 1942 г. оцелели
те съветски военнопленници стават част от работната сила в самата Гер
мания, а в Генералното губернаторство Ханс Франк успява да организира
полската икономика на колониални основи. За момента е осигурена ра
ботна ръка и главният проблем както в Райха, така и в окупирана Полша
остава храната. През април 1942 г. на Гьоринг му се налага да оповести
орязване на дажбите за германците в Райха и средната консумация на ка
лории наистина пада значително. От своя страна Франк има за задача да
подобри продоволствието на своята полска работническа класа.24
Така през лятото на 1942 г. икономическите проблеми, както ги разби-
24 9
рат германците, по-скоро ускоряват, отколкото забавят плана за унищо

жаването на всички полски евреи. Когато главният проблем е храната, а не
работната ръка, евреите стават „безполезни лапачи“ и са застрашени дори
онези, които работят за германската икономика и Вермахта. Към края на
1942 г. Ханс Франк отново има по-голяма нужда от работници, отколко
то от продоволствие, поради което настоява останалите живи евреи да не
бъдат убивани. Дотогава повечето полски евреи са вече ликвидирани. Гер
манската икономика е като въже, по което евреите са заставяни да вървят
боси, с превързани очи и без спасителна мрежа. Само това въже ги дели
от смъртта, то е кърваво и плъзгаво и няма как да не се скъса под тях.25
***
Фабриката на смъртта в Треблинка е завършена на 11.07.1942 г.
Осем дни по-късно, на 19.07.1942 г., Химлер разпорежда пълно „преза-
селване на цялото еврейско население в Генералното губернаторство до
31.12.1942 г “, като се има предвид преди всичко Варшава.26
На 22.07.1942 г. специалистът на Глобочник по „презаселване“ Херман
Хьофле и екипът му от есесовци, прочистващи гетата, уведомяват местни
те полицейски части за сигурност във Варшава и след това посещават Адам
Черняков*, председателя на Еврейския съвет. Хьофле нарежда на Черняков
на следващия ден да му представи на варшавския площад „Умишагплац“
(Umschlagplatz, нем. - трансферен и м сборен пункт) 5000 евреи. Черняков,
който знае за предишните прочиствания на гетата в Люблински окръг, осъзна
ва какво се готви. За да не поеме отговорността да е част от координацията при
изтреблението на собствените му хора, той се самоубива. Смъртта му принуж
дава германците да прибягнат до измама. Те заповядват на еврейската полиция
да окачи съобщения, че на онези, които се явят на „Умпшагплац“, ще се разда-
дат хляб и сладко. Първият ешелон от около 5000 евреи напуска Варшава на
път за Треблинка на 23 юли. Както си спомня Блума Бергман, гладуващите са
съгласни на всичко за малко храна, щори да знаят, че ще бъдат убити“.27
Така започва операцията във Варшавското гето, която германците на
ричат „Голямата операция“. Хьофле и екипът му се настаняват в гетото на
улица „Желазна“ № 103. Както са постъпвали в други градове на Люблин
ски, Краковски и Галицки окръг на Генералното губернаторство, те при
бягват към изнудване и насилие с помощта на местната полиция. Някол
костотин служители от Травники и близо 2000 еврейски полицаи помагат
на германците да организират във Варшавското гето всекидневни арести в
продължение на два месеца. След като се отървават от гладните, еврейски
те полицаи арестуват хората, които изглеждат най-безпомощни - сираци,
бедни, бездомни, затворници. Старите и най-младите изобщо нямат шанс.
Децата под 15 години изчезват напълно от гетото. Германците разстрелват
на място най-малките деца, болните, недъгавите и старците.28
* Оригиналното име е Чернякув, но в историческата литература е получило гражданственост

като „Черняков“ и при споменаването по-надолу това се съблюдава. - Б. пр.
250
Осма глава: Н ацист кит е ф абрики на смърт т а
В началото еврейската полиция може да изпълнява задачата си под не

особено строг германски надзор. След няколкото дни на депортация на
гладните и безпомощните обаче германците прилагат във Варшава същата
тактика, както и другаде - внезапна блокада на жилищна сграда или част
от улица, проверка на документи и депортация на всички евреи, преценени
като негодни за работа. Под контрола на германската полиция еврейските
полицаи извършват първата блокада на 29.07.1942 г. Германците решават
кои райони ще се прочистват и в кой момент. По правило призори еврей
ските полицаи отварят плика с инструкции кои квартали ще бъдат про
чиствани в този ден. Общо взето, германците предприемат по две акции
дневно, като се стремят да изпълнят предписаната квота.29
При подбора на годните за работа се запазва животът на отделни лич
ности, но се подкопава колективният дух на съпротива. Макар германците
да не държат особено на разликата между работници с документи и такива
без документи, подборът поражда сериозно социално разделение между
евреите, които притежават документи, и тези, които нямат документи и
създава общ проблем с личната сигурност. Хората са склонни да вярват,
че ако имат подходяща работа и подходящи документи, може да останат
със семействата си в гетото. Личната надежда убива колективната. Цяшата
енергия на отделния човек се изчерпва в търсенето на документи, вместо
да бъде насочена към координиране на съпротивата. По онова време все
още никой не се опитва да изземе властта над гетото от германците и ев
рейската полиция. Щом не съществува еврейска група, готова да се съпро
тивлява на еврейската полиция, арестите и депортацията ще продължават
- под германски надзор, но с твърде ограничен германски персонал.30
През август 1942 г. германците поставят изискването всеки еврейски по
лицай да представя по петима евреи дневно за депортация. В противен случай
ще бъде депортирано собственото им семейство. Големите сиропиталища са
опразнени още на 5 август. Знаменитият просветител и педагог Януш Корчак
завежда поверените му деца до „Умшлагплац“. Държи две от децата за ръце и
крачи с високо вдигната глава. Сред 6623 души, депортирани същия ден, има
преподаватели и възпитатели на сираците от гетото, като например Стефания
Вилчинска и много други. Полицаите закарват старите и малките до пункта
с каруци. Еврейските полицаи отвеждат едно момиченце от дома му, докато
майката е навън по работа. Записани са последните му думи, преди да бъде
депортирано в Треблинка: „Знам, че сте добър човек, господине. Моля ви, не
ме отвеждайте. Мама излезе само за момент. Ще се върне след малко и няма
да ме завари, бъдете любезен, не ме отвеждайте“.31
През първите два месеца на Голямата акция до „Умшлагплац“ са от
ведени 265 040 евреи, а други 10 380 са убити в самото гето. Остават към
60 000 - предимно здрави по-млади мъже.32
* * *
Всеки етап от масовото унищожение на варшавските евреи е толкова

ужасен, че поражда надеждата близкото бъдеше да бъде по-добро от близ
251
кото минало. Някои евреи наистина вярват, че принудителният труд на из

ток е за предпочитане пред живота в гетото. Събрани на „Умшлагплац“, на
тях им е простено да смятат, че е по-добре да се качат във вагоните, откол-
кото да чакат безкрайно под горещото слънце без храна, вода и тоалетна.
Надзорът над събраните на площада е възложен на еврейските полицаи,
които понякога освобождават свои познати или хора, които могат да си
позволят да ги подкупят. Както отбелязва историкът Емануел Рингелблум,
понякога еврейските полицаи настояват плащането в брой да бъде допъл
нено с плащане „в натура“, с други думи - секс с жените, които спасяват.33
Но във вагоните всяка илюзия изчезва. Въпреки уверенията, че ги карат
в трудов лагер „на изток“, някои от евреите сигурно са подозирали, че ги
лъжат - хората с разрешителни за работа са останали вън Варшава. Ако
целта е да впрегнат на работа и тях, защо изпращат първо много старите
и много младите? В железопътната система техните влакове не са с пре
димство и пътуването до Треблинка, дестилация, доста близка до Варшава,
само на около 100 км на североизток, отнема дни. На евреите не им дават
нито храна, нито вода и в много от влаковите ешелони те измират масово.
Децата взаимно облизват потта си. Понякога майките изхвърлят малките си
деца през прозорците на влака, като смятат, че така шансът им да оцелеят,
е по-голям от този в неизвестното място, към което пътуват. Някои роди
тели обясняват на съвсем малките си деца, родени в гетото, какво може да
се види през прозорците или цепнатинките на вратите. Най-малките никога
дотогава не са виждали ниви или гори. И никога няма да ги видят.34
Поляците подвикват към преминаващите влакове. Те прокарват пръст
през гърлото си, жест, който малкото оцелели евреи си спомнят с омерзе-
ние, и им подсказват, че ги чака смърт - макар това да не означава непре
менно, че поляците им желаят смъртта. Някои поляци им искат пари. Дру
ги, по-милостиви, а може би и по други причини, им искат децата. Янкел
Верник си спомня пътуването си от Варшава: „Погледът ми поглъщаше
всичко и всички и въпреки това не можех да осъзная гигантския размер на
трагедията. Никой не беше в състояние да я осъзнае“.35
Всеки ешелон се състои от 57 до 60 вагона, което прави между 5000 и
6000 души. На железопътната гара, която се намира най-близко до Треблин
ка, влакът спира. След дълго чакане, понякога - с часове, друг път - с дни,
приетата нов локомотив и отклонява 1 9 - 2 0 вагона - между 1700 и 2000
души, по релси, водещи към самата фабрика на смъртта Треблинка. Този
втори локомотив по-скоро блъска вагоните, вместо да ги тегли - машинис
тът кара на заден ход, така че никога не вижда инсталацията и не влиза там.36
След това останалите живи евреи са заставени да слязат от вагоните от
служителите от Травники, които размахват пушки и плющят с камшици.
Депортираните в Треблинка евреи почти без изключение умират в първите
няколко седмици, но не така организирано и гладко, както в Белжец и Со-
бибор, и не както са предвиждали германците. Евреите, докарвани с редов
ните и многолюдни ешелони на смъртта, са се оказали прекадено много за
малките газови камери в Треблинка, така че германците и служителите от
25 2
r
Травники се виждат принудени да прибягват към разстрели. Служителите

от Травники не са обучавани да разстрелват. Разстрелват несръчно, но не се
отказват. През август релсите в Треблинка са запречени от купища трупове.
Оскар Бергер, който пристига с ешелона на 22 август, си спомня как
„наоколо лежаха стотици трупове“. Янкел Верник пък си спомня своето
пристигане на 24 август: „Лагерът беше застлан с трупове, някои - още
облечени, други - голи, с лица, разкривени от страх и ужас, черни, по
дути, с широко отворени очи, с изплезени езици, с разтрошени черепи, с
осакатени тела“. Евреин, пристигнал предишния ден, 23 август, по слу
чайност не попада сред купчините трупове. Подбран е за работна ръка,
което в случая означава да разчиства човешките останки. Спомня си как
са убивали през първите седмици в Треблинка: „Като слязохме от вагона,
германците и украинците с камшици в ръка ни вкараха в двора, където ни
заповядаха да легнем с лице към земята. След това започнаха да минават
и да ни застрелват в тила“. Адам Кшепицки, пристигнал на 23 август, за
писва подобен спомен: „Трупове на хора на различна възраст, в различни
пози, с различни изрази на лицето от момента, в който са издъхнали. Око
ло нас имаше само земя, небе и трупове!“. Следващият ден, 26 август, жи
вее в паметта на Едвард Вайнщайн: „Огледах се и съзрях Ада. На рампата
имаше купчина тела, стигаща чак до прозорците на товарния вагон“. Франц
Щангл, германският (австрийски) полицейски офицер, комендант на фабри
ката на смъртта в Собибор, е изпратен да разследва хаоса в Треблинка.
По принцип той не е човек, който ще се стресне при вида на смъртта, и за
разлика от пристигащите евреи има представа какво да очаква. И въпреки
това е шокиран от видяното: „Вонята беше неописуема, стотици, не, хиля
ди тела навсякъде, разлагащи се, гниещи“.37
Ирмфрид Еберл, германският (австрийски) лекар, комендант на Треблин
ка, е искал да се докаже. Стремял се е убитите от него да надхвърлят по брой
убитите във фабриките на смъртта на останалите коменданти, полицейските
началници в Белжец и Собибор. През август 1942 г. той продължава да при
ема ешелони, въпреки че броят на хората, които трябва да бъдат умъртвени,
далеч надхвърля капацитета на газовите камери. Смъртта следователно се
разпростира извън тях - от газовите камери през чакалните до двора, от
двора - до ешелоните, чакащи на гарата или на релсите, или някъде далеч
навътре в окупирана Полша. Евреите умират и без това, но при новото по
ложение някои успяват да избягат от ешелоните - нещо, което твърде рядко
се е случвало при ешелоните, насочвани към Собибор и Белжец.38
Избягалите от влаковете намират начин да се върнат във Варшавското
гето, често с ясна представа от какво са се отървали. Освен това неразбо
рията привлича вниманието на външни свидетели. Поради закъсненията и
забавянето влаковете, откарващи германски войници към Източния фронт,
все по-често минават покрай ешелоните или изчакват да им се даде път зад
някой ешелон. Неколцина очевидци фотографират видяното, други повръ
щат от вонята. Германските войници, пътуващи към югозападната част на
Съветска Русия, където ще участват в настъплението срещу Сталинград,
253
1
К Ь Ш З А Ш Т I 1UJLM
стават очевидци на ешелоните за Треблинка и разбират - стига да искат да

разберат - точно за какво се бият.39
Еберл е свален от поста си поради некомпетентност и през август 1942 г.
комендант на Треблинка става Щангл. Щангл, който по-късно ще каже, че е
гледал на масовото унищожение на евреите с газ като на своя „професия“ и че
то му е доставяло „удоволствие“, скоро налага ред. Временно спира ешелони
те за Треблинка и се разпорежда труповете да бъдат изгорени от еврейските
трудови отряди. Когато в началото на септември са отворени отново, газо
вите камери вече функционират гладко, както е предвидено.40
Щангл действа с подкрепата на един особено злокобен свой помощ
ник, Курт Франц, когото еврейските лагерници наричат „Куклата“ заради
суетата и грижливо поддържания му външен вид. Франц обича да кара
евреите да се боксират и да ги гледа, обича да наблюдава и как кучетата
му нападат евреи. Понеже обича животни, дори нарежда на еврейските
лагерници да построят зоологическа градина. На германците им помагат
няколко десетки служители от Травники, които са охрана и извършват ня
кои от характерните за лагера задачи - подкарват евреите като стадо към
*
газовите камери, пускат въглеродния окис. Останалите задачи се изпълня
ват от няколкостотин евреи, пощадени от смъртта само за да подпомагат
масовите убийства и грабежите. Покажат ли някаква слабост, са обречени
на смърт. Както Белжец и Собибор, Треблинка е замислен да функциони
ра чрез труда на затворените там евреи, така че служителите от Травники
нямат много работа, а германците - почти никаква.41
Тъй като слуховете за това какво се случва в Треблинка, се разпростра
няват бързо, германците се впускат в пропаганда. Полското правителство в
изгнание в Лондон предава на британските и американските съюзници съ
общенията за газовите камери, както и за другите убийства на полски граж
дани, извършени от германците. През цялото лято то настоява британците
и американците да предприемат наказателни действия срещу германското
гражданско население, но напразно. Офицерите от полската Съпротива,
Армия Крайова, започват да обмислят нападение срещу Треблинка, но не го
осъществяват. Германците отричат да умъртвяват с газ. Началникът на ев
рейската полиция във Варшава и официален „комисар по презаселването“
Юзеф Шежински твърди, че е получавал пощенски картички от Треблинка.
На територията на Варшавското гето наистина съществува пощенска служ
ба, която функционира дори през онези седмици. Пощаджиите носят кепета
с ярки оранжеви ленти, за да не ги приберат в масовите арести. Естествено,
нито едно от писмата, които разнасят, не идва от Треблинка.42
Ешелоните от Варшава към Треблинка тръгват отново на 3.09.1942 г.
Последният ешелон от Голямата операция, на 22.09.1942 г„ включва и
членовете на еврейската полиция и семействата им. Когато приближа
ват гарата, еврейските полицаи изхвърлят през прозорците кепетата си и
други белези на дотогавашната си роля или социален статут (еврейските
полицаи често произхождат от заможни семейства). Те знаят, че е много
вероятно сънародниците им в концентрационния лагер да не ги посрещнат
254
исма глава: на ц и ст к и т е сриирики ни смъртта
особено радушно. Но Треблинка не е концентрационен лагер. Треблинка

е фабрика на смъртта, така че предпазните им мерки не ги спасяват. Поли
цаите са умъртвени с газ точно както всички останали.
Само за няколко месеца Щангл променя Треблинка и с това увеличава
функционалността на тази фабрика на смъртта. Евреите, пристигащи там
в края на 1942 г., слизат от вагоните вече не на перон, зарит с трупове, а
на бутафорна железопътна гара, боядисана от еврейски лагерник така, че
да прилича на истинска. Има си часовник, разписание, гишета за билети.
Слизайки на „гарата“, евреите дочуват оркестрова музика, дирижирана от
варшавския музикант Артур Голд. Евреите, които накуцват, вървят трудно
ши показват някакъв недъг, веднага са закарвани „в клиника“. Еврейски ра
ботници с червени ленти на ръкава им помагат да стигнат до сграда, беляза
на с червен кръст. Зад тази сграда болните евреи са застрелвани в гръб над
един ров от германци, облечени като лекари. Главният екзекутор е Аугуст
Мите, когото еврейските лагерници наричат Ангела на смъртта, Malakh На-
Mavet. Евреите, способни да се движат, след няколко крачки стигат до двор,
в който жените са отделяни от мъжете: мъжете - надясно, жените - наляво.
Командите се дават на немски и на идиш.43
В двора евреите са заставяни да се съблекат голи под претекст, че
трябва да бъдат обезпаразитени, преди да продължат пътуването си „на
изток“. Казва им се да сгънат дрехите си грижливо и да завържат обувките
си с връзките им. Нарежда им се да предадат ценностите си - претърсвани
са дори интимните части на жените. На този етап някои жени от ешелони
те са отделяни, за да бъдат изнасилени; някои мъже са отделяни, за да бъ
дат изпратени на принудителен труд. След това жените споделят съдбата
на останалите, а мъжете понякога живеят още няколко дни, седмици, дори
месеци в робски труд.44
Жените са вкарвани в газовите камери голи и остригани до голо. Всяка
от тях е принудена да седне пред еврейски „бръснар“. Религиозните ев
рейки са заставяни да си свалят перуките. Дори в този последен момент
преди смъртта реакцията е различна, строго индивидуална. Някои жени
възприемат стригането като потвърждение, че ще ги обезпаразитяват, а
други - че ще ги убият. Женските коси са предназначени за материал, от
който ще се плетат чорапи за германските железничари и ще се подплатя-
ват пантофите на германските подводничари.45
И двете групи, първо - жените, след това - мъжете, голи, унизени, без
помощни, са заставяни да минават през един тунел. Тунелът е широк някол
ко метра и дълъг около 100 м; германците го наричат „пътят към Небето“. В
края му евреите могат да видят голяма Звезда на Давид, закрепена над арка
та на входа към тъмна стая. Арката е закрита от молитвена завеса с надпис
на иврит: „Това е входът към Бог. Минават само праведните“. По всяка ве
роятност малцина забелязват тези подробности, тъй като двама охранители,
и двамата - служители от Травники, застанали на входа, ги подкарват грубо.
Единият държи парче тръба, другият - сабя, и двамата крещят на евреите и
ги бият. След като евреите влязат в стаята, единият затваря вратата, заключ-
25 5
ва я и извиква: „ В о д а !“ - посл едн и я т ел ем ен т на изм ам ата, в еч е ненужна

на о б р еч ен ат а гр уп а, за тв о р ен а в газовата кам ера, н о н е о б х о д и м а заради
чакащ ите р еда си . Т р ети м ъж о т Т равники вдига ед и н л о с т и двигателят на
цистерната и зп ом п ва в кам ерата въ гл ер од ен ок и с.46
О к ол о 20 м и н ути п о -к ъ с н о м ъ ж ет е о т Т равник и отвар я т за д н а т а врата
на г а зо в а т а к ам ер а и ев р ей ск и т е л агер н и ц и и зв а ж д а т т р у п о в е т е . Т реска
ви те гъ р ч о в е и п р ед см ъ р т н а т а агония с а вп лел и т ел а т а е д н о в д р у г о и са
ги н аправил и м н о г о крехки. К акто с и сп о м н я л а гер н и к ъ т в Т р еб л и н к а Чил
Р ай хм ан , телата прем и н ават „ у ж а ся в а щ а м е т а м о р ф о з а “ . Т ел а та , както и
сам ат а к ам ер а, с а покрити с кръв, и зп р а ж н ен и я и у р и н а . Е в р е и т е лагерни
ци са дл ъ ж н и д а п оч и стя т кам ер ата, така ч е сл ед в а щ а т а г р у п а д а н е запо-
д о з р е л ъ ж ата с о б е зп а р а зи т я в а н е т о и д а с е п а н и к ь о са н а в х о д а . Л агерните
р аб о т н и ц и тр я бв а д а отделя т телата е д н о о т д р у г о и д а ги н а р ед я т с лице
към зем я т а така, че екип ев р ей ск и „ зъ б о л е к а р и “ д а м о ж е д а с и свърши
р а б о т а т а - д а изм ъкнат зл атн и те зъ б и . П о н я к о г а л и ц а т а с а п о ч ер н ел и , ся
каш са и зг о р ен и , а ч ел ю ст и т е са ск л ю ч ен и така, ч е „ зъ б о л е к а р и т е “ едва ги
отваря т. С л ед от д ел я н ет о н а зл а т н и т е зъ б и и д в а з а д ъ л ж е н и е т о н а еврей
ск и те р а б о т н и ц и д а изм ъ кнат телата о т к а м ер а т а и д а ги с т р у п а т в ш ахти, в
к ои то д а б ъ д а т и зг о р ен и . Ц ел и я т п р о ц е с о т с л и з а н е т о н а ж и в и т е евр еи до
и зг а р я н ет о н а тел ата им о т н ем а п о -м а л к о о т д в а ч а с а .47
П р е з зи м а т а н а 1942 - 1943 г. ге р м а н ц и т е за п о ч в а т д а р а зд ел я т евре
и те н е н а д в е , а на три групи: м ъ ж е , п о -в ъ зр а с т н и ж е н и и п о -м л а д и жени.
И зп р ащ ат м л ади те ж ен и в га зо в и те к ам ер и п о с л е д н и , з а щ о т о им е приятно
д а гл едат т е х н и т е го л и т ел а в ст у д а . В е ч е и зг а р я т т р у п о в е т е , н е ги погр еб
ват. К л ади т е с а о г р о м н и р еш етк и , н а п р а в ен и о т ж е л е з о п ъ т н и р е л с и върху
б ет о н н и с т ъ л б о в е н а р а зс т о я н и е о к о л о 30 м . П р е з п р о л е т т а н а 1943 г. кла
д и т е в Т р еб л и н к а го р я т д е н о н о щ н о , п огл ъ щ ай к и и р а зл о ж е н и т е тела, из
копан и о т п р ъ ст т а о т ев р е й с к и т е л а гер н и ц и , и т р у п о в е н а т о к у -щ о задуш е
ни ев р еи . Ж ен и т е , чи я то пл ъ т е п о -м а зн а , г о р я т п о - д о б р е о т м ъ ж е т е , така
ч е л агер н и ц и т е с е п р и у ч в а т д а п о ст а в я т ж е н с к и т е т р у п о в е като о с н о в а на
кладите. К о р е м и т е н а б р е м е н н и т е ж ен и с е п р ъ ск а т, така ч е за р о д и ш и т е се
ви ж дат. В с т у д е н и т е н о щ и н а п р о л ет та на 1943 г. гер м а н ц и т е о б и к н овен о
сед я т край к л ади те и пият, за д а с е топ л ят. Т ака ч о в еш к и т е с ъ щ е с т в а се
св еж д а т д о к ал ор и и и т о п л и н н и ед и н и ц и . Т р у п о в е т е с е и зга р я т, за да се
ун и щ о ж и в ся к о д о к а за т е л с т в о за п р е с т ъ п л е н и е , н о е в р е и т е л а гер н и ц и се
гриж ат т ов а д а н е о с т а н е тайна. Т е о ст а в я т ц е л и ск е л е т и н еп о к ъ тн а ти и
зар ав ят п и съ м ц а в б у т и л к и е н а д еж д а т а д а б ъ д а т н а м е р е н и н я к о га .48
И н ач е б и б и л о м н о г о т р у д н о д а о с т а н а т някакви с л е д и о т ж ертвите.
Чил Р ай хм ан п р и ст и га в Т р еб л и н к а за е д н о с ъ с с е с т р а си . В м о м ен т а , в
к ой т о ви ж да и н ст а л а ц и и т е, т о й о ст а в я н а зе м я т а к у ф а р и т е им . С е с т р а му
не р а зб и р а за щ о . „ Н я м а с м и с ъ л “ - с а п о с л е д н и т е м у д у м и към н ея . П од
б и р а т го за р а б о т н и к . К а т о п о д р е ж д а д р е х и т е , т о й с е н атъ ква н а „роклята,
к оято н о с е ш е с е с т р а м и. С п р я х , в з е х р окл я та, с т и с н а х я м е ж д у дланите
с и , о гл еж д а х я “ . С л е д т о в а д р е х а т а т р я б в а д а и з ч е з н е , а т о й - д а продълж и
р а б о т а т а си . Т а м а р а и И т а В и л е н б е р г о с т а в я т в ъ р зо п ч е т а т а с д р е х и т е си
256
Осма глава: Нацистките фабрики на смъртта
едно до друго. Брат им Самуел, също работник, случайно забелязва, че

дрехите им са се вплели едни в други „сякаш в сестринска прегръдка“. Тъй
като жените са задължени да се оставят да им острижат косите, те използ
ват няколкото последни минути, за да поговорят с бръснарите евреи, кои
то могат евентуално да оцелеят и да си спомнят думите им. Бръснарят на
Рут Дорфман я утешава, че смъртта й ще бъде бърза, и тя има възможност
да поплаче пред него. Ханна Левинсон заръчва на бръснаря си да избяга и
да разкаже на света какво става в Треблинка.49
На евреите много трудно им се удава да си запазят някои притежания,
дори незначителни. Общо взето, те инстинктивно крият пари и бижута
(ако изобщо имат такива) в тялото си с надеждата по-късно да ги разменят
или да ги дадат като подкуп. Понякога евреите, прозрели какво ги очаква,
хвърлят парите и ценностите си от влака, за да не обогатят своите мъчи
тели. Обикновено това става близо до Треблинка. Вече в самата фабрика
на смъртта задачата да търсят ценности, е на еврейските лагерници и те,
естествено, прибират част от тях. Дават ги на служителите от Травники,
които имат право да излизат от лагера, срещу храна, която те купуват от
близките села. Служителите от Травники дават ценностите на местните
жени и за проститутки, част от които идват чак от Варшава. Заразили
те се от венерически болести служители от Травники се консултират с
еврейските лекари сред лагерната работна ръка. Така се завърта много
специфичен цикъл на местна лагерна икономика, който един очевидец си
припомня като „окичена с бижута деградирала Европа“.50
Чрез тези връзки евреите работници в лагера, които още са живи през
1943 г., научават за събитията във външния свят и за хода на войната.
Служителите от Травники обикновено знаят руски и успяват да се доберат
до съветската пропаганда и преса. Те са сред милионите съветски гражда
ни, които работят за германците в различни области и знаят какво се гово
ри. Знаят - и еврейските лагерници го научават от тях, че през февруари
1943 г. германците са разбити при Сталинград. Работниците сами виждат,
че през 1943 г. ешелоните оредяват, и се боят, напълно основателно, че
настъпва краят на причината за собственото им съществуване. Дотогава
огромното мнозинство полски евреи вече са унищожени. Предугаждайки,
че фабриката може скоро да бъде затворена, на 2 .08.1943 г. някои от ев
рейските работници се вдигат на бунт, като заграбват оръжия и подпалват
част от инсталациите. Няколкостотин работници се измъкват през отвор
в телената мрежа, като няколко десетки оцеляват и дочакват края на вой
ната. Между тях са Чил Райхман и другите работници, написали след това
спомените си за Треблинка.51
Фабриката наистина е затворена на 17 . 11.1943 г. Последните й жертви
са 30 -те останали еврейски работници, които я демонтират. В самия край
те са застрелвани в групи от по петима, като още живите евреи кремират
всяка група. Последната група евреи е кремирана от служителите от Трав-
ники. Горе-долу по същото време германците предприемат масови раз
стрели на еврейски лагерни работници, които все още се трудят в концла-
257
герите на територията на Генералното губернаторство. В тази операция,

известна като „Празник на жътвата“, загиват около 42 000 евреи.52
Саул Куперханд, един от петдесетината оцелели от Треблинка, разби
ра, че там „е важна бройката“. 265 040-те варшавски евреи, депортирани
при Голямата операция, са преброени грижливо. За някакви си 14 седми
ци, между 4 август и средата на ноември, около 310 000 евреи от Рандом-
ски окръг на Генералното губернаторство са задушени с газ в Треблинка.
Там загиват общо 780 863 души, огромното мнозинство от които са пол
ски евреи от територията на Генералното губернаторство. Повечето евреи
от Генералното губернаторство, които не са унищожени с газ в Белжец и
Собибор, загиват в газовите камери на Треблинка. Общият брой на погу
бените в Операция „Райнхард“ евреи е 1,3 милиона.53
Целта на съществуването на Треблинка става все по-ясна с хода на
войната - да се прочисти свиващата се расова империя от еврейското си
население и неубедителната победа да се прогласи чрез зловещите й по
стижения. Един труп може да бъде изгорен, за да топли, или да нахрани
микроорганизмите, които поддържат почвата плодородна. Дори човешка
та пепел е тор. След демонтирането на Треблинка германците използват
тухлите от газовите камери, за да построят фермерски дом, и превръщат
лобните площадки в земеделско стопанство. Няколко от служителите от
Травники се съгласяват да останат там като земеделци. По този начин се
постига зловещата нацистка мечта земята да се възроди чрез унищожава
нето на евреите. Еврейските трупове и прах ще наторят почвата, която ще
роди реколта за храна на германци. Но реколтата не идва.54
***
Със затварянето на Треблинка центърът на Холокоста се измества на
запад, в много специално място в анексираните полски земи, съставлява
щи вече част от Райха - в Аушвиц. Това е лагер, създаден през 1940 г. на
територията, която Германия анексира от Полша. Аушвиц функционира
като концентрационен лагер почти година преди Германия да нахлуе в Съ
ветския съюз, и повече от година преди Хитлер да изясни какво точно би
трябвало да означава понятието „Окончателно решение“. За разлика от
фабриките на смъртта в Треблинка, Собибор и Белжец, създадени с една-
единствена цел - унищожението на полските евреи, комплексът в Аушвиц
се мени заедно с промените в германската политика към евреите и другите
обречени народи. Разработването на инсталациите в Аушвиц е илюстра
ция на преобразяването на мечтата за колонизация на Изтока в програма
за унищожение на евреите.
Германският лагер, създаден в Аушвиц през 1940 г., е предназначен
да сплаши полското население. След нападението срещу Съветския съюз
през лятото на 1941 г. в него освен поляци са затворени и съветски воен
нопленници и лагерът се превръща в площадка за екзекуции и на едните,
и на другите. Химлер се стреми да превърне Аушвиц в пример за есесов-
ската колониална икономика, при която завладените територии на враже-
258
ска държава биват предадени на германски фирма, способна да използва

робския труд за производство на стоките, необходими на германската во
енновременна икономика. Тъй като Аушвиц е добре водоснабден и има
удобна железопътна връзка, Химлер, както и ръководството на концерна
„ИГ Фарбен“, го виждат като идеалната площадка за производство на из
куствен каучук. Химлер търси работна ръка сред евреите от Словакия,
чиито ръководители с голямо удоволствие се отървават от тях. Химлер
отправя искането си през октомври 1941 г. Само за една година Словакия
е депортирала 57 628 от еврейските си граждани. Почти всички загиват.55
През 1942 г. е построена втора голяма инсталация и Аушвиц се превръща
от концентрационен лагер във фабрика на смъртта и площадка за екзекуции.
Рудолф Хьос, нейният комендант, е ветеран от концлагерите в Дахау и Бу-
хенвалд, но не познава тънкостите на газовите камери и програмата за „евта-
назия“. Под неговото управление Аушвиц се превръща в специален хибрид,
трудов лагер с прикачена към него фабрика на убийства. Неевреите, кои
то продължават да пристигат като работна ръка, са поставени при ужася
ващи условия. Евреите са подбирани за работа още при пристигането си
в Аушвиц и онези, които са преценени като негодни (преобладаващото
мнозинство), са убивани с газ незабавно. През 1942 г. приблизително
140 146 евреи, неодобрени за работници, са задушени в газовите камери,
известни като „Бункер 1“ и „Бункер 2“. След февруари 1943 г. повечето
от евреите са убити в новите газови камери, конструирани в близкия Бир-
кенау, и телата им са изгорени в тамошните крематориуми. В газовите
камери на комплекса Аушвиц-Биркенау топченца „Циклон Б “ сублимират
при досега си с въздуха, произвеждайки газ, който убива в пропорция 1 мг
на 1 кг телесно тегло. Цианидът убива на клетъчно равнище, като пречи на
клетъчните митохондрии да произвеждат енергията, нужна за поддържане
на живота.56
Подобно на другите пет фабрики на смъртта Аушвиц е разположен в
окупирана Полша. Въпреки това се използва като главна площадка за уни
щожаване на еврейското население от териториите извън Полша. Евреи от
други държави са унищожавани и в останалите пет фабрики на смъртта, но
огромното мнозинство от жертвите в тях са полски евреи. Аушвиц е един
ствената фабрика на смъртта от всичките шест, в която полските евреи не
съставляват мнозинство сред жертвите. Той става площадка за убийства го-
ре-долу по времето, когато германската политика на унищожение надхвърля
границите на окупираната Полша и окупирания Съветски съюз и обхваща
другите европейски евреи. В Главното управление по сигурността на Райха
Адолф Айхман и хората в неговия отдел по еврейските въпроси организират
депортации на евреи през 1942 г. от Франция, Белгия и Нидерландия. През
1943 г. Айхман организира ешелони с евреи от Гърция и окупирана Италия.
Докато Мусолини е на власт и Германия и фашистка Италия са съюзници,
италианските евреи не са изпращани никъде. Но след като в Южна Италия
дебаркират американски, британски, канадски и полски войски и италиан
ците капитулират, германците окупират северната част на страната и сами
се залавят с депортацията на евреите. През 1943 г. в Аушвиц в газовите

камери са задушени в около 220 000 италиански евреи.57
През 1944 г. вече не е възможно да се разстрелват съветски евреи,
тъй като германците са изтласкани от съветска територия, а инсталациите
по Операция „Райнхард“ се затварят поради настъплението на Червената
армия. Същата година площадка за „Окончателното решение“ става Ауш
виц. Почти всички от близо 600 000 евреи, унищожени от германците през
1944 г., загиват в Аушвиц. Повечето от тях са унгарски евреи. Подобно
на Италия, докато е суверенна държава и германска съюзничка, Унгария
не изпраща своите евреи в лагерите на смъртта (като правило евреите от
държавите съюзнички на Германия имат малко по-добра съдба от онези
в окупираните от Германия държави). След като през март 1944 г. унгар
ското правителство се опитва да премине на страната на съюзниците, гер
манците налагат там собствено правителство.* През май новият унгарски
фашистки режим започва да депортира евреите. Осем седмици по-къс
но в Аушвиц вече са пристигнали около 437 000 унгарски евреи. Близо
110 000 от тях са подбрани като работна ръка, от които мнозина оцеляват,
но най-малко 327 000 са задушени с газ. В хода на войната в Аушвиц са
изпратени около 300 000 полски евреи, от които загиват близо 200 000.
Мнозинството от еврейските жертви на Аушвиц съставляват унгарските и
полските евреи, взети заедно.58
Аушвиц е апогеят на Холокоста, достигнат в момент, когато повечето
съветски и полски евреи от териториите под германско управление са вече
унищожени. От около 1 милион съветски евреи, загинали в Холокоста,
по-малко от 1% са убити в Аушвиц. От около трите милиона полски ев
реи, жертви на Холокоста, само 7% загиват в Аушвиц. Приблизително
1,3 милиона полски евреи са убити, обикновено чрез разстрел, източно
от линията „Молотов - Рибентроп“. Още около 1,3 милиона полски евреи
са задушени с газ при Операция „Райнхард“ в Генералното губернатор-
ство (над 700 000 - в Треблинка, грубо пресметнато 400 000 - в Белжец,
150 000 - в Собибор, и 50 000 - в Майданек). Още 350 000 са задушени
с газ в териториите, анексирани от Райха (освен онези 200 000 в Ауш
виц и около 150 000 в Хелмно). Повечето от останалите полски евреи са
разстреляни по време на прочистванията в гетото (около 100 000), при
Операция „Празник на жътвата“ (42 000) или при многобройните по-мал
ки операции, както и в индивидуални екзекуции. Много повече умират от
глад и болести в гетата или като работници в концлагерите.59
Значителен брой от жертвите в Аушвиц - повече от 200 000, не са ев
реи. Около 74 000 поляци неевреи и около 15 000 съветски военнопленни
ци неевреи също загиват там - или са екзекутирани, или умират от убий
ствения труд. С изключение на съветските военнопленници, обгазени като
‘ На 19 март 1944 г. германски войски окупират Унгария и слагат край на опитите на дър
жавния глава адмирал Миклош Хорти да прекрати съюза на страната с нацистка Германия.
На власт идва прогерманското правителство на Дьоме Стояй, заменено впоследствие (16.10.
1944 г.) от още по-крайнодясно правителство начело с Ференц Салаши. - Б. р.
експеримент, тези хора не са изпращани в газовите камери. Ромите обаче

загиват в газовите камери.
Макар да не са преследвани целенасочено като евреите, ромите от
Средна Европа са обект на политиката на унищожение навсякъде, където
управляват германците. Разстрелват ги наказателните команди в окупи
рания Съветски съюз (около 8000 документирани случая), убиват ги по
силата на заповедите за репресии в Белорусия, разстрелва ги полицията в
окупирана Полша, разстрелвани са заедно е евреите в наказателни акции
в Сърбия, убивани са в концлагера на германската марионетна съюзничка
Хърватска (около 15 000), обект са на етническо прочистване в терито
риите, завладени от германската съюзничка Румъния; задушавани са с газ
в Хелмно през януари 1942 г. (около 4400), след това - в Аушвиц през май
1943 г. (около 1700) и август 1944 г. (близо 2900, след като много повече
са умрели от глад, болести или мъчения). Поне 100 000, а по-вероятно два
или три пъти повече, са убити от германците.60
***
Макар че в Аушвиц никой не се спасява от газовите камери, повече
от 100 000 души оцеляват в концлагера. Това име ще се помни след вой
ната - тъмна сянка под Желязната завеса, намек за още по-дълбок мрак
на изток. По-малко от 100 евреи от трудовите лагери се разминават на ко
съм с фабриката на смъртта на Операция „Райнхард“ и оцеляват. Но дори
Треблинка оставя по-насърчителни спомени.
В Треблинка затворниците пеят - по заповед на германците, но и за
себе си. El male rachamim* се пее за евреите, които биват убивани всеки
ден. Есесовците стоят отвън и слушат. Както посочва един от еврейските
работници, служителите от Травники донасят със себе си от изток „стран
ната дарба“ да „пеят чудесно“. Не дотам изисканата музика - полски на
родни песни - напомня на хората в трудовия лагер Треблинка за живота
навън и им помага, насърчавайки ги да подготвят бягството си. Тези песни
им говорят за любов и безгрижие, за живот и свобода. В Треблинка дори
се отпразнуват няколко сватби, между работници и жени, които гледат
домакинствата на германците.61
А еврейските бръснари, остригали косите на хиляди жени, си припом
нят красивите от тях.
' Еврейска погребална песен, много популярна сред евреите ашкенази. - Б. р.
261
>*Л5
Девета гпава
СЪПРОТИВА И ОГНЕНИ ЖЕРТВИ
Нощта на 21.06.1944 г. принадлежи на съветските партизани в Белору

сия. Три години по-рано войските на Вермахта много бързо са прегазили
страната в настъплението си към Москва, без да успеят да достигнат сто
лицата. Сега съветските войски настъпват към линията „Молотов - Ри-
бентроп“ и ще продължат похода си по-нататък - към Варшава и Берлин.
Група армии „Център“ на Вермахта отново са се изтеглили в Белорусия,
но този път - в отстъплението си. Командването на Червената армия е
планирало масова лятна офанзива, която да започне на третата годишнина
от Операция „Барбароса“, и я е разработило така, че да напомня на гер
манците колко катастрофални са били амбициите им. В Белорусия съвет
ските партизани са заредили хиляди тонове експлозиви край железопът
ните линии. При нападение на съветските части германските войски нито
могат да получат подкрепление, нито да се изтеглят бързо. Тъй че денят
22.06.1944 г. принадлежи на войските от Първи, Втори и Трети Белоруски
фронт на Червената армия. Тяхната численост, заедно с тази на две други
войскови части, надхвърля 1 милион души - те са повече от два пъти по-
многобройни от войските, които може да събере група армии „Център“
на Вермахта. Настъплението, Операция „Багратион“, завършва с една от
най-съществените победи на съветските войски във войната.1
Две седмици преди това американските войски са влезли в Битката за
Европа. След победата си над японския флот в Тихия океан на 6.06.1944 г.
Съединените щати отварят Европейския фронт на войната. Заедно с час
ти от армиите на Великобритания и другите западни съюзници 160 000
американски войници дебаркират на плажовете на Нормандия. Американ
ското присъствие е осезаемо и във вътрешността на Белорусия, където
моторизирани съветски части, снабдени с американски камиони и джипо
ве, обграждат злощастните германски формации. Съветските войски са
възприели и усъвършенствали германската тактика на обкръжение и сега
я използват срещу самите германци. Съветският пробив в Белорусия за
германците е по-драматично събитие от американското придвижване през
Франция. Германските войски са по-малочислени, а германските офицери
са надхитрени. Германското командване е очаквало съветската офанзи
ва да се разгърне в Украйна, а не в Белорусия. Германците губят близо
400 000 души - изчезнали, ранени, убити. Група армии „Център“ е разби
та. Пътят към Полша е открит.2
262
девета глава: съпрот ива и огнени ж ерт ви
Червената армия бързо пресича линията „Молотов - Рибентроп“ и

навлиза в района, който се води Люблински окръг на Генералното губер-
наторство. Василий Гросман, съветски писател, който се придвижва с
червеноармейските части като журналист, разсъждава върху германското
наследство. На 24.07.1944 г. Червената армия се натъква на концлагера
Майданек. Но в началото на август Гросман открива нещо още по-ужасно,
което би зашеметило човек с по-бедно въображение. Влизайки в Треблин-
ка, той проумява какво се е случило - полските евреи са били умъртвени
в газови камери, телата им са били изгорени, прахът и костите им са били
заровени по нивите. Гросман крачи върху „пръст, вълниста като море“, и
открива следи - снимки на деца във Варшава и Виена, парцалче с украин
ска бродерия, чувал с коси - руси и черни.3
До това време полските територии са под германска окупация вече
почти четири години. За повечето евреи от Варшава Операция „Баграти-
он“ е освобождението, което не дочакват. Пепелта и костите, намерени от
Гросман в Треблинка, са на над четвърт милион варшавски евреи.
През 1939 г. окупаторите на Полша са Германия и Съветският съюз.
За варшавяните, които не са евреи и планират съпротива срещу герман
ското управление, Операция „Багратион“ оповестява появата на доста
съмнителен съюзник. Тя означава второ за периода на Втората световна
война нахлуване на Червената армия на полска територия.
Тук е разликата между преживяванията на полските евреи и на поляци
те. Поляците страдат ужасно и от германските, и от съветските окупатори,
но страдат по различен начин. Поляците, стремящи се към съпротива, са
изправени пред странния избор срещу кого от окупаторите да се съпро
тивляват, и при какви обстоятелства.
Оцелелите полски евреи напълно обосновано предпочитат руснаците
пред германците и виждат в Червената армия своя освободителка. Много
от над 60 000 евреи, все още живи във Варшавското гето след Голямата
операция от лятото на 1942 г., участват в Съпротивата. Но не са в състоя
ние да изберат времето и мястото, в които да се съпротивляват. В състоя
ние са единствено да се сражават.
***
В окупирана Европа центърът на градската съпротива срещу нацист
ката власт е Варшава. През периода между септември 1942 г., когато кон
цлагерът в Треблинка е отнел живота на почти всички варшавски евреи, и
септември 1944 г., когато случилото се там ще бъде окачествено от Грос
ман в негов журналистически материал като „Адът Треблинка“, поляци и
евреи поотделно, но и заедно, се вдигат срещу германската окупация във
въстанията от април 1943 и август 1944 г.
Последствията от съпротивата на евреи и поляци във Варшава са ед
нозначни - разруха. Към момента на пристигането на Червената армия (и
на Гросман) в града през януари 1945 г. Варшава е в развалини и пепелища.
263
д е в е т а гл ав а: Съпротива и огнени жертви
Половината население е загинало, оцелелите са напуснали града. Гросман

използва едно литературно сравнение - той нарича последните останали
жители, евреи и поляци, които заварва да живеят заедно в една порутена
сграда, „варшавските Робинзоновци“, по името на Робинзон Крузо, героя
на романа на Даниел Дефо, останал сам на остров в океана, далеч от ци
вилизацията. Полският поет Чеслав Милош, който прекарва войната във
Варшава, е писал доста литературнокритически статии, посветени на този
роман. Според него „Робинзон Крузо“ е „легендата за острова“, внушава
ща, че от подобни преживявания се извличат нравствени поуки и че ако
останем сами, можем да се преобразим морално. В есето си на тази тема
и в поезията си, посветена на поляците и евреите във Варшава, Милош
изразява мнението, че единствената надежда за нравствеността е никой да
не забравя самотата на другия.
По време на Втората световна война жителите на Варшава - поляци и
евреи, са самотни точно по този начин, без помощ от външния свят, дори
и от онези, които смятат за приятели и съюзници. Самотни са по разли
чен начин, защото съдбата им в тази война е различна. Живели са заедно
в град, който е бил център и на полската, и на еврейската общност. Но
градът вече не съществува, а останките му разказват историята, по-скоро
двете истории - една полска и една еврейска - за лутането между солидар
ността и самотата; всеки осъзнава съществуването на другия, но е съвсем
сам в следвоенния свят.
* * *
Борбата на поляците и на евреите срещу германското управление, во

дена поотделно, но не и без връзка, започва далеч по-рано, с германското
нахлуване в Полша през септември 1939 г.
На 7.09.1939 г. в приземието на една банка осем души, мъже и жени,
повечето от които масони, слагат началото на заговор, който ще прерасне
в Полска нелегална армия. Известни в началото като Служители на Пол
ската победа, те са ръководени от генерал, получил заповед да организира
национално нелегално съпротивително движение. През 1940 г., когато във
Франция вече е установено полско правителство в изгнание, на нелегална
та въоръжена съпротива на полска територия е дадено названието Съюз
за въоръжена борба. През 1940 и 1941 г. главната цел на Съюза е да обе
дини стотиците по-малки групи от Съпротивата, създадени в Полша, и да
събира за полското правителство и съюзниците му разузнавателни све
дения. Съюзът за въоръжена борба действа в германската окупационна
зона. Опитите да се създаде мрежа и в съветската окупационна зона, са
осуетени от НКВД. След нахлуването на германците в Съветския съюз
през юни 1941 г. полската Съпротива е в състояние да действа на цялата
територия на окупирана Полша.5
В началото на 1942 г. Съюзът за въоръжена борба се преобразува в
Армия Крайова - Национална армия. Предназначението на армията е да
съдейства на полските военни формации, воюващи на Западния фронт
265
1
заедн о съ с С ъю зн иците. Както полското правителство в и згн а н и е, кое

то към онзи м ом ент вече е в Л ондон , А рм ия К рай ов а е за м и сл ен а така,
че да представлява всички политически и о б щ ест в ен и сили в държавата.
Задачата на армията е да вою ва за въ зстановя ването на П олш а в предво
енните й граници като дем ократична реп убл и к а с равни права за всички
граждани. П ов ечето поляци, участващ и в С ъпротивата, в крайна сметка
влизат в А рм ия К райова, макар че крайната к о м ун и сти ч еск а левица и
крайната националистическа десниц а организи рат с о б с т в е н и партизански
ф орм ации. К ом унистите организират Н ар оден стр аж , ф ор м ац и я , станала
по-к ъ сн о и зв естна като А рмия Л ю дова - Н ар одн а арм ия, т я сн о свързана
съ с С ъветския съ ю з и Н К В Д . Н ационалистите, които см ятат ком унистите
и С ъветския съ ю з за по-голям враг от герм анците, с е бият в р е д о в е т е на
Н ационалните въ оръж ени с и л и .6
Е врейската съпротива във Варш ава п о ем а п о ра зл и ч ен път, м акар в на
чалото това да не става ясно. В първите м е с е ц и н а гер м ан ск ата окупация
на П ол ш а п р ез 1939 г. няма о с о б е н см и съ л о т о т д е л н а е в р е й с к а съ п р о
тива. В н ачал ото нищ о не подсказва, че в П ол ш а с ъ д б а т а на е в р е и т е ще
с е ок аж е п о-р азл и ч н а от съ д б а т а на н е е в р е и т е . М н о г о о т варш авските
ев р еи , к ои то с е чувстват най-застраш ени о т гер м ан ск ата ин в ази я , бягат в
съветск ата окупац ионна зо н а в П олш а, отк ъ д ето п о в е ч е т о с а депортирани
в К азахстан . С ъ здаван ето на гета п рез 1940 г. н е с е в ъ зп р и е м а о т полските
ев р еи като знак, че съ дбата им щ е б ъ д е п о -л о ш а о т т а зи на д р у г и т е поляци,
които п о онов а вр ем е са м асово р азстр ел вани и и зп р ащ ан и в концлагери.
П р ез 1940 г. поляците извън стените на ге т о т о са и зп р ащ ан и в А уш виц,
което с п ов еч ето евр еи не с е случва. Н о с ъ щ е с т в у в а н е т о на гетата озна
чава, че всяка съ п р оти в а от страна на ев р еи те щ е тр ябв а д а б ъ д е насочена
изклю чително ср ещ у тех н и те гонения. К о га то п р е з о к т о м в р и 1940 г. на
си л ствен о отделя т ев р еи те от н еев р еи те във В ар ш ава, г ер м а н ц и т е ф ор м и
рат една н ов а о б щ ест в е н а дей стви тел н ост, съ здавай к и р азл и ч н и катего
рии, които щ е им ат различна с ъ д б а .7
Ж и в еещ и те в г ет о т о евр еи не постигат съ гл а си е п о в ъ п р о с а как д а се
дей ства ср ещ у гер м ан ц и те и дали и зо б щ о трябва д а с е д е й с т в а . П олските
евреи във В ар ш ав ск о т о гето имат св о и те пол итически п р и ст р а ст и я , плод
на активния п ол итически ж и в от на евр ей ск ата о б щ н о с т в П о л ш а м еж ду
д в ет е световн и войни. Е в р еи т е са участвали и в м ест н и т е, и в н ац и онал ни
те и збо р и в П олш а, както и в и зб о р и т е в с о б с т в е н а т а си о б щ н о с т . П арти
ите са м н огобр ой н и , а м еж дуп ар ти й н и те ст р а сти - б у р н и . К р а й н о д есн и те
са ц ион исти те р ев и зи о н и ст и , к ои то п р еди вой ната с е п о д го тв я т за въ о р ъ
ж ена съ п роти в а ср ещ у бр и та н ск о то г о с п о д с т в о в П ал ести н а. Т е с а м еж ду
първите, които са у б е д е н и , че в усл ови я та в г е т о т о в ъ о р ъ ж е н а т а б о р б а
ср ещ у герм анците е н е о б х о д и м а и въ зм ож н а. Р е в и зи о н и с т и т е и чл ен ов ете
на младежката им орган и зац и я „ Б ета р “ научават о т с в о и п а р ти й н и д р у га
ри за уби й ствата на ев р е и във В и л н ю с о щ е п р е з л ят о т о на 1941 г. Р а зб р а
ли са и за ликвидирането на Л ю б л и н ск о т о г е т о п р е з п р о л ет та на 1942 г.,
почти ед н о в р ем ен н о с ъ с с ъ б и т и е т о . П р едв и ж дат, ч е и дея та за „О конча-
266
Д е в е т а глава: Съпротива и огнени жертви
телно решение“ ще се осъществи в посока от източната страна на линията

„Молотов - Рибентроп“ към западната и ще се провежда с различен набор
от „инструменти“ - от куршуми до смъртоносен газ.8
Голямата операция във Варшава от юли - септември 1942 г. е събити
ето, което стресва ревизионистите и те сформират Еврейски военен съюз.
Негов военен командир е Павел Френкел, членове на политическия му ко
митет са Михал Стриковски, Леон Родал и Давид Вдовински. Съюзът се
придържа към предвоенната традиция на сътрудничество с полската дър
жава, което обяснява защо е така добре въоръжен. В края на 30-те години
полският режим се надява по-голямата част от неговото еврейско насе
ление да се изсели в Близкия изток. Поради това полското ръководство
развива тесни връзки с ционистите ревизионисти, които искат да отведат
мнозинството от полските евреи в Палестина. За създаването на еврейска
държава ревизионистите биха използвали и насилие - подход, който пол
ските власти насърчават. Преди войната младежите от ревизионистката
ционистка организация „Бетар“ се подготвят да воюват за Палестина.
Както младежите от „Иргун“, ционистката съпротивителна организация в
Палестина, в която някои от тях членуват, тези младежи често са обучава
ни от полски военни. През 1942 г. ревизионистите събират пари в гетото и
ограбват богати евреи, за да купуват оръжие извън гетото.9
Докато историята на Еврейския военен съюз го определя като мили-
таристична дясна политическа партия, нагаждаща се към условия дори
по-тежки от очакваните, историята на другата съпротивителна група във
Варшавското гето - Еврейска бойна организация, е история на центристки
и лявоориентирани политически партии, убедени, че евреите биха имали
полза единствено от военни действия.
Подобно на десния Еврейски военен съюз Еврейската бойна орга
низация възниква като резултат от Голямата операция. Престарелите
и невръстните членове на еврейската общност са вече депортирани и
избити. Възможно е при депортациите, които обхващат всички групи,
да е елиминирано някогашното консервативно ядро в политиката на
еврейската общност, съставено от ортодоксалните евреи и от полити
ческите опортюнисти от „Агудас Исраел“*. Предвоенната им платфор
ма включва сътрудничество с полското правителство в замяна на общ-
ностна и религиозна автономия. Този компромисен подход е поставен
на изпитание от антисемитските насилия и антисемитското законода
телство в Полша в края на 30-те години на XX век, но остава популя
рен сред по-старите поколения ортодоксални варшавски евреи, които
в момента на нашия разказ вече са намерили смъртта си в Треблинка.
Нищо в Полша не е подготвило „Агудас“ за нацистите, които на всеки
компромис отговарят с убийства.10
' Крайно ортодоксална еврейска религиозна група и същевременно политическа партия, дейст
ваща в предвоенна Полша, където на избори за полския Сейм успява да вкара няколко народни
представители. - Б. р.
267
След септември 1942 г. Варшавското гето е по-скоро еврейски трудов

лагер, населен предимно с млади мъже. Бащите, които на по-ранен етап са
се опасявали, че с дейността си биха застрашили своите семейства, вече
няма защо да се възпират. На преден план излизат левите политици. В
предвоенна Полша еврейската левица е разединена по редица фундамен
тални въпроси - дали да заминат за Палестина, или да останат в Полша;
дали да имат, или да нямат доверие на Съветския съюз; дали да водят аги
тацията си на идиш, на полски, или на иврит, и т.н. По онова време сред
варшавските евреи се възражда и най-радикалната форма на лявата поли
тика - комунизмът. Сталин, който през 1938 г. разформирова Полската
комунистическа партия, през януари 1942 г. разрешава преобразуването
й в Полска работническа партия. След този момент някои от активисти
те сред полските евреи се установяват нелегално във Варшавското гето,
където призовават към въоръжена съпротива. Най-голямата еврейска со
циалистическа партия, Бунд, далеч не е толкова склонна да прибягва към
насилие. Общо взето, всички тези организации продължават да работят
поотделно. През трите месеца след Голямата операция се постига общо
съгласие, че въоръжената съпротива е необходима стъпка. През декември
1942 г. се образува Еврейската бойна организация. Като сдружение на
политици с малък военен опит и с незначителни запаси от оръжие, тази
организация има нужда да се въоръжи. Първото й действие е да поиска
оръжие от Армия Крайова.11
Извън пределите на гетото именно Голямата операция заставя Армия
Крайова да си изработи политика по еврейския въпрос. През 1941 г. пол
ската Съпротива вече е заела ясна позиция по няколко въпроса - напри
мер заклеймява съставената от поляци охрана в концлагерите, наричайки
това „национално предателство“. Но преди лятото на 1942 г. Армия Кра
йова обикновено отъждествява съдбата на Полша със съдбата на поляците.
Стресната обаче от масовите разстрели на полски евреи на изток, през фев
руари 1942 г. тя създава еврейска секция. Секцията събира доказателства за
убийствата, които предава на Съюзниците и на Би Би Си през април 1942 г.
Депортациите от лятото на 1942 г. подтикват поляците католици към съз
даването на спасителна организация под кодовото название „Жегота“ (по
ляците са застрашени от смъртна присъда, ако подпомагат евреите), която
гьм декември получава и подкрепата на полското правителство в изгнание.
Участват и някои офицери от Армия Крайова. Офицери от разузнаването
на Армия Крайова доставят документи за самоличност на евреи, които се
крият извън гетото. Когато през декември 1942 г. Еврейската бойна орга
низация отправя молба за оръжие, Армия Крайова предлага да помогне на
евреите да избягат от гетото, за да се сражават на по-късен етап. Еврейската
бойна организация отклонява предложението. Ръководителите й се стремят
гьм незабавна борба и по този начин си затварят вратата пред стратегия,
предлагаща изход чрез бягство.12
Командването на Армия Крайова се сблъсква със стратегически про
блеми, които работят срещу идеята да се дава оръжие на евреите. Ма-
268
Девета глава: Съпротива и огнени ж ерт ви
кар да е узряла за решението за партизански действия, Армия Крайова

се бои, че евентуално въстание в гетото би довело до общо въстание в
града, което германците ще смажат. В края на 1942 г. Армия Крайова не
е готова за такава борба. В подобно преждевременно действие нейното
командване съзира комунистическа намеса, което трябва да бъде избег
нато. Командването знае, че съветската страна и полските комунисти
подтикват местното население да се вдигне незабавно на оръжие сре
щу германците. Съветският съюз иска да тласне Полша към партизанска
война не само за да отслаби позициите на германците, но и за да предот
врати каквато и да било полска съпротива срещу евентуално съветско
управление в бъдеще. Задачата на Червената армия би била по-лесна,
ако германските войници са избивани в партизанска война. По-лесна би
била задачата и на НКВД, ако германците унищожат полския елит заради
съпротивата му. В Еврейската бойна организация членуват и комунисти,
които следват съветската линия и смятат, че Полша трябва да бъде под
чинена на Съветския съюз. Командването на Армия Крайова обаче не е
забравило, че Втората световна война започва със съветско-германско
то нахлуване в Полша. Половината от полската територия е в рамките на
Съветския съюз през половината от военния период. Съветите си искат
обратно Източна Полша, дори и повече. От гледна точка на Армия Кра
йова потенциалното съветско управление не е по-добро от нацисткото.
Целта на Армията е постигането на полска независимост. Едва ли биха
се намерили обстоятелства, които поне привидно да оправдаят същест
вуването на полска организация, бореща се за полска независимост, но
въоръжаваща комунистите срещу Полша.13
Въпреки своите резерви, през декември 1942 г. Армия Крайова все
пак осигурява пистолети за Еврейската бойна организация, която ги
използва, за да си извоюва власт и авторитет в гетото. Няколкото пис
толета и дързостта са й достатъчни, за да се опълчи на Еврейския съвет
и на еврейската полиция, въоръжена само с бухалки. Като убиват (или
се опитват да убиват) еврейски полицаи и информатори на Гестапо в
края на 1942 и началото на 1943 г., членовете на Еврейската бойна
организация създават усещането за установяване на нов нравствен ред
в гетото. Юзеф Шежински, началникът на еврейската полиция, е прос
трелян във врата, макар че не умира. Еврейската бойна организация
убива Якуб Лейкин, който ръководи полицията по време на Голямата
акция по депортацията, а по-късно е убит и Мечислав Бжежински, за
карвал сънародниците си евреи до влаковете на „Умшлагплац“. Орга
низацията печата позиви, в които заявява, че колаборацията с врага е
престъпление, наказвано със смърт. Така Еврейската бойна организа
ция измества Еврейския съвет, чийто ръководител е принуден да при
знае, че вече няма „власт над гетото, тук има нова власт“. Без ефектив
на еврейска администрация и наказателен апарат германците вече не
могат да се разпореждат в гетото.14
269
След септември 1942 г. Варшавското гето е по-скоро еврейски трудов

лагер, населен предимно с млади мъже. Бащите, които на по-ранен етап са
се опасявали, че с дейността си биха застрашили своите семейства, вече
няма защо да се възпират. На преден план излизат левите политици. В
предвоенна Полша еврейската левица е разединена по редица фундамен
тални въпроси - дали да заминат за Палестина, или да останат в Полша;
дали да имат, или да нямат доверие на Съветския съюз; дали да водят аги
тацията си на идиш, на полски, или на иврит, и т.н. По онова време сред
варшавските евреи се възражда и най-радикалната форма на лявата поли
тика - комунизмът. Сталин, който през 1938 г. разформирова Полската
комунистическа партия, през януари 1942 г. разрешава преобразуването
й в Полска работническа партия. След този момент някои от активисти
те сред полските евреи се установяват нелегално във Варшавското гето,
където призовават към въоръжена съпротива. Най-голямата еврейска со
циалистическа партия, Бунд, далеч не е толкова склонна да прибягва към
насилие. Общо взето, всички тези организации продължават да работят
поотделно. През трите месеца след Голямата операция се постига общо
съгласие, че въоръжената съпротива е необходима стъпка. През декември
1942 г. се образува Еврейската бойна организация. Като сдружение на
политици с малък военен опит и с незначителни запаси от оръжие, тази
организация има нужда да се въоръжи. Първото й действие е да поиска
оръжие от Армия Крайова.11
Извън пределите на гетото именно Голямата операция заставя Армия
Крайова да си изработи политика по еврейския въпрос. През 1941 г. пол
ската Съпротива вече е заела ясна позиция по няколко въпроса - напри
мер заклеймява съставената от поляци охрана в концлагерите, наричайки
това „национално предателство“. Но преди лятото на 1942 г. Армия Кра
йова обикновено отъждествява съдбата на Полша със съдбата на поляците.
Стресната обаче от масовите разстрели на полски евреи на изток, през фев
руари 1942 г. тя създава еврейска секция. Секцията събира доказателства за
убийствата, които предава на Съюзниците и на Би Би Си през април 1942 г.
Депортациите от лятото на 1942 г. подтикват поляците католици към съз
даването на спасителна организация под кодовото название „Жегота“ (по
ляците са застрашени от смъртна присъда, ако подпомагат евреите), която
към декември получава и подкрепата на полското правителство в изгнание.
Участват и някои офицери от Армия Крайова. Офицери от разузнаването
на Армия Крайова доставят документи за самоличност на евреи, които се
крият извън гетото. Когато през декември 1942 г. Еврейската бойна орга
низация отправя молба за оръжие, Армия Крайова предлага да помогне на
евреите да избягат от гетото, за да се сражават на по-късен етап. Еврейската
бойна организация отклонява предложението. Ръководителите й се стремят
към незабавна борба и по този начин си затварят вратата пред стратегия,
предлагаща изход чрез бягство.12
Командването на Армия Крайова се сблъсква със стратегически про
блеми, които работят срещу идеята да се дава оръжие на евреите. Ма-
268
Д е в е т а гл ав а: Съпротива и огнени жертви
кар да е узряла за решението за партизански действия, Армия Крайова

се бои, че евентуално въстание в гетото би довело до общо въстание в
града, което германците ще смажат. В края на 1942 г. Армия Крайова не
е готова за такава борба. В подобно преждевременно действие нейното
командване съзира комунистическа намеса, което трябва да бъде избег
нато. Командването знае, че съветската страна и полските комунисти
подтикват местното население да се вдигне незабавно на оръжие сре
щу германците. Съветският съюз иска да тласне Полша към партизанска
война не само за да отслаби позициите на германците, но и за да предот
врати каквато и да било полска съпротива срещу евентуално съветско
управление в бъдеще. Задачата на Червената армия би била по-лесна,
ако германските войници са избивани в партизанска война. По-лесна би
била задачата и на НКВД, ако германците унищожат полския елит заради
съпротивата му. В Еврейската бойна организация членуват и комунисти,
които следват съветската линия и смятат, че Полша трябва да бъде под
чинена на Съветския съюз. Командването на Армия Крайова обаче не е
забравило, че Втората световна война започва със съветско-германско
то нахлуване в Полша. Половината от полската територия е в рамките на
Съветския съюз през половината от военния период. Съветите си искат
обратно Източна Полша, дори и повече. От гледна точка на Армия Кра
йова потенциалното съветско управление не е по-добро от нацисткото.
Целта на Армията е постигането на полска независимост. Едва ли биха
се намерили обстоятелства, които поне привидно да оправдаят същест
вуването на полска организация, бореща се за полска независимост, но
въоръжаваща комунистите срещу Полша.13
Въпреки своите резерви, през декември 1942 г. Армия Крайова все
пак осигурява пистолети за Еврейската бойна организация, която ги
използва, за да си извоюва власт и авторитет в гетото. Няколкото пис
толета и дързостта са й достатъчни, за да се опълчи на Еврейския съвет
и на еврейската полиция, въоръжена само с бухалки. Като убиват (или
се опитват да убиват) еврейски полицаи и информатори на Гестапо в
края на 1942 и началото на 1943 г., членовете на Еврейската бойна
организация създават усещането за установяване на нов нравствен ред
в гетото. Ю зеф Шежински, началникът на еврейската полиция, е прос
трелян във врата, макар че не умира. Еврейската бойна организация
убива Якуб Лейкин, който ръководи полицията по време на Голямата
акция по депортацията, а по-късно е убит и Мечислав Бжежински, за
карвал сънародниците си евреи до влаковете на „Умшлагплац“. О рга
низацията печата позиви, в които заявява, че колаборацията с врага е
престъпление, наказвано със смърт. Така Еврейската бойна организа
ция измества Еврейския съвет, чийто ръководител е принуден да при
знае, че вече няма „власт над гетото, тук има нова власт“. Без ефектив
на еврейска администрация и наказателен апарат германците вече не
могат да се разпореждат в гетото.14
269
Германските решения за съдбата на останалите в гетото обитатели са

повлияни от съображения, които евреите просто няма как да разберат. За
германците Варшавското гето отначало е транзитен пункт за предвижда
ните депортации към Люблински окръг, Мадагаскар или Съветския съюз;
после - временен трудов лагер, и накрая - транзитен пункт за депортация
в Треблинка. В края на 1942 и началото на 1943 г. гетото отново ста
ва временен трудов лагер, макар и ограничен по мащаб, в който работят
хора, подбрани е тази цел още по време на Голямата операция. Въпреки че
Химлер не се отказва от решението си да унищожи евреите, намиращи се
под германско управление, има и други авторитети в управлението, които
желаят, поне на онзи етап, да оставят живи част от еврейските работници.
Ханс Франк се тревожи, че в неговото Генерално губернаторство не дос
тига работна ръка. Много поляци работят в Германия, така че в окупирана
Полша еврейската работна ръка придобива все по-голямо значение. Ев
реите работят за германската военна индустрия, следователно Вермахтът
също е заинтересован те да останат живи.15
Химлер може да прави компромиси. В началото на 1943 г. той възна
мерява да позволи на повечето оцелели евреи от Варшавското гето да по
живеят още малко, но иска да унищожи самото гето, в което вижда център
на политическа съпротива, безредие и болести. Химлер смята да ликвидира
всички евреи, които живеят незаконно в гетото, без разрешение за работа,
след което да депортира останалите като работна ръка в концлагерите. При
посещението си във Варшава на 9.01.1943 г. той се разпорежда гетото да
бъде затворено. Незаконно пребиваващите там евреи, повече от 8000, тряб
ва да бъдат закарани в Треблинка и хвърлени в газовите камери, а остана
лите близо 50 000 да бъдат изпратени в концентрационни лагери. Но девет
дни по-късно, при пристигането си в гетото, за да изпълнят заповедите на
Химлер, германците разбират, че евреите се крият или се съпротивляват.
Няколко евреи стрелят срещу първите влезли, което изненадва и сплашва
германците.
Германците убиват 1170 евреи на улицата и депортират около 5000.
След 4 дни им се налага да се оттеглят и да премислят акцията. Команд
ването на Армия Крайова във Варшава е силно впечатлено - оръжието,
което са дали на Еврейската бойна организация, е използвано по предназ
начение.16
Това не е първият случай на еврейска съпротива срещу германците в
Полша. В състава на Армия Крайова има внушителен брой хора от еврейски
произход. Макар и известен на командването, този факт почти никога не се
обсъжда. Много от хората в редовете на Армията, които са от еврейски
произход, предпочитат да се смятат за поляци, не за евреи. Други кри
ят еврейския си произход, знаейки, че е по-добре да не го оповестяват
във военновременна Варшава. Макар антисемитите в Армия Крайова да
са малцинство, дори едно-единствено предателство би означавало смърт.
Новият елемент в случилото се през януари 1943 г. е, че евреите са се
вдигнали на оръжие срещу германците, и то именно като евреи, в открит
270
J
Девета глава: Съпрот ива и огнени ж ерт ви
акт на еврейска съпротива. Това е силно опровержение на стереотипното

антисемитско схващане, преобладаващо и в Армия Крайова, и в полското
общество, че евреите не желаят да се бият. Сега вече варшавското команд
ване на Армия Крайова дава на Еврейската бойна организация съществе
на част от собствените си скромни боеприпаси - пушки, муниции, взривни
вещества.17
В Берлин Химлер беснее. На 16.02.1943 г. той решава, че гетото тряб
ва да бъде унищожено не само като обществено, но и като физическо
място. Този квартал на Варшава няма никаква стойност за господарската
раса, тъй като жилищата му са били (по определението на самия Химлер)
„използвани от човекоподобни“, поради което никога няма да са годни за
германци. Германците планират нападение срещу гетото на 19 април. Не
посредствената цел е не унищожението на всички евреи, а пренасочването
на масова работна ръка към концентрационните лагери, след което само
то гето да бъде разрушено. Химлер не се съмнява, че целта му ще бъде
постигната. Той вече крои планове как ще се използва в бъдеще теренът
- докато войната бъде спечелена, там ще има концлагер, който след това
ще бъде превърнат в парк. А варшавските работници евреи ще работят на
други места до смъртта си.18
Точно преди заплануваното нападение срещу Варшавското гето ше
фът на германската пропаганда Йозеф Гьобелс прави собствен специален
принос. През април 1943 г. германците са открили Катин*, едно от места
та, където през 1940 г. НКВД избива хиляди полски военнопленници. „Ка
тин - обявява Гьобелс - е моята победа.“ Той избира датата 18.04.1943 г.,
за да оповести откриването на труповете на полските офицери. Катин ще
бъде използван, за да се създадат търкания между руснаците и поляци
те, между поляците и евреите. Гьобелс очаква, и то напълно основателно,
че доказателствата как съветската тайна полиция е разстреляла хиляди
полски офицери, ще направят проблематично сътрудничеството между
Съветския съюз и полското правителство в изгнание. Съюзническите им
връзки и без това не се развиват гладко, а полското правителство до онзи
момент не е получило от съветските власти задоволително обяснение за
изчезналите полски офицери. Освен това Гьобелс възнамерява да използ
ва Катин като разобличение на антиполската политика на съветското дър
жавно ръководство, обвинявано, че се състои от евреи, и по този начин
да насъска поляците срещу евреите. Това е същността на пропагандата в
навечерието на германското нападение срещу Варшавското гето.19
Еврейската бойна организация също има планове. Несполучливият
опит на германците да прочистят гетото през януари 1943 г., е потвър
дил опасенията на еврейските ръководители, че предстои окончателно
разчистване на сметките. Гледката на германски трупове по улиците на
‘ Село на 18 км западно от Смоленск, Русия. В гористите околности на Катин през пролетта

на 1940 г. части на НКВД разстрелват 4421 полски офицери, интелектуалци, общественици,
духовници и др. Общо на територията на Съветския съюз са ликвидирани 21 857 поляци -
представители на военния, политическия и духовния елит на полската нация. - Б. р.
271
гето т о е р азр уш и л а б а р и ер а т а на с т р а х а , а у в е р е н о с т т а е п о р а сн а л а след

втората достав к а н а о р ъ ж и е о т А р м и я К р ай ов а. Е в р еи т е в г е т о т о приемат,
че всяка сл едв ащ а д еп о р т а ц и я щ е в о д и н а п р а в о в га зо в и т е к ам ер и . Т о в а не
е напъ лн о вярно - ако н е с е бя х а б о р и л и , п о в е ч е т о о т т я х щ я ха д а станат
р а б о т н а ръка в к о н ц л а гер и т е. Н о с а м о за няколко м е с е ц а . Т ака ч е п о своя
та съ щ н о ст п р ед п о л о ж е н и я т а на о ц ел ел и т е варш авски ев р е и с а правилни.
„С ледващ ият етап н а п р е за с е л в а н е т о - пиш е е д и н о т тях - е см ъртта.“
М ал цина щ е за ги н а т в Т р ебл и н к а, н о п оч ти всички щ е б ъ д а т м ъ р тви пре
ди края на 1943 г. П р ав и са били д а см я тат, ч е съ п р о т и в а т а е д в а ли ще
нам али ш а н со в ет е им за оц ел я ван е. А к о сп еч ел я т в о й н а та , гер м а н ц и те ще
избият останалите живи в империята им евреи. Ако продължават да губят

войната, ще избият еврейските работници, които при приближаването на
съветските войски ще представляват риск за сигурността. Докато настъп
ващата Червена армия е далече, евреите се надяват на още живот, тъй като
германците имат нужда от работна ръка. Но Червената армия на прага на
германския Райх означава за тях газова камера или разстрел.20
Именно увереността, че всички евреи са обречени, ражда единна
та еврейска съпротива. Докато германската политика позволява на от
делния евреин да се надява, че ще оцелее, разчитайки на изключения,
социалното разделение е неизбежно. Но сега германската политика е
убедила всички оцелели варшавски евреи, че ще умрат, и еврейската
общност в гетото постига внушително единство Между януари и април
1943 г. евреите изграждат безчет бункери в мазетата, някои - свърза
ни с тайни проходи. Еврейската бойна организация формира командна
структура. Върховният командваш е Мордехай Анелевич, а ръково
дителите на трите сектора в гетото са Марек Еделман, Израел Канал
и Ицхак Цукерман (заместен в последния момент от Елиезер Гелер).
Командването купува нови оръжия и обучава общността как да ги из
ползва. Някои от евреите, работещи в германски оръжейни фабрики,
успяват да откраднат материали за импровизирани експлозиви. Еврей
ската бойна организация научава един ден предварително за герман
ските намерения да бъде нападнато гетото, така че когато германците
идват, всички са готови.21
Някои от членовете на Армия Крайова, смаяни и възхитени, наричат
последвалите събития „еврейско-германска война“.22
Когато нахлуват в гетото на 19.04.1943 г., есесовците, полицейските
части по поддържането на реда и служителите от Травники са посрещна
ти от снайперски огън и коктейли „Молотов“ и се оттеглят. Германското
командване дори съобщава, че са загинали 12 германски войници. Морде
хай Анелевич пише до Ицхак Цукерман, своя другар от Еврейската бойна
организация, който по онова време се намира извън гетото: „Еврейското
контранападение надмина и най-необузданите ни мечти - германците на
два пъти бягаха от гетото“. Пресата на Армия Крайова пише за „безмерно
силна и решителна въоръжена съпротива“.23
Десният Еврейски военен съюз завзема най-високата сграда в гетото
и издига две знамена - полското с белия орел и ционисткото с жълтата
звезда. Неговите формации се бият изключително решително край сгра
дата на главния щаб, на площад „Мурановски“. На 20 април ръководите
лят на есесовските и полицейските части във Варшавски окръг Фердинанд
фон Замерн-Франкенег, е освободен от поста си. Заместникът му Юрген
Щрооп получава по телефона разпореждане от самия Химлер, който бес
нее: „На всяка цена да се смъкнат двете знамена!“. Германците наистина
смъкват знамената на 20 април - рождения ден на Хитлер, но по време на
акцията претърпяват загуби. На този ден те успяват да влязат в гетото и
Да се задържат там, макар да не е съвсем ясно дали имат възможност да
273
унищожат населението му. Повечето евреи са сс укрили, ммотмна са въ

оръжени. Налага се германците да разработят нова тактика.*4
От първия ден на въстанието във Варшавското гето пипват евреи
Германците са убили евреите, които не са в състояние да работят. Те ня
мат нужда и от хората в болницата на улица „Гейша“, последната еврейска
болница във Варшава. Там Марск Еделман открива десетки трупове r
болнични пижами. В акушеро-гинекологнчната клиника германците са
убили бременните жени. родилките и бебетата им На ъгъла на улиците
„Генша“ и „Заменхоф“ някой е поставил живо бебе на гърдите на мъртва
жена. Еврейската съпротива изглежда на външния свят като същинска
война, но зад стените на гетото германците не съблюдават нито закон,
нито някакъв кодекс за водене на война. В очите на есесовците самото
съществуване на тези еврейски човекоподобни е престъпление, а съпро
тивата им - вбесяващо действие, оправдаващо всяко противодействие.25
Щрооп стига до заключението, че единственият начин да се „прочистят"
бункерите и къщите, е да се изгорят. И тъй като Химлер вече се е разпоредил
гетото да бъде унищожено физически, изгарянето на обитателите му няма да
е особена загуба. Всъщност, тъй като Химлер не предлага точен метод за пъл
ното унищожение на гетото, опожаряването решава за нацистите два пробле
ма наведнъж. На 2 3 .04.1943 г. хората на Щрооп започват да палят сградите
в гетото квартал по квартал. В боевете Вермахтът играе незначителна роля,
но неговите инженери и огнехвъргачките разрушават напълно жилищата и
бункерите. Еделман си спомня „огромни огнени стихии, които сриваха цели
улици“. Задушаващи се. евреите нямат друг изход, освен да излязат от бунке
рите. Както си припомня един от оцелелите: „Предпочитахме да ни застрелят,
отколкото да изгорим“. Евреите, затворени в капана на горните етажи, скачат
от сградите. Германците отвеждат много затворници със счупени крака. Раз
питват ги и след това ги разстрелват. Единственият начин евреите да избягнат
палежите, е като бягат от един бункер в друг през деня или от една къща в
друга през нощта В продължение на няколко дена есесовците не се чувстват
сигурни по улиците на гетото нощем, затова еврейските въстаници и обитате
лите на гетото използват тъмнината, за да се придвижват и прегрупират. Но
тъй като не могат да сложат край на пожарите, дните им са преброени.26
Германците са нападнали гетото на 19 .04.1943 г., Пасха. Великден
е следващата неделя, 25 април. Полският поет Чеслав Милош отразява
честването на християнския празник извън стените на гетото. В своята
поема „Сагпро di Fiori“ той показва как на площад „Красински“, точно
пред стените на гетото, където евреите се бият и умират, хората се возят
на въртележката. „Тогава се замислих - пише Милош - колко самотно
нещо е смъртта.“ Въртележката работи всеки ден по време на въстанието.
Тя става символ на изолацията на евреите - те умират в гетото, а извън
стените му поляците живеят и се забавляват. Много поляци изобщо не
ги е грижа какво се случва с евреите в гетото. Но също толкова от тях са
съпричастни, като някои се опитват да помогнат и няколко души загиват
при такива опити.27
274
Девета глава; С ъпрот ива и огнени ж ер т ви
Цяла година преди началото на въстанието във Варшавското гето Ар

мия Крайова е уведомявала британците и американците за умъртвяването
на полските евреи в газовите камери. Предавала е съобщения за фабрики
те на смъртта в Хслмно и полското правителство в изгнание се е погрижи
ло те да бъдат публикувани в британската преса. Западните съюзници не
предприемат нищо съществено. През 1942 г. Армия Крайова осведомява
Лондон и Вашингтон за депортациите на обитателите на Варшавското гето
и за масовото унищожение на варшавски евреи в Треблинка. Естествено,
полското правителство представя тези събития като част от трагедията
на полските граждани. Но все пак главното става известно. Поляците и
евреите напразно се надяват, че публикуването на съобщенията за депор
тациите ще сложи край на тези операции. Полското правителство призо
вава съюзниците да откликнат на масовите убийства на полски граждани
(включително евреи) чрез убийства на германски граждани. Нито Вели
кобритания, нито Съединените щати правят нещо по въпроса. Полският
президент и полският посланик във Ватикана умоляват Папата да говори
по въпроса за масовите убийства на евреи, но резултат няма.28
От западните съюзници единствено полските власти вземат преки мер
ки, за да спрат унищожението на евреите. През пролетта на 1943 г. „Жего-
та“ помага на близо 40 0 0 евреи, които се крият. Армия Крайова оповестява,
че ще разстрелва поляци, опитващи се да изнудват евреи. На 4 май, докато
евреите във Варшавското гето се сражават, министър-председателят Вла
дислав Сикорски* отправя апел; „Призовавам сънародниците си всячески
да оказват помощ и да дават подслон на онези, които в момента са убивани,
ив същото време, пред цялото човечество, което продължава да мълчи, за
клеймявам тези престъпления“. Както еднакво добре разбират и евреите, и
поляците, варшавското командване на Армия Крайова не е в състояние да
спаси гетото, дори да използва за тази цел всичките си военни части и цяло
то си оръжие. В онзи момент самата Армия Крайова няма особен боен опит.
Въпреки това седем от осемте въоръжени операции, предприети от нея във
Варшава, са в подкрепа на борците от гетото. В самото начало на въстание
то загиват двама поляци, които се опитват да пробият стените на гетото.
Провалят се още няколко опита да се направи подобен пробив. Армия Кра
йова прави общо 11 опита да помогне на евреите. Съветската пропаганда
веднага се възползва от положението и започва да твърди, че Армията от
казва помощ на борците от гетото.29
Арие Вилнер, когото поляците от Армия Крайова познават като Юрек,
е важна връзка между Еврейската бойна организация и Армия Крайова.
Той е убит по време на въстанието във Варшавското гето, но преди това
успява да предаде на поляците важно съобщение, родеещо се с легенда.
Именно той разказва истината за съпротивата на евреите от гетото, която
' Владислав Сикорски (1881 - 1943) - полски военен и държавен деец, генерал-полковник.
Министър-председател на полското правителство в емиграция (3 0 .0 9 .1 9 3 9 -4 .0 7 .1 9 4 3 ) и глав
нокомандващ на Полската армия. Загива при авиационна катастрофа на 4 юли 1943 г., когато
самолетът му, излитащ от британската база в Гибралтар, пада в морето. - Б. р.
215
Армия Крайова одобрява и разпространява - въстанието в гетото е вдиг

нато, за да спаси не живота на евреите, а човешкото достойнство. Това се
тълкува в духа на полския романтизъм - делата трябва да се разглеждат
през призмата на подбудите, а не на резултатите; да се пожертваш, е доб
лест и ако пожертваш живота си, доблестта те съпътства завинаги. Често
се пренебрегва или забравя същността на изреченото от Вилнер - евреите
във Варшавското гето се бият не само за достойнството на евреите, но и за
достойнството на човечеството, включително поляци, британци, американци,
руснаци - на всички, които биха могли да направят повече, а вместо това
не правят достатъчно.30
Шмуел Цигелбойм, представителят на Бунд в полското правителство
в изгнание в Лондон, знае, че гетото загива в пламъци. .Знае накъде води
Холокостът, от Ян Карски, куриер на Армия Крайова, който през 1942 г.
съобщава на съюзническите лидери за масовите убийства. Цигелбойм няма
как да знае подробностите, но схваща общия ход на събитията и се опит
ва да го дефинира пред света. Преди самоубийството си на 12.05.1943 г.,
в грижливо формулирано обръщение, адресирано до полския президент и
до министър-председателя, но предназначено и за ръководителите на съюз
ническите държави, той пише: „Макар вината за престъпното убийство на
цялата еврейска нация да пада преди всичко върху извършителите, непря
ко отговорно е и самото човечество“. Той се самозапалва пред британския
парламент, споделяйки, както пише, съдбата на сънародниците си евреи във
Варшава.31
Варшавските евреи продължават да се сражават без никаква надежда.
През май 1943 г. докладите на Щрооп до началниците му вече са спокойни
и методични и съдържат предимно числа. Неуточнен брой евреи са изго
рели до смърт или са се самоубили в бункерите, 56 065 са заловени, като
около 7000 са разстреляни на място, а други 6929 са изпратени в Треблин-
ка. Останалите, които са мнозинство, са прехвърлени като работна ръка
в лагери като Майданек. На 15 май Щрооп оповестява победата над Вар
шавското гето, като взривява Тлумачката синагога. След това германците
доразрушават останалото от гетото, както е заповядал Химлер. Всички
оцелели сгради са съборени, мазетата и канализацията са запълнени. На
1.06.1943 г. Химлер дава заповед върху все още тлеещите останки на ге
тото да се построи нов концентрационен лагер.32
***
Наистина някои от евреите в гетото оцеляват във въстанието, но из
вън гетото не получават радушен прием. През 1943 г. Армия Крайова е
настроена срещу комунизма по-силно, отколкото през 1942 г. След един
арест и една самолетна катастрофа през лятото на 1943 г. един полски
командващ и един министър-председател, проявяващи разбиране към ев
реите, са заменени с по-малко толерантни. Въпреки обещанията си Армия
Крайова не формира еврейска част от ветераните, участвали във въста
нието на Варшавското гето. През цялата 1943 г. части на Армия Крайова
276
Девета глава: С ъпрот ива и огнени ж ерт ви
дори разстрелват евреи като бандити в провинцията. В няколко случая

убийствата на евреи са извършени, за да заграбят войниците от Армия
Крайова имуществото им. От друга страна, Армия Крайова наистина ек
зекутира поляци, предали евреи, опитали се да ги изнудват.33
Същата германска кампания за набиране на работна ръка, която пре
дизвиква въстанието във Варшавското гето, преориентира и полската Съ
протива. При посещението си във Варшава през януари 1943 г., по време
на което за първи път иска ликвидирането на гетото, Химлер издава запо
вед масово да се набират работници за принудителен труд и от средите на
поляците. Хайките за работници, които се провеждат след тази заповед,
силно разстройват полското общество, защото жените и децата внезапно
се оказват без съпрузи и бащи. През първите три месеца на 1943 г. около
3000 поляци от Варшава са изпратени в Майданек. През май броят им
се допълва от хилядите варшавски евреи, изпратени от Варшавското гето
след потушаването на въстанието. Варшавските поляци и евреи, отделени
от стените на гетото през 1942 г., през 1943 г. се оказват оградени от една
и съща бодлива тел. По онова време Майданек е трудов лагер, оборуд
ван с газова камера - също като Аушвиц, но по-малък. Там загиват около
50 000 полски евреи и вероятно 10 000 поляци.34
Знаейки, че съществуват места като Майданек, в които се депортират
хора, много мъже и жени се стремят да влязат в Армия Крайова. Тъй като
е напълно възможно всеки момент да ги арестуват и пратят на принуди
телен труд в някой концлагер, тези хора намират в нелегалния живот по-
голяма сигурност, отколкото в обичайното съществуване във Варшава.
Освен това нелегалният живот предлага другарството като противоотрова
на страха и отмъщението като избавление от безпомощността. Герман
ците са се опитали да предотвратят организираната съпротива, унищожа
вайки полските образовани среди с десетки хиляди още при нахлуването
си през 1939 г. и след това - с хиляди в АВ Aktion, извънредната акция за
умиротворяване от 1940 г. Планиралите тези действия са имали предвид
проблема, пред който германците се изправят през 1943 г. - третирането
на Полша като източник на работна ръка ще доведе до съпротива, стига
да има останал един жив, който да поведе поляците срещу германците.
Но полските образовани среди са далеч по-многобройни, отколкото са си
представяли германците, и в условията на потисничество не липсват хора,
готови да станат водачи на народа си.
Командването на Армия Крайова предпочита да работи в нелегалност,
да организира съпротивата, да набира мъже и оръжие и да изчака най-под
ходящия момент за общо въстание. През 1943 г. става все по-трудно да се
запази търпение и да се планира грижливо. В своята пропаганда по радиото
и във вестниците руснаците подканват поляците да се надигнат колкото е
възможно по-рано. Поляците, знаейки каква е съдбата на евреите в страна
та им, се опасяват, че ако германското управление продължи, техният край
няма да е по-различен. Силен шок предизвиква прилагането на Генерален
план „Изток“ в част от Люблински окръг на Генералното губернаторство.
277
Макар германският план за масова колонизация да е осуетен в по-голямата

си част, Одило Глобочник продължавала го осъществява. От ноември 1942
г. и през цялата първа половина на 1943 г. германците обезлюдяват 300 пол
ски села около Замошч, за да превърнат района в расово чиста германска
колония. В тази Замошчка операция около 100 000 поляци са депортирани,
главно в Майданек и Аушвиц. Тъй като операцията започва точно при при
ключването на Операция „Райнхард“ и в същия окръг, в който е започнала
тя, много поляци виждат в нея началото на „Окончателното решение“ на
полския въпрос. Това не е съвсем точно, тъй като Генерален план „Изток“
предвижда унищожаването на повечето поляци, не на всички, но при създа
дените обстоятелства заключението е логично.35
И така, промяната на германската трудова политика и въстанието на вар
шавските евреи водят и до промяна у много поляци във Варшава и в други
части на страната, които преминават към по-решителна форма на съпроти
ва. Докато евреите в гетото нямат друг избор, освен да се хвърлят в борба
та, където или ще спечелят, или ще загинат, поляците имат възможност
да вместят мащаба на съпротивата си между нелегалната конспирация и
откритата битка. През март 1943 г. Армия Крайова изплува от сенките и
прибягва до убийства и партизанска война. Опитите й да помогне на бор
ците в гетото, са една от най-ранните прояви, макар и още любителски, на
публични актове на въоръжена съпротива. С времето операциите стават
все по-резултатни. Разстрелвани са както германски полицаи, така и полски
граждани, които сътрудничат на Гестапо. През август 1943 г. германците
регистрират 924 случая на партизански съпротивителни действия във Вар
шавски окръг на Генералното губернаторство и 6214 подобни инцидента в
цялото Генерално губернаторство.36
Преориентацията на Армия Крайова към въоръжена съпротива не
може да не предизвика реакцията на германците. Следващата година е
година на терор и контратерор. На 13.10.1943 г. германците започват да
прилагат в кварталите на Варшава техниката на блокадите, усъвършенст
вана във Варшавското гето по време на Голямата операция от лятото на
1942 г. Произволно се арестуват мъже, които се разстрелват публично, за
да се сплаши населението и да се стъпче надигащата се съпротива. Пред
варително се обявяват място и час, арестуваните се водят с вързани очи
в групи по петима и по десетима и се разстрелват. Тъй като, преди да ги
разстрелят, мъжете викат „Да живее Полша!“, германците вземат мерки,
като запушват или залепват с лейкопласт устите им или нахлузват чували
на главите им. Наистина поляците са събирани, за да гледат разстрелите,
но изобщо не става ясно дали си вземат поуката, която германците очак
ват. След всеки разстрел жените събират напоената с кръв пръст в съдове,
които отнасят в черквата.37
Германците се примиряват с неуспеха на пропагандната си дейност, но
продължават да избиват масово поляците от Варшава: понякога - участни
ци в Съпротивата, друг път - произволно събрани граждани. Те премест
ват лобната площадка в бившето гето, така че вече никой не наблюдава
278
разстрелите. Най-големият затвор за поляци също е скрит зад стените

на бившето гето. През по-голямата част от есента на 1943 г. там са раз
стрелвани поляци и няколкото евреи, арестувани сред развалините. На
9.12.1943 г. са разстреляни 139 поляци, 16 жени и едно дете от еврейски
произход. На 13.01.1944 г. са разстреляни повече от 300 поляци. Разстре
лите в гетото продължават да се водят „публични“, въпреки че в дейст
вителност на никого не се разрешава да им стане свидетел. Семействата
само са уведомявани за съдбата на близките си. След 15.02.1944 г. поля
ците просто започват да изчезват от домовете си, от улиците. Разстрелват
ги в гетото без официална регистрация на събитието. От октомври 1943
до юли 1944 г. в развалините на гетото са разстреляни около 9500 души,
някои от тях - оцелели дотогава евреи, мнозинството - поляци.38
С превързани очи и със запушени усти, поляците просто няма как да
разберат, че ги изпращат на смърт в най-новия концлагер на Химлер. От
крит на 19.07.1943 г. в развалините на Варшавското гето, Концентрацио
нен лагер „Варшава“ е едно от най-отвратителните творения на нацистко
то управление.39
Историята му започва с това, че германците заставят евреите да жи
веят в определена част на Варшава, която наричат гето. После идват де-
портациите на евреи от съседни райони в претъпканото гето, което гаран
тира смъртта на десетки хиляди от глад и болести. Следващата стъпка е
депортиране на над четвърт милион евреи от гетото в газовите камери на
Треблинка и разстрелване на още около 17 000 души по време на депорта-
циите. След това нацистите ликвидират гетото, собственото си творение.
Потушават съпротивата, произтекла от всичко това, разстрелвайки още
около 14 000 евреи. Сетне опожаряват сградите във Варшавското гето. И
накрая построяват нов лагер на това място.
Така се създава Концентрационен лагер „Варшава“. Това е остров
на нещо, наричано условно живот, разположен в урбанистична зона на
смъртта. Наоколо са квартали с опожарени сгради, в които гният човешки
останки. Заграден веднъж от стените на бившето гето, Концентрационен
лагер „Варшава“ е плътно отделен и с бодлива тел, пазен от наблюдател
ници. Вътре са затворени няколкостотин поляци и няколкостотин евреи.
Повечето от евреите не са от Полша, а от други райони на Европа. Те са
депортирани в Аушвиц, където вместо да бъдат изпратени в газовите ка
мери, са подбрани за принудителен труд и пристигат в Концентрационен
лагер „Варшава“. Идват от Гърция, Франция, Германия, Австрия, Белгия
и Нидерландия, а след 1944 г. - и от Унгария. Условията, които заварват
в Концентрационен лагер „Варшава“, са толкова ужасяващи, че някои от
тях молят да ги върнат в Аушвиц и да ги умъртвят в газовите камери.40
Евреите работници в Концентрационен лагер „Варшава“ имат три ос
новни задачи - да съборят сградите на бившето гето, които не са рухнали
при палежите от април и май 1943 г., да търсят бижута и ценности, които ев
реите евентуално са скрили, и да подмамват евреите, които все още се кри
ят, да излязат и да се предадат. Някои от работниците евреи са изпращани,
27 9
облечени в раираните си униформи и с налъмите на работа вън от стените

на бившето гето. Независимо от езиковата бариера евреите от чужбина и
поляците във Варшава се сприятеляват. Един от тези работници си припом
ня сцена извън стените на гетото: „Едно поляче, може би четиринайсетго
дишно, зле облечено, стоеше току до нас с кошничка, в която имаше няколко
ябълчици. Погледна ни, помисли за момент, след това хвърли кошничката
си към нас. После изтича към другите момчета, които продаваха храна, и
неочаквано към нас от всички страни полетяха хляб и плодове. Отначало
есесовците, които ни охраняваха, не знаеха как да постъпят, така бяха смаяни
от този внезапен израз на солидарност. След това започнаха да крещят на
момчетата и да ги целят с автоматите си, а нас - да ни бият, че сме приели
храната. Но ние не усещахме ударите, не им обръщахме внимание. Махахме
към момчетата в знак на благодарност“.41
След октомври 1943 г. евреите от Концентрационен лагер „Варшава“
са принуждавани да вършат още нещо - да разчистват телата на поля
ците, арестувани във Варшава и разстрелвани в развалините на гетото.
Поляците са докарвани от местната есесовска част и от полицейските
формации на групи по 50 или 60 на терена на бившето гето, където ги
екзекутират, или близо до Концентрационен лагер „Варшава“. След това
от еврейските затворници се сформират гробарски команди, които да
заличават следите от екзекуциите. Нарежда им се да правят клади от дър
вен материал, извлечен от развалините на гетото, и да нареждат трупо
ве и дървен материал на пластове. След това евреите заливат кладите с
бензин и ги подпалват. Но техните гробарски команди са необичайни по
една причина - щом огънят обхване труповете на поляците, есесовците
разстрелват еврейските работници, построили кладата, и хвърлят телата
им в пламъците.42
В поемата на Милош „Беден християнин гледа гетото“, написана през
1943 г„ е изразена мечтата за появата на неземна сила, която да разрови сиви
те купчини развалини и сажди и да покаже „пепелта на всеки отделен човек“.
Защото никоя земна сила не е в състояние да отличи пепелта на евреина от
пепелта на поляка.
През лятото на 1944 г. става ясно, че в град като Варшава съпротива
та е неизбежна. Не е ясно обаче каква форма ще приеме тя и накъде ще
се насочи. Командването на Армия Крайова и полското правителство в
изгнание в Лондон са изправени пред трудно решение. Техните сънарод
ници страдат много повече от населението в която и да било друга столи
ца на съюзническите държави, но съюзническата стратегическа политика
спрямо тях е безмилостна. Поляците преценяват германската окупация
през призмата на заплахата от бъдеща съветска окупация. След успеха на
Червената армия при Операция „Багратион“ в края на юни, към края на
юли германските войници просто заливат варшавските улици. Изглежда,
че германците ще бъдат разгромени, което е добра новина; но също така
изглежда, че във Варшава скоро ще ги заменят съветски войници, което
не е добра новина. Ако Армия Крайова се противопостави на германците
280
открито и успее, по всяка вероятност ще отвори вратите пред Червената

армия като пред господари на собствената си държава. Ако пък се бие с
германците открито и бъде разбита, пристигането на Червената армия ще
завари поляците повалени и безсилни. Но ако стоят със скръстени ръце,
поляците няма да имат позиция в преговорите както със съветската стра
на, така и със западните си съюзници.43
Британските и американските съюзници може и да хранят някакви
илюзии по отношение на Сталин. Но не и полските офицери и полити
ци. Поляците няма как да забравят, че Съветският съюз е бил съюзник
на нацистка Германия през периода 1939 - 1941 г. и че съветската оку
пация на Източна Полша е била безжалостна и потисническа. Поляците
знаят за депортациите в Казахстан и Сибир; знаят за разстрелите в Катин.
След разкритията за Катин Сталин скъсва дипломатическите отношения
с полското правителство в изгнание - още една причина поляците да не
се доверяват на Съветския съюз. Щом Сталин е в състояние да използва
извършеното от негови хора клане като предлог да сложи край на отноше
нията с полското правителство, как може да се очаква, че ще води честни
и почтени преговори по който и да било въпрос? И ако Съветският съюз
не желае да признае законността на полското правителство по време на
общата им битка срещу нацистка Германия, къде са гаранциите, че ще под
крепи независимостта на Полша след войната, когато съветската позиция
ще бъде далеч по-силна?
Проблемите на британците и американците са още по-мащабни. Черве
ната армия печели войната срещу Вермахта на Източния фронт и Сталин за
тях е съюзник, много по-важен от някакво полско правителство. За англи
чаните и американците е много по-удобно да приемат лъжливата съветска
версия за случилото се в Катин и да обвинят германците. За тях е по-лесно
да убеждават полските си съюзници да се съгласят на компромис, откол-
кото да се опитват да влияят на Сталин. Настояват поляците да приемат,
че не руснаците, а германците са избили полските офицери - което е явна
неистина; предпочитат Полша да отстъпи източната половина от територия
та си на Съветския съюз, жест, който никое суверенно правителство не би
направило.
По тази причина още в края на 1943 г. Лондон и Вашингтон се спора
зумяват да позволят на Съветския съюз след войната отново да предяви
претенции към източната половина от предвоенната полска територия.
Чърчил и Рузвелт вече са потвърдили западната съветска граница, даде
на на Сталин от Хитлер. Сега Лондон и Вашингтон одобряват линията
„Молотов - Рибентроп“ (с незначителни промени) като бъдеща съветско-
полска граница. В този смисъл Полша е предадена не само от Съветския
съюз, но и от западните си съюзници, приканващи я да направи компро
миси във време, когато самите те биха спечелили по-малко, отколкото им
се струва на поляците. Тъй че половин Полша вече е отстъпена, без никой
да пита полската страна.44
В Лондон правителството на изоставената от съюзниците си Полша от
281
стъпва инициативата на онези поляци, които се борят във Варшава. Като не

вижда особена надежда да възстанови суверенитета на държавата си с други
средства, Армия Крайова решава да организира в столицата въстание, кое
то да започне на 1.08.1944 г.
Варшавското въстание от август 1944 г. е планирано като част от Опе
рация „Буря“, чиято цел е да отреди на полската армия първостепенна
роля при освобождаването на предвоенните полски територии. Но към
края на юли Операция „Буря“ е провалена. Армия Крайова е планирала да
влезе в бой с германските части, които отстъпват пред Червената армия
в бивша Източна По тля. Но след като Сталин скъсва дипломатическите
отношения с Полша, става невъзможно да се постигне политическо спора
зумение със Съветския съюз за координиране на бойните действия. Наис
тина през лятото на 1944 г. полското командване сключва със съветското
командване местни споразумения, но на жестока цена. Воденето на пре
говорите означава и поляците да излязат от нелегалност, като руснаците
се възползват максимално от беззащитността на полските си колеги. По
ляците, които заявяват открито, че ще участват в обща борба срещу гер
манците, са третирани като хора, които може да се съпротивляват и срещу
бъдещо съветско управление. Съветският съюз няма никакво намерение
да подкрепя институции, които претендират, че представляват независи
ма Полша. Съветското ръководство и НКВД се отнасят към всяка полска
политическа организация (с изключение на комунистическата) като към
участник в антисъветски заговор45.
През юли 1944 г. на полските части се разрешава да подпомагат Чер
вената армия при нападенията й срещу Вилнюс и Лвов, главните градове в
предвоенна Източна Полша. След това същите тези части са разоръжени от
съветските си съюзници. Полските войници са заставени да избират между
подчинението си на съветското командване и затвора. След разоръжаване
то НКВД арестува всички, които са имали някаква политическа дейност в
миналото. На съветските партизани се разрешава да участват в победните
походи срещу германците, но не и на полските партизани. Дори в опреде
лени случаи съветските партизани се насъскват срещу полските войници.
Партизанската част на Тувия Белски участва например в разоръжаването
на Армия Крайова. Трагедията на Операция „Буря“ се утроява - Армия
Крайова губи хора и оръжие; полското правителство вижда как военната му
стратегия се проваля; поляците губят живота или свободата си, биейки се за
територии, които Полша няма да може да си възстанови, тъй като Чърчил и
Рузвелт вече са ги отстъпили на Сталин.46
Новините от самата Германия дават някаква надежда на полското
командване във Варшава. На 20.07.1944 г. германски армейски офице
ри се опитват (без успех) да убият Адолф Хитлер. Новината кара някои
от командирите на Армия Крайова да повярват, че Германия вече е за
губила волята си да воюва, и че поради това една дръзка акция може да
ги прогони от Варшава. На 22 юли руснаците насърчават полската съ
протива, като сами съставят в Люблин временно полско правителство.
282
Градът, превърнат в лаборатория на нацистката политика за изтребле

ние, се превръща в център на политиката на бъдещото комунистическо
марионетно правителство. Сталин си присвоява правото да определи
кой да състави новото полско правителство. Ако Армия Крайова не
действа, във Варшава ще бъдат назначени негови агенти и Полша ще
премине пряко от нацистка към съветска окупация. Както през 1939 г.,
така и през 1944 г. фактът, че поляците имат западни съюзници, няма
никакво значение. Към юли 1944 г. е ясно - тъй като Червената армия
вече е окупирала повече от половината от предвоенна Полша, страната
ще бъде освободена със силата на съветското оръжие. В края на юли
на американците им остава един месец да стигнат до Париж (където ще
подкрепят въстанието на французите) и не съществува никакъв шанс
Полша да бъде освободена от американските войски. Всяка полити
ческа съпротива срещу съветските планове трябва да дойде от самите
поляци.47
На 25.07.1944 г. полското правителство дава разрешение на Армия
Крайова да вдигне въстание в момент, който сметне за подходящ. От
начало самата столица е изключена от плановете на Операция „Буря“.
Варшавски окръг на Армия Крайова е изпратил много от боеприпасите
и оръжията си в източната част на страната, където са конфискувани
от съветските войски. Следователно не е лесно да се разбере логиката
на това да се препоръчва незабавно въстание във Варшава. Командна
та структура на полските военни части, които се сражават на Западния
фронт, ръководени от генерал Владислав Андерс, не участва в разиск
ванията. Като се взема предвид тактиката на германската борба срещу
партизаните, мнозина възприемат самата идея за въстание като самоу-
бийствена. По време на цялата война германците избиват поляци в ма
сови наказателни акции. Ако въстанието се провали, разсъждава част от
командването във Варшава, ще пострада цялото гражданско население.
Доводите в полза на въстанието са, че не може да има провал - дори ако
поляците не разбият германците, Червената армия напредва бързо и ще
стигне Варшава за няколко дни. По тази логика, която в края на краища
та побеждава, единственото оправдание за поляците е да се опитат първи
да освободят собствената си столица.48
Поляците са в капан между настъпващата Червена армия и окупационната
германска войска. Те не са в състояние да победят германците със собствени
сили и се надяват, че настъплението на съветските войски ще накара герман
ците да се оттеглят. Надяват се между оттеглянето на войските на Вермахта
и пристигането на Червената армия да има достатъчно дълъг интервал, за да
установят полско правителство. В действителност този интервал се оказва
прекадено дълъг.
В следобедните часове на 1.08.1944 г. войници в полски униформи
и с ленти на ръкавите нападат германски позиции. Мнозинството са от
Армия Крайова, а по-малочислени са частите от крайнодесните Нацио
нални въоръжени сили. Комунистическата Армия Людова също участва
283
в сраженията. През първия ден на Варшавското въстание Армия Крайова

завладява по-голямата част от покрайнините на столицата, както и Старе
место, историческата част на града, но не успява да превземе повечето от
жизненоважните военни обекти. Германците са заварени неподготвени, но
не и напълно изненадани. Мобилизацията на силите в града не е останала
незабелязана и германските части са вдигнати по тревога в 16,30 ч., поло
вин час преди началото на въстанието. Поляците са решили да нападнат в
следобеда на дългия летен ден и поради това дават много жертви. Неопит
ните и недостатъчно въоръжени войски се натъкват на трудности при на
у Девета глава: Съпротива и огнени ж ерт ви
паденията срещу охраняваните и укрепени обекти. Въпреки това бойците,

както и жителите на града, са в еуфория.49
Когато полските части изместват германските в първите дни на август
1944 г., оцелелите евреи, укривани от поляци, излизат от скривалищата си.
Мнозина искат разрешение да се сражават. Както си спомня Михал Зил-
берберг: „Участието на евреите опроверга приказките за нашата пасив
ност. Поляците се бяха вдигнали срещу смъртния враг. Нашият дълг като
жертви и като съграждани беше да им помогнем“. Във Варшавското въс
тание се включват и ветерани от въстанието в гетото през 1943 г. Повече-
то евреи се записват в Армия Крайова, някои - в Армия Людова или даже
в антисемитските по своята нагласа Национални въоръжени сили. Някои
от евреите (или поляци от еврейски произход) вече се бият в редовете на
Армия Крайова и Армия Людова. Почти е сигурно, че във Варшавското
въстание от август 1944 г. са се сражавали повече евреи, отколкото във
въстанието във Варшавското гето от април 1943 г.50
В началото на август, макар че Армия Крайова не успява да завземе
важни германски позиции във Варшава, нейните войски все пак отбелязват
една победа. Офицерите й набират доброволци за опасно нападение срещу
силно охранявана позиция. На 5 август войниците от Армия Крайова вли
зат сред развалините на гетото, нападат Концентрационен лагер „Варшава“,
разбиват съпротивата на 90-те есесовци, които го охраняват, и освобожда
ват останалите живи 348 затворници, повечето от които - евреи от други
държави. Сред войниците на Армия Крайова, участвали в тази операция,
е Станислав Аронсон, самият той депортиран от гетото в Треблинка. Един
боец си спомня сълзите по бузите на единия от евреите, които ги посрещат;
друг боец споменава как един евреин моли незабавно да му дадат пушка и
униформа, за да се сражава. Много от евреите, осъдени на принудителен
труд, влизат в редовете на Армията, както са, в раираните си затворнически
дрехи и с налъми, и се бият „абсолютно безразлични дали ще оцелеят, или
ще загинат“, си припомня трети войник от Армия Крайова.51
Както при въстанието във Варшавското гето, така и при въстанието
във Варшава Химлер вижда възможност да демонстрира сила и да спечели
символична победа. Въпреки очакванията на поляците Червената армия
спира бързото си настъпление към Варшава. Войските на Вермахта ожес
точено отстояват позициите си по река Висла, недалеч от която се намират
източните квартали на Варшава, и това развързва ръцете на есесовците и
на германската полиция. Двете институции са създадени от Химлер, който
се стреми да използва въстанието, за да покаже още веднъж на Хитлер, че
е безмилостен господар на положението.52
Но за разлика от въстанието в гетото тази кампания изисква подкре
пления. След оттеглянето на германците от Белорусия на разположение
са части, опитни в борбата срещу партизаните. Генералното командване
на германските части във Варшава е поверено на Ерих фон дем Бах-Зе-
левски, ръководител на германските антипартизански сили и ветеран от
партизанската война в Белорусия. Призовани са и други ветерани от ан-
285
типартизанските акции там. Командващият есесовските части Дирлеван-

гер е изпратен от Североизточна Полша, а формацията на Камински - от
Югозападна Полша. Подсилени са с полицейска част от Познан и някол
костотин чуждестранни бойци, повечето - азербайджанци, дезертирали от
Червената армия. Почти половината от хората, които се бият във Варшава
в германски униформи, не говорят немски. По всяка вероятност това е
причината последвалите боеве да са не толкова кръвопролитни, колкото
хаотични, объркващи самите германци.53
Камински и подчинените му руснаци получават личното разрешение
на Химлер да плячкосват, и приемат тази част от задачата си с голя
мо удоволствие. Нахлуват в квартал „Охота“, в югозападната част на
Варшава, на 9.08.1944 г. През следващите 10 дни се отдават на кражби,
като избиват няколко хиляди полски граждани. Както си спомня един
от офицерите на Камински: „На дневен ред бяха масови убийства на
граждани, без съд и присъда“. Войниците пък се отдават на системни
изнасилвания. Опожаряват болницата на Института „Мария Кюри“, из
бивайки всички, но преди това изнасилват медицинските сестри. Един от
хората на Камински свидетелства: „изнасилваха монахини, плячкосваха
и крадяха всичко, което пипнеха“. Германското командване се оплаква,
че Камински и хората му се интересуват единствено от „грабежи, пиячка
и изнасилвания“. Бах нарежда Камински да бъде арестуван и екзекути
ран, но не защото извършва убийства и изнасилвания, а защото краде за
себе си, а не за хазната на Райха.54
Поведението на началника на есесовската спецкоманда Дирлевангер е
още по-лошо. Неговата бригада е сбирщина от престъпници, чужденци и есе-
совци, пуснати от наказателни лагери. Самият Дирлевангер е въплъщение на
разюздаността - налага се лично Химлер два пъти да му нареди да замине за
Варшава. Неговата бригада току-що е излязла от Белорусия, където по време
на кампаниите хората му са избили хиляди жители в селските райони и в мал
ките градчета. Сега вече ще избиват жителите на голям град. Тази есесовска
бригада си е извоювала зловеща слава в Белорусия и сега ще я поддържа в
Полша. Бригадата на Дирлевангер е в състава на бойната група, командвана
от Хайнц Райнефарт, началник на есесовските и полицейските части във Вар-
тегау, най-големия окръг от окупирана Полша, анексиран от Германия.55
Райнефарт получава от Химлер извънредна заповед - да разстреля
полските бойци, да разстреля всички поляци, независимо че не участват
във въстанието, включително жените и децата, и да срине Варшава. Поли-
цейските формации и есесовската спецкоманда на Дирлевангер изпълня
ват тази заповед буквално и докрай. Само за два дена, 5 и 6 август 1944 г.,
във Варшава са разстреляни около 40 000 граждани. Хората на Дирлеван
гер имат за задача да преминат през предградието „Вола“ в централната
западна част на града и да освободят германската Главна квартира в парка
„Огруд Саски“. На улица „Волска“ те преодоляват барикадите, издигнати
от Армия Крайова, и подкарват пред себе си жени и деца, които използват
като човешки щит, междувременно изнасилвайки някои от жените. При
28 6
придвижването си на запад разрушават с бензин и ръчни гранати всички

сгради. Улица „Волска“ води на юг от мястото, където е било гетото, и
минава през най-южните райони на Варшава, така че бригадата на Дирле-
вангер разрушава напълно и съседните квартали.56
Хората на Дирлевангер опожаряват три болници заедно с пациентите.
В едната от тях има ранени германци, за които се грижат полски лекари и
медицински сестри, които молят да бъдат пощадени поляците. Напразно.
Хората на Дирлевангер избиват ранените поляци. По обичая си прибират
медицинските сестри в лагера - всяка нощ офицерите си избират жени,
които първо бият с камшици, след това изнасилват групово, а накрая уби
ват. Дори по техните стандарти станалото в една конкретна вечер надми
нава всичко - под съпровод на флейта издигат бесилки, на които обесват
лекарите и съблечените до голо сестри.57
Докато по „Волска“ домовете им горят, хората се приютяват във фа
брики, които есесовските и полицейските части превръщат в удобни лобни
площадки. В една от фабриките са застреляни 2000 души, в друга - 5000.
Ванда Лурие, една от малкото оцелели при масовите разстрели във фабри
ка „Урсус“, е бременна: „Влязох след другите и се тътрех с надеждата, че
няма да убият бременна жена. Но ме взеха в последната група. Видях куп
чина трупове, висока цял метър“. Убиват децата й: „Първият залп удари
най-големия ми син, вторият - мен, третият - по-малките ми деца“. Тя пада
ранена, но успява да се измъкне изпод купчината тела. По-късно ражда
здраво дете. Масовите убийства позатихват на 6 август, по всяка вероят
ност защото мунициите са оскъдни и са нужни другаде.58
Клането във „Вола“ няма нищо общо със сраженията. Германците да
ват шест жертви и убиват двайсетина войници от Армия Крайова, но из
биват поне 30 000 души. Съотношението граждани - военни надхвърля
1000:1 дори ако се вземат предвид военните загуби и от двете страни. На
13 август Бах отменя заповедите на Химлер за масови убийства и разстре
лите на гражданско население са прекратени. Но в непланирани акции ще
бъдат избити още много поляци. Когато превземат Старе место, герман
ците унищожават в полевите болници 7000 ранени, като използват авто
мати и запалителни бомби. Преди въстанието да бъде смазано, в Старе
место загиват около 30 000 цивилни.59
В квартал „Вола“, където стават най-масовите убийства, се налага
труповете да бъдат изравяни и премествани. Германците събират поля
ци, осъдени на принудителен труд, които наричат Команда за кремация.
Между 8 и 23 август 1944 г. на тези хора е наредено да прочистят раз
валините, да извлекат гниещите трупове и да ги изгорят на клади. В този
квартал трудоваците са заобиколени от останките на гетото. Те минават
през улиците „Волска“, „Електорална“ и „Хлодна“ вече от изток на запад,
в посока, обратна на следваната от германската полиция и бригадата на
Дирлевангер. Първите пет клади са издигнати източно от гетото, следва
щите 13 - на запад. Полските работници (някои от които - евреи) горят
телата. Охраняващите ги есесовци играят карти и се смеят.60
287
***
Варшавското въстание не разбива германците и е само временен драз
нител за руснаците. Червената армия е спряна точно пред Варшава от не
очаквано мощната германска съпротива. Германците се държат в Полша
докрай - войските на Вермахта са при река Висла, есесовските и полицей
ските формации - във Варшава. Противно на надеждите, хранени от една
част от поляците, нацисткият режим не се срива след опита за убийство
на Хитлер. Вместо това германските войски укрепват Източния фронт.
Операция „Багратион“ разгромява група армии Център, но не и самия
Вермахт. При тази операция Василий Гросман стига до лобното място на
варшавските евреи, но не и до самата Варшава. Междувременно Украин
ският фронт на Червената армия разгръща операции на югоизток. Точно
по онова време, август 1944 г., Сталин не вижда причина да превземе Вар
шава незабавно.
В типичен за Сталин маниер руснаците насърчават въстанието и след
това отказват да помогнат. До последния момент съветската пропаганда
призовава към въстание във Варшава с обещания за съветска помощ. Въс
танието избухва, но помощ не идва. Макар да няма причина да се смята, че
Сталин съзнателно е отменил военните операции срещу Варшава, забавя
нето край Висла обслужва неговите политически цели. От съветска гледна
точка едно въстание във Варшава е желателно, защото ще унищожи герман
ци, а и поляци, готови да рискуват живота си за независимостта на своята
страна. Германците ще свършат необходимото, като доунищожат остатъ
ците от полската интелигенция и бойците от Армия Крайова - двете групи,
които в момента се преливат една в друга. Когато Армия Крайова се вдига
на оръжие, Сталин нарича бойците й авантюристи и престъпници. По-къс
но, когато Съветският съюз ще установи контрол над Полша, съпротивата
срещу Хитлер ще бъде преследвана като престъпление по логиката, че вся
ко въоръжено действие, неконтролирано от комунистите, подрива комуни
зма и че комунизмът е единственият легитимен режим в Полша.
Британците и американците също не са способни да окажат военна
помощ на Варшава. Уинстън Чърчил, чийто инат играе съществена роля
във войната, може единствено да подканва полските съюзници на Велико
британия да се съгласят на компромис с руснаците. През лятото на 1944 г.
той съветва полския министър-председател Станислав Миколайчик* да за
мине за Москва, за да потърси някакво споразумение, което би позволило
възстановяването на дипломатическите отношения. При пристигането си
в Москва в края на юли 1944 г. Миколайчик е посъветван от британския
посланик да се съгласи с всичко - да отстъпи източната половина от стра
ната и да приеме съветската версия за убийствата в Катин (според която
вината е на германците). Миколайчик знае, че и Рузвелт предпочита да не
поставя под въпрос съветската версия за случилото се в Катин. Началото
’ След смъртта на генерал Владислав Сикорски постът министър-председател на полското

правителство в изгнание се поема от Станислав Миколайчик (1901 - 1966), заемал длъжността
до 2 4 .11.1944 г. - Б. р.
288
Т Девета глава: Съпротива и огнени ж ерт ви
на Варшавското въстание заварва Миколайчик в Москва. При тази нео

чаквана ситуация той е принуден да моли Сталин за помощ, която Сталин
отказва. След това Чърчил иска от Сталин да помогне на поляците. На 16
август Сталин отхвърля искането му с думите, че не възнамерява да под
помага „глупава авантюра“.61
Пет години по-рано Великобритания е влязла във война именно за
ради полската независимост, а сега не е в състояние да я брани срещу
съветския си съюзник. Британският печат често приглася на Сталино-
вата линия, представяйки поляците като авантюристи и своеволни хора
вместо като британски съюзници, опитващи се да върнат собствената
си столица. Срещу това протестират както Джордж Оруел, така и Артур
Кьостлер: Оруел говори за „низостта и нерешителността“ на британци
те, отказали да поемат съюзническа отговорност в помощ на въстанието,
а Кьостлер нарича бездействието на Сталин „едно от най-големите без
честил на войната“.62
Американците също нямат успех със Сталин. При положение че им се
разреши да презареждат самолетите си на съветска територия, те биха мог
ли да изпълняват полети от Италия за Полша, като бомбардират германски
позиции и правят доставки за страната. В деня, в който Сталин отрязва
Чърчил, 16.08.1944 г., американски дипломати добавят и полски цели в
Операция „Франтик“*, която предвижда бомбардиране на цяла Източна и
Югоизточна Европа. Сталин отказва на американския си съюзник достъп
за зареждане на самолетите, които биха изпълнявали такива мисии, до
съветска територия. Един от младшите американски дипломати, Джордж
Кенан, прозира смисъла на този отказ: „Ръкавица, хвърлена в лицето ни
с ликуващо злорадство“. На практика Сталин е уведомил американците,
че контролът над Полша ще бъде негов и че предпочита полските бойци
да загинат и въстанието да пропадне. Месец по-късно, когато въстанието
е напълно потушено, Сталин демонстрира сила и интелект и замъглява
историческите факти - в средата на септември, когато вече нищо не може
да промени изхода от Варшавското въстание, той най-накрая разрешава
американските полети и дори ги подкрепя с полети на съветски самолети.63
По това време Армия Крайова вече контролира толкова малка част от
Варшава, че доставките попадат в ръцете на германците. Полските войски
са се оттеглили в малобройни ядра на съпротива. Както еврейските въста
ници преди тях, те се опитват да бягат през тунелите на градската канали
зация. Германците, подготвени за това от предишния си опит през 1943 г.,
ги унищожават с газ.
В началото на октомври 1944 г. Химлер уведомява Паул Гайбел, на
чалника на есесовските и полицейските части във Варшава, че свидната
’ Операция „Франтик“ се осъществява от 2.0 6 . до 9 .0 9 .1 9 4 4 г. със съвместните действия на Во

енновъздушните сили на САЩ и СССР. Масираните бомбардировки, които се извършват в три
ъгълника Англия - Италия - Полтава (СССР), засягат освен Германия също и Италия, Унгария.
Румъния. Тази операция е мащабно продължение на действията на англоамериканската авиация
ггрална и Югоизточна Европа през периода август 1943 - май 1944 г. - Б. р.
289
мечта на Хитлер е да унищожи напълно града, така че камък върху камък

да не остане. Химлер има същата мечта. Очевидно е, че войната е загубена
- британците са освободили Антверпен, американците наближават Рейн,
съветските войски всеки момент ще обсадят Будапеща. Но Химлер вижда
възможност да изпълни и една от собствените си военни цели - унищо
жаването на градове със славянско и с еврейско население, включени в
Генерален план „Изток“.
Химлер издава заповеди, по всяка вероятност на 9 и на 12 октомври,
Варшава да бъде срината със земята, сграда по сграда, квартал по квартал.
До това време огромни пространства от града вече са в развалини - ге
тото, съседният квартал „Вола“, сградите, улучени при германските бом
бардировки от септември 1939 г. и от август 1944 г., когато германските
самолети бомбардират Варшава от собственото й летище. Все пак по-го-
лямата част от града още съществува, както и повечето от обитателите му.
Германците евакуират оцелелите във временен лагер в Прушков, откъдето
около 60 000 души ще бъдат изпратени в концлагер и още около 90 000
- в трудови лагери в Райха. Германски инженери, въоръжени с динамит
и гранатомети, ползващи опита от унищожаването на гетото, получават
задачата да опожарят канцеларии, училища и домове.64
Решението на Химлер да унищожи Варшава, обслужва плановете за
създаване на нацистки Изток, но не и германската военна кауза във Вто
рата световна война. Ерих фон дем Бах-Зелевски дава да се разбере, че би
желал да привлече Армия Крайова като бъдещ съюзник в окончателната
борба срещу съветската страна. Той отменя Химлеровите заповеди за ма
сови убийства в средата на август, без (както изглежда) да е упълномощен
за това, след което, в края на септември, оповестява готовността си да
преговаря с командването на Армия Крайова като с победен враг. Според
условията на капитулацията от 2.10.1944 г. офицерите и войниците на Ар
мия Крайова, както мъжете, така и жените, трябва да се ползват с правата,
предвидени от международното законодателство за военнопленниците.
Бах се противопоставя на предпочитания от Химлер финал на въстанието
- пълно унищожение на града.
Вероятно Бах не е срещнал от поляците одобрение за решението си по
същата причина, по която не го е намерил и в Белорусия. Поведението на
хората на Дирлевангер и на другите германски формации за борба с пар
тизаните, запомнено с жестоки насилия и кръвопролития, не може да бъде
загърбено. Германските действия са толкова унищожителни, че полските
бойци нямат друг избор, освен да очакват съветските войски да ги осво
бодят. Както се изразява в стиховете си един войник от Армия Крайова:
„Идвай, чумо червена, спаси ни от дупка черна“. Подобно на Бах и Вер-
махтът се противопоставя на Химлеровата политика. Германските вой
ски задържат Червената армия край река Висла и се надяват да използват
Варшава като крепост или поне да се укрият в сградите на града. Никой от
доводите не е възприет - Бах е преместен, исканията на армията остават
нечути, Химлер налага волята си и една европейска столица е унищожена.
290
В деня на пристигането на съветските войски германците опожаряват послед

ната библиотека.65
Няма друга европейска столица с подобна съдба - разрушена напълно
и лишена от близо половината си население. Само през август и септември
1944 г. във Варшавското въстание германците избиват вероятно 150 000
поляци цивилно население. Близо толкова поляци неевреи от Варшава
вече са загинали в концлагери, при разстрелите в гетото, при германските
бомбардировки или в бой. Още по-голям е броят на убитите евреи от Вар
шава, като делът на тези, които са избити, спрямо предвоенната им числе
ност е далеч по-голям от този на поляците. Делът на загиналите евреи от
Варшава надхвърля 90%, повече от този на загиналите неевреи, възлизащ
на 30%. Единствено съдбата на градовете на изток, като Минск или Ле
нинград, е сравнима с тази на Варшава. Крайните изчисления показват, че
загиват почти половината от жителите на Варшава, които преди войната
са около 1,3 милиона души.66
Има случаи, при които разделянето на жертвите на поляци и евреи е
напълно изкуствено. Например Лудвик Ландау би могъл да бъде екзе
кутиран от германците като офицер от Армия Крайова и пламенен при
върженик на каузата за независима Полша. Убиват го, защото е евреин.
Някои от човешките съдби са неразривно свързани. Историкът Емануел
Рингелблум, който е евреин, тайно създава архив на гетото, въз основа
на който в бъдеще да е възможно да се напише историята на евреите във
военновременна Варшава. След потушаването на въстанието в гетото го
изпращат в концлагер, откъдето се спасява с помощта на офицер от А р
мия Крайова. Във Варшава го крият поляци, докато един поляк го издава
на германците. В резултат и той, и укрилите го поляци са разстреляни в
развалините на Варшавското гето. Армия Крайова издирва и убива по
ляка, който ги е издал.67
Въпреки това, когато въстанието е потушено и полската власт отново
е заменена с германска, съдбата на евреите е различна. След разруша
ването на града евреите вече буквално няма къде да се крият. Правят
всичко по силите си да се слеят с колоните изгнаници или, в някои слу
чаи, да потърсят съветски войски и да се присъединят към тях. Преди
Варшавското въстание близо 16 000 евреи все още се крият зад стените
на бившето гето заедно с някои поляци. След въстанието остават все още
живи вероятно 12 000.68
***
Германците печелят втората битка за Варшава, но политическата
победа вече принадлежи на Съветския съюз. Германците са приложи
ли същата тактика, както навремето в Белорусия, подредена в същата
командна верига: Химлер - Бах - Дирлевангер. Този път антипартизан-
ската война наистина дава резултат - не защото патриотите от Армия
Крайова са по-малко всеотдайни от белоруските партизани, а защото са
по-изолирани. Съветският съюз подкрепя партизаните комунисти, които
е в състояние да контролира, и се противопоставя на бойците некомуни-

сти, пред които няма думата. Полските части се бият срещу германците
за освобождението на Полша, което ги обрича. Сталин предпочита да
подкрепи доста по-малочислената Армия Людова, комунистическа фор
мация, която също се сражава във въстанието. Ако Армия Людова беше
повела въстанието във Варшава, отношението на Съветския съюз би
било напълно различно.
В резултат обаче и Полша би била съвършено различна. Армия Лю
дова - Народната армия, се радва на популярност и подкрепа, много по-
незначителни в сравнение с подкрепата за Армия Крайова, Националната
армия. Към края на войната полската политика олевява, както и полити
ката на държавите в цяла окупирана Европа. И въпреки това комунизмът
не се радва на популярност. Поляците в източната част на страната са из
питали на гърба си съветския комунизъм по време на самата война. Една
суверенна Полша никога не би станала комунистическа. Варшавското
въстание, в което загиват много от най-светлите и храбри умове на цяло
едно поколение, накрая наистина се превръща в пречка пред всякаква бъ
деща съпротива. В същото време обаче Варшавското въстание - както са
очаквали някои от по-далновидните (и коравосърдечни) негови водачи -
насочва вниманието на американците и британците към безскрупулността
на Сталин. Американският дипломат Джордж Кенан е прав - циничното
отношение на Сталин към Армия Крайова е плесник в лицето на британ
ските и американските съюзници на Сталин. В този смисъл Варшавското
въстание слага началото на конфронтацията, която ще се прояви след края
на Втората световна война.
***
Докато Червената армия изчаква на изток от река Висла, в периода
от началото на август 1944 до средата на януари 1945 г., германците
на запад от реката избиват евреи. През тези пет месеца червеноармей-
ските части са на по-малко от 100 км от Лодз, който в онзи момент е
най-голямото съсредоточие на евреите, останали в окупирана Полша,
и на по-малко от 100 км от Аушвиц, където полските и европейските
евреи загиват в газовите камери. Спирането на Червената армия при
Висла обрича не само полските бойци и варшавските граждани, но и
евреите в Лодз. Броят им е намалял силно в резултат на поредицата
депортации в Хелмно между декември 1941 и септември 1942 г. Но
през 1943 и 1944 г. броят на евреите остава относително непроменен -
около 90 000 мъже, осъдени на принудителен труд, и семействата им.
Германските граждански власти, които понякога предпочитат да уби
ват чрез унищожителен труд, се задържат в Лодз по-дълго, отколкото в
други райони. Евреите в Лодз произвеждат оръжия, така че Вермахтът
предпочита да ги остави живи.
Повечето от оцелелите в Лодз евреи загиват в периода между на
чалото на Операция „Багратион“ и последното съветско настъпление
292
през Висла. В деня след Операция „Багратион“, 23.06.1944 г., градските

власти в Лодз отстъпват пред исканията на Химлер и СС и разрешават
ликвидирането на Лодзкото гето. За кратко газовите камери в Хелмно се
задействат между 23 юни и 14 юли, когато в тях са задушени 7196 евреи
от Лодз. След това спират завинаги. Междувременно евреите от Лодз са
наясно, че Червената армия е наблизо. Те вярват, че ако останат в гетото
още няколко дни, още няколко седмици, ще оцелеят. На 1 август, деня, в
който избухва Варшавското въстание, Еврейският съвет в Лодз е уведо
мен, че всички евреи ще бъдат „евакуирани“ . Германският кмет на града
дори се опитва да убеди евреите да побързат да се качат на влака пре
ди пристигането на Червената армия, защото съветските войници щели
да си отмъстят на хората, които са прекарали войната, произвеждайки
оръжие за германците. През август 1944 г., в разгара на Варшавското
въстание, докато Червената армия изчаква, около 67 000 евреи от Лодз
са депортирани в Аушвиц. Повечето са вкарани в газовите камери още с
пристигането си.69
***
Когато най-сетне пресичат Висла и настъпват през развалините на
Варшава на 17.01.1945 г., съветските войници намират само няколко оце
лели сгради. Още съществува обаче мястото на Концентрационен лагер
„Варшава“. НКВД превзема канцелариите и инсталациите и започва да
ги използва. През 1945 г. съветските военни разпитват и разстрелват там
бойци от Армия Крайова точно както през 1944 г. са ги разпитвали и раз
стрелвали германците.70
На 19.01.1945 г., два дена след като достигат Варшава, съветските
войски са вече в Лодз. На 27 януари стигат до Аушвиц. Оттам са им не
обходими по-малко от три месеца, за да стигнат до Берлин. С настъпле
нието на Червената армия есесовската лагерна охрана премества евреи
от Аушвиц в трудовите лагери в Германия. По време на тези ускоре
ни и брутални походи загубват живота си още хиляди евреи. След това
оцелелите са подложени на последните нацистки жестокости в самата
Германия. Белоруският фронт на Червената армия започва да обстрелва
Берлин на 20.04.1945 г. - рождения ден на Хитлер. До началото на май
той вече се е съединил с Украинския фронт при германската столица.
Берлин пада и войната свършва. Хитлер е заповядал на приемника си да
приложи тактиката на опожарената земя спрямо самата Германия, но той
не се подчинява. Макар че много млади германци загубват безсмислено
живота си, Хитлер вече не успява да наложи политиката си на масови
убийства.71
През последните месеци от войната, от януари до май 1945 г., концла
геристите в германските концентрационни лагери измират масово. В този
период от глад и от липсата на всякакви грижи в германските концлагери
загиват около 300 000 души. Американските и британските войски, които
освобождават умиращите концлагеристи от лагерите в Германия, смятат, че
293
са прозрели ужасите на нацизма. Снимките, направени от техните фотогра

фи и оператори и запечатали труповете и живите скелети в Берген-Белзен и
Бухенвалд, като че ли показват най-тежките престъпления на Хитлер. Както
знаят варшавските евреи и поляците във Варшава и както знаят Василий
Гросман и червеноармейците, това е далеч от истината. Най-тежките прес
тъпления са в развалините на Варшава, на територията на Треблинка, в бла
тата на Белорусия, в рововете на Бабий Яр.
Червената армия освобождава всички тези лобни площадки, освобож
дава всички Кървави поля. Всички адреси на смъртта, всичките й средища
остават зад Желязната завеса, в една Европа, която Сталин си присвоява
със самото й освобождаване от Хитлер.
Гросман пише своя материал за Треблинка още докато съветските вой
ски изчакват на брега на Висла, наблюдавайки как германците разбиват Ар
мия Крайова във Варшавското въстание. Пепелта на Варшава не е изстина
ла още, когато започва Студената война.
294
Десета гпава
ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ
Когато през януари 1945 г. Червената армия стъпва върху развали

ните на Варшава, Сталин вече знае каква Полша иска да изгради. Знае
къде ще минават полските граници, кой ще бъде принуден да живее в тези
граници и кой ще бъде насилствено прогонен. Полша ще стане комунис
тическа страна с етнически хомогенно население. Макар че Сталин няма
да предприеме политика на масови убийства в планираната от него Из
точноевропейска империя, Полша ще се превърне в символ на етническа
чистота. Германия ще бъде за германците, Полша - за поляците, западната
част на Съветска Украйна - за украинците. От полските комунисти, вклю
чително принадлежащите към някое национално малцинство, се очаква
да прочистят страната си от националните малцинства. Сталин е съживил
Полската комунистическа партия, назначил й е ръководители и ги е изпра
тил в Полша. Знае, че не само поляците, но и американците и англичаните
биха подкрепили преселването на многобройното германско население от
Полша. Политиката на Хитлер, който през войната премества германци от
едно място на друго, показва как може да бъде третирано германското на
селение след войната. Военновременната германска политика на колони
зация е свързана с насилствените премествания на групи от населението.
Единственият въпрос като че ли е колко германци ще бъдат евакуирани
и от кои територии. Американците и англичаните може и да нямат точен
отговор на този въпрос, но Сталин е напълно наясно с решаването му.1
На Ялтенската конференция през февруари 1945 г. Сталин недвусмис
лено обявява становището си и няма причина да очаква някой да му се
противопостави. Рузвелт и Чърчил не възразяват Сталин да си получи об
ратно териториите, дадени му от Хитлер - половин Полша, Балтийските
държави и Североизточна Румъния. Сталин ще компенсира Полша - своя
та, комунистическа Полша, като накаже Германия. Полша ще се разшири
на запад, поглъщайки германска територия по линията, определена от лу-
жичките реки Одра (Одер) и Ниса (Найсе). На териториите, които Сталин
ще определи като полски, живеят не по-малко от 10 милиона германци.
Тяхното преместване - или прогонване - ще е задача на едно правител
ство, доминирано от полски комунисти. Те ще получат подкрепата на
много поляци, желаещи изгонването на германците, които ще се гордеят с
постигнатата етническа чистота - цел, очевидна за повечето от водещите
полски политици към края на войната. Комунистите ще получат подкрепа
29 5
та на поляците, защото ще им разпределят земите, изоставени от герман

ците, и ще задълбочават тази подкрепа, като им напомнят, че единствено
Червената армия е в състояние да попречи на германците да се върнат и
да си поискат иззетата собственост.2
Полските комунисти са приели границите и знаят, че им предстои да
изместят германците. „Трябва да ги изхвърлим - заявява Владислав Гомул-
ка, генералният секретар на партията, през май 1945 г., - тъй като всички
държави почиват на национален, не на многонационален принцип.“ Само по
себе си изместването на държавата Полша на запад няма да я направи „на
ционална“ държава. Промяната на границите просто замества многоброй-
ните украински и белоруски малцинства е огромно германско малцинство.
Ако наистина се постарае да стане „национална“ в смисъла, който Гомулка
придава на това понятие, Полша ще трябва да изтласка милиони германци.
Близо 1,5 милиона от тях са германски чиновници и колонисти, които нико
га не биха се заселили в Полша, ако не беше войната на Хитлер. Те живеят в
домове или апартаменти, където са се нанесли, защото по време на войната
полските им собственици са прогонени (или убити), и в жилища на (убити)
евреи. Повече от половин милион са германците, родени и живели в предво
енна Полша. Останалите около 8 милиона ще загубят домовете си в терито
риите, които са били германски преди Хитлеровата експанзия и населявани
от германци в продължение на векове.3
Създавайки своята Полша, Сталин обръща надолу с главата Хитлеро-
вия Генерален план „Изток“. В неговите кроежи Германия, вместо да се
разширява на изток, за да създаде огромна сухопътна империя, ще се свие.
Съветският съюз, Съединените щати и Великобритания окупират Герма
ния заедно и поради това нейното непосредствено политическо бъдеще
не е напълно ясно. Ясно е друго - Германия ще бъде за германците, но
не както го е планирал Хитлер. Германия ще бъде компактен район в сър
цето на Европа, отделена от Австрия и от Судетите, които е анексирала
от Чехословакия, и ще събере всички германци от изток, вместо да ги из
праща там като колонисти. Германия отново ще бъде хомогенна нация, но
не като господстваща раса, командваща роби по новата източна граница.
За разлика от Хитлер Сталин не тълкува понятието „презаселване“ като
евфемизъм за масово убийство. Той знае, че по време на прехвърлянията
на огромни контингенти от населението ще загиват хора, но не цели уни
щожението на германската нация.
Комунисти или не, всички водещи полски политици са съгласни със Ста
лин, че Полша трябва да се разшири на запад колкото е възможно повече и
че германците трябва да бъдат прогонени. Когато Армия Крайова вдига въс
танието във Варшава на 1.08.1944 г., полското правителство в Лондон вече
е лишило германците от гражданство и ги е задължило да напуснат стра
ната. Станислав Миколайчик, министър-председателят на правителството
в изгнание, е не по-малко категоричен от комунистическите си врагове по
въпроса какво трябва да означава за германците следвоенното уреждане на
държавата: „Опитът ни с Петата колона и с методите на германското оку-
29 6
Т Десета глава: Ет ническо прочист ване
пационно управление правят невъзможно съжителството на полско и гер

манско население на територията на една и съща държава“. Тази позиция
изразява консенсуса, постигнат не само в полското общество, но и между
ръководителите на съюзническите сили. Рузвелт е заявил, че германците
„заслужават“ да бъдат прогонени чрез терор (докато предшественикът му
Хърбърт Хувър нарича прехвърлянията на маси от населението „оператив
но лечение“). Чърчил е обещал на поляците, че „ще измете германците“.4
В Ялта през февруари 1945 г. американците и британците постигат прин
ципно споразумение, според което Полша трябва да се разшири на запад, но
не са убедени, че трябва да стигне чак до линията Одер - Ниса. Въпреки
това, както е предвиждал Сталин, на следващата среща на високо равнище,
състояла се през юли в Потсдам, съюзниците приемат неговия начин на ми
слене. Дотогава Сталин е осъществил по-голямата част от сухопътните си
цели. Към март Червената армия вече е на територията на Германия, която
Сталин възнамерява да отстъпи на Полша. Към май Червената армия е в
Берлин и войната в Европа свършва. Съветските войски са преминали през
Източна Германия с такава скорост и ярост, че изведнъж всичко започва
да изглежда възможно. Около 6 милиона германци са евакуирани от гер
манските власти или са избягали преди настъплението на Червената армия,
създавайки по този начин основните предварителни условия за Сталиновата
етническа и географска версия на Полша. Много от тях ще се опитат да се
върнат след капитулацията на Германия, но твърде малко ще успеят.5
През февруари 1945 г. във Великобритания Джордж Оруел надига глас
за последен път. Той нарича планираното експулсиране на германците
„чудовищно престъпление“, което просто няма как да бъде осъществено.
Греши. Като никога досега, политическото въображение му изневерява.6
По време на похода към Берлин Червената армия прилага в източните
територии на Райха, предназначени за присъединяване към Полша, ужа
сяващо проста процедура - червеноармейците изнасилват германските
жени и изпращат германските мъже (а понякога и жени) на принудителен
труд. Това поведение продължава и когато червеноармейците навлизат в
германските територии, предвидени да останат на германците, и когато
влизат в Берлин. Червеноармейците изнасилват жени и в Полша, и в Унга
рия,ли дори в Югославия, която комунистическата революция ще превър
не в съюзник на Съветския съюз. Югославските комунисти се оплакват на
Сталин от поведението на съветските войници. Сталин им изнася малка
лекция за „войниците и „удоволствието“.7
С навлизането на съветските войски в самата Германия мащабът на из
насилванията се разширява. Трудно е да се обясни защо. В Съветския съюз,
независимо че се проповядва равенство, не изпитват особено уважение към
женското тяло в най-елементарния смисъл. Извън опита си с германците
червеноармейците са продукт на съветската система и често - на нейните
най-злокобни институции. Около 1 милион затворници са освободени от
ГУДАГ, за да ги изпратят на фронта. Съветските войници не са успели да
си обяснят крайното безсмислие на германското нападение срещу тяхната
29 7
бедна държава. Домът и на последния германски работник е по-луксозен от

техните домове. Войниците се оправдават, че нападат само „капиталисти“,
но от тяхна гледна точка и най-бедният германски фермер е невъобразимо
богат. И въпреки своя очевидно по-висок стандарт на живот германците са
репшли да нахлуят в Съветския съюз, за да грабят и убиват. По всяка ве
роятност съветските войници разбират изнасилването на германските жени
като начин да унижат и обезчестят германските мъже.8
В похода си на запад Червената армия претърпява огромни загуби и ре
довете й се попълват с наборници от Белоруската и Украинската съветска
република, чиито семейства са страдали от германците и чийто млад живот
се е оформил под германска окупация. Следователно много съветски вой
ници имат лични причини да вярват на пропагандата, която четат и чуват и
която понякога обвинява цялата германска нация за съветската трагедия.
Огромното мнозинство от червеноармейците не отмъщават заради Холо-
коста, но четат пропагандните разкази на хора, които са дълбоко наранени
от масовите убийства на евреи. Иля Еренбург, съветски писател от еврейски
произход, който по онова време е журналист в съветския армейски вестник
„Червена звезда“, е голям специалист в материали на омразата. „От днес
нататък - пише той през 1942 г. - вече знаем, че германците не са човеци.“9
298
J
Десета глава: Ет ническо прочист ване
Но каквито и да са мотивите, разюзданото насилие срещу германски

те жени е нещо невиждано. Мъже, опитали се да защитят дъщерите или
съпругите си, са бити, а понякога - убивани. Всъщност има твърде малко
мъже, които да защитят жените. Съпрузите са паднали на фронта (до това
време около 5 милиона германци са загинали по фронтовете), призовани
са на служба във Вермахта, повикани са в Гражданската отбрана или са
изпратени от руснаците на принудителен труд. Повечето от останалите
мъже са стари или инвалиди. В някои села са изнасилени всички жени
независимо от възрастта им. Както научава германският писател Гюнтер
Грас към края на живота си, майка му се е предложила, за да спаси сестра
му. Но били изнасилени и двете. Разпространени са масовите акции. Мно
го жени умират от разкъсванията, получени при груповите изнасилвания.10
Много германки се самоубиват или се опитват да се самоубият, за да из
бегнат изнасилването и срама, че са изнасилени. Една от тях си спомня как е
бягала: „Падна мрак и с него ни връхлетя неописуем ужас. Много от жените
и девойките бяха изнасилени от руснаците без всякакви церемонии“. Като
чуват писъците им, двете със сестра й си прерязват вените, но оцеляват,
вероятно защото е толкова студено, че кръвта им не изтича, и тъй като на
следващия ден ги лекува съветски лекар. През нощта са пощадени, защото и
двете припадат и сигурно са изглеждали мъртви. Всъщност смъртта е едно
от малкото защитни средства: Марта Курцман и сестра й се спасяват от
изнасилване само защото погребват майка си: „Тъкмо когато бяхме измили
мама и се готвехме да я облечем, влезе един руснак, който искаше да ни из
насили“. Руснакът плюл и си излязъл. Но този случай е изключение.11
Понякога изнасилените жени са изпращани на принудителен труд, но
обикновено там се изпращат мъжете. Руснаците арестуват около 520 000
германци - към една десета от броя на руснаците, отведени от германците и
изпратени насилствено на работа. Руснаците прибират като работници още
близо 287 000 души от източноевропейските държави и депортират поне
40 000 поляци, заподозрени, че представляват заплаха за съветската власт
или за бъдещото комунистическо управление. Арестуват унгарски гражда
ни в Будапеща, третират ги като военнопленници и ги заставят да работят в
лагери. Германците са изпращани на най-тежката и опасна работа в мините
в Шльонск, в Източна Украйна, в Казахстан или в Сибир. Процентът на
смъртните случаи сред германците е далеч по-висок, отколкото сред съвет
ските граждани. В Лагер 517 в Карелия германците измират в пропорция,
пет пъти по-висока от характерната за ГУЛАГ.12
Около 600 000 германци, взети в края на войната като военнопленници
или пратени на принудителен труд, ще умрат. По всяка вероятност 185 000
цивилни германски граждани са загинали в съветски плен по време на вой
ната и след нея и още 30 000 - в лагери в Полша. Около 363 000 германски
военнопленници загиват в съветски лагери (смъртните случаи сред тях са
11,8%, докато в германските лагери умират 57,5% от пленените съветски
войници). Много повече умират по пътя към лагерите или са разстреляни,
след като са се предали, без да бъдат регистрирани като военнопленници.13
* * *
Д о с т а ч ест о престъпленията на Сталин са въ зм ож н и б л а го д а р ен и е на по

литиката на Х итлер. Д о голяма ст еп ен причината гер м анците д а б ъ д а т арес
тувани, а германките - изнасилвани, е в н е с п о с о б н о с т т а на н аци стите д а ор
ганизират систем ни евакуации. П р ез п о сл ед н и т е няколко сед м и ц и на войната
герм анските войски препуск ат на запад, за д а с е п р едадат на бр итанците или
н а ам ериканците, а не на руснаци те, н о за граж даните и зб о р не същ ествува.
Х и гл ер представя и зх о д а от войната като в ъ п р о с на воля и п о р а д и това
заси лв а тенденцията, характерна за всяка вой на, д а с е отрича пораж ени ето
и с това д а с е утеж няват последствията м у. Т о й р азгл еж да вой ната като из
питание за германската раса - „Герм ания или щ е ст а н е св ет о в н а сила, или
щ е п р естан е д а същ ествува“ . Н еговият наци он ал и зъ м е о с о б е н - т о й вярва,
че германската нация е велика, н о са й н е о б х о д и м и предизвикател ствата на
ед н а им перия, за да могат герм анците д а с е пр ечи стят о т и зр а ж д а н е. Т ова е
причината герм анците да бъ дат изди гани н а п и ед ест а л ед и н с т в е н о и са м о ако
вой ната продълж ава, и то ако продълж ава бл агоп р иятно. Щ ом герм анците са
р азоч аровал и Х итлер, като н е са усп ел и д а с е п р ечи стят с кръвта на поразе
ните си врагове, вината си е тяхна. Х и тл ер им е п оказал пътя, н о германците
н е с а п оел и п о него. Щ ом са загубил и вой ната за с в о е т о сп а с е н и е , в еч е няма
причина д а оцеляват. За Х итл ер всички страдания, к ои то гер м ан ц и те щ е поне
сат, са п осл еди ц а от собств ен ата им сл абост: „Щ ом гер м а н ц и те н е с а готови
д а бранят со б ст в ен о т о си са м о съ х р а н ен и е, д о б р е . Н ек а заги н ат!“ . 14
С ам ият Х и тл ер и зби р а са м о у б и й с т в о т о . Н а н е г о с а м у ч у ж д и прагма
тичните нагласи за съхраняван е на ж и в о та н а н е в ъ о р ъ ж е н и т е граждани.
Г раж дан ск и те власти в И зточ на Г ер м ания, г а у л а й тер и т е, с а закл ети наци-
сти и с р е д най-лоялните п осл ед о в а т ел и на Х и тл ер . В т р и и зк л ю ч и тел н о ва
ж н и провинции те н е организират евакуация. В И зт о ч н а П р у с и я гаулайтер
е Е р и х К о х , бивш ият Р ай хск ом и сар за У к р айна. Н а в р е м е т о е казвал, че ще
р азст р ел я всек и украинец, д о с т о е н д а с е д н е н а м а са т а м у . С ега , п р е з януа
р и 1945 г„ към неговата герм анска п р овинция п р и б л и ж а в а арм ия, съставен а
п очти и зц ял о о т украинци, и той н е м о ж е д а п ов яр в а. В П о м ер а н и я Франц
Ш в ед е-К о б у р г д о р и с е опитва д а сп р е поток а о т гер м ан ск и б еж а н ц и . В Д ол
на С ил ези я К арл Х ан к е с е тр евож и , ч е б я гст в о т о б и п р ов ал и л о кампанията
м у д а п р ев ъ р н е Б р есл а у (дн еш ен В р о ц л а в ) в к р еп о ст , к оя то д а с п р е Ч ер в ен а
та армия. В съ щ н о ст Ч ер вената арм ия об к р ъ ж а в а Б р е с л а у то л к о в а б ъ р з о , че
затваря н а сел ен и ет о в капан. И п о н е ж е закъ сняват м н о го , гер м ан ск и те граж
дан и загиват м асов о. С ъветският ф л о т потап я 206 о т 790 к о р а б а , евакуиращ и
герм анци о т балти йските б р его в е. Е ди н о т т е зи к ор а б и , „ В и л х ел м Г у с т л о ф “*,
е сп о м ен а т п о -к ъ сн о о т Г ю нтер Т рае в р о м а н а м у „Р ачеш ката“ . 15 **
* Потопен на 30 януари 1945 г. в Балтийско море от съветската подводница С-13 с командир

капитан III ранг Александър Маринеско. При потеглянето на „Вилхелм Густлоф“ от полското
пристанище Гдиня на кораба се намират между 6000 и 10 000 бежанци и военни. По различни
данни са спасени между 500 и 1000 души. - Б. р.
" В превод на български език на Александър Андреев, ИК „Атлантис КЛ“, София, 2002. -Б . пр.
300
Д е с е т а гл ав а: Етническо прочистване
Германците, бягащи по суша, твърде често попадат под кръстосания

огън на Червената армия и Вермахта. Съветските танкови части непре
къснато се натъкват на колони от каруци с германски граждани. Ева Яниц
разказва какво се случва при такива обстоятелства: „Разстрелваха некол
цината мъже, изнасилваха жените, биеха децата и ги отделяха от майките
им“. Грас, който като есесовски войник наблюдава подобна сцена, казва,
че е видял „как пищи една жена, без да мога да чуя писъка й“.16
* * *
Нова Полша се създава, когато бягството се превръща в депортация.

Краят на военните действия води до организирано етническо прочистване
в новите западни територии на Полша, официално назовавани „възвърна
ти територии“. На 26.05.1945 г. Централният комитет на Полската кому
нистическа партия решава, че всички германци, намиращи се на полска
територия, трябва да бъдат преместени. По това време те се връщат по
домовете си. Избягали са от Червената армия и нямат желание да загубят
собствеността си или да изоставят родината си. Освен това няма как да
знаят, че завръщането им е безсмислено, защото родните им земи скоро
ще станат притежание на Полша, а в домовете им ще се настанят поляци.
Към юни 1945 г. са се завърнали към 1 милион от около шестте милиона
германски бежанци. Полските комунисти решават да изпратят новосфор
мираната полска армия, вече под тяхно командване, да „прочисти“ терито
рията, която вече се смята за полска, от тези германци.17
През лятото на 1945 г. полските комунисти напрегнато очакват окон
чателното мирно споразумение. Ако не успеят да задържат германците
западно от линията „Одер - Ниса“, е възможно тези територии да не им
бъдат дадени. Освен това те следват примера на демократична Чехослова
кия, намираща се южно от тях. Във военновременна Европа президентът
на Чехословакия Едвард Бенеш е най-яростният привърженик на идеята
за депортация на германците. На 12 май той заявява пред своите сънарод
ници, че германската нация е „престанала да бъде човешка“. Предишния
ден ръководителят на Чехословашката комунистическа партия е нарекъл
следвоенна Чехословакия „република на чехи и словаци“. Сред чехите и
словаците има германско малцинство, наброяващо около 3 милиона души
(една четвърт от цялото население), което през месец май е прогонвано
извън пределите на страната. Във вълните на експулсиране ще бъдат уби
ти 30 000 германци. През 1945 г. в Чехословакия се самоубиват 5558 гер
манци. Гюнтер Грас, който по онова време е военнопленник в американ
ски лагер в Чехословакия, си задава въпроса дали американските редници
пазят чехите от него, или защитават германците от чехите.18
Офицерите от новата полска армия нареждат на войниците си да се от
насят към германските селяни като към врагове. Цялата германска нация
е виновна и не заслужава милост. Командващият генерал издава заповед
да „се отнасяме към тях, както те се отнасяха към нас“ . В крайна сметка
не се стига дотам, но условията на военните депортации в периода 20.06.
301
-20.07.1945 г. говорят за привързаност, безразличие и осъществяване на

голямата политика. Армията депортира хора, които живеят най-близо до
линията „Одер - Ниса“, за да се създаде впечатлението, че тези територии
са готови за прехвърляне към Полша. Войниците обграждат селата, дават
на хората няколко часа, за да съберат вещите си, строяват ги в колони и
след това ги подкарват пеша през границата. Ръководството на армията
съобщава, че по този начин през граница са изпратени около 1,2 милиона
души, макар че по всяка вероятност това число е доста преувеличено. Във
всеки случай има хора, депортирани по два пъти, тъй като след оттегляне
то на войниците завръщането им не е било трудно.19
Най-вероятно всички тези усилия от страна на Полша през лятото на
1945 г. изобщо не са повлияли на окончателния резултат. Макар да са се
споразумели да се противопоставят на плановете на Сталин за западната
полска граница, в края на юли 1945 г. в Потсдам британците и америка
нците отстъпват. Приемат предложението му линията „Одер - Ниса“ да
стане полска граница, и единственото условие, на което се съгласява Ста
лин, е следващото полско правителство да бъде избрано чрез свободни
избори. Вероятно американците налагат това, защото виждат начин да се
въздейства на американските гласоподаватели от полски произход. Три
мата големи’ се споразумяват прехвърлянето на население от Полша и
Чехословакия (и от Унгария) да продължи, но след прекъсване, необходи
мо, за да се осигурят по-човешки условия за прехвърляните. Германската
територия е под съвместна окупация: от руснаците - на североизток, от
британците - на запад, и от американците - на юг. Американците и бри
танците се опасяват, че бъдещите хаотични размествания на населението
ще доведат до хаос и в техните окупационни зони от Германия.20
След Потсдам полското правителство пък се старае да постигне точно
обратното - да създаде нечовешки условия за германците в Полша, така
че те сами да решат да напуснат. Сталин е наредил на Гомулка да постави
германците при „условия, които ще ги накарат сами да искат да се отър
ват“. От юли 1945 г. полските власти правят точно това, като евфемистично
го наричат „доброволно репатриране“. Политиката на непряко експулсира
не е най-фрапантна в Шльонск, където регионалните власти забраняват да
се говори на немски на обществени мяста, затварят немските училища и
изземват германска собственост, изпращайки германците да работят в ми
ните. Подходът е най-откровен (а може би и най-циничен) в град Олшчин,
навремето - в Източна Прусия, където властите призовават германците
да се изселят в Германия „доброволно“ до края на октомври 1945 г., като
същевременно заявяват, че „онези, които се съпротивляват, ще бъдат из
пратени в лагер“.21
По онова време полските затвори, както и лагерите - наказателни и тру-*
* Добило популярност през Втората световна война прозвище на Сталин, Рузвелт и Чърчил
като лидери на трите водещи държави в Антихитлеристката коалиция - СССР, САЩ и Вели
кобритания. - Б. р.
302
Десета глава: Ет ническо прочист ване
дови, са претъпкани с германци. Отношението към тях, както и към други

те задържани, е изключително лошо. Затворите и лагерите са поставени под
юрисдикцията на ръководеното от комунистите Министерство на държавната
сигурност, а не на Министерството на правосъдието или на това на вътреш
ните работи. Полското правителство е все още коалиционно, но е доминирано
от комунистите, които държат да контролират структура като Обществената
безопасност. Комендантите на лагерите, обикновено без надзор „отгоре“, до
пускат пълен хаос и чести убийства. В село Нишава, в централната част на
Северна Полша, 38 мъже, жени и деца са хвърлени в река Висла, като мъжете
и жените първо са застреляни, а децата са хвърлени живи. Комендантът на
лагера в Лубранец танцува върху германка, така пребита, че не може да по
мръдне. Ето така, възкликва той, „полагаме основите на нова Полша“.22
На някои места отмъщението се прилага направо буквално. Чеслав
Генборски съвсем съзнателно съставя правилата на лагера в Ламбинови-
це по германски модел (въпреки изричната заповед да не го прави) и от
крито заявява, че жадува за мъст. На 4.10.1945 г. в Ламбиновице са убити
40 лагеристи. Общият брой на германците, загинали в лагера през 1945
и 1946 г., е 6488. Генборски е лежал в затвора по време на германската
окупация, другите коменданти в лагера също имат причини да отмъщават.
Изидор Цедровски, лагерният комендант в Потулице, е евреин, оцелял в
Аушвиц, чието семейство е разстреляно от германците.
В тези лагери от студ, болести и мъчения всекидневно умират стотици
германци, а и не само германци. Общо в полските лагери са изпратени на
принудителен труд около 200 000 германци, което е много висок брой, и
около 30 000 от тях умират през 1945 и 1946 г.23.
***
През втората половина на 1945 г. германците имат пълно основание да
напуснат Полша „доброволно“, въпреки че напускането се оказва точно
толкова опасно, колкото и оставането. За транспортирането им са отпус
нати влакове, макар и товарни, често - с открити вагони. Когато вагоните
са закрити, германците се страхуват да не ги задушат с газ. Такова нещо,
разбира се, не се случва, но то доказва, че германците са знаели как до
неотдавна хора от други народности са били задушавани с газ. В Щутхоф
- едно от градчетата, които германците трябва да напуснат, именно желе
зопътен вагон е използван като газова камера.24
Влаковете се движат много бавно, превръщайки пътуванията, които би
трябвало да отнемат само няколко часа, в ужасяващи одисеи. Германците,
качващи се на композициите, често са гладни или болни. Разрешава им се
да вземат със себе си само това, което могат да носят на гърба си, но то
моментално е открадвано или от бандити, или от полската милиция, чиято
задача е уж да ги пази. Една от причините влаковете да спират толкова
често, е именно за да се позволи на бандитите да ограбват от хората мал
кото, което им е останало. Смъртността по време на тези пътувания е зна
чителна. Германците са принудени да погребват мъртвите си пътьом, на
303
IV D r D r t D H 1 I U J W
безименни спирки сред пустошта, без нищо, с което да отбележат мястото,

за да се върнат. Никой не се грижи за имуществото им в Полша, често и
никой не ги посреща на германска територия. През втората половина на
1945 г. около 600 000 германци стигат до Германия по този начин25.
През ноември 1945 г. съюзниците се споразумяват за плана, по който ще
се извършват бъдещите депортации. Британците и руснаците се подготвят
да посрещнат германците, които ще пристигнат през 1946 г., и да им окажат
нужната грижа. Тъй като огромната част от смъртните случаи и бъркотия
та се случват при качване и слизане от влаковете, руснаците и британците
вече изпращат свои представители като наблюдатели при депортирането от
полска страна. Очакването е, че по-строгият ред при депортирането ще оз
начава по-малък хаос при пристигането в Германия. През 1946 г. още около
2 милиона германци са изпратени с влакове в британската и в съветската
окупационна зона в Германия; други около 600 000 ще ги последват през
1947 г. Въпреки нечовешките условия смъртните случаи по време на транс
портирането вече са значително по-малко - не повече от няколко хиляди
или, в най-лошия случай, няколко десетки хиляди.26
Към края на 1947 г. около 7,6 милиона германци са напуснали Полша:
половината - бягащи от Червената армия, а другата половина - депортира
ни. Съотношението на бягащите и депортираните не може да бъде посочено
точно, тъй като много хора бягат, връщат се и отново са депортирани, а
други са депортирани многократно. Мнозина, представяли се за германци
по време на войната или преди нея, сега твърдят, че са поляци, и така избяг
ват депортирането (по онова време полското правителство, заинтересовано
повече от наличието на работна ръка, отколкото от етническата чистота, се
отнася снизходително, когато в двусмислени ситуации хората претендират,
че са поляци. Освен това мнозина, представяли се дотогава за поляци, сега
твърдят, че са германци, с надеждата, че икономическото бъдеще на Герма
ния ще е по-добро от това на Полша). Но равносметката е ясна - към края на
1947 г. огромното мнозинство от хората, смятащи себе си за германци, вече
са напуснали Полша. В целия този период на бягства и депортации, от на
чалото на 1945 до края на 1947 г., умират около 400 000 германци, родени
в териториите, анексирани от Полша. Повечето загиват в съветски и полски
лагери, следвани по численост от тези, които загиват, защото са се озовали
в сражения между армиите или са се удавили.27
Последните седмици на войната и закъснелите евакуации се оказват
далеч по-опасни от експулсирането на хора след края на войната. През по
следните четири месеца на войната германците страдат, както са страдали
други цивилни граждани през предходните четири военни години на изток,
по време на настъплението и отстъплението на Вермахта. През 1941 г.
милиони бягат от германското нападение; между 1941 и 1944 г. милиони
са изпратени на принудителен труд; през 1944 г. още повече милиони са
принудени да се евакуират при отстъплението на Вермахта. Загиналите
при бягството си пред германските войски съветски и полски граждани са
много повече от германските граждани, загинали при бягство пред съвет
304
десета глава: ет ническо прочист ване
ските войски. И макар преместванията на милиони хора да не са резултат

от политика на съзнателно унищожение (поради което в настоящото про
учване почти не се споменават), бягството, евакуацията и принудителният
труд довеждат (пряко или непряко) до смъртта на няколко милиона съвет
ски и полски граждани (германската политика на масови убийства ликви
дира допълнително 10 милиона души).28
Войната се води в името на германската раса, но приключва с пълна
липса на заинтересованост към съдбата на германския гражданин. Голяма
част от вината за смъртните случаи, причинени от бягствата и експулсира
нето, се пада на нацисткия режим. Германските граждани знаят достатъч
но за германската политика по време на войната, за да проумеят, че трябва
да бягат. Но бягството им не е организирано добре от германската държа
ва. Върховното командване на Червената армия толерира поведението на
много от съветските войници; Сталин го очаква; но от друга страна, Чер
вената армия нямаше да влезе в Германия, ако Вермахтьт не беше нахлул
в Съветския съюз. Сталин държи на етническата хомогенност, но именно
Хитлеровата политика прави тази хомогенност неизбежна, и то не само в
Москва. Експулсирането е резултат на международен консенсус между
победители и победени.
***
Експулсирането се оказва допълнително средство, чрез което Сталин пе
чеш войната с Хитлер. Като изземва толкова голяма част от германската те
ритория в полза на Полша, Сталин гарантира, че поляците ще са зависими от
съветската военна мощ, независимо дали им харесва, или не. На кого освен на
Червената армия биха могли да разчитат те да защити западната им граница
от евентуално възраждаща се в по-късен период Германия?29
През онези години поляците са нация в движение. Както на германците
им се налага да се преместят на запад, към по-западна Германия, така и
поляците се движат на запад - към по-западна Полша. Докато комунис
тическа Полша се прочиства от германци, Съветският съюз се прочист
ва от поляци. Независимо от предпочитанията на полските политически
партии, включително на комунистите, Съветският съюз отново анексира
територии, които принадлежат на Източна Полша. Хората, „репатрирани“
(както гласи Сталиновият евфемизъм) в Полша, нямат причина да оби
чат комунизма или Сталин, но са обвързани с комунистическата система.
Комунистите са в състояние да изземват земи, но и да ги подаряват, да
изселват хора, но и да им осигуряват убежище. Хората, загубили старите
си домове, но получили нови, изцяло зависят от структурата, която е в
състояние да ги защити. Тази структура се представлява от полските ко
мунисти, които гарантират, че Червената армия ще защити придобивките
на Полша. Като идеология комунизмът няма какво особено да предложи
на Полша, и не е особено популярен. Но сега мястото на класовата борба
е заето от етнически ориентираната геополитика на Сталин, създаваща на
новия режим трайна основа за подкрепа, но не и за законност.30
К Ь Т Ь А Ь И H U JL tt
В Потсдам американците и британците са се съгласили с политиката на

експулсиране, разчитайки, че в Полша ще се проведат демократични избори.
Това не става. Вместо тях първото следвоенно правителство, доминирано от
комунистите, сплашва и арестува противниците си. Едва тогава американците
започват да виждат в линията „Одер - Ниса“ проблем, който би могло да се
използва срешу Съветския съюз. Когато през септември 1946 г. се поста
вя под въпрос трайността на границата, американският държавен секретар
засилва американското влияние в Германия и отслабва съветското влияние
сред германците, което не са се примирили със загубата на територия и с
политиката на експулсиране. Но от друга страна, той подпомага укрепването
на съветската позиция в Полша. Полският режим организира парламентар
ни избори през януари 1947 г., но фалшифицира резултатите. Това помага
на американците и британците да разберат, че собствените им шансове за
влияние в Полша изчезват. Станислав Миколайчик, министър-председател
на полското правителство в изгнание, се е върнал, за да се кандидатира в
изборите като ръководител на Селската партия. Сега му се налага да бяга.31
Полското правителство твърди, че единствено съветският му съюзник
може да защити новата западна граница на Полша от германците, под
стрекавани непрекъснато от американците. През 1947 г. самите поляци,
независимо от отношението си към комунистите, не желаят да загубят
„възвърнатите територии“. Както правилно е предвидил Гомулка, експул
сирането на германците „обвързва нацията със системата“. Талантливият
комунистически идеолог Якуб Берман е убеден, че комунистите трябва
максимално да използват етническото прочистване. „Възвърнатите те
ритории“ дават на много поляци, пострадали през войната, по-добър дом
или по-голяма ферма. Създават се условия за поземлена реформа - първа
стъпка във всяка държава, в която комунистите завземат властта. Но може
би най-важното е, че 1 милион полски преселници от Източна Полша
(анексирана от СССР) вече има къде да отидат. Именно защото е загубила
толкова много на изток, сега Полша толкова цени Запада.32
* * *
Етническото прочистване на новите полски територии от германци идва в

края на войната. То обаче е вторият аспект на съветската политика, започнал
да се осъществява много по-рано, по време на самата война, в предвоенните
територии на Източна Полша, източно от линията „Молотов - Рибентроп“.
Точно както германците са принудени да напуснат територии, които вече
не са германски, поляците трябва да изоставят земя, която вече не е полска.
Въпреки че технически е победителка във войната, Полша губи почти по
ловината (47%) от предвоенната си територия в полза на Съветския съюз.
След войната поляците (и полските евреи) вече не са приемани радушно в
териториите, станали западна част от Белоруската и Украинската съветска
република, нито във Вилнюския район на Съветска Литва.33
Промяната в структурата на населението в Източна Полша в ущърб
и на поляци, и на евреи започва по-рано, още през войната. По време на
306
Десета глава: Етническо прочистване
първата окупация през 1940 и 1941 г. руснаците са депортирали стоти

ци хиляди хора. Броят на поляците сред тях е непропорционално голям.
Мнозина успяват да се изтръгнат от ГУЛАГ, да преминат през Иран и Па
лестина, за да се бият със Съюзниците на Западния фронт, и към края на
войната някои се връщат в Полша, но почти никога - в домовете си. През
1941 и 1942 г., с помощта на местната полиция, в бившата Източна Полша
германците избиват около 1,3 милиона евреи. През 1943 г. някои от ук
раинските полицаи помагат да се създаде Украинска партизанска армия,
която под ръководството на украински националисти прочиства бившата
Югоизточна Полша - която националистите възприемат като Западна Ук
райна - от останалите там поляци. Под командването на Степан Бандера
Организацията на украинските националисти (ОУН), ръководеща парти
занската армия, се е зарекла „да отърве“ Украйна от националните мал
цинства. Възможността на ОУН да убива поляци, се дължи на обучението
от германците, на решимостта на членовете й и е тясно свързана с жела
нието теренът да се очисти от нарочените за врагове преди окончателния
сблъсък с Червената армия. Украинската партизанска армия (УПА) уби
ва десетки хиляди поляци, предизвиквайки ответни наказателни акции от
страна на поляците срещу украинското население.34
Макар че УПА е решителен (може би най-решителният) противник на
комунизма, етническият конфликт, подет от нея, само укрепва империя
та на Сталин. Сталин ще довърши започнатото от националистите. Той
продължава да прогонва поляците, присъединявайки оспорваните терито
рии към Съветска Украйна. През септември 1944 г. полските комунисти
подписват споразумения, регламентиращи размяната на население между
Полша и Съветска Украйна (както и между Полша и Съветска Белорусия
и Съветска Литва). В Съветска Украйна поляците помнят съветското уп
равление от недалечното минало, а сега са изправени пред непрекъсната
заплаха от страна на украинските националисти. Така че те имат доста
тъчно причини да участват в „репатрирането“. Около 780 000 поляци са
прехвърлени в новите граници на комунистическа Полша заедно с почти
същия брой поляци от Съветска Белорусия и Съветска Литва. Към среда
та на 1946 г. 1 517 983 поляци вече са напуснали Съветския съюз, заедно
с още няколкостотин хиляди, които не са се регистрирали в официалните
списъци. Около 100 000 от тях са евреи. Съветската политика цели да се
изгонят от бивша Източна Полша както етническите поляци, така и етни
ческите евреи, но да останат белорусите, украинците и литовците. Близо 1
милион полски граждани са презаселени в някогашна Източна Германия,
сега - „възстановена територия“ на Западна Полша. Междувременно в пе
риода 1944 - 1946 г. от комунистическа Полша са преместени в Съветска
Украйна 483 099 украинци, повечето - насилствено.35
Едновременно с разместването на маси от хора през границите съвет
ският режим изпраща собствените си граждани в лагери и места за въдворя
ване. Повечето от новите затворници в ГУЛАГ са от земите, които Сталин е
получил веднъж през 1939 г. със съгласието на Германия и втори път - през
307
КЪРВАВИ IHJJIH
1945 г. Между 1944 и 1946 г. например 182 543 украинци са депортирани

от Съветска Украйна в ГУЛАГ не защото са извършили някакво престъп
ление, не дори защото са украински националисти, а защото са роднини или
познати на украински националисти. Горе-долу по същото време, през 1946
и 1947 г., съветските власти затварят в ГУЛАГ като колаборационисти на
германците 148 079 ветерани от Червената армия. В следвоенните години в
лагерите на ГУЛАГ има много повече съветски граждани, отколкото преди
това, като броят им в лагерите и местата за въдворяване се увеличава всяка
година от 1945 г. до смъртта на Сталин.36
В комунистическа Полша няма ГУЛАГ, но през 1947 г. нейните управ
ници предлагат „окончателно решение“ на своя проблем с украинците -
останалите в страната украинци да бъдат разпръснати далече от домовете
си, макар и в пределите на Полша. Между април и юли 1947 г. полският
режим осъществява самостоятелно още една операция срещу украинците
на полска територия под кодовото название Операция „Висла“. Близо 140
660 украинци или хора, идентифицирани като такива, са презаселени на
силствено от Юга и Югоизтока на страната на запад и на север, във „въз
върнатите територии“, които до неотдавна са били германски. Операция
„Висла“ цели украинците в Полша, или поне децата им да бъдат асимили
рани в полската култура. Същевременно полските военни части разбиват
308
БЪ Л ГАРИЯ
ДСС/С1 a u ia o a . и г п п и ч cc/viy
формациите на Украинската партизанска армия (УПА) на полска земя.

Така украинските националисти в Полша получават нов шанс да защитят
хората, които не желаят да бъдат депортирани. Но след като почти всички
украинци на практика са депортирани, положението на УПА в Полша ста
ва уязвимо. Някои от бойците на УПА бягат на запад, други - в Съветския
съюз, за да продължат борбата.37
Операция „Висла“, с начално кодово название Операция „Изток“, е
предприета изцяло от полските власти, с твърде малко съветска помощ.
Но хората на ключови позиции, които са планирали операцията, са съ
ветски слуги и цялата операция се координира с Москва. Тя се провежда
едновременно с поредица съветски операции в съветските територии, под
подобни кодови названия. Най-очевидно свързаната с нея е Операция „За
пад“, разгърнала се в присъединените в Съветска Украйна територии. При
приключването на Операция „Висла“ съветските власти се разпореждат
украинци да бъдат депортирани от Западна Украйна в Сибир и Централ
на Азия. Само за няколко дни през октомври 1947 г. 76 192 украинци са
изпратени в лагери на ГУЛАГ. В Западна Украйна съветските специални
части влизат в кървав конфликт с УПА. И двете страни извършват кпа-
нета, а след това публично излагат обезобразените трупове на враговете
си или на предполагаемите техни колаборационисти. Но в крайна сметка
технологията на депортиране дава на съветската страна решително пре
димство. ГУЛАГ продължава да се разраства.38
След успеха си на украинско-полската граница съветската страна при
лага и на другите си европейски граници подобни средства в подобни опе
рации. При Операция „Пролет“ от май 1948 г. са депортирани 49 331 ли-
товци. През март следващата година при Операция „Прибой“ от Литва са
прогонени 31917 души, а от Латвия и Естония - съответно 42 149 и 20 173
души. Общият брой на жителите от трите малки Балтийски държави, де
портирани от Сталин между 1941 и 1949 г„ достига 200 000. Както всички
три пъти окупирани (от руснаци, от германци и пак от руснаци) терито
рии източно от линията „Молотов - Рибентроп“ , Балтийските държави са
включени в състава на СССР през 1945 г„ след като загубват по-голямата
част от своя елит и съществена част от населението си.39
***
При Сталин Съветският съюз се развива бавно и постъпателно от ре
волюционна марксистка държава в огромна многонационална империя под
прикритието на марксистката идеология и с традиционните проблеми със си
гурността по границите и с малцинствата. Тъй като Сталин наследява, под
държа и усъвършенства апарата за сигурност, създаден през революционни
те години, напрежението, свързано с тези проблеми, обикновено се освобож
дава в истериите на националните чистки през 1937 - 1938 г. и 1940 г. и чрез
депортациите на отделни народности, започнали през 1930 г. и продължили
до Сталиновата смърт. Военновременните депортации са известна еволюция
в съветската политика на депортиране, различни от традиционните презасел-
309
вания на хора, смятани за представители на вражески класи, и насочени към

етническо прочистване, което вмества населението в границите.
В предвоенния период депортирането в ГУЛ АГ обслужва две цели - рас
теж на съветската икономика и корекция на съветското население. През 30-
те години руснаците депортират по етнически причини огромен брой хора,
като целта е да преместят националните малцинства към вътрешността на
страната - далече от важните гранични райони. Депортациите на етнически
принцип едва ли би могло да се тълкуват като наказание на отделни хора и
въпреки това се основават на схващането, че депортираните ще бъдат аси
милирани в съветското общество много по-добре, ако са отделени от домо
вете и от родните си места. По време на Големия терор през 1937 и 1938 г.,
в „националната“ операция, загиват четвърт милион души, а стотици хиляди
са запокитени в Сибир и Казахстан, където от тях се очаква да работят за
държавата и да се превъзпитават. Дори депортациите от 1940 - 1941 г. от
анексираните полски, балтийски и румънски територии по съветската тер
минология може да бъдат определени като класова война. Мъже от елитни
семейства са убити в Катин и на други лобни площадки, а техните съпруги,
деца и родители са оставени на произвола на съдбата в казахските степи.
Там те трябва да се впишат в съветското общество или да умрат.
През войната Сталин предприема наказателни действия срещу опре
делени национални малцинства заради връзката им с нацистка Германия.
Около 900 000 съветски германци и 89 000 финландци са депортирани
през 1941 и 1942 г. С настъплението на Червената армия, последвало по
бедата при Сталинград в началото на 1943 г., началникът на Държавна
сигурност Лаврентий Берия препоръчва да се депортират цели национал
ности, обвинени в колаборационизъм с германците. В по-голямата си част
това са мюсюлмани от Кавказ и Крим.40
Когато съветските войски си връщат Кавказ, Сталин и Берия пускат ма
шината в действие. В един-единствен ден, 19.11.1943 г., руснаците депор
тират цялото население от карачаи* - 69 267 души, в Съветски Казахстан
и Съветски Киргизстан. За два дни - 28 и 29.12.1943 г., 91 919 калмици са
изпратени в Сибир. Берия лично заминава за Грозни, за да надзирава депор-
тацията на чеченци и ингуши на 20.02.1944 г. Начело на около 120 000 вой
ници от специалните части той арестува и експулсира 478 479 души само
за една седмица. На свое разположение има американски „студебейкъри“
- камиони, доставени на руснаците през войната. Понеже заповедта е нито
един чеченец или ингуш да не остане на дотогавашното си местожителство,
хората, които не са в състояние да пътуват, са разстрелвани. Навсякъде се
лата се опожаряват, като в някои от тях са изгорени претъпкани с хора плев
ници. В продължение на два дни, 8 и 9.03.1944 г„ руснаците изселват и бал-
карите - 37 107 души, като ги изпращат в Казахстан. През април 1944 г., в
момента, когато Червената армия достига Крим, Берия предлага - и Сталин
се съгласява - да презасели цялото население от кримски татари. За три дни,
’ Тюркоезичен народ в Северен Кавказ, коренното население на Карачаево-Черкезия. - Б. пр.
310
▼ Десета глава: Етническо прочистване
18 - 20.03.1944 г., са депортирани 180 014 души, повечето - в Съветски

Узбекистан. Към края на 1944 г. Берия нарежда 91 095 мешхетински турци
да бъдат депортирани от Съветска Грузия.41
На фона на този непрекъснат процес на национални чистки решението
на Сталин да прочисти съветско-полската граница, е просто брънка в общата
политика, която не е изненада за никого. От съветска гледна точка украински
те, балтийските и полските партизани са поредните бандити, причиняващи
безредици по периферията, и трябва да бъдат разбити със съкрушителна сила
и чрез депортиране. Но има и една много важна разлика. Всички кулаци и
представители на националните малцинства, депортирани през 30-те години,
са изпратени далече от домовете си, но в пределите на СССР. Същото важи
и за кримското, кавказкото и балтийското население, депортирано по време
на войната и веднага след нея. Но през септември 1944 г. Сталин решава да
прехвърля поляци (и полските евреи), украинци и белоруси през държавната
граница, за да постигне етническа хомогенност. Същата логика се прилага, и
то в значително по-широк мащаб, към германците в Полша.
Действайки паралелно, а понякога и едновременно, между 1944 и
1947 г. съветският и полският режим осъществяват странен подвиг - раз
местват от двете страни на съветско-полската граница етническите мал
цинства, които най-усилено са се борили точно за етническа чистота. Ко
мунистите са присвоили програмата на враговете си. Съветското управле
ние се е превърнало в управление на етническо прочистване, извършвано
от собствените му етнически чистачи.
***
Територията на следвоенна Полша е географският център на Сталино-
вата кампания за следвоенно етническо прочистване. В нея германците,
загубили дома си, са повече от която и да било друга група. До края на
1947 г. приблизително 7,6 милиона германци напускат Полша, още около
3 милиона са депортирани от демократична Чехословакия. През войната
близо 900 000 германци от Поволжието са обект на депортиране в преде
лите на Съветския съюз. Броят на германците, загубили домовете си по
време на войната и след нея, надхвърля 12 милиона.
Колкото и да е огромно, това число не отразява напълно насилствените
размествания през войната и след нея. През следвоенния период властите
в Съветския съюз и в комунистическа Полша депортират около 2 милиона
негерманци. По същото време в Съветския съюз са върнати към 8 милиона
души, повечето от които са били изпратени на принудителен труд от герман
ците (гьй като част от тях, ако не и повечето, са предпочели да не ги връщат,
този брой може да бъде удвоен). В Съветския съюз и в Полша над 12 мили
она украинци, поляци и белоруси, както и хора от други националности, са
избягали или са преместени, насилствено по време на войната и веднага след
нея. В това число не са включени около 10 милиона, преднамерено унищоже
ни от германците, повечето от които са премествани, преди да бъдат убити.42
Бягството и депортацията на германците, независимо че не са полити-
311
ка на преднамерено масово убийство, са главният епизод в историята на

следвоенното етническо прочистване. В цялата поредица от граждански
конфликти, бягства, депортиране и презаселване, причинени или провоки
рани от Червената армия между 1943 и 1947 г., загиват около 700 000 гер
манци, поне 150 000 поляци и вероятно 250 000 украинци. Най-малко още
300 000 съветски граждани загиват по време на съветските депортации в
Кавказ, Крим, Молдова и Балтийските държави по време на войната или
веднага след нея. А ако борбата на литовските, латвийските и естонските
националисти срещу възобновяването на съветското управление се отне
се към категорията „съпротива срещу депортациите“ - което до голяма
степен е вярно, към общия брой на загиналите в етническото прочистване
спокойно може да се прибавят още 100 000, че и повече.43
Процентът на презаселените германци спрямо цялото германско на
селение е значително по-малък от процента на народностите от Кавказ и
Крим, депортирани до последния човек. Процентът на германците, които
са се преместили или са били заставени да се преместят в края на война
та, е по-висок от този на поляци, белоруси, украинци и балтийци. Но ако
преместванията на населението, предизвикани от германците по време на
войната, се добавят към причинените от съветската окупация в края на
войната, разликата изчезва. Между 1939 и 1947 г. поляци, украинци, бе
лоруси и балтийци са застрашени от насилствено разместване също тол
кова (някои - повече, други - по-малко), колкото и германците. Но докато
всички други споменати народи са изправени пред враждебната политика
както на германци, така и на руснаци, германците (с известни изключения)
са подложени на подобна политика единствено от съветска страна.
В следвоенния период животът на германците е също толкова застра
шен, колкото и този на поляците - другата група, премествана на запад
от националните й територии. Германците и поляците имат значително
по-голям шанс да оцелеят, отколкото украинците, румънците, балтийци-
те, кавказките и кримските народности. По-малко от един на 10 германци
и поляци загива по време на бягство, изгнание или депортация или като
пряка последица от тях; при балтийските и съветските граждани съотно
шението е по-скоро един на петима. Съществува правилото, че колкото
по-далече на изток са депортирани хората, толкова по-пряка роля играе
съветската власт и толкова по-вероятно е изходът да е летален. Това е
особено видно в случая с германците - огромното мнозинство, избягали
от Полша и Чехословакия, оцеляват, докато голяма част от транспорти
раните на изток към Съветския съюз или на съветска територия загиват.
Налага се изводът, че е по-добре да те преместят на запад, отколкото
на изток; да те изпратят в старата ти родина, отколкото в далечна и чужда
съветска република; да стигнеш до развитата (независимо че е бомбарди
рана и изтерзана от войната) Германия, отколкото в съветските пустини, кь-
дето от депортираните се очаква да се развият и усъвършенстват. По-добре е
да те посрещнат британските и американските власти в окупираните зони,
отколкото НКВД в Казахстан или Сибир.
312
Д е с е т а глава: Етническо прочистване
***
За около две години след края на войната Сталин изгражда нова Полша
в определените от него граници и размества цели групи от хора така, че да
се нагодят към тях. През 1947 г. изглежда, че войната най-сетне е свърши
ла и Съветският съюз наистина е спечелил военна победа над германците
и съюзниците им и политическа победа над противниците на комунизма в
Източна Европа.
Поляците, най-непокорната група, са изпратени от Съветския съюз в
нова комунистическа Полша, вече обвързана със Съветския съюз, като
котва на новата комунистическа империя. Полша изглежда подчинена -
два пъти прегазена, два пъти обект на депортации и убийства, с променени
граници и демография, управлявана от партия, зависима от Москва. Гер-
мания е напълно разбита и унизена. Териториите й от 1938 г. са разделени
на няколко окупационни зони и ще бъдат включени в различни суверенни
държави - Германската федерална република (Западна Германия), Гер
манската демократична република (Източна Германия), Австрия, Полша и
СССР (Калининград). Япония е напълно разбита от американците, градо
вете й са сринати от бомбардировки и два от тях са унищожени с ядрено
оръжие. Тя вече не е сила в континентална Азия. Традиционните заплахи
за Сталин не съществуват. Предвоенният кошмар на японско-полско-гер
манското обкръжение вече го няма.
През Втората световна война само загиналите съветски граждани са
повече, отколкото жертвите в която и да било война в историята на чове
чеството. Съветските идеолози се възползват от страданията, за да защи
тят Сталиновото виждане, че те са били необходимата цена на победата
във войната, която става известна като „Великата отечествена война“.
Отечеството в случая е Русия, а не Съветският съюз. Известно е, че вед
нага след края на войната, през май 1945 г., Сталин вдига тост за „вели
кия руски народ“. Руснаците, твърди той, са спечелили войната. Вярно,
че почти половината от населението на Съветския съюз са руснаци и че
руснаците са изиграли по-голяма роля за победата, отколкото който и да е
от другите народи. Но думите на Сталин целят добре обмислена манипу
лация, защото войната на съветска територия се води и печели предимно в
Съветска Белорусия и Съветска Украйна, а не в Съветска Русия. Жертви
те сред еврейското, белоруското и украинското гражданско население са
много повече, отколкото сред руснаците. Понеже както в началото, така
и в края на войната Червената армия понася ужасяващи загуби, редовете
й са попълвани с белоруски и украински наборници. Депортираните кав
казки и кримски народи са загубили по-висок процент от младите си хора
в редовете на Червената армия, отколкото руснаците. Ордени за храброст
са получили много повече войници евреи, отколкото войници руснаци.
Трагедията на евреите не може да се впише в съветските изпитания и
поради това представлява заплаха за следвоенната съветска митология.
Германците и румънците унищожават около 5,7 милиона евреи, като само
2,6 милиона от тях през 1941 г. са съветски граждани. Погледнато общо.
313
това о з н а ч а в а , ч е с а у н и щ о ж е н и п о в е ч е ц и в и л н и е в р е и , о т к о л к о т о ч л е н о
ве н а к о я т о и д а е д р у г а с ъ в е т с к а н а ц и о н а л н о с т . О з н а ч а в а с ъ щ о , ч е п о в е ч е
от п о л о в и н а т а о т к а т а к л и з м и т е с а с т а н а л и и з в ъ н с л е д в о е н н и т е г р а н и ц и н а
С ъветския с ъ ю з. Н о о т глед н а то ч ка на С тал и н м асо в о то у б и й ств о н а евр еи
п редставлява о б езп о к о и тел ен п ри м ер за р азо б л и ч а в а н е п ред въ н ш н и я свят.
М е ж д у 1 9 3 9 и 1 9 4 1 г ., к о г а т о С ъ в е т с к и я т с ъ ю з е а н е к с и р а л П о л ш а , н о г е р
м анците о щ е н е с а н а х л у л и в С С С Р , с ъ в е т с к и т е е в р е и о б щ у в а т с п о л с к и т е
евреи, к а т о и м п р и п о м н я т е в р е й с к и т е р е л и г и о з н и и е з и к о в и т р а д и ц и и , с в е т а
на д е д и т е и м . П р е з т о з и к р а т ъ к , н о в а ж е н о т р я з ъ к о т в р е м е с ъ в е т с к и и п о л
ски е в р е и ж и в е я т з а е д н о . П о с л е , с л е д г е р м а н с к о т о н а ш е с т в и е , у м и р а т з а е д
но. И и м е н н о з а щ о т о у н и щ о ж е н и е т о е с ъ д б а , о б щ а з а в с и ч к и е в р е и , с п о м е
н и те з а н е г о н е м о ж е д а с е с в е д а т д о е л е м е н т о т В е л и к а т а о т е ч е с т в е н а в о й н а .
Р азк р и в ан е то н а З а п а д а п ред съ в етск и те х о р а н а й -м н о го б е зп о к о и С т а
лин, н е з а в и с и м о ч е н е г о в а т а с и с т е м а с е г а е д у б л и р а н а в н я к о л к о д ъ р ж а в и в
И зто чн а и Ц е н т р а л н а Е в р о п а . В п е р и о д а м е ж д у в о й н и т е с ъ в е т с к и т е г р а ж
д ан и н а и с т и н а с а у б е д е н и , ч е ж и в е я т п о - д о б р е о т м а с и т е , с т р а д а щ и о т к а
питалистическата експ л о атац и я на Запада. Н о с ега А м ер и к а е и зл язл а о т
В тората с в е т о в н а в о й н а к а то н е о сп о р и м а и к о н о м и ч е с к а с и л а . П р е з 1947 г.
тя п р е д л а г а и к о н о м и ч е с к а п о м о щ , и з в е с т н а к а т о П л а н „ М а р ш а л “ , н а е в р о
пейските д ъ р ж а в и , к о и т о ж е л а я т д а си с ъ т р у д н и ч а т в т ъ р г о в с к о и ф и н а н с о в о
отнош ение с н ея. С т а л и н о тх в ъ р л я П л ан „ М а р ш а л “ и за с т а в я п о д ч и н е н и т е си
страни също д а г о о т х в ъ р л я т , н о н е м о ж е да и з л и ч и с п о м е н и т е н а съветските
граждани за в и д я н о т о през в о й н а т а . В с е к и завърнал с е с ъ в е т с к и в о й н и к и из
п р а т е н и т е на принудителен труд в Ге р м а н и я з н а я т , ч е стандартът н а живот в
останалата част на Европа, дори в о т н о с и т е л н о бедни държави като Румъния
и Полша, е значително по-висок от този в Съветския съюз. Украинците се
завръщат в страната си, където отново вилнее гладомор. П р е з двете години
след края на войната около 1 милион души умират о т глад. Съветска Украй
на е спасена от още по-големи страдания от Западна Украйна, ч и е т о частно
земеделие съветската власт не е имала време да колективизира.44
Именно руснаците се явяват стабилната основа за създаването на Ста-
линовата легенда за войната. Битките за Москва и Сталинград се увен
чават с победа. Руснаците са най-голямата националност, техният език
и култура преобладават, републиката им е най-отдалечена от Запада - в
превъплъщението му както като нацизъм, така и като американски начин
на живот. Русия е огромна - германците не са имали даже намерение да
колонизират повече от една пета от западните й територии и не са успели
да колонизират повече от една десета от тях. Съветска Русия не е страда
ла от тотална окупация, продължила месеци и години, както Балтийските
републики, Белорусия или Украйна. Всеки, останал в Съветска Белорусия
иСъветска Украйна, е изпитал германската окупация. Огромното мнозин
ство от жителите на Съветска Русия не са преживели това изпитание. Съ
ветска Русия е далеч по-слабо белязана от Холокоста, отколкото Съветска
Украйна или Съветска Белорусия просто защото германците стигат до нея
по-късно и успяват да убият по-малко евреи (около 60 000, или 1% от
315
К Ъ Р В А В И П О ЛЯ
загиналите в Холокоста). Дори в това отношение Съветска Русия няма

непосредствен опит от изпитанията на войната.
Когато войната свършва, задачата е да се изолира руската нация - и
разбира се, всички останали нации - от „културна зараза“. Едно от най-
страшните интелектуални предизвикателства е тълкуване на войната, кое
то се различава от тълкуването на самия Сталин.
Победата на съветския тип комунизъм поражда колкото безпокойство,
толкова и тържество в Източна Европа. Политическите победи са несъм
нено внушителни - до 1947 г. комунистите в Албания, България, Унгария,
Полша, Румъния и Югославия вече властват в страните си със съветска
помощ, но и благодарение на собствената си подготвеност, безскрупул-
ност и изобретателност. Комунистите се оказват доста сръчни в мобили
зирането на човешкия ресурс при решаване на непосредствените пробле
ми на следвоенното възстановяване, например във Варшава.
Но колко време съветският икономически модел на бърза индустри
ализация може да произвежда икономически растеж в държави, които са
по-силно индустриализирани от Съветския съюз по времето на неговия
първи Петгодишен план и чиито граждани очакват по-висок жизнен стан
дарт? Колко дълго източноевропейските общества ще приемат внушение
то, че комунизмът е национално освобождение, щом комунистическите им
ръководители са очевидно подчинени на чужда сила - Съветския съюз?
Как ще поддържа Москва образа на Запада като вечния враг, след като
Съединените щати са въплъщение на благоденствие и свобода? Сталин
изисква от назначените от него източноевропейски ръководители да из
пълняват желанията му, да развиват национализма и да изолират своите
народи от Запада - комбинация, доста трудна за осъществяване.
Задачата да изчисли квадратурата на кръга, се пада на Андрей Жданов,
новия шеф на Сталиновата пропаганда и любимец на Сталин. Жданов се
залавя да изготви теорията за неизбежната победа на Съветския съюз в
следвоенния свят, като междувременно брани чистотата на Русия. През
август 1946 г. съветската Комунистическа партия излиза с резолюция,
в която заклеймява западното влияние върху съветската култура. „Зара
зата“ идва от Западна Европа и Америка, но се процежда и през други
култури, като например еврейската, украинската и полската. Освен това
Жданов трябва да обясни и новото съперничество между Съветския съюз
и Съединените щати по начин, който източноевропейските ръководители
да разберат и да приложат в собствените си държави.
През септември 1947 г. ръководителите на европейските комунистиче
ски партии се срещат в Полша, за да научат от Жданов каква е новата ли
ния. На срещата в Шкларска Поремба, бивше германско курортно градче,
известно до неотдавна като Шрайберхау, те научават, че партиите им ще
станат членове на „Комунистическо информационно бюро“, или „Комин-
формбюро“. Това ще бъде структурата, чрез която Москва ще съобщава
линията си и ще координира политиката им. Събралите се комунистически
лидери научават също, че светът е разделен на „два лагера“, прогресивен
и реакционен, като на Съветския съюз е отредено да поведе новите „на

родни демокрации“ в Източна Европа, а Съединените щати са обречени
да наследят всички провали на изродения капитализъм, демонстрирани от
нацистка Германия. Неизменните закони на историята гарантират окон
чателната победа на прогресивните сили.45 От комунистите се иска един
ствено да изиграят отредената им роля в прогресивния лагер, предвождан,
естествено, от Съветския съюз, и да избягват съблазънта да поемат по
отделен национален път към социализма. Така че всичко е наред.
След което Жданов получава инфаркт, първия от няколко поредни.
Май не всичко е наред.
317
Единайсетагпава
СТАЛИНОВИЯТ АНТИСЕМ ИТИЗЪМ
През януари 1948 г. Сталин убива един евреин. Соломон Михоелс,

председател на Еврейския антифашистки комитет и директор на Еврейския
театър в Москва, е изпратен в Минск като член на жури за пиеса, номи
нирана за Сталинска награда. При пристигането си е поканен във вилата
на шефа на Държавна сигурност на Белорусия Лаврентий Цанава, който
се разпорежда Михоелс да бъде убит. (Убиват и един случаен свидетел на
случилото се.) Премазаното му от камион тяло е захвърлено в пуста уличка.
Само няколко години преди това Минск е бил свидетел на безмилост
ните масови убийства на евреи, извършвани от германците. Иронията в
убийството на един евреин, извършено от съветска страна, не може да не
е била очевидна за Цанава, който е полицай, но по образование е историк.
Той тъкмо приключва написването на история на партизанското движение
в Белорусия, в която не се споменава нищо за положението на евреите под
германска окупация или за борбата им. Съветска история на партизаните
евреи ще бъде написана, но няма да види бял свят. През войната съветски
те евреи в Минск страдат много повече от всеки друг, но по всичко личи,
че съветските освободители няма да сложат край на страданията им. Ясно
е и че историята на Холокоста в СССР ще остане ненаписана.1
Случаят с Михоелс е символ на няколко проблема, които Сталин се
старае да избегне. Той е личен познат на хора с еврейски произход, които
са в непосредственото обкръжение на Сталин, като члена на Политбюро
Лазар Каганович и съпругите на членовете на Политбюро Вячеслав Мо-
лотов и Климент Ворошилов. Най-лошото обаче е, че през войната Ми
хоелс се е опитвал да се свърже със Сталин, за да обсъди с него съдбата
на евреите. Подобно на Василий Гросман по време на войната Михоелс е
член на официалния Еврейски антифашистки комитет в Съветския съюз.
По разпореждане на Сталин той работи, за да насочи вниманието на света
към съдбата на съветските евреи, да събира парични помощи за воюваща
та съветска страна. След войната Михоелс не желае да позволи масовите
убийства на евреи да потънат в историческа забрава, нито иска страдани
ята на евреите да се причислят към общите страдания на съветските на
роди. През септември 1945 г., на една лекция в Киев, той донася пепел от
Бабий Яр, поставена в кристална ваза, и в годините след войната не прес
тава да говори открито за рововете на смъртта. Освен това през 1947 г.
Михоелс се обръща към шефа на Сталиновата пропаганда Андрей Жданов
318
Е д и н а й с е т а глава: Сталиновият антисемитизъм
с молба да разреши обнародването на „Черна книга за съветските евреи“

- събрани документи и свидетелства за масовите убийства под редакцията
на Гросман, Иля Еренбург и др. Напразно. Историята на евреите по време
на войната не се вписва в Ждановата ера от съветската култура. В следво
енния Съветски съюз на паметниците се поставя червената звезда, но не и
звездата на Давид. В западната част на Съветския съюз, на териториите,
анексирани от съветската страна по време на войната и повторно —вед
нага след нея, в земите, където са убити около 1,6 милиона евреи, са из
дигнати паметници на Ленин, чиито пиедестали са направени от еврейски
надгробни камъни. Синагогата, в която евреите от украинския град Ковел
са оставили прощалните си писма, сега се използва като зърнен склад.2
Светлана Алилуева, дъщерята на Сталин, чува разговор на баща си с
Цанава как да се представи убийството на Михоелс: „Катастрофа с кола“.
Михоелс е авторитетна фигура в съветската култура и политическите му
пристрастия не са добре приети. Но е вероятно враждебността, изпитвана
от Сталин към евреина Михоелс, да има общо както с политиката, така и с
убеждението, че направеното от него не бива да се продължава от евреи.
Сталиновият син Яков, който загива в германски плен, е женен за еврейка.
Първата любов на Светлана е евреин - актьор, когото Сталин обвинява, че
е британски шпионин, и изпраща в ГУЛАГ. Първият съпруг на Светлана
също е евреин - Сталин го обвинява, че е стиснат и страхлив, и я принуж
дава да се разведе с него, за да се омъжи за сина на Жданов, същия този
Жданов, който прочиства съветската култура по заповед на Сталин. Това сва-
тосване носи привкуса на основаване на кралска династия - антиеврейска, за
разлика от чувствата на Светлана. Сталин винаги е имал сътрудници евреи,
най-известният от които е Каганович. Но в онзи момент, наближавайки се
демдесетата си година, той все по-често се замисля кой ще стане негов при
емник, и отношението му към евреите започва да се променя.3
След смъртта на Михоелс съветската политическа полиция, вече под
названието Министерство на държавната сигурност*, обяснява със задна
дата защо убийството е в интерес на Съветския съюз - заради еврейския
национализъм. През март 1948 г. министърът, Виктор Абакумов, оповес
тява, че Михоелс е бил еврейски националист, сдушил се с опасни амери
канци. По съветските стандарти това е достатъчно, за да се скалъпи об
винение. По време на войната Михоелс, като член на Еврейския антифа
шистки комитет, е инструктиран от съветското ръководство да въздейства
върху националните чувства на съветските евреи. През 1943 г. той пътува
за Съединените щати, за да набира средства, и там прави няколко съчув
ствени изказвания за ционизма. По една случайност самолетът му има
няколкочасов престой в Палестина, където той импулсивно целува възду
ха на Светата земя. През февруари 1944 г. Михоелс участва в кампания,
чиято цел е Кримският полуостров да бъде прочистен от предполагаеми
мюсюлмански врагове и да се превърне в „Еврейска социалистическа ре-
* Рус. МГБ - Министерство государственной безопасности. - Б. р.
319
КЪ РВАВИ ПОЛЯ
публика“. Крим на Черно море е граничен район, база на съветския вое-

ненноморски флот. Идеята там да се създаде родина на съветските евреи, е
подхвърляна неколкократно и подкрепяна от известни американски евреи.
Сталин предпочита съветското решение - Биробиджан, еврейски автоно
мен район дълбоко в съветския Далечен изток.4
Като се има предвид колко съществена роля играе Втората световна
война в живота на всички източноевропейци, в СССР и в новите сателитни
държави, на всеки човек в комунистическа Европа се налага да приеме,
че руската нация се е борила и е страдала както никоя друга. Отсега на
татък руснаците ще са най-великите победители и най-големите жертви.
Изконната руска земя ще трябва да бъде защитавана срещу опасния Запад
от всички съветски републики и от новите сателитни източноевропейски
държави. Тук противоречието е очевидно - народите, които са били бу
ферът, са най-малко готови да приемат Сталиновите претенции за руско
то мъченичество и чистота. Особено трудно се защитава подобна теза в
държави като Естония, Латвия и Литва, където Втората световна война е
започнала и завършила със съветска окупация. Никак няма да бъде просто
налагането на тази теза и в западната част на Украйна, където национа
листическата партизанска армия се сражава със съветските войски в про
дължение на години след войната. Нито поляците ще забравят, че Втората
световна война е започнала с нахлуването в Полша на съюзническите ар
мии на Германия и Съветския съюз.
Още по-големи са логическите противоречия в случая с евреите. Тъй
като германците са убивали съветски евреи, полски евреи, а след това - и
други европейски евреи, Холокостът не би могло да се отнесе единствено
към съветската история на войната, най-малко пък към историята, която
превръща източната част на Русия в център на тежестта, особено като се
има предвид, че точно там загиват относително малък брой евреи. Едно е ев
реите да гледат на възстановяването на съветската власт като на освобожде
ние (което повечето от тях правят), съвсем друго е да се съгласят, че други
съветски граждани са страдали повече от тях. Евреите възприемат Червена
та армия като освободителна сила именно защото стремежът на нацистката
политика е да ги изтреби. Но това чувство на благодарност не се превръща
автоматично в политическа легенда за Великата отечествена война и Русия.
В края на краищата в редовете на Червената армия се бият и евреи, награж
давани за храброст много повече от другите съветски граждани.5
Броят на евреите, убити от германците в Съветския съюз, е държавна
тайна. Германците унищожават близо 1 милион съветски евреи и още око
ло 1,6 милиона полски, литовски и латвийски евреи, докарани в СССР при
съветските анексии от 1939 и 1940 г. Румънците също убиват евреи, главно
на територии, които след войната влизат в границите на Съветския съюз.
Очевидно тези числа се превръщат в поверителна информация, тъй като
разкриват, че дори в сравнение с ужасяващите страдания на други съветски
народи евреите са изстрадали най-тежката съдба. Евреите са по-малко от
2% от населението, а руснаците - над 50%. В окупирания Съветски съюз
320
Е д и н а й с е т а гл ав а: Сталиновият антисемитизъм
германците унищожават сред гражданското население повече евреи, откол-

кото руснаци. Евреите са отделна категория дори в сравнение със славян
ските народи, които страдат повече от руснаците, като украинци, белоруси
и поляци. Съветското ръководство знае това, знаят го и съветските гражда
ни, живели на окупираните от германците територии. Но Холокостьт нико
га не би могло да стане част от съветската история на войната.6
Големият брой на избитите евреи повдига и неприятния въпрос как гер
манците са успели да избият толкова много хора от гражданското население
в окупирания Съветски съюз за толкова кратко време. Отговорът е, че им
помагат съветски граждани. Както знае всеки, преживял войната, герман
ските армии са огромни, но числеността на германските окупационни части
в тила е малка. На германските граждански власти и на полицията не им дос
тигат хора, които да управляват западната част на Съветския съюз. Още по-
малко са хората, способни да осъществяват политика на масови убийства.
Местните официални лица служат на новите си господари, младежите вли
зат доброволно в полицията, а в гетата някои от евреите поемат задължение
то да надзирават останалите. Източно от линията „Молотов - Рибентроп“
стотици хиляди души са разстреляни от съветското гражданско население
(всъщност по-голямата част от съществената работа в смъртоносните ин
сталации в окупирана Полша, западно от линията „Молотов - Рибентроп“,
се върши също от съветски граждани. Просто няма как да не се спомене, че
в Треблинка, Собибор и Белжец е работил съветски персонал). Не е изне
надващо, че германците са търсили колаборационисти и са ги намерили. Но
колаборационизмът подкопава мита за единството на съветското население,
бранещо честта на отечеството в съпротива срещу омразния фашистки на
шественик. Налагането на мита за единството е поредната причина да се
забравят масовите убийства на евреи.
През войната Съветският съюз и съюзниците му се споразумяват тя да
не се тълкува като война за освобождение на евреите. Макар и по различни
причини държавните ръководства на руснаци, поляци, американци и бри
танци са на единното мнение, че е най-добре страданията на евреите да се
обясняват като аспект на зловещата германска окупация. Макар че команд
ването на съюзническите сили е наясно как се развиват гоненията, никой от
съюзническите висши ръководители не възприема Холокоста като причина
да се обяви война на нацистка Германия или да се обърне внимание на стра
данията на евреите. Пропагандата избягва да споменава еврейския въпрос.
Когато в Москва през октомври 1943 г. обнародват Декларация за звер
ствата*, Сталин, Чърчил и Рузвелт изреждат сред нацистките престъпления
* На конференцията на външните министри на СССР, САЩ и Великобритания, проведе

на в Москва на 19 - 30.10.1943 г., се приема Декларация за отговорността на нацистите за
извършваните зверства. Прието е, че извършителите на престъпленията ще бъдат съдени в стра
ните, където са ги извършили. В случай че са действали на територията на няколко страни, съ
денето им ще става от международен трибунал. Тази крачка е осъществена със създаването на
Международния военен трибунал през 1945 г. и провеждането на Нюрнбергския процес срещу
лидерите на Третия райх, обвинени и осъдени за престъпления срещу човечеството. - Б. р.
321
„масовия разстрел на полски офицери“ в Катин, което е всъщност съветско

престъпление, както и „екзекутирането на френски, холандски, белгийски
и норвежки заложници“ и на „критски селяни“, но не споменават нищо за
евреите. Споменати са „народите“ на Полша и на Съветския съюз, но не и
еврейското малцинство в тези държави. До публикуването на това резюме
на зверствата повече от 5 милиона евреи вече са разстреляни или задушени
в газовите камери просто защото са евреи.7
В по-просветената си форма това премълчаване на убийствата, извър
шени на расова основа, отразява принципното колебание по въпроса за
Хитлеровото тълкуване на света. Евреите не са граждани на една-един-
ствена държава, гласи логиката, а страхът подсказва, че да се разглеждат
евреите като цяло, означава да се признае единството им като раса, т.е. да
се приеме расисткият възглед на Хитлер за света. В по-малко просветената
си форма този довод представлява отстъпление пред антисемитизма, твър
де силен в Съветския съюз, Полша, Великобритания и Съединените щати.
За Лондон и Вашингтон напрежението по този проблем изчезва с победата
във войната през 1945 г. Американците и британците освобождават онези
части от Европа, в които преди войната няма значимо еврейско население,
и те не виждат пито една от германските фабрики на смъртта. Линията на
следвоенно икономическо, политическо и военно сътрудничество в Запад
на Европа не предполага особено внимание към еврейския въпрос.
Територията на разширената Сталинова държава включва по-голямата
част от германските лобни площадки, а територията на неговата следвоенна
империя (включително комунистическа Полша) - терените на всички гер
мански фабрики на смъртта. След войната на Сталин и на Политбюро им се
налага да се изправят пред непрекъсната съпротива срещу възстановяването
на съветската власт, което превръща военновременната съдба на евреите в
неизбежен политически и идеологически проблем. Следвоенната съпротива
в западната част на Съветския съюз е продължение на войната - става дума
за покорени от руснаците територии, чието население масово се вдига на
оръжие срещу тях. В Балтийските републики, Украйна и Полша нжои от
партизаните са открито антисемитски настроени и продължават да прилагат
нацистката тактика - отъждествяват съветската власт с еврейството.
При това положение руснаците имат предостатъчно политически при
чини да поставят граница между себе си и държавата си, от една страна, и
страданията на евреите - от друга. Те дори полагат специални усилия, за
да попречат на антисемитите да свързват възстановяването на съветската
власт с връщането на евреите. В Литва, включена отново в състава на Съ
ветския съюз, генералният секретар на местната организация на съветската
Комунистическа партия говори за евреите, загинали в Холокоста, като за
„синове на нацията“, литовци, мъченически загинали за комунизма. Ники-
та Хрушчов, по онова време член на Политбюро и генерален секретар на
партията в Украйна, стига по-далече. Той ръководи битката с украински
те националисти в някогашна Югоизточна Полша, територия, която преди
войната е гъсто населена с евреи и поляци. Германците са унищожили евре
322
Е д и н а й с е т а гл ава: Сталиновият антисемитизъм
ите, руснаците са депортирали поляците. Хрушчов подканва украинците да

благодарят на Съветския съюз за „обединението“ на страната си за сметка
на Полша и за „прочистването“ на полските земевладелци. Съзнавайки, че
националистите се борят за етническа чистота, той се стреми съветската
власт да не бъде свързвана с нищо друго освен с това понятие.8
Колкото и да напипва настроенията сред населението, Сталин търси
възможност да представи войната по начин, който би поласкал руснаците,
маргинализирайки евреите (и всеки друг народ в Съветския съюз). Цялата
съветска идея за Великата отечествена война се основава на възгледа, че
войната е започнала през 1941 г. с нахлуването на Германия в СССР, а не
през 1939 г., когато Германия и Съветският съюз навлизат заедно в Пол
ша. С други думи, според официалната историческа версия териториите,
присъединени в резултат на съветската агресия от 1939 г., трябва да бъдат
смятани за изконно съветски, а не за плячка от една война, която Хитлер
е започнал с помощта на Сталин. В противен случай Съветският съюз ще
бъде винаги споменаван като едната от двете държави, започнали войната,
като единия от агресорите, а това очевидно е неприемливо.
Няма съветска версия за войната, в която да се споменава една от основ
ните й характеристики - съвместната германско-съветска окупация, по-зло-
кобна от германската. Населението източно от линията „Молотов - Рибен-
троп“, претърпяло една германска и две съветски окупации, страда повече от
населението във всеки друг район на Европа. От съветска гледна точка всич
ки смъртни случаи в тази зона може да бъдат отнесени към общия брой на
съветските загуби, независимо че въпросните жертви са били съветски граж
дани само за няколко месеца и че много от тях са убити не от есесовците, а от
НКВД. Така полските, румънските, литовските, белоруските и украинските
жертви на съветските, а не на германските сили се използват, за да подсилят
трагедията на Съветския съюз, а за непроницателните - и на Русия.
Огромните загуби на съветски евреи са главно от средите на евреите в
териториите, току-що завладени от Съветския съюз. Тези евреи са граж
дани на Полша, Румъния и Балтийските държави, насилствено поставе
ни под съветско управление само 21 месеца преди Германия да навлезе в
Полша, и само 12 месеца преди това - в случая със Североизточна Румъ
ния и Балтика. Съветските граждани, които страдат през цялата война, са
поставени насилствено под съветско управление точно преди пристигане
то на германците, като резултат от съюза с нацистка Германия. Неловко
положение. Налага се войната да е започнала през 1941 г. и въпросните
хора да бъдат представени като „мирни съветски граждани“ .
Когато Хитлер изменя на Сталин и Германия нахлува в Съветския съюз
през 1941 г„ есесовските специални части стигат първо до евреите в тери
ториите източно от линията „Молотов - Рибентроп“, вече покорени от Съ
ветския съюз. Съветската преса не е позволила на евреите да научат каква
е германската политика към тях от 1939 и 1940 г. Те нямат никакво време
да се евакуират, тъй като Сталин е отказвал да повярва, че Германия ще го
нападне. През 1939 - 1941 г. евреите вече са познали терора и депортацията
32 3
в разширения Съветски съюз, когато Сталин и Хитлер са в съюз, а след раз

падането на този съюз са изложени на жестокостта на германските войски.
Броят на еврейските жертви от тази малка по размерите си територия пред
ставлява над една четвърт от общия брой жертви на Холокоста.
Ако ще се налага Сталиновата версия за войната, фактът, че евреите
са главните жертви в тази война, трябва да бъде забравен. Трябва да бъде
забравено, че в началото на войната, през 1939 г., Съветският съюз е съюз
ник на нацистка Германия и е неподготвен за германското нападение през
1941 г. Убийствата на евреи не са единственият нежелан спомен, още пове
че че те извикват други такива спомени. Значи, трябва да бъдат забравени.
***
След Втората световна война за съветското ръководство става по-
трудно да контролира мисленето на съветските граждани. Макар че цен
зурата продължава да си върши работата, прекадено много хора са видели
какъв е животът извън Съветския съюз, и не смятат съветските норми
за единствено правилни, нито съветския начин на живот - за най-добрия.
Самата война не може да се побере в пределите на Отечеството, незави
симо дали то е Русия, или Съветският съюз. Засегнала е съществуване
то на прекадено много народи и последствията й са преобразили не една
страна, а целия свят. Създаването на държавата Израел прави невъзмож
на съветската политическа амнезия по отношение на съдбата на евреите.
Дори след Холокоста в Съветския съюз живеят повече евреи, отколкото
в Палестина, но Палестина е на път да се превърне в национална държава
на евреите. Ако евреите се сдобият с национална държава, дали същест
вуването й ще бъде удар по британския империализъм в Близкия изток и
трябва да се подкрепи, или ще бъде предизвикателство към лоялността на
съветските евреи и ще представлява заплаха?9
В началото съветското ръководство очаква, че Израел ще бъде социа
листическа държава, приятелски настроена към Съветския съюз, и Ко
мунистическият блок подкрепя Израел така, както никой друг не го пра
ви. През втората половина на 1947 г. на близо 70 000 полски евреи се
разрешава да заминат за Израел, като много от тях неотдавна са били
експулсирани от Съветския съюз в Полша. След като през май 1948 г.
ООН признава държавата Израел (с подкрепата на съветския вот), но
вата държава е нападната от съседите си. Новосъздаващата се армия се
защитава и прочиства територии от арабското им население. Поляците
обучават еврейски войници на собствената си територия и след това ги
изпращат в Палестина. Чехословакия изпраща оръжие. Както отбелязва
Артур Кьостлер, оръжейните доставки „породиха у евреите чувство на
благодарност към Съветския съюз“.10
Но към края на 1948 г. Сталин решава, че евреите влияят на съветската
държава много по-сериозно, отколкото съветската държава - на еврейската.
В Москва, а и в кръговете около Сталин, се наблюдават спонтанни прояви
на симпатия към Израел. Московчани изразяват открито обожание към но-
324
W
вата израелска посланичка Голда Меир (родена в Киев, отраснала в Съеди

нените щати). Големите религиозни празници се отбелязват тържествено.
На Рош Ашана, еврейската Нова година, в Москва се събира най-много-
людната тълпа за последните 20 години. Към московската Хорална сина
гога, най-голямата в Русия, се стичат близо 10 000 евреи. Когато се чува
звукът на шофара* и хората изричат един към друг заклинанието: „Догодина
- в Йерусалим“, настъпва обща еуфория. Честването на годишнината от
болшевишката революция -7.11.1948 г., съвпада с Дните на покаяние меж
ду Рош Ашана и Йом Кипур. Полина Жемчужина, съпругата на комисаря
по външните работи Вячеслав Молотов, се среща на този ден с Голда Меир
и я насърчава да продължава да ходи в синагогата. По-лошото е, че Жемчу
жина изрича поканата си на идиш, езика на своите родители и на родителите
на Меир, и в съществуващата параноидна обстановка те прозвучават точно
като предложение за национално единство на евреите през границите. Ека
терина Горбман, съпругата на друг от членовете на Политбюро, Климент
Ворошилов, е чута да възкликва: „Сега вече и ние си имаме своя родина!“.11
Към края на 1948 и началото на 1949 г. общественият живот в Съвет
ския съюз е навлязъл в руслото на антисемитизма. Новата линия се опре
деля непряко, но осезателно, със статия във в. „Правда“ от януари 1949 г.
С тази статия, разгромяваща „безотечествените театрални критици“ като
„носители на безроден космополитизъм“, започва кампания за разобли
чаване на евреите във всяка област на обществения живот. В началото на
март „Правда“ се освобождава от журналистите евреи. Офицерите евреи
от Червената армия са уволнени, евреите активисти в Комунистическата
партия са снети от отговорни постове. Няколко десетки поети и писатели
евреи, пишещи под руски псевдоними, откриват, че истинските им имена
са публикувани в скоби под псевдонима. Писателите евреи, проявили ин
терес към културата, създавана на идиш, или към убийствата на евреи от
Хитлер, са арестувани. Както си спомня Гросман: „Изведнъж се оказа, че
в целия Съветски съюз само евреи крадат и вземат подкуп, само евреи са
престъпно безразлични към страданията на болните, само евреи публику
ват злостни или лошо написани книги“ .12
През ноември 1948 г. Еврейският антифашистки комитет е официално
разформирован. Арестувани са повече от 100 писатели и активисти евреи.
Писателят Дер Нистер (Der Nister, „Скритият“ - псевдоним на Пинхас
Менделевич Каганович) е арестуван през 1949 г. и през следващата годи
на умира в ареста. Романът му „Семейство Машбер“ съдържа пророческа
за момента визия - съветските действия повтарят нацисткия модел: „теж
ко натоварен влак с дълга редица еднакви червени вагони, чиито черни
колела се въртят със еднаква скорост, а привидно изглеждат неподвижни“.
Евреите в целия Съветски съюз са в шок. Както отбелязва Министерство
то на държавната сигурност, евреите в Съветска Украйна проумяват, че
тази политика се диктува „отгоре“, и се опасяват, че „никой не може да
' Призивна тръба - древен еврейски духов инструмент, обикновено направен от рог на овен - Б. р-
326
каже накъде ще избие всичко това“. Минали са едва пет години от края на
германската окупация и само 11 години от края на Големия терор.13
За съветските евреи има само две възможни характеристики - те са
или „еврейски националисти“, или „безотечествени космополити“. Двете
характеристики изглеждат взаимно изключващи се, но по логиката на Ста
лин щом националист е този, който държи на корените си, двете понятия
се допълват. Евреите са „космополити“, тъй като вероятно лоялността им
към съветската култура и руския език е неискрена. На тях не може да се
разчита да бранят Съветския съюз и руската нация от проникването на
различни западни влияния. Евреите прикриват верността си към Съедине
ните щати, където (така, поне според Сталин, разсъждават евреите) могат
да заминат и да забогатеят. Руснаците всъщност имат представа за амери
канската промишлена мощ, тъй като използват американските студебей-
къри, за да депортират собственото си население. След края на войната
с Япония става очевидно и американското техническо превъзходство (и
безскрупулност) с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки.
Мощта на Америка е очевидна и по време на блокадата на Берлин
през втората половина на 1948 г. Германия е още окупирана от четирите
страни победителки - Съветския съюз, САЩ, Великобритания и Франция.
Берлин, който се намира в съветската зона, е под обща окупация. Западните
съюзници са заявили, че в контролираните от тях зони възнамеряват да въве
дат нова германска валута - германската марка. Съветският съюз блокира
Западен Берлин, за да застави населението му да получава продоволствия
от руснаците и така да наложи своя контрол. Тогава американците органи
зират снабдяването на изолирания град по въздух, операция, която според
Москва не може да се осъществи. През май 1949 г. руснаците се виждат
принудени да вдигнат блокадата. Американците, заедно с британците, до
казват, че са в състояние всекидневно да доставят по въздуха хиляди то
нове продоволствия. В тази единствена по рода си операция се обединяват
добрата воля, благоденствието и мощта. Когато започва Студената война,
САЩ съумяват да постигнат онова, което дотогава не е постигнал никой от
съперниците на Москва - да покажат универсална привлекателна картина
на живота. За руснаците е много удобно американците да бъдат поставени
в един кюп с нацистите като членове на един и същи „реакционен“ лагер,
но за евреите (а и за други, естествено) подобна връзка е несмилаема.
Съветските евреи, наричани „ционисти“, са обвинявани, че предпо
читат Израел, еврейската национална държава, пред Съветския съюз,
родината си. След войната именно Израел (както преди войната Полша,
Латвия и Финландия) е държавата, която привлича лоялността на еврей
ската диаспора от Съветския съюз. В периода между двете световни вой
ни съветската политика първоначално проявява стремеж към подкрепа на
културното развитие на всички национални малцинства, като поляци, лат-
вийци и финландци. Съветският съюз може да предложи образование и
асимилация и на евреите (както на останалите групи). Но какво ще стане,
ако тези образовани съветски евреи след създаването на Израел и търже
327
К Ъ РВАВИ ПОЛЯ
ството на Съединените щати видят по-добра алтернатива някъде другаде?

Съществува възможност един съветски евреин да бъде обвинен едно
временно като „безроден космополит“ и като „ционист“, тъй като в новото
съветско схващане Израел е сателит на САЩ. Евреин, който се стреми към
Америка, ще поддържа Израел, новия клиент на Америка; евреин, стремящ се
към Израел, ще подкрепя Америка, новия господар на Израел. И в единия, и в
другия случай съветските евреи вече не са граждани на Съветския съюз и на
тях не може да се разчита. Вероятно точно така вижда нещата Сталин.
Еврейският произход и предполагаемите еврейски връзки със Съедине
ните щати правят евреите обект на подозрение. Виктор Абакумов, шефът на
Държавна сигурност, търси начин да обяви активистите на разформирова
ния Антифашистки комитет за агенти на американския шпионаж. В известен
смисъл задачата му е лесна. Навремето Комитетът е създаден, за да може
съветските евреи да установяват контакти със световната еврейска общност,
така че неговите членове с лекота може да бъдат наричани и еврейски на
ционалисти, и космополити. Но тази логика не е способна да обоснове нито
акция на масова разправа, нито повторение на националните операции от
1937 - 1938 г. Стремежът на Абакумов се осуетява „отгоре“. Без изричното
одобрение на Сталин той не може да обвини в заговор когото и да било от из
тъкнатите еврейски общественици, камо ли да започне някаква масова акция.
По време на операциите от 1937 - 1938 г. срещу някои националности в
Политбюро няма нито един член, който по произход да е от тези нарочени за
преследване националности. Нещата тогава биха стояли по различен начин,
ако ставаше дума за евентуална операция срещу евреите. През 1949 г. Лазар
Каганович вече не е най-близкият съратник на Сталин, нито предполагаемият
негов приемник, но е все още член на съветското Политбюро. Всяко твър
дение, че еврейски националисти са проникнали във върховните съветски
органи (по аналогия с проникването на полските националисти през 1937 —
1938 г.), ще трябва да започне с нападки срещу Каганович. Сталин отказва
да разреши разследване срещу Каганович, единствения член на Политбюро,
който е евреин. По онова време петима от всичките 210 редовни членове и
кандидат-членове на Централния комитет на съветската Комунистическа пар
тия са от еврейски произход и срещу никого от тях не се води разследване.
Но търсенето на еврейски шпиони, започнато от Абакумов, засяга
семействата на членовете на Политбюро. Полина Жемчужина, съпруга
та на Молотов, е арестувана през януари 1949 г. Тя отрича обвиненията
в държавна измяна. Молотов се въздържа да гласува при заклеймяването
на съпругата му, единственият му жест на бунт. Но по-късно се извинява:
„Признавам, че силно се разкайвам, задето не съм попречил на Жемчужина,
личност, много скъпа за мен, да допусне грешки и да установи връзки с ан-
тисъветски настроени еврейски националисти като Михоелс“. На следва
щия ден Жемчужина е арестувана. Осъдена е на принудителен труд и Мо
лотов се развежда с нея. Тя прекарва петте години изгнание в Казахстан
сред кулаците, в чието депортиране през 30-те години е участвал и нейни
ят съпруг. Изглежда, те са й помогнали да оцелее. На свой ред Молотов е
328
свален от поста комисар по външните работи. Той е назначен през 1939 г.,
защото (за разлика от предшественика си Литвинов) не е евреин, а Сталин
има нужда от човек, с когото Хитлер би се съгласил да преговаря. Загубва
длъжността си през 1949 г., защото съпругата му е еврейка.14
Разследваните евреи не са склонни да сътрудничат. Когато през май
1952 г. са изправени пред съда 14 съветски евреи - повече или по-мал
ко известни в обществото, резултатът е възникване на необичаен правен
хаос. При разследването един-двама от обвиняемите се признават за ви
новни по всички обвинения. Останалите се признават за виновни само по
някои от обвиненията или изобщо отричат да са виновни. След това, по
време на самия процес, всеки от тях отрича обвиненията и твърди, че е
невинен. Дори Ицик Фефер, който през цялото време доносничи на мили
цията, а по време на процеса е свидетел на обвинението, в крайна сметка
отказва да сътрудничи. През август 1952 г. 13 от всичките 14 обвиняеми
са осъдени на смърт и са екзекутирани. Макар че създава прецедент за
екзекуция на евреи, обвинени в шпионаж в полза на американците, в по
литическо отношение процесът е незначителен. Осъдените не са толкова
известни, че процесът да събуди интерес, а поведението им не позволява
той да се превърне в показен.15
Ако е искал показен антиеврейски процес, Сталин е трябвало да по
търси повод за него другаде.
***
Комунистическа Полша изглежда обещаващ терен за антисемитски
показен процес, въпреки че в крайна сметка такъв не се организира. За
Варшава еврейският въпрос е дори по-деликатен, отколкото за Москва.
Преди войната в Полша живеят повече от 3 милиона евреи. През 1948 г.
държавата вече е моделирана като етнически хомогенна, управлявана от
комунисти, някои от които са от еврейски произход. Поляците са завла
дели германската собственост на запад и еврейската собственост в гра
довете на изток. Даже по отношение на собствеността в полския език са
създадени думи, означаващи „бивш германски“ и „бивш еврейски“. И до-
като украинците и германците са депортирани от комунистическа Полша,
евреите всъщност са депортирани в Полша - само от Съветския съюз са
изпратени близо 100 000 евреи. Поляците не може да не са забелязали, че
и Комунистическата партия, и нейният апарат за сигурност си остават по
състав многонационални на най-високо равнище, независимо че страната
е етнически прочистена - ръководителите и на партията, и на сигурността
са предимно от еврейски произход. Евреите, предпочели да останат в Пол
ша след войната, често са комунисти с чувство за мисия, които вярват, че
страната им трябва да бъде преобразена за общо добро.16
В продължение на 500 години Полша е център на еврейския живот в
Европа. Сега този исторически период сякаш приключва. Около 90% от
предвоенното еврейско население в Полша е избито през войната. Пове-
чето от оцелелите полски евреи са напуснали родината си в следвоенните
329
години. Много от тях и без това не могат да се върнат по домовете си,

тъй като те вече се намират в пределите на Съветския съюз, анексирал
Източна Полша. При съветската политика на етническо прочистване, на ук
раинците, литовците и белорусите им се разрешава да останат в съветските
републики Украйна, Литва и Белорусия, докато евреите са длъжни да зами
нат за Полша. Евреите, които се опитват да се върнат по родните си места,
често са посрещани е недоверие и насилие. Някои поляци се страхуват,
че евреите ще си поискат собствеността, която са загубили през войната,
а те по един или друг начин са присвоили (обикновено след като собст
вените им домове са били разрушени). Но често евреите са презаселвани
в бившата германска Силезия, сега „възстановена територия“ на Полша,
където подобен проблем не може да възникне. Въпреки това тук, както и
на други места в следвоенна Полша, евреите са бити, убивани и заплашва
ни, което принуждава повечето оцелели да напуснат. Естествено, голямо
влияние върху решението им оказва и това, че има къде да отидат - в Съ
единените щати или в Израел. Но преди да стигнат където и да е, полските
евреи първо заминават за Еермания, в лагерите за бежанци.
Доброволното заминаване за Германия на оцелелите от Холокоста е
повече от тъжна ирония. То е последният етап от едно пътешествие, раз
криващо ужасяващата политика, на която са подложени и евреи, и неев-
реи. Евреите в германските бежански лагери най-често са от Западна или
Централна Полша, избягали от германците през 1939 г. или депортирани
от руснаците в лагерите на ГУЛАГ през 1940 г., и са се върнали в Полша
само за да открият, че поляците искат да задържат за себе си собстве
ността им и ги обвиняват за съветското управление. Твърде опасно е да
бъдеш евреин в следвоенна Полша, макар и не по-опасно, отколкото да
бъдеш украинец, германец или поляк в антикомунистическата нелегална
съпротива. Но другите групи като цяло желаят да си останат в родината.
Евреите обаче имат специална причина да не се чувстват в безопасност в
собствената си страна - в окупирана Полша съвсем неотдавна са убити 3
милиона техни сънародници.
Заминаването на полските евреи за Израел и Съединените щати подчер
тава ролята на комунистите евреи в полската политика много по-отчетливо,
отколкото би било при нормални обстоятелства. Полският комунистически
режим е изправен пред двойно политическо затруднение - той не е национа
лен в геополитически смисъл, тъй като зависи от подкрепата на Москва; не
е национален и в етнически смисъл, тъй като някои от най-изтъкнатите му
представи! ели са евреи (изкарали войната в Съветския съюз).17
Полските комунисти от еврейски произход имат възможност да бъдат във
властта през 1949 г. поради международното положение в началото на Сту
дената война. По причини, нямащи нищо общо със самата Полша, но много
общо с разцеплението на Комунистическия блок, през лятото на 1948 г. Ста
лин се опасява повече от евентуално националистически настроено мнозин
ство, отколкото от еврейските „космополити“ или от „ционизма“.
Тъй като Сталин координира и контролира новата група на комунистичес-
330
ките си съюзници, идеологическата линия на Москва реагира на всяко подо

зрение за нелоялност в Източна Европа. Както сигурно е забелязал Сталин,
сега за ръководителите на комунистическите режими е много по-трудно да
следват съветската линия, отколкото преди войната, защото на източноевро
пейските другари вече им се налага да управляват на практика. На Сталин пък
му се налага да пригоди идеологическата си линия към реалностите на амери
канската мощ. Тези тревоги изплуват през лятото на 1948 г. и веднага изтласк
ват еврейския проблем на заден план. Това е от жизнено значение за Полша,
тъй като позволява на комунистите от еврейски произход да си гарантират
властта и по този начин да попречат на каквито и да било антисемитски изяви.
През лятото на 1948 г. най-големи грижи на Сталин в Източна Европа
създава комунистическа Югославия. В основата на комунизма в тази важна
балканска държава е възхищението към Съветския съюз, но не и зависимост
та от него. Йосип Броз Тито, ръководителят на югославските комунисти и
югославските партизани, е успял да завземе властта без съветска помощ.
След войната той показва, че във външната си политика не желае да зависи
от Сталин. Говори за Балканска федерация, след като Сталин вече е загърбил
тази идея. Подкрепя комунистическите революционери в съседна Гърция,
държава, която според Сталин попада под влиянието на американците и ан
гличаните. В своята доктрина, оповестена през март 1947 г., президентът на
САЩ Хари Труман ясно е дал да се разбере, че американците ще се погрижат
да попречат на разпространението на комунизма в Гърция. За Сталин е по-
важно да укрепи придобивките си в Европа, отколкото да предприема нови
революционни авантюри. Той несъмнено е убеден, че ще може да свали Тито
и да уреди подмяната му с по-сговорчиво югославско правителство.18
Разривът между Тито и Сталин оформя облика на международния кому
низъм. Независимата позиция на Тито и последвалото изключване на Юго
славия от Коминформбюро превръщат Тито в нарицателно за ,комунизъм с
националистически уклон“. Между април и септември 1948 г. сателитните на
Москва режими са принуждавани да следят за прояви на потенциална опас
ност от национализъм (отклонение от партийната линия с десен уклон) вместо
от (еврейски) космополитизъм (левичарски уклон). Когато възразява срещу
новата линия, полският генерален секретар Владислав Гомулка се превръща в
прицел на обвиненията, че той самият въплъщава националистически „забеж
ки“. През 1948 г. Андрей Жданов дава нареждане на политическите съперни
ци на Гомулка сред полските комунисти да го свалят от власт. Членът на пол
ското Политбюро Якуб Берман изразява съгласие с тезата, че Полската кому
нистическа партия страда от „националистически забежки“. Още през август
Гомулка е свален от поста генерален секретар. В края на месеца е принуден да
излезе със самокритика пред пленума на Централния комитет на партията.14
Гомулка наистина е комунист с националистически уклон и по всяка ве
роятност полските другари от еврейски произход имат основание да се стра
хуват от него. Не е евреин (макар че е женен за еврейка) и е преценяван като
човек, който за разлика от другарите си обръща по-голямо внимание на ин
тересите на поляците неевреи. Също за разлика от тях - от Якуб Берман и от
1
още няколко видни комунисти, през войната той е останал в Полша, следова
телно е по-малко познат на съветското ръководство в Москва, отколкото са
другарите, избягали в Съветския съюз. Несъмнено се е облагодетелствал от
националните проблеми - ръководил е двойното етническо прочистване на
германци и украинци и е поел лична отговорност за презаселването на поляци
в западните „възстановени територии“. Стигнал е толкова далеч, че е про
изнесъл реч пред Централния комитет, в която е критикувал традициите на
полската левица да оказва прекомерно внимание на евреите.
След падането си Гомулка е заменен от триумвирата Болеслав Берут,
Якуб Берман и Хилари Минк (последните двама - от еврейски произход).
Новата полска тройка идва на власт тъкмо навреме, за да предотврати ан-
тисемитски акции в Полша. За беда, точно в седмиците, когато се опитват
да заздравят положението си, Москва променя своята линия. Докато дес
ният националистически уклон все още е допустим, най-ясните сигнали,
които Сталин изпраща през есента на 1948 г., засягат ролята на евреите
в източноевропейските комунистически партии. Сталин недвусмислено
дава да се разбере, че ционистите и космополитите вече не са допустими.
Усещайки може би новия повей, през декември Гомулка се обръща към
Сталин - в ръководството на Полската комунистическа партия има пре
кадено много .другари евреи“, които „не се чувстват свързани с полската
нация“. Това според Гомулка води до отчуждаване на партията от полско
то общество и създава риск от „национален нихилизъм“.20
1949 година е белязана от особен вид сталинизъм в Полша. Стали-
нистите евреи упражняват съществена власт, но са притиснати между ста-
линизма и антисемитизма на Москва и антисемитизма в собствената си
държава. Пито едното, нито другото са достатъчно значими, за да осуетят
управлението им, но те трябва да предотвратят евентуален сблъсък между
тях. Комунистите евреи трябва да подчертават, че политическото им отъж-
дествяване с полската нация е изключително силно и поради това е зали
чило еврейския им произход и е премахнало всяка възможност да водят
определено проеврейска политика.
Поразителна илюстрация на тази тенденция е представянето на въста
нието във Варшавското гето от 1943 г. - съществен пример за еврейската
съпротива срещу Холокоста - като бунт на полската нация, ръководен от
комунистите. Херш Смолар, полски комунист от еврейски произход, чест
ван като герой от гетото в Минск, сега заличава всеки еврейски елемент в
еврейската съпротива срещу нацистите и окачествява въстанието във Вар
шавското гето със задължителната идеологическа терминология на Жда-
нов - в гетото са съществували „два лагера“, прогресивен и реакционен.
Онези, които споменават Израел, са причислени към реакционния лагер и
винаги са били в него. Прогресивните са комунистите, защото именно те
са се сражавали във въстанието. Изкривяването на фактите е невероятно -
вярно е, разбира се, че комунистите призовават към въоръжено въстание
в гетото, но лявоориентираните ционисти и лявата партия Бунд се радват
на по-голяма подкрепа, а дясноориентираните ционисти притежават пове
332
че оръжие. Смолар обещава чистка за еврейските политически активисти,

които не приемат полския национален комунизъм: „И ако между нас има
хора, които възнамеряват да забръмчат като мухи около някакви уж по-
примамливи и по-съществени еврейски национални цели, ние ще елими
нираме такива хора от нашето общество точно както борците от гетото
отхвърлиха страхливците и слабохарактерните“.21
По дефиниция именно комунистите са ръководили цялата съпротива
срещу фашизма и ако не е била под комунистическо ръководство, тя прос
то не е била съпротива. Историята на въстанието във Варшавското гето
от 1943 г. трябва да бъде пренаписана така, че комунистите да бъдат пока
зани като ръководители на полските евреи, точно както трябва да се при
еме, че комунистите са ръководили цялостната полска съпротива срещу
нацистите. В политически приемливата история на Втората световна вой
на съпротивата в гетото няма нищо общо с масовите убийства на евреи,
а е обусловена от храбростта на комунистите. Тази фундаментална про
мяна на тълкуването на събитията обърква картината на преживяванията
на евреите през войната, тъй като представя Холокоста единствено като
пример за фашизъм. И именно комунистите евреи са длъжни да разрабо
тят и да наложат тази фалшификация, ако не искат да бъдат обвинени, че
обръщат по-голямо внимание на еврейските цели, отколкото на полските.
Ако искат полските комунистически ръководители да ги смятат за благо
надеждни, комунистите евреи трябва да заличат от историята еврейската
мотивация като единствен и най-важен пример за съпротива срещу наци
стите. Тази примамка в политическата примка на Сталин е заложена от
Хитлер.22
Така поляците от еврейски произход, които са сталинисти, се защи
тават срешу антисемитизма на Сталин. Ако целта на евреите - герои от
Съпротивата, е да отрекат значението на Хитлеровия антисемитизъм в
живота и политиката на евреите (както и собствената си готовност да се
съпротивляват срещу германската окупация), те несъмнено са успели да
докажат лоялността си. Сталинизмът налага отричане на най-очевидните
исторически факти и на най-важното им значение за отделната личност
и полските евреи комунисти успяват да преиначат фактите около въста
нието във Варшавското гето от 1943 г. В сравнение с това сродната зада
ча да се оклеветят Армия Крайова и Варшавското въстание от 1944 г., е
фасулска работа. Щом въстанието не е било ръководено от комунистите,
значи, не е имало въстание. Щом войниците от Армия Крайова не са били
комунисти, значи, са били реакционери, действали против интересите на
трудовите маси. Полските патриоти, загинали при опита си да освободят
столицата, са били фашисти, лоши почти колкото самия Хитлер. Армия
Крайова, която се е сражавала срещу германците много по-решително от
полските комунисти, е била „презрян реакционен недорасляк“.23
През 1949 г. отговорник за идеологията и сигурността е членът на По
литбюро Якуб Берман. Той повтаря един от главните доводи на Сталин за
установяване на терор - тъй като революцията върви към своя победен
3 33
край, враговете й се бият все по-отчаяно, следователно верните револю

ционери трябва да прибягнат до крайни средства в борбата. Имитирайки
незачитане на съветската линия, той изобразява борбата като такава сре
щу дясноориентирания, националистически уклон. След разрива между
Тито и Сталин вече никой не би могъл да обвини Берман в подценяване на
проблема с национализма. Междувременно никой не е допринесъл повече
от Берман за подценяването на еврейските страдания при масовите убий
ства на евреи, извършени от германците в окупирана Полша. Берман, чиито
най-близки роднини загиват в Треблинка през 1942 г., е ръководна фигура
в атмосферата на полския националкомунизъм, който само няколко години
по-късно ще запрати газовите камери дълбоко на дъното на историята.24
Холокостът е тласнал много евреи към комунизма, идеологията на съ
ветския освободител, но сега, за да могат да управляват Полша и да укро-
тяват Сталин, комунистическите ръководители евреи трябва да отричат
значението на Холокоста. През декември 1946 г. Берман вече е направил
първата значителна крачка в тази посока с разпореждането си в официал
ните статистики броят на загиналите поляци неевреи да бъде значително
увеличен, а броят на загиналите евреи - намален, така че в крайна сметка и
двете страни да са дали еднакъв брой жертви - по 3 милиона. Холокостът
вече е политика от опасно и трудно естество. Като всяко друго историче
ско събитие той трябва да се тълкува „диалектически“, с терминология,
съответстваща на Сталиновата идеологическа линия и на политическите
съображения в момента. Може загиналите евреи наистина да са повече от
загиналите неевреи. Но в момента това е политически нецелесъобразно.
Би било по-добре бройките да са равни. Да се разреши на когото и да било
да се намесва в подобни диалектически уточнения поради чувство за спра
ведливост или честност, означава провал на комунистическата позиция.
Да си припомняш смъртта на семейството си в газовата камера, е чисто
буржоазна сантименталност. Успелият комунист е длъжен да гледа на
пред, като Берман, за да схване коя част от истината изисква настоящият
момент, и да действа съответно и решително. Подобно на Студената война
и Втората световна война представлява борба на прогресивните сили сре
щу силите на реакцията, и толкова!25
Берман, високоинтелигентен мъж, разбира всичко това така добре,
както и всеки друг и именно той формулира логически заключения от тези
доводи. Ръководи службата за сигурност, която арестува бойци от Армия
Крайова, поемали конкретни задачи да спасяват евреи. Те и техните дейст
вия не са в историческо съзвучие със Сталиновия светоглед - евреите не
са страдали повече от другите, а войниците от Армия Крайова не са по
добри от фашистите.
Най-големият недостатък на Берман от гледна точка на самия Сталин
е, че е евреин (макар че в документите му неговата националност е озна
чена като полска). Това не е тайна - той се е оженил по еврейския обичай.
През юли 1949 г. съветският посланик се оплаква в нота до Москва, че в
полското ръководство преобладават евреи като Берман и че службата за
334
сигурност се командва от евреи - доста преувеличена преценка, макар и

н е без известно основание. Между 1944 и 1954 г. 167 от 450 висши служи
тели в Министерството на обществената сигурност по тяхно собствено са
моопределение или по произход са евреи. Това прави близо 37% в държа
ва, в която евреите съставляват по-малко от 1% от населението. Повечето
от висшите офицери са поляци според документите си за самоличност.
Не е ясно обаче дали това отразява собственото им самоопределение -
подобни въпроси рядко са прости и ясни. Независимо от определянето на
самоличността по паспорт, дори когато отразява (което се случва често)
искрена идентификация на лицето с полската нация, хората от еврейски
произход са приемани като евреи от по-голямата част от полското населе
ние и от съветското ръководство.26
Берман, най-значителният комунист от еврейски произход в Полша, е
очевидната цел на всеки потенциален антисемитски показен процес. Той
го разбира идеално. Още по-лошо - може да се направи връзка между него
и главните актьори в основната драма от времето на Студената война, бра
тята Фийлд. Американците Ноел и Хърман Фийлд по онова време са арес
тувани в Чехословакия и Полша като американски шпиони. Ноел Фийлд е
американски дипломат и същевременно агент на съветското разузнаване.
Той е в приятелски отношения с Апън Дълес, директора на ЦРУ, който
по време на Втората световна война ръководи бюрото на американските
тайни служби в Берн, Швейцария. Освен това след войната управлява ор
ганизация, подпомагаща комунистите. Ноел Фийлд пристига в Прага през
1949 г., вероятно надявайки се, че руснаците отново ще потърсят услуги
те му, но го арестуват. Брат му Хърман пристига да го търси, но него го
арестуват във Варшава. Изтезават ги, докато признаят, че са организирали
мащабна шпионска организация в Източна Европа.27
Макар че не са изправени пред съд, чрез измислената си шпионска дейност
братя Фийлд са използвани като повод за редица показни процеси в цяла ко
мунистическа Източна Европа. В Унгария през септември 1949 г. Лаело Райк*
е осъден показно и екзекутиран като агент на Ноел Фийлд. Унгарското след
ствие твърди, че и в братските комунистически държави са открити ядки на ор
ганизацията на Фийлд. Фактически Хърман Фийлд се познава със секретарката
на Берман и веднъж й е предал писмо за него. Братята Фийлд са опасни точно
защото познават много комунисти, може да бъдат свързани с американското
разузнаване и се очаква, че при изтезанията биха могли да кажат какво ли не.
В определен момент самият Сталин разпитва Берман за Фийлд.28
Якуб Берман също може да бъде свързан с еврейска политика, която
вече не е разрешена. Той познава членовете на Еврейския антифашистки
комитет, тъй като се е срещал с Михоелс и Фефер преди посещението им в
Съединените щати през 1943 г. Произхожда от семейство, лредставител-
* Министър на външните работи и генерален секретар на Унгарския народен фронт, бивш

министър на вътрешните работи (1946 - 1948), един от лидерите на нелегалната до 1945 г.
Унгарска комунистическа партия, участник в Испанската гражданска война и в междувоенните
комунистически движения във Франция и Германия. - Б. пр.
335
но за ролята на евреите в полската политика. Един от братята му, убит в

Треблинка, е бил член на дясното крило на „Поалей Цион“ („Ционски ра
ботници“), еврейската Социалдемократическа работническа партия. Друг
от братята му, Адолф, е член на лявото крило на „Поалей Цион“. Адолф
Берман организира социални услуги за децата във Варшавското гето и
след войната ръководи Централния комитет на полските евреи. Когато
Полша става комунистическа, той остава ляв ционист с убеждението, че
двете политически позиции по някакъв начин може да бъдат примирени.29
През 1949 г. става ясно, че хора като Адолф Берман вече нямат място
в следвоенна Полша. Всъщност именно към него Смолар отправя острите
си думи за реакционния характер на ционизма и необходимостта да се от
странят от полското общество страхливците евреи. Така Смолар създава
един вид сталинистка защита срещу самия Сталин - ако привидно са про
тив ционизма, комунистите евреи в Полша биха избегнали обвиненията
в ционизъм и космополитизъм. Но не е ясно дали дори този категоричен
подход би могъл да защити Якуб Берман от отъждествяване с неговия
брат. Личната му лоялност и преданост трудно биха могли да му осигурят
защита срещу Сталиновия антисемитизъм.
Якуб Берман оцелява, защото го защитава неговият приятел и съюзник
Болеслав Берут, генерален секретар на Полската комунистическа партия и
нееврейското лице на нейния управляващ триумвират. Сталин пита Берут
от кого има по-голяма нужда - от Берман или от Минк, но Берут е твърде
мъдър, за да падне в този капан. Застава между Сталин и Берман и поема
риск. Общо взето, полските комунисти никога не си позволяват онова бру
тално поведение един към друг, което е очевидно в Чехословакия, Румъния
или Унгария. Дори изпадналият в немилост Гомулка никога не е заставян да
подписва унизителни признания, нито е изправян пред съд. Полските кому
нисти, които са на власт в края на 40-те години, обикновено знаят от личен
опит какво е станало с другарите им през 30-те години. Тогава Сталин из
праща сигнал и полските комунисти с готовност се изобличават един друг,
като в резултат настъпва масово унищожение и край на самата партия. Ма
кар че по време на Големия терор са засегнати всички чуждестранни кому
нисти, случилото се с поляците е единствено по рода си и вероятно затова
поражда загриженост за живота на най-близките другари.30
Тъй като натискът от страна на Съветския съюз се засилва, през
1950 г. Берман най-сетне допуска службите за сигурност да поемат анти-
еврейска линия. Полските евреи се превръщат в обект на специални подо
зрения като американски или израелски шпиони. Това включва и извест
ни неудобства, тъй като обвиненията понякога идват от страна на други
полски евреи. Службите за сигурност вече са прочистени от евреи. И тъй
като това означава евреи да прочистват други евреи, съответният отдел
от службите за сигурност става неофициално известен като „Бюро за са
моунищожение“. Директор е Юзеф Швятло, чиято сестра е заминала за
Израел през 1947 г.31
Но Берман, Минк и Берут остават на постовете си, като твърдят, че са
истинските поляци, истинските комунисти, истинските патриоти - твър

дят го както пред недоверчивото общество, така и пред изпълнения със
съмнения Сталин. Макар че и евреи, и комунисти, и останалата част на
обществото са принудени да потиснат спомените си за Холокоста, през
онези години в Полша няма обществена кампания срещу ционисти и кос
мополити. Като прави компромиси и разчита на лоялността на приятеля си
Берут, Берман твърди, че в Полша главната опасност идва от националис
тическите забежки не на евреите, а на поляците. Когато през юли 1951 г.
Гомулка най-накрая е арестуван, двамата офицери от Държавна сигурност,
както сигурно си е спомнял той докрая, са от еврейски произход.
***
През периода между 1950 и 1952 г., докато поляците се спотайват,
Студената война преминава във военен конфликт. Корейската война
изостря страха на Сталин от американската мощ.
В началото на 50-те години Съветският съюз изглежда доста по-силен
в сравнение с положението си от преди войната. Позициите на трите све
товни сили - Германия, Полша и Япония - са значително отслабени. Сега
Полша е съветски сателит, чийто министър на отбраната е съветски офи
цер*. Съветските войски са стигнали Берлин и са останали там. През ок
томври 1949 г. съветската окупационна зона се е преобразувала в Герман-
ска демократична република - съветски сателит, управляван от германски
комунисти. Източна Прусия, бившата германска територия на Балтийско
море, е разделена между комунистическа Полша и самия Съветски съюз.
Япония, огромна заплаха през 30-те години, е разбита и разоръжена. Но не
Съветският съюз е допринесъл за победата над Япония и почти не участва
в окупацията й. В Япония военни бази строят американците, американци
учат японците да играят бейзбол.32
Дори и победена, именно Япония е причина политиката на Източна
Азия да се промени. Японското нахлуване в Китай през 1937 г. в крайна
сметка подпомага китайските комунисти. През 1944 г. японците започват
успешно масово настъпление срещу китайското националистическо пра
вителство. Това не се отразява на изхода от войната, но нанася смъртоно
сен удар на националистическия режим. След като капитулира, Япония
изтегля войските си от китайска територия. От това се възползват ки
тайските комунисти точно както са направили руските комунисти 30
години преди това. През Втората световна война Япония играе ролята,
играна от Германия през Първата световна война - тъй като не успява
да създаде империя, осигурява условия за комунистическа революция у
съседите. През октомври 1949 г. е обявено основаването на Китайската
народна република.33
* Константин Консгантинович Рокосовски (1896 - 1968) - съветски и полски военачалник.

Маршал на Съветския съюз (1944) и Маршал на Полша (1949). Министър на отбраната на
Полската народна република (1949 - 1956). - Б р.
337
Макар във Вашингтон да разглеждат китайския комунизъм като продъл

жение на световната комунистическа революция, за Сталин новината не е
еднозначна. За разлика от много от източноевропейските комунисти Мао
Дзедун, ръководителят на китайските комунисти, не е сателит на Сталин.
Макар че китайските комунисти приемат Сталиновата версия на марксизма,
Сталин никога не е упражнявал личен контрол върху тяхната партия. Ста
лин знае, че Мао може да се окаже амбициозен и непредсказуем съперник.
„Битката за Китай - заявява той - още не е приключила.“ Разработвайки по
литиката си в Източна Азия, Сталин трябва да се погрижи Съветският съюз
да задържи позицията си на лидер в комунистическия свят. Този проблем
възниква първо във връзка с Корея, където също е основана комунисти
ческа държава. Япония, владяла Корея от 1905 г., след войната се оттегля.
Сега Корейският полуостров е окупиран от Съветския съюз - на север, и
от Съединените щати - на юг. През 1948 г. севернокорейските комунисти
обявяват създаването на Корейската народнодемократична република.34
През пролетта на 1950 г. Сталин трябва да реши какво да отговори на
Ким Ир Сен, севернокорейския комунистически ръководител, който иска да
нахлуе в южната част на полуострова. Както му става ясно от изявление на
американския държавен секретар през януари същата година, за САЩ Корея
се намира извън „защитния периметър“, изграждан от тях в Япония и Тихо
океанската зона. Американската армия се е изтеглила от полуострова през
1949 г. Ким Ир Сен е уверил Сталин, че неговите войски бързо ще надвият
южнокорейските. Сталин му дава благословията си и изпраща съветско оръ
338
Т Е д и н а й с е т а глава: Сталиновият антисемитизъм
жие за севернокорейските формации, които нахлуват на юг на 25.06.1950 г.

Изпраща дори няколкостотин „съветски корейци“ - от Съветска Централна
Азия, да се сражават на страната на Северна Корея - същите хора, които по
личната му заповед са били депортирани само 13 години преди това.35
Корейската война се приближава твърде много до представата за въо
ръжен сблъсък между комунистическия и капиталистическия свят. Аме
риканците реагират бързо и твърдо, изпращайки войски, разположени в
Япония и в други райони на Тихия океан, и успяват да отблъснат северно-
корейските войски на собствената им територия, в първоначалните грани
ци. През септември американският президент Труман одобрява NSC-68*,
тайно и официално потвърждение на дългосрочната американска стратегия
за борба срещу комунизма в целия свят - идея, формулирана от Джордж Ке-
нан. През октомври Китай се намесва в конфликта на страната на Северна
Корея. До 1952 г. Съединените щати и съюзниците им воюват срещу ко
мунистическа Северна Корея и комунистически Китай, като американските
танкове се бият срещу танкове съветско производство, а американските из
требители - срещу изтребители, произведени в Съветския съюз.
Сталин се бои от разгърната война, която може да прерасне във война на
два фронта. През 1951 г. той свиква ръководителите на източноевропейски
те си сателити и им нарежда да укрепят армиите си, подготвяйки се за война
в Европа. През 1951 и 1952 г. Червената армия удвоява числеността си.36
Точно през този период, 1951 - 1952 г., идеята, че съветските евреи
са американски агенти под прикритие, обсебва съзнанието на Сталин.
Предизвикван в Берлин, разочарован в Полша, обсаждан в Корея, той се
вижда - поне в своето мрачно въображение - отново обграден от врагове.
Както през 30-те години, така и сега, през 50-те, той вижда Съветския
съюз като обект на международен заговор, организиран и насочван вече
не от Берлин, Варшава и Токио (с Лондон като първопричина), а от Ва
шингтон (с Лондон като първопричина). Очевидно Сталин смята Третата
световна война за неизбежна и реагира на онова, което възприема като
бъдеща заплаха, така, както е реагирал в края на 30-те години.
В някои отношения международното положение в момента наистина
изглежда по-застрашително от положението през 30-те години. Ако не
друго, през 30-те години Голямата депресия е донесла бедност на капита
листическия свят. Но към началото на 50-те години изглежда, че държавите,
освободени от западните сили, ще поемат път на бързо икономическо раз
витие. През 30-те години капиталистическите сили са разделени и изпра
вени една срещу друга. От април 1949 г. обаче най-влиятелните от тях се
обединяват в нов военен съюз, Организацията на Северноатлантическия
договор - НАТО.37
* Доклад на Националния съвет за сигурност на САЩ от 14.04.1950 г., едно от най-значимите сви
детелства за американската политика по време на Студената война. Докладът очертава стратегия за
възпиране на експанзията на комунизма в глобален мащаб, постигане на крах на Съветския съюз и
установяване на „нов световен ред“, основан единствено на американските либерално-капиталис
тически ценности. Труман официално одобрява документа на 30.09.1950 г. - Б. пр.
33 9
К Ъ Р В А В И ПОЛЯ
През юли 1951 г. Сталин намира начин да обърне своите служби за

сигурност срещу въображаем еврейски заговор вътре в Съветския съюз.
Фабулата на заговора, както става ясно през втората половина на същата
година, се разделя на две части - руснаци са убивани като евентуални про
тивници на евреите и убийствата им са прикривани от съветския апарат за
сигурност.
Една от предполагаемите жертви на заговора е Александър Шчерба-
ков\ военновременният пропагандатор, който твърди, че руснаците са из
несли „най-тежкото бреме“ на войната. Той контролира Еврейския анти
фашистки комитет и по Сталинова заповед прочиства вестниците от жур
налисти евреи. Другият е Андрей Жданов, който по нареждане на Сталин
прочиства съветската култура и спира публикацията на „Черна книга на
съветските евреи“. Смъртта и на единия, и на другия трябва да послужи
като потвърждение, че е започнала война на тероризъм, в която действащи
лица са лекари евреи, платени от американците, и която ще приключи с
унищожаването на цялото съветско ръководство.
Един от нарочените убийци е лекарят евреин Яков Етингер, който уми
ра в полицията през март 1951 г. Виктор Абакумов, директор на Минис
терството на държавната сигурност, е обвинен, че не е докладвал за заго
вора, защото сам участва в него. За да не стане известна ролята му, той
съзнателно е убил Етингер. Тъй като Абакумов е убил Етингер, Етингер
не е успял да признае всички свои престъпления.38
Първият вариант на тези неправдоподобни твърдения е представен в
разобличението на Абакумов, изпратено на Сталин от Михаил Рюмин,
подчинен на Абакумов. Изборът на Етингер е в съзвучие с подозренията на
Сталин. Етингер е арестуван не като участник в някакъв заговор на лекари,
а като еврейски националист. С хитрото си хрумване Рюмин съумява да
свърже еврейския национализъм, най-новата тревога на Сталин, с убийство,
извършено от лекар, едно от традиционните Сталинови обвинения. Ес
тествено, твърденията на Рюмин нямат особен смисъл. Шчербаков умира
един ден след като въпреки препоръките на лекарите излиза, за да участва
в парада за Деня на победата.
Жданов също е пренебрегнал лекарските нареждания да си почива. Що
се отнася до Етингер, въпросния лекар евреин, той не е убит от Абакумов,
а от самия Рюмин през март 1951 г. Рюмин изтощава Етингер с неспирни
разпити, известни като метод на „конвейера“, именно защото лекарите са
му казали, че това ще застраши живота на лекаря.39
Но Рюмин е улучил връзка, която според него ще хареса на Сталин:
че лекари евреи - терористи, убиват изтъкнати (руски) комунисти. От-
* Александър Сергеевич Шчербаков (1 9 0 1 -1 9 4 5 ) - съветски държавен и партиен деец, генерал-

полковник. Началник на Главното политическо управление на Червената армия (1942 - 1945).
Авторът има предвид митингите и манифестациите по повод подписването на акта за без
условна капитулация на Германия на 9.05.1945 г. Парадът в чест на победата над Германия
се провежда на 24.06.1945 г. в Москва. Александър Шчербаков умира на следващия де н -
10.05.1945 г . - Б . р.
340
Единайсета глава: Ст алиновият антисемитизъм
там нататък п о со к а т а на р а зсл ед в а н и я т а е я сн а - п р о ч и ств а н е на с л у ж б и т е

за си г у р н о ст о т е в р е и и т е х н и т е лакеи и откр иван е н а нов и лекари ев р е и
и убийц и. А б а к у м о в е а р е с т у в а н на 4 .07.1951 г. и е за м е с т е н о т Р ю м и н ,
който за п о ч в а а н т и ев р ей ск а чистка в М и н и с т е р с т в о т о на д ъ р ж а в н а та с и
гурност. С л е д т о в а , н а 11 ю л и , Ц ен тр ал н и я т к ом и тет р а зп о р е ж д а н о в о
разследване н а „ т ер о р и ст и ч н а т а д е й н о с т на Е ти н гер “ . П ет д е н а п о -к ъ с н о
служ бите а р е с т у в а т к ар д и о л о ж к а т а С о ф и я К арпай. Т я е о т и зк л ю ч и т ел н о
значение за ц я л остн ото р азсл ед в ан е, защ ото е единствената ощ е ж ива лекар
ка еврейка, която п о някакъв начин м о ж е д а б ъ д е свъ рзана съ с см ъртта н а с ъ
ветски р ъ к о в о д и т е л - тя е н ап р ав и л а д в е ел ек тр о к а р д и о гр а м и на Ж д а н о в и
ги е р а зч ел а . Н о в а р е с т а К а р п а й о т к а зв а д а п о т в ъ р ди в ер си я т а за л ек ар и
убийци и д а з а м е с и к о г о т о и д а б и л о д р у г и г о .40
Д е л о т о с р е щ у н ея н е е с ъ с т о я т е л н о . Н о д о к а за т ел ств а за е в р е й с к и з а
говори м о ж е д а с е съ ч и н я т и д р у г а д е .
* * *
К о м у н и с т и ч е с к а Ч е х о с л о в а к и я , д р у г съ в етск и са тел и т, у р е ж д а п о
казния а н т и сем и т ск и п р о ц е с , к о й т о П о л ш а н е о р га н и зи р а . С е д м и ц а с л е д
ар естуван ето н а С о ф и я К арпай, на 2 3 .07.1951 г., С талин п одсказва н а К л е-
мент Г отвалд, ком ун и сти ч еск и я п р ези ден т на Ч ехословакия, че тр ябв а д а с е
отърве о т бл изки я с и с ъ т р у д н и к Р у д о л ф С лан ск и , к о й т о у ж п р ед ст а в л я в а л
„еврейския б у р ж о а з е н н а ц и о н а л и зъ м “ . Н а 6 с е п т е м в р и С лан ск и е с в а л е н
от п о ст а г е н е р а л е н с е к р е т а р .41
Очевидната неприязън на Москва провокира същински шпионски заго
вор или поне опит да се организира такъв заговор. Чехи, работещи за аме
риканското разузнаване, забелязват, че Москва не е изпратила на Слански
поздравление по случай петдесетия му рожден ден (на 31.07.1951 г.). Те
изпреварват събитията, насърчавайки Слански да избяга от Чехословакия.
В началото на ноември му изпращат писмо, в което му предлагат убежи
ще на Запад. Куриерът, който трябва да предаде предложението, е всъщ
ност двоен агент, работещ за службите за сигурност на комунистическа
Чехословакия. Предоставя писмото на началниците си, а те го показват
на руснаците. На 11.11.1951 г. Сталин изпраща при Готвалд свой личен
пратеник, който иска Слански да бъде арестуван незабавно. Въпреки че
дотогава нито Слански, нито Готвалд са виждали писмото, Готвалд вече е
убеден, че няма друг избор. Слански е арестуван на 24 ноември и разпит
ван в продължение на година.49
Делото срещу Слански е зрелищено - сталинистки показен процес в
Чехословакия по съветски модел от 1936 г., с привкус на безочлив ан
тисемитизъм. Макар че повечето от известните жертви на московските
показни процеси през 1936 г. са евреи, тогава ги съдят не защото са евреи.
В Прага 11 от четиринайсетте обвиняеми са от еврейски произход и в
протоколите от процеса са идентифицирани като евреи. Там думата „кос
мополитизъм“ се използва, сякаш е юридически термин, чието значение
е известно на всички. На 20.11.1952 г. Слански задава тона на политиче-
341
ския сеанс, призовавайки духовете на комунистите, загинали преди него:

„Признавам напълно вината си и желая честно и искрено да опиша всичко,
което съм сторил, и престъпленията, които съм извършил“. Той очевидно
повтаря репетиран сценарий. В определен момент от процеса отговаря на
въпрос, който прокурорът е забравил да зададе.43
Слански се признава за виновен в заговор, който обхваща всички ма
нии на конюнктурата - заговор с титовисти, ционисти, масони и офицери
от американското разузнаване, които вербували само евреи. Сред плани
раните престъпления е и убийството на Готвалд, което трябвало да стане
със средствата на медицината. Рудолф Марголиус, друг от обвиняемите, е
принуден да заклейми родителите си, и двамата загинали в Аушвиц. Както
и през годините на Големия терор, се обяснява, че различните заговори
се координират от „център“, в случая - от „Противодържавен конспира
тивен център“. Всички 14 обвиняеми искат смъртна присъда и 11 от тях
я получават. Когато мятат примката на врата му на 3.12.1952 г., Слански
благодари на палача с думите: „Получавам си заслуженото“. Телата на
единайсетте екзекутирани обвиняеми са кремирани и с праха им запълват
едно изровено шосе.44
***
Следва и обществен процес срещу съветски евреи, което не е нео
чаквано за такъв момент. През август 1952 г. 13 съветски граждани са
екзекутирани в Москва за шпионаж в полза на Съединените щати, като
обвинението не се основа на достоверна информация, а на предполагаем
космополитизъм и ционизъм. Обвинени са, че са еврейски националисти
и американски шпиони, по признания, изтръгнати от тях чрез изтезания,
а после са съдени на закрит процес. През декември 1952 г. в Прага са
екзекутирани 11 чехословашки граждани по почти същите обвинения,
само че на открит публичен процес, напомнящ годините на Големия те
рор. След това дори полският режим започва да арестува хора като из
раелски шпиони.45
През есента на 1952 г. на разпит са подложени още няколко съветски ле
кари. Никой от тях не е свързан с Жданов или Шчербаков, но са лекували
други съветски и чуждестранни комунистически величия преди смъртта им.
Един от разследванит е е личният лекар на Сталин, който в началото на 1952 г.
го е посъветвал да се оттегли. По изричното настояване на Сталин тези хора
са бити безмилостно и някои от тях наистина дават нужните за целта писмени
признания. Мирон Вовси, който по една случайност е братовчед на Соломон
Михоелс, пише признанието си във формализирания сталинистки стил: „Като
обмислям станалото, дойдох до заключението, че въпреки гнусните си прес
тъпления съм длъжен да разкрия пред разследването ужасната истина за зло
деянията си, вършени с цел да се подкопае здравето и да се съкрати животът
на конкретни държавни ръководители на Съветския съюз“.46
Получил тези признания, остаряващият Сталин решава, че моментът
е подходящ. Обикновено той планира дълго, преди да нанесе удар, но в
342
случая сякаш бърза. На 4.12.1952 г., деня след екзекуцията на Слански,

съветският Централен комитет обявява съществуването на „лекарски за
говор“, в който водеща роля играят „еврейски националисти“. Един от об
винените в заговор е лекарят на Сталин, който е руснак. Онези, които са
от еврейски произход, са назовани като евреи. Сталин е измислил как да във
лече в обвиненията и лекаря си, човека, който го е посъветвал да приключи
с политическата си кариера. Има и други признаци, които говорят, че по
литическите тревоги на Сталин се преплитат с личните му страхове. Той
буквално се е вкопчил в дъщеря си Светлана и на 21.12.1952 г. танцува с
нея на тържеството по случай седемдесет и третия си рожден ден.47
През същия този декември Сталин се стреми сякаш да се подготви за
собствената си смърт. Един комунист не вярва в безсмъртието на душата,
но е длъжен да вярва в Историята, изяснявана чрез промените в начина на
производство, отразявана в израстването на пролетариата, представяна от
комунистическата партия, пречистена от Сталин и следователно - сътво
рена единствено по волята на Сталин. Щом животът не е нищо повече от
социална конструкция, следователно такава е и смъртта, която може да
бъде променена с прилагането на смела и осъзната диалектика. Лекарите
не отдалечават смъртта, а я причиняват; човекът, който предупреждава,
че смъртта е близо, е убиец, а не мъдрец. Нужен е само подходящ подход.
Най-добрата роля за Соломон Михоелс е тази на Крал Лир, владетел, кой
то неразумно предава властта си прекалено рано и не на когото трябва.
Сега споменаването на Михоелс е забранено, защото извиква призрака на
немощта. Несъмнено неговите евреи с идеалите си да омърсят Съветския
съюз, да напишат различна история на Втората световна война, да изгра
дят неподходящо бъдеще, също може да бъдат забранени.48
Сталин, болен седемдесет и три годишен мъж, който не слуша препо
ръки, а само себе си, продължава напред. През декември 1952 г. заявява,
че „всеки евреин е националист и агент на американското разузнаване“
- формула, параноидна дори за него. „Евреите - твърди той същия месец
- смятат, че са спасени от Съединените щати.“ Това изявление оповестява
зараждането на една легенда, макар че тук Сталин е отчасти прав. С ха
рактерното си прозрение той правилно прогнозира създаването на един от
най-силните митове от времето на Студената война и дори на десетилети
ята след нейния край. Никой от Съюзниците не прави нещо особено, за да
спаси евреите; американците дори не виждат фабриките на смъртта - най-
страшните лобни площадки.49
На 13.01.1953 г. партийният орган в. „Правда“ разкрива американски
заговор за убийството на съветското ръководство с медицински средства.
Вестникът бил подразбрал, че лекарите са евреи. Телеграфната агенция на
Съветския съюз нарича „терористичната група лекари“ „чудовища в чо
вешки образ“. Но въпреки злъчния език, който толкова напомня Големия
терор, не всичко е напълно готово. Хората, назовани в статията, още не
са признали престъпленията, в които ги обвиняват, а това е предварител
но условие за всеки показен процес. Обвинените трябва да си признаят г
закрити процеси, преди да го направят публично - такова е условието в

сценографията на сталинизма. От обвиняемите не може да се очаква да
следват сценария на показния процес в съдебната зала, ако не са го приели
предварително между четирите стени на мазето за изтезания.'’0
София Карпай, кардиоложката, която е и главната обвиняема, не е
направила никакви признания. Тя е еврейка и е жена. Вероятно следова
телите са приели, че първа ще се пречупи. Накрая тя остава единствена от
обвиняемите, съхранила силата да отрича обвиненията и да брани невин
ността си докрай. На разпита от 18.02.1953 г., който се оказва последен за
нея, тя се държи твърдо и отхвърля всяко обвинение. Подобно на Сталин и
тя е болна, умираща. Но за разлика от него разбира, че си отива. И вярва,
че е важно да говори истината. Говорейки истината, тя -забавя процеса.
Надживява Сталин, макар и само с няколко дни, и по този начин помага на
останалите също да го надживеят.51
През февруари 1953 г. съветското ръководство изфабрикува писмо
със саморазобличенията на няколко евреи, добавяйки в тях фрази, които
би могло да бъдат заимствани направо от нацистката пропаганда. Тек
стът трябва да бъде подписан от видни съветски евреи и публикуван в
„Правда“. Василий Гросман е един от тези, които са сплашвани, за да
подпишат. От злобните нападки срещу него в печата се разбира, че неот
давна публикуваният му военен роман „За право дело“ не е достатъчно
патриотичен. Романът е широко изображение на битката за Сталинград,
което в по-голямата си част следва сталинистките условности (към онзи
момент Гросман е сменил гледната си точка и в продължението - ше
дьовъра „Живот и съдба“, кара един нацистки следовател да размишлява
върху бъдещето: „Днес си ужасен от нашата омраза към евреите. Утре ти
самият може да се възползваш от опита ни“). В последния известен вари
ант на писмото от 20.02.1953 г. от подписалите го се очаква да потвър
дят, че сред евреите има „два лагера“, прогресивен и реакционен. Израел
е в реакционния лагер, неговите ръководители са „еврейски милионери,
свързани с американските монополисти“. Освен това от съветските евреи
се изисква да признаят, че „народите на Съветския съюз и преди всичко
великият руски народ“ са спасили човечеството и евреите.52
Писмото заклеймява империализма като цяло и евреите в лекарския
заговор поименно. По сталинистката терминология то трябва да бъде въз
прието като обосновка, дори като подкана за широкомащабна чистка сред
съветските евреи, които не са достатъчно антиимпериалистически настро
ени. Съветските граждани, които ще подпишат писмото, трябва да се са-
моидентифицират като евреи (а не всички са смятани за евреи, мнозина
изобщо не смятат себе си за евреи) и като лидери на общност, попаднала
в безспорно опасно положение. Иля Еренбург, който като Гросман е съ
ветски писател от еврейски произход, навремето е разрешил на Сталин да
подпише с неговото име полемични статии за Израел. Сега обаче се коле
бае да подпише документа. Пише неискрено писмо до Сталин, питайки го
как да постъпи. Поема същата линия на защита, която са поели Берман и
344
полските комунисти от еврейски произход няколко години преди него -

тъй като евреите не са нация, а лично ние сме лоялни комунисти, как да
участваме в кампания срещу самите себе си като представители на някак
ва колективна национална общност, наричана „еврейство“?53
Сталин така и не отговаря на писмото. На 1.03.1953 г. го намират
изпаднал в кома. Умира четири дни по-късно. Можем само да гадаем
какво е искал. Възможно е да е очаквал просто да разбере как ще реа
гира съветското общество на първите опити. Измъчван от съзнанието
за тленността си и от въпроса кой ще е неговият приемник, уплашен
от влиянието на евреите в съветската система, озовал се в разгара на
Студената война срещу мощен враг, за който има само смътна предста
ва, той прибягва до традиционните средства на самозащита - процеси и
чистки. Ако се съди по слуховете, циркулиращи по онова време, съвет
ските граждани с лекота си представят възможни сценарии - лекари са
изправени пред съда в показни процеси заедно със съветски ръководите
ли, техни предполагаеми съюзници; останалите в милицията и войската
евреи са прочистени; 35 000 съветски евреи - лекари (а може би и уче
ни), са депортирани в лагери; евреите са насилствено презаселени или
дори масово разстреляни.54
Ако тези действия бяха осъществени, това би било поредната брънка
от операциите срещу малцинствата и от етническите депортации, запо
чнали през 1930 г. с акции срещу поляците и продължили по време на
Големия терор, както и на Втората световна война и след нея. Всичко това
би било съзвучно с дотогавашната практика на Сталин и би се вместило в
традиционната логика. Националните малцинства, които създават опасе
ния и трябва да бъдат наказвани, са свързани с несъветския свят. Макар
че донася смъртта на 5,7 милиона евреи, войната дава като резултат об
разуването на еврейска национална държава извън контрола на Сталин.
Както през 30-те години във вражеските на Съветския съюз държави, сега
евреите са подложени на враждебно отношение в самия Съветски съюз
(четири години чистки и официална антисемитска линия); имат закрилник
извън Съветския съюз (Израел) и се радват на роля и място в международ
ната борба (водена от Съединените щати). Прецедентите са ясни, логиката
- известна. Но краят на сталинизма наближава.
***
Като се обединят броят на жертвите от всички процеси в Съветския
съюз и Източна Европа и броят на всички, загинали в арестите, става
ясно, че в онези последни години от живота си Сталин е убил не повече
от няколко десетки евреи. Ако наистина е искал да осъществи окончател
на операция срещу малцинствата - което не е напълно ясно, - просто не
е успял да дочака приключването й. Съблазнително е да си внушаваме,
че единствено смъртта му е предотвратила подобно начинание, че Съвет
ският съюз е щял да се хвърли в нова национална чистка от мащаба на
операциите от 30-те години, но доказателствата не са особено убедителни.
345
Личните действия на Сталин са изненадващо колебливи, а реакциите на

неговите властови структури - мудни.
През 50-те години Сталин вече не е властелинът от 30-те; самата дър
жава вече не е същата. Сталин е станал повече култ, отколкото човек. След
Втората световна война вече не посещава фабрики, селски стопанства, дър
жавни институции, а между 1946 и 1953 г. произнася само три публични
речи. За разлика от предишния петнайсетгодишен период към 1950 г. Ста
лин вече не ръководи Съветския съюз като самотен тиран. През 50-те годи
ни важните членове на Политбюро заседават редовно по време на дългите
му отсъствия от Москва и си създават собствени мрежи в съветските бюро
кратични структури. Както и през годините на Големия терор (1937 - 1938),
една чистка на евреи, водеща до масово унищожение, би създала възмож
ност за израстването на другите съветски граждани. Но вече не е ясно дали
всички съветски граждани, независимо че повечето от тях са антисемити,
биха се съгласили да се възползват от подобна възможност на такава цена.55
Най-поразителното е с колко шум са съпроводени тези процеси. В годи
ните на Големия терор предложенията на Сталин се превръщат в заповеди,
заповедите - в квоти, квотите - в трупове, труповете - в числа. Сега, в ев
рейските казуси, не се случва нищо подобно. Макар че през последните пет
години от живота си се занимава със съветските евреи почти непрекъснато,
Сталин не успява да намери шеф на службите за сигурност, който да форму
лира подходяща политика. Навремето той се отървава от ръководителите на
тези служби в момента, в който те приключат с някоя масова чистка, и след
това прехвърля вината за крайностите върху тях. Но сега служителите на
Държавна сигурност разбираемо се колебаят да прибягват до ексцесии. От
начало Сталин възлага задачата на Абакумов, макар че генералното ръко
водство на Държавна сигурност се осъществява от Лаврентий Берия. След
това позволява Абакумов да бъде изобличен от Рюмин, който на свой ред
пада през ноември 1952 г. Приемникът на Рюмин получава инфаркт още в
първия ден на новия си пост. Най-накрая разследването се поема от С. А.
Голидзе, приближен на Берия.56
Сталин е загубил някогашната си тотална власт, чрез която въвлича
хората в измисления си свят. Забелязва се, че вече не инструктира ръ
ководителите на сигурността, а ги заплашва. Подчинените му разбират,
че Сталин изисква признания и намиране на съвпадения, които да бъдат
представяни като доказателства. Въпреки това показват съобразяване с
бюрократичното приличие и до известна степен - със закона. Съдията,
който осъжда членовете на Еврейския антифашистки комитет, уведомява
обвиняемите за правото им да обжалват. При преследванията на съвет
ските евреи началниците на структурите за сигурност понякога си правят
труда да обяснят на своите подчинени и което е по-важно, на обвиняеми
те, какво се очаква от тях. Разпитите, колкото и да са брутални, невина-
ги дават като резултат нужните доказателства. Изтезанията, макар да се
прилагат, са последното средство, и то ако е специално поискано лично
от Сталин.57
346
Единайсета глава: Ст алиновият ант исемит изъм
* * *
Сталин е основателно обезпокоен и от изхода на войната, и от Запада,

и за шансовете съветската система да оцелее такава, каквато я е създал. В
годините след Втората световна война вече не всички съветски граждани
приемат с готовност тезата, че 40-те години оправдават извършеното през
30-те, че победата над Германия оправдава в ретроспекция репресиите над
гражданското население в Съветския съюз. По онова време логиката на
Големия терор е, че наближава война и опасните за обществото елементи
трябва да бъдат премахнати. Според Сталиновата логика възможността
от предстояща война с Америка през 50-те години оправдава евентуални
нови изпреварващи репресии. Но не е ясно дали всички съветски гражда
ни са готови да приемат подобна стъпка. Макар мнозина да са увлечени
от антисемитската истерия от началото на 50-те години, отказвайки на
пример да се преглеждат при лекари евреи или да купуват лекарства от
аптекари евреи, никой не смята, че антисемитизмът оправдава връщането
на масовия терор.
След смъртта на Сталин Съветският съюз съществува още четири де
сетилетия, но Държавна сигурност никога повече не организира масов глад
или масови разстрели. Колкото и да се брутални, приемниците на Сталин
изоставят практиката на масов терор в сталинисткия смисъл. Никита Хруш
чов, който в крайна сметка надделява в борбата за мястото на Сталин, ос
вобождава по-голямата част от украинските затворници, които е изпратил
в ГУЛАГ само преди десетилетие. Не че самият Хрушчов е неспособен на
масови убийстви - той се отличава с жестокостта си по време на терора от
1937 -1 9 3 8 г., както и при повторното покоряване на Западна Украйна след
Втората световна война. Обяснението е по-скоро в това, че той е убеден в
несъстоятелността на опитите Съветският съюз да продължи да върви по
същия път. В реч пред партийния конгрес през февруари 1956 г. той дори
разкрива някои от Сталиновнге престъпления, макар да набляга върху стра
данията на елита в Комунистическата партия, а не на групите, пострадали
най-много - селяните, работниците и националните малцинства.
Източноевропейските държави остават сателити на Съветския съюз,
но никоя от тях не преминава от показни процеси (които са прелюдия към
Големия терор от края на 30-те години в Съветския съюз) към масови
убийства. Повечето (Полша прави изключение) въвеждат колективното
земеделие, но не забраняват на селяните да обработват и частни стопан
ства. В държавите сателити няма гладомор. През 1956 г., при управление
то на Хрушчов, Съветският съюз нахлува в своя комунистически сателит
Унгария. Макар че в последвалата гражданска война загиват хиляди хора
и намесата води до смяна на ръководството, не следват масови кървави
чистки. След 1953 г. в комунистическа Източна Европа броят на преду
мишлено убитите е относително малък. Мащабите са много по-малки в
сравнение с епохата на масови убийства (1933 - 1945) и на етническо
прочистване (1945 - 1947).
* * *
34 7
К Ъ РВАВИ п и л я
Сталиновият антисемитизъм битува в Източна Европа дълго след смърт-

та на Сталин. Рядко се прилага като ключов инструмент на управление, но
е винаги подръка в моменти на политическо напрежение. Антисемитизмът
позволява на държавните мъже да преиначават историята на военновре
менните страдания (споменавайки единствено страданията на славяните),
както и историята на самия сталинизъм (изобразяван като деформирана
еврейска версия на комунизма).
През 1968 г., 15 години след смъртта на Сталин, в Полша е възкресен
споменът за Холокоста, отново за целите на комунистическия национали
зъм. Владислав Гомулка се е върнал на власт. През февруари 1956 г., кри
тикувайки някои аспекти на Сталиновото управление, Хрушчов разклаща
позициите на източноевропейските комунистически ръководители, свърза
ни със сталинизма, и дава рамо на онези, които претендират, че са рефор
матори. Това слага край на триумвирата Берман, Берут и Минк. Гомулка е
освободен от затвора, реабилитиран и върнат на власт още през октомври.
За някои поляци той въплъщава надеждата за реформиран комунизъм, за
други - за комунизъм в полза на националните интереси. Полша вече се е
възползвала от следвоенната реконструкция и бързата индустриализация;
опитите да се подобри икономическата система, са се оказали или противо
показни, или рискови. След като всички опити да се подобри икономическа
та система, се провалят, остава само национализмът.58
През 1968 г. режимът на Гомулка в Полша разгръща антиционистка
чистка, която напомня реториката от последните години на Сталин. Двай
сет години след като изпада в немилост през 1948 г., Гомулка си отмъща
ва на полските комунисти от еврейски произход, по-скоро на децата им.
Както в Съветския съюз през 1952 и 1953 г., така и в Полша през 1967 и
1968 г. стои въпросът за приемствеността. Гомулка е на власт прекадено
дълго време. Подобно на Сталин той желае да дискредитира съперниците
си, като ги обвърже с еврейския въпрос и ги обвини в недооценяване на
предполагаемата ционистка заплаха.
Темата за ционизма се връща на страниците на полския печат с изра
елската победа в Шестдневната война от юни 1967 г. В Съветския съюз
войната утвърждава статута на Израел като американски сателит, линия,
която ще бъде поддържана от източноевропейските комунистически дър
жави. Въпреки това поляците изразяват поддръжката си за Израел („на
шите еврейчета“, както се изразяват) в конфликта им с арабите, подкре
пяни от Съветския съюз. В онзи момент някои поляци гледат на Израел
точно както на себе си - преследваните, унижавани от Съветския съюз
представители на западната цивилизация. За тези хора победата на Израел
над арабските държави се отъждествява с мечтата за полска победа над
Съветския съюз.59
Доста по-различна е официалната позиция на комунистическа Пол
ша. Полското комунистическо ръководство отъждествява Израел с на
цистка Германия, а ционизма - с националсоциализма. Подобни обви
нения често се отправят от хора, преживели Втората световна война и
348
в отделни случаи - дори воювали в нея. Но тези гротескни сравнения

произтичат от определена политическа логика, вече обща за комунисти
ческите ръководители в Полша и Съветския съюз. Според светогледа на
комунистите не евреите, а славяните (руснаците - в СССР, поляците - в
Полша) са централните фигури във Втората световна война и като по
бедители, и като жертви. В следвоенните години евреите, неизменният
акцент в цялата тази история на страдания, са асимилирани и отнасяни
към общата категория „съветски граждани“ - в СССР, и „поляци“ - в
Полша. В Полша комунистите евреи са направили и невъзможното, за да
премахнат евреите от историята на германската окупация на Полша. Из
пълнявайки тази задача към 1956 г„ комунистите евреи губят влиянието
си, а комунистът Гомулка, който не е евреин, използва докрай легендата
за полската етническа чистота.
Позоваването на Втората световна война е и изходна позиция в про
пагандата по време на Студената война. Поляците и руснаците - жертвите
сред славяните в последната водена от Германия война, все още се чувст
ват застрашени от тази страна, като към онзи момент се имат предвид За
падна Германия и нейният покровител Съединените щати. В условията на
Студената война такава постановка не е напълно неоправдана. По онова
време западногерманският канцлер е бивш нацист. В германските учеб
ници географските карти на Германия все още включват земите, дадени
на Полша през 1945 г. (отбелязани „Под полско управление“). Западна
Германия не дава на следвоенна Полша дипломатическо признаване. В
западните демокрации, като Западна Германия, военновременните прес
тъпления на Германия почти не се споменават публично. Приемайки За
падна Германия в НАТО през 1955 г„ Съединените щати фактически си
затварят очите за действията на неотдавнашния си враг Германия.
Както и през 50-те години, сталинисткият тип антисемитизъм припис
ва на Израел коварна роля в Студената война. Позовавайки се на тема в
съветския печат от януари 1953 г„ през 1967 г. полските вестници обяс
няват, че Западна Германия е присадила нацистката идеология в Израел.
Политическите карикатури изобразяват израелската армия като Вермахта.
Така се цели да се обърне израелският довод за създаването на еврейска
та държава като морално възмездие, санкционирано от Втората световна
война и Холокоста. Според полските комунисти капитализмът е прерас
нал в империализъм, чиято илюстрация е националсоциализмът. В онзи
момент те приемат като лидер на империалистическия лагер Съединените
щати, чиито маши са в еднаква степен Израел и Западна Германия. Израел
е просто още една проява на империализма, поддържащ световен ред, в
който се пораждат престъпления срещу човечеството, а не малка държава
с конкретни доказателства за виктимизация. Комунистите се стремят да
монополизират тези доказателства.60
Сравненията между нацизма и ционизма се зараждат в комунистиче
ска Полша по време на Шестдневната война от юни 1967 г., но се раз
гръщат през пролетта на следващата година, когато полските студс "ч.
349
протестирайки срещу правителствената забрана на една пиеса, свикват на

8.03 Л 968 г. мирен митинг срещу режима. Режимът на свой ред заклеймява
студентските ръководители като „ционисти“. Предишната година евреите
в Полша са определени като „Пета колона“, подкрепяща чуждестранни
те врагове на страната. Сега за проблемите на Полша са обвинени евре
ите, категоризирани, както в СССР 15 години по-рано, едновременно като
„ционисти“ и „космополити“. Както и в Съветския съюз, противоречието
между двата термина е само привидно - „ционистите“ според обвинението
подкрепят Израел, докато „космополитите“ уж клонят към Съединените
щати, но и двете категории са съюзници на империализма и следовател
но врагове на полската държава. Те са аутсайдери и предатели, чужди на
Полша и на всичко полско.61
С гъвкава маневра полските комунисти използват отново в свой ин
терес стария европейски антисемитски довод. Нацисткият стереотип -
„юдоболшевизъм“, Хитлеровото схващане за комунизма като еврейски
заговор, е широко разпространен в предвоенна Полша. Ръководната роля
на някои полски евреи в ранния период на комунистическия режим, ма
кар и продукт на твърде конкретни исторически обстоятелства, с нищо не
е допринесла за опровергаването на разпространеното сред населението
убеждение, че комунизмът и евреите са свързани. Сега, през пролетта на
1968 г., полските комунисти използват този стереотип, като твърдят, че
проблемът на сталинизма се корени в еврейския му характер. Ако нещо се
е объркало в комунистическа Полша през 40-те и 50-те години, вината е
на евреите, които са имали прекомерна власт в партията, поради което са
деформирали цялата система. Подтекстът е, че може някои комунисти да
са навредили на поляците, ала то е било, защото са евреи. Но, продължава
внушението, полският комунизъм може да се прочисти от подобни хора,
най-малкото - от техните синове и дъщери. Така режимът на Гомулка се
опитва да създаде комунизъм, полски по етническия си характер.
Решението може да дойде с прочистването на евреите от обществе
ния живот и от влиятелните политически постове. Но кой е евреин? През
1968 г. обвиненията във вестниците срещу студенти с еврейски имена или
с родители сталинисти значително надхвърлят броя им. Полските власти
използват антисемитизма, за да настроят останалата част от население
то срещу студентите, организирайки многолюдни митинги на работници
и войници. Според твърденията на държавните ръководители полската
работническа класа се е развила като етнически чиста. Но нещата не са
толкова прости. Режимът на Гомулка използва етикета „евреин“ с раз
мах, за да предотврати всяка критика срещу себе си. Според партийната
дефиниция често евреин е не този, чиито родители са евреи. Характерна
за кампанията е пълната неяснота около понятието „евреин“ - често „цио-
нист“ е наричан човек, който е просто интелектуалец или не се отнася
положително към режима.62
Кампанията е преднамерено несправедлива, съзнателно провокативна,
абсурдна в историческата си безсъдържателност, но не води до масова
350
смърт. Антисемитските тропи на полския комунизъм напомнят късния

сталинизъм и следователно - стереотипите, известни от времето на на
цистка Германия. Но не включват план за изтребление на евреите - такъв
никога не е съществувал. Въпреки че „антиционистката кампания“ води
до поне едно самоубийство, а мнозина са бити от полицията, никой не е
убит преднамерено. Режимът арестува 2591 души, призовава няколкосто
тин студенти в казармата, изпраща ги далече от Варшава и осъжда някои
от студентските водачи на затвор. Около 18 000 полски граждани (пове-
чето, но не всички - от еврейски произход) приемат предложението на
режима за изходна виза и напускат страната.63
Жителите на Варшава не може да не забележат, че тези полски граж
дани тръгват от железопътната гара недалече от „Умшлагплац“, откъде-
то само 26 години по-рано варшавските евреи са депортирани с влак за
Треблинка. Преди Втората световна война в Полша живеят 3 милиона ев
реи. След този епизод от комунистическата сага на антисемитизма в стра
ната остават около 30 000. За полските комунисти и за онези, които им
вярват, евреите не са жертви нито през 1968 г., нито в който и да било
по-ранен период - те са заговорници, целящи да отнемат на поляците све
щеното им право на невинност и героизъм.
В Полша през 1968 г. антисемитизмът от Сталинов тип променя жи
вота на десетки хиляди хора. У много интелигентни младежи в Източна
Европа е унищожена вярата в марксизма. Марксизмът, разбира се, си има
и други проблеми. До момента икономическият потенциал на Сталиновия
модел се е изчерпал в Полша и останалата част на Комунистическия блок.
Колективизацията не води до разцвет в земеделието. Принудителната ин
дустриализация е отбелязала само ограничен растеж. След едно поколение
почти навсякъде става ясно, че Западна Европа процъфтява и че пропастта
между нея и комунистическия свят се задълбочава. Прегръщайки антисе
митизма, полските комунистически ръководители непряко признават, че
системата не може да бъде усъвършенствана. Те отблъскват много от хо
рата, които в началото може и да са вярвали, че комунизмът се поддава на
реформиране. Още повече че самите те нямат представа как биха могли да
подобрят системата. През 1970 г. Гомулка пада от власт след опит да уве
личи цените, и е заместен от приемник без идеология, който ще се опита да
породължи неговия път към благоденствието на Полша. Провалът на тази
схема поражда движението „Солидарност“ през 1980 г.64
Въпреки че през март 1968 г. студентите в Полша са поваляни от поли
цейските палки, в Чехословакия комунистите също се стремят да рефор
мират марксизма. През периода на „Пражката пролет“ комунистическият
режим допуска сериозна свобода на словото с надеждата да си осигури
подкрепа за икономическата реформа. Свободните разисквания обаче
водят в посоки, различни от очакваните от режима. Въпреки съветския
натиск генералният секретар на Чехословашката комунистическа пар. я
Александър Дубчек разрешава събранията и дебатите да продължат да
провеждат. През август същата година съветските (заедно с полските, и >
351
точногерманските, българските и унгарските) войски нахлуват в Чехосло

вакия и смазват „Пражката пролет“.
Съветската пропаганда е потвърждение, че експериментът на полското
правителство с антисемитската политика не е уклон. В съветската преса
се отделя извънредно голямо внимание на действителните или въобража
еми еврейски корени на комунистическите реформатори в Чехословакия.
В Полша от 70-те и 80-те години тайната полиция напълно съзнателно на
бляга на еврейския произход на някои от представителите на опозицията.
Когато през 1985 г. на власт в Съветския съюз идва реформаторът Ми
хаил Горбачов, противниците на реформите му се опитват да използват
руския антисемитизъм като защита на старата система.65
Сталинизмът е изместил източноевропейските евреи от историческата
им позиция на германски жертви и вместо това ги е включил във версия
та за империалистически заговор срещу комунизма. Оттам има само една
малка крачка към представянето им като въвлечени в техен собствен заго
вор. Така, като демонстрират през десетилетията неохотата си да признаят
и дефинират огромното престъпление на Хитлер, комунистите в крайна
сметка потвърждават един аспект на Хитлеровия светоглед.
***
Сталиновият антисемитизъм в Москва, Прага и Варшава унищожа
ва шепа хора, но обърква историята на Европа. Холокосгьт усложнява
сталинистката версия за страданията на съветските граждани и измест
ва руснаците и славяните от мястото им на главни жертви. Според тази
версия комунистите и техните верни славянски (и други) последователи
са едновременно победителите и жертвите във Втората световна война.
Теорията за славянската невинност и западната агресия ще бъде използ
вана и по време на Студената война, макар това да означава, че евреите,
отъждествявани с Израел и Америка в империалистическия Западен лагер,
ще бъдат изобразявани в историята като агресори.
Докато комунистите управляват в повечето европейски държави, ис
тинската същност на Холокоста няма да бъде призната. Именно защото
милиони източноевропейци, които не са евреи, загиват по бойните полета,
в лагери тип „дулаг“ и „щалаг“, в обсадени градове и в наказателни акции
по села и провинции, комунистите имат историческата обосновка да сла
гат ударението върху страданията на хората, които не са евреи. Комунис
тическите ръководители, от Сталин до последния от тях, имат правото да
говорят, че твърде малко хора на Запад оценяват по достойнство ролята
на Червената армия в победата над Вермахта и страданията на народите
от Източна Европа, изтърпени по времето на германската окупация. Не
обходима им е само една модификация - да размият Холокоста в общата,
родовата история на страданията и да изтласкат еврейската цивилизация,
някога - централен фактор в Източна Европа, към периферията. През го
дините на Студената война естествената реакция на Запада е ударение
то да се сложи върху огромните страдания, причинени от сталинизма на
352
Т
гражданите на Съветския съюз. Това също е истина, но подобно на исти
ната в съветските анали това не е единствената истина, не е цялата истина.
В съперничеството за паметта на човечеството Холокостът, германската
политика на поголовно изтребление и Сталиновите масови убийства се
израждат в три отделни истории, независимо че като факти са обединени
по място и време.
Подобно на огромната част от масовите убийства на гражданско насе
ление както от нацисткото, така и от съветското правителство сцената на
Холокоста са отново Кървавите поля. След войната традиционните родни
места на европейските евреи остават в комунистическия свят. Там са и
фабриките на смъртта, и лобните площадки. Като въвежда в света нов вид
антисемитизъм, Сталин омаловажава Холокоста. Когато се оформя през
70-те и 80-те години, международната колективна памет за Холокоста
почива върху преживяванията на германските и западноевропейските ев
реи - второстепенна група жертви, и върху Аушвиц, където загиват само
около един от всеки шестима. Историците и съвременниците от Западна
Европа и Съединените щати се стремят да коригират сталинистките из
вращения, като залитат в друга грешна посока, хвърляйки повърхностен
поглед върху факта за близо 5 милиона евреи, убити източно от Аушвиц,
и за близо 5 милиона неевреи, убити от нацистите. Лишен от еврейската си
характеристика на изток и ограбен от географските си черти на запад, Хо-
локостьт така и не става част от европейската история, макар и европейци,
и много други да са единодушни, че всички трябва да го помнят.
Сталиновата империя припокрива Хитлеровата. Желязната завеса раз
деля Запада и Изтока, оцелелите и мъртвите. Днес, когато Желязната за
веса е вдигната, можем да прозрем историята на Европа между Хитлер и
Сталин - стига да поискаме.
353
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА
Всеки жив човек си има име. Момченцето, на което му се привижда

житна нива, се нарича Юзеф Соболевски. То умира от глад заедно с майка
си и петима от братята и сестрите си в прегладнялата Украйна през 1933 г.
Единственият му оцелял брат е разстрелян през 1937 г., по време на Ста-
линовия Голям терор. Остава жива само сестра му Хана - единствената,
която помни и него, и надеждата му. Станислав Вигановски е името на
младежа, който предрича, че ще се срещне с Мария, арестуваната си съ
пруга, „под земята“. И двамата са разстреляни от НКВД в Ленинград през
1937 г. Полският офицер, споменал в дневника си венчалния си пръстен,
е Адам Сол ски. Дневникът е намерен при ексхумацията на тялото му в
Катин, където е разстрелян през 1940 г. По всяка вероятност той е скрил
този венчален пръстен и палачите му са го открили. Единайсетгодишно-
то руско момиченце, водило дневниче в обсадения и гладуващ Ленинград
през 1941 г., се казва Таня Савичева. Една от сестрите й се спасява, за-
щото преминава през замръзналото езеро Ладога; Таня и останалите от
семейството загиват. Дванайсетгодишното еврейско момиченце, писало
до баща си в Белорусия през 1942 г. за рововете, край които разстрелват,
е Юнита Вишняцка. Майка й, която пише заедно с нея, се казва Злата. И
двете са убити. „Сбогом завинаги - гласи последният ред от писъмцето на
Юнита. - Целувам те, целувам те.“
Всеки от мъртвите се превръща в бройка. Нацисткият и сталинският
режим заедно убиват в Кървавите поля над 14 милиона души. Убийствата
започват с глад, предизвикан от политически съображения, като така Ста
лин наказва Съветска Украйна. Гладоморът отнема живота на повече от 3
милиона души. Това се повтаря и по време на Сталиновия Голям терор от
1937 и 1938 г., в който са разстреляни над 700 000 души, повечето - се
ляни или хора от националните малцинства. По-късно съветските и гер
манските власти се обединяват, за да унищожат Полша и образованите й
прослойки, убивайки между 1939 и 1941 г. около 200 000 души. След веро
ломството на Хитлер, заповядал инвазията в Съветския съюз, германците
морят с глад съветските военнопленници и жителите на обсадения Ленин
град, отнемайки живота на повече от 4 милиона. В окупирания Съветски
съюз, в окупирана Полша, в окупираните Балтийски държави германците
разстрелват или задушават с газ около 5,4 милиона евреи. Германци и рус-
354
^ а л л п л ^ п и ^ . л и о ьш п и гп и n jsu f/u u u
наци се надпреварват кой ще извърши по-голямо престъпление - пример

за това е партизанското движение, в което германците убиват близо поло
вин милион души от гражданското население.
Зверствата им си съвпадат и по място, и по време: извършват се в К ър
вавите поля между 1933 и 1945 г. Описването им поставя централното
събитие в европейската история на точното му място. Без този разказ за
значителния брой убийства, съпоставен с обстоятелствата в европейската
история, сравнението между нацистка Германия и Съветския съюз просто
нямаше да бъде достоверно. Сега историята на Кървавите поля е разказа
на, но сравнението остава.
Системите на нацизма и сталинизма трябва да се сравнят не толкова
за да проумеем същността им, колкото за да разберем нашето време, да
разберем самите себе си. През 1951 г. Хана Аренд първа обединява двата
режима с понятието „тоталитаризъм“. Руската литература от XIX век й
дава представата за „излишния човек“. По-късно Раул Хилберг, един от
първите историци на Холокоста, я научава как през XX век бюрократич
ната държава е в състояние да заличи този човек. Аренд създава трайния
образ на съвременния излишен човек, заставен да се чувства като такъв
под натиска, първо, на обществото, а след това - на тоталитарния режим,
способен да вмести смъртта в историята на човешкия напредък. Дадено
то от Аренд описание на епохата убиец остава непокътнато от времето:
това е описанието на хора - както жертви, така и престъпници, които
постепенно губят човечността си поради своята анонимност, първо - в
масовото общество, след това - в концентрационните лагери. Този образ
е изключително убедителен и трябва да бъде коригиран, преди да запо
чнем да правим историческо сравнение между нацистките и съветските
убийства.
Военнопленническите лагери, независимо дали са германски, или
руски, са единственият тип инструменти за убийство, чиято цел е множе
ство човешки същества да бъдат събрани на едно място, за да бъдат уни
щожени. Десетки хиляди съветски военнопленници, струпани без храна и
лекарска помощ, умират бързо и масово - загиват около 3 милиона, пове-
чето - само за няколко месеца. Но този убедителен пример за убийство
чрез концентрация няма особена връзка с представата на Аренд за съвре
менното общество. Нейният анализ насочва вниманието ни към Берлин
и Москва като столици на държавите, въплътили тоталитарната система,
всяка от които унищожава и собствените си граждани. Съветските воен
нопленници обаче умират в резултат от взаимодействието между двете
системи. Тълкуването на тоталитаризма, предложено от Аренд, се съсре
доточава върху дехуманизацията вътре в масовото индустриално обще
ство, а не върху историческото сливане между германските и съветските
аспирации за власт. За руските военнопленници определящият момент е
попадането им в плен, моментът, в който преминават от контрола на съ
ветските си командири и НКВД под контрола на Вермахта и есесовската
машина. Съдбата им не трябва да се схваща като постепенна алиенация
355
вътре в съвременното общество; тя е резултат от сблъсъка между двете
системи и от престъпната политика на Германия на територията на Съвет
ския съюз.
Концентрационните лагери са не просто стъпка в процеса на убий
ствата, а метод за промяна в мисленето и за физическо унищожаване чрез
труд. Изключение правят германските военнопленнически лагери, но като
ги оставим настрана, нито германските, нито съветските органи убиват
чрез концлагерите съзнателно. Лагерите са по-скоро алтернатива на ек
зекуцията, а не прелюдия към нея. В годините на Големия терор в Съвет
ския съюз са възможни две присъди: смърт или ГУЛАГ. Първата означава
изстрел в тила, а втората - каторжен труд в някое далечно място: в мина,
в замръзналата зимна гора или в откритата степ. Но обикновено втората
означава и живот. При германското управление обаче концентрационните
лагери и фабриките на смъртта действат на различен принцип. Едно е при
съда, която изпраща в концлагера Белзен, друго - етал он към фабриката
на смъртта в Белжец. Първото означава глад и тежък труд, но и възмож
ност за оцеляване. Второто означава незабавна и неизбежна смърт чрез
задушаване в газовите камери. Ироничният елемент е, че именно затова
хората помнят Белзен и забравят Белжец.
Политиката на масово изтребление също не е резултат от политика
та на концентрация на много хора. Съветската система на концентра
ционните лагери е неделима част от политическата икономика, целяща
да се утвърди. ГУЛАГ съществува преди, по време на и след гладомора
от началото на 30-те години и преди, по време на и след наказателните
операции от края на 30-те години. Достига кулминацията си в начало
то на 50-те години, когато Съветският съюз престава да избива масово
собствените си граждани. Германците започват да избиват масово ев
реите през лятото на 1941 г., в окупираните територии на Съветския
съюз, като ги разстрелват над ровове, далеч от системата на концентра
ционните лагери, която по онова време функционира вече осем години.
Само за няколко дни през втората половина на 1941 г. германците раз
стрелват на изток повече евреи, отколкото са затворниците във всички
техни концентрационни лагери. Газовите камери не са разработени за
концентрационните лагери, а като медицински съоръжения в рамките на
програмата за „евтаназия“. Чак след това се появяват подвижните газови
камери - камионите, използвани за убийства на евреите на изток. След
това идва паркираният газов камион в Хелмно, използван за унищожа
ването на полските евреи от анексираните към Германия територии, и
едва накрая се създават монтираните газови камери в Белжец, Собибор
и Треблинка в Генералното губернаторство. Газовите камери позволяват
тази политика да се прилага в окупираната част от Съветския съюз и да
продължат масовите убийства на евреи западно от линията „Молотов -
Рибентроп“. Огромното мнозинство евреи, загинали в Холокоста, нико
га не са виждали концентрационен лагер.
356
Заклю чение: Човешката природа
Образът на германските концентрационни лагери като най-жестокия

белег на националсоциализма е въображаем, мрачен мираж в неизвест
на пустиня. В първите месеци на 1945 г., е рухването на германската
държава, в есесовските концентрационни лагери масово измират затвор
ници, малка част от които са евреи. Съдбата им е до голяма степен по
добна на съдбата на затворниците в лагерите на ГУЛАГ в Съветския
съюз между 1941 и 1943 г., когато съветската система е подложена на
натиск поради германското нахлуване и окупация. Някои от гладуващите
жертви са заснети на филм от британците и американците. Именно тех
ните образи, разпространени сред западноевропейците и американците,
довеждат до погрешни заключения за германската система. В концентра
ционните лагери наистина умират хиляди хора в края на войната, но тези
лагери - за разлика от фабриките на смъртта - не са предназначени за
масово убийство. Въпреки че много евреи са изпратени в концлагер като
политически затворници, а други - на принудителен труд, концлагерите
не са създадени предимно за евреи. Евреите, изпратени в концлагери,
са тези, които оцеляват. Това е другата причина, поради която толкова
много се знае за концлагерите: те са описани от оцелелите - хората, кои
то е трябвало да работят, докато умрат, но които в края на войната са
освободени. Германската политика за изтребление на всички европейски
евреи се прилага не в концлагерите, а над рововете, в газовите камиони
и във фабриките на смъртта в Хелмно, Белжец, Собибор, Треблинка,
Майданек и Аушвиц.
Както подчертава Аренд, Аушвиц е необичайно съчетание на индус
триален комплекс и фабрика на смъртта. Той е символ: едновременно
лагерен комплекс и място за унищожение - а това създава объркване.
В концлагера отначало са затваряни поляци, след това - съветски воен
нопленници, и чак накрая - евреи и роми. Щом към комплекса е доба
вена фабриката на смъртта, някои от докарваните евреи са подбирани
за каторжен труд, принуждавани да работят до пълно изтощение и на
края - убивани в камерите. По този начин именно в Аушвиц можем да
търсим пример за образа, създаден от Аренд - този на прогресиращо
отчуждение, завършващо със смърт. Това приравняване е съзвучно с
литературата за Аушвиц, написана от оцелелите в него: Тадеуш Боров-
ски, Примо Леви, Ели Визел. Но тази взаимовръзка е изключение. Тя не
отразява обичайния ход на Холокоста дори в Аушвиц. Повечето евреи,
загинали в Аушвиц, са задушавани в газовите камери още при присти
гането си. Придвижването на евреите от лагера към газовите камери е
незначителна част от историята на комплекса и представата, че той може
Да служи като показател за Холокоста или изобщо за масовите убий
ства, е заблуда. Вярно е, че Аушвиц е значителна площадка за убийства:
един от шест убити евреи умира именно там. Но макар тази фабрика на
смъртта да е последната функционираща машина за убийства, смъртта,
причинявана в нея, не е високотехнологична: най-ефикасно действащите
наказателни отряди убиват по-бързо, гладът убива по-бързо, Треблинка
357
у б и в а п о - б ъ р з о . О с в е н т о в а н е А у ш в и ц е г л а в н о т о л о б н о м я с т о н а двете
н а й - м н о г о б р о й н и е в р е й с к и о б щ н о с т и в Е в р о п а - п о л с к а т а и съветската.
К ъ м м о м е н т а , в к о й т о А у ш в и ц с е п р е в р ъ щ а в с т р а х о в и т а п л ощ адк а за
у б и й с т в а , п о в е ч е т о с ъ в е т с к и и п о л с к и е в р е и в е ч е с а у н и щ о ж е н и в ус
л о в и я т а н а г е р м а н с к а т а о к у п а ц и я . К о г а т о г а з о в и т е к а м е р и и крем атори-
у м и г е в Б и р к е н а у за п о ч в а т д а д е й с т в а т п р е з п р о л е т т а н а 1943 г., повече
о т т р и ч е т в ъ р т и о т е в р е и т е , у н и щ о ж е н и в Х о л о к о с т а , в е ч е с а м ъртви. С
д р у г и д у м и , к о г а т о г а з о в и т е к а м е р и в Б и р к е н а у з а п о ч в а т см ъ р т о н о сн а т а
с и д е й н о с т , о г р о м н о т о м н о з и н с т в о о т в си ч к и у м и ш л е н о у н и щ о ж е н и от
с ъ в е т с к и я и о т н а ц и стк и я р е ж и м - н а д 9 0 % - с а в е ч е м ъ р т в и . А уш ви ц е
с а м о к о д а т а в ъ в ф у г а т а на с м ъ р т т а .
М о ж е б и , както с м я т а А р е н д , с ъ в е т с к и т е и н а ц и с т к и т е м а с о в и убий
с т в а с а н а и с т и н а б е л е г з а п о -д ъ л б о к а д и с ф у н к ц и о н а л н о с т н а съ в р ем ен
н о т о о б щ е с т в о . Н о п р е д и д а п р а в и м п о д о б н и т е о р е т и ч н и за к л ю ч ен и я за
м о д е р н о с т т а и л и п о д р у г в ъ п р о с , т р я б в а д а п р о у м е е м к а к в о в с ъ щ н о с т се
е с л у ч и л о п о в р е м е н а Х о л о к о с т а и и з о б щ о в К ъ р в а в и т е п о л я . Д н е с епо
х а т а н а м а с о в и т е у б и й с т в а в Е в р о п а е п р о п и т а о т т е о р и и и е разбирана
п р е в р а т н о . З а р а зл и к а о т А р е н д , к о я т о е и з к л ю ч и т е л н о о с в е д о м е н а , но в
г р а н и ц и т е н а н а л и ч н а та с и н а в р е м е т о д о к у м е н т а ц и я , н и е н я м а м е никакво
и зв и н е н и е за н а с т о я щ а т а д и с п р о п о р ц и я м е ж д у т е о р и я т а и ф а к ти те. Бро
ят н а у б и т и т е н и е и з в е с т е н - к ъ д е п о в е ч е , к ъ д е п о -м а л к о т о ч н о , н о дос
т а т ъ ч н о , за д а н и п о м о г н е д а п р о у м е е м р а з р у ш и т е л н а т а п р и р о д а н а всеки
о т д в а т а р е ж и м а . П р и п о л и т и к и , ч и е т о п р е д н а з н а ч е н и е е и зт р еб л ен и ет о
н а г р а ж д а н с к о н а с е л е н и е и в о е н н о п л е н н и ц и , н а ц и с т к а Е е р м а н и я убива
б л и з о 10 м и л и о н а д у ш и в К ъ р в а в и т е п о л я ( в ъ з м о ж н о е д о р и д а са 11
м и л и о н а ). П р и С т а л и н с ъ в е т с к а т а в л а с т у н и щ о ж а в а т а м п о в е ч е о т 4 ми
л и о н а , а о б щ о т о ч и с л о е 6 м и л и о н а у б и т и . К а т о д о б а в и м к ъ м т е з и числа |
и п р ед в и д и м и я б р о й за г и н а л и в г л а д о м о р а , е т н и ч е с к и т е п р о ч и ств а н и я и
п р о д ъ л ж и т е л н и т е п р е с т о и п о л а г е р и т е , п ъ л н и я т б р о й н а за г и н а л и т е при j
С тал и н д о с т и г а п о ч т и 9 м и л и о н а , п р и н а ц и с т и т е - в е р о я т н о 12 милиона.
Т е зи о г р о м н и ч и с л а н и к о г а н е м о ж е д а с е ц и т и р а т т о ч н о , най-м алкото,
за щ о т о м и л и о н и т е о т г р а ж д а н с к о т о н а с е л е н и е , з а г и н а л и п о р а д и п осл еди
ц и т е о т В т о р а т а с в е т о в н а в о й н а , с а ж е р т в и - п о е д и н и л и д р у г начин - и
на дв ете си стем и .
К ъ р в а в и т е п о л я с а р а й о н ъ т , п о с т р а д а л н а й - с е р и о з н о и о т нацисткия, и
о т С тал и н ов и я р е ж и м . С п о р е д д н е ш н и т е п о н я т и я т е о б х в а щ а т р ай он а на ;
С анкт П е т е р б у р г , за п а д н и т е п о к р а й н и н и н а Р у с к а т а ф е д е р а ц и я , по-голя- j
м ата ч аст о т П о л ш а , Б а л т и й ск и т е д ъ р ж а в и , Б е л о р у с и я и У к р а й н а . Именно j
н а т я хн а т ер и т о р и я с е п р и п о к р и в а т и с и в з а и м о д е й с т в а т в л а с т т а и озло-
б л ен и ет о на н а ц и стк и я и н а с ъ в е т с к и я р е ж и м . К ъ р в а в и т е п о л я с а о т значе
н и е н е са м о за щ о т о п о в е ч е т о о т ж е р т в и т е с а т е х н и о б и т а т е л и , н о и защото
стават ц ен т ъ р н а в а ж н а пол и ти к а: д а с е д о в е ж д а т т у к х о р а о т д р у г и тери- j
т о р и и , за д а б ъ д а т у б и т и . Г е р м а н ц и т е у б и в а т б л и з о 5,4 м и л и о н а евр еи . От
т я х п о в е ч е о т 4 м и л и о н а с а ж и т е л и н а К ъ р в а в и т е п ол я : п о л с к и , съветски, ;
ли товск и и л атв и й ск и е в р е и . П о -г о л я м а т а ч а с т о т о с т а н а л и т е с а ев р еи от
358
Заключение: Човеш кат а природа
другите източноевропейски държави. Най-голямата еврейска група извън

района - унгарските евреи, са убити в Кървавите поля или в Аушвиц. Ако
прибавим към сметката и евреите от Румъния и Чехословакия, разбира
ме, че почти 90% от жертвите на Холокоста са източноевропейски евреи.
Малка част от еврейското население от Западна и Южна Европа е депор
тирана в Кървавите поля, за да бъде унищожена там.
Подобно на жертвите евреи жертвите неевреи също са коренни жители на
Кървавите поля или са доведени тук, за да умрат. Във военнопленническите
си лагери в Ленинград и други градове германците уморяват от глад повече
от 4 милиона. Повечето, но не всички, жертви на съзнателния гладомор са
жители на Кървавите поля; от тях съветските граждани, живеещи извън
този район, са може би 1 милион.
Жертвите на Сталиновата политика на масови убийства са от всички
краища на Съветския съюз - най-многочислената държава в световната
история, но дори и така ударът на Сталин се усеща най-жестоко в за
падните съветски покрайнини - в Кървавите поля. По време на колек
тивизацията съветският режим унищожава с глад над 5 милиона души,
повечето от които - от Съветска Украйна. В годините на Големия терор
(1937 - 1938) съветският режим убива 681 691 души, от които броят
на съветските поляци и на селяните от Съветска Украйна е диспропор-
ционален - това са двете групи, населявали западните покрайнини на
Съветския съюз - Кървавите поля. Тези числа сами по себе си не дават
възможност за сравнение между системите, но са отправна точка, дори
бих я нарекъл задължителна.
През май 1941 г. Аренд успява да избяга в Съединените щати, където
използва забележителното си германско образование по философия, за да
изясни произхода на нацисткия и на съветския режим. Няколко седмици
след отпътуването й Германия напада Съветския съюз. В нейната Европа
нацистка Германия и Съветският съюз са се разраствали поотделно, след
което са скрепили отношенията си със съюз.
Европа на Василий Гросман, основателя на втората традиция на срав
нението, е Европа, в която Съветският съюз и нацистка Германия са във
война. Гросман, белетрист, който става съветски военен кореспондент, е
свидетел на много важни сражения на Източния фронт и очевидец на всич
ки значими германски и съветски престъпления. Подобно на Аренд той се
опитва да проумее причините за масовите германски убийства на евреи
на изток чрез универсални понятия. За него убийствата означават преди
всичко не критика на модерността, а клеймо върху фашизма и Германия.
Точно когато Аренд публикува своя труд „Произход на тоталитаризма“,
Гросман се освобождава от тази политическа рамка заради личните си на
блюдения върху антисемитизма в Съветския съюз. Опитва се да разруши
табутата на века, като поставя престъпленията на нацисткия и на съвет
ския режим на едни и същи страници, описващи идентични сцени в два ро
мана, чиято слава расте с времето. Гросман се старае не да обедини двете
системи по аналитичен път в единна социологическа схема (както прави
35 9
Заключение: Ч овеш кат а п рирода
Аренд. изяснявайки тоталитаризма), а да ги освободи от историческите им

самоанализи, повдигайки по този начин булото над безчовечността, която
ги е сродила.
В „Живот и съдба“* (роман, завършен през 1959 г. и публикуван в
чужбина през 1980 г.) Гросман кара един от героите си - образ, сроден с
образа на юродивия в руската литуратура, да си припомни германските
разстрели на евреи в Белорусия и канибализма в Съветска Украйна като
две идентични явления. Във „Всичко тече“ (недовършен поради смъртта
на Гросман през 1964 г„ публикуван в чужбина през 1970 г.) писателят
използва сродни сцени от германски концентрационни лагери, за да въве
де темата за глада в Украйна. „Що се отнася до децата - виждали ли сте
във вестниците снимки на децата от германските лагери? Те изглеждат
точно по същия начин: главички, издути като гюлета, вратлета, тънки като
щъркелови човки, а по ръчичките и крачетата можеш всяка костичка да
преброиш. Всяка костичка, оживяла под кожата им, и ставите помежду
им.“ Гросман се връща към това сравнение между нацистките и съветски
те престъпления непрекъснато не за да подтикне към противоречия, а за
да изгради една условност.
Както възкликва един от героите на Гросман, ключът към разгадаването
ина националсоциализма, и на сталинизма се крие в способността на двата
режима да лишат групи човешки същества от правото им да бъдат смятани
зачовеци. Следователно единствената реакция е да се твърди непрекъснато,
че това е просто недопустимо. Евреите и кулаците „са хора. Те са човешки
същества. Разбирам сега, че те всички са човеци“. По този начин литерату
рата работи срещу определението на Аренд за „въображаемия свят на то
талитаризма“. Хората са убивани масово, твърди тя, защото ръководители
като Сталин и Хитлер са в състояние да си представят свят без кулаци или
без евреи и след това да наложат схващанията си на света, макар това да не
става точно по техния вкус. Смъртта губи моралната си тежест не толкова
защото е скрита, а защото е пропита от теорията, която я е причинила. И
мъртвите губят човешкото си естество; те са безпомощни при превръща
нето си в актьори в драмата на прогреса дори когато - може би особено
когато - тази теория е опровергавана от идеологически враг. Гросман из
тръгва жертвите от какофонията на века и позволява на човечеството да чуе
гласовете им именно чрез тази безкрайна полемика.
Съпоставката между тълкуванията на Аренд и Гросман води до две
прости заключения. Първо, сравнението между нацистка Германия и
Сталиновия Съветски съюз не само трябва да обясни престъпленията,
но и да бъде отнесено към цялото човечество, засегнато от тези прес
тъпления, включително към жертвите, извършителите, наблюдателите и
лидерите. Второ, сравнението трябва да започне не от смъртта, а от жи
вота. Смъртта не е решение, тя е начин. Тя трябва да буди безпокойство,
* Преведена на български език от Здравка Петрова и издадена през 2009 г. от „Факел експрес“
и .Жанет-45“. - Б. пр.
361
К Ъ Р В А В И ПОЛЯ
да не допуска удовлетворение. И преди всичко не трябва да допуска ре

торичен поток, който би довел събитията до определен край. Животът
придава смисъл на смъртта, а не обратното, следователно същественият
въпрос не е какъв политически, интелектуален, литературен или психо
логически извод може да се направи от факта на масовите убийства. Из
водът налага лъжлива хармония, песен на сирена, която се е маскирала
като лебедова песен.
Същественият въпрос е как е станало възможно (как е възможно) да
бъдат унищожени жестоко толкова много хора.
***
И в Съветския съюз, и в нацистка Германия се лансират утопии, кои
то действителността опровергава и които поради това се прилагат под
формата на масови убийства: през есента на 1932 г. - при Сталин, през
есента на 1941 г. - при Хитлер. Утопията на Сталин цели колективиза
ция в Съветския съюз за период от 9 до 12 седмици; Хитлеровата утопия
- завладяване на Съветския съюз за горе-долу същия отрязък от време.
В ретроспектива и двете утопии изглеждат ужасяващо неприложими. Въ
преки това и двете са прилагани чрез голяма лъжа дори когато става ясно,
че ще се провалят. Пак ретроспективно, унищожените човешки същества
осигуряват доводи за правилността на политиката. Следователно Хитлер и
Сталин водят тъждествени политики на тирания: причиняват катастрофи,
обвиняват за своя избор враговете си, а след това използват смъртта на
милиони, за да докажат, че политиката им е била необходима или желана.
Всеки от тях разполага с утопия на преображението и с група, която може
да бъде обвинена за провала в осъществяването й. Това на свой ред поз
волява политика на масови убийства, която впоследствие ще бъде обявена
за нещо като ерзац победа.
И по време на колективизацията, и при „Окончателното решение“
огромен брой хора трябва да бъдат пожертвани, за да се защити един
лидер от недопустимата мисъл, че може да сгреши. След като колекти
визацията води до съпротива и глад в Съветска Украйна, Сталин хвърля
вината върху кулаците, а украинците и поляците са обвинени, че бавят
изграждането на съветската система; от друга страна, евреите са обви
нени, че пречат на разграждането й. Сталин е избрал колективизацията,
Хитлер - войната, но за тях и за съратниците им е далеч по-удобно да
прехвърлят вината за катастрофите, последвали двете явления, върху
друг. Сталиновото тълкуване се използва, за да се обосноват гладът в
Украйна и последвалите масови разстрели на кулаци и представители
на националните малцинства; Хитлеровото тълкуване е средство да се
оправдаят разстрелите на всички евреи и изтребването им в газовите
камери. Гладната смърт на милиони през периода на колективизацията е
представена от Сталин като доказателство за победа в класовата борба.
Разстрелите и задушаването в газовите камери на евреите са предста
вени от Хитлер още по-недвусмислено: като цел и средство на войната.
г Заклю чение: Човешката природа
Когато войната е загубена, Хитлер нарича масовите убийства на евреи

своя победа.
Сталин може да преформулира утопиите. Сам по себе си сталинизмът
е отстъпление - от порива към европейска революция, вдъхновил болше-
виките през 1917 г., до необходимостта да се брани Съветският съюз, тъй
като революцията не се е състояла. Когато през 1920 г. Червената армия
не успява да разпространи комунизма в Европа, Сталин представя алтер
нативен план - социализмът ще победи в една държава, Съветския съюз.
Когато Петгодишният му план за изграждане на социализъм свършва с
катастрофа, той организира гладната смърт на милиони, но обяснява съ
битията като част от политиката си и обира лаврите на страховит баща на
нацията и доминиращата фигура в Политбюро. След като насъсква НКВД
срещу кулаците и националните малцинства през 1937 - 1938 г., той обяс
нява, че това се е наложило от съображения за сигурност на родината на
социализма. След отстъплението на Червената армия през 1941 г .,а и след
победата през 1945 г. апелира към руските национални чувства. Когато
започва Студената война, обвинява евреите (и други, естествено) за уяз
вимостта на Съветския съюз.
Но и Хитлер е способен да преобръща утопията. Десетте милиона
мъртви, предвидени в План „Глад“ и Генерален план „Изток“, загиват
поради политиката на гладомор и депортации. Доколкото войната вна
ся съществена промяна в мисленето му, неговата политика се сродява с
формулировката на „Окончателното решение“. Вместо да чака войната
да бъде спечелена, за да „реши“ „еврейския проблем“, Хитлер налага
политика на унищожение по време на войната. Убийствата на евреи в
Съветския съюз ескалират през юли 1941 г., след като войната се води
повече от месец без резултати, и след това - през декември 1941 г., ко
гато Москва не се предава. Политиката на унищожение на евреите пър
воначално се корени в реториката за военна необходимост и е донякъде
свързана с политическото и икономическото планиране. Но ескалацията
й след всяка промяна в хода на войната и след анулирането или спиране
то на изпълнението на тези планове показва, че за Хитлер унищожението
на евреите е самоцел.
За разлика от Сталиновите импровизации крайната версия на „Оконча
телното решение“ не е предназначена да защити лидера или системата му.
Не е етап от някакъв логичен план, а по-скоро - елемент от естетическа
визия. Първоначалното легитимиране на унищожението на евреите от
стъпва пред антисемитски твърдения - с повод и без повод - за вселенски
еврейски заговор, борбата срещу който предопределя германската добро
детел. За Сталин политическата борба винаги има политическо значение.
Неговото постижение в тази насока е почти противоположно на Хитлеро-
вото: докато Хитлер преобразява една република в революционна колони
ална империя, Сталин превръща поетиката на революционния марксизъм
в трайна работна политика. Сталиновите класови конфликти винаги може
да се представят пред обществото като съветска линия; веригата, прико-
363
ваваща съветските граждани и чуждестранните комунисти към личността

му, е логична. За Хитлер е ценна борбата сама по себе си, следователно
борбата за унищожаване на евреите трябва да бъде приветствана. И ако
германците бъдат разбити, грешката си е тяхна.
Сталин успява да осъществява илюзиите си за света, но и да се опомня,
когато е необходимо. Докато с помощта на сръчни съратници като Хайн-
рих Химлер и Райнхард Хайдрих Хитлер минава от един въображаем свят
в друг и повлича със себе си съществена част от германците.
Само непредубеденото приемане на сходствата между нацистката и
съветската система позволява да се схванат различията им. И двете иде
ологии са противници на либерализма и демокрацията. И в двете поли
тически системи значението на думата „партия“ е изкривено - от една от
многото групи хора, борещи се за власт според общоприети правила, тя
се превръща в група, която определя правилата. И нацистка Германия,
и Съветският съюз са еднопартийни държави. И в нацистка Германия, и
в Съветския съюз политиката на партията играе водеща роля в идеоло
гическите въпроси и в обществената дисциплина. Нейната политическа
логика изисква изключването на аутсайдерите, нейният икономически
елит е убеден, че определени групи хора са излишни или вредни. И в
двете администрации икономическите плановици приемат, че в страната
живеят повече хора, отколкото всъщност е небходимо. Сталиновата ко
лективизация премахва излишните селяни от провинцията и ги изпраща
на работа в градовете или в ГУЛАГ. Много важно, че щели да умрат от
глад. Хитлеровата колонизация проектира гладната смърт и депортация-
та на десетки милиони.
И съветската, и нацистката политическа икономика се облягат на ко
лективи, които контролират социалните групи и извличат ресурсите им.
Колективното стопанство - инструментът в Сталиновата велика тран
сформация на съветската провинция от 1930 г„ се използва от герман
ските окупационни власти през 1941 г. В окупираните полски, литовски,
латвийски и съветски градове германците добавят нова форма на колектив
- гетото. Градските еврейски гета, макар и първоначално предназначени
за центрове на разселване, стават зони за присвояване на еврейската соб
ственост и еврейския труд. На номиналните еврейски власти - Judenrat,
Еврейския съвет - обикновено се разчита да събират „вноски“ и да орга
низират трудови бригади. Администрацията и в гетата, и в колективните
стопанства се състои от местни хора. И нацистката, и съветската система
изграждат огромни вериги от концентрационни лагери. Хитлер би тикнал
в съветските лагери евреи и други заподозрени като врагове, но Германия
не успява да покори достатъчна площ от Съветския съюз, за да осъществи
подобна стъпка.
Макар да изглеждат сходни, а понякога и наистина да са сходни, ин
струментите за местна експлоатация обслужват различни визии за бъде
щето. Според нацистката визия неравенството между групите е изконно
и желателно. Неравенствата по света, неравенството между по-богатата
364
З а к л ю ч ен и е: Човешката природа
Германия и по-бедния Съветски съюз например, трябва да бъдат мултип

лицирани. Когато се наложи в другите държави, съветската система пък
внушава съветската версия на равенството. Драмата е изключителна, за-
щото тази версия е безмилостна. Ако се натъкне на номади, съветската
система ги принуждава да водят уседнал живот. Ако се натъкне на селяни,
принуждава ги да снабдяват държавата с храна. Ако се натъкне на народи,
елиминира висшите им класи чрез кооптиране, депортиране, убиване. Ако
забележи благоденстващи общества, изисква от тях да въведат съветската
система и да приемат, че тя е най-добрата от всички възможни. Конкрет
но в този смисъл съветската система е инклузивна. Докато германците
изключват мнозинството от жителите в своята империя, като не им дават
равен статут в държавата, в своята версия за равенство съветските власти
включват почти всеки.
Сталин говори за ликвидация и прочистване не по-малко от Хитлер.
Но винаги обвързва причината за елиминиране със защитата на съвет
ската държава или с развитието на социализма. При сталинизма масовото
убийство може да бъде само и единствено успешна защита на социализма
или елемент от историята на хода към социализма; политическата победа
никога не се споменава. Сталинизмът е проект за самоколонизация, раз
ширяван винаги, когато позволят обстоятелствата. Точно обратното - на
цистката колонизация е напълно зависима от непосредственото и тотално
завоюване на огромна Източна империя, която с размерите си би свила
предвоенна Германия до държава джудже. Нацистката колонизация прие
ма унищожаването на десетки милиони граждани като предварително ус
ловие за създаването на такава империя. На практика германците обикно
вено убиват хора, които не са германци, докато съветските власти, общо
взето, убиват съветските граждани.
Съветската система убива предимно когато Съветският съюз не е в
състояние на война. От друга страна, преди началото на войната нацисти-
те са убили не повече от няколко хиляди души. В завоевателната война
Германия убива милиони хора по-бързо от която и да било държава в ис
торията (до момента).
От дистанцията на времето ние имаме избор - дали да сравняваме на
цистката и съветската система, или не. Стотиците милиони европейци, за
сегнати от двата режима, не са се радвали на този лукс.
Сравненията между лидерите и системите започват от момента, в кой
то Хитлер идва на власт. От 1933 до 1945 г. на стотици милиони европей
ци им се налага да премислят какво точно знаят за националсоциализма и
сталинизма. В това време и двата режима вземат решения, които в мнозин
ството от случаите ще определят съдбата на тези европейци. Това важи
за безработните германци от началото на 1933 г., които трябва да решаг
дали ще гласуват за социалдемократите, за комунистите, или за нацксти-
те. Това важи в същия момент и за гладуващите украински селяни, някои
от които се надяват на германска инвазия като евентуално спасение от
положението си. Важи и за европейските политици от втората половина
365
на 30-те години, които са длъжни да решат дали да се присъединят към
Сталиновия Народен фронт. В онези години дилемата е особено остра във
Варшава, защото полските дипломати се стараят да се държат еднакво да
лече от своите могъщи германски и съветски съседи, надявайки се по този
начин да избегнат войната.
Когато и Германия, и Съветският съюз нахлуват в Полша през
1939 г., полските офицери трябва да решат на кого да се предадат, а пол
ските евреи (както и останалите полски граждани) - дали да бягат в от
срещната окупационна зона. Когато Германия напада Съветския съюз
през 1941 г., някои съветски военнопленници претеглят рисковете на ко-
лаборацията с германците срещу вероятността да умрат от глад във во-
еннопленническите лагери. Белоруските младежи трябва да решат дали
да се присъединят към съветските партизани, или към германската по
лиция, преди да ги принудят да изберат едното или другото. През 1942 г.
евреите в Минск трябва да изберат между живота в гетото и бягството
в белоруските лесове, където се намират съветските партизани. През
1944 г. командирите на полската Армия Крайова трябва да решат дали
самостоятелно да се опитат да освободят Варш ава от германците, или да
изчакат съветските войски. Повечето оцелели от глада в Украйна през
1933 г. по-късно изпитват на гърба си германската окупация; повечето
оцелели в германските лагери на глада от 1941 г. се връщ ат в Сталино
вия Съветски съюз; повечето оцелели в Х олокоста, останали в Европа,
изпитват на гърба си комунизма.
Европейците, живеещи в най-значимата част на Европа през това вре
ме, са обречени да сравняват. Днес ние имаме възможността да обсъждаме
двете системи поотделно, стига да пожелаем; гражданите на тези системи
са преживели и сходството, и взаимодействието им. В определен момент
- като съвместната окупация на Полша - нацисткият и съветският режим
са съюзници. В други моменти са противници със съвместими цели, както
например през 1941 г., когато Сталин решава да не помогне на въстаници
те във Варшава и по този начин позволява на Германия да унищожи хора,
които по-късно сигурно биха се опълчили срещу комунистическото уп
равление. Франсоа Фюре* нарича това явление „войнстващо съучастие“.
Често пъти германските и съветските структури се надпреварват да лишат
от живот повече хора, отколкото е целта на политиката в съответните им
държави. Партизанската война дава на всеки ръководител прекрасна въз
можност да увлече противника си в още по-големи жестокости. От 1942 г.
Сталин насърчава партизанските действия в окупираната Съветска Бело
русия, като знае, че те ще доведат до масови репресии срещу собствените
му граждани. Хитлер пък се възползва от всяка възможност да убие „все
ки, който ни погледне накриво“.
* Франсоа Фюре (1927 - 1997) е сред най-забележителните интелектуални фигури на XX век.

Става известен най-вече с изследванията си върху Френската революция. Оживени дискусии
предизвикват също публикациите му върху фашизма и комунизма. Член на Френската академия
и на Американската академия за наука и изкуства. - Б. пр.
366
По време на Втората световна война Кървавите поля стават цел не
на една инвазия, а на две или три и не на един окупаторски режим, а
на два или три. М асовото избиване на евреите започва е нахлуването
на германците в териториите, анексирани от Съветския съюз едва ня
колко месеца преди това, от които съветските власти са депортирали
десетки хиляди души едва няколко седмици по-рано и са разстреляш
хиляди затворници едва дни по-рано. Германските специални наказател
ни команди се възползват от гнева на местното население, предизвикан
от извършените от НКВД убийства на затворници. Дванайсетте хиляди
евреи, убити в организираните погроми, са само малка част от жертвите
на Холокоста. Но именно сливането на съветската и германската сила
позволява на нацистите да разпространят собствената си версия за бол
шевизма като еврейски заговор.
Други епизоди на масови убийства са в резултат на същата ком
бинация от нацистко и съветско управление. В окупирана Белорусия
белоруси убиват други белоруси, едните - като полицаи на германска
служба, другите - като съветски партизани. В окупирана Украйна по
лицаите бягат от германска служба, за да влязат в националистическите
партизански отряди. Същите тези хора по-късно убиват хиляди поля
ци и свои сънародници украинци в името на социалната и национална
революция. Такъв род сливане на власти е способно да засегне - и в
крайна сметка да унищожи - живота на милиони хора, които живеят на
километри разстояние от Кървавите поля. Голям брой съветски граж
дани бягат от К ървавите поля на изток, в сърцето на съветската дър
жава, която не е готова да ги изхранва. По време на войната броят на
смъртните случаи в ГУЛАГ се увеличава драстично поради продовол
ствения недостиг и логистичните проблеми, причинени от германското
нападение. В резултат умират над половин милион души - жертви на
войната, но и на двата режима.
Дори при това положение ефектът от продължителната окупация се
усеща най-драматично в териториите, които Хитлер отстъпва на Сталин
по силата на тайния протокол към Договора за ненападение от 1939 г., а
след това му отнема още в първия ден от нападението през 1941 г., след
което отново ги губи в полза на Сталин през 1944 г. Преди Втората светов
на война тези територии включват независимите Естония, Латвия, Литва
и (Източна) Полша. Макар че тези държави се управляват от авторитарни
националистически режими и че в тях несъмнено се надига популистки
ят национализъм, броят на убитите или от държавата, или в граждански
те безредици от 30-те години не надхвърля няколко хиляди общо за тези
страни. При съветското управление между 1939 и 1941 г. стотици хиляди
жители на тази зона са депортирани в Казахстан и Сибир, а други десетки
хиляди са разстреляни. Регионът е сърцето на еврейското присъствие в Ев
ропа. През 1941 г. евреите попадат в клопката на германското нашествие в
анексираните от Съветския съюз земи и почти всички намират смъртта си.
Именно в този регион украинските партизани прочистват поляците през
1943 г., преди съветските войски в крайна сметка да прочистят и украи
нци, и поляци след 1944 г.
Точно в тази зона, източно от линията „Молотов - Рибентроп“, за
почва Холокостът, именно в нея съветският режим два пъти разширява
границите си на запад. В тази толкова специална територия на Кърва
вите поля се разиграват драмите на повечето преследвания, предприети
от НКВД през 40-те години, повече от четвърт от убийствата на евреи,
извършени от германците, както и масовите етнически прочиствания.
Европа на Молотов - Рибентроп е съвместна продукция на съветския и
нацисткия режим.
Преображенията, предвиждани и от Хитлер, и от Сталин, са икономи
чески и резултатите от техните икономически политики се усещат най-бо-
лезнено в Кървавите поля. Макар по същество нацистката и сталинската
идеология да са различни, нацистките и съветските плановици работят
върху основни икономически проблеми: нацистките и съветските ръково
дители живеят в един и същи свят на политическа икономика, който се ста
раят да променят. Идеологията не може да функционира без икономика, а
икономиката по онова време до голяма степен зависи от контрола върху
дадена територия. Плуговете и армиите все още се задвижват от живо
тинска и човешка тяга, капиталът е далеч по-малко мобилен и е оскъден.
Храната е природна даденост, каквито са петролът, минералите и ценните
метали. Глобализацията е спряна от Първата световна война, свободната
търговия - от Голямата депресия.
От марксистка гледна точка селските общества нямат право на същест
вуване в съвременния свят. От нацистка гледна точка селяните славяни
(но не и германските земеделци) са излишни. Германските земеделци ще
напояват плодородната почва със собствената си пот и с кръвта на други.
Естествено, това са идеологически възгледи, но като всички идеологии те
произтичат от известно познание за икономическите интереси и са изра
зени чрез икономическа терминология. С практическото приложение на
теорията нацистката колонизация и съветската самоколонизация са в със
тояние да функционират единствено ако икономическите интереси и идео
логическите предположения поне привидно се потвърждават взаимно. Ли
дери, плановици и убийци се нуждаят в дейността си както от видението
на златото, така и от миризмата на мастилото. Политиките на Хитлер и
на Сталин, предвиждащи масови убийства, ни поднасят три икономически
измерения: 1) като елементи на велики планове за политико-икономическа
трансформация; 2) като причини за модулацията (възходяща и низходяща)
на политиките на масови убийства и 3) като грабеж по време на и след
всяко масово убийство.
Според Сталиновия „велик“ план колективизацията на земеделието
трябва да преобрази Съветския съюз в промишлена сила в настоящи
те му граници. Колективизацията дава като резултат глад, който Сталин
съзнателно насочва към украинците. Гладът засилва и Големия терор,
който първоначално е насочен към отчуждените селяни, теоретично спо
368
собни да се съюзят с чуждестранен нашественик. Според Хитлеровия
„велик“ план нещата трябва да се развиват в обратната посока. Хитлер
планира да развихри терор в чужбина, унищожавайки онези, които схва
ща като управляващи Съветския съюз, и по този начин да свали режима
им. След това ще използва колективните земеделски стопанства, за да
насочи зърнения излишък към Германия. В крайна сметка ще създаде
огромна държава, управлявана от германци, прочистена от евреи, с ос
къдно славянско население, сведено до роби. Хитлер винаги е искал да
изчисти Европа от евреите. Но никога не би успял да управлява и никога
не би убил милионите евреи от Полша, Съветския съюз и Балтийските
републики, ако не беше прилагал тази своя визия за колонизиране на
Изтока с военна сила.
Когато се налага да решат кой да понесе последиците от недостига,
независимо планиран или не, и Хитлер, и Сталин прибягват до идеоло
гически приоритети. За Сталин печалбата от износа на зърно през 1933
г. е по-важна от живота на милиони селяни. Той решава, че селяните ще
умрат, и то масово - ще умрат всички жители на Съветска Украйна. Зър
ното, което би спасило живота на тези хора, е изнасяно пред очите им,
натоварвано на вагони и откарвано към черноморските пристанища. През
есента на 1941 г. Вермахтът държи огромен брой съветски войници като
затворници. Повечето от тези затворници умират от глад или причинени
от глада болести. Но дори в лагерите, където убийството е правило, личат
известни приоритети - евреите са разстрелвани незабавно, руснаците и
белорусите са оставяни да умрат от глад, а етническите германци (а след
това - и украинците) най-често са използвани като работна ръка.
Дори в германската политика спрямо евреите се забелязва известно
нагаждане - елиминирането на евреите в Европа е неизменно Хитлерово
желание и от края на 1941 г. убийствата на евреи стават изрично налагана
негова политика. Въпреки това се оказва, че и тази политика на тотално
унищожение може да се пригоди към икономическите повели на момента.
През зимата на 1941 г. например евреите в Минск оцеляват, защото тряб
ва да шият зимни шинели и да изработват ботуши за закъсалите войници
на Вермахта. Очевидно не става дума за хуманен жест - Хитлер изпраща
войските си на война без зимно облекло и в онзи момент необходимост
та германските войници да бъдат опазени от снежната смърт, надделява
над императива да се убиват евреите. По-късно повечето от работниците
евреи са убити. През лятото на 1942 г. снабдяването с продоволствия е
по-важно от наличието на работна ръка и това е довод за ускоряване на
политиката на унищожаване на евреите от окупирана Полша в газовите
камери. След 1943 г. работната ръка е по-важна от продоволствието и ня
кои от оцелелите евреи са оставени да поживеят, за да умрат от изнурите-
лен труд, а не от изстрел или газ.
Масовите убийства позволяват кражба и издигане в обществото.
Това обвързва извършващите ги с режима, а понякога - и с идеологи
ята му. В Съветския съюз депортирането на по-богатите селяни през
369
1930 г. прави възможна кражбата на имуществото им - същото се случва

10 години по-късно, при депортацията на полския елит. Големият терор
позволява на младите партийни кадри да правят кариера след разстре
ла или депортирането на дотогавашните им началници. Холокостът дава
възможност на неевреи да си присвояват еврейски апартаменти и къщи.
Разбира се, кражбата е присъща и на самите режими. Поляците и дру
гите източноевропейци, присвояващи си еврейско имущество, на свой
ред са ограбени от германците. Преди екзекуцията полските офицери,
разстреляни в Катин, са принудени да предадат часовниците и венчални
те си халки. Германските деца носят чорапките на еврейските деца, раз
стреляни в Минск, германските мъже носят часовниците на еврейските
мъже, разстреляни в Бабий Яр, германските жени носят кожените палта
на еврейските жени, разстреляни в Малий Тростянец.
Цветан Тодоров твърди, че „предвид целите, които си поставят Ста
лин и Хитлер, изборът, който и двамата правят, е - уви! - рационален“.
Това не е вярно във всички случаи, но важи за повечето от тях. Рацио
налността, както я разбира той, в тесен смисъл е определение и за ико
номиката и засяга единствено въпроса дали са подбрани правилните
средства за постигане на целта. Тя няма нищо общо с резултата, нито с
желанията на лидерите. Политическите цели трябва да бъдат преценя
вани отделно от етичните критерии. Разискванията за рационалност и
нерационалност не могат да подменят разискванията за това кое е пра
вилно и кое - погрешно. Вниманието и на нацистите, и на съветските
структури, насочено към икономиката, не създава морално оправдание
за престъпленията на режимите. Ако не друго, то разкрива общото без
различие към живота на отделната личност, ужасяващо както и всеки
друг аспект от управлението им. Шикалкавенето и плячкосването дават
още по-солидни причини за морално заклеймяване. Икономическите съ
ображения не изместват идеологията на смъртоносния расизъм, те дори
утвърждават и илюстрират мощта му.
При колонизацията идеологията си взаимодейства с икономиката,
при администрацията - с опортюнизма и страха. В Съветския съюз и
нацистка Германия периодите на масови убийства са едновременно и
периоди на възторжено или уеднаквено административно поведение.
Най-близкото до съпротива поведение на бюрократичния апарат се на
блюдава в началото на ерата на масови убийства - в Съветска Украйна,
сред активистите на Украинската комунистическа партия, които се опит
ват да докладват за съществуването на глада. Бързо им запушват устите
със заплахи за изключване от партията, арести и депортиране. Някои от
дръзналите да изразят съмнение се превръщат в пламенни привържени
ци на убийството чрез глад. В годините на Големия терор (1937 - 1938)
и по време на първата вълна убийства на евреи през 1941 г., сигналите
отгоре водят до убийства и често дават като резултат искания за по-го-
леми бройки. По това време и НКВД е обект на чистки. През 1941 г. в
западната част на Съветския съюз есесовците, точно както служителите
37 0
Заклю чение: Човешката прироба
от НКВД няколко години преди тях, се надпреварват кой да убие повече

хора и по този начин да покаже компетентността и лоялността си. Чо
вешкият живот е сведен до удоволствие, което подчиненият доставя на
началника.
Разбира се, и есесовците, и НКВД са своего рода елит, специално
подбран и идеологически подкован. Когато се използват други кадри
(полицаи, войници, местни колаборационисти), понякога е необходи
мо нещо повече от обичайния сигнал отгоре. И Хитлер, и Сталин лов
ко създават морални дилеми, в които масовото убийство изглежда като
по-малкото зло. Украинските партийни членове, които през 1932 г. се
колебаят дали да реквизират зърното, осъзнават, че собствената им ка
риера и собственият им живот зависят от изпълнението на задачите. Не
всички офицери от Вермахта желаят да морят с глад съветските градове,
но когато се убедят, че става дума за избор между съветските граждани
и техните собствени сънародници, решението им се подразбира от само
себе си. Сред населението решаваща роля играе реториката на войната,
или, по-точно, на изпреварващата самоотбрана - ако не друго, тя е дос
татъчно убедителна, за да осуети всяка съпротива.
В десетилетията след края на ерата на масови убийства в Европа по-
голямата част от вината се хвърля върху „колаборационистите“. Класи
чески пример за колаборационизъм са съветските граждани, служили при
германците като полицаи или охрана по време на Втората световна война,
като сред задълженията им е било и това да убиват евреи. Почти никой от
тези хора не сътрудничи по идеологически причини и само едно незначи
телно малцинство е мотивирано от политическа връзка с окупационния
режим - например националистически настроените литовски бежанци от
съветската окупация, доведени от германците в Литва през 1941 г. В Из
точна Европа трудно се намират колаборационисти с Германия, водени от
политически причини, освен ако не става дума за хора, живели под съвет
ско управление. Но дори там, където политиката или идеите играят някак
ва роля, не може да става дума за идеологическо сходство, защото наци-
стите не възприемат негерманците като равни, а никой самоуважаващ се
националист не приема нацистките твърдения за германското расово пре
възходство. Често идеологията и интересите на нацистите и на местните
националисти се сливат в желанието им да се унищожи Съветският съюз и
(по-рядко) да се убиват евреи. Преобладаващият брой колаборационисти
просто говорят каквото се очаква от тях или изобщо не се изказват и пра
вят каквото им се нарежда.
Местните полицаи на служба при германците в окупираните Съветска
Украйна или Съветска Белорусия нямат никакво - или почти никакво -
влияние върху управляващите. Те се намират не точно на дъното - ес
тествено, евреите са под тях, а още по-долу от тях са хората, които не са
полицаи. Стоят достатъчно ниско в йерархията, за да трябва да оправдават
поведението си в сравнение с есесовците, партийните членове, войниците
и полицаите. Този вид локално сътрудничество е точно толкова предска-
371
зуемо, колкото и подчинението пред властта, ако не и повече. За герман

ците, решаващи унищожаването на евреите чрез разстрел, няма някакви
особени последствия. Но местните, които решават да не служат като по
лицаи или предпочитат да се оттеглят от полицията, са изложени на риско
ве: глад, депортация и принудителен труд. Един съветски военнопленник,
приел германско предложение да сътрудничи, може да избегне глада. Един
съветски селянин, който работи за полицията, знае, че ще има възможност
да си остане у дома и да прибере реколтата, така че семейството му веро
ятно да се спаси от гладна смърт. Това е негативен опортюнизъм, надежда
да се избегне още по-лоша лична съдба. Полицаите евреи в гетото са при
мери за екстремната форма на негативния опортюнизъм, независимо че
в крайна сметка техният избор не спасява никого, нито дори самите тях.
По-трудно се определя категорията „колаборационист“ , отнесена
към съветската система. За разлика от германците съветските струк
тури убиват повече гражданско население в мирно време, отколкото
през войната и обикновено не окупират територия задълго, без или да
я анексират към Съветския съюз, или да й дадат формален суверенитет.
Към това трябва да се прибави и фактът, че вътре в самия Съветски
съюз известни политики са представяни като „кампании“ и „войни“.
В тази атмосфера например активистите на Украинската комунисти
ческа партия са подлъгани да обрекат на гладна смърт своите съграж
дани. Дали ще наречем „колаборационизъм“ изземването на храна от
гладуващите, не е толкова важно; става дума за режим, пораждащ съ
трудничество с политика, при която съседи убиват съседи. Гладната
смърт е жестока, брутална, дълга и на партийните активисти и местни
официални власти се налага да наблюдават и причиняват смъртта на
хора, които познават. Аренд определя глада, свързан с колективизаци
ята, като въведение към моралната изолация, при която хората се оказ
ват безпомощни пред мощната съвременна държава. Както разбира от
опит Лешек Колаковски, това е само половината истина. Гладът мори
всички - независимо дали събират храната, или я консумират - и така
създава „нов вид морално единство“ .
Ако хората бяха обслужвали режимите единствено следвайки собстве
ните си върховни идеологически предпочитания, колаборационизмът ня
маше да бъде особено съществен. Повечето от нацистките колаборацио-
нисти в Кървавите поля са получили образованието си в Съветския съюз.
В зоната източно от линията „Молотов - Рибентроп“, където национал
ната независимост отстъпва първо на съветското управление и след това
- на германската власт, някои хора си сътрудничат с германците, тъй като
вече са сътрудничили на съветските власти. Когато съветската окупация
е пометена от германската, хората, работещи като съветски милиционери,
стават полицаи, обслужващи германците. Местните хора, сътрудничили
на съветските структури между 1939 и 1941 г., знаят, че ще очистят лицето
си пред нацистите, като убиват евреи. Някои украински националистиче
ски настроени партизани са сътрудничили и на германците, и на руснаци
372
Зак лю ч ение: Човешката природа
те. В Белорусия случайността решава дали младежите отиват при съвет

ските партизани, или в германската полиция. Бившите съветски войници,
индоктринирани с комунизма, стават служители в германските фабрики на
смъртта. Извършителите на Холокоста, индоктринирани с расизма, оти
ват при съветските партизани.
Идеологиите примамват и онези, които ги отхвърлят. Очистени от
времето и освободени от партизанстването в политическите и иконо
мическите връзки, те се превръщат в морализаторска форма на обяс
нение за масовите убийства, обяснение, което много удобно отделя
обясняващите от убийците. Удобно е да се разглежда извършителят
просто като човек с погрешни идеи, различен от останалите именно по
това. Насърчително е да се пренебрегват значението на икономиката и
усложненията в политиката - фактори, които всъщност може да се ока
жат едни и същи и за престъпниците, и за тълкувателите на действията
им на по-късен етап. Много по-примамливо е - поне за днешните жи
тели на Запада - да се отъждествяват с жертвите, отколкото да вникнат
в историческата обстановка, в която се вместват и извършителите, и
наблюдателите в Кървавите поля. Отъждествяването с жертвите по
твърждава радикалното дистанциране от извършителя. Охранителят в
Треблинка, който включва камерата, и офицерът от НКВД, който дър
па спусъка, са различни от мен, те са лица, убиващи някого като мен.
Но остава неясно дали това отъждествяване с жертвите носи познание,
дали този род разграничение от убиеца изразява етична позиция. И из
общо не става ясно дали свеждането на историята до средновековна
морална пиеса прави някого морален.
За съжаление, сами по себе си претенциите за статут на жертва не га
рантират етичен избор. През политическата си кариера и Сталин, и Хит
лер се представят за жертви. Убеждават милиони други, че и те са жерт
ви - или на международен капиталистически заговор, или на еврейски
конспирации. По време на германското нахлуване в Полша един герман
ски войник е убеден, че предсмъртната гримаса на лицето на един поляк
доказва как поляците изпитват ирационална омраза към германците. По
време на гладомора украински комунист има усещането, че е обсаден от
труповете на умрелите от глад. И двамата представят себе си като жерт
ви. Няма война, нито акт на масово убийство през XX век, които да са
започнали без агресорът или извършителят първи да провъзгласи себе
си за невинна жертва. През XXI век наблюдаваме втора вълна на войни
с претенции за невинност, в които лидерите не само представят народите
си като жертви, но и изрично се позовават на масовите убийства, извър
шени през XX век. Очевидно е, че способността на човек да се изживява
като жертва, е неизчерпаема и хората, представящи се за жертви, може
да бъдат мотивирани да извършат страшни насилия. Австрийският по
лицай, разстрелвал бебета в Могильов, си е представял какво ще сторят
съветските войници на неговите деца.
Жертвите са хора. Същинската идентификация с тях би трябвало да
373
се извърши чрез тълкуване на живота им, не чрез тълкуване на смъртта
им. По дефиниция жертвите са мъртви и не са в състояние да се защи
тят от начина, по който живите употребяват смъртта им. Лесно е да се
пречистят политики или идентичности чрез смъртта на жертвите. Да
леч по-непривлекателно - но морално наложително - е да се проумеят
действията на извършителите. В края на краищата моралната опасност
не е дали човек би могъл да стане жертва, а дали няма да се превърне
в извършител или в пасивен наблюдател. Изкусително е да се твърди,
че е невъзможно да се проумеят действията на един нацистки убиец.
През войната изтъкнати политици и интелектуалци, като Едвард Бенеш
и Иля Еренбург, се поддават на това изкушение. Президентът на Че
хословакия и съветският писател от еврейски произход оправдават по
този начин отмъщението, насочено против германците. Хората, които
наричат други хора „нечовеци“, често сами са нечовеци. Но да се отри
чат на едно човешко същество човешките му качества, означава да се
отрече етиката.
Да се поддадеш на изкушението да наричаш останалите хора „не
човеци“, означава приближаване, а не отдалечаване от нацистката по
зиция. Да твърдиш, че другите хора са неразгадаеми, означава да се
откажеш да се опитваш да ги разбереш и следователно - да се отречеш
от историята.
Да отречеш нацистките или съветските управници като незаслужава-
щи човешко внимание или историческо разбиране, означава да паднеш в
тяхната морална клопка. По-безопасно е да осъзнаеш, че техните мотиви
за масови убийства, колкото и да са отблъскващи, са имали смисъл за тях.
Хайнрих Химлер заявява, че е добре да видиш 100, 500 или 1000 трупа,
наредени един до друг. Това, което иска да каже, е, че да убиеш друг човек,
значи да пожертваш чистотата на собствената си душа и че тази саможерт
ва издига убиеца на по-високо морално равнище. Това е израз на обожест-
вяване. Този пример, макар и екстремен, е на нацистка ценност, която не
ни е напълно чужда - саможертвата на индивида в името на общността.
Херман Гьоринг заявява, че неговата съвест се нарича Адолф Хитлер. За
германците, които приемат Хитлер като свой Вожд, вярата е нещо много
важно. Обектът на вярата им едва ли би могъл да бъде подбран по-неспо-
лучливо, но силата на тази вяра е неоспорима. Ганди казва, че злото е за
висимо от доброто, в смисъл, че онези, които се съюзяват, за да извършват
злодеяния, задължително са предани един на друг и вярват в каузата си.
Предаността и вярата не донасят на германците нищо добро, но ги правят
човеци. Както всеки друг, те имат достъп до етично мислене, независимо
че собственото им мислене е така ужасно заблудено.
И сталинизмът представлява не само политическа, но и морална сис
тема, в която невинност и вина са и психологически, а не само правни ка
тегории, а моралното мислене е вездесъщо. Младият активист на Укра
инската комунистическа партия, който отнема храната на гладуващите,
е уверен, че допринася за тържеството на социализма: „Вярвах, защото
374
исках да вярвам“. Неговите разсъждения са морални, макар че този мо
рал е напълно погрешен. Когато Маргарете Бубер-Нойман се намира в
ГУЛАГ в Караганда, един затворник й казва: „Не можеш да приготвиш
омлет, без да счупиш няколко яйца“. Много сталинисти и техни привър
женици обясняват загубите по време на глада и в Големия терор като
необходими за създаването на справедлива и сигурна съветска държава.
Самата мащабност на убийствата сякаш укрепва привлекателността на
подобна надежда.
И въпреки това романтичната обосновка на масовите убийства,
според която настоящото зло, ако се обясни правилно, е бъдещо добро,
просто е погрешна. Би било далеч по-добре, ако не се правеше нищо.
Или ако по-мека политика би довела до желаната цел. Да се вярва, че
мащабното страдание трябва да се свързва с велик напредък, означава
да се приеме нещо като херметичен мазохизъм: наличието на болка е
признак на непосредствено или зараждащо се добро. Да поддържаш и
да си самоналагаш подобни разсъждения, е херметичен садизъм - може
да съм причинил болка, но то е, защото ми е известна по-висока цел.
Тъй като представлява Политбюро, което представлява Централния
комитет, който представлява Партията, която представлява Работни
ческата класа, която представлява Историята, Сталин има специални
претенции, че налага една историческа необходимост. Подобен статут
му позволява да се освободи от всякаква отговорност и да обвинява за
провала си други.
Не може да се отрече, че масовият глад дава като резултат известна
стабилност. Въпросът, който трябва да зададем, е: такава ли стабилност
желаем и трябва да желаем? Масовото убийство обвързва извършите
лите с онези, които им дават заповеди. Правилен ли е този политически
съюз? Терорът наистина консолидира някои режими. За предпочитане
ли са тези режими? Убийствата сред гражданското население са в инте
рес на определен тип лидери. Въпросът не е дали всичко това е истори
ческа истина; въпросът е какво трябва да се желае. Тези лидери добри
лидери ли са, тези режими добри режими ли са? Ако не са, въпросът е:
как е възможно да се предотврати съществуването на такива политики?
Нашата съвременна култура на възпоминание приема наготово теза
та, че паметта осуетява убийството. Когато умират огромен брой хора,
съблазнително е да се мисли, че те са умрели за някоя трансцендентна
стойност, която може да бъде разкрита, разработена и съхранена в пра
вилния тип политическа памет. В такъв случай преходно се оказва нацио
налното. Милионите жертви трябва да умрат, за да може Съветският съюз
да спечели Великата отечествена война или Америка - някоя справедлива
война. Европа трябва да научи лацифисткия си урок, Полша трябва да има
своята легенда за свободата, Украйна - своите герои, Белорусия трябва да
докаже добродетелта си, евреите - да изпълнят своята ционистка съдба.
Но всички тези по-късни осмисляния, макар да предават важни истини за
националните политики и националните психологии, нямат почти нищо
375
общо с паметта. Мъртвите се помнят, но мъртвите не помнят. Властта
принадлежи на някого другиго, някой друг решава как да умрат. По-късно
някой друг все още решава защо са умрели. Когато от убийството се из
влича смисъл, рискът е, че повече убийства ще се схванат като създаващи
по-дълбок смисъл.
Може би в това трябва да се търси задачата на историята - някъде меж
ду регистъра на смъртта и постоянното й тълкуване. Само историята на
масовите убийства може да обедини бройките и спомените. Без историята
спомените си остават лични, което в наше време означава национални, а
бройките стават обществени, т.е. инструмент в международната надпрева
ра за мъченически статут. Споменът си е мой и имам право да го ползвам
както ми харесва; бройките са нещо обективно и трябва да възприемете
моя вариант за тях, независимо дали ви харесва, или не. Подобни доводи
позволяват на националиста да се отбранява с едната ръка, докато удря
съседа си с другата. След края на Втората световна война и отново - след
края на комунизма, националистите от Кървавите поля, а и извън тях, се
впуснаха в количествено преувеличаване на жертвите, нахлузвайки одеж
ди на лична невинност.
През XXI век руските ръководители ни повече, ни по-малко отъжде
ствяват страната си с официалния брой съветски жертви през Втората
световна война: 9 милиона жертви сред военните, между 14 и 17 милиона
- сред гражданското население. Тези числа са силно оспорвани. За разли
ка от повечето бройки, цитирани в настоящата книга, те са демографски
проекции, а не числа. Независимо дали са верни, или не, те са съветски
числа, а не руски. Каквито и да са верните съветски числа, руските са
далеч, далеч по-ниски. Големите съветски числа включват Украйна, Бело
русия, Балтийските републики. Особено важни са тук земите, окупирани
от Съветския съюз през 1939 г. - Източна Полша, Балтийските държави,
Североизточна Румъния. Броят на хората там, които умират, е ужасяващо
голям и много от жертвите са убити не от германците, а от съветския на
шественик. Най-много са загиналите евреи - не евреите от Русия, които са
само около 60 000, а евреите от Съветска Украйна и Съветска Белорусия
(близо 1 милион) и онези, чиято родина е окупирана от Съветския съюз,
преди да ги убият германците (още 1,6 милиона).
Германците убиват целенасочено вероятно 3,2 милиона от граждан
ското население и военнопленници, жители на Съветска Русия. Но в
абсолютни стойности това е по-малко, отколкото в Съветска Украйна
или в Полша - далеч по-малки държави, всяка от които с население око
ло една пета от населението на Русия. По-големите числа на загубите
сред руското гражданско население, които ни се предлагат, позволяват
- при положение че са точни - две приемливи тълкувания: първото е, че
са загинали повече съветски военнослужещи, отколкото свидетелстват
съветските официални статистики, и че хората, представяни като граж
данско население във високите числа за гражданските загуби, са били
всъщност войници. Второто е, че загубите, представяни като военни, са
376
на хора, не убити директно от германците, а загинали от глад, лишения и
съветски репресии по време на войната. Второто тълкуване подсказва и
възможността руснаците, намерили преждевременната си смърт по вре
ме на войната в земите, контролирани от Сталин, да са повече на брой
от руснаците, загинали под властта на Хитлер. Вероятността истината
да е такава, е голяма, макар че в повечето случаи вината за убийствата
е обща.
Да вземем например ГУЛАГ. Повечето съветски концлагери са на те
риторията на Съветска Русия, далеч извън зоната, окупирана от герман
ците. Когато Германия напада Съветския съюз през юни 1941 г., в лаге
рите се намират близо 4 милиона съветски граждани. По време на самата
война съветските власти изпращат в лагер над 2,5 милиона свои граждани.
НКВД са дейни навсякъде, където германците не достигат, включително
в обсадения и гладуващ Ленинград. Между 1941 и 1943 г. е регистрирана
смъртта на близо 516 841 затворници от лагерите на ГУЛАГ, а е възможно
числото да е по-голямо. Тези стотици хиляди смъртни случаи теоретично
не биха съществували, ако германците не бяха нахлули в Съветския съюз;
но тези хора не биха били и толкова уязвими, ако не бяха изпратени в ла
гер. Жертвите на съветските концентрационни лагери не може така просто
да бъдат отнесени към категорията жертви на Германия, дори Хитлер да
не беше ускорил смъртта им.
Други, като жителите на Съветска Украйна, страдат под игото и на
Сталин, и на Хитлер повече от населението на Съветска Русия. В пред
военния Съветски съюз руснаците много по-рядко стават жертва на
Сталиновия Голям терор (макар мнозина да страдат) в сравнение с на
ционалните малцинства и са далеч по-малко застрашени от глад (макар
мнозина да са) отколкото украинците и казахите. През по-голямата част
от войната цялото население на Съветска Украйна е под германска оку
пация и броят на загиналите е по-голям от този в Съветска Русия. През
цялата епоха на масови убийства територията на днешна Украйна е в
центъра на смъртоносната политика и на сталинския, и на нацисткия ре
жим. Между 1933 и 1938 г. жертва на Сталиновата политика на убийства
стават 3,5 милиона души. Още 3,5 милиона загиват заради германската
политика на убийства между 1941 и 1944 г. Смъртта на още близо 3
милиона жители на Съветска Украйна е резултат от сраженията или е
непряка последица от войната.
Но тези факти не пречат дори Украйна да прибягва понякога до пре
увеличения. В Украйна, главна сцена и на Сталиновия гладомор от 1932
- 1933 г., и на Холокоста през 1941 - 1944 г., броят на украинците, за
гинали през първия период, е преувеличен, за да надхвърли общия брой
на евреите, убити през втория, по-късен период. Между 2005 и 2009 г.
украинските историци, работещи за държавните институции, внушават,
че 10 милиона са загинали от глад, без дори да се опитат да го дока
жат. В началото на 2010 г. официалната статистика за починалите от
глад показва драстично по-ниска стойност, 3,94 милиона. Тази комична
377
IV 1-/1
и необичайна корекция приближава официалната позиция до истината

(поредният президент на тази разединена държава отрече целенасочения
гладомор в Украйна).
Белорусия, от друга страна, е център на съветско-нацистката кон
фронтация и като никоя друга страна изпитва цялата жестокост на гер
манската окупация. Пропорционално военновременните загуби са по-
големи от тези в Украйна. Белорусия страда повече дори и от Полша
заради обезглавяване на обществото - първо НКВД избива интелиген
тите като шпиони през 1937 - 1938 г., след това съветските партизани
избиват учителите като германски колаборационисти през 1942 - 1943 г.
Столицата Минск е почти обезлюдена поради германския обстрел и по
тоците от бежанци, които се спасяват от гладомора и Холокоста, а след
войната е възстановена като определено съветска метрополия. Но дори
Белорусия се поддава на общата тенденция. По време на Втората светов
на война на белоруска територия са убити 12% от предвоенното населе
ние. И въпреки това младите поколения научават - и очевидно вярват,
- че в страната им са загинали не един от петима, а един от трима души.
Правителството, което се придържа към съветското наследство, отрича
смъртоносния сталинизъм, обвинявайки единствено германците или по-
общо - Запада.
Преувеличението не е само постсъветско или посткомунистическо
явление, както показва и примерът с Германия. Несъмнено обяснението,
което дават германците за Холокоста, е изключително и създава пара
дигма. Не в това е проблемът. Германия си спомня масовите убийства
на евреи от германци като особен пример за недвусмислена политиче
ска, интелектуална и педагогическа отговорност за масовите убийства и
като източник на надежда, че други общества ще поемат като тях пътя на
признание и разкаяние. Германските журналисти и някои германски ис
торици обаче надуват числата, показващи броя на германците, загинали
през войната и в следвоенните евакуации, бягства или депортации след
края на Втората световна война. Все още без никакво доказателство се
цитират числа като 1, дори 2 милиона загинали. През 1974 г. в доклад
на западногерманските архиви се съобщава, че броят на загиналите гер
манци, избягали или депортирани от Полша, е близо 400 000. Докладът
не получава разпространение, защото числото е прекалено малко, за да
обслужва политическата цел - да се документира състояние на нация
жертва. Пак според този доклад германците, загинали в Чехословакия,
са 200 000. Според общ доклад на чешки и германски историци второто
число е преувеличено десет пъти. Тъй че числото 400 000 германци, уби
ти при отпътуването от Полша (цитирано в предишна глава от книгата)
може да се смята за максимум, а не за минимум.
Съдбата на германците, избягали или евакуирани през войната, е
сходна с тази на съветските и полските граждани, избягали или еваку
ирани по време на германското настъпление и след това - при герман
ското отстъпление. Преживяванията на германците, депортирани в края
^шииичснис. човеш кат а прирооа
на войната, са сравними с тези на по-големия брой съветски и полски

граждани, депортирани по време на войната и след нея. Преживяванията
на бягащите, евакуирани и депортирани германци обаче не са сравни
ми с преживяванията на десетте милиона полски, съветски, литовски и
латвийски граждани, на евреите и на други, подложени на съзнателна
германска политика на масово унищожение. Етническото прочистване
и масовите убийства, макар да са свързани, не са идентични. Дори в
най-страшната си форма ужасите, изживени от германците по време на
бягство или депортация, не може да се сравняват с ужаса, причинен от
политиката на масово изтребление чрез планирана гладна смърт, чрез
Големия терор или чрез Холокоста.
Остава недооценена степента на страданията, понесени от поляците
извън Полша. Дори полските историци рядко се сещат за съветските по
ляци, загинали от глад в Съветски Казахстан и Съветска Украйна в на
чалото на 30-те години, нито дори за съветските поляци, разстреляни по
време на Сталиновия Голям терор от края на 30-те. Никой никога се спо
менава, че през 30-те години съветските поляци страдат повече от което
и да било друго малцинство в Европа. Рядко се споменава зашеметява
щият факт, че през 1940 г. съветската НКВД извършва повече арести в
окупираната източна част на Полша, отколкото в целия останал СССР.
При обстрела на Варшава през 1939 г. загиват почти толкова поляци,
кожото германци при бомбардировките над Дрезден през 1945 г. За по
ляците обстрелите са само началото на една от най-кървавите окупации,
в която германците убиват милиони полски граждани. Във Варшавско
то въстание са убити повече поляци, отколкото са японците, загинали
в атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. До 1945 г. един
поляк от нееврейски произход, живеещ във Варшава през 1933 г., има
горе-долу същите шансове за оцеляване, каквито има един евреин в Гер-
мания през 1933 г. По време на войната избитите поляци от нееврейски
произход са почти толкова, колкото са загиналите в газовите камери на
Аушвиц европейски евреи. Всъщност в Аушвиц умират повече поляци
от нееврейски произход, отколкото евреи от която и да било държава в
Европа. Изключенията са само две - евреите в Унгария и в самата Пол
ша. Полската литературна критичка Мария Янион казва при приемането
на Полша в Европейския съюз: „Да, ще влезем Европа, но заедно със
своите мъртви“. Важно е да знаем колкото е възможно повече за тези
мъртви, включително какъв е броят им. Въпреки огромните си загуби
Полша също е пример за политика на преувеличено страдалчество. На
поляците се внушава, че по време на войната са убити 6 милиона поляци
и евреи. Този брой сякаш води началото си от декември 1946 г., когато
видният сталинист Якуб Берман го оповестява по вътрешнополитиче
ски съображения - да се създаде привидно равновесие между загиналите
поляци и загиналите евреи. По всяка вероятност по-близо до истината е
числото, което той „коригира“ - 4,8 милиона загинали. Разбира се, само
по себе си и това число е огромно. По всяка вероятност Полша губи 1
379
КЪГЬАГШ 1IU JW
м и л и о н г р а ж д а н и о т н е е в р е й с к и п р о и з х о д , и з б и т и о т г е р м а н ц и т е , и бли
з о о щ е 100 00 0 - у б и т и о т с ъ в е т с к и т е в л а с т и . В е р о я т н о о щ е 1 милион
п о л я ц и у м и р а т о т м ъ ч ен и я и л и ш ен и я в с л е д в о е н н и я п е р и о д . Т е з и чис
л а с а у ж а с я в а щ о г о л е м и . С ъ д б а т а на п о л я ц и т е н е е в р е и е н е в ъ о б р а зи м о
п о -т р у д н а о т т а зи на х о р а т а п о д г е р м а н с к а о к у п а ц и я в З а п а д н а Европа.
Д о р и т а к а о б а ч е в е р о я т н о с т т а е д и н п о л с к и е в р е и н д а б ъ д е у б и т п р ед н а
м е р е н о , е б л и з о 15 п ъ ти п о -г о л я м а о т т а зи д а б ъ д е у б и т п о л я к , к о й т о не
е евреи н.
З а п е р и о д о т 12 го д и н и д вата р е ж и м а у м и ш л е н о у н и щ о ж а в а т 14 мили
о н а д у ш и . И м е н н о т о в а н е м о ж е м д о р и д а п р о у м е е м , к а м о ли д а обясним .
К а т о п о в та р я т н а д у т и т е ц и ф р и , е в р о п е й ц и т е д о п у с к а т в к у л т у р а т а си ми
л и о н и д у х о в е н а х о р а , к о и т о ни к ога н е с а ж и в е л и . З а с ъ ж а л е н и е , т е з и при
зр а ц и п р и т еж а в а т сила. З а п о ч н а л о т о с ъ с т е з а н и е п о м а р т и р о л о г и я може
д а пр и к л ю ч и като м а р ти р о л о ж к и и м п е р и а л и зъ м . В о й н и т е в Ю г о сл а в и я от
9 0 -т е г о д и н и н а м иналия век за п о ч н а х а о т ч а с т и з а щ о т о с ъ р б и т е б я х а у б е
д е н и , ч е п р е з В т о р а т а св е т о в н а в о й н а с а у б и т и м н о г о п о в е ч е с ъ р б и , откол-
к о т о п о к а зв а т ц и ф р и т е. К о г а т о и ст о р и я т а с е и з м е с т в а , н а х л у в а т числата и
с п о м е н и т е и т о в а е о п а с н о за всички н а с.
О т н а д 4 м и л и о н а п о л с к и г р а ж д а н и , у б и т и о т г е р м а н ц и т е , б л и зо 3
м и л и о н а с а е в р е и . В с и ч к и т е с е г а с е о т ч и т а т к а т о п о л с к и г р а ж д а н и - ка-
к в и т о с а б и л и . М н о г о о т т я х р е ш и т е л н о с а с е о т ъ ж д е с т в я в а л и с Полш а;
н я к о и , за г и н а л и к а т о е в р е и , д о р и н е с а с е с м я т а л и з а е в р е и . П о в е ч е от
1 м и л и о н о т т е з и е в р е и с е б р о я т и к а т о с ъ в е т с к и г р а ж д а н и , з а щ о т о са
ж и в е л и н а т е р и т о р и я т а на о н а з и ч а с т о т П о л ш а , к о я т о е б и л а ан ек си
р а н а о т С С С Р в н а ч а л о т о н а в о й н а т а . П о в е ч е т о о т т о з и 1 м и л и о н евреи
с а ж и в е л и н а т е р и т о р и и , к о и т о в м о м е н т а п р и н а д л е ж а т н а н е за в и с и м а
У крайна.
Н а к о г о п р и н а д л еж и е в р е й с к о т о м о м и ч е н ц е , н а д р а с к а л о п и с ъ м ц е до
м айка си н а ст ен а т а н а си н а го га та в К о в е л - н а п о л с к а т а , с ъ в е т с к а т а , из
р аел ск ат а или ук р а и н ск а та и ст о р и я ? Т я п и ш е н а п о л с к и ; д р у г и т е евр еи в
си н агогата п и ш ат н а идиш .
А м и какво д а к а ж ем за м айката н а Д и н а П р о н и ч е в а , е в р е й к а , и зп о л з
вала р у ск и ези к , за д а н а съ р ч и д ъ щ ер я с и д а и з б я г а о т Б а б и й Я р , който е
в К и ев , д н е с - ст о л и ц а н а н еза в и с и м а У к р а й н а ? П о в е ч е т о е в р е и в К о в ел и
К и ев и о щ е тол к о в а - в И зт о ч н а Е в р о п а , н е с а б и л и н и т о ц и о н и с т и , нито
п ол я ц и , н и т о ук р а и н ц и , н и т о к о м у н и ст и . Н а и с т и н а л и м о ж е д а с е твърди,
ч е с а заги н ал и за И з р а е л , П ол ш а, У к р а й н а и л и С ъ в е т с к и я с ъ ю з ? Б ил и са
ев р еи , п ол ск и или съ в ет ск и гр а ж д а н и , с ъ с е д и т е и м с а б и л и у к р а и н ц и , п о
ляци или р у сн а ц и . В и зв е с т е н с м и с ъ л т е п р и н а д л е ж а т н а и с т о р и и т е и на
ч ет и р и т е дъ р ж а в и - д о к о л к о т о е в ъ з м о ж н о т е з и и с т о р и и д а б ъ д а т р азгр а
н ич ени.
С л ед ж ер т в и т е о с т а в а т ск ъ р б я щ и т е. С л е д у б и й ц и т е о с т а в а т бройки те.
Д а б ъ д е ш п о гъ л н а т с л е д см ъ р т т а с и о т о г р о м н а б р о й к а , о зн а ч а в а д а се
р а зт в о р и ш в п о т о к а н а а н о н и м н о с т т а . Д а б ъ д е ш з а п и с а н п о с м ъ р т н о в гру
пата съ п ер н и ч ещ и с и н а ц и о н а л н и м а л ц и н ст в а , п о д с и л в а н и о т ч и сл а , част
380
заключение: чо веш ка т а прироба
от които е станал твоят живот, означава да бъде пожертвана индивидуал

ността ти, да те загърби историята, която изхожда от предпоставката, че
всеки човек е несъкрушим.
При цялата си сложност историята е нещо, което притежаваме всич
ки и всички можем да споделим. Така че дори ако сме цитирали чис
лата точно, трябва да внимаваме. Не е достатъчно да цитираме точна
та бройка. Всяка смърт предполага уникален живот, който не може да
бъде възстановен. Трябва да сме способни не само да уточним броя на
загиналите, но и да приемем, че всяка жертва е била индивид. Един
ствената огромна бройка, която не се поддава на проучване, е тази на
жертвите на Холокоста - 5,7 милиона евреи, като 5,4 милиона от тях са
убити от германците. Но и тази бройка, както всички други, трябва да
бъде разглеждана не като числото 5,7 милиона, абстракция, която мал
цина от нас са способни да обхванат, а като една личност, умножена по
5,7 милиона. Това не означава някакъв обобщен образ на евреин, пре
минаващ през абстрактно понятие за смъртта 5 ,7 милиона пъти. Това
означава безброй индивиди, които трябва да бъдат преброени въпреки
всичко и чийто живот е бил прекъснат преждевременно - Добча Каган,
момиченцето от синагогата в Ковел и всеки, който е бил с нея, и всички
отделни човешки същества, убити в Ковел, в Украйна, на изток, в Ев
ропа, понеже са били евреи.
Културата на паметта се организира около кръгли числа на интерва
ли от по 10, но някак си мъртвите се помнят по-лесно, когато числата не
са кръгли, когато не завършват на нула. Така в случая с Холокоста веро
ятно ще е по-лесно да си спомним 78 0 863 различни човека в Треблинка
- число, в което тройката накрая може би означава Тамара и Ита Вилен-
берг, чиито дрехи са се прегърнали след смъртта на сестрите в газовата
камера, и Рут Дорфман, намерила сили да плаче заедно с мъжа, отрязал
косата й, преди да я тикне в газовата камера. Или може би ще е по-лесно
да си представим, че единицата в края на бройката от 33 761 евреи, раз
стреляни в Бабий Яр, е майката на Дина Проничева, макар че всъщност
тази единица може да представлява всеки евреин, убит там, въплътен в
тази единица.
В историята на масовите убийства в Кървавите поля спомените тряб
ва да включват и единия милион (единица, умножена по милион) ленин-
градчани, умрели от глад по време на блокадата, 3,1 милиона (единица,
умножена по 3,1 милиона) съветски военнопленници, убити от герман
ците между 1941 и 1944 г., или онези 3 ,3 милиона (единица, умножена
по 3,3 милиона) украински селяни, уморени от глад от съветския режим
между 193 2 и 1933 г. Техният брой никога няма да бъде известен, но и
зад него се крият индивиди - селски семейства, принудени да направят
ужасяващ избор, затворници, които се топлят един друг в землянки,
деца като Таня Савичева, наблюдаващи как семействата им загиват в
Ленинград.
Ж и з н е н а т а и с т о р и я н а в с е к и о т 681 6 9 2 -м а т а д у ш и , р а зс т р е л я н и п о
381
К Ъ РВАВИ ПОЛЯ
време на Сталиновия Голям терор през 1937 - 1938 г., е различна. Ци
фрата в края на това число може да символизира Мария Юревич и Ста
нислав Вигановски, съпруга и съпруг, съединени „под земята“ . Всеки от
21 892-мата полски военнопленници, разстреляни от НКВД през 1940 г.,
е в разцвета на годините си. Двойката в края на числото са може би
Добеслав Якубович, бащата, сънуващ дъщеричката си, и Адам Солски,
съпругът, споменал в дневника си венчалната халка в деня, в който кур
шумът пробива мозъка му.
Нацисткият и съветският режим превръщат хората в бройки, някои
от които можем само да изчисляваме, други - да пресъздаваме доста
точно.
На нас, като учени, се пада задачата да издирим тези бройки и да ги
поставим в перспектива. На нас, като човеци, се пада задачата да пре
върнем бройките отново в хора. Ако не сме в състояние да го сторим,
значи, Хитлер и Сталин са оформили не само нашия свят, но и нашата
човешка природа.
382
ЧИСЛА И ТЕРМ ИНИ
Приблизителният брой на хората, загинали поради целенасочената

политика на масови убийства, прилагана от нацистка Германия и Съвет
ския съюз в Кървавите поля, е 14 милиона. Определям Кървавите поля
като територии, пострадали както от германската, така и от съветската
власт и тяхната политика на масови убийства в определен момент в пе
риода между 1933 и 1945 г. Те са свързани и с местата, в които герман
ците убиват евреи между 1941 и 1945 г. На изток можем да включим и
Съветска Русия; но преливането им ни позволява да разглеждаме както
главните германски лобни площадки от времето на войната, така и запад
ните съветски територии като непропорционално засегнати от по-ранния
по време съветски терор. Макар да обсъждам западните земи в днешна
Полша, принадлежали на Германия до 1945 г., не ги включвам в тери
торията на Кървавите поля. Правя го, за да подчертая разликата между
масови убийства и етническо прочистване. Включването на Унгария е
под въпрос, тъй като към края на войната тя за кратко е окупирана от
германците, но преди това години наред е съюзничка на Германия, а след
това е окупирана и от Съветския съюз. След полските и съветските ев
реи унгарските евреи са третата най-голяма група жертви на Холокоста.
Румъния също би могла да претендира, че е част от Кървавите поля, тъй
като много от румънските евреи са убити, а в края на войната страната
е окупирана от Съветския съюз. Но и Румъния е дълго време съюзник
на Германия, следователно не е жертва на германската агресия. Убий
ствата на румънските евреи са плод не на германската, а на румънската
политика и тяхната история се родее със съдбата на останалите евреи,
но не е тъждествена с нея. В Югославия към гражданското население са
приложени много от описаните в книгата зверства, включително Холо-
костът и масовите репресии, но еврейското население там е малобройно
и страната не е била окупирана от Съветския съюз.
Различни аспекти на политическата география може да бъдат оспорва
ни. Няма спор обаче, че в Европа е съществувала зона, в която съветска
та и германската власт са се преливали и която става сцена на потискащ
брой примери за преднамерени убийства, дело и на двата режима. С други
думи, цялата територия между Централна Полша и Западна Русия, кьдето
германците убиват евреи, е регион, който вече е бил сцена на германската
и на съветската политика на масови убийства, съвпадащи по време ако не
напълно, поне в съществената си част. Съзнателно организираният гла-
домор в Украйна става в границите на зоната на Холокоста. Съзнателно
383
к ь г ъ а г ш i i u j i /1
организираният гладомор на съветските военнопленници става в зоната на

Холокоста. Разстрелите на представителите на полския елит, извършени
от съветските и от германските наказателни взводове, стават в зоната на
Холокоста. Повечето от германските „наказателни акции“ са осъществени
в зоната на Холокоста. Огромен брой от разстрелите по време на Стали-
новия Голям терор се извършват в зоната на Холокоста.
Използвам термина линията „Молотов - Рибентроп“, за да обознача
важна граница, пресичаща Кървавите поля от север на юг. Тази линия
(отбелязана на някои карти) е германско-съветската граница, определена
от договора от септември 1939 г. след съвместното нахлуване в Пол
ша. Тя е значима за полските граждани, тъй като символизира разликата
между германската и съветската окупационна политика. След като през
1941 г. Германия изменя на съюзника си Съветския съюз и го напада, ли
нията придобива друга символика. На запад от нея германците затварят
евреи в гета; на изток от нея германците масово разстрелват евреи. Хо-
локостът започва източно от линията „Молотов - Рибентроп“ с разстре
ли и след това се измества западно от нея, където повечето от жертвите
са задушени с газ.
В историческата литература на Холокоста хората източно от линията
„Молотов - Рибентроп“ често са наричани „съветски евреи“, докато тези
на запад от нея - „полски евреи“. Това описание е неточно: през 1939 г.,
когато започва войната, повечето от убитите източно от „линията Моло
тов - Рибентроп“ са имали първо полско, а след това - съветско граждан
ство. Да се наричат тези хора „съветски евреи“, означава да се потвърди
онази версия за войната, която маргинализира или направо не споменава
съветското нашествие и съветската окупация на съседните западни тери
тории. Ако тези хора бяха „съветски евреи“, родина би трябвало да им
бъде Съветският съюз и войната би трябвало да е започнала с германското
нахлуване в Съветския съюз. Факт е, че войната започва с германско-съ
ветски съюз, който унищожава Полша и оставя тези евреи в разширилия
границите си Съветски съюз. Използването на термина „линия „Молотов
- Рибентроп“, макар първоначално да звучи непривично, ни позволява да
схванем същността на тази специална зона в Европа, чиито народи стра
дат в три етапа на окупация през Втората световна война: първо - съвет
ска, след това - германска, накрая - отново съветска.
На стената на гестаповски затвор във Варшава един полски затворник
пише: „Лесно е да се говори за Полша. По-трудно е да се работи за нея.
Още по-трудно е да се умре. Но най-трудно е страданието“. С няколко
изключения настоящата книга изследва повече смъртта, отколкото стра
данието. Предметът й са политиката, предназначена да убива, и хората,
станали жертви на тази политика. При преднамерените масови убийства
желаната цел на политиката е масовата смърт. Тя е самоцел или средство
за постигане на друга цел. Цифрата 14 милиона не обхваща всички умърт
вени в региона от германската и от съветската власт. Тя включва само
броя на хората, загинали от умишлената политика на масови убийства.
384
/
Числа и термини
Поради това изключвам от това число хората, загинали от изтощение,

болести или недохранване в концентрационните лагери, при евакуациите,
при бягствата от настъпващите войски. Изключвам и хората, починали от
каторжен труд. Не слагам в това число хората, загинали от глад поради
военновременното оскъдно продоволствие, нито гражданското населе
ние, загинало при бомбардировки или други военни действия. Не вземам
предвид и войниците, загинали в бой при сраженията на Втората световна
война. В цялата си книга говоря за концлагери, за депортация, за битки
- и подкрепям казаното с числа за броя на убитите. Но тези числа не са
включени в окончателния брой от 14 милиона. Той изключва и насилстве
ните действия, извършени от трети страни - недвусмислен резултат от
германската или съветската окупация, но не и от германската или съвет
ската политика. Понякога при подобни актове загиват съществен брой
хора - както в случая с убийството на румънските евреи (близо 300 000)
или етническото прочистване на поляците (поне 50 000), извършено от
украинските националисти.
Книгата ми проучва предимно въпроса за преднамерените масови
убийства, не толкова въпроса за насилието. Тя е книга за гражданското
население (и за военнопленниците), а не за военнослужещите на дейст
вителна служба. С това разграничаване не искам да кажа, че такива хора
не са жертви - преки или косвени, и на нацистката, и на съветската сис
тема. Не желая да омаловажавам ужасите на германските и на съветските
концентрационни лагери, нито унищожителния характер на етническото
прочистване, нито потисническото естество на принудителния труд, нито
ужасяващия обхват на военновременната смърт. Намерението ми е да
проверя теорията, според която преднамерените масови убийства, извър
шени от двата режима в Кървавите поля, са специално явление, заслужа
ващо специално проучване, с което поддържам мнението, че трябва да се
напише отделен труд на тема: „Целенасоченото убийство на 14 милиона
души, извършено от два режима за кратък отрязък от време и в определе
ни части на Европа“.
В края на краищата 14 милиона е огромно число. То надхвърля с повече
от 10 милиона броя на хората, загинали във всички съветски и германски
концлагери, взети заедно в цялата история на Съветския съюз и нацистка
Германия. Ако наличните стандартни изчисления на военните загуби са
верни, това число надхвърля с повече от 2 милиона броя на германските
и съветските войници, взети заедно, загинали по бойните полета на Вто
рата световна война (ако сметнем, че загиналите от глад и екзекутираните
военнопленници са жертви по-скоро на политиката на масови убийства,
отколкото на военните действия). Освен това числото надхвърля с повече
от 13 милиона броя на американците и британците, взети заедно, загинали
във Втората световна война. Надхвърля с повече от 13 милиона и всички
американски бойни загуби във всички войни, които Съединените щати ня
кога са водили на чужда територия.
Четиринайсет милиона жертви на умишлена политика на убийства в Кър-
385
вавите поля е сумата от следните приблизителни числа, защитени в текста и

в бележките: 3,3 милиона съветски граждани (главно украинци), предумиш
лено уморени от глад от собственото си правителство в Съветска Украйна
през 1932 - 1933 г.; 300 000 съветски граждани (главно поляци и украинци),
разстреляни от собственото си правителство в западната част на СССР, част
от около 700 000 жертви на Големия терор от 1937 - 1938 г.; 200 000 полски
граждани (главно поляци), разстреляни от германските и съветските войски в
окупирана Полша през 1939 - 1941 г.; 4,2 милиона съветски граждани (глав
но руснаци, белоруси и украинци), уморени с глад от германските окупатори
през 1941-1944 г.; 5,4 милиона евреи (повечето - полски или съветски граж
дани), задушени в газовите камери или разстреляни от германците през 1941
- 1944 г.; и 700 000 души от гражданското население (повечето - белоруси и
поляци), разстреляни от германците в наказателни акции предимно в Белору
сия и във Варшава през 1941 - 1944 г.
Общо тези числа са по-скоро сбор от числата, регистрирани от герман
ците или от руснаците и допълнени от други източници, отколкото статис
тически изчисления на загубите въз основа на преброявания на населението.
Поради това моите числа са по-малки (макар и зашеметяващо високи) от дру
ги, налични в литературата. Най-убедителният пример, на който се облягам
при изчисленията, е гладът в Съветска Украйна, където данните са просто
недостатъчни, за да се преброят жертвите, и където представям окончателно
то число въз основа на демографски изчисления и съвременни пресмятания.
Повтарям, че в изчисленията си съм избягвал всякакво преувеличение.
При подобна тема трябва да се внимава с термините и дефинициите
им. Съществена е разликата - често неотбелязвана - между „Окончател
ното решение“ и Холокоста. Първото е общо понятие, използвано от на-
цистите, за да обозначат намерението си да премахнат евреите от Европа.
През по-голямата част от времето на използването му той означава един
от четирите плана за депортация, всеки от които в крайна сметка е изоставен.
През втората половина на 1941 г. Хитлер насърчава масовите убийства като
метод, чрез който евреите ще бъдат отстранени от Европа; през декември съ
щата година той огласява широко това си становище. В онзи момент под
„Окончателно решение“ се разбира унищожението на всички евреи. Тер
минът „Холокост“ е въведен след войната и към 90-те години на XX век
по общо разбиране означава (макар далеч невинаги) масовото унищоже
ние на всички евреи от германците.
В настоящата книга терминът „Холокост“ означава крайния етап на
„Окончателното решение“ - германската политика за отстраняване на
евреите от Европа чрез унищожаването им. Макар че Хитлер и по-рано
желае да отстрани евреите от Европа чрез „Окончателното решение“, Хо-
локостът в сегашната си дефиниция започва от лятото на 1941 г. с раз
стрелите на еврейски жени и деца в окупирания Съветски съюз. Терминът
„Холокост“ понякога е използван и в две други значения - цялостната гер
манска политика на унищожение по време на войната и цялостното потис
ничество, упражнявано над евреите от нацисткия режим. В настоящата
386
книга „Холокост“ означава унищожението на евреите в Европа, извърш

вано от германците чрез разстрел или газ между 1941 и 1945 г.
Въздържам се да употребявам термина „Холодомор“* във връзка е
умишлената смърт чрез глад, налагана от Сталин в Съветска Украйна, не
защото е по-малко точен от „Холокост“, но просто защото почти никой,
който чете на английски, не го знае. Използвам термина „Големия терор“,
за да обознача предприетите от съветските власти масови разстрели и де-
портации през 1937 и 1938 г„ най-съществените от които са операциите
срещу кулаците и националните малцинства.
Предпочитам термина „масови убийства“ пред термина „геноцид“ по
редица причини. Терминът „геноцид“ е изкован през 1943 г. от специа
листа по международно право Рафаел Лемкин, поляк от еврейски произ
ход. С изключителна енергия и настойчивост той успя да го кодифицира в
международното право. Според формулировката на Конвенцията за пре
дотвратяване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото
събрание на ООН през 1948 г„ геноцидът включва „действия, извършени
с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, ет
ническа, расова или религиозна група като такава“.**
Конвенцията изброява пет начина на извършване на геноцид: убиване
на членове на групата; причиняване на тежки физически и психически по
вреди на членове на групата; умишлено налагане на групата на условия на
живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение; на
лагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата; насилствено
предаване на деца от групата на друга група. Този правен инструмент
позволи да се започне, макар и съвсем неотдавна, преследване на извър
шителите. Но като ръководство за историческо и морално тълкуване тер
минът „геноцид“ има своите ограничения.
Терминът „геноцид“ поражда неизбежни и неосезаеми противоречия.
В два аспекта той се обляга на намерението на извършителя: „намерение
да се унищожи“ дадена група „като такава“. Може да се твърди, че поли
тиката на масови убийства не е геноцид, защото управниците са имали
друго „намерение“ или защото са имали намерение да убият някого, но не
и конкретна група „като такава“.
Макар всъщност да обхваща много понятия, терминът „геноцид“ често
се схваща като свързан единствено с Холокоста. Хората, които се отъж
дествяват с жертви, биха искали да определят минали престъпления като
„геноцид“, смятайки, че това ще им донесе признание, подобно на при
знанието на Холокоста. В същото време хората, свързани с държавите
извършителки на геноцид, яростно се противопоставят на използването на
* В българската историография е утвърдено понятието „гладомор“ , поради което се използва

в превода. - Б. пр.
" Преводът на дефиницията е взет от официалния превод на Конвенцията на български език, из
дадена от Министерството на външните работи, обн. ДВ, бр. 99 от 17 декември 2010 г. - Б. пр.
"* Петте дефиниции на проявите на геноцид, цитирани от автора, също са взети от гореспомена
тия официален превод. - Б. пр.
387
термина, защото са убедени, че възприемането му би ги приравнило към

т
извършителите на Холокоста. Така например турските правителства са про
тив да се квалифицира като геноцид масовото убийство на повече от 1 милион
арменци през Първата световна война.
Последният проблем е породен от една известна политическа модифи
кация на дефиницията. В противоречие с намеренията на Лемкин съвет
ската страна направи всичко възможно терминът „геноцид“ да изключва
политически и икономически групи. По този начин е възможно гладът в
Съветска Украйна да бъде представен като по-малък геноцид, тъй като е
насочен срещу определена класа - кулаците, - както и срещу определена
нация - украинците. Самият Лемкин разглежда глада в Украйна като гено
цид. Но след като авторите на политиката на глада редактираха неговата
дефиниция, понятието стана спорно. Забележително е, че разполагаме с
правния инструмент на дефиницията за „геноцид“; въпреки това не трябва
да се забравя, че точно този статут на престъплението „убийство“ е създа
ден в сътрудничество с някои от убийците. Или, за да не звучи чак толкова
назидателно, нека да си припомним, че всички закони произтичат от опре
делени политически обстоятелства и ги отразяват. Невинаги е желателно
да се внася политиката на настоящето в историята на миналото.
И накрая, историците, обсъждащи геноцида, откриват, че отговарят на въ
проса дали дадено събитие покрива критериите за геноцид, и по този начин
вместо да обясняват, създават класификации. Обсъжданията им приемат се
мантична, юридическа или политическа окраска. Във всеки от казусите, раз
исквани в настоящата книга, на въпроса „За геноцид ли става дума тук?“ може
да се отговори с ,Д а “. Но това не ни помага да напреднем много.
Народите в Кървавите поля живеят в свят на объркваща езикова слож
ност. Повечето от жертвите, споменати в книгата, са знаели по два или пове
че езика или поне са боравили с тях, като мнозина са владеели равностойно
два, дори три езика. Един по-широк поглед върху лингвистичната история
на Европа включва и проблемите на транслитерацията, тъй като думи от
езици, които не използват латиницата, трябва да бъдат транслитерирани на
английски съгласно нейните правила. Проблемът не засяга френски, немски,
полски или чешки, чиято писменост е латиница с повече или по-малко ди
акритични знаци. Но в случая с идиш и иврит използваните букви са на
иврит, а белоруси, руси и украинци пишат на кирилица.
За всеки от тези езици съществуват спорни системи на транслитера
ция, всяка от които има своите предимства и недостатъци. Нещата се ус
ложняват и от това, че много от хората и местата, обсъждани в настояща
та книга, в различните езици имат различни имена, изписвани с различни
букви. Поне десетина са възприетите начини, по които може да се изпише
на английски името на евреин от Украйна. За много от читателите хората
и градовете, споменати в книгата, са непознати, без да броим допълнител
ното бреме на по-сложните решения на проблема с транслитерацията. Ако
сме прекадено точни, рискуваме да направим техните имена още по-екзо-
тични, вместо да ги опростим.
388
Общо взето, старал съм се да давам по-опростените и по-известни

форми на имената, а не да спазвам точно изискванията на транслитера
цията. Руските презимена, окончаващи на „ий“ са предадени точно, отчас
ти за да помогна на читателите по-лесно да ги отличават от украинските
или полските. Що се отнася до градовете, давам известната в английския
език форма на името. Имената на градовете се изписват различно от раз
личните им жители в различните исторически моменти, още повече че в
различно време те попадат под властта на различни админис-трации, при
знаващи различни официални топографии. Предпочитам да се придържам
към съвременния английски правопис, макар според обстоятелствата да
прибягвам и до изключения.
В Съветския съюз е трайна тенденцията да се променят названията на
градовете; аз използвам имената, с които са били известни в историческия
момент, обсъждан в книгата. Например говоря за глада и терора в Сталино
(а не в Донецк) през 30-те години; през 1942 г. Шеста германска армия е
обкръжена и разбита при Сталинград (а не при Волгоград). Опитвам се в
цялата книга да пиша имената на градовете по един и същи начин, макар в
известни случаи, когато границите се променят и маси населения се прех
върлят (Лвов - Лвив, Вилно - Вилнюс), това би довело до объркване. При
позоваванията си на книги и трудове давам името на автора така, както е
изписано в цитираното произведение, макар това да означава, че някой
път едно и също име ще е изписано по различен начин в различните позо
вавания. В бележките и библиографията използваната транслитерация е
по-прецизна, отколкото в основния текст; там съм използвал опростената
версия според изискванията на Библиотеката на Конгреса на САЩ. Всич
ко е въпрос на лична преценка. Читателите с известен опит в тези пробле
ми ще разберат, че някой път е невъзможно да не правиш компромиси.
Преводите на известни пасажи или цитати са мои освен в случаите, когато
изрично е отбелязан преводачът.
389
Г7
БЛАГОДАРНОСТИ
Писането е самотно занимание и удоволствието, че си завършил кни

гата, се състои в това да изразиш благодарността си към всички, които са
ти помогнали.
Кшищоф Михалски и Клаус Нелен от „Института за изследване на чо
века“ във Виена настойчиво поискаха от мен да уточня изреченото по-
горе. Чрез семинарите във Виена, организирани от Института в рамките
на проекта „Обединена Европа - разединена памет“, имах удоволствието
да се запозная с няколко десетки забележителни историци. В Йейлския
университет, където се оформих като учен, написах черновата на ръкописа
си сред колеги, наложиш извънредно високи стандарти. В Института пък я
пренаписах с огромната помощ на учените и по-специално Сузане Фрьошл,
Мери Никлас и Мари-Терез Порцер.
Високо ценя престоя си в Йейл и особено помощта, оказана ми от
Лора Енгьлстайн, декан на Историческия факултет. В проучванията ми ме
подкрепяха Иън Шапиро и колегите от Центъра „Макмилан“. Компетент
ността и неизменният оптимизъм на Марси Кауфман и Мариан Лайден ми
дадоха възможност да съчетая административните си задължения с изсле
дователската и преподавателската си дейност.
Докато замислях и пишех книгата, имах късмета да работя сред велико
душни и талантливи студенти от горните курсове. Някои от тях участваха
в трудни семинари по темите, засегнати в книгата, като всички до един из
четоха ръкописа ми или го обсъждаха с мен. Благодаря им за усилията, за
откровените им мнения, за чувството им за хумор, изобщо - за интелектуал
ната им компания. Специално бих искал да благодаря на Ядвига Бискупска,
Сара Камерън, Йедида Канфер, Катлийн Минахан, Кпеър Морлън и Дей
вид Петручели. Със студентите не бихме могли да провеждаме семинарите
си, нито пък аз бих имал възможността да правя проучвания във връзка с
книгата си, ако не разполагах с великолепната колекция на Мемориалната
библиотека „Стърлинг“ в Йейл и без помощта на Татяна Лоркович и Уилям
Ларш в читалнята за славянска литература на тази библиотека. За опреде
лени аспекти от проучванията ми помогнаха двама забележителни студенти
в Йейл, Бет Рейсфелд и Андрю Кос. Не мога да си представя Йейл, още по-
малко разработката на подобен проект в Ню Хейвън, без Даниьл Марковиц,
Сара Билстън, Стефани Марковиц и Бен Полак.
Мнозина от моите приятели и колеги зарязаха собствената си работа,
за да изчетат глави от книгата, с което ми помогнаха извънредно много.
След тях бяха Брадли Ейбрамс, Перти Ахонен, Павел Барша, Тина Бенет,
39 0
Благодарности
Давид Бранденбергер, Арчи Браун, Кристофър Браунинг, Ана Чинната,

Джеф Долвън, Бен Фромър, Оливия Джъдсън, Алекс Кей, Бен Киърнън,
Хироаки Куромия, Марк Мазовер, Волфганг Мюлер, Стюарт Рейчълс, То
мас У. Саймънс-младши, Уил Сълкин, Адам Туз, Джефри Видлинджър, Лин
Вайола и Ирина Вушко. Дитер Пол и Уенди Лоуър изчетоха съществена
част от ръкописа. Нанси Уингфийлд беше така любезна да изчете целия ръ
копис и да сподели с мен коментарите си по текста. Същото стори и Марси
Шор, чиито човещина и изследователски подход бих желал да притежавам.
Естествено, моите читатели невинаги бяха съгласни с моите интерпретации.
Техните критични бележки бяха от изключителна полза за качеството на
ръкописа, но за грешките в него вината е единствено моя.
Рей Брандън не преставаше да ми помага от началото до края на проекта
чрез изключителните си библиографски познания и творческия си критичен
дух. Тимъти Гартън-Аш ми помогна да изясня своята позиция по важните
тези в ръкописа. Нахвърляйки книгата, разговарях всяка седмица с Тони
Джът*, обсъждайки темите й. Тези наши разговори промениха възгледите
ми по теми като Народния фронт и Испанската гражданска война. Десетго
дишните ни спорове с Омер Бартов, Джан Трос и Норман Неймарк. водени
при най-различни обстоятелства, проясниха мисълта ми по огромен брой
въпроси. През годините научих изключително много от разговорите си с
Пьогьр Вандич, моя предшественик в Йешт. Познанията ми се разшириха и
благодарение на възможността да водя в Йейл курс по източноевропейска
история заедно с Иво Банац. Всичко това ме накара да се върна, неусетно и
за себе си, към основните проблеми на марксизма, с които се запознах още
докато учех в Университета „Браун“ при Мери Глук и Крие Мориело и с
които продължих да се занимавам в Оксфорд под ръководството на покой
ния Лешек Колаковски. Не продължих да изучавам икономика, както открай
време ме съветваше Джон Уилямсън, но въпреки това дължа извънредно
много на икономическата интуиция и познания, които ме карат да призная
колко беше прав. От баба си Мариана Снайдър знам какво е ставало по вре
ме на Голямата депресия, а благодарение на родителите си Естъл Юджийн
Снайдър и Кристин Хадли Снайдър започнах да се интересувам от иконо
мика на земеделието. Братята ми Филип Снайдър и Майкъл Снайдър ми
помогнаха да структурирам въведението към книгата.
Настоящата книга е плод на изследователската ми работа с редица ар
хиви, извършвана в продължение на много години. Ползването на архи
вите означава тълкуване. Благодарен съм на специалистите по архиви на
споменатите институции. В Източна Европа много често, когато се говори
за архиви, се говори предимно за онова, до което няма обществен достъп;
историците на свой ред знаят каква голяма част от архивите са достъпни;
знаят също, че дължим плодотворната си работа на онези, благодарение на
които архивите са достъпни. За настоящото проучване беше използвана ли-
’ Българското произношение на името на известния и у нас професор се дава според фонетич

ната транскрипция в библиографските справки за него. - Б. пр.
391
тература не само на английски, но и на немски, полски, руски, украински,
белоруски, идиш, чешки, словашки и френски. Това налагаше познаване на
главните тенденции в историографите на по-големите нации, преди всичко
- на германската историография. Знам също, че изследването би било далеч
по-пълно, ако се градеше и върху материали, които не бях в състояние да
прочета.
Приятелите, които ми помагаха с непознати за мен езици, знаят, че
съм наясно точно какво им дължа. Специално искам да благодаря на двама
великолепни преподаватели по чужди езици, Володимир Диброва и Курт
Кротендорфер. Още в самото начало на работата ми Марк Гарисън и по
койният Чарлс Уилям Мейнс ми внушиха колко е важно да уча езици, и
да не се страхувам да поемам рискове. В Източна Европа Милада Анна
Вачудова ме научи къде да търся съвпадения. Стивън Питър Розен и по
койният Самюъл Хънтингтън ме насърчиха да продължавам да уча езици
и да развивам връзките си с Източна Европа, осигурявайки ми нужната
подкрепа. Именно в Харвард станах специалист по история на региона, а
не само историк на някои от държавите в него. Сегашният ми труд е про
дължение на книгата, която написах в Харвард.
Източниците за настоящата книга, както и вдъхновението за написва
нето й са разнопосочни. Карел Беркхоф, Робърт Чандлър, Мартин Дийн и
Гжегож Мотика любезно ми позволиха да чета и непубликувани трудове,
Дариуш Гавин ме насочи към забравени трудове върху Варшавското въс
тание, а Джералд Кригхофър ми намери важни вестникарски статии. Ра-
фал Внук беше любезен да разисква с мен историята на своето семейство.
Покойният Йежи Гедройч, Ола Хнатюк, Йежи Йедлицки, Каша Йешиен,
Иван Кръстев, покойният Томаш Мерта, Анджей Рачковски, Океана Ше-
вел, Роман Шпорлук и Анджей Васкевич ми помогнаха да формулирам
част от нужните въпроси.
Както винаги, научих много от анализа на географските карти, който пра
вих с Джонатан Уис и Кели Сандъфър от „Бийхайв Мапинг“. Стив Уосърман
от „Книрим енд Уилямс“ ми помогна за заглавието и проекта на книгата и
ми осигури възможност да обсъдя някои от проблемите в едно списание за
литуратурна критика. Високо ценя работата на Крие Ардън, Рос Кърли, Адам
Иглин, Алекс Литьлфийлд, Кей Марий, Каси Нелсън и Брандън Проя от из
дателство „Персей“. Много неща, свързани със замисъла и със самото напис
ване на книгата, научих от Дара Химърт от „Бейсик Букс“.
Карл Хенрик Фредриксон ме покани да изнеса лекция на вилнюската
конференция на „Еврозин“ - мрежата на европейските културни списа
ния, обединяваща над 70 издания от 34 европейски държави, - в която
обсъждах разликата между спомените за масовите убийства и същинска
та история на тези престъпления. Робърт Силвърс ми помогна да бъда
безпристрастен в доводите си чрез едно есе, вдъхновено от тази лекция,
засягаща точно проблема, който настоящият труд се опитва да реши.
През 1995 г. заедно с колегите си той публикува на страниците на „Ню
Йорк Ривю ъв Букс“ есето на Норман Дейвис, което насочи вниманието
ьлагооарности
ми към някои пропуски в дотогавашните подходи към проблемите, раз

глеждани и в настоящата книга.
Лекциите и семинарите в Музея на еврейското историческо наслед
ство в Ню Йорк, както и Фондация „Генсхаген“, португалският Католиче
ски университет в Лисабон, Централноевропейският форум в Братисла
ва, Германският исторически институт във Варшава, Институтът „Бато-
рего“ във Варшава, Форумът „Айнщайн“ в Берлин, Форумът за история
на нашето време в Стокхолм, Харвардският университет, Колумбийският
университет, Принстънският университет, Бъркбек Колидж в Лондон и
Кеймбриджкият университет предлагат великолепни възможности да се
проверят заключенията в тези проучвания. От презентациите се ражда и
научният обмен - имам предвид по-специално забележката на Ерик Вайц
за преките и непреките сравнения, както и схващането на Никлас Старгарт
за икономиката на фалита и особено за стремежа на Ерик Хобсбом да се
заставят Лондон и Берлин да сравняват позициите си.
Спомням си всичко това, а и много други моменти на общуване, с бла
годарност.
393
БИБЛИОГРАФИЯ
ARCHIVES (AND ABBREVIATIONS USED IN THE NOTES)

AAN Archiwum Akt Nowych
Archive of New Files, Warsaw
AMP Archiwum Muzeum Polskiego
Archive of the Polish Museum, London
AVPRF Arkhiv Vneshnei Politiki Rossiiskoi Federatsii
Archive of the Foreign Policy of the Russian Federation, Moscow
AW Archiwum Wschodnie, Osrodek Karta
Eastern Archive, Karta Institute, Warsaw
BA-MA Bundesarchiv-Militararchiv
Bundesarchiv, Military Archive, Freiburg, Germany
CAW Centralne Archiwum Wojskowe
Central Military Archive, Rembertdw, Poland
DAR Derzhavnyi Arkhiv Rivnens’koi Oblasti
State Archive of Rivne Oblast, Ukraine
FVA Fortunoff Video Archive of Holocaust Testimonies
Yale University, New Haven, Connecticut
GARF Gosudarstvennyi Arkhiv Rossiiskoi Federatsii
State Archive of the Russian Federation, Moscow
HI Hoover Institution Archive, Stanford University, California
IfZ(M) Institut fur Zeitgeschichte, Munchen
Institute for Contemporary History, Munich
IPN Instytut Pami^ci Narodowej
Institute o f National Remembrance, Warsaw
OKAW Oirodek Karta, Archiwum W schodnie
Karta Institute, Eastern Archive, Warsaw
SPP Studium Polski Podziemnej
Polish Underground Movement Study Trust, London
r Библиография
TsDAVO Tsentral’nyi Derzhavnyi Arkhiv Vyshchykh Orhaniv Vlady ta

Upravlinnia
Central State Archive of Higher Organs of Government and
Administration, Kiev
U SHM M United States Holocaust Memorial Museum, Washington, D.C.
2 lH 2 ydowski Instytut Historyczny
Jewish Historical Institute, Warsaw
PRESS A R T IC L E S (C H R O N O L O G IC A L O R D E R )
Gareth Jones, “Will there be soup?” W estern M a il, 17 October 1932.
“France: Herriot a Mother,” Tim e, 31 October 1932.
“The Five-Year Plan," N e w York Times, 1 January 1933.
“The Stalin Record,” N e w York Times, 11 January 1933.
“Die Weltgefahr des Bolschewismus. Rede des Reichskanzlers Adolf Hitler im
Berliner Sportpalast,” D eutschosterreichische Tageszeitung, 3 March 1933, 2.
Gareth Jones, “Famine grips Russia,” N e w York E v e n in g Post, 30 March 1933.
Walter Duranty, “Russians Hungry, but not Starving,” N e w York Tim es, 31 March
1 9 3 3 .13.
“Kardinal Innitzer ruft die Welt gegen den Hungertod aufT R eichspost, 20 August
1 9 3 3 »1.
“Foreign News: Karakhan Out?” Tim e, 11 September 1933.
“Die Hilfsaktion fur die Hungernden in Rufiland,” R eich spo st, 12 October 1933,1.
“Helft den Christen in SowjetruBland,” D ie N eue Z eitu n g, 14 October 1933,1.
“Russia: Starvation and Surplus,” T im e, 22 January 1934.
Miroslaw Czech, “Wielki G 16d,” G a zeta W yborcza, 22-23 March 2003, 22.
Michael Naumann, “Die Morder von Danzig,” D ie Z eit, 10 September 2009, 54-55.
“Vyrok ostatochnyi: vynnl!” D zerkalo Tyzhnia, 15-22 January 2010,1.
BOOKS (INCLUDING DOCUMENT COLLECTIONS) AND ARTICLES

NataTja Ablaiej, “Die ROVS-Operation in der Westsibirischen Region," in Rolf
Binner, Bemd Bonwetsch, and Marc Junge, eds., S talin ism us in d er sowjetischen
P rovin z 193 7 -1 9 3 8 , Berlin: Akademie Verlag, 2010, 287-308.
Vladimir Abramov, The M urderers o f K atyn , New York: Hippocrene Books, 1993.
Bradley Abrams, “The Second World War and the East European Revolution,” East
European Politics a n d Societies, Vol. 16, No. 3, 2003,623-664.
H en ry A b ra m so n , A P rayer f o r the G overnm ent: U krainians a n d Jews in
R evolutionary Tim es, C a m b rid g e , M ass.: H a rv a rd U n iv e rsity P re ss, 19 9 7 .
Ya’a co v A d in i, D ubno: sefer zikaron, T el A v iv : Trgun yots'e D u b n o b e -Y isra ’e l, 19 6 6 .
Pertti A h o n e n , A fter the Expulsion: W a t G erm a n y a n d E astern Europe, 1945-1990,
O x fo rd : O x fo rd U n iv e rsity P re ss, 2 0 0 3 .
395
Pertti Ahonen, Gustavo Corni, Jerzy Kochanowski, Rainer Schulze, Tamas Stark,
and Barbara Stelzl-Marx, People on the M ove: Forced Population M ovem ents in
the Second W orld War an d Its A fterm ath, Oxford: Berg, 2008.
Gotz Aly and Susanne Heim, Architects o f A nnihilation : A uschw itz a n d the Logic of
Destruction, Princeton: Princeton University Press, 2002.
Truman Anderson, “Incident at Baranivka: German Reprisals and the Soviet
Partisan Movement in Ukraine, October-December 1941,” Jo u rn a l o f M odern
History, Vol. 71, No. 3, 1999, 585-623.
Christopher Andrew and Oleg Gordievsky, K G B : The Inside Story o f Foreign
O perations fr o m L en in to Gorbachev, London: Hodder & Stoughton, 1990.
Andrej Angrick, Besatzungspolitik und M assenm ord: D ie Einsatzgruppe D in der
sudlichen Sow jetu n ion 19 4 1 - 1 9 4 3 , Hamburg: Hamburger Edition, 20 Q 3 .
Andrej Angrick and Peter Klein, The "Fin al Solution ” in R iga: E xploitation and
A n n ihilation , 1 9 4 1 - 1 9 4 4 , New York: Berghahn Books, 2009.
Anonyma, E in e Frau in B erlin: Tagebuchaufzeichnungen vom 20. A p ril bis 22. Juni
19 4 5 , Munich: btb Verlag, 2006.
Anne Applebaum, Gulag: A History, New York: Doubleday, 2003.
Yitzhak Arad, Belzec, Sobibor, Treblinka: The O peration R ein h a rd D eath Camps,
Bloomington: Indiana University Press, 1987.
Yitzhak Arad, The Holocaust in the Soviet U nion, Lincoln: University of Nebraska
Press and Jerusalem: Yad Vashem, 2009.
Yitzhak Arad, Shmuel Krakowski, and Shmuel Spector, eds., The Einsatzgruppen
Reports, New York: Holocaust Library, 1989.
Hannah Arendt, Eichm ann in Jerusalem : A R ep o rt on the B a n a lity o f E v il, London:
Faber and Faber, 1963.
Hannah Arendt, In d e r Gegenwart, Munich: Piper, 2000.
Hannah Arendt, The O rigins o f Totalitarianism , New York: Harcourt, Brace, 195 1-
Moshe Arens, “The Jewish Military Organization (ZZW ) in the Warsaw Ghetto,”
H olocaust a n d G en o cid e Studies, Vol. 19, No. 2, 2005,201-225.
John Armstrong, U krainian Nationalism , New York: Columbia University Press, 1963-
Klaus Jochen Arnold, “Die Eroberung und Behandlung der Stadt Kiew durch die
Wehrmacht im September 1941: Zur Radikalisierung dfer Besatzungspolitik,”
Militargeschichtliche M itteilungen, Vol 58, No. 1,1999, 23-64.
Jerzy Autuchiewicz, “Stan i perspektywa nad deportacjami Polakow w gl^b ZSRS
oraz zwi^zane z nimi problemy terminologiczne,” in Marcin Zwolski, ed.,
Exodus: D eportacje i migracje (wqtek wschodni), Warsaw: IPN, 2008,13-30.
T. B., “Waldemar Schon— Organizator Getta Warszawskiego,” Biuletyn Zydowskiego
Instytutu H istorycznego, No. 49,1964,85-90.
Jorg Baberowski, "Der Feind ist iib e ra llS ta lin ism u s im Kaukasus, Munich:
Deutsche Verlags-Anstalt, 2003.
396
Библиография
jorg Baberowski, D er rote Terror: D ie Geschichte des Stalinism us, Munich: Deutsche
Verlags-Anstalt, 2003.
jorg Baberowski and Anselm Doering-Manteuffel, “The Quest for Order and the
Pursuit of Terror,” in Michael Geyer and Sheila Fitzpatrick, eds., B eyond
Totalitarianism : Stalinism an d Nazism C om pared, Cambridge: Cambridge
University Press, 2009, 180-227.
Gershon C. Bacon, The Politics o f Tradition: A gu d at Yisrael in P oland, 1 9 1 6 - 1 9 3 9 ,
Jerusalem: Magnes Press, 1996.
peter Baldwin, ed., R ew orking the Past: Hitler, the Holocaust, a n d the H istorians'
D ebate, Boston: Beacon Press, 1990.
Alan Ball, R ussias Last Capitalists: The N epm en, 1 9 2 1 - 1 9 2 9 , Berkeley: University of
California Press, 1987.
Ivo Banac, With Stalin Against Tito: C om inform ist Splits in Yugoslav C om m unism ,
Ithaca: Cornell University Press, 1988.
Wladyslaw Bartoszewski, Warszawski pierscien sm ierci, Warsaw: Swiat Ksiqzki, 2008.
Wladyslaw Bartoszewski and Zofia Lewinowna, Ten je st z ojczyzny m ojej: Polacy z
pom ocq Z ydom 19 3 9 - 19 4 5 , Warsaw: Swiat Ksi^zki, 2007,
Omer Bartov, “Eastern Europe as the Site of Genocide,” Jo u rn a l o f M o d e m History,
No. 80, 2008, 557-593-
Omer Bartov, The Eastern Front 1 9 4 1 - 1 9 4 5 : G erm a n Troops a n d the B arbarisation oj
W arfare, Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2001.
Omer Bartov, H itlers A rm y: Soldiers, Nazis, a n d W ar in the T h ird R eich, New York:
Oxford University Press, 1991.
Piotr Bauer, G en era l Jo z e f D ow bor-M usn icki 18 6 7 - 1 9 3 7 , Poznari: Wydawnictwo
Poznariskie, 1988.
Yehuda Bauer, Rethinking the Holocaust, New Haven: Yale University Press, 2001.
Bernhard H. Bayerlein, “Abschied von einem Mythos: Die UdSSR, die Komintem,
und der Antifaschismus 1930-1941,” Osteuropa, Vol. 59, Nos. 7-8, 2009,125-148.
Daniel Beauvois, L a bataille de la terre en U kraine, 1 8 6 3 - 1 9 1 4 : Les polon ais et les
conflits socio-ethniques, Lille: Presses Universitaires de Lille, 1993.
A ntony B eevo r, The Battle fo r Spain: T he Spanish C ivil W ar 1 9 3 6 - 19 3 9 , Lon d on :
Penguin, 2006.
Werner Beinecke, D ie Ostgebiete der Zweiten Polnischen Republik, Koln: Bohlau
Verlag, 19 9 9 -
Z. I. Beluga, ed., Prestupleniya nemetsko-fashistskikh okkupantov v Belorussii
1 9 4 1 - 1 9 4 4 , Minsk: Belarus, 1965.
Sara Bender, “The Jews of Bialystok During the Second World War, 1939-1943,”
doctoral dissertation, Hebrew University, 1994.
Wolfgang Benz, Konrad Kwiet, and Jiirgen Matthaus, eds., Einsatz im
"Reichskommissariat Ostland": D okumente zum Volkermord im Baltikum und in
Weifirufiland 1 9 4 1 - 1 9 4 4 , Berlin: Metropol, 1998.
397
Tatiana Berenstein, “Praca przymusowa Zydow w Warszawie w czasie okupacji
hitlerowskiej,” Biuletytt Zydow skiego Instytutu H istorycznego, Nos. 45-46, 1963,
43- 93-
Karel C. Berkhoff, “Dina Pronicheva’s Story of Surviving the Babi Yar Massacre:
German, Jewish, Soviet, Russian, and Ukrainian Records,” in Ray Brandon and
Wendy Lower, eds.. The Shoah in U kraine: History, Testimony, M em o ria liz a tio n ,
Bloomington: Indiana University Press, 2008, 291-317.
Karel C. Berkhoff, “The Great Famine in Light of the German Invasion and
Occupation,” H arvard Ukrainian Studies, forthcoming.
Karel C. Berkhoff, H arvest o f Despair: Life an d D eath in Ukraine U nder N a zi Rule ,
Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 2004.
Isaiah Berlin, Personal Impressions, Princeton: Princeton University Press, 2 0 0 1 .
Zygmunt Berling, W spomnienia: Z lagrdw do A ndersa, Warsaw: PDW, 199Q .
Dietrich Beyrau, Schlachtfeld der Diktatoren: O steuropa im Schatten Von H itler und
Stalin, Gottingen:Vandenhoeck & Ruprecht, 2000.
Miron Bialoszewski, P am iftn ik z Powstania W arszawskiego, Warsaw: Paristwowy
Instytut Wydawniczy, 1970.
Frank Biess, “Vom Opfer zum Oberlebenden des Totalitarismus: Westdeutsche
Reaktionen auf die Riickkehr der Kriegsgefangenen aus der Sowjetimion,
1945-1953,” in Gunter Bischof and Rudiger Overmans, eds.,
Kriegsgefangenschaft im Zweiten Weltkrieg: Eine vergleichende Perspektive,
Temitz-Pottschach: Gerhard Holler, 1999,365-389.
A n n a Bikont, M y z Jedwabnego, Warsaw: Prbszynski i S-ka, 2004.
Ivan Bilas, Represyvno-karaTna system a v U krami, 1 9 1 7 -1 9 5 3 , Kiev: Lybid’, 19 9 4 .
Rolf Binner and Marc Junge, ‘“S etoj publikoj ceremonifsja ne sleduet’: Die
Zidgruppen des Befehls Nr. 00447 und der GroBe Terror aus der Sicht des
Befehls Nr. 0 0 4 4 7 ,” C ahiers du M onde russe, Vol. 4 3 , No. 1 , 20 0 2 , 1 8 1 - 2 2 8 .
Rolf Binner and Marc Junge, “Wie der Terror ‘Gross’ wurde: Massenmord und
Lagerhaft nach Befehl 00447.* 11 Cahiers du M on de russe, Vol. 42. Nos. 2-3/4.
1001,557-614.
Ruth Bettina Bim, “Two Kinds of Reality? Case Studies on Anti-Partisan Warfare
During the Eastern Campaign," in Bemd Wegner, ed„ From Peart to War.
Germany, Soviet Russia, and the World, 1939-1941, Providence: lierghahn Books,
1997. 27 7 - 32 4 .
Peter Black. “HandJanger der Endl6eung: Die Trawniki-Manner und die Aktioo
Reinhard 1 9 4 1 - 1 9 4 3 ," in Bogdan Musial, ed., A k tio n R einhardt, D e r V dlkerm ord
an den fuden im G en eralgou vem em en 1 1 9 41-1944, Osnabruck: Fibre, 2004,
309- 351.
Peter Black. "P re tty io in ic rz ‘akcji Reinhard’. O ddziaiy z Traw nik i eksterm inaeja
polak k h Zyd&w," in D a riu sz Libtonka, ed, Akcja Reinhardt Zagiaga Zydow w
Generabtym Gubem atontwie, Warsaw: IPN, 2004.103-131.
398
Blackbourn, The Lo n g N ineteenth C e n tu ry:
D a v id A H is to ry o f G e rm a n y , 1780-1918,
New York: Oxford University Press, 1986.
jochen Bohler, “G ro fite H a rte ": Verbrechen d e r W eh rm ach t in Po ien
Septem ber/O ktober 1939, Osnabriick: Deutsches Historisches Institut, 2005.
Jochen Bohler, D e r O b e rfall: D eutsch lands K rieg g eg en P o ie n , Frankfurt am Main:
Eichborn, 2009.
VVlodzimierz Borodziej, The W a rsa w U p risin g o f 1944, trans. Barbara Harshav,
Madison: University of Wisconsin Press, 2001.
VVlodzimierz Borodziej, Haris Lemberg, and Claudia Kraft, eds., N ie m c y w Polsce:
W ybdr d o ku m en tdw , Vol. 1, Warsaw: Neriton: 2000.
Jerzy Borz^cki, The Soviet-Polish Peace o f 1921 a n d th e C rea tio n o f In te rw a r Europe,
New Haven: Yale University Press, 2008.
Karl Dietrich Bracher, Z e it d er Ideologien: Eine G eschichte p o litisch en D en ken s im 20.
Jahrhundert, Stuttgart: Deutsche Verlags-Anstalt, 1984.
Rodric Braithwaite, M oscow 1941: A C ity an d Its People a t W ar, New York: Knopf, 2006.
Aleksander Brakel, “Das allergefahrlichste ist die Wut der Bauern: Die Versorgung der
Partisanen und ihr Verhaltnis zur Zivilbevolkerung. Eine Fallstudie zum Gebiet
Baranowicze 1941-1944,” Vierteâhrshefte fiir Zeitgeschichte, Na 3, 2007,393-424.
Alexander Brakel, U nter R otem S te m u n d H akenkreuz: B a ra n o w ic ze 1939 bis 1944,
Paderbom: Schoningh, 2009.
David Brandenberger, National Bolshevism: Stalinist Mass Culture and the
Formation of Modem Russian National Identity, 1931-1956, Cambridge, Mass.:
Harvard University Press, 2002.
David Brandenberger, “Stalin’s Last Crime? Recent Scholarship on Postwar Soviet
Antisemitism and the Doctor’s Plot,”Kritika, Vol. 6, No. 1, 2005,187-204.
Detlef Brandes, Der Weg zur Vertreibung: Plane und Entscheidungen zum ''Transfer’
aus der Tschechoslowaket und aus Poien, Munich: Oldenbourg. 200$.
Ray Brandon, “The First Wave,”unpublished manuscript, 2009.
Ray Brandon, “The Holocaust in 194a,”unpublished manuscript, 2009.
Ray Brandon and Wendy Lower, “Introduction,” in idem, eds., The Shook in
Ukraine: History, Testimony, Memorialization, Bloomington: Indiana University
Press, 2008,1-12.
Jonathan Brent and Vladimir Naumov, Stalins Last Crime: The Plot Agatnst the
Jewish Doctors 1948-1953, New York: HarperCoUina, 2003.
Archie Brown, The Rise and Fall of Communism, New York: HarpcrCoilina. 2009.
Kate Brown, A Biography ofNo Place, Cambridge, Mata.: Harvard University Press.
2004.
Christopher R. Browning, “The Nazi Deciawo to Commit Maas Murder. Three
Interpretations. The Euphoria o£ Victory and the Final Solution: Summer-Fafl
1941,* German Studies Review, VoL 17. No. 3,1994.473-4*1.
399
Christopher R. Browning, The O rig in s o f the F in a l So lu tio n : The E v o lu tio n o f N a z i
Jew ish Po licy, Septem ber 1939-M arch 1942, Lincoln: University of Nebraska
Press, 2004.
Jan Jacek Bruski, H o lo d o m o r 1932-1933: W ie lk ig lo d na U k ra in ie w do kum enlach
p o b k ie j d yp lo m acji i w yw ia d u , Warsaw: PISM, 2008.
Margarete Buber-Neumann, U n d e r Two D ictato rs: P ris o n e r o f H itle r a n d S ta lin ,
London: Pimlico, 2008 [1949].
Celina Budzynska, S trz fp y ro dzin n ej sagi, Warsaw: Zydowski Instytut Historyczny,
1997-
Alan Bullock, H itle r a n d S ta lin : P a ra lle l Lives, London: HarperCollins, 1991.
Jeffrey Burds, ‘Agentura: Soviet Informants Networks and the Ukrainian
Underground in Galicia,” E a s t Eu ro p e an P o litic s a n d Societies, Vol, 11, No. 1,
1997, 89-130.
Michael Burleigh, G e rm a n y T urns E astw ard s: A S tu d y o f Ostforschung in the T h ird
R eich , Cambridge: Cambridge University Press, 1988.
Michael Burleigh, T he T h ird R eich : A N e w H isto ry, New York: Hill and Wang, 2000.
Philippe Burrin, Fascism e, nazism e, au to rita rism e , Paris: Seuil, 2000.
Sarah Cameron, “The Hungry Steppe: Soviet Kazakhstan and the Kazakh Famine,
1921-1934” doctoral dissertation, Yale University, 2010.
Tatiana Cariewskaja, Andrzej Chmielarz, Andrzej Paczkowski, Ewa Rosowska, and
Szymon Rudnicki, eds., Teczka sp ecjaln a J. W . S ta lin a , Warsaw: Rytm, 1995.
Holly Case, Betw een States: T h e T ran sylvan ian Q u estio n a n d the E u ro p e a n Id e a
D u rin g W o rld W a r I I , Stanford: Stanford University Press, 2009.
David Cesarini, E ich m a n n : H is L ife a n d C rim es, London: William Heinemann, 2004.
William Chase, En e m ie s W ith in the G ates? The C o m in te rn a n d the S ta lin is t
Repression, 1934-1939, New Haven: Yale University Press, 2001.
Bernhard Chiari, A llta g h in te r d e r Fro n t: Besatzung, K o lla b o ra tio n u n d W id e rstan d
in W e ifiru fila n d 1941-1944, Dusseldorf: Droste Verlag, 1998.
Shalom Cholawsky, “The Judenrat in Minsk,” in Yisrael Gutman and Cynthia J.
Haft, eds., P a tte rn s o f Je w is h Lead ersh ip in N a z i Eu ro p e , Jerusalem: Yad Vashem,
1979. и з - » 3 2 .
Bohdan Chyrko, “Natsmen? Znachyt’ voroh. Problemy natsional’nykh menshyn v
dokumentakh partiinykh i radians’kykh orhaniv Ukrainy v 20-30-x rr.,” Z
arkhiviv V.U.Ch.K H .P .U N .K .V .D K .H .B , Vol. 1, No. 2,1995.90-115.
Jan M. Ciechanowski, P ow stan ie W arszaw skie, Warsaw: Panstwowy Instytut
Wydawniczy, 1989.
Anna M. Cienciala, Natalia S. Lebedeva, and Wojciech Materski, eds., K atyn : A
C rim e W ithout P u n ish m en t, New Haven: Yale University Press, 2007.
Margeret Siriol Colley, G areth Jones: A M anchukuo Incident, Newark: self-published,
2001.
400
A
Margaret Siriol Colley, M o r e T h a n a G r a in o f T ru th : T h e B io g ra p h y o f G a re th
R ic h a rd V a u g h a n Jones, Newark: self-published, 2006.
Robert Conquest, T h e H a rv e s t o f S o rro w : S o v ie t C o lle c t iv iz a t io n a n d the T e rro r-
F a m in e , New York Oxford University Press, 1986.
Lorenzo Cotula, Sonja Vermeulen, Rebeca Leonard, and James Keeley, L a n d G r a b or
D e v e lo p m e n t O p p o r t u n it y ? A g r ic u lt u r a l in v e s tm e n t a n d in t e r n a t io n a l la n d d e a ls in
A fric a , London: IIED/FAO/IFAD, 2009.
Stephane Courtois, Nicolas Werth, Jean-Louis Panne, Andrzej Paczkowski, Karel
Bartosek, and Jean-Louis Margolin, L e liv re n o ir d u c o m m u n is m e : C rim e s , terreur,
repression, Paris: Robert Laffont, 1997.
The C r im e o f K a ty n : F a c ts a n d D o cu m e n ts, London: Polish Cultural Foundation, 1965.
Martin Cuppers, W egbereiter d e r Shoah. D ie W affen -SS, d e r K o m m a n d o sta b
R eich sfiih rer-S S u n d d ie Ju d en vern ich tu n g 1 9 3 9 - 1 9 4 5 , Darmstadt:
Wissenschaftliche Buchgesellschaft, 2005.
T. David Curp, A Clean Sweep? T h e Politics o f Ethnic Cleansing in Western Poland,
1945-1960, Rochester: University of Rochester Press, 2006.
Jozef C zapski, Na nieludzkiej ziemi, Paris: E d itio n s S p o tk a n ia , 1984.
Jozef Czapski, Wspomnienia starobielskie, Naklad Oddzialu Kultury i Prasy II
Korpusu (published in the field), 1945.
Czech-German Joint Commission of Historians, A Conflictual Community, Catas
trophe, Detente, trans. Ruth Tuskova, Prague: Ustav Mezinarodnich Vztahu, 1996.
Alexander Dallin, The Kaminsky Brigade: 1941-1944, Cambridge, Mass.: Russian
Research Center, 1956.
Alexander Dallin and F. I. Firsov, eds., Dimitrov and Stalin: Letters from the Soviet
Archives, New Haven: Yale University Press, 2000.
Dana G. Dalrymple, “The Soviet Famine of 1932-1934,” Soviet Studies, Vol. 15, No.
3,1964, 250-284.
Dana G. Dalrymple, “The Soviet Famine of 1932-1934: Some Further References,”
Soviet Studies, Vol. 16, No. 4,1965,471-474.
V. Danilov et al., eds., Tragediia sovetskoi derevni: Kollektivizatsiia i raskulachivanie,
Vols. 1-2, Moscow: Rosspen, 1999-2000.
The Dark Side of the Moon, London: Faber and Faber, 1946.
Szymon Datner, 55 Dni Wehrmachtu w Polsce, Warsaw: MON, 1967.
Szymon Datner, Zbrodnie Wehrmachtu na jehcach wojennych w II Wojniej
Swiatowej, Warsaw: MON, 1964.
Norman Davies, “The Misunderstood Victory in Europe,” New York Review of
Booh, Vol. 42. No. 9,25 May 1995-
Norman Davies, Rising '44: *The Battlefor Warsaw," London: Macmillan, 2003.
R. W. Davies, Oleg V. Khlevniuk, E. A. Rhees, Liudmila P. Kosheleva, and Larisa A.
Rogovaya, eds., The Stalin-Kaganovich Correspondence 1931-36, New Haven:
Yale University Press, 2003.
401
k
R. W. Davies, M. B. Tauger, and S. G. Wheatcroft, “Stalin, Grain Stocks and the
Famine of 1932-33,” Soviet Studies, Vol. 54, No. 3, 1995, 642-657.
R. W. Davies and Stephen G. Wheatcroft, The Years of Hunger: Soviet Agriculture,
1931-1933, London: Palgrave, 2004.
Martin Dean, Collaboration in the Holocaust: Crimes of the Local Police in Belorussia
and Ukraine, London: Macmillan, 2000.
Martin Dean, “Jewish Property7Seized in the Occupied Soviet Union in 1941 and
1942: The Records of the Reichshauptkasse Beutestelle,” Holocaust and Genocide
Studies, Vol. 14, No. 1, 2000, 83-101.
Martin Dean, Robbing the Jews: The Confiscation of Jewish Property in the Holocaust,
1933-1945. Cambridge: Cambridge University Press, 2008.
Slawomir D^bski. Mifdzy Bertinem a Moskwq. Stosunki niemiecko-sowieckie
1939-1941, Warsaw: PISM, 2003.
Dennis Deletant, 'Transnistria and the Romanian Solution to the ‘Jewish Problem,1”
in Ray Brandon and Wendy Lower, eds., The Shoah in Ukraine: History, Testimony,
Memoriahzation, Bloomington: Indiana University Press, 2008,156-189.
Deportacje obywateli polskich z Zackodniej Ukrainy i Zachodniej Bialorusi w
1940/Deportatsii poTskikh grazhdan iz Zapadnoi Ukrainy i Zapadnoi Belorussii v
1940godu, Warsaw: IPN, 2003.
Der Nister, The Family Mashber, trans. Leonard Wolf, New York: NYRB, 2008.
Jared Diamond, CoUapse: How Societies Choose to Fail or Succeed, New York:
Penguin, 2005.
Wadaw Dhigoborski, “Zydzi z ziem polskich wcielonych do Rzeszy w KL
Auschwitz-Birkenau," in Akksandra Namyslo, ed., Z a g la d a Z y d 6 w n a polskich
terenach wcielonych do Rzeszy, Warsaw: IPN, 2008,127-149.
Nikolai M. Dronin and Edward G. Bellinger, Climate Dependence and Food
Problems in Russia 1900-1990, Budapest: Central European Press, 2005.
Marian Marek Drozdowski, “The History of the Warsaw Ghetto in the Light of the
Reports of Ludwig Fischer,” Polin, Vol 3,1988,189-199.
I. A. Dugas and F. Ia. Cheron, Sovetskie Voennoplennye v nemetskikh kontslageriakh
(1941-1945), Moscow: Avuar konsalting, 2003.
L A. Dugas and F. Ia. Cheron, Vycherknutye iz pamiati: Sovetskie Voennoplennye
mezhdu Gitlerom i Stalinym, Paris: YMCA Press, 1994.
Krzysztof Dunin-W^sowicz, “Akcja AB w Warszawie,” in Zygmunt Mahkowski, ed.,
Ausserordentliche Befriedungsaktion 1940 Akcja AB na ziemiach polskich,
Warsaw: GKBZpNP-IPN, 1992,19-27.
Debbrah Dwork and Robert Jan van Pelt, Auschwitz, New York: Norton, 1996.
John Dziak, Chekisty: A History of the KGB, Lexington: Lexington Books, 1988.
Roman Dzwonkowski, ed., Gl6d i represje wobec ludnoki polskiej na Uhrainie
1932-19471Lublin: Towarzystwo Naukowe KUL, 2004.
4 02
Mark Edele and Michael Geyer, “States of Exception,” in Michael Geyer and Sheila
Fitzpatrick, eds., B eyo n d Totalitarianism : Stalinism an d N azism C om pared,
Cambridge: Cambridge University Press, 2009, 345-395.
Robert Edelman, P roletarian Peasants: The R evo lu tio n o f 1905 in R u ssia’s Southwest,
Ithaca: Cornell University Press, 1987.
Ilya Ehrenburg and Vasily Grossman, The Black B ook: The R uthless M u rd e r o f Jew s
by G erm a n -Fa scist In vaders Throughout the T em p o ra rily-O ccu pied R egions o f the
Soviet U nion a n d in the D eath C am ps o f P o la n d D u rin g the W ar o f 1 9 4 1 - 1 9 4 5 ,
New York: Holocaust Publications, 1981.
Ludwig Eiber, “Gewalt in K Z Dachau. Vom Anfang eines Terrorsystems,” in
Andreas Wirsching, ed., D as Ja h r 19 3 3 : D ie nation alsozialistische M ach tero beru n g
u n d d ie deutsche G sellschaft, Gottingen: Wallstein Verlag, 2009, 169-184.
Dietrich Eichholtz, K rieg um Ol: E in E rd d lim p eriu m als deutsches K riegsziel
( 19 3 8 - 19 4 3 ) , Leipzig: Leipziger Universitatsverlag, 2006.
S. N. Eisenstadt, D ie Vielfalt d e r M odern e, Weilerswist: Velbriick Wissenschaft, 2000.
Jerzy Eisler, “1968: Jews, Antisemitism, Emigration,” P o lin , Vol. 21, 2008, 37-62.
Michael Ellman, “A Note on the Number of 1933 Famine Victims,” S o v iet Studies,
Vol. 43, No. 2, 1991, 375- 379-
Michael Eilman, “The Role of Leadership Perceptions and of Intent in the Soviet
Famine of 1931-1934,” E u ro p e-A sia Stu dies, Vol. 57, No. 6, 2005, 823-841.
Michael Ellman and S. Maksudov, “Soviet Deaths in the Great Patriotic War: A
Note,” Europe-Asia Studies, Vol. 46, No. 4,1994,671-680.
Barbara Engelking and Jacek Leociak, Getto warszawskie: Przewodnik po
nieistniejqcym miescie, Warsaw: OFiS PAN, 2003.
Barbara Engelking and Jacek Leociak, The Warsaw Ghetto: A Guide to the Perished
City, New Haven: Yale University Press, 2009.
Barbara Engelking and Dariusz Libionka, Zydzi w powstahczej Warszawie, Warsaw:
Polish Center for Holocaust Research, 2009.
David Engerman, Modernization from the Other Shore: American Intellectuals and
the Romance of Russian Development, Cambridge, Mass.: Harvard University
Press, 2003.
Barbara Epstein, The Minsk Ghetto: Jewish Resistance and Soviet Internationalism,
Berkeley: University of California Press, 2008.
Richard J. Evans, The Coming of the Third Reich, New York: Penguin, 2003.
Richard J. Evans, The Third Reich in Power, London: Penguin, 2005.
Richard J. Evans, The Third Reich at War, New York: Penguin, 2009.
Barbara Falk, Sowjetische Stadte in der Hungersnot 193^33 >Cologne: Bohlau Verlag,
2005.
Niall Ferguson, The War of the World: History’s Age of Hatred, London: Allan Lane,
2006.
Joachim C. Fest, Das Gesicht des Dritten Reiches, Munich: Piper, 2006.
403
Orlando Figes, A People’s Tragedy: The Russian Revolution, 1 8 9 1 - 1 9 2 4 , London:
Penguin, 1998.
Barbara Fijatkowska, Borejsza i Rdzanski: Przyczynek do historii stalinizm u w Polsce,
Olsztyn: Wyzsza Szkola Pedagogiczna, 1995.
M. V. Filimoshin, “Ob itogakh ischisleniya poter' sredi mirnogo naseleniya na
okkupirovannoi territorii SSSR i RSFSR v gody Velikoi Otechestvennoi Voiny,” in
R. B. Evdokimov, ed„ Liudskie poteri SSSR v p e r io d vtoroi m irovoi voin y , St.
Petersburg: RAN, 1995,124-132.
Sheila Fitzpatrick, Education a n d Social M obility in the Soviet Union, 1 9 2 1 - 1 9 3 4 ,
Cambridge: Cambridge University Press, 1979.
Jurgen Forster, “The German Army and the Ideological War against the Soviet
Union,” in Gerhard Hirschfeld, ed„ The Policies o f G enocide: Jew s a n d So viet
Prisoners o f War in N azi G erm any, London: Allen & Unwin, 1986,15-29.
Matthew Frank, Expelling the G erm ans: British O pinion a n d P ost-19 4 5 Population
Transfers in Context, Oxford: Oxford University Press, 2007.
Henry Friedlander, The Origins of Nazi Genocide: From Euthanasia to the Final
Solution, Chapel Hill: University of North Carolina Press, 1995.
Saul Friedlander, The Years of Extermination: Nazi Germany and the Jews,
i939~i945> New York: HarperCollins, 2007,
Francois Furet, L ep a sse d u n e illusion: Essai su r I’idde com m uniste au X X e siecle,
Paris: Robert Laffont, 1995.
Francois Furet and Ernst Nolte, Fascism and Communism, Lincoln: University of
Nebraska Press, 2001.
John Lewis Gaddis, The Long Peace: Inquiries into the History of the Cold War,
Oxford: Oxford University Press, 1987.
John Lewis Gaddis, The United States and the Coming of the Cold War, New York:
Columbia University Press, 1972.
W. Horsley Gantt, Russian Medicine, New York Paul B. Hoeber, 1937.
Michael Gelb, “An Early Soviet Ethnic Deportation: The Far-Eastern Koreans”
Russian Review, Vol. 54, No. 3,1995, 389-412.
Robert Gellately, Lenin, Stalin, and Hitler: The Age of Social Catastrophe, N e w York:
Knopf, 2007.
John Gordon Gerard, The Bones ofBerdichev: The Life and Fate of Vassily Grossman,
New York Free Press, 1996.
Christian Gerlach, “Failure of Plans for an SS Extermination Camp in Mogilev,
Belorussia,” Holocaust and Genocide Studies, Vol. 11, No. i, 1997,60-78.
Christian Gerlach, Kalkulierte Morde: Die deutsche Wirtschafts-und Vemichtungspolitik
in Weifirufiland 1941 bis 2944, Hamburg: Hamburger Edition, 1999.
Christian Gerlach, Krieg, Emdhrung, Volkermord: Forschungen zur deutschen
Vemichtungspolitik im Zweiten Weltkrieg, Hamburg: Hamburger Edition, 1998.
404
Christian Gerlach, “ The Wannsee Conference, the Fate of German Jews, and Hitler’s
Decision in Principle to Exterminate All European Jews,” Jo u rn a l o f M o d ern
History, Vol. 70, 1998, 759-812.
Christian Gerlach and Nicolas Werth, “State Violence— Violent Societies,” in
Michael Geyer and Sheila Fitzpatrick, eds., B e y o n d T otalitarian ism : Stalinism a n d
N azism C om pared, Cambridge: Cambridge University Press, 2009, 133-179.
J. Arch Getty and Oleg V. Naumov, R o a d to Terror: S talin a n d the Self-D estru ction o f
the Bolsheviks, 1 9 3 2 - 1 9 3 9 , New Haven: Yale University Press, 1999.
J. Arch Getty and Oleg V. Naumov, Yezhov: The R ise o f Sta lin s “Iron F ist,” New
Haven: Yale University Press, 2008.
Glenda Gilmore, D efy in g D ixie: The R ad ical Roots o f C iv il Rights, 1 9 1 9 - 1 9 5 0 , New
York: Norton, 2008.
Eagle Glassheim, “The Mechanics of Ethnic Cleansing: The Expulsion of Germans
from Czechoslovakia, 1945-1947.” in Philipp Ther and Ana Siljak, eds.,
R ed raw in g N ations: Ethnic C leansin g in E a st-C en tra l E u ro pe, 19 4 4 - 19 4 8 ,
Lanham: Rowman and Littlefield, 2001,197-200.
Richard Glazar, D ie F a lle m it d e m g r iin e n Z a u n : U b e rle b e n in T r e b lin k a , Frankfurt
am Main: Fischer Verlag, 1992.
Henryk Gf^bocki, ed., “Pierwszy narod ukarany: swiadectwa Polakow z
Leningradu,” A rc a n a , Nos. 64-65, 2005,155-192.
Albin Glowacki, S o w ie c i w obec P o la k o w n a z ie m ia c h w s c h o d n ic h I I R ze c z y p o s p o lite j
1 9 3 9 - 1 9 4 1 , Lodz: Wydawnictwo Uniwersytetu Lodzkiego, 1998.
Mateusz Gniazdowski, “‘Ustalic liczbf zabitych na 6 milionow ludzi’: dyrektywy
Jakuba Bermana dla Biura Odszkodzowan Wojennych przy Prezydium Rady
Ministrow,” P o ls k i P r z e g lq d D ip lo m a ty c z n y , No. 1 (41), 2008, 99-113.
C. Goeschel and N. Wachsmann, “Introduction,” in idem, eds., T h e N a z i
C o n c e n tra tio n C a m p s, 19 3 3 -3 9 - A D o c u m e n ta r y H is t o r y , Lincoln: Nebraska
University Press, 2010.
Aleksandr Gogun, S ta lin s k ie k o m m a n d o s: U k r a in s k ie p a r t iz a n s k ie f o r m ir o v a n iia ,
1 9 4 1 - 1 9 4 4 , Moscow: Tsentrpoligraf, 2008.
Daniel J. Goldhagen, H it le r ’s W illin g E x e c u tio n e rs : O r d in a r y G e r m a n s a n d the
H o lo c a u st, New York: Knopf, 1996.
Golod v SSSR, 1 9 3 0 - 1 9 3 4 gg., Moscow: Federal’noe arkhivnoe agentstvo, 2009 .
JanG6ral, “Eksterminacja inteligencji i tak zwanych warstw przywodczych w
zachodnich powiatach Dystryktu Radomskiego (1939-1940),” in Zygmunt
Mankowski, ed., Ausserordentliche Befriedungsaktion 1940 Akcja AB na ziemiach
polskich, Warsaw: GKBZpNP-IPN, 1992,71-82.
YoramGorlizki and Oleg Khlevniuk, Cold Peace: Stalin and the Soviet Ruling Circle,
1 9 4 5 - 1 9 5 3 , Oxford: Oxford University Press, 2004.
Sergei Gorlov, Sovershenno sekretno, Moskva-Berlin, 1920-1933: Voenno-politicheskie
otnosheniia mezhdu SSSR i Germaniei, Moscow: RAN, 1999.
405
Alexandra Goujon, “Kurapaty (1937-1941): NKVD Mass Killings in Soviet
Belarus," unpublished paper, 2008.
Alexandra Goujon, “Memorial Narratives of WWII Partisans and Genocide in
Belarus,”East European Politics and Societies, Vol. 24, No. 1, 2010, 6-25.
Alvin Gouldner, “Stalinism: A Study of Internal Colonialism,” Telos, No. 34,1978,
5-48.
Catherine Goussef, “Les deplacements forces des populations aux fronti£res russes
occidentales (1914-1950),” in S. Audoin-Rouzeau, A. Becker, Chr. Ingrao, and H.
Rousso, eds., La violence deguerre 1914-1945, Paris: Editions Complexes, 2002,
177-190.
Michael Grabber, Irmfried Eherl: aEuthanasie”-Arzt und Kommandant von
Treblinka, Frankfurt am Main: Peter Lang, 2006.
Gunter Grass, Beim Hauten der Zwiebel, Munich: Deutscher Taschenbuch Verlag,
2008.
Gunter Grass, Im Krebsgang, Munich: Deutscher Taschenbuch Verlag, 2004.
Andrea Graziosi, “Collectivisation, revokes paysannes et politiques
go u ve m e m e n ta le s a travers les rapports d u G P U d ’U k ra in e de fe vrie r-m ars
1930,” Cahiers du Monde russe, Vol. 34, No. 3,1994,437-632.
Andrea Graziosi, The Great Soviet Peasant War, Cambridge, Mass.: Harvard
Andrea Graziosi, “Italian Archival Documents on the Ukrainian Famine
1932-1933,” in Wsevolod Isajiw, ed., Famine-Genocide in Ukraine, 1932-1933,
Toronto: Ukrainian Canadian Research and Documentation Centre, 2003,
27-48-
Andrea Graziosi, “The Soviet 1931-1933 Famines and the Ukrainian Holodomor:
Is a New Interpretation Possible, and What Would Its Consequences Be?”
Harvard Ukrainian Studies, Vol. 37, Nos. 1-4, 2004-2005.
Paul R. Gregory, Terror by Quota: State Securityfrom Lenin to Stalin, New Haven:
Yale University Press, 2009.
Jan T. Gross, Neighbors: The Destruction of the Jewish Community in Jedwabne,
Poland, Princeton: Princeton University Press, 2001.
Jan T. Gross, “Polish POW Camps in Soviet-Occupied Western Ukraine,” in Keith
Sword, ed., The Soviet Takeover of the Polish Eastern Provinces, 1939-1941,
London: Macmillan, 1991.
Jan T. Gross, Polish Society Under German Occupation: The Generalgouvernement,
*9 3 9 - 1 9 4 4 *Princeton: Princeton University Press, 1979.
Jan T. Gross, Revolutionfrom Abroad: The Soviet Conquest of Polands Western
Ukraine and Western Belorussia, Princeton: Princeton University Press, 2002.
Jan T. Gross, “The Social Consequences of War: Preliminaries for the Study of the
Imposition of Communist Regimes in Eastern Europe,” East European Politics
and Societies, 3,1989,198-214.
406
Jan T. G ross, Upiorna dekada: trzy eseje o sterotypach na temat Zydow, Polakow,
Niemcdw , i kornunistdw, 1939-1948, Cracow: U niversitas, 1948.
Vasily G rossm an, Everything Flows, trans. Robert Chandler, N ew York: NYRB
C lassics, 2010.
Vasily G rossm an, Life and Fate, trans. Robert Chandler, N ew Y ork Harper and Row,
1985.
Vasily G rossm an, The Road, trans. Robert Chandler, N ew York: NYRB Classics, 2010.
Irena G rudxinska Gross and Jan Tom asz G ross, War Through Childrens Eyes: The
Soviet Occupation and the Deportations, 1939-1941 . Stanford: H oover Institution
Press, 1981.
M ichal G rynberg and Maria Kotowska, eds., Zycie i zaglada Zydow polskich
1 9 3 9 - 1 9 4 5 '■Relacje swiadkdw, Warsaw: O ficyna N aukow a, 2003.
A. Ie. Gurianov, “O bzor sovetskikh repressivnykh kam panii p rotiv poliak ov i
p o lss’kikh grazhdan,” in A. V. Lipatov and I. O. Shaitanov, ed s., Poliaki i russkie:
Vzaimoponimanie i vzaimoneponimanie, M oscow : Indrik, 2 0 0 0 ,1 9 9 -2 0 7 .
A. Ie. G urianov, "Polskie spetspereselentsy vS S S R v 1 9 4 0 -1 9 4 1 gg.,” in idem , ed.,
Repressii protiv poliakov i pol’skikh grazhdan, M oscow : Zven’ia, 1997.
Israel G utm an, Resistance: The Warsaw Ghetto Uprising, B oston: H ou gh ton Mifflin,
1994-
Ingo Haar, "Die d eu tsch en ‘Vertreibungsverluste’— Zur E ntstehungsgeschichte der
‘D ok u m en tation der Vertreibung,’” Tel A v iv e r Jah rb u ch f u r deutsche Geschichte,
Vol. 35, 2007, 2 5 1 -2 7 1 .
Eva and H. H . H ahn, “D ie D eu tsch en und ‘ihre’ V ertreibung,” Transit, N o. 23, 2002,
1 0 3 -1 1 6 .
Joanna K . M . H a n so n , The C iv ilia n Po p u latio n a n d the W a rsa w U p risin g o f 1944,
C a m b rid g e : C a m b rid g e U n iv e rsity Press, 1982.
Stephen H a n so n , Tim e a n d R evo lu tio n : M a rx ism a n d the D esign o f S o vie t Econ om ic
In stitu tio n s, C h a p e l H ill: U n iv e rsity o f N o rth C a ro lin a P ress, 1997.
M a rk H a rriso n , Soviet Planning in Peace and War, C a m b rid g e : C a m b rid g e
U n iv e rsity P ress, 1985.
C h ristia n H a rtm a n n , “M a sse n ste rb e n o d e r M a sse n v e rn ic h tu n g ? Sow jetische
K rie g sg e fa n g e n e im ‘U n te rn e h m e n B a rb arossa.’ A u s d em T age b u ch eines
d e u tsch e n Lage rkom m a n d an te n ,” V ie rte lja h rs h e fte fu r Zeitgeschichte, V ol. 49, N o.
1, 2 0 0 1 ,9 7 -1 5 8 .
T su y o sh i H asegaw a, Racing the Enem y: Stalin, Trum an, and the Surrender o f Japan,
C a m b rid g e , M a ss.: H a rv a rd U n iv e rsity Press, 2005.
Jonathan H a sla m , The Soviet Union and the Struggle fo r Collective Security in
Europe, i 9J 3 - 3 9 » H o u n d sm ills: M a c m illa n , 1984.
Jonathan H a sla m , The Soviet Union and the Threat from the East, H o u n d sm ills:
M a c m illa n , 1992.
407
M ilan H auner, India in Axis Strategy: Germany, Japan, and Indian Nationalists in the
Second World War, Stuttgart: K lett-C otta, 1981.
T h om as T. H echt, Life Death Memories, C harlottesville: L eopolis Press, 2002.
Susanne H eim , “K alorien-A grarforschung, E rnahrungsw irtschaft u n d Krieg:
H erbert Backe als W issenschaftspolitiker,” in id em , ed., Kalorien, Kautschuk,
Karrieren: Pflanzenztichtung und landwirtschaftliche Forschung in Kaiser-
Wilhelm-Instituten, 1933-1945, W allstein: G ottin gen , 2003, 2 3 -6 3 .
James W. H ein zen , Inventing a Soviet Countryside: State Power and the
Transformation o f Rural Russia, 1917-1929, Pittsburgh: U n iversity o f Pittsburgh
Press, 2003.
U lrich H erbert, Best: Biographische Studien tiber Radikalismus, Weltanschauung und
Vem unft, 1903-1989, Bonn: J.H.W. D ietz, 1996.
Jeffrey H erf, The Jewish Enemy: Nazi Propaganda During World War II and the
Holocaust, C am bridge, M ass.: H arvard U n iversity Press, 2006.
D agm ar H erzog, Sex A fter Fascism: M emory and Morality in Twentieth-Century
Germany, P rinceton: P rin ceton U n iversity Press, 20 0 5 .
Raul H ilberg, The Destruction o f the European Jews, N e w H aven: Yale U niversity
Press, 2003, 3 vols..
R aul H ilberg, “T h e G h etto as a Form o f G overn m en t,” Annals o f the American
Academ y o f Political and Social Science, V ol. 4 5 0 ,1 9 8 0 ,9 8 - 1 1 2 .
Raul H ilb erg, “T h e Judenrat: C o n scio u s or U n c o n sc io u s 'Tool,™ in Y israel G utm an
a n d C yn th ia J. Haft, ed s., Patterns o f Jewish Leadership in N azi Europe, Jerusalem:
Yad V ashem , 1979, 3 1 -4 4 .
Raul H ilberg, Perpetrators, Victims, Bystanders: The Jewish Catastrophe, N e w York:
H arperP erennial, 1993.
K laus H ild eb ran d , Vom Reich zum Weltreich: Hitler, NSDAP und koloniale Frage
1919-1945• M unich: W ilh elm F in k Verlag, 1969.
M anfred H ild erm eier, Sozialrevolutionare Partei Russlands: Agrarsozialismus und
M odernisierung im Zarenreich , C ologn e: B oh lau , 1978.
A ndreas H illgruber, G erm any and the Two World Wars, C am bridge, M ass.: Harvard
U n iversity Press, 1981.
John-Paul H im k a, “E th n icity an d R ep ortin g o f M ass M urder: Krakivski visti, the
N K V D M urders o f 1 9 4 1 , an d th e V in n ytsia E xhum ation,” u n p u b lish ed paper,
2009.
Francine H irsch, Empire o f Nations: Ethnographic Knowledge and the Making o f the
Soviet Union, Ithaca: C o rn ell U n iversity Press, 2005.
Eric H ob sb aw m , The Age o f Extremes: A History o f the World, 1914-1991, London:
V intage, 1996.
Peter H o lq u is t, M aking W ar, Forging Revolution: Russia's Continuum o f Crisis,
C am bridge, Mass.: H arvard U n iversity Press, 2002.
408
Gordon J. Horwitz, Ghettostadt: L6dz and the Making of a Nazi City, Cambridge,
Mass.: Harvard University Press, 2008.
Grzegorze Hryciuk, “Victims 1939-1941: The Soviet Repressions in Eastern
Poland,” in Elazar Barkan, Elisabeth A. Cole, and Kai Struve, eds., Shared
H istory-D ivided Memory: Jews and Others in Soviet-Occupied Poland, Leipzig:
Leipzig University-Verlag, 2007,173-200.
Isabel Hull, Absolute Destruction: Military Culture and the Practices of War in
Imperial Germany, Ithaca: Cornell University Press, 2005.
Taras Hunczak and Roman Serbyn, eds., Famine in Ukraine 1932-1933: Genocide by
Other Means, New York: Shevchenko Scientific Society, 2007.
Hungersnot: Authentische Dokumente iiber das Massensterben in der Sowjetunion,
V ienna, 1933.
Ich werde es nie vergessen: Briefe sowjetischer Kriegsgefangener 2004-2006, Berlin:
Ch. Links Verlag, 2007.
H e n n a d i i I e f i m e n k o , “N a t s i o n a l ’n a p o l i t y k a K r e m l i a v U k r a 'i n i p is lia H o lo d o m o r u
1 9 3 2 - 3 3 rr.,” H a rv a rd U k ra in ian Studies, f o r t h c o m i n g .
Melanie Ilic, “T he Great Terror in Leningrad: a Q uantitative Analysis,” Europe-A sia
Studies , Vol. 52, N o. 8, 2 0 0 0 ,1 5 1 5 -1 5 3 4 .
1. 1. H'iushyn, O U N - U P A i u k rain s’k e p yta n n ia v ro ky d ru h o is v ito v o i v iin y v s v itli
poVs’kykh do kum entiv, Kiev: N A N Ukra'iny, 2000.
Christian Ingrao, Les chasseurs noirs: L a brigade D irle w an g e r, Paris: Perrin, 2006.
Christian Ingrao, “V iolen ce de guerre, v iolen ce genocide: Les Einsatzgruppen,” in S.
A udoin-R ouzeau, A. Becker, Chr. Ingrao, and H . R ousso, ed s., L a violence de
guerre 1914-1945 , Paris: Editions C om plexes, 2002, 2 1 9 -2 4 0 .
M ik o la j I w a n o w , P ie rw sz y nard d u karan y: S ta lin iz m wobec p o lskiej ludnosci kresowej
1921-1938, W a r s a w : O m n i p r e s s , 1 9 9 1 .
George D. Jackson, Jr., Comintern and Peasant in East Europe, 1919-1930, N ew
York: C olum bia U niversity Press, 1966.
Egbert Jahn, “D er H olod om or im Vergleich: Zur P h a n o m en o lo g ie der
M assenvernichtung,” O steuropa, VoL 54, No. 12, 2 0 0 4 ,1 3 -3 2 .
H a ro ld James, Eu ro p e Reborn: A H istory, 1914-2000, Harlow: Pearson, 2003.
Maria Janion, D o Eu ro p y: tak, ale razem z n aszym i u m a rlym i, W arsaw : Sic!, 2000.
Stanislaw Jankowiak, “‘C leansing’ Poland o f G erm ans: T h e P rovince o f Pomerania,
1 9 45-1949,” in Philip Ther and A na Siljak, eds., Redrawing Nations: Ethnic
Cleansing in East-Central Europe, 1944-1948, Lanham: R ow m an and Littlefield,
2 0 0 1 ,8 7 -1 0 6 .
Stanislaw Jankowiak, Wysiedlenie i emigracja ludnoici niemieckiej w polityce wladz
polskich w latach 1945-1970, Warsaw: IPN , 2005.
A n d rze j Jan kow ski, “A k c ja A B na K ie le cc zy in ie ," in Z y g m u n t M a h k o w sk i, ed.,
W arsaw : G K B Z p N P - IP N , 1 9 9 2 ,6 5 -8 2 .
409
Marc Jansen and Nikolai Petrov, Stalins Loyal Executioner: Nikolai Ezhov,
1895-1940, Stanford: Hoover University Press, 2002.
Krzysztof Jasiewicz, Zaglada polskich Kresdw. Ziemiahstwo polskie na Kresach
Polnocno-Wschodnich Rzeczypospolitejpod okupacjq sowieckq 1939-1941,
Warsaw: V olum en, 1998.
Katherine R. Joliuck, Exile and Identity: Polish Women in the Soviet Union During
World War II, Pittsburgh: University o f Pittsburgh Press, 2002.
Die Judenausrottung in Polen. Die Vernichtungslager, G eneva, 1944.
Tony Judt, The Burden o f Responsibility: Blum, Camus, Aron, and the French
Twentieth Century, Chicago: University o f Chicago Press, 1998.
Tony Judt, Postwar: A History o f Europe Since 1945, N ew York: Penguin, 2005.
Marc Junge, G ennadii Bordiugov, and Rolf Binner, Vertikal’ bol’shogo terrora,
M oscow : N ovyi Khronograf, 2008.
Slaw om ir Kalbarczyk, “Przedmioty odnalezione w Bykowni a Kuropatach swiadcz^ 0
polskosci ofiar,” Biuletyn Instytutu Pamifci Narodowej, N os. 1 0 -1 1 ,2 0 0 7 ,4 7 -5 4 .
Ivan K am enec, “T he D eportation o f Jewish C itizens from Slovakia,” in The Tragedy
o f the Jews o f Slovakia, Oswtycim: Auschwitz-Birkenau State M useum and
M useum o f the Slovak National Uprising, 2002, 1 1 1 -1 4 0 .
Ivan Kam enec, “T h e H olocaust in Slovakia,” in DuSan Kovac, ed., Slovak
Contributions to 19th International Congress o f Historical Sciences, Bratislava:
Veda, 2 0 0 0 ,1 9 5 -2 0 6 .
Sam uel D. Kassow, Who Will Write Our History? Rediscovering a Hidden Archive
from the Warsaw Ghetto, N ew York Vintage, 2009.
N ikolaus Katzer, “Brot und Herrschaft: D ie H ungersnot in der RSFSR,” Osteuropa,
Vol. 54, N o. 12, 2 0 0 4 ,9 0 -1 1 0 .
A lex J. Kay, Exploitation, Resettlement, Mass Murder. Political and Economic
Planning fo r German Occupation Policy in the Soviet Union, 1940-1941, N ew
York: Berghahn B ooks, 2006.
A lex J. Kay, ‘“H ierbei w erden zw eifellos zig M illion en M en sch en verhungern’: D ie
deutsche W irtschaftsplanung fur die besetzte Sow jetunion u n d ihre U m setzung,
1941 bis 1944,” Transit, No. 3 8 ,2 0 0 9 ,5 7 -7 7 .
John Keegan, The Face o f Battle, N ew York- Viking, 1976.
O leg Ken, Collective Security or Isolation: Soviet Foreign Policy and Poland,
1930-1935, S t Petersburg: Evropeiskii D om , 1996.
O. N . Ken and A. I. Rupasov, eds., Politbiuro Ts.K. VKP(b) i otnosheniia SSSRs
zapadnymi sosednimi gosudarstvami, St. Petersburg: Evropeiskii D o m , 2001.
Paul M. Kennedy, Aufstieg und Verfall der britischen Seemacht, Herford: E. S. Mittler
& S o h n ,1978.
Ia n Kershaw , Fateful Choices: Ten Decisions That Changed the World, 1940-1941,
L o n d o n : P e n g u in B o o k s, 2007.
Ia n Kershaw , Hitler. A Biography, N e w Y ork: W . W. N o rto n , 2008.
410
Ian Kershaw, Hitler, the Germans, and the Final Solution, New Haven: Yale
Krystyna Kersten, The Establishment of Communist Rule in Poland, Berkeley:
University of California Press, 1991.
Krystyna Kersten, "Forced Migration and the Transformation of Polish Society in
the Postwar Period,” in Philip Ther and Ana Siljak, eds., Redrawing Nations:
Ethnic Cleansing in East-Central Europe, 1944-1948, Lanham: Rowman and
Littlefield, 2001, 75-86.
Vladimir Khaustov, “Deiatel’nost’ organov gosudarstvennoi bezopasnosti NKVD
SSSR ( 1 9 3 4 - 1 9 4 1 gg.)>” doctoral dissertation, Akademia Federal’noi Sluzhby
Bezopasnosti Rossiiskoi Federatsii, 1997.
Oleg Khlevniouk, L e cercle du K rem lin : Stalin e et le B u re a u p o litiq u e dans les annees
30: les je u x du p o u vo ir, Paris: Editions du Seuil, 1996.
Oleg V. Khlevniuk, The H isto ry o f the Gulag: From C o lle ctiviza tio n to the G reat
Terror, N ew Haven: Yale University Press, 2004.
Oleg Khlevnyuk, “The Objectives o f the Great Terror, 1 9 3 7 -1 9 3 8 ,” in Julian Cooper,
Maureen Perrie, and E. A. Rhees, eds., So viet H isto ry 1917-1953: Essays in
H o n o u r o f R . W. D avies, Houndm ills: M acm illan, 1 9 9 5 ,1 5 8 -1 7 6 .
Oleg Khlevniuk, “Party and NKVD: Power R elationships in th e Years o f the Great
Terror,” in Barry M cLoughlin and Kevin M cD erm ott, eds., S ta lin ’s T en o r: H igh
Po litics an d M ass Repression in the So viet U n io n , N ew York: Palgrave M acm illan,
2003.
Oleg K hlevniuk, “Stalin as dictator: the personalisation o f power,” in Sarah Davies
and James Harris, eds., S ta lin : A N e w H isto ry , C am bridge: Cam bridge U niversity
Press, 2 0 0 5 ,1 0 9 -1 2 0 .
Ben K iem an, B lo o d a n d So il: A W o rld H isto ry o f G en o cid e a n d Ex te rm in a tio n fro m
S p a rta to D a rfu r, N ew Haven: Yale University Press, 2007.
Lucjan K ie szc zy n sk i, “Represje w obec k a d ry k ie ro w n icze j K P R ” in Jarem a
M a c isze w sk i, ed., Tragedia K om unistycznej P a r tii P o lsk i, W arsaw : K si^ z k a i
W ied za, 1 9 8 9 ,1 9 8 -2 1 6 .
C harles K in g , The M o ld o van s: Russia, R o m an ia, a n d the P o litic s o f C u ltu re, Stanford:
H oover In stitu tio n , 2000.
G a ry K in g , O r i R o se n , M a rtin Tanner, and A le x a n d e r F. W a gn e r, “O rd in a ry V o tin g
B e h a v io r in the E x tra o rd in a ry Ele ctio n o f A d o lf H itle r," Journal o f Economic
History, V o l. 68, N o . 4 ,2 0 0 8 ,9 5 1 -9 9 6 .
Esther K in g sto n -M a n n , Lenin and the Problem o f M arxist Peasant Revolution, N e w
Y ork: O x fo rd U n iv e rsity Press, 1983.
Lisa A . K irsc h e n b a u m , The Legacy o f the Siege o f Leningrad, 1941-1995: M yth,
Memories, and Monuments, C am b rid ge: C a m b rid g e U n iv e rsity Press, 2006.
Ernst K le e and W illi D rc fie n , eds., G ott m it uns: Der deutsche Vemichtungskrieg im
Osten 1939-1945, F ra n kfu rt: S. Fischer, 1989.
411
M a rc Jansen and N iko la i Petrov, Sta lin s’ Loyal Executioner: N iko lai Ezhov,
1895-1940, Stanford: H o over University Press, 2002.
Krzysztof Jasiewicz, Z aglad a polskich Kresdw. Ziem ianstw o polskie na Kresach
Pdlnocno-W schodnich Rzeczypospolitejpod okupacjq. sowieckq 1939-1941,
W arsaw: Volum en, 1998.
Katherine R. Jolluck, E x ile a n d Identity: P o lish W om en in the S oviet U n io n D u rin g
W o rld W a r II, Pittsburgh: University of Pittsburgh Press, 2002.
D ie Ju d e n a u s ro ttu n g in Polen. D ie Vernichtungslager, Geneva, 1944.
T o n y Judt, T he B u rd e n o f Respon sibility: B lum , C a m us, A ro n , a n d the French
T w entieth C e n tu ry , Chicago: University o f C hicago Press, 1998.
T o n y Judt, Po stw a r: A H is to ry o f E urope Since 1945, N e w York: Penguin, 2005.
M a rc Junge, G e n n a d ii Bordiugov, and Ro lf Binner, V e r t ik a l’ b o l’s hogo terrora,
M o sco w : N o v y i Khronograf, 2008.
Staw om ir Kalbarczyk, “Przedm ioty odnalezione w B yk ow n i a Kuropatach Swiadcz^ 0
polskofci ofiar,” B iu le ty n Instytutu P a m ifc i N aro d o w ej, Nos. 10-11, 2007, 47-54.
Iva n Kam enec, “T h e Deportation o f Jewish Citizens from Slovakia,” in The Tragedy
o f the Jews o f S lo v a k ia , 0 4 wi$cim: Auschw itz-Birkenau State M u s e u m and
M u s e u m o f the Slovak National Uprising, 2 0 0 2 ,1 1 1 -1 4 0 .
Ivan Kam enec, “T h e Holocaust in Slovakia,” in D u San Kovd£, ed., Slovak
Contributions to 19th International Congress of Historical Sciences, Bratislava:
Veda, 2 0 0 0 ,1 9 5 -2 0 6 .
Sam uel D. Kassow , Who Will Write Our History? Rediscovering a Hidden Archive
from the Warsaw Ghetto, N e w York: Vintage, 2009.
N ik o la u s Katzer, “Brot un d Herrschaft: Die H u n ge rsn o t in der R SFSR ,” Osteuropa,
Vol. 54, No. 12, 2 00 4 ,90 -1 10 .
Exploitation, Resettlement, Mass Murder: Political and Economic
A le x J. Kay,
Planningfor German Occupation Policy in the Soviet Union, 1940-1941, N ew
York: B e rgh a h n Books, 2006.
A le x J. Kay, “‘H ierb ei werden zweifellos zig M lliio n e n M e n sch e n verhungern': D ie
deutsche W irtsch aftsplan u n g flir die besetzte Sow jetunion u n d ihre Um setzung,
1941 bis 1944.’*Transit, No. 38, 2 009,57-77.
John Keegan, The Pace o f Battle, N e w York: V ik in g , 1976.
Oleg Ken , Collective Security or Isolation: Soviet Foreign Policy and Poland,
1 9 3 0 - j 935, St. Petersburg: Evropeiskli D om , 1996.
O. N. Ke n and A. I. Rupasov, edi„Politbluro Tt.K. VKP(b) I otnosheniia SSSR s
zapadnymi sosednlmigosudarstvami, St. Petersburg: Evropeiskli D o m , aooi.
Paul M . Kennedy, Aufstieg und Verfall der britischen Seemacht, Herfbrd: E. S. M ittler
& Sohn, 1978.
Ian Kershaw, P a te fu l Choices: Ten D ecisions T h a t C h a n g e d th e W orld, 1940-194],
London: Penguin Books, 2007.
Ian Kershaw. H itler: A B iography, New York: W. W. Norton, 2008.
410
Ian Kershaw, H itler, the Germ ans, and the F in a l Solution, New Haven: Yale
Krystyna Kersten, The Establishm ent o f Com m unist Rule in Poland , Berkeley:
University of California Press, 1991.
Krystyna Kersten, “Forced Migration and the Transformation of Polish Society in
the Postwar Period,” in Philip Ther and Ana Siljak, eds., Redraw ing N ations:
Eth n ic Cleansing in East-Central Europe, 1944-1948, Lanham: Rowman and
Littlefield, 2001, 75-86.
Vladimir Khaustov, “Deiatel’nost’ organov gosudarstvennoi bezopasnosti NKVD
SSSR (1934-1941 gg.),” doctoral dissertation, Akademia Federal’noi Sluzhby
Bezopasnosti Rossiiskoi Federatsii, 1997.
Oleg Khlevniouk, Le cercle du Kremlin: Staline et le Bureau politique dans Its annies
30: lesjeux du pouvoir, Paris: Editions du Seuil, 1996.
Oleg V. Khlevniuk, The History of the Gulag: From Collectivization to the Great
Terror, New Haven: Yale University Press, 2004.
Oleg Khlevnyuk, “The Objectives of the Great Terror, 1937-1938,* in Julian Cooper,
Maureen Perrie, and E. A. Rhees, eds., Soviet History 1917-1953: Essays in
Honour of R. W. Davies, Houndmills: Macmillan, 1 99 5,158-176.
Oleg Khlevniuk, “Party and N K V D : Power Relationships in the Years of the Great
Terror," in B a rry M c L o u g h lin and Kevin M cD erm ott, eds., Stalins Terror: High
Politics and Mass Repression in the Soviet Union, N e w York: Palgrave M acm illan,
2003.
Oleg Kh levn iu k, “Stalin as dictator: the personalisation o f power," in Sarah Davies
and James Harris, eds., Stalin: A New History, Cam bridge: C am b ridge University
Press, 2 00 5 ,10 9 -12 0 .
Ben Kie m an , Blood and Soil: A World History o f Genocide an d Extermination from
Sparta to Darfur, N e w Haven: Yale University Press, 2007.
Lucjan Kieszczyrtski, “Represje wobec kadry kierowniczej KPPT In Jarema
Maciszewski, ed., Tragedia Komunistyczne) PartU Polski, Warsaw: Ksiftka i
Wiedza, 19 89 , 19 8 - 2 1 6 .
Charles King, The Moldovans: Russia, Romania, and the Politics o f Culture, Stanford:
Hoover Institution, 2000 .
Gary King, Ori Rosen, Martin Tanner, and Alexander P. Wagner, "Ordinary Voting
Behavior in the Extraordinary Election of Adolf Hitler," Journal o f Economic
History, Vol. 68, No. 4 . 10 0 8 , 9 5 1 - 996 .
Esther Kingston-Mann, Lenin and the Problem o f M arxist Peasant Revolution, New
York: Oxford University Press, 19 8 3 .
Lisa A . Kirschenbaum, The Legacy o f the Siege o f Leningrad, 1 9 4 1 - 19 9 5 : Myth.
Memories, and M onuments, Cambridge: Cambridge University Press, 2006.
Ernst Klee and W illi Dreften, eds.. G ott m it unt: Der deutsche Vemkhtungskrieg im
Often 1939-1945. Frankfurt: $. Fischer, 1989.
411
Peter Klein, “Curt von Gottberg—Siedlungsfunktionar und Massenmorder,” in
Klaus-Michael M allm ann, ed., Karrieren der Gewalt: Nationalsozialistische
Tdterbiographien, Darmstadt: W issenschaftliche Buchgesellschaft, 2004, 95-103.
Peter Klein, “Zwischen den Fronten. D ie Zivilbevolkerung W eifirusslands und der
Krieg der W ehrmacht gegen die Partisanen,” in Babette Quinkert, ed., Wir sind
die Herren dieses Landes. Ursachen Verlauf und Folgen des deutschen Uberfalls auf
die Sowjetunion , Hamburg: VSA Verlag, 2002, 8 2 -1 0 3 .
Tadeusz Klimaszewski, Verbrennungskommando Warschau, Warsaw: Czytelnik,
1959.
Gerd K oenen, Der Russland-Komplex: Die Deutschen und der Osten, 1900-1945,
Munich: Beck, 2005.
Arthur Koestler, untitled, in Richard Crossman, ed., The God That Failed, London:
Ham ilton, 1950, 2 5 -8 2 .
Arthur Koestler, Darkness at Noon, N ew York: M acm illan, 1941.
Arthur Koestler, “Vorwort,” to Alexander W eifiberg-Cybulski, Im Verhor, Vienna:
Europaverlag, 1993, 9 -1 8 [1951].
Arthur Koestler, The Yogi and the Commissar, N ew York: M acm illan, 1946.
Leszek Kolakowski, Main Currents o f Marxism, Vol. 3: The Breakdown, Oxford:
Oxford University Press, 1978.
Piotr Kolakowski, NKW D i GRU na ziemiach polskich i939~i945> Warsaw: Bellona,
2002.
Boguslaw Корка, Konzentrationslager Warschau: Historia i nast^pstwa, Warsaw:
IPN, 2007.
Edward Kopbwka, Stalag366 Siedlce, Siedlce: SKUNKS, 2004.
Edward Kopbwka, Treblinka. Nigdy wi$cej, Siedlce: M uzeum R ejonowe, 2002.
Marek Kornat, Polityka rownowagi: Polska migdzy Wschodem a Zachodem, Cracow:
Arcana, 2007.
Marek Kornat, Polska 1939 roku wobec paktu Ribbentrop-Molotow, Warsaw: Polski
Instytut Spraw M i^dzynarodowych, 2002.
Reinhart Koselleck, Futures Past: On the Semantics o f Historical Time, trans. Keith
Tribe, Cambridge, Mass.: M IT Press, 1985.
1. 1. Kostiushko, ed., Materialy “O soboipapkiPolitbiuro Ts.K. RKP(b)-VKP(b)po
voprosu sovetsko-pol’skikh otnoshenii 1923-1944 gg., M o s c o w : R A N , 1 9 9 7 .
G. V. Kostyrchenko, Gosudarstvennyi antisemitizm v SSSR ot nachala do kuTminatsii
1938-1953, M oscow: Materik, 2005.
G ennadi Kostyrchenko, Out o f the Red Shadows: Anti-Semitism in Stalin’s Russia,
A m herst, NY: Prom etheus Books, 1995.
G. V. Kostyrchenko, Tainaia politika Stalina: Vlast’ i antisemitizm , M oscow:
M ezhdunarodnye otnosheniia, 2001.
Stephen Kotkin, Magnetic Mountain: Stalinism as a Civilization, Berkeley:
University o f California Press, 1995.
412
U и и л u u c y u y ju s i
Stephen Kotkin, “Peopling Magnitostroi: The Politics o f Demography,” in William

G. Rosenberg and Lewis H. Siegelbaum, eds., Social Dimensions of Soviet
Industrialization, Bloomington: Indiana University Press, 1993, 63-104.
Lidia Kovalenko and Volodymyr Maniak, eds., 33 'i: Holod: Narodna knyha-
memorial, Kiev: Radians’kyi pys’mennyk, 1991.
Heda Margolius Kovaly, Under a Cruel Star: A Life in Prague 1941-1968, trans.
Franci Epstein and Helen Epstein, New York: Holmes and Maier, 1997.
Tadeusz Kowalski, “Z badan nad eksterminacjq inteligencji w Rzeszowskim w
okresie II wojny swiatowej,” in Zygmunt Mankowski, ed., Ausserordentliche
Befriedungsaktion 1940 Akcja AB na ziemiach polskich, Warsaw: GKBZpNP-IPN,
1992, 83-89.
Beata Kozaczyriska, “Wysiedlenie mieszkaricow Zamojszczyzny do dystryktu
warszawskiego w latach 1942-1943 i los deportowanych,” in Marcin Zwolski, ed.,
Exodus: Deportacje i migracje (wqtek wschodni), Warsaw: IPN, 2008, 70-92.
Denis Kozlov, “The Historical Turn in Late Soviet Culture: Retrospectivism,
Factography, Doubt, 1953-1991,” Kritika, Vol. 2, N o. 3, 2001, 577-600.
Denis Kozlov, “‘I Have Not Read, But I Will Say’: Soviet Literary Audiences and
Changing Ideas o f Social Membership, 1958-1966,” Kritika,Vol. 7, No. 3, 2006,
557-597-
Mark Kramer, “D ie Konsolidierung des komm unistischen Blocks in Osteuropa
1944-1953,” Transit, No. 39, 2009, 78 -9 5 .
Hans von Krannhals, Der Warschauer Aufstand 1944, Frankfurt am Main: Bernard
& Graefe Verlag fur Wehrwesen, 1964.
Victor Kravchenko, I Chose Freedom: The Personal and Political Life o f a Soviet
Official, N ew York: Charles Scribners Sons, 1946.
Gerhard Krebs, “Japan and the German-Soviet War, 1941,” in B em d Wegner, ed.,
From Peace to War: Germany, Soviet Russia, and the World, 1939-1941,
Providence: Berghahn Books, 1997, 541-560.
G. Krivosheev, ed., Grif sekretnosti sniat: Poteri vooruzhennykh sil SSSR v voirtakh,
Moscow: Voenizdat, 1993.
Bernhard R. Kroener, “The ‘Frozen Blitzkrieg’: German Strategic Planning against
the Soviet U nion and the Causes o f its Failure,” in Bernd Wegner, ed., From Peace
to War: Germany, Soviet Russia, and the World, 1939-1941, Providence:
Berghahn Books, 1997,135 -1 5 0 .
Jerzy Krdlikowski, “Budowalem m ost kolejowy w poblizu Treblinki,” Biuletyn
Zydowskiego lnstytutu Historycznego, No. 4 9 ,1 9 6 4 ,4 6 -5 7 .
Peter Kruger, Die Aufienpolitik der Republik von Weimar, Darmstadt:
Wissenschaftliche Buchgesellschaft, 1985.
A. I. Kruglov, Entsiklopediia Kholokosta, Kiev: Evreiskii sovet Ukrainy, 2000.
Alexander Kruglov, “Jewish Losses in Ukraine,” in Ray Brandon and Wendy Lower,
eds., The Shoah in Ukraine: History, Testimony, Memorialization, Bloomington:
Indiana University Press, 2008, 272-290.
413
Abraham Krzepicki, “Treblinka,” Biuletyn Zydowskiego Instytutu Historycznego, Nos.
4 3 -4 4 , 1962, 8 4 -1 0 9 .
Stanislaw Kulczycki, Hoiodomor: Wielkigtod na Ukrainie w latach 1932-1933 jako
ludobdjstwo, Wroclaw: Kolegium Europy W schodniej, 2008.
S. V. Kul’chyts’kyi, ed., Kolektyvizatsiia i holod na Ukraini 1929-1933, Kiev:
Naukova D um ka, 1993.
S. V. Kul’chyts’kyi, “Trahichna statystyka holodu,” in F. M . Rudych, I. F. Kuras, M . I.
Panchuk, P. Ia. Pyrih, and V. F Soldatenko, eds., Holod 1932-1933 rokiv na
Ukraini: Ochyma istorykiv, movoiu dokumentiv, Kiev: Vydavnytstvo Politychnoi
Literatury Ukrainy, 1 9 9 0 ,6 6 -8 5 .
Janusz Kupczak, Polacy na Ukrainie w latach 1921-1939, W roclaw: W ydaw nictw o
U niw ersytetu W roclawskiego, 1994.
Hiroaki Kuromiya, “A ccounting for the Great Terror,” Jahrbticherfar Geschichte
Osteuropas, Vol. 53, N o. 1, 2003, 86 -1 0 1 .
Hiroaki Kuromiya, “The Great Terror and ‘Ethnic C leansing’: T h e A sian N exus,”
unpublished paper, O ctober 2009.
Hiroaki Kuromiya, Stalin, Harlow: Pearson Longm an, 2005.
Hiroaki Kuromiya, Freedom and Terror in the Donbas: A Ukrainian-Russian
Borderland, 1870S-1990S, Cambridge: Cambridge U niversity Press, 1998.
Hiroaki Kuromiya, The Voices of the Dead: Stalin’s Great Terror in the 1930s,
London: Yale University Press, 2007.
Hiroaki Kuromiya, “World War II, Jews, and Post-War Soviet Society,” Kritika, VoL
3, No. 3, 2 0 0 2 ,5 2 1 -5 3 1 .
Hiroaki Kuromiya and Pawel Libera, “Notatka Wlodzimierza B^czkowskiego na
temat wspdfpracy polsko-japohskiej wobec ruchu prometejskiego (1938),”
Zeszyty Historyczne, 2009,114-135.
Hiroaki Kuromiya and Georges Mamoulia, “Anti-Russian and Anti-Soviet
Subversion: The Caucasian-Japanese Nexus, 1904-1945,” Europe-Asia Studies,
Vol 61, No. 8, 2009,1415-1440.
Hiroaki Kuromiya and Andrzej Peplohski, Mifdzy Warszawq a Tokio: Polsko-
japohska wspdtpraca wywiadowcza 1904-1944, Torurt: Wydawnictwo Adam
Manzakk, 2009.
Hiroaki Kuromiya and Andrzej Pepionski, “Stalin und die Spionage,” Transit, Na
3*. 20-33.
Robert Kutaierz, Ukraina w latach kolektywizacji i wielkiego glodu, Torun: Grado,
2005.
fhar Kuz’niataou, ed, Kanveer shurtsi, Minsk: Nasha Niva, 1997.
Pieter Lagrou, "La ’Guerre Honorable’ et une certaine idê de 1’OccidenL Memoires
de guerre, radame et reconciliation aprts 1945,,” in Francois Marcot and Didier
Musiediak. eds.. 1st Resistances, miroir das regimes ôppression AUemagne,
Prance, Hake, Beaenôo; Preaae* Unhrersitairee de Franche-ComtA 2006,
414
A
Stephen }. Lee, European Dictatorships 1918-1945 , London: R ou tled ge, 2000.
leningradskii martirolog 1937-1938 , St. Petersburg: R ossiiskaia n atsion al’naia
biblioteka, 1996, Vol. 4.
S. V. Leonov, Rozhdenie Sovetskoi imperii: Gosudarstvo i ideologiia, 1917-1922 gg.,
M oscow : D ialog M GU, 1997.
Zofia Lesczyriska, “Z badari nad stratam i in telig e n c ji na L u b elszczy zn ie w
latach 1 9 3 9 -1 9 4 4 ,” in Z ygm unt M ankow ski, ed ., Ausserordentliche
Befriedungsaktion 1940 Akcja AB na ziemiach polskich, W a rsa w :
G K B Z pN P -IP N , 1992, 5 8 -7 0 .
Hillel L evine, In Search o f Sugihara, N ew York: T h e Free Press, 1996.
D a riu sz L ib io n k a , “A p o k ry fy z dziejow Z y d o w sk ie g o Z w i^ z k u W o jsk o w e g o i ich
autorzy,” Z aglada Zyddw . Studio i m aterialy, N o . 1, 2 0 0 5 ,1 6 5 -1 9 8 .
D ariu sz L ib io n k a , “G io w ^ w m ur. Interw encje K a z im ie rz a Papee, p o isk ie g o
am b asad ora p rz y S to lic y A p o stolskie j, w sp raw ie z b ro d n i n ie m ie c k ic h w Polsce,
listo pad 1942-stycze ri 1943,” Z aglada Zyddw. S tu d ia i m a te ria ly , N a 2, 2006,
2 92- 3 1 4 -
Dariusz Libionka, “Polska konspiracja wobec eksterminacji Zyddw w dystrykcie
warszawskim,” in Barbara Engelkmg, Jacek Leociak, and Dariusz Libionka, eds.,
Prowincja noc. Zycie i zaglada Z yd d w w dystrykcie w a rsza w sk im , Warsaw*. IFiS
P A N , 2 0 0 7 ,4 4 3 - 5 0 4 -
Dariusz Libionka, “ZWZ-AK i Delegatura Rzqdu RP wobec eksterminacji Zyddw
polskich,” in Andrzej Zbikowski, ed., Polacy i Zydzi pod okupacjq niemitckq
1939-1945y Studia i materialy, Warsaw: IPN, 2006,15-208.
Dariusz Libionka and Laurence Weinbaum, “Deconstructing Memory and History*.
The Jewish Military Union (ZZW) and the Warsaw Ghetto UprisingT Jewish
Political Studies Review, VoL 18, Nos. i-a , 2006,1-14.
Dariusz Libionka and Laurence Weinbaum, "Pomnik Apfelbauma, czyli kfywa
‘majora Iwadskiego,* W ifi, No. 4, 2007,10 0 -m .
Benjamin Lieberman, Terrible Fate: Ethnic Cleansing in the Making of Modem
Europe, Chicago: Ivan R. Dee, 2006.
Lars T. Lib, Bread and Authority in Russia, 1914-1921, Berkeley: University of
California Press, 1990.
Lars T. Lih, Oleg. V. Naumov, and Oleg Khlevniuk, eds., StahnS Letters to Molotov,
New Haven: Yale University Pres», 1995.
Peter Longerich, Heinrich Himmler. Biographic, Berlin: Siedler. 2008.
Peter Longerich, PoHdk der Vemichtung. Eine Gesamtdarsteilungder
nationalsozialistischen Judenverfolgung, Munich- Piper, 1991.
Peter Longerich, The Unwritten Order. Hitler's Role in the Final Solution, Stroud:
Tempus, 2001.
Andrea Ldw, Juden im Getto Litzmannstadt: Lebensbedingungen,
Sefbstwahmehmung Verhahen, Gdttingen: Wallatein Vcrlag, 2006.
415
W endy Lower, Nazi Empire-Building and the Holocaust in Ukraine, C hapel Hill:
University o f N orth C arolina Press, 2005.
W endy Lower, “‘O n H im Rests the W eight o f the A dm inistration’: N azi C ivilian
Rulers and the H olocaust in Zhytomyr,” in Ray Brandon and W endy Lower, eds.,
The Shoah in Ukraine: History, Testimony, and Memorialization, B loom ington:
Indiana U niversity Press, 2008, 2 2 4 -2 2 7 .
M oritz Felix Luck, “Partisanenbekam pfung durch SS und Polizei in W eifiruthenien
1942. D ie Kam pfgruppe v o n Gottberg,” in A lfons K enkm ann and C hristoph
Spieker, eds., Im Auftrag: Polizei, Verwaltung und Verantwortung, Essen: Klartext
Verlag, 2001, 2 2 5 -2 4 7 .
John Lukacs, Five Days in London, May 1940, N ew Haven: Yale U niversity Press, 1999.
John Lukacs, June 1941: Hitler and Stalin, N ew Haven: Yale U niversity Press, 2007.
John Lukacs, The Last European War, N ew Haven: Yale U niversity Press, 1976.
Igor Lukes, “T he R udolf Slansky Affair: N ew Evidence,” Slavic Review, Vol. 58, No.
1 ,1 9 9 9 .1 6 0 -1 8 7 .
Leonid Luks, “Z um Stalinschen Antisem itism us: Briiche u n d W iderspriiche,”
Jahrbuch fiir Historische Kommunismus-Forschung, 1997, 9 -5 0 .
A m o Lustiger, Stalin and the Jews: The Red Book, N ew Y ork E nigm a B ook s, 2003.
Pawel M achcew icz and K rzysztof Persak, eds., Wokdl Jedwabnego, Warsaw: Instytut
Pami^ci N arodowej, 2002, 2 vols.
Fre n ch M a cL e a n , The Cruel Hunters: SS-Sonderkommando Dirlewanger: Hitlers
Most Notorious Anti-Partisan Unit, A tglen: Sch iffe r M ilit a r y H isto ry , 1998.
Fre n ch M a cL e a n , The Field Men: The S S Officers Who Led the Einsatzkommandos,
A tgle n : Schiffer, 1999.
M ic h a e l M a cQ u e e n , “N a z i P o lic y Tow ard the Jews in the R e ic h sk o m m issa ria t
O stlan d , Ju n e -D e ce m b e r 1941: F ro m W h ite T e rro r to H o lo c a u st in L ith u a n ia ,” in
Z v i G itelm an , ed., Bitter Legacy: Confronting the Holocaust in the USSR,
B lo o m in g to n : In d ia n a U n ive rsity Press, 1 9 9 7 ,9 1 -1 0 3 .
C ze slaw M a d a jczyk, “V o m ‘G e n e ra lp la n O st’ zu m ‘G e n e ra lsie d lu n g sp la n ,’” in
M e c h tild R o ssle r a n d Sab in e Schleierm acher, eds., Der “Generalplan Ostn:
Hauptlinien der nationalsozialistischen Planungs-und Vemichtungspolitik, B e rlin :
A k a d e m ie Verlag, 1 9 9 3 ,1 2 -1 9 .
Ludnosc cywilna w
C ze slaw M a d a jczyk, M a re k G etter and A n d rze j Janow ski, eds.,
Powstaniu Warszawskim, V o l 2, W arsaw : P ah stw o w y In sty tu t W yd a w n iczy, 1974-
K rz y sz to f M adeja, Jan Zaryn, and Jacek Zurek, eds., Ksifga swiadectw. Skazani na
karf imierci w czasach stalinowskich i ich losy, W arsaw : IP N , 2003.
Se rgei M a k su d o v, “V ic to ry ove r the Peasantry,” Harvard Ukrainian Studies, V o l. 25,
N o s. 3/4, 2 0 0 1 ,1 8 7 -2 3 6 .
Sergui M aksudov, “Raschelovechivanie,” Harvard Ukrainian Studies, forthcom ing.
M artin Malia, Alexander Herzen and the Birth of Russian Socialism, 1813-1855,
C am bridge, Mass.: Harvard U niversity Press, 1961.
4 16
1
Klaus-Michael Mallmann, ‘“Rozwi^zac przez jakikolwiek szybko dzialaj^cy srodek:
Policja Bezpieczenstwa w todzi a Shoah w Kraju Warty,” in Aleksandra Namyslo,
ed., Zaglada Zydow na polskich terenach wcielonych do Rzeszy , Warsaw: IPN,
2008, 85- 115 .
Klaus-Michael Mallmann, Jochen Bohler, and Jiirgen Matthaus, Einsatzgruppen in
Polen; Darstellung und Dokumentation, Darmstadt: WGB, 2008.
Zygmunt Mankowski, “Ausserordentliche Befriedungsaktion,” in Zygmunt
Mankowski, ed., Ausserordentliche Befriedungsaktion 1940 Akcja AB na ziemiach
polskich, Warsaw: GKBZpNP-IPN, 1992, 6- 18.
Walter M anoschek, "Serbien ist judenfreiM ilita risch e Besatzungspolitik und
Judenvernichtung in Serbien 1941/1942, M unich: R. O ld en b o u rg Verlag, 1993.
Vasyl’ Marochko and Ol’ha Movchan, Holodomor v Ukraini 1932-1933 rokiv:
Khronika, Kiev: Kyievo-Mohylians’ka Akademiia, 2008.
David M arples, “Kuropaty: T he Investigation o f a Stalinist H istorical Controversy,”
Slavic Review, Vol. 53, N o. 2 ,1 9 9 4 , 5 1 3 -5 2 3 .
Michael R. M arrus, “Jewish R esistance to th e H olocaust,” Journal o f Contemporary
History, Vol. 30, N o. 1 ,1 9 9 5 , 8 3 -1 1 0 .
J6zef M arszalek, “Akcja AB w dystrykcie lubelskim ,” in Z ygm u n t M ankow ski, ed.,
Warsaw: G K B ZpN P-IPN , 1992, 4 8 -5 7 .
Terry M artin, Affirmative Action Empire, Ithaca: C orn ell U niversity Press, 2001.
Terry M artin, “T he 1 9 3 2 -1 9 3 3 U krainian Terror: N ew D o c u m e n ta tio n on
Surveillance and the T h ou gh t Process o f Stalin,” in W se v o lo d Isajiw, ed., Famine-
Genocide in Ukraine, 1932-1933, Toronto: U krainian C anadian Research and
D ocu m en tation C entre, 2 0 0 3 ,9 7 -1 1 4 .
Terry M artin, “T he O rigins o f Soviet E thnic C leansing,” Journal o f M odem History,
j Vol. 70, N o. 4 ,1 9 9 8 , 8 1 3 -8 6 1 .
Vojtech M astny, The Cold War and Soviet Insecurity: The Stalin Years, Oxford:
O xford U niversity Press, 1996.
Vojtech Mastny. The Czechs Under Nazi Rule: The Failure o f National Resistance,
1939-1942, N ew York: C olum bia U niversity Press, 1971.
Wojciech M aterski, Tarcza Europy. Stosunkrpolsko-sowieckie 1918-1939 , Warsaw:
Ksi^zka i W iedza, 1994.
Wojciech Materski i Tomasz Szarota, eds., Polska 1939-1945. Straty osobowe i ofiary
represji pod dwiema okupacjami, WarsawL IPN, 2009.
Jiirgen Matthaus, “Controlled Escalation: Himmler’s Men in the Summer of 1941
and the Holocaust in the Occupied Soviet Territories,” Holocaust and Genocide
j Studies, Vol. 21, No. 2, Fall 2007,218-242.
Jurgen Matthaus, “Reibung&los und planmafiig: Die Zweite Welle der
Judenvernichtung im Generalkommissariat Wei&ruthcnien (1942-1944)*"
Jahrbuchfur Antisemitismusfbrschung, Vol. 4, No. 4,1995,294-274-
417
,
Ralph Mavrogordato and Earl Ziemke, "The Polotsk Lowland,” in John A rm strong, ed.,
Soviet Partisans in World War II, Madison: University o f W isconsin Press, 1964.
Mark M azower, Dark Continent: Europe’s Twentieth Century, N ew York, V intage, 2000.
M ark M azower, Hitlers Empire: Nazi Rule in Occupied Europe, L ondon: A llen Lane,
2008.
M ark M azower, “V io len ce an d the State in th e T w entieth Century,” American
Historical Review, Vol. 107, N o. 4, 2 0 0 2 ,1 1 4 7 -1 x 6 7 .
Barry M cL oughlin, “M ass O perations o f th e N K V D , 1 9 3 7 -8 : A Survey,” in Barry
M cL oughlin and K evin M cD erm ott, eds., Stalins Terror: High Politics and Mass
Repression in the Soviet Union, H oundsm ill: Palgrave, 2 0 0 3 ,1 1 8 -1 5 2 .
G eoffrey M egargee, War o f Annihilation: Combat and Genocide on the Eastern Front,
1941, Lanham: R ow m an & Littlefield, 2007.
Ezra M en d elsoh n , The Jews o f East Central Europe Between the World Wars,
B loom in gton : Indiana U niversity Press, 1983.
C atherine M erridale, Ivan’s War: Life and Death in the Red Army, 1939-1945, N ew
Y ork H en ry H olt, 2006.
C atherine M erridale, Night o f Stone: Death and M emory in Twentieth-Century
Russia, N e w Y ork V iking, 2000.
W lo d z im ie r z M ich n iu k , "Z h isto rii represji p o lity c z n y c h p r z e c iw k o P o la k o m
na B ialoru si w latach trzyd ziestych ,” in W iesfaw B alcerak, ed ., P olska-
B ia lo r u i 1 9 1 8 -1 9 4 5 : Z b io r s tu d id w i m a te ria ld w , W arsaw : IH P A N , 1993,
112- 120.
P iotr M ierecki i Wasilij C hristoforow et al., eds., Varshavskoe vosstan ie

1944/P ow stanie W arszaw skie 1944, M oscow -W arsaw , IH R A N -IP N , 2007.
Anna M ieszkow ska, M atka d zie ci Holocaustu: H istoria Ireny S en dlerow ej, Warsaw:
Muza SA, 2008.
Stanley Milgram, “Behavior Study of Obedience,” Journal o f A b n o rm a l a n d Social
Psychology, Vol. 67, No. 2,1963,371-378.
James A. Millward, E urasian Crossroads: A H istory o f X injiang, London: Hurst &
Company, 2007.
Czeslaw Milosz, Legends o f M odern ity: Essays a n d L etters fr o m O ccu p ied Poland,
1942-43, New York Farrar, Strauss, and Giroux, 2005.
Sybil Milton, ed., The Stroop Report, New York Random House, 1979.
Alan S. Milward, The Germ an Economy at W ar, London: Athlone Press, 1965.
Eugeniusz Mironowicz, B ialo ru i, Warsaw: Trio, 1999.
Jacek Andrzej Mfynarczyk, “Akcja Reinhardt w gettach prowincjonalnych dystryktu
w arszawskiego 1942-1943,” in Barbara Engelking, Jacek Leociak, and D ariu sz
Libionka, eds., Prowincja noc. Zycie i zaglada Zyddw w dystrykcie w arszaw skim ,
W arsaw : IFiS PAN, 2007, 39-74-
Jacek A n d rze j M ly n a rc zy k Judenmord in Zentralpolen: D e r D istrikt Radom im
Generalgouvemement 1939-1945• D a rm sta d t: W G B , 20 0 7.
418
Jacek A ndrzej M lynarczyk, “T reb lin k a -ein T odeslager der ‘A k tio n R einhard,’” in
B ogdan M usial, ed., Aktion Reinhardt, Der Volkermord an den Juden im
Generalgouvernement 1941-1944, O sn a b r iid c Fibre, 2 0 0 4 , 2 5 7 -2 8 1 .
B r o n is l a w M fynarski, W niewoli sowieckiej, L ondon: G r y f P rinters, 1974.
Kazimierz M oczarski, Rozmowy z katem, C racow : Z nak, 20 0 9 .
S im o n Sebag Montefiore, Stalin: The Court o f the Red Tsar, London: Weidenfeld &
N ico lso n , 2003.
James M orris, “T h e P olish Terror: Spy M ania an d E th n ic C lea n sin g in th e Great
Terror,” Europe-Asia Studies, Vol. 56, N o. 5, July 2 0 0 4 , 7 5 1 -7 6 6 .
Grzegorz M otyka, “T ragedia jen c o w so w ieck ich n a z ie m ia c h p o lsk ich p o d c z a s II
w ojny sw iatow ej,” un p u b lish ed m anuscript, 2 0 0 9 .
Grzegorz M otyka, Ukraihska partyzantka 1942-1960, W arsaw: Rytm , 2006.
Samuel M oyn , “In the A fterm ath o f C am ps,” in Frank B iess an d R obert M ueller,
eds., Histories o f the Aftermath: The Legacies o f the Second World War, N e w Y ork
B erghahn B ook s, 2010.
Timothy Patrick M ulligan, The Politics o f Illusion and Empire: German Occupation
Policy in the Soviet Union, 1942-1943, N e w York: Praeger, 1988.
Bogdan M u sial, Na zachdd po trupie Polski, W arsaw: P roszyn sk i, 20 0 9 .
Bogdan M usial, “‘Przypadek m o d e lo w y d otycz^ cy ek sterm in a cji Z yd d w ’: Pocz^tki
‘akcji R einhardt’— p lan o w a n ie m a so w eg o m o rd u Z y d o w w G en era ln y m
G ubernatorstw ie,” D ariu sz L ibionka, ed ., A k cja R ein h ardt. Z a g la d a Z y d o w w
G en eralnym G u b ern a to rstw ie, W arsaw: IP N , 2 0 0 4 ,1 5 - 3 8 .
Bogdan M usial, Sow jetische P artisan en 1 9 4 1 -1 9 4 4 : M y th o s u n d W irklich keit,
Paderborn: F erdinand S ch o n in g h , 2009.
Bogdan Musial, ed., S ow jetisch e P artisan en in W eiferussland: In n en an sich ten au s
dem G eb iet B a ra n o v iii, Munich: R. Oldenbourg Verlag, 2004.
Norman Naimark, Fires o f H atred: E thnic C lea n sin g in T w e n tie th -C e n tu ry Europe,
Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 2001.
Norman Naimark, “Gomulka and Stalin: The Antisemitic Factor in Postwar Polish
Politics,” in Murray Baumgarten, Peter Kenez, and Bruce Thompson, eds.,
Varieties o f A n tisem itism : H istory, Ideology, D iscou rse, Newark: University of
Delaware Press, 2009, 237-250.
Norman Naimark, The Russians in G erm any: A H is to ry o f th e S o v ie t Z o n e o f
O ccupation, i 9 4 5 - J949> Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1995.
Leonid Naumov, B o r’b a v ru k o vo d stve N K V D v 1 9 3 6 -1 9 3 8 g g ., Moscow: Modem-A,
2006.
Leonid Naumov, S talin i N K V D , Moscow: Iauza, 2007.
Vladimir Nikol’skij, “Die 'Kulakenoperation im ukrainischen Donbass,” in Rolf
Binner, Bernd Bonwetsch, and Marc Junge, eds., S ta lin ism u s in d e r sow jetisch en
P ro vin z 1 9 3 7 -1 9 3 8 , Berlin: Akademie Verlag, 2010,613-640.
419
V. M. N ikol’s’kyi, Represyvna diial'nist‘ orhaniv derzhavnoi bezpeky SRSR v Ukraini,
Donetsk: Vydavnytstvo D on ets’koho N atsional’n oh o U niversytetu, 2003.
Bernadetta N itschke, Wysiealenie ludnosci niemieckiej z Polski w latach 1945-1949 ,
Zielona Gora: W yzsza Szkota Pedagogiczna im. Tadeusza Kotarbiriskiego, 1999.
H ans-H einrich N olte, “Partisan War in Belorussia, 1 9 4 1 -1 9 4 4 ,” in Roger
C hickering, Stig Forster, and Bernd Greiner, eds., A World at Total War: Global
Conflict and the Politics o f Destruction, 1937-1945, Cambridge: C am bridge
U niversity Press, 2005, 26 1 -2 7 6 .
Andrzej N ow ak, Polska a trzy Rosje, Cracow: Arcana, 2001.
“O boz zaglady Treblinka,” Biuletyn Glownej Komisji Badania Zbrodni Niemieckich w
Polsce, N o. 1 ,1 9 4 6 ,1 3 3 -1 4 4 .
V iorica O laru-C em irtan, “W o die Ziige Trauer trugen: D ep o rta tio n en in
Bessarabien, 194 0 -1 9 4 1 ,” Osteuropa, Voi. 59, N os. 7 -8 , 2009, 2 1 9 -2 2 6 .
Operatsia "Seim” 1944-1946/Operacja “Sejm” 1944-1946, W arsaw-K iev: IP N , 2007.
Karin Orth, Das System der nationalsozialistischen Konzentrationslager. Eine
politische Organisationsgeschichte, Hamburg: H am burger E dition, 1999.
G eorge O rwell, Homage to Catalonia, San D iego: H arcourt Brace Jovanovich, 1980.
G eorge O rw ell, Orwell and Politics, London: Penguin, 2001.
Rudiger O verm ans, Deutsche militarische Verluste im Zweiten Weltkrieg, M unich:
O ldenbourg, 1999.
Rudiger O verm ans, “D ie K riegsgefangenenpolitik des D e u tsch en R eiches 1939 bis
1945,” in Jorg E chternkam p, ed., Das Deutsche Reich und derZweite Weltkrieg,
Vol. 9 /2 , M unich: D eu tsch e Verlags-Anstalt, 2005.
Rudiger O verm ans, “Personelle Verluste der d eu tsch en B evolk eru n g durch Flucht
und Vertreibung,” D zie je N ajnowsze, Vol. 26, N o. 2 ,1 9 9 4 , 5 0 -6 5 .
Andrzej Paczkowski, “P ologn e, la ‘nation ennem ie,1” in Stephane C ou rtois, N icolas
W erth, Jean-Louis Pann£, Andrzej Paczkowski, Karel B artosek, an d Jean-Louis
M argolin, eds., Le livre n oir du com m unism e ; Crim es, terreur, repression, Paris:
Robert Laffont, 1997.
A ndrzej Paczkowski, P ol w ieku dziej&w Polski, Warsaw: P W N , 2005.
A ndrzej Paczkowski, T rzy tw a rze Jdzefa S w iatla. P rzyczyn ek d o h isto rii ko m u n izm u
w Polsce, Warsaw: Proszyriski i S-ka, 2009.
P am iftn iki zn alezione w K a tyn iu , Paris: E ditions Spotkania,‘i9 8 9 .
A ndrzej Pankowicz, “A kcja A B w Krakowie,” in Z ygm unt M ankow ski, ed.,
Ausserordentliche B efriedungsaktion 1940 A kcja A B na ziem ia ch polskich ,
Warsaw: GKBZpNP-IPN, 1 9 9 2 , 43-47-
Yaroslav Papuha, Z a kh td n a U kraina i h olodom or 1932-1933 rokiv, Lviv: A stroliabiia,
2008.
Michael Parris, The Lesser Terror: S oviet State Security, 1 9 3 9 -1 9 5 3 , Santa Barbara:
Prseger, 1996.
420
Gunnar S. Paulsson, Secret City: The Hidden Jews o f Warsaw 1940-1945, N e w
Haven: Yale U niversity Press, 2002.
Stevan L. P aw low itch, Hitlers New Disorder: The Second World War in Yugoslavia,
N ew York: C olu m b ia U niversity Press, 2008.
Nikita Petrov and K. V. Skorkin, Kto rukovodil NKVD, 1934-1941 . M o sco w , Z v en ia ,
1999-
N. V. Petrov and A. B. R oginsksii, “‘P olsk aia operatsiia’ N K V D 1 9 3 7 -1 9 3 8 gg.,” in
A. Ie. G urianov, ed., Repressii protivpoliakov i polskikh grazhdan, M o sco w :
Z venia, 1997, 2 2 -4 3 .
N iccolo P ianciola, “T he C ollectivization F am in e in Kazakhstan,” in H alyn a H ryn ,
ed., Hunger by Design: The Great Ukrainian Famine in Its Soviet Context,
C am bridge, Mass.: Harvard U niversity Press, 2 0 0 8 ,1 0 3 - 1 1 6 .
Jan P ietrzykow ski, “A kcja AB na ziem i cz^ stoch ow sk iej i radom szczariskiej,” in
Zygm unt M ahkow ski, ed., Ausserordentliche Befriedungsaktion 1940 Akcja AB na
ziemiach polskich, Warsaw: G K B Z p N P -IP N , 1 9 9 2 ,1 0 7 - 1 2 3 .
Jan Pietrzykow ski, Akcja A B w Czfstochowie, K atow ice: W y d a w n ictw o Sl^sk, 1971.
Benjamin P inkus, “T h e D ep o rta tio n o f th e G erm an M in o r ity in th e S o v iet U n io n ,
1 9 4 1 -1 9 4 5 ,” in B ernd W egner, ed ., From Peace to War: Germany, Soviet Russia,
and the World, 1939-1941, P rovidence: B ergh ah n B o o k s, 1997 .4 4 9 - 4 6 2 .
Richard Pipes, The Formation o f the Soviet Union, C am b rid ge, M ass.: H arvard
U niversity Press, 1997.
Richard Pipes, Struve, C am bridge, Mass.: Harvard U niversity Press, 1 9 7 0 -1 9 8 0 ,2 vols.
Dieter Pohl, N a tion alsozialistisch e Judenverfolgu n g in O stgalizien : O rg a n isa tio n u n d
D urchfuhrung eines staatlichen M assenverbrechens, M u n ich : O ld en b o u rg , 1996.
Dieter Pohl, “Schauplatz U kraine: D er M a ssen m o rd an d e n Juden im
M ilitarverw altungsgebiet u n d im R eich sk o m m issa ria t 1 9 4 1 -1 9 4 3 ,” in N orb ert
Frei, Sybille Steinbacher, and B ern d C. W agner, ed s., A u sb eu tu n g , V em ich tu n g,
Offentlichkeit: N eue S tudien z u r n a tio n a lso zia listisch en L agerpoU tik, M u n ich : K.
G. Saur, 2 0 0 0 ,1 3 5 - 1 7 9 .
Dieter P ohl, “U k ra in isch e H ilfskrafte b e im M ord an d e n Juden,” in G erhard Paul,
ed., D ie T dter d er Shook, G ottingen: W allstein V erlag, 2 0 0 2 .
Dieter Pohl, Verfolgung u n d M a ssen m o rd in d e r N S -Z e it 1 9 3 3 -1 9 4 5 , D arm stadt:
W issen sch aftlich e B uchgesellsch aft, 2 0 0 8 .
Dieter P ohl, “Z n a czen ie dystryk yu lu b elsk ieg o w ‘o sta te c z n y m ro zw iyzan iu k w estii
zyd ow sk iejr in D ariu sz L ibionka, ed ., A k c ja R ein h a rd t: Z a g la d a Z y d d w w
G en eralnym G u b e m a to rstw ie , W arsaw: IP N , 2 0 0 4 , 3 9 - 5 3 .
Pavel P olian, A g a in st T h eir WiU: T he H is to ry a n d G eo g ra p h y o f Forced M ig ra tio n s in
the USSR, B udapest: CEU Press, 2004.
Pavel Polian, “H3tte der Holocaust beinahe nicht stattgefanden? Oberlegungen zu
einem Schriftwechsel im Wert von zwei MUlionen Menschenleben" in Johannes
42 1
L
Hurter and Jiirgen Zarusky, eds., Besatzung, Kollaboration, Holocaust, M unich: R.
O ldenbourg Verlag, 2 0 0 8 ,1 -2 0 .
Pavel Polian, “La violen ce contre les prisonniers de guerre sovietiques dans le Ille
Reich et un URSS,” in S. A udoin-R ouzeau, A. Becker, Chr. Ingrao, and H.
Rousso, eds., La violence de guerre 1914-1945, Paris: E ditions C om p lexes, 2002,
1 1 7 -1 3 1 -
A ntony Polonsky, Politics in Independent Poland 1921-1939: The Crisis o f
Constitutional Government, Oxford: C larendon Press, 1972.
Joseph Poprzeczny, Odilo Globocnik, Hitler’s Man in the East, Jefferson: McFarland
& C om pany, 2004.
Peter J. Potichnij, “T he 1 9 4 6 -1 9 4 7 Fam ine in Ukraine: A C o m m en t on th e Archives
o f the U nderground,” W sev o lo d Isajiw, ed„ Famine-Genocide in Ukraine,
1932-1933, Toronto: U krainian Canadian Research and D o cu m en ta tio n Centre,
2 0 0 3 ,1 8 5 -1 8 9 .
R obert Potocki, Polityka panstwa polskiego wobec zagadnienia ukrainskiego w latach
1930-1939, Lublin: IE$W, 2003.
Sam antha Power, “A Problem from Hell”: America and the Age o f Genocide, N ew
York: Basic B ooks, 2002.
V olodym yr Prystaiko and Iurii Shapoval, eds., Sprava “S pilky V yzvolen nia Ukrdiny,"
Kiev: Intel, 1995.
Proces z vedenim protistatniho spikleneckeho centra v dele s Rodolfem Sldnskym,
Prague: M inisterstvo Spravedlnosti, 1953.
Projektgruppe Belarus, ed., “Existiert das Ghetto noch?” Weifirussland: Jiidisches
Oberleben gegen nationalsozialistische Herrschaft, Berlin: A sso zia tio n A, 2003.
T. S. Prot’ko, Stanovlenie sovetskoi totalitarnoi sistemy v Belarusi: 1917-1941 gg:
(1917-1941), M in s k Tesei, 2002.
A lexander V. Prusin, "A C o m m u n ity o f V iolence: T h e S iP o/S D an d its R ole in the
N azi Terror System in G eneralbezirk Kiew,” Holocaust and Genocide Studies, Vol.
21, N o. 1, 2 0 0 7 ,1 -3 0 .
A dam Putawski, W obliczu Zaglady. Rzqd RP na Uchodistwie, Delegatura Rzqdu RP
na Kraj, Z W Z -A K wobec deportaeji Zyddw do obozow zaglady (1941-1942),
Lublin: IPN , 2009.
E. A. R adice, “E con om ic D ev elo p m en ts in Eastern E urope U n d er G erm an
H egem on y” in M artin M cC auley, ed., Communist Power in Europe 1944-1949,
N ew York: Harper and Row, 1 9 7 7 ,3 -2 1 .
E. A. R adice, “G eneral C haracteristics o f th e R egion B etw een th e Wars,” in M ichael
Kaser, ed., An Economic History o f Eastern Europe, Vol. 1, N e w Y ork O xford
C hil R ajchm an, Je suis le dernier Juif, trans. G illes Rozier, Paris: E d ition s d es Arenes,
2009.
422
J. Rajgrodzki, “Jedenascie m iesi^cy w ob ozie zaglady w Treblince,” Biuletyn
Zydowskiego Instytutu Historycznego, No. 2 5 ,1 9 5 8 ,1 0 1 -1 1 8 .
Donald ). Raleigh, “T he Russian Civil War, 19 1 7 -1 9 2 2 ,” in R onald Grigor Suny, ed„
Cambridge History o f Russia, Vol. 3, Cambridge: Cam bridge U niversity Press,
2 0 0 6 ,1 4 0 -1 6 7 .
Shimon Redlich, Propaganda and Nationalism in Wartime Russia: The Jewish Anti-
Fascist Committee in the USSR, 1941-1948, Boulder: East E uropean M onographs,
1982.
Shimon R edlich, W a r, H o lo c a u s t, a n d S ta lin is m : A D o c u m e n te d H is t o r y o f the Je w ish
A n t i- F a s c is t C o m m itte e in the U S S R , Luxembourg: H arw ood, 1995.
Jan Alfred Regula [Jozef M itzenm acher or M ieczyslaw M iitzenm acher], H is t o r ia
K o m u n is ty c z n e j P a r t j i P o ls k i, Toruh: Portal, 1994 [1934].
Leonid Rein, “Local C ollaboration in the E xecution o f th e ‘Final Solution in N azi-
O ccupied Belarussia,” H o lo c a u s t a n d G e n o c id e S tu d ie s, Vol. 20, N o. 3 ,2 0 0 6 ,
3 8 1 -4 0 9 .
“Relacje dw och zbiegbw z Treblinki II,” B iu le t y n Z y d o w s k ie g o In s ty tu tu
H is to ry c z n e g o , N o. 4 0 ,1 9 6 1 , 7 8 -8 8 .
Alfred J. Rieber, "Civil Wars in the Soviet U nion,” K r it ik a , Vol. 4. N o. 1, 2003,
1 2 9-162.
Berndt Rieger, C r e a t o r o f th e N a z i D e a th C a m p s : T h e L ife o f O d ilo G lo b o c n ik ,
London: V allentine M itchell, 2007.
Volker Riefi, “C hristian W irth — Inspekteur der Vernichtungslager,” in Klaus-
M ichael M allm ann and Gerhard Paul, eds. K a r r ie r e n d e r G e w a lt:
N a tio n a ls o z ia lis t is c h e T d te rb io g ra p h ie n , D arm stadt: W issen sch aftlich e
B uchgesellschaft, 2 0 0 4 ,2 3 9 -2 5 1 .
Gabor Rittersporn, S t a lin is t S im p lif ic a tio n s a n d S o v ie t C o m p lic a tio n s : S o c ia l T en sion s
a n d P o lit ic a l C o n f lic t in the U S S R , 1 9 3 3 -1 9 5 3 , Chur: H a rw o o d , 1991.
Henry L. R oberts, R u m a n ia : P o lit ic a l P r o b le m s o f a n A g r a r ia n State , N ew Haven:
Yale U niversity Press, 1951.
Daniel R om anow sky, “N azi O ccupation in N orth eastern Belarus and W estern
Russia,” in Zvi G itelm an, ed., Bitter Legacy: Confronting the Holocaust in the
USSR, B loom ington: Indiana U niversity Press, 1997, 2 3 0 -2 5 2 .
Felix Romer, Der Kommissarbefehl: Wehrmacht und NS-Verbrechen an der Ostfront
1941/42, Paderborn: Ferdinand S ch on in gh , 2008.
Hans R oos, Polen und Europa: Studien zur polnischen Aufienpolitik, Tubingen: J.C.B.
M ohr, 1957.
Mark R osem an, The Villa, the Lake, the Meeting: Wannsee and the Final Solution,
N ew York: P enguin, 2003.
A lexander B. R ossino, Hitler Strikes Poland: Blitzkrieg, Ideology, and Atrocity,
Lawrence: U niversity Press o f Kansas, 2003.
423
Joseph R othschild, P ils u d s k is C o u p d ’E ta t, N ew York: C olum bia U niversity Press,
1966.
D avid R ousset, L ’u n iv e rs c o n c e n tra tio n n a ire , Paris: E ditions du Pavois, 1946.
W lod zim ierz R ozenbaum , “T he March Events: Targeting the Jews,” P o lin , Vol. 21,
2008, 6 2 -9 3 .
Joshua R ubenstein and Ilya A ltm an, eds., T h e U n k n o w n B la c k B o o k : T h e H o lo c a u s t
in the G e r m a n - O c c u p ie d S o v ie t T e rrito rie s , B loom ington: Indiana U niversity
Press, 2008.
O leksandr R ublov and V ladim ir Reprintsev, “Represii proty p oliak iv v U kraini u
30-ti roky," Z arkhiviv V.U.Ch.K H . P . U N . K . V.D K . H . B , Vol. 1, N o. 2 ,1 9 9 5 .
1 1 9 -1 4 6 .
F. M. R udych, I. F. Kuras, M. I. Panchuk, P. Ia. Pyrih, and V. F Soldatenko, eds.,
Holod 1932-1933 rokiv na Ukraini: Ochyma istorykiv, movoiu dokumentiv , Kiev:
V ydavnytstvo P olitych n oi Literatury Ukrainy, 1990.
M artyna R usiniak, Obdz zaglady Treblinka II w pa m ifci spolecznej (1943-1989),
Warsaw: N eriton, 2008.
Hartmut Rufi, “Wer war verantwortlich fur das Massaker von Babij Jar?”
Militargeschichtliche Mitteilungen, Vol. 57, N o. 2 , 1 9 9 9 ,4 8 3 -5 0 8 .
P hilip T. Rutherford, Prelude to the Final Solution: The Nazi Program fo r Deporting
Ethnic Poles, 1939-1941, Lawrence: U niversity Press o f K ansas, 2007.
Pam ela R otner Sakam oto, Japanese D ip lo m a ts and Jewish Refugees: A W orld W ar II
D ile m m a , W estport: Praeger, 1998.
A- N . Sakharov et al„ ed s., "Sovershenno sekretno” Lubianka-Stalinu o polozhenii v
strane (1922-1934 gg)» Vol. 6, M oscow : R A N 2002.
Ruta Sakow ska, ed„ Archiw um Ringelbluma. Tom 2: Dzieci—tajne n a u cza n ie wgetcie
warszawskim, W arsaw: 2J H , 2000.
Ruta Sa k o w sk a , Lu d zie z dzielnicy zam kniftej. Zy d zi w Warszawie w okresie
hitlerowskiej okupacji, Warsaw: PAN, 1975,
Harrison E. Salisbury, The 900 Days: The Siege o f Leningrad, New York Harper &
Row, 1969.
Antonella Salomini, L'U n io n soviitique et la S hook, tram. Marc Saint-Up^ry, Paris:
La D&ouverte, 2007.
Thomas SandkOhkr, ‘ Endldsung' in Galizien: D er Judenm ord in Qstpolen und die
Rettungsinitktftven von Berthold Beitz, 1 9 4 1-19 4 4 , Bonn: Dietz, 1996.
(Jerzy Sawkki], Z b u rze m e W arszaw y, Katowice: Awir, 1946.
Wolfgang Scheffler, “Probleme der Holocaustforschung," in Stefi Jersch-Wenzel ed.
Deutsche—P o k n —Juden. lhre Beziehungen von den Aitfangen bis ins 20.
Jahrhundert, Berlin: Colloquium Veriag, 1987,259-281.
Coraeiia Scbenke, Natiom Ustaat und nationals Frage: Polen und die Ukraine
1921-1939, Hamburg: DflUing und Galitz Verlag, 2004.
424
T h o m a s S c h le m m e r , Die Italiener an der Ostfront, M u n ic h : R. O ld e n b o u r g V erlag,
2005.
Karl Schlogel, Terror und Traum; Moskau 1937, Munich: Carl H anser Verlag, 2008.
Simon Sebag M ontefiore, Stalin: The Court of the Red Tsar, N ew York: Knopf, 2004-
Sefer Lutsk , Tel Aviv: Irgun Yots'e Lutsk be-Yisrael, 1961.
Robert Seidel, Deutsche Besatzungspolitik in Polen: Der Distrikt Radom 1939-1945,
Paderborn: Ferdinand Schoningh, 2006.
Amartya Sen, Poverty and Famines: An Essay on Entitlement and Deprivation,
Oxford: Oxford U niversity Press, 1982,
Roman Serbyn, “Lem kin on G enocide o f N ations,” Journal o f International Criminal
Justice, Vol. 7, No. 1, 2 0 0 9 ,1 2 3 -1 3 0 .
Gitta Sereny, Into That Darkness: From Mercy Killing to Mass Murder, N ew York:
McGraw Hill, 1974.
Robert Service, Stalin: Л Biography, Cam bridge, Mass.: Harvard U niversity Press,
2004.
Edward Serw ahski, Zycie w powstaAczej Warszawie, Warsaw: Instytut W ydaw niczy
PAX, 1965.
G. N. Sevostianov et al., eds., “Sovershenno sekretno": Lubianka-Stalinu o polozhenii
v strane (1922-1934 gg.),Vol. 4, Moscow: RAN, 2001.
Jurij Sapoval, “Die Behandlung der ‘ukrainischen Nationalisten im Gebiet Kiev,“ in
Rolf Binner, Bemd Bonwetsch, and Marc Junge, eds., StaJinismus in der
sowjetischen Provinz 1937-1938, Berlin: Akademie Verlag, 2010,334- 351-
lurii Shapoval, “Holodomor i ioho zv’iazok iz represiiamy v Ukraini u 1932-1934
rokakh,” Harvard Ukrainian Studies, forthcoming,
lurii Shapoval, Liudyna i systema: Shtrykhy do portretu totalitarnoi doby v Ukraini,
Kiev: Natsional’na Akademiia Nauk Ukra'my, 1994.
Jurij Sapoval, “Liigen und Schweigcn: Die unterdrikkte Erinnerung an den
Holodomor," Osteuropa, Vol. 54, No, 12,2009,131-145.
lurii Shapoval, “III konferentsiia KP(b)U: proioh trahedii hoiodu,* in Valerii
Vasihev and lurii Shapoval, eds., Kom andyry vefykoho hoiodu, Kiev: Hencza,
2001,152-165.
lurii Shapoval, "Vsevolod Balickij, bourreau et victime," Cahiers du Monde nose.
Vol. 44, Nos. 2-3, 2003,371-384*
lurii S h a p o va l V o lo d ym yr Prystaiko, and V adym Zo io ta r’o v , e d s., C h K 'H P U -tfK V D
v Ukraini: Osoky, fakty, dokumenty, K ie v : A b ry s , 1997-
lurii S h a p o va l V o lo d yrayr Prystaiko, and V adym Zo lo ta r’o v , “ V se vo lo d Baiyts’k y C
in C h K -H P U -N K V D v Ukraini: Osoby, fa k ty dokum enty, K y iv : A b ry a . 1997
D avid R . Shearer, "Social D isord e r, М м » Repression, and th e N K V D D u rin g the
1930s,” Cahiers du M onde russe, V o l 4 2 , N o e . 2 -3 /4 * 2 0 0 1,5 0 6 -5 3 4 .
Ben Shepherd, War in the Wild East The German Army and Soviet Partwms,
Cambridge, Mastu Harvard Ueivenfcy Press. 2004
425
Marci Shore, Caviar and Ashes: A Warsaw Generations Life and Death in Marxism,
N ew Haven: Yale U niversity Press, 2006.
Marci Shore, “C hildren o f the Revolution: C o m m u n ism , Z ion ism , and the Berman
Brothers,” Jewish Social Studies, Vol. 10, N o. 3, 2004, 2 3 -8 6 .
Marci Shore, “J^zyk, pam i^c i rew olucyjna awangarda. K sztaitow anie historii
pow stania w getcie w arszaw skim w la ta ch 1 9 4 4 -1 9 5 0 ,” Biuletyn Zydowskiego
Instytutu Historycznego, N o. 3 (188), 1998, 4 3 -6 0 .
Zachary Shore, What Hitler Knew: The Battlefor Information in Nazi Foreign Policy,
Oxford: O xford U niversity Press, 2003.
M . F. Shum ejko, “D ie N S-K riegsgefangenenlager in W eifirussland in den A ugen des
M ilitararztes der R oten A rm ee, L. Atanasyan,” in V. S elem en ev et al., eds.,
Sowjetische und deutsche Kriegsgefangene in den Jahren des Zweiten Weltkriegs,
D resden-M insk, 2004.
D an ylo Shum uk, Perezhyte i peredumane, Kiev: Vydavnyts’tvo im en i O len y Telihy,
1998.
Lewis Siegelbaum , Soviet State and Society Between Revolutions, Cam bridge:
C am bridge U niversity Press, 1992.
L ew is Siegelbaum and A ndrei Sokolov, Stalinism as a Way of Life, N ew Haven: Yale
C ynthia S im m on s and N in a Perlina, eds., Writing the Siege of Leningrad, Pittsburgh:
U niversity o f Pittsburgh Press, 2002.
Gerhard S im on, “H olod om or als Waffe: Stalinism us, H u n ger u n d der ukrainische
N ationalism us,” Osteuropa, Vol. 54, N o. 1 2 ,2 0 0 4 ,3 7 - 5 6 .
T h om as W. Sim ons, Jr., Eastern Europe in the Postwar World, N ew York: St. Martins,
1993.
K enneth Slepyan, Stalin’s Guerillas: Soviet Partisans in World War II, Lawrence:
U niversity o f Kansas Press, 2006.
K enneth Slepyan, “T h e Soviet Partisan M ovem ent and th e H olocaust,” Holocaust
and Genocide Studies, Vol. 14, N o. 1, 2 0 0 0 ,1 -2 7 .
Ivan Slivka, ed., Deportatsn, Lviv: N atsional’na A kadem iia N auk Ukrainy, 1996.
L eonid Sm ilovitsky, “A ntisem itism in the Soviet Partisan M ovem ent, 194 1 -1 9 4 4 :
T he C ase o f Belorussia,” Holocaust and Genocide Studies, Vol. 20, N o. 2, 2006,
2 0 7-234-
Jeremy Smith, The Bolsheviks and the National Question, N ew York: St. Martin’s, 1999.
Hersh Smolar, The Minsk Ghetto: Soviet-Jewish Partisans Against the Nazis, N ew
York: H olocaust Library, 1989.
T im othy Snyder, “C aught Between H itler and Stalin,” New York Review o f Books,
Vol. 56, N o. 7, 30 April 2009.
T im othy Snyder, “T h e C auses o f U krainian-Polish Ethnic C leansing, 1943,” Past
and Present, N o. 179, 2 0 0 3 ,1 9 7 -2 3 4 .
426
Timothy Snyder, “The Life and Death o f W est Volhynian Jews, 1921-1945,” in Ray
Brandon and W endy Lower, eds., The Shoah in Ukraine: History, Testimony, and
Memorialization, Bloomington: Indiana University Press, 2008, 77-113.
Timothy Snyder, “Nazis, Soviets, Poles, Jews,” New York Review of Boob, Vol. 56,
No. 19, 3 D ecem ber 2009.
Timothy Snyder, The Reconstruction of Nations: Poland, Ukraine, Lithuania, Belarus,
1569-1999, N ew Haven: Yale University Press, 2003.
Timothy Snyder, ‘“To Resolve the Ukrainian Problem O n ce and for AH’: The Ethnic
Cleansing o f Ukrainians in Poland, 1943-1947,” Journal of Cold War Studies, Vol.
1, No. 2 ,1 9 9 9 ,8 6 -1 2 0 .
Timothy Snyder, Sketchesfrom a Secret War: A Polish Artists Mission to Liberate
Soviet Ukraine, N ew Haven: Yale U niversity Press, 2005.
Timothy Snyder, “Wartime Lies,” The Nation, 6 January 2006.
Anna Sobor-Swiderska, Jakub Berman: biografia komunisty, Warsaw: IPN, 2009.
Alfred Sohn-R ethel, Industrie und Nationalsozialismus: Aufzeichnungen aus dem
“Mitteleuropaischen Wirtschaftstag,”ed. Carl Freytag, W agenbach: Berlin,
1992.
A. K. Sokolov, “M etodologicheskie osnovy ischisleniia p oter’ naseleniia SSSR v gody
Velikoi O techestvennoi Voiny,” in R. B. Evdokimov, ed„ Liudskie poteri SSSR v
period vtoroi mirovoi voiny, St. Petersburg: RAN, 1995, 18 -2 4 .
Boris Sokolov, “H ow to Calculate Human Losses D uring the Second World War,”
Journal of Slavic Military Studies, Vol. 22, No. 3, 2009, 4 3 7 -4 5 8 .
Soviet Criminal Justice Under Stalin, Cambridge: Cambridge
Peter J. Solom on,
Vladimir Solonari, Purifying the Nation: Population Exchange and Ethnic Cleansing
in Nazi-Allied Romania, Baltimore: John Hopkins U niversity Press, 2010.
Shmuel Spector, The Holocaust of Volhynian Jews 1941-1944, Jerusalem: Yad
Vashem, 1990.
Szmuel Spektor, “Zydzi w olynscy w Polsce m ifdzyw ojennej i w okresie II wojny
Swiatowej (1920-1944),” in Krzysztof Jasiewicz, ed., Europa Nieprowincjonalna,
Warsaw: Instytut Studiow Politycznych PAN, 1999, 5 6 6 -5 7 8 .
“Sprawozdania Swietliczanek z getta warszawskiego,” Biuletyn Zydowskiego Instytutu
Historycznego, No. 94, i975> 57~70.
Knut Stang, “Dr. Oskar Dirlewanger—Protagonist der TerrorkriegsfQhrung,” in
Klaus-M ichael Mallmann, ed., Karrieren der Gewalt: Nationalsozialistische
Tdterbiographien, Darmstadt: W issenschaftliche Buchgesellschalt, 2 0 0 4 ,6 6 -7 5 .
W itold Stankowski, Obozy i inne miejsca odosobnienia dla niemieckiej ludnoici
cywtlnej w Polsce w latach 1945-1950, Bydgoszcz: Akademia Bydgoska, 2002.
Tomds StanSk, Odsun Штсй z Ceskoslovenska 1945- t 947. Prague: Akademia Na$e
Vojsko, 1991.
Tamas Stark, Hungarian Jews During the Holocaust and After the Second World War.
A Statistical Review, Boulder: East European Monographs, 2000.
427
Tamas Stark, Hungary’s Human Losses in World War II, Uppsala: Centre for
M ultiethnic Research, 1995.
Jonathan Steinberg, "The Third Reich Reflected: German Civil A dm inistration in
the O ccupied Soviet Union,” English Historical Review, Vol. 110, No. 4 3 7 ,1 9 9 5 ,
620-651.
Stanislaw Stfpieri, ed., Polacy na Ukrainie: Zbior dokumentow 1917-1939, Przemysl:
P oludniow o-W schodni Instytut Naukowy, 1998.
Dariusz Stola, “The Hate Campaign o f March 1968: H ow D id It B ecom e Anti-
Jewish?” Polin, Vol. 21, 2 0 0 8 ,1 6 -3 6 .
Dariusz Stola, Kampania antysyjonistyczna w Polsce 1967-1968, Warsaw: IH PAN,
2000.
N orm an Stone, The Eastern Front, 1914-1917, N ew York: Penguin, 1998.
Alfred Streim, Die Behandlung sowjetischer Kriegsgefangener im Fall Barbarossa,”
Heidelberg: C. F. Muller Juristischer Verlag, 1981.
Christian Streit, “The G erm an Arm y and the Policies o f G enocide,” in Gerhard
Hirschfeld, ed., The Polices of Genocide: Jews and Soviet Prisoners of War in Nazi
Germany, London: Allen & Unwin, 1986.
Christian Streit, Keine Kameraden: Die Wehrmacht und die sowjetischen
Kriegsgefangenen 1941-1945, Stuttgart: D eutsche Verlags-Anstalt, 1978.
H enryk Stronski, “D eportacja—masowe w ywozki lu d n o ici polskiej z Ukrainy do
Kazachstanu w 1936 roku,” Przeglqd Polonijny, Vol. 23, N o. 3 ,1 9 9 7 ,1 0 8 -1 2 1 .
Henryk Stronski, Represje stalinizmu wobec ludnoici polskiej na Ukrainie w latach
1929-1939, Warsaw: W spblnota Polska, 1998.
Andrzej Strzelecki,Deportacja Zyddw zgetta Iddzkiego do KL Auschwitz i ich
zaglada, 0 $wi$cim: Paiistwowe M uzeum A uschwitz Birkenau, 2004.
Orest Subtelny, “German D iplom atic Reports on the Famine o f 1933,” in W sevolod
Isajiw, ed., Famine-Genocide in Ukraine, 1932-1933, Toronto: Ukrainian
Canadian Research and D ocum entation Centre, 2 0 0 3 ,1 3 -2 6 .
Gordon R. Sullivan et a l, National Security and the Threat o f Climate Change,
Alexandra: CNA C orporation, 2007.
Ronald Grigor Suny, “Reading Russia and the Soviet Union in the Twentieth
Century: How ‘the W est’ W rote Its H istory o f the USSR,” in idem , ed,, Cambridge
History o f Russia, VoL 3, Cambridge: Cambridge University Press, 2006, 5 -6 4 .
Stanislaw Swianiewicz, In the Shadow o f Katyn, Calgary: Borealis, 2002.
Pawel Szapiro, ed., Wojna zydowsko-niemiecka, London: A neks, 1992.
B oiena Szaynok, Z historic i Moskwq w tie: Polska a Izrael 1944-1968, Warsaw: IPN,
2007.
Roman Szporluk, Russia, Ukraine, and the Breakup o f the Soviet Union, Stanford:
Hoover Press, 2000.
Zachar Szybieka, Historia Bialorusi, 1795-2000, Lublin: IESW, 2002.
Sally I. Taylor, “A Blanket o f Silence: T he R esponse o f th e W estern Press C orps in
M oscow to the Ukraine Fam ine o f 1 9 3 2 -1 9 3 3 ,и in W sevolod Isajiw, ed.,
428
Famine-Genocide in Ukraine, 1932-1933, Toronto: U krainian C anadian
R esearch and D o cu m en ta tio n C entre, 2003, 7 7 -9 5 .
Nechama Tec, Defiance: The Bielski Partisans, N ew York: Oxford University Press, 1993.
Philipp Ther, Deutsche und polnische Vertriebene: Gesellschaft und
Vertriebenenpolitik in SBZ/DDR und in Polen 1945-1956, G ottingen:
V andenhoeck & Ruprecht, 1998.
Tzvetan Todorov, Les Aventuriers de I’A bsolu, Paris: Robert Laffont, 2006.
Tzvetan Todordv, Face a lextreme, Paris: E ditions d e Seiul, 1991.
Tsvetan Todorov, Memoire du mal, Tentacion du Bien: Enquete sur le sitcle, Paris:
M ichal Tokarzewski-K araszewicz, “U p od staw tw orzenia A rm ii Krajowej,” Zeszyty
Historyczne, N o. 5 6 ,1 9 8 1 ,1 2 4 -1 5 7 .
Jerzy T om aszew ski, Preludium Zaglady. Wygnanie Zyddw polskich z Niemiec w 1938
r., Lodz: P W N SA, 1998.
M onika T om kiew icz, Zbrodnia w Ponarach 1941-1944 , Warsaw: IP N , 2008.
Adam T ooze, The Wages o f Destruction: The Making and Breaking o f the Nazi
Economy, N ew York: V iking, 2007.
Teresa Toranska, Oni, London: A neks, 1985.
Ryszard Torzecki, Kwestia ukraihska w Polsce w latach 1923-1939, Cracow:
W ydaw nictw o Literackie, 1989.
“Treblinka,” in M. Blum ental, ed., Dokumenty i materialy. Obozy, Lodz:
W ydaw nictw a Centrainej Zydowskiej K om isji № storyczn ej, 1 9 4 6 ,1 7 3 -1 9 5 .
Isaiah Trunk, Judenrat: The Jewish Councils in Eastern Europe Under Nazi
Occupation, N ew York: M acm illan, 1972.
Henry A shby Turner, Stresemann and the Politics o f the Weimar Republic, Princeton:
P rinceton U niversity Press, 1963.
Krisztian Ungvary, Die Schlacht urn Budapest: Stalingrad an der Dcmau, 1944/45,
Munich: Herbig, 1998.
T hom as Urban, Der Verlust: Die Vertreibung der Deutschen und Polen im 20.
Jahrhundert, M unich: C. H. Beck, 2004.
K rzysztof Urbahski, Zaglada Zyddw w dystrykcie radomskim, Cracow:
W ydaw nictw o N aukow e A kadem ii Pedagogicznej, 2004.
Marcin U rynow icz, “Gross A ktion— Zaglada W arszaw skiego G etta* Biuletyn
Instytutu Pamifci Narodowej, No. 7. 2 0 0 7 ,1 0 5 -1 1 5 .
Benjamin Valentino, Final Solutions: Mass Killing and Genocide in the Twentieth
Century, Ithaca: Cornell University Press, 2004.
Jacques Vallin, France Mesle, Serguei Adamets, and Serhii Pyrozhkov, “A New
Estimate of Ukrainian Population Losses During the Crises of the 1930s and
1940s,” Population Studies, Vol. 56, No. 3, 2002, 249-264.
A. Iu. Vashlin, Terror raionnogo m a ssh ta b a :"M a ssovye operatsii" N K V D v
K untsevskom raione M oskovskoi oblasti 1 9 3 7 -1 9 3 8 gg., Moscow: Rosspen, 2004.
429
L
Valerii Vasiliev, “Tsina h o lo d n o h o khliba. Polityka kerivnytstva SRSR i USRR v
1 9 3 2 -1 9 3 3 rr.,” in V alerii V asiliev and lurii Shapoval, eds., Komandyry velykoho
holodu: Poizdky V. Molotova i L. Kahanovycha v Ukra'inu ta na Pivnichnyi Kavkaz
1932-1933 rr., Kiev: H en eza, 2001, 1 2 -8 1 .
Jeffrey Veidlinger, The Moscow State Yiddish Theater: Jewish Culture on the Soviet
Stage, B loom ington: Indiana U niversity Press, 2000.
Jeffrey V eidlinger, “Soviet Jewry as a D iaspora N ationality: T he ’Black Years’
R econsidered,” East European Jewish Affairs, Vol. 33, N o. 1, 2003, 4 -2 9 .
Verbrechen der Wehrmacht: Dimensionen des Vernichtungskrieges 1941-1944,
Hamburg: Institut fur Sozialforschung, 2002.
Vertreibung und Vertreibungsverbrechen 1943-1948: Bericht des Bundesarchivs vom
28. Mai 1974, Bonn: K ulturstiftung der D eu tsch en V ertriebenen, 1989.
Lynne V iola, The Best Sons o f the Fatherland: Workers in the Vanguard o f Soviet
Collectivization, Oxford: O xford U niversity Press, 1987.
Lynne V iola, Peasant Rebels Under Stalin: Collectivization and the Culture o f Popular
Resistance, N ew York: O xford U niversity Press, 1996.
Lynne V iola, “Selbstkolonisierung der Sow jetunion,” Transit, N o . 38, 3 4 -5 6 .
Lynne V iola, The Unknown Gulag: The Lost World o f Stalin's Special Settlements,
N ew York: O xford U niversity Press, 2007.
Lynn V iola, V. P. D anilov, N . A., Ivnitskii, and D en is K ozlov, ed s., The War Against
the Peasantry, 1927-1930: The Tragedy o f the Soviet Countryside, N e w Haven:
Yale U niversity Press, 2005.
T. V. V olokitina et al„ ed s., Sovetskii faktor v Vostochnoi Evrope 1944-1953, M oscow :
Sibirskii khronograf, 1997.
Ricarda V ulpius, “U krainische N ation und zw ei K on fession en . D er K lerus u n d die
ukrainische Frage 1 8 6 1 -1 9 2 1 ,” Jahrbudierfur Geschichte Osteuropas, Vol. 49,
N o. 2, 2 0 0 1 ,2 4 0 -2 5 6 .
Andrzej W alicki, The Controversy over Capitalism: Studies in the Social Philosophy of
the Russian Populists, Oxford: C larendon Press, 1969.
M artin W alsdorff, Westorientierung und Ostpolitih Stresemanns Rufilandpolitik in
der Locarno-Ara, Bremen: Schiinem ann Universitatsverlag, 1971.
Piotr W andycz, Soviet-Polish Relations, 1917-1921, C am bridge, Mass.: Harvard
Piotr W andycz, Z Pilsudskim i Sikorskim: August Zaleski, minister spraw zagranicznych
w latach 1926-1932 i 1939-1941, Warsaw: W ydaw nictw o Sejm owe, 1999.
Bruno Wasser, Himmlers Raumplannung im Osten, Basel: Birkhauser Verlag, 1993.
Eugen Weber, The Hollow Years: France in the 1930s, N ew York: N orton , 1994.
D avid W dow inski, A nd Are We Not Saved, N ew York: P h ilosophical Library, 1985.
Gerhard L. W einberg, The Foreign Policy o f Hitler’s Germany, Chicago: U niversity o f
C hicago Press, 1980.
430
Gerhard L. W einberg, A World at Arms: A Global History of World War II,
Cam bridge: C am bridge U niversity Press, 1994.
Amir W einer, Making Sense of War: The Second World War and the Fate of the
Bolshevik Revolution, Princeton: P rin ceton U niversity Press, 2001.
Amir W einer, “N ature, N urture, and M em o ry in a S ocialist Utopia: D elin eatin g the
Soviet S ocio-E th n ic B ody in the A ge o f Socialism ,” American Historical Review,
Vol. 104, No. 4 ,1 9 9 9 ,1 1 1 4 -1 1 5 5 .
A nton W eiss-W endt, Murder Without Hatred: Estonians and the Holocaust,
Syracuse: Syracuse U niversity Press, 2009.
A leksander W eissberg-C ybulski, Wielka czystka, trans. A dam C id k o sz , Paris:
Institut Litteraire, 1967.
Eric D. W eitz, "From the V ienna to the Paris System: International Politics and the
E ntangled H istories o f H um an Rights, Forced D ep ortation s, an d C ivilizing
M issions," A m erican H istorical R eview , Vol. 113, N o. 5, 2 0 0 8 ,1 3 1 3 -1 3 4 3 .
Bernd-Jiirgen W endt, Grofideutschland: Aufienpolitik und Kriegsvorbereiterung des
Hitler-Regimes, M unich: D eu tsch er T aschenbuch Verlag, 1987.
N icolas W erth, “U n Etat contre son peuple,” in Stephane C ou rtois, N icolas W erth,
lean-L ouis Panne, A ndrzej Paczkow ski, Karel Bartosek, and Jean-Louis
M argolin, eds., Le livre noir du communisme: Crimes, terreur, repression, Paris:
N icolas W erth, La terreur et le desarroi: Staline et son systeme, Paris: Perrin, 2007.
Edward B. W esterm ann, “ O rdinary M en’ or ‘Ideological Soldiers’? P olice Battalion
310 in Russia, 1942,” German Studies Review, Vol. 21, N o. 1 ,1 9 9 8 ,4 1 - 6 8 .
Stephen G. W heatcroft, “A g en cy and Terror: E vdokim ov and M ass K illing in Stalin’s
Great Terror,” Australian Journal o f Politics and History, VoL 53, No. 1, 2007,
2 0 -4 3 .
Stephen G. W heatcroft, “T h e Scale an d N ature o f G erm an and Soviet Repression
and M ass K illings, 1 9 30 -4 5 ,” Europe-Asia Studies, Vol. 48, N o. 8 ,1 9 9 6 ,
1319 - 1353 .
Stephen G. W heatcroft, “Towards E xplaining th e C hanging Levels o f Stalinist
R epression in the 1930s: M ass Killings," in id em , ed., Challenging Traditional
Views o f Russian History, H oundm ills: Palgrave, 2 0 0 2 ,1 1 2 -1 3 8 .
John W. W heeler-B ennett, Brest-Litovsk: The Forgotten Peace, London: M acm illan,
19 38 .
Pawel Piotr W ieczorkiew icz, Lahcuch imierci. Czystka w Armii Czerwonej
t 9 3 7 ~ i 9 3 9 , Warsaw: Rytm, 2001.
M ieczyslaw W ieliczko, “Akcja AB w D ystrykcie Krakowskim,” in Zygm unt
M ankow ski, ed., Ausserordentliche Befriedungsaktion 1940 Akcja AB na ziemiach
polskich, Warsaw: G K BZpN P-IPN , 1992, 2 8 -4 0 .
Yankiel W iernik, A Year in Treblinka, N ew York: General Jewish Workers' U n ion o f
Poland, 1944.
431
H ans-H einrich W ilhelm , Die Einsatzgruppe A der Sicherheitspolizei und des SD
1941/1942, Frankfurt am Main: Peter Lang, 1996.
S a m u e l W ille n b e rg , Revolt in Treblinka, W a r s a w : J e w is h H i s t o r i c a l I n s t i t u t e , 1 9 9 2 .
Kieran W illiams, The Prague Spring And Its Aftermath: Czechoslovak Politics,
1968-1970 , N ew York: Cam bridge U niversity Press, 1997.
Andreas W irsching, Die Weimarer Republik in ihrer inneren Entwicklung: Politik und
Gesellschaft, M unich: O ldenbourg, 2000.
P e t e r W i t t e , M i c h a e l W i l d t , M a r t i n a V o ig t, D i e t e r P o h l, P e t e r K le in , C h r i s t i a n
G e r l a c h , C h r i s t o p h D i e c k m a n n , a n d A n d r e j A n g r i c k , e d s ., Der Dienstkalender
Heinrich Himmlers 1941/42, H a m b u r g : H a n s C h r i s t i a n s V e r la g , 1 9 9 9 -
Peter W itte and Stephen Tyas, “A N ew D o cu m en t on the D ep ortation and M urder
o f Jews D uring ‘Einsatz Reinhardt’ 1942,” Holocaust and Genocide Studies, Vol.
15, N o. з, 2001, 4 6 8 -4 8 6 .
Rafal W nuk, "Za pierwszego Sowieta." Polska konspiracja na Kresach Wschodnich II
Rzeczypospolitej, Warsaw: IPN, 2007.
Janusz W robel and Joanna Zelazko, eds., Polskie dzieci na tulaczych szlakach
1939-1950, Warsaw: IPN , 2008.
J6zef W roniszewski, Ochota 1939-1946, Warsaw: M O N , 1976.
D ali L. Yang, Calamity and Reform in China: State, Rural Society, and Institutional
Change Since the Great Leap Famine, Stanford: Stanford U niversity Press, 1996.
Serhy Yekelchyk, Stalins Empire o f Memory: Russian-Ukrainian Relations in the
Soviet Historical Imagination, Toronto: U niversity o f Toronto Press, 2004.
Zaglada polskich elit. Akcja AB-Katyn, Warsaw: Instytut P am ifri N arodow ej, 2006.
Steven J. Zaloga, Bagration 1944: The Destruction o f Arm y Group Center, Westport:
Praeger, 2004.
Jurgen Zarusky, “Hitler bedeutet Krieg’: Der deutsche Weg zum Hitler-Stalin-Pakt,”
Osteuropa, Vol. 59, N os. 7 -8 , 2 0 0 9 ,9 7 -1 1 4 .
Andrzej Zbikowski, “Lokalne pogromy Zyd6w w czerwcu i lipcu 1941 r. na
wschodnich rubiezach II Rzeczypospolitej,” Biuletyn Zydowskiego Instytutu
Historycznego, Nos. 162-163,1992» 3-18.
Andrzej Zbikowski, “Zydowscy przesiedlehcy z dystryktu warszawskiego w getcie
warszawskim, 1939-1942,” in Barbara Engelking, Jacek Leociak, and Dariusz
Libionka, eds., Prowincja noc. Zycie i zaglada Zyddw w dystrykcie warszawskim,
Warsaw: IFiS PAN, 2007, 223-279.
I. Zelenin et al., eds., Tragediia sovetskoi derevni: Kollektivizatsiia i raskulachivanie,
Vol. 3, Moscow: Rosspen, 2001.
V. N. Zemskov, “Smertnost’ zakliuchennykh v 1941-1945 gg„” in R. B. Evdokimov,
ed., Liudskiie poteri SSSR v period vtoroi mirovoi voiny, St Petersburg: RAN,
1995. 174- 177.
V. N. Zemskov, Spetsposelentsy v SSSR, 1930-1960, Moscow: Nauka, 2003.
432
Joshua D. Z im m erm a n , “T h e A ttitu d e o f th e P olish H o m e A rm y (A K ) to th e Jewish
Q u estio n D u rin g th e H olocau st: T h e C ase o f th e W arsaw G h etto U prising,” in
M urray B aum garten , Peter K enez, and B ruce T h o m p so n , ed s., Varieties of
Antisemitism: History, Ideology, Discourse, N e w a r k U n iv ersity o f D elaw are Press,
2 0 0 9 ,1 0 5 - 1 2 6 .
Ewa Z iolk ow sk a, “Kurapaty,” Biuletyn Instytutu Pami$ci Narodowej, N o s. 9 6 -9 7 ,
2009, 4 4 -5 3 -
D. Z lepko, ed„ Der ukrainische Hunger-Holocaust, S on n en b u h l: H elm u t W ild , 1988.
USRR u sered yn i 3 0 -h rr.,” Z
Vadim Z o lo ta r’ov, “N a c h a ln y ts’kyi sklad N K V S
arkhiviv VUChK-HPU-NKVD-KGB, N o . 2, 2 0 0 1 , 3 2 6 -3 3 1 -
V ladislav M . Z ubok, A Failed Empire: The Soviet Union in the Cold Warfrom Stalin
to Gorbachev, C hapel Hill: U n iversity o f N o r th C arolin a Press, 2007.
M arcin Z w olski, “D ep o rta cje in tern ow an ych P olakdw w gl^b ZSRS w latach
1 9 4 4 - 1 9 4 5 ” in M arcin Z w olski, ed., Exodus: Deportacje i migracje (wqtek
wschodni), W arsaw: IP N , 2008, 4 0 -4 9 .
A Surplus of Memory: Chronicle of the Warsaw Ghetto Uprising,
Yitzhak Z u ck erm an ,
B erkeley: U n iversity o f C aliforn ia Press, 1993.
433
БЕЛЕЖКИ
П Ъ РВА ГЛ АВА: ГЛ А Д Ъ Т В С Ъ В ЕТС К И Я С Ъ Ю З
1 . Ц итат: Siriol Colley, М . M ore Than a Grain o f Truth, p. 161 .

2 . За Г арет Д ж о у н с : Siriol Colley, M . M ore T han a G rain o f Truth, pp. 2 2 4 - 238 ;
Jones, G . W ill there b e Soup?; Conquest, R. T h e H arvest o f Sorrow , p. 309;
Dalrymple, D . T h e S o v ie t F am in e, p. 47 3 . За Х арков: Falk, B . Sow jetische
Stadte in der H u n gersn ot, S. 140,172 - 175 , 288 ; Kovalenko, L. 33 -j holod, p.
557 ; Werth, N . L a G rande Terreur, p. 130 . О б р а зъ т е на В а си л и й Гросман.
3 . Falk, B. S o w je tisc h e Stadte in der H u n gersn ot, S. 284 - 285 , 288 , 298 - 300.
4 . Ц итати: Falk, B . S o w je tisc h e Stadte in der H u n g ersn o t, S. 299 ; 297 - 301;
Kusnierz, R. T h e H o lo d o m o r (F a m in e in U k ra in e), pp. 157 , 160 . За ученич
ката и бол н и ц и те: Davies, R. T h e Y ears o f H u n ger, pp. 160 , 2 2 0 ; Kuromiya,
H . F reed om and Terror in th e D o n b a s, pp. 171 , 184 . За и зп о л зв а н ет о на сви
д ет ел ст в а на о ч ев и дц и : Graziosi, A . T h e G reat S o v ie t P ea sa n t War, p. 4 .
5 . Ц итат: Siriol Colley, M . M o re T han a G rain o f Truth, p. 233 . За Днепро-
петровск : Kravchenko, V. I C h o se F reed o m , p. 111 . За С тал и н о: M a k su d o v ,
S. V icto ry o v e r th e Peasantry, p. 211 .
6 . За п р и п адн ал и о т с л а б о ст : Kovalenko, L. 33 -j h o lo d , p. 61 ; Siriol C olley,
M . M ore T han a G rain o f Truth, p. 2 3 5 . З а Х а р ц и ск : Kuromiya, H . Freedom
and Terror in th e D o n b a s, p. 170 . З а Г р осм ан: Todorov, T. M e m o ir e du mal,
tentation du b ie n , p. 61 ; Koestler, A . T h e Y o g i an d th e C o m issa r, p. 137 .
7. Ц итат: Serbyn, R. T h e U k rain ian F a m in e, p. 131; Falk, B. S o w je tisc h e Stadte
in der H u n gersn o t, S. 28 9 .
8. За цел ите на П лана: Harrison, M . S o v ie t P lan n in g in P e a c e and War, pp. 1 - 5.
9. Ц итати: Kuromiya, H. S talin , p. 85 ; Kusnierz, R . T h e H o lo d o m o r (Famine
in U k ra in e), p. 3 7 .
10. Ц и тати и п о ст ер : Viola, L ., ed . T h e W ar a g a in st th e P easantry, p. 177 ; Viola,
L. T h e U n k n o w n G u la g , p. 32 .
11. Ц итати: Viola, L., ed. T h e War again st the Peasantry, p. 238 ; Conquest, R. The
H arvest o f Sorrow , p. 121 . За р азстр ел и те и деп ор тац и и те: Davies, R. The
Years o f H unger, pp. 20 , 46 ; Werth, N . La G rande Terreur en U R S S , p. 463;
Viola, L. T he U n k n o w n G u lag, pp. 6 , 32 ; Kusnierz, R. T h e H o lo d o m o r (Famine
in U k raine), pp. 51 , 56 ; Khlevniuk, O. T he H istory o f the G u lag, p. 11; Graziosi,
A . T he G reat S o v ie t P easant War, p. 48 ; Davies, R . T h e Years o f H unger, p. 46 .
12. З а н а си л ст в ен о т о т р а н сп о р т и р а н е на 113 637 д у ш и : Viola, L ., ed . T he War
ag a in st the Peasantry, p. 28 9 ; Kulczycki, S. H o lo d o m o r, p. 158 . За пристига
щ ите: Kotkin, S . P e o p lin g M a g n ito stro i, pp. 70 - 7 2 .
13 . За песни чката: Kovalenko, L. 33 -j h o lo d , p. 259 . З а С оловки: Applebaum,
A . G u lag, pp. 18 - 2 0 , 4 9 . За с п ец и а л н и т е м е с т а за въдворяване: Viola, L.
434
Бележки
The Unknown Gulag (броят на депортираните украински селяни е даден

като 195 и 32).
14. Цитат: Applebaum, A. Gulag, р. 48. За броя на загиналите: Viola, L. The
Unknown Gulag, p. 3; Applebaum, A. Gulag, p. 583. За характеристиките
на ГУЛАГ: Khlevniuk, O. The History of the Gulag, pp. 1 —10; Applebaum,
A. Gulag, pp. XVI - XVII; Viola, L. The Unknown Gulag, pp. 2 - 7 .
15. Цитат: Siegelbaum, L. Stalinism as a Way of Life, p. 45 (първите две); Viola,
L. The Unknown Gulag, p. 53. За Беломор: Khlevniuk, O. The History of the
Gulag, pp. 24 - 35; Applebaum, A. Gulag, pp. 62 - 65.
16. Applebaum, A. Gulag, pp. 64 - 65.
17. Цитат: Viola, L. The Unknown Gulag, p. 35. Общи данни: Viola, L. The
Best Sons of the Fatherland. За темпа на колективизация: Kusnierz, R. The
Holodomor (Famine in Ukraine), p. 39.
18. За процента обработваема земя: Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in
Ukraine), p. 40.
19. Цитат: Snyder, T. Sketches from a Secret War, p. 93. За борбата на укра
инските селяни за земя: Beauvois, D. La bataille de la terre en Ukraine;
Edelman, R. Proletaraian Peasants; Hildermeier, M. Die Sozialrevolutionare
Partei Russlands; Kingston-Mann, E. Lenin and the Problem of Marxist
Peasant Revolution; Lih, L. Bread and Authority in Russia
20. Цитат: Dzwonkowski, R. Glod i represje wobec ludnosci polskiej a Ukrainie,
p. 84. За „Първата заповед на Сталин“: Kulczycki, S. Holodomor, p. 170;
Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 70.
21. За домашните животни и женските бунтове: K u s n ie r z , R. The Holodomor
(Famine in Ukraine), pp. 66, 72; C o n q u e s t, R. The Harvest of Sorrow, p. 158.
22. G r a z io s i, A. The Great Soviet Peasant War, pp. 53 - 57; V io la , L., ed. The War
against the Peasantry, p. 320; K u lc z y c k i, S. Holodomor, p. 131; S n y d e r , T.
Sketches from a Secret War, pp. 92 - 94.
23. Цитат: M o r r is , J. The Polish Terror, p. 753. За съветското отношение
към новата политика на Полша за украинските малцинства: Доклад от
13.07.1926, AVPRF, 122/10/34. Общи данни: S n y d e r , Т. Sketches from a
Secret War, pp. 8 3 -1 1 4 .
24. K u r o m iy a , H. Stalin1s Great Terror and Espionage, pp. 20 - 32.
25. C a m e r o n , S. The Hungry Steppe, Гл. 6. За Синцзян: M illw a r d , J. Eurasian
Crossroads, pp. 191-210.
26. S n y d e r , T. Sketches from a Secret War, pp. 101 - 102.
27. K u s n ie r z , R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 74; S n y d e r , T. Sketches
from a Secret War, pp. 103 - 104.
28. D a v ie s , R. The Years of Hunger, pp. 8 - 11, 24 - 37; K u s n ie r z , R. The
Holodomor (Famine in Ukraine), pp. 86 - 90.
29. Цитати: Viola, L. The Unknown Gulag, p. 75; Kravchenko, V. I Chose
Freedom, p. 106. 3a 32 127 семейства, депортирани от Съветска Украйна:
Kulczycki, S. Holodomor, p. 158. За процента колективизирана обработва
ема земя: Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 86.
30. D a v ie s , R. The Years of Hunger, pp. 48 - 56.
^1. За реколтата: Davies, R. The Years of Hunger, pp. 57 - 69,110 - 111; Graziosi,
A. The Soviet 1931 - 1933 Famines and the Ukrainian Holodomor, pp. 1 - 5;
435
Dronin, N. Climate Dependence and Food Problems in Russia, p. 118. За Коси-

op и Каганович: Davies, R. The Years of Hunger, pp. 72, 82, 89, 95.
32. Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), pp. 102 - 103; Davies, R.
The Years of Hunger, pp. 112-114.
33. За Червения кръст: Davies, R. The Years of Hunger, pp. 112 - 113. Цитати:
Kulchytskyi, S. Kolektyvizatsiia, p. 434; Kulchytskyi, S. Trahichna, p. 151.
34. За докладите върху случаите на гладна смърт: Kusnierz, R. The Holodomor
(Famine in Ukraine), pp. 104 - 105. За Сталин: Davies, R., ed. The Stalin -
Kaganovich Correspondence, p. 138. За исканията за помощ c продоволст
вие: Lih, L., ed. Stalin‘s Letters to Molotov, p. 230. За Каганович (23 юни
1932): Hunczak, T. Famine in Ukraine, p. 121.
35. Cameron,S.TheHungry Steppe,Tn.2;Pianciola,N.TheCollectivizationFaminein
Kazakhstan, pp. 103- 112; Tauger, M. War die Hungersnot in der Ukraine inten-
diert?, p. 119.
36. Цитат: Davies, R., ed. The Stalin - Kaganovich Correspondence, p. 138. 3a
склонността на Сталин към персонализирана политика: Kulczycki, S.
Holodomor, р. 180; Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 152.
37. За Сталин: Marochko, V. Holodomor of 1932 - 1933 in Ukraine, p. 21. 3a
проблемите, докладвани от местните партийни функционери: Davies, R.
The Years of Hunger, pp. 1 0 5 - 111, 117- 122.
38. Цитат: Kovalenko, L. 33-j holod, p. 110.
39. Цитат: Davies, R. The Years of Hunger, p. 146; KuSnierz, R. The Holodomor
(Famine in Ukraine), p. 107; Werth, N. La Grande Terreur en URSS, p. 119.
40. За „бащицата“: Sebag Montefiore, S. Stalin: The Court of the Red Tsar, p. 69.
За обяснението на глада като предлог за мързел: Sapoval, Ju. Liigen und
Schweigen, S. 136. За връзката между Молотов, Каганович и Сталин: Lih,
L., ed. Stalin‘s Letters to Molotov; Davies, R., ed. The Stalin - Kaganovich
Correspondence.
41. Цитати: Davies, R., ed. The Stalin - Kaganovich Correspondence, pp. 175,183.
42. Snyder, T. Sketches from a Secret War, pp. 83 - 95; Kuromiya, H. Stalin's
Great Terror and Espionage, pp. 2 - 4 .
43. Snyder, T. Sketches from a Secret War, pp. 102 - 104; Haslam, J. The Soviet
Union and the Threat from the East, p. 31.
44. Цитат: Доклад от 6.06.1933, CAW 1/303/4/1928. За Полското консулство:
Marochko, V. Holodomor of 1932 - 1933 in Ukraine, p. 36. За предпазлива
та позиция на Полша: Snyder, Т. Sketches from a Secret War, pp. 102 - 108;
Papuha, I. Zakhidna Ukraina I holodomor, p. 80.
45. KuSnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine)* p. 108; Maksudov, S.
Victory over the Peasantry, p. 204.
46. За съветските съдии: Solomon, P. Soviet Criminal Justice under Stalin, pp.
115-116. Цитат: Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 116.
47. Цитати: Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 139; Kovalenko,
L. 33-j holod, p. 168. За наблюдателниците и броя им: Kusnierz, R. The
Holodomor (Famine in Ukraine), p. 115; Maksudov, S. Victory over the Peasantry,
p. 213; Conquest, R. The Harvest of Sorrow, pp. 223 - 225.
48. За незадоволителните резултати от подобни методи на реквизиране:
M a k s u d o v , S. Victory over die Peasantry, p. 192. За простъпките на партии-
436
Бележки
ните активисти: Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), pp. 144 -

145,118- 119; Kuromiya, H. Freedom and Terror in the Donbas, pp. 170-171.
49. 3a 57% в полза на СССР в сравнение с останалите: Davies, R. The Years of
Hunger, p. 183. За Молотов: Davies, R. The Years of Hunger, pp. 171 - 172.
50. За Сталин: S e b a g M o n te fio r e , S. Stalin: The Court of the Red Tsar, pp. 21,107.
51. Цитат: K o v a le n k o , L. 33-j holod, p. 44. За двете телеграми на Политбюро:
M a ro ch k o , V. Holodomor of 1932 - 1933 in Ukraine, p. 152; D a v ies, R. The
Years of Hunger, p. 174. За арестуваните 1623 колхозни ръководители: D a v ies,
R. The Years of Hunger, p. 174. За подновените 30 400 депортации: K u sn ierz,
R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 59.
52. За позоваването на „приказка“: S a p o v a l, J. Liigen und Schweigen, S. 159;
D a v ie s , R. The Years of Hunger, p. 199.
53. Цитат: K u s n ie r z , R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 124; V a silie v , V.
Tsina holodnoho khliba, p. 60; K u r o m iy a , H. Stalin, p. 110.
54. Цитат: K u r o m iy a , H. Freedom and Terror in the Donbas, p. 174. За тълкуването
на семейството (Станислав Косиор): D a v ie s, R. The Years of Hunger, p. 206.
55. За сходни позиции: J a h n , E. On the Phenomenology of Mass Extermination in
Europe, p. 25; D a v ies, R. Stalin, Grain Stocks and the Famine, p. 657; K u lc z y c k i,
S. Holodomor, p. 237 ; G r a z io si, A. The Soviet 1931 - 1933 Famines and
the Ukrainian Holodomor, p. 11.
56. Цитат: S en , A. Poverty and Famines, pp. 7; 154 - 155 . Убедително национално
тълкуване на глада: M a r tin , М. Ukrainian Famine, р. 109; S im o n , G. Holodomor
als Waffe, S. 4 5 - 47 ; C o n q u e st, R. The Harvest of Sorrow, p. 219. За Каганович
през ноември 1932 r.: K u lc z y c k i, S. Holodomor, p. 236.
57. G ra zio si, A. The Soviet 1931-1933 Famines and the Ukrainian Holodomor, p. 8;
K u sn ierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 143; M a k su d o v , S. Victory
over the Peasantry, pp. 188, 190; D a v ies, R. The Years of Hunger, p. 175; за зър
ното за посев: р. 151.
58. За глобите за неизпълнение на месните доставки: S h a p o v a l, Y. Proloh
trahedii holodomoru, p. 162; M a k s u d o v , S. Victory over the Peasantry, p.
188. Цитат: D z w o n k o w s k i, R. Glod i represje wobec ludnosci polskiej na
Ukrainie, p. 71. За посочените примери: D z w o n k o w s k i, R. Glod i represje
wobec ludnoSci polskiej na Ukrainie, pp. 160, 219. За загубите в животно
въдството: H u n c z a k , T. Famine in Ukraine, p. 59.
59. S h a p o v a l, Y. Proloh trahedii holodomoru, p. 162; M a k s u d o v , S. Victory over
the Peasantry, p. 188; M a r o c h k o , V. Holodomor of 1932 - 1933 in Ukraine, p.
171; W e r th , N. La Grande Terreur en URSS, p. 123.
60. S h a p o v a l, Y. T he H olod om or.
61. D a v ie s , R . T h e Years o f H unger, p. 190 ; M a r o c h k o , V. H o lo d o m o r o f 1932 -
1933 in U k rain e, p. 171 .
62. S n y d er, T. Sk etch es from a Secret War, pp. 107 - 114. Декември: V asiliev, V.
Tsina h olodnoho khliba, p. 55 ; G ra z io si, A . T h e S o v ie t 1931 - 1933 Fam ines and
the U krainian H olodom or, p. 9 ; K u sn ie r z , R. T he H olo d o m o r (F am ine in Ukraine),
p. 135 .
Цитат: D avies, R. The Years o f Hunger, p. 187. 3a 20 декември: Vasiliev . V Tsina
holodnoho khliba, p. 55 ; G raziosi,A . The Soviet 1931-1933 Famines and the Ukrainian
Holodomor, p. 9 ; Ku&nierz, R. The Holodom or (Famine in Ukraine), p. 135.
L 437
64. Davies, R. The Years of Hunger, pp. 190 - 192.

65. За представянето на гладуващите като шпиони: Shapoval, Y. The Holodomor.
66. За заловените и изпратени обратно 190 000 селяни: Graziosi, A. The Soviet
1931 - 1933 Famines and the Ukrainian Holodomor, p. 7. 3a 22 януари:
Marochko, V. Holodomor of 1932 - 1933 in Ukraine, p. 189; Graziosi, A.
The Soviet 1931 - 1933 Famines and the Ukrainian Holodomor, p. 9.
67. За арестуваните 37 392 души: Marochko, V. Holodomor of 1932 - 1933 in
Ukraine, p. 192; Davies, R. The Years of Hunger, pp. 161 - 163.
68. За спомените на партийния активист: Conquest, R. The Harvest of Sorrow,
p. 233. Цитат и още за чистките: Sapoval, J. Liigen und Schweigen, S. 133.
За чистките във висшия ешелон: Davies, R. The Years of Hunger, p. 138.
69. За мъртвилото в Съветска Украйна: Kovalenko, L. 33-j holod, p. 31;
Dzwonkowski, R. Glod i represje wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, p. 104;
Arendt, H. The Origins of Totalitarianism, pp. 320 - 322.
70. Цитат: Dalrymple, D. The Soviet Famine, p. 261. За Велдий: Kovalenko, L.
33-j holod, p. 132.
70. Цитати: New York Evening Post, 30.03.1933.
71. За Ловинска: Dzwonkowski, R. Glod i represje wobec ludnosci polskiej na
Ukrainie, p. 104. За Панасенко: Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in
Ukraine). Кравченко разказва това преживяване в I Chose Freedom, pp. 104 -
106. За 15 000 депортирани: Davies, R. The Years of Hunger, p. 210.3a 60 000
депортирани от Кубан: Martin, T. The Origins of Soviet Ethnic Cleansing, p. 8
73. 3a 67 297 загинали в лагерите: Khlevniuk, O. The History of the Gulag, pp.
62, 77. 3a 241 355 загинали в местата за въдворяване: Viola, L. The Unknown
Gulag, p. 241.
74. Цитат: Khlevniuk, O. The History of the Gulag, p. 79.
75. Цитати: Dzwonkowski, R. Glod i represje wobec ludnosci polskiej na Ukrainie,
pp. 215 -2 1 9 ; Kulchytskyi, S., ed. Kolektyvizatsiia i holod na Ukrai'ni, p. 365.
За продължителността на живота в Съветска Украйна: Vallin, J. A New
Estimate of Ukrainian Population Losses, p. 256.
76. За ученичката и отрязаната глава: Kovalenko, L. 33-j holod, p. 471.
77. За проституирате срещу брашно: Kuromiya, H. Freedom and Terror in the
Donbas, p. 173. За Виница: Kovalenko, L. 33-j holod, p. 95. За страха от кани
бализъм: Kovalenko, L. 33-j holod, p. 284. За селяните по жп гарите: Kusnierz,
R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 155. За градската милиция: Falk, B.
Sowjetische Stadte in der Hungersnot. 3a Savhira: Kovalenko, L. 33-j holod, p. 290.
78. Цитат: Czech, M. Wielki glod na Ukrainie, p. 23. За сина канибал: Kovalenko,
L. 33-j holod, p. 132. За остренето на ножа: KuSnierz, R. The Holodomor
(Famine in Ukraine), p. 168. За свинете: Kuromiya, H. Freedom and Terror in
the Donbas, p. 172.
79. 3a 0,5 млн. момчета и момичета в наблюдателниците: Maksudov, S. Victory
over the Peasantry, p. 213. Цитат: KuSnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukra
ine), p. 119.
80. За лекарката: Dalrymple, D. The Soviet Famine, p. 262. За сирачетата:
Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 157; Dzwonkowski, R.
G16d i represje wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, p. 142; Graziosi, A. Italian
Archival Documents on the Ukrainian Famine, p. 41.
438
Бележки
81. Kusnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 157.

82. 3a 2505 осъдени за канибализъм: Davies, R. The Years of Hunger, p. 173. За при
мера c комина: Kovalenko, L. 33-j holod, p. 31. За месната дажба: Conquest,
R. The Harvest of Sorrow, p. 227.
83. За етиката на антиканибализма: Kuromiya, H. Freedom and Terror in the
Donbas, p. 173. За Коля Граниевич: Dzwonkowski, R. Glod i represje wobec
ludnosci polskiej na Ukrainie, p. 76. За искането на майка му: Conquest, R.
The Harvest of Sorrow, p. 258.
84. Цитат: Bruski, J. Holodomor, p. 179. За агронома: Dalrymple, D. The Soviet
Famine, p. 261. За погребенията: Kovalenko, L. 33-j holod, pp. 31,306,345.
85. Цитат: Graziosi, A. Italian Archival Documents on the Ukrainian Famine;
Davies, R. The Years of Hunger, p. 316.
86. 3a 493 644 гладни в Киевска област: Marochko, V. Holodomor of 1932 -
1933 in Ukraine, p. 233.
87. За преброяването на населението: Schlogel, K. Terror und Traum. 3a 5,5
млн. души като типична извадка: Dalrymple, D. The Soviet Famine, p. 259.
10. За демографски фалшификации: във Vallin, J. A New Estimate of Ukrainian
Population Losses се цитира „смърт при необяснени обстоятелства“ на 2,6
млн. в Съветска Украйна за 1928 - 1937 г., от които трябва да се извадят
числата за масовите убийства, за да се стигне до общ резултат. Обобщение
на резултатите от правителственото проучване от януари 2010 г.: Dzerkalo
Tyzhnia, 15 - 22.01.2010. Числото от приблизително 2,5 млн., изчислено
само на база на регистрираните смъртни случаи: Kulchytskyi, S. Trahichna,
pp. 73 - 74. Ellman говори за общо 9,0 - 12,3 млн. починали от глад в Съ
ветския съюз през 1933 и 1934 г.: Ellman, М. A Note on the Number of 1933
Famine Vicrtims, p. 376. Maksudov изчислява загубите на 3,9 млн. за 1926
- 1937 г.: Maksudov, S. Victory over the Peasantry, p. 229. Изчисленията на
Graziosi са за 3,5 - 3,8 млн. в Съветска Украйна: Graziosi, A. The Soviet
1931 - 1933 Famines and the Ukrainian Holodomor, p. 6.
89. Цитат: Serbyn, R. Lemkin on Genocide of Nations. Общи данни: Martin, T.
The Affirmative Action Empire; Snyder, T. Sketches from a Secret War.
90. Цитати: Koestler, A. The God That Failed, p. 68; Weissberg-Cybulski, A.
Wielka Czystka, p. 266; Koestler, A. The God That Failed, p. 77.
91. KuSnierz, R. The Holodomor (Famine in Ukraine), p. 178. За прехвърлянията:
Falk, B. Sowjetische Stadte in der Hungersnot, S. 288; Davies, R. The Years of
Hunger, p. 158; Conquest, R. Tha Harvest of Sorrow, p. 237. За „производите
лите на наденици“: Kuromiya, H. Freedom and Terror in the Donbas, p. 172.
92. Цитат: Conquest, R. The Harvest of Sorrow, p. 256. Общи данни: Slezkine, Y. The
Jewish Century; Fitzpatrick, S. Education and Social Mobility in the Soviet Union.
93. Цитати: Subtelny, O. German Diplomatic Reports of the Famine, p. 17; Polish
Consul-General, 4.02.1933, CAW 1/303/4/1867; Border Defense Corps,
15.11.1933, CAW 1/303/4/6906. , 3 очакване на война“: Snyder, T. Sketches from
a Secret War, p. 110. За писмата на съветски германци до Германия: Hungersnot;
Berkhoff, К. The Great Famine in Light of the German Invasion and Occupatioa
94. Такава реч на Хитлер: Deutsch-oesterreichische Tageszeitung, 3.03.1933. За кар
диналите: Dalrymple, D. The Soviet Famine, p. 254. За намесите на Innitzer:
Reichspost, 20.08.1933; 12.10.1933; Die Neue Zeitung, 14.10.1933.
439
95. За Дюранти: New York Times, 31.03.1933. За Мъгъридж: T a y lo r , S. A Blanket

of Silence, p. 82. За Оруел: O r w e ll, G. Modern Classics Orwell And Politics,
pp. 33 - 34; E n g e r m a n , D. Modernization from the Other Shore, p. 211. За да
сме справедливи спрямо New York Times: две неподписани статии от 1 и
11.01.1933 г. използват термините „глад, причинен от хората“ и „война със
селячеството“.
96. P a p u h a , I. Zakhidna Ukrai'na I holodomor, pp. 33, 46, 57.
97. За съветската контрапропаганда: P a p u h a , I. Zakhidna Ukraina I holodomor, p. 56.
За килограмите на Ерио: Time, 31.10.1932; Z le p k o , D. Der ukrainische Hunger-
Holocaust, p. 177; C o n q u e s t , R. The Harvest of Sorrow, p. 314.
98. Цитати: K o v a le n k o , L. 33-j holod, p. 353; Z le p k o , D. Der ukrainische Hunger-
Holocaust, pp. 180; 175 - 179; T a u g e r, M. War die Hungersnot in der Ukraine
intendiert?, pp. 26 - 27; S u b te ln y , O. German Diplomatic Reports of the Famine,
p. 21; M a r o c h k o , V. Holodomor of 1932 - 1933 in Ukraine, pp. 256 - 257, 283;
Time, 22.01.1934.
99. M a r o c h k o , V. Holodomor of 1932 - 1933 in Ukraine, p. 257; Z le p k o , D. Der
ukrainische Hunger-Holocaust, pp. 176- 177; Time, 11.09.1933. Последен пара
граф: W e r t h , N. L’Etat sovietique contre les paysans; M a r o c h k o , V. Holodomor
of 1932 - 1933 in Ukraine, p. 283. За да сме справедливи спрямо Ерио, той
оттегля кандидатурата си за парламента през юни 1940 г., за да осигури на
маршал Петен авторитарно управление, и е арестуван и изпратен в Германия
към края на германската окупация на Франция.
Г Л А В А 2: К Л А С О В ТЕ Р О Р
1. Цитати: Siriol Colley, М. More Than a Grain of Truth, pp. 212, 216.
2. Джоунс е цитиран в: Siriol Colley, M. More Than a Grain of Truth, p. 218.
3. Цитат: Evans, R. The Coming of the Third Reich, p. 330.
4. За германските гласоподаватели: King, G. Ordinary Economic Voting Behavior,
pp. 987 - 988. За Дахау: Goeschel, C., ed. Concentration Camps, p. 14. Цитати
на Химлер и анализ: Eiber, L. Gewalt in KZ Dachau, S. 172.
5. Evans, R. The Third Reich in Power, p. 23.
6. Цитат: Deutschoesterreichische Tageszeitung, 3.03.1933.
7. За „класа против класа“: Brown, A. The Rise and Fall of Communism, p. 85.
За поведението при гласуване: King, G. Ordinary Economic Voting Behavior,
pp. 987 - 988. Общи данни: Bayerlein, B. Abschied von einem Mythos.
8. Цитат: Longerich, P. Politik der Vemichtung, S. 38; 26 - 32; Tooze, A. The
Wages of Destruction, p. 73.
9. 3a 37 000 германски евреи: Evans, R. The Third Reich in Power; Longerich,
P. Politik der Vemichtung, S. 126.
10. Longerich, P. Politik der Vemichtung, S. 35.
11. Goeschel, C., ed. Concentration Camps, p. 7.
12. Общи данни: Krtiger, P. Die Aufienpolitik der Republik von Weimar; Turner,
H. Stresemann and the Politics of the Weimar Republic; Snyder, T. Sketches
from a Secret War.
13. Roos, H. Polen und Europa, S. 130 -154; Ken, O. Collective Security or Isolation?,
4 40
Бележки
рр. 94, 157; Kornat, М. Polityka zagraniczna Polski, pp. 32 - 33; Rossino.
A. Hitler Strikes Poland, p. 2.
14. Цитат: Davies, R., ed. The Stalin - Kaganovich Correspondence, pp. 33.
15. Най-достоверни данни: Kolakowski, L. Main Currents of Marxism. Най-
цитираната дефиниция е дадена от ветерана комунист на Хорхе Семпрун
в Бухенвалд: ,,C‘est Part et la maniere de toujours retomber sur ces pattes,
mon vieuxl”.
16. Graziosi. A. The Soviet 1931 - 1933 Famines and the Ukrainian Holodomor.
17. Общи данни: Haslam, J. The Soviet Union and the Struggle for Collective
Security in Europe; Furet, F. Le Passe d‘une illusion; Brown, A. The Rise and
Fall of Communism.
18. Тези бройки ще бъдат анализирани в тази и в следващата глава.
19. За прилаганата диалектика: B urrin, Р. Fascisme, nazisme, autoritarisme,
pp. 202, 209. Общи данни: Weber, Е. The Hollow Years. За Блум: Judt, T.
The Burden of Responsibility.
20. Haslam, J. The Soviet Union and the Struggle for Collective Security in
Europe, pp. 120 - 121. За съветската преса: Schlogel, K. Terror und Traum,
pp. 136 - 137. Общи данни: Beevor, A. The Battle for Spain. По главните
въпроси съм съгласен с: Furet, F. Le Passe d‘une illusion.
21. Orwell, G. Homage to Catalonia, pp. 53 - 64. Цитат: Schlogel, K. Terror und
Traum, p. 148. Вж. и Brown, A. The Rise and Fall of Communism, p. 89.
22. 3a 11 май: Kuromiya, H. Anti-Russian and Anti-Soviet Subversion.
23. Цитат: Kuromiya, H. Notatka, pp. 133; 119.
24. Levine, H. In Search of Sugihara, pp. 13 - 89; Kuromiya, H. Mi?dzy Warszaw^
a Tokio, pp. 160 - 175; Siriol Colley, M. Gareth Jones.
25. Haslam анализира Китай от гледна точка на Народния фронт: Haslam, J, The
Soviet Union and the Threat from the East, pp. 64 - 70. За Синзцян: Millward,
J. Eurasian Crossroads, pp. 206 - 207. З а ,Дългия поход“: Brown, A. The Rise
and Fall of Communism, p. 100.
26. Kuromiya, H. Stalin, p. 136.
27. Цитат: McLoughlin, B. Mass Operations of the NKVD, p. 121.
28. Khlevniuk, O. Objectives of the Great Terror; Kuromiya, H. Stalin, pp. 118 -119.
29. Цитат: Kuromiya, H. Stalin, pp. 134; 101.
30. За историята на тричленната комисия: Wheatcroft, S. The scale and nature
of German and Soviet repression and mass killings, pp. 1 2 6 - 139.
31. Getty, J. Yezhov, p. 140; Kuromiya, H. Stalin, p. 116.
32. За сътрудниците на Ежов и метЪдите им: Wheatcroft, S. Agency and Terror,
pp. 38 - 40. За загрижеността на Сталин за здравето на Ежов: Getty, J.
Yezhov, р. 216.
33. Цитат: Haslam, J. The Soviet Union and the Struggle for Collective Security
in Europe, p. 129. За заплахата за Бухарин: Kuromiya, H. Stalin, p. 83
34. Цитат: Brown, A. The Rise and Fall of Communism, p. 122. Има и изклю
чения, напр. Антони Стонимски: Shore, М. Caviar and Ashes, р. 150. За
фашизъм и антифашизъм: Furet, F. Le Pass6 d‘une illusion.
35. Werth, N. La Grande Terreur en URSS, p. 282; Kuromiya, H. Stalin, p. 121.
За силата на слабостта: Furet, F. Le Passe d‘une illusion.
36. Orwell, G. Homage to Catalonia, pp. 145 - 149; Furet, F. Le Passe d‘une
441
illusion, рр. 296, 301, 306; Haslam, J. The Soviet Union and the Struggle for
Collective Security in Europe, p. 133.
37. 56 209 е броят на екзекутираните, получен след изваждането на броя на за
гиналите в националните операции (вж. следващата глава) и в операциите
срещу кулаците от общия брой 681 692 екзекуции, извършени през Големия
терор (1937 - 1938). Давам общи числа поради незначителните разлики в све
денията за общия брой на загиналите в Операция „Кулак“: Jansen, М. Staling
Loyal Executioner, р. 75. За генералите от Червената армия: Wieczorkiewicz,
Р. Lancuch historii, р. 296 - фундаментален труд за чистките във войската.
38. Evans, R. The Third Reich in Power, pp. 21 - 22.
39. Evans, R. The Third Reich in Power, pp. 34,39; Shore, Z. What Hitler Knew, pp.
31,37.
40. За издигането на Химлер: Longerich, P. Heinrich Himmler. За полицейски
те структури: Westermann, E. „Ordinary Men“ or „Ideological Soldiers?“,
p. 45. Значително съм опростил описанието на ситуацията, като не спо
менавам федералната структура на германската държава. Това е един от
проблемите, които Химлер се стреми да премахне. Споменатите тук по
лицейски институции се разглеждат и в Глави 5, 6 и 7.
41. Evans, R. The Third Reich in Power, p. 627; Lee, S. European Dictatorships,
p. 172.
42. За убийствата, извършени от германската полиция: Глави 6 и 7.
43. Срв. Wheatcroft, S. The Scale and Nature of German and Soviet Repression
and Mass Killings, p. 139.
44. Цитати: Baberowski, J. Der Feind ist Uberall, S. 758 - 759.
45. Werth, N. La Grande Terreur en URSS, p. 280; Viola, L. The Unknown Gulag,
p. 195.
46. За религията: McLoughlin, B. Mass Operations of the NKVD, p. 124;
Binner, R. S etoj publikoj ceremonit‘sja ne sleduet, pp. 181 - 183.
47. Цитат: Shearer, D. Crime and Social Disorder in Stalin's Russia, pp. 531; 527
-531.
48. За терора в Сибир: Ablaiej, N. Die ROVS Operation in der Westsibirischen
Region, S. 287 - 298; Baberowski, J. Der rote Terror, S. 189 - 190; Kuromiya,
H. Accounting for the Great Terror, p. 93.
49. B inner, R. Massenmord und Lagerhaft, S. 561 - 562; W erth, N. La Grande
Terreur en URSS, p. 283. За „допълнителните хиляди“: Jansen, M. Stalin's
Loyal Executioner, pp. 82, 87.
50. За „веднъж завинаги“: Binner, R. Massenmord und Lagerhaft, S. 565,
567. За цитираните бройки: Nikol‘s‘kyi, V. Represyvna diial'nist' orhaniv
derzhavnoi bezpeky SRSR v Ukraini, p. 93.
51. V a s h tin , A. Terror raionnogo masshttaba, p. 38. За „по-добре повече...“:
B a b e ro w s k i, J. Der rote Terror, S. 192.
52. B in ne r, R. Massenmord und Lagerhaft, S. 565 - 568.
53. B inner, R. Massenmord und Lagerhaft, S. 567.
54. B in ne r, R. Massenmord und Lagerhaft, S. 568. За клозетната случка:
M k h n iu k , W. Z historii represji politycznych przeciwko polakom, p. 118;
W e issb e rg -C yb u lsk i, A. Wielka czystka, p. 293. За подписите под празни
страници: M c L o u g h lin , В. Mass Operations of the NKVD, p. 127.
442
Б ележ ки
I 55. B in n e r , R. Massenmord und Lagerhaft, S. 571- 577. Понякога заповедите на
Сталин са изключително конкретни: K u z ‘n ia ts o u , I, ed. Kanveer s'mertsi,
pp. 72 - 73. 1825 затворници в Соловки в крайна сметка са разстреляни.
56. За Омск: B in n e r , R. Massenmord und Lagerhaft, S. 657 - 580. За присъдата
над 1301 души в една нощ: M c L o u g h l i n , В. Mass Operations o f the NKVD,
p. 129; K h l e v n i u k , O. The History of the Gulag, p. 150.
57. За методите на екзекуция: M c L o u g h l i n , B. Mass Operations of the NKVD,
pp. 130, 131; S c h lo g e l, K. Terror und Traum, S. 602, 618. За експлозивите:
G r e g o r y , R Terror by Quota, p. 71.
58. За разстрела на 35 454 души: Junge, M. Vertikal’ Bol’Sogo Terrora, p.
201. За останалите разстреляни: Binner, R. S etoj publikoj ceremonit'sja
ne sleduet, p. 207. За лагерите: Werth, N. La Grande Terreur en URSS,
p. 285; Khlevniuk, O. The History of the Gulag, p. 332. За възрастните:
NikoIVkyi, V. Represyvna diiaLnist‘ orhaniv derzhavnoi bezpeky SRSR v
Ukraini, p. 99. За разстрела на 35 глухонеми: Schlogel, K. Terror und Traum,
S. 624; McLoughlin, B. Mass Operations of the NKVD, p. 136; Binner, R.
Massenmord und Lagerhaft, S. 590.
59. За декември и февруари: NikoLskij, V. Die „Kulakenoperation“ im ukramischen
Donbass, S. 623; NikoIVkyi, V. Represyvna diiaLnist' orhaniv derzhavnoi
bezpeky SRSR v Ukraini, p. 100. За тълкуването на Леплевски на категориите в
Заповед 00447: §apoval, J. Die Behandlung der „ukrainischen Nationalisten”, S.
339,341.3a арестуването на 40 530 души: Nikol's’kyi, V. Represyvna diial‘nist‘
orhaniv derzhavnoi bezpeky SRSR v Ukraini, p. 153. 3a 23 650 души, до
бавени към квотата на смъртниците: Sapoval, J. Die Behandlung der
„ukrainischen Nationalisten“, S. 343. За числата 70 868, 35 563 и 830: Junge,
M. Vertikal’ Bol’Sogo Terrora, p. 533. За числата 1102 и 1226: Nikol'skij, V. Die
„Kulakenoperation“ im ukrainischen Donbass, S. 634 - 635.
60. Stronski, H. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, p. 243.
За обсъждането: Weiner, A. Making Sense of War.
61. Фраза на Пастернак в романа му „Д-р Живаго“.
62. Gurianov, A. Obzor sovetskikh repressivnykh kampanii protiv poliakov i
pols‘s‘kikh grazhdan, p. 202.
63. Goeschel, C., ed. Concentration Camps, pp. 26 - 27. Може би 5000 - 15 000
души са изпратени в концлагери като хомосексуалисти. Около половината
умират преди края на Втората световна война: Evans, R. The Third Reich at
War, p. 535.
64. Goeschel, C., ed. Concentration Camps, pp. 4, 20, 21, 27; Eva n s, R. The Third
Reich in Power, p. 87. Убедително формулиране на довода за ефекта на ма
халото в националната политика: M a rtin , Т. The Affirmative Action Empire
65. За 267 присъди в нацистка Германия: E va n s, R. The Third Reich in Power,
pp. 6 9 -7 0 .
443
ГЛАВА 3: Н А Ц И О Н А Л Е Н Т Е Р О Р
1. Задълбочен анализ на националните операции: M a r t i n , Т. The Origins of

Soviet Ethnic Cleansing. Цитат: J a n s e n , M. Stalin‘s Loyal Executioner, p. 96;
B a b e r o w s k i, J. Der rote Terror, S. 198.
2. За полската политика: Snyder, T. Sketches from a Secret War, pp. 115 - 132.
3. S n y d e r, T. Sketches from a Secret War, pp. 115-116. Идеята за съществуването
на „Полска военна организация“ вероятно е от 1929 г., когато начело на Коми
сията по сигурността на Полската комунистическа партия е поставен съветски
агент: S t ro n s k i, Н. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, p. 210.
4. S t r o n s k i, H. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, pp.
211 - 213. За Сохацки: K ie s z c z y n s k i, L. Represje wobec kadry kierowniczej
KPP, p. 202. За Вандурски: S h o re , M. Caviar and Ashes. Поне един от пол
ските комунистически ръководители успява да се върне от Съветския
съюз и работи за полската кауза: R e g u la , J. Historia KPP.
5. За януари 1934 г.: S t r o n s k i, Н. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej
na Ukrainie, pp. 226 - 227. За мотивите за по-късните депортации и броя
на депортираните: K u p c z a k , J. Polacy na Ukrainie, p. 324.
6. За първата: K u r o m i y a , H. The Voices of the Dead, p. 221. За „всичко се
знае“: S t r o n s k i , H. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej na Ukrainie,
p. 226 - 227; M o r r i s , J. The Polish Terror, pp. 756 - 757.
7. S t r o n s k i , H. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, p. 227;
S n y d e r , T. Sketches from a Secret War, pp. 119 - 120.
8. Nikol‘s‘kyi, V. Represyvna diial‘nist‘ orhaniv derzhavnoi bezpeky SRSR v
Ukraini, p. 337; Stronski, H. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej na
Ukrainie, p. 227. За Балицки: Shapoval, I. Vsevolod Balyts‘kyi, pp. 69 - 74.
Подобна съдба очаква поляка Косиор, бивш ръководител на украинската
секция на партията. Той също играе важна роля в гладомора и също е ек
зекутиран като полски шпионин.
9. Анализ на причините за полската операция: Rubl’ov, О. Represii proty
poliakiv v Ukraini, p. 126; Paczkowski, A. Pologne, la ,nation ennemie, p. 400;
Stronski, H. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, p. 220.
10. За Заповед 00485: Leningradskii martirolog, pp. 454 - 456.
11. Още примери: Gilmore, G. Defying Dixie.
12. Petrov,N. Polish Operation ofNKVD,p. 154;Nikol‘s‘kyi, V.Represyvnadiial‘nist‘
orhaniv derzhavnoi bezpeky SRSR v Ukraini, p. 105. Числата на представители
те на национални малцинства са в края на главата.
13. За „доставчиците“: Kuromiya, Н. Stalin, р. 118. За полските дипломати:
Snyder, Т. Sketches from a Secret War, pp. 121 - 127. За Централния коми
тет: Kieszczynski, L. Represje wobec kadry kierowniczej KPP, p. 198. Безцен
ни сведения за преживяното от полските комунисти в СССР: Budzynska, С.
Strz^py rodzinnej sagi.
14. Цитат: Petrov, N. PoPskaia operatsiia‘ NKVD, p. 23. За телефонния указа
тел: Brown, K. A Biography of No Place, p. 158.
15. Stronski, H. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, p. 240.
16. Petrov, N. PoPskaia operatsiia4 NKVD, p. 28; Werth, N. La Grande Terreur
en URSS, p. 294.
444
Б ележ ки
17. Цитат и бройки: Naumov, L. Stalin i NKVD, pp. 299 - 300. Примери: Stronski,
H. Represje stalinizmu wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, pp. 223,246.
18. За семейство Юревич: Gl^bocki, Pierwszy, pp. 158 - 166.
19. За семейство Маковски: Gl^bowski, Pierwszy, pp. 166 - 172. За числото
6597: Petrov, N. Polish Operation of NKVD, p. 168.
20. Ilic, M. The Great Terror in Leningrad, p. 1522.
21. Dzwonkowski, R. Glod I Represje Wobec Ludnosci Polskiej Na Ukrainie, p.
236. Терминът „черният гарван“ се употребява на полски и на руски, на
руски също „Черната Мария“. „Душегубка“ се употребява по-късно и за
германските камиони за обгазяване: Schlogel, К. Terror und Traum, р. 615.
За Кунцево: Vashlin, A. Terror raionnogo masshttaba, pp. 40, 44.
22. За критериите за самоличност на граничното полско население: Snyder,
Т. Reconstruction of Nations. За преопределянето на националността на
поляците в Съветския съюз: Brown, К. A Biography of No Place.
23. За националните чистки: Naumov, L. Stalin i NKVD, pp. 262 - 266; ци
татът за цветята: p. 266. Цитат на Берман: Michniuk, W. Z historii represji
politycznych przeciwko Polakom, p. 115. За 218-те писатели: Mironowicz,
E. Bialorus, pp. 88 - 89.
24. За този метод за убийство: Goujon, A. Kurapaty; Marpies, D. Kurapaty, pp.
513 - 517; Zidlkowska, E. Kurapaty, pp. 47 - 49.
25. 3a 17 772-те присъди: Petrov, N. PoPskaia operatsiia4 NKVD, p. 168. 3a
общия брой смъртни случаи (61 501): Morris, J. The Polish Terror, p. 759.
26. Jansen, M. Stalin‘s Loyal Executioner, p. 258. За Успенски срв.: Parrish, M. The
Lesser Terror, pp. 6,11; Kuromiya. H. Freedom and Terror in the Donbas, p. 240.
27. Werth, N. La Grande Terreur en URSS, p. 292.
28. За Можинска и Ангелчик: Kuromiya, H. The Voices of the Dead, pp. 49 -
51,221 -2 2 3 .
29. Цитат: Dzwonkowski, R. Glod i represje wobec ludnosci polskiej na Ukrainie,
p. 94. ЗаЖмеринка: Stronski, H. Represje Stalinizmu wobec ludnosci polskiej
na Ukrainie, p. 225.
30. Цитат: Dzwonkowski, R. Glod i represje wobec ludnosci polskiej na Ukrainie,
p. 244; Stronski, H. Represje stalinizmu wobec ludnoSci polskiej na Ukrainie,
p. 235; Iwanow, M. Pierwszy narod ukarany, p. 153.
31. За Кожевич, бележката в бельото: Dzwonkowski, R. Glod i represje wobec
ludnosci polskiej na Ukrainie, pp. 90, 101, 147.
32. За есента на 1937 r. и сиропиталищата: Petrov, N. PoPskaia operatsiiak
NKVD, p. 26; Kupczak, J. Polacy na Ukrainie, pp. 327, 329; Jansen, M.
Stalin’s Loyal Executioner, p. 97. За Пивински и Пашкевич: Dzwonkowski,
R. Glod i represje wobec ludnosci polskiej na Ukrainie, pp. 151, 168.
33. За Соболевска: Dzwonkowski, R. Glod i represje wobec ludnosci polskiej na
Ukrainie, pp. 215 - 219.
34. Petrov, N. PoPskaia operatsiia4 NKVD, p. 30; Binner, R. Massenmord und
Lagerhaft, S. 591; Werth, N. La Grande Terreur en URSS, pp. 294,470.
35. За присъдите над 100 и 138 души: S tro n sk i, Н. Represje stalinizmu wobec
ludnosci polskiej na Ukrainie, p. 228.
36. За числото 111 091: Petrov, N. PoPskaia operatsiia* NKVD, p. 32. За изчислени
85 000 екзекуции на съветски поляци: Petrov, N. Polish Operation ofNKVD, p.
445
171; същото заключение: Jansen, М. Stalin’s Loyal Executioner, р. 99. Наумов

дава като брой 95 000: Naumov, L. Stalin i NKVD, p. 299; Schlogel, K. Tenor
und Traum, p. 636.
37. Срв. Morris, J. The Polish Terror, p. 762: почти идентични изчисления.
38. Срв. броя на арестуваните: Khaustov, V. Deiatel‘nost‘ organov gosudarstvennoi
bezopasnosti NKVD SSSR, p. 316. Сведенията за цитираните тук и на други
места слабости в работата на полското разузнаване през 1937 и 1938 г. са
резултат от дълго проучване на досиета на Втори отдел на Генералния щаб
на полската армия в полските военни архиви (Centralne Archiwum Wojskowe
- CAW). B Snyder, T. Sketches from a Secret War, pp. 83 - 112 давам повече
подробности, c извадки от архивите. Там разисквам и неблагоприятното вли
яние на Големия терор върху сигурността на съветската държава.
39. И в Кавказ ограничен брой хора стават жертва на насилствено премест
ване: Baberowski, J. Der Feind ist uberall, S. 771 - 772. За убийството на
20 474 души: Kuromiya, H. Stalin‘s Great Terror and the Asian Nexus, p. 13;
Gelb, M. An Early Soviet Ethnic Deportation.
40. Цитат: Evans, R. The Third Reich in Power, p. 357. За германската опера
ция: Заповед 00439 (55 005 присъди, 41 989 от тях - смъртни); Schlogel,
К. Terror und Traum, р. 628.
41. Khlevniuk, О. The History of the Gulag, p. 147. Цитирам числата от: Binner,
R. S etoj publikoj ceremonifsja ne sleduet, pp. 207. 3a 386 798 екзекуции no
Заповед 00447: Martin, T. The Origins of Soviet Ethnic Cleansing, p. 855.
42. В Съветска Украйна живеят 22% от населението, като 27% са засегнати от
присъдите: Gregory, Р. Tenor by Quota, р. 265. За 123 421. смъртни присъди:
Nikol‘s‘kyi, V. Represyvna diial‘nist‘ orhaniv derzhavnoi bezpeky SRSR v Ukraini,
p. 402; p. 340: за националните съотношения на арестуваните в Съветска Ук
райна през 1937 - 1938 г.: украинци - 53,2% (78,2% от населението), руснаци
- 7,7% (11,3% от населението), евреи - 2,6% (5,2% от населението), поляци -
18,9% (1,5% от населението), германци -10,2% (1,4% от населението).
43. Khlevniuk, О. Party and NKVD, pp. 23, 28; Binner, R. Massenmord und
Lagerhaft, S. 591 - 593.
44. За съотношенията сред висшите офицери: Petrov, N. Kto rukovodil NKVD,
p. 475; Gregory, P. Tenor by Quota, p. 63. През лятото на 1936 г. сред ви
сшите чинове броят на евреите е все още висок (54%). Същото важи и за
централния апарат на НКВД в Москва (64%), както и за офицерския състав
в Съветска Украйна (67%). Вж. Naumov, L. Borba v rukovodstve NKVD, p.
119: за първите две категории; Zolotar’ov, V. Nachalnyts‘kyi, pp. 326 - 331:
за третата. По време на Големия терор от ръководството на НКВД изчезват
латвийци, германци и поляци. Като ръководител на НЙВД в Москва по
лякът Станислав Реденс е подписал в този период заповед за екзекуцията
на 20 761 души. По-късно той самият е арестуван, обвинен, че е полски
националист, и екзекутиран.
45. За държавните пенсии: Kotkin, S. Magnetic Mountain, р. 122.
Europe, p. 194.
47. Hirsch, F. Empire of Nations, pp. 293 - 294.
48. За Австрия: Dean, M. Robbing the Jews, pp. 86, 94, 105.
446
Б ележ ки
49. За експулсирането: T o m a s z e w s k i, J. Preludium zaglady, рр. 5 , 139; L o n g e r ic h ,

Р. Politik der Vemichtung, S. 193 - 204; K e r s h a w , I. Hitler, pp. 459, 472.
50. G o e sc h e l, C., ed. Concentration Camps, p. 24.
51. 3a 12.11.1938: P o lia n , P. Hatte der Holocaust beinahe nicht stattgefunden?, S. 4.
52. За Мадагаскар: P o lia n , P. Hatte der Holocaust beinahe nicht stattgefunden?, S. 4,
8. За ревизионистите: A r e n s , M. The Jewish Military Organization (ZZW) in the
Warsaw Ghetto, p. 205; S p e k t o r, S. Zydzi wotynscy w Polsce mi^dzywojennej i
w okresie II wojny swiatowej, p. 539.
53. За полско-германските отношения: R o o s , H. Polen und Europa, S. 253,
396; K e r s h a w , I. Hitler, p. 475; W e in b e r g , G. The Foreign Policy of Hitler‘s
Germany, pp. 20,404, 484.
54. Цитат: E v a n s , R. The Third Reich in Power, p. 604.
55. Kershaw, I. Hitler, p. 482; Zarusky, J. Hitler bedeutet Krieg, S. 106 - 107.
Europe, pp. 90,153. За Литвинов: Herf, J. The Jewish Enemy, p. 104; Orwell,
G. Modem Classics Orwell and Politics, p. 78.
57. Цитат: Wieczorkiewicz, P. Lancuch historii, p. 323.
58. Haslam, J. The Soviet Union and the Struggle for Collective Security in Europe, p.
227. Цитат: Weinberg, G. A World at Arms, p. 25. He съм засегнал в книгата си
престоя на Кьостлер в Испания, който съвпада с арестуването и затварянето
на приятеля му Вайсберг в СССР; Koestler, A. The God That Failed, pp. 75 - 80.
59. Цитати: Lukacs, J. The Last European War, pp. 58 - 59.
60. Krebs, G. Japan im Pazifischen Krieg, S. 543; Haslam, J. The Soviet Union
and the Threat from the East, p. 132.
61. Levine, H. In Search of Sugihara, p. 121; Sakamoto, P. Japanese Diplomats and
Jewish Refugees, p. 102; Kuromiya, H. Mi?dzy Warszaw^ a Tokio, pp. 470 -
485; Hasegawa, T. Racing the Enemy, p. 13.
ГЛ А ВА 4: ЕВРОПА HA МОЛОТОВ - РИБЕНТРОП
1. Bohler, J. Intention oder Situation?, S. 16,69,72,74; Bohler, J. Der Uberfall,

S. 100; Datner, S. 55 dni Wehrmachtu w Polsce, p. 94.
2. За Варшава: Bohler, J. Der Uberfall, S. 171 - 172. За обстрела: Datner, S.
55 dni Wehrmachtu w Polsce, p. 96; Mazower, M. Hitler‘s Empire, p. 67.
3. Naumann, M. Die Morder von Danzig, S. 54 - 55; Grass, G. Beim HSuten der
Zwiebel, S. 15-16.
4. За смъртта на германски войници, класифицирана като „убийство“:
Datner, S. Zbrodnie Wehrmachtu паjencach wojennych w II wojnie swiatowej,
p. 73. За определението „наглост“: Lukacs, J. The Last European War, p. 58.
За плевника и кавалерийските отряди: Datner, S. Zbrodnie Wehrmachtu na
jencach wojennych w II wojnie swiatowej, pp. 72, 69; Rossino, A. Hitler
Strikes Poland, pp. 166, 169; Bbhler, J. Intention oder Situation?, S. 23.
5. Формулировката на заповедта: „Затваряте сърцата си за съчувствие. Дейст
вате безмилостно. 80 млн. трябва да си получат заслуженото. Съществу
ването им трябва да се гарантира. Правото принадлежи на силния. Край
на жестокост“; Mallmann, К. Einsatzgruppen in Polen, S. 54. За Ciepielow:
447
Bohler, J. Intention Oder Situation?, S. 131. За Червения кръст: Rossino, A.

Hitler Strikes Poland, pp. 181,184. За подобни инциденти: Datner, S. Zbrodnie
Wehrmachtu na jencach wojennych w II wojnie swiatowej, p. 62.
6. За „Поляците са робите“ и смъртната гримаса: Rossino, A. Hitler Strikes
Poland, pp. 141, 204. За намеренията на Фюрера да унищожи полския на
род: Mallmann, К. Einsatzgruppen in Polen, S. 57.
7. Rossino, A. Hitler Strikes Poland, pp. 138,141; Bohler, J. Intention oder Situation?,
S. 100.
8. Bartoszewski, W. Warszawski pierscien smierci, pp. 52 - 53.
9. Bohler, J. Intention oder Situation?, S. 19.
10. За Солец: Bohler, J. Intention oder Situation?, S. 116. За еврейчето, което иска
вода: Rossino, A. Hitler Strikes Poland, p. 172. За Динув: Bohler, J. Der Uberfall,
S. 200. Според Rossino от 50 000 полски граждани, убити от германците до
края на 1939 г., 7000 са евреи: Rossino, A. Hitler Strikes Poland, р. 234. На с.
88 от изследванието си върху Einsatzgruppen Mailman, Bohler и Mathaus по
сочват същия брой. Според Bohler към края на октомври жертвите са около
30 000 (Bohler, J. Intention oder Situation?, S. 140), а към края на годината -
45 000, от които 7000 са евреи (Bohler, J. Der Uberfall, S. 138).
11. За надеждата за такава възможност: Mlynarski, В. W niewoli sowieckiej,
pp. 54 - 59.
12. Цитат: Weinberg, G. A World at Arms, p. 57.
13. За предателството по отношение на Лвов: Cienciala, A., ed. A Crime Without
Punishment, p. 20; Czapski, J. Wspomnienia Starobielskie, pp. 9 - 10; Wnuk,
R. Za pierwszego Sowieta, p. 35.
14. За Украинската степ: Czapski, J. Wspomnienia Starobielskie, p. 15. За тежко
то положение на полските земеделци: Mlynarski, В. W niewoli sowieckiej,
pp. 98 - 99.
15. За 125 000 военнопленници: Hrycak, J. Victims, p. 179; за 230 000 -
240 000: Cienciala, A., ed. A Crime Without Punishment, p. 26. Съветските
власти държат около 15 000 души за принудителен труд в мините и стро
еж на пътища. От тях около 2000 умират през 1941 г., по време на евакуа
цията: Hryciuk, G. Victims 1939 - 1941, р. 180.
16. За прехвърляни от затворите от различни райони: Ш 209/1/10420, HI
209/6/5157, HI 209/11/4217, HI 210/14/10544, HI 210/14/4527, HI 210/14/2526,
HI 209/13/2935, HI 210/12/1467. Примерите за насилия: Gross, J. Revolution
from Abroad, pp. 37,44. За подобни случаи: HI 209/13/2935, HI 209/13/3124,
HI 210/1/4372, HI 210/5/4040, HI 210/14/4908, HI 209/7/799.
17. За типовите присъди: Jasiewicz, K, Zaglada polskich Kres6w‘, p. 172. 3a
109 400 арестувани и 8513 осъдени на смърт: Hryciuk, G. Victims 1939 -
1941, p. 182. За диспропорцията между броя на арестуваните и затворе
ните: Khlevniuk, О. The History of the Gulag, p. 236; Glowacki, A. Sowieci
wobec Polakow na ziemiach wschodnich II Rzeczypospolitej, p. 292.
18. 3a 61 000 полски граждани: Rossino, A. Hitler Strikes Poland, pp. 15, 30; p.
77: „унищожи Полша“. Общи данни: Ingrao, С„ ed. La Violence de Guerre,
pp. 219 - 220. За Хайдрих и Хитлер: Mailman, K. Einsatzgruppen in Polen, S.
57; Maiikowski, Z. Aufierordentliche Befriedungsaktion, S. 7. За образованите
поляци: Browning, C. The Origins of the Final Solution, p. 16.
448
Бележ ки
19. За Катовице: Rossino, A. Hitler Strikes Poland, р. 78. За неспазването на про

токол: Mailman, К. Einsatzgruppen in Polen, S. 80.
20. Einsatzgruppen трябва да експулсират евреите: Rossino, A. Hitler Strikes
Poland, pp. 90, 94, 98; p. 101: числото 22 000. За Пшемисъл: Bohler, J. Der
Uberfall, S. 202 - 203; Pohl, D. Die Herrschaft der Wehrmacht, S. 52.
21. За Хитлер: Rutherford, P. Prelude to the Final Solution, p. 53. За Франк и
цитат: Seidel, R. Deutsche Besatzungspolitik in Polen, S. 184. За Франк като
бивш адвокат на Хитлер: Mazower, М. Hitler‘s Empire, р. 74.
22. Wnuk, R. Za pierwszego Sowieta, pp. 13 - 23. G r o s s , J. Revolution from
Abroad e locus classicus в случая.
23. Wnuk, R. Za pierwszego Sowieta, p. 23; Hryciuk, G. Victims 1939 - 1941, p. 199.
24. За 139 794 души, отведени от домовете им: Hryciuk, G. Victims 1939 - 1941, p.
184. Glowacki говори за-42°С: Gtowacki, A. Sowieci wobec Polakow na ziemiach
wschodnich II Rzeczypospolitej, p. 328; Jolluck, K. Exile and Identuty, p. 16.
25. За „ада“ и загиналите възрастни: W r 6 b e l, J. Polskie dzieci na tulaczych
szlakach, pp. 156, 178; G r o s s , J. Revolution from Abroad, pp. 2 1 4 - 218. 3a
„техните мечти и желания“: G r o s s , J. War Through Childrens Eyes, p. 78.
26. Jolluck, K. Exile and Identuty, p. 41.
27. Към 1.07.1941 г. от всички, депортирани в местата за въдворяване, са загина
ли 10 864: K h le v n iu k , О. The History of the Gulag, p. 279. За „местните“: D a r k
Sid e , p. 143. За ботушите и подуването: G r o s s , J. War Through Children's Eyes,
pp. 63, 88.
28. За скелетите, „какво пази в сърцето си“ и емблемата на белия орел: G r o s s ,
J. War Through Children's Eyes, pp. 78, 191, 202; 71, 194.
29. P a n k o w ic z , A. Akcja AB w Krakowie, p. 43; B u r le ig h , M. Germany Turns
Eastwards, p. 275.
30. Цитат: S h o re , Z. What Hitler Knew, p. 15. R u t h e r f o r d , P. Prelude to the Final
Solution, p. 56.
31. R u t h e r f o r d , P. Prelude to the Final Solution, pp. 59, 75.
32. Цитираните бройки: R u t h e r f o r d , P. Prelude to the Final Solution, p. 59; G r y n b e r g ,
M. Zycie i zaglada Zydow polskich, p. xii; H ilb e rg , R. The Destruction of the
European Jews (vol. I), pp. 156,189.
33. За броя на депортираните: R u t h e r f o r d , P. Prelude to the Final Solution, pp. 1,
75, 88. За Овинск: K e r s h a w , I. Hitler, p. 535; E v a n s , R. The Third Reich at War,
pp. 75 - 76. За убийството на 7700 полски граждани, заварени в психиатрични
институции: B r o w n in g , С. The Origins of the Final Solution, p. 189; M a z o w e r ,
M. Hitler's Empire, p. 85.
34. Цитат: U r b a n s k i , K. Zaglada 2yd6w w dystrykcie radomskim, p. 32. За Ло-
вич: G r y n b e r g , M. Zycie i zaglada Zydow polskich, pp. 239 - 240.
35. R u t h e r f o r d , P. Prelude to the Final Solution, p. 9, цитати: pp. 88, 102.
36. Описание на трите лагера: C ie n c ia la , A., ed. A Crime Without Punishment, pp.
29 - 33; A b r a m o v , V. The Murderers of Katyn, pp. 46, 83, 101; M t y n a r s k i, B.
W niewoli sowieckiej, pp. 113 - 114. За честване на Коледа: M l y n a r s k i , B. W
niewoli sowieckiej, pp. 156- 157.
37. C ie n c ia la , A., ed. A Crime Without Punishment, p. 33. За силуетите и скелети
те: C z a p s k i, J. Wspomnienia Starobielskie, pp. 16, 31; M l y n a r s k i , B. W niewoli
sowieckiej, pp. 115 - 117. За гарваните: B e rtin g , Z. Wspomnienia, p. 34.
38. Czapski, J. Wspomnienia Starobielskie, p. 18; Swianiewicz, S. In the Shadow of

Katyn, p. 58; Mlynarski, B. W niewoli sowieckiej, pp. 205-209; Cienciala, A.,
ed. A Crime Without Punishment, pp. 33 - 35, 84 - 99; преценката й за броя
колаборационисти (около 100): р. 159.
39. Jakubowicz, D. Pami^tniki znalezione w Katyniu, pp. 30, 38,43, 53. За адре
сите на подателите: Swianiewicz, S. In the Shadow of Katyn, p. 65.
40. За кучетата, c които се сприятеляват затворниците: Mlynarski, В. W niewoli
sowieckiej, pp. 256 - 257; Abramov, V. The Murderers of Katyn, pp. 86, 102;
Czapski, J. Wspomnienia Starobielskie, p. 43. За ветеринаря: Mly narski. B. W
niewoli sowieckiej, pp. 84, 256.
41. За полската съпротива: Wnuk, R. Za pierwszego Sowieta, pp. 368 - 371. 3a
решението да се екзекутират затворниците: Cienciala, A., ed. A Crime Without
Punishment, p. 116 -120; цитати: p. 118; Jasiewicz, K. Zaglada polskich Kresow',
p. 129.
42. J a s ie w ic z , K. Zaglada polskich Kresow4, pp. 131, 144 - 145, 159. Явно тези
7305 души са застреляни в Биквиня и Куропати, главни лобни площад
ки по време на Големия терор: K a l b a r c z y k , S. Przedmioty odnalezione w
Bykowni i Kuropatach dwiadcza, pp. 47 - 53.
43. S w ia n ie w ic z , S. In the Shadow of Katyn, p. 75; C ie n c ia la , A., ed. A Crime
Without Punishment, p. 122, 129 - 130, 175; цитат: p. 130. За други пасажи
от дневника на Адам Солски: J a s ie w ic z , К. Zaglada polskich Kresow4, р. 37.
4 4 . C ie n c ia la , A., ed. A Crime Without Punishment, p. 124; J a s ie w ic z , K. Zaglada
polskich Kresow4, p. 43.
45. C ie n c ia la , A., ed. A Crime Without Punishment, p. 124; J a s ie w ic z , K. Zaglada
polskich Kresdw4, p. 43. За Блохин: B r a it h w a it e , R. Moscow 1941, p. 45.
46. C ie n c ia la , A., ed. A Crime Without Punishment, pp. 1 2 6 - 128; J a s ie w ic z , K.
Zaglada polskich Kresdw4, p. 39.
4 7 . C ie n c ia la , A., ed. A Crime Without Punishment, pp. 122 - 123; C z a p s k i, J.
Wspomnienia Starobielskie, pp. 7, 8,15, 17,18,45.
48. A b ra m o v, V. T h e M u r d e re rs o f K a t y n , p. 4 6 ; Sw ian ie w icz, S. In the S h a d o w o f
K a t y n , pp. 6 3 , 66.
4 9 . Cienciala, A ., ed. A C rim e W ith o ut Punishm ent, p. 3 4 ; C za p ski, J. W s p o m
n ienia Starob ielskie , p. 18 ; Sw ianiew icz, S. In the S h a d o w o f K a tyn , p. 6 4 ;
M ly n a rsk i, B. W n ie w o li sow ieckiej, p. 2 2 5 . З а д о н о с н и к н а систем ата: Berling,
Z. W sp o m n ie n ia , p. 3 2 .
5 0 . Ц и т а т : S w ia n ie w ic z , S. In the S h a d o w o f K a t y n , p. 6 9 .
5 1 . З а о б щ о т о ч и с л о екзекутирани: Cienciala, A ., ed. A C rim e W ith o u t Punishm ent.
52. C ienciala, A., ed. A C rim e W ith o u t P u n ish m en t, pp. 1 ! 8, 1 7 3 - 1 7 4 , 1 9 8 - 199,
ц и т а т ъ т за б а щ и те : p. 1 9 8 . З а 6 0 6 6 7 д у ш и , и зп р а те н и в м е с та та за въдво
р яв ан е в К а за х с та н : H ry ciu k, G . V ic t im s 1 9 3 9 - 1 9 4 1 , р. 1 8 7 . З а „ б и в ш и
те х о р а 4*: K h le vn iu k , О . T h e H is to ry o f the G u la g , p. 2 8 2 ; G oussef, C . L e s
e m placem ents forces d es p o p u la tio n s a u x frontidres ru sse s occidentales, p. 188.
З а с ъ п р у ги те , н а к о и то се казва, че за м и н а в а т п р и с ъ п р у з и т е си; Jolhick,
К. E x ile a n d Identuty, р. 1 6 . З а „ ве ч н и те кал и с н я г 44: G ross, J. W a r T h ro u g h
C h ild re n 's Eyes, p. 7 9 .
53. За мръсотията и оф исите на Н К Д Д : Jolluck, К. E x ile and Identuty, pp. 40,
122 - 123. За икономиста: Czapski, J. W spom nienia Starobielskie, p. 27.
450
Бележ ки
54. От депортираните 78 339 около 48% са евреи: H r y c iu k , G. Victims 1939 -

1941, р. 189.
55. G r o s s , J. War Through Children's Eyes, p. 221.
56. Snyder, T. Reconstruction of Nations.
57. K r e b s , G. Japan im Pazifischen Krieg, S. 545, 548; L e v in e , H. In Search
of Sugihara, pp. 132, 218, 262, 273; S a k a m o t o , P. Japanese Diplomats and
Jewish Refugees, pp. 102, 107, 113 - 114.
58. Цитираните бройки: P o lia n , P. Against Their Will, p. 123. Вж. и W e in b e r g ,
G. A World at Arms, pp. 167 - 169; k u r o m i v a , H. Mi^dzy Warszaw^ a Tokio,
pp. 470-485.
59. 408 525 депортации е общият резултат от главните операции. Те са
500 000 в: R u t h e r f o r d , Р. Prelude to the Final Solution, p. 7.
60. За Айхман и предложението от януари 1940 г.: P o lia n , Р. Hatteder Holocaust
beinahe nicht stattgefunden?, S. 3, 7, 19.
61. За произхода на Лодзкото гето: G r y n b e r g , М. Zycie i zaglada Z y d o w polskich,
p. 430. Несравнимо е описанието на Варшавското гето в: E n g e ik in g , В.
Getto warszawskie (англ. The Warsaw Ghetto). За Шон: T. В. Waidemar Schon,
pp. 85 - 90. За германските намерения и разместванията на населението:
B r o w n in g , С . The Origins of the Final Solution, pp. 100- 124.
6 2 . D r o z d o w s k i, M. T h e H isto ry o f the W a rsa w Ghetto, pp. 1 8 9 - 1 9 0 ; E n g e ik in g , B.
G etto w arszaw skie , Гл. 2 . R in g e lb lu m е ц и ти р а н във: F rie d liin d e r , S. T h e Y ears
o f Exterm ination, p. 1 6 0 ; за ту р и с ти те : M azow er, M. H itle r 's Em pire, p. 9 5 .
6 3 . Ц и т а т : J a s ie w ic z , K. Z a g la d a p o ls k ic h K r e s o w ', p. 2 3 . В ж . и Longerich, P.
T h e U n w ritte n O rd er, p. 5 5 ; K e r s h a w , I. F a te fu l C h o ic e s , p. 4 4 7 . П р е з 1941
г. в г е то то в Л о д з з а ги в а т 11 4 3 7 д у ш и : G r y nberg, M ic h a i. Zycie i z a g la d a
Zydow p o ls k ic h , p. 4 3 0 .
6 4 . В ж . най -веч е Z b i k o w s k i , A . Z y d o w s c y p rz e s ie d le n c y z d y st ry k tu w a rs z a w s k ie g o
w getcie w a rsz a w sk im , pp. 2 2 4 - 2 2 8 ; G r y n b e r g , M . Z y c ie i za g la d a Z y d o w
p o lsk ic h , p. 2 4 4 ; B r o w n in g , C . T h e O r ig in s o f the F in a l S o lu tio n , p. 1 2 4 ;
K a s s o w , S. W h o W ill W rite O u r H isto ry, pp. 1 0 7 , 2 7 3 . Т е зи р а зм е с тв а н и я са
б е зс м и с л е н и д о р и за ге р м ан ц и те , з а щ о т о В а р ш а в с к и о к р ъ г е „прочистен“
о т евреи м е ж д у я н у а р и и м а р т 1941 г„ за д а се о т в о р и м я с т о за п ол яц и те,
к о и то щ е б ъ д ат п р ехвъ рл ени о т Вартегау, Т о в а п ъ к щ е о т в о р и м я с то за гер
м ан ц и те , презасел ван и о т С ъ в е т с к и я с ъ ю з; н о тъ й като п р е з ю н и 1941 г.
Ге р м а н и я н ап ад а С ъ в е т с к и я с ъ ю з. н а г е р м а н ц и те и м се д а м в ъ зм о ж н о с т
д а се п р е х в ъ р л я т на и зто к и да к о л о н и з и р а т и з т о ч н и т е с ъ в е тс к и те р и то р и и .
6 5 . З а С б о р о у и Л ед ерм ан : Sa k o w sk a , R . A r c h iw u m R in g e lb lu m a V o i. 2 , pp. 5 1 ,
5 0 . Ц и т а т : Z b i k o w s k i , A . Z y d o w s c y p rz e s ie d le n c y z d y st ry k tu w a r s z a w s k ie g o
w ge tcie w a r sz a w s k im , p. 2 6 0 .
66. Sp ra w o zd a n ia Sw ietUczanek, p. 65; цитати: pp. 70,69.
67. За двата подхода спрямо елитите: FrhxB&wder, S. The Years o f Extermination p.
40; Tooze, A. W ages o f Destruction, pp. 364 - 365; M aakow ski, Z. AuOerordenthcfee
Befriedungsaktkm, S. 9 - 11; цитат: S. 11 Cpa. C le ackia , A , ed. A Crane Without
Punishment, pp. 1 1 4 - 115; Jolluck. K. Exile and kientuty, p 15.
68. W ietkzko, M . Akcja A B w Dystrykcie Krakow sktm , pp. 34 - 35; P aakow kz. A.
Akcja A B w Krakow ie, pp. 43 - 45; Jaatow kz, K Zagh d a polskich Kresow ', pp.
62,67.
451
69. Bartoszewski, W. Warszawski pierscien smierci, pp. 64 - 65; Dunin-

Wqsowicz, K. Akcja Reinhardt, p. 24.
70. Pietrzykowski, J. Akcja AB w Cz^stochowie, pp. 113 - 115; Jankowski, A.
Akcja AB na Kielecczyznie, pp. 65 - 66. За публичния дом за германци:
Pietrzykowski, J. Akcja AB w Cz^stochowie, pp. 77 - 78.
71. Pietrzykowski, J. Akcja AB w Cz^stochowie, pp. 114-115.
72. Pankowicz, A Akcja AB w Krakowie, p. 44. За „Не можем да кажем...“:
Cienciala, A., ed. A Crime Without Punishment, p. 182.
73. За тримата мъже: Pietrzykowski, J. Akcja AB w Cz^stochowie, pp. 117-118.
74. Dunin-Wqsowicz, K. Akcja Reinhardt, pp. 22-25; Bauer, P. General Jozef Dowbor-
Musnicki, pp. 217, 241; Crime of Katyn, p. 33; Jasiewicz, K. Zaglada polskich
Kresow‘, p. 73.
75. Jasiewicz, K. Zaglada polskich Kresow‘, p. 77.
76. За Химлер и транспорта: Bartoszewski, W. Warszawski pierscien smierci,
pp. 59, 60, 123 - 125. Още за транспорта: Jasiewicz, K. Zaglada polskich
Kresow‘, p. 69; Seidel, R. Deutsche Besatzungspolitik in Polen. За Бах-Зелев-
ски и лобната площадка: Dwork, D. Auschwitz, pp. 166, 177. 3a IG Farben:
Tooze, A. Wages of Destruction, p. 443.
77. За колективизацията: Доклад от 25.11.1941, SPP 3/1/1/1/1; Shumuk, D.
Perezhyte i peredumane, p. 17.
78. За украинците като цел: HI 210/14/7912. Тези операции са част от пореди
ца депортации от юни 1941 г. по всички току-що анексирани съветски те
ритории, от Балтийските държави до Румъния. За 11 328 и 22 353 полски
граждани: Hryciuk, G. Victims 1939- 1941, pp. 191,193; Olaru-Cemirtan,
V. Wo die Zuge Trauer trugen.
79. За обстрела: Jolluck, K. Exile and Identuty, p. 16. Цитат: Gross, J. War
Through Children^ Eyes, p. 52.
80. 292 513 полски граждани са депортирани на четири вълни заедно с още хи
ляди, депортирани поотделно или в по-малко мащабни операции: D e p o rta c je
ob yw a te li, р. 29; H r y c iu k , G. Victims 1939 - 1941, p. 175. За националността
на депортираните: съветските власти определят 57,5% като поляци, 21,9%
- като евреи, 10,4% - като украинци, 7,6% - като белоруси: H r y c iu k , G.
Victims 1939 - 1941, р. 195. Най-достоверни според мен са общите числа в:
H r y c iu k , G. Victims 1939 - 1941, р. 175; A u t u c h ie w ic z , J. Stan i perspektywy
badan nad deportacjami Polakow w glqb ZSRS, p. 23; G u r ia n o v , A. Obzor
sovetskikh repressivnykh kampanii protiv poliakov i pols‘s‘kikh grazhdan, p. 205.
81. C z a p s k i, J. Na nieludzkiej ziemi, p. 68.
82. Евангелие от Матея (5:37), цитирано по превода на Библията на крал
Джеймс. K o e s t le r , A. Darkness at Noon, р. 249. Срещата на Чапски с Рейх-
ман е на 3.02.1942 г.: C r i m e s o f K a t y n , р. 90.
83. C z a p s k i, J. Na nieludzkiej ziemi, pp. 120, 141 - 143, 148.
84. C z a p s k i, J. Na nieludzkiej ziemi, p. 149.
85. За Франк: L o n g e r ic h , P. The Unwritten Order, p. 47. За НКВД: K o ia k o w s k i.
P. NKWD i GRU na ziemiach polskich, p. 74. За Хитлер: M a n k o w s k i , Z.
AuBerordentliche Beffiedungsaktion, S. 7. Срв. A l y , G. Architects of Annihilation,
p. 151.
452
т Б ележ ки
ГЛАВА 5: И К О Н О М И К А Н А А П О К А Л И П С И С А
1. Моята книга не претендира да е интелектуален анализ, затова мога да си

разреша само бегли разсъждения по тези сложни въпроси. Като личности
Хитлер и Сталин олицетворяват различни подходи към Просвещението, ха
рактерни за Германия от началото на XIX век: Хитлер-трагико-романтичния
герой, на когото е отредено да понесе бремето на потъпканата нация, Сталин
- хегелианския светски ум, който открива разум в историята и диктува на
другите. Някое по-детайлно сравнение, както предложеното от Кристофър
Кларк, би могло да обясни и разликата в схващанията им за времето. Както
нацисткият, така и съветският режим отхвърлят главния постулат на Просве
щението, че ходът на времето не зависи от нищо и носи познание и благода
рение на това - напредък. И едното, и другото управление следователно се
носят неудържимо към момент, който би трябвало да е отминал. Марксизмът
по своята същност предполага напредък, но Ленин прескача изискването
на Маркс и решава да направи революция в изостанала държава; от друга
страна, развитите индустриално държави опровергават предвижданията на
Маркс, защото в тях не се извършват социалистически революции. Като по
следица през 30-те години съветската държава под управлението на Сталин
бърза да се развива, за да може да се отбранява срещу империалистическия
свят. Нацистите от своя страна бързат още повече, устремени към примам
лива визия. Във въображението им един катаклизъм ще унищожи Съветския
съюз, ще преобрази Източна Европа и ще възкреси величието и чистотата на
Германия. Хитлер се стреми да създаде Германия на мечтите си в собствено
време, което, опасява се, няма да трае дълго. Едно въведение в опитите да се
обвържат съжденията в нацистка Германия и в Съветския съюз в интелекту
алната история на Европа: B r a c h e r , К. Zeit der Ideologies
2. Това преосмисля доводите, изложени в Глави 1 - 3. За „райската градина“
(16.07.1941): M u l l i g a n , Т. The Politics of Illusion and Empire, p. 8.
3. Срв. G o u ld n e r , A. Stalinism; V io la , L, Selbstkolonisierung der Sowjetunion
under der Gulag.
4. В този анализ Великобритания е по-скоро външен фактор, отколкото обект
на проучване, но пак трябва да се подчертае ролята на личността в исто
рията: L u k a c s , J. June 1941; L u k a c s , J. Five Days in London. Вж. и есето на
Бърлин „Уинстън Чърчил през 1940 г.“ в P e r s o n a l Im p r e s s io n s , рр. 1 -2 3 .
5. Въведението; S t re it, С. Keine Kameraden, S. 26 - 27. Петролът е важен и за
земеделието, и за промишлеността. И тук Германия е зависима от вноса
и това сякаш налага на германците да сложат ръка на Съветски Кавказ и
петролните му находища.
6. To oze , A. Wages of Destruction, рр. 409, 424, 429, 452. За „най-автархичната
държава в света“: K e n n e d y , Р. Aufstieg und Fall der groBen Machte, S. 341.
За петролните залежи: E ic h h o lt z , D. Krieg um 01, S. 8, 15. Срв. H ild e b r a n d ,
K. Vom Reich zum Weltreich, S. 657 - 658. Германските военни са убедени,
че за воденето на война са нужни съветските ресурси: K a y , A. Exploitation,
Resettlement, Mass Murder, рр. 27, 37,40; „безмерни богатства“: р. 212.
7 . З а Г е р м а н и я к а т о в о е н н о м о р с к а сил а; W e in b e r g , G . A World at Arms, р.
1 1 8 ; T o o z e , A. Wages of Destruction, pp. 3 9 7 - 3 9 9 ; E v a n s , R . The Third
453
1
Reich at War, pp. 143 - 146. Цитат: Mazower, M. Hitler‘s Empire, p. 133.
Отдавна Милуорд сочи значението на „светкавичната война“: Milward,
A. The German Economy at War, pp. 40 - 41.
8. За Генерален план „Изток“: M a d a j c z y k , C. Vom Generalplan Ost zum
Generalsiedlungsplan, pp. 12 - 13, 64 - 66; A l y , G. Architects of Annihilation,
p. 258; K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass Murder, pp. 100 - 101, 216;
W a s s e r , B. Himmlers Raumplanung im Osten, S. 51 - 52; A l y , G. Architects
of Annihilation, p. 258; T o o ze , A. The Wages of Destruction, pp. 466 - 467;
R u t h e r f o r d , P. Prelude to the Final Solution, p. 217; M a z o w e r , M. Hitler‘s
Empire, pp. 206, 210; L o n g e r i c h , P. Heinrich Himmler, S. 597 - 599.
9. За Химлер: L o n g e r i c h , P. Heinrich Himmler, S. 599. За Хитлер: K e r s h a w , I.
Hitler, p. 651; T o o z e , A. The Wages of Destruction, p. 69.
10. Прокламацията на Хитлер от 31.01.1941 г.: T o oze , A. The Wages of Destruction,
p. 465. Последният вариант на „Окончателното решение“ е предмет на след
ващата глава. Според Еванс на Хитлер му е било необходимо да започне вой
на срещу Съветския съюз, преди да приключи тази срещу Великобритания,
тъй като германските граждани биха се противопоставили на нова, отделно
оповестена война: Evans, R. The Third Reich at War, p. 162.
11. Deutschosterreichische Tageszeitimg, 3.03.1933; K e r s h a w , E Fateful Choices,
p. 267. За цитираните проценти: K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass
Murder, pp. 56, 143.
12. Цитати: K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass Murder, pp. 211, 50, 40.
Вж. и T o o z e , A. The Wages of Destruction, p. 469; K e r s h a w , I. Hitler, p. 650.
13. Цитат: G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S. 342. За институционните методи:
K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass Murder, pp. 1 7 -1 8 , 148.
14. K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass Murder, pp. 138, 162 - 163.
15. За „унищожаването н а... по-голямата част от населението“: 65. V e r b r e c h e n
d e r W e h r m a c h t . Дългият цитат: K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass
Murder, p. 133; G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S. 52 - 56. Като се имат
предвид традициите на съветските евреи по отношение на обитаваните
от тях райони, „излишните хора“ включват не само руснаци, белоруси,
украинци и балтийци, но и поне три четвърти от съветските евреи.
16. K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass Murder, p. 164. През юни Хитлер
потвърждава, че Гьоринг ръководи икономическото планиране.
17. H a u n e r , М. India in Axis Strategy, pp. 378 - 383.
18. Способността на Хитлер да импровизира, не позволява да се говори за
стратегия в конвенционалния смисъл на думата. Според мен спорът меж
ду привържениците на стратегия за Европа и на световна стратегия се
решава най-лесно така: Хитлер и командването му са единодушни, че за
да се продължи войната, Съветският съюз трябва да бъде покорен. Хит
лер предвижда неизбежна война между континентите, но за да се спечели
такава световна война, Германия трябва да е победила в Европа.
1 9 . З а П а к т а за н е у т р а л и т е т : W e in b e r g , G . A W o r ld at A r m s , pp. 1 6 7 - 169;
H ase gaw a, T. R a c i n g the E n e m y , pp. 1 3 - 1 4 .
2 0 . B u rle ig h , M . T h e T h ir d R e ic h , pp. 4 8 4 , 4 8 7 .
2 1 . З а п о з и ц и я т а н а Я п о н и я : W e in b e r g , G . A W o r ld at A r m s , p. 2 5 3 . З а „за
с е г а “ : H asegaw a, T. R a c in g the E n e m y , p. 1 3 . З а п о т в ъ р ж д е н и е т о : K r e b s ,
454
Б ележ ки
G. Japan im Pazifischen Krieg, S. 554. За често забравяната роля на Италия:

Schlemmer, Т. Die Italiener an der Ostfront.
22. Цитати: Romer, F. Der Kommissarbefehl, S. 204. За думите на Хитлер:
Kershaw, I. Hitler, p. 566; Pohl, Dieter. Die Herrschaft der Wehrmacht, S. 64;
Bartov, O. Hitler1s Army, p. 16.
23. За използване на гражданското население като човешки щит; запове
дта от 13.05.1941 г.: Verbrechen der Wehrmacht, S. 46. Вж. и Bartov, О.
Hitler1s Army, p. 71; Pohl, Dieter. Die Herrschaft der Wehrmacht, S. 71. 3a
отношението към жените в униформа: Romer, F. Der Kommissarbefehl, S.
228, 551; Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 774.
24. Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 244,266; Bartov, O. The Eastern Front, p. 132.
25. Verbrechen der W ehrmacht, S. 344; Pohl, D. Die Herrschaft der Wehrmacht,
S. 185; Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 266.
26. Цитат: Arnold, K. Die Eroberung und Behandlung der Stadt Kiew, S. 46.
27. Срв. Edele, M. States of Exception, p. 171. Проблемът за изхранването на
германските войници, без да се намаляват дажбите: Tooze, A. Wages of
Destruction.
28. Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 798. Германците наистина са готови на
икономически жертви за победата: Tooze, A. The Wages of Destruction.
29. Streit, C. Keine Kameraden, S. 143, 153. За Фон Райнехау (28 септември):
Arnold, K. Die Eroberung und Behandlung der Stadt Kiew, S. 35.
30. Streit, C. Keine Kameraden, S. 143, 153. Срв. Kay, A. Exploitation,
Resettlement, Mass Murder, p. 2.
31. K e e g a n , J. The Face of Battle, p. 73; G e r la c h , Christian. Kalkulierte Morde,
S. 51; F o r s t e r , J. The German Army and the Ideological War against the Soviet
Union, p. 22; V e r b r e c h e n d e r W e h r m a c h t , S. 288.
32. A r n o l d , K. Die Eroberung und Behandlung der Stadt Kiew, S. 27 - 33.
33. За Киев; B e r k h o f f , K. Harvest of Despair, pp. 170 - 186, най-голямото общо
число на убитите (56 400): р. 184; A r n o ld , К. Die Eroberung und Behandlung
der Stadt Kiew, S. 34. За Харков: P o h l, D. Die Herrschaft der Wehrmacht, S.
192; V e r b r e c h e n d e r W e h r m a c h t , S. 328: най-малко 11 918.
34. K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass Murder, pp. 181, 186.
35. През 1944 г. Вагнер участва в заговора срещу Хитлер. Цитати: V e r b r e c h e n
d e r W e h r m a c h t , S. 193, 311. Западната литература най-често говори за 1
млн.: K i r s c h e n b a u m , L. The Legacy of the Siege of Leningrad; S a li s b u r y , H.
The 900 Days. Според съветските източници броят е 632 000: V e r b r e c h e n
d e r W e h r m a c h t , S. 308. За продоволствието и горивото: S im m o n s , С.
Writing the Siege of Leningrad, p. 23.
36. G e r la c h , C. Krieg, S. 36; S a l i s b u r y , Harrison. The 900 Days, pp. 508 - 509;
S i m m o n s , C. Writing the Siege of Leningrad, p. xxi; K i r s c h e n b a u m , L. The
Legacy o f the Siege o f Leningrad, p. 1.
37. G le b d c k i, Pierwszy, pp. 1 7 9 - 189.
38. S i m m o n s , C. Writing the Siege of Leningrad, p. 51.
39. Дневникът е в Държавния исторически музей в Санкт Петербург, експо
зицията „Ленинград в годините на Великата отечествена война“.
40. Цитираните бройки: V e rb re ch e n d e r W ehrm acht, S. 209. За планирания
брой затворници: G e rlach , С. Kalkulierte Morde, S. 783.
455
41. Bartov, О. Hitler‘s Army, р. 87; Polian, Р. La violence contre les prisoniers de
guerre sovietiques, p. 123; Overmans, Rudiger. Die Kriegsgefangenenpolitik
des Deutschen Reiches, S. 800 - 801; M erridale, C. Ivan‘s War, p. 28;
Braithwaite, R. Moscow 1941, p. 165.
42. Berkhoff, K. Harvest of Despair, pp. 94 - 96; Gerlach, C. Kalkulierte Morde,
S. 845 - 857. Общи данни за третирането на военнопленниците: Keegan,
J. The Face of Battle, pp. 49 - 51.
43. Polian, P. La violence contre les prisoniers de guerre sovietiques, p. 121.3a 200 000
- 250 000: Datner, S. Zbrodnie Wehrmachtu najencach wojennych, p. 379.
44. Overmans, R. Die Kriegsgefangenenpolitik des Deutschen Reiches, S. 805;
Gerlach, C. Krieg, S. 24.
45. За „другари“: Dugas, A. Vycherknutye iz pamjati, p. 30.
46. За веригата на властта: Streim, A. Die Behandlung der sowjetischen
Kriegsgefangen, S. 7. Цитат: Pohl, D. Die Herrschaft der Wehrmacht,
S. 219; Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 801; Overmans, R. Die
Kriegsgefangenenpolitik des Deutschen Reiches, S. 808. За канибализма:
Shumejko, M. Die NS-Kriegsgefangenenlager in WeiBrussland, S. 174;
H artm ann, C. Massensterben oder Massenvemichtung?, S. 124.
47. За намаляването на дажбите: Megargee, G. War of Annihilation, p. 119. 3a
„същински ад“: Ich werde es nie vergessen, S. 178. За Минск: Verbrechen
der Wehrmacht, S. 227 - 229; Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 768, 856;
Gerlach, C. Krieg, S. 51; Polian, Pavel. La violence contre les prisoniers de
guerre sovietiques, p. 121; Overmans, R. Die Kriegsgefangenenpolitik des
Deutschen Reiches, S. 807; Beluga, Z., ed. Prestupleniya nemetsko-fashistskikh
okkupantov v Belorussii, p. 199. За Бобруйск: Pohl, D. Die Herrschaft der
Wehrmacht, S. 224H. За Гомел: Pohl, D. Die Herrschaft der Wehrmacht, S.
224; Dugas, A. Vycherknutye iz pamjati, p. 125. За Могильов: Pohl, Dieter. Die
Herrschaft der Wehrmacht, S. 224 - 225. За Молодечно: Gerlach, C. Krieg, S.
34; Megargee, G. War of Annihilation, p. 90; Bartov, O. Hitler‘s Army, p. 79.
48. За Кировград: Verbrechen der Wehrmacht, S. 239 - 244. За Хород: Pohl, D.
Die Herrschaft der Wehrmacht, S. 226. За Сгалино: Pohl, D. Die Herrschaft der
Wehrmacht, S. 227; Datner, S. Zbrodnie Wehrmachtu na jencach wojennych, p. 404.
4 9 . M o t y k a , G. Tragedia jencow sowieckich na ziemiach polskich, pp. 2 - 6 ;
K o p 6 w k a , E. Stalag 366 Siedlce, p. 47. 3a 45 690 загинали в лагерите на Ге
нералното губернаторство: D u g a s , A. Vycherknutye iz pamjati, р. 131. Срв.
M l y n a r c z y k , A. Judenmord in Zentralpolen, S. 245 (250 000 - 570 000).
50. За липсата на топло облекло: Bartov, О. The Eastern Front, p. 112. За три
мата съветски войници: Dugas, A. Vycherknutye iz pamjati, p. 125.
5 1 . Ic h w e r d e es n ie v e r g e s s e n , S. 1 1 3 .
52. За гражданите, носещи храна на лагерниците: B e rk h o fT , К. Harvest of
Despair, pp. 95,101; O v e r m a n s , R. Die Kriegsgefangenenpolitik des Deutschen
Reiches, S. 808. За Кременчуг: P o h l, D. Die Herrschaft der Wehrmacht, S. 226.
5 3 . С р в . V e r b r e c h e n d e r W e h r m a c h t , S. 1 8 8 .
54. За намерението да се унищожи съветският елит: K a y , A. Exploitation,
Resettlement, Mass Murder, p. 1 0 4 . За Хитлер през март 1941 г.: S t re im , А .
D ie Behandlung der sowjetischen Kriegsgefangen, S. 3 6 . За ръководството:
V e rb re c h e n d e r W e h r m a c h t , S. 53 - 5 5 .
456
JJCJlCiSn. r\u
55. За разстрела на 2252 души: Romer, F. Der Kommissarbefehl, S. 581.

56. 3a 2.07.1941: Verbrechen der W ehrmacht, S. 63; Kay, A. Exploitation,
Resettlement, Mass Murder, p. 105; Kershaw, I. Fateful Choices, p. 453.
За инструкциите, дадени на специалните групи, и изпълнението им:
Datner, S. Zbrodnie Wehrmachtu па jencach wojennych, p. 153; Streim,
A. Die Behandlung der sowjetischen Kriegsgefangen, S. 69, 99; Berkhoff,
K. Harvest of Despair, p. 94. За октомври 1941 r.: Streit, C. The German
Army and the Policies of Genocide, p. 7.
57. Pohl, D.' Die Herrschaft der Wehrmacht, S. 204; 153, 235: за 150 000 души. За
100 000, разстреляни по силата на общата политика към военнопленници
те: Overmans, R. Die Kriegsgefangenenpolitik des Deutschen Reiches, S. 815.
Общо 80 000 евреи военнопленници: Arad, Y. The Holocaust in the Soviet
Union, p. 281. Цитат (свидетелството на лекаря): Datner, S. Zbrodnie
Wehrmachtu na jencach wojennych, p. 234. За медицината, повлияна от на
цистката философия: Hilberg, S. Perpetrators, Victims, Bystanders, p. 66.
58. S t r e im , A. Die Behandlung der sowjetischen Kriegsgefangen, S. 102 - 106.
59. За минимума 2,4 млн.: Streim, A. Die Behandlung der sowjetischen Kriegs
gefangen, S. 244. 3a 3 - 3,3 млн.: Pohl, D. Die Herrschaft der Wehrmacht, S.
210; Overmans, R. Die Kriegsgefangenenpolitik des Deutschen Reiches, S. 811,
825; Dugas, A. Vycherknutye iz pamjati, p. 185; H artm ann, C. Massensterben
oder Massenvemichtung?, S. 97. За максимума 3,9 млн.; Sokolov, B. How
to Calculate Human Losses During the Second World War, p. 452. За духа:
Verbrechen der Wehrmacht, S. 204.
60. 3a 7.11.1941; G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S. 817. Срв. G e r la c h , C. State
Violence-Violent Societies, p. 164; S t r e im , A. Die Behandlung der sowjetischen
Kriegsgefangen, S. 99 - 102,234. 3a 400 000 загинали от преместените кон
цлагеристи: P o h l, D. Die Herrschaft der Wehrmacht, S. 215. Цитат (Johannes
Gutschmidt): H a r t m a n n , C. Massensterben oder Massenvemichtung?, S. 158;
подобно изчисление на Розенберг: K le e , Р. Gott mit uns, S. 142.
61. Белгия: K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass Murder, p. 121.
62. За Гьобелс: E v a n s , R. The Third Reich at War, p. 248. Срв. K a y , A . Exploitation,
Resettlement, Mass Murder, p. 109; L o n g e r ic h , P. The Unwritten Order, pp. 55,
60; B r o w n in g , C. The Origins of the Final Solution; G e r la c h , C. Kalkulierte
Morde, S. 747; G e r la c h , C. Krieg, S. 178; A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p.
14; A l y , G. Architects of Annihilation, p. 160.
63. За експериментите със задушаване c газ: O v e r m a n s , R. Die Kriegsgefangenen
politik des Deutschen Reiches, S. 814; L o n g e r ic h , P. The Unwritten Order, p. 82;
L o n g e r ic h , P. Heinrich Himmler, S. 567; D a t n e r , S. Zbrodnie Wehrmachtu na
jencach wojennych, pp. 208,428; V e r b r e c h e n d e r W e h r m a c h t , S. 281; M a z o w e r ,
M. Hitler‘s Empire, p. 383; B r o w n in g , C. The Origins of the Final Solution, p.
357; K le e , P. Gott mit uns, S. 136.
6 4 . За броя рекрутирани затворници: P o h L D. Die Herrschaft der Wehrmacht, S.
181; B la c k , P. Handlanger der Endlbsung, S. 313 - 317; G e r la c h , C. Kalkulierte
Morde, S. 207-208.
457
i '- V '
ГЛ АВА 6: О КО Н ЧАТЕЛ Н ОТО РЕШ ЕН И Е
1. Браунинг и Герлах спорят дали решението на Хитлер е взето през лятото/

есента, или през декември 1941 г. В тази глава се опитвам да докажа,
че разстрелът на евреи е петият вариант на „Окончателното решение“ и
първият, дал резултат. Идеята евреите да бъдат изличени чрез убийство,
трябва да се е зародила у Химлер и Хитлер не по-късно от август. Напъл
но е възможно двамата да са обсъждали въпроса в подробности. Кошелек
(K o s e lle c k , R. Futures Past, р. 222) цитира Хитлер, който пък цитира (веро
ятно несъзнателно) „Престъпление и наказание“: за да правиш планове,
не е задължително да го признаеш дори пред себе си. За целите на книгата
ми декември 1941 г. е по-важен, тъй като тогава сътрудниците на Хитлер
осъзнават, че „Окончателното решение“ означава масово унищожение на
евреите, а не убийство на някои и депортиране на други.
2. Вж. важната преоценка на ролята на Шпеер в: T o o ze , A. Wages of
Destruction. Проблемът е представен по класически начин в: M i l w a r d , А.
The German Economy at War, pp. 6 - 7 . Цитатът e no: L o n g e r i c h , P. Heinrich
Himmler, S. 561. В книгата не засягам мащабната дискусия върху „инсти-
туционализъм“ и „функционалност“, защото тя води началото си от вре
мето, когато не беше ясна важната роля на Източния фронт в процесите
на Холокоста. Подобно на други учени твърдя, че схващането на „Окон
чателното решение“ и възможността това решение да бъде осъществено
чрез масови убийства, стават възможни едва след съчетанието на сигна
ли, давани „отгоре“ (напр. от Хитлер - на Химлер, от Химлер - на Бах)
и „отдолу“ (напр. Einsatzgruppe А - на Химлер, Химлер - на Хитлер),
или и в двете посоки (отношенията между Йекелн и Химлер). Именно на
Източния фронт убийството се очертава като метод за осъществяване на
„Окончателното решение“: там главното средство са разстрелите.
3. Цитат: M a z o w e r , М. Hitler‘s Empire, р. 368. За Ванзее: G e r la c h , С.
The Wannsee Conference; L o n g e r ic h , P. The Unwritten Order, p. 95. Повече
данни: R o s e m a n , M. The Villa, the Lake, the Meeting. За връзката между
Хитлер и гражданската администрация на Розенберг L o w e r , W., ed. Nazi
Civilian Rulers and the Holocaust in Zhytomyr, pp. 222 - 223.
4. Численост на Einsatzgruppe А, В, C, D съответно: 990,655,700,600: M a c L e a n ,
F. The Field Men, p. 13. За „бройки... прекадено малки“: B r o w n in g , C. The
Nazi Decision to Commit Mass Murder, p. 473. За ролята на полицейските час
ти за поддържане на реда: P o h l. Брой смъртни случаи: B r a n d o n , R. The First
W ave. До края на 1941 г. Einsatzgruppen убиват най-малко 457 436 евреи.
5. Това не е подробно обосновано в: L o n g e r ic h , Р. Heinrich Himmler, но спо
ред мен тълкуването отговаря на доводите. Срв. G e r la c h , С. Kalkulierte
Morde, S. 115; L t t c k , M. Partisanenbekampfung durch SS und Polizei, S. 229.
6. Цитат: W a s s e r , B. Himmlers Raumplanung im Osten, S. 51. Вж. и M a z o w e r ,
M . Hitler's E m p ire , p. 378; S t e in b e r g , J. The Third Reich Reflected, p. 647.
7. В р у м ъ н с к и т е т е р и т о р и и , а н е к с и р а н и о т С т а л и н , н а в л и з а р у м ъ н с к а т а , а не
ге р м а н с к а т а а р м и я. Р у м ъ н ц и т е са с л е д в а н и о т E in s a t z g r u p p e D : A n g r i c k ,
A . B e s a t z u n g s p o lit ik u n d M a s s e n m o r d .
8 . Sn yd e r, T. R e c o n s tru c tio n o f N a tio n s.
458
A
Б ележ ки
9. За броя на депортираните: Angrick, A. The „Final Solution“ in Riga, p. 46.

Ако се добавят и наборниците, общото число е 34 000.
10. MacQueen, М. Nazi Policy toward the Jews in the Reichskommissariat Ostland,
p. 97; Angrick, A. The „Final Solution“ in Riga, p. 59. Включвам в тези 200 000
и евреите от Вилнюс и териториите около града, анексирани от Литва.
11. A r a d , Y. The Holocaust in the Soviet Union, pp. 144, 147; M a c Q u e e n , M.
Nazi Policy toward the Jews in the Reichskommissariat Ostland, pp. 99 - 100;
A n g r i c k , A. The „Final Solution“ in Riga, p. 60.
12. T o m k ie w ic z , M. The Crime in Ponary, pp. 191 - 197.
13. T o m k ie w ic z , M. The Crime in Ponary, p. 203.
14. A n g r i c k , A. The „Final Solution“ in Riga, pp. 66 - 76; A r a d , Y. The Holocaust
in the Soviet Union, p. 148.
15. W e is s - W e n d t , A. Murder without Hatred, pp. 39, 40, 45, 90, 94 - 105.
16. За числото 9817: V e r b r e c h e n d e r W e h r m a c h t , S. 93; W n u k , R. Zapierwszego
Sowieta, p. 371 (11 000 - 12 000); H r y c iu k , G. Victims 1939 - 1941, p. 183
(9400).
17. За антиеврейската политика между двете световни войни: P o lo n sk y , A. Politics in
Independent Poland; M e n d e ls o h n , E. The Jews of Poland between Two World Wars.
18. За Бялисток: M a t t h a u s , J. Controlled Escalation, p. 223; V e r b r e c h e n d e r
W e h r m a c h t , S. 593. S p e k t o r , S. Zydzi wolynscy w Polsce mi^dzywojennej, p.
575:38 погрома във Волиня; авторите и редакторите на W o k o i J e d w a b n e g o :
близо 30 погрома в района на Бялисток.
19. За общия брой убити евреи (19 655): B r a n d o n , R. The First Wave. За „сто
тици евреи... тичаха по улицата“: V e r b r e c h e n d e r W e h r m a c h t , S. 99. За
националността на затворниците: H i m k a , J. Ethnicity and the Reporting of
Mass Murder, p. 8.
20. Схващането, че двойният колаборационизъм е използван за „очистване
на биографията“: G r o s s , J. Neighbors. За двойни колаборационисти в Ес
тония, Украйна и Беларус: W e is s - W e n d t , A. Murder without Hatred, pp. 115
- 119; A d i n i , J., ed. Dubno, pp. 698 - 701; R e in , L. Local Collaboration in
the Execution of the „Final Solution“, p. 394; B r a k e l , A. Unter Rotem Stem
und Hakenkreuz, S. 304; M u s i a l , B. Sowjetische Partisanen, S. 266, 160;
M i r o n o w i c z , E. BialoruS; S n y d e r , T. The Life and Death of West Volhynian
Jews. Струва си да се направи систематично проучване на това явление.
21. Мога да се съглася с твърденията на Аренд за отчуждението само до из
вестна степен. Последователят й Ян Трос привежда подобен аргумент за
„приватизацията на насилието“ в труда си върху първата съветска окупа
ция ( G r o s s , J. Revolution from Abroad). След това обаче, в проучванията си
върху последиците от двете окупации, публикувани в N e igh b o rs и Fear,
той загърбва социологията и прибягва до етиката, загатвайки едва ли не,
че поляците би трябвало да си спомнят кога германската окупация се е
сляла със съветската или съветската окупация - с германската. Според
мен би било логично да се доразвият доводите на Аренд, като ударението
се постави върху сливането на двете тоталитарни власти, което играе ис
торическата роля, приписвана от Аренд на модерността. Това ми твърде
ние не съвпада напълно с убежденията на Г р о с (макар той да клони в тази
посока в своята U p io rn a d ekad a и в н я к о л к о пасажа както в N eighb ors,
459
така и във F e a r ). Но съм убеден, че становището му произтича от цялост

ното му проучване върху окупацията, особено ако го четем като проучва
не върху човешкото поведение (а не непременно - върху етиката на пол
ската нация). Тази линия на разсъждения следвам и в своето заключение.
22. W e ste rm a n n , Е. „Ordinary Men“ or „Ideological Soldiers?“, p. 46 (30% и 66%).
23. Срв. G e r la c h , C. The Wannsee Conference, p. 476.
24. L o n g e r ic h , P. Heinrich Himmler, S. 551; K a y , A. Exploitation, Resettlement,
Mass Murder, p. 106. 3a Uman: USHMM-SBU 4/1747/19- 20.
25. M a t t h a u s , J. Controlled Escalation, p. 225; G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S.
555; K e r s h a w , 1. Fateful Choices, pp. 456,458. C u p p e r s , M. Wegbereiter der
Shoah: доводи за съществената роля на Waffen-SS през първите години.
26. K a y , A. Exploitation, Resettlement, Mass Murder, p. 107; B r o w n i n g , C. The
Nazi Decision to Commit Mass Murder, p. 474. Подкрепления са изпратени
първо в Украйна: P o h l, D. Die Herrschaft der Wehrmacht, S. 152. За начало
то на август като периода, когато Einsatzgruppe С научават, че трябва да
убиват жени и деца: P o h l, D. Schauplatz Ukraine, р. 140.
27. M a l l m a n n , К. Einsatzgruppen in Polen, S. 97.
28. P o h l, D. Schauplatz Ukraine, p. 142; K r u g l o v , A. Jewish Losses in Ukraine,
pp. 274-275; V e r b r e c h e n d e r W e h r m a c h t , S. 135.
29. K r u g l o v , A. Jewish Losses in Ukraine, p. 275.
30. R u s s , Massaker, S. 494, 503, 505; B e r k h o f f , K. Dina Pronicheva‘s Story, p.
294; P o h l, D. Schauplatz Ukraine, p. 147.
31. B e r k h o f f , K. Harvest of Despair, pp. 65 - 67; FVA3267.
32. Централна база данни за Шоа с имената на жертвите в Дармщат,
29.04.1968.
33. R u s s , Massaker, S. 486; B e r k h o f f , K. Harvest of Despair, p. 68. 3a Capa:
E h r e n b u r g , I. The Black Book, свидетелство на Borodyansky-Knysh. За
ценностите; D e a n , M. Robbing the Jews, p. 86. За хората, „вече окърваве-
ни“: S t e n o g r a m m a , 24.04.1946, TsDAVO, 166/3/245/118. За костите, пе
пелта и пясъка: K le e , Р. Gott mit uns, S. 136.
34. Централна база данни Дармщат, 29.04.1968, IfZ(M), Gd 01.54/78/1764-
1765; B e r k h o f f , К. Dina Pronicheva‘s Story, p. 304.
35. P r u s in , A. A Community of Violence, pp. 7 - 9; R u b e n st e in , J., ed. The Unknown
Black Book, p. 57. Ротацията на официално назованите врагове: R o m a n o w s k i,
D. Nazi Occupation in Northeastern Belarus and Western Russia, p. 240.
36. R u b e n s t e in , J., ed. The Unknown Black Book, pp. 54, 57, 61; P r u s in , A. A
Community of Violence, pp. 7 - 9.
37. За Харков: P o h l, D. Schauplatz Ukraine, p. 148; V e r b r e c h e n d e r W e h r m a c h t ,
S. 179. За Киев: P r u s in , A. A Community of Violence, p. 10.
38. G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S. 544, 567. Небе е участник в съпротивата
срещу Хитлер през 1944 г. ,
39. M e g a r g e e , G. War of Annihilation, p. 99.
40. Цитатът и числата: G e r la c h , С. Kalkulierte Morde, S. 588, 585; In g r a o , C.,
ed. La Violence de Guerre, p. 231.
41. За „море от кръв“: G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S. 182. За „поради това
трябва да бъдат унищожени“: V e r b r e c h e n d e r W e h r m a c h t , S. 138.
42. Такъв е доводът и в предишната глава.
460
Б ележ ки
43. Съветските доводи са класически. Първо НКВД „установяват“, че Гер

мания поддържа стотици шпиони сред волжките германци. След това
започват да твърдят, че са виновни всички волжки германци, тъй като
никой от гях не е направил до съответните власти донесение за шпионска
дейност. В особено рафиниран ход НКВД използва откритите в къщи
те на немците свастики като доказателство за колаборация с нацистите.
Всъщност самите представители на съветските власти са раздали тези
свастики през 1939 г., когато Москва и Берлин са съюзници и се очаква
приятелско йосещение на Хитлер. Към края на 1942 г. съветските власти
презаселват около 900 000 немци - съществената част от германското на
селение в Съветския съюз. Депортирани са и 89 000 финландци, повече-
то - в Сибир. За Сталин: P o lia n , Р. Against Their Will, р. 134. За Хитлер:
L o n g e r i c h , Р. The Unwritten Order, р. 75; G e r la c h , С. Krieg, S. 96; G e r la c h ,
C. The Wannsee Conference, p. 763; P in k u s , B. Die Deportation der deutschen
Minderheit in der Sowjetunion, pp. 456 - 458; M a z o w e r , M. Hitler‘s Empire,
p. 370; F r ie d la n d e r , S. The Years of Extermination, p. pp. 239, 263 - 264.
44. Цитат: L u k a c s , J. The Last European War, pp. 154; F r ie d la n d e r , S. The Years
of Extermination, p. 268.
45. A n g r i c k , A. The „Final Solution“ in Riga, pp. 133 - 150.
46. За Хелмно: Глава 8. Връзка прави K e r s h a w , I. Fateful Choices, p. 462;
K e r s h a w , I. Hitler, p. 66. M a z o w e r подчертава централното място на Вар-
теланд в своя труд Hitler’s Empire, напр. на с. 191. Тук не съм включил
евреите, унищожени в рамките на програмата за „евтаназия“.
47. На Химлер и Глобочник е отделено повече място в Глава 8.
48. M e g a r g e e , G. War of Annihilation, p. 115.
49. Като се основават на данните за районите от Белорусия и Украйна до
Берлин, Герлах и Пол поотделно подчертават значението на продоволст
вието в акциите по унищожение на евреите. Ейли и Хелм пък изхождат
от логиката на предвоенното планиране, като представят нещо като отри
цателно обяснение за Холокоста - още тогава евреите са смятани за вред
ни за бъдещите планове и безполезни консуматори на наличните запаси.
Несъмнено, Хитлер предприема войната срещу Съветския съюз заради
разбирането, че тя ще гарантира продоволствие през времетраенето си
и в бъдеще. Вярно е, че План „Глад“, недостигът на продоволствие за
Вермахта и предвижданите нужди на германското гражданско населе
ние имат огромно значение за Източния фронт. Опасността от липса на
продоволствие улеснява офицерите да обосноват убийствата на евреи. С
продължаването на войната на икономическите доводи евреите да се из
ползват като работна ръка, се противопоставят икономическите доводи
за необходимостта евреите да ядат. Съгласен съм, че храната играе доста
по-сериозна роля в процеса, отколкото виждаме в англоезичната литера
тура за Холокоста. Но не смятам, че храната (или което и да било друго
икономическо съображение) може да обясни прилагането на Хитлеровата
политика, обявена през декември 1941 г., точно в този момент. В случая
става дума за идеология, за политическо решение на неотложни пробле
ми, породени от провалила се колониална война, и за избор.
5 0 . Ц и т а т : Edeie, М . States o f E x c e p t io n , р. 3 7 4 .
461
51. За срещата на Хитлер с японския посланик на 3 януари: Hauner, М. India

in Axis Strategy, p. 384; Lukacs, J. The Last European War, p. 143.
52. Krebs, G. Japan im Pazifischen Krieg, S. 547 - 554.
53. Германската пропаганда съзнателно раздухва случая: Herf, J. The Jewish
Enemy, pp. 100,128. Срв. Gerlach, C. The Wannsee Conference. Засиленият
напоследък научен интерес към Химлер и станалото през декември до
голяма степен се дължи на тази работа на Gerlach, както и на: Witte, Р.
Dienstkalendar; Longerich, Р. Heinrich Himmler. Химлер е човекът, който
осъществява политиката на Хитлер.
54. Цитирани и обсъждани напр. от: Longerich, Р. The Unwritten Order, р. 95;
Gerlach, С. Krieg, S. 123; Gerlach, C. The Wannsee Conference, pp. 783, 790;
Kershaw, I. Fateful Choices, p. 466; Tooze, A. The Wages of Destruction, p. 504;
Mazower, M. Hitler‘s Empire, p. 376 (думите на Франк). Това е част от поре
дица сходни изказвания: Friedlander, S. The Years of Extermination, p. 281.
55. За Хитлер („общ фронт“): Herf, J. The Jewish Enemy, p. 132. За Гьобелс:
Pohl, D. Verfolgung und Massenmord in der NS-Zeit, S. 82.
56. Madajczyk, C. Vom Generalplan Ost zum Generalsiedlungsplan, p. 17;
Mazower, M. Hitler4s Empire, p. 198.
57. Срв. Browning, C. The Nazi Decision to Commit Mass Murder; Gerlach, C.
The Wannsee Conference; Kershaw, I. Fateful Choices, p. 433.
58. Kroener, B. The Frozen Blitzkrieg, pp. 140, 148.
59. Цитат и тълкуване: Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 582.
60. За Сърбия: Manoschek, W. Serbien ist judenfrei, pp. 79,107,186 - 197; Evans,
R. The Third Reich at War, pp. 237,259. Според това схващане вината за уни
щожаването на евреите не е на германците. Щом Съединените щати са ев
рейска държава, разсъждават нацистите, техните ръководители трябва да са
наясно, че Хитлер е запазил живота на европейските евреи като на залож
ници. Следователно, ако Съединените щати влязат във войната, Вашингтон
ще е отговорен за смъртта им. Естествено, в Съединените щати никой не
разсъждава така и американската намеса във войната няма нищо общо с ев
ропейските или американските евреи: Longerich, R The Unwritten Order, p.
55; Friedlander, S. The Years of Extermination, pp. 265, 281; Arad, Y. The
Holocaust in the Soviet Union, p. 139; Gerlach, C. The Wannsee Conference.
61. Подобен камуфлаж разкрива презумпцията на нацистите, че някой друг
може да прочете документите им, което би се случило само ако загубят вой
ната. Сталинистите и самият Сталин нямат подобен проблем при написва
нето, подписването и съхраняването на директните заповеди за убийство на
огромен брой хора.
62. Bim, R. Two Kinds of Reality?, p. 289.
63. За бройката: Brandon, R. The First Wave.
64. D e le ta n t, D. Transnistria and the Romanian Solution to the „Jerwish Problem“,
pp. 157 - 165; P o h l, D. Verfolgung und Massenmord in der NS-Zeit, S. 78 -
79; H ilb e r g , R. The Destruction of the European Jews (Vol. I), p. 810.
65. D e le ta n t, D. Transnistria and the Romanian Solution to the „Jerwish Problem“,
p. 172; P o h l, D. Verfolgung und Massenmord in der NS-Zeit, S. 79; C a s e , H.
Between States.
66. P o h l, D. Schauplatz Ukraine, pp. 153,162. Газовите камери се разискват в 67.
462
Б ележ ки
Според Пол през юли 1942 г. на разположение на Райхскомисариат Украй

на са 37 000 допълнителни полицаи: Pohl D. Ukrainische Hilfskrafte beim
Mord an den Juden, S. 210
67. Повече за тези волински общности: Spector, S. The Holocaust ofVolhynian Jews;
Snyder, T. The Life and Death ofWest Volhynian Jews pp. 7 7 - 84. Съдбата на евре
ите от Галиция, разисквана в Глава 8, е различна: Pohl, D. Nationalsozialistische
Judenverfolgung in Ostgalizien; Sandkuhler, T. “Endlosung” in Galizien.
68. В своето проучване „Съветски съюз“, с. 521,524, Арад говори за 1 561 000
- 1 628 000 убити евреи в териториите, анексирани от СССР, както и за
946 000 - 996 000 от предвоенния Съветски съюз. Вж. и Snyder, Т. The
Life and Death ofWest Volhynian Jews, pp. 85 - 89.
69. Grynberg, M. Zycie i zaglada Zydow polskich, p. 602; Spektor, S. Zydzi
wolynscy w Polsce mi^dzywojennej i w okresie II wojny swiatowej, p. 477;
Snyder, T. The Life and Death ofWest Volhynian Jews, pp. 91 - 96; Pohl, D.
Schauplatz Ukraine, pp. 1 5 8 - 162.
70. За преговорите c Еврейския съвет: писма от 8 и 10.05.1942, DAR
22/l/10=USHMM RG-31.017M-2; Grynberg, М. Zycie i zaglada Zydow
polskich, p. 588; Spektor, S. Zydzi wolynscy w Polsce mi^dzywojennej i w
okresie II wojny swiatowej, p. 477; Snyder, T. The Life and Death ofW est
Volhynian Jews, pp. 91 - 96.
71. ZIH 301/1982; ZIH 301/5657; Sefer Lutsk, Calendar of Pain, Resistance and
Destruction; Grynberg, M. Zycie i zaglada Zydow polskich, pp. 584 - 586,
цитат: p. 586.
72. Spektor, S. Zydzi wolynscy w Polsce mi^dzywojennej i w okresie II wojny
swiatowej, p. 477; Snyder, T. The Life and Death ofWest Volhynian Jews, pp.
91 - 96. За „безполезните лапачи“: Grynberg, M. Zycie i zaglada Zydow
polskich, p. 577. За Голямата синагога в Ковел и цитатите в следващия
параграф: ZIH/1644. Надписите са регистрирани от Hanoch Hammer.
Съветските власти използват синагогата за зърнен склад.
ГЛ А В А 7: Х О Л О К О СТ И О Т М Ъ Щ Е Н И Е
1. Gerlach, С. Kalkulierte Morde, S. 374; Szybieka, Z. Historia Bialorusi, p.

337. Срв. Edele, M. States of Exception, pp. 348,361. За заповедта за гетото
от 19 юли: Verbrechen der Wehrmacht, S. 80.
2. За първите разстрели: Gerlach, С. Kalkulierte Morde, S. 506, 549, 639;
Matth£us, J. Reibungslos und planmafiig, S. 260; Longerich, P. Politik der
Vemichtung, S. 370 (жени); Epstein, B. The Minsk Ghetto, p. 81; Ehrenburg,
I. The Black Book, p. 116. За разстрелите на 7 - 9 ноември: Gerlach, C.
Kalkulierte Morde, S. 506, 509, 624; Smolar, H. The Minsk Ghetto, p. 41;
Ehrenburg, I. The Black Book, p. 118; Rubenstein, J„ ed. The Unknown Black
Book, pp. 237 - 238,245,251. Други символични убийства: германците по
демат операция на 23.02.1942 г. (Празника на Червената армия) и разстрел
ват еврейски жени на 8.03.1942 г. (Международния ден на жената).
3. За обещания парад: Braithwaite, R. Moscow 1941, р. 252.
46 3
4. Smilovitsky, L. Antisemitism in the Soviet Partisan Movement, pp. 207 - 208;

Braithwaite, R. Moscow 1941, p. 262.
5. Brandenberger, D. National Bolshevism, pp. 118-119.
6. Цитат; Brandenberger, D. National Bolshevism, p. 119.
7. Цитат: Projektgruppe Belarus. Existiert das Ghetto noch?, S. 90.
8. За ботушите, смъквани от мъртви или пленени войници: Ich werde es nie
vergessen, S. 66, 188; Merridale, C. Ivan‘s War, p. 138.
9. Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 768; Epstein, B. The Minsk Ghetto, p. 22;
Smolar, H. The Minsk Ghetto, p. 15; Projektgruppe Belarus. Existiert das
Ghetto noch?, S. 221.
10. За униженията на евреи: Rubenstein, J., ed. The Unknown Black Book, p.
256; Ehrenburg, I. The Black Book, p. 125. За Еберл: G rabher, M. Irmfried
Eberl, S. 66. За филма: Longerich, P. Heinrich Himmler, S. 552.
11. За „конкурса за красота“: Ehrenburg, I. The Black Book, p. 132; Smolar, H.
The Minsk Ghetto, p. 22. За вечерта през есента на 1941 г.: Smolar, Н. The
Minsk Ghetto, p. 46. Цитат: Rubenstein, J., ed. The Unknown Black Book,
p. 244. В съседния концлагер Колдичево охраната системно изнасилва и
убива жени: Chiari, В. Alltag hinter der Front, S. 192.
12. Epstein, B. The Minsk Ghetto, p. 42. За съветските документи: Chiari, B.
Alltag hinter der Front, S. 249.
13. Epstein, B. The Minsk Ghetto, p. 130.
14. Projektgruppe Belarus. Existiert das Ghetto noch?, S. 228. Биографични
данни за Смолар: Ankieta, 10.08.1949, AAN, teczka osobowa 5344.
15. Cholawsky, S. The Judenrat in Minsk, pp. 117 - 120; Chiari, B. Alltag hinter
der Front, S. 240; Smolar, H. The Minsk Ghetto, p. 19.
16. За сигналите за опасност: Smolar, H. The Minsk Ghetto, p. 62. За полицаи
евреи: Epstein, B. The Minsk Ghetto, p. 125. За ръкавичките и чорапките:
Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 680. За децата водачи: Smolar, H. The
Minsk Ghetto, p. 95; Projektgruppe Belarus. Existiert das Ghetto noch?, S.
164. За топката: Epstein, B. The Minsk Ghetto, p. 215.
17. Brakel, A. Versorgung der Partisanen, S. 400 - 401.
18. За финансирането: Epstein, B. The Minsk Ghetto, pp. 96, 194.
19. Klein, P. Zwischen den Fronten, S. 89; Hull, I. Absolute Destruction; Anderson,
T. Incident at Baranivka; Lagrou, P. Guerre Honorable.
20. За Франц Халдер и мечтата му за ядрено оръжие: Gerlach, С. Kalkulierte
Morde, S. 558. За Химлер и 30 млн. славяни: Sawicki, J. Zburzenie Warszawy,
р. 284. Цитат: Liick, М. Partisanenbekampfung durch SS und Polizei, S. 228.
21. Цитати: Birn, R. Two Kinds of Reality?, p. 286; Verbrechen der Wehrmacht,
S. 469. Вж. и Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 566.
22. Szybieka, Z. Historia Bialorusi, p. 348; Mironowicz, E. Bialorus, p 158;
LQck, M. Partisanenbekampfung durch SS und Polizei, S. 232; Klein, P.
Zwischen den Fronten, S. 90.
23. Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 680, 686.
24. Цитат: Matthaus, J. Reibungslos und planm£l3ig, S. 261.
25. Smolar, H. The Minsk Ghetto, p. 72; Cholawsky, S. The Judenrat in Minsk,
p. 125. За числото 3412: Matthaus, J. Reibungslos und planmSBig, S. 262. 3a
Липски: Projektgruppe Belarus. Existiert das Ghetto noch?, S. 158.
464
r Б ележ ки
26. Cholawsky, S. The Judenrat in Minsk, p. 123; Epstein, B. The Minsk Ghetto,
p. 133. За Хайдрих: Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 694. За кожените
палта: Browning, C. The Origins of the Final Solution, p. 300.
27. За цитираното число: Smolar, H. The Minsk Ghetto, p. 98. Цитат:
Ehrenburg, I. The Black Book, p. 189. Вж. и Cholawsky, S. The Judenrat in
Minsk, p. 126; Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 704.
28. За газовите камионетки: Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 1075; Rubenstein,
J., ed. The Unknown Black Book, pp. 245, 248, 266 - 267. За „душегубките“:
Projektgruppe Belarus. Existiert das Ghetto noch?, S. 162.
29. Rubenstein, J., ed. The Unknown Black Book, p. 246; Ehrenburg, I. The
Black Book, p. 132.
30. Smolar, H. The Minsk Ghetto, p. 158; Projektgruppe Belarus. Existiert das
Ghetto noch?, S. 231; Brakel, A. Versorgung der Partisanen, S. 400 - 401.
За жените и децата: Smilovitsky, L. Antisemitism in the Soviet Partisan
Movement, p. 218.
31. ЗаЗорин: Slepyan,K. Stalin4s Guerillas, p. 209; Epstein, B.The Minsk Ghetto,
p. 24. За нападението: Ehrenburg, I. The Black Book, p. 135. За Руфайзен:
M atthaus, J. Reibungslos und planmabig, S. 254.
32. Tec, N. Defiance, pp. 80, 82, 145, 185, цитат: p. 80; Slepyan, K. Stalin's
Guerillas, p. 210; M usial B. Sowjetische Partisanen, S. 185, 201 -2 0 2 .
33. 3a 23 000 партизани и „партизанска република“: Luck, М. Partisanenbekamp-
fung durch SS und Polizei, S. 231. За гражданското население: Brakel, A Unter
Rotem Stem und Hakenkreuz, S. 290,304; Szybieka, Z. Historia Bialorusi, p. 49;
Slepyan, K. Stalin4s Guerillas, p. 81; Mironowicz, E. Bialorus, p. 160. За локомо
тивите: Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 868.
34. Musial, B. Sowjetische Partisanen, S. 189, 202; Luck, M. Partisanenbekamp-
firng durch SS und Polizei, S. 238; Ingrao, C. Les chasseurs noirs, p. 31;
Verbrechen der Wehrmacht, S. 495.
35. Slepyan, K. Stalin's Guerillas, pp. 17, 42.
36. Kravets и Gerassimova са цитирани в: Projektgruppe Belarus. Existiert das
Ghetto noch?, S. 47, 126. За използване на „курва“ като обръщение към
жените партизанки: Chiari, В. Alltag hinter der Front, S. 256. За играта на
криеница: Projektgruppe Belarus. Existiert das Ghetto noch?, S. 164.
37. 3a 18 август: LUck, M. Partisanenbekampfung durch SS und Polizei, S. 232;
Westermann, E. „Ordinary Men44 or „Ideological Soldiers?“, p. 57. За „спе
циалното отношение“: Musial B. Sowjetische Partisanen, S. 145. За селяни
те, които трябва да бъдат унищожавани, „все едно, че са евреи“: LUck, М.
Partisanenbekampfung durch SS und Polizei, S. 239.
38. W estermann, E. „Ordinary Men“ or „Ideological Soldiers?“, pp. 53, 54, 60;
Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 705, 919.
39. 3a 208 089 евреи, убити в Белорусия през 1942 п: Brandon, R. The
Holocaust in 1942. He са включени данни от района на Бялисток, който е
част от БССР през 1939 - 1941 г., но не и след войната.
40. За Готберг: Klein, Р. Curt von Gottberg, S. 95 - 99. За Бах и цитираните бройки:
LUck, М. Partisanenbekampfung durch SS und Polizei, S. 233,239.
4 1 . S t a n g , K . Dr. Oskar Dirlewanger, S. 66 - 70; I n g r a o , C. Les chasseurs noirs,
pp. 20 - 21; за „най-малко 30 000 цивилни“: pp. 26, 132; Gerlach, C.
I 465
К Ъ Р В А В И HUJLM
Kalkulierte Morde, S. 958; MacLean, F. The Cruel Hunters, pp. 28, 133.
42. За квотите за убийство: Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 890. За Опе
рация „Блатна треска“: Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 911 - 913, 930;
Benz, W. Einsatz im „Reichskommissariat“ Ostland, S. 239; Matthaus, J.
Reibungslos und planmaBig, S. 267; Ingrao, C. Les chasseurs noirs, p. 34. 3a
Йекелн: Brakel, A. Unter Rotem Stem und Hakenkreuz, S. 295. За Хорнунг:
Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 946; Klein, R Curt von Gottberg, S. 100.
43. Brakel, A Unter Rotem Stem und Hakenkreuz, S. 304; Smilovitsky, L. Anti
semitism in the Soviet Partisan Movement, p. 220. За комунистите отпреди вой
ната: Rein, L. Local Collaboration in the Execution of the,,Final Solution“, p. 394.
44. 3a 800 полицаи и милиционери: Musial, B. Sowjetische Partisanen, S. 266. 3a
12 000: Mironowicz, E. Bialorus, p. 160; Slepyan, K. Stalin4s Guerillas, p. 209.
45. Szybieka, Z. Historia Bialorusi, pp. 345, 352; Mironowicz, E. Bialorus, p. 159.
46. За октомври 1942 r.: Nolte, H. Partisan War in Belorussia, p. 274.
47. Klein, P. Zwischen den Fronten, S. 100.
48. За Операция „Котбус“: Gerlach, C. Kalkulierte Morde, S. 948; Pohl, D. Die Herr-
schaftderWehrmacht,S. 293; Musial B. Sowjetische Partisanen, S. 195; Verbrechen
der Wehrmacht, S. 492. За свинете: Luck, M. Partisanenbekampfung durch SS
undPolizei, S. 241.
49. За Операция „Херман“: Musial, B. Sowjetische Partisanen, S. 212; Gerlach,
C. Kalkulierte Morde, S. 907.
50. За разстрела на 127 поляци: Musial, B. Sowjetische Partisanen, S. 210;
Jasiewicz, K. Zaglada polskich Kresow‘, pp. 264 - 265.
5 1 . B r a k e l , A. Unter Rotem Stem und Hakenkreuz, S. 3 1 7 ; G o g u n , A. Stalinskie
komandos, p. 144.
52. S h e p h e r d , B. War in the Wild East, p. 174; A n g r i c k , A. Die Einsatzgruppe D, S.
680 - 689. Цитат: L u c k , M. Partisanenbekampfung durch SS und Polizei, S. 242.
53. B i r n , R. Two Kinds of Reality?, p. 291; общи данни: K l e i n , P. Zwischen den
Fronten, S. 96.
54. D a llin , A. The Kaminsky Brigade, pp. 8 - 58.
55. C h ia r i, B. Alltag hinter der Front, S. 138; S z y b ie k a , Z. Historia Bialorusi, p.
346; M i r o n o w i c z , E. Bialorus, pp. 148,155.
56. S z y b ie k a , Z. Historia Bialomsi, p. 346.
57. M u s i a l, B. Sowjetische Partisanen, S. 183.
58. За цитираните числа (15 000 и 92): In g r a o , C. Les chasseurs noirs, p. 36.
3a 5295 местоположения: G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S. 943. 3a 10 431
партизани, според съобщенията - разстреляни: K le e , Р. Gott mit uns, S. 55.
За дневника: L u c k , M. Partisanenbekampfung durch SS und Polizei, S. 239;
M a t t h a u s , J. Reibungslos und planmaBig, S. 268.
59. G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S. 1158.
60. 3a 17 431 убити за предателство: M u s ia l, B. Sowjetische Partisanen, S. 261.
За класовите врагове: Ja sie w ic z , K Zaglada polskich Kresow4, pp. 264 - 265.
61. G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S. 1160. За убити или прехвърлени 276 000
поляци: C h ia r i, В. Alltag hinter der Front, S. 306.
62. За крематориумите: G e r la c h , C. Failure of Plans for an SS Extermination Camp
in Mogilev, Belorussia, p. 68. За Асгард: G e r la c h , C. Kalkulierte Morde, S. 425.
63. A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, pp. 1 3 6 - 137.
466
ьележ ки
Г Л А В А 8: Н АЦ И С ТКИ ТЕ Ф АБРИКИ Н А СМ Ъ РТТА
1. Срв. две фундамегални проучвания на един и същи историк: Arad, Y.

Belzec, Sobibor, Treblinka; Arad, Y. The Holocaust in the Soviet Union.
2. Цитат: Wasser, B. Himmlers Raumplanung im Osten, S. 61; 77. За специал
ния статут на Люблин: Arad, Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 14; Musial,
B. Przypadek modelowy dotyczqcy eksterminacji Zydow, p. 24; Dwork, D.
Auschwitz, p. 290. За изпълнението на Генерален план „Изток“, известен
и като Операция „Замошч“: Autuchiewicz, J. Stan i perspektywy badan nad
deportacjami Polakow w glqb ZSRS, p. 71; Aly, G. Architects of Annihilation,
p. 275; Tooze, A. The Wages of Destruction, p. 468. За цитираната дата
13.10.1941 r.: Pohl, D. Znaczenie, p. 45.
3. Browning, C. The Origins of the Final Solution, p. 419; Rieger, B. Creator of
Nazi Death Camps, p. 60.
4. За липсата на персонал: Musial, B. Przypadek modelowy dotyczqcy eksterminacji
Zydow, p. 31. За предпочитанията на германците: Black, P. Handlanger der
Endlosung, S. 315.
5. Browning, C. The Origins of the F inal Solution, p. 419; Black, P. Handlanger der
Endlosung, S. 320.
6. E v a n s , R. The Third Reich at War, pp. 84 - 90.
7. Цитат: G e r la c h , C. The Wannsee Conference, p. 782. Вж. и R e is s , A. Louis
Wirth, p. 244; P o h l, D. Znaczenie, p. 45; P o p r z e c z n y , J. Hitleruv kat na vychodS,
p. 163. За ролята на Вирт: B la c k , P. Prosty, p. 105; Scheffler, W. Probleme der
Holocaustforschung, S. 270,276. Програмата за „евтаназия“ продължава, вече
не толкова открито, с инжектирането на смъртоносни вещества и свръхдози
наркотици. Още десетки хиляди германци са убити през следващите години.
8. K e r s h a w , I. Hitler, the Germans, and the Final Solution, p. 71; M a z o w e r , M.
Hitler4s Empire, p. 191.
9. Цитат: K e r s h a w , I. Hitler, the Germans, and the Final Solution, p. 66. Общи дан
ни: M a l l m a n n , K. Rozwiqzac przez jakikolwiek szybko dzialajqcy srodek, pp. 85 -
95; датата: p. 95; H o r w it z , G. Ghettostadt, p. 154; F r ie d la n d e r , H. The Origins of
Nazi Genocide, pp. 3 14-318. За Ланге: F r ie d la n d e r , H. The Origins of Nazi
Genocide, p. 286; K e r s h a w , I. Hitler, the Germans, and the Final Solution, p. 71.
10. Според: A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, плановете са изработени
от Вирт: Reinhard, р. 24. P o h l, D. Nationalsozialistische Judenverfolgung
in Ostgalizien; S a n d k i i h l e r , T .,J2ndlosung“ in Galizien.
11. A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, pp. 44,56; M l y n a r c z y k , A. Judenmord in
Zentralpolen, S. 252, 257. 3a 14 март: R ie g e r , B. Creator of Nazi Death
Camps, p. 108. За 1600-те евреи без работни документи: P o p r z e c z n y , J.
Hitleruv kat na vychode, p. 226.
12. M l y n a r c z y k , Andrzej. Judenmord in Zentralpolen, S. 260.
13. За дневните квоти и общи данни: M l y n a r c z y k , A. Judenmord in Zentralpolen,
S. 260; P o h l , D. Verfolgung und Massenmord in der NS-Zeit, S. 94.
14. За числото 434 508: W it t e , P. A new document on the deportation and murder of
Jews during „Einsatz Reinhardt“, p. 472. За трима оцелели: P o h l, D. Verfolgung
und Massenmord in der NS-Zeit, S. 95. За Вирт: B l a c k , P. Prosty, p. 104. Or
август 1942 г. комендант на Белжец е Готлиб Херинг.
467
15. За Краков: Grynberg, М. Zycie i zaglada Zydow polskich, p. 3; Pohl, D. Verfolgung

und Massenmord in der NS-Zeit, S. 89; Hecht, T. Life Death Memories, p. 66.
17. Pohl, D. Verfolgung und Massenmord in der NS-Zeit, S. 95.
18. 3a 7 април: Pohl, D. Znaczenie, p. 49. За 1 юни: Oboz zaglady, p. 134.
19. Grabher, M. Irmfried Eberl, S. 70, 74.
20. За Франк: Arad, Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 46; Berenstein, T.
Praca przymusowa Zydow w Warszawie w czasie okupacji, p. 87; Kershaw, 1.
Hitler, the Germans, and the Final Solution, p. 106. За мъжете от Травники:
Mlynarczyk, A. Akcja Reinhard, p. 55.
21. Цитат: Longerich, P. Heinrich Himmler, S. 588.
22. Friedlander, S. The Years of Extermination, p. 349.
23. Gerlach, C. The Wannsee Conference, p. 791; Pohl, D. Znaczenie, p. 49.
24. T o o z e , A. The Wages of Destruction, pp. 365, 549.
25. Gutman, I. Resistance, p. 198. Срв. Aly, G. Architects of Annihilation, p. 211.
26. Цитат; Witte, P. A new document on the deportation and murder of Jews
during „Einsatz Reinhardt“, p. 477.
27. A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 61; M l y n a r c z y k , A. Akcja Reinhard, p. 55;
U r y n o w ic z , M. Zaglada Zydow na Lubelszczyznie, p. 108; F r ie d la n d e r , S. The
Years of Extermination, p. 428; H ilb e r g , R. The Ghetto as a Form of Government,
p. 108. За обещаните хляб и сладко: B e re n ste in , Т. Praca przymusowa Zydow
w Warszawie w czasie okupacji, p. 142. Цитат: FVA 2327.
28. E n g e l k i n g , B. Warsaw Getto, pp. 661 - 665; G u t m a n , I. Resistance, p. 142.
29. U r y n o w i c z , M. Zaglada Zydow na Lubelszczyznie, pp. 108 - 109; T r u n k , I.
Judenrat, p. 507.
30. U r y n o w i c z , M. Zaglada Zydow na Lubelszczyznie, pp. 109—111; G u t m a n ,
I. Resistance, p. 142.
31. За Корчак: K a s s o w , S. Who Will Write Our History, p. 268; F r ie d la n d e r , S.
The Years of Extermination, p. 429. Цитат: E n g e lk i n g , B. Warsaw Getto, p. 676.
32. За цитираните числа: F r ie d la n d e r , S. The Years of Extermination, p. 230.
D r o z d o w s k i, M. The History of the Warsaw Ghetto, p. 192 (315 000) и
B a r to s z e w s k i, W. Warszawski pierscien smierci, p. 195 (310 322) посочват no-
големи числа.
33. T r e b lin k a , p. 174. За плащането „в натура“; T r u n k , I. Judenrat, p. 512.
34. За потта: A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 64. За полята и горите:
W d o w i n s k i , D. And We Are Not Saved, p. 69.
35. За Верник: K o p o w k a , E. Treblinka, p. 28.
36. A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 81; M l y n a r c z y k , A. Treblinka, p. 266;
K o p d w k a , E. Oboz zaglady w Treblince, p. 141; K r 6 1 ik o w s lq , J. Budowalem most
kolejowy w poblizu Treblinki, p. 49.
37. 3a 22 август: E v a n s , R. The Third Reich at War, p. 290.3a 23 август: M l y n a r c z y k ,
A. Treblinka, p. 262. 3a 24 август: W ie r n ik , J. A Year in Treblinka, p. 8. 3a 25
август: K r z e p ic k i, A. 18 Days in Treblinka, p. 98.3a 26 август: Ш о а 02694, във
FVA. Щ ант (цитат, 21 август): S e r e n y , G. Into That Darkness, p. 157.
38. A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 87.
39. W d o w in s k i, D. And We Are Not Saved, p. 78; A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka,
p. 65.
40. Щангл (цитат); A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 186.
46 8
Бележ ки
41. За Франц: Arad, Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 189; Kopdwka, E. Treblinka,

p. 32; Glazar, R. Die Falle mit dem grtinen Zaun, S. 118; Treblinka, p. 194.
42. За полското правителство: Libionka, D. ZWZ-AK i Delegatura Rza, pp. 36
- 53. За замисляното нападение: Libionka, D. Polska konspiracja wobec
eksterminacji Zydow w dystrykcie warszawskim, p. 482. За пощенските кар
тички: Hilberg, R. The Ghetto as a Form of Government, p. 34. За пощенска
та служба: Sakowska, R. Ludzie z dzielnicy zamkni^tej, p. 312.
43. За „клиниката“: O b o z z a g la d y , p. 137; G la z a r , R. Die Falle mit dem griinen Zaun,
S. 51; A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 122; M l y n a r c z y k , A. Treblinka, p.
267. За „гарата“: O b 6 z z a g la d y , p. 137; A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p.
123; W ille n b e r g , S. Revolt in Treblinka, p. 96. За оркестъра: T r e m b lin k i, p. 40;
T r e b lin k a , p. 193. За идиш: K r z e p ic k i, A. 18 Days in Treblinka, p. 89.
44. T r e b lin k a , p. 178; A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 37; M l y n a r c z y k , A.
Treblinka, p. 269. За изнасилванията: W ille n b e r g , S. Revolt in Treblinka, p. 105.
45. A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 108; 267; M l y n a r c z y k , A. Treblinka,
p. 267; W i l l e n b e r g , S. Revolt in Treblinka, p. 65.
46. A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 119; M l y n a r c z y k , A. Treblinka, pp.
259, 269.
47. K o p d w k a , E. Treblinka, p. 34; M l y n a r c z y k , A. Treblinka, p. 263, 269. 3a
„метаморфозата“: R a j c h m a n , C. Je suis le dernier Juif, p. 88.
48. R a j g r o d z k i , J. Jedenascie miesiecy w obozie zaglady w Treblince, p. 107;
A r a d , Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 174. За германците, които се греят:
W i e r n i k , J. A Year in Treblinka, p. 29. За жените, оставени голи на студа:
R a j c h m a n , С. Je suis le dernier Juif, p. 96.
49. За „Няма смисъл“: R a j c h m a n , C. Je suis le dernier Juif, p. 33. За прегръдката
на дрехите и за Рут Дорфман: W il le n b e r g , S. Revolt in Treblinka, pp. 56, 65.
50. За местната икономика: W i l l e n b e r g , S. Revolt in Treblinka, p. 30; R u s i n i a k ,
M . Oboz zaglady Treblinka, p. 26. За „Европа“: R u s i n i a k , M . Oboz zaglady
Treblinka, p. 27.
51. Friedlander, S. The Years of Extermination, p. 598. ЗаСталинград: Rajgrodzki,
J. Jedenascie miesiecy w obozie zaglady w Treblince, p. 109.
52. За демонтирането: Arad, Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p. 373. За Операция
„Празник на жътвата“ (Emtefest): Arad, Y. Belzec, Sobibor, Treblinka, p.
366. Разстреляни са и около 15 000 евреи от Бялисток: Bender, S. The Jews
of Bialystok During the Second World War, p. 25.
53. За числата, свързани c Требдинка: Witte, P. A new document on the
deportation and murder of Jews during „Einsatz Reinhardt“, p. 472, по гер
манските статистики за 1942 г„ в които се посочва числото 713 555 (доку
ментът е прехванат от британците). Mlynarczyk, A. Treblinka, р. 281 дава
за 1943 г. числото 67 308. За Радомски окръг: Mlynarczyk, A. Judenmord in
Zentralpolen, S. 275. За транспортирани два ешелона с (необрязани) поля
ци: Wiernik, J. A Year in Treblinka, р. 35. В Oboz zaglady, доклад, обна
родван във Варшава в началото на 1946 г., се цитира числото 731 600 и се
дава съществена информация.
54. Rusiniak, М. Oboz zaglady Treblinka, р. 20.
55. Kamenec, I. Holocaust na Slovensku, pp. 200 -201; Kamenec, I. The Deportation of
Jewish Citizens from Slovakia, pp. 116,123; числата: p. 130.
469
56. Hilberg, R. The Destruction of the European Jews (Vol. Ill), pp. 939, 951;
Browning, C. The Origins of the Final Solution, p. 421.
57. Срв. Brandon, R. Holocaust in 1942; Dwork, D. Auschwitz, p. 326.
58. Pohl, D. Verfolgung und Massenmord in der NS-Zeit, S. 107; Hilberg, R.
The Destruction of the European Jews (Vol. Ill), p. 959; Stark, T. Hungarian
Jews During the Holocaust and After the Second. World War, p. 30; Dlugoborski,
W. Zydzi i Polacy w przededniu zaglady, p. 147.
59. Макар да знаем почти точно броя на загиналите в тези инсталации на
смъртта, от това голямо число е трудно да се отдели точният брой на пол
ските евреи. Въпреки че Треблинка, Собибор и Белжец са централните
площадки за унищожение на полските евреи от района на Генералното
губернаторство, там умират и други, особено през 1943 г. - евреи от Чехо
словакия, Германия, Нидерландия и Франция; също поляци и роми.
60. За ромите: Pohl, D. Verfolgung und Massenmord in der NS-Zeit, S. 113 —
116; Evans, R. The Third Reich at War, pp. 72 - 73, 531 - 535; Klein. P. Curt
von Gottberg, S. 99.
61. За „пеят чудесно“: Glazar, R. Die Falle mit dem griinen Zaun, S. 57. За му
зиката като „революционна“: Rajgrodzki, J. Jedenascie miesiecy w obozie
zaglady w Treblince, p. 109. За „Е1 male rachamim“: Arad, Y. Belzec, Sobibor,
Treblinka, p. 216.
ГЛАВА 9: С Ъ П РО ТИ ВА И О ГНЕНА Ж ЕРТВА
1. Ltkck, М. Partisanenbekdmpfung durch SS und Polizei, S. 246; Zaloga, S.

Bagration 1944, pp. 27, 28, 43, 56.
2. Zaloga, S. Bagration 1944, pp. 7,69,71. Американците са в Италия от 1943 г.
3. Grossman, V. The Road, р. 27; Furet, F. Le Passe d‘une illusion, p. 536;
Gerard, Bones, pp. 187 - 189. Гросман може би не е разбрал, че следите от
масовите убийства са били видими, понеже местното полско население е
търсило ценни вещи. Немислимо е той да пише, че охраната в Треблинка
се е състояла от съветски граждани.
4. Engelking, В. Zydzi w powstanczej Warszawie, p. 260; MHosz, C. Legends of
Modernity; Snyder, T. Wartime Lies and Other Testimonies.
5. T o k a r z e w s k i - K a r a s z e w i c z , M. U podstaw tworzenia Armii Krajowej, pp. 124
- 157.
6. За борбата нова Полша да бъде демократична република: Libionka, D.
ZWZ-AK i Delegatura Rza, pp. 19, 23, 34. За НКВД: Engelking, B. 2ydzi w
powstanczej Warszawie, p. 147.
7. L ib io n k a , D. ZWZ-AK i Delegatura Rza, p. 24.
8. W d o w in ski, D. And We Are Not Saved, p. 78; Arens, M. The Jewish Military
Organization (£ZW) in the Warsaw Ghetto, p. 205.
9. W dow inski, D. And WeAre Not Saved, pp. 79,82, Libionka, D. PommkApfelbauma,
p. 110; Libionka, D. Deconstructing Memory and History, p. 4; Libionka, D.
Apokryfy z dziejow Zydowskiego Zwiqzku Wojskowego i ich autorzy, p. 166.
10. За „Агудас Исраел“: Bacon, G. The Politics of Traditioa
11. Историята на създаването на Еврейската бойна организация е сложна:
470
Бележки
Sakowska, R. Ludzie z dzielnicy zamkni^tej, pp. 322 - 325; Zuckerman, Y.

A Surplus of Memory.
12. За спасителната операция: Bartoszewski, W. Warszawski pierscien smierci,
p. 16; Libionka, D. ZWZ-AK i Delegatura Rza, pp. 27, 33, 36, 39, 56.
13. Libionka, D. ZWZ-AK i Delegatura Rza, pp. 60, 71.
14. Bartoszewski, W. Ten jest z ojczyzny mojej, p. 32; Sakowska, R. Ludzie z
dzielnicy zamkni?tej, p. 321, цитат (Marek Lichtenbaum): p 326.
15. Gutman, I. Resistance, p. 198.
16. Engelking, B. WarsawGetto, p. 763; Корка, B. KonzentrationslagerWarschau,
pp. 33 - 34.
17. За боеприпасите: Libionka, D. ZWZ-AK i Delegatura Rza, p. 69; tVloczarski,
K. Rozmowy z katem, p. 232. За антисемитското малцинство: Engelking,
B. Zydzi w powstanczej Warszawie, p. 193.
18. Цитат (Химлер): Корка, B. Konzentrationslager Warschau, p. 36.
19. Szapiro, P. Wojna zydowsko-niemiecka, p. 9; Milton, S„ ed. The Stroop Report;
Libionka, D. Polska konspiracja wobec eksterminacji Zydow w dystrykcie
warszawskim, p. 472.
20. Цитат (Gustawa Jarecka): Kassow, S. Who Will Write Our History, p. 183.
21. Engelking, B. Warsaw Getto, p. 774; Engelking, B. Getto warszawskie, p.
733; Gutman, I. Resistance, p. 201.
22. Szapiro, P. Wojna iydowsko-niemiecka; Libionka, D. ZWZ-AK i Delegatura
Rza, p. 82.
23. Цитати: Zuckerman, Y . A Surplus ofMemory. p. 357; Szapiro, P. Wojna Zydowsko-
niemiecka, p. 35.
24. За знамената: Milton, S., ed. The Stroop Report Цитат: Moczarski, K. Rozmowy z
katem, p. 20 0 .
25. Свидетелството на Еделман е в: Proces Stroopa, Tom 1, SWMW-874, IVk
222/51, сега в 1PN.
26. Moczarski, K. Rozmowy z katem, p. 252, цитат: p. 253.
27. En ge lkin g, B. Warsaw Getto, p. 794.
28. Pulaw ski, A. W Obliczu Zaglady, pp. 412,420 -421,446. За Папата: Libion ka,
D. Glowq w mur.
29. Цитат: E n ge lkin g, B. Warsaw Getto, p. 795. За 11-те опита да се помогне на
евреите: E n ge lkin g, В. Getto warszawskie, р. 745; L ib io n k a , D. ZWZ-AK i
Delegatura Rza, p. 79. За съветската пропаганда: R edlich, S. Propaganda and
Nationalism in Wartime Russia, p.-49.
30. За Вилнер: Sakow ska, R. Ludzie z dzielnicy zamkm?tej, p. 326.
31. Цитат: E n ge lkin g, B. Getto warszawskie, p. 750; G u tm an, 1. Resistance, p.
247; Marrus, M. Varieties of Jewish Resistance, p. 98; F rie d lin d e r, S. The
Years of Extermination, p. 598.
32. За цитираните бройки: Bartoszew ski, W. Warszawski pierscien smierci, p.
256. 3a 1.06.1943 г: К ор ка, B. Konzentrationslager Warschau, p. 39.
33. Zbnm erm an, Attitude, p. 120; Libionka, D. ZWZ-AK i Delegatura Rza, pp 119 123.
34. Bartoszew ski, W. Warszawski pierscien smierci, p. 242.
35. M a d a jczyk , C. Vom Generalplan O st zum G en era ls icdlungsplan, p 15;
R u th e rfo rd , P. Prelude to the Final Solution, p 218; A ly, G. Architects o f
Annihilation, p. 275; Ahonen, P. People on the M ove, p. 39,
47 !
36. За март 1943 г.: Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 41. За унищожение
то на евреите като мотив: Pulawski, A. W Obliczu Zaglady, р. 442. За 6214-
те примера за партизанска съпротива: ВА-МА, RH 53-23 (WiG), р. 6 6 .
37. За 13.10.1943 г.: Bartoszewski, W. Warszawski pierscien smierci, p. 286. За
лейкопласта и пръстта: Корка, В. Konzentrationslager Warschau, рр. 58 - 59.
38. Bartoszewski, W. Warszawski pierscien smierci, pp. 331, 348, 376, 378, 385,
цифрата: p. 427.
39. Корка, B. Konzentrationslager Warschau, p. 40.
40. Корка, B. Konzentrationslager Warschau, pp. 46, 53, 75.
41. Цитат: Корка, B. Konzentrationslager Warschau, p. 69
42. Корка, B. Konzentrationslager Warschau, p. 60
43. За връзката c Операция „Багратион“: Zaloga, S. Bagration 1944, p. 82.
44. Съюзниците разискват бъдещата полска граница на срещата на висо
ко равнище в Техеран, 28.11 - 1.12.1943 г.: Ciechanowski, J. Powstanie
Warszawskie, р. 121.
45. Operatsia „Seim”, p. 5 и нататък.
46. За партизанската част на Белски: Libionka, D. ZWZ-AK i Delegatura Rza,
p. 112. За различните мнения за Белски: Snyder, Т. Caught Between Hitler
and Stalin.
47. За 22.07.1944 r.: Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 64.
48. За изключването и оръжията: Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 61.
49. За атмосферата и битките: Davies, N. Rising ‘44. За факта, че не са превзе
ти особено важни обекти: Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 75.
50. За Зилберберг: Engelking, B. Zydzi w powstanczej Warszawie, p. 91; за На
ционалните въоръжени сили: pp. 62, 8 6 , 143.
51. За Аронсон: Engelking, В . Zydzi w powstanczej Warszawie, p. 61; за Национал
ните въоръжени сили: pp. 62,86,143; Корка, В. Konzentrationslager Warschau,
pp. 42, 106,110, цитатът за безразличието: р. 101.
52. Krannhals, Н. Der Warschauer Aufstand 1944, S. 124.
53. Krannhals, H. Der Warschauer Aufstand 1944, S. 1 2 4 - 127.
54. Wroniszewski, J. Ochota, pp. 567, 568, 627, 628, 632, 654, 694; Dallin, A.
The Kaminsky Brigade, pp. 79 - 82. За Института „Мария Кюри“: Hanson,
Joanna. The Civilian Population and the Warsaw Uprising, p. 90. Цитати:
Mierecki, P. Varshavskoe vosstanie, p. 642 („Mass executions“); Dallin, A.
The Kaminsky Brigade, p. 81 („изнасилваха...“); Mierecki, P. Varshavskoe
vosstanie, p. 803 („грабежи...“).
55. Madaczyk, C. Ludnosc cywilna w Powstaniu Warszawskim, p. 61.
56. За заповедите на Химлер: Sawicki, J. Zburzenie Warszawy, pp. 32, 35;
Krannhals, H. Der Warschauer Aufstand, S. 420. За човешките щитове и дру
ги зверства: Stang, К. Dr. Oskar Dirlewanger. S. 71; Serwanski, E. Zycie w
powstanczej Warszawie, p. 64; Mierecki, P. Varshavskoe vosstanie, pp. 547,
751; MacLean, F. The Cruel Hunters, p. 182; Ingrao, C. Les chasseurs noirs,
p. 180. За убити 40 000 от гражданското население: Hanson, J. The Civilian
Population and the Warsaw Uprising, p. 90; Borodziej, W. The Warsaw Uprising,
p. 81. За разстрела на 12 500 души в един ден само от частта на Дирлеван-
гер: Ingrao, С. Les chasseurs noirs, р. 53.
57. За трите болници: Hanson, J. The Civilian Population and the Warsaw
472
Бележки
Uprising, р. 8 8 ; MacLean, F. The Cruel Hunters, p. 182. За масовите изна

силвания и убийства: Ingrao С. Les chasseurs noirs, pp. 134, 150.
58. За фабриката c убити 2000 души: Mierecki, P. Varshavskoe vosstanie, p. 547.
Цитат: Hanson, J. The Civilian Population and the Warsaw Uprising, p. 8 8 .
59. Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 81.
60. Klimaszewski, T. Verbrennungskommando Warschau, pp. 25 - 26, 53, 69,
70. За трудоваците евреи: Engelking, B. Zydzi w powstanczej Warszawie, p.
210; Bialoszewski, M. Pami^tnik z Powstania Warszawskiego, p. 28.
61. Цитат: Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 91. Вж. и Ciechanowski, J.
Powstanie Warszawskie, pp. 138, 145, 175, 196, 205.
62. Цитати: Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 94.
63. Цитат: Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 94. Вж. и Davies, N. Rising ‘44.
64. За Химлер: Borodziej, Wlodzimierz. The Warsaw Uprising, pp. 79, 141;
Mierecki, P. Varshavskoe vosstanie, p. 807; Krannhals, H. Der Warschauer
Aufstand, S. 329 (и гетото); Ingrao C. Les chasseurs noirs, p. 182.
65. За Бах и за Вермахта: Sawicki, J. Zburzenie Warszawy, p. 284; Krannhals,
H. Der Warschauer Aufstand 1944, S. 330 - 331. За последната библиотека:
Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 141.
6 6 . Изчисления: Ingrao, C. Les chasseurs noirs (200 000); Borodziej, W. The
Warsaw Uprising, p. 130 (185 000); Pohl, D. Verfolgung und Massenmord,
S. 121 (170 000); Krannhals, H. Der Warschauer Aufstand, S. 124 (166 000
67. За Ландау и Рингелблум: Bartoszewski, W. Warszawski pierscien smierci,
p. 385. За Рингелблум: Engelking, B. Warsaw Getto, p. 671; повече данни:
Kassow, S. Who Will Write Our History.
6 8 . За броя укриващи се: Paulson, G. Secret City, p. 198.
69. Strzelecki, A. Deportacja Zydow z getta todzkiego, pp. 25,35 - 37; Dlugoborski,
W. Zydzi i Polacy w przededniu zaglady, p. 147; Low, A. Juden im Getto
Litzmannstadt, S. 455,466,471; за Брадфиш и влаковете: S. 472,476.
70. Корка, В. Konzentrationslager Warschau, S. 51, 116.
71. Strzelecki, A. Deportacja Zydow z getta todzkiego, p. 111.
ГЛАВА 10: ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ
1. За значението на предимството на германците в презаселването: Brandes,

D. Der Weg zur Vertreibung, S, 58, 105, 199; Ahonen, P. After the Expulsion,
pp. 15 - 25.
2. За военновременното планиране на депоргация на поляци и чехи, по-мал-
ко радикална от останалите: Brandes, D. Der Weg zur Vertreibung, S. 57,
61, 117,134, 141, 160, 222,376.
3. Цитат: Borodziej, W. The Warsaw Uprising, p. 61. Ha полски език се прави
разлика между n a r o d o w y и n a ro d o w o sc io w y .
4. Цитат за Миколайчик: Nitschke, В. Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, р. 41;
Naimark, N. Fires of Hatred, p. 124. За Рузвелт: Brandes, D. Der Weg zur
Vertreibung, S. 258. За Хувьр: Kersten, K. Forced Migration and the Transformation
of the Polish Society, p. 78. За Чърчил: Frank, M. Expelling the Germans, p. 74.3a
въстанието: Borodziej, W. Niemcy w Polsce, p. 109.
473
5. Brandes, D. Der Weg zur Vertreibung, S. 267 - 272.

6 . Frank, M. Expelling the Germans, p. 89.
7. За Унгария: Ungvary, K. Die Schlacht um Budapest, S. 411 - 432; Nainiark,
N. The Russians in Germany, p. 70. За Полша: Curp, D. A Clean Sweep?, p.
51. Цитатът за Югославия: Naimark, N. The Russians in Germany, p. 71.
8 . За изнасилвания в първите етапи на окупацията: Gross, J. Revolution from
Abroad, p. 40; Shumuk, D. Perezhyte i peredumane, p. 17. Разсъждения на
една жертва: Anonyma, Eine Frau in Berlin, S. 61.
9. Цитат: Salomoni, A. L‘Union Sovietique et Le Shoah, pp. 123; 62, 115-116,
120, 177. За наборниците: Vertreibung, S. 26.
10. Vertreibung, S. 33. Naimark, N. The Russians in Germany, p. 70 - 74: великолеп
ни разсъждения по въпроса. За Трае: Grass, G. Beim Hauten der Zwiebel, S. 321
11. За погребението на майката: Vertreibung, S. 197.
12. За520000германци: Urban,T. DerVerlust, S. 517.3a40 000 поляци: Zwolski,
M. Deportacje intemowanych Polakow w glab ZSRS, p. 49. 3a 39 000 - 48 000:
Gurianov, A. Obzor sovetskikh repressivnykh kampanii protiv poliakov i
pols‘s‘kikh grazhdan, p. 205. За още поляци, депортирани от Съветска Бе
лорусия: Szybieka, Z. Historia Bialorusi, р. 362. За унгарското гражданско
население: Ungvary, К. Die Schlacht um Budapest, S. 411 - 432. За мините:
Nitschke, B. Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, p. 71. 3a 287 000 души, взети
за принудителен труд, и за Лагер 517: Wheatcroft, S. The scale and nature of
German and Soviet repression and mass killings, p. 1345.
13. 3a 185 000 германски граждани: Urban, T. Der Verlust, S. 117. 3a 363 000
германски военнопленници: Overmans, R. Personelle Verluste der deutschen
Bevolkerung, S. 286.3a 356 687: Wheatcroft, S. The scale and nature of German
and Soviet repression and mass killings, p. 1353. Десетки хиляди италиански,
унгарски и румънски войници също загиват, след като се предават на черве-
ноармейците. За убити 60 000 италианци: Schlemmer, Т. Die Italiener an der
Ostfront, p. 74. Според Stark убитите унгарци са 200 000 (изглежда нереал
но висок брой): Human Losses, р. 33; Biess, F. Vom Opfer zum Uberlebenden
des Totalitarismus, S. 365.
14. За психологическите корени на проблема с евакуацията: Nitschke, В.
Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, р. 48. Цитат: Hillgruber, A. Germany and
the Two World Wars, p. 96; Steinberg, J. The Third Reich Reflected, p. 648;
Arendt, H. In der Gegenwart, S. 26 - 29.
15. За гаулайтерите и корабите: Nitschke, B. Wysiedlenie ludnosci niemieckiej,
pp. 52 - 60.
16. За Янц: Vertreibung, S. 227. Цитат: Grass, G. Beim Hauten der Zwiebel, S. 170.
17. Nitschke, B. Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, p. 135; Jankowiak, S.
Cleansing Poland of Germans, pp. 8 8 - 92. За връщане на 1,25 млн.: Ahonen,
P. People on the Move, p. 87.
18. Stan£k, T. Odsun Nemch z Ceskoslovenska, pp. 5 5 -5 8 ; Naimark, N. Fires of
Hatred, pp. 115-117; Glassheim, E. The Mechanics of Ethnic Cleansing, pp.
206 - 207; Ahonen, P. People on the Move, p. 81. Чешко-германската сме
сена комисия съобщава за 19 000 - 30 000 смъртни случая: Community,
р. 33. Към 160 000 германци от Чехословакия загиват, сражавайки се за
Вермахта. За Трае: Grass, G. Beim Hauten der Zwiebel, S. 186.
474
1 9 . Цитат: Nitschke, В. Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, р. 136 ; Borodziej, W.

Niemcy w Polsce, p. 144 . За преместването на 1,2 млн. души: Jankowiak, S.
Wysiedlenie i emigracja ludnosci niemieckiej w polityce wladz polskichwlatach,
pp. 9 3 , 100 . 3 a 300 000 - 400 0 0 0 : Borodziej, W. Niemcy w Polsce, p. 6 7 . 3 a
350 0 0 0 : Curp, D. A Clean Sweep?, p. 53 ; Jankowiak, S. Cleansing Poland of
Germans, pp. 89 - 9 2 .
2 0 . За Потсдам: Brandes, D. Der Weg zur Vertreibung, S. 4 0 4 , 4 5 8 , 4 7 0 ; Naimark,
N. Fires o f Hatred, p. 111 .
2 1 . Цитат: Naimark, N. Fires o f Hatred, p. 109 . За Александър Завад
ени, губернатора на Шльонск: Urban, Т. Der Verlust, S. 115 ; Nitschke,
B. Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, p. 144 . За Олшчин: Nitschke, B.
Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, p. 158 .
2 2 . За обществената сигурност: Borodziej, W. Niem cy w Polsce, p. 8 0 . Цитат:
Stankowski, W. Obozy i inne miejsca odosobnienia dla niemieckiej ludnosci
cywilnej w Polsce, p. 2 6 1 .
23. 3a 6488 германци, загинали в лагера в Ламбиновице: Stankowski, W.
Obozy i inne miejsca odosobnienia dla niemieckiej ludnosci cywilnej w Polsce,
p. 280. B Urban, T. Der Verlust, S. 129: от 200 000 германци в полските ла
гери са загинали 60 0 0 0 - този брой изглежда висок на фона на цифрите
за отделните лагери. За 27 847 - 60 000 души: Stankowski, W. Obozy i inne
miejsca odosobnienia dla niemieckiej ludnosci cywilnej w Polsce, p. 281. 3a
G^borski и Cedrowski: Stankowski, W. Obozy i inne miejsca odosobnienia
dla niemieckiej ludnosci cywilnej w Polsce, pp. 255 - 256. 3a 40 затворници,
убити на 4.10.1945 r.: Borodziej, W. Niemcy w Polsce, p. 87.
24. За товарните влакове: Nitschke, B. Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, p. 154.
25. За грабежите: Urban, T. Der Verlust, S. 123; Borodziej, W. Niemcy w Polsce,
p. 109. B Nitschke, B. Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, p. 161: по онова
време са прекосили границата 594 000 германци; в Ahonen, Р. People on
the Move, p. 93: те са 600 000.
26. За ноемврийския план: Ahonen, Р. People on the Move, p. 93. За цити
раните числа: Nitschke, В. Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, pp. 182, 230.
Срв. числото 2 189 286 общо за 1946 и 1947 г. (включващо само онези в
регистриран транспорт): Jankowiak, S. Wysiedlenie i emigracja ludnosci
niemieckiej w polityce wladz polskichwlatach, p. 501. Frank, M. Expelling
the Germans, pp. 258-259; Ahonen, P. People on the Move, p. 141: данни за
смъртните случаи при транспортиране в британския сектор.
27. По отношение на 400 000 загинали германци: първоначалните из
числения са във Vertreibung, S. 40 - 41; приемат се от: Nitschke, В.
Wysiedlenie ludnosci niemieckiej, р. 231; Borodziej, W. Niemcy w Polsce, p.
11; обсъждат се и се утвърждават специално от Overmans, R. Personelle
Verluste der deutschen Bevolkerung, S. 52, 59, 60. Haar смята, че е допус
нато преувеличение (Haar, I. Die deutschen „Vertreibungsverluste“, S. 262
- 270). 3a 600 000 загинали: Ahonen, P. People on the Move, p. 140.
28. Във въведението и в заключението може да се видят различните мнения
по политиката на умишлени и други форми на убийства.
29. Simons, Т. Eastern Europe in the Postwar World: въвежда и геоетични про
блеми.
475
3 0 . З а в р ъ з к а т а м е ж д у в о й н а т а и к о м у н и с т и ч е с к и т е п р е в р а т и : A b r a m s , В.
T h e S e c o n d W o r l d W a r a n d t h e E a s t E u r o p e a n R e v o l u t i o n ; G r o s s , J. S o c ia l
C o n s e q u e n c e s o f W a r ; S i m o n s , T . E a s t e r n E u r o p e in t h e P o s t w a r W o r ld .
31. За дъ рж авн ия секретар на С А Щ Д ж ейм с Бърнс и пром енливата ам ерикан
ска п ози ц и я: A h o n e n , Р. A f t e r th e E x p u ls io n , рр. 2 6 - 2 7 . В ж . и B o r o d z ie j,
W . N ie m c y w P o ls c e , p. 70.
3 2 . Ц и т а т : B r a n d e s , D . D e r W e g z u r V e r tre ib u n g , S . 4 3 7 . В ж . и K e r s t e n , K .
F o rc e d M ig r a tio n a n d th e T ra n s fo r m a tio n o f th e P o lis h S o c ie ty , p. 8 1 ; S o b o r -
S w i d e r s k a , A . J a c u b B e n n a n , p . 2 0 2 ; T o r a n s k a , T. O n i, p. 2 7 3 .
33. Snyder, T . R e c o n s tr u c tio n o f N a tio n s .
34. Д окум ен тац и я за плановете и дей стви ята н а У П А по отн ош ен и е н а поляц и
т е : T s D A V O 3 8 3 3 / 1 / 8 6 /6 а ; 3 8 3 3 /1 /1 3 1 /1 3 - 14; 3 8 3 3 / 1 / 8 6 / 1 9 - 2 0 ; 3 9 3 3 /3 /1 /6 0 .
С въ р зан и с то в а свед ен и я: D A R 3 0 /l/1 6 = U S H M M R G - 3 1 .0 1 7 M - 1 ; D A R
3 0 1 / 1 / 5 - U S H M M R G - 3 1 .0 1 7 M - 1 ; D A R 3 0 / 1 / 4 - U S H M M R G - 3 1 .0 1 7 M - 1 . В о е н
н о вр ем ен н и те д ек л ар ац и и н а О У Н и У П А съ вп ад ат съ с сл ед во ен н и те разп и ти
(G A R F , R -9 4 7 8 /1 /3 9 8 ) и с п о м е н и н а о ц е л е л и т е п о л я ц и (н а п р . с в е д е н и я з а к л а
н е т о о т 12 - 1 3 . 0 7 . 1 9 4 3 г.: O K A W , 11/737, П / 1 1 4 4 , Ц /2 0 9 9 , П /2 6 5 0 , П /9 5 3 , ПУ775).
Adini, J ., e d . D u b n o , р р . 7 1 7 - 7 1 8 . О с н о в н о
З а о ц е л е л и т е е в р е и : Z I H 3 0 1 /2 5 1 9 ;
то п р о у ч в а н е е: Motyka, G . U k r a i n s k a p a r t y z a n t k a В ж . и Il’iushyn, I. O U N - U P A ;
Armstrong, J . U k r a i n i a n N a tio n a lis m . О п и т а л с ъ м с е д а о б я с н я т о з и к о н ф л и к т в:
T h e C a u s e s o f U k r a i n i a n - P o l i s h E th n ic C l e a n s i n g ; T h e R e c o n s t r u c t i o n o f N a tio n s ;
T h e L if e and D e a t h o f W e s te rn V o lh y n ia n J e w r y ; S k e t c h e s f r o m a S e c r e t W ar.
35. 3a 780 000 поляци, изпратени насилствено в комунистическа Полша: Slivka,
Y. Deportatsii, р. 25. За 483 099 души, изпратени от комунистическа Полша
в Съветска Украйна: Cariewskaja, Т. Teczka specjalna J. W. Stalina, p. 544. 3a
100 000 евреи: Szajnok, B. Polska a Izrael, p. 40. За обсъждането на Опера
ция „Висла“: Snyder, Т. Reconstruction of Nations; Snyder, T. To Resolve the
Ukrainian Question Once and for All.
36. За 182 543 украинци, депортирани от Съветска Украйна в ГУЛАГ: Weiner,
A. Nature, Nurture, and Memory in a Socialist Utopia, p. 1137. 3a 148 079 ве
терани от Червената армия: Polian, Р. La violence contre les prisoniers d e
guerre sovietiques dans le IHe Reich et en USSR, p. 129. Повече сведения:
Applebaum, A. Gulag: A History, p. 463.
37. Повече за 140 660 насилствено презаселени: Snyder, Т. Reconstruction of
Nations; Snyder, T. To Resolve the Ukrainian Question Once and for All.
38. Snyder, T. Reconstruction ofNations; Snyder, T. To Resolve the Ukrainian Question
Once and for All; Motyka, G. Ukrainska partyzantka, p. 535; Burds, J. Agentura.
39. Polian, P. Against Their Will, pp. 166 - 168. В нотцта срещу 5.07.1949 г.
в Операция „Юг“ от румънските територии, анексирани от Съветския
съюз, са депортирани 35 796 души.
40. Polian, Р. Against Their Will, р. 134.
41. За цитираните числа: Polian, Р. Against Their Will, рр. 134-155; Naimark,
N. Fires of Hatred, p. 96; Lieberman, B. Terrible Fate, pp. 206 - 207; Burleigh,
M. The Third Reich, p. 749.
42. 3a 8 млн. върнати в СССР: Polian, P. La violence contre les prisoniers de
guerre sovietiques dans le IHe Reich et en USSR, p. 127. 3a 12 млн. укра
инци, белоруси и поляци: Gerlach, С. Kalkulierte Morde, S. 1160, който
476
п роучва тези въп роси м н ого п од роб н о и и зч и сл ява, че сам о в Б елорусия

са п р о к у д ен и н а й -м а л к о 3 м лн . д у ш и .
43. К акто отб елязва Weiner (Weiner, A . N a t u r e , N u r t u r e , a n d M e m o r y in a
S o c ia lis t U to p ia , p. 1 1 3 7 ), съветската страна п ри зн ава убийството на
110 8 2 5 д у ш и к ато у к р а и н с к и н а ц и о н а л и с т и м е ж д у ф е в р у а р и 1 9 4 4 и м ай
1 9 4 6 г. П о и з ч и с л е н и я н а Н К В Д 1 4 4 7 0 5 ч е ч е н ц и , и н г у ш и , б а л к а р и и к а р -
ч аи с а за г и н а л и п р и д е п о р т а ц и я т а и л и ск о р о с л е д п р е з а с е л в а н е т о (к ъ м
1 9 4 8 г .): Lieberman, В . T e rrib le F a te , р . 2 0 7 .
44. О ц ел ел и те в гл ад о м о р а сп о м ен ав ат то в а в сп о м ен и те си: Potichnij, Р.
T h e 1 9 4 6 - 4 7 F a m i n e in U k r a i n e , p . 1 8 5 .
45. Mastny, V . T h e C o l d W a r a n d S o v i e t I n s e c u r i t y , p . 30. За и н ф ар кта н а Ж д а-
нов:Sebag Montefiore, S . S t a l i n : T h e C o u r t o f t h e R e d T sar, p . 5 0 6 .
Г Л А В А 11: С Т А Л И Н О В И Я Т А Н Т И С Е М И Т И З Ъ М
1. За убийството: Rubenstein, J. Stalin's Secret Pogrom, p. 1. За Цанава:

Mavrogordato, R. The Partisan Movement in the Polotsk Lowland, p. 527;
Smilovitsky, L. Antisemitism in the Soviet Partisan Movement, p. 207.
2. За „Черна книга за съветските евреи“: Kostyrchenko, G. Out of the Red
Shadows, p. 68. За звездите: Weiner, A. Nature, Nurture, and Memory in a
Socialist Utopia, p. 1150; Weiner, A. Making Sense of War, p. 382. За сина
гогата, използвана като зърнен склад: ZIH/1644. За пепелта от Бабий Яр:
Rubenstein, J. Stalin's Secret Pogrom, p. 38. Повече данни: Veidlinger, J. The
Moscow State Yiddish Theater, p. 277.
3. Rubenstein, J. Stalin's Secret Pogrom, p. 35.
4. За Крим: Redlich, S., ed. War, Holocaust and Stalinism, p. 267; Redlich, S.
Propaganda and Nationalism in Wartime Russia, p. 57; Lustiger, A. Stalin and
the Jews, pp. 155, 192; Luks, L. Zum Stalinschen Antisemitismus, S. 28;
Veidlinger, J. Soviet Jewry as a Diaspora Nationality, pp. 9 - 1 0 .
5. За държавната тайна: Lustiger, A. Stalin and the Jews, p. 108. За отличията
за храброст: Weiner, A. Nature, Nurture, and Memory in a Socialist Utopia,
p. 1151; Lustiger, A. Stalin and the Jews, p. 138.
6. Тези числа се обсъждат в предишните тави и ще се обсъждат и в Заклю
чението. За евреите, загинали в СССР: Arad, Y. The Holocaust in the Soviet
Union, pp. 521,524. Във Filimoshin, M. Ob itogakh ischisleniya poter', p. 124 ce
говори за 1,8 млн. души от гражданското население, преднамерено унищоже
ни при германската окупация; към това число бих прибавил още близо 1 млн.
уморени от глад военнопленници и най-малко 400 000 жертви на обсадата на
Ленинград. Така че, като се включат и жертвите сред гражданското население,
и военнопленниците, бих казал, че по груби изчисления 2,6 млн. евреи и 3,2
млн. жители на Съветска Русия са убити като цивилни или като военноплен
ници. Ако военнопленниците се смятат част от загубите в жива сила по време
на войната, броят загинали евреи ще надхвърли този на загиналите руснаци.
7. Franklin D. Roosevelt, Winston Churchill, Josif Stalin. Declaration Con
cerning Atrocities Made at the Moscow Conference, 30.10.1943: това е част
от Московската декларация.
477
8. За „синовете на н ац и ята“ : Arad, Y . T h e H o l o c a u s t in t h e S o v i e t U n i o n , p.

539. За Х руш чов: Salomini, A . L ‘U n i o n S o v ie tiq u e e t L e S h o a h , p. 2 4 2 ;
Weiner, A . M a k i n g S e n s e o f W a r , p . 3 5 1 .
9. Kozlov, D . S o v i e t L i t e r a r y A u d i e n c e s a n d C h a n g i n g I d e a s o f S o c i a l M e m b e r s h i p .
Kozlov, D . T h e H i s t o r i c a l T u r n in L a t e S o v i e t C u l t u r e : з а д ъ л б о ч е н и р а з с ъ ж д е
ния върху сл ед в о е н н а та съ ветск а култура.
10. З а 7 0 0 0 0 е в р е и , н а к о и т о е р а з р е ш е н о д а н а п у с н а т П о л ш а и д а з а м и н а т за
И зраел: Szajnok, В . P o ls k a a Iz ra e l, р . 4 9 . З а К ь о с т л е р : Kostyrchenko, G.
O u t o f th e R e d S h a d o w s , p . 102.
11. За Рош Х аш ана и си н агогата: Veidlinger, J. S o v ie t J e w ry a s a D ia s p o ra
N a tio n a lity , p p . 13 - 16; Szajnok, B . P o ls k a a Iz ra e l, p . 1 5 9 . З а Ж е м ч у ж и н а :
Rubenstein, J. Luks, L . Z u m S ta lin -
S t a l i n ‘s S e c r e t P o g r o m , p . 4 6 . З а Г р о б м а н :
sc h e n A n tis e m itis m u s , S. 3 4 . З а о б р а т а в п о л и т и к а т а : Szajnok, B . P o l s k a a I z ra e l,
pp. 40, 8 2 ,1 0 6 ,1 1 1 - 1 1 6 .
12. За стати ята в „П р авд а“ : Kostyrchenko, G . O u t o f th e R e d S h a d o w s , p . 152.
З а б р о я за г и н а л и е в р е и , зае м ащ и о тго в о р н и п о зи ц и и в п а р т и я т а (о т 13% до
4% о т 1945 д о 1952 г.): Kostyrchenko, G. G o s u d a rs tv e n n y i a n tis e m itiz m v
S S S R , p. 352. Д у м и те на Г росм ан са в п ревод н а Ч ан длъ р.
13. За разп у скан ето н а Е врей ски я ан ти ф аш и стки ком итет: Kostyrchenko, G .
O u t o f th e R e d S h a d o w s , p . 104. Ц и т а т ъ т з а д в и ж е н и е т о н а в л а к а : Der Nister,
F a m ily M a sh b e r, p . 7 1 . З а д о к л а д а н а М Г Б : Kostyrchenko, G . G o s u d a rs tv e n n y i
a n tis e m itiz m v S S S R , p . 3 2 7 .
14. Цитатът на Молотов: Gorlizki, Y. Cold Peace, p. 76; Redlich, S., ed. War,
Holocaust and Stalinism, p. 149.
15. Redlich, S., ed. War, Holocaust and Stalinism, p. 152; Rubenstein, J. Stalin‘s
Secret Pogrom, pp. 55 - 60.
16. 3a 100 000 евреи от Съветския съюз: Szajnok, В. Polska a Izrael, p. 40.
17. Това важи за повечето следвоенни режими, вкл. в Чехословакия, Румъния
и Унгария.
18. Banac, I. With Stalin AgainstTito, pp. 117-142;Kramer,M.DieKonsolidierungdes
kommunistischen Blocks in Osteuropa, S. 81 - 84; Gaddis, J. The United States and
the Origins of the Cold War.
19. За Гомулка и Берман: Sobor-Swiderska, A. Jacub Berman, pp. 219, 229, 240;
Paczkowski, A. Trzy Twarze Jozefa Swiatly, p. 109; Toranska, T. Oni, pp. 295
-296.
20. За разговорите между Сталин и Гомулка: Naimark, N. Gomulka and Stalin,
p. 244. Цитат: Sobdr-Swiderska, A. Jacub Berman, p. 258. '
21. За думите на Смолар и по-общо: Shore, М. J?zyk, Famine i Rewolucyjna
Awangarda, p. 56.
22. Shore, M. J?zyk, Famine i Rewolucyjna Awangarda, p. 60. Въпреки казаното
има и полски историци от еврейски произход, извършили през следвоен
ните години ценни проучвания върху Холокоста. Някои от тези проучва
ния бяха невероятно полезни за настоящия труд.
23. Това е част от слогана на един от най-удивителните пропагандни плакати,
дело на Wlodzimierz Zakrzewski.
24. Toradska, Т. Oni, pp. 241,248
25. Gniazdowski, M. Ustalid liczb? zabitych na 6 miliondw, pp. 100-104.
478
26. За съветския посланик: Sobor-Swiderska, A . J a c u b B e rm a n , р. 2 0 2 ; Paczkowski,

A . T r z y T w a r z e J o z e f a S w ia tly , p . 1 14. З а п р о ц е н т а в и с о к о п о с т а в е н и с л у ж и т е
л и в Д и р е к ц и я та н а о б щ еств ен ата си гурн ост, евр еи п о сам о и д ен ти ф и кац и я:
Eisler, G . 1 9 6 8 , р . 4 1 .
27. Proces z vedenim, р . 9 ; Lukes, I. T h e R u d o lf S la n s k y A ffa ir, p . 171.
28. Toranska, T . O n i , p p . 3 2 2 - 3 2 3 .
29. Shore, M . C h i l d r e n o f t h e R e v o l u t i o n .
30. Т ова об ясн ен и е защ о ком ун исти ческото п рави телство в П о л ш а не п ред
п р и е м а к ъ р в а в и ч и с т к и , и в: Luks, L . Z u m S ta lin s c h e n A n tis e m itis m u s , S.
47. Е дин полски ком унистически ръководител е убит по врем е на войната
и то в а съ щ о би м о гл о д а д о в ед е д о п о -го л ям а п р ед п азл и в о ст.
31. Paczkowski, A . T rz y T w a rz e J o z e f a S w ia tly , p . 1 0 3 .
32. С ъ ветски ят съю з анексира К урилските острови.
33. Weinberg, G. A World at Arms, р . 8 1.
34. Цитат: Sebag Montefiore, S. Stalin: The Court of the Red Tsar, p. 536.
35. Service, R. Stalin, p. 554. За Централна Азия: Brown, A. The Rise and Fall
of Communism, p. 324.
36. Kramer, M. Die Konsolidierung des kommunistischen Blocks in Osteuropa,
S. 8 6 -9 0 .
37. Доводите в полза на разликата между 50-те и 30-те години на XX в.:
Zubok, V. A Failed Empire, р. 77; Gorlizki, Y. Cold Peace, p. 97.
38. За Шчербаков: Brandenberger, D. National Bolshevism, p. 119; Kuromiya,
H. World War II, Jews, and Post-War Soviet Socity, pp. 523, 525; Zubok, V. A
Failed Empire, p. 7.
39. За парада по случай Деня на победата: Brandenberger, D. Stalin‘s Last Crime?,
p. 193. За Етингер: Brent, J. The Plot against the Jewish Doctors, p. 11; Lustiger,
A. Stalin and the Jews, p. 213. Страхът на Сталин от възможни лекарски престъ
пления е поне от 1930 г.: Prystaiko, V. Sprava Spilky Vyzvolennya Ukrainy, p. 49.
40. За Карпай: Brent, J. The Plot against the Jewish Doctors, p. 296.
41. Lukes, I. The Rudolf Slansky Affair, p. 165.
42. Lukes, I. The Rudolf Slansky Affair, pp. 178 - 180; Lustiger, A. Stalin and the
Jews, p. 264.
43. За цитата и съотношението (11 от 14 подсъдими са от еврейски произ
ход): Proces z vedenim, pp. 44 - 47. За разобличенията: Margolius Kovily,
Н. Under a Cruel Star, p. 139.
44. За признанията на Слански: Proces zvedenim, pp. 6 6 , 70, 72. За смъртната
присъда и палача: Lukes, I. The Rudolf Slansky Affair, pp. 160,185. 3a Map-
голиус: Margolius Kov£Iy, H. Under a Cruel Star, p. 141.
45. За Полша: Paczkowski, A. Trzy Twarze Jozefa Swiatly, p. 162.
46. Цитат: Brent, J. The Plot against the Jewish Doctors, p. 250.
47. Kostyrchenko, G. Out of the Red Shadows, p. 264; Brent, J. The Plot against the
Jewish Doctors, p. 267. За танца: Service, R. Stalin, p. 580.
48. За сравнението на Михоелс c Крал Лир: Veidlinger, J. The Moscow
State Yiddish Theater.
49. За „всеки евреин...“: Rubenstein, J. Stalin's Secret Pogrom, p. 62. За „че са
спасени.. Brown, A. The Rise and Fall of Communism, p. 220.
50. Цитати: Kostyrchenko, G. Out of the Red Shadows, p. 290. Вж. и Lustiger,
479
A. Stalin and the Jews, p. 250.

51. За Карпай: Kostyrchenko, G. Gosudarstvennyi antisemitizm v S S S R , p . 4 6 6 ;
Brent, J. The Plot against the Jewish Doctors, p . 2 9 6 .
52. За преработката на текстове: Kostyrchenko, G. Gosudarstvennyi antisemitizm v
SSS, p. 470 - 478. За Гросман: Brandenberger, D. Stalin‘s Last Crime?, p. 196.
Вж. и Luks, L. Zum Stalinschen Antisemitismus, S. 4 7 , Цитатът е от романа на
Гросман „Живот и съдба“, с. 398.
53. За Еренбург: Brandenberger, D. Stalin‘s Last Crime?, p. 197.
54. За слуховете: Brandenberger, D. Stalin‘s Last Crime?, p. 202. За броя на
лекарите: Luks, L. Zum Stalinschen Antisemitismus, S. 42.
55. Khlevniuk, O. Stalin as dictator, pp. 110, 118. За това, че след Втората све
товна война Сталин престава да посещава фабрики, колхози и правител
ствени учреждения: Service, R. Stalin, р. 539.
56. За Сталиновите шефове на сигурността: Brent, J. The Plot against the
Jewish Doctors, p. 258.
57. Изтезанията на 13 ноември стават по разпореждане на Сталин: Brent, J.
The Plot against the Jewish Doctors, p. 224. За процеса: Lustiger, A. Stalin and
the Jews, p. 250.
58. За „антиционистката кампания“ от 1968 n: Stoia, D. Kampania antysyjonis-
tyczna w Polsce; Paczkowski, A. Pol wieku dziejow Polski.
59. Rozenbaum, W. The March Events, p. 68.
60. За дотогавашната съветска политика: Szajnok, B. Polska a Izrael, p. 160.
61. Stoia, D. The Hate Campaign, pp. 19, 31. За „петата колона“: Rozenbaum,
W. 1968, p. 70.
62. Stoia, D. The Hate Campaign, p. 20.
63. За арестуваните 2591 души: Stoia, D. The Hate Campaign, p. 17. За гарата
в Гданск: Eisler, G. 1968, p. 60.
64. Judt, T. A History of Europe, pp. 422 - 483; Simons, T. Eastern Europe in the
Postwar World.
65. Brown, A. The Rise and Fall of Communism, p. 396.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ЧО ВЕШ КА ТА ПРИРОДА
1. Срв. Moyn, S. In the Aftermath of Camps. Тук тълкуванията произтичат

or документираните в главите факти; това е причината анотациите да са
ограничени по характер.
2 Един милион е броят на хората, загинали в германските лагери (числото
се разглежда отделно от това на загиналите във фабриките на смъртта, при
разстрелите и гладомора): Orth, К. Das System der nationalsozialistischen
Konzentrationslager.
3. Сра Keegan, J. The Face of Battle, p. 55; Gertach, C. State Violence-Violent Societies,
p.133.
4. Повсчето оцелели в гладомора са в Казахстан. Определям загиналите в
Украйна като .жертви на предумишлена смърт“, а загиналите в Казахстан
- като „предвидими жертви“. Бъдещите проучвания може да променят
броя на жертвите на предумишлена смърт.
480
!
5. Т ук и п о -н а т а т ъ к ц и т а т и т е с а д а д е н и п о п р е в о д а н а Р объ р т Ч ан дл ъ р на
E v e r y t h i n g F lo w s (п р е з 2 0 1 0 г., п о в р е м е т о , к огато с е п и ш е н астоящ ата
к н и га, о щ е н е п у б л и к у в а н ). В ж . и „ Ж и в о т и с ъ д б а “ , с. 2 9 .
6. С ъ п ъ т с т в а щ а д и с к у с и я за п о з е м л е н а т а и к о н о м и к а и у б и й ст в а т а : Kiernan,
В . B lo o d an d S o il.
7. П р е з 1 9 5 8 - 1 9 6 0 г. К и т а й на М а о н а д м и н а в а Г ер м ан и я на Х и тл ер : т огав а
о т гл ад за ги в а т 3 0 м л н . к и т ай ц и .
8. За „ в о ю в а щ о т о с ъ у ч а с т и е “ : F u r e t, F. F a sc is m a n d C o m m u n is m , p 2.
С р в . E d ^ le , M . S ta te s o f E x c e p tio n , p. 3 4 8 . Ц и т атъ т на Х и т л ер : L U c k , M .
P a r tisa n e n b e k a m p fu n g du rch S S un d P o liz e i, S. 2 2 8 .
8. T o d o r o v , T. M e m o ir e du m a l, te n ta tio n d u b ie n , p. 9 0 .
1 0 . Milgram, S. B e h a v io r a l stu d y o f o b e d ie n c e : т р я б в а д а с е п р о ч е т е .
1 1 . K o l a k o w s k i , L. M a in C u rren ts o f M a r x ism , p. 4 3 .
1 2 . З а м е ж д у н а р о д н а т а н е н а м е с а : Power, S. A P r o b le m from H ell.
1 3 . Fest, J. D a s G e s ic h t d e s D ritten R e ic h e s , S. 1 0 8 , 162.
1 4 . К ак то о т б е л я зв а Х а р о л д Д ж е й м с , о т ч и с т о и к о н о м и ч е с к а г л ед н а точка
т е о р и и т е за н а с и л с т в е н а м о д е р н и за ц и я н е с а л е с н о п р и л о ж и м и : Europe
Reborn, р. 2 6 . Ц и татъ т: Buber-Neumann, М. U n d e r T w o D ic ta to r s, р. 3 5 .
15. Най-същественото престъпление на германците в Съветска Русия е
умишленият гладомор в Ленинград, по време на който загиват около 1
млн. ленинградчани. В Съветска Русия германците убиват относително
малък брой евреи, вероятно 60 000. Убиват и поне I млн. военнопленници
от Съветска Русия в лагерите от типа „дулаг“ и „щалаг“. В съветските и
руските изчисления смъртта на всички тези хора обикновено се включва
във военните загуби; тъй като аз ги смятам за жертви на умишлена поли
тика на убийство, увеличавам броя, изчислен на 1,8 млн. от М. Filimoshin
(Ob itogakh ischisleniya poter\ p. 124). Смятам, че в руските изчисления на
загиналите в Ленинград броят е по-нисък с около 400 000 души, така че
прибавям и това число. Ако е прав Борис Соколов и съветските военни
- загуби са далеч по-високи от конвенционалните изчисления, тогава по-
вечето от хората, включени в по-голямата бройка, са били войници. Ако
са прави Елман и Максудов и съветските военни загуби всъщност са по-
ниски, тогава повечето от тези хора са били от гражданското население,
и то често от онова, което не е било под германска окупация: Sokolov, В.
How to Calculate Human Losses During the Second World War, pp. 451 - 457;
EUman, M. Soviet Deaths in the Great Patriotic War, pp. 674 - 680.
16. За смъртта на 516 841 лагерници в ГУЛАГ: Zemskov, V. Smertnost*
zakliuchennikh, p. 176. За 4 млн. съветски граждани в ГУЛАГ (вкл. в мес
тата за въдворяване): Khlevniuk, О. The History of the Gulag, p. 307.
17. Brandon и Lower говорят за общо 5 , 5 - 7 млн. загуби в Съветска Украйна
по време на войната: Въведението.
18. За въвеждането на култура на паметта: Goujon. A. Memorial Narratives o f
WWII Partisans and Genocide in Belarus.
19. Тук, както и на други места в Заключението, разискванията на бройките
са документирани в отделните глави.
20 . Janion, М. Do Europy. За Берман: GniazdowskL М. Ustalil liczbc zabitycfa
па 6 mihonow.
481
L
П О К А ЗА Л ЕЦ
А н гелчук, Ч еслава / 109 Б ери я, Л аврентий / 116, 138, 139, 140,

А бакум ов, Виктор / 3 1 9 , 3 2 8 , 3 4 0 , 3 4 1 , 143, 1 4 9 , 3 1 0 , 3 1 1 , 3 4 6 , 4 8 2
346 Б ерм ан , Б о р и с / 108, 113, 116, 3 0 6 , 3 3 4 ,
А тинска, П ер ла / 2 2 0 337, 344, 348, 445, 478, 481, 482
А дам чук, В есл ав / 1 3 3 Б ерм ан , Я к у б / 3 0 7 , 3 3 1 , 3 3 2 , 3 3 3 , 3 3 5 ,
А й хм ан , А д ол ф / 109, 1 1 6 , 2 5 6 , 2 5 7 336, 380
А ли луева, С ветлана / 5 8 , 3 1 9 Б ехтол щ ай м , Густав ф он / 2 0 0 , 2 2 4
А н елеви ч , М о р д ех а й / 2 7 3 - Б ж еж ински, М еч и слав / 2 6 9 , 4 8 2
А р ай с, В ик тор / 1 8 9 Б елски, Тувия / 2 2 7 , 2 3 8 , 2 8 2
А рен д, Х ан а / 19, 63 , 3 5 5 , 3 5 7 , 358, 359, Б ерут, Б олесл ав / 3 3 2 , 3 3 6 , 3 3 7 , 3 4 8
3 6 1 ,3 7 3 ,4 5 9 Б иркенау / 2 5 9 , 3 5 8 , 4 8 2
А р о н с о н , С тани слав / 2 8 5 , 4 7 2 Б лохи н, В асили й / 1 4 0 , 4 5 0
А р хан гел ск , С С С Р / 3 3 , 4 6 , 3 1 4 , 4 8 2 Б лум , Л ео н / 8 1 , 441
Ауш виц / 129, 1 5 1 , 152, 154, 181, 183, Б ор овск и , Тадеуш / 3 5 7
239, 241, 243, 258, 259, 260, 261, 266, Б у б ер -Н о й м а н , М ар гар ет е / 3 7 5
2 7 7 , 2 7 8 , 2 7 9 , 2 9 2 , 2 9 3 , 3 0 3 , 3 4 2 , 353, Б ухар и н , Н иколай / 3 4 , 87 , 441
357, 358, 359, 379, 482 Б ухен валд / 9 8 , 152, 1 8 1 ,2 5 9 , 2 9 4 ,4 4 1
А хм ат ов а, А н н а / 17, 19, 107, 4 8 2 България / 6 , 7 , 8 , 2 2 , 2 5 , 2 0 6 , 2 1 1 , 3 1 6
Б аби й Я р / 17, 1 9 7 , 198, 2 9 4 , 3 1 8 , 3 7 0 , В агн ер, Е д уар д / 1 7 2 , 176, 4 5 5

3 8 0 ,3 8 1 ,4 7 7 В айнщ айн, Е д у а р д / 2 5 3
Б абуш ки на, Е вгени я / 17, 1 9 7 , 198, 2 9 4 , В ай сбер г, А л ек сан д ъ р / 19, 7 0 , 153, 4 4 7
3 1 8 ,3 7 0 ,3 8 1 ,3 8 2 ,4 7 7 ,4 8 2 В ан дур ск и , В и т о л д / 1 0 1 , 4 4 4
Б аке, Х е р б е р т / 1 6 2 , 169, 4 8 2 Варш ава, П олш а / 10, 14, 17, 18, 2 3 , 2 6 ,
Б алтийски дъ р ж ав и / 145, 1 8 7 , 188, 189, 2 7 , 2 8 ,2 9 , 5 6 ,7 8 , 7 9 , 8 0 , 8 5 ,1 1 0 , 113, 120,
2 1 9 ,3 0 9 121, 125, 127, 128, 129, 132, 136, 137,
Б ах-З ел ев ск и , Е р и х ф он д ем / 151, 2 0 0 , 138, 139, 141, 144, 146, 147, 148, 149,
222, 285, 290, 452, 482 151, 152, 154, 167, 171, 2 0 2 , 2 0 7 , 2 1 2 ,
Белгия / 10, 145, 156, 165, 1 7 6 , 1 8 2 ,2 5 9 , 2 1 9 , 2 3 4 , 2 4 3 ,2 4 8 , 2 5 0 , 2 5 1 , 2 5 2 , 2 5 4 ,
279, 457, 482 2 5 7 , 2 6 2 , 2 6 3 ,2 6 4 , 2 6 5 , 2 6 6 , 2 6 7 , 2 7 0 ,
Б ел ж ец / 10, 16, 1 8 3 , 2 0 3 , 2 4 1 , 2 4 2 , 2 4 3 , 2 7 1 , 2 7 4 , 2 7 5 ,2 7 6 , 2 7 7 , 2 7 8 , 2 7 9 , 2 8 0 ,
244, 245, 246, 247, 248, 252, 253, 254, 2 8 2 , 2 8 3 , 2 8 5 ,2 8 6 , 2 8 7 , 2 8 8 , 2 8 9 , 2 9 0 ,
258, 260, 321, 356, 357, 467, 470 2 9 1 , 2 9 2 , 2 9 3 ,2 9 4 , 2 9 5 , 2 9 6 , 2 9 8 , 3 0 8 ,
Б ел зен / 5, 2 9 4 , 3 5 6 , 4 8 2 3 1 4 , 3 1 6 , 3 2 9 ,3 3 5 , 3 3 9 , 3 5 1 , 3 5 2 , 3 6 0 ,
Б ел озовск ая, И за / 198 366, 367, 379, 384, 386, 393, 447, 469
Белорусия / 9 ,1 0 , 11, 1 3 ,2 0 , 2 5 , 2 7 ,2 8 , 3 1 , В елдий , П ет р о / 6 4 , 4 3 8
36, 95 , 105, 107, 108, 133, 140, 143, 163, В еликобритания / 2 2 , 2 4 , 2 5 , 2 8 , 3 5 , 3 6 ,
165, 168, 170, 177, 180, 183, 188, 1 9 1 ,1 9 3 , 117, 122, 123, 125, 144, 1 5 7 , 158, 159,
199, 2 0 0 ,2 0 9 ,2 1 6 , 2 1 8 , 2 1 9 ,2 2 2 , 2 2 3 ,2 2 5 , 160, 1 6 1 , 164, 165, 182, 2 0 5 , 2 0 6 , 2 0 7 ,
2 2 7 , 2 2 9 , 2 3 0 , 231, 2 3 2 , 2 3 3 , 2 3 5 ,2 3 6 , 237, 2 0 9 , 2 1 0 , 2 6 2 ,2 7 5 , 2 8 8 , 2 8 9 , 2 9 6 , 2 9 7 ,
2 3 8 , 2 3 9 , 240, 2 4 5 , 2 6 1 ,2 6 2 ,2 8 5 , 2 8 6 , 290, 3 0 2 , 3 1 4 , 3 2 1 , 3 2 2 , 3 2 7 ,4 5 3 , 4 5 4
2 9 1 ,2 9 4 , 3 0 7 , 313, 3 1 5 , 3 1 8 , 3 3 0 , 3 5 4 , 358, В ерни к, Янкел / 2 5 2 , 2 53
3 6 1 ,3 6 7 , 372, 373, 3 7 6 , 3 7 7 , 3 7 8 , 3 8 6 ,4 6 1 , В игановски, С танислав / 106, 3 5 4 , 3 8 2
4 6 5 , 4 7 4 ,4 7 7 ,4 8 2 ,4 8 4 Виена, Австрия / 1 4 ,1 8 , 2 3 , 2 6 , 7 1 , 8 0 , 1 1 8 ,
Б енеш , Едвард / 3 0 1 , 3 7 4 , 4 8 2 121, 129, 136, 144, 146, 195, 243, 263, 298,
Б ер ген -Б ел зен / 2 9 4 , 4 8 2 3 1 4 ,3 2 5 ,3 6 0 ,3 9 0
Б ергер, Оскар / 2 5 3 , 4 8 2 В и зел , Ели / 3 5 7
Бергман, Б лум а / 2 5 0 , 4 8 2 В и л ен бер г, Тамара и И та / 2 5 6 , 381
482
В илнер, А р и е / 2 7 5 , 2 7 6 , 471 Горбачов, М и хаи л / 3 5 2
Вилню с, Литва / 14, 17, 2 3 , 2 6 , 129, 139, Горбман, Е катерина / 3 2 6
144, 145, 171, 187, 188, 189, 193, 1 9 9 ,2 0 2 , Готвалд, К л ем ен т / 3 4 1 , 3 4 2
2 1 9 , 2 3 4 , 2 4 3 , 2 6 4 , 2 6 6 , 2 8 2 , 2 9 8 , 308, 314, Грайзер, А р тур / 136, 146, 2 0 1 , 2 0 3 , 245
3 2 5 , 3 6 0 , 3 8 9 ,4 5 9 Граневич, В асили й / 6 8 , 4 3 9
Вилчинска, С теф ан ия / 251 Грас, Г ю н т е р / 1 9 , 1 2 6 ,2 9 9 , 3 0 0 , 3 0 1 ,4 7 4
Вирт, К ристиан / 2 4 4 , 2 4 5 , 2 4 7 , 2 4 8 , 4 6 7 Граневич, Коля / 6 8 , 4 3 9
В иш ински, А н д р ей / 1 0 5 Грас, Гю нтер / 19, 126, 2 9 9 , 3 0 0 , 301
Виш няцка, Ю нита / 3 5 4 Гросман, Василий / 19, 4 3 , 73, 263, 265,
В нук , Б олесл ав и Я к уб / 151, 3 9 2 2 8 8 , 294, 3 1 8 ,3 1 9 ,3 2 6 , 3 4 4 , 3 5 9 , 3 6 1 ,4 3 4 ,
В о в с и , М и рон / 3 4 2 4 7 0 , 4 7 8 ,4 8 0
В олински, В ол оди м и р / 171, 177 ГУЛАГ / 13, 15, 46, 48, 51, 60, 61, 65, 81,
В ол оск а, Розалия / 1 7 7 83, 92 , 93, 94, 95, 96, 98, 105, 106, 107,
В ор ош и л ов, К лим ент / 3 1 8 , 3 2 6 111, 113, 115, 1 3 1 ,1 3 3 ,1 5 4 , 173, 176, 182,
188, 2 3 9 , 2 9 7 , 299, 3 0 7 ,3 0 8 , 3 0 9 , 3 1 0 , 319,
Гайбел, П аул / 2 8 9 3 3 0 , 347, 3 5 6 , 357, 364, 367, 3 7 5 , 3 7 7 ,4 3 5 ,
Ганди, М ахатм а / 3 7 5 4 7 6 ,4 8 1
Гелер, Е л и езер / 2 7 3 Гърция / 7, 10, 2 0 9 , 2 5 9 , 2 7 9 , 331
Генборски, Ч еслав / 3 03 Г ь обелс, Й о зе ф / 3 5 , 2 0 8 , 2 7 1 , 4 5 7 , 4 6 2
Герасим ова, Р оза / 2 2 8 Гьоринг, Х ерман / 115, 119, 162, 163, 164,
Германия / 7, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 18, 168, 169, 170, 176, 182, 184, 1 8 5 ,1 9 3 ,2 3 3 ,
19, 24 , 25, 2 6 , 27 , 2 8 , 29 , 3 0 , 36, 37, 3 9 ,4 0 , 2 3 5 , 249, 3 7 5 ,4 5 4
42 , 74, 75, 7 6 , 77, 78 , 80, 82, 84, 85, 87, 88,
89, 90, 91 , 93, 9 6 , 9 8 , 99, 101, 107, 110, Дания / 2 5 , 145
1 1 3 ,1 1 5 , 117, 118, 119, 120, 121, 1 2 2 ,1 2 3 , Д а х а у / 15, 7 5 , 9 8 , 1 8 1 ,2 5 9 , 4 4 0
1 2 4 ,1 2 5 , 1 2 6 ,1 2 7 , 128, 130, 131, 132, 135, Д ер Н и стер / 3 2 6
1 3 6 ,1 3 7 , 138, 144, 145, 146, 150, 151, 152, Д е ф о , Д ан и ел / 2 6 5
1 5 3 ,1 5 6 , 1 5 7 ,1 5 8 , 159, 160, 161, 1 6 2 ,1 6 3 , Д ж о у н с, Гарет / 19, 4 1 , 4 2 , 6 4 , 7 1 , 7 2 , 74,
164, 165, 168, 169, 176, 182, 183, 184, 185, 75 , 84, 4 3 4 , 4 4 0
186, 187, 188, 192, 1 9 4 ,2 0 3 ,2 0 4 , 206, 207, Д зерж и н ск и , Ф еликс / 73 , 102
2 0 8 , 2 0 9 , 2 1 2 ,2 1 6 , 2 2 0 ,2 2 2 , 2 2 5 , 227, 230, Д и рлевангер, О скар / 2 3 0
2 3 2 ,2 3 3 ,2 3 5 , 2 3 7 , 2 4 1 ,2 4 4 , 2 4 5 ,2 4 6 ,2 4 9 , Д м овски , Роман / 27
2 5 8 , 2 5 9 , 2 6 0 , 2 6 3 , 2 7 0 , 2 7 9 , 2 8 1 , 2 8 2 ,2 8 6 , Д н еп р оп етр ов ск , Украйна / 4 1 , 4 2 , 4 3 ,
2 8 9 , 2 9 3 ,2 9 4 , 2 9 5 ,2 9 6 , 2 9 7 ,2 9 8 , 3 0 0 ,3 0 2 , 110, 167, 171, 199, 2 0 2 , 2 1 2 , 2 3 4 , 2 6 4 ,
304, 3 0 5 , 306, 3 0 7 , 3 1 0 , 3 1 2 , 3 1 3 , 315, 317, 3 0 8 ,3 1 4 , 3 2 5 ,4 3 4
3 2 0 ,3 2 1 ,3 2 3 ,3 2 4 ,3 2 7 , 3 3 0 ,3 3 5 ,3 3 7 ,3 4 0 , Д ов б о р , Я н и н а / 1 5 1
347, 3 4 8 , 349, 3 5 1 , 3 5 5 , 3 5 6 , 3 5 8 ,3 5 9 ,3 6 1 , Д он бал , Томаш / 102
362, 3 6 4 , 365, 366, 367 , 369, 371, 3 7 2 , 377, Донецк, Украйна. Вж. Сталино, Украйна /
3 7 8 , 3 7 9 , 383, 3 8 4 , 3 8 5 ,4 3 9 , 4 4 0 ,4 4 3 ,4 5 1 , 4 2 ,1 7 8 , 360, 389
4 5 3 , 4 5 4 ,4 6 1 ,4 7 0 ,4 8 1 Д ор ф м ан , Р ут / 2 5 7 , 3 8 1 ,4 6 9
Германска демократична република / 3 3 7 Д остоев ск и , Ф ьодор / 1 4 1 , 142
Германска им перия / 25 Д у б ч ек , А лександъ р /3 5 1
Германска ф едералн а републ ика / 3 1 3 Д ъ л ес , А лан / 3 3 5
Глинка, И рена, Я н ин а и С ераф и на / 1 5 0 Д ю ран ти , В алтер / 72 , 4 4 0
Глобочник, О дило / 2 0 3 , 241, 2 4 2 , 244,
2 4 5 , 2 4 6 , 2 4 7 , 248, 2 5 0 , 2 7 8 ,4 6 1 Е берл, И рм ф рид / 2 2 0 , 2 4 8 , 2 5 3 , 4 6 4
Голд, А р ту р / 2 55 Еделман, М арек / 2 7 3 , 2 7 4 , 471
Голидзе, С . А . / 3 4 6 Еж ов, Н иколай / 87, 88, 89, 94, 9 6 , 97,
Голощ ьокин, Филип / 53 102, 103, 104, 105, 106, 113, 1 1 6 ,4 4 1
Гомулка, Владислав / 2 9 6 , 3 0 2 , 3 0 6 , 3 3 1 , Е нгелс, Ф ридрих / 2 4 , 33
332, 336, 337, 348, 349, 350, 351, 478 Е ренбург, Иля / 2 9 8 , 3 1 9 , 3 4 4 , 3 7 4 , 4 8 0
48 3
Ерио, Едуар / 73, 81, 4 4 0 К осиор, Станислав / 52, 5 3 , 4 3 6 ,4 3 7 ,4 4 4

Естония / 2, 25, 80, 123, 145, 146, 156, К ох, Ерик / 2 1 4 , 300
168, 186, 187, 1 8 9 ,1 9 0 , 309, 3 2 0 , 3 6 8 ,4 5 9 Кошевич, Зеф ерина /1 1 1
Етингер, Яков / 3 4 0 , 3 4 1 , 4 7 9 К равец, Л ев / 228
Кравченко, Виктор / 64, 4 38
Ж данов, А ндрей / 3 1 6 , 3 1 7 , 3 1 8 , 319, К раузе, Ф ранцишек / 126
3 3 1 ,3 3 2 , 3 4 0 , 3 4 1 ,3 4 2 , 4 7 7 К убе, Вилхелм / 2 2 5 , 2 3 7 , 2 3 9
Ж емчужина, П олина / 3 2 6 , 3 2 8 , 478 Куперханд, Саул / 2 5 8
Курцман, М арта / 2 99
Заксенхаузен / 98, 152, 181, 183 К ьостлер, А ртур / 19, 4 3 , 7 0 , 123, 153,
Замерн-Ф ранкенег, Ф ердинанд ф он / 273 2 8 9 , 324, 4 4 7 , 4 7 8
Зверева, В анда / 1 7 3
Зилберберг, М ихаел / 2 8 5 , 4 7 2 Л абендж , М аксимилиан / 1 3 8
Зиновиев, Григорий / 34 , 87 Ланге, Х ер бер т / 2 4 5 , 4 6 7
Зорин, Ш олем / 2 2 6 , 2 3 8 , 4 6 5 Ландау, Лудвик / 2 9 1 , 47 3
Л апидус, И зраел / 2 2 6
И зраел / 109, 116, 120, 148, 226, 273, Латвия / 10, 12, 25 , 112, 123, 145, 146,
3 2 4 , 3 2 7 , 3 2 8 , 3 3 0 , 3 3 2 , 3 3 6 , 344, 345, 156, 168, 186, 187, 189, 190, 191, 2 0 1 ,
3 4 8 , 3 4 9 , 3 5 0 ,3 5 2 , 3 8 1 ,4 7 8 2 1 4 ,3 0 9 , 3 2 0 , 3 2 7 ,3 6 8
Иннцер, Теодор / 71 Л еви, П римо / 3 5 7
Испания / 8 1 , 82 , 88 , 4 4 7 Л евинсон, Х ан а / 2 5 7
И тал и я/ 10, 22 , 3 6 , 8 1 ,8 2 , 117, 164, 165, Лейкин, Я к уб / 2 6 9
206, 209, 259, 260, 289, 455, 470 Лемкин, Раф аел / 6 9 , 3 8 7 , 38 8
Казахстан / 44, 4 5 , 46, 49, 53, 65, 68, 69, Л енин, Владимир / 24 , 2 5 , 2 7 , 29 , 3 0 , 31,
84, 93, 101, 111, 113, 133, 134, 137, 143, 3 2 ,3 4 ,3 6 , 39 , 5 3 , 8 5 , 86, 9 1 ,9 7 , 157, 2 1 7 ,
2 0 0 .2 3 9 .2 6 6 .2 8 1 .2 9 9 .3 1 0 , 3 1 2 ,3 2 8 ,3 6 8 , 3 1 9 ,4 5 3
3 7 9 ,4 5 0 ,4 8 0 Ленинград, СС СР / 9, 14, 33, 48 , 80, 86,
К азинец, И сай / 2 2 1 , 2 2 2 , 2 25 96, 106, 107, 110, 139, 144, 165, 167, 170,
К аменев, Л ев / 3 4 , 87 171, 1 7 2 ,1 7 3 ,1 8 0 ,2 0 2 ,2 1 7 ,2 1 9 ,2 3 0 ,2 3 4 ,
Камински, Б ронислав / 2 3 6 , 2 8 6 2 3 6 ,2 6 4 ,2 9 1 ,3 1 4 , 3 2 5 ,3 5 4 , 359, 377, 382,
К ам енец-П одолски / 2 3 6 4 5 5 ,4 7 7 ,4 8 1
Канал, И зраел / 273 Леплевски, И зраел / 9 6 , 102, 109, 113,
Карпай, С оф ия / 3 4 1 , 3 4 4 , 4 7 9 , 4 80 1 1 6 ,4 4 3
К а т и н /1 7 ,1 9 ,1 3 9 ,1 4 0 ,1 4 3 ,1 5 1 ,2 7 1 ,2 8 1 , Липски, Феликс / 2 2 5 , 4 6 4
2 8 8 .3 1 0 , 3 2 2 ,3 5 4 , 370 Л исенко, Ю рий / 66
К аунас, Литва / 10, 1 8 ,4 3 , 80 , 110, 121, Л итва/3 3 0
145, 187, 188, 2 0 1 , 2 0 2 , 2 0 3 , 2 1 9 , 234, Литвинов, М аксим / 79 , 122, 3 2 9 , 4 4 7
2 4 3 ,2 6 4 , 2 9 8 ,3 0 8 ,3 1 4 , 3 2 5 Л ихтен бер г / 9 8
Кенан, Д ж ордж / 19, 2 8 9 , 2 9 2 , 3 39 Л овинска, М ария / 64 , 4 3 8
Киев, Украйна / 14, 17, 18, 23 , 26 , 33, 41, Лодз, Полша / 10, 14, 18, 110, 121, 128,
66, 73, 80, 102, 103, 109, 110, 129, 130, 1 2 9 ,1 3 6 ,1 4 4 , 1 4 6 ,1 4 7 ,1 6 7 ,1 7 1 ,2 0 1 ,2 0 2 ,
139, 144, 167, 170, 171, 174, 175, 178, 2 0 3 ,2 1 9 ,2 4 3 , 2 6 4 ,2 9 2 ,2 9 3 ,2 9 8 ,3 0 8 , 314,
196, 198, 199,202, 2 0 9 , 2 1 2 , 2 1 4 , 217, 3 2 5 ,3 6 0 ,4 5 1
219, 2 3 4 , 264, 308, 314, 3 1 8 , 325, 326, Л урие, В анда / 2 8 7
3 6 0 ,3 8 1 ,4 5 5 ,4 6 0 Люблин, Полша / 14, 18, 110, 121, 129,
Ким Ир Сен / 338 132, 146, 182, 195, 2 1 1 , 212, 2 1 9 , 2 3 1 ,
Киргизстан / 3 1 0 234, 2 4 1 , 242, 2 4 3 , 246, 2 4 7 , 2 4 8 , 264,
Киров, Сергей / 86 282, 298, 308, 314, 325, 360, 467
Козьолск / 130, 137, 138, 139, 140, 141, Люксембург / 1 8 ,2 3 ,2 6 ,1 2 1 ,1 5 6 ,1 6 5 ,1 7 6 ,
142, 150, 151, 153, 155 243
Корчак, Януш / 2 5 1 ,2 7 2 , 2 8 4 , 4 68
484
r
Показалец
М адагаскар / 120, 148, 161, 182, 2 1 0 , 330, 331, 332, 334, 340, 3 4 1 ,3 4 2 , 346, 352,
2 4 1 ,2 7 0 , 4 47 3 5 5 ,3 6 0 , 3 6 3 ,4 4 6 ,4 6 1
М азовецка, Р а в а / 128 М усолини, Б ени то / 6, 81, 259
М айданек / 15, 2 4 1 , 2 4 3 , 2 6 0 , 2 6 3 , 2 7 6 , М ушински, М ариан / 150
2 7 7 , 2 7 8 , 357 М ъгъридж , М алкълм / 72
М айер, Конрад / 160
М аковски, И еж и / 106, 4 45 Н аполеон / 2 08
М аковски, Станислав / 106 Николаев, Л еон и д / 4 3 , 86, 2 0 2 , 2 1 1 ,2 1 2 ,
М андж укуо / 83, 84, 93 , 124 2 3 4 , 2 6 4 , 308
М андж урия / 4 9 , 55, 83, 84, 113 Н К В Д / 1 3 ,1 7 , 8 2 ,8 4 , 8 6 , 8 7 ,8 9 ,9 1 ,9 2 ,9 3 ,
М ао Ц зедун / 84 94, 95, 96, 97, 98, 100, 101, 102, 103, 104,
М арголиус, Рудолф / 3 4 2 , 4 79 105, 106, 108, 109, 1 1 0 ,1 1 1 , 114, 116, 117,
М аркс, Карл / 24 , 31 , 80, 453 118, 130, 1 3 1 ,1 3 2 ,1 3 3 , 1 3 8 ,1 4 0 , 1 4 1 ,1 4 2 ,
М аутхаузен / 1 8 1 143, 154, 1 5 5 ,1 7 3 ,1 8 6 , 188, 1 8 9 ,1 9 0 , 191,
М ацуока, Й осук е / 1 6 6 192, 1 9 6 ,1 9 8 ,2 0 0 ,2 1 6 ,2 1 7 ,2 2 0 ,2 2 1 ,2 2 6 ,
М еир, Голда / 326 265, 2 6 6 ,2 6 9 ,2 7 1 ,2 8 2 ,2 9 3 , 312, 323, 354,
Миколайчик, Станислав / 2 8 8 , 2 8 9 , 2 9 6 , 355, 3 6 3 ,3 6 7 ,3 6 8 , 371, 373, 377, 378, 379,
3 0 6 ,4 7 3 3 8 2 ,4 4 6 ,4 5 0 ,4 5 2 ,4 6 1 ,4 7 0 ,4 7 7
М илош , Ч еслав / 2 6 5 , 2 7 4 , 2 80 Н орвегия / 10, 12, 145, 156, 165, 176
Минк, Хилари / 3 3 2 , 3 3 6 , 348 Н орвид, Киприан / 153
Минск, Белорусия / 10, 14, 18, 23, 26, 33,
43, 80, 108, 110, 121, 129, 139, 144, 171, О деса, Украйна / 14, 18, 23, 26, 43 , 80,
1 7 7 ,2 0 1 ,2 0 2 , 203, 216, 2 1 7 ,2 1 8 ,2 1 9 ,2 2 0 , 110, 129, 139, 144, 167, 171, 202, 211,
221, 222, 2 2 3 ,2 2 4 ,2 2 5 , 2 2 6 ,2 2 8 ,2 3 3 ,2 3 4 , 2 1 2 , 234, 264, 3 0 8 ,3 1 4 , 360
235, 2 3 8 ,2 3 9 ,2 4 0 ,2 4 3 ,2 6 4 ,2 9 1 , 2 9 8 ,3 1 4 , Оруел, Д ж ордж / 19, 72, 82, 88, 123, 289,
318, 325, 332, 360, 366, 370, 3 7 8 ,4 5 6 2 97
М ите, А вгуст / 25 5 О томанска империя / 22
М ихоелс, С олом он / 3 1 8 , 3 1 9 , 3 2 8 , 335
М ицкевич, А дам / 1 3 5 П алестина / 120, 146, 2 6 6 , 2 6 7 , 2 6 8 , 307,
М огильов, Белоруския / 4 3 , 110, 171, 3 1 9 ,3 2 4
177, 199, 2 0 0 , 2 1 2 , 2 1 9 , 2 2 4 , 2 3 9 , 374, П анасенко, Й оси ф / 64 , 4 38
456 Пашкевич, Е леонор а / 1 1 1 , 4 4 5
М ожинска, Я двига / 1 0 9 ,4 4 5 Полша / 7, 9, 10, 11, 12, 13, 16, 25, 27, 28,
М олдова / 31 2 29, 30, 31, 36, 3 8 ,3 9 ,4 8 ,4 9 , 50, 55, 56, 59,
М олотов, Вячеслав / 12, 14, 34, 54, 57, 58, 61, 62, 71, 72, 78, 79, 84, 85, 91, 93, 101,
62, 122, 123, 129, 131, 132, 133, 135, 139, 102, 104, 1 0 8 ,1 1 2 ,1 1 3 ,1 1 5 ,1 1 8 ,1 2 0 ,1 2 1 ,
144, 150, 1 5 6 ,1 6 4 , 1 6 5 ,1 7 2 ,1 8 5 ,1 8 6 , 187, 122, 123, 124, 125, 1 2 6 ,1 2 7 ,1 2 8 , 129, 130,
1 8 8 ,1 9 0 , 1 9 1 ,1 9 2 ,1 9 4 ,2 0 3 ,2 1 2 ,2 1 3 ,2 1 8 , 131, 1 3 2 ,1 3 3 ,1 3 4 ,1 3 5 , 1 3 6 ,1 3 7 ,1 3 8 , 139,
2 4 1 ,2 4 2 ,2 4 6 ,2 4 7 ,2 6 0 ,2 6 2 ,2 6 3 ,2 6 7 ,2 7 3 , 142, 143, 1 4 4 ,1 4 5 , 146, 150, 1 5 1 ,1 5 2 ,1 5 3 ,
2 8 1 ,2 9 8 , 3 0 6 ,3 0 9 ,3 1 8 , 321, 323, 3 2 6 ,3 2 8 , 1 5 4 ,1 5 6 ,1 5 7 ,1 5 8 ,1 6 5 ,1 6 6 ,1 6 8 , 176, 178,
356, 368, 373, 3 8 4 ,4 3 6 ,4 3 7 ,4 7 8 180, 182, 1 8 3 ,1 8 6 ,1 8 7 , 188, 190, 1 9 1 ,1 9 3 ,
М осква / 12, 14, 17, 18, 19, 21, 23, 26, 27, 2 0 1 ,2 0 3 ,2 1 0 , 213, 2 1 4 ,2 1 8 ,2 2 1 ,2 2 2 ,2 2 7 ,
28, 3 0 , 3 3 ,4 0 , 4 1 ,4 7 , 4 8 , 52, 54, 55, 58, 61, 2 3 5 ,2 3 9 ,2 4 0 ,2 4 2 ,2 4 9 ,2 5 3 ,2 5 8 ,2 5 9 ,2 6 1 ,
62, 6 4 ,7 3 , 74, 77, 78, 79, 80, 88, 9 4 ,9 5 , 96, 2 6 2 ,2 6 3 , 2 6 5 ,2 6 6 ,2 6 7 ,2 6 8 ,2 6 9 , 2 7 0 ,2 7 7 ,
1 0 2 ,1 0 3 ,1 0 5 ,1 0 7 , 110, 1 1 1 ,1 2 2 ,1 2 3 ,1 2 4 , 2 7 8 ,2 7 9 ,2 8 1 ,2 8 2 ,2 8 3 ,2 8 6 ,2 8 8 ,2 8 9 ,2 9 1 ,
1 3 3 ,1 3 8 ,1 3 9 ,1 4 0 ,1 4 4 ,1 5 3 ,1 5 4 ,1 5 6 ,1 6 5 , 2 9 2 ,2 9 5 ,2 9 6 , 297, 298, 2 9 9 ,3 0 1 ,3 0 2 ,3 0 3 ,
1 6 7 ,1 6 8 ,1 7 0 ,1 7 1 ,1 7 2 , 1 8 0 ,1 9 9 ,2 0 1 ,2 0 2 , 3 0 4 ,3 0 5 ,3 0 6 ,3 0 7 ,3 0 8 , 309, 3 1 1 ,3 1 2 ,3 1 3 ,
203, 2 0 4 ,2 0 6 ,2 0 7 ,2 0 8 ,2 0 9 ,2 1 6 , 2 1 7 ,2 1 9 , 3 1 5 ,3 1 6 , 320, 321, 322, 323, 3 2 4 ,3 2 7 ,3 2 9 ,
2 2 0 ,2 2 1 ,2 2 2 ,2 2 5 ,2 2 7 ,2 2 8 ,2 3 0 ,2 3 4 ,2 3 5 , 330, 3 3 1 ,3 3 2 ,3 3 4 , 3 3 5 ,3 3 6 , 3 3 7 ,3 3 9 ,3 4 1 ,
2 3 7 ,2 6 2 ,2 6 4 ,2 8 8 ,2 8 9 , 305, 309, 3 1 3 ,3 1 4 , 3 4 7 ,3 4 8 , 3 4 9 ,3 5 0 , 351, 3 5 2 ,3 5 4 ,3 5 8 , 366,
3 1 5 ,3 1 6 , 3 1 8 ,3 2 1 , 324, 325, 3 2 6 ,3 2 7 ,3 2 9 , 368, 3 6 9 ,3 7 0 ,3 7 4 ,3 7 6 ,3 7 7 ,3 7 8 ,3 7 9 , 380,
485
381, 3 8 3 ,3 8 4 , 3 8 6 ,4 3 5 ,4 3 6 , 4 4 8 ,4 7 0 ,4 7 4 , Сикорски, Владислав / 2 7 5 , 2 88

4 7 6 ,4 7 8 ,4 7 9 ,4 8 2 ,4 8 4 Слански, Рудолф / 341, 3 4 2 , 3 4 3 , 4 7 9
Понарския лес / 1 8 9 Словакия / 10, 30, 38, 122, 2 59
Проничева, Дина / 197, 198, 3 8 1 , 382 Словацки, Ю лиуш / 153
Протекторат Бохемия и М оравия / 14 Слуцк, Б елорусия / 231
Пърл Харбър / 204, 2 0 5 , 2 0 6 , 207 Смолар, Х ерш / 2 2 1 , 2 2 2 , 2 2 6 , 3 3 2 , 3 3 3 ,
336, 4 6 4 , 4 78
Равенсбрюк / 249 С оболевска, Хана / 65
Райк, Лаело / 3 3 5 С оболевски, Ю зеф / 3 5 4
Райнефарт, Хайнц / 2 8 6 Солженицин, Александър / 13
Райхман, Л ев / 109, 116, 2 5 6 , 257 Соловки / 33, 4 5 , 4 6 , 95, 4 3 4 , 443
Райхман, Чил / 2 5 6 , 2 57 Солски, Адам / 140, 3 5 4 , 3 8 2 , 4 5 0
Рейхман, Л еон ид / 154, 4 5 2 Сосновски, Й еж и / 1 0 2
Рибентроп, Й оахим ф он / 12, 14, 120, Сочацки, Й еж и /1 0 1
123, 129, 131, 132, 133, 135, 139, 144, Сталин, Й осиф / 9 , 11, 12, 13, 19, 20 , 21,
150, 156, 164, 165, 172, 185, 186, 187, 2 8 , 3 2 , 3 4 , 3 5 ,3 6 , 3 7 ,3 8 , 3 9 ,4 0 , 4 1 ,4 2 , 4 4 ,
188, 190, 191, 192, 194, 2 0 3 , 212, 213, 4 6 ,4 8 ,4 9 , 5 0 ,5 1 ,5 2 , 53, 54, 55, 56, 57, 58,
218, 241, 2 4 2 , 2 4 6 , 260, 2 6 2 , 263, 267, 5 9 , 6 1 ,6 2 , 6 3 ,6 9 , 7 0 , 71, 7 4 , 7 6 ,7 7 , 7 8 ,7 9 ,
281, 298, 3 0 6 , 3 0 9 , 321, 3 2 3 , 356, 368, 80, 8 1 ,8 2 , 84, 85, 86, 87, 88, 8 9 , 9 1 ,9 3 ,9 4 ,
373, 384 95, 96, 97, 98, 99, 100, 102, 104, 106, 113,
Рига, Латвия / 10, 14, 18, 23 , 26, 29, 80, 114, 115, 116, 117, 122, 123, 124, 130,
110, 129, 139, 144, 167, 171, 187, 189, 138, 140, 142, 143, 145, 147, 152, 153,
2 0 1 , 2 0 2 ,2 0 3 ,2 1 9 ,2 3 4 ,2 6 4 ,3 1 4 ,3 2 5 ,3 6 0 157, 158, 159, 161, 162, 164, 165, 166,
Рингелблум, Емануел / 147, 2 5 2 , 291, 170, 172, 174, 175, 182, 185, 187, 200,
473 201, 2 0 4 , 2 0 6 , 2 0 8 , 2 1 4 , 2 1 6 , 2 1 7 , 218,
Родал, Л еон / 2 6 7 221, 2 2 3 , 224, 2 2 7 , 2 2 8 , 2 3 8 , 2 6 8 , 281,
Розенберг, А лф р ед / 185, 4 5 7 , 4 58 282, 283, 2 8 8 , 2 8 9 , 2 9 2 , 2 9 4 , 2 9 5 , 296,
Рузвелт, Франклин Д . / 72, 1 5 9 ,2 0 4 ,2 8 1 , 297, 300, 3 0 2 , 3 0 5 , 3 0 7 , 3 0 8 , 3 0 9 , 310,
2 8 2 , 2 8 8 , 2 9 5 , 2 9 7 , 3 0 2 , 3 2 1 , 473 311, 313, 315, 3 1 6 , 3 1 8 , 3 1 9 , 3 2 0 , 321,
Румъния / 7, 12, 38 , 123, 156, 165, 186, 322, 323, 324, 3 2 7 , 3 2 8 , 3 2 9 , 3 3 0 , 331,
2 0 6 , 2 1 1 , 2 1 2 , 2 1 4 , 2 6 1 , 2 8 9 , 295', 308, 332, 333, 3 3 4 , 3 3 5 , 3 3 6 , 3 3 7 , 338, 339,
315, 3 1 6 , 3 2 3 , 3 3 6 , 3 5 9 , 3 7 6 , 3 8 3 , 4 5 2 , 340, 341, 3 4 2 , 3 4 3 , 3 4 4 , 3 4 5 , 3 4 6 , 347,
478 348, 352, 353, 3 5 4 , 3 5 8 , 3 5 9 , 361, 362,
Русия / 9, 13, 19, 24, 25, 27 , 28, 29, 30, 363, 364, 365, 366, 367, 368, 3 6 9 , 370,
31, 32, 45, 46, 4 7 , 53, 60, 68, 69, 107, 130, 371, 373, 375, 377, 3 8 2 , 3 8 7 , 4 3 5 , 4 3 6 ,
137, 160, 161, 163, 170, 172, 179, 180, 437, 4 4 1 , 4 4 3 , 4 5 3 , 4 5 8 , 4 6 1 , 4 6 2 , 4 7 8 ,
186, 200, 218, 230, 236, 2 4 1 , 2 5 3 , 271, 4 7 9 ,4 8 0
313, 315, 316, 320, 323, 3 2 4 , 326, 376, Сталино, Украйна / 14, 18, 4 1 , 4 2 , 43 , 80,
3 7 7 ,3 8 3 ,4 7 7 ,4 8 1 97, 110, 139, 144, 167, 171, 178, 2 0 2 ,2 1 2 ,
Рутения / 195, 211 234, 2 6 4 , 308, 3 1 4 , 3 2 5 , 3 8 9 ,4 3 4 , 4 5 6
Руфайзен, О свалд / 2 2 7 ,4 6 5 Стриковски, М ихал / 2 6 7
Рьом, Ернст / 89, 90, 176 Сугихара, Ч иуне / 9, 83, 8 4 ,1 2 4 ,1 4 5 ,1 4 6 ,
Рюмин, М ихаил / 3 4 0 , 3 4 1 , 34 6 1 6 5 ,2 1 9
Судети / 2 9 6
Савичева, Таня / 173, 174, 3 5 4 , 382 Съветски съ ю з / 4 5 ,4 6 , 47, 60, 62, 78, 88,
Савхира, П етро / 66 93, 99, 102, 107, 109, 111, 118, 119, 131,
Севър / 22 , 29 160, 162, 163, 168, 182, 185, 186, 193,
Сен Ж ермен / 2 2 , 30 194, 203, 2 1 8 , 2 2 1 , 2 3 6 , 2 4 2 , 2 5 9 , 2 6 1 ,
Сибир / 44, 45, 46, 55, 83, 84, 93, 95, 111, 319, 320, 321, 324, 326, 337, 345, 354,
114, 124, 133, 134, 143, 163, 166, 204, 362, 365, 366, 3 7 2 , 377, 3 8 4 , 386, 463
281,299,309, 3 1 0 ,3 1 2, 338, 3 6 8 ,4 4 2 ,4 6 1 Сърбия / 2 2 , 2 0 9 , 2 1 0 , 2 6 1 , 4 6 2
48 6
Показалец
Троцки, Л еон / 2 5 , 27 , 32 , 34 , 82, 85, 87 149, 155, 1 5 7 ,1 5 8 ,1 5 9 , 1 6 0 ,1 6 1 , 162, 163,

Труман, Х ари / 3 3 1 , 339 164, 165, 166, 169, 1 7 0 ,1 7 2 ,1 7 4 ,1 7 5 ,1 7 6 ,
1 7 7 ,1 8 0 , 182, 183, 184, 1 8 5 ,1 8 6 ,1 9 3 ,1 9 4 ,
У збек и ст ан /3 1 1 199, 200, 2 0 1 ,2 0 3 ,2 0 4 ,2 0 6 , 2 0 7 ,2 0 8 , 209,
Унгария / 7, 8, 10, 25 , 38, 165, 194, 195, 210, 211, 212, 216, 2 1 8 ,2 2 1 ,2 2 4 , 225, 227,
206, 211, 260, 279, 289, 297, 302, 316, 228, 2 2 9 ,2 3 3 ,2 3 8 ,2 4 4 ,2 4 5 , 2 4 8 ,2 4 9 ,2 5 8 ,
3 3 5 , 3 3 6 , 3 4 7 , 3 8 0 , 3 8 3 , 4 7 4 , 47 8 2 7 3 ,2 8 1 , 2 8 2 ,2 8 5 , 2 8 8 ,2 9 0 ,2 9 3 ,2 9 4 , 295,
У р а л / 4 5 , 160, 182, 185 296, 300, 305, 322, 323, 324, 326, 329, 333,
Успенски, А . / 109, 445 3 5 2 ,3 5 3 ,3 5 4 , 361, 362, 363, 364, 365, 366,
367, 368, 369, 3 7 0 ,3 7 1 , 3 7 3 ,3 7 5 ,3 7 7 , 382,
Ф ефер, Ицик / 3 2 9 , 335 3 8 6 ,4 3 9 ,4 4 8 ,4 4 9 ,4 5 2 ,4 5 3 , 4 5 4 ,4 5 5 ,4 5 6 ,
Фийлд, Н оел и Х ерман / 3 3 5 4 5 8 ,4 6 0 ,4 6 1 ,4 6 2 ,4 8 1
Финландия / 25 , 123, 156, 165, 172, 327 Х олокост / 5 , 2 1 6 , 4 63
Ф итерсон, Сима / 222 Х руш чов, Никита / 130, 3 2 2 , 3 2 3 , 347,
Фишер, Л удвиг / 147 3 4 8 ,4 7 8
Флак, М ариан / 1 5 0 Х увър, Х ъ р бь р т / 2 9 7 , 4 73
Флак, Ядвига /1 5 1 Х ь о с, Д ж он / 2 5 9
Ф лосенберг / 9 8 Х ь о с, Рудолф / 2 5 9 , 341
Франк, Х анс / 1 3 2 ,1 4 6 , 1 4 8 ,1 4 9 ,1 5 5 ,2 0 7 , Х ь оф л е, Х ерм ан / 2 4 6 , 2 4 8 , 2 5 0
248, 249, 250, 2 7 0 ,4 4 9 ,4 5 2 ,4 6 2 ,4 6 8
Франко, Ф рансиско / 82, 122 Цанава, Л аврентий / 3 1 8 , 3 1 9 , 4 7 7
Франц, К урт / 168, 2 4 8 , 2 5 3 , 2 5 4 , 3 0 0 , Ц игелбойм , Ш муел / 2 7 6
464, 469
Франция / 10, 12, 14, 22, 25, 28, 36, 73, 81, Ш ен, Шикай / 84
82, 117, 118, 122, 123, 125, 138, 144, 145, Ш веде-К обург, Ф ранц / 3 0 0
148, 156, 158, 159, 160, 161, 165, 166, 176, Швятло, Ю зеф / 3 3 6
2 5 9 ,2 6 2 ,2 6 5 ,2 7 9 ,3 1 4 ,3 2 7 ,3 3 5 ,4 4 0 ,4 7 0 Ш ержински, Ю зеф
Френкел, П авел / 2 6 7 Шкирпа, К азис / 1 8 8
Ф ю ре, Ф рансоа / 3 6 7 Ш льонск / 1 5 1 ,2 9 9 , 3 0 2 ,4 7 5
Ш он, Валдем ар / 147
Х абровски, М ечислав / 1 5 0 Ш остакович, Дмитрий / 173
Х айдрих, Райнхард / 131, 152, 160, 180, Ш улински, Иван / 179
1 8 4 ,1 8 5 ,1 9 2 ,2 2 6 ,2 4 8 ,2 4 9 ,3 6 4 ,4 4 8 ,4 6 5 Шушниг, Курт ф он / 1 1 8
Халдер, Ф ранц / 168, 4 6 4 Шчербаков, Александър /2 1 8 ,3 4 0 ,3 4 2 ,4 7 9
Х анке, Карл / 3 00
Харциск, Украйна / 4 3 , 2 1 2 , 3 0 8 , 43 4 Щ рооп, Ю рген / 2 7 3 , 2 7 4 , 2 76
Х ехт, Томас / 2 47
Х илберг, Раул / 355 Ю гославия / 7, 10, 2 0 9 , 2 9 7 , 3 1 6 , 3 3 1 ,
Химлер, Х а й н р и х /1 9 ,7 5 ,9 0 ,9 1 ,1 3 1 ,1 3 5 , 380, 383, 474
1 3 6 ,1 3 7 , 1 4 6 ,1 4 8 ,1 5 0 , 1 5 1 ,1 6 0 , 184, 185, Ю ревич, М ария / 106, 382
1 8 6 ,1 9 1 , 1 9 2 ,1 9 3 , 194, 1 9 5 ,2 0 0 ,2 0 3 ,2 0 9 , Ю ревич, Янина
2 1 0 ,2 1 1 ,2 1 3 ,2 2 0 ,2 2 4 ,2 2 5 ,2 3 0 ,2 4 1 ,2 4 2 ,
2 4 6 ,2 4 8 , 2 4 9 ,2 5 0 ,2 5 8 ,2 5 9 ,2 7 0 ,2 7 1 ,2 7 3 , Я года, Х ен р и х / 86, 87, 116
2 7 4 ,2 7 6 ,2 7 7 ,2 7 9 ,2 8 5 ,2 8 6 ,2 8 7 , 2 8 9 ,2 9 0 , Я к убович, Д обесл ав / 138, 382
2 9 1 ,2 9 3 ,3 6 4 ,3 7 4 ,4 4 0 ,4 4 2 ,4 5 2 ,4 5 4 ,4 5 8 , Ялта / 3, 2 1 2 , 2 9 7 , 308, 3 1 4 , 325
4 6 1 ,4 6 2 ,4 6 4 , 4 7 1 ,4 7 2 ,4 7 3 Я н ион , М ария / 37 9
Хитлер, Адолф / 9, 10, 11, 12, 13, 16, 19, Я ниц, Ева / 301
20, 21, 3 0 ,3 5 , 3 6 ,3 7 ,3 9 , 4 0 ,4 1 , 71, 74, 75, Япония / 4 9 , 50, 5 5 , 82, 8 3 , 84 , 85 , 93.
76, 77, 78, 79, 80, 81, 86, 88, 89, 90, 91, 99, 113, 114, 115, 123, 124, 145, 146, 158,
1 1 5 ,1 1 6 , 117, 118, 1 1 9 ,1 2 0 ,1 2 1 , 1 2 2 ,1 2 3 , 164, 165, 166, 2 0 4 , 2 0 6 , 3 1 3 , 3 2 7 , 337,
1 2 4 ,1 2 5 , 126, 127, 131, 1 3 2 ,1 3 5 ,1 3 6 , 142, 338, 339, 454
487
Настоящото издание и неговите спомоществователи
Половината от разходите по издаването на тази книга е принос на спо

моществователи. Самата инициатива за превода на български език бе раз
пространена от Надя Данова и Красен Станчев, които събраха и помощите за
нейното осъществяване с идеята да бъдат следвани традициите на спомоще-
ствователството от XIX век. Подкрепата за книгата е изцяло дело на отделни
граждани, тъй като участието на организации противоречеше на замисъла.
Поради това и почти никой от спомоществователите не е ползвал данъчни об
лекчения за дарението си и не е представител на етническите и религиозните
групи, за чиито неизразими нещастия разказва Тимъти Снайдър.
Общността на спомоществователите се формира от участници в протестите
срещу управлението на България от май 2013 до август 2014 г., като най-чести
ят мотив за дарение бе да се съдейства за по-доброто познаване на тези мрачни
страници от историята на XX век с надеждата те никога да не се повтарят.
Имената на спомоществователите по-долу следват реда на даренията. Някои
хора предпочетоха имената им да не бъдат публикувани.
Светослав Божилов Пепка Бояджиева
Красен Станчев Божидар Олчев
Юлия Берберян Светлана Иванова
Денко Ленков Иван Георгиев
Надя Данова Иван Русев
Иванка Цанкова Мартин Иванов
Диана Мишкова Живка и Иван Маркови
Диана Коларова Катерина Крушева
Пламен Коларов Борислав Дичев
Даниела Колева Лиляна Костова
Десислава Гаврилова Венцеслав Панчев
и Иван Кръстев Лидия Лашева
Спасимир Домарадски Иванка Петрова
и Диана Гълъбова-Домарадска Г ергина Мермерска
Стефан Колев Росица Градева
Атанас Стаматов Антоанета Лазарова
Лъчезар Спасов Анна Ботева
Ана и Георги Ганеви Мариана Санова
Цветан Симеонов Александра Патракова
Ружа и Даниел Смилови Кристиян Филипов
Димитър Бечев Цветана Цолова
Бистра Ставрева Саша Безуханова и Юри Йорданов
Тони Николов
Надя Данова, Красен Станчев
Тимъти Снайдър
Първо издание
Редактор Емил Роберт Коен
Научен редактор Борислав Дичев
Коректор Анна Попова
Издателство „Рива“
Тел./факс: 02 986 56 86
E-mail: r i v a @ r i v a D u b l i s h e r s .c o i p
www.rivapublishers.com
ISBN 978-954-320-509-7
КЪРВАВИ ПОЛЯ е обявена за най-добра книга на годината от:
/The Atlantic / Economist / Financial Times / Independent (London) /

/New Republic / BBC History Magazine / New Statesman (London) /
/SeattleTimes /Telegraph (London) / Jewish Forward / Reason Magazine/
ТИМЪТИ СНАЙДЪР
е професор по история в Йейлския университет в Ню Хейвън, Кънектикът.
Гостува като лектор в целия свят, включително и в България.
За „Кървави поля" авторът получава Лайпцигската награда за европейско
разбирателство и наградата за хума нита ри стика на името на Ралф Уолдо
Емерсън. Книгата е преведена на над 28 езика.
и Мъчителна история, разказана великолепно.,,Файненшъл Таймс"
шРазтърсващо представяне на идеологията, политическата стратегия

и всекидневния ужас при съветското и нацисткото управление... Тимъти
Снайдър е проучил английски, германски, еврейски, чешки, словашки,
полски, белоруски, украински, руски и френски архиви и познанията му са
изключителни. Живото му въображение му помага да съзре сходства и
общи тенденции там, където останалите са видели единствено хаос и
объркване... Досега не бях чел подобна книга. Ищван Деак,„Ню Рипъблик"
■ Смело и оригинално разказана история на масовите убийства

презXX век. Ан Епълбаум,„Ню Йорк Ривю ъв Букс"
и Изключително съвестно и подробно проучване - невероятно ценно...

мощен и важен урок... Адам Хохшилд,„Харпърс"
■ Снайдър е може би най-талантливият от новото поколение историци в

съвременна Европа... по всички стандарти „Кървави поля" е забележително,
дори възвишено постижение. „Нейшън"
Н а корицат а:
,гА л егория на д о бр от ат а от скулпт ора Аугуст Ш ра йт м ю л ер“,
ф о т о гр аф и я от Рихард Петер, 1945 г., Д резденска ф от от ека

Тимъти Снайдър - Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Тимъти Снайдър - Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Copyright ® 2010 by Timothy Snyder

© Аглика Маркова, превод

ЦИФРИ И ТЕРМИНИ / 383

Петък, 6 март 2015 г.

Историята на териториите, които наричам „Кървави поля“, е част от

В този контекст ни занимава особената зона, в която нацисткият и съ­

В граничните на тази зона държави на юг и на запад положението е

Българите се гордеят, че в държавата им не е имало Холокост. Това

В този смисъл България следва общото правило - не закача евреите

България изпита на гърба си съветската окупация и комунистическо­

Тимъти Снайдър, професор по история, Йейл

„Сега ще живеем!“ - обича да казва гладното момченце, тупайки с кра­

Независимо че в средата на този период държавите им се превръщат в бойно

Най-известното лобно място в тези Кървави поля е Освиенцим. Днес

Холокостът отклонява вниманието от германските планове, които пред­

отколкото Хитлер - гражданите на други държави. От четиринайсетте ми­

Войната променя този баланс на убийства. През 30-те години Съветски­

* Подписан на 28.09.1939 г. в Москва от Йоахим фон Рибентроп, министър на външните рабо­

хиляди полски интелектуалци и стотици хиляди са изпратени на заточение.

от снимки или разкази, само загатва за историята на насилието в Германия

и британците не виждат нито едно от местата на съветските убийства и по

или двама души ги държат, а трети опира дулото на пистолета си в тила

Самият брой на жертвите е в състояние да замъгли усещането ни за

германските документи за броя на евреите, разстреляни над ровове или

мация, която трябваше да се осъществи от хора, убедени, че волята и ра­

на връзките. Нацисткият и съветският режим също трябва да се разбират

Произходът на нацисткия и съветския режим и сблъсъкът им в подгизна-

Най-съществената политическа визия е комунистическата утопия. В

която би елиминирала руското участие във войната.* С помощта на хариз-

* Планът на германското правителство за елиминиране на Русия като противник на Германия в

територии от царска Русия. От новите независими държави Полша има на­

сят руската революция. Но през август 1920 г. съветските войски, устре­

всъщност противоречи на самия принцип, в името на който претендират

Възстановяването на Германия изглежда по-трудно, отколкото е в

да потушат революционния си плам и да построят някакъв вид социалис­

и няма да бъдат обречени на забрава. Макар общо взето марксистите да са

• ВКП (б) (рус. Всесоюзная коммунистическая партия большевиков) - официално наименова­

контролира земеделската продукция, като по този начин тружениците ще

* Популярно наименование на най-голямата икономическа криза, обхванала света през 1929

политики и език, които да кореспондират с неговата реторика и въображе­

ческа система - по същото време, когато Сталин утвърждава личната си

та и от нацистката власт, зависят от това доколко те отхвърлят рутинната

собствеността си на държавата. По време на колективизацията в началото

ГЛАДЪТ В СЪ ВЕТСКИЯ СЪЮ З

1933 г. е година на глад в Западния свят. Улиците на американските и

стоятелства в гладни времена градските жители се устремяват към селата.

ва промишлено развитие чрез нищета на населението. Селяните, хвърля­

на смъртта. Рано сутрин единственият звук е лекото дишане на умиращите,

• ОГПУ (рус. Объединенное государственное политическое управление) - орган на съветско­

дар от ръката на строгата, но благосклонна Клио. Неприкритите нападе­

Ой, Соловки, Соловки!

* Тук и навсякъде авторът има предвид съветската милиция, наименованието на полицейските

Соловки е затворнически комплекс на остров в Арктическо море. В съз­

* В Северния ледовит океан. - Б. р.

(около 1300 калории) на ден. Но тази дажба е по-добра от храната, достъп­

мамените от официалния комунистически атеизъм, са се преселили в голе­

и да сложи край на нещастието им. Бежанската криза дава на Полша мощ­

Не всичко върви по план. Колективизацията трябва да гарантира съ­

резултатен средства, за да подчинят селяните на държавата. На следващата

меделие би било така резултатно, както частното - а то не е. Реколтата от

' Генералният секретар на Украинската комунистическа партия. - Б. пр.

положението, което по всяка вероятност е било познато до втръсване на

В този контекст ни занимава особената зона, в която нацисткият и съ

България изпита на гърба си съветската окупация и комунистическо

„Сега ще живеем!“ - обича да казва гладното момченце, тупайки с кра

Холокостът отклонява вниманието от германските планове, които пред

отколкото Хитлер - гражданите на други държави. От четиринайсетте ми

Войната променя този баланс на убийства. През 30-те години Съветски

* Подписан на 28.09.1939 г. в Москва от Йоахим фон Рибентроп, министър на външните рабо

мация, която трябваше да се осъществи от хора, убедени, че волята и ра

територии от царска Русия. От новите независими държави Полша има на

сят руската революция. Но през август 1920 г. съветските войски, устре

да потушат революционния си плам и да построят някакъв вид социалис

• ВКП (б) (рус. Всесоюзная коммунистическая партия большевиков) - официално наименова

политики и език, които да кореспондират с неговата реторика и въображе

ва промишлено развитие чрез нищета на населението. Селяните, хвърля

• ОГПУ (рус. Объединенное государственное политическое управление) - орган на съветско

дар от ръката на строгата, но благосклонна Клио. Неприкритите нападе

Соловки е затворнически комплекс на остров в Арктическо море. В съз

(около 1300 калории) на ден. Но тази дажба е по-добра от храната, достъп

мамените от официалния комунистически атеизъм, са се преселили в голе

и да сложи край на нещастието им. Бежанската криза дава на Полша мощ

Не всичко върви по план. Колективизацията трябва да гарантира съ

През 1931 г. Сталин може би наистина е тълкувал политиката на Пол

циални придобивки, то вече е загърбило стария свят, демонизиран от кому

Макар колективизацията да е катастрофа за целия Съветски съюз, до

Преброяването на населението в Съветския съюз през 1937 г. устано

ски пример за съветски геноцид“. Тъканта на селското общество в Ук

Съветска Украйна са отговор на украинския национализъм, Съветска Ук

споразумението, по силата на което през 1935 г. съветската страна про

мия съвсем неотдавна - през 1920 г. Сега, след германско-полските и гер

дан, му се казва да внимава да не го „зашлевят“. Сталин си намира съмиш

няколко седмици по-късно умира германският президент , военните подкре

практика означава виновни за всяка несполука в страната. Политбюро на

с материали, свързани с кулаците. Престъпниците - втората група, спо

в периода на колективизацията. Там шефът на НКВД е изискал допълни

концентрационни лагери и в местата за въдворяване в края на 1938 г. по

Представителите на националните малцинства „трябва да бъдат поста

В Съветския съюз „Полската военна организация“, сътворена от нищо

Руската поетеса Анна Ахматова, която по онова време живее в Ле

В най-малките селища няма и следа от съблюдаване на правни формал