СССР спасява от гладна смърт българския народ

Дата 25.09.2023 148040 Христо Георгиев

коментара

Писател, журналист, издател и изследовател, работи в областта на най-

новата българска история, автор на книги със стихове и проза. Водещ
на страницата „Черно на бяло” във в. „Дума”.
/Поглед.инфо/ В първите няколко години след 1944-та погледът на
българския народ е вперен в Парижката мирна конференция, където се
решава ще я има ли България. Много пъти сме писали за неистовата
гръцка лакомия за български земи, тогава заплахата от немислимото -
границата между България и Гърция да разцепи пловдивското поле, е
особено реалистична. Защото зад ламтежите на днешните ни южни
евроатлантически братя стои силата на Запада. Но и ние си имаме
защитник и то какъв – Съветския съюз, който не позволява да загубим
„и педя земя.”

Но е имало още една огромна заплаха – българският народ е заплашен

от гладна смърт, от началото на 1945 г. по българските земи върлува
тригодишна страшна суша. Унищожението на селскостопанската
продукция през 1945-та надхвърля 50%. Загиват от глад и 2 милиона
овце. Тогава цяла Европа е в плен на глада, но той е особено
безмилостен в пометената от вихъра на войната руска земя. Ала
правителството на Сталин буквално къса от оскъдния залък на
руснаците, за да се притече на помощ на изпадналите в беда братушки.
С личните разпореждания на Йосиф Висарионович тръгват безкрайни
ешелони и кораби с хлебно и фуражно зърно, внася се дори слама и
сено.

Защо ли никой не си спомня за това днес, когато някои бръщолевят как

СССР ни бил окупирал?!
Огромна роля за оцеляването ни изиграва Съюзната контролна комисия
в България, по-точно съветските представители в нея, които я
ръководят. Те се противопоставят аргументирано на западните, които
дори настояват България да започне незабавно да изплаща репарации
на Гърция в храни. А за такива Парижката мирна конференция все още
не се е произнесла. Е, ако мине. Ама не минава. Ако това е било
допуснато, както се отбелязва, то е било равносилно на самоубийство
на народа ни.

Когато се спори дали николапетковистите и горяните, които бленуват

английски и американски войски да „освободят” България, са борци за
свобода или предатели, би могло да се погледне на дискусията и от тая
гледна точка.

Източникът ни днес, ген. Александър Иванович Черепанов (1895-1984),

е компетентен и добросъвестен и в толкова увлекателните си спомени е
вплел множество безпристрастни документи. Заместник е в СКК на
легендарния съветски военачалник маршала на Съветския съюз Сергей
Семьонович Бирюзов (1904–1964).
Включили сме и няколко документа от друг източник.

Актуално ще е навярно да си припомним пророческите думи на Сталин

и Молотов пред българска делегация в Москва: „От вас нищо не
искаме… Кажете от какво имате нужда, за да станете цветуща държава,
ние сме готови във всички отношения да ви помогнем. Вие трябва да
чувствате, че има на кого да се облегнете, за да имате по-голяма
самоувереност. От вас искаме само вярност, т.е. България да не
послужи като терен за агресия и вражески маневри против нас”…

„В ония бурни години”, генерал Александър Черепанов, спомени,

превод от руски Георги Георгиев, Военно издателство, 1981 г.
Из „Организацията на СКК”
[…]На 29 ноември генерал-полковник Бирюзов изпрати на Кимон
Георгиев следното писмо: „Господин министър-председателю, имам
чест да ви съобщя, че Съюзната контролна комисия пристъпи към
своята дейност.
Във връзка с това съобщавам Ви, че всички сношения на
представителите на съюзените държави с българското правителство по
всички въпроси, влизащи в компетенцията на Съюзната контролна
комисия ще стават само чрез ръководството на Съюзната контролна
комисия в лицето на:

Председателя на СКК маршала на Съветския съюз Толбухин.

Заместник-председателя на СКК генерал-полковник Бирюзов.

Политическия съветник при председателя на СКК пълномощния

министър Лаврищев.

Помощник-председателя на СКК контраадмирал Абрамов.

Всякакви обръщения към българското правителство от страна на други

лица на Съюзната контролна комисия, в това число и на съюзените
държави, не се допускат.

Приемането и разрешението на въпроси без знанието на ръководството

на СКК ще се смята за игнориране на ръководството на Съюзната
контролна комисия.”

Икономическото положение на България

[…] 2. Селско стопанство

Състоянието на селското стопанство в България бе разгледано на

заседание на СКК през декември 1945 г. във връзка с член 1 на
Протокола към Съглашението за примирие с България, подписан на 28
октомври 1944 г. по пълномощие на съветското правителство от А. Я.
Вишински, на правителството на Обединеното кралство от Арчибалд
Кларк Кер и на правителството на САЩ от Джордж Ф. Кенан.

Този член гласеше: „Във връзка с член 9 се подразбира, че

българското правителство незабавно ще предостави някои
хранителни продукти за подпомагане населението на гръцката и
югославската територия, пострадало в резултат от българската
агресия. Количеството на всеки продукт, което трябва да бъде
доставено, ще бъде определено от споразумение между трите
правителства и ще се разглежда като част от обезщетението, което
България дължи за понесените от Гърция и Югославия щети и
загуби.”
Присъстващият на съвещанието офицер за връзка полковник
Папагеоргиу от Гърция представи писмо с гръцките искания за
репарации в размер на 120 млн. лири стерлинги, придружено от
продуктите, за които се говореше в споменатия протокол.

С. С. Бирюзов веднага възрази на гръцкия полковник като изтъкна, че

въпросът за размера на репарациите е от компетентност не на СКК, а на
трите съюзни правителства. Затова полковникът би трябвало само да
предяви претенциите по нормалния ред: от името на гръцкото
правителство – СКК, а оттам на българското правителство. А засега е
целесъобразно да се помоли министърът на външните работи Петко
Стайнов да даде мотивирано заключение относно възможността за
доставяне на продуктите.

[…]Голямата суша през 1945 г. се отрази толкова тежко на селското

стопанство, че то не можеше да задоволи дори най-ограничените
потребности на страната, да не говорим за редовното изпълнение на
задълженията по Съглашението за примирие. Преди войната
номиналната дневна норма на селското население на България –
казваше се в доклада на Петко Стайнов – се изчисляваше на 750 г. от
всички видове зърно и 250 г. царевица. А сега за тези кръгове от
населението е установена номинална норма в размер 400 – 600 г. зърно
според това дали потребителите са производители или не. Но и тази
норма се оказа само номинален показател. Петко Стайнов съобщаваше,
че на практика гражданите и неработещите селяни ще трябва да се
задоволяват с гладна норма от 300 г. Но и при този режим недостигът
възлиза на повече от 380 хил. тона зърно, реколтата беше около 1.1
млн. тона. Дори при норма от 300 г. реколтата би стигнала само до юни
идната година. А потреблението на новата реколта в България започва
обикновено на 15 август. На царевица и картофи почти не можеше да
се разчита, защото те бяха поразени от сушата. През оставащите два
месеца и половина българското правителство се надяваше да изхрани
страната от следните източници: до 1 август от получени назаем от
СССР пшеница и царевица, а след това главно чрез реквизиция на
царевица в селските райони.

В резултат на войната и на ниската реколта общият брой на добитъка

бе намалял непоправимо. На глава от населението се падаха 850 г. месо
на месец, една трета от довоенното потребление, а от април 1945 до
април 1946 г. щеше да бъде произведено само около 72 000 тона месо,
включително биволско и козе.

Производството на захар даваше възможност за 2.5 кг. годишно

потребление на глава от населението, преди войната 14.5 кг.
Производството през 1945 г. се оценяваше на малко повече 17 000 т.

През 1945 г. бяха произведени по-малко от 5 600 тона сирене и

кашкавал, преди войната 15 000 тона. Свинска мас и сланина по
складовете изобщо нямаше. Според броя на свинете, които трябваше да
бъдат заклани до април идната година, се предполагаше да бъдат
получени 8500 тона от тези продукти. Най-после добивът на
слънчогледово семе бе близо 10 пъти по-малък, отколкото през 1944, а
около 2.5 пъти по-малко се очакваше да бъде производството на
сушени плодове, докато износът на сушени сливи преди войната
заемаше голямо място в българския износ.

С една дума, общата картина показваше просто катастрофалното

състояние на икономиката на страната. Всеки лесно можеше да
съпостави тези цифри с искането на гърците, за да се убеди в пълното
им несъответствие на фактическите възможности на България.

Осъществяването на тези доставки щеше да означава българите да

останат два месеца без хляб, средната месечна дажба да бъде намалена
от 870 г. на 650 г., като се изколи значителна част от оцелелия добитък.
Трябваше не само да се достави на Гърция всичката налична захар, но
и да се потърси отнякъде още известно количество. Аналогично
положение щеше да се получи със сиренето и кашкавала и т. н. […]

„Но Гърция не иска да получи хранителни продукти от България

безвъзмездно – каза генерал Оксли, а в чл. 1 е казано, че
получените продукти ще се разглеждат като част от обезщетението,
което България дължи за щетите и загубите, понесени от Гърция и
Югославия.”
Тук генерал Бирюзов възрази на генерал Оксли: „В същия член обаче
е казано, че количеството на всеки продукт, което трябва да бъде
доставено, ще бъде определено по споразумение между трите
правителства. Такова споразумение няма и СКК не е
оправомощена да решава този въпрос. […]
Към доклада за състоянието на селското стопанство Петко Стайнов бе
приложил списък на българското имущество, оставено в Гърция и
Югославия, като за Гърция бе посочена сумата 22.35 млрд. лева. Този
списък предизвика изблик на гняв у генерал Оксли. На съвещанието на
СКК през януари 1946 г. той няколко пъти нарече съставянето на
списъка „наглост”. „Никой не е карал България да нахлува в
Гърция и да върши там каквито и да било строителни работи –
заяви Оксли. – Смятам, че е дошло време представител на
българското правителство да бъде поканен в СКК и открито да му
се каже, че то трябва незабавно да продължи изпълнението на чл. 9
и 11от Съглашението за примирие.” А американският генерал Крейн
добави, че тъй като в Протокола към Съглашението се говори за
незабавно доставяне на продукти на Гърция, след изтичането на 15
месеца правителството на САЩ очаква вече някаква доставка.
По-горе казах, че по онова време изпълнението на гръцкото искане
щеше да бъде за правителството на Отечествения фронт равносилно на
самоубийство, и по същество, и българите, и ние бяхме прави, като
възразявахме против това. Ето защо аз още веднъж се позовах на
изискването на чл. 1 на Протокола към Съглашението за примирие, че
количеството на всеки продукт, което трябва да бъде доставено, ще
бъде определено по споразумение между трите правителства и
добавих: „Но през тези 15 месеца, споменати от Крейн,трите
правителства не са взели конкретно решение по този въпрос.
Чудно ли е, че СКК се затруднява да вземе каквито и да било
мерки?”
Оксли и Крейн заявиха, че не са съгласни с данните в доклада на Петко
Стайнов, че икономиката на страната не била в състояние да задоволи
искането на Гърция за незабавно доставяне на хранителни продукти, и
че те могат да представят на заседание на СКК свои цифри показващи,
че България е в състояние да стори това.

„Следващото заседание ще бъде на 7 февруари. Може би дотогава

вие ще ни предоставите вашите данни?” - казах аз. […]
Количеството хранителни продукти, което трябваше да бъде доставено
от България, не бе определено от трите правителства до подписването
на мирния договор и този въпрос въпреки настойчивите искания на
английско-американските представители в СКК си остана открит.

3. Братска помощ
За нас обаче тук е важно, че разглеждането на този въпрос ни даде
възможност съвсем подробно да се запознаем с реалното състояние на
българското стопанство.

Не е нужно да припомням какво огромно напрежение на силите наложи

на съветските хора историческата им победа, какви тежки жертви им
костваше тя. Под ръководството на партията всичко на нашата страна
бе поставено в служба на великия подвиг – изгонването на
хитлеристите извън пределите на съветската страна, пълното
унищожаване на фашизма, освобождението на източноевропейските
народи от игото на окупаторите. Съветските хора недояждаха,
недоспиваха, икономисваха всяка троха хляб с една единствена цел –
победоносната армия да не изпитва недостиг от нищо. Войната като
жесток пожар бе опустошила развитите в икономическо отношение
области на страната, цели градове бяха още в развалини, до машините
стояха жени и деца, в много села от мъжете бяха останали само старци
инвалиди от войната.

И ето че при тези условия нашата държава, която все още

продължаваше да води кръвопролитни сражения, твърдо се
придържаше към решението си да направи всичко възможно за
облекчаване на положението на българския народ. Съветските хора
разбираха, че българският народ това съвсем не са еснафите, заблудени
от фашистката пропаганда, не са чиновници от непрочистения още
държавен апарат, а партизаните, слезли от планините в родните села и
минали с трофейни автомати на гърдите по улиците на градовете,
войниците, които рамо до рамо със съветските си братя се сражаваха за
освобождението на Югославия и Унгария, простите селяни, които с
отворени обятия посрещнаха нашите войници, с една дума всички,
които вървяха под знамето на БРП (к).

Разбира се, мащабите на нашата помощ за България се определяха от

конкретната ситуация. С поражението на хитлеризма, а след това и на
японския империализъм реалните възможности за оказване на тази
помощ нараснаха, но още през първите месеци след 9 септември се
правеше всичко възможно да се облекчи положението на българите.

Значителна помощ бе оказана на българското село. Още през октомври

1944 г. интендантството на Трети украински фронт отпусна за нуждите
на есенната оран 300 т петрол, 200 т газолин, 80 т бензин и 15 т
минерални масла. През май 1945 г. С. С. Бирюзов уведоми Кимон
Георгиев, че съветските войскови части, намиращи се в България, не са
безучастни към стремежа на българските селяни да увеличат посевната
площ на пролетните култури и са изразили желанието да помогнат за
обработването на земята на семействата на братските български
войници, намиращи се на фронта. Само в Бургас, Банкя, Горна баня,
Радомир, Сливен и Ямбол части на Червената армия по предварителни
данни са разорали в помощ на селяните над 13 000 декара земя и са
засели 4640 декара.

През пролетта на следващата година председателят на Върховният

съвет на народното стопанство Добри Терпешев се обърна към С. С.
Бирюзов с молба да се окаже помощ на селяните в посевната кампания
като се предоставят от ресурсите на Червената армия работен добитък,
трактори и камиони. Молбата бе удовлетворена.

През септември 1946 г. от името на българското правителство Кимон

Георгиев изрази на Сергей Семьонович най-сърдечна благодарност за
оказаната на населението от Русенска, Варненска и Бургаска област
помощ с подвоза на продоволствие до железопътните гари и
пристанища и на вода в безводните населени пунктове

[…]През юли-август 1946 г. съветските войски бяха превозили над

2400 тона вода и над 9150 тона зърнени храни, с което оказаха голяма
помощ на населението на трите области през трудните месеци.

Значителна помощ бе оказана на българското население и с

непосредственото отпускане на десетки хиляди тона различно
продоволствие[…]

През септември 1945 г. в телеграма до Анастас И. Микоян министърът

на търговията и промишлеността изрази признателността на
българското правителство във връзка с решението на СССР да отпусне
на България овес и сено за изхранване на гладуващия добитък и
същевременно молеше за доставяне на царевица, тъй като населението
започнало масово да коли свинете.

През ноември същата година в писмо до народния комисар на

външните работи на СССР той съобщи, че необикновената суша се е
отразила крайно тежко на изхранването на населението и състоянието
на животновъдството и молеше в кратък срок да бъдат доставени
30 000 т царевица и 20 000 т пшеница.

Споразумение за взаимообразно доставяне на зърнени храни бе

подписано през следващия месец[…]

Лошата реколта през 1945 г. се отрази толкова неблагоприятно върху

българската икономика, че правителството на Отечествения фронт бе
принудено да се обърне с молба да бъдат отстъпени на България
правата върху имуществата и капиталовложенията в български
предприятия на германски поданици, които права бяха придобити от
СССР по силата Потсдамското споразумение. Тази молба бе изложена
през ноември 1945 г. от Петко Стайнов в паметна бележка до С. С.
Бирюзов. Тя бе сериозно аргументирана. Националния доход на
страната бе спаднал с около 30% в сравнение с предишната година,
паричното обръщение се бе увеличило с 11 милиарда лева, влоговете
бяха намалели, вътрешният дълг на държавата се бе удвоил и
надвишил 10 млрд. лева. А на държавата предстояха извънредни
разходи: изпращане на военноинвалидни пенсии, възстановяване на
разрушенията от въздушните бомбардировки.

Както вече отбелязах съветското правителство по-късно се съгласи да

удовлетвори молбата на България и германското имущество бе
предадено на българския народ. Така че, като го взехме на времето под
своя контрол, ние спестихме значителни средства на правителството на
Отечествения фронт. […]

„Советско – болгарские отношения 1944 – 1948 г.г.”, Министерство

иностранных дел СССР, Министерство иностранных дел НРБ,
коллектив, издательство Политической литературы, 1969 г.
Письмо Председателя Совета министров Болгарии Председателю
Совета Министров СССР о предоставлении Болгарии зерна в порядке
займа

5 апреля 1946 г.

Уважаеми господин Министър-председателю,

Българският народ и неговото правителство непрекъснато получават от

вашето правителство и особено от вас лично доказателства за
благосклонно и съчувствено отношение към нуждите на нашата страна.
Не би било преувеличено да се каже, че при всяко по-голямо
затруднение, което е непреодолимо за скромните сили на нашата
страна, погледите на всички българи се насочват към вашата страна и
особено към Вас лично с твърдата вяра, че нуждата ни ще бъде
разбрана и помощта в рамките на възможното и справедливото ще бъде
дадена. Тия множество факти циментират за вечни времена
безграничната признателност на българския народ към вашата страна.

Независимо от така щедро даденото ни политическо и военно

съдействие, както и в областта на стопанското ни възстановяване,
българският народ с особена признателност и благодарност посрещна
трогателната готовност от страна на правителството на СССР да ни се
притече в услуга, за да се справим със страшните последици на
миналогодишната суша. Изхранването на хората и добитъка бе
абсолютно невъзможно със собствените ни средства. Дадената ни
помощ облекчи в значителна степен крещящата нужда от храни и
фураж. Изхранването обаче на населението в предстоящите 4 месеца –
месеци на най-усилен труд – без една допълнителна помощ в зърнени
храни ще бъде крайно затруднено.

По горните причини ние се обърнахме към уважаемото правителство

на СССР с молба да ни се отпуснат взаимообразно още 70 000 тона
(30 000 тона пшеница и 40 000 тона царевица), с които да посрещнем
нуждите си, и то при крайно намалени дневни дажби, до новата
реколта. Получи се обаче съобщение от намиращия се в този момент в
Москва наш министър на търговията г. Нейков, че правителството на
СССР е отговорило отрицателно на тази ни молба.

Имайки предвид очертаващото се крайно незадоволително състояние

на прехраната през предстоящите 4 месеца, което ще има не само
здравословни и стопански последици, но и известни политически
отражения, аз си позволявам да се обърна лично към вас, уважаеми г.
Министър-председателю, с молба да се направи възможното, сведено
до 40 000 тона зърнени храни (15 000 тона пшеница и 25 000 тона
царевица) с които да можем при едни минимални, то все пак поносими
дневни дажби да посрещнем нашите нужди до новата реколта.
Очаквайки, че настоящата ни молба ще бъде разгледана най-
благосклонно, позволете ми да Ви отправя най-искрени
благопожелания и да ви изразя дълбокото си уважение.

Министър-председател К[имон] Георгиев

Телеграма от министъра на външните работи на СССР до

посланика на СССР в България С.П. Кирсанов
14 април 1946 г.

Посетете Кимон Георгиев във връзка с неговото писмо до др. Сталин

от 5 април и му предайте, че Съветското правителство, отчитайки
продоволствените затруднения в България, взе решение да удовлетвори
молбата на Българското правителство и да достави в България в
течение на три-четири месеца 40 хил. т. зърно (царевица и пшеница).
Условията на доставките и асортиментът на зърното трябва да бъдат
съгласувани между Министерството на външната търговия на СССР и
Министерството на търговията на България. Съобщете също, че
Съветското правителство разчита, че Българското правителство ще
вземе предвид пожеланието на СССР за доставяне на български тютюн
в предложения от Министерството на външната търговия размер. В
случай на необходимост, можете да поясните, че става дума за
доставянето на 20 хил. т. тютюн.

Докладвайте за изпълнението и за отговора на Георгиев.

Молотов
Писмо от Председателя на Министерския съвет на България до
Министъра на външната търговия на СССР А. И. Микоян
20 април 1946 г.

Моля, господин министре, да приемете сърдечната ми благодарност за

оказаното от Вас лично съдействие при водените в Москва търговски
преговори. Българското правителство високо цени усилията на
правителството на СССР да задоволи възможно най-широко
потребностите на българското народно стопанство. Особено голяма е
нашата благодарност за доставката на 20 000 тона пшеница и 20 000
тона царевица, която ще обезпечи изхранването на населението и на
оцелелия добитък до новата реколта.
Българското правителство с най-голямо удоволствие желае да
удовлетвори искането на правителството на СССР да се увеличи
количеството на тютюни [за износ в Съветския съюз], за което прави
по-долу конкретно предложение.

Българското правителство моли да се подпише час по-скоро

търговската спогодба за 1946 г. За тази цел то предлага в спогодбата да
бъдат включени две основни предложения: 1) стоковите листи за
договорените количества по вноса и износа, които се изравняват
приблизително при 10 000 тона тютюн, и 2) задължение за Българското
правителство да достави допълнително до 7000 тона тютюн срещу
доставки на крайно необходими за нашето стопанство суровини,
машини и съоръжения по допълнително споразумение.

Българското правителство моли да се има пред вид, че то е поело някои

задължения към Полша и Чехословакия за доставката на тютюни срещу
срочно необходими стоки и затова не е в състояние да увеличи
количеството на тютюна по спогодбата за 1946 година до 20 000 тона.

Българското правителство моли също така да се приемат онези

количества пулпове, мармелади и плодови концентрати, които бяха
първоначално приети от съветската страна.

По такъв начин става възможно незабавното подписване на спогодбата,

което е крайно необходимо.

Министър-председател на България

К[имон] Георгиев

Следва: „Битката на СССР срещу САЩ, Англия и Гърция за

България“
...
Битката на СССР за България срещу САЩ, Англия и Гърция. Да се
учим от реалностите на историята
Дата 02.10.2023 136329 Христо Георгиев
коментара
Писател, журналист, издател и изследовател, работи в областта на най-
новата българска история, автор на книги със стихове и проза. Водещ
на страницата „Черно на бяло” във в. „Дума”.
/Поглед.инфо/ Продължение от „СССР спасява от гладна смърт
българския народ”
В първата част на тази публикация напомнихме документи за това как
през 1946 г., по време на страховитата суша у нас, СССР, с подписите
на Сталин и Молотов,спасява от гладна смърт закъсалия български
народ и ни доставя десетки хиляди тонове хлебно зърно, царевица,
слама и фуражи за животните, макар самите руснаци да са в тежка
продоволствена криза и да мизерстват. Москва възпира и войнствените
искания на Атина страната ни незабавно да изплати в зърно репарации
към Гърция, които тя претендира, че й дължим като победена страна от
хитлеристката коалиция.

Много глупости изрекоха напоследък българските клакьори на новите

ни задокеански братя за това как СССР сключил пакт с Германия през
1939 г. (ни дума, че го е направил последен от големите държави в
Европа, които освен това още през 1938 г. се договарят в Мюнхен с
Хитлер), да не говорим, че пък в края на войната руснаците ни били
окупирали. И пак - ни дума, че се изпълняват решения и на Съюзната
контролна комисия на антихитлеристката коалиция, създадена да следи
за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на
28 октомври 1944 г. между България и Великите сили победителки.
Шумните русофоби не го правят от невежество, те добре знаят, че
пренаписват и подменят историята, а знаят и защо го правят. Но
извращенията все пак трябва да имат мяра, затова нека се върнем към
книгата на генерал Черепанов, която разкрива детайли, понякога
комични, от битката у нас за Мирния договор от 1947 г., когато пак
руснаците осуетяват намерението на Гърция и западните й
поддръжници да отнеме от победена България половината ни
територия от Тракия. Ала и в годините след това не стихват опитите
властта на ОФ да бъде свалена с помощта на слугите на Запада (дори
Иван Дочев, шефът на легионите, нарича например горяните
диверсанти - https://duma.bg/amerikano-balgarskite-bitki-po-granitsata-ni-
sled-1944-ta-n247466). След 1945 г. САЩ и Западът изпращат в
родината нистотици банди от Гърция, Турция и Югославия - добре
финансирани и оборудвани. В сраженията загиват десетки наши
граничари - на българска територия, а не на гръцка, турска или
югославска... Ето няколко имена: младши сержант Вергил Ваклинов,
лейтенант Младен Калеев, редник Илия Стойков Русев, редник Иван
Миладинов Иванов, редник Кирил Богданов Христов, редник Иван
Петров Панев, Стоил Косовски, Георги Стоименов, редник Асен
Илиев, редник Михаил Георгиев Михайлов...
И днес, въпреки бурните задокеански ветрове, към небето на България
се извисяват техни паметници, които признателният ни народ отрупва с
цветя. И песни се пеят за тях (https://www.youtube.com/watch?
v=j515YxsAeq8). За горяните - нито една.

Стига се дотам, че на 20 февруари 1950 г. България къса

дипломатическите си отношения със САЩ, възстановява ги едва през
1959 г. За цели 10 години се късат! Това може ли да се случи ако няма
фрапиращи основания! Добре е да се помни и това, когато сега с
фанфари се отбелязва 120-та годишнина от началото на
дипломатическите ни отношения с Големия брат и премиерът ни се
кълне във вечна вярност към него. Видяхме докъде ни докараха с
предишната ни вечна вярност. Хайде най-сетне да сме верни на себе си
и да се учим за наш интерес от реалностите и превратностите на
историята, не от нечии моментни щения.

"Тиранията", ИК "Стрелец", Проф. Диню Шарланов, 1997 г.:

Из разговора на министър председателя Георги Димитров със
заместник-политическия представител на САЩ в България г.
Хорнър, станал на 7 юни 1947 г. в Министерския съвет, в
присъствието на министъра на външните работи Кимон Георгиев
Министър-председателят - Неприятни работи, нали? Хората, ако се
занимават само с приятни работи, щеше да им е скучно.

Хорнър - Аз идвам да се осведомя по въпроса за арестуването на г.

Никола Петков.
Министър-председателят - Много добре.

Хорнър - Очевидно това събитие ще привлече вниманието на САЩ.

Моето правителство ще бъде огорчено от това.

Министър-председателят - Надявам се, че Америка няма да ни обяви

война.

Хорнър - Войната не е свършена още.

Министър-председателят - Нито ще отзове своя политически

представител от България, нито ще се откаже от ратифицирането на
мирния договор. В това съм добре убеден. Американците са разумни
хора...

Аз бих могъл да кажа нещо повече. Всяко вмешателство отвън може

само да отегчи положението на Петков, защото тогаз ще има
подозрение, че Петков е действал за преврат не сам, а заедно с тез,
които го вземат сега под своя закрила отвън. Затова аз моля
Вашингтонското правителство да има търпение и спокойствие и да
остави съдбата на Петков да се решава от нашия български съд. Ако
той е ваш агент - американски - защитавайте го. Но вие всичко това
отричате. Петков е български поданик, а не американски, английски
или френски. Той ще отговаря пред нашия народ, пред нашите закони...

Централен партиен архив, Ф. 146, оп. 2, а.е. 757

„В ония бурни години”, генерал Александър Черепанов, спомени,
превод от руски Георги Георгиев, Военно издателство, 1981 г.
Съюзната контролна комисия
Съюзната контролна комисия е била настанена на последните два
етажа в сградата на БНБ
stara-sofia.com
Организацията на СКК
…Обстановката в София бе съвсем различна от фронтовата. Вместо
привичните блиндажи сред „червеностволите борове и обраслите с мъх
камъни на Карелския провлак – обширни кабинети на дипломати и
министри. Но ритъмът на живота си оставеше не по-малко напрегнат,
отколкото на фронта. СКК трябваше да решаваше маса неотложни
въпроси. Мой непосредствен началник стана заместник-предателят на
СКК Сергей Семьонович Бирюзов. Само 15 години продължи след това
неговият прекрасен, отдаден до последния дъх на родината живот, за да
завърши в нелепа самолетна катастрофа край Белград в момент, когато
бе станал вече маршал на Съветския съюз и началник на Генералния
щаб на Въоръжените сили на СССР…

За мащабите на предстоящата работа на СКК може да се съди по

размерите на служебния апарат, който бе предоставен в наше
разпореждане. В Състава на съветската част на СКК влизаха четирима
генерали, един контраадмирал, повече от сто офицери, общо 270
души…

Апаратът на СКК трябваше да направи опис на всички инвестиции на

нашите врагове, да проконтролира предаването в собственост на СССР
на всички промишлени обекти, принадлежащи по-рано на противника,
да осигури връщането на съюзните държави и на техните граждани
изнесените от териториите им ценности. По-късно за разпореждането с
предаденото в собственост на СССР имущество бе създадено
специално управление, а след това на тази база възникнаха българо-
съветските дружества ГОРУБСО, ТАБСО и др. В края на краищата
съветското правителство предаде безвъзмездно това имущество на
България.

Военният и военноморския отдел контролираха чистката на

офицерския състав от фашистки елементи, а след войната следяха за
привеждането на въоръжените сили в мирновременно положение. Пак
те възглавиха работата по разминирането на българската територия…

При необходимост ние можехме да влизаме в сношения с всяко нужно

ни лице от правителствените органи на България, като се почне от
министър-председателя, но непосредствено и преди всичко бяхме
свързани с комисарството за изпълнение на Съглашението за
примирие. Този орган бе създаден на 9 ноември при Министерството
на външните работи с постановление на Министерския съвет.
Значението му се подчертаваше от факта, че председател на
комисарството бе самият министър на външните работи Петко
Стайнов, а негов заместник-главния секретар на министерството. В
задачите на комисарството влизаше и задължението да поддържа
редовна връзка със СКК и да й дава всички нужни й сведения и
обяснения, както и да върши цялата текуща работа по изпълнението на
съглашението….

Отначало САЩ бяха представени в СКК от около 60 души, от които

един генерал и 24 офицери. Англия - от 110, в това число един генерал
и 24 офицери. Ръководител на представителството на Великобритания
беше генерал-майор У. Оксли, политически представител – У. Бозуел.
Американската част се възглавяваше от генерал-майор Д. Крейн, а
политически представител беше М. М. Бърнс.

Съюзната контролна комисия се помещаваше в горните два етажа на

сградата на Българската народна банка. Като ръководител на СКК С.С.
Бирюзов имаше кабинет тук, а като командващ 37-а армия – в
Духовната семинария, намираща се на другия край на града…

Сътрудниците на английско-американските представители в СКК бяха

настанени в отделни сгради. За съвместното разработване на отделни
въпроси, за съгласуването и изясняването на един или друг проблем
съюзните представители изпращаха съответни специалисти измежду
офицерите от своя апарат във всеки от нашите отдели.

На първо време най-напорист на заседанията беше английският

представител генерал-майор Оксли. Той очевидно бе прекарал голяма
част от службата си в щабове с разузнавателен уклон, та отстояваше
гледището си твърдо, говореше басово на една и съща нота, сякаш
разбиваше крепостна стена, от време на време издаваше „войнствен”
вик, подобен на мефистофелски смях.

Генералът имаше спортна фигура, беше подвижен и ходеше на лов не

само с разузнавателна цел, но и от любов към лова. Беше добър и
грижлив съпруг и баща…

За разлика от генерал Оксли генерал Крейн отстояваше гледището си

без емоции, сякаш насила, макар и да не пропускаше и най-малката
възможност за това. Предпочиташе домашния уют…

Генерал Робъртсън, който го смени, важничеше най-много от всички.

За солидност вместо български милиционер поставяше пост пред дома
си американски войник. На заседанията на СКК и при разглеждането на
делови въпроси излагаше и отстояваше становищата си така, сякаш
командваше кавалерийска атака. Понякога по време на дискусията в
цялото държание се прокрадваше фелдфебелска нотка, но той се
сепваше и веднага се мъчеше да я заглуши. По своите убеждения и
начин на мислене бе безкомпромисен реакционер...

Генерал Бирюзов беше десетина години по-млад от Оксли, Крейн и

Робъртсън. Но той бе на недосегаема висота за английско-
американските представители не само по достигнатото служебно
положение, но и по военно-политическата си подготовка. Той далеч ги
превишаваше и по цялостното си развитие… А изработения навик и
похват да ръководи началниците на отделните родове войски и
подчинените в щаба на фронта сякаш завладяваше не само нас, но и
английско-американските представители и те още от първите дни
инстинктивно почувстваха това и не само вътрешно, но и външно
признаваха, че той е ръководителят на СКК…

Един ден, след като бяхме работили съвместно близо година, в

разговор с мен генерал Оксли с уважение каза за Бирюзов: „Далеч ще
стигне”. И времето показа, че той беше прав.

Из глава „Член 18-и от съглашението за примирие”

…Докато американците и англичаните честно изпълняваха
задълженията си в СКК, нашето отношение към тях си оставаше като
към съюзници, с които до вчера бяхме воювали съвместно. Но щом
тръгнаха по пътя на изопачаването на един или друг член на
Съглашението за примирие, те срещаха най-решителен отпор от наша
страна.

При това те всеки път вдигаха страшен шум по повод мнимото

накърняване на правата на Англия и ние трябваше да проявяваме
твърдост и търпение, за да отстояваме справедливата си позиция.

И американците и англичаните прибягваха до различни уловки, за да

заобиколят по някакъв начин установения съветски административен
приоритет в СКК…

За да могат да подхвърлят по-големи подаяния на своята агентура,

американските представители, основавайки се на задължението на
българското правителство да издържа СКК, представяха на
българските власти неимоверно завишени заявки за пари,
продоволствие и други материални блага. На фона на страшното
разорение на страната и на лишенията, които изпитваше населението,
това изглеждаше като най-обикновено мародерство.

Генерал Бирюзов бе принуден да издаде заповед всички искания за

продоволствие да не предявяват непосредствено към българските
органи, снабдяващи СКК, а чрез икономическия отдел на комисията,
който да проверява тяхната обоснованост. Сега заявките се
удовлетворяваха само с парафа на С. С. Бирюзов, със заверка от мен
или началник-щаба А. И. Сучков.Отново се наложи да се водят не
особено приятни разговори с представителите на САЩ и Англия, като
например следния:

„Крейн: Още на 26 юли ни обещаха да ни дадат известен брой леки

коли, но и досега не сме ги получили.
Бирюзов: Когато водя със Стайнов разговор за тези коли, той
отговаря, че американците имат 24 коли, а офицерите им са само
20. Освен това бих ви посъветвал да не слагате в сметката колите
на Бърнс и кореспондентите, защото България не е длъжна да
осигурява тези коли.”
Голям натиск упражняваха съюзниците и относно паричните суми по
чл. 15 от Съглашението за примирието. Например в края на 1945 г.
Крейн предяви искане да получава 10 милиона лева на 20 число всеки
месец, без да представя предварително в СКК сметка за разпределянето
на разходите.

Бирюзов отговори: „Съгласно съглашението за примирие България

е длъжна да ви издържа, но това съвсем не значи, че някой може да
трупа тук капитал. Ние всички сме поставени при равни условия и
трябва да осигурим на всеки член на СКК и неговите сътрудници
добър екзистенцминимум. Аз например получавам 140 000 лева
месечно. [Преди обмяната на лева – бел. А. Ч.], изпълнявайки
функциите на председател. Ние знаем, че месечните заплати на
англичаните и американците са по-високи и се съобразяваме с
това. Все пак 10 милиона е голяма сума. Преди да дам съгласие
трябва внимателно да се анализира нейното разпределение. Една
сума в размер на 10 милиона ме плаши, това прави по 200 000 на
човек при безплатна храна.
[…]Бих искал да попитам как да разбираме чл. 15 за осигуряването
на СКК. Някои смятат, че приборите трябва да бъдат само
кристални, а сервизите сребърни. Цялото жилище да бъде постлано
с килими. Например американски представители получиха вече
825 килима и те все още не им стигат. Аз не мога да схващам така
този член на Съглашението за примирие.”
Генералите Оксли и Робъртсън нямаше какво да възразят.

В писмо до комисаря по изпълнение на Съглашението за примирие

Георги Кулишев, който смени на този пост Петко Стайнов, С. С.
Бирюзов установи разумни норми за снабдяване на сътрудниците на
СКК и техните семейства…

Милиция, гранични войски и държавна сигурност

[…]Народната милиция не преживя нито детски, нито юношески
период, а още първите дни на своето съществувание се прояви като
зрял, надежден орган на правителството на Отечествения фронт. […]

Английско-американските представители в СКК по всякакъв начин се

опитваха да докажат, че на милицията, както и на армията, трябва да се
гледа като на въоръжена сила, подлежаща на демобилизация и на
контрол от страна СКК, съгласно пункт d на чл. 1 от Съглашението за
примирие [...]

Поредният натиск трябваше да отбиваме на заседанието на СКК през

август 1946 г., което се председателстваше от мен. Обсъждаха се
въпроси за предаването на Граничните войски към Министерството на
вътрешните работи [...]

Че Граничните войски бяха създадени тъкмо навреме, свидетелстваха

зачестилите инциденти на гръцко-българската граница: нахлувания,
придружени от престрелки, на гръцки войници на българска територия
под предлог, че преследват партизани, обстрелване на патрули,
отвличане на мирни български селяни, нападения на военни самолети,
задигане на овце, кози и т.н.

Към всички тези събития се налагаше внимателен подход. За англо-

американците те бяха добре дошли: колкото повече гранични
инциденти, толкова по основателна ще изглежда тяхната агитация сред
враговете на българския народ, че тези събития налагат присъствието
на английско-американски войски в България [...]

Най-после през ноември 1947 г. Българската дирекция на печата

съобщи за обезвреждането на гръцка диверсионна банда, която три
години бе вършила провокации на границата. Задържаният българин от
мюсюлманско вероизповедание заяви в своите показания, че е бил
завербуван от резидент на гръцката разузнавателна служба. Бандата
имала за задача да подбужда с щедри обещания българите мюсюлмани
да бягат през границата.

На какво се дължеше тази шумотевица около въпроса на гръцко-

българската граница? Империалистическите хищници бяха хвърлили
око на някои територии на Югозападна България с ценни суровини. Но
те се сблъскаха с твърдата позиция на съветското правителство.
Пролетта на 1946 г. бе знаменателна за целия свят, защото в Париж се
подготвяше първата след войната мирна конференция.

Главните участници в конференцията, които фактически решаваха

съдбата на следвоенния свят – СССР, САЩ, Франция и Англия, - по
това време бяха стигнали до определено споразумение по основните
въпроси. Но по редица т.нар. частни въпроси съществуваха
разногласия. Към тях се отнасяше и въпросът за южната граница на
България, особено с Гърция.

Чърчил предлагаше тази граница да бъде коригирана по река Арда и

аргументираше предложението си така: По време на окупацията на
Южна Тракия, т.е. на гръцка територия, България причинила големи
материални щети, освен това река Арда била естествена граница, а
земите, които ще преминат към Гърция, били безплодни, така че
интересите на Земеделска България ще бъдат много малко накърнени.

На пръв поглед благовидни доводи. Тук обаче е необходимо да се

върнем десетина години назад.

На гръцка територия, тъкмо в споменатия район англичаните бяха

започнали експлоатация на големи находища на цветни метали: олово,
цинк, калай, мед, сяра и др.
Хитлеристка Германия контролираше икономически
монарохофашистка България и бе създала смесени българо-германски
предприятия. Така бе създадено и акционерното дружество „Пирин”
(88% германски капитал и 12% български капитал), което бе започнало
експлоатацията на извънредно богатите залежи на цветни метали на
българска територия. В хода на военната агресия на Хитлер през април
1941 г. Гърция бе окупирана от Вермахта, след което фашистите
почнаха да експлоатират и английските мини. Германците построиха
тук една от най-големите въжени линии – 45.5 км – осигуриха
флотация на рудата и т.н.

Такава беше икономическата основа на въпроса. С една дума,

съществуваха най-сериозни причини българският народ да защити
държавните си интереси с помощта на Граничните войски, за
организирането на които помогна един от нашите сътрудници в СКК –
генерал-майор Кирюшин [...]

По онова време английската и американската мисия организираха

радиопредавания, насочени против властта на Отечествения фронт,
неведнъж се опитваха да посеят разпри между балканските народи.

Отлагането на изборите за народно събрание в 1945 г.

[...]Връзката на опозиционерите от всички направления със
задграничните им покровители чрез представителите на съюзниците в
СКК бе, разбира се, „публична тайна”. Но политически марионетки
вярваха, че те се отнасят към тях сериозно като към защитници на
буржоазната демокрация. Голямо заблуждение! Техните цинични,
изпечени в политическата борба покровители знаеха истинската им
цена. В един разговор със С.С. Бирюзов и мен политическият
представител на САЩ Бърнс в пристъп на откровеност ги нарече
„политически проститутки”. „Вие – каза Бърнс – по свой начин желаете
доброто на България, а те съвсем не се интересуват от нейната съдба и
ни гледат като уличници с немия въпрос – колко ще дадете. Само в
София има няколко хиляди такива „политически проститутки” .

Няма що, добре казано. [...]

През юни 1945 г. Националният комитет на Отечествения фронт се

обърна към народа с манифест, в който предупреждаваше, че
реакционерите надигат глава и подготвят атака срещу народната власт.
Призивът бе навременен. От страх да не бъде подслушван, когато
получава директиви от английско-американските си господари Никола
Петков водеше преговори с тях в банята на своето жилище. В
историята има всякакви парадокси – този път в баня се вършеха мръсни
дела.Тъй като попълзновенията на врага им бяха съвсем ясни, органите
на Държавна сигурност монтираха уредба за записване на разговори в
банята. [...]

Опозицията, щедро поддържана финансово от буржоазията, реши, че е

дошъл моментът да премине към действия. Никола Петков, Григор
Чешмеджиев и Петко Стоянов заявиха, че снемат кандидатурите си от
избирателните листи. Същите Чешмеджиев и Стоянов, както и Асен
Павлов и Ангел Держански, предявиха ултиматум, че ако изборите не
бъдат отложени, ще излязат от правителството. При тази именно
политическа обстановка С. С. Бирюзов уведоми Кимон Георгиев за
решението на съветското правителство да възстанови
дипломатическите отношения с България. Това съобщение разбиваше
на пух и прах всички измислици и лъжи на опозицията [...]

Из "Приемането на България в ООН", Иван Гарвалов, изд.

"ГорексПрес", 2010 г.
…В Съвета за сигурност на ООН обаче не се постига благоприятно
решение за приемането в ООН не само на България, но и на други
страни. Липсва консенсус между великите сили, които са постоянни
членки на Съвета за сигурност - САЩ, Великобритания, Франция и
Китай от една страна, и СССР от друга.

... Редица мемоари на известни западни държавници и дипломати от

онези години разкриват истинските причини, поради които САЩ,
Великобритания и Франция са блокирали разширяването. За тях е било
неприемливо приемането в ООН на "комунистически" държави.
Опасенията им са произтичали от това, че едно разширяване на
членовете на ООН би довело до разместване на баланса на силите в
организацията и те биха загубили мнозинството си.

Естествено, СССР е настоявал за приемането на Албания, България,

Румъния и Унгария, като е обвързвал приемането им в пакет с Австрия,
Финландия и Ирландия. А по отношение на Испания, Португалия и
Италия не е бил съгласен. За СССР най-спорна е била кандидатурата на
Япония, понеже между двете държави не е имало подписан мирен
договор. […]

През 1955 г. през юни в Сан Франциско се провежда конференция за

честване на десетата годишнина на ООН. Редица от присъстващите
държавни ръководители поставят въпроса за необходимостта да се
приемат нови членове. Един от участниците е външният министър на
Канада - Лестър Пиърсън. В речта си той изразява съжаление, че има
много суверенни държави, чието значение е голямо, но те не са членки
на ООН. Той конкретно споменава Австрия, Япония, Ирландия,
Испания и др., а същото така България, Румъния и Унгария. Лестър
Пиърсън отива още по-далече, като предупреждава, че ООН не може да
изпълнява функциите си, ако такива квалифицирани държави не са
нейни членки и че ООН не бива да се превръща в "клуб на западните
държави"...[…]

Истината е, че СССР искаше да се приемат трите комунистически

страни, а докато за това се постигнеше съгласие, СССР налагаше "вето"
на всеки опит да се включат и други страни. Държавният секретар на
САЩ Джон Фостър Дълес беше непреклонен в опозицията си срещу
приемането на комунистическите страни. Освен това САЩ,
Великобритания и Франция не искаха да се наруши балансът на силите
в ООН. Франция допълнително се тревожеше, че с приемането на нови
членки се отваря врата, което ще подтикне африканските и други
колонии да получат независимост. Франция се безпокоеше преди
всичко за Алжир"...[…]

При гласуването в Специалния политически комитет 52 държави

подкрепят проекторезолюцията, две гласуват против - Китай и Куба, а
пет се въздържат, между които САЩ, Франция и Белгия. На 8
декември 1955 г. при гласуването в Общото събрание се получава
същия резултат. Единствената промяна е в позицията на
Великобритания, която гласува за резолюцията.

Приемането на Народна република България за членка на ООН става на

14 декември 1955 година, на церемония в Общото събрание на ООН
късно следобед на същия ден.

На сутринта на 14 декември 1955 г. Съветът за сигурност провежда

последното си заседание..., на което най-после успява след няколко
години на остра конфронтация и безплодни дебати да постигне
съгласие за известен брой държави-кандидатки...

Монголия и Япония остават извън ООН.

За приемането на България, Румъния и Унгария са подадени 9 гласа

"за" и 2 "въздържали се" (САЩ и Китай)... Западноевропейските
държави в Съвета за сигурност (Белгия, Великобритания и Франция)
гласуват единодушно за България, Румъния и Унгария...

Прави впечатление, че двете южни съседки на България, които са в

много лоши отношения с нея, подхождат различно при гласуването.
Турция е за приемането на България, а Гърция се въздържа! Впрочем
Гърция се въздържа и по отношение на Румъния и Унгария, а за
Албания гласува "против". […]

... В момента на приемането на България в ООН България не е имала

никакво дипломатическо представителство в САЩ. Българската
легация във Вашингтон е била закрита, защото България и САЩ
скъсват дипломатическите си отношения през 1950 г. […]

През януари 1956 г. Министерският съвет на България решава да

изпрати като първи български постоянен представител в ООН д-р
Петър Вутов, който тогава е пълномощен министър в Индия. В средата
на април същата година България вече има своя постоянен
представител в ООН.

* Черно на бяло