БАЛАДА ЗА ШЕСТНАДЕСЕТТЕ

Те тръгнали в тъмно - шестнадесет смели момци,

простили се с родното село
и тръпнели в радост - там чакат ги стари бойци, -
и в младост, и в сила цъфтели.

Те дълго вървели. Със пушка бил само един…

Достигнали Равна поляна,
закрил ги Балканът и техните росни следи
изчистило слънцето ранно.

Умора тежала, горели очите за сън -

и в сън се унесли дълбоко.
Но черен предател ги зърнал и сепнат, без шум
отминал, усмихнат жестоко…

Те късно разбрали: стражари, агенти - безчет.

(„Ех, свърши се!” - някой пожалил.)
А нямали пушки… Ония пък… огън отвред…
ни младост, ни хубост ги спряла!

Загинали всички. Оставили само един,

до късно го били с дървета.
Ни дума не казал. Залели го жив със бензин
и страшно той в тъмното светел…

За страх и за пример палачът-началник решил:

без гроб да изгният в Балкана…
И дълго лежали - шестнадесет млади момци -
там горе, на Равна поляна.

И никоя майка със нежност не ги приласка -

смъртта им дори неузнала.
То вятърът само с невидима, топла ръка
косите им кротко е галел.

И никоя майка кръвта им с любов не изми -

но мила ги сутрин росата.
И старите буки - когато лесът зашуми -
им веели хлад над челата.

А пътник ли минел, застивал от мъка над тях

(неволно юмрукът се свивал),
пошепвал им нещо и хвърлял им горски цветя -
тъй с цветен саван ги покрили…

Но ето че старец, задъхан и жълт-прежълтял,

мълва нашироко разнесъл:
момците ги няма… Предателят само висял
над Равна поляна - обесен.

(То само луната на почетна стража била,

когато партизаните слезли
и гневно мълчали - за мъст командирът им млад
над пресния гроб ги заклевал.)

Наскоро и кмета - изедник, убиец познат -

смъртта го слетяла потайно
и кой отмъстил е - за него ни вест, нито знак -
така си останал незнаен.

Изтръпнали в ужас агенти, стражари, а сам

началникът - мръкне ли - с коня
измъквал се тайно и крил се в града, но и там
куршумът свещен го догонил.

А слязъл в Присое юнак с героичен отряд -

момците му в младост сияли -
и после присойци разказвали скритом, че в тях
убитите горе познали…

И чудни легенди народът нашепвал с любов,

и слушали младите с трепет
как - живи в сърцата - момците зоват ги на бой,
на смърт и на подвизи светли…

И в тях запленени, излизали в хладни гори

въстаници нови и нови.
А нощем на Равна поляна до ранни зори
горели хайдушки огньове…