Истината – доведената дъщеря на времето

 Из бележника на архивиста
Илия СТЕФАНОВ
Ако периодично се променят политическите полюси в дадена
общност, държава, територия се получават и пробойни,
неразбории и в историческата памет. Понякога в тези процеси се
включват активно и подходящите услужливи медиатори, било за
изгода, за място на яслите или от простотия. Или просто за да
бъде потвърдена изстраданата мъдрост, че истината е като
доведена дъщеря, нелюбима, може би защото е неудобна.
***
През фувруари-март 1944 г. в Родопите е разбит един от най-
големите партизански отряди в страната – отряд „Антон
Иванов”.
Едно от ядрата в този отряд са партизаните от Батак. Нека се
опитаме да видим частица от картината чрез непубликувани
откъси от разкази на свидетели на събитията.
Невена Чолакова е съпруга на зам.-командира на отряда Георги
Чолаков. Когато го убиват, му отрязват главата и в Батак я
оставят в стаята, където е затворена Невена Чолакова. Тя
прекарва нощта с отрязаната глава на съпруга й…
Невена Чолакова разказва за времето, когато са водили мирен
живот. Ражда се синът им. Георги казва, че ще му дадат името
Спартак. Отиват в общината да му извадят свидетелство и да
запишат името. Не искали да го записват, защото името не било
българско!
***
Станка Карагьозова, сестра на Катя Ванчева (убита като
партизанка), си спомня. „Родени сме в село Куковица, Широка
лъка. Спомням си 1940 г. Живеехме в Девин. Бедни момичета,
решихме да търсим работа в Кричим. Превоз няма никакъв.
Отидохме на м. „Забрал”. Там видяхме шофьор да поправя
колата. Съгласи се да ни вземе. Питаме го колко ще струва, а той
се смее и вика: „Лесна работа, като спечелите, ще ми платите”.
Шофьорът беше Георги Ванчев от Батак. Стигнахме „Нейчов
чифлик”. Тук нощувахме. Вечеряхме в гостилницата. Кога да
плащаме, гостилничарят вика, че шофьорът всичко уредил…
Така сестра ми се запозна с Георги, а после се ожениха. Роди им
се син. Георги излезе в Балкана, а след това и сестра ми.
Партизанин стана и малкият брат на Георги, Алекса… През 1943
г. арестуваха майка ми и мен. Държаха ни 2 седмици. Една вечер
при мен влязоха пияни полицаи. Вързаха ми очите и ръцете.
Ритаха ме, псуваха. Повалиха ме, биха ме с бич. Питаха къде е
сестра ми… Полицай един ме съблече гола и ме би… изпаднала
съм в безсъзнание… По-късно разбрах, че това бил Димо Ш. от с.
Красново, Пловдивско…”
През октомври 1944 г. Станка, майка й и Метакса Радев с дъщеря
си Величка отиват да търсят костите на Катя край село
Фотиново. Местни хора им казали, че Айваз К. бил голям
мръсник и събличал дрехи от убитите. Намират го в къшлата.
Той плаче и се моли да не го убиват. Величка допира пистолета
си в гърдите му и настоява да покаже дрехите. От един пълен
чувал изваждат и червена фланела, плетена от Катя за Алекса
Ванчев. Закарали Айваз в Девин.
Ето и разказ на един от убийците (А МВР д. II Нар.съд, л. 649).
„По пътя намерихме убита жена, групата се води от поручик
Буюклиев, по-нататък намерихме ранен брата на Георги, Алекса.
От него разбрахме, че убитата е Катя Ванчева. За да не се мъчи
Алекса Ванчев, аз с няколко войници го застреляхме. Заловихме
един млад четник, Тодор Чолаков, племенник на Георги
Ванчев… Имаше диря, започнахме претърсване. Пред мен
вървеше полицаят Дамянов. Изведнъж той изпразни половината
шмайзер пред себе си. Оттатък се надигна човек. Дамянов
изпразни останалата половина. Човекът падна. Това бе Г.
Ванчев…”
Един от офицерите му взема мушамата (вид пелерина). Така се
случва, че всички партизани от Батак в отряда загиват, а те са над
20 души. Избити са и много ятаци.
Батак в наши дни май е единственият град в България, който не
смени поголовно имената на улиците макар да имаха различни
кметове и съветници. В този град не посегнаха и на експозицията
за загиналите партизани в добре поддържания градски музей.