-^З Н И Т Е НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

.Хр \} I

рпва.
слож н&нтската война срещу кървавия фашистки империали-
бата лДНіи с неговия пълен и окончателен разгром, но по-
ние чувіР 1 тази война ще дават дълбоки отражения върху
чуехме л<б,сички наР°Ди 8 продължение на дълги десетилетия.
давани чрез"рпта на войната зеят„като дтворени рани по те-
7ака, подчото, и въпросът за отговорностите е поставен
ния фронт. поМно: виновниците за изтребването на мили-
ние, на пат риот ич.Хъжг и жени, опустошителите на цвету-
борчески български л ауй/(,'-иителите на събираните през веко-
бедимата Червена армия в незаменими ценности, авторите
изъм и жертви, се дойде до истор'™ 0™ трябва Да понесат
шизма от 9 септември 1944 г З а 'с е к ш у да бъде отсъдено
слуга има др. Георги Д им ит ров У тяхните помощници, и

считаН енапраздно
дп Г п„ и,.Снаш
дД ият оемонрщ СЛНИ СЛеПЦИ’
д е н о к о Г начин масовите К0ИТ° п0'
осъще-
cium a op I . Димит ров за пръв ал/,МРП п р е с т ъ п л е н и е - с ъ с

ю Т аТ вьГ аД ш т ^ а р Т з н а Т '“ > ш ш т е " а р О Л " ір я < І “ да

Ор. Г. Д и ш т р о , делот о Д I РУшен||йта’ « излекуване
факт изграж дането на н о в а ,/ , |,яга’
годенствуваща България ^ не на отговорностите, на-
целяне на тежестите по въз-
П ре$лаганат а книга овното общежитие на съю-
съпротивителното' движені ай-достойните места в това
германското иго в България прей™ народи- които са понесли
в книгат а изобилни ф акти о т ' зав0евател- онези народи,
работ ници, селяни, народни инт ,ет0 на ;!вера е най' значи-
войската, за свобода и независим, чест и Т стоинст| ° не ще
свидетелствуват за пропастт /а и материалното .богатство,
дното мнозинство на българг - сроизъм- с които тези народи
даж ни ф ашистки управниии*0™ теля- Ш рил0 33 нагРадата
периализъм. П о вина на те?“ удари’ понесените и причинени^
— 1944 г. беше сат елит на Ѵ '
 . вЕЗН И ТЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

tI Sрява • ' v O - ja-

с л 0 Гигантската война срещу кървавия фашистки империали-
ба-е ѣм завърши с неговия пълен и окончателен разгром, но по-
/іледиците от тази война ще дават дълбоки отражения върху
i)дбата на всички народи в продължение на дълги десетилетия.
2 од- Разрушенията на войната зеят .-като дтворени рани по те-
лото на човечеството, и въпросът за отговорностите е поставен
се /г° д& властно и неотменно: виновниците за изтребването на мили-
оните младежи, деца, мъже и жени, опустошителите на цвету-
ов /z°Pq щите мирни области, разрушителите на събираните през веко-
Ъ CJ вете невъзстановими и с нищо незаменими ценности, авторите
/'■ J на неизмеримите страдания на човечеството трябва да понесат
Т J цялата тежина на тези отговорности. Всекиму да бъде отсъдено
С/?г според делата: и на главатарите, и на тяхните помощници, и
на ония милиони съзнателни и несъзнателни слепци, които по­
вярваха на убийците и станаха по този начин масовите осъще-
ствители на чудовищното но своя размер престъпление; със
цената на собствените си лишения виновните народи трябва да
допринесат за въстановяване на разрушенията, за излекуване
на раните, за смекчаване на страданията.
/ Редом с процеса за установяване на отговорностите, на-
/ казване на престъпниците и разпределяне на тежестите по въз­
становяването се изгражда и световното общежитие на съю­
зените демократически народи. Най-достойните места в това
общежитие трябва да получат онези народи, които са понесли
най-тежките удари на хитлеристкия завоевател, онези народи,
/ [ чийто принос в борбата за провалянето на звера е най-значи­
телен. И мярка на припадащата се чест и достойнство не ще
е толкова големината на територията и материалното .богатство,
* колкото онова себеотрицание и героизъм, с които тези народи
са изнесли борбата срещу завоевателя. Мерило за наградата
ще са получените и отправени удари, понесените и причинени
на врага жертви. v ^
 Идва денят, когато се слагат на везните на справедливостта
и делата на нашата малка България. Чрез извършеното от нея
в миналото и настоящето се отсъжда бъдещето. Дали то ще
е по-черно или по-светло, ще зависи пак от същата мярка: от
приноса, който сме дали в борбата срещу фашизма, от жер­
твите и страданията, които сме понесли, от готовността ни да
служим честно и предано на дялото на мира и демокрацията.
Наши по-близки и по-далечни зложелатели се опитват да
изправят и нашия народ на подсъдимата скамейка, редом с
народите, които действително участвуваха в кървавия поход
срещу свободата. Агентите на реакцията и враговете на исти­
ната полагат всички усилия да отъждествят народа ни с него­
вите хитлеристки управници и заповедници.
Напомня се, че българското правителство включи Бълга­
рия в „тристранния пакт“, че българският „парламент“ гласува
обявяването на война на Англия и Америка, че България бе
превърната във военна и снабдителна база на германците за
нападението им срещу Югославия и Гърция, трамплин за напа­
дението върху Съветския съюз.
На везните се слагат делата на нашия окупационен кор­
пус в Югославия, золумлуците на българските фашисти срещу
гръцкото население в Белсморието, гонитбата на евреите, про-
доволствуването на кафявите хуни, бесния вой на продажните
български вестникари и прочие . . .
Независимо от това, дали подбудите, по които ни запи­
тват са открити и честни, ние открито и честно отговаряме:
„Да, верно е, че немският агент, кобург-готецът Борис и
отбраната му шайка от предатели и главорези, наречена „бъл­
гарско правителство“ включи България в тристранния пакт.
Верно е, че под свещения покрив на нашето Народно
събрание заседаваше един подбран от Гестапото „парламент“,
който гласуваше с ръкоплескания и ставане на крака най-звер-
ските „закони“, стъкмени в хитлеровите агенции за пълното
поробване на родината ни. Тоя обезумял „парламент“ наистина
обяви война на съюзените велики демократични страни Англия
и Америка и с това подложи на разрушение беззащитните
наши градове и села.
Верно е, че отгледаните по прусашки образец висши двор­
цови офицери бяха готови да поведат войската ни накъдето
пожелаеха немските им господари.
Верно е, че из братска Югославия бяха подпалени от
избраните команди много села и паланки, че в Драмско и Ка-
 17

*>г
валско бяха изклани много народни борци и напълно
мирни жители.
Верно е, че по воля на дворцовата камарила нашата вой­
ска трябваше да пази балканския тил на немците и да отмени
много и много тевтонски дивизии.
Верно е, че произведенията на българската земя се ограб­
ваха срещу книжни марки за обличане и изхранване на фри-
цовете, а базите ни по черноморското крайбрежие приютяваха
хитлеристките пирати при нападенията им срещу земите на
братска Русия.
Всичко това е верно, но това е товарът само върху едното
блюдо на везните — там, гдето се трупат престъпните дела
на Борисовци, Филовци, Багряновци, делата на хитлеристките
наемници и техните по-дребни оръдия.
Върху второто блюдо от везните на справедливостта
трябва да бъдат поставени страданията и героичните дела на
българския народ, който разгърна едно наистина величаво съпро­
тивително движение срещу своите поробители и грабители,
срещу всички, които вършеха престъпленията в негово име и
за негова сметка.
Когато се разкрият борческите подвизи на българското
работничество, на бедното отрудено селячество, на антифашист­
ката българска интелигенция и на честните наши войскари,
световната съвест ще може справедливо да отмери, къде ще
е мястото на България: дали между осъдените народи или
между свободните строители на освобождаващия се свят.
Ако българският народ наистина би могъл да тге покрие
със своите временни управници, натрапени чрез огън и курш у­
ми, чрез концлагери и бесилки, как тогава би могъл да се
обясни великият акт на девети септември, когато партизани,
народ и войска смъкнаха от власт и обезвредиха хитлеристките
шайки и постлаха с цветя пътя на своите славянски братя-
освободители.
Ако престъпните дела на Бориса, Филова и техните про-
фашистки сподвижници бяха дела на самия български народ,
ако бе верно всичко онова, което пишеха плащаните от га-
улайтера Бекерле журналисти: че народът ни е просто влюбен
във всичко, що носи хитлеристка марка, че е готов да погине
до крак за новия ред на Гйобелса и Рибентропа — ако всичко
това беше верно, как да се обясни тогава чудото, което стана
с българската народна войска: само за една нощ тая войска,
считана за „непокътнат хитлеристки резерв“, обърна оръ­
дията, щиковете и минохвъргачките си срещу своите „любими“
германски „съюзници“ и чрез вихрен устрем ги прогони не
само от своята земя, но рамо до рамо със съветските си и
югославски побратими ги преследва и унищожава, чак до­
като бе достигната пълната германска капитулация?
Ако българският народ наистина бе просмукан от фа­
шистката зараза, която разяждаше натрапените му със силата
на оръжието и терора негови управници, би ли било възможно
тоя народ само за няколко дена да овладее и преустрои своя­
та държава и общественост, и не само да запази неразстроено
стопанството и администрацията си, но и тутакси да ги сло­
жи в пълна услуга на войната срещу кафявите грабители —
и то без надзора на нито една съюзническа рота?
Не е потребно да се познава много изтънко народно-
стната психика, за да се проумее, че такива чудеса не ста­
ват с народите за няколко дена, че подобно държавно, обще­
ствено и военно преустройство може да извърши за толкова
кратко Бреме само народ, който е бил и си е останал демо­
кратичен, антихитлеристки. Само народ, който с кръв е изво­
ювал и защитавал независимостта си, може за толкова късо
време да стане надежна опора на свободата и мира на Балка­
ните, каквато стана българският народ.
Той сам постави границата между себе си и своите
военни престъпници, като произнесе чрез Народния съд и про­
веде в изпълнение строга и справедлива присъда над тях.
Въоръженото въстание на 9 септември 1944 година, бър­
зото възстановяване на свободната и независима българска
държавност, победите на народната армия над пълчищата на
довчерашните немски поробители, победи, отбелязани с благо­
дарствените заповеди на генералисимуса на Съветския съюз,
Сталин, както и превръщането на България в надежна защит-
ница на мира и свободата на народите на Балканите срещу
всяка нова фашистка агресия — това са крупни исторически
прояви, които могат да бъдат обяснени и разбрани само ако
се схванат като естествена последица на десетилетните усиг
лия и борби на българския народ срещу фашизма, като край
на един път, осеян с хиляди жертви и планини от страдания.
В огромните пожарища на последната война може на­
истина да е поизбледнял споменът за събитията в България от
1923 и 1925 години, които така дълбоко развълнуваха навре­
мето си световната съвест. Затова една от нашите задачи ще
е да припомним онова, което не бива да се забравя: че Б ъл­
гария бе една от първите страни, която още преди двайсет и
две години изпита ужасите на фашисткия терор, че нашият иа-
 17

род първи се дигна на въоръжена борба срещу фашизма, и че

оттогава тази борба нито за ден, нито за час не е загасвала,
за да се разгори през годините на германското нашествие в
стихийния пожар на масовото съпротивително движение и да
завърши победоносно в битките срещу тевтонските орди.
В тая борба българският народ вл$жи най-добрите си
сили, пренесе в жертва най-светлите си синове и затова днес
той може да се гордее като народ-герой, народ-победител и с
чувство на изпълнен дълг може да очаква, че ще му бъде
признато извоюваното с непосилни страдания право да уча­
ствува в мирното строителство като равноправен член от ве­
ликата общност на демократическите народи.

Въоръж ената съпротива 2

ДЪЛБО КИТЕ КОРЕНИ

Нито едно от по-значителните политико-обществени дви­

жения в новата история на България, включително мощното
съпротивително движение срещу фашизма и хитлеристкия им­
периализъм, не може да се разбере и оцени напълно добре, ако
се забравят дълбоките влияния, които оказа върху сформира­
нето на народностната ни психика петстотингодишното ч е р н о
р о б с т в о под анадолските завоеватели и борбите на българския
народ за национално освобождение.
Като реален обществен фактор не бива да се недоглежда
и отношението на дълбока признателност на българския народ
към своя освободител — великия руски народ. Огромно влияние
върху нашия трудов народ и интелигенция оказа и Великата
октомврийска революция, създаването и укрепването на Съюза
на Съветските Социалистически Републики.
На трето място трябва винаги да се има предвид влия­
нието на социализма в България и борбите на работническата
класа и селските маси за економическото си и политическо
освобождение.

Петвековното турско робство причини на целокупното ни

национално развитие необхватни с човешкия разум злини. То
замрази за дълги столетия една самобитна култура, която, ако
би се развивала с началната си скорост, днес би придавала .на
страната ни непознат за много от напредналите страни кул­
турен облик.
Но същото петстотингодишно робство допринесе и некои
добрини на народа ни:
То, най-напред, просмука народностното съзнание със
стръвна омраза към всяка робия и подтисни­
ч е с т в о , с ненавист и презрение към всеки тиранин и заво­
евател на чужди земи.
 V

19

Многовековното иго превърна едвали не в инстинкт ж а-

ж д а т а за с в о б о д а и с т р е м е ж а к ъ м н е з а в и с и м о с т .
То накара българите да запомнят и нивга да не забравят, че
свобода и независимост не се даряват, че те само с оръжие
се извоюват, само чрез кървави жертви могат да се бранят и
отстояват.
Робията г.од отоманците, след като изравни в бедността,
труда и теглото преобладаващото мнозинство на българите,
ги надъха с естественото ч у в с т в о з а р а в н о п р а в и е т о на
ч о в е ц и т е , накара ги навреме да разберат, че всяка власт,
щом не е по воля народна, е власт враждебна, противонародна.
Робството разви обществените ч у в с т в а н а в з а и м о ­
п о м о щ и с о л и д а р н о с т , научи българите да редят общин­
ските си и обществени дела върху началата на демократиче­
ската изборност и представителство, да отхвърлят всека власт,
дошла по силата на економически предимства, да не признават
никакво наследствено право на власт и да уважават само онзи
обществен първенец, който непрекъснато жертвува личното си
добруване заради общественото преуспяване.
Най-сетне, петвековното робство под чуждия завоевател
вкорени още по-здраво във всички българи ч у в с т в а т а н а
б р а т с к о е д и н с т в о к ъ м о с т а н а л и т е с л а в я н и , по­
роди и закрепи убеждението, че без помощта на „дядо Ивана“
— на руския народ, най-голямия, най-могъщия от братята на
славянското семейство — никакво освобождение не може да
се постигне. А когато вековната надежда на българския народ
наистина се сбъдна, когато б р а т у ш к и т е с е вдигнаха от
далечната си земя на чутовен поход да спасяват славянския
събрат и в кървави епически жертви ни донесоха първото
освобождение — тогава чувството за славянска близост се
претопи в дълбока пламенна обич към русите. Тази обич про­
никна в целия наш живот, преля в песните и приказките, в ли­
тературата и училището, влезе в кръвта на изстрадалите до
степен, която ще си остане непонятна за всички чуждйнци,
които не са теглили робство и не са получавали освобо­
ждение, извършено не в дипломатическа канцелария, а чрез
кървавите битки при Плевен, Шейново, Шипка, Стара-Загора,
пред самите очи и рамо до рамо с поробените.
Българският народ все така непосредствено можа да види
и след войната, с каква алчна враждебност се насочиха всички
други империалистически хищници, за да унищожат придоби­
вките на скъпо заплатената от руския народ наша свобода. Той
видя, как на Берлинския конгрес тялото на младата българска
20

-държава беше разкъсано, как подвигът на славянския брат

бе умаловажен, как без неговата повторна защита бисмарковци
отново щяха да ни върнат към дивашкото турско среднове­
ковие. И тона не само вкорени още по-дълбоко народната любов
към славянска Русия, но изгради историческото убеждение, че
за България няма да има свобода и независимост от деня, в
който нейната политика се отдели от привързаността към Русия.
„Два исторически факта са свързали българския народ
с великия руски народ, — писа Георги Димитров в съветския
в. „Правда“ от 16. IX. 943 год.
П ъ р в о — България е получила своето национално осво­
бождение от ръцете на руския народ. Този факт е укрепил
сред българския народ дълбоки традиции на признателност и
любов към руския народ.
В т о р о — българският и руски народи са свързани с
общността по съдба на славянските народи в борбата против
тевтонските стремления за поглъщане на славянството. Кръв-
ното славянско родство, близостта на езика, общността на
писмеността и културата, общността на интересите в борбата
против немската опасност са създали основата на неразру­
шимата връзка между българския и руски народи. Всички
крупни дейци на българското национал-освободително движение
в течение на 19 век се явяват горещи и убедени поборници
на руско-българското братство. В лицето на братския руски
народ, особено след Освобождението на България от руските
войски, българският народ вижда своя освободител и голямата
опора за своето национално съществувание“.
Въодушевен от тези свои основни чувства и стремежи,
опрян на тези свои ръководни начала — нашият изстрадал на­
род разгърна юначни сили, за да уреди под напътствието на
първите си, наистина мъдри, руски съветници своята млада
държава.
Великото народно събрание приема демократическата за
/времето си конституция, всяко селище изгражда демократиче­
ското си общинско самоуправление, страната се замрежва с
модерни училища. Любовта към свободата, готовността да се
•пренесе мило и драго в защита на роба, благодарността към
.братята-освободители — ето основите на общественото възпи­
тание на подрастващите поколения. Подвизите на хайдутите,
легендарните дела на революционерите като Левски и Ботев,
Бенковски и Каблешков, Кочо Честименски и толкова други са
.гл а в н и образци за сформирането на българския нов гражданин.

/
Ботевият стих: „Тоз, който падне в бой за свобода — той не
умира!“ е главна мерка за нравствената стойност на човека.
Породените под влиянието на робството и борбите за
освобождение чувства на омраза към робията, на свободолюбие

ДИМИТЪР БЛАГОЕВ

и независимост, на обич към потиснатите и на готовност да

им се помогне, на славянска и международна солидарност -
бяха, наскоро след освобождението на България, още п о -з а ­
дълбочени, осмислени и целеустремени от в л и я н и е т о на
н а у ч н и я с о ц и а л и з ъ м , пренесен в България от Димитър
Благоев, един от първите и най-значителни Марксови ученици.
 Условията в новоосвободена България благоприятствуваха
за разрастването на социалистическото влияние, и то наистина
обхвана голяма част от народната интелигенция, пренесено бе
чрез народното учителство сред младежта в училищата, а ко­
гато революционният социализъм стана светоглед и учение за
действие и на младата българска работническа класа — това
влияние стана крупен обществен фактор.
Идеите на социализма и борбите на работническата класа
от началото на нашия век послужиха за пример и повлияха за
създаването и бързото разрастване на друго едно политико-
обществено движение, чийто изразител и представител стана
Българският земеделски народен съюз, предвождан от видния
общественик и държавник, Александър Стамболийски.
Това бе движение на селската маса, която търсеше изход
от все повече влошаващото се положение на българското село
в кооператизма, в стопанското и политическо реформиране на
страната.
Преобладаващото мнозинство от последователите на Зе­
меделския съюз бе дълбоко демократично и борчески настро­
ено срещу хищническия грабеж на градската и селска едра
буржуазия, срещу политиката на немския агент Фердинанд и
неговата дворцова клика. Народните маси, следващи Земедел­
ския съюз бяха за оная линия на международна политика,
която водеше към братско разбирателство със славянските на­
роди, към съпротива на немската империалистическа агресия
на Балканите.
Без едно по-точно познаване на борбите и взаимоотноше­
нията на двете най-мощни политически движения, предста­
вени от Работническата партия (комунисти) и от Земеделския
народен съюз, не биха могли да се схванат правилно полити­
ческите събития в България от първата европейска война до
наши дни.
Под влиянието на тези две партии целият трудов бъл­
гарски народ — и работници и селяни, и прогресивна интели­
генция — бе въвлечен в такъв активен обществен и полити­
чески живот, какъвто невинаги познават и най-напредналите
буржуазно-демократични страни.
Чрез една обширна и многообразна полувековна културно-
обществена и политическа просвета — организираните и не­
организираните в двете политически партии български работ­
ници и селяни изясняваха разбиранията си по основните
въпроси на вътрешната и международна политика.
Неведнъж се е изтъквало, че българите били „полити-
 23

кани“. И наистина: високото обществено съзнание, ясното раз­

биране, което проявява трудовият български народ към всички
обществени и политически проблеми се потвърждава от всички
факти на нашия живот през последните три десетилетия — преди
всичко от събитията в края на първата световна война, от
първото настъпление на фашизма през 1923 година, та и до раз-
горяване съпротивата срещу нападателя през 1941 — 1944 г.

Друг мощен фактор за разпалване на съпротивата срещу

хитлеристката агресия бе неоспоримо огромното влияние, което
оказваше върху най-широките народни маси Съюзът на Съвет­
ските Социалистически Републики, уважението и обичта, които
изпитва към него българският народ. В основата на това влияние,
както изтъкнахме, лежеше вековната привързаност на по-малкия
към по-великия събрат от славянското семейство, както и все­
народната благодарност на освободените към своя освободител,
дал толкова жертви за нашата свобода. Но „нуждно ли е да
се казва, че след като руският народ ликвидира царизма и взе
съдбата си в собствените си ръце, се създадоха изключително
благоприятни условия за разцвета на най-сърдечната дружба
между двата славянски народи?“ (Г. Димитров).
Чрез обширната осведомителна и просветна дейност, която
разгърна Българската комунистическа партия за истината в
СССР, и чрез осветленията на редицата честни наблюдатели,
нашите народни маси успяха, непосредствено след революцията,
да се опознаят с истинското положение върху шестината от
земното кълбо, да се развълнуват от огромното по своето ис­
торическо значение преустройство, което ставаше там.
Малко са народите в света, на които антисъветската про­
паганда толкова малко да е повлияла. Никакви вражи усилия
не можаха да поклатят верността на българския народ към
руския, здравата му привързаност към брата-освободител.
Непоклатимо остана убеждението на българските работ­
ници и селяни, че само СССР — верен и последователен на
своята национална политика — може да бъде безкористен
към държавата, към свободата и независимостта ни.
Дори когато немското завоевание беше в апогея си, ко­
гато реакцията виеше от радост и възторг, и последните бъл-
гатски овчари не се отказаха от старото си убеждение, че за
България ще има добруване само ако се прекърши политиката
на слугуване на немците и се тръгне към сближаване с поли­
тиката на СССР.
Ето защо, целият наш трудов народ изтръпна, к о г а т о I е р -
24

мания обяви война на Съветския съю з; в тези чувства на на­

шия народ се корени обяснението на въпроса, защо българ­
ското съпротивително движение доби своя най-мощен размах
едва след като немските войски нападнаха великия наш брат
и освободител.
Когато хитлеристките бронирани орди наближиха Москва,
работници, селяни и интелигенти бяха обзети от дълбоко без­
покойство : погиването на Съветския съюз значеше за бълга­
рите ново многовековно робство—вече не под турците, а под
тевтонците, новите варвари, пред чиято жестокост делата на
някогашните хуни изглеждат едвали не милосърдни. Все повече
и повече борци хващаха горите и планините, защото всички
чувствуваха и съзнаваха, че защитата на свободата и независи­
мостта на собствената им родина против тевтонските завоева­
тели е в същото време защита и на Съветския съюз, чиято
победа над Германия означаваше и спасяването на българ­
ския народ от германското варварско иго.
РАЗДВОЕНИЕ М ЕЖ ДУ НАРОД И УПРАВНИЦИ

Има нещо наистина неестествено в следосвобожденската

историческа съдба на България: славянският, революционно-
свободолюбивият, братски привързаният към Русия народ да
стане жертва, проводник и осъществител чрез непохабената
си млада войска на една държавна политика, която е в пълен
разрез и с интересите, и с разбиранията, и с чувствата на този
народ — да стане съучастник на завоевателната политика на
германския империализъм.
Началото на това трагично раздвоение между народа и
управлението се поставя в България, когато на княжеския пре­
стол стъпва един от най-стръвните агенти на немския устрем
към Изток — Фердинанд Сакс-Кобург-Готски.
Не е в кръга на задачата ни да очертаваме това пре­
стъпно царуване, чудовищното усилие, което агентът на пру-
ския милитаризъм положи, за да отбие животът на младата
държава от руслото на свободата, демокрацията и славянското
единение, и го вкара да върти немската мелница: двете национал­
ни катастрофи, последвали войните през 1912/1913 и 1915/1918
години са достатъчно убедителни доказателства за последова­
телната преданост на Фердинанда към немската му родина.
„Проникването на немския империализъм на Балканите е
тясно свързано с обособяването в България на немска агентура,
която групира около себе си най-реакционните, най-алчните и
прбдажни елементи. Тази немска агентура, в продължение на
три деситилетия, провежда противобългарската политика, която
струва на българския народ националната катастрофа през Бал­
канската война 1912/1913 година и втора, още по-тежка наци­
онална катастрофа в 1918 година, резултат от въвличането на
България в първата световна война на страната на Германия.
Над 150 хиляди убити, стотици хиляди Инвалиди, вдовици, си­
раци, много стотици хиляди бежанци, два и половина м и л и а р д а
златни лева репарации, откъсване на български територии,
 /

26

ограбване на страната, довеждането й до стопанска разруха —

ето какво струва на българския народ участието в първата
световна война на страната на кайзерова Германия. Национал­
ните интереси на България получиха теж ък уд ар“ (Г. Димитров)*
Цялата история- на Фердинандовото царуване е история
на усилията да се разбие чувството на славянско единство, да
се откъсне народа ни от своята освободителка и закрилница,
Русия, да се превърне България в немска колония, в трамплин
за по-нататъшния скок на тевтонския хищник.
Фердинандовото царуване е история на съпротивата на
българския народ срещу германските завоевателни планове. Това
личи от всички разкрити досега документи от годините, пред­
хождащи Първата европейска война.
„Ние се боим за България, за нейната независимост, дори
за нейното съществуване, — пишат в едно писмо до Ферди-
нанда софийските културни и политически първенци, начело с
народния поет Иван Вазов. — България е най-великото благо.
Тя трябва да стои над всичко. Свещен дълг е на държавния
глава да сплоти народните сили. Обединени, цар и народ ще
тръгнат из традиционния път б л и з о д о б р а т с к а Р у с и я . . .
Съдбините на България в този час са в ваши ръце. Обеди­
нете народните сили и ги поведете с самоотверженост рамо
до рамо с п о т о м ц и т е н а Ц а р я - 0 с в о б о д и т е л я — за
достигане поставения от него завет. Всекакви други пътища
водят към катастрофи, еднакво страшни за народа и короната“.
В друг позив, подписан от водачите на всички партии,
без продадената вече на Германия радославистка партия, се
к а зв а :
„Радославов под разни предлози отказва да преговаря с
народа за своята • политика. Той се бои, че ако се свика кама­
рата, възможно е правителството да бъде бламирано, и в та­
къв случай трябвало да се разтурва камарата и да се правят
нови избори, което щяло да забави решението на България.
Тази правителствена политика разрушава, а не създава, раз­
деля, а не съединява народа; същ ата политика бе неодобфя-
вана от общественото мнение като пагубна, защото няма истин­
ската подръжка на народното събрание. Тази политика е про-
тивна на интересите на народа и държавата, когато се налага
с сила, въпреки чувствата и волята на народа“.
Въпреки всичко, Фердинанд и камарилата му подписват
военните договори с Германия и Австро-Унгария. Щом се уз­

* в. „Правда“, 16. IX. 1943 г.

 27

нава новината, надига се нова вълна от протести. Група гра­

ждани, военни, търговци, писатели, професори издават следния
позив:
„Граждани, една ужасна опасност виси над България.
Тикат я в лагери на държави, противни на интересите й, на
традициите й, на длъжността й. Нека разберем явната гибел,
която ни застрашава, и да се проникнем от върховните задъл­
жения към отечеството.
Всички — хора на науката, писатели, търговци, земе­
делци, занаятчии, работници, вие всички граждани, без разлика
на партии, живущи в села и градове, забравете вашите поли­
тически ежби и си подайте ръка да спасим България. Прави­
телството е сключило договор с Турция и чака удобния мо­
мент да хвърли страната в война. То спъва свободата на пе­
чата, забранява публичните събрания, не свиква Народното
събрание, покровителствува и окуражава продажната преса, за
да задуши чувствата на народа с цел да хвърли синрвете му
в страшната война, която ще убие надеждите на България.
Нека станем като един човек и да не позволим да се
върши това лудешко дело!
Нека подкрепим народните представители от опозицион­
ните партии в тяхната борба! От нашата солидарност зависят
съдбините на отечеството.
Д а не допуснем да се повтори 16 юни!
Д а не позволим да сполети България по-ужасен погром!
Нека искаме да се свика камарата, и да се чуе народният
глас . . .“
Ш ефовете на опозиционните партии настояват за среща
с Фердинанда, и на тая среща отиват дори водачи, които при
други условия избягвали всякакво свиждане с омразния ко-
бург-готец.
Найчо Цанов заявява на Фердинанда:
„Вие тласкате България към централните сили, на които
давате военна помощ против нашата Освободителка. Това е
противно на цялата наша вековна история, то е противно и на
истинските интереси на България. След грозния погром през
1913 година, плод на лудо престъпление, нима трябва да до­
чакаме окончателното погубване на Родината? Казах, че до
днес не съм стъпвал в двореца. И сега не щях да дойда, но
почувствувах, че има нещо по-горе от моята воля. Дойдох да
се уверя, истина ли ще поведете народа против неговата ис­
тория, против неговите интереси и чувства?“
28

И Найчо Цанов като останалите искал свикване на На­

родното събрание и образуването на общопартиен кабинет.
„Ваше Величество, — започва речта си водачът на Земе­
делския съюз Александър Стамболийски, — когато за пръв
път се явява пред вас представител на земеделческа Бъл­
гария, той е длъжен да ви каже високо и смело истината,
особено в един такъв съдбоносен момент, в който България
преживява най-тежките си дни. Тая истина е : всяка акция,
която ще предприемете с днешното правителство, предвари­
телно е осъдена в съвеста на българския народ, защото той

М н о г о б е с и л к и б я х а и з д и г н а т и в б р а т с к а Ю г о с л а в и я з а с л а в а т а на г е р м а н с к и я а г е н т
Ф е р д и н а н д и з а и н т е р е с и т е на н е г о в а т а ш а й к а

е изгубил вяра лично в вас и ви е развенчал в душ ата си от

реномето на тънък дипломат след катастрофата от 16 юни
1913 година. Ние ви предупреждаваме: 1) Д а не предприемате
никакви авантюри, 2) Д а запазите неутралитета“.
Българската социалдемократическа партия (тесни соци­
алисти), предвождана от Димитър Благоев, разгърнала ця-
лостна кампания против войната. Когато Фердинанд, въпреки
всичко, без да се допита до Народното събрание, сключил тай­
ните военни договори с Централните сили и обявил войната,
парламентарната фракция на тесните социалисти издала позив,
в който се казва:
,Н и е заявяваме, че нищо не р а зд еля балканскит е на­
 29

роди, и че само капиталистическите и династически инте­

реси на властвуващите династии ги тикат към унищ ож и­
телната война. Спасението на балканскит е и европейски
народи от уж асит е на бъдещата всемирна война се крие в
разрушаването на капит ализм а и неговите спътници: м и-
лит аризма и империализма. А това мож е да се постигне
само чрез непримиримата революционна класова борба на
пролетариата от всички страни, сплот ени от меж дународ­
ната солидарност. През границите ние протягаме братска
ръка на работниците от Сърбия, Румъния, Гърция и Турция,
и заедно с ц ели я балкански пролетариат извиквам е: Д о л у
войнат а! Д а живее м и р а ! Д а живее меж дународната соли­
дарност ! Д а живее балканскат а федеративна р е п у б ли к а !
Д а живее освободителният революционен социализъм !"
Когато след първите победи Фердинанд, най-после, свиква
Народното събрание, за да гласува 500 милионния кредит за
войната, и когато водачите на опозиционните партии, с изклю­
чение' на Стамболийски, който бил вече в затвора за неприми­
римата си борба против войната, решава да гласуват иска­
ния кредит, Димитър Благоев оповестява декларацията на
тесняшката парламентарна фракция:
„Ние оставаме непримирими противници на войната, на­
силствено наложена на българския народ. Като ставаме изра­
зители на широките народни маси, ние настойчиво искаме не­
забавното прекратяване на кръвопролитието и сключването на
мир . . .
Социалдемокрацията, като признава правото на самоопре­
деление и самоуправление на народите, решително протестира
против завладяването на чужди земи и против опита за пороб­
ването на други народи. Тя всякога се е застъпвала за пра­
вата на угнетените и днес протестира срещу унищожаването
и заробването на Сърбия. Обединението на българската нация
тя смята за възможно да се постигне само чрез балканската
федеративна република, в която да влезат като автономни
части всички балкански области, и където на всички балкански
народности ще бъде гарантирана културната независимост.
По тези съображения ние гласуваме против военния кре­
дит от 500 милиона лева“.
Заради ярката си борба против войната попада в Цен­
тралния затвор и Георги Димитров.
Обявената против волята на българския народ война за­
вършва, както предвиждал самият народ и неговите трезви во­
дачи. Пренесената на самия фронт съпротивителна д е й н о с т
30

подкопава плановете на продажните военнолюбци. Разоблича­

ването на истинските цели на войната, борбата срещу нея, во­
дена от тесните социалисти и земеделците, и най-после, избу­
хването на Октомврийската революция в Русия, която издига и
хвърля сред войнишките маси по света огнените революционни
лозунги за мир, за хляб и земя, довежда до разложението на
българската армия.
Германският генерал Щолц, началник на XI армия пише
в едно свое изложение:
„Забелязвам с болка, че духът на българските войници
започва да отпада. Само при липса на воля за победа може
един полк да даде 1,700 души пленници, както бе случая с
49 полк“.
Той установява, че много от войниците „изчезвали“, или,
пуснати в отпуск, не се връщали. Между войниците се во­
дела агитация против дълга им, която довела до сериозен смут
в една дружина в Завоя на Черна. Липса на облекло, лоша
храна, болшевишки и земеделски агитации, ето с що била
пълна душата на българския войник.
А ето какво отговаря на едно донесение на своя главно­
командуващ самият Фердинанд:
.З н а я , че духът на войските е много лош , и че те са
съвършено заразени от разни престъпни агитации. Нещо,
което считах за невъзможно, е вече ст анало печален и опа­
сен ф а к т : действуващата армия е вече окончателно отро­
вена от политически и партизански страсти. Зат ова, не
мога вече да разчит ам какт о напред на нея. Катастро­
фалните последици на това грозно полож ение н я и а да за ­
къснеят да т урят край на м оят а дейност на Изток*.
Фердинандовото предчувствие се сбъдва! На 16 септем­
ври българските войски в района на Добро-поле напускат око­
пите си и тръгват да търсят сметка от причинителите на пре­
стъпната война. Въстаниците овладяват Кюстендил, гдето
била преди Главната квартира, но вече не намират никого там.
Стихийно въстаналата войнишка маса продължава настъпле­
нието си към Фердинандовата столица, за да потърси сметка
от виновниците за втората катастрофа на България.
Общият лозунг на възстаналите е:
Смърт на виновниците за войната!
Липсата на едно общо политическо и централизирано во­
енно ръководство, невъзглавяването на въстанието от партията
на тесните социалисти и оказаната съпротива от германските
 31

части и от младите юнкери на Софийското военно училище

довеждат до кървавия разгром на въстанието.
Но това въстание е първият въоръжен удар на съпро­
тивителното движение срещу германския империализъм и
неговото българско разклонение.
Под грозната заплаха за цялата немска агентура, нейният
първи вдъхновител и главатар, Фердинанд, се отрича от пре­
стола и забягва в старото си германско леговище.
9 ЮНИ 1923 ГОДИНА

I Главният немски агент напусна разгромена България, но

остави в нея своя наследник, остави около него своите изпи­
тани в трийсетгодишни козни и предателства съветници, остави
ни обсипаните с блага и ордени висши офицери от дворцовата
германофилска камарила, остави забогатялите от немските во­
енни доставки спекуланти, отгледаните в Германия износители
й вносители, продажните журналисти, които вече бяха вкусили
сладостта на немските марки, остави ни цялата великобъл-
гарска шовинистическа банда, цялата добре органзирана немска
агентура, която, под маската на „покрусените национални иде­
али“, тутакси започна да подготвя условията за реванша на '
германския империализъм.^,
„Цар Фердинанд си отиде, но положението не се измени.
На българския народ не се удаде в 1918 година да свърши
един път завинаги с немските агенти. Останалият Фердинандов
син—Борис продължи немската политика на своя баща. В това
се състои една от главните причини, гдето след четвърт век
българският народ, който от собствен опит позна цената на
съюза с немците, отново се оказа в германския лагер“ (Георги
Димитров.)
И действително, поради това, че българските народни водачи
не извлекоха дълбоките поуки от преживяния национален
разгром и не проявиха толкова потребното за оная епоха исто­
рическо прозрение — да използуват надигането на масите
не за постигането на няколко полупридобивки, а за пълното и
окончателно разрушаване гнездата на немската агентура, на
първо място царския дворец — преживяното през войните не­
щастие се задълбочи и превърна в трайна, близо четвъртве-
ковна, всенародна трагедия.
Артериите, от които българската реакция черпеше сила от
международната си посестрима, не бяха прерязани, не толкова
 33

поради липсата на сила и възможности, колкото поради не­

достатъчна политическа опитност, предвидливост и решител­
ност у водачите, както и поради голямата им самонадеяност,
която пораждаше убеждението: „Що ще се бърза, когато
агентите са в ръцете ни, и народът, когато пожелае, може да
ги накаже ?“
Немските агенти действително бяха в ръцете на народа,
понеже тоя народ от Освобождението на България никога не
бе се надигал по-застрашително —- той просто бе се „накър-
вавил“ от желание да смъкне реакционно-финансовите кър­
лежи и германофилската дворцова олигархия. Народните маси
за един ден биха разбили на пух и прах всека тъмна сила,
която би се изречила на победния им ход.
Но тъмните сили се бяха странно спотаили. Те си бяха
вътре у нас, защото от всичките престъпници, които до­
караха нещастията — само един, Радославов, бе избягал, след
Фердинанда. Останалите, обаче, зачакаха, докато прекипи на­
родният гняв, докато работниците и селяните позабравят
страданията си през войната и се отдадат на своя мирен труд,
докато вдовиците изтрият сълзите си, и бащите попрежалят
падналите за славата на кайзер Вилхемова Германия синове.
Спотайваше се старата, опитна, изпечена реакция, защото
по-добре познаваше първите опиянения на властта — те ще
позамаят главите на водачите, ще приспят тяхната бдител­
ност .— токувиж се и скарали: земеделци и земеделци. („Ви­
наги има недоволни!“), земеделци и комунисти („Разделяй и
владей!). Ако сами не се скарат — за скарването требва да се
помогне чрез всички средства на клеветата, доносничеството,
всяването на недоверие, чрез забиването на яки клинове и в
най-малките междупартийни пукнати
Спотайваше се българската ре л докато се пооко­
пити и възправи от поражението си и разбитият германски ми-
литаризъм, докато се вкорени по-здраво италианският фашизъм
—това от една страна, и от друга—докато реакционните кръ­
гове в самите страни - победителки превъзмогнат времен­
ните си огорчения от поведението на българските финансово-
стопански акули. Л дбое знаеха международните гешефтари,
че по-верни съратници и помощници в започналото чрез репа­
рации и по други начини ограбване на българския народ от
българските си колеги те не могат да намерят — българската
реакция с право очакваше покровителството им.
В ъоръж ен ата съпротива 3
 34
К \ . -
I Предателите се спотайваха, но не стоеха със скръстени
ръце, защото ги заплашваше двойна опасност — от една
страна, властта на Земеделския съюз, начело с коравия д е м о ­
к р а т , Александър Стамболийски, и от друга страна — заплацъ
ваше ги Комунистическата партия, чието влияние бурно расте­
ше. Нейните партийни организации крепнеха, революционизира­
ха се и се превръщаха в здрави боеви отреди.
Трябваше да се бърза — ако тези две партии — БКП и
ГОНС — смогнеха да осъществят по-тесно сътрудничество —
българският трудов народ наистина би могъл да разчисти
пътя за осъществяването на онези политически и стопански
мероприятия, които, хем щяха да го спасят от мизерията и да
осигурят мирното му процъвтяване — хем 'щяха да разсипят
економическата и политическа база на военно-финансовата
клика и по тоя начин да я осъдят на пълно загиване.
Некои от тези мероприятия, кога по-пълно, кога частично,
бяха вече подхванати от земеделското правителство на Ал.
Стамболийски: преследване виновниците за катастрофата и
спекулантите, конфискуване капиталите на незаконно забога­
телите, изземване земите от ръцете на онези, които не ги
обработват и ограничаване на едрото земевладение, уреждане
едрото жилищно владение чрез изземване на големите наемо-
дателски домове и покровителствуване на бедните наематели,
пълна подкрепа на кооперациите за обединяване стопанските
и културни усилия на бедните и малоимотните, даване на
кооперациите монопола върху износа на земеделските про­
изведения, неуклонен стремеж за пълно сближение и разби­
рателство с родствените славянски народи, опити за обезсил­
ване политическата роля на двореца, дори подържане на
заплахата за пълното негово премахване, отстраняване преч­
ките за разбирателство с Югославия чрез преследване на фа-
шизираната македонска организация, отхвърляне правото на
заговорници - офицери да се месят в вътрешната и външна
политика на страната и пр.
Общият ход на събитията у нас в първите години след
Европейската война — когато беше на власт ръководеното от
Александър Стамболийски правителство — водеше България
към откъсването й от немската империалистическа система,
към загубването на българската армия като съюзник на пру-
, ския милитаризъм, към сближение със славянските държави, към
омаломощаване на ония среди, които бяха постоянен резерв на
немската хищническа политика, естествен съюзник на надига­
щия се войнствен фашизъм.
АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ
 36

Затова разкритите пред българския народ- възможности:

да реди своя вътрешен и международен, политически, сто­
пански и културен живот по своя собствена воля довеждаха
до ужас губещата почва под краката си дворцово-военна.
и спекулативно-финансова немска агентура. Зашеметената &
, началото, но неразгромена реакция бързо се съвзе, подтиквана
почти неприкрито от вилнеещия вече италиански фашизъм и о т
възродения немски, милитаризъм. Задачата: да се овладеят на­
ново загубените позиции — трябваше да се осъществи със
1всички средства, без оглед дори на известни рискове и въз­
можни жертви.
Но тая задача не можеше да се постигне, ако стъпи­
лият на краката си народ не се повалеше наново, ако не се
премахнеха двете могъщи обществено-политически сили —
Българския земеделски народен съюз и Българската комуни­
стическа партия (тесни социалисти), които имаха съкруши­
тел н о мнозинствб в Народното събрание и бяха безспорно-
[следвани от работничеството, селячеството, чиновничеството,.
I занаятчийството и интелигенцията.
Предвожданите от Фердинандовия наследник врагове, в-
(сравнение с масата на българския народ, бяха малобройни, но-
политически опитни, обиграни в тайните заговори, посветени в
механиката за овладяване с малко, но добре въоръжени сили
на командни точки срещу превъзхождащ по броя си, ( но раз­
единен противник.^ Те винаги бяха разполагали с държавната
машина и добре владееха нейната * сила, знаеха, кои точно ко­
лел ц а и как трябва да се превъртят, за да вземе тая машина
( з а д е н и с т о р и ч е с к и х о д , да направи остър завой и
;да пов'еде цялата страня по желаната посока. Правили не­
веднъж заговори и крупни национални предателства, народните
врагове знаеха, колко решаваща за осигуряване победата може
да бъде и з н е н а д а т а о т в н е з а п н и я у д а р . Те умееха
да използуват първото з а м а й в а н е о т к ъ р в а в и я т е р о р ,
бяха майстори на тактиката на п о с л е д о в а т е л н и т е у д а р и .
За постигането на Главната си задача, реакционните сили
най-напред трябваше да осъществят собственото си обеди­
няване. Пред реално надигащата . се „аграро-комунистическа“
опасност, никакви пречки не биваше да същ ествуват за спло­
тяването на собствените кадри — всички вътрешни вражди и
несъществени противоречия трябваше да затихнат,. ,зд да се
постигне е д и н н и я т р е а к ц и о н е н фронт, преди да се из­
гради н а р о д н и я т е д и н е н ф р о н т , след чието изграждане
 37

никаква вътрешна или международна сила не би могла да го

събори.
Така и стана: всички реакционни партии, партийни течения,
,к акто и некои от намиращите се в ръцете на реакционни ръко­
водства обществени организации, съюзи, а и отделните „незави­
сим и“ личности се обединиха в така наречения „Конституци­
онен блок“, който се издигна като фасада за прикриване на
осббейдга” тайна заговорническа организация, назована „Наро­
д ен сговор“, създадена през 1921 година. ^
В доста широки среди у нас, дбри в среди на пострадали
о т фашизма, по лесно обясними причини, все още се задържа
убеждението, че отговорността 'за преврата на 9 юни и послед­
валите го зверства, както и отговорността за извършените
издевателства над българския народ през Септемврийското
въстание от 1923 г. се носи само от преките участници в за­
говора, от Александър Цанков и близката му компания. Затова
и предимно към тях досега са били насочвани обвиненията
на антифашисткото движение. Трябва, обаче, ясно да се заяви
.и добре да се запомни, че заговорпиците от „Народния сго­
вор" б яха само изразит ели и осъществители на ж еланият а
на монарха-германски агент, h i стремеж ите на цялат а
Дълга река реакция, обединена тогава в „Конституционния
б лок". З а д прикритието на блока, с активната помощ на не­
говите водачи, на неговите членове, на неговата пропаганда
■беше нанесен удара от заговорниците. Затова тази реакция
трябва да сподели отговорноста за всички извършени зверства,
за всички нещастия, които последваха страната ни от загубва­
нето на нейната свобода и независимост до второто й осво­
бождение на 9 септември 1944 г. А главната отговорност, раз­
бира се, тежи върху спотаения в двореца си кобург-готски монарх. '
След обединението си, българската реакция започна да
търси и съюзници. Лишени след двете национални катастрофи
■от всекаква сериозна опора в масите, (което толкова ярко се
разкриваше при всички избори), народните врагове се свързаха
през първите месеци на 1922 година с прогонените от Черве­
ната армия врангеловци — запазващите все още своя войскови
ред въоръжени белогвардейски части. Те бяха евакуирани в
България по искането на международните интервенти — да са
по-близко за възможното им използуване при бъдещо нападе­
ние срещу извоювалата своята свобода РСФСР. Противонарод­
ният преврат се планираше да стане с участието именно на тая,
доста значителна, озлобена и настървена срещу всичко напред­
ничаво белогвардейска сила.
38

Комунистическата партия успя навреме да се добере д о

плановете на превратаджиите, публикува ги и вдигна масите-
на протест.
На 16 май 1922 година партията излезе с манифест към:
българския народ:
„Буржуазнинт блок, — казваше се в манифеста, — не е-
в състояние да унищожи чрез легална политическа борба Ко­
мунистическата партия, главната пречка по пътя за постига­
нето на неговата цел. Затова той потърси помощта на вранге-
ловската контрареволюционна армия. Буржуазният блок иска
с помощта на чуждите войски да завземе властта, да унищожи
Комунистическата партия, да прехвърли тежестите на мирния
договор върху гърба на народните маси, да продаде на чуждите
завоеватели независимостта и свободата на българския народ,,
да го окове в веригите на економическото, политическото и
социалното робство . . .
Свободата и независимостта на българския народ е в-
опасност! Ние зовем целия народ да се вдигне и сплоти под
знамената на Комунистическата партия и да се бори за не­
забавното разоръжение, разпускане и изгонване щабовете на,
врангелистката армия; под съд предателите от буржуазния
б л ок; мир и съюз със съветската република; унищожаване на
мирния договор и военните задължения; обезпечаване на жи­
знените интереси на народните маси . . .
Ударът на реакцията е насочен не само против Комуни­
стическата партия, но и против свободата и независимостта,
срещу живота и бъдещ ето на целия български народ . . .
КП ще употреби всички сили и средства, за да запази себе си
и да закрепи народната свобода и независимост“.
По-нататък манифестът приканва към безпощадното сма­
зване на всеки опит за овладяването на властта чрез насилие
и издига животрептуіците лозунги на народната борба.
Съвременниците помнят, какъв отклик намери всред ма­
сите позивът на Комунистическата партия. Цялата страна
пламна от народния гняв. 6 столицата, по останалите инду­
стриални центрове, по всички градове и села бяха свикани хи­
лядни митинги и демонстрации, охранявани от въоръжени бойци.
Партийци и младежи се отдадоха в пълно разпореждане на
своите организации и с крайна бдителност охраняваха клубо­
вете и синдикалните си помещения.
Тази надигната от Комунистическата партия борба, която-
се центрира около лозунга: „Съд за виновниците на войната
и заговорниците!“ — има още един важен резултат: подпомогна
 39

К а т о п а л а ч а п р о ф . Ал. Ц а н к о в Сяха в е р н и о р ъ д и я на Б о р и с а и е с и ч к и други

негови чиновници-м инистри

ф а к т и ч е с к о т о сближение между Земеделския съюз и Ко­

мунистическата партия. Под напора на народните маси, прави­
телството разгони щабовете на белогвардейците и взе мерки
срещу заговорниците.
Единодействието намери своя израз в историческия Ре­
ферендум — допитването до народа по въпроса: „Да бъдат
ли съдени виновниците за въвличането на България в Евро­
пейската война?“
Комунисти и земеделци излезоха в борбата около допи­
тването заедно, и тяхното единодействие доведе до абсолютна
победа при гласуването.
Врагът се сви и започна да отлага на неколко пъти преврата.
Но чудесният исторически урок от постигнатото при Ре­
ферендума единодействие между двете народни партии БКП и
БЗНС, а още повече въодушевената задружност, проявена от
тяхните привърженици долу, в низовите организации, по всички
села и градища — макар и да бе доловен, не бе оценен
в целото негово значение от партийните ръководства. По­
уката от този исторически урок не бе поставена в основата
на бъдещата им обща работа.
 Обединението на народните -сили срещу врага не бе по­
стигнато, и той нанесе удара на 9 юни 1923 година.
Заговорниците чрез бързите си и решителни действия, из­
вършени предимно чрез механичното използуване от начал­
ствата на войската и чрез участието на македонските банди,
успяха да овладеят властта в столицата и всички големи гра­
дове на страната. Повечето от земеделските министри бяха
арестувани, полицията и оранжевогвардейските правителствени
привърженици бяха разоръжени.
Военно-фашисткият държавен преврат бе вдъхновен, покро-
ровителствуван и пазен от ново разкриване от наследника на
Фердинанда, от продължителя на неговото пъклено дело —
Борис — чийто първи дълг бе да пази от всяко посегателство
І българската Конституция.
„Цар Борис, опирайки се на най-реакционните елемент и
в стрината и армият а, направи държавен преврат, свали
конституционното правителство на Стамболийски, въдвори
в страната фашистки порядки и взе курс на пълно подчи­
нение интересите на България на интересите на немската
империалистическа полит ика“ (Г. Димитров).
Осъществители на пъкления противонароден заговор бяха
професор Александър Цанков, неколцина генерали и не повече
от триста души заговорници, около които бързо и естествено
се групираха всички тъмни сили на реакцията от тъй нарече­
ните шпиц-команди. Оказа подръжка на държавния преврат и
част от офицерството, което, поради постановленията на под­
писания в Нйой мирен договор и съкращенията в армията,
трябваше да напусне казармите и военната си кариера и отиде
в запаса.
Най-напред трябваше да бъде повален Земеделския
съюз, да бъде унищожена реалната съпротивителна сила на
властвуващата партия, предвождана от Александър Стамбо­
лийски. Внезапният удар наистина позволи на заговорниците
да заемат командните точки на властта в България, но те още
не бяха осигурили победата си.
іі Долу, в самите народни недра, привържениците на Земе-
| делския съюз, а на много места и редом с комунистите, се
J вдигнаха стихийно на въоръжена борба в защита на свалената
* власт.
Най-характерната проява на разбирането за единството
между работниците и селяните бе въстанието в град Плевен
и плевенската област. Предвождани от своята организация,
 41

работниците в улични сражения завзеха града отвътре, докато

въстаналите селяни го атакуваха отвън. '
В варненски, шуменски, русенски, търновски, врачански
•окръзи, в кюстендилския окръг и в областите между София и
Пловдив десетки хиляди селяни и работници подеха, наистина,
разпокъсано и дезорганизирано, но с крайна преданост борбата.
Макар че в Плевен, Килифарево, Карлово, Харманлий,
Кнежа и на толкова други места редом с земеделците в бор­
бата влезоха и комунистите, всепак партията на работниците
не възглави народното движение и с това го обрече на про­
падане подържайки „неутрална“ позиция, /л
Народните врагове бяха мнбго пб-наясно: разделението,
което те правеха между земеделци и комунисти, беше само
тактическа маневра, за да могат последователно, а то значи
по-леко да ги бият. В своята кървава практика новоизпечените
български фашисти не правеха почти никаква разлика между
комунисти и борчески земеделци. Редом със Стамболийски
и Калъчев, загинаха комунистите Асен Халачев, Трифон Сара-
лиев, а колко хиляди други знайни и незнайни работници и

Х и л я д и и х и л я д и б ъ л г а р с к и р а б о т н и ц и и с е л я н и б я х а в д и г н а т и о т д о м о в е т е им, и
н и к о й н е з н а е ш е , д а л и к ъ м з а т в о р а и л и к ъ м н е з н а й н и я г р о б го в о д я т ф а ш и с т ­
ките палачи.
42

селяни изпълниха общите братски гробове, за да запечатят

със смъртта си късно осъзнатата истина,, че само в дружната
борба е спасението на народното дело.
Други десетки хиляди изпълниха размесено затворите,
превърнатите в тюрми училища и полицейските участъци, за да
могат заедно да промислят и изживеят политическите грешки
и да извлекат поуките за бъдещите борби.
Сега, от историческата височина на 9 септември, всички
вече, и участниците в онези събития, и тяхните следовници —
могат ясно да видят, какъв прелом в историческото развитие
на България е бил превратът на 9 юни 1923 година. Още при
първия по-значителен опит на България да се измъкне от ла­
пите на германския империализъм, той чрез своите агенти от­
ново здраво я вкопчи в нок­
тите си, за да предизвика
други двудесетилетни борби:
и хиляди нови жертви.
Ето каква характеристика
дава на този преврат Вълко
Червенков:
„Държавният преврат на 9
юни 1923 година*, независимо
от намеренията на некои от.
неговите участници, издигна
на сцената тъкмо онези най-
реакционни сили в нашата
страна, които провеждаха и
подържаха в 1915— 1918 го­
дина прогерманска политика,
и по такъв начин постави
началото на предателската
и катастрофална, вече под
знамето на фашизма, поли­
тика на въвличане България
за втори път в орбитата
на германския империализъм.
Тук е главната същина на
деветоюнския държавен пре­
врат. Зад гърба на органи-
П олицейските албуми с ъ д ъ р ж а т хиляди оптОПИТР ПЯ леНРТОЮНПГИа
снимки на политическите „престъпни- 3 d lU |J H ie па д с ь с 1 UKJH LK llH
ци“ - борци за свободата. Д ЪрЖ ЭВеН П р еВ р Э Т СТОЯХЭ ОНИЯ

* в. Работническо дело, бр. 223 от 9. V I. 1945 г.

 43

кръгове на германската и меж дународната реакция, които>

по-късно докараха на власд Хитлер и неговата банда. Тъкмо
тези кръгове не се забавиха след преврата jja се възп олзуват
изцело от открилите се за тях възмож ности да пуснат своите
пипала във всички пори на политическия и икономически живот
на страната, за да разчистват и улесняват пътя на докопалата
се д о вЛастта германска агентура“.
Вълко Червенкон така резюмира главната поука от пре­
врата :
„Селяните сами, без и против работниците, не могат
да управляват , а стават жертва на реакцията. Работниците
сами, без и против селянит е, не могат да се освободят от
реакцият а и фашизма, не могат да разчитат на свободно
развитие, а стават жертва на своите врагове Изводът,
заплат ен с реки бре тека, работнияескс-селска кръв, е : спасе­
нието на работниците и селянит е е в т ехния най тесен
боеви съюз в името >а пълното унищож ение на фашизма и
всяка реакция и изграждането на свободна, независима демо­
кратична и силна България Никога разединени, винаги заедно".
СЕПТЕМІЗРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ

Земеделският съюз бе повален и разбит. Всичките му по-

значителни водачи бяха избити, хвърлени в здтворите или про­
гонени зад граница.
Нищожната шепичка на българската реакция, ръководена
от двореца и опряна на германофилското висшо командване, на
македонските шайки и на новоизпечените фашисти вече вла­
дееше държавния апарат, но малобройните узурпатори още не
■чувствуваха сигурна почва под краката си. Докато настърве­
ните от проляната на 9 юни кръв нови властници не успееха
да разгромят и мощната Комунистическа партия, докато не
постигнеха дезорганизирането и обезсилването на стотиците
хиляди работници, селяни и народни интелигенти, които след­
ваха тази партия — българските реакционери не можеха дори
да мечтаят за победата.
От друга страна — пред Комунистическата партия из-
растна историческата повеля да вдигне народа на борба срещу
военната диткатура, срещу укрепващата се власт на монархо-
фашизма — за въстановяване свободите и народното само­
управление. Едно от главните условия за успешното прове­
ждане на тая борба си оставаше осъществяването на единния
фронт.
И действително — през трите месеци, които отделят на­
родното Септемврийско въстание от преврата на 9 юни, Ко­
мунистическата партия разгърна колосална дейност за пости­
гането на единния демократически фронт срещу разсвирепялата
реакция. Тази дейност на Комунистическата партия за сплотя­
ване на всички народни сили трябва особено да се подчертае,
за да се види ясно историческата зрелост на тази партия,
нейното дълбоко родолюбие и загрижеността й за народните
съдбини, нейното последователно усилие да се сйаси държ а­
вата ни от фашизма и от службата й на германците. От друга
страна, зараждането на Отечествения фронт и неговото здраво
укрепване днес може да се разбере в истинската си светлина,
 4а

t едва като се посочат дълбоките му корени още през разгле­

жданите от нас събития през 1923 год.
Ярки свидетелства за историческото усилие на Комуни­
стическата партия за сплотяването на всички противофашистки
сили могат да се намерят в статиите на Георги Димитров,,
печатани в „Работнически вестник“ през август 1923 год. Близо
четвърт век ни отделя вече от времето, когато тези статии
са били написани; четвърт век, изпълнен със най-трагични и
съдбоносни събития и за нашия народ, и за цялото човечество,,
и всепак дълбоката правда и историческото прозрение, изра­
зени в тези статии не само никак не са повехнали, но идат с
нова сила да укрепят правилната линия, по която се развива
днешната наша държавна отечественофронтовска политика.
В статията си от 22 август — „Единният фронт и настъпле­
нието на капитала“—Георги Димитров, след като прави конкре­
тен и дълбок анализ на настъпилите след преврата на 9 юни
промени в економическото и политическо положение на трудя-
іците се, след като изтъква влошаването на това положение,,
като резултат от настъплението на реакцията.— пише:
„При това положение може ли бедствуващето огромно
мнозинство да стои с скръстени ръце и да се отнася равно-
душно и безучастно към своята съдба? Трябва ли заради същ е­
ствуващите в неговата среда в настоящия момент програмни,
политически и тактически различия да се остави да бъде безводна
плячка в ръцете на капиталистите и жертва на тяхното бесно
настъпление ? Кой истински народен водач би си позволил леко­
мислието да препоръча това?
Наистина, трудящите се маси и тяхната трудова интели­
генция не са организирани и сплотени в една единна своя
политическа партия. Извън голямата част, която е в редовете
на Комунистическата партия и върви под нейното знаме, друга
също значителна част се намира в Земеделския съюз, трета е
в Социалдемократическата партия, четвърта — макар и твърде
малка — съставлява несъмненото болшинство на Радикалната
партия.
По своите крайни програмни цели и искания, по своите
общи концепции, както и по своята политическа тактика, тия
партии се различават една от друга помежду си и особено от
Комунистическата партия — и от тук тяхната взаимна борба.
Непримиримите различия между тях, обаче, като партии на
трудещите се маси, могат да се отнасят главно до к р а й н и т е
им цели и до пътищата към тяхното постигане, докато между
всички тия партии и партиите на капитала лежи н е п р о х о д и м а
 46

пропаст — пропастта на дълбоко противоположните интереси на

пролетариата и дребната буржуазия, от една страна, и ония на
капиталистическата буржуазия, от друга страна; пропастта
между експлоатирания и неговия експлоататор, между роба и
неговия господар.
Ето защо, партиите на трудящите се маси, доколкото биха
искали да останат верни на интересите на тия маси не могат
да не бъдат в непримирима опозиция на капиталистическите
партии и да потърсят допирните точки помежду си за съв­
местна работа и борба.
Кой сериозно днес ще се реши да отрича, че когато тру­
дящите се маси и целата трудова интелигенция се намират в
такова бедствено положение и са изложени на толкова тежки
изпитания и страшни опасности, техните партии не биха могли
да си подадат р ъ к а ' за съвместна борба и да de намерят на
един фронт срещу настъплението на капитала, в името на една
единна конкретна програма по жизнените въпроси за заплати,
работно време, прехрана, земя, жилнщна нужда, данъци, репа­
рации и пр.
Различните крайни програмни цели и искания на пар­
тиите на трудящите се не са и не могат да. бъдат от есте-

Д в а й с е т и п е т г о д и н и б ъ л г а р с к и т е м л а д е ж и п а д а х а п о н о с е н и о т к у р ш у м и т е на Ф а ш и ­
с т к и т е б а н д и т и , с а м о з а щ о т о б я х а в е р н и на н а р о д а си.
-----------------------------------------------------------

47

■ство да направят невъзможна тяхната съвместна работа и

борба, техния единен фронт за защита на трудещите се маси
в днешните съдбоносни времена, стига и другите партии, като
Комунистическата, да се ръководят наистина от интересите на
тия маси и да пожертвуват своята антинародна коалиция с
капиталистическите партии — демократическия сговор и на-
ционал-либералите“.
По-долу в същ ата статия, Георги Димитров дава класи­
ческа характеристика на единния фронт:
„Единният фронт на практика съвсем не означава отстъпле­
ние от общите свои партийни принципи, нито партийно обез­
личаване, а само възприемане на обща конкретна антикапита-
листическа платформа в защита на трудящите се масй и съв­
местна борба за осъществяването на тая платформа“.
И след като изтъква, че „единният фронт ще се осъщ е­
стви, защото се налага от една железна необходимост, от ну­
ждите на живота и от волята на трудящите се маси“, Георги
Димитров завършва статията си:
„Тежко и горко на тия партии или партийни водачи, които
искат да бъдат представители на трудящия се български на­
род, но биха имали неразумността, по свои партийни и лични
сметки и съображения за запазване коалицията си с капита- .
листите да се обявят против единния фронт на труда! С това
те сами ще подпишат своята политическа смъртна присъда!“.
На следния ден, 23 август 1923 година, в „Работнически
вестник“ е напечатена статията на Георги Димитров „Един­
ният фронт и буржуазната реакция“. В тази статия Има на­
правени констатации и изречени обществени предвиждания,
които не могат да се нарекат другояче, освен пророчески:
„Горчиво се заблуждават ония, които мислят, че фаши­
змът е насочен само против тъй наречената „комунистическа
опасност“, — предупреждава още през 1923 година Георги Ди­
митров. — Те ще заплатят твърде скъпо за своето заблужде­
ние и за политическото си късогледство. ■
Фашизмът съвсем не е само а н т и к о м у н и с т и ч е с к и ,
той е в същото време и а н т и н а р о д е н . Неговата задача е
да се обезпечи в политическо отношение успеха на настъпле­
нието на капитала, на експлоатацията и ограбването на народ­
ните маси от капиталистическото малцинство и да затвърди
господството на това малцинство над народното мнозинство.
Ако фашизмът у нас би успял да се закрепи и да се
справи с „комунистическата опасност“, неговите зверски удари
ще засегнат по най-чувствителен начин и всички други поли-
 48

тически партии и економически организации, които-биха".се за­

стъпвали, така или инак, под една или друга форма, за инте­
ресите и правата на трудящите се маси. Тия удари не ще
могат да избегнат нито социалдемократи, нито радикали, ако-
не се съгласят да бъдат слепи оръдия на българските капи­
талисти . . . Един жизнен общ интерес, прочее, за т р у д я щ и т е
се маси и за трудовата интелигенция, както и за техните по­
литически партии и економически организации днес е — с общи
усилия да запазят свободите, правата, честта и живота си, като-
обуздаят още в самото начало надигащата се буржуазна реак­
ция и нейното най-типично проявление — фашизма“.
I И Георги Димитров отново ясно поставя въпроса:
„За изпълнение на тая тъй належаща задача могат ли д а
' се явят спънка съществуващите програмни и други различия
между партиите на трудящите се маси в страната? Може ли
и трябва ли заради различията и споровете, например по въпроса
за социализацията и обществената собственост, или по въпроса
за бъдещите форми за народното самоуправление тия партии
да оставят трудящия се народ да бъде смазан от фашизма
на капиталистическото малцинство, да бъде подложен на пълно
физическо и духовно израждане, и страната да бъде хвърлена
• в анархия или превърната в плячка на чуждите завоеватели
за угода на алчни за богатства капиталисти и техните идеолози
и защитници? Кой земеделски, социалдемократически или ра­
дикален водач, не скъсал връзките си с народа, би имал куража
да подържа подобна несъстоятелна теза? ^
Ще разберат ли върховното повеление на момента дру­
гите партии на трудящите се маси, когато Комунистическата
партия предлага единния фронт на труда, и особено социалде­
мократи и радикали, които днес, намирайки се в съюз с капи­
талистическите партии, спомагат за засилването на буржуазната
реакция и на формирането и организирането иа фашизма ?
Ще разберат ли те, че жизнените интереси на трудящите
се маси им диктуват да турят край на своята антинародни
коалиция с партиите на капиталистите — демократическия
сговор и национал-либералите, да престанат да изпълняват не­
завидната роля на фигови листа за прикриването безсрамната
голота на буржуазната реакция и фашизма и да пригърнат пред­
ложения от Комунистическата партия спасителен единен фронт?...
Отговорът на тия въпроси близкото бъдеще ще има да ни
даде. Това, обаче, което още днес всеки, който отблизо по­
знава и следи нашата политическа действителност, може да види
ясно, то е, че целият трудящ се свет — от работници, селяни.
 1
49

занаятчии, дребни търговци, чиновници и служащи, до лекари,

адвокати, инженери, професори и дори генерали, живущи със
собствения си труд — инстинктивно чувствува грозящата него
и страната опасност и търси спасение в съвместната борба за
обща самозащита срещу общия враг...

1923 г о д . — Г о р д и и в я р в а щ и в п о б е д а т а б я х а а н т и ф а ш и с т к и т е п о л и т з а т в о р н и ц и I

Който днес се обявява против него (единния фронт, б. н.),

— завършва втората си статия Г. Димитров, — той е против
интересите, правата и сигурността на живота на трудящия се
народ, той е против свободата и независимостта на страната,
той е жалко оръдие на реакцията и фашизма . . . "
На 24 август вестник „Работническо дело“ печати вече
трета статия на Георги Димитров, посветена на борбата за
осъществяване единния фронт на трудящите се, под заглавието
„Единният фронт и политическата криза“. Значението на тази
статия и за днешната наша, така да се рече злободневна исто­
рия, е толкова голямо, че ние ще я предадем изцело:
„Превратът от 9 юни откри една дълбока политическа
криза, началото на която ние наблюдавахме още след септем­
врийската катастрофа в 1918 година, но която бе временно
потулена, подобно живи въглени под пепелта, през дружбашкия
режим, за да пламне сега отново.
В ъ о р ъ ж е н а т а съпротива *
50

Големия въпрос, койтО тая все повече изостряща^се по­

литическа криза поставя днес на дневен ред за непосредствена
разрешение, е в ъ п р о с а з а в л а с т т а . Кому трябва да при­
надлежи властта в тая страна: на капиталистическото м а л ­
цинство или на огромното трудяще се народно мнозинство?'
Или, с други думи, кой требва да ръководи съдбините на на­
рода и страната и да направлява общественото развитие: К а­
питалистическата класа или т рудящ ият се народ ? І
Разбира се, тоя съдбоносен въпрос не може да се" решава
нито както некои от господа генералите са навикнали да ре­
шават своите въпроси в казармата, нито както некои от го­
спода професорите уреждат своите университетски семинари.
Разрешението на политическите въпроси и обществени проблеми
в последна сметка е в зависимост от действителните нужди
на живота и от реалното съотношение на борещите се обще­
ствени сили в дадения момент.
Две решения са възможни за съществуващата полити­
ческа криза. Едното е — капиталистическото решение на
кризата, другото е — народното, тоест, решението, което по­
сочват трудящите се маси. Средно решение днес няма и не
може да им а.^Г і V
Но какві^ е решението, което капиталистическото малцин­
ство се стреми да даде на политическата криза? То се вижда
вече достатъчно ясно от самите дела на днешното правител­
ство. Капиталистическото решение на кризата се ръководи из­
ключително от желанието на капиталистите да задържат на
всяка цена властта в ръцете си, без да се държи никаква
сметка за нуждите на народните маси и на страната. Капита­
листите се интересуват само от въпроса за своите печалби и
богатства, от закрепване на своето класово господство и оси­
гуряване възможността си чрез властта да подлагат на без­
препятствена експлоатация и ограбване трудящия се свят. Те
искат да имат в страната една държавна власт, която да се
направлява всецело от канторите на банките и акционерните
дружества, от борсата и от канцелариите на индустриалния
съюз, от дружество „Балкан“, на експортйорското тютюнотър-
говско сдружение и на разните други капиталистически фирми.
Те се стремят чрез властта да подчинят на интересите на ка­
питала целия стопански, културен и политически живот на
страната. .
И понеже огромното народно мнозинство е явно против
такова едно решение на откритата политическа криза, българ­
ските капиталисти и техните партии, които взеха с извънпар-
 51

192) го д . — В с и ч к и б ъ л г а р с к и к а з а р м и б я х а п р е в ъ р н а т и в т ю р м и и м ъ ч и л и щ а з а
народните борци

ламентарни средства властта, така също днес съвсем не раз­

читат на парламентарни средства за нейното задържане.
Ето близо три месеца вече се минават от преврата на­
сам, а „спасителите“ на народа от дружбашката тирания все
още не се решават да назначат парламентарни избори и про­
дължават узурпаторски да държ ат властта в ръцете си. Те
полагат всички усилия, за да отстранят от участие в бъдещите
избори Земеделския съюз, а ако им се удаде по някакъв на­
чин, и Комунистическата партия — тия две най-големи полити­
чески народни партии в страната. Те възнамеряват да произ­
ведат изборите не по пропорционална изборна система, а по
нейната груба дружбашка фалшификация. Те подготовляват тре­
скаво изборната машина и предприемат още сега предизборен
терор срещу масите, за да произведат едни избори, които не
да дадат свободен израз на волята на народа, а да осигурят
на всека цена парламентарното болшинство на властвуващото
• днес в страната капиталистическо малцинство.
Капиталистическото решение на политическата криза, про­
чее, води неизбежно към военна и ли фашистка диктат ура .
със всички неизчислими вътрешни злини за народа и с т р а н а т а

I
52

и външни опасности за техната свобода и независимост и

за мира. *
Другото, народното решение на политическата криза, оз­
начава преминаване властта в ръцете на трудящите се маси,
на огромното народно мнозинство, което единствено има право
да управлява себе си и страната си и да разполага със своите
съдбини. Това решение означава също да се направлява сто­
панския, културен и политически живот на страната, както и
общественото развитие в пътя на задоволяване нуждите и на
обезпечаване правата, свободите, живота, благополучието и
мира на трудящия се народ, подчинявайки на тая голема цел
егоистичните интереси на капитала и капиталистическото мал­
цинство.
И това е единственото правилно решение на същ еству­
ващата политическа криза от гледна точка на интересите и
бъдещ ето на трудящите се маси, на цялата трудова интели­
генция и на всички некапиталистически елементи, както и от
гледна точка на националната независимост на страната, на
освобождението на поробените населения на Балканите и на
трайните и сигурни мирни отношения със съседните народи
и страни.
При днешните условия, обаче, това спасително за народа
и страната решение на политическата криза е възможно само
чрез единния фронт на труда, който предлага Комунистиче­
ската партия, единния фронт на трудящите се маси и на тех­
ните политически партии и економически организации — от
комунисти до истинските, непредали се на демократическия
сговор радикали.
На социалдемократическата и радикалната партии, които
още продължават да бъдат в едно общо правителство с пар­
тиите на капиталистите, предстои днес да се определят и да
изберат едно от двете възможни решения на политическата
криза — това, което води, чрез коалицията им с демократи­
ческия сговор и национал-либералите, неизбежно към военна
или фашистка диктатура, или другото решение, което, чрез
единния фронт на труда, ще осигури на страната една истин­
ска народна власт, едно работническо-селско правителство.
Кое именно ще изберат социалдемократи и радикали —
скоро ще се види.
Това, което, обаче, е несъмнено още днес, то е, че целият
трудящ се народ, включително и масата от привържениците
на социалдемократическата и радикална партии, ще застане
единодушно на страната на единния фронт на труда, и тоя фронт,
 53

въпреки всички противодействия, от дето и да идат те, и от

каквото и естество да са, ще се осъществи най-сетне — за
благото на народа и страната“.
Усилията на Комунистическа­
та партия да постигне единния
фронт срещу фашизма предизви­
ка силна тревога в реакционния
лагер, който в същото време
събира силите си за нанасяне
на втори удар.
В статията си от 27 август
1923 година, Г. Димитров под­
чертава, че тревогата в реакцион-
лагер е съвсем понятна, тъй
като единният фронт на труда е
смъртоносно оръжие, насочено
право в сърдцето на реакцията.
„Единният фронт на труда е
необходим, за да се обезпечи
хлеба, живота, правата, свобо­
дите и бъдещето на трудящия
се народ, — отговаря на вра­
говете Г. Димитров. — Един-
1923 т о д . — У б и й с т в а т а само раэпал- НИЯТ фрОНТ е НеобхОД ИМ, 33 ДЗ
ваха народния гняв се запазят трудящите се маси,
цялата трудова интелигенция и всички некапиталистически
елементи от експлоатацията, ограбването и потисничеството
на капиталистическото малцинство, да осуетят неговата про­
ектирана военна и фашистка диктатура и да създадат своята
собствена истинска народна власт. Единният фронт е необ
ходим, за да се предотвратят възможните нови военни аван­
тюри и опасности и да се гарантира политическата свобода,
националната независимост и мира на страната, както и брат­
ските отношения със съседните народи. Единният фронт на
трудящите се маси, най-сетне, е необходим, за да тласне на­
пред общественото развитие към пълното освобождение на
народа и страната от игото на капитализма“.
„И Комунистическата партия, която днес е най-голямата и
истинска народна партия в страната, която е авангарда на
трудящия се български народ, изпълнява само своя дълг към
себе си, към народа и страната, отговаря само на своето
историческо призвание, когато първа взема инициативата и ра­
боти тъй неуморно и предано за осъществяването на единния
54

ф ронт'на’ труда . . . Комунистическата партия, като партия на

народните маси, не чувствува никаква нужда да действува
зад кулисите в тъмнината и скритите кюшета, зад гърба на
самия народ, както това правят днес умразните на трудящите
се маси фалирали щабове на старите буржуазни партии, пре-

1923 г о д . — Ф а ш и с т и т е н а п р а з д н о с е н а д я в а х а , ч е т е р о р ъ т щ е с л о м и н а р о д н а т а
съпротива

менени в новата си мантия — демократически сговор. Кому­

нистическата партия предлага и работи за единния фронт на
труда открито, пред очите на цял свят, защото не върши ня­
какво тъмно противонародно дело, както това правят събра­
ните под един покрив насила и от страх пред народа „сго-
вористи“ и техните събратя от национал-либералната партия“.
В отговор на стремежа на Комунистическата партия да
събере народните сили в единния фронт, действуващите „на
тъмно“ заговорници засилиха провокациите си срещу комуни­
стите и техните водачи, а на 12 септември 1923 година бе
проведен общ удар срещу партията по целата страна.
„По сведения на правителството — казва се в едно обя­
снение, издадено от Цанковата власт комунистическите
 fl*Th§
вождове се готвят'.'да~'направят първия опит за завземането
на властта чрез въоръжена сила на 17 септември т. г.
Ето защо, днес, на 12 септември, в 6 часа сутринта, пра­
вителството арестува всичките им вождове. То ще ги държи
арестувани, за да могат да понесат наказанията си, в случай
че се направи опит за въоръжено въстание в страната . . . "
През нощта на 12 септември из цялата страна наистина
•бяха арестувани над две хиляди комунисти, но огромната сила
на Комунистическата партия, укрепвана в тежките десетилетни
борби, не можеше така лесно да бъде надвита.
В отговор на арестите, партията отговори с призив за
•обща политическа стачка.
Софийският градски партиен комитет вдига работниче-
ството на демонстрация срещу правителството. Настъпва
сблъскване с полицията, при което пада убит нейният командир.
Мнозина от избегналите арестуването антифашисти пре­
минаха в нелегалност, въоръжиха се и продължиха трескавата
си организационна дейност. Други — последваха примера на
своите деди и хванаха планините, с което се сложиха зачен-
кйте на първите партизански чети. Те бяха обявени за разбой­
ници — всеки фашист, където и да ги срещнеше, можеше да
ги разстреля не само безнаказано, но н да получи награда за
престъплението си.
Няколко села в Казанлъшко въстанаха, без да чакат
каквото и да било нареждане. Въстаниците задържаха властта,
докато можаха, а сетне и те се оттеглиха в близките планини.
Над цялата страна надвисна тревожно очакване. Кому­
нисти и земеделци кипеха от негодуване, като виждаха, с какво
настървение разгромените, но неизтребени след войната народни
предатели отново се вкопчват чрез терора във властта, а некои
по-благонравни, демократически настроени граждани, току се
питаха:
— Ама как е възможно? Та не изрази ли съвсем ясно*
народът волята си? И чрез избори, и чрез събори, митинги и
■събрания, и чрез своите партии? Може ли цял един народ,
който вече редеше и държавата си и сдруженията си — да
загуби собствената си власт само за една нощ? И кой я
изтръгна из ръцете му? Та не е ли ясно, че това са същите
предатели от 1912/13 и от 1915/18 година — престъпни­
ците, които продадоха срещу книжни марки родината ни на
германците — гешефтарите и спекулантите от износителските
кантори, от банките и никнещите през и след войната като
гъби акционерни дружества ? Не са ли същите генерали, които
56

посрещаха с ура кайзера и принцовете му, докато войниците

ни гладуваха и мръзнеха като дриплювци в окопите? Как
може да се отрече правото на народа сам да се управлява,
когато Конституцията ясно показва пътя, по който може да
дойде на власт нова обществена групировка? И не е ли чудно,

1923 г о д . — М н о г о ж е л я з о б е ш е п о х а б е н о з а и з к о в а в а н е в е р и г и т е , н о п о - т в ъ р д а о т
стоманата бе народната и здръж ливост^

че демократическите партии'подкрепят окървавените превра-

таджии от рода на проф. Цанков? Не, така не може! Нещо
трябва да се н аправи!.. —
В тия въпроси имаше голяма доза от добродушна наив­
ност, но част от народа ни още не беше се опознала с мето­
дите на новоизлюпения фашизъм, още не бе прозряла, че зад
партиите, които толкова години бяха се наричали демократи­
чески, се бе сгрупирала най-реакционната част на българската
буржуазия, която, заради собствените си интереси бе прода­
вала и бе готова още тридесет и три пъти да продаде роди­
ната си. Мнозина, инак добронамерени, политически наивници
още не бяха схванали напълно ясно, че „демократическите*
партии винаги са били и си оставаха само оръдие в ръцете
на нем ския дворцов наместник, все едно дали се наричаше
Фердинанд или Борис. И тоя наместник си служеше с тях,
 57

защото интересите на монархическата и реакционната върхушка

винаги съвпадаха — и едните, и другите печелеха неспирно от
германското империалистическо нахълтване на изток, печелеха
дори когато цяла България преживяваше катастрофа. Ако нем­
ската кауза възтържествуваш е напълно — плячката щеше да
бъде още по-голяма. Ако загубеше — какво им струваше да
се прехвърлят в лагера на германските противници? Нали бо­
гатствата и властта им винаги си оставаха непокътнати и
гарантирани от чуждата реакция? Ще сменят само некои от
заглавията на вестниците си, ще пригодят към новата обста­
новка цветистите фрази за мира и демокрацията, за реда и
законността и ще станат наемници на новите си господари.
Но след 9 юни и последните политически наивници започ­
наха да се убеждават, че демократизмът на българските бур-
жуазни партии е бил само маска на финансово-спекулативните
вълци и тяхното окръжение, че господа царедворските демо­
крати са готови да потъпчат демокрацията и да плюят върху
нея при всеки случай, когато истинското осъществяване на
народовластието заплашва дори част от кастовите им инте­
реси. И не само да плюят, а въоръжени до зъби, да се на­
редят зад излъчените от собствената им среда стръвници,
като Цанков, ген. Велков и ген. Русев, и да тръгнат на кър­
вав поход тъкмо срещу ония, на които довчера са пропо­
вядвали великите демократични принципи.
Затова пък — със същата бързина, с която „демокра­
тите“ от „Конституционния блок“ хвърлиха маските си и се
наредиха като шпиц-командна гвардия около превратаджиите
и македонските главорези — все със същата бързина и по-
доверчивите граждани изживяха и вярата си в тяхната „демо­
крация“, и надеждата си, че народът може по мирен път да
изрази и наложи своята воля. Та не беше ли правителството
на Александър Стамболийски конституционно? Та не бяха ли
представителите на Комунистическата партия в парламента
истински народни представители? Щ ом една шайка, подкре­
пяна от „д е м о к р а т и т е м о ж е чрез силат а на оръжието
да потъпка свободата и всички повели на Конституцията,
народът има не само право, но и свещен дълг да и т о л зу в а
същото това оръжие, за да възстанови свободата и пове­
лит е на Основния закон в страната.
Тук трябва да се отхвърли една вкостеняла вече от
четвъртвековната давност клевета, породена и подържана^от
същите тия царедворски „демократически“ предатели — че
Българската комунистическа партия искала, чрез С е п т е м в р и й ­
58

ското [въстание, насила да промени държавния строй, да

въведе съветско управление, та затова била подложена на
последвалите я през септември 1923 година преследвания.
„В името на какво отиваха на въстание против фашизма

Видният водач на З ем едеаск и я народен с ъ ю з — еди н о ф р о н то вец ъ т Димитър

Г рън чаров б е ш е повален от ф аш и стк и те куршуми

българските работници и селяни? — пише Вълко Червенков.

— Преди всичко, въстанието целеше да събори от власт пра­
вителството на Цанков. Фашизмът трябваше да бъде разгромен
и създадено работническо-селско правителство. Такъв беше ос­
новният лозунг на въстанието. Работническо-селското прави­
телство, в името на което беше подето въстанието, се
мислеше като правителство демократическо, антифашистко,
с участието на представители на всички действително де­
мократически сили в страната. За тая цел ЦК на БКП (т. с.)
се обърна с предложение за единно действие към БЗНС,
към БРСДП, към Радикалната партия, към Македонската
организация. На нейното предложение тогава се отзова,
обаче, само БЗНС. Платформата на Работническо-селското
 59

правителство, предложена от БКП (т. с.) не оставаше ни­

какво съмнение за неговия демократичен характер. Тази
платформа предвиждаше тогава прехвърляне на тежестите на
мирните договори върху тия, които водиха двете катастро­
фални войни; тя предвиждаше облекчение на данъчното бреме
за работниците, бедните и средни селяни, ограничение на еспло-
атацията на масите от страна на крупния лихварски и банков
капитал чрез създаване на държавен кредит ва малоимотните
селяни, за занаятчиите, чрез развитието на кооперациите, въве­
ждане на държавна монополия върху външната търговия, озем­
ляване на безземлените и малоземлени селяни. Платформата
предвиждаше също така редица мероприятия за подобрение
материалното положение на трудящите се.
Политическите искания на платформата се заключаваха в
пълното възстановяване и разширение на демократическите
права и свободи на народа: пълна свобода на организацията,
словото, печата, събранията; разоръжение и разтуряне на всички
фашистки организации; въоръжение на работниците и селяните
за защита на демократическия ред от фашистките заговорници ;
даване избирателни права на жените и т. и.
В областта на външната политика платформата предви­
ждаше дружествени отношения със Съветския-съюз и подчер­
таваше искането на мир с всички народи“.
Клеветите на народните врагове за „болшевизация“, с
които се целеше създаването на приемливо прикритие на без­
човечния и противозаконен поход за омаломощаване и хвърляне
в робство народа ни, бяха, всъщност, опровергани още на вре­
мето си, непосредствено след въстанието в историческото
възвание към българския народ, издадено от водачите на това
въстание — Георги Димитров и Васил Коларов:
„Борбата се водеше, — пише се в това възвание, — не
за установяване на пролетарска диктатура и съветска власт
в България, какт о ум иш лено лъж е сегашното правителство,
а против свирепствуващата военна диктат ура, за широко
демократическо правителство, създадено от огромното
мнозинство на българския народ, от неговата трудеща се
част. И там, гдето въстаналият народ взе властт а в
Ръцете си, никъде не беше установена съветска власт, какт о
лъж ливо утвърждава правителството, а б яха организирани
само общи революционни комит ет и на работническо селско­
то правителство“.
В името на така подробно изложените от нас искания и
стремежи, настъпи историческото сдружаване на работници и
60

селяни, което нямаше вече да се разкъса до дошлата чак след

двайсет години народна победа. Те зарязваха и дом, и работа,
сбираха се около
посветените в тай­
ните на подготвя­
щите се събития,
осведомяваха се,
въоръжаваха се и
чакаха съдбоно­
сния призив на оста­
налата самичка ка­
то организирана си­
ла и народна во-
дачка Комунисти­
ческа партия (те­
сни социалисти)
подкрепена от още
невъстановения ор-
ганизационно Земе­
делски съюз.
Редом с полити­
ческата си дейност
за сплотяване на ан­
тифашистките си­
ли, Комунистиче­
ската партия взема
редица военноорга-
низационни мерки
за посрещане готве­
щия се удар на фа­
шистите и за нана­
сяне на противо­
удара— за смъква­
не на закрепилите
се на върха на дър-
жавната машина
фашистки бандити.
Военно-револю-
ционният комитет
на партията изра­
ботва необходими-
г
Видният д е е ц на БЗН С — Георги Д рагнев. пребит
те планове, създа-
от фашистката полиция В3 В 06Н Н И рЪ К О В О Д -
 61

ства, установява връзки с военните части, които са готови да

преминат на народна страна, привежда в известност недоста­
тъчното оръжие, разработва метода на нападението.
Всички партийни кадри, в които се включват и по-въз­
растните членове на Комунистическия младежки съюз, се раз­
пределят на военни формации с свои командири — по „десе-
тари“, и пред всеки бъдещ боец се поставя задача да не чака
непременно оръжие на готово, а сам да се въоръжава.*
Въодушевлението и готовността за борба и жертви дей­
ствително бяха безгранични и можеха да се сравняват само с
ентусиазма на Априлското въстание. Човешките резерви, които
можеха да бъдат включени в борбата, бяха също така неогра­
ничени — цял един народ, всички работници и всички селяни,
наскоро излезли от битките и страданията на Европейската
война, за да преживеят покрусата на своите надежди на 9 юни
1923 година — всички само чакаха Комунистическата партия
да ги поведе.
Д а ги поведе като защитница на погазените народни
права и свободи, без оглед на различията в политическите им
разбирания — да ги поведе като една народна партия, която
с цялото си минало съществуване е доказала, че няма в дей­
ността си друга задача и друга цел, освен постигането на все­
общото добруване, че водачите й нямат други интереси освен
народните.
Народната вяра в тази партия, в нейната обществена чи­
стота и безкористност, в нейната висока идейност и железна
воля да не се отстъпва пред никакви трудности и жертви —
също беше безгранична. И това народно доверие в Комуни­
стическата партия бе здравата психологическа основа за раз­
гръщането не само на Септемврийското въстание, но и на
всички последвали го борби, чак до наши дни. Стотици хиляди
мъже и жени, които никога отблизо не биха проучвали и опо­
знали голямата идеология на партията, й се доверяваха само
въз основа на делата й, на примера на просветените й членове
и на великите й водачи.
Това народно доверие беше и си остана най-значителният
и непрестанно нарастващ обществен капитал на партията.

През юли, август и септември 1923 година, загриженият и

* Ние, например, ш естим ата членове от ръ ководството на нелегалните
кръж оци във В рачанската гимназия срязахм е р у л етк ата и разбихме посред
нощ един от централните магазини на площ ада в В ратца и задигнахм е седем те
револвери, които се намираха на витрината му.
 62

възмутен от предателството на военно-монархическата шайка

народ, чакаше и се вслушваше в разпоредбите на БКП. Ней­
ното върховно ръководство, въпреки късото време, с което
разполагаше, трескаво работеше за овладяване надигащите се
събития, като обхване военно-организационно огромния анти­
фашистки човешки резерв, като разработи общия метод на
въстанието и разреши многото особени подробности на въоръ­
жената борба.
Първото всенародно, организирано въстание срещу фа­
шизма в света трябваше да избухне на 22 срещу 23 септем­
ври 1923 година в малката, разсипана от две последователни
войни България.
За нещастие, едно предателство, извършено след аресту­
ването на един от участниците в въоръжената подготовка, не
само че разкрива пред полицията целия план на въстанието,
но и насочва врага към седалището на военно-революционния
комитет в София. На 21 септември, само един ден преди из­
бухването на борбата — полицията връхлита *върху седали­
щето на комитета и след ожесточена престрелка арестува по­
вечето от участниците в главното военно ръководство. Един
от неговите ръководители, Димитър Гичев, се самоубива, за да
не се предаде жив на омразните си врагове.
Предателството нанася мъчно поправим у д а р : лишава
въстанието от централно ръководство, и то само един ден
преди неговото обявяване, когато няма време за изграждането
на нови планове и нови връзки.
Освен това, предателят посочва и военните части, които
са щяли да преминат на страната на въоръжения народ — фа­
шистите бързо ги разоръжават и поставят на местата им верни
свои военни части.
Но колелото на историята е вече търкулено, и нищо не
може да задържи развихрянето на народното негодуване
срещу фашистките узурпатори. Както споменахме, първите въс-
танически огнища пламват в Мъглиш и Енина, и още на
20 септември пожарът се разраства по целия героичен Старо­
загорски окръг с градовете: Стара-Загора, Нова-Загора, Казан­
лък и Чирпан, преминава в Пловдивски окръг с Брацигово и
Перущица, в Петричко — с Разлог, Горна-Джумая и Невро-
коп, припламва още на десетки места из Варненско, Шумен­
ско, Бургаско, Плевенско, за да се разгори стихийно в неза­
бравимата всенародна епопея на Северо-западна България — в
Берковско, Фердинандско, Ломско, Оряховско, Белослатинско,
Врачанско и Видинско, гдето ръководството бе поето от пър­
 63

вия организатор на народните борби за свобода — Георги Ди­

митров и неговите верни другари — Васил Коларов и Гаврил
Генов.
—В !-Старо-загорско най-ярка е^победата на предвожданите
от Петко Енев въстанници, които ^овладяват град Нова-Загора

ПЕТКО ЕНЕВ ГЕОРГИ МОСКОВ

водач на новозагорските въстаници водач на ломските въстаници

и се отбраняват в течение на няколко дена срещу приижда­

щите от големите околни гарнизони врагове. Завзет е за кратко
и град Ихтиман, прекъсната е важната железопътна линия Со­
фия—Пловдив. Завладян е и Разлог, гдето войниците пленяват
офицерите си.
.Навсякъде, гдето Комунистическата парт ия и З е м е ­
делския съюз призоваха народа на бой срещу фашизма —
народът въстана. И навсякъде, гдето народът въстана, к о ­
мунистите и земеделцит е вървеха в братско единство —
рамо до рамо те отиваха на смърт в името на освобожде­
нието на страната от фаишзма". (В. Червенков)
Десетки хиляди селяни връхлитаха срещу укрепленията
на фашистите, превземаха полицейските участъци, разбиваха
наемниците и доброволните фашистки шпиц-команди, съста­
вени от по-младите синове на реакционерите от „демократи­
64

ческите“ партии и възстановяваха, макар и за кратко, погазе­

ните свободи.
Въоръжените с пушки без патрони, с брадви, коси, кри­
ваци и слънчогледови стъбла, въоръжаващите се в течение на
самите сражения с оръжието на разбитите врагове народни
герои падаха със стотици, покосявани от картечниците и оръ­
дията на подготвените и отлично въоръжени катили*, за да
разкрият пред света несломимата воля на своя народ, да по­
кажат още веднъж след Априлското въстание през 1876 го­
дина, след Шипка, Шейново и Стара-Загора, как се брани сво­
бода и незавимост.
Д о вечерта на 23. IX.
въстаниците от Северо­
западна България овла­
дяват по-голямата част от
Врачанския окръг и села­
та на Ломска околия,
включително град Михай­
ловград (Фердинанд), но
без градовете Вратца, Бер­
ковица и Лом. Фашистка­
та полиция, самите фаши­
сти и намиращите се из
въстаналите райони вой­
скови отделения са обе­
зоръжени. Въстаналите
вземат към 2000 пушки,
5 картечници и едно оръ­
дие.
Дунавският пристани-
.щен град Лом също е
овладян от въстаниците,
но гарнизонът на града
се забарикадирва в укре­
пените казарми и отбива
1923 г о д . — В С а м о к о в б я х а а р е с т у в а н и , и з в л е - р е Д у В З Щ И Т е Се ПрИСТЪПИ
ч е н и о т к а з а р м а т а и з в е р с к и и з б и т и : 1. Б о р и с х. н а хИ ЛЯДИ Те ИаПаДЯТеЛИ,
С о т и р о в . 2. К. П е т р у н о в , 3. М. К о н е в , 4. Н. Б и ч а -
к о в , 5. М. х. С о т и р о в . 6. В. С а н к и й с к и , 7. Д . Р а д е в , СТеКЛИ С е И ОТ ГрЗДЗ, И
8. К. З е х т и н о в , 9. В. М а л ч е в , 10. П. Е с о в . 11. Г. n i/п ііи и т р ГРПя
Д и м и т р о в , Г. Ш и п е р о в , Д . Д и л о в , С. С к е л и н и д р . ОТ ОКОЛИИТС C L V ld .

* Всеки от изпращ аните към Б ер ковиц а—Ф ердинанд фаш истки добро­
волци бе в ъ ор ъ ж ен с по два револвера, х у б а в а карабина и няколко бомби, а.
припасите бяха неограничени.
 65

Б р а т с к а г р о б н и ц а на убити се п тем в р и й ц и в М ихайловград. Ц яла България беш е ^

покрита с таьи ва гробници.

Една врачанска войскова част успява наново да превземе

Михайловград, но на следния ден, 24 септември, придошлите
в подкрепа отреди от Лопушна и Соточино разбиват войската
и пак овладяват града. Част от войниците преминават на стра­
ната на борещия се народ.
По всички завладяни селища властта преминава в ръцете
на Іработническо-селските комитети, а в Михайловград засе­
дава главният Революционен комитет за въстаналите райони,
в който също участвуват двама земеделци. „В това отноше­
ние — пише Вълко Червснков — революционните комитети
на Септемврийското въстание от 1923 година са предтечи на
комитетите на Отечествения фронт“.
Запазен е един от историческите документи — заповед,
издадена в Михайловград:
„Работници, бедни селяни и малоимотни граждани! На 9
юни шайка от фалирали генерали, бюрократи и стръвни спеку­
ланти заграби власта чрез преврат, в името уж на реда, закон­
ността и „свободата на всички граждани и организации в стра­
ната“.
В ъ о р ъ ж ен ата съпротива 5

1
66

Вие посрещнахте с пълно недоверие оръдията на алчната

и кръвожадна буржуазия. Като разбраха, че ги презирате и че
не ще се хванете на тяхната въдица, властниците-съзаклят-
ници против народа, напълниха затворите с хиляди работ-
ници-комунисти и бедни селяни-дружбаши, подложиха ги на
адски мъки, зверски побои и свирепи убийства и дадоха воля
на своята класова мъст и кръйожадност чрез чудовищни при­
съди над невинните жертви.
Туй не помогна. Стана ясно и за слепците, че враговете
на народа по пътя на законната, легална борба не ще могат ч
да управляват, ако предварително не смажат водителката на
трудовия народ — комунистическата партия и организацията
на селяните — Земеделския съюз. Така само, притягайки сво-
бодно въжето о шията на поробения народ ще могат да го
отрупат с непоносими данъци и да го хвърлят отново в кър­
вави националистически войни, които от мизерията, жертвите,
мъките и сълзите народни изливат златоносен дъж д в касите
на спекулантите.
На 12 т. м. рано сутринта подлите народни врагове зало­
виха най-произволно по домовете им хиляди комунисти и друж-
баши и ги хвърлиха в затворите, защото на 2. IX уж сме „про­
извели мобилизация“ на младежките си дружества, а на 17. IX
сме „готвели преврат за завладяване на властта“ ! Но К. П.
искаше само от правителството да назначи по-скоро законода­
телни избори и да гарантира обещаната свобода на народа,
който ще съумее да наложи едно работническо-селско прави­
телство, единствено напълно възможно и спасително правител­
ство за страната. Но такова правителство би било чума за бан­
керите, спекулантите и капиталистите, та властниците обявиха
война на.народа, като плюха на легалната борба и свободата, в
които лицемерно се кълнеха на 9 юни. Комунистическата пар­
тия и сдружените земеделци се поставиха пред дилемата: да
паднат ли мърцина пред лапите на народните врагове, или да 1
приемат наложената им борба.
Ние избрахме пътя на борбата!
Ние високо ценим човешкия живот и скъпим всека капка
човешка кръв, но врагът ни наложи борбата с оръжие в ръка,
и върху него единствено пада целата отговорност за човешки
и материални жертви, за болките и страданията, които неиз­
бежно придружават обявената и разпалена гражданска война.
На 23 т. м. организираните работници и бедни селяни се
стекоха масово на зова на К. П. и 3. С. и се хвърлиха с дивен
героизъм и ненадмината самоотверженост в великата борба
 67

против народните душмани. Правителствената банда е свалена,

и в героизма и солидарността на трудящия се народ се издига
гордо знамето на работническо-селското правителство, на ре­
публиката на работниците и Селяните, които единствено ще на­
ложат траен мир и братство на балканските народи.

Г р у п а с е п т е м в р и й ц и , ф о т о г р а ф и р а н и в гр . Н иш п р е з 1924 г., м е ж д у к о и т о са :
2. г е н . м а й о р И в . М и х а й л о в , 3. З а м ф и р П о п о в , 4 г е н .- л е й т е н а н т А с. К. Г р е к о в ,
5. Ц а н к о И в а н о в , 6. Г а в р и л Г е н о в , 7. И в . Ж и в к о в , 8. Г. Д а м я н о в , 9. Н и к . Ц е н к о в

Народе от всички полета на труда!

Притечи се многобройно от села и градове под разветите
червени знамена. Хвърли се смело и мъжки в славната борба.
Б лесъкът на показалата се победа ще озари твоето изпито
лице, ще смекчи болките на разкъсаното ти сърце и ще хвърли
в дива злоба от безсилие твоите врагове. От свещенната кръв
■на борбата ще огрее зората на свободата, благоденствието и
мира. Напред, на смела и славна борба! Напред към победата!
Д а живее републиката на работниците' и селяните!
Д а живее работническо-селското правителство, правител­
ството на труда!“
• Комитетът започва бързото сформиране на доста крупни,
м ак ар и слабо въоръжени дружини, които сред невиждан на­
роден ентусиазъм, под развяните червени и оранжеви знамена
събират сили за удар срещу голямия окръжен военно-артиле-
р и й ск и център Враца, както и срещу град Берковица. И зп р ащ а
68

се отред с картечници и оръдие в помощ на въстаническите

части в берковско, които се командуват от Замфир Попов*
Съединените отреди след улични боеве, особено тежки към
гарата, овладяват град Берковица на 24.IX. сутринта.
И град Враца, както всички по-голями градове в стра­
ната не въстава. Още от 12 септември затворът е препълнен
с местните дейци на Комунистическата партия и по-дейните
земеделци-единофронтовци. На свобода е укрилият се навреме
главен ръководител на окръга Гаврил Генов който, заедно с
пристигналите с големи рискове членове на Централния коми­
тет на Българската комунистическа партия, Георги Димитров
и Васил Коларов, се намира в средището на въстанието.
Арестите във Враца не спират. Полицията и добровол­
ните фашистки шайки излавят дори старите майки, бащи и
всички близки на комунистите. Полицейският участък, затворът
и голямата сграда на прогимназията „Иванчо Младенов“ са на­
тъпкани с арестувани. Укриват "се само неколцина членове
от Младежкото комунистическо дружество, които, въпреки
пълната си готовност за лична жертва, не знаят, какво да пред­
приемат. Градът чрез няколко пояса от военни постове е на­
пълно откъснат. Надеждата и на арестувани, и на малцината
свободни е в удара, който се очаква откъм въстаналите рай­
они. За неговото посрещане се готвят и самите фашисти —
те са смъкнали от намиращата се в планината медна мина
„Плакалница“ няколко стотин руски белогвардейци, конто трябва
да подсилят немного надежния врачански гарнизон. Фашистите
знаеха, че този гарнизон, съставен от синовете на селяните-
от въстаналите околии при първия по-сериозен удар не само
че ще се откаже от всека съпротива, но и ще премине към
въстаналите. Затова те чрез всички възможни съобщителни
средства искаха и молеха от превратаджийското правителства
да изпрати час по-скоро по-сигурни войскови части: опасността
за града била много голяма, а неговото овладяване щяло да
докара непоправими беди, защото невъоръжените хилядни маси
на въстанниците ще се въоръжат и засилят . . .
Макар на български език да нямаме още нито едно по-
значително описание и разглеждане на Септемврийското въс­
тание, за всички, които що-годе са запознати с неговото раз­
витие, е ясно, че тревогата на фашистите за град Враца е била
напълно основателна. Откъм голямото село Кнежа, през Бяла-
Слатина, Борован, откъм всички голями села на белослатинска
околия се придвижва и нараства голямият въстанически отред
под водителството на Фердинанд Козовски и Георги Михайлов*
 69

В Искърския район около гара Мездра от където е

окръжният организатор Яа БКП Иван Ат. Кинов също се струп­
ват въстанически маси, защото всичко, буквално всичко живо,
което можеше да носи кривак или пушка, бе готово да тръгне
заіразгромяването на иредателската заговорническа шайка.

ГА В Р И Л Г Е Н О В зл м ф и р попов
Командуването на фашистките войски във Враца вече
знае, че неговата войскова част в Фердинанд е унищожена и
че двата околийски центрове са вече в ръцете на въстаналия
народ. Фашистите с тревога очакват атакуването на Враца.
Революционният комитет в Михайловград също много
добре съзнава, че главният^ удар требва да се нанесе срещу
окръжния център, където покрай богатото въоръжаване би се
създала здрава стратегическа опора за по-нататъшното раз­
гръщане на борбата.
Затова въстаническият щаб в Михайловград, чийто на­
чалник е Ас. Греков, изпраща на 24. IX. след обед шест бойни
дружини в две посоки към Враца.
По първото направление Стубел—Криводол—Враца се
насочват:
Михайловградската дружина, под командването на Иван
Михайлов; Челюстнишката дружина, с командир Тодор Ата-
яасов; Крапченската, командувана от Янаки Панов.
70

По второто направление тръгват три дружини:

Лютенската, с командир Владимир Петков, Лопушанската„
командвана от Георги Дамянов и Белимелската, с командир
Коста Иванов.
Но насочените от Михайловград за овладяването на Вратца
отреди, под общото ръководство на окръжния организатор на
БКП, Гаврил Генов, на н-к щаба Ас. Греков и на споменатите
дружинни командири — са принудени да свърнат встрани, за
да отбият застрашителното нападение на значителен правител­
ствен отред. Около гара Бойчиновци на 35. IX. се завързва
тежко сражение, в което въстаниците напълно разбиват вой­
сковите части и вземат богати трофеи — нови 400 пушки, ня­
колко вагона муниции, 2 артилерийски оръдия и 6 картечници.
След завършване на боя се получават сведения за насоч­
ването на нови правителствени части откъм Вратца, откъм
София през Петрохан, откъм Белоградчик и откъм Видин —
Брусарци, тоест от всички страни на въстаналите райони.
Основните въстанически сили под командуването на Г.
Дамянов продължават настъплението си към Криводол—Враца,
но на 26. IX те наново са заангажирани в тежки сражения с
постоянно засилващите се правителствени войски. След упорит
бой, който тр£е цел ден въстаниците са принудени да отстъпят.
В същото време щабът отделя сили и срещу настъпва­
щите по другите посоки противници — към Петрохан излиза
полкът на Замфир Попов, към Лом—Видин — отред с 2 оръ­
дия и 4 картечници, командуван от поп Андрей и Кирил Митов
и друг отред към Белоградчик.
Едни след други слабо въоръжените отреди са разбити
и преминават в отстъпление.
Укрепената в ломските казарми войскова част получава
пехотна и артилерийска подкрепа от Видин, та и тамошните
народни дружини преминават в отстъпление.
Разбит е и отредът на славния поп Андрей от Медковец.
Към 28-29 септември прииждащите правителствени войски,,
подкрепяни от въоръжените синове на реакционерите, събрани
в така наречените „шпиц-команди“* — започват „възстановя­
ването на реда“.
Загиват Ив. Мих. Бобанов командир на Превалската дру­
жина, Влад. Петков, к-р на Лютенската, д-р Стамен Илиев и
др. видни дейци.

* П рекорът произлиза от името на модните по онова време обувки

с ъ с заострени върхове — шпиц.
 71

Растреляни са народните представители от БЗНС Ив.

Първанов и Горан Петков, от Михайловградско.
Над страната се развихри невиждан по света до онова
десетилетие терор който ясно предвещаваше, какво ще донесе
на човечеството фашизмът, ако овреме не се вземат мерки за
смазването му.

Зам ф ир П опов и Т одор Б л агов, р а з с т р е л я н и п р е з 1925 го д .

Септемврийските дни и нощи се наситиха с ужас. [Нака­

зателните команди, съставени от садисти-офицери като ген.
Лазаров, полк. Кузманов, кап. Харлаков, кап. Монев и македон­
ски наемници-палачи, събираха населението по стъгдите и ма­
сово разстрелваха мъже и жени, деца и младежи. От претъп­
каните с арестувани селяни и работници участъци и училища
се изкарваха върволици „виновни“ и невинни към братските
им гробници. Димът от подпалените къщи и. миризмата на
оставените за „назидание“ разлагащи се трупове се носеха
над почернените селища.
Учители, лекари, адвокати, светлооки юноши и девойки
— ръководната сила, цветът на българския народ, бе поно­
сена с настървение, непознато при ничие враже нашествие в
България.
Хиляди и хиляди участници в борбите емигрираха, дрУги
стотици хиляди изпълниха затвори, арести, казарми и у ч и л и щ а .
Стените на затворите, карцерите и казармите видяха ма­
72

сови изтезания, каквито, не познава нито едно от средновеко­

вните инквизиторски мъчилища. Кръвта довеждаше палачите
до безумно опиянение и взе дори да ги задавя. Целият про­
гресивен свят се вдигна на протест. Палачите се сепнаха.
„Стига кръв! — провикна се н едно свое официално на­
реждане техният водач, генерал Русев, прочутият първи мини­
стър на вътрешните работи от Цанковия кабинет. — Движе­
нието на родоотстъпниците, на хората, забравили чувство за
родина и отечество, на хората, които си бяха поставили за
цел да смутят мира и спокойствието на страната, е вече смазано.
Заповедта ми в този момент към всички е: стига кръв,
дайте мир и спокойствие на страната!“
В същото време водачите на въстанието Г. Димитров и
В. Коларов отправят* своето историческо „Отворено писмо до
работниците и селянит е в Б ъ лгария“ — което вдъхва нова
вяра, нова бодрост и дава първия сигнал за прерастването на
борбата на новия следсептемврийски етап. Тъй като това „Отво­
рено писмо“ е един от най-важните исторически документи на
антифашистката борба, ще го предадем изцяло:
„Драги другари,
След големите революционни борби, които за сега завър­
шиха неуспешно за народните маси, ние бяхме принудени да
напуснем, заедно с много други борци, вашата среда, за да
продължим да служим на великото дело на своя народ. Ма­
кар и да се намираме временно далеч от вас, ролята, която
ни се пада да играем в тая борба, ни налага да се обърнем
към вас с това отворено писмо.
И първата дума, която Ви отправяме е :
„Горе главите! Кървавото отмъщение на изплашената за
властта си белогвардейска сган не . ще сполучи да убие бор­
ческия дух на трудеща се България! Поражението ще ни на­
учи, как да победим! Въпреки всичко ще бъде работническо-
селско Правителство в България!“
Тъкмо партиите на капиталистите и чорбаджиите, които
на лево и на десно викат за „ред и законност“, на 9 юни из­
вършиха един въоръжен преврат и с това туриха началото на
гражданската война, от която септемврийските събития са само
един крупен епизод и която не може да се завърши другояче,
освен с окончателната победа на трудящия се народ над не­
говите кървави потисници, експлоататори и грабители.
Трудещите се селяни и работници в България имаха две
големи политически организации за защита на своите жизнени
„Работнически в естн и к“ бр. 1 от 27. X. 192? година. — Виена.
 73

интереси: Българския народен земеделски съюз и Българската

комунистическа партия.
Белогвардейското правителство използува сравнително
леката си победа на 9 юни, за да нанесе един голям удар на
Земеделския съюз. Всички първи негови хора от градове и села

Ч ет в ъ р т век п ъ р в и т е си н о ве на тр у д о ви я н ар о д бяха и зби ван и , но м естото на п ад н а­

л и те вед н ага се п о п ъ л в аш е и борбата нито за ден , нито за час н е спираш е
бяха арестувани, голям брой от тях подло и зверски избити,
с хиляди работници и селяни обявени за метежници, подложени
на зверски побойща, хвърлени в затворите и предадени в ръ­
цете на съдилищата на класовото отмъщение. Самият Земе­
делски съюз многочислената партия в България — биде обявен
за разтурен, вестниците му спрени, имотите му запечатани и
всяка негова политическа дейнэст запретена.
Считайки опастността от Земеделския съюз вече премах­
ната, генералско-банкерското правителство обърна погледите
си към Другата масова организация на трудящия се народ —
Българска комунистическа партия. Още след 9 юни то аре­
стува голям брои комунисти, поради тяхната борба срещу пре­
врата и ги подхвърли на още по-тежка участ, отколкото даже
74

самите земеделци. И с своите офицерски лиги и конспиративни

банди то продължи непрекъснато нападенията си върху тях.
Известно е, как една вечер всички търновски комунисти би­
доха- грабнати от властите, отвлечени в казармите и там пре-
мазани от бой от преоблечени офицери. Известно е нападе­
нието на фашистката банда в Берковица, която в продължение
на цяла седмица тероризира, под покровителството на властта,
комунистическото население в този град и околията. Известни
са безброй подобни нападения по други градове и села. Це-
лото трудеще се население, което не искаше да се примири с
новата насилническа власт, живееше под непрекъснати терза­
ния, заплашвания и насилия. Никое село не беше сигурно за
спокойствието си, никой работник и селянин не бе уверен в
живота си.
В същото време се подигнаха и агентите на алчната и
хищническа буржуазия, които използуваха властта за своите
грабителски цели. Подигнаха се земевладелците, за да си вър­
нат отнетата им земя, нададоха вой големите домопритежа-
тели, за да си възвърнат свободата да дерат кожата на бед­
ните наематели, туриха ръка на банковите средства големите
спекуланти и експортьори, за да обират работника и бедния
селянин, експлоатацията на работническия труд ставаше все
по-свирепа, — с една дума градските капиталисти и селските
чорбаджии станаха пълни господари на народа и страната.
Всичко това караше трудещия се народ да негодува още по-
силно против новата власт. А особено силно се вълнуваха на­
родните маси от външната политика на правителството, с ъ ­
ставено от старите националистически и войнствени партии и
елементи, които тласнаха народа в двете военни катастрофи.
Непрекъснатите конфликти с Съветска Русия и съседните д ър ­
жави ги караха да се боят, че всеки ден България може да
бъде въвлечена в една нова още по-катастрофална война.
При тия условия, обединената около властта буржуазия
трябваше да произведе избори, за да „узакони“ положението
си. Но да получи доверието на мнозинството от народа, тя
немаше никаква надежда, докато Комунистическата партия
стоеше твърдо на поста си и мъжки защитаваше интересите
и правата на целокупна трудеща се България. Опастността от
нея ставаше толкова по-голяма, че тя — Комунистическата пар­
т и я — прогласявайки единния фронт на трудящите се от гра­
довете и селата, протегаше братска ръка към сдружените зе­
меделци, помогна им да възстановят разбитите си дружби и
по такъв начин на дело обяви съюза между градските работ­
 75

ници и трудящите се селяни. И наистина, еднаквите интереси

и общата неволя на градския и селския работен народ факти­
чески съюзиха З ем еделския съюз и Комунистическата парт ия
в цялат а страна. Тогава генералско-банкерско-професорското
правителстро се реши да провокира Комунистическата партия
и се разправи с нея тъй, както се разправи с Земеделския
съюз. За тая цел, правителството съчини лъжливото обвинение,.’
че Комунистическата партия щяла да прави преврат на 16 сей-
тември и за да осуети уж преврата, то извърши на 12 сеп­
тември масови арести на комунисти из цялата страна.
Ние, които заемаме едно отговорно и ръководно място в
Българската комунистическа партия, в днешния исторически
момент заявяваме, че Комунистическата партия не бе насро­
чила никаква обща или частична въоръжена акция против пра­
вителството на 16 или 17 септември или на некоя друга по-
късна дата. Напротив, Комунистическата партия се готвеше
усърдно за изборна борба, защото бе всеизвестно, че при сво­
бодни избори трудещото се мнозинство в страната, на чело с
Земеделския съюз и Комунистическата партия, щеше без друго
да провали узорпаторското правителство и да създаде своята
работничееко-селска власт. Правителството, което тури ръка
на всички партийни архиви, не можа да намери доказателства
за подобно решение и никога такива не ще намери, освен ако
ги съчини, защото те не съществуват. Но нему бе необходим
предлог да си разчисти сметката с Комунистическата партия и-
то намери такъв в една измислица, без да помисли за страш­
ните последствия, които неговото предизвикателство можеше
да има за целия народ.
Посегането върху Комунистическата партия,арестуването-
на хиляди нейни дейци от градове и села, закриването на ра­
ботническите клубове, синдикати и кооперации, турянето ръка
върху техните архиви, спирането на целия комунистически и
работнически печат, запретяването на всекаква комунистическа
агитация и на всеко движение на комунисти и работници по
селата, преля чашата на търпението. За всички стана ясно, че
правителството не ще допусне никаква легална борба. Не само
комунистите, но и широките народни маси се почувствуваха
засегнати и заплашени. Много от дирените да бъдат аресту­
вани и малтретирани комунисти из селата забегнаха в горите,
последвани от маса съчувственици. Белогвардейското прави­
телство безцеремонно ги обяви за разбойници и изпрати вой­
ска да ги преследва и изтребва.
На тоя удар Комунистическата партия реши да отговори
 76

с 24-часова масова протестна стачка в градовете и с масови

протестни събрания из цялата страна. Обаче, правителството
тури всичките си сили на крак, за да задуши тоя протест.
-Станаха кървави инциденти в София и други места, предиз-
_____________________ викани от бруталността на
властта. Въдвореният по­
всеместен и небивал в Бъл­
Венок „достойному“ гария терор засилваше не­
прекъснато всеобщото въз­
По данньгм болгарской по­ мущение, увеличаваше кър­
лиции, з а 1926 г., в Болгарян вавите стълкновения, до­
умерло насильствениой смер- като последните почнаха да
тью 3.144 чол. вземат характер на народ-
но въстание против развил-
нелата се и обявила война
на цялото трудящо се на­
селение власт.
В тия критически мо­
менти, когато правителство­
то задуши всяка възмож­
ност за легална борба и
народните маси на много
места се дигнаха ст ихий­
но, Комунистическата пар­
тия биде поставена на из­
питание: Д а остави ли
масите да въстават са­
м и и да бъдат бити по
части и ли да се обяви на
т яхна страна и да се опи­
та да обобщи движение­
то, да го обедини и да м у
даде политическо и орга-
С ветовният печат р азкр и в аш е уж асн и те дела
низационно ръководство ?
на б ъ л гар с к и те ф аш и сти Комунистическата партия,
макар и да съзнаваше всичките трудности на борбата и недъ­
зите на организацията, като парт ия на т рудящ ия се народ,
не можеше да стори друго, освен да прегърне делото на
народа и при най-мъчни условия да даде паролата за общо
действие по цялата страна, заедно с Земеделския съюз на 23
септември.
Каква бе тая парола? Целият народ знае, че тя бе—съ­
барянето на днешното узурпаторско, превратажийско и насил-
 77

ническо правителство и заместването му с едно работническо-

селско правителство.
Борбата не бе за уст ановяване на дикт ат ура и за въ­
дворяване на съветска власт в България, какт о 'ум иш лено
лъж е днешното правителство, а такава против вилнеещата
военна диктатура и за едно широко демократическо прави­
телство, и злезло из средата на огромното мнозинство на
българския народ — неговата трудещ а се част. И в течение
на борбата, т ам дето възст аналият народ взема властта в
ръцете си. нигде не бе установена съветска власт, какт о
заблуж дава правителството, а бидоха уредени само общи
революционни комит ет и на работническо-селското прави
телство.
Ако Комунистическата партия даде паролата, то тя пък
биде подета, както от масите, които вървят заедно с нея, така
и от селяните, следващи Земеделския съюз и от цялото тру­
дещо се население. Целокупният трудещ се народ, като един
човек и с небивал ентусиазъм, се подигна да извоюва полити­
ческите си свободи, да защити жизнените си интереси и да
установи своята собствена власт.
Септемврийските революционни борби бяха в пълната
смисъл на думата едно общо народно движение и те носеха
отличителните белези на такова именно движение. Народът, стре­
мящ се към осъществяването на един идеал, никъде не се от­
даде на изст ъпления, грабежи и актове на лично отмъще­
ние. Банките бяха най-строго охранявани. Имотите на всички
* пазени, малцината врагове на революцията бяха обезвредени в
отделни места чрез арестуване, но никъде те не бяха малтре­
тирани и избивани — нито косъм не е паднал от главата на
никого. Клевета е, че били уреж дани чрезвичайки и издавани
смъртни присъди. Пленниците бяха запазени, ранените и от
двете страни най-грижливо гледани, даже и живота на плене­
ните врангелови банди, изпращани от правителството срещу
въстаналия народ, бе великодушно запазен.
След близо двеседмични епически боеве, народното въ­
стание биде сломено от правителството, което разполагаше
изобилно с артилерия и картечници и успя да мобилизира мно­
жество банди от запасни офицери, подофицери и хиляди вран­
гелови контра-революционери, докато въстаналият народ имаше
съвършено недостатъчно оръжие.
Веднаж господар на положението, изплашената до с м ъ р т
буржуазия даде израз на своята страшна злоба и н е н а в и с т
78

към трудещия се народ, който се осмели да раздруса осно­

вите на нейното господство.
Пред нашите очи нейните озверени банди започнаха
масовото избиване на въстаналия народ. Не пощадиха дори

1923 г . — М а к е д о н с к и т е б а н д и б у ч е х а н а щ и к о в е т е о т р я з а н и т е г л а в и
на н ар о д н и те си н о ве.

ранените и мирното население, ж ените и децата. Посегнаха

и на селата, и на имотите на трудещите се във въстана-
налит е области,
Но ние не искаме да говорим за кървавото отмъщение
на тържествуващ ата днес белогвардейщина — вие, които сте­
нете под нейните удари, по-добре от нас го познавате. Това
отмъщение ще бъде жестоко, варварско, то ще надмине по
своите ужаси белогвардейските жестокости във всички други
страни. Но затуй то ще прокара още по-дълбоко кървавата
бразда между класата на потисниците и експлоататорите от
една страна и трудещия се народ от друга.
И никога вече меж ду т я х не ще има мир!
Само срутването на кървавата банкерско-монархическа-
генералска власт и установяването на работническо-селско
 79

правителство ще дада удовлетворение и ще донесе ус п о ­

коение на народните маси и на страната.
Драги другари,
Ние съвместно се борихме за едно велико народно дело.
Днес ние сме разбити. Но борбата не е свършена и оконча­
телната победа е по-близка, отколкото враговете ни мислят.
Българският трудещ се народ никога не ще се помири с бело-
гвардейската власт на едно нищожно, хищническо и насилни­
ческо малцинство, с каквито и звучни фрази да се кичи и с
каквито „демократически“ реформи и да парадира тя. От пора­
жението си ние ще почерпим поука и утре ние ще бъдем
по-силни, отколкото бяхме вчера, а нашите врагове все повече
ще губят почвата под краката си.
Изпълнени с дълбока вяра в нашето дело, което е све­
тото народно дело, ние, всички трудещи се, героически ще
понесем болките и страданията на поражението и с по-голяма
•енергия и повишено въодушевление ще се предадем отново
на служба на народното дело и не ще отдъхнем, докато не
победим.
Ние отново ще съберем и сгъстим нашите разстроени и
разредени редове. Ние ще пристъпим бързо към изцеряване
нанесените ни рани.
С общи усилия и жертви, ние ще помогнем на остана­
лите вдовици и сираци, на бедствуващите семейства и на про­
кудените в чужбина другари.
Ние не ще пръскаме силите си в отделни терористически
действия, помнейки добре, че ние ще победим само с организи­
раната борба на трудещия се народ и че най-жестокото отмъщ е­
ние на народните палачи ще бъде събарянето на белогвардей-
ското правителство и окончателната победа на работническо-
селската власт.
Особено ние ще пазим и закрепваме Съюза на всички
тѵудещи се от градове и села, който в септемврийските борби
биде подпечатан с общо пролятата кръв на хиляди борци,
паднали за общото народно дело.
Накакво униние, никакво отчаяние, никакво малодуш ие!
Горе главите, славни борци! Д а живее работническо-селското
правителство! Д а живее трудеща се България!
Октомврий 1923 г.
В асил Коларов Георги Димит ров
Когато ще се дава оценка на приноса, който българ­
ският народ е вложил в борбата на народите срещу фашизма,

I
«0

когато ще се характеризира отношението на този народ към

собствената му власт, към германо-италианския фашизъм и
международната реакция, когато ще се направят опити да се
покрие народа ни с правителствата, които са го управлявали
през последните двадесет години, годините на възхода на фа­
шизма, нека не се забравя нито
войнишкото въстание в края на
първата война, нито въстание­
то на 9 юни, нито първата слав-
на епопея на съпротивителното
движение в България — Септем­
врийското въстание през 1923
година, предвождано от Бълга­
рската комунистическа партия,
от нейните героични първенци
Георги Димитров и Васил Кола­
ров, при активното съдействие
на Земеделския народен съюз,
И втората победа на фашис­
тите след 9 юни не се дълж е­
ше на реалния превес на тяхни-
те сили. Ако би било постигна­
то единно ръководство на бор­
бата в цялата страна; ако то би
П оп А ндрей от М едкооец У СПЯЛ0 -* 3 СЪГЛЗСуВЗ МЗСОВИТе
действия и по място и по вре­
ме, което би премахнало наблюдаваната несъгласуваност дори
между съседни центрове; ако би насочило тези действия
към превъзмогване на гибелната за всеко въстание отбрана и
преминаването към решително нападение и разширяване на въ­
станалите райони — от центровете към периферията; ако на­
тискът срещу фашистката власт бе проведен не само от се­
лата към градовете, но и чрез удар в самите градове, особено
в голямнте работнически средища, начело със София и Пло­
вдив, ако мнозина от местните водачи не повтаряха клишира-
ната фраза „наше-Го оръжие е в казармите“, а бяха взели кон­
кретни мерки да се отзоват на Молбите на стотиците войници
да им се дадат сигурни връзки и точни указания, кога, как да
постъпят, за да овладеят казармите, ако към тая войнишка гото­
вност отвътре се притуреше и планово организиран щурм от­
вън, та войската в процеса на бой да бъде разложена; ако по­
стигналите успешно завладяване на територии въстаници не
чакаха и съседите им да сторят същото, а веднага се насо-

0
 81

чеха към закъсняващите райони, разраствайки старите и орга­

низирайки нови отреди — на противника нямаше да се позволи
да се опомни, да събере и прехвърли силите си по застраше­
ните области и от отбрана — сам да премине в победно на­
стъпление.

К ъ щ и т е н а с в о б о д о л ю б и в и т е б ъ л г а р и з а п о ч н а х а д а г о р я т о ш е о т 1923 г о д и н а
и п о ж а р и щ а т а з а г а с н а х а е д в а н а 9 с е ш е ч в р и 1944 г о д и н а

За нашия преглед на антифашистката въоръжена борба в

България не е толкова и важно подробното изтъкване на греш­
ките и слабостите, показани при организирането и осъщ ествя­
ването на въстанието. Спираме се на тях само за да посочим, ѵ /
как чрез преодоляването на тия грешки се стигна по-късно до
победата. По-важно за това наше изследване е да изтъкнем
самия факт на вдигнатото под ръководството на Комунисти­
ческата партия масово всенародно въстание срещу фашизма,
да покажем, колко далечни и дълбоки са корените, от които се
разрастна боевият съюз. между БКП и БЗНС, и колко непокла­
тим е днес могъщият ствол на Отечествения фронт. Само в
светлината на миналото може да се разбере цялата правда в
думите на нашите антифашистки водачи, че Отечественият
фронт не е една временна, случайна партийна комбинация, а
епохален боен съюз за довършване на българската реакция, за
утвърждаване на истинската демокрация.
В ъоръ ж ен ата съп ротива *
82

За да се разбере, какво би било действителното поведе­

ние на България в събитията, които предхождаха втората све­
товна война и поведението й през самата война, трябва да се
зададе въпросът:
Как би постъпила България, ако народът ни не беше по­
вален чрез заговора и предателството на кобург-готския дво­
рец и военнофашистката клика, ако страната би продължавала
да се управлява демократично чрез свободно избраните свои
народни представители и произхождащо от свободния парла­
мент правителство?
Отговорът е ясен за всеки честен човек: Ако народът,
изпитал на два пъти прелестите на германо-империалистиче-
ското „приятелство“ през Балканската и Първата световна войни,
би могъл свободно да реди политиката на своята държава, той
в никакъв случай не би позволил повтарянето на старите пре­
стъпления, а би вървял рамо до рамо със своя велик Освобо­
дител от турското иго в съюза му с западните демокрации.
Септемврийското въстание от 1923 година в България е
първата масова всенародна въоръжена проява на онова гигант­
ско световно съпротивително движение срещу фашизма, което,
заедно с развитието и укрепването на самия фашизъм, се раз­
виваше и крепнеше в всички свободолюбиви страни, за да пре­
лее, при подлото германско нападение, в страшната Втора све­
товна война.
Само заради Септемврийското въстание през 1923 годи­
на, когато българите дадоха първия сигнал за опасностите,
които фашизмът носи на света, на страната ни, трябва да се
признае правото на народа ни да се реди с открито чело между
свободните и освободени народи.
 БОРБАТА ПРОДЪЛЖ АВА

Първите битки на съпротивителното движение срещу на­

дигащия се фашизъм бяха загубени, но борбата не заглъхна,
а само премина на нов етап. „Поражението на Септемврийското
въстание не означаваше консолидация на фашистката власт.
Това поражение не отстраняваше, а наопъки, още повече за­
дълбочаваше и изостряше кризата в страната. Фашизмът не
' получи опора в масите“ (В. Червенков).
Затова именно монархо-фашистката клика побърза да се
опре — в областта на външната политика — на международ­
ната реакция, а в областта на вътрешната политика — на те­
рора и обезправяването на българския народ.
Около двореца на Кобургите бе създаден многоброен по­
лицейски и военен апарат от опитни организатори на терора:
законодатели, следователи, прокурори, съдии, полицаи, прово­
катори, шпиони, инквизитори, палачи — интелектуални и преки
убийци, които се опръскваха с кръв и потъваха в престъпления,
за да се свържат завинаги със своя върховен главатар Борис
и с редуващите се според угодата му наемни и чиновнически
министерски съвети.
Колкото и да беше трудна борбата с цял един народ,
колкото и да трябваше да трае, нейното напрежение не биваше
да спадне, народните убийци не биваше да се изморяват, не
можеха да си позволят почивка, защото знаеха, какво ги чака
при първия пробив на стената, която ограждаше властта им
от народното негодувание.
Възпитаниците на прусашкото право вложиха много ум­
ствено напрежение, досетливост и злостно вдъхновение, за да
изковат, а след това да усъвършенствуват най-драконовските
от всички закони, създавани във времена на тирания. Тези
„закони“ трябваше да придадат на владичеството на узурпа­
торите привидната фасада на държава с ред и законност,
фасада, която прикриваше най-съвършената система за го­
сподството на безправието в една идеална дворцово-полицейска
държава.
84

Ако се сравни положението на народа ни под робство, с

положението, до което той беше изпаднал под владичеството
на отгледаните в собствената Mjf страна сатрапи, предвождани
от чужденеда-цар — не може да не се признае, че игото под
чуждия завоевател, както и понесените жертви през борбите
за двете освобождения не могат дори да се сравняват.
Утвърдената от Великите народни събрания Конституция
бе най-безсрамно потъпкана от един цар, който се бе клел да
спазва нейните постановления, гарантиращи всички права на
гражданина. Самозабравилият се кобург-готец постепенно за­
почна да гледа на България, така както дори пруските юнкери
не гледаха на чифлиците си.
Веднага след потушаване на Септемврийското въстание,
от 25 януари 1924 година започна да действува прочутият ЗЗД
(Закон за защита на държавата), чиято задача бе не само да
накаже ненаказаните без съд и присъда бунтовници от юни и*
септември, загдето се бяха вдигнали да бранят народнага власт
от фашистките заговорници, но и да всее стррх и да пресече
всеки нов опит за съпротива срещу незаконните действия на
узурпаторите.
Все тогава бе формално разтурена и Комунистическата
партия, както и всички прогресивни, синдикални, стопански и
културни организации, за които би могло да се предполага,
че имат някаква връзка с нея.
Но народът, който бе понесъл сред редуващи се въста­
ния петстотин годишното робство и с оръжие бе извоювал своята
независимост, не можеше да се отчае завинаги, не можеше
веднага след понесеното поражение да не започне подгото­
вката на следващата битка.
Ето как в един обвинителен акт срещу група ученици
от Врачанската гимназия (по следств. дело № 10/25 г. на V
Полеви военен следовател, паркетно дело № 407/925 година)
казионно се описва общественото състояние през 1924 година.
Този документ е любопитен още и затова, че е образец на
всички обвинителни актове на фашисткото „правосъдие“, а и
защото подчертава постигнатото в борбата единодействие между
комунисти и земеделци:
„Още от момента, когато българският народ получи по­
литическа свобода и се организира в самостоятелна държава,
създадоха се по силата на парламентарната система на упра­
вление отделни политически партии, които се развиваха и пре­
групираха съобразно с нуждите на обществения и държавен
живот на страната . . . С течение на времето, обаче, между
 85

П одсъди м и те врачански ученици на п ъ т за с ъ д е б н ат а за л а

партиите на реда и законността се появи и така наречената

партия на тесните социалисти, водена от хора чужди на отече­
ствените интереси, готови всеки момент, в името на своите
лични интереси и добруване, наново да хвърлят народа в по­
литическо и икономическо робство.
Тая партия, която в последно време се преименува Бъл­
гарска комунистическа партия, от деня на появяването си на
политическа сцена до месец април 1924 година, когато бе об­
явена за разтурена и се забрани нейното по-нататъшно същ е­
ствуване под страх на отговорност пред закона, не престана
да смущава вътрешното спокойствие на държавата и да сее
умраза, както между отделните български граждани, така и
спрямо установените от закона власти и институти. Чувству-
вайки се немощна да у я зв и с собствените си сили приетата
форма на държавно устройство, т я потърси и намери свой
съюзник в лицет о на част от членовете на Б ългарския земе­
делски съюз, които тоже бяха забравили честната обществена
служба и дълга към собственото си отечество.
Така засилена в своите кадри, Българската комунистическа
партия о т к р и т о и д р ъ з к о започна, както вътре в страната,
така и чрез своите представители в чужбина, да проповедва и
подбужда към бунтове, метежи, убийства и други обще-
опасни престъпления като средства за постигането на своята
главна цел — събарянето на съвременния държавен и обще­
86

ствен строй. Като резултат на тая престъпна пропаганда се

явиха метежите в некои краища на страната през месец сеп­
тември 1923 година, които се ръководеха и насърдчаваха из­
ключително от първите хора на к о м у н и с т и и д р у ж б а ш и .
Тия именно събития доказаха, че държавата е поставена в
положение на законна самоотбрана (държавата на тристате за-
говорници, които с кървав терор повалиха народното прави­
телство на 9 юни! б. н.), и затова бе създаден Законът за защита
на държавата, по силата на който през месец април 1924 го-
гина Върховният касационен съд въз основа на категорични и
безспорни доказателства обяви Българската комунистическа пар­
тия за разтурена и забрани по-нататъшното й съществуване.
Не беше така лесно, обаче, за водачите на партията да
се помирят с новосъздаденото положение. Те продължиха тайно,
скрито от властта да организират своите бивши привърже­
ници и да ги готвят за нови метежи, бунтове и изобщо към
въоръжено въстание. Почти веднага след разт урянет о на
парт ият а през м. а прил 1924 година в Софич се конституира
нелегалният Ц ент рален комит ет на Комунистическата пар­
т ия, с задача да организира бившите членове и съмишленици
на партият а в нелегални групи и подделения, да учреди
областни, окръжни и местни партийни комитети, на които
впоследствие дава необходимите директиви за извършване на
престъпленията, да учреди тайни печатници за печатене
лит ерат ура с конспиративно съдържание, да ръководи разпро­
странението й, какт о и да събира оръжие, необходимо за
въоръжените акции, които са средство за промената на дър­
ж авния строй.
Органите на властта, от създаването на Закона за защита
на държавата до последно време, не, престанаха да откриват
гнездата на к о м у н и с т и ч е с к и т е и д р у ж б а ш к и банди,
които се мъчат да съществуват въпреки забраната на закона.
Почти в всички градове са открити групи под различно на­
звание, заловени са тайни печатници и са конфискувани го­
ле м и количества нелегална лигйература и оръжие.
Един от пунктовете, в които тайната и престъпна про­
паганда на единофронтовците комунисти и дружбаши е дала
значителни резултати, е и град Враца с неговата близка и да­
лечна околност. Там са организирани комитети под различни
наименования, формирани са подделения и групи, разпростра­
нявана е. изобилно нелегална литература, систематично са пръс­
кани позиви и е доставян тайно издаваният в София „Работни­
чески вестник“, събирано е оръжие и пр. Всичката тая престъпна
 87

Н е л е г а л н и т е п еч атн и ц и на а н т и ф а ш и с тк а та п р о п аган д а t e р а зк р и в а х а , но п еч атн о то

с в о б о д н о сл о в о н е м ож а д а б ъ д е за д у ш е н о и с н а й -к ъ р в а в и я герср

дейност е проявена по нареждане на стоящия в София Цен­

трален комитет, който зорко е следвал за изпълнението на да­
ваните от него директиви. Същият, обаче, не се е задоволил
•само с организирането на бившите членове на Комунистиче­
ската партия и привържениците на Земеделския съюз. Той е
дал нареждане още през април 1924 година да се почне уси­
лена пропагандна и организационна дейност и в средата на мла­
дежите, между които и учащите, като от тях се формират
^айно тройки, четворки и други групи, членовете на които по
възможност да се вмъкват в другите младежки културни, про­
светни, спортни и благотворителни съюзи, за да се пренесе и
в тях заразата на разложението. Така например. . . “
Следва изброяването на „престъпленията“ на седемнай­
сетте врачански младежи срещу „законоустановената“ власт
на Цанковето правителство.
Общия преглед, който прави военният прокурор на поло­
жението в България, в същината си е верен, независимо от
.враждебната позиция, от която е направен и от глупашките
88

„правни“ квалификации, които той прави на една или друга

проява на антифашисткото движение.
Много и тежки бяха понесените жертви в първите масови
сблъсквания с българския фашизъм — клонка на международ­
ната черна реакция, която се надигаше, за да преломи недо­
волството на токущо излезлите от световната касапница на­
родни маси, които жадуваха и се опитваха във всички страни
да постигнат един нов ред на свобода и демокрация, на соци-
ална справедливост и международно сътрудничество. Но тези
жертви не се дадоха напраздно — колкото по-горчиви бяха
поуките от първите поражения, толкова по-дълбоко и правилно
бяха те възприети, за да улеснят следващите борби, да спе­
стят много и много хиляди нови жертви, да изведат страната,
най-сетне, до спасителния бряг.
Ще подчертаем тука най-важната от всички поуки, която
легна в основата на цялата по-нататъшна борба и осигури
успешното й завърш ване:
„По такъв начин, — пише организаторът на антифа­
шистката победа в България, Георги Димит ров — истин­
ските български патриоти, научени от горчивия опит на
миналот о, съум яха да използуват най-важнише поуки от
Септемврийското въстание, за да обединят предните сили
на работническата класа, селянит е, арм ият а и народната
инт елигенция“.
Неведнъж вече се е изтъквало, че Септемврийското въс­
тание за нас, българите,' има значението на революцията от
1905 година за днешните съветски народи.
Цялата антифашистка борба през следващите две десети­
летия, до правилното изграждане на Отечествения фронт, се
основава на септемврийския опит. С него бе откърмена и по­
литическата мъдрост, и нравственото величие на водачи като-
Георги Димитров, които пренесоха опита на антифашистката
борба на международна почва и го заложиха в основата на
световното единодействие срещу фашизма.
Така, поуките от Септемврийското въстание придобиха
международно значение — а това е още една награда към
светлата памет на падналите през 1923 година герои.
Както изтъква и военният прокурор, веднага след въста­
нието борбата бе подхваната наново. По градове и села, в
обстановката на строга нелегалност, започнаха да се изгра­
ждат антифашистките комитети и бойни отряди.
На военната фашистка организация трябваше да се про­
тивопостави масовата народна военна организация, а ръково­
 89

дните постове в нея да се заемат от най-изпитаните и проверени

в нелегалните борби бойци. Срещу въоръжението на проти­
вника трябваше да се насочи оръжие, колкото и трудно да се
намираше то, след непрекъснатите акции по обезоръжаването.

Г руп а п а р т и з а н и о т ч е т и т е п р е з 1 9 2 4 -1 9 2 5 годин а

Макар и нелегална, новата организация бе плод на дей­

ствително възроденото всенародно движение за борба срещу
фашизма.
В хайдушките български планини, първите партизански
чети отново развяха старите знамена на Раковски, Ботева и
Левски. Панагюрската чета на Кискинов, бургаските чети на
Георги Янчев и Атанас Премянов, на Митю Ганев в хасковско,
на Тумангелов — в копривщенско и много други всяха страх
и трепет всред злодеите и золумджиите. В отговор на бесния
фашистки терор започна избиването на главорезите, на фашист­
ките главатари и народни изедници.
Хилядите невинни жертви викаха за възмездие, и народ-
ното озлобление бе толкова голямо, че разбирането за отпла-
'
90

тата лесно можеше да доведе до погрешната стъпка на не­

оправдания от изискването на тогавашната обществена борба
индивидуален тероризъм.
Увлечението на борците биде използувано от провокатори,

Ф аш и стките б еси л к и и стр ел б и щ а н и ко га н е о стан ах а б е з р аб о т а. — На сним ката:

о б е с в а н е т о н а Ф р и д м а н , К о е в и З а д г о р с к и п р е з 1925 го д .
и така се дойде до Априлския атентат, когато бе хвърлена
във въздуха софийската черква „Св. Неделя“. Този атентат
е една от най-крупнит е противонародни провокации, у м е л о
прикрити зад идеализм а на група честни борци-антифашисти.
И провокаторите постигнаха своята цел: да създадат нов
повод за разгрома на антифашисткото движение.
Чрез взрива в черквата българският народ, действително,
се отърва от група свои мъчители, но техните живи сърат-
ници-палачи използуваха атентата, за да запишат дела на такъв
умопомрачителен садизъм, каквито само хитлеристите, две де­
сетилетия по-късно, можаха да надминат в лагерите на смъртта
из Русия, Украйна, Белорусия, Полша и самата Германия.
Над страната се разлюля нова терористична вълна. Фа­
шистите стръвно се нахвърлиха да изкореняват съпротивата
не само сред преките участници в антифашисткото движение,
но и в средите на по-далечните съчувственици. С последова­
телна настойчивост бяха разстреляни, изгорени живи или заду-
 91

шени от мъките на инквизициите нови десет хиляди свободо­

любиви граждани.
Наред с политическите водачи бяха грабнати от домовете
им и безследно избити и първенците на българската поезия —

О с тр о в ч е та т а по Ч ер н о м оре бяха превърнати в неп ристъпни кон цлагери

Гео Милев, авторът на поематао „Септември“, Христо Ясенов,

Сергей Румянцев, журналистът Йосиф Хербст и толкова други.
То бяха страшни вартоломееви нощи, когато в всяка къща
очакваха изскриптяването на „черните“ камионетки, почуква­
нето на палачите или хвърлянето на бомбта в стаята на спящите.
Нови кервани от смазани селяни, работници и народни
интелигенти се точеха от всички селища към тюрмите, уча­
стъците и превърнатите в затвори училища. Съдиите стандарти­
зираха и следствията си, и обвинителните си актове, за да мо­
гат на ден да претупват десетки осъдени по на стотици го­
дини затвор.
Но колко неизчерпаеми са били антифашистките сили на
българския народ, колко дълбоко вкоренена е била умразата му
срещу собствените му поробители показаха следващите го­
дини. Повече от тридесет хиляди бяха избитите борци, над
един милион антифашисти и техни близки бяха прекарани
през затворите и лагерите само при трите досегашни сблъс­
92

квания между демокрацията и фашизма. Но обезкръвяването

на народа не само че не донесе толкова ж адуваната от
реакцият а победа и народно примирение, но издълба без­
дънно пукнат инат а меж ду натрапените управници и око­
вания народ. Б ез да се разбере и запомни този факт, ни
ком у не ще са понят ни по-сетнешните взаимоотношения
м еж ду народ и държава.
Веднага след отминаване и на третата вече от девети
юни терорна вълна, антифашисткото движение на работниците,
селяните и трудовата интелигенция наново се съвзе. Повди­
гнаха се нови борби в защита на непосредствените интереси на
трудящите се, които навсякъде прерастваха в политически
борби. Особено големи размери доби борбата за даване амни­
стия на хилядите политически затворници. Тя привлече на
помощ и международното напредничаво мнение, което разкри
пред света ужасните дела на българските палачи и така обри­
сува образа на първия палач Цанков, че той стана равнозна­
чен на всичко адско и зловещо.
Под натиска на масовите делегации, на уличните демон­
страции и на протестите в чужбина, в които взеха участие
н а й - в е л и к и т е писатели, учени и обществени дейци, хитрият ко-
бург-готец реши да понамали общественото налягане, за да не
пръсне целия свой адски държавен котел — дадена бе пър­
вата, макар ограничена и условна амнистия. Тя пусна от за­
творите стотици опитни борци, които бяха използували добре
времето на своето страдание, за да повишат политическото си
съзнание и укрепят борческата си воля.
Народната победа за амнистията през 1926 година вдъхна
нови сили и разпали още повече легалната борба за повече
правдини. Новооснованата Работническа партия покри бу-
квално цялата страда с нови антифашистки организации. Въз­
прави се и Земеделският съюз.
Направиха се и първите пробиви за издаване на лега­
лен антифашистки печат. Полицията конфискуваше брой подир
брой, като целеше не само да изземе отпечатаното, но и да
обезсили финансово и без това слабите стопански предприятия.
В отговор на конфискациите по цялата страна се подеха ак­
ции за събиране помощи за печата — на местото на спряните
вестници, веднага се издаваха нови и те се купуваха дори ко­
гато повече от половината бяха изпъстрени с белите полета
на полицейската цензура.
Отново се подхвана превеждането и издаването на съвет­
ска и друга антифашистка научна и художествена литера-
 93

тура. Макар и осакатени от цензурата, книгите се разграб­

ваха и прикътваха като най-скъпи съкровища.
По фабрики, работилници и площадите на села и гра­
дове взеха да се събират многолюдни митинги и демонстрации,
на които се издигаха економическите и политически искания
на работниците — преди всичко искането да се махнат от
властта окървавените престъпници.
Едновременно с борбата въ страната срещу затъналия в
кръв режим на Борис-Цанков се надигна и свободолюби­
вото световно обществено мнение. В почти всички страни, де­
мократическите организации устройваха събрания, митинги, из­
ложби и демонстрации. Вестниците печатеха t разкрития за
ужасите, които върши фашистката диктатура в България. На­
печатиха се и отделни книги, като прочутата книга на Анри
Барбюс — „Палачите“. За некои от съдебните процеси се из­
пращаха чужденци-адвокати — най-видни представители на
правната наука; идваха и други наблюдатели и анкетйори. И
всички след връщането си споделяха впечатленията си, раз-

В чуж бина се устройваха докум енталн и и зл о ж б и срещ у оиървавения

цан ковистки реж им
94

късваха германската завеса, надвиснала около границата на

България.
Така правителството на окървавения Цанков се изолира
не само вътрешно, но и международно. Затова неговият царски

Щ ftlL D

! І Ш І МС
И м е т о „ Ц а н к о в * з а ц е л и я д е м о к р а т и ч е н с в я т , м н о го в р е - е п р е д и и м е т о н а Х и т л е р а , ’
ст ан а сим вол на всичко ад с к о и зл о в ещ о
господар и вдъхновител сметна, че ще е в интерес на трона
и на реакцията изобщо да направи нова политическа ма­
невра, да приложи нов метод при усилието си за окончателното
поробване на народа, като създаде илюзията, че настъпва „смек­
чаване“. И цар Борис отправи в близък резерв толкова за­
служилия свой пълномощник Ал. Цанков, като даде министър-
председателското място на „по-гъвкавия“ сговорист, Андрей
Ляпчев, известен в политическия живот на страната със своя
похват „со кротце и со благо“. -
Но и ляпчевият метод на удушване с „мека“ ръкавица
нищо не допринесе за омаломощаване на трудовия народ, за
спечелването и приобщаването му към двореца и фашистката
политика. Тъкмо обратното — народната борба все повече и
повече се разгаряше — и в нелегалните, и в полулегалните,
и в откритите легални форми. Към 1931 година положението
стана неудържимо. Царят и правителството му се почувству­
 95 ,

ваха дотолкова откъснати и обградени с всенародното негоду­

вание, че трябваше на нова сметка да променят тактиката си,
да извадят от резерва старите „демократически“ демагози,
които биха съумяли да овладеят народния протест, да го раз­
покъсат и отклонят от центрирания удар срещу немската
агентура.
В резултат на произведените изоори, Ляпчев и сговорист-
ките му колеги-министри, трябваше да си вървят като от­
стъпят управлението на представителите на новосформирания
„ Н а р о д е н б л о к “, под водачеството на Ал. Малинов и
Дим. Гичев.
„Народният блок“ бе временен отдушник за монархо-фа-
шистката диктатура. Неговата „народност“ бе само нова фа­
сада за прикритие на пълновластно действуващата стара реак­
ционна шайка, неговата задача бе да докаже на дело „без-
смислеността и вредността на демокрацията“уда разчисти пътя
на откритата фашистка диктатура, да обезпечи неограниченото
самовластие на германския наместник Борис.
В интерес на германските завоеватели полицейският терор
на „демократа“ Гиргинов (тогавашния министър на вътрешните
работи) наново доби чудовищни размери. Възглавяваната вече
не от сговорист, а от „демократ“ стара полицейска организация
с нов устрем се нахвърли срещу всяка проява и усилие за
възстановяване народните свободи. Народните представители-ко-
мунисти бяха изгонени от парламента, изгонени бяха и всички
прогресивни общински съветници, затворите наново се претъп-
каха, а участъците възстановиха адската си слава, спечелена
по времето на професор Цанков.
Вместо да утвърдят народната власт, да обуздаят реак­
цията и да смажат местния фашизъм, предвожданите от Ма-
линов-Гичев блокари, за угода на своя венценосен покровител
извършиха тежко историческо предателство. Те наново преда­
доха придигналия се народ. Това предателство е осо­
бено тежко за Дим. Гичев и другите му колеги-земеделци,
които бяха забравили мъченическата смърт на Ал. Стамбо­
лийски, бяха погазили негоците завети с безрезервното си пре­
хвърляне в услуга на двореца, а чрез него и на германските
хищници.

Идването на Хитлер на власт в Германия даде нова уве­

реност на българската реакция, даде й нови, неограничени
средства за продължаване и разширяване на подкупническата
дейност, чрез която се печелеха идеологическите подстрека-
96

тели на фашизма и физическите убийци на антифашистите.

Държавата бързо тръгна и към формалното си фашизиране.
През 1934 година в България бяха разтурени всички по­
литически партии.; Разнебитен бе наново и Земеделският съюз,

р о ц е с и и т е н а а р е с т у в а н и т е п о у л и ц и т е н а б ъ л г а р с к и т е г р а д о в е б я х а п о -ч е с т и
до р и от п о гр еб ал н и те процесии

чиито официални водачи или свиха знамената в „мъдро“ из­

чакване на събитията, или направо преминаха на открита
фашистка служба, като Н. Захариев, Ст. Цанов, Бешков и
толкова други. В продължение на следващите десет години
официалният Земеделски съюз не прояви почти никаква орга-
низационна дейност. Връзките с дейците измежду народа ста­
ваха само на основата на предишната организационна и идейна
близост. Цялата селска маса, която по времената на Алексан­
дър Стамболийски борчески се бе сплотила зад БЗНС, сега бе
изоставена напълно от водаческата върхушка, начело с Ди­
митър Гичев. Тая върхушка се примири със „закона“ и факти­
ческото разтурване на политическите партии, примири се без­
прекословно и със всички фашистки издевателства над на­
рода в течение на тия десет години, като изчакваше в спокоен
семеен и търговско-стопански мир оттичането на „мътилката*,
когато^„водачите“ щеха да потребват на двореца, за да спа­
 97

сяват династията от народното възмездие. По-голямо преда­

телство към заветите и жертвата на големия демократически
борец Стамболийски не би могло да се извърши.
Известна идейно-пропагандна дейност в сътрудничество с
Работническата партия през тия години разви групата земеделци,
позната под името „пладненци“ (от заглавието на нейния вестник
„Пладне*'1), но и тая група нямаше свои организации, а под­
държаш е само идейни връзки с некой отделни свои съми­
шленици.
Всички кадри на свалените от власт чрез преврата през
1934 година „демократически“ партии автоматически приоб­
щиха най-активно и обществените си усилия, и частните си
дела към открито-фашистката власт.
Единствената организирана политическа сила, която про­
дължи да сплотява демократическите и прогресивни слоеве,
да организира и предвожда българските работници, селяни, за­
наятчии, бедно чиновничество и трудова интелигенция, остана
Работническата партия.
Но тя бе поставена „извън законите“ и трябваше да дей­
ствува строго конспиративно. Това, обаче, не бе затв о р н и ­
ческа дейност, бланкизъм, който можеше да откъсне партията
от масите и да сведе практиката й до отношенията на едно
съзаклятие, на една секта.
В широкия обхват на работата на РП след преминава­
нето й в нелегалност, нищо по същество не беше се проме­
нило. Методите на конспирацията. се използуваха само за
п р и к р и в а н е от полицията на нейната организационна дейност.
Дейците на РП и славния РМС никога не и з р о д и х а
конспирацията, не я превърнаха в самоцел — нито за собстве­
ното си опазване, нито пък за опазване партията сама за себе
си, като отделна корпорация. Конспирацията действително
предпазваше партията, но само за да може тя, при крайно
изострените условия на фаш истката’ действителност, да про­
дължи, и то със все по-нарастващ темп, своята масова работа.
В каквото и подполие да живееше РП — българският народ
не само чувствуваше нейното съществуване, но при всички
свои борби, били те големи, политически, или по-ограничени,
местни — разчиташе и се облягаше на нея. Зад всяка стачна
борба, зад всяко студентско вълнение, зад съпротивата да се
овладеят професионалните, кооперативни, читалищни и др. ор­
ганизации или да се увлече войската да мре за противо­
народни цели, зад съпротивата срещу економическия грабеж,
политическото обезправяване и заробването на страната ни,
В ъоръ ж ен ата съп ротива 7
98

зад провалянето на всяко реакционно мероприятие — изобщо

навсякъде, зад всяка политическа, обществена, економическа и
културна демократическа антифашистка проява личеше ясното,
не само идейно, но и конкретно организационно ръководство
на Работническата партия.

А н ти ф аш и сти те с ед н ак в а ст р ъ в би ваха п р еб и ван и и з у ч а стъ ц и те и казар м и те и от

ф а ш и с т к а т а п о л и ц и я н а ц а н к о в ц и и о т с а д и с т и т е н а „ д е м о к р а т а “ Г и р ги н о а
Партийци и ремсисти, организирани борци и неоргани­
зирани съмишленици изплитаха сложната мрежа на своята
дейност над цялата страна и винаги можеха да се открият и
в най-малката просветна групичка. Те сплотяваха около себе
си народното недоволство от ограбването и мизерията и целе-
устремяваха негодуването от престъпното разпореждане със
съдбините на държавата в интереса на хитлеристите.
Редом с партийните и ремсови групи неспирно се органи­
зираха нелегални и полулегални антифашистки комитети:
стачни, първомайски, за амнистия, за подпомагане жертвите на
терора, в защита на пострадали борци от други страни, кул­
турно-просветни кръжоци. По фабрики и работилници, по
читалища и въздържателни дружества, в държавните профе­
сионални съюзи, в казармите, университета, висшите училища
и гимназиите, в кооперации, затвори и концлагери, по екскур­
зии и седенки — навсякъде, където се събираха, трудеха
страдаха или почиваха работници, селяни, войници, ученици
студенти — мъже и жени, юноши и девойки — навсякъде
преданните антифашисти свиваха гнездата на съпротивата, от­
глеждаха нови кадри, заместваха падналите в боя, изграждаха
единодействието на трудящите се.
Последните законодателни избори, когато партията бе
допусната да участвува (1931 година ), макар и да бяха про­
изведени при жесток „демократически“ терор, разкриха пред
 99

смаяните фашисти нейното колосално влияние. Въпреки не­

спирното преследване на работническите дейци, арестуването
им, конфискуването на^юлетините, недопускането на хиляди из­
биратели до гласуване, интерниранията и фалшификациите на
резултата — противникът бе принуден да съобщи, че пар­
тията на работниците взема 170,000 гласа! А спечелването с
абсолютно мнозинство на изборите в столицата и превръща­
нето на софийския общински съвет в „комуна“ — беше про­
сто зашеметяващ удар, който хвърли в паника и фашисти, и
„демократи“.
Големите стачни борби през 1936, 1938, 1940 година,
първомайските демонстрации, неспирните протестни делегации
бяха само част от доказателствата, че наложените от фашист­
кия терор нелегални форми на работа никога не попречиха
много съществено за провеждането на масовата дейност. На-
праздно и българските фашисти, по хитлеристко подражание

М н о го и м н о го а р з с т у в а н и в л и з а х а в з а т в о р и т е м л а д е ж и , ' а и з л и з а х а с л е д 10 и 15 г о ­
д и н и с п и б е л я л и г л а в и . — Н а с н . гр у п а п о л и т з а т в о р н и ц и — в с р е д а т а Д о б р и Т е р п е ш е в
100

се опитваха да създадат своя масова база — непрестанната

организационна, просветно-политическа и разяснителна работа,
която провеждаше РП сред широките народни слоеве, пре­
сичаше всеки по-здрав фашистки корен, който се промъкваше
към народните недра. Какво ли не измисляха българогласните
хитлеристи: и казионни професионални съюзи, и земеделски
задруги, и привилегировани младежки и ученически организа­
ции, и „Обществена сила“, и специални фашистки корпорации
като „Родна защ ита“, „Легионери“, „Ратници“, „Отец-Паи-
сиевци“ — нищо не помогна.
По заповед на Министерството на вътрешните работи, от
всички съюзи, читалища и кооперации се отстраняваха „съм­
нителните“ ръководители, заменяваха се с открити и верни
фашисти — все със същата ц е л : дано се овладее членската
маса. Но тия съюзи, читалища и кооперации или се изпол-
зуваха като удобни л е г а л н и форми за провеждане на анти­
фашистката борба във всичките й разклонения, или животът
им замираше напълно.
Не бе достатъчно да се копират хитлеристките органи­
зационни форми, не стигаше и най-съвършеното немско за­
конодателство, не помагаха и прелитащите на цели орди, като
скакалци, хитлеристки съветници от всички области на живота
— потребни бяха и лековерни хора, но в България липсваше
немското тъг/о човешко стадо, за да се изпълнят тия хитле­
ристки форми със съдържание.
Поискаха нашите фашисти по хитлеристки образец да
превърнат трудовия праздник 1 май в държавен. Направиха
го. Но всички ще си спомнят, какво представляваха софий­
ските улици и Градската градина през време на първомай­
ското официално чествуване: и то, като всички други праз-
дници, при които народът трябваше да излезе на улицата, се
превръщаше в побоище, в чествуване на конните стражари и
на събраните от цялата страна хиляди тайни и явни поли­
цейски агенти.
Главното и решаващо противодействие, за да не може
фашизмът да си създаде сериозна масова база в България,
както постигна това в некои други страни, бе Оказано от
Работническата партия и следващите я, като главна организа-
торка, прогресивни дейци от другите политически течения.
От месец юни 1923 година, до месец септември 1944 го­
дина, сгрупираната около двореца на Бориса фашистка вър­
хушка живееше в собствената си страна като в укрепен лагер.
Оградени от хилядите свои тайни и явни полицаи, от жандар-
 101

меристи, озверени прокурори ип алачи — монархо-фашистите се

задържаха само чрез терора и живееха по-чужди и повече мра­
зени, отколкото ако се намираха сред завоювана вража страна.
. . . Разтурването на партиите, пълната капитулация на част

Б ъ л гар ск о то съ п р о ти в и тел н о лп и ж ен и е о тгл ед а в борбата и хиляди ж ен и — герои н и .

На с н и м к а т а —с р е д гр у п а т а п о л и т з а т в о р н и ц и с а Ц о л а Д р а г о й ч е в а и Р а д а Т о д о р о в а

от водачите им и прехвърлянето на останалата част в от-

крития фашистки лагер — позволи окончателно на германо-
филския дворец и наемническата клика около него да овла­
деят изцело и безразделно държавната и военна сила и да за­
почнат да я насочват само по линията, която се чертаеше от
берлинските фюрери.
Разгъната бе тутакси една невъобразима по своя размах
планомерна дейност — и от гйобелсовата пропаганда, и от
геетапото, и от немския генерален щаб, та и от райхс-министрите
чак до самия Хитлер.
Цялото сформирано през хилядолетие славянско съзнание
на българския народ требваше да се преобърне, за да се приобщи
към хитлеристката вяра, да признае най-омразните си врагове за
братя, да им позволи „мирното“, „културното“ овладяване на
102

България и превръщането й в база за предстоящата немска

империалистическа агресия.
Към България се насочи пречупенокръстоносния поход
на кафявите „рицари“ — най-опитните шпиони от всички об-

Ж е н и т е-ан т и ф аш и стк и п о н есо х а храб р о вси чки т е ж е с т и , ст р ад ан и я и ж ертви

на всенародната борба

ласти на политиката, стопанството, изкуствата и науката. Ка­

то гъби започнаха да никнат немските „представителства“,
„търговски кантори“, „институти“, „камари", „делегации“, „ос­
ведомителни агенции“, „железопътни“ и „туристически" бюра —
София се обсипа с благовидни фирмички, зад които се спо­
тайваха щурмоваците от петата колоуа, чиято задача бе да
осигурят предварително всички командни точки за предсто­
ящите настъпателни действия.
Те не само че не срещаха никакви пречки в страната на >
цар Бориса, но получаваха такъв ласкав и тържествен прием
от всички дворцови, военно-фашистки, спекулативно - финан­
сови и висшо-административни среди, че не можеха в първия
момент да не помислят, че цяла България се състои все от
такива „мили”, отлично говорещи немски, преданни на вто­
рата си хитлеристка родина хорица. Едва по-късно немските
агенти смогваха да разберат, че тайната на тая безгранична
всеотдайност на техните посрещачи се корени в ужасния
 103

страх, който изпитват тия българи от своя собствен народ.

Най-напред бяха овладяни напълно командните върхове
на войската и полицията. Затъналите в кръв през отминалите
събития войскови и полицейски водачи, както и техните по-
дребни съратници в противонародните походи, знаеха, че няма
да има милост за главите им, ако един ден народът наново
овладееше правото си да се разпорежда в страната си по
своя воля. Затова не само с хитлеристите — с дяволите биха
се сдружили, за да могат с още по-голяма стръв да продъл­
жат пъкленото си дело, да запазят заграбеното и да отсро­
чат деня на народното възмездие поне до поколението на
своите наследници.
А идващите гестаповци им обещаваха не само отсроч­
ване на наказанието, ами неограничено хилядолетно властву-
ване — с богатство, пищност, ордени, — стига да помагат за
пълното въвличане на българския народ в предстоящия поход
за утвърждаване световното господство на хитлеризма.
Стенографски дневници
на 25 Обикн. Н ар. събрание
ill ред. сесия, 51 заседание Д а р е н и е за г е н е р а л Ж е к о в
от 11 март 1942 година
. . . Одобрява се да се освободи от данък, по закона
за данъка върху имоти, общински налог, берии, такси, данък
върху приходите и всички други сегашни и бъдещи данъци,
берии и такси генералът от пехотата о. з. Никола Жеков, жи­
тел на град София, за дарението в размер на 500,000 р. м.
(над 16 мил. лв. б. н.), направено му от Фюрера на германския
Райх, Адолф Хитлер . . .
М отиви:
„Фюрерът на германския Райх, Адолф Хитлер, е поже­
лал да направи едно почетно парично дарение от 500,000 р. м.
на генерала от пехотата о. з. Никола Жеков, в знак на голе­
мите заслуги на същия, като главнокомандуващ на българ­
ската армия в световната война, с оглед генералът да разпо­
лага с едно подходящо жилище и с приходи, които да му
позволяват да води един живот, отговарящ на неговото об­
ществено положение и заслуги.
Надареният генерал Никола Ж еков е приел това почетно
дарение, считайки го като веществен израз на духовните дру­
гарски връзки между германското и българското войнства и
на особеното внимание на Фюрера Адолф Хитлер към него.
С една трета част от дарената сума, надареният ще се
снабди с жилище което ще обзаведе с оглед да подхожда на
положението, което заема, а с останалата част, около две
104

трети, да образува фондация под име „Генерал Никола Ж е­

ков“ назначаването на коят о е, със средствата й да се
заякчава и подържа будно и дейно установеното през све­
товната война (1914— 1918) бойно другарство м еж ду българ­
ския и германски народи . . .
Поради това и за да
се даде възможност на
надарения да подържа
един жйвот, достоен за
заслугите, които има към
отечеството ни, (ката­
строфата от първата
война, б. н.), и да се под­
чертае народната при­
знателност към дарите­
ля Адолф Хитлер за
проявеното благоволе­
ние към главнокоманду­
ващия на въоръжения
български народ през
миналата световна вой­
на, с приложеното проек-
то-решение се предвиж­
да освобождение и пр...“
гр. София, 20 февруари
1942 год. Министър на
финансиите: Добри Бо­
жилов.
Затова многозаслужи-
лият за Третия Райх ге­
Н е у н и ж ен и е, а го р д о ст бяха ж е л е з н и т е вериги нерал стана водач на
з а п о л и тзатв о р н и ц и те
българските легионери
и започна да готви преврат в полза на Германия! Усилията на
българските фашисти не се струваха достатъчни на стария
Фердинандов помощник — властта отново трябваше да бъде
взета от него, та да хвърли на заколение армията ни, както
през 1915— 18 година, когато той беше главнокомандуващ!
Но не само Ж еков бе награденият — всички началници
и ръководители от Дирекцията на полицията, всички зловещи
фигури от Разузнавателния отдел на Военното министерство —
автоматически станаха агенти и на немското Гестапо, откъ­
дето получаваха своите двойни заплати и безотчетните си
възнаграждения. С помощта на германските специалисти, тези
 105

институти бяха разширени и модернизирани, а дейците им

усвоиха най-кръвнишките инквизиционни методи и най-варвар-
ските средства.
Откъсната от своя народ, българската управляваща
клика така п л ъ т н о и в с е о т д а й н о се приобщи към

З в ъ н ъ т на в ер и ги те, гъ р м еж и те по р астрели щ ата и п л ач ъ т на б ли зн и те — дъ л го

щ е к ъ н т я т в у ш и т е н а о с в о б о д е н и я в е ч е н аш н а р о д

всичко германско и хитлеристко, че се о т к а з а и от миналото

на народа си, и от националната си култура, от своя бъл­
гарски бит, дори от своёто прехвалено великобългарско „ро-
долюбие“. Отказаха се „родолюбците“ и от светите братя
Кирил и Методия, приеха да ги наричат японци, хуни, пога­
зиха повелята на най-елементарния политически р а з у м , го­
тови бяха да се кланят на германски провидения, митове и
привидения — дано само някак забравят кошмара, който ги
душеше—да не си спомнят за неизбежния край на кървавото
си господство.
Българската държава напълно загуби своята независимост.
Не министерският съвет, не дори дворецът, а германската лега­
ция бе центърът, който ръководеше българската политика, мя­
стото, гдето се предрешаваха всички главни въпроси.
Българската администрация и стопанското законодател­
ство се пригодиха така, щото цялостното ограбване на стра­
106

ната да се извършва по най-благовидния официален начин,

чрез посредничеството на самите държавни органи и на българ­
ските търговски посредници.
Когато остане време на специалистите да напишат своите
изследвания върху земеделската, индустриалната, търговската
и финансовата политика и законодателство от последните
години преди обявяването на втората война, щ е с е р а з к р и е
е д н о от н а й - к о л о с а л н и т е с т о п а н с к и п р е д а т е л ­
ства, и з в ъ р ш е н о н я к о г а от р о д е н и т е в е д н а
с т р а н а з а с м е т к а на ч у ж д а д ъ р ж а в а .
Всеки министър, всеки висш или nq-нисш държавен слу­
жител, който имаше наивността да се противопостави, ръко­
воден от интересите на страната си, срещу някоя от разпо­
редбите за планомерния грабеж, или да не задоволи исканията
на някоя германска или българска хитлеристка акула — по­
средник, представител, доставчик — биваше незабавно сменяван,
ако съпротивата на този наивник не можеше да се надвие с
подкуп или чрез замесване в дележа на плячката.
Наред с берлинския гйобелсов пропаганден център за
България, в самата наша страна изникнаха многобройни огни­
ща за устна и печатна пропаганда. Държавните радиостанции,
всички „независими“ български всекидневни вестници, много­
бройни списания и „научни“ библиотеки се напредварваха да
бият рекорда на лъжите, заблудите и клеветите, разпростра­
нявани от самата Германия.
Основна задача на тази пропаганда бе да подсили мер­
ките и терора за смазването на съпротивителното движение,
да заличи славянското съзнание на българския народ, да пре­
ломи чувствата му на обич към свободата, демокрацията и
самоуправлението, на благодарност към неговите освободители
от вековната робия, да го накара да забрави постигналата го
от предишния съюз с Германия катастрофа, изобщо да го
подготви психологически за въвличането му в новата световна
касапница на страната, на германския империализъм.
Едвали има друга страна в света, включително Унгария
и Румъния, където хитлеристката пропаганда да е вземала
такива многостранни и обширни размери, както в България.
Тя се изготвяше съвсем уточнено за всяка обществена среда
поотделно, различна за различните видове професии, образо­
вание, възрасти, пол, предпочитания, като намираше методи и
средства да стигне до всеки българин в буквалния смисъл на
думата. Това бе една смайваща по своята изобретателност, по
размерите си и по майсторското си изпълнение пропаганда.
 107

И всепак — нейните резултати н е б я х а ония, които се

очакваха.
Като се има предвид, че хитлеристката пропаганда цъв-
теше несмущавана, че българската цензура, полицията и съ­
дилищата задушваха всеки печатен опит да се разкрият извър-
танията, клеветите и престъпните й цели, може да се съди,
колко в р а ж д е б н о на германщината и хитлеризма е било
народното съзнание, колко д ъ л б о к о вкоренена е била на-
родната умраза към фашизма.
По неуспеха на похода да се овладее идеологически бъл­
гарския народ може да се съди и за колосалната разяснителна
работа, която вършеше нашето съпротивително движение,
предвождано от Работническата партия. Последователната борба
с хитлеризма бе подхваната у нас много години преди утвър­
ждаването му на власт в самата Германия. Ако се прелистят
фашистките издания от трийсетте години, ще се види с каква
прозорливост българското съпротивително движение е биело
тревога срещу възхода на хитлеризма в самата Германия, как
ясно е разкривало връзките му с международната реакция,
подготовката на войната. Още тогава гръмко бяха изтъквани
всички нещастия, които щеха да постигнат света и българския
народ, ако се допуснеше възтържествуването на нацистите

М н о зи н а о т п о л и т и ч е с к и т е е м и г р а н т и , п о т ъ р с и л и с п а с е н и е в Ю г о с л а в и я
п о п адн аха в к р а л с к и те за тв о р и . Р азл и ч н и бяха сам о вери ги те.

1
108

Не случайно един от най-великите световни борци срещу

фашизма е българинът Георги Димитров. На Лайпцигския про­
цес, който разтърси света, той изрече не само своето лично
гледище, но и гледището на народа, който го беше откърмил
с борбите си. В най-черните години тоя народ не изпусна
развяното през Септемврий Димитровско антифашистко знаме.
Колкото повече българската фашистка върхушка затъваше в
мътния порой на хитлеризма, колкото по-открито сливаше
официалната държавна политика с беснуването на германския
империализъм, толкова повече целият български трудов народ
се отдръпваше и настройваше враждебно към държавата си,
която само привидно бе негова, само по дума се наричаше
„българска“.
Нека не се забравя: от 1923 година България имаше
две п о ли т и к и : едната, на правителството — с Германия,
против народа и свободата, другата, на народа — против
Германия, против натрапеното с терора правителвтво, за
свободата, за братския съюз с нашите освободители и при­
ят елст во с западните демокрации.
Главна носителка на втората политика, нейна осъще-
ствителка чрез организирането на съпротивителното антифа­
шистко движение в България, бе Работническата партия. Исто­
рията на българското съпротивително дрижение е преди всичко
нейна собствена история. И това е известно на мало и голямо
в нашата страна, знайно е от всички, които отмалко - малко
са запознати с историята на борбата против фашизма през
последните двадесет и пет години.
Защото, за разлика от некои други страни, в които съ­
противителното движение се разрастна с л е д разпалването на
войната и покоряването им от германците, в България кър­
вавите сражения с фашизма, както вече показахме, действи­
телно имат близо четвъртвековна история.
Борбата срещу фашизма в България стана потомствена
— хиляди са българските семейства, които дават жертви от
две, а на много места и от три поколения. Бащата пада през
септември 1923 година, отраслият син подема знамето и пада
в боевете през втория кръг на борбата, внукът загива като
партизанин.
Семейство Новански от Ихтиман дава трима братя убити:
Панко загива през 1925 година, Борис се застрелва с после­
дния куршум на 18 юли, за да удържи партизанската клетва:
да не падне жив в ръцете на обградилата го полиция, а Сла­
вейко е застрелян на 13 март 1944 година.
КУРС НА ВЪОРЪЖ ЕНАТА БОРБА

И новата световна война през 1939 година българският

народ посрещна о т р и ц а т е л н о , като война между старите
два империалистически лагери. Той искаше само едно: да
остане настрана, както стоеше настрана и неговият Освобо­
дител — великият Съветски Съюз.
Народът ни искрено се зарадва, когато бе сключен гер-
мано-съветският пакт, не защото бе допустнал, че хитлерист­
кият хищник е променил нрава и намеренията сй, а защото
виждаше, че с тоя пакт се р а з р у ш а в а т п л а н о в е т е на
„мюнхенци“— даладиевци и чембърлейновци— да вкарат СССР
във войната срещу настървените и въоръжени през глава
прусаци.
В този пакт народът ни виждаше една възможност за
СССР д а о с т а н е в ъ н о т в о й н а т а поне за известно
време, през което да продължи мирното си строителство и
укрепването на своята военна мощ — едничката сила, на която
България можеше да се облегне, ако искаше да не бъде въвле­
чена във водовъртежа на войната. Тези убеждения и чувства
на народа ни се бяха превърнали чрез натрупването на веко­
вните му страдания в един здрав обществен инстинкт, който
може да бъде разбран само от хора, които отблизо познават
нашия народ и неговата история.
Работническата партия зае позицията на своя народ. Нейна
основна линия бе: н е н а м е с а в ъ в в о й н а т а — нито на
страната на Германия, нито на страната на Англия и Франция.
Затова партията се бореше на два ф ронта: и против управля­
ващата фашистка клика, която бе предрешила въпроса за
участието на България на страната на хитлеристите, както и
против ония, които искаха да навлезем във войната с Англия
и Франция. Очевидно бе, че и в двата случая България
я заплашваше катастрофата да стане арена на опустошителни
сражения. Затова партията приветствува предложенията, които
направи на българското правителство съветският пратеник Со-
болев, и разгърна в подкрепата на тези предложения едно
110

широко масово движение, което обхвана всички трудещи се.

Повече от 340,000 изложения бяха изпратени от всички кътища
на страната до правителството, с които се изтъкваше народ-
ната воля: да бъдат приети съветските предложения.
В подкрепа на своето гледище за неутралитета и съюз
с неутралната съветска държава — РП разгърна широка борба
и сред войнишката маса в казармите, както и сред новомо-
билизираните, които се пращаха към турската граница. На много
места, както по границата, така и вътре в страната, войниците
организираха събрания и с непозната за казармения ред яснота,
откровеност и смелост изразиха убежденията си, че България
не бива да се намесва във войната, и желанията си да се
върнат по домовете си. Некои войнишки части, като ямбол­
ските, сливенския полк и др. действително напуснаха пози­
циите си, друга една част се отказа в пиротско да се бие
против Титовите партизани и пр.
Волята на войската бе толкова ясно изразена, че гене­
ралният щаб започна да се безпокои и да праща началниците
си да правят анкети сред войниците, за да проверяват „на-

Т айните ан т и ф аш и стк и р ад и о ста н ц и и н еспирно о тб и ва х а л ъ ж и т е и к л е в е т и т е

и ^ м о б и л и зи р а х а в о л и т е з а б о р б а т а
 Ill

строенията“. По всички части, на войниците, уж на шега бе

задаван въпроса:
— Ако влезем във война със Съветска Русия, ще се
биете ли ?
А на шегата войниците съвсем сериозно отговаряха:
— С русите няма да се бием!
В резултат на тия проверки се извърши демобилизирането
на много „загнилите“ части, и се подхвана големият терор в
казармите, който бе прекъснат едва на 9 Септемврий, когато
народът и войската взеха властта в ръцете си.
Решителните настроения против войната бяха просто по­
головни, като се изключи финансово-спекулативната и фашист­
ката прослойка, която помнеше огромните печалби, що натрупа
от първата война, и гореше от желание наново да ги натрупа,
замаяна от „вихрените“ нахлувания на германските танкове.
Тая прослойка не можеше и да мисли иначе, защото опитът й
от всички досегашни войни подсказваше, че дори при неус­
пешен край — може да загуби само трудовият беден народ,
богатствата на хищниците си оставаха застраховани и от по-

Н езн ай н и я т ан ти ф аш и ст е би л за л о в е н , п ред и д а д о в ъ р ш и и зр я зв а н е то на п еч ата за

л о зу н га : „Б ран н и к б р ан и гер м а н ск и те и н тер ес и . Н ито е д и н . . . “
£112

бедителите. Тежестите, по начало, се плащат от работниците и

селенията.
I Не така, обаче, мислеха всички, що помнеха теглата до
1918 година — и никой не криеше мислите си и решението си
да не се допусне новата намеса. Една от недвусмислените ма­
сови народни прояви в защита на мира -и неутралитета бе го­
лямата стачка на тютюноработниците, текстилците и метали­
ците, организирана от РП срещу опита на правителството да
прехвърли увеличаващите се тежести за подготовката на вой­
ната върху гърба на работничеството и бедните производители.
Войнишкото надигане, стачките, движението в подкрепа на
Соболевите предложения, ясно изразените позиции на целото
антифашистко, движение така притиснаха правителството, че
дори неговите агитатори започнаха, макар и временно, да се
съобразяват с народната воля и да заявяват в предизборната
си агитация, че и те били за запазването на неутралитета на
България, че и те имали симпатии към Съветския с ъ ю з...
А когато германските войски навлязоха в Румъния и се
струпаха по Дунава — българските фашисти смъкнаха едната
маска и я замениха с друга:

З а л о в е н а от п олиц ията н е л е га л н а п еч атн и ц а, за е д н о с н ер а зп р о с тр ан ен и те м а т е р н а пи

 113

— Германските войски нищо не искат от нас! Те само

ще минат през страната ни, за да осъществят, като най-безко-
ристни приятели, вековната мечта на българите — Обединена
Б ългария!
Правителството на Филов пусна германците. Държавните
и общински каси се отвориха, за да се купуват подаръци и
почерпки на преминаващите колони. Фашистките кметове дър­
жеха речи „от името на народа“, раздаваха подаръци и пра­
щаха дописки по вестниците за умилението, с което били по­
срещнати „старите верни другари“.
Българските клонове на гйобелсовия пропаганден апарат
използуваха било и небило; за да внушат на народа ни, че той
наистина много обича германците, че само добро е виждал и
само добро ще види от тях. Трябва да се признае, че известни
резултати бяха постигнати.
Окупирането на Македония и Беломорието, след разгро-
мяването на Югославия и Гърция от германския стоманен валяк,
естественото, макар и много измамно оживяване на стопанството и
оставянето на България като „мирен остров“ сред пламналите
Балкани породи в доста широки народни слоеве и л ю з и я т а ,
че „преминаването“ на германците през страната не е пък чак
дотолкова лошо, че България не само нищо не губи, но ето
нй — печели: Македония печели, Беломорието печели, без
капка кръв, като едновременно произвежда и продава.
Великобългарският шовинизъм, породен отдавна и укреп­
ван систематически в продължение на десетилетия естествено
се разрастна, подклаждан и разпалван със всички средства на
словото.
— Ей, най-после! И България веднъж да има късмет!
Защо да не използуваме германците, щом като те нищо не
искат от нас, освен стоките, които и без това им продавахме
преди войната? Та вижте и русите — и те търгуват с гер­
манците — купуват и продават, макар и да се мразят!
Това бяха думи, които изразяваха убеждението на мнозина.
П р и м и р е н ч е с к и т е настроенияс „неизбежнитефакти“,
които привидно не носеха нещастие за страната, а тъкмо на-
опъки — създаваха, както казахме, полъгването за благополучие,
поставиха антифашисткото съпротивително движение, чийто ос­
новен стълб бе Работническата партия, пред състоянието да
не може да призове народа към въоръжена съпротива още
през първия период на фактическата немска окупация на стра­
ната ни.
В ъ о р ъ ж ен ата съп ротива 8
114

Такава въоръжена съпротива не можеше да се органи­

зира и подеме при наличността на пакта за ненападение между
Германия и СССР, който умело се използуваше от фашистката
пропаганда, при широко разпространените настроения, че нищо
не губим от преминаването на германците, а може и да спе­
челим и, най-сетне, при наличността на милионната армия, която
германците бяха разположили в страната ни и по нейните гра­
ници. Народните маси нямаше да последват един подобен при­
зив, и Работническата партия рискуваше само да хвърли на
масово избиване своя актив.
Затова бе подета предимно широка пропагандна дей­
ност. С нея се разкриваше, че присътствието на германските
войски на наша територия означава фактическото загубване на
българската независимост, че това са окупационни войски, ко­
ито ще ограбят страната и ще я превърнат в плацдарм за
своите завоевателни цели. А присъединяването на Македония
и Беломорието е само уловка за народа, за да предаде без
съпротива държавата си за превръщането й в немска „обеди­
нена“ колония.
Големи усилия бяха употребени и за разобличаването на
един от най-важните козове на фашистката пропаганда у нас,

П о го р и и п л а н и н и , в п о д з е м н и с к р и в а л и щ а , п о т а в а н и и о б о р и , ц и к л о с т и л н и т е пе­
чатниц и д ен и нощ печатеха пози ви те на съ п роти вата
 115

който в началото имаше значителен успех, поради невъзмож­

ността веднага да се отрази, а именно: че Съветският -съюз
о д о б р я в а действията на германския империализъм, щОм като
сключва пакт с страната на Хитлера и поддържа търговски
връзки с нея. Оттук се вадеше заключението, че и българското
правителство постъпва правилно като подпомага германците.
Нещо повече — по този начин ние, уж, сме подкрепвали и пози­
циите на самия Съветски съюз!
Играта на фашисткото правителство на „приятелски“ ди­
пломатически отношения, допускането до екрана на некой съвет­
ски филми, на чиито премиери дори Филов присътствуваше,
също приспиваха бдителността на доверчивите.
Комунистите по цяла България неспирно трябваше да обя­
сняват измамата, чрез която се целеше приспиването на тре­
вогата, докато се укрепят здраво позициите на българските
фашисти за присъединяването и на българската армия към
подготвящия се поход срещу страната на Съветите.
'Т у к а трябва да се напомни голямата роля, която изигра
за правйлното ориентиране на нашето обществено мнение бро­
шурата на нашия учен Тодор Павлов, пусната под името
„Объркване на понятията“ и конфискувана с известно закъсне­
ние от фашистката власт, когато вече бе разпространена
навсякъде.
Р Нека напомним и бързината, с която се развиваха съби­
ти ята— международната обстановка се променяше на седмици
и месеци. А в условията на крайната цензура бе потребно по­
вече време, за да се превъзмогнат стихийно създаваните и
умело подклаждани от вражата пропаганда погрешни увлече­
ния. Борбата на Работническата партия с тези увлечения беше
просто за учудване.
Но за постепенното отрезвяване на всички подлъгани допри­
несе, разбира се, най-много развитието на самия ж ивот:
Ограбването на народа, наистина срещу .редовно запла­
щане с книжни пари; бързото нарастване на скъпотията, изче­
зването на стоките от пазаря, редом с засиления внос на изоста­
налите по немските складове маниста, кукли и стъклария; раз­
стройството на стопанството чрез неспирните мобилизации на
хора, добитък и коли; изпращането на окупационни войски,
които на место се уверяваха в настроенията на македонския
народ; изживяването на лъжата, че Македония е българска
собственост чрез съпротивата на самия македонски народ и на
истинските родолюбци-българи; станалата вече съвсем очевид­
на истина, че България фактически участвува в войната и се
116

подготвя за пълното си боево въвличане в нея — цялото това

реално развитие на живота, което неспирно се осветляваше от
съпротивителното движение, доведе до значително преодоля­
ване на опасните обществени увлечения и вече подготви усло­
вията за прерастването на съпротивата на нов етап — етапа на
въоръжената борба.
На 22 юни 1941 година започна разбойническото нахлу­
ване на немските войски в земите на Съветския съюз.
Самата война промени своя облик — тя се превърна във
война освободителна, война на самите народи не само за отби­
ване на едно германско нападение, но за смазването на самия
фашизъм във всичките му международни разновидности, които
заплашваха с пълно разрушаване на всички морални и кул­
турни достижения на човечеството и целеха неговото възвръ­
щане към времената на канибализма.
Целият наш трудов народ изтръпна: и заради съдбата на
любимата братска страна-освободителка, и още повече — за
съдбата на собствената си родина.
Всички лъскави фашистки карти бяха разкрити, всички
благовидни маски смъкнати— една нощ бе достатъчна, за да се
изпарят илюзиите и на най-полъганите. На сутринта всички с
ужас споделяха разголената истина, че Борис и правителството
му наново бяха повлекли страната към страшно проваляне.
Всички приказки на фашистите за неутралитета били само
печелене на време, докато се пипнат черноморските ни бази,
докато се заемат всички стратегически места, от които с малко
сили може да се господствува неограничено.
„В резултат на тази политика България бе превърната
от германците в плацдарм на хитлеровците във войната про­
тив Съветския съюз. Бургас, Варна, Балчик и редица други
пунктове по крайбрежието на Черно море, а също така и при­
станището Русе на Дунава сега се намират в ръцете на гер­
м анците и са нагодени да обслужват германските подводници
и военни кораби. Нещо повече, германците използуват българ­
ската флота за превозване войски и бойни припаси против
Съветския съюз. Най-важните железопътни линии в страната
фактически са в ръцете на германците и са заети с прево­
зване на германски военни материали. На територията на Б ъл­
гария германците разполагат с множество летища и военни
складове. Всички български летища се намират под контрола
на германските военни укрепления и стратегически пътища.
Германското командуване подготвя превръщането на българ­
 117

ската територия в арена на хитлеровата война“ (Г. Димитров,

в. „Правда“, 16 септември 1943 година).
Какво трябваше да се прави?
Загрижените погледи се извърнаха към Работническата
партия, партията на комунистите.
За щастие на българския народ — вожд на тази партия
през този най-тежък след Освобождението период от новата
история на България е Георги Димитров.
И този отрез от историята на България, преситен с тол­
кова обществени противоречия, съдбоносни събития и вне­
запни превратности на политическата обстановка, в никакъв
случай не може да бъде правилно разбран и оценен, ако не
се посочи и оцени личното участие на Георги Димитров в ръко­
водството на борбата срещ у българския монархо-фашизъм
и немския хитлеристки империализъм. Големите подробности
на неговото дело, безспорно, ще бъдат разкрити и осветле­
ни едва от бъдещ ата история, но и за нас, съвременниците
и участниците в тези събития, за всички достойни и честни
българи, без разлика на обществено положение и политически
разбирания, е вълнуващо ясно, че без Георги Димитров обсе­
бената от фашистите наша родина би изпитала напълно тра-

О т най ранн и г о д и н и ж и в о т ъ т н а Г е о р ги Д и м и т р о в е п ; с в е г е н н а д е й н а и п р е д а
служ б а на б ъ лгарски * н аред
 118

гичната съдба, която преживяха и преживяват всички държави,

намиращи се в германо-фашисткия лагер.
Дори днес, макар все още да сме в края на трагичните
събития, е абсолютно безспорна историческата истина, че из­
мъкването на България от катастрофата е главна заслуга на

Г е о р ги Д и м и т р о в е л ю б и м в о д а ч н а р а б о т н и ч е с к а т а к л а с а . Н а с н и м к а т а Г. Д и м и т р о в с
група перн и ш ки минйори

усилията и борбите, които проведе Работническата партия,

като главна организаторка и водачка на българския народ.
„Голяма, решаваща бе заслугата на нашата славна Ра­
ботническа партия (комунисти) в извоюването на историческата
победа от 9 септември*-^ в сгромолясването на фашизма и
разчистването на пътя за свободното демократическо развитие
на нашия народ. Цели 21 години продължи борбата против фа­
шизма — упорито, неуморно, героично. Преодолявайки коло­
салните трудности на свирепата фашистка диктатура, рабо­
тейки в условията на най-дълбоко подполие, обливайки своя
стръмен и борчески път с кръвта на най-добрите си синове,
нашата партия нито за миг не изпусна из ръцете си знамето
на борбата, докато най-сетне на 9 септември това знаме, с об­
щите усилия на всички здрави патриотични сили на нацията,
беше победно забито върху тялото на поваления фашизъм.“
 119

А така както неразривно е сляна историята на партията

с историята на народа и държавата ни, така са еляни животът
и- делото на Георги Димитров с живота и делото на цялата
партия, особено през последното четвърт столетие.
Ето една извадка от характеристиката и оценката на лич­
ния принос на Димитров в борбата, която дава самият Цен­
трален комитет в споменатото писмо:
„Но не по-малък дял от тая заслуга се пада лично на теб,
скъпи другарю Георги Димитров, на твоето мъдро и смело
ръководство. И ако в най-трудните моменти на борбата, ко­
гато врагът напираше от всички страни, нашата партия не
падна духом; ако в най-сложните и заплетени обстановки тя
успяваше да намери правилния път, това се дължеше преди
всичко на обстоятелството, че тя имаше начело такъв водач
като тебе.
По твое указание, нашата партия вдигна знамето на ОФ
за сплотяването на всички честни демократически сили в бор­
бата срещу германските поробители и техните български агенти,
за въстановяване свободата и независимостта на страната. По
твое указание тя се хвърли смело с развято знаме в героич­
ната партизанска народно-освободителна борба, която цанесе
най-тежкия удар на фашизма, подрони силите му и доведе до
победата на 9 септември. Вслушвайки се в твоите мъдри съ ­
вети, нашата партия и нейния ЦК не пожалиха труд и сили,
не спряха пред най-скъпите жертви, за да доведат борбата до
победоносен край. Нашата партия се оказа достойна за своя
• достоен водач“.
L. При обявяването на антисъветската война, Политическото
бюро на Централния комитет на РП (к) е в с ъ с та в : секретар—
Трайчо Костов и членове — Антон Иванов, Антон Югов, Цола
Драгойчева.
А Задграничното бюро на ЦК е в състав — Васил Кола­
ров, Станке Димитров, Вълко Червенков и Георги Дамянов.
Макар и принудено да работи без непосредствено лично
участие в заседанията на вожда на партията, в ъ т р е ш н о т о
ръководство поддържа непрекъснати здрави връзки с Георги
Димитров, осведомява го за всяко свое действие и на свой
ред получава основните директиви за провеждането на борбата.
Тука трябва да се изтъкне ролята на радиостанцията
„Христо Ботев“, която действува под непосредственото ръко­
водство на Георги Димитров.

* Писмо до Г. Димитров от 3. X. 1944 г. на Ц К на Б Р П (к )

 ТРА ЙЧО КО СТО В А Н Т О Н И В А Н О В (у б и т )

Историческата роля на тая радиостанция няма защо

особено да се изтъква и подчертава — тази нейна роля се
знае буквално от всички съвременници, както от привържени­
ците на съпротивата, така и от оцелялите фашисти. Електри­
ческите вълни, които излитаха от антените на радио „Ботев“,
бяха вълни на надеждата и вярата в победата, вълни на ра­
достта и светлината, дори когато у нас положението изглеждаше
безпросветно мрачно и напълно безнадеждно.
Препращането на Димитровските директиви, съобразно
които ръководителите на въоръжената съпротива у нас насоч­
ваха ударите срещу фашисткия враг, е само една от заслугите,
на радио „Ботев“. Редом с конкретното ръководство на бор­
бата, радиостанцията на българската съпротива водеше само­
стоятелна широка и пълна борба със стръвната фашистка
пропаганда, разкриваше и най-замъглените нейни ходове, отби­
ваше предателските удари и сама нанасяше — без умора, без
прекъсване, денем и нощем — удар след удар. Радиостанция
„Ботев“ просветяваше, сплотяваше и ръководеше всички анти­
фашистки сили у нас. За тая повседневна, денонощна епическа
борба би трябвало да се напише отделно подробно изследване,
и то ще се напише, като най-ценен принос към общата история
на съпротивата и като малък израз на благодарността на
целия наш трудов народ.
 121

ЯНТОН Ю ГОВ Ц О Л Я ДРЯГО ЙЧЕВЯ

Навеки ще се помни у нас н а р о д н и я т г л а с („черния

глас“, както го нарекоха фашистите), който посрещаше нови­
ните и пропагандата на официалното българско фашистко радио
още в момента на тяхното предаване и тутакси ги разоблича­
ваше и отбиваше на същ ата дължина на вълната, като съоб- »
щаваше истинското състояние на нещата.
В ушите на всички ни, до края на живота ни, ще звучи
бодрият уверен глас на незабравимия Станке Димитров-Марек,
който използуваше всяка пауза, за да подвикне:
— Лъжеш, предателю! — и тутакси да обясни, какво е
действителното положение по фронтовете на гигантската война.
Фашистите беснуваха, устройваха с помощта на герман­
ските специалисти цели системи радиосмущателни уредби,
но мощният глас на радио „Христо Вотев“ не можеше да
бъде заглушен. Тогава те прибегнаха до запечатването на
радио-приемниците, но и тая мерка нищо не помогна. Апаратите
„случайно“ се разпечатваха, поставяха се скрити приемници, и
достатъчно бе един в селището да чуе новината, за да се
знае тя — по закона за учудващата обществена прогресия при
разпространяването на новините — до вечерта от всички оста­
нали жители.
Значението на радио „Ботев“ има още една важна ст р ан а
 122

ВЯСИЛ КО ЛЯРО В С Т Я Н К Е Д И М И Т Р О В — М ЯР Е К

— страшния терор в страната и особеностите на нелегалната и

партизанска борба прекъсваха понякога за малко или за по-про­
дължително време връзките между централните ръководства
и дейците по места. Меняващата се политическа и военна
обстановка при това положение можеше да доведе до непра- >
вилни стъпки и действия. Ето тази опасност се избегваше
чрез неспирното ръководящо действие на радио „Ботев".
Когато бяха откъснати от центъра и дори от своето зонно
ръководство, борците по места хващаха без посредник конкрет­
ните напътствия на радио „Ботев“, и веднага ги осъществя­
ваха на дело или пък спокойно продължаваха борбата по
избраната линия, щом като тя съвпадаше с указанията на
народното радио. Има дори случаи, когато самото централно
ръководство, поради условията на непрекъснатото преследване,
не е улавяло навреме важната директива, обаче тя е била
хващана в низините на борбата и тогава по обратен път е
стигала нагоре и допринасяла за бързото справяне с услож­
нената обстановка. Особено ярък е случаят с директивата на
Георги Димитров за отношението, което съпротивителното
движение трябва да вземе към Багряновото правителство,
която директива има историческо значение.
В първите си заседания след обявяването на войната, на

L
 1

123

ВЪ Л К О ЧЕРВЕНКОВ ГЕОРГИ ДАМЯНОВ

22 юни 1941 година, Централният комитет на Работническата

партия прави преглед на вътрешното и международно поло­
жение, на организационното състояние на Партията и Ремса,
на народните настроения и силата на врага и очертава ясно
задачите, които трябва да се поставят за разрешаване пред
антифашисткото движение и целия български народ.
Главната задача^е:
С всички сили и средства да не се позволи вмъкването
на'България във войната срещу Съветския съюз, като се из­
върши моралната и материална подготовка на народа ни за
всеобщо участие във въоръжената борба за изгонване на гер­
манците от страната, за смъкването на техните наемници и
установяването на народно-демократическата власт.
Тази основна задача предопределя и останалите:
1. Д а се разстрои и обезсили българската армия, като
«е докара до такава негодност, че да не може да се впрегне
за осъществяването не само на външно-завоевателните цели
на хитлеристите, но да не може да изпълнява успешно и въ-
трешно-полицейската служба, която й се възлага, като
едновременно с това се подготви превръщането й в народна,
лротивохитлеристка сила.
124

2. Д а се попречи до крайна възможност за използуване

економическите източници на България: ограбването на хра­
ните и суровините и употребата на българската индустрия за
изпълняване на немските военни поръчки.
3. Д а се нанасят удари на германската военна машина,
чрез разстройване на транспорта, съобщителните линии, чрез
изтребване на живата й сила, чрез събиране на сведения за
разположението и действията на вражите войски, като се съз­
даде положение на несигурност, което да принуди германския
генерален щаб да държи дори в „приятелска“ и „съюзна“
България по-големи контингенти войски за охрана на своя тил.
4. Д а се разширява и задълбочава обединението на
всички борчески, прогресивно-демократически, партийни и не­
зависими течения до въвличането на целия народ в противо-
хитлеристката борба.
Изобщо, в заседанията си след 22 юни Политбюро на
Ц К съгласно указаният а на Г. Димит ров възприема твърдо
и неуклонно курса на въоръжената борба — за подготов­
ката и по-сетнешното провеждане на въоръженото въстание.
Проучи се и се използува опита на всички чужди и

Из полиц ейските албуми — хвърлен от партизаните герм ански влак

 125

наши революционни борби, особено опита от борбите на ру­

ските народни движения, на нашето Септемврийско* въстание
и последвалите го борби. Добре се помнеше, че борбата ще
е сурова, жестока и безпощадна. Врагът беше добре изве­
стен — жесток, коварен и здраво организиран. Затова борците
трябваше да се освободят от всяко благодушие и примирение
към враговете — една проява, която можеше да се наблю­
дава през септемврий 1923 година , и която бе жестоко изку­
пена през времето на последвалия фашистки терор.
Старият опит показваше, че успехът може да се по­
стигне само ако работата се подеме с образцова дисциплина,
с пълна конспиративност, с готовност за всяка жертва, като
трудностите се посрещат с безстрашие и твърдост, дори ко­
гато изглеждат непреодолими.
Ясно беше разбрано, че в борбата за дълго време бор­
ците ще разчитат само на себе си и на народната подкрепа,
без получаването на помощ отвън. Борбата трябваше да се
подеме веднага, като въоръжаването се извършва в нейния
процес, а не да се чака предварително намирането отнякъдеси
на оръжие.
Дълбоко бе убеждението, че трябва да се подхванат
н е п р е к ъ с н а т и п о в с е м е с т н и акции, и се о т х в ъ р л и
т е о р и я т а за подготвянето и изчакването на е д н о в р е ­
м е н н о т о надигане във всеобщо въоръжено въстание, защото
вече се знаеше, че само в н е п р е с т а н н и т е б о е в е мо­
жеше да се добие г о л е м и я т о п и т за провеждането на ця-
лостното въстание, само така врагът можеше да се дезорга-
низира, да разпокъса силите си едновременно с нарастването
и сплотяването на народните сили.
Развиването на крайна решителност при всички условия,
незабавното използуване на всяка сгода за нанасяне удари на
врага, за растройството на неговите съобщителни връзки,
за унищожаването на материалните му бази, за изтребването
на отявлените фашисти, главорези и народни изедници и ра­
стройството на държавната и общинска администрация —
трябваше да бъде един от важните методи на въоръжената
съпротива, като едновременно се държи непрекъсната връзка
с масите за тяхното организиране и въвличане в общата борба.
Това налагаше да не се забравя огромното значение на до­
брото ръководство в борбата, непрестанното издирване на
ръководители, които ще могат да провеждат бързи и реши­
телни действия.
На същите заседания се предприемат и мерките за орга-
126

ХР. М И Х А Й Л О В ( у б и т ) ДИМО ДИЧЕВ

низиране на борбата в нейния нов етап. Една от най-важните

мерки е образуването при Централния комитет на особена Во­
енна комисия, или Военен център, който по'-късно, с развитието
на борбата, ще прерастне в Главен щаб на народно-освободи-
телните войски и ще стане военният орган на Отечествения
фронт.
Първи членове на военната комисия са: Антон Югов,
Христо Михайлов, Димо Дичев, Гочо Грозев, Иван Масларов и
Георги Минчев.
Самата военна комисия, с оглед на различните задачи, се
разслоява и на няколко отдела: общо ръководство, работа сред
войската, бойни групи, миноподривен отдел и разузнаване.
Партията преминава на военна нога, като изгражда по ця­
лата страна военни организации. С помоща на Ремса се под­
бират участниците в бойните групи, рау щеделят се според
нуждите на борбата по различните места всички подгонени,
осъдени или застрашени от преследване. Подготовката на во­
енната работа, обаче, не спъва грижата за разрастване борбите
на масите около непосредствените им интереси — против из-
гладняването, скъпотията, против низките надници, ограбването
на народа, против насилията и терора.
Към българския народ се отправя енергично възвание да
окаже най-безпощадна съпротива срещу германците и техните
български наемници. В това възвание се препоръчва незаба­
вното започване на масови саботажни действия и въоръжена
борба за сломяване на германската машина, настанена по на­
шата земя. Тая земя трябва да пламне под нозете на немските
фашисти и техните агенти.
Първите победи на германската армия на Източния фронт
докараха българските фашисти до делириум. Софийското радио
стоеше непрекъснато отворено, за да предава тържествените
берлински фанфари по случай превземането на всеки съветски
град. Българските вестници се пълнеха с чудовищни измислици
за пленяването на милионни армии, за унищожаването на цялата
съветска авиация, на всичката им артилерия, на „картонените“
съветски танкове . . . Всеки ден пламтяха „революции“ в Украй­
на и другите съветски републики — изобщо сриваше се цялата
съветска държавна и военна мощ. Тая беснуваща пропаганда
на „неутралните“ български фашисти имаше само една цел:
бързо, в няколко месеца, както бе станало и през първата све­
товна война, да замае народа ни, да го убеди, че ще пропусне
падналата му най-после историческа сгода, ако с всички сили
не подкрепи германците, като вдигне в „удобния момент“ вой-
128

ските си, за да придобие правото да участвува в дележа на

грандиозната плячка.
Трябва да признаем, че имаше доста лековерни хорица»
които почнаха да се колебаят, да се примиряват с възхода на
хитлеризма и да се_ подготвят за пригаждане към него.
Работническата партия биеше тевога сред най-широ­
ките народни слоеве за предпазване от пропагадните илюзии и
клевети. Чрез разкриване на истинското положение и разобли­
чаване маневрите на фашистите, тя укрепваше вярата в силите
на Съветския съюз и неговите съюзници, предвещаваше пора­
жението на Германия, което неминуемо щеше да последва
първите победи и сочеше спасителния път за България, чрез
включването й в общата борба на свободолюбивите народи
против фашизма:
„Трети месец вече, — пише се в позива на Централния
комитет от 22 август 1941 година, — как хитлеровите пъл­
чища на Изток правят отчаяни, но безнадеждни усилия да
•сломят железната съпротива на Червената армия. Вече три
месеца, как германският народ, хвърлен от Хитлера в безумна
престъпна война, наторява с труповете на стотици хиляди свои
синове полетата, горите и блатата на съветската земя, и как
■огромната германска военна техника се превръща все повече в
купища изпочупено желязо. Отбранявайки упорито всяка педя
земя, Червената армия следва с успех своята такт ика на
м аксим ално изтощаване и обезкръвяване на фашистките
орди, на изчерпване и изхабяване на т ехнит е резерви. От
плановете на Хитлер за „светкавична“ война и бърза победа
на Изток не остана камък върху камък. В о й н а т а се з а т е г н а .
Завзетите от фашистките пълчища, с цената на толкова усилия
и жертви, съветски територии са превърнати в пустиня, и наде­
ждите на Хитлер за богата плячка, за изхранване на гладуваща
Германия, се жалко провалиха. Кресливите съобщения на фа­
шистката пропаганда за големи „победи“ на Изток не могат да
прикрият факта, че тези „победи“, изкупени с реки от кръв и
страшно напрежение, носят ц. себе си зародиша на нем ину­
емото ут реш но поражение на фашизма.
Докато хитлеристките орди, облени в собствената си кръв,
затъват все по-безизходно в необятната съветска страна, об­
ръчът около хит лерист ка Германия все повече се затяга.
Засилва се международната изолация на Германия. Разширява
се и се укрепява единният антифашистки фронт на народите,
които са вдигнали знамето на борбата против фашистката ти­
рания. В защита на своето съществувание, на своята свобода,
 .129

Ж е л е з н и скоби за дер а й л и р ан е на вл ако ве, за л о в е н и от полицията

чест и независимост от покушенията на хитлеровите людоеди

се надигат всички славянски народи, обединени във великат а
всеславянска коалиция. Изгражда се фронтът на най-големите
и най-могъществени световни държави — Съединените щати,
Англия и СССР, които о б е д и н я в а т с в о и т е с р е д с т в а
и с в о и т е у с и л и я , за да се достигне, колкото се може по-
скоро, общата цел — разгрома на хитлеристка Германия. И
колкото повече войната се затяга, колкото по-решително зна­
чение за нейния изход придобиват човешките и економически
резерви, толкова по-ясно става за всички, че хит лероват а
шайка не ще мож е да уст ои против могъщата коалиция на
трите велики държави, разполагащи с неизчерпаеми резерви
от хора, сурови материали и производствена мощност, че тя
не ще може да устои против обединения фронт на всички сво­
бодолюбиви народи.
Чувствувайки приближаването на смъртния си час, фа­
шизмът напряга последните си усилия, за да постигне победа
с цената на всички жертви. Като бесен вълк той се мята от
едно место на друго, напада ту в една, ту в друга посока. На
гигантския фронт от Ледовити океан до Черно море бушува
дене и ноще, без нито минута почивка, битка, каквато не по­
знава човешката история. Изчерпал своите собствени резерви
и изправен пред все повече растящи трудности, Хитлер търси
топовно месо от своите васали. От България той иска 2—3
отборни дивизии за Източния фронт, други дивизии за заменя-
ване германските войски в окупираните територии. Той иска
изпращането на трудова армия от 40—50 хиляди души на при-
а
В ъ о р ъ ж ен ата съпротива
 130

нудителна работа в Германия. Хитлер настоява за активно

включване на България във войната.
Български граждани!
Бъдете на щ р ек! Днешното правителство е заложило
кръвта и бъдещ ето на българския народ пред нозете на Хи­
тлер. То ни е продало на германския фашизъм и само дебне
сгоден момент, за да тикне България в гибелна братоубий-

Ч а с т о т ч л е н о в е т е н а П о л и т б ю р о н а ЦК н а РП (к). О т л е в о н а д е с н о : R. Ю г о в ,
Д . Т е р п е ш е в , В. К о л а р о в , Г. Д и м и т р о в , Тр. К о с т о в , В. Ч е р в е н к о в , Д. Г а н е в и Г. Ч а н к о в

ствена война. То е поставило цялата наша страна в служба на

германския фашизъм във войната. То води гнусна безсрамна
политика против братския руски народ. Уверявайки, че мястото
на България било на страната на хитлеровите поробители, м-р
Габровски зове открито българския народ към активно участие
в организирания от Хитлер „кръстоносен поход против бол­
шевизма“, т. е. към война c S * ^ ih h освободител, великия брат­
ски руски народ.
Граждани, не се подавайте на гибелната за нашия народ
хитлерова пропаганда! Пазете България от позора на брато-
убийствената война! Помагайте с всички средства за побе­
дата на славянството над хитлеровия животински расизъм, за
победата на свободата над мракобесието и черното фашистко
робство! Пазете независимостта на българския народ и на него­
вата държава. Засилвайте единния национален фронт против
 131

немското иго! Засилвайте борбата ^против фашистките орди в

България и техните български оръдия!
Нашето место е във великото семейство на славянските
народи, в редовете на всеславянския фронт против немския
фашизъм. Нашето спасение е в общата борба на всички свобо­
долюбиви народи против фашизма.
Д а живее СССР и неговата нем инуем а победа!
Д а живее борческото единство на славянскит е народи !
Д а живее борбата за изгонване на фашистките орди от
Б ългария, за освобождение от кървавото фашистко и го !
22 август 1941 г. Размнож авай и разпрост ранявай!
С особено усилие трябваше да се разбива пропагандната
маневра на българските фашисти, че те, като поддържат дипло­
матически връзки със Съветския съюз, запазват България в
положението на неутрална държава по отношение на него и
воюват само със
съюзниците му. По­
зивът на Работни­
ческата партия от
декември 1941 го­
дина, издаден под
лозунга „Долу пре­
стъпната, авантю-
ристична война!“
показваше, какъв е
характерът и после
дицйте на тоя бъл­
гарски фашистки
„неутралитет“ :
„България е ве­
че във война. По
заповед на Хитлер,
правителството на
цар Борис и профе­
сор Филов с безум­
но лекомислие обя­
ви война на Съеди­
нените щати и Ан­
глия. А това озна­
чава и война про­
тив Съв. съюз. За­
щ ото Не МОЖе да А рестувани на хорото се лс ки девойки
132

има никакво съмнение, че който воюва против съюзниците на

СССР, воюва и против него. Формалното обявяване на война
и против СССР е въпрос само на време и на удобен случай.
Защо, в името на какво България трябваше да влезе в
Световната война, без никой да ни е н а падн ал? Българският
народ с недоумение се пита: отде накъде, в името на какви
б ъ л г а р с к и интереси, само поради това че Япония е напа­
днала вероломно Съединените щати в Тихия океан, България е
длъжна да обяви война на великия демократичен американски
народ? Какво има да дели тя с американския народ, каква
лошо е видяла тя от него? Даже Радославов не посмя д а
влезе в враждебни действия със Съединените щати през време
на първата Световна война. България, може би, щеше да бъде
напълно разпокъсана, ако не беше застъпничеството на Аме­
рика в Нйой. Защо трябва да воюваме със същ ата тая Аме­
рика? Защо трябва да воюваме с братския руски народ?
Отговорът на тоя въпрос може да бъде само един: Б ъ л­
гария трябва да воюва по чуж да заповед и за чуж ди инт е­
реси. Българският народ трябва да пролива кръвта си, за д а
може Микадо да победи великия китайски народ, а Хитлер —
да пороби съветския народ и да тури под петата си цяла
Еврбпа. Войната е обявена от една шайка хитлерови агенти,
които въпреки волята и интересите на българския народ, обвър­
заха България за колесницата на фашизма. Българският на­
род не е давал никакви обещания на Х ит лер, той не е одо­
брявал съглашението за присъединяването на България към
Тройния пакт. Българският народ няма никакви причини да
воюва и не се см ят а във война с американския, английския и
съветския народи и техните съюзници. Той не се солидари­
зира с задълженията, които днешното натрапено правителства
е поело пред Хитлер, без знанието на народа и за негова
сметка.
Бъл гарски граждани!
България влиза в Световната война в един момент, ко­
гато пораж ението на силищр от тройния пакт е повече от
очевидно. Хитлеровото настъпление на Източния фронт е не
само спряно, но с мощен контра-удар на Червената армия,
германските войски са отхвърлени. Хит леровит е орди са в
отстъпление по ц ели я Източен фронт. Големите поражения
на германските войски при Ростов, Тихвин и особено пред
Москва, при Клин, Калинин и пр. са началото на края на Хи-
тлеровия поход в Русия. Хитлеровите орди търпят неуспех №
 133

в Либия. Храбрият братски сръбски народ е в формено въста­

ние против немските и италиански поробвани. А ангажирането
във войната на Съединените щати с тяхната гигантска инду-
стриална и техническа мощ осигурява на антифашистките сили
решаващ превес във военната техника.
Вкарването на България във войната е, прочее, ново пре­
стъпно безумие, я в н а а в а н т ю р а , застрашаваща българския
народ с неминуема национална катастрофа. Българският народ
■е вече доведен до глад и просешка тояга. Българските вой­
ски вече воюват със сърби и гърци. П р е д с т о и в на й-
б л и з к о б ъ д е щ е в о й н а с р е щ у Т у р ц и я , където бъл­
гарските войски ще има сигурно да срещнат не само турски,
но английски, американски и с ъ в е т с к и в о й с к и . Вместо
мир и безкръвно национално обединение, с което правител­
ството залъгваше българския народ, България ще бъде вка­
рана в самия център на войната, ще стане арена на най-оже-
сточени изтребителни боеве.
Бъл га рс ки народе!
Има само едно средство за отклоняване на грозящата те
нова национална катастрофа. То е обръщане на оръжието,
което ще бъде дадено в ръцете ти, срещу причинителите на
войната — Хитлер и неговите агенти, днешното българско пра­
вителство и българските фашисти, присъединяване силит е на
българския народ към силит е на великия руски братски на­
род и неговите съюзници във войната против Х ит лер. Ж ер­
твите, които ще бъдат дадени по тоя начин, ще бъдат хи­
ляди пъти по-малко от колосалните жертви, които ще костува
участието на България в Световната война на страната на
Хитлер. Българският народ трябва да отнеме правото на пре­
стъпната правителствена и депутатска шайка да говори и
действува от негово име. Само така България ще бъде спа­
сена от грозящата я национална катастрофа, от пълно унищо­
жение като самостоятелна и независима държава. Само така
могат сигурно и трайно да бъдат осъществени справедливите
български национални искания на базата на братското спора­
зумение между балканските народи.
Б ълг ар и ,
Не вдигайте ръка срещу нашите руски братя, които се
борят за своята свобода и независимост, за свободата и неза­
висимостта на всички народи!
Не вдигайте ръка срещу нашите сръбски и гръцки братя,
които водят героична борба против немските и италианските
поробвани!
134

Не вдигайте ръка против съюзниците на СССР в ела-

вната борба за съчрушаване на фашистката тирания I
Спъвайте с всички сили и по всички вът ож ни начини
мобилизацият а на българската войска, която сега ще^бъде

Б ългарските ф аш и сти искаха д а за л и ч ат сръбски я н арод от л и ц е то иа зем ята —

г р у п а з а л о в е н и б о р ц и п р е д и р а с т р е л в а н е т о им
мобилизирана не за обучение или за отбрана, а за нападател­
ната война против СССР и неговите съю зници!
Обръщайте оръжието си против немските разбойниче­
ски банди и т ехнит е слуги - подлит е български фаш исти!
Преминавайте масово на страната на Червената ар­
м и я и нейните съюзници!
Д о л у престъпната, авантюри етична война!
Долу правителството на хитлеровите агенти, което за
своите лични интереси и за интересите на Хитлер обяви война
и тика България към национална катастроф а!
Декември 1941 год.
Размнож авайте и разпространявайте !

В отговор на възванията и като резултат на организира­

ното усилие, се извършват първите саботажи, между които по-
значителни са подпалването във Варна на големия германски
 135

бензинов влак, подпалването на кожухчета и гйон за Германия,

саботажът за подпалването на друг бензинов склад в Русе,
първите разстройства на железопътния транспорт, бързото спа­
дане на работата от 15— 6С% в фабриките, повредите в маши­
нариите на много от тях и пр.
Участниците във варненския саботаж са заловени, осъдени
на смърт и разстреляни.
Започва въоръжената съпротива.

Без да навлизаме в много подробен анализ, трябва д а из­

тъкнем, че нейното цялостно осъществяване се натъкваше на
много сериозни пречки.
Коренното променяване на обстановката налагаше и ос-
новна промена на Тактиката, а за извършването на такива ко­
ренни поврати винаги е потребно повече време за разяснителна ра­
бота не само сред широките народни среди й другите демо­
кратически течения, но и в самата Работническа партия.
Осъществяването на новите задачи, поставени от Централ­
ния комитет, бе невъзможно със старите форми и методи на
работа, а към новите форми и новите методи, винаги свързани
с голяма опасност за живота и с неимоверни усилия и тегла—
не можеше лесно да се премине.
Налагаше се организирането на саботажи в производство­
то, на диверсионни действия, а липсваха взривове, липсваше
опит за миноподривната работа. . .
Веднага трябваше да се създадат бойни групи, въстани-
чески чети, а липсваше и оръжие, и командири, и достатъчна
опитност . . .
Военната организация трябваше да покрие със звената си
цялата страна, а тази страна, макар и ограбвана планомерно от
хитлеристите, не бе разбита, разрушена и изпепелена като Юго­
славия, например. У нас през първата г о д іф на войната бе
успял да се позакрепи дори изгледът за благополучие, каточе
едвали не бяхме на кяр. Вражата пропаганда не намираше вече
сили да твърди, че сме си „неутрални“ по отношение на Съвет­
ския съюз, понеже сме в „почтени“ дипломатически" отно­
шения, а с другите пък велики демократически страни сме само
в „символична“ война.
Привидно нашата свобода и независимост не бяха постра­
дали, защото в двореца си царуваше нашият „мъдър“, „любим“
цар, а на власт си беше старото, българското правителство, и
чиновниците си беха все същите. По селата не бяха плъзнали
германски изземателни команди, защото нашенските си цен­
136

трали за „нарочни“ доставки и изземателни комисии си съби­

раха всичко „каквото е потребно на българската армия“.
„Сега България се ограбва от германците много повече,
отколкото през първата Световна война. Чрез държавната ди­
рекция на „Храноизноса“ правителството масово изнася в Гер­
мания българските зърнени храни и селско-стопански про­
дукти. Износът на продоволствие и сурови материали в Гер­
мания вече надминава колосалната сума 20 милиарда лева.
Това е „дълг“ на Германия към Българската народна банка,
дълг, който никога ням а да бъде изплат ен на България. (к.о.в.)
Ограбването на българските селяни става не само по този на­
чин. България е принудена да издържа за своя сметка герман­
ски гарнизони, военни болници, многобройни германски агенции
и представителства, семействата на германските военни и слу­
жащи. Гладната германска глутница закупва на безценица про­
доволствени продукти и непрекъснато ги изпраща с колети в
Германия (Г. Димитров, в. „Правда“, от 16. IX 1943 год.)
Самите германци бяха получили най-строги нареждания
да се държ ат „прилично“, „приятелски“. Големците им жи­
вееха в най-хубавите апартаменти, хранеха се чинно в първо­
степенните ресторани, плащаха си с български левове всичко,
каквото купуваха з а - препращане в Германия, а отгоре на
всичко ни „подаряваха“ и Македония, и Добруджа, и Беломо-
рието, и Поморавско, та и половината от стара Сърбия, стига
да можем да ги удържим с окупационните си корпуси. . .
Нямаше да мине много, и шарените покривала на гран-
диозната измама щяха да се разкъсат, за да блесне жестоката
истина, но колко сили отидоха само за нейното първоначално
разоблачаване!
Колко сили погълна и борбата с опортюнизма и всевъз­
можните забегвания встрани от единствения правилен път! С
опортюнизма в і ^ д а т а на демократическите течения, а и в
работническо-партийните и съмишленически среди!
„Големите ще я свършат! Ние сме си добре засега —
произвеждаме, продаваме, па накрая ще видим.... що ще си
разрушаваме фабриките и железниците, когато работниците ще
останат без работа; ние сме бедна страна, откъде ще ги взе­
мем после, на другия ден след победата? Защо сега да поч­
ваме въоръжената борба, когато съветските войски отстъпват
— ще чакаме обрата на войната, когато започне руското на­
стъпление. Че защо изобщо е необходимо да се дадат тол­
кова скъпи жертви чрез партизанското движение, когато бит­
ката ще се реши от бронираните армии по главните фронтове?
 137

Д остатъчно е да се занимаваме само с разяснителна работа и

д а запазим силите си — все ще потребват за втория ту р “ ...
Особена борба бе проведена срещу следните няколко
„основни истини“ на опортюнистите и ура-революционерите:
П ърво: „Без война няма да се оправи“. — Трябваше да
се разяснява, че войната е желана и подготвена само от ше­
пата властвуващи предатели, че тя донесе глада, мизерията и
ужасните бомбардировки и доведе армията ни до сражения с
югославската освободителна армия. Че авантюристите от дво­
реца и правителството подготвят страната за военен театър,
че толкова желаното съветско и съюзническо настъпление на
Балканите ще докара до разрушаването и изтреблението на на­
шата армия, а отстъпващите германци ще разсипват всеки наш
град, всяко наше селище, както правят навсякъде, където от­
стъпват. България ще бъде изпепелена, цветът на българския
народ избит, ще бъдат понесени всички ужаси. Така само вой­
ната ще ни „оправи“ ...
Второ: „Веднъж само да ни дадат пушките, лесно ще се
справим“. И привържениците на тоя вид „готовност“ за борба
трябваше да бъдат бити. Бездействието и чакането да ги по­
викат войници бе посочено като престъпление спрямо интере­
сите на народа и косвена помощ на фашисткото правителство.
„Няма фронт без тил, — пише се в един нелегален партиен
документ, насочен срещу опортюнистите. — Ще победи в боя
тази сила, чийто гръб се опира на здрав тил, затова продаж-
ното правителство непрестанно действува с демогагогията, про­
пагандата и терора, за да създаде потребното му национално
единство, сплотеност и здрав тил. Ако днес правителството с
помощта на армията е започнало бесни хайки из трънско, осман-
пазарско, троянско, Родопите и в целата страна, то прави това
с цел да разгроми тила и съпротивата на българския народ,
с цел да нанесе най-напред удар на народа, а след това да
смаже съпротивата и на народната ни армия на фронта. Не бива
да позволим на врага да бие по отделно народния тил, а след
това да смазва и потушава всеки опит за въстание на ар­
мията. Опитът за пробива на фронта при Добро-поле през 1918
година ни показа, че едно освободително военно въстание не
би се закрепило и победило, ако не се опре преди всичко на
тила, на народа, ако то не се разгори едновременно и в на­
рода. Войниците тогава въстанаха, но тилът не бе подготвен
да ги подкрепи“.
Колко блестящо се потвърдиха тия мисли от въстанието
на 9 септември! Но тогава трябваше гръмове да се сипят
 138

върху всички, които чакаха да им „дадат пушките“, и не им

се щеше да се въвличат във всекидневната, „делничната“ ра­
бота на борбата срещу войната чрез делегации, писма, про­
тести, стачки, събрания, чрез мобилизирането на целия маеов
тил против войната.
Некои от по-разпалените антифашисти пък им се щеше
да се дигнат тутакси на въстание — „какво още ще киснем
по читалища, кооперации и ще си играем на делегации. Съгла­
сни сме да се хванем за оръжието още днес!“
„Съгласни сте, но кои? — пита се в споменатия доку­
мент. — Само преданите борци от София ли? Та това ли
е масовото въоръжено въстание, което Отечественият фронт
г подготвя? А къде са масите от градовете и селата? Те са в
професионалните и културни организации, в клубовете на син­
дикатите, задругите, спортните и младежки организации и пр.
Тия другари бързат да тръгнат още днес на въстание, защ ота
им се вижда трудна работата да изведат масите от глухата
съпротива. Те се боят да отидат при тях, да ги организират
и активизират, да им помогнат в тяхното въоръжение и под­
готвяне за решителната борба, затова се и прикриват зад го­
лемите приказки: „По-скоро да става, каквото ще става!“
И се припомня указанието на Ленин, че на въстание не
бива да си играем. То трябва всестранно да се подготви, а не
да се стои със скръстени ръце и да Се разправя: „По-скоро
на оръж ие!“.
Бити бяха с познатата настойчивост и строгост на Ра­
ботническата партия и максимите „Не му е времето — гер­
манците са още силни“, „Защо да даваме излишни жертви —
и тъй лошо, и иначе лошо“, „Няма условия, полицията е на­
стръхнала, терор, арестуваха делегатите“, „И без нас ще се
свърш и“, и пр. и пр.
Сега. когато пишем спомени и книги, е ясно, колко по­
грешни са били всички тези убеждения и настроения, до каква
разсипия щяха да докарат страната и държавата ни, ако те
бяха се сляли в основен курс на съпротивителното движение.
Но и в борбата, а и по-късно, те си оставаха една реална
пречка, която причиняваше задържане, и заради това срещу
тях се водеше непримирима борба.
В това отношение ще остане историческа заслугата на
вестник „Работническо дело“, както и на останалата печатна
пропаганда на Работническата партия, която допринасяше същ е­
ствено за преодоляването на опортюнистическите и капиту-
лантски тежнения в сродните и свОите среди. Масите неспирно
 139

И н а й - т е ж к и я т п о л и ц е й с к и т е р о р н е м о ж а д а с п р е и з л и з а н е т о на п а р т и й н и т е о р г а н и
„Работнически вестник" и „Работническо дело"

се въвличаха във всекидневни стълкновения с фашизма, и тези

стълкновения се ръководеха от ония борци, които обезпечаваха
изпълнението на задачите със смелост, инициатива и действие..
Затова днес е кристално ясно величието на всички знайни
и незнайни ръководители и дейци на Работническата партия,
които, напътствувани от своя вожд Георги Димитров, прозреха
верния път, сбраха готовите да го следват, определиха ясно и
твърдо народната партийна линия и превъзмогвайки всички
пречки и трудности, причинявани от врагове и свои — раз­
гънаха борбата до ония размери, които обезпечиха победо­
носния й край.
„О БЕЗВ РЕЖ Д А Н Е“ НА КОМУНИСТИТЕ

Дворецът и фашисткото правителство много добре знаеха,

-какъв отзвук ще намери сред народните маси нахълтването
на бронираните хитлеристки пълчища в славянската земя на
нашите освободители.
Българските властници, както личи от всички останали
документи, не се съмняваха, че съпротивителното движение в
България веднага ще прерастне на нов, по-висш етап, като пре­
мине към организирана въоръжена борба. Те знаеха, че сто­
жерът на тая борба, обединителят и организаторът на всички
противохитлеристки сили е и ще бъде калената в не едно
•сражение Българска работническа партия. Затова и първите
правителствени мерки се насочиха преди всичко срещу нея —
.-главния враг на реакцията в България.

Д а б и х а м о г л и у м о п о м р а ч е н и т е ф а ш и с т и ц е л и я н а р о д б и х а и з к л а л и — с а м о дч
о т с р о ч а т д е н я на с о б с т в е н а т а с и г и б е л
 14Г

Целият полицейски и военно-разузнавателен апарат, с мно­

гобройните си доброволни сътрудници — фашисти, участници
още в предишните юнски и септемврийски шпиц-команди, се
раздвижи. Занизаха се редица разпоредби и напътствия за
проследяването и залавянето на колкото се може повече от
нелегалните ръководители и членове на партията. Чрез мини­
стерски речи, чрез радиото и вестниците почнаха да се сипят
предупреждения и заплахи, че всеки опит за саботаж и всяка
съпротива срещу мерките на властта ще бъдат безмилостно
смазвани.
„Обезвредяването“ на комунистите и другите активни
антифашисти започна.
Преди всяко реакционно мероприятие в областта на вътреш­
ната политика и преди всяко предателство в областта на
външната политика, фашисткото правителство устройваше „про­
вал“, по който можеше да се вдигне вой за „страшната кому­
нистическа опасност“ за държавата, та по този начин да се
отвлече общественото внимание, да се наплашат по-колебли-
вите „демократически“ политици, и да се спусне димна завеса
пред погледа на по-чувствителните чужденци.
Дирекцията на полицията винаги държеше на разполо­
жение по некой „провал“ и тутакси го устройваше, котата
й биваше поисквано. Това може да се проследи по вестниците
от последните десетина години, а е потвърдено и в дне­
вника на регента Филов.
Министерският съвет бил свикан, за да разгледа прото­
кола, който трябвало да се подпише с германците за уре­
ждане на тяхното възможно преминаване през България. На
това заседание е взето и решението, с което министърът на
вътрешните работи Габровски се задълж ава: „да се проведе
от полицията провал против комунистите, и то около 1 фе-
руари 1943 година — преди да почне мобилизирането на трите
дивизии, които се пращат на турската граница“.
„Провалът“, разбира се, веднага се провеждаше — поли­
цейски хайки се спускаха подир набелязаните жертви, довли-
чаха в подземията и провинени в борбите срещу фашизма, и
съвсем невинни и ги подлагаха на дълги, често пъти няколко-
месечни мъчения, докато „признаят“ исканото от палачите —
все едно какво: за фашисткия съд бе достатъчно само поли­
цейското дознание, за да произнесе дори смъртна присъда!
Оцелялите по полицейско благоволение се изпращаха за
оформяване на по-нататъшното им задържане в съдилищата,
гдето съдиите, все така грижливо подбрани полицейски събратя-

I
142

начело с министъра на правосъдието, се надпреварваха да по­

стигнат чудовищни „правни“ рекорди.
След като Германия нападна СССР, което за българските
фашистки властници значеше вдигането на народа ни на въо­
ръжена борба — Законът за защита на държавата каточе
се сля в един единствен член, който за всички видове деяния,
дори за слушането на „забранените“ чужди и свои радио­
станции, предвиждаше само едно наказание — смърт!
За да се разбере бездънното падение не само на фашист­
кото „правителство“, но и на ония полицейски избраници в
парламента, които имаха безсрамието да се наричат „народно
събрание“, ще приведем оная извадка от дневниците на това
„народно“ събрание, която отбелязва начина по който е било
прието изменението на Закона за защита на държавата. От
тази извадка личи, че българският „парламент“ не е намерил
за нуждно дори да му се прочетат новите членове и видо­
изменения на закона, а се е задоволил само с мотивите към
н его:
„Преминаваме към точка 5 от дневния ред — първо четене
на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за за­
щита на държавата.
Които са съгласни да бъдат прочетени само мотивите
към законопроекта, м о л я да си вдигнат ръката. Мнозинство.
Събранието приема. Секретарят Стефан Караиванов: {чете)
Мотиви
Към законопроекта за изменение и допълнение на Закона
за защита на държавата.
Господа народни представители,
Досегашното приложение на Закона за защита на дър­
жавата указа на некои належащи изменения и допълнения на
същия закон, за да бъдат постигнати по-резултатно неговите
цели. Некои от предвидените в закона санкции за подбуждане
към неподчинение трябва да бъдат разпространени и за под­
буждане на железопътния и телеграфопощенски персонал,
когато той е милитаризиран. Наказанието, предвидено в чл. 14
следва да се наложи не само на ония лица, които влизат в
връзка с лица, групи или сдружения, намиращи се в чужбина
за подготвяне на престъпления, посочени в същия член, но и
на ония, които влизат в връзка с лица, изпратени от чужбина
в страната с същите цели. Оправдано би било, също така, да
се постанови конфискация на имуществата на лицата, които
извършват престъпления по чл. 16 (противобългарска гіро-
 143

паганда по чужди радиостанции). Чл. 22-а ще следва да се

допълни като се включат в неговия обсег и престъпленията
по чл. 13, за да станат подсъдни и тия важни престъпни
деяния на военните съдилища.
Освен това, констатирано е, че организации, посочени в
чл. 1 от Закона за защита на държавата, за постигане на
своите цели използуват като дейци при извършване на пре­
ст ъпления по този закон лица не навършили 21 годишна въз­
раст , разчитайки на т яхнат а т м а л е н а наказуемост.
Срещу тези опити е предвиден § 9 от законопроекта,
койт о дава право на съда, в \особено важни случаи, да не
зам еня наказанието по реда на чл. 58 от нак. закон и чл.
5 4 от военно-наказателния закон.
По тия съображения Ви моля, г-да народни представи­
тели, ако одобрите, да приемете и гласувате предложения
законопроект.
гр. София, юли 1943 г. Министър на правосъдието:
Д -р К- Партов
г
По искане на министъра на правосъдието, германският
възпитаник д-р К. Партов, законопроектът се приема без ни­
какви разисквания на първо и второ четене, макар че с този
законопроект се отменя член 58 от Н. закон, който пред­
вижда заменяване на смъртното наказание, с петнайсет годи­
шен затвор за лица от 17 до 21 годишна възраст.
„Народните“ избраници, а и самият министър на право­
съдието, по-късно, пред Народния съд, не можаха дори да си
спомнят, кога и как е станала промената в законодателството,
което позволяваше на съдилищата да окачват дори деца на
бесилките!
Но и този закон не бе достатъчен за умопомрачените
българогласни хитлеристи — за да се предвардят от очаква­
ните саботажи, те започнаха да прилагат и друг един, не тол­
кова популярен „Закон за ограничение на престъпленията про­
тив личната и обществена безопасност“, в който също се
предвижда смъртно наказание за непълнолетните.
Нека се запише, за да се запомни: тези закони бяха та­
кива, че за всяка проява, абсолютно за всяка антифашистка
проява: казване на няколко думи, писане на писма до мини­
стри, слушане на радио, доказано или недоказано деяние —
българските съдилища — по закон можеха да издадат и изда­
ваха смъртни присъди!
И ако невинаги се издаваха такиви смъртни присъди,
то не бе нито от чувство на правосъдие и чест, нито от ми­
144

лосърдие, а пак от страха и съзнанието, че. всяко осъждане

на смърт включва поне още неколцина ожесточени борци в
армията на съпротивата, измежду близките на осъдените.
Когато нашите внуци ще
прелистват изследванията за
това срамно и престъпно вре­
ме, просто не ще могат да
проумеят, как действително е
било възможно хора кул­
турни, вишисти, правници, съ ­
дии да оставят на синовете
си и на потомството подобни
дела на своята съвест и чув­
ство за правда:
О б в и н и т е л е н акт
На 22 октомри 1941 годи­
на софийският жител Мите
Петров Ангелов, движейки се
към 22 часа и 30 минути па
ул. „Екатерина Симитчиева“,
заедно с Илия Стоянов, започ­
нал да вика:
— Д а живее Сталин! Д а
един ще измрем в борбата
за свободата!
Късите текстове на обвинителните актове П П и г Ъ 7Г Я
прикриваха н еи зм ерн ите страдания от адски- 11 р И L Ь Д а
і е м ъч ен и я в по лицията ОСЪЖ ДЗ Се М и т е ПеТрОВ
Ангелов да изтърпи 10 години строг тъмничен затвор и да
заплати 175,000 лева глоба. (Нак. дело № 524/1941 г. на Софий­
ския военно-полеви съд).
Обвинителен акт
На 23 септември в кафенето на Ал. Белчев, гр. Кюстен­
дил, жителят на същия град, Васил Иванов Ефтимов, по по­
вод съобщението на радиото за голям брой руски пленници,
казал, че сега не може да се говори за победител и победен,
че макар сега Германия да побеждава, победата ще се реши
на зелената маса, и че Русия никога няма да бъде победена.
Присъда
О съжда Васил Иванов Ефтимов да изтърпи 6 години и
8 месеца строг тъмничен затвор и 175,000 лв. глоба. (Нак.
дело № 485/941 година на Софийския военно-полеви съд.)
 145

Обв инителен акт

Янко Петров Кукушев от с. Тополница, Дупнишко, на
14 декември 1941 година в село Мламолово започнал да кри­
тикува Н. В. Царя и българското правителство и изказал не­
доверие към тяхната политика.
Присъда
О съжда Янко Петров Кукушев да изтърпи 10 години
строг тъмничен затвор и да заплати 175,000 лв. глоба. (Нак.
дело № 729/941 г. на Софийския военно-полеви съд.
О б в и н и т е л е н акт
В началото на тази 1942 година органите на полицията,
служба държавна сигурност, имали сведения, . че се разпро­
страняват чрез пощата писма до г. г. министрите и разни ви­
сокопоставени лица. При направените проучвания и разследва­
ния, полицията се натъкнала на лицето Таню Димитров Тонев,
който изготвил и изпратил до г. министър-председателя проф.
Богдан Филов следното анонимно писмо: „ Г-н Филов, българ­
ските граждани с трепет наблюдават резултатите на продаж-
ната ви полйтика. Вие тикате страната с грамадни крачки към
национална катастрофа и пр.
Присъда
О съжда Таню Димитров Тонев, 22 годишен, от с. Белица,
Харманлийско, студент, да изтърпи 10 години строг тъмничен
затвор и заплати 175,000 лв. глоба“ (Нак. дело. № 388/942 г.
на Софийския военно-полеви съд.
Об в и н и т е л е н акт
На 1 април 1942 година Добри Петров Петков от с. Бъл-
гаране, ловчанско, работник в текстилната фабрика на Н. Ра-
чев в Овча Купел, разпространил в фабриката един позив, съ­
държащ между другото и следните изрази: „Текстилки и тек­
стилци, грози ни безработица. Положението на война, в което
ни вмъкна предателското правителство на Филов и прекъсването
на търговските ни връзки с Съветска Русия лиши нашата инду­
стрия, особено текстилната, от необходимите й сурови материали,
внасяни от Англия и Русия. . . Наличните количества памук
за цяла България могат да стигнат до 1 юни. . . но на гер­
манските разбойници, които като скакалци опустошиха нашата
страна, не стига това. Сега те протягат хищните си лапи към
тоя малък запас от памук. Искат да го отвлекат в Германия...
Какво ще стане с нас утре, когато ни изхвърлят на улицата?
Не даваме нашия памук на германците“.
Въоръж ената съпротива
146

Присъда
О съжда Добри Петров Петков, 20 годишен, работник, да
изтърпи 3 години и 4 месеца строг тъмничен затвор и да за­
плати 50,000 лв. глоба.
Колко са подобните присъди?
Събрани са сведения само за присъдите, издадени от
военно-полевите съдилища. По данни на военно-съдебната служ­
ба при Министерството на войната от 1 януари 1942 година
до 4 септември 1944 година, за 2 години и 8 месеци са били
привлечени по подозрение и улики в конспирации 64,345 души.
Ето и писмото, което привежда разпределението на съдените
по оформени дела:

М и ни стер ств о на в о й н а т а
В оен н о -съ д еб н а сл у ж б а Тук—Господина Министра
№ 2816 на пропагандата
2 ноември 1944 година
София

407. Известявам Ви, че дейността на военно-полевите съ ­

дилища по Закона за защита на държавата е :
1. Присътствени смъртни присъди 405
2. Отсътствени смъртни присъди 1185
3. Изпълнени смъртни присъди 199
4. Осъдени на доживотен строг тъмничен
затвор 1133
5. Осъдени на временен затвор 7324
6. Оправдани 2832
7. Подсъдими, за които законът предвижда
смъртно наказание 12461
Началник на службата:
(п) генерал-майор Д . Л илков
Има също така официални сведения за освободените към
9 септември задържани въз основа на изключителните закони
и обхванати от наредбите-закони за амнистия, дадена от но­
вата Отечественофронтовска власт:
Т^а б л и ц а
на броя на освободените лица от затворите в страната, към
9. IX. 1944 год., които са били осъдени или задържани поради
съчувствието им към делото на обединените народи:
 147

1. Софийски централен затвор . . . . . , 339 затворника

2. Бургаски з а т в о р ............................... . . . 207 п
3. Варненски затвор ............................... п
4. Видински з а т в о р ............................... п
5. Врачански затвор ............................... . . . 797 п
6. Горно-джумайски затвор . . . . . . . 47 п
7. Добрички з а т в о р ............................... п
8. Кърджалийски з а т в о р ..................... . . . 177 п
9. Кюстендилски з а т в о р ..................... п
10. Ловчански затво р ............................... . . . 300 п
11. Ломски з а т в о р .................................... . . . 188 п *
12. Плевенски затвор .............................. . . . 824 п
13. Пловдивски затвор .......................... . . . 278 »
14. Пазарджишки з а т в о р ..................... . . . 499 п
15. Неврокопски затвор .......................... . . . 23 п
16. Разградски затв о р .............................. . . . 38 п
17. Русенски затвор . . . . . . . . . . 14 п
18. Сливенски затвор .............................. . . . 716 п
19. Старо-загорски з а т в о р ..................... . . . 451 п
20. Силистренски затвор ......................... . . . 41 п
21. Търновски затвор................................ . . . 287 п
22. Хасковски затвор ............................... . . . 290 п
23. Шуменски затв о р ............................... . . . 438 п
24. Сливенски военен затвор . . . . . . . 1155 •п
Всичко 7800 затворника
Осъдени или задържани по чл. чл. 98 до 145 и
145 до 182 от Н З .................................... . 81
Осъдени или задържани по чл. чл. 37, 39, 40
и 41 от закона за гражданската мобилизация . — 232
Осъдени или задържани по чл. чл. 24 и 25 от
закона за реквизицията.................................... ..... — 12
Осъдени или задържани по военно-наказ. закон —___5______
Всичко 8130 затв.
Началник на наказателния отдел при
Министерството на правосъдието Ст. Станев
Преди издаването на присъдите всички подсъдими без
изключение бяха бити и пребивани, а след това — пращани в
затворите, където положението им малко се облекчаваше, за­
щото българските фашистки затвори бяха само една разно­
видност на полицейските и казармени мъчилища. Цялата за­
творническа система бе нагодена, за да довърши започнатото
148

в полицията делц: сломяване на духа и волята за съпротива

чрез умъртвяване на тялото.
За болници, санаториуми и библиотеки фашистката дър­
жава средства не можеше да намери, но за строежа на мо­
дерни затвори тя не ги жалеше, като не разрушаваше и старите,
останали понякога още от турско сгради. Колкото и да се раз­
ширяваше мрежата на затворите — затворниците винаги биваха
повече, та трябваше да се заемат и помещенията на редица
училища, за да има къде да се побере толкова народ.
Главното усилие на фашистката затворническа политика
бе насочено към осъществяването на пълното откъсване на
затворниците от света. Като знаеха, колко богата е изобрета­
телността на опитните борци-антифашисти да уреждат връз­
ките си за сношаване с външния свет и за продължаване на
участието в борбите дори през затворническите стени, и като
целяха сломяването на затворниците именно чрез това от­
късване от живота и борбите, за избегването на всяка възможна
връзка се вземаха най-безогледни мерки: разпределяне на за­
творниците по селища, гдето няма никакви близки, които биха
пожелали свиждане с тях, ограничаване на самото свиждане

За б о л н и ц и , с а н а т о р и у м и и б и б л и о т е к и фаш истката д ъ р ж ав а средства нямаше, но за

с т р о е ж а н а о г р о м н и т е з а т в о р и в и н а г и н а м и р а ш е п ар и
 149

през двойните решетки само до майка, баща, жена, брат и

сестра*.
Фашистките „управници“ знаеха, кого са пратили в за­
твора, и че цялата им убийствена система не може да „пре­
възпита“ закоравялите „родоотстъпници“. Затова те никак не
се надяваха на своята словесна пропаганда — в затворите бе
забранено внасянето и на техните официални вестници. Тежко
и горко, ако при некой от честите обиски се намереше каквото
и да е късче от вестник: следваше карциране, бой, окова-
ване с вериги и пълно забравяне на наказания на голия цимент.
Наказанията се осъществяваха от подбрани надзиратели-катили
от рода на онзи при Централния затвор, когото много наход­
чиво наричаха „Смъртта“.
Затворникът трябваше да се докара до потиснато ду­
шевно състояние и чрез пълното му отделяне от другарите
вътре в затвора, и чрез натиск да се откаже от „политическите“
и да се прехвърли към криминалните затворници, защото, кол­
кото зле да живееха самите криминални престъпници — крадци,
убийци и мошеници — тяхното положение сравнително бе
„цвете“, и изпадналият в безнадеждност антифашист наистина
можеше да го пожелае!..
Ако не успяваха винаги и на всички места да постигнат
пълното вътрешно осамотяване — причината бе в претъпкаността
на затворническите помещения, която по неволя сбираше
затворническите колективи. Поради претъпканост, в Софийския
централен затвор през 1935 година в помещение най-много за
30 души ние бяхме събрани 140 човека, сгъстени като сар-
дели. За да излезеше некой до вратата, трябваше да мине през
постилките и телата на всички другари. А в много други за­
твори положението, особено през войната, е било много по-лошо.
Никола Павлов съобщава в записките си, че в стария плевенски
затвор жилищната площ, която се е падала на един затворник,
е била 80 квадратни сантиметра. В женското отделение на този
затвор, правено за 12 затворнички, са били натъпкани 70 жени,
които са спели по цимента в банята, в пералнята и коридора.
В Софийския затвор в килия за един човек са наблъсквали
по 13 души, и местото е било толкова недостатъчно, че сто­
мната за вода и кофата за по нужда е трябвало да се завръзват
на пирона зад вратата. Докато дърводелските работилници на
затвора изработвали стотици дъсчени бараки за германците,
* При разглеж дане нз м оето д ел о п ред А пелативния съ д бр забранено
да п р исъ тствув а дори на П р едседателя на С ъю за на писателите, а в залата
бяха доп усн ат и сам о ж ен а ми, бащ а ми и брат ми.
150

на затворнниците е се давали дори нарове. Забранени били и

сламениците. Не се позволявало внасянето отвън на юргани и
дюшеци, а трябвало да се спи върху изрезките от книги и
талаш по цимента и оръфаните черджици.
За измиване и пране, за преглед в болницата дори на
тежко заболялите винаги трябваше битки да се водят.
„Минали, — пише Никола Павлов, — през побоищата и
изтезанията в „обществените“ и участъците, дошли в затвора
с потрошени кокали и ребра, изтощени от мъки и глад, едва
спасили се от бесилките и разстрелите на военния съд, те по­
падаха в тази затворническа обстановка, където заболяванията
бяха неизбежни. Плевритът, туберкулозата, бъбречните забо­
лявания, ревматизмът и бронхитът неизбежно се появяваха. Но
това никого не трогваше. И при медицинската помощ се проя­
вяваше фашистката ненавист и злоба към политзатворника.
Макар и с висока температура, той се оставяше в килията;
туберкулозните бяха в същите помещения; краставите' се изо-
лирваха, доколкото може да се нарече изолация събирането
им в един ъгъл на същото помещение. Д а бъдеш откаран на
преглед в болницата — бе трудна работа, а още по-трудно
бе да останеш на лечение в нея. Мнозинството от затворни­
ческите лекари бяха фашисти, и тяхната „хуманност“ в меди­
цината не можеше да се примири със сериозното лекуване на
политическия затворник, на когото те гледаха не само като на
ненужен човек, но и като на твърде опасен и вреден за обще­
ството, който не биваше да излиза вън от стените на фашист­
ката тюрма“.
Образец на такъв лекар бил некой си д-р Хитров, от
Скопския затвор. Този медик заявявал при искане за преглед:
— Вас само Хитлер ще ви излекува!
Този лекар станал причина да умре прекрасният другар
Давид Аврам Шабат.
Болните затворници не само че се изпращали с тежки
вериги до болницата, ами дори при операции веригите не се
сваляли.
Лекарската „хуманност“ далеч била надминавана от самите
управители на затворите, от прокурорите и от редица начал­
ници и подначалници от самото Министерство на правосъдието.
Карцерите, незаконните и законните побоища (бой по голо,
25 тояги под командата на самия прокурор!), гладът, лишаването
от разходка, уединяванията — десетгодишните, петнайсетго­
дишните непрекъснати страдания не само че не допринесоха
нищо за сломяването на борбата срещу фашизма у нас, но
 151

още повече я задълбочиха. Затворите и сродните тем масови

концлагери най-често се превръщаха от устойчивите и дисци­
плинирани антифашисти в същински народни университети за
изковаване на нови и укрепване на стари борчески кадри.
Вътрешният ред на политическите затворнически колективи бе
строг, спазваше се точно, и това предпазваше от всяко раз­
ложение.
Докладите и курсовете върху философски, економически,
социологически, политически, езикови и други въпроси се ре­
дуваха по календарни планове; освен това, всеки затворник се
занимаваше с четене и друго полезно занятие, разширяваше и
задълбочаваше културата си, учеше чужди езици, стенография,
укрепваше чрез подражание на по-добрите другари обществе­
ното си поведение, устойчивостта и политическото си съзнание
и се подготвяше или да продължи борбата тутакси след своето
излизане, или ако нямаше такава надежда — да дочака деня
на народното освобождение, за да вложи силите си в строежа
на Нова България.
Тоя строг ред, съзнателна дисциплина и стремеж към
образование и самообразование са признавани и от най-злост-
ните фашисти.
А когато на 9 септември едни от затворниците на­
пуснаха килиит е, а други слезоха от планинит е или изле-
зоха от подмолиет о — събра се оная челна фаланга на пре­
м иналит е през огън и ж елязо антифашисти, коят о е и
за дълги години още ще бъде гръбнака на Отечественофрон­
товска България.
Не знам, дали има некои от първите или по-второстепен-
ните строители на нова България, който да не е изпитал, бих
рекъл, благотворното влияние на тая велика школа на страда­
нието и борбата — фашисткия затвор, участък и концлагер.
Преобладаващото мнозинство от всички, които са се до­
косвали и вълнували от обществения живот, са минали през
арестите и затворите. Затворът за нашите семейства бе нещо
естествено и по-неизбежно от казармата. Той слагаше не печат,
на позор, а печат на гордост върху челото на всеки анти­
фашист; борците влизаха, излизаха и пак влизаха в затвора,
както враговете им отиваха на курорт. Всички борци, които
не са преживели страданието на затвора и лагера и до днес се
чувствуват някак стеснени пред другарите си-затворници, кол­
кото и странно да е ...
Затворът, а по-сетне и концлагерът, в който винаги имаше
представители от хиляди и десетки хиляди семейства, сплотя­
152

ваше не само близките на арестуваните, но и жителите на

всички селища, целия народ. Затворниците — това бяха най-
хубавите хора на селището, неговата чест и гордост, неговата
надежда за по-добри дни.
Работническата партия, цялата прогресивна общественост
и широките народни маси никога не изоставяха своите затвор­
ници. Помощната организация издържа всички преследвания и
в най-тежките месеци намираше начини и средства да подкрепи
и морално, и материално временно откъснатите от битката
борци. Затова и акциите, които се разгръщаха през известни
периоди за даването на амнистия бяха от онези акции, които
обединяваха най-много участници и неведнъж довеждаха^ до
пробив във фашисткия фронт.

Но „обезвреждането“ не се вършеше само с помощта на

прокурорите, съдиите и затворническите надзиратели. Веднага
след обявяването на войната срещу Съветския съюз бе от­
правен масов удар и към всички легални, но съзнателни и
борчески настроени антифашисти, за които не можеше да [се
скрои каквото и да било полицейско обвинение в някаква про-

К о н ц е н т р а ц и о н н и т е л а г е р и б я х а р а з п и л я н и по в с и ч к и к р а и щ а н а с т р а н а т а
 153

стъпка, освен че са „съмнителни“ и „опасни за вътрешния ред

и спокойствие“ лица.
По цялата страна започна обща хайка за арестуването и
интернирането на всички, които биха могли, под каквато и да
било форма, да въздействуват и влияят на народа. Без никакво
предупреждение и обяснение, набелязаните се измъкваха от
работата и семействата им и на дълги кервани се изпращаха
към организираните по германски образец концентрационни
лагери, които никнеха по цялата страна: Гонда вода, Рибарица,
Галата, св. Никола, св. Кирик, св. Анастасия, Беклемето, Кръсто
поле, Царево село, Св. Врач и пр. През този вид лагери пре­
минаха за три години 5,740 души,
Други арестувани се изпращаха единично по затънтени
селища, гдето се поставяха под строгия надзор на местната
полиция, без никаква грижа за тяхната прехрана, съществуване
и лекуване. По запазените само списъци този вид арестувани
и интернирани възлиза на 15,000 души.
Трета многобройна група антифашисти предварително се
мобилизираха или се изземваха от казармите, за да се пратят
във военно-трудовите концлагери и в „поправителните“ работни
дружини при дивизионните области, общо 10,800 души.

З а „ д а с е о п а з я т о т а р е с т у в а н е и д а п р о д ъ л ж а т б и т к а т а си с ф а ш и з м а , б о р ц и т е т р я б -
ваш е да се крият из горите и п ещ ери те — П арти занско с к р и в а л и щ е
 154

Ето едно нареждане на Старо-загорското областно поли­

цейско управление, пратено „строго-поверително“ до околий­
ските управители и полицейските коменданти на областта.
„В изпълнение нареждането на щаба на войската, съоб­
щава ви се, че е предстоящо попълването на областната попра­
вителна дружина. Същата да се попълни от ония запасни от
8-ма дивиз. област, които по положителни данни са се очерта­
ли с явни прояви на противодържавна дейност и разбирания
или като платени и неплатени агенти на чужда държава, са-
ботйори и др. такива. Издирването на тия запасни следва да
се извърши от органите на администрацията и полицията“. . .
Как се е изпълнявала заповедта на Щаба на войската
личи от следващото писмо на същото областно полицейско
управление:
„В връзка с превантивните мерки, които в сегашните вре­
мена властта е длъжна да взема, за да се осигури реда и спо­
койствието в страната и да се парират чуждите домогвания
за вътрешно вмешателство в държавата ни, както полицей­
ските, така и военните следят за проявите на неблагонаде­
ждните елементи и вземат мерки за възпрепятствуване на тия
прояви и за премахване на техните последствия. В това отно­
шение много често и доста много сведения се искат чрез вас
за благонадеждността на всички ония, които се повикват на
служба в войската. Също така се искат сведения за некои
лица, които трябва да бъдат изпратени в изправителните тру­
дови групи и другаде. Тази мерка е колкото полезна, толкова
и ефикасна. За нейното прокарване, обаче, трябва да се посочват
верни сведения. Иначе тези мерки, вместо полза, донасят само
вреда и съдействуват не за ограничението на конспиративните
прояви, а за тяхното засилване, тъй като в редовете на про-
тиводържавните елементи насила тласкаме благонадеждните
български граждани. Така например, от изпратените миналата
година в трудовите групи неблагонадеждни граждани, един
голям процент се оказват благонадеждни. . . Затова, и пр. . .“
А фашисткият регент Филов, който в.своята верност към
германците и предателството към родината си постигна съвър­
шенството на античните и Шекспирови престъпни герои, пише
в дневника си:
„17. II. Сряда — . .-.Припомних освен това на Царя и
казаното от Паул Шмит на Загоров в Берлин, когато е ста­
нало дума за отношението на германците към нашето прави­
телство . . . те биха подкрепили всяко правителство, което е
в състояние да се справи с комунистите, с евреите, за които
 155

в Нова Европа няма место, и с улицата, т. е. със другите по­

литически движения, безразлично дали са левичарски или нацио­
налистически. . . Решихме, освен това, (с царя) да се мобили­
зират в специални групи всички левичари, за да не развалят
духа на войската.
След обед виках Михов. . . Обеща веднага да нареди за
мобилизирането на левичарите, като включи в тях и част от
студентите-левичари. След него повиках Габровски, с когото
обсъдихме подробно положението и взехме следните решения:
1. Д а се почне във вестниците кампания .против кому­
нистите и евреите, като същевременно се засилят и мерките
срещу тях.
2. За откриване на убийците на Луков да се даде голяма
парична награда. . .
3. Д а пристъпим по-енергично към създаване на комитети
навсякъде в провинцията било под името „Отечествен фронт“,
за да изземем този лозунг от комунистите и другите левичари,
било под името „Народно единство“ или „Национално обеди­
нение “,£като^едновременно потърсим начин да обединим леги-

„Колелото“ в един от българските затвори. Дълги години наред политзатворниците

можеха да се движ ат само по тоя кръг
156

онерите. Това се налага като най-необходима мерка тъкмо в

сегашния момент, тъй като все повече чувствуваме нашата
изолираност.“
От тази извадка личи, че необходима предпоставка за
„справянето“ с антифашисткия фронт е и „обезвреждането“
на евреите. И то започна — пак против волята на българския
народ, изразена и в основния закон :— Конституцията ни, и в
традициите ни, и в целия наш живот. Не само антисемитизмът,
но и всякакъв вид „расизъм“ винаги е бил дълбоко омразен
на българския народ, който живееше братски дори с голямото
турско малцинство, въпреки миналата историческа вражда.
Всички закони осигуряваха на всички български поданици, без
разлика на национален произход и вероизповедание, еднакви
права и еднакви свободи. Арменци, турци, гърци, сърби, евреи,
всички беглеци от чужда робия—по закон намираха пълна за­
крила в България, привръзваха се към нея, дори когато не бяха
раждани тука, и братски, рамо до рамо с българския народ,
бранеха нейните интереси срещу всяко посегателство.
С възцаряването на фашизма в България започна насажда­
нето и на хитлеристките расови теории, създадоха се пър­
вите аитисемитски прояви, които не само че не бяха покрови-
телствувани, но и официално узаконени с Закона за защита на
нацията, чиято редакция бе донесена готова от Берлин. Законът
беше последван от редица наредби, окръжни, правилници за
гонитбата на евреите, която се осъществяваше от самосто­
ятелно Комисарство по еврейските въпроси към Министерството
на вътрешните работи, гдето се назначаваха най-изпитани и
безжалостни бандити.
В стремежа си да угодят с всички средства на своите
господари, българските царедворски министри подписаха най-чу-
довищната смъртна присъда, незапомнена в историята след леген­
дарното избиване на юдейските младенци от цар Ирода: —
„На основание чл. 1 от закона за възлагане на министер­
ския съвет да взема всички мерки за уреждане на еврейския
въпрос и свързаните с него въпроси, одобрява се следното:
Възлага се на комисаря за еврейските въпроси да изсели
от пределите на страната в споразумение с германските власти
20,000 души евреи, заселени в новоосвободените земи.
Присъствували министри: Богдан Филов, Петър Габровски,
Борис Йоцов, Добри Божилов, Никола Михов, Никола Захариев,
Христо Петров, инж. Дим. Василев, инж. Васил Радославов.
Настоящото постановление не подлежи на обнародване в
 157

Държавен вестник. Верно с оргинала, н-к на канцеларията —

М. Стефанов.“
Приложението на постановлението започна със съдей­
ствието на всички полицейски и военни власти. По всички гра­
дове на Беломорието бяха извършени блокади. Започна вди­
гането на евреите от домовете им, на всички евреи без нито
едно изключение, заедно с болните, с децата, с родилките.
Срок за приготвянето — от 15 минути до половин час. Приго­
твеното за претопяване човешко стадо се натиква в тютюневите
складове, гдето започва ограбването дори на онова, що всички
успяват да вземат със себе си в последната минута. Деца,
жени и мъже се събличат напълно голи на цимента, а след
това се натикват в откритите вагони, изпращат се към съби­
рателните пунктове Горна-Джумая и Дупница, а оттам — в
пломбирани вагони към ломското пристанище за натоварването
в шлеповете на смъртта, на път за Полша.
Четири хиляди двеста шейсет и девет душй от Беломо­
рието и още седем хиляди сто четиредесет и един от Маке­
дония, изпратени по железниците през Скопие - Белград пак за
Полша— 11,410 души по воля на десетина членове на фашисткия
министерски съвет и на техния върховен вожд Борис биват
превърнати на сапун, избити и изтровени в химическите фа­
брики при проверка на новите задушливи газове.
Но договорът бе за 20,000 души — не достигаха още 8,590.
жертви. Те трябваше да се вземат от вътрешността на Б ъл­
гария. Българският народ успя да попречи на довършването на
чудовищното престъпление, затова пък срещу останалите в
страната евреи се започна вътрешна масова гонитба чрез не­
спирни разселявания, побоища, трудови лагери, изгладняване,
които взеха много жертви и завършиха едва на девети сеп­
тември 1944 година, когато отново бе сложен край на расовата
омраза и преследванията на невинните инородци.
Засилиха се и преследванията срещу подозрителните чино­
вници от всички ведомства, които биха могли с някое свое дей­
ствие да спънат подготвената за всенародно ограбване дър-
жавна машина. Фашистките министри се надпреварваха да „про­
чистват“ държавния апарат, като се превръщаха на шпиони и
полицаи./Правото на труд бе отнето на всички, които можеха
Да б ъ д а г подозрени, че дори в мисълта си не одобряват пътя
на погрома, по който отиваше родината им.Д
Министерство на обществените сгради с № 1542 от 20.
И. 1943 г. е издало следното поверително окръжно до дирек­
торите и началниците на служби при министерството:
158

„По сведение на министерството известни негови служи­

тели, които досега по една или друга причина прикриваха
твърде грижливо и умело своите комунистически убеждения
и принадлежност, напоследък, вероятно под влияние^на разви-

Ф а ш и с т к и т е п р е с т ъ п н и ц и т в ъ р д е м н о г о с е н а д я в а х а на б е т о н е н и т е с т е н и — м а п ц и н а ,
н а в е р н о , с а п р е д п о л а г а л и , ч е щ е д< й д е д е н . к о г а т о с а м и щ е п о п а д н а т в г р а д е н и т е з а
а н т и ф а ш и с т и т е к и л и и . Но т о я д е н д о й д е н а 9. IX. 1944 г.

ващите се събития, са свалили маските от лицата си и са по­

казали истинския си лик на изпечени комунисти, родоотстъп-
ници и рушители на установения държавен строй.
Времената, които страната преживява са изключителни и
няма место за полумерки. По отношение на всички, които сму­
щават обществения ред и внасят раздвоение в народната душа,
щ е трябва да се постъпва много строго, без колебание и пред­
разсъдъци.
Ето защо, вменявам в задължение на всички началници,
имайки всичко това предвид, да бдят най-внимателно и сле­
дят поведението на своите подчинени и щом забележат и най-
малките комунистически прояви, да донесат веднага, за да б ъ ­
дат провинилите се своевременно уволнени от служба, съгласно
чл. 20 от Закона за защита на държавата“.
 159

Министерството на вътрешните работи е изпратило на

17. IX. 943 г. до областните директори, до директора на поли­
цията и до кметовете следното „бързо поверително“ писмо:
Министерството на народното просвещение досега е про­
веждало надзор върху лицата, които са се записали за сту­
денти в университета „Св. Климент Охридски“ и в другите
висши наши училища.
Днескашните обстоятелства и времената, които преживя­
ваме, изискват тоя надзор да се засили още повече, а това на­
лага пълно съдействие на всички полицейски и администра­
тивни власти в страната. Затова наредете до местните поли­
цейски органи да изпратят най-късно до 1 одтомври 1943 г. в
Министерството на народното просвещение — отделение за
средното и висше образование—напълно проверени сведения за
неблагонадеждните младежи, които са вече студенти в универ­
ситета „Св. Климент Охридски“ и в другите наши висши учи­
лища, както и на тия, които ще се запишат за студенти през
учебната 1943/1944 г. и за чиято политическа благонадежност
от гледище на Закона за защита на държавата съществува
съмнение.
Лица, за които сведенията са неблагоприятни, не ще бъ­
дат приемани в университета и другите висши училища. Въз
основа на получените сведения, Министерството на народното
просвещение ще приготви списък на лицата, които не мргат да
бъдат студенти в нашия университет и висши училища.
Също наредете до местните полицейско-административни
власти да издават удостоверения за политическа благонадежд­
ност на такива лица, които желаят да стажуват в Института
за гимназиални учители в София през учебната 1943/1944 год.
Министерството на народното просвещение е предписало на
директора на института за гимназиални учители да не приема
за стажант-учители лица, които не му представят удостове­
рение от местните полицейски власти за политическа благо­
надеждност, в смисъл че не са с противодържавни, противо-
народностни и противорелигиозни убеждения и прояви и че са
морално запазени.
Сведенията да се изпращат в два екзампляра. За София
— в Дирекцията на полицията, отдел „Държавна сигурност“,
а за провинцията — в Областните полицейски управления, от­
където един екземпляр ще се препрати в Министерството на
народното просвещение“.
Едвали някога ще може да се напише пълен очерк и да
се състави прегледна статистика за всички прояви, с които се
160

целеше омаломощаването на свободолюбивия български народ.

Ако всепак, в едно или друго учреждение има запазени спи­
съци на изпратените в затвори и концлагери, никъде не е
останала писмена следа за десетките хиляди, а можеби и сто-

И з ' е д и н п о л и ц е й с к и а л б у м — к ъ щ а т а , с к р и в а л и щ е и к о н с п и р а т о р и т е . п а р а ш у т и с т и “,
K O H T o jc aг о и з п о л з у в а н и — к а п. Р а к - С и м е о н Фил. С лавов (убит) и И ван Щ е р е в (убит)

тици хиляди арестувани в околийските управления, в град-

ските и селски училища, в общините, в оборите и складовете
им, в обградените с високи зидове казарми, в лагерите на оку­
пационните корпуси.
Изпратените за следствия на место полицейски органи и
наказателни команди арестуваха цели махали и села, б е з
н и т о е д н о и з к л ю ч е н и е , както ще се види от докумен­
тите, които печатим по-късно. От селищата се проточваха ор­
ляци от навързани или обградени на тумби млади и стари ра­
ботници, селяни и трудови интелигенти. През пролетта на 1944
година Техническото училище в Бяла-слатина бе преустановило
занятията си, за да се съберат в него арестантите от око­
лията. И понеже държавата „правеше икономия“, т. е. целеше
да притури към изтезанията и глада — никому не се даваше
каквато и да било храна. Затова от цялата околия се точеха
 161

така наречените „черни каруци“ — близките на задържаните

всеки ден трябваше да им носят храна, грабена в повечето
случаи от полицаите за гуляите им и за изхранването на
свинете.
Нищо, което можеше да бъде измислено от сбора на фа­
шистките престъпни мозъци, не се пренебрегваше и тутакси
се прилагаше в изпълнение, за да се постигне, колкото про­
стата, толкова и ясно поставена задача от немското гестапо:
да се обезглави тоя бунтовен народ, да се лиши от своите
големи и малки водачи, от своите верни синове, за да се пре­
върне на пушечно месо за фронтовете и на безропотно стадо
в тила.
Въпреки всичко, гестаповската задача се провали.

В ъоръж ената съпротива If

ГЕРОИТЕ НА СЪПРОТИВАТА

Враговете и малко запознатите със живота на Работни­

ческата партия често пъти са се чудели и са били озадача­
вани от нейната удивителна издръжливост и жилавина. Тол­
кова „смъртоносни“ удари бяха й нанесени, толкова пъти бяха
избивани с хиляди и десетки хиляди нейни членове и после­
дователи — как не се измориха и отчаяха водачите й! Как
не се уплашиха и отдръпнаха редовите й бойци! Отде взеха
толкова сила!
Работническата партия бе здраво вкоренена в народните
недра, откъдето черпеше нови и нови сили. Тя полагаше си­
стемни грижи не само за уголемяването на своите кадри, но
и за тяхната здрава идеологическа и организационна подго­
товка. Старите дейци пренасяха опита и го предаваха на по-
младите и по затвори, и в концлагери, и в конспиративни квар­
тири, и в процеса на самата борба. Най-велика и най-светла бе
идеята, за която се бореха и гинеха героите на съпротивата,
но ако не беше учудващото конспиративно умение, което при­
лагаха хилядите борци в денонощната си битка с полицията и
другите фашистки формации, всепак не ще може да се раз­
бере, как успя партията да се запази като непрекъснато дей-
ствуващ организъм срещу бесния двайсетгодишен унищожи­
телен поход срещу нея. Поход, при който враговете не се спи­
раха пред избора на никакво средство и погазваха всяка по­
стъпка в борбата, която носеше какъвто и да е белег на ра­
зум, чест и човещина.
Конспираторите не бяха с някакви изключителни каче­
ства, макар че мнозина извършиха подвизи, които ги поставят
редом с най-легендарните народни борци в българската исто­
рия. Това бяха обикновени народни синове — работници, сту­
денти, селяни, интелигенти, жени, понякога най-скромни дома­
кини, младежи и девойки, които навлизаха по един или друг
път в борбата и започваха постепенно да овладяват марксист­
ката наука. Тая наука им разкриваше причинната връзка на
народното тегло и нещастие с лошото устройство на съвре-
 163

Ч а с т о т з а л о в е н и т е п о п р о в а л а н а ЦК п р е з 1942 г о д и н а : Цв. Р а д о й н о в ( у б и т ) , А н т о н
И в а н о в ( у б и т ) , Т р а й ч о К - с т о в , Н . Т у м и н а , А н т о н П о п о в (у б и т ) и М и р к о С т а н к о в ( у б и т )

менното общество, показваше им пътя за неговото преустрой­

ство, сочеше им, че личното щастие честният може да по­
стигне само в битката си за щастието на всички, че само по-
длецът-гражданин може да отбегне от борбата за всеобщото
добруване, и че всяко отбегване от тая борба, под каквато и
форма да се извърши, и с каквото и оправдание да се при­
крие — значеше не само бегство, но и съюзяване с окърва-
вените фашистки господари.
„Тайнствените“ конспиратори не идваха в Партията иРем са
готово изработени — те усвояваха методите и принципите на
своята работа в процеса на всекидневната борба с полицията,
преодолявайки допуснатите понякога грешки чрез понасянето
на такива изтезания и страдания, пред които човек неволно
■бледнее и замира от ужас.
Тези страдания прочистваха душите им от всички при-
миренчески настроения, прочистваха всички наслоения на мръсния
реакционен свят, даваха онова оцветяване на всяка лична по­
стъпка и довеждаха личностите им до такова морално със­
тояние, при което животът вън от борбата за народната по­
164

беда, вън от любимата партия — преставаше да има всякакъв;

смисъл.
Страшните години на терора създадоха един, така да се
каже, естествен обществен подбор: не всеки можеше да поеме
светлия, наистина, но задръстен с опасности друм, по който-
на всяка крачка бе заложена клопката на дългогодишния затвор,,
клюпът на бесилката или зареденият спусък на пушката и кар­
течницата. Тъкмо затова по този друм тръгваха най-непоква-
рените, най-чистите и най-доблестните от синовете на народа.
Те не се питаха, смели ли са, не се смятаха избраници, герои
— тръгваха просто да изпълнят своя дълг, защото не можеха
иначе.
Това бяха хубави хора, светли мечтатели, влюбени в б ъ­
дещето мъже и жени. Оцелялите от тях получиха изкуплението
на теглата и страданията си чрез радостта и щастието на до­
чаканата победа, но на онези, що изгоряха в борбата не остана
друга награда, освен „да каже нявга народът“. . .
Такъв страстен порив за народна доброчестина, за брат­
ство и човечност между хората, от какъвто бяха овладяни
героите на нашата съпротива не е осъществяван при нито едно
устремяване на народа ни към истина и правда от миналите
времена. Никой паметник, издигнат за увековчаване техния подвиг,,
не ще може да изрази душевната им чкстота и величие. В-
никоя, посветена на техния живот страница, не ще може да
се изрази същината на техния живот, защото тая същина, макар
и породена днес — принадлежи, всъщност, на далечното бъ­
деще, на утрешното човешко съвършенство, за чието достигане
те се пренесоха в жертва.
Работническата партия създаде своя тип на п р о ф е с и ­
о н а л е н р е в о л ю ц и о н е р , макар че той още не е характери­
зиран от нашите писатели, поради това че професионалните
революционери живееха незнайни и гинеха понякога безследно,,
а и нито имаше, как да се пише, нито пък можеше да се печати..
Затова пък вражата пропаганда отрупваше светлите образи с
кални клевети и ги петнеше с всички средства. Но тяхното
дело — от лайпцигската трибуна до незнайните планински гро­
бове чака своя повествувател. Д ълг е на всички наши творци
— и писатели, и художници, и научни работници, и музиканти
— да проникнат в подвига, да доловят и покажат неговите
дълбоко спотаени, но кристално чисти душевни извори и д а
го разкрият в конкретните му прояви, за да се възправи тоя
подвиг като безплътна, но несъкрушима стена, та да не позволи
нито помисъл за връщане към черното минало.
 165

К о н с п и р ат о р и те се биеха д о пр ед по сл ед ни я куршум и се сам о у б ивах а, з а да не

попаднат в р ъ ц е т е на полицията

Партията учеше своите дейци, че работата им е толкова

разнообразна и по обем, и по форма, че в никакъв случай н е
м о ж е да се изработят и установят веднъж завинаги конспира­
тивните п р а в и л а и начини на постъпка, които да се прилагат
като по калъп. Конспирацията преди всичко изисква да се мисли
върху нея, постоянно да се мисли, как да се устрои работата,
че да остане неуязвима от врага, без да се намали нейният
размер и качество. Конспиративните методи могат да се из­
учат и по книга, и от по-старите другари, но истинското тяхно
овладяване, умението да се прилагат се натрупва постепенно
при самата работа в нелегалните условия, чрез неспирна проява
на гъвкавост и разум.
Основните и общи правила на конспирацията трябва да
се възприемат от партийните работници само като ръководни
начала:
„а) Конспираторът трябва да знае, че възложената му ра­
бота може да бъде достояние и да се знае само от тия, с които
непосредствено я върши. Всяко опущение, всяка бъбривост и
даване да се подразбере от повече хора (па били те наши, и
най-верни, и най-изпитани другари), че ти вършиш конспира-
тивна работа, и още по-зле — какво конкретно вършиш, е на-
166

рушение на конспирацията и може да доведе до много лоши

последици за организацията.
б) Конспираторът трябва да извършва своята работа [на<-
време, без протакане, без колебание, решително и смело — не
протакай, не отла­ та, затова умела
гай от днес за утре, | проверявай, кон
особено когато се / върви след теб или
отнася за конспира­ настрана от тебе,
тивни документи и бъди съобразите­
материали, най-че­ лен, находчив. Вся­
стите веществени ка разпуснатост,
доказателства при всяко унисане в по­
провалите. тока на работата,
в) Винаги вземай всяко подценяване
мерки да опазиш бдителността на
своята работа и полицията води към
дейност от окото лоши последици и
на полицията. Ко­ провали.
гато отиваш по ра­ г) Конспиратив-
бота, срещи и пр., ната работа е несъ­
Д -р Й о с и Ф Й о с и ф о в , у б и т
никога не забравяй, с р е д о р а ш н и и з т е з а н и я в Д и ­ вместима с любо­
че може да си под р е к ц и я т а н а п о л и ц и я т а б е з питството, бъбри­
дума да промълви
окото на полиция- востта, клюкар-
ството. Тия човешки слабости и недостатъци водят към загниване
на конспирацията, нанасят страшни вреди на движението,
спомагат за ориентиране, насочване полицията в борбата й
серщу нас. Нека никога не се забравя, че полицията доста добре
успява да устройва „слушалки“ всред нашите среди и следи
внимателно, какво се шушука и говори.
д) Конспираторът е длъжен винаги, щом забележи, че по­
лицията го следи, да взема своевременно мерки без паника,
спокойно и незабележимо. Паникйорството е враг на конспи­
рацията, но и всяко опущение и подценяване в това отношение
е гибелно. Много са случаите, когато подценяването и муд­
ността в земането на мерки са довеждали до сериозни провали
и удари. Той трябва винаги да има готов отговор в случай на
загазване, за да представи работата си в най-невинния възможен
вид, без да намесва други другари.
е) Квартирата на конспиратора трябва да бъде винаги
„чиста“ и готова за внезапен щателен обиск, както и самият
той. Не е конспиратор онзи, който ляга да спи вечер в къщи
си и забравя компрометиращи материали и документи по джо­
бовете си, по масата и пр. Но не е конспиратор и онзи, който
7
167

Б о р б а т а с р е щ у ф а ш и з м а с е к о м а н д у ы а ш е от „ г л а в н и к в а р т и р и “ в я х ъ р и и к о л и б и п о д
о х р ан а та, понякога, на ж е н и и д е ц а . — На си. п а р т и з а н с к а т а я т а ч к а Б а л е в а , от с, П и-
сарово, която подпомага п артизаните и след убийството на м ъ ж а й

държи такива материали открито, без да се погрижи и поблъска

главата си, как да ги поприкрие, да ги прибере или при вне­
запно идване да подготви тяхното бързо унищожение. Конспи-
раторът не бива да се залъгва с предубеждението, че поли­
цията идвала предимно сутрин на обиск и да се приготвя само
за тогава, а през другото време да се разпуска. Работиш ли в
движението, полицията може да те навести всеки момент —
многобройни са случаите, когато е направен обиск и на обед,
след обед, и вечер рано, и на улицата и т. н.
ж) Личният живот на конспиратора е от съществено зна­
чение за конспирацията. Може да се каже, че личният живот е
огледалото, в което се отразява нагледно съзнанието и серио­
зността на конспиратора. Разпуснатият живот води неминуемо
към разложение. Такива „конспиратори“ така се разлагат, че не
рядко се оказват и непосредствено вплетени в мрежите на по­
лицията. Не трябва да се забравя, че полицията си служи с
всички средства и начини и преди всичко използува слабостите
и пороците, за да завербува хора на своя страна — за разло-
жителна работа в нашите редове.
Изобщо, конспиративните методи и приоми на работа и
борба трябва да станат плът и кръв на конспиратора, неговата
втора природа“.
В стъ л б и ц ат а на полиц ейските м ъ чения о т р е з в а н е т о на носа, половите органи и други
части от тялото б е л ю б и м а н ас л ад а за сад и сти те. — На сн и м ката Ангел Ников Геор­
г и е в (с о т р е з а н и я н о с , у б и т ) и А в г у с т Д и м ч е в П о п о в ( у б и т )

Партията знаеше, че при всички предпазителни конспира­

тивни мерки, разкритията пак бяха неизбежни при толкова раз­
ширената всекидневна борба, при която полицията разполага с
редица предимства — целия държавен апарат, спокойна, богата
организация, превозни средства, отлично въоръжение, телефони
и свое умение, свои методи на борба. Освен с официално на­
значените си агенти, полицията работеше с многобройни секретни
сътрудници, пръснати из всички среди или работещи като коми­
сионери, амбулантни търговци, като селяни, работници, бездел­
ници по кафенетата, скитници по градинките и парковете, пре­
облечени и пригодени според обстановката, в която има да про­
следят и наблюдават някого.
Полицията усъвършенствува и службата на провокато­
рите — било вкарани отвън в движението на съпротивата,
било завербувани чрез;заплашване, подкуп, обещания за осво­
бождаване от тежка отговорност и пр. измежду некои сломени
даорално, наплашени, слабохарактерни дейци.
С всичките си помощници и начини на работа — поли­
цията успяваше да нанася удари, и затова главна грижа бе тия
удари да бъдат и колкото се може по малко, и колкото се
 169

може по-ограниче­
ни, с възможно най-
слабо въздействие
върху разстрой­
ството на органи­
зациите.
И понеже разкри­
тията на полиция­
та бяха неизбежни,
партията учеше
дейците си да овла­
деят и втория дял
от сложното изку­
ство на конспира­
цията : държането
пред полицията и
съда.
Каквото и разкри­
тие да направи по­
лицията, тя тряб­
ва да го оформи
чрез самопризнани­
ята на арестувани­
те, иначе голяма
част от усилието
й пропада. Затова
Из п о л и ц ей ск и те албуми - момент от м ъ ч е н и е Д Ъ р ж а іІИ С Т О П ред
по систем а „прилеп“ ПОЛИЦИЯТЗ ПО В р е м е
на следствието ви­
наги се еизтъквало като много отговорно за опазване на
организацията. „Каквито и да са сведенията на полицията,
каквито и веществени доказателства и материали да има, в
края на краищата си остава това — ще признаеш ли тия
факти или ще ги отречеш, ще ги потвърдиш ли или ще
ги изтълкуваш по съвсем друг начин, ще разкриеш ли по-ната-
тъш ната своя дейност, своите организации и другарите или
Ще ги запазиш. Следователно главната причина за самия про­
вал и удара, независимо от непосредствените причини за първо­
началните арести, трябва да се търси и намира, преди всичко,
в държанието и поведението на арестуваните при полицейското
следствие“.
А това следствие значеше преминаването през и з б р а н и т е
от следователите-полицаи стъпала от следната с т ъ л б и ц а на
170

установените от българската полиция побоища и мъчения, към

които добавяме за пълнота на ужасната картина и стълбицата
на садистките жестокости и убийства:
Побои и мъчения
1. С юмруци, дърво, гума, желязо, боксови ръкавици и др.
2. Система „Прилеп“ — свиване тялото на топка по особен
начин (вж. снимката).
3. Биене с пестницй за „отлепване“ на бъбреците.
4. Бой с пистолет по гръдния кош за туберкулизиране.
5. Бой с приклади или с цевите на пушките, без ножове.
6. Скачане с подковани ботуши и обуща върху голо тяло.
Завъртане на пета върху корема.
7. Връзване ръцете и увисване на тялото с големи те­
жести, торби с патрони или сандъчета пирони на краката — и
бой в това положение.
8. Завързване на краката за кука или греда на тавана,
обесване жертвата надолу с главата и пак бой до загубване
съзнание.
9. Биене с тънка линия
през устните.
10. Завързване половите
органи с канап и биене по
тях с тънка пръчка.
11. Тичане след боя с по­
дути крака.
12. Стоене прав в продъл­
жение на дни и нощи, без хра­
на и сън.
13. Мушкане с гвоздеи, са­
бя. нож.
14. Къртене на зъбите.
15. Бъркане с пръчка в
женски полови органи, в
ушите.
16. Забиване клечки под
ноктите и кибритени клечки,
които се палят.
17. Пърлене с хартии.
18. Туряне в сандък и ка-
И л ю страци я на п ъ рв ата точка от табл ицата пене НЗ ВОДЗ ВЪОХУ ГЛЭВата,
за побоищат» и мъченията—„с юмруци, дър-
во, гума, ж елязо, боксови ръкавици" и др. В ОЧИТ6.
 171

19. Разчеква-
не на крайни­
ците.
20. Изнасилва­
не на жените.
21. Събличане
голи и захвър­
ляне на ци­
мента.
22. „Леден па­
метник“- завър­
зан гол, оставен
вън на с т у д а ;
залива се посте­
пенно с вода, за
да се обледени.
23. Забиване
стъкла в задни­
ка, камъни в ра­
ните на гръдния
кош. Бъркане в
раните.
24. Изрязване
„червена“ звез­
да върху челото.
25. „Човек-пе-
пелница“— вър­
зан на- масата,
угарките се га­
„Червената з в е з д а " и зр язан а на ч е лот о на погиналия не­
сят, чрез нати­
зн аен герой щ е остане запечатен а навеки в с ъ р ц е т о на скане в очните
българския народ
кухини, в ушите,
а се слагат после в устата.
26. Ръфане от настървени полицейски кучета.
27. Скачане върху жарава с боси крака — „нестинарско
хоро“.
28. Дърпане езика с клещи.
29. Пристягане с^дървен шлем за разшиване на черепа.
30. Електрически стол; изобщо измъчване с електричество,
Ток в матката и гърдите, в ушите.
31. Гладуване; даване да се пие солена вода или да с е
яде сол.
 Габровски работници п ростреляни от п обеснялите бълга| о ласни хитлеристи —
д у п к а т а от к у р ш у м а л и ч и н а ч е р е п а

32. Горене с нажежено желязо различни части от тялото

— очи, уши, гърди.
33. Смазване гръдния кош, чрез притягане с навиван с
дърво синджир.
34. Горене на огън крайниците.
35. „Гердан“ — разкарване арестувания партизанин с вър­
зана на гърдите му като гердан отрязана глава на негов другар
в продължение на днй, докато главата червяса и завони не­
търпимо.
Видове убийства
1. Рязане на части от тялото: полови органи, гърди и
други, поставянето им в устата на жертвата. Принуждаване
да ги изяде.
2. Огскубване на ръцете, за да се покаже силата на па­
лача (Ферещанов).
Т руповете на о з л о ч е с т е н и т е д е в о й к и се з а х в ъ р л я х а голи з а храна на вра н и т е и псетата

3. „Троянска колесница“ — връзване на ранен или труп

с краката за моторна кола или каруца и влаченето му из пътя.
4. Заравяне живи до шията и поставяне пост да се чака
смъртта.
5. Скопяване.
6. Убиване на бащата пред жена му и децата м у ; уби­
ване на децата пред родителите.
7. Разстрелване задържани пред очите на другарите им.
Излагане мъртвите тела на поругание.
8. Обесване по стълбовете, по дърветата.
9. Одушване в полицията, в автомобила и захвърляне
тялото или поставянето му на железопътната линия, преди ми­
наване на влака.
10. Рязане на вени.
11. Насилствено „скачане“ от високите етажи.
12. Изкопаване на собствен гроб и застрелване в него.
13. Заравяне на живи хора.
14. Разсичане с брадви. Убиване и след това разсичане.
15. Заравяне и след няколко дена изравяне и закачване
с главата надолу.
16. Гуляене и фотографиране с жертвите, а след това —
убиването им.
17. Забиване на гвоздеи в черепа.
18. „Живи факли“ — поливане с бензин завързани за
дърветата жертви и подпалването им.
19. Изгаряне на клади и пр. и пр.
Каква свърхчовешка издръжливост е трябвало да има
конспираторът, за да мине през полицейския ад и да устои! Пар-
174

тията възпитаваше в своите нелегални кадри тая издръжли­

вост и готовност за самопожертвуване за народното освободи­
телно дело. Тя учеше своите кадри и искаше от тях да не
правят никакви признания и потвърждения пред врага. А това
в много случаи значеше самообричане на смърт.
Един момък, с когото съжителствувахме в затвора през
1935 година бе толкова пъти изтезаван, умирал и пак възкръ­
свал, че палачите му бяха го нарекли „Чешит“, заради дявол­
ската му издръжливост. Други затворници месеци след поли­
цейското „следствие“ подлагаха месата си на лекото и все-
пак болезнено другарско масажиране, защото тия меса бяха
загнили в дълбоки подкожни гнезда.
Издържалите цялата стълбица на изтезанията не можеха
вече да закърпят здравето си, а мнозина от тях, за които по­
лицията имаше сведения, че са видни и затова опасни дейци
на нелегалното движение, или биваха умъртвявани сред мъче­
нията, или ги изгаряха живи в пещите на парното отопление,
или ги вдигаха мъртви или полумъртви и ги хвърляха от ви­
соките етажи, за да заявят на близките им, че сами са се
хвърлили.
Прочее, мнозина от заловените дейци действително по­
сягаха на живота си, за да се спасят от мъките и да пресечат
сами възможността за предателство при някое загубване на
силите.
Днешният секретар на Работническата партия Трайчо Ко­
стов сам скача от четвъртия етаж на Дирекцията' на полицията,
но пада върху покрива на малка барака, ударът се умало-
мощава, и той бива наново спасен за следващите изтезания. По-
добно „избавление“ преживява и друг един от големите ге­
рои на освободителната борба — Емил Мярков, само че той
се блъсва в пружиниращите телефонни жици, изпретрошва си
костите и оцелява в болницата, за да загине по-късно в пре­
стрелка с своите мъчители-полицаи.
Десетки и десетки други борци посягаха на живота си,
като разрезваха с намерени по клозетите ножчета за самобръс­
начки, със стъкла и пирони вените си, като Петко Лалов от
Бяла-Слатина, разпорваха коремите си и късаха червата си като
Начо Филев от Плевен, или се бесеха, гълтаха игли и стъкла
или правеха опити за бегство с ясното съзнание и очакване,
че ще бъдат застреляни.
Полицейските следствия бяха жестока школа и проверка
за партийните кадри — проверка на тяхната издръжливост, на
готовността за жертви. Това, както казахме,не бяха само някакви
Е м и л М а р к о в е л е к у в а н с п е д с к а ч а н е т о му о т IV е т а ж н а Д и р е к ц и я т а н а п о л и ц и я т а ,
за д а загине по-късно в ново ср а ж е н и е с ф аш и стк и те агенти
в по-висша степен дадени естествени качества, а се придоби­
ваха и възпитаваха чрез непрекъснатото задълбочаване на бор­
ческото съзнание, чрез повишаване на теоретическата и поли-
.тическа култура. Непрестанната опасност, всред която'живееха
и работеха борците, варварските издевателства, на които бе
подложен народът ни, робството и нещастията изостряха тяхната
непримиримост, и тя стигаше до такава висока степен, която
ще наречем фанатизъм само поради липсата на по-подходяща
дума.
Отличително качество на този фанатизъм не бе слепотата,
а ясното съзнание за необходимостта и неизбежността на
жертвите. Друго негово качество бе най-великата любов към
човека, бронирана с умразата към всички обществени зверове
и техния социален ред, при който любовта, човещината и брат­
ството между хората се тъпчеха и давеха в кръв.
Чувството на професионалния революционер за собствено
човешко достойнство и за моралното превъзходство не само
над палачите, но и над целия техен свят се преливаше в чу-
дната гордост на новите хора, на господарите на земята, на на­
следниците и продължителите на всичко прекрасно, каквото е
сътворило човечеството досега.
При всяка среща с борците, полицаите изпитваха в ъ р х у
си тяхното презрение, чувстваха своето животинство и низост.
 176

Това още повече ги вбесяваше и докарваше до невъобразими

издевателства. Чрез зверските побоища и разкъсването на те­
лата — мъчителите търсеха не само показанията за делото, но
и някаква духовна компенсация; целта беше да се докара ге­
роя до морално падение, до предателство на делото, до нрав­
ствено изравняване между палач и жертва. Но чувството за
превъзходство даваше нови сили на героите да понасят мъ­
ките и дори да умират сред тях с гордото съзнание, че по­
следните им минути са достойни за целия им живот, че утвър­
ждават чрез смъртта си победата над варварството и живо-
тинството.
Основното познаване на закономерността в общественото
развитие, на взаимодействуващите сили на вечния напредък,
духовното сродство и въодушевлението от подвига на героите
от миналите чекове: изгорилите на кладите, избесените или
падналите под удара на гилотината — подхранваха в нашите
борци една несъкрушима вяра в близката победа на освобо­
дителното дело. За разлика от затъпялите фашистки интелек­
туалци и политически водачи, те притежаваха удивително — в
миналите времена биха го нарекли пророческо — прозрение за
идващите дни, за преходността на фашистко-империалистиче-
ския триумф и очакваха с изчисление по години и месеци не­
говото окончателно сгромолясване.
Докато за мнозина, иначе добри българи, задължителната
мобилизация във войската бе нещо естествено със всичките
рискове, които носеше военната служба и войната, некои на­
ричаха дори това „патриотичен д ъ л г“, за комунистите беше
естествена д о б р о в о л н а т а м о б и л и з а ц и я в нелегалната
антифашистка армия, патриотичен дълг за тях беше всеотдай­
ната борба за събарянето на фашизма и империализма. На фона
на гигантското многомилионно сблъскване между стария свят
и новия те съзнаваха, че са само мъничка частица от цялото,
че и техният живот, и животът на близките им не може да при­
добие ч о в е ш к и смисъл, не може да получи зрънце щастие
извън кипналата по целия свят борба на отрудените маси.
Останали в най-дълбокия тил на войната, те се чувствуваха
войници на освободителните армии, и като войници неспирно
атакуваха и гинеха без подръжката на артилерията, на само­
летите и танковете, умираха понякога с голи ръце срещу бро­
нирания враг. Вместо куршум към врага — те отпращаха соб­
ствения си живот, и тяхната смърт нанасяше от куршум по-
страшни опустошения в редиците на враговете, защото призо­
ваваше и въодушевляваше все нови и нови борци.
 177

Душевното разчленяване на мисли и чувства, което сега

правим за удобство на нашето изследване — на повечето от ге­
роите и през ум не е минавало, защото това бяха колкото
скромни, толкова и монолитни личности, в които любов, ум-
раза, смелост и човешка гордост се сливаха в едно единствено
съзнание:
— Смърт или победа!
Партията отглеждаше това съзнание. Примерът на ней­
ните паднали герои вместо уплаха и отдръпване, както очак­
ваше врага, само въодушевяваше останалите живи, караше ги
да стискат зъби и да се кълнат мълчаливо, че ще продължат
докрай освободителното дело, че още по-високо ще издигнат
знамето на борбата, от ръцете на падналите. Обградените кон-
спиратори по правило се бранеха с оръжие в ръката до пред­
последния куршум и после пръскаха главата си, а изненада­
ните и заловените прекрачваха прага на полицейските мъчи­
лища с най-високото съзнание и гордото решение да се жерт-
вуват докрай, но да не предадат нищичко, което би ползувало
врага* за нанасяне на по-голям удар на движението. Интере­
сите на народа, интересите на партията, интересите на борбата
— ето какво се поставяше по-високо от благото за опазване
личния живот. И тоя живот се пренасяше в жертва с такава
привидна лекота, че дори враговете се смайваха и тръпнеха:
нямаше надежда, че може да се разбие една партия, която
имаше ръководители и обикновени дейци, които умееха така
да умират.
Българските конспиратори не се изправяха и з н е н а д а н и
пред мъченията и съдилищата, те винаги з н а е х а и помнеха,
какво ги очаква, защото партията не прикриваше рисковете за
живота на членовете си — напротив — съзнателно ги опозна-
* Елин от убийците на Георги Георгиев (О джо), от Ямбол, убит в
Сливен през март 1942 година п р и зн ава: „Бихме го с гуми, с колове, каква
ли не инквизиция приложихме — не издаде никого. В ързахм е му т ес ти к у ­
лите с канап. С тънки пръчици го у др ях м е по яй ц ата. Н а су тр и н та умря
от бой. После окачихме един пояс на врата му и казахме, че се е обесил“ .
М илко П. М илев е убит в „Дома на човещ и ната“ — един от ар е­
стите на Р О — 2, и хвърлен под колелетата на влака към Горна-баня на
11. V . 944 г. „Убихме г о , — признава палачът му, — зато ва, че той имаше
какво да каж е, а м ълчеш е“.
П арти занинът Х ристо Ив. Панчев не ж елае при разпита да издаде
другари те си. З а да см аж ат у порството му, сади стите окачват на ш ията му
„орден" — отрязан ата глава на другаря му Радецки. Т еж ината на главата
отпред „у р ав н о в есяв ат" с една пълна с патрони раница. З а в р ъ зв а т с дебело
въж е партизанина меж ду два коня и го разкарват из селата с разлагащ ата
се глава пред лицето му. Но героят все ощ е мълчи. М ълчанието дотяга
на убийците, и те р азстр елват ж ер тв ата си.
В ъ о р ъ ж ен ата съп ротива 12
 ftд . П н то н о в , М а л ч и к а , у б и т в Д и р е к - Я л. Д и м и тр о в (С аш о ), с е к о е т а р н а Ц . К.
ци ята на п о л и ц и ята, с е к р е т а р на РМС, у б и т в П л о в д и в
н а Ц . К. н а РМС
ваше с тях, за да може овреме да се отгледа вътрешната, ду­
шевна издръжливост. Тя описваше в инструкциите си за д ър­
жането пред полицията всички етапи, през които може да
бъде прекаран един арестуван борец, задължаваше дейците
си да ги проучат и да се пригодят овреме за преминаването
през тях.
Общото ръководно правило, задължително при всички
случаи, за всички дейци, правило, чието нарушение партията
винаги наказваше със своите средства, бе:
„П опадналият веднъж в ръцете на полицият а конспи-
ратор трябва да знае, да помни и никога да не забравя, че
не мож е и не бива да прави никакви признания за себе си,
за организацията и за своите другари
Той, според конкретно сложилите се обстоятелства и по­
ложения, трябва да се бори с всички средства, да понася
всички изпитания, да лавира, да измисля да съчинява, но да
постигне стоящата пред него задача: да запази организацията,
себе си и другарите.
При арестуване по съмнение, след'1 проследяване или по­
сочване от друг арестуван, арестуваните могли да имат само
едно ясно и определено поведение: без никакво колебание да
отричат всякаква дейност, независимо от това, че полицията
 179

по един или друг начин се е добрала гдо тяхното участие в

койспирацията. Полицията бърза да сломи волята за съпротива,
като заявява, че тя вече всичко знае, посочва казаното от други
арестувани, изтъква проследени от самата нея срещи и дей­
ствия, но всички тези полицейски обвинения трябва да се от­
хвърлят смело и твърдо. Опитът показвал, и партията опознава
членовете си с този опит, че наблюденията на полицейските
органи и показанията на други лица нямат никаква решаваща
доказателствена стойност и смело могат да бъдат отхвърлени
и обявени за лъжливи. Полицията винаги се стремела към с а-
м о п р и з н а н и е . Щом се добере до него, тя винаги подхваща
своя натиск за допълнителни показания и обяснения, чрез които
се стреми да разшири провала. Отхвърлянето още в началото
подозренията за членуване в организацията, както и на другите
обвинения, пресичало пътя й за даването на допълнителните
обяснения и показания. Позицията оставала проста, ясна и по-
лесно удържима.
Полицията приб{ гвала след това до най-различни похвати
и машинации за сломяване упорството: убеждава, заплашва,
обещава освобождаване, ако се признае, прави очни ставки с
онези, що вече са те посочили, докато стигне до всевъзмож­
ните морални и физически изтезания. Чрез разборите на ста­
нали вече в миналото провали, партията е предпазвала члено­
вете си от всяка доверчивост към зверовете, изкоренявава е
всека наивност, която е докарвала не една беда: че положе­
нието на арестувания в провала било уж леко, че той нямало
да бъде съден, че най-многото можел да бъде призован за про­
курорски свидетел, че ако си признае, да кажем, поне, че е бил
член (една най-обикновена работа!) той с нищо нямало да си
влоши положението, защото признанието трябвало само за от­
белязване в досието, а след това щяли да го пуснат и пр.
При други случаи полицията заплашвала арестувания, че
неговото положение е най-тежко,, но че имало една надежда
да се спаси — ако се възползува от „облекченията“ на чл. 5
от Закона за защита на държавата, който предвижда освобо­
ждаване, щом замесеният в нелегална дейност сам и доброволно
си признае.
Партията се е борела и с наивността, и с доверчивостта
и с малодушието, слабостта и страха, като е предупреждавала
овреме за всички възможни „въдици“ и ясно е посочвала, че
първата погрешна стъпка довежда „до изтискването като ли­
мон“ на лековерните и пращането им на общо основание пред
съда, гдето поради признанията им ги чака най-тежка присъда.
180

,,К л а х а го , к а к т о и т у р ч и н н е го е к л а л “ . Б а ш и б о з у ш к и т е к л а н е т а хиля-
д о кр атн о бяха н ад м инати от б ъ л гар с к и т е ф аш и сти

Характерен похват на полицията е слагане маската на

съчувствието към способността, интелигентността, младостта
и семейното му положение. Имал такива добри и хубави деца,
стари родители, очаквало го завършване на образованието и
бляскава кариера, бива ли да си погубва младостта, когато
историята ще си се върти, и работата ще се оправи от армиите
по фронтовете, и други опипвания с едничката цел да се на­
мери слабото место на арестувания, да се натисне там и сломи.
А след като се изчерпят и убеждаването, и заплашването,
и очните ставки с огъналите се, пред които арестуваният от­
хвърля твърденията им и ги нарича подлеци и клеветници, за­
почват изтезанията, чиито подробности трябва да бъдат раз­
казани и описани от преживялите ги и от нашите писатели, за
да покажат на деца и внуци, с какво е наторена почвата,
върху която цъвти тяхната радост и щастие, та и те да ги
бранят храбро и достойно като дедите и бащите си.
Никола Павлов така описва част от инквизиторските
м етоди: )
„При полицейските следствия с_ употребяваха и прила­
гаха всевъзможни средства и начини за побоища и насилия.
Един от тях се свеждаше до следното: връзват ти с въже
ръцете при китките, връзват ти очите с кърпа, свалят те на
пода, свиват краката ти и пъхват коленете в обръча на вър­
 181

заните ръце. След това прокарват некоя бракувана пушка или

железен лост да мине над лактите и под коленете, прехвърлят
въжето от ръцете през лоста и превръзват и двата ти крака.
После вдигат високо двата края на въжето, стъпят на гър­
дите ти или сядат върху^ шията и почват операцията: бият с
гумени палки, бият с тояги или дренови пръчки по така изоп­
натите части на тялото и особено по стъпалата, което е много
болезнено. Биенето продължава, докато паднеш в несвест.
През 'време на побоищата агентите пееха, поръчваха си
кафета, защото така им доставяло по-голямо удоволстве — да
си пият кафето и да налагат гумите.
Паднеш ли в несвест, заливат те с вода, отвързват те,
потапят краката ти в студена вода, „оставят те да си почи­
неш“, както те се изразяваха, и операцията се повтаряше, по-
третяше и т. и.
Ако това не помогне за изтръгване на исканото от жер­
твата, те я връзват по същия начин, хващат двата края на ло­
ста, завъртяват я из въздуха и със все сила я удрят о пода.
Сътресението е толкова голямо, че изтезаваният отново изпада
в несвест. Въртенето се повтаря няколко пъти. След това те
отвързват, заливат те с студена вода и с ритници, кой къде
свърне, се мъчат да те свестят. После пак те захвърлят да
дойдеш окончателно в съзнание, и операцията се повтаря на­
ново. Всеки по-нататъшен бой е многократно по-болезнен, тъй
като цялото тело е посиняло, втвърдено от съсирената кръв
и станало остро чувствително.
Ако и това не помогне, прибегват и до други средства:
забиване клечки в живците под ноктите, изскубване на ноктите,
горене на ръцете, напояване топка памук с терпентин и вкар­
ването й през ануса в дебелото черво, което е особено боле­
знено — просто изгаря и дава сериозни последици.
Ако и това не помогне, връзват те за краката с въже и
го прекарват през скрипец, прикрепен към тавана, така че
увисваш във въздуха надолу с главата, с вързани отзад ръце.
В това положение започва побоят, след който те оставят да
висиш и загубваш съзнание и от боя, и от нахлулата в гла­
вата до пръскане кръв.
При други изтезания прибегват до стягане черепа със
скоба, до поставяне на електрически стол, до връзване и пре­
карване краката през пречките на обикновен стол с облегалка,
след което столът се изправя на двата крака, така че като се
седне върху му, тежината да натисне костите на пищялките,
и в това положение започва боят по стъпалата и така нататък“.
182

Трайко Пандов, полицейски агент в гр. Хасково, извършил

осемдесет убийства на комунисти и други антифашисти от
Хасково и другаде, описва собственоръчно инквизициите и
убийствата, които е вършил:
„ . . . Взех активно участие в побоищата и инквизициите
над арестуваните и убийството на студента Тодор Велев през
1934 г., по следния начин: качване на тавана, връзване с въ­
же, като телата им лежат на пода, а краката им издигнати
високо от пода. Устата им завързана с червена кърпа, и за­
почваме да бием по краката с дървета, гуми и палки, докато
изгубят съзнание. По този начин беше бит и студентът Тодор
Велев, който в последствие почина. Участвувахме в боя след­
ните лица: аз, Марин Иванов Тянков, Борис х. Тонев. Бено
Йотов, Марин Димитров и Юсен помака.
В последно време съм упражнявал следните инквизиции
над задържаните л и ц а: биене по краката с гумена палка и с
помощта на електрическата машина. Този натиск го прилагахме
по следния начин: връзвахме ръцете, прекарвахме коленете,
като между ръцете и коленете слагахме — по нямане на тояга
— една пушка. При това положение един му слагаше гривната
на електрическата машинка на челото или врата, а другият вър­
теше и даваше ток. Останалите под смена биехме по краката
с гума. Това беше системно при всяко едно отричане или про-
тиворечене. Освен това, когато краката им бяха в невъзмож­
ност да се бият повече поради голямо подуване или разраня­
ване, тогава прибегвахме до биене на задната мускулна част
на тялото и ритане по главата. Освен това, като средство за
изтръгване показанията прилагахме метода на правостоене 7—8
денонощия прави, обърнати към стената, без да правят каквито
и да е движения, без храна и сън. Онези, които извършваха
и най-малкото нарушение, биваха отново подлагани на нови
побоища. При този начин на налагане побоища вземахме уча­
стие: Аз, Любен Георгиев, Гено Абаджиев и Пенчо Запрянов.
Над задържаните жени се извършваха следните инквизиции:
събличане голи и заемане легнало положение с лице към пода
и се нанасяха удари по цялото тяло. Полицейският комендант
след завръщането си от Ст. Загора от конференцията ни събра
в кабинета си. Там бяхме всички разузнавачи с изключение на
Здравко Шайтанов. Той каза, че било заповядано от Ст. Загора
да се почне с ликвидирането (избиването) на по-важните ко­
мунистически функционери в града. Той каза още — оная
служба ще бъде по-добра, която даде по-голям актив с изби­
ването на тези функционери. Той заповяда, на първо време да
 183

П олум ъ ртви о т и зт е за н и я та — за л о в е н и те би вах а и звл и ч ан и в ъ н от се л и щ ат а и доуби-

в а н и . — С н и м к а т а е н а в ъ с т а н и к о т Ч и р п а н ск о

избием следните лица; Хаим Бали, Ефраим Бенцион и Моис

Бенбасат, като каза, че те са били евреи и от другаде, още
повече и функционери, и затова каза на първо време тях да
избием. Втори път ни събра, за да ни даде задачите по самото
избиване, как и на кое место да стане. Комендантът определи
хората, които да вземат участие в избиването на тримата евреи.
За шеф на тази група бе определен началник Миленков. О ста­
налите бяхме: Аз, Гено Абаджиев, Пейчо Запрянов и Колю Ка­
нев, като каза, че ще влезе в връзка с полковник Маринов за
изпращане на камионетка за отвеждане на лицата, които ще се
избиват. Лицето, което дойде с камионетката, беше фелдфе-
белът Георги Христов. Вечерта определените хора отидохме в
комендантството, където дойде и камионетката. О ттук оти­
дохме в околийското управление, откъдето взехме Хаим Бали,
Ефраим Бенцион, а след това отидоха в III участък, откъдето
вземахме Моис Бенбасат. Лицата бяха отведени между селата
Спахиево и Сираково. Свалени бяха долу, като Моис Бенба­
сат каза: „ З н а ч и щ е ни у б и в а т е . Т о г а в а у б и в а й т е
н и“ и закрачи напред. Другите двама вървяха заедно с него.
След като повървяха две-три крачки, близо до едно д е р е н ц е
бяха разстреляни и захвърлени в страни, по заповед на н а ч а л ­
ника Миленков, за да се сметне, че са избити при престрел­
 184

ката между полиция и нелегални. Обущата им взеха Пейчо

Запрянов и Георги Христов.
Убийството пък на Коста Тодоров Марков стана по след­
ния начин: По заповед на коменданта Овчаров той най-дио
кретно бива задържан в комендантството. След устния разпит,
по заповед на коменданта беше свален в избата на комендан-
ството, за да изтръгнем показания чрез насилие. Бихме го с
гума по краката, като му запушвахме устата с собствените му
чорапи, обаче и с този бой той не каза нищо. Тогава пристъ­
пихме към общ бой в легнало състояние, но каквито и инкви­
зиции да прилагахме към него, не се получи никакъв резултат.
Дойде комендантът и видя, че е в пребито състояние и му каза:
„Казвай, говори“. Той отговори с слаб глас: „Нищо не знам“.
Тогава каза: „Щом като не знаеш — ум ри!“ и го ритна по
главата с крак. Още веднъж му нанесохме побой и го отка­
рахме в III полицейски участък. На другия ден Коста Тодоров
Марков почина от жестоките инквизиции. Погребението стана
късно през нощта на определеното место, като по заповед на
коменданта Овчаров главата бе отсечена от тялото и погре­
бана отделно. Отсичането на главата стана от мен и Пейчо
Запрянов с к о п а ч .
Убийството на Ж ак Бенбасат — над него бяха приложени
следните инквизиции за изтръгване на показанията му: системно
биене с гуми по краката и тялото и с помощта на електри­
ческа машинка. От изнесения бой по краката му се появиха
мехурни рани и въпреки това, боят продължаваше по тях до
пукване на мехурите и получаване на тежки рани, вследствие
на които почина в държавната болница. След смъртта му по
заповед на коменданта Овчаров и полковник Маринов беше на­
редено да му се определи диагноза „двойна пневмония“. В на­
насянето на побоя взехме участие: Аз, Гено Абаджиев и Пейчо
Запрянов.
Убийството на Станил Филев от с. Брестово стана така:
Заловен като укривател на храна и неща на нелегалните. За­
това бе подложен на тежки инквизиции. Биене на краката с
гума, газене с краката и с помощта на електрическа машинка,
• скачане по гърдите му. Вследствие на инквизициите, положе­
нието му се влоши, и по нареждане на коменданта беше изпра­
тен в болницата, където почина. Пак по негово и на полковник
Маринов нареждане се определи диагнозата „скоротечна тубер­
кулоза“ и заповяда да се окове сандъка и така бе изпратен
на село.
Убийството на Киро Митев от с. Брестово — след за-
 185

държането му, макар и да знаехме, че е в трети период ту ­

беркулоза, му наложихме следните изтезания и инквизиции:
бихме по краката с гума, беше поставен на същия режим,
като другите арестанти — прав, без храна и вода две-три де­
нонощия. Изморен и без позволе­
ние на часовой протестираше и
искаше вода, като беше и сед­
нал, аз и Пейчо Запрянов го бих­
ме по гърба, за да не протести­
ра. Тогава Пейчо Запрянов му
върза ръцете и краката и при
това положение го оставихме.
След няколко часа в това поло­
жение той почина. По заповед на
коменданта беше заровен на опре­
делено место, като нареди на до­
машните му да се каже, че е
„освободен и може да е минал
към нелегалност“.
А Любен Г. Вълчев, който ви­
наги е помагал на Трайко Пандов
допълня в показанията си:
„ . . . Така например,над еврей­
чето Моше Яко Дворецки съм
прилагал следните инквизиции:
закаран бях от Трайко Пандов да „ Н а д ж е н и т е б я х а п р и л а г а н и п о о с о б е н и
направя една фуния от книга, и н к в и з и ц ивиа н. и. р е дНо мо си мт ъе жбеитве а х а и з б и ­
която беше напръскана с бензин
и поставена в ануса на Моше Дворецки, след това Трайко
Пандов я запали с кибрит.
Над жените бяха прилагани по-особени инквизиции —
като се събличаха голи и се биеха по цялото тяло. Така над
една мома гавренето дойде до такава степен, че съблечена
съвсем гола и поставена по гръб на пода, като половия й
орган е бил поръсен с бензин, и Трайко Пандов бил готов
всеки момент да го запали, ако тя продължава да отрича. На
друга една мома на челото беше написано с химически молив
„зверче“ и останалите арестанти бяха накарани да го четат...*-
При борбата с партизаните изтезанията вземат такива не­
вероятни форми, щото е чудно, как са могли да бъдат из­
мислени от човешкия мозък.
Партията учеше дейците си на спокойствие и хладно­
кръвие за отбиване всички измами, хитрости и уловки на по­
 186

лицията, [като препоръчваше за най-подходяща и целесъоб­

разна форма на отричане: че не се занимаваш с никаква неле­
гална дейност, че не влизаш в никаква нелегална организация,
че говорещите на очните ставки лъж ат и клеветят, че залове­
ните материали са случайно попаднали, намерени или са пра­
тени по пощата, [или оставени за пазене от някое измислено
лице, с твое знание или без твое знание, че му услужваш
без да подозираш съдържанието на пакета, изобщо, че ти
не искаш да скриеш нещо, но че действително нищо не знаеш
и затова няма какво да кажеш.
•Н е се е препоръчвало, разбира се, отричането да стига
до абсурд — да се отрича и онова, което е безсмислено да
се крие. Ако известно познанство или среща с някого могат
да бъдат представени като най-естествени, свързани с обща
чаСтна работа, с близко живеене, съвместно учене, работа
и пр. — може да се признае. Такива признания, особено ко­
гато са предварително уговорени, вместо да навреждат, засил­
ват позицията на отричането и отхвърлянето на полицейските
обвинения.
Кратки обяснения, ясни и уверени отговори само по онова,
за което те питат, печелене на време за ориентиране по раз­
мерите на провала, избиране на разумна, конкретна позиция:
какво ще признаеш, как ще го признаеш, какво ще обясниш
по най-невинен начин, какво ще отричаш докрай и заставане
твърдо на тая избрана позиция; подготовката на правдопо­
добни обяснения по въпросите: от какво живееш, къде си жи­
вял, с какво се занимаваш, къде работиш — въпроси, на които
не бива да се отговаря с отричане; отхвърляне на формата,
че не желаеш да кажеш (което значи, че знаеш, но не ка­
зваш), ненуждността от подчертаване и деклариране на поли­
тическите убеждения, но наред с това отхвърлянето на всяко
псуване на движението и комунизма, дори когато твърдиш,
че не си комунист и че не се занимаваш с политическа дей­
ност, никакви декларации и никакви разкайвания; издържането
на всички видове изтезания, предпочитането на достойна смърт
пред всяко предателство — ето какво поведение препоръч­
ваше партията на своите дейци, и тези нейни препоръки се
възприемаха и превръщаха в жизнено поведение на стотици и
хиляди герои.
Особено възпитателно значение в процеса за създаването
на многобройните професионални революционери, а след това
на борците от бойните групи и партизанските отреди има при-1
мерът, който даде с героичното си и твърдо държане Георги
 187

Димитров на лайпцигския процес. Откъснат далеч от родината

си, отречен за българин и български поданик от тогавашното
„демократическо“ правителство на Никола Мушанов, обграден от
самоуверената банда-на възхождащите хитлеристки стръвници,
начело с Гйоринга, той—сам
срещу всички, очакващ смърт -
ната си присъда, даде толко­
ва бляскаво сражение на па­
лачите, че от подсъдим се
превърна в обвинител. Него­
вият мощен глас откърти
първата тухла от сградата
на фашизма, мобилизира тру­
довите маси в света и откри
антифашисткия поход, който
завърши с убиването на звя­
ра в бърлогата му. Ролята на
Димитровския пример за от­
глеждането на цели поколе­
ния бойци още не е осветле­
на, поради особените условия,
в които бяхме поставени да
живеем, но Димитров прояви
пред погледа на целия свят
качествата, които възпитава­
ше Работническата партия в т ря й ч о к о с т о в
г п о л и ц е й с к а с н и м к а о т 1942 го д и н а
своите следовници, и хиляди,
и хиляди бяха неговите най-достойни ученици.
Ето един образец на дадени пред полицията показания и
то при провал, по който бяха осъдени 14 души на смърт, 4 на
доживотен строг тъмничен затвор, 15 души по на 15 години,
1 на 12 години и 1 на 10 години:
П р о т о к о л за р а з п и т
Именувам се Т райчо Костов Джунев, роден на 17 април
1897 г. в гр. София, живущ нелегално ул. „Патерица“ № 12,
София, българин, православен, женен, грамотен, осъждан по
чл. 2 от 3. з. д. на строг тъмничен затвор, казвам:
Н е с ъ м член на ЦК на Българската комунистическа
партия. В н и к а к в и заседания на ЦК н е с ъ м участвувал, в
това число и на заседание някакво на ул. „Янтра“, за което
ставаше дума при разпита. Н е с ъ м се наричал никога с ни­
какви псевдоними, като „Спас“, „Пенков“, „Стефанов“, за които
188

също ставаше дума при разпита ми. Лицето Георги Иванов

Минчев, което ми се показа в Дирекцията на полицията и от
когото научих, че се казвал така, н е п о з н а в а м . За пръв
път го видях при очната ставка. В Дирекцията на полицията
ми бе показано едно лице, което се нарече с името Антон
Иванов Козинаров, от Копривщица, което а з н е п о з н а в а м .
От казаното лице н и т о с ъ м п о л у ч а в а л , н и т о с ъ м м у
д а в а л , било лично, било' чрез другиго долари. Със същото
лице никога и е с ъ м правил среща във връзка с работи, свър­
зани с Комунистическата партия. Лицето Петър Богданов
л и ч н о н е п о з н а в а м , но за него съм чувал, като един от
братята Богданови, от чието семейство познавам Борис и Савка
Богданови — Савка — още от 1920— 1923 г., а Борис от за­
твора. Живея без адресен билет от месец юли ’1939 год. при­
близително, след завръщането ми от интернирване в Рибарица,
след като една сутрин, на третия ден след завръщането ми,
разбрах, че съм бил дирен отново от полицията за ново ин­
тернирване. Понеже през годините 1938, 1939 бях интерниран
четири пъти (по избори и при други случаи), и понеже ми
беше вече дотегнало от тия постоянни и според мене безпри­
чинни интернирвания, реших да не се предавам доброволно,
разчитайки, че с течение на времето положението ще се из­
ясни. Известно време, през февруари 1940 г. прекарах при ро­
днини в Пловдив: Спиро Кръстни, мой баджанак на ул. „Цере-
телев“ и Тощко Тодоров, роднина на жена ми, живущ на ул.
„Беласица“. След завръщането си в София живях в собстве­
ната си квартира на ул. „Тулча“ и в квартирата на Христо
Петров на ул. „Патерица“ № 12, където бях задържан. В
Пловдив адресен билет не съм подавал, защото прекарах по
няколко дена у посочените роднини. Със семейството на Христо
Петров се познавам от преди повече от 20 години. Нашите
две семейства са свързани отдавна с приятелски връзки. М ъжът
и жената, по убеждение толстоисти и крайно добри хора, не
можаха да ми откажат гостоприемство, макар че неведнъж съм
изразявал страха си от възможните за тях неприятности.
Хранех се у тях срещу скромно заплащане и се стараех да
им бъда от своя страна полезен, давайки уроци на техния син.
В миналото, в 1924 г. съм осъждан по чл. 2 от 3. з. д. на 8
години строг тъмничен затвор, за участие в работата на една
печатница, която печаташе „Работнически вестник“. В 1929 г.
бях амнистиран. Лицето Антон Иванов, което ми беше пока­
зано в Дирекцията на полицията, н е е и д в а л о при мене в
квартирата на ул. „Патерица“ № 12. Д о 1934 г. бях член на
 v 189

Работническата партия. След нейното разтуряне в 1934 г. за­

едно с останалите политически партии, п р е с т а н а х д а ч л е ­
нувам впартията , оставайки, обаче, в е р е н н а и д е и -
те , к о и т о т я п о д д ъ р ж а ш е .
Работническата партия защитаваше оная част от програ­
мата на Комунистическата партия, която беше съвместима със
съществуващите закони. В тоя смисъл, следователно, може да
се каже, че убежденията ми са комунистически. Горното на­
писах саморъчно (п) Трайчо Костов.
Не съм член на Ц. К. . . Не съм участвувал. . . Не съм
се наричал. . . Не познавам лицето. . . Нито съм получавал,
нито съм давал. . . Не съм правил среща. . . Лично не познавам,
чувал съм. . . Живея без адресен билет, понеже. . . Реших да
не се предавам, понеже . . . Хранех се срещу скромно за­
плащане и уроци на сина. . . Лицето не е идвало у мене. . .
Бях член на РП до разтурянето й. . . оставайки верен на идеите,
които тя поддържаше. . .
Пред всички глаголи, казани от Трайчо Костов в напи­
сания от него портокол или стои отрицателната частичка „не“,
или са последвани от прости, убедителни обяснения. Всички
важни факти са отречени, всички безсмислени за отричане об­
стоятелства — признати и правдиво обяснени. И този портокол
е написан след страшни изтезания, при един от най-тежките про­
вали на централните партийни ръководства. В него се твърди
тъкмо обратното на истината: бил е член Трайчо Костов, и не
само член, но и секретар на нелегалния Централен комитет,
който водеше цялата битка срещу немския хитлеризъм в Бъл­
гария, получавал е, давал е, правел е срещи, познавал е лицата,
само че нищо, съвсем нищичко от онова, което полицията е
знаела и желаела той да потвърди — не е казал. А истинското
значение на този документ ще блесне, едва когато се публи­
куват и останалите материали по големия провал.

Като секретаря на своята партия постъпват хиляди и хи­

ляди от неспирната върволица на преминаващите през участъ­
ците. Особено блескави примери дава младата антифашистка
гвардия — храбрите членове на Работническия младежки съюз,
върху чиито плещи пада понякога по-голямата тежина на въоръ­
жената борба.
Ето една страничка от протокола за разпит на народната
героиня Лиляна Димитрова:
В ъ п р о с : — Откога сте членка на РМС, и кой ви е
вербувал ?
 ЙОРДА НКА Н И К О Л О В А ЧА НКО ВА ЛИ ЛЯН А ДИ М И ТРО ВА
„ н а р о д н а гер о и н я н ар о д н а герои ня

О т г о в о р : — Членка на РМС не съм, и никой не ме е

вербувал.
В ъ п р о с : — Като членка на РМС, колко членски внос
плащате и кому?
О т г о в о р : — Членски внос не плащам никому.
В ъ п р о с : — Познавате ли се с м ладеж ите: Владимир
Крумов Симеонов, Стефан Стоилов Николов, Ангел Крачунов
Гойнов и Методи Алексиев Величков?
О т г о в о р : — Познавам по име Методи, другите може
да съм ги виждала, но не ги знам.
В ъ п р о с : — Кога и къде сте се срещали с горните мла­
дежи и какво сте им говорили?
О т г о в о р : — От горните младежи съм виждала Методи
в хлебарницата — другите не. Методи го познавам от хлебар­
ницата, оттам съм купувала хлеб. Приказвала съм с него
общи приказки като клиентка.
Въпрос: На 26. VI. т. г., среда вечерта, като се срещ­
нахте в градината при банята с „Петър“ — Христо, при кого
отидохте и между кои младежи седнахте на пейката, а „Пе­
тъ р “’— Христо-с кого заговори?
Отговор: На 26. VI., среда вечерта, когато се срещ­
нах в градината при банята с „П етър“ — Христо, аз минах с
него към другия край на градината, там видях Методи, седнах
 НЯЧО ИВАНОВ КАТЯ А ВРА М ОВА
ч л . н а Ц . К . и с е к р е т а р н а Н РП С , у б и т и н с т р у к т о р пр и Ц . К. п р е з т е ж к и т е
с л е д с р а ж е н и е т о п р и с. Б а т у л и я го д и н и н а в ъ о р ъ ж . б о р б а

при него за минутка и си тръгнах — при Методи имаше и

други хора, но кои са, не видях.
В ъ п р о с : — Когато седнахте до Методи на пейката,
какво му говори „Петър“ — Христо, и видяхте ли да му дава
нещо?
О т г о в о р : — Когато седнах до Методи, не чух, какво
му говори „Петър“ — Христо и не съм видяла да му дава нещо.
В ъ п р о с : — С „Петър“ — Христо какви срещи от орга­
низационен характер си имала, кога и къ де?
О т г о в о р : — С „Петър“ — Христо срещи от организа­
ционен характер не съм имала.
В ъ п р о с : — Давал ли ви е нелегални материали „П етър“
— Христо ?
О т г о в о р : — Нелегални материали „Петър“ — Христо
не ми е давал:
В ъ п р о с : — Познавате ли некоя функционерка по рей­
сова линия — Христина ?
О т г о в о р : — Такова лице не познавам.
Г о"р и о т о н а п и с а х с а м о р ъ ч н о : (п) Л. Димитрова
Р а з п и т а л : (п) М. Чохадж иев
192

Ако тези спокойни полицейски въпроси и още по-спо­

койни отговори се прочетат от неосведомен човек, то той в
никакъв случай не би могъл да предположи, на какви физи­
чески и морални издевателства е била подложена народната
героиня, преди и след написването на показанията си. Не на-
праздно при втория опит да бъде арестувана през 1944 година
в Пловдив тя отвръща със стрелба на всички предложения за
предаване, отправени й от стотината обградили я полицаи —
отбранява се цели дванайсет часа и загива, както редко са
загивали и най-досТойните мъже-герои.
Но и осъдените на смърт са се сбогували с живот,
близки и другари не с хленч, а с боен призив, който е въоду-
шевлявал живите за новите битки и за новите тежки жертви.
Ще дадем няколко предсмъртни писма на обесени и раз­
стреляни борци.
Първото е писмото на Йордан Лютибродски, изпратено
до близките му на 3 април 1935 година:
„Преди няколко дена получих едно затворено писмо. Мо­
тивите, които са те ръководили, когато си писал предлаганата
ми рецепта са следните: аз да се откача, с каквито и да било
средства от въжето.
И пишеш ми ти: „Изгърми и последния патрон сега, за­
щото утре ще бъде късно“. Но ти разбираш ли, че това пред­
лагано изгърмяване не значи спасяване, но значи сигурна смърт?
Та макар и жив да остана.
Но, за да се разберем, ние трябва по-отдълбоко да под­
хванем тоя въпрос. В настоящия момент буржуазията съумя
да нанесе редица частични удари на пролетариата и неговата
партия. Но това значи ли, че буржуазията се е стабилизирала,
и че крайната победа няма да я има пролетариатът?
— Не 1 ако днес не, то утре пролетариата ще завоюва
победата над загиващата капиталистическа класа и чрез своята
партия ще ръководи общественото развитие все по-напред и
по-напред 1
Ние, синовете на тази възходяща класа, числящи се кла-
сосъзнателно в нейния авангард, не можем да запазим своя
живот, да жертвуваме престижа на партията!
За какво ми е нужен живота, когато стана зловонен
политически труп, чрез който загиващата реакционна класа ще
се опитва да всява разложение сред шествуващия победоносно
 193

Един о т „ м о д е р н и т е " о б л аст н и за т в о р и , по чи и то с т ен и б е с и л к а т а ч е сто х в ъ р л я ш е

з л о в е щ а т а си с я н к а

пролетариат и да ме използува, за да отсроча своята гибел ?

Не ? По-добре мъртав, но жив за своята класа, отколкото во­
нящ политически труп. „Добре, ще кажеш ти, но я си помисли
за Мара, за Илич, те какво ще правят?“
— Да, често си мисля за тях. Моята обич .към тях сам
аз не знам, как да я изразя. Замисляйки се за тях, мене като
че ли в олово ми се обвива сърцето, и олово напълва гърдите
ми. Мъка, която ме кара да стискам челюсти до счупване на
зъби и да дам обещание, че аз ще трябва и последна сила да
изгубя в борбата с онази класа, която е виновна, щото не
само моят Илич да не познава и вижда своя баща, и моята
другарка да е лишена от мен, но милиони още семейства да
тънат в мизерия, глад и нищета.
Пред милионите безработни, прей опасностите от новата
война, която човешкият мозък не може да си представи, пред
милионите жертви, която тя ще вземе не само из средата на
войниците, но жени и деца, защото отровните газове, чумни,
холерни и др. бацили не подбират беззащитните жертви, с
какво право аз ще дам на врага оръжие да се бори срещу
всички, на които той смуче кръвта и живота от нея?
Не! Аз не мога да направя това! Аз виждам изхода
в ъ о р ъ ж ен ата съп ротива
В 13
194

сочен ни от партията — в безизходното положение на капи­

тализма, който изход води и до пълно освобождение — еко-
номическо и политическо — на пролетариата и всички тру-
дящи се. Моят живот бе борба за провеждане на тоя изход.
И ако българската буржуазия намери, че аз трябва да
бъда.осъден на смърт, то показва, че аз съм си останал ве­
рен син на своята класа, верен син на партията. А това ще
бъде достатъчно и за вас, и за моя Илич, и за Мара. По-добре
мъртав, но Идич да знае, за какво се е борил и паднал в тази
борба неговият баща. И паднал борейки се, отколкото жив, но
опозорил вас, и себе си, и него.
Верно, че е тежко всеки миг да очакваш смъртта, и
най-слабият шум да те кара да се стряскаш и да ги очакваш.
— Ето идат, идат да те вземат. Сърцето бие до пуква­
не. Н о . . . стъпките се отдалечават, и ти падаш като презрял
плод до дънера, на кревата. Нервите не могат издържа. И ти
викаш, викаш смъртта като спасение. Агонията е страшна,
смъртта не 1
Тъкмо този момент врагът се е опитал чрез този или
онзи да те накара да изискаш от мене аз да порицая своята
дейност. А знаеш ли ти, че той не веднъж ми е хвърлял и
на мене тази въдица, за да може после да тръби на всеослу­
шание: „Още един блуден син се връща — разкайва се! И
редица още нелепости, които именно водят до разколебание
вярата в партията и спомагат за задържане зрелата гибел на
тази вредна за обществото класа.
Но всичко това значи ли, че аз трябва да се--оставя да
ме обесят? Ясно е, че ще трябва да се използуват всички
възможности за моето спасение. Но като се внимава в това,
те да не дават коз в ръцете на противника! Още повече, че
самото дело ни дава тия възможности. За целта е най-добре
да се използува общественото мнение, което трябва да се при­
готви срещу тази присъда.
Аз бих бил спокоен и радостен отивайки към бесилката,
само тогава, когато зная, че не съм опозорил името на пар­
тията със своя кратък, но пълен с борбата за освобожде­
ние живот.
И с въжето на врата, наместо вас, извиквам ви „дер-
зайте!“ Макар и скъпи жертви, победата е наша! Който е
готов на жертви, той ще има победата! Физически мъртви,
борците ще живеят в съзнанието на победоносния пролета­
риат. А техните деца ще се радват на плодовете, за които са
се жертвували техните бащи! Йордан“
 Е м Й л Ш ЕКЕРД Ж И Й СКИ Н И К О Л А Й О Н К О В В А П Ц А РО В
за ги н а л гер о й ски осъден и разстрелян

„Скъпи другари, — пише обесеният на 1. X. 1942 г. млад

патриот Пантелей Пачов. — Последните мигове на живота ми
настъпиха. Колко ми се искаше да ви видя и прегърна за по­
следен път! Възможно е само едно — да ви пиша.
Напущам живота, когато светът се друса под грохота на
бързо развиващите се събития. За мен — комуниста — те са <
съвсем ясни. Кървавият варварски фашизъм, начело с хитле­
ристка Германия, която пороби и нашата скъпа родина, е пред
своята смърт. Но този най-свиреп защитник на световната
реакция и враг на свободата на народите ще падне само под
тежките удари на борбата на прогресивните и свободолюбиви
сили на човечеството, начело с Съветския съюз.
Делото е велико! Моментът е върховен! Касае се за
свободата на народите, в това число и на нашия. Нуждни са
ж ертви ! Върху нашите тела, кръв и кости ще се изгради това
хубаво дело! Без това е невъзможна победата.
Мили другари, напущам живота и редовете на борците
напълно спокоен. Служех най-честно, всеотдайно, самоотвер­
жено. За мен нямаше нищо друго, освен борбата. Намирайки
се всякога в първите й редове, ударите на врага ме засегнаха.
След 6 години затвор, врагът ми поднесе сега и бесилка. Ако
има нещо, за което да съжелявам в този момент, то е че на-
 196

пущам редовете на борбата, без да съм изчерпал силите си.

докрай. ^
Но, другари, знам, че вие ще продължите борбата до
пълна победа! Д ерзайте! Фашизъмът ще бъде сразен, защото-
такава е волята на народите, а с тях е славната Червена
армия, начело с великия С т а ли н!
Работническото движение у нас и българският народ,
имат и трябва да имат свой дел в общата победа. Нашият
хубав народ трябва да бъде свободен I Няма по-висока на­
града от тая да умреш за такова велико дело.
Другари, обичайте с цялото си същество делото! Б ъ д ете
твърди и последователни! Колко е близо победата! Аз ясно
виждам, как вие слагате в гроба света на робството, мизе­
рията и глада, и как изгрява голямото светло слънце на сво­
бодата. Виждам хубавия, весел, радостен и щастлив живот,,
който се приготовлява за идущите поколения.
Прощавайте, другари, възрастни и млади! В борбата вие
имате много примери, които да следвате.
Извиквам за последен път заедно с в а с : Долу фашизма
A l хитлерова Германия! Долу хитлеровите наемници и убийци,
у нас!
Д а живее Отечествения антифашистки ф ронт ! Д а
ш вее свободата на българския народ! g р]ант елец^

А разстреляният в края на 1943 година Иван Банко»

ише на брата си:
О ктомври 1943 гол.
Софийски централен
затвор
Скъпи братко,
В тия тежки есенни дни, аз очаквам да се изпълни при­
съдата ми. Знаеш, каква е. И в тия безкрайни часове и дни аа
се обръщам назад към изминатия път на своя живот. Аз се
мъча сега да разровя пепелта на изминатите години, мъча се„
да си спомня времето, когато бяхме малки, когато играехме. . .
Не. . . Та ние почти не сме и играли. Много рано немотията
ни заплющя с бича си и много неща, които за другите деца
бяха позволени, за нас не бяха. А после всеки тръгна по своя
път. . . Ти отиде по чужди къщи занаят да учиш, а аз в ги­
мназията. Цялото семейство напрягахте последни сили, от за­
лъка си отделяхте, да стана поне аз човек. Аз учих. Годините
минаваха с гладни дни. Но и в гимназията каточе ли не бях
на местото си. Там не беше место за бедни. Но всепак, аз учех
добре. Свърших. След това отидох войник, после в П., а най-
 П ар ти зан ско ск р и ва л и щ е в гр об и щ ата на еди н от м ак ед о н ск и те гр ад о ве.
В иж да се входа и за л о вен о то о р ъ ж и е.

сетне и тук. И сега, братко, в тия дни, в тия тъжни есенни

дни, аз ви напускам не по своя воля. Сърцето ми се облива в
кръв за мъката, която ви причинявам, но всепак, не трябва да
скърбите. Знаеш, за какво умирам. Знаеш, че моят живот не
отива напразно като сапунен мехур. Ще дойдат дни, когато
всичко ще се оцени. И тия дни са близко, много близко. Сред
грохота на експлозиите и сълзите на милиони човеци се ражда
новият, по-хубав, по-човешки живот. За този живот аз се бо­
рих. Всеки ден, всеки миг съм го желал и давам най-голямата
жертва, която човек може да даде—живота си. Казах, че искам
д а бъдеш горд, че си имал такъв брат. Няма место за сълзи.
Аз съм твърд и горд — горд съм, че умирам като борец за
народа си. Не съм се плашил през живота си от смъртта и
сега ще умра горд и без страх. Нашето време е героично. Тол­
кова млади синове на народа ни гинат днес. Тяхната жертва
ще бъде оценена. Не зная, братко, деня в който ще бъда из­
правен пред картечницата, затова ти пиша сега. Още нещо
желая да ти пиша. . . та това ще бъде последното ми писмо,
което ще четеш. Казах ти, че аз умирам горд и с пълно съз­
нание, че съм вършил всичко не за своя полза. А за общото
198

благо. Аз вървях по правия път, по широкия светъл път, п о

който са минали с железна стъпка милиони борци. Ето-— днес
те от целия свят се надигат и рущат гнилата сграда на стария
живот. Желая, скъпи братко, да понесете с гордост моята
смърт. Аз зная, че ще ти е мъчно, но животът, дните ще убият
мъката. Ще остане само спомена, и то спомена за славния ми
край. Успокоявай тати и мама. Те ще почувствуват всичко по-
тежко. Аз съм техен син, син на който те са възлагали такива
надежди. И ето тоя син е разстрелян. Много болезнено ще по­
несат всичко те. Д о гроб няма да забравят. Кажи им, че не
съм само аз, милиони млади синове загиват. Аз съм един о т
милионите. Техните бащи и майки плачат, но животът, добрият
човешки живот, който иде ще избърше сълзите им. Та неща­
стието е голямо по целия свят, не е само до тях.
Скъпи братко, нека това писмо ти напомня за мен—твоя
брат, паднал за правда и свобода. Аз потъвам в безбрежната
шир на небитието—умирам. Моята смърт и моята кръв са за­
лог за новия живот. Аз умирам, за да живея. Сбогом, няма
да се видим вече. - , Тво„ брат; ^ Банков„

ЕтО и последните няколко писма на разстреляния член о т

Политбюро на БРП(к) — Антон Иванов :
София, 12. VIII. 1942 г. ,, ^ т- »д
Чрез г-жа_Юрданка Г. Минева
"СбфияГулГТГузлуджа ~J?<T42 ~
„Скъпа Ваня, драги и м и л и деца Мари и М илке!
Когато пиша настоящето, вие вече сигурно ще сте узнали
всичко, което се е случило с мен от 26 април насам. Няма да
ви описвам случилото се, тук то е известно, а наверно скоро
всичко ще стане известно и при вас.
Преживях неописуема физическа и морална инквизиция,
за определено време бях изгубил и говор, и беше се парализи­
рала цялата ми десна страна на трупа. От две недели съм с
голяма група другари в Централния затвор, и всички се чув-
ствуваме морално и физически добре.
Вече неделя как продължава процесът, който ще продължи
вероятно още десетина дена. Какъв ще бъде краят, за повечето
от нас е много ясно. Законът, който фашисткото мракобесно
правителство създаде именно за подобни случаи като нашия,
не е оставил никакви празднини и е лишен от всякакво разно­
образие; за всичко и за всекиго само една санкция, най-край-
ната и най-тежката, която може да съществува в условията
на фашисткото мракобесие. Този неизбежен край, обаче, не
 199

Труповете на б ъ л г а р с к и т е в ъ стан и ц и и згн и в ах а, д о като слу чай н и м и н у в а ч и ги

откриеха в пущ инац ите

смущава никого от подсъдимите. Сред тези борци се чувству-

вам обхванат от такава бодра атмосфера, всички живеят с такава
голяма самоувереност в неминуемата крайна победа, че необ­
ходимостта да помисли некой за собствената си съдба не същ е­
ствува. Никой не мисли за себе си. никой не се кае и не съж а­
лява. Всички тук очакват и ще посрещнат тежката присъда
твърдо и спокойно. Напротив, акО при нашата сегашна обста­
новка има некой, който да се бои и трепери ,това е само нашият
враг. Не му завиждам на временното господство!
Знаейки всичко това, аз съм твърдо уверен, че вие и три­
мата не ще станете роби на голата скръб, а и на нашия случай,
на моя нещастен случай ще погледнете не през очилата на
лично засегнат индивид, а като на един от милионите случаи,
които днес са засегнали и засягат милиони и милиони хора. За
победата на кървавото фашистко мракобесие са нуждни хиляди
и милиони скъпи човешки жертви. С какво право ние можем да
искаме да бъдем пощадени и освободени от този кървав данък
за доброто на нашия народ и цялото човечество?
— Никакво. Д ългът си трябва да изпълним с п о к о й н о ,
твърдо и без хленч. Кураж, бодрост и успокоение м о ж е м д а
200

тЪрсим само в борбата и победата! Това не са праздни думи,

а единствено верната философия, която скоро, не е далеч денят
— ще бъде успокоителния път за всички пострадали от съби­
тията в една или друга степен.
Тъй разсъждавам и чувствувам
във връзка с очакващата ме участ.
Отивам към своя край спокойно и
бодро, бидейки уверен, че и ти,
Иванке, и вие, Марче и Милке, ще
погледнете на случая също тъй спо­
койно и тв ъ р д о ! Повтарям, уверен в
това, аз стоя пред неизбежността
спокойно и тв ъ р д о ! . . Мйла Иванке,
скъпи д е ц а ! Бъдете твърди и разум­
ни ! Живейте със скърбите и радо­
стите на нашето велико дело.
Обема ви в своите обятия и го­
рещо и крепко -ви целува
Вашия любящ татко“.
18. VII. 42 г.
„Скъпи деца, мила Иванке!
Не ни оставиха дори писмата си
да напишем спокойно! Процесът мина
нещо повече от галоп: 48 обвиняеми,
200 свидетели и 30 адвоката минаха
за 12 дена! От 6 до 18 юли. Уни-
кум на фашистки фарс и мракобесие!
„За политика не позволяват да се
говори“ ! — Това са вече баналните
думи на съда. Отнеха думата на за­
щитника ми Анто Бояджиев под този
мотив, а в същото време (вчера) по­
зволиха един случаен „защитник“
(Сотир Янев) на дълго да бълва фашистки политически гадо-
стп против нас и против СССР!
Мили мои! Вече съм заедно с доблестни другари, пред
края с и ! Отивам там гордо и спокойно, уверен в близкия край
на тази оскотела и обезумела от безперспективност б ан да!
Прощавайте, деца и Иванке! Не жалете за мене, борете
се смело с героите от целия свят за унищожението на нашите
унищожители. Умирам спокойно, предвкусвайки сладостта на
близката победа. Прощавайте и не плачете за мен. Намерете
утеха в редовете на борците!
 201

Още веднъж смелост, бодрост и вяра в победата. При-

тисква ви крепко в своите обятия и горещо ви целува
Вашия щастлив татко.
Йорданка и Георги дадоха всичкото си здраве, сили, пре­
даност и доброта, за да облекчат последните ми дни. Останете
им вечно благодарни и признателни.
Борете се, учете с е !“
■23. VII. 1942 год. Г-жа Юрданка Георги Минева
София, ул. „Бузлуджа“ № 42
„Скъпа лелйо Юрданке,
Мила Иванке, Мари и Милке, Георги Тошко, Димитре,
другари и приятели. Прощавайте, умирайки спокойно прегръ­
щам’ ви и ви целувам горещо.
Бъдете твърди и понесете страшната вест достойно и
твърдо!
Ваш татко Ант он Иванов Козинаров
Здравейте,
Умирам спокойно с чувство на удовлетворение за изпъл­
нен дълг и дълбока вяра в тържеството на делото, на което
сл уж а!“

П ътят между затворническата килия и бесилката или

стрелбището се преминава от осъдените с горди твърди
стъпки. Така го минават и други неколцина герои, според
спомена, разказан от А. Алипиев:
„Втори ноември 1943 година. Четъртия етаж на Софий­
ския централен затвор глъхне в мрачна тишцна. В праздния ко­
ридор откъм колелото отекват налъми и провлеченият крясък
на викача:
— Менахем Леон Папо!
Папо (Менахем Л. Папо — първият нападател на фашиста
Кулчо. Янакиев през пролетта на 1943 година, заловен и осъ­
ден на смърт през октомври с. г.) има писмо или телеграма
— минава обща мисъл през килиите на седмото отделение.
Ключарят отваря килията му. Долавя се шепот и откъслечни
думи на викача:
— Викат те в дежурната стая . . .
За миг килиите настръхват — дежурна стая! — Там ви­
кат само в изключителни случаи! Папо има смъртна присъда,
 щом го викат там I В същия миг силен, спокоен и ясен
глас, гласът на осемнадесет годишния комсомолец Папо, раз-
сича напрегнатата тишина:
— Другари, аз отивам на разстрел! Сбогом, д р у гар и !
Напрежението в килиите преминава в страшна буря. На­
лъмите заиграват с страхотна сила по железните врати. З д а­
нието на затвора се тресе от грохота на стотици удари и
един общ спонтанен вик:
— Убийци! Позор! Долу!
Стъписана пред спонтанния протест, фашистката управа
не знае, какво да предприеме. В това време Папо, вдигнал
юмрук, за антифашистки поздрав, минава пред вратите на
всички килии в отделението. Младото борческо сърце, в по­
следните минути на живота си, се превърна в един вик, в един
позив:
— Смърт на фашизма, другари! Сбогом, аз отивам на
разстрел! Бийте фашизма до край, другари! ...
Затворът гърми в бурен протест:
— Позор! Палачи! Убийци!
Гласът изчезва към изхода, пред който чака своите
жертви черна полицейска камионетка.
В затвора настъпва гробна тишина. В седмото отделение
изтраква нова ключалка, втора, тр е т а.. . Сърдцата секват за
миг. — Значи още ? В тишината на коридора прозвучава дълбок
басов глас:
— Смърт на фашизма, другари! Сбогом! . . . .
Това е гласът на Нестор! Значи и те — Нестор, Делчо
Иван! Нестор Андонов, Делчо Спасов и Иван Банков — по­
щенски чиновници, осъдени на смърт по Пернишката конспи­
рация за отвличане 12 милиона лева държавни пари за ну­
ждите на антифашистката борба.
Килиите избухват в нов гърмовен протест:
— Убийци! Садисти! Смърт на фашизма!
Стъпките надолу към черната камионетка, на новите жертви
на кървавия фашизъм, бяха сподирени от грохота на налъмите,
шибани с ожесточение и страшна омраза.
Същата вечер на военното стрелбище в Лозенец, пред
дулата на пушките, бяха изправени и разстреляни четирима
младежи, чиято единствена вина беше стремежът им към 9
септември!!^ ________ —______
У Гордо се държи и все така гордо умира и друг герой-рем-
сист, Господин Рафаилов Пенев, от с. Драгоево, Преславско, с
партизанско име „Кара Колю“. През ноември 1943 година той
 203

е извикан в казармата, за да замине в окупационния корпус в

Югославия. Вместо срещу славянските братя — Господин Рафа-
илов вдига ръка срещу техните поробители и постъпва п а р -(
тизанин в Преславската чета.
На 24 декември четата е обградена и обсипана с огъня
на стотици шмайзери, картечници и пушки. Рафаилов е теж ко
ранен в краката, но продължава да лази, дано догони друга­
рите си. Изостава и се скрива до един дънер, като се опитва
да превърже раната си с парцали от дрехите си. Кръвта, обаче,
не спира. На сутринта жандармеристите го намират в без­
съзнание. Макар и ранен, той е подложен на страшни инкви­
зиции — дано изкаже скривалищата на другарите си и ятаците
от околността. Но младият партизанин лежи безжизнен и мълчи.
За да може да го разпита и по-висшето началство — раненият
партизанин е изпратен в болницата, лекуван и излекуван, после
изправен пред фашисткия съд, който го увещава да се разкае,
и сетне открито го заплашва със смъртно наказание.
— Вие Господина ще убиете, — заявява партизанинът на
съдиите си, — но не можете да убиете народната жажда за
свобода. На мое место десет Господиновци ще поемат борбата
още по-смело. Аз знам, защо умирам, но вие му мислете, как
ще оправдаете вашите гнусни дела пред съда на народа.
— Ти си предател! — подхвърля му един от съдиите,
като намеква за избегването му от повикването в корпуса.
— Не аз, а вие сте предатели, щом ме пращате да се бия
срещу братския югославски народ, който има най-голямото
право да се бори за собствената си свобода! — отговаря Го-
сподин Рафаилов, окован с тежката верига.
— Тежи ли? — пита го насмешливо друг член на съда.
— Не, но мисля си, че и Левски така е дрънкал веригите
си пред турските съдии.
Четиридесет дена Господин Рафаилов чака изпълнението
на присъдата. Чака я в същия затвор и баща му — и той за­
творен като борец-антифашист. На 28 срещу 29 април 1944
година във влажната килия на смъртника влиза свещеник —
да го изповяда. Господин го посреща:
— Молете се за себе си и за тия, дето ви пращат при мене,
отче. Аз нямам други грехове, освен греха, че обичам безгра­
нично своя беден и отруден народ. По-добре е да умра за не­
говата свобода, отколкото и аз роб да живея.
После затаниква своята любима песен — марша на Бу-
дйони и напуска килията, като подрънква с веригата си.
Не минава много, и глух залп процепва дъждовната н о щ .
 204

Господин Рафаилов Пенев посреща куршумите изправен

спокойно.
Отведени под бесилката или на стрелбището, осъдените
герои не забравяха, че не само чрез живота си, но и чрез смъртта
си нанасят удар за сриването на кървавото фашистко царство.
Полицейски разузнавач № 40396 (Я- Петров) присътствува
при изпълнението на присъдата, издадена срещу „парашути­
стите“ — групата български политически емигранти, дошли от
Съветския съюз да дадат силите и живота си за освобожде­
нието на своята родина. По служебно задължение разузнавач
№ 10396 осведомява своите началници за разстрела и с това
опазва подробностите на предсмъртния патриотичен подвиг, Ето
доклада му:
„На 26 юни 1942 г. в 18 часа се прочете присъдата по
делото на парашутистите, съгласно която 18 подсъдими от
27 се осъждат на смърт чрез разстрелване, като присъдата се
приведе веднага в изпълнение:
Присъди:
1. Цветко Ник. Радионов 10. Борис Стойков Томчев
2. Трифон Тод. Георгиев 11. Август Димчев Попов
3. Васил Цаков Йотов 12. Георги^Ив. Кратунчев
4. Иван П. Изатовски 13. Иван Йорданов Йванов
5. Антон Петков Бекяров 14. Мирко Станков Петков
6. Димитър И. Димитров 15. Симеон Филипов Славов
7. Васил Вълчанов Додов 15. Иван Николов ГЦерев
8. Стефан Маринов Пашов 17. Милю Минчев Милйов
9. Делчо Ник. Наплатанов 18. Димо Ст. Астарджов
Всички осъдени на смърт чрез разстрелване (по чл. 16
в връзка с чл. 17 от 3. 3. Д.) и глоба в размер 500,000 лева.
1. Йосиф Бейдо Баер 5. Янко Ст. Янев Комитов
2. Иван Петров Дреновски 6. Тодор Фотакиев Николов
3. Димитър Алекс. Тепляков 7. Никола Алекс. Романов
4. Георги Петров Бошикаров
Всички осъдени на доживотен строг тъмничен затвор и
глоба в размер 250,000 лв.
1. Лъчезар Аврамов Стоянов 2. Владимир Алекс. Чернов
Осъдени по на 15 години строг тъмничен затвор и глоба
в размер 250,000 лв. и лишаване от права за 20 години.
„Бе определено военното стрелбище при военния арсенал
за место на екзекуцията, като осъдените се вземат от Софий­
ск и я централен затвор в 21 часа и се доведат в стрелбището.
 205

1ИЦЙЧ'

Г руп а о т „ п а р а ш у т и с т и т е “ , б ъ л г а р и , — е м и г р а н т и в СССР, д о ш л и д а д а д а т ж ивота си

за о св о б о ж д ен и ето на своя н арод .

Застрелването бе възложено на униформената полиция. Точно

в 21 часа пред Централния затвор пристигнаха арестантската
кола на Дирекцията на полицията и тези на моторизирания
взвод с необходимата охрана и натоварените полицаи с зада­
чата да вземат осъдените и да ги заведат на стрелбището.
Осъдените бяха облечени само с затворническа горна дреха.
Качването на камионетките и съпровождането на осъдените до
стрелбището мина без инциденти. Камионетките пристигнаха
към 21-15 часа. Тук бяха дошли няколко цивилни полицаи,
офицери, висш германски военен от морската служба, при­
дружен от български офицер, двама германски войника, ци­
вилен немец, няколко разузнавачи от РО, адютантът на Со­
фийския военен комендант, войници, столичният полицейски
комендант, трима началници на полицейски участъци, унифор­
мени полицаи, определени за изпълнение на присъдата. Понеже
военният комендант на Столицата й военният прокурор още не
бяха пристигнали, осъдените останаха в камионетките до при­
стигането им. Един от осъдените, а именно Август Димчев
Попов, който бе до вратата на една от камионетките, п о ж е л а
да му се даде вода. Желанието му бе изпълнено. След 10 ми­
206

нути пристигна военният прокурор, свещеникът, лекар и други

официални лица. Подсъдимите бяха свалени и заведени в цен­
тралния тунел, където бяха поставени в редици, за да се
проверят поименно. В това време господин прокурорът при
Софийския военно-полеви съд при абсолютна тишина извика
поименно осъдените и след това прочете присъдата. След про­
читане на присъдата, свещеникът се обърна към подсъдимите:
„Предстои ви да се изповядате, преди да се разделите с жи­
вота и ако има некой нещо да каже като последна дума и
последно желание, да го заяви“. От осъдените се обади
Цветко Колев Радойнов (Радионов), който започна да говори:
„Ние сме изпратени в България да се борим срещу немците...“
Тук бе прекъснат от господин прокурора, който каза, че по
отношение на тяхното идване, задача и прочее, тоя въпрос е
разгледан в самия процес, и сега не е нито местото, нито мо­
мента да се говори по това. Бяха поканени от господин про­
курора да съобщят последните си желания. Тогава по отделно
всеки започна да вади от джобовете наличните си парични
суми, като определят, на кого да се дадат. Също така заве­
щаха на свои близки обущата си, които бяха на тях, и ги

И з п о л и ц е й с к и т е а л б у м и — гу м е н и т е л о д к и , с к о и т о и д в а щ и о т С ъ в е т с к и я съю з
б ъ л гар и са сл е зл и на родния бряг
 207

Д о като в С оф ия в се о щ е се р ази гр ав аш е ком ед ията на ф аш и стк и те с ъ д е б н и процеси

— по ц е л а Б ъ л г а р и я б о р ц и т е з а св о б о д а с е и з т р е б в а х а б е з п р и с ъ д и , б е з п рокурори
и б е з и зп овед н и ц и

свалиха, личните си вещи и дрехи, които се намираха в цен­

тралния затвор, като 4 — 5 от осъдените пожелаха техните
вещи да се дадат иа Йосиф Баер, осъден на доживотен
затвор, слязъл в България с първата подводница. Докато се
записваха последните им желания, Август Димчев Попов и
Симеон Филипов Славов (капитан Рак) запушиха цигари, а
некои поискаха вода.
След свършване записването на последните им желания,
осъдените се разпределиха на три групи по 6 человека според
тунелите на стрелбището. Всеки тунел има по две отделения,
така щото в всеко отделение бяха поставени по трима. В цен­
тралния тунел се падна и Цветко Колев Радойнов (Радионов).
След като бяха съблечени от арестантските палта, а некои бяха
си свалили ризите и останали голи (ризите пожелаха да се
предадат на техните близки), всички бяха поставени и вързани
до местото на екзекуцията. При поставяне на маските за ли­
цето, Цветко Колев Радионов извика: „На нас паметници ще
се вдигнат тук! Д а живее Съветска Русия! Победата е нейна“.
Георги Ив. Кратунчев: „Да живее свободна България!“
Друг извика: „Долу тези мръсни немци!“
Това бяха лозунгите на групата от централния тунел
(втория тунел).
208

От първия тунел се чуха следните възгласи:

1. „Да живее Червената армия“ !
2. „Да живее независима и щастлива България'!“
3. „Вън германците — да живее България!“
4. „Да живее Съветския съю з!“
5. „Да живее независима България!“
6. „Да живее независима България!“
От третия тунел трима извикаха:
„Вън окупаторите! Д а живее България!“
Тези лозунги се издигнаха, докато се поставяха маските
на главите им. След поставяне на маските, господин прокурорът
даде заповед за стрелба, и осъдените бяха екзекутирани. Разузна­
вач. № 10396: (п) Я. Петров.
Този документ е едно от надгробните свидетелства на
българския фашизъм. Всички политически наивници в България
и всички нейни вътрешни и външни злостни врагове, които
допускат, че при известни обстоятелства реакцията отново
може да започне да се разпорежда самовластно с българския
народ — нека прочетат сухия наглед, но всъщност покърти­
телно вълнуващ доклад на полицейския агент и сами за себе
си, тихичко да си направят заключението:
— Дали народът, който е отгледал и пренесъл в жертва
синове, що могат така да умират — дали тоя народ ще позволи
някому някога, докато свят светува, да се възвърне времето-
на вилнеещата смърт.
Предсмъртните думи на падналите* — са клетва и обет

* И в а н , К ръ стев Ивански от Ш ум енско при стъп ва с твъ рда крачка до-

бесилото и заявява с вдигната Т л а в а Т т Б о р б а т а няма да п р е с т а н е ! З а м оята
см ъ рт щ е о тм ъ с тя т другарите ми !*
Борислав Г. Стоилов от с. Самораново, Д упниш ко, казва на петим ата
си д р у г а р и : „Д ругари, врагът милост не знае, защ ото изж ивява последните
си дни. Н ека посрещ нем см ъ ртта, както подобава на комунисти. Д ругари те
щ е о тм ъ стят за н а с “.
П етъ р Ив. Богданов, застр. на 23. V I. 942 г .,-и н с тр у к то р на Ц . К . :
„Пиша тези редове, преди да се е вкоченясала р ъ к а та ми. Умирам в надве-
черието на наш ата победа. През целия ж ивот съм се борил за благото на
другите. Н ародъ т един ден щ е оцени наш ите ж ер т в и “.
Един от първите ръководители на бойните групи, Никола Б отуш ев,
пише на д ругарката с и : „И т у к е ф р о н т . . . Спокойно чакам см ъ ртта, за ­
щ ото я п р е зи р а м ! А там пред М осква и Л енинград — аз твъ рдо вярвам и
през последната минута на ж ивота си, и пред бесилката, и на бесилката —
К расната армия кове страш ната победа над ф аш и стката чума ! . . С пасението
на човечеството наближ ава ! К ураж и напред в борбата, аз загивам ".
Бениамин Г. Д убавици (Беню), осъден на см ъ рт в Ш у м е н : „М оля ви,
когато имате възм ож ност да се отбиете при моите близки, п редай -
 209

Х РИ СТО Н И К О В Н И КО ЛН БО ТУ Ш ЕВ
убит в Д и рек ц и ята на п олиц ията убит

за 'живите техни следовници — да бъде България свободна,

независима и щастлива!
Документите като лайпцигския съдебен протокол, като
протоколите за разпит на Трайчо Костов, Лиляна Димитрова,
предсмъртните писма и докладите за разстрелите не само ще
свидетелствуват за мъжествения героичен стил на Димитров и
учениците му, но ще окрилят българската младеж и при
бойните подвизи, и в полето на мирното свободно строителство.
Тези документи са като слънчеви отблясъци от героичното
те им да не скърбят, заш ото аз ум рях като войник на ф ронта л а трудящ и те с е “.
.Б о р е т е се, деца, — поръчва старият Р ангел А лексиев от с. Вог-
данлия, Новоселско, убит в Радомир, — наш ите братя, русите, скоро щ е
дойдат, и с фаш изма щ е се свърш и, шё дойде свободата на народа*. И си­
н ъ т, Георги Рангелов, се вслуш ва в завета на баш а си — загива като него
на Г ълъбед.
.Д р у га р и , — пиш е С теф ан С т. Д осев, разстрелян през юли 1942 го­
дина, — аз вярвам твърдо, че това е последната борба, в която ж ертвите
на много работнически семейства и техни ят дух щ е победят. Тези чер­
ни страници от ж ивота щ е останат само приказки за младите синове на
т руда. П рощ авайте, братчета мои. А з бих искал ощ е много да бъдем заедно,
да работим и живеем, но борбата е свещ ена, и ж ертвите на тая борба до­
в еж д ат до раздяла“.
.У бийте ме, но народъ т ше ме потърси, — заявява на палачите си
Пене Кочев от Церово.
Б ъ о р ъ ж ен а та съп ротива 14
210

сияние на цяла­
та Работниче­
ска партия, от­
блясъци от ве­
личието на съз-
дателката на
героите - родо­
любци.
От такива до­
стойни борци,
които знаеха,
какво ги очак­
ва, ако бъдат
заловени и пак
не прекъсваха
връзките си с
масите, които
бяха винаги
първи там, где­
то бе най-опа-
сно, се състое­
ше Работниче­
ската партия и
Раб. мл. съюз.
Непосредстве­
но преди вой-
П о л и ц и я т а правеш е т а б л а на .п р е с т ъ п н и ц и т е “ , к а т о отбелязваш е Н ЗТ З В З Д р З В Я -
с кръстчета и з б и т и т е х а О рГЭИ И ЗаЦ И Я
на Работническата партия членуваха нелегално 10.600 отчетени
членове, а в Работническия младежки съюз — 19,000 млади
бойци. В разгара на войната — 1943 година — артията, след
като бе отпратила в затворите 6,700 души ипоще няколко
хиляди в концлагерите — имаше организирани 8,500 членове
(без данните за горноджумайско, видинско и некой други
райони). А то значеше, че въпреки терора и убийствата —
организираният авангард на въоръжената съпротива вместо да
намалее, бе повече от удвоен.
Но споменуването на организираните членове не е доста-
тъчно мерило за действителния размер на бойната сила, а още
по-малко — за влиянието на РП. Близките съмишленици, така
да се рече — п р и р а в н е н и т е членове бяха много повече,
и това се знаеше не само от полицията, но от всички, които
живееха що-годе обществен живот.
Но дори членовете и съмишлениците да бяха пет пъти
 I 211

повече — направеното нямаше да се постигне, ако те не бяха

обградени с народното доверие, ако самкят народ не им указ­
ваше всестранна помощ, като сам се включваше в битката и
даваше нови десетки хиляди укриватели, помощници, ятаци,
преносвачи на писма, на храна, крадци на оръжие, подслуш­
вани, събирачи на сведения за врага, десетки хиляди „мързе­
ливи“ работници-саботйори, други стотици хиляди селяни,
криещи храните и добитъка си, маслото, вълната и месото.
Направеното щеше да бъде неизмеримо по-малко, ако не
бяха непреклонните народни интелигенти, разпространителите
на „слуховете“ за истината, всички ония открити и скрити
антифашисти, чиято явна или глуха съпротива и в държавната
машина, и в армията, и на полето, и в фабриките проваляше
до голяма степен и най-хитроскроените планове на фашистите
— един огромен всенароден резервоар, който винаги попъл­
ваше и уголемяваше п р о р е ж д а н и т е редици на непобеди­
мата Армия на съпротивата.
На тази изпитана вече в не едно сражение антифашистка
армия се облягаше Централният комитет на РП, за да въз­
приеме след обявяването на германо-съветската войца твърдо
и неотклонно курса на въоръжената борба — за подготовката
и осъществяването на всенародното въстание чрез надигането
иа целия трудов народ.
В Ъ О РЪ Ж Е Н АТ А" БОРБА

Прибегването до въоръжената борба чрез създаването на

нелегална революционна организация със свои бойни групи и
свободно действуващи в планините и горите въстанически от­
реди е жива национална традиция в историята на българския
народ.
Във всички времена, когато политическата и економическа
свобода на народа ни е бивала застрашавана, когато мирните
средства за борба не са помагали, а силата нз държавната
власт е бивала заграбвана от чужди завоеватели или свои ти­
рани — българинът е напускал полето на мирния труд, граб­
вал е оръжието и е развявал байрак из свободните български
планини.
Най-добрите, честните и предани народни синове са ста-

„ Н а т а и и з п и т а н а в е ч е в н е е д н о с р а ж е н и е а н т и ф а ш и с т к а ар м и я с е о б л я г а ш е
Ц е н т р а л н и я т к о м и т е т н а Р П , з а д а Ц в ъ з п р и е м е к у р с а на в ъ о р ъ ж е н а т а б о р б а “ .
На сн и м ката — ш ум енски п ар ти зан и
 213

вали заклети бойци на

тайната народна армия
и хайдути-закрилници,
защото са знаели, като
своя поет, че „свобода­
та не ще екзарх, иска
Караджата!“, че пътят
към тая свобода мина­
ва само през страдания­
та и жертвите, с които
е свързана всяка борба.
* Тайното организиране
за въоръжена съпроти­
ва, четничеството, хай-
дутството не са за бъл­
гарите мил романтичен
спомен от най-далечните
приказни времена, за­
щото робството ни трая
едвали не до края на ми­
налия век — Априлско­
то въстание бе през
1876 година. Но тази
форма на борбата, като
предходница на всеоб- Б ъ л гар ска партизанка
що въстание, е дей­
ствителност и в най-новата история на България — нека пак
напомним и 1923 година, и 1924-1925 година, когато редом с бой­
ните групи в селищата се появиха и въстанически чети в горите.
Ново е само дошлото от страната на съветите име —
партизани.
И народните врагове — все едно чужди или свои — са
гледали на бойните групи и въстаническите отреди като на
една най-действителна опасност за своята власт и господство,
дори когато те не са били многобройни.
Отношението, което имаха към хайдутите отоманските
завоеватели и старите български чорбаджии се наследи от
техните заместници в освободена България.
Историческият опит подсказваше на фашистките власт­
ници, че нелегалната организация на РП и създадените от
движението на съпротивата партизански дружини и бойни
групи са опасни не толкова с броя на своите членове и бойци,
нито дори с размера на материалните щети, които причиняват,
214

Ц В Е Т К О Р П Д О Й Н О В (у б и т ) ЕМ И Л М Я Р К О В (у б и т )

а просто със самото свое активно съществуване, защото

държ ат винаги будно народното съзнание, укрепват с примера
си волята за съпротива, стават магнитни ядра на сгъстява­
щото се народно негодувание и организатори на всеобщото
въстание. Затова, преди всичкб, трябваше да се разстрои са­
мата организация на РП, да се нанесе удар на нейните ръко­
водства, да се разкъсат връзките между тях и народа. Ние
вече видяхме, какви мерки бяха предприети, и какви средства
бяха приложени за провеждането на първия етап от този
удар.
Нелегалното ръководство на РП го очакваше и се го­
твеше за неговото посрещане. То издаде нареждане до всички
проявени дейци да се укрият по всякакъв начин. И действи­
телно — за да могат свободно да продължат борбата според
указанията на партията си, за да се запазят от изтезанията,
които предхождаха скроените процеси, от затварянето в умър-
твителните концлагери, от убийствата без присъди и от бесил­
ките със присъди — много от партийците и ремсистите пре­
минаха в нелегалност или заживяха полулегален живот, като
се укриваха чрез промяна на местожителството, на квартирите,
на личните карти — единично или на малки групи, готови да
не се предават живи на озверилите от първите германски
 215

Д И М И Т Ъ Р ГА Н ЕВ Й О РДА Н КАТРАНДЖ ИЕВ

победи на Източния фронт садисти. При всеки опит за аресту­

ване се стига до престрелки. Падат първите жертви. . . Мно­
зина започват да търсят закрила в старите хайдушки убежища
— планините и горите, отдето се спускат за първите си сабо-
тажни и политически акции.
Така започва вторият процес — на спонтанното сформи­
ране на нелегалните бойни групи в селищата и на ядрата на
нелегалните чети в горите — първите знаменосци на героич­
ната въоръжена борба против поробителите на земята ни.
Първата въстаническа чета, която излиза само четири
дена след избухването на германо-съветската война, е четата
на Никола Парапунов от Разлог, с другарите си Иван Мечка-,
ров, Никола Рачев, Крум х. Радонов и др.
Почти по същото време започва сформирането и на Ба­
таш ката чета, която заедно с Кричимската образува известния
партизански отред „Антон Иванов“ — най-стария партизански
отред в Родопите, от който са останали живи малцина.
Историята на неговото образуване е сходна с историята
на повечето от партизанските отреди у нас, затова ще преда­
дем началото й, според записките на Георги Йовков:
„Петър Велев бе първият въстаник в Родопа. Осъден на
см ърт за комунистическа дейност във войската през 1933 го­
дина, след осем години прекарани в затвора, той бе освобо-
216

СВИ ЛЕН ,; Р У С Е В Т (уби т) П Е Т Ъ Р В РЛ Н Ч ЕВ

ден. Само два месеца след излизането си от затвора, по на

реждане на окръжния комитет на партията, той излезе в Бал­
кана още преди обявяването на германо-съветската война.
Румен се устрои в една пещера в околностите на гр. Пещера
и известно време живя сам.
След обявяването на войната на 22 юни 1944 година, ба-
тачаните Никола П. Велчев — Смилян, и Алекси (псевдоним)
прочитат във вестника съобщението, че са интернирани и не­
забавно се изтеглят в горите. На 1 септември 1941 година по­
лицията дири да интернира братята Чаушеви — Ангел и Илия,
и братята Чолакови — Георги и Никола, но те успяват да се
укрият.
На другия ден, 2 септември, полицията арестува Тодор
Коларов. Нелегалните вече Ангел Чаушев и Георги Чолаков
устройват засада на края на селото, убиват двама от тримата
конвоиращи полицаи и заедно с Петър Манджев и освобо­
дения Тодор Коларов се присъединяват към Смилян и Алекси
и образуват Баташката партизанска група.
„Когато на 22 юни немците обявиха война на СССР, ние
си казахме: — От днес вече сме войници на Червената ар­
мия, — турнахме пищовите на кръста и лъснахме пушките!“
— разправяше отпосле в отреда Ангел Чаушев.
 t

П ЕТЪ Р ЧЕН ГЕЛО В Л Е В ГЛ А В И Н Ч ЕВ

Ч л е н на Ц К — у б и т

Последователно се появяват въстаническите чети в района

на Карлово, Калофер, в източното Средногорие — Чехларе,
сгрупират се гонените нелегални дейци в районите на Ихти­
ман, Брацигово, Асеновград, Севлиево, Габрово, Плевенско,
Ловчанско.
През септември полицията успява да задържи неколцина
от главните дейци на Централното ръководство — Антон
Югов, Димо Дичев и Цола Драгойчева, и да ги интернира. Но
и тримата последователно успяват да избягат. Първи, след
15 дена, се измъква Антон ІОгов и след престрелка с поли­
цията се добира наново до София, гдето поема веднага от-
говорната си работа в Централния комитет на Работническата
партия (комунисти).
Тази работа се улеснява с идването от Съветския съюз
на така наречените „подводничари“ и „парашутисти": подбрани
измежду българската политическа емиграция в СССР бойци,
преминали нарочна подготовка и пристигнали с подводници и
самолети. Тяхна задача е била да организират разстройството
на германския тил. Поради едно злостно предателство и некои
други грешки,“ повечето от тях биват избити или заловени и
допълнително разстреляни, но част успява да се опази и да се
постави на разположение на движението.
218

ТО ДОР ТОШ ЕВ П ЕТЪ Р ИЛИЕВ ..

Един от ръководителите на тия групи, Цветко Радойнов,

{полковник Радионов), поема ръководството на Военния цен­
тъ р при Ц К на Р П, в който по това време влизат: Иван
Масларов, Антон Иванов, Никола Вапцаров, Атанас Романов
и Антон Попов.
Усилията за създаване на широко и мощно партизанско
движение, което да работи съгласувано по определен план и
под единно ръководство, като обхване цялата страна — се
разширяват. В по-важните области се изпращат военни ръко­
водители — за района Горна-Ореховица, Габрово, Севлиево —
Борис Копчев, за Пловдив — Янков и Въжаров, за Сливен
— Ямбол — Аврам Стоянов, за Старозагорския район — Ат.
Дамянов, създават се и връзки с Югославия гдето се праща
Боян Българанов. Тласка се напред и работата сред войската.
Основата на такова широко партизанско движение се по­
ставя през 1942 година, когато въстаническите групи нара­
стват значително. Покрай вътрешните причини — за това раз­
растване влияе и благоприятното развитие на събитията на
Източния фронт, където рухва легендата за непобедимостта
на германската армия, и където военните успехи постепенно
се обръщат в полза на Съветския съюз. Друга външна при­
чина, която имаше непосредствено въздействие върху надига-
 219

нето на нашата въоръжена съпротива бе, чутовният подвиг на

югославските народи, които се хвърлиха на живот и смърт
срещу „непобедимите“ хитлерови орди и срещу българските ^
и други техни наемници.
Но тъкмо по това време фашистката полиция успява да
нанесе значителен удар на централизираното създаване и на­
сочване на въоръженото съпротивително движение с тежкия
провал на Централния комитет и Военното ръководство —
през април 1942 година. Повечето от главните ръководители
са арестувани, но бедата се разширява и чрез пренасянето на
провала в провинцията.
От ЦК и от Военното ръководство на свобода остават
само трима душ и: Антон Югов, Цола Драгойчева и Емил
Марков.
От борбата са изкарани прекрасни ръководители, отлич-
но подготвени за тежките задачи, които непосредствно тряб­
ва да се разрешават. Едни от арестуваните, след жестоки
инквизиции са разстреляни, а д руги — пратени в затворите.
Фашистките управници възликуваха при мисълта, че глав-
ната опасност за тяхното господство е отстранена чрез обез­
главяването на съпротивителното движение. •
Ударът наистина е много т е ж ъ к , но врагът прекомерно с
220

Д О БР И ТЕРП ЕШ ЕВ ГЕОРГИ ЧЯНКОВ

радва — не можеше лесно да се повали едно народно дви­

жение, нито дори водачът на това движение —. Работническата
партия, която толкова пъти досега беше „унищожавана“, за да
възкръсне тутакси по някакво „чудо“. Така и сега — остана­
лите на свобода борци веднага попълнят ръководствата и
толкова непосредствено след провала продължават освободи­
телното дело, че повечето от организациите дори не почувству­
вали удара.
Централният комитет на Работническата партия, макарон
в съкратен състав (Югов, Драгойчева, Катранджиев, а по-късно
и Дим. Ганев) отново е на поста си. Под ръководството на
Антон Югов се възстановява и Военният център, ов чийто с ъ ­
став влизат Емил Марков, Спас Георгиев, Йосиф Йосифов, Пе­
тър Вранчев, Свилен Русев и Лев Главинчев, при близкото с ъ ­
трудничество на днешните генерали Петър Илиев и Тодор
Тошев.
Въоръженото надигане неотклонно се разраства. През ля­
тото и есента на 1942 година във всички краища на България
възникват нови и укрепват старите въстанически чети и от­
реди, а в селищата се създават помощните бойни групи.
В началото на 1943 година Върховният щаб иа народно-
освободителното движение е успял да създаде доста стройна
I

221

ЗДРАВКО ГЕОРГИ ЕВ А Н Г Е Л Ц АН ЕВ

военна организация, която поддържа връзки чрез куриери и

инструктори със всички райони. Разпращат се и нови ръководи­
тели в некои от т я х : Димо Дичев и Дико Диков в врачанско,
Васил Марков, Георги Жечев — пловдивско, а ръководител
на Родопския отред става Глигин Д ед убит при разгрома на
отреда „Антон Иванов“. _
През април Върховният щаб, заедно с ген. Петър Илиев
и ген. Тошев изработва военно-оперативния план за цялата
страна, според който тя се разделя на отделни оперативни
зони, а всяка зона — на райони.
Въз основа на общия план се изработват конкретни опе­
ративни планове за всяка зона. Извършва се мобилизация на
всички патриоти, застрашенй от фашистката власт, и настъпва
повсеместно активизиране на партизанските отреди. Цялата
страна вече тътне от партизанските акции: пресичат се желе­
зопътни линии, пламтят германски влакови композиции с бен­
зинови цистерни, нападат се германски радиостанции, тран­
спортни средства, разстройват се съобщителните линии, горят
се фабрики, складове, мандри, дъскорезници, разрушават се ге-
стаповски бюра, избиват се видни хитлеристки агенти — и3'
требват се немски офицери, войници, гестаповци, селата ехтят
от неспирни общоселски митинги, нарядните и мобилиза-
222

В Л Я Д О Т Р И Ч К О В (у б и т ) БЛЯГОЙ ИВЯНОВ

ционни списъци, данъчните книжа и архиви пламтят по мег­

даните сред ликуването на населението.
Но битките са неимоверно кървави. Нашите партизани, с
изключение на отредите в Трънско, нямаха що-годе спокоен
тил за поемане дъх и прегрупиране, нямаха нито една поне за
известно време по-широчка област, гдето би могло оръжие от
съюзниците да се получи, връзка със света да се създаде.
Тръгваше ли некой към гората, знаеше, че отива на верна
смърт, може би преди още да стигне до нея.
И всепак отиваше.
А за борещите се ръководства и бойни групи в селищата
имаше, за разлика от положението на партизаните, и тази до­
пълнителна трудност, че трябваше да се движат тежко въо­
ръжени — с по два револвера и бомби — из улици и по
квартали, под непосредственото наблюдение на хиляди съглед­
вачи. Личната смелост на тия борци и техната свръхчовешка
издръжливост тепърва ще има да се разкрива, за да вълнува,
възпитава и укрепва новите защитници на тяхното велико дело.
Всички предни постове на българското съпротивително дви­
жение бяха заети от най-последователни идейници, от най-про-
светени народни синове — те бяха и онези, що понесоха най-
скъпите жертви.
 223

БО РИ С КОПЧЕВ БОЯН БЪЛГИ РПН О В

През февруари 1943 година около! щаба на въстаниците

става нов теж ък провал — пропадат Спас Георгиев и Йосиф
Йосифов, убити при изтезанията в Дирекцията на полицията.
На местото на арестуваните, излезлите от строя и избитите
се привличат нови дейци. След провала в Щаба остават Антон
Югов, Емил Марков, Свилен Русев и Лев Главинчев, в нача­
лото на юли се привлича и Христо Михайлов, в тесно сътруд­
ничество с П. Илиев, Лекарски, К. Станчев.
На 13 юли пада убит Емил Марков, но през юли избягва
от затвора Добри Терпешев, и ръководството през август
наново се засилва. Д. Терпешев се определя като полити­
чески комисар на Главния щаб. Като близки сътрудници се
привличат Ангел Цанев и Здравко Георгиев, а по-късно и
Владо Георгиев.
Бомбардировките и разрушенията в София, които прогон­
ват населението, правят крайно трудни условията за укрепване
и работа за политбюро и върховния щаб.
На 8 II 1944 г. загива Христо Михайлов, в престрелка с
полицията. Централният комитет на РП и Главният щаб ре­
шават да преместят седалището си.
Ръководното ядро — Югов, Терпешев, Драгойчева и ДР-
— заминава за Пловдив, а останалите — Г. Чанков, Йорданка
 П Е Т Ъ Р Б О Г Д А Н О В (у б и т ) ВА СИ Л М А РКО В

Чанкова, Вл. Тричков, Начр Иванов и др.—към историческото

средище на българо-югославската партизанска дружба и под­
помагане — село Калка.
Решено е, пловдивското средище на партизанското дви­
жение да се превърне в основна база, от където да се насочват
действията на всички сили в страната. Все натам с голям
въоръжен отред се упътва и групата от Югославия. След
един голям героичен поход те наближават района, гдето ги
причакват партизаните от „Чавдар“, но за нещастие, към село
Батулия биват обградени и след тежка борба, която отнема
много жертви — разпръснати. В тия сражения загиват Вл.
Тричков, Йорданка Чанкова, Начо Иванов, командирът на брига­
дата Дичо Петров и много скъпи други другари.
Партизанското движение, заедно с помощните бойни групи,
се превръща в страшилище за реакцията, която вижда, как
успоредно с външните събития назрява и вътрешният удар.
Затова вече цялата българска армия, която не беше разпратена
по Сърбия, Македония и Гърция, на брой повече от 100,000
души, се включи в борбата с партизаните. Щ абовете им из-
ползуваха всички поуки от неуспешните си акции през зимата
1942— 1943, за да ги приложат през зимата на 1943— 1944
години.
Тежка беше тая зима за всички народни синове и дъщери,
 225

които^бяха поели пътя на партизанската борба. Некои парти­

зански отреди,'’ като родопския „Антон Иванов“ бяха почти
изцяло унищожени, но на тяхно место пламваха нови боеви
огнища. На призива на Отечествения фронт, на Работническата
партия, на Ремса, на Главния щаб и на щабовете на зоните
се стичаха хиляди^нови бойци.
Четите прерастваха в отреди, отредите — в бригади —
цели войскови формации, които сами се въоръжаваха, сами се
снабдяваха — сред непрекъснати походи, нападения, митинги
по селищата и непрестанни сражения с връхлитащия противник.
В 1-ва софийска оперативна зона вече действуват двете
мощни бригади — Първа и Втора, както и бригада „Чавдар“,
Радомирският партизански отред „Георги Димитров“, Бре-
знишкият партизански отред, Рило-пиринският отред, бригадата
„Георги Димитров“, Кюстендилският отред, Босилеградският,
Царибродският, Шопският, Ихтиманският отреди и др.
В П-ра пловдивска оперативна зона партизанското дви­
жение е обхванато и централизирано в четири силни бригади
„Христо Ботев“ и „Васил Левски“, и „Георги Димитров“ и
„Васил Коларов“.

П артизански бивак

В ъ о р ъ ж ен ата съп роти ва.

226

В Ш-та пазарджишка зона действуват отредите „Па­

найот Волов“, „Ангел Кънчев“, „Чепинец“, „Георги Бенковски“.
В lV-та разложка оперативна зона действуват отредите
„Никола Парапунов“, „Никола Калъпчиев“, „Яне Сандански“,
„Антон Попов“, „Анещи Узунов“.
В Ѵ-та старозагорска оперативна зона действува бригада
„Георги Димитров“ в състав от пет отреда, които обхващат
цялата зона.
В ѴІ-та сливенска оперативна зона действуват отредите
„Хаджи Д имитър“, „Смърт на фашизма“, „Народен юмрук“,
„Петър Момчилов“, „Ламята“ и други по-малки чети.
В VIII Габровска оперативна зона действуват значи­
телните партизански формации на Габровския, Севлиевския и
Горно-ореховския отреди.
В IX Шуменска оперативна зона действуват Омурташ-
кият отред, Търговишкият отред, Щуменско-преславският от­
ред, Поповският отред и няколко други чети.
В X Варненска оперативна зона партизанското движение
е обхванато от приморския отред „Васил Левски“ и други чети.
.XI Плевенска военна зона действуват отредите „Хр.
Кърпачев“, „Васил Левски“, „Дунав“, „Георги Бенкрвски“, и
„Дядо Вълко“.
В XII Врачанска оперативна зона действуват отредите
„Христо Михайлов“, „Георги Бенковски“, „(^т. Караджа“, „Га­
врил Генов“ и, други някои чети.
Всичките тези партизански бригади и отреди с многоброй­
ните си поделения сковават с активните си действия цялата
държавна и военна машина. Главатарите на реакцията не могат
вече да мечтаят за големи военни подвизи срещу Червената ар­
мия и англоамериканските войски, а се чудят, как да се спра­
вят с вътрешните си врагове. Те нямат друг изход освен без­
огледния терор: една след друга се издават от кървави по-
кървави наредби, пращат се експедиции подир експедиции да
ограждат села и балкани, докато цялата страна се превръща в
военно-полицейски лагер.
Самите фашисти допринесоха за въвличането на всички
селища в борбата, която не само чрез въстаническите дру­
жини, но и чрез десетките хиляди ятаци, помощници, бойни
групи и техните близки стана повсеместна, всенародна.
ПАРТИЗАНСКИТЕ ОТРЕДИ

Българското партизанско движение има свои особености,

своя писана и неписана законност, свои традиции, свой бит.
Тези особености се създаваха от самата обстановка на живота
и борбата, но за тяхното сформиране оказаха влияние и ня-
когашното наше хайдутство, опитът на Септемврийското въс­
тание през 1923 година и на четническата борба през 1924—
1925 година, опитът на съветското партизанско движение, но
особено голямо бе влиянието от живота и борбите на югослав­
ските партизани, чийто опит се използуваше най-широко.
Партизанските чети, отреди и бригади бяха само една от
формите на въоръжената борба. Както вече показахме, тая
форма се появи като необходимост на новия етап на борбата
срещ у фашизма и немското нашествие, породи се от една
страна, организирано, като осъзната политическа проява, ръко­
водена и направлявана от военното ръководство на Работни-

Походнв кол он а
О тред В асил Л евски “ — П левен
228

Партизанск а ‘група

ческата партия, а — от друга страна — на много места тя въ з-

никваше стихийно, под натиска на терора и грабежа, и едва
след това се обхващаше организационно.
Ръководителите на съпротивителното движение гледаха
на въстаническите отреди като на важно средство за военно­
политическата организация на общонародния Отечествен фронт,
като на основен кадър за бъдещ ата народо-освободителна вой­
ска. Но тези ръководители никога не се увлекоха (и се бореха
с зараждащите се тук-там подобни увлечения), никога не за­
бравиха, че партизанското движение е само една от формите^
че то не може да замести масовото въоръжено въстание, че
то ще служи само като притегателно ядро за мобилизацията
и подготовката на въстанието, като поеме върху си важна
част от неговото осъществяване.
Макар и да бяха създадени най-често от членовете и
близките съмишленици на Работническата партия, партизан­
ските групи бързо се разрастваха в истински народни дру­
жини, в които постъпваха всички, които не можеха да траят
повече злодействата на фашистите, всички, които търсеха за­
крила от тези злодейства и гореха от жажда за отплата и въз­
становяване народните свободи.
 229

Мнозина от водачите на различните демократични течения

в страната заеха, както изтъкваме по-подробно на друго место,
не много удобрително или крайно отрицателно становище към
партизанското движение и към въоръжената борба изобщо.
С трахът от тая борба дори ги въздържаш е от формалното им
включване в общата политическа организация на Отечествения
фронт. Но това бяха позициите само на некои водачи — народ­
ните маси смятаха отредите за свои, общонародни, постъпваха
в тях или им помагаха по всякакъв начин, и по този път от­
редите ставаха осъществители на всенародните тежнения,
действителни органи на Отечествения фронт.
В България не можеха да се създадат и не се създадоха
разновидни, още по-малко — враждебни помежду си партизански
групи, както стана на некои други места (Югославия, Гърция)—
нашето партизанско движение още от зараждането си беше
единно по задачи, цели и ръководство.
Породено и ръководено, особено в първия си период, из­
клю чит елно предимно от дейците на Работническата пар­
т ия, като единствено съществуваща политическа сила в
страната, то до най-дълбокати си същност бе на Отече­
ствения фронт, носител бе на неговата идеология, осъще-
ст вит ел на неговите цели.

лшллі тиота от адсшиаск. в и а е т и а и и я т . ,:г а?іти іи н wA &,■

» <к t ksj:. * о п т . чше; з ; и яши -хд еи р лк чел
с очоа-.зі ст: j т ч м Л іШ і .'«.xi: нзкл ияотгі

Рисунка от партизански в е с т н и к н а 2-ра п л з д и в с к а воен н о-оп ерати вн а зон а

Л е к а р я т - п а р т и з а н и н д -р Т о д о р Т а н е в ( З д р а в к о ) о т П л е в е н с к и я о т р е д „ В а с и /i Л е в с к и “
преглеж да п арти зан и те в един лагер к

Това се потвърждава при проучването и на скрития

вътрешен строеж на живота в отредите, и от всички доку­
менти и спомени.
Неговите дружини се състоеха от бойци-антифашисти без
разлика на политическа принадлежност, народност и пол, и
дори най-преданните комунисти винаги са били обзети от съз-
нието, че като партизани — те са само бойци на Отече­
ствения фронт. Едно беше морално-политическото мерило за
боеца-партизанин при приемането му в отреда: да мрази фа­
шизма, да е привързан искрено към народо-освободителното-
дело и да е готов да се пожертвува за него, като се подчи­
нява на наложените от партизанската война вътрешно-органи-
зационни и военни наредби.
Приемането на новия боец е ставало с полагането на
клетва при проста, но тържествена обредност, важен елемент
на революционната романтика, завещан още от традициите на
предиосвобожденските борби за народна свобода.
Партизанката Лиляна (Минка Б. Йорданова), една от оце-
лялите участници в прочутата Балванска битка, която води
Севлиевският отред, така разказва полагането на клетвата:
„Шести януари 1944 година. Паметна дата. При споменш
за този тъй велик и тържествено прекаран ден, сърдцето не-
 231

Г абровски о тр е д П ар ти зан ско ск р и ва л и щ е

волго трепва и удря някак сипо-силно. Усмивка озарява ли­

цето. Желание за борба и отмъщение изпълва д у ш ата...
. . . В този толкова страшен и опасен зимен ден-младите
патриоти бяхме на върха на Балкана. Както винаги, така и
този ден, младите партизани пееха и шумно разговаряха. Вмиг
се разнесе командата:
— За десет часа всички готови за строй!
Настъпи голямо оживление. Всички бързаха да се при­
готвят. Най-после всички са в строй и с нетърпение чакат
нова заповед. Пред стройните редици на партизаните излиза
другарят .командир.
Настана гробна тишина. С притаен дъх, с поглед впит в
него, всички очакваха, какво ще ни съобщи.
— Другари, — прозвуча неговият ясен глас. — Днес ние
ще положим клетва и ще дадем тържествено обещание пред
народа и падналите в борбата наши другари,'че ще се борим
до последна капка кръв за осъществяване нашите идеали и
освобождението на нашия народ от черното фашистко иго.
След това той прочете клетвата и говори за нейното
значение. Пристъпи се към нейното полагане. Всички дружно
повтаряхме:
— С гордост и радост приемам званието четник на на-
родоосвободителното движение . . .
232

При изговаряне на последните думи:

— Смърт но фашизма, свобода на народа! — другарят
командир застана мирно, • дигна десната си ръка в юмрук и
извика:
— Заклех се! '?S*T4,9
Гласът му, изпълнен с любов към народа и умраза към
врага, се разнесе тържествено по балканските чукари. Тър­
жествен момент, неподлежащ на описание! Заредиха се след
него млади, стройни партизани и всички повтаряха:
— Заклех се!
С пламнали очи, със зачервени бузи и препълнени с ра­
дост и щастие сърдца — всички подеха марша на партиза­
ните. Бодрата им песен се понесе от вятъра и отекна някъде
из балканските усои. Каква радост, какво щастие! Само този,
който обича народа си и се бори за неговата съдба, може да
вкуси от сладостта на този тържествен момент.
Треперете, тирани! От този момент вие не знаете, каква
сила представляваме ние. Тази клетва, която ние положихме
на върха на Балкана, огнището на българската свобода, като
цимент ни сплотява в едно, и нищо не ще бъде в състояние
да'разби е нашите стоманени редове. Дигнали високо знамето
на свободата, ние ще се борим, тъй както се бориха Ботев и

В [ д в о р а н а Хр. Д и л к о в (М е ч к а т а ) о т с . М а х а л а т а , п л е в е н с к о , е и м а л о н я к о л к о
^ с к р и в а л и щ а . Н а с н и м к а т а — е д н о о т тях п о д с л а м а т а . В н е г о с а с е у к р и в а л и
в и д н и д е Д ц ч о т з о н а і а и ЦК
 233

Караджата, и ако е нуждно, ще умрем за свободата на нашия

поробен народ“.
Все така тържествено е станало заклеването и в отреда
„Антон Иванов“ :
„14 февруари 1943 година. Тази дата ще остане паметна
за нас, — пише Стоянчо в партизанския си дневник. — Наре­
дени в две редици, ние трепетно повтаряме думите на кле­
твата :
„Аз, народният въстаник от отреда „Антон Иванов“ от
втора военна оперативна зона, се к ъ л н а и о б е щ а в а м пред
другарите си и пред лицето на целокупния български народ,
че ще служа и ще се боря верно и честно, с безстрашие и
себеотрицание в борбата против фашизма — чужд и наш,
против неговите мероприятия, носители и агенти до пълното
му унищожение и очистване от лицето на народната земя!
К ъ л н а с е и о б е щ а в а м с твърдост, с железна дис­
циплина и гордост да се боря и изпълнявам програмата, реше­
нията и правилата на Отечествения фронт и на неговите ор­
гани; да преодолявам всички трудности и лишения, а когато
с е наложи — да дам и живота си, капка по капка, за великото
освободително дело. Безпощаден към народните врагове, кълна
с е и о б е щ а в а м да бъда верен страж и защитник на бъл­
гарския народ, на неговата чест, имот и славни традиции.

В то р и я т и з х о д н а с к р и в а л и щ е у Хр. Д и л к о в , о т с. М а х а л а т а , п л е в е н с к о
 234

П а р т и з а н с к и т е п о з и в и з а л и в а х а с е л а т а и пътищата на в о й с к и т е

Ако ли пък престъпя тази клетва, издам другарите си,

въстаническа тайна, или се предам жив на врага, нека бъда
трижди проклет и понеса най-суровото наказание — разстрел
от оръжието, което целувам“.
Най-стегната и ударна е клетвата на въстаниците от
Плевенска военно-оперативна зона:
„С радост и гордост се нареждам в партизанското в ъ -
станическо движение под знамето на Отечествения фронт.
Съзнавам величието и историческата отговорност на бор­
бата, която водя — и се
з а к л е в а м
в името на народната победа да пазя устоите на дисци­
плината и да се боря за моралното единство в партизанското-
движение.
З а к л е в а м се:
да не падна жив в ръцете на врага и да пазя с цената
на живота си поверените ми военни и организационни тайни.
• З а к л е в а м се:
да се боря до пълното разгромяване на фашизма.
Ако аз, който полагам тази клетва, някога я погазя, нека
върху мен се стовари юмрукът на народния съд и нека за-
«

L
 235

на и ri jju i ( ij a п и ш е п и ч Ortx-
* '
fitlCjijW/HUniS, dOJuUWg
■mX- ijUXpoJU. Qw
ijU>!LU/ I гцщигпС Ьілл/гъіуАь - йі
I ..- » ѵ. *. I /-W ’W O . u u rnL^ f t / i m l i 0 n
......... , , n , ,,,„

Г а б р о в ~ к а т а в. о . з о н а р а з и и в н д* йнп а л т и х и т л е р и с ^ к а п р о п а г а н д а .
Н а сн и м ката — ръ ко п и сн и я „Ж и в в е с т н и к “

винаги тегне над паметта ми проклятието на народа и дру­

гарите ми.
Смърт на фашизма! Свобода на народа!“
Какво високо съзнание е въодушевлявало четниците, които
са полагали партизанската клетва, какво ясно разбиране и пре­
даност към народното дело са имали, личи от писмото на
една партизанка, напечатано в 'издавания от Габровския отред
„Жив вестник“:
„Мили татко,
Не знам, как ще посрещнете това мое писмо, дали с ра­
дост и усмивка на уста, или с умраза и болка на сърдце, за­
щото аз ви причиних толкова мъки и страдания. Сега, когато
аз съм толкова далеч от тебе, и жестокият враг не ми дава да
те видя и да ти дам пак обяснения, то реших да ти напиша
тези няколко реда и да ти съобща една нерадостна вест.
Най-напред ще те моля да ми простиш, загдето не ти
казах, къде отивам, а тръгвайки за училище, закъдето.ти ме
изпрати усмихнат, аз предпочетох и постъпих в друга много
по-висша школа — партизанския отред. Заслепен от бащинска
 любов, ти искаше да на­
правиш от мен „човек“,
както ти се изразяваше, т.
е. оръдие в ръцете на вра­
говете на народа.
Татко, аз не те послу­
шах и не изпълних това
твое желание, но помисли
малко, в какво положение
се намира днеска българ­
ският народ, и ти^ще раз­
береш, че аз имам право.
Днешната борба, която се
води на живот и смърт, е
много велика и свята. В
нея взема живо участие
всеки честен българин и
българка. Понеже това е
борба жестока и неравна,
то тя изисква и , взема
скъпи жертви. Всеки ден
падат хиляди хора, а на
25 януари п а д н а у б и т
и т в о я в ъ з л ю б е н син
В Ъ Л К А Г О Р А Н О В А п о л и т к о м , и М ИТА в неравния бой с ковар­
Г Р Ъ Б Ч Е В А к о м а н д и р н а IV ч е т а о т
о тр ед „Г . Б е н к о в с к и " — Ч ервен Б рег
ния враг.
Татко не се отчайвай, не падай духом, а напротив —
гордей се, че и ти имаш син герой, който не пожали живота
си за освобождението на народа ни от фашисткото робство.
Неговият гроб е на връх Бузлуджа, при гроба на хаджи Ди­
митър. Той падна убит за делото, за което се бори, и вечно
ще живее. Знай, че от всяка капка кръв на паднал народен
герой се раждат хиляди и хиляди нови герои, които ще про­
дълж ат подетата от тях и недовършена борба.
Утешавай мама, не й позволявай да плаче, кажи й, че
всяка сълза ще гори моето сърдце. Кажи й също, че аз зная
вече пушка да нося и че ще се боря до последна капка кръв,
за да отмъстя за нейните страдания и сълзи и за мъките на
целия народ. Още малко търпение. Победата е близка. Скоро
ще възтържествува свободата, и ние ще бъдем свободни.
За мене не се тревожете. Аз съм добре със здравето.
Знай, че никога в живота си не съм се чувствуйала така щаст-
лиза, както сега, защото съм при младите български патриоти,
 които не ж алят
силни младост
и имат сам а
една мисъл и
една идея
по - скоро да
освободят на­
рода си от фа­
шистката тира­
ния. Приеми хи­
ляди поздрави
от твоята д ъ­
щеря, която те
обича повече
o t J всякога“.
За[враговете
нашите парти­
зани бяха „раз­
бойници, шум-
кари, банди­
ти “, но сами­
те партизани
са имали едно-
просто опияня­
ващо чувство
за своето нрав­
ствено превъз­
ходство над
своите озвере-
И з ж и в о т а н а п а р т и з а н и т е — н а б л ю д а т е л е н п о ст П рС С Л еД В З-

чи. Те са изпитвали една редко повишена гордост, че са сле­

довници на Левски, Ботева и Хаджи Димитра, че продължават
делото на възрожденските революционери, че са и с т и н с к и ­
т е п а т р и о т и — войници на народо-освободителната армия,
която ще спаси родината им.
В най-популярния партизански марш, написан от славно
загиналия поет-командир Христо Кърпачев, стоят куплетите -

Кой люби народа поробен

и пази завета велик,
завета на Л е в с к и бунтовен,
при нас нека дойде войник.
238

Народната мъка разпали

в душа ни хайдушки пожар,
затуй сме ний знаме развяли
тъй как бе развял го Ч а в д а р .
Със Б о т е в с к и пламък в душата,
на Л е в с к и с духа несломим
ний търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим. .
Чувството за патриотическо единство с българските хай­
дути и бунтовници от миналото, преклонението пред Балкана-
закрилник, всмукано още през детството от юнашките на­
родни песни, е изразено от незнаен партизанин от Габровския
отред в запазения откъс „На Б узлудж а“ :
„О Бузлуджа, Бузлуджа. Всеки, който си спомня за
тебе, потръпва и със страхопочитание изговаря твоето име. По
твоите скали се биха, проляха кръвта си и оставиха костите си
множество български патриоти, които напуснаха дом, мило и
драго и тръгнаха в разгара на борбата да дирят правда и
спасение за човечеството. Ж алко е, че ти си няма, че ти не
говориш, за да ни разкажеш, как някога, когато българският на­
род влачеше железните вериги на двойното робство, по тебе се
разхождаха, укриваха се и юнашки се биеха нашите предтечи,
легендарните български хайдути. Разкажи ни, как ти ги при­
емаше с отворени обятия, няма свидетелко на техните кървави
битки с коварния враг. Народът помни и никога не ще за­
брави неравния, но славен бой с турските пълчища на шепата
храбри юнаци, начело с легендарния Хаджи Димитър. Техните
трупове и кости изгниха по твоите чукари, но имената им жи­
веят в сърдцата на народа. И днес, когато нашата хубава земя
се тъпче от кървавия ботуш на немските пълчища, когато на­
родът отново влачи оковите на черното робство, по тебе се
разхождат и водят бой с поробителите свободолюбивите бъл­
гарски юнаци.
Беше хубав зимен ден. Слънцето засмяно плуваше в не-
бесно-синия океан и щедро разпращаше своите сребърни лъчи,
които целуваха земята и блещукаха по снега като малки би­
серни зърна. Тих ветрец нежно галеше голите клони на д ър ­
ветата. Навсякъде владееше една хубава тишина и спокой­
ствие. Но това не беше за дълго. В един миг гърмежи от
пушки, бомби и картечници процепиха въздуха и нарушиха
тишината и спокойствието. Завърза_се кървава битка между
И з п ар ти зан ски я печат • Н а Б у зл уд ж а

поробени и поробители. Вдъхновявани от геройския подвиг на

Хаджи Димитър, младите български патриоти се биеха като
лъвове и не отстъпваха пред многочисления и превъзхождащ
ги по оръжие враг. Те бяха решили да умрат, но да отмъстят
за убитите свои другари. Боят завърши. Всичко утихна.
Щастлива си, о Бузлуджо, защото, както в миналото,
така и днес по твоите чукари проливат кръвта си и оставят
костите си честните български патриоти“.

Името на новопостъпилия боец е ставало известно само

на командирите при проверката. Ако ли пък е имало в от­
реда познати бойци на новия четник — и те строго са спа­
звали за конспириранёто на това име. Бойците са се познавали
и свързвали само чрез измислените си псевдоними, съставени
само от едно име: „Благо“, „Камен“, „Лиляна“ и пр.
Повечето от бойците са предпочитали да си избират за
псевдоним името на некой прославен български хайдутин или
революционер: Страхил, Волов, Чавдар, Момчил, Мануіи, Янка,
Дойчин, Странджа, Македонски, Гоце, — или по-характерни
стари народни или нови, криещи в себе си известен идеен
смисъл: — Бойка, Явор, Пламен, Искра, Огнян, Калин, Кра­
симир, Видол, Боряна, Горан, Бистра, Орлин, Звезда, Търнокоп,
Сокол, Гила и пр.
Псевдоними са избирани също така измежду имената на
световни, руски, и особено, съветски герои: Чапаев, Стенка,
Леваневски, Ворошилов, Ж уков, Спартак, Прометей, Тито, Ма­
ксим, Мустафа и Колька (от филма „Путйовка в жизнь“).
Употребяван:! са и характерни прекори — Пантерата, Ге­
роя, Чилика . . .
240

Предпочитането
на определените
видове имена до­
вежда до тяхното
голямо разпро­
странение и не­
прекъснато по­
вторение във все­
ки отред, а и в
различните чети
на един и същи
отред.
Същото пред­
почитане има и
при избиране на­
званията на бри­
гадите, отредите
и четите: Ботев,
Левски, Бенков­
ски, Чавдар, Геор-
ги Димитров. За­
това при спомена­
ването на тези
имена винаги тря­
бва да се уточня­
ва, от коя военно-
оперативна зона
са. Избирането на
най - популярните
имена в началния
период от сфор­
мирането на чети­
те налага по-къс-
но, при сгрупи-
рването им в от­
реди, преименува­
нето, за да се сло­
жи ред. Ето защо,

П ечатарската техника
■ о н я к о га б е ш е н а й -п р и -
и и ти вн а — но п ози ви те
с е п е ч а т е х а с х и л яд и
 241

некои партизански формации са известни под две и дори три

имена.*
Много от четите, а и некои отреди, са наричани на името
на видни загинали в борбите с фашизма революционери „Коста
Петров“, „П. Ченгелов“, „Райчо Кирков“ или на името на
своите загинали в бой храбри командири, политкомисари и от­
делни любимци-герои. В Шуменска военно-оперативна зона
действува отред „Август Д. Попов“, наречен на, името на
разстреляния герой-парашутист. Една от неговите чети е
„Иван Кр. Ивански“, обесен в плевенския затвор млад герой
от с. Злокучене, шуменско; друга чета се нарича „Милан Бо­
рисов“ — името на смелия пом. комисар на отреда, паднал
убит при нападението на Смядово.
Новокръстеният боец е бил запознаван с вътрешния ред
на четата. Изискванията, които той е трябвало да спазва са
били разработени и писмено — в устави, правилници за ла­
герния ред, общи наредби. Техните повеления е трябвало да
бъдат ненарушим закон, защото при изключително трудните
условия бойният колектив е могъл да се удържи и запази
само с ясен вътрешен ред, с точно разграничение на правата и
задълженията на четници и командири, с придържането о
строгите правила на партизанското воюване. И най-ншцож-
ното нарушение понякога е довеждало до погиването на целия
отред.
Главният щаб на съпротивителното движение сумира
опита на нашите партизански части, на югославските и съвет­
ски партизани, разработва го в нарочни упътвания, правилници,
директиви, които, по всеобщи партизански признания и други
останали писмени свидетелства, много са улеснили правилното
изграждане на отредите и са повишили тяхната политико-об-
ществена и боева стойност. Но на много места култур­
ните и подготвени ръководители на отредите сами са уста­
новявали правилата на вътрешния ред, на дисциплината и
бойните партизански похвати.
Ето, един такъв устав, написан с химически молив на лист
за заявление и размазан на сини петна от дъждовете, що са

*) Заб. Законспирирането на имената докарва до лю бопитното състоян ие

Да не се' познават днес по истинските си имена предишни партизани, които
са преживяли заедно цели години и са споделяли тегла, опасности, пора­
ж ения и победи. Н о има и по-същ ествено неудобство — не са разкрити
още редицд псевдоними на загинали герои, което трябва без отлагане да се
извърши — и за възхвала на геройската им пам ет, и за улеснение на всяко
изследване.
Въоръж ената съпротива 16
242

обливали незнайния партизанин, който го е носил в джоба си.

Документът произлиза от Варненската военно-оперативна зона:
У с т а в
Чл. 1. Създава се народна дружина (народна антифа­
шистка чета) в сектора X.
Чл. 2. Целта на народната дружина е : борейки се с
всички средства срещу германските фашисти и техните лакеи
в България — да подпомага борбата на Отечествения фронт за
освобождението на нашата страна от германското поробване и
установяване на народно-демократическо правителство.
Чл. 3. В своята борба народната дружина си служи с
оръжието, саботажа, както и с всички революционни средства,
които се окажат целесъобразни.
Чл. 4. Съставът на дружината се вербува из средата на
народа, легални и нелегални патриоти, мъже и жени, без раз­
лика на народност, религия, политически убеждения и партийна
принадлежност.
Чл. 5. Народната дружина си избира ръководство, състоящо
се от 1) военен началник и 2) политически ръководител, които
взаимно отговарят за правилния' живот и дейност на дружи­
ната пред съответните органи на Отечествения фронт. При
разрастване на дружината — към военния началник и поли­
тическия ръководител се избира и един организационен ръко­
водител, който завежда организационната част на дружината.
Чл. 6. В народната дружина цари строг ред и револю­
ционна дисциплина, почиваща върху съзнанието на членовете
и заповедта на ръководството. Всичко се изпълнява безусловно,
спорове не се допускат.
Чл. 7. Решенията за действие се вземат от ръководството,
като политическият ръководител има последната и решаваща
дума.
Чл. 8. Всички членове на народната дружина и ръковод­
ството се подчиняват на съответния по-висш орган на Оте­
чествения фронт и са длъжни да изпълняват безусловно всички
негови директиви.
Чл. 9. Никой не може да се отклонява от дружината без
предварително разрешение на ръководството. В противен слу­
чай се смята за дезертйорство и предателство.
Чл. 10. В дружината и вън от нея се спазва най-строга
конспиративност, както относно връзките и обектите на рабо­
тата, така също и по намерението и движението й.
Чл. 11. Нарушението на реда и дисциплината в дружи­
ната, както и всяко неподчинение на съответния началник (по-
 243

Т е з и ш и п о в е r e р а з х в ъ р л я х а п о ш о с е т а т а з а п у к а н е н а гу м и т е и з а д ъ р ж а н е движ е­
н и ето на в о е н н и т е тран сп о р ти .
висш орган на Отечествения фронт) се наказва със съответно
наказание, включително и най-строгото — смърт.
Чл. 12. Оръжието на всички четници е на разположение
на цялата дружина. При нужда ръководството го разпределя
и преразпределя.
Чл. 13. Снабдяването на дружината се извършва по уста­
новения ред, чрез комитетите на Отечествения фронт. При
нужда дружината се самоснабдява, като взетото се плаща или
се издава разписка срещу него. Допустимо е изземването на
храните и на други имущества за дружината от открити
врагове и от Дирекцията на храноизнос.
Чл. 14. За правилното снабдяване на дружината се на­
значава касиер-домакин.
Чл. 15. При отсътствие на ръководителя се оставят за­
местници със същите права и задължения.
Чл. 16. Кореспонденцията на всички членове на дружи­
ната се цензурира.
Чл. 17. Народната дружина се противопоставя с всички
средства на ония индивидуални или групови действия, които
пречат или спъват борбата на Отечествения фронт.
З а б е л е ж к а : към чл. 4 — Легални дейци се привличат в
244

четата, когато за изпълнението на дадена задача е необходимо уве­

личението на състава. След изпълнението на задачата легалните
се връщат по местата като продължават конкретната си работа.
Големината на партизанската група се е определяла от
задачите й, от условията в района на действиег от възмож­
ностите за снабдяване, от въоръжението, но преди всичко от
наличните бойци. Обаче, в много и много случаи в четите и
отредите са били готови да постъпят двойно и тройно повече
партизани, стига да е имало оръжие и за тях.
Тука е местото да подчертаем, че когато ще се съди за
размера на партизанското движение по броя на участвувалите
в него, ще се сбърка, ако се забрави, че тези участници само
за няколко дена биха могли да се удвоят, утроят и да про­
дълж ат да нарастват, ако би могло отнякъде да им се намери
какво да е оръжие. Не защото липсваха достатъчно бойци
броят на българските въстаници остана ограничен, сравни­
телно съседните балкански страни. Проучването живота на
всички отреди у Нас ще покаже закономерността между бой­
ците и оръжието, като винаги излезлите в гората са били по»
вече от оръжието, дори ако се разпредели то само по един
вид на човек — пушка, револвер, бомба, нож . . . Разраства­
нето на всеки отред е вървяло успоредно с постепенното уго­
лемяване броя на оръжието чрез последователните акции.
За пример ще съобщим съотношението между хората и
оръж ието в неколко чети на Червенобрежкия район:
Първата чета — 41 човека са били въоръжени с 14 пушки
м три пистолета, втората чета 22 човека — 18 пушки, шест
пистолета, 3 бомби, трета чета — 34 души с 11 пушки, 6 пи­
столета, 3 бомби!
Същото съотношение е било и в четите от втория отред
на същия район. И то какви пушки — всевъзможен сбиротък
—- понякога само с по един-два патрона. Бомби са били носени
б е з да е бил сигурен боецът, дали ще избухнат в критическия
, момент!
Дружината „Райчо Кирков“ при 300 бойци не е имала
оръжие за 100 души.
При едно обграждане на щаба на Плевенската военно-
оперативна зона, командирът Борис Попов, политическият ко­
мисар Петко Кунин и началник щаба на зоната Стоян Едрев
са имали само една пушка и два револвера, с много малко
патрони. За да се снабдят поне с още една пушка, те с опас­
ност да бъдат изловени живи, допускат на съвсем близко
разстояние преследвачите. Стоян Едрев застрелва първия и се
 245

Б о р и с П о п о в , к о м а н д и р н а XI в . о. П j t k o К у н и н , п о л и т к о м и с а р н а XI в . о .
зон а зон а
промъква под крушумите да вземе пушката, патроните и по-
лицейската му куртка и фуражка . . . И тая пушка е била
целуната като най-скъпа светиня, защото тя наистина допри­
нася за спасението на обградените.
При планирането на много акции възможният успех се е
изграждал само върху благополучното приключване на първия
етап: завземането оръжието на врага. Определените за до­
вършване на акцията невъоръжени четници са чакали въоръ­
жените си другари да разбият врага, да вземат оръжието му
и с ликуване са се спускали да се въоръжат, за да продължат
борбата.
Откъснати ст чужбина, по-голямата част от отредите,
както вече показахме, са се сдмоснабдявали чрез обезоръжава-
нето на горските и полски пазачи, на отделни полицаи, на об­
щинската стража и на въоръжените от самата фашистка власт
нейни съмишленици и помагачи. Но същата тая власт разпра­
щаше по селата извадено от старите складове старо и полу-
годно оръжие с много малко припаси — пак от страх, че оръ­
жието ще попадне в ръцете на партизаните. Можеха да се на­
рекат щастливи онези отреди, които успяваха да ограбят
некой военен склад или лагера на некоя военна част.
„Когато след нападение успявахме да в з е м е м о р ъ ж и е ,
246

разказва бай Стоян, — в "отреда настъпваха цели тържества.

Така например, при една акция, не си спомням местността, но
беше около Перущица, взехме две картечници, няколко шмай­
зера и дрехи от войниците. Когато оръжието бе донесено в
лагера — настъпи неудържимо ликуване. Всички грабеха смър­
тоносните железа, пригръщаха ги и ги целуваха“.
Получаването на шмайзер (автоматка), поне на един-едни-
чък за цялата чета е било най-скъпа мечта.
„На 12 август сутринта пристигна в лагера др. М илко,—
спомня си Хр. Горов. — Неговото идване заинтересува всички
въстаници. Той носеше английска униформа и автоматка. Две
ленти патрони 9 мм. кръстосваха гърдите му. Ние знаехме, че
др. Милко придружаваше др. Ефрем (подполковник Иван
Радев) по пътя му за гръцка Македония, който трябваше да
влезе в връзка с англичаните и уреди доставката на оръжие
за българските въстаници. Няколко пъти вече се правеха
опити за подобни доставки, но все безуспешно. Сега вече др.
Милко стоеше пред нас,’отлично въоръжен и облечен, и ние
очаквахме да се сбъднат нашите мечти.
Предстоеше поход за Македония. И макар че тази запо­
вед на Главния щаб се пазеше в тайна, въстаниците я по­
душиха, и тя стана главната тема на разговорите. Ние се ви­
ждаме в нови зеленикави куртки, с нови обувки, с шинели, с
мушами и здрави раници, каквито носеше др. Милко.
- — Чудеса ще вършим с оръжието, когато го получим!
— шепнеше се от уста на уста. — Ще блокираме най-голе-
.мите села, градовете, ще щурмуваме Пловдив!
— Другаря Милко каза, че имало оръжие и облекло за
200 души ! — уверяваше друг.
— Чакали ни 30 леки картечници, нови пушки, 200 авто-
матки, 25 минохвъргачки. . .
— Само да сполучим!.. Ще видите, как ще се разрастне
бригадата!“
Този откъс най-добре характеризира жаждата на въста­
ниците за добро оръжие. И когато те го добиват — наистина
се чувствуват непобедими:
„Канадската картечница обсипва жандарите с железен
дъж д. Нападателите от север отстъпват. Ала от южната страна
идат заплашително. Паскал грабва картечницата в ръце, и от­
ново куршуменият дъж д отбива врага. Той отстъпва, ала от
опита си не се отказва. Дружината „Кочо Честименски“ е на
своя пост. Картечарят Сергей, победителят от Руен и Персенк,
е на своя пост. Към отсрещната височина отлитат десетки
 247

М ъка св и в аш е с ъ р д ц а т а и на к о н сп и р ат о р и и на п арти зан и , к о г а то п о л и ц и ята успееш е

да залови част от оск ъ д н ото оръ ж и е
метални птици — куршумите на Сергеевата картечница. Край
него — отлево и отдесно, автоматчиците Горан, Стоян, коман­
дирите Найден и Страхил насочват автоматките си към врага.
На левия и десния фланг са Горов и Кочо, Летев и Радко.
Целият балкан се тресе от изстрелите на мощните английски
пушки, с които бригадата се снабди в последни дни.
— Бумкай, Сергей ! Бумкай, Гор^не I Бумкайте, д р у зя ! —
с пълен глас подканя другарят Стоян. “
Борбата за оръжие на българските партизани е епическа.
Нека ония, които ще го преценяват и съдят, никога не забра­
вят, че движението бе подхванато от безоръжни хора, които
просто с ръце и зъби набавяха първото си оръжие.
Фактът, че въпреки изтребването на много бойци, поня­
кога и на цели отреди в един или други район — броят на
участниците не само че не намаляваше, но неспирно се уве­
личаваше, свидетелствува, че в селищата е имало един по­
стоянен голям резерв, който трябвало постепенно да се включва
в борбата.
В повечето от отредите се е прибегвало до изпращането
на „повиквателни заповеди“ по предварителен списък, според
нуждите на отреда от нови бойци. В архивите на зонните ща­
бове и отредите са запазени различни образци от такива по­
виквателни заповеди:
248

Щаб на партизански отред

„Васил Левски“ Повиквателна заповед
До . . . о т ....................................
Поради очерталото се международно и вътрешно поло­
жение, страната и народът ни решително тръгват по пътя на
въоръженото въстание. Ето защо, върховен дълг на всички
народни синове и дъщери е да се наредят под знамето на
Отечествения фронт в редовете на народо-освободителната
армия.
Задължаваш се в срок от два дни да си приготвиш дрехи,
обуща, храна, а по възможност и оръжие и да се поставиш
на разположение' на отреда.
Комисар:
От щаба
Командир:
З а б е л е ж к а : В случай, че не изпълниш настоящ ата заповед, щ е б ъ ­
деш считан като дезертйор, и щ абът си запазва правото да прибегне до
мерки, каквито намери за добре.
Много нови партизани са тръгвали с отредите и по време
на акциите в селата.
При една акция в село Беглеж, плевенско, след тъ р ­
жествения митинг на позива на командира да излезат нови
борци се явяват наведнъж повече от трийсетина души момци,

В %
да те л н а за п о вг
I I ' - T il В .О . Й 0 >

Щэбё н а I I I - t a I

Г(
 249

между които шест девойки, няколко ученици, войници в

отпуск и членове от бойната група, участвували в нападе­
нието. Всички „новобранци“ се събират и строяват в двора на
училището, пред очите на струпания по оградата развълнуван
народ. Срещу тяхната редица се строява целият партизански
отред, и командирът дума по дума прочита клетвата на пар­
тизаните. Новите бойци дружно я повтарят, след което пре­
минават и се нареждат в отреда, гдето общо изпяват парти­
занския марш. и тръгват на поход, изпратени надалеч от ця­
лото село.
Интересен е случаят с войник от същото Село, който се
връща в отпуск на другия ден след като другарите му зами­
нали с отреда. Щом научил, какво е станало, той си приготвя
храна за няколко дена и тръгва из гората да търси отреда по
предполагаемите места. Д ва дена и две нощи скита безспирно
войникът, докато наистина >на третата нощ дочува похлопване
на некакви съдове и по звука попада в лагера на отреда, гдето
моли да бъде приет и той, защото не искал вече да се върне
в омразната фашистка казарма.
Когато партизанска част е нападала некой трудов лагер,
с нея са тръгвали толкова от задържаните, колкото отредът
е могъл да вземе със себе си.
На 8 и 17 август 1944 година отредът „Васил Левски“
(Плевен) напада последователно щестия и четвъртия еврейски
трудови лагери. При първйта акция излизат четирима, а рри
втората седемнадесет нови бойци, и това налага да се обра­
зува отделна еврейска партизанска група с политком Алберт
Вайена (Вачко), паднал геройски убит в Отечествената война
като политически комисар при щурмуването на Кота 923.
През септември 1943 година геройски загиналият при сра­
жение в град Плевен политически комисар Цветан Спасов мо­
билизира съзнателните борци от селата Бъркач, Горталово, Ра-
лево, Дъбник, У чин дол, Беглеж, Николаево. В последното село
между желаещите се хвърля жребий и той се пада на бай
Илю Генов. Вечерта неговият брат се връща от оране и щом
научава, че брат му ще отива партизанин, разпряга кравите
и заявява:
• — Където е брат ми — там съм и а з !
Макар и да бил болнав нещо в краката и вече възрастен
човек, той излиза с брата си, и двамата се сражават чак до
Девети септември.
Всички младежи от с. Православен, които били получили
повиквателни за войската, се събират и решават, вместо да
П о л и ц ей с к а сх ем и .
'
251

идат в казармата да се бият срещу собствения си народ — да

заминат при партизаните да се сражават срещу народните вра­
гове. Речено сторено — 25 души заминават при останалите
40 души партизани от същото село, и само 6 души изпълняват
нареждането на фашистката военщина.
Имало дори в тоя край шеговита приказка, че освен за
Кърджали, Ардино и Момчилград повиквателни се дават и за
Дрянков-чеир — местото, гдето партизаните обикновено ус­
тройвали явките си.
Основна единица на партизанското движение е стана­
лата вече традиционна в борбите на българския народ в ъ с -
т а н и ч е с к а ч е т а , в състав от 15— 20 до 35—40 души.
Самата чета е била разделена на по-малки постоянни или вре­
менни — само за изпълняването на определена задача — групи,
със свои командири. Най-малката бойна единица, в различните
чети и отреди, различно наричана — е т р о й к а т а , съставена от
3—4 души, един от които командир, ръководител, началник на
групата.
Три-четири тройки съставят д е с е т к а т а , взвода. Ко­
мандир на десетката е некой измежду най-храбрите и сравни­
телно най-добре военно подготвени четници. Командирите на
десетките са главната опора на четническото и отредно р ъ ­
ководство. Те обикновено са и съветници при изработване
на акциите.
Две до четири десетки образуват самата чета, която се
ръководи от командир и помощник-командир, от* политически
ръководител (политически комисар, политрук, политком) и по­
мощник политически ръководител.
В една запазена тетрадка на народния герой Стоян
Едрев, н-к щаба на Плевенската в. о. зона, длъжностите и ка­
чествата на четническия командир и политкомисаря се опре­
делят т а к а :
„Командирът на четата е отговорен за цялата чета. Той
се грижи за боевата подготовка и дейност на последната. В
него трябва да се съчетават всички военни добродетели, така
щото да бъде обичан от всички четници, които да виждат в
него своя идеал. Особено е важно, “той да бъде смел, съобра­
зителен, находчив, да обича работата си и с целия си жар да
я изпълнява. Неговият пример, неговите дела да са образец за
подражание. По военните работи неговото мнение е решаващо
затова пък то винаги трябва да бъде добре обмислено и
обосновано.
Политкомисарят се грижи за моралното, политическото и
252

битовото състояние на четата и за дейността сред народа,

където четата действува. Той, наред с командира, е най-отго-
ворен за всяка възможна грешка, допусната, поради неоценка
на конкретната обстановка или пък при изпълнение нарежда­
нията на по-висшите органи, поради нерешителност, колебли-
вост и пр. Това, което, -всеки отговорен ръководител трябва
Добре да знае и помни е, че той е п ъ р в и по задължение и
п о с л е д е н по права. От личните качества на командира и
политкома зависят качествата на цялата чета.
Помощник-командирът и пом. политкомът на четата са по­
стоянните сътрудници на командира и политкомисаря и ги за­
местват с всичките права и задължения при тяхното отсът-
ствие. В самото начало пом. командирът може да бъде едно­
временно и командир на десетка, а пом. политкомът може^да
завежда а г г и т р о п а при четата.“
При всички бъдещи изследвания ще се отделя особена
глава за ролята на политкомисарите за изграждане политиче­
ското, морално и бойно единство на българското въстаническо
движение. Фигурите на политкомисарите се изправят по зна­
чение редом с бойните командири. Основна длъжност на по­
литическия комисар е била провеждането на основните линии
на народоосвободителната борба в самия отред, а чрез него­
вите действия—и всред народа. Грижа на политкомисаря е било
политическото издигане на отделните бойци до степен всеки
да може да разбере основния смисъл на народо-освободител-
ната борба, да се проникне от ясното съзнание и твърдото
убеждение, че високите цели на тая борба изискват жертви, и
че тези жертви не могат да не се дадат, щом няма друг път
за извоюване свободата и независимоста на родината ни.
Името п о л и т и ч е с к и комисар не бива да създаде^по-
грешно убеждение, че изпълняващите тази длъжност не са се
занимавали и с военните задачи на въстаническата група —
тъкмо наопаки, политкомисарите са се стремели да овладеят
колкото се може по-добре военното изкуство, да са отлични
бойци и бойни ръководители, и в практиката на българското
партизанско движение —: политкомисарят почти винаги е по­
емал командуването на оьреда след излизането от строя на
боевия командир. А в случай, когато в личността на
военния командир са се съчетавали и качествата на подготве­
ния и достатъчно издигнат политически ръководител, той е
провеждал всестранно и цялостно дейността на отреда, а на­
значаваният политкомисар е изпълнявал всъщност длъжността
на пом. политкомисар.
 К ом ан д и ръ т СЛАВЧО ТРЪНСКИ П о л и т к о м и с а р я т Ц В Е Т А Н СП АСО В (у б и т )

Няколко чети от един и същ и или от съседни райони са

образували партизанския отред, с командир на отреда (наричан
още комендант) и щаб, съставен от помощник-командира, от
политически ръководител, от началник щаба, от завеждащите
разузнаването, връзките, снабдяването,санитарната част и воен­
ния съд. Но това е само схемата на командния състав —
той се е менявал съобразно големината на отреда, дейността
и обстановката, при която тя се е осъществявала, като поня­
кога е настъпвало съвместване на длъжностите, а при други
случаи те са се разпределяли между повече лица.
В отредите е имало и групи с особено назначение — за
диверсионни действия, за унищожаване предатели, врагове,
сформирани са постоянни или временни агитбригади, редакции,
отделни снабдителни чети и пр. >
Всички длъжностни лица са се подчинявали на преките
си началници, а те — на следващия по йерархията командир —
до щаба на зоната и върховния щаб.
Наред с оръжието, въпросът за командния кадър е създа­
вал значителна грижа на ръководството. Много са били усло­
вията, на които е трябвало да отговаря добрият командйр на
партизанска група, и те не винаги са се намирали предвари­
телно осъществени в едно лице. На некои места липсвали ко­
мандири с достатъйна военна подготовка, а още по-малко били
254

в началото на борбата ония, които владеели сложното изкуство

на партизанското воюване. А освен това изкуство те трябвало
да умеят и хората да сплотяват и въодуш евляват;. и несло-
мима воля за действие да имат, и ясно разбиране на целите,
за които кипи борбата, и високо политическо съзнание, усет и
разбиране за масова работа, и лична храброст, съобразител-
ност, настойчивост, да са и предвидливи, и физически издръж­
ливи — и то в степен превъзходяща всички, които са им били
доверили живота си. Изобщо да са и д е а л , както пише в те­
традката си прославеният партизански командир Стоян Едрев.
В архива на III Троянска чета има запазен интересен доку­
мент под името „Общи указания за боевата подготовка и ръ­
ководство на партизанските отреди“. Той има историческа
стойност, защото на запазения препис пише, че е от Радионов,
разстреляния „парашутист“, член от военния център при Ц К
на РП (к). Тоя документ свидетелствува и за първите мерки
за организиране партизанското движение, предприети от воен­
ния център. Първата му глава носи името:
L, У к а з а н и я з а д л ъ ж н о с т т а н а к о м а н д и р а :
П А. П о у с т а н о в я в а н е н а ч и н а н а д е й с т в и е и
вземане решение:
1. Предварителен проекто-план за действие при различ­
ните положения.
2. Д а се предвижда, значи да се мисли в аванс. Коман­
дирът трябва да следи за промените на положението и за на­
меренията на противника. Бързо да се ориентира при всяка
обстановка.
3. Как да се реши, какво действие да предприеме ? Необ­
ходимо е събиране сведения за противника, за местността. Д а
се постави е д н а задача за изпълнение в действие в дадения
момент. Противникът винаги е една пречка, но преди да се пре­
цени, колко голяма е тя и след анализиране положението, пре­
ценка на данните с оглед на възможностите се решава, как
да се действува — нападателно или с оттегляне.
4. Търси пълни сведения за противника и помни: по-
добре погрешно действие, отколкото умно без­
д е й с т в и е . Изобщо, замисляй отдалече, подготвяй грижливо,
действувай решително.
Б. П о п о с т а в я н е з а д а ч и и д а в а н е н а р е ж д а н е
и разпореждане:
1. Нямаш ли дадена задача, действувай по свой почин.
2. Давай кратки и ясни заповеди, посочвай на какво да
се обърне внимание.
 255

О т р е д „ В . Л е в с к и 1'— П л е в е н О влзд яран е на се л и щ е

3. При неясна обстановка се дава идейна задача.

4. Провеждай с твърдост докрай дадената задача. Не­
престанно контролирай изпълнението на нареждането. Д а се
повтори задачата от подчинения.
В. П о м о р а л н а т а п о д г о т о в к а :
1. Дисциплината е вътрешната сила на отреда.
2. Командирът е пълен пример на физическа и морална
издръжливост, на висок дух, упоритост и надежда у другите.
3. Д а се държи на доброволната и съзнателна подчи­
неност.
4. Командирът е дължен да поддържа с моралното си
превъзходство висок дух.
5. Д а се познава всеки боец и да му се възлага съот­
ветната задача.
6. Строгост към колебливите и благосклонност към
храбрите.
7. Всестранна грижа за хората.
8. Поддържай вярата в крайния успех.
9. Не се поколебавай пред временните локални неуспехи.
10. Давай пример на жертвуване и увличане.
I. П о р е ш и т е л н и т е д е й с т в и я :
1. Бъди решителен — това смущава врага.
2. Колебливият командир дава жертви.
3. При изненада решителността е необходима.
ІІ. П о и з н е н а д а т а :
1. Постоянно търси да изненадаш врага.
r-----------------------------------------------------------
256

2. Пази се от изненада чрез сигурно разузнаване, охрана

и като имаш предварителен план за действие.
3. При изненада командирът с един вик или едно силно
движение създава окопитване в отреда — пръсни четата във
верига и после нападай или се оттегляй. -~<Г
4. Мисли за неблагоприятния случай. Прояви съобрази-
телност и умение. Няма неизпълнима задача.“
Следват съвети за постъпване при нападателния и от­
бранителен бой, за осигуряване на действията и пр. Изтъква
се, че малката численост и лошото въоръжение на отреда се
компенсира от нощта, от дъжда, мъглата, гористата и планинска
местност. Препоръчва се, боят да се изнася навътре и нагоре
в планината, също добрите връзки, разузнаване и пр.
При зараждането на четите командирите обикновено са
се избирали от самите въстаници. По-късно, с установяване
на организационния строеж на партизанското движение, коман­
дирите са били назначавани или само утвърждавани от по-
горното отредно, бригадно, районно и зонно ръководство. При
некои важни, по-големи единици, назначаването на командирите
(комендантите) е ставало дори от Върховния щаб.
Българското въстаническо движение създаде своите
прославени командири, некои от които, като Славчо Трънски,
се врязаха като легендарни герои в народното съзнание още
в процеса на самите жестоки борби. Незнайни народни синове
бързо усвоиха майсторството на партизанската война, сплотила
другарите си чрез личния си пример и ги поведоха на акции,
некои от които днес изглеждат невероятни, като се узнае при
какви обстоятелства и при какво съотношение на силите са
били извършени.
Мнозина от тези командири загинаха като партизани,
други паднаха по фронтовете през Отечествената война, трети
продължават борбата за укрепване на извоюваните придо­
бивки в различните, области на държавния, обществения, кул­
турния и стопански живот, но описването на техните подвизи
ще създаде примери, от които ще се учат на доблест и ге­
ройство, на свободолюбие и пожертвувателност всички млади
патриоти.
Командирът на 3-та дружина от II Средногорска бригада
„Васил Левски“ — Странджата, попада на засада с още трима
партизани, когато отивали за свързване със с. Кръстевич. Гру­
пата успява да убие един жандармерист и да се пръсне в го­
рата, но при престрелката вражи куршум счупва костта на
крака на Странджата. Командирът остава сам и се провлича
 257

XII в . о . В р а ч а н с к а з о н а — о т р е д „Г . Б е н к о в с к и “ — к о м а н д и р и , п о л и т к о м и с а р и и
п а р т и з а н и з а г и в а х а с л е д к а т о с е б и е х а д о п о с л е д е н ку р ш у м

из гората. Изнемощял от болки и от изтеклата кръв, той до­

чаква до сутринта, когато жандармеристите решават да пре­
търсят местото на престрелката. Странджата бива открит, и
стрелбата наново захваща.
Тежко раненият и непревързан командир се бие упорито,
но колкото и да пести патроните — те се привършват. Ясно
е, че ще се мре, но поне смъртта да е по-скъпа за врага. С
ледено предсмъртно спокойствие Странджата се прицелва —
убива още един мръсник/ранява втори и се самоубива. Фа­
шистите отрязват главата му и я отнасят в с. Кръстевич,
гдето я държат няколко дена на площада. В чест на своя ко­
мандир въстаниците наричат своята чета „Странджата“.
Все така достойно загиват и политическите комисари на
партизанските отреди. Васил Нейков (Савата) от с. Св. Наум,
пловдивско, е обграден'бт"~1йи0 д у ш и жандармеристи й~вбй-
ници в горичкатгГТфЗи с. ЦеретелевоГ~заедно с т р и м а ^ г в о и
Другари. Б сражението и тримата пар'ЯШ ни^иват“ убитиГ Са-
вата стПцб така {Гтежко раненТнб успява да убие~адйн стар­
ши полицай и двама жандармеристи. Боят продължава ощ е
един час. Силите напускат боеца, и врагът дори д о л а в я това.
В ъ оръ ж ен ата съп ротива
 258

Един фелдфебел бърза да нанесе последния удар, за да вземе

наградата от 50,000 лева. Хвърля се върху Савата, но той го
посреща с дулото на пистолета си, поваля го мъртав, а след
това се самоубива
Тодор Петков от с. Надарено, търговищко, е член Щ
щаба на IX Шуменска военно-оперативна зона. На 16 май 1944
ГОдина "гой тръгва по организационна работа за Шумен, но из
пътя го срещат военни и поискват да се легитимира. Тодор
Петков успява да избяга, подгонен от жандармеристите. Един
полски пазач издава, къде се е укрил, глутницата връхлита,
« но Тодор я посреща със стрелба. Когато положението на об­
градения става действително безизходно — той се самоубива,
с , което партизанското движение, Работническата партия и
България загубват един прекрасен борец, просветен партиец и
честен патриот.
Като какъв е бил животът на падналите в бой командири,
може да се съди по предсмъртните им думи, останали тук-
там по събраните досега документи:
— Другари, вземете пушката ми . . . Бийте врага . . .
Напред за честта на дружината ни!
— Другарю политрук, аз умирам . . . Поемете команду-
ването на ч ет а та . . . Бийте врага! Смъртта не е така страшна,
както мнозина си я представляват. . . Д олу гадните фашисти!
(самоубива се).
— Пазете отреда! Имайте вяра в новия командир! Из­
пълнявайте неговите заповеди! Сражавайте се смело!
— Мразете врага! Не се предавайте живи! Делото ни е
велико, достойно са жертви!
— Пазете отреда! Бъдете дисциплинирани! Пазете
делото!

Романтичната представа, която имаме за някогашните

хайдушки времена, за буйно пламтящите огнйове, за набуче-
ните на шиш агнета, за волните песни в гората зелена край
водата студена — никак не подхожда за суровата действи­
телност, всред която никнеше и нарастваше новото наше въс-
таническо движение. То също има своя романтика, която по­
степенно ще се превръща в народна легенда, но тая роман­
тика има в много отношения други отличителни черти, не така
цветисти и сантиментално-примамни, много по-сурови, по-строги
затова пък неизмеримо по-богати и разнообразни по формите
си, много по-мъжествени, дълбоки и динамични по съдърж а­
нието си.
 259

С го л ем и т р у д н о с т и п а р т и з а н и т е с к ъ т в а х а п р о д о в о л с т в е н и з а п а с и в с к р и в а л и щ а т а с и .
Т яхн ото р а з к р и в а н е от п о л и ц и ята за т р у д н я в а ш е б о р б ат а

Обстановката в слабонаселената, лишена от пътища, от

съобщителни средства, покрита и в равнините с вековни гори
турска империя, с нейната сравнително малобройна, разложена
администрация и полиция, при едно напълно обединено от ве­
ковно набиране на умраза към отоманеца население—не може
дори да се сравнява с обстановката в съвременната българска
държава, кръстосана от железници и шосета, опасана с теле­
графи и телефони, преситена с бързоподвижна моторизирана
полиция, с многобройни шпионски и предателски кадри, със
свиканата в казармите за очакваните военни действия модерно
въоръжена войска, при едно гъсто класово разслоено населе­
ние, отдавна изтребило част от горите за нивите си.
При тази обстановка дори най-обикновеното скриване на
един нелегален или група нелегални в продължение на няколко
месеци и години бе трудно и крайно опасно, а камо ли про­
веждането на активни нападателни въоръжени акции. Те бяха
свързани с масовата политико-пропагандна дейност в селищата,
която по правило ставаше тъкмо през времето, когато врагът
от всички страни летеше с мотоциклети, автомобили и ками­
они към нападнатия пункт, за да пристигне преди още парти-
260

заните да са свършили своя митинг или само минути след

като те са се изтеглили от селището.
Тая тежка действителност наложи изтънчването и дости­
гането до най-съвършени подробности на партизанската война,
създаде ония най-строги правила за лагеруване, придвижване,
свързване и действие, само при спазването на които можеше
да се очаква една поне относителна сигурност за отреда.
Лагеруването е ставало в така наречените „бази“, ме­
стата, гдето отредът прекарва, когато не е в поход или акция.
Там той почива и подготвя своите следващи удари. Базите са
различни според предназначението си:
Б а з и - л а г е р и за цялата партизанска група, избрани в
удобна за прикриване местност — за предпочитане дребна се-
ченина, млада гора, търнаци, усои, много скалиста местност,
или ниви, к у к у р у зи ... При възможност за избор се е изби­
рало онова отговарящо и на другите условия место, от което
е могъл да се наблюдава по-обширен кръгозор. Командуването
предварително е проучвало местото с оглед на отбраната срещу
противник от всяка възможна посока. Все така предварително
е бил начертаван и планът за възможното оттегляне при най-
неблагоприятни за отреда условия, като оттеглянето през деня
например.
Б а з и - с п и р к и — за улесняване придвижването на че­
тата на разстояние- по-голямо от една нощ път. Те са се из­
бирали с оглед движението на околните овчари, на полските
работници, близост на вода и пр. Много често това са били
малки горички-туфи в непосредствена близост до селата, за­
щото при блокадите силите на противника са се насочвали
обикновено по-надалеч — не е могло да се допусне, че пар­
тизаните ще се осмелят да влезат едва ли не в устата на
звера.
През август 1943 година целият Мургаш бил блокиран
от войска и полиция. Една жандармерийска част била разпо­
ложена над село Чурек, влево от шосето за Ботевград, в скло­
новете на Мургаш. Вдесно от шосето, само на около 500 м.
се настанява лагерът на чета „Огнянов“ от отреда „Чавдар“.
Разпоредбите на офицерите, разговорите на войниците, дви­
жението около огнйовете, тръгването за блокада, всичко се
виждало и чувало. Четата прекарала така три дена, докато
преминала главната опасност.
П р о д о в о л с т в е н и б а з и — със скривалища за хра­
ната и други вещи. Те обикновено били на доста голямо раз­
стояние от лагера на четата. За да не пропаднат при разкри-
 261

. П ар ти зан с к и би вак. Г о с т б а т а с е го т в и в газен а тенеки я

ване на лагера, те се знаели от малцина партизани пак по съ­

щите съображения. В продоволствените бази много редко се
■е лагерувало.
При сгода се предпочитали бази всред имота на ятак,
първо, защото възможността да бъде посетен от чуждйнец
била по-малка, и второ—посещаването на ятака имало оправда­
ние и не будело съмнение.
Б а з и в с е л и щ а т а — обикновено кошари, сайвани,
тавани по къщите и нарочни скривалища, където се приютя­
вали, най-често за късо време по един-двама или неколцина
души.
Места за дневни срещи с ятаци — малки туфи, лозя,
«укурузи, купи сено, търнаци близо до пътища, крайселски
слами и пр., гдето партизанинът се промъква през нощта и
очаква ятака през деня.
В некои зони базите са наричани „бункери“.
В района на всеки отред е имало по няколко бази с ог­
л ед на подвижността и маневрирането за предпазване, при от­
криване на базата от външни лица, при акцги и пр. Те се
знаят от всички партизани и са нещо като гари при неспир­
ното движение на четата, защото само в бързата подвижност

тт
r—
262
'
се е криела една от важните предпоставки за нейното опа­
зване. Самата действителност налага закона за движението,
тя показва, че всяко по-дълго задържане на отреда, дори
при вземането на всички предпазителни мерки, може д а доведе
до внезапното му обграждане с превъзхождащи сили и до уни­
щожението му.
Като се поменува, думичката „база“ звучи тежко, со-
лидно, но наложеното в съзнанието на обикновения гражданин
понятие за тази думичка много малко подхожда за прилага­
нето му към местото на преобладаващия типичен партизански
лагер. „Базата“ в нашето съзнание е преди всичко место, на
което има некакви помощни съоръжения, укрепления, поме­
щения, складове, струпани припаси... Нито помен от всичка
това в обикновения партизански лагер. Нещо повече — идеален,
ако може така да се каже, е онзи лагер, онази „база“, в която
предварително не е внесено никакво преобразование, а след
напускането не остане и най-нищожната следа, че там са де-
нували и нощували хора.
Една от най-отличителните черти на партизанското воюване
е умението така да>се урежда базата, че тя да остане неот­
крита не само, когато там денува отредът, но и когато го
няма, за да може и друг път да бъде използувана.
Затова е било най-строго забранено чупенето на клон­
чета, събирането на опадали листа', сеченето на дърва на­
близо, хвърлянето на каквито и да било отпадъци — хартишки,
костилки, угарки, конци, парцалчета, цигарени кутии, секненето,
плюванетО наоколо и пр. Редовно се е изкопавал, а при напу­
скане прикривал — клозет. Всепак при неколкодневно денуване
на повече хора, заварената на местото суха шума се е стри-
вала на прах, тревата се е измачквала, и затова при оттегля­
нето няколко четници са донасяли събрана по-надалеч шума и
са поръсвали местото на лагера, като едновременно са залича­
вали и всички други следи.
Принципът: да не се променя по възможност видът на
гората и на местото чрез сечене, копане и пр. е причинявал
големи затруднения при спането на мокро и при дъжд. При
нощуване на открито под дъж да в дребни сеченини некои
партизани са практикували спането направо върху сплетените
клонаци на туфичките, на „пружини“ Какъв е бил тоя сън
сред мокрите листа под дъж да — всеки ще може да си пред­
стави, но партизанинът предпочитал клоните пред локвите. Ко­
гато е имало сухи дръвчета — нареждали ги върху мо­
крата трева, а ревматичните колена са били разделяни от
 263

земната влага
чоез последова­
телното подлага­
не на приклада на
пушката.
„През нощта на
15 срещу 16 ок­
томври валя пре­
ливен дъжд, с
всичката безцере-
монна красота и
несгода на есенен
дъж д в Балкана,
— спомня си Гео-
рги Йовков. —
Ние, трима души
сме се. подслони­
ли под малка про­
трита черга, о п ъ -.
ната на напречен
прът, подобно на
палатка. Същото
са сторилии оста­
налите 20 души
от четата. Ста­
нахме в 3 часа
сутринта. Дрехи­
те и завивките ни
ГЯ MOKDH Я Л И - З ак у ск а в гората. П ар ти зан с к и т е д аж б и са б и л и , о б и к н о в е н о ,
И » крайно оскъдни
цата — опръска-
ни с кал. Кал имаме даже в ушите си, а в устата хрущи пясък.
Д ъ ж д ъ т продължава да вали . . . "
За завивки са служили черджета, одеала, платнища, ко ­
жуси, палта. Набавянето на палатки е ставало постепенно от
трофеи, получени след акции. Когато е имало платнища, те са
се разпъвали и завръзвали за клончетата без да се сечат и
забиват колчета. В Балкана, когато е имало платнища, е мо­
гло да се построяват по-удобно палатки като войнишките, или
пък са се правили леки колибки, покрити от клонак и папрати.
Такъв един лагер е имала чета „Бачо Киро“ от отред „Чавдар
под връх Свещи-пласт. Палатките са били разпределени по
отделенията на четата. Над останалите, на една скала, е била
палатката на ръководството. То се е настанявало отделно

4
264

от предпазливост за овардване тайната на заседанията си, а и

защото командирите са работили и през деня, когато остана­
лите бойци са почивали, та да не ги смущават.
Чета „Бинка“ от Плевенската военно-оперативна зона
прекарва зимата 1943/44 година без скривалище — на снега в
платнени палатки и то с местене на лагера, който е бил открит
от ловци. Така зимуват и много други чети.
На много места, обаче, особено през зимата в по-непри-
стъпните планини, в некои бази са правени и надземни колиби
или добре маскирани вкопани землянки. Дълбоко в Родопите
през зимата 1942/43 година четиресет от първите бойци на
отреда „Антон Иванов“ градят доста обширно помещение:
осем на осем метра, изкоп от осемдесет сантиметра. Сте­
ните от водоравно наслагани греди. Стените отвън и покривът
са били обвити с чимове, дебели цял метър. Вътре в помеще­
нието е имало и нарове.
Над Лопян през есента на 1943 година чета „Бачо Киро“
същ о приготвя голяма землянка за четиресет души, но вря-
зана в един склон и добре маскирана. Землянката също е била
от цели стволове, покрити с папрат и затрупани с пръст. По­
кривът се е изравнявал с повърхността на склона, а вътре е
имало нарове от разцепени буки. Землянката имала два изхода,
извеждащи в две различни деренца. Тези изходи дали възмож­
ност на укритите вътре партизани да окажат ожесточена съ­
протива на нападателите, които ги открили. След избиването
на неколцина полицаи — всички се измъкнали, без да дадат
жертви.
Но към строежа на такива по-солидни жилища се е при-
бегвало или в началния период от зараждането на партизан­
ското движение, както е случаят с бивака на отреда „Антон
Иванов“, когато некои групи още не бяха преминали към не­
прекъснати и систематични акции, и когато врагът още не бе
надигнал системните и обширни блокади, или само като по-со-
лидна база за всеки случай, но без особено да се разчита
на нея.
Типични за лагеруването на нашите отреди са временните,
„неблагоустроени“ бази, леки биваци, гдето се заличавала всяка
следа преди вдигането на лагера.
По-друго нещо са били скривалищата.
Те са се копаели спрред местото, най-често в стръмни
склонове на деренца, сводообразни като фурнички и са имали
отвесен или хоризонтален вход, който лесно се е затварял с
некоя плоча, а след това умело се маскирал. На други места са
 ; ^П оли ц и ята л и к у в а — с к р и ва л и щ ето е отк ри то, за л о в е н а е и ед н а ж е р т в а
н а г р а д а т а о т 50,000 л в . е о с и г у р е н а

били под форма на „гроб“ отгоре с греди и капак. Капакът е

бил сандъче с пръст, със скрита в пръстта дръжка за вди­
гане. След влизане в скривалището сандъчето се е почуквало
отдолу, и пръстта се е разстилала и покривала цепнатините.
Пръстта при копането се е изнасяла грижливо и пръскала по
дъното на дерето, разсейвала се из гората или се насипвала
в некой трап и поръсвала с шума. Тези скривалища са слу­
жели предимно за криене на продоволствието на четата, но
при нужда са се използували и за прикриване на хора. Д р у ­
жина „Бачо Киро“ копаела трап, подлагала скара от дървета
— отгоре брашното, после пак скара, шума и засипана пръст.
Многобройни и най-разнообразни са били скривалищата
по селищата, които заслужават отделно нарочно проучване. Те
са били правени най-често от самите ятаци. Интересно е било
скривалището в с. Койнаре, беуюслатинско, направено в кошара
с открит, подпрян на стълбове навес. Един от подпорните
стълбове се направил подвижен чрез прикачването му с халка
за тавана. Долният край на стълбата се отмества, и в основата
му се изкопава дълбока, няколко метрова кръгла яма, от която
до една спустната ритла се слизало в две сводести галерии,
266

високи колкото човешки ръст. Братята ятаци изхвърлили повече

от трийсет коли пръст. Отгоре имало капак, покрит с овчи тор,,
а второто замаскирване е ставало чрез пускането на овцете
около стълба. И в това скривалище, а и в много други про­
ветряването е било съвсем недостатъчно — някъде не е могло
да се запали кибрит поради липсата на кислород. След по-
продължително прекарване в скривалищата при блокади, скри­
тите понякога са извличани полумъртви, а в едно от скрива­
лищата е бил затрупан и задушен млад партизанин-ученик, син
на ятака, който приготвил скривалището.
В Луковит едно скривалище било направено в яхър,
чийто таван бил натъпкан със слама. Скривалището било сред
сламата, като се влизало през пода — тавана на долното поме­
щение— отдолу нагоре, чрез умело направен капак.
Едно от скривалищата на плевенския щаб било в село
Червен брег, в къщата на ятака Трифон, която била в края на
селото- близо доТиосето Луковит — Червен орег. Една"от"СТаите
на нсдоправении втори стаж била сградена направо върху не-
изкопаната земя на склона, в който била лепната къщата. Това
позволило подът да се прекопае и да се направи малък „гроб“.
Като в същински гроб са се напластявали при проверка и
блокада неколцината заварени там партизани, между които ве­
днъж имало и ранен четник . . .
Макар че скривалищата са спасили мнозина партизани,
те си остават удобни предимно за криене на продоволствие и
много опасни за притулване на хора, тъй като никога скри­
тите не са могли да бъдат сигурни от изненада, особено в
полските, захлупени отгоре дупки, гдето са могли да бъдат
изловени дори без съпротива. От едно такова скривалище, на­
правено в земята сред малка горичка, петима партизани биват
обградени от стотина души полицаи. Само страхът на напада­
телите ги въздържал, докато командирът Любен Бешков ус­
пява да отхлупи капака, да хвърли бомба и да помогне на
другарите си да излязат. Четирима успяват да се спасят.
Продоволствието се е криело и в пещери, в хралупи, в
мравуняци, по торища, слами или просто в гъстия клонак. Ин­
тересни са били през зимата некои от „складовете“ на отреда
„Антон Иванов“ : чувалите с брашното или нарязаните големи
късове месо са се накачвали по високите клони на елхите. След
това около дънерите им са се натрупвали купища клонаци,
които не са позволявали случайното навлизане между тях за
откриване на скритото.
Всяка база обикновено е имала, дадено й от четниците
 267

П рез д упката м еж ду ч у вал и те с е е в л и зал о в „гр о б а“, кой то е сп аси л

ж и в о т а на м н с г о б о й ц и

своеобразно име: Венци, Йордан, Комар-бивак, Въшка-бивак,

Осите, Алпите, „23 септември“, „25 октомври“, Араба-конак
(шуменско).
В подземните скривалища и по притулените места преди
акциите се е оставял и по-тежкият багаж на четата, к.ато бой­
ците са оставали само с пушките си и с по едно платнище. В
други случаи багажът е оставян в близката изходна база, или
край селото под охраната на един или повече четници.
Въпросът за продоволствуването и прехраната на четата
е бил просто съдбоносен. Неговото по-сполучливо или неспо­
лучливо разрешение е давало отражение върху целокупния жи­
вот и дейност на партизанските групи, главно върху тяхната
боеспособност. Важността на продоволствуването бе осъзната
и от враговете, затова те полагаха много усилия да разстроят
преди всичко него.
Методите на партизанското продоволствуване също имат
свое развитие, а описанието на отделни „снабдителни“ исто­
рии ще се чете' с увлечение, с весел смях, или с мъка и сълзи.
В различни райони — планински, полски, гъсто или редко
населени, с добре или лошо развита яташка мрежа, с изобилие
или липса на храни — продоволствуването е било уредено по-
'най-разнообразен начин, но въпреки различието в него се забе­
лязват два основни етапа: първи етап когато криещите се не­
268

легални са разчитали за прехраната си на околните партийни

организации, роднинските и други яташки връзки. Този начин
на прехранване, наглед по-лесен, най често е свързвал групата
около снабдителните селища, превръщал я в тромав, недееспо­
собен организъм, много е тежал на легалните дейци и е до­
веждал до тежки провали, и на ятаци, и на партизани.
Вторият етап настъпва, когато продоволствуването на от­
редите се свързва със самата тяхна въоръжена нападателна дей­
ност, когато настъпва самоснабдяването по пътя на акциите.
Зависимостта от ятаците, които на едно-две места дори поста­
вили като условие за снабдяването да не се нападат техните
селища — се намалява, а подвижността на отредите и тяхната
активност се увеличава. По този начин продоволствието от за­
дръж ка за дейността се превръща в неин важен двигател, а
при разстройство чрез арести, блокади и предателства на снаб­
дителния апарат отредът не е рискувал да чака напраздно и
да бъде осъден на тежко гладуване или на неподготвени при­
бързани снабдителни действия.
М етодът на самоснабдяването също претърпява известно
развитие. Отначало със снабдяването е била заангажирана цялата
чета, наред с другата си дейност, а по-късно (за различни от­
реди времето е различно) се отделят различни „продоволствени
групи“, със свое командуване, чиято основна грижа е била снаб­
дяването на целия отред, попълването на продоволствените
бази със запаси, приготвянето навреме на храна по пътя на
участвуващите в акциите бойци.
Най-дейни, с най-голям боен, организационен и политически
актив стават онези отреди, които успяват да осъществят на­
пълно своето продоволствие по пътя на снабдяването и запа-
сяването чрез акции. Всепак, макар, както казахме, в различно
време да е преобладавал един от начините — снабдяването
общо взето се е вършело комбинирано.
Продоволствуването чрез подпомагането от селищата е
имало и една положителна страна: то е увеличило в борбата
по-широка маса, свързвало я е с живота на партизаните, с тех­
ните борби и съдба. Събирането на брашно, боб, маджун, мас,
олио, сапун, дрехи за партизаните, тяхното скриване, пренасяне
>и предаване създаде и укрепи хиляди борци, които бяха поня­
кога в по-застрашено положение със своята легалност, откол
кото нелегалните партизани.
Ятаците от Церетелево само за 1944 година изнасят 35
човала брашно, а от с. Кйосевци — ушиват осем чифта дрехи,
 269

все толкова чифта обуща, раници, царвули, а най-важното —

намират пушки, револвери и патрони.
Наред с доброволното събиране е прилагано и купуването
на храни, които са оставали за известно време собственост на
ятаците, а при сгода са били изкарвани с коли, коне или пре­
насяни на гръб до определени места, отгдето са ги поемали
партизаните.
Това пренасяне често пъти е бивало страшно мъчително
— в много отреди при разстроени околни бази храните са се
носели по 30—40 килограма на гръб по цели 30— 40 километра.
Носачите са припадали в безсъзнание от умора.
Интересно прикритие на прекарването на храните с коли
е била така наречената „черна борса“ — при залавяне на ко­
лата оправданието е било, че кара храната да я продаде на
черна борса! Тая черна борса е служела за прикритие на забе­
лязани с ятака лица от некой съселянин. Най-благовидното
обяснение, което в известни случаи е помагало, е било, че това
са дошли от градй или други селища „черноборсаджии“, които
се прикриват, за да може сделката да стане незабелязано.
А некои отреди, като плевенския „Васил Левски“ са
снабдявани от действителен черноборсаджия срещу заплащане
по-скъпо и от най-скъпата черна борса. Караните нощно
време за тайна продажба храни с колите са бивали пресрещани
от постовете на партизаните, пазарлъкът е бивал направян на­
бързо, и случайните доставчици са х е връщали доволни с па­
рите си, без никому да кажат за срещата си, за да избегнат
собствените си неприятности.
Удобни за снабдяване с брашно са били отдалечените от
селищата мелници и воденички, защото ятаците откарвали
там събраното и закупено жито като свое, а никой не е из­
дирвал по-тънко, колко жито се откарва и колко жито се до­
карва. Такава снабдителна база е била воденицата на Коновци
на Катунишката река, отгдето са получени повече от сто кофи
брашно. Ятакът е бил Патю Доков, член на Работническата
партия. Воденицата остава неоткрита до 9 септември.
Хлебът е замесван най-често на платнище, на некой плоча,
или в корубите на повалени дървета, тестото се е разкъсвало
на малки тънки питки, които са се изпичали върху нагряни от­
долу, чрез подкопано огнище, или отгоре, чрез жарта — плочи.
Хлеб е месен и чрез връшник, чрез заравяне с гореща пепел
и жарава. Но с приготвен по тези начини „хлеб“ може да се
прехранва сравнително малка четица. Щом тя нарастне, ну­
270

ждата от по-изобилното и по-доброкачествено хлебоснабдяване

трябва да се задоволи по друг начин.
В наклонен, па дори и на водоравен „терен“ са се изко­
павали сводообразни, неподзиждани пещи с отдушник за дима
и плоча вместо вратичка. За тяхното нагряване са били
потребни много по-малко дърва отколкото за изпичането на
питките, а една пещ е могла наведнъж да извади по трийсе-
тина-четиресет хлебчета. При редовна работа такава фурна
е могла да изхранва с хлеб отред от 80— 100 души.
Редовен заместител на хлеба е бил качамака или нещо
подобно на качамак, когато вместо кукурузено брашно се е раз­
бърквало бяло брашно. Тогава се е получавало прочутото „ле­
пило“. Различните видове качамак са се бъркали в баки, ко­
тлета или газени тенекии, носени със самата чета или оставяни
в различните продоволствени скривалища. (Всяка чета е имала
общ багаж: кирка, лопата, брадва, трион, котли, тенекии, бъкли
за вода, матерки, понякога пишуща машина, циклостил, радио,
черги, хранителни продукти и др.).
Вземането на готов хлеб от селата при акции е подобря­
вало донякъде качеството на прехраната. Но при големите от­
реди това подобрение е било краткотрайно.
Готвело се е боб, чорби, варено месо, картофи, пюре от
картофи, разбъркано с разтопен кашкавал, маджун, яло се е
качамак с сирене, с кашкавал и всекакви други „партизански
манджи“, чиито рецепти ще си останат тайна и за незнайните
им автори, понеже резултатът се е получавал от разбъркването
в кипящата тенекия на всичко за ядене, с каквото в момента
се е разполагало. Липсата на най-обикновената сол понякога е
увеличавала партизанското тегло.
— Отвратително нещо е да ядеш цяла седмица боб без
сол и без хлеб! — разказва един партизанин. — Под Мургаш
през 1943 година изядохме цял вол без сол. Има рима, ама не
с вкусно! — смееха се тогава другарите.
Характерна за партизанската прехрана е именно тая не­
съразмерност : ако има боб, няма сол, има кашкавал — няма
хлеб, има хлеб — няма нищо друго, ако има всичко — не ще
има, как да се сготви или пък ще трябва набързо да се изо­
стави в скривалището или на поляната, за да се измъкваме от
потерята или засадата и да правим дълги преходи към не­
познати понякога места, гдето само гладът е благосклонен по­
срещан.
На некои места е имало сгода да се берат „хайдушки“,
т. е. не наред, от градините чушки, домати, зелен боб, а през
 271

1943 година чета „Бачо Киро“ обира всички сливаци по доли­

ната на Малък Искър чак до Етрополе. Преди ловенето на
говеда, овци и агнета се е проверявало да са на некои изед-
ник и само в краен случай не се е пробирало, но заплащането
на всяка цена се е извършвало по-рано или по-късно, защото
винаги се е преценявал общественият отзвук на всяка постъпка,
която засяга с нещо интересите на някого. Ако са липсвали
пари за заплащането — изземаването е било обяснявано и ё
давана разписка, а заплащането се извършвало по-късно, често
пъти публично, пред цялото село.
Снабдяването на различните чети е изпъстрено с много
комични, трагични и чудни по сплитането на подробностите
си случки, които при събиране на спомените ще послужат за
теми на много разкази из бита на партизаните.
Разпределението на храната, освен при акция в село и
непосредствено след нея, винаги е било с най-строга, еднаква
за всички дажба, с „купон“. Колкото и много да са били за­
пасите — винаги дажба. Откъдето и да се е получавало храна
— винаги е отивала в общия запас, и разпределянето се е
вършело без оглед на личността. Някъде дори, за да се спази
„върховната справедливост“, порциите са се разпределяли от
дежурни настрани, а след това редицата е пристъпвала и кому,
каквото се п а д н е ... „Готвачът“ подвиква: — Три порц ии!..
Д в е ! . . П е т ! . . — според големината на канчетата, крату­
ните, чирепите, консервените и халвени кутии. Всяко наруше­
ние на запасите се е наказвало с тежка, а понякога и крайна
строгост. Наказания са налагани и за употребата без разре­
шение от командира на малкия личен запас от хлеб, сухар,
захар, който се е изяждал в най-краен случай. В дружината
„Райчо Кирков“ неприкосновеният запас е бил 200 гр. сухар,
200 гр. захар, 100 гр. сол. J
Гладът, истинският, страшният глад е бил постоянен
спътник абсолютно на всички партизански отреди и чети, като
е причинявал не само непоносими страдания, но е довеждал и
до тежки нещастия.
При описанията на гладуването ще бъде отдадена трога­
телна възхвала на костенурките, на таралежите, на суровите ли­
гави охлюви, на гнилите картофчета, на буковата шума, на коре­
ните и глогиНките, на боровинките и дивите пчели. И това не е
било гладуване на спокойно лежащи хора, а гладуване на обгра­
дени и неспирно преследвани бойци, които с последни сили е
трябвало да водят сражения, да се катерят по стръмни вър­
хове или да се спотайват полузамръзнали в дълбоки снежни
272

преспи. При блокадата на Преславския балкан партизаните са се

хранили 25 дена с букова шума, зелени дренки, киселици, чесън,
таралежи и костенурки. От гладната смърт ги спасява сама
9 септември, когато се вдигна блокадата. Еню Велев, от с. Све-
жен, загива от студения вятър и дъж да през пролетта.
„Първа нощ пътуване — втори март, — пише в запи­
ските си Георги Йовков. — П ътят е хлъзгав и студен. Суро­
вите царвули върху краката на много другари замръзнаха и
престанаха да са здрава опора при ходене. Мнозина от тях
трябваше да бъдат подкрепени, за да могат да ходят. Осем
часа и половина път изминахме тази нощ. Но когато преди
зазоряване решихме да спрем, много другари от умора изми­
наха последното разстояние настрана от пъТя, пълзеш ком __
Втора нощ пътуваме. Ние почувствуваме, какво значи д а
се преодолее снега. Десет часа тази нощ се борихме със снега.
Вървим без път. Снегът е до пояс. При всяка стъпка кракът
затъва, без да достигне здрава почва. След всяка крачка
трябва да спираш, за да разкъртиш дебелата ледена кора на­
около. Само така е възможно да ^направиш втора крачка. Ние
изглеждаме като нищожни черни зрънца сред безбрежната
снежна пустиня. Нуждна е много упоритост и издръжливост, за
да се преодолее безпомощността, която създава тази гледка,
и да се крачи напред. . .
Трета нощ пътуваме . . .
. . . Снегът е дълбок. Затъваме до пояс. Вървя напред и
пробивам път. Целите се обливаме в пот. Другарите изоста­
ват много назад. Когато илзизаме на шосето, чакаме ги поло­
вин час. С тудът е голям. Измокрените от потта дрехи замръз­
ват. Напраздно се опитвам да се сгрея с бърз ход. Изоставам
назад, обхванат от настоятелното желание да почина. Друга­
рите отминават. Унасям се и . . . заспивам. В полусъзнание чу­
вам, че ме викат. Подкрепят ме да стана. Пръстите и краката
каточе са от порцелан. Пръщят каточе ще се счупят. Дви­
жението ми причинява страшни болки в ставите. Другите за­
палват набързо огън, разтриват ме с йод и ми дават да пия
топла снежна вода. Повече средства и време за лекуване няма.
Велика е силата на другарството 1
. . . Три денонощия пътуваме. Три денонощия нашата
храна е само хлеб и стопен с ня г . . .
. . . Четвърта нощ пътуваме — пети март. Вървим, вър­
вим! Тази нощ изминахме дванадесет часа п ъ т . . . “
Комитска попара от хлеб и стопена снежна вода, кога
 ч

273

. 1 3 а д а з а л и ч а т д и р и т е с и ,п а р т и з а н и т е г а з е х а с ч а с о в е л е д е н и т е п л а н и н с к и п о т о ц и

подсолена, кога не, 150 грама качамак дневна дажба в про­

дължение на седмици, по лъжичка мед на ден, без някаква
друга добавка, по два-три картофа, кога се намерят, една ко­
стенурка и три охлюва на цяла чета (кръвта на костенурката
за най-слабия I), боровинки, джанки и сини сливи без дажба,
жито от наскубани класове, див лук, зелени дренки и кисе­
лици — при такава храна разстройствата на стомаха и дру­
гите болести са доразсипвали изтощените от недояждане орга­
низми. Но — всепак, мнозина партизани твърдят, че в техните
отреди е имало малко болни:
— Кой смееше да се разболее — болестта често значеше
смърт! Всички трябваше да са здрави. Инфлуенцата я леку­
вахме, като изпращахме болния да носи некоя торба с брашно.
Изпоти се няколко пъти и оздравее.
В зимната землянка на отред „Антон Иванов“ всички
болести се лекували с газ. В същ ата землянка един партиза­
нин полудява. От теглото и грижите косите на мнозина въста­
ници за една седмица побеляват — (2-ра друж. от о т р е д „Васил
Левски“)
Въпреки шегите на оцелялите партизани, че никой нямал
право да се разболява, мнозина от тях ще носят за спомен от
В ъ о р ъ ж ен ата съп ротива 18
274

въстаническото време по некой хронически ревматизъм, сто-

машна или друга болест. Също така е безспорно, че боледу­
ването и общото отпадане на силите през известни периоди
на трудно продоволствуване, преследване и сражения са до­
карали загиването на не един партизанин. Командирът на Омур-
ташкия отред Петър Ив. Неделчев загива поради липса на
медицинска помощ.
Всеки отред се е стремел да си набави и обикновено е
набавял по различни пътища лекарства. Във всички планове
за нападенията на селищата е имало точка „набавяне на ле­
карства“ — от местната амбулатория, от лекаря, фелдшера и
др. Всеки партизанин си е приготвял и личен пакет с бинт,
марля, памук, йод и др.
Много отреди са имали свои лекари или фелдшери из­
между бившите санитарни подофицери. (В отред „Чавдар" док­
тор Кременчук, Иван Хариев, раздава на 80 души по доза
цианкалиева отрова — за употреба при безизходно положение.
Обучавани са и нови санитари измежду самите партизани.
При тежки случаи на раняване и при благоприятна обста­
новка са били използувани лекари от селищата, като д-р Слав-
чев и д-р Светла Паунова от Борисовград и много други.
Д-р Юлий Йорданов Стоянов си припомня:
„Бях лекар в село Рила, дупнишко. При мен в 1943 го­
дина започнаха да се явяват за преглед и ранени, и болни пар­
тизани от Рилския отред на Демиревски. Между болните и
ранени партизани бяха: Иван Йорданов Ризов, Петър Чукар-
лийски, партизанката Събка и други. Законът за народното
здраве, член 202 задължава лекарите да дават медицинска
помощ на всички без изключение. В закона за защита на дър­
жавата няма член, който да забранява на лекарите даване на
медицинска помощ и на нелегалните, а и на други категории
български граждани. Международната конвенция на Червен
кръст предвижда даването на медицинска помощ и на неприя­
телски войници, а фашистката полиция забраняваше даването
на лекарска помощ и на българи само за това, че са парти­
зани. За това, че съм давал медицинска помощ на партизани,
подведоха ме по чл. 3 от закона за защита на държавата. В
околийското управление в Дупница ме биха многократно до
изпадане в безсъзнание, счупиха ми лявата ръка в китката и
ме гориха с електрически ток. Викаха ме при военния проку­
рор. Обясних му, че не съм извършил никакво престъпление,
като съм лекувал нелегални, защото това повелява моят лекар­
ски и човешки дълг, и че то не е против законите на стра-
 275

З а п ар ти зан ск и те ск р и в а л и щ а се и зб и р ?х а н ай -н еп р и стъ п н и те и притулени м еста, т-

С кри вали щ ето се нам и ра в дупни ш ко

ната, защото всеки има право на лекарска помощ, никъде в

закона не е казано, че нелегалните се лишават от медицинска
помощ. Той се смути и нямаше, какво да възрази, а най-после
каза: „Очите ти са модри, а такива с модри очи са най-опа­
сните, затова ще те съдим“. Изпрати ме в кюстендилския за­
твор, подведен по чл. 3 от закона за защита на държавата. И
н а '9 септември дойде моето и на народа освобождение.“
След грижата за хлеба е идвала грижата за огъня— колкото
незаменим приятел, толкова и опасен издайник. В планината огън
се е палел денем, а в полето нощем — след прибиране на ра­
ботниците и овчарите по къра. Докато е горял, неколцина
са разбивали дима с вейки, за да не се издига на стълб, а
много често самият огън е бил ограждан с платнища и черги
от всички страни, за да не дава зарево над клсните.
Облеклото е било най-просто — кой с каквото излезел
в гората, а и в зависимост от допълнителното снабдяване
през време на акциите. При нападението на еДин еврейски
лагер — въодушевените евреи дали на всички партизани пу­
ловерите си, винтяги, раници, десет часовника, канчета, чорапи...
На особена почит са били полицейските, офицерските и
войнишки униформи, които са позволявали по-удобно придвиж­
ване, изненадващи нападения, а и еднообразно облечените като
276

войници въстаници сами са се чувствували по-добре, и дис­

циплината в такива части забележимо се е подобрявала.
Случаите на удачно използуване на полицейски, войнишки
и офицерски униформи са многобройни и много любопитни.
Преоблечен в униформата на убития от него офицер, леген­
дарният партизански герой Стоян Едрев успява да се измъкне
през обръча на обградилите го 1000 души, коЛю са се д ъ р ­
жали едва ли не ръка за ръка. Същият Стоян Едрев, заедно
с Петко Кунин и Тома Стефанов попада в Гложене, тетевен­
ско, на разсъмване, гдето оставят четвъртия свой другар Бо­
рис Попов. Останалите трима трябвало на всяка цена да про­
дълж ат, за да стигнат базата в село Топилище. Тогава Стоян
Едрев, облечен като полицай връзва ръцете на другарите си
и ги подкарва като арестанти. Пристигат благополучно.
Вътрешният ред в лагерите е бил подчинен на цяла редица
правила, извлечени от своя или чуждия опит, които са уреждали
дори незначителни наглед дреболии:
Никой не е имал право д а събува и двата си крака едно­
временно, — ще събуе и просуши първо единия, после другия,
и то след разрешение с оглед на обстановката.
Каквото и да правел въстаникът — той никога не можел да
се разделя от оръжието си — дори хлебът се е месил с пушка
през рамо, или до тестото на платнището.
Мнозина партизани са се спасили само поради строгото
спазване на тази наредба. Партизанинът Страхил от Литаково
отива да пие вода до изворчето с револвер в ръката, с патрон
в цевта и без предпазител. Тъкмо тогава на същото изворче
се подава полицай от тайна засада. Полицаят отваря устата да
викне, но Страхил гръмва в устата му, преди да издаде звук.
Другите полицаи от засадата притичват, но докато гадаят,
защо другарят им се „самоубил“ — Страхил се измъква.
Командирът на баталйон от „Чавдар“ — Халачев уморен от
дълъг път сяда на камък, близо до някакво селище и задремва
с револвер в ръката. От селото излиза полицейски агент, при­
дружен от един ловец. Виждат в гърба задремалия партизанин,
и ловецът гръмва с пушката си. Съчмите се забиват в рани­
цата, дрехата на врата и по темето, но раните не са опасни —
Стефан Халачев се събужда, мигом се извръща, гръмва преди
полицая и го убива наместо. Ловецът успява да избяга.
За миене, за пране, за вода, се е отивало в команда според
случая, винаги след разрешение. Останалият багаж е бил винаги
грижливо скътан и готов за носене.
 277

Никой не е имал право да напуска района на лагера, нито

да се мести от определения за спането му кът.
Високото говорене е било най-строго забранено при всички
обстоятелства; и всяко нарушение се е наказвало (ето едно от
наказанията за високо говорене; отделяне на 30 метра настрана
и прекарване в самота определеното време). Разговорите, за­
поведите, дори декламациите и пеенето са се вършели с шеп­
нене. И това шепнене се е превръщало до такава степен в навик,
чр когато при някое влизане в село или при сражение е тряб­
вало да се вика силно — партизаните не са се познавали по
гласовете и са се чудели едни на други.
Разсъбличането в лагера също е било забранено — пар­
тизанинът всеки миг е бил готов да скочи за бой или отстъ­
пление.
Охраната на лагера е ставала чрез по-близки или по-да­
лечни постове, умело маскирани, които са следили всяко дви­
жение и са преценявали, дали минувачът е случаен, и ако е
случаен, дали не се е нещо усъмнил в близостта на партиза­
ните. Тези минувачи или случайно натъкващи се на партизан­
ските бази орачи, овчари, пазарджии, дървари, ловци, и др. са
причинявали много грижи, особено на предпланинските и полски
отреди. Със задържаните се е постъпвало най-различно: ако
от близките селища е имало партизанин, той се е срещал с
заловения, за да се увери, дали не е некой преоблечен прово­
катор, при друг случай са се разпитвали за него ятаците, но
по правило след пускането му вечерта — отредът веднага пре­
мествал своя лагер.
„Околностите на един от нашите лагери бяха почти непро­
ходими, — разказва политкомисарят на плевенския отред „Ва­
сил Левски“, Александър Гетман. — Не можехме да допуснем,
че ще намерим човек, който за нещо си ще почне да се провира
към лагера. А ето че такъв човек се намери — лико от мла­
дите липи му трябвало. За да си връзва лозето, наверно. Трябва
да беше синът на съседния колибар, около чиято колиба имаше
три-четири реда лозе. Спотайваме се ние — дано някак се на­
сити на ликото си, да спре, да не се провира по-навътре, но
той си се унесъл, обрезва липите, съсипва дръвчетата и по­
степенно наближава. Устроихме си малка шега. Един от нас,
облечен в полщейски дрехи, излезе напред и викна гърмо-
тевично:
— Чакай, браконерино ниеден, да те видя, що с ъ с и п в а ш
дръвчетата I
„Браконерът“, изглежда, беше ходил войник — видя „по­
278

лицая“ и побегна, залегна, пак притича, пак залегна. Всепак, из­

местихме лагера. Но момъкът не ни предаде.
На същия лагер се натъкна ‘и бай Митко от Катунец.
Дош ъл да сече осен за гъжви. Скъсала се гъжвата на ра­
лото му. А ореше на нивицата си, врязана в гората. Задър­
жахме го два часа. Политическият комисар на четата Алеко
отиде да му поприказва — имал нещо роднинство по майчина
линия с Катунец. Оказа се, че бай Нитко чувал за Крум, но
родът на „пленника“ не ни вдъхна доверие. А да го държим не
биваше — трите жени, с които беше дошел на нивата щяха
да тръгнат да го търсят. Решихме да го оставим да копае под
наблюдението на два наши поста от двата края на нивата.
Предупредихме го, че ще го вардим, и ако рече да гъкне или
да се отдалечи преди стъмване — ще го застреляме. Копае
бай Митко и се поти — копне три-четири пъти, па се изправи
да изтрие челото си. При мръкване бай Митко взе високо да
вика на кравите, да се кара на жените, че са закъсняли, че от­
давна било станало време за тръгване, а сам много не бърза
— падкара кравиците и все ги поспирваше да попасат по сло­
говете. И той не ни предаде. Когато на 6 август направихме
акция в тяхното село, той пристъпи до мене и ми намигна, като
на стар познат. . .“
Имало е понякога овчарчета и говедарчета, които са тръг­
вали да претърсват шумаците само от любопитство: да видят
партизаните!
За добрата охрана на лагерите винаги са се вземали строги
мерки. Постовете са се поставяли още с влизането в лагера ,а
след това командирът е обяснявал подробно в случай на напа­
дение, кои каква позиция ще заемат. Понякога са се правели
дори предварителни упражнения за защитата на лагера. Посто­
вете са били дневни и нощни, и броят им се е определял от
големината на групата и местоположението на лагера. Понякога
са пускани и по-далечни патрулни двойки за обхождане близ­
ките околности.
В лагера не се е допускал никакъв външен човек, нито
дори ятаци, близки, съмишленици и роднини — братя, сестри,
съпруги, бащи, майки, които биха могли покрай своите да уз­
наят присътствието в четите и на други познати лица, а и по
редица други съображения. Нещо повече — срещите с тях не
са се правели в близост с лагера, или ако са правени наблизо
—отиващите на. срещите партизани са се престрували, че идат
отдалече, опрашени, изморени, че бързат, защото ги чака дълъг
път за връщане и пр.
 279

о о яи ц а п а г а на м а н а т а п м и ц м . ч * в
м м п и г а н а гв и о у п л н и л і а Я с а n'.ioc
fiea *в*ес*ьта на ш в а г в р и а .ю к а т о В ія в н о н о ч а в д ь а в о .ч в
Ян?ил а осл напора на ш р еи я п р н а е т а в о т р я н я г а го р .м м о к и
» « а к « т * и ц о п н а коро* т ѳ сойиицн п ОсЦшвр* с ѳ р а з п о р о в д а »
к а т о у д о н а с и .Б м г а р с к о т о у п р о м о *
т а я а е и ы ѳ д а а о тн н т а гіи о б ѵіг а и о х о
И*ЮТчШ*Ці|Ц>аМ>и1| ВГІІЙ ГіаИѴЯЛТ^ лмлтА*,*ил

Трябва да се знае, че лагер не винаги значи удобна зелена

поляна, по която живописно се разпределят групите на въста­
ниците. Най-често се е денувало в най-задръстения гъсталак,
в най-дивото и влажно усое, или в търнаците по некой склон,
където е трябвало да обикрачиш някое дърво на чатал, за да
се не хлъзнеш надолу, или пък да легнеш напреко между две
дървета, които да те подпират, за да не се претъркулиш. При­
таените в него бойци са били щастливи, ако намерят някое слън­
чево петно, което би могло поне лицата им да понагрее.
Обградени понякога от превъзхождащи сили, партизаните
са се спотайвали в гъсталака и са чували нарежданията на ко­
мандирите и пръщенето на съчките под краката на претърсва­
ните, а е имало случаи, когато обградените са успявали да про­
лазят от предстоящето за претърсване место на вече претър­
сеното. В случай на откриване, удобният за отбрана лагер е
бил защитаван до стъмване, като пробиването на блокадата се
е вършело обикновено нощем.
Влизането в лагера е ставало винаги по една и съща
пътечка, за да може по-лесно да се замаскирва, и то винаги с
парола.
Където и на каквито и места да е бил настанен лагерът
на отреда, в него е кипял един наситен с тежка грижа, с труд
и свърхнапрежение живот. Тоя живот се е определял преди
всичко от задачите,. поставени пред въоръженото съпротиви­
телно движение. Общността на тия задачи създава постепенно
и онзи общ облик на живота на различните по броя си, по
280

юлий 1 9 4 4 Г . Врои 8
яж»жкж«жждср^^кжяджжяааоцдвюхжжжд»жкж«»ігу»?с^жжад^.жхі!Ц8Д^ю:гк^х>иг.х:дисж^ууу
зялки 'ХЧЯГГЖГ.' ‘ "С3*0 ак о с к ъ с а с Гер- І
5 *ш ш и я 01' е с е г а и допри
Гю ж иж 2 2 2 » ******* i w o s c J І* е ?ѳ И a " Р азгр о м а н а
А» в * 2Г J ж ж І Р а й х д , според си л и т е с и ,
! Б ъ л г а р и я ще можо да с а а
Гси еибс си от национал-
«на катастроС1® и да вао-
• МС достойно място »
О р ган на 1<^га н а О тв” . tfp o in r- * * ! # * * • * ''* * * *’ с л е д с о о и и и я с п я т ?
• Н о м Г .Д ям и »роо
Л>іЖ7Г!2.П:КХаЖ ЯЖХЖ ГЖ ГЛДЖ Ж7иаССЛЗИПКЖЖ Ж ЖЖ

СКЪСАЙЮ8 С ГЕРІШШЯ ОПіБ СЕГА!

Г е о р г и Д и м и т р о в
Б ъ л г а р и я п р е х и о я в а д ъ в б о к а к р и з а ,п р и ч и н е н а о т г о р и а н о ф и с к а т а п о л и т и ­
к а н а п л а с т а ,к о я т о д е й с т в а п ро ти ьн о на и н т е р е с и т е и в о л я т а н а б ъ л г а р с к и я

въоръжението си, по местото на работа и по обстановката на

действие партизански групи.
М акар а въоръжена, бойни, военни формации на Отече­
ствения фронт, партизанските отреди по своята същност
са политически единици, не само за осъществяването на военни
акции, но и за провеждането на политико-обществената м о ­
билизация на българския народ. Това са въоръжени политико-
агитационни бригади, чиято главна задача е била не да про­
ведат сами въоръжената борба срещу окупатора и наемни­
ците м у, а да подпомогнат въвличането в нея на широките
народни маси, да застанат в челните редици на новата на-
родо-освободителна арм ия, коят о ще доведе делот о до победа.
Този характер на нашите партизански дружини и тези за­
дачи са изисквали една висока политическа просветеност не
само от командирите на отредите, но и от всеки боец. За по­
вишаването и укрепването на политическата и общокултурна
просвета на всеки боец са били полагани в различни времена
и положения различни, но винаги настойчиви, системни и пла­
нови грижг.
Когато се изследва животът и проявите и на по-малките
чети, веднага се разкрива, че при каквито и тежки условия да
се е намирала тази чета, където и да е лагерувала, в каквато
и тъмна дупка да се е крила, каквито и акции да е предпри­
емала, всеки относително спокоен час е бил използуван за по­
вдигане на политическото и културно равнище на бойците —
чрез беседи, доклади, четения, разглеждания на окръжните и
директивите, чрез писане на позиви, редактиране на ръкописни,
машинописни и циклостилни вестници, чрез въвличането на
 281

И с т о р и ч е с к и т е о к р ъ ж н и н а РП п о д № 2 и № 3, п р е п и с а н и о т п а р т и з а н и т е н а р ъ к а

всеки четник в повишен идеен живот, който е укрепвал съзна­

нието му за лична отговорност пред народа и неговата история.
Една от най-големите заслуги на Главния щаб на съпро­
тивителното движение в България се крие в системното му
усилие, осъществено чрез печатни директиви, чрез изпратени
инструктори и чрез прехвърлянето на мнозина от ръководите­
лите на зонните щабове в отредите, да се създаде в всички
разпръснати части този повишен идеен живот, да се всади здра­
вото осъзнаване на политико-обществените задачи, поставени
пред Отечествения фронт до степен: всеки боец да се пре­
върне в съзнателен войник на съпротивата.
Запазени са многобройни свидетелствувания за неоцени­
мата роля, която са изиграли в живота на отредите последо­
вателните печатни напътствия, заповеди и окръжни, както и
конкретното ръководство от Главния щаб чрез неговите прате­
ници. Всеки документ на щаба и всяко негово указание са би­
вали най-подробно разучвани и съобразявани с местната обста­
новка и непосредствените задачи на отреда. След всяка про­
ведена нова директива се е забелязвало извънредно пови­
шаване и на размера, и на качеството на партизанската дейност.
Провеждането на едно окръжно, да речем № 2 на ЦК
на Работническата партия, има своя сложна история, свързана
с много усилия, с преодоляването на много технически, органи­
зационни и принципни трудности, чието отделно проучване би
хвърлило голям сноп светлина върху процеса на идейния ра­
стеж на нашето съпротивително движение, би разкрило зора-
282

вите и дълбоко залегнали традиции на Работническата пар­

т ия да поставя и задържа всяка своя дейност на висока
принципна основа, винаги с оглед защитата на интересите
и осигуряването напредъка и щастливото бъдеще на народа.
Във всички отреди, гдето наличните ръководни и просветни
кадри са били добре подготвени, (а такива кадри е имало в
повечето от отредите) политическата и просветна работа се е
провеждала чрез последователни системни курсове, с основни
обширни доклади. В архивите на много отреди са запазени или
самите доклади, или техните подробни схеми.
Докладвало се е върху причините, характера и развоя на
войната, борбата срещу фашистката диктатура, същността на
борбата за народна власт, задачите на Отечествения фронт и
неговата програма, история на обществата, история на работ­
ническото движение, селския въпрос, националния въпрос, ре­
волюционната стратегия и тактика, международното и вътрешно
положение, диалектическия материализъм, империализма; изуча­
вало се е подробно, въз основа и на собствения опит, изкуст­
вото на партизанската война, провеждани са беседи върху ис­
панската война от самите участници в нея, разглеждани са
историческите доклади на Сталин, записани или от ятаци, или
в самите отреди, както и директивите на по-горните ръковод­
ства; коментирани са оскъдните новини от фронтовете, дочути
от ятаци (един ятак праща написана в тъмното записка: „Тур­
ция скъса дипломацията!“) съобщения; материалите от слу-

■: - «Sm W S s / „
fjrb' II№
ш/}п ■.

И з п а р т и з а н с к и т е ар х и в и П ози ви
 283

чайно попаднали стари вестници са се подработвали и до­

кладвали.
Некои отреди са имали и походна библиотечна. Книгите
са скъпо пазени, четени и препрочитани, носени на гръб по урви
и сипеи. (В една землянка зимуващите остават само с 1 брой
на в. „Зора“ и 1 ловен билет — изучават се ловните закони
и дори рекламите наизуст.)
Важен дял от просветната дейност са били литературните
и весели забави, на които са се чели и декламирали късове
от любими писатели, а много често и оригинални партизански
стихове, разкази, описания, статии, и се е проявявала самодей­
ността на комици, имитатори, остроумни разказвачи, майсто­
ри на различни дяволии и „номера“ Посветявани са часове
на спомени за паднали в боя другари, и са провеждани тъ р­
жествени, в партизански смисъл, чествувания на годишнини —
на Септемврийското въстание, на Ботева, на Левски, на Ок­
томврийската революция, на Кирил и Методи и пр.
Редакционните колегии и агитпропните бригади с помощта
на всички по-обиграни бойци са редактирали, писали и препис­
вали, на ръка и пишеща машина, на изравян от земята цикло­
стил вестниците — органи на отреда, некои от които са истин­
ски образци на борческия идеен печат.
Партизанските вестници, редактирани между две сраже­
ния, писани от вкоченясали от студ пръсти и разнасяни в тъмни
нощи от ртред в отред и от село на село — са най-ярките и
с нищо неподправени свидетелства за идейните насоки на бъл­
гарската въоръжена съпротива, за нейния истински народен

W 4 ЗМ Гим
ana-

'gtnvfib г-я
f/ Ж Ш к
М М &%%%%%'■
S ip B erea
Г*. 3 ^ 4 ■

ятаг т.
%АйЯжі
IU44*
с 1 & гоціяин ?у"лfА if*
ГЖкмГГРОЫ- | НІ
.
ТО
1
284

характер. Събирането и препечатването им в отделни томове

ще разкрие до голяма степен картината на всенародното уси­
лие за смъкването на хитлеристкото иго, ще докаже, че бъл­
гарският народ беше отпратил в горите най-умните си, най-
честните и героични синове, които чрез кръвта си извоюваха
правото да бъдат народни водачи и през епохата на мирното
строителство.
Позивната дейност е една от най-обширните, последова­
телни прояви на нашите, партизански отреди. По времето, ко­
гато народът ни просто се задушваше от грандиозно органи­
зираната лъжа, клевета и заблуда, едно от най-масовите сред­
ства за отбиването на лъжите и клеветите, за пръскането се­
мената на истината беше партизанският позив, апел, манифест,
предупреждение, напътствие, лозунг. Пръскани в селищата, за-
качвани по дърветата, разсейвани по пътеките на потерите и
в обръчите на засадите, тези позиви — към селяни, към работ­
ници, войници, офицери, полицаи, жандармеристи, към кметове,
реквизиционни комисии, към младежи и девойки— бяха винаги
очаквани, жадно прочитани, преписвани и на нова сметка раз­
пространявани в една прогресия, която не се подава на геоме­
трическо изчисление, защото обхващаше в буквалния смисъл
целия народ. Дори за посветените в тайните, за най-отговор-
ните ръководители е бил понякога чуден тоя размах в раз­
пространението на истината. Всички гледища на ръководството,
всички по-важни, грижливо скривани от официалната власт
събития, всички новини от фронтовете, всичко, което фаши­
стите желаеха да не се знае — по някакъв светкавичен на­
чин проникваше и в най-затънтените балкански краища — до
последната овчарска колиба.
Позивите са се преписвали колективно с печатни букви
от всички свободни от други наряди четници, обикновено преди
акция. По този начин са се получавали по няколко стотин
бройки — от различен вид, според предназначението им. Раз­
личните видове позиви са се давали на различни бойци, които
веднага след привършване на въоръжената схватка около за­
вземане на селищата и свикването на митинга са подхващали
раздаването им. Други са били разлепвани, както казахме, раз­
сейвани, некои са разпространявани чрез ятаците и помощни­
те бойни групи; предупреждения са пращани и по пощата и
т. н. В некои отреди, като Трънския, масово са били писани
по стените, скалите, облите камъни най-боевите лозунги на
съпротивата.
Идейно-политическата подготовка на отреда е вървяла
 285

ft*'le-v
i*' „ •V ? *'-
то ;,опуст:хз гг.сѴояз-^хя ялохъ
*tKS*‘re'S" ,-:■/?., '■*’* I >•■ : jo

Й 4A Г&>, tt^ ШV* 4 : ‘ r ISbV. Д20- Л 1іА.-п:ч;Ь.

. « ; .A ;\K ■■J-УО^А ЭЛАСТІ._

П од* c / ' i ' i t ? « 1 с г ? « а т .'- т * да .:* О.ЧКЯЯѴ» u » f t * f ! 0 е '» 1 ? » ч
Уо'** 'V *-і - г■.г <ч і : ' часъоч. ?* .'Ь —Л:г.т .нтс
Ц :л а лт-tr.rw rj >» т .&»чн*ю с г нуьснатс он :г-г'.уаа д:ѵ- *?ол:і ••.opt-..*<«• ; jsa Ц
■ - :и I' - ' .- f j ; подг.опалааъ s a n a t* ш :?а ~*с«хк?а., т і ѵ ъ т *
• ■ ^ й . ^ іо m s ои «ок-', н ^ іяг .ъ чочс *ъдл*ь?"-отгр»:о*іигя ^-* » :;л о **л *іята,п

оодълг а да orut.
Тъй гтитУ etf«r* г*д*ги отъ ».. ^*;а "гярь *Оі іоѴ‘~
U- „ снуч&яа »у&>пошет* сокоп > народа ни,;іаяі/Ы»г.:& •„J^.v**^SPJ.vW.«a>>>*.. .. ....j

Ед и н о т п ъ р в и те б р о ев е на в. „И сти н а“, р ед акти р ан от Хр. К ъ р п а ч е в в Л о в ч а н с к о

успоредно с грижата за неговото военно обучение. Целта е

била, всеки боец да получи всестранна подготовка за индиви-
дуално и общо действие, като овладее и умението да ко-
мандува.
Голяма част от въстаниците, включително жените, по­
стъпваха в отредите, преди да са похващали оръжие и без ни­
каква военна похватност. А често пъти — още през същия
ден са бивали въвличани в акциите и сраженията, от които е
трябвало да поемат своя теж ък дял. Тая особена партизанска
действителност е определяла и стила на военното обучение.
Тя редко е давала време за достатъчно предварително изуча­
ване на оръжието, на служенето с него, а още по-малко — за
усвояване на останалите елементи от военното изкуство. То е
трябвало да се учи през малкото откраднатй часове между
две акции, между два похода, а най-вече — в процеса на самото
негово прилагане под натиска на необходимостта.
Военното обучение е обхващало следните части на воен­
ното изкуство:
Отнасяне и действие с оръжието, стреляне, строево обу­
чение, боево обучение, караулна служба, стражева служба
(охранение).
Окопаване, четническа тактика, служба за връзка, служба
за разузнаване, изучаване характера и служенето с разни ви­
дове оръжия, морално обучение.
Освен това са били организирани курсове по диверсионни
актове, наказване предатели и пр., и са били изучавани свой­
ствата и служеното с различни видове запалителни и взривни
 286

г---- —— ------------- -— — ----------- — '' ~ '■'г

t л *)«»!'■ ,i»lm '*Ь<с1>■ . м •i p 11И. ii.■♦***•<•» •
/еке. 2ІДИ 1943г. ГрЬй V. .

ОРГАН-ЬА 0»Р. Ы ;,Ъ -Л ЬА РАЗШШЧЬСШЛ Ы і р я

хХДЦУгД a-
I а a ;•! a іі т c i r o f o v.
• npi'Thuu;i(ipjflKar<. а/. и;я иь іи о д ід о к я я ы м с м ір і.очо трхстор t ь
! іилеь лед. Ь*р в а к л о .• гаусио дело за дзоллидето на на.-і-доольсѵшіте
еавоес ь л-чор. аь (Амгьрсші ішрод ct- заоилва. To спши предлхт на
осрсаадидниаацке. нЦАРеі’е;;ьТ)ю..і:разагйЛоѴ'іо.-ііааочіц,ппедсѵавнте.іст--^— .. I

материали. В запазените архиви на отредите се срещат ръко­

писни напътствия за начините, по които може да се извърши
с най-малко средства прекъсването на железопътни линии, вди­
гане на влакове във въздуха, умелото повреждане на телефонни
и телеграфни линии, рецепти за приготвяне на запалителни
смеси, на взривове и пр.
Наред с боевото обучение на четниците, командуването се
е грижело и за създаването на добър команден кадър чрез
повишаване командирските качества на наличните ръководи­
тели, чрез правилното разпределение на командирските кадри
между различните отреди, чрез набавянето на военна литера­
тура, чрез неспирните писмени и устни инструкции и навре­
менните предупреждения за намеренията на врага и налага­
щата се с оглед на тях промяна на тактиката и пр.
Но голямо . затруднение за осъществяване на военната
подготовка е причинявала липсата на достатъчно оръжие, не­
говото голямо разнообразие, малката му годност и съвсем
ограниченото количество на припасите.’
Устройството и овладяването на оръжието се е изучавало в
лагерите, в скривалищата, а бойните упражнения са правени
обикновено нощем, при походи, а и денем — на сгодни, затулени
места в планината. Но най-добрият метод за овладяване на
бойното изкуство си е оставал използуването на непосред­
ствения боен опит, спечелен при акциите и сраженията, раз­
критикуван и разтълкуван правилно при общите разбори, които
командуването е устройвало след всяка акция. Така, в про­
цеса на самата борба се изковавало онова забележително лично
и колективно партизанско военно изкуство, което позволи на
нашите въстанически дружини да влизат в успешни боеве с
 287

И з п оли ц ей ск и те албум и З ал о в ен о о р ъ ж и е и ек сп л о зи ви на „параш утистите*

несравнимо превъзхождащи противници, да вдигат срещу себе

си стохилядни армии, да маневрират пъргаво в стоманените
обръчи и да организират работите си така, че врагът да по­
лучава удар при всяко по-леко навлизане в партизанските
райони.
Най висока оценка за висотата на бойното партизанско
умение, провеждано с най-примитивно въоръжение, бе дадена
именно от фашисткия враг, който въпреки всичките си учени
щабове, дългогодишни подготовки, наличността на подготвени
командирски кадри и преситеност с оръжие, с добри снабди­
телни линии и отлично продоволствуване — се решаваше да на­
сочва удар към партизаните само чрез огромни походи и бло­
кади, при които съотношението на силите понякога, като в
акцията в Средногорието през зимата на 1943 година бе 40 към 1...
Изобщо, всяко свободно време в лагера е било запъл­
вано със смислена, предварително планирана от ръководството
работа, в която са били въвличани всички бойци: просветна
дейност, оръжезнание и бойни упражнения, постова служба,
участие в групите с най-различно предназначение, писане на
вестника, на позиви, подпомагане на простото наглед, но трудно
поддържано домакинство, копаенето на скривалища, на фурни,
проучване поставените за изпълнение задачи, кърпене на об­
леклото и обущата, пощене, пране и пр. В некои чети от IX
Шуменска в. о. зона се е практикувала редовно и гимнасти­
ката. Играно е при почивката, в землянките и на шах, до­
мино, а някъде и на карти.
Службата на командирите е била многократно по-тежка
288

от задълженията на отделните четници: покрай неотменната

отговорност за съдбата на целия отред и за живота на всеки
отпратен някъде боец, те е трябвало всяка минута да изпол­
зуват в работата за правилното движение и за всестранния
живот на отреда, за навременното задоволяване на всички не­
гови нужди и за осъществяването на основните политически
и бойни задачи.
Няколко часа преди мръкване, командирът и политкомът
разпределят нарядите за през нощта — за срещи с ятаци, за
връзки с други чети, със щаба, за намиране откъснатите дру­
гари по предварително уговорените места, отстоящи често пъти
на много големи разстояния, за посрещане на завръщащи се
от такива далечни срещи, за отнасяне или донасяне продо­
волствие от скривалищата в продоволствените бази, за прена­
сяне на новоочаквани храни, определяне на „брашнарите“, „во-
дарите“, „дърварите“, „месачите“, „фурнаджиите“, разузнава­
телните групи, реда на постовете и пр. С всички групи, които
ще се отдалечат от лагера с нарочни задачи, е трябвало да се
конферира предварително върху най-малките подробности на
всяка възможност: какво да се прави, например, ако срещата
изобщо не се състои, ако срещата е предадена, ако самите
партизани не успеят да стигнат до срещата, ако ги открият по
пътя, ако се наложи пренощуване, ако се яви друго, а не
очакваното лице на срещата, ако се знае или не знае парола,
ако се сбърка тя, ако бъде обграден. Последно поръчение: —
„Сражение с използуване на всички възможности за измъкване,
при неуспех — последният куршум в слепото око“ . . .
Ей така, за всички случаи, грижливият командир е тряб­
вало да прегледа дори и торбите на брашнарите — най-мал­
ката дупчица би поръсила брашняна следа към лагера, ■доста-
тъчна за душещите като ловджийски псета врагове. Пък е
трябвало да се напомни при сядане за почивка да не се обляга
брашняната торба на тревата, на дънера и по камъните, да не
се пресичат пътищата напряко — ако са тесни, да се пре­
скачат, ако са широки, прашни и калци, па и каквито да са —
да се преминават ребром, като стъпалата лягат по дължината
на пътя, или да се постила платнище, да не се минават мосто­
вете, а да се гази водата, да се избикалят кръстопътищата, да
не се газят некосени ливади, изобщо да не се оставят кални
дири, прашни дири, тревни дири, росни дири, снежни дири, ако
са мнозина да вървят един другиму в стъпките, за да не личи,
че са минавали много хора, ако им се докашля — да легнат по
очи, да захлупят лице в калпака или шапката, а отгоре да се
 289

завият с палтото или шинела и пак да душат кашлицата в

гърлото, а опрат ли в селище — винаги да го обикалят. . .
(Избикалянето на Тетевен е траяло пет часа, вместо двайсет
минути по пътя. Нормален двучасов път от една партизанска
база до къщата на ятак в село Беглеж, се е взел за две
нощи, с денувка в най-непригодно место!)
На всяка излизаща от лагера група е трябвало да се даде
отделна парола, за обратно влизане, та да се намали възмож-
ната опасност от узнаване на паролата от врага. За всяка
среща, която е предстояло да стане между тази група и външно
лице — е имало друга парола; дори за ставането нощем на
четник от лагера и отиването му до близко изкопания ну-
ждник — пак се е давало парола, а всички пароли, за всяка
група поотделно излязла вечерта, и за всички — излезли в
предните вечери, е трябвало грижливо да се усвояват от по­
стовете, охраняващи лагера, и да се предават от пост на пост,
защото в тъмнината само чрез паролите е могла да се осъще­
стви връзката дори между най-близките другари.
Нуждата усъвърш енствува и изкуството на паролите,
важен дял от цялостното партизанско изкуство. Освен паро­
лите в гореспоменатите случаи за излизане и влизане в лагера
и за срещите, всяка вечер се е давала и обща парола, с опре­
деляне местото на срещата, в случай на нападение през нощта
на лагера и пръскането в тъмното на четниците; пароли е имало
и за сраженията, и акциите — само по тях е могло да се по­
знае, кой е свой, кой е чуждйнец.
Сред гърмежите, ура-то, охканията на ранените и пред­
смъртните викове на убитите се е чувало, например:
— 97!
— 99!
— Асен!
— Благо!
Тоест, първият партизанин извиква коя да е цифра, а вто­
рият винаги е трябвало да притури уговорените бройки: 2, 3, 4
и пр., а за всеки случай — контролна парола: двамата да до­
бавят партизанските си имена.
Проверката понякога е бивала дори тройна. Например :
Първият — цъка, като че мами кон, вторият — куркз
като жаба.
Първият — казва цифрата 7, вторият я удвоява — 14.
Първият пита: Кой там ? — Алеко I — Вторият: кой там ?
— Яко !
19
В ъ о р ъ ж ен ата съп ротива
 Х Р. К Ъ Р П А Ч Е В С ЛА В И А Л ЕК С И ЕВ
убит чл ен на ОК П левен — убит

Ако партизанинът чака среща с ятак, лежи с готова за

стрелба пушка и вика:
— Ела при мене! — за да предотврати собственото си
застрелване, ако сам пристъпи към възможната вража засада.
(Заловен предварително в селището ятак след изтезание или
обещание да бъде пощаден е могъл да предаде паролата и да
доведе на срещата засада, или пък самите полицаи след узна­
ване на паролата могат да се явят вместо застреляния вече
ятак. При такова положение е бил застрелян славният парти­
зански поет Христо Кърпачев. Циганин-ятак от село Надежда,
Ловчанско, предава срещата и довежда полиция. При засадата
Христо Кърпачев бива убит, другарят му Дочо Шипков —
ранен, но се измъква с помощта на третия — днешния гене­
рал Борис Копчев.) -------------*— — —
"“ ПарОЛйТе^са били най-различни и са били пригаждани
според местността, за да не будят подозрение, когато се под­
викват : чупене на клечка — срещу чукане на камък, жабешко
куркане, цвилене, блеене на овца, на коза, писукане по гласо-
* Пароли с песни имаше ощ е през С ептем врийското в ъстан ие, 1923 г.
Така например, наш ият комсомолски пост, който причакваше автомобила на
д р . Г. Димитров и др. В Коларов от Соф ия, пееш е „Ч ервената ти връзка,
мило либе, с ъ р д ц ет о ми п р ъ ск а “.
 291

вете на различни птици, лай на куче—срещу виене на вълк, пее­

не, напр. „Тих бял Д унав“ срещу „Остана Лалка млада вдовица“.
Важен елемент на партизанското изкуство е умелото
уреждане на срещите и поддържането на връзките. Тях е за­
веждало дисциплинирано и методично лице, за да се избегне
всяко забравяне, пропуск или грешка, която е могла да при­
чини и е причинявала задръжка в работата, излишни стра­
дания, а понякога и смъртта на партизани и цели чети.
Колко сложна и отговорна е била службата за връзките,
може да се види от практиката на 2-ра дружина от II средно­
горска бригада „В. Левски“, която е поддържала едновременно
връзки с 28 села от своя район, освен другите си връзки.
Срещите с други отреди, с ръководството в района, в
зоната, срещите с изпратени по работа партизани след изме­
стване на лагера, с я та ц и , с куриери и пр. са се уреждали по
някаква система, да кажем — на 5— 15—25 число на месеца,
всеки вторник, всяка сряда и неделя, със чакане от ден-два,
или без чакане — до следващата дата. Времето по часове през
деня или нощта също се е определяло, било по часовник, било
приблизително: на разсъмване, към полунощ, по пладне и пр.
Срещите са се определяли по характерни места: могили,
лични дървета, сеченини, мостове, но винаги настрана от пъ­
тищата, по на затулено.
Уговаряли са се и предупредителни знаци: при ятак в
село Баркач не е могло да се влезе, ако около определения
голям брест вън от селото е имало забита клечка. Партиза­
нинът е търсел в тъмното с крак клечката на метър окръж­
ност. Опирал ли е кракът в клечката — пътят за селото е
затворен: или е дошла жандармерия, или постовете на стра­
жата са разместени, или са извършени арести — изобщо, слу­
чила се е беда...
Входът на Катунишката воденица е бил свободен, само
ако на отдалечения вратник е имало провисено отскубнато
б ъ з е ; продуктите са заровени в сламата, край селото, ако върху
нея е сложена суха вейка и т. н.
Помагала е много и тайната поща, оставяна на опреде­
лени места в определени дни — най-късно в събота, безлич­
ното писмо, забодено с кабърче вътре в хралупата на кухия
дъб, ваксената кутийка, заровена на една педя в левия преден
ъгъл на полусрутената някогашна кошара, сложена на четири
пръсти зад каменния стълб на втория километър и пр. Полу­
чателят на писмото е трябвало на същото место да сложи от­
говора.
/

292

Изкуството за пътуване на отреда в бойна колона същ о

се е овладявало от командири и бойци, които са използували.
военните правила, изпращаните от Върховния щаб ръководства
и собствения опит. Преди тръгването, командирът, политическият
комисар или техен помощник са извършвали проверка на хо­
рата си и точно са установявали, кой къде е, и дали е уре­
дена сигурната връзка с отлъчените по работа. Пътувало се
е в колона по един, с няколко метра разстояние от боец
до боец, с патрул от двама-трима или повече бойци, според
големината на групата, на петдесет до сто и петдесет метра.
Имало е понякога и двойни патрули: първи — тройка, втори — за­
силен, а после следвало ядрото. Командите са се издавали шеп-
нешком и са се предавали от уста на уста по колоната. Никой
боец не могъл да нарушава разстоянието, да се приближава
за разговор до другаря си, да се отбива за вода или по нуж да,
нито да изостава, за да си почине. Почивките са се давали по
5— 10 минути на всеки час, при опасни преходи месността
предварително се е претърсвала, при пресичане на шосе —
от двете му страни предварително са залягали и в двете по­
соки готови за стрелба бойци, а останалите са преминавали
косо, по описания вече от нас начин, като са крачели стъпка
в стъпка за намаляване дирите. Умелото изкуство да не с е
оставят следи е спасило от много жертви онези отреди, които
са го владеели добре и е нанесло понякога най-тежки пора­
жения на неумелите и небрежните. (Една следа през неко-
сена ливада издава базата на четата, разхвърлени костилки,
от сливи по пътя на друга чета довежда противника в лагера
и т. н.)
Движението се е определяло от силите на най-слабите,
затова пък се е провеждало със крайна настойчивост от ко-
мандуването. Бързото движение, навременното прехвърляне на
отреда от едно место на друго — често пъти толкова далече,
че противникът не е могъл дори да допусне подобна въз­
можност— тази маневреност е отличителна черта на партизан­
ското изкуство.
Винаги при движението за срещи, за акции, за други ла­
гери са се определяли по некой и друг час над нормалното
за достигане време, за в случай на засади, на непредвидени
избикаляния, на носене ранени, на забъркване пътя и пр. Ко­
гато при навлизане в непознати места, при объркване на пътя
или при необходимост да се мине из непознат път се е на­
лагало да се вземе с отреда водач измежду заловени из пътя
дървари, овчари, ловци и други — водачът грижливо се е раз-
 293

О т р е д ,,В . Л е в с к и " — П л а н з а н а п а д е н и е т о н а с. У гъ р ч и н

литвал да каже след колко време, къде ще се стигне, през

какви долчинки, кладенци, върхове и пр. ще се мине, за да се
избегне измамното подвеждане, а след това тоя водач се е
поставял между двама четници, които строго са гледали да
не избяга.
При движение командирите никога не са се отделяли от
главното ядро, защото сражението е могло да пламне всеки
момент.
Тези неспирни преходи — от лагер в лагер, от един
район в други, от планина в планина, през най-големите гъста­
лаци, по най-стръмните склонове, урви и върхища, с пълен
товар на гърба, в който яденето понякога съвсем е липсвало;
с предпазването от всеки срещнат овчар, говедар и закъснял
орач; с натъкването на очаквани и неочаквани засади; с газе­
нето на вледенени потоци и то при неспирни акции и реду­
ващи се сблъсквания и сражения — във вечна надпревара с
винаги по-многобройния, по-добре въоръжения, нахранения, от-
починал, моторизиран и владеещ пътищата противник — такива
героични преходи като похода на Първа софийска бригада от
Югославия, през Рила до Разлог, като похода на Дичо Пе­
тровия баталйон от Гърция, през цяла Македония до Горна
Сърбия и оттам, заедно с част от главния щаб, през гра­
294

ницата, през Стара планина, Искъра до трагичното село Ба-

тулия — такива походи и преходи ще будят удивлението и пре­
клонението на нашия народ като походите на хаджи Димитра и
Караджата до Бузлуджа и на Ботевата чета до Околчица Г

Подготовката на акциите за нападение на селища и други

обекти е била най-важна грижа на отредното ръководсто, а
влаганото умение в тази подготовка и прилаганите похвати —
са едни от най-характерните черти на партизанската война.
Подготовката е била планова, обширна и всестранна —
вземали са се предвид всички възможни обстоятелства: си­
лите на двете страни, въоръжението, местото, времето, изне­
надите, последиците.
По характер акциите са били политически, наказателни,
снабдителни, въоръжителни, саботажни или комбинирани, при:
които винаги се е определяло, коя ще е главната задача, ге
кои — второстепенни, дали само вземането на оръжието, или и
митинг, и снабдяване и т. н. С оглед на вида на акциите и на
поставените задачи, а и според кбличеството на наличните
бойци, на очакваната съпротива и пр. — в една или друга
акция са участвували част или всички бойци.
Начертавал се е, след подробно разузнаване и проучване,
общ план на главния обект и допълнителни планове за раз­
лични второстепенни обекти и цели на акцията. Уточнявало се
е разпределението на хората, на оръжието, времето на тръгва­
нето, пристигането и точното разписание за съгласуваните
действия. Всяка нападателна група се е опознавала предвари­
телно със своята планирана задача, съгласувала е подробно­
стите с другите групи, боец с боец се е договарял — кой, кога,
какво ще направи, и едва след това се пристъпвало към действие^
Най-често, обаче, съобщение на въстаниците за акцията
се е правело, когато отредът е пристигал в изходната за на­
падение база— някъде в околностите на обекта. Там са ставали
и последните проучвания.
При планирането на акциите винаги се е оценявал като
много важен, а понякога и като решаващ, елементът на изне­
надата. Тя е позволявала да се постигне превес в силите, и
затова ударът се е нанасял след диверсионни нападения за
заблуждаване на противника, а подготовката се е извършвала
при пълна тайна само от ръководството.
Горчивият опит кара командирът на I-ва софийска жан-
дармерийска дружина, „предвид дейността на нелегалните и
честите им нападения в района на дружината“, да принуждава

/
 295

П а р т и за н с к и п лан за о в л а д я в а н е н а с. Б е г л е ж , п л ев ен ск о

дори с писмена заповед (№ 8, 20 август 1944 г.) подчинените

си да не забравят, че:
„1. Нелегалните винаги действуват от изненада, било при
нападение по шосетата или при влизане в някое населено место.
Това става, обикновено, към 19—20 часа. Много често се
вмъкват в селата съвсем незабелязано, като използуват при­
бирането на селяните от полето* и се присъединяват към раз­
хождащите се младежи по главната улица на селото и в опре­
делено време действуват за изпълнение на предварително раз­
работения си план“.
Ето приблизителният план и провеждането на акцията в
село Катунец, разказано по спомени на участници в тази акция:
Изработва се общ план на селото с обозначаване на
шосетата, улиците, площадите и обектите. Силите се разпре­
делят :
Първа група — щурмува телеграфопощенската станция,
за прекъсване връзките с другите средища.
* В с . Горско-К алугерово партизаните влизат см есен и и притъкмени
к ато ж етвар и те, които се връщ ат от полето.
296

Втора група — щурмува общината, за обезвреждане охра­

ната, изземване оръжието, лично-поверителната и противона-
родната преписка, пишещите машини, хартии и др.
Трета група — блокира къщ ата на народния изедник,
лихваря Микренски: отваря касата, взема златото, банкнотите
и полиците. Довежда самия лихвар на площада.
Четвърта група — блокира къщ ата на предателя Въцо
Доков Стоянов, извежда го на площада.
Пета'Трупа — блокира мелницата и доставя брашно.
Ш еста група — блокира мандрата, изземва част от на­
личните продукти, другите раздава на населението.
Седма група — засада по шосето Катунец—Плевен.
Осма група — засада по шосето Катунец—Ловеч.
Девета група — засада на пешата пътека Беглеж—Катунец.
Десета група — агитпропна, устройва митинг, разпръсква
позиви. «
Участници в акцията: 51 човека, при въоръж ение: 19 пушки.
6 пистолета и 3 бомби. Оръжието се разпределя така, че да
могат всички групи да изпълнят задачите си. Предвижда се
незабавното използуване на иззетото от общината оръжие
(според предварителни сведения — 17 пушки).
Първата група стремително завзема пощата, втората чрез
пълна изненада овладява общината — пушките и сандъка с
патроните се посрещат с ликуване от невъоръжените парти­
зани. Нарядните списъци, поверителната преписка, реквизици­
онните и данъчни книги се изнасят на площада, следващата
група довежда лихваря с парите, златото и полиците, продо­
волствената група завзема мелницата, но поради липсата на
готово брашно, пуска да се приготви докараното жито, срещу
заплащане. Групата, определена да залови предателя, не изпъл­
нява задачата си — обедващият Въцо Доков усеща присти­
гането на партизаните и успява да се скрие от трапезата. З а ­
садите по шосето задръстват пътя, като кръстосват напреко
и разбъркано колите със снопите, а разпрегнатия добитък про­
гонват към село.
Всички селяни, жени и мъже — изпълват площада. Ми­
тингът се открива с едноминутно мълчание за почитане паметта
на жертвите, реч от командира на зоната, който е бил с отреда,
прочитане отворено писмо до селяните от партизаните от съ­
щото и близките села, реч за вътрешното и външно положение
на страната.
Речите се посрещат и отпращат с радост и ръкоплеска-
ния. Подпалва се при общ ентусиазъм противонародната об­
 297

щинска архива, лихварят Микренски се кълне да опрости ли-

хварските си вземания. Викове от народа да се покажат ж ъл­
тиците му. Показват ги. Викове:
— В тях е скрит нашият труд, нашата п о т!
Песни, хорй, партизаните раздават позиви.
Населението се поканва да дойде на мандрата, гдето за­

почва раздаването на сиренето. .

При тръгване, отредът се строява, младежта се приканва
да последва партизаните. Постъпват двама нови четници.
Всички събрани изпровождат отреда докрая на селото,
гдето самите четници ги задържат да не ги следват.
След извършването на всяка акция в четата се е правел
подробен разбор на постигнатото и неизвършеното, както и
на поведението на всеки боец. Проявилите смелост, съобрази-
телност и героизъм са били похвалявани устно и писмено във
вестника на отреда, а проявилите се лошо и нарушителите на
заповедите са били укорявани и наказвани.
Майсторството, което проявяват в битките с врага българ­
ските партизани смайва завършилите генералщабни академии
техни противници. Поставеният от германците регент ген. Ми­
хов пише в дневника си:
,6 юни 1943 година. В т о р н и к.. . Д а се предвидят заня
т ия по партизанската война и в частите, и в военното учи­
лищ е, Ш. 3 . О., и академията, като се използуват и нашите
на ук и , и главно рускат а лит ерат ура. А з по-рано се чудех, че
298

ам ериканският полковник Донован при посещението си &

София през 1940 година ме пита три пъти, какво изучават
юнкерите по „герилата“. Сега виждам, защо ме е пит ал, и
че трябва да се готвим и ние за т ая война, понеже ни дойде
белят а до главата. Отначало много от несполучливит е наши
акции се дълж еха на непознаване особеностите на т ая война".
За да даде възможност на своите главорези по-отблизо
да се запознаят с изкуството на партизанската война, Мини­
стерството на войната, използувайки тригодишния вече свой
опит, издава през 1944 година, малко преди смъкването на фа­
шизма от власт, едно „Упътване за борба с партизаните
За да попълним картината на живота и дейността на парти­
занските отреди, ние ще направим некои извадки от това упът­
ване, създадено по неволя, дано намали „белята“ от главите
на фашистите, които само след месец-два се изправиха пред
народните съдилища. Преценките на „упътването“ се дават
от враговете и затова са особено ценен документ:
I. О б щ и н а ч а л а
1. Партизанските (четнишки) действия, за каквато и цед
да се предприемат и независимо от обема и организацията си,
носят следните по-важни, но винаги характерни за тях белези г
а) нужда от съдействие на населението (яташка мрежа).
Затова — голяма собствена осведоменост и лесно снабдяване;
б) отделни малки ядра (чети) от 40—60 човека. И при
събирането им, обикновено временно, за известно действие в
по-големи отреди основната организация се запазва за по-лесна
и самостоятелно изплъзване при нужда.
в) действия със засади и изненада, а след туй разпръс-
ване и укриване (често дори по единично). Хитрости и подлости
(преобличане в формата на противника и пр.);
г) голяма бързина на движение, особено нощем, за не­
очаквана поява в други райони;
д) умишлено, но смело разпространяване на слухове за:
заблуда на разузнаването, относно силата, местоположението,
загубите, намеренията и пр. на четите.
2. Борбата с партизаните изисква аналогични мерки: ликви­
диране на ятаците, привличане населението, контра-чети, раз­
узнаване (секретни сътрудници, провокатори), засади, посрещане,
упорито преследване по петите, много и добри свързочни
средства.
Обикновеното насочване на войскови части по правилата
на нормалното воюване в никой случай не е достатъчно.
 299

П а р т и з а н с к и п л ан з а н а п а д е н и е н а с. t е л и м ел .

3. Р а з у з н а в а н е . Районът за действие се осейва с

огледвачи в обикновено облекло, качени по височините и висо­
ките дървета с голям обзор. Сведенията се предават верижно
между постовете чрез звукови и светлинни знаци и с разно­
свачи. Разузнаването сё разпростира около базата на дълбо­
чина от около един преход. За органи се използуват обикно­
вено хората от организираните местни бойни групи, ятаците и др.
4. П о х о д н и д в и ж е н и я . Нормален походен строй —
колона по един.
Походните движения при по-големите отреди се органи­
зират обикновено така:
а) главни сили: начело се движи командирът с щаба, а
на опашката — политическият комисар; тежките автоматични
оръжия се групират главно в опашката и челото на колоната;
б) охрана: в посоката на движението с охранителен па­
трул, който встрани изпраща охранителни двойки. Отстрани и
отзад охраната се извършва от патрулни двойки; отдалечение
— 500 метра.
При среща със слаб противник, охранителните елементи
се прикриват, донасят, устройват засади и се стремят да го
пленят без употребата на огнестрелно оръжие.

/
300

Когато противникът е силен, те откриват бръз огън и

печелят време за развръщане на главните сили или за органи­
зиране на отскубването.
Всеки партизански отред разполага с добре познаващ
местността водач.
Посоката и целта на походното движение се знаят само
от командира и политическия комисар. Откритите пространства
се преминават само нощно време. Зимно време движението е
изключително нощно.
5. П о ч и в к и . Денуването се извършва на 4—5 километра
встрани от оживените пътища, в затънтени и мъчнодостъпни
урви, в забранени сечища, в малки и гъсти гори и пр.
Главните сили се разполагат в две равни групи, отдале­
чени една от друга на 150—200 метра, за да не бъдат изне­
надани едновременно.
Почиващите групи се охраняват с неподвижни наблюда­
телни постове, разположени на 200—300 крачки.
За стануване (големи почивки) се избират места, отдале­
чени на 10— 15 клм. от оживените пътища. За живеене се пра­
вят колиби от храсти и трева. Зимно време се използуват пе­
щерите, напуснатите колиби, почивни станции, скривалища,
изработени в горите и наричани бази, в по-големите населени
места и пр.
6. Н а п а д е н и я н а с е л и щ а . Чрез местната група се
извършва подробно разузнаване за установяване местоположе­
нието на общината, касата, архивата, телефонния пост, оръ­
жието, квартирата на кмета, часа на смената на стражата и пр.
Въз основа на добитите сведения се изготвя план, който
се прилага при следната последователност:
а) хората от местната бойна група един ден преди напа­
дението устройват наблюдателна мрежа около населеното место
и формират групички, които чакат на уречените места за среща
с партизаните;
б) партизанското ядро с нощен поход се приближава на
10— 15 клм. от обекта на нападението и се групира така:
— засаден ешалон: групи от 5— 7 бойци, които застават
вън от населеното место на около 2 клм. и устройват засади
па посоките, по които може да пристигне войската или поли­
цията ;
— обсаден еш алон; около половината от силите, с задача
да изолира селото и прекрати всекакви движения в него;
— щурмови ешалон; най-малко една трета от отреда, и
то най-смелите партизани, с задача да изпълни набелязаните
 301

Д е й с т в и я т а с р е щ у п а р т и з а н и т е с е в о д е х а с п о р е д в с и ч к и и з и с к в а н и я на
во енното изкуство

действия. Той се поделя на толкова групи, колкото са обек­

тите за нападение.
Нападението започва след смръкване. Еталоните влизат
едновременно в действие; изпълняват се набелязаните задачи;
населението се събира пред общината или училището, държи
се реч от политическия комисар, и с това акцията се счита за
привършена.
Оттеглянето се извършва по определен план, като посо­
ката на движението се променя няколко пъти, за да се заблу­
дят преследвачите. Отредът се изтегля обикновено на един
преход от местото на нападението и в район, където наскоро
не се е проявявал.
При благоприятни условия — удобна местност, малък
обект, многочисленост на отреда и пр. — нападението се из­
вършва денем.
7. Н а п а д е н и е [на (ж.-п. с т а н ц и и . Обектът за напа­
302

дение се разузнава лично от командира на отреда. Силите на

отреда за нападение се групират така:
а) диверсионен е т а л о н : група от най-смелите партизани,
която с хитрост се вмъква в станцията, обезоръжава постовете
и пленява ядрото на охраната.
б) обсаден ешалон: около половината от състава на от­
реда; той обгражда станцията и заема удобна позиция;
в) щурмови ешалон с задача да изпълни набелязаните
саботажни действия.
Пръв влиза в действие диверсионният ешалон, няколко
минути по-късно—обсадният, и след х/4 или х/2 час— щурмовият.
8. Н а п а д е н и е н а в о й с к о в а ч а с т п р и к а з а р ­
м е н о р а з п о л о ж е н и е . Отредът заема с голяма бързина
сградите около казармата. Тежките автоматични оръжия се
насочват срещу изходите на казармата, а леките — срещу
прозорците на първия етаж. Тройки от смели партизани напа­
дат и обезоръжават охранителните постове, по възможност
без откриване на огън. Едновременно с това, обсаждащият
ешалон открива силен и непрекъснат огън, за да съкруши мо­
рала на обсадените. Огънят' отвреме-навреме се прекратява, и
към войската се отправят предупреждения за предаване.
Когато не се разполага с много време, или обсадените са
упорити, пристъпва се към запалване на сградата.
9. Н а п а д е н и е н а в о й с к о в а ч а с т в о т к р и т о
п о л е . Отредът приема боя, само когато противникът е много
по-слаб от него.
При случайна среща боят се завързва само с 7з от от­
реда; останалите 2/з се изтеглят бързо встрани и напред за
сключване на обръча около противцика; след това започва кон­
центрично нападението.
Партизаните пестят хората и припасите си. Откриват огън
от 1000 крачки и то само с отличните си стрелци; напредват
бавно и изчакват момента, когато противникът ще изчерпи бой­
ните си припаси.
Щом огънят на противника отслабне, партизаните усилват
стрелбата и се понасят в удар. От предударно разстояние
предлагат капитулация.
10. О т б р а н а . Когато са силни, партизаните нападат, а
когато са слаби — се оттеглят; преднамерената отбрана се из­
ключва. Когато отредът е обкръжен или трябва да защитава
важна база, той приема боя до настъпване на нощта, когато
се предприема оттегляне. Позицията се организира винаги за
кръгова отбрана.
 303

11. О т т е г л я н е . Когато отредът бъде обкръжен от си­

лен противник, командуването заповядва оттегляне. Определя
се сборно место и се формират малки групи от 3— 10 души,
които се насочват ветрилообразно за промъкване.
Групата, която първа пристига на сборното място, ве­
днага заема позиция за кръгова отбрана и организира наблюде­
ние. Идващите групи се допускат, само ако знаят парола. След
сглобяване на отреда, предприема се походно движение най-
малко на един преход, в посока обратна на тази, от която е
дош ъл противникът.
При случайна среща боят се поема с около 1/ л от силите;
останалата част се пръска на групи, които по успоредни по­
соки се насочват към определеното сборно место. Прикрива­
щата група води боя, докато спечели необходимото време.
След това се пръска и тя на малки групи и се насочва към
сборното место.
12. Д и в е р с и о н н и д е й с т в и я . Предприемат се за от­
клоняване вниманието и пръскането на силите на войсковата
част, която охранява даден обект.
Обектът за диверсионното нападение се избира на около
■един преход от главния обект. В диверсионната група се на­
значава само около х/ 5 от отреда. Самото нападение се извър­
шва по начин, че да произведе голям ефект и да накара вой­
ската непременно да започне преследване.
13. З а с а д и . Те са любим начин за воюване на партиза­
ните. Целта е да се унищожи или пръсне известна войскова
даш полицейска част.
На няколко километра от гарнизона се избира место за
засада: тесна клисура, пътека между съседни височини или
съседни горички и пр.
На избраното место отредът организира бойния си ред в
форма на подкова.
Назначава се диверсионна група, доста силна и добре
въоръжена, която напада гарнизона и при оттеглянето си увлича
противника към засадата. Самото оттегляне се извършва така,
че преследването да става в боен ред и без мерки за далечно
разузнаване и охрана. Ако преследващият се охранява добре,
отредът се прикрива и пропуска охранителните и разузнава­
телни елементи.
14. Д е й с т в и я з а о б е з п о к о я в а н е . Когато в даден
район заседне голяма войскова част, срещу която отредът е
■безсилен да се бори, преминава се към действия за обезпо­
кояване.
304

Партизанският отред се пръска на много диверсионни

групи, които се разполагат в далечен полукръг. По определен
план групите започват предизвикателни действия, за да се при­
нуди противникът да предприеме продължителни и изтощителни
преследвания, които след това за дълго ще го принудят да
бездействува.
15. Т е р о р и с т и ч н и д е й с т в и я . За да се почуствувз
влиянието на даден партизански отред в голямо и добре охра­
нявано место, предприемат се терористични действия.
Малка група от фанатизирани партизани се промъква със
съдействието на ятаците в населеното место, извършва запо-
веданите убийства и бяга в определената посока.
16. С а б о т а ж и . Извършват се срещу важни съобщи­
телни и транспортни съоръжения и срещу индустриални пред­
приятия.
Обектът за нападението се разузнава най-подробно. О т
отреда се излъчва бойна и саботажна група. Първата обезврежда
охраната на обекта и заема позиции за осигуряване на напа­
дението, втората извършва саботажното действие.
17. Г о л е м и п а р т и з а н с к и о п е р а ц и и . Тези действия
се предприемат с следните цели: да се създадат свободни
зони в мъчно достъпни и слабо населени области на страната,
да се овладеят и, задържат възможно по-продължително време
важни пътни възли, да се разбият големи гарнизони за повди­
гане престижа на партизаните, да се обезпокояват и ангажират
войските в дадена област и пр.
Съсредоточаването на отредите се извършва ноще, като
се избегва да се дразни населението и войската.
Обикновено се възприема следният план:
а) големите партизански формации заемат определени
райони, където организират своите бази;
б) операцията се разделя на няколко диверсионни и една
главна акция. Първоначално се произвеждат диверсионните
действия, и едва след като противникът пръсне силите си, за­
почва главното действие.
Ако тази акция успее, предприема се веднага нова голяма
операция, с още по-голяма енергия и настойчивост. Ако опе­
рацията пропадне, партизанските отреди се пръскат и по обра­
тен път се прибират в съответните райони.
Когато даден отред бъде откъснат от базата си, той се
присъединява временно към друг отред, снабдява се, отпочива
и след това се прибира в собствената си база“.
За да може отредът да достигне състоянието, при което-
 305

М их. Т о м а н о в , с е к р . О К —П о п о в о и И в. И в . П е т р о в , о т с . М е д о в и н а , у б и т и в ед и н
д ен като партизани.

очертаните от нас и систематизирани в „Упътването на бор­

бата с партизаните“ задачи се извършват успешно, наред с
доброто овладяване на изкуството на партизанската война, е
била потребна чиличена дисциплина, изострена бдителност и
непрекъсната волева стегнатост. За всяко нарушение команду-
ването на отреда е прилагало цяла редица от разнообразни
наказания — мъмрене насаме от командира или политическия
комисар, явна критика по време на обща беседа, мъмрене или
предупреждение пред сдроя, отнемане на длъжност, а за теж ­
ките простъпки — кражби, бегство, недостойно държане в
. боя и др. се е стигало и до осъждане на смърт. Чести нака­
зания са били налагани на непоредна работа — за непочи-
стване на оръжието — да изчисти оръжието на цяло отделение,
д а носи повече дърва, вода и др.
Особено тежко е засягало четниците лишаването им от
правото да ходят на среща с ятаци, или при акция—да останат
да пазят багажа. Този род наказания е засягал особено из­
острената партизанска чест.
Досега не е установено, дали е прилагано наказанието
лишаване от оръжие и лишаване от храна. Редко са били на­
лагани безсмислените и нецелесъобразни наказания да се стои
под оръжие и др. подобни. Винаги се е целяло, наказанието да
20
В ъ о р ъ ж е н а т а съп ротива
30^

подпомогне възпитанието, да затегне дисциплината и да пре­

несе някаква полза на отреда.
Проявили се като недобри изобщо, макар и лично храбри
командири, са били сменявани от длъжност, а за подобряване
на дисциплината некои четници са бивали понякога преме­
ствани с особени обяснителни писма в други отреди.
Нека отбележим още една проява на разместването: ко­
гато един четник е бил в един отред само обикновен боец, а
на друго место — особено в родния си край — той би мо­
гъл да бъде по-всестранно полезен и при провеждането на мо­
билизацията, и при завербуването на нови ятаци, и при снабдя­
ването — такъв четник било по свое -желание, било по иска­
нето на съответния отред или районното и зонно ръководство
е бил прехвърлян на новото мбсто.
За дезертирания от отреда, за тежките случаи на неиз­
пълнение на партизанския дълг в боя и за действия, които са
докарвали беда за отреда, по решение на специалния съд, са
се налагали и привеждали в изпълнение и смъртни присъди.
След сформирането на четите и отредите и тяхното що-
годе въоръжаване — българското партизанско движение пре­
минава в непрекъсната акционна дейност, която по своя голям
размер и удивителна дързост далеч не съответствува нито на
количествения състав на отделните групи, нито пък на тяхното
съотношение с врага. Партизаните нападат в обстановка и при
условия, които не се подават на никакво обхващане от военна
теория и наука, въвличат в борбата срещу себе си, освен по­
лицията — и почти всички налични войскови части, поддържат ги
в непрекъсната бойна готовност, карат ги да вършат тежки
преходи, да хабят огромни количества бойни припаси, да се
избиват понякога взаимно и винаги да считат, че силите иа
партизаните са неколкократно по-големи, отколкото в действи­
телност.
Този начин на смели действия довежда до непрекъснати
сблъсквания. Въодушевени от светлата идея за освобожде­
нието на народа, от подвизите на Червената армия, на Тито-
вите войски — нашите партизани се бият храбро и загиват с
възторжена песен или проклятие към врага.
„В тази битка, — пише се в един партизански спомен, —
се отличи особено със своето геройско държане другарят
Лазар. Безстрашен, смел до безумие, той се сражаваше като
истински герой и винаги беше в първите, най-опасни позиции.
Какво е страх и отчаяние, той не знаеше. В най-тежките мо­
менти на боя, когато град от куршуми го обсипваше, той с
 307

М а т и ^ Р у б е н о в а (С в е т л а ) о т отред „С м ърт на ф гш и зм а", убита на 5. IX. 1944 го д и н а

ледено спокойствие пееше: „Тоз, който падне в бой за сво­

бода“. . . За него „смъртта беше мила усмивка, а хладен гроб
— сладка почивка“.
И когато Лазар намира „сладката почивка“, другарят му
Бойчин, „винаги пръв и смел в боя“ от скръб и мъка не на­
мира сили в себе си да го преживее — отделя се от отреда,
отива в родното си село, убива петима народни врагове и за­
гива в престрелка с обградилата го войска. „Така загина този
смел другар, отделил се от колектива и тръгнал да дири^от-
мъщение чрез личната жертва.“
Севлиевският отред е преследван съгласувано от войска,
полиция и самолети. Картечницата на един от тях покосява
краката на младата осемнайсет годишна ученичка - парти­
занка Соня.
— Другарю, застреляй м е ! Не ме оставяй жива в ръ­
цете на тези кучета! — моли тя пребегващ наблизо другар.
„Но в този момент картечните куршуми се смилиха над
нея — пронизаха младежките й гърди“.
За раняването на Соня се научава брат й Андрей, двай­
сет годишен партизанин от същия отред. Връща се той на­
зад, за да й помогне да умре доблестно, но куршумите поко-
сяват и него. Врагът наближава. Андрей продължава да се
бие и за да не падне жив в ръцете му — насочва последния
куршум в гърдите си и пада на двайсетина крачки от сестра си.
 /
308

Така загива и Сузи Герои от четата „П. Ченге^ов“. В

малкия й пистолет остават само два патрона. Тя допуска един
подофицер на 5—6 крачки от себе си, застрелва го и пада
покосена, като помолва другарите си да я застрелят, за да не
бъде заловена жива.
Сраженията на всички партизански отреди и чети са не­
познати в българската история образци на героизъм и самопо-
жертвувателност, на едно действително легендарно презрение
към смъртта. Останалите живи участници в тези сражения
трябва без отлагане да разкажат спомените си, историци и пи­
сатели трябва да ги подхванат и доразработяг, защото показа­
ният в тях героизъм ще издигне най-светъл, неръкотворен па­
метник на падналите в сърдцата на българския народ и ще
спечели уважелието на всички чужденци, които биха рекли
да се опознаят с добродетелите на нашия народ.
На 13 януари 1944 година срещу двадесет и седмината
бойци от действуващата във Видинския край чета „Георги Бен­
ковски“ се предприема военйб^фашистка акция. В блокадата
участвуват 35 врачански полк, 3 бдински полк, 15 белоград­
чишки полк, полицията от целия край и фашистките . контра-
чети. По решение на военното и политическо ръководство, че­
тата напуска скривалището си в местността „Липака“, за да
пробие блокадата и да се изтегли на юг. На 18-и километър по
шосето Видин—Раковица въстаниците атакуват военно-поли­
цейския кордон и след едночасов бой, в който Ботевият ку­
плет: „Тоз, който падне в бой за свобода“ не замира в устата
на възторжените бойци—блокадата е разкъсана, и врагът — раз­
пръснат в паника, като оставя одеала, платнища и една тежка
картечница.
На 16 януари към 11 часа, четата наново е открита от
група цивилни полицаи, придружаващи 16 души войници, с една
лека картечница. Четата причаква от засада нападателите и от­
крива огъня, едва когато те наближават на 5— 6 крачки. П ър­
вият залп поваля четирима от фашистите. Партизаните се спу­
скат в атака. Войниците захвърлят оръжието си и хукват да
бягат—и партизаните ги пускат да си идат. Но полицаите са на­
казани. Четата още не е дала жертви.
За нещастие, започва да вали сняг, който покрива земята до
10— 15 сантиметра. Стъпките издават посоката на изтеглянето.
О т 11 и половина часа на 16 януари до 4 и половина часа на
17 януари четата пътува неспирно, без почивка. Но противни­
кът използува моторизираните си бързи превозни средства, сгру-
пира се наново, и четата отново е обкръжена. На 17 януари в
 309

О т р е д „Г . Б е н к о в с к и " o i ХИ з о н а Ч аст от и зб и ти те в ср а ж е н и ет о

7 часа се завързва сражението с 35 врачански полк. Боят се

води в местността „Вълчешки дол“ между селата Макреш,
Урбабинци и цар Шищманово. Противникът употребява всички
видове преносими оръжия — от пушката до минохвъргачките.
Дългият път, тежкият походен багаж и безсъницата на отми­
налите денонощия сковават силите на четниците, та отстъпле­
нието става крайно бавно. Противникът схваща, че четата е
малобройна и слабо въоръжена и дава заповед за атака на
нож. Обаче първите нападатели, предимно подофицери, загиват
под партизанските куршуми. Четниците хвърлят към 150 по­
зива из пътя си. Въпреки голямото количество на нападателите,
в боя не вземат участие повече от 60 до 80 войници и подо­
фицери, тъй като войнишката маса се държи настрана и се
движи на групи с пушки на рамо. Затова четниците поздравля-
ват тези войници с вдигнати ръце и шапки.
За 4—5 часа отстъпателен бой четата преминава едва 7— 8
километра. П ътят й се отрязва от 15 белоградчишки полк. Пълно
обкръжение. Поради доброто познаване на терена и благо-
склонното държане на основната войнишка маса, партизаните
досега дават само двамина ранени — баща и син, които по-
късно се самоубиват. Но съсредоточеният картечен огън е от­
310

къснал от главното ядро петима партизани, между които

окръжният секретар на Работническата партия. Те водят бой с
ариергардните части на противника, дават един тежко ранен, а
останалите се спасяват в обратна посока.
Петима други бойци са напълно изтощени и се спират:
— Другари. . . продължавайте, ако можете. Ние нямаме
повече сили. Ще останем тука и ще се бием до последен па­
трон. Ще гледаме да задържим противника, колкото се може
повече, та да спечелите време за оттегляне.
Недалеч от тях остава и командирът Георги (Лило Тошев)
— ранен е. Той предава картечницата и взема от младежкия
секретар пистолета, за да се самоубие, когато настъпи послед­
ната минута.
И наистина — командирът и останалите петима задържат
противника цял час време, след което се самоубиват, с изклю-
.чение на един партизанин, който успява да се спаси поради
военната си униформа. Малко по-встрани от тях загива полит-
комисарят на четата Мико (Тошо Младенов), който след като
изстрелва всичките си патрони, се хвърля с голи ръце. върху
най-близкия нападател и умира, намушен от друг войник в
гърба.
Четата вече брои само 15 души. Командуването се поема
от военния ръководител на окръжния щаб. Партизаните зави­
ват под прав ъгъл към юг, през равното Макрешко поле. По­
срещат ги непрекъснати картечни засади. Във всяка от тях има
по един цивилен полицай, за да бди върху държането на вой­
ниците и да разстрелва на место всеки, който не желае да
стреля. Въпреки това, войниците от 15 Белоградчишки полк се
държат патриотично, не стрелят или стрелят далече встрани и
във въздуха, та четата дава само трима ранени, двама от които
остават на место. Те нямат пистолети, та викат с пълен глас:
— Другари, не ни оставяйте живи в ръцете на вр ага!
Убийте ни и вземете пушките!
Третият ранен младеж, Лазар (Коста Йорданов) се връща,
за да изпълни най-тежкия другарски дълг. И самият той е
тежко ранен в лявата ръка, а само с дясната си ръка мъчно
може да направлява тежката сръбска пушка. Двамината други
долавят неговото безсилие, кротко се обръщат по лице и по­
лагат главите си за стрелба от упор на люшкащата се. в р ъ ­
ката на другаря им цев на пушката . . .
На два километра от тях остава и Лазар, поради загуб­
ване на кръв. Разменява карабината си срещу пистолет от
 А СЕН Б А Л К А Н С К И (С л а в ч о Г. Д р о ц а н о в ) СТО ЯН ЕДРЕВ
Д в а м а л е г е н д а р н о ге р о и ч н и п а р т и з а н с к и к о м а н д и р и , у б и т и
другарите, причаква враговете, изстрелва постепенно всичките
патрони, хвърля и двете бомби и се самоубива.
Малко след това четата отново е разкъсана — трима
четници с новия командир са обградени. С точна стрелба те
повалят трима от нападателите и успяват да се измъкнат.
Това е последното сражение през този ден — девето по
ред, без да се смята непрекъснатата престрелка при отстъп­
лението в продължение на целия ден.
На следващата сутрин седем от четниците са обградени
в дола край село Калугер, белоградчишко, от ротата на фа-
шисга-поручик Ташев. Останали вече без никакви муниции и
загубили сетни сили — те се събират на купчина, възпламе­
няват една бомба и се самоубиват дружно.
Така в продължение на три денонощия всред непре­
къснати сражения, четата „Георги Бенковски“ загубва 17 герои,
без нито един да се предаде жив на врага.
Макар и тежко ударена, тя не преустановява борбата —
местата на загиналите наново се попълват, а идват все нови и
нови партизани, окрилени от подвига на падналите.

При щурмуван ето на моста на Рилската река от Първа

софийска бригада, вража картечница покосява и двата крака на
312

партизанина-щурмовак Малчо. Той сяда на моста и въпреки

страшните болки и засилващата се отпадналост от загубата
на кръв, поддържа стрелбата, докато и последните му другари
преминават на другия бряг. Свършват се патроните на шмай­
зера му. Той изважда пистолета си и когато разбира, че животът
му загасва — извръща се към партизаните с думите:
— Другари партизани, аз вече си отивам, а вие продъл­
жавайте все така да биете без отдих противника. Победата е
близка. Смърт на фашизма! Свобода на народа!“
Запява партизански марш и с песен на уста умира.
Началник щаба на Плевенската военно оперативна зона
Стоян Едрев и другарят му Вълко Тодоров — и двамата от С;
Радювене, ловешко, са обградени в горицата край същото село.
Пристига на помощ и целият 34 пехотен ловчански полк. Не­
равенството на силите от двете страни е невъобразимо — два­
ма срещу хиляда! Тежки и леки картечници, шмайзери и ра­
кети срещу една пушка без мушка и един калаен пистолет.
Боят започва от сутринта. Хиляди пушечни и картечни
куршуми са изстреляни срещу двамата герои, които пробегват,
меняват местата си и стрелят само на сигурна цел — първият
от нападателите, които се опитват да навлезат в горичката, е
повален.
Вълко е тежко ранен и заловен. Отведен в общината, той
намира сйли да ритне в корема разпитващия го подполковник,
след което го разстрелват.
Стоян поваля втори нападател.
Провеждат се дванайсет нападения, ръководени от начал­
ника на конната полиция в Плевен — Малев.
Стоян Едрев спокойно се отбранява. Още един изстрел —
и Малев пада мъртав наместо.
Паниката сред войската и полицията нараства, а храбрият
партизанин завлича мъртвото тяло малко навътре в гората,
облича полицейската куртка на убития, нахлузва формената му
шапка, опасва новия парабелум. . .
Стъмва се. Гората се обгражда от заловените просто за
ръце полицаи и войници, за да не може „разбойника“ да се
измъкне. Огнйове и ракети осветляват неспирно мрачината.
Нощта преваля, а от Стоян Едрев нцто звук — гръмнал е
през целия ден само 14 пъти, а е повалил вече трима.
На сутринта началството заповядва изсичането на гората.
Петдесет декара се повалят, преобръща се всяка шумка и дръмка,
разрязва се и се дупчи всяка къртичина, хвърлят се нови бомби
 313

В арн енска зо н а Г руп а и з б и т и к р а й с . П р и со й н а

към предстоящите за изсичане дървета и шубраци — от

Стоян Едрев нито следа.
А Стоян Едрев още през нощта, с железно самообладание
пристъпва до веригата, под закрилата на полицейската си уни­
форма, заговорва войниците и се измъква, „за да си вземе
шинела“ . . .
По-късно, след много други героични дела, на 19 юни,
Стоян Едрев е тежко ранен при нападението на с. Беглеж. Ко­
мандирът е носен известно време от другарите си и застрелян
край селото по собствената му молба.
Последните думи на народния герой са:
— Отмъстете з^ другарите. . . Поздравете всички дру­
гари. . . Борете се и освободете България.
Всред самото сражение партизаните са отправяли апел
към войниците:
— Честни български войници! Не стреляйте срещу на­
родните партизани! Ние се борим за свободата на нашия н арод!
— Не ставайте палачи на братята си! Защо престъпвате
войнишката си клетва?
— Помислете си — защо гладува българският народ ? З а щ о
ж е н и т е и децата ви са боси ? Кой хвърли България във в о й н а т а
314

— хитлеровите слуги! Братя войници — не срещу нас, а срещу

германците насочете оръжието си!
А викнел ли е некой фашист да се предадат — обикно­
веният отговор бил:
— Мъртви само ще ни хван ете!
/
Героите в отредите са предизвиквали възхищението на
другарите си, а когато храбрецът е загивал — другарската
скръб е намирала израз в нелегално издаваните некролози.
Те, на свой ред, са ставали мощно и въодушевляващо за нови
жертви пропагандно средство.
Ето един такъв некролог, издаден на циклостил:
*„Тоз, който падне в бой за свобода>
той не умира! . .
Другарска ж алейка
Продажно-престъпната ръка на гнусен ренегат — частица
от кървавата полицейска машина на продажните хитлерови
агенти и тяхната престъпна политика на унищожаване всеки
честен син народу — простреля живота на още една тъй св етла
душ а! На нашия незаменим другар командир
Д и м и т ъ р Г е о р г и е в Д ю л г е р о в — К и с к и н я (Ц ветко)
~ — (рбд.7р7 Г. ОряхбвицТ,~ЖГщДѵ члён на ОК на РП и
командир на Отечественофронтовските партизански
"Отреди в окръжието Горна-Оряховица)
Ск ъ п и другарю !
Син на крайно бедни родители, израстнал сред мизерия —
от ранни младини, от ученическата скамейка още — ти се на­
реди при твоите бледолики братя в борбата им за хлеб и сво­
бода! Техният водач и ръководител — Партията — те срещна
като верен син на класата и народа си. И в борбата на народа,
под нейното знаме, грижа и ръководство — ти бързо укрепна,
оформи се, израстна като другар и водач.
Врагът не ти прости това. Ученическата скамейка бе за­
менена от затворническата килия! Арести, побоища, интерни­
рания и всички други „прелести“ на кървавия фашистки гнет
бяха постоянен спътник в живота ти. Но нищо не можа да
помрачи ясния ти орлов поглед на борец — върху развоя на
събитията! Д а сломи непоколебимата ти железна воля за борба!
Да угаси вярата ти в народната ,сила и победа!
И в ония страхотни дни, когато лихият и подъл враг на
народите — фашизма, хитлеризма — нападна надеждата на
поробените и отрудени народи — Съветската родина — и про-
 315

дажните хитлерови агенти, предатели и .убийци народни — Бо­

рис и правителството Филов — подгониха, за да унищожат
честните, неподкупни синове на народа, — ти не се поколеба
нито за момент да застанеш на своя пост! Д а изпълниш до­
край своя д ъ л г ! Д ългът на класосъзнателен работник и честен
последователен патриот — длъжен и умеещ да защитава със
слово и меч народната свобода и отечествената независимост!
Преследван и гонен години наред, без отдих обхожда ти
села и градове на окръжието. Ободрява унилите, вдъхва вяра
на обезверените и извика на борба честните и смелите! За
беззаветната ти преданост към народната борба — народът ти
се отплащаше с безграничната си обич. „Цветко е нашето цве­
т е “ — ето изразът на тази му обич. — Д а ! Незаменими дру­
гарю ! Цвете бе ти за нас, патриотите-партизани, за партията,
за класата и поробения народ В окръжието! . .
Спокойно почивай, незабравими другарю !
Напраздно врагът ликува! Кървавата му победа е по­
следна победа! Делото на което ти служи и за което умря —
народното дело — е в здрави и сигурни р ъ ц е ! Кръвта ти споява
нашите редици! А жертвата, великата жертва, която даде пред
олтаря на народната свобода и отечествената независимост зове
и|мобилизира всяко честно българско сърдце да изпълни своя
народен и отечествен дълг! Д а излезе на смела, решителна
борба под знамето на Отечествения фронт срещу твоите и на­
родни убийци и предатели — самозваното регентство и него­
вото „ново“ правителство! За народна свобода и отечествена
независимост!
И в тази борба — кълнем се в димящата ти още кръв —
последната и решителна победа ще бъде — народната победа!
Ще бъде нашата победа, другарю Цветко! Тя вече идва! А
заедно* с нея идва и разплатата! Ж естока, но справедлива раз­
плата !
Септември 1943 г. „ ,
От другарите ти партизани
Когато са имали възможност, всъщност много редко, по­
ради бързото оттегляне, четниците са погребвали падналите си
другари с скромни, но наситени със строга тържественост пар­
тизански обреди.
■Ори бдокада на с. Старосел пада тежко ранен командирът
на 2-ра дружина от бригада „Васил Левски“. Другарите му
успяват да го изнесат до местността „Барикадите“, гдето той
умира от раните си. Погребват го с тихо изпетите песни „Вий
ж ертва паднахте“ и „Жив е той, жив е “ . . .
\
316

Често пъти скръбта по падналите другари е намирала

израз в безхитростни, но искрени и затова дълбоко вълнуващи
стихотворения,, печатани в нелегалните вестници или разпръс­
квани вместо позиви, за да се подемат във песен за героите от
младежта на районите, в които е живял, борил се и паднал
въстаникът.
„Не смърт, а само смяна на силите“ — така е озагла­
вено едно стихотворение, посветено на въстаника Милчо Си­
меонов, от село Койнаре,- .белослатинско, загинал с още девет­
найсет храбри другари от ловчанския отред „Чавдар“, след
тринайсет часов бой при село Брусен, тетевенско:
Научихме вестта за твоя край геройски
сред пазвите на родния и стар Балкан:
и в миг сърдцата ни забиха неспокойно. . .
Защ о? Нали това ти сам го пожела?
Тук всичко във жцвота ти бе твое дело,
смъртта дори — и тя не ще е от врагът,
защото ти ср взираше в борбата смело,
и в сметката бе турил и храбрата си смърт.
Ти'гледаш е напред в живота непреклонно,
с погледа на верен Сталински боец,
идцом те призоваха в делото народно,
поднесе му без страх ти свойта бойна чест.
И днес наместо ордени за боен подвиг
и кръст излишен за незнайния ти гроб,
изплетохме ти тези стихчета със поздрав
от родния ти край и бедния народ.
Чувствата на почит и преклонение пред подвига на пад­
налите другари е намерило израз и в следната характерна
заповед:
Щаб на II опер. зона ' З а п о в е д № Г/106
от народо-освобод. До Щаба на I-ва Средногорска бри-
въстан. армия гада „Христо Ботев" от Н. О. В. А.
(Н. О. В. А.)
На 30 юни 1943 година загина геройски при с. Фердинан-
дово др. Георги Ж ечев (Тодоров) военен командйр на II опе­
ративна зона и виден водач на Отечественофронтовското дви­
жение в Южна България.
На 17 май 1944 година в гр. Пловдив падна пронизан от_
вражески куршуі!Г~ШГадежішэт^дтГ5Ч5ственофрбнтовски деятел
 317

П ар ти зан и о тк р и в ат т р у п о в е т е на за ги н а л и свои д р у га р и на в. Б о гд а н , ст р ел еш к о

др. Алекси Костадинов Атанасов. (Сашо),,

р — На~~2Б юни 1944 г. в гр. Пловдив из засада падна убит
др. Райчо Кирков, член от щаба на II оперативна зона и виден
пловдивски работнически водач^
1_На 27 юни 1944 година в гр. Пловдив, след 12 часово
геройско сражение с цяла орда полицейски гадове, загина ге­
ройски младата др. Лиляна Николова, ръководителка на мла­
дежкото работническо движение^
Предвид особените заслуги на гореизброените другари
към въстаническото движение в Пловдивска област, щ абът на
зоната ги провъзгласява за
/ народни герои
и нарежда:
1) При строяване, тържества и апели да бъде спомена­
вано името им.
2) Д а бъдат разучени техните биографии от всички въста­
ници, и техните дела да бъдат използувани за възпйтание на
въстаниците в дух на героизъм и саможертва за свободата
на нашата родина.
3) Д а бъдат посветени специални номера от излизащите
318

при бригадите въстанически вестници, да бъдат устроени об-

щоселски митинги в тяхна чест.
Настоящата заповед да бъде прочетена пред всички
въстаници.
Балкана, 9 август 1944 година
Щаб на II оперативна зона от Н. О.
В. А. — В. Л. Церовски, Г. Смилянов
Много прекрасни борци, а понякога и цели чети загиват
от предателството на фашистите в партизанските райони, а и
от наплашени селяни, ловци, горски стражари, които пред за­
плахата да бъдат разстреляни от наказателните команди, съоб­
щават забелязаните по къра или селищата въстаници.
Дълко Вълчев Топчийски от с. Николаево се натъква слу­
ч а й н о ш Г Т іартизан^ Гарванското усое, изплъзва
се от четническия пост и съобщава откритието си на полицията.
Втора Ловчанска чета бива разгромена поради предател­
ството на двама ловци от с. Лисец и на Въцо Дочов Стоянов
от с. Катунец. Последният’ бил за шума в околностите на Ка-
тунецГ Шейната му се счупва. Преследваните от полицията
партизани топлели краката си под един навес. Те забелязват
неволята на Въцо Дочов, отиват и завръзват шейната му с
тел. Вместо благодарност, нещастникът издава своите помагачи,
войската ги застига, и в сражението между Радювене и Кату­
нец загиват няколко души, а по-късно и други партизани.
След разкриване на едно скривалище, партизанката Ли­
ляна Бърдарова успява да се добере боса до дома на един
старец, който вместо помощ я намушва с ножа си на десетина
места по гърба.
Петър Воденчаров от Беглеж не удърж а пред настоява­
нията' на уплашената своя жена и предава четника Васил Въч-
ков, който се укривал в селската мелница.
На 12 юли, Петровден, на един от постовете на отред
„Васил Левски“ се натъква литаковски селянин. Партизаните
беседват с него, дори се уговарват да получат картофи и се
разделят приятелски. На другия ден група полицаи от Ботев­
град и Литаково обкръжават предпазливо лагера, точно когата
партизаните изучавали теорията на бомбата. Първият изстрел
ударва в спусъка на пушката на поста. А партизаните разпо­
лагали само с един пистолет, една пушка с пет патрона, и
една бомба, понеже останалата част от отреда била отишла
вече на акция. Всепак, успяват да се измъкнат, като загубват
из пътя само двама другари.
 319

im s »
* Т, —АГ.Ч — >

'J$pfb:jif#>
W № Л Ш .

О тред „Г авр и л Генов" П ар ти зан ск и н ек р о л о г

Макар да е проява на единици — предателството е тряб­

вало да бъде ударено в корен още при зараждането си. За­
това партизаните най-строго изтребват предателите, като отне­
мат охотата на всички съзнателни и несъзнателни предатели
да вършат срамното си противонародно дело. Почти всички
споменати по-горе предатели са били убити от другарите на
предадените бойци.
Органът на Първа Средногорска въстаническа бригада
„Христо Ботев“, вестник „Народен глас“ само в своя пети брой
от 9 август 1944 година съобщава за изтребването на четири
предатели и убийци:
„На 26 юли младеж—патриот от с. Свежен, Пловдивско,
унищожава един фашистки агент, Еню Симов, взема оръжието
му и се присъединява към въстаническата дружина на дру­
гаря К.
На 27 с. м. група от дружината „Бенковски“ убива чрез
засада големия кърволок и убиец—горския стражар от Малко-
Дреново, Митю Димов. Същият е правил засади на български
патриоти. При една такава засада бе наранил другаря Цветан.
Околните села са доволни от това наказание, а Малко-Дреново
ще си отдъхне. Взети са пушка, 60 патрона и бомба.
На 29 юли въстаници от същ ата дружина устроиха за­
сади и унищожиха най-големия кървопиец в Чирпанска околия,
убиеца на 11 народни синове и борци за свобода, старшия
стражар Дим. Богданов Бараков. Заедно с него бе унищожен
и стражаря, който охраняваше този фашистки садист. Взет бе
един шмайзер, пушка и бомба.
На 30 с. м. група въстаници унищожиха агента — учител
Марко Божков от с. Свежен.
320

Населението посреща с облекчение наказанието на народ­

ните врагове“.
Характерен документ на партизанската чест и морал е
следното писмо на Щаба на Трънския партизански отред:
„Щ абът на Трънския партизански отред Ви съобщава, че
м ъж ът Ви Макари Миланов е наказан със смърт от съда при
Щаба ни, затова че той от 12 юли насам е бил полицейски
агент и е бил в услуга на полицията. Това е установено по
безспорен начин. Разобличихме го на публично събрание в с.
Джинчовци, на което събрание населението удобри нашата
присъда. Щ абът Ви отпусна помощ, която ще Ви бъде препра­
тена. От Щ аба на отреда: (п) Славчо“.
В Архива на съпротивителното движение е запазена след­
ната телеграма, подадена от началника на полицейската служба
в Асеновград, Кокалачев, до пловдивските областни и софий­
ските полицейски началници:
„Тази вечер към 19 часа в кръчмата на Щерю Търнев, от
село Болярци, е бил общинският полицай Атанас Костадинов
Хаджитодоров, 44 годишен, от същото село. На тръгване, преди
още да излезе навън, откъм улицата е стреляно с ловна пушка
през прозореца, калибър 12. Полицаят бил ударен в лявата ръка
и сърдцето. Смъртта последвала моментално. След изстрела на
ловната пушка са се чули няколко изстрела от пистолет 9
милиметра, с цел за заблуждение. Убийството има политически
характер. Полицаят е имал заплашителни писма. Същият е
убил нелегалния Янко Григоров от същото село и наранил не­
легалния Васил Иванов Гюлев от село Патриарх Евтимово.
Трупът запазен. Води се дознание. Моля бързото наре­
ждане. 3095.“
Дружина „Райчо Кирков“ е оставяла бележки върху тру­
повете на Наказаните предатели и врагове, в които е обясня­
вано, защо е бил осъден и наказан убитият.
Затова пък, каква чиста преданост и обич към освобо­
дителното дело на партизаните показват десетките хиляди
мъже, жени, старци и деца, като изграждат гъвкавата яташка
мрежа, на която отредите се опират в тежката си битка с не­
сравнимо превъзхождащия ги по въоръжените си сили враг.
Пръснати по села, кошари, колиби, летовища, гари, мини, фа­
брики, из работническите градски квартали, в учрежденията и
самите войскови части, славните партизански помощници имат
само една мисъл и гриж а: как по-добре да изпълнят своя дру­
гарски и политически дълг. Стотици са селата из България, на
 321

които почти ця­

лото население
е било включе­
н о — преко или
косвено — в по-
мощната армия
на въоръжената
съпротива.
Различни са
нишките, от кои­
то се изплита
яташката мрежа.
Ятаци се вербу­
ват и по роднин­
ска и приятел­
ска линия. Ятаци
стават наи-скро-
мни труженици,
водени от здра­
вата си привър­
заност К Ъ М Н а - Ф у р н а на Р а д а А т а н а с о в а , о т с . С т р у п е ц , С л и в е н с к о ,
рО Д Н О ТО ДСЛО ОТ в к о я т о е п е ч е н х л е б з а о т р е д а „X. Д и м и т ъ р "

чувство на преклонение към освободителка-Русия, от умраза

към убийствата, на които са били свидетели, от ненавист към
грабителите-немци, по лош спомен от германците ощ е от пър­
вата световна война, от възторг пред героизма на партизаните,
особено след завземането на някое село и след речите на
митинга.
Основната тъкан, обаче, на яташката мрежа си остава
партийно-организационната. Всички кадри на Работническата
партия, на Работническия младежки съюз, които не бяха из­
лезли в горите, бяха включени във веригата на помагачите. Те
събираха сведения, оръжие, храни, пари, ходеха на срещи, под­
готвяха акциите, купуваха хартии, циклостилно мастило, нами­
раха квартири, правеха скривалища, посрещаха и препращаха
по каналите нелегалните дейци, прибираха и лекуваха ранените,
участвуваха в бойните групи, атакуваха нощем и се прибираха
на зазоряване, за да продължат прнвидната си легална работа.
Старец-русофил купува на внука си здрави дрехи,
обуща, пушка й го праща при партизаните с думите:
— Върви и ти да помогнеш на русите, както те ни по­
могнаха да се освободим от турците. Стар съм аз, но ти ще
ме заместиш.
Въоръж ената съпротива 21
 322

Трифон Лилов по партийна

принадлежност е от Ляпчевия
„сговор“, но синът му е кому-
нист-политзатворник, и зара­
ди него той става ятак на сво­
бодните му другари-парти-
зани.
Край Етрополе живеел Бъ-
кличаря, главен ятак на чета
„Бачо Киро“ от отред „Ча­
вдар“. В дома му партизани­
те винаги са намирали помощ.
И четирите му деца, дори
най-малкото — в отделенията,
помагали според силите си,
като мълчели за всичко, що
става в къщ ата им. При един
провал бащата бива разкрит
и застрелян.
Интересен е случаят с ята-
ци-жандармеристи В зеленчу­
ковата градина на жандарме-
р И Й С К З Т а част В местността П а р т и з а н с к о с к р и в а л и щ е к р а й с . К р у ш у н а ,
„Стария Църкач“ под село ловешко
Беглеж работели и пазели седем жандармеристи. Чрез позна­
ти, партизаните влизат във връзка с един от тях, Михал, от с.
Махалата. Дават му позиви, които той чете на другарите си,
а после събира пари и ги предава на партизаните. Често им
носи и храна, а веднъж заедно с друг жандармерист от
Петърница, който имал брат ятак (Караджата) откарва в мест­
ността „Турски ливади“ 300—400 кгр. брашно, и то с жандар-
мерийската каруца, откъдето четата го пренася на гръб до
базата си. По предварителна уговорка — след мръкване жан-
дармерийската градина била на разположение на партизаните.
— От там се поддържахме с витамини, — смееше се пар-
тизанинът-разказвач на този случй.
Ето една от яташките вериги, през които е трябвало да
минат партизаните Яко и Огняна, за да се прехвърлят от от­
ред „Чавдар“ в Етрополския балкан до плевенско, където им
била възложена нова работа:
Първият престой — в къщ ата на Бъкличаря в Етрополе е
от цели шест дена. Втори преход до село Джурово — в саман-
лъка на воденичаря Матю, ловец, мелничар. По същото време,
 323

когато партизаните нощували в

къщ ата му, той имал гостенин
— големец от Дирекцията на
полицията. (През зимата 1943
година десет души от отред
„Чавдар“ зимуват в дома на Ма-
тювия брат. Откриват ги. Матю
побегва с тях, раняват го, за­
лавят го и по-сетне го застрел­
ват на Арабаконак, заедно с
други 18 ятаци. Син му, уче­
ник, излиза партизанин, но бива
затрупан и задушен при срутва­
нето на едно партизанско скри­
валище). След тридневен пре­
стой в сайвана двамата парти­
зани биват откарани под сламата
в една каруца до Добревци,
гдето престояват на тавана в
сайвана на стар партиен другар- Б а б а Я к о в и ц а . о т с . Б ъ к о й ц и , ге р о и ч н а
септемвриец, шивач. Той ги пре­ ягач ка на габ р о вск и те партизани
вежда до базата на Добрев-
ската чета, гдето престояват шест дена, докато пристигнала
връзката от Луковит. В град Луковит скривалището било пак
на тавана на един обор, а снабдяването с храна извършвал
синът на хазяйката, ученик от трети клас, който вече имал
пушка. Оттам Яко бива заведен в село Радомирци, където пак
пренощува на тавана в сайвана на един от местните ятаци,
стар човек, който го провежда след това до района на село
Бежаново, където нашият партизанин вече можел сам да се
справи, понеже бил от този край.
Положението на ятаците в много случаи не беше по-леко,
а понякога дори и по-опасно от положението на самите пар­
тизани. Когато врагът се разлудуваше от безсилието си да
се справи с въстаническите отреди — насочваше гнева си към
всички предполагаеми помощници в селищата, които му бяха
под ръка. На фашистките зверове не бе много потребно да
знаят, кой, доколко, кога и как е подпомагал партизаните и
дори дали наистина ги е подпомагал. Те просто разпитваха
своите доносчици, кои са по-събудени жители в селището, под­
бираха ги с десетки и стотици, изтезаваха ги, дано изкопчат
нещо, а след това ги разстрелваха, ограбваха покъщнината и до­
битъка им и запалваха къщите сред писъците на жените и децата.
324

Бащата на партизанина Велко от Учиндол, плевенско, бай

Тодор Цанев, стар земеделец, е разстрелян в двора си, заедно
с друг ятак от селото, а палачите забраняват на близките му
дори да плачат. ' *
След зверски побой ятакът Кочо Краев от Николаево е
изнесен гол на снега и обливан, за да стане на „леден памет­
ник“, а след това замръзналият паметник бил хвърлен от гор­
ния етаж на общината.
Цочо Николов, баща на партизанина Камен от Бежаново,.
е трепан цели два дена с криваци и жив е подложен на на­
съсканото полицейско куче, което изяжда бузите му.
Никой нищо не казва на палачите си. *
Ето една малка табличка за яташката мрежа в няколко-
от районите на Шуменска военно-оперативна зо н а:
Райони Я т а ц и Разкрити и арестувани избити
Попово 145 100 3
Омуртаг 275 150 100
Търговище 198 100 15
Преслав 74 50 26
Шумен 66 15 2
Нови пазар 13 10 —
Всичко 771 425 146
Между тях особено се отличават:
Димитра _Костадинова, от с. Злокучен, шуменско. Бащ ата
и единият й 17 годишен син, заплаЮТТГи от арестуване, ставаг
партизани. В селото се извършва разкритие от фашистката по-
йицИИ—арестуват стотиціГсёляни и селянки. Арестувана е и Ди­
митра, като е подложена Нй" ЖЕСТОки инквизиции и гаври. Н о
съпругата, майката и плтриоткатл думица пе продумва. Всепак,
тяДтцсдяЬа, и 9 септември Я ОСВОоождава ~от затворя.
^афаил Пенев е~сД1)Ужен земёдйлеи по политическо ѵбе-
ждение, от село Драгоево, преславско. Той и семейството му
дават непрекъснато подслон на партизаните от Ш уменската
и Преславската чети. Единият му син стайа партизанин, попада
в ръцете на полицията и без да каже нещо за другарите си„
бива разстрелян. Бащата също е арестуван, изтезаван, но нищо
не издавят
Христо Иванов от с. Звезда, поповско, арестуван, бит же­
стоко и убит, без да промълви нито една от партизанските
тайни, в които бил посветен.
При блокадата на с. Дългач, търговищко, са арестувани
ж ен атаи синът—ученйк в Vl клас—на партизанина Иван К К рй в-
 Н а 30 с е п т е м в р и 1943 г. ф а ш и с т к и т е б а н д и о п о ж а р я в а т к ъ щ а т а н а я т а к а
Н а й д е н Т. И ч о в с к и о т с . У г ъ р ч и н . Д ъ щ е р я му Н а й д а е у б и г а к а т о я т а ч к а
лев. Запалват къщата им, бият ги зверски да кажат, къде е _
Съпругът и бащата, след това разстрелват сина пред майката, а
после и нея, като заравят труповете толкова плитко, че ръцете
и краката им се виждали.
Минаващи пътници ги заравят по-дълбоко.
Не е възможно да се споменат дори имената на ятаците
на една само чета — толкова масово, всенародно бе участието
на българите и българките в подпомагането на партизаните.
Мрежата от укриватели и връзки на Борисовградската
чета „Ангел Войвода“ става толкова обширна и гъста, че по
•едно време едвали не всеки срещнат селянин с положителност
бил или укривател, или връзка и доставчик, замесен в слож-
ната конспирация.
Както през всички минали борби на българския народ,
така и в последната битка с фашизма, особена издръжливост и
нравствена коравина показа българката. И като партизанка, и
като конспираторка, членка на бойните групи и партизанска
ятачка — тя понася несгодите редом с мъжете, бие се все така
храбро и загива достойно. Никога, обаче, в миналата история
на България участието на жената не е било толкова масово и
толкова съзнателно.
В т р о г а т е л н и я п р о с т и ч ъ к р а з к а з н а б а б а Кула М а р и н о в а
Найденова пред Ботевградския н ар о д ен с ъ д са разкрити ня­
колко типични страници от живота, страданията и яката устой-
326

чивост на жената-ятачка. Кула Маринова загубва мъжа, сина

и дъщ ерята си, изгарят и къщ ата й — остава само тя случайно
жива, за да се възправи като обвинителна срещу своите мъчи­
тели — убийците на мъжа и децата й:
„Веднъж момчето ми Найден слезна в село, и кметът го
срещнал и му казал да съобщи на баща си да отиде в общи­
ната. Найден Петров беше кмет и той после пак беше заръ­
чал на момчето ми да отиде баща му в общината, а баща му
отговори: „Няма да отида в общината, за-добро не ме викат“.
Аз му казах да отиде, да не стане по-лошо, но той не отиде.
На другия ден отидохме на кошарата си, за да пластим сено-
всички, и към обед Марин и момчето отидоха на другата ли­
вада по-надолу да косят. Дойдоха Димитър Кйоса и двама
агенти, а ние ядехме попара с момичето си. Димитър Кйоса
дойде при нас и рече: „Како Куле, викат бай Марин да се
яви в общината, и нека дойде, за да не стане по-лошо“. Аз го
поканих да ядем и да не се разправя, а в това време дойдоха
останалите трима: Илия Димитров Караджов, Георги Вутов
от село Типченица и един друг полицай, когото после убиха.
Те ми рекоха: „Казвай, къде е Марин“, и ме сплашиха, но аз
не казах. Момичето ми стана и отиде към баща си, а Георги
ме удари с пушката си по главата, и аз изревах, а той ми се
скара, защо съм изпратила момичето си. Полицаите отидоха
към Марин и го намериха и го доведоха. Марин ми рече то-
гай на мен: „Не бой се, няма нищо лошо да стане“. В това
време дойдоха четирма партизани от Търновско и заградиха
полицаите и ги задържаха, като Георги Вутов, стражара, успя
да избяга, като ни се закани.
Вечерта останах сама и понеже ме беше страх, отидох
да спя на друга кошара до нашата, и подир малко дойде много
войска, заедно с Нако Бандата, Миработо, Симеон Ташов в
кмета Начо, който ме видя да плета в една черга и ми рече:
„Стани и кажи, къде са другите“. Миработо и Нако ме уда­
риха по два пъти, и аз ревнах, а тогава ме удари и Симеон
и ми рече: „Мълчи, мръснице, стига рева“.-После ми поискаха
тигана и масло, за да си приготвят вечеря. Аз им отговорих,
че нямам масло, а Симеон ми рече: „Имаш за шумарите да ги
храниш, а за нас нямаш“. Нако Бандата беше окачил по дре­
хите си бомби и пушка и викаше: „Казвай, къде са шумарите“.
Аз поисках вода да пия, а Симеон рече: „Не давайте вода на
тази мръсница“. Аз им се молих за водица пак. Вечертй пре­
спаха и на другия ден почнаха да търсят наоколо, но нищо не
намериха. После ме качиха на колата и отидохме дома. Be-
 327

черта всички спаха в колибата, а ние, жените, спахме вънка.

Пръв Мирабо ме би. На колата двама войници ме държеха, а
дома правиха обиск за оръжие, като изхвърлиха всичко и в
одаята намериха една строшена пушка капсалийка. Дадоха ми
пушката да я нося в ръце и ме откараха в общината, където
стоях до вечерта. На сутринта ми казаха че ще ме откарат
в Ботевград. Аз поисках да си взема хлеб и черга, но кметът
каза, че не може, и аз си кандисах. Сутринта викаха Илия Ива­
нов Шопов, Ангел Христов и други, които освободиха, а нас
тримата ни откараха. В общината не ни биха, нито по пътя.
Вързаха ни с едно големо въже, като аз бех в средата, и ми
викаха, че съм най-големата мръсница и овисиха на врата ми
едно парче хлеб да го гледам, а полицаят Христо, от Скра­
вена, ме заплашваше. Като пристигнахме в околийското упра­
вление, Найден Маринов от с. Врачеш, и Марин Петров Мар­
ков, от Ботевград, с пушките си почнаха да ни бият. На Илия
и Ангел потече кръв, а после почнаха да ме бият, докато гла­
вата ми се покри с кръв. Поставиха Илия и Ангел в мазето, а
мен ме накараха да си измия главата на чешмата, и Марин ми
вдигна ризата и ме заголи, застъпи пръстите на ръцете ми и
почна бой, та ми посине телото, и счупиха костта на ръката ми,
поляха ме с една кофа вода и после ме накараха да седна на
цимента, след което пак започнаха да ме бият. Аз им поисках
вода, но те не ми даваха и ми викаха, че аз съм виновна, че
шумкарите са хванали полицая — техен колега, след което ме
внесоха в мазата, като ме беха хванали за главата и краката,
и ме оставиха. Към Г2 часа през нощта влезе агента Мино
Дашков и ме би с бич по ръцете и краката, та левата китка
на ръката ми се разцъвте, а в това време Нако Бандата стое­
ше от страна. Те ме биеха и питаха, давала ли съм хлеб и
масло на шумарите. Аз им казах, че не съм давала, а м ъж ът
ми може да е давал. Мино Дашков ми оскуба косата от гла­
вата, и ме оставиха под стълбите на камъните. На другата
нощ дойдоха пак и ми викаха: „Жива ли си ма, мръсниЦе?“ и
ми казаха, че ще ме закопаят вечерта, а Найден Маринов ме
би с дърво. Едно циганче докара в двора четири дъски, и те
ме плашеха, че с тези дъски ще ме закопаят. Имаше един
много добър полицай, когото не познавам, ми викаше „Не се
бой, тази вечер тук ще спиш на дъските“ и не ме би.
По едно време през нощта към 12 часа дойде полицаят
Георги Вутов, хвана ме за краката и ми рече, че ще ме убиват,
като ме повлече навън. Аз изревах, и полицаят, който ме защи­
щаваше, му рече: „Махни ж ената“. А той му рече: Д и Ше
мълчиш, че ще кажа на началника“. След това Георги ме из­
веде, и ме биха, докато им се досади. Аз пищях колкото
можах, а те ме вкараха в мазата, където ме държаха 20 дена,
и за 15 дена 12 пъти ме биха. (Посочва белега на ръката си).
Този белег ми е от бой, като ръката ми. беше отекла много.
Най-после почнаха да искат да си дам показанията и ме заве­
доха пред Дамянов, който ми викаше: „Бабо Куле, кажи си
истината, няма дд те бием“. Аз му поисках вода, а той ми
каза, че не може да ми даде, понеже съм бита и ако пия
вода, ще умра. После той донесе една чаша вода и м и сипа
в уст ат а сам о'две капчици, а аз м у се м о л е х да м и даде
всичката вода, обаче той искаше да м у призная всичко. По­
неже не казах, Марин и Найден започнаха пак да ме бият и
ме съблякоха по риза, като ми рекоха: „Сега ще те съблечем
гола, за да те видим, каква си хубавица“. После ме събля­
коха гола в мазето и почнаха да ме бият, като викаха: „Каз­
вай, правили ли са шумарите събрание в кошарата ви“, след
което ме оставиха, а на сутринта, като се видях, целите ми
дрехи бяха омазали с мърсотии, които не мога да кажа. Не
можех от мърсотии да търпя и да понисам. На сутринта ми
показаха разни вещи и ме питаха познавам ли ги. Аз познах,
че некои вещи беха наши, обаче отказах. Ръката ми беше
много подута, проби се и береше. Аз помолих Дамянов да ми
помогне, че ръката ми не е добре, а той като виде ръката
ми, рече: „Брей много са те били, ужасно много, какво са на­
правили“. О т там ме изпратиха в Дирекцията на полицията,
където ме снимаха и три пъти биха, като престоях там 40
дена, а от там ме откараха в централния затвор, докато из-
лезна делото, на което аз се оправдах, а мъж ът ми осъдиха
на смърт чрез разстрелване, а момичето и момчето ми осъ­
диха по на 15 години затвор. М ъж ът ми, момчето и момичето
бяха в Балкана партизани, но ги предаде Тодор Петков Грозев,
и полицията ги ѵби.ІСъщо виновни за смъртта им са още То-
Дбр ВёлЛчкив и цено Тодоров. Тодор Велчев рекъл на Петко
Грозаевски: „Аз ще ти дам пари, и ти ще храниш Марин“, и
вземал 500 лева от околийския управител, та ги дал на Гро­
заевски. От св. Никола 1943 г. до м. юни 1944 г. бях в затвора.
— Аз когато си дойдох, мъжът и децата ми бяха убити.
Чух от хората, че Тодор Велчев завел капитан Стоянов на ме­
стото „Скоков р ъ т“, като огледали местото, където ще напра­
вят засада на мъжа ми. Там са отсекли едно дърво за белег.
Научили го Цено Тодоров и Иван Балчовски да им за­
несе хлеб и сирене и да им каже, къде ще ядат, и да остави
М и р н и те р а б о т н и ц и х — К о ст а Г е о р г и е в Ц а р я ( ф - к а „ А л е к с а н д ъ р " , С л и в е н ), хх — И в. Г е ­
н о в (ф -к а „ П .С ем о в “, Г а б р о в о ), х х х —С а в а Г. К о л е в а , и з б и т и на 8 ю н и 1941 г. при с .Д е б е л д е л

дърво, за да види капитан Стоянов. Тодор Грозаевски занесъл

хлеба и сиренето. Моето момиче рекло: „Татко, тези хора
добро не ни мислят с това сирене“. През това време, когато
са яли, хвърлили бомба и убили баща им, а момичето викало
в лево и десно, докато видело, че и момчето било убито, и се
скрило в корените на едно дърво и после се самоубило, за
да не го мъчат . . . “

При изследването на живота в партизанските отреди

трябва да се отбележи неспирното и благородно съревнувание,
което е съществувало между бойците за примерно държание,
за точно изпълнение на заповедите, за бдителност, чистота, за
героизъм при сраженията, за проява изобщо на всички ценни
качества, които е трябвало да притежава войникът от Народ-
но-освободителната армия.
Обявяването на съревнувание и стремежът да се попадне
между най-примерните са създавали полезни навици в по-не-
опитните, подтягали са изоставащите и са повишавали общото
равнище на дисциплината в отреда.
ззо-
Съревнувание понякога се е обявявало и между отдел­
ните чети и отреди. Така Щ абът на Първа средногорска въс-
таническа бригада обявява общо съревнувание между дружи­
ните от бригадата:
„Другари дружинни командири и политически ръководители.
Настъпва последният, решителен час за освобождениета
на нашата Родина от кървавото господство на немските оку­
патори и техните слуги и агенти Филов—Багрянов—СтанишевГ
Всеки дружинен, четнически и групов командир, всеки въстаник
трябва да събере последни сили и да се впусне смело в бор­
бата, на решителни действия срещу народните врагове.
Затова Щ абът обявява боево съревнувание между дру­
жините на другарите: Тимошкин, Стенка, Леваневски и Гриша,
за времето от 20 юли до 31 август т. г.
Целта на съревнуванието е: дружините да бъдат класи­
рани за времето на съревнувание, като отличилите се коман­
дири и бойци, или цялата дружина бъдат обявени за герои на
отделна бойна част или бригада. От щаба на бригадата“.
■
Едно от най-важните средства на фашистите за настрой­
ването на народа против партизаните бе клеветата, че те са
бандити, крадци, че искат да ограбят прикътаното за черни
дни, да подпалят узрелите ниви и снопите, сламите и кошовете
с храните, да изколят добитъка, за да не бъде предаден
на немците и пр. Трябва да се признае, че в дните на зара­
ждането на партизанското движение у нас тия клевети намираха
известна почва да виреят — имаше селяни, които допускаха
възможността, че заради политическата и военна борба, ще по­
страдат нивите, снопите и добитъка им, преди още да са го
продали или преди да е иззет насила от реквизиционните ко­
мисии и изземателните команди.
Наред с обяснителната дейност, която разви Работниче­
ската партия, че ако нещо ще се пали и унищожава — то ще
става едва след като се разбере, че е вземено от враговете и
предназначено за препращане, най-добър отговор дадоха на фа­
шистките клеветници самите партизански отреди с строгото си,
напълно честно и идейно-последователно държане към насе­
лението и чрез зачитането на неговите материални интереси.
По начало, всички партизански отреди се снабдяваха или
чрез храни, купени от ятаците, или набавени чрез нападателни
акции, при които няма нито един случай на вулгарен грабеж,
■

331

О блеклото и в ъ о р ъ ж ен и е то на п артиза- Н ародът отруп ваш е с дар о в е

н и те б е н а й -р а зн о о б р а зн о п артизаните

при каквито и условия да е действувала известна група. Из­

земвани са безплатно храни и други материали само от д ър­
жавни учреждения, общини, мандри и др., от богати, мра­
зени от населението изедници, чието експроприиране би пред­
извикало не осъждане, а доволство и дори възторг в народа.
При всички други случаи — все едно от бедни или богати,
се е заплащало, понякога дори насила, само и само да се опази
достойнството и престижа на партизанската борба и да не се
позволи на клеветата да използува и най-невинния факт, че
некой бил изнуден и под страха на наказанието отказал да

В един отред са заплатени дори дърветата, които парти­

заните са били принудени да отсекат от една частна гора.
Когато известна партизанска част или отделен партизанин
са бивали принудени в планината, гората или полето да отвле­
кат добиче, храна или други продукти и вещи — след това,
било при акциите в селища, било чрез ятаците, било чрез писма
и поръчения са си уреждали сметките с пострадалите; най-
предпочитани са били публичните плащания, които са правели
силно впечатление.
332

При липса на пари са били, издавани разнообразни раз­

писки, но дори при тяхното редактиране се е имало предвид
политическата цел, та и тези разписки са се превръщали в
пропагандни, и то много убедителни материали, които са били
скъпени от получателите им повече от сумите, отбелязани в тях.
Реквизиционна бележка
Щ абът на партизанския отред „Васил Левски“ реквизира
за нуждите на народно-освободителната борба .....................
за . . лева. О т .....................с ......................... околия . . . .
Горната бележка да се представи за изплащане пред съот­
ветните власти след установяване властта на Отечествения
фронт.
Командир: За четата, политически комисар:
З а б е л е ж к а : З а подправка на горния документ се
наказва по законите на Отечественофронтовската власт.
Има запазени документи и за събирането на еднократни
парични налози:

111 Военно-операт. зона Заповед

Отред „Проф. Ас. Златаров“
До г - н а ..........................-. . .
В изпълнение заповедта на Върховния щаб на българ­
ските въстанически войски при Отечествения фронт за наба­
вяне средства, Щ абът на отреда, отчитайки Вашите възмож­
ности, заповядва да внесете сумата . . . . . . лева.
Заповедта влиза в сила от деня на връчването.
За неизпълнение ще бъдете съден от военен съд.
Политически комисар: Военен ръководител:
Срещу така получени суми в отреда на Славчо Трънски
•€ било издавано следното

Удостоверение — Разписка
Дава се настоящето н а ............................от с..........................
в удостоверение на това, че същият се е отзовал на поканата
на щаба на отреда, като е предал в заем (помощ) на същия
сумата от лева . . . за целите на народно-освободителното
.движение у нас.
 Сумата, отпусната от споме­
натото лице, ще му бъде вър­
ната след установяване на на-
родно-демократическата власт в
България.
От Щаба на отреда
(Трънска околия)
При създадената от разви­
тието на военните събития по
фронтовете и от събитията на
вътрешния фронт психологичес­
ка обстановка, можем да си пред­
ставим, как е въздействувала до­
кументалната партизанска уве­
реност: „подправката се наказ­
ва от законите на Отечествено­
фронтовската власт“, „сумата
ще се върне след установява­
не на Отечественофронтовската
власт“ и пр.

Докато враговете на парти­

заните, с наближаването деня
на тяхната историческа И Л И Ч - П ал ачи те обичаха д а п р ав я т сни м ки
на гибел все повече затъват в с жертвите си
пиянство, разврат и официално покровителствувано, непрестанно'
мародерство — моралът на партизаните блести от чистота и
предизвиква възхищението и преклонението на народа. Каквото
и да се е предприемало от чета, отред, от командир и боец
— най-напред се е задавал въпросът:
— Какъв отзвук ще даде сред населението? Какво ще
помисли народът за една такава постъпка?
И едва след като искрено и честно се е установявалог
че постъпката ще има положително политическо въздействие
или, най-малкото, че ще бъде правилно разбрана и оценена от
населението — тя се е правела.
При едно тежко гладуване бойци от един отред са били
принудени да се вмъкнат в кошарата на селянин и да взе­
мат една от овците му.
— Но ние не можахме да минем и двеста крачки, — раз­
казва ни един от „крадците“, — и се спряхме. Мисълта, че
334

наистина се вмъкнах­
ме в кошарата на чо­
века като крадци про­
сто ни отрови. Какво
ще си помисли и ка­
кво ще рече за нас,
ако предположи, че
овцата му е открад­
ната от партизаните.
Макар и да бяхме гла­
дни, много гладни, ма­
кар и да ни чакаха
гладни другари, макар
и да имахме морално
оправдание за постъп­
ката си, и че отгоре
на всичко щяхме по-
късно и да платим
„ ,
В ходэ к а ск р и в а л и щ е т о на С ъби Д им итров в С ливен,
овцата — не можахме
к ъ д е т о с е с а м о у б и в а н а 8. X. 1941 г о д и н а ДЯ Я ОТНСССМ . 1 1уС"
нгхме животинчето да
си иде в кошарата, а ние се върнахме с праздни ръце в
базата си. Обяснихме на другарите, какво бяхме преживяли,
и никой от тях дума не ни рече.
— Немадцо — щ ехе гладува, — отсъди само командирът“.
Разбира се, че редом с подобни прояви най-съзнателно и
планомерно се е провеждала и експроприацията. Д о 9 септември
само Н-та дружина от „Васил Левски“ (Средногорието) е ре­
квизирала повече от 30 говеда на народни изедници от Старосел,
Красново и Кръстевич. Изважда и картофите на Г. Пенчев и
други продажни типове от Старосел.
Паричните сметки на отредите са били винаги най-точни.
При набавянето на повече средства и след разплащането
на „дълговете“ в некои отреди са се давали по неколкостотин
лева на боец — да си имат при крайна нужда, при изпадане
в обстановка, гдето нещо трябва да се плати. Излишните суми
са предавани по организационни линия на областния щаб, а
оттам и на Върховния щаб, който ги е употребявал за ну­
ждите на съпротивата.
Запазен е в архивата на Трънския партизански отред дори
един писмен ревизионен акт, който ще предадем за обогатяване
битовата характеристика на партизанския живот:
 335

. А к т з а р е в и з и я т а на к а с и е р а на Т р ъ н с к и я п а р ­
тизански край:
Днес на 1 юли 1944 г. комисията в състав: др. Петър,
др. Георги и др. Славчо, направихме преглед на сметките на
др. Рашо и констатирахме следното: същият е получил сумата
270,000 (двесте седемдесет хиляди лева), а изразходвал сумата
254,775 (двесте петдесет и четири хиляди и седемстотин седем­
десет и пет лева). Така, както е записано по неговата приходо-
разходна книга.
Остават на лице у него 15,225 (петнадесет хиляди двесте
двадесет и пет лева). О тчетът е за времето от 6 март тази
година:
Получени: Изразходвани:
От Д. 10,000 Раздадени суми 84,000
„ Баг. 50,000 За цигари 22,880
„ Сл. 30,000 „ млеко 340
я Сл. 30,000 „ яйца 160
я Гош. 50,000 Слагане подметки 1,080
я Люб. 100.000 Разни 1,340
Помощи 30,000
Всичко: 270,000 Кибрит 172
254,775 За агнета 37,030
Всичко: . . 15,225 / я сапун 200
„ овни 11,000
„ опинци 33,600
„ картофи 48,693
„ масло 750
1. (п) Петър „ пипер 30
Комисия: 2. (п) Георги „ брашно 6,000
3. (п) Славчо „ фасул 4,000
Всичко: 254,775
И нтендант: (п) Р. Цветанов

В отношенията между мъжете и жените в партизанските

отреди, според спомените на всички участници, е съществувал
възможният най висок човешки морал, другарска почит и благо­
родство. Всяка неморална проява е била изключена преди
всичко от строгата разпоредба на партизанския устав: за
разврат наказанието е било само едно — разстрел.
Но високото съзнание на колектива, методът на взаим-
ната критика и на самокритиката, строгата лагерна и походна
336

дисциплина, която не е позвот

лявала безпричинното отлъч­
ване нито на крачка без раз­
решение, невъобразимо на­
прегнатият живот, неспирните
походи, незатихващата грижа
за личното и общо опазване,
които са поглъщали всички
физически сили'на бойците —
всичко това е правело мно­
го редки моралните отклоне­
ния. Увлечените другари са
били предпазвани овреме от
загниване, което неминуемо
е щяло да се отрази на це­
лия отред и, обикновено, не
се е стигало до по-строги на­
казания от разместването на
неспокойните в различни чети.
Осъществяването на пора­
жданите чувства най-често е
отлагано за „след победата“.
Ч е т е н к о м а н д и р Б о й к о о т о т р е д а „С м ъ р т н а П НЗИСТИНа, ДОСТН МНОГО МЪЖе
ф а ш и з м а “ с д р у г а р к а т а си ц ж ени> о би К Н ЭЛ И Се ВСрвД
теглото и героизма на партизанското време, свързват живота
си с брак след 9 септември. Само в шуменско „партизанските
двойки“ са 6— 7 на брой.
Участието на жените в партизанските отреди, освен пре-
ката помощ, е оказвало и косвено благотворно влияние върху
героичното поведение и проявата на мъжествени постъпки от
страна на момците.
А участието на жените в акциите по селата е имало
огромно, просто неоценимо пропагандно въздействие върху
селяните и селянките. Затова и на партизанките се е възла­
гала голяма част от масовата агитационна работа при завзема­
нето на селищата.

В бъдещата история на съпротивителното движение ще

бъде отделена особена глава за ролята на партийната група
в партизанския отред. Малко нещо от живота и дейността на
отредите, от тяхната дисциплина, сцепление, издръжливост и
героизъм — може да бъде правилно схванато и обяснено, ако
не се открие причинната връзка с провежданата работа o r
 337

П олицейско табло
о т Г аброво. О т б е ­
л язан и те с к р ъ с т­
чета са у би ти .
1. Г ео р ги I е н о в , 2.
И в . И в. Ц » кез» 3*
В ас . ДАМ. б а й к о в ,
4. И в. Д и н . Г а т е в ,
5. И в. Т. С т а н е в .
6 . Ц о н ю Х р и сто в,
7. С т Г И в. л Т ф в а-
т о в , 8. Б о р и с К о п -
ч е в , 9. И в, Хр С т о -
ЯН' в, 10. С т. И в.
С то я н о в , 11. Е ф т и м
Л п о с і . Ц в е т к о в , 12.
Х р . О р л о в с к и , 13.
Kq / ію СтГ К бЛ Е в, 14.
К оста стоев" б ай ­
к о в , 15. П е н ч о С т о ­
я н о в , 16. Б о н ч о М.
Х р и сто в, 17. 1 р и ф .
Ц о н . П а л а у з о в , 18.
ДимГ Ь а и Н у ш е в , 19.
Г а н ч о Ц а н к о в , 20.
Р у д а я Ц а н е в а П ?-
л а у з о в а ‘ 21. С т, ц о -
н е в а Г е р г и н о в а , 22.
В е л и ч к а Хр. Щ ъ р -
£ IjH ВЙ
Ейав
6 а н о в а , 21 Н ев Т Я а-
з а р о в а , 24. М ар а В.
О р л о в с к а , 25. С т.
Л а з а р о в , 26. Л у ш -
к а А лекс. Д им ова,
27. Д и м и т р и ч к а К.
Ч о л а к о в а , 28. А л е к ­
с и Д . Х р и ст о в , 29.
И в. В. Р а й к о в , 30. _ п - г
С л а в и А н г е л о в Б о г д а н о в , 31. Ц о н ю Д и м и т р о в , 32. Н и к. И в а н о в , 33. С ъ б и С те -
ф а н о в , 34. Й о н к о К о л е в И в а н о в , 35. Я н г. Д . Г е о р г и е в , 36. M ap . Д ам . Ц в е т к о в

групите на Работническата партия в отредите и със личното

поведение на отделните комунисти.
Г рупит е на Работническата партия, като основни
звена на Отечествения фронт, б яха и главните фактори за
поставянето на партизанските отреди на отечественофрон­
товска основа, за насаждането в т я х на отечественофрон­
товските разбирания, за превръщането на отредите в еди­
ници на отечественофронтовската народна армия.
Оная крепка дружба и бойно единство, която отличава
днес отношенията между партиите на властвуващия Отече­
ствен фронт, беше осъзната като неотменна историческа не­
обходимост и изкована на дело в партизанските отреди и в
мобилизираното за тяхна подкрепа население под главното
въздействие на комунистите, чрез техните партийни групи.
Наред с партийната си работа, те се стремеха да поемат гла-
вната тежина на организационната отечественофронтовска дей­
ност в районите, да създават нови връзки и да укрепват ста­
рите, да създават оф комитетите, като представителни на-
В ъ оръ ж ен ата съп ротива
338

родни органи за обе­

диняване на всички
демократически,анти-
хитлеристки сили, ка­
то осъществители на
масовата, пасивна и
въоръжена съпротива
и като подготвящ се
апарат за поемането
и закрепването на
властта след прогон­
ването на германци­
те и победата над фа-
Братск а трапеза на селяни и партизани в с. Бег леж Ш И ЗМ Г ,
плевенско Партийната група е
полагала грижи да развива и укрепва здрави другарски отно­
шения, без които е била немислима съзнателната партизанска
дисциплина. Тя е подпомагала ръководството на отреда при
разпределянето на работата, следела е за нейното добро из­
пълнение и чрез прилагането на критиката и самокритиката е
разкривала причините на грешките, като е допринасяла за тях-
ното изправяне. При провеждането на критиката и самокрити­
ката се е бдяло, те да се вършат обективно, да се държ ат
на принципна висота, за да се убива още в зародиша му всяко
лично загниване — толкова възможно и естествено за колек­
тиви, поставени в .подобни условия. Групата винаги е имала
под око и е бдяла за
душевното състояние
на всеки боец, притич­
вала се е при нужда
с другарската си по­
мощ, вдъхвала е бо­
дрост, помагала е да
се излекува отпадна­
лия дух, да се изреже
непоправимо гнилото,
да се похвали и от­
личи достойното за
пример.
При всички по-осо­
бени трудности, при
всички изключително
-I.O U /I/U я я п п п п р ж л я н р М айки те и б а щ и те н а ч а ст от и зб и ти те п ар т и зан и
тежки 3 d привеждане в с К руш уна. ло вчен ско
 339

Л о ш о о б л е ч е н и и о щ е п о -л о ш о в ъ о р ъ ж е н и — б ъ л г а р с к и т е п а р т и з а н и у с т о я х а н а
всички п р ес л ед в ан и я и сп е ч ел и х а п о б е д ата

задачи — командуването на отреда е разчитало и се е обля­

гало на партийната група. Всички изключително тежки задачи
ръководството е възлагало за изпълнение на най-добрите ко­
мунисти. За това техни са и най-големите жертви.
Всестранният опит на Работническата партия, натрупан
през десетилетия на идеен и организационен живот, на въз­
питателна кадрова дейност и на масова работа — се пренесе
от партийните дейци във всички отреди и послужи за основа на
тяхното политическо, нравствено и боево изграждане. Единният
облик на отреди, никнещи в съвсем различни краища, при
различна обстановка, се предопределяше пак от здраво у с ­
тановените вече в низовите среди борчески традиции на Ра­
ботническата партия. Бързото изграждане на единството в
целите, задачите и ръководството на партизанското движение
се дължи на единодействието на тази партия, на създадената
чрез системна, политическа, просветна и организационна работа
забележителна закалка у всеки партиец: да познава законите
на общественото развитие чрез основното им изучаване, да
мисли здраво, последователно— идейно и предвидливо, да раз­
бира народните интереси, да страда с народните болки, да
бъде волеви, непоколебим и самопожертвувателен народен ор-
 СПАС Г Е О Р Г И Е В С ТЕФ А Н Д О С ЕВ
от В оенния ц ен тъ р о т о б л .- в о е н е н щ а б — С о ф и я , у б и т

ганизатор и водач в борбите, без да чака непременно напът­

ствие, а сам да открива верната линия и смело да върви по нея.
А какви чувства са изпитвали самите партизани към
своята партия може да се узнае от „Завета“ на партизанина
Захари Георгиев, от Габрово, загинал от тежките си рани след
Балванската батка, която Габровският отред води на 19 април
1944 година.
„Другари, аз вече свършвам, чувствувам това. — Искам
да използувам времето, докато мога да говоря. Умирам, но не
се страхувам от смъртта. И ако съжалявам за нещо, то е, че
врагът още не е унищожен. Победата е близка. Вие продъл­
жете борбата и отмъщавайте за скъпите народни жертви. Бор­
бата е сурова, ще паднат и други, но не се отчайвайте.
Другари, в моя партиен живот допуснах много грешки.
Нека партията-майкд прости, нека другарите се поучат и се­
риозно се отнасят към своите грешки. М оят завет е : оби­
чайте партията, т я е нашата м айка, отреда — нашата
сила.
Другари партизани, дръжте високо освободителното знаме.
Бийте се смело и организирано. Само така се излиза целостно
от боя, така ще победим. Обичайте командирите, обичайте и
политическите си ръководители. Целунете ги вместо мене.
 341

Дайте силите си, живота си за това хубазо дело. Учете се от

великите наши учители, Сталин и Димитров. Издигайте поли­
тическото съзнание на народа. И последна молба към в а с : за­
ровете ме дълбоко, скрийте ме от врага да не се гаври с
трупа ми. Т о й н е з а с л у ж а в а и о к а п а л и т е ми п р ъ с т и .
Скъпа моя другарко, приеми моя последен привет! За­
гивам далече, без да мога да те видя. Коварният враг ни
раздели завинаги. Аз те обичах, както обичах движението. Ц е­
луни нашата скъпа рожба заради мене. Възпитавай я, учи я. Нека
тя знае, за какво се е борил и умрял нейният татко. Един
ден, като порастне, да отдаде всичките си сили в служба на
народа.
Драги родители, знам, че ще скърбите много. Но не се
отчайвайте. Бъдете горди, че имате син, който падна във вели­
ката борба за свободата на поробения си народ. В*Ьдете бодри,
победата е близка! Целува ви, вашият Захари“.
Българското съпротивително движение и частно — пар­
тизанската борба — беше едно изпитание за борческата
стойност на Работническата партия, една огнена проверка
за качествата на всеки неин член и последовател. И зпит а­
нието на партият а бе издържано бляскаво и увенчано със
всенародната признателност, а историческата проверка на
личните качества разкри образи на такава велика човечност,
че нейните героични носители — загинали и живи — пре­
крачиха границите и на своя народ, и на своето време и се-
вредиха в галерият а на безсмъртните борци за човешко до­
бруване от всички времена и народи.
БОЙНИ ГРУГИ

Както изтъкнахме, създаването и разрастването на пар­

тизанските отреди бе само една от формите, най-важната, на­
истина, на въоръжената борба срещу терора, грабежа, полити­
ческото безправие и робството под германците. Но съотноше­
нието между силите на въстаниците и мобилизирания напълно
враг бе такова, че партизанските отреди не можеха да се за­
държат задълго в населените места, а трябваше да имат своите
подвижни бази вън от тях, откъдето периодически да нанасят
ударите си или да отбиват ударите на противника, чрез
което го и ангажираха и постепенно разстройваха и разлагаха.
Особената обстановка за действие и съществуване на
отредите не позволяваше да се включат в техните редици
всички годни и активни борци на Отечествения фронт. От ,
друга страна, в самите населени места, особено в големите
градски центрове, защитени от нападенията на партизанските
отреди, трябваше да същ ествува една постоянна бойна сила,
която да осъществява оня дел от въоръжената борба, който
по съществото си не можеше да се поеме от въстаниче-
ските дружини. Ето защо, въоръжената борба се изрази и в
една друга форма — формата на помощните бойни групи.
Те действуваха в нелегална и полулегална обстановка по
предприятия, квартали, улици, железопътни възлови гари, по
селата и се сформираха в масовите стопански, културни,
младежки, спортни и други организации.
Съставът на бойната група се ограничаваше от трима до
пет-шест души, годни да си служат с оръжието патриоти, без
разлика на национална и верска принадлежност — работници,
студенти, служащи, селяни, интелектуалци — жени и мъже,
обединени от привързаността си към идеите на Отечествения
фронт и от умразата си към поробителите.
Всяка бойна група има свой командир, а няколко бойни
групи се обединяват в боева чета, също със свое командуване.
Помощната боева организация се ръководеше от особено по-
 343

слпвчо рп ц о м и рс к и ВЕЛИЧКО СТ. Н И КО ЛОВ

Командир на софийски бойни групи участник в софийските бойни групи

деление на Главния щаб и се осъществяваше чрез зонните и

районни военни ръководства.
Характерът и задачите на бойните групи бяха сходни с
характера и задачите па партизанските отреди, пригодени,
обаче, към особените условия на живот и работа в селищата.
Бойните групи бяха едно от поделенията на народ о-освободи-
телната армия. По отношение на партизанските отреди те имаха
спомагателен характер, но едновременно с това те имаха и
свои съвършено самостоятелни задачи.
Общо, задачите поставени пред бойните групи бяха сгру-
пирани по следния начин:
1. Д а дават всестранна закрила на народа в неговите
борби срещу правителствения терор и насилие, като охраняват
събрания, конференции, митинги, демонстрации, стачки, като
пръскат позиви, подпомагат или сами участвуват в освобо­
ждаване на арестувани патриоти, наказват предатели, шпиони,
мъчители на народа, непоправимите фашистки гадове, полицей­
ските копои и пр.
2. Подпомагат всестранно въстаническите отреди при
снабдяването им с оръжие и продоволствие, подготвят чрез
344

разузнаване и по друг начин техните въоръжени акции срещу

селищата, като при .нужда и сами участвуват в тях, доприна­
сят за разгромяването на наказателните полицейски отреди, за
пробиване на блокадите и пр.
3. Подпомагат въстаническите отреди или сами участву­
ват в подкопаване на германската военна машина, като уни­
щожават нейната жива сила и техника, предназначеното за нея
продоволствие, работещите за нейните нужди работилници,
фабрики; извършват диверсионни актове — късане на теле­
фонни жици, разрушаване на ж. п. линии, транспортни ^сред­
ства и пр.
4. Набавят средства за народното въстание чрез ограб­
ването на държацни и Ъбщински каси, на отделни народни изед-
ници, намират квартири и подготвят скривалища за укриването
на преследвани нелегални, за подпомагането на болни и ранени
бойци и пр.
Набавянето на оръжие за собствено въоръжаване и за
предаването му на партизанските отреди бе важна грижа на
бойните групи.
В бойните групи влизаха най-смелите и активни бойци на
съпротивата, и тяхната дисциплинираност и готовност за жертви
бе действително чутовна. Достатъчно е да споменем, че участ­
ниците в бойните групи не само че по клетва живи не се пре­
даваха на врага, но и действително случаите, когато жив или
тежко ранен боец е бил заловен, са съвсем редки.
По сходство с партизанските отреди, и бойните групи
действуваха по строго и грижливо разработени планове, дей-
ствуваха обмислено, смело и бързо. И те предварително усво­
яваха действието с оръжието чрез теоретически и практически
занимания по оръжезнание. Те владееха в съвършенство мето­
дите на конспирацията, използуваха паролите, условните пред­
пазителни знаци и се стараеха да живеят и се движат Така,
че в дадено време и критически момент д а -б ъ д а т винаги за­
едно за взаимна поддръжка. Поради това, Имаше случаи, когато
открита след акция или в друго време бойна група биваше
унищожавана след жестока престрелка изцяло, без врагът да
може да се добере до някаква нгшка за по-нататъшни раз­
крития. .
Бойните групи покриват цялата страна, мрежата им се
изплита по всички големи и малки селища и'заедно с разраст­
ването на партизанското движение се разрастват и крепнат и
те, като негова неразделна част.
 345

ИВАН ТО Д О РО В ИВАНОВ " ИВАН БУРУДЖ ИЕВ

участници и софийските бойни групи

„Без помощта на бойните групи по селата, — пише се в

кратката история на 2-а дружина от П-ра средногорска бри­
гада „В. Левски“,»— ние не бихме организирали нито една
бойна, политическа или снабдителна акция.“
Сериозна помощ на партизаните оказват бойните групи
при извършване на съвместни акции, чрез предварително раз­
узнаване на обектите за нападение и силите на противника, чрез
заемане на определени постове през време на акцията и чрез
пряко участие в самата акция.
Така например, при акция в село Беглеж—според предва­
рителната уговорка, бойната група в селото няколко минути
преди нападението трябвало да заеме т. п. станция, за да пре­
сече възможното съобщаване на врага за нападението. Също
така, групата трябвало да вземе под око полицаите в общината.
Към четири и половина часа след обед отредът „Васил
Левски“, в състав ох 50 души, надвисва над селото от към
така наречената от партизаните „кота 51“. В тоя момент членът
от бойната група Кунчо Диков вече бил около телеграфо-
пощенската станция. Щом вижда, че отредът се задава към
селото, той изважда пистолета си, задържа служащите в стан­
цията. Заема телефона, който почва да звъни — от Плевен
346

искат да се приемат телеграми. Кунчо спокойно заявява да се

обадят след малко, че трябвало да отпрати пощата. О тредът
влиза в селото, веднага отделя опитен четник— „телефонист“,
който започва да приема телеграмите, без да се породи ня­
какво съмнение, че става нещо нередно.
По същ ото време ятаците — членове на бойната група
Димитър Трифонов, Коцо Нейков и Васил Христов, при съдей­
ствието на студентката Иванка Данова, се спускат към общи­
ната, въоръжени само с един пистолет. Полицаите разбират,
че става нещо, спускат се към участъка да вземат шмайзера
и пушките си. Васил Христов се хвърля и хваща един стражар
за гушата. Обезврежда го и взема участъка. Другият полицай,
обаче, се изплъзва, скрива се в съседната бръснарница и от
там дава няколко изстрела. Отредът пристига, открива огън
по заслонения полицай, който се измъква от заден вход и се
скрива. Васил Христов размахва шмайзера на полицаите и реве
към партизаните да не стрелят към общината, защото тя е вече
в ръцете им.
Много и много други села са били заемани по такъв
начин от бойните групи, след което участвувалите в акциите
техни членове са напускалй селищата и сами са ставали партизани.
Заслужава особено внимание участието на членове от
бойните групи в нощни акции чрез преобличане, маскиране и
намазване лицата със сажди. След приключване на акцията,
същите бойци са се възвръщали към легалния живот*
Почти винаги, когато се говори и пише — у нас и в чуж­
бина — за въоръжената ни борба срещу фашизма, обикновено
вниманието се спира само върху размера и дейността на пар­
тизанското движение в ограничения смисъл на думата, т. е.
свободно действуващите извън селишата бойни отреди. Из-
лишно е дори да се изтъква, колко неправилно е това отно­
шение и колко необходимо е неговото променяне чрез подроб-
ното разкриване и осветляване и на втората важна форма на
въоръжената борба — формата на бойните групи, която за
нашата обстановка, условия и задачи едвали не се равни по зна­
чение със самата партизанска борба.
Погрешно би било, също така, ако в понятието бойни
групи се включват само ония строго очертани бойни единици,
с определени отделни командири. Истината, фактическото поло­
жение е много по-широко — цялата нелегална Работническа

*) Конкретни сведения за дейността на бойните групи в София, д р у ­

гите градове и селата се дават въ в втория том на .С ъ п р о ти вата* .
 347

Ш З Й
РН М ЯТД

Майкатч на убития пост-партизанин Цветан Спасов, политком на Плевенската в. о.

зона прегръщ а другар на своя син

партия, целият нелегален Работнически младежки съюз, всички

организирани и неорганизирани активни антифашисти — бяха на
дело участници в оная всенародна бойна група, която раз­
яждаше и разрушаваше фашистката система. Всеки работник—
саботйор, всеки войник — конспиратор, всеки селянин — ятак,
всеки помощник и укривател—събирач на средства и писач на
позиви — беше фактически член на бойна група, дори когато не
се чуваше гърмежът на пистолета му.
Нашата армия на съпротивата мъчно може да бъде об­
хваната със цифри. Всяко посочване на такива цифри е опе­
риране с произволни вероятности. Затова и ние избягваме ци­
фрите, като предоставяме на читателя да съди за общонарод­
ния размер на съпротивата по нейните резултати. Бойците на
многохилядната армия на съпротивата бяха пръснати навсякъде,
навсякъде се биеха и рушеха, докато на 9 септември, заедно с
партизаните, нанесоха последния удар и завзеха властта. Сляни
с преродената войска, опрени на целия народ те подгониха
звера до смазването му. Това е истината и само ако тя не се
забравя, може да се разбере всенародната победа.
ДЕЙНОСТ НА- ВЪОРЪЖ ЕНАТА СЪПРОТИВА

И досега, когато народната победа отдавна вече e j по­

стигната, за българската въоръжена съпротива същ ествуват —
и у нас, и в чужбина — доста умишлени или пък породени от
непознаването й наивни представи и предубеждения.
Намират се дори добронамерени граждани, които, като
сравнят нашето движение, да речем, с югославското, го нами­
рат недостатъчно, както по размерите му, така и по-материал-
ните разрушения и разстройства, които то причини на вра­
говете.
Главната причина за подобни убеждения и представи, ко­
гато те умишлено не се пораждат и не се движат от вра­
ждебни чувства и намерения, се корени, най-напред, в непозна­
ването ъ а неговите задачи и в забравянето на особената
обстановка, сред която те трябваше да се разрешават.
Югославците действително разгърнаха едно гигантско по
своя размер движение, в което бе въвлечен целият трудов
народ, до последния човек, до последното дете, и поради това
дадоха над милион и половина жертви, като постигнаха ре­
зултати, пред които светът се преклони. За мощното влияние
на тяхната борба върху нашата и за оказаната помощ ще
трябва цяла книга да се пише, и тя ще се напише един ден.
Но сиянието на югославския подвиг не може и не бива да затъм-
нява героизма на българския народ, подвига на нашата съпро­
тива, само поради грешката на едно съвършено неправилно
и погрешно механистично сравнение, при което съвсем се из­
пускат предвид значително различните условия, обстановка,
задачи и възможности за осъществяване.
Втора причина за подобни погрешни представи е непозна­
ването на размерите на нашата съпротива и на резултатите,
които тя постигна в борбата.
Като беше почти напълно откъснато от съюзниците, за
да получи що-годе съществена помощ, нашето съпротивително
движение нямаше възможност и да осведомява своите прия-
 349

Мэршал Тито, вож дът на югославските партизани е вдъхновявал за подвизи българ­

ските борци. В много партизански архиви се среща снимката на маршала

тели за постиженията си. И досега, ето вече година и поло­

вина след 9 септември почти нищо по-цялостно не е разкрито
и осветлено от тая втора след Септемврийското въстание ве­
личава всенародна епопея. Затова и участието на нашата вой­
ска във войната срещу Германия в много среди в чужбина бе
схванато не като едно естествено продължение на дълголет­
ната битка срещу фашизма, а като някаква „маневра“ на бъл­
гарите да се измъкнат от отговорностите за сътрудничеството
с и ,с германците. Независимо от това, че една „маневра“, която
струва 32,009 убити и ранени на бойното поле, може да
се сметне плод на хитруване само от злонамерени и безчестни
хора, но по-важното е, че подобно предположение исторически
не е верно: Когато се разкрият истинските размери и прояви
на българската въоръжена съпротива срещу хитлеризма, които
се увенчаха с победата на бойното поле, всички несправедливи,
и бихме рекли, срамни недооценки не само ще се затрият за­
винаги, но и съвършено справедливо ще се заместят от убе­
ждението, което е имал славно загиналият английски майор
Томпсън, че „работи упорито с можеби не толкова известните
350

на света български партизани,’"но чието движение е по-храбро

от всички други освободителни движения в света“.
Ние ще се опитаме да направим един очерк на дейността
и постигнатите резултати от нашата съпротива, въз основа на
далеч непълните данни, с които досега разполагаме.
О
Дейността на нашето съпротивително движение се обу­
славяше от особената обстановка в закрепостената от хитле-
ризма българска държава, обстановка, която неколкократно
очертахме, и се предопределяше от поставените с оглед на
тази обстановка и на главната цел задачи.
Основната задача бе: — Въпреки неимоверните труд­
ности и тежките жертви, които щяха да се понесат — да не
се допусне вмъкването на България във войната срещу съюз­
ниците, и да се извърши моралната и материална подготовка
на народа ни за всеобщо участие в подхванатата от антифа­
шисткото движение и постепенно усилваща се въоръжена
борба за изгонване на германците от България, за смъкване
на техните наемници и установяване на народно-демократи-
ческата власт на Отечествения фронт.
От тази основна задача произлизаха и всички останали,
които ние вече изложихме. Затова нека според тях видим и
резултатите на българската въоръжена съпротива.
П ъ р в а т а з а д а ч а бе: да се разстрои и обезсили бъл­
гарската арм ия, кат о се докара до такава негодност, че да
не мож е да помогне за осъществяването не само на външно-
завоевателните цели на хитлеристит е, но да не мож е да
изпълни успеш но и вътрешно-полицейската служ ба, коят о
й се възлагаше, кат о едновременно с това се подготви пре­
връщането й в народна, противохитлерист ка сила.
Цялата власт в България бе обсебена и закрепена от свър­
заните на живот и смърт с Германия прохитлеристи. В двореца
и правителството, в назначения чрез полицията „парламент“ и
в генералния щаб на войската, във висшия административен
и полицейски апарат, в преса в падиото, в официалните про­
фесионални сдружения на индустриалци, износители, търговци
— навсякъде, във всички звена на държавната, политическата,
стопанската и пропагандна мощ, по всички командни точки
бяха настанени пробирани през две десетилетия, свързани чрез
облагите и престъпленията и неведнъж проверени немски агенти.
Дълго време преди Германия да подхване войната срещу
световната демокрация, българските властници напълно и без-
 351

12 СТРАНИЦИ

15
СВБТЪ
РЕД А К ТО РЪ О Р Л К Н Ъ В А С И А Е Е Ъ
3 лева

10.1.1934

О оаобож денио

Антифашисткото и антивоенно движение в България води цели деситилетия борба

с хитлеризма. На снимката — една от първите страници на в. С.вет, орган
на антивиенното движ ение през 1933—1931 г* дина. ьрояг е посветен
на борбата за освобождението на Г. Димитров и другарите му.
352

възвратно бяха свързали съдбата на България със съдбата на

немския хитлеризъм, и никой от отговорните ръководители на
великите демократически държави не се съмняваше, че кобург-
готецът Борис и послушните му слуги и тоя път ще поведат
българския народ по катастрофалния път, по който го води
баща му Фердинанд. Макар и да се правеха опити от страна
на демократическата дипломация — нямаше никаква надежда,
че при така комплектуваните български властници може да
бъде извършен завой и промяна на българската международна
политика. Затова при планирането на противо-мерките срещу
Германия, съюзническите ген. щабове трябваше да слагат в
сметката и българската материална сила, приносът, който щеше
да даде българската армия на страната на Германия.
Въоръжената сила на България е м а лка сравнително,
но правителствата на великит е държави не б яха забравили
опита от първата световна война. Те п о чн еха , ко лко сили
похабиха съюзническите войски на двата фронта срещу Б ъ л­
гария, м акедонския и добрудж анския, ко лко загуба на време
и задръжка на победата причини т ая м а лка сравнително
войска. Това е признато във всички съчинения, посветени на
т ая война, признато е и от Лойд Дж ордж , и от Чърчил.
Смешно е дори да се помисли, че хвърлянето на българ­
ските сили на Източния или на друг некой фронт биха на­
клонили в полза на Германия везните на победата, но е несъм­
нено, че при подобно активно участие на българската войска
биха погинали десетки, а мож е би и над стотина х и л я д и съюз­
нически войници, би се причинила и загубата на много друга
материа ш а сила.
Но войната се разгоря, германските победи стигнаха своя
апогей, народите изтръпнаха от ужас, германците и всичките
им приятели ликуваха и се надпреварваха да се намесват в
„последния“ час, за да придобият право да делят неимоверно
богатата плячка. Италия, Ромъния, Унгария, Финландия хвър­
лиха всичките си въоръжени сили, а повечето, от останалите
изпращаха подбрани фашистки дивизии и легиони по фронтовете.
По-късно настъпи обрат — вместо за'Д ел еж а на пляч­
ката, замесените фашистки управници трябваше още по-дейно
да подкрепят немската войска, вече за да спасяват собстве­
ните си кожи, защото денят на възмездието започна да про­
светва над окървавената земя. И те помагаха — мобилизираха
и последните войници, изсмукваха и последните сили на наро­
дите си, дано отбегнат катастрофата, или поне да я отсрочат
за по-длъжко вр ем е. . ,
 353

П О З И В
БЪЛГАРИ,
Ш БК£М ТРЕВОГД- БЬ^ГЛРКЯ Е В Q0 АСН0 СТ1
Х и тлер-готви пълна окупация нс стрзиаТа ни. Н еговите най-верни кът­
чета— Ц анков, Габровсни и др. са пуснати й Ход. Те о ткр и то заплаш ват даже
своите поколебали се О р а т * — днеш»{ .то регептство и л р ан и іе л сісо с на­
силие и преврат. Хитлер беснее. Бесът му .се усилва с усноряиане раз­
грома на фашистка Германия. С приближаване войната до Балканите, нп
Хитлера все по нуждна става кръ вкта на бъ лгарския народ и t o ii п р М
нищ о rfe ще се спре пред постигането м с с в о й т е намбрения. Вчера прб-
махна колебаещия се свой агент цар Еориса, днес готви премахване?0
на мерите си а г е н т и — колебаещ ото се регентство и правителство.
Чрез бъ лгарските Хитлеропци, па и с литно свой тестаиовци, Хитлер
ще премахва всичко колебаещ о се и .п о р а ж е н с ко " в машата страна и с
свой ствената герм зн о-ф аш петна бруталност ше тикне страната ни в
войната и военната катастроф а.
Хитлер се бои ме сам о от враждебния т,с.му б ъ л га р ски нароя, но и
от Ч вновци, Грандевци, между своите агенти и от Емамуиловци и Б а д о -
лигвци и за това щ е побърза да у кр е п и своите М усол тновци на вл аст.
Хитлер щ е П обърза да стане пълен госпо ja p на иѵ.бта и ж ивота на б ъ л ­
гарския неро т, както това направи в Северна Италия.
Д н еш ните Хитлероьи сзгѵги—регентстсото и п р а в и т ел с тв о то , п о д н а ­
тиска на мзроднйте борби и м еж дународните събития, мри изпъл н ен и е
на Х н т л е р о и т е заперведи Пристъпват неуверено', п л ах о и не без к о л еб а ­
ние. Ио въпреки всичко, те тикат страната пи в война. П рзвигелството.
к ер ед с тер о р а, сй«служй и с фаш истка дем егогня. катй с това полхрлн-
П 1 изпе.тни и з сзииТ притъ ляза ощТгелчзстъга и борбите, н а м аси теср е-
щу немските окѵпзнги. С своята политика п р а з и т е л е г в л ? способства за
разгрома, разорени то и р о б с т в о Зз. Еъ.-.гария и б ъ л гір 'еки я народ.
і Б' Ь Л Г Я Р И И Б Ь ЛГ А Р К И I
Б ъ л гар и я е р опасн ссі I Ние Ьдем тринога! Зовем целттЗ български
народ да с с ' вдигне НЕЗАБАВНО на с ч е л а и реш ителна борба I
—З а см ъкване днеш ното бревйтег.стао от в.-.аст и с ъ зд два^й ' на истин­
с к о мзционал.но правителство на О течествения ф ронт.
—З а НЕЗАБАВНО изгонване немците о гс т р а и а г а ни, за неО з^У йане из­
пълнението на техния прест ъпен г.лан—готвения от тех преврат й ойупацкя.
— З а мир с Англия и Америка и теска друж ба и сътрудничество с н а­
ш ата велика освободителка и балканските н и съседи.
РА БОТНИЦИ И СЕЛЯНИ, О Ф ИЦЕРИ, ПОД^ФИЦЕРГГ И БОЙНИЦ И,
Г РАЖДАНИ ОТ ВСИЧКИ 'КРА И Щ А НА БЪЛГАРИЯ.
— Вдигнете се като един чогек на всенародна бо р б а.
— Излизайте на* събранитф митинги, д ем онстранти, стЗчки, гответе се
за вбенародна въоръ ж ена борба.
—И зграж дайте комитет!) и групи на О течествения фронт, по гр адо ве,
te n а, квартали, предприятия, к азар м и и п р .
Б Ъ Д Е Т Е ГОТОВ И-Б Ъ Д Е Т р Н А Щ Р Е К !
С М Ъ Р Т Н Я Ф A U. 1И 2'1Л !\ I С В О д \ ' Д Л Н А Н А Р О Д А !
Октомврий 19*50 год.
I к. an I р, и л и

Апелите на на I П чертаеха пътищ ата, методите и средствата на

антифашистката борба

В ъ о р ъ ж е н а т а съпроти ва
354

Но българската войска и по времето, когато победата

беше „в кърпа вързана“, а и по времето, когато бедата тряб­
ваше да се отсрочва — не се намеси.
Защ о? Дали, защото Хитлер беше, както твърдеха бъл­
гарските властници и вестникари, толкова „великодушен“,
че не искал нашата помощ или защото се е чувствувал пре­
достатъчно силен, за да си мине и без нея, когато мобилизи­
раше и пращаше по фронтовете слепо и сакато?
Или защото българските фашисти не желаеха' да загра­
бят своя дел от плячката през първия етап, или пък да от­
срочат очевидната смърт, която ги очакваше за безбройните
им престъпления не само от победителите-съюзници, но пре­
ди всичко — от собствёния им народ?
А ко въпроса за активното участ ие на България във
войната трябваше да го реши Х и т лер , Цар Борис, българ­
ското правителство. , парлам ент а“ ни и ли нашият зат ъ нял
от прогермански опиум генерален щаб — нашите армии
щ яха да изпреварят армиите на М усолини и Антонеско, до
тикава степен и последното българско фашистче се бе за­
м а я ло от вярата си в близкат а победа. С още по-голям о
настървение биха хвърлили войската ни срещу съюзниците
нейните върховни вождове през втория период, когато от ­
чаянието ги тикна на всяко безумие. Това е ясно, то ще се
потвърждава непрекъснато от всички бъдещи изследвания.
Нашата армия не се намеси с пълната си сила срещу
съюзническите армии, само защото българското съпротивително
движение, българската Работническа партия, Българският земе­
делски съюз, Звено, социалдемократите — всички сплотени
около Отечествения фронт прогресивни народни сили бяха
успели навреме да настроят враждебно българския народ против
участието му във войната, като му посочиха ясно, каква нова
катастрофа го чака; нашата армия, въпреки горещите желания
на нейните ръководители, не можеше да се намеси, защото
навреме бе разстроена, обезсилена, направена негодна за участие
в една война против Съветския съюз и западните демокрации.
Най-многото, което тя можа да даде чрез грижливо подбираните
свои части, бе изпълнението на известна полицейска служба в
страната и некои области на Югославия. Но и срещу тая по­
следна нейна годност и възможност за използуване, съпро­
тивителното движение насочи системна дейност, засипа удар
след удар, за да постигне накрая последната част от задачата
си — превръщането на българската армия в народна, дейна, про-
тивофашистка сила. И това стана, колкото и да изглежда като
 355

„чудо": от последен хитлеристки резерв — българската армия,

редом с ония, за борба срещу които я подготвяха, се

ЩЩ Ш Л Ш В8КШ
ЬЬЛМ КИЙ ВОЙНИЦИ Н ОФИЦЕРИ— РАБОТНИЦИ, СЕЛЯНИ 1
ГРАЖДАНИ П БЫІГАРЯЯ
Вече 9 месеца как се води ожесточена борбата на Източния фронт. Злодсйски-
те фашистки банди сметаха, че ще унищожат нашата обща мощна и скъпа май^а Р
счя. Хитлеровци сметаха, че щг изгребат иапредначивите народи, на първо ..мео?о
славяните. Но фашистките разбойници се горчиво излъгаха. Там, на Източния фронТ,
фашистите търпят поражение и смърт. С своите псбеди славн&та ЧерееначАрмия
е сигурна гаранция за бързото сломяване па хи?леровз Германия. Хитлер и негови­
те слуги ще бъдат безпощадно наказа ти и унищожени.
Вашите упрас.чиіуі начело с немския слуга цар Борис се опитват още да ви за­
блуждават, за да ви хвърлят в ужасите на войната против вашите собствени иніе*
реси. Те ви лъжат, че уд< вие създавате „велика“ и „обединена“ България. Уверя­
ват ви, те вие нлсгге сьобода на Максг^*~«* £ Г,РУги' е покрайнини. Всичко това е
лъг :. МакеДоййя пбоДълкгзйз да бъде под pojcreo, кзкТо .баш» #»<*-раче, и ceia, ка*
><л<. . . .................. и -с-зѵсградьо от раозо.ча и потискана. Македонците продължават
да се борят за истинска свобода и независимост на македонския народ.
Вашите управници отдавна ви лъжат, уверявайки пи между другото, че т емците щ е­
ли да влезнат в течение на две седмици в Москва*И Ленинград и да унищожат Русия.
С това те искаха дз ви привържат още по-яко за колесницата на лудия Хитлер—
най-големия неприятел на човечеството. Искаха и с вашата кръв и жертви да з а ­
душат свободата и незаяисимостьта* на славянските народи. Искаха да изградят „ве­
личието“ на България върху костите и кръвьта- на поробените други народи, за дз
стане достоен партньор на хитлеровите фашистки зеерэве.
Вие, потомците -на Ботева, Левски, Раковски и други герой, сега служите като
меч в рьдгте на фдщпс.ите—най-злите врагове на славянството. Можеше ли йе-
кой измежду С£обо£ол.&*;і^іте'-иероци ла помисли, че бъ/ггрите се биха съгласили да
бъда; изг.олзьани г Ц р о л л о т рй конграр-волюдията, за задушаване освободително­
то движение на бгі!Ф:.«:;ските народи? Не, никой, който що годе е познавал славна-
та борческа траш иуъ на българския народ; не с могъл да допусне тора.
Над бълггрекия народ е надвиснала черна фашистка нощ. Хитлеровите агенти в
Бьлгария, предатели на собствения си нзрод, които пер.чо служат на Хитлер и не­
говите рззбойничзски банди, пггнят добр п о 4:мв и честьта на българския народ.
Войната, която бт ягарската войска е. излоатонп дз води на югослаз ка територия,
е пойна НЕСПРААЕДЛЧЗА, РЕЛКШЮНПА, И КОНТРАРЕВОЛЮЦИОВНА. ВИЕ СТЕ
ДОЗЕДЕНИ ТУК, ДА' ДП ПОТИСКАТЕ И ,.И ЯНИЗИРАТЕ СРЪБСКИЯ НАРОД, КОП-
Ю С^с БОРИ ЗА СВОЯТА СВОБОДА, *V*
Нниият народ мрази фааіисгиге и се бери противтех навсекълеи винагй. Нашия
НЯП.-О о вп"М№1НП nnfinf*.» Гі-р-тг , Xnr A • -•«* r-1,r pt/'
пашата свобода. И българският народ е гМробзн, и виз сте продадени на немския
фашизъм от пашите предатели начело с Боріс, неговото п р ав и тел ст в а ггйерздкте, -
И у вас в £?<ЬлгЪрия царева глзд, оскъдица,‘бедствия, както и у нас. И българския ■
народ е гонен от своите дж елаіи, както и-нзішія. И у вас е вьведем Йвзхлебеи ден
"едчицата, както и у »*ас. Хиляди и хиляди’%Л-добри синове не бъл гар ски я не-,
ьои са чзърлени в концеиграциончи л агер ен затвори. Ге:тапо цзрува и у вас и пра- ‘
ви какаото си ще. И в Б ъ та о и я бипат засірАлезни и уАмвпми десетки ие-
тчнек'.: пародия борци. И България е осеяно с бесилки за сланата «в Хитлйр и си-
гурпостьтл на Борис Ш и неговите верни слуги. Но ние знаем, so и БЪЛГАРСКИЯ
НАРОД А ЛИЦЕТО НН СВОИТЕ НАЙ-ДОБРИ СИНОЗЕ СЕ НАДИГА НА С
ОС 80Б0Д Ч ГЕ/И А ВОЙНА поогив немския окупатор и ич о^игз бългаосяй слуги -
т Ж Ш ; и ., а л г д п я р г і : НДЛРЬБСІТИІЕ ' Ш Н И и ч

С помощта на самзто фашистко военно разузнаване нелегалните материали се

разпространяваха по цела България
356

втурна със възкръснала мощ и би хитлеристите до послед­

ното им издихание.
Такива „чудеса“ за един ден и една нощ не стават! Това
„чудо“ бе постигнато със последователно, тежко и героично,
погълнало много жертви усилие на верните антифашистки
дейци, на прозорливото мъдро и опитно ръководство на Работ­
ническата партия, подкрепена от групата честни и храбри про­
гресивни идейници-офицери, както и от звенарите, прогреси­
вните земеделци и младите, напредничави социалдемократи!
При обстановката в България, която вече неколкократно
очертахме, и която никога не бива да се забравя, когато ще
се правят заключения, най-големият принос, който българското
съпротивително движение можеше да окаже на съюзниците
във войната им срещу Германия, бе изваждането от строя на
българската армия. И тоя принос нашата съпротива не само
че постигна напълно, като спаси живота на хиляди съюзни­
чески войници, но отиде и по-нататък — увенча приноса си
за последната победа с жертвите на хиляДи български синове,
паднали по югославските и унгарски бойни полета срещу „лю­
бимите“ български „съюзници“.
„Чудото“ едва сега се разкрива постепенно в пълния си
размер дори и пред самите участници в неговото създаване.
Всеки вършеше своето антивоенно' дело — шепнеше на ухо,
пръскаше позиви, правеше конспирации, изнасяше оръжие,
редактираше антивоенни вестници, пишеше тайни писма до
офицерите, стреляше от партизанските позиции и агитираше
сред сражението с висок глас към войниците да не стрелят и
да се предават, ръководеше борбата от някое подземие, стра­
даш е в казармените мъчилища. Дългодишното усилие за раз­
лагане на армията бе общонародно. То почваше от бащата,
който пращаше сина си в казармата с триста заръки да не
вдига ръка срещу брата си в гората или на съветския фронт,
и стигаше до предсмъртния вик на изправения под бесилката
герой: „Долу хитлеристките убийци!“ Затова действителният
размер на общонародното усилие тепърва ще има да се раз­
крива в своята целостна многообразност.
Самите фашистки управници, чрез многобройните си адми­
нистративни, полицейски, военно-разузнавателни органи и чрез
услугите на своите доброволни сътрудници-фашисти винаги са
имали по-точна представа за всенародния размах на въоръж е­
ното съпротивително движение, за постоянно нарастващата
негова сила и за опасностите, които то носи за същ еству­
ването им.
 ^ 357

DOPuC. Vi iXiviCTbOl'U КЛ aO.jC ZlCBAIiOB ТУРЯТ

HOEА ЮЗДА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ГО П А С -
________ КАТ К Ш ВО-^НА.___;________
*
Х и тл ер у с и л е н о г о т в и в о й н а , К ово д о к а з а т е л с т в о ао, т о в а ѳ в о е н н а * u y
о ЯпониѴ. л р о т -TD СССР :: д р У гя с т р а н и . П о д п о м а г а н 'о т ті?ал :іаі:с.ч "я :» я о р т 'г л л - . , ’
е к а *ф аг:и»*ѵ,тоК на в с я к а ц о н а и с к а д а у с т а н о в и п П о д ах п я £ ш г ;с т ч а 'д ;і.ч т а ѵ у •)'.?.
yu л а у в « л :м :: с т о в а с в о е т о ш а н со в е з а у с п а х в п о д г о т в я н а т а в о й н а . ГодаЦО?.й
ог ф а д я э к з р а з б и в а н е п а д е н о к р а ц Н я т а ,ш нароД тш я ф ?о н т в Я с а ы г г л С" о еп рД О кде
д Ь а 5 л в в 8 ш ‘Т и .к о я т о .е-.:, д - с а д а г л е п р о т и в в п а і щ и я ^ р х о а л о р т і о •
в зсо х го ги ет і' с root*. У;; т ;.о р у с я л і а о в о п т е повгщ нп п а Вал к а я л т о . ‘Гого:,
г« п т н і) от.л!чір <я о с г ч і а н к о в , в с * по о т к р и т о с -а ь ѵ» ц а р Б о р ч а .. нт-оь ѵо;.~
а т в о т о . Х я г л е р п р е д а в Б ъ л г а р и я г.о л в н “ к о л щ в О Т в а о р ъ г п о , з о ' г.б е то Со :;ч;;бЛс—
т г і і л д а •! *:гѳ п р о з Е : л л а н п я ,* :с я т о о т н а ч а л о го б е о д ъ р а а & а . Х я т л ір г;«
в , ; л • в Б ъ л г а р я 6 0 0 о е р о г г л а л а ,о т к о л т с Я О О п о п е с а дФ <прсиѵ н о зъ о д у ^ * о т .
г о р а а п е к м п и л от: ,к о ? :т о ,с л о д каш а г ч п р о д а д а т ,р о тндщй* fto .ѵал еп іп и .л тс,. %*£7Ты > .
д а в і: '’ г о о г а * - г о р ч а п с г п я в о е п л ; п а р а х о д "Епдѳ;:** - c r o s a p 4 п о д г ; д:; л-.;;,
Х іт л е р ііе пГавт* п о д а р ѵу : п а б ъ л г а р с к а т а а р » г ;я . Каісто п р о з г е и о р г а «ѵМ:кч .
к о г о т о :/с*ілэпо в ъ о р ъ л а и а , ісісе-т д и н а п р а в я т *го п а и я я с в о я улоргі н ■о л .іг :с .т а
воГ г.ід,тп к о . с к ъ п о п р е с к ъ п о п р о д а в а н ::тв о т г е р м а н с к и т е к а л я т п д п е т *: ?»-оъг.:и~ ѵ
;,е о р :л а а ш ! : подводници п а В т * л г а р ::я ,х о л т о н р о д а г б а с е у л е с н я в а с нплг.о.илгто
tKo:f r -'-raiDjKOKTO j g f l Jt y j .в а т б л н о н п т в лг> л в о в а г а . Х ’т-Р/ѵ' дг»*м »і w n “ .

Х итлеристките п лан о ве за о в л а д я в а н е на Б ал кан и те и п о д го то вката на вой н ата

н еп р е к ъ с н а т о се р азкр и вах а п р е ^ б ъ л г а р с к и я н арод

С официално прикрита зад парадните фанфари, но ясно

изразена в секретните документи тревога следи за проявите
на антифашистката борба и германският генерален щаб, и все­
силното геетапо. За съжаление убийците и техните помагачи
здравата „поработиха“ няколко дена преди рухването на без­
граничното им господство и унищожиха повечето от писмените
свидетелства за своите престъпления — кладата на тайните ар­
хиви цяла седмица е горяла в двора на Дирекцията на поли­
цията, а през същата седмица офицерите от Р О -то на Воен­
ното министерство са таршували по огнеупорните каси и чек­
меджетата да унищожат всички улики, които биха могли да
затегнат въжето на шията им.
Само че престъпленията им бяха толкова много, доку­
ментите за тях, чрез които се прославяха, получаваха пови­
шения, ордени и пари бяха още повече, а народните удари
последваха така светкавично, че не всичко можа да се уни­
щожи. След публикуването на томовете с тези документи,
като в черно огледало ще се отрази величието на нашия ма­
лък народ и адското падение на продажните му управници.
От документите засега ще използуваме само некои по-харак­
терни откъси.
Запазени са няколко броя от поверително издаваните
„Известия“ на Разузнавателния отдел на Щаба на войската.
В „Разузнавателно известие“, изпратено по частите с
№ V-6, 483 от 14 юли 1943 година има глава „Комунисти­
358

ческа дейност във войската“. (Такива глави, прочее, има ре­

довно във всички подобни известия). В подзаглавието „Кому­
нистическите стремежи за превземането на войската“ се прави
исторически обзор на тези стремежи още от преди Септем­
врийското въстание. Споменуват се големите конспирации в
пловдивския и шуменския гарнизони, разкрити през 1935 го­
дина, разглежда се създаването на военното ръководство на
Работническата партия и се стига до обявяването на войната
от Германия на Съветския съюз:
„През месец август 1941 година бяха дадени първите
директиви да се започне масова работа в казармата. От този
момент Б К П започна в широки рам ки своята подмолна
дейност в войската. Използувайки едно отлично стечение на
обстоятелствата: завършилите средно образование младежи да
постъпят веднага в казармата със своя набор, партията в късо
време у с п я да основе във всички войскови части конспи­
ративни организации, съставени от младежите, членували в
ремсовите групи на гимназиите в страната. Тези конспиративни
групи започват организационна дейност през месец януари 1942
година. Към края на месец март и началото на месец април
имаше вече напълно оформени войнишки конспиративни кому­
нистически организации, на които бе поставена задача да пре­
вземат войската. В 3 дивизионна област се направиха пълни
разкрития, които хвърлиха изобилна светлина върху новата
комунистическа линия на работа в казармата. Това послужи за
ориентировка и основа на последвалите повсеместни разкрития в
почти всички части на страната. По този начин, на комунисти­
ческите домогвания във войската бе нанесен нов и много те­
жък удар, след провалите през 1935 година в Шумен и Пловдив.
Разкритията и засилването на военното разузнаване в
казармите накарва БКП да промени методите на работа, като
изостави образуването на „войнишките съвети“. Почна се ра­
бота за „стопяване“ кадрите на войската чрез поощряване бег-
ството на военни чинове в планините, с надежда че тези бег-
ства ще вземат постепенно масов характер, и българската
войска неусетно ще се прелее с една част в сръбските кому­
нистически отреди, а с друга част — в българските нелегални
групи из планините.
Този път, обаче, изглежда, че се е наложило окончателно
убеждението, че не може да се овладее войската, ако се ра­
боти само посредством войнишкия състав. Необходимо било
да се започне нова, добре организарана и при това масова ра-
 359

Р -
r* ■ < ?. ; •;
Ш < ' - Н* В0ИСК4ТД , , Зични-зоагСИ&Ш НО' •; ;
<■. '} - *5, Щ ,. : 4* ;
5 I ІТ ,з л » 0 1944 ГОA# р а э у з н ЛВАГГЛНО ИЗарПНЕ '
f. с о♦ * * ѵ
| p ., ...

' t протй^ пчес т в г н /Гдс Йюс ть аь вр*>МЧ . ;

. {' • П р а » « е о е ц и і* мtrf * " т ін А кѵнуи«« гичесхвт» «зрги.я н ‘ о ге ч е ^ -
cr8e»w * »рои-гкѵлро^,иіікхЭ нопрѣг-нато СнитиГЬ Си э * кроиилраме въ
« (0(«с>(вта/Р4ікритиіч конспирации у і 1 * о ръ войскоеиг* чести е * д«г-
•' ог>р"ѵ поиарвдец» а& усилията който се п ол »Гйгь'за раэотройм не « »
в іс р х *е « и т г оили, ■
, ^3 вѵпрЪии иэричнатв цпуеятное па '&ьр*о*лия ч з б * <*s партиіа»
,• * ски т» онли1 о гъ и .* е е р у » р » й т .г ,А » с е изб уял » о *о р м « *я и с л р » г^
К О И О И Н рзц их ь » р о й о к а т о ио м ного м і с т » ко л у р и с т и ч е о к н т * А в хтвл и
jil ■ [Ip UА 1.л * (. В О 'Ъ 4 0 От»РІ»Я ОТиНкаЧТ, Г и Т Ь ' C W f lo W T h Се. КОИСІІИрЭЦИЙ СЬ ;
V ''ВОАач** ЛІ хо»кове орум«*и н ооти ы р а к я т і С ; консикротиЯ й? с р и ц ;
; ѵ a й0«>ервчцмл>о чсню войсковото р>»уз*вш н« дес«» успТэг до •>V
,/ t „. Ѵ^4ІКЙІ)Льл<.■Д~ >■-. ' ■-1' ѵ. ѵ.і ■t4 ' i Л—
бота в казармата, която да обхване едновременно както вой­
нишкия, така и командния състав“.
В „Разузнавателното известие“ след това се съобщава,
какъв конкретен подход имат комунистите към различните
категории: фелдфебели-школници, мобилизирани офицери,
останалите офицери, подофицери и войници. В един случай те
се превземат по пътя на чисто комунистическата конспирация,
като се използува предишното участие в ремсовите организации,
при други случаи се работи и чрез втълпяването, че спасе­
нието на България е само в приобщаването на войската към
идеята за измяна на съюзниците и прехвърлянето в англосак­
сонския лагер и пр.
Превземането на войнишкия състав ставало чрез предва­
рителна комунистическа обработка на младия набор, преди да
е влязъл в казармата: поддържане бойния дух на ремсиста и
втълпяване кураж за работа в казармата. Разкриване точното
разпределение на ремсистите по войсковите части и вземане
.предварителни мерки за свързване с тях, щом бъдат повикани
под знамената. Времето от постъпването в казармата до към
коледната ваканция било „ п р и с п и в а т е л е н п е р и о д “. Рем­
систите са длъжни да отстранят от себе си всички подозре­
ния и да спечелят сърдцата на своите началници и другари.
„ О р г а н и з а ц и о н н и я т п е р и о д “ започвал след коледната
ваканция и се употребявал за опознаване, идейна обработка и
360

сглобяване на ремсовите единици в конспиративни ударни

групи и ядра. „ Б о й н и я т п е р и о д “ започва от момента, в
който Отечественият фронт ще даде парола за всенародно
въстание. Този момент ще се избере главно в зависимост от
външно-политическата обстановка и донякъде от обстоятел­
ството, доколко е напреднала конспиративната организация в
войската“.
В раздел трети на „Известието“, под заглавие „Устрой­
ство и дейност на комунистическите конспиративни органи­
зации в войската“, се пиш е:
„По-точна и непосредствена представа за методите на
комунистическата партия, относно-превземането на войската
по пътя на болшевизиране войнишките маси ни дават раз­
критията. които се извършиха през месец юни т. г. в 4 инже­
нерен и 4 пехотен полкове. В общи черти организираната работа
е била провеждана както следва:
Основаване:
Конспиративните организации в полковете са били осно­
вани по известния ни, станал вече типичен метод: приспиване
будността на началствата, взаимно опознаване на ремсистите,
приобщаване на симпатизиращите на комунистическата идея
войници и изграждане структурата на войнишката конспирация.
Устройство:
В общи черти устройството на войсковите конспирации в
двата полка е следното:
а) Главен организатор: във всяка рота е трябвало да
бъдат създадени най-малко три петорки с общ организатор.
Свръзки:
Главният организатор е получавал упътвания и наре­
ждания за действие от виден функционер на КП преко или чрез
посредник.
Дейност:
По-голямата част от дейността, която е проявена в пол­
ковете, е била организационна: търсене и привличане на после­
дователи и образуване на петорки. За да си създадат почва за
работа, организаторите и техните съмишленици са използували
удобни случаи да събуждат недоволство от реда и живота в
казармата, говорили са против своите началници, че ще за­
губим войната, като същевременно са възхвалявали действията
на нашите противници и пр.
 361

По-късно, в първите дни на пролетта, са били устроени

бегства на войници с оръжието им, с поръчение да се при­
съединят към нелегалните комунистически групи.
Направени са били два опита да се нападнат часовите
при бензиновия склад и сеновала.
В случай на общо въстание групите е трябвало да взе-
мат командуването на ротите в своите ръце, като увлекат в
бунта предразположените към тях, както и по-малодушните
войници. С останалите е трябвало да се постъпи според обста­
новката: подофицерите щели да бъдат арестувани или избити
още в казармите, с изключение на ония, които се окажат, че
са готови да ги последват.
Офицерите е трябвало да бъдат избити или арестувани
още при повикването им от домовете. Дадени били и частни
задачи.
Успоредно с това трябвало да се извърши нападение
главно на оръжейните складове, с цел да се снабдят с оръжие
идващите от града ученици и граждани — комунисти. От пар­
тията било поръчано да се следи и донася, колко и какво
оръжие и бойни припаси има в складовете.
Н а ч и н на д е й с т в и е :
а) Дейността на групите се изразява преди всичко в
установяване на войниците, които биха могли да бъдат при­
общени към създадената организация. В това отношение са
били използувани връзките по комунистическа линия от ци­
вилния живот и училището.
б) За опознаване между войниците-комунисти от раз­
лични краища е бил използуван общият парол: „Виждаш ли,
брате“, и отговорът: „Виждам“. Даден е бил още преди постъп­
ването на набора в казармата. Паролът, както и отговорът, са
били вмъкнати като съставна част в някое изречение, между
другото.
в) Привличането на нови съмишленици е ставало чрез раз­
говори по вътрешното и междуйародно положение. След като
се установявало, че обектът е подходящ, предпазливо му е
било откривано съществуването на конспиративната органи­
зация, и е бил канен да влезе в нея.
За привличане на съмишленици са били използувани недо­
волства от мним тормоз над войниците от началствуващите
лица, от неудостояване за LLI. 3. Офицери и пр.
г) С цел да се създава общо брожение и почва за пе­
челене нови привърженици, често са били изказвани пред по­
362

вече войници недоволства от храната, от усилената ра­

бота и пр.
д) В некои групи, където организацията е била оконча­
телно оформена, се е разисквало и са били давани нарежда­
ния в връзка с плана на действие в случай на общо въстание,
в връзка с акцията за бегства към нелегалните бойни групи
и за устройството на саботажи.
е) С оглед да се поддържа духът, за размяна на сведения
и за снабдяване с нелегална литература, е било поддържано
съприкосновение с ученическите комунистически организации
и тия от другите полкове, чрез използуване на връзки от преди
постъпването им в казармата“.
В глава втора на „Известието“ — „Противодържавни
прояви на военни чинове“ — пише:
„В .войсковите части през месеца са установени следните
прояви на комунистическа дейност:
1) Установено е, че разкритата конспиративна група на
22 пех. полк е имала намерение да снабдява цивилните ле­
гални и нелегални комунистически групи в Дупница с храна
и оръжие.
2) В връзка с разкритията в 22 полк е бил установен и
друг войник от 54 пех. полк, който е влязал в връзка с вой­
ници от всички полкове на 15 пех. дивизия. Следствието про­
дължава. Друг войник от полка е установил връзка с неле­
галните групи, но не е успял да им услужи с нищо.
3) В 19 трудова дружина е бил установен един трудов
войник като комунист. Той бил арестуван, но успял да избяга.
4) В Общовойсковия артилерийски моторен полк е устано­
вено, че заподозрените войници са започнали да се обособяват
в групичка, на която били поставени задачи:
— създаване в всяка батарея ядро от трима душ и; •
— създаване в всяко А.О. командно ядро от трима души,
съставено от по един представител на всяка батарея от отде­
лението :
— създаване в полка на щаб от четири души, който ще
бъде във връзка с по един човек от артилерийско отделение.
Последните нареждания, които групата е получила чрез
един адвокат, са следните:
П р и б л о к а д а : да се съдействува на търсените лица,
като им се дава възможност да избягат;
П р е з д о м а ш н и я о т п у с к : да се убие в населението
вярата в силата и дисциплината на нашата войска, като се
разправят измислени неща, които петнят нейното име;
 363

АП Е Л
Къ>м д е й с т в у в а щ ѳт о и з а п л о н о
о ф и ц е р с т в о в Б -ь л іта ^ и я
ОФЦЕП/ЛЕКППШ! ЗМИИ от ШШРШШНРУЯ,
Б ъ л га р к а пр еж и а яяа с ъ д б гн о с е н к о м е й т . П л ъ тн о T jj,e -и зп р а в е н а пред дилемотр
•дл б ь г е и л и н е ! *, '
Д о й д е време ясени б ъ л га р и н , к о й т о о б и ча слоя К в г З д и Родина, с е р и о з н о ла се>
з о х ч с г н и ясно да о п р е д е л и с н с е т о место о б о р б а т а ,'д а ладе и с и ч к о за слц сяпанй-
т о на стра на та о т гр о зи ш а та я стра ш и а н а ц и о н а л ма катастроф а.
Д ой д е врем е и В ие б ъ л га р с к и оф ицери, се ри о зно-Ъ а с с зе м и с л у т е на м о г^ с л у ж и ­
те н “греоса ла с л у ж и т е — на б ъ л га р с к и я народ и Б ъ лга ри я и л и на н е м с ки те п о р о б и -
тели .1 техните понемчем и б ъ л га р с к и а гейти.
Ге рм цн оф ил ско то пр ав ите лство в ъ з л о ж и н е редната, а р м и я Г р а м н а 'н п о зо р н о р о ­
л я нч Х и тл ер о я л ж а н д з р на Б а.чканите. Роля №>% л а ч н а д ге р о и ч н о б о р е щ и те це \о-
го с л а й я к с к и , гр ъ ц к и и а л б а н с ки народ»*. Р ол ята^та палач н а д С О Б С Т В Е Н И Я СИ Н А ­
Р О Д , к о й т о се бо р и за с в о я т а ' сво бо да , з а с е м п л а т а и н е за в и с и м о с ть тз на с п о я т *
'Р. ... *а. Н а р од ната а рм и я с е в ъ зл о ж и престолна*.а задача, з ае д н о с по л и ц е й с ки т е
х а й к и , да избива с в о и те б о и м и б р а т*, м . ій к і^ и сестри, да п а л и и р а з гр а б в а т ехн и ­
те дом ове и и м оти , а о ф ицерстрото, пррсъ ртш л сл е пи и зп ъ л н и те л и на т е хн и те п р е ­
с тъ п н и п р о т и в о н а р о д н и зап ове д и .
Ч естно то и па три о ти чм о бъ л гар ей а . о ф ицерство това не бива по ве че ла т ъ р с и .
С р ам но то п е тн о о т р о д н а та арии* тррбпф. б е з о ста тъ к да се зал и чи .

4 І Ы Г Я Р . С К І 0 Ф В Ц Е Р И.
Н и к о й ко м а н д и р ме' м ож е да оправдае с цп о сй нета д и с ц и п л и н а “ с в о я т а п о с тъ п кр
у
и действие. к о г а т о по ве ж д а ^Ь верейети м г.о а с ю в л част с р е ш у ге р ои чн ата освоб од ител-
на ю го с л а Ь я и ^ка во й с ка .на м арш а л Т и * о ; ср ещ у п а р т и з а н с ко т о д в и ж е н и е в Гъ р и и я и А л -
• б а н и я , к о и т о се борят с р е ш у о б щ и я в р а г на б а л ка н с ки те н а р о д и — н е м с ки те поробители.
Н и к о й ком а нди р не м ож е д і Се о кл а в д а е С т о в з. чз т о й с „п о л и т и к а не с с занимава*-,
ч з е «само в о й н и к “ , к о га т о п о в е ж д а сво ята ча ст, за ла избива см ел ите б ь л ги р с к и н а р о д ­
н и па рти за ни и б е збр ой ни те терми съ м и ш л е н и ц и и у ч а стни ци в о сво б о д и те л н а та борба.
Н и к о й .н е м о ж е дч с е и зи н й и , че то й е и зпъ л нява л само. « за по ве ди те “ ме По-висше­
то си нзча л с тво , л л и с т о , нсечи е д л ъ ж е н д з зн а е , че но с с й ч к и зап ове д и се и зпъ л нява т.
. Н и к о й м г;, м о ж е да се й з в й н '; с то в а ,‘‘ че т о й в с и ч к о е в ъ р ш и л що зап ове ди те на
-з в к о н н о т о “ п р а в и т е л с т в о .-в с е к и б ъ л г а р с к и оф ицер, де й с тву ва щ и зап асе н, е д л ъ ­
ж е н да знае. че това п р а в и те л с тв о е пр откво .чар о/ш о , но ето тла ска с т р а ш и я в п р о ­
па стите и по ра ди т ов а. Т О £ Н Е З А К О Н Н О .
3 д н е ш н и я и с т о р и ч е & м дпубсЛ м еж д у народа и н е го ви те в р а г о в е — н е м ски те па ­
л а ч и и п о р о б и те л и и дЬхмиіе б ъ л г а р с к и о р ъ д и я — место за ко л е б а н и я .м е к а : С н а р о ­
да или п р о т и в народа.'
Н е в е д н гж тъ м ни те ,р е а кг;:;о н н и с и л и в стра на та са и зпо л зва л и б ъ л га р с к о т о о ф и ­
ц ерство в с во и те иреезълмм, ..ротмпоне род ни ,. и огром асж ийС нм реле. С сАоето у ч а ­
стие, д о гелем а стс,»#», о ф .щ е рствсто се о т к ъ с н а от на ро да , на с тр о и н&родчмте г.п *
си c p e m f себе си и з|»Дчнтел»ю п о н и ж и сво я а вт о р и те т и вли ян и е ср ед в о й н и ш ка т а
1
м ага. Д о іи л о е среіие $ ъ л гр е к о т о о ф и ц е р с тво р е ш и т е л н о - да с къ с а с до с е га ш на та
! п р а к т и к а да бъ д е изпод , у в л ю и с л у ж и н и н а р о вни те е р з го з е и ,м ротив ндродп. То
| гребва р е ш и те л н о да хвъ рл и п о зо р н а та роля к о я т о и дмсс й о н е м че н о то п р ав ите л ­
с т в о му в ъ зл а га . П п т о й о т и ч и о т о о ф и ік -р с іс о требва да извле че д<>Ора псум а о т.д о *
' гіу с тн а ги тс сво и гр е ш к и , дълСРзко да пр оум е е д н е ш н а та п о л и т и ч е с к а и во ен на о б ­
с т а н о в к а , до заем е до с тс & и о с в о е то р ъ к о в о д и л иесТо в о тз о б о д и т е л н а та бо р б а *н &

П р е з в р е м е на с л у ж б а т а : да се укриват бойни
патрони под предлог, че са изгубени или изстреляни, след
което да се изнасят вън от казармата;
П р и м о б и л и з а ц и я и в о й н а : да се описват най-
лошо всички факти, с които би се разколебала вярата в на-
364

чалнидите и победата. Д а се създаде във всяко мобилизирано

поделение саботажна група, която да поврежда оръжието, обо-
зните коли и да дава пример на бегство и предаване на про­
тивника. Всички заподозрени са под наблюдение.
5) В 44 полк един канд. подофицер от 2/44 п. дружина
в Ивайловград не се завърнал от служебния си отпуск, а се
присъединил към нелегалната група на подофицера Запрян
Георгиев Атанасов Фазлов от с. Стрема.
6) В частите на 2 пех. Тракийска дивизия са набелязани
като съмнителни около 92 войници, които са поставени под
наблюдение.
7) В частите на 5 пех. Дунавска дивизия са били уста­
новени двама войника, които като цивилни са имали връзка с
комунистическата партия. Срещу тях е възбудено наказателно
преследване от съответните власти.
8) В 11 дивизионна картечна дружина един войник е бил
заподозрян в комунистическа пропаганда. Започнато е дознание.
9) В 14 дивизионен артилерийски полк е бил задържан
един войник за проявена от него конспиративна дейност, преди
да постъпи на служба във войската.
10) В 3/57 пех. дружина е бил задържан един войник за
проявена от него комунистическа дейност, преди да постъпи в
казармата. Същият изпаднал в малодушие и признал, че бил
успял да влезе в комунистическа връзка с 6 войника от
своята дружина, 6 войника от 3 конен полк и 2 от Беломор­
ския флот. Същите били образували конспиративни групи.
Организацията на групите била започнала след Коледа т. г.
З а д а ч а т а е б и л а : б у н т в с л у ч а й на а н г л и й с к и д е ­
сант в Беломорието.
11) При разкриване на цивилна конспирация в с. Долна-
Оряховица и Горна-Оряховица е било установено, че бръсна-
рЯт-надничар при офицерското събрание в летище Горна-Оря­
ховица бил организиран член на партията и куриер за разна­
сяне на нелегална литература между членовете на местната
цивилна конспиративна комунистическа група.
12) В парашутната дружина н а,л ети щ е Враждебна са
били открити двама войника, които в миналото били дейни
комунисти и сега продължават да се срещат през отпуските
със своите другари. Поставени са под наблюдение.
Изводи:
От досега направените разкрития на комунистически прояви
във войската, както и по сведенията, получени от други източ­
ници, могат да се направят следните изводи:

♦
 365

Ш М Я ЕРСТЮ НА .ВОЙНАТА ЯІЧ1Р -ПОВЕРИТЕЛНО I

ЩАЬЪ НА ВОЙСКАТА
W 11 РАЗУЗНАВАТЕ®», ИЗВЕСТИЕ
2 2 .декември# 1943 г .
София

I . ПРОТИВООТЕЧЕСТВЕНА ДЕЙНОСТЬ ВЬ ВОЙСКАТА

Рхководството на Отечествения фронтъ счита,че е приключена

органиваиионната дейность всрѣдь масигЬ и че преаъ настхпващия мър-
тавъ ва чѳтничѳска борба вименъ периоди,трЕбва да баде изпълнена
"ударно" последната и най-сюцествена зЬдача: ДА CE.-.uWSflsHB ВОЙСКАТА
1 З А К Л Ю Ч Е Н И Е
Двйностьта на противотечѳотвенитѣ елементи става все по-актив
на.Пристжпътъ ігьмъ кавармата е от,е по-настойчивъ.Всички командири
тріб ва да очаквагь.че прѳвъ идващнтѣ месеци Отечествения фронта ще
употрѣби цѣлата си конспиративна енергия и всичкитѣ си срѣдетва.аа да
за сігн е командния кадъра, на войоката.До сега българскитЬ офицери и
подофицери се укавала недостъпни еа пъкленитѣ домогвания на противоо-
тэчественицитѣ.Тѣ ще бвдатъ такива и за напредъ.Въпркки това,крайно
наложетлно е да се произведе бъроъ и унищожителенъ ударь върху кон-
спиративнитѣ централи на Е.К.П. .О течественият, фронтъ и англофилигѣ.
Само по този начинъ опаотноотьта огь посегателства върху единството
въ войската ще бзде предварително и раци.чалнст ототранена.До-лло е ьреме
войсковото командуване да еапочне борба срещу тъмнитѣ рушителни про-
тивооточествени сили,които ох си поставили преди всичко еа цель m сЬ-
гателството върху морала на войската.
ВъпрЬки акциит! за прочистване при които бкха унищожени
вначително число партизани,бандитски?! прояви отавать вое по-предизви-
кателни.Нападенията продълж ават макаръ и вършени огь по-малочислени
разбойнически групи.Заовидетчлотвуваниті актове на милооть огь страна
н4 правителството бЬха използувани за освобождаване на нелегални?!
формации отъ ненуждното число хора, докато трае еимата.Трѣбва добрия
да се разбере,че предали?! се разбойници ох направили това само по
ваповѣдь отъ партията,но е и отъ искронно разкаяние,въ'което иогатъ
да вкрватъ само наивнит!.Никой не трЬбва да ое съмнява,че зсичии т !зя

Всеки брой о т „Р а з у з н . и з в е с т и я " с ъ д ь р ж а м н о го б р о й н и п р и зн ан ия като горното

I
366

1) Комунистическата партия се е насочила отново към

болшевизиране на войската, като този път е з а с т р а ш е н
вече както о ф и ц е р с к и я т така и п о д о ф и ц е р с к и я т ко­
манден състав.
2) Трябва да се очаква а к т и в и з и р а н е на комунисти­
ческата дейност в казармата, която ще бъде насочена повече в
организационен строеж, отколкото към поощряване на бегствата
на военни чинове към нелегалните комунистически групи.
3) Методите на масова работа не са променени. Поради
това, трябва да се очаква, че младият набор, който предстои
да бъде свикан под знамената, е подложен на п р е д в а р и ­
т е л н а п а р т и й н а о б р а б о т к а , и че комунистическите
функционери са в период на установяване частите, в които щ е
бъдат разпределени младежите-ремсисти. ,
4) От две години насам, както схемата на войнишките
конспиративни организации, така и техните задачи, останаха
непроменени в главните черти. От направения преглед на кому­
нистическото схващане за превземането на войската се вижда,
че партията е често п р о м е н я л а своите методи. Поради
това е наложително: при разкриване на всяка войскова конспи­
рация да се уясняват в строга последователност преди всичко
п о л у ч е н и т е и н с т р у к ц и и з а д е й с т в и е , а след това
и схемата на самата организация. Инструкциите трябва да се
възпроизвеждат по възможност текстуално, защото те дават
н а й - д о б р а х а р а к т е р и с т и к а за намеренията и целите
на комунистическата партия срещу сигурността на войската.
5) По начало, всички войници, които преди да влезат в
казармата са се занимавали с конспиративна дейност, п р о ­
д ъ л ж а в а т своята престъпна работа по-късно и във вой­
ската. Следователно, когато се попадне на такъв военен чин,
трябва да се положат усилия да се установи, дали той не е
станал център на конспиративна дейност в частта.
6) Войсковото разузнаване често се увлича в прекомерно
изчакване да се развият възможно по-пълно нишките и члено­
вете на една набелязана вече конспиративна група в частта.
Трябва да се има предвид, че по този начин комунистическата
дейност в казармата не може да бъде абсолютно премахната,
а в м е с т о т о в а се с ъ з д а в а т ш у м н и и мног очи-
слени процеси, които пълнят затворите с
войници.
7) Войницит е-кому ние ти не се подават на въздей­
ствие, особено ония от т я х , които са членове на Р М С —
З а да се освободят частите от този тормоз, трябва всички
 367

войници-комунисти, за които им а данни, че са такива, да

се у во лн я т и препрат ят в трудовите работни групи.
8) Войсковото разузнаване в частите не трябва да из­
пуска предвид, че и чиновниците са обект на комунистическата
партия. Твърде поучителен е случаят с бръснаря-надничар в
летище Горна-Оряховица.
В „Разузнавателно известие“ № 10 от 17 ноември 1943
година пак на първо место се поставят сведенията за „противо-
отечествената“ дейност във войската, гдето се установява, че
„пожеланията да се спечели офицерството ставаха все по-на-
стойчиви и пламенни. Във всички комунистически позиви е от­
делено много место за възвание към офицерите, които сега
вече не се заплашват със смърт, кактб по-рано, а се увещават
да прегърнат идеята за „спасението на страната“ чрез сплотя­
ване под сеиката на „славянската солидарност“.
Съобщава се, че в 1,-6 и 25 пех. полкове и 4 дивизионен
артилерийски полк са разкрити комунистически конспирации, в
противовъздушната група в Бургас, в 46 пех. полк, в 1 тру­
дова дружина, в 45 пехотен полк, в 65 пех. полк, в 15 дивиз.
артил. полк, имало образувани групи от „закоравяли“ кому­
нисти, от 2 огнестрелно отделение, от 35 пех. полк избягали
войници с оръжието си, в 5 дивиз. свързочна дружина зало­
вено писмо с комунистическо съдържание, писано от канд.
подофицер, а друг арестуван подофицер от 22 пех, полк на
път за Самоков успява да дръпне спусъка на конвоиращия
го войник и да се самоубие (по-вероятно да е убит б. н.).
Сестрата на самоубилия се била при нелегалните. А общо, из­
бягалит е от войската през месец октомври били 94 души
или в сравнение с м иналия месец, септември 1943 — у в е л и ­
чение с 60% . (Бегствата през септември са били към 60
души).
В „Известието“ № 11 отново се характеризират методите
за овладяване на войската. Новото било образуването на „О те­
чествени комитети“. „Докато, — пише се в „Известието“ —
през м. октомври бяха открити комунистически прояви в 15
войскови частіГ, през м. ноември подобни разкрития бяха на­
правени в 18 войскови части или с 3 в повече. Следова­
телно, комунистическата опасност във войската е все т ака
реална, какт о и досега. Натискът на противоотечествените
елемент и срещу казармата не е отслабен . . . „Трябва да
се очаква, че през настъпващия зимен сезон Отечественият
фронт ще а к т и в и з и р а опитите си за проникване във вой-
368

I. / ... 1 I . ■ ■
j Эа пізл н о р а з гр о м й й й н ё н а н ѳм ско ^
ф аш истките зав оевател и
‘ і і апрьса не Н ар о дния Й о м и с й ^ н а ^ г б |й и а т а др. Сталин от 2^ И r. № 1рад Мосмвв£

■Д р ^ га^ км грпен овом е йции черианофлотия, командири и политни гсия работници петницч и четнички!
Н щ одите на т-ящата о р в н т посрещат ?4-та год иш ни на на Червената Арати» в суровите дн»#-
/ на отечествената вейна против ф аібистм Германия, иовто А р ь г л о и подло посегна нв живота и
• свободата и р нлшатЯ страна. П о цел щ грамаден фронт от С еверни^ ледовид о н е а и д о Черно r j
ре бойните ма Червената Армия и флота водят ожесточени б оеее, г» да изгонят от н аш ета стр а­
н а германо-ф ашистките завоепатели л I * отстоят честь т* им езависнМосгнтд на v. t ' j aet b Отечество.
Не эа пръв път Червената Армия хэщитаяо наш а|а f. одина от нап в п е м к-та на врегоевге. Чер-*
tB H ara Армия беше сы д вд е на преди 21 години, за дз се бори против войските ла. ‘.уж дестрай-
ните интервемти— запоеватели, които ее сгремвяп па рвтн ьсаг наш ата страна' п да ун и щ о ж а т ней •
Г ната независимост. На 23 11 1918 гойима млздите отряди ни Червената Армия, за ьд пъ тв л еtip
зла о война, разбиха лри Псков и Наред на пух и прах 1,е р м *н ;н и ге грабитепи, и за това им ен-
но м ень т 23 I! 1918 год. бе обявен за рожден ден н а Червените Армия. O r тогаиа Червен зтя а р ­
мия растеше и се усилваше в борбата против чуждите инта^вентн— запоеваіели, В 1!>*8 тоя. /я
• защити машата ролин.з в боевете против /ерм аненм те оаосенатели, ксито • * м. гони от предели- ’•ig
то на Украйна и Белорусия. През 1919-^1921 години тя защити машстЛ родина от Нунгдестраи-
• тгите войски на А нтачтаіа, чато ги
изгони от прадедите, ий нашата о р а н ? .
Раэірэма ма чужд?стрэиімте и лервемти—закс гв атегн и птриодь н j .узж дачеяа та в о іч а о с и г у ­
ри на народите на СССР дтлготрвен мир и възможност зд мир.ю стронгелстнт. Праз т е ін две
фСвгилетия на ►урно строителство, п наш ата страна изни кнаха социалнсгнчесйвіэ индустрия и
чвлхозного селско стопанство, раацгвте ивуѵ.ато и културата, з а я к н і «руж бс4з йартдите п ма-
ш втд страна. Но сь з гт ски з народ никога не забравяше, s-е вратовете могат о т о с о ііа нападнат
нещ ата родина. Затовз едкзлроненмо с подем я на индустрията и селското стопанство, на н а у ­
к а т а и културата р а п е ш е и всеитм.74 м ощ на СССР. В гч с и с ко й лю бители иа ■ /гиди зсМіі и з­
питаха тая м ощ на своя гръб. сега я изпитва>та своя гръб н прехеаленлта ГЕрмано-<Ьашист*г1 В р м ц< а

^
'П р е д и осем месеца ф а ш т ч ка Г»рмяи ш н£дпппиі.л ш п . и . . .
Я р е
tIL
на ге?ЯТпо^узШ тГП бтТУ -ттоися е наг*ktlMo мяфозхоягзм. о с т?.-зз с прем ахнато и нерав ен-
$*
СТвото в условията на войната, нови в теза іностотб на терм ано-ф аш кеткото напаі іеиие.б е ш е сът-
д *П а .С Е Г А С Ъ Д Б А Т А Н А В О Й Н А И Щ Е СЕ Р Е Ш А У * МЕ О Г Т А К Ь О С Т Р А Н И Ч Е Н M O M ! Н Т .К А -
- 7 0 КДО Ъ ЕНТЛ Н А В Н Е З А П Н О С .Т ІЛ , А О Г П О ѵ ГО Я Н Н О Д Е Н ' Т J A L U H Б Т Е Ч Е Н И Е Н А В О Й *
“ " З и и и М а Д А К ІО Р іЪ К А К Э Й Г б СА: 3 > Д 9 И Н А ! А Н А Т И Л А , М О Р А Л Н И Я Д У Х НА А Р М И Я Т А , К О -
—...... авишдш и шлшщлшшш т-».>ш.ш>лщятал4 ЦйШиК „

Всека реч на генералисимус Сталин изпълваше с бодрост сърдцата на българските

антифашисти. Речите се улавяха по радиото, отпечатваха се в нелегалните печатници
на РП и се разпространяваха по всички кътове на страната.
ската до н а й - в и с ш а с т е п е н . От заловени документи се
установява, че са дадени подробни указания за събиране на
войнишки адреси След като се установи местожителството
на войника, прави се опит, обикновено чрез жена, да се влезе
във връзка с него, с цел да бъде „обработен“ и завоюван за
комунистическата партия. Налага се да се предупредят воен­
ните чинове и техните семейства за този нов и подъл начин
за пакостно въздействие“.
Изброява се дълга редица от разкрити конспирации,
бегетва, кражби на оръжие и предаването м у. на партизаните,
убити „при опит за бегетво“ и самоубили се (наверно почи­
нали при изтезания), арестувани и пратени на прокурора и пр.
Бегетва през ноември — 88 души.
Януарското известие под № 12 прави общ преглед по
месеци на „противоотечествената“ дейност сред войската, като
анализира промяната на методите на „Отечествения фронт“,
съобразно мерките на военното разузнаване и установява по­
степенното засилване на конспирациите и другите прояви, осо­
бено краденето на оръжието. „Да се настоява пред полицей­
 369

ските органи да търсят при разкритие непременно и на всяка

цена списъците на войнишки адреси от заловените цивилни
комунистически функционери. Трябва да се има предвид, че
този нов маниер на работа (писането на писма до войниците
б. н.) е крайно опасен, особено за терористични акции в ка­
зармата, изразяващи се в убийства на командни лица, палежи
и всевъзможни други саботажи.
„През месец декември (1943) дейността на „Отечествения
фронт“ срещу войската продължава да тежи главно върху
командните кадри. В това отношение се правят опити да се
и з п о л з у в а т в р ъ з к и т е на бившия политически кръг
„Звено“ с войската и с е д е й с т в у в а п о ч и с т о к о м у ­
н и с т и ч е с к а л и н и я . За голямо съжаление, под натиска на
тази опасна и престъпна дейност, през месец декемри бе от­
белязан един акт на измяна и предателство в лицето на под­
поручик до края на войната Дичо Петров Таков: на 15 де­
кември подпоручик Таков като командир на 1/15 гр. под-
участък, бидейки по-рано във връзка с партизанската група
в тоя район, привлича последната и с нейна помощ извършва
страшното злодеяние да огради щаба на подучастъка и да за­
повяда на войниците си да се предадат, което те сторили, без
да подозират измяната на своя началник. След това подпо-

/'
З а щ о и к а к хи тл ер и стка Герм ания
ш.е б ъ д е б е з у с л о в н о п о б е д е н а ■
(Р Е З Ю М Е О Т Р Е Ч Ь Т Р . НП СТЯЛИН ПРЕЛ ТЪРЖЕСТВЕНОТО СЪБРЛНИЕ В МОСКВА Ш у
СЛУЧАЙ ДВЯДЕСЕ, у ч е т в ь рт л т в г о д и ш н и н и н а в е л и к л т п о к т о м в р и й с к а
СОЦИПЛИСТИЧЕСКН РЕВ О ЛЮ Ц Р.Я ). *> -
Сталмн зопочва р с ч ы а ся с у к а з а н .е г с , ч ’ 24-та гсдйш нйна на Великата Октом врийска с ч -. *
алистичсска революция щ е требва да се посрещ а с условичга ма ож есточената вой на, и а л о Л гй » j
на CCQP. от вероломното нападение но хитлерооите разбойници. • П Е Р И О Д Ъ Т Н П М И Р Н ь ^ Л І
С Т Р О И Т Е Л С Т В О С В Ъ Р Ш И , ко кс іаГ и ра С т а л и н .-З Н П О Ч Н А П Е Р И О Д Ъ Т Н П В О Й Н А Т А с . V ’
С К И Т Е З П З О Е В Л Т Е Я И і и задачата която се Гюставя пред нас. е Д П О С В О Б О Д И М К Ж Л ,
С Т Р А Н Я О Г ТЕХ. К а то напомня, чс о щ е в речьта си от 3 Ю лиЙ е посочил грознотд out*»;.' .
лодена от войната за СССР, и нео б хо д и м о стта от пргустройадне на целатд работа г!о’ Й % / ^ я
Сталин изтъква, че в резултат от 4 месечната оойна, тая опастност не само не е ок^ЕабЦ^лл ,,£7]
О Щ Е 1-П О В ЕЧЕ СЕ Е З А С Ц Л И Л А . Враг вг завзе редица области и надвисна като черен т.Олй» 1
наш ата слаона столица. Немско-ф дш истките завоеватели грабят наутата страна, ра^рушаг.зт ма. »
ш ите градове и села. Хнтлсрояите орли уриват и н а ^ й л м т мирните ж ители на машата странѴ Ни* j
ш и те братя в заазетите.рдйони пьуткат под и го то на м смскиіе завоеватели Хитлер хвърля в-боя *
есе нови и нови отряди м мобилизира всичките си си.тн, зй да завземе Ленинград.»: М о с к ы nyfc- J
ди настъпването н а зим ата, защ ото знае, че руската зима ».е му обещ ава ни ш о хубаво. Стаяли
оценява руските загуб и през първите 4 месеца война на 350 хиляди убити, 378 хиляди изчезнели, ,
и един м и.ж ом и 20 хиляди р ане н и, докато през с ь щ и .1 пер;* j a в р згь т е изгубил о уб и ти , ранени
и пленени 4 М И Л И О Н А И И С Ю В И Н А Д У Ш И , Н е ■може Да има сьм нение.-—казва Сталин, ча о
резултат на 4 мссечн.тта война М О Щ Ь Т А Н А Г Е Р М А Н И Я . Х О Р С К И Т Е РЕ ЗЕ Р В И Н Л К О Я Т О В Е ­
ЧЕ СЕ И З Ч Е Р П В А Т , О Т С Л А Б В А , Д О К А Т О С И Л И Т Е МП c t< J * ЕД В А С Е Г А СЕ Р А З Г Р Ы Ц А Т В
П Ь Л Н И Я С И , О Б Е М ^ Х и тл ж о t с хвалеш е, чо за ^ ц фі о в н н Д г * _ Ш £ се справи х ..Червиха- Ц

т
Д ум и те на С талин намираха в ъ з т о р ж е н о т з в у к в б о р е щ а с е Б ългария

В ъ о р ъ ж ен ат а съп р о т и ва 24
370

ручик Таков прибира всички преписки и шнуровите книжки от

канцеларията и подпалва щаба. Всички бойни припаси и храни
били натоварени на коне и откарани на гръцка територия. Под­
поручик Таков с един подофицер* и 61 войници, с 61 пушки, 2
тежки картечници и 11 коня тръгват заедно с разбойниците.
След това този предател повежда разбойническата банда и
успява да овладее 3 и и 4-и пост от своя подучастък с измама,
увличайки още един подофицер и 9 войника.
На 26 декември към 10 часа сутринта този изверг, след­
ван от подофицера, войниците и около 150 души разбойници,
отново напада 1/15 граничен подучастък. След 8 часов непре­
къснат бой, разбойниците са били принудени да се оттеглят с
големи загуби. Убит е подофицерът. Отбраняващите щаба на
подучастъка са дали 5 войници убити, 2 срочни подофицери и
5 войници тежко ранени.
През декември бе заловен и един • от инструкторите на
партизанските отреди, числящ се към военния център на Оте­
чествения фронт — бивш офицер за до края на войната в
една бронеизтребителна дружина и уволнен от нея своевре­
менно, поради събрани сведения за неговета неблагонадеждност
в битността му на цивилен.
Тези два симптоматични факта идват да покаж ат, че
командните кадри на войската са сериозно застрашени, и че
уси ли я т а на Отечествения фронт в това отношение съвсем
не са безплодни.
Следователно, пръв и върховен дълг на войсковото ко­
мандуване е да съсредоточи усилията си в отбрана на офи­
церските и подофицерски кадри от попълзновенията на про-
тивоотецествените сили. Налага се изключителна и осторожна
бдителност за своевременно откриване на всеки нов опит да
се завербуват за целите на Отечествения фронт хора из некои
от офицерските и подофицерските категории на войската.
Случаят с бившия подпоручик Таков е поучителен и в
друго отношение: от момента на постъпването си на служба
за докрая на войната, до момента на предателството, същият
се е държал като образцов войник и офицер и е успял да
внуши на своите началници, че той е редко предан родолюбец.
Всичко това той е сторил единствено с цел да отстрани всяко
подозрение от себе си и си осигури широка свобода на дей­
ствие до момента, когато щял да разкрие картите си.
Трябва да се признае, че той е успял да постигне отлично
целта си. Същият този Таков след второто нападение на 1/15
гр. подучастък е имал мерзостта да заплашва с жестоко из-
 371

<5иване командирите, на съседните подучастъци, ако те му ока­

ж ат противодействие. Този факт показва, колко фанатично и
колко сатанински*) е бил предан на комунистическата идея
този престъпник, и колко лековерно е била проучена неговата
благонадеждност, за да бъде допуснат да завърши Ш ЗО, да
премине благополучно стажа си като фелдфебел-школник, да
достигне до чин подпоручик, да бъде приет на служба за до
края на войната и най-сетне, като венец на всичко — да му
се повери една напълно самостоятелна и отговорна задача по
защ ита на границата в един от най-размирните райони.“
И военният разузнавач продължава своя доклад:

* ) За „с а т а н и н с к а т а * м у п р е д а н о с т к ъ м н а р о д о -о св о б о д и те л н о то дело
« бил п о в и ш е н в ч и н м айор с след ната

ЗАПОВЕД
Д о ком ан д и ра на I -пи в о й н и ш к и ба та ли он
.Х р и с т о Б о т е в ", п о р у ч и к Д и ч о П е тр о в , в о й н и ц и т е
о т баталиона, ко п и е до в с и ч ки ш абове на в ъ с т а н и -
ч е с к и те о т р е д и в Б ъ л га р и я .

Г л а в н и я т щ аб на в ъ с т а н и ч е с ко т о п а р т и з а н с к о д в и ж е н и е в Б ъ л га р и я с ъ р ­
д е ч н о ви п р и в е тс т в у в а с добре дош ли в своя та родна б ъ л га р с ка земя. '
В ие пъ р в и д а д о хте л ичен п р и м е р на и с т и н с к о и зп ъ л н ен ие ваш ия во й ­
н и ш к и д ъ л г, п р им ер на д о с т о й н о и зп ъ л н е н и е на д ъ л га к ъ м своя народ, бо-
р я щ се за своя та свобода и н е за в и си м о ст.
В ъ з м у те н и о т п р е д а т е л с тв о то и п р е с т ъ п л е н и я т а на у п р а в л я в а щ а та у
« а с н ем ска кл и ка , вие р е ш и те л н о п р е гъ р н а х т е и р а зв я х те о св о б о д и те л н о то
знаме на О т е ч е с т в е н и я ф р о н т. С м ело т р ъ г н а х т е по т р у д н и я , но е д и н с тв е н о
верен и славен п ъ т на в ъ о р ъ ж е н а борба. И з д и гн а т о т о о т в а с - з н а м е на по­
б р а ти м я в а н е и обединяване си л и те на народа и ар м и ята в бо рб ата с р е щ у
у м р а з н и т е н е м ски по роб ител и и т я х н а т а б ъ л га р ска а ге н т у р а щ е се подеме
о т х и л я д и т е б ъ л га р с ки вой н и ц и , о т цел ия б ъ л га р с ки народ.
В д н ите на в аш ето д в и ж е н и е из М а ке д о н и я , Г ъ р ц и я и Ю го с л а в и я , на б и т ­
к и т е , водени с р е щ у п р е в ъ з х о ж д а щ и я п р о т и в н и к , вие д а д о хте б л е стя щ и п р и ­
м е р и на ге рои зъ м и военни доброд етел и, с св о е то д ъ р ж а н и е и з д и гн а х т е и м ето
« ч е с т та на б ъ л га р с ки я народ пред съ с е д н и те б р а т с ки народи.
За т и я д о сто й н и и в и со ки п а т р и о т и ч н и ваш и пр ояв и , за д о б л е стн о из­
п ъ л н е н и е на в о й н и ш ки я д ъ л г и пр ояве н ия ге р о и зъ м в б и т к и т е с вра гове те ,
Г л а в н и я т щ аб на в ъ с т а н и ч е с ко т о д в и ж е н и е в Б ъ л г а р я и зказв а на ком ан д и ра ,
и б о й ц и т е о т баталиона .Х р и с т о Б о те в " съ р д е чн и б л а го д а р н о сти и
Об я в я в а
В о й н и ш к и я ба та ли он „Х р и с т о Б о т е в “ за пъ р ви уд а р е н б а та л и он на на-
•родната а р м и я ; ко м а н д и р ъ т, п о р у ч и к Д и ч о П е тр ов, по рад и осо б е н и з а с л у ги ,
п р о и зв е ж д а в ч и н м а й о р на наро д на та б ъ л га р ска арм ир.
Хвала на см ел ите б ъ л га р с ки в о й н и ц и — п а т р и о т и !
В ечн а слава на па д на ли те ге рои за свободата на Р о д и н а т а !
Д а ж ивее Б ъ л га р и я !
С м ъ р т на н е м с ки т е о к у п а т о р и !
Главен щ аб на в ъ с т гн и ч е с к о т о д в и ж е н и е в Б ъ л га р и я .
1 май 1944 г.
372

„Успоредно със стремежите за посегателство върху мо­

рала на офицерския и подофицерския състдв, Отечественият
фронт не изоставя и работата сред войнишката маса. През този
месец той продължи да работи по системата на „войнишките
адреси“ за конспиративна, саботажна и терористическа работа.
Същевременно на партийците в войската се внуши на­
ново всеки за себе си да търси приятели и съмишленици, които
да откъсват постепенно от въздействието на командуването и
да подготвят техния ум, сърдце и воля по косвен път за ре­
волюционизиране на войската.
Характерна е и директивата, с която се разпорежда д о
РМС да се залови с най-съществената част по установяване
и поддържане тесно идеологическо съприкосновение с войниш­
ката маса. Тази директива гласи така:
„Работата с казармената младеж е изЖіючително важна
и отговорна задача на РМС. Всеки момент войската ни може
да бъде хвърлена по заповед на Хитлер в борба на некой от
фронтовете. Тази престъпна замисъл трябва да бъде осуетена.
Както никога досега, на РМС се налага да усили своята работа
сред новобранската младеж, която е вече облечена в войниш­
кия мундир. Нашите ремсисти в казармата и вън от нея не
трябва да оставят нито един свой близък и познат да не бъде
обхванат от отечественофронтовското движение в казармата.
На всеки патриот от армият а трябва да бъде разяснено,
че е престъпление и позорно предателство да се изпълняват
противонародните заповеди на фашистките агенти, да се
преследват борещите се за свобода югославски и гръцки на­
роди, че ням а по-голям а изм яна и предателство от това да
се преследват и избиват най-честните, най-доблестни и см ели
синове и дъщери на народа — българските партизани, коит о
с оръжие в ръка и с цената на живота си се борят за сво­
бодата и независимостта на страната. Народната арм ия
трябва да се присъедини към въстаническите отреди и с
различни сили и средства да подпомага освободителната
борба на българския народ.“
Независимо от тези директиви, военният център на Оте­
чествения фронт разпореди да се пристъпи към м а с о в с а ­
б о т а ж на оръжията, свързочните съоръжения, моторните
превозни средства и машините в фабриките, принадлежащи на
войската. Препоръчва се този саботаж да се извършва напълно
тайно и невидимо. Така например, трябва да се счупват или
изваждат малки клечици, пружинки или други дребни части,
които не правят, на пръв поглед, впечатление, но които след
 373

life . . '■
: д о в с и ч к и ч л е н о в е и а - Р а б о т н и ч .е р • .
к и я М л а д е н н к и - С ъ ю з - в Б ъ л г а р и я , ,Л
Д Р А Г И Д Р У Г А Р И ,
. ] | Н и к о га стра на та н и не е пр е ж и в е в а л а то л ко в а кр и т и ч е с ки мг.ме.гги, к а к в и т о днес п р е ж и в я л а .,
рз пгярбнг.я народ е и зпра ве н пред два п ы я : И л и да с къ с а с ге р м а н ц и те и пг> тоя н а ч и н да из*
К Щ г н е нл ан о и зл н а та ката стро ф а и зал ази н е з а в и с и м о с т т а си к а т о н а р о д и дъ рж а ва , или оя ирсі*
І^Д ъ лж эва да т ь р п и д о се га ш на та ге р м а н о ф и л с ка гю л и ти кв но пр е с тъ п н о то Х и тл е р о в о п р яи и те л *
» C ti.o y im c, ко е то зн а чи -ш минуем о вка р в а н е на Б ъ л га ри я в во й н а та , п р о л и в а н е к р ь в ь т а и о на*
Редата ар; ич, разо ра ва не м» Страйвта— пъ лна н а ц м о н зл н а катастроф а- ѣ
\ Н а з н а ч е н о т о п о во лята на Х итлера ре:‘ е н *с т в о и п р ав ите л ство сп р е ш и л и да тла сна т Б т я і з*
рі*я п о вто ри я пъ т— тътя на на ц и о нал ни те изм е ня и пр ед ате лство .
г* След ка то и з т о щ и д о кра й н о с т иое нн ата м ощ на спо и те с ъ ю зн и ц и , а и та л и а н с ка та а рм и я >
ком ча ^ел но з а гу б и , о чи те на кр ъ в о ж а д н и я Х и тл е р са о бъ р на ти къ м наш ата арм ия. С н а ш а та ар­
1
мия т о й и ска д з а г.т а н и големите п у к н а т и н и к о и т о се ете р и ка вследствие т е ж к и т е по р а ж е н и я
на не го ва чц а рм и я на И зточни я ф ронт 'и е изл й а ане то о т стро я на псвсж е от 6а и т а л и а н с к и д и ви зи и - С
кр& ви та нз.ь.тш чя и о р о д т о й и с к а Да о т л о ж и своята ката стро ф а , р а згр о м не ф а ш и с т ка I «рм лния.
В ерни на п р с д а ге л с к з т а си п р и р о д а х и тл е ро ви те а ге н т и — К и р и л , ф и л о в, М и х о в и сие не щ е
Йее п о коле ба ят дь и зпъ л чат тази пр естъ пна з а п о в е д на своя го с п о д а р — ла п о ж е р т в а т б ъ л га р с к и я
и ар о д и не го ва та м ладеж . Т о ва н е ч у в а н о престъ пление те и с к а г да и з в ъ р ш а т в с а м о то на спа *
и чвр и е нл Ж М ВМ ВШ Ш З ги б е д , к о г а т о Ч ернената А р м и я и а р м и ите н а с ъ ю з ни ц и те н р н п с я т т е 'г.к ,т_ ^

Р аб отническият м л а д е ж ки съ ю з в и н а ги б е ш е в п ъ р в и т е р е д и ц и на б о р б а та .
Х и л я д и са ч л е н о в е те м у, к о и т о п о ги н а х а в б и т к а т а за с п а с я в а н е
н а ш а та Р од ина о т х и т л е р и с т к о т о р о б с тв о

първите моменти от действието, ще причинят бързо износване

и довеждане до негодност на съответния саботиран обект.
Обръща се особено внимание главно на т е ж к а т а о р ъ ­
ж е й н а материална част, на свързочните уредби и на мотор­
ните превозни средства, където подобни саботажни действия
могат да се проведат много по-умело и прикрито.
Разбира се, препоръчва се саботажът да достигне до не­
видимо, на пръв поглед, провеждане, дори на личното оръжие
— пушки и пистолети. Особено се желае да се саботира скла­
дираното оръжие, тъй като се подава мъчно на контрол и се
раздава в особено важни моменти на войската.
Изобщо, 1943 година бе изж ивяна под знака на непре­
къснати. извънредно гъвкави и крайно упорит и опити на
Отечествения фронт, респ. на Комунистическата партия,
да се доберат до едно възможно по-иіироко смущаване ж и­
вото на войската и дори да се от клони т я от служ бат а на
отечествения идеал. След като до м. август военният център
на Отечествения фронт продължи старата практика от 1942 г.
за превземане на войската отдолу нагоре, през следващите
четири месеци, курсът се измени отведнъж, и усилията се насо­
374

чиха, този път, предимно към превземането на войската отгоре

надолу.
Новата 1944 година я започваме именно с това по­
следно реш ение: въздействие и пробив, на всяка цена, сред
командния състав на войската, като се използуват внуше­
ният а на всички партийни креации, обособени в предат елекия
Отечествен фронт'1.
- Следва дълъг списък на сродни с посочените вече „ири-
тивоотечествени“ действия — конспирации и др., между които>
се изтъква саботажната работа във Военно-инженерносвър-
зочната фабрика, гдето били разкрити две групи: едната рей­
сова, в която участвували 18 души работници, другата —
партийна: 1 майстоф, двама шлосери и неустановено още число1
работници“ (може и да е било установено, но ако са били пове­
чето от работниците в фабриката, разузнавачът или редакторът
на известията е намерил за неблагоразумно да ги съобщи I б. н.)-
„Двете групи са проявили доста активна дейност, както в аги-
тационно, така и в саботажно отношение. Саботажите са с е
изразили главно в забавяне на производството; разваляне на
качеството му, чрез повреждането на материалите; разваляне
на некои от машините, чрез умишлено насилване и счупване
на машинни бургии, стружни ножове и пили от специална
стомана, каквато липсва на пазаря и в склада на фабриката;
пускане нарочно електро-моторите на некои стругове и бургии
в движение след работата, за да прегорят при праздния ход
през нощ та; раздробяване на материала в дърводелните отде­
ления ; разваляне с неправилно смесване на киселини и прега-
ряне на части от телефонни слушалки в електро-механическия
отдел на фабриката и др.“ През декемврий имало 62 бегетва
от казармите.
Предвижданията, изказани от разведката при Генералния
щаб за 1944 година, че Отечественият фронт е взел „последно“
решение за „въздействие и пробив на всяка цена“, се сбъдват
много скоро. Още в следващото „Известие“ № 1, от 28 фев-
руарий 1944 година, на първа страница, в познатата ни глава
за „Противоотечествената дейност във войската“, започва из­
ложението :
„На 19 февруарий т. г., по един интересен повод, се за­
почнаха разкритията на голяма военна конспирация, обхва­
щаща частите на Столичния гарнизон. Разкритията хвърлиха
значителна светлина върху методите и поп>лзновенията на
Отечествения фронт срещу войската. От първоначалните данни
 375

Ю госл авски те народни борци гинеха, като н аш и те герои —от курш ум ите на б ъ л гар с к и те
ф аш и сти . Групата е ф о т о гр а ф и р а н а преди р а зс т р е л а
на дознанието се получи следният резултат, който може да се
счита, до голяма степен, достоверен и върху който могат да
се правят определени заключения:
1. Отечественият фронт у нас се състои от един поли­
тически и един военен център;
2. Военният център се състои от „Върховен щаб на на-
родната освободителна въстаническа армия“, който има три
отдела: „Работа в казармите“, „Местни бойни групи“ и „Пар­
тизански войски“ ;
3. На върховния щаб са подчинени 4 областни бойни
щаба в провинцията. Всеки областен боен щаб се състои от
същите 3 отдела, както и върховният щ аб ;
4. Отделът „За работа в казармите“ при Софийския об­
ластен щаб е успял да се свърже с некои от гарнизоните във
врачанската, софийската и горно-джумайската административни
области. За сега се разполага с положителни сведения само за
връзките със софийския гарнизон;
5. Частите от Столичния гарнизон са били групирани
„за работа“ в следните няколко групи;
а) Група Ш ЗО — в нея са влизали: Ш колата за за­
пасни офицери, летище Божурище, летище Враждебна и 1 п.в.
артилерийско отделение.
376

б) „Пехотна група“ — в нея са влизали 1 и 6 пехотни

полкове, а вероятно и 4 дивизионен артилерийски полк.
в) „Инженерна група“ — в нея са влизали — 1 инже­
нерен полк, Свързочния полк, Общовойсковия камионен полк
и вероятно некои от спомагателните учреждения и служби.
г) Група „1 армейски артилерийски полк и Военно-сани-
тарния рентгенов институт“.
Вероятно е останалите части и Софийският гарнизон да
са обобщени в други групи или пък са причислени към некои
от досега съществуващите.
6. Всяка една от групите е била подчинена на един от­
говорник — обикновено м ладо момиче
В всяка войскова част е бил назначен по един отговорник,
който е трябвало да формира отечественофронтовски комитет
на частта, съставен от организирано ядро и от „отечествено­
фронтовска маса“, образувана от всички военни чинове, които
по една и друга причина не вярвали в благоприятния изход
на войната за нашите съюзници.
7. Дейност — През времето от м. юни 1943 година до
днес, тази сложна конспиративна машина е могла да развие
дейност, която е преминала през следните 5 характерни ф ази:
Първа ф а за : — Р а з у з н а в а н е н а п р е д с т о я щ и я з а
п о с т ъ п в а н е н а о б у ч е н и е н а б о р 1923 г о д и н а — В
началото на месец юли м. г. целият конспиративен разузнава­
телен апарат на „Върховния щаб на народната освободителна
въстаническа армия“ се бил хвърлил на „ударна работа“ за
събиране войнишките адреси на всички организирани комуни­
стически функционери от РМС, които ще се използуват по-
късно за организационна работа сред войската. В същото време
БКП дава команда да избягат от концентрационните лагери
некои от по-шлифованите конспиратори, които да образуват
кадъра на отделите „За работа в казармата“ при Върховния
и Областния бойни щабове на Отечествения фронт. Към края
на месец август тази фаза е приключила с значителен успех.
Втора фаза — В л и з а н е в о р г а н и з и р а н а в р ъ з к а
с в о й с к о в и т е ч а с т и Д о средата на месец ноември 1943
година отделите „За работа в казармата“ при Областните
бойни щабове успели постепенно да установят съприкоснове­
ние с комунистически функционери в казармите по системата
на войнишките адреси.
Трета фаза — Р а з я с н и т е л н а р а б о т а в ч а с т и т е .
Тази фаза обхваща почти целия месец декември и се е изра­
зила в следното: „Водачите на частите“ са били подложени
 377

П арти зан и и в о й с к а се п о б р а т и м и х а в о гъ н я на O T e n fс т в е н а т а в о й н а . Н а с н и м к а т а -
п о г р е б е н и е т о на п о д п о л к . Х а л а ч е в о т „ Ч а в д а р “ , п а д н а л н а ф р о н т а

на упорита партийна обработка, като в опрехелени конспира­

тивни квартири им е бил оставян за прочит „разяснителен ма­
териал“, и с едно чудно упорство са им били тълкувани военно­
политическите събития в света, с наистина голяма ловкост в
курса на Отечествения фронт. Резултатът е бил значителен:
функционерите са се отдали с още по голяма активност на работа
и са успели да създадат по едно малко, но всепак, значително
ядро „симпатизанти на Отечествения фронт“, в почти всяко
поделение на частта.
Четвърта фаза. — И з г р а ж д а н е на в о й с к о в а т а
к о н с п и р а ц и я : След приключване на разяснителната работа
се пристъпва към открито свързване на „отговорниците“ (вода­
чите) на частите с организираните ремсисти в поделенията.
Тази фаза протича до 10 януари 1944 година и приключва с
бомбардировката на София. Макар и за кратко време, конспи-
раторите са успели да влезат в организационна връзка помежду
си и да започнат работа по изграждането на Отечественофрон­
товските комитети във войската.
378

Пета фаза. — Р а з у з н а в а т е л н а р а б о т а : Започва

във втората половина на м. февруари т. г. и още продължава.
Поне, що се отнася до групата „Школа запасни офицери“г
досега са били изпълнени с пълен успех следните разузнава­
телни задачи:
Задача Mb I — Мирновременна организация, числен състав
и въоръжение на част та: Групата ШЗО, 1 п. в. артиле­
рийско отделение, летищата Враждебна и Божурище са били
разузнати в най-големи подробности. „Отговорниците“ са успели
да предадат по конспиративния си канал следните сведеният
Организационното разпределение на частите до взвод вклю­
чително, с точно и поотделно посочване в формата на таблица-
щат и на схема, числото на войниците, подофицерите, фелдфе-
белите-школници, леките и тежки картечници, минохвъргачките,,
оръдията, пушките и карабините, гранатохвъргачките и писто­
летите.
Задача Mb 2 — Военни обекти в част ит е: На схеми и
по бележки са били посочени и обектите за евентуални сабо­
тажи — складове за сено и бензин, и облекло; обектите за
нападение и разграбване при въоръжено въстание — складо­
вете с оръжие, бойни припаси и храни.
Задача Mb 3 — Д исло ка ц и я на частите след бомбар­
дировката: Евакуацията на частите от столицата е била също-
така предадена с доста големи подробности на „Върховния щаб-
на народната освободителна въстаническа армия“. Така напри­
мер, показано е с голяма точност, къде са евакуирани различ­
ните въздушни поделения от летищата Враждебна и Божурище.
Задача Mb 4 — Проучване охранат а на казарм ит е: На
схема и при подробно описание са били дадени числото и
съставът на караулите на всяка войскова част, положението на
постовете и движението на обходните двойки. От заловените
писмени бележки се вижда, че са били дадени подробни данни
за охраната на Ш ЗО в С о ф и я 'и Горна-баня и на 1-о п. в.
артилерийско отделение.
Задача Mb 5 — Проучване благонадеж дността на офице­
рите. — Разпоредено е да се изготвят именни списъци на
всички офицери от частта, които трябвало да бъдат разделени
на две категории: първа категория — упоритите и опасни про­
тивници на Отечествения фронт, за които щяло да последва
заповед да бъдат унищожени по един или друг начин, и втора
категория — по-мекосърдечните и слабохарактерните офицери,
които поради своята пасивност не ще могат да се противопо-

'
 379

ТИТКО ЧЕРНОКОЛЕВ НИНКО СТЕФАНОВ

с е к р е т а р на Р М С с е к р е т а р на Р # \С

ставят на една отечественофронтовска акция срещу същ еству­

ващия държавен строй.“
След като се правят различни анализи на подробностите
и нови напомняния за потребността от активна борба, се дава
заключението:
„Изобщо, разкриващ ат а се конспирация иде да покаж е
по един категоричен начин, че войската е сериозно заст ра­
шена в нейното м орално единство. Причините за тази опас­
ност трябва да се търсят главно вън от казармат а. Те
б я ха изтъкнати вече много пъти, и затова не е нуж дно да
се изброяват повече. Трябва добре да се разбере, че т ам къ­
дето Комунистическата парт ия не у с п я , Отечественият
фронт ще я надмине. Следователно, за да се предпази вой­
ската, повече от налож ит елно е да се унищ ож ат върхо­
вните кадри на тази престъпна организация, учредена от на­
шите заклет и врагове, с цел да изградят „партизанската
колона" в т ила на българската войска и сред нейните
кадри".
Следва редовният списък на заловените конкретни „пре­
стъпления“: „Двама войници-разузнавачи, командировани към
щаба на 1 дивизия на 14 I. т. г. преминаха в нелегалност, от-
380

СТОЮ ГЕНЧЕВ Д О БРИ АЛЕКСИЕВ

чл. ЦК на РМС чл. ЦК на РМС

насяйки със себе си 5 карабини, 5 пистолета и разни други

вещи. Установи се, че двамата били получили заповед по пар­
тийна линия да се присъединят към четата на „Славчо“, задър­
жани 38 школници, други задържани, избягали, конспирации,
саботажи и така нататък . . . “
Ще използуваме един малък откъс и от последното „Раз­
узнавателно известие“, с което разполагаме, № 5 от 17 юли
1944 година, когато септемврийската народна победа вече над-
висва над страната: И то започва с обичайните вече устано­
вявания: „През месеците май и юни Комунистическата партия
и Отечественият фронт продължиха напрегнато опитите си за
проникване в войската. Разкритите конспирации в 14 от вой­
сковите части (колко стават вече по ред, и самият секретен
осведомител едвали знае! б. н.) са добър показател за уси­
лията, които се полагат за разстройване на въоръжените ни сили.
Въпреки изричната директива на „върховния щаб на парти­
занските сили“ от м. февруари т. г. да се избегват оформени
и сложни конспирации във войската — на много места кому­
нистическите деятели продължават по стария отъпкан п ъ т : съз­
дават се конспирации с водачи на полкове, дружини и роти,
правят се конспиративни срещи и конференции...
 381

Н ИКОЛЯ БО НЕВ ЕЛЕНЯ ГЯВРИЛОВЯ

Р азстр ел я н по войн. конспирация член на ЦК на РМС

Трябва да се отбележи, като особено съществена, след­

ната тенденция, която в последно време се провежда упорито
от БКП и ОФ при работата във войската: подчертан стремеж
да се конспирира преди всичко и главно сред специалните
родове войски и части, които са натоварени със особено с ъ ­
ществени задачи в отбраната на страната, които са разпръс­
нати, и войсковият контрол е мъчен сред тях“. Следват съоб­
щения за работата сред граничните войски, бреговата артиле­
рия, въздушните войски, санитарните и ветеринарните войски.
Изобщо, конспиративната работа във войската продъл­
жава да се развива с познатата ни вече упоритост и незави­
симо от непрестанните разкрития“,
Накрая е приложена таблица, от която се вижда, че де-
зертиранията и бегствата от войската са скочили много нагоре;
за трите месеци — април, май и юни стигат цифрата 753 души,
убитите са вече 467, ранените — 258, самоубийствата 33. В
сравнение с първото тримесечие бегствата са се увеличили
с 320%.
Главните фашистки наемници също следят непрекъснато
за състоянието на войската, като отбелязват подробностите в
дневниците си. Филов пиш е:
382

„5. IV. Неделя — Великден — При разписването в дво­

реца генералът (другият регент—Михов, б. н.) ми съобщи, че в
1 и 6 полкове, а също и в Сливен били разкрити комунисти­
чески организации, които имали за цел на 15 април да избият
офицерите. Едновременно навън щели да бъдат избити члено­
вете на правителството . . . Предполага се, че подобни орга­
низации има, можеби, във всяка войскова част. Н аредил за
бързото разследване и ликвидиране на заловените участници.
С лед обед им ахм е гости на бридж".

А ето какво е ставало в казармите, докато проф. Филов,

поклонникът на античната красота и авторът на модерните
зверства, е играл бридж с гостите си, според както е записано
от Ж ивко Иванов Стоянов:
„В 'началото на м. април 1942 г. започнаха провали в
Софийските полкове. Носеха се различни фантастични слухове
във връзка с тях. Каза се от отговорни другари ,че в I-ви и 6-ти
пехотни полкове имало разкрита някаква конспирация. Смяташе
се, че арестите стават въз основа на заловени материали. Т а­
кива арести започнаха и в I-ви арм. артилерийски полк, като
чрез тях се търсеше връзка между куриерите на I -ви и 6-ти
пехотни полкове и I-ви армейски полк и връзка между канди-
дат-подофицерите от същите полкове.
На 14 април почнаха масови арести, главно по съмнения
и досиета. Във връзка с тези арести се извършиха нечувани ин­
квизиции.
Още на 14 април •бяхме наблъскани над 30 души в низкия
схлупен сутерен на I-ва батарея, който имаше циментов под и
служеше за столова на войниците. Наредиха ни на околовръст
около стената на разстояние 3 крачки човек от човек, с поглед
отправен към стената. В средата на помещението, по маси и
столове, стоеше караул от 12 души. В помещението имаше три
поста, а на вратата още един. Също такъв арест е бил и сто­
ловата на специалната батарея, където са били задържани 20
до 30 души.
Най-напред при мен дойде Рименов. Питаше за някакво
писмо. В ръцете си държеше пръчка.
Съблече ме целия, провери всички гънки на дрехите, за
да намери «писмото“ и удря колкото можа с пръчката на голо,
където свърне, за да му кажа, къде съм го скрил. Отиде си.
Вечерта дигнаха първи пак мен и още един (за когото в по­
следствие научих, че бил сложен нарочно до мен, за да про­
вокира). Поведоха ни през тъмния двор за VI батарея, където
 383

«и показаха Станчев, бит, лежащ върху един сламеник. Тук ни

разпитваха да кажем, какво знаем. Изядох няколко шамара,
след което бях върнат в помещението, а другият задържан
яри тях (за да му дадат инструкции, как да ме провокира).
Разбира се, той не успя в мисията си, въпреки че ме убе­
ждаваше да призная и дъвчеше некакви листчета (уж нещо
■опасно). На другия ден бяха извеждани некои от задържаните.
М ежду тях имаше не само случайни момци, но и фашисти,
които са били задържани за провокация и заблуда. До вечерта
не бях викан на следствие. Първите два дни разрешиха да
отиваме до клозета, а след това забраниха. Храна забраниха
д а се дава. Ние чувахме зад гърбовете ни, как мляскаха кара­
улите, и гладът ни се увеличаваше.
На 15 към 12 часа вечерта бях заведен в стаичката на
VI батарея. Там се намираха седем души офицери, пол. на­
чалник Борис Илиев и един фелдфебел. След като ме разпи­
таха за миналото ми и за настоящата конспиративни работа в
казармата, нахвърлиха се върху мене и започнаха да ме удрят,
кой където свърне. Неделков блъскаше със все сила с юмруци
ло главата ми, а п. Диловски ме хвана за яката на куртката
и с едно стискане и завъртяване изпокъса копчетата й. Бях
започнал да събирам копчетата, но Диловски ми забрани, като
твърдеше, че „на умрел човек копчета не требват“. След това
излязоха всички, като оставиха к. Илиев да ме увещава с добро
да си призная всичко. И на него отговарях, че не зная дори,
за какво ме разпитват, какво искат от мене, и защо съм за­
държан. Поради упорството ми дойдоха пак всички и наново
ме подложиха на инквизиции.
Бях съборен със сила на земята, и започнаха кой как свърне
да ми нанасят удари с едно дебело дърво, един широк кожен
колан, гумен бич и шомпъл.
След това събуха ботушите ми и ме биха по краката с
тояга и шомпъл, докато се подуха. Беше към 3 часа. За да
мога да обуя ботушите си, поставиха краката ми в студена
вода. Вързаха ръцете ми на гърба и така ме закараха в поме-
щението-арест. Устата ми беше пълна с кръв, кръв капеше
и от носа ми — това беше от нанесените ми юмручни удари.
В ареста развързаха ръцете ми. Краката ме болеха ужасно, и
аз събух ботушите и стоях до сутринта бос върху цимента,
за да спаднат отоците.
На другия ден през деня бях закаран в ротната канце­
лария на 1-ва батарея. Там Неделков ми заповяда да хвана
пешовете на шинела и да вдигна високо ръцете си, гледайки в
884

стената. Той стоеше зад мене, крещейки или мълчейки и»

удряше с тънка пръчка по ушите, главата, врата и ръцете. Аз-
изпуснах на няколко пъти пешовете, тогава той ме риташе.
Вечерта пак към 12 часа имаше разпит и изтезания. За­
плашваха, че ще ме „посадят на редута, но няма да поникна“ и пр.
На другия ден при поискване на вода ми дадоха гъст
разтвор от сол. Това се повтори четири пъти, докато ме от­
караха в друго помещение.
На петия ден се схванах съвсем. Бях изтощен, цялото-
тядо ме болеше, не можах да завъртя нито главата, нито да
вдигна ръцете си. Но все стоях прав, с поглед устремен в
стената
Заредиха се еднообразни дни. Цял ден стоях прав. Не
даваха никаква храна, не даваха никаква вода (с изключение
на соления разтвор), не разрешаваха да отиваме в клозета.
Ходехме по малка нужда в ботушите и стоехме докато се
просмуче и изтече Денем викаха всички други, а всяка вечер-
към 12 часа викаха мене в ѴІ-а батарея и там ме налагаха с
гуми, дърво и шомпъл.
На седмия ден на некои дадоха храна. На мене не да­
доха до десетия ден. На десетия ден ме закараха в VI ба­
тарея, където ми дадоха сламеник. След десет дни стоене,,
легнах за първи път. Дадоха ми и храна за първи път от за­
държането ми, но аз не можах да ям. Руменов ми даде
вместо вода пак солен разтвор.
След обед към два часа ме вдигнаха. Започна разпит и
побой. Отначало ме биеха повален на земята, удряха (с д ър ­
вета, гуми, кожен бич, шомпъл и др.) по гърба, задника и
краката. След това ме изправиха, блъскаха с юмруци по гърба
задника и краката. Припаднах. Преди месец и половина бях
опериран от апандисит, и в момента ме заболя страшно местото
на операцията. Присътствува и полк. Феслийски, който каза, че
се преструвам. След това ме повалиха пак. Но понеже мърдах,,
вързаха ме за пейката и така ме биха. Но и тази поза не им
хареса. Тогава превързаха ръцете ми, преметнаха ги през ко­
ленете и между ръцете и краката промушиха дърво. Отначало
ме биеха повален. След това уловиха дървото от двата края
и блъснаха няколко пъти главата ми в стената. После като
се умориха, оставиха дървото на два стола и увиснах във въ з­
духа. Така започнаха да ме бият. В боя участвуваха и ци­
вилни агенти, като се редуваха с офицерите. След това почнаха
да ме бият по двама едновременно с дърво и колан, като
удряха като по наковалня.
 385

Побоят продължи до 7 часа.

След това ме захвърлиха на
цимента' и си отидоха. През то­
зи ден ми правиха очна ставка
с Чорни. Аз отричах. Часовоят,
който ме пазеше през нощта, се
оказа добър. Виждайки поло­
жението, в което бях изпаднал,
се съгласи да ми донесе кана
с вода. Аз я изпих цялата. На-
квасих и окървавенотб си лице.
Опитах се да пикая в доне­
сената тенекия, но излизаше
само кръв.
На сутринта в 8 часа започ­
на пак инквизицията. Бяха
7— 8 души. Пак ме овързаха и
поставиха на два стола. Така
увиснал в въздуха ме биха до
10 часа. След това завързаха
очите ми и поставиха на уши­
те и ръцете
1 Л краищата
г
на/~>про- п еч атарски стпнчо к я рп н е ш е в
работн и к, прем инал ц ял ата с тъ л .
В О Д Н И К С телефонен Т О К . Отна- б и ц а на о п и с ва н и те и зт езан и я в к а зар м ата
чало ме изтезаваха само с ток. I
Често променяха местото на проводника, завързваха краищата
му за пръстите, за дланите, за краката, за ушите и тила. След
това започнаха едновременно да ме бият с дървета и бичове
двама-трима души и да пускат ток, като на края на провод­
ника наливаха вода за по-лесен контакт. Към това, по-сетне,
когато ми развързаха превръзката от очите, прибавиха и по­
дигравката с жаждата ми, като преливаха чаша вода в кана
и обратно, карайки ме насила да гледам, как течеха струите
на бистрата вода. Изтезанията свършиха към 12.30 часа.
В два часа започнаха пак. Повтори се същото — пускаха
ток, удряха с гумени и кожени бичове, палки, незагладени дър­
вета, кожени колани и шомпъл, сваляха панталоните и биеха
на голо. Това продължи до 7 часа. Вечерта пак пребит ме
хвърлиха на цимента. На другия ден сутринта, пак наново
четиричасов бой и ток. Мисля, че не е нуждно да обрисувам
пак картините, които да характеризират това, което съм из­
питал по време и на това мъчение, защото след обед започ­
наха наново, и би трябвало да описвам пък и него. Сега вече
ми задаваха въпроси. Имаше известни признания от задържа-
В ъ о р ъ ж е н а т а съ п роти ва 23
386

ните. Питаха ме във връзка с всички тия разкрития. Отричах.

Подложиха ме наново на изтезания чак до 9 часа вечерта.
Захвърлиха ме наново върху цимента. На другия ден ме ка­
раха да пиша показания. Не можех да мръдна. Краката и
задника ме боляха ужасно. Лежех само по очи. По лицето и
ушите имах засъхнала кръв. По ръцете имах белези от про­
водника. Болезненото състояние и неподвижното лежане про­
дължи цяла седмица. Не можех да ставам на понужда, не
можех и да ям, въпреки че започнаха да ми дават храна. Към
дванадесетия ден от арестуването започнах да се движа.
Идваха санитари и ме превръзваха, защото раните по задните
части гноеха.
След няколко дена ни преместиха в друго помещение.
На тридесетия ден вече стъпка по стъпка ходех до лазарета,
и там ме превръзваха през ден. През това време лекарят не
ми .обръщаше никакво внимание, а само санитарите се гри­
жеха за мене. Раните продължаваха да гноят.
Към тридесет и петия ден бях викнат да оформя пока­
занията. Не можех нито да стоя прав, нито да седя. Поста­
виха ме да легна в краката на поручик Рименов. Той написа
показанията и след това, както бях легнал по корем, ми ги
продиктува да ги напиша. Той ме риташе, където свърне.
След няколко дни бях извикан да кажа връзките си с
Бронираната бригада. Разпитваха ме Рименов и капитан Не­
делков по нарочното настояване на полковник Феслийски; аз
отричах подобно нещо. Те ме биеха с дърво и бич. Неделков
скъса от лицето ми кожения си бич. Лицето ми стана цялото
на дъмги. Рименов ме повали на земята, стъпи върху ми и с
особено задоволство, продължително гази върху раните по
задника, като развърташе ботушите си. След това заповяда
да ми дадат солен разтвор и да не ми дават вечеря. На дру­
гата сутрин пак ме „почукнаха малко“. Аз отрекох всекакви
конспиративни връзки с Бронираната бригада. Рименов запо­
вяда да не превръзват раните ми десет дни, (почти до про­
цеса). Те започнаха да вонят.
На самия процес едва се държах на крака и пред съда
се подпирах на стол, за да не падна. И въпреки всичко това,
майор Иванов нагло заявяваше пред съда, че съм бил в това
състояние, защото съм имал някаква екзема, и над всички ни
било употребено само „психическо“ въздействие.
А ние всичките тридесет и пет подсъдими бяхме подло­
жени на „психическо въздействие“ като моето, описано по-горе.
Често денем и нощем съм чувал писъците на другарите, ко-
 ч

387

СТОЯН ГОЦЕВ СТОЯНОВ, ф о то гр аф и р ан Н е и зв е ст е н м л адеж , гр е м а за н от бой в

п олуж ив преди д а б ъ д е уби т н а 26. VI, полицията
1*44 г. при с. Б ру сен

гато ги биеха в съседните стаи. Докарваха в полка и цивилни

за разпит и побои ща. По цели нощи биеха мъже и жени. В
инквизициите участвували: майор Иванов, поради това после
произведен полковник, поручик Неделков, по същата причина
произведен капитан, поручик Рименов, поручик Диловски, ка­
питан Илиев и няколко фелдфебели.
През цялото време на следствието и процеса, до четене
на присъдите почти (с малки изключения на края) лежахме на
сламениците, с завити глави, въпреки ужасната горещина, и
обърнати на една страна. Аз лежех повечето само по очи, за­
щото не можех да се обърна на друга страна. Случваше се,
че некой разводач на караулите ме риташе по раните за това,
че не съм обърнат на тая страна, на която всички са обърнати.
Присъдите бяха прочетени на 2 юли.
Аз бях осъден на смърт.
Живко Иванов Стоянов“.
Но и в казармите, както в полицията, не всички оживяват
до изправянето им пред съда. Следващите Два кратки доку­
мента показват два от методите за бързо приключване на
следствието — „самоубийството и убийството при опит за
бегство“.
 388

М и н и с т е р с т в о н а войната П о в е р и т е л н о

Ш№ Р02В- й1585Та Т у к — Прокурора при Военно-

22. 7. 1944 г. полевия съд
На 17 т. м. се самоуби, като се хвърли от четвъртия
етаж на зданието, задържаният в зданието на РО конспиратор
С т е ф а н П е т р о в С т е ф а н о в , род. от гр. Елена.
Същият почина в О. в. болница, където беше изпратен
за преглед, тъй като даваше признак на живот, където и почина
в 2345 часа на същия ден.
Моля да се разреши погребението му.
(п) Тумбин, полковник — началник РО.
К. Д. 5 44,
Вх. № 6157 9. VI. 44 г. Телеграма
Соф . в. п р о к у р о р

Прокурора обл. военен съд, копие — Щаба на войската РО.

Донасям ви, че жителят на с. Драготинци, царибродско,
Борис Божилов, уличен в нелегална и конспиративна дейност,
арестуван в полка, при докарването му за разпит, е направил
опит за бягство, поради което бе убит.
(п) Монев, полковник — Командир 25 пехотен полк.

Приведените до тук автентични, военно-фашистки тайни

документи дават представа и характеризират дейността за под­
копаване силата на отдадената в служба на хитлеристите бъл­
гарска войска, вършена от Работническата партия — една
от съставките на Отечествения фронт. В тях не е намерило
отражение, поради своя особен характер, влиянието* за превръ­
щането на войската в негоден инструмент на фашистката агре­
сия на друга една, макар и малобройна сравнително по състава
си, но значителна по ролята си сред офицерските среди група,
известна в широките слоеве под неточното име „звенари“.
Казваме неточно, защото тази група не се покрива с пре­
дишния политически кръг, сега вече политическа партия, под
името Народен съюз „Звено“.
Става дума за влиянието на групата на уволнени от
армията или останали на служба участници в нелегалния „Военен
съю з“, наричан в разни времена „офицерската“, „капитанската“,
„военната лига“.
Военният съюз се заражда под името Военна лига още
преди първата световна война, като реакция срещу вършената
по прусашки образец затъпяваща съзнанието на военнослужа-
 389

ДАМЯН ВЕЛЧЕВ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ

щите възпитателна дейност в казармата, чиято едничка цел бе

да превърне и офицери, и войници в пълни политически и без­
волеви слепци, в едно дресирано въоръжено стадо, което има
само една длъж ност: да изпълнява безпрекословно безумните
понякога заповеди на своя „върховен вож д“ — Фердинанд, като
насочва своята сила и оръжие към братята-славяни и към своя
собствен народ за осъществяване на немската хегемония.
Преживяната след Балканската и Междусъюзническа войни
през 1912/1913 година катастрофа, последвалата веднага след
тая война подготовка за реванша сепна доста от просветените
и честномислящи, несвързани с двореца и неопетнени от пре­
стъпленията млади офицери, които не можеха да останат
безчувствени пред народните страдания и ги накара да се обе­
динят в тайно съзаклятническо сдружение, с клетва, която ги
задължаваше да мислят и действуват по своя воля, когато ви­
дят, че България е застрашена от своите продадени на чужден­
ците господари.
По това време Военната лига няма определилата се много
по-късно републиканска ориентация, тя е само едно съзаклятие
на откъснати от политическия живот, от народа и войнишката
маса професионалисти-офицери, които смятат, че е достатъчно
да владееш въоръжената сила, за да можеш да правиш не-
какви не много определени и не много ясни добрини на народа.
390

Създадена да ограничи самовластието на Фердинанда,

Военнат а лига след втората катастрофа през 1918 година
се разраст на и засили под името Военен съюз, но некои не­
гови челници скоро ст анаха агенти на Бориса, на ит али­
анския и български фашизъм, обсебиха съюза, изкорист иха
силат а м у и я насочиха тъкмо против народа, комут о при­
чиниха нови катастрофи, и отдадоха Б ългария в зверските
лапи на фашизма.
Ясно бе, обаче, че българското офицерство, което не бе
кастово, а в значителната своя част се рекрутираше от демо­
кратичните народни слоеве, не можеше изцело да се примири
с овладяването на Военния съюз от Бориса, който разкри
картите си и се показа достоен заместник на баща си в про­
веждането на немската завоевателна политика. В средата на
съюза се създаде опозиционно, антимонархическо течение, което
веднага бе подгонено от двореца и доверениците му в съюза.
Това улесни и ускори образуването на нова тайна организация,
известна под името „капитанска“, но наричана едновременно
и със старото си име — „военна лига“. В значителна степен ли­
гата бе свързана с дейците от обществено-политическия кръг
„Звено“, съставен от подбран чрез сходните си разбирания
е л и т от политици, общественици, публицисти и други кул­
турни дейци и интелигенти.
Но „капитаните“ малко нещо бяха научили от трагичните
противонародни събития от 1923 година и по-късно, на които
бяха едни от волните или неволни създатели. Тяхната смелост
и добротворски желания не бяха достатъчни, за да се открие
верният път, по който въоръжената сила действително можеше
да принесе полза на България и да попречи в сгоден момент
на царедворското безумие. Доколкото бяха свързани с „Звено“,
те действително бяха готови да осъществят близкото сътруд­
ничество с Югославия и Съветския съюз и да ограничат и
дори да премахнат дворцовата германска агенция, но доколкото
и те, редом с звенарите, се устремиха към постигане на външ-
ната си политика, опряни само на офицерската сила във
войската и на малобройния граждански „елит“, без връзката и
подкрепата на народните маси, без връзка с главния техен
представител и водач-— Работническата партия, а и с другите
демократически течения, тая правилна външно-политическа ли­
ния не можеше да бъде здраво циментирана и рискуваше да
бъде разкъсана от крайно злощастната вътрешна политика.
Така и стана. Превратът на 19 май 1934 година бе из­
вършен успешно, отношенията със Съветския съюз бяха подно-
 391

СТОЯН ТРЕНДАФИЛОВ КИРИЛ ГЕОРГИЕВ

вени, сближението с Югославия подхванато, властта на немския

агент в двореца сведена до формално изпълнение на царските
длъжности, македонските банди разгонени. Но усилията да се
постигне „национално сцепление, без и против комунистите“,
чрез подкрепата само на „надкласовия елит“ и чрез провежда­
нето на редица вътрешни мерсприятия, които целяха да сма­
жат народните борби за демокрация — пропаднаха. Стремежът
да се осъществи със силата на терора „класовата хармония“,
да се замести наплашения дворец и камарилата му с автокра-
тическата върхушка на „специалистите“, „елита", „политиче­
ските техници“ — постави деветнайсетомайците, обективно и фак­
тически, на реакционни позиции, от които трябваше да водят
борба на два фронта: против двореца и против народа.
З а втори път Военният съюз, обективно, на дело, неза­
висимо от добрите намерения, у ле с н и възраждането и за ­
крепването на черната фашистка дикт ат ура и вместо да
пресече — откри, чрез омаломощаването на демократиче­
ските сили, пътя към новата катастрофа на България.
Добрите намерения на част от дейците малко попречиха
на така създадените събития да тръгнат към своя логичен
край: бързото изолиране, обезсилване и смазване на „превра­
таджиите“. Цар Борис гъвкаво се приспособи към новосъзда-
392

ДИМИТЪР ПОПОВ ДИМИТЪР ТОМОВ

деното положение, приласка и отрупа с благоволение податли­

вите към царедворска служба дейци от Военния съюз, подбра
верни войскови части и започна разместването, уволнението и
разгонването на всички идейни, волеви и честни свои против­
ници, докато напълно смаза реалната сила, която застрашаваше
неговото господство и политика. При некои по-трудни за обик­
новено разрешаване случаи, дворецът прибегваше и до физи­
ческото унищожаване на своите противници-офицери: убий­
ството на полк. Макариополски, на н-к щаба генерал Пеев,
отравянето на ген. Данчев, полковник Виктор Найденов и др.
А монтираният набързо процес, осъждането и разстрелва­
нето на големия славянски син, ген. Вл. Заимов, е едно от най-
непоклатимите доказателства за зловещата настойчивост, с
която немецът Борис премахваше от пътя на тевтонската екс­
панзия на Изток всички честни, доблестни и волеви офицери,
които искаха да спасят родината си от катастрофалната про-
фашистка политика. И ген. Вл. Заимов трябваше да загине и
загина, защото вярвяше във великото спасително значение на
славянското единство, защото работеше за неговото осъщ е­
ствяване.
Все така бе унищожен и друг голям антифашистки борец
и приятел на Съветския съюз, д-р Александър Пеев.
 ВЛЯДИМИР ЗАИМОВ Д-р АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

Цар Борис устрои шумен политически процес през октом-

врий 1935 г., който трябваше окончателно да злепостави него­
вите противници-офицери. Четирите смъртни присъди и другите
тежки наказания трябваше да сплашат по-напредничавото бъл­
гарско офицерсто, да го накарат да се откаже от всякакво
нелегално сдружаване. И действително — процесът срещу
Дамян Велчев, Кирил Станчев и другарите им слага край на
втория етап от живота на Военния съюз. В средата на дей
ствуващото офицерство замира нелегалният организационен жи­
вот, затова пък той се възражда, чрез сплотяването на осъде­
ните, уволнените и, лишените от всекакви военни привилегии
офицери. '
Преживяното за втори път разочарование вече дава своите
поуки и плодове. „Веруюто“ на новия Военен съюз вече се
променя:
— Върховенство на интересите на народа 1
— Премахване на цар Борис и цялата му камарила, за
да се отстрани всяка възможност, чрез него, да се правят
катастрофални за България външно-политически ориентировки!
— Обединение на южните славяни под върховното ръко­
водство на великия СССР!
394

Представителите на Военния съюз вече търсят (1936/37 г.)

и установяват връзка с Работническата партия, като изразяват
с твърдост новата си вяра и дори възторг от нейното велико
освободително дело.
Сходно развитие настъпва и в средите на политическия
кръг „Звено“. Ето как го характеризира един от видните
дейци на този кръг, г. Иван Харизанов:
„Ние проведохме една интересна политическа школа.® Тя
се изразява в некои дати: 9 юни, 19 май,, 9 септември. Тия
три исторически деветорки изразяват една еволюция, която е
крайно поучителна.
На 9 юни, в името на събирането на здравите общест­
вени сили, ние обективно обслужихме най-консервативните
пластове... На 19 май с „елитния си курс“ обективно обслу­
жихме монархизма, който короняса политическия разврат и
общественото разстление и ни въвлече в катастрофата, и това
в най-трагичния етап на нашето политическо развитие . . . Д е­
сетте години, които минахме, бяха години на размисъл, нова
ориентация и идеологическо задълбочаване. Те ни насочиха
другаде. Ние си поставихме въпроса: защо загубихме? Къде
се крие същината на причината, която докара загубата на на­
шите позиции на два пъти в миналото? И дойдохме до съз­
нанието, че онова, което бе грешката, фаталната грешка, то е,
че ние се откъснахме от масите... Изпълнени с неверие в
масите, ние не зачетохме обществените сили, нито против­
ника— и загубихме . . . Ние се насочихме открито и ясно по
новия п ъ т . . . Поуката от миналото трябва да бъде основата
на нашето дело“.
Военният съюз изяснява и разграничава отношенията си
с политическия кръг „Звено“, като ги поставя върху е д н и и
с ъ щ и н а ч а л а с отношенията си към другите политически и
демократически организации. Самата офицерска група изрично
подчертава, че е неправилно причисляването й към политическия
кръг „Звено“, поради което и приносът на Военния съюз за
победата на 9 септември не бива да се покрива с приноса на
самото „Звено“ — той си е принос на групата офицери.
През годините на последната война, особено след под­
лото хитлеристко нападение срещу Съветския съюз, връзката
между Военния съюз и Военния център при Работническата
партия се засилва. Редом с надигането на народните маси на
въоръжената борба, представителите на Върховния щаб на
партизанското движение настояват пред ръководителите на
* Р еч пред к о н ф е р е н ц и я т а н а пол . к р ъ г .З в е н о * на 1. X . 1944 г.
 395

БОРИС МЯТЕЕВ БОРИС ГЕРГОВ

Военния съюз за по-енергична дейност за мобилизирането

на най-добрите народни,(демократически и опазени от фашист­
кото разложение офицери. Единодействието по работата вътре
в армията неспирно се засилва и се провежда систематично. Кон­
кретните му прояви ще споменем в главата за удара на 9
септември. Т у к а само ще отбележим последния етап в раз­
витието на Военния съюз.
През месец февруари 1944 година се свиква конференция
между представителите на Главния щаб на народно-освобо-
дителните войски и Военния съюз, където се решава офицер­
ските кадри на Работническата партия и др. политически тече­
ния от ОФ да се слеят с кадрите на Военния съюз, като обра­
зуват общи групи. Избира се общо ръководство на съюза, който
вече се нарича Военен съюз при Отечествения фронт.
Приема се и новата обща
„ П р о г р а м а на в о е н н и я с ъ ю з
1. В. С. е военна организация с общонародна политическа
цел — спасяване на страната в настоящия момент и активна
работа за превръщане армията в народна армия.
2. Задачата на В. С. е да изгради военна организация,
която да позволи да се осъществи тая поставена цел от Оте­
чествения фронт в България.
396

3. О. Ф. обхваща всички обществени сили, обединени в

името на спасяването на страната, чрез скъсване с досегашния
съюзен воюващ лагер и насочване към демократическите сили,
преди всичко към СССР и Нова Югославия, чрез мир, чрез
свободна демократическа проява на народната воля и чрез
социални и стопански реформи.
- 4. Организацията на В. С. не мбже да бъде вън от об­
ществените сили за спасяване на страната, а техен най-деен
политически сектор, който улеснява и подпомага разгръщането
на тия обществени сили и който продължава да съществува
до осъществяването на окончателната политическа форма на
управление.
5. Характерът на работата по изграждането на В. С. е
индивидуално-обществен. Индивидуален — при подбора на
лицата — и обществен — при политическото им оформяване.
Първоначално се подготвят добре подбрани дейци — активни
центрове, които подготвят масовата организация, която се
досглобява в момента на действието.
6. Делото на В. С. ще успее, ако се запази тайната, ако
се направи безпогрешен подбор на лицата и ако винаги се ра­
боти с оглед на ускорения темп на общественото развитие.
7. В. С. разчита на пълната готовност на доблестното
офицерство, дълбоко проникнато от юбществени чувства, за­
щото изразява неговия дълг, както и на широката подкрепа
на всички среди от народа, защото служи на общонародна
спасителна цел, което е залог за бръз и решителен успех“.
Какъв е приносът на Военния съюз при ОФ в разгле­
ждания сега от нас процес за разложение на българската войска
и превръщането й в дейна антифашистка сила?
Изложената накратко история на Военния съюз вече
очертава същината на този принос. Колкото и голяма чистка да
проведе цар Борис всред армията, в нея си останаха доста
командири, които бяха живяли и работили с преследваните и
уволнени свои другари. Останалите в армията знаеха желе-
зната воля, непреклонната упоритост, храброст и готовност за
жертви на уволнените. Никой не можеше да се съмнява, че
пострадалите ще скръстят ръце и ще се примирят с горчи­
вата си участ. Възникването на новата организация се знаеше,
знаеше се и промяната в нейната ориентация, нейните нови
цели, нови задачи и нови връзки с борещите се работници
и селяни.
Това сближение с големите политически формации, на
първо место с РП (к.) беше още едно указание за останалите
 397

командири, че те трябва да се считат с работата на увол­

нените, да не я спъват много резко и дори да я улесняват,
като си правят хубавичко сметката за бъдещето. Затова цяла
редица от по-значителните командири „сверяваха часовниците
си“ с отношението на отечественофронтовския Военен съюз към
Германия, към СССР, към Югославия, към войната. Колкото
и верноподанически да се държеха тези офицери с цар Борис,
колкото и да не противоречеха външно на заповедит^ му, те
ставаха проводници на „пораженските“ настроения. Много
офицери служеха само формално и се съпротивляваха пасивно
на активните хитлеристки военачалници. С това свое па­
сивно държание те улесниха народната победа на 9 септември.
Друга част от командирите на действуваща служба, както
ще видим това при разглеждане удара на 9 септември, преко
участвуваха в нелегалната борба и в завлядаването на властта.
Но приносът на Военния съюз за обезсилването на бъл­
гарската армия има и друга страна. Неговото съществуване
неотразимо влияеше върху самия цар, върху приближените
му и всички останали активно фашизирани управници.
За Борис не бяха достатъчни сведенията за вътрешното
положение и състоянието на армията, събирани от Дирекцията
на полицията и Разузнавателния отдел на Военното министер­
ство. Затова той поддържаше и лична разузнавателна служба,
в която бяха включени дори прочути садисти от рода на Фе-
рещанов. Колкото по-строго бяха законспирирани отношенията
и работата на Военния съюз, толкова по-тревожни са били
царските информации. Въпреки успокоителните официални до­
клади на старшите началници от войската, царят никога не е
бил спокоен, той е наричал угодниците-офицери „апартамента-
джии“ и е знаел, че ще бъде оставен сам от тях, още при
първия по-силен удар, който бъде нанесен срещу единолич-
ната система на господството му. Тази неувереност на цар
Борис го е правела да бъде още повече предпазлив и да не
посмее да хвърли армията в „дележа на плячката“, когато до
края на войната оставаха, според неговия приятел Мусолини,
„само шест седмици“.
Ако дейците на Военния център (Военния щаб) и на
Военния съюз поотделно винаги са били опасни за цар­
ското господство, то от деня на тяхното обединяване върху
платформата на Отечествения фронт, те стават застрашителни
и за царя, и за слугите му. Обединението на активните офи­
церски сили приковава към едно все по-разрастващо се без-
волие, „неутралитет“ и готовност за присъединяване към по­
398

бедителя останалите колебливи „професионалисти“, „неполи-

тични“ офицери. Царят схващаше това колебание. Той разби­
раше, че само с шепа запалени военачалници от рода на Луков
(който затова и беше повален от куршумите на бойната група)
и с едно колебливо, изчакващо, „апартаментаджийско“ или
пък ясно застанало на противогермански и здрави народни по­
зиции офицерство, война срещу в р а г о в е , които народът и
войнишката маса смятат за с ъ ю з н и ц и — не може да се
води.
За честта изобщо на българското офицерство трябва тука
да се каже още н ещ о: под влияние на своята висока профе­
сионална подготовка, на поуките от миналите войни и на
огромната обществено-просветна и политическа работа, която
бе разгърната от Отечествения фронт и от Работническата пар­
тия — значителна част от офицерите, особено след битката пред
Москва и Сталинградската епопея, не вярваха в непобеди-
мостта на германската армия. В потайните разговори между
близки приятели повечето офицери винаги разглеждаха съби­
тията като разумни военни специалисти. Това тяхно, макар и
скривано убеждение, също омаломощаваше един възможен
опит да се въвлече армията в активна служба на Германия.
Верен показат ел за истинските позиции на тези офицери
към военните събития бе „внезапнот о“ им превръщане от
прият ели във врагове на германците, повеждането на вой­
скат а ни срещ у завоевателите, при което толкова ком ан­
дири нам ериха геройската си смърт.
За създаване и укрепване на противогерманските на­
строения допринасяше и борбата, която нашата интелигенция
водеше и по другите сектори на съпротивата, борба, която
трябва да стане предмет на друго изследване.
Ето как, например, се характеризира в „Разузнавателно
известие“ № 1 развиваната в Народното събрание дейност на
народния представител Петко Стайнов.
„Фатална, престъпна роля е играла интерпелацията на на­
родния представител, професор Петко Стайнов, отправена до
Народното събрание в едно заседание при закрити врата след
бомбардировката и по-късно разпространена в хиляди броеве
от пропагандната машина на „Отечествения фронт“. Всичките
заловени цивилни и военни функционери в разкриващата се
конспирация твърдят единодушно, че всепак са преживяли в
своята дейност ред моменти на тежки колебания, дали са на
прав път и не правят ли грешка. Когато, обаче, прочели въ-
просната интерпелация, те сметнали, че щом като срещу проф.
 399

Петко Стайнов не били взети

никакви мерки, народните пред­
ставители и правителството мъл­
чаливо признавали изнасяните
факти в интерпеладията като
достоверни. Това дало основа­
ние и повод на функционерите
да засилят своята конспира-
тивна енергия и да се хвърлят/
с още по-голям жар в работата
си, резултатът от която е вече
налице“.
Както се вижда, Отечестве­
ният фронт със всички сили,
от всички страни, използувайки
всяка възможност, атакуваше
фашистката войска и докара
положението до там, че повечето
от усилията на нейното коман-
дуване отиваха за отразяването Проф ПЕТК0 СТАЙН03
на редуващите се атаки.
Продаденият на германците щаб със всичките си поде­
ления, особено Разузнавателният отдел, обсипваха войсковите
части с „известия“, „напътствия“, „предупреждения“, „запо­
веди“, които често пъти постигаха тъкмо обратната цел —
вместо да успокояват, задълбочаваха безпокойството. Подбра­
ните във военното разузнаване фашисти се надяваха, че всички
офицери ще възприемат писанията им, както ги възприемаха
самите те, и затова най-систематически пълнеха известията си
с събраните тайно сведения за дейността на „противодържав-
ните елементи“. Всяко заловено окръжно на Работническата
партия, всяка директива за нелегалната работа сред войската
или за другите мероприятия на Отечествения фронт най-гриж­
ливо се преписваше от оглупелите разузнавачи и се разпра­
щаше по цялата страна. Тези съобщения минаваха през ръ­
цете на стотици интелигентни и събудени подофицери и вой­
ници от телефонните, телеграфни, куриерски и канцеларски
служби, подхващаха се и навреме стигаха до последното звено
от безкрайно разклонената съпротивителна мрежа. По този
път ставаше пълна размена на конспиративния опит от раз­
личните войскови части Примерът на заловените герои въоду­
шевяваше за същите дела другарите им. По този начин офи-
циалнат а пропаганда на разузнаванет о неволно се превърна
400

в най-мощен разпрост ранит елен апарат на самото съпро­

тивит елно движение.
Какво убеждение ще остави и какво влияние ще окаже,
например, разпространената по войсковите части на цяла Б ъл­
гария заповед като тази:
„Щабът на войската има сведения, че Българскат а
комунистическа парт ия и „Отечественият фронт" са много
напреднали в организационно отношение.» Ц ент ралнит е им
комитети считат, че са приклю чили подготвителните р а ­
боти сред масите и че сега се намират пред последния етап
на организационната си дейност : превземането на войската.
Тази задача се поставя за изпълнение ударно, като се из­
по лзува м ърт вия-за четническата борба зим ен сезон . . .
Всички командири на части, уп р а влен и я, учреж дения и
служ би да бъдат на щ р ек! . . Войсковото разузнаване да се
акт ивизира в най-висока степен и пр. Заповед".
Ясно е, че всички горе-долу разумни офицери ще заста­
нат „на щ рек“ и ще гледат много-много да не се престарават
в- службата си на фашистката власт, щом като „подготвител­
ните работи сред масите са приключени“, и „настъпва по­
следният етап“.
С писмо № Ѵ-Ф-256 от 13. II. 1944 година същият Гене­
рален щаб на войската преписва, препечатва на циклостил и
разпраща по всички части за ново препечатване и допълни­
телно разпространение цялото окръжно на Работническата
партия около извършване мобилизирането на партийните сили:
„Предвид на това, че България е вече във война, че в
близко бъдеще тя ще бъде превърната в театър на широки
опустошителни военни действия, че поради враждебното пове­
дение на българския народ към германците страната е застра­
шена от пълна немска окупация, и че сроковете за спасяване
на Родината са много кратки, партията възприема твърд курс
към организиране на конкретни действия, към разширяване и
засилване на борбата във всички нейни форми и във всички
прояви на обществения живот, с оглед на незабавното смък­
ване на днешното правителство от власт и установяване на
народно-демократическо правителство на „Отечествения фронт“.
За бързото и практическо разрешение на горната задача,
Централният комитет на партията нарежда:
1. Всяка партийна организация да извърши незабавна и
пълна мобилизация на своите сили чрез:
 401

П еча та ри т е ВЛПД. ГЕОРГИЕВ КРЪСТЕВ в С Ъ Б И ЕНЧЕВ СЪБ Е В

в с в о я т а н е л е г а л н а печатн иц а
а) привеждане в изправност наличните партийни сили и
използуването им като организатори и ръководители на кон­
кретни действия — в предприятия, квартали, села, казарми,
четнически отреди и др. — и като бойци в съответната боева
група или отред.
б) привличане нови сили в партията из средата на работ­
ниците и селската беднотия.
в) най-широка мобилизация и активно включване в бор­
бата на рейсовата младеж.
г) използуване на всеки по-близък и далечен съчувственик
на партията в мобилизацията и организирането борбата на
масите.
д) поставяне на цялата партия и РМС на боева нога, като
силите се организират в боеви групи и отреди, готови неза­
бавно да почнат действие поединично и масово.
2. Партийните ръководства — окръжни, районни, местни
и ДР*— а) да вземат конкретни решения, да изработят кон­
кретни планове и необходимите мерки за тяхното практическо
провеждане.
б) Д а отстранят всяка опортюнистическа пасивност, про-
ява и „тенДенЦИя, която спъва организацията при провеждането
на действията.
Въ о р ъ ж ен ат а съ п р о т и ва 26
402

3. Организиране на решителни и смели действия:

а) Всяка партийна организация, група и отделен партиец
да долови и най-малкото недоволство и да използува всеки
повод за бързо организиране на масови, борчески прояви чрез
конкретни акции — митинги, събрания, демонстрации, стачки и
др., като се организира и проведе всенародна борба за мир,
избегване ужасите на войната и бомбардировките на българ­
ските градове.
б) С решителни и смели действия да се преодолеят по­
лицейските ограничения, като се създадат боеви групи за ох­
рана на акциите и за преодоляване на полицейския терор чрез
поставяне в действие всички възможни средства: юмруци, ка­
мъни, колове, включително хладно и огнестрелно оръжие.
в) При масови борчески прояви да се изграждат ръко­
водни органи, които да поемат в свои ръце ръководството на
борбите и да тласнат масите към разграбване на държавни и
немски складове за храни, облекло и оръжие, възвръщане на
заграбени от правителствените власти продукти, съкратяване
работното време, гонене и физическо унищожаване на преда­
тели из средата на работниците, селяните и пр., освобождаване

ГЪ тоците на х и тл ер и стката пропаганда не м ож аха да за м ъ гл я т с ъ зн а н и ет о

на б ъ л гар ск и я н ар о д . . .
 403

та арестуваните и т. н. — да се съдействува за бързото уве­

личение и въоръжение боевите сили на Отечествения фронт.
г) Мобилизацията и подготовката на народните сили за
всенародно въоръжено въстание да се извършва под лозунгите:
— Изгонване на немците от страната и скъсване всекакви
•връзки с хитлерова Германия и нейните съюзници.
— Незабавно сключване мир с Англия и С. А. Щати.
С ъю з и искрена дружба със СССР и балканските страни.
— Незабавно изтегляне на българските окупационни войски
•от Югославия, Гърция и Албания.
— Смъкване от власт германофилското правителство и
установяване правителство на Отечествения фронт.“
Прицедохме целия текст на окръжното, така както го
«амираме в заповедта на генералния щаб, защото то е един
о т най-важните документи на Съпротивителното движение,
който навреме е трябвало да бъде разпространен навсякъде, и
за това разпространение допринася самата фашистка власт.
С друго писмо „Щ абът на войската предупреждава, че
всяка вечер в 20’15 часа, на вълна 30'5 метра, се обажда про-

. . . з а щ о т о а н т и ф а ш и с т и т е ра зкри ва х а истина та ч ре з с в э и т е н е л е га л н и , но масово

ра зп рост ра ня в ан и изд ани я
404

тивникова пропагандна радиостанция, която има за цел да

злепостави силите на Оста по много хитър начин, като отвреме-
навреме съобщава некои благоприятни новини за тях. Д а се
предупредят чиновете от войската за тази измамлива станция,
която не трябва да се слуша. Заповед“.
Като чете тази заповед на началника на разузнаването Не­
дев, човек неволно си мисЛи, че тоя началник е бил в услуга
на враговете на Оста, защото само много тъп човек може д а
допусне, че след тая толкова интересна информация, всички
чинове на войската, които разполагат с радиоапарати, няма още
първата вечер на 20'15 часа да ги отворят на вълна 30-5, за
да чуят забраняваното с заповедите на Недев. Нашият народ
казва: „Куче, което не знае да лае, вкарва вълка р кошарата“ !

От заловените нареждания се узнава, колко голяма е била

„любовта“ на „освободените“ македонци, моравци и беломорци
към армията на фаш истите: щом пуснели в отпуск мобилизи­
раните във войската от Македония, Моравско и Беломорието
— те не се връщали, а минавали в нелегалност. „За да се
преустанови тоя начин на вербуване от партизанските отреди
на Отечествения фронт и др. подобни нелегални организации,
з а б р а н я в а с е п у с к а н е т о в о т п у с к на чинове от час­
тите на областта, имащи местожителствата си в новоосвобо­
дените земи: Македония, Моравско и Беломорието. Заповед“-
Всеки може да си представи силата на една войска, съста­
вена от войници, които не се пускат в отпуск, за да не се при­
съединят към нелегалните.
В същ ата заповед подобно нареждане има и за поведе­
нието на принудително изселените от горепосочените области:
и те бягали и се присъединявали към партизаните. „За да се
преустанови притокът на нови сили към бандитските фор­
мации, забранява се до втора заповед пусканет о на изсе­
ленит е в домашен отпуск".
Но фашисткото командуване не се е доверявало много
повече и на мобилизираните от „старите“ предели на страната:
В заповед № 1110 от 11 април 1944 година, началник щаба
на 5 дивизионна област съобщава, че Комунистическата партия
дала нареждане на членовете и съмишлениците си при по­
викване на обучение да се явяват в казармите и след като
бъдат въоръжени и стъкмени — да се присъединяват към парти­
занските отреди. Поради това „вменява се в дълг на всички
командири да вземат всички необходими мерки, щото съмни­
телните запасни да бъдат поставени под зорко наблюдение и.
 405

СЛАВЕЙКО НОВАНСКИ ГЕОРГИ АВРАМОВ

е д и н о т герои чн ите печатари на н ел е га л н и я с ъ т р у д н и к на ЦК, убит
в. „Реботническо. дело", убит

не се допуска извиканите на обучение да избягат и да отне­

сат със себе си каквато и да било военна вещ “.
Безпокойствата на командира на 5 дивизионна област се
потвърждават ох документ, подписан от началник щаба на
втора дивизионна об ласт:
2 д и в и з ио нн а област Лично-поверително
№ 1 1 1 -3 2 0 5
27 ю ли 1944 го д ин а „Д о.“
П ловдив

От донесенията на некои командири на части се вижда,

че некои от войниците, които са били пуснати в домашен от­
пуск и са преминали в нелегалност, са отнесли със себе си
освен облеклото — и други вещи, като напр. матерка за вода,
чаршафи, ризи, раници, къси панталони, летни и зимни куртки и пр.
За да се избегне това, за в бъдеще войниците, които се
пущат в отпуск, да носят със себе си само войнишкото облекло,
а именно: фуражка (кепе), летна риза (или куртка), панталони,
ботуши и поясен ремък, а през есента и зимата — и шинел.
Нож да не се дава. З а п о в е д . “
Да, командирът на една дивизионна област от страх пред
войниците си нарушава всички войнски правилници и забра­
406

нява да се дават дори ножове на войската, която се готвеше

за бой с многомилионните армии на Съветския съюз, на Аме­
рика и Англия!
Фашизираното военно командуване е било в непрекъс­
ната тревога, която понякога го е довеждала до панически
разпоредби. Така например, Разузнавателният отдел „имал све­
дения, че органите на Отечествения фронт са наредили до-
своите съмишленици, които са повикани на обучение в частите,,
след обличането им в казармата да задържат с себе си ци-
вилното си облекло, с цел да могат при нужда и нареждане
да се облекат с него и да избягат от частите. (Тъкмо обрат-
ното твърдение на по-горната заповед!) За да се отстрани
възможността войниците да напускат частите си, нека се на­
прави проверка на вещите им, и за тези, в които се намери
цивилно облекло, да се п р о и з в е д е в е д н а г а дознание и
следствие за причините, поради които облеклото е задържано-
Цивилното облекло, на всйчки войници да се изземе и пази
отделно на сигурно место. Заповед (29 май 1944 г.)“
Тези наглед маловажни разпоредби извънредно ярко ха­
рактеризират, докъде е било стигнало разложението във вой­
ската, и каква е била вярата в нея на нейните началници.
Върхът на паниката, обаче, е постигнат с заповед,
№ V—Б — 355:
„Щ абът на войската съобщава за предупреждение и взе­
мане бързи предпазителни мерки, че по сведение от с и г у р е н
и з т о ч н и к , комунистите са използували като ново средства
за извършване на саботажи по улиците к о н с к и ф а ш к и и и
м а л к и к у п ч и н и б о к л у к , напълнени с експлозив. Заповед“
Можем да си представим, как, в изпълнение заповедта на-
своя премъдър хитлеристки щаб, окичените с германски орде­
ни български офицери ходят по улиците на градчетата и за­
ничат конските фашкии за откриване експлозивите на комуни­
стите ! Според нас, обаче, толкова изветрели офицери е имало
само в Генералния щаб, който е издавал подобни заповеди.

Цяла поредица от заповеди на главното командуване са

насочени към опазване на складовете с бойни припаси. Като»
се привеждат случаи с нападенията в Силистра, където бил
ранен часовият, нападенията в складовете на Левент табищ.
Русе, както и на склада на 18 пехотен полк, се констатира,,
че „директивите на Комунистическата парт ия за нападе­
ние на складовете с цел за унищ ож ение и разграбване са
в ход. Едно е жалко., обаче, — признава генералът — че п р а
 407

X •• 6 4 2 ЗДКЙ' ч н о -п о в ііѵ ѵедуо •

® .
ti І 1-2

Да сѳ I лриь няй-прец зна провѣрка за убеждсшзти,

ЛРЯ&. тѣ !: 'благонададиостьта ма вс чк упоменат • въ }®УЯК& ?
err съкъ запран Ч кеше отъ обадената I ,кгик> : .ар*. нaj>-л„к; Vt-_пp.. .іл .
з і (тьииен- а отиосчо благокадекдноедъ.та на въпрост т Т се донесе, въ
сікгу-Г.^го аз''в— к ио отдѴ.іиюТда се ис продві.дъ, чо ат. ** а®г^е_

9
«■ i n сд пйв. кан . на военно оСучеиде като ааематі. о т ю -
вщ.н . длтѵ.ііоот • ^ ,0 попглнет, ,. подш.санъ лі.чно о » Ьвсг ла
ео прелет->в. обштно і» окр*»- ото бвзг каквото ц да о: ло закхенз-
н о на' £> /_______ __.
ХРЩ Ш КГГоТ^съкъ. * ? г у Я ?

t
I- 'J -"I г о д .г р .К в Э а м л ъ к і.

_ С-о ано окркк a

ч_/

-Да се направи най-прецизна проверка на убежденията, проявите и благодежднестта на

всички упоменати в приложения списък запасни чинове от общината ви, като и при. .

всички тези случаи или ням а р езулт а т от ст релбат а срещ у

нападателите, и л и пък ж ертвите са винаги за смет ка на
войската". Затова се нарежда часовите да-стрелят без пре­
дупреждение, да се държат»при всеки склад по две кучета, а
караулите за през нощта да се засилват с п о е д н о о т д е ­
л е н и е с л е к а к а р т е ч н и ц а , което да отива в склада, да
преспива и на сутринта да се връща в частта си.

А как е посрещал самият народ борбата на фашистите с

„противодържавните“ елементи във войската, личи от следната
заповед:
„За да се премахнат неприятните зрелища с разкарването
на арестуваните чинове, което влияе зле върху духа на насе­
лението, да се има за строго изпълнение следното:
1. Задържаните за противодържавна дейност чинове да
се обличат в цивилно облекло и само през време на съдебното
дирене да бъдат в военна униформа. След присъдата да бъдат
наново съблечени.“
По-нататък в заповедта се забранява разкарването на
арестувани във военно облекло из влаковете; “при бегетво да
се иска задържането им от полицията, а при разглеждането
408

на войнишки конспирации, съдебните състави да заседават в

самата казарма, „ за да се избегнат затворническите процеси
в съдилищата“. Ако това не е било възможно, залата да се
избирала наблизо, а арестантите да се прекарвали по тихите
улици. Лукаш. Генерал-лейтенант.“

Моралното състояние на войската през 1944 година трябва

много да е загрижвало нейните командири, защото вече не на­
чалниците на разузнаването, а самият началник щаб Лукаш,
сяда да пише бащински напътствия към своите подчинени.
Щ е приведем тази негова заповед, защото е крайно характерна
за разбиранията на българското висшо командуване и за по­
следното му падение:
М и н и с т е р с т в о на войната
щаб на войската Ав, Кв, Дк2, ПфтСв,
оо № 11 7оа5]
22 април 1944 2год. Рв- ОДП, Нк,V Ги, Гм,
»т
С оф ия Н ги > ф в> У зв - Б к0 -

Продължителната настояща война изисква особено голяма

морална издръжливост от воюващите и за това днес тя е в
голямата си част война на нерви. Неприятелят прилага всички
средства и начини, с които разчита да наруши, разстрои и на­
мали издръжливостта на противната страна. Едни от тези
средства и начини са терористичните нападения от въздуха и
всевъзможните пропагандни средства, злонамерени слухове и др.
Воюването е съвокупност от победи и несполуки, напа­
дение и отбрана, настъпления и отстъпления, и перипетии във
водене на войната е имало винаги и ще ги има. Некои вре­
менни (I) неуспехи на нашите съюзници са неизбежни събития
при водене на войната и не трябва да се тълкуват като при­
знак за лошия й край, още повече, като имаме предвид, че и
противната страна търпи също такива и по-големи даже (!)
неуспехи.
Положението на противната страна съвсем не е по-добро (!)
от това на съюзниците, и краят ще покаже, кому принадлежи
победата. Максимата: „Ще победи този, който издържи послед­
ните 15 минути“"— е особено правдива и приложима при се
гашните събития.
Като се има предвид всичко гореизложено, да се има за
сведение и изпълнение следното:
1. Желанието за победа е главен стимул за запазване на
духа и това желание трябва да се насажда с убеждението, че
само чрез победата ще се осигури свободата, независимостта и
 409

И з п о л и ц е й с к и т е албуми Заловени нелегални материали

обединението на народ и държава, и чрез това — благоденствието

на нашите деца и следващите поколения.
Борците за нашата свобода през периода на Възражда­
нето се бориха при много по-несгодни условия и без средства,
но с висок дух, със себеотрицание и саможертва, и с вяра в
успеха и бъдещето.
2. Днес ни е особено необходимо да бъдем твърди и
верващи, и готови за саможертва. Унинието и падането на духа
през време на борбата води към гибел.
.3. Войската ни почти още не е взела участие в борбата
и за сега изпълнява достойно дълга си със запазени сили,
които ще употреби със страшна сила, ако отечествените инте­
реси наложат това. (Тя наистина ги употреби, но не както
искаха лукашовци, луковци и т. н.)
4. Д ълг е на всички командири да напрегнат всички сили
за запазване духа и дисциплината. Д а се поддържа този дух и
дисциплина с всички средства, а най-вече чрез чести обиколки
на подчинените, грижи за техния бит и общуване — контакт
без компромиси и оглушки при нарушения.
410

5. На зловредните слухове и противникова пропаганда д а

не се дава ухо, а при нужда да се опровергава убедително и
твърдо.
6. Д а се обяснява, че материалните щети от бомбарди­
ровките и войната изобщо се възстановяват лесно (!) щом духът
и издръжливостта са запазени. Човешките пък жертви са нещ а
неизбежно на война, особено като днешната, когато няма тил,
а всичко е фронт.
7. Изобщо, да се вмени като наложителен дълг на всеки
началник да подготви подчинените си в вяра в победата и твър­
дост за понасяне на всички несгоди и лишения до настъпва­
нето на светлото бъдеще. Заповед“.
Заповедта е от 22. IV. 1944 година! Разгромът на герман­
ската армия в Украйна, Белорусия и Полша нашият началник
на щаба нарича „временни неуспехи на нашите съюзници“,
които не трябвало да се тълкуват като признак за лошия край
на войната! И това царедворецът го разправя, като иска да го
внуши на завършилите генералщабни академии и висши военни
училища офицери и на умните наши войници, които заедно с
бащите си знаеха, че Сталинград няма да падне! „Ще победи
онзи, който издържи последните 15 минути!“ — мъдро припомня
хитлеризираният генерал-лейтенант. Изглежда, че има някаква
грешка в тази мъдрост — царедворецът и всички като него из­
държ аха своята верност към германците до последната ми­
нута, но вместо венеца на победата, получиха наградата си
от Народния съд.
Ето какви мерки се вземаха, за да се повдигне безнадеждна
падащият дух на фашистката войска:
Пл а н
за б о р б а с к о м у н и с т и т е в к а з а р м а т а
Длъжности и задачи на взводния командир:
1. Д а опознае хората си по име, месторождение, место­
жителство, семейно и имотно състояние, предвоенния им жи­
вот (особено на съмнителните), с кого друж ат в казармата,
как носят службата и как реагират на дадените им заповеди,
като за целта води бележник.
2. При словесни занятия д а с л е д и и з р а ж е н и е т о
н а „К“ (комуниста, б. н.)
3. Д а изучи и докладва на ротния си командир за дове­
рените си войници и за „К“, а след като докладът бъде одо-
 411

След 9. IX. 1944 год. бъ л г а р с к а т а гой с ка о т д а д е п очест на и з б и т и т е от би в ш и т е й

ф а ш и ст ки н ач ал н и ц и н а р о д н и герои. На снимката — т ъ р ж е с т в е н о
п о г р е б в а н е о с т ан ки те на ..................

брен, да нареди с посочените му войници непрекъснатото на-

блюдение на „К“.
4. Всеки ден прави доклад на ротния си командир.
5. Води дневник за „К“.
6. Д а се сношава с определения му от ротния командир
ротен разузнавач само през време на занятия, а по изключе­
ние и в свободно време.
7. При смутове да има определен план за действие във
връзка с плана на взводния подофицер, а при съмнение — по
свой план.
Д л ъ ж н о с т и на р о т н и я к о м а н д и р :
1. Д а изучи добре своите подчинени началници в ротата.
2. Д а изучи „К“, като нареди непрекъснатото им следене.
3. Д а открива нови „К“.
4. При пускането на „К“ в отпуск да нарежда проследя­
ването им.
5. Д а разпределя доверените си войници и им поставя
определени задачи.
6. С доверените си войници да се сношава само [през
време на учение.
7. Д а дава определени задачи на ротните разузнавачи —
какви разговори да водят със съмнителните, да проследяват
■412

съмнителните през свободно време, на храна, прегледи, сло­

весни, проверки, отпуски, църква и пр.
8. Д а проверява през седмицата два пъти оръжието на
ръце и в склада.
9. Д а проверява бойните припаси.
10. Д а прави седмичен доклад на дружинния командир
по тази служба.
11. Д а изработи планове за в случай на метежи за взвод­
ния подофицер, взв. командир, ф-ла и свой план.
12. Д а контролира разузнавателните дневници и допълва
Дневника, воден от ф-ла. В случай, че няма пълно доверие в
ф-ла, да води сам отделен разузнавателен дневник.
13. За разузнатите „К“ и съмишленици на такива, вед­
нага донася на зав. М. Д .“
Чрез подобни планове бе създаден обширният военен раз­
узнавателен апарат, който трябваше да опази войската от
зловредни влияния. Голяма част от офицерския и подофицер­
ски кадър, вместо да се занимава с укрепване на бойното
майсторство, се впрягаше в неспирни следствия, разузнавания,
анкети, доклади, доноси, искания и пращания на сведения от
общините по родните места на войниците. Канцелариите на
частите бяха затрупани с преписки заподозрени, съмнителни и
явно уличени. От всички общини течеха към тези канцеларии
дълги списъци на неблагонадеждни. Ето началото на един
такъв образец:
Списък
на запасните чинове от района на 33 военно окръжие, които
са уличени в противодържавни идеи — з а к о р а в я л и к о м у -
н и с т й — и съгласно сл. писмо № М— 1631 от 17 май т. г.
на началника на 5 дивизионна област, са извикани на обучение
в 5 областна изправителна дружина към 5 трудова дружина,
гр. В. Търново — явяване на 25 май 1944 година.
Следват имената на 70 души от Белейска околия, 204 д у ­
ши от Горно-Оряховска, 97 души от свищовска околия. Нека
не се забравя, че това е списъкът вече от средата на 1944 го­
дина, направен след толкова други списъци от предходните
години и месеци за изпращането на други хиляди по концла­
гери и поправителни дружини.
Но каквито и административни и полицейски цедилки да
се поставяха пред входовете на казармите, в тях влизаха ма­
сово „неблагонадеждни“ войници, защото „благонадеждните“
 413

„ Н е б л а г о н а д е ж д н и т е “ се съ б и р ах а от с е л а и гра дов е и на д ъ л г и ко лон и се

пр ащ аха къ м концл аге рит е

мамини синчета винаги намираха пътища и средства да се из­

мъкнат от тежката военна служба. Затова и най-важната част
от усилията за „прочистване“ на войската се хабеше от фа­
шистките началства в самата казарма.
Освен посочените в „Плана за борба с комунистите в
казармата“ мерки, нашироко се прилага и шантажирането, скроя-
ването на всевъзможни клопки и уловки. Освен дето се про­
веряваха най-грижливо всички писма^ от и за войниците, но
често пъти писмата на родителите не се предаваха на сино­
вете им, а се задържаха от шпионите-офицери, които чрез
подставени лица изкалъпваха хитри отговори за разкриване
политическите убеждения на войниците или на други младежи
в селата.
Друг начин за разкриване на „противодържавните еле­
менти“ бе предлагането на оръжие чрез подставени лица. Така
например, поручик Шишков избира измежду войниците си една
своя жертва, Узунов, и го натоварва да се вмъкне като про­
вокатор между младежите от село Васил Левски, Карловско.
В това село трябвало на всяка цена да се направи провал,
защото било наблизо до летището и военната фабрика в Сопот,
а селските младежи били много събудени. В резултат на
скроената конспирация (наказателно дело № 41/42 г. на Плов­
дивския военно-полеви съд), се издават шест смъртни присъди
от които 5 задочни и 1 изпълнена срещу Васил Тончев, 24
годишен момък, от с. В. Левски, обесен. Освен това се изга­
рят от същото село 25 къщи, 10 плевника, 13 обори и 3
магазини.
 f\I\y
Провокаторът Узунов пише в показанията си пред На­
родния с ъ д :
„Именувам се Иван Пенев Узунов, от с. Белчево, Старо­
загорско, 23 год., жен., грам., осъждан, казвам следното : На
15 септември 1941 г. постъпих млад войник в летището „Марно
поле“, Карловско. Към 15 октомври с. г. бях в лечебницата
на полка на лечение заедно с младия войник Колю Ата­
насов от с. Васил Левски, Карловско. В мен беше пистолета
на младия войник Иван Маринов, който го носеше от селото
си. Колю Атанасов го видя в мен и пожела да го купи. Аз
предупредих Иван Маринов, и той ми каза да го продам. След
като излязохме от лечебницата, пуснаха ни да отидем на баня.
С Колю Атанасов отидохме в с. Васил Левски, което бе на
3 клм. от летището, и там продадох пистолета на един приятел
на Колю. След няколко дни се скарахме за парите с Иван
Маринов, и така стана достояние до подп. Кръстев, който без
да ме пита нещо, ме заведе в канцеларията на ротата при
поручик Шишков, който беше мой ротен командир. Там по­
ручик Шишков ме разпита, какъв пистолет съм продал и къде.
Аз му обясних, и той отначало започна да ме заплашва, че
отивам по дяволите и след като ме разпита, от къде съм, ми
каза да се върна обратно в помещението, и че ако кажа нещо,
ще ме прати по дяволите. В канцеларията беше ф-ла Дончо
Лалев, от с. Васил Левскй. След две вечери, към 20 октомври
1941 г. в канцеларията на ротата ме викна Шишков, прочете
една телеграма от кмета на моето село, в която телеграма
се казваше,, че нямам противодържавни идеи. Тогава поручик
Шишков почна да държи друг тон с мене и почна да ми го­
вори, че ние трябва да бъдем доблестни войници, и че нашият
войнишки дълг ни надагал да се борим против враговете на
държавата, и ако аз изпълня неговите нареждания, ще ме из­
прати да следвам Ш ЗО — София, и по такъв начин ще си
осигуря бъдещето. След като ми говори още доста, ми каза,
че младежите, с които съм се запознал в Левски, а именно:
Колю Атанасов и Иван Петков са били комунисти. От него
момент той ме освободи от всякакъв наряд и ми каза, че ще
ме направят свръзка на ф-ла Дончо Лалев, за да мога всяка
вечер да ходя в Левски. Така всяка вечер към 11— 12 часа,
поручик Шишков ме викаше при него и ми даваше всичко на­
писано, при кого ще трябва да отида в Левски и кого какво
да питам и разправям.
Така аз се запознах с лицата Колю Ат. Колев, Иван
Петков, Кирил Дончев Дайски, Васил Хр. Тончев и Иван Минков
 415

Дидов. С Колю се запознах,

защ ото чрез него продадох пи­
столета. За него ми беше въз­
ложено от пор. Шишков да го
•питам, на кой мога да продам
пистолети, защото с ключаря на
склада сме били приятели, и от
там мога да вземам. За Колю
Атанасов му донесох, че той
симпатизира на комунистите и
може да каже на негови друга­
ри да си купят оръжие. За Иван
Петков ми беше възложено
същ о да му предам оръжие и
съ м направил донесение, че хо­
дих в тях и там в едно долапче
видях два негодни пистолета, и
че Иван Петков желае да купи
една пушка. С Кирил Донев не
си спомням, кой ме запозна, и
на него предложих също оръ- р у с и Хр и с т о з о в и н с т р у к ю р пРИ ц к
жие. С него имах две-три срещи,
и понеже той настояваше да продам нещо, един ден пор. Шиш­
ков ме повика в канцеларията, където беше и ф-ла Дончо Ла­
лев. Понеже в момента нямаше пистолети в ротата, сам Дончо
Лалев се обади и предложи да дадем пистолета, който беше
в шкафа. Извади го и го предаде на Шишков, и същия ми го
даде с три патрона да го предам на Кирил Донев, като не
вземам никакви пари. Поручик Шишков ми беше възложил
същ о да питам, като ще им дам оръжие, къде ще го крият.
З а тая цел аз питах, и Симо Енев ми каза, че за тая цел имали
някъде скривалище. Същото ми каза и Кирил Донев. Вечерта
казах на пор. Шишков само, че имали скривалище, но къде — не
ми казват. Тогава Шишков ми каза, че ще ме пусне един ден
в отпуск, и като се върна да мога да разбера, къде са скри­
валищата. Вместо да отида в Левски, аз отидох в Казанлък,
защото от Левски ми казаха, че само един човек знаел скри­
валищата. Тогава именно пор. Шишков, запита Д. Лалев да му
каже некоя местност из Балкана. Е. Лалев му каза името „Си­
ните камъни“. Седнахме горе в стаята на поручик Шишков
той и аз, и той започна да диктува, а аз пиша, както винаги
нравехме. Така поручик Шишков ми продиктува и скрои, как
Кирил Донев ме е водил в две скривалища, че в едното е имало
416

оръжие, в другото хранителни припаси. Точно какви вещи пи­

сахме в скривалищата не си спомням и зная, че ме накара да
пиша, че съм ходил вечер. Аз му казах че ще ме уловят в
лъжа, той ми каза с насмешка, че като пипнел дървото, те щели
да се признаят, и ми каза да оставя другото на него и да не
казвам на никого, че няма в „Сините камъни“ подобни работи.
При Иван М. Димов ходих 2— 3 пъти и на същия въз­
лагах оръжие и ботуши. Последния път ходих при Иван
Минков цивилен. Вечерта ме повика поручик Шишков и след
като ме разпита, къде съм ходил, какво съм направил с въ з­
ложеното ми от миналата вечер. Въпреки че му казах, че ци­
вилните дрехи бяха на Антон Д. Атанасов, млад войник от
моя взвод, когато седнахме да пишем с него, почна да ми
диктува, че съм се обличал цивилен не в казармата, както
беше, а в магазина при Иван М. Дидов, и после продължи да
диктува пак, че след като съм се облякъл цивилен, съм хо­
дил в Васил Хр. Тончев, в когото бъм видял че имало лека
картечница, и че са я готвили да я носят в балкана. Така, с
малки изключения, моите показания беха построени от пор.
Шишков, продиктувани от него и написани от мен. Една вечер
пор. Шишков ми каза да предложа в Левски, че мога да им
изнеса три пушки, платнища и патрони. За целта пор. Шишков
и ф-ла Дончо Лалов приготвиха с ключаря на склада пушките
и ме изпратиха в с. Левски. Целта беше като дойдат да взе­
мат пушките, да се заловят, но понеже в Левски бяха вече
усетили, те не дойдоха. Към 3 ноември в помещението дойде
и ме потърси канд. подоф. Никола Делев, който ми каза, че
се познавал с другарите от Левски, и че го пратили при мене
за един пистолет. Вечерта когато ме повика, Шишков ме за­
пита, никой не е ли идвал при мен, и аз му казах за случката
с Никола Делев. Той се засмя и ми каза, че той бил негов
войник и бил стар комунист и знаел, че той бил ходид често
в Левски и за да го заблуди го прати при него, за да го про­
веря, дали аз ще му доложа за него. Така моите донесения и
работа в разстояние на 10— 15 дни от инструкциите на пор.
Шишков бяха продиктувани от него и препратени до коман­
дира на полка. На 4 ноември вечерта направиха блокада на с.
Васил Левски и задържаха хората с които имаше лица, които
аз не познавах. От това ми стана ясно, че пор. Ш ишков не е
работил само с мен. Когато бяха арестувани в щаба, ме из­
вика на очна ставка с Иван М. Дидов, за да призная, че ме е
обличал цивилен в магазина. Отначало накараха Иван М
Дидов да ми удари две тояги за гдето съм лъжел, когато
 417

Заловени въ ст а ни ц и от отред „П нтон И в а н о в " преди р а з с т р е л в а н е т о

им на 21 февруа ри 1944 година.
същия ме удари, в стаята бяха пор. Шишков и пор. Петров и
двама агенти. Отначало аз се уплаших, погледнах Шишков,
той се засмя, и се спуснаха върху Иван М. Дидов с пор. Пе­
тров, и Шишков го улови за косите и почна да го тътри из
стаята, а Петров го налага с едно късо дръвче, и почнаха да
му нанасят удари с дървото, ритници и юмруци. Аз стоях
вътре около половин час, и почнаха да го бият с гуми. Четир-
мата с двамата агенти продължиха боя, а мен ме изкараха
вън. Колко стоях не помня вън, но през това време ударите
и псувните се чуваха в коридора. Втори път ме повикаха на
очна ставка с Иван Петков. Влязох вътре, и Иван Петков из­
глеждаше на побъркан от бой, защото лицето му беше под­
пухнало. Запитаха Иван Петков: „Кажи пред Узунов, защо ти
б е ш е | пушката“. Иван Петров каза, че за мечки. Поручик
Шишков и пор. Петров заедно с един агент и подоф. Тасев
стояха край него с дърво и, мисля, две гуми за бой. Показаха
на Иван Петков, една снимка на Сталин и го питаха, кой е
този. Иван Петков, както казах, беше като луд и казваше „св.
Сталин“. Като каза така, пак го налегнаха, и пор. Шишков
стъпи на главата му, а Петров и агентите почнаха отново бой.
Колко го биха, не помня, но поискаха една кофа вода и го
В ъ о р ъ ж ен ат а съ п р о т и ва .
418

заляха с вода, защото изпадна в несвест. За трети път видях

Симо Енев, как беше вързан за една стълба с главата надолу,
и искаха от него да каже и ги заведе на скривалището. Той
отказваше, и те, пак пор. Петров и Шишков, го смъкнаха от
стълбата и почнаха да го бият пак с дърво и гума както
първите, а мен изкараха вън. Доколкото видях, боят беше
страхотен и нечовешки, защото никой от тях не можеше да
се мърда, когато ходих след два дни да видя в ареста през
дупката. После на 27 януари 1942 г., по делото в 9 пехотен
полк в Пловдив, бях повикан като прокурорски свидетел. Там
пор. Шишков ме задържа 24 часа, и последният свидетел из-
лезох аз. Преди да влеза, поручик Шишков ми даде послед­
ните си инструкции и ми каза, че спокойно мога да разправям
всичко каквото сме писали, и да не смея нещо да скрия. Така и
аз излезох пред съда и разправих скроените лъжи на ротния
си командир, пор. Шишков.
Когато бях млад войник, през същото време пор. Шишков
имаше назначени агенти в всеки взвод. На първи взвод_гт-Т1ван
Маринов от с. Студена, свиленградско. На втори взвод —
Чорбаджийски от Нова Загора, на трети взвод — Петър Куртев,
от Нова Загора, на четвърти взвод Васил Бакалов от Хасково
и на пети взвод — Аладжов от Ст. Загора. През м. ноември
Аладжов му донася, че младият войник Герджиков четел книги
и ги криел. Поручик Шишков каза на Аладжов да се пред­
стави пред Герджиков за негов другар и му иска едно писмо и
да го пусне в Карлово По такъв начин, под инструкциите на
пор. Шишков, Аладжов се вмъкна под кожата на Герджиков и
успя да разкрие, че в него има комунистически идеи, и с
разни писма и книги Шишков направи следствие на Герджиков,
и ги пратиха в гарнизонния затвор в Пловдив, където не знаят,
как е станало, дали умишлено или не, но зная, че пор. Шишков
му се канеше много. Герджиков беше му заявил, че никога
няма да се откаже. В Пловдив Герджиков беше прострелян, и
куршумът попадна в крака му, и го отрязаха.
Към 30 ноември 1943 г. в полка докараха 3-4 лица от
с. Горни или Долни Домлян и ги предадоха на полковник
Вълков и пор. Шишков. На другата сутрин свръзката на пор.
Шишков се върна от към пътя за с. Домлян, и аз го запитах
какво става с арестуваните, защо сутринта изчезнаха. Васил
Копринков ми каза подигравателно: „Тяхното следствие мина“.
Към 10 или 27 ноември една вечер в канцеларията дойдоха
пор. Шишков, фелд. Кръсто Ботев, аз излезох вън, и след
малко Шишков и Ботев отидоха в канцеларията на 4-та рота,
 419

а на масата стояха два плана, от които единият скица на с.

Васил Левски. Пор. Шишков ми каза да го дам или на Дончо
Лалев, или аз да го запазя, докато го поиска. На плана бяха
отбелязани към 24 къщи с червени колелца. След два-три дни,
една сутрин, селото Левски запуши цялото. Към 10 ч. свръз­
ката на пор. Шишков се връщаше от селото с една чанта и
ми каза: „Аванта, аванта от Левски“. Запитах го за поручика,
той ми каза, че бил още в Левски. От всичко написано до
тук и от обноските му спрямо всеки виновник, пор. Шишков
беше един човек, който се беше отдал само на разузнавателна
служба и не го интересуваше толкова войника, колкото кой е ко­
мунист. Той успя да въвлече доста хора с себе си и си служеше
с тях само като веществени доказателства, а измисляше, по­
строяваше разни неща и по силата на боя изтръгваше каквото
си иска. Няма войник в полка, макар и най-добрия, като видеше,
че Шишков идва, да не бягаше от него като от чума. Най-сетне
с открито чело мога да заявя, че пор. Шишков, който беше
загубил всякакъв войнишки морал, беше станал звяр. Той
беше накичил цялата си стая с снимки от Зара Леандър, за
която ми е разправял, че била отлична артистка и шпионка на
Германия. Много пъти ми е разправял, как отлично действувал
германският шпионаж, защото когато бил в Германия, е имал
щастието да го изучава. По едно време дори и плочите си на
грамофона смени от български на немски, от които повече с
Зара Леандър, с която се запознал лично на един банкет в
Германия.
Горното написах саморъчно, без каквото и да е насилие, за
верността на което се подписвам: (п) Иван Пенчев Узунов.“
■
Няма, изобщо, средство и метод, които не бяха изпи­
тани и приложени, за да се осуети естественото побратимяване
между войската, народните въстаници и самия народ.
Казармите се наситиха с шпиони, предатели, доносчици,
наблюдатели, което правеше дейността на народните синове
крайно трудна, свързана с извънредни опасности. Дадени бяха
стотици жертви, но борбата, както вече показахме, не затихна
нито за ден. При масовата работа се засягаха въпросите за
храната, за грубите и нечовешки обноски на началствата, за
тежкото положение на народа, породено от свръзването ни с
германците, изтъкваха се конкретните случаи от грабеж, вър­
шен от кметове, секретар-бирници и облагодетелствувани об-
Щинари: какви храни са реквизирани, колко глоби са издадени
за сплашване населението да си дава млекото, вълната, как са
420

арестувани неподчинилите се, кои са бити, какви награди са по­

лучили престъпниците и пр. Народните пропагандатори в казар­
мата разкриваха кирливите ризи на всеки гад, злодей и наро­
ден убиец. Особено се популяризираше под формата на слу­
чайни разговори партизанската война — защо се бият парти­
заните, колко жертви би дала войската ни, ако не бяха парти­
заните да я задържат далеч от големите фронтове, как по­
стъпват партизаните с пленените войници, че не ги убиват, а
само вземат оръжието им — който иска, остава при тях, който
н е — пускат го. Изтъквала се е смайващата храброст на от­
делни народни герои.
Под най-различни форми, като: „Мене ме е страх да на­
влизам много навътре в гората — зад всеко дърво може да
се е притаил партизанина“, или: — „Мене ще ми светят ма­
слото, па началството ще вземе ордена“ и т. н. се е внуша­
вало на войниците, как трябва да постъпват при акциите и бло­
кадите срещу партизаните:
Д а ги осуетяват като избегват сблъскването с тях, като
се движат само по главните пътеки и отказват да навлизат
навътре в планините и горите, да премълчават или да дават
лъжливи сведения за видени следи от лагери и местонахо­
ждения.
Към какви ли средства не прибегвали откараните насила
за борба с партизаните патриоти! Ту пушката ще си изтърват
или неволно ще гръмнат през промъкването за обграждане, за
да предупредят партизаните, ту сред сражението ще ви кн ат:
— Олеле, избиха н и ! Заградиха н и ! Бягайте, че изгинахме !
Сред създадената паника оръжието се захвърляло — кар­
течници, картечни пистолети, сандъци, минохвъргачки, пушки—
— всички са се пръскали на различни страни, за да позволят на
партизаните да подсилят въоръжението си и да се измъкнат,
докато частта наново се прегрупира.
Ненапраздно началникът на Пловдивската дивизионна
област се безпокои:
„От представените сведения от частите за оправдаване
на изстреляните бойни припаси при преследване на нелегални
прави силно впечатление, че са изстреляни много патрони за
картечни и обикновени пистолети. Така един пехотен полк от
дивизията представя сведение, че при преследването на неле­
гални са изстреляни: пушечни патрони 1,436 броя, патрони за
лека картечница — 800, патрони за пистолети 9 мм, 9,156, па­
трони за пистолети 7'65 — 650 броя. Като съобщавам горното
— заповедвам . . .“
 421

„ . , -------— -----------------— »-------- ^ п о р а д и товв,яе eaapio

И п ровоадои о а й И І й ю і э ъ р д о ш ю г о поради п оарек ді н е н а мо­
торни т 4 к оли н а к ан дармори ята и поради н ооп и т н оет ьт а н а шо­
фьори т е/

. «^учН И Я Ъ ОШСТЕНЪ ЛСТККТОЕг,

- к ь н а п о д г в р іи т а в ъ оОлеіГтьт!»!
/И. В утефчиавЬ/
Н-КЪ СЛУЗ®! ДЪРІЛВНХ^O l t f y P H O C T b / ^ / W / c ?
Йиспрііторь I I СТОПѲНъГ /

О ф и ци ален докум ент, кой то п о т в ъ р ж д а в а п и саното по-долу на стр ан и ц ата з а пасив-

ното саб о ти р а н е на акц и и те ср ещ у п ар ти зан и те

Войниците са подхвърляли и патрони, и храна и по пра­

вило са изоставяли раниците си при всяка по-добра сгода.
Войници от евакуирания в с. Клементиново 9 пловд. пе­
хотен полк изнасят патрони за бригада „В. Левски“, а когато
става провал, цяло отделение с оръжието си преминава към
П-ра въстан. дружина, като слага начало на войнишката чета
при Н-ра Средногорска бригада.
Офицерите Пенков и Стойчев, придружени от седем свои
войници, избегали от Деде-агач, цели десет дена се огъват
под тежкия товар на 14 шмайзери, леки картечници, пистолети
и бойни припаси, докато открият партизаните и предадат оръ­
жието.
А колко фашистки гадове от блокиращите части са из­
бити от антифашистите под предлог, че не са ги познали, че
са им викнали, а те хукнали да бягат, че са ги сметнали за
партизани и пр.
Саботирането действията на фашистите се е вършело и
от войсковите командири чрез системата на безцелно „разта-
кане“, което строго се осъжда от висшето началство:
„Отиването на войскова част до нападнатото место без
Да се предприема решително преследване, а само да се заре­
гистрира нападението под предлог, че нелегалните били избя­
гали в неизвестна посока, или да се отиде няколко километра
в некоя посока, и частта да се завърне е безцелно разтакане
на хора, изразходване на бензин, то обезкуражава войниците и
населението, а за бандитите създава легенди, че са неуловими,
(запов. № 1-2989, от 27 май 44 г. на н-ка 2 дивиз. област).
422

Едно от най-важните внушения на съпротивителната аги­

тация сред войниците бе, как да постъпват при избухването
на народни вълнения: демонстрации, митинги, завземане на
властта: да не тръгнат подир началниците срещу своя народ,
а да избият зверовете, да арестуват колебливите и да се при­
съединят с оръжието си към своите братя. Точно и така по­
стъпиха българските войници на 9 септември!
Изтъкнатото от нас състояние на българската войска бе
много добре известно не само на българските, но и на гер­
манските управници. Още през месец януари 1941 година Хи­
тлер в едно свое писмо до Мусолини заявява, че България не
ще се присъедини към Тристранния пакт, защото цар Борис
не смеел да подкрепи оста, поради българската Комунисти­
ческа партия и общественото мнение в страната, докато с Ун­
гария и Румъния било постигнато пълно сътрудничество.
Хитлер през 1941 г. се е излъгал в чувствата на своите
български наемници: цар Борис и Филов присъединиха България
към Тристранния пакт! Но те не посмяха да пратят българ­
ската войска на Източния фронт, защото знаеха, че преди
още да стигне там, щеше да извърне оръжието си срещу
своите палачи.
И това бе постижение на Отечествения фронт, на Работ­
ническата партия, на съпротивителното движение, на целия
български народ.
 Втората и третата задачи, които войната срещу
хит лерист ка Г ерм ания поставяше за разреш ение пред бъл­
гарското съпротивително движение, б я х а попречването до
крайна степен на економическото ограбване на страната,
на използуванет о на индуст рият а и транспорта, като
прек принос към отслабването на германската арм ия, как­
то и ударит е върху ония нейни поделения, които се нам и­
р а х а на българска територия.
Ще разгледаме двете задачи заедно, поради общността
на документалните извори и невъзможността да се направи
статистическо разграничение.
При изследването и на тези въпроси ще прибегнем пре­
димно до използуването на официални документи, предназна-
чавани по-рано за точното осведомяване на най-ограничен кръг
ръководни фашистки лица от Гестапото, германския генерален
щаб, българския генерален щаб и министрите.

Из полицей ски те албуми П ре обърн ат от п арти за ни те влак

424

Какъв е приносът на нашата съпротива в тези насоки?

Ние разполагаме с 11 отделни оригинални донесения на
германскат а военна разузнават елна служ ба в Б ългария.
Те са правени с крайна грижливост и точност на всеки 15 дена,
като са придружавани от карти, таблици и диаграми. Запазе­
ните донесения са за врем ето: 1— 15. VI. 1943 година, 1— 15. IX,
1— 15 и 16—31 X, 1— 15 и 1 6 - 3 0 XI, 1— 15 и 16—31 XII 1943,
1— 15. II. 1944 година, или всичко за 3 отделни полумесечия и
за 3 пълни месеци.
Като се направи обща равносметка на данните, посочени
от немското разузнаване, се получава следната картина на са-
ботажните и терористични прояви за споменатото време:

Видове действия по м есеци: IX X XI XII I II Всичко

На релсите 9 6 7 9 1 4 36
Дерайлиране и сблъсквай 2
на влакове 3 10 6 16 3 _ 38
Върху превозен материал 5 2 4 3 — 1 15
Повреда съобщ. средства 6 5 13 10 4 — 38
Повр. инд. и стопанство 5 2 2 2 4 1 16
Изгаряне общ. архиви 4 15 10 6 4 6 45
Напад. за оръжие, продов ’»
пари и др. 11 64 54 24 16 9 178
Разузнавателна дейност 6 3 7 2 1 2 21
Убийства, отвличания 15 23 20 5 7 12 82
Напад. на герм. военни 1 2 4 3 — 2 12
Други нападения 38 142 165 104 55 133 637
103 274 292 184 95 170 1118
Ако към тези данни приложим и сведенията за времето
от 1до 15 септември, които са съобщени с общия си брой,
без да са разчленени по вид на действия — 86 случая, ще се
получи обща цифра 1204 случая за времето от 1 септември
1943 година до 15 февруари 1944 година.
За същ ото време, според секретните сведения на герман­
ските разузнавачи, са дадени следните жертви:
От кои убити ранени пленени отвлечени Всичко
Герман, войска 44 68 --- 19 131
Бълг. полиция и
войска 150 128 -- 140 418
„Бандити“ 677 48 472 -- 1197
Гражд. лица 133 34 — 188 355
 425

pip** - '1 & А .1 Э 4 Й . J

8 c r 1 e h t

iflcht zur VorvlolfaJtii^itvS und n ich t zur ..eltorr^abo!

Betr._i 3.-ibota-o-Tiitl (kolt in bil Iparlor,

?,oiti 1 .-1 5 .9 .1 9 4 5
iU il.j 4 -‘ .
•’ ’ ' У-. ' ,>‘w"v • •• v- t
Апішго Nr.1i AachnO Idun ;an von 3 - und J -M lle n filr d ie 2 , August-
_ y iiS if t e 1993
AnІаце d r ,2: Aufstellunr; dor 3-AneoblSlje von 1 .-1 5 .9 .1 9 ^ 3
Лпіссе Яг.Зі Graphiaohe ik t-stellu n s dor 3 - und P -F ello
................. vo n 1 . - 1 5 .9 .1 9 9 3
ЛПІ ѴС h r.4: I lan von Bui ir ie n und Randi;ebleton n it o .a .
"........ ' ............ J -u n d -P ullen vo, 1 1 - 15 . 9 .19 9 3 (v e r g l. e n t-
s n r e c h o . 0 Antsye doe Borlehta Feindlage "I").

’ 1
1 nach'5enol 6 ato_n ВтПППііі nr. fur d ie 2 . AU^ustlidlfto erhdht
d5 7,nhl der e r fo ss to n .РЙІІѳ f i r (liesc i’oriodc von 19 auf 20 .
I n der Z clt von 1 .-15.';..f9AJ V.urdon 1? Sabot пггеГЙl i e goneldoK
(Dio Z ifforrrvon 16 . - 3 1. 0 ,15 4 3 Sind. In Пілаиогп b o l^ o sctz t):

an B c h ie n c n strn n .; 1 ( 1) m io
d u *c h Zujont jie la u r* ,-n bar
Z -.t-rir,,—nenntdeeo 7 ( 2) «
an rollendon S a to r ia l 2 ( l)
Stbrun ;er von l.'nchrlohtonnlttoln, 6 ( 3)
Vuraucho von Sabotage nn lonm irsehiffon C 1)
Stdrun-en d o r In du strie ur.d ’.ir tE C b n f t 1 ( 12 )
17 (20) Paile
.In З-ЛпвсМЛ^еп c 6 ;or> In du strie und W irtechaft wurdo lodirc-
lic h 1 f a l l se n e 'd o t, wo Bnndltoh 1 Broschnaochine zo rstorton ,
ГЬег d-Anechli.jo on GetreidovorrSten odor Horvorrufon von
Waidbrdndon, dio In dor 2. AuijusthaJfto bodoutendon Sdhaden veru r-
saohton, lle g e n koine Иеійипяоп vor.
ttocc.'on vem ehrten slo b d ie апэсЫгІЦе ,auf Elsenbobnziiso, (70
e s In versohledonen F fillcn ;ol nr;, botrachtlichon Beha doa zu vor-
ursachon. 3o wurde oino (lietzahl von Яagjone boschadijjt und lurch
- 2 -

Една страница от докл а ди те , п ра вен и от герма н ски т е р а зузн а ва чи на вс еки 15 д е н а з а

Доловени те от тях с аб отв ж н и и други прояви на б ъ л г ар с к а т а в ъ о р ъ ж е н а съ п р о т и ва
426

При анализа и оценката на посочените официално от гер­

манското военно разузнаване цифри трябва да се има предвид
направеното от разузнавача признание в сведението за времето
от 1 до 15 ноември, а именно: „Освен това, от същия .вест­
ник („Работническо дело“ брой 8/9) се вижда, че едно парти­
занско отделение, според собствените му сведения, при споме­
наване на отделните акции през август текущата година, е на­
правило 9 нападения, докато ние имаме сведения само за 2
от т ях. От това мож е да се извади заключение, че съот­
ветните български власти не могат да обхванат всички
случ а и “. *
В посочените от нас заловени оригинални доклади се
съдърж ат извънредно ценри признания за дейността на бъл­
гарското съпротивително движение, които трябва да бъдат
грижливо прочетени от всички. Това са признания на изпечен
хитлерист, предназначени само за неговия щаб.
В п ъ р в о т о с в е д е н и е (1. VII до 15. VII) се казва в
анализа на статистиката:
„Материалните вреди бяха големи. Разрушени бяха 44
вагона, от които 37 изгоряха с товара си от сено и слама.
Много вагони и локомотиви бяха повредени“.
. . . полож ението мож е да се окачестви като сериозно.
Положението още повече се изостри. Дейността на бан­
дите, въпреки предприетите от страна на българите мерки, зна­
чително се засили, особено в старите предели на България. В
стара България тя все по-ясно показва комунистическа тенден­
ция. По-известните комунисти, които се смятат застрашени от
полицията, за да се избавят от нея, се присъединяват към
бандите и стават нелегални. По този начин бандите получават
желания приръст.
Според едно токущо получено съобщение, в Силистра е
била разкрита една далече разклонена шпионска организация,
която държи връзка особено с населението на българската
част от Добрудж а“.
Във второто сведение (от 1 — 15. IX. 1943 г.) се признава:
„От наличните сведения за нападения на банди на малки
местности всепак проличава известна система и спазване на
дадени инструкции. Така, винаги след обезоръжаване на об­
щинската стража е била запалвана архивата, заграбвани са теле­
фоните и радио-апаратите, както и пишещите машини, открад­
вани са наличните суми, и всички телефонни линии са разру­
шавани, за да се попречи на незабавното алармиране на войската
 427

j'ovlage or,S-
л u £ a. t o I u n д

dor • .n n c h la g o In bo 1g n r l s c h o n I!т о я vod 1 .-1 5 -9 15-

Bfd Tagi Z e lti Ortnangabe» V o r g a n g 1 1o r o o r .o n - od. Е г е і o ' . ’. o o g " . ■

N r.:___________ ___ .......................................................... ео о І ш с Ь л і о п і orgebr.l:.. „
1 3 . 9 . 0 3 .50 b c l Batanovzi, •'ntglei.oung oi 1 'Waggon o n t- H'tT-ooko Й
Strecko Рог- noo Waggonc c l - g l c i a t St u r d ei i g o - .
nlk-ilnrtonlr noc QUtorzugoc op errt.
Sabotage
v er m u t et

2 4 ./5 .9 . — Dcrf Berkatach;(fb erfa ll nuf i-ltS ;,fig o Dorf-

Bo2 .ilQYen Gcraotodoont v io o h o o n t w a f f -
lurch Bruii1^ n e t.
tungruppc Toloi onloltun gcn -zorufSrt.
jifuhrcr d.Bondc- gofangon.
Groppo vrnr vorotKrkt r t u r c h
Ucrrohnor o ug don Borferr
tiorkotaoh. Bojanov/o und
Bogloaoh, ,iez levon .
/ і ѵ о г з о /or xttungon o r -
1'olgton
5-9 . — O orf otko b o r i 'o M lurch iCntwof Brtung d . kbhaltcn
31a w o l k o v .r o , 2 5 Bom i t o n • Genoindownoho, cin or lle tz -
3o z ,d o w l l o w o lo io fo n lo ltu n - vcrcannlung
gon zo ro to rt, gepen d.Ro-
c a . 10 0 . 0 0 0 Gowa glcrung.
gornubt Bon Bonditen,
Ang.d.kru-
flohcvJoor Bar.-
d O jO c h lo B sc n
oloh 4 Dorf-
bowohnor on
4 7 .9 . B b f J c d ’j J a a j .Bool Siring von £ Wnggont, be - Vorkoiir vor-
bol So fia 2 Kohl-nvaggo: r,'.Ct.4dlgt. iiborgohend
uo'cho n.avon- goa^urrt.
r o llto n u.nach Sabotage
4 ,5 кв auf olnon vorautot
ordorcn lug auf-
llo f c n
8 . / 9 .9- zw.Krltechim von 2 doutschen j Broaoaohlauchc la t e r
u.O ofla-I odtaoh Gutcrwiggons J>gc ochnltton nlobt or-
da 3 BronoccKlauch. m itto lt
abgoeohnitton
6 9 -9 . Bahnhof Jow- Inbra.daetzuiig o l - Waggon aus- Angegcbonc
kovo, etrocko neo mit woften be- gcbikmnt, Gi'soehei
Gchumon-Vima ladcnon .oggoiB f o s n o r 6 Ge-.‘urJcenf lug.
wohro u, 4 Sabotage
I'lo to le r vercu tet
vorbraimt.
2 -

Г ер м ан с к и т е п о л и ц аи с а с л е д и л и с т р е в о г а р а з р а с т в а н е т о н а в ъ о р ъ ж е н а т а с ъ п р о т и в а
в Б ъ л г а р и я . З а д а б ъ д е к ар т и н ат а п ъ л н а , с л е д о б щ и т е с т а т и с т и н и
с е е о п и с в а л в с е к и о т д е л е н с л у ч ай
428

и полицията, и по такъв начин да се спечели време при о т­

дръпването. Освен това, при подобни по-значителни акции бан­
дите не действуват вече в малки групи, а числеността им
стига 200 души.
При много нападения жителите са бивали принуждавани да
присътствуват на подстрекателни събрания против българ­
ското и германското правителство или против некои български
служ би; събранията завършвали с подканата да не се плащат
данъци, и да не се предават храните.
При некои случаи бандите успяват да спечелят нови чле­
нове, които избират главно от 18-20 годишните младежи.
Във връзка с това, забележителен е следният случай, който
стана на 12-13 септември в Средна България, с. Голямо Шива­
чево, сливенско, при който една банда от. 30-40 души дей­
ствува с невероятна смелост и изчерпателност:
След ограбване касата на гарата последвало арестуването на
кмета и обезоръжаването на общинската стража. От общината
се заграбва едно радио и 1 пишеща машина, а от полицейския
участък—известно число оръжия и муниции. Същевременно се
свиква подстрекателно събрание против правителството, което
завършва с подканата да не се плащат данъци, и да не се
предават храни на държавата.
След като кметът е бил напълно съблечен и обезглавен, гла­
вата му била закачена на един фенер.
След това бандата отива в пощенската станция, ограбва
от касата 200,000 лв., запалва всички книжа и унищожава теле­
фонните линии и се отдръпват по посока на Твърдишкия балкан.
По същия начин действува на 8 септември в с. Алексан-
дрово, казанлъшко, една банда от около 50 души, която успява
да заграби 650,000 лв. И тя държи подстрекателни речи.
Увеличават се нападеният а на влакове, при които в
некои случаи се предизвикват значителни повреди. Тъй са
били повредени го ля м брой вагони и чрез дерайлиране са се
предизвиквали голем и закъснения и временни спирания на
движението за поправка на повредите. В никой от съобще­
ните случаи причинит елят не е бил заловен . . . Какт о и
досега, саботаж ната дейност мож е да се означи като твърде
постоянна."
Признанията на германското военно разузнаване следват
и в т р е т о т о от заловените донесения:
.К а кт о се вижда от статистиките, полож ението е
непроменено. Н ападения на общини, на мандри, краж би
 429

на оръжие, храни, дрехи и пари са особеностите на четни-

ческата дейност.
Както по-рано, така и сега се правят събрания с подстре-
кателски речи против Германия и България.
На 8 октомври в Русе се запалва една моторница, нато­
варена с кокс. Пледполага се да е саботаж.
П р е з т о з и п е р и о д ( от 1 д о 1 5 о к т о м в р и ) ч е т -
н и ч е с к а т а д е й н о с т се е з а с и л и л а , в с м и с ъ л , че
б р о я т на п а р т и з а н и т е се е у в е л и ч и л , к о е т о о т ч а ­
с т и се д ъ л ж и на п о с т о я н н о т о п р е м и н а в а н е на с е ­
л я н и к ъ м ч е т н и ц и т е . Посочените по-долу случаи дават
•указание в това отношение.
Изказаното в предното сведение предположение, че ще по­
следва една засилена дейност на четите в по големи групи, на­
мира потвърждение чрез посочените по-горе случаи.
Четниците са се увеличили в Бургаз с 100 души, в Стара
Загора с 125 и в Пловдив с 160 души, повече от които са
младежи студенти.
На 2 октомври бе убит от четниците-младежи кметът на
едно село при Чирпан. Контра-мерка от страна на българските
власти, както вече се съобщи, през втората половина на месец
септември, е арестуването на трима учители в Севлиево за­
ради подпомагане на комунистическите чети. У ч и л и щ е т о
било зат в о р ен о , а освен то в а било н а р е д е н о до
в с и ч к и г и м н а з и а л н и д и р е к т о р и , за в б ъ д е щ е да
п о д в е ж д а т под с трога о т г о в о р н о с т и учителите.
Дадено е било нареждане от нелегалното ръководство в
България, четниците да бъдат снабдени по всекакъв начин с
оръжие, било чрез закупване, чрез кражба или чрез насил­
ствена акция.
Главнит е области, в които действуват четите, остават
общо взето същите:
а) Местността между Карлово и Троян.
б) Местността между Пловдив и Асеновград.
в) Местността около Стара Загора.
г) Местността между Казанлък и Габрово.
д) Местността западно от Пирот.
В т ерит орията на стара България комунистическата
тенденция се осъзнава ясно и безсъмнено.
Убийството на околийския асеновградски полицейски на­
чалник на 6 октомври в Асеновград (жена му бе тежко ранена
от куршум в корема) е едно продължение на политическите
убийства, а именно:
Гестаповска карта за извършени саботажи, терористични случаи и нападения на „банди" в Бъ лгар ия. Всеко донесение се
е придружавало от такава карта. Оригиналите се пазят в „Архива на с ъ п р о т и ва т а"
 431

През месец декември 1942 година — убийството на генерал

Луков.
През месец април 1943 година — смъртен удар на секре­
таря на генерал Луков.
През същия месец — убийство на един народен пред­
ставител.
През месец май 1943 година — убийство на бившия дирек­
тор на полицията в София, полковник от запаса Пантев.
През месец юни 1943 година — опит за убийство на поли­
цейския началник в Русе Стефан Симеонов, при което Симео­
нов бе ранен.
П ри в с и ч к и с л у ч а и м о ж е ш е д а се у с т а н о в и ,
че у б и й ц и т е с е я в я в а х а с п ъ л н а с и г у р н о с т , с ц е л
д а и з п ъ л н я т з а д а ч а т а си, о т к о е т о с е в а д и з а к л ю ­
ч е н и е , че с е к а с а е д о п л а т е н и у б и й ц и , к о и т о с е
н а д я в а т на с и г у р н а з а щ и т а .
На 6 октомври за пръв път в Сливен шест четника се
опитаха да влезат в затвора, а друга група от четири четника
се опита да влезе в електрическата централа. Вероятно тук
се касае за саботажни групи. Вследствие на бдителността и
откриване на огън от страна на постовете, двете групи бяха
разгонени.
В областта между Казанлък и Троян четата „Васил Л ев­
ски“ развива пакостната си дейност. При едно нападение на
хижа „Амбарица“, на 25 клм. юго-източно от Троян, от четири
четници, последните са издали квитанция, подписана от „Щаба
на бойната група „Васил Левски“.
Ч е т н и ц и т е в т а з и м е с т н о с т са на б р о й много.
Според едно съобщение, на 11— 12 октомври в хижа „Узана“,
в Габровския балкан, е пренощувала една чета от около 250
души, 140 от които принадлежащи към Казанлъшката бойна
група, а останалите — от Габровската и Севлиевската бойни
групи.
В първата половина на месец октомври в Разград бе от­
крита една ученическа комунистическа организация, която
имаше свой куриер за свръзка с нелегалната комунистическа
партия. Този куриер ученик бе арестуван заедно с един друг.
Според техните показания, и двамата са принадлежали към
една група за поставяне на мини. Те се обвиняват, че са под­
палвали хамбари. Седалището на комунистическата конспира­
ция е било в град Силистра и в гр. Добрич.
По цовод на това, обръща се внимание и на откритата
през месец юни и месец юли в гр. Силистра широко разчле­
432

нена шпионска организация, която от една година поддържала

връзки, особено с принадлежащата към България част от Д о­
бруджа (по-рано румънска).
Чрез арестуването на няколко лица можа навреме да се
узнае, че в Румъния се обучават българи като парашутисти,
които ще се пуснат след това на българска територия като
агенти за свръзка. Тогавашното предположение, че от руска
страна било проектирано образуването на чети, подробности,
които не се знаеха и от които можеше да се заключи, доколко
една такава организация е хванала корени в Добруджа, из­
глежда с горния случай да се е потвърдило, но същото д о ­
казва и това, че на времето не всички нейни членове са били
открити и че те са продължавали своята дейност.
Изглежда, че комунистическата партия в Русенска околия
се е много засилила. През месец септември в ръцете на бъл­
гарската полиция попаднаха различни хвърчащи листове и писма,
подписани от извесния Тодор Койнов, който живял в зимник
до град Русе и от натоварения за целта руски функционер с
псевдоним „Любен Стойков“ — Любен.
В тези позиви се говореше за „поражението на силите
на оста", и се подканяха селяните и работниците да си поми­
слят, към кого ще отидат в бъдеще, тъй като рано или късно
този въпрос щял да им бъде поставен от хора, които щели
да дойдат с огън и оръжие.
М ежду многото таен материал на комунистите, бяха на­
мерени и нареждания за скорошна революция, която щяла да
стане едновременно и в съседните околии. Появи се пак и
познатата вече заповед за систематическо разрушаване на скла­
дове, железопътни съоръжения, електрически стълбове за ви­
соко напрежение и др., които да предизвикат недоволство и
брожение сред народа.
Относно горепосочения Койнов се касае за предполагае­
мия атентатор срещу полицейския началник в Русе.
В всеки случай, факт е, че тези чети са много добре
организирани и са много активни. Селското население в Р у ­
сенска област е безусловно под влияниет о на нелегалнит е,
тъй като до известна степен то се ст рахува от т ях.
Също и в Ломска околия се установява усилена пропа-
гандаторска дейност на комунистите, която започна особено
след завземането на южна Италия от съюзниците. В Ломска
околия не са отбелязвани саботажни действия, обаче, през вре­
мето на което се отнася настоящето сведение, в Лом бяха
уволнени трима пристанищни работници заради комунистиче-
 433

A n la g e Nr 3

Diagramm
der Su.T=Fa!le in Bulgarien vom -i.3an.- 3i.Okt. 43.

Д иаграма, н ап раве на от ге рманск от о р а з у з н а в а н е . Че рнат а линия на „См

(с а б о т аж н и т е ) и „Т“ (те ро рни те) случаи б ъ р з о н ар аств а н аг оре

В ъ оръ ж ен ата съп ротива 28

434

ска дейност, при което трябва да се отбележи, че по сведе­

ние изобщо за пристанищни работници в Лом се подбират
хора, които са политически сигурни.
На 7 октомври в Ломската казарма бе арестуван един
войник, обвинен в комунистическа дейност и пропаганда.
Ш у м е н с к а о к о л и я . На 14 октомври т. г., за справяне
с една нелегална чета при Търговище, Шуменска област, бе
изпратена една група от 100 души полицаи. При приключване
на настоящето сведение нямаше още съобщение за някакъв
резултат.
На 6 октомври в държавната военна фабрика в Сопот са
се отлъчили двама работника, за които се предполага, че са
отишли в Балкана при четниците.
Както при по-раншни случаи, така и сега, в село Голянци,
на 18 клм. юго-западно от Никопол, се видя, че комунистите
не изпускат от очи по-раншните си членове, а напротив, при
първа възможност им отмъщават за извършени от тях преда­
телства. Така в посоченото село бе ранен от неизвестни лица
един бивш комунист, който сега беше в услуга на полицията.
На гара Мездра машината на един товарен влак дерай­
лира, вследстви§ преждевременно блокиране на една стрелка.
Следствието на българската полиция е установило, че се ка­
сае до действие на железопътна терористическа група. Под­
робности до сега още не са известни.
Впрочем, ясно е, че предпочитаните при саботаж ни
действия места по ж елезопътните линии не се съвпадат с
областите, в които действуват четите. От това т рябва да
се заклю чи, какт о и в no-ранишите съобщения е спомена­
вано и предполагано, че покрай истинските чети, съществува
и една друга чисто саботаж на организация. Д о сега липсва
всякаква следа относно авторите на тези чисто саботаж ни
действия, докато при разруш еният а от четите се идва до
по-подробни сведения. Д о сега при никой чисто терористи-
чески случай авторът не е могъл да бъде открит."
Приблизително същите са констатациите на германския
разузнавач и в четвъртото от заловените сведения (16—31 ок­
томври 1943 година):
„Както се вижда от статистиката, числото на С (саботаж-
ните) и Т. (терористичните) случаи е о с т а н а л о с ъ щ о т о .
Бандите фактически се разпростират по цялот о българско
пространство, при което, както досега, балканът между Плов­
див—Карлово—Троян—Сливен—Стара-Загора—Чирпан е с 52
от 133 зарегистрирани случаи, т. е. около 40% може да се
 435

смята за главен обсег на действие на бандитите. При това —

предимство може да се даде на пловдивско и карловско с по
17 случая . . . От страна на българските военни и полицей*
ски служби са предприети общи акции против бандите от голям
размер на некои места . . .
За Отечествения фронт със сигурност може да се при­
еме, че в България не се ръководи от едно лице, а полит и­
ческият м у щаб е подчинен на съветско-комунистическата
партия, която има своето представителство в съветската ле­
гация. Военният щаб е подчинен направо на отдела за парти­
занско воюване на глайното съветско командуване и получава
оттам нареждане за организация, обучаване и поставяне в дей­
ствие на бандите. . .
Ясно е поради това, че борбата против бандите значи­
телно се затруднява, и че винаги трябва да се държи сметка
за обстоятелството, че бандите разполагат с отлична разузна­
вателна мрежа и чрез местни съучастници по всяко време са
в състояние своевременно да избягат и от по-големи поли­
цейски акции.

Из докл а да на герм. р а з у з н а в а н е : „Увеличават с е нап аде ният а по вл а кове , при които

в неко и случаи, се п р ед и зв и к в а т зн а ч и те л н и п о в р е д и . .
436

Изразеното в няколко сведения подозрение, че освен същин­

ските банди съществува и една чисто Т (терористична) орга­
низация получава потвърждение от едно получено съобщение^
Според него, в Йерусалим съществува една англо-съветска ор­
ганизация, към която между другото се числят и разни избе-
гали от България антифашисти.
Съобщеното от българския вътрешен министър помил­
ване на разкаяли се бандити, които да се завърнат доброволно-
само в м а л к о с л у ч а и е имало успех“.
Заключенията на германския разузнавач от петото сведение
са следните:
„Числото, както на С —, тъй и на Т— случаи през от­
четното време п а к с е е у в е л и ч и л о . Както досега, бандите
фактически се простират по целото пространство на България,,
като Балканът в Средна Б ългария трябва да се окачестви като-
главен обсег на действие на комунистическите банди. В мест­
ността край Пловдив—Пирдоп—Плевен—Горна Оряховица —
Ямбол— Стара Загора,. с карловско и габровско като център,
през отчетното време можаха да се регистрират 61 от всички
155 случаи, което значи 40°/о> а Карлово и Пловдив изпъкват
с 20, съответно 11 случаи.

Из д окл а да на герм анското р а з у з н а в а н е : „М а т е риа л ни т е в р е д и бяха големи.

Ра зр уш е н и бяха . . . П о л о ж е н и е т о м о ж е да се о ка честв и като с е р и о зн о . .
 437
spy.,- <ia адим-атрйеке л ••»*»№ Цр*М№ Лишіб ,и»олио
Щ Л0 r ‘>JlyiJeH b. * ОСМИ - К о Я Я й л й ^ д о а ф и п г а Йзндпрмв;Ж я ’
Яо f t s a s t a Д а » а кыл> 19 чсюа.ІѴоуш:. ыойвРалкч о т ь о к о л о 4 0 дуви
і »т» която г і и двк г.п т.отлалм я (гь к а ;ітв-шки.и4 кав?вчн'і д а о т о я в т и .п у ю ^ *
ѵ я й и столс»!і 1! О о к зя .н а в о д а г к п о я іц в й О і» я валадъ отъ 4 .о т с р а н й т в -
f t o m Ррьиичеиь п о л й ъ ,к в& і»»*> уовф аъ м в л н и ц л * а ,н а х » д ій м » л ов ка
, аиьлчб В о о н г - .У р р в съ .и р а д у с е л а т д Иѵднякі. и л к н о , Ваоцоноко*1іa я а -
■, ^ іій а т п <. ’4 э з г лввио нт. а о м о а т » к о г а т о в з з о д п оо ѳ х о а н о т ,Й«аіия е
, л и ;. с м м о ъ ѵ лчяъ п о д о ія ц и л и 1 0 яои и и ц ь .
іа ;'лг.іг(та#а a t л р в о т о в л к а .О іь з » а о д а а з д п ѵЯиті» о о я я іи л Р л ош іг
г Ч зл в о -л кѵшдхноть Я д д а г я і і -з т ли|:о oaHowi .Отт. с т о а п п н<ч нейвгояяи*- ;
К . у г "З і тк і! чіѵ.ютш д а і - . .& т и № ѵс п іо л т ъ "а п ленягь з я р о г а и сяо."» '
'(. г о е » м дйгнс.да 31 пѵвн* ,4 " (г п -іт р о к я . “ ,1 ревж .яі^алио и гза н ч е а е
й .• • о г л іт .б в д о іл аа й - с л о .н Д - .о я і.о а к ч т . o o f « ш , к ’»-ітіеи &пчо:.т- и «я» ;
К Го-что.ВеДИЯГО но "Улит . г ъ So ояло я э о «'.»•. - !
Яѵ»- о з о т т е г л я * * гь
tv. ели.' іотг и ,г*нъ коиенъ озгіо.гь o n I .охогнитолонт. оолкъ к ' <
ифдодгя отъ .'"ом V, Ъягас-ь.но от яв а>. отктити.
I ІЗДИѴІГ.НГТП ПѴІ.ПЦМО.' ' ■;
{ * /п / _____ ‘ і •:.....ЛЦ■■:ЖЯ
Д онесен ия та на ф а ш и с т и т е са н ео п р о ве р ж и м и с в и д е т е л с т в а за с ъпр оти ва та

Главната тенденция на бандите и през този период е снаб­

дяването и въоръжаването на собствените банди, като отчасти
има сведения за взети мерки за презимуване. Тъй, в местността
Узана, при село Зелено дърво, габровско, са били намерени
3000 кгр. картофи, заровени от нелегални, а в с. Бучино, мест­
ността „Гордо поле“, Бистрица, горноджумайско имало заклано
голямо количество добитък, и месото му приготвено за зиму­
ването.
П равят впечатление повредите на съобщителните сред­
ства, които са насочени главно срещ у германски военни
линии и се разпределят по пространството на ц я л а Б ъ л­
гария, и т о : ли н и я , София — Фердинанд — Видин, при К а­
за н лъ к и Русе, линият а София—Плевен—Б укур ещ , и Деде-
агач — всичко 10 случая.
Също и саботажите по релсит е от банди получиха
нов импулс. >
От следните два случая може да се извади заключе­
нието, че има заповед за бегство от лагерите и присъединя­
ване към бандите: 1) На 7. XI. при проверка на задържаните
в лагера за политически престъпници при мина Пирин, в с. Бре-
жане, горно-джумайско, се установи, че липсват 19 души, за
които се приема, че са избегали при бандитите от групата в
Разлог и 2) на 11. XI., в 15 часа, 5 лица от задържаните в
концлагера Дишево, Хасковско, са избегали, след като са убили
преди това трима надзиратели и са заграбили 7 пушки, 200 па­
трона, 4 револвери и дрехи от надзирателите... Понеже е известно,
че бандите имат нареждане от Централното си ръководство да
се снабдяват с достатъчни количества експлозиви, за да могат
в случай на нужда да извършат най-големи разрушения, помо­
438

лиха се най-настоятелно съответните български власти да скла­

дират в работническите лагери само абсолютно необходимите
количества експлозиви и да се осигурят, че тези количества са
поставени под толкова силна военна охрана, щото открадва­
нето им да е невъзможно.
В околностите на Карлово се намира една банда от около-
200 до 300 души, която била особено добре въоръжена и снаб­
дена с припаси Членовете й носели фуражки с различни знаци.
Бил въведен и чинов ред, като всеки член на бандата носи
знаците на своя чин.
На 9. XI. според сведенията на началника на българското
разузнаване се вижда, че започнатата преди осем дни борба против
бандите в стара България, която е под ръководството на диви-
зионните началници, напредва успешно. Крайният резултат, обаче,
не е получен до съставянето на това съобщение. . . Чрез за­
почването на по-големи акции естествено се увеличават и загу­
бите на двете страни, което се вижда недвусмислено от ста­
тистиките. За всеки случай, може да се счита за установено, че
бандите се борят с издръжлива ожесточеност, и че в начина
им на борба и в останалите им действия проличава напълно
централно ръководство и организация. Както отбелязахме и в
предишното сведение, те разполагат и с отлична разузнава­
телна мрежа.
Гимназията в Карлово бе затворена, понеже много уче­
ници са избегали в планините“.
От ш е с т о т о сведение:
„В миналото сведение се изказа съмнението, че от страна
на бандите има заповед за бегство от лагерите и работните
групи за присъединяване към бандитите. Това предположение
се засилва от един нов ф акт: на 28/29. 11. при с. Доян, бан­
ско, 7 клм. южно от Разлог, се появиха около 50 бандити, от
които некои са работили по-рано при постройката на линията
при Банско. Също и нанесените с експлозиви повреди на
релси на 30. 11. по линият а П левен— Горна Оряховица и
М ездра—Плевен, какт о и успялот о на същия ден ра зр уш а ­
ване на моста при изхода на Горна Д ж ум а я , трябва да са
извършени по заповед. Това е вече наказание за недостатъч­
ната охрана на лагерите, в които се пазят взривните вещества,
тъй че бандитите са сполучили да заграбят по-големи коли­
чества експлозиви.
На 28.11. пак се извърши саботаж върху германскат а
военна ли н и я София—П левен— Б укур ещ и около с. Б иволаре,
на 12 клм . северно от Плевен, по посока към Н икопол.
 439

П ак се извърши саботаж върху превозен м ат ериал

чрез отрезване на червата на спирачките на 2. XI. в София,
гара Надежда, и чрез сипване на пясък в лагерите на гер­
манскит е товарни вагони, с което се предизвика нагорещя-
ване. Товарът на вагоните се състоеше от бъчви с бензин!
На 17. XI. при Русе бе обстрелван часовоят на противо-
аеропланната батарея 118 от неизвестни бандити.
Главната тенденция на бандитите и през това отчетно
време бяха необходимите акции за снабдяването с оръжия,
муниции и всекакви други продоволствени материали, за да се
подготвят за изпълнението на задачите си (аванпост на Черве­
ната армия, образуване на предмостово укрепление в случай
на инвазия, както и разрушаване на всички съобщителни
средства в германо-българския тил).
Според показанията на един бандит, заловен в околно­
стите на Ямбол, където се подозира да е и щ абът на опера­
тивната зона: „необходимо е силите на комунистическия Оте­
чествен фронт да стигнат по-широка база. Народните бата-
лиони трябва да се стегнат още повече, за да могат в случай
на десант да служат за център на нападащите сили“.
Заст раш ит елнат а опасност от дейността на бан­
дите нито за миг не бива да се изпусне предвид, и успеш ни
противомерки са абсолютно необходими, още повече, че с за­
силването на бандите и с заплаш ването на цели селища
мож е да се създаде полож ение на обща несигурност и на
недоверие на селското население към властите, което да
го принуди да премине на страната на нелегалнит е или да
им помага, като ги укрива и снабдява с храни. Според по­
лучени сведения, големи банди възнамеряват да нападат и
по-м алки градове.
Целта на Отечествения фронт е достатъчно известна и
изисква решителни противомерки, още повече, че неговите
кръгове се обявяват за солидарни и привърженици на леви партии,
англофили и приятели на евреите, масони и членове на БКП,
които получават подкрепа от съветската легация и се ръко­
водят организационно за подготовката на всеобщо въстание.
Картината се закръглява чрез факта, че в Ямбол са били
разкрити две ремсови групи (Работнически младежки съюз),
от които едната е била образувана от евреин, и че в Каварна
е била основана една комунистическа ядка в кръг интелекту­
алци, на първо место — двамина лекари, с задача да се по­
влияе в комунистически смисъл на по-широки кръгове от насе­
лението.
440

Във В а р н а също се е забелязала усилена комунисти­

ческа дейност през отчетното време“.
В с е д м о т о известие (от 1— 12 декември):
„Като се наблюдава развитието на дейността на бандите
в пространството на България (привличане на нови членове,
респективно — принудително рекрутиране, масово отиване в пла­
нините, доставка на храни, оръжие и пр. при създаване на
складове за зимуване) от горните сведения, според които
саботаж ните действия по ж. п. линии, чрез дерайлиране и
сблъскване на влакове и пр. са ст анали четворно повече,
отколкот о през м и на ли я период, става напълно ясно, че
дейността на бандите п роявява нова фаза, на коят о трябва
да се обърне най-голям о внимание. Явно е, че има едно цен­
трално ръководство, по заповед на което стават тези С.
действия.
Повредите на съобщителните средства също са чет­
ворно по-големи. Саботажните нападения главно са били насо­
чени пак срещу телефонни стълбове, по които минават гер­
мански военни линии (София-Плевен-Букурещ, София-Фердинанд-
Видин).
Сведенията от Бургас показват, че комунистите се готвят
за усилена саботажна и бандитска дейност. Както се узнава
от комунистически настроени българи, Комунистическата партия
в България е получила нови нареждания от Москва. Според
тях, в случай на дебаркиране на англичани на Балкана, всички
активни комунисти в България трябвало да отидат на големи
групи в планините, гдето да чакат нови заповеди от Москва.
Възможността за борба с анлийските окупационни войски не
се смята за изключена. Паролата за тръгване към планините
ще бъде: „За свободна и независима България“.
Българската войска откри в един софийски пехотен полк
една конспиративна група, състояща се от 40 млади войници,
която държеше връзка с една банда чрез един неин член. С
енергични мерки, групата в полка и връзките на бандата в
страната бяха унищожени“.
Немският разузнавач прави следното

„Обобщение з а 1943 г о д и н а :
Може да се установи, че:
От началото до края на годината имаме една засилваща
се партизанска дейност. Равномерността на акциите подсказва,
че последните са ръководени от една централа, която безсъм-
И з п оли ц ей ски те албуми Варма. С аб отаж ъ т в подводниците

нено идва от съветската легация, а същевременно между Тур­

ция и България съществува нелегален канал.
Главна тенденция:
Погребване на авторитета на правителството и разсипване
пропагандата му между нароjfa.
Създадени са добре въоръжени и екипирани банди, които
да послужат за предмостови укрепления при едно болшевишко
нахлуване.
В такъв случай бандите имат двойна задача:
1. Заемането на известни пространства по крайбрежието и
2. Разрушаване на всички съоръжения, които могат да
бъдат от полза на българската армия, като главни ж.-п., теле­
фонни и телеграфни линии.
При общото развитие на бандитската дейност се наблю­
дават следните фази:
1. Усилена пропагандна дейност ;
2. Образуване на банди в планините ;
3. Снабдяване на бандите с хранителни припаси, оръжие
и облекло и
4. Напоследък, както вече се вижда, една активна дейност.
442

Опасността от бандитската дейност не трябва нито за

момент да бъде оставена без внимание, и час по-скоро трябва
да се вземат решителни мерки срещу нея. >
Целите на тъй наречения „Отечествен фронт“ са вече
достатъчно известци.“
Заключенията на немския разузнавач не са по-радостни
и за първите месеци на 1944 година:
„Комунистическата подмолна дейност продължава в раз­
лични области на България и доведе, например в Русе, до за­
криване на тамошното дърводелско училище, от което една част
от учителите и учениците са били разпространители на кому­
нистическа пропаганда.
Тъй също, разкрито е било едно комунистическо съза­
клятие в учебното поделение на военната флота във Варна.
Във заключение се обръща внимание върху едно съоб­
щение, според което тукашните комунисти са получили за­
повед от Кайро да извършат саботажи и разрушения по всички
ж. п. линии и лагери. Вследствие на тази заповед, трябва да се
очаква в недалечно време засилването на С — случаи, ако не
се успее да се разкрие тази предполагаема С — организация и
да се направи безвредна.
Поради тежките терористични нападения над София и
други места в България, пристигналите сведения в връзка с не­
приятелското положение, „П“ (партизани) не могат да бъдат
взети като изчерпателни. Затова и този доклад не е пълен. Н о
от сведенията, пристигнали през последните дни, се забелязва
едно силно покачване особено на „Т“ (терористични) случаи.
Размирните огнища са останали същите. Особено активна
е дейността на бандите в Средния балкан, въпреки че борбата
на българската войска и полиция не е преставала.
От привържениците на Отечествения фронт и от наме­
рените написани на ръка позиви, настроени враждебно срещ у
германците, се идва до крайната мисъл и до истинската цел, а
именно — въоръжено въстание. Ние особено подчертаваме това
развитие на нещата.“
И през февруари 1944 година картината не се променя:
„Бандитската дейност през докладвания период е била
много интензивна. Така например, били са извършени отново
нападения над германски военни в София. Като организатор на
тези терористични актове се смята известният адвокат Христо
Михайлов, който на 8. II. бил застрелян от полицията в София.
През докладваното време е била развита повишена ко­
мунистическа пропагандна дейност, в която се намесва и цен­
 443

тралата в Москва. Така например, на 7. II. радио Москва от­

прави силни закани срещу България. На борбата, която се води
срещу югославските партизанц, към които принадлежат и ко­
мунистическите банди в Македония, се гледа като на борба
срещу самата Русия.
Комунистическите групи бандити в България допълнят
руската пропаганда, като пускат позиви и разпространяват из­
вестните тенденции („Вън германците“, „Победа на Отече­
ствения фронт“ и пр.)“
В своя непълен поради бомбардировките над София до­
клад за началото на март 1944 г., немският разузнавач съоб­
щава:
„В София и околността се установява едно бързо уве­
личаване на саботажните случаи. Особено се отбелязват мно­
гобройни • повреди на телефонните линии и нападения върху
села близо до София, като се извършват разрушения на храни,
дрехи и пари.
Това активизиране е организирано. Така, според едно
съобщение, ш ефът на саботажните групи Каменов понастоящем
пребивава във Варна. Според едно друго съобщение, комуни­
стическата група „Славчо“ от около 4—5,000 човека се намира
в областта Перник—Батановци, и една част от тази банда вече
пребивава в градските области на София.“
■
Събраните от германските разузнавачи данни се потвър­
ждават от данните на издаваните от Военното министерство
секретни „Разузнавателни известия“, няколко броя от които
са заловени и запазени в архивата на Съпротивата:
В разузнавателно известие № 10 от 17 ноември 1943 го­
дина, в главата „Вътрешен фронт“ е казано:
„Вътрешният фронт в страната, открит от противо-отече-
ствените елементи срещу държавната власт, продължава да
съществува. Отрицателните сили показаха значителен на­
предък през изтеклото време. Нелегалните въоръжени фор­
мации продължават да се разрастват:“
След описание на взетите мерки от фашистката власт
за „физическото унищожение“ на партизаните, докладчикът
заключава:
„Общо взето, физическото унищожение на партизаните
напредва доста бавно. Това се дължи на обстоятелствата, че
партизаните до сега бяха улеснявани от гористите простран­
ства и планини, както и от населението.
444

През изтеклия месец октомври ефективите на нелегалното

движение у нас са порастнали с около 1500 бойци, в ъ п р е к и
у н и щ о ж и т е л н и т е в о е н н и м е р к и , които се вземат по­
всеместно срещу тях.
Борбата срещу въоръжените кадри на Отечествения
фронт в страната продължава да се разширява. Тя поглъща
все по-нови сили, става причина да се изразходва нова физи­
ческа и морална енергия, и въпреки това, усилията не дадоха
особен резултат“.
След тези нерадостни заключения, сътрудникът на воен­
ното разузнаване дава сведения в раздела:
„ Т е р о р и з ъ м и с а б о т а ж н а д е й н о с т . През месец
октомври т. г. тероризмът и саботажната дейност се развиха
както следва:
С а б о т а ж н и д е й с т в и я : от извършените саботажни
действия са регистрирани само 19 случая, а именно:
Саботажи по железопътни линии. . . . . . . . . 3 случая
Дерайлирания и сблъсквания на влакове . . . . 5 „
Саботажи в стопанството и индустрията . . . . 10 „
Саботажи на съобщителните средства. . . . . . 1 „
В сравнение с месец септември, саботажните действия са
намалели с 5 случая или 30%-
Т е р о р и с т и ч н и д е й с т в и я . През октомври бяха
установени 210 терористични случаи срещу 144 през септем­
ври. Или — терористичните действия са увеличени с около 50"/,.
Нападенията от 77 са се увеличили на 145. Това показва, че
през октомври партизанската дейност в вътрешността на стра­
ната се е увеличила с 100%.
В борбата срещу партизанските отреди, или както оте­
чественофронтовската пропаганда ги нарича „народо-освободи-
телните войски“, войската, полицията, администрацията и на­
селението са дали общо убити, пленени и отвлечени 124 чо­
века, срещу 111 унищожени партизани“.
В следващото „Разузнавателно извеетие“ № 11 от 22
декември 1943 година се дават следните установени от воен­
ното разузнаване сведения за тероризма и саботажните дей­
ствия през месец ноември 1943 година:
„ Т е р о р и с т и ч н и д е й с т в и я : през ноември бяха уста­
новени 213 терористични случая срещу 210 през месец ок-
томЬри. Или — терористичните действия са останали почти на
същ ото ниво. Като се има предвид, обаче, че в същото
време срещу партизанските отреди б я ха водени ня к о лк о
■особено големи акции за унищож аване, т рябва да се при-
 445

flpco А т а н а с о в ,. о т с. М алоградец. ом уртвгско. член на ОК на РМС и Станчо, от

с. П оляне, убити на 12. I. 1944 г., к а т о п ар ти зан и при с. Д олен, поповско

знае, че терористичната активност на „народно-освободи-

телните войски" е била двойно по-голяма. Следователно,
преследванията не са м огла да смачкат т ехния м орал.
В борбата срещу партизаните и техните ятаци, войската,
полицията и населението са дали в убити, пленени и отвле­
чени 81 човека срещу 184 унищожени т е р о р и с т
С а б о т а ж н и д е й с т в и я : Открити са 13 саботажни
случая:
Саботажи на железопътни л и н и и ..................... 5 случая
Дерайлиране и сблъсквания на влакове . . . 4 случая
За саботиране на стопанството и индустрията 1 случай
За саботиране на съобщителните средства 3 случая.
В третото „Разузнавателно известие“ № 12 от 20 януари
1944 година са посочени сведенията за последния месец на
1943 година:
. Т е р о р и с т и ч н и д е й с т в и я : през месец декември ми­
налата година бяха установени 107 терористични действия
срещу 213 през месец ноември и 210 през месец октомври.
Или всичко—терористични действия за месеЦите октомври,но­
ември и декември миналата година — 530.
446

Спаданията на терористичните действия през декември

се обяснява с влошаването на атмосферните условия и преми­
наването на партизаните към зимуване.
В борбата срещу партизаните и помагачите им, през ме­
сец декември миналата година, войската, полицията, админи­
страцията и населението са дали в убити, пленени и отвле­
чени всичко 61 човека срещу 87 унищожени партизани.
С а б о т а ж ни д е й с т в и я : отбелязани са 23 саботажни
случая, срещу 13 през месец ноември, или саботажите са се
увеличили с около 100%-
Те се разпределят, както следва:
Саботажи на железопътни л и н и и .................... 15 случая
Дерайлирания и сблъскване на влаковете 5 случая
Саботиране на съобщителните средства . . 3 случая.
Както се вижда, за сметка на терористичните действия,
през миналия месец декември партизаните са увеличили чи­
слото на саботажите“.
В края на това „известие“ съставителят му, шефът на
разузнаването при щаба на войската, полковник Недев, прави
интересно
„ З а к л ю ч е н и е : През изтеклата 1943 година външните
ни врагове направиха сериозен опит да разложат държавата,
народа и войската чрез злокачествена пропаганда, чрез „петата
колона“ в лицето на нелегалното партизанско движение и
чрез противо отечествени организации, имащи за цел да сменят
насилствено съществуващия държавен строй и да осигурят
преминаването на страната ни в техния лагер.
Досега „съюзниците“ не можаха да постигнат големия ре­
зултат. Всепак, трябва да се признае, че тяхното въздействие
върху нашия вътрешен политически живот и държавната ни
сигурност бе сериозно. Значит елна част от времето и воен­
ните и полицейски у с и л и я на държ авната власт б я х а ан­
гаж ирани в борбата с тази опасност.
Без да се подаваме на излиш ни тревоги, трябва да се
подчертае, че изгледите през настоящ ата 1944 година за
едно още по-успешно отрицателно въздействие на противо-
отечествениците срещу държавната ни сигурност са твърде
големи. Крайно наложително е да се вземат изключителни по
своята строгост радикални мерки за унищожаване кадрите на
всички зловредни сили у нас и за разобличаване пред народа
техните престъпни задкулистни похвати, по заповед на външ­
ните ни врагове, срещу съществуванието и бъдещето на обе­
динена България.
 447

Ръководството на Отечествения фронт счита, че въпреки

всички пречки, то е постигнало съществен резултат, и че е
необходимо едно ново последно напрягане на неговите конспи­
ративни сили, за да се изведе противоотечествената борба през
настоящата година до напълно успешен край.
От друга страна, външните ни врагове са си поставили
за цел да употребят всички възможни сили и средства, за да
извадят България вън от строя. Следователно, техният натиск
върху противоотечествените елементи да активизират до край­
ни предели разрушителната си противоправителствена дейност
ще бъде още по-голям. Поради това, трябва да очакваме, че
ще бъдем изправени пред един решителен и последен поход
на всички противоправителствени сили срещу държавната ни
сигурност. При това положение, налага се да бъдем напълно
военно готови, за да посрещнем И унищожим в неговия заро­
диш този нов готвещ се удар, отвън и отвътре, срещу нас“.

Неспокойните очаквания на военното разузнаване за на­

стъпващата 1944 година се сбъдват. Това се вижда от друг
официален документ — заловения доклад на началника на
отдел „Държавна сигурност“ при Дирекцията на полицията,
Никола Гешев, един от най-злостните палачи и организатори
на изтреблението на българския народ.
Д окладът е интересен и защото осветлява състоянието
в братска Македония по времето, когато великобългарските
фашисти разтръбяваха „въодушевлението“ на македонците от
присъединението им към майката България. Има ценни сведе­
ния и за положението в Беломорието:
„ Д о к л а д
За п о л и т и ч е с к о т о п о л о ж е н и е в ц а р с т в о т о и
з а д е й н о с т т а по л и н и я т а на д ъ р ж а в н а с и г у р ­
н о с т п р е з м. ю н и 1944 г о д .
През отчетния период са отбелязани следните прояви на
Българската комунистическа партия в С оф ия:
Печатна пропаганда:
Разпространени бяха през месеца следните позиви и издания:
Позив към работниците и работничките от София и об­
ластта, издадени от членовете на Българския Работнически
съюз-отечественофронтовци, позив от Областния комитет на
Работническата партия в гр. София, манифест към българ-
448 (^ Л -М /ѵ д ^

ския народ от Национален комитет на Отечествения фронтг

много писма до общественици и хвърчащи листове, всички с
комунистическо съдържание.
На 10. VII. т. г. бе задържан до гара Горна-баня кому­
нистическият функционер Валентин Иванов Андреев Хаджи
Иванов, родом от гр. Пазарджик, студент, живущ в София,
ул. „Стария воин“ № 4, преди районен секретар по младеж­
ката работническа линия на Княжевския район, а напоследък
член на партизанския комунистически отред на Славчо ■Ста­
менов. При обиск на същия бе намерен пистолеТ^Зауер“. Ли­
цето в миналото е въдворявано два пъти в селището за дър-
жавна сигурност.
През отчетния месец външните групи при отделението
работиха по проследяване комунистическите функционери за
установяване на дейността им. Установени бяха други лица
в връзка с тях и набелязани конспиративни квартири.
Б и т о л с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . На 30 май тази
година в с. Старо-Вина, битолско, са се явили бежанци от се­
лата Тресене и Мъгленско, от гръцка Македония. От разпита
им се установи, че са забегнали от родните си места, понеже
гръцките андарти са искали да приберат всички младежи от
20-30 годишна възраст,' за да попречат на нашия офицер за
свръзка при германските части, поручик Калчев, които в с ъ ­
гласие с германското командуване в леринска околия, са з а ­
почнали въоръжението на българското население за борба
срещу комунистическите банди.
На 4. IV. т. г. в с. Тресино са пристигнали 400 души
сръбски партизани. Водач и комендант на групата е било ли­
цето с псевдоним „Горски“. Партизаните били разквартиру­
вани по къщите на селото и престояли седем дни. Последния
ден пристигнали в селото 50 60 германски войници. Неле­
галните се оттеглили в гората на селото и завързали пре­
стрелка с германците, която траяла 6 часа. Дали има убити и
ранени от нелегалните, бежанците не знаят. Германците са за­
ловили един от нелегалните и го обесили сред селото, след
което се оттеглили.
В селата Герман, Рамби и Рудари — леринско, се намират
големи групи нелегални, наброяващи около 1,500 души. По
всичко личи, че тук се събират всички македонски групи и
гръцки комунистически банди. Нелегалните са извикали моби­
лизираните и им казвали, че ако отидат при германците, ще им
изгорят къщите.
 449

Шосето, водещо от с. Ж елево за с. Герман било мини­

рано. Населението е м обилизирано от нелегалнит е, и нощно
време поставят мини по швсето и мостовете, за да попре­
чат на движението на германските части.
На 8. VI. т. г. една чета в състав около 250 души е за­
минала от с. Нивица, леринско по посока на Ресенска околия,
с задача да се притече на помощ на титовите войски в Сър­
бия, които били обградени от германците. Съставът на тази
чета е била изключително от битолски нелегални. Вероятният
път на четата е през албанска територия.
Изпратен контрачетник за разузнаване в с. Буф, прес-
панско, донася, че в този район, за сега, има само седем души
нелегални, от които 3 са от Битоля, 1 софиянец, избягал като
войник, и 3 гърци. По всичко излежда, че тия нелегални слу­
жат за свръзка. Същият контрачеДник е успял да влезе във
връзка с нелегалния Геро Наумов Фотев от с. Бистрица, би-
толско, който му дал писмо за сестра му, живуща в същото
село. При разговорите, които имал с нелегалния, се установява,
че той е куриер между 1 и 2 бригада, които квартируват:
първата — в Кичевско, Дебърско, на албанска територия, а
втората — при върха Каймакчалан и планина Пиперка, на гръцка
територия.
Същият контрачетник е успел да се свърже и с друг
нелегален, роден в Битоля, който също му дал писмо до
лицето Пецо, живущо в Битоля, ул. „София“ № 30.
От добитите сведения може да се заключи, че втората
бригада е заминала за албанска територия, за да се присъе­
дини към първата бригада, съставът на която, след водените
сражения, бе чувствително намалял.
От разкритата конспирация в гр. Охрид през миналия
месец се вижда, че комунистите не престават да работят.
Д ърж ат постоянна връзка с нелегалните и организират мла­
дежи, които изпращат в нелегалност на албанска територия,
където именно е убежището на нелегалните.
На 4. VI. т. г. край монастира св. Наум, охридско, бяха
заловени от граничните военни власти нелегалните: Сотир Ди­
митров Христов, Тодор Велев Марков и Лазар Василев Стефа­
нов — и тримата от с. Любанище, охридско, които са в нелегал­
ност от 11 май т. г. Задържани са в охридското околийско
полицейско управление, където се води дознание.
Събирането на хора за попълване на македоно-косовската
бригада, която претърпя големи загуби през зимата 1944 г. в
сражението при с. Богомила, велешко, се извършва с една
В ъ о р ъ ж е н а та с ъ п р о т и в а *9
450

голяма бързина, в резултат на която от 21 май до 16 юни т. г.

минаха в нелегалност само от Крушево 55 души, меж ду които,
освен лица, набелязани в м иналот о като комунист и и ино-
родци, има и много лица от добри български семейства,
което говори, че разпрост раняванет о на англо-американскат а
пропаганда за автономна М акедония е нам ерила добра почвд
във всички слоеве на обществото.
Начинът, по който се провежда акцията от страна на
Комунистическата партия от гр. Крушево за събиране на хора
за партизанските отреди, наложи да се вземат бързи и
особени мерки от наша страна.
През месеца са минали в нелегалност 50 души от областта.
Общо, през месеца в района на областта са извършени:
3 саботажа, 9 въоръжени нападения, имало е 7 появявания на
нелегални, заловени са 7 души нелегални, предали се 3, а от
наша страна са убити две служебни лица и ранени двама, а
две частни лица са отвлечени, убити 6 нелегални.

П олиц ейска сним ка Убити н еи зв ес т н и п арти зани

 Из п оли ц ей ски те албуми: III ч е т а от о т р е д а „ Б е н к о в с к и “ - п л е в ен ск а зон а
разгром ен а с л ед т е ж к о с р а ж е н и е при с. Брусен

Въдворени сана ново местожителство през м есеца55 душ и1

задържани са за комунистическа дейност 124 души.
Б у р г а с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . На 1. VI. т. г. из­
лязоха в нелегалност Милан Илчев Ангелов, от с. Драганово,
бургаско, студент-юрисТТТГсъпругата му Гергина Миланова, по
баща — Костадинова Димитрова, от с. Белоіщадец, Ново пазар-
*"ско, също студентка. Във връзка с тяхното оегство, войсковата
част, квартируваща в с. Рудник, Бургаско, извърши блокада
на селата: Драганово, Брестовец и Изворци, при която блокада
в с. Изворци, в къщ ата на свещеника, бяха заловени учениците:
Георги Господинов Джсндов, от с. Каблешково, поморийско,
ученик в 7 клас на техническото училище в Бургас, и Димо
Г еорР иевТ йрііш ндовГ ^Т Р- Бургас, ученик в 6 клас на мъж­
ката гимназия. От произведеното дознание се установи, че те
са заминали за с. Брестовец, от където е трябвало да се свър­
жат с Милан Илчев Ангелов и да минат в нелегалност, пре­
ведени от Димитър Костов Узунов от с. Брестовец. От разпита
се установи също, че в с. Брестовец има младежка група, на
която отговорник бил Димитър Костов Узунов, който поддър­
жал връзка с ученици от Бургас, посредством Милан Илчев, и
452

която младежка група е вербувала нелегални за четите. Дозна­

нието продължава.
На 1 срещу 2. VI. т. г. бе проведена пълна блокада от
военните власти, жандармерията и полицията на града Ямбол.
Всички набелязани лица като комунистически функционери и
такива, поддържащи връзка с нелегалните, бяха задържани. В
резултат на първоначалните разпити, съгласно заповед № 26
от 10. V. 1944 год. на командира на III армейска област, бяха
ликвидирани лицата: Димитър Ж елязков Гинчев, Ангел Вълев
Николов, Любомир Джендов Караиванов и Йордан Костов Ми­
шев. Разкрити бяха поделения на Работническата партия, като
организаторите: Иван Димов Колев, Атанас Христов Атанасов
и Господин Русев Тодоров, които са поддържали връзка с не­
легалните, въз основа на същата заповед на командира на III
армейска област, също бяха ликвидирани. При личния обиск на
първия и последния, бяха намерени пистолети, дадени им от
нелегалните и едно писмо до родителите им, с което ги изве­
стяват, че минават в нелегалност.
Против останалите задържани лица, на брой 24 души, се
произведе дознание, което заедно с лицата бе изпратено на
господина Прокурора при военно-полевия сѣд в Пловдив.
На 17. VI. т. г. се направи провал на младежката неле­
гална група в с. Обзор, поморийско, по който бяха задържани
10 души. От произведеното дознание се установи, че групата
е имала за задача да вербува хора за излизане в нелегалност,
както и да събира помощи за нелегалните комунисти. На
устройваните от групата събрания са се разглеждали полити­
чески въпроси по положението и живота в България и Съвет­
ска Русия. Водачи и организатори на групата са били: Димчо
Ангелов Козаров и Иван Иванов Шопов от същото село, като
на 9. VI. т. г. са минали в нелегалност.
Нелегалните групи през месеца бяха доста активни и
C една група от около 100 души, разделена на две, нападнаха
сел а та : Емирово, айтоско, и лесничейството в с. Добромир,
същ ата околия. Извършени са нападения от нелегални върху
отделни мелници, като са ограбили и убили некои от мелни­
чарите.
Общо в района на областта през месеца е имало 7 въ­
оръжени нападения, 10 появи на нелегални, убити са 30 души
нелегални, заловени са 5 души, и са се предали 11 нелегални.
От наша страна са дадени жертва двама полицаи — убити,
един ранен от други ведомства, и са убити 2 частни лица и
отвлечени 2 частни лица.
 В р а н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . През месеца дей­
ността на партизаните не се отличава от тази през миналия
месец. Благодарение на предприетата акция през миналия ме­
сец от страна на военните и полицията, при която бяха уни­
щожени към 1,500 души и толкова ранени, останалите бяха
разбити и разпръснати, като големите ядра на генерал Апосто-
ловски и това на Бърко успеха да пробият кордона и да се
отправят към Сѣрбия, старите предели на България и Гърция.
Последните са били посрещнати от други наши войскови части,
действуващи в Македония и са ги принудили да се върнат обрат-
но, като се концентрират по командующите височини източно
от Морава. По сведение, броят на същите възлиза на около
4-5,000 души, добре въоръжени с тежки и леки картечници,
шмайзери, леки минохвъргачки и др. оръжия и са облечени — по-
голямата част в английска униформа, а една част — в българска.
Силата на тези отреди е явна, съдейки от факта, че от
началото на този месец б я х а разбити две наши друж ини,
като голям а част от т я х б я ха избити, ранени и пленени.
В последствие, го лям а част от плененит е войници б я ха осво­
бодени, като иззетото им оръжие е било изгорено в ме­
стността „Бабина п о ля н а “, като ненуж дно.
Не е безинтересно да се отбележ и фактът, че още при
първото стълкновение на войската с партизаните, а особено
с македонските бригади, нашите войници от М оравско и М а ­
кедония масово се предавали с оръжието на партизаните
и впоследствие участ вували в сраж еният а срещ у нашите
войскови части и полицият а.
Тук, в Поморавско, ние нямаме обикновени партизански
чети, които често се наричат с прозвището „дриплювци“, а
имаме една въстаническа армия, образцово екипирана и въо­
ръжена, която се бие по всички правила с фанатизъм и която
се командва от добре подготвени командири.
По тая причина, с своите нападения срещу войската и
полицията, ж. п. гари и линии, както по мостове и други военни
съоръжения, те станаха много дръзки. Съшите чети пред­
приеха нападение на гарите: Лесковец и Гърделица в Сърбия,
които бяха опожарени, нападнаха пътническия влак София-
Скопие с мини, ръчни бомби и картечна стрелба, като са об­
стрелвали с минохвъргачки и железопътната линия между
Враня и Владишки хан.
По бведения, партизанските отреди открито се заканват,
че ще нападнат гарите: Предеяне, Джебд Владишки хан, Фон
Лист, а така също и градовете: Враня, Бояново и Сурдулица.
 Из п о ли ц ей ски те албум и — И зл о ж ен и на п о каз убити п ар ти зани от Ш ум енска зо н а

И поради тяхната многочисленост, добро въоръжение,

стегната дисциплина и дързост на техния командующ пер­
сонал, нападенията не са изключени.
Партизаните се отличават с своята жестокост и кръво-
жадност, с които са вселили ужас сред местното население,
и населението, страхувайки се повече от тях, от колкото от
нас, отива масово в техните партизански отреди. Към тия, за
които имат сведения, че симпатизират на българската войска
и власт, се отнасят жестоко, като ги избиват по най-зверски
начин, лично тях и семействата им, а къщите и покъщнината
опожаряват.
Тяхното разузнаване е повече от отлично. Те винаги
знаят, кога, где и колко е числеността на нашите войскови и
полицейски части и в зависимост от нашата численост при­
емат боя или се отеглят в противната посока.
Нашето разузнаване е особено много зат руднено по­
ради обстоятелството, не местното население ненавижда
българската власт и не дава почти никакви сведения за
движението, местонахож дението и числеността на пар­
тизанските отреди.
Напоследък се установи, че в населените места има обра­
зувани доста комитети на антифашистки фронт на жени, които
 455

s' Ц ано K. П атарински, от с. У гърчин, Колю К олев, от с, Б еж а н о в о и Ив. Т. К исьов,

убити на 31. ЛІ. 1943 година

са имали за задача да организират женското население в се­

лата, за да укриват храните, да събират пари и шият дрехи
за партизаните и да им дават точни сведения за движението
на нашите войскови части.
Некои от тези комитети бяха разкрити, а в момента се
разкрива комитетът в град Враня, който освен посочените по-
горе задачи е поддържал редовна връзка с нелегалните, като е
вербувал и хора за същите По заповед на командира на мо­
равските войски, всичкото мъжко население от 17—55 години,
намиращо се в района, западно от река Морава, до демаркаци-
онната линия, бе евакуирано в вътрешността на страната.
Общият брой на така евакуираните възлиза на 3,000 души.
От разпит на заловени и предали се партизани, както и
от техни ятаци, можаха да се съберат положителни данни за
партизанските бригади, действуйащи в Моравско и Македония,
наименованието им, водачите им, разпределението им, както и
сведения за тяхната численост, въоръжение и други.
О б щ о през месеца в района на областта са извършени
5 саботажа, 23 въоръжени нападения, има 10 появи на неле­
гални, като са убити 58 души нелегални, заловени са 20 души,
а от наша страна са убити 3 частни лица, и отвлечени 17 души.
456

Въдворени, интернирани са в старите предели на цар­

ството в различни работни групи около 3,000—2/3 от които са
изпратени на работа в Добруджа по прибиране на реколтата.
През месеца са минали в нелегалност около 30 души.
В р а ч а н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . Населението на
Врачанска област следи с жив интерес събитията по бойните
фронтове. Новото оръжие, с което германците обстрелват
Лондон и южните части на английския остров, създава задо­
волство в населението и вярата, че победата ще бъде на наша
страна. От това правят изключение само съмишлениците на
Комунистическата партия, които вярват в победата на болше-
вишката армия.
Борбата с нелегалните се засили още повече през тОзи месец
и се води упорито от войсковите части, жандармерията и по­
лицията. Въпреки това, нелегалнит е чети, върлуващи в обла­
стта, от белязаха няко лко акции от по-голям масщаб, изра­
зяващ и се в нападения на некои села, общински у п р а в ­
лени я, мандри, частни домове и лица, известни с своето
родолюбив и дейност в полза на властт а, м нозина от
които б я х а избити.
Тия нападения и убийства повдигнаха духа на комуни­
стическите съмишленици, а в населението създадоха страх.
В Оряховска околия се направи провал на Работническата
партия и на работническия младежки съюз в селата Букйовци,
Селановци, Галиче, Остров и Бутан.
Разкрита е комунистическа конспирация и в Кулско —
село Старопатица, където се установи, че съществувала ударна
комунистическа група и младежки групи, които са устройвали
събрания, в които са подготвяли своите съмишленици за орга­
низиране на въоръжен бунт за насилствено сваляне на уста­
новения строй по нареждане на Централния комитет на Ра­
ботническата партия.
В Фердинандска околия нелегалните комунистически функ­
ционери извършиха две нападения над селата Винище и
Видлица, на което станаха жертва кметският наместник на село
Винище — Бойко Йорданов Бонков и две други лица, а във
Видлица убиват едно частно лице и отвличат друго. Тия напа­
дения предизвикаха от наша страна по-особени мерки, вслед­
ствие на което ведно с военните предприехме акция в тая околия,
през време на която бяха заловени доста ятаци и убити 6
души нелегални.
« В Белослатинско във връзка с разкритите местни коми­
тети на Работническата партия и Работническия младежки
 457

съюз в селата: Струпец, Бреница, Враняк, Габаре и Борован

бяха задържани доста лица. Разкрити са също такива групи
на Работническия младежки съюз и в мъжката гимназия и
техническото училище на град Бяла-слатина.
За откриване и унищожение на нелегалните групи, лица
и ятаци, в Белослатинска и Врачанска околии бе проведена
акция от 5— 9. VI т. г. която обхвана селата: Кунино, Долна-
Бешовица, Старо-село, Царевец, Брусен, Мездра, Руска-бяла,
Крапец, Косталево, Мраморен, Баница, Оходен, Борован, Соко-
ларе, Попица, Чомаковци и Реселец. В акцията взеха участие
9 дружини от 35 пехотен полк, 4 пехотен полк, 36 пехотен
полк и 4 етапна дружина, специалната школна рота и военно-
полицейски ескадрон. Задачата се изпълни по предварително
изготвен план от командуващ отреда полковник и даде добри
резултати, като бяха открити и заловени доста ятаци на неле­
галните, и при опит на бегство 14 души от тях бяха убити.
Открити бяха също така и 6 скривалища, в които бяха наме­
рени десетина човала брашно и жито, циклостилна машина,
3 пишещи машини, телефонен апарат, радиоапарат, разни дрехи,
пушки и др. неща, задигнати при нападение на, общините и
селата, както и на частни лица.
От заловените лица се получиха сведения, кои лица от
нелегалните на Врачанска, Белослатинска и Оряховска околии
са участвували в нападенията на селата: Струпец, Соколаре
и Горна-Кремена. Установи се също съставът, въоръжението и
организацията на отреда „Гаврил Генов“, съст*авен от неле­
гални от трите околии.
При провеждане на акцията беше открито местонахожде­
нието на частите, и войската влезе на два пъти в престрелка
с тях, но резултат нямаше, защото четите се пръснаха и из­
покриха в гористата местност, където мъчно може да се
действува, още повече, че войниците не са подготвени за
парт изанска война и не познават начините за борба с не­
легалнит е.
Общо, през месеца в района на областта са извършени:
6 саботажа, 23 въоръжени нападения, отбелязани са 7 появи
на нелегални, убити са 10 души нелегални и 23 ятаци, зало­
вени са 6 души нелегални и са се предали 3, от наша страна
са убити общо 10 души, ранени 2 и отвлечен един.
Г о р н о-Д ж у м а й с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т : През
изтеклия месец от страна на Комунистическата партия и ней­
ните поделения не са отбелязани прояви. Имаме сведение,
458

обаче, че са правени опити да се формират малки групи от

Работническата партия, като набелязаните лица са поставени под
наблюдение. По-голяма част от кадрите на Работническата
партия и Работническата младежка група са в нелегалност, и
борбата срещу тях се води из планините.
Тази борба се води главно от.военните части и жандар­
мерията с участието на малки полицейски групи.
В областта действуват следниі^ нелегални групи:
1. Горно-Джумайски партизански отред . . . . 31 души
2. Разложки партизански о т р е д ................. 150 „
3. Беровска ч е т а 80 „
4. Преминалия отред на Славчо Стаменов в Доспат 150 „
5. Неврокопски гръцки партизански отред . . 1,000 „
6. Отреда на майор Апостолович.............. 1,200 „
Дейността на нелегалните отреди се изразява главно в
набавяне храна и облекло за четниците Въпреки това, саботаж-
ната и терористическа дейност на същите бе доста силна.
Извършени са доста нападения на отделни села и общини, при
които освен изхранването на четниците, са отнисали с себе си
достатъчно количество хранителни продукти, като сирене, мас,
кашкавал, брашно и др. Задиган е и едър и дребен рогат до­
битък, който е изколван изключително за храна на четниците,
и коне, които са употребявани за пренос на иззетите продукти
и бойните им припаси.
От посочените по-горе данни се вижда, че числото на
партизаните надхвърля това на униформената полиция в об­
ластта, която е ангажирала голяма част от своите сили за охрана
на държавни учреждения и имоти. Ето защо и цялата тежест
на борбата по преследване на нелегалните е легнала върху вой­
сковите части от околийските центрове, които са също мало-
числени — и най-важното, неподготвени за партизански действия.
От друга страна, малките полицейски групи са зле облечени
и почти обосели, вследствие на което те са с отпаднал дух и
почти без желание за борба с нелегалните.. Налага се в това
отношение да се намерят начини за сдобиване на стражата с
дрехи, обувки и годно огнестрелно оръжие, за да може бор­
бата с рушителите на ^държавата да бъде по-ефикасна.
Ж андармерийскат а друж ина от областта не даде
очакваните от нея резулт ат и, защото прекъсна всекакви
връзки с разузнават елнат а служ ба на полицейските у п р а вле ­
ния и държавната сигурност, в р езулт а т на което неле­
галнит е се вмъкнаха и в самия град Разлог, гдето извър­
ш иха убийствата на един фелдфебел и един войник.
 459

Цветна карта, приложена към доклада на организатора на масовите убийства, Гешев’

460

Общо, през месеца в района на областта са извършени:

7 саботажа, 44 въоръжени нападения, отбелязани са 33 появи
на нелегални, и в борбата с нелегалните са убити 16 нелегални,
заловени са 27 души, и се предали 2, от наша страна са убити
12 души, ранени 16 и отвлечени 22.
Въдворени са в и от областта 124 души, а освобо­
дени 5.
К с а н т и й с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . Набелязаните
българи-комунисти и техните съмишленици не е константи-
рано да проявяват организационна дейност. Констатира се също
едно засилване дейността от страна на гръцките комунисти­
чески чети, изразяваща се главно в пропагандна дейност
сред гръцкото население, с което засилват вярата в скорош-
ното им освобождение. Всички гърци, независимо от тях-
ната бивша партийна принадлежност, помагат на гръцките ко­
мунистически организаци: ЕАМ, ЕЛАС, ЕПОН, а младежите
гърци масово навлизат в редовете на ЕАМ. Вместо да отби­
ват военната си служба в старите предели, предпочитат да
отидат в Балкана и се присъединят към върлуващите разбой­
нически чети. Главните организатори са лица, изпратени неле­
гално от вътрешността на Гърция със специални инструкции
за организиране и подготвяне гръцкото мъжко население в
удобен момент, с оръжие в ръка, да вдигне въоръжен бунт
срещу българската власт, като извърши саботажи, разстрои
превоза, пресече пътищата, извърши нападения върху скла­
дове и пр.
В връзка с тази дейност, службата насочи вниманието си
към съмишлениците на тази организация, и на 14 VI т. г. бе
направен провал на комунистическата организация, в гр. Драма,
като бе заловен организаторът на партията, дошъл нелегално от
стара Гърция, и още 11 души дейни функционери на органи­
зацията. Намерен бе и радиоапаратът на същ ата организация,
чрез който са слушали чуждите радиостанции, а така също бе
иззет един съвсем нов циклостил, с който са отпечатвали не­
легална литература. От дознанието, което се води, е видно,
че в тази организация са влизали и представителят на Х р а -
ноизноса в гара Ангиста — М арко Атанасов, местен бъл­
гарин от Костур, и касиерът на П о п уляр н а т а банка в град
Д р а м а , също от Костур, които са задигнали пари от к а ­
сите си и са забегнали в неизвестност. По сведение те са
се били присъединили към щаба на комунистическите чети
в Пангео.
 461

Дознанието продължава.
Като резултат от разкритията в Драма се направи провал
на комунистическата организация и в с. Туркофор — драмско.
В връзка с тоя провал бяха задържани 10 души комунисти и
организатори.
Дознанието продължава.
Започнатото през миналия месец дознание в връзка с
разкритата гръцка комунистическа конспирация в с. Несхор —
серско, се приключи и предаде на прокурора при ксантийския
военно-полеви съд ведно с 45 души. 15 души в връзка с про­
изведеното дознание избягаха в нелегалност. Те ще бъдат с ъ ­
дени задочно.
Също така през месеца бе предадено на прокурора на
военно-полевия съд в Ксанти и дознанието по разкритията, на­
правени в град Правище през миналия месец. Предадени бяха
26 души от град Правище. Има набелязани и други лица от
селата на тая околия, за които се изчаква удобен момент, за
да им се нанесе удар и започне провал.
През месеца се разгледа делото по разкритата конспира­
ция в с. Тиклово и Рапеш, драмско. С ъдът издаде по това
дело 18 смъртни присъди, две присъди на доживотен затвор, две
присъди по на 15 години строг тъмничен затвор, или всичко:
22 души осъдени.
През месеца също така бе разгледано и делото по раз­
критата комунистическа конспирация в Зиляховския район, в
гр. Серес — от военно-полевия съд, по което дело 12 души бяха
осъдени на смърт, 4 души бяха оправдани, а останалите—осъ­
дени по на 12 и 7г години строг тъмнчен затвор и на дожи­
вотен затвор.
Направените провали и издадените присъди нанесоха чув­
ствителен удар на гръцките комунистически нелегални органи­
зации. От страна на нелегалните гръцки разбойнически групи,
върлуващи в планинските места, се забелязва една по-активна
дейност, изразяваща се в организиране на населението в сабо-
тажна и конспиративна дейност против българската власт.
Гръцките чети избиват по-дейните наши секретни сътрудници,
за да могат да прекъсват връзките между тях и властта.
Четите слизат често от балкана, блокират села, събират
местното население, на което говорят за целта на тяхното
съществувание, като ги уверяват в скорошното освобождение
н Гърция.
Също така четите при нападения на селата заплащат
щедро взетите от тях добитъци и хранителни припаси, с което
 карат простото население да вярва, че четниците не са раз­
бойници, а силна организация, и че тази организация е богато
поддържана с парични средства от Англия. Има много случаи,
когато четниците са показвали на населението много златни
английски лири.
Освен саботажните действия от страна на гръцките раз­
бойнически чети, констатирани са случаи на отвличане на гръцки
лица, които работят по нивите си или в полетата, щ което се
пречи на бързото прибиране на реколтата.
Срещу върлуващите разбойнически чети през месеца бяха
предприети няколко акции от войската, жандармерията и поли­
цията. В резултат на тези акции бяха убити и ранени доста
разбойници, точният брой на които не може да се установи, а
четите — прогонени в непроходимите планински местности и раз­
пръснати на малки групи. Ятаците и помагачите на същите по
селата бяха изловени, унищожени или предадени на съдебните
власти. Бяха намерени много бойни припаси от английски про­
изход, хранителни припаси и санитарни материали, които се
иззеха от военните власти, а лагерите на четите — унищожени и
направени негодни за живеене.
При прочистване на местностите по време на акциите
бяха намерени много нови дрехи, предназначени за обличане
на четниците, а така също и парашути, които ясно показват,
че всички материали, оръжие и бойни припаси са пускани на
четниците от английски самолети и американски такива. Над
планинските местности в областта много често прелитат ве­
черно и нощно време противникови самолети. Забелязани са
светилни знаци, давани от земята, които вероятно се дават на
самолетите от четниците.
В връзка с дейността на разбойническите чети, имущест­
вата им бяха конфискувани и предавани на общините, къщите
им изгаряни, а семействата им преселвани в други села. На­
ложи се много балкански села и колиби да бъдат смъкнати
долу в полето, като населението се посели в мирни села, отда­
лечени от планината. По този начин се прекъсна връзката на
четите с населението, и се уби духът на гръцкото население за
саботиране срещу българската власт.
Общо в областта през месеца са били отбелязани: 3 са­
ботажа, 31 въоръжени нападения, отбелязани са 18 появи на
нелегални, убити са 10, и в борбата с тях са убити едно частно
лице, наранен един държавен служител и 8 души отвлечени.
П л о в д и в с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . Известни са не­
кои от членовете на Областния комитет на Работническата
 464

партия. Останалите членове на Областния комитет не са из­

вестни.
От разпита на задържани функционери и секретни сътруд­
ници се установява, че след бомбардировката ( на София, по­
следната е загубила значението си на политически център, и
голяма част от партийни младежки функционери са се пръснали
из Царството, за да подсилят и ръководят местните органи­
зации. Респективно за Пловдив, по всичко изглежда, че доста
голям брой от такива живеят в града нелегално или се укриват.
Дейността на Работническия младежки съюз се сведе до
организационна дейност, изразена главно в попълване на кад­
рите с нови хора.
От продължително наблюдение на обекти на Работническата
партия в Асеновград и некои села на тая околия, се установи
по безспорен начин, че в селата Катуница, Ягодово, Караджово,
Крумово същ ествуват партийни групи.
В началото на юни т. г. съвместно с войскови части от
II товарно армейско артилерийско отделение, квартируващо в
Асеновград, се пристъпи към задържане на предварително на­
белязани младежи от горните села, като бяха задържани 50
души. От направения провал по тоя случай, от разпита на за­
държаните лица се установи, че голяма част от- замесените
лица са взети в армията. Наредено бе своевременно да бъдат
задържани и изпратени на командира на това отделение в Асе­
новград. Некои от потърсените лица избягаха в нелегалност.
Разпитът на лицата продължава.
В настоящия момент, извънградските и селските райони
започнаха една по-интензивна дейност.
За това допринесоха най-много събитията и бомбардиров­
ките над страната.
Голямо число от функционерите на Пловдивската градска
организация на Работническия младежки съюз се евакуираха
по селата и в новите си местожителства те започнаха своята
пакостна дейност. Както града, така и седата наоколо, продъл­
жават да стават все по-широки огнища на конспиративност.
На 27 т. м. бе убита нелегалната комунистическа функ-
ционерка от София с псевдоним „Блага“, работеща в Пловдив­
ската младежка организация от 1943 година и напоследък ве­
роятно секретарка на Областния комитет на Работническия
младежки съюз. В нейната квартира бе поставена засада, и бе
. заловен отговорникът на IV градски младежки район, с което се
наложи бързото нанасяне на провал в тоя район. Заловено бе
цялото районно ръководство и се уточни по-големият брой на
 465

членовете при тоя район, с изключение на тия, които са в не­

легалност или в запаса на войската и които не можаха |да
бъдат заловени.
В връзка с тоя провал бе направен и провал по техниче­
ска линия общо на младежката организация в града. Единстве­
ният циклостил и пишеща машина, притежание на Работническия
младежки съюз в града, бяха намерени и иззети. Ведно с тях
се иззеха и около две хиляди броя позиви, готови за разпро­
странение, издадени по повод убийството на секретаря на мла­
дежката организация — Александър Димитров Христов.
Дознанието продължава.
С идването в Пловдив на лицето Коста Георгиев Езекиев
се започна една дейност за създаване на Отечествения фронт. I
Той успя да се свърже с лица, изходящи от Областния коми­
тет и Работническия младежки съюз и в съвместна работа с
тях, полага грижи за изграждане на Отечествения фронт, който
е още в период на оформяване.
Заловена бе една директива за организиране на всенародна
борба за вземане на властта.
З а б еля зва се активизиране дейността на нелегалнит е
бойни поделения в почти ц ялат а Пловдивска област, като
особено се проявяват нелегалнит е от северната част на
Пловдивска околия — бойният отред „Христо Ботев", чиито
акции, извършени от големи групи нелегални, ст анаха осо­
бено заст раш ит елни за почти всички села в област т а,
които, не мож ейки да се справят сами с т я х , са предмет
на нападения последователно, даже и през деня, като ка­
сите на общините се обират, архивит е — опож аряват, и км е­
товете ст игнаха до полож ение да не се прибират вечер по
домовете си и да спят по различни квартири, обхванат и от
психозата, всеки момент да се появат нелегални и бъдат
избитиЯПоради което са занем арили работата си и очак­
ват по-скоро др ги у в о л н я т .’
Движението на пътниците из селата стана също опасно,
защото н е м и н а в а д е н да не бъдат спирани от нелегалните
единично или групово, да не бъдат бити, обирани, и да не
искат от тях сведение за местонахождението, количеството на
войсковите и полицейски части в всеко населено место.
Независимо от това, посредством своите ятаци те имат
един отлично организиран разузнавателен апарат.
Въпреки заповедта на господин областния директор, с
която предписва на кметовете да намерят 10— 12 души здрави,
добри и храбри мъже, които да се ангажират с охраната на
В ъ о р ъ ж ен ат а съ п р о т и ва 30
466

селата, като им се плаща дневно от 180—250 лева, а на

началника им, по 300 лева, за го лям о съжаление, в много
м а лко села се нам ериха такива ж елаещи, поради отказ,
което показва, че в населението има една психоза на ст рах.
Нелегалните са облечени в военни, полицейски, железни­
чарски, горски, браннически и други униформи, което им дава
предимство да бъдат мъчно узнати, че са нелегални. Въоръ­
жението им е много добро — имат леки картечници, шмайзери,
карабини, пистолети, бомби и др., иззети при нападение на
военни постове, полицейски засади, селска охрана и др. Продо­
волствието на нелегалните е също добро, поради това че на­
падат мандри, кооперативни складове, бакалници, задигат крави,
свини, овце и др., за да задоволят нуждите си, както и да си
приготвят запаси за през зимата.
В момента в Пловдивска област действуват около 650 чет­
ника, която цифра може да се увеличи до 1,000, тъй като ня­
маме положителни данни за това.
За отбелязване е фактът, че от минаващите в нелегалност
младежи, болшинството са синове на заможни родители, добри
българи, което показва, че от страна на родителите малко се
е обръщало внимание за националното възпитание на де­
цата им.
С залавянето на некои нелегални и куриери можаха да
бъдат установени ятаците на селата: Пъдарско, Маноле, Ръ-
жево-Конаре, Стрема, Борец, Строево, Секирово, Бенковски,
Голям-чердак и д р .— на брой около 100 души, които своевре­
менно бяха задържани и се разследват.
Дознанието продължава.
Общо през месеца в района на областта се извършиха
12 саботажа, 60 въоръжени нападения, отбелязани са 21 прояви
на нелегалност, убити са 20 .нелегални, заловени 1 и предали
се 1, от наша страна има убити 14 души, 15 ранени и 1 от­
влечен.
Въдворени са на ново местожителство 325 души.
Задържани за противодържавна дейност 121 души.
П л е в е н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . Събитията на
Източния фронт повдигат до голяма степен самочувствието на
левите елементи и внасят смут в здравите обществени сили,
предимно в селата, поради което се явява и бездействието на
населението при нападения на селата, както са случаите при
селата: Махалата и Беглеж, плевенско, което показва, че и
общинската управа е виновна, загдето гледа леко при орга-
 467

«изирането на” селската охрана и не взема необходимите*мерки

за засилването й. Случаят с село Беглеж, гдето само един по­
лицейски разузнавач е дал отпор, показва, че ако в това време
охраната не се е разбягала, а е била по местата си и въоръ­
жена с разполагаемите 20 пушки в общината, нападателите
•биха били унищожени до един.
Даденото нареждане от страна на Комунистическата пар­
тия за масово минаване в нелегалност на партийци и младежи,
се изпълни в малък масщаб в Плевенска и Търновска околии.
Миналите в нелегалност са се присъединили към групата, дей-
отвуващ а в района на релата: Махалата и Писарово, която
група се е вляла в групата на Беглежкия нелегален отред.

ЦСЛАТА
СТРАНА
\ Убити НЕЛЕГАЛНИ □ УбИТИ НАШИ
1 ЗАЛОВЕНИ И
Э ПРЕДАЛИСЕ"

САБОТАЖИ
_____________ ВЪОР. Н А П А Д Е Н И Я
ШННМіНШЯМ ПОЯВА Н А НЕЛЕГАЛНИ

Полицейска диаграма към доклада на Гешев

468

На '25. VI. т. г. Плевенската жандармерийска 'дружина

ведно с полицейски части, предприе акции в Тетевенска око­
лия, с задача да се претърси Люпянския балкан, и се унищо-
щожат укриващите се там нелегални. Резултатите от тази
акция бяха много добри, намерени бяха 4 скривалища, от които
са иззети 3 пушки, архивата на групата, храни и други вещи.
През месеца се извършиха два провала на изградени ра­
ботнически младежки групи в село Павел, свищовско, в град.
Троян и селата: Попица, Габаре и Телиш.
Дознанието продължава.
Общо през месеца в района на областта се извършиха г
3 саботажа, 28 въоръжени нападения, отбелязани са 4 прояви
на нелегални, в борбата с нелегалните групи са убити 105 не­
легални, заловени 30 и предали се 5, от наша страна има^14
убити и 15 ранени.
Р у с е н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . През втората по­
ловина на месец април нелегалната група, подвизаваща се в
Горно-Оряховска, Свищовска и Беленска околии, нападна Гор-
ски-сеновец, горно-оряховско, където изби 9 души. Пета жан­
дармерийска дружина, подпомогната от войскови и полицейски
части, предприе акция за унищожение на четата, която се ръко­
водеше от Васил Петков Василев от село Лом-Черковна, бе­
ленска околия. Четата бе . открита и в завързалите се сраже­
ния отчасти унищожена, като остатъкът от нея се разбива на
малки групи и напуска района. Установиха се лицата в село-
Павел-махала, Полско-косово, Ценово, Долна-студена И Пей-
чиново, които' са подпомогнали, както идейно, така. и материално-
нелегалните части. За случая се води дознание. От започване
на тая акция до 27. VI. т. г. са унищожени около 27 души не­
легални, между убитите е и Кина Василева Петкова, съпруга
на водача на четата.
На 20. VI. т. г. в Разград бе задържан инженер Марин
Маринов Козаров, роден на 7. VI. 1918 г. в същия град. При
разпит същият направи признание, че още от ученическата си
скамейка е комунист и продължавал да е такъв до задърж а­
нето му. От показанията, които даде, се установи, че през ав­
густ 1943 година е успял чрез своята връзка, която имал в
София, под име „Здравко“, член на Централния комитет на Ко­
мунистическата партия, да изпрати в Балкана в четническите
групи двамата нелегални комунисти от Разград и Исперихска
околия, а именно: Гоце Петков Неделков от село Борисово,
разградско, и Панайот Банков Шопов от с. Голям-Поровец,.
 469

исперихско, и двамата ученици от Разградската гимназия, които

през вършитбения сезон на 1943 година опожариха снопите
около града Разград, складирани за вършитба. По сведения,
през м. май т. г. Гоце Неделков е бил убит в Ботевградска
околия.
След тази му дейност в София, Марин Маринов Козарев
се връща в Русе и с дадените му инструкции през март т. г.,
на едно събрание, състояло се в неговата квартира, е турил на­
чалото на окръжното ръководство на Комунистическата пар­
тия в Русе.
От произведеното дознание се установяват имената и на
други лица, заподозрени като комунисти от Русе, в голямото
j си мнозинство чиновници — понастоящем мобилизирани, за които
се вземат мерки да бъдат задържани.
От констатациите, които се направиха във връзка с про­
изведеното дознание, както в миналото,така и сега, вследствие
на провалите, правени в Русенска област,• Комунистическата
партия не можа да сложи здрави основи на едно ръководство,
което да ангажира масите и ги организира срещу днешния
строй. Това се вижда и от показанията на почти всички раз­
питани лица и в последния провал.
Общо през месеца в района на областта са отбелязани:
1 въоръжено нападение, 20 появи на нелегални, и са заловени
7 нелегални, от тяхна и наша страна убити няма.
С о ф и й с к а п о л и ц е й с к а ' о б л а с т . Дейността на не­
легалните чети през месеца бе доста активна. Извършени бяха t
доста нападения в много общини на областта и то предимно
от големи групи, наброяващи от 80—250 человека.
Дейността на разбитите в Трънска околия шумски чети
се изразява в чести нападения на общини и села от Брезнишка
Околия, граничещи с Трънска околия.
В района на Дупнишка околия действува партизанският
отред „Коста Петров“, който в последно време действува за-
\ едно с първата Софийска партизанска бригада, водена от
К Славчо Стаменов Савов. На 28. V. т. г. бригадата на Славчо
' Стаменов, водена лично от него, идвайки от Радомирска околия
е навлязла в Кознишкия балкан, Дупнишка околия и се от­
правила за Пирин-планина, към която е трябвало да се от­
правят всички бригади в България, за да се установят там на
общ терен, от където да започнат всички бъдещи действия,
които са предвидени в програмата на Отечествения фронт.
О т заловени пленници от същ ата бригада се установява, че
470

бригадата се състои от три баталйона с общо число 250 чо­

века. Бригадата притежавала за всяко свое отделение по-
една лека картечница с по девет пълнители с патрони. Тя?
имала и радиостанция. Към бригадата на Славчо Стаменов се
присъединява и Дупнишкият партизански отред, състоящ се от
60 души, така че бригадата става с 4 баталйона, и по пътя на
своето придвижване нападат складовете на д-во „Гранитоид“г
от където задигнали 150 кгр. захар, 80 кгр. ориз, 60 кгр. сла-
нина, 10 чифта гумени царвули и около 200 кгр. взрив и една
пушка. Бригадата се хранила цял ден и на тръгване задигнали
300 хлеба. Опитвайки се да мине моста на Рилската река, на-
ходящ се до манастирското лесничейство, бригадата бива из­
ненадана от военни части, тръгнали по дирите й. При завър­
залата се престрелка около 60 души били убити, други ра­
нени, а трети заловени. Много от партизаните се загубили о т
бригадата, като негодните, болни и ранени, под водачеството
на командири на Дупнишкия партизански отред „Ж елю “, се
върнали към населените места в Горно-Джумайско и Дуп-
нишко, а здравите и годни за поход, на брой около 80 душ и
от всичко 300, под водачеството на Славчо продължили към
Разложко.
На 9. I. т. г. бе предприета акция срещу нелегалните от
Кюстендилска околия в Коньева планина. При престрелка е
бил убит водачът на групата Хараламби Иванов Метов, като е
открито и скривалащето на нелегалните от което са иззети
500 кгр. брашно, 50 кгр. фасул, 6 кгр. свинска мас, 10 кгр.
сирене и др.
В Новоселска околия на 16. VI. група от нелегални от
40 души са нападнали село Негушево, в което устроили пу-
блично събрание, на което говорили на селяните против гер­
манската армия. Апелирали към населението да прибере по
2—3 души нелегални, за да се нахранят. По следите на на­
падателите са били изпратени военни и полицейски части, които
влезли в дирите на нелегалните и в престрелка с тях убили
двама души от тях.
В Радомирска околия група нелегални на 8. VI, т. г. са
нападнали село Сирищник, обкръжили патраула, взели му
пушките, след това нападнали общината, счупили две пишещи
машини и телефонния апарат, разбили касите и задигнали
200,000 лева пари и 1,000 лева ценни книжа, а от общинския
пристав — 80,000 лева, като изгорили и архивата на общината.
Друга група от тях нападнала мандрата, от където взели 32
пити кашкавал по 9— 10 кгр. едната като унищожили инвен­
 471

тара. Нападнали също по­

щата, където изпочупили
телеграфните и телефонни
апарати, изрезали кабелите
и изпочупили елементите.
В Пирдопска околия не­
легалните групи в малък
състав, са извършили мал­
ки нападения на отделни
групи и лица, при които
са взели главно хранител­
ни продукти и др.
В Самоковска околия
след разбиване бригадата
на Славчо Стаменов в Ри-
ла-планина, малки групи
от нея и единични лица,
са се мъчили да се пре­
хвърлят в Средногорието,
като при преминаването им
през Самоковска околия в
разни случаи са били ли­
квидирани мнозина неле­
гални.
В Трънска околия пред­
приетите военни акцииспря­
мо нелегалните комунисти­
чески групи обезкуражили,
поради масово избиване на
партизанските отреди неле­
галните, поради което и
бригадата на Славчо Ста­
менов напусна Трънска
околия и се отправи за
Рила-планина, където бе
O C H O BH O раЗСТООена.В Трън- Т р у п о в е т е на и з б и т и п а р ти зан и при с ел о К у -
г г г ри л о, со ф ий ско
ска околия останаха от-
делни малки групи, които често се прехвърлят в Брезнишка и
Радомирска околии, предвождани от Денчо, „Младен“, Гюро
Григоров.
В Царибродска околия нелегалните са извършили ня­
колко нападения над мандри и села, за отбелязване от които
е това, станало на 15. VI. т. г. над село Славиня, Пиротско,
472

от около 120 души, шумци. Същите направили събрание, на

което говорили за Тито. Друга група от около 100 души са
влезли в село Каменица, запалили общината, изгорили и по­
лицейския участък и завлекли със себе си общинския поли­
цай, като му взели и коня. От училището взели едно радио.
И двете групи били в болшинството си сърби, облечени в
сръбски военни дрехи с шайкачи, въоръжени добре с картеч­
ници, шмайзери и карабини. Изтеглили се към село Височ Ка-
ражана.
Общо през месеца в района на областта са извършени:
29 саботажа, 86 въоръжени нападения, констатирани са 26
появи на нелегални, и в борбата с нелегалните са убити 164
души, заловени 111 и предали се 8, от наша страна има убити
34 души, ранени 12 и отвлечени 10 души.
Въдворени са през месеца на ново местожителство 146
души.
С к о п с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . На 1. VI. т. г. се
извършиха арести на предварително набелязани лица, за които
имаше сведение, че се заминават с комунистическа дейност.
* От досега направените разпити се установи, че след по­
следния проВал на Комунистическата партия и поделенията й,
който се нацрави в гр. Скопие през октомври 1943 година до
м. март 1944 година, дейността на незасегнатите конспиратори
при to n провал, се изразявала в поддържане на единична
връзка. Въпреки, че имало доста много привърженици, които
са били готови да работят в партията, нищо не е направено,
поради това, че е нямало организатор. Това нещо много добре
е схванато от централното ръководство на партията, за която
цел в началото на месец март тази година партията по неле­
гален начин изпраща в град Скопие известния на службата
опасей конспиратор Крум Йосифов Наумов, 24 годишен, родом
от гр. Тетово, а живущ в град Скопие, нелегален от месец
октомври 1943 година, по занятйе шивач, с поръчение да влезе
във връзка с предварително определени лица, като с тях да
сформира местно ръководство на партията. И действително, с
идването си в Скопие, той се свързва с набелязаните лица и успява
да сформира местен комитет на партията. Още на първото
събрание Крум Йосифов Наумов им прочел едно писмо, изпра­
тено от Областния комитет на Комунистическата партия, в
което се казвало, че от последния провал до този момент в
град Скопие нямали никаква организация на Комунистическата
партия ,и ще трябвало на това събрание да присътствува човекът
 473

«а Областния комитет, и за такъв Областният комитет назна­

чава самия Крум Наумов.
На това събрание са били определени длъжностите на
всеко едно лице и са им дадени партийни имена.
От средата на месец април, до деня на провала, мест­
ният комитет на Комунистическата партия в този си състав е
развил доста голяма дейност. Можал е да организира няколко
конспиративни канали и изпрати от град Скопие над 50 пар­
тизани.
Преписката заедно с 31 лица и иззетите материали бе
предадена на Скопския военно-полеви съд. Една част от за­
държаните бяха въдворени на нови местожителства, а други
освободени.
Преписката по разкритата комунистическа конспирация в
Куманово бе привършена, като се изпрати на Скопския военно­
полеви съд ведно с 7 души, а 14 души по нея бяха въдворени
на нови местожителства. Останалите лица, които не представ­
ляваха опасност за държавната сигурност, бяха освободени.
Към средата на месеца службата разполагаше с сведения,
че около село Щърбце, качанишко, се подвизава група парти­
зани, и че некои от жителите на селото били в услуга на
същите. В връзка с това бяха изпратени органи на службата,
които предприеха арести и бързо разследване. В връзка с това
разкриване се унищ ож иха 50 човека ятаци и партизани
ведно с семействата им, като къщите им б я х а изгорени.
На 19. VI. т. г. в град Велес от военно-полевия съд бе
разгледан процесът по последната велешка конспирация. Съдът
призна за виновни и осъди 4 души на смърт, 2 на доживотен
затвор, а останалите на 10 и 15 години строг тъмпичен затвор.
Акцията за прочистване на Моравско, Козяк-планина, Гев-
гелийско и Кавадарско от партизаните продължава. Борбата с
същите, поради гористия терен е тежка. Партизаните добре
прикриват следите си. За сега народната власт, ведно с Трета
македонска, Шеста и Седма чернотравски бригади и двата Ко-
совски баталнона се намират около Черна-трева, сурдулишко.
В Гевгелийско и Кавадарско отвреме - навреме се появява
Втора македонска бригада, наброяваща около 400 души, които
предприемат акции.
О б щ о през месеца в района на областта са отбелязани:
8 саботажа, 50 въоръжени нападения, 3 появи на нелегални, и
в борбата с нелегалните са убити 443 нелегални, заловени са
16 души, и са се предали 9 души. В борбата с нелегалните от
474

наша страна са дадени 106 убити, 61 ранени и 147 отвлечени,,

заедно с лица от други ведомства и частни такива.
С т а р о - З а г о р с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . Дейността
на нелегалните групи през месеца бе много активна, изразяваща
се в нападение на отделни домове от малки групи, където са
взимали повече хранителни продукти. Характерни за отбеляз­
ване са: нападението на 9. VI. извършено от група нелегални
от 150 человека върху държавното горско стопанство „Сон­
дите“, на около 22 километра от село генерал Гурково, казан­
лъшка околия. В стопанството имало на работа 8 души трудови
войници, там те престояли до вечерта, като всички работници
били задържани. Изпекли три фурни хлеб от брашното на вой­
ниците, задигнали им всичките хранителни припаси, дрехи и
царвули. Взели са 4 пушки и пистолета на офицера, командир
на трудовата част. Малко преди заминаване подпалили камиона,
който е обслужвал работната група. Нелегалните са били въоръ­
жени с пушки най-различна система и се командвали от лице,
облечено в форма на" капитан. Същият заявил, че е бил запа­
сен офицер от старо-загорските села. Друго нападение, извър­
шено на 24. VI. от една група нелегални от около 50 человека,
на спирка Осетено, Казанлъшка околия, където нелегалните за­
ставили кантонера да спре пътнишкия влак, идващ от Казан­
лък за Калофер. В момента, когато влакът спира, на всеки от
пътнишките вагони се качили по двама нелегални, които за­
станали на вратите с насочени пистолети и извикали на път­
ниците : „Никой да не мърда от местото си, да не се гасят
лампите, защото който се мръдне или посегне да гаси лампите,
ще бъде убит“. На един от предните вагони се качили две не­
легални жени, които, като видели до вратата двама войника,
стреляли и ги убили на место, като ранили и едно цивилна
лице. Раненият е бил превързан от нелегалната жена, вероятно
техна санитарка. Нелегалните дали нареждане да слезат от
влака всички офицери, подофицери и войници, с вдигнати на­
горе ръце, след тях всички мъже, цивилни и най-подир жените
и децата. С влака са пътували 4 души офицери и около 30—40
подофицери и войници. Униформените държавни служители
били заставени да съблекат формите и ботушите заедно с во­
енните лица и да ги натрупат пред чакалнята на спирката. Най-
старши между офицерите, един трудов капитан, е казал на
другите военни чинове, че всяка съпротива е безсмислена.
В това време подпоручик Рачо Г. Рачов, натоварен с охра­
ната на линията в Калофер, виждайки, че влакът закъснява,
запитва съседната спирка, от където му заявили, че влакът е
 — -— ^

475

След 9. IX по ц яоата стр а н а з а п о ч н а тъ р с е н е н а хи л яд и те з н а й н и и н е з н а й н и

п а р т и з а н с к и гр о б о в е . С н и м ката е о т К ар л о в ско

минал преди 20 минути. Усъмнил се, че става нещо нередно

с влака, натоварва 4 войника на случайно намиращия се там
камион и се отправя към спирка Осетено. Наближавайки спир­
ката, заповядва на шофйора да насочи фаровете към нея, но
нелегалните веднага открили огън по тях. Подпоручикът, б?з
да губи присътствие на духа, дава команда с висок глас, за да
ги чуят нелегалните и сметнат, че има много войници с себе
си. При тия команди нелегалните се смутили и в паническо
бягство,изоставайки плячката напуснали спирката, като успели
да вземат с себе си само 4 чифта ботуши, които са били
предваритално обути од. нелегалните. Един нелегален малко
преди престрелката, след като слезли всички пътници, се ка­
чил на машината и я пуснал с пълна пара, а той скочил от
нея. Композицията без машинист полита към Калофер. Един
спирач, останал случайно в фургона, успял да се прехвърли на
локомотива и да спре цялата композиция невредима на гара
Калофер. Нелегалните избягали по посока на Средна гора.
Друго нападение е това, извършено на 26. VI от около
100 души нелегални, които блокирали селото Буково, Босиле-
градско, като изгорили архивата на общината, задигнали дре­
хите на горските стражари, взели всичкия кашкавал от ман­
476

драта, който разделили помежду своите хора и една част раз­

дали на селяните. Събрали на площада мъжкото население, на
което говорили за освободителното народно движение и на 24 ч.
напуснали селото.
На 24. VI. т. г. в град Стара-Загора се разгледа делото
в връзка с разкритите ятаци на нелегалните от селата: Ому-
рово и Голям-дел, чирпанска околия. Военно-полевият съд осъди
на доживотен затвор 2 души, на 15 години строг тъмничен
затвор 9 души на 1 година и 5 месеци строг тъмничен за ­
твор 2 души и оправда 5 души.
На 26. VI. в град Хасково бе разгледано делото по раз­
критата комунистическа организация в село Криво-поле, хас­
ковско. С ъдът осъди едно лице на 15 години строг тъмничен
затвор и 1 на 10 години строг тъмничен затвор. Една част от
подсъдимите по този процес бе прехвърлена по подсъдност
на Хасковския областен съд.
Нелегалните, макар и в процес на реорганизация, продъл­
жават нападенията си върху складове с оръжие, муниции,
облекло, храни или отделни групи войници, или полицаи, необ­
ходими за тяхното въоръжение. По-голяма част от нелегал­
ните са младежи, дори под 18 години.
Общо през месеца в областта са отбелязани: 5 саботажа,
44 въоръжени нападения, 22 появи на нелегални, убити са 3
нелегални, заловени 3, и в борба с нелегалните от наша страна
са дадени 10 души убити, ранени 3 и отвлечени 6 души.
В ъ д в о р е н и са от областта за комунистическа дейност
284 человека.
Ш у м е н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т . Ако трябва да се
говори за прояви на Комунистическата партия, като такива могат
да бъдат отбелязани само тия на нелегалните, които се под­
визават в Поповска, Търговиіпка, Преславска, Шуменска, Вар­
ненска и Добричка околии. Всички техни прояви бяха почти
без значение, от което личи, че нямат връзка помежду си и
подкрепата на народа. Дейността на полицейските органи бе
насочена главно за довършване започнатите провали на Кому
нистическата партия в Новопазарска, Провадийска, Варненска и
Добричка околии. От задържаните във Варна 26 човека, 11 от
н а й - в а ж н и т е б я х а л и к в и д и р а н и , а останалите изпра­
тени в лагер „Кръсто-поле“. От провала, направен в Провадий­
ско, от задържаните 38 души, 18 б я х а л и к в и д и р а н и , а за
останалите 20 души е искано разрешение да бъдат изпратени
в лагера.
 477

В Добричка околия има задържани 110 души, дознанието

по които продължава. В Генерал-Тошевска околия се води също
дознание, и там има задържани към 50 души.
М еж ду замесените като функционери на К омунист и­
ческата парт ия в Добрич, бе ули чен и околийският управит ел
на същия град, Димитър Ганев. Същият чрез реж исйора на
театъра в града, Ат анас П. Попов, е поддърж ал връзка със
секретаря на парт ият а в града, когото инф орм ирал за м ер­
ките които властт а взема срещу нелегалнит е. О колийският
управит ел е бил член на информационната агент ура на
Комунистическата парт ия в Добрич и е бил известен като
комунист в миналото.
Нелегалните от Търговишко са отправили заплашителни
писма до видни и възможни граждани, с които искат крупни
суми. Това обстоятелство внесе доста голям смут и страх
между населението и особено обстоятелството, че войската пре­
става по своя инициатива да води борбата, като предоставя
тоЪа на жандармерията и полицията.
Общо в района на областта са извършени: 1 саботаж, 9
въоръжени нападения, убит е един нелегален и предал се 1г
регистрирани са 9 появи на нелегални, а от наша страна
има 1 убит.
Въдворени са 15 души в селища за държавна сигурност“.
Инквизиторът от Дирекцията на полицията не е направил
обобщена равносметка на извършеното от съпротивителното
движение и на извършеното от жандармерия, полиция и войска
срещу самото съпротивително движение, за месец юни 1944 г.,
но ето я тази равносметка, според собствените му данни:
Саботажи — 82, въоръжени нападения на партизанските
отреди — 415, убити при тези нападения нелегални — 889г
убити, ранени и отвлечени от въстаниците фашисти — 555, за­
ловени нелегални, а то значи — допълнително разстреляни —
233, появяване на нелегални през месеца — 190 случая, интер­
нирани антифашисти и заподозрени лица — 4049,' арестувани
комунисти — 245.
В Архива на съпротивата се намира и друг полицейски
доклад, под им ето:
« Н а п а д е н и я н а б а н д и в гр. П л о в д и в и
о к о л н о с т т а м у о т 17 м а й д о 25 ю л и 1944 г.
17 май. 30 бандити нападнали с. Старосел— плодивско,
убили финансовия пристав, 9 лица избегали с бандите в гората.
При престрелката бил убит един полицай.
При с. Стрелча—панагюрско, бандите откраднали 70 свине.
 К о г а т о щ е се съ д и з а п р ин оса и з б ъ л га р с ки я н а р о д в б о р б ата с р е ш у ф а ш и зм а . . .

50—60 бандити, между които и 4 жени, нападнали с. Ско-

белево — пловдивско. Ограбили общинската каса, опожарили
общинската архива и събрали между селяните около 200 кгр.
хлеб. На края на селото били секретар-бирника. Част от бан­
дитите носели българска военна форма.
Същата банда нападнала с. Чурек, обезоръжила 8 български
войника, разрушила телефонната връзка и се оттеглила в
планината.
Полицаи обкръжили 3 нелегални комунисти на „Бунар-
д ж и ка“ в Пловдив. При престрелката единият бил убит, единият
ранен, а другият успял да избсга.-
20 май. 150 бандити нападнали метеорологическата стан­
ция на Юмрук чал при Карлово. На седемтех войници, които
пазели станцията, взели оръжието и формата. Станцията е
била подпалена.
23 май. 10 бандити запалили ленената ф-ка при с. Сто-
летово карловско. Убили един пазач и наранили един друг.
24 май. Бандити нападнали гара Калоянэво, наранили
тежко чиновника и ограбили оръжието и униформата на гаро-
вата стража.
 479

. . . н е к а н е се заб р ав я т д о ку м е н т и т е к а т о п о к а з а н и т е н а го р н и т е д ве с н и м ки .

30 май. 42 бандити обезоръжили след кратко време

стражата на ж. п. моста при с. Кадиево—пловдивско, която се
състояла от 11 български войника. Една картечница и 1000
патрони били взети в плячка. Един войник отишъл с тях в
планината.
При развалините на Асеновата крепост при Асеновград
бил убит един български подофицер.
31 май. 50 бандити нападнали село Св. Наум, задигнали 11
картечници.
3 юни. При с. Бегово, 10 бандити нападнали из засада
двама полицаи, един от жандармерията и двама селяни. Те
убили единия полицай и взели оръжие и униформа.
4 юни. При хижа „Здравец“ при с. Новосел, около 200
души бандити нападнали едно жандармерийско отделение,
което се състояло от около 40 души. Убит е един поручик,
един жандармерист, както и 5 бандити били убити.
4 юни. 40 бандити нападнали с. Брезово. Разрушили те­
леграфната станция. От местната милиция, която била водена
от кмета, бил убит един полицай.
10 бандити окосили посевите на А. Г. при с. Мали Богдан.
480

5 юни. 150 бандити нападнали с. Б а т и н — пловдивско.

Опожарили общинската архива и разрушили телеграфната
станция. Задигнали хранй.
120 бандити влезли в с. Старосел. Арестували кметаг
откраднали пушките на милицията и устроили комунистическа
събрание. i
8 юни. 30 гръцки бандити се опитали да влезат в с. Ке­
стен — девинско. Те били отблъснати от милицията.
9 юни. 80 гръцки бандити откраднали от с. Бониово —
девинско, храна.
Комунисти-бандити убили в с. Мали-Богдан един под-
ски пазач.
10 юни. 10 бандити обезоръжили милицията на с. Три-
листник. При престрелката с митничарските чиновници бил
убит един митнически полицай.
15 юни. 30 бандити влезли в с. Златодел и задигнали храни.
19 юни. Полиция и войска блокирали кв. „Христо Бо­
тев“ в гр. Пловдив. Нелегалните, които били търсени, са били
намерени в полето край града. При престрелка един полицай бил
ранен. Ценните книжа, които един от бандитите изгубил, били
взети в плячка.
20 юни. Южно от гр. Смолян се появили големи гръцки
банди. На отделни групи същите задигали в различни места
храни и говеда.
40 бандити били забелязани при гр. Панагюрище.
Бандити откраднали от дъскорезницата край с. Свежен-
карловско: ремъци, моторно масло, като по този начин мото­
рите не могли да се, използуват.
22 юни. 10— 15 бандити в българска униформа влезли
в с. Житница при Пловдив, обезоръжили постовете при общи­
ната и се опитали да влезат в същата. Те били прогонени от
милицията, която открила огън.
Бандити нападнали с. Боримечково - панагюрско. Опожарили
общинската архива, разрушили телефонната връзка, убили фи­
нансовия пристав и откраднали храна.
64 бандити откраднали от с. Поибрене-панагюрско от раз­
лични къщи храни, дрехи и часовници.
24 юни. Бандити нападнали влака Казанлък-Пловдив. При
с. Осеново принудили персонала и пътниците далслезат, а бъл-
 481

П а р т и з а н и и в ъ стани ц и от с. К у н и н о , в р а т ч а н с к о , с к о м а н д и р а си Елен
и п о л итком а — И в а н ч о

гарските войници да се съблекат. Бандитите били прогонени от

притеклите се офицери и войници от град Калофер. М ежду
пътниците се намирал Петър Кьосеиванов.
40—50 бандити нападнали 6 жандармеристи, които се връ­
щали в отпуск на пътя между Стрелча и Копривщица. При
престрелката един подофицер жандармерист бил убит. Оста­
налите отишли в Копривщица.
26 юни. В с. Найден-Герово, пазарджишко, бил ранен кметът
на с. Тюркмен. Бандитите убили също неговия баща, при ко­
гото той бил на гости.
При престрелката един войник бил убит, а 7 души избя­
гали с бандитите в планината.
25 юни. В с. Перущица един войник бил ранен.
26 юни. В гр. Пловдив бандити нападнали трима полицаи
от засада. Тримата били тежко ранени, а един бандит бил убит.
При него били намерени важни материали.
20 души бандити влезли в общината на с. Сърногор, кар­
ловско. Освободили един американски парашутист, който взели
с себе си. Задигнали големи количества храни и 5 пушки от
милицията.
31
482

„аВЪОРІ
Г СЩ ГШ Ш А
«Й Ш І Щ А , Л т
ПАРТИСЛГСКі

Отряда «оси името кв иаНвСпия комукисТйЧвРИія $■~ ГчГйь yh

и окркжонъ йрган чдм оръ Гавпюя. Геі;ов?,,родомъ o n , Ь.КилІч* ін, ц-
инапдоко.кив дяъ ЬЪ й . Сотечино, й епковско,вдвокатъ, аапй сеИ Ыл. іШм
Пзояъ тиво участие въ сѳптемврийекитѣ събития презъ I'jHJ гвдеКД*Ф
потенъ номаіідтть, сдедъ което вмипвиралъ въ Сърбия,а отъ тоьт ЬЪ
Съветска Русия,кхдеТо предиг 5-6 години почикалъ.
Партизанския отрядъТаВЬилт, Геновъ'б вт> момента і а дріЧѴ •
визирани ,Ръ г.его глиэатъ нѳлегзлйИтѣ отъ Йратчашка околия и чйсТэ
бтъ віло-СДатинска.СъеТой се атъ А Чбти като воЪКіі чета има кОИаНЯВЪі
политически кАшеарь и домакипъ, ІЗОйъ рйзростме чеТпта и нуждата на­
л а г а л а т ізи дължности комагдиръ на четата,политически комиеарь 11
ДОМ*киКъ,се і.папачапг.тЪ и помощници.Отъ споя страна четит^ зг ЪозД*-
лени ма взводове съ взводни командири.Командира ка четата он грйжИ
да запознае чоткицитѣ съ оркжиото,а така окщо тоіі а нареждал* и нй-
плда на четита.Политическия кописорь « дкрождвл* всички срещи и с*
« г ри ж и * » за сн абдяван о т о н а ч ет ат а съ хран и т елн и п р и п аси ,о блек ло V
орг ж и е И t i p ,«Домак и н а се • г ри ж и * * з а разп р едѣ лен и о н а х р ан ат а, а
1 взводн и т е к оман ди ри а» п о л у ч авай * х р ан ат а з а и зво ло вет ѣ ся .Рх к еЬб Д -
ст во т а н а п ар т и зан ск и я о т п ядъТ авн и л ъ Г ен о въ"е г ъ рлч от ъ н а г лавемЪ
«гобт, ьъ к ой т о вли зат ъ 5 души i Н ачалник а, нА г лавн и я щ аоъ,п оли т и ч еск и
г сош ю арь, помощник*!, п оли т и ч еск и к О ми еарь,помощн и к ъ командир**, И дружи**
н и, . и д ^ ш д ^ щ д .нвниіси BftnotѴіи и нареждания ad пред:’
I приемане н а пр-гоЖ міі д е я с т м Г к а т о окции-і.гтилеім я на села иди уре-
идоле па конференции at излизали o n , плавния иаяъ на отряда,и еаъ
аопоьЬдвто на, политическия комиспрь на ч етата никой не може да уре­
жда орови съ ятаци или съ когото и дп е било.смѣняввнето на лагериг®
о ставало по залопЕдь на политичезкин комииярм и командира на ч е т а т а ,
2Ш5Ж1ЙВД1А не 00 наоажда на о ш т ,й оо действа главво
върху чувствата на партизаните,Ср.мъ четника да оъвкае необходилоствта
огь дисциплина,При грейки първоначалио но 00 и п лагоп, н а к а з а н и я . Пред­
вижда се мъмрене на саме и предъ четата,П редвиж дат* се и п о -го л ік й
н л казан ия,като разстрелване зи по-големи ларуиения.ПапримеръщЕкой
нологалинъ се напие и издаде нЕщо на влаетьтп.схщ ил впоследствие,ако
ое е предолъ на влпстьтп,до бхде потърсен! и ликпидирАЪ,
Свободка е критиката за порровяне на грейкитѣ.Чою іика но
може да пиянства и развратничи,Ни такъвъ човникъ,който с податлив!*
БТ- топа отноионие му се дога по сериозекъ човЬкъ,! ойто да го контро­
лира и п р едп аз ва от ъ бейраохдни поетхпки п увлечения,
Ет. отдЕлнитЕ чети ,взеи и тъ четения конен диря, помощника му,
политическия копиоапь,помощнико му и нЬкоЙ от*г, нелвгпллитЕ.каито р а -
* отятт, и очгвниаационя дейности,Реиад.иятя не се рзенатъ о*ъ t екчкит*
членове па чеяато.К ъ случай ,че нЪщо се реми въ ч етата съ болиипстю ,
то това ропение се отнася за утвърждение въ щаба на отряда, сле;рь
което оо изпълнява.
2Ъ бВ ІІВК ІйЛ-ва и 11-ра чети ск бнли ьъордченч е г од**ц лрка
картечница "Зроіга/съ 14 нълннтола.български.сърбоки и италияисда ЛУ4*
шки,пистолети»*Дрвйаеръя , *вар7еръ*и ^ШфвбеАуиъ^Ооиеи!бухвлкц,рв*рС-
сви и герм ански,Т рета и четвърто чет* ск в ъсрм еп и съ бъ лгарвки.еърб'1
оки я итялияноки пувки,г™ столнтиі'Пароболумъ’ , ’В м т е р ъ 'и "Щаеръ’ »
бонбиібухалки и едрички,Сщ и»кл л чем « на пЪколк* пуви вемчкл чвтчші*.
' * 2 и*:и “ъ ом ж ани.5ъ сркжмс са со с м іб д я е м к при вйп к дек ш и д ej & .o ,
S2I2» О Р Я **!” & пктрсаш Н ого т а* а #**ю и от:
ДПщи.НвлвВпляИ* 0* имал* ішр»кдая«л До убяоаТъ п а я и ц а й і де fa rt

П о л и ц е й с к и т е н а ч а л н и ц и съ б и р аха д а н н и за ж и в о т а на п а р т и з а н и т е и пи ш еха
об ш ир ни д о к л а д и , к о и т о д нес са н а й -ц е н н и и зв ори з а и сто р и ята на съ п р о ­
т и в а т а . И н те р е с н и в т о з и д о кл ад са п о л и ц е й с к и т е о ц е н к и за
к о м а н д в а н е т о и д и с ц и п л и н а та в отр ед „Га ври л Ге н о в "
 483

Няма нито едно бъ л гар ско с ел и щ е , к о е т о да не е п ри н есл о в ж*»ртва на а н т и ф а ш и с т ­

ката борба поне н екол ц ин а о т най д обри те си ж и т е л и . О б р а зи те на герои те
в л и за т в П ан теон а на б е зс м ъ р т н и т е

27 юни. В гр. Пловдив при престрелка с бандити един

нелегален комунист бил убит. Същият е член на Комунистиче­
ска партия.
28 юни. 7 бандити нападнали лесничейската станция при
с. Хвойна, асеновградско. Опожарили архивата, убили пазача и
откраднали пушката му.
40—50 бандити влезли в гара Стрелча. Разрушили теле­
графната станция и откраднали 700,000 лева и дрехи.
45 гръцки бандити откраднали при гр. Смолян 8 овце.
29 юни. 100 бандити гърци и българи, добре въоръжени
с автоматични пистолети, откраднали от с. Козаре, девинско,
оръжие и храна.
30 юни. По пътя за с. Фердинандово, кметът иа с ^''йково
бил нападнат от бандити. Той бил придружаван от един п д-
офицер и един войник. Кметът бил ранен, а мотоциклетът подпа­
лен. Един от бандитите носел железна каска и бил въоръжен
с автоматичен пистолет.
30 бандити нападнали с. Драгомир, пазарджишко, откра­
днали голямо количество храни и 171,000 лв., като дали квитанция.
 484

1 ю ли. 30 бандити, като между тях и една жена, нара­

нили през време на престрелката двама от полицията и от­
краднали пушките на милицията.
%
2 юли. 10 гръцки бандити, които били въоръжени с малки
картечници, пушки и пистолети и облечени в гръцка униформа,
откраднали от с. Пловдивци, смолянско, храни.
3 юли. 80 бандити, като между тях една учителка от с.
Църково, пазарджишко, разрушили телефонната връзка, убили
един лесничейски пазач. Наранили един войник и един финан­
сов пристав, откраднали голяма сума пари, 8 пушки и патрони,
храни и устроили събрание. Отвлекли също 6 лица, от които
двама убили и един тежко наранили.
8 юли. 300 бандити нападнали с. Старосел. От село Па-
ничери полицията се притекла на помощ. В тричасовата пре­
стрелка паднали трима от полицаите, а. един бил ранен. Банди­
тите имат 9 убити и 11 ранени, които отвлекли с себе си.
150 бандити нападнали с. Стрема, запалили общинската
архива, убили трима мъже, ранили трима и отвлекли трима, на-
верно комунисти. При отбраната особено много се е отличила
една жена.

Ч аст о т бой ци те на о тр е д „Георги Б ен к о в с к и " — Ч е р в е н о б р е ж к и в. о. рай он , XI зо н а

 485

100 бандити разрушили архивата на общината Манастир

асеновградско. Обезоръжили стражата и откраднали пари
и хранителни материали.
10 юли. 100 бандити блокирали с. Мечка — панагюрско.
Обезоръжили стражата, откраднали пари и хранителни мате­
риали, млечни продукти и унищожили всичко, k o q t o не могли
да вземат с себе си. Кметът и секретарят успели да се освободят.
11 юли. Бандити нападнали военния резервоар на гр. Плов­
див при село Св. Спас. Послужили си с ракети за осветяване на
местността. Същите са били отблъснати.
12 юли. На разни места в околията Пазарджик нелегал­
ните опожарили снопи: 250, 130, 250 и 150 = 780 снопи.
При сражение с бандитите при с. Старо-Железаре от ди­
рите и кървавите следи се предполага, че има загуби от
страна на бандитите.
13 юли. Бандитите откраднали от един намиращ се в от­
пуск войник един автоматичен пистолет.
14 юли. 20 бандити нападнали лагера на 8-ма еврейска

II в. о. п ловди вска зон а Група п арти зани

486

група при гара Белово. Откраднали взрив, оръжия и храни.

На командира капитан отнели* униформата. Според съобщение
на вестниците, този офицер бил уволнен.
15 юли. 50—60 души бандити нахлули в с. Калековец —
пловдивско. В сражението били убити командирът на милицията
и един известен като националист търговец. Обрали магази­
ните, изгорили архивата на общината и плячкосали оръжието
на милицията.
15 бандити нахлули в с. Чоба — пловдивско. Обезоръ­
жили стражата пред общината и училището и изгорили архивата.
Бандити нахлули в с. Ръжево-Конаре. Откраднали хра­
нителни припаси и униформата на един отпускар.
20 юли. На път за гарата много хора от с. Ръжево-Ко­
наре били нападнати из засада. На един подпоручик и много
войници били взети оръжието и униформата, един пистолет
и др. оръжия. На войниците заплатили 1000 лева.
19 ю ли. 100 бандити в форма и въоръжени с автома­
тични пистолети откраднали в с. Брезово голямо количество
брашно.
20 юли. 20 бандити нахлули в с. Върбен. Отвлекли един
висш полицай, когото след два дена на площада на с. Отец
Кирилово явно убили.
50—60 души бандити обезоръжили милицията на с. Цар
Асен — панагюрско. Разрушили телефонната станция, откра­
днали пари, оръжие и голямо количество храна.
21 юл.и. Бандити запалили една бичкиджийница при с.
Чепино. Загубите възлизат на 250,000 лева.
При с. Дорково — пещерско, 60 бандити откраднали го­
лямо количество хранителни припаси.
100 бандити нахлули в с. Отец Кирилово. Събрали насе­
лението и убили отвлечения от с. Върбен бивш полицай.
Между тях имало 4 жени, като некои от тях имали автома­
тични пистолети.
4 бандити нахлули в с. Борец — пловдивско. Умъртвили
свещеника и отвлекли един селянин-националист.
При с. Чурков — девинско, 150 бандити откраднали от
мандрата голямо количество млечни продукти. По-късно от
лесничейството от Персеник взели също много хранителни
продукти.
 487

pyutut 7« . >> ПАН0И1/ 5 —I

It ^ ,l» « ^ »» J .. І ’
,";v ,ts.4)rv ,..A*-< АуАЙА-*Л»> ' /v ^ \Л~* -14. м»
t*. ' '- t ' f - * ; ' v < <. s o« " jfs } * -* Vu
f Jl ‘ y . + jtf •‘ У : A. ^ ---c -r -V . H -r -f-p lW U /

t bi pi +r - f . . _.-...
. J-*- u- * * a. <j c € . W w ~*-*~++-•,'
M* . \ > * _ ,,,$ • #
Г У '^ 4 . s y t '* ) / A* Y е» tt- t.J , $ ? *, 1*У-*Л -o -
ж, . I*• •' ' ‘ ’ 1 * i-» l“V « #-* СЧ..^. < ^UAfcM
4L' Л «-*.
«V •-*
-» f *~-v
U*Sb44.yp*
•*-»уу~- *-•
*' V f -u.frbot '-C> «’•* «-'-y -K— U /*.f n > ^ irytA~ , TV-£*r-./y/~* .
/ЗГ-7»-і* • 'W ^ v j : . - ^ /■ '-» yr *?'<•-*- Ui-A-e-JC, £ . »-AA« f e ^ r r - ^
i t**-"*'<'•■u ■**-> ';- Л / . іv*4г a *- *J»c*.
• * r y - r I ■£■*%Ь-ъг■£*•*-
-
'А . '4 'н ^ **-*•'- JLf.*-4y4u*/*vyp>M ~-~c *
, t' ■ i*f- /■-' * * •".'■•>' ,, ”' ■■*■, T" ««_.'/-• *-&*. u***_Г-4. ^(Н»4а*ч. -C лХ*чд»*лѵ
‘*■ <>fС.'.у-ѵ*
~’m
***•«■ " <' УЛ **- .?«* ■ i ■ <: і і б * >«- ■» * --«. u
, \ aV v - r . / “V / ' • • . / . * # Ад .Л ■ * 4 K --* r / '. v---«*X 4- e j» \j-z , -
^ ■• f t < ' .< •__A * « А -ъ Л > , >■ A* ./ X t~^K U* AA * y 4 *U
V ■ A -- ■' ' t ‘r • ■•■*► * '■■f-** J * * y * r * ~ X -y . — '.А - А - А ^ - ІАІА-Т^ A M > |( A • /

Г.І.- Г-ч-»^*ОЛ-Ѵ ^ ■-- ' • 'A 7 ^ “ " “ ~ — Г-A--^-'—■ , Ѵ^ Г A' ^ >'

Л r-» A-* I.»j. «*- ^•&J ,A . )Л< « « J . •-».». ../* -. A
Ht-'-FT. Ul^yl-*- 4-* <-« O »' К Л ѵ^ С *
Ct u f.■-," ' ' *.•••.' A* / . • ^ p Ѵ -*л_ /-гіі -<’ i. 1*им>.-.-аА A**-
У 7 ; 7 ,’ UM AA . ■.. -O “ O iu iu i »• tx>yi л A-A-Tjt^a;
f cfy < / * /> * c .
й/. »-'M A - ; « • '^ U c uiAl „u«
* <-*
l_* tA
U- A
* •«•*
* /*’*" ^ *■ ( V4 ' «»-«-* Й-■A-^. «А >f ’-•» * -
Jl<
У‘<VtM I?-*‘ v>, /Аа->--а AAA4
* l» Л
A»v Jf. <_• - t
I'M Mjfcyi.»*-. # 1 , » <4A /-fc. A- y ^ - « . -- ^ '//A. > V»- yCAA « ^ 4 u < W w !J^I €
.-^V >*~J-jr«..-. ' .,.L i, vlC //- u.«-y *•
v /J -. А Л( V " ^ >-/►— \},^..< _. «< -* ' ЛС-р4'"-‘.~Г*~ l-f.* ' .
/■^ 2*^“^ • ~^~.‘f.(-„ JL .■ Ww o-'*y

.П рхи в на с ъ п р о т и в а т а “ — Ръ коп и сн а и нструкци я за р азр у ш а в а н е на ж .-п . линии

23 юли. Нападната е била при с. Орехово една жандар-

мерийска дружина, която е била изпратена срещу тях. В сра­
жението бил убит 1 подпоручик и един подофицер. Убити са
били и 2 бандити.
2 / юли. 150—200 души бандити нападнали с. Зеляхово
— пловдивско. Устроили митинг, изгорили къщи, обрали ма­
газини и убили един националист.
23 юли. При с. Песнопой бандити нападнали ж. п. линия
Д ва пъти атакували, но били отблъснати.
24 юли. Един автомобил от държавната военна ф-ка в
Сопот бил нападнат от 15—20 бандити. Ранен бил един войник,
един майстор, и плячкосали 10 пушки.
22 /ешл При с. Чернозем военният пост е бил нападнат
от бандити, които се представили като отпускари. Плячкосали
8 пушки. Ранен е бил един бандит.
23 /оди. В с. Смилец — панагюрско, бандити искали да
влезат в къщ ата на свещеника, но били разгонени.
488

24 юли. При Калофер е бил отвлечен един селянин, слу­

жащ по-рано като полицай.
25 юли. При с. Васил Левски били нападнати чиновникът
по реквизицията и един учител, като чиновникът при бегството
към селото бил убит.“
Тези няколко доклади — на неизвестните германски агенти
и на известните ръководители на българското военно и полицейско
разузнаване — са най-ценни извори за произлизащата от самия
фашистки лагер официална документация за нашето съпроти­
вително движение, за очертаване размерите и характеризиране
на неговите прояви.
Докладчиците не могат да бъдат заподозрени в при­
страстие към партизаните. Ако са били пристрастни, то е само
в стремежа си да намаляват, да умаловажават проявите на
съпротивата, да им дадат погрешно осветление (както прави
на много места Никола Гешев), та да смекчат пред по-висшите
си български и германски началства собствената си отговор­
ност за невъзможността да се справят окончателно с парти­
заните.

В некои от докладите се прави и разчленяване на дан­

ните според вида на извършените акции: саботажи на желе­
зопътни релси, хвърляне на влакове във въздуха, умишлено
сблъскване на влакове, унищожаване на други транспортни
средства и пр.
И действително — едно от главните усилия на нашите
партизани и бойни групи бе насочено към разстройството на
съобщителните линии на германците, като пряк принос към
военните действия срещу хитлерова Германия.
Заслужава внимание съобщението на неизвестния съ­
трудник на Гестапото, че предпочитаните при саботажните
Действия места по железопътните линии не се съвпадат с об­
ластите, в които действуват четите. От това съвпадение той
се досеща, че наред с „истинските“ чети съществува и друга
„чисто“ саботажна организация (бойните групи, б. н.) макар и да
липсвали следи от нея, тъй като, уви, „при нито едно число
саботажен случай“ авторите на саботажите не били заловени.
Следващото официално свидетелство също разкрива из­
вестни черти от картината за борбата срещу транспорта:
 1
489

2 Д и в и з и о н н а област Л и ч н о по ве р и те л н о
№ 1 1 - 33 20
29 ю л и 1944 го д и н а „Д . О .“
гр . П л о вд ив

Началник щаба на войската, със сл. писмо № 1— 889 от

26. VII. т. г. заповядва следното:
Напоследък има нови случаи, когато нелегални извършват
нападения над влакове, пътнически, автомобилни рейси и пр.,
в които пътуват офицери и др. военни чинове.
Нелегалните обезоръжават пътуващите военнослужащи,
вземат облеклото на некои от тях в присътствието на пътува­
щите цивилни граждани. По този начин те нанасят непоправим
удар върху моралния престиж на българската войска, като
в същото време се снабдяват с необходимото им оръжие и
военно облекло.
За да се тури край на тези случаи в бъдеще, се нарежда
следното:
1. Всички офицери, при пътуване по влакове, автомобилни
рейси и др., в отпуск или по служба, да бъдат задължително
въоръжени, като носят със себе си и достатъчно патрони.

М арко и Мария Д имитрови (Дамян и Роза) от с. Д сен о вец , Н .-Загорско, убити к а т о пар­
ти зан и п рез ю ли 1944 го д и н а. Н о во р о ден о то им д е т е о став а си р ач е сам о на 1 д е н ,
но о ц ел я в а и дн ес р а ст е при р о ди тел и те на уби тите
490

2. При пътуване във влака, най-старшият офицер да има

в съображение съпротивата и отбраната на влака, в случай на
нападение от нелегални.
3. Комендантите на ж. п. гари да разпоредят военните
чинове и ж. п. полиция да се настаняват в близост до второ­
класните и първокласните вагони.
При нападение на влака от нелегални, старшият офицер
с останалите войници, подофицери и офицери оказва съпротива,
като действува с оръжие до край.
4. Офицер и подофицер, който при нападение на неле­
гални, не употреби оръжието си и се сдаде без съпротива, ще
бъде даван под съд за бездействие.
5. Командирите на частите и началниците на службите да
внушат на подчинените си офицери, че малодушието и страхът
са чужди на българския офицер, който и при най-тежки обсто­
ятелства, трябва да предпочете смъртта пред безчестието и
позора. Заповед“.
Полковник — Началник 2 дивизионна област (не се чете).
я
Интересни свидетелства за безграничното разпореждане
на германската тайна полиция в България се намират в пре­
писката около саботажа в склада на акционерното дружество
„Петрол“ в Русе.
Сам шефът на германското Гестапо пише — не, а най-ви-
сокомерно предписва на българското военно министерство, под
свой номер „Др. 529, 1. XI. 41 г.“
„На 29. X. 1941 година, в 9'15 часа е избухнал в акц. д-во
„Петрол“ в Русе пожар, извършен от един комунист.
Ефрейторът Паул Аграхам от автомобилната рота 591,
фелдпостномер 22966, който работи при пълненето, е преслед­
вал атентатора. При това преследване ефрейторът, който се
държал геройски, е бил наранен на няколко места с нож; той
починал от раните си. Атентаторът е арестуван и се намира
в ръцете на българската полиция.
Името на атентатора не е известно. Касае се за един ко­
мунист, който е 'много активен и е известен на полицията; той
е бил назначен на служба от директора на д-во „Петрол“ два
дена преди да извърши атентата.
Назначаването на един известен на полицията комунист
в един завод, който е подложен на опасност от саботажни
действия, е едно лекомислие, което не може да се оправдае
с нищо и трябва да бъде порицано най-строго от гледището
 491

CZ^
Ш Е ТР О Й Ъ " ™
ГЛ
7 t/W
У Q
//
ito f/ '^ ^ ly G tfX C 'n d t I f/ U - l/n y y f /y n

и y r su fn fu +уси-z tiy p tf*

^Жг/уьЬЛЬ-iSf*—
* *
tn y a A fJ
*
-106 y . 1 s t іУЬк/Ун-ки'
j h . ЮсУѵНЛІ' ІіШ 'ijM
' { . yj t t M
, 'У 6 >у
* >ч л 11 ноември 1941
Госсодииъ
Гмнарвлъ^ааоръ Руси Русевъ
LjUiA-i
SJKtsttpoHH
.. / N
/ ' ^

іки Ѵбр /М и г і ^_Г .ѳѴ / '

Я ералъ ,

7 въ н а а а т а я и е т а л а ц я я въ ? у » е с в -твиха дыама
яцеря: г - н ъ и а й о р ъ t ; c h e r f , отъ СсхряЖ, у л . Г л а д а т о н ъ ,Г 8
і . Годпѵручякг K n e e c h e ,- началиикъ на о х р а н а т а я а л н с та л а ;ии-Ь э»
. / ю х т е продукти ьъ Р у с е . Г-нъ МаЯорътъ з а я в и , че вд ватъ по
и а р в у а я е на Германския Е оеазн ъ А**ае ръ В ъх гп р яя.' ѵщ?мнг% г -и ъ ь'а!*орВ»
\ 'затуі^г’ллъ наиня д и рек то р » я а и н стал ац и я та г.Димо Г .Д якооъ , както
I и ^яш Ь стн и ка му г.Инженерѵ Пиюевъ, че е далъ нареждане на о х р а н а т а,
ако се повтори с л у ч аятъ на с аб о та к ъ , к а к т о т о зи преди н ік о л к о дн и, *■
Ъойто, Ьи е и а в е с т е н ъ , т о , к а к т о п ап аятъ г.Д я к о в ъ , т а к а и зан ѣстни кѵг*
ч у г.Янж.Нииетзъ, цѣли д а бждатъ в е д н а г а зас т р ел я н и отъ гермаиск-итЪ Лл
, в ойници»4 б езъ в с ѣх а к в а . яр о ад д у р а. ^ ^ u . .. _ ^ лЖ т

О ригин алн ото писмо на а . д . „Петрол**

на германската войска, която има извънредно голям интерес,

щото намиращите се там бензинови припаси да бъдат осигурени.
Ето защо, моля да ми се съобщи името на ръководителя
на д-во „Петрол“, който е отговорен за назначаването на атен­
татора, за да бъде разпитан.
Също така моля да ми се изпрати едно извлечение от
ония пасажи на преписката, които са важни за защитата на
военните обекти.“
Макар че в последните два пасажа е притурена и думич­
ката „моля“, те никак не звучат като молба, а като най-чиста
тросната заповед — написана до Военното министерство, до
Щаба на войската на една суверенна държ ава! Господинът
иска името, за да произвежда „разпит“ !
Агентите на главния гестаповски шеф действуват още
по-откровено:
„Уважаеми господин генерал,— пише твърде бързо и по­
верително главната дирекция на а. д. „Петрол“, — на 7 този
месец в нашата инсталация в Русе се явиха двама германски
офицери: г-н майор Шарф, от София, ул. Гладстон 58, и под­
492

поручик Кнеш — началник на охраната на инсталациите за

петролни продукти в Русе. Г-н майорът заяви, че идват по
нареждане на германския военен аташе в България. Същият
г-н майор заплашил нашия директор на инсталацията г. Димо
Г. Дяков, както и заместника му г. инж. Пипев, че е дал на­
реж дане на охранат а, ако се повтори случаят на саботаж,
какт о този преди няколко дни, който Ви е известен, то,
какт о наш ият г. Д яков, т ака и заместникът м у, г. инж .
Пипев, щ ели да бъдат веднага разст реляни от германските
войници без всякаква процедура.
Понеже договорът ни за даване под наем част от инста­
лацията ни в Русе е сключен с Военното министерство (на
колко други германски антисъветски сделки българското Во­
енно министерство, па и всички други министерства, бяха при­
критие I — б. н.) затова си позволяваме да отправим настоя­
щето ни до Вас, Господин Генерал, с молба да наредите да
ни се потвърди писмено: това заплашване официално ли е,
или е лично на г-н майора. (Наивници — не майорите, а всеки
германец можеше безнаказано да вземе живота на всеки спреч-
кал се нещо в пътя му славянин! б. н.).
Защото, ако заплашването е официално, то ще бъде едно
непреодолимо препятствие за изпълнение на поетите от нас с
договора задължения, тъй като никой чиновник от дружеството
не се съгласява да извърши договорната работа под такова
заплашване за разстрелване без съд. Ето защо, и ние ще бъдем
принудени да денонсираме веднага договора, който имаме с
почитаемото Военно министерство. Ако ли пък това заплашване е
частно на г-н майора, то на нашия директор на русенската
инсталация, г. Димо Дяков ще бъде разрешено да се обърне
до прокурора за защита. С почит и пр. . .“
Разш ътва се нашето Военно министерство, за да умило­
стиви някак разгневения г-н полковник Брукман, нарежда да
се изгони провинения Дяков (на № 22282, на № 22412 от 5 и
22. XII. 41—. . . г-н Димо Г. Дяков е сменен още на 13 т. м.
с запасния генерал г. Георги Христов). Но Брукман не се оми-
лостивява. Той пише нова своя заповед-„молба“ :
„Върховното командуване на германската войска моли
Царското българско министерство на бойната, по повод слу­
чилото се в Русе, при което един германски войник биде убит,
да бъде поета охраната на „Петрол“ а. д. респ. — неговият район
от българската войска“.
Кога българската войска е била повикана да замести ня­
къде германците, та тя веднага, по заповед на продажните си
 493

Deutsche Gesandtschaft

!|
Der Militdrattacfte

<: 1,3ulcarieohen Krie^iJiainisterliua,

•.lid. von Herrn Oberatleutnant K o a t

A-
M X»aa O berlronun&ndo a d 'i u t j c h e n H e e re s b i i t e t d aa
n i s t e riv e t im H in ’o l i c k c u f d ie
. B u lg a r ie . c h e X r ie g s
&&nge і д Н о эае b e i < r e in d e u te o h e r S o ld e t e rm q rd e t
d ie A n la g e r. d e r P e t r o l эгхзаіоеі. unt • r RaLa-saj

Едно от п исм ата на гер м ан ски я во ен ен аташ е

управници не се е отзовавала! И сега — в отговор на министер­

ските нареждания, командирът на 5 дунавска дивизия донася:
„22145. Донасям че по отношение охраната на складовете
и района на д-во „Петрол“ наредих следното:
1. Фабриката да засили собствената си охрана, като уве­
личи числото на хората за това на осем души. Последните се
препоръчаха от щаба на дивизията и полицията, като техни
служащи в миналото и познати със своето родолюбие.
2. Д а се засили контролът на влизащите в фабриката лица,
като се охраняват всички входове на фабричния район.
3. Д а се премести к а р а ула от досегашното к а р а улно
помещение в столовата за работниците, на цент рално
место и в непосредствено съседство до управлениет о на фа­
бриката, откъдето да осигурява съдействието на к а р а ула
при случайни пож ари, саботаж ни действия, а т ака също се
увеличава и респекта върху работниците“.
. ■
Нека допълним необхватната проста картина на саботаж-
ната дейност в дълбокия хитлеристки тил и с некои от мно­
гобройните свидетелства, произлизащи от самото съпротиви­
телно движение. Всички оригинали на документите се намират
в Архива на съпротивата.
Ето как началник щаба на Рилопиринския отред Йонко
Панов си спомня героичната акция, извършена от отреда на
24. VIII. 1944 година:
494

„Задачата, която си поставихме, б еш е: да унищожим нем­

ците и техните складове с оръжия и взривни материали в ко-
чериновското училище и с. Жабокряк. Решаването на тази за­
дача изискваше в никои случаи да не се позволи, немците да
получат помощ от близките немски и български гарнизони.
Затова беше необходимо: 1) да се обезвреди с шеметен удар
ловната рота и взвода, изпратен за дърва при Пчелина, и добре
да се заслоним от към Рилския монастир, където имаше гар­
низон от друга една р о та ; 2) да се заслоним към Рила, откъдето
немците можеха да получат бърза и ефикасна помощ, като
едновременно с това се обезвреди малкото българско гарни-
зонче в с. Пастра и 3) да се действува едновременно, с пълна
изненада срещу четирите пункта: Пчелина, кочериновската
почивна станция, с. Пастра и с. Жабокряк, пръснати на едно
разстояние от 20 клм. по шосето.
Срещу немския лагер в кочериновската почивна станция
трябваше да действува първа чета, командувана от Лазар
Лазов (Велко); срещу с. Ж абокряк — втора чета, командувана
от Бойко ; трета усилена чета, водена от Крум Радонов срещу
ловната рота в Пчелина и една сборна част, водена от Ферди­
нанд Пудев — срещу с. Пастра.
Др. Димитър Тимошки с две картечни отделения имаше
за задача да устрои засада на шосето под с. Жабокряк, от към
с. Рила да развали и запали моста.
Първите щурмови групи при кочериновската почивна стан­
ция, Пастра и Ж абокряк трябваше да се приближат до обек­
тите си като дървари, с брадви, бичкии и магарета, или като
косачи.
Нападението бе решено да се извърши в 18 часа на 24
август.
Целият ден на 23-и бе използуван за усилено и непосред­
ствено разузнаване. Командирите прекараха целия ден близо
до обектите си и се запознаваха с разположението и живота
на същите. Вечерта щабът обработи всичко, уговорихме и най-
малките подробности, както по нападението и нашето пове­
дение, така и по времето и посоката на изтеглянето: дадохме
последните нареждания на командирите на частите и късно
след полунощ легнахме да почиваме.
Сутринта всеки получи оскъдната половина питка, изпе­
чена в нашата собствена фурна, сверихме часовниците, уго­
ворихме необходимите пароли и се отправихме на път. С бодра,
решителна стъпка, четите в партизанска колона (по един), се
отправиха всяка към своя обект. С командира на отреда —
 . * ь/ с.Жеп* р « « ’tit's? ? if-1 ■я'})*#
■ /(4 . S t- W . **/> ('A 4 'f t ? * *4 fitW fA

Atfati. :г-Л'М • ЛІ ІРР/ХЯМ S-fec/ft * esr**^// /-#4*#* f a - \

Mt>//?'?.f7*,f ЮЛ' f f & * ‘0&. ЗА-
**■ -yfyp 3<fy/?>zy /7/>рцг*г ’ *fr*+c vacrvef g уі«МР/*/р <ѵлй«И
‘у&4УГяК»??ху /МРУУ// rrtyy J.Pyf.-f #*}/p>e*f/' 7>о«',/Ач*#гУ>4- j
v. *>Р1Ъ,-,\-: -i -?pr ■•' "•/ /rs? " І
'• ^" ' ■
■fposrr, PiptPirs f- в #,Ш7№ /PfH/?T47>g •* ^j y/ .? </.>»Aj>//3fj

Д ирективите на В ърховния щ аб бяха основни р ъ к о в о д с тв а на п ар ти зан ската борба

др. Васил Демиревски, бе решено да бъдем при групата, която

трябваше да атакува с. Пастра, отстоящо почти на еднакво
разстояние от Жабокряк и кочериновската почивна станция.
Приближаването и заемането на изходните положения за
атаката трябваше навсякъде да завърши най-късно до 7 часа.
Сърдцето биеше силно — ту се свиваше и замираш е: няма ли
някъде да се натъкнем на нещо непредвидено, няма ли с нещо
да се издадем, и всичко да пропадне? Вслушваме се в далечи­
ната — нищо. Вече сме пред Пастра. От гората виждаме
селото като на длан. На моста два войника приказват с моми, а
часовоят пред казарменото помещение мързеливо и спокойно
се движи и мисли кой знае какво.
Часът е 18. Нашите „косачи“ минаха по моста край вой­
ниците точно в момента, когато далече в ляво и в дясно затре­
щяха пушки, запяха картечници. Заквака и нашата картечница,
гръмна от гората и нашето „ура“. Почти без съпротива вой­
ниците се предадоха, при един само ранен от тяхна
Бързо и леко се справи Крум Радонов и с ловната р
при Пчелина. Чрез бесен щрум и без нито един изстрел ив
496

обезоръжени постовете пред вратата на помещението и височи­

ните до самата казарм а; партизаните нахлуват в казармата, и
войниците се предават. Двете наши картечници се изнасят
бързо на шосето към монастира, а скоро тук са на позиция и
пленените от ловната рота 4 М.Г. картечници.
Още докато беше светло, ротата от към монастира се
опита да настъпи по шосето към Пчелина. Въпреки преду­
преждението да не се стреля и се приберат в монастира, на
третия път нашите картечници бяха принудени да стрелят не
над главите или пред тях, а на месо. Дала 4 жертви, ротата
от монастира не се опита повече да ни безпокои.
От към Рила никой не се опита да ни нападне. Димитър
Тимошки задържаше всички, които искаха да влезат в Жабо-
кряк. М ежду последните бе дошъл с кола един от директорите
на Гранитоид — бясното куче — агент на немците, Томанек,
който е бил наместо разстрелян, защото сам бе взел участие
в избиването на заловените партизани след боя при моста на
Рцлската река в края на м. май.

Д вам ата п рославени п ар ти зански ком андири и верн и д р у г а р и ]

С лавчо Трънски и Д енчо Зн еп о л ски ср ед бо й ци те си
 497

Не така леко се развиха събитията срещу немците, които

оказаха отчаяна съпротива.
Лазар Лазов, Христо Радонов, Деян и Станой, преобле­
чени и качени на магарета, се приближават до кочериновската
почивна станция, и когато немците се окопитват, те с няколко
скока се явяват пред вратите на помещенията. Бързо присти­
гат всички останали, и се почва упорит бой. Докато безстраш­
ният -Деян пази на вратата, Христо Радонов, Лазар Лазов,
Станой, д-р Настев и др. проникват в първата стая. Започва
бой от стая в стая. Немците сами запалват зданието, и оста­
налите живи до този момент германци изгарят в последната
стая. От запалените складове нашите едва успяват да вземат:
2 картечници М Г, 25 шмайзера и 30 пистолета. В трясъка
на бомби и патрони, зданието горя през цялата нощ.
При Жабокряк др. Бойко допусна грешка, че не изпълни
точно предвиденото в плана, и четата му налетява в селото, без
това да бъде предшествувано от смелите действия на нашите
„дървари“. Немците се прикриват в зданията и бараките и от­
криват по нашите убийствен картечен огън. За да даде при-

Д р}г сл ав ен п ар т и за н с к и ком ан дир Д обри Д ж уров — ком ан дир на

„Ч евдар" — I с о ф и й ск а зон а.

В ъорі ж е н а та съп роти ва

мер, хвърля се пръв срещу тях Бойко, но бива зле ранен в
ръката и излиза от строя. Др. Демиревски възложи на мен
веднага да замина за там и ръководя бързото ликвидиране на
съпротивляващите се немци.
Село Ж абокряк беше цялото осветено от грамадни по­
жари. Нашите бяха избързали и запалили всички складове.
Немците непрестанно стреляха. В запалените скадове затре­
щяха бомби, патрони, избухваха цели каси с взрив, хвърчеха
високо във въздуха и избухваха варели с бензин. И в тоя тря­
сък не млъкваше резкият глас на немските картечници. Опу­
шени и в треска тичаха насам-натам нашите момци. Неуморен
и безстрашен на своя пост бе славният комисар на отреда,
Кръстю Стойчев; също така прекрасният, загинал по-късно др.
Асен- Терзийски, храбрият Нако, Донче Лесински, Хаджията. . .
Късно, вероятно едва към 10 часа, нашите бомби и шмай­
зери пръснаха последните немски черепи. Тук бе запалена и
изгоря една бойна кола, много други леки и тежки моторни
коли, мотоциклети и пр. От складовете можахме да вземем
захар, хлеб, брашно, оръжие и взрив. След. като изпратихме
камиона с всичко това, снехме засадата на Тимошкин, и на
друг камион цялата чета с песни се изтегли през Пастра за
Пъслина. Рилското корито гореше; планината продължаваше
да се тресе от взривове.
Последователно към Пчелина се изтеглиха другарите от
Пастра, кочериновската почивна станция. На Пчелина разпре­
делихме захарта; взехме в новите си раници хлеб; облекохме
се с нови дрехи; взехме одеала, платнища, канчета; скрихме
в гората цел камион брашно и взривни материали; снехме за­
садата към Рилския монастир, и когато вече разсъмваше, се
изтеглихме по Илиенската река, нагоре в планината, без да
посмее некой да ни преследва.
Общият резултат от тази акция, насочена изключително
против немците, е следният: убити 30 есесовци, взети 10 кар­
течници, 30 шмайзера, 172 пушки, 1 бомбохвъргачка, 40 писто­
лета, много бомби, взрив, облекло и храни. Унищожихме една
бойна кола, около 30 други моторни коли, всички складове с
оръжия и бойни припаси, бензин, сено, една оръжейна работил­
ница. Взехме заедно с това и повече от 400,000 лева. В тази
акция ние дадохме само 3 ранени при Ж абокряк“.
■
От българските железничари се събраха редица сведения
за саботажи по транспорта. Даваме някои от т я х :
 499

„Донесение
от Никола Михайлов Тасев, ръководител движение
I ст. гара Костандово.
Господин Началник,
По повод телеграмата на г. Министра на Ж. П. Т. Т. от
27 того, ви донасям следното:
1. На 27 декември 1943 г. замина от гарата ни вл. 261
за гара Долене, с 18 вагона, пълни с дѣрвен материал и др.
На клм. 24, при кантон Дренов-дол една група партизани,
предвождани от бившия ж. п. работник Мито Костадинов Ива­
нов, от с. Варвара, пазарджишко, заставят насилствено кантонера
д а спре влака. Въпреки че е нанадолнище, влакът се подчинява
на червения сигнал и спира. Партизаните блокират влака, сва­
лят всички пътници от единствената пътнишка каруца, най-
внимателно ги поканват и задърж ат в помещението на кантона,
без да правят какъвто и да е опит на издевателства или обир.
З а тая им човешка обноска говорят с възхищение самите път­
ници, подчертавайки, че действията на партизаните са, преди
всичко разумни и със строго определена цел.
След това партизаните взимат от кантона петрол една
тенекия, поливат всеки вагон, подпалват го, нареждат бързо
на спирачите да разхлабят спирачките, а на машиниста — да
даде пълна пара и веднага да слизат от влака. Последният
потегля с пълна пара и на разстояние 300 метра, на една остра
крива, се сгромолясва в горяща грамада.
Последствията с а : един локомотив напълно разбит, 6 ва­
гона с разглобени нови дървени бараки за немците, можеби,
нейде за нещастните евреи, французи или руси в Майданек или
Тремблинка, или пък за самите фрицове в африканските пустини
и 7 вагона дървен материал, чрез немските ратаи у нас — пак
за немците — напълно изгоряли. Постъпката на партизаните се
посрещна със скрита радост от хората на съпротивата.
2. Укриващите се в шосейния кантон, в съседство със
спирка Милеви скали двама партизани, бяха предадени от канто­
нера, но успяха да се спасят, благодарение ценната подкрепа на
укривателите: един шосеен кантонер, Димитър Благоев, и един
горски стражар, Спас И ваноа В замяна на това, последните бяха
най-зверски убити, без съд, затова, че не отрониха дума за своите
другари — запазиха пълна тайна до последно издихание. Парти­
заните запомниха предателството на кантонера и на 4. XI. 1944 г.
го разстреляха на местото на катастрофиралите вагони, с поста­
вен надпис: „Така се пада на предателите!
Гара Костандово, 28. X1L 1945 r. Р. движение: Н. М. Тасев“
500

„Сведения
За извършената саботажна работа на Михаил Николов
Костов, сега на работа в XII ж. п. секция, V участък, VII чета,
гара Момчилград, а тогава надзирател при XVI ж. п. секция,
IV участък, I чета, гара Клисура.
След като бях преместен в Македония на 12. VI. 1944 г.,
се явих на местото, за да заема длъжността си. След няколко
дни партизаните нападнаха гарата, и на следващия ден аз се
свързах с тях, като за следващото нападение им дадох съдей­
ствие, за да причакат помощта, идваща от Демир-Капия. На
29. VIII. с. г. по мой почин и тяхно желание отидох в с. Кли­
сура, за да уговорим задружните ни действия за напред, за да се
спъне оттеглянето на германците от Беломорието. Там ми беше
дадена задача същ ата вечер още да прекъсна съобщението
(телефонно), като изрежем телефонните проводници и стълбо­
вете на около 100 м. Същата задача се извърши лично от мен
и двама щатни работници още същ ата вечер. След един час
бях извикан в селото, за да постигнем още по-уеднаквено спо­
разумение, където ми бе възложена задачата — за срок от 5 дни
да разруша линията най-малко на 3 места. На другия ден
пристъпих към изпълнение на зададеното. На 1. IX. 1944 г., в
20-30 часа положихме мините (с двамата щатни служители) на
клм. 79+600,точно на кривата към р. Вардар. Идващият влак
(транспорт германски) се натъкна на мините, и 11 вагони, пълни
с амуниции и германски войници, бяха напълно разрушени.
На 2. IX. с. г. се повтори същото, самоче на друго место,
гара Момчилград Подпис: Мих. Н. Костов“
5 . 1. 1946 год.

111а До Главната Дирекция на Железниците

ж. н. с е к ц и я
№ 8499 Кабинета на г-н М и н и с т р а
5. I. 1946 г.
гара П л е вен София
В изпълнение телеграмата на Г-н Министра № 1909 от
27. XII. 1945 год. донасям, че през годините 1941-1944 в рай­
она на секцията са извършени само скъсване на ж. п. линия
от поставен взрив под линията от неизвестни за нас партизани:
На 2. VI. 1943 година към 0.30 часа на клм. 206+356 ж. п.
линия София—Варна, от десната релса откъснато парче 70 см.
Влак 263 преминал местото без да дерайлира.
 501

ф . : м • ,л )
Щ ? ‘ JRPr W «»,;j»jeicurfe на лелезницито
М .п .о а и ц и я КАПЛУЕТА НЛ Ѵ-Н ШШСТРА

,
Ж .Щ 9 .
_____
со**я
г*р« Ялият*. ' * В изпълнение толограмата на Г-н Нигшстра *3 1509 от 27X11
1945 год. донасям че през годините 1>М1~1944 в района на
секцията оа изяърмени сгшо скъсване на жп.линии от поста-
авн вирна под линията от неизвпатнИ зя нас партизани s
На 8 .VI.1042 година н»м 0.30 часа па клм.206+956 * п.лквг
София-Варна, от доения реле откъснато парче 70 си.Влак 263
преминал местото без ди дерайлира.
»W На 20 . IX.3943.год. къя 22.30 часа на ням.205+130 София-
Варна.отнгсна#о пррче 75 см. от средзда на една реле. .
Злак 259 минал мястото без да дерайлира.
На 3 0 .XX.1943 Р О Д . онол 19150 часа на клм.216+780 Софкя-
Варна,откъснато -парче ст релса 62 см.Злак 261 промивал мяс
тото без да дерайлира.
На 8 .V III.1942 година на клм.250+000 СофивтВарн» можду
:. Бутозо и Павликени,била развързана едиа ляяа релса и м а т ­
ката на вл,222 пада заодио с фургона и пътническата каруца.
На 8 .X II.1942 година на клм.152+900 Соуйл-Варна между
гарите Хумата и Талии от експлозия поставена под линията
доения реле окъсан и едно парче би см. отхвръкнало е странг
# На 2 4 .VI.1943 година на клм. 192+900 София -Варна съао
от взрив побтавен под линията от партизани към 23.20 часа
скъсана линията.
На 9 . IX,1943 г. на клм. 166+800 София -Варнз съио така
сяъеана линията.
Ка 3 0 .XI.1943 г. не клм. 366+030 София Варна между Гор
Дъбнмк и Хелйа съао така скъсана линията,като едно парче от
релса 75 ом. било откъснато.
. .. Ва 1 2 .VIII. 1944 год. на към. 155+700 София Варна към
21.40 чаоа.повду гарите Тр^ни и Хумата линията, хвърлена от ;
взрив,който избухнад^н^+йіяуіараието на вл. 240. От ляакя!
ролс на линията Ш с в*“° паРч? около един иигр;

На 28. IX. 1943 год. към 22.30 часа на клм. 205+130, Со­
фия—Варна, откъснато парче 75 см. от средата на една релса.
Влак 259 минал местото без да дерайлира.
На 30. XI. 1943 год. около 19-50 часа на клм. 216+780
София—Варна, откъснато парче от релса 52 см. Влак 261 пре-.
минал местото без^да дерайлира.
502

На 8. VIII. 1942 година на клм. 250+800, София—Варна,

между Бутово и Павликени, била развързана една лява релса,
и машината на вл. 222 пада- заедно с фургона и пътническата
каруца.
На 8. XII. 1942 година на клм. 152—900, София—Варна,
между гарите Хумата и Телиш, от експлозив, поставен под ли­
нията — десната релса скъсана, и едно парче 80 см. отхвръкнало
в страни.
На 24. VI. 1943 година на клм. 152—900, София—Варна,
също от взрив, поставен под линията от партизани към 23*2(>
часа — скъсана линията.
На 9. IX. 1943 г. на клм. 166+800 София—Варна, също така
скъсана линията.
На 30. XI. 1943 г. на клм. 166+638, София—Варна, меж ду
Гор. Дъбник и Телиш, също така скъсана линията, като едно
парче от релса 75 см. било откъснато.
На 12. VIII. 1944 год. на клм. 155+700, София—Варна, към:
21-40 часа, между гарите Телиш и Хумата линията хвърлена
от взрив, който избухнал при преминаването на вл. 240. О т
лявата релса на линията било откъснато едно парче около един
метър.
Секц. инженер: (не се чете)“
В Архива на съпротивата срещу фашизма се намира една
конспиративна записка, чийто произход не е установен, пред­
назначена е била наверно за ръководството или за некоя не­
легална редакция. В нея се докладва:
„Днес ще ти съобща само сведения по саботажа:
П о д п а л е н и — 13 вагона слама за германците, 1,500 кгр.
сено, 300 снопи. Счупен е тракторът на вършачката в с. Локорско.
Б а к и ш — Най-редовно приготвят лошокачествени авто­
мобилни гуми. За това помагат много самите инженери в при­
готвянето на сплавта.
Г а р а т а — В ж. п. работилница се вършат различни ви­
дове саботажи. При поправката на локомотивите и вагоните
(слагане шмиргелов прах, прегряване на лагери и пр.) В последно
време, за срок от един месец, са повредени 30 локомотива за
време от 1— 12 дни, а е бил поправен 1 локомотив за цял месец.
Този редовен саботаж е наложил следната мерка — Преди пуска­
нето на локомотива в движение, сам началникът идва да го измете
и прегледа, без да го поверява на работниците. Освен това, често
става задръстване на линиите, с което се забавя редовното
пристигане и излизане на редовните влакове. Между другите
 503

е бил спрян и бързият влак за цял ден при сблъскване около

софийските линии. При маневра са счупени два локомотива и
6 товарни вагони.
Има и такава практика — посред пътя машинистът спира
машината под предлог, че е развалена. Така минават часове,
докато пристигнат други един или два локомотива, за да из­
теглят „повредения“ локомотив. По това време движението по
тази линия е спряно.
Друг начин, по който се провеждат едновременно и еко-
номически борби, и саботаж е следният: поради оскъдицата на
квалифициран персонал, то често началник-гарата се опитва да
наложи на машинисти и огняри да тръгнат на ново пътуване,
и композираните влакове, които са най-често с бързи германски
транспорти, стоят на гарата, докато дойдат машинисти, почи­
нали от последното си пътуване. Освен това, задължават ма­
шинистите да стоят непрекъснато на машината по 24 часа,
без почивка и обед. Напоследък машинистите прокарват след­
ното свое искане: щом стане 12 часа, да спрат влака, където
и да се намира той, и да обедват, независимо от това, какъв
бил транспортът и колко е бърз. При един такъв опит на ма­
шинист, който спрял влака на първата гара в 12 часа, начал­
никът с пистолет в ръка искал да го застави да се качи
обратно и да продължат пътуването. Но машинистът не се
подчинил — наобедвал се и тогава продължил пътуването.
В един гараж — напоследък са повредени 4 германски
камиони.
В м ет ална фабрика са скроени накриво—и по този начин
унищожени — седем хиляди кофи за германците . . . "
Особено стръвно бойците от Армията на съпротивата
нападат предприятията, които открито работят за германците.
Дружина „Пенчо Дворянов“ запалва ленената сушилня при
с. Столетово и окосява целия тютюнев разсад на немската
фирма „Ханза“.
Иван Маджаров и Иван Н. Козаров от Сбпот работят в
шпертплатната фабрика в с. Черни осъм, троянско, която из­
пълнява специални военни поръчки. На 6 февруари 1943 г.
двамата патриоти подпалват фабриката и забягват в гората.
На 8 януари 1943 година партизаните влизат и разруша­
ват месарската фабрика на братя Матеви в Карлово, която
бързала да трупа хранителни запаси за хитлеристките орди
на Източния фронт.
Не е възможно, обаче, да се съберат и подредят в спи­
съци всички саботажни дела през годините на войната —
504

толкова са много те и така са пръснати по цялата територия

на страната. По-характерните от тях ще се разкрият в втория
том на нашето изследване, където се посочва дейността на
различните партизански части в България.
Тук ще подчертаем, че липсата на каменарски барут, а
още повече, на каквито и да било фабрично приготвени мини
и ефикасни взривове по неволя спъваше онзи вид саботажна
дейност, който не можеше да се извършва без подходящи
експлозивни материали. Просто трогателно е понякога уси­
лието да се приготви с бедните недоброкачествени налични
материали взрив, да се заложи с риск на живота в пътя на
влака, а после да се види, че локомотивът премине, и взривът
избухне, без дори машинистът да забележи, че нещо е ста­
нало под колелетата!
Дори онези крупни саботажи, които са излезли успешни,
са извършени само с крайната пожертвувателност на участни­
ците в тях (катерене по цистерните, заливането им с бензин
и подпалването им непосредствено!) и са били заплащани с
най скъпи жертви.
Габровският отред, например, е правил системни усилия
за прекъсване на железопътното движение към центъра на
българската текстилна и друга промишленост, впрегната в
услуга на германците. С взрив, набавен чрез партийната група
от военната фабрика „Еловица“ са се правели мини в кутии
от дебела ламарина, а капсулът се е възпламенявал чрез ба­
терия при преминаването на влака. Хвърляли -са и бомби в
самите вагони, натоварени с бензин. Но на 7 ноември 1942
година Евтим Апрстолов загива заедно с още четирима дру­
гари на линията между Царева ливада и Габрово от експло­
зията на предназначената за вдигане на влака мина.
Една и същ а при всички случаи на залавяне е била съд­
бата на саботйорите.
„София — Прокурора на Соф. областен съд. — Изпра­
щам ви преписка и дознание по късане на телефонната линия
между Сливница и Банки от жителите На с. Храбърско:
Станко Миланов, Огнян Лозанов и Георги Атанасов. Същите
при опит за бегство са разстреляни. Приложение: преписката
и дознанието. № 2280, 25 април 1944 г. Сливница. Монев,
Полковник. Командир на 25 пех. Драгомански полк.“
Забележка на прокурора:
„Прекратявам преписката поради смъртта на задърж а­
ните, 5. V. 1944 година“.
 Разстройство на д ъ р ж а в н а т а и общинска
администрация
Както се вижда от статистиките, — прави загрижените
си установявания немският докладчик за българското парти­
занско движение през есента на 1943 година, — положението
е непроменено: нападения на общини, на мандри, кражби на
оръжие, храни, дрехи и пари са особеностите на четническата
дейност . .
Снабдяването на германската армия с храни, мазнини и
други продукти, както и доставката на кожи, вълна, и други
суровини за германската индустрия можеше да се осъществи
само чрез широката и планомерна дейност на нисшите адми­
нистративни, общински и спомагателни органи в селата. Затова
и повечето от ударите на партизанските отреди се насочваха
именно към разстройството на административния апарат, за
унищожаването на събираното в складовете или подкараното
към железопътните гари продоволствие.
Всички запазени документи — отчети на партизанските
отреди, печатаните в нелегалните издания преди 9 септемри и
и в легалните вестници след тая дата сведения, спомени на
участниците в нападенията, официалните полицейски донесения,
издадените вече книги — разкриват постепенно колосалната
акция на нашето съпротивително движение срещу снабдява­
нето и снабдителната система на германо-българския фашистки
тил. Ние вече приведохме част от тези материали в официал­
ните доклади.
Особена грижа на ръководството на партизанските групи
бе не само изземването и унищожаването на материалите, а и
разстройството на самия административен и помощен сто­
пански апарат на прохитлеристкото правителство, чрез което
се осъществяваше ограбването на българския народ и подпо­
магането на хитлеристката военна машина
У дърът се насочи към всички сътрудници от този апа­
рат : кметове, секретар-бирници, реквизиционни комисии, закуп­
чици, агенти на храноизноса, проверители по вършачките, със­
тавители на нарядите, пазачи.
Този удар бе така силен, че разстрои напълно и непо­
правимо в цели области общинската и другите помощни селски
власти.
506

Органите на фашистката власт и дейците по събирането

на продоволствие са бивали най напред строго предупрежда­
вани да преустановят дейността си: кметовете и секретар-бир-
ниците да подадат оставките си, чуждинците да напуснат се­
лата, реквизиционните комисии да бъдат разпуснати, провери­
телите по вършачките да показват неверни сведения за овър-
шаното, нарядите да се объркват, да не се изпълняват, а при­
браното да се крие или унищожава след изземването му.
Партизаните се чувствуваха като представители на истинската
народна власт и пълноправно се разпореждаха.
Щ абът на II Родопска бригада „Васил Коларов“ издава
Заповед № 3:
„Щ абът на бригадата счита реквизиционните комисии за
агентури на фашизма и открити народни грабители и за това
Заповедва
1) Народът, бойните революционни групи и народните
дружини да гонят, бият и унищожават реквизиционните ко­
мисии и да изгарят нарядните списъци!
2) Производителите да отказват да изпълняват реквизи­
ционните наряди!
2>) Нито един честен селянин да не участвува в немските
реквизиционни комисии, защото ще бъде считан за народен
враг и най-строго наказан!“
Околийският комитет на Отечествения фронт гр. Трън
праща „Окръжно до господа кметовете, кметските наместници
и реквизиционните комисии в Трънска околия.“
„Г. Г.
През зимата ви беше връчена заповед да си подадете
оставките и да минете в услуга на народо-освободителната
борба. Мнозина от вас направиха това. Мнозина наказахме, че
не изпълняваха заповедта ни.
Тази пролет, обаче, констатирахме факта, че новите кме­
тове започнаха наново реквизициите на агнета, млеко и пр.
Наново почна пладнешкият грабеж над населението, за да хра-
ниме германците и техните подръжници у нас.
Известяваме ви д а"зн аете: всеки от вас, който участвува
в този грабеж и не е изпълнил нашата заповед — да даде
оставката си или да мине в услуга на народо-освободителното
движение — вече без специално предупреждение ще бъде на­
казан."
Дадено е такова нареждане до бойната ни организация.
Смърт на фашизма — Свобода на народа / “
 И м ущ ество на III Троянска четр, за л о в е н о о т полицията п р ез ноем ври 1943 год.

С друг апел околийският комитет на Отечествения фронт

се обръща към селяните:
“П р о и з в о д и т е л и !
Укривайте житото, не давайте сеното, воловете, овцете
на реквизиционните комисии.
Нито зърно жито, нито един добитък на кръволока Хи­
тлер и неговите български слуги — национални предатели —
Кирил, Багрянов, Славейко Василев. Напускайте реквизицион­
ните комисии. Нито един учител, селянин, свещеник да не ос­
тане в тях!
Гонете с тояги, вили, с оръжие разните реквизитори.
Влизайте във връзка с народните въстаници и с общи
усилия гонете реквизиторите.
Ако искате да запазите за вас житото и добитъка си,
образувайте комитети на Отечествения фронт, борете се за
народното правителсто.
Д а живее свободна и независима България!
Вън германците!“
Отред „Георги Бенковски*, чета „Райна княгиня“ — Бал­
кана, праща предупреждение до народния изедник Илия Д.
Делирадов, гр. Панагюрище.
508

„Народната дружина в Балкана има положителни сведе­

ния, че напоследък се проявявате като народен изедник с дей­
ствията си като реквизитор в гр. Панагюрище.
Народът иска твоята смърт. На нас като проводници и
защитници на народната воля и интереси, не остава нищо
друго, освен да изпълним тази справедлива присъда.
Народните въстаници все още вярват, че ти можеш да
•се отървеш от народната ненавист и да спасиш семейството
си от позор, като се откажеш от тази недостойна за народа
-служба — реквизитор, и по този начин престанеш да увреждаш
на народа — в тези изключителни времена.
В срок до 15 август т. г. ти ще трябва да подадеш остав­
ката си и да престанеш да вършиш каквито и да е подлости
по отношение на народа. В противен случай, ще бъдеш нака­
зан според народната воля — см ърт!“
С отделно известие щ абът на Трънския отред обяснява
•основанията си за наказване народните предатели:
„Смърт на народните врагове!
Днес се изпълни народната присъда срещу народния враг
Иван Величков, защото не изпълни предупреждението, което
бе му правено на два пъти от щаба на Трънския партизан­
ски отред.
Драги селяни,
Този народен враг бе наказан, защото е събирал редовно
вашето жито, масло, вълна и други продукти. И то в повече
от нормата, която му е искана от продажното ни правителство,
за което е възнаграждаван с парични суми. Същият е разпре­
делял дажбите неправилно — само на свои хора.
Този народен враг беше и най-злият черноборсаджия. Топ
беше и най ревностният изпълнител на всички мероприятия на
фашисткото правителство.
Той беше най-злият привърженик на противонародния фа­
шистки режим и убеден противник на нароДо-освободителното
движение. Ние рушим с скъпи жертви кървавата фашистка
дъжавна машина, и всеки неин ревностен крепител го очаква
същ ата участ. Ние спасяваме по този начин народа от него­
вите врагове и изграждаме,новата, нашата си народна власт на
'Отечествения фронт.
Тъй както присъдихте и ни посочихте!
Посочете ни и други народни врагове, за да бъдат из­
требени. С всички сили участвувайте и вие в това свято дело.
За всички тези деяния този престъпник беше наказан“.
 ЯЛ. О БРЕТЕН О В ДИМ. ВЕЛИКОВ
и нструктор при Ц .К. ви ден ятак от Д обрич.

Щаб До председателите и члено-

на в ъ с т а н и ч е с к а д р у ж и н а вете на реквизиционните комисии
„С т е ф а н К а р а д ж а - ^ ^ уж ина та.

З а п о в е д — 13
В срок от 10 дни от деня на връчване настоящата ''за­
повед, всички горепосочени лица да подадат оставките си или
да се поставят в услуга на народо-освободителното движение
в страната.
Щ абът на дружината дължи да предупреди несъобрази-
лите се с настоящата заповед, че ще бъдат наказани най-строго.
Комисар: Карата
/ Командир: Вихър.
Предупрежденията на партизанските отреди, осъждането
на провинените и строгото им наказване довеждат до състоя­
ние, което е характеризирано в приведения доклад на Никола
Гешев с следни-fe думи:
„Акциите, извършени от големи групи нелегални, ста­
наха особено застраш ит елни за почти всички села в об­
ласт т а, които, не мож ейки да се справят сами с т я х, са пред­
мет на нападения последователно, даже и през деня, като
510

касит е на общините се обират, архивите опож аряват, и

кметовете стигнаха до полож ение да не се прибират ве­
чер по домовете си и да спят в различни квартири, обхва­
нати от психозата, че всеки момент ще се появат неле­
гални и те ще бъдат избити. Поради което са занем арили
работата си и очакват по-скоро дано ги у в о лн я т от с л у ­
ж ба" . . . „Въпреки заповедта на Господин област ния ди­
рект ор, с която предписва на кметовете да нам ерят 10—
12 души здрави, добри и храбри мъже, които да се анга­
ж ират с охранат а на селат а, като им се плащ а дневно
от 180—250 лева, а на началника им по 300 — за голям о
съж аление, в много м а лко села се нам ериха такива ж елае­
щи поради отказ, което показва, че в населението има една
психоза на ст р а х.“
Дали страхът точно е бил причината да не се намерят
такива„ здрави, добри и храбри“ мъже убиецът Гешев при­
крива, защото на другата страница той пиш е:
„За отбелязване е фактът, че от минаващите в нелегал­
ност младежи, болшинството са синове на заможни родители,
добри българи, което показва, че от страна на родителите
малко се е обръщало внимание за националното възпитание
на децата им“.
Или тъкмо обратното, ще добавим ние, Добрите българи,
които областният Директор е търсил за контра-четите, са пра­
щали синовете си в Балкана, дори когато са били заможни, а
самите те са ги подпомагали, за да бъде спасена родината им.
И да се е намирал тук там некой „храбрец“, който е ж е­
лаел да получи надницата от 180—259 лева, той предвари­
телно е трябвало хубавичко да премисли строгите предупре­
ждения на партизаните.
„ П р е д у п р е ж д е н и е към кметовете и общинските власти.
Щ абът на партизанския отред „Васил Левски“ ви прду-
преж дава:
Не откъсвайте хората от тяхната земеделска р аб ота!
Не им отнемайте нощната почивка 1
Не ги задължавайте с нощен патрул!
Не организирайте защитата на селото и общината!
Предавайте се без съпротива на народните четници!
Не пращайте реквизиционни комисии да грабят народ­
ния труд!
В противен случай ще ви третираме като народни врагове
и агенти на фашизма, а за такава квалификация партизанският
устав предвижда — смърт.
 511

м вт i
i T o &W B ’
К ъ м р аб о тн и ц и те и селяните, вси чки
I х о р а на ум ств ен и я и ф и з и ч е с к и
•труд, к ъ м Г '*<=» б ъ л г а р с к и н а р о д
РЯБОТ " ’ ЧЖДПНИ,
**«кяатсвоя б о е в н д е н —
И т л в 'голиий рядоУнмЧао О -чд и под знвка на m j -
П Ъ Р В И М Я Й - т а •'р.зктга V */ q уд вр на ф аш н-
: б илизирене к. ИапрегАне
- стнот ' чудот р -ш е-ии иоин

®
Ч еткр и години m че о
стнот о нд й -у ж а гн а те
тален t-m
тер, * -«нд и р fte £ a «1 > . * з,і„ ;• о
r c ; ’ h/ " ' a
* Ч' ' ж J i b- .
*
.ЦИСЪЛ и
. ' Нино
вимции/
top*
Тбва V * ' t ot ; ■
то иИ
и,
нахв'
*Si*
нега

Ям/
I п 0 3 Ив
нет

Л6 о Д щ а
э>>
I/ ,
^ в іге
' 53 '«» «вг0 -
Ся0бо-

п о -з
> ч
*Ѵ ч ч»,
'• **•» г „ й < :Ѵ °о
. ч Ч ’"

ewffj!
Іо й » » ’ * з
U '-“8.’ ѵ’
(ЛР*
/ л , *•
, b /> .

іh V ,/
М А Н И Ф Е С Т
К ъ м б ъ л га р с ки я народ / , ѳ млч
ШиисЩ»*

Б ъ лгари и българки,
Ум ре цар Борис Ш. О ко л о забулената му с мистерия и зчгадачност смърт, прави,
телството и н его вата пропаганда се заловиха наш и р о ко ва изгьквят „заслугите,-
му към б ъ л га р с ки я народ к а то ц ар „освободител“ и „о б ед и н и те л “.
Н е е важ нв непосредствената причина за неговата смърт. Ц чр Борис умре под
геж естьта на престъпленията. кОито той извърш и спрсму българския народ и ид.прЬ-
тиворечията на негозота политика, която изправи странете пред рязгром и катастро-
Лш-лткл

П о зи ви те на Р або тн и ческата партия се п еч атаха неспирно, р а зн ас я х а се по

ц ел а га стр ан а от героични кури ери и п о д к о п а в ах а ф л и и с т к а т а власт
512

Подчинявайте се и изпълнявайте заповедите на нашето

командуване, когато влизаме в селата. Само в този случай
животът ви ще бъде гарантиран. От Щ аба“.
„ П р е д у п р е ж д е н и е към полицаите, жандармеристите.-
милиционерите и нощния патраул.
Щ абът на партизанския отред „Васил Левски“ ви преду­
преждава :
Не претърсвайте щателно горите, полето и селата.
Движете се само по обитаемите пътища и пътеки.
Носете пушките през рамо или ремък — .в противен
случай ще стреляме без предупреждение.
Не ходете нощен патраул.
Не се движете нощем из улиците и по кръстопътищата,,
иначе ще* стреляме.
Не предупреждавайте с изстрел за видени партизани,,
защото ще ви впишем в списъка на предателите.
Нито един, който тормози, бие и убива наши близки и
наши помощници, няма да избегне куршума ни.
На всеки, който не Изпълнява заповедите на началството
си, ще му бъде гарантиран живота.
От щаба.“
Подобни документи се срещат в архивите на всички пар­
тизански части.
„ С е л я н и ! — отправя своя позив, командуването на чета
„Райна Княгиня“ от отред „Г. Бенковски“, панагюрско.
Задължават ви, когато сте на пост да стреляте срещу
нас, въстанниците. Ние, които сме излезли с оръжие в ръка
да се борим за вашата свобода, против вашето ограбване, п р е ­
д у п р е ж д а в а м е , че жестоко ще накажем тия, които вдигнат
ръка срещу нас. Всеки, който стреля и всеки предател ще бъде
убит, а къщата му запалена, "без нищо да се пожали. Гор­
ските и полски пъдари предупреждаваме, когато са из гората
да носят пушките си преметнати през рамо, което е знак, че
няма да стрелят срещу нас. Този, който носи пушката си не
по указания начин, ще бъде убиван без всякакво предупрежде­
ние. Никой да не мисли, че това са само приказки и заплашвания.
Ето, вторият фронт е открит. Червената армия стреми­
телно напредва към Германия. Ние ще действуваме все по­
смело и по смело. Не стредяйте, а идвайте при нас I
Смърт на фашизма!
Свобода на народа!“
 А щ абът на II ро­
допска бригада „Ва­
сил Коларов“ направо
заповедва:
„Заповед № 4
Предвид на това, че
бойните групи — десе­
торните, формирани
при общините, имат
за задача да охраня­
ват общините и да
преследват народните
синове — въстани­
ците, а не само да се
излежават като ряза­
ни читаци по общин­
ските мегдани и да
ядат народните пари,
щабът на бригадата
обявява хората от те­ С таята с ъ с скр и в ал и щ ето в кв ар ти р ата на
З д р а в к о В ладов — Габрово
зи контра-четнически
групи за народни врагове и затова
З а п о в е д в а:
1) Незабавно разтуряне на противо-народните контра-четни­
чески групи!
2) Мобилизираните насила в тези групи да ги напуснат
незабавно и да минат на страната на народа и въстаниците!
3) Селяните да отказват да плащат налозите за тези вра­
жески групи!
Неизълнителите и нарушителите на заповедта ще бъдат
най-строго наказани.
От Щаба на бригадата“.
Трябва да се признае, че кметовете на некои общини
като Дивдядово, Моравка, Момчилово и др., в шуменска об­
ласт, от Трънско, а и от всички други области, сами се пре­
хвърлят на страната на партизаните и въпреки големия риск,
активно ги подпомагат.

33
В ъ о р ъ ж ен ата съп ротива
 Пропагандна дейност сред населението
От неоценимо значение за крайния изход на борбата бе
политико-просветната и пропагандна дейност, разгръщана сред
населението чрез митингите и събранията при завземането на
селищата или чрез писмената, печатна и лозунгова дейност,
развивана от отредите и четите.
По време, когато цялата българска преса, радиото, сказ-
чици и оратори обливаха страната ни с лъжливи сведения за
истинското положение на бойните фронтове, за целите на ве-
ликобългарската шовинистическа политика, когато фашистите
с всички средства се опитваха да всеят чувства на умраза
към „азиатците“, към „червените варвари“, към англичани и
американци, когато искаха от нашия народ да се откаже от
миналото си, от традициите си, от настоящите си интереси и
от бъдещето си, като се провъзгласи за брат на хуните и
братовчед на японците и да пролее кръвта си за хилядолет­
ното господство на „любимите“ хитлеристи — волното парти­
занско слово разкриваше по селата, чрез речи и позиви, целите
на германската агресия, предателството на българските поли­
тици и сочеше пътя за изхода от надвисващата катастрофа.
От документите, които вече напечатихме, а и от стоти­
ците други свидетелства се вижда, че при всеко завладяване
на селата, дори когато е имало съвсем малко време и е същ е­
ствувала опасността, че моторизираните фашистки части всеки
момент ще прилетят, и че ще се дадат нови скъпи жертви,
храбрите партизани са смятали за първи свой дълг да устроят
общбселско събрание, на което с ясен и достъпен за всички
слушатели език да бъде отговорено на жизнените, вълнуващи
тези слушатели въпроси от вътрешната и международна
политика.
На събранията се вземаха и изпращаха на правителството
резолюции от рода на тази:

„Резолюция
Ние, жителите ца с. Шипковица, трънска околия, събрани
на общоселски митинг, изслушахме речта на оратора от Трън-
 515

П ри сл и зан е в с ел и щ ата п ар ти зан и те б и вах а п о ср ещ ан и в ъ о д у ш е в е н о от н ас е л ен и е т о

ския въстанически отред Славчо Стаменов, по вътрешното и

еъншно положение, и като констатирахме:
1) че нашата родина, поради позорния съю з с Германия
върви главоломно към катастрофа;
2) че по заповед на Хитлер у нас се извършва мобили­
зация, и войските ни се изпращат като окупационни войски в
Югославия и Гърция против техните освободителни воиски.
Там нашата армия прави нечувани безчинства, избива деца,
жени и старци, пали и граби имота им и пр. и пр. У нас рек­
визира с картечници в ръце агнета, вълна и млеко цялото
производство на нашия народ и го праща на Хитлер, а ние
оголяхме, обосяхме и изгладняхме. Води с германците заедно
престъпна самоубийствена война с нашето освободително пар­
тизанско движение. По мегданите на села и градове лежат
разложени трупове на българи, стърчат набити на колове гла­
вите на най-честните синове и дъщери на народа, по мостовете
висят избесени с главите надолу младежи;
3) че новото правителство на Багрянов не промени с нищо
положението. Германците са още у нас. I лавните центрове на
страната са окупирани, че, въобще, нито въшната, нито вът­
решната политика се е променила;

*
 516

4) вместо да сключи незабавно мир с Англия и 'Америка

и да изгони германците от страната, правителството ни залъгва
с мъгливи приказки и се готви в същото време да хвърли на­
шата войска срещу нашите освободители—русите;
5) министрите ходят по градове и села да разправят за
някаква нова „стопанска и политическа система“' а ла Багрянов,
а на дело — безправното и робско положение продължава й
се засилва. Решително заявяваме:
Повече не можем да търпим това положение;
Готови сме с всички сили и средства’да се борим за из­
гонването на германците от страната;
За съю з с братска Югославия на Тито и СССР;
За мир със съюзните демократични народи;
За изтегляне нашите армии от Югославия и Гърция;
Подкрепяме изцяло борбата на Отечествения фронт и
народно-освободително го движение у нас за наша си, народна,

Б ъ л га р ск и т е работници и сел ян и подписваха п р о тестни те р езо л ю ц и и ср ещ у ф аш и стката

п о л и т и к а, подпом агаха п ар ти зан и те и ги неха от курш ум ите на поли ц ията. На сни м ката
— К уна С лавова Гинчева и с и н ъ т й Гинчо С лавов, убити на 7 ю ни 1944 год.
в с. М. Ч очовен, сливен ско
 517

демократична власт, която единствена може да ни осигури сво­

бода и правдина и да ни създаде благоденствие.
Високо извикваме:
Смърт на фаш изма!
Д а живее свободиа, независима, демократична и силна
България I
Подписали:
1 не се чете 28 С. Илиева 56 Г. См. Богданов
2 не се чете 29 Д. Михайлова 57 С. Игнатов
3 не се чете 30 Цв. Спасова 58 л. Станчева
4 не се чете 31 Р. Петкова 59 с. Алексиев
4 не се чете 32 Ц. Миланова 60 не се чете
5 И. Кръстев 33 Н. Саздова 61 С. В. Богданов
■6 А. Станоев 34 Р. Миланова 62 3. Борисова
7 не се чете 35 К. Йосифова 63 Б. Мошев
8 не се чете 36 И. Манасиева 64 Станков
9 не се чете 37 Е. Алексова 65 не се чете
10 не се чете 38 Т. Станкова 66 Николов
11 С. Колев 39 П. Михайлова 67 Л. Арсова
12 Щ. Величков 40 не се чете 68 С. Константинов
13 В. Цветков 41 С. Генадиев 69 не се чете
14 не се чете 42 В. Алексов 70 не се чете
15 М. Митов 43 Н. Саздов 71 не се чете
16 С. Николов 44 К. Водев 72 не се чете
17 Д. Кротев 45 С. Киркова 73 не се чете
18 А. Д. Попов 46 не се чете 74 Б. Владимиров
19 не се чете 47 Н. Димитрова 75 не се чете
20 не се чете 48 не се чете 76 не се чете
21 не се чете 49 В. Величков 77 С. Славков
22 А. Дойчинов 50 Ф. Петров 78 не се чете
23 С. Йоцев 51 С. Матева 79 не се чете
24 Александров 52 А. Стоенчев 80 не се чете
25 М. Станев 53 не се чете
26 Николова 54 К. Станчева
27 не се чете 55 Н. Стратева
■
Селищата се обсипваха с позиви, апели, лозунги, преду­
преждения, от които ще дадем няколко образци:
«Народът т р я б в а да знае, кои са ч е т н и ц и т е
и за к а к в о се б о р я т
■
— Четниците са най-преданите, най-смелите, най-само-
отвержените синове на българския народ. Те винаги, и в дни
518

на подем, и в дни на разгром са били на чело на борбите

против ограбването и обезправянето на народа. Те всякога са
тръбили истината и открито са зовели народа на борба в за­
щита на унижените, потъпканите у онеправданите. Те са били
винаги най-последователните борци за свободна, независима и
благоденствуваща България. И за това върху тях, преди всичко,
са се стоварвали ударите на фашизма и реакцията. Техните
кости прогниваха във влажните фашистки зандани! Тях ги окач­
ваха на бесилките! Разстрелваха ги м асово! Но не можаха да
ги свършат, защото „всяка капка кръв раждаше нови, хиляди
борци!“ „Падналите в свобода не умират!“, „Тях ги следват
п околен и ята...“
Но защо тези герои грабнаха пушките и поеха балкана ?
— Защ ото предателите: Филовци, Миховци, Багряновци и пр.
— отнеха и последната възможност на народа за мирна борба!
Защ ото тези кърсердари осяха страната с бесилки! Оросиха
родните поля с к р ъ в ! Превърнаха хубавата ни Родина в тюрма
на народа! Защ ото развилнялите се фашисти запретнаха ръкави,
за да унищожат цвета на българския н арод ! Защото, на­
късо казано, борците трябваше да опазят ж ивота си в
б алкана и да продълж ат борбата с оръжие в ръка срещ у
р а зви лн яла т а се фашистка реакция.
Срещу кого е насочено оръжието на четниците? На­
сочено е то:
1. Срещу германските окупатори, виновници за страда­
нията на нашия народ!
2. Срещу германците с калпаци— министри, депутати, жури
налисти и пр.
3. Срещу полицията и жандармерията — въоръжената
сила на фашизма.
4. Срещу бойните групи — десеторните!
5. Срещу предателите — съзнателни и несъзнателни!
6. Срещу бирниците и престараващите се кметове и
7. Срещу реквизиционните комисии, т. е. хитлеровите
комисари по ограбването.
За какво се води тази въоръжена борба? Води се т я :
За изгонване на германците от нашата мила Родина!
За смъкване на предателското Багряново правителство,
което води страната към национална катастрофа!
За извоюване на народно-демократично правителство,
което ще спаси страната от национална катастрофа и ще изг
бави народа ни от бедствията и страданията!
-

519

ВЕНКО СТОЯНОВ НЕДЕЛКОВ НЯДКЯ КОЙОВЯ

Герой на Р адом и рския о тр ед Героиня на Р адом ирския о тр е д

За спиране на войната и възвръщане правата и свобо­

дите на народа.
За извоюване на свободна, независима, щастлива България!
Ето кои са и за какво се борят четниците!
От щаба на Н-ра родопска бригада
„Васил Коларов“.
„Пътят на братството между българския и югославския
народи е пътят на партизанското движение, f.
Единствено спасителният път за освобождение от гер­
манците е смелата и решителна въоръжена борба, начело с
народно-освободителните партизански отреди, обединени под
знамето на победния Отечествен фронт.
Смърт на фаш изма! Свобода на народа! Д а живее О те­
чествения фронт! Смърт на всеки, [ който е на служба при
кървопиеца Хитлер“.
„Позив
към селяните от село Мечка.
Драги селяни,
Отечеството ни преживява съдбоносни дни. Правител­
ството на Багрянов продължава да върви по същия отъпкан
520

път, който води хубавата ни Родина към страшна гибел. Изхо­

д ъ т на войната е ясен и близък. Червената армия с неотра­
зима мощ напредва към Германия. Вторият фронт е открит, и
удар след удар се сипят върху германските разбойнически орди.
Братя,
Вас ви грабят и тормозят най-безмилостно. Реквизицион­
ните комисии ще почнат вече своята „работа“. Ще ви рекви­
зират житото, взимат ви млекото, вълната, взимат ви плодо­
вете на вашия теж ък труд. За кого? За да бъде нахранен
Хитлер и неговите орди, които да продължават войната със
свободните народи и с братска Русия.
Ние, народните въстаници, имаме една задача, една ц е л :
да защитим народа да не бъде ограбен и зверски тормозен
от жестоките хитлерови грабители и неговите български слуги,
и отечеството ни да бъде спасено от гибел, като бъдат изго­
нени от него всички германски палачи и български предатели.
Затова борбата на народните въстаници е справедлива и
свещена. I
Драги селяни,
Кашкавалът, който се работи в вашата мандра, не е
предназначен за вас, а за германската армия. А всичко, което
е предназначено за германците, народните въстаници го
изземват или унищож ават.
Братя,
Наредете се в борбата за спасението на Отечеството ни!
Съдействувайте с всички сили и средства за всяка проява, която
има за цел освобождаването на България от Хитлер и безот­
говорните български управници, агенти и предатели. Действу-
вайте смело под трицветното знаме на Отечествения ф рон т!
Не давайте млекото за кашкавал на германците, не давайте
житото си, защото и то ще отиде т а м ! Гонете реквизицион­
ните комисии, изземателни команди, бирници и други народни
ограбвачи.
Свободата е вече близо. Няма сила, която да попречи на
народа да изпълни своя дълг. Няма жертва, на която да не
сме готови за Родината, за свободата и интересите на народа!
Смърт на народните ограбвачи I Смърт на фаш изма!
Свобода на България!
Балкана, 10 юли 1944 година.
От народните въстаници.“
 521

Щ аб
п а П ъ рва с р е д н о го р с ка
в ъ ста н и ч е ска б р игад а Опровержение
.Х ристо Ботев"

Напоследък германските агенти нашите села, отговорни

!и неотговорни фактори искат да изопачат пред народа целите
и задачите на въстаниците, като пускат провокаторски слу­
хове, като тези, че сме ходили в селата да играем хора, че
■сме окачвали червени знамена и други. Тези слухове имат за
цел да смутят общественото мнение и да го настроят срещу
въстаниците.
Ние водим борбата за изгонване на германците от нашата
страна и за народно демократично правителство, която борба
водим под националното трицветно знаме и под ръководството
яа Националния комитет на Отечествения фронт, в който уча­
ствуват всички демократични партии и родолюбиви хора и орга­
низации. В името на това—ние сме готови да подкрепим все­
киго.

В Ъ Л Г A F И,

Іідва 34. МаИ.деня на валяни"-*, олааянсня първоучитэли.Кирала и

Методия ,прездшяа на славянската лисменность и култура ,ка -воеолапян -
оката солидашостьс
Поавкч|елсфвото, което ос бои on. проовзтата »нато дяьояь та-
иянъ, забрани празднѵвьнето деня і.а велят** братя іхталата година отъ
страхъ " д а о о оігдавади духоаетѣ ѵоорь ,неотстъпното желание на на­
шия народъ дй чязлЪво на свЬтлхя друмь на културата и прогреса кравител-
отл о то счи уа з а смукдвнио на духовстѣ.Смю като оня ноігснъ х и зд и к ъ .к о й ­
т о гоиѣль бвічг/дката,зкт*>то у г / пречела съ светлината си.
Като прибавиш» кьмъ тия слсбьа&ончя и лолитнм&та на сервжяпооть
кшь гесйияскитт, господари на ВІлгЬ.ршг,ке е трудио да се предвиди ,че и
тая година иравителсфвото щз се 1опита да вадуши чсствуааието на сштли-
я народенъ и ола-зянсни прездиик*.1*оже ше ш нѣиоя и друга хилава мпни-
фѳотация іть участието и подъ пхіаната ма "вечната поли ция д е има иАл-
амви търявства л радиопрограми ,4е ос дърядоь. праздни речи и тосгоье за
"величието на българския д/хь ,&■. обединената насодностпа оодюоть ,
* т ,н .С ъ т о з и ли;я»гг>рекъ онитъ р е хвърли и рахъ гп»_ о ч к т ъ ка масата ,
правителот ю т о но г«в може д а ь р ііу к е жалбата кствде. ,че па ва_ода и не­
г о в а т а лю бознателна младснь с д іаз-яорепм двзрНТѣ. іЛліь знанието ь нау­
ката. ому не сд и звестн и шооюдо такси ^расиигъ оалін системи и огр ан и ­
чения ідтелпия подЗсрь Jib кс чгХ' е подложи!а учг дта се ылсдеяьчдаѵ» но
чувстауга д у п к а т а и тягостни лт^юареиа ни. иши&гдолзда «jo .•*ес»ур&,*л-
ятл ,опрааддваихл се еъ липс* н а &а„/гкя ,слира г.о десеткя ц стотици сгш-
оания наи пдиаяь ,ка?б бит по тиг;на:пт«ь тюкорда на Мр&:-»о!іісиетс':
і.раы ггел ст />то е к з д м гн а ю ки т ай с к а с т ен а м е д д / на^хзда и просиЬ- .
*ата. *
On mdjjj ги Д.І со о ч а к в а д щ г с o n ощ ю правиюдрТЕ©.,което о е »шг*

Х итлеристите искаха да загл у ш ат сл ав ян ско то с ъ зн а н и на б ъ л гар с к и я н арод. Н е

п р ед ател и те — .п а тр и о ти “, а б ъ л гар с к и те п артизани п азеха будн о това с ъ зн а н и е.
На сни м ката — п озив за п р азд ч и ка на равн оап остол и те К ирил и М етоди
522

Ние отхвърляме с погнуса всички слухове — провокации

като горните и апелираме към народа да отбива всички опити
за изопачаване на нашата борба, откъдето и да идат те.
- От народни въстаници“.
31 август 1944 година. к
■
Когато ще се степенува постигнатото от нашето парти­
занско движение, наред с изброяването и преценката на пре­
ките материални вреди, нанесени на германската хищническа
организация, ще бъде изтъкната и тази обширна, с нищо не­
заменима, обществено-просветена и политическа дейност, която
поддържаше будно народното съзнание, мобилизираше народната
съпротивителна воля — направи я толкова застрашително
ясна, че не позволи на Борис и назначените му правителства,
въпреки горещите им желания, да въвлекат целостно България
в войната.
Българските дивизии не бяха изпратени на фронта, и това
спаси живота на десетки хиляди съюзнически войници I
Тази широка, разяснителна, политико-просветна дейност
на българското съпротивително движение подготви народа ни,
за да може тутакси след завземането на властта да отправи
своите армии, редом с братската Червена армия, да прогонят
вкопчилите се за Балканите немски пълчища.
При най-трудни условия нашите партизански отреди из­
даваха вестници, пишеха възвания и позиви, които се разнасяха
от ръка на ръка, четеха се жадно и се криеха като най-
свидни скъпоценности.
По-сетне по къщите, по оборите, фабричните огради, по
скалите, черквите, училищата се пишеха кратките лозунги на
всенародната борба. Враговете бързаха да ги замазват, но на
следната нощ те изпъкваха още по-ярко, докато^се превърнаха
в общ всенароден вик:
— Вън германците!
— Смърт на фашизма — свобода на народа'!
— Д а живее Отечествения фронт!
Събраните партизански пропагандни материали, писани
кога на циклостил, кога на пишуща машина, по нелегални пе­
чатници, а най-често на ръка — ще са в бъдещите музеи едни
от най-ярките указания, че няма земна сила, която може да
задуши мисълта на един народ, когато той не брои жертвите
си в борбата за своето освобождение.
 Пасивната съпротива на н а с е л е н и е ] т о
Както споменахме и по-преди, Гйобелсовата и цар Бори-
совата пропаганда бесно тръбеха с всички средства на изма­
мата и заблудата, че българският народ, а особено гбългар-
ският селянин, има всички изгоди от съюзяването на България
с Германия, изгоди не само политически, но и стопански.
Произведенията на българската земя намирали сигурни
пазари и високи цени, германците нищо не искали, освен онова,.,
което и преди войната сме им продавали, а взамяна ни давали
всички индустриални произведения, от които сме имали нужда,
с една дума — освен с постигането на „обединението“ си,
нашият народ щял да излезе от войната просто окъпан от
благополучие. . .
При това, всички покупки се плащаха „честно и почтено“
с цели снопчета банкноти, а за най-потребните на германците
земеделски произведения, като тютюна, соята и др. се даваха
дори аванси на „зелено“ . . .
Възможността да се продават дори киселиците и дивите
бурени от горите, бързото заплащане на покупките при още
неизтощените отпреди войната стоки и при чудовищната без-
огледност на фашистката пропаганда действително позалъгаха
в началото на войната некои по-наивни производители.
Но когато Работническата партия, а непосредствено след.
нея — партизанското движение и целокупният Отечествен фронт
забиха тревога и подеха своя просветен поход, който разкри
своеобразните методи на узаконения от собствената ни д ър­
жава прикрит чуждински грабеж, когато и пред най-простите
се доказа, че лесното продаване и на киселиците не само, че
не е радостно, ами е крайно тревожно, защото се получават
само малко струващи хартишки, които от ден на ден все по­
вече ще се обезценяват, и когато наивните сами провериха,,
че не е достатъчно да продадеш на закупчика тютюна си на
•двойна“ цена и масло на новобогаташа по 800 лева, ами
трябва поне да намериш на пазара онова, което преди си ку­
пувал с бедняшките си грошовце — когато всичко това бе
показано, разкрито от борците против хитлеризма, българ­
ското село глухо се затвори в себе си.
$24

А когато немските бронирани оръдия нахлуха в покрай-

«ините на великия братски съветски народ, ц стана ясно, че
всеко житно зрънце, дадено на германците, е равно на куршум,
•отпратен към гърдите на нашите освободители — започна по­
всеместната масова борба между българските производители
в техните грабители, между народа и неговата, само по име,
държава, която бе предоставила широко разклонената си и
незасегната от войната администрация под пълно германско
разпореждане.
Редом с въоръжената борба, историята на пасивната на-
родна съпротива ще изпълни много, същ о така вълнуващи
•страници, когато се разкрият всички законодателни дяволии,
всички административни и пропагандни методи за издръпва-
нето на житото и вълната, на месото и маста, на сиренето и
кашкавала, на тютюна и слънчогледа, както и всички народни
хитрини, извъртания, лъжи, укривателства и открити битки с
тояги, кирки и брадви срещу реквизиторите и изземателните
команди.
Пасивната съпротива срещу снабдяването на германската
армия с храни и други продукти на земеделското производство
обхвана буквално всички стопанства в страната.
Ф р о л о ш к о т о общинско управление, с писмо № 2589,
от 30 ноември 1944 година:
„По отношение реквизирането вълната, свинската мас,
зърнените храни и фуража, кметът на общината Тодор Коев
Драгостинов, с съдействието на общинския съветник Антон Ст.
Велинов и секретар-бирника Александър Стоянов оказаха след­
ната пасивна съпротива:
За 1941 година беше даден наряд за вълна 2800 кгр. —
несъбрано и непредадено нищо; за свинска мас беше даден
наряд от 2400 кгр. — несъбрано и непредадено нищ о; зърне­
ни храни — даден наряд 100,000 кгр., събрано и предадено
901 кгр.; зърнен и тревен ф у р аж — даден н а р я д — 1200 и 9000
кгр. — непредадено нищо.
За 1942 година беше даден наряд за вълна 2300 кгр. — непре­
дадено нищ о; даден наряд за свинска мас 2500 кгр. — непре­
дадено нищо; за зърнени храни наряд от 120,000 кгр. — съ ­
брано и предадено 4800 кгр.; за зърнен фураж даден наряд
о т 10,500 кгр. — непредадено нищо; за сено и слама наряд
12,000 кгр. — непредадено нищо.
За 1943 година: даден наряд за вълната 2300 кгр. — с ъ­
брано и предадено 105 кгр. (в общината имаше 7000 глави
овце, а сме обявили 1800 овце). За свинската мас даден на-
З а съпроти вата на б ъ л г а р с к и я н арод ср ещ у ф аш и зм а имаш е сам о е д н о н а к а за н и е —
см ърт I На сни м ката —Васил М инков от с. Б л аж е ц , сл и в ен ск о , убит на 9. VI. 1944 год.

ряд 2200 кгр. — непредадено нищо; за жито наряд 125,000 кгр-

— непредадено нищ о; зърнен фураж наряд 60,000 кгр. — пре­
дадено 3000 кгр.; за сено и слама даден наряд 60,000 кгр. —
предадено 1000 кгр.
За 1944 година даден наряд за вълна върху 3500 глави
овци, но събрано и предадено само 470 кгр.; мас следвало да'
се събере 2400 кгр. — непредадено нищо; зърнени храни и
фураж до 9 септември 1944 го дина — несъбрано и непредаден»
нищо.“
О с т р е ш к о т о общинско управление, писмо № 548 о т
4 декември 1944 година. .
„Пасивна съпротива е имало от страна на общински слу­
жащи, общински съветници, а така също и от членовете на из­
пълнителната реквизиционна комисия — да не се изпълняват
Дадените наряди за храни, мазнини и добитък. Искано е по-
стоянно намаление на самите наряди. Давана е систематически
възможност на населението да укрива храните си, добитъка и
ПР- и да не ги предава за нуждите на германските войски. З а
оказаната пасивна съпротива са викани селяни в околийското
управление в Ловеч и са заплашвани с затвор и пр.“
526

О р е х о в с к о т о общинско управление, с писмо № 584

« т 6 декември 1944 година:
„Едно германско дружество получило през 1943 година
наряд от горската инспекция в гр. Девин за 500 куб. метра
трупи за германските войски. През 1944 година трябваше да
се превозят от държавното стопанство „Чадъра“ на Персенк
и изработят на дъскорезната фабрика в селото ни. Извозени
бяха обаче само 172 куб. метра, от които 25 куб. метра и
-сега са в двора на фабриката. Кметът Борис поп Ноев не по­
зволи на коларите да возят трупите на това дружество и на­
прави остра бележка на кооперативния служител, който бил
поел ангажимента да нарежда работите на дружеството в се­
лото ни. Така че сега в гората на временен склад на дру­
жеството „Лигмунд“ има 328 куб. м. трупи в двора на фа­
бриката, а в селото ни 25 куб. метра, или всичко 353 куб. метра.
Така съзнателно се попречи на дружеството да превози и из­
работи тези трупи за германските войски.“

Б ъ л г а р е н с к о т о общинско управление, писмо № 3097,

7 декември 1944 годана:
„а) Изпълнителните реквизиционни комисии, състоящи се
ют^ учители, общински съветници и'стопани, са измервали и
изчислявали в по-малко храните, подлежащи на реквизиция за
-германците и мълком са подканвали стопаните към неизпъл­
нение възложения им наряд.
б) Учителите като контролйори по вършачките през 1942
година пасивно са саботирали, като не са изчислявали напълно
храните, а на доста места са ги укрили и не представили
сведение.
в) Частни стопани са укривали засети площи с зърнени
храни; не са предавали напълно или никак възложените им на­
ряди храни, свинска мас и други, за което са им съставяни
.актове, давани са под съд и осъждани на затвор.“

М у с а л е н с к о т о общ. управление, с писмо № 3830

■от 12 декември 1944 година:
„Общинският съветник Иван Т. Вушев, като член на из­
пълнителната комисия по реквизицията винаги е укривал в
своя район не по-малко от 50% от храните на стопаните,
у които е ходил да измерва, с съзнанието, че тези укрити
храни няма да отидат за германските военни части. Напосле­
д ъ к и самото население в по-голямата си част не искаше да
д ава храни, както и добитък за реквизиране.“
Б ойц и -п ар ти зан и от П ъ р ва соф и йска бри гада, преди за м и н а в ан е то им по ф ронтовете
на О т еч е с т в е н а т а война
Кметът на село Загорци, с писмо № 4840 от 8 декември
1944 година съобщ ава:
а) По-голяма част от населението съзнателно укриваше
храните, като за това прибегваше до най различни начини и
средства. Например: вършачко-притежателите пускаха зърното
в сламата, за да се избегне контролата, а през, зимата с сита
отделяха зърното от сламата.
б) Когато хитлеристките управници прибегнаха до запе­
чатването на хамбарите след вършитбения сезон, селяните,
подпомагайки се взаимно нощно време, откриваха покривите
на хамбарите и пръскаха с цел да укрият запечатаните храни
л з съседните хамбари, които са останали незапечатани. Имаше
случаи, когато през есенния сеитбен сезон, отивайки по ни­
вата си, селяните отнасяха със себе си и чували брашно и
зърнени храни, за да ги укрият из нивята или балкана от гер­
манските изземателни комисии. Движението на съпротивата се
стремеше да има във всеко село по един свой служащ, който
(навреме да предупреждава селяните за готвените от страна на
■фашистките управници изземателни акции, та да укрият хра­
ните си.
528

в) Саботаж от страна на населението се правеше и п о

отношение изпълнението на сеитбения план, като вместо една
зърнена култура се засяваше друга, и с това се объркваха
стопанските планове на хитлеровата агентура.
г) По отношение събирането на вълната от страна на ръко­
водителите на кооперациите се проведе саботаж, като вместо-
по цяло руно, овцете се стрижеха на части, и се посочи само-
по 750 грама вълна от овца, вместо по 2500 до 3000 гр., кол­
кото фактически се получаваше вълна от една овца.
д) Саботаж се проведе и по отношение на млекопрера­
ботването, което беше възложено на кооперацията в с. Сухо­
дол: ръководителите на кооперацията умишлено закъсняваха
с организирането на преработката на млекото в сирене и каш ­
кавал, създаваха различни трудности било от страна на на­
селението, било във връзка с доставянето на полуфабрикати, на
работници - специалисти или на технически съоръжения, и по>
тоя начин преработката вече трета година откакто не може
сполучливо да бъде организирана.“
ПГ Е т р о п о л с к о т о градско общ. управление, с писмо-
№ 4853 от 13 декември 1944 г .:
„Пасивна съпротива против немците е провеждал ревир-
ният лесничей Любомир Петров, нойто е завеждал и завеж да
етрополските общински гори. Съботажът се е състоял в след­
ното :
С предписание № 3004 от 7 юни 1943 година, Министер­
ството на земеделието — дирекция на горите, отдел дърво-
снабдяване, бе възложило на етрополското^ ревирно лесни­
чейство наряд от 1000 куб. метра букови трупи, първо и:
екстра качество за фирмата „Ф. Мориц“, Лайпциг, Германия. С
писмо № 3706 от 9 юни 1943 година от същото министерство,,
на лесничейството се възложиха още 1000 кубика буковш
трупи, или всичко 2000 кубика, с срок за изпълнението на до­
ставката — 30 септември 1943 година.
Лесничейството почва саботажа, си, като иска намаление-
на наряда и продължаване срока за изпълняване на доставката..
След това лесничейството с обширно изложение е заявило-
пред Министерството, че изобщо не е възможно да бъде из­
пълнен нарядът в исканите размери. Лесничейството обяснявало,,
че липсва работна ръка, добитък и превозни средства, давало»
лъжливи данни за състоянието на насажденията в етрополските-
гори и пр. След неколкократни заповеди и възражения и след;
направена анкета, лесничейството вместо 2000 кубика буковиз
 529

трупи за германците е успело да намали наряда и доставило

само 321 кв. м. трупи.“
В Архива на съпротивата има стотици подобни писма.
В село Беглеж, плевенско, идва комисия по изземване на
храните; предвожда я офицер. Започват да проверяват кошо­
вете, но като дохожда ред да изтребват житото — никой от
насъбраните 50—60 души селяни не се съгласява да помага
на грабежа. В двора на селянина Герго Данов, офицерът за­
ставя един от служащите от общината да влезе в коша. Сто­
панката, обаче, започва да кълне, да вика, че по-добре е да
вземат и дрехите й, па и тях да изселят, а синът почва да
псува водача на командата. Арестуват го, откарват го в общи­
ната, за да го препратят към Плевен, но под напора на събра-
.ното село, го пускат.
^ В селата Махалата и Староселци отечественофронтовските
нелегални комитети решават никой стопанин да не си дава
агнетата. Кметът на Староселни. Наѵм Василев, син На голям
мелничар и грабител, просто блокира селото с 80 души караул
и милиция и по цели дни връща селяните от работа, за да
предадат- предв^рйтелнб~нарядите за агнета и вълнаТ А вМ ах а-
лата, комисарят Илия Гачев, с~~гггопщ3ите Стоян- Карлуковски,
Бато Пешов и общинския служ ител Вълю Телето, обикалят с
каруца,' въоржени, от двор в двор, за да събират агнетата
насйла за търговеца. Така те влизат и в дома на Петра То-
новска, слаба женица, но тя ги пресреща с вилата.
— Какво търеитб "Бре7 мръсни кучбтаТ"Не~ви ли стига
другаря ми, що го вземахте?
И с изговарването — стоварва вилата по гърба на стражаря.
Сред писъците й, които събират селото, изгребват житото й.
В друго село изпратената да събира сено команда връзва
един от селяните за крушата и изкарва всичкото сено, събрано
за добитъка му, като „най-малко“ наказание за съпротивата му.

Фашистката пропаганда, за да подчертае „братската“ бли­

зост между българите и германците, бойното им „другарство“
от миналата война и за да изтъкне по-убедително готовността
на българския народ да се пожертвува за каузата на великия
Райх, използуваше умело организираните от официалните вла­
сти и местните фашистки посрещания на германските войски,
както и съвсем естественото народно любопитство, което се
В ъ о р ъ ж ен аю съ п р о т и ва 34
530

проявява, когато някъде минават с музики и знамена войскови

части.
Че българските фашисти и реакционери посрещаха ра-
достно германските войски, които затвърдяваха поне за още
няколко години тяхното господство, и че плачеха с кървави
сълзи, когато наближи Девети септември, и започна тяхното
лудо бягане — това е толкова естествено, колкото бе есте­
ствена и народната умраза към същите тия германци, която
намираше начини и легално да се проявява, макар че всеки за­
ловен в „злословие“ против германците биваше влачен из по­
лицейските управления, смазван от бой, интернирван и съден с
дългогодишни присъди.“
За истинските чувства и отношение на народа ни към
неговите поробители свидетелствуват приведените по-долу офи­
циални документи:
1. Средецко селско общинско управление, писмо № 7764
от 22 ноември 1944 година:
„През м. март 1941 година в Средец пристигнаха пър­
вите моторизирани германски части. Населението не им даде
прием и посрещане, поради което същите части се установиха
на площада, където оставиха цялата си материална част, а вой­
ниците им спеха в автомобилите.“
2. Рилска света обител — Рилски монастир, писмо № 1464
от 23 ноември 1944 година:
„а) През м. март 1941 година, по време на нахлуването
на германците в България, се поиска да бъде настанен в мо-
настира главният им щаб. Монастирското управление катего­
рично отказа да изпълни това искане, и то не се осъществи.
б) Щом не се изпълни това искане, настоя се да им се
отстъпят некои от монастирските помещения в местността
„Горната кула“ за настаняване щаба само на войските, които
имаха назначение да действуват на юг към гръцката граница,
но и това им искане се посрещна с отказ от монастирското
управление.
в) През лятото на 1942 година направиха трети опит да на­
станят в монастира един болничен отред на Червен кръст за
ранени, като самият отред се беше отправил към монастира,
по шосето за с. Кочериново—Монастира, а в монастира бяха при­
стигнали 3—4 души. След като бе дадено на тия господа да
разберат, че това не може да стане, те се върнаха разсърдени
и дадоха обратен ход и на самата колона.“
 М естността „Ш ер б а“, поморийско, гд е т о са били н еко и от б а з и т е на о т р е д и т е
„Н ар еден ю м рук“ и „В асил Л е в с к и “

3. Гара Беловско селско общинско управление, писмо

№ 717 от 12 декември 1944 година:
иа) През време на минаването на германските войски през
1941 година край нашето село Малко Белово, същите са искали
да им се даде хлеб, обаче, селяните са им отказали, под пред­
лог, че живеят на дажби и нямат достатъчно хлеб. Също така
им е било отказано да им се даде сено за конете, като не са
били вземани мерки за събиране на таково, въпреки че е имало
складирано сено на лице.
б) Общинският чиновник Стойно Николов на два пъти е
отказвал да даде училището на германците за пренощуване,
като за тази цел умишлено е разхвърлял разни боклуци из
училищната сграда“.
4. Слатинско селско общинско управление, писмо № 4057
°т 6 декември 1944 година:
„а) Населението отказваше да дава каквито и да било
храни, понеже знаеше, че всичките реквизиции, които се пра­
веха, отиваха за нуждите на германските войски; така напри­
мер, при стриженето на овцете населението отказа да даде
вълната, по които п р и ч и н и бившият кмет Славчо Кирилов По-
чинков, фашистки агент, се опита да събере вълната с помощта
на терористични средства, но и това не помогна, тъй като на­
селението криеше овцете си по баирите извън селото и не
даде вълната за германците.
б) Населението винаги е отказвало да дава каквито и да
било квартири на германските войници, и затова те без да го
питат построиха една своя барака извън селото; в своята омраза,
обаче, населението отиде до там, че на няколко пъти изпочупи
прозорците на бараката и пр.“
ш
Не могат дори да се изброят всички начини, чрез които
се изразяваше всенародната пасивна съпротива: агрономите и
общинските органи объркваха посевните наряди, криеха стати­
стическите данни за обработваемите площи, насила назнача­
ваните реквизиционни комисии, с участието на учители и све­
щеници най-често предупреждаваха овреме стопаните, в коя
къща, кога ще идат, за да се пренесе и притули овреме под-
лежащето на изземване, или при посещенията си се доверяваха
на думите на самите стопани, без много-много да търш уват
по зимници, тавани и кош ове; проверители по вършачките, пак
най-често учители, съвсем явно позволяваха да се не отчита
дори повече от половината на извършеното; стадата в Б ъл­
гария изведнъж почти се стопиха в статистиките, а гдето
кметовете бяха по-разбрани, селяните предпочитаха сами да
изядат добичето си, отколкото да го дадат на закупвачите;
храните се заравяха, от запечатаните кошове се махваха по­
кривите, и храната с помощта на съседите за една нощ се из­
насяше, криеше се и вълната, и сиренето, а млекото в некои
села демонстративно се изливаше, уж като протест срещу не­
уредиците в кооперациите и низките цени; лесничеите оставяха
дървения материал да гние по горите, изземателните команди
се посрещаха с писъци и ревове от цялото семейство, и след
всеко гостуване на такава команда — към градските затвори се
проточваше върволица арестувани, оказали активна съпротива
на изземването. . .
*

Бойно единст во с балк анс кит е народи

Друга една историческа заслуга на партизанското движе­
ние е циментирането на основата за изграждане бойното един­
ство на балканските народи. Докато, хитлеристка Германия и
нейните наместнически правителства се стараеха със всички
сили да разпалват враждите между сърби, българи, хървати,
македонци, албанци, гърци, словенци, да увличат войската и
населението им към взаимно изтребление и към задълбочаване
на наслояваните в миналото, пак по вина на управляващите
шовинистически групировки умрази — самите народи постигаха
своето побратимяване отдолу, в процеса на битката срещу об­
щите външни и вътрешни врагове.
Особено развитие получи единодействието и взаимната
помощ във въоръжената борба срещу фашизма между българи,
сърби и македонци, действуващи от двете страни на своите
граници.
Главното значение на това единодействие бе значение по­
литическо. Докато българските хитлеристки агенти водеха пре-
дателска и братоубийствена война срещу югославските на-
родно освободителни войски и безжалостно изтребваха невин­
ното сръбско население, нашите въстаници застанаха редом
с югославските си братя за дружен отпор срещу германските
и български фашисти. Докато българските и сръбските шови­
нисти залягаха да постигнат „вековните си идеали“ чрез вза-
имното унищожаване на народите—българи, сърби и македонци
издигнаха знамето на братството между южните славяни.
Благодатната почва за прекрасната дружба и приятелство,
която бе осъществена през месеците на Отечествената война,
бе напоена предварително с общо проляната кръв на югосла-
вянските и български партизани. Българските войници и офи­
цери, които напускаха своите части и преминаваха доброволно
на страната на югославската народна войска, сочеха пътя за
спасението и на останалите — техният подвиг допринесе за масо­
вото психологическо преустройство на всички народни синове
от двете страни на границата, които още не бяха изживяли
злостните наслоения на шовинистическата противославянска
пропаганда.
534

Боевото сътрудничество имаше особено важно политиче­

ско значение за македонския народ. Цели десетилетия шайката
на българските империалисти, ръководена от двореца и подпо­
магана от македонските предатели, намерили подслон в Б ъл­
гария, изкористваха за своите грабителски цели славните борби
на-македонския народ за свобода и независимост. Хитлер си
послужи още веднъж със изстрадала Македония — взе я като
разменна монета и започна да разпалва вълчите апетити ту на
българските, ту на сръбските империалисти. А когато целият
сръбски народ се вдигна на жестока битка, берлинският кър-
волок я предаде за „вечно ползуване“ на българските си с ъ ­
дружници. Македония трябваше да укрепи васалната верност
на българите, да ги накара със всички сили да изпълняват
предопределената им джандарска служба на Балканите. И ето
— окървавените през две братоубийствени войни български
стръвници отново наметнаха фердинандовската и радославска
мантия на „велики освободители“, отпратиха в Македония най-
изпитаните си оръдия и подхванаха плячкосванет.о на страната
и изтреблението на всички честни борци, които помнеха и след­
ваха заветите на Гоце Делчева и на героите от Илинденското
въстание.
Дружната борба на нашето и македонското съпротиви­
телни движения против общия враг нанесе смъртен удар на
българските фашистки разбойници, подкрепяни единодушно
от царедворски реакционни „демократи“ и „социалдемократи“.
Общата партизанска и политическа борба не позволи да се
вкоренят нито в Македония, нито в България великобългар-
ските шовинистически стремежи, тя показа на българите, че
македонците не желаят да стават роби на българските импе­
риалисти, показа и на македонците, че българският народ не
мисли като своите продажни хитлеристки управници, не одо­
брява и се бори срещу тяхната империалистическа политика.
Опряни на моралната и материалната подкрепа на българските
борци, македонците можаха с още по-голям -устрем да разгър­
нат своята наистина вековна борба срещу редуващите се за­
воеватели — турци, българи, гърци, италианци и сърби — за
постигането на своята държавна независимост в рамките на
Нова свободна федеративна Югославия. Така, още в процеса
на борбата, македонците бяха признати за независим народ и
получиха правото да редят живота и съдбините си, както им
е угодно.
Тук трябва да се изтъкне великата заслуга на днешната
Работническа партия .(комунисти), наследницата и продължи-
 СМРТ ФАШИЗМУ — СЛОВОДА НА РОД У!

БИПТЕН
В Р Х О В Н О Г Ш Т А В А
(г; НЛРОДНО - ОСЛОВОДИЛАЧКВ П А Р Т И З А Н С К И И Д О Б Р О В О Л > А Ч К Е . ІІОІСКЕ
jy rO C J IA B H J B
V — I— — ............— — — — ....... .......................................
Деце«С«р 1911 — Janyap 1942 Bpoj 12 - 13

С РПСКИ ПАРТИЗАНИ
HACTABJbAJy Б О Р Б У З А О С Л О Б О Ъ Е Н > Е Н А Р О Д А
Beb je прогало ниаи од дка иоссця «гпсмо су нгмачж* фаіпптічіщ бацче »уедио са хорлдна
иа.сунива НедпЬп, ІЫ.ппца н ЛѵггиКа почело у Cp6ujn oriuny офамзиву протон нлртипанл. Та jo офаи-
акпа Cam пршцчман:*. боде н трме-ыггіус uero cue pamije. Биле су дивучене ноио номачко a hhh iiijo са
твнкчшша. міжфчзаціуоц и нвпущищ*. Бате су «нгажниан» круин- enure неприрітѵлл са задалеш да
па увие ушните иародпіншоболнліічке царгнлииско одредо ѵСрбтци. Немичкои окунатору трс?бво jo па-
ддj ннк Ho.uili да сцлом патер* іедан део Срба иротш» родаьубцних партизани, оди су се ucL nicer ме­
сеци xepejcKH борили за сдободу qaicKor народа.
Немачки раабсушш mtjo бии у сгашу, да сал ш cnojwi сіиглма h;wI>o на Kpuj са пи|ггш>
ншел Ноидниа пноу биле доьолаю ни ІІсЬаичсно ни Лютиlione злнкщачке бяыде, i:oj« <•▼учсчтіюкяло
у епаод opujaiiiKoj офанзиви против паргяааия, у свцкои лоііаъу род>іл.убияих Срба, и .што сѵ- ни <|*н-
іілісгечкв [мибощищг, помоЬт илдарптка НедиБа сило* jmejwun (.'рбо піютив <\ /у л . Дп Hnje било од-
•— —-и. и II f c. ЩЩЩѴИ HCTfl тнкпи іь-ря.і ки*■ я лл проис соде офшіЛШѵ у мо-

В р ани ци те и то р б и те н а б ъ л г а р с к и те п ар т и за н ч са се н ам ирали и н еко и от

и зд ан и я та на ю го сл авски те п ар ти зани

телката на делото на предишната Българската социалдемокра­

тическа (след това комунистическа) партия (тесни социалисти),
която в продължение на повече от четири десетилетия, с крайна
настойчивост и удивителна последователност поддържаше един­
ствено правилната линия за разрешаването на препълнения с
трагизъм македонски въпрос, линията, чийто първи етап днес
вече е осъществен.
Работническата партия беше онази, която през втората
световна война твърдо разби и последните благовидни при­
крития на великобългарския шовинизъм, които намираха доста
подръжници у нас и пречеха на пълното осъществяване на
сближението. Работническата партия разби лозунга „Македония
за македонците“, както и лозунга „Автономна Македония“. По
едно време се издигна дори в „демократическите среди“ нова
измама: „Българските войски да изпразднят само онези земи,
за които България никога не е претендирала“. Измамата бе
много прозрачна, защото на прост език то значеш е: Македония
да остане окупирана от българските войски. Работническата
партия имаше една единна позиция: „Българските войски
изобщо да се приберат в родината си, като изпразднят всички
536

земи, „подарени“ от Хитлера, а македонският народ сам да

определи формата на своето държавно устройство.“
Нещо повече—Работническата партия не само поддържаше
идейно и принципиално, но работеше денонощно за участието
на българската войска в борбата за освобождението на Маке­
дония по свободолюбив дълг, а и като изкупление за всички
минали и сегашни тегла, причинени от България на македон­
ския народ. И тази задача на Работническата партия и на
Отечествения фронт бе действително осъществена в края на
краищата — българската войска се хвърли в битката за осво­
бождението на Македония, подпомогна освобождението на об­
ширни области и с кръвта на бойците си отми престъпле­
нията на великобългарските престъпници, като допринесе зна­
чително за укрепването на вътрешното македонско и на об­
щото югославско федеративно единство.
Освен политическо значение, бойното сътрудничество
имаше и военно значение. Нашите партизански части от гра­
ничещите райони можеха да се събират на югославски терен,
да се учат от големия опит на югославските партизани, да се
въоръжават чрез тяхна помощ и сътрудничество, да почиват
след акция и винаги да разчитат на комбинираните действия,
които можеха да отвлекат част от вниманието и силите на
врага, да разстроят концентрираните му удари. От голямо
значение беше възможността за взаимно маневриране от двете
страни на границата при по-силна и сгъстена р е а к ц и я (с тази
дума в партизанския език се изразяваха мерките на фашистите
за преследване.)
Паметен пример за бойното сътрудничество между ма­
кедонските, сръбските и гръцки партизански отреди ще остане
походът на баталиона „Христо Ботев“, сформиран от български
войници и подофицери и предвождан от Дичо П етров;
този баталйон влезе като съставна част от македонските
бойни единици и участвува в много действия, някъде редом и
с гръцките партизани. Братството между съседните славянски
народи бе скрепено още по-силно през вреМе на чутовния зи­
мен поход на баталйона „Ботев“ и един македонски баталйон,.
когато при най-тежки условия и сражения бяха изминати по­
вече от 1000 километра — от Кожух-планина, през Паяк и Круша-
планина, през Беласица, Огражден, Плачковица, Осоговска
планина, Козяк, та чак до Сръбско. Там се създава голямото
средище на българо-югославското бойно побратимяване, коета
се осъществява в провеждането на редица планови и от го­
лям масщаб общи акции и сражения.
 537

Б ъ л га р ск и т е парти зани нам ираха за к р и л а в зем и те на б ратск а Ю госгави я, Там

те п еч елеха опит, в ъ о р ъ ж а в а х а се и се вр ъ щ ах а за н ови б о еве

Една от проявите на българо-югославското сътрудни­

чество през време на борбата срещу фашизма, през време на
войната бе голямата пропагандна и печатна дейност, развита от
българското съпротивително движение сред нашата армия,
особено сред частите от окупационния корпус в Югославия.
В нелегалните печатници на Работническата партия се изда­
ваха в голям тираж много позиви, които се разпращаха на
адресите на мобилизираните войници и офицери, пръскаха се
в района на казармите и лагерите, както и по пътищата, през
които се движеха войските. Тези позиви се подхващаха, пре­
писваха и наново разпространяваха според дадените указания.
За улеснение на югославските отреди, такива позиви се
печатеха в България и се изпращаха готови в Югославия — за
разпространяване от самите югославяни сред българските вой­
ници. Наситени с верна мисъл и написани с вълнуващо чув­
ство, апелите допринесоха за постигането на последната цел
— рухването на окупацията и хвърлянето на българската войска
в битката срещу германците, в подкрепа на югославяните.
Ето един такъв, образцово написан, издаден в печатни­
цата на в. „Работническо дело“ позив:
538

„ Ап е л
към българския народ в мундири
Б р а т я войници!
Какво търсим ние и кому служим в страната на нашите
югославски съседи и кръвни братя? Каква опасност ни за­
плашва от тая страна? Никаква, абсолютно никаква! Обясне­
нията, които по тоя повод ни дават нашите големи и малки
началства, не са нищо друго, освен отвратителна лъжа. А исти­
ната е следната. П рат иха ни да ^продълж им в Сърбия кър­
вавото дело на хит леровит е бандити, а те да отиват срещу
нашите руски, украински и други съветски братя.
Сръбските, черногорските и другите югославски народи се
дигнаха като един против хитлеровото робство, което в не по-
малка степен души и нашия български народ. Борбата, която
нашите сръбски братя и сестри водят, е истинска борба за
свободата и независимоста на всички поробени народи, в това
число и на нашия. Борбата на нашите югославянски братя е
една ценна подкрепа в борбата на великото славянско семейство,
което е застрашено с унищожение от варварския хитлеризъм.
Нашите продадени хитлеристи, отказали се от своя род и племе,
с измама и насилие ни наредиха, с пушка в ръка, на другия
фронт — на страната на германския хитлеризъм — най-злия
враГ" на славянството, на социалния прогрес и на народните
свободи въобще. А докато ние ще проливаме кръвта си за
угода на Хитлер, нашите жени и деца ще гладуват, ограбвани
от немски и български спекуланти, нашите стопанства ще се
разоряват. Нашата войска и нейната чест се продават на Хит­
лер в един момент, когато в неговия неминуем разгром могат
само луди и лично заинтересовани хора да се съмняват. Пред­
ставлявате ли си, български войници, каква страшна беда може
да сполети нашата държава, нас и нашите семейства от факта,
че нашите войски се използуват безпрепятствено от Хитлер, и
то в едно колкото несправедливо, толкова и позорно дело —
да задушават, в ролята на наемни жандарми и палачи, осво­
бодителното движение на своите кръвни братя?
Нам ни се разправя, че ние в Сърбия зашитаваме делото
на „Велика България“. Нагла и отвратителна лъж а! От де на
къде, за да живее един народ свободно, съседът му непре­
менно трябва да понася робство? Има ли в това дори капка
справедливост ? За да ни подготвят да бъдем безмилостни и
жестоки към борещите се за свободата сръбски сестри и братя,
разправят ни още за некогашните дела на великосръбските
 СМРТ ФЛШНЗ М» ' СЛОБОДАНАРОД
*Нзл*пГ^Г
• рвм.50*УSA„
. > з
.(Е Д И Н С Т В Е Н О Г Н А Р О Д Н О -О С Л О Б О Д 11Л А Ч К О Г Ф Р О Н Т А С РБИ Х В
1ШМ с дия.

і. ГОДИШН.ИЦА ВЕЛЙКЕ МЕЪУНАРОДНИ З Н А Ч А J НАРОДНО-ОСЛОБОДИЛАЧКЕ

КТОБАРСКЕ С О Ц Ш А ЛИ - ; БОРБВ У .1УГОСЛАШІ.ІИ И ЗАМ АСКИРАНИ
СТИЧКВ ГО НЦЛУЦШ В ИЗДА.ІНІІЦИ ___

В секо ю го сл авско и зд е н и с б е ш е и зво р на бо еви опит иа б ъ л гар с к и те парти зани

шовинисти. Но с какво борещият се днес за свободата си сръб­

ски народ е повече „виновен“ и „отговорен“ за действията на
своите некогашни управници и великосръбски шовинисти, от­
колкото българският народ е „виновен“ и „отговорен“ за делата
и престъпленията на днешните български управници — хитле-
рови лакеи и агенти?
Б рат я воііници !
Кървавият хитлеризъм е повел варварска война за пороб­
ването на цяла Европа и за унищожението на културното сла­
вянство. Или погром на хитлеризма, или славянските народи
ще бъдат разкъсани, унищожени, поробени и превърнати в
„тор за германската раса“ — както Хитлер се изразява. В тая
свещена борба всички славянски и други свободолюбиви на­
роди, в това число и нашите сръбски братя, водят свещена
освободителна война против варварския хитлеризъм. Само ние,
българите, за срам и позор, се оставихме да бъдем хвърлени
от шепа продажници в скутовете на Хитлер и да играем ж ал­
ката роля на наемни жандарми и палачи, даващи кръвта си
против свободата на нашите братя, против свободата и незави­
симостта на собствената си държава.
Български войници и родолюбиви подофицери
и офицери!
Ще се помирите ли с тоя позорен за народа ни и за
армията на факт ? He I За честта на българския народ и на
неговата армия, ние не верваме това. Името, честта, бъдещето
на нашия народ и държава се опозоряват, изложени са на
опасност. Дошло е време всеки да реш и: с Хитлер и неговите
български агенти ли ще върви, или със своя собствен народ
540

и неговите славянски братя ? Ще изпълнява ли престъпни запо­

веди по сила на бездушната „дисциплина“, или ще тури
край на криенето на хитлеровите агенти?
Б рат я,
Останете верни на великите свободолюбиви традиции на
българския народ! Искайте твърдо и смело да се върнете
ббратно в България, за да се отдадете на своя мирен твор­
чески труд!
Останете верни и достойни чеда на великото общесла-
вянско семейство! Презрете онези, които за свои лични инте­
реси и удобства се отричат от своята кръв и племе и клеве­
тят борещите се наши братя.
Опълчете се с оръжие в ръка против поробителския
хитлеризъм и неговите агенти от каквато и да са те народност!
Застанете смело на фронта на свободата, на фронта на Велика
Съветска Русия, борете се за свободата и независимостта на
нашата Родина, окована днес в вериги от една продажна
шайка, която е поставила своите лични интереси по-високо
от интересите на народ и държава!
Не стреляйте против сръбските храбри четници и чет-
нички, побратимявайте се с тях, минавайте на тяхна страна!
Д а живее освободителната борба на сръбския и другите по­
робени балкански народи! Д а преуспява тяхната победа, която
е и наша собствена победа!
Застанете на страната на славната освободителна Червена
Армия, която ще разгроми неминуемо хитлеризма и ще осво­
боди човечеството от неговото кърваво иго и от кошмара на
войните! Д а живее великия руски и другите съветски на­
роди и тяхната победоносна Червена Армия!
Д олу кървавия хитлеризъм, долу мракобесния фашизъм,
долу хитлеристкото робство! Д а живее свободата и независи­
мостта на всички народи!
Д а живее борбата на българските борци за свобода,
независимост и правда!
Д а живеят нашите югославянски другари и братя!
Размнож авай и разпрост ранявай ! “
■
Далеч през границите, от свободните югославски пла­
нини, Комунистическата партия на Югославия на свой ред от­
правя братски позиви към българската войска, разкрива при­
чините, по които офицери и войници са пратени, сочи извър­
шените престъпления и п и та:
 НАДВОР ГЕРМАНСКИТЕ РАЗБОІ НИЦИ О Т ' СКОПИЕ.

СКОІШНИ И СКОШАНКИ ! • ’ .
РАБОТНИЦИ( m r J A H H , ИНТЕДЕГЕПЦИJ 0 И МЛАДИНО 1.
Крвавио рерманскя о к у п а т о р г о п о п л а и я н а ш е т о уввво С к о в З а си екѵ.
Зтб див* орди KoJ ни доларова г л а и .Ъ и р о м а ш т я З а .н а о р т у в а З я в н а ч * с і а и
смрт.Германските грабачя преку бугареките фааиотивки с л у г и и наш ите, ма*-
родя ви о о б р а е а овэ.Тштито шточчве одрѳдеяо »а п о го Л В и а А Аиба оТ. т^М р
август ии го эѳд о ва ад уотита наши,й л З а д н и ц а З а г н я н а п р о я е т о ш н я об а а З -
• ниска цова ги зѳдога од оточарнто г е р м а н с к и т е а г е н т а и н ие о о т а н а ф и е
4ео месо.Пуни-складови оо иазубава овча п р е с в а м а с т с е п р а с н а т и о д а т
*о складовите но германците,а за нре немат ни п о л к и л о н а тр и м е с е ц а ,
Зарваватчиннците остаиааа без з а р з а в а т во в р е м е т о к о г а б и л з а р з а в а т о Т
наЗболук и наЗвфтии,а това малку што г о им а л е р а с И а ц а н о .и з г н и р н в " .и цг—.
восаяо(лубеници,дини,паттчдканя,гдЬЗое и, д р . ) . П р е д ниш ите о ч и г е р м а и п и -
те.Задат салами,сушицк.Ьугери,j a j u a , по п о л кИ ло м л е к о пиЗВ т о д е д н й ш ,а
нашите деца,болни и о т а р ц и немаЗат н й .а д и а ч а ш к а м л е к о во я в д е л а т а * С е г о ■
това им Зе малку и о е фрлиза, н а З а в н о .к р а д е З в е к о к о ш к и ,к р а в и и д р у г и ,
отоки на о ел ан и то . ? :.: у
Г CKOHJAHH И СКОШ АНКИ МАКЕДОНСКИ ПАТРИОТИ ! . ■*{:&
£ П обе о н о л и т е г е р м а н с к и к у ч я а а н а п а д н а в а н а н а ш а т а о

.В ън германските р азбой н и ц и от Скопие" — п ози в на македонското

съпротивително движ ение

„Дали вие желаете сръбския народ да ви запомни като

злосторници и тирани, както по-рано са били Турци?“
„Знайте, че ако се борите против сръбски народ, то вие
се борите и против своя собствен народ!“
Но нека не правим отделни извадки. Нека следващият
позив бъде прочетен изцело от всички, така, както е написан,
с неговите мили езикови грешки, с неговата висока полити­
ческа мъдрост и с вълнуващото до сълзи чувство на тия ве­
лики братя-славяни, които дори в дните, когато нашите войски
палеха и убиваха жените и децата им, намираха в себе си
чистите извори на славянската обич, на вярата, че съседните
народи ще превъзмогнат фашисткия кошмар, за да заживеят
завинаги в обич и мир.
„Войници, п о д о ф и ц е р и , о ф и ц е р и и б ъ л г а р с к и
окупационни войске Сърбиа
Близо една година, под заповед на Хитлер и неговите
слуги Борис, Филов и компанията му, вие дойдохте като
окупационни войска вь нашите земи о свободна Сърбиа. Вие
ДО сега сте били сложни извъртшители волята на вашит вла-
стодържавници, които съ били разположени за терор и плячка.
Вашит властодържавниците ви гонат да се държите с наш
народ неприятелски. Ть сь вась погнели да се борите против
нашить храбрить родолюбци — партизани, които се херойске
борать за свобода— против окупатора и неговить подли слуги.
542

Да прогоните, да хваните, да млните, до бесите и да стреляте

нашит родолюбци или да ги предате на хитлеровци, да палите
сръбска села, като Бриник и други, и всичко живо останало
от жителите да унищожавате, като не щадите жени, деца и
старци. Погнали са вась да извършите наказателна експедициа
и с топове да разоравате села, из засада убивате невинни се­
ляни, а некои изроди из вашить редове вършать плячка и на-
силно над нашит майки, жени, сестри и дъщери. Така сте на
нась убили нашит най добри борци, родолюбци. Убили сте на
нась герои и юнаци: „Мишу“ „Мамича „Старат“ „Косту Ста-
менко“ „Вича“ „Сечю“ „Зелета Велковича“ „Война Войновича“
„Мику“ „Срета Млзденовича“ „Сречка“ „Тому Костича“,
„Корчагина“ „Бранка Новиновича“ и други наши свободолюбиви,
които од безкрайно обичали свободата и са се борили за нея,
както вашиа Ботев, Левски, Димитров и други народни юнаци.
Какво сте вие до сега направили да спрете т ия мръсни
дьла, убийства и срам, за които вась гонять германските
фашисти и неговить слуги. Д а л и вие ж елат е сръбския на­
род да ви запомни, като злостраници и тирани, какт о по
рано ся били Т ур ц и ? Докато сте тук и ходите вь нашит
села и горите и гоните нашить борци на народа принождавате
да напуща своите домове и бѣга на групі, знайте, че сръбския
народь ще гледа на вас като врагове. Знайте, че на вась той
сръбския народ нема да прости и ви заборави.
Ние знаем, че брат ския български народь се ся ша тако
бори против германските фашисти и неговить слуги, герма-
ница Борис и останалите, които са недостойни да стояж е
на чело на брат ския Български народь. Ние знаем, че брат­
ския български народь се бори противь своить продажници,
които желаять за интересить на хитлеровци, които да изнами
българската войска вь борба против Съветска Русия, и оста-
налить словенски народи, които ся временна поробени. Вие
които сте синове на братски български народь, знайте че
вие ако се борите противь сръбски народь, то вие се борите
и противь своя сопствен народь.
Български войници, вие сега служите като меч вь рука
на хитлеровци Д о кога така ще продулжите ? Дали знаете за
какво ож вась довели в Сърбиа. Вас са довели тука, в робства
да държите и тероризирате да помогнете на Хитлер тук да из­
прати по вече свои войски на источни фронт. Довели ож вась
да помагате на Срьбената реакция Недичевци, Льотичевци,
Печанцеви и други четнички офицери издайници на Сръбския
народь и заедно съ тех въ жертви да удашите народната
 543

йііиюц^іюдойцир^^ит^зигдрскн ок?іиционч

. Л и а о ед н а г і д и и а .п о д « " » * ? § > » * © $ № '

Й т Ю ^ Я Ю Д О Э й Я К ?

^ Г ^ ѵ З Ж
«-*-■>- і * 1 й И !? е ,л а
е д і Ьл д а л З Й Г .
« Д « И Т в ,Л » в е с и т е в» C T W W jr c ■■ Ь о И Н К К І Й ЯРУ>™

;.'і;зй Ь ч !*“ »“ Mii$SS5. зН -Р- .—Ё

k®*hTUl*iL, лХЬѴАІІЬк^ШЮМО... •* ІЬ ІЯ й П ^
^ Ж Sal/*.&**«
...^« .1 . «іч
! ¥ *ftTb* - * *
Първата страница от печатания апел

освободителна борба, която се разгара на широко~в цела Сър­

бия. Знайте, че по този начин подпомагате вь борба противъ
сръбския народь: Недича, Льотич, Печанца и останалите, които
вь продулжение на двадесет години ся угнетявали всички на­
роди на Югославия против които Сръбския народь презь всич- ’
кото време се е борил. Вие знаете, че наши народь мрази фа-
шиститѣ и се борит против тъ х и неговитѣ слуги всекъде и
на всѣко мѣсто. Каква е вашата длъжность, сьвестни свобо­
долюбиви и напредничеви хора вь войнишки униформи? Ваш
дългь е да не слушате фашизма и реакцията, да не проливате
невинна кръвь на Сръбския народ, които се бори за своята
свобода, национална независимост и добър животь. Ваш дългь
е да се побратимяваме и образуваме истинско противо-фаши-
стичко единство с нашить храбри партизани-народни освобо­
дители. Помагайте и дайте им оръжие и муниции. Вашето мѣсто
е сь тѣхь а не с хитлеровци. Ваш дългь е да саботирате ва-
шить господари, да не извършавате тѣхните пъклени планове,
противопоставяйте се и убивате ония от вашить офицери гер­
мански шпиони, които вась гонять вь борбата против партиза­
ните и нашия народь. Вие требва да помогнете от любовь къмь
свободата на поробенить народи. Вие требва да помогнете ак-
тивно правдивата борба на нашия здружен великь братски
Руски народь.
Измина се една година, от както се води ужасна борба
на Източния фронт. Кървавите хитлерови орди мислили са, че
ше унищожать нашата могъща и мила майка Съветска Русия.
Хитлеровци са като диви зверове настръхнали да изтребить
свободолюбивите народи, на първо място славянит, но фашисть
са се горчиво изльгали на Източния фронт. Няма вече побе-
544

доносно вървене и напредане, а вас ви лъгаха вашит власто-

државници, че хитлеровци ще завземат Русия за няколко не­
дели. А какво стана ? За немскитѣ разбойници нѣма вече свет­
кавична война, а поражение и смърть. Славната Червена Ар­
мия, задь която стои цѣлия единодушень Съветски народь и
която има симпатиитъ и подръжка отъ всички свободни и поро­
бени народи е най добра гаранция за бързото сломяване на
хитлеристка Германия. Хитлерь и неговите слуги ще бъдат
унищажени до края на 1942 година. Щ е се отвори другъ
фронть против германци, за което е гаранция най-новия исто­
рически съю зъ на трит най могъщи сили нь света — Советска
Русия, Америка и Англия. На германскнтѣ хитлеристи дните
са преброени.
Български войници, подофицери и офицери! Ние не мо­
жем и не желим да живеем като роби, и всички ония, които
нас плъчкосват, убиват и поробватъ, ще бъдат унищожени.
Сръбскитѣ партизани не жалят жертви, защото ще продължи
борбата за свобода сь отлична вѣра вь брзата и окончателна
победа. Още по силно се разгара умразата против окупатора
вь сърцата на нашия измъчени и смѣл народ, още повече се
събиратъ свободолюбиви сили за борба, за унищожаване на
поробителя и неговитъ подли слуги. Освободенитѣ народи в
нашить земи няма да простятъ на своить кръвопийци и дже-
лати. Те ще бъдать за винаги унищожени . . .
Напред в задружната борба против Хитлера и неговите
слуги. За солидарност на всички славянски и Балкански на­
роди, за братство и единство изковано въ борбата заедно сь
великия, най-големия неприятел на славянить — разбойнически
и мръсен хитлеризъмь. Д а съединим нашите сили в задружна
борба сь всички народи на Съветска Русия, против най-големи
неприятель на човечество — фашисткия разбойнически имериа-
лизъмь. Д а бъдемь достойни, както нашите хероични руски
братя, които принасять такива драгоценни жертви за спасение
и животь на всички славяни и поробени и угнетени народи.
Д а се поучиме от неговата пожертвованость, храброст и ум-
раза къмъ фашистките зверове. Д а направим и пазим нашето
братство и единство в задружната борба против хитлеризма.
Съединени да допринесемо своя дѣль в борбата за по-бързото
и крайно унищожаване на фашистката злина! Всички в бор­
бата противь нашия кървав неприятель.
Вѣрност за верностьта въ борбата за свобода! Кръв за
кръв! Смърт за смърт! Д а живѣе братство и единство въ
српския и български народи в борба противъ хитлеризма и
 545

неговите слуги! Д а живее нашата голяма и мощна Съветска

Русия защитнида на всички славяни! Д а живее противофаши-
стка борба на свободолюбивите народи! Да живѣет нашит
славни партизани! Д а живѣет свободолюбивит противофашистки
борци от българската войска!
Смърт на фашизма! Свобода на народа!
Комунистическа Партия в Югославия.
Областен Комитет за Сърбия“.
*
Близко бойно антифашистко сътрудничество бе устано­
вено и между българското и гръцко съпротивително движение.
I Работническата пар- ____________
тия, в дните, когато
сама бе подложена
на най тежки и кър­ С іір т па ф а ш и ^ м о т — с л о б о л з на н а р о д о т I

вави преследвания, из­

дигаше мощен глас
пред българския на­
род срещу варварски
те издевателства на
българските фашисти .1
над гръцкия народ. М А, К Е Д 0 Н С К И
Когато станаха та­ ПАРОЛИ© -- ОСЛО ВОДИТЕЛ НИ
ка наречените Драм-
ПЕ С Н И
ски събития, Работ­
ническата партия пус­ I.
на масов позив, кой­
то се поде за пре­
писване и разпростра­
няване по цялата стра­
на. Този позив тряб­
ва сега да бъде узнат
от гръцкия народ, а
няма да е зле да се
прочете и от онези
гръцки шовинисти, ко­
ито крещят за походи Ш т х н п а р н н ц а „Гоце
към София и искат 1•
да покрият делата на
нашите озверели фа­
шисти с борещия се
срещу тях български С мърт на зун ф аш и зм а — свобода на н арода! Под тоя ло­
г балкан ски те народи постигнаха
народ. св о е т о побратим яване
35
В ъоръж ен ата съп ротива
546

Позивът на Работническата партия, отпечатан в неле­

галната печатница на в. „Работническо дело“, бе пуснат под
името:
„ И с т и н а т а по с ъ б и т и я т а в Д р а м с к о
Много шум вдигнаха вестниците по събитията в Драмско,
много измислици и лъжи се казаха около тях от министри и
официални лица. А ето каква е истината по тези събития,
според разказите на очевидци. Българският народ трябва да
знае тази истина.
Когато българските власти завзеха Беломорска Тракия
след германското нахлуване, първата им работа беше да се
заловят с изселването на местното гръцко население. Особено
внимание се обръщаше на ония, които са имали или биха могли
да имат влияние върху духовния или стопански живот на на­
селението. Изследването ставаше „доброволно“ и принуди­
телно — в няколко часа изселваните трябваше да напуснат
страната само с малко облекло и най-много по триста лева на
човек. И едните, и другите биваха заставяни да подпишат де­
кларации, че се изселват по собствено желание. Всички имоти
на изселниците, не заграбени от някого, се обявяваха безсто­
панствени, собственост на държавата. Тези изселвания поощриха
апетитите за грабежи и насилия. Малки и големи властници—
военни, цивилни и полицаи — се втурнаха най-безсрамно да
ограбват безпомощното гръцко население. Корумпирани пред­
ставители на властта се надпреварваха да обявяват като опа­
сен за българщината всекиго, който има пари, много стока в
магазина, хубава покъщнина, красива жена и дъщеря, и не се
съгласява доброволно да ги отстъпи.
На особено тежки преследвания бяха подложени гръц­
ките комунисти, които се ползуват с голямо влияние сред
работническото и трудящото се население в Беломорска Тракия.
Още в първите дни след окупацията, през месец май, гръц­
ката Компартия излезе с позив, с който, осъждайки гръцките
управници като виновни за сполетялото народа нещастие, из­
тъква злодеянието на немските и български фашисти и зове
населението да се сплоти под знамето на комунизма и да се
бори, съвместно с другите трудящи се балкански народи и
при подкрепата на СССР, за истинско народно освобождение.
Този позив, пръснат в голямо количество по градове и села,
вбеси немските и български окупанти. Започнаха хайка против
комунистите. Последните не само биваха изселвани, но и пред­
варително пребивани в участъците и даже по улиците. Започ-
 547

Не чрез шовинизма, а чрез борбата срещу него се сложиха основите на мечтаната от

Раковски, Ботев и Каравелов дружност между българи, сърби и македонци

наха да измъкват от градове и села набелязани лица и да ги

избиват, разгласявайки, че това били уж нелегални четници,
паднали при престрелка с органите на властта.
Това непоносимо положение, създадено за гръцкото на­
селение, принуди мнозина да хванат гората и заживеят неле­
гално. Така се създадоха условия за формиране на чети. Със­
тавени отначало от подгонени от властта жители, скоро те
се превърнаха в организирани отреди, които си поставяха за
цел да водят борба за освобождение от игото на немско-бъл­
гарските окупанти; подкрепяни от населението, четите бяха
почнали да се спущат от планините и да сноват из селата.
Озлобени от развоя на четите, които вече сериозно за­
плашваха окупантите, немско-българските власти търсеха само
повод за удавяне в кръв освободителното движение на
гръцкото население.
За повод послужи сблъскването на четниците и полиция­
та, станало през месец септември 1941 год. в голямото драм-
ско село Доксат, при което паднаха убити 7 български поли­
цаи. Пристигналата на камионетки от Кавала и Драма поли­
ция, а след това войската — с картечници и артилерия разбиват
четниците, като биват убити още 6 полицаи. Тогава започва
кърваво отмъщение. Селото Доксат бива заляно в кръв и опо­
жарено. Най-напред събират на мегдана 300—350 души, кол­
кото се предполага да са били четниците, и без каквото и да
било разследване ги разстрелват, след което продължават из­
бивания и изнасилвания по къщите. Събитията в Доксат се
използуват за масови избивания в всички села и градове, ма­
кар в тях да не е имало никакви въоръжени инциденти. Колко
са избитите гърци, мъчно може да се установи. Знае се само,
548

че в Драма е трябвало няколко дни под ред да измиват опръс­

каните с кръв улици. В Кавала систематически всеки ден до
края на месец септември са оставали да лежат по улиците
„за морално въздействие върху населението“ труповете на
2—3 убити. Изселванията на гръцкото население се още по­
вече усилиха, и числото на изселените надминава вече 70,000
души. На местото на тези именно изселени гърци се опитват
сега с измама и всевъзможни обещания да привлекат пресел­
ници от разните краища на България.
Ето това е истината по така наречените Драмски съби­
тия. От изложението е ясно, че цялата вина за тях пада върху
окупационните немски и български власти, които с насилия и
грабежи са създали за местното гръцко население непоносимо
положение и сами са го предизвикали към борба.
Българският народ осъжда с най-голямо възмущение
зверствата, извършени от окупационните власти над мирното
гръцко население в Беломорска Тракия. Както зверствата, из­
вършени през миналата война от генерал Протогеровци над
зръбското население в Моравско, за които българският народ
трябваше скъпо да се разплаща след войната, тези зверства
петнят името на българския народ и могат скъпо да му ко-
ствуват. Българският народ заявява високо, че няма нищо
общо и не се солидаризира нито с насилственото ограбване на
Беломорска Тракия, извършено от фашисткото българско пра­
вителство в споразумение с Хитлер и с насилническия режим,
установен в нея от българските фашисти, нито — още по-малко —
с кървавата разправа, устроена от окупантите над мирното
гръцко население. Българският народ вижда спасението и б ъ­
дещето си не в раздорите и кървавите разправии между бал­
канските народи, а в тяхното братско единство и в мирното
разрешение на всички спорни въпроси. Българският народ съ-
чувствува на освободителната борба на своите гръцки братя,
пъшкащи под тройното иго на германските, италианските и
българските фашисти. Той е против насилственото изселване
на трудещото се гръцко население в Тракия, В Беломорска
Тракия има и може да се намери место за всички нейни ко­
ренни жители — българи и гърци. ,
Българи! Не се подавайте на насъскванията на герман­
ските и българските фашисти, които искат да създадат про­
паст между нас и другите балкански народи, за*да ни държ ат
едните и другите в вечно подчинение.
Не вервайте на примамливите обещания за заселване в
Тракия върху имотите на насилствено изгоненото гръцко на-
 549

НА К Ъ Д Е ОТИВА БЪЛГАРИЯ?
(Статия от Г. Димитров, публикувана в в. .Правда* от 16 сспт. 1943 г.)
- Сиоропостижната смърт на цар Борис предизвика н а й -ж -в интерес от страна на между народ
нота обществе ност къмъ положението и * Б ългария и нейната роля въ сегашната воина. И това е на­
пълно понятио, ако се вземе подъ внимание, че България по територии и по количество на населе*
мие то, ако и да е иалиа, заема важно иЬсто ма Балкамитѣ. раз?олаге съ сериозни военни о р а те -
гически позиции и има над 450 . хиляммф армия, свежа, не учасгвувача още в войната. Н -обхопм м о
е така също да се отчете и това обстоятелство, че именно сега се упражнява най-толѣм натиск
от страна на Германия, за да я вмъкне в активни военни операш ш .
На нъде отива Б ъл гария? Каква ще бъде нейната, п о л и ти Я след смърта на цар Бориса, кой то
възглавяваше и обединяваща българските пронемски к р ь го в е ? Щ г д о п у с т н е ли българския народ и ло-
нататъмъ продължаването на прогерманския курс, щ о доведе страната в задънена улица и до границ те
не п^оплета. Щ е съумее ли Хитлеровскв Германия да уд ъ р ж и въ своите хиш иическн ръце България и
да използва нейната територия, нейната армия, нейните ком уникаци и, нейните продоволствени и су опи
р е с у р с и ? 'Т е зи въпроси вълнуват сега всички искрени другари на българския народ.
Д ва исторически факта са свързали българския народ* с великия руски народ.
ПЪРВО, България е получила своетуф мациомвлно освобождение из ръцете иа руския народ.
Този ф акт е укрепил сред българския народ Дълбоки традиции иа признателност и любов къ м ру­
ския народ:
ВТОРО, българския и ру с ки изроди са свързани с обш иоста по съд^а на славянските народи
в борбата против тевтонските стремления за поглъщ ане на славянството* Кръвмото славянско родство,
близоста на езика, общ носта на писменоста и ку л -ур ага, об щ иоста на интересите в борбата протин нем­
ската опасност ся създали основат» но нерзрушимата връз<а .между Българския и руски народи. Всички
крупни деатели на българското национвл-осво бодителю движение, в течение на 19 тия век, с - я в-ва г
горещ и и убедени поборници на руско българското б р а то в о . В лииего на братския русчи народ, ос о ­
бено след освобождението на Б ългария от руските войски, българския народ вижда своя освободител и
велида опора за своето иациоиално съществувание. Н уж д но ли е д і се говори, че след това, от ка к
р уски я народ ликвидира цвризма и взе своята съдба в собствени ръце, се създадоха изклю чител но бла­
гополучие условия за разцвета на най-сърдечна дружба м ежду двата славянски народа.
Н о против тази естествена и всенародна привързаност на* българския народ къ м руския, се опълчи
немския империализъм, стремящ се съ всички средства да си пробие п ж т на исток през Балканите. Про­
никването на немския империализъм на Балканите е тесмо свързано с това, че в България се е о б осно­
вала немска агенгура, която групира око л о себе си най*реакционниге. най-алчните и п родаж ни елементи.
Тази немска агентура, в течение на fpM Десетилетия провежда антиб іг.га р ската политика, струпаше на
българския народ национална катастрофа през Балканската война 1912— 19<3 г. г. и в то р ц още по-
тежка нацио іална катастрофа в 1918 г., в резултат на въвличането на България в първата световна война
на страната на Германия. Над 150 хиляди убити, стотици хиляди инвалиди, вдовиц и, сираци, м ного сто­
тици хиляди бежанци, 2 5 милиарда в златни лела репарации, откъсване на б ългарски територии, ограб­
ване иа сгряната, довеждане на страната до стопанска разруха, ето ка к в о струва на българския народ
участието в първата световна война на страната иа Кайзеровя Германия. Наииомалнитѣ интереси на
България получиха те ж ъ к удар.
Пер Ф ердинанд заплати с короната си за тази политика и избяга в Германия, къ м своите стопани,
у които й днес е на издръжка. Фердинанд си отиде но полож ението не се измени. На българския народ
не се удаде в 1918 г . да свърш и елин път за винаги с немските агенти. Станалия фердинандов син —
Бе^рис — Цер, продъ лжи немската поли тика на своя баща. В това се състои една от н а й-гл а в н игѣ при­
ч ин и, за гдето след четвърт век българския народ, кой то на собствен опит позна ценатб на съю за с
немците, отново се- оказа в германския лагез и сега е подхвърлен на смъртната опасност да бъде отново
вмъкнат в третата ощ е по гибелна за неговата независимост ,и бъдаще, иациоиално катастрбфа.
След стъпването на престола, цар Борис, опирайки се на нлй-реакаионните елементи в страната
и в армията, отиде на рърж авен преврат (9 ю ни й 1923 го д . сеели конституциомното правителство но
Стамболийски, въдвори в страната ф ашистки порядки и взе курс на пълно подчинение интересите на
България на интересите на немската империалистическа политика . Присъединяването н а Б ъ л га рка къ м
лагера на държавите от остьта, превръщ ането й в Хитлероа васал —- такава е равносметката от п о л и ­
тиката на реакционните управляю щ и кр ы о в е в България.
Хитлеровите агенти а България сега усърдно разпространяват легендата за това, че когато те в
иврт 1941 г. задъ гърба иа народа и въпреки неговата воля, пропуснаха в страната н е м скиіе в ойски, за
България у ж немало друг и зб о р : тя била д лъ ж н в д а тръ гне заедно съ Германия, защ о то само така
било възм ожно да се опази мира за България и Б алканигѣ. Но това е чистейша л ъж а. И тази лъжа
още тогава е била разобличена с нотата на ,'Нориоминдела — (Н ар. ком ис. риатъ на вън. работи ) от 3
март 1941 г. По повод съобщението на българското- правителство, за това, *е то е дало еъгллсието си
зв нахлуването на немските войски в Б ѵлгврив, с цел у ж ъ да запази мира на Б ал ка н иіѣ. Народния
комисариат на външните работи на СССР е заявил і
1* Съветското правителство не споделя мнението на българското правителство, относно правил-
носта иа позицията на последното по дадения въпрос, тъй катс тази позиция, независимо отъ желанието

Бълг ар и я беше щастлива, че в най-съдбоносния завой на нейния исторически път

имаше за вожд в борбата Георги Димитров
550

' селение, защото това може да ви докара само нови разочаро­

вания и бедствия!
Д а живее братското споразумение между балканските
народи I
Д а живее тяхната дружна борба за освобождение ог
кървавото иго на фашизма !
Размнож авай и разпрост ранявай ! “
Януари 1942 год.
а
Здраво сътрудничество и взаимно подпомагане бе устано­
вено и между българските, и гръцки партизани от EJIAC. То
се изрази в многобройни общи акции, за които подробно ще
разкажем в втория том на тази книга. Тук ще приведем само
д ва важни документа:
Н А Ц И О Н А Л Н А О РГАН И ЗАЦ И Я НА ГР Ъ Ц КИ ТЕ ЧЕТНИЦИ
ГЛ АВЕН Щ А Б

Договор
Главният водач на единените гръцки четници от Източна
Македония и Тракия — Андониос Фостиридис, от една страна,
и Велко Гаврилов, командуващ 2-ра въстаническа бойна зона
в България — пловдивски участък, който е известен под пар­
тизанското име Ефрем — от друга страна, и пред главния
секретар на националния корпус на гръцките четници П. П.
Днес, 14 юли 1944 година, разрешаваме и подписваме
този договор, на когото условията сме длъжни да изпълня­
ваме точно, и ако не ги изпълняваме, наказанието ще е смърт.
1. Командуващият 2-рата българска въстаническа зона,
Велко Гаврилов, декларирам от страна на всички български
въстаници от 2-рата бойна зона, че ще сътрудничим с наци­
оналните сили, командувани от общия водач Андониос Фости­
ридис. Задължавам се да водя четническите сили в вътреш ­
ността на пловдивската околия за действие, и в това дей­
ствие ще се ударят всички български власти и военни бази,
железопътни възли, всички управляващи власти и полицейски
власти. В тая борба ще ги водиме ние, българите-партизани, и
щ е сме безмилостни против всички българи, освен за ония
българи-войници, цивилни и други, които се наредят на наша
страна. Ония, които няма да влезат в редовете на партизаните,
ще се смятат като фашисти и ще бъдат бити от смесените
сили на гръцко-българските партизани по инициативата на
българските партизани. Аз, командуващият 2-ра бойна зона на

*
Щ У 1 Р Т ю а м и ц Ш

Ы Щ

CMPГ-БГГА PC -ЛM
ШJ /1
m -сл т -Ф А ш ю л у
Не ср ещ у б ъ л гар ск и я н арод, а с р ещ у ф а ш и сти те и полицията им с е бориха
с ъ р б и и м акедон ци

българските партизани, декларирам, че днес, заминавайки за

пловдивската околия, ще разузная всичките военни и поли­
тически власти и тяхното действие и ще се върна в щаба на
единените гръцки четници — до 20 най-много дни, за да
почнем общо действие в вътрешността на България, за да
освободим поробените народи от фашистката тирания и хит-
леризма.
2. Забранява се политическата пропаганда за следвоенното
управление между двата народа, позволена е пропагандата
само против фашизма.
3. Декларирам, че аз, командуващият 2-та българска въс-
таническа армия, няма да съдействувам с други групи гръцки
четници, освен с единените сили на националните четници,
които са под командуването на общия водач Андониос Фости-
ридис и неговите помощници: Анастасиос Аврамидос, Пандели
ПападакиДоедорос Чикиридис, Теодорос Микрополос, които при­
надлежат всички към главния щаб на единените гръцки четници.
Условията на този договор ще се изпълнят честно, с
патриотизъм и чиста съвест от двата сътруднически народа,
защото борбата е обща за освобождението на поробените на­
роди от фашистката тирания и хитлеризма.
4. Силите от главния щаб на гръцките четници се задъл­
жават да помогнат на българските партизани в борбата във
вътрешността на България против фашизма. Тези, които няма
да изпълнят договора, ще се накажат безмилостно от смесена
комисия на гръцко-български партизани.
Подписали с е : Главен водач на гръцките четници: (п.) не се чете.
Командуващ 2-та партизанска армия: (п.) Велко Гаврилов.“
Ето и вторият докум ент:
„Българският партизански отред“ се сформира от братята
.Любен и Георги Лукови на 7 септември 1944 година. Целите
на отреда са следните: да приложи на дело българо-гръцкото
сътрудничество в борбата срещу германския фашизъм, да про­
веде на дело решенията на българо-гръцките политически и
др. конференции и срещи, да обхване подгонени от фашистката
реакция борци— българи, цивилни и военни, да поддържа живи
идейни и борчески връзки между българи и гърци за вза-
имно опознаване, доверие и сътрудничество, да изясни пред
българите от Беломорието и въобще пред българското обще­
ствено мнение, че ЕЛАС, ЕАМ и ЕПОН са гръцки борчески
народни организации, съюзни на нас в борбата ни срещу гер­
манския фашистки заробигел, уеднаквяване на становищата по
специфичните условия на борба в Беломорието между българи
и гърци, пазене на местното трудящ е се население от фашисти
и грабители и др.
В отреда членуваха следните въстаници:
1. Любен Ст. Луков 12. Георги Илиев Киров
2. Георги Ст. Луков 13. Георги Стоянов Пиперков
3. Симеон Кост. Хаджийски 14. Троцки Крумов Янев
4. Стайко Ст. Петров 15. Михаил Ив. Николов
5. Борис Димитров Николов 16. Александър Ник. Вашинин
6. Благой П. Драганов 17. Иван Г. Глушков
7. Иван Дим. Калковски 18. Крум Петров Стоименов
8. Кирил П. Зашев 19. Александър Д. Пържигоров
9. Борис Станков Джамбаски 20. Петър Драгушинов Пейчев
10. Филип Христо Гоцев 21. Бранислав Йорданов Киров
11. Владимир Вид. Георгиев
„Български партизански отред“ се сформира със съгла­
сието на ЕЛАС, X. Мерархия и политическия им комисар Илия
Натас, със съгласието на всички въстаници гърци.
По-важни борби, които е водил отредът, с а : блокади и
обиск на селата Камарето и Просеник, серско, за да се изземе
оръжие от фашистите и да се предаде на ЕЛАС, да се ре­
спектират фашистките окупатори-българи и местни гърци-герма-
 553

Не за Х итлер и ц ар Борис, а в бо р ба со ещ у ф а ш и зм а спагаха ко с т и т е си б ъ л ­

гарските си н о ве. И тяхната ж е р тв а бе принос з а п о б ед ата н а с ъ ю зн и ц и те

нофили, да се окуражи населението в скорошната победа, и

се съберат некои данни за четите. Блокадата на село Камарето
е извършена под командата на JI. Луков, а тая на село Про-
сеник — под командата на Г. Луков, като в състава й са вли­
зали български и гръцки въстаници. Г. Луков е провел и на­
падение на котата с триангулационен знак над с. Долно Енан-
лий, като в резултат на нападението е взел трима пленници-
войници, шест пушки, шинели, канчета и др. войсково имуще­
ство. Освободени са влашки овце, блокирани от д.-хисарския
околийски комисар по снабдяването.
Пратени са писма от името на отреда, а имено: до око­
лийския управител на Демир Хисар, в смисъл да се спрат из­
девателствата над трудящите се гърци. Д о околийския коми­
сар, в смисъл да се освободят задържаните влашки овце, а за-
ложникът-влах да бъде освободен. До „Петричкия отред“, в
смисъл да се установят връзки за общи действия. Д о началник
гара Просеник — иска му се съдействие. Апел до българското
население в Демир-Хисарско за пълно доверие в ЕЛАС.
Длъжности в отреда са: Командир и п о л и т и ч е с к и комисар
~~Л. Луков и секретар на отреда и младежите Г. Луков.
 554

Снабдяването с оръжие, дрехи, храни и пр. е ставало с си­

лите на въстаниците и помощните служби на ЕЛАС.
По решение на областния' политически комисар С. Танта­
лов и командира на отреда „Яне Сандански“, личният състав
на отреда—без Л. и Г. Лукови, мина в състава на „Яне Сан­
дански.“

Вследствие на общата пропагандни дейност на съпроти­

вителните движения от двете страни на балканските граници и
на разрушителната дейност на българските антифашисти вътре
в войската, в нея настъпва едно състояние, за което свидетел-
ствува печатаното по-долу известие на щаба на войската.
Подписаният помощник-началник щаб Попов напраздно
обяснява случилото се с недостатъчното разузнаване. А дори
и така да е — това недостатъчно разузнаване трябва да на­
мери обяснението си много по-дълбоко: изобщо в нежеланието
на българската войска да се бие с югославските (а такива слу­
чаи има и с гръцките) партизани, особено през втората поло­
вина на войната, когато и българското съпротивитело движе­
ние бе успяло да постигне в значителна степен своята тежка
задача — изваждането от строя на фашистката войска.
М и н и с т е р с т в о на в о й н а т а Л и ч н о повери тел но
Щ а б на в о й с ка т а
№ I — 392 . п
30 . IV . 1944 го д . А в > Д в> 2, I» К ” .
С оф ия

Напоследък зачестиха случаите, особено в Македония и

Моравско, когато отделни войскови части, натоварени с изпъл­
нение на самостоятелни задачи, биват изненадани o t бандити,
при което се дават излишни жертви, или цели войскови части
биват обезоръжавани.
Така например, на 27. II. т. г. вечерта е - била изненадана,
по липса на разузнаване, ротата, охраняваща района на ж. п.
гара Фелдмаршал Лист, от около 1000 души бандити, при което
същ ата, въпреки достатъчно сили и средства, е дала нищожна
съпротива, и в резултат гарата е била опожарена, линията пре­
късната, а наши и германски войници отвлечени.
На 25. IV. т. г. друга усилена пехотна рота е била изне­
надана, също по липса на разузнаване, в гр. Кратово, в здание­
то на училището, и обезоръжена, а по-голяма част от хората
отвлечени.
 555

От изложените случаи,
както и от донесенията з е
други такива, се вижда, че
въпреки наказанията в пра
вилниците и даваните от
делни разпореждания за
начина на действие при
провеждането на акции за
прочистване или за охрана
на важни обекти в стра
ната,разузнаването е било
слабо, или никак не е раз-
узнавано, като последица
от което се е дохож дало
винаги до унищож аване П ечат з а лозун ги срещ у скъп оти ята
или обезоръжаване и от­
вличане на изненаданите поделения.
За да не се повтарят и за в бъдеще такива случаи, които
излагат името на българския войник, да се внуши на всички
подчинени, че успехът на всяка дейност, без оглед на това, от
каква величина е тя, зависи преди всичко от извършеното за
целта разузнаване. .
Наред с золумлуците и кървавите престъпления на бъл­
гарските фашисти, борещите се патриоти от другите балкански
страни ще разкажат и за многобройните случаи, когато отделни
офицери, войници и цели части, активно и пасивно, по всевъз­
можни начини, са улеснявали борбата им. Това трябва особено
да се подчертае, за да се направи и тука разграничението, което
трябва да същ ествува при оценката на поведението на българ­
ската армия, когато тя се отъждествява при всички случаи с
своето озверено хитлеристко ръководство.
В стремежа си да съберем достатъчно доказателства за
престъпниците, за да можем да ги накажем според делата,
което и стори нашият Народен съд, досега не се обърна доста­
тъчно внимание на другия дел от поведението на българската
войска, по-специално в земите на Югославия, но когато нашите
и югославските офицери и войници разкажат спомените си, ще
се разкрие пълната картина, която ще подкрепи разбирането,
което уверено изказваме т у к а : че побратимяването на бъл­
гарския народ с народите на Титова Ю гославия се започна
не след 9 септември, когато и у нас бе постигната победата,
и когато войската ни тръгна на щ урм, за да подпомогне
 556

освобождението на съседните славянски брат я, но още по

времето на окупацият а, когато Дичо Петров се прехвърли
с цялат а си войнишка част на странат а на югославските
партизани, когато, както казахм е, много и много български
офицери и войници или съдейстеуваха, или поне не пречеха
за разгръщането на борбата на югославските парт изани,
когато другите, български бригади нанасяха мощни удари на
врага, редом с югославските части.

■ , ц т ' ■ , г‘

П ар ти зан ски те пам етници по б ъ л г ар с к а т а и ю го сл авска зе м я са н адгр о бн и плочи на

вел и ко б ъ л гар ски я и вел и ко ср ъ б ск и ш о ви н и зъ м , и зпод които той н икога
не щ е въ зкр ъ сн е
 Съвоюващ народ
Българското съпротивително движение изигра още една
положителна р о л я: то още в началото на войната показа, че
съюзниците, които се бореха против германо-италианския фа­
шизъм, не бива да отъждествяват българския народ с неговото
натрапническо правителство и затова да насочват ударите си
към монархо-фашистката клика, а не към самия народ.
Истината за действителните антифашистки настроения на
българския народ, за неговата дълбока демократичност, за при--
вързаността му към каузата на демократическите народи се
долови и от англичани, и от американци — да не говорим вече
за Съветския съюз, които винаги отлично е знаел действител­
ното положение у нас. И тази истина отдели народа ни от фа­
шистките шайки, преди светът да разбере действително дълбо­
ката умраза на народа ни към немците, което стана на 9 сеп­
тември и по време на Отечествената война.
Още в процеса на борбата, ние, чрез делат а на нашите
партизани, чрез връзките, които б я ха създадени и подържани
с іоеннит е мисии на съюзените народи, чрез м оралнат а и
а р т ер и а лн а помощ, коят о получавахм е от т я х , чрез п л а ­
нирането и провеждането на редица общи военни акции —
б я хм е практически, на дело признат и за съвоюващ народ.
Това е действителното положение, историческата истина, която
не ще може да се затъмни от следвоенната дипломатическа
игра. Единството на българския народ с великите демократи­
чески народи беше хилядократно признавано и чрез пресата, и
чрез военните мисии, а особено чрез дейността на съюзниче­
ските радиостанции — Москва, Лондон, „Гласа на Америка“,
Тбилиси, Кайро и толкова други.
Българското съпротивително движение, наред с прекия си
боен принос, е оказвало помощ на съюзницитб и « областта
на разузнаването.
По незнайните свои пътища осведомяването е стигало
ДО главните квартири на съюзническите армии и е допринасяло
не една важна услуга, нещо, което само бъдещето ще може
Да осветли напълно. За нас сега ще е достатъчно да споменем
558

само част от фактите, изнесени в официалните доклади на ф а­

шистките военни и полицейски разузнавачи:
/. Р азузнават елна служ ба на
Отечествения фронт
През 1943 година на отечественофронтовските разузна­
вателни поделения се постави, като най-важна, следната чисто
разузнавателна и особено важна задача:
Д а се уст ановят в българската войска и в германскит е
войскови части в най-големи подробности : устройството, въ­
оръжението, дислокацият а и попълването им. Д а се установят
политическите убеж дения на висшите войскови началници,
заедно с т ехнит е полож ит елни характ ерни черти и с ла ­
бости и пр. Д а се уст ановят също и елемент ит е от орга­
низацият а на държавата, които определят боеспособността
на българската войска и пр.
В създадената организация на Отечествения фронт бяха
също вмъкнати елементите за разузнавателна работа: въ в
„Върховния щаб на българските освободителни партизански
войски, областните бойни партизански щабове, както и в щабо­
вете на оперативните зони“, се създадоха специални отдели за
казармена работа, които, покрай организационната си дейност,
бяха длъжни да ръководят военното разузнаване. При разкри­
тията на отечественофронтовската конспирация в столичния во­
енен гарнизон се видя, че отделът „Казармена рабта“ в щ іба
на 1-ва софийска оперативна зона бе изпъ лнил отлично т -
ставените разузнават елни задачи, главно относно обекта11
в Софця и дислокацията на войсковите части.
II. Сведения от Английския щаб за връзка
с България
От заловен дневник на английския щаб за връзка, който
бе изпратен към „Главния щаб на българските партизански
войски — с. Църна-Трава“, се устновява, че англо-американ­
ското Средиземноморско главно командуване е получило от
своя английски щаб за връзка с България следните по-важни
и по-характерни сведения:
I ) София като обект за въздушни нападения:
Най-важни са кварталите в пространството между ули­
ците: Московска, Патриарх Ефтимий, Царица Йоана и Адолф
Хитлер, гдето се намират и най-важните германски щабове,
складове и бази. Главни единични обекти: Централната пощен-
 ИЗКУСТВО В ПАРТИЗАНСКАТА Ж .
10 11 И [ ! РШ
1) ЛАГЕРУВАНЕ. З а л агер *ребва д а се изви ра место, но*
ето е на скрило м есто от к ъ д е ю к с ж е да се н абл ю дава на*
около, н и кога не требва д а се л агер у ва на едно место, би­
ло в ш ума, село или к о л и б а , * з а всеки ден тр ебва де cq
избири нов лагер. Х арактерно з з партизаните е техната по­
движ ност. П ракти ката е п о к азал а, че когатр един отряд се
задъ р ж а на едно место за по д ъ л го врем е, н еп р и ятеля, ако
научи то ва, м ож е да нападне с голем а в о й ска, а приему*
ш ество им а този, който н ап ад а.
2) При лагеруване не се допуша абсолютно никакъв яъм-
ш ен човек, било симпатизатор, брат, сестра, баща или май­
ка на партизанина. Яко се появи такъв и желае виждане, то
стражата уведомява за това и го представя на щаба и* от­
ряда. Не требва да се допускат контрабандисти не тютюн и
Друго, защото между тех най-често сз срещат шпиони. Чес­
то пъти са допускани * лагера близки на некой партизани,
,които са виждали лица, за които до него момент не са зна­
ели, че са партизани, а клед това става достояние и н
h i хора, па даже и на неприятеля. СВИЖДАНЕТО С
ВЪН ОТ ЛАГЕРАІ *; >;
. 3) Лагера не tpe6aa да остава нито един мдмеит бе? сура-
" У л . Необходимо е, щом се, стигне нр msctqto определено
,<'зе лагер, веднага да Се постАрмсурджа, ад която цел Д « е -
' гарът води с списък на лицата постъпващи на стража, защо-
?тЬ в случай, че тепърва Се прфви сдисък, лагера остава без
, стража. Стражата требва да бъде ндпрекъсцато контролира
| а, ;а която цел се н азга ^ в г г Аей<урни, коиуовър швткои
; АроЛатз, При лагерувана Не требва, да с е * "
, 'иите д« се разсъбличат, събуват и разхвър

П ървата стран и ц а о т е д н о п ар ти зан ск о р ъ к о в о д с тв о

ска станция, сградите на Министерството на войната,Гвътреш-

ните работи, външните работи, Парламента и Двореца, Централ­
ната столична гара, както и предградията: Горна-баня, Княжево,
Бояна и Враждебна (в Горна-баня се намира немската главна
квартира, в Княжево и в Бояна има немски щабове и части, а
във Враждебна има летище.) Задачата е поставена от Кайро/на
560

26 декември 1943 година, а донесението е направено на 8 яну­

ари 1944 година, т. е. в срок от 13 дни.
2) Ж елезопът ни съобщения и ж елезопътни обекти:
а) Важни железопътни линии, свързващи България със
съседните страни: Белград — Ниш — С оф ия; София — Плов­
див — Свиленград; Букурещ — Черна вода; Оборище — Варна ;
Русе — Горна Оряховица.
б) Важни подобрения по българските държавни желез­
ници : София — Перник — специален път за въглища от Перник ;
Момчилград — Комолини (сТрои се за избегване на необхо­
димостта да се изпращат петролни продукти и цимент през
турска територия); Макоцево — Сопот (създава се прек път
от София за Варна и Бургас и за допълване съществуващите
връзки между София и Румъния.)
в) Ж елезопътни работилници със съоръжения за поправка
на сто локомотиви: София, Варна, Пловдив, Казанлък и Горна-
Ореховица. ,
г) Ж елезопътно движение: липсват локомотиви, смазочни
масла и запасни релси. Инж енерите саботират. Правилното
движение зависи от гладкото функциониране на следните ж е­
лезопътни възли: София — Пловдив — Горна Ореховица, Ш у­
мен, Зимница, Раковски, Мездра и Луково.
Задачата е поставена от Кайро на 26 декември 1943 го­
дина, а донесението е направено на 10 януари 1944 година,
т. е. в срок от 15 дни.
3) Телеграфо - телефонни съобщения: \
а) Автоматични централи: има в София и предградията,
в Бургас, Габрово, Русе, Стара-Загора и Варна;
б) Външни телефонни връзки: има с Солун, Белград, Б у ­
курещ и Цариград. »
в) Безжични съобщения: стокиловатова радиопредава­
телна станция при Вакарел; две малки ірадиопредавателни
станции при Стара-Загора и Варна, две въздухоплавателни
радиостанции в София и Б ургас; нови радиопредавателни
станции се строят в Министерството на войната — сграда
София и Стара-Загора.
Задачата е поставена от Кайро на 26 декември 1943 го­
дина, а донесението е направено на 15 януари 1944 година
т. е. в срок от 20 дни.
4) И н д уст р и я:
а) Памучна:памучната реколта през 1942 година възлиза
на 13,000 тона. Има около 60 памучни тъкачни фабрики в
Габрово, Плевен, Варна, Сливен и София.
 Б ъ л га р с к и т е п ар ти зан и год и н и н а р е д о ч а к в ах а д а п о л у ч ат п о -д о б р о в ъ о р ъ ж е н и е
от съ ю зн и ц и те

б) Копринена: копринената индустрия е от най-голям о

зно/чение. Годишното производство на сурова коприна възлиза
на около 300—400 тона. Има около 40 тъкачни и 12 предачни
<шбрики. Копринените фабрики в Карлово и Казанлък са анга­
жирани само с производството на парашути.
/ в) Минна индустрия: Въглища — общо годишно произ­
водство три милиона и триста осемдесет хиляди тона. Разпре­
делят се така: мини Перник — 80% (всичко зависи от елек­
трическата юзина); Бобов-дол — 90 хиляди тона, мина Марица
— 100 хиляди тона.
Железна руда: мина „Благовест“, която имала 30 хиляди
тона производство през 1940 година.
Медна руда: мина „Плакалница“ — 2500 тона руда го­
дишно. Произвежда около 100 тона висококачествена бакърена
субстанция. Мини „Икономов“ и„Труд“ до Бургас и мина „Из­
ток“ при Свети Влас — годишно производство 25 хиляди тона
бакърена руда и 1500 тона пирит. Бакърът се изпраща в Гер­
мания.
Хромова руда: произвежда се в мини „Дренков“, около
Момчилград и при мината на гара Джебел.
В ъоръж ен ата съп ротива 4
562

Оловна и цинкова руда: произвежда се в мините около

Момчилград — 15 хиляди тона олово и 15 хиляди тона цинк.
При с. Боево има нова мина.
Манганова р у д І: произвежда се в мини Перник, 15 хиляди
тона годишно и се изнася в Германия от пристанище Лом. Същ о
и в мина „Бяла“, варненско, 10 хиляди тона годишно произ­
водство.
Задачата е поставена от Кайро на 26 декември 1943 го­
дина, а донесението е направено на 30 януари 1944, т. е. в
срок от 35 дни.
5. Военни сведения за Б ългария
Българската войска е мобилизирана до 40% и брои 200
хиляди души, сведени в 28 дивизии. Офицерите се делят на
три групи:
За Царя само: повече от действуващите офицери влизат
в тази група.
Велчевисти: републиканци.
Комунисти: болшинството от офицерите от запаса са
ориентирани цъм Русия.
Задачата е поставена от Кайро на 24 февруари, а доне­
сението е направено на 25 февруари 1944 година.
6) Предлож ение на Отечествения фронт пред англо-
американското главно командуване в К айро:
На 18 февруари Отечественият фронт е постигнал с ан­
глийския щаб за връзка с България съгласие за изпълненле
следните цели: а) разбунтуване в войската, б) мобилизиране
на нови партизани, в) разузнаване, г) пропаганда.
На 2 март е била вече поставена за изпълнение следната
конкретна директива:
а) Създаване вътрешни безредици с цел да се принуди
българското правителство да оттегли войските си от окупира­
ните територии в Югославия и Гърция; да се свали българ­
ското правителство чрез революция;
б) Нападение на железопътни съобщения;
в) Изпълнение на плановете и унищожение на германците
в случай на отстъпление от Южните балкани през България.
г) Саботиране на черноморските и дунавски пристанища,
електрическата юзина в Перник и муниционните складове в
Казанлъшката област.
Така е било постигнато пълно съгласие между англо-
американския щаб за връзка и Отечествения фронт в. Бъл-
 563

България беш е о т к ъсн ат а — за р азм ер а и дей н ост т а н а н аш ет о п ар т и зан ск о дви ж ен и е

св ет ъ т узн а ед ва след н ар одн ат а п обеда н а 9 сеп т ември .
На сн и мк ат а — съ вет ск и офи ц ер фот ог р афи р а г руп а п арти зан и

гария, за съвместната им бойна дейност против германците и

правителствените войски.
III. И з в о д
На всеко разузнавателно искане от Кайро е било отго-
вгряно от Щаба му за връзка в Църна-Трава средно за 12
дни. Като се сметне на куриера 6 дни път за отиване и
връщане за София, се вижда, че сведенията са били събирани
и предавани в срок от една седмица. Това дава основание да
се счита с голям а полож ит елност , че данните са измък­
нати направо от учреж деният а, които работят с т я х и
ги съхраняват. Такива са случаит е с сведенията за българ­
ските държавни ж елезници и за индустрият а. Там следо­
вателно, има много дейни саботйори, които са органи на
съпротивителното д ви лее ни е и които изпълняват всички
Разузнавателни задачи против правителството, поставени
в Кайро“.
Взаимодействието на българските партизани и съюзни­
ческите войски, по-специално английските, се установява и от
Друго едно тайно сведение на българската полиция.
564

„ Д о к л а д
Относно партизанското движение в България
Събраха се следните положителни сведения върху орга­
низацията на партизанското воюване в България и английското
участие в него:
1. В Кайро се намира главната квартира на английските
Средиземноморски сухопътни въоръжени сили. Състои се от
следните отдели: военно-разузнавателен, оперативен, организа­
ционен, учебен, снабдителен, моторно-превозен, санитарен, ве­
теринарен, сигурност и отдел за специални операции.
2. Отделът за „специални операции“ ръководи непосред­
ствено партизанското воюване в Средиземноморския театър на
военните действия. Състои се о т : #
— Секция организационно-учебна: изгражда организация­
та на партизанските сили и подготвя командните кадри, които
ръководят воюването.
— Секция снабдителна — ръководи целокупното снабдя­
ване на партизанските формации в тила на противника и се
грижи за усъвършрнствуването на партизанското въоръжение,
стъкмяване и продуктите по храната.
— Секция оперативна — ръководи непосредствено пар­
тизанските операции в тила на противника. Състои се от бю­
рата : Гърция, Албания, България и Югославия. Всеко едно от
тези бюра завежда партизанските операции в територията на
съответната държава според границите от 1939 година.
3. През м. август 1943 год. отделът за специални опера­
ции при англ. Средиземноморска главна квартира решава да
пристъпи към обхващане на българското партизанско движение
в старите предели иа страната. В изпълнение на това решение,
отделът натоварва майорът от англ. войски Менсис Дейвис с
зад ача:
Д а проникне в България и установи съприкосновение с
върховния щаб на българските народоосвободителни въстани-
чески войски при О Ф ; да служи като връзка между ОФ и гла­
вната квартира — Кайро, изпълнявайки всички директиви по
организирането и развитието на партизанското движение в Бъл­
гария.
4. В изпълнение на задачата си, майор Дейвис избира
двама свои помощници — радиотелеграфисти и един подофицер.
В продължение на няколко седмици проучва грижливо всички
сведения за положението в Албания, Македония, Моравско и
 565

Стара България. По­

ради липса на прека
връзка с военния цен­
тър на ОФ, майор
Дейвис реш ава: да
кацне в Албания и
съобразно обстанов­
ката да проникне пеш
по партизанските к а ­
нали в с.-и. посока и
достигне района на
Ц ърна-Т рава п р и
Бърко. След това да
се опита да влезе
във връзка с българ­
ските партизани чрез
него.
5.Решението и мар­
шрута на майор Дей­
вис били напълно одо­
брени от отдела за
специални операции.
На 15 септември
той кацва в Албания
и с мъчителни пре­
ходи, прехвърлян от
една партизанска гру- Георги Г енев и Генчо Л апанов от Г абровския п ар ти зан ски
о тр е д — и д в ам ата заги н ал и
па на друга, минава р
през Скопска Черна-гора и на 15 декември м. г. достига Църна-
Трава при Бърко.
6. Няколко дни по-късно се свързва с главатаря на Трън-
ския партизански отред, Славчо Стаменов. Посвещава го в зада­
чата и настоява да му даде връзка с върховния щаб на бъл­
гарските партизански сили. Връзката се установява на 3 яну­
ари т. г. При майор Дейвис бил делегиран един представител
на върховния щаб на българските партизански сили, под пар­
тийното име Георги — около 55 годишен, ръст нормален, адво­
кат. В няколко конференции майор Дейвис изложил задачата
си и проучил възможностите и състоянието на партизанското дви­
жение в старите предели на страната. ОФ делегатът го уверил,
че имало три по-значителни партизански групи в Карловско,
Пещерско и Разложко. Решило се да се пристъпи към органи­
зиране на снабдяването и въоръжението на тези партизански
566

групи по въздушен път. ОФ делегатът поискал, върховният

щаб да определи точно местата, където трябвало да бъдат
хвърлени оръжието и припасите, но отговор не последвал. В
същото време майор Дейвис поискал да му се даде от отдела
„специални операции“ нов офицер, когото да изпрати към една
от трите партизански групи. Д о 24 януари майор Дейвис е
бил непрекъснато на акции около Църна-Трава и не можал да
свърши никаква работа.
7. На 25 януари скочил в района на Добро-поле англий­
ският капитан Уйлям Франк Томпсон, изпратен като помощник
и заместник на майор Дейвис. Решава се, той да остане три
седмици в Църна-Трава и да бъде запознат от делегата Георги
подробно с обстановката в Дупнишко и Ботевградско, които
райони се били очертали като доста размирни и по-сигурни по­
лета за партизанска работа. При това осведомяване, капитан
Томпсон научава, че България била разделена на няколко пар­
тизански области: Южна България с център Пловдив; Югоза-
падна България с център София; първа Дунавска бойна област
до р. Янтра с център П левен: втора Дунавска бойна област с
център Русе и две самостоятелни Черноморски зони — Вар­
ненска и Бургаска. Областите били разделени на оперативни
зони. В цялата страна били формирани щабовете на 63 парти­
зански отреди.
8. На 1 февруари се получила втората директива от англ.
главна квартира в Кайро: да се засили нелегалното движение
до степен на въстание. ОФ да свали правителството и да из­
гони германците. Когато започнат оттегляне, да се тормози
техния тил и съобщителните средства.
Изобщо, в Кайро имали погрешна представа, че България
гъмжи от партизани, и затова издавали такива ефемерни ди­
рективи.
9. В изпълнение на възложената директива се уреждат
няколко конференции между щаба на майор Дейвис и деле­
гата Георги. След като се преценява, че всъщност партизан­
ските формации в страната били още доста слаби и главно,
невъоръжени, се решава да се предприеме една по-ограничена
операция за смущаване ж. п. трафик в Софийската област.
Решението се разработва в следния оперативен план: »
Трънският партизански отред, съвместно с 5 а сръбска
южноморавска бригада да разрушат моста и гарата при Су-
ково, с цел да прекъснат връзката София—Ниш.
Ботевградският партизански отред „Чавдар“ да нападне и
разруши един от'най-големите тунели по избор в Искърското
дефиле, с цел да прекъсне връзката София—Мездра.
Ихтиманският партизански отред да разруши некое важно
ж. п. съоръжение в района на гр. Ихтиман, с цел да прекъсне
връзката София—Пловдив.
Дупнишкият, Кюстендилският и Г.-Джумайският парти­
зански отреди да извършат сериозно повреждане при съв­
местна акция около Дупница, с цел да прекъснат връзката
София—Симитли.
Отредите да заемат изходно положение в близост с
определените обекти, с оглед да изпълнят задачите си към 15
март т. г.
За да се подготвят добре за акциите, решава се майор
Дейвис да поиска 15 транспорта от Кайро, от които — 12 с
оръжие (120 леки картечници, 36 тежки картечници, 24 средни
минохвъргачки) и 3 транспорта с взривни материали за разру­
шение на ж. п. съоръжения.
Планът бил протелеграфиран в Кайро. Отделът „специ­
ални операции“ го одобрил напълно.
6. От началото на февруари до 15 март настъпва извън­
редно лошо време. Щ абът на въздушните войски в Кайро от-

I
568

казва да изпрати транспортите поради неблагоприятната ат­

мосферна обстановка. С голяма мъка били получени всичко
три товара от очакваните 15. Отношенията между делегата
Георги и майор Дейвис се влошили. Нашите партизани почнали
да мислят, че били станали жертва на някаква английска по­
литическа игра. На 1 март Георги бил отзован и се завърнал
в София. На негово место дошъл Драган — около 40 годи­
шен, малко набит, плешив, адвокат.
Поради тези причини, замислената операция срещу ж. п.
съобщения била отложена за изпълнение с един месец.
7. На 18 март започнала акцията на българската войска
за прочистване на църно-травския район. Групата на Дейвис,
заедно със сръбската косовска партизанска бригада биват о б ­
градени и зле разбити на Чемерник-планина. След много пери­
петии, пръснатата английска група успява да се събере на
23 март около село Ново-село, сурдулишко. Поради предател­
ство, майор Дейвис и двама от хората му загиват, а капитан
Томпсон успява да се спаси по чудо.
8. На 6 април достига южно от Крива-Фея и там успява
да се свърже с английския капитан Дънмор, аташиран към
щаба на Бърко. Чрез него се обажда в Кайро на 14 април,
получава нова радиостанция. На 18 април бива повикан от
делегата Драган в село Стаевци, където бива установена глав-
ната квартира на Върховния щаб на българските народоосвобо-
дителни въстанически войски. На 20. април капитан Томпсон
се явил в българската главна квартира и се представил на
Върховния щаб, който се оказал в следния състав:
Върховен командант на българските партизански войски
— Георги.
Началник на Върховния щаб — Горчо, около 25 годишен
младеж.
Нарочен делегат за връзка с английския представителен
щаб — Нако — около 35 годишен мъж.
Началник на отдела агитпроп — Драган.
Помощник-началник отдела агитпроп — Асен, около 30 го­
дишен човек.
Теренен водач на Върховното командуване — Коста, нов
човек, дошъл вероятно от Македония, който познавал добре
месността в Софийската област.
Върховният щаб бил само с част от състава си и дошъл
от София. Там останал началникът на отдела „бойни групи“.
Нему била поверена задачата да подготви терористични групи
в София, които били на брой десет от по“ 30 или 40 души, в
 569

Макар и с л аб о в ъ о р ъ ж е н и , б ъ л г а р с к и т е п арти зан и приковаха ф а ш и стк и те в о й ­

ски , както и четири герм ански д и в и зи и . На сни м ката : за в р ъ щ а н е т о
на герои те от бри гада „Ч авдар“

предградията и по периферните квартали. Командант на Со­

фийската оперативна зона бил некой си Камен, млад офицер,,
дезертирал от войската -и преминал в нелегалност. (Касае се,
вероятно, за Здравко Георгиев Велев, който, като офицер, из­
бяга от Скопския гарнизон през 1942 година, и се знае поло­
жително, че е в щаба на Соф. оперативна зона.)
На 21 април т. г. Първа софийска бригада, под командата
на Славчо Стаменов, и Втора софийска бригада, под командата 1
на Денчо — студент цт^Ярловци — произвеждат парад, който /
бил приет от върховния командант Георги.
10. В няколко заседания върховният щаб установява, че е
невъзможно да се организират широки партизански действия,
без да се осигури една сигурна „свободна зона“. Поради това
реш ава: да настои пред англ. главна квартира в Кайро и пред
Тито да се предприеме концентрично прочистване на триъгъл­
ника Кюстендил—Кратово—Куманово, с цел да се овладее си-
гурно Осоговската планина, като база на българските парти­
зански сили, и да се уреди здрава оперативна връзка с сръб­
ската свободна зона с център Козяк.
Тито и англ. главна квартира одобряват идеята на бъл­
гарския щаб и насочват: три македонски и други две сръбски
570

бригади срещу Кратово; Косовската и друга една сръбска

бригада — срещу Крива-паланка — и двете Софийски бригади —
срещу Кюстендил. При Кратово акцията успява напълно, при
Крива-паланка партизаните били отхвърлени, а в посока на
Кюстендил, софийските бригади се задръстили в борба с бъл­
гарските части южно от Босилеград.
Така, съсредоточената партизанска операция, която за­
почнала на 25 април, към първи май изпаднала в криза, за­
щото преследващите български войски постепенно взели връх.
Върховният щаб заедно с втората Софийска бригада ус­
пяват да се измъкнат от кюстендилско и се установяват в
района на Църна-трава.
Преценявайки, че пространството в Западна България е
станало твърде несигурно, върховният щаб на българските
партизански войски решава да си пробие път на изток и се
изнесе в средногорския партизански район, който е бил преце­
няван като сравнително най-сигурен.
В изпълнение на взетото решение се установява следният
план:
1. Настъплението да започне на 12 май с маршрут:
Кална — в. Ком — Лакатник — Ржана — Мургаш — Фердинандов
връх — в. Братан.
2. Партизански сили: върховният щаб, капитан Томпсон
и 2. Соф. партизанска бригада.
3. Етапи:
Първи етап: излизане на в. Ком към 15 май и влизане
във връзка с партизанските отреди от Сев. България: врачан­
ски, фердинандски и белимелски.
Втори етап : до 28 май — установяване в Мургашко и вли­
зане във връзка с партизанския отред „Чавдар“. Три седмици
престой и организиране на партизанското движение в ботев­
градско и терористична дейност в София. #
Трети е та п : достигане на крайния район към 1 юли т. г.
и започване на масовата подготовка за въоръжено въстание.
В изпълнение на плана се вземат мерки за осигуряване
на снабдяването по въздуха, което се урежда по следния начин:
1. Капитан Томпсон поема грижата да влезе във връзка
с командуването в Кайро и да уреди спускането на 15 тран­
спорта с оръжие в планината Мургаш, над райони, които ще
бъдат уточнени на самото место.
2. Решава се да се премине към масово снабдяване и на
другите партизански формации, макар че при тях няма англий­
 571

ски офицери. Върховният щаб

предлага следните точки за сна­
бдяване по въздуха:
№ 1 — връх Братан в Сред­
на гора за снабдяване на пар­
тизанските формации от Габров­
ско и Средногорието.
№ 2 — с. Тополово — асе-
новградско, за снабдяване на
партизанските формации в ро­
допското пространство.
№ 3 — гребенът южно от
с. Кости, м. търновско, за снаб­
дяване на партизанските фор­
мации от Бургаската и Черно­
морска оперативни зони.
№ 4 — в района на с. Кор-
тен, новозагорско, за снабдяване
на партизанските формации в
Еленската планина и Изт. Сред- Къню ГинчевХаид^°йд°и”иет1ър- от отреда
на гора.
№ 5 — района около гара Роман за снабдяване на пар­
тизанските формации от 1 Дунавска бойна област.
№ 6 — района на с. Ичера — сливенско — за снабдя­
ване на партизанските формации в Сливенската, Котленската,
Твърдишката, Карнобатската планини и Ямболско.
№ 7 — в района на Преслав за снабдяване на партизан­
ските формации от II Дунавска бойна област.
По настояване на капитан Томпсон, на първо време се
избират само точките № № 1, 2 и 5, за които се знаело, че
са доста сигурни. Решението било одобрено от Кайро. О т­
делът за „специални операции“ съобщава, че ще бъде готов за
спускане на материалите в трите точки между 25 и 30 май.
Светлинен знак от земята: буква „А“ от 6 огнени точки с
междини по 10 метра.
Капитан Томпсон трябвало да потвърди, че отредите са
заели места около точките и са готови да посрещнат мате­
риалите.
12. На 12 май започва настъплението. От този момент
кап. Томпсон загубва връзка с Кайро поради повреда на ба­
териите на радиото. На 23 май станцията му бива пленена, и
ой изгорил ключа. Понеже този ключ се сменял ежедневно,
572

сега се явява невъзможността да се установи връзка с Кайро.

Английските самолети едвали ще се явят над определените
точки, защото в Кайро не е получено исканото потвърждение.
13. Изборът и определянето на въпросните точки е станал
така: Още в началото на януари, когато става въпрос за
организирането на въздушно снабдяване в Карловско, Пещер­
ско и Разложко, върховният щаб разпорежда всяка от опера­
тивните зони да избере едно место за товароспускане, което
трябва да б ъ д е : затънтено, широка поляна сред гора и по
възможност на най-високата теренна точка в околността. По­
ложението на точката да се съобщи или чрез разстояние до
3 характерни пунктове — селища, върхове и пр., или да се
даде по географските координати. В изпълнение на това на­
реждане зоните са дали точките си. Данните са били систе­
матизирани в особена тетрадка. Пет от седемте избрани точки
били дадени на разстояния, а № 5 и 4 били дадени с географ­
ски координати. Томпсон нанесъл точките на картата си и
ги протелеграфирал в Кайро по географските координати в
градуси и минути.
14. „Базата на спущането“ се урежда по следния начин:
а) В „свободна партизанска зона“ : определя се летището.
Назначава му се комендант и един земен охранителен ешалон
от 1—2 чети измежду най-младите (15— 16 години). На удобни
точки се поставят автоматични оръжия за кръгова отбрана.
Определеният за деня буквен знак се изобразява с купчини
слама или кофи, пълни с нафт. Дежурният радиотелегра­
фист в определения час, на определена вълна и фреквенция,
влиза във връзка с идващия самолет по особен шифър. Щом
получи отговор, предупреждава дежурния по летище. Послед­
ният подава с електрическо фенерче морзовият знак на опре­
делената за нощта буква за връзка и щом получи отговор с
бордна светлина от самолета, нарежда да се запалят огнйо-
вете. В няколко кръга самолетът слиза и хвърля товара между
300 и 500 метра височина. Дежурните групи на земния ешалон
прибират материалите. На следния ден капитан Томпсон изве­
стява Кайро, в какво състояние е получена пратката.
б) В несигурна зона: отредът остава на закрито и
встрани от поляната. Приготовлява се буквата, и остава един
дежурен при нея. Щом чуе бръмченето на самолета, издава
морзовия светлинен знак, запалва и буквата. Отредът излиза
и прибира товарите.
Следното стоварване се извършва пак на същото место
и точно на двадесетия ден. (Краят на документа липсва, но
 Не сам о за к а у за т а на Б ъ л га р и я , но и з а о бщ ата с ъ ю зн и ч е ск а п обед а заги ваха
наш и те храбри момци.
Снимката е на н еи зв ес т ен парти зани н

съдбата на кап. Томпсон е известна — загина редом с бъл­

гарските си другари след сражението при с. БатулиаД-
■
Чувството на единство между българските партизани и
войските от съюзническите армии в борбата срещу общия
враг особено ярко се проявява в отношението на въстани­
ците към летците от англоамериканските въздушни сили,
които прелитаха над страната ни. Докато фашистите искаха
да използуват естествено пораждащата се неприязън сред
пострадалите от бомбардировките, да я разпространят между
целия народ, та по този начин да го отклонят от правилно
виждане на истинските виновници за разрушенията, българ­
ското съпротивително движение, и частно — Работническата пар­
тия (комунисти) непрекъснато разоблачаваше истината, сочеше
истинските виновници в лицето на монархо-фашистката банда г
и виждаше верни приятели в онези бойци, които заради целите
на войната хвърляха бомбите си върху собствената ни земя.
Това отношение се разкрива от редица документи —
вестници и позиви, издадени от Работническата партия за
574

осветляване истината около бомбардировките, а и от некои

крайно любопитни партизански материали.
Докато българските полицаи устройваха хайки за за­
лавянето на падналите летци и, погазвайки всички междуна­
родни споразумения за покровителствуване живота на плен­
ниците, най-често направо ги разстрелваха, българските пар­
тизани с всички сили залягаха да спасяват живота им — и
преко, чрез освобождаване на пленниците, и косвено — чрез
подготвяне на населението да попречва на безследното изчез­
ване на пленените чрез масовото си струпване около тях.
През пролетта на 1944 година щ абът на партизанската
дружина „Кочо Честименски“ издава следното:
„Важно с ъ о б щ е н и е !
В последните месеци въздушното пространство на роди­
ната ни преминават масово англо-американски самолети, които
бомбардират гари, пристанища, фабрични инсталации и др. в
Унгария, Ромъния, Югославия и България.
По обратния път некои от самолетите се принуждават
да кацнат на българска територия, поради нанесени им по­
вреди. Част от летците спасяват живота си от явна смърт.
Слезли на наша територия, летците трябва незабавно да
бъдат издирени от патриотите и да им се укаже убежище. Те
заслужават нашата обич и защита, понеже с действията си по­
магат на братска Русия и допринасят за по-скорошното осво­
бождаване на България от немските разбойници.
Братя от градове и села, укривайте англо-американските
летци от понемчената власт! Предавайте ги на близката чета!
В четите те ще бъдат добри бойци, които ще допринесат за
разгаряне на четническата борба.
Ние предупреждаваме, че всеки мръсник, който ги предава
на фашистката власт, ще бъде сурово наказан от правител­
ството на Отечествения фронт и от победоносните армии на
Англия, Америка и Русия.
От щаба на нар. друж ина „Кочо Честименски".
Това „важно съобщение“, както и документите, които
печатим на следващите страници, би трябвало да намерят место
в всички английски и американски вестници и никога да не се
забравят от политиците на великите демокрации, когато ще
определят отношението си към българския народ, защото
чувствата, изказани в тях, трябва да бъдат скъпени — те са
породени отдавна, но укрепнаха в българските планини и по-
 575

и . ^ g H » > gJ._coj » o < )„ -'А рА Ч Й Ж к т в й і . я л о -h.

- -, '*£ e^?«ir*SS5^’. !ГГ'"!ІЯ » ®мр«'«.
<&n&f ’'* '" ™* °Z
-іА Щ Oil i 'г у Щ а ; ,
'5 j . S 1 ?W Й * Э § 5 « и ? - ' »
. (4X4rr,«o:r+ft я>Хс;ѵя о с ^ Г і^ !® ,К Р І? 1 J » « ^ "»
•* -” ! g s —ІОТЖЧ
=* л'В Д § и р 5 Г ^ ? 5 ^ * ^ tc p o -тѵ r ov-
v • ’# * ’ш у ^ ж д *■» *
фЦ

О ригиналното н ар е ж д а н е на друж и на „К оч о Ч ести м ен ски " за с п а с я в а н е на

п ад н а л и т е англо-ам ери кан ски л етц и

лета, когато партизани и народ гледаха с възторг летежа на

стоманените птици, които заедно с смъртта ръсеха и наде­
ждата, че е близък вече краят на фашисткия Гнет.
В брой 3-и на издавания от бригада „Христо Ботев“ пар­
тизански вестник „Народен глас“ се описва действително ро-
мантичното спасяване на пленения американски летец Харолд
Д. Джеймс, и е поместено писмото, което му било отправено:
„На 26 м. м. към 4 часа след обед ни бе съобщено, че
в село Сърногор се намира в плен един американски летец.
Командирът даде заповед за тръгване. Само за няколко ми­
нути всички бяхме в' пълна боева готовност. Влезохме в селото
с светкавична бързина. Обезоръжихме стражата и освобо­
дихме принудително кацналия американски летец. Отначало
той не разбираше, какво става с него. Фашистките копои го
бяха съблекли и се готвеха да го отведат. Ние му върнахме
дрехите и му казахме да тръгне с нас, но той не ни разбра.
Яви се един другар, който разбираше френски.
Обясни му, че ние сме български партизани. Л етецът
изпадна в възторг, зарадва се и започна сърдечно да се ръкува
с всекиго поотделно, като ни заяви, че идва с радост при
нас. Ние го приехме. Дадохме му пушка и пистолет. От тази
акция взехме следните трофеи: 5 пушки, 170 патрони, 1 бомба,
3 тенекии сирене от мандрата и други. Партизаните напуснаха
576

селото, пеейки партизанския марш. Селяните останаха в

възторг. “
„Открито писмо
До господина Харолд Д. Джеймс,
американски летец
Господин Джеймс,
При злополучния полет над нашата страна, вие бяхте
принуден да се спуснете с парашут и потърсите спасение в
Балкана. За момент, обаче, щастието ви се • оказа недруже­
любно: след като няколко дни се лутахте в тази далечна и
непозната вам страна, фашистката хайка ви откри, залови и
откара в плен. Всичко това не остана скрито от бдителното
око на славните български партизани. На 26 юни т. г. една
наша чета нападна селото, където бяхте откаран, обезоръжи
стражата и ви освободи, като ви прие с възторг в своите
редове.
По този имено случай, бързам да изкажа своята и на
другарите си радост, че можахме да спасим от кървавите
лапи на фашистките агенти у нас един доблестен и смел син
на верния и благороден американски народ, към когото нашият
народ храни най-добри чувства, и спомена на щедрост и вели­
кодушие, проявени по един блескав начйн през и след Све­
товната война, в която немските” агенти, също като в настоя­
щата война, бяха тикнали българския народ на страната на
германските разбойници.
Господин Джеймс, ние бихме желали, щото акцията в
селото Сърногор на нашите борци-партизани, предприета за
вашето освобождение, да бъде един символ на братски чув­
ства и уваж ение на нашия народ към вашия героичен народ,
към неговите велики демократични принципи, към неговата
безгранична любов към свободата и независимостта, за които
не веднъж вашите бащи и д е д и ' са проливали кръвта си, а
сега вие и целокупният американски народ багрите със същата
тази кръв европейската земя, борейки се в защита на култу­
рата, цивилизацията, щастието, прогреса и свободата на цялото
човечество, против най-злия враг — фашизма.
Вие сега се намирате между нас с пушка в ръка, в з а - '
щита на същите тия начала, в името на които не веднъж сте
кръстосвали небето на стария свят, в името на които се борим
и ние, и огромното мнозинство на поробения български народ.
Много скръб ще причини вашата неизвестна съдба на роди­
телите ви и на вашите другари, много несгоди ще споделите
 577

л .

П р иготвената за вой н ата ср ещ у с ъ ю зе н и т е н ар о ди б ъ л гар с к а во й ска, т р е б в а ш е да

б ъ д е х въ р л е н а на въ тр еш н и я ф р о н т. . .
Н а сни м ката — вой скова ко л о н а на п ъ т з а п р ес л е д в а н е на п ар ти зан и те

с нас, но дерзайте! Вие сам сте убеден в близкия край на

фашистката тирания и на нашата пълна и безусловна победа.
Ние вярваме, че скоро ще отлетите за вашата родина, а
до тогава, молим ви д а с т е с ъ р д е ч н о д о б р е д о ш ъ л
в нашите редове.
Когато се завърнете във вашата страна, между вашите
другари, молим ви да предадете на доблестните американски
летци и на борещите се американски и английски народи на*
шия боеви партизански поздрав.
Смърт на фашизма! П етър.“
Харолд Джеймс прекарва с нашите партизани повече от
един месец, участвува в акциите на отреда и се бие с изклю­
чителна смелост срещу фашистката полиция и кървопийците
от ловните дружини. В последните дни на август партизаните
успяват да го преведат на сръбска територия, където Джеймс
се присъединява към войската на Тито и продължава борбата
редом с югославяните. На 31 август Харолд Джеймс праща
от Сърбия поместеното по-долу писмо до оставените в Бъл­
гария другари-партизани.
Но романтичната история не свършва — два дена след
9 септември Харолд Джеймс пристига в Пловдив, където на­
мира своите приятели, и споделя с тях възхищението си от
подвига им и поздравите си за победата.
Ето и писмото на американския летец:
37
В ъ о р ъ ж е н а т а съ п р о ти ва
578

„Н а м о и т е м н о г о д о б р и п р и я т е л и —
българските партизани
Няма начин, чрез който да мога напълно да ви се отплатя,
мои приятели, за всичко, каквото вие направихте за мен. Ако
не бе вашата любезност и храброст, аз щех да прекарам много
мрачни дни в некой затворнически фашистки лагер. Решихте
да жертвувате своя живот, за да ме избавите от фашистите.
Аз живйх с вас повече от един месец, като ядох от ва­
шата храна и спах във вашия лагер. Вие ми дадохте да се
облека с топли дрехи, дадохте ми най-хубавото, което имахте,
и това, според мене, правехте със себеотрицание. Аз ви бла­
годаря за доброто разбиране, с което посрещахте грешките,
които понякога правех.
Ние ходихме по селищата да унищожаваме фашистите и
всичко, което е фашистко. Ние сме съюзници — вие, българ­
ските партизани, и аз — американския летец. И двете страни
сме в сражение за един и същи идеал — свобода на езика и
живота, свобода на щастието. И двете страни вярваме в упра­
влението от народа и за народа. Щ ом като има народи като
вашия, които вярват във всичко, що е право и добро, фа­
шисткото управление ням а никога да се върне отново на
власт.
Вие, партизаните, сте истинският народ в България. След
като тази война свърши, и ние постигнем пълна победа, вие,
народът на България, ще бъдете нейни водачи. Аз съм убеден,
че вие ще изградите нова и по-добра България, държава за
народа.
Аз вярвам, че некой ден некой от вас може да дойде в
Америка, в моята страна, така че и аз ще мога да ви окажа
гостоприемство, да се отплатя някак за всичко, що вие напра­
вихте за мен. Аз съм сигурен, че вие ще харесате Америка.
Америка е държава като вашата — тя е народна държава.
Там няма фашисти. Няма еднолична власт, коятщда управлява
държавата. Вие ще се радвате също и на личния начин на
живеене. Всеки ваш приятел и съсед е готов да ви помогне
с всички сили, с каквото може и както може. Ако пожелаете
да създадете свой дом в Америка, можете да започнете всяка
търговия и занятие, което пожелаете. Това е само едно от ва­
шите многобройни граждански права.
Ако мога да направя нещо за вас, по някъкъв начин, не
се стеснявайте да се обърнете към мен. Аз оставам за цял
живот ваш отличен приятел и другар. Чувствувам се един от
 579

НАЪаѴЬ.
IWtt Емт ToU. 5Т
WUKuaVXUvfWift ■
u . і* л

Снимка от писмото на Х аролд Д ж еймс

«
вас, но аз не мога официално да се нарека партизанин, защото
■съм най-напред американски войник.
Но аз с целия си разум и идеал съм с вас.
Завършвам и отново искам да благодаря на всеки един
•от вас.
Благодаря ви, Камене, за вашата любезност и съобрази-
телност, на вас, Стефке — за вашето учене, за старанието ви
д а ме научите български, на вас — Стефане и Васко, за хра­
ната, която приготвяхте за мен.
Аз искам да запомня всеко от вашите имена, че да ги
спомена в това писмо. Благодаря, другари, от дъното на моето
сърдце.
Запазете вашето дело. Вие имате дел в ускоряването на края
на тая война.
Надявам се, че войната скоро ще свърши, тъй че всички
•от вас ще могат да се върнат в своите домове и при люби­
мите си близки. Така, довиждане засега, другари. Смърт на
•фашизма!
Ваш винаги признателен приятел
Харолд Д. Джеймс.“
 Борбата с партизанското движение

Засилването на партизанското движение вбесява и гер­

манските, и българските управници. Немският щаб знаеше о т
опита си на Източния фронт и на фронта в Югославия, какво-
тегло има да . тегли, ако злото се разрастне, както бе се раз-
растнало в тила на другите фронтове, затова фюрерът вика
често в щаба си Бориса, вика Филова, Михова, военачалниците
— настоява за безпощадна борба с „комунистите и евреите“, из­
праща най-добрите си гестаповци да организират борбата с
партизаните. Тая борба постепенно започва да поглъща всич­
ките военни усилия на българския генерален щаб.
„Днешните сведения за борбата с нелегалнит е, — пише
ген. Н. Михов в дневника си, —* не са по-успокоит елни, м а ­
кар че вече е почнала по-сериозна акция срещ у т ях. Ж а л к о
е, че ням а кой и ка к да поведе и борба чрез слово, и пропа­
ганда, в селат а, за да се изтъкне на нашите добри селяни
да не си играят с огъня и да не казват : „Е па да видим и
т я х " . Ето резулт ат ит е от нашата просветна полит ика.
М аса ученици и ученички са хва на ли балкана.
Днес имахме приеми на трима министри... 1. Министъра
на вътрешните работи. Докладва по вътрешното положение,,
жандармерията и обществената сила. Трябва да се стегне в ъ ­
трешния фронт. Жандармерията да се приготви бърже.
Препоръча се да се предупредят всички кметове да сме­
тат общините си за застрашени от нападение.
Примерите на с. Кремиковци, Копривщица и др. не са на-
сърдчителни. (Там бяха проведени успешни нападения на пар­
тизаните, б. н.) М ож е да ням а външен фронт, но вътрешен
фронт има и ще има.
. . . В 10 ч. викахме м-р председателя Божилов, министъра
на вътрешните работи Д. Христов и м-ра на войната ген. Р у ­
сев, във връзка с вътрешното положение и жандармерията.
Повикахме и н-к щаба на жандармерията полк. Златев — от
конницата. Установи се, какво да се даде още от войската на
жандармерията. Дадоха се указания за бързото уреждане на
 П арти зан ски митинг Говори П еко Т аков, ком ан дир на
ч е р в е н о б р е ж к и я в . о. район

•висящите въпроси. По-голямо желание и динамизъм трябва.

Стига писма и протакане на работите. Изтъкнах, че не бива
борбата с противодържавните елементи да се води само с по­
лицейски мерки.
... Със Н. Ц. В. Кирил-в Щ. В. (Щаба войската) — Говедарци,
с Лукаш и полк. Попов говорихме по мобилизацията на мла­
дежите комунисти в Софийско. Нареди се ново и повторно
прочистване на Мургашкия край, за да не се смущава реда.“
Още с появата на'партизанското движение се разбра, че
яабухналата като раков оток върху тялото на българския на­
род п о л и ц и і . ще е безсилна да се справи с въстаниците, и че
щ е е потребно целостното въвличане на армията в борбата,
въпреки пасивната и глуха съпротива на редица командири и
на цялата, подтисната от терора в казармите войнишка маса.
Войската трябваше да се въвлече в братоубийствената война,
трябваше да се окървави в битката срещу народа, който я бе
откърмил, за да пази честта и независимостта му. Борбата на
вътрешния фронт щеше да бъде пробният камък за годността
на армията ни да бъде хвърлена в пожара на световната война,
редом с германските „братя по оръж ие“, в защита на хитле­
ристкото варварство.
582

Един от най-сигурните методи за постигането на по­

ставената от фашистката военщина цел бе да се направи
войската съучастник във всички престъпления. Следвайки
примера на германските фюрери, нашите фашизирани воен­
ни запрет наха ръкави да превърнат всеки войник в престъп­
ник и злодей, та по тоя начин да го свържат безвъзвратно1
с бандата си. „Понеже за тази чистка (избиването на група
партизани, б. н.) е било решено да вземат участие всички на­
чалници, всички старши разузнавачи, затова бяха разпръснати
по различни групи, за да бъдат всички замесени и да могат
да мълчат, когато стане нуж да“. (Из показанията на Тодор Ва­
силев Петков, габровски околийски полицейски началник.)
„Чистката“ засяга 24 души партизани и 44 граждани,
убити без съд.
Изпечените офицери-престъпници, окървавени в противо­
народните борби през изтеклите две десетилетия, замесените
в побоищата, изтезанията, смъртните присъди и разстрелите
в казармите възпитаници на немските разузнавателни школи
наново намериха случай да се проявят, борейки се при по­
следна сметка за собствените си глави. ГГабровските палачи
Харлаков и Килифарев непрекъснато заявяват:
— Д а се избиват колкото се може повече, даже и не­
винни, защото в огъня на революцията Всички ще изгорим, и
никому няма да бъде простено.
Престъпниците като Харлаков бяха нищожна част от бъл­
гарската войска. Нейната основна маса се състоеше от честни,
макар не винаги активни народни синове. Но с помощта на дво­
реца и покровителството на германските представители, имено
престъпниците бяха неограничените разпоредители в войската.
Престъпниците използуваха властта си, за да увлекВт в зло-
действата си все нови и нови съучастници.
Такива жертви, особено измежду най-младите офицери,
се намираха. Злоупотребявайки със строгия войскови ред на
заповедването и точното изпълнение на заповедите — ста­
рите бандити постепенно, на приемливи дози, замесваха все
повече и повече по-безхарактерните и наплашени от дисципли­
ната млади офицери и подофицери, в братоубийствата. А извър­
шените при акциите престъпления от единичните бандити съв­
сем естествено ангажираха и по-горните началници, докато
съставът на престъпниците чрез настойчив подбор се разшири
достатъчно за провеждане на действия по цялата страна.

I
 Л ъсн ати ят о ф и ц ер ски ботуш нам ества о т р я за н а т а глава на п ар ти за н и н а , з а да с тан е
сни м ката п о-докум ен талн а, та н агр ад ата д а е по-сигурна

Д р у г метод за. увличанет о на войската бе развращ а-

ването й чрез даването на ордени, повишения и значит елни
парични награди на убийцит е и золумдж иите. Борбата срещу
българския народ бе превърната в узаконен, покровит ел-
ствуван и насърдчаван грабеж, в средновековно мародерство
и доходно занят ие за лум пенизиранит е типове, за легио-
нерите-фашисти, нехранимайковци и неволно поддадените
жертви.
И в това отношение ръководителите на българската армия
тръгнаха по стъпките на хитлеристите. И у нас военното ко-
мандуване се опита Да постигне онова, що вече бе осъществено
в Германия: армията от механистична сила, със свои рицарски
традиции за войнска доблест и чест в борбата с врага/ да се
превърне в съзнателно-активна разбойническа банда.
Чрез една бясна противонародна пропаганда, чрез клеве­
тата, лъжата, доносничеството, замесване в побоищата, изтеза­
нията, убийствата, трябваше да се разрушат всички доброде­
тели, насадени във войнишката душа още през детските и
ученически години, чрез изкуството, литературата и народните
борчески традиции. Войникът трябваше да се превърне в звер,
в садист, който се опиянява от мъките и кръвта на жертвите
584

си, в дивак—ловец на живи хора, за да стигне до състоянието,

показано на една снимка в тази книга: брат да отреже главата
на брата си и да се фотографира гордо с нея! И ако този
процес на целостното озверяване на войската ни бе възпрян
още в зараждането м у’ ако честта на нашата армия бе спасена,
за да не се гнусят бъдещите бойци от служенето си в нея —
заслугата е пак на съпротивителното движение.
Борбата на народните синове за спасяването на армията,
за издръпването й от ръцете на престъпниците и за превръ­
щането й в противохитлеристка сила, въпреки скъпите жертви,

(С ъп ротивителното д в и ж е н и е спаси ч е с т та на б ъ л гар ската арм и я, като я и зм ък н а е

папите на п роф еси о н ал н и те убийци от рода на ген . К очо С тоян ов и на ония,
които с е ф отограф и раха с б р а д ви те и о т р я за н и т е глави
 585

<5е толкова настойчива и ожесточена, че дори фашисткото ко-

мандуване започна да се колебае и предпочете да прибегне
до създаването на специални „ловни дружини“ и жандарме-
рийски части, гдето се подбраха най-изпечените престъпници
— офицери, подофицери и наемни военизирани полицаи. Чрез
действията на тези части трябваше да се пресече възможното
и естествено побратимяваме между войската, народните въс­
таници и самия народ.
Състоянието на българската войска през време на фа­
шисткото господство и особено през време на последната война,
изобщо е сложно, и за неговото целостно и всестранно освет­
ление би трябвало да се напише отделно подробно изследване,
за да се предотвратят всички повръхностни и погрешни заклю­
чения, които могат да произлезат при разглеждането само на
една страна от това състояние.
Общо взето, състоянието в армията бе сходно с общото
състояние в България, защото бе и негово естествено отражение:
о т една страна бе произхождащата от народа и затова здраво
свързана с неговите интереси и разбирания войнишка маса,
настроена зле към германците и техните агенти, по спомен
още от Първата световна война, която беше взела толкова

Б ъ л га р ск и я т н арод н ям а н ищ о о б щ о с ъ с уби йц ите, кои то и зт р еб в а х а най-

б л а го р о д н и т е му си н о ве и д ъ щ е р и .
586

жертви и разсипала стопанството ни; както народа, така »

мобилизираните негови синове, мразеха фашизма и бяха д ъл ­
боко привързани към руския народ и Съветския съюз. Доста-
тъчно просветени и запознати с международното и вътреш на
положение, българските войници, дори когато не бяха кому­
нисти или прогресивни земеделци, се вслушваха и дълбока
верваха на Работническата партия, а и сами разбираха, че
войната е загубена от Германия, въпреки първоначалните успехиг
и че свързаната с хитлеристката политика фашистка върхушка
ще доведе и България до катастрофа, ако не бъде смъкната
от властта.
Към тая страна спада и основната маса от българскота
офицерствр, което макар и да не беше прогресивно и активна
демократично, не бе привързано към брутално-самонадеяните
германски хитлеристи, виждаше, особено след разгрома под
Москва и Сталинград, сигурната германска катастрофа, не
желаеше и България да я преживее. Обезволено чрез преслед­
ванията и гонитбата от казармата на всичко по-будно, това
офицерство изпълняваше с крайна служебна пасивност своя
„професионален д ъ л г“, една пасивност, която в много случаи
граничеше с саботирането на фашистките противонародни
мероприятия.
Признанията на фашисткия регент ген. Михов са много
ценни;
„27 април. Н. Ц. В. ми съобщи за нападение в Кратово
(около 2000 партизани) и в Негушево при ст. Саранци. От ж.
п. работилница при ст. Саранци взели оръжие и бойни припаси.
Ген. Русев потърсих. Били взети около 700 пушки и 1 х/з
тона бойни припаси?!! Може ли такова н ещ о — и то когато
ген. Стоянов уж почна акция в Мургашкия край ! Вечерта г. Фи-
лов потърси м-р председателя, за да му съобщи г. Божилов,
какви данни има. Г-н Божилов го заосуквал, че’ било дребна
работа (700 пушки), били деца и пр.
Принудих се да запитам Русева, и той каза: „Има офи-
циално донесение за 850 пушки, взети от ж. п. работилница“.
Що щат в тоя край струпани 850 пушки, не се ли знае, че
там трябва да има охрана.. . Не може така, и не вървим на
добре. Трябва да се вземат мерки за вътрешен ред, за да се
вземе правилно решение и добре да се действува при външ-
ната опасност. А това не искат ген. Русев и Лукаш да го
разберат. Забравиха, че войската е за външни и вътрешни
врагове... На какво прилича това, че жандармерията има 2500
души недостиг от хора, при наличност 5800 души (а щ атът е
 се състоеш е в у б и ван ето на въ р за н и т е б ъ л гар с к и м л а д е ж и .
•Г е р о и з м ъ т “ на с а д и с т и т е
На сни м ката — М ихаил Дойчев и Георги Ч е р к е зо в , > О и т и при с. К аб леш ко во

е 8300.) Но войската не ги дава! Щяла да се намали силата.

А пък че така ще се парализира ц яла т а войска, то не е
важно. Зер така е по науката, че вътрешното положение се
оправя от вътрешния министър.
Дочо Христов оставя на Русев, Русев на Дочо Христов,
а бай Добри маже и глади! Така не се управлява. Ако ще
отиваме към комунизъм, да го к а ж а т ... тесногръдие от ми­
нистерството на войната, липса на командуване от м-р пред­
седателя. Уредихме си утре в 9 часа среща между нас два­
мата (Ф. и аз) и Божилов, Д. Христов и Русев в Панчарево
по горните въпроси.“
„28 април. Г-да министрите докладват най-новото по
вътрешното положение. То не е розово. При Негушево са
взели господа нелегалните около 250 пистолети, 80 пушки и
750 кгр. патрони от една работилница на железниците. Защ о
са държали там толкова оръжие, което не са могли да охра­
няват. Резил! Разузнаването още не може да установи, къде
са отишли 200-те души. Ж а л к о ! Где са запасните воиниГ
Где са бранницит е! Само приказки и речи, а никой не по­
м а г а ... няма отговорности. Добрини ще правим само. Никой
Да не обвини министрите в строгост... така не може. Насто­
яхме да се вземат решителни мерки за вътрешния ред. Иначе
 588

не може. Ще бъде късно, и напраздно ще се прибегва до

строгости и жертви, когато в началото е по-лесно. За голямо
•съжаление, бай Добри счита здраво и силно управление равно-
силно на управление, което си служи с терор, убива и пали.
А ... здравата власт обезпечава реда и спокойствието с малко
кръв. Н е' бива да докарваме работата като в Хърватско.
Кръв мъчно се мие, но това не значи, че т рябва да оставим
държ авата на „хлапет ат а“, какт о г. Бож илов се изрази, че
били т ия 200 души, които нападнали Негушево.
Положението и при Кратово още не е изяснено. Но и там
не се е пипало здраво. Тоя изненадан, оня нямало как да съ ­
общи — все извинения и липса на отговорности.
30 април. Неделя. — Сутринта имах среща с ген. Ру­
сев. Каза, че министрите идвали „със страх“ — били сме много
нервни. .. А то не е нервност на никого, ами безпокойство. Че
няма здрава ръка, и държавата се разхлабва, а най-важно, че
на движението на метеж ниците не се противопоставя нищо
— после ще стане късно, и с кръв ще т рябва да се възста­
новява реда. . .*
И така — „резил, само приказки и речи, войската не да­
вала достатъчно хора за жандармерията, не вървим на добре,
трябва да се вземат мерки“ — всички тия интимни признания
на регента Михов доста ярко характеризират изтъкнатото от
нас състояние.
Трябва, обаче, да се подчертае, че тази, така да се каже,
неутрална, пасивна част от българското офидерство, имено с
тоя свой неутралитет и пасивност улесняваше и кога преко,
кога косвено подпомагаше вилнеенето и злодеянията на фа­
шисткото командуване и се примиряваше, макар скрито да
осъждаш е кърваьите престъпления на предвожданите от тех­
ните колеги военни глутници. Породената от тази „аполитич-
ност“, от „неутралитета“ и служебната пасивност вина пове­
чето от българските офицери изкупиха, като постъпиха по съ ­
щия начин — неутрално и пасивно — на 8—9 септември 1944
година, когато народът завзе властта; изкупиха те вината си
ги чрез своята пълна активност, героизма и жертвите си през
следващите месеци във войната за доубиването на хитле­
ристкия звер.
Затова, когато ще се говори и пише за борбата на вой­
ската с партизаните, и ще се изтъкват извършените зверства
;.и золумлуци — трябва тези злодеяния да не се приписват на
войската ни изцело, както не могат деянията на българските
 П алач ите ф о то гр а ф и р а х а ж е р тв и т е си н е за р а д и д окум ен ти ран е на ж е с т о к а т а
п рав д а, а за да получат паричните н агради за всеки убит — по 50,000 лв.

фашистки правителства и на техните сподвижници да се при­

пишат на българския народ.
В основата си българската арм ия си остана част от
народа, това т я го доказа с антифашистката борба в к а ­
зармат а, с многобройните прояви на покровителство към
партизаните и с чутовншпе си подвизи по бойните полет а
на Ю гославия и Унгария. Ако и войската, редом с народа, по-
един или друг начин, преко или косвено, не улесняваше парти­
занското движение, ако тя бе действително една чисто фа­
шистка сила — тая сила би била толкова голяма, че наистина
би могла да задуши въоръжената борба. А в действителност, с
всеки нов месец тая борба не само не намаляваше, като ре­
зултат от действията на войската, но се и разрастна до там,
че включи цялата войска на своя антифашистки фронт. Този
процес, разбира се, не се извърши от самосебе си — той бе
последица на дълголетните организирани усилия на Работни­
ческата партия, на борческото офицерство, резултат бе на
понесените страдания и на безбройните скъпи жертви.
■
Според официалните разпоредби, борбата с партизаните
се води върху основата на следното указание:
590

.П арт изанит е в пределите на държавата, от гледище

н а междудържавното право, не са редовна войска. Заловени,
т е се унищож ават
Същата, една-единствена мерка се прилага и към ятаците:
„За ятаци — помагачи и укриватели на партизаните се
сч и тат:
а) всички лица, които провеждат партизанска мобили­
зация, укриват, подслоняват, снабдяват и осведомяват или по
друг начин улесняват партизаните;
б) всички държавни, общински и обществени органи,
както и всички граждански лица,, които имат сведения за пар­
тизаните и ятаците им, но не съобщават на властта, макар и
да имат възможност да сторят т о в а ;
в) всички български граждани, които пречат и саботират
действията на войската, жандармерията и полицията при бор­
бата им срещу явните и тайни партизански сили.“
Опознавайки се постепенно с методите на партизанското
воюване, врагът пригажда своите методи на борба към тях.
Особено значение се отдава на командуването. Върховното
ръководство на борбата срещу партизаните принадлежи по
начало на министъра на вътрешните работи, но когато борбата
с е поеме от войската, ръководството преминава в ръцете на
министъра на войната.
За равномерното разпределение на усилията на различ­
ните части, областите се разпределят на полкови, дружинни
или гарнизонни райони. Начело на района се назначава отго­
ворен командир, комуто се дават необходимите сили и средства.
Командирите на районите са непосредствени изпълнители
на борбата. Те трябва да направят всичко възможно за при­
вличане на всички „здрави национални сили в района като с ъ ­
трудници за унищожаване на бандитите и особено за разузна­
вачи“. От командирите на районите се изисква широк почин
— при откриване на противника трябва да подхванат реши­
телно и непрекъснато преследване, като искат помощ и от с ъ ­
седните райони, без да чакат нарочна заповед.
Важен дел в борбата с партизаните заема разузнаването.
Според разпоредбите, то трябва да се върши непрекъснато,
<5ез да се жалят сили и средства; да не се ограничава в ма­
л ъ к район само за нуждите на осигуряването, а да се раз­
простре в дълбочина до влизане в контакт с противника. И да

* ) .У п ъ т в а н е за борба с п а р т и з а н и т е *, В о е н н о -и зд а те л с ки ф онд
 591

Убита въ стан и ч ка о т Свищ ов

с е помни златното правило: най-добрата охрана е разузнава­

нето, но най-доброто разузнаване е боят.
Разузнаването се насочва към населените места и към
околностите. В селищата то трябва да открие лицата или гру­
пите, които се укриват, които снабдяват и осведомяват парти­
заните. Това е една от най-важните задачи, защото чрез ус­
пешното й разрешаване става откъсването на партизаните,
„увисването им един вид във въздуха“, а оттук — и по-лесното
мм унищожаване.
По всякакъв начин, и то непрекъснато, се събират сведе­
ния за числеността на отредите в района, за имената на парти­
заните, за месторождението им, за rft се пристъпи към интер­
нирането или изтребването на близки и съчувственици — пак
«със горната цел. За всеко ценно сведение се плаща голямо
възнаграждение, като имената на сътрудниците се пазят в
тайна, за да се спасят от отмъщението на партизаните.
Разузнаването вън от населените места проучва с най-
солеми подробности местността, за откриване и преследване на
«партизанските групи, за намирането на техните скривалища, на
592

базите им и за проследяване ка ятаците. Заради това цялата мест­

ност се осейва с мрежа от разузнавателни постове. Използу­
ват се преоблечени в обикновени дрехи полицаи и войници,,
или пък местни селяни, като овчари, орачи, говедари и пр.,
Трябва, обаче, да се внимава да не играят двойна роля.
За откриване и залавяне на ятаците отвреме-навреме се
прибегва до уреждането на лъжливи партизански нападения,
чрез преоблечени полицейски отреди — неопитните ятаци сами
влизали в клопката.
От заловените партизани се иска да кажат името на от-
реда и командира, имената на партизаните, числеността и в ъ ­
оръжението на отрела, каква длъжност е изпълнявал залове­
ният, какви’са следващите намерения на въстаниците, какви
действия са предприемани в миналото, кои са причините за
преминаването му в нелегалност, кои са паролите и пр.
А от заловените ятаци се иска да кажат, каква е зада­
чата им, каква е явката (дата, час, место и парола), на кой.
партизански отред помага, какво знае за него, кои са остана­
лите членове от местната бойна група, отговорникът на гру­
пата, свръзката със съседните партийни или ремсови орга­
низации, задачите и часъ?- на контролните срещи и пр.
Пак с оглед на наложеното партизанско воюване се при­
гаждат и походните движения на нападащите части. Като най-
съществен елемент на придвижването се изтъква тайната,
чрез която се осъщ ествяза изненадата при нападението на
партизаните. Придвижването на частите се извършва, обикно­
вено, нощно време, избегват се селищата и колибите, а слу­
чайно срещнатите лица се задържат и водят с колоната, до­
като приключи движението. При тръгване се взема обратна
или странична посока до изминаването на значително разсто­
яние от 5 до 8 километра, походната колона се строи по „пар­
тизански“ и пр.
Също така и бойните действия се предопределят от мето­
дите и начина на действие на самите партизани, а имено:;
нападане чрез изненада, избегване на боя с много ро-силни
части, или, когато им се іІЬюжи — упорито и решително сра-
жаване до настъпването на нощта, когато се пръскат на по-
малки групи на различни посоки, за да се съберат на предва­
рително определените безопасни и претърсени райони; заблу-
ждаване на преследващите ги части чрез преминаване с малка
група към маловажна, противоположна на истинската посока,
по която ще се оттегли главното ядро; избегване на широ­
ките пътища и пр.
 593

;о диркк -и я п о а ю з г т
/ от; т . т-ьриошд т т о с ш
Эт."Лдуі:я» "А* л *Д*.
' ; СО # И Я. - “
КОПИЕ|Г.Г.ОБЛАСТНИЯ СДОККТОРЬ
В в М Л Я ц т ъ zi& 6% к а 6 - т а ди ви зи о л-
н а о б л а ст ь .К о к а н д и р а н а G-та
, жаидавиеряаека g p y rs m а и Околи­
йския М
діравмтель.
пр
if У к ъ.~

км» ПѴ!>■
Локаеянъ Ви,Господик^ Ьачалкикъ *ъ допълнение на
докееоиието ;:и подъ кас^вкшия-комеръ.следното гъ връзка съ проведе-
г е т а акция*ДДГА,,отъ 5 ,VI.до j2.V Z.l944 го, .по преследване на неле­
гални*
>- • Акцията с е п р о в е д е о т ъ 4 - и ,3 5 - и и 36 п ехотни полкове
Ч' 4 е т а п н а в .п .д р у ж и н а ,к ъ м ъ кои то б % х а п ридадени и нсп екто р а дъож а-
г к а с и г у р н о с т ь при п о в ѣр е к о ю ни у п о ав л е и и е ,3 околийски полицейски
(•Ч -А §ачалници,3 ч и стач к и групи о тъ по 4 дуви.униф орм ени и .квклнн поли.ч-
У ц и ,^ груп ови іа ч а л н и ц и ,3 6 р а зу зн а в а ч и и 100 ду л и уьиг!юриеки н л а д ш

К аква е би ла с и л а т а на п ар т и за н с к о т о д в и ж е н и е , личи от Д окументи като горния, в

който се и з б р о я в а т п о л к о ве те и п оли ц ей ски те части , у частвувал и в ед н а сам о акци я J

Най-напред партизаните трябва да бъдат открити чрез

грижливо претърсване и кръстосване на целия район, а след
влизането в допир, огневата връзка не бива да се изоставя
на никаква цена, до пристигането на подкрепления. Настъпле­
нието срещу партизаните се извършва предимно по билата, а
не по долините, където най-често се устройват насрещни за­
сади.
Когато акциите се правят в области, където партизаните
разполагат със силни части, с много ятаци, и населението е
приятелски разположено към тях, частите на преследвачите
трябва да останат и след първото претърсване в същ ата
местност.
Като партизаните — и преследвачите им не препоръчват
отбраната като форма на действие, затова пък, докато парти­
заните при известни условия могат да се пръснат, на преслед­
ващите части е забранено пръскането — те трябва при всички
условия на боя да се държ ат събрано.“
Обаче най-предпочитана форма за борба с партизаните си
оставаше блокадата — обграждането на селище или местност
със силни войскови и полицейски части, които понякога дости-
В ъ о р ъ ж е н а т а съп роти ва 38
594

гаха десетки хиляди и многократно превъзхождаха десетиците

или стотици партизани, които оставаха в обръча.
През ранната пролет на 1943 година бе проведена така
наречената априлска блокада на Средногорието, в която уча-
ствуваха повече от 20 хиляди войници и полицаи. За населе­
нието на обхванатите от блокадите местности настъпваха сед­
мици и месеци на пожари, разорения, убийства и ужас. Без­
силни да се справят със самите партизани, фашистките шайки
насочваха ударите си срещу мирното население, като искаха
чрез масовия терор да преломят съпротивата му и да прекъс­
нат всички пътища за подпомагане и съдействие на партизаните.
От планините и горите се смъкваха всички колибари, овчари
и говедари, заедно с стадата и малките запаси храни. Ж ите­
лите на селищата се затваряха с дни и седмици, без да се
пускат на работа, или ако се пускаха — претърсваха се, за
да не вземе никой никаква храна, която би могла да бъде пре­
дадена на партизаните. Всички лица, за които се допуска и
най-слабо подозрение, че могат да бъдат полезни по някакъв
начин на партизаните, масово се арестуват, изтезават и раз­
стрелват без следствие, без съд и присъда, къщите им се па­
лят, покъщнината и добитъкът се разграбват, докато в обхва­
натите от блокадите райони се създаде обстановка на най-
кървава гражданска война. Но вместо да склонят глава пред
терора — всички заподозрени и заплашени се измъкваха през
обръчите на блокадите и подсилваха партизанските отреди,
като ставаха най-разпалените бойци и почваха да мъстят за
зверствата и золумлуците.
Един малък документ хвърля светлина върху единодей­
ствието между германските и българските военни части при
отбраняването и преследването на партизанските отреди. Той
същ о така показва, как правилно са били разпределени хитле­
ристките войски в тяхната „съюзна“ България, за всяка евен­
туалност. . .
М и н и с т е р с т в о па в о й н а т а Л и ч н о - п о в с р и т^е л [н е
Щ а б на в о й с ка т а
№ 1 _ ]9 6
6 м а р т 1944 г .
Соф ия

Германското командуване е назначило най-старшите гер­

мански началници в : София, Варна, Бургас, Русе, Никопол,
Видин, Скопие, Кавала, Горна-Джумая, Горна-Ореховица, Битоля,
Охрид, Сер, Драма, Гевгели, Стара-Загора, Търново и Велес за
бойни команданти на настанените в същите градове германски
 XII в. о. зона Никола Жеков от с. Кн. Александрово и Стоян Н.
Георгиев от с. Костнчевци, убити през 1944 година

части, като им е възложена задача да организират частите си

за защита при евентуално нападение от злосторници или да
имат готовност за подвижни действия извън гарнизоните.
За да се избегнат недоразумения, а така също и за уре­
ждането на евентуални съвместни действия и отбранителни мерки,
наредено е въпросните германски бойни команди да влезат във
връзка с началниците на гарнизоните в изброените градове.
За направеното да се донесе. Заповед.
(п.) Янчулев — генерал-майор, пом. на Щаба на войската.“
Допълнително се посочват и старшите началници за Ва-
ловище, Деде-Агач, Мелекли, Окоп, Малево, Крумово и Вра­
ждебна.
Ръководителите на блокадите и преследванията бяха най-
доверените на българския дворец и немския щаб генерали —
началници на армейски и дивизионни области, некои от които,
като началника на Варненската армейска област, генерал Хри­
стов, н ка на 1-ва дивизионна област, Кочо Стоянов, постиг­
наха в собствената си родина жестоката слава на най-прочу-
тите германски гаулайтери от окупираните области.
596

Генерал Христов, например, издава следната заповед:

„1. За осигуряване съществуването на народа и държ а­
вата ни, правителството наложи на войската; подпомогната и
от посочените по-долу власти и организации, да започне бор­
бата с нелегалните и чуждите партизански групи и техните
помагачи и укриватели, като тая борба се води до пълното
унищожение на тия врагове на България, понеже те служат
изключително на чужди интереси.
2. В изпълнение на тази задача, територията на III ар­
мейска област ще се командува от мене. По нареждане на
правителството, за тази цел от днес се дават в мое подчине­
ние всички жандармерийски, полицейски, административни (от
всички ведомства) и общински власти, и всички обществени
организации, органи и средства от същата власт.
3. Заповедвам:
1. Всички лица и средства на горепосочените власти и
организации да се подчинят от днес непосредствено и съот­
ветно на командирите на 3 и 4 дивизионни области и безусловна
да изпълняввт нарежданията на последните, отнасящи се до тая'
борба.
2. Същите власти и организации да знаят, че съгласна
заповедта на правителството, те носят еднаква отговорност за
успешното водене на борбата, като никоя от тези не може да
извини бездействието си с това, че в даден момент друга
власт трябвало да действува и разпорежда.
3. При водене на борбата същите власти и организации;
да изпълняват следното:
а) да разузнават непрестанно и да донасят веднага if
бързо до най-близката и по-горна власт за проявата, движе­
нието, организацията, действието и пр. на нелегалните и чу­
ждите партизански групи, и на техните помагачи и укриватели ?
б) при данни за поява или проява, макар и в незначителен
размер, о т страна на същите врагове, веднага най-близката
власт — държавна или общинска, по собствен почин, без да
чака заповед, действува с цел да ги унищожи напълно. Това
действие е действие при законна самоотбрана, защото тия вра­
гове имат за задача да се борят срещу държавата и нейните
представители. За предприетото действие и за резултата всички-
да донасят веднага и бързо на своите началници, а послед­
ните — до най-близката военна вл аст;
в) при по-голяма опасност (пс-голямо число врагове),,
действието срещу тях се извършва съвместно от властите и
 Жертвите край гр. Радомир, за които се разказва в следващите страници

обществените организации, според случая, като ръководството

принадлежи най-напред на общинската власт, според това, коя
о т тях се намира на местото или близо до него;
г) когато опасността е още по-голяма, и се прибегне до
намесата на войската, общото командуване принадлежи на
старшия войскови командир. Полицейските командири в всички
случаи са по-младши от войсковите и жандарм, командири.
4. Борбата да се води настойчиво, решително и безпо­
щадно, до край, до единствената цел: пълното унищожаване
на врага. Затова най-строго се прилагат следните м ерки:
а ) да се действува с оръжие, и се заст релват на мес­
тото на действието или съпротивата им всички нелегални
и чуж ди партизански групи и т ехнит е помагачи и у к р и ­
ват ели;
б) да се опож аряват или хвъ р лят в въздуха здания.
колиби, кошари и други постройки, купи сено или сла м а и
пр., когато враговете действуват или се съпротивляват в т я х ;
в) да се конфискуват незабавно имотите на нелега л­
ните, помагачите и укриват елит е им и т ехнит е близки,
съгласно специалния за к о н ;
598

г) да се инт ернират незабавно (по преценка на най-

близкия до местото войскови командир) далеч от терито­
р и ят а на III армейска област, дори и целите семейства нсч
нелегалнит е, помагачите и укриват елит е им."
Как са се изпълнявали тези заповеди, личи от докладите
на изпълнителите. Ще приведем два от тях — на генерал-
майор Сираков, началник на 8-ма дивизионна област, отправен
до началника на втора армейска област в Пловдив, относно
преследването на партизани в Старозагорско, и доклада на
командира на сборния отред, подполковник Манов, действувал
в Софийско, Новоселско, ПирдопскО и Ботевградско, под пря­
ката команда на главореза - началник на 1-ва дивизионна
област, ген. Кочо Стоянов, един от най-черните герои на
септемврийските кланета през 1923 година.
Когато ще се четат страниците на тези кървави док­
лади и на показанията на участвувалите в походите — нека
не се забравя, че голяма част от описаните в тях деяния са
извършени през министър-председателствуването на Багрянов.
Преследванията и убийствата не спират и по времето, когато
властвуваше „демократическото“ правителство Муравиев-Гичев-
Мушанов.
„Лично поверително
В х о д я щ № 3062 о т 23 а в г у с т 1944 г о д и н а .
Донасям, че на 13 август т. г. започна акцията за пре­
следване на нелегални, която на 15 същия месец приключи.
Повод да се предприеме тази акция бяха няколкото напа­
дения, извършени на селата, западно от гр. Ст.-Загора, преряз-
ване на телефонната жица при с. Лозен и село Лесково. Пред­
положи се, че старозагорската група от нелегалния отред
„Христо Ботев“ се укрива в района на Старозагорските бани.
Поставената цел бе откриване и унищожаване на старо­
загорската нелегална група, под командата на „Самуня".
Район на действие: от север — с. Бузоград, Горно-Пани-
черевските бани; от юг — с. Пъстрово, гр. Ст.-Загора; от за­
пад — шосето Бузоград—Пъстрово, и от изток —- шосето
Горно-Паничеревските бани—гр. Стара-Загора.
Сили: 21 роти (средно по 80 човека) от частите на 8-ма
дивизионна област и части от 2-ра коннна бригада. Ръководи
щаба на дивизията.
Начало на действията: 5 часа, на 13 август. Край — 18 часа,
на 15 август т. г.
 599

Жандармеристите изпълняваха заповедите на своите командири, палеха селищата

и пазеха да не би нещо да бъде спасено от пожарището

План на действие: поменатият район се обгражда с три

охранителни линии: северна, южна и източна. За претърсване
на района се назначават три претърсващи групи: полковник
Чалъков, майор Гошев и полковник Димитров. Претърсването
се извършва на три етапа: първия ден-достигане линията Горно-
Градище—в. Мечита— село Сулида—село Лесково, на втория
ден — достигане шосето Горно-Паничеревските бани—гр. Стара-
Загора; на третия ден — повторно претърсване на източната част
на района.
Ход на действието и резултати: охранителните линии
заеха местата си след 20 часа на 12 август. Настъплението
на претърсващите части започна в 5 часа на 13 август. Д о
вечерта същия ден бе достигната линията на в. Мечита, без
да се влезе в допир с противника.
Към 22 часа на 13 август, срещу постовете на претър­
сващата група, южно от с. Ръжена, са се натъкнали 4 неле-
гални лица, които са направили опит да се промъкнат през
междините в западна посока. Близкият там пост открил огън.
Нелегалните отговорили с 2 изстрела от пистолет и се вър­
нали обратно. Към 3 часа и 40 минути, на 14 август, на поето-
600

вете южно от с. Ръжена две нелегални лица също се опитали

да преминат линията на постовете. Посрещнати от огън, те се
върнали обратно и изчезнали в тъмнината.
На 14 август претърсващите групи започнаха настъпле­
нието. Съгласно първоначалния съставен план, до вечерта съ­
щия ден трябваше да достигнат крайната линия, и акцията да
приключи. Към 12 часа южната претърсваща група откри двама
нелегални в местността 2 клм. северно от с Малка Верея, и
след престрелка нелегалните бяха у б и т и ... Самоличността не
можа да се установи. От наша страна падна убит кандидат-
подофицерът Кръстю Кръстев от село Попско, ивайловградско,
от 10-та ловна дружина. Понеже се предполагаше, че двамата
нелегални са се откъснали от по голяма група, наложи се пре­
търсването да се забави, и акцията да продължи и на 15 а в ­
густ, за да се претърсят повторно известни места в района.
Нареди се трите претърсващи групи на 15 август да продъл­
жат настъплението си в източна посока; южната охранителна
линия да се събере в участъка на село Малка ВереЙ и село
Лесково и да предприеме претърсване в северна посока до шо­
сето Стара-Загора — Старозагорските бани. Две роти, които
през деня взеха участие в претърсването на „Боздугановската
курия“, с моторни коли се пренесоха в с. Ръжена и село Ново
село, с задача на 15 август сутринта да претърсят района от
в. Мечита в източна посока.
В резултат на това повторно претърсване, ротата от
30-ти пехотен полк южно от село Ръжена откри трима неле­
гални, които след престрелката успяха да се укрият в гъстата
гора. Бе открит лагерът на около 30—40 души, и бяха наме­
рени и взети вещи, нелегална литература и др.
И з в о д и и п о у к и : Нелегалните имат добро наблюдение
и избегват срещите с войсковите части. Щом установят на­
стъплението на войсковите части, бързо променят местостоенето
си и се измъкват. Не са свързани с базите си (местата, където
укриват и пазят припасите си).
б) При по големи акции за обкръжаване и претърсване
трябва да се задържа по-голям резерв, за да може при нужда
да се повтори претърсването с нови сили.
в) В силно пресечените райони частите да бъдат снабдени
с радио уреди. Добре е да се разрешава в момента на дей­
ствие бързите и важни радиограми да се предават на открит
текст, а не шифровано, при което се губи много време — още
повече, че противникът при нас няма радиоприемници.
 601

VI сливенска зона Опожарената от фашистите къща иа Атанас Мончев

г) Предприемане на обкръжителни акции на по-малък

район с повече сили дава резултат, но като се спази прин­
ципа на изненадата.
От убитите нелегални са иззети 1 пушка „Щ аер“ 8 мм-
1 картечен пистолет — марка „Стен“ М. К. 11 1943, 1 бара­
банен револвер, а от лагера: нелегална литература и други
вещи. Горното оръжие се прибра в щаба на дивизията.
Прилож ение: 1 пакет нелегална литература за P. О. 8
№ VI — Н. Щ. 1772, 22 август 1944 година, Стара Загора.
Генерал майор — началник на 8-ма дивизионна област
(п) Сираков.“
№ 2482 о т 3 ю л и 1944 г о д и н а . Лично поверително
Резолю ция от 2 юли на н-к щ аба на 1-ва
дивизионна област полковник Т одоров:
„подполковник М анов е удостоен за пол­
кова д л ъ ж н о ст“ . (п) Подполк. Тодоров
Доклад
за д е й н о с т т а на С б о р н и я в о й с к о в и о т р е д за
в р е м е т о о т 25 а п р и л д о 26 ю н и 1944 г о д и н а (вкл).
Съгласно нарежданията на господина Министъра на вой­
ната за унищожаване нелегалните и разбойнически банди в
602

софийска, новоселска, пирдопска и ботевградска околии, се

формира един отред от всички родове войски на I-ва Софий­
ска дивизионна област (пехота, жандармерия, ловна дружина,
кавалерия, бронирана бригада, моторизирана рота, един танков
взвод, преносима дружина и др.), който при изпълнение на
бойната си задача през отчетния период е постигнал следните
резултати:
I. Ц е л
1. Д а унищожат разбойническите банди, които върлуват
в софийска, новоселска, пирдопска и ботевградска околии.
2. Д а се заловят и обезвредят ятаците, които подпома­
гат дейността на разбойническите банди.
3) Д а се изземе скритото оръжие и други бойни ^мате­
риали, за да не могат да се въоръжават разбойниците.
4) Д а се разкрият и обезвредят комунистическите и"рем-
систки организации, за да се прекъсне вербуването на; нови
бандити .
II. С р е д с т в а
За провеждане на акцията срещу нелегалните и разбой­
нически банди, отредът разполагаше с следните части і (из­
брояват се десетки различни военни части.)'
IV. И з п ъ л н е н и е
1) С така групираните части от отреда и в връзка с
възприетия план за действие се блокираха.селата главно около
Мургаш-планина — Етрополския балкан — Гълъбец-планина и
северните села на Средна го р а; установи се полицейски час; за­
брани се на селяните да изнасят хранителни припаси вън от
селата, за да не могат бандитите да се снабдяват с храна, ста­
дата се смъкнаха от кошарите в района на селата, забрани се
да се изваждат стада на паша в Балкана и се забрани движе­
нието вън от населените места да става без открити листове.
Тези ограничителни мерки се прилагаха строго и педан­
тично, като никому не се разрешаваше отклонение.
Едновременно с ограничителните мерки, при всички свои
служебни обиколки командирът на отреда е изнасял родолю­
биви беседи пред населението, главно в ония селища, които
са дали повече нелегални или са се очертали като центрове с
левичарски тенденции.
2. Съгласно предприетия план за действие, в основата
на който се слож и повече партизанска такт ика, от колкот о
военна т акт ика, от 28 април т. г., почти ежедневно, а при
нужда — и нощно време, от всички части започнаха да се из-
 Разложен труп на убита въстаничка от отред „Янтсн Иванов", намерен в
местността „Младенови усойни,“ под бвража„Въча“
пращат усилени офицерски и подофицерски патрули, както в
Мургаш-планина, така и в всички съмнителни райони от Стара-
планина, Средна гора и Гълъбец-планина, за да се разузнае-
движението и местата, където се укриват разбойниците. Въз
основа на добитите сведения при тези организирани разузна­
вателни вилазки, почти ежедневно се предприемаха локални акции
с част от поделенията за прочистване на точно определени'и
съмнителни райони, а при по-положителни сведения за силата и
местонахождението на разбойниците — и общи такива от всички
части на отреда.
Освен това, според възприетата тактика от разбойниците
да се движат и да действуват само нощно време, всяка ве­
чер и от всички части на отреда се устройваха засади чрез
секретни постове, както около населените места, така и д ъл ­
боко в ония планински райони, в които, според предварително
събрани сведения, са се събирали и движили разбойниците.
Целта на тези засади беше да се преградят най-вероятните
посоки, и чрез изненада да се заловят или унищожат последните^
Едновременно с горните действия, периодически се пред­
приемаха арести на заподозрени ятаци и сътрудници на по­
следните, от които се събраха ценни сведения, както за си­

1
€04

лата, състава и организацията на разбойническите банди, така

същ о за духа, настроението и живота им.
В резултат на тези ограничителни мерки, а така също и
на разузнавателните бойни и секретни действия на частите от
акцията, почти 9/10 от разбойниците, влизащи в състава на
партизанските отреди „Чавдар“, „Христо Ботев“, „Васил Левски“,
а така също и почти всички ятаци, сътрудници, укриватели и
съмишленици бяха заловени, обезвредени или унищожени.
По-конкретно резултатите от действията на сборните
войскови отреди се виждат от следните таблици:
Едновременно с бойните действия на отреда биде раз­
крита една голяма, добре обмислена и организирана конспи­
рация в селата Лъджене, Душанци, Мирково и Буново от съ­
щата околия.
Всички лица, замесени в тази конспирация, бяха заловени,
и след разпитване — с тях се постъпи съгласно законите в стра­
ната. Некои от по-упоритите ремсисти при опит за бегство
бяха убити от конвоиращите ги войници, коетс) се вижда от
Таблица 4.
З а в р е м е т о о т 25 а п р и л д о 26 ю н и 1944 г о д и н а
разбойниците са и з в ъ р ш и л и следните напа­
дения:
а) На 26 април т. г. бяха нападнати селата Негушево и
■Саранци от една група от около 200 души.
б) На 29 април т. г. бе нападното село Ботунец от около
■25—30 разбойници.
в) На 3 май т. г. бе нападнат монастира „св. Богородица“
при село Елешница, от около 80 разбойника.
Тази група беше напълно разстроена от 1—6 жандармерий-
ска дружина, като е дала 9 убити и 8 пленени.
г) Малки групи от разбойниците се появиха в тетевенска
околия при селата Добревци, Голям Извор и Видраре.
д) На 5 май т. г. една група разбойници се появи в #дола
на село Елешница, но биде пръсната, като даде двама убити.
е) На 18 май т. г. бе нападнато село Стъргел от една
група с неизвестен състав, която беше пръсната, като е дала
€ души убити.
ж) На 27 май т. г. една разбойническа група от около
€ 0 —70 души бе нападнала село Байлово, новоселско.
з) На 30 май т. г. една разбойническа група от около 45 души
•е нападнала село Лопен, тетевенско.
 605

Затрупан с камъни неизвестен въстаник

и) На 1 юни т. г. една разбойническа група от около

25—30 души е нападнала кошарите на село Батулия, софийско.
к) На 2 юни т. г. една разбойническа група от около
70— 80 души е нападнала махалата Равна, етрополско.
л) На 8 юни т. г. една разбойническа група от около
50—60 души нападнала село Букйово, софийско, и след
като е взела храна и убила лицето Кочо Ганчев, от същ ото
село, се оттеглила в балкана. При завързалата се престрелка
групата е дала един убит и 1 пленен.
м) На 16 юни т. г. една разбойническа група от около
20 души нападнала махалата Равна, етрополско.
н) На 16 юни т. г. една разбойническа група от около
30 души нападна село Негушево,'новоселско. Групата беше
пръсната, като даде 2 убити и 1 пленен.
о) На 19 юнит. г.една разбойническа група от около
15 души е нападнала една воденица в прохода Арабаконак.
При потушаване на І-ези нападения от страна на частите
от отреда, резултатите са били различни — добри, когато свое­
временно е бил уведомяван щаба на отреда, и слаби или без
резултат, когато уведомлението от страна на полицейските и
административни власти е получено късно, защото докато час­
тите пристигнат на местонападението, разбойниците са се от­
теглили на голяма дълбочина.
Данни за заловените и убити разбойници и техните ятаци
се дават в таблици № № 1, 2, 3 и 4, а имената на същите с а
упоменати в списък, приложение № 1.
r

606

През време на предприетата акция срещу разбойниците

и техните ятаци бяха иззети оръжие, бойни припаси и разни
други имущества, които са упоменати във ведомостта — при­
ложение № 2.
Нека разлистим сега няколко страници от многотомното
дело на Народния съд, за да прочетем, какво се крие зад
няколкото реда от доклада на Манов: „Некой от разбойни­
ците бяха унищожени при опит да се доберат до селата за
храна и понеже оказваха въоръжена съпротива. Много от
разбойниците и техните ятаци, обаче, бяха унищожени при
опит за бегство, когато отиваха да покажат скривалища в
б алкан а...“
Ще предадем автентичните документи, защото правди­
востта на техния наситен със ужас разказ не може да бъде
постигната от ничие писателско умение:
I—„Именувам се Ж елезко Стефанов Чобанов, родом от
гр. Карнобат, на 21 г., ж енен, неосъждан, българин, ж и­
вущ гр. К арнобат ' f
През м. март- ] 944 год. бях задължен да се явя на служба
в жандармерията в София. От 1 март до 26 април с. г. д р у ­
жината беше в София, и на 26 април за пръв път излезохме
в акция. През време на акциите съм срещал из полето ов­
чари, овчарчета и воловарчета. Бях научил войниците си да
упражняват тормоз над населението, за да се сплаши и да не
смее да помага на партизаните, поради което войниците ми

Паднали в сражението при село Батулия партизани. Крайният отлево е

 607

безразборно биеха срещнатите по полето хора. Бил съм и аз

лично с пистолета си, като на некои съм го слагал в устата,
а други съм бил с дебело дърво или с каквото завърна по
телото и главата, като съм карал войниците да ми помагат,
като бият с прикладите.
Все по същата причина (за да се сплаши населението),
съм вършил побоища и из селото, влизал съм по къщите с
изваден пистолет, стрелял съм и съм биел домашните. Всички
случаи не си спомням, но помня, че една вечер влезох в
къщ ата на Георги Колев ц бих цялото домочадие. От нена­
вист към населението съм заповедвал да се взима от къщите
кокошки, сирене, яйца и масло, а веднъж и едно агне, без да
се заплаща.
Един ден пристигнаха двама агенти, изпратени от ротния
командир, за да претърсим селото. След като гуляхме с тях в
кръчмата до полунощ с взетите от населението кокошки,
яйца и пр., аз заповядах блокада на селото, която започна в
12 часа.през нощта и трая до 7 часа сутринта. През време­
траенето на блокадата са бити различни лица, между които и
г-жа Наумова.
Освен това, на Спасовден, когато в селото става събор,
бяха дошли в селото доста много * гости. Аз бях забранил
събора, но въпреки това бяха дошли много гости. Този ден
а з бих около 50 души от дошлите гости. Бих ги с една то­
яжка, дебела колкото крака на стола. Моят подофицер ги е
посрещал и ги е бил на моста на р. Искър. Признавам, че

.героят-командир на баталиона „Хр. Ботев" — Дичо Петров Таков

I
608

освен воловарчетата и овчарчетата, съм бил и други деца o r

селото.
Една вечер арестувах едно евакуирано момиче на име
Ц. от София. Докарах го в общината. Аз го накарах да легне.
То легна по корем и аз го ударих десетина пъти по задника
с тояга. След това му смъкнах гащите и го накарах да легне
по гърба и си дигне краката. След като си дигна краката, аз:
му пъхнах тоягата, с която биех, в половия орган. След като
пъхнах няколко пъти тоягата, то се разпищя. Това ставаш е
в присътствието на други хора.
Една вечер арестувах две момичета, защото бяха закъ­
снели след полицейския час. Откарах ги в канцеларията си, и
останахме с тях насаме, заедно с подофицера Атанас Стефанов.
След като си поиграхме с тях около половин час, ги пуснах . ..
(Разказва след това за залавянето на един партизанин.;
По пътя аз му задавах въпроси и го бих с шамари и
юмруци. От там го закарахме в общината. В общината поч­
наха да го бият безразборно подофицерът и няколко войници
по моя команда, като през това време го биех и аз лично.
Бихме го, за да ни опише положението на партизаните, към
кой отред се числи, от колко души е отредът, и каква длъж ­
ност е заемал той. След разпита заповядах да го изведат вън,
и както беше с вързани ръце — да остане там през нощта, като-
преди това заповядах да го съблекат гол. Аз оставих парти­
занина в това положение и когато се върнах по-късно през
нощта, беше започнало да вали дъжд. Тогава аз заповядах
да поставят парт изанина под капчука на ст рехат а, т ака
че капкит е да падат в очите му.
На следващия ден аз излезох в акция и оставих от моите
войници: Никола Стоянов Николов от с ..Масларе, новоселско,
Стоян Митов Симеонов "от с. Бухово и още двама войници за
охрана на селото. На връщане научих, че моите войници, под­
силени с едно отделение на ескадрона на подпоручик Чепельов,
отишли по залавянето на две партизанки. Когато пристигнах
на площада в селото, партизанките бяха вече докарани и двете
бяха убити, и труповете им лежаха пред общината. Аз запо­
вядах веднага да бъдат съблечени до кръста и събути, к ата
обущата взех аз. които сега се намират при мен, а от дрехите
им взех едно яке. Голите трупове изложих на поругание на
площада, и там стояха един ден. След събличането на трупо­
вете, аз заплюх единия от тях и с ботуша си натиснах главата
на едната в земята. Тогава се обърнах към публиката, напсу-
 609

С в и д е те л с тв о , че зл о в ещ и т е врем ен а на ф аш и зм а ням а да се в ъ р н а т

вах ги на майка и ги заплаших, че същата участ очаква всеки,

който поддържа партизаните.
Горното написах саморъчно и при спокойна обстановка,
за което се подписвам.
Ж. С. Чобанов.
П. П. Арестуваните от с. Ж елява няколко души аз лично
не съм бил, обаче подофицерът ми Атанас Стефанов П анов,
една вечер, когато аз спах в ветеринарния фелдшер в селото,
се напил и същата вечер същият е арестувал и друг от селото,
закарал го в общината и го е бил, а после се върнал и се
гаврил с жена му. Тези работи научих сутринта от некои
селяни.
Ж. С. Чобанов“.
Кап. Х рист ов: „След известно време, към средата на
м. май, майор Стоянов ме извика късно след пладне и в при-
сътствието на генерал Кочо^Стоянов ми предаде заповед да
изведа една група, която" беше докарана с камион от ге
нерал Кочо Стоянов, и да я разстрелям. След смръкване взех
В ъ о р ъ ж е н а т а съпроти ва 39
«
r

610

една група от батареята заедно със старшията Георги и няколко

стражари, имената на които не знам. След преминаването на пре­
леза на ж. п. линия по шосето за Саранци колата спря, и по
указанията на старшията Георги, групата беше отведена вдясно
от пътя до една дупка, където ги разстреляхме.
Групата беше, доколкото си спомням, от девет човека.
След известно време, 10 — 15 дни, наново бях повикан
от майор Стоянов и в присътствието на генерал Кочо Стоянов
наново ми заповяда да изведа една нова група от 4—6 човека,
която също беше докарана от генерал Кочо Стоянов. След
смръквгйіе взех една група от отделението и тръгнахме по
пътя за Саранци. След преминаването на ж. п. линия, колата
спря, и цялата група, водена от мен, се отправи към една
дупка, изкопана от бомба, където стана разстрелването; лично
аз убих един човек, а останалите бяха разстреляни от другите в
групата. В тази група мога да си спомня само за един хлебар,
който беше станал партизанин и след това заловен и докаран
от генерал Кочо Стоянов, заедно с другите от групата.
Няколко дни след последната случка, майор Стоянов за­
повяда на капитан Пангаров да изведе и разстреля една група
от 4 души. Използувах случая, за да проверя, дали не са раз­
крити гробовете на разстреляните от моята група, и отидох с
Пангаров. Беше след обед. Когато тръгнахме по шосето за
село Осойца, на около 2 клм. от селото спряхме, защото кап.
Пангаров слезна от колата и отиде, заедно с един от задър­
жаните, към едни храсти в полето, и след малко донесоха
една пушка с 30 — 40 патрони. След това групата се отправи
към гористия връх над пътя зад село Саранци—там се спряха
и накараха партизаните да си изкопаят гроба, и те започнаха
да копаят една голяма дупка. Аз слезнах по-надолу,
където бяха заровени хората от групата, която аз водих преди
няколко време. Видях, че няма разровена пръст и се върнах
горе. Тук, по заповед на кап. Пангаров, стана разстрелването
на 4 души. Участвуваха агентът Горанов и подофицери от 2 а
батарея. Мога да си спомня само за двама от убитите — единият
беше Захари, заловен като партизанин, бивш войник от I арм.
полк, и един войник запасен, който е имал роднина в село
Осойца.
Присътствувах и на второто излизане в същ ата местност,
близо до първия гроб. От разстреляните тук мога да си спомня
само за един ж. п. чиновник, който беше обвинен, че е предал
гарата на Саранци на партизаните. Групата беше от 6 човека.
 611

Ж и ви те н а сни м ката и с етн е р а зс т р ел я н и п ар ти зан и са: Н икола М иш ев (К ам арад),

Хр. Г ео ш ев, Б о р и с ЧуЛков —вс. от Б р ац и го во ; И в. М иразчийски от П ещ ер а, П етър
М арж ов, Н икола П. В елкор, С теф ан Дим. Т аш ев — вс. от с. Б ат а к . О т о т р е за н и т е
глави са и зв е с т н и сам о три — на Г. Внг. Ч о л ако в , Дт. Дим. К ъ н ев и П етъ р Г еор­
гиев В р ан чев—и трим ата от с. Б ат а к .
Ф аш истките бан д и ти са си играли, к а т о са ри тали гл а ви те, слагали ги в престилки те
на ж е н и т е на уби тите, б и ел и ги с гл ави те по гл ави те, н авирали ги в у стата им и пр

Последното ми излизане за разстрелване на една група

от майор Стоянов стана към средата на м. юли. Групата се
състоеше от 8 души и беше заровена в същ ата дупка. Лично
разстрелях един човек, а останалите бяха разстреляни от кап.
Пангаров и подофицерите, имаше и една група от 3-4 по­
лицаи, имената на които не знам, и те също взеха участие в
разстрелването. От погребаните мога да опиша личността на
един подофицер от авиацията, който при умирането си извика:
„Да живее Червената армия“, а същ о така и един ранен в
крака партизанин, който, след това се научих, бил заловен в
района на гара Столник; за останалите не мога да дам каквото
и да е описание, защото, когато се качвах в камиона, беше
тъмно. След това се завърнах в Новоселци и доложих на ко­
мандира на отделението, майор Стоянов. . . В отделението се
получи от М-вото на вътр. работи една сума от 160,000 лева,
която сума остана в касата на отделението. Горното написах
саморъчно, за което се подписвам:
(п) кап. Христов.'

А
612

Убийството на инж. Фратев, М оллов и М ладен Пеев,

разказано от т ехния уби ец :
„След нападението в Саранци, по нареждане на подполков­
ник Манов, майор Ченков ми заповяда на 3 юни 1944 година
да замина с двама арестанти, а имено: инж. Фратев и Младен
Пеев, по-низък от Фратев, с железничарски дрехи, за да ги
ликвидираме като опасни конспиратори. Бяхме: аз и Христо
Бураджиев. Тръгнахме към 19*30 часа след пладне. Всички
знаехме, къде отиваме. Лобното место е било предварително
избрано от подпор. Йонов, воден от мотоциклиста Стефан
Петков; местото е в околностите, западно от село Чеканчево,
на- около 500—600 метра от селото, при една върба край ре­
ката. Още при тръгването ми за там, Бураджиев ми каза, че
този ден ще имам своето кръщение. Стигнахме на местото, ко­
лата спря. Христо Бураджиев свали от колата и поведе Фра­
тев. Аз придружавах Хр. Бураджиев. Крум Стефанов и Иван
Неделков бяха предварително при гроба. Близо зад жертвата
вървеше и подпор. Йонов. Фратев разбра, къде го водим и за­
моли за милост, твърдейки, че е невинен и подчертавайки, че
има жена и деца. В този момент Христо Бураджиев изкомандва
„Хайде“, и аз с един изстрел в ухото (дясното ухо), както ме
бе научил Бураджиев, го убих. Ж ертвата умря веднага. Бура­
джиев заедно с войниците го съблече и обра вещите му. В
последствие той ми даде дрехит е на убит ия, а им ено:
едно сако, една ж илет ка, един пант алон и един балтон,
които аз приех и присвоих, като ги оставих на съхранение в
собствения си дървен куфар. Обувките на убития, мисля, че
взе Бураджиев. Пръстена на убития взе Бураджиев. Бураджиев
и войниците погребаха трупа в предварително изкопаната дупка.
След това Бураджиев поведе втората жертва — Младен Пеев.
Аз и подпоручик Йонов вървехме на 4 —5 крачки зад него.
На същото место Бураджиев накара жертвата да се съблече
по долни дрехи и я застреля в дясното ухо. Когато поста­
вихме Младен Пеев в гроба, той хъркаше. За да не бъде по­
гребан жив, аз изстрелях в него един куршум, за да го до-
убия. Бураджиев раздаде дрехите на войниците, кожената шубка
на убития в последствие я дал на майор Ченков. На следната
вечер по същия начин е бил убит и инж. Моллов. В убий­
ството са участвували същите лица без мене. Бураджиев ми
показваше по-късно една черна мушама, за която казваше, че
е била от Моллов. Майор Ченков е получил от Бураджиев
златния ръчен часовник на убития Моллов, знаейки за произхода
 Ч аст о т з а ги н а л и т е и и зби ти въ стан и ц и в с р а ж е н и е т о при с. Е ату л ия, ссф и й ск о

на този часовник. По същия начин подпор. Йонов е взел златния

му пръстен. Той ми се похвали лично за това.
За проявената от мен деятелност при залавянето на Асен
Алексиев Белев в с. Ботунец получих от майор Ченков по
разпределение от подполковник Манов парична награда от
20,000 лв. (двадесет хиляди.)
Горното написах саморъчно: (п) Здравко Парашкевов.“
Близките на двамата инженери и на старшия работ­
ник в това време тичат по големците в София, дано узнаят
нещо за арестуваните. Ето как се оформява убийството, из­
вършено от подпоручик Здравко Парашкевов и палача на Раз­
узнавателния отдел, Бураджиев:
Министерство на войната
Щ аба на войската Тук — прокурора при
№ Р02— 1367 Софийския областен съд
28 юни 1944 година
София
Към дело 5/44
Съобщава ви се, че на 12 юни тази година, към 20 часа,
при конвоиране на инженер Моллов и Борис Фратев, и двамата
от главната дирекция на българските държавни железници, а
така също и Младен Пеев, старши на работилницата при
Главния ж. п. склад, от с. Саранци за с. Осоица, при опит за
бегство, са били убити от конвоиращите ги войници. Същите
614

са били задържани като обвиняеми по нападението на гара

Саранци от бандити.
(п) Тумбин:
Полковник — Началник РО Щаб на войската.“
Ето какво разказва очевидецът на фашистките зверства
Стоян Спасов Бонев, от гр. София, ул. Братя Миладинови 73:
„Поради бомбардировките над София бях евакуиран в с.
Гниляне, софийско. През летото на тази година, един ден над­
вечер, жандармеристите под командата на подпоручик Чобанов
довлекоха две момичета, партизанки, една от които е била
жива до селото. По пътя от балкана до селото са ги влачили
за краката, и когато живата поискала вода, жандармеристите
я ритали с ботушите си, докато я умъртвили.
Умрелите момичета оставиха на площада пред общината,
където се събра цялото село да види народните героини.
Подпоручикът държ а слово пред замъглените от сълзи и гнев
очи на селяните, а през това време Александър Василев, заедно
с общинския полицай Величко Георгиев, съблекоха момичетата
и започнаха да се гаврят с тях. Съблекли бяха всичките им
дрехи, а оставиха само гащичките им. Александър като истин­
ски звер започна да мачка мъртвите т ела, като т у сти­
скаше гърдите им, т у пъхаше ръцете си в ранит е им или
лягаш е върху т я х , правейки странни движ ения, като ка з­
ваше: „Ето, ж еничките ми, да . . . т яхн а т а м ам а ком у-
нистка". Ръцете м у б я ха кървави до лакт ит е. Н яколко пъти
ги качва и хв ъ р л я от каруцат а. Това ставаше пред очите
на множ ество зрит ели, които с уж ас гледаха зверските
деяния на т оя садист.“
„На същ ата блокада в с. Войнягово, пловдивско, взема дейно
участие и фелдфебелът Иван Маринов Касаветов. Същият отиде
в къщата на партизанина Стоян Танкин, изхвърли от нея двете
деца на двора и започна да приготовлява бомбата, за да за­
пали къщата. Децата започнаха да плачат и Да му се м о лят:
„Чичко бе, къде ще спим довечера ?“ Фелдфебелът Касаветов е
безмилостен. Той се спуска към тях, замахва с бомбата и се
заканва — вашата мама и т. н., нима по стока ще станете от
баща ви. Връща се обратно и отива към къщата. Едно от д е­
цата започна да се моли: „Чичо, на мама парите са под възглав­
ниците, защо да изгорят?“ Като чу фелдфгбела Касаветов за
пари, той се запътва към вратата. Едно от децата го последва,
обаче фелдфебелът го изгонва и сам влиза в къщата. След
 615

като се забави около 10 минути, излезе и хвърли бомбата в

къщата. При трясъка и плача на децата влезохме и ние в .
двора, аз и няколко мои другари, които наблюдавахме всичко
от улицата. Къщ ата вече гореше, зачу се рев на добитъка,
огънят беше обхванал и обора на къщата. Двама мои другари
влезоха вътре и с войнишките си ножове изрязаха въжетата
и спасиха добитъка от изгаряне, а аз изнесох една печка. Като
вижда фелдфебелът Касаветов нашата постъпка, започна
да маха с шмайзера си по нас и се заканва, че за тази по­
стъпка щял да ни прати на бесилката. Горното го потвър­
ждавам с подписа си. (п.) ефр. Юрдан Бръсков, от 5 възд. полк,
Пловдив. “
„ П р о т о к о л № 6 на литаковския селски общински съвет’
ботевградска околия, взет в заседанието му на 24 май 1944 г.
Литаковският общински съвет се събра на заседание в
канцеларията на общинското управление под председателството
на общинския кмет Цено Тодоров Ценков и секр. бирника
Йото Станков.
Присътствуват общинските съветници: Антон Кръстев, То­
дор Коцев Събински, Петър поп Тодоров и Георги Найденов,
в отсътствието на Тодор В. Чорбаджийски и Никола Иванов
Ицев.
Кметът, като констатира присътствието на болшинството
общински съветници, обяви заседанието за открито и докладва:
Днес в 6-30 часа сутринта беше убит избегалият нелега­
лен от село Литаково, Марин Найденов Грозаев, заедно с сина
му Найден Маринов и дъщеря му Мария Маринова. С ъ­
щите тази сутрин бидоха обкръжени от войската и жан­
дармерията ведно с началника на 6-та Врачанска жандарме-
рийска дружина, капитан Стоянов, която войска и жандармерия
в станалата престрелка убиха нелегалните Марин Найденов,
син му Найден и дъщеря му Мария и за тази благодарност и
признателност да се отпусне от общината едно възнагражде­
ние на взелите участие войници жандармерийски чинове при
убийството на нелегалните от 30,000 лв. (тридесет хиляди лв.),
която сума да се вземе от икономии, случайни доходи и глоби
от бюджета на общината за 1944 год.
Общинските съветници, след като вземаха мнение помежду
си, реш иха:
Д а са отпусне сумата 30,000 (тридесет хиляди) лева от
общинския бюджет за 1944 година, която сума да се вземе от
икономии, случайни доходи и глоби на взелите участие чинове
616

от 6-та жандармерийска Врачанска дружина и войсковата част

.о т 16-та Ловешка дружина при убийството на нелегалните Ма­
рин Найденов Грозаев, син му Найден и дъщеря му Мария,
в знак на признателност.
Препис от настоящия протокол да се изпрати надлежно
за одобрение.
Председател, общински кмет:
(п). Ц. Тодоров.“
В същото заседание общинският съвет приема убиеца
за почетен гражданин на селото.

Картината на терора от Софийско, Новоселско и Ботев­

градско е една и съща и по всички други български околии,
където кипи партизанската борба. Подбраните садисти и пия­
ници се надпреварват в издевателствата, които могат да се
сравняват само с вършеното от немските убийци в Полша,
Украйна и Белорусия.
В показанията си Куйно Събов Мехтеров от Панагюрище
разказва за подвизите на іШіитаіГ Стефан "РачёВ 11етк0»~из
селата Марково, Фердинандово, Брестовица, П ерущ ица... „След
потегляне на войниците от село Марково, кап. Петков отиде в
една къща и остана след войниците. Капитанът беше доста
пил. Тръгнахме за Фердинандово, а в самото село накрая би
един каруцар, защото беше спрял отлево на пътя. Същият
наби един човек, защото продаваше карпузи, понеже ги бил
продавал по 50 стотинки по скъпо от другите. При бресто-
вишките гробища срещнахме един старец с вързана ръка, и
капитанът започна да го пита, къде отива. Последният му от­
говори, че отива на лозето си по работа. Тогава капитанът
започна да вика по стареца:
— Вие всички сте шумкари, вашата мама мръсна!
И го удари няколко пъти по главата с една пръчка —
старецът имаше повече от 65 години и каза, че имал трима
синове в запаса. Продължихме си пътя и срещнахме друг
един човек, и него запита с въпроса.
— Къде, вашата мама шумкарска ? — и го удари с пръч­
ката по главата. От главата на този човек потече кръв. Удари
го още два пъти, и аз му казах да се маха, за да не го бият
повече, а капитанът му к а з а :
— Тръгвай пред мене, аз ще ви запаля селото!
. . . Към три часа потеглихме за Перущица. Вървейки
из пътя, застигнахме едно момче с магаре. Момченцето беше
около 14 годишно. На същото место на десно от пътя имаше
 617

(Maofa I

П олицейски снимки на уби тите п ар ти зани Н икола М уканов (К ьоса) и Койна

един работник в лозето си. Капитана заповяда на подпор. да

му провери личната карта, и подпор. остана да му проверява
документите. Капитана продължи пътя си, а момчето вървеше
след него и си водеше магарето. Капитана се обърна към мене
и ми каза: „Куйно, да го пратиш на онзи свят.“ Аз се направих,
че не чувам и останах да му сека дренова пръчка . . . Д о­
като сечех пръчката, капитана отмина, и момчето вървеше
след него, а в това време подпоручика ме застигна. С него
беше и Асен Айгънов, и тримата продължихме пътя на тръст.
Когато застигнахме капитана, той беше слязъл от коня и д ър ­
жеше пистолета си в ръката, като казваше на момчето. „Каз­
вай де . . . твойта мама — къде са шумкарите“ и започнала
го бие с пръчката по главата, като го питаше „Ти обичаш ли
България?“ Момчето му отговаряше: „Тъй верно, господин ка­
питан, аз обичам България и съм готов да умра за България.“
А той му казваше: „Ти си шумкар, аз ще те застрелям“ и
тогава пак се обърна към мене и пак ми каза: „Куйно, на оня
с вят!“ Аз му отговорих: „Г-н капитан, той е хлапак, да го за­
караме в комендантството в Перущица, ако има нещо, тогава
там ще го кажат.“ Тогава капитана се обърна към подпору­
618

чика с пистолета в ръката си и каза: „Генчо, да се застреля

дози разбойник“. Подпоручикът му каза: „Г-н капитан, трябва
първо мене си, че тогава него“, като каза: „Г-н капитан, да го
отведем на село“, а той възрази, че не може и почна да кара
Асан Сюлеманов Айгънов той да го застреля, обаче той му
отговори, че"не може да върши тая работа. Тогава капитана
се разсърди и му каза: „Вие всички сте страхливци“ и каза:
„Генчо, хайде нека аз да имам греха на оня свят, аз ще го
убия“. Ние мислихме, че върши това само да го заплаши, тъй
като през всичкото време се смееше и ни намигаше. Тогава
се обърна с думите: „Значи, няма кой да изпълни заповедта
на к-ра на отделението“, и в същото време пистолета изгърмя.
Момчето побегна и се скри зад коня на подпор., като изписка,
хвана \ е за корема и каза. „Ох, г-н капитан“, тогава к-на при­
стъпи още три крачки напред и стреля още три пъти в мом­
чето, докато го уби. В този момент припищя една моторетка,
к-ра изтръпна и каза „Възсядай“. Преди да се качим на ко­
нете, моторетката пристигна при нас с един поручик и един
войник. Почнаха да се спират, обаче к-на им каза: „Не сё спи­
райте, че нас ни нападнаха шумкари“, и поручика му каза:
„Слушам, г-н к-н“ и си продължи пътя. Тогава к-на каза:
„Генчо, да вземеш да го преместиш от пътя“, а подпоручика му
каза: „г-н к-н, няма смисъл“, и продължихме пътя си. Изми­
нахме около 150—200 крачки и срещнахме една каруца, в
която имаше двама-трима цивилни и един войник. Капитана
заповяда на подпоручика да им провери документите, като
държеш е пистолета в ръцете си. „И вие сте шумкари, и вас
ще застрелям.“ Продължихме пътя си. Срещнахме един цивилен
човек със сърп на рамото. Капитана започна да му вика: „Къде,
вашта мама ш умкарска“,а човека каза, че си отива по работа,
обаче к-на каза да се арестува и го подкара към селото. По
пътя срещнахме и един бранник (но не мога да си спомня
добре, кого срещнахме по-рано, работника или бранника), когото
същ о к-на започна да псува и му в и к а : „И теб ще за­
стрелям“, и му искаше личната карта, а той каза, че няма та­
кава. Капитанът искаше и него да застреля, но подпоручика
го замоли и успя да го убеди и го арестува и него, като ги
подкара за селото. На самия край на селото Перущица срещ­
нахме един човек, който бил гробар на същите гробища и съ­
щия носеше торба, в която имаше хлеб за семейството, което
било живяло на гробищата. И него попита: „Къде носиш този
хлеб, при шумкарите ли отиваш ?“ а той му каза: „Аз съм
гробар и отивам при семейството си, което живее на гроби-
 1
619

О щ е д в ам а от д ъ л гат а вер ен и ц а на п ад н ал и те герои

щ ата“. Спомням с и за убийството на детето, което казваше на

к-на, че майка му е болна, и то е ходило в Брестовица, за да
купи церове.“
Ротен командир на „ловната рота“ при 30 пехотен полк
бил друг събрат на детеубиеца капитан Петков — поручик
Арнаудов, който извършва част от мрачните си подвизи при
акции срещу партизаните в околностите на селата Пролом, Мра-
ченик и Свежен, карловско.
Войник от същ ата ловна рота, Димо Цветков Димов, от
с. Българене, харманлийско, показва:
„Поручик Арнаудов изпрати тримата заловени до една
фигура с насечени дърва и пред тях уби тримата. В това по­
ложение с тях се снимаха поручик Арнаудов, подпоручик
Георгиев, Димитър Делчев и подпоручик Начев. След това
Арнаудов ми каза: „Иди изкопай един трап долу“. Подпоручик
Начев извика двама войника — Слави Пенев и Антон Атанасов.
Заедно отидохме, та изкопахме гроба.-След малко трапа беше
готов, и доложих на Арнаудов за това. Той съблече винтягата
на единия от шумкарите и заедно с един от другите двама ги
620

подкара към трапа. Единият от тримата, на име Георги, остана.

Свръзките на ротния и взводния и Слави Пенев бяха също
там и пренасяха труповете на убитите трима. Арнаудов закара
двамата до гроба, единия даже стъпи с единия крак вътре и
им каза: „Четете си молитвата сега, вашта майка“. Единият от
тях се извърна да го погледне, и Арнаудов насочи пистолета
в главата му, гръмна и го уби на место. Насочи пистолета
към главата на другия и уби и него на место. След това каза
на Вълчо Ж елезков да отреже главите, като каза: „Вълчо,
почвай де". Вълчо се усмихна с колебание, а Арнаудов му каза:
„Недей се смя, почвай, има 50,000 лв. на глава“. Вълчо започна
да ги реже. Аз отидох да видя, какво става с взвода. След
малко дойдоха всички при ротата, и Вълчо носеше главите в
едно човалче, и ги натовариха на катърите. След това Арна­
удов закачаше Вълчо, като му казваше: „Вълчо, ти си бил за
касапин роден, като се върнем в Симеоновград, ще те напра­
вим касапин.. . “
. . . На сутринта, рано преди да стане цялата рота, ста­
нахме аз, Гочо Койнов и войника Слави Пенев и Петър Ни­
колов Ярев. Петър носеше един фенер, а Слави една брадва
и аз една лопата. Аз бях въоръжен с шмайзер, Гочо Койнов
с сбройовка и двамата войника с карабини. Отидохме доста
навътре в едни върбалаци, спряхме. Гочо каза на Георги:
„Седни на земята“. Той седна. Тогава Гочо и аз вдигнахме
оръжието, и Гочо стреля един куршум в него. Георги не падна
и каза: „Стреляйте по-горе, защото ме удари в корема, още
не съм умрял“. Той казваше същ о: „Аз ще умра, но като
герой-истински българин“. След това аз насочих шмайзера,
и Гочо сбройовката и пуснахме автоматичен огън в гърдите и
главата му. Той падна и умря. Тогава Петър Ярев го съблече,
та му взе фанелата и коДана, а Слави Пенев му отряза гла­
вата, защото ротния каза да я отрежем и отнесем на него.
Зарови го Петър Ярев, и Слави Пенев обви главата в шубата
на умрелия, и я занесохме на Арнаудов. . . .
... След 3-4 дена една вечер беше строен взвода за проверка,
и Арнаудов ни извика двамата с Слави Пенев и ни каза: „Има
4 души за убиване, елате с мен да ги изведем от часовия“.
Слави каза: „Дадено, веднага“. Слави взема на подпоручик Начев
шмайзера, и аз — моя, и заедно с Арнаудов взехме четиримата
от часовоя. Арнаудов повървя малко с нас и се върна и к а за :
„Карайте надолу“. Откарахме ги на долния край на селото.
Там в храстите един от тях се спъна и падна. Аз помислих, че
избяга. Пуснах шмайзера и го убих. Слави Пенев веднага пусна
 Н ародът с л ед 9 септем ври сбра в братск и гробн и ци костите на свои те си н ове-герои

шмайзера по другите трима и ги уби. Докато се обърна да ги

видя, той ги беше повалил на земята. След това Слави отиде,
взема кирката и лопатата, и ги заровихме в една дупка, която
изкопахме. След това се върнахме бързо, защото двамата не
бяхме се хранили, та отидохме л а се нахраним. Там Слави
каза пред войниците: „Аз убих повечето, подофицера уби само
един, той не можа да направи нищо“. Това му беше гордост.
Когато даваха наградите, Арнаудов м у даде 1000 лв. повече,
защото бил храбър, и на к р а я го представи за орден."
Приемани и предавани са сведения по преследване на парти­
заните през 1943 г., в специално водени тетрадки, съхранявани
в трънското околийско управление.
„Тасев. Да се ликвидира с махала Буче, а с задържаните
— съгласно инструкциите. (Б. н. — да бъдат избити.)
6. IV. 1943 г. 10 часа. Командирът на втората рота съо б ­
щава, че командирът на 6/1 взвод съобщава, че Острозъбският
масив е проверен, и не се оказало нищо. В същото село Остро-
зъб. . . не са идвали шумци. Имало заловени ятаци от Буче и
Странье и много укрити храни. Н ареж дане: да се ликвидира
с ятаците и къщите им. Д а се изземат храните.
22. ///. 1943 г. 6 часа. Командирът на полицейската рота
Брод съобщ ава: с задържаните лица ликвидирано.
„Областния полицейски началник— Трън. Донасям, че на
22 т. м. кандидат командирът Грозданов запалил 10 кошари,
намиращи се западно от с. Преслап, в местността „Бойно рав-
622

нище,“ източно от Черна трева. . . Командир на първа рота

Тасев, 11.30 часа, 23. 111. 1943 г.
19. IV. 1943 г. 1 часа. Задачи: командирът на 1-ва рота
Величков веднага да замине за Долно-гаре, да издири и за­
държи всички ятаци, да вземе 30 души заложници от селото,
извън числото на ятаците, да даде срок два дена за предаване
на кметския наместник и полския пазач, като заложниците
и ятаците бъдат закарани в гр. Цариброд. Д а предупреди на­
селението, че ако не се издири и даде кметският наместник и об­
щинският пазач, заложниците ще бъдат убити, а цялото село
опожарено.
Опожарени жилища и други сгради в с. Червена ябълка.
1) Милан Янев — 2 къщи и 3 други сгради. 2) Душан Пе­
тров — 1 къща, 1 кошара и 1 кош. 3) Трайчо Ангелов Лепоев
— 2 кошари с 2 коша, къщ ата заедно с братовата му—следва
да се изнесе житото и покъщнината. 4) Борис Миланов Гълъ­
бов — 1 къщ а с кошара. 5)Борко Миланов Гълъбов — 1 къщ а
с кошара. 6) Будимир Цветков Митов — 1 къща и кошара.
7) Любомир Миланов — една къщ а и кош. 8) Стоян Богданов
— 1 къщ а с кош. 9) Стоян Стефанов Митов — 1 къщ а с ко­
шара. 10) Никодия Иванов Наумов — 1 къщ а и кошара. 11)
Запалени са Деянови пояти, две здания над Кална.
Горните лица и др., които капитан Васил Славов намери
за виновни, ги екзекутира.
20. IV. 1943 2. 17 часа. Господин областният директор
заповедва:
1) Най-старшият командир на рота, полицейска или 'п е ­
хотна, заедно с командира на полицейския взвод да образу­
ват съд за наказание на ятаците и на всички лица, които са
подсказвали или съдействували за отвличането на кметския
наместник и на полицая на с. Долно-гаре — дарковска об­
щина и в присътствието на цялото село — мъже, жени и
деца, да бъдат разстреляни за назидание на цялото село. Д а
се вземат строги предохранителни мерки, за да не бъде сму­
тено изпълнението на наказанието, като има охрана най-малко
от един взвод, докато другият извършва наказанието. Къщите
на ятаците да бъдат изгорени.
2) Населението на с. Долно-гаре, дарковска община, да
бъде изселено, мъже, жени, старци и деца, в ботевградска
околия през най-близкия и по-безопасен път — Кална-Преслап,
Главановци, Трън, Врабча, Драгоман, Сливница. Ще се движат
на групи до 15 домакинства. След това цялото село да се
срине и изгори, като не се остави нито една сграда, плевня,
поята. При акцията да се вземат най-строги мерки за охрана
и обезпечаване изпълнението на това изселване, без да бъде
смутено от шумците. Приел околийски управител: (п) Дра-
гулов.
24. IV. 1943 г. 12*45 ч. Командирът на 1-ва рота, Беличев,
донася: Опожаряването на с. *Долно-гаре започна на 23 т. м.
10 часа. Изпълнението на тази задача върви успешно.
5. V. 43 г. 11'55 ч. Командирът на 2-та рота, Тасев, до­
нася, че от извършеното разузнаване, от цялата махала „Степа-
новци“ мъжете са шумкаджии. Днес същ ата ще унищожа.
Командир 2-та рота, Тасев. Предава чрез н-ка на т. п. станция,
Илиев, приел деж. стар. стражар Трънското окол..у-ие, М.
Симов.
„Областният полицейски началник — Т рън... През дните 5,
6 и 7 май проверих основно махалите, както следва. . . „По­
пова М аджар“ — тук взводът от Млечище ликвидира с лицето
Симеон Горчев Мотов, 32 г. . . махала Семкевци — ликвидирах
с къщ ата на забегналата с шумците Радка Милчина Попова. . .
Същото с къщ ата на Цанчо Копчев Радиславев и ця­
лото му имущество. Ликвидирах с баща й Радован Кузманов
и къщ ата му и цялото му имущество. От същ ата къщ а взех
около 20 кгр. свинска мас. . . Степановец ликвидирах с 16
къщи, отделно постройки и кошарите. . . ликвидирах с лицата
Богоя Станоев Сотиров, Станислав Миланов Станоев, Радул
Милоев Станоев и Михаил Ив. Станоев, с къщите им ликви­
дирах. Около тази махала и в гората запалих 10-на кошари и
колиби. . . Иванова махала ликвидирах с лицето Михаил
Златанов Кръстев и Данаил Янков Димитров, десетар на с ъ ­
щата м ахала... Във Велковци запалих къщите на забегналите
с шумците: Боислав Стоянов Станоев, Божил Стратиев Пе­
тров, Живоин Ив. Рогов, а така също ликвидирах и с всички
кошари извън махалите „Ивановци“, „Велковци“ и „Мазаричи...“
Козарница — ликвидирах с къщ ата на лицето Мико Ран-
гелов Харизанов, който има двама сина с шумците. В същ ата
махала е ликвидирано с две лица. . . Командир 2-а полиц.
рота Тасев. Предал Власин Мл. Христов. Приел подначалник
Паунов.“

Чудно е просто, как убийците са продължавали да счи­

тат за необходимо да оформяват престъпленията си чрез ре­
довно изпращани, номерирани, подпечатани и подписани све­
дения, в които се изтъкват дори причините, поради които са
624

били избити заловените борци — или опит за бегство, или на­

падение от друга нелегална група.
Нека съпоставим едно такова официално известие със
събраните по-късно пред Народния съд показания за същите
престъпления.
» С т р о го п о вери тел но
Р а д о м и р с ко о к о л и й с ко ГОсподина прокурора при
д 0
п о л и ц е й с ко упр а в л е н и е ^ ^
№ 2700 Софииския военно-полеви съд — София
12 май 1944 го д и н а Копие: Д о го с п о д и н а Д и р е к т о р а на. п о л и ц и я та .
Р ад ом ир Д о го с п о д и н а пом . об л асте н д и р е кто р .

Донасям Ви, че на 11 срещу 12 т. м. към 22 часа, арес­

тантите, изброени по-долу, на път от гр. Радомир за гр. Перник,
през местността „Растова глава“, радомирско землище, бяха на­
паднати от нелегална група, броеща около 60 души.
Вследствие завързалата се престрелка между нелегалните
и"конвоя, паднаха убити следните арестанти:
1. Цветан Димитров Петков, 44 г. от с. Новоселци, 2. Илия
Йорданов Величков, 41 г. от с. Новоселци, 3. Лазар Димитров
Петков, 50 г. от с. Новоселци, 4. Филип Станков Кръстев, 48 г.
от с. Новоселци, 5. Бранко Г. Попов, 20 г. от с. Лесново—но­
воселско, 6. Милю Богданов Илиев, 29 г. от с. Лесново—ново­
селско, 7. Никола Зашов Лазаров, 30 г. от с. Нови хан— ново­
селско, 8. Никола Иванов Цанков, 20 г. от с. Байлово—ново­
селско, 9. Рангел Алексов Божилов, 53 г. от с. Богданлия—но­
воселско, 10. Цветан Благоев Георгиев, 46 г. от с. Богданлия—
новоселско, 11. Радко Василев Попов, 29 г. от с. Лесново—но­
воселско, 12. Никола Христов Колев, 27 г. от с. Лесново—но­
воселско, 13. Веселин Харалампиев Русаков, 17 г. от гр. Дуп­
ница, 14. Арсо Митев Тошев, 25 г. от с. Долна мелна—трънско,
15. Стоян Стойков Стоянов, 21 г. от гр. Айтос, 16. Костадин
Трайков Илиев, 18 г. от с. Княжево—софийско.
От страна на нелегалните паднаха убити, според намере­
ните в тях бележки и документи, следните лица:
1. Пенка Тодорова Михайлова, 24 г. от гр. Тетевен, 2.
Павлина Онуфриева, 20 г. от гр. София, 3. Николина Стоилова,
27 г. от с. Нови хан—новоселско, 4. Петрана Кръстева, 20 г.
от с. Горни Лозен—софийско, 5. Стоил Богданлийски, 33 г. от
с. Горни Пасарел—самоковско, 6. Йосиф Талви—евреин, от гр.
София, на около 20 г. Моля нареждането Ви.
Околийски управител: (п) К. Тасев.“
Истината, скрита зад официалното донесение до „госпо­
дина прокурора“, е съвсем друга:
 625

■ „Именувам се Петко Стефа­

нов Кюстебеков, на 45 г., родом
от гр. Елена, живущ София,
бул. Евлоги Георгиев № 14, бивш
инспектор при Областното упра­
вление в София, показвам:
Отидох в управлението и
намерих околийския управител,
който ми каза, че трябва да оти­
дем в някаква местност по по­
сока на Перник да видим, какво
е станало, тъй като конвоира­
ните арестанти били нападнати
от група нелегални, и се водила
престрелка. След като минахме
доста место, околийският упра­
вител нареди да спрем, а един
от полиц. началници отиде на­
пред, за да потърси начин да
влезе в връзка с Настев, който
конвоирал арестантите. Завърна
се полицейският началник и ни
каза, че е влязъл в връзка, и ние всички вкупом тръгнахме.
На самото место видяхме разпръснати трупове на убити хора, но
колко точно бяха на брой, не зная, всепак бяха повече от 15.
Говорейки с околийския управител, му задавам въпрос, как е
станало това нападение, а той ми отговори, че не е имало ни­
какво нападение, а тези хора са избити по нареждане. За мен
беше ясно, че това нареждане е от областния полицейски на­
чалник, предполагам и с съгласието на Директора на поли­
цията — Димчо Соколов, който е викал груповия началник
Настев в кабинета на околийския управител Тасев.“
Как е станало самото избиване, личи от разказа на бай
Н ак е:
„В тая яма са труповете на другарите, убити през май,
а в съседната — през юли. А скалата там е съдилището, където
адвокатите и офицерите подписаха смъртните им присъди. На
същ ата скала отрезаха ушите, носовете, пръстите на ръцете и
краката— последен опит да изтръгнат от жертвите дори онова,
което те не знаеха. След това ги разстреляха. Един от тях се
опита да избяга. Настигнаха го на около четиристотин метра
о т лобното место, защото бе ранен.
В това време се чу гласът на околийския управител Тасев:
В ъ о р ъ ж е н а т а съпротн ва 40
626

— Не го доубивайте — жив да го заровим.

И наистина, той бе заровен жив и четиридесет и осем
часа се бори със смъртта.“
А овчарчето Христо Станков разказва:
— Чух охкания. Приближих се и видях човек, заринат
до главата. Поиска ми вода. Едва успех да му дам и бях хва­
нат от пазача — войник, който ми удари две плесници и ме
прогони.
■
Какво е било отношението на населението към върше­
ните „за назидание“ пред очите му зверства, ни разкрива за­
поведта на друг генерал-садист, началникът на 4-та дивизионна
област — Ковачев, под №11—454 от 21 юни 1944 година. Тази
заповед е един от най-черните документи на адската действи­
телност, която преживя българският народ.
„При преследване на партизанските отреди, — разпорежда
се генералът, — в старите предели на страната, когато следва
да се унищожат заловените нелегални, да се постъпи така, че
да не се предизвиква възмущението и озлоблението на насе­
лението. Поради същите причини, да не се палят къщ ите на
партизаните и на ятаците, и да не се излагат на публични ме­
ста главите на труповете на убитите.
Заловенит е живи парт изани да се разпит ват по-
дробно, за да се извлекат ценни сведения за преследване на
партизанскит е групи, и след това да бъдат унищ ож авани
далеко от населенит е места, без това да се разбере от на­
селението. В никой случай да не се допуска унищ ож ава­
нето на нелегални в присътствието на ж ени и деца от
местното население. По-добре е труповете на убит ит е да
се изгарят , а не да се заравят плит ко, т ака че в послед­
ствие да бъдат изравяни от кучетата или близкит е на
убит ите, които да им уст ройват религиозни обреди.“
Тука генералът се спира — да не би пък подчинените
му главорези да помислят, че препоръчва по-човечно отно-
щение към борците за свободата, та бърза да добави:
„ Тази м ерка цели единствено да се избегне възмуще­
нието на населението, и да не се даде възможност на съ­
миш лениците на парт изанит е да ги представят като мъче­
ници на своята идея.
Напротив — унищ ож ението да се продълж и със съ­
щата енергия и с още по-голям о старание. . ."
 627

Ние вече изтъкнахме, че един

от най-прилаганите методи от
фашисткото военно ръковод­
ство за увличането на младите
неукрепнали офицери и войни­
ци в противонародната, преси­
тена с престъпления борба, бе
насърдчаването на грабежа и
мародерството, превръщането на
противопартизанската война в
доходно занятие за ловните
жандармерийски шайки и най-
іцедрото раздаване на големи
парични награди за всека доне­
сена глава, за всеки фотографи­
ран труп. Във всека преслед­
ваща полицейска, ловна или
жандармерийска част се сфор­
мираха Групи О Т професионални Ф отограф иран с гл авата на сво я б р ат
убийци, които се надпревар­
ваха да увеличават броя на убийствата, за да могат да полу­
чат колкото се може повече пари, извън ограбените от ж ерт­
вите, от подпалените домове, извън разпределените часовници,
дрехи, обуща и изкъртени с търнокопите и прикладите златни
зъби.
В Архива на съпротивителното движение са запазени
многобройни документи за раздаваните възнаграждения, от
които ще препечатам няколко по-характерни, които разкриват
историята на тия юдински награди:
П о в е р и т е л н о
М -в о на В ъ т р е ш н и т е Д о го спо д и н а
.работи и Н а р . Здраве М и н и с т ъ р а на в ъ т р е ш н и т е ра б о ти
№ 86 и н а р о д н о то здраве
17 ю ни 1944 г . София

Доклад
от началника на Б. К. отдел при същото мини­
стерство, относно помощите, отпущани на семей­
ствата на убитите от нелегални и награди на про­
явилите се при преследването на същите.
Господине Министре, в изпълнение на нареждането Ви,
донасям:
628

1. Няма изричен законен текст, по силата на който да се

плащат по 50,000 лева за всеки убит нелегален. Но по толкоз
се плащат не само за убит, а и за заловен такъв. Тази прак­
тика се възприе за пръв път от бившия министър на вътреш­
ните работи и нар. здраве г. Д. Христов. Смятам, че за това
имаше съгласието и на господина министър - председателя.
Формално тези разходи се отчитат по силата на текста на
параграф 36 от бюджета, в който са дадени пълномощия в
този смисъл на министра на в. р. н. здраве в размер до 500,000
лева. Този текст се създаде през времето на бившия министър
на в. р. н. здраве г. П. Габровски, по взаимно споразумение с
г-н министра на финансиите, главно за помощите на семей­
ствата на убитите държавни и частни лица в борба с нелегал­
ните. Д о тогава размера на помощите и наградите за всички
случаи се прилагаше по реда на чл. 9 от Закона за бюджета,
отчетността и предприятията, т. е. до 10,000 лева от министъра
на в. р. н. здраве, до 100,000 лева от министъра на финансиите,
а над 100,000 лева от Министерския съвет.
2. По 50,000 лв. на глава — убит или заловен — са давани на
войската и жандармерията за разделяне на участвуващите в
акцията. На полицаите награди се дават по представление на

Христо Хулев (III тр о ян ска ч ета) от с. Д еб н е во , убит в п р естр ел к а в с. Гумощ ник.

п р ез м. ноем ври 1943 година
 629

■w-
V f Г тглг C K Д
ae
/о&иит» подучихн* идграда іъ paJirtpi. пооочен» n o -
^ ІІІнвлегални в» ж іс т н о с в т м* о.БАТАКЪ- ПЕЩЕЛ.
ta «ромеЮ/бгь 2 4 . - 3 . - до 3 .-* -1 9 4 4 .година на вроЯ /1 0 /
H J io rfliO l

Георги'-! В анчев» •НАЛДШ*

■'2/. ПетьрѵЛ! пьовчевъ
------------, *КИР0*
-------------- .
-3/ Дішцгйръ ваіилевь Чучулви» ‘ДЬлао*.*
4/ Пртъръ АтацаеОв» Велеа» ‘РУІШіЬ*
5 / Аидрвя П трраь Райчев» 'СТРАНДЖА*
<6/ Мдрйо ет»1иновіКоЫюковѵ*ЫЛНСИ1!Ъ*
7 / Стѳф&нѴДикйтровѵ Тававъ 'Дамян»*
, W Алес^и Тодоров» Ванчев» 'ВЛАДИ*
i % f e a HK6o fc^ ^ o ^ C T A H H O *
s, no ’Мив и ПрвЗИМ*! Подпио»
редъ /іритъ имэиа/ Суиа' на получателя Забележ ка.

l ; іаоил» Ж ек.М йлііъ scjiloCr

2.
f j . Jt-
Вади*» Желев* Йаи«в» 50000'
8 . Д и м и р р » дт.КараивБ ноеѴ 60000,
А» Жонкі И лйеі» Іу с е о * 4- 50000/
5 . Диио A tiac».Вакли св* 60000
,бг А и в о р і» С о т .ів а о р о а » бооро
■ 72 Г«и»И в.Г аи»»> 500 Ю;
В. Я січ о Ат.Йваиор» 50000
И .аи* Вусев* Тбдороа» 5Й000
0. П х г . Воде.» НеИков*
® ^4 4
М*>'

•ssss Воичко оуыаѵа,

Issue:
Гa . / е . А *Д' °'Й»'■Пада рс К015 и ай В944.> рдина.
Ц ■Ч І
У вірявакь.чв пооочАнит* по-горе лица полу­
диха означените вьн есто яц л та раввиояа/шагради і а проявена дей-
■н а е т ь в ь ’ защ и та н а р о р д л ^ и г у р и о а jfc^A к а д ь р ю ^ а т а .

адиия» на учреждението/

н AЙ

Дирекцията на полицията за проявена храброст и себеотри­

цание, не на глави, и размерите са били по-малки.
По параграф 36 от бюджета на министерството са дадени
за награди:
За 1943 г. — 1,900,000 лв.; за 1944 г. — 26,450,000 лв. или
всичко 28,350,000 лв.
630

За помощи на семействата са извършени следните разходи:

През 1943 г. 23,020,000 лв., оформени с платежни заповеди.
През 1944 г. 11,500,000 лв., не оформени с платежни за­
поведи.
Общо по параграф 36 за награди на войската и жандар­
мерията и помощи на семействата на загинали са изразходвани
за 1943 г. 24,920,000 лв. и за 1944 г. 37,950,000 лева, а за
двете години заедно 62,870,000 лв.
В последната сума влизат изплатени документи в размер
на около 7,000,000 лв. през 1943 г., които ще се оформят с
бюджета за 1944 г.
Има издадени заповеди за около 10,000 лв., сумите по
които още не са преведени, поради липса на редовни доку­
менти. Има искания, по които още не са изготвени заповеди
за отпущане на помощи.
Началник на Б.К. отдел: (п) Ив. Трифонов.“
С т р о го поверително
М . В . P. Н . 3 . Д о п о чи та е м о то
Горно - Д ж ум а й ска М -в о на в ъ т р . ра боти и нар.
О бл. д и р е кц и я здраве, б ю д ж ето • контролен
№ 11,40 отдел.
21. III. София
гр . Го р н а Д ж у м а я

Донасям Ви, господин Министре, че благодарение на пред­

варително изготвения план за унищожаването на разбойниче­
ските банди и съдействието на добрите и доблестни слу­
жебни и частни лица, групата нелегални от десет души
— Арсо Пандурски, Стою Ковачки, Веса Баракова, Янка По-
повска, Стефка Филипова, Славе Константинов, Стоимен Ка-
лендарски, Асен Чаушки, Ванюша, руснак-болшевик, и Борис
Захов — която върлуваше в десната половина на горно-джу-
майска околия, е унищожена.
За да се даде още по-голям импулс и да се подчертае,
че властта цени и възнаграждава заслужилите родолюбци и
храбърци, моля да ми се отпусне сумата от 450,000 лв.
Областен директор: (п) Хр. Миладинов.“
Л и ч н о — строго поверително
Дирекция Д о господина
на м-ра на в ъ тр . ра боти и нар. здраве
Пловд. област С оф ия
№ 123
21 м арт 1944 год.
Пловдив
Съгласно указанията, дадени ми от началника на Б. К.
отдел, Г. Трифонов, пред­
ставям два списъка, съ­
държащи както след ва:
1. Първият — имена­
та на 144 души неле­
гални от родопския от-
ред „Антон Иванов“,
унищожени от чиновете
на2-раловна дружина и
2. Вторият — имената
на 34 души нелегални
от пазарджишка околия,
унищожени от 27 пех. И з а гл а ва та на вд ъхн овен и я п оет Христо К ърп ач ев
чепински полк. (в д е с н о ) е било за п л а т е н о на уби й ц и те 50,000 лв.

Моля нареждането Ви да се преведе направо на 2-ра

дивизионна област сумата 7,200,000 лева, за възнаграждение
за ликвидираните по първия списък и сумата 1,700,000 лева,
за възнаграждение за ликвидираните по втория списък.
Приложение: два списъка.
Областен директор: (п) не се чете.“
В Архива е запазен и документът, с който е обещана го­
ляма награда за главата на прославения партизански командир
Славчо Трънски:
„Трънската околия, която до преди присъединяването на
новоосвободените земи беше една от най-тихите и мирни околии,
населението на която е било винаги с доказано родолюбие и
записа светли страници в историята на България, поради про­
явената от тяхна страна храброст през последната война, во­
дена за обединението на България, съкровена мечта на всеки
българин, понастоящем една банда разбойници, подпомогната от
екзалтирани типове и от сръбски комунисти—шумци, се стре­
мят с своите действия да създадат смут всред мирното насе­
ление на същ ата околия.
За да се внесе успокоение всред самото население и па­
рира пакостната дейност на подвизаващата се в района на
трънска околия разбойническа банда, която напоследък стана
дръзка с своите действия и почна да избива безразборно мирни
граждани и остави доста много сираци, а напоследък започна
да посяга и на невинни деца,
о б я в я в а се:
1. П олицай или цивилен, който посоки, открие и ли убие
водача на разбойническата банда, Славчо Стаменов Савов, от
632

с. Бохова, трънско, ще получи еднократно парично възна­

граж дение от 200,000 лв.
2. Който посочи, открие или убие член от същ ата банда,
ще получи еднократно парично възнаграждение от 80,000 лв.
3. Който посочи, открие или убие ятак-помагач на бандата,
ще получи еднократно парично възнаграждение от 10,000 лв.
Време е гражданството на трънска околия да оказва по-
бързо съдействие на властта за унищожаване на тази банда,
за да може' същ ата околия да се отдаде на спокойна твор­
ческа работа.
Имената на лицата, които спомагат за унищожението на
тази банда, ще се пазят в пълна тайна.
От областното полицейско управление.“
„Господин Министре, — пише старозагорският областен
директор Владимир П. Златев, — във връзка с борбата по
преследване на нелегални, при обиколката Ви в поверената ми
област, Вие изрично наредихте, щото за всеки убит или зало­
вен нелегален да бъде заплатена сумата 50,000 лв. на лицата,
които са ликвидирали нелегалните.
От 28 т. м. ние сме в акция и в резултат, към днешна
дата, имаме убити и заловени повече от 20 души. Тяхното
число ежедневно расте. Ръководителят на групата, ген. Сираков,
ме уведоми и замоли най-настоятелно, щото още днес да
бъде преведена сумата 2,000,000 лева, за да може веднага да
строи частите и да изплати следващите се суми на лицата,
които са взели активно участие в ликвидирането на нелегал­
ните, още повече, че в заповедта, дадена от военните по
преследване на нелегалните, изрично е упоменато, че „за всеки
ликвидиран и заловен нелегален ще се брои сумата 50,000 лв.“
Прав е полицаят Златев, като подчертава в края на
писмото си:
„Навременното изплащ ане на т ия суми ще има извън­
редно голям о въздействие върху хорат а, участ вували в
преследването на нелегалнит е, затова, м о ля Ви най-наст оя­
телно, господин М инистре, да бъде от пуснат а сумат а от
2,000,000 лева още днес и препрат ена на г. генерал Сираков
на разполож ение" — раздаваните суми наистина имат „голямо
въздействие“ върху хората:
Горският пазач Вълко Печурката признава, че лично е
отрязал четирите глави, намерени след 9 септември в местност­
та Горна-Решовица, етрополско, и че между другото убил
едно четиригодишно детенце пред очите на майка му, като го
хванал за краката и
разбил главицата му
в едно стебло. А след
детето — убил и май­
ката.
Полицаят Иван Беш ­
ков свирепствувал,
преди да извърши
убийствата. Най-лю-
бимият му „номер“
бил да просва по гръб
голите си жертви, по­
сле да рипва върху
коремите им и да се
върти на пета с под­
кованите си токове.
Партизанката Саш-
ка, хваната и убита
с дърво около село
Литаково, е била из- Ловната гл»тииц" е доволна от своя лов
насилена от палачите си през време на изтезанията по пре­
поръка на самия жандармерийски командир, който казал:
— Трябва всички да я изнасилим по веднъж, па после
да я пратим на онзи с в я т !. .
Така и направили.
Ето въздействието на наградите, отпускани от защитни­
ците на европейската култура, от устроителите на противо-
съветските изложби, от героите, чиито международни приятели
по-късно твърдеха, че Народният съд, който въздаде всекиму
според делата, бил прекомерно строг!
Наградите, убийствата и садизмът на фашистките воена­
чалници,редом с целостната борба на съпротивителното движение,
имат не само тоя отрицателен резултат.
Масата на българските войници и офицери, както вече
обширно разкрихме, оставаше дълбоко погнусена от престъп­
ленията на шепата предатели, които действуваха от името на
всички и петнеха всички. Верно е, че това беше един посте­
пенно нарастващ процес, че самата военна машина, мрежата
от предатели и шпиони и терорът в казармите позволяваха
възмущението да се изрази в открита акция, само когато
такава акция можеше грижливо да се организира, за да разкъса
обръча, както е при конспирациите, единичните и групови
634

бегства от казармите или преминаването на страната на парти­

заните на цели войскови части, докато се дойде до целостното
прехвърляне на преобладаващата войнишка и офицерска маса
при въстанието на 9 септември. Най-възможна и затова най-
многобройна проява на войнишката съпротива срещу фашист­
ките зверства и престъпления бе пасивното саботиране на
стръвнишките разпореждания, чрез формално и повръхностно
изпълнение, чрез прикриване на забелязаните при преследва­
нето партизани, чрез стреляне във въздуха при сражения, чрез
изразходване до пълното им привършване на припасите и чрез
предаване дори при положения, които са давали пълна възмож­
ност за успешна отбрана и нападение.
Тия безбройни просто случаи на пасивно саботиране са
карали фашисткото началство да беснува и да излива беса си
в нови и нови „строги заповеди“.
„На 24 юни, — пише „твърде бързо—лично поверително“
командирът на държавната жандармерия, наказаният по-късно
престъпник ген. Димитров, — нелегални са нападнали мината
„Княгиня Н адежда“ при с. Гурково, казанлъшко, охранявана
от един взвод (40 души войници) от 23 полк с един офицер
(учител, мобилизиран) и са успели да обезоръжат и съблекат
целия взвод.
Командирът на 8-ма старо-загорска жандармерийска дру­
жина капитан Мишкетов е отишъл на самото место, заедно с
заместник-началника на 8-ма дивизионна област и ги е заварил
по долни дрехи. Взводът е бил изненадан от нелегалните. С л у ­
чаят е много печален и хвъ р ля върху войската ни голям о
петно.
Естествено, че за това голямо нещастие с войниците
най-напред ще отговарят взводният командир, взводният под­
офицер и часовите, които ще бъдат осъдени от военния съд
за въздействие със смъртни и други много тежки наказания.
П редполага се да им а предателство от страна на некои
минйори и войници.
Важ ното е, обаче, че служ бат а се е носила крайно
нехайно и хлабаво.
Д а се разтълкува случаят на всички, и се обърне внимание,
че в жандармерийските и ловни дружини подобна престъпна
нехайност ще бъде наказана със смъртни наказания, което ще
искам от военния съд. З а мене това е равносилно на учат с-
ничество и ятачестео. Д а се обърне особено внимание
на началствуващите лица, офицери и подофицери, да бъдат
всякога на поста си при хората си. Д а бъдат строги и взи­
 635

скателни, да упраж­
няват постоянен кон­
трол върху хората си.
Д а се пазят от непо­
знати цивилни лица.
Тази нелегална гру­
па трябва в най-скоро
време да получи един­
ственото заслужено
наказание — да бъде
унищожена до крак
от близките жандар-
мерийски и ловни по­
деления, което по­
ставям като задача
на командирите на
дружините.“
Но „печалните слу­
чаи“ с жандармери-
стите на генерал Ди­
митров продължават
по всички краища на
страната. Командирът
на 4-та жандармерий-
ска дружина в Ш у­
мен ДОНаСЯ На начал- К у ч е тата гл о ж д е х а тру п о в ете на н ародн и те герои
ството си е № 198
от 18 юли 1944 година:
„На същ ата дата към 19 часа, група нелегални от около
40 души, от които три жени, въоръжени с картечници, кар­
течни пистолети, пушки пистолети и бомби, нападат полицей­
ския взвод от 4 отбранителен граничен полк, квартируващ в
мелницата, находяща се на иіосето Варна—Бургас, между селата
Рудник и Дюлино, варненско. Нападението е извършено в мо­
мента, когато взводът се е хранел. Същият е бил в състав от
един подофицер и 18 войника.
Завръзва се престрелка. От взвода пада убит редникът
Марин Иванов Младенов и други пет тежко ранени. От
ст рана на нелегалнит е убит и и ранени ням а. Същите у с п я ­
ват да п лен ят взвода и след като са задигнали 21 пушки,
480 патрона, 23 раници, едно казанче за готвене, бидон за
м асло, н я к о лк о чифта ботуши, курт ки, бричове и шинели,
се от т еглят в гората. Веднага по дирите им бяха изпратени
една рота и един конен взвод от 4. охранителен полк и по­
лицаи от Варна и Бургас, но още не са открити.
Издирването продължава.“
Вбесеният шеф-главорез слага върху донесението на своя
шуменски помощник надписа:
„При липса на охрана и осторожност, при липса на ко-
мандуване и контрол, нелегалните винаги ще могат да изненад­
ват военни команди и поделения. Д а се прочете служебно
писмо № 198 пред всички чинове, които да си вземат бележка.
Подобни грешки от началствуващи лица, часови и останалите
длъжностни лица ще се наказват с военен съ д .“
И разпраща най-новото си разпореждане по частите.
Но ядовете на генерала, причинени от „непредпазливите“
войници не свършват — пловдивският му колега също е раз­
дразнен от нова „печална случка“.
„Въпреки дадените от мен досега нареждания, че неле­
галните, облечени във военни дрехи, могат да се доближат до
некой пост и да го изненадат — това не бе взето предвид, и
на 24 т. м. (май 1944 г. б. н.) на гара Калояново, пловдивско,
стана една печална случка. Към 20.30 часа към гарата се
приближили две лица, облечени в подофицерски дрехи и въоръ­
жени, които конвоирали едно цивилно лице — шумкар. Чи­
новниците от гарата и войниците от поста по охрана ж. п.
линия се събрали да видят шумкара. В това време мнимите
подофицери и шумкара насочват оръжието си срещу войни­
ците от поста. И в р езулт а т — началника на гарата ранен,
а всичкото оръжие и бойни припаси на войниците от поста
взето от нелегалнит е. За да не се повтарят случки и пр...“
След като дава редица съвети, от които най-важният е :
„да се предупредят всички офицери, подофицери и войници,
че бандитите са доста ловки“, пловдивският дивизионен коман­
дир заключава:
„За борбата с нелегалните не .могат да се дадат образци.
Всеки началник и подчинен трябва да гори от желание дей­
ствията му да бъдат успешни и съобразно обстановката да си
изработи сам начин на действие. . . “ «
Няма що — българските войници действително гореха от
желание действията им да бъдат „успешни съобразно обста­
новката“ и сами намираха най-правилните „начини на действие“.
От следващите два документа на същия генерал личи, как
подчинените му са изпълнили съ в ети те:
„На 3. VIII. т. г. към 17'30 часа група от 50 нелегални
нападнали полувзвода от 10 ловна дружина, разположена на
636

една рота и един конен взвод от 4. охранителен полк и по­

лицаи от Варна и Бургас, но още не са открити.
Издирването продължава.“
Вбесеният шеф-главорез слага върху донесението на своя
шуменски помощник надписа:
„При липса на охрана и осторожност, при липса на ко-
мандуване и контрол, нелегалните винаги ще могат да изненад­
ват военни команди и поделения. Да се прочете служебно
писмо № 198 пред всички чинове, които да си вземат бележка.
Подобни грешки от началствуващи лица, часови и останалите
длъжностни лица ще се наказват с военен съд.“
И разпраща най-новото си разпореждане по частите.
Но ядовете на генерала, причинени от „непредпазливите“
войници не свършват — пловдивският му колега също е раз­
дразнен от нова „печална случка“.
„Въпреки дадените от мен досега нареждания, че неле­
галните, облечени във военни^рехи, могат да се доближат до
некой пост и да го изненадат — това не бе взето предвид, и
на 24 т. м. (май 1944 г. б. н.) на гара Калояново, пловдивско,
стана една печална случка. Към 20.30 часа към гарата се
приближили две лица, облечени в подофицерски дрехи и въоръ­
жени, които конвоирали едно цивилно лице — шумкар. Чи­
новниците от гарата и войниците от поста по охрана ж. п.
линия се събрали да видят шумкара. В това време мнимите
подофицери и шумкара насочват оръжието си срещу войни­
ците от поста. И в резулт ат — началника на гарата ранен,
а всичкото оръжие и бойни припаси на войниците от поста
взето от нелегалните. За да не се повтарят случки и пр...“
След като дава редица съвети, от които най-йажният е:
„да се предупредят всички офицери, подофицери и войници,
че бандитите са доста ловки“, пловдивският дивизионен коман­
дир заключава:
„За борбата с нелегалните не могат да се дадат образци.
Всеки началник и подчинен трябва да гори от желание дей­
ствията му да бъдат успешни и съобразні?» обстановката да си
изработи сам начин на действие.. . “
Няма що — българските войници действително гореха от
желание действията им да бъдат „успешни съобразно обста­
новката“ и сами намираха най-правилните „начини на действие“.
От следващите два документа на същия генерал личи, как
подчинените му са изпълнили съветите:
„На 3. VIII. т. г. към 17-30 часа група от 50 нелегални
нападнали полувзвода от 10 ловна дружина, разположена на
 637

квартира в учи­
лището на село
-Славянин, чир­
панско. В мо­
мента на напа­
дението в двора
на училището е
б и л взводният
командир, взвод­
ният лодофицер,
1 кандидат под­
офицер и часо­
вият на пост
пред училището,
Група партизани, летото 1944 г. (от лево^ на десно, прави):
аостаналитевой­ лекарят на отред .В . Левски“, д-р Тодср Танев, команди­
ници били пръс рът — Руси Божанов (Румен) и политкоч на чета — Ц. Колев
нати из училището. Групата началници, които били на двора,
били изненадани от 4—5 нелегални, облечени в войнишки дрехи, с
каски, добре стегнати, които отдалече се обадили на име на
взводния подофицер, влезли в двора и открили внезапно огън,
като убили взводния командир, взводния подофицер и кандидат
подофицера; само часовият успел да се прехвърли в съседния
двор, от където открил стрелба по нелегалните. Останалите
войници не успели да вземат оръжието си и затова се укрили
в съседните къщи.
От полувзвода нелегалните задигнали 3 картечни пистолети,
2 леки картечници, 7 пушки,' 2 пистолета, 25 ръчни и 25 пу­
шечни бомби и други бойни припаси. № 11 — 4027, 19. август
1944 год. гр. Пловдив.
Горното се съобщава за вземане поука. . .“
„На 18 август 1944 година, към 1815 часа, група от около
40 нелегални нападнала село Симеонойец, пазарджишко, по
следния начин: след като нелегалните установили външна
охрана около селото, влезли в последното, разделени на две
подгрупи и се отправили, едната към училището, което се из-
ползувало от германците за вещеви склад, а другата подгрупа
се отправила към общината.
Първата подгрупа нелегални, която се състояла само от
войници, напълно екипирани и въоръжени, с каски, водени от
офицерския кандидат Благоев, бивш взводен командир от 27
пехотен полк,* а преди преминаването му ^ нелегалност бил на
служба в 3/2 етапна дружина — Владишки хан, се насочила към
училището. Пред групата нелегални пуснали една патрулна
 638

двойка, която стигнала училището, което било охранявано от

поделение на 27 пехотен полк, и влезли в двора на същото.
Старшият на охраната на училището още преди това, чувайки
гърмежите от към съседното село — с. Варвара, бил заел по­
зиция около училището. Двамата войници нелегални му казали:
„Дайте ни 2—3 души да ни покажат пътя за с. Варвара, ние
сме изпратени от подпоручик Благоев“, който в същото време
се обадил: „Да, аз съм тук, не чувате ли, че село Варвара е
нападнато от шумкари“. Кандидат-подофицерът отказал да му
даде войници, защото имал нареждане да охранява училището,
офицерският кандидат Благоев му казал: „Аз съм изпратен в
твоя помощ, покажи ми, къде са постовете, за да ги засилим
с повече войници“. В този момент в двора на училището на­
хълтали и други около 30 души войници — нелегални.
Старшият на охраната познал своя бивш взводен коман­
дир Благоев и действително помислил, че той е изпратен да
засили охраната на училището и му показал постовете. Благоев
веднага наредил по 4—5 души да заемат и засилят вссГки
пост. Когато неговите хора взели местата си, той изкоманду­
вал: „За стрелба“, като заявил, че който мръдне без преду­
преждение, ще бъде убит. Всички войници от охраната се пре­
дали, след което нелегалните ги обезоръжили, разбили вратата
на училището и задигнали най-различни вещи. От войниците
нелегалните взели една лека картечница с 500 патрони, 7 пушки,
14 бомби, 390 пушечни патрони, обуща, паласки и пр.
Гореизложеният случай на обезоръжаване чрез измама да
се разясни на чиновете, като им се внуши за в бъдеще. . .
Заповед № 4057 от 24 август 1944 година, гр. Пловдив.“
При четенето на тези документи нека не се забравя, че
некои от тях се отнасяха до „елитната“ фашистка военно-по­
лицейска сила—жандармерията, в която-се подбираха и офицери,
и подофицери, и полицаи във военна униформа измежду добро­
волците, на които се даваха големи заплати, редица други
привилегии, извън наградите за извършените убийства и награ- <
беното при извършване на золумите и зверствата над мирните
селяни и партизаните.
В резултат от дейността на съпротивителното движение,
на героичната партизанска борба, настъпва пълно разложение
дори в жандармерийските части. Техният шеф — генерал-
майор Димитров е принуден да издаде заповед „по морал-
ната подготовка“ (№ 2 от 14 август 1944 година). В нея ге­
нерал Димитров наново обещава награди и подчертава, че по­
вишението в службата на жандармерийския офицер ще се
 639

свързва с .неговите успехи в борбата с нелегалните“ т. е., кол­

кото повече български'патриоти избие, толкова по-висок чин и
орден ще получи:
.Прави ми впечатление, че напоследък бойната дейност
на некои от дружините отслабна. Каточе ли липсва у некои
чинове съзнанието за голямата роля на жандармерията по уни­
щожението на нелегалните-.
Сега, с минаването на дружините към дивизионните об­
ласти, жандармерийските дружини трябва да бъдат на челно
место в борбата срещу нелегалните. Най-големите акции
трябва да принадлежат и да са дело на жандармерийските
дружини. За напред ще продължавам да изпращам на дружи­
ните известия за бойните действия на дружините, за да се
виждат успехите им. В щаба на инспекцията ще продължава
работата специално върху дейността на дружините в борбата
им срещу нелегалните. Щабът на инспекцията ще продължава
с още по-голяма заинтересованост и енергия да събира данни
за хода на тази борба. Дружините да изпращат месечните си
отчети редовно.
На отличилите се чинове ще продължавам да изпращам
награди по представление на дружинните командири.
Приканвам дружинните командири да импулсират подчи­
нените си, да ги въодушевяват, да повдигат духа им, с една
дума, да не се отслабва досегашната дейност.
В обиколката, която ще предприема, искам да констати­
рам още по-голяма заинтересованост, още по-голяма енергия и
воля на дружинните командири^ другите началствуващи лица
в службата и особено в бойната им дейност. Д а се помни,
че най-добрата атестация за всеки началник са неговите
успехи в борбата срещу нелегалните, и съотвещно тази
дейност ще атестирам всекиго.
Най-голямо огорчение бих изпитал, ако забележа инерт­
ност в работата или отпадналост, анемичност, безволие. Да не
се допуска да минава безполезно времето, да си отиват дните,
без да се отбележат успехи. Държа и напомням—жандарме­
рийските дружини да бъдат първи във всеко отношение в
гарнизоните. Дисциплина, дух, чинопсчитание, външен вид,
бойна дейност, стъкмяване, морал, — във всички жандарме-
рийски дружини жандармерийските чинове да бъдат първи.
Не защото те са платени, трябва да бъдат първи, както некои
сигурно ще кажат, а защото съзнанието, родолюбието, досе­
гашните успехи, високият дух, хубавият външен вид, твърдата
крачка и стъпка от 6 месеца насам, от създаването на жан-
640

ИНСІІ йКІ ОРЬ Ороялоъ - лу що - ііоаірвте

на
К А Н Д А Р UK J> к і і I A
K 2 З л П О Н І Д Ь
■ 14 август» 1я44 година
СТ,СОЦ)ИЯ.
. Jifi м « 1 йДОРДЦШ ь

Лрязи ми лечатлонив.чо напоследък» бойната дейност» на иАкой or»

друхивитА отелабна.ц ато чо ли липсва-у иАкой чинове съзнанието з а го л ін ат
роля яа дандяриерикта по унищожението на нвлегалнитА.
С е га,с» минаване на дружинитА към» дивизпопнитА области, лічидармериіі-
скктѣ дружини трАбва да бвдат» на челно мАетс в» борбата срещу нелвгалнит
ИаЙ-гол4мит* окций трАбва да прияздлежът» и да си дъло на жаядармерийскит
друж ина.цай-голъмитѣ уопАхи трьбва да бхдат» спечалвни оть аандармариЯсии
т» дружини.за напітед» ще продължавай» да изпращам» на дружинитА кавестмя
аа бойяктА действия на дружзнмтА.за да ое виждат» услАхитѣ инъ.Въ щаба на
йнспокцията ще продължава работата специялло върху до!*ност»та на дружиш..
ь% б*рбата им» срещу нвдегалнятА.щаба на инспекцията ще продължава съ още
л -гелАма ааинтересоьш ю сть и енергия да събира дан н и ,га хода на тази бор
б а.
дружигмтЬ да изпращат» месичмитА си отчета редовна.
Ва отличилитА ос ч и и о е о щгРпродължаваи» да изпращам» награди по пред
ставление на дружиннитА командир*.
Приканвам» дружлниитА командири да шшупсхрат» лодчияенитА с и ,д а ги
в»одуиевляват»,да повдигат» духа им »,с» една дума,да не ое отслабва д о с е - ,
гойната дейност».
оъ обиколката която ще предприема,искам» до хоистаятирамъ още п о -
голАца заинтересованост»,ощ о оо-голбма ен ергкя.и воля и дружиннмтА коман­
дири И другитА началствуващи лица в» службата и осоНено в» бойната им»
дейност».Да се помни,чо най-добрата атестация з а всАки началник» е него-
витА успахь въ борбата срещу нелвгалн.тА и съответно тави дсйностя ще ате
стирак» BCtKHPO." ■■ '
Havf-годАмо огорчоние бихъ изпитал»,ако заболей i инертност» въ работа
т а плк отпадналост»,анвмичность.бозьолие. да не с« допуска д а минава б е з ­
полезно ьр -е то ,д а ой отиват» диитА б ез» да се отбележат» успЪхи.държа
й напомням»,жакдариврийскитА дружини да бждат» пъпли въ всАко отповеаге
въ гарнизонитѣ./иоциплиііа,дух»,чинопочитгшп*,въкі);снъ вид»,бойна дейност»,
о т » іс т в а я е ,и о р а л ъ ,-в ъ всички кандарц;*».бски дружини и яандармеркискитА
чинове ча бждат» първи.Но защото т ! сж платени трАбва да бхдат» първи,
Както нѣкоЯ Оигурно ще к аж ат» ,а защото съзнанието,родолвбието.досегаш еттА
успАхи, .оокил дух»,хубавия въиаень вид»,твърдата крачка и сгкпиа от»
б иеоацз яас-ш », отъ създаването на жандармерията до днрс»,сж били отпгчи-
телактА болози з а жандариерийскитА чинове.дружинитА трАбза д а бждьт»
авангарди на дк-изийтА ;.» борбата им» с» в ъ т р е ш т т і врагове.рнководна
мисъл» г амбицията им» да бдде да обл ек.ат» частитА в» борбата в и оаик
да я поемат» и водят».
КошвдкритА на дружи нит А да прочетат» тази ми заловАдь пред» векчгя
■иясва,да я разтълкуват» и да работят» в» духа на тАзи ми напжтотвия,

( /П / Димитров».
I Г В В Е f* А Л % /ш ^К 1 1 0 1
В А р н 0,
•арм. Дружина.-

.Прави ми впечатление, че напоследък бойната дейност о т с л а б в а ... Липсва

съзнание за голямата роля на жандармерията . . Via отличилите се чинове ще
продължавам да изпращам н а г р а д и ...“
 641

дармерията до днес, са били

отличителни белези за жандар-
мерийските чинове. Дружините
трябва да бъдат авангарди на
дивизиите в борбата им с въ­
трешните врагове. Ръководна
мисъл и амбицията им да бъде
да облекчат частите в борбата
и сами да я поемат и водят.
Командирите на дружините
да прочетат тази ми заповед
пред всички чинове, да я разтъл­
куват и да работят в духа на
тези ми напътствия.“
Друга една заповед, още от
началото на 1943 година, ни по­
казва истинските настроения на
част от българското офицер-
ство, настроения, които Воен­
ното М ИНИСТерСТВО се опитва Отрязака глава на неизвестен партизанин
да задуши:
„Съгласно лично поверително сл. писмо № V—1560 от
31 декември 1943 г. на М-вото на войната — Щабът на вой­
ската съобщава — съзнавайки голямата вътрешна опасност
от престъпните действия на противоотечёствените елементи,
същият полага особени усилия в борбата срещу тях и прави
всичко, еза да тласне полицията към по-голяма активност и
упоритост в разкриване на конспиративните централи. Н ами­
рат се, обаче, военни чинове, които си позволяват да се ме­
сят в работите на полицията, като се застъпват за хора,
замесени или уличени в конспиративна дейност, с цел да ги
освободят или предпазят от задържане.
Вменява се в дълг на войсковите командири и на начал­
ниците на управленията, учрежденията и службите, да напра­
вят сериозни внушения в това направление на подчинените си.
От офицери, които сдед тези предупреждения си позво­
ляват да се месят в работите на полицията с застъпничества
и ходатайства, да се изисква строго. Заповед. Полковник—на­
чалник щаба 2-а дивизионна област, (п) не се чете.“
В безсилието си да се справи чрез въоръжената сила на
полицията и войската, правителството и полицейските министри
измислиха една нова предателска маневра: предложиха на пар­
тизаните чрез всички средства на разгласата да слезат от
Въоръж ената съпротива 41
642

планините и доброволно- да се предадат на палачите си. Д а­

ваха се всички словесни гаранции, че никому нищо не ще бъде
сторено, увещаваха се близките на народните борци да влезат
във връзка с тях и да ги склонят да се откажат от
борбата.
В същото време министърът-убиец Дочо Христов започна
да прави многократно изявления, в които съобщаваше дори
цифри на „разкаялите се блуднр синове“, които се връщали с
радост от горите и планините.
Изявленията на министъра са будили искрен смях, когато
са достигали до партизанските отреди. С. подобни лъжи на-
гости колегите си министри, защото друг в България не му
повярва, и наследникът на Дочо Христов и Петър Габровски,
министърът рт последния предидеветосептемврийски кабинет
Вергил Димов.
Партизанските отреди отговориха на полицейските ми­
нистри чрез засилване на своите акции, нр„ некои отреди ги
удостоиха и с печатни. отговори. Такъв отговор е „Откритото
писмо“ на Околийския комитет на Отечествения фронт в
Трънско, под заглавие:
„ Д о к ъ д е с т и г а с л а б о с т т а на Б о ж и л о в о т о
правителство
Със създаването на партизанското движение у нас, с
разрушаването на редица немски команди и много полицейски
поделения, с унищожаването на голям брой общински архиви
и ликвидирането на много германски агенти и български мръс­
ници, продажното българско правителство изпрати войската
срещу партизаните, обаче това не донесе никакви резултати.
Насочи се полицията, започнаха сражения на много места, во­
диха се боеве, победители в които излезоха партизаните. Сфор­
мираха се контра-чети от хора убийци, криминални престъпници
и разбойници, давайки им неограничени права и големи заплати.
Населението, обаче, ги презря, виждайки в тяхно лице агентите
на фашистката власт.
Нищо не помогна на продажните правителствени мекерета.
Дочо Христов се видя принуден да замисли нова форма.
Пет пъти той моли партизаните' да се предадат, заплашвайки
ги с най-мръсни средства. Пет пъти поднася кап/на пред за­
щитниците на народа. Пет пъти готви той своя стар 9-юнски
-кюп за тяхната кръв. Но и" петте пъти ние му отговаряхме
със засилване на нашата дейност, със завета на нашите ве­
лики учители — С в о б о д а и л и с м ъ р т !
 643

. . . Той и неговите съдружници усещат, как почвата под

краката им се рони и люлее. Виждат, че краят на тяхното цар­
ство приближава, и търсят вратичка да се измъкнат. Те забра-

р н б о т н и ч е с к н п я р т и я — т у з л у к я — с. ПОЛЯНЕ

- ДРУГАРСКА Ж АЛЕЙКА
г. т н т д а н «ги «т. мш Г :т> i нит ти тплп Hi rofu u»ciiiim n
поливен* О В Ш И Щ -
с. Пп-»ю»е
ЙСВД
В л а д и м и р » .Mi o * i 1 8 r . M n ti t М и л еи к о С то яч М и л еи ко о » . 2 2 г рп*
Т о ^ й к а Я с е ч о м Л тТ аво ве2 2 г. в ц я ш f В н гелъА . ionW 2 3 r цігпі» tpaflK O Й сен . К о с т а д и и о а ъ 2 0 г 0 М»м»
і ЙоВЙ* Н и и М и л ан о в а 2 1 г Г Т в I БорИСЪ АлвКі. ■iu a n i;D » w і. .
1 Гіапел». Нйи М и л ѵю г.ъ 24 К я ц я п П т е л Ь РафвИЛ. Р в д ен Ю аѴ 2 4 г Г ь о іи а М илен. С тои м ен ов». 6 6 я ш .и и
М и тон ъ К р ѵ / : а ь Ч в й ве м о б ъ Л і . _ . Д и н о В в е іж о в ъ М и л е н к о І л 2 3 г . . Д о б р и н к а А лекс М и л ен к о в а 2 0 r . n . f «
' И Йанъ ‘'Я и й й Й Ѵ Ц Ь н евъ 19 г. імвг, 'М й Л Л н І'Р и 5 о » і.Г ь О !ііе в ъ -18 Б о ж и л ъ Н а й д Б о ж и л о в ъ 21 r. rtfMH
Л п й р ъ Гібтк М м лем кояъ 4 5 г. т я /и ц , с. Ш я п Ж п в т іА
М икэлй В е сс л и н Т Н о й д еч о я ъ 2 0 г « іэв
С тан чо В а си л е в ь С т о й ч е в ъ 3б r. лиМни»
С ЖелИллріш С то й н о М илан. И г и а т о и ъ 2 4 пояг.
Б о н к » К е л я в и К>Ѵ.лчми,: 52 г. п м /ія р С теф анѴ Георгиев». М и ц ев ъ 35 » рйііжт
I П < н ч ьГ 'р и г.Д и й чтгю въ 2 7 (.{ ій [» т
П етко Д е н к а ъ М и н ев ъ 21 г гцмг» ГІанойотъ А лекс. Й а а н о в ъ 2 4 <
I Й руиг, f рйг Д им итров». 23 і . *н.п С. О р » ч и с. Д гя а в о
С т ё й н в В а с и л е в ъ Г Ш Н р ъ 2 8 » ЯЙт Д и^іи ’ і.^ ъ М и л а и о в к Я н е в ъ 2 4 г.и дагь А м встое* Л им . С т е ф а и о я ъ 4 6 т. и и м о
с. Я а д о гр А Х Ш Б о д еи л ъ В е л и н гМ и л е и Л о бъ 3 0 г т г в п Д и и и г ь р ъ В ес М и л е н к о в ъ 3 5 г ГІГИП
Л р с о Л генасов». О ач л р о а ѵ 2 4 r ПТИП Л д аб о ч и р ъ . 4 Лю бомировт» 21 г с. Среяашъ
* « I М а н к й Н о в С9к о л о в ъ 6 3 1. ям м * > Н и к о л а Б а ж и п Д о й ч и н о в г 34*г . С то я н ъ Стоилов-»# И в а н о в ъ 2 5 г ЧкХ«г<
; Н и к о г а М а н а с H o rw o e * 2 8 г ігци^ Я н г е л і. Я н в с т в с М и л е и к с в ъ ЭОг. С. Л о л г п З і а г и п л
I А н ге л и М анэс Н ':ч к д в ъ іФ г.К И Г Ѵ с. П о ж и п я С л а в и А н гв л о в ь Ездгдановъ 2 p*iw.
С теф ам ъ С генч. М в р и н ко в ъ 18 г р и ш С то яи ъ И ав м э в ъ в е л и ч к о в ъ 3 7 г гѵги» И лия П еш евч И ран овь 25 г
*
* с . іІ с т р Н ім л о
Д О В Р О Т И Ц1 Ч А Р Ы П И Г А:
ѴІТ.
Х досте іУ оСиф овѵ Я н л п ъ 42 г ціпікѵ Д им н -п іръ Ив. Б о г о сл о в о и ъ 4 5 г. р і і н т С то й н е С г о н к о в ь Н и к о л о в ъ 7 5 а
Рвн гв /ti, .М іи о еъН п И сеію В к 4 2 'г. .. С га и к а Д им и тр о в а И воновл 4 3 г. в м п и Н аств С то й н ев а С т а н к о в а 7 0 г.
f«w> і Ина я«я«трт«* Р н м и M r . fH itiM С- П р и с о в п п
CKMERCIB/b I Л м гел ъ Ст В в с и л е в ь 21 г.
Пг.тъгЪ С і. К а л е ІѴКИЙСК р№иг> IV. Й в е н ъ Ст В а с и л е в ъ 16 .
С точния П елрэев ттп П ет к о С то и чк . В е л и н о в ъ 5 9 г. в г и м и
Л в ів р ч о П егіс С то и ч к о в а 5 0 r рала
Н азв Ц ек о в а М и ао а а ишп
1Я ц г ч Ч Ik ;И<«| Оо*».-'
• ч и , Е»«ё\ Jrryjrfc f n p m ш.' ИяОТЯ—яаНетцвм Ггишом12г. гіччіч И л и я Р а д о й к . С ю я и о в ъ 19 г
•Б ои », й о р п в н о ІОЯОВЪ11г. jiwmi
MajJHHb Геар г. С т о я м о в ъ 13 г
■Рянгелъ Д о н ч ев ъ Л ж у р о в ъ 6 0 г л и и п Й о в ч о Д им и тр С и м Й й о в ъ U r ш urns
Hotfln. ДиНИТ^ ЯчеКиеаѵ53» тіміч М г р а РаИг<»лова Ш н ч е в а 6 0 и ьли с. ЛоТіроігицл
Л ш й р т : И .іян. Ш м и тр о в в 4 3 r w i n ■ VL л Б о р іи гь Т о д о р о в ъ З л а т к о п ъ З О і | й ш
: ■•І1іЫЯЯ>»аа»Я»ірЯМ•'. У.ЯЯЧ. - Рі|Ііі-влѵС тоЙ ч.Кояі»йджийи<и48т. p i n Н и к о л а AHMHtponit Д и н е в ъ 24» l l w
‘ Ствмкп Р а ш е /ю в а С т о й ч е в Ь 4 3 . ' м и ш С и .м ео н ъ В а си /іев ъ И в а н о в і.2 3 1
П А Л А Т И Ш Ь Л м . <) Н т И Гі А:
- П а - т т и іш Г*ия Нииояояя Кі ’ ф / 31 Г. IUMHH
озопепт» ряйтмигк
t.
Григоіл. С »« rp«roDo»v 23
.г..ЛивчЧ'.пг#вурлекЧ7г. т«#т»л Хойчо Стянчсвѵ Кделъ 30 г. C ПЛИППО •
лДіигч.ЙЕ-Луровя го г. Нивоап Стс:“ »ввъ Иурунм«| ояі> 30 г. гчЯген (пян
, Нѵівач Няг.глиоеч 31r. гтмірь
c ягллздр*
И м іп . Хрж ттоаі Курунмиовь 22 г. -frrn tk
МОРАВСКА ОВІДЯНА: Сюяяь Пнялиоеь Димитровч . раЯега.
" ‘'pmirt. 36 f. Ж 'вг,іпги

С М > чк < і)Ііа
Петко Ипелавч Коле..ч 2? г. ( /'ч іііи »
Рлрм T t 't e b йнболиеиѵ Zl:r.
ТЬНН ИОЯ•(•*». НЯЛКЧГІ 24 Г. « И Ч »йе.»(Ь
0 Кптиио -
Коичо Симчоиоф- В-ЛЖКЯІі.Збг. |М*е»»«и»к Дяеия> Пяоргяеяч Мл»к«И0*ч 24
с. 0>.<ч>чНа
Лкл»ЫіІ№ Вглгтукх,' 7А г.
.’О. ГдашлтігЙ
.'* ;тче..і. ШпЛкгтог.ь КеНоЯѵ 24 »
СыАяе М уітдфо^ч Лялмло»» .*
Ям г « « о
.U4R.4«.«т»
* НВЦ *W.'«e-v.r» tr,* ., W
ІЯМсллрна ря-ечнлчиклU глегит.
*Д^И.'«е*«•.
.ГЛГЧ-Ч....... «,..„1
і И ы к ъ Салінрояч Д> іллтроиь 37 г. рмбыч. • Xpncvu . Йове іь Андсчговь.7.3 г/р4бецй< і
БорнсѵСтоииеисеь ПелиновѵЗвг. ,.
е.*\юЛиЧіеп/і
с Г о р и л К лО лл
Пятьръ Иявмооь НееЬлчеяь 36г. шяяяч»
Hk k q /i q Саяряъ Митеич 21 г. рдМгнякъ Д оОрнГосподйпо»»- Илаепі. 23 г. г*я,«тдаф.
Ипянъ НрдЛлчевь Ияямояі. 22г. р«а>г»и«ч
И ССЛАТ А:
С. Т с й н и ш с е Кык-еиои
Сто»Ш.TJ#opoet, Икеноаь 23 ». .яяемяегѵ
» Пвч»* ит>. 3* ш«яь t^ opr»e* V ЭТ г- рі*от»»»к Дончо СтонлояѵХ
г»нето«(, ill «тамжітѵ
С. К п л г й ш а Длнигѵр». <ое,ііЯ. Д*»нигроКъ 34Г- ряіети.
. , Бочм Р.иг. М дкэяг 23 г. p*4oim;.k С М лаиорпи
I М.иолк Ли; Пяиоеч Эв г. Я« ч Иміо CTrfMv.eih, ЦрліюеѵУ>». рКепгли
>> углри и ар^гж ряи .
М.П.П.. мѴ Ѵ т . , | А П ..п . . . . , М („ ----- — W 1. Ѵфкп-мъні' сдояомта .
- 1ТГ» КЧИЬ ГДОЯОМТЯ
' . w . o І.М4»‘« І Ч 'Ч ‘І1 .
»• ru.^...tk »»
л-.«.|г| «. it»
СЧО Шги^гЯмееМ***». В М « И « « >4 »
вОДШВ• І.И-" «• «»>-*■
«Я«г» Я-.-ЧГ-»**-. ПІИ«п* -f-Л.rr*co>*X « ЧЦСТКП. ЯІЯііиаи СЖЫііг
ДВУУАУИ 11 АРУГ>РКИ,
. * . к л д .» « . ..V P-. -лУкн. * іі« • •***. Ъ»-».» «»гі ИЛ»1«1». ИР«и

#шѵ інн 'ді-иіі мкгі it пий №П і і?ггзі itfiui u г.ч» г;ій 4 лш w

НЛІ0ЯЙЧаМН1\ «4Р*ИПГ4И»(К»Т»ІЯ.ТРЩ
—СOftW
Hf.
ШШІИМІІЮМ^ОТ

Другарските жалейки са несъкрушими доказателства за борбите и жертвите

на българския народ
644

вят, обаче, че имат работа с т р е з в и, т в ъ р д и и й р е д а н и

б о р ц и и скоро ще узнаят, че и това средство няма да им:
помогне.
Ние разбираме капана и изваждаме Дочо Христов и сви­
тата му на площада със свалени маски, а на „предложенията“
му отговаряме със засилване и зачестяване на ударите по тех­
ните мероприятия и с разрастване на нгшето движение.“
За нещастие, бяха отбелязани и случаи, при които, от­
къснати от своите чети, още неукрепнали партизани, са се
хващали на зловещия капан на дочо христовци и доверчиво-
са се предавали. Макар и да са само единични и съвсем1
нехарактерни за нашето партизанско движение, тези случаи-
трябва да се споменат, за да се изтъкне още една страна от
чудовищното падение на овълчените български министри o r
типа на Дочо Христов и Петър Габровски. Докато те публичпо,.
пред ц р л народ се кълнеха, & заради „омиротворението* на
страната ще простят всички партизани, които слезат от горите

Българският наред ще върви по път», очертан от неговите г е р о и .. .

 645

. . . и няма да има зечн а сила, която да гэ върнг или отби е от този път

и се върнат към мирния труд, техните палачи изпълняваха

секретните инструкции, в които се казваше, че некои парти­
зани ще се върнат само да презимуват и да уредят връзките
си с населението, та затова трябва да се посрещнат „според
инструкциите“, т. е. и- те да бъдат избити. Ето няколко ф акта:
„За 13 момчета, на които^бях свидетелка пред изби­
ването им : Точно на 3 часа след обед, беше неделя, не
помня датата, почука се на вратата ми, влезе един войник,
поиска да направя три кафета: на майора, на подполковник
Димов и военния прокурор. Направих кафетата, дадох ги на
войника, той поиска още две за д-р Радев и Фурнаджиев. Не
се минаха 10 минути, чувам шум в коридорчето, след ня­
колко минути вулгарната псувня на Батев (на майка), отварям
вратата на стаята си, изплаших се, видях пълен коридор, от
двете страни младежи, срещу мен беше Манол Манов от
Баня, завързах разговор с него, със сълзи ми разправи детето
мъките си, че са гладували и две седмици само зеле яли. „Ре­
шихме всички другари да се предадем в Сопот, тъй както пи­
саха вестниците, че който се предаде, дава му се свобода, а
те как ни посрещнаха“. Подпоручик Залъмов беше до вратата,
прави му бележка — „Защо се предадохте, бе момчета, стойте .
си в Балкана, чухте, що ви чака. Какви благородни физиономии
имате“. Почна да въздиша, да си чупи ръцете от мъка. Залъ-
646

мов каза: „Жалко, жалко, що сте тук, защ о?“ В това време
Стефан почна един по един да ги въвежда при Димов и Бо­
тев в комендантството на разпит. За едно малко време всички
се изредиха (записвали им имената и от кое село са с малък
разпит). Стефан започна да ги дърпа един по един долу в
избата (бяха всички с вързани ръце, в Сопот ги вързали), оби-
скирва ги, взема им платнища, пари, каквото имаха из джобо­
вете си, по един ритник и ги пращаше в избата. Четеше с
особено садистично задоволство като герой над беззащитни
невинни деца, които сами са се предали.
Бяха всички жадни и гладни, държаха ги целия ден в
понеделник, разпитваха ги и най-зловещо, безчовечно беше,
че още живи им се печатеха смъртните актове. Вторник су­
тринта на 5 часа станах,' излязох да взема жар да запаля на­
шата печка, виждам пред огъня седнал подпоручик Тодоров,
хванал с двете си ръце главата срещу огъня (където го­
реше под стрехата да се топлят часовите). Запитах го: „Да
не сте болен“, „По страшно от' болест има у мен, г-жа, не съм
спал, и плаче сърцето ми, падна ми се, наложиха ми моите

И зм ъченаіа селянка напраздно пита, к ъ д е е нейният мъж-партизанин — паднал е

той със смъртта на храбрите
 647

НИКОЛЯ ГЕНЧЕВ МЯРКО я т я н я с о в

01 Военния съю з от Военния съю з

войници утре да избият 6 момчета, мъка ми е. Че как щеГсе

посегне върху беззащитни и цевинни хора,- каква зла съдба,
тук да се падне запаса ми. Друго е в бой, но така, както
днес ще се постъпи, е върха на безчовечието, срещу безза­
щитни да посягаш“. Чу се шум в съседния двор, където спеше
Мархолев, грабнах жарта и щбягах. Сутринта на 10 часа по
име ги извикваше Стефан майора, Фурнаджиев вадеше от избата
момчетата, между тях беше и един от Милци, хлебарски рабо­
тник.- Двама по двама с войниците, на две групи, се отправиха по
пътя за Свежен. Веднага отидох в съседката, тя плачеше,
плачеха девойките, и аз плачех, бяхме като болни. Имаше
и войници у т ях, те не знаеха, кои са, но стискаха юмруци,-
скърцаха с зъби, но бяхме безсилни пред тигрите човекоядци.
След 20 минути виждаме — с клюмнала глава се връща
Тодоров, станало му лошо, оставил си войниците на/С тефан
и Фурнаджиев, а те се върнаха след два часа. Полковник
Димов и военният следовател Ботев бяха ходили по убийството
на два войника и подофицер в Мраченик, те решиха съдбата
на тия деца. Бяха с малка сива кола и в надвечерието си оти­
доха в Калофер, без Ботев.
Д. Видолова.“
648

„На 5 декември отидохме в с. Домлян. След 5—6 дни.

една вечер към 7—8 часа, Арнаудов влезе в помещението на
нашия взвод и извика мене, Слави Пенев и Тодор Желев. Оти­
дохме в общината — там из избата изкараха 8 души заловени
шумкари. Арнаудов каза: „Има 8 души шумкари, и трябва да
ги убиеме, да не се плашите“. Ние казахме: „Какво ще се
плашим, ние сме свикнали“. Откарахме ги под селото край
реката. Арнаудов беше въоръжен с шмайзер, аз също с шмай­
зер, Слави и Тодор с карабини. Когато ги закарахме на местото
за разстрелване, те започнахма да се молят: „Господин пору­
чик, не ни убивайте, ние не сме виновни, нали имаше срок за
предаване, ние се предадохме“. А той им отговаряше: „Свърши
се това предаване, тя е ветър, този срок, сега ще видите
срока за освобождението*. Арнаудов ги разпредели так а: за
себе си трима, на мене двама, на Тодор Желев двама и на Слави
Пенев един. Той започна пръв да стреля с шмайзера в три­
мата, и след това веднага започвахме и ние всеки своите хора.
Всеки уби своите, и аз убих двамата с шмайзера си. След това
Тодор Желев отиде, та взема кирка и лопата, и ги закопахме и
се върнахме в помещението.
Ж . ~С. Чобанов.“

Значиата на българските партизани

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ

Четвъртата задача, поставена за осъществяване от Работ­

ническата партия (комунисти) при вземане курса на въоръже­
ната борба, б е :
Д а се разширява и задълбочава обединението на на­
родните сили, на всички борчески, прогресивно-демократични
партии, масови организации и отделни независими личности
— до изграждането на един общ, противохитлеристки, об­
ществено-политически фронт, който би улесни л въвли­
чането на целия народ в борбата за изгонване немците, за
смъкване от власт на техните наемници и за установяване
на народна власт.
Както показахме, усилията^за изграждането на такъв общ
фронт в България имат вече близо четвъртвековна история.
Поуките от монархо фашисткия преврат на 9 юни и от
последвалото го Септемврийско въстание през 1923 година раз­
криваха очебийно истината, че решителен удар срещу окърва-
вения български фашизъм и срещу стремежите за утвърждаване
на немската агресия може да бъде нанесен само чрез друж­
ните бойни усилия на работниците, селяните, народната инте­
лигенция, на патриотите от армията, на занаятчиите, изобщо —
с усилията на всички прогресивно-демократически слоеве от
народа.
Истината за необходимостта от народно единодействие
действително беше очевидна, но по много причини тя различно
•се възприемаше от различните ръководства и отделни водачи
на партийно-политическите течения и организации.
По въпроса за антифашисткото бойно единодействие
върху най-ясни, последователни и непоколебими позиции стоеше
Работническата партия, начело с Георги Димитров. Ръководи­
телка на всички битки с фаіпизма от деня на неговото зара­
ждане и утвърждаване на власт в страната ни — БРП(к) про­
зре с дълбока политическа мъдрост историческата необходи-
 Д-р КИРИЛ ДРЯМЯЛИЕВ • ТОДОР ПЯВЛОВ '

мост на единодействието и се подгърби с трудната задача да

го осъществи.
В историята на стремежа за постигането на това едино­
действие се наблюдават два успоредни, макар и неравномерно
развиващи се процеса:
Първият процес се развиваше в самите народни низини,
гдето се осъществяваше единният фронт на самите работници,
селяни и трудови интелигенти. Основите на този единен фронт
се положиха още при първите борби срещу немската агресия
и нейната българска агентура, споиха се на 9 юни с общо про­
ляната кръв на земеделци и комунисти и укрепнаха в битките
и пожарищата на Септемврийското въстание. От тогава народ-
ното единодействие никога вече не се разкъса. А през годи­
ните, предхождащи войната, и през самата война — то все по­
вече се разширяваше и задълбочаваше, дбкато придоби дей­
ствително всенароден характер под формата на Отечествения
фронт и достигна своя най-мощен размах чрез въстанието на
9 септември и последвалата го Отечествена война.
Редом с процеса на укрепяването на единния фронт, в
народните низини вървеше и вторият процес — за осъществя­
ване единодействието между отделните демократически-партии
и групировки, по-точно между ръководствата на тези партии.
 65 Г

Д-р РАЧО АНГЕЛОВ Д-р МИНЧО НЕЙЧЕВ

Трябва да се признае, че правилното развитие на този втори

процес се натъкваше на много и много повече т р у д н о с т До­
като долу, в широката народна среда, антифашистки настрое­
ните привърженици на формално разтурените напредничаво-
демократически партии, на първо местс—привържениците на Зе­
меделския съюз и мнозинството от левите социалисти, уча-
ствуваха редом с комунистите!* антифашистката борба — горе,
в средите на партийните ръководства, толкова необходимото-
разбирателство често пъти умишлено се саботираше и осуе­
тяваше.
Как можеше да се получи такова съществено противо­
речие между поведението на некои от водачите и поведението
на привържениците на споменатите партии?
Фашисткият терор бе преустановил правилното развитие,
пък и всеко развитие на легалния партийно-организационен жи­
вот. Поради това, начело на некои партии катр БЗНС и БРСДП
се задържаха по инерция лица, които в никакъв случай не
можеха да бъдат изразители на истинските разбирания, стре­
межи и борби на масата от последователите на същите партии.
Колкото за партията, предвождана от Никола Мушанов,
наричана по спомен от миналото „демократическа“, тя дей­
ствително бе ликвидирала всеко свое що-годе сериозно влия­
652

ние сред българския народ, поради фактическото си съучаст-

ничество във всички престъпления на немския дворец и на не-
іговите наемнически правителства.
През цяло десетилетие, от 1934 година насам,! ръковод­
ствата на разтурените партии (с изключение на ръководството
на Работническата партия, което работеше нелегално) се задо­
воляваха само с „идейни“ връзки с некои от познатите си
партийни последователи. Официалните водачи и на Земеделския
съюз, и на Социалдемократическата партия—Дим. Гичев и Кр.
Пастухов, да не говорим за „демократите“ Мушанов и Гирги-
нов, нямаха друга грижа, освен „изчакването“, ,т. е. очакването
да бъдат потърсени от двореца, когато положението на нем­
ската династия и на дворцовата клика станеше особено застра­
шено от надигането на народните маси.
Макар и да се наричаха земеделци и социалисти, вода­
чите от типа на Гичев и Пастухов, бяха безвъзвратно скъсали
с демократическите традиции, бяха погазили заветите на пър­
вите земеделци и социалисти, бйха потъпкали техните жертви.
Това бяха износени политикани и жалки дворцови оръдия.
Затова пък и привържениците на техните партии, с из­
ключение на ограничените щабове на очакващите облаги от
•бъдещата власт, ги бяха напълно изоставили и отрекли. Най-
ярко свидетелство за скъсването на споменатите водачи с ма­
сата на партийните им последователи, свидетелство, че това
бяха „водачи без армия“ — е фактът, че още в първите дни
след 9 септември, когато стана възможен свободният партийно-
организационен живот, партийните организации по цялата
страна наложиха действителната си воля — те не само отнеха
вод&еското достойнство на хора като Гичев, Вергил Димов
и Пастухов, но отпратиха некои от тях за престъпленията
им в затвора.
В това именно дълбоко, дори враждебно противоречие
между позициите на партийните водачи и позициите на масата
■от партийни привърженици, се криеха трудностите на втория
процес: да се утвърди ф о р м а л н о осѣщественото ф а к т и ­
ч е с к и междупартийно единодействие.
■
В нашия очерк не ще бъде възможно да се разкажат
всички подробности от развитието на . този мъчителен, поня­
кога, процес. Ще се задоволим да изтъкнем само некои по-
основни моменти от историята на образуването на Отечествения
•фронт.
 653

ДИМО КАЗАСОВ
д -р и в а н па ш о в е 0щ£ веднъж да напомним,
Преди всичко, необх лекуван и изтъкнатите в началото на
че от 1923 г., когато бяха п^ митров за единния фронт, усилията
книгата статии на Георги Д пОСТигането на тоя единен фронт
на Работническата партия за вСИЧКи решителни исторически
никога не са отслабвали. вчеСки акции от общонационално
поврати, при всички полит р а^0ТНИЧеската партия се е опит-
значение, като избори и ДР'’ лнИ случаи, е постигала антифа-
вала да постигне и, в о™ удничество. Представителите на.
шистко междупартийно сЪ к р е е л и връзките дори при най-
Работническата партия са д к0ито те са работели, въпреки
тежките нелегални условия» д полицията,
големите рискове за ПР0В 0йНата, нахлуването на германците
А след обявяване на в уСИлията на Работническата
и поробването на народа в ир0Ка концентрация на партийно-
партия да постигне една ^ националното ни освобождение
обществените сили в боР6астанаХа още по-настойчиви. Съще-
и държавна независимост та цел за спасяването на народа
ствуваше надеждата, че гол ^ вСички субективни пречки, ще
ни ще улесни премахването' ска ОТГОворност у водачите на
засили чувството на истор просветли съзнанието им за
различните партийни течени ^ сПЛотяването на всички здрави,
повелителната необходимос
национални сили.
 Починът за създаването на Отечествения фронт пак бе
даден от първия български комунист-единофронтовец Георги
Димитров. Той си остана и най-непоколебимият и последовате­
лен негов осъществител.
На 16 юли 1942 година нелегалната радиостанция на
българското съпротивително движение „Христо Ботев“ предава
за първи път изработената от Георги Димитров платформа,
върху която трябваше да се постигне сплотяването, на всички
■антифашистки сили в страната, програмата, която стана ръко­
водство за действие на целия трудов български народ в гигант­
ската му битка за свобода и независимост:
„ П р о г р а м а на О т е ч е с т в е н и я ф р о н т
Противонародната политика на цар Борисовото прави­
телство съставлява същинска национална опасност. България
днес е превърната във васал на Хитлер, а българският народ
— в роб на немските империалисти.
При неизбежния' разгром, на който е осъден хитлеровият
маниачески план за господство в света, всеко продължение на
тая предателска политика означава съзнателно тласкане на
българския народ в пропастта и погубване на неговата нацио­
нална независимост.
Върховен дълг на българския народ, на неговата армия
и патриотическа интелигенция‘в сегашния исторически момент
е да се спдоти в могъщ Отечествен фронт за. спасението на
България.
Отечественият фронт си поставя следните неотложни
задачи:
1. Да не допусне въвличането на България в пре­
стъпна и гибелна за българския народ хитлеровска война.
2. Да оттегли незабавно българските войски, изпратени
за потушаване борбата на братския сръбски народ срещу гер­
манското и италианско иго.
3. Да разкъса съюза на България с хитлеристка Герма­
ния и с другите държави на „оста“, да освободи българската
земя от германските фашистки войски и гестаповски бандити.
4. Да спре износа на храни и сурови материали в хит­
леристка Германия и другите държави на „оста“. Да осигури
прехраната на народа и армията и снабдяването на населе­
нието по достъпни цени с предмети от първа нужда.
5. Да осигури, съгласно с „Атлантическата декларация“,
националните интереси на българския народ чрез споразуме-
 655

Гоя'«о** Ц Е Н А ?. т т Р А Е й ^ П 'П Ч И С К О Л Е л о umpttifyUMгад;;

"fb-°Vг
m
_ . ішр БсрНгсЛ-Яо ГпрЛкІІ-
ДО».

РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО
О р г а н *иа Р а б о т н и ч е с к а т а П дрти я „в Б ъ л г а р и я
■7іМ«ТЮ КСЬ\\ЛЛЧ‘.«]а М к с т іс іл і бчтлгр-
спи npyn'Ttfltrr»-', « n in es)<а чі> -«fton? •
Roief м*. която аи г,Р«гопи j<.on* г я
с ли чи те иаГі<пик7Цлру.'іітг>е»і'»раіі.і».ю--*
то «а опрем 1И <Jwp*»ie 11 угремехил
Ір ъ л п у іи Ч ЧГИГЧІ ИГущіОІИГП? пзча.тя
j .

Д Е К Л А Р А Ц И Я / П рограм ата н а
на Б ъл г а р ск а та Ра б отн и ч е ­ и О теч ествен и я ф рой т
Л г-’иі>оигррди*т*во.-.ііі«квиа!іір роано с^Ірі:м:т. іх .-із дл or
ск а П артия і r рммтелегво преде :r
РаСоти/члкг. П а р т я пос.юща^с р«лост ицрц>м7ияаіа 1>л «аімичомаг.іааппснос' >
»пг.иСряѣ
і-ли«ньмгпсчѵ .а и лрраимі^то »і Оі«ч»стоЬ<я» ф.юит, миИч
і p.'iuMTo И(и'р«ка и запиша. зг itii- шьр.ти ібЛічѵи<.ог.*іи . і и я і
я гр,т«ѵ.л:» ■ нас*.'. Hajli
і «,-нз.г» Ііароі;счйпіпь
•Ч.І-Ѵ.ІЛ h r i » M » * м «VI wn. •* <г м ит»* и« прогрям».» «V.
иа^ррП.<и «л iipoc. i ritfiiM; та Ііл игр Бѵр-гсМіт к.і. іыі. М .то «рлата
• -»я»г»т« ,0 (iu T i;< tM и р м . т * • « л и ч а с і н » <»йЧ»т<
; а і>т.ѵ«р!ю w ги риа.ии» 4оміИлъч «ітт-т ВоЛуОМ гирчсж ів
■. .. >>rpto чяіЯР"..і атазгм»л«пениебоза it іер.цпш.іг: псгТЫпгв нвро- г> г *т;.-1з с л л с.-л ш f-av'.vt ие и* ' ѵі-
і іпгрзд "J гроаістоти i-rJacrp.!
ричте ііггиа і. сяовори н іі*..бсзчм .«пио tip*!* а сір4ііа*.а,- к»>0 гю.ѵ
і-іі ■иччиуі и t.:ia п ptat: иьѵаіл i t быіги: г.»«тj арки* ро/іил ш-м ч р і е * ' 9 ърі-г*і. П М ма
. t г : ц * >» г-мтсмц* йагк‘ «еияи роіи! Уремуаг, « ичіеркира, ік«тс- і.:и- і<иі'ѵп арчдо»(р»(/і.ѵ.> ии in.it тг-
гвгтиіін* ИарЗДіІЬТ* ЛрммЛв Гл іе ■'(ЛЖИроа: иипск
«■• |.-Ял»р. Сее» ,1wJitTjR.ro»двѵ.іки к rrtm m •еря»с-0*ь.ѵім бьзгаремп
сігРо і асд.'г кса^едЪте-лсіг-еи Ц^оі.і rdi-O- :
•
I, Г«
- - ..........
М no U*? Ь о р и Г о т К і ралиіггет. •a ■■*. a .*<$» -ui « ■A«T.
мт.іи». срглу и.»»*и і.ргстѵілечв* ; ili » t « к ч I еча n<- e , .ііпгы'
а.Псрг, » се я б 'ры «. «і.три-ів иіи СИГ r w i:f»;pjMK. i
ІіаЛаіѵгл'(дп4гѵ<-аг.»кі .... I'-IMJ
f » l Rf.ro oirva^-pn < 7*‘» гѵле. Прй- f
пилиSJг»e uti.»ioqvjC7*J 33
,-я бье-ш рс-втан.рГлиЛрѴ и. ие сГита разег? »ч* ante »• u upaRiiu - « x i h v t .
иіп/і- ітп j j і.і»ед Іф*іуцтда.і*.л>л**. Нн»ог*і« Ki/.voro m t i vc'iЪічстан и» ■
к« іл e frt a :a it /a vtJlh сК». t l u о.и рйЛѴщ , ро.та loan («тяни. іи то< Г « з ^ в ’*
м>сііыѵ г р л г с ім іи іс К иі/ер ѵт»»яел i.c jtc j іиродііі Орівичзпдіцно Ш.П нггтяа
>£ІТ І ГРГНИИГИ .“ « л ІІ.-.ѴВѴІ» »•» II0J1 БорИС. се іс^гДн.
<І-І. 0.етесгм;'иіі;рспг е В9»и«з»слоттн /1а p.ijxbta r\<-i0c ■і:|>
'чиаіяи
И р писто чт фаі.і»ст«і,то ср^питг-
» С П с целл т иир.-.тиііа .«j 'ііш,. Ъ -
, • •ртт«« ііярод іиі счеиі <ѵ:ра з» n»»ki гмичі м ій ч ш м и і i 'tv..-■ill, ccr;' иімппЛів'Кі»о, итл:,осъд:<с. «трамурс-
• іит.і »# *итвг)» и нвцитте Отчісярсии лгеніі ips«j.t мрлюі , 'рііЦ'гк« ри. (.тмиіікКтііліг'и, прг;іан».
„««•tv h i lowtfnp н И» ризЛч мич еи» л -трі «і"рі,5ти иreitsi'JOli Si І1»(» ГиЬ. и.' яіѵі.ралі ,.в ио.тхг. зе
W лл іуШа »<•»■•' не rifrtM. J.»» су. •
r.r: lif - a t t b j i іірисч. па KoiKtHT#()Miio р
іир-.іт4:іі і)тч(|ам .ігли ,:•««]-•« щ.
пметрч иитіівяніу».пЯѵоіі сыюг ляиѵ

ние с другите балкански народи и чрез тясна дружба и съ ­

трудничество на България със Съветския Съюз, Англия, Аме­
рика и другите свободолюбиви народи.
6. Да освободи незабавно всички цивилни и военни лица,
преследвани за тяхната борба срещу фашизма и хитлеристка
Германия.
7. Да възстанови политическите правдини на народа,
особено свободата на печата, събранията и сдружаванията;
да премахне всички противоконституционни, противонародни и
фашистки закони.
8. Да изтръгне армията из ръцете на фашистко-монар-
^.ическата клика и да вземе решителни мерки, щото тя да не
може да бъде използувана за противонародни цели.чДа оси-
.гури правата на офицерите, подофицерите и войниците, като
пълноправни граждани.
9. Да разтури фашистките организации от типа на „Бран­
ник“, „Съюза на ратниците“, „Легионерите“. Да обезвреди
фашистките главорези и престъпници и вземе мерки за тях-
ното примерно наказание.
10. Да огради народното богатство и народния труд от
чужди посегателства и създаде условия за правилното иконо-
656

^ И К О Л Я ПЕТКОВ ПНГЕЛ ДЕРЖЯНСКИ

мическо развитие на страната, като свободна и независима

държава.
11. Да осигури народния поминък, работата, дохода и
човешкото съществувание на трудящето се градско и селско
население.
12. Да изкорени фашисткото мракобесие, расовата не­
навист и унижението на надионалната чест на нашия народ.
Осъществяването на тия насъщни за нашия народ за­
дачи налага час по-скорошното създаване на истинско нацио-
нално правителство, способно да проведе твърдо и последо­
вателно спасителната политика на Отечествения фронт, поставя,,
като най-близка цел на своята борба, смъкването от власт на
сегашното предателско, противонародно, хитлеровско правител­
ство и създаването^Йа истинско българско правителство.
Опиращо се на волята и подръжката на целокупния бъл­
гарски народ, това правителство ще подготви, така също, усло­
вията за свикването на Велико Народно събрание, което да
определи бъдещата форма на управлението в България и съз­
даде необходимите конституционни и материални гаранции за
свободата, независимостта и процъвтяването на нашата родина-
Драги радиослушатели, обнародвайки изработената от-
група обществени и политически дейци, без разлика на пар-
 657

АЛЕКСАНДЪР ОББОВ ГЕОРГИ ДРАГНЕВ

тийна принадлежност и мировъзрение, програма на Отечестве­

ния фронт против въвличането на България в разбойническата
и пагубна хитлеровска война, за спасението на нашия народ
от германско заробване и за осигуряване на националната сво­
бода и независимост на България, ние каним всички български
родолюбци да я обсъдят внимателно и грижливо и да я раз­
пространяват най-широко между народа.
Ние ще дадем место на всички предложения и изказва­
ния за уточняване и подобрение на изработената програма,
която трябва да сплоти целия наш народ на борба за него­
вото спасение.“
Веднага след разгласяването на горната Програма, Ра­
ботническата партия излезе в своя орган „Работническо дело“
от месец септември 1942 година с следната

„Декларация
Българската работническа партия посреща с радост ини­
циативата на група общественици за изграждането на Отече­
ствения фронт, напълно одобрява неговата програма и заявява,
че ще хвърли всички свои сили за бързото изграждане и из­
пълване докрай на програмата му.
Въоръжената съпротива 42
 Д-р МИХАИЛ ГЕНОВСКИ СТЕФАН ТОНЧЕВ

Безкрайни са престъпленията на цар Бооисовата клика.

Мимо волята и желанията на българския народ, тая клика
свързва съдбата на България с германския фашизъм, като до­
пусна германските войски и превърна родната земя в военна
база на германците; потъпка народните права и свободи и
най-безмилостно ограбва страната, като подхвърля на лише­
ния и глад народа; възлага на_ българската армия ролята на
палач на братските балкански народи; арестува и интернира,
жестоко избива, беси и разстрелва десетки и стотици верни
синове на българския народ, чиято единствена вина е, че се
борят срещу престъпленията на тая хитлерова шайка. Такава
е политиката на цар Борйсовото правителство.
Срещу тая противонародна политика, срещу всички пре­
стъпления на хитлеровата шайка, Работническата партия се е
борела, бори се и ще се*бори. В тая борба тя винаги е имала
подкрепата на по-голямата част от българския народ. Но в
тоя момент борбата придобива изключителна острота. Никога
досега така вулгарно це е посягано върху свободата и жи­
вота на народа, никога 'българската народна армия не е била
разстрелвана от български предатели по заповед на чужда
държава. Никога родината ни не е имала такива алчни и же­
стоки врагове като Хитлер и такива подлеци-предатели, чужди
на народа управници, като кликата на цар Бориса.
 659

ГЕОРГИ ТРПЙКОВ БОРИС 6УМБПР0В

Повикът за изграждането на Отечествения фронт е повик

за сплотяване на народните сили, за създаване на една мощна,
всенародна организация, която ще поведе бълг^ския народ
на смела борба за изтръгването на България от кървавите
лапи на Хитлера и неговите български агенти. Н ^ а друг път
за спасяването на България, ^гіа разбойническата програма
на хитлеровската шайка, Отечественият фронт противопоставя
човечната програма — народът да се спаси от глад и мизерия;
да се защитят неговите права и свободи; да се предотврати
вмъкването на страната в войната срещу братския руски на­
род и неговите съюзници; да се запази свободата и незави­
симостта на страната, като се изгради съюзът и сътрудниче­
ството с великите народи на Съветския съюз, Англия и Аме­
рика, сътрудничеството с братските балкански страни.

З адачите, легнали в програмата :іа Отечествения фр^чт,

адачи на Българската работническа партия, които оіра-
зяват нейните желания и стремежи, отразяват желанията и
стремежите на целия български народ.
Работническата партия вярва, че инициативата на групата
общественици и техните усилия за изграждането на Отече­
ствения фронт ще намерят съчувствие и подкрепа всред всич­
660

ки патриотични среди от българския народ. Тя отправя го­

рещ апел от своя страна към ръководителите на Земеделския
съюз, Социалдемократическата, Демократическата, Либералната,
Радикалната и други партии, към представителите на военните
и стопански организации, групи и течения, към целия българ­
ски народ от градове и села—да присъединят усилията си за
по-скорошното изграждане на Отечествения фронт.
Работническата партия предлага да се пристъпи към не­
забавното изграждане на общи ръководства във всички насе­
лени места в страната като ръководни органи на Отечестве­
ния фронт.
Да живее Отечествения фронт!
Долу противонародното правителство на цар Борис!
Да живее народно-демократическото правителство!“
Веднага след обявяването на програмата започва неуморна
дейност за нейното осъществяване.
Централният комитет на Работническата партия определя
свой отговорник за работата по отечественофронтовска линия
— членът на Политбюро и тогавашен организационен секретар
на Партията, Цола Драгойчева. Към ЦК, под ръководството на
доктор Кирил Драмалиев се сформира специална комисия за
ОФ работа, в която влизат Русчо Попхристов (наскоро аре­
стуван), Дим. Халов, а в разни времена и отделни случаи ра­
ботата се подпомага от д-р Рачо Ангелов, Минчо Нейчев,
Иван Пашов, Борис Богданов и др.
Ръководената от доктор Кирил Драмалиев комисия раз­
простира работата си не само сред споменатите във възва-
нието на ЦК на РП (к) политически партии, но и сред масо­
вите организации, като ^іиталищния съюз, Лекарския, коопе­
рациите, съюзите на писа^лите, художниците, артистите и пр.
Главните усилия, естествено, се поглъщат от преговорите
с политическите водачи. Първите сондажи са през август —
септември 1942 година.
Дават безусловно съгласието си за сформирането на но­
вата обществена организация представителят на политическия
кръг „Звено“ — Кимон Георгиев, и представителят на Земе­
делския съюз — Никола Петков, а след известно време към
първия Национален комитет на Отечествения фронт се при­
съединява безрезервно и представителят на социалдемократи­
ческата партия — Григор Чешмеджиев, а след него и Димо
Казасов (независим).
По този начин Националният комитет на Отечествения
фронт добива следния състав: Д-р Кирил Драмалиев, Кимон
 661

Георгиев, Никола Петков, Григор Чешмеджиев и Димо Казасов.

Заместници на Кимон Георгиев и Никола Петков са: Христо
Стойков и Ангел Держански.
В дейното изграждане на Отечествения фронт вземат
участие много видни общественици от столицата и провин­
цията, привърженици на различни демократически политически
течения или пък независими: к о м у н и с т и — Д-р Рачо Ангелов,
Димитър Халов, Д-р Иван Пашов, Д :р Минчо Нейчев, Тодор
Павлов, Русчо Полхристов, Лулчо Червенков, Д-р Любен Ге­
расимов, Борис Богданов и д р .; з е м е д е л ц и — Александър
Оббов, Георги Драгнев, Стефан Тончев, Д-р Михаил Геновски,
Борис Бумбарбв, Георги Трайков и др.-; з в е н а р и — Иван Ха-
ризанов, Георги Кулишев, Влад. Кецкаров, Пётър Попзлатев
и д р .; с о ц и а л и с т и — Димитър Нейков, Здравко Митовски,
Димитър Братанов, Иван Попов, Георги Попов, Добри Буду-
ров и д р .; н е з а в и с и м и — Венелин Ганев, Цветко Бобошевски
Петко Стоянов и др.
В началото на септември 1944 год. Националният коми­
тет на Отечествения фронт се разширява и придобива следния
състав: комунисти — Д-р К. Драмалиев, Добри Терпешев,
Д-р Рачо Ангелов, Д-р Иван Пашов, Д-р Минчо Нейчев; зе­
меделци — Никола Петков, Ангел Держански, Христо Стра-
тев; звенари — Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Христо Стой­
ков ; социалисти — Григор Чешмеджиев, Димитър Нейков.
независими — Проф. ^Венелин Ганев, Димо Казасов и проф:
Петко Стоянов.

Много по-трудно, а често пъти и мъчително, протичат

преговорите с останалата група партийни водачи от така наре­
чената легална опозиция — Мушанов, Гичев, Пастухов и др.,
които продължават да минават формално за демократи и ан­
тифашисти, но с поведението си, на практика, фактически под­
крепят основните фашчстки мероприятия и стоят винаги спло­
тени около опората ьа българския фашизъм — двореца на
Борис. Само високото съзнание за изключително трудните исто­
рически моменти дава сили на представителите на Работни­
ческата партия и на техните другари от другите групировки
на Отечествения фронт да подновяват след всеки неуспех
опита си да бъдат включени в фронта за спасяването на роди­
ната и политици като Мушанов, Гичев, Пастухов.
Но резултатите от всички тези настойчиви опити бяха
отрицателни.
 662

КИМОН ГЕОРГИЕВ ХРИСТО СТОЙКОВ

Споменатите политици и най-близките техни сподвижницн

се разделяха от Отечествения фронт по редица съществени,
основни въпроси.
Първата и най-важна отлика на антифашиста, през време
на световната война срещу хитлеристка Германия, си оставаше
одобрението и активната подкрепа, която той даваше на въо­
ръжената борба. Това одобрение и подкрепа на въоръжената
борба отличаваше и в България действителния демократ-оте-
чественофронтовец от всички останали царедворски „демократи“.
Всички действителни отечественофронтовци разбираха, че
въоръжената борба срещу окупатора и разбсснувалия се на­
шенски фашизъм дава най-пряк и видимо убедителен принос
към военните усилия на съюзниците. Ясно беше, че въоръже­
ната борба най-ефикасно улеснява мобилизацията на всички
народни сили за смъкването на узурпаторите и прогонването
на немците от страната ни. На трето место — преди още да
бе дошло времето на мирните конференции и репарациите,
добре се знаеше от предвидливите политици и редови борци,
че делата и резултатите на въоръжената борба ще дадат най-
голяма възможност на българския народ да се отграничи от
своите престъпни управници, за да не сподели страшната им
участ след наближаващата съюзническа победа.
 663

ГЕОРГИ КУЛИШЕВ ИВПН ХЯРИЗПНОВ

Но политици като Никола Мушанов, през времето, когато

българските партизани рушеха немския тил, задържаха фашист­
ките войски в българските планини, гинеха и с това спася­
ваха живота на съюзническите войници; във времето, когато
всеки куршум, изстрелян срещу германците улесняваше и при­
ближаваше съюзническата победа — в това страшно и напрег­
нато време, мушановци не самЪ че не приемаха формата на
въоръжената борба срещу фашизма, но и открито обвиняваха
фашисткото правителство, че не взема достатъчно добри мер­
ки за премахването на това „зло“.
Друга преграда между споменатите политици и Отече­
ствения фронт бе великобългарският шовинизъм. Мушанов и
с-ие най-разпалено поддържаха шовинистическите усилия за по­
робването на балканските народи, въпреки предишните ката­
строфи, до които бе стигнала България от усилията на шови­
нистите. Мушановци се радват и подкрепят царската политика
за създаването на Велика България — българската войска
трябвало да брани земите, „дадени“ ни от немците, макар че
това щеше да въвлече родината ни в нова кървава бездна.
Дълбоко бе различието и в отношението към монарха —
кобург-готец.
664

ВЛАДИМИР КЕЦКАРОВ ПЕТЪР ПОПЗЛЯТЕВ

Отечественият фронт ясно сочеше монарха като водач на

фашизма у нас, като немски агент и враг на народа. Цар Борис
бе суспендирал конституцията, играеше си с послушните чи­
новнически правителства, диктуваше съдебните екзекуции и
масовото изтребване на народа; не друг, а той лично бе от­
хвърлил спасителните за България предложения на съветския
дипломат Соболев — отхвърли ги, за да може с развързани
ръце да изпълнява повелителна Хитлер и Мусолини; не друг,
а цар Борис включи Българгі^в война срещу Англия и Аме­
рика, докара опустошителните бомбардировки на българските
градове и пак той би хвърлил войската ни на Източния фронт,
ако не беше съпротивителната дейност в казармите, ако це­
лият наш трудов народ не бе изразил ясно и недвусмислено
волята си, че не иска да се бие за каузата на империалисти­
ческа Германия и на българските фашистки хищници; ако не
беше страхът, че войниците ще обърнат оръжията си към
подпалвачите на войната, нещо, което те и направиха на 9 сеп­
тември и следващите месеци на войната.
Това бяха очевидни истини, но „демократите“ ненапраздно
се наричаха царедворски I Напраздно чакаха дворцовата милост
и жалките „наследници“ на големия борец срещу Фердинанд
— Ал. Стамболийски! За тях цар Борис, а след неговата смърт
 665

ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ ДИМИТЪР НЕЙКОВ

и фашистките регенти, караха политиката „хитро“. -И Муша-

нов, и Гичев, и Вергил Димов, и Пастухов бюса убедени, че
дворцовата камарила ще проведе „умно“ държавния кораб
до оня безопасен момент, когато те ще бъдат повикани за
негови кормчии. Напраздно честните патриоти ги предупре­
ждаваха, че ще има дълбока разлика между края на мина­
лата война и края на настоящата, че смената на „курса“ в
последния момент не ще спаск- България от унищожението на
войната и от всички други катастрофални цоследици, че съюз­
ните народи, които сега дават толкова скъпи жертви, ще по­
искат и потърсят сметка и от българския народ. . .
Вместо да се вслушат в предупреждения! а на Отечестве­
ния фронт, водачите на легалната опозиция държат насмешлив
език към народните' борци. Гичев развива теорията, че Отече­
ственият фронт бил „комунистическа измислица“, която няма­
ло да доведе до никъде, защото тоя Отечествен фронт не мо­
жел да има никакво влияние сред народа — народът ни не
бил склонен да върви след авантюристи като тези от ОФ. . Г
„Демократът“ Мушанов не желае да има нищо общо с хора,
поставени вън от законите, като комунистите, защото не му се
ходело в затвора на стари години . . .
 666

ЗДРАВКО МИТОВСКИ ' ДИМИТЪР БРЯТЯНОВ

Важни свидетелства за усилията за обединението на пар­

тиите в 'Отечествения фронт, свидетелства, които ясно показ­
ват готовността към дружна политическа работа на самата
Работническа партия — са писмата, отправени от ЦК на тази
партия до Мушанов и Гичев. *
Привеждаме тука писмото до Мушанов:
„Уважаеми господин Мушанов,
Политическият- момент, който изживява нашата страна
налага обединение на всички демократични и прогресивни сили
за борба против разрушителния германски и български фа­
шизъм, борба за спасяване на родината от грозящата я военна
катастрофа.
Съюзът между великите демократични народи — на
Англия и Америка с Съветския Съюз е великият пример, който
ни сочи пътя, как трябва да се действува днес в борбата
срещу общия враг на човечеството — фашизма, независимо

*) В «А рхи ва на съ пр оти вата“ са запазени точни свеяенйя за всички

исторически срещ и и разговори с политическите водачи около обр азув ан ето
на О течествения ф ронт. Те ще са извори на важни бъ дещ и изследвания и х а ­
рактеристики. , ,
 667

ДОБРИ БОДУРОВ ЦВЯН ПОПОВ

от различието на идеите и системите. Московската конфе­

ренция даде ценен урок на всички свободолюбиви народи,
как трябвцда се подчинят временните интереси и противо­
речия на трайните и големи народни интереси. А най-големите
интереси на всека свободолюбива страна днес, респективно и на
нашата, са сврбода и независимост, пълно равноправие в ме­
ждународно отношение, което ще се постигне само чрез унищо­
жаване . на общия враг — завоевателя фашизъм.
Българската Работническа партия, като е изхождала ви­
наги от целокупните интереси на българския народ и дър­
жава, неведнъж се е обръщала към Вас, като представител
на демократичната партия и виден общественик, с молба за
задружна работа и борба с всички демократични сили в стра­
ната, не веднъж е предлагала обща борба против германските
окупатори и техните български агенти.
За съжаление, нашите усилия не се увенчаха с пълен
успех, главно по* вина на демократическите групировки —
вина, която носите и Вие като представител на. една от тия
групировки.
Днес, когато такива страни като СССР, Англия и Аме­
рика можаха да се разберат и да се борят съвместно, въп­
реки онова, което ги дели, а ние като българи, които служим
668

ЦВЕТКО БОБОШЕВСКИ ВЕНЕЛИН ГЯНЕВ

на един ндрод, говорим един език, търпим един потисник и
една противонародна власт, ние йе ѵспяхме да се съюзим за
обща борба с общонародния враг4з интереса на България.
Българският народ се нуждае от всестранна, смела и
открита помощ от страна на своите честни водачи, от техния
пример на единство в борбата, като застанат без колебания и
отлагане на чело на неговите тежки, но героични усилия.
Всеко колебание, държане на страна и саботиране целост-
ната обща народна борба, тормози и задържа последната; а
народът ще го оцени като страх, некадърност, а може даже
и като измяна и предателство от страна на подобни водачи.
Българският народ е пълен с вяра в добрата переспек-
тива, в победата над фашизма, както в света така и у нас.
Българският народ се бори вече години против германските
окупатори и неговите агенти у нас. Години наред той дава
прескъпи жертви в светлия подвиг за свобода и независимост.
Той е на фронта на общата борба с съседните балкански на­
роди: сърби, хървати, словени, албанци, македонци, гърци и
др., на фронта на освободителните антифашистки армии на
Съветския Съюз, Англия и Америка, като се бие против гер­
манските завоеватели, да измие позорното историческо петно,
което му поставиха с предателската си политика българските
фашисти.
 669

Но демократичните водачи
на тоя славен, юначен българ­
ски народ не са единни, по-вер-
но единни на думи, но не и на
дела, още не са заели отговор­
ния исторически път и дали
пример за подвиг и саможертва.
Вашето поведение на народен
представител в парламента срав­
нително е добро, а в некои мо­
менти е заслужавало привет­
ствието на делия народ, но
вън от парламента, гдето е в
ход големият и ежедневен стра­
шен двубой между народа и
фашистката власт и германски­
те окупатори, Вие се колебаете
и по-често слагате Вашето до­
верие на двореца и дворцовите
клики, отколкото на народа.
Ние разбираме Вашето поло­
жение — възраст, обществено ~ч.
положение и пр. и ние не искаме от Вас да поемете тежкия
и труден път на нелегалност, това което ние правим, но ние
искаме от Вас твърде ясна и последователна позиция спрямо
дворцовата правителствена и противонародна политика, ние
искаме здрава и смела политическа подкрепа на целокупните
народни борби против фашизма и войната за една истинска
народна демокрация; ние искаме достойно и заслужено да
заемете местото си в редовете на Отечествения фронт,
като един от водачите; 'искаме да имате пълна вяра в силите
на българския народ; Вашето активно участие в националния
комитет на Отечествения фронт, да сте ръководящ фактор на
народните борби. Ние искаме от Вас това, защото все още
Ви ценим като демократичен народен водач, отчитаме Вашето
поведение в Парламента и патриотичността Ви като българин.
Когато се обръщаме към Вас, ние сме убедени, че ста­
ваме тълкуватели на народното желание и интереси, затова
настойчиво искаме Вашето съгласие за обща работа и борба
за спасяване на родината ни. Нашите условия са Ви известни:
изгонване на германците от страната ни, сключване мир с Ан­
глия и Америка, тесен съюз със Съветска Русия и всички съ­
седни страни. Изтегляне на българските войски от Югославия
670

и Гърция и мирно уреждане на Балканските въпроси по спо­

разумение на самите народи. Премахване фашисткия режим у
нас. Създаване на истинско народно демократично управление
което да възстанови свободите на народа.
Ние сме готови да работим и да поддържаме всекой во­
дач и всеко правителство, които биха се съгласили на горните
условия, но не на думи а на дела.
Уверени, че тце намерите сили у Вас, за да изпълните
до край дълга си на общественик, колкото и трудно да е
това за Вас, като влезете в Националния комитет на Отече­
ствения фронт и заемете първо место в него, като с Вашето
присътствие допринесете за неговото укрепване, за сплотяване
на демократичните сили у нас и за спасяване на страната ни
от военна катастрофа, защото и без това е много късно. Бом­
бардировките над страната ни свидетелствуват, че ние закъс-
нехме в борбата.

Рёзлични позиви на Националния комитет на Отечествения фронт

 671

Върховният щаб на н ар ^ ^эо аІЬ б о д и тел н и те войски в България — от лево на десно—

Петър Вранчев, Тодор Тошев, Добри Терпешев, Благой Иванов и Петър Илиев

' Труднобтите са напред, и само обединените народни уси­

лия могат ни спаси.
София, 19 ноември 1943 г.
Нашите почитания:
. Ц К - Б Р П
На откритите писма нито Мушанов, нито Гичев отговарят.
Гичев дори се преструва, ч | не е получил писмото. Праща му
се втори път.
Трябва да се спомене, че и некои от членовете на самия
Национален комитет на Отечествения фронт изживяват сериозни
колебания по въпроса за въоръжената борба. Така например,
представителят на Земеделския съюз, Никола Петков, изказва
неверие в необходимостта от партизанското движение, не под­
тиква своите хора да участвуват в него и др. п. Не случайно
Никола Петков и други като него по-късно изневериха на ве­
ликото дело на Отечествения фронт и се прехвърлиха в ла­
гера на враговете му. ,
Проявените слабости, обаче, не попречват на движението
на Отечествения фронт да се разпростре по цялата страна и
да стане най-могъщ изразител на народната съпротива.
r 672

B п о ч т . і всички градове и села на страната, както и по

предприятия, учреждения, гари, мини, фабрики,. читалища, ма­
сови съюзи и организации — се създават областните, околий­
ските и местните комитети на Отечествения фронт. Около тях
бързо се сплотяват всички честномислещи граждани — борче­
ското българско работничество, изнемогващите селяни, тру­
довата интелигенция — всички, които мразят немците и же­
лаят освобождението на родината си от тевтонското иго. Чле­
новете на оф комитети произхождат предимно от средите на
РП, БЗНС и безпартийната маса.
Тези комитети са преследвани почти наравно с органи­
зациите на Работническата партия, което ние вече показахме
чрез изнесените полицейски и военно-разузнавателни доку­
менти.
Но въпреки нелегалните условия и преследванията, коми­
тетите подхващат широка масова и политическа работа, като из­
ползуват всички форми на борбата. Развива се и многообразна
печатна дейност — издават се вестници, брошури, възвания.
Отечественофронтовската дейност обхваща и интелекту­
алния сектор: писатели, ‘художници, музиканти, театрални и
научни работници се обединяват в своите ОФ комитети.
Но най-важно поделение на Националния комитет си ос­
тава неговата военна организация, начело с Върховния щаб на
народно-освободителните войски, който насочва действията на
партизанските отреди и бойните групи.
През 1944 година Отечественият фронт е вече една об-
щонародна, крепка, непобедима антихитлеристка сила. Чрез ко­
митетите си той е разпространил влиянието си върху целия
народ.
Националният комитет на Отечествения фронт става дей­
ствителен народен пълномощник, от чиято среда, след про­
веждането на решителния удар за овладяването на властта,
ще се излъчи първото правителство на освободената Отече­
ственофронтовска, мощна и независима България.
Този решителен удар вече се планира и наскоро ще се
проведе.

П ечатница В оенно-издателски фон 1946 — 258 — 15000