Валентин Андреев

Валентин Иванов Андреев е роден на 23 декември 1917 г. в Пазарджик.

На пръв поглед не беше това, което наричат „забележителен човек“.
Той бе просто един мургав скромен младеж, с тъмни, малко късогледи
очи. Той внимателно се взираха наоколо, в нещата от живота. Край
такива младежи хората минават без да забележат простотата и
величието на характера им. Защото за Валентин героизмът бе
всекидневно дело, себеотрицанието — естествен начин на живот.
Израснал в семейството на комунисти, Валентин от малък вкусва и
горчивия, и сладък опит на борбата. В 1932 г. той участва в
ученическата стачка и това е неговото бойно кръщение. От тогава до
деня на славната му кончина неговият живот е една непрекъсната и
всеотдайна служба на народната младеж и работническото движение.
Валентин участва активно в студентските борба като бонсист. Пламтящ
от ненавист към класовия враг и реакцията, той е в първите редици във
всички сблъсквания с легионери и ратници. И не един от тях е изпитвал
тежестта на юмрука му. „Струва ми се, че ми олеква като чукна някой
от тия гадове — казваше Валентин. — Тежко е, братле, да държиш
винаги в джоба свитият юмрук“. Но Валентин умееше да бие фашизма
не само с юмруци; той го биеше и със своята идеологическа подготовка
и организаторски дар. Той работи като ръководител на РМС в
индустриалния квартал на софийската организация, той ръководи
живота на читалището, което сега носи неговото име и на всички
младежки масови организации в района.
Изтъкнат като активен антифашист, Валентин започна двубоя с
полицията и от 1939 г. за него се сменят дните за активна борба с дните
на пленничеството в ръцете на врага.
През 1940 г. Валентин, под ръководството на Малчика, поведе
работниците от княжевските текстилни предприятия на стачка в
подкрепа на тютюноработниците.
Интерниран и преминал през няколко лагера, още с излизането си
Валентин отново е начело на княжевския район. Провален само 10 дни
по-късно той мина в нелегалност и продължава своята упорита работа
на организатор и ръководител.
Във времето на партизанската борба Валентин е изпратен за секретар
на пернишката организация, от където през април на 1944 г., той
самият заедно с 30 души замина на Балкана. Става партизанин във
Втора софийска народоосвободителна бригада. Ранен в сражението при
Батулия, той прави опит и се прехвърля в София. На една среща в
Горна баня, Валентин бива предаден и попада в ръцете на гешевските
палачи, които не се спряха пред нищо за да изтръгнат от него
показания. Младият герой, комуто бяха поверени толкова хора и
материали, не проговори нито дума, никого не издаде.
На 18 юни 1944 г. палачите-фашисти разстреляха пламенното сърце на
смелият партизанин-борец. Но Валентин умря като герой. Той
погледна смъртта в очите и хладно заяви на палачите:
„Стреляйте, убийци, вашия куршум не ме плаши. Аз ще умра, но
делото, за което умирам, се подема от хиляди и въпреки всичко ще
победи.
Валентин остана верен на своите думи: „За комуниста среден път няма;
той трябва да върви пръв в борбата“.
––––––––––––
Автор: Емил Манов
Източник: Албум „За свободата“
Издание на Софийския областен комитет на РМС, 1945 г.
––––––––––––-
Из доклад за политическото положение в Царството и за дейността по
линия на държавна сигурност през м. юни 1944 г.:
„На 10.VI.т.г. бе задържан до гара Горна баня комунистическият
функционер Валентин Иванов Андреев Хаджи Иванов, родом от гр.
Пазарджик, студент, живущ в София ул. „Стария воин“ № 4, преди
районен секретар по младежката работническа линия на Княжевския
район, а напоследък член на партизанския комунистически отред на
Славчо Стаменов (всъщност, участник във Втора софийска бригада –
б.р.). При обиск на същия бе намерен пистолет „Зауер“. Лицето в
миналото е въдворявано два пъти в селища за държавна сигурност.“