СТАЛИН

Йосиф Висариоонович Сталин е грузински революционер и съветски политик. Избран през

1922 година за генерален секретар на Руската комунистическа партия, наречени болшевики,
през следващите години той се налага като едноличен диктатор начело на
тоталитарния социалистически режим в Съветския съюз. От 1941 година до смъртта си е
и председател на Съвета на министрите на Съветския съюз.

Ранни години
Иосеб Джугашвили е роден в Гори, Руската империя на 18 декември 1878 година. И двамата му
родители, Бесарион и Екатерина Джугашвили, са деца на крепостни селяни. Двамата имат три
деца, но двамата по-големи братя на Иосеб умират още като деца.
Още докато Сталин е съвсем малък, баща му се пропива и през 1883 година напуска
семейството и заминава за Тифлис. През следващите няколко години той на няколко пъти се
опитва без успех да вземе сина си при себе си.

Образование
Майката му иска той да стане свещеник и през 1886 година се опитва да го запише в
подготвителните курсове на духовно училище в Гори, но не успява, тъй като той изобщо не
говори руски език. През следващите месеци той усилено учи руски и след две години е приет,
макар че до края на живота си говори руски със забележим акцент.
През 1898 година става член на грузинската социалдемократическа организация Месаме даси.
Той участва в работнически събрания в различни промишлени предприятия и оглавява
социалистическа група в тифлиското железопътно депо, където през декември е проведена
кратка стачка. През май 1899 година е изключен от семинарията, след като без извинителна
причина не се явява на заключителните си изпити, но получава правото да преподава в
началните училища.

Начало на политическа дейност

След като е изключен от семинарията, Джугашвили работи известно време като частен учител,
като сред учениците му е неговият приятел от детинство и бъдещ революционер Симон
Тер-Петросян, станал известен като Камо. В края на 1899 година постъпва на работа като
технически сътрудник на Тифлиската физическа обсерватория.
През 1900 година Иосеб Джугашвили за пръв път държи реч пред голямо събрание по време на
първомайска демонстрация. През август участва в организирането на голяма стачка на
железопътни работници, след която са арестувани няколкостотин души. За да избегне арест, в
началото на 1901 година той напуска обсерваторията и започва да се укрива от властите. През
следващите години, които прекарва в нелегалност, той използва различни псевдоними, като
Бесошвили, Нижерадзе, Чижиков, Иванович, Коба, Сталин.
През септември 1901 година Джугашвили започва да издава нелегалния вестник „Бърдзола“,
уводната статия в първия брой на който се смята за неговата първа публикация на политическа
тема. През следващите месеци той се мести често между различни градове в Задкавказието,
докато на 5 април 1902 година е арестуван в Батуми. Остава в затвора до ноември 1903 година,
когато е изпратен на заточение в село Новая Уда в Иркутска губерния. Няколко седмици по-
късно той се връща в Грузия.
Докато Джугашвили е в затвора, Руската социалдемократическа работническа партия се
разцепва, като той остава лоялен към нейното радикално болшевишко крило, оглавявано
от Владимир Илич Ленин. След бягството му от заточение по препоръка на Михаил Цхакая той
става представител на кавказката организация на Руската социалдемократическа работническа
партия при нейния регионален комитет в Кутаиси.
На 16 юли 1904 година, макар и нелегално, Иосеб Джугашвили се венчава в тифлиската църква
„Свети Давид“ за Екатерина Сванидзе, дъщеря на дребен благородник и сестра на неговия
приятел и съученик от семинарията Александър Сванидзе. Който пък в началото на 40-те
години ще бъдат убити, обвинени в шпионаж.
По време на Революцията от 1905 – 1907 година Джугашвили участва активно в дейността на
РСДРП. През февруари 1905 година организира въоръжени отряди в Баку, а през септември
участва в опит за завземане на оръжейните складове в Кутаиси. През декември участва в
Първата конференция на РСДРП в Тамерфорс, където за пръв път се среща с Владимир Ленин.
През април 1906 година е делегат на Четвъртия конгрес на РСДРП в Стокхолм, като посещава
и Копенхаген. През 1907 – 1908 година е член на ръководството на организацията на РСДРП в
Баку.
През март 1907 година се ражда първото му дете Яков. През декември същата година едва
двадесет и двегодишна умира неговата съпруга, вероятно от туберкулоза или коремен тиф.

В ръководството на Болшевишката партия

След предложението на Владимир Ленин, Джугашвили става член на Централния и
ръководител на Руското бюро на комитета. По това време започва трайно да използва
псевдонима Сталин, с който остава известен до края на живота си. Той се установява в
столицата Санкт Петербург, където организира издаването на първия масов партиен вестник –
„Правда“. Денят, в който излиза първия брой на вестника, той е арестуван. Няколко месеца по-
късно успява да се върне в Санкт Петербург, където, укривайки се от полицията, участва в
предизборната кампания на болшевиките за проведените през ноември избори.
В края на 1912 година Сталин на два пъти пътува до Австро-Унгария, като се среща в Краков с
Владимир Ленин. Второто му пътуване продължава и в началото на 1913 година, когато той
посещава и Виена. Там той пише статията „Марксизмът и националният въпрос“, която става
популярна в руските социалистически кръгове. През март 1913 година, малко след връщането
си от Виена, Сталин отново е арестуван в село Курейка, където по това време са заточени много
болшевики, включително болшевишките депутати, арестувани след започването на Първата
световна война. Сталин остава там в продължение на четири години, до началото
на Революцията от 1917 година.

През март 1917 година Йосиф Сталин се връща в Петроград, където отново се включва в
ръководството на Болшевишката партия, пише статии в партийния вестник „Правда“ и участва
в изборите за Всерусийския конгрес на Съветите, като самият той е избран за депутат в
конгреса и в избирания от него Всерусийски централен изпълнителен комитет. По време на
Шестия конгрес на партията, когато Владимир Ленин е принуден отново да се укрива, Сталин
прочита отчетния доклад на Централния комитет. През есента на 1917 година Сталин става член
на новосъздаденото Политбюро, в което влизат още Владимир Ленин и Лев Троцки. Заедно с
Троцки, Сталин ръководи подготовката на Октомврийския преврат, с който болшевиките
взимат властта в столицата. В новосъставеното правителство той заема поста на народен
комисар по въпросите на националностите. През пролетта на 1918 г. той се жени повторно.
Негова жена става Надежда Алилуева, дъщеря на активния болшевик Сергей Алилуев, в чийто
дом Сталин живее непосредствено след връщането си от заточение. Двамата имат две деца.

Утвърждаване начело на партията

От 1922 г., поради болест, Ленин се оттегли от политическата дейност. Той е приел
предложението на Григорий Зиновиев и Лев Каменев Сталин да бъде първият генерален
секретар на болшевишката партия. На пленума на Централния комитет на Руската
Комунистическа Партия на 3 април 1922 г. Сталин е избран за член на Политбюро и
Организационното бюро на Централния комитет на Руската Комунистическа Партия., както и за
Генерален секретар на Централния комитет. Първоначално тази позиция е означавала само
ръководството на партийния апарат, а Владимир Ленин продължава да се възприема от всички
като лидер на партията и правителството.
През септември 1922 г. Сталин за пръв път ясно показва склонността си към традиционното
руско великодържавие. Според указанията на Централния комитет той, като народен комисар
по националните работи, подготвя предложенията си за уреждане на отношенията на Москва
със съветските национални покрайнини на бившата Руска империя. Сталин предлага план за
автономност чрез включване на покрайнини с правото на автономия, по-
специално Грузия трябвало да остане част от Закавказката република. Този план среща
ожесточена съпротива в Украйна и особено в Грузия и бива отхвърлен лично под натиска на
Ленин. Покрайнините влизат в Съветската федерация с правата на съюзни републики с всички
атрибути на държавност, които обаче в условията на еднопартийната система се оказват
фиктивни. От името на самата федерация („СССР“) е отстранена думата „руски“ („руска“) и
въобще географските имена.
Междувременно Ленин пише в писмо (наречено Писмо до Конгреса) за чертите в характера на
Сталин – капризен, обидчив, неотстъпчив и отмъстителен, който са причина тежко болния
Ленин да поиска смяната му. Ситуацията се утежнява от факта, че през последните месеци от
живота на Ленин се води от лична кавга със Сталин. Писмото е прочетено сред членовете на
Централния комитет в навечерието на XIII-ия конгрес на Руската Комунистическа Партия,
който се провежда през май 1924 година – 4 месеца след смъртта на Ленин. Сталин подава
оставка, но тя не е била приета. На конгреса писмото е било прочетено на всяка делегация, но
следвайки резултатите от гласуването на конгреса, Сталин остава на поста си.

Начело на Съветския съюз

Сталин става ръководител на Съветския съюз след смъртта на Ленин през 1924 г. Благодарение
на това, че останалите ръководители от т. нар. „Ленинска гвардия“ го смятат за посредствен
човек, а следователно и лесно управляем, той успява да се наложи във властта, като отстранява
последователно конкурентите си за поста Генерален секретар – първо Троцки, а впоследствие и
останалите.
Интересен факт е, че 75 % от членовете партията са имали много ниско образование, много не
са умеели да четат и пишат и предпочитали да гласуват за Сталин, когото възприемали като
продължител на делото на Ленин.
Външната политика и Втората световна война
През август 1939 г. Сталин сключва споразумение с Адолф Хитлер за подялбата на Полша и
разграничаването на сферите на влияние в Източна Европа. След като на 1 септември 1939
година Германия напада Полша от запад, на 17 септември съветските войски нахлуват в Полша
от изток. На 27 септември двете дружески армии, немската и съветската, се срещат на река
Висла. С това се слага края на независимата полска държава.
През зимата на 1939 – 1940 г. Сталин осъществява агресия срещу Финландия, наричана
още Зимната война. Границата между Финландия и СССР е преместена на 80 км на запад.
Именно слабото представяне на Червената армия във Финландската война ускорява дейността
на хитлеристкото командване по разработване на плана „Барбароса“ за нападение над
Съветския съюз. Същевременно Червената армия изостава сериозно и в използването на
модерна техника.
Сталин получава множество директни предупреждения за готвеното германско нашествие
спрямо СССР от съветски агенти в Германия, Япония и косвени предупреждения от Чърчил, но
приема всичко това като заблуда. Сталин не желае да предизвиква по никакъв начин
германците и не е убеден във възможността от германско нападение, защото смята, че това ще е
самоубийствено за Хитлер, а германската армия за неспособна да осъществи цялостна успешна
военна кампания срещу Съветския съюз (в което в крайна сметка се оказва прав), и защото не
открива убедителни доказателства, че германската армия действително се готви да воюва
в СССР през 1941 г. Например липсват всякакъв вид зимно оборудване, облекла, горива и
оръжие, годни да се използват зимно време на съветска територия.
На 6 ноември 1941 г. Сталин се обръща към народа си само за втори път за 19-годишно
управление (първият е на 2 юли същата година) и заявява, че от началото на войната
с Националсоциалистическа Германия загубите на СССР са 1.75 млн. души, а на Германия са
4.5 млн. Също и че САЩ са отпуснали на СССР заем от $1 млрд. в допълнение към доставките
на танкове и самолети, и че СССР не цели да налага режима си в европейски държави, а само да
ги освободи.
Чрез победата във Втората световна война СССР поставя край на „Хилядолетният райх“. След
края на войната, с политическата подкрепа на САЩ и Великобритания, Сталин налага
просъветски режими в съветската зона на Германия и източноевропейските държави попаднали
в сферата на влияние на СССР. Разделението на сферите на влияние в Европа е договорено на
среща между Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил на Ялтенската конференция.
Сталин е обявен за МАРШАЛ на Съветския съюз и е Носител е на званието „Герой на
Съветския съюз“ и на орден „Суворов“, орден „Победа“ (2 пъти).

Последни години
Сталин умира в официалната си резиденция. На 1 март 1953 г. един от пазачите го намерил да
лежи на пода на трапезарията. На сутринта на 2 март от пристигналите лекари е диагностициран
с парализа на дясната страна на тялото. На 5 март Сталин умира. Според медицинския доклад,
смъртта се дължи на мозъчен кръвоизлив в базалните ганглии.
Медицинската история и резултатите от аутопсията показват, че Сталин е имал няколко
исхемични инсулти, които според президента на Световната федерация по неврология, довели
не само до съдови нарушения, но също и до прогресивно психическо заболяване.
Балсамираното тяло на Сталин е поставено в мавзолея на Ленин, който за времето от 1953-1961
година е наричан „Мавзолей на Ленин и Сталин“.
XXII конгрес на партията решава, че „сериозните нарушения на Сталин... правят невъзможно
оставянето на ковчега му в мавзолея“. В нощта на 31 октомври – 1 ноември 1961 г., тялото на
Сталин е извадено от мавзолея и погребано в гробница, близо до стената на Кремъл.

„Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“

- Сталин