Христо Статев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Христо Статев Попов е български политик от

Демократическия сговор. Христо Статев

Биография български политик

Роден 27 ноември 1887 г.
Роден е в Русе на 27 ноември 1887 г. През 1908 г. Русе, Княжество България
завършва гимназия в Русе. Редактор е в органа на
Народната партия вестник „Реч“. В 1913 година става Починал 1 септември 1967 г.
политически редактор на вестник „Воля“, орган на Рим, Италия
Народнолибералната партия.[1]

През 1913 г. завършва право в Софийския Образование Софийски университет „Св.

университет. Участва в Балканската и Първата Климент Охридски“
световна война. От 1914 е член на Централното бюро
на Народнолибералната партия, а през 1923 г. Партия Народнолиберална партия
преминава към Демократическия сговор. В периода Народен представител в:
1923 – 1944 г. е народен представител в Двадесет и XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXV ОНС
първото, Двадесет и второто, Двадесет и третото и
Двадесет и петото обикновени народни събрания.
През 1931 г. създава списание „Нова мисъл“ с националсоциалистически уклон.[2]Министър е на
земеделието за около един месец през 1931 г. Статев е член на Националния комитет на Българската
спортна федерация и на Централното управление на съюза на запасните офицери.

През 1944 г. емигрира във Виена, където става част от т.нар. Българско национално правителство в
изгнание на Александър Цанков като министър на просветата и пропагандата. [3] През 1950 година
оглавява емигрантската организация Български национален фронт.[4]

Осъден задочно на смърт от Народния съд, а през 1996 година е реабилитиран от Върховния съд с
решение № 172[5].

Източници
1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София,
2004, стр. 203. ISBN 954321056X
2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ /
Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 430.
3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София,
„Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 641.
4. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване,
форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 241.
5. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в
България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 167, ISBN 954-528-790-X
 Григор → министър на земеделието и държавните → Димитър Гичев
Василев имоти
(14 май 1931 – 29 юни 1931)

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Статев&oldid=10347587“.

Последната промяна на страницата е извършена на 19 юни 2020 г. в 18:49 ч.

Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са

приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.