Йордан Венедиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йордан Тимотеев Венедиков е български офицер (генерал-майор), историк и публицист.[1] Ползва

псевдоними като Презвитер Козма, Тит Ливий, а заедно с Петър Дървингов ползват псевдонима П. Йордан Венедиков
Ю. Вендаров.[2]
български военен и революционер

Съдържание
Биография
Българска военна история
Семейство
Военни звания
Награди
Библиография
Източници
Родословие
Бележки

Биография
Йордан Венедиков е роден на 15 януари (27 януари нов стил)
1871 г. в село Баня в големия български род Венедикови.[1]
Брат е на военния деец Димитър Венедиков и баща на
археолога Иван Венедиков и на видния юрист Петко Роден 27 януари 1871 г.
Венедиков. След 1878 година, когато съгласно Берлинския Баня, Османска империя
договор Баня остава в границите на Османската империя,
семейството му се преселва в столицата на новосъздаденото Починал 7 ноември 1957 г.
княжество България София, където баща му притежава София, България
работилница за сапун и свещи още от 1865 г. До 5-и клас
Подпоручик Йордан Венедиков (1),
Венедиков учи в Първа софийска мъжка гимназия.
Образование Национален военен
поручик Петър Начев (2), подпоручик
На 25 август 1889 г. Венедиков постъпва във Военното на университет
Борис Сарафов (3), поручик Хараламби
Луков (4), поручик Васил Мутафов (5),
Негово Княжеско Височество училище в София и го завършва
през 1892 г.[1] с отличие – на 2 август е произведен в чин Военна служба
поручик Стойчо Гаруфалов (6)
подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк в София. Образование Военно на Негово Княжеско
Височество училище (1892),
През 1895 г. Йордан Венедиков става член на Македонския
комитет.[3] След арменското въстание през 1895 г., по инициатива на Трайко Китанчев се подготвя Торинска военна академия
Четническата акция за освобождаване на българите в Македония. Венедиков изоставя военната служба (1908)
и взема участие в акцията, като оглавява чета в Струмишката дружина.[4][1] Звание генерал-майор

През 1908 година завършва военната академия в Торино, Италия[5] и

същата година служи като адютант Години на 1892 – 1919 г.
в Кавалерийската инспекция, а от 1911 г. е командир на ескадрон в 1–ви конен полк. Участва в двете служба
Балкански войни като командир на ескадрон. Служи и в 3-ти конен полк. През 1914 г. е назначен за
Служил на България (1878 – 1919)
временен помощник-началник на Военноисторическата комисия в Щаба на армията.
Род войски Българска войска
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 4-ти конен полк. В началото на 1917 година
Командвания 4-ти конен полк
полковник Венедиков е назначен за началник на щаба на 4-та Преславска дивизия. На 16 март 1917 г. е
назначен за командир на 1-ва бригада от Беломорската отбрана, а през 1918 г. е офицер за поръчки при Войни Балканска,
Щаба на действащата армия. В запас излиза през 1919 година и се отдава на журналистическа и военно- Междусъюзническа,
научна работа. През 1936 година за големите му заслуги му е присвоено звание генерал-майор.[6] Първа световна
Отличия Вижте по-долу
Българска военна история Въоръжена борба

Още по време на военната си служба Венедиков усилено се занимава с изследователска работа по теми Кауза Автономия за Македония и
от българската военна история. От 1914 до 1916 година е заместник-председател на Одринско
Военноисторическата комисия при военното министерство. През 1901 година е издадена негова статия
Подкрепял Върховен македоно-
за войните на българите по времето на цар Калоян, а през 1903 година – брошурата му „Бележки по
военния бит на старите българи (Първо българско царство)“. През 1910 година публикува труда си, одрински комитет
посветен на Сръбско-българската война (1885). Следващите му проучвания му спечелват името на едно Противник Османската империя
от светилата на българската военна историография. Публикациите на Венедиков засягат проблеми на на
военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война. С
неговото име са свързани капиталните издания на Военноисторическата комисия за Сръбско- Участник в Четническата акция (1895),
българската война. Някои от научните му изследвания са свързани с бойния път на 4-та Преславска Горноджумайско въстание
дивизия и полковете, влизащи в нея. (1902),

Генерал-майор Йордан Венедиков умира в дома си на 7 ноември 1957 г. в София.

 Илинденско-Преображенско
Семейство въстание (1903)

Йордан Венедиков е женен и има 4 деца. Активна 1895 – 1905 г.

дейност
Военни звания Подпис

Подпоручик (2 август 1892)

Поручик (2 август 1896)
Йордан Венедиков (https://commons.wiki
Капитан (1903)
media.org/wiki/Category:Yordan_Venediko
Майор (31 декември 1908)
v?uselang=bg) в Общомедия
Подполковник (14 юли 1913)
Полковник (16 март 1917)
Генерал-майор (31 декември 1935)

Награди
Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
Царски орден „Св. Александър“ III степен и IV степен с мечове по средата
Народен орден „За военна заслуга“ III степен, IV степен и V степен с военна лента
Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Медал „За наука и изкуство“

Библиография
Венедиков, Й, Петър Дървингов, Буквар от 1895 г. за възрастни хора, 1899
Венедиков, Й, Петър Дървингов, Читанка от 1895 г. за възрастни хора, 1899
Венедиков, Й, Петър Дървингов, Нравоучения – 1895 г. за възрастни хора, 1899
Венедиков, Й, История на Сръбско-българската война (1885 г.) По най-нови източници и неиздавани документи, София, 1910 г., 413
с.
Венедиков, Й, Войните за обединението на българите в XII в., София, 1918, с. 118
Венедиков, Й, История на въстанието в Батак 1876 г., София, 1929 (http://strumski.com/biblioteka/?id=470)
Венедиков, Й, История на доброволците от Сръбско-българската война, София, 1935, с. 215 (http://strumski.com/biblioteka/?id=169)
„Спомени от София при Освобождението“ (http://strumski.com/biblioteka/?id=1575), публикувано в сп. „Сердика“, бр. 3, София, 1938
година
Венедиков, Й, История на 24-ти пехотен черноморски на Нейно Величество царица Елеонора полк в Балканската,
Междусъюзническата и Европейската война 1912 – 1913 и 1915 – 1918, София, 1939, с. 493 (http://strumski.com/biblioteka/?id=536)
„Легендата за Св. Димитър Солунски“, публикувано в списание „Отечество“, книжка 37, София, 1917 година (http://www.strumski.com/bibli
oteka/?id=1289)

Източници
Зафиров, Д., Златарева, А., Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен
справочник (http://electronic-library.org/books/Book_0053.html). София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Родословие
Писмо на Венедиков до Никола
Зографов, 15 март 1892 г.
Текст
Зографовъ,

“ Испращамъ
двадесет
лева навѣрно
те ще бѫдатъ
последнитѣ,
компанията ни
тука се
разтуря.
Бузука се
увонява, мене
ме мѣстатъ
въ Добричъ
(утрѣ
заминавамъ).
Не остава
никой който
да върти
машината та
да пълни
другитѣ съ
патриотизъмъ.
Пакъ и ние съ
Бузука
паднахме
духомъ, нѣма
нищо което би
могло да ни
насърдчи и
подбодри та
нѣмаме
куражъ да
говоримъ и на
хората.
Получи ли
вноса отъ
миналия
месецъ и 175-
тѣхъ франка,
които сѫщо ви
испратихме?
Адреса ми:
поручикъ
Венедиковъ
Добричъ
Шуменъ 15ий
Май 1892. г.
Венедиковъ
”
 „История на въстанието в Батак 1876 г.“,
1929

Раде
Бояджията
(1750 - 1800)

Стойко
Бояджиев
(1770 - ?)

Йован
Венедиков
(1815 - 1871)

Христо Тимотей
Венедиков Венедиков
(1834 - 1916) (1836 - 1919)

Константин Иван Йордан Димитър

Венедиков Венедиков Венедиков Венедиков
(1866 - 1933) (1871 - 1943) (1871 - 1957) (1866 - 1939)

Михаил Петко Иван

Венедиков Венедиков Венедиков
(1905 - 1973) (1905 - 1995) (1916 - 1997)

Йордан Ангел
Венедиков Венедиков
(1933 - 2012) (1936 - 2007)

Бележки
1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 143.
2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.75, 80, 96
3. Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf (http://www.macedonia-science.org/file
s/Prilozenie_VMOK_Socialen_sustav.pdf)
4. Зафиров, Д., Златарева, А. Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство, стр. 6.
5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) (https://
drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-
библиографски справочник, София, 2001, стр. 26.
Генерали от Третото българско царство
А-В В-З З-Л М-П П-С С-Я

• Георги Абаджиев • Върбан Винаров • Михаил Захариев * • Георги Манов • Георги Пенев • Петър Стан
• Иван Аврамов • Петър Вранчев • Кръстю Златарев • Ганчо Манчев • Петър Пенев • Никола Ста
• Георги Агура • Сава Вуйчев • Пенчо Златев • Сотир Маринков • Димитър Перниклийски • Кирил Станч
• Стефан Азманов • Иван Вълков • Георги Иванов • Иван Маринов • Иван Петров • Константин
• Димитър Айранов • Димитър Вълнаров • Михаил Иванов • Кръстю Маринов • Никола Петров • Атанас Стеф
• Никола Алексиев • Христо Вълчев • Никола Иванов • Пано Маринов • Никола Петров • Сава Стефа
• Ангел Ангелов • Антон Ганев • Петър Илиев • Александър Марков • Рачо Петров • Иван Стойк
• Щерю Атанасов • Цоню Ганев * • Игнат Илиев • Георги Марков • Христо Петрунов • Христо Стой
• Марко Андреев • Петър Ганчев • Петър Илинов • Иван Марков • Боню Пиронков • Георги Стой
• Тодор Антонов • Стоян Гащаров • Стефан Ильев • Иван Марков • Никола Писаров • Владимир С
• Александър Атанасов • Никола Генев • Михаил Йовов • Константин Марков • Дионисий Писинов • Никола Сто
• Рашко Атанасов • Никола Генчев * • Георги Йорданов • Петър Марков • Александър Попдимитров • Владимир С
• Никола Бакърджиев • Димитър Гешов • Илия Каблешков • Тодор Марков • Кирил Попбожилов • Константин
• Сава Бакърджиев • Кимон Георгиев • Никола Каблешков • Генко Мархолев • Алекси Попов • Иван Табако
• Михаил Беджев • Константин Георгиев • Константин Каварналиев • Гурко Мархолев • Георги Попов • Александър
• Бончо Балабанов • Ничо Георгиев • Атанас Каишев • Христо Мархолев * • Иван Попов • Георги Тано
• Миленко Балкански • Тодор Георгиев • Тодор Кантарджиев • Марко Марчев * • Иван Попов • Петър Танти
• Антон Балтаков • Спас Георгиев • Симеон Караиванов • Георги Марчин • Стефан Попов • Стефан Тас
• Паун Бананов • Димитър Гешев • Димитър Кацаров • Михаил Матеев * • Александър Протогеров • Стефан Тар
• Минчо Банковски • Тодор Гиргинов • Владимир Кецкаров • Петър Мидилев • Христо Попов • Православ
• Рафаил Банов • Боню Гочев • Димитър Кирков • Михаил Минчов • Стоян Пушкаров • Православ
• Иван Бацаров • Никола Грозданов • Константин Кирков • Васил Мирчев • Първан Първанов • Атанас Тодо
• Стефан Белов • Григор Грънчаров • Пантелей Киселов • Тодор Митов • Тодор Радев • Георги Тодо
• Андрей Блъсков • Станимир Гърнев • Александър Кисьов • Константин Михайлов • Станчо Радойков • Никола Топа
• Янко Бойчев • Александър Давидов • Антон Ковачев • Никола Михов • Йосиф Разсуканов • Стефан Тош
• Иван Бончев • Асен Даскалов • Стилиян Ковачев • Димитър Мустаков • Васил Райнов • Стоян Тренд
• Борис Богданов • Владимир Даскалов • Лазар Козаров • Сава Муткуров • Иван Рафаилов • Трифон Три
• Стефан Богданов • Теодоси Даскалов • Христо Козаров • Атанас Назлъмов • Никола Рибаров • Боян Урумо
• Никола Боев • Васил Делов • Иван Колев • Калин Найденов • Владимир Руменов • Иван Фичев
• Васил Бойдев • Климент Джеров • Крум Колев • Никола Наков • Иван Русев • Никола Хад
• Любомир Босилков • Вичо Диков • Тилю Колев • Димитър Настев • Руси Русев • Георги Хайв
• Христо Боснев • Илия Димитриев • Асен Константинов • Йордан Наумов • Димитър Русчев • Борис Хари
• Кирил Ботев • Радко Димитриев • Станислав Крайовски • Никола Недев • Никола Рясков • Христофор
• Стефан Бочаров • Александър Димитров • Георги Кратунков • Христо Недялков • Сава Савов • Никола Хри
• Никола Бочев • Борис Димитров • Никола Крунев • Стефан Нерезов • Михаил Савов • Никола Хри
• Георги Бошнаков • Иван Дипчев • Стоян Кръстев * • Никифор Никифоров • Панайот Сантурджиев • Павел Хрис
• Борис Бояджиев • Симеон Добревски • Асен Кръстев • Никифор Никифоров • Георги Сапов • Атанас Хрис
• Климент Бояджиев • Иван Донков • Никола Куртоклиев • Данаил Николаев • Михаил Сапунаров • Иван Хубен
• Стою Брадистилов • Ангел Доцев • Васил Кутинчев • Асен Николов • Иван Сапунджиев • Христо Чара
• Христо Бурмов • Янко Драганов • Григор Кюркчиев • Асен Николов • Иван Сарафов • Петко Цъкле
• Панайот Бърнев • Христо Драндаревски • Иван Кючуков • Георги Николов * • Христофор Серафимов • Стефан Цан
• Владимир Вазов • Перикъл Енчев • Велизар Лазаров • Коста Николов • Васил Силяновски • Пантелей Ц
• Георги Вазов • Никола Жеков • Крум Лекарски* • Христо Новаков * • Симеон Симов • Ваклин Цер
• Васил Василев • Никола Желявски • Христо Лилков • Павел Павлов • Асен Сираков • Марин Цонк
• Вълко Василев • Кирил Жечев • Гаврил Личев • Христо Паков • Радой Сираков • Иван Цонче
• Анастас Ватев • Рафаил Жечев • Петър Лолов • Асен Пападопов • Йеротей Сирманов • Асен Чолако
• Дамян Велчев • Димитър Жостов • Константин Лукаш • Стефан Паприков • Райчо Славков • Иван Шишк
• Вълко Велчев • Константин Жостов • Иван Луков • Иван Пашинов • Стефан Славчев • Иван Шкойн
• Иван Вариклечков • Стоян Загорски • Христо Николов Луков • Йордан Пеев • Илия Сливков • Симеон Янк
• Йордан Венедиков • Владимир Заимов • Христо Цонев Луков • Панайот Пеев • Константин Соларов • Димитър Ян
• Константин Венедиков • Атила Зафиров • Стефан Любомски • Стефан Сотиров * • Кирил Янчул

* – произведени в първи генералски чин в периода (9 септември 1944 – 15 септември 1946)

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йордан_Венедиков&oldid=10431310“.

Последната промяна на страницата е извършена на 12 август 2020 г. в 08:16 ч.

Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия
за ползване.