Борис III

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към навигациятаНаправо към търсенето
 Вижте пояснителната страница за други личности с
името Борис.

Борис III

Борис III Обединител

цар на българите

Роден 30 януари 1894 г.

София, България

Починал 28 август 1943 г. (49 г.)

София, България

Погребан Рилски манастир, България

Религия Православие

Образование Национален военен университет

Управление

Период 3 октомври 1918 – 28 август 1943

 Коронация 3 октомври 1918

Предшественик Фердинанд I

Наследник Симеон II

Семейство

Род Сакскобургготски

Баща Фердинанд I

Майка Мария-Луиза Бурбон-Пармска

Братя/сестри Кирил Преславски

Надежда

Евдокия

Съпруга Йоанна Българска (октомври 1930 – 28 август 1943)

Деца Мария Луиза Българска

Симеон Сакскобургготски

Подпис

Борис III в Общомедия

Борѝс III Обединител[1][2][3][4][5] (официално: Негово Величество Борисъ III, по

Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-
Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски
от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на
България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28
август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза
след поражението на България през Първата световна война. [5]

Съдържание
 1Биография
o 1.1Втора световна война
o 1.2Смърт
 2Наследство
 3Семейство
 4Военни звания
 5Награди
 6Генеалогия
o 6.1произход
 7Бележки
 8Външни препратки
 9Допълнителна литература

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис като престолонаследник през 1905 г.

Борис като младеж

Cкиптър на цар Борис

Лична карта на Борис III

Царски монограм на Борис III

Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г.[5] в Двореца в София.

Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав
Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а
православен кръстник е император Николай II. Източноправославното
кръщение става през 1896 г. в Софийската катедрала, като императорът
кръстник се представлява от руския генерал Кутузов.
През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война участва като
офицер за свръзки по фронтовете в Действащата
армия; подполковник (1916 г.), генерал-майор (1918 г.). Царят има романс с
младата принцеса Мария Румънска, но политически пречки осуетяват брака
им [6] В края на Първата световна война е прогласен за цар на България
след абдикацията на баща си.
Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима,
установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана с
форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки
това се провеждат парламентарни избори и съществува легална
правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени
избирателни права на жените в България.