Физика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към навигациятаНаправо към търсенето
 Тази статия е за научната дисциплина. За книгата на
Аристотел вижте Физика (Аристотел).

Серия статии на тема

Физика

Равенство на маса и енергия

История на физиката
Основни клонове
Класическа механика
Електромагнетизъм
Статистическа механика
Термодинамика
Квантова механика
Теория на относителността
Области на изследване
Астрофизика
Атомна, молекулярна и оптична физика
Биофизика
Геофизика
Приложна физика
Физика на елементарните частици
Физика на кондензираната материя
Експерименти
Махало на Фуко
Опит на Майкелсън-Морли
Текущи експерименти
Голям адронен ускорител
Джеймс Уеб телескоп
Физици
Нилс Бор
Пол Дирак
Алберт Айнщайн
Ричард Файнман
Галилео Галилей
Вернер Хайзенберг
Джеймс Максуел
Исак Нютон
Волфганг Паули
Ърнест Ръдърфорд
Ервин Шрьодингер
Юджин Уигнър

Физиката (от старогръцки: φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) –
„природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални
закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния
свят. Физиката е точна наука, което означава, че се занимава с намирането
на количествено описание на природните явления. Физиката се основава на
теории, които дават ясни, измерими предвиждания. За физични се приемат
само експериментални резултати, които могат да бъдат независимо
възпроизведени. Такива резултати могат да потвърдят или отхвърлят
дадена физична теория. Теоретичната и експерименталната физика са
тясно свързани − понякога развитието на физичните теории мотивира
провеждането на нови експерименти, а понякога нови експериментални
данни провокират създаването на нова теория. За изучаването на
природните явления тези два подхода са еднакво важни.
За първи път терминът физика е използван от древногръцкия философ и
учен Аристотел през IV век пр.н.е. Физиката е една от най-старите области
на познанието, макар в древността да не е оформена като отделна наука.
Дълго време физиката и философията се ползват като синоними и едва в
резултат на Научната революция от XVI-XVII век физиката се обособява
като отделна наука[1]
Значението на физиката в съвременния свят е огромно. Новите ѝ идеи и
достижения водят до развитието на другите науки и до нови научни
открития, които от своя страна намират приложение
в техниката и промишлеността. Така например, изследванията в областта
на електромагнетизма водят до появата
на телефона, електромотора, влаковете на магнитна възглавница;
откритията в областта на термодинамиката правят възможно построяването
на автомобила, а развитието на радиоелектрониката води до появата
на компютрите.
Въпреки невероятното количество натрупани познания за света, човешкото
разбиране за процесите и явленията непрекъснато се мени и развива,
новите изследвания повдигат нови и нерешени въпроси, за които трябват
нови обяснения и теории. В този смисъл физиката е в непрекъснат процес
на развитие и все още далече от възможността да обясни всички природни
явления и процеси.