Етика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към навигациятаНаправо към търсенето

Етика (на гръцки: ἦθος,  етос  – нрав, обичай) или в някои случаи философия на морала е дял

от философията, който се отнася до въпросите на морала и нравствеността.[1] Първоначално
смисълът на думата етос е съвместно жилище и правила, породени от това съжителстване,
норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидуализма и агресивността. Към това
трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н. [2]

Етиката е част от аксиологията (теорията на ценностите)[3][4] – един от четирите главни клона на

философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в
етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на
логика, физика и етика е поставено от стоиците.

Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи

и култури правила за начина на живот в човешкото общество. В хода на човешката история
многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и
поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението
му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда.

Съдържание

 1Приложна етика

o 1.1Гръцка философия

 1.1.1Стоицизъм

 1.1.2Хедонизъм

 1.1.3Епикурейство

 2Мета-етика

 3Нормативна етика

 4Източници

Приложна етика[редактиране | редактиране на кода]

Аристотел

 Основна статия:  Приложна етика

Приложната етика е направление на професионалната етика, изучаващо практически морални

проблеми (например: аборт, смъртно наказание, изкуствено оплождане, използване на
атомната енергия за мирни цели). „Тя е философско изследване, от морална гледна точка, на
определени въпроси в частния и обществения живот, които са предмет на морално
съждение.“[5] Тя се отнася до „широките принципи на професионално поведение“ [6], следвани
от специалистите в дадена област. Проблемите, решавани от приложната етика имат формата
на морална дилема, която обикновено има поне две равностойни, но противопоставени
решения. Една сравнително нова топология (2006) разделя приложната етика на шест основни
дяла:

 Етика на решенията, това са теории за процесите на взимане на решения

 Професионална етика – етични въпроси за подобряване на професионализма

 Клинична етика – за подобряване на основните нужди на здравеопазването

 Бизнес етика подобряване на личния морал като средство за подобряване на морала на

цялата организация, изследва етическите принципи и моралните или етични проблеми,
които възникват в бизнес средата и се прилага към всички аспекти на бизнес
поведението

 Организационна етика етика между отделни организации

 Социална етика етика между отделните нации и обшества, изучаване и изследване на

социалните условия като предпоставка за богатството и по-добър живот, мястото и
ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода,
толерантност, справедливост, както и устойчивостта на институции и структури за права
и свободи