КУРСОВА РАБОТА

По дисциплината: “Култура и етика на

отношенията”

на тема: Етична недостатъчност в социалната

сфера

Изготвил: Проверил:
СЪДЪРЖАНИЕ:
Въведение………………………………………………………………....... 2

Етични принципи – същност и специфични особености ......................... 3

Етична недостатъчност в социалната сфера .............................................. 5

Заключение ................................................................................................... 9

Използвана литература ................................................................................ 11

С
оциалната сфера е самостоятелна сфера на обществен живот, в
която се реализират разнообразни интереси и отношения на
социалните обекти. В тази сфера се предоставят социални блага
и услуги, тя представлява съвкупност от социални условия,
влияещи върху поведението на хората. На практика социалната сфера влияе
върху поведението и интересите на отделните индивиди, общности и
обществото като цяло.
 Тя е съвкупност от отрасли и организации, изпълняващи общоцелева
функция за удовлетворяване на потребностите на населението. Социалната
сфера е неизменна част от обществото, а нейното развитие е пряко следствие
от еволюирането на обществото от производствено в потребителско.

Социалната сфера включва в себе си образование, здравеопазване,

пътнечиски транспорт, наука и култура, изкуство и друго. Общото между тях
е, че те акцентират върху човека и неговите потребности. Тази сфера има
голямо значение, защото се занимава със социалното благосъстояние.

Етични принципи – същност и специфични

особености

1. Същност на етичните принципи

Принципите на етиката осигуряват хомогенна среда за всяка дейност.
Те по-лесно рационализират работното пространството, представляват
общи критерии, правила за морална аргументация на отношенията в
 деловата среда. Прилагат се при вземане на решения за конкретни
действия. Посочват възможни начини за решаване на сложни дилеми,
подпомагат избора на поведение. Те са общ ориентир за анализ на
фактическото поведение на субектите и политиката на организацията. На
тази основа се формулират морални съждения за правилността или
неуместността на дадени поведения или действия.
Етиката предоставя определени правила, които приложени при
решаване на етични проблеми, подпомагат вземането на етично правилно
решение.

2. Основни етични принципи

Най-общите етични принципи могат да бъдат сведени до три:

утилитарен принцип, принцип за правата и принцип на правдата.
Тези три основни етични принципа на етиката са основа на три типа
морална аргументация. Всеки от тях аргументира действията и има място
при определяне поведението на субектите. Никой от тях не може да
обхване изцяло характеристиките на етичното поведение в работната среда.
Всеки от тях разкрива определени негови страни.
Принципът на утилитаризма поставя акцент върху съпоставката и
измерването на алтернативите на поведението от гледна точка на общото
благо за всички, сравнявайки положителните и отрицателни резултати.

Принципът за правата поставя акцент върху правата и свободите на

личността от гледна точка на индивидуалните потребности, доброволността,
съгласието за осъществяване на дадена дейност, на правото на свободен
избор на конкретния индивид.

Принципът на правдата поставя акцент върху разпределението на

печалбите и загубите в общността от извършване на конкретна дейност и е
с по-силно изразено юридическо съдържание.
 Някои изследователи в приложната етика изказват мнението, че
всъщност основните принципи са само два – принципът на утилитаризма и
принципът за правата.

Във всекидневната практика възникват множество проблеми от етичен

характер: конфликти на интереси между колеги, неадекватни възнаграждения,
проблеми с граждани от различен характер, личния живот на членовете на
персонала, проблеми на околната среда. Непрекъснато се налага
необходимостта от аргументиране, обосноваване, защита на конкретни
решения или оценка на поведение.

Етична недостатъчност в социалната сфера

Разглеждайки въпроса за етичната недостатъчност в социалната сфера, е

необходимо да се отбележи, че често пъти социалният работник трябва да
навлиза в личните, интимните страни от живота на клиента, в сложната
система от междуличностни отношения и конфликти. В тази връзка едно от
най-важните изисквания в професионалната етика е свързано със защита
интересите на клиента, което изисква такт и уважение към неговата личност и
създаване на условия, при които дейността на работещия ще донесе полза
или най-малкото няма да причини вреда. В това отношение от огромно
значение е запазването на личното достойнство, гражданските права и
свободи. Изискването за защита интересите на клиента е свързано с
правилото, че използването на едни или други методи трябва да се реализира
единствено върху основата на информираното съгласие на клиента, който
трябва да е наясно с характера, целите и евентуалните рискове, свързани със
съответната процедура.

Пораждането на етична недостатъчност в отношенията между социален

работник и клиент е един двустранен процес, в който от една страна,
служителят не консултира правилно клиента относно неговите права или
взима решения без съгласието му, а от друга клиентът не предоставя в пълен
обем цялата информация за ситуацията, в която се намира. Подобно
прикриване на информация и от двете страни води до избиране на
неправилен метод на работа и съответно до незадоволителни резултати.
Липсата на откритост поражда взаимно недоверие между клиента и
служителя, което дава негативно отражение на работния процес.

Друг много важен момент, свързан с професионалната етика на социалния

работник, е изискването за компетентност. Всеки служител трябва добре да
осъзнава границите на своята компетентност и да прилага само такива
средства и методи, които владее добре. За съжаление и към момента в
сферата на социална работа в страната работят служители, които нямат
придобита специалност и необходимите знания и умения, съгласно
спецификата на професията. Това поражда чувството на недоверие от страна
на клиента, особено когато има база за сравнение. Допускането на хора без
образование в системата, не само дава негативно отражение върху облика й в
обществото, но и се отразява пряко върху обикновенния клиент. Липсата на
систематизирани знания, терминология, както и включване в обучения за
работа със специфични клиенти, предполагат едно ниско ниво на
ефективност на социалната работа, грешки при избирането на необходимите
подходи или методи за всеки конкретен случай и последващо недоволство и
неудовлетвореност от страна на клиента.

Основен принцип в работата на социалния работник е, че получената при

работата с клиента информация има строго конфиденциален характер и не
подлежи на разгласяване. В случаите, когато социалният работник
предостави сведения на друг специалист, той носи пълната отговорност за
начина, по който тя ще бъде използвана. При предоставяне на информация на
неспециалисти, например близки и роднини на клиента или на самия клиент,
социалният работник е длъжен да разясни правилно, точно и на достъпен
език съдържанието на данните, както и правилата за конфиденциалност на
информацията. Неспазването на това правило е не само пример за неетично
отношение, но и доказателство за уязвимостта на личността на клиента.

Друг проблем от социалната работа, който е пряко свързан с етичната

недостатъчност е дискриминацията. Социалните работници са отговорни за
идентифициране и реагиране на социална необходимост, независимо от
възраст, класа, пол, сексуални предпочитания, увреждания, раса или религия.
Те трябва да могат да работят с много и различни хора и общности, които
могат да се различават от тази, в която те израстват. Практическото
приложение на това правило е свързано с провеждането и взимането на
участие в различни обучения и семинари, както и добро познаване на
спецификите на малцинствените групи. Дискриминирането на нуждаещия се
клиент е не само недопустимо, но и е основа за възникване на напрежение и
недоволство, както и индикатор за липса на професионални умения.
Професионалната етика представлява ценностно-нормативна теория за
поведението на хората в дадена професия, като изследва, анализира, сравнява
и систематизира по специфичен начин моралните ценности в дадена
професия.Тя има за задача да формира и развива личността на
професионалиста от гледна точка на професионално-моралните знания,
необходими за изпълнение на неговите професионални задължения.Играе
роля и на санкциониращ механизъм при нарушаване на възприетите правила
и норми за професионализъм.Тя добавя към общите елементи на трудовия
морал и елемента взаимоотношения с хората, който се явява обект на
дейността.Професионалната етика отдава голямо значение на моралната
удовлетвореност на професионалиста, която се поставя в зависимост от
общуването в конкретната професионална общност. Моралната регулация се
осъществява чрез етичния кодекс.

Целта на Кодекса на социалния работник е да служи като ръководство

към всекидневното му поведение и като основно средство при решаване на
етични въпроси - когато поведението на социалния работник е подложено на
съмнение за отклоняване от стандартите и основните позиции, които този
кодекс налага. Той представя стандарти на етично поведение на социалния
работник в професионалната сфера при работа с колеги, работодатели, с
други хора и професии, в обществото и заобикалящата го среда като цяло.
Включва стандарти на етично поведение, които да определят индивидуалното
поведение на социалния работник, когато и където неговото поведение се
свързва с индивидуалния му професионален статус и идентичност.В своята
същност този кодекс не представлява набор от правила, които да
предопределят и да наложат еднакъв вид поведение на всички социални
работници - в дебрите и трудностите на професионалния живот.По-скоро
предлага общи принципи, които да насочват поведението, неговата разумна
оценка в ситуации, в които има вмешателство с етични измерения.Осигурява
основата за преценка на действия от етична гледна точка.Често конкретната
ситуация определя етическите принципи, които са подходящи за нея и начина
по който те да бъдат приложени.

Е
тичното поведение се благоприятства до голяма степен от
законовото и организационното устройство. Неговата защита
зависи, от една страна, от създаването на етични принципи, а от
друга – цялостното етично управление в организацията или
институцията, културата на ръководството, разпределението на отговорността
и т.н. В този смисъл, етиката може да се счита за проблем на
законодателството и общото управление. Етичното поведение е типична
хоризонтална политика и нивото на етичната недостатъчност зависи не само
от въвеждането на ефективни наказателни мерки, а от насоките, превенцията
и инструментите за повишаване на осведомеността. Ето защо, основната
задача на ефективните инструменти не е да се наказват нарушенията, а да се
предотврати случването им и да се насърчи правилното поведение, чрез
мерки за насочване и ориентиране от типа на обучения и въвеждане на
етични кодекси. На всяко дете е гарантирало правото на свобода на
изразяване на мнение, свобода на мисълта, съвестта и религия, формиране на
собствени възгледи в право да ги изразява свободно.Всяко дете има право на
закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание,
физическо, психическо или друго насилие или форми на въздействие; закрила
за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие.Във
всички случаи трябва да се защитават по най-добър начин интересите на
детето.Работещите с деца трябва да притежават определени личностни,
морални и социални качества, да основават практиката си на съвременните
знания за детското развитие и познаването на индивидуалните особености на
всяко дете, да разбират и уважават уникалността на всяко дете.Трябва да се
съобразяват със специфичната уязвимост на всяко дете, да създават безопасна
и здравословна среда, която стимулира социалното, емоционалното и
физическото развитие на детето, да подкрепят правото на детето на свободно
изразяване на мнение по всички въпроси от негов интерес.Необходимо е да
осигуряват на децата с увреждания равни възможности за достъп до
адекватни грижи и образование.        Етичното поведение на социалния
работник не е резултат от определени норми или указ, а най-вече на лична
отговорност и отдаденост на индивида. Важно условие за недопускане на
етичната недостатъчност в социалната сфера е използването и приложението
на морални принципи, стремежи и желание към етична съобразеност.

Разглеждайки въпроса за етичната недостатъчност в социалната сфера,

е необходимо да се отбележи, че често пъти социалният работник трябва да
навлиза в личните, интимните страни от живота на клиента, в сложната
система от междуличностни отношения и конфликти. В тази връзка едно от
най-важните изисквания в професионалната етика е свързано със защита
интересите на клиента, което изисква такт и уважение към неговата личност
и създаване на условия, при които дейността на работещия ще донесе полза
или най-малкото няма да причини вреда. В това отношение от огромно
значение е запазването на личното достойнство, гражданските права и
свободи.
Използвана литература:

1. school.ehhaa.com

2. www.legaltheory.org

3. www.referati.org