ПОЛИЦИЯ И ОБЩЕСТВО – ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА НОВОТО ВРЕМЕ

Георги Георгиев

POLICE AND THE PUBLIC - THROUGH THE PRISM'S

Georgi Georgiev

In the police community and in society for many years the widespread view that the police
serve only the state and the law that the police profession is a profession exercising state power and
used it a priority by means of coercion. This professional role in police work should not be
overestimated. Indeed, the police is a major law enforcement institution, however this does not have
the professional goal setting to limit solely to the prevention and control of crime and ensuring
public order and security.

Helping social mission; Standards of professional conduct; Professional ethics; Police

Ethics.

ВЪВЕДЕНИЕ
Често се случва да се говори и пише за мисията на полицията в обществото и също така
често става въпрос за етичните норми в професионалното ежедневие на полицая. Отговорите
на тези въпроси имат различни измерения: политически, идейни, правни, морални,
естетически и т.н.
В случая преди да афишираме “социално желателен етикет”, за да се предпазим от
познатия “идеен декларативизъм” бихме могли да си изясним въпроса за водещите роли в
полицейската професия.
В полицейската общност, както и в обществото дълги години битуваше мнението, че
полицията обслужва единствено държавата и закона, че полицейската професия е професия
осъществяваща държавната власт и то приоритетно чрез използвана средствата за принуда.
Тази професионална роля в полицейската професия не би трябвало да бъде надценявана.
Наистина полицията е основна правоохранителна институция, обаче от това не би следвало
професионалното целеполагане да се ограничи само и единствено до превенцията и контрола
над престъпността и осигуряването на обществения ред и сигурност. Това е така защото
фаворизирането на възможността за използване на държавна принуда винаги крие риска от
предизвикване на “бумерангов ефект” и изграждане на т.нар. “образ на врага” и то у
граждани които на практика не нарушават обществения ред (5).
Ето защо сега е необходимо, наред с безспорната правоохранителната мисия,
съвременната полицията има и едно ново лице, една нова равнопоставена роля, т.е. че тя е
социално помагаща професия.
Полицейската работа е един от основните механизми за гарантиране спазването на
човешките права, заложени както в релевантните международни актове, така и в българското
законодателство (3). В този случай полицейската дейност може да се прояви като
информация, обучение, консултиране, подкрепа, посредничество и не на последно място
защита.
Осъществяването на социално помагащата роля на полицията и нейната включеност в
процеса на “помощ за самопомощ” на гражданите би гарантирало и съответстващ позитивен
социално-психологически резонанс. Изживявайки своя професионален идентитет отделния
полицай би се почувствал не само “силен човек на властта” но и своеобразен “стопанин на
селището”. От друга страна преодоляването на репресиращите нагласи и демонстрирането на
помагащо отношение, би предизвикало у гражданите чувство на защитеност, доверие,
уважение и не на последно място доброжелателност и мотивация за сътрудничество (5).
Осъществяването на така пестеливо изложените съдържателни характеристики на
помагащата мисия на полицията е в пряка зависимост от утвърждаването на съответстващи
норми на професионален морал в полицейското ежедневие и изграждането на необходими
поведенческите умения гарантиращи социалната вградимост на полицая.
Когато стане въпрос за поведение и взаимоотношения на полицая обикновено се казва,
че нормите на професионално поведение се уреждат от законови и подзаконови актове,
функционални и длъжностни характеристики. В професионалното ежедневие обаче,
полицаят често попада в ситуации на “етична дилема”, когато липсват точни “указатели за
дължимо поведение”, т.е. когато различните решения са в еднаква степен желателни или
нежелателни. Тогава от полицая се очаква адекватен личен избор съответстващ на неговата
гражданска позиция, съзнание за отговорност и чувство за дълг. В своебразни ситуации на
“етична дилема” като валидни ориентири се налагат нормите на професионалната
етика (5).

ИЗЛОЖЕНИЕ
Етичните норми така или иначе съществуват, независимо дали са целенасочено
изграждани или са възникнали от самосебе си. Те са социален резултат от взаимодействието
между хората, целеполагането, разпределението на ролите и оценяването на резултатите. Тук
обаче може да се досетим, че доколкото полицейската общност е организирана и
целенасочена, то в интерес както на личностната реализация на служителите, така и в
интерес на организацията и ръководството на дейността е тези норми да бъдат обсъждани,
оценявани и популяризирани. Когато предполагат адекватно съчетаване на
професионалните ценности и индивидуалните интереси, етичните норми придават
своеобразен идентитет на екипа, формират чувство за принадлежност и защитеност,
допринасят за изграждането на позитивни перспективи в индивидуален и колективно-
професионален план (4).

1. Съдържателни характеристики на професионалната етика

Системата на полицейската етика се основава на общочовешките нравствени ценности
и разбирането за мисията на полицията в обществото съобразно народопсихологичните
особености, традиции, обичаи и дългогодишно развитие на полицейската практика в
България.
Определение: Полицейската етика е система от норми на поведение, своеобразни
социални предписания и очаквани поведенчески модели в професионалното ежедневие на
полицая.
В сърцевината на полицейската етика стоят зачитането на човешките права и свободи и
недопускането на дискриминационно поведение (3).
Гарантирането на човешките права определя основните ръководни принципи и
професионалните ценности в полицейското ежедневие.
Основните ръководни принципи и професионалните ценности в полицейското
ежедневие обективно се обезпечават от социално-психологически наложили се правила за
поведение и взаимоотношения.
Като не отричаме, че гражданинът и осигуряването на неговите човешки права е
основното и най-значимо средоточие в полицейската дейност в никой случай не бива да
подценяваме сферата на взаимоотношенията в професионалната общност.
2. Обосновка:
Без да се цитират резултати от изследвания, може да се каже, че за да бъде ясно как ще
взаимодействат хората един с друг всяка една организация има очевидна потребност от
2
правила и обичаи. Това е потребност от създаване на ориентири премахващи
неопределеността във взаимоотношенията и повишаване ефекта от съвместната дейност. *
Човешките организации се сблъскват с проблема за правилата на поведение и
взаимоотношения още в началото. Организацията на изграждането на египетските пирамиди
преди 6000 години и на язовирните стени на Нил в съвременната епоха се нуждаят от
отговор на същите въпроси:
 Как работата ще бъде разпределена между хората?
 Кой ще разпределя работата?
 Как ще бъдат набирани, подбирани и обучавани работниците?
 Какви правила ще ги ръководят
 Как могат да се разграничават “старшите” работници от “младшите”
 Как може да оцелее организацията?
Принципния отговор на тези въпроси представлява своеобразна “стенографска схема”
на организацията. Зад тази “стенографска схема”, обаче съществува мрежа от политики,
интереси, процедури, прецеденти, традиции, обичаи, закони и правила, които свързват
хората с тяхната работа, хората един с друг, и различните функции на организацията едни с
други (6). В процеса на практическо задвижване на тази своеобразна схема значима роля
имат моралните норми на поведение и взаимоотношения.
Няма да преповтаряме вече обособените етични стандарти за професионална дейност
на полицейския служител, а само ще насочим вниманието към основните детерминанти в
културата на общуване в полицейската дейност.

3. Култура на общуване в полицейската дейност

Осигуряването на благоприятни условия за ефективен професионален живот в
полицейските екипи, осъществяването на гражданската мисия на полицията и респ.
повишаването на престижа и авторитета на МВР в обществото, налагат преодоляване на
наслоените репресиращите традиции сред служителите и формиране помагащи
психологически и поведенчески нагласи. В случая бихме могли удачно да цитираме
известния теоретик в сферата на помагащите професии Карл Роджърс който разглежда
ролята на професионалиста не като доминант във отживелия времето си междуличностен
модел "МАЙСТОР - ЧИРАК", а като по опитен партньор който подпомага гражданина да
повиши своя социален, интелектуален и поведенчески капацитет.
За да може и в полицейската дейност да бъде осъществена така лансираната
педагогическа и социална (помагаща) функция е необходимо между полицая и
гражданина, да се осъществи междуличностно отношение съдържащо три качествени
нагласи които улесняват професионалното взаимодействие.
А) Автентичност в професионалното поведение.
Това означава да се влиза в контакт без маска или фасада.
- помагащият да бъде реална личност, с реални отношения със субектите на
професионално взаимодействие.
- помагащият има право (не му е забранено) да бъде ентусиаст или човек изпаднал в
досада; Да бъде заинтересуван от човека с когото работи; Да бъде обиден; Да проявява
симпатия.
Да си автентичен означава да бъдеш това което си. Да не се вземаш прекалено на
сериозно. Автентичността е способността да бъдем истински, да бъдем самите себе си (5).
Б) Уважение, приемане, доверие

*
Примери за обичаи предизвикващи професионално-негативен резонанс: Обсъждане в коридора – разгеле че ви
срещнах, вижте колко съм работлив; Не е прилично да си тръгнеш точно в края на работното време; Прескачам
прекия си началник защото съм особено загрижен.
3
 Това означава:
- зачитане на гражданина, на неговите чувства, на неговата личност.
- гражданинът също е човек и е достоен за уважение точно толкова колкото и самия
началник на полицейската служба.
Този който притежава това качество може изцяло да разбере страха изпитван от бащата
на арестувания непълнолетен или удовлетворението на преуспяващия (4).
В) Емпирично разбиране
Това означава професионалистът да бъде способен да разбере вътрешното в реакциите
на другия.
Означава способност и нагласа за осъзнаване начина по който другия усеща промяната
на социалните ситуации, процесите на формиране и развитие.
Този вид разбиране е категорично различен от обичайното оценъчно отношение от типа
: “ Аз виждам това, което не е както твябва при тебе. Тия на мене не ми минават. Там на
където ти отиваш, аз отдавна съм се върнал. Такива като теб са ми ясни от пръв поглед и
т.н.”
Често се случва така, че човекът в затруднено положение не иска констатация на
проблема си. Той би се радвал да почувства, че поне една личност разбира това което самия
той вижда и чувства без да бъде анализиран или съден.
Рецептата е елементарна: Опитвай се да гледаш през очите на другия. Моделът на
даскала, който наказва ученика на колене в ъгъла отдавна е изчерпал своя педагогически
ресурс и от дидактична гледна точка никога не е бил ефективен (5).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Осигуряването на благоприятни условия за ефективен професионален живот в
полицейските екипи, осъществяването на гражданската мисия на полицията и социалното
вграждане на полицията, налагат преодоляване на наслоените репресиращите традиции сред
служителите и формиране на помагащи психологически и поведенчески нагласи сред
гражданите.
За осъществяването на лансираната социално помагаща мисия на полицията и
осигуряване на трайно гражданско спокойствие и сигурност, се налага между полици и
граждани, да се осъществи междуличностно отношение на толерантност, улесняваща
социалното взаимодействие (4).

ЛИТЕРАТУРА:

1. Абрамова, Г. Практическая психология. Москва 2000.

[Abramova, G. Prakticheskaq psihologia. Moskva. 2000]

2. Енциклопедия по психология (под ред. На Р. Корсини). С., 1998.

[Eniiklopedia po psihologiq (pod red. Na R. Korsini). S., 1998]

3. Етичен кодекс на служителите в МВР с полицейски правомощия. С., 2003.

[Etichen kodeks na slugitelite v MVR s policeiski pravomoschtia. S., 2003]

4. Минев, Т. Полиция и общество - професионална етика и гражданска толерантност

(Сборник доклади от VІ международна научна конференция на Съвета на Европа), В.
Търново, 2001.
[Minev, T. Policia I obsthtestvo – profesionalna etika I gragdanska tolerantnost (Sbornik
dokladi ot VI megdunarodna nauchna konferencia na Saveta na Evropa), V.Tarnovo, 2001

4
 5. Минев, Т. Проект “Полицаите в гражданската общност” (социална мисия,
професионална етика и обществена толерантност). Faber. С., 2002.
[Minev, T. Proekt “Policaite v gragdanskata obschtnost” (socialna misia, profesionalna etika I
obschtestvena tolerantnost). Faber. S., 2002]

6. Смит, Х. Уейкли, Д. Психология на организационното поведение. Варна., 1992.

[Smit, H. Ueiuly, D. Psihologia na organizacionnoto povedenie. Varna., 1992]