PR като изкуство

Общуването или комуникацията е сложен социално психологически

процес, при който контактуващите лица съзнателно или несъзнателно,
преднамерено или спонтанно си разменят информация. От своя страна
деловото общуване е процес на писмени и устни съобщения, които
предизвикват отговор (обратна връзка). Общуването се счита за успешно,
когато то постига желаната реакция или отговор от приемащия
съобщението.
В дейността връзки с обществеността, най-често се включва цялата
информация, с която се цели да се спечели общественото мнение, или още
по-точно казано – планомерно да се информира обществеността за това,
което представляваш ти самият, с цел да постигнеш доверието на другите.
Под другите се разбира обикновено потребителите и тези, които формират
общественото мнение.
Връзки с обществеността помага в нашето объркано и
плуралистично общество по-лесно да се предприемат решения и действия
чрез постигане на взаимно разбирателство сред групите и институциите.
Чрез него се постига хармония между индивидуалната и обществената
политика. Също така обслужва широка гама от институции в обществото
като бизнес фирми, търговски дружества, правителствени агенции,
доброволни организации, фондации, болници, училища, колежи и
религиозни формации.
За да постигнат своите цели, тези организации трябва да поддържат
ефективни взаимоотношения с много различни публики като служители,
акционери, клиенти, местната общественост, други институции и
обществото като цяло. Мениджърите трябва да познават и разбират
нагласите и ценностите на своите публики, за да могат да постигнат целите
на организацията. Дори самите цели са тясно свързани с околната среда.
 Връзките с обществеността означава това, което думите подсказват
да предполагаме: публични отношения; отношения и връзки с публиките
(групите от хора, с които организацията взаимодейства) или с
обществеността (широките граждански среди). Тези отношения могат да
бъдат добри, лоши, неутрални и да се променят във времето.
Публичната комуникация е „висш занаят”, който има свои правила,
логически изисквания и закономерности. Като целенасочена дейност,
ориентирана към постигане на конкретни резултати, тя е възможна, когато
се прилага в съответствие с изискванията на собствените й закони.
Подценяването, на който и да е етап от процеса на нейната реализация,
неминуемо се отразява на следващите етапи, като не само създава
сериозни затруднения, но обрича организацията на значителни разходи на
ресурси, без при това да са гарантирани резултати.
И ако в миналото пиарът е бил поезия, то днес той е изкуство.
Изкуство, което не всеки разбира и което не всеки би могъл да научи.
Нещо повече, трябва да си роден с него, да притежаваш нюх и усет към
нещата, да му вдъхваш живот, така че в един момент то да оживее в ръцете
ти. Тогава това, което си направил, можеш да наречеш изкуство, защото то
е уникално и неповторимо, защото ти си неговият творец.
За мен пиар е точно това - изкуството да създаваш неповторими
неща.
Най-важните функции на ПР са внимателно проучване на
обществените настроения, убеждаване на обществото да промени
отношението и действията си, полагане на усилия за генерация на
интересите на компаниите и институциите с тези на обществото и обратно.
Пиарът, като личност и служител, трябва да създаде такива новини, които
в дадените конкретни условия са способни да въздействат върху масовото
съзнание, т.е. той е не само доставчик на новини, но и техен създател.
 В наши дни „Връзките с обществеността” са се превърнали в мощно
средство за постигане на всякакви цели – политически, социални и
икономически. За някои оръжие, за други занаят, а за малцина посветени –
изкуство. С традиции и история, претърпяло много метаморфози. Корените
на това изкуство за манипулативна комуникация се губят далеч в
миналото. Със сигурност обаче знаем, че настоящият му рафиниран вид е
резултат от редица събития от недалечното минало.