You have downloaded a document from

The Central and Eastern European Online Library

The joined archive of hundreds of Central-, East- and South-East-European publishers,

research institutes, and various content providers

Book: Икономика на бъдещето : Международна научна конференция

Economy of the Future : International Scientific Conference
Location: Bulgaria
Author(s): Vladimir Milev
Title: БИЗНЕСЪТ КАТО ДОСТАВЧИК НА РЕШЕНИЯ В ХУМАНИТАРНАТА СФЕРА
BUSINESS AS A PROVIDER OF SOLUTIONS IN THE HUMANITARIAN SPHERE
URL: https://www.ceeol.com/search/chapter-detail?id=1128211
CEEOL copyright 2024

БИЗНЕСЪТ КАТО ДОСТАВЧИК НА РЕШЕНИЯ В

ХУМАНИТАРНАТА СФЕРА

Владимир Милев
докторант
Висше училище по застраховане и финанси
vladimir_milev@oultook.com

Резюме: Интеграцията на хуманитарните аспекти в бизнеса на бъдещето има потенциала да

допринесе за бизнес развитието, устойчивостта и привличането на нови клиенти и партньори
Ключови думи: хуманитарни действия, хуманитарни кризи, устойчиво развитие
JEL класификация: L2, L29

УВОД
Хуманитарните въпроси стават все по комплексни, сложни и дългосрочни, а
хуманитарните кризи стават все по-чести, различни, продължителни и с дългосрочни
последици, засягащи пряко или непряко голям брой хора. Хуманитарните действия се
предоставят като спешен отговор и борба с последствията от природни или предизвикани
от човека бедствия, здравни кризи, климатични промени и други. По данни на ООН през
2023 г. 339 милиона души в света се нуждаят от хуманитарно подпомагане, докато само
година по-рано броят им е бил 274 милиона. Хуманитарната криза има негативно
въздействие върху устойчивото развитие, докато устойчивото развитие може да намали
вероятността от бъдещи хуманитарни кризи. Това изисква иновации в хуманитарната сфера
и сферата на устойчивото развитие.
Потенциално решение на увеличаващите се предизвикателства в хуманитарната сфера е
засилването на участието на бизнеса. Бизнесът на бъдещето може да има роля както по
отношение на предоставянето на спешен отговор в условия на хуманитарни кризи, така и
за разрешаване на хуманитарни проблеми. Хуманитарният сектор показва бързо нарастващ
интерес към частния сектор през последните години. Този интерес към частния сектор в по-
широк план съвпадна с нарастващата загриженост за ролята на пазарите по време на и след

CEEOL copyright 2024

CEEOL copyright 2024

кризи1. Бизнесът присъства преди и по време на хуманитарни ситуации и често е сред

първите, които предоставят отговор. Дисциплината за непрекъснатост на бизнеса е
версията на частния сектор за намаляване на риска от бедствия и трябва да бъде интегрирана
в общата стратегия на международната общност за устойчивост2. Корпорациите – в
сравнение с други видове организации, които предоставят помощ при бедствия – имат
динамични способности, които им позволяват по-ефективно да усещат области с критична
нужда след бедствие, да вземат бързи решения и да преконфигурират ресурсите за
ефективен отговор3. Както малкият, така и средният и големият бизнес имат потенциала да
използва изградения капацитет, ресурси, канали, а също и влияние, за да предостави
незабавен отговор на хуманитарните нужди и да допринесат за дългосрочни и устойчиви
решения за възстановяване и развитие. Участието на бизнеса в хуманитарния сектор
допринася, както за справянето с хуманитарните предизвикателства, а също и засилва
развитието на бизнеса като го прави по-устойчив в условия на хуманитарни криза. В такъв
контекст бизнесът придобива нови партньори и клиенти чрез навлизане на нови пазари и
създаване на нови продукти и услуги. Освен това най-новите тенденции като
декарбонизация и дигитализация, които променят бизнеса имат значителна роля и за
трансформацията на хуманитарния сектор.

МОДЕЛИ ЗА УЧАСТИЕТО НА БИЗНЕСА В ХУМАНИТАРНА СФЕРА

Съществуват различни модели, включително и иновации за участието на бизнеса в
хуманитарната сфера и сферата на устойчивото развитие. За търговски организации
установените принципи на корпоративната социална отговорност може да бъде двигател за
ангажираност, но отново това не диктува като цяло форма на ангажираност4.
Корпоративното дарителството, доброволчеството и включването на хуманитарните теми в
културата и социалната отговорност на компаниите е един широко разпространен модел с
доказано положително въздействие, този модел е по-скоро свързан с навлизането на бизнеса

1
Levine S. Markets in crises: the implications for humanitarian action, Humanitarian Policy Group
2
Demlovsky C. Public-Private Partnerships are essential to attaining the next level of resilience in Japan and the
greater global community, White Paper: Thoughts from the Third UN World Conference on Disaster Risk Reduction
3
Ballesteros L., Useem M. Wry T. Masters of Disasters? An Empirical Analysis of How Societies Benefit From
Corporate Disaster Aid, University of Pennsylvania, 2017
4
Kent Е., Joanne B. Commercial and humanitarian engagement in crisis contexts: current trends, future drivers.
Humanitarian Futures Programme, King’s College

CEEOL copyright 2024

CEEOL copyright 2024

в хуманитарния сектор. Повечето нефинансово задвижвани приноси на частния сектор

водят до нови партньорства, тестване на нови продукти и приноси към корпоративната
социална орговорност, отчитат се като алтруистични приноси, но могат да бъдат доведат до
финансови печалби в по-дългосрочен план, ако не веднага5. За да се ангажират ефективно
с частния сектор, хуманитарните участници трябва да разберат, че ефективното
сътрудничество на първо място ще зависи от крайната важност на критерия за „основен
бизнес“ за ангажиране; т.е. предприятията ще участват в хуманитарни действия по начини,
които подкрепят цялостната им бизнес стратегия и дългосрочно значение и рентабилност6.
Един от традиционните моделите на участие на бизнеса в хуманитарната сфера е като
доставчик на стоки и услуги за хуманитарните организации. Това са стоки и услуги, които
съответният бизнес стандартно произвежда и са приложими за всички клиенти, като това
включва и организациите в хуманитарната сфера. Това могат да бъдат всякакви материални
и нематериални продукти и услуги, тъй като хуманитарните организации се нуждаят до
голяма степен от същите ресурси от които се нуждаят и други корпоративни клиенти.
Такива стоки и услуги могат да варират от такива, които се използват директно за
адресиране на хуманитарните нужди или такива, които са необходими за функционирането
на организациите и нейните процеси. Предимството на този модел е, че е обхваща голям
брой потенциални клиенти, но липсата на адаптация на продукта или услугата за
хуманитарния сектор не може да гарантира пълната и оптимална приложимост в сферата,
като това зависи от спецификата на продукта или услугата.
Друг модел на участие на бизнеса, като предоставя специфични стоки и услуги главно или
само за хуманитарния сектор и сектора на устойчиво развитие. При този модел наборът от
клиенти е ограничен, тъй като те са хуманитарни организации. Такива продукти и услуги в
повечето случаи са насочени главно за директно адресиране на хуманитарни
предизвикателства и са строго специализирани. В случая предимството е, че
предоставените продукти и услуги са изцяло оптимизирани за приложение в хуманитарната
сфера, а недостатък, че наборът от потенциални клиенти е ограничен.

5
Laser Pulse. Incentives & Barriers for Private Sector Engagement in Humanitarian Assistance: Evidence Report 2
6
Zyck S.A. Kent R. Humanitarian crises, emergency preparedness and response: the role of business and the private
sector Final report, Overseas Development Institute

CEEOL copyright 2024

CEEOL copyright 2024

Трети модел за участие е като доставчик на продукти и услуги, адаптирани за хуманитарния

сектор, като този тип продукти и услуги са подобни на тези които стандартно произвежда.
Тъй като тези продукти и услуги за разработени спрямо нуждите на хуманитарния сектор,
може те могат да бъдат разглеждани като решения. Изместването на фокуса от
предоставянето на продукти и услуги към предоставянето на решения за хуманитарната
сфера е водещият елемент за засилване на участието на бизнеса в хуманитарния сектор и
сектора за развитие. Този модел съдържа предимствата на първият и вторият модел, така,
че бизнесът да предоставя продукти на широк набор от потенциални клиенти, включително
и хуманитарни организации, на който се предоставя продукт адаптиран за хуманитарните
нужди. Именно поради баланса между масовите и специфичните решения, този модел може
да се разглежда като основа за бизнесът на бъдещето, който интегрира в себе си
хуманитарните принципи.
От една страна, частният сектор се представя като решение за подобряване на
ефективността и насърчаване на иновациите, от друга страна се разглежда като източник на
печалби, който противоречи на хуманитарната мисия7. Дейностите на търговските
участници в хуманитарната помощ са едновременно конкурентни и допълващи тези на
традиционните участници8. Именно поради това съществуват ограничения свързани с
участието на бизнеса в хуманитарната сфера, произтичащи от това, че като търговски
компании те са ориентирани към печалбата. Това е възможно като фирмите, които
предоставят решения за хуманитарната сфера, отделят тази дейност в основана от тях
нестопанска организация.

РЕШЕНИЯ ОТ ЧАСТИЯ СЕКТОР В КЛЮЧОВИ ХУМАНИТАРНИ ОБЛАСТИ

Счита се, че частният сектор е по-гъвкав и способен да се променя бързо, което, съчетано с
технологии и възможности за проектиране, би помогнало за насърчаване на иновациите,
включително изграждане или адаптиране на продукти за специфични нужди или контекст

7
Bailey S. Gordon L. Humanitarian cash transfers and the private sector Background Note for the High Level Panel
on Humanitarian Cash Transfers, ODI, May 2015
8
Binder A. Witte J.A. Business engagement in humanitarian relief: key trends and policy implications. An HPG
Background Paper June 2007. Humanitarian Policy Group Overseas Development Institute

CEEOL copyright 2024

CEEOL copyright 2024

(не трябва обаче да се забравя, че подобни партньорства също позволяват на частния сектор
да тества нови продукти на нововъзникващите пазари)9.
• Финансови услуги
Съществува значителен обхват за публичния и частния сектор за разширяване на
сътрудничеството за ефективно извършване на плащания в хуманитарен контекст. Тази
промяна на парадигмата към предоставяне на хуманитарна помощ чрез директни парични
преводи предлага възможност за проучване на пазари за дългосрочни финансови опции и
услуги – особено евтини системи за мобилни плащания, безклоново банкиране и приемане
на местни агенти, служещи като финансови посредници10. Електронните плащания могат
да направят доставката на парични плащания по-сигурна, рентабилна, по-бърза и по-
удобна. Тези опции могат да помогнат на уязвимите групи от населението да управляват
по-добре риска и да имат достъп до финансови услуги по време на продължителни
хуманитарни кризи или периоди на възстановяване след бедствие11. Пример от практиката
са корпорации за обработка на плащания, които също предоставят и услуги, чрез която
паричното подпомагане на засегнати лица може да бъде осъществено без наличие на
комуникационна инфраструктура, с намалени разходи и рискове, увеличена прозрачност и
намалено време за обработка.
• Комуникации
В хуманитарната област ефективната комуникация и трансферът на данни са от съществено
значение за предоставянето на помощ и справянето със ситуацията. Както в отдалечени
райони, така и в кризисен контекст обичайния достъп до интернет и телефон може да бъде
невъзможен и ограничен. Сателитната комуникация е единственият надежден метод за
обмен на критична логистична, медицинска и ситуационна информация с щаба на мисията
след предизвикано от човека или природно бедствие. В такива случаи
телекомуникационните стационарни линии и наземните безжични системи се разрушават
или се претоварват от хора, търсещи помощ, информация или опитващи се да се свържат с
роднини12. Примери от практиката са компаниите, които предоставят сателитни

9
Lucchi, E., Introducing 'for profit' initiatives and actors in humanitariran response, Centre for Applied Reflection
on Humanitarian Practice, Médecins Sans Frontières
10
The Future of Humanitarian Response World Economic Forum Annual Meeting 2017. World Economic Forum
11
Blake M. Propson D. Monteverde C. Principles on Public Private Cooperation in Humanitarian Payments. World
Economic Forum
12
Disaster Recovery & Humanitarian Networks, ST Engeneering

CEEOL copyright 2024

CEEOL copyright 2024

комуникации за широка гама от клиенти в различни сфери като авиацията,

корабоплаването, медиите и други. В началото тези компании имат други пазари, например
корабоплаване, транспорт, авиация и медиите в процеса на развитието си тези компании
също започват да предоставят решения са сателитен телефон и интернет в хуманитарната
сфера и днес решенията, които предоставят, са от статическо значение за хуманитарните
операции по целия свят.
• Снабдяване на енергия
Осигуряването на надеждни източници на енергия е критичен аспект от усилията за
хуманитарна помощ. Това е ключов фактор за гарантиране на успеха и устойчивостта на
хуманитарни проекти, от реагиране при извънредни ситуации от бедствия до дългосрочни
програми за възстановяване и развитие. Този преход от спешни мерки към устойчиви
решения и възстановяването подсилват значението на бизнеса. В много случаи включването
на частния сектор (както предприятия, така и инвеститори) се разглежда като начин за
ускоряване на предоставянето на устойчиви енергийни решения, привличане на
допълнителен капитал, ефективност и опит и възприемане на по-устойчиви и пазарно
базирани подходи13. Устойчиво решение за предоставяне на енергия в хуманитарната сфера
са соларните панели, тъй като те са както независим, така и екологичен източник на енергия.
Пример от практиката са редица компании, както големи и утвърдени пазарни лидери, така
и малки технологични компании. Големите компании в повечето случаи предоставят
мащабни и утвърдени решения включващи цялостното проектиране, изграждане и
поддръжка на системите, докато по-малките са по-скоро ориентирани към иновативни и
лесно приложими решения, като например такава компания може да бъде технологичен
стартъп предоставят мобилни социални панели, които могат да бъдат лесно преносими и
инсталирани за кратко време без необходимостта на инженери на терен.
• Вода, санитария и хигиена (WАSH)
Осигуряването на чиста питейна вода, както санитарни и хигиенни условия е съществена
част от предоставянето на отговор на хуманитарна криза, тъй като е от решаващо значение
за живота и здравето на засегнатите от хуманитарни кризи лица. Тези програми адресират
базови нужди в хуманитарния контекст и са необходимата основа за последващи действия
за възстановяване и справяне с последствия от криза. Местният частен сектор играе

13
Cohen Y. and Patel L. Innovative Financing for Humanitarian Energy Interventions. Energy for Impact

CEEOL copyright 2024

CEEOL copyright 2024

жизненоважна роля в нестабилни контексти, особено по отношение на водата, не само за

запълване на пропуските в предоставянето на обществени услуги за вода санитария и
хигиена, но също така (потенциално) в способностите за готовност, реагиране и
устойчивост на сектора за вода, санитария и хигиена14. Пример за доставчик на решения
свързани с вода, санитария и хигиена са ,например, компании в сферата на управлението на
води, енергия и отпадъци за различни пазари, като тези компании предоставят решения и
за хуманитарния сектор. Решенията за вода, санитария и хигиена, предоставяни от бизнеса,
могат да не бъдат ограничени до техническото изграждане и поддръжка, но и за изпълнение
на други съпътстващи мерки.
• Подслон (SHELTER)
Подслонът е основна необходимост за човешкото оцеляване и закрила, по време на
хуманитарна криза, а липсата му може да изложи засегнатите лица на редица рискове . В
такива условия осигуряването на подходящ подслон е решаващо за засегнатите лица и
именно поради това решенията следва да се максимално бързи и ефективни. Способността
на местните пазари да посрещат нуждите експедитивно и по подходящ начин, както и
собствената нужда на тези пазари от защита и подкрепа по време на бедствия, трябва да
бъдат взети предвид при планирането на подслон15. Решения от бизнеса по отношение на
мерките за подслон могат да бъдат предоставени от компаниите в сферата на
производството на шатри, палатки, както и компании в сферата на строително ремонтните
дейности и обзавеждането на дома. Пример от практиката може да бъде компания,
производител на стоки за дома, но също така предоставяща решения за хуманитарната
сфера иновативно соларно захранвано съоръжение за подслон, което също така може да се
използва за училище, медицински кабинет или други цели в хуманитарния контекст.

ПОДХОДИ ЗА НАВЛИЗАНЕ НА БИЗНЕСА В ХУМАНИТАРНИЯ СЕКТОР

В практиката се наблюдават оперативни подходи за навлизането на бизнеса в
хуманитарната сфера. Оперативните подходи за навлизането в хуманитарния пазар
изискват както неговото познаване и принципи, така и познаването на конкретният

14
Tillett, W. Trevor, J, Schillinger, J & DeArmey, D (2020): Applying WASH systems approaches in fragile
contexts: A discussion paper
15
Global Shelter Cluster, The State of Humanitarian Shelter and Settlements, 2018

CEEOL copyright 2024

CEEOL copyright 2024

оперативен контекст на хуманитарната ситуация, в който бизнесът предстои да предоставя

решения. Могат да бъдат идентифицирани няколко подхода, чрез които компании могат да
навлязат, да адаптират и разработят продукти и услуги и да ги маркетират в хуманитарната
сфера. Един от подходите за това може да бъде партньорството с хуманитарна организация
в различни посоки. Възможна посока може да бъде даряване на продукт или услуга за
хуманитарна организация – по този начин хуманитарната организация може да тества
предоставеното и ,ако това се докаже успешно решение, организацията може да закупува
продукта и услугата и по този начин компанията се превръща в доставчик на решение за
хуманитарния сектор. Друга посока е свързана с разработването на решения – продукти и
услуги за хуманитарния сектор – чрез стимулиране на доброволчеството на служителите в
хуманитарни организации, програми и проекти те придобиват опит и познания за
хуманитарния сектор и оперативния контекст и могат да предложат решения за
съществуващите предизвикателства. Още една посока е и импакт соурсингът – включването
на засегнати от хуманитарни кризи лица в работната сила на корпорациите и фирмите,
предоставящи решения за хуманитарната сфера. То този начин едновременно с
предоставянето на възможност за заетост на лицата се осигурява и потенциал за създаване
на решения за хуманитарната сфера от самите засегнати лица.
Значителна роля за навлизането на бизнеса като доставчик на решения хуманитарната сфера
имат и други заинтересовани страни – както в бизнес сферата, така и в хуманитарната сфера.
Университетите, които подготвят следващите поколения кадри за бизнесът, както и
предприемачи могат да включват в учебните програми хуманитарната тема. Бизнес
асоциациите и търговските организации също могат да запознават предприемачите с
възможностите за участие в хуманитарната сфера, както и да бъдат мост за изграждане на
партньорство между хуманитарните организации и бизнеса.
Значителна подкрепа за навлизането на бизнесът на бъдещето в бъдещето може да бъде
изграждането на комплексна платформа. Такава платформа може да следва стъпките и
аспектите за навлизането в хуманитарния пазар, като това може да включва както ресурси
за подготовка и развитие на капацитет на бизнесът, така и конкретни възможности за
партньорства с хуманитарни организации и осъществени на търговска дейност за
предоставяне на решения. Такава платформа би могла да осигури и необходимата
координация както между хуманитарните организации и бизнесът, така и между самите

CEEOL copyright 2024

CEEOL copyright 2024

участници в частния сектор за предоставяне на решения в хуманитарната сфера, като това

може да бъде особено полезно, в условия на хуманитарни кризи, когато мобилизирането на
ресурси и предоставянето на решения за кратко време е от решаващо значение.
Въпреки потенциала, който бизнесът има за предоставяне на решения за хуманитарния
сектор и директно предоставяне на хуманитарна помощ, съществуват някой опасения. Тези
опасения са до голяма степен свързани с гарантирането, че помощта, предоставяна от
бизнеса, е в съответствие с хуманитарните принципи16. За да бъде устойчив доставчик на
решения за хуманитарната сфера бизнесът на бъдещето следва да приеме етичната и правна
рамка, принципът на закрила и основния хуманитарен стандарт.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Частният сектор може да донесе търговска ефективност, допълнителен опит и ресурси на
хуманитарните агенции17. Може да бъде партньор и изпълнител в хуманитарната сфера,
както и доставчик на иновативни решения за безпрецедентните предизвикателства,
породени от хуманитарните кризи и техните последствия. Този потенциал може да бъде
оптимално реализиран чрез адаптиране на продуктите и услугите, които конкретната фирма
или корпорация предоставя към нуждите на хуманитарен сфера и адресиране на проблемите
в специфичния хуманитарен контекст. За устойчивото присъствие на бизнеса, като
доставчик на решения за хуманитарната сфера, тази дейност може да бъде отделена в
създадени от фирмите и корпорациите нестопански организации. От ключово значение е
също и партньорството с хуманитарните организации – международни или местни. Както
големи корпорации, така и малкия бизнес и стартъп компаниите, както международни
компании, така и местни фирми могат да бъдат доставчици на решения за хуманитарния
сектор, както за мащабни проекти, така и за иновации, адресиращи актуалните
предизвикателства и тенденции.

16
Johnson K. Profits and Principles: Business Engagement in Humanitarian Assistance
17
The Sphere Project, Humanitarian charter and minimum Standards in Humanitarian Response, 2011

CEEOL copyright 2024

CEEOL copyright 2024

БИБЛИОГРАФИЯ
Bailey S. Gordon L. Humanitarian cash transfers and the private sector Background Note for the High Level
Panel on Humanitarian Cash Transfers, ODI, May 2015
Ballesteros L., Useem M. Wry T. Masters of Disasters? An Empirical Analysis of How Societies Benefit
From Corporate Disaster Aid, University of Pennsylvania, 2017
Binder A. Witte J.A. Business engagement in humanitarian relief: key trends and policy implications. An
HPG Background Paper June 2007. Humanitarian Policy Group Overseas Development Institute
Blake M. Propson D. Monteverde C. Principles on Public Private Cooperation in Humanitarian Payments.
World Economic Forum'
Cohen Y. and Patel L. Innovative Financing for Humanitarian Energy Interventions. Energy for Impact
Demlovsky C. Public-Private Partnerships are essential to attaining the next level of resilience in Japan and
the greater global community, White Paper: Thoughts from the Third UN World Conference on Disaster
Risk Reduction
Disaster Recovery & Humanitarian Networks, ST Engeneering
Global Shelter Cluster, The State of Humanitarian Shelter and Settlements, 2018
Johnson K. Profits and Principles: Business Engagement in Humanitarian Assistance
Kent Е., Joanne B. Commercial and humanitarian engagement in crisis contexts: current trends, future
drivers. Humanitarian Futures Programme, King’s College
Laser Pulse. Incentives & Barriers for Private Sector Engagement in Humanitarian Assistance: Evidence
Report 2
Levine S. Markets in crises: the implications for humanitarian action, Humanitarian Policy Group
Lucchi, E., Introducing 'for profit' initiatives and actors in humanitariran response, Centre for Applied
Reflection on Humanitarian Practice, Médecins Sans Frontières
The Sphere Project, Humanitarian charter and minimum Standards in Humanitarian Response, 2011
Tillett, W. Trevor, J, Schillinger, J & DeArmey, D (2020): Applying WASH systems approaches in fragile
contexts: A discussion paper
World Economic Forum. The Future of Humanitarian Response World Economic Forum Annual Meeting
2017.
Zyck S.A. Kent R. Humanitarian crises, emergency preparedness and response: the role of business and the
private sector Final report, Overseas Development Institute

CEEOL copyright 2024