ТЕМА 2

ПУБЛИЧНИ БЛАГА

План на темата:

1. Обща характеристика на публичните блага. Чисти публични блага;

2. Подход на Пигу;
3. Ефективно осигуряване с публични блага: частичен и общ равновесен анализ;
4. Понятие за смесени и клубни блага;
5. Оптимално предлагане на клубни блага: модел Бюкенън.

Ключови думи: Публични блага; Чисти публични блага; Смесени блага; Клубни
блага; Модел Бюкенън.

Цел: Да се представят и коментират същността и видовете публични блага, както

и да се анализират различните модели за ефективно и оптимално предлагане на
публични блага.

Задачи, знания и умения:

1. Да се дефинира същността на понятието „публично благо“, като се изведат

основните характеристики на тези специфични блага, които налагат намесата
на държавата за тяхното производство и доставка;
2. Да се изведат основните категории публични блага – чисти публични блага;
смесена блага; клубни блага, като се разграничат отличаващите ги
характеристики;
3. Да се представи и анализира Подходът на Пигу за ефективно разпределени на
ресурсите при производство на публични и частни блага;
4. Да се представят и критично осмислят моделите за ефективно осигуряване на
благата – частни и публични;
5. Да се представят особеностите при предоставяне на смесени блага, както и да
се анализира оптималното им предлагане, позовавайки се на модела на
Бюкенън.

1. Обща характеристика на публичните блага. Чисти публични

блага

Основно предназначение на финансовите ресурси, с които се

разпорежда държавата е осигуряването на потребностите на обществото от
особен род блага – т. нар. публични блага. Тяхното производство,
разпределение и доставка се осъществява от специализирана съвкупност от
огранизации, институции и дейности, които образуват публичния сектор в
икономиката.
Една от най-важните последици от ограничеността на ресурсите в
икономиката е появата на конкуренция и съперничество при тяхното
използване, наблюдавани при пазарни условия. Поведението и на
потребителите, и на производителите на частни стоки се разглежда именно
през призмата на такава конкуренция. Тя води до това, че при частните
блага всички разходи за тяхното поизводство се поемат от
производителите и всички ползи от тях са само за този, който е успял да си
ги закупи. След покупката, те стават негова собственост. За индивидите
извън пазарната сделка няма разходи и ползи. Но не винаги
ограниченосттта на ресурсите води до конкуренция при потребяването на
благата. От тази гледна точка другият вид блага, предлагани в смесените
икономики, са публичните (обществените) блага.
 Принципните особености, които отличават публичните блага от
частините блага, т. е. от стоките и услугите, разпределяни чрез пазара, се
изразяват преди всичко в следното:
1. При частните стоки и услуги съществува количествена делимост, т. е.
те могат да бъдат закупени и потребявани от отделни потребители на
части, съобразно техните потребности. При повечето публични блага
липсва такава делимост.
2. Доспът до частните стоки имат само тези, които заплатят тяхната цена.
Всички останали стопански субекти са изключени от потреблението
точно на това частно благо. При частните стоки, закупени на пазара, се
продибова собствеността върху тях и поради тази причина другите
индивиди се лишават от потреблението на съответната стока. При
публичните блага не действа принципът на изключването. Няма
икономически средства или механизми, чрез които да се ограничи
консумацията на тези блага за част от потребителите съобразно
приноса им за тяхното осигуряване. Достъпът на всички граждани до
публичните блага се налага поради невъзможността по пътя на
установяване на пазарни цени да се изключат отделни лиза от
потребление. Допълнително невъзможността за изключване се
обосновава с физическа невъзможност за извършване на подобно
действие или с твърде високите разходи за изключване в сравнение с
възможните изгоди. Невъзможността за изключване може да се
предопределя и от голямата социална значимост и висшите цели и
интереси, за които служат някои публични блага.
3. Потребителите на публичните блага не се намират в конкурентни
отношения помежду си. Потреблението на публичните блага от един
индивид не пречи и не ограничава потреблението им от други. Това
може да бъде обобщено и по следния начин – увеличаването на броя на
потребителите на публичните блага не води до намаляване на
 полезността, доставена за всеки от тях. Неконкуреността при
потреблението на публичите блага поражда необичайна за пазарната
икономика ситуация – ако се появи индивид, който иска да се
възползва от дадено благо, но не може да плати за него, оптималното
използване на ресурсите предполага то да му се предостави даром. В
този случай пределният разход за предлагането на благото на всеки
явил се допълнително индивид е нула, защото не възникват
допълнителни разходи. Ръководейки се от правилото, че цената е равна
на пределните разходи, което е критерий за ефективна употреба на
ресурсите, то в случаите, когато пределните разходи са нула, би
следвало и цената ще се нула. Следователно, предоставянето на
благото на още един потребител не струва нищо.
4. Инвестициите в публичните блага обикновено имат дълъг пероид на
възвращаемост и неопределн висок инвестиционен риска.
Представените по-горе характеристики на публичните блага
позволяват да се направи обобщението, че публичните блага са
специфичен тип икономически блага, които са предназначени за
колективно ползване и чието предлагане от частния сектор е затруднено,
поради липсата на възможност за изключване, неделимост и
неконкуреност при потреблението им.
На практика границата между частните и публичните блага не е
рязко очертана. Част от благата се произвеждат и като частни, и като
публични. В този смисъл могат да се разграничат два вида публични блага:
чисти публични блага и смесени блага.
Чистите публични блага1 могат да се ползват само общо, съвместно
от всички индивиди. Тяхното консумиране не може да се индивидуализира
или персонифицира. При тях действа принципът на неизключваемост в
потребленето и неконкуретност между отделните индивиди. Примери за

1
http://www.businessdictionary.com/definition/pure-public-good.html
чисти публични блага могат да се дадат малко наброй: полицейска защита,
национална сигурност, държавно управление, паркове, алеи, светофари и
др. При тях е невъзможно или прекалено скъпо изключването и не
съществува пределен разход за доставката на още един допълнителен
човек. Те се финансират изцяло за сметка на събраните данъци в
държавния бюджет.
Чистите публични блага са блага, които се ползват само общо и
неконкурентно и не е възможно изключването на даден потребител (или
грпа потребители) от достъпа до тях.

2. Подход на Пигу

Анализът на Пигу2 относно ефективното разпределение на ресурсите

при производството на публичните и частните блага се съдържа в
дискусията му за нормативните принципи на данъчното облагане.3 Той
приема, че всеки индивид получава положителна полезност от
потреблението на публичните блага. Същевременно, данъчните плащания
за финансиране на тези блага поражда отрицателна полезност за индивида,
защото по-маликте доходи намаляват възможното потребление на частни
блага и следователно извличанатаот тях полезност. Тази отрицателна
полезност представлява алтернативните разходи, причинени от намаленото
потребление на частни блага.
За всеки индивид ефективното предлагане на публичните блага се
осъществява в точката, в която пределната полезност от потреблението на
публичното благо се изравнява с пределната полезност от данъчното
плащане. От тази позиция, прилагайки общия принцип за равни пределни

2
http://www.nber.org/papers/w1681
3
Brown, C. and P. Jackson, Икономика на публичния секор, ПССА, София, 1998, с. 81
полезности, се получава оптималното разпределение на потребителския
бюджет между всички частни и публични блага.
В така представения анализ на Пигу могат да се откроят няколко
недостатъка:
1) Пигу се базира на конецпицията за кардиналната полезност;
2) Дори и всеки индивид ефективно да разпредели бюджета си
между публични и частни блага, то не съществува механизъм,
по който да бъдат агрегирани тези индивидуални
разпределения;
Разбира се, допускайки, че поведението на цялото общество
наподобява поведението на отделния индивид. Тогава анализът налага
изравняване на пределната обществена полезност с пределната обществена
полезност от данъчното плащане. Това равенство, обаче, не предполага
изравняване на полезностите на отделния индивид. Следователно, при
модела на Пигу е възможно обществото като цяло да се намира в
равновесна ситуация, но отделният индивид на бъде в равновесно
положение.

3. Ефективно осигуряване на публични блага: частичен и общ

равновесен анализ

Целта на анализа е да разкриване на зависимостите между две

величини: цени на благата и количество на благата. Основните
допускания, стоящи в основата на равновесния анализ могат да се обобщят
по следния начин:
• потребителските предпочитания, дохода на потребителите и цените
на другите блага са неизменни;
• съществуват само двама потребителя – индивиди А и В.
 Равновестния анализ4 позволява да се разкрие как се формира
равновесната цена и равновесното количество за частните блага и чистите
публични блага. Това допълнително улеснява извеждането на
характеристиките, които ги различават.

Фиг. 3.1. Частичен равновесен анализ: извеждане на равновесната цена

и равновесното количество на частно благо

Фигура 3.1. илюстрира графичния модел за предлагане на частни

блага. Същността на модела може да се обобщи в следното: съществуват
две индивидуални криви на търсене – Da и Db. Разликите между тях са
следствие от различия във фактори като доход, предпочитания и т.н.
Кривата на пазарното търсене се получава като се съберат хоризонтално
(за всяка цена се събират съответните количества) двете индивидуални
криви или D=Da+Db. При дадена крива на пазарно търсене S,
равновесната цена се получава при изравняване на търсеното и
предлаганото количество. При тези условия, количеството на пазарното
търсене на частното благо се определя от сумата на индивидуалното
търсене на двамата индивиди: Q=OQa+OQb.

4
http://homepages.uel.ac.uk/K.Bain/2publicgoods.pdf
 Фигура 3. 2. представя графичния модел за предлагане на чисти
публични блага. С цел пълнота на модела следва да се направят няколко
уточнения относно характеристиките на чистите публични блага:
• Чистите публични блага се произвеждат на непазарен принцип и
следователно търсенето и предлагането не действат с такъв автоматизъм
както при частните блага;
• Чистите публични блага са неделими и неизключваеми и
следователно не могат да се продават на части. Това означава, че общото
пазарно търсене (D) не може да се получи чрез сумиране на
индивидуалното търсене на потребителите;
• На практика количеството от чистото публично благо е зададено и
еднакво за всички потребители (национална отбрана). Търсенето, от своя
страна, се изразява в т.н. готовност за плащане (колко е готов да плати
потребителя за съответното количество);
• Цената не е реална пазарна цена, а данъчна цена, а кривите на
търсене са криви на т.н. псевдотърсене

Фиг. 3.2. Частичен равновесен анализ: извеждане на равновесната цена

и равновесното количество за публично баго
 Нека Съществуват две индивидуални криви на псевдотърсене – Da и
Db. Разликите между тях са следствие от различия във фактори като доход,
предпочитания и т.н. Кривата на общото търсене (общата готовност за
плащане) се получава като се съберат вертикално (за всяко количество се
събират съответните цени, които потребителите са готови да платят) двете
индивидуални криви или D=Da+Db. Важно допускане на модела е, че
потребителите коректно разкриват своите предпочитания.
Равновесното количество от публичното благо се получава при
пресичане на кривата на общото търсене с кривата на предлагането. При
това равнище на предлагане и при условие, че всеки коректно разкрива
своята готовност за плащане, общата равновесна готовност за плащане ще
е: P=OPa+OPb. В равновесната точка общите получени приходи (като
сума от готовностите за плащане) се изравняват с общите разходи за
производство (и предлагане) на благото.
Различията в анализа на частните и на чистите публични блага са
резултат от различията в техните характеристики. При анализа на частните
блага всеки индивид приема цената като дадена и се адаптира към този
факт чрез търсеното количество. В случая с публичните блага, всеки
индивид приема количеството като дадено и се адаптира към това чрез
цената, т. е. чрез своята готовност за плащане. Равновесие на пазара на
частни блага се достига тогава, когато равновесната цена изравнява
общото търсено количество и общото предлагано количество. При
публичните блага е налице равновесие тогава, когато общата готовност за
плащане за определено количество от общественото балго се изравни с
цената, по която производителите са готови да предлогат точно това
количество от благото.

4. Понятие за смесени и клубни блага

 Смесените блага са тези, които притежават някои, но не всички
свойства на чистите публични блага – неделимост, неконкурентност и
невъзможност за изключване в процеса на потреблението. Обикновено
това са блага, които са персонифицирани – предназначени са за отделни
групи хора – възрастни, деца, учащи се, болни, лица с намалена
работоспособност и др. Примери за тези блага са: образованието,
здравеопазването, социалното осигуряване и др. В тази група могат да
попаднат още и ползването на улици и автомагистрали, полицейска и
пожарна охрана, библиотеки и музеи и др. При ползването на посочените
обществени блага напълно или частично се прилагат принципите на
изключването, на конкурентността и делимостта.
Следователно смесените блага5 са такъв вид публични блага, при
които в определена степен са приложими принципите на изключване,
конкурентност и делимост, тъй като са предназначени за определени
групи от хора. Затова те се наричат още квази публични блага.
Осигуряването на необходимите ресурси за производството им обикновено
има три източника – държавни разходи, такси и бизнес сектора под
формата на дарения, спонсорства и др.
Съществуват две основни разновидности смесени блага в зависимост
от комбинацията между присъщите им свойства:
1) неконкурентни, но с възможност за делимост и изключване;
2) конкурентни, но неделими.
Това разграничаване има значение за решенията относно начина, по
който ще се финансира тяхното производство и доставка. Тъй като
неконкурентните блага се ползват в различна степен от отделни индивиди,
т. е. налице е възможност за изключване от потреблението,
справедливостта изисква индивидите, които по-често потребяват благото

5
http://www.economicsonline.co.uk/Definitions/Quasi_public_good.html
да заплащат такси, чрез които се покриват част от разходите по
създаването им.
Към конкурентите, но неделими, неизключваеми смесени блага
могат да се отнесат такива, които са свързани с използването на общи
ресурси от много индивиди.
Между чистите публични блага и квази публичните блага няма рязка
граница. Едни и същи могат да попаднат в една или в друга група. Това, от
една страна, е въпрос на развитие на технологиите и възможностите за
предлагане, а от друга страна, е въпрос на публичен избор, организация и
финансиране на публичното стопанство. ,
Много от благата са неделими и индивидите могат да ги протребяват
едновременно само до капацитета на тяхното предлагане. След това
благата стават неизползваеми, именно поради големия брой индивиди.
Обикновено съществува някаква технология на изключване, благодарение
на която се фиксира цена за използване на благото. Тези блага се
анализират в конеткста на общата теория на клуба, затова се определят
като клубни блага. Целта на даден клубе да оползотвори икономиите от
мащаба, да разпредели между членовете си разходите за производството на
някое неделимо благо и да удовлетвори склонността за коопериране с
други индивиди, имащи подобни предпочитания.

5. Оптимално предлагане на клубни блага: модел Бюкенън6

Теорията на клубовете се използва при анализа на свръхнаселеността

и за определяне на цени, които да оптимизират потреблението на дадени
блага от дадена група, както и за фиксиране на оптималния размер на

6
http://hompi.sogang.ac.kr/@bb/bboard.asp?db=hongkyun_basic&mode=download&num=60&filename=an%20
economic%20theory%20of%20clubs.pdf.
дадена група, когато е необходимо да се потреби дадено благо с
ограничено предлагане.
Основните предпоставки в модела на Бюкенън могат да се
системтизират по следния начин:
1. Клубът може без разходи да изключи индивиди, които не са
негови членове;
2. Липсва дискриминация между членовете на клуба;
3. Изгодите и разходите се разпределят по равно между членската
маса.
Клубът, който разглежда Бюкенън е доброволен съюз от индивиди и
анализът е насочен към описанието на поведението на представителния му
член.

Фиг. 5.1. Оптимално предлагане на клубни блага

Фигура 5. 1. представя графичния анализ за определяне на
равновесното количество на клубните блага. Моделът на Бюкекнън можше
да се обобщи в следното:
 До изчерпване капацитета на клубното благо, общата и пределната
полезност от неговото потребление нараства или е неизменна;
  При клубните блага са налице нарастващи икономии от мащаба: с
нарастване броя на потребителите разходите за ползване от всеки
отделен потребител намаляват. Това означава, че пределните разходи
също намаляват;
 Важните въпроси са два: 1) кой е оптималният брой потребители; 2)
коя е оптималната цена или такса за ползването на благото.

Литература по темата:
1. Коцев, Цв., Т. Владимирова и др., Публични финанси, Варна, 2008 г.;
2. Brown, C. and P. Jackson, Икономика на публичния секор, ПССА, София,
1998

3. Rosen, H., T. Gayer. Public Finance, 10 ed., McGraw-Hill Education, 2013.

Използвани интернет източници:

1. http://www.nber.org/papers/w1681
2. http://www.businessdictionary.com/definition/pure-public-good.html
3. http://homepages.uel.ac.uk/K.Bain/2publicgoods.pdf
4. http://www.economicsonline.co.uk/Definitions/Quasi_public_good.html
5. http://hompi.sogang.ac.kr/@bb/bboard.asp?db=hongkyun_basic&mode=d
ownload&num=60&filename=an%20economic%20theory%20of%20club
s.pdf
6.

Дата на последна актуализация: 20.12.2016 г.