Кодекс за социално осигуряване

Закон за здравното осигуряване

Подзаконова уредба

Наредбата за медицинската експертиза

Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят

осигурителните вноски

Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж

Учебници по осигурително право

Васил Мръчков и Красимира Средкова

Предмет,метод, функции и система на осигурителното право

Всяка една дисциплина започва с тази тема. Предметът на правно регулиране са отношенията,
които възникват във връзка със задоволяването на средства, които лицето губи, поради факта,
че не може да ги набавя чрез трудова дейност, а това са негативни обстоятелства- болест,
майчинство. Това налага да се създаде компенсаторен механизъм, които да замести
липсващите доходи на лицето. Германия е първата, която прима закони за осигуряване. Модел
Бисмарк, в основата на който е солидарността на осигурените. Средствата се разходват само
за рисковете, водещи до затруднения в съществуването на лицата. През 1911г. в Германия се
приема Кодек за обществено осигуряване с 1800 члена. С него се осигурява една значителна
закрила на лицата в случай на болест, злополука, смърт, като по този начин се осигуряват
средства, заместващи липсващите доходи на лицата. През 1935 г. се приема Закон за
социалната сигурност- преход от осигуряване на определени рискове към обща система на
социална сигурност на човека. Социална сигурност или осигуреност е термин пряк израз на
Лорд са вложените във Филаделфийската декларация. Европейски социален кодекс. У нас
започва в началото на 20-ти век. Приема се закон за спомагателните каси на работниците и
законът за женския и детския труд. Закон за обединяване на работническите фондове и закон
за осигуряване на работници и служители в случаи на злополука или болест. Закон за
общественото осигуряване- разширяват се рисковете. Признават се събитията болест,
майчинство, инвалидност. Задължително обществено осигуряване и доброволно. Определя се
и времето за осигурителен стаж. Сменя се моделът на обществено осигуряване в България.
Въвежда се единно обществено осигуряване за всички работници, тъй като държавата е
собственик на средството за производство, няма отделни фондове. 1995г. започна с
приемането на Закон за фонд обществено осигуряване. С този закон се решиха 2 основни
въпроса-създаден националния осигурителен институт като държавен орган, отделен от
министерството на труда, а сега се създаде този орган, като неговото управление се
осъществяваше от надзорен съвет с равен брой представители на работниците и служителите
и представителите на изпълнителната власт. Вторият въпрост е за бюджета-средствата са били
част от държавния, а сега са отделени и се постави началото на фондовата организация и се
създаде един единствен фонд обществено осигуряване, но този закон не направи промени в
материално правната уредба, касаеща рисковете, които трябва да бъдат установени в закона,
правата и задълженият на работодатели, осигурени лица. Това беше важно и съществено.
Закон за закрила при безработицата. Кодекс за задължителното обществено осигуряване-
1999г. и влезе в сила 2000г.и отменен законът за фонд обществено осигуряване. Закон за
бюджета на общественото осигуряване. Промени се името на кодекса и вече е КСО и остана
извън системата здравното осигуряване. Тристълбова система- задължително социално
осигуряване. Вторият е допълнителното задължително пенсионно осигуряване- само при
трайна нетрудоспособност и се отнася за лицата, родени след 1959г. и тези, които
осъществяват дейности в 1-ва или 2-ра категория труд, допълнителното доброволно
пенсионно осигуряване. Принципите, върху които се изграждат. Първия стълб на солидарния
принцип чрез вноски, които се правят в обособени фондове в нарочен орган НОИ. Вторият
стълб на капиталов принцип и вноските се правят по партиди на лицата и се трупат по фондове,
изградени от частни субекти. Универсални и професионални за работещите първа и втора
категория труд. Работодателите и осигурителите внасят средства по партидите на тези лица и
след това ще бъдат изплатени. Третият стълб е резултат на съгласие между частните
пенсионни дружества и осигурените лица или работодателите, където последните се
задължават да внасят средства по отделните партиди, понеже и този стълб се основава на
капиталовия принцип. Тази уредба в днешно време определя облика на общественото
осигуряване. Здравното осигуряване стои вън от социалното. Задължителното здравно
осигуряване се простира върху широк кръг граждани- чужденци с местопребиваване у нас и др.
Средствата се натрупват от осигурителите в един фонд само- националната
здравноосигурителна каса, а здравната помощ от изпълнители на медицинската помощ, които
сключват договори с касата за оказване на медицинска помощ срещу заплащане, което касата
осигурява- между изпълнителите на медицинската помощ и касата. Осигурителни отношения-
тези при изпадане на лицето в материално затруднение- могат да бъдат сведени до
материални затруднения и нарушено здравно състояние. Тези два кръга обуславят нуждите на
лицето и са основополагащи за предмета на правно регулиране. Първото се характеризира с
недостиг на материални средства за задоволяване на своите потребности, то се дължи на
състояние на нетрудоспособност поради болест, майчинство или при състояние на
безработица. Те обуславят нуждата от набирането на средствата, тяхното съхраняване и
разходване. Втората група, наричани здравно осигурителни отношения и са свързани със
здравето на лицето като висше благо. Те са ориентирани към анатомическата цялост и
нормален живот на лицето. Без значение е причината, довела до това състояние, стига да има
нарушение на здравния статус. Това дава отражение на престациите, здравните услуги, които
се предоставят. Това налага създаването на специфичен правен механизъм, който изисква да
се определи обхвата на предлаганата помощ, лицата, които да оказват помощ, контрол при
разходването на средствата. Наличието на тези два типа обществени отношения образуват и
предмета на осигурителното право. Тези със здравния статус към здравното осигуряване, а
първото с общественото осигуряване.

Под метод на правно регулиране се разбират начините, които се използват за регулиране на

обществените отношения предмет на правното регулиране. Можем да говорим за различни
способи, чрез които се въздейства на тези отношения. Съобразно начина на изпълнение на
правта и задълженията, свободата на страните на определят съдържанието на съществуващите
между тях правоотношения и юридическите отношения на подчиненост. Можем да кажем, че
те могат да бъдат установявани централистично или децентралистично. Може да имаме
императивно или диспозитивно правно регулиране или методи на власт и подчинение и
равнопоставеност. Той няма свой специфичен метод на правно регулиране, а се използва
централистичния. Използва се императивното и диспозитивно правно регулиране по
отношение на определяне на съдържанието на правоотношението. Държавата властнически
определя кръга на осигурените лица, рисковете, при които се включва в осигурителната
система, вноските, които трябва да се правят в обособените фондове и др. При
задължителното доброволно пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно нещата са
различни. Може да имаме комбиниран метод, както е при допълнителното задължително
обществено осигуряване- за вноските, а определянето на това къде лицата да се осигурят в кои
осигурителни дружества става при избор на самите лица. Лицата, родени след 1959г. могат да
се осигуряват само по основното държавно и обществено осигуряване или във фондовете

Система и функции на осигурителното право

Под система групирането на правната уредба и подреждането в правни институти.

Подреждането поставя правните институти в определена последователност. Системата на
осигурителното право се състой от два големи дяла- обща и специална част. Общата обхваща
такива институти като предметът и методът на правно регулиране, основните принципи, върху
които се изгражда, осигурените социални рискове, субектите, техните права и задължения.
Специалната има три дяла- задължително обществено осигуряване, което включва
задължително основно и задължително пенсионно осигуряване и задължително здравно
осигуряване, доброволно задължително и допълнително осигуряване и контрол за спазване на
уредбата. Функции на осигурителното право осигуряват единството с уредбата.

Социално-закрилната функция- основополагаща функция към лицата, неразполагащи със

средства, създават се фондове за нуждаещите лица за материални средства и медицинска
помощ.

Обществена солидарност- най-фундаменталните функции на осигурителното право, заради

която и се е родило.

Социална справедливост- съизмеряване на обезпеченията с размера на осигурителните вноски

на осигурените лица и продължителността на тяхното участие при набирането на средствата,
които ще се разходват.

Преразпределителната- средствата, събрани от всички. Важна функция според проф. Мингов.

Осигурителното право е самостоятелен правен отрасъл със своя специфика. То не е вече само
публично правен отрасъл, а отрасъл, в който се съчетават и публично правни и частно правни
елементи, разпоредби. То се отличава от трудовото право по предмет на правно регулиране-
урежда осигурителни отношения със задоволяване на нужди от лицето, защото не може да
извършва трудова дейност, а трудовото- предоставяне на работна сила. Има и връзка между
тях- значителен брой на осигурените са работници и служители и трудовото право е
предпоставка за възникване на осигурителните правоотношенията, има връзка между
качеството работник и осигурително лице, но тя не е абсолютна, от момента на постъпването
на работа възниква осигурителното правоотношение- само тогава могат да бъдат и
реализирани рисковете, а не от възникване на трудовото правоотношение. Когато имаме
трудово, осигурителното е суспендирано, то задоволява нуждите си чрез паричните си
средства, те не могат да съществуват едновременно. Отпуски по общественото осигуряване-
рискове като общо заболяване, трудова злополука, майчинство, но това са понятия на
осигурителното право. Осигурителното и застрахователното право- общото е, че се касае за
настъпването на определени неблагоприятни последици от настъпване на събития, наречени
рискове и възникване на задължение за обезвреда и средствата се натрупват в нарочни
фондове, образувани от вноски, но осигурителното право не е вид застраховане или негова
разновидност- разликите са, че застрахователното право не се подчинява на властнически
метод и централистичните отношения, а е резултат на договор. Застрахованнето е частно
правна дейност- печелят застрахователните дружества. При изплащането на обезщетенията,
които се плащат при застраховката и общественото осигуряване, при застраховката дадените
средства не се връщат, а при осигурително правния режим те се трупат, дори да не са
преведени или изплатени, то има право да получи обезпеченията. Ако няма премия, няма
застрахователно обезщетение. Социалното подпомагане е различно от осигурителното право-
средства на лица, изпаднали от посрещане на своите нужди и е заплашено тяхното
съществуване. Има принцип на обществена солидарност за тези членове, но разликата е, че тя
с проявява в участието на всички лица, а при социалното подпомагане гражданите имат право
да получат тези средства само поради факта, че са граждани и са изпаднали в такова
положение. Имат различен правен режим на натрупване на средствата. Отделят се от
държавния бюджет при социалното подпомагане. Изразяват и две различни конституционни
права. Социалното подпомагане допълва личните доходи до екзистенциалния минимум –
базов социален доход. При осигурителното право имаме заместване на трудовия доход, който
е имал лицето. При социалното подпомагане се интересува от нуждата на лицето и е
изпаднало в недоимък, при общественото осигуряване трябва да е настъпил социален риск, за
да имаме заместваща престация.

Източници на осигурителното право.

Писани правила за поведение, установени в правни норми, чрез които се регулират

обществените отношения. Приемат се по реда на Конституцията и ЗНА.

Тяхната многобройност, има широк предмет на правно регулиране осигурителното право и

тяхната многостепенност, от различна степен са и с различна правна сила. Актове на НОИ и
националната осигурителна каса, те преимуществено се издават от държавни органи- НС, МС,
министри. Колективен трудов договор, правилници на осигурителните дружества. Можем да ги
разделим от няколко класификационни критерии, от кого се издават- биват държани и
недържавни, от правопорядъка- международни и вътрешноправни. Трето деление на тяхната
правна сила- от гледна точна на ранга на нормативния акт и нормативната сила в него. Този с
по-висш ранг при противоречие има предимство.

Първо, това е Конституцията. Тя определя държавата като социална и изисква от законодателя

създаването на механизъм по отношение на социалното осигуряване и преки разпоредби-
правото на обществено и здравно осигуряване, закрила на майчинството и децата, майчинство
и безработица.

Международните актове- такива ратифицирани и обнародвани, влезли в сила, резултат на

многостранни договори, универсални и специални.

Кодекса за социално осигуряване

Законът за здравно осигуряване- 1998г. Това е устройствен закон, защото предвижа две
основни форми на здравно осигуряване- задължително и доброволно.

Има значение и ДОПК, установяващ реда за събирането на вноските, ежегодно приеманите

бюджети от парламента, законът за здравето, закон за лечебните заведения, законът за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Актовете на МС-

Основни принципи на осигурителното право- онези ръководни начало, извличани от правните

норми и определят облика и спецификата на правния отрасъл. Те служат като фундамент и
правната уредба се базира на тези принципи и трябва да съответства на тях. Те служат за
тълкуване при неясноти на правната уредба.

Принципи на осигурителното право

Принцип на социалната закрила- извлича се от конституционния принцип за правото на

обществено и здравно осигуряване, изразява се в създаването на такъв механизъм, че на
гражданите да се предоставят средства, следствие на проявените социални рискове.

Принцип за обществена солидарност- изразява се в единението на хората в осигуряване на

хората на средства във фондове, които се разходват при изпадане в такова положение.
Следователно този принцип изразява идеята за взаимопомощ на членовете на обществото на
тази част от тях, за която са настъпили тези неблагоприятни събития. Той действа само за
задължителното социално и здравно осигуряване, а там, където внасят вноски по собствените
си партиди, те се осигуряват там за себе си- при доброволното задължително осигуряване.

Социален диалог- една част от правното регулиране се извършва чрез консултации и

сътрудничество с тези синдикални организации. Има норма в КСО.

Принцип на задължителност на осигуряването- задължение за участие в набиране на

средствата и означава, че една част от осигурените лица имат задължение да участват във
формирането на фондовете за държавно обществено осигуряване. В някои случаи при
вноските за държавните служилите и работещите в съдебната власт- те са за сметка на
бюджета.

Равнопоставеност на осигурените лица- намира се в КСО и предвижда, че държавното

обществено осигуряване се осъществява на принципа на равнопоставеност и изразява, че в
осигурителните отношения страните имат еднакви права и задължения, независимо какво е
материалното състояние на лицето, ако изпадне в състояние на нужда.

Богатство и разнообразие на формите на осигуряване- в тези различни форми са установени

различни принципи, въз основа на които се извършва осигуряването.

Фондовата организация на средствата- фонд пенсии, фонд трудова злополука и

професионална болест, фонд общо заболяване и майчинство, фонд безработица.

Държавно управление и надзор на осигуряването- предоставя се на министрите на

здравеопазването и на труда възможност за общо ръководство на осигурителната политика.

Обща характеристика на социалното осигуряване

Натрупаните средства се разходват целево, само когато за лицето липсват доходи от трудова
дейност. За да може лицето да получи тези престации, трябва да попада в категориите
осигурени лица и да са се проявили юридическите факти- социални рискове, при които лицето
няма доходи. За да закупи доход, трябва да е имало преди това. Под основание за
обществено осигуряване се разбира възможността едно лице да получи заместващата
престация при наличието на друго правоотношение- работа по трудово правоотношение.
Когато са изпаднали в положение на нетрудоспособност по силата на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да осигури социалното му осигуряване. Към работа
по трудово правоотношение следва се отнасят и случаите на лица, приравнени към трудовото
правоотношение основание- председатели на държавни агенции и комисии, съдии, прокурори
следователи и държавни служители. Основание за обществено осигуряване е изпълнението на
държавна служба в органите на МВР и армията. Тяхното специфично правоотношение също им
осигурява възнаграждение и се поражда нужда да се компенсира този доход. Основание е и
полагането на труд за собствена сметка- еднолични търговци, земеделски производители и пр.
Когато не могат да си докарат тези доходи. Основание за разпростиране на системата за
социално осигуряване са и гражданските договори. Основанието за общественото осигуряване
обхваща различните категории лица, получаващи доходи.

В зависимост от характера на осигуряването- основно и допълнително. Основното е израз на

грижата на държавата и е държавно и се управлява от държавата и уредбата му е императивна.
Допълнителното е това, което се прибавя към основното и се отнася до по-ограничен кръг лица
и само за старост и смърт. Допълнителното отново бива задължително и доброволно.
Обществено осигуряване при неработоспособност и при безработица в зависимост от
основанието. Трудова злополука, старост и смърт, майчинство и пр. При безработица поради
състоянието на пазара не може да си намери работа и няма доходи. Общественото може да
бъде разделено на краткосрочно и дългосрочно или още пенсионно, а критерият е
вероятността затрудненията, в които е изпаднало лицето да е преодоляна или такава
възможност не се предвижда. Дългосрочното е свързано винаги с трайна неработоспособност
на лицето и престацията се нарича пенсия. А когато се очаква възстановяването на
работоспособността и плащането се нарича обезщетение. Осигурителните плащания като
престации при осигурените социални рискове. Това са парични средства или натурални блага,
които се предоставят при настъпили социални рискове и зависи от проявения риск. Тези
престации са субективно право от категорията на притезателните права, само при
персоналните пенсии са една възможност. Осигурителните плащания се разделят на няколко
вида- обезщетения- замества личния доход на лицето и да компенсира неговата загуба. Тези
обезщетения са различни като процент, който трябва да покрие загубата от доход на лицето-
трудова злополука и професионална дейност, както и при риска майчинство в частта
бременност и раждане. По-нисък е процента при общото заболяване- там е 50 %. При някои
случаи е фиксирана сума. Обезщетението се определя ежегодно и фиксирано.

Здравното осигуряване е предвидено като такова в Конституцията като начин на здравни

грижи, когато се нуждае от такива. Законът е приет през 1998г. и урежда реда и начина за
получаване на такава медицинска помощ. С приемането на Закона за здравното осигуряване
правото на такава медицинска помощ имат осигурените лица. Легално определение на
понятието за здравно осигуряване в самия закон. Белезите се извеждат от правната уредба.
Първо, то е елемент от осигурителната ни система и на тази част, свързана със здравето на
хората или система за здравна защита. Второ, системата на здравната защита е социална
израз на социалната държава, поставя в центъра здравето и живота на човека. Третият белег
на здравното осигуряване е, че тази система е осигурителна. Имаме различни системи на
правна защита. Възприета е системата на здравно осигуряване и тя се осъществява чрез
специален ред за набиране и разходване на средствата. Осигурителния характер се разглежда
като задължение за участие на осигурените лица лично или чрез другиго и на органа да
предостави необходимата защита. Болест, бременност и раждане са тези здравни
осигурителни рискове.

Осигурителното правоотношение

Субекти и съдържание. Основен белег са неговите субекти. Съществува още един правен
субект, наречен осигурителен орган. То включва и изпълнителите на медицинска помощ.
Третият съществен белег е неговото основание за възникване. В едни случаи възниква въз
основа на закона, когато то се предхожда от правоотношение, което осигурява средствата на
осигуреното лице по съответното правоотношение. То е едно продължаващо
правоотношение, осъществява се периодично във връзка с натрупването на средства. Друг
белег е, че то е сложно правоотношение. От гледна точка на различните видове
правоотношението може да бъде публично правно- това по задължителното държавно
обществено осигуряване. Особености има и по отношение на правата и задълженията.
Правоотношенията могат да бъдат разделени на две големи групи- по разходване на
средствата, събрани за нуждите на осигуреното лице. В този случай осигуреното лице
предявява претенции пред осигурителния орган за получаването на средства за компенсиране
на дохода си или да му бъде оказана нужната медицинска помощ и второ правоотношение по
набиране на средства чрез осигурителни вноски- осигурителя и осигурителния орган, между
тях е правоотношението. Това са двете страни на реализирането на осигурителните
правоотношения.

Осигурените лица, осигурителя и осигурения орган. Осигуреното лице е един от субектите на

осигурителното правоотношение, заради когото се осъществява осигуряването. Нашето
осигурително законодателство не урежда общо понятие за осигурително лице- такова има в
КСО, както и в Закона за здравното осигуряване. Под осигурено лице следва да се разбира
физическо лице, което има право на престации при материална нужда или да получи
медицинска помощ поради нарушаване на неговото здраве чрез осигурените социални
рискове. Съществен белег на това понятие е, че то е физическо лице- само то може да има
нужда от доходи или медицинска помощ. Второ, това е индивидуално качество, трето,
качеството осигурено лице не се придобива естествено, а само чрез нормативен акт чрез
извършване на определени лични действия, които трябва да извърши лицето при
самоосигуряващите се лица или при доброволното социално осигуряване. Качеството
осигурено лице не е природна даденост. Категориите осигурени лица са различни. Качеството
осигурено лице се придобива при задължителното обществено осигуряване от момента на
настъпване на основанието за осигуряване- при започване на трудовата дейност, тоест
постъпване на работа, ще се придобие това качество, а не от момента на сключване на
трудовия договор. Лицата, упражняващи свободни професии- за тях качеството се придобива
при започването или възобновяването на дейността. При доброволното осигуряване всичко
зависи от волята на страните. Осигурените лица може да ги разделим на задължително и
доброволно осигурени. Задължително осигурените на такива по задължителното обществено и
задължителното здравно осигуряване. Задължително осигурените са лицата, за които
задължението зависи непосредствено от закона и независимо от тяхната воля. С постъпването
му то става ex lege осигурено лице. Легално определение има в параграф 1, т. 3 от КСО. Това е
физическо лице, което осъществява трудова дейност.

Осигурител- работодателят може да удържа частта от осигурителната вноска според КТ. Трябва
да се регистрира в НОИ. Това определение на осигурителя по чл. 5 от КСО следва да се има
предвид и при здравното осигуряване. В Закона за здравното осигуряване като осигурител се
посочва националната здравноосигурителна каса. Текстът е грешен. В тази каса осигурителите
внасят вноските в този орган, това са наетите на работа държавни служители. При
самоосигуряващите се лица качеството осигурен и осигурител съвпада. Чл. 129 от КТ и в чл. 6
от КСО имат задължение да осигуряват техните работници и служители. Осигурители са и
изборните органи за лицата, които са на изборни длъжности, органите на регистрираните
вероизповедания за лицата, които служат при тях. Осигурител е и държавата чрез съответните
ведомства- държавните служители, служителите на ДАНС, МВР, военнослужещите,
магистратите. Държавата пряко е осигурител чрез републиканския бюджет на редица
граждани. Тя поема здравноосигурителните вноски на студенти, ученици, които се осигуряват
здравно за нейна сметка. Това осигуряване е предвидено с оглед необходимостта тези лица
при липсва на доходи да бъдат осигурявани. Държавата е осигурител и за лица, които са
чужденци- лица със статут на бежанец или чужди граждани, осигурявани у нас. Осигурители са
и възложителите по договори- страна по граждански договори, юридически лица по
отношение на лица, сключили договор за управление и контрол на търговски дружества,
последното осигурява лицата, които са в граждански отношения. За някои категории лица
липсата на такова отношение, както е при самоосигуряващите се лица- земеделски стопани и
пр. трябва да се самоосигуряват сами. Те са винаги физически лица и са длъжни да внасят за
своя сметка и със собствени средства вноските. Възможно е обаче в някои случаи да се
раздели качеството осигурен и осигурител и за тези лица, чл. 8 от КСО казва, че могат да се
образуват осигурителни каси. Дава възможност за създаването на осигурител, който да се
регистрира в НАП. Уредбата на тези осигурителните каси е дадена в нарочна наредба и
представлява сдружение на лица, чрез които да се провежда осигуряването и чрез нея се
събират задължителните осигурителни вноски. Приема се, че тя е посредник, а не същински
осигурител, въпреки че се регистрира като такъв, задължението е на осигурените лица да
превеждат съответните суми в органа и когато не е изпълнено задължението на осигуреното
лице, няма да отговаря касата. Основното задължение на осигурителя е да внася
осигурителните вноски в осигурителния орган. Осигурителната вноска е парично изражение да
внесе определена парична сума за своя сметка или заедно с осигуреното лице и тя е парично
плащане, дължащо се на съответния орган по силата на закона.

Осигурителен орган е този, който осигурява средствата на осигурените лица в случай, когато те
изпаднат в недоимък и акумулира(набиране) тези средства в нарочни фондове. Той зависи от
това. какъв вид е осигуряването. Органите на НОИ са надзорен съвет, управители и
подуправители. Надзорният съвет е колективен орган, който е учреден на три партидна
основа. Функциите му са определени в чл. 36 от КСО.

Функции по управление на системата на национално осигуряване. Функциите му са свързани и

с имуществените въпроси, изброени в същата разпоредба. Третата функция е контролна.

Управител- чл. 37 и сл. от КСО. Управителят и неговият заместник се избират за срок от 4

години, те са в изборни отношения. Функциите са по оперативното управление.

Първо, има представителни функции. Като такъв той представлява НОИ. Има управленски
функции.

Осигурителният орган при допълнително доброволно пенсионно осигуряване са частните

търговски дружества и трябва да придобият разрешение чрез Комисията за финансов надзор.
Дружествата образуват професионален и универсален фонд, само по един всяко дружество.
Създават се условия за ранно пенсиониране и се искат години за първа и втора категория
възрастта и осигурителният стаж, но до навършването на възрастта следва да бъде изплащана
до трета категория труд, след това ще се изплащат от НОИ.

При реализиране на осигурителния случай се пораждат определени права за осигуреното лице

и задължение за осигурителя.

Осигурения социален риск е едно бъдещо несигурно събитие, то осигурителния случай не е

несигурно събитие. Теорията разделя рисковете на две групи, наречени професионални
осигурени социални рискове- трудовата злополука и професионалната болест и общи- общото
заболяване, майчинството, старостта и смъртта. Безработицата има спорове къде да бъде
отнесена. Имаме и приравнени на общото заболяване случаи, посочени в закона. Рискът е
опасност от увреждане, а при умишленото причиняване на увреждане, осигурителното
законодателство няма действа. В чл. 46 е посочен отделен риск като юридически факт, който
не се включва в изброяването на осигурените социални рискове. Неработоспособност замени
термина нетрудоспособност. Проф. Мингов смята, че трябва да изясним какво означава
първото понятие- качество на човека да извършва различна трудова дейност, а
неработоспособността означава загуба на това качество. Към такова разбиране ни насоча и
етимологията на думата, състояние на индивида, при което извършването на трудова дейност
е възпрепятствана поради посочените в закона причини, предвидените социални рискове.
Неработоспособността отразява загубата на качеството на лицето. Ако не е в състояние да
изпълнява само определена работа, не можем да говорим, че е неработоспособно, може да
осъществява друга дейност, промяната се изразява в неговата трудоспособност. Има хипотези,
при които лицето е само нетрудоспособно и обезщетенията се дават само поради този факт.
Терминът временно намалена работоспособност трябва да отчете това състояние, при което
лицето е само нетрудоспособно да извършва конкретна работа. Въпреки че лицето има
запазена трудоспособност, то има право на пенсия. За да е налице, трябва да е изпаднал в
трайна неработоспособност, но в случая това е частична загуба на работоспособността. Имаме
степенуване на трайната неработоспособност. Когато нямаме 100 % загубена
работоспособност, лицето е в състояние да извършва определена дейност. Понятието частична
неработоспособност съдържа в себе си родовите белези на общото понятие да не може да се
върши каквато и да е работа, поради което не е правилно. Състоянието на невъзможност при
тези рискове е различно, макар и пораждането им да се дължи на липсата на доходи на
съответните лица.

Рискове, които могат да доведат както до нетрудоспособност и неработоспособност- общо

заболяване, трудова злополука и професионалната болест. В чл. 1, т.1 от КСО, чл. 11 и др.
текстове от КСО. Понятието общо заболяване се характеризира с белези от значение за
правото- неспособен за работа поради ненормално състояние на неговото психическо и
физическо здраве. То е обективно състояние, което се отклонява от нормалното състояние-
напр. заболяване на вътрешни органи. Вторият риск е отстраняване от работа под
предписание на здравните органи- лицата са носители на заразно заболяване, изолират се, за
да не заразят други хора. Ако лицето може да извършва друга работа, без да има опасност от
заразяване, то се трудоустройва. Трудова злополука и професионална болест- трудовата
злополука е най-честият риск, защото може да се реализира само когато лицето е в трудова
дейност. Това понятие се използва и от трудовото право, когато урежда отговорността на
работодателя при увреждане здравето на работника, но е понятие на осигурителното право.
Чл. 55 от КСО има легално определение. Тези лица, които работят за собствена сметка
няма да се ползват от обезщетение при трудова злополука- упражняващите свободни
професии. Карантина- заболяване, което прави лицето работоспособно, но е накърнена
неговата трудоспособност. Изолацията в този случай е продиктувана от това да не се предаде
заболяването на здрави хора. Към тази група има рискове, свързани с грижи към близки.

Разходо-оправдателен документ. Уговорена цена и нейните данъчни и осигурителни аспекти.

Когато изпълнителя е юридическо лице. Дали изпълнителят е регистриран по ДДС или не.
Изпънителят нние физическо лице. Норматино признати разходи 25 %. Осигурените внноски се
дължат след приспаданне нна нормативно призннати разходи- осигурителнния доход са тези
750 лв, а осигурителната вноска разходи за дейност. Осигурителнната вноска се дължи и от
двамата. От доходите си изпълнителя си я удържа, а възложителят заделва такива суми- за чия
сметка е осигурителната вноска и кой е вносителя- винаги е осигурителя. Винаги внасят
осигурителите, а осигурителят е възложител по договор за изработка, а по осигурителното
правоотношение, възложителят става осигурител. Какъв е договора- изпълняващото лице има
задължение за данъци и осигуровки. Възложителят дължи 1000 лв., върху които ще се
дължат данъци и осигурителни вноски( така трябва да се опише в договора) и реалната сума
ще бъде по-малко. Договорили сме 1000 лв. преди облагане. Възложителят разхода му ще е
по-голям, осигурителни вноски ще дължи неговата си част, ще удържи данъците, но за сметка
на осигуреното лице. Може да договорим чисто 1000 лв. да получи или ще са преди данъчното
и осигурителното облагане. Тя е публично вземане, НАП събира публичните вземания-
данъци, осигурителни вноски. По сметки на НАП се внасят, но НАП ги събира и трансферира
към съответните органи, но не е осигурителен орган, а изпълнява само техническата част.
Олихвяват се по един и същи начин. Закон за бюджета на НЗОК. Осигурителен доход. Процент
върху определена основа. Нашето физическо лице е осигурено и по смисъла на ЗЗО. До
осигурени социални рискове да се знае. Осигурено лице, осигурителен орган, осигурителен
доход, дали е доктринално или има легална дефиниция. Осигурителното лице дали отговаря
на чл. 4 от КСО.

Обществено и социално осигуряване. До 25-то число се внасят осигурителните вноски на

месеца, следващ месеца на осигуряването, те трябва да са по сметка на НАП, дължим за
предходния месец. Може и след това число, но ще се дължат лихви. Настъпил е падежа,
станали са изискуеми, не са внесени, имаме неизпълнение на задължение. Престацията
зависи от изпълнение на задължението, но лицето има качеството осигурено лице все при
внасяне или когато дължи. Има разлика да са ти само внесени или дължими и внесени-
задължението за внасяне е на осигурителя, които е различен субект, а при самоосигуряващите
се лица качеството съвпада. Ако задължението е на осигурителя, то и да иска осигуреното
лице, не може да изпълни задължението за вноските си, това зависи от волята само на
осигурителя. Не мога да черпя права от собственото си виновно поведение – при
самоосигуряващите се лица. Първият белег е физическо лице, втория- извършва трудова
дейност- в чл. 4 и чл. 4а от КСО. Трудовата дейност е предпоставка за възникване на
осигурителното правоотношение. Осигуряването е за определени социални рискове. Кои са
осигурените социални рискове по класическото ни право. Те са общо 7. Проф. Мингов ги
изкарва повече. Осигуряването теоретично е за рисковете. Не всички осигурени лица са
осигурени за всички социални рискове. Рискове е в чл. 1, ал.1, т.1 от КСО. Там са седемте
социални риска. Чл. 4 смесва риск и последица от риск- например инвалидност поради общо
заболяване. Инвалидността е последица от общото заболяване, трудовата злополука.
Инвалидността е невъзможност на лицето да полага труд. Неработоспособност- временна и
трайна( с нея визираме трайната неработоспособност и си мислим за пенсионно осигуряване и
пенсия за инвалидност). КСО като уредба урежда понякога осигуряването по рискове или
последица. Осигуряването е за съответен риск, а лицата се осигуряват за фондовете- 6 фонда
има общо. Фондовете не съвпадат с рисковете. Осигуряването общо заболяване и майчинсто са
в един фонд, но това не ги превръща в един риск. Например за старост и смърт също, но това са
различни социални рискове. Те се осигуряват по определни рискове- осигуряване за риск и
осигуряване за последици. Критерии за всички осигурени рискове- това са осигурените лица в
чл. 4,ал. 1, обаче има две изключения- т.1 и т.5. Другият критерий е дали осигуряването е
задължително или доброволно- ако съм лице на определена възраст- отпусната ли ми пенсия
за трудов и осигурителен стаж. Лицето може да продължи извършването на трудова дейност.
Чл. 4, ал.1, т.1 от КСО- попада в тази хипотеза. Това е израз на солидарност пак да ме
осигуряват. В ал.4 имаме диспозитивна норма- да се осигурявам за посочените рискове или
не. Разликата е в последиците- няма да правя вноски и да имам заместваща престация, във
втория случай ще имам. Ал. 10 въвежда изключение по отношение на разпоредбата на чл. 4,
ал.1, т.1, където са трудовите договори. Лицата с договорите по чл. 114а от КТ са задължени
задължително- подлежат казва закона, но само за някои рискове, изключват се безработицата,
майчинството и временната неработоспособност на общото заболяване. Чл. 4а от КСО въвежда
специфична хипотеза и е изключение от чл. 4, ал.1, т.1 от КСО, който урежда осигурените лица
за всички социални рискове. Речните не попада под обхвата на чл. 4а. Говорим за трудови
правоотношения и се осигуряват по този член, който е изключение. Чл. 127, ал.2 от КСО- част
втора, озаглавена допълнително социално осигуряване. Допълнителното пенсионно
осигуряване го дефинираме като допълнително социално осигуряване. Те също се отнасят за
задължително осигурените. Пример за смесен метод на правно регулиране е този член, защото
въвежда основаният за осигуряване в универсален или професионален фонд. А
диспозитивното е, че може да си избираме осигурителния орган- а НОИ стана орган във втория
стълб наред с пенсионноосигурителните дружества. Тоест диспозитивния характер на нормата
е избора на пенсионноосигурително дружество, а не фондовете. Разгледахме понятието за
осигурено лице само за КСО, а не по ЗЗО. Чл. 4, ал. 11 от КСО- къде се съдържа този ред,
посочен в този член. Кой е органът, който ще уреди този ред- МС по предложение на НОИ-
този ред ще се съдържа в подзаконов нормативен акт- трябва да каже този нормативен акт, как
сме го намерили, да докажем, е въпросният акт е точно предвидения, приет на основание тази
разпоредба.

Всички работодатели ли са осигурители. Работодателят е винаги задълженото лице, няма как

да се сключи трудов договор, който да не вменява такива задължения. Министърът е техен
работодател, но не е техен осигурител, понеже вноските стават за сметка за държавата през
съответното ведомство. Правоотношенията възникват като основания КТ, но възникват по
Закона за академичния състав и Закона за висшето образование.

Първичното ми отношение е възникнало и работодателят е и мои осигурител. Осигурените

лица, чиито вноски са за сметка на държавния бюджет са чрез съответното ведомство. Пример
за осигурител физическо лице са едноличните търговци. Всички ли са осигурители- ако
едноличният търговец сключва договор за изработка като възложител. Всички еднолични
търговци са осигурители физически лица, когато имат задължение да осигуряват други лица по
трудови или нетрудови отношения, едноличен търговец, който има и качеството работодател и
възложител, иначе по чл. 5, ал.2 ако не са работодатели, те са самоосигуряващи се. Винаги са
самоосигурващите се, но стават осигурители само когато са страна по предхождащи
отношения. Ако търговското дружество не е работодател, кого осигурява тогава. Когато знаем
осигуреното лице с кого е правоотношение, може да познаем кой е осигурител. За данъчните и
осигурителните нужди неперсонифицираните дружества, които не са юридически лица, са
осигурители. Те са осигурители, когато са работодатели и възложители. Пример за други
организации, които не са юридически лица, това е клонът, който щом е работодател, значи е
осигурител. Изборни длъжности по ЗМСМА, народни представители, президент. Членове на
търговски дружества- изборни са и мандатни. Осигурите на съответните общински съветници е
общината, на народните представители- народното събрание. Лицата, упражняващи свободна
професия- за целия период на професията имам качеството самоосигуряващо лице. Трябва да
бъдат внесени осигурителните вноски, ще имам качеството осигурено лице, а качеството
самоосигуряващо се лице кога е възникнало. Вписан съм като адвокат 2014г., отговорът е, че
зависи от това дали съм осъществявал дейност като адвокат. Ще си изгубя качеството
самоосигуряващо лице. Докато са кандидати са пот. 10 от чл. 4, ал.1 от КСО, а техен осигурител
е ВСС.