Видове обективно съединяване на искове

Първоначално – става с първоначалната искова молба. При него с една искова молба се
съединяват повече от един иск. Страни по всички искове да са едни и същи лица – ищецът и
ответникът. По отношение на връзката между предметите няма изрични изисквания.
Последващо съединяване на искове – до него може да се стигне по пътя на предявяване на
инцидентен установителен иск, на насрещен иск от ответника, на обратен иск на някоя от
главните страни срещу подпомагащата, по пътя на главното встъпване или от съда при
служебно съединяване на висящи пред него искове между едни и същи страни.

Когато е предявен инцидентен установителен иск, ще имаме два диспозитива- установява, че

лицето е собственик и осъжда да се изплати обезщетение в посочената от съда сума. Това дава
в повече този иск. Само когато е спорно правото, тогава е допустим инцидентния
установителен иск. Например, ако ищецът иска обезщетение за вреди на неговата вещ, а
ответникът признае, че ищецът е собственик на увредената вещ, тогава нямаме преюдициален
въпрос- оспорване на правото на собственост на ищеца, което обуславя присъждането на
обезщетението за вреди. Ако Ищецът предявява иск за обезщетение за вреди, тогава
ответникът предявява инцидентен установителен иск и казва, че вещта, която е увредил и от
която ищецът иска обезщетение си е негова и може да си я уврежда колкото си иска. Тогава
ответникът може да предяви отрицателен инцидентен установителен иск, да се установи, че
ищецът, който иска обезщетението срещу него, не е собственик. Преюдициално отношение-
това е право, от чието съществуване или несъществуване зависи прекратяването на спорното
материално правоотношение. Трябва да имаме висящо производство. С първоначалния иск се
съединява и искът, който има за предмет преюдициално отношение- инцидентен
установителен иск. Например иск за вреди и инцидентен установителен иск.

Може ли процесуален субституент да предяви обратен иск- не може, защото ще ни липсват

общите условия за процесуална легитимация.

Какъв е видът на съединяването на първоначалния и обратния иск- винаги е евентуално,

защото ако се уважи главният иск, няма да имаме решение по евентуалния иск. Тоест съдът ще
уважи първоначалния иск на ищеца, защото евентуалния му се явява като заместваща защита,
ако не бъде уважен главния иск.

Имаме увредено лице при деликт, то предявява иск срещу един от причинителите на
непозволеното увреждане. Другият причинител е встъпил като подпомагаща страна и законът
дава възможност на този причинител на деликта, който е конституиран да привлече другия
причинител за регресните си права. Винаги се съединява като евентуален, защото нашият
причинител иска да бъде отхвърлен първоначалния иск, че не е причинен деликт, а ако бъде
уважен първоначалния иск на ищеца увредено лице срещу единият конституиран причинител,
тогава той привлича и другия. Това означава, че невинаги ще имаме решение по обратния иск.
Ответникът по обратния иск, когато е осъден вече, тоест единият причинител, той веднага не се
пораждат регресни права за ответникът съпричинител, а когато е платил сумата, за която е
осъден, тогава има и регресни права срещу другия причинител. Тоест причинителят ответник
казва при първоначалния иск- не дължа нищо, защото няма увреждане, а ако се уважи иска-
тоест съдът счете, че има увреждане, тогава евентуално казва ответникът твърди, че платил на
ищеца парите. Когато се снабди с изпълнителен лист, осъден е и е платил, тогава може да има
регресни права срещу другия съпричинител, солидарно задължен с него. Друга форма на
последващо обективно съединяване е насрещния иск. Щом насреща се предявява иска, значи
трябва да имаме вече висящ процес. Законът допуска срещу първоначалния ищец да се
предяви насрещен иск, ако при тези насрещни права нна ищеца и ответника и правата на
ищеца по първоначалния иск съществува връзка, не ни казва каква връзка е необходима, тоест
всякаква може да обуслови допустимост. Най-често теззи права произтичат от един и същи
договор. Ищецът предявил иск за вземания по договор например лизингови вноски,
лизингополучателят пък твърди, че лизингодателят му дължи неустойка за това, че е забавил
предаването на лизинговата вещ. Претенцията на ищеца за лизингови вноски е предмет на
първоначалния му иск и претенцията на ответника за неустойка са произтичащи от един и същ
договор. Могат да имат общ обект тези права и правоотношения при иск за ревандикация за
недвижим имот- владелецът може да предяви и други права- насрещният може да е всякакъв
за придобивна давност, може ако е добросъвестен владелец насрещния му иск да е за
подобренията, които е направил, тук нямаме връзка между правата им.

Какъв е видът на съединяването между първоначалния и насрещния иск- може да е

кумулативно или евентуално, зависи от предметът на тези искове. Тук легитимиран е само
ответникът- срокът е срокът за отговор на исковата молба. При възражението за прихващане
се формира сила на пресъдено нещо. Да внимаваме с възражението, защото, когато казвам
прихващам с вземането на ищеца, това означава, че направо признавам вземането на ищеца,
това ми е евентуално възражение. Възражението за прихващане се предявява в срока за
отговор на исковата молба. Но има тълкувателно решение, което казва че възражение срещу
ликвидно насрещно вземане може да се предявява до приключването на делото пред
въззивен съд. Имаме два вида прихващане- извънсъдебното по ЗЗД, то е прихващане с
ликвидни вземания, тоест, когато имаме извънсъдебно прихващане прилича на плащане,
защото е способ за погасяване и за това прихващане става дума, че вземането на ответника е
безспорно. Той казва не дължа, защото прихванах извънсъдебно. Кога е налице такова
прихващане, то е спорно, но кое пък е съдебното- прихващането със спорни вземания, а не
ликвидни (безспорни- установени по основание и размер). Със спорни вземания
извънсъдебното прихващане е немислимо. Докато съдебното прихващане е със спорно
вземане и те ще станат безспорни с постановяване на съдебното решение, това е особеното от
съдебното прихващане, другото е, че при съдебното решение моментът на прихващане е от
този момент на решението, докато при извънсъдебното назад във времето, когато е било
възможно прихващането. Със спорното вземане трябва да направи възражение в срока за
отговор на исковата молба, когато е спорно вземането и прави прихващане, по него ще се
формира сила на пресъдено нещо, не може възражението да се предяви направо пред
въззивния съд. Ако насрещното вземане на ответника е безспорно, тогава важи срока на
тълкувателното решение- до приключване на делото пред въззивния съд.