Осиновяване.

Осиновяването дава на детето родители, а не заместващи родителските грижи

подобно на различните видове алтернативна грижа.

Условията и необходими съгласия са извършване на осиновяването. Условията за извършване на

осиновяване: изисквания към осиновявания- може да бъде осиновено само дете, което не е
навършило 18 години към момента на подаване на молбата за осиновяване; необходимо е също
така детето да не е вече осиновено; принципът е, че едно дете може да бъде осиновено само от
едно лице т.е. не може да бъде осиновено лице от две лица освен ако те са съпрузи.
Последователно осиновяване от две лица също е възможно, ако те са съпрузи. Братя, сестри и
близнаци се осиновяват заедно. Допълнително изискване към осиновявания за извършване на
пълно осиновяване е той да бъде вписан в нарочен регистър. Регионалните дирекции за социално
подпомагане водят регистри на децата, които могат да бъдат осиновени по условията на пълно
осиновяване. Изисквания по отношение на осиновяващия: осиновяващ може да бъде само
дееспособно лице, да не е поставен под запрещение и да е навършил 18 години. Осиновител
може да бъде и еманципираният непълнолетен- непълнолетен, който е сключил брак.
Осиновяващият не трябва да е лишен от родителски права, допълнително изискване към
осиновяващия за извършване на пълно осиновяване e, че трябва да е вписан в Национален
регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване.
Изисквания по отношение на осиновяващия и осиновявания: първо, необходима е разлика във
възрастта от 15 години, а разлика във възрастта не се изисква когато съпруг осиновява рождено
дете на своя съпруг както и при осиновяване от двама съпрузи едновременно или
последователно, достатъчно е разликата да съществува за единия от тях. Второто общо изискване
е осиновител и осиновен да не се намират в забранено родство, Семейният кодекс забранява
осиновяване между роднини по права линия без значение на степента, а по съребрена линия до
втора степен, това означава забрана за осиновяване между братя и сестри. Допустимо е
осиновяване на внук от дядо и баба. Когато детето е родено извън брак или родителите на детето
са починали или е починал един от тях. Осиновяването да е в интерес на детето е последното
условие.
Съгласия за осиновяването дават осиновяващият, няма хипотеза, в която той да не дава съгласие.
Осиновяваният дава съгласие, ако е навършил 14 години. Родителите на осиновявания също дават
съгласие ( хипотези, в които те не дават съгласие: когато са лишени от родителски права, или са
пълно запретени). Съгласие дават съпрузите на осиновяващия и осиновявания ( не дават съгласие,
когато са ограничено запретени). Мнение за осиновяването дават осиновяваният, ако не е
навършил 14 години- родителите на осиновявания, a когато те са поставени под запрещение или
лишени от родителски права, мнение дава и настойникът или попечителят; съпрузите на
осиновяващия и осиновявания, освен ако са ограничено запретени.
Особености на извършване на пълно осиновяване. При пълно осиновяване подходящ
осиновител на детето се определя от Съвета по осиновяване. Такъв орган се създава към
регионалната дирекция по социално подпомагане. Регионалната дирекция по социално
подпомагане уведомява писмено първия подходящ осиновяващ и му предоставя данни за детето.
В срок от 1 месец от получаване на уведомлението осиновяващият може да подаде молба за
осиновяване. Ако уведоменият осиновяващ откаже писмено предложението или не подаде молба
в едномесечния срок, регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява следващия
подходящ осиновяващ. Съдебно производство за осиновяване-молбата за осиновяване се
обсъжда от окръжния съд, задължително в производството участва прокурор, който представя
заключение относно законосъобразността на осиновяването. Решението на съда може да бъде
обжалвано от прокурора, осиновяващият, осиновяваният (ако е навършил 14 години) и
родителите на осиновяваното дете. Втора инстанция е апелативният съд, неговото решение е
окончателно. Когато решението за осиновяване влезе в сила, съдът служебно изпраща препис от
него до общината на постоянния адрес на осиновителя както и до съответната регионална
дирекция. В случаите на международно осиновяване решението се изпраща в столична община и
министерство на правосъдието.
Действие на осиновяването. Действието на осиновяването е очертано в чл.102 и 102 от Семейния
кодекс. Първият вид е пълното осиновяване, уредено е в чл.101 от Семейния кодекс, пълното
осиновяване има пълен правопораждащ ефект. Между осиновения и неговите низходящи, от
една страна, и осиновителя и неговите роднини, от друга, възникват права и задължения като
между роднини по произход. Съставя се нов акт за раждане на детето, в който осиновителят се
вписва като родител. Съставеният при раждане на детето акт за раждане се обезсилва, той не е
публичен, но се пази и не се унищожава. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име на
детето се образуват по съответните имена на осиновителя. За осиновителя възниква цялата
съвкупност от права и задължения, създават се взаимни наследствени права за осиновения и
неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини, от друга, съобразно
кръга наследници по закон. Осиновеният и неговите низходящи наследяват осиновителя и
неговите роднини. При пълно осиновяване правата и задълженията между осиновеното дете и
роднините му по произход се прекратяват. Отпадат родителските права, наследяване, издръжка
т.е. прекъсват се всички правни връзки с роднините по произход.
Вторият вид е непълното осиновяване. Действието му е уредено в чл.102 от Семейния кодекс.
Непълното осиновяване има ограничен правопораждащ ефект. Възникват права и задължения
като между роднини по произход само между осиновения и низходящите му, от една страна, и
осиновителя, от друга т.е. осиновеното дете не става внук на родителя на осиновителя. При този
вид осиновяване нов акт за раждане не се съставя. Длъжностното лице по гражданско състояние
записва в графа „бележки“ на съществуващия акт за раждане на лицето съдебното решение и
имената на осиновителите. При този вид осиновяване е възможно да се направи промяна в
имената на осиновения, ако осиновителите желаят. Родителските права и задължения
преминават върху осиновителя, той дължи издръжка на осиновения и само ако той няма
възможност да дава такава рождените родители я дължат. Осиновеният и низходящите му
наследяват осиновителя. При непълно осиновяване осиновеният и низходящите му не наследяват
роднините на осиновителя. Правата и задълженията между осиновеното дете и роднините му по
произход се съхраняват. Запазват се пречките за брак с роднините по произход на непълно
осиновения. Непълно осиновеният и низходящите му наследяват роднините си по произход.

Основания за прекратяване на осиновяването. При непълно осиновяване, ако осиновителят

почине, както и ако осиновеният почине, без да остави низходящия, осиновяването се прекратява
( чл.107 ал.2 Семейния кодекс).
Когато почине осиновителят при пълно осиновяване, то се запазва. Възможно е да се прекрати
само по съдебен ред при кумулативното наличие на няколко предпоставки: на първо място,
трябва да е починал осиновителят ( единственият или и двамата осиновители), на следващо
място- осиновеният не е навършил пълнолетие и прекратяването е в интерес на осиновения.
Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и
осиновения, когато двамата са дееспособни. Осиновяването е унищожаемо, когато липсват някои
от условията или съгласията за извършването му. Дълбоко разстройство в отношенията
осиновител- осиновен: причините, които са довели до дълбоко разстройство са тежко
провинение, а втората група причини са назовани от законодателя ,,други обстоятелства, които
дълбоко разстройват отношенията осиновител- осиновен“.