ІІ.

Име, обявяване на безвестно отсъствие и смърт :

1. Името на лицето – то е основния идентифициращ признак на лицето.

Посегателството с/у името е посегателство с/у човешката личност. Поради
огромната важност на името, всяка Д създава особена законодателна закрила на
правото на име. Същевременно, в динамиката на живота и съпътстващите го ПОМЕ
– като смесени бракове, осиновявяния и др.свързани с произхода на лицата,
поставят множество стълкновителни въпроси, на които МЧП на съответната Д
следва да даде отговор. Правото на име е лично, неотчуждимо и непрехвърлимо. То
спада към абсолютните суб.права. Правото на име се придобива от бълг.граждани
от момента на раждането, а самото име се вписва н акта за раждане (има
декларативно д/е). Името се състои от 3 части – собствено, бащино и фамилно.
Имената се определят по линия на бащата, а когато лицето е с неустановен
произход – от майката.
Чл.53, ал.1 КМЧП – Името на лицето и неговота промяна се уреждат от ОП на лицето.

Ал.2 – Въздействието на промяната на гражданството в/у името се определя от правото

на Д, чието гражданство лицето е придобило. Когато лицето е без гражданство,
въздействието на промяната на неговото ОМ в/у името се определя от правото на
Д, в която това лице установява своето ново ОМ.

Ал.3 – Защитата на името се урежда от правото, което е приложимо съгласно

разпоредбите на глава ХІ.

Ал.4 – Името и неговата промяна могат да бъдат уредени от балг.право, ако това бъде
поискано от лице с ОМ в РБ.

Придобиването на име от чужд гражданин следва да бъде подчинено на мат.право

посочено от СНи на Д, на чиято територия този гражданин има ОМ. При хипотезата
на развод, ще се приложи или ОП на лицето към момента на подаване на иск.молба
или правото на Д, в което е неговото ОМ. Когато промяната на името е свързана с
осиновяване ще се приложи чл.84, т.е. привръзките са аналогични, както при
развод.

Защита на името – исковете могат да бъдат свързани с: 1)незаконно носене на чуждо име
(постановява се спиране използването на името) както и 2)да се претендира неимуществени
вреди на база това незаконосъобразно носене и служене с чуждо име. В първия случай
приложоение ще намери чл.108, който дава възможност на увреденото лице при избор на ППр.
Но важно е да се знае, че лицето чиято отговорност се търси е трябвало да може разумно да
предвиди, че вредата ще настъпи на територията на съответната Д (където е ОМ на
увреденото лице или на Д на чиято територия е настъпила вредата). Ето тези две територии се
използват като привръзка, а също и една трета възможност – може да се използва и правото на
Д, на чията територия е ОМ или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси. За
настъпилите неимуществени вреди приложение ще намери чл.105. Тук ППр се определя от
правото на Д, на територията на която е настъпила вредата