Актуални проблеми на освобождаване от местата за лишаване от

свобода

Слайд 1 Лишените от свобода могат да бъдат освободени от затворите,

при изтърпяване на наказанието, амнистия, помилване, условно
предсрочно и предсрочно освобождаване, както и при прекъсване
изпълнението на наказанието.
Слайд 2 Условното предсрочно освобождаване е една поощрителна
процедура, която дава възможност на лице, да бъде освободено преди да
го е изтърпяло изцяло. Не изтърпяната част от наказанието играе ролята на
изпитателен срок. Зависещо напълно от преценката на съда.

Помилването е в същността си също поощрителна процедура, но

зависеща от решението на Президента на Република България.

И при двата способа за разглеждане на молбите на осъденото лице

се взема предвид срока за изтърпяване на наказанието , към момента на
подаване, както и доказателствата за положителна промяна у осъдения и
намаляване риска от рецидив. Това е израз на принципа на прогресивния
подход, при който лишеният от свобода се стимулира към позитивно
поведение и промяна.

Две различни държавни институции, прилагащи два различни

способа за опрощаване или намаляване на наложеното наказание.

Слайд 3 Предпоставките по условно предсрочно освобождаване са

заложени в Чл. 70.  от НК.

Първата предпоставка е свързана с размера на изтърпяната част от

наказанието. Да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от
наложеното наказание, или на не по-малко от две трети в случаите на
опасен рецидив. Втората е oсъденият да е дал доказателства за своето
поправяне.

Слайд 4 Предложения за УПО може да се даде от окръжния прокурор,

началника на затвора, както и по молба на лишения от свобода. Към
предложението и молбата се прилага досието на лицето, както и други
материали свързани с правилното решаване на делото. Компетентен е
Окръжен съд по изпълнение на наказанието. Съдът се произнася с
мотивирано определение.
Слайд 5 Основните критерии , на които се позовава съда ,за да мотивира
определението си ,са заложени в закона. В допълнения към тях от голямо
значение са и положително становище на инспекторите и началника на
затвора ,работа по време на изтърпяване на наказанието и след
освобождаване от него, както и семейно положение на осъденото лице.
Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения .
Слайд 6 и 7 През последните години два случая провокираха обществен
дебат и въпроси, свързани с прилагането на института на УПО :

1. Джок Полфрийман , осъден на 20 год. затвор за убийството на

студента по право Андрей Монов
2. Ивайло Евтимов –Йожи , 18 г. затвор за отвличания. Член от групата
на „Наглите“, сочен за нейн ръководител, похищават 8
човека(доказани отвличания)

И двете престъпления са тежки посегателства срещу личността.

Законовия минимум за изтърпяно наказание, който се изисква за УПО е
спазен , но остатъка е относително сериозен. Доказателствата за
поправянето на вече освободените лица са спорни. Началника на затвора
не дава положително становище за тяхното освобождаване. Интересен е
факта, че Окръжния съд оставя без уважение молбата за УПО, но
Апелативен съд се мотивира и отменя определението на Окръжен съд.
Осъдените са български и австралийски гражданин с различни
присъди, за различни престъпления, но от един характер. По-големият
остатък от присъдата е за чуждия гражданин, това е първо негово
престъпление, а българския гражданин изтърпява наказание в условие на
рецидив.

Противоречиви становища на затворническата администрация и тези

от началника на затвора за Йосифов са доста явни, както и зачитането на
работните дни. Съдът намира , че не би трябвало да бъдат зачетени на
100%., но са. При Джок Полфрийман , затворническата администрация
заявява , че не е настъпило поправяне и са силно критични към
поведението му, докато в мотивите на САС твърденията са точно
противоположни.
Двамата са освободени условно предсрочно, съответно с около 6 г и
3 г остатък, това справедливо ли е?
 Слайд 12 Наблюденията ми относно УПО е , че няма наложен единен
механизъм , по който да действа за всички случаи, почива на субективните
принципи на съответния съдебен състав. На практика това означава, че в
повечето случаи магистратите се водят от личното убеждение. Институтът
на УПО дава предпоставка за наличие на корупционни схеми, както и
субективност от страна на съдебната система.

Условното предсрочно освобождаване не е единствения способ за

освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложено наказание, друг
такъв е помилването.

Решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург,

гласят , че трябва да има възможности за намаляване на доживотния
затвора без замяна , като заменя с ДЗ. Според Наказателния кодекс на
Република България единствения способ е помилването.

Слайд 13 Помилването е акт на Президента, изключителен способ за

безусловно пълно или частично освобождаване на конкретен осъден за
наложеното наказание, също така и замяна на по-леко по вид.

Слайд 14 Молба до Президента за помилване може да бъде подадена,

както от лишения от свобода, така и от неговите близки и приятели.
Комисията по помилване към Президента на Република България
разглежда молбите. Издава се указ за конкретното помилвано лице.
Решението не се обжалва.

Слайд 15 Комисията по помилването към президента на Република

България е помощен експертен съвещателен орган. Три пъти в годината с
доклад , както и годишен такъв отчита дейността си. Молителя получава
отговор, независимо какъв е той.

Слайд 17 Помилвани от Президента

 Жельо Желев, Блага Димитрова (1992 г. -1997 г.) - 1485 помилвани

 Петър Стоянов, Тодор Кавалджиев( 1997 г.-2002 г.) - 1040 помилвани
 Георги Първанов, Ангел Марин ( 2002 г.-2012 г.) - 529 помилвани
(232 осъдени за убийство)
  Росен Плевнелиев, Маргарита Попова(2012 г. -2017 г.) 28 помилвани
( 12 осъдени за убийство , двама осъдени на ДЗБЗ )
 Румен Радев , Илияна Йотова (2017 г. – 2022 г. ) 14 помилвани (един
осъден на ДЗБЗ)

До 2013 г. няма нито едно помилвано лице, осъдено на ДЗБЗ. През

същата година тогавашният Вицепрезидент Маргарита Попова издава
указ , с който заменя присъдата ДЗБЗ с ДЗ на осъдения Т.Ч. 58 годишен ,
през 1990 г. е осъден на смърт за убийство, изнасилване и средна телесна
повреда. През 1999 г. заменена на ДЗБЗ. Фактически изтърпял наказание
22 години, от които 18 в изолация при специален режим. Този осъден
рязко се различава от останалите наказания ДЗ , ДЗБЗ и дългосрочно
осъдените. Криминалните нагласи са преформулирани в нагласа и
поведение, насочени към подкрепа и съпричастност на останалите лишени
от свобода и преосмисляне на извършеното През. 2019 г не е уважено
желанието му от АС-Пловдив за замяна от 30 г затвор

Слайд 18 През 2014 г. е помилван със замяна от ДЗБЗ на ДЗ : 38 годишен

средно образование ; осъден за грабеж придружен с убийство през 1999
г. , изтърпял около 17 г. от наказанието си ,първа молба за помилване е
през 2011 г- получава отказ , Риска от рецидив 15 т. (много нисък)
Неосъждан. Полага усилия за лично изплащане на гражданския иск, което
е прецедент в групата на осъдените на ДЗ и ДЗБЗ. В момента неговият
профил не съответства по степен на обществена опасност на профила на
извършители на престъпления със същата и по-тежка квалификация, които
българските съдилища наказват с най-тежкото наказание.

Слайд 19 За първият си мандат като Вицепрезидент Илияна Йотова

упражняваща правото си на помилване ,като заменя ДЗБЗ с наказание от
30 г. затвор на 42 годишен –икономист по професия. Изтърпява наказание
за грабеж придружен с убийство. Доброволно полага грижи в лечебницата
на затвора , наблюдава се положителен и устойчив корекционен процес.
Мотивите гласят „Макар фактическото положение на молителя да не се
променя, дава му се шанс след изпълнение на изискванията на закона, на
по-късен етап по съдебен ред, окончателно да бъде решен въпроса за
наказанието му“.
Слайд 20 Един случай на лице, което не е могло да се възползва от
възможността дадена от закона е на 74 годишния Илия Стоянов. През
2003 г. във влака от София за Сливница е убил мъж с нож., за което е съден
на 16 г. лишаване от свобода. След 15 молби за помилване и три за
условно предсрочно освобождаване исканията му не са били
удовлетворено. Бил е най-възрастният затворник в софийския затвор, най-
вероятно и в цялата страна. Доста болен , не е работил по време на
изтърпяване на наказанието си . Не е дочакал помилване , защото умира в
килията след 14 годишен престой . Въпросният затворник е убиеца на
бащата на Вицепрезидента Илиана Йотова.

Слайд 21 Мотивите за повечето от помилваните са, свързани с възрастта -

че е млад човек, престъплението е извършено в момент на афект , при
самоотбрана , имат чисто съдебно минало, поправително въздействие на
лишения от свобода , трябва да полагат грижа за възрастни родители или
деца. Броят на помилваните изтърпяващи наказания за убийство е
изключително сериозен до 2012г. През последните 10 г се забелязва
огромен спад, като цяло на помилваните лица.

От обективна страна най-важната предпоставка е размерът на

изтърпяното наказание... От субективна социалният аспект е може би най
–важния , застъпен в тези два способа – УПО и помилване. Да се запази
връзката със семейството , интеграция след освобождаване от местата за
лишаване от свобода, както и пречките , с които се сблъскват при
намиране на работа. Заклеймява човек за цял живот и му слага етикет
„затворник“. Много труд и подкрепа от страна на най- близките и на самия
него за приспособяване към новата среда и реалния живот.

Смисъла на двата института УПО и помилване, не е право на осъдения

по силата на , което той да бъде освободен, а принцип на прогресивния
подход. Осъзнаване, разбиране и приемане тежестта на извършеното
престъпление е основно и най-сложно, което осъдения трябва да
осмисли. Това е изконния смисъл на наказанието. Това е мотив да
усъвършенства личността си в положителен смисъл и стимул за по-бързо
достигане на така желаната цел- свободата.

Въпросите , които си задавам са:

Дали наказанието е изиграло своята роля постигнало целите си ?!?

Успешен ли би бил процесът по ресоциализация? Би ли могъл да живее

извън затвора ?!?

Ефективно ли се прилагат на програмите за социални дейности и

възпитателна работа в различните затвори?!?

Трябва ли да се уеднакви правоприлагането при тези два института

способа?

А имате ли усещане за несправедливост …..

Благодаря ви за вниманието !

За публикуването ще помоля да цитираме в използваната литература

1. Георгиев, Кръстю. Власт и отговорност на държавния глава, БСУ,

Център по юридически науки, Юридически сборник, Т. 20,Бургаски
свободен университет, 2013, с. 110-136.
2. Георгиев, К. Основи на конституционната отговорност , Научна
конференция с международно участие "Присъединяването на
България към Европейския съюз - предизвикателства, проблеми и
перспективи", Бургас, 9-11 юни 2006 г., Сборник доклади, т. 3,
Бургаски свободен университет, 2006.
3. Костадинова, Р. Условното осъждане
4. Гунева, М., Димитрова, С.
5. Пушкарова, И. Помилването
6. Велчев, Помилване.