Наказателно право

Особена част

Престъпления против личността

Гл. 2

Родовият обект са обществените отношения, свързани с личността. Системата на престъпленията по гл.

2 включва 4 основни групи престъпления: 1. Престъпления против живота и здравето (раздел 1, 2 и 3); 2.
Престъпения против свободата на личността (раздел 4 и 5); 3. Престъпения свързани с доброто име, честта и
достойнството на личността (раздел 6 и 7); 4. Престъпления против половата неприкосновеност на личността
(раздел 8). Тези четири групи се свързват с престъпленията по раздел 9 – трафик на хора. Гл. 9 съдържа връзки с
всяка от 4-те основни групи.

Престъпления против живота и здравето

Раздел 1,2 и 3

Груповият обект на посегателство са обществените отношения, свързани с живота на човека. Системата

на престъпленията по р. 1 включва 3 подгрупи:
1. Състави за причиняване на смърт другиму. Тук спадат умишлените убийства (115 – 121 вкл.), както и
причиняването на смърт другиму по непредпазливост (122 – 125 вкл.);
2. Криминален аборт – чл. 126;
3. Склоняване, подпомагане или довеждане до самоубийство – чл. 127;

Състави за причиняване на смърт другиму

Основният състав е 115 – умишленото убийство: Който умишлено умъртви другиго, се наказва с
лишаване от свобода от десет до двадесет години. Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно
лице. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в умъртвяване на друго лице. За да се види
времево рамката на престъплението трябва да се изясни кога имаме годен обект на посегателство, кога имаме
жив човек – начален и краен момент на живота. Животът започва от започването на т. нар. родилни мъки,
оттогава имаме годен предмет за убийство. Такъв съществува до преставане на функционирането на
централната нервна система.
От обективна страна престъплението се характеризира и със своя резултат – съставът е резултатен –
умъртвяване на друго лице. Резултатът е настъпване на смъртта на лицето. Ако не е настъпила смърт имаме
опит за убийство.
Съставът е изчистен от всякакви спецификации – начин, време, условия, т.е. инкриминирани са всички
умъртвявания.
От субективна страна се характеризира с умисъл, който може да е както пряк, така и евентуален.

По-тежко наказуеми състави

Чл. 116,1 и 2 регламентират по-тежко наказуеми състави. Налице са най-различни квалифициращи
обстоятелства.
чл. 116, 1,т.1 е разпоредба, която подлежи на систематическо тълкуване във връзка с чл. 116, 2. Едва
ако не можем да приложим чл. 116, 2 се стига до прилагане на чл. 116, 1 т. 1. В чл. 116, 1 т. 1 става дума за
специфичен кръг от пострадали:
- длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1;
- представители на обществеността по смисъла на чл. 93, т. 3;
- военни лица, включително от съюзна или приятелска държава или войска. За разяснение на тази
разпоредба трябва да се прибегне до чл. 391 (?) и Закона за военната служба (Вероятно се има предвид Закона
за отбраната), както и към международните договори, съдържащи съюзни задължения за България,
ратифицирани и влезли в сила;
- лица ползващи се с международна защита по смисъла на чл. 93, т. 13;
За първите три категории лица, за да е възможна по-тежката квалификация, се поставя допълнително
условие убийството са е извършено при или по повод на изпълнението на службата или функцията на лицето.
Има трайна съдебна практика по този въпрос. Това е така („при”) ако убийството е осъществено към момент, в
който убитият изпълнява задължения, спадащи към неговата служба или функция. Счита се също, че е по повод
службата или функцията когато към момента на осъществяване на убийството пострадалият не изпълнява
задължения или функции, но мотивът на извършителя е свързан с изпълнението на службата или функцията на
пострадалия – убит е заради длъжност, служба.
В чл. 116, 2 са обособени категории от лица, които са част от изредените в чл. 116, 1, но на които
законът иска да даде по-висока степен на защита. Така част от длъжностните лица са „привилегировани” – съдия,
прокурор, следовател, лице от състава на МВР, държавен или частен съдебен изпълнител или помощник,
1
митнически служител, данъчен служител, служител от Националното управление по горите и служителите на
МОСВ, осъществяващи контролна дейност. За всяко от тези лица също се изисква убийството да е при или по
повод изпълнението на службата.
Чл. 116, 1 т.2 – Тук става дума за субект на престъплението – категорията лица са длъжностно лице,
представител на обществеността, както и лице от състава на полицията (! - ≠ чл. 116, 1 т. 1). За всяка от тях се
изисква убийството да е при или по повод изпълнението на службата или функцията им.
Чл. 116, 1 т.3 – Тук става дума за специфика на предмета на престъплението. По тълкувателен път се
извеждат и хипотези за субекта. Следователно имаме съчетание на хипотези. Едновременно имаме по-тежко
наказание както за субекта, така и за обекта:
- Убийство на баща или майка;
- Убийство на рожден син или рождена дъщеря – законът диференцира защитата, която се дава от една
страна на баща и майка и на деца – при баща и майка няма изискване да са рождени. Оттук следва и това, че
убийство на родителите от осиновено дете е също квалифициран случай.
Чл. 116, 1 т.4 Свързан е с особености на предмета на престъплението:
- Убийство на бременна жена;
- Убийство на малолетен;
- Убийство на повече от 1 лице;
Чл. 116, 1 т. 5 – Пострадалият е лице, намиращо се в безпомощно състояние. Такова състояние е
налице тогава, когато пострадалият не е в състояние да осъществи обичайната за условията защита.
Безпомощното състояние може да се дължи на най-различни причини – сън, болест и др. В случая е налице
конкуренция между 116, 1 т. 5 и чл. 116, 1 т. 4 изр. 3 – например е убито много малко дете. Тази конкуренция е в
полза на т. 4, тъй като има формални изисквания за обекта. Следователно в т. 5 се обхващат случаите, които се
намират извън обхвата на т. 4. В практиката обаче съдебните решения се позовават и на двете разпоредби
едновременно.
Чл. 116, 1 т. 6
- Когато убийството е осъществено по начин и със средства, опасни за живота и здравето на мнозина.
Тук по-тежката квалификация се свързва със средствата и начина. Макар да е убито само едно лице,
престъплението може да застраши живота на повече от 1 лице заради използваните средства.
- По особено мъчителен начин за убития;
- С особена жестокост;
Обикновено на практика 2-те обстоятелства са налице едновременно. Има редки случаи, в които е
налице само едното. „С особена жестокост” характеризира личността на дееца. „По особено мъчителен начин”
характеризира изживяванията на пострадалия преди настъпването на смъртта. Едното не е задължително да
предпоставя другото. С особена жестокост е убийство чрез декапитация (отрязване на главата с един удар на
брадва), но не е по особено мъчителен начин. По особено мъчителен начин означава да се накара жертвата да
изпита целия ужас от настъпването на смъртта (мнение на практиката), деецът се „наслаждава” на процеса на
умъртвяване.
Чл. 116, 1 т. 7-11 хипотезите са свързани със субективната страна на извършеното.
т. 7 – с користна цел – с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. Това са убийства, при
които например наследникът не иска да изчака естествената смърт на наследодателя.
т. 8 – с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление. При първата възможност имаме
специфика относно изискването само за пряк умисъл без обаче квалификацията да предполага да бъде
извършено и другото престъпление. При втората възможност 1-то престъпление предхожда другото, фактът на
осъществяването е налице и от обективна страна имаме предхождащо престъпление, независимо дали е
осъществено от самото лице или от друго. Тук не е задължително да има множество престъпления.
т. 9 – когато убийството е предумишлено.
т. 10 - когато убийството е извършено от лице, действащо по решение или изпълнявайки решение на
организирана престъпна група. Организираната престъпна група е по смисъла на чл. 93, т. 20.
т. 11(?) и 12 – тук има две хипотези:
– Когато убийството е опасен рецидив по чл. 29, 1 б. А или Б;
- Когато убийството е извършено от лице, извършило друго умишлено престъпление по предходния член
(115) или по 116, за което не е постановена присъда. Следователно става дума за хипотеза извън рецидива.
Също така ако има постановена присъда, но тя не е влязла в сила → съди се по 115 като съвкупност от
престъпления.

Едно поведение може да се характеризира по няколко от хипотезите на чл. 116. Ако това стане,
практиката на съдилищата е да преминават към най-тежката алтернатива – доживотен затвор без замяна.

По-леко наказуеми състави

Убийство в състояние на физиологичен афект – чл. 118. Това е типичният пример за физиологичен
афект. Изискването е с противозаконни действия убитият да е предизвикал афекта чрез обида, клевета,
действия, засягащи имущество на афектирания. Самото противозаконно действие на убития може да е
причинило тежки (чл. 93, т. 10) общественоопасни последици или само да е възможно да причини такива. Трябва
в състоянието на афект деецът да е взел решение за убийството и да го е привел в изпълнение.

2
 Убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана – чл. 119. Трябва да се имат предвид чл.
12, 2 и 12, 3 и 4.
Убийство от майка върху рожба по време на раждане или веднага след него – чл. 120. Обикновено това
престъпление е свързано с подбудителство и помагачество на близки. Тук имаме особен субект на престъпление
– майката, и тя ще се накаже по-леко. Това обаче не ползва подбудителите и помагачите.
Убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид – чл. 121. Тук отново имаме особен субект –
родител.

По чл. 117 имаме субсидиарни състави – прибягва се до тях само тогава, когато не може да се приложат
другите. В чл. 117, 1 е регламентирано наказуемото приготовление за убийство по чл. 115 и 116. ≠ чл. 17,1. Тук
трябва да се анализират терминът неуспяло подбудителство към умишлено убийство – подбужданият деец не е
могъл да формира умисъл или не е изпълнил решението.

Непредпазливо причиняване на смърт другиму

Чл. 122,1
Тълкуването на субекта, обекта и обективната страна е същото като това по чл. 115. Разлика има само в
субективната страна – вината може да се прояви като самонадеяност или небрежност. Спецификата започва
именно оттук с оглед на квалифициращите обстоятелства по чл. 122, 2. Първото от тях е когато смъртта е
причинена с пушкало. Второто е със силно действащо отровно вещество – за това няма определение в чл. 93, но
има определения за наркотични вещества, а част от тях са отрови. Третото обстоятелство са случаите, когато
смъртта е причинена на 2 или повече лица.
Особени са хипотезите при професионална непредпазливост – чл. 123. Това е понятие, разглеждащо се
паралелно с обикновената непредпазливост. Критерият е дейността, с оглед на която се причинява смъртта.
Това дали лицето е професионалист не е от значение. Има две изисквания за дейността: 1. Да е правно
регламентирана; 2. да представлява източник на повишена опасност. Приема се, че има такава, когато и най-
малката немарливост или незнание поставят в опасност живота на другиго. Фактът, че за субекта
правоспособността няма значение се вижда от ал. 1 и 2 на чл. 123. по ал. 1 субектът е лице, което има право да
изпълнява такава дейност, а по ал. 2 – лице, което няма такова право. Наличието на правоспособността има
значение за квалификацията по ал. 1 или 2. Когато говорим за чл. 123, 1 и 2 професионалната непредпазливост
може да се прояви в самонадеяност или в небрежност.
В чл. 123, 3 са регламентирани по-тежко наказуемите случаи:
- Ако деецът е бил пиян. Под пияно състояние се разбира алкохол в кръвта над 0,5‰;
- Ако е причинена смърт на повече от едно лице. Тук няма разлика с чл. 122,2.
По чл. 123,4 имаме поощрителна норма – зачита последващо поведение на дееца в посока на
смекчаване на наказателната отговорност. В случая се поощрява поведение от страна на дееца за спасяване на
пострадалия. Достатъчно е деецът да е направил всичко, зависещо от него, без значение дали се е стигнало до
спасяване на пострадалия.

Друг основен състав е по чл. 124, 1. Особеното тук е, че имаме съчетание между причиняване на
телесна повреда и настъпване на смъртта. Деецът има различно психическо отношение към телесната повреда и
към смъртта – умисъл за първото и непредпазливост за второто.. тук имаме така наречената смесена (двойна)
форма на вина. В зависимост от вида на телесната повреда (тежка, средна, лека) се диференцира и
наказателната отговорност в санкцията на чл. 124, 1.
По-тежко наказуем състав спрямо чл. 124, 1 е чл. 124, 3 – телесната повреда е опасен рецидив по
смисъла на чл. 29. Това означава, че за квалификацията се има предвид, че за квалификацията се има предвид,
че самата телесна повреда сама по себе си се квалифицира и не се свързва изцяло с чл. 124, а само с част от
нея (умисъла) (К`ВО?)
По-леко наказуемите случаи са по ал. 2 и 4.
Ал. 2 – леко наказуем състав в случай, че деянието по предходната алинея е извършено в състояние на
силно раздразнение, предизвикано с тежка обида или клевета от пострадалия, т.е. основният състав е извършен
при физиологичен афект.
Ал. 4 – регламентира изключващи наказуемостта на деянието обстоятелства, без да се изключва
обществената опасност. В случая това е спрямо лица-майки, които причиняват по непредпазливост смъртта на
своята недородена или току-що родена рожба.

Криминален аборт

Уредбата се съдържа в чл. 126.

Основният състав е чл. 126, 1 – Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън
акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за
добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Това следва да се тълкува
систематично с ал. 2 – Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или
повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. Видно е, че субект на престъпление по ал. 1
може да е само лице с висше медицинско образование.
От обективна страна изпълнението на престъплението се изразява в два варианта:
3
 1. Умъртвяване на плода на бременната извън здравно заведение, определено от МЗ;
2. Умъртвяване на плода в такова заведение, но в нарушение на определените от МЗ правила;
Към това се добавя и още едно условие – съгласие на бременната жена да бъде умъртвен плода й.
От субективна страна по основния състав имаме умисъл – пряк или евентуален. Наличието на съгласие
на трудната жена (на практика тя е подбудител и помагач) не води до наказателна отговорност за нея – имаме
изключващо наказуемостта обстоятелство – 126, 4.

По-тежко наказуеми състави

Ал. 2 – въвеждат се две квалифициращи обстоятелства – ако виновният няма висше медицинско
образование или ако деецът е умъртвил плода на две или повече жени. Това е пример за усложнена престъпна
дейност, но извън шестте вида. Тук имаме нееднократно осъществяване на престъплението. Усложнението тук
идва от нееднократното осъществяване на престъплението по ал. 1. Тук няма да се приложат правилата за
наказване при съвкупности от престъпления.
Ал. 3 – Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от
свобода от две до осем години. Тук имаме специален рецидив по смисъла на чл. 28.
Ал. 5 – Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е
лишаване от свобода от пет до дванадесет години. В такава хипотеза, ако въпреки „старанието” на
извършителя се роди здраво дете и след това то бъде убито, то той ще отговаря за реална съвкупност от
престъпления – опит за криминален аборт + убийство.
Ал. 6 – Ако криминалният аборт се осъществи без съгласието на бременната а и последва нейната
смърт. Относно настъпването на смъртта на бременната и формата и разновидността на вината не е казано
нищо. Следователно ще имаме най-малкото непредпазливост.

Довеждане до самоубийство

Регламентирано е в чл. 127.

Първият основен състав е по чл. 127, 1 - Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго
към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години. От
обективна страна се характеризира с изпълнително деяние под две форми: първата е подпомагане, а втората –
склоняване. Ясно е тълкуването на двете понятия. На второ място от обективна страна съставът се
характеризира със своя резултат – да е последвало самоубийство или поне опит за такова. Субект на
престъплението е всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
У нас има много случаи на самоубийства и много често се налага да се провери дали няма престъпление по чл.
127.
Вторият основен състав е по чл. 127, 3 – Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на
достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до
самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две
до осем години. Тук имаме особеност на субекта. Тя произтича от връзката между субекта и пострадалия.
Изисква се пострадалият да се намира в материална или друга (обикновено служебна) зависимост от субекта на
престъплението. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в довеждане до самоубийство или до
опит за такова. Чрез формулирането на изпълнителното деяние се сочи и втори основен признак –
осъществяване на самоубийство или поти като при ал. 2 (?). Тук имаме допълнителни условия за средствата за
изпълнение. Две са посочените: 1. Чрез жестоко отнасяне; 2. Чрез системно унижаване на достойнството на
пострадалия – характерно е за отношенията между срочно служещи войници. От субективна страна се изисква
умисъл – пряк или евентуален.
(Ама защо няма нищо за ал. 2?)
В чл. 127, 4 се предвижда с оглед на втория вариант (?) на престъплението по чл. 127, 3 – деянието е
извършено при непредпазливост. Д оказването обаче е много трудно. Обикновено разследванията по тази
алинея са свързани с отношения между близки роднини – снахата била вещица и довела момчето до
самоубийство.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ ВТОРИ

ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА

Престъпленията по раздел ІІ принадлежат към престъпленията против живота и здравето на човека.

Телесната повреда е противоправно и виновно причиняване на разстройство на здравето на човека
чрез засягане на анатомическата цялост или физиологичните функции на отделните органи или тъкани или
изразяващо се в причиняване на болка или страдание. Телесните повреди се класифицират: 1. Според тежестта
на увреждане – тежка, средна и лека; 2. Според субективната страна на причинителя на телесната повреда –
умишлена, непредпазлива.

Тежки телесни повреди

4
 Има легално определение в чл. 128, 2. В законодателството са уредени редица конкретни хипотези, но
всяка повреда, която причинява трайно разстройство на здравето, е тежка → изброяването не е изчерпателно.
Хипотези:
1. Продължително разстройство на съзнанието – патологично отклонение от възможността
нормално да се възприема околната действителност. Под продължително се има предвид
психическо разстройство, които поначало са нелечими или трудно лечими. Това е довело до
оформянето в съдебната практика, че разстройството требва да трае барем 1 г.
2. Постоянна слепота с едното или двете очи – невъзможност от близко разстояние да се
възприемат предмети от действителността.
3. Постоянна глухота – няма уговорка дали е с едното или с двете уши → съдебната практика
приема, че за да има тежка телесна повреда, человекът трябва да е оглушал и с двете уши.
Глухотата е невъзможност да се възприемат от близко разстояние каквито и да било звуци.
4. Загуба на речта – невъзможност за осъществяване на словесен контакт с други люде.
5. Детеродна неспособност – диференцира се в зависимост от пола на пострадалия. За ♀ -
невъзможност за зачеване, износване или раждане; за ♂ - невъзможност за осъществяване
на полов акт (сношение) или невъзможност за оплождане.
6. Обезобразяване, причиняващо завинаги разстройство на речта или сетивен орган – става
дума за обезобразяване на главата.
7. Загуба на бъбрек, далак или лоб на белия дроб.
8. Загуба или осакатяване на ръка или нога. Под осакатяване се има предвид такова
увреждане, което пречи на осъществяването на основните функции на съответния крайник.
Ако липсват четири пръста на ръката – тежка телесна повреда. Същото е и ако липсват само
палец и показалец.

Средна телесна повреда

Легалните критерии за нея се съдържат в чл. 129, 2. казва се, че под средна телесна повреда се разбира
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или временно опасно разстройство на здравето.
Трайно увреждане – става дума за трайност на увреждането – такива увреждания, които траят барем 1
месец:
1. Трайно отслабване на зрението – за не по-малко от един месец пострадалият е възпрепятстван
да възприема нормално предмети от действителността.
2. Трайно отслабване на слуха.
3. Трайно затрудняване на речта.
4. Трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата – тук се подвеждат всички
счупвания и обездвижвания.
5. Трайно затрудняване на функциите на половите органи без причиняване на детеродна
неспособност – функционални затруднения като при тежката телесна повреда.
Увреждания, които не са трайни:
1. Счупване на челюст; избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето – в
практиката се приема, че ако е счупен или избит някои от предните зъби, то сме изправени пред
средна телесна повреда. Освен това се приема, че зъбите се считат избити, когато към момента
на нанасяне на телесната повреда зъбите са разклатени или увредени и е неминуемо падането
или ваденето им.
2. Обезобразяване на лицето или други части от тялото. Тази хипотеза се различава от хипотезата
по чл. 128, 2 (при тежка телесна повреда). За разлика от там в чл. 129, 2 няма значение къде е
увреждането или обезобразяването.
3. Наранявания, проникващи в черепната, гръдната или коремната кухина. Не става въпрос за
изнасилване. Тук се разбира създаване на контакт между съответната кухина и външната среда
– с пушкало, с хладно оръжие и др.

Лека телесна повреда

Леките телесни повреди биват 2 основни вида – с разстройство на здравето или без такова.
С разстройство на здравето – по чл. 130, 1 Който причини другиму разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с
пробация. До голяма степен става дума за родство със средната и тежката телесна повреда. Изводът е, че
всичко, което не може да се квалифицира като тежка или средна телесна повреда, се квалифицира като лека.
Без разстройство на здравето – чл. 130, 2 За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца
или пробация. Под болка се има предвид всяко неприятно физическо усещане. Страданието представлява
удължен процес на болка.

Само във връзка с леката телесна повреда е регламентиран т. нар. институт на реторсията
(освобождаване от наказателна отговорност) – чл. 130, 3: Ако в случаите по предходните алинеи пострадалият

5
е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от
наказание. Условия:
 Пострадалият да е отвърнал на дееца веднага с нанасянето на телесна повреда – „Не можах да му остана
длъжен!”;
 Пострадалият да е отвърнал със също такава телесна повреда. Според доц. П. Панайотов се има предвид
само вида на телесната повреда. Според съдебната практика се има предвид и разновидността.
В закона е казано, че съдът може да освободи и двамата от наказание (става въпрос за освобождаване
от наказателна отговорност). Следва да се тълкува в направление, че може да освободи и двамата, а не само
единия – или ги съди, или ги пуска. Тук не следва да се тълкува по аргумент на по-силното основание, ако и да
има такава практика.

Чл. 131 и 131а – регламентират по-тежко наказуеми състави на телесните повреди.

Просто трябва да се съпоставят с отделните хипотези по чл. 116. Има почти пълно съвпадение. Затова
тук не се налага да дуднеме и тълкуваме пак.
Чл. 132, 1 и 2 – случай, аналогично съответен на 118 и 119 – причиняване на телесна повреда при
физиологичен афект или при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Особеностите по чл. 132 са
подобни на тези по чл. 118 и 119 – нема смисъл да се дудне и тълкува.

С оглед непредпазливото причиняване на леки телесни повреди има една съществена особеност –
леките телесни повреди по непредпазливост не се наказват. Следователно ако по невнимание зашлевим някого
няма да ни накажат. Трябва веднага да кажем: „Извинявай, как пък застана баш там!”. Но ако след като сме се
извинили ни пребият, то само другият ще бъде наказан. Затова и чл. 133 говори само за средни и тежки телесни
повреди. С оглед непредпазливото причиняване на средни и тежки телесни повреди чл. 134 е много подобен на
чл. 123 и пак няма нужда от обдудване.

В чл. 135 е регламентирано друго посегателство – заразяването с венерическа болест. Има няколко
основни състава:
Чл. 135, 1 – Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест,
се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до двеста лева. Субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице с допълнително изискване – деецът да знае, че страда от венерическа болест. От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заразяване на друго лице със същата болест, няма
значение точно как. Явно е, че съставът е резултатен – пострадалият да се „сдобие” със същото венерическо
заболяване. От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 135, 3 – Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго
със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до двеста лева. Алтернативата
по отношение на ал. 1 е само по отношение на субективната страна – непредпазливост.
Чл. 135, 4 – Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде
заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода но 6 месеца или с глоба до двеста лева.
Субектът на престъплението, за разлика от ал. 1, не е задължително да страда от венерическа болест. От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява в поведение, което поставя в опасност друго лице да бъде
заразено от венерическа болест. Съставът е резултатен, макар типа на обществените отношения да са от
застрашаващите по смисъла на чл. 10. Следователно не е необходимо пострадалият да бъде заразен. Няма
значение начина, по който става това. В закона е казано чрез сношение, но е допълнено и по друг начин. От
субективна страна имаме умисъл.
Чл. 135, 6 – Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от
свобода до 6 месеца. Връзката е с ал. 5. Най-напред по ал. 5 се формира административно нарушение (Лице,
болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително
лекуване, се наказва с глоба до 300 лева, налагана по административен ред.), което ако е извършено повторно,
се третира като престъпление. Отговорността по ал. 6, за разлика от цялата особена част, не е специален
рецидив, а повторност на деянието. Субект на състава по ал. 5 е лице, болно от венерическа болест. От
обективна страна изпълнителното деяние може да се прояви в два варианта:
1. Отказ на лицето да се цери;
2. Лицето не отказва да се лекува, но се отклонява от редовното лечение;
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. При повторен отказ или отклонение се
прилага ал. 6 и деянието се третира като престъпление. Така по ал. 6 трябва да се установят две отделни деяния
(?).
Въпросът със заразяването със СПИН по чл. 135 не се разисква изрично. Тълкуванията в съдебната
практика са различни, а няма и постановление на ВКС.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 3
ЗЛЕПОСТАВЯНЕ

6
 Разликата между убийството, телесните повреди и злепоставянето е, че по раздел 3 само се поставя в
опасност живота и здравето на пострадалия. От значение за практиката и изпита са най-вече разпоредбите на
чл. 136 – 138; 141.
Чл. 136 – регламентира 2 основни състава:
Ал. 1 – Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на
опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с
пробация, както и с обществено порицание. Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правила, установени за охрана на
безопасността на труда. Това е пример за бланкетна диспозиция – имаме препращане към норми извън НК. В
случая препратката е изключително широка – към КТ и голям брой подзаконови НА. При квалификацията
задължително се посочва връзката. На второ място съставът е резултатен – изисква се да е изложен на опасност
живота на друго лице или неговото здраве. От субективна страна имаме умисъл.
Ал. 2 – Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът
или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до 1 година или пробация. С деяние по
предходната алинея се причини по непредпазливост резултата по нея. Деянието по ал. 2, а именно това, с което
се нарушават правилата на труда, се прави с умисъл. Тук имаме смесена вина – умисъл относно деянието и
непредпазливост относно резултата. Това е и разликата с ал. 1

Чл. 137 Който изложи лице, лишено от възможност да се самозапазва поради малолетство,
престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да
бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до 1
година или с пробация. Имаме престъпна дейност, изразяваща се в непритичване на помощ. Субект на
престъплението е всяко наказателно отговорно лице. От обективна страна имаме специфика относно качествата
на пострадалия. Общият белег на качествата е, че лицето е лишено от възможността да се самозапази –
изброени са примери – било малолетие, било престарялост, болест или друга пречка, която го прави
безпомощно. От обективна страна поведението на дееца се характеризира с 2 отделни акта (форма на
усложнена престъпна дейност). Първият акт е всяко действие, което води до положение лишения от възможност
да се самозапазва да е поставен в опасност за живота си. Например майката пробва, дали 6-месечното й дете
може само да плува във ваната. Пуснала го и излязла от банята, защото била сложила манджа на печката, та да
не загори. Вторият акт на поведение е свързан със самото непритичване на помощ. След като със самото си
поведение е изложил живота си на опасност, той бездейства. От субективна страна съставът се характеризира с
умисъл, включително и за втория акт на поведение.

Чл. 138 Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира
в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест
или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване
от свобода до една година или с пробация. Субектът тук, за разлика от 137, се характеризира с особена връзка
между него и пострадалото лице. Пострадалото лице в случая е такова, че деецът е длъжен да се грижи за него.
Същевременно от обективна страна се характеризира със състоянието, в което се намира пострадалият – той се
намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази. Разликата между 137 и 138 е, че деецът не
е причастен към създаването на опасността. Основанието за нея не е в поведението на дееца. Изпълнителното
деяние се изразява в неоказване на помощ на пострадалия. От обективна страна, наред със споменатите
особености, има и едно допълнително условие – деецът да е могъл да окаже помощ (преценява се конкретно).
От субективна страна имаме умисъл.
Чл. 141
Ал. 1
Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ
на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева. По
ал. 1 субектът е особен – лице, осъществяващо медицинско занятие, не се има предвид само такива с висше
медицинско образование. Пострадалият от престъплението е болен или родилка. От обективна страна
изпълнителното деяние се изразява в непритичване на помощ. За да е съставомерно деянието трябва да има
две условия:
1. Деецът да бъде поканен да окаже такава помощ;
2. Да не се притече без уважителна причина;
От субективна страна имаме умисъл.
Ал. 3 – Това е втори основен състав: Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже
такава помощ без уважителни причини, се наказва с пробация до 6 месеца или с глоба от 100 до 300 лева.
Разликата между двата основни състава най-напред е свързана със субекта – тук това е лице, намиращо се в
особена връзка с пострадалия и на всяко друго основание е длъжно да окаже помощ – родство, договор.
Пострадалият от престъплението е болен. Условието за да има престъпление е да се откаже без уважителна
причина. Иначе самото изпълнително деяние е като по ал. 1. Тук няма нужда от покана поради особената връзка.
От субективна страна е налице умисъл.

7
 ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СВОБОДАТА НА ЛИЧНОСТТА
РАЗДЕЛИ 4 И 5

РАЗДЕЛ 4 – ИЗДАВАНЕ НА ЧУЖДА ТАЙНА

По раздел 4 има два основни вида престъпления:

Противозаконно лишаване от свобода – чл. 142а;
Отвличане – чл. 142;

ПРОТИВОЗАКОННО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 142а Регламентирани са два основни състава – ал. 1 и ал. 5. Ал. 1 – Който противозаконно лиши
някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години. Съставът по ал. 1 следва да се тълкува
систематично с разпоредбата на ал. 4, тъй като по аргумент от противното от ал. 4 се извежда един от
съществените признаци на състава по ал. 1.
Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна гледна точка изпълнителното деяние се изразява
в лишаване на друго лице от свобода. Може да се осъществи посредством действие и бездействие или само чрез
бездействие. Това представлява усложнена престъпна дейност, а именно продължавано престъпление. От
обективна страна, наред с изпълнителното деяние, следва да се има предвид, че съставът е резултатен – да има
налице ограничаване на свободното предвижване на пострадалия в пространството. Изисква се лишаването от
свобода да е противозаконно. Следователно този състав не може да се приложи при осъждане и влизане в
затвора на определено лице. По аргумент от противното от ал. 4 излиза, че за да е съставомерно поведението е
достатъчно лишаването от свобода да е в рамките на 48 часа. Ако задържането е продължило повече от две
денонощия – престъплението става по-тежко наказуемо.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.

Чл. 142а, 5 – втори основен състав: Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който
съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни. Субект на престъпление
е всяко НОЛ. От обективна страна съставът се характеризира с качеството на пострадалия – това е психически
здраво лице. Изпълнителното деяние е дадено в 2 форми: настаняване или задържане на пострадалия в
лудница. От субективна страна се изисква съзнателно поведение от дееца, следователно имаме умисъл. Когато
не е посочено нищо относно субективната страна, то тълкувателният извод е, че е налице умисъл.
Относно по-тежко наказуемите случаи – да се видят самостоятелно.

ОТВЛИЧАНЕ

Чл. 142 – Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване
от свобода от една до шест години.
Субект на престъпление по основният състав е всяко НОЛ. От обективна страна съставът се
характеризира с изпълнителното деяние, изразяващо се в отвличането на пострадалия. Под отвличане се
разбира принудително преместване на пострадалия от едно място на друго. Разстоянието не е от значение. От
субективна страна имаме 2 елемента – 1. Изискване само за пряк умисъл – тълкувателен извод в тази посока се
прави винаги, когато в закона е формулирана цел. 2. Целта тук е противозаконно да се лиши пострадалият от
свобода – връзка със 142а, 1.
По-тежко наказуеми състави:
Чл. 142, ал. 2 т. 1 – Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато: т. 1
Деецът е бил въоръжен;Счита се, че деецът е въоръжен тогава, когато от обстановката е видно, че деецът е дал
знаци на жертвата, че би използвал оръжието си.
т.2 – Деянието е извършено от две или повече лица По смисъла на чл. 93, т. 12 – съизвършителство
(съучастие).
т. 3 – Отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;
т. 4 – Отвлеченото лице се ползва с международна защита;
т. 5 – Деянието е извършено по отношение на две или повече лица; Трябва да се различава от т. 2 –
тук деянието е извършено по отношение на 2 или повече лица – става дума за жертвите.
т. 6 – Деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в
организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по
поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на МВР
или лице, което се представя за такова;
т. 7 – Отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на
страната; Хипотезите явно са 2. Особеното е, че ако лицето вече бъде изведено от страната, то ще имаме
престъпление по чл. 280 и ще е налице реална съвкупност.

8
 т. 8 – Деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на
организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група; Последната разпоредба отвежда до чл.
93, т. 20. Разпоредбата на т. 20 е специфична. От една страна се изисква структуриране, а от друга се казва, че
организацията е структурирана и без да е!

Ал. 3 – Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е

лишаване от свобода от три години до дванадесет години. Има се предвид последиците да са от имуществен
или неимуществен характер.
Ал. 4 – Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена
жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Налице са два типа хипотези.
Особената жестокост е характеристика на субекта и става дума за особеност, свързана с дееца и неговата
личност.

РАЗДЕЛ 5 – ПРИНУДА

Характерно за групата състави е, че от гледна точка на формата принудата може да е част от усложнена
престъпна дейност – грабеж, изнудване и др.

Основен състав – чл. 143, 1 – Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо,
противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с властта си, се наказва с
лишаване от свобода до шест години. Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна механизмът
се характеризира с осъществяване на принуда спрямо пострадалия от дееца. Тази принуда може да се изрази в 3
варианта – сила, заплашване или злоупотреба с власт, при което е необходимо да се посочи още един признак за
субекта и пострадалия – наличие на особена връзка между тях – на власт и подчинение. Съставът е резултатен –
пострадалият претърпява, пропуска или извършва нещо противно на волята си. Тези неща не може да имат
имуществен характер, защото тогава ще се говори за престъпление против собствеността. Следователно чрез
тълкуване се стига до извода, че трябва да има личен характер. Пр. – Да не иде на среща с либето си.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
По-тежко наказуемите случаи са по чл. 143, 2 и 3. всички хипотези са вече разгледани (ал. 2→чл. 142, 2
т. 6 и 8; ал. 3→116, 2).

Друг основен състав – чл. 143а, 1 – Който задържи някого като заложник, чието освобождаване
поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или
обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.
Субект е всяко НОЛ. От обективна страна имаме 2 акта на поведение: Първият акт задържане на друго лице като
заложник. Вторият акт е поставяне освобождаването му в зависимост от изпълнението на определено условие.
От гледна точка характеристиката на двата акта се прави извод за двуактно продължено престъпление. От
субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
По-тежко наказуеми случаи:
Ал. 2 – Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него
условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания,
наказанието е лишаване от свобода от две до десет години. Ако похитителят изпълни заплахата ще е налице
реална съвкупност от чл. 143а, 2 + престъпление против живота и здравето.
Ал. 3 – Ако деянието по предходните алинеи е извършено от лице по чл. 142, 2, т. 6 и 7...
Престъпленията по чл. 143а следва да се различава от престъплението по чл. 97а. Отношението между
двете е отношение на поглъщане. Поглъщащ състав е чл. 97а, тъй като, наред с признаците по чл. 143а,
предвижда и преследването на противодържавни цели.

ЗАКАНА

Основен състав – чл. 144, 1 – Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност
или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба
от сто до триста лева. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
заканване спрямо пострадалия с престъпление против живота или имуществото му или против такива на негови
близки – чл. 93, т. 10. Много е важно да се има предвид от какво обстоятелство трябва да е заканата. В закона се
казва, че тя трябва да може да възбуди основателен страх. Съставът обаче не е резултатен – може и да не е
възбудила. Достатъчно е от условията, при които е осъществена заканата, да е видно, че би могла да възбуди
основателен страх. От субективна страна се изисква умисъл.
По-тежко наказуеми случаи:
Ал. 2 - за тълкуването й важи казаното за чл. 116, 1 т. 1.
Ал. 3 – Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, 2, т. 6 и 8,
наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.
Както случаите по чл. 127, така и тези по чл. 144, 3 са често срещани на практика при прокуратурата.
Най-често се проявяват при скандали от битов характер и са много характерни за най-милите хора в България –
гражданите от ромски произход. Друга възможна хипотеза по чл. 143, 3 е препращането към 142, 2 т. 6 и 8.
9
 ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДОБРОТО ИМЕ, ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА ЧОВЕКА
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗД. 6 И 7

РАЗДЕЛ 6 – ИЗДАВАНЕ НА ЧУЖДА ТАЙНА

Основен състав – чл. 145, 1 – Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на
някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване
от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Субектът тук е особен – лице, което по силата
на своето занятие е задължено в случаи на осъществяване на своите функции, ако му бъде поверена лична
тайна, да я пази. От обективна страна предмет на престъплението е лична тайна, опасна за доброто име на
пострадалия. Друг признак е, че тайната е споделена от пострадалия по негова воля във връзка с
осъществяването на неговото занятие. Характеризира се с изпълнителното деяние – откриване на чужда тайна.
От обективна страна съставът изисква откриването да е станало противозаконно – в нарушение на правилата,
регламентиращи дейността на разкрилия тайната. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
Друг основен състав – чл. 145, 2 – Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини
вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода
до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици – с лишаване от
свобода то 1 година.. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна се изисква пострадалият да е осиновен,
осиновител или семейството им като цяло. Изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на тайната на
осиновяването. От субективна страна има пряк умисъл. Друга специфика е, че деецът преследва причиняването
на вредни последици на пострадалия.
По-тежко наказуеми състави – в края на ал. 2, ако от деянието са настъпили тежки последици.

Друг основен състав – 145а,1 – Който използва информация, събрана чрез използване на СРС, извън
нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното
производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Субект е всяко
НОЛ. Предмет на престъплението е информация, събрана чрез СРС. От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в използване от дееца на тази информация за цели извън нейното предназначение по закон.
Целите по закон са или за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. От
субективна страна е налице умисъл.
По-тежко наказуеми случаи: ал. 2 – Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е
придобило информацията и тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване
от свобода от една то пет години и глоба до пет хиляди лева. Хипотезата ще е налице тогава, когато
извършителят е лице, което е придобило информация в кръга на неговата служба или длъжностно лице, на което
е станала известна информацията в кръга на неговата служба.

РАЗДЕЛ 7 – ОБИДА И КЛЕВЕТА

За да се изясни непосредственият обект на посегателството трябва да се имат предвид двете страни на

човешката личност – лична чест и достойнство – това, което човек счита за себе си, че е. Другата страна е
свързана с името на човека в обществото, с неговото реноме. Поради тази специфика засягането на едната или
другата страна води до различен вид посегателство. Ако бъде засегната личната чест и достойнство - обида, ако
се засегне реномето – клевета. Няма пречки и за идеална съвкупност.

Обида
Основен състав е чл. 146, 1 – Който каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В
този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна съставът най-напред се характеризира с
изпълнителното деяние, дадено в две форми – казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството . на второ място от обективна страна се изисква това казване или извършване да е в присъствието
на пострадалия – в смисъл, че казаното или извършеното трябва да достигне до него. Съставът е резултатен –
не само обидните думи и действия трябва да достигнат до пострадалия, но той трябва да ги възприеме като
такива – следователно се изисква те да бъдат не само обективно унизителни, но и субективно. Във връзка с тези
три особености се очертават категории от лица, които не могат да бъдат обидени:
→ Невменяеми;
→ (с известна условност) Малолетните;
→ Лица, които считат, че са достигнали такава степен в своето интелектуално развитие, че никой не би
могъл да ги обиди;
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл – пряк или евентуален. Трябва да се докаже,
че деецът е възприемал това, което казва/прави като унизително и обидно→да се отличава от „шегичките”. Пр.
10
Има групи хора, които говорят така, както в нормалното общуване би било обидно, например вместо „Добър ден”
поздравяват майка ни.
В чл. 146, 2 – регламентирано е основание за освобождаване от наказателна отговорност (подобно на
чл. 130) – Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Клевета
Основен състав е чл. 147 – Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.
Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна имаме две форми на изпълнителното деяние –
разгласяване на позорно деяние за другиго; приписване другиму престъпление. За да има клевета разгласеното
позорно обстоятелство не трябва да отговаря на истината. Това може да се изведе от ал. 1 и по аргумент от
противното от чл. 147, 2 – Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените
обстоятелства или на приписаните престъпления. Втората форма на изпълнителното деяние е различна от
набедяването по чл. 256.
От субективна страна е налице умисъл. Очевидно той трябва да обхваща това, че се разгласява
позорно за друго лице обстоятелство и че то не отговаря на истината. Тук, предвид характеристиката на обекта
на посегателството, не се изисква пострадалият да научи за клеветата – тук се засяга не личната чест, а
реномето.

По-тежко наказуеми състави

По-тежко наказуемите състави са дадени едновременно за обидата и клеветата в чл. 148. Няма нищо
особено с изключение на това, че ал. 3 предвижда реторсия.

Особено престъпление – чл. 148а – Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг
начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита
информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до
двадесет хиляди лева. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна предмет на престъплението е неправомерно
придобита информация от архива на МВР. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
разгласяване на тази информация, която се отнася за друго лице, различно от дееца. От субективна страна
имаме умисъл. Тази разпоредба е приета преди 7-8г. поради зачестилите използвания по неправомерен начин на
тази информация
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПОЛОВАТА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ (РАЗВРАТ) – РАЗДЕЛ 8

Системата на престъпленията по раздел 8 е изградена на база критерий характер на половото действие.

Съобразно това по раздел 8 се обособяват няколко подгрупи: Блудства – 149 – 150; Престъпни съвкупления – 151
– 154; Престъпления-хомосексуални действия по чл. 157; Други полови престъпления – престъпления,
подготвящи почвата за развратни действия – 155 – 156; Порнография – чл. 159 (много важен член!!!)

Блудство
Основният състав е чл. 149, 1 – Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с
лишаване от свобода от една до шест години. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна пострадал от
престъплението е лице, ненавършило 14г. Няма значение пола на лицето. От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в осъществяване на блудствени действия спрямо такова лице. Под блудствено действие се
разбира такова, което е от естество да възбуди или удовлетвори полово желание на дееца без съвкупление.
От субективна страна съставът се характеризира само с пряк умисъл и с целта – да се възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление. пр. Лято е. Млади хора, тийнейджъри, дошли да се срещнат по
образователни въпроси със студените в СУ. Сред тях имало моми-мръсници на по 13 – 14г., облечени твърде
неприлично. Одеждите им предизвикали множество одобрителни възгласи и възбуда на двора. На момите им
харесало и минали няколко пъти. Вършат ли те блудствени действия? – Не! Нужен е физически допир, контакт
между дееца и пострадалия.
По-тежко наказуем състав – чл. 149, 2 – Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или
заплашване, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в
такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Включени са няколко хипотези:
→ Чрез употреба на сила или заплашване. Когато в определен състав се обхващат признаците на
повече от едно престъпления, то става дума за съставен състав, поглъщащ по отношение на съставящите го.
→ Чрез използване на безпомощността на пострадалия.
→ Чрез привеждането му в такова безпомощно състояние.
Разликата между последните две е, че при второто деецът не е причастен към правата на жертвата в
безпомощно състояние. Разликата между първото и третото е, че при третото се използват всякакви други начини
за привеждане в безпомощно състояние, освен принуда и заплашване.
Останалите по-тежко наказуеми състави са по л. 3-5 – все обстоятелства, които са вече тълкувани. Сред
тях по-особено внимание заслужава ал. 5, т. 2 – ако при блудството е причинена тежка телесна повреда или опит
за самоубийство. Достатъчно е по силата на чл. 11, 5 да има непредпазливост по отношение на самоубийството.
Ако би било умишлено ще имаме съвкупност от престъпления 149, 5 + 127.

11
 Втори основен състав – чл. 150 – Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употребата на сила
или заплашване, чрез използване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова
състояние, се наказва с лишаване от свобода до шест години, а в особено тежък случай – с лишаване от
свобода от две до осем години. Разликата с чл. 149,1 е, че се регламентира двуактно престъпление. От
обективна страна пострадалият от престъплението е лице, навършило 14г. Единият от двата акта представлява
блудствени действия, а другият – 1. при използване на сила или заплашване – тук се третира като двуактно
престъпление, защото блудствените действия с лице над 14г. не са престъпление; 2. Използва се безпомощното
състояние; 3. Привеждане в такова състояние. По същество важи правилото на чл. 149, 2.
В края на чл. 150 имаме по-тежко наказуем състав – особено тежък случай на блудство – чл. 93, т. 8.

Престъпни съвкупления

Основен състав – чл. 151, 1 – Който се съвкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото
извършеното не представлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до шест
години. Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна потърпевш е лице, ненавършило 14г. Няма
значение пола на пострадалия. Изпълнителното деяние от обективна страна се изразява в самото съвкупяване.
Съставът е резултатен. От обективна страна има едно допълнително условие – да не е престъпление по чл. 152
(изнасилване). Следователно по чл. 151, 1 се имат предвид случаи на доброволно съвкупяване. Основание за
инкриминиране на деянието е ниската възраст.
От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл. Съдържанието на умисъла трябва да
обхваща освен самото съешаване и факта, че се съвкупява с лице под 14г. – затова и защитата се стреми да
докаже, че деецът не е могъл да предположи, че лицето е под 14 г. В този случай ще имаме фактическа грешка.

Втори основен състав – чл. 151, 2 – Който се съвкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което
не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Субект е всяко НОЛ. От обективна страна тук пострадалият е лице, което, макар да е навършило 14г., не разбира
свойството и значението на извършеното – невменяем. Изпълнителното деяние се изразява в самото
съвкупяване. От субективна страна е необходим пряк умисъл.

Изнасилване – чл. 152 (твърде дълго, не се поддава на цитиране). Това е най-често срещаното
престъпление от този раздел. Самостоятелен субект на изнасилване може да е само мъж. В съучастие може да
участват и жени, във всички възможни форми, включително и съизвършителство.
От обективна страна пострадал може да е само жена. Това е несправедливост. Сега съдилищата са
принудени да наказват изнасилвачките посредством съвкупности от престъпления, например хулиганство +
телесна повреда. Наред с качеството на пострадалия имаме и три варианта на изпълнение – чл. 152,1 т. 1-3. По
т. 1, когато съвкуплението се осъществява с пострадалата, която е лишено от възможност за самостоятелна
отбрана без нейно съгласие. Деецът само се е възползвал от факта, че пострадалата е в безпомощно състояние,
но не я е довел д това състояние. По т. 2 – когато за осъществяване на съвкуплението се използва принуда –
психическа или физическа. Тук престъплението е двуактно. Т. 3 – когато се приведе жертвата в безпомощно
състояние. Съставът е резултатен и довършен опит е невъзможен. От субективна страна съставът се
характеризира с пряк умисъл.
По-тежко наказуеми случаи – ал. 2-4. Няма нищо сложно в тълкуването. От 1 страна по ал. 2, т. 2 ако
изнасилената е низходяща сродница – изправени сме пред кръвосмешение, наред с изнасилването.
Възходящият ще отговаря за изнасилване. За кръвосмешение ще отговаря само ако са се праснали доброволно.
Ал. 3, т. 2 трябва да се различава от чл. 152, 4 т. 2 – при едната разпоредба става дума за тежка телесна
повреда, а при другата – за средна телесна повреда. Разпоредбата на чл. 152,2 т. 1 трябва да се различава от
чл. 152, 4 т. 1, като при първата разпоредба пострадалата е на възраст между 14 и 18 г. Ако е последвало
самоубийство – по-тежкият резултат се обосновава от непредпазливост.

Основен състав – чл. 153 – Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване
на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Пострадал може да е само жена. От обективна страна изпълнението на престъплението се изразява в
съвкупление между дееца и пострадалата. Субект е лице, от което жертвата се намира в материална или друга
зависимост. Самостоятелен обект тук може да е също само мъж, но той може да действа в съучастие с жена.
От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл и една особеност – деецът да съзнава,
че осъществява съвкуплението с пострадалата само и единствено благодарение на материалната или
служебната й зависимост от него.

Кръвосмешение (инцест) – чл. 154 – Съвкупление между възходящи и низходящи, между братя и
сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години. Имаме необходимо
съучастие. По принцип съставът може да се осъществи от 2 НОЛ, но има хипотези, при които единият няма да
отговаря. Обхват на кръвосмешението – между низходящи и възходящи – прабаба и правнук; братя и сестри
(съребрена ІІст.); между братовчеди няма кръвосмешение (те са над ІІст.); между осиновители и осиновени.
12
 Чл. 155, 1 – основен състав (по него е съден Прибранко 1) – Който склонява друго лице към
проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до
три години и глоба от хиляда до три хиляди лева. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна изпълнителното
деяние е дадено в 2 форми – склоняване на друго лице към проституция и свождане към блудствени действия
или съвкупление. От субективна страна се изисква пряк умисъл.
Чл. 155, 2 – основен състав, форма на усложнена престъпна дейност – престъплението публичен дом:
Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени
действия, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Лицето
трябва да организира такива услуги не от свое име и не за своя сметка. Ако го прави от свое име и за своя сметка
и заплаща патентен данък – може. Изискват се три отделни акта – систематическо предоставяне на помещения
за секс или блудствени действия. Освен чрез изпълнителното деяние съставът с характеризира и с условието
това систематично предоставяне да е на различни лица. Практиката е установила, че са достатъчни 3 лица. Ако е
имало онождане три пъти само с едно лице – престъпление няма. По тази разпоредба всички лица са
престъпници. Затова и тя се прилага рядко и при случаи с особен обществен отзвук.
Чл. 155, 4 – основен състав – Който склони или принуди друго лице към употреба на наркотични
вещества или техни аналози с цел проституиране, съвкупление, блудствени действия или извършване на
полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, се наказва с лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. От обективна
страна имаме следните основни форми на изпълнителното деяние:
→ склоняване на друго лице към употреба на наркотици или техни аналози с цел проституиране;
→ принуждаване на друго лице към употреба на наркотици или техни аналози със същата цел;
→ същият вариант, но целите са други – свождане към сношение, хомосексуални действия или
блудство;
Субект е всяко НОЛ. Имаме умисъл.
Чл. 155, 6 – основен състав – (Интересното е, че по отношение на нея е говорено на лекция, а тази
разпоредбица е отменена с ДВ 75 от 2006г.) Основен състав – пострадалите са само малолетни лица.
Изпълнителното деяние се изразява във въвличане на тези лица в развратни действия. Субект е всяко НОЛ. От
субективна страна имаме умисъл. Въвличането тук касае действия преди съвкуплението. Ако се стигне до такова
– прилагат се други състави.

Разлика между блудствени действия и хомосексуални действия:

Ако лицата са ♂ - дали се е стигнало до сношаване, до проникване; ако са ♀ - дали се е стигнало до
оргазъм. Това е много трудно за доказване, въпреки че някои съдебни медици твърдят, че могат да го установят.

РАЗДЕЛ 9 – ТРАФИК НА ХОРА

Чл. 159а, 1 – основен състав – Който набира транспортира, укрива или приема отделни лица или
групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на
телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се
наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба д осем хиляди лева. Пострадал от
престъплението е отделно лице или група от хора. По принцип в НП под група от хора се разбират 2 или повече
лица. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в 4 форми – набиране, транспортиране, укриване
или приемане на такива лица. Трябва да се отбележи, че е без значение дали тя се осъществява от дееца при
съгласие на пострадалите или не. Субект е всяко НОЛ. От субективна срана имаме пряк умисъл; налице е
специфична цел, която се преследва от дееца. Тя е дадена в няколко варианта:
→ Да се използват лицата за развратни действия;
→ Да се използват за принудителен труд;
→ Да бъдат използвани за отнемане на телесни органи;
→ Да бъдат държани в принудително подчинение;
По-тежко наказуеми случаи – чл. 159а, 2 (и 3) нищо особено.

Чл. 159б, 1 – основен състав – Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или
групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, 1, се наказва с лишаване от
свобода от три до осем години и глоба до десет хиляди лева. От обективна страна имаме 2 отделни акта на
поведение, единият от които изцяло съвпада с описаните в чл. 159а, 1 и към него като допълнителен се прибавя
превеждането на пострадалия през границите на страната. Това означава, че по 159а имаме трафик в рамките на
страната, а в чл. 159б – международен трафик. Това е форма на усложнена престъпна дейност, но особена. Това
престъпление не може да се квалифицира нито като съставно, нито като двуактно. В някои случаи вторият етап е
престъпление (незаконно преминаване на границата). В други случаи преминаването формално е законно и
става със съгласието на пострадалите (група гювендии преминават границата като балетна трупа). От субективна
страна и тук съставът се характеризира с пряк умисъл и с целта по чл. 159а.
По-тежко наказуеми състави – чл. 159б, 2 – Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл.
159а, ал. 2 и 3, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до петнадесет хиляди
13
лева. Най-тежко е наказанието в чл. 159в – Когато деянието по чл. 159а и 159б представлява опасен рецидив
или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е
лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева, като съдът може да
постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

ГЛАВА ТРЕТА

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с упражняването и гарантирането на

основните права на гражданите. Това са все права, имащи защита от конституцията.
Системата на престъпленията се състои от 3 групи:
1. Престъпления против политическите права на гражданите:
 Престъпления против националното и расовото равенство – раздел 1;
 Престъпления против изповеданията – раздел 2;
 Престъпления против избирателните права – част от раздел 3 – чл. 167 – 169;
 Престъпления, свързани със свободата на политическите убеждения – част от раздел 3 – чл. 169а – 169б;
 Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите – раздел 8;

2. Престъпления против личните права на гражданите:

 Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията – раздел 5;
 Нарушаване на неприкосновеността на помещение, жилище или превозно средство – раздел 4;

3. Престъпления против лично-икономическите права на гражданите:

 Престъпления против трудовите права на гражданите – раздел 6;
 Престъпления против интелектуалната собственост – раздел 7;

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

РАЗДЕЛ 1 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ НАЦИОНАЛНОТО И РАСОВОТО РАВЕНСТВО

Чл. 162, 1 – основен състав – Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или
омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено
порицание. Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
две форми – проповядване или подбуждане към расова или национална вражда или омраза или към расова
дискриминация. Под проповядване се има предвид публично изразяване на мнение, което е от естество да
доведе до расова или национална вражда или омраза или до расова дискриминация. Под подбуждане се разбира
мотивиране на неконкретизиран кръг лица към такива чувства или действия. Разликата между вражда и омраза е
в степента на конкретизация на неприязнените чувства. По-конкретизирани са те при враждата. Под расова
дискриминация не се разбира етническа принадлежност. От субективна страна има пряк умисъл.
Чл. 162, 2 – основен състав – Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради
неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от
свобода до 3 години и с обществено порицание. От обективна страна имаме 2 форми на изпълнителното деяние:
1. Употреба на насилие или физическа принуда спрямо друго лице; 2. Повреждане имота на друго лице. От
субективна страна се характеризира с умисъл и специфични мотиви. Те са свързани с народността, расата,
религията или политическите убеждения на пострадалия.
Чл. 162, 3 и 4 – основен състав – Който образува или ръководи организация или група, която си
поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една
до шест години и с обществено порицание. От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 163, 1 – особена форма на задружна престъпна дейност, основен състав - Лицата, които
участват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във
връзка с националната или расовата им принадлежност, се наказват: 1. подбудителите и предводителите –
с лишаване от свобода до пет години; 2. всички други – с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Особеното тук е, че извършването на изпълнителното деяние от обективна страна става и посредством чл. 163, 1
т. 2, а не само при изпълнение на предвидения пред скоби текст в началото на разпоредбата. Чрез
диференциация на отговорността в т. 1 и 2 и чрез посочване на субектите се извличат 2 от 3-те форми на
изпълнителното деяние. Участниците в тълпата се делят на три категории7
1. Участници – всички лица, които се намират там, това е достатъчно;
2. Подбудители – лица, които правят изказвания с цел да се укаже на тълпата какво да стори;
3. Предводители – вече е ясно какво ще се прави и предводител е този, който организира действията;
Тълпата трябва да е създадена за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни
имоти във връзка с националната им принадлежност. От субективна страна е нужен пряк умисъл.
По-тежки наказания - ал. 2 и 3.

РАЗДЕЛ 2 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИЗПОВЕДАНИЯТА

14
 Чл. 164 – основен състав – Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат,
действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. От обективна
страна изпълнителното деяние се изразява в проповядване на омраза на религиозна основа. Значението е
подобно на това от чл. 162, 1. От обективна страна е посочено, че няма значение начинът, по който това се
прави. От субективна страна е налице умисъл.

РАЗДЕЛ 3 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 168 – основен състав – от обективна страна изпълнителното се изразява в упражняване на

избирателно право без деецът да има такова право. Тук следва да се поясни, че са различни вариантите:
Ако е активно избирателно право:
→ Лицето не е български гражданин, а от 1 Януари 2007г. не е гражданин на ЕС при условията, при
които е допустимо;
→ Деецът не е навършил 18г.;
→ Когато за втори или n-ти път лицето упражнява избирателното си право;
→ Лица, лишени от свобода;
→ Поставени под запрещение;
Пасивно право:
→ Пр. Да се спази условието за възраст за президент например – над 40г., български гражданин;
→ Български гражданин;
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 169 – основен състав – Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателно комисия,
което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва
с лишаване от свобода до три години или с пробация. От субективна страна – умисъл.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СВЪРЗАНИ СЪС СВОБОДАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА

169б – основен състав – Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на
някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишавано от свобода до три
години или глоба от сто до триста лева. От обективна страна има примерно изброяване на начините, по които
може да стане това. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. Този текст играе ролята на
субсидиарен на което и да е престъпление по раздел 3 и глава 3, както и на самата особена част, ако става дума
за поведение, неконкретизирано в друг състав на престъпление.
По-тежко наказуеми състави – чл. 169в.

РАЗДЕЛ 8 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СВОБОДАТА НА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И

МАНИФЕСТАЦИИТЕ

Чл. 174а, 1 – основен състав – Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин
разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за
събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.
От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с 2 форми. Първата е разтуряне на
събранието, митинга или манифестацията. За тази форма е характерно, че събранието е започнало, но
благодарение на поведението на дееца се преустановява и не може да продължи съгласно планиранията на
участниците. Втората форма се изразява в попречване да се проведе събрание, митинг или манифестация.
Става дума за поведение, пречещо на започването съобразно целите на организаторите.
От обективна страна съставът се характеризира с кумулативно наличие на 2 условия: 1. Съответното
събрание да е допустимо по ЗСММ. Условията за допустимост са посочени в него и следователно диспозицията е
бланкетна. 2. Поведението на дееца да е незаконно – по незаконен начин да разтури събранието – насилие,
заплашване и др.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 174а, 2 – основен състав – Организатор, който в нарушение на чл. 12, 3 и чл. 13, от ЗСММ
проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с
лишаване от свобода до 1 година.
Субект не е всяко НОЛ, а такова, имащо качеството на организатор. Под организатор се разбира
лицето, което осъществява първоначалното съгласуване на волята на участниците в съответното събитие.
15
Формите на изпълнителното деяние са 2: 1. Провеждане на забранен митинг, събрание, манифестация; 2.
Продължаване на провеждането на такъв. При тази форма на изпълнителното деяние започването на
събранието е законосъобразно.
От обективна страна се изисква условието това да се прави в нарушение на чл. 12 и чл. 13 от ЗСММ.
От субективна страна е налице умисъл.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

РАЗДЕЛ 4 – НАРУШАВАНЕ НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ЖИЛИЩЕ, ПОМЕЩЕНИЕ ИЛИ ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО

Чл. 170, 1 – основен състав – Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване,
хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от
свобода до три години или с пробация до 6 месеца.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява във влизане в чуждо жилище. Под жилище се
разбира място, обитавано за живеене от 1 или повече лица. Чуждо е жилището тогава, когато друго лице го
обитава → собственикът също може да извърши това престъпление. Съставът се характеризира с начина, по
който се осъществява влизането в чуждото жилище. Имаме изчерпателно изброяване на начините, водещи до
инкриминиране на деянието: сила, заплаха, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически
средства.
От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 170, 2 – по-тежко наказуеми случаи (в лекцията ал. 3 е пропусната – самостоятелно) – Ако
деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица,
наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.
→ когато деянието е извършено нощем. Пр. Къща на два етажа, на които живеят различни лица, които
са се скарали за тока. Една нощ живеещият на първия етаж решил да реши проблема, качил се на втория етаж
(не било заключено), напълнил една кофа със студена вода, залял съседа си докато спял и го пребил. После си
слязъл долу, пийнал 7-8 ракии и заспал. В този случай деецът ще отговаря само за телесната повреда. Тук няма
влизане по смисъла на чл. 170, 1, което трябва да е налице за ал. 2.
→ когато деецът е въоръжен;
→ когато деянието е осъществено от 2 или повече лица – чл. 93, т. 12 – съизвършителство;

Чл. 170, 4 – основен състав – Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната
покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.
Това са случаи, при които поканваме някого, почерпваме го, правим и други неща, а той не иска да си
ходи. Казва „Не, оставам!”.
От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с оставане в чуждо жилище. Освен това
е нужно да се налице две условия: 1. Деецът остава въпреки изричната покана да напусне дома; Оставането му е
противозаконно – има случаи, при които едно жилище се обитава законно от 2 и повече лица – съпрузи, родители
и деца. Те в определен момент може да се скарат, да се сбият и често се случва единият да покани другия да
„напусне”. Тук това не е достатъчно, тъй като пребиваването е законно.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

РАЗДЕЛ 5 – НАРУШАВАНЕ НА НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА

Чл. 171, 1 – основен състав – /.../

Предмет на престъплението е адресирано от едно до друго лице съобщение, независимо в каква форма
– писмо, телеграма, колет, e-mail. Извън предмета съставът се характеризира с изпълнителното деяние в
множество форми. Характерно е наличието на условие – поведението да се осъществява противозаконно. Това е
казано изрично, тъй като има законови основания, при които неприкосновеността на кореспонденцията може да
се наруши, например по отношение на затворниците – всичко изпратено от тях и за тях подлежи на проверка.
Чл. 171, 2 – по-тежко наказуем състав – Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е
възползвало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът
може да постанови и лишаване от право по чл. 37, 1 т. 6.
Изисква се субектът да е длъжностно лице по чл. 93, т.1, което се е възползвало от служебното си
положение – по силата му е улеснено в достъпа до съобщенията.

Чл. 171, 3 – основен състав – Който чрез използване на специални технически средства
противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна
мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в узнаване от дееца на неадресирано до него
съобщение, предадено от далекосъобщително средство. Съставът се характеризира с начина на осъществяване
– чрез използване на специални технически средства. Изисква се и наличие на противозаконност в поведението.
16
 От субективна страна имаме умисъл.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

РАЗДЕЛ 6 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ТРУДОВИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 172, 1 – основен състав – Който попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да
напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в
синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа
цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от
свобода до три години или глоба до 5000 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в две форми: 1. Попречване на друго лице да
постъпи на работа; 2. Принуждаване на едно лице да напусне работа.
От субективна страна се характеризира с 2 момента: 1. Умисъл; 2. Мотивите за поведението на дееца –
изброяването им е изчерпателно

Чл. 172, 2 – основен състав – Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение
за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три
години.
Субектът е особен – длъжностно лице, което по силата на заеманата длъжност може да сключва или
прекратява трудови правоотношения.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на влязло в сила решение за
възстановяване на работа на неправомерно уволнен служител или работник. У закона фигурира още една
форма, която обаче няма как да се реализира – неизпълнение на административна заповед – днес
възстановяването става само от съда.
От субективна страна имаме умисъл.

РАЗДЕЛ 7 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

Това са едни от най-често срещаните престъпления.

Чл. 172а, 1 – основен състав – Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава,
или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без
необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до
пет години и с глоба до пет хиляди лева.
Трябва да се тълкува систематично с ал. 5.
От обективна страна съставът се характеризира със своя предмет – чуждо за дееца авторско
произведение. Под чуждо се разбира такова, на което деецът не е изключителен автор. От обективна страна
изпълнителното деяние се обозначава като използване на такова чуждо произведение. Съществено от обективна
стана е, че това трябва да стане без съгласие на носителя на авторското право. По аргумент от противното на ал.
5 се изисква случаят да не е маловажен, тъй като тогава деянието ще се третира като административно
нарушение. Кога случаят е немаловажен се изхожда от аргумент на противното от чл. 93, т. 9.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 172а, 2 – основен състав – Който без необходимото по закон съгласие държи материални
носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или
държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет
години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
/Тук е говорил по стара редакция на закона и няма нищо общо с написаното там ↑/:
(От обективна страна предмет на престъплението е звукозапис, видеозапис, радио или телевизионна
програма, софтуер, компютърна програма. Изпълнителното деяние се изразява в най-различни варианти,
обобщени чрез термина ползване. Изпълнението трябва да е без предвиденото по закон съгласие на автора.
Прилага се аргумент от противното на ал. 5.)

Чл. 173, 1 – основен състав – Който издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо
произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се
наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено
порицание.
Предмет на посегателство е чуждо произведение или значителна част от такова. Под значителна част
се разбира такава, която изразява основно авторовата идея → критерият не е количествен, а качествен.

17
Изпълнителното деяние е издаване или използване на предмета на престъплението под свое име или под
псевдоним.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 174, 1 – основен състав – плагиатство – Който, като злоупотреби със служебното си положение,
се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на
науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото
създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с
обществено порицание.
Субектът тук е особен – има връзка между него и пострадалия – служебно правоотношение.
От обективна страна предмет на престъплението могат да са както обекти по специалния ЗПат, така и
произведения на науката, литературата или изкуството. От обективна страна изпълнителното деяние е
включване като съавтор. Имаме условие – без деецът да е взел участие в творческата работа. Освен това,
предвид особената връзка между дееца и пострадалия, е характерен и начинът на извършване – злоупотреба
със служебно положение.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 175 – определя случаите, при които престъпленията са от частен характер.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО, ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ И МЛАДЕЖТА

Системата на тези престъпления е:

1. Престъпления против брака:
- засягащи обществените отношения, свързани със сключването на брак – чл. 176 – 178;
- засягащи обществените отношения при вече сключен брак – чл. 179;
2. Престъпления против семейството – чл. 181 – 183.
3. Престъпления против гражданското състояние – чл. 184 – 186.
4. Престъпления против младежта – чл. 187 – 193.

РАЗДЕЛ 1 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ЗАСЯГАЩИ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС СКЛЮЧВАНЕТО НА

БРАК

Чл. 176, 1 – основен състав – Който при встъпването в брак съзнателно укрие от длъжностното
лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в скриване на законна пречка за встъпване в
брак. Относно законната пречка се препраща към най-важния закон в нашата правна система – Семейния кодекс.
Това означава, че разпоредбата е с бланкетен характер. Наличието на друг брак е друго престъпление и не се
обхваща тук. Ако единият съпруг скрие, че по отношение на другия съпруг има законна пречка за брак, например
е луд – напълно невменяем, то той ще бъде посредствен извършител на престъплението. От обективна страна е
важно и това пред кого се скрива законната пречка – това е длъжностното лице по гражданското състояние. Това
е така, защото подписът на длъжностното лице създава брака. Свидетелите са факултативни. Съставът за брака
се изпълнява с полагане на подписа на длъжностното лице.
От субективна страна законът е изричен – казва се „съзнателно” → изисква се умисъл.

Чл. 176, 2 – основен състав – Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши
бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от
свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, 1 т. 6.
Имаме особен субект.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване на бракосъчетание. То трябва
да стане при наличие на законова пречка за встъпване в брак.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл – съдържанието му включва съзнаване на
факта от длъжностното лице, че има пречка, и въпреки това е извършено бракосъчетание. В някои райони на
18
страната се уговаря с длъжностното лице, в случай, че първото родено от брака дете е момиче (не се смята за
качествен наследник), да не подписва акта за брак, та да могат да изгонят момата. В тази хипотеза извършването
не може да се квалифицира по този текст. В такъв случай ще се приложи някой от текстовете 182 и следващи.

Чл. 177, 1 – основен състав – Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради
това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до три години.
От обективна страна е налице склоняване на друго лице да сключи брак. Инкриминиращото
обстоятелство е начинът за склоняване – по насилствен начин. Но дори и това само по себе си не е достатъчно –
изисква се така сключения брак да бъде обявен за недействителен именно поради липсата на доброволност при
встъпване в него. Явно е, че законът в този случай се стреми да не постановява ex lege разтрогването на брака,
освен ако няма гаранции, че такава е волята на лицата.
От субективна страна е налице умисъл.

177, 2 – основен състав – Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в брак, се
наказва с лишаване от свобода д отри години, а ако пострадалата е непълнолетна, наказанието е лишаване
от свобода до пет години.
От обективна страна изпълнителното деяние е отвличане на ♀. Отвличането е по смисъла на чл. 142.
От субективна страна е налице пряк умисъл и специфична цел на дееца – да принуди пострадалата да
встъпи в брак. При някои групи от населението това е много разпространено – милите роми.

Чл. 178, 1 – основен състав – Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да
встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от
сто до триста лева, както и с обществено порицание.
Субектът тук е специфичен – само родител или друг сродник на бъдещата съпруга. Има се предвид от
кръга на онези сродници, от които в конкретния случай зависи положителното отношение на единия от двата
рода към сключването на брака.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в получаване на откуп.
От субективна страна имаме пряк умисъл заедно със специфична цел – за да се разреши на ♀ да
встъпи в брак се преследва получаването на откуп. Под откуп се разбира каквато и да е облага, с изключение на
обичайните подаръци. Този откуп се дава само срещу разрешението.
Чл. 178, 1 трябва да се различава от 192, 1 – там откупът се иска за да се разреши на ♀ да заживее
съпружески с някого.
Съгласно ал. 2 е наказуемо и даването и посредничеството на такива откупи.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ВЕЧЕ СКЛЮЧЕН БРАК

Чл. 179, 1 – основен състав – Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за
многобрачие с лишаване от свобода до три години.
Субект тук е лице, което има качеството на съпруг. Изпълнителното деяние се изразява в сключването
на брак при наличието на друг законен такъв.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
Престъплението се обозначава като двубрачие или многобрачие.
Практически случай: Преди години в Софийския Районен Съд е съдена жена, което била едновременно
в брак с пет мъжа. Как го е направила: Сключва брак и живее 6 месеца с мъжа си. После го напуска и отива да
живее в друга област. По това време се използват зелените паспорти, в които има графа семейно положение,
където е отбелязано името на съпруга. Жената си „губи” паспорта и си изважда нов. В него името на съпруга не е
отбелязано, а само пише – „омъжена”. Жената добавяла „Не” пред думата. След това сключвала нов брак и по
същия начин нататък. Съдията я попитал: „ Ама оти?”. Жената отговорила: „Ми мама тека ме е учила – тръгна ли
с нов да се омъжвам!”.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СЕМЕЙСТВОТО

Чл. 183, 1 – основен състав – Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ,
брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две и повече месечни вноски, се
наказва с пробация. Това е един от съставите с най-голямо приложение.
Трябва да се тълкува систематично с ал. 2.
Субектът тук е особен – само лице, което вече е осъдено с присъда от гражданския съд да плаща
издръжка. Решението трябва да е влязло в сила.
От обективна страна пострадал е съпруг, възходящ, низходящ, брата или сестра на дееца.
Изпълнителното деяние от обективна страна се изразява в неплащане на издръжката в размер на 2 или повече
месечни вноски. Поставя се въпрос дали те трябва да са последователни – не трябва. Частичното неизпълнение
на задължението не е основание докато не се достигне размерът на две месечни вноски. От систематичното
тълкуване с ал. 2 се стига до извода, че деецът не би следвало да е в обективна невъзможност да дава
издръжка.
От субективна страна е налице умисъл.
19
 Ал. 2 – Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава
издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.
Специално се регламентира случая, при който деецът се поставя нарочно в обективна невъзможност да дава
издръжка.
Ал. 3 – основание за освобождаване от наказателна отговорност – Деецът н есе наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Ал. 4 – по-тежко наказуем състав – Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Тук повторността
представлява специален рецидив по смисъла на чл. 28. Специалният рецидив в случая не предполага
неплащането на издръжка да е по отношение на едно и също лице. Лицето просто трябва да е от кръга на
възможните пострадали по ал. 1.
Чл. 182, 1 – основен състав – Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под
родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за
неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с
пробация, както и с обществено порицание.
Субект на престъплението е само родител или настойник.
Изпълнителното деяние се изразява в поставяне на лице, намиращо се во горенаписаното положение,
без надзор и родителска грижа. От обективна страна съставът е резултатен – най-малко трябва да се създаде
опасност за физическото, психическото или моралното развитие на пострадалия.
От субективна страна е налице умисъл.
Този състав много прилича на състава за злепоставянето по гл. 2. Тук обаче имаме особена връзка
между пострадал и деец.

Чл. 182, 2 – основен състав – Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е
начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права или относно
лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с
лишаване от свобода до 6 месеца или с глоба от сто до триста лева.
Субектът е родител или друг сродник.
От обективна страна имаме два варианта на изпълнителното деяние. При единия е налице осуетяване
на изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права, а при втория варианта –
осуетяване на съдебното решение относно личните контакти с лицето.
Обикновено след развод или раздяла родителските права се концентрират у единия родител
(обикновено майката). За другия родител съдът обикновено определя да взима децата през първата и третата
неделя от месеца от 8.00 до 20.00 часа и 20 дни през лятото. Бащата идва в неделя в 8.00, но на вратата
неочаквано се появява тъщата с тиган в ръка и не ги дава.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал.3 – подобен на чл. 183, 3 – дава възможност за освобождаване на дееца от наказателна отговорност:
Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или
отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 182б, 1 – основен състав – Лице от женски пол, което даде съгласие за продажба на детето си у
нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до
петнадесет хиляди лева. Тази разпоредба е прието във връзка със зачестили цигании.
Субект на престъплението е ♀.
От обективна страна пострадал е дете на съответната ♀. Изпълнителното деяние се изразява в даване
на съгласие за продажбата на детето от майката без значение у нас или в чужбина.
От субективна страна е налице пряк умисъл.

Чл. 182б, 2 – основен състав – Наказанието по ал. 1 се налага и на бременна жена, която дава
съгласие за продажбата на детето си преди раждането му.
Субект е само трудна ♀.
От обективна страна разликата с ал. 1 е, че изпълнителното деяние е даване на съгласие за продажба
преди раждането. Пострадал от престъплението е плодът, но под условие, че се роди здрав и жизнеспособен. Но
и ако не се роди – пак е престъпление.
От субективна страна е налице пряк умисъл.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ

Чл. 184, 1 – основен състав – Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг
начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в две форми: Укриване или заменяне на
гражданското състояние на друго лице (най-често подхвърляне).
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.

20
 Ал. 2 – по-тежко наказуем състав – Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е
лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

Чл. 186 – основен състав – Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години
и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с пробация или
глоба от сто до триста лева.
Престъплението е двуактно. Характеризира се от обективна страна с два отделни акта, всеки от които
сам по себе си не е престъпление. Единият е прибиране на подхвърлено или заблудено дете на по-малко от 7 г.
Вторият акт е, че деецът не съобщава за това незабавно на родителите, властта или настойниците му.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.

РАЗДЕЛ 2 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МЛАДЕЖТА

Чл. 187 – основен състав – Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под
негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко
престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една години или с пробация, както и с обществено
порицание.
От обективна страна пострадал е малолетно или непълнолетно лице. Изпълнителното деяние се
изразява в изтезаване на пострадалия. От обективна страна имаме условие извършеното да не представлява по-
тежко престъпление (обикновено по гл. 2).
Субект на престъплението може да е само лице, на което е възложено възпитанието на пострадалия
или той се намира под негови грижи.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 193, 1 – основен състав – Който упие (Явно законодателят не е внимавал в часовете по правопис!)
с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от
свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.
Пострадал от престъплението е лице, ненавършило 18г. или невменяем. Изпълнителното деяние се
изразява в опиване с алкохолни напитки на такова лице.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 193, 2 – основен състав – Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна
възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева и пробация, а ако върши
това системно – с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.
Субект на престъплението е само продавач – страна по договор за покупко-продажба.
От обективна страна пострадалият е лице, ненавършило 18г. или невменяем. Изпълнителното деяние
се изразява в продаване на алкохолна напитка на такова лице за лична употреба.
От субективна страна е налице умисъл.
Това е едно от най-често извършваните престъпления, но практически не се наказва.

Глава пета
Престъпления против собствеността

Родовият обект са обществените отношения, свързани с правото на собственост и различни други

ограничени вещни права. Системата предполага използване на различни класификационни критерии. Първият от
тях е в зависимост от това по какъв начин се въздейства върху предмета на престъплението. Ако въздействието
не е от естество да води до засягане на субстанцията на предмета става дума за посегателство, принадлежащо
към първата група – престъпно придобиване на имущество – чл. 194 – 215. Втората група са престъпленията,
изразяващи се в престъпно унищожаване и повреждане на имущество – чл. 216 – 216а. Третата група са други
престъпления против имуществото – злоупотреба на доверие – чл. 217.
Голяма част от престъпленията са обособени в първата група и поради това се налага допълнителна
класификация:
 престъпно отнемане – кражба (194 – 197), грабеж (198 – 200);
 присвояване – длъжностно присвояване (201 – 205), обсебване (206 – 208);
 посегателства, специфицирани съобразно начина на извършване – измама – обикновена (209 – 211),
документна измама (212), компютърна измама ( 212а), застрахователна измама (213); изнудване – (213а –
214а); вещно укривателство (215)

Престъпленията по тази глава са най-често извършваните и най-често наказваните такива.

21
 ПРЕСТЪПНО ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО
РАЗДЕЛ 1 – КРАЖБА

Чл. 194, 1 – основен състав – Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем
години.
От обективна страна предмет на престъплението е вещ, отговаряща на следните изисквания: да е
движима; да е чужда за дееца, включително само част от нея – чл. 194, 2; вещта да има някаква стойност, която
да не е нищожна.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемането на дадена вещ. Самото отнемане се характеризира с
два момента – прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване на такава от страна на крадеца.
Чрез този втори момент се сочи кога завършва престъплението. Изисква се отнемането да става без съгласието
на другото лице, като под владелец тук се включва и държателя. Явно е, че може да се открадне вещ и от
невладелец и несобственик.
От субективна страна имаме кумулативно наличие на два елемента: пряк умисъл и намерение на дееца
противозаконно да присвои вещта.

По-тежко наказуеми случаи

Чл. 195, 1 – За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
т. 1 Ако е извършена във време на пожар наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго
обществено бедствие; - явно е, че няма значение дали бедствието е природно или обществено.
т. 2 Ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор; Това означава не че няма постоянно
наблюдение, а че обичайно съответната вещ се държи на неохранявано място, например селскостопанска
продукция.
т. 3 Ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени
за защита на лица или имот; По тази разпоредба има много богата и противоречива практика особено това кога
една преграда ще се счита за здраво направена. Например ако в стъклото има малка дупка с размер около един
сантиметър преградата не се счита за здрава, ако обаче в дупката е напъхан найлон – здрава.
т. 4 Ако за извършването на кражбата е използвано МПС, техническо средство или специален
начин; Разпоредбата следва да се тълкува не че деецът обича да отива да краде с колата си, а че без
ползването й не би могъл да установи фактическа власт върху вещта. Разликата между използването на
техническо средство и специален начин е, че ако деецът е използвал например шперц, това е техническо
средство, но ако е направил дубликат на ключа – специален начин.
т. 5 Ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното
осъществяване, когато не представлява маловажен случай; Общият умисъл означава съизвършителство (тука
не е много ясно!). Относно маловажността на кражбата трябва да се тълкува по аргумент от противното на чл. 93,
т.9. Възможно е да има предварително уговорка за осъществяване на кражба. Трябва обаче престъплението да е
извършено в положение на съизвършителство за да може да се квалифицира тук.
т. 6 Ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си
поведение; длъжностно лице – чл. 93, т.1. Нужно е и да се е възползвало от служебното си поведение. Това
означава на основание на положението си да е с улеснен достъп до вещта.
т. 7 В немаловажни случаи, ако е извършена повторно; Изискването е кумулативно при условията на
специален рецидив по чл. 28. Немаловажни трябва да са и двете кражби.
т. 8 Ако кражбата е извършена от гроб на покойник; това е забележителна разпоредба. Ами ако е
извършена от гроб без покойник? Става въпрос за вещи, по обичай поставяни в гроба или върху него.
т. 9 Ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8; Става дума за особени субекти
на престъплението – служители на застрахователни или охранителни фирми.
т. 10 Ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.
Тълкуването трябва да е систематично с чл. 195, 3, който налага още по-тежка санкция за оръжия и боеприпаси,
откраднати от специални места.
Чл. 195, 2 – За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет
години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Чл. 196а –
За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от
свобода от десет до двадесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.
Разликата е, че в единия случай се изисква само големи размери, а в другия – особено големи размери и тежък
случай. Понятието особено големи размери се свързва със стойността на предмета. По въпроса има
тълкувателно решение. Трябва да се съобразят и обстоятелствата по чл. 93, т. 8.
Чл. 196, 1 – За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:
1. в случаите по чл. 194, 1 – лишаване от свобода от две до десет години;
2. в случаите по чл. 195, 1 и 2 – лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в случаите по
чл. 195, 3 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Трябва да се има предвид чл. 29, 1 б. А и Б.

По-леко наказуеми състави

22
 Чл. 194, 3 – маловажни случаи.
Чл. 195, 4 – маловажен случай, но в случай на квалифицираните обстоятелства по чл. 195, 1 т. 2 и 6.
Чл. 197 – основание за смекчаване на наказателната отговорност – Ако до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заменена, наказанието е:...
Настъпва при наличие на следните изисквания: Откраднатата вещ да бъде върната или заместена – да върне
вещта може всяко трето лице или крадецът. Вещта се счита върната или заместена и когато невърнатата или
незаместена част е незначителна. Ако откраднатото е иззето от компетентните органи и е върнато в определени
условия на истинския му собственик, то тази разпоредба не би могла да се приложи. Това е несправедливо –
който пласира по-бързо откраднатото може да ползва разпоредбата, а който си го пази – не. Вещта трябва да се
върне или замести до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

РАЗДЕЛ 2 – ГРАБЕЖ

Чл. 198, 1 – основен състав – Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с
намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с
лишаване от свобода от три до десет години.
Това е типичен пример за съставно престъпление – налице са две признаците на две престъпления,
при което едното е средство за другото. Грабеж = принуда + кражба.
От обективна страна предметът на престъплението изцяло съвпада с предмета на кражбата.
Изпълнението на престъплението е усложнено и обхваща осъществяване на принуда (чл. 143 и сл.) – както
физическа, така и психическа. Относно психическата принуда има легално определение в чл. 198, 2 – Под
заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност
живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице. Втората част от
деянието се изразява в самото отнемане. То е със същите две характеристики като при кражбата.
Очевидно е че чрез принудата преди или по време на отнемането деецът отнема вещта. Принудата се
използва за да се парализира налична или евентуална съпротива на жертвата, а деецът отнема сам вещта.
От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл и с намерение противозаконно да се
присвои вещта.

Чл. 198, 3 – основен състав – Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на
местопрестъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.
Нарича се в практиката грабежоподобна кражба. За разлика от алинея първа принудата не се осъществява по
време или преди отнемането, а непосредствено след него, когато деецът е заварен на местопрестъплението. В
такъв случай, ако той използва принуда за да запази владението върху откраднатото законът приема, че и тук
има грабеж. Ако принудата се използва с друга цел, например за да избяга, няма грабеж, а съвкупност от кражба
и телесна повреда.

Чл. 198, 4 – основен състав – Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в
безсъзнание или поставено в беззащитно състояние. Спецификата тук е в поведението на дееца, който
замества принудата по ал. 1 с поставяне в беззащитно състояние или безсъзнание извън ползването на принуда.
Така се парализира налична или евентуална съпротива. Това става не посредством употреба на сила или
заплашване, а по всякакъв друг начин. Този друг начин сам за себе си може да не е престъпление и така да се
излезе от характера на грабежа като съставно престъпление.

По-тежко наказуеми случаи

Чл. 199, 1 – За грабеж на вещи:
1. в големи размери;
2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи; За
да можем да квалифицираме престъплението тук е достатъчно да са осъществили или да са опитали да
осъществят и само един грабеж.
3. придружен с тежка или със средна телесна повреда; Тук трябва да се тълкува във връзка с чл. 199,
2 т.1. В случаите по ал. 1 т. 3 грабежът е придружен със средна или тежка телесна повреда, а в ал. 2 т. 1 – тежка
телесна повреда, от която е последвала смърт. По ал. 1 т. 3 причиняването на повредата се характеризира с
умисъл и то пряк. В ал. 2 т.1 имаме наличие на пряк умисъл за телесната повреда, а непредпазливост за смъртта
– смесена вина. От своя страна ал. 2 т.1 трябва да се разграничава от т. 2, където грабежът е съпроводен с
убийство или опит за убийство. В този случай смъртта е пряко умишлена и е част от изпълнението на принудата
по общия състав.
4. представляващ опасен рецидив;
5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, (чл. 93, т. 20)

Чл. 199, 2 т.3 – когато грабежът е в особено големи размери и ако деецът е бил въоръжен. Това е доста
спорна разпоредба – единствения случай на отклонение от принципа да се предвижда доживотен затвор без
замяна за престъпления, при които са пострадали (?) 2 или повече лица. Деецът е въоръжен – видно е от
обстоятелствата, че деецът може да използва оръжието.
23
 Леко наказуеми случаи – няма!

Опит и приготовление
Чл. 200 – За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години,
а по чл. 199 – лишаване от свобода до три години. Приготовлението за грабеж се наказва във всички случаи за
разлика от кражбата. Приготовлението към кражба се наказва само при чл. 195, 5 – случаите на взломна кражба и
т. 4 – използване на МПС и спец средства. Във всички останали случаи приготовлението за кражба не се наказва.

РАЗДЕЛ 3 – ПРИСВОЯВАНИЯ

Бива два основни типа: длъжностно присвояване – чл. 201 – 205; и обсебване – чл. 206 – 208.

Чл. 201 – основен състав – Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности,
връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно
присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, 1 т. 6 и 7.
Субектът на престъплението трябва кумулативно да отговаря на два изисквания – да е длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1 и това да е лице, на което в това му качество да са му връчени или поверени да ги
пази и управлява вещите, предмет на престъплението.
От обективна страна съставът на престъплението се характеризира най-напред със своя предмет –
чужда за дееца вещ в изяснения вече смисъл. Изпълнителното деяние се състои в присвояване на вещи. Под
присвояване се разбира деецът да започне да започне да се разпорежда с вещите като със свои. Няма значение
това дали фактически или юридически. Тълкуването на изпълнителното деяние сочи, че тук опит е невъзможен –
винаги ще се касае за довършено престъпление.
От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.
По-тежко наказуеми случаи
Чл. 202, 1 т. 1 – За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет
години: 1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-
тежко наказание; Изисква се да са налице две условия. Първото е за улесняване на длъжностното присвояване
да е извършено друго престъпление. Най-напред се пита, щом за присвояването е улеснено, то за какъв състав
става дума – съставно престъпление, съставно длъжностно присвояване. Какъв може да е видът на
улесняващото престъпление, може ли да е друго длъжностно присвояване? – В този случай ще имаме
продължавано престъпление по чл. 26 → улесняващото престъпление не може да е друго длъжностно
присвояване. Обикновено улесняващото престъпление е документно или някое от престъпленията против
стопанството. Второто условие е за улесняващото престъпление по закон да не се предвижда по-тежко
наказание. В такъв случай (ако предвижда) деянието ще се квалифицира като съвкупност от престъпления – щом
няма основание едно или повече престъпни деяния да се квалифицират като едно престъпление, то в този
случай е налице съвкупност.
Чл. 202, 1 т. 2 – 2. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително; (чл. 93, т. 12)
Сговарянето предварително предполага особености от обективна страна – постигане на съгласие преди да
започне изпълнението, а от субективна страна – предварителен общ умисъл. Предварителният умисъл е
алтернатива на внезапния умисъл – дали решението е взето непосредствено преди извършването или не.
Чл. 202, 2 т. 1 и 2 – хипотезите са известни.
т. 3 – ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз (на „македонски”
„език” – Европската униjа) или предоставени от Европейския съюз на българската държава;
чл. 203 – За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък
случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

По-леко наказуеми случаи

Чл. 204 – В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е: а) по чл. 201 – лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева; б) по чл. 202, 1 – лишаване от
свобода до две години или пробация. Законът допуска по-леки наказания само във връзка с основния състав и
хипотезите по чл. 202, 1.
Чл. 205 – Нормата е подобна на тази по чл. 197 – основание, водещо до освобождаване от наказателна
отговорност във връзка с последващо поведение на дееца или трети лица.

ОБСЕБВАНЕ

Чл. 206, 1 – основен състав – Който противозаконно присвои чужда движима вещ, който владее или
пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.
Субект, за разлика от чл. 201 е всяко НОЛ.
От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ. В чл. 206, 2 изр. 1 изрично е
посочено, че обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца. Фактическата власт трябва да е у
дееца. Различно е обаче основанието – деецът владее или пази вещта в смисъл, че той притежава фактическата
24
власт на частноправно основание. Изпълнителното деяние и тук е подобно на длъжностното присвояване,
включително и като тълкуване. От обективна страна има едно допълнително изискване – да е противозаконно.
От субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 206, 2 изр. 2 – основен състав - ... както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена
със залог и деецът се разпорежда с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор,.... Тук, за
разлика от чл. 206, 1, вещта е собствена на дееца, но има допълнително качество – заложена е в полза на трето
лице. Изпълнителното деяние е разпореждането с тази собствена на дееца вещ, водеща до увреждане на
правата на заложния кредитор – това е изрично посочено. Има изискване това разпореждане да е
противозаконно.
От субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 206, 2, изр. 3 – опит за формулиране на трети основен състав – ...или когато деецът заложи чужда
вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора Формулировката не е прецизна и позволява
различни тълкувания. Предмет на престъплението отново е чужда за дееца вещ, която, без да е изрично
записано, трябва да приемем, че се намира у неговата фактическа власт на някакво основание. Това позволява
на дееца да осъществи изпълнителното деяние спрямо тази вещ, което в случая се изразява в нейното залагане.
Това ще доведе най-малко до затрудняване на заложния кредитор да бъде удовлетворен.
От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.
По-тежко наказуеми състави
Чл. 206, 3 и 4 – тълкуването е ясно;
По-леко наказуеми състави
Чл. 206, 5 – тълкуването е ясно;
Чл. 206, 6 – смекчаване на наказателната отговорност.

Особени случаи на обсебване

Чл. 207, 1 – основен състав – Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не
съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до
триста лева.
От обективна страна първият акт на поведение се състои в намирането на чужда за дееца движима
вещ. Вторият акт се изразява в бездействие, характерно за продължаваните престъпления – несъобщаване в
срок от седем дни било на собственика, било на властта, било на този, който я е загубил.
От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.

Чл. 207, 2 – основен състав – Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои
чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.
От обективна страна предмет е чужда за дееца вещ, характерно е, че фактическата власт не е
придобита на частно-правно основание, а е попаднала у него случайно или по погрешка.
От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 208, 1 – основен състав – Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на
властта, се наказва с глоба от петстотин до хиляда лева.
Предмет на престъплението е съкровище – вещи с особена историческа, културна и материална
стойност. Отново имаме двуактно продължено престъпление. Първият акт е откриването на съкровище – да го
намерим. Вторият акт е бездействие – 14 дни. Едва след това поведението се криминализира.
От субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 208, 2 – основен състав – Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици
не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди
лева. Тук намирането на съкровище не е случайност, а резултат от целенасочено активно поведение. Отново
имаме два акта на поведението.
От субективна страна имаме пряк умисъл.
Ал. 4 – Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е
отчужден, се присъжда неговата равностойност.

ПОСЕГАТЕЛСТВА, СПЕЦИФИЗИРАНИ СЪОБРАЗНО СПОСОБА НА ИЗВЪРШВАНЕ

РАЗДЕЛ 4 – ИЗМАМА

Измамите са 4 вида – обикновена, документна, компютърна и ?

Обикновена измама
Чл. 209, 1 и 2 – основе състав – ал. 1 Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага
възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за
измама с лишаване от свобода до шест години.
25
 От обективна страна имаме усложнен механизъм за осъществяване, включващ 3 основни момента:
1. Самото осъществяване на 1 от вариантите на изпълнителното деяние:
 Възбуждане на заблуждение у пострадалия относно наличието на основание той, пострадалият, да се
разпореди с определено имущество. Очевидно става дума за създаване тепърва на неверни представи за
наличието на това основание;
 Деецът поддържа заблуждение у друго лице, че е налице основание това друго лице да се разпореди с
определено имущество. Не деецът създава невярната информация, а само я затвърждава;
 Измама чрез премълчаване. Деецът само се възползва от заблуждението, неопитността или
неосведомеността на пострадалия.; Пр. Връщат ни повече пари в кръчмата – ако си замълчим – в затвора.
2. Самото разпореждане от страна на третото лице. Ролята на дееца е по т. 1, а 3-тото лице е това,
което извършва самия акт на разпореждане.
3. В следствие на това настъпва имотна вреда за разпоредителя или за трето лице. Само ако настъпи
тази вреда престъплението ще е завършено. Тук вече не се говори за вещи, а за вреда, която се
причинява на пострадалия, който и да е той. Предмет могат да са каквито и да е имуществени
права.

От субективна страна имаме две особености: 1. Пряк умисъл; 2. Специфична цел – имотна облага за
себе си или за другиго (включително и ЮЛ).
По-тежко наказуеми случаи
Чл. 210
Чл. 211

Документни измами
Чл. 212, 1 – основен състав – Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на
неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да
го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.
Механизмът за осъществяване също е усложнен:
 Деецът използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Използването му
става пред друго лице, от което зависи да се осъществи акт на имуществено разпореждане. Използването
има две функции – по този начин се мотивира друго лице да извърши разпореждане, създава му се
невярна представа; освен това, давайки документа, се създава привидно правно основание за
осъществяване на това разпореждане.
 В следствие на така предоставения документ другото лице осъществява акта на имуществено
разпореждане.
 В следствие на това настъпва имуществена вреда за разпоредилия се или за трето лице.
 Деецът трябва да получи без правно основание чуждото имущество. Не е достатъчно да е настъпила
само вреда ≠ обикновената измама.

От обективна страна имуществото може да е само движимо.

От субективна страна е налице пряк умисъл + специфична цел – намерение да се присвои чуждото
имущество.

Чл. 212, 2 – основен състав – Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез
съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде
възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.
Механизмът за осъществяването също е сложен: на първо място деецът сам или чрез другиго съставя
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. След това този документ се депозира пред
трето лице за да изиграе последните две функции по ал. 1. Това друго лице извършва акта на имуществено
разпореждане. Най-накрая лице, различно от дееца и разпоредилия се, получава без правно основание това
имущество.
Пр. Поради бума в строителството има големо търсене на работна ръка и строителите получава
незаслужено голяма надница. Отговорникът на бригадата в края на седмицата трябва да опише какво е
заработено, та да се плати. За да задържи качествените работници той трябва да понадпише, та да осигури
големи надници. Това надписване обикновено се знае от част от персонала – от Иван. След това се отива в
счетоводството и Ганчо представя документа пред счетоводителя. Счетоводителят пише колко $ срещу всяка
операция, а част от тях не се дължат. Тя знае, че в понеделник трябва да плаща. В понеделник всички работници
се нареждат на опашка, всичко е вече начислено. Плаща се обаче не на този, който е извършил преправянето, а
на други.
По 212, 1 и 212, 2 дори опитни съдии се омотват.
От субективна страна е налице пряк умисъл.

По-леко и по-тежко наказуеми състави – няма нищо особено.

Компютърна измама
Чл. 212а, 1 – основен състав – Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или
поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни
26
или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за
компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.
От обективна страна механизмът на изпълнение включва следните елементи:
1. Осъществяване на една от формите на изпълнителното деяние. И тук те се заключават във
възбуждане, поддържане на заблуждение у някого (подобно на чл. 209, 1), като тук
спецификата е начинът, по който се довежда другото лице до неверните представи. Той е
изрично посочен в закона – като се внесе, заличи или изтрие компютърна информация или
се използва чужд електронен подпис.
2. У друго лице, след като се формират грешните представи, се формира решение за
извършване на акт на имуществено разпореждане.
3. Осъществяване на акта на имуществено разпореждане, от което възниква вреда за
измамения или за трето лице. С настъпването на вредата престъплението се счита за
довършено.
От субективна страна имаме 2 елемента: 1. Пряк умисъл; 2. Специфична цел – да се набави за дееца
или за друго лице облага.

Чл. 212а, 2 – основен състав – Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе,
измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва.
От обективна страна със следните форми на изпълнителното деяние: внасяне, изменение, изтриване
или заличаване на компютърна информация. Характеризира се и с условие – деецът да осъществява това без да
има право.
От субективна страна имаме пряк умисъл и специфична цел - да получи деецът нещо, което не му се
следва. За да се прецени дали нещо се следва деецу, то това означава, че съответното деяние трябва да е
правно регламентирано и само бидейки такова, то тогава може да се прецени дали тези материални ползи се
следват или не на дееца.
Би могло да се каже, че в 212а, 2 в самостоятелен състав се въздига нещо, което е предварителна
престъпна дейност. Тази техника е известна и се прилага и за други престъпления, например чл. 109, 1 и 2.

Застрахователна измама
Чл. 213 – основен състав – Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено
имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.
Съставът се характеризира със своя предмет. В случая той е специфичен – един от редките случаи,
когато предметът на престъплението е собствено за дееца имущество. В закона това е казано изрично чрез
думата „свое”. Наред с изискването за собствеността се изисква и имуществото да е осигурено, т.е. да е предмет
на договор за застраховка.
Изпълнителното деяние се изразява в три форми – разрушаване, повреждане или унищожаване на
такова имущество.
Субект на престъплението не е всяко НОЛ, а само това, което има качеството на страна по договор за
застраховка.
От субективна страна е налице пряк умисъл + измамлива цел.
Ако нещата спрат до унищожаването на застрахованото имущество – Подпалваме си колата, та да и
вземем парите. Ако не(?) обявим пред застрахователя, че колата е изгоряла при случайно събитие – ще е по чл.
213. Ако обаче обявим, но без да кажем, че ние сме го подпалили – по друга разпоредба, например чл. 209. Тук
имаме въздигане в престъпление на приготовителната дейност за друга измама.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 5 – ИЗНУДВАНЕ

Чл. 214 – основен състав, класически вариант на изнудването – Който с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи
нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да
наложи конфискация до една втора от имуществото на дееца.
От обективна страна механизмът обхваща следните моменти:
1. Деецът осъществява физическа или психическа принуда спрямо друго лице. В следствие на
така осъществената принуда 
2. Мотивира се друго лице да вземе решение и да извърши акт на разпореждане.
3. Настъпване на имотна вреда в следствие на този акт на имуществено разпореждане.
От субективна страна при изнудването имаме пряк умисъл и користна цел – да набави за себе си или за
другиго имотна облага.

Чл. 213а, 1 – основен състав – Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое
право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи
обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или
за негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди
лева.

27
 От обективна страна изпълнителното деяние се заключава в осъществяването само на психическа
принуда. Няма вариант за осъществяване на физическа принуда. Самата психическа принуда обаче има тази
специфика, че може да се изрази в един от 2 основни варианта. Тези два варианта произтичат от тълкуването на
разпоредбата като цяло и са отразени по-ясно в субективната страна на престъплението, която се характеризира
с пряк умисъл и цел – 1. Да се принуди пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право; 2. Да поеме
пострадалия имуществено задължение. При първия вариант Пр. В офиса ни идват 3-4 по-ячки `убавеца. Те ни
казват: „Виждаме, че бизнесо Ви се разраства и ние имаме голяма тревога за него – не е защитен достатъчно.
Добре е да го защитите при нас срещу възнаграждение от 10% от оборото.” Ние казваме: „Нье!”. Те от своя
страна казват, да си помислим и че ще минат утре. 2 вариант – Закъсали сме с изпълнение на задължение към
бизнеспартньор. От негово име ни посещават и казват, че не е много здравословно да не изпълним до 24 часа.
По чл. 213а всъщност в довършено престъпление е издигнато опитването към изнудване по чл. 214.
Това е част от възможните форми на осъществяване на опит – с по-висока обществена опасност. На основание
на чл. 214а – За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от
една до три години, всички форми на приготовление към изнудване са наказуеми.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 6 – ВЕЩНО УКРИВАТЕЛСТВО

Характерно за този вид престъпления е това, че става дума за последващо престъплението поведение.

Чл. 215, 1 – основен състав – Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие,
придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са
придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване
от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.
От обективна страна предмет на престъплението са вещи, отговарящи кумулативно на следните
изисквания: 1. Да са движими вещи; 2. Да са чужди за дееца; 3. Характеризират се с особеността да са придобити
от другиго чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Това означава, че няма как да извършиш
вещно укривателство на вещи, предмет на престъпление, в което сам си участвал. Укривателят трябва да е
различен от дееца.
Съставът се характеризира и с формите на изпълнителното деяние:
1. Укриване – вещите се поставят на такова място, че се затруднява установяването на
местонахождението им от правоимащите или от органите на властта.
2. Придобиване на такива вещи – установяване от страна на дееца на своя фактическа власт
върху съответните вещи. Чрез престъпление права не могат да се придобиват, но
фактическа власт – да!
3. Спомагане тези вещи да бъдат отчуждени – деецът подпомага преминаването на
фактическата власт от осъществилия престъплението към 3-то или 3-ти лица.
От субективна страна е налице особена смесена форма на вина. Най-напред имаме пряк умисъл по
отношение на формите на изпълнителното деяние, но по отношение на факта, че предметът е придобит чрез
престъпление или друго общественоопасно деяние, може да има както пряк, така и косвен умисъл – „знае или
предполага”.
От субективна страна съставът се характеризира и с цел – набавяне на имотна облага.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 7 – УНИЩОЖАВАНЕ И ПОВРЕЖДАНЕ

Чл. 216, 1 – основен състав – Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или
недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
От обективна страна предмет на престъплението е не само движима, но и недвижима вещ. Тя трябва да
е чужда за дееца.
Съставът се характеризира и с 2-те форми на изпълнителното деяние: унищожаване – прави го негоден
за изпълнение съобразно предназначението му; повреждане – прави го временно или частично негоден за
използване съобразно предназначението му.
Трябва да е налице противозаконност на съответното поведение.
От субективна страна имаме пряк или евентуален умисъл.

Чл. 216, 2 – основен състав – Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено
имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.
От обективна страна, подобно на случай по чл. 213, се характеризира с факта, че предмет на
престъплението е собствено на дееца имущество. Към този признак се прибавя изискването да е заложен или
ипотекиран. Това означава, че субект не е всяко НОЛ, а само такова, имащо качеството на страна по договор на
ипотека или залог.
Формите на изпълнителното деяние = тези по чл. 213.
28
 От субективна страна имаме умисъл – пряк и евентуален.

Чл. 216, 3 – основен състав – Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от
значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди
чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.
От обективна страна предмет на престъплението е чуждо имущество. Изпълнителното деяние съвпада
с това по ал. 1 – унищожаване или повреждане. На трето място спецификата идва от начина, по който се
осъществява посегателството – посредством нерегламентиран достъп до компютър, който е от значение за
съответно ФЛ или ЮЛ.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 216, 6 – основен състав – Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.
Предвижда се наказване на непредпазливостта. Разликата е само от гледна точка на формата на
вината.

Чл. 216а, 1 – основен състав – Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на
съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или
топлопреносна система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна
система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива,
топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три
години и глоба до петнадесет хиляди лева.
От обективна страна тук деянието се изразява в нарушаване целостта на една или друга
инфраструктурна система. Съставът е резултатен. Предвиденият в закона резултат е, че по този начин се
създават условия за отклоняване на това, което се пренася през съответната система. Съставът е от типа на
застрашаващите. От обективна страна законът е изричен, че поведението може да се осъществи от дееца лично
или чрез другиго – това означава посредствено извършителство.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 8 – ЗЛОУПОТРЕБА НА ДОВЕРИЕ

Чл. 217, 1 – основен състав – Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го
управлява или пози, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
От обективна страна предметът на престъплението се характеризира с: 1. Той е чуждо за дееца
имущество; 2. Това е имущество във фактическата власт на дееца – да го управлява или пази.
Изпълнителното деяние се изразява в ощетяване на това имущество. Същевременно с ощетяването се
сочи и резултатът → съставът е резултатен. Щетата, за разлика от вредата, се изразява само в имуществени
последици.
От субективна страна е налице умисъл – пряк и евентуален. Това е изрично посочено в закона –
„съзнателно”.

Чл. 217, 2 – основен състав – Със същото наказание се наказва представител или пълномощник,
който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.
Има изискване за особен субект – има качеството на представител или пълномощник.
От обективна страна изпълнителното деяние е формулирано максимално широко – действие против
законните интереси на представлявания.
От субективна страна и тук законът е изричен – имаме умисъл.

Чл. 217, 3 – основен състав – С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със
запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.
Има сходство с чл. 216, 2 и 213 от гледна точка на предмета. Предметът тук е запорирана или заложена
вещ, оставена за пазене у дееца. За разлика от чл. 213 и чл. 216, 2 тук изпълнителното деяние се изразява в
разпореждане със съответната вещ. Под разпореждане се има предвид това, което разяснявано по чл. 201.
От субективна страна е налице умисъл.

СЪПОСТАВКИ ПО ГЛАВА V

Кражба – обсебване – критерий е в чия фактическа власт е предметът → не може да има идеална
съвкупност, налице е алтернативност.
Кражба по чл. 195, 1 т.6 – длъжностно присвояване по чл. 201 – критерий е пак в коя фактическа
власт е предмета на престъплението.
Кражба – грабеж – грабежът поглъща кражбата.
Грабеж – изнудване – при изнудването мотивираме някого и той сам извършва акта; при грабежа
принудата е с цел да сломим съпротивата, а акта извършваме сами.

29
 Обсебване – длъжностно присвояване - и в двата случая фактическата власт е у дееца, и в двата
случая деецът е длъжностно лице, но в единия вещите му са връчени в качеството му на такова. Критерий е дали
съответните вещи са връчени на длъжностното лице в качеството му на такова или не.
Длъжностно присвояване по чл. 202, 1 т. 1, за улесняване на което е извършено документно
престъпление – документна измама – критерий е в чия фактическа власт се намира предметът.
Разлика между обикновената и документната измама – при документната измама – да настъпи
вреда, но и деецът да получи без правно основание чуждото движимо имущество.
Разлика между изнудване и измама – и в двата случая има мотивиране, но при измамата това става
чрез въвеждане в заблуждение, а при изнудването – сила или заплашване. Пострадалият при измамата не знае
за действителното състояние.
Съотношение между вещно укривателство и обещание да се даде помощ след извършването на
престъплението – чл. 215 – ако престъплението е извършено с участието на дееца няма да има вещно
укривателство. Трябва да няма съучастие.
Разлика между чл. 216 и диверсия по чл. 106.

Глава шеста
Престъпления против стопанството

Родов обект са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на стопанството.

Системата се обособява съобразно критерия дали чрез съответната престъпна проява се засягат
обществените (?) изисквания за осъществяване на общостопанска дейност. Ако е така, става дума за т. нар. общи
стопански престъпления. Това са престъпления, които могат да се осъществят във всички стопански отрасли или
в повечето от тях. Общите стопански престъпления са регламентирани в раздели 1 и 1а. Самият раздел 1 е
наречен „Общи стопански престъпления”, макар и да не ги изчерпва. Към тях спадат и престъпленията против
кредиторите по раздел 1а.
Другата голяма група по гл. 6 са тези, незасягащи общите изисквания – престъпления в отделните
стопански отрасли. Това са престъпленията по раздели 2, 3 и 4, в рамките на които могат да се разграничат
следните подгрупи:
 против промишлеността – чл. 228;
 против селското стопанство – чл. 229 и 230;
 против търговията – чл. 231 – 234в;
 против горското стопанство – чл. 235 – 236;
 престъпни нарушения на режима за лова – чл. 237;
 престъпни нарушения на решима за опазване на рибата и други полезни водни животни – чл. 238 – 240;
 престъпления против митническия режим – чл. 242 – 242а;
 против паричната и кредитната система – чл. 243 – 252. Тук имаме известна възможност за неточност в
наименованието във връзка със заглавието на следващата глава.

РАЗДЕЛ 1 – ОБЩИ СТОПАНСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Безстопанственост
Чл. 219, 1 – основен състав – Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за
ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за
възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожаване или разпиляване на
имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване
от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
Субектът се характеризира с 2 особености:
1. Задължително е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1;
2. Да е длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението и стопанисването на
дадено предприятие или пък му е възложено запазването на поверено имущество;
От обективна страна съставът се характеризира с изпълнителното деяние – неполагане на достатъчно
грижи за съответното имущество или възложената работа. Очевидно под неполагане на грижи се разбира
бездействие, но съдебната практика е установила, че това може да е и активно поведение в случаите, когато
съответните действия на лицето са в нарушение на установените изисквания. Критериите за полагане на грижи
са: 1. Конкретно посочване на това какви изисквания деецът е нарушил – бланкетен характер. 2. Условията на
време, място и обстановка, при които е действал деецът.
От обективна страна съставът е резултатен – причиняване на значителни щети. Самият престъпен
резултат е даден в три варианта: 1. Причиняване на значителна повреда; 2. Унищожаване на имущество; 3.
Разпиляване на имущество. Под разпиляване на имуществото се разбира то да не е във фактическата власт на
правоимащия без да е необходимо то да е повредено или унищожено. Пр. Не са взети мерки за охрана а и от ден
на ден имуществото намалява.
От субективна страна са налице особености. Имаме непредпазливост. Този извод се прави по аргумент
на противното от ал. 3. Това е едно от 2-те изключения от чл. 11, когато наказанието се извежда по тълкувателен
път, а не е изрично упоменато.
30
 Чл. 219, 2 – основен състав – Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол
върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на
обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на
стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
И тук субект не е всяко НОЛ. Субектът е особен – контолиращ орган – длъжностно лице,
осъществяващо функции по проверка и контрол на други длъжностни лица. Тези контролни функции са
възложени по съответния предвидено от закона ред.
Изпълнителното деяние се изразява в неупражняване на достатъчен контрол. Тук критериите за
преценка са 2: 1. Дали са спазени или не изискванията; 2. Условията, при които е трябвало съответното лице да
осъществява контроли и при които е извършило деянието.
Съставът е резултатен. Изисква се да са настъпили значителни цени.
От субективна страна по тълкувателен път извеждаме наказуемост на непредпазливостта.

Чл. 219, 3 – основен състав – Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не
съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като
съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, 1 т. 6. Това е т. нар. умишлена безстопанственост.
В закона има изискване – извършеното да не е по-тежко престъпление. Има се предвид да не се
осъществява престъпление по чл. 107 – вредителство против държавата.

Чл. 219, 4 – по-тежко квалифицирани случаи.

Съзнателно сключване на неизгодна сделка

Чл. 220, 1 – основен състав – Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от
това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или
организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може
да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
Субект а длъжностно лице, при това такова, което, съобразно възложените му функции, може да
сключва от името и за сметка на съответното учреждение, предприятие или организация сделки.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в самото сключване на сделката. За да е
престъпно поведението тя трябва да се яви неизгодна. В съдебната практика за неизгодна сделка се счита тази,
която от гледна точка на условията въобще не е трябвало да се сключва или, макар да се е преценявало, че
трябва да се сключи, е можело да се сключи при далеч по- изгодни условия.
Съставът е резултатен. Изисква се настъпване на значителни вреди за стопанството като цяло или за
отделна организация.
От субективна страна е налице съзнателност в поведението, а оттам и умисъл.
Чл. 220, 2 – по-тежко наказуем състав.

Стопански подкуп
Чл. 224, 1 – основен състав – Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е
дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужда гражданин сведения, от които са
произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява
по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.
Това е т. нар. пасивен стопански подкуп.
Изпълнителното деяние се изразява в получаване на дар или друга имотна облага. Под получаване се
има предвид приемане.
От обективна страна съставът се характеризира със своя предмет. Това са сведения, представляващи
стопанска тайна. Характерно е, че тяхното узнаване от чужда държава, дружество, организация или граждани
могат да причинят значителни вреди за стопанството.
Съставът се характеризира и с условието извършеното да не е по-тежко престъпление – подкуп по
смисъла на чл. 301.
Има особена зависимост между получаването на дара и основанието за това получаване: 1. Загдето
деецът е дал на чужда държава, дружество, организация и т.н. съответните стопански сведения – преди
получаването на подкупа сведенията са дадени; 2. За да даде тези сведения.
Съставът е резултатен – или трябва да са произлезли значителни вреди за стопанството, или да е
създадена опасност да се породят такива.
От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.

Чл. 224, 2 – основен състав – Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната
облага. Това е т. нар. активен подкуп – инкриминира се съответното даване на дара. Особеностите са подобни на
тези за пасивния подкуп.

Чл. 225б, 1 – основен състав – Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага,
която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от
свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.

31
 Съставът се характеризира с получаване на имотна облага за извършване на работа или оказване на
услуга. От обективна страна са налице две условия: 1. Имотната облага да не се следва на дееца. За да се
прецени това тя трябва да е правно регламентирана до степен да са ясни нормативите за ценоопределянето й.
Днес това са много редки случаи. 2. Извършеното да не съставлява по-тежко престъпление. Има се предвид
пасивният подкуп по чл. 301.

Чл. 225в, 1 – основен състав – Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен
търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение
или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си
при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до
двадесет хиляди лева.
За разлика от чл. 225б тук приложното поле е сведено само до осъществяването на търговска дейност.
От обективна страна формите на изпълнителното деяние са следните: 1. Да поиска облага; 2. Да
приеме дар или облага (за тези две форми е характерно условието на 225в, 1 имотната облага да не се следва
на дееца); 3. Приеме предложение за дар или обещание за дар или имотна облага – тук допълнителна
характеристика е предназначението на това приемане – да се извърши или да не се извърши нарушаване на
задълженията при осъществяване на търговска дейност.
От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл. Активното поведение, водещо до
ситуацията на чл. 225в, 1 се наказва по чл. 225б, 1. Посредничеството между лицата е инкриминирано по 225в, 4
– Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не
представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода то една година или глоба до пет
хиляди лева.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 1А – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ КРЕДИТОРИТЕ

Не е много добре уредено.

Чл. 227б, 1 – основен състав – Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок
от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с
глоба до пет хиляди лева.
Субект на престъплението е само лице, имащо качеството търговец. На база на систематическо
тълкуване с ал. 2 се прави извод, че тук се подвежда под отговорност само поведението на ЕТ, не само защото
наказателната отговорност е лична и само за ФЛ, но и защото представителите на ЮЛ са посочени в аналогична
разпоредба на ал. 2. Освен това деецът се характеризира и с още едно качество – изпаднал е в
неплатежоспособност.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в незаявяване пред съда за изпадането в
неплатежоспособност в 30-дневен срок от спиране на плащанията. Този срок е взет от разпоредбата на чл. 226
ТЗ (Търговският закон – отменен, посран, запален и изгорен!!!), откъдето имаме и известна бланкетност.
От субективна страна имаме известна бланкетност.

Чл. 227б, 2 – основен състав – С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и
представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не
са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.
Субект е лице, което управлява или представляват търговско дружество или кооперация.
От обективна страна имаме бездействие в 15-дневен срок, изразяващо се в непоискване от съда да
започне производство по несъстоятелност.

Чл. 227б, 3 – основен състав – С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил
задължението си по чл. 626, 3 от ТЗ. Чл. 626, 3 ТЗ – Прокуристът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми
писмено търговеца за неплатежоспособността

Чл. 227б, 4 – основен състав – С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били
длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно
Закона за кредитните институции, не са направили това.
Субекти са лицата, които по Закона за кредитните институции са длъжни да уведомят БНБ за изпадане
на банка н неплатежоспособност. Срокът тук не е указан и трябва да се види в ЗКрИ.

Банкрут
Умишлен банкрут – чл. 227в 227г
чл. 227в, 1 – основен състав – много е дълъг!
Трябва да се тълкува систематично. Под търговец се има предвид само ЕТ, тъй като умишленият
банкрут на ТД и кооперация е уреден в чл. 227г.
От обективна страна се характеризира с множество форми на изпълнителното деяние, изброени
изчерпателно в ал. 1 т. 1-8 (да си ги погледнем). Сред тях от особен интерес е унищожаването или
безвъзмездното отчуждаване на пари.

32
 Важен от обективна страна е резултатът – настъпването на значителни щети. Трябва да се има
предвид, че която и да е от формите трябва да е извършена след започването на производството по
несъстоятелност.
От субективна страна е налице пряк умисъл.

Чл. 227г – основен състав – умишлено банкрутиране на ТД или кооперация.

Непредпазлив банкрут
Чл. 227д, 1 – основен състав – много е дълъг!
На същите основания се има предвид само ЕТ. Формите на изпълнителното деяние са посочени
изчерпателно.
Съставът е резултатен, при това кумулативно: 1. Търговецът да бъде обявен в несъстоятелност; 2. От
поведението му да са последвали вреди за кредитора.

Чл. 227д, 3 – основен състав - С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и
представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат
посочените в същата алинея деяния. Предвижда се, че конкретното вредоносно деяние може да се извърши от
друго лице. Това е друг вид престъпление.

Чл. 227д, 4 – поощрителна норма – Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на
присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 2 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ОТДЕЛНИ СТОПАНСКИ ОТРАСЛИ

Чл. 228 – Престъпленията са с непосредствен обект обществените отношения, свързани с осигуряване

на качеството на промишлената продукция. Субект по ал. 1 може да е само лице-ръководител или контролен
орган. По ал. 2 субект може да е само контролен орган, имащ задължението да проверява отговарят ли стоките
на съответните изисквания. Тези неща се преценяват за всеки конкретен случай.
Изпълнителното деяние по ал. 1 е в две форми – нареди или допусне да се произведат определен тип
произведения. Според практиката „нареди” означава, че не е достатъчно само да се нареди произвеждането на
съответната продукция, а е и необходимо да са настъпили общественоопасните последици, т.е. най-малкото да е
започнало производството на такава продукция. В случай имаме активни действия. Втората форма на
изпълнителното деяние е „допуска”. Тя може да се осъществи чрез бездействие ако ръководителят вижда или
знае, че се произвежда такава продукция, но въпреки това не спира производството. Тази форма според
практиката може да се осъществи и от ръководител на междинно звено, който е имал правото да спира
нарежданията, които са в противоречие с изискванията за производство.
Предмет на престъплението са промишлени произведения – нестандартни, некачествени,
некомплектни, неотговарящи на съответните изисквания. „Некачествени” – не могат да се използват без
съществена преработка, произведени са в нарушение на обичайните или нормативни изисквания за качество,
могат при съхраняване да се повредят в съответните гаранционни срокове. „Нестандартни” – не отговарят на
изискванията на съответните национални или международни стандарти, не отговарят на техническата
документация, не отговарят на одобрените мостри или модели. „Некомплектни” – пуснати са без една или
няколко части, когато само пълният комплект би съставлявал промишлено произведение, пуснати са без
резервни части за тях.
От субективна страна е налице умисъл – пряк и евентуален.
Според практиката експертизата, която задължително се назначава е годна както при изследване на
цялата, така и на част от продукцията.

Чл. 232 – измама на купувач.

Непосредствен обект са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на
търговската дейност и нормалните отношения купувач – продавач, изискванията за лоялна конкуренция.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез формирането на неверни представи у купувача относно качеството,
количеството и съдържанието на стоки и услуги при техната възмездна размена.
Разлики с измамата по чл. 209 – чл. 232 е типичен неработещ текст – ал. 3 предвижда, че за вреди до 1
стотинка се налага административно наказание. По ЗЗПот е друго.

Чл. 233 – Престъпления, свързани с външнотърговската дейност с оръжия и технологии с възможна

двойна употреба. В момента има внесен ЗИД. Освен това има нов закон – Закон за експортния контрол на
оръжията и нещо си ....

33
 Чл. 234в - въведена е през 2004г. за да се наказват по-добре кражбите на ток. Преди тази разпоредба
кражбата на енергия се е наказвала по чл. 194.

Престъпления против горското стопанство, лова и риболова.

Чл. 238 – Бракониерство с предмет риба. Прави се разграничение с кражбата по чл. 194 и 195 с предмет
уловена риба. Разграничителният критерий е следният: Когато предмет на деянието е вече уловена риба
престъплението е кражба по чл. 194 или 195. Когато рибата се отглежда в изкуствени водоеми се приема, че тя е
стока и може да е предмет на кражба, присвояване или безстопанственост. В останалите води тя е в естествено
състояние – оттук предметът е друг и имаме престъплението бракониерство.
Чл. 236 – Под унищожаване се приема и действието, при което се вадят дървета и растения заедно с
корените или луковиците, независимо с каква цел.

Чл. 242 – Квалифицирана контрабанда. Контрабандата е престъпление само в този случай. Иначе е
административно нарушение. Обект са обществените отношения, свързани с установяването на ред и условия за
пренасяне през границата на стоки и други предмети.
Субект по ал. 1 е всяко НОЛ. Възможни са и някои особени субекти.
Изпълнителното деяние се изразява в пренасянето през границата на страната на стоки без знанието и
разрешението на митническите органи при наличието на предпоставките по чл. 242НК. Това изпълнително
деяние може да се осъществи от самия деец, по пощата, чрез МПС.
Квалифицирано – системно извършване; чрез използване на документ с невярно съдържание, чужд,
неистински. Документ с невярно съдържание е такъв документ, в който фактите и обстоятелствата не отговарят
на обективната действителност. Чужд документ е този, който е издаден на друго лице и само то е управомощено
да си служи с него. Неистински е документът, в който има несъответствие между лицето, посочено като автор и
това, което действително го е създало. Преправен документ е този, в който е била внесена някаква промяна.
Особено е, че лицето по б. „в” не е задължително митнически служител. Може например да е
ветеринарен лекар.
Относно буква „д” да се види ТР 1/1998г. Големи размери са тези, които са над 70 минимални работни
заплати; особено големи размери са над 140 минимални работни заплати.
Буква „е” – разликата със съизвършителство: по принцип престъплението или се квалифицира тук или е
съизвършителство – предварителният сговор е различен от съизвършителството. При предварителния сговор
трябва да се докаже предварителен умисъл.
Ал. 2 – квалифициран състав – в случай, че пренесем наркотици. Укриването на митническа
информация е част от състава. Наказанията са диференцирани, назначава се и експертиза.
Ал. 3 – квалифициран състав.
Ал. 4 – квалифициран състав – особено големи размери. Двете предпоставки трябва да са налице
кумулативно.
Ал. 7 и 8 – предмет и средства – тук се отнемат, независимо чия собственост е.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 4 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПАРИЧНАТА И КРЕДИТНАТА

СИСТЕМА

Тези престъпления са в пряка връзка с престъпленията по гл. 7. Очевидно е, че престъпленията против

паричната и кредитната система са част от престъпленията против финансовата система. Това е една
неуредица.
Предмет на престъпленията по раздел 4 са паричните знаци. Под парични знаци се има предвид монети
и банкноти, независимо дали са в употреба в страната или в чужбина. Наред с паричните знаци предмет са и
други видове финансови знаци. Сред тях требва да се отбележат таксови или пощенски марки, ДЦК, кредитни и
разплащателни карти.

Чл. 243 – основен състав - (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс
в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до
петнадесет години.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:
1. таксови или пощенски марки и
2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.
3. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книжа.
Престъплението се нарича материална подправка на парични или други финансови знаци. От обективна
страна престъплението се характеризира с изпълнително деяние, дадено в два варианта. От една страна това е
изготвянето на неистински парични знаци, а на основание ал. 2 – други видове финансови знаци. Под изготвяне
34
на неистински знаци се разбира случаят, при който те първично се изработват като неистински – правят се не от
БНБ.
Вторият вариант на престъплението е преправяне на истински пари или финансови знаци. Знакът
първоначално е истински, но чрез промяна на некои от белезите става неистински. Пр. На банкнотица от 5лв
добавяме още една нула и става 50лв. – посоченият върху банкнотата автор вече не отговаря на истинския. На
практика понякога, от гледна точка на изпълнението, не може да се направи разлика между истинския и
неистинския знак. Пр. На цеха за сечене на монети БНБ дава поръчка да отсече 100 000 000 лева на монети от по
1лв. Работниците обаче „забравят” да спрат машините и биват отсечени 101 000 000лв. Единият милион те ти го
скатават. Този милион обаче е неистински.
От субективна страна е налице пряк умисъл.

Чл. 244 – основен състав - (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Който
прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член, придобие или си служи с такива,
като знае, че са подправени, или пренесе през границата на страната такива знаци, се наказва с лишаване
от свобода до осем години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което
държи такива знаци в големи количества.
От обективна страна съставът се характеризира със следните варианти на изпълнение:
→ прокарване в обръщение на подправени пари или други финансови знаци. Под прокарване в
обръщение се има предвид едно относително по-голямо количество знаци. При втория вариант – служене, се има
предвид по-малко количество.
→ придобиването на такива знаци – установяване на фактическа власт за разпореждане с тези знаци.
→ пренасяне през границите на страната.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 244а – основен състав - (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) (1) Който в нарушение на установения ред
изготвя парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от пет до
петнадесет години.
(2) Който съзнателно прокара в обръщение такива парични знаци, се наказва с лишаване от свобода
до осем години.
От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с изготвянето на парични знаци с курс в
страната или чужбина. От обективна страна имаме условие, характеризиращо състава – в нарушение на
установения ред. Това значение, че тук се включват всички нарушения, освен тези, свързани с авторството на
знака. Следователно тук знаците са истински (?) или са други финансови знаци. Няма пречка да имат и други
дефекти.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 245 – основен състав - (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от
1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като
узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода от
една до три години и с глоба до хиляда лева.
От обективна страна изпълнителното деяние е прокарване в обръщение на неистински пари или
финансови знаци като истински. Каква е разликата с чл. 244, 1 → сочи се от условието в чл. 245 – преди да
прокара в обръщение съответния знак деецът да го е приел, като към момента на приемането му не знае, че е
подправен. Следователно житейски сме изправени пред хипотеза на пробутване на фалшиви пари, но лицето се
усеща по-късно и го пробутва на некои друг та да се не мине.
От субективна страна е налице пряк умисъл.

Чл. 246 – някои форми на предварителна и последваща престъпна дейност, свързана с престъпленията
по чл. 243:
Ал. 1 – основен състав - (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Приготовление за извършване на
престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или
други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Регламентирани са по принцип приготовление за престъпление по чл. 243 и сякаш алтернатива на това
– сдружаване за разпространяване на подправени парични или други парични знаци. Но на основание чл. 17, 1
набирането на съучастници е форма на приготовление. Следователно алтернатива няма – едно и също е.
Ал. 3 – основен състав - (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Който изготвя, придобива, пази или
укрива предмети, материали или оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните
знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл.
243, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
На практика се явява систематически необоснован, тъй като от една страна регламентира също
приготовление, а от друга вещно укривателство по чл. 215. В чл. 246, 3 е казано предмети, материали или
оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са
предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243. Явно това е
престъпление по разглеждания текст, а всичко останало е укривателство. Далеч по-добре би било да се правят
тези неща на съответните места. Този текст води до много недоразумения.
35
 Чл. 248 – основен състав – недоносителство - (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1)
(Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с
пробация или с глоба от сто до триста лева.
(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и
сестрите на дееца и техните съпрузи.
Типичен пример за продължено престъпление, изразяващо се само в бездействие. Отнася се за
престъпление, което в момента на недоносителство е в процес на извършване.
От субективна страна е налице умисъл.
По ал. 2 е предвиден механизъм за изключване на приложимостта на деянието когато деецът е бил
роднина или съпруг на лицето, което извършва престъпление.

Чл. 248а
Ал. 1 – основен състав – Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни
сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.
Изпълнителното деяние се изразява в предоставянето на неверни сведения. Представянето
обикновено трябва да се осъществи пред институция, отпускаща кредити.
От субективна страна е налице пряк умисъл и специфична цел – да се получат облекчени условия за
кредитиране.
Ал. 2 – основен състав – Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения
или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове на
Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в предоставяне на неверни сведения или
затаяване на такива в нарушение на задължението да се предоставят. Прави се пред институция, упълномощена
да отпуска пари от фондовете на ЕС.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Ал. 3 – по-тежка квалификация – Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява и
представлява юридическо лице, или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба
от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 249
Ал. 1 – основен състав – Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент
без съгласието на титуляра и от това са настъпили значителни имуществени вреди, се наказва с лишаване
от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в използването на платежен инструмент или
данни от такъв. Резултатът от престъплението е настъпването на значителни имуществени вреди. Условие е, че
изпълнителното деяние се осъществява без съгласието на титуляра на съответния платежен инструмент.
Ал. 2 – основен състав - Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в
чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от
свобода до две години и с глоба до двойния размер на получената сума.
Изпълнителното деяние се изразява в използването на платежен инструмент. Условието е да няма
покритие за сумата, за плащането на която се използва инструментът. Трябва да се преценява дали договорът не
предполага в определени размери надвишаване на сумата.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Ал. 3 – основен състав – Който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие
информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от една до осем
години и с глоба до двойния размер на сумата.
Ал. 4 – основен състав – Същото наказание се налага и на лице, което съхранява или предоставя
другиму информацията по ал. 3.
От обективна страна имаме използване на техническо средство за придобиване на информация за
съдържанието на платежен инструмент, а по ал. 4 – съхраняването или предоставянето на придобитата
информация. Очевидно се имат предвид случаите, когато това става противозаконно.
От субективна страна е налице прек умисъл.

Чл. 250 – основен състав - (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от
1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Предишен текст на чл. 250 - ДВ, бр. 21 от 2000
г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или
документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба до
размера на двойната сума по превода.
Това е престъплението превеждане на суми извън страната по банков път. Това е специфична форма
на усложнена престъпна дейност. От обективна страна изпълнението на престъплението се характеризира със
следното :
Деецът използва неистински, преправен или с невярно съдържание документ. Изплъзването на този
документ се осъществява пред лице в банката, управомощено да осъществява преводни услуги извън страната.
Следователно деецът използва това друго лице за да може да осъществи и следващият етап в изпълнението –
36
самото превеждане на сумите. Има се предвид не само банковия превод, но и посредством други форми на
плащане, например акредитивна форма. Престъплението се счита за довършено когато деецът или посочено от
него трето лице получи фактическата власт за разпореждане с получените суми в чужбина.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 251, 1 – валутни престъпления – основен състав - (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от
1995 г.) (1) Който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на
Българската народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни
ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е в
особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната
сума на предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са валутни ценности. Изпълнителното деяние се
изразява в нарушаване на разпоредба на закон, на акт на МС или на обнародван акт на БНБ. Рангът на НА,
нарушаването на разпоредбите на който е инкриминирано, е изчерпателно посочен. Изчерпателно посочен е и
кръгът на разпоредбите от тези НА, които могат да доведат до извършване на престъпление. Това са тези,
касаещи режима на сделките или други действия с валутни ценности, вноса или износа на валута, задълженията
за деклариране.
Предметът на престъплението трябва да е в особено големи размери. Иначе е налице
административно или митническо нарушение.
От субективна страна е налице пряк умисъл.

Чл. 252
Ал. 1 – основен състав - (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62
от 1997 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други
финансови сделки, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет
години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване по занятие на банкови,
застрахователни и други финансови сделки. Изискването към тези финансови сделки е по принцип да се
осъществяват след предварително разрешение. Нужни са поне три престъпления (?).
Наред с изпълнителното деяние имаме условие, характеризиращо състава – дейността да се
осъществява без съответното разрешение.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Ал. 3 – основен състав - (3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване на
банковата дейност с разрешение, използва средства придобити в нарушение на установените разпоредби.
Предмет на престъплението от обективна страна са средства, придобити в нарушение на установените
разпоредби. Не се изисква да са придобити чрез престъпление, а посредством каквото и да е правонарушение.
Следователно ал. 3 е форма на последваща престъпна дейност. Изпълнителното деяние се изразява в
осъществяване на банкова дейност и то със съответния лиценз.
От субективна страна – пряк умисъл.
Исторически това е една от първите разпоредби, регламентиращи наказването на пране на пари.
Специфика тук е, че общественоопасните деяния, предхождащи извършването на престъплението, не е
задължително да са съставомерни по НК. Този състав следва да се прилага като специален, а останалите случай
да се разхвърлят по чл. 253 и следващи.

Глава седма
Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи

НП-уредбата не е достатъчно систематизирана и логически обоснована. Престъпленията против

финансовата система са очертани и в гл. 6, раздел 4. От друга страна към момента термините данъчни
престъпления и престъпления против данъчната система са различни в българското наказателно право. Първото
е по-широко. Изхожда се от критерия непосредствен обект на посегателство – данъчните правоотношения. От

37
друга страна данъчните престъпления са регламентирани не само в гл. 7 – например продажба и държане по чл.
234; 313; 242;
Непосредствен обект при отделните видове престъпления по тази глава са обществените отношения,
свързани с отделни страни на финансовата система като цяло. Главата съдържа 3 групи престъпления:
 против финансовата система – чл. 253 – 254б, 256;
 против данъчната система – чл. 255 – 255а, 258 – 260:
-избягването на плащане на данъци е признак от състава било като резултат, било като цел – чл.
255 – 255а, 259;
-престъплението не е обвързано пряко с неплащането на данъци – чл. 258 и 260;

Престъпления против финансовата система

Чл. 253 – пране на пари

Могат да се посочат 3 конвенции – от 1961, 1971 и 1988г., в обхвата на наркотрафика, психотропните и
упойващите вещества. Има и конвенции та съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и
конфискация на облагите от престъпления от 1992г.
Обект на посегателство по чл. 253 – спорно. В теорията има няколко схващания. Според първото
изпирането на пари нямо самостоятелен обект на посегателство, а засяга само обектите на първичните
престъпления. Според втората теза обект на посегателство тук е правораздаването, тъй като изпирането на пари
изключва или най-малкото затруднява или намалява възможността държавата да посегне на имущества,
придобити чрез престъпления. Трето схващане е, че обект са общественият ред и сигурност. Четвърто схващане
твърди, че обект е стопанският и финансов оборот, т.е. приема се, че прането на пари засяга преди всичко
възможността за нормално осъществяване на стопанската дейност. Според пето виждане прането на пари е
престъпление против имуществото, което в по-общ план означава престъпление в областта на икономиката.
Това, което най-вече характеризира престъплението е засягането на имуществото – на правоимащите
върху полученото чрез първоначалното престъпление имущество. Това значи, че при изпирането на пари
въздействието върху икономическите отношения има за краен резултат увреждането на имуществени права.
Предмет – няма ограничение с оглед вида на обектите, върху които се въздейства чрез извършването
на това престъпление. Във всички случаи обаче те трябва да имат имуществена стойност – т.е. предмет на
изпирането на пари може да се яви всичко, което е предмет на имуществено право – освен пари и ЦК, злато,
сребро, платина, предмети на изкуството, недвижими имоти, акции и дялове в ТД и други.
За да бъде годен предметът по чл. 253, имуществото следва да е придобито чрез или по повод
престъпление или друго общественоопасно деяние. В случая не е необходимо лицето, осъществило
предхождащото престъпление, да може срещу него да се осъществи наказателно преследване. Няма значение и
дали първоначалното престъпление въобще попада под наказателната юрисдикция на нашата царщина – ал. 7.
Кога имуществото е придобито чрез или по повод извършено друго общественоопасно деяние? –
Имуществото е придобито чрез престъпление, когато то произтича от престъплението. Тук влизат не само
първоначално получените имущества от предходното деяние, но също и доходите от това имущество, както и
всичко онова, в което по-нататък е въплътена стойността му в следствие на някакви извършени операции.
Имуществото е придобито по повод, когато е получено непосредствено или опосредено заради осъщественото
престъпление.
Характерните за изпирането на пари множество трансформации на това имущество поставят въпроса
за границата, до която то в една или друга форма може да бъде изпрано. Съгласно чл. 253 трансформираното
имущество не може да е годен обект, след като на едно или друго основание вече не е конфискуемо или не може
да се върне на правоимащите лица.
Формите на изпълнителното деяние са посочени в ал. 1 и 2 – извършване, прикриване и други неща.
Тези три варианта на изпълнение са обособени от международната правна уредба в конвенциите на ООН и
Съвета на Европа, където са дадени в обобщен вид. При първия вариант се извършва финансова операция или
сделка и с тях се прехвърля имущество. Това е всяко деяние, което по естеството си е предназначено и води до
резултат да придаде вид на съответния имуществен обект, различен от вида, който той е имал към момента на
получаването му от или по повод предходното престъпление или общественоопасно поведение. Вторият вариант
се изразява в прикриване и др., т.е. това да е всяко деяние, което по естеството си е предназначено и има за
резултат затрудняване на орган на властта или на имащите права върху това имущество лица да узнаят техния
произход, местонахождение и др. Третият вариант се извежда от ал. 2 и тук е характерна лична връзка на дееца
със собствеността, имаща престъпен произход. Т.е. всяко деяние, което по естеството си е предназначено и има
за резултат добиването от дееца в своя полза на фактическата власт да се разпорежда със съответното
имущество. Всяка от очертаните форми на поведение предполага активно поведение. Възможно е подпомагането
на осъществяването на престъплението да се осъществи и чрез бездействие. В този случай е необходимо
бездействието да е от страна на лица, които имат специално задължение по служба да осъществяват
определени мерки срещу изпирането на пари.
Често изпирането на пари се изразява в множество сходни икономически операции с предмет
престъпно придобито имущество. Всяка една от тези операции сама по себе си представлява съставомерно
поведение по чл. 253 – смята се, че деецът осъществява не еднородна реална съвкупност, а едно
престъпление /продължавано/, тъй като отделните операции се осъществяват въз основа на 1 конкретно
решение и се обединяват от своя предмет – определеното имущество.
38
 Престъплението е резултатно. Общественоопасните последици се изразяват в създаване на опасност
или изключване на възможността да бъдат отнети придобитите по престъпен начин имущества в полза на
държавата или да бъдат върнати на правоимащите лица ако има основание за това.
Субект по основните състави е всяко наказателноотговорно лице. Това могат да са лицата, участващи в
предходното престъпление или общественоопасно деяние, както и лицата в тесни връзки с лицата от първата
категория или лица, които при осъществяване на тяхната обичайна професионална дейност биват използвани за
изпиране на пари. Изпирането на пари може да е само умишлено престъпление.
От субективна страна и в трите варианта е характерен умисълът. Във всички случаи съдържанието на
умисъла обхваща и представи на дееца, че предметът на деянието му е получен чрез или по повод на
престъпление или общественоопасно деяние, предхождащо неговото. Този факт може да се знае или предполага
от дееца, т.е. по отношение на него деецът може да се отнася като при пряк, така и при евентуален умисъл, т.е.
при изпирането на пари е възможно да има т.нар. смесена вина. Пр. Деецът осъществява при пряк умисъл
деянието си в някоя от трите му форми, но същевременно е предполагал, че съответното имущество е придобито
по престъпен начин.
Разграничение между 253 и вещно укривателство по 215
И при двете престъпления деецът може да получи престъпно придобито имущество. Разликата е, че
при 215 това са отношенията на собственост на вещи, докато обектът по 253 е много по-широк – цели сфери на
икономиката.
С оглед на предмета при 215 това са само вещи и то движими, придобити чрез престъпление или друго
общественоопасно деяние. При 253 могат да са много неща, дори нематериални блага – интелектуална
собственост. Ако лицето, осъществило първоначалното деяние или общественоопасно престъпление
трансформира придобитите чрез него вещи в друго имущество, то последното не може да е предмет на вещно
укривателство, т.е. полученото в замяна на реализирането на вещите не е имущество, придобито чрез
престъпление, което е различно от състава по чл. 253.
С оглед на изпълнителното деяние формите по 253 са изключително повече. За разлика от 253 при 215
предметът на престъплението – вещта, се съхранява във вида, в който е придобита. Разликата при трите форми
на чл. 215 е дали се стига до промяна в лицето, имащо фактическата власт за разпореждане.
С оглед субектите при 253 няма ограничение с оглед лицата, участвали в първоначалното
престъпление или общественоопасно деяние. По чл. 215 основният състав визира само лице, неучаствало в
извършването на общественоопасното деяние.
От субективна страна вещното укривателство се характеризира с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага. По чл. 253 нямаме такова изискване.

Разграничение между чл. 253 и чл. 252, 3

Обект – този по чл. 253 е по-широк от чл. 252, 3 – само банковата дейност.
Предмет – чл. 253 – предметът не е сведен до пари, а до каквото и да е имущество.
Изпълнителното деяние – по чл. 253 изпълнителното деяние не е сведено само до банковите сделки.
Това е основният критерий.

Разграничение между чл. 253 и чл. 250

За престъпленията по чл. 250 е без значение дали предметът му произтича от престъпление.
От гледна точка на изпълнителното деяние при чл. 250 то се свежда само до превода на суми извън
страната по банков път, а не извършването на някакви други операции.
Чл. 253а – регламентирана е приготовителната дейност за изпиране на пари.
Ал. 1 – основен състав - Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се
наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Посочени са 2
алтернативи – приготовление по чл. 17, 1 е и сдружаването с цел изпиране на пари. И тук се възпроизвежда, без
да е необходимо (?).
Ал. 2 – неуспяло подбудителство - Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго
към изпиране на пари. Неуспялото подбудителство рядко се въздига в престъпление.
Ал. 4 –Не се наказва участник в сдружението по ал. 1, който, преди да е довършено изпирането на
пари, преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта. Предвидено е основание за
освобождаване от наказателна отговорност на участника в приготовителната дейност, който иима следното
последващо извършването на престъплението поведение:
1. Да преустанови участието си в сдружаването за изпиране на пари. Това може да стане преди да
е довършено самото изпиране.
2. Да съобщи на властта.

Чл. 253б – основен състав - Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона
за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в
немаловажни случаи с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.
Регламентирани са хипотези на нарушаване на императивните разпоредби на Закона за мерките срещу
изпирането на пари.
Субектът е особен – само длъжностно лице.

39
 От обективна страна изпълнителното деяние се изпълнява в два варианта – 1. Активно поведение –
нарушаване на разпоредбите от закона; 2. С действие или бездействие не се изпълняват разпоредбите на
закона.
Съставът се характеризира със следните 2 условия: 1. Извършеното да не съставлява по-тежко
престъпление (пр. 253); 2. Случаят да не е маловажен.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 254а, 1 – основен състав - Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или
подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево
предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация,
както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.
Субектът е особен – длъжностно лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в разпореждане с бюджетни средства с
целево предназначение. Характерно е, че разпореждането с такива средства не се характеризира с особеностите
по чл. 201 при длъжностно присвояване, а с факта, че съответните средства се използват не по предназначение.
Това е и основното разграничение между чл. 201 и чл. 254а, 1. Освен чрез изпълнителното деяние съставът се
характеризира и с условието разпореждането да е направено в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт
по приложението му
От субективна страна – умисъл.
Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за
държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37,
ал. 1, т. 6. Последиците могат да са както от имуществен, така и от неимуществен характер.
Ал. 4 – основание за освобождаване от наказателна отговорност - В случаите по ал. 1 деецът не се
наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният
разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази
разпоредба не се прилага повторно. Ясни са трите предпоставки за освобождаване от отговорност.

Чл. 254б, 1 – основен състав - Който използва не по предназначение получени финансови средства от
фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската
държава, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
От обективна страна най-напред изпълнителното деяние се изразява в използване /действие/ не по
предназначение на получени пари от фондовете на ЕС или използване не по предназначение на такива средства.
На практика става дума за средства от структурните фондове на ЕС или от кохезионния фонд. Предмет на
престъпленеието са тези средства.
Субект – всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
Ал. 2 – по-тежко наказуем състав – Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по
предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да лиши
виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

Данъчни престъпления

Чл. 255, 1 – основен състав – много дълъг.

Субект при това престъпление може да е само данъчно задължено лице. По нашата система
наказателно отговорни са само ФЛ. Затова и тук отговарят само ФЛ или ФЛ, които са представители на ЮЛ.
От обективна страна са дадени 7 варианта на изпълнение на това престъпление:
1. Деецът не подаде данъчна декларация – това трябва да стане до 15 април.
2. Когато се подаде декларация с невярно съдържание – затаяване на истина или потвърждаване на
неистината.
3. Деецът не издава фактура или друг счетоводен документ.
4. Като се унищожават или укриват, несъхраняват в съответния срок съответните документи.
5. Активно осъществяване на счетоводство в нарушение на утвърдените закони.
6. Материална или интелектуална подправка на документ при упражняване на стопанската дейност
или при воденето на счетоводство. Също така и при предоставяне на информация пред органите по
приходите и т. н. Под материална подправка се има предвид съставяне на неистински или
преправен документ. Под интелектуална подправка се има предвид истински документ, но с невярно
съдържание. При този 6-те варианта се инкриминира и използването на неистински или с невярно
съдържание документ.
7. Приспадане на неследващ се данъчен кредит.
От обективна страна се изисква резултат в алтернатива – да се избегне установяването на данъчни
задължения в големи размери или да се избегне плащане на данъчни задължения в големи размери. На практика
повечето субекти предпочитат да се стигне до първия вариант. Вторият е по-рисков. Под данъчни задължения в
големи размери следва да се има предвид разпоредбата на чл. 93, т. 14, а именно, че това са такива,
надхвърлящи 3 000 лв. Допусната е терминологична неточност – в особената част се говори за данъчни
задължения, а в чл. 93 – за данъци. В данъчното право тези понятия са с различен смисъл.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
40
 Ал. 2 – по-тежко наказуем състав – Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител
от гранична полиция, митническа администрация, Национална агенция за приходите, Агенцията за държавни
вземания или дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до шест
години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
Явно е, че във всички варианти става дума за квалификация с оглед субекта на престъплението.
Ведомствата са изброени изчерпателно. За отбелязване е фактът, че става дума за извършване на престъпление
с участници, а щом това е така, значи по-тежката квалификация не предполага формата на самостоятелно
извършителство.
Ал. 3 – по-тежко наказуем състав - Когато данъчните задължения са в особено големи размери,
наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество
на виновния. Данъчни задължения в особено големи размери са тези, които надхвърлят 12 000 лева.
Ал. 4 – разпоредба от типа на поощрителните – Ако до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета
заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева,
а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. Явно е кои са двете условия.

Чл. 255а
Ал. 1 – основен състав – Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в
големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване
на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до
десет хиляди лева.
От обективна страна съставът се характеризира с изпълнително деяние, дадено в 3 варианта: 1.
Преобразуване на ТД или друго ЮЛ. 2. Извършването на сделка с търговско предприятие. 3. Извършване на
сделка със свързани лица по смисъла на ДОПК.
Съставът се характеризира и със своя резултат: в алтернатива – избягване на установяването или
плащането на данъчни задължения. Изисква се те да са в големи размери.
От обективна страна е налице умисъл.
Ал. 2 – разпоредба, аналогична по смисъл на чл. 255, 3.
Ал. 3 – Поощрителна разпоредба, аналогична на чл. 255, 4.

Чл. 256
Ал. 1 – основен състав – Който чрез използването на документ с невярно съдържание или на
неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи
размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две
до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Това е усложнено престъпление, което по механизъм на
изпълнение е сходно с документната измама по ал. 1 и ал. 2 (?).
Механизмът се характеризира с:
1. Използването на документ с невярно съдържание, на неистински или подправен документ.
Този документ е подобен на чл. 212, 2 и има две функции: да въведе в заблуда друго трето
лице относно наличието на основание за получаване на парична сума от държавния
бюджет и да служи като привидно правно основание за осъществяването на плащането.
2. Разпореждането на друго лице с парична сума от държавния бюджет.
3. По този начин настъпва вреда за държавния бюджет.
4. Деецът получава от държавния бюджет неследваща се парична сума или дава възможност
на друго лице да получи такава сума.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 2 – по-тежко наказуеми случаи – Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по
чл. 255, 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от
три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от
права по чл. 37, ал. 1 т. 6 и 7. Тук по-тежката квалификация е свързана с характеристиката на участващите в
престъплението.
Ал. 3 – поощрителна разпоредба.

Чл. 258
Ал. 1 – основен състав - Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово
задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в пречене на данъчен орган да изпълни
своето законно задължение. Няма значение начинът на препятстване. Това трябва да е противозаконно.
Субект – всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна е налице умисъл.
Това е състав на престъпление, което се явява поглъщащ състав спрямо чл. 270, 1, тъй като предвижда
с нещо повече. Чл. 270 изисква да се направи нещо по принцип, а чл. 258 изключва чл. 270.

41
 Ал. 2 – по-тежък вариант – Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието
е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Квалификацията е
от гледна точка на начина на осъществяване - чрез сила или заплашване. Изключва се чл. 269, 1.

Чл. 259 – основен състав - Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация,
която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под
нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга
имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години,
глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Този член трудно се
прилага на практика, защото много трудно се тълкува.
От обективна страна този състав изисква съчетание между първоначално създаване на ЮЛ с идеална
цел и последващо неизвършване или извършване във вариант на привидност на дейността на ЮЛ. В закона се
казва, че се създава ЮЛ с идеална цел или се учредява фондация. А нима фондацията не е ЮЛ?! Говори се за
създаване и учредяване – явно е, че при фондацията е достатъчно само да се учреди.
Имат се предвид 2 етапа: 1. Създаване на ЮЛ с идеална цел. 2. Неизвършване въобще на дейност или
извършване на такава, но привидно.
Чрез субективната страна се прави опит за криминализиране. Тя се характеризира с пряк умисъл и цел
в няколко варианта: 1. За да получава под нейно прикритие кредит; 2. За да бъде освободен от данъци; 3. Да
получава данъчни облекчения; 4. Да получи друга имотна облага. 5. Да извършва забранена дейност, каквато и
да е тя.
Трудно е в редица случаи да се обоснове по коя разновидност е. Формулировката е лоша - как се
извършва цел?!

Чл. 260
Ал. 1 – основен състав - Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за
стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с
лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Субектът е особен – лицензиран оценител. Това се преценява съобразно законодателството извън НП.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в даването на неверни данни за стойността на
оцененото имущество. Характерен е и резултатът – настъпване на щета. Под щета се разбира имуществена
вреда, необхващаща пропуснатите ползи. Характерно е и условието, случаят да не е маловажен (съгласно чл. 93,
т. 8).
От субективна страна е налице пряк умисъл.

Ал. 2 – основен състав - Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет
на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева,
както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Субектът е особен – експерт-счетоводител по ЗСч.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заверяване на неверен годишен счетоводен
отчет. Няма значение за наказателното право дали търговецът е длъжен да търси такава заверка. Формално
престъпление.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Тук, за разлика от ал. 1, е казано „като знае това”.

Престъпления по глава първа

Престъпления против държавата

Системата на тези престъпления се състои от 4 групи:

1. Политически престъпления против държавата – 2 подгрупи

42
 Престъпления против вътрешната сигурност на държавата – изменнически престъпления – раздел 1 –
Измяна;
 Престъпления против външната сигурност на държавата – раздел 2 – Предателство и шпионство.
2. Икономически престъпления против държавата – това са съставите по раздел 3 – диверсия и
вредителство.
3. Идеологически престъпления против държавата – част от раздел 4 – чл. 108;
4. Други престъпления против държавата – една или друга форма на приготовителна дейност – чл. 109
и 110.

Относително новият член 108а, макар да е в раздел 4, регламентира част от формите, обозначени като
тероризъм и е част от престъпленията срещу вътрешния ред на държавата.

ИЗМЯНА – РАЗДЕЛ 1
Чл. 95 – основен състав - Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в
републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в
центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет
до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
От обективна страна имаме три форми на изпълнителното деяние:
 Участие в извършването на опит за преврат. Превратът се характеризира с 2 основни момента –
предварителна тайна подготовка и внезапен удар по властта в центъра или по места. Наказва се само
опита за преврат – трудно ще накажем един успешен преврат.
 Участие в извършването на бунт. Под бунт се разбира открито повдигане на множество люде против
властта, които са предварително обединени от организационен или териториален признак.
 Участие във въоръжено въстание – открито повдигане на множество хора, към които всеки може да се
присъедини. Това е и разликата с бунта.
И при трите варианта става дума за целено насилствено завземане на властта.
От субективна страна при измяната е характерно наличието на пряк умисъл и специфична
антидържавна цел в три варианта:
1. Да бъде съборена властта;
2. Да бъде подронена властта – да се създадат структурни изменения, водещи до трудно упражняване
на властта – едно или повече звена да не функционират.
3. Да се отслаби властта – да се създадат функционални смущения в държавата.

Чл. 96 – терористични действия

Ал. 1 – основен състав - Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й
създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода
двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
От обективна страна пострадал е държавен или обществен деятел – лице, което е натоварено по
предвиден в закона ред да осъществява държавни или обществени функции. Изпълнителното деяние се
изразява в лишаване от живот на такова лице.
Съставът се характеризира с пряк умисъл и антидържавна цел – 2-ят и 3-ят вариант на целта по чл. 95.
Чл. 96, 1 е пример за отношение на поглъщане между съставите – поглъща чл. 116, 1
Ал. 2 – основен състав - Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се
наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Разликата с ал. 1 е само от гледна точка на причинения резултат – тежка телесна повреда по чл. 128, 2.
Как ще се накаже, ако е причинена средна телесна повреда? – Ще се третира по чл. 129, а фактът, че е
с особена цел, ще се третира като утежняващо обстоятелство.
Ал. 3 –основен състав - Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно
деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване на общоопасно престъпление –
възможни варианти са тези по чл. 349 и 350. Отпращането е изрично лимитирано.
От субективна страна е налице пряк умисъл и цел по ал. 1.
Разликата между чл. 97 и чл. 96, 3 е не само това, че по 97 престъплението е ограничено само до две
престъпления, но и с това, че по чл. 97 не се изисква настъпването на смърт на едно или повече лица. И двата
състава са поглъщащи спрямо съставите по гл. 11.

Чл. 97а
Ал. 1 – основен състав - Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието
освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на
държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до
десет години.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в задържане на заложник. Престъплението е
усложнено, тъй като се предполага деецът да постави освобождаването на заложника в зависимост от

43
изпълнението на определено условие. То може да е поставено пред държавата, обществена организация или
трето лице. Формата на усложнена престъпна дейност е двуактно престъпление.
От субективна страна е налице пряк умисъл и цел по чл. 96, 1.
Чл. 97а, 1 се различава от чл. 143а, 1. Чл. 97а, 1 поглъща чл. 143а, 1.
Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че
ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна
повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Отношението с
чл. 143а, 2 е същото като по-горе.

Чл. 108а – този член би трябвало да е пъхнат тук, а не в раздел 4.

Ал. 1 – основен състав - Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да
принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на
международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши
престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 326, чл. 330, ал. 1, чл. 333, чл. 334, ал. 1, чл.
337, ал. 1, чл. 339, ал. 1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1 - 3, чл. 341б, ал. 1, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349,
ал. 1 и 3, чл. 350, ал. 1, чл. 352, ал. 1, чл. 354, ал. 1, чл. 356е, ал. 1, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване
от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от
петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
От обективна страна престъплението се изразява в извършване на едно от изброените там
престъпления. Препращането е изрично и изчерпателно. То обхваща престъпления против личността,
собствеността и най-вече общоопасни престъпления.
Това, което дава основание да се определи като тероризъм е субективната страна – наслагва се
специфичен пряк умисъл и цел в неколко варианта:
1. Да се създаде смут и страх у населението;
2. Да се принуди орган на властта и други субекти да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите
функции. Орган на властта требва да се разбира в смисъла на чл. 93, т. 2 и 3. Представителите на
чужда организация или държава трябва да се разбират по международните конвенции, по които е
страна Царство България.
Ал. 2 – специфичен тип приготовителна дейност - Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено,
събира или предоставя средства за осъществяване на деянието по ал. 1, като знае или предполага, че те ще
бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до
тридесет хиляди лева. Прилагането на този състав ще изключва приложението на чл. 110 – общия състав за
приготовителна дейност. По чл. 110 ще се наказва само това престъпление по чл. 108а, 1, което не отговаря на
признаците на ал. 2.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА – РАЗДЕЛ 2 –

ПРЕДАТЕЛСТВО И ШПИОНСТВО

Шпионството е вид предателство

Чл. 100 – преминаване на страната на врага І вид

Ал. 1 – основен състав - Български гражданин, който във време на обявена или започната война,
постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно
действие против Републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се
наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор
без замяна.
Субект е само български гражданин.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в преминаване на страната на неприятеля.
Няма значение под каква форма се прави това – има неизчерпателно изброяване. Важното от обективна страна е
това, че действието се третира като престъпление против държавата при специфично условие – наличие на
обявена или започнала война. Чл. 93, т. 11 - "Военно време" е времето от обявяването на война или от
фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. Няма изрично посочване на
антидържавната цел. Следователно такъв тип поведение може да е свързано с каквато и да е цел.

Чл. 101 – преминаване на страната на врага ІІ вид

Ал. 1 – основен състав - Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в
страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на
републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
Субектът е само български гражданин.
От обективна страна изпълнителното деяние е дадено в две форми:
1. Напускане на страната;
2. Отказ лицето да се върне в страната;
От субективна страна е налице пряк умисъл и двояко формирана цел – да се постави в услуга на чужда
държава или организация за да служи във вреда на Република България.
44
 Чл. 103 – Дипломатическо предателство – основен състав - Който, изпълнявайки държавна служба или
поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на
републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява във водене на преговори с чужда държава или
международна организация във вреда на нашата държава.
Субект е само лице, натоварено по предвидения в закона ред да изпълнява държавна служба или
поръчение пред чуждо правителство или международна организация.
От субективна страна е налице умисъл.
Особеност – санкцията предвижда кумулативно лишаване от права, което означава утежнение във
връзка с общия режим на наказване на тези престъпления – чл. 114, 1 налагането на тази санкция е
факултативно. По разгледания състав съдът няма право на преценка.

Чл. 104 и чл. 105

Чл. 104, Ал. 1 – основен състав - Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на
чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от
свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Изпълнителното деяние е в три форми. Първите две са посочени в чл. 104, а последната – в чл. 105.
1. Издаване на информация, представляваща държавна тайна;
2. Събиране на такава информация с цел да бъде издадена;
3. чл. 105, 1 - Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи
като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода
от пет до петнадесет години. Това представлява приготовителна дейност за шпионаж, която е
въздигната в довършено престъпление. Вторият вариант е по същество опит за шпионаж
Освен чрез трите варианта на изпълнение престъплението се характеризира и със своя предмет –
информация, представляваща държавна тайна. Коя информация е такава се определя със Закона за
класифицираната информация.
Много е характерен резултатът – информацията, представляваща държавна тайна, да отиде в полза на
чужда държава или организация. Едва с отиването на тази информация там поведението е довършено.
По чл. 104, 1 от субективна страна имаме умисъл, който се ограничава само до пряк умисъл за втория
вариант. Това е така не само заради изричното посочване, а и по чл. 18, 1.
По чл. 105, 1 от субективна страна имаме пряк умисъл, тъй като изрично е посочено – „за да й служи
като шпионин”.
Чл. 104, 2 - Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление,
наказва се при смекчаващи обстоятелства. Чл. 105, 2 - Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред
органите на властта. Предвидени са основания за смекчаване на отговорността при определени предпоставки.

ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА – РАЗДЕЛ 3 – ДИВЕРСИЯ И

ВРЕДИТЕЛСТВО

Чл. 106 – основен състав - Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи
или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни
средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от
пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен
затвор или с доживотен затвор без замяна.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в 2 форми – унищожаване и повреждане на
значително обществено имущество. Под унищожаване се разбира това по чл. 216, 1. Под обществено имущество
се има предвид това по чл. 93, т. 4 - "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините,
на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват. Кога
е значително се преценява по т. 6 – (?).
От субективна страна е налице пряк умисъл + антидържавна цел в два варианта:
1. Да се отслаби властта;
2. Да й се създадат затруднения – функционални смущения в по-ниска степен в сравнение с
отслабването.
В края на разпоредбата е регламентиран по-тежко наказуем състав – по чл. 93, т. 8 - "Особено тежък
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други
отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца. Изключват се съставите по чл. 216.

Чл. 107 – вредителство – основен състав - Който с цел да отслаби властта или да й създаде
затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и
кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува
държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната
дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с

45
лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до
петнадесет години.
От обективна страна този състав се характеризира с 2 форми на изпълнителното деяние: разстройване
или подравяне на отделен стопански отрасъл или стопанско предприятие, учреждение или обществена
организация. По-тежко е подравянето – тежки разстройства, парализа. При разстройването имаме дрисък () –
причиняване на функционални смущения.
Имаме изчерпателно посочване на начините, по които това може да стане:
1. Като се използват държавни учреждения, обществени или стопански организации;
2. Като се възпрепятства техната дейност;
3. Като не изпълнява възложените му важни стопански задачи. Следователно при
вредителството може да се достигне до резултат, подобен на този по чл. 106, но по косвен
начин. Подобна е и безстопанствеността, но е различно. Чл. 107 е поглъщащ спрямо чл.
219, 3.
Чл. 107 in fine предвижда наказание за особено тежки случаи.

ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА – РАЗДЕЛ 4

Чл. 108
Ал. 1 – основен състав - Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или
насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен
строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
От обективна страна изпълнителното деяние е в две форми:
1. Проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология. Понятието
„фашистка” е типичен пример за т. нар. каучукови текстове – много трудно се доказва и
прилага.
2. Проповядване на насилствено изменение на държавния строй – има си процедури за
придобиване и упражняване на властта (Народното събрание – подпалено!).
От субективна страна е налице пряк умисъл
Ал. 2 – основен състав - Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на
Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.
От обективна страна деянието се изразява в опетняване на герба, знамето или химна на Република
България. Това е един от най-често прилаганите състави в гл. 1 – мине не мине и някой се изпикае на знамето на
мач или пред герба, сложен на някоя институция. Няма значение начина на опетняване (Така например Камелия
си беше увила бомбите в знамето, на един френски порнофилм българска актриса беше стъпила с копитата си
върху герба. Освен това се носят слухове, че малцинствени елементи палят български знамена. Клади, клади,
горящи клади за всички!!!!!!!!!!!!!!! ).
От субективна страна е налице умисъл.

ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 109, ал. 1 и 2 - Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да
извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече
от наказанието, предвидено за съответното престъпление. (2) Който членува в такава организация или
група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за
съответното престъпление. Това е пример за т. нар. неосновна форма на съучастие – организиране,
ръководене или членуване в такава група. За отбелязване е, че миналата година с измененията се върнахме към
по-удачно понятие.
Образуването и ръководенето се наказва по ал. 1, а другите неща – по ал. 2.
Характерно е, че групата или организацията е предназначена да извършва престъпления (мн.ч.!) против
държавата.
От субективна страна е налице умисъл.

Разлики с чл. 110: по чл. 110 имаме наказуемо приготовление, обвързано с изрично посочване на
престъпленията.
→ по чл. 109 приготовителното действие е само създаването на организацията или групата. По чл. 110
може да се извърши и от обикновен извършител.
→ по чл. 109 лицата се готвят да вършат престъпления (мн.ч.), а по 110 – за конкретно престъпление.
Ако групата по 109 е създадена с цел да извърши едно конкретно престъпление тя ще се накаже по чл. 110.
→ ако се извърши едно от престъпленията, за които е била създадена групата по чл. 109, участниците
ще отговарят и за самото създаване, ръководене или участие, защото създаването е самостоятелно
престъпление. ще е налице реална съвкупност. По чл. 110 ако се извърши престъплението няма да се носи
отговорност по чл. 110.

Престъпления по глава 8

46
 Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи
публични функции

Родов обект са обществените отношения, свързани с осъществяването на функции на държавната

власт, обществените организации, публични лица, които не спадат към системата на държавната власт.
Системата на престъпленията по гл. 8 предполага две основни групи съобразно критерия дали със съответната
поведение се изразява отношение към посочените функции от лица или се осъществяват от лица, външни за
посочените системи (?(май става дума за длъжностни и недлъжностни)):
1. Против реда на управлението – раздел 1;
2. Престъпления по служба – раздел 2;
Наред с тези две групи се обособяват още два раздела по два допълнителни критерия: раздел 3 –
посегателство против правосъдието предвид особената значимост, която законодателят им придава, като тук се
включват и длъжностни, и недлъжностни престъпления; раздел 4 – подкуп – допълнителния критерий тук е
свързан с особената връзка между лицата по отношение на даването на подкуп. И тук има разграничение на
длъжностни и недлъжностни.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 1 – НЕДЛЪЖНОСТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 269
Ал. 1 – основен състав - принуда спрямо орган на власт - Който употреби сила или заплашване с цел
да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода
до три години или с пробация.
От обективна страна пострадал е орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2. изпълнителното деяние се
изразява в самото осъществяване на принудата спрямо пострадалия, независимо дали е физическа или
психическа.
От субективна страна е налице пряк умисъл + специфична цел – да се принуди орган на властта да
извърши или пропусне да извърши нещо по служба, което е в кръга на неговите властнически компетенции.
Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено
спрямо представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител.
Посегателството е аналогично на това по ал. 1, но пострадал е представител на обществеността по чл.
93, т. 3 или частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител по ЗЧастСъдИзп
Ал. 3 – особена форма на задружна престъпна дейност - Когато престъплението по предходните
алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от
свобода от една до осем години. Това е по-тежка квалификация. Отнася се само за подбудителите и
предводителите, а останалите се наказват по ал. 1.

Чл. 270
Ал. 1 – явява се допълващ към чл. 269 - Който противозаконно пречи на орган на властта, частен
съдебен изпълнител или помощник-изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от
свобода до три месеца или глоба от сто до триста лева.
От обективна страна пострадал се явява орган на власт, съдебен изпълнител или помощник-
изпълнител. Изпълнителното деяние, за разлика от чл. 269, се изразява в пречене на пострадалия да изпълнява
задълженията си. Съставите на чл. 270, 1 и чл. 269 са в отношение на алтернативност.
Предвижда се условието преченето да е противозаконно – това е бланкетна норма.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Когато задълженията по предходната алинея са свързани с
контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от
свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 272 – този тези състави представляват наказателно-правна защита срещу нарушаване на мерките
за административен надзор спрямо определени лица.
Ал. 1 – основен състав - Който самоволно напусне населено място въпреки установената по
надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.
Съставът от обективна страна се характеризира с изпълнителното деяние – напускане на населено
място въпреки установената по надлежен ред забрана. Под напускане се има предвид землището на населеното
място. Има и условие – това напускане на става самоволно (в нарушение на предвидения от закона ред).
Субект е само лице, спрямо което е предприета такава административна мярка.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Ал. 2 – основен състав - Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава
взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация
за срок от една година. Това е престъпление на системно извършване (усложнена престъпна дейност).
Съставът е усложнен: изисква се определена последователност от действия – субект е само лице,
спрямо което са взети мерки за административен надзор. От обективна страна е налице първоначално
нарушение на някоя от мерките за административен надзор, предупреждение от съответния административен
орган лицето да не продължава нарушаването. След съответното предупреждение трябва да има системно

47
нарушение на мерките – 3 нови нарушения Първото нарушение в този случай не се брои при установяването на
системност. Броят се престъпленията след предупреждението (май?).
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Тази разпоредба е рядък пример за абсолютно определена санкция – пробация за срок от една година.

Чл. 274 – присвояване на власт

Ал. 1 – основен състав - Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на
длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една
година или с пробация.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване на действие, спадащо в кръга на
службата на длъжностно лице.
Субект е лице, което не заема или е лишено от заемането на службата. Субектът не е управомощен за
осъществяване на което е да е от правомощията на службата – „самоволно от дееца”.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие,
което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или
от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.
Особеността е само с оглед на това, че по ал. 2 става дума за кръга на функциите на представител на
обществеността.
Ал. 3 – основен състав - Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с
лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в носенето на униформени дрехи или
служебен знак. Субект е лице, което няма право да ги носи. От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 276
Ал. 1 – основен състав - Който подправи или пусне в обръщение подправени официални
удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за
превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Предмет са специални
удостоверителни знаци. За сравнение с чл. 243 и следващите тук не се имат предвид пари. Направено е
примерно изброяване.
Самото изпълнително деяние е дадено в две форми – подправяне (материална подправка по смисъла
на чл. 243) и пускане в обръщение на подправени официални удостоверителни знаци.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 2 – основен състав - Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба
от сто до триста лева.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в такъв подправен знак. От субективна страна
е налице умисъл.
Ал. 3 – основен състав - Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални
удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако
извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с
пробация.
От обективна страна предмет са официалните удостоверителни знаци, но със съществено ограничение
– такива, с които се установява плащане или се отчитат стойности. Изпълнителното деяние е в три форми:
отнемане (по смисъла на чл. 194, 1), унищожаване (по смисъла на чл. 216, 1) и скриване (по смисъла на чл. 216,
1).
Има и условие – извършеното да не съставлява по-тежко престъпление – някои от посочените вече
текстове или други престъпления против собствеността или стопанството.

Чл. 279 – незаконно преминаване на границата.

Ал. 1 – основен състав - Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на
надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с
лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.
От обективна страна имаме два варианта на изпълнение на престъплението:
1. Когато се преминава границата, независимо на влизане или на излизане, без съответното
разрешение от органите на властта.
2. Когато това влизане или излизане се извършва с разрешение на органите, но не през
определените за това места.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 4 - Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години
или с пробация. Регламентиране е наказуемото приготовление.
Ал. 5 – Обстоятелства, изключващи отговорността – Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да
се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

48
 Чл. 280
Ал. 1 – основен състав - Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора
без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това
места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.
Пострадал от престъплението е отделно лице или група от люде.
От обективна страна изпълнителното деяние е дадено в два варианта: превеждане през границата без
разрешение на органите на властта – не се има предвид да се преведе повече от 1 лице; превеждане с
разрешение, но не през определените за това места.
От субективна страна – умисъл.
Ал. 2 – по-тежко наказуеми случаи – особено т. 2 - Наказанието е лишаване от свобода от една до
десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца,
ако:
1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;
2. превеждането е станало без знанието на лицето;
3. преведеният през границата не е български гражданин;
4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;
5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на
длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА – РАЗДЕЛ 2

Това са същински длъжностни престъпления, защото при тях е характерно, че още в основния състав е
налице изискване субектът да е длъжностно лице. Наред с това те са общи длъжностни престъпления –
груповият обект на посегателство са обществените отношения, произтичащи от службата на лицето, без да е
необходимо да се засягат и други обекти.

Чл. 282 – често се използва при липса за какво да се хванем.

Ал. 1 – основен състав - Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения,
или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму
вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до
пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.
Предвидени са четири форми на изпълнителното деяние:
 нарушаване или неизпълнение на служебните задължения – активна и пасивна форма на накърняване на
служебните задължения;
 превишаване на власт или права. Тук е характерно, че субектът на престъплението излиза извън своята
компетентност. Превишаването може да се изрази в три типа поведение.
 Когато се навлиза в правомощията на по-горестоящ орган или длъжностно лице;
 Навлиза се в правомощия или функции на длъжностно лице по хоризонтала;
 Решението трябва да се вземе от колективен орган, а то се взима еднолично.
Характерен е резултатът – настъпват немаловажни последици. Това са общественоопасни последици
от типа на застрашаващите. Говори се за вредни последици, а не за вреди. Следователно те могат да са от
парично или непарично естество. Изисква се те да са немаловажни, което предполага и оценка на възможността
да настъпят.
От субективна страна е налице пряк умисъл и цел, която е дадена в три варианта:
→ Когато деецът цели да набави облага за себе си;
→ Когато деецът цели да набави облага за другиго;
→ Когато деецът цели да причини другиму вреда – има се предвид такава от имуществен или
неимуществен характер. Под другиго и другиму се разбира ЮЛ или ФЛ. Под вреда – от имуществен характер (но
нещо не се връзва с предишното изречение).

Чл. 283 – основен състав - Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да
набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Изпълнителното деяние се изразява в използване на служебното положение.
От субективна страна имаме пряк умисъл и цел – да се набави за себе си или за другиго
противозаконна облага.
Житейски казано става дума за експлоатирането на длъжностното качество на дееца без да е свързано
с активно или пасивно поведение. Служебното качество се експлоатира в една извънслужебна дейност и това е
разликата с подкупа (май?).

Чл. 283 – основен състав – пример за причастност – допустителство по служба - Длъжностно лице,
което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или
работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.
За да се осъществи това престъпление е необходимо да има друго престъпление, извършено от друго
лице. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в допускане подчинено на дееца лице да извърши
престъпление, свързано със службата или работата. Това е бездействие. Между субекта на престъплението и
този, който допуска извършването на престъплението има връзка на служебна зависимост.
49
 Дали това престъпление е умишлено или може да е и по непредпазливост? – Може да се отговаря и за
извършване по непредпазливост. Ако е умишлено, защо допустителят не отговаря за съучастие? – Длъжностното
лице действа с умисъл, но бездейства, а помагачеството е активно.
От субективна страна допустителят действа умишлено. (Ема как стават тия работи през три реда
различни неща??!?)

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 3 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО

Обединяват се длъжностни и недъжностни престъпления против правосъдието. Основен критерий за

разделянето тук е необходимостта от обща НП-защита на функциите на органите на съдебната власт. В
практиката най-голямо значение имат недлъжностните престъпления – набедяването по чл. 286,
лъжесвидетелстването по чл. 290 – 293 и личното укривателство по чл. 294.

Чл. 286 – Набедяване

Ал. 1 – основен състав - Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като
знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с
лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
От обективна страна има две форми на изпълнение на деянието: 1. Набедяване на друго лице в
престъпление; 2. Представяне на неистински доказателства срещу друго лице. Съществен признак е фактът, че
която и да е от формите, тя трябва да се осъществи пред надлежен орган на властта. Има се предвид всеки,
който може да възбужда или осъществява наказателно преследване.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Това изрично е подчертано за първата форма на деянието
– „знае”. Разграничителният критерий с клеветата е именно, че набедяването се прави пред надлежен орган.
Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност,
наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Лъжесвидетелстване

Чл. 290
Ал. 1 – основен състав - Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел
устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с
лишаване от свобода до пет години.
Субектът тук е особен – само такива лица, които имат качеството на свидетел по смисъла на
наказателно-процесуалното право.
От обективна страна има две форми на изпълнителното деяние: 1. Потвърждаване на неистина
(активно); 2. Затаяване на истина – знае фактите, но ги премълчава (пасивно).
Отново е налице специфичното условие това да е направено пред надлежен орган на властта. Няма
значение формата на свидетелстване – устно или писмено.
От субективна страна е налице умисъл, а дали е пряк или евентуален – в закона е казано „съзнателно”.
Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд
или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.
Субектът също е особен – преводач или тълковник.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в даване на неверен превод или тълкуване.
Отново е налице условието това да стане пред надлежен орган на властта.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 291
Ал. 1 – основен състав - Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта
устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет
години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1 точка 7.
Особеността на субекта произтича от това, че той е вещо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в даване на неверно заключение. Останалото е като при
предходните състави. За отбелязване е, че само при този вариант законът предвижда допълнителен основен
вариант – ал. 2 - Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е
лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.
37, ал. 1 точка 7. Това е така заради завишените изисквания към вещите лица.

Чл. 290а – основен състав - Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация,
представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Формите на изпълнителното деяние са ограничени само до варианта, когато това става в писмена
декларация, представена пред съд. За разлика от другите случаи тук няма изискване за особеност на субекта –
имат се предвид хипотези, при които определено лице, преди да бъде конституирано в процеса, подава
декларация с цел по-късно да може да се ползва от нея. Следователно тук качеството на дееца не е от значение.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 292
50
 Ал. 1 – За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:
1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и
2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод,
тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него
наказателно преследване за това.
Тук разпоредбите са интересни, защото или водят до изключване на отговорността, или до
освобождаване от наказателна отговорност:
 т. 1 – хипотезата е не отпадане, а изключване на наказуемостта, тъй като по време на
осъществяване на деянието, то е или наказуемо или не. Въобще не възниква отговорност,
защото няма престъпление. това са случаите, в които деецът, ако каже истината, би обвинил
себе си в престъпление;
 т. 2 – Лъжесвидетелстването е наказуемо към момента на осъществяването, но при определени
предпоставки се стига до освобождаване от наказателна отговорност на дееца. Тези
предпоставки са 3 и са дадени кумулативно:
- Деецът отново пред съответния орган да се отрече от своето лъжливо тълкуване,
свидетелстване или превод.
- Това да се случи преди да е влязла в сила присъдата (решението). Ако то е обжалвано също
може.
- Това трябва да се случи преди спрямо дееца да е възбудено наказателно преследване.

На основание ал. 2 тази разпоредба намира приложение и за особените хипотези на чл. 290а.

Чл. 293
Ал. 1 – субсидиарен състав - Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се
наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Този член е важен при идеалната съвкупност
Той регламентира неуспялото подбудителство към лъжесвидетелстване. Такова е налице тогава, когато са
осъществени първият и вторият или само един от тях, но не и третия елемент от състава на подбуждането.
Ал. 2 – по-тежко наказуемо поведение - Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено
тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Лично укривателство
Чл. 294
Ал. 1 – основен състав - Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде
осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това
лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода
до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.
От обективна страна са налице 3 форми на изпълнителното деяние:
- Спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне наказателно преследване. Това
означава въобще да не се стигне до наказателно преследване.
- Спомагане спрямо лицето да бъде осуетено наказателното преследване – спомага се лицето да
остане ненаказано – възбудено е наказателно преследване, но деецът спомага да се не стигне
до осъждане с влязла в сила присъда.
- Спомагане лицето да остане ненаказано – влязла е в сила присъда с наказание, но деецът
способства престъпникът да не изтърпи наказанието.
Важно е да се отбележи, че между дееца и укривания нема предварителна уговорка за това, че ще бъде
укриван – „без да се е споразумял”. Ако са се споразумели сме изправени пред съучастие в престъпление.
Субект може да бъде всяко физическо лице, но обхватът на субектите е ограничен от ал. 3 – механизъм
за изключване противоправността на деянието - Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите,
низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 2 и 4 – регламентират по-тежко наказуеми случай. По ал. 4 това са особени субекти на
престъплението - Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на
вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Ал. 2 е свързана със
субективната страна - Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до
пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.
Има поредица от разпоредби, които са подобни на личното укривателство. При тях субектът е
длъжностно лице. Системата им обхваща самостоятелни състави, което е донякъде условно. По-добре би било
да се регламентират като квалифицирани. Такива са чл. 288, 295, част от чл. 299.

Чл. 298 – неосновна форма на съучастие

ал. 1- Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване
от свобода до две години.
Субектите са затворници и е достатъчно наговарянето им да избягат чрез задружни усилия. Това
наговаряне по същността си представлява приготовление.

51
 Ал. 2 - Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е
лишаване от свобода до пет години. Тук опитът е въздигнат в довършено престъпление. Ако обаче успеят да
избягат – прилага се чл. 297 – там може да е избягал камо един.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 4 – ПОДКУП

Системата предполага обособяване на два вида подкуп – пасивен по чл. 301 – 303, и активен по чл. 304
и 304а, както и някои други видове – посредничество по чл. 305а, както и провокацията по чл. 307.

Чл. 301
Ал. 1 – основен състав - Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага,
която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не
извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за
подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в три варианта:
- Приемане на дар или облага;
- Поискване на дар или облага;
- Приемане на предложение или обещание за дар или облага.
Тези облаги не се следват на дееца. Облагата се обвързва или с определено вече извършено действие
по служба или за в бъдеще да се извършат или не такива действия по служба. Действието или бездействието
трябва да са в компетентността на дееца и в кръга на служебните му задължения. Действието или бездействието
трябва да е конкретно. Иначе ще се приложи чл. 283. Самото действие или бездействие трябва да е правомерно,
което се извежда чрез аргумент от противното от ал. 2 и 3.
Субект на пасивния подкуп е длъжностно лице. Наред с това, на основание чл. 305, субект на пасивен
подкуп може да е и арбитър или вещо лице.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Ал. 2 – по-тежко наказуеми състави - Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал.
1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление,
наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева. Случаят е когато действието
или бездействието е нарушение, но не и престъпление
Ал. 3 - Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е
извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет
години и глоба до петнадесет хиляди лева. Действието или бездействието е на собствено основание
престъпление по служба. В случая наказателната отговорност ще е за реална съвкупност – престъпление по
служба + пасивен подкуп.

Чл. 302 и 302а – други квалифицирани случаи

Чл. 302, т. 2 – Когато подкупът е извършен чрез изнудване и злоупотреба със служебното положение на
дееца – длъжностното лице дава възможност на интересуващия се да разбере, че няма да получи нищо, докато
не плати. На основание чл. 306 имаме обстоятелство, изключващо наказуемостта на далия подкуп в случаите,
когато далият е бил изнуден да стори това.
Чл. 302, т. 4 – подкуп в големи размери.
Чл. 302а – особено голям и особено тежък случай. Това е един от редките случаи на затвор от 10 до 30
години.

Активен подкуп
Чл. 304
Ал. 1 – основен състав - Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на
длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е
извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
Предвидени са 3 варианта на изпълнителното деяние:
- Даване;
- Предлагане;
- Обещание;
Условията и тълкуването са подобни на тези по чл. 301. Субект тук може да е всяко НОЛ.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Трудността при тълкуването идва от чл. 304, 2 - Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е
нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем
хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление. Съчетава по-тежко
наказуем активен подкуп, който иначе е диференциран между ал. 2 и 3 на чл. 301. Диференциращият критерий е,
че се дава подкупа и длъжностното лице нарушава служебните си задължения, но това нарушаване или не е
престъпление, или, макар да е престъпление, не е по-тежко наказуемо със самия активен подкуп. Тогава
отговорността е само на основание чл. 304, 2. Ако обаче във връзка с дадения подкуп длъжностното лице е
извършило по-тежко наказуемо престъпление, то тогава далият подкупа ще отговаря и за подбудителство.

Посредничество
52
 Чл. 305а - Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не
представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет
хиляди лева.
Деянието се наказва само ако не представлява по-тежко престъпление – когато не се е стигнало да
даване/приемане. Ако това стане ще се отговаря или за активен или за пасивен подкуп като съучастник.

Провокация
Чл. 307 - Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване
или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация
към подкуп с лишаване от свобода до три години. Този състав е пример за усложнение от гледна точка на
субективната страна.
От обективна страна изпълнителното деяние е създаване на обстановка или условия за даване или
получаване на подкуп.
От субективна страна е налице предварителен умисъл и цели:
1. Да се предизвика даване, получаване или обещаване на подкуп;
2. Да се навреди на онзи, който приеме или даде подкуп.
Този състав трябва да се различава от чл. 306. при провокацията всичко се прави от провокатора.
Иначе инициативата е от лицето, намислило да даде подкупа, или искащо да получа подкупа. В този случай няма
провокация.

Глава девета
Документни престъпления

Обект на престъпленията са обществените отношения, свързани със съставянето (ред, форма),

използването и съхраняването на документи. Понеже тези престъпления накърняват реда и правната сигурност
на документирането, така биват застрашени и дейностите на държавните органи и отношенията им с гражданите.

Предмет и система
У теорията и практиката документните престъпления се систематизират в три основни вида съобразно
различни групи обществени отношения, обект на защита в гл. 9:
1. Престъпления, свързани със съставянето на документи, които, от своя страна се делят на документна
подправка – чл. 308 – 310 и 315, и лъжливо документиране – чл. 311 – 314.
2. Престъпно използване – чл. 316 – 318.
3. Престъпления, свързани с реда за съхранение на документи – чл. 313б – 319.
Общото и при трите групи е специфичният предмет на въздействие – документът. Той представлява
конкретно изрично писмено изявление на ФЛ, което има правно значение, съдържа факти, обстоятелства или
твърдения относно такива факти, които установяват, пораждат, прекратяват или изменят права, задължения или
правоотношения. Наличието на правно значение е съществен елемент от понятието за документ, тъй като ако
липсва въобще не може да се говори за документ и въздействието върху него ще е несъставомерно по гл. 9
поради липса на обществена опасност. Необходимо е още изявлението на дадено лице да е изявено в писмено-
езикова форма, посредством която е ясно изразено като съдържане в правния мир.
С оглед елементите на понятието документ в практиката и теорията се прави разграничение между това
понятие и официалните удостоверителни знаци по чл. 276. официалните удостоверителни знаци са абстрактно и
мълчаливо изразени изявления в клиширана форма (входни билети, талони за храна и др.), т.е. различията са с
оглед съдържанието, характера и формата им. Те не са документи по смисъла на НК и не могат да са предмет на
престъпление по гл. 9.
Видове документи:
1. Официални и частни. Понятие за официален документ имаме в чл. 93, т. 5 - "Официален
документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в
кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената
му функция. Що се отнася до частния, той е документ, при чието съставяне не са спазени
установените ред или форма или е съставен от лице, което не е длъжностно или ако е, то
това е извън кръга на службата му. Приема се, че нотариалната заверка на частен документ
не го превръща в официален. В случая тази заверка само удостоверява достоверност на
дата, съдържание или подписи. Тя не засяга самото изявление в документа. В тази хипотеза
съществуват два документа върху една материална основа – частен документ и официален
документ – нотариална заверка, извършена от съответното длъжностно лице в кръга на
службата му.
2. Истински и неистински. Понятието за неистински документ е дадено в чл. 93, т. 6 -
"Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
Неистинността се свързва само и единствено с неавтентичността на неговия автор. Няма
значение дали съдържанието е верно.
53
 3. С верно или неверно съдържание. При документите с неверно съдържание отразените в тях
обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност. Разликата между
неистинския документ и документа с невярно съдържание е, че неистинността се свързва с
личността, а неверността – със съдържанието.
4. Диспозитивни и удостоверителни. Диспозитивните документи представляват първично
изявление на автора. По своята същност изразяват разпоредителни действия, например да
се платят пари, завещания, договори за продажба, административни актове. Диспозитивните
документи не удостоверяват факти, събития или обстоятелства, а самото изявление.
Удостоверителните документи установяват съществуването или несъществуването на
определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа. С
оглед удостоверителната си функция тези документи могат да са само с верно или неверно
съдържание, поради което могат да бъдат предмет на лъжливото документиране.

Документна подправка
Изпълнителното деяние може да се изрази в две форми – да състави нестински официален или частен
документ или да преправи съдържанието на официален или частен документ.
Съставяне на неистински документ – за съставомерността на деянието е без значение дали отразените
факти и обстоятелства в документа са верни. Деянието ще е съставомерно и когато лицето, от чието име е
издаден документа, предварително е дало съгласието си за съставянето му
Чл. 308 – съставяне на неистински документ – ал. 1 - Който състави неистински официален документ
или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на
документ с лишаване от свобода до три години.
Субект може да е всяко НОЛ.
От обективна страна престъплението ще е довършено със самото съставяне на документа. Употребата
му не е елемент от състава, а е само цел на дееца, която не е нужно да се реализира. В практиката се приема, че
когато за саставянето на документа са извършени не едно, а повече действия и все още не се извършени
всичките, ще е налице опит.
Ал. 2 - Когато предмет на деянието по ал. 1 са български или чуждестранни документи за
самоличност, за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на
превозни средства, свидетелства за регистрация на превозни средства, визови стикери или други
документи, удостоверяващи правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от
свобода до осем години. Това е квалифициран състав с оглед специфичен предмет.
Ал. 3 – квалификация на квалификацията - Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна
облага, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Имотната облага, ако такава е получена, се
отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.
Ал. 5 - За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една
година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от
предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години. Криминализирано е
приготовлението към документна подправка по чл. 308, 1, както и към ал. 2 и 3, също и сдружаването с цел
извършване на някое от тези престъпления.
Ал. 7 - Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или
предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3,
се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Ал. 6 – поощрителна норма - Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е
довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на
официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването
на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и
съобщи за него на властта.

Преправянето на съдържанието се изразява и се осъществява посредством въздействие върху

съществуващ истински документ чрез подменяне или допълване на снимки, букви, цифри, подписи и др. чрез
заличаването им или с някакво друго въздействие, като по този начин съдържанието на документа се променя
съществено. Понеже съдържанието на документа включва и изявления, обективирани в него, се приема, че
когато чрез преправката то бъде засегнато, на документа се придава вид, че произлиза от лицето, посочено като
негов автор. Налице е несъответствие между първоначално изявеното и промененото. Затова в случая не е
налице изготвяне на документ с невярно съдържание, а превръщане на документа от истински в неистински.
Чл. 309, ал. 1 - Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи
съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е
прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка
на документ с лишаване от свобода до две години. Това е двуактно престъпление. от обективна страна трябва
да има съставяне на неистински или преправен истински частен документ, последвано от неговата употреба –
деецът иска с него да докаже съществуването, прекратяването или изменението на права, задължения или
правоотношения. Престъплението ще е довършено с използването на документа чрез представянето му пред
съответното длъжностно или частно лице. Преди това ще е налице само опит. Разликата между чл. 308 и 309 е,
че при 308 става дума само за официален документ, а при 309 – само за частен. Освен това престъплението по
чл. 309 е двуактно. По чл. 309 деецът може да извърши първия акт сам или чрез друго лице, но ще има
54
качеството на извършител. В тази хипотеза въпросът за отговорността ще зависи от субективната страна на
деянието, т.е. когато има общ умисъл за съставянето, преправянето и използването на документа, другото лице,
осъществило първия акт, ще е съизвършител. При липса на общ умисъл за употреба на документа ще е налице
посредствено извършителство (?).
Тук субект е всяко НОЛ.
Ал. 2 – квалифициран състав - Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е
лишаване от свобода до три години.
Ал. 3 –маловажни случаи - В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е пробация или
глоба от сто до триста лева. Подобно е на чл. 308, ал. 4. Преценката трябва да се прави на основата на чл. 93,
т. 9. Конкретно за документните престъпления трябва да се имат предвид обстоятелствата, при които е съставен
или преправен документа, целта на подправката, характера на обществените отношения, застрашени от нея,
дали документът е използван и други
В практиката се приема, че чл. 310 е квалифициран случай на чл. 308 и 309 - Ако престъплението по
чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е
лишаване от свобода до пет години, а в случаите по чл. 308, ал. 2 и 3 - лишаване от свобода до дванадесет
години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от
1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи
наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 315 - (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със
съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308
и 309. (2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише
документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия. Методите за създаване на
неистински документ са специфични и са визирани в двете алинеи.

Лъжливо документиране
Чл. 311 - Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който
удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като
доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като
съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1 точка 6.
Субектът е особен – длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения съставя официален
документ. Субект може да е само такова длъжностно лице, в чиито задължения влиза това да удостоверява
истинността при съставянето на удостоверителни документи. Когато деянието е извършено извън кръга на
службата му, макар и от длъжностно лице, то не е съставомерно по чл. 311.
Изпълнителното деяние се изразява в истински удостоверителен документ, в който удостоверените
факти и обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
От субективна страна е налице пряк умисъл – трябва да се цели използването на документа.

Чл. 312 - Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му,
когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При същите условия ветеринарен лекар, който
издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от
свобода до една година или с пробация.
Субектът е особен – по ал. 1 – човешки лекар, а по ал. 2 – ветеринарен лекар (Гледайте редовно
„Wildes Wohnzimmer” и „Menschen, Tiere und Doktoren” по VOX!).
Предметът също е особен – лъжлив документ за здравословното състояние на човек или гадина.

Чл. 313
Ал. 1 - Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение,
изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се
дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с
лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
Субект е всяко НОЛ.
Изпълнителното деяние е в две форми – потвърждаване на неистина или затаяване на истина.
Потвърждаване на неистина ще е налице тогава, когато деецът не отрази вярно в своята декларация или
съобщение обстоятелствата. При затаяването на истина той премълчава определени обстоятелства или
съобщава само некои от тях..
От субективна страна е налице прек умисъл.
Ал. 3 - Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в
частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ
или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този
документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. Това е наказуем
състав за частен документ в електронна форма, като се изисква неговата употреба → престъплението е
двуактно.

55
 Разлика между чл. 313, 2 (Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на
дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от сто до двеста и
петдесет лева.) и чл. 255: Двете престъпления с оглед различното им систематическо място засягат различни
обекти. И при двете обаче се засягат отношенията, свързани с документирането на факти и документооборота,
както и данъчните отношения. Разликата е, че по 313, 2 са регламентирани хипотези извън чл. 255, 1. По чл. 313,
2 биха могли да се подведат случаите, при които деецът преследва избягването на данъци без да е необходимо
те да са в големи размери. Избягването плащането на данъците е част от изпълнителното деяние по чл. 255, но
при чл. 313, 2 това е целта на дееца. Съставът по чл. 313, 2 е с по-широко приложно поле и с по-ниска степен на
обществена опасност от деянието по чл. 255, тъй като се изразява само в потвърждаване на неистина или
затаяване на истина, без да се е стигнало до самото избягване на плащането на данъци, защото то е
регламентирано само като цел.

Чл. 314 – посредствено лъжливо документиране

Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален
документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с
лишаване от свобода до две години или с пробация.
Изпълнителното деяние представлява деяние, при което по указание на частно лице се внасят неверни
обстоятелства или заявления в официален документ, съставен от длъжностно лице, което обаче е заблудено от
виновния, не знае, че удостоверява неистина. Изправени сме пред подвеждане на длъжностното лице.
От субективна страна е налице умисъл.

Престъпно използване на документи

Документите се създават за да бъдат използвани съобразно техните функции и значение. Това важи
преди всичко редовните документи. Има редица случаи, в които наличността на редовен документ не изключва
неговото неправомерно ползване, например от неупълномощено лице. Възможна е такава употреба на
документи, изразяваща се в злоупотреба с ползването им.

Чл. 316 – ползване на престъпно създаден документ.

Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който
съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от
такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Засягат се или се засягат съществено обществени отношения, които още с факта на създаването на
нередовния документ са вече поставени в опасност. Затова тук самото ползване на документа е самостоятелно
престъпление без ползващото го лице да е участвало в създаването му. Препращането в чл. 316 е относно
наказанието и има значение в две насоки:
→ Чрез съответното съобразяване на предходните членове се (?) съответните състави на
престъпно ползване на престъпно създадения документ.
→ На тази основа се установява какво именно е наказанието, което законът предвижда за така
определените състави.
Деянието по чл. 316 се изразява в самото ползване на противоправно създадени от друг документи, т.е.
такъв документ да се употреби пред дадено лице като редовен документ с оглед претендираното негово правно
значение.
Субект на престъплението е всяко НОЛ, което обаче не е участвало в противоправното съставяне на
документа.
Предмет могат да са всички документи, посочени в състава.
От субективна страна е налице умисъл. Деецът трябва да има представа, че ползваният документ е
противоправно съставен. Също така трябва да има представа, че този документ се предявява на некое лице или
му се дава, все едно е редовен документ.
Престъплението е довършено със самата употреба на документа. Неколкократното неправомерно
използване на документа може да е продължавано престъпление, а не съвкупност. Едно престъпление ще имаме
и тогава, когато ползваме няколко документа с оглед постигането на определена цел.

Престъпно ползване на редовни документи

Чл. 317 - Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без
намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Случаят е
на документ, подписан от създателя му без намерение той да се задължи по него и по начина описан в него. Това
е нещо различно от симулативните сделки. Субект е всяко НОЛ.

Чл. 318 - Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да
заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две
години или с пробация, или с глоба от сто до триста лева.
Предмет на престъплението е всякакъв официален документ – лична карта, всекакви други, но само
легитимационни. Документът трябва да се използва единствено пред орган на власт.
От субективна страна е налице особена цел – да заблудиме органа на власт
56
 Престъплението е довършено със самото представяне на документите.

И при 317, и при 318 е налице умисъл от субективна страна. Деецът трябва да съзнава, че
противозаконно си служи с документ, предназначен за друго лице.

Престъпно унищожаване, скриване и повреждане

Чл. 313б
Чл. 319 - Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ
с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от
свобода до три години или с пробация.
Предмет на престъплението е редовен документ, правомерно създаден. Фалшификат не може да е
предмет на престъпление по този състав. Приема се, че когато се касае за преправяне на истински документ, с
което се засяга частично неговото съдържание, за приемателя може да е от интерес запазването му за да може в
последствие да се направи по-лесно разграничението между оригинал и преправката. Затова частично
преправени документи могат да са предмет по чл. 319.
От обективна страна са дадени три форми на изпълнителното деяние:
- Унищожаване – окончателно и безвъзвратно ликвидиране на писмено конкретно изявление, което
престава да съществува: чрез правенето му нечетливо; чрез унищожаване на материалния носител.
- Повреждане – засягане по някой от указаните начини на част от документа, която е с такова естество,
че е свързана с правното значение на документа, като в тези случаи ако отделните елементи на документа
престават да съществуват. Ще има унищожаване обаче в случаите, когато е повредена част, която е
основополагаща за документа.
- Скриване – в този случай документът продължава да съществува, но притежателят му не знае къде е
и не може да го ползва.
От обективна страна трябва документът да не принадлежи на дееца или само частично да му
принадлежи.
От субективна страна имаме умисъл и особена цел – да набави за себе си или за другиго облаги или да
причини вреда. Следователно няма престъпление при евентуален умисъл или при непредпазливост.

3Глава десета
Престъпления против реда и общественото спокойствие

Тези престъпления се делят на няколко категории:

1. Създаване на предпоставки за престъпна дейност – 320, 321, 321а, 322;
2. Самоправство – чл. 323;
3. Хулиганство – чл. 325;
4. Участие в хазарт;
5. Скитничество и просия;

Чл. 320 - (1) (Предишен текст на чл. 320 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който явно подбужда към извършване
на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез разпространяване на печатни произведения или по
друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това,
предвидено за самото престъпление.
(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието за явно подбуждане към извършване на престъпление
по чл. 108а, ал. 1 е лишаване от свобода до шест години.
Ал. 2 е квалифициран състав. Трябва да се обърне внимание на разликата между чл. 320 и
подбудителството към самостоятелно престъпление.
От обективна страна престъплението се характеризира с изпълнителното деяние – явно подбуждане.
Явното подбуждане е намерение за мотивиране на лицата, върху които се въздейства, за извършване на
престъпление. Неизчерпателно са посочени начините за това.

Чл. 321 - (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна
група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода
от една до шест години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато
групата е въоръжена или създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 -
4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1 - 4 и чл. 354в, ал. 1 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:
1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;
2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на
органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или
от нея престъпление.

57
 (5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на
властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването
и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.
(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или
чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез
които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на
орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Престъплението се изразява в самото участие в престъпна група, а изпълнителното деяние –
образуване, ръководене или обикновено участие.
Разлики със съучастието по чл. 20: Макар и да е възможно група да се създаде и с оглед извършването
само на едно престъпление, типичната хипотеза е друга. При организираната престъпна група все пак има
някаква организация, за разлика от съучастието.
От обективна страна е без значение местоизвършването на престъпленията – може в България или
чужбина, но има ограничение от гледна точка на престъпленията – чл. 93, т. 20 - "Организирана престъпна
група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и
чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.
Това много ограничава приложното поле.
От субективна страна деянието е умишлено. Достатъчно е участникът да се включи в престъпната група
и да съзнава престъпните и цели. Наказанията са диференцирани
Когато престъпна група извърши престъпление, наказването за престъплението е като при съучастие.

Чл. 322 – непопречване на престъпление - Който не попречи на извършването на очевидно тежко

престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за
другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Трябва да имаме такова положение, сочещо, че предстои непосредствено започване или вече е
започнало престъпление и то тежко. Наличността на това престъпление трябва да е очевидна – да се касае за
несъмнена даденост (преценява се конкретно). От конкретните обстоятелства трябва да е налице това, че
осуетяването на престъплението трябва да е възможно без значително затрудняване на дееца или без опасност
за него или за другиго. Може да стане или чрез собствена проява, или по друг начин.

Чл. 323 – самоправство - (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който
самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет
години и глоба до хиляда лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62
от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се
наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно
възстанови първоначалното фактическо положение.
(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши
отново същото деяние.
(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха,
наказанието е лишаване от свобода до 6 години.
От обективна страна са налице два момента:
1. Претендирано от дееца право;
2. Действие по неговото самоволно осъществяване, не по установения ред;
Претендираното право може да е действително съществуващо, но и да не е такова, като в последния
случай въобще няма възможност за законосъобразно осъществяване.
Що се отнася до израза „оспорвано от дееца”, то това означава, че има предвиден от закона ред за
осъществяването на правото като гаранция за осъществяването на интересите на съответните лица. Желаещите
да упражнят правото си по съответния ред не са съгласни с осъществяването му по друг начин.
Изпълнителното деяние се изразява в действия, чрез които се стига до самоволно осъществяване на
правото не по реда, установен в закона. Съдържанието на тези действия зависи от характера на правото и
установения ред за осъществяването му. Не може да се говори за самоправство ако деецът не внася промяна в
характера на правото или реда за осъществяването му. Няма самоправство и тогава, когато едно лице действа в
рамките на правата, които са му дадени.
Престъплението е довършено тогава, когато...... (?). Поради тази причина
можем да имаме хипотеза на опит.
От субективна страна умисълът на дееца трябва да обхваща представата както по отношение на
нарушаването на установения ред и извършването на промяната във фактически план, така и липсата на
съгласие относно тази промяна от страна на засегнатия.
Субект на престъплението е всяко лице, което действа с оглед на осъществяването на свои собствени
права или чужди такива, действителни или предполагаеми.
Самоправството е наказуемо само в немаловажни случаи.
58
 Чл. 325 – хулиганство - (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено
порицание.
(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет
години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103
от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно,
наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет
години.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.,
изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен
рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.
Обект на посегателството са обществените отношения, свързани с правилата на морала, обществените
порядки, гарантиращи общественото спокойствие и ред.
Изпълнителното деяние се изразява в непристойни действия, грубо нарушаване на обществения ред и
изразяващи крайно неуважение към обществото. Могат да се изразят в няколко насоки:
- Грубо нарушаване на общественото спокойствие – например се сбиваме в кръчмата;
- Предизвикателно нарушаване на морала чрез демонстративно изразени цинизми, неприлично
държание и др.
- Засегане на телесната неприкосновеност на граждани, нихната чест, половата им
неприкосновеност, повреждане на вещи;

От субективна страна това, което превръща тези действия в хулиганство, е психическото отношение на
дееца към извършването – съзнава, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява
абсолютното си незачитане към обществените порядки. Може обаче да имаме и евентуален умисъл – когато
извършва деянието си в преследване на друга цел и допуска това да стане в обстановка и по начин, въздигнати в
състава.
Ал. 2 въвежда квалифициран състав:
- Когато има съпротива срещу орган на власт;
- Когато е проявен цинизъм или дързост – Трябва да са изключителни. Под цинизъм се разбира
поведение, при които непристойните действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи
морала, например публични развратни действия. Дързост е налице когато в много груба форма
се засягат обществените и лични интереси и упорито не се (?) засягането.
Хулиганството по НК се различава от дребното хулиганство по УБДХ по степента на обществена
опасност.

Чл. 326 – лъжливи сигнали за тревога - Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни
повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до
две години.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в предаване на неверни повиквания или
заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Тези неверни повиквания или знаци могат да са свързани
с едно лице, но също така и да се касаят за тревога или опасност за обществото като цяло (Делото срещу КУКУ
за АЕЦ „Козлодуй”).
От субективна страна – умисъл.

Чл. 327 – устройване или участие в хазартна игра.

Ал. 1 - Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода
до три години или с глоба от сто до триста лева.
От обективна страна е характерно изпълнителното деяние – устройване на хазартна игра по смисъла на
ЗХаз (успехът зависи преимуществено от шанса). Следователно не наличието на залог определя дали една игра
е хазартна или не. Ако играем партия шах и правим залози – тук успехът много-много не зависи от шанса. Може
да се устрои игра срещу залози, но успехът да не зависи от шанса, а от уменията.
Изисква се също така това да става без съответното разрешение от Държавната комисия по хазарта.
От субективна страна – умисъл.
Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със
съответното разрешение, но не на определените за това места.
От обективна страна устройването на хазартна игра е със съответното разрешение, но
криминализиращото условие е играта да се устройва не на определените за това места от ЗХаз.
Ал. 4 – основен състав - Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без
разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.
От обективна страна се наказва участието в хазартни игри, устроени без съответното разрешение.
Изисква се системност – да се участва в барем три такива игри.
59
 От субективна страна – умисъл.

Чл. 328 – скитничество

Ал. 1 – криминализирано е скитосването в група - Който води живот в скитническа група, се наказва с
пробация до две години или с глоба от сто до триста лева.
Изпълнителното деяние се изразява във водене на живот в скитническа група. по принцип този живот е
характерен за некои групи от населението – мангали-катунари. Под група се разбират 2 или повече лица.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 3 – криминализирано е скитосването поединично - Който води скитнически живот, като не се
установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва с пробация
до две години.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява във водене на скитнически живот. За да се
приеме, че се води такъв, трябва да са налице кумулативно:
- Лицето не се установява на постоянно място за живеене;
- Наред с това лицето не упражнява общественополезен труд.
От субективна страна – умисъл.

Чл. 329
Ал. 1 – основен състав - Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се
занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се
наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
Субектът е особен – пълнолетно работоспособно лице.
От обективна страна съставът се характеризира с изпълнителното деяние – неупражняване на
общественополезен труд, като за да се счита това за престъпление трябва да са налице кумулативно:
- Да продължава продължително време. Практиката приема, че това са повече от 4 месеца в една
календарна година.
- През съответния период да се получават нетрудови доходи по непозволен или неморален
начин.
Ал. 2 – просия - Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.
Това е типично престъпление на системно извършване и пример за норма с проста диспозиция. Под
просия се има предвид безвъзмездно търсене на материални средства без деецът да има материално-правни
основания за това. Системността се установява с актове за установяване на административно нарушение.
От субективна страна – умисъл. Най-често това престъпление се осъществява чрез посредствено
извършителство: Циганката от ромски произход пуска чаветата и те започват да врещят „Бате, дай 20ст., бе!”.
(„Mangali diss”: „Съседката отишла боклука да изхвърли, а вътре във контейнера мазен циганин се мъдри; „Дай да
ям, ма, како!” – рекло цигането, но с кофата в ръка тя разбила му ченето.” Как е възможно такъв расизъм! Всички
граждани, независимо от техния етнически и религиозен статус са равноправни граждани на обществото – чл. 6
К. Трябва всички да бъдем мили и толерантни и да се обръщаме към Комисията за закрила от дискриминация
щом забележим, че правата на лице от малцинствата се нарушават.)

Глава единадесета
Общоопасни престъпления

Родовият обект на посегателство е разностранен – обществени отношения, свързани с общоопасно

поведение. То може да произтича или да се свързва с факта, че се използват опасни средства за
осъществяването му или с въздействие върху специфични предмети – храна, въздух, храни, напитки, което
представлява сериозна заплаха за живота и здравето на хората. Общоопасното поведение може да е свързано и
с осъществяването на един или друг транспорт или пък да има специфичен международен елемент – въздушното
пиратство. На база на тази разностранност на обществените отношение се изгражда структурата на
престъпленията:
1. Престъпления извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства. Най съществените
видове са:
- Палеж – 330 – 333;
- Причиняване на наводнение – 334 – 335;
- Незаконно придобиване и държане на оръжие – 339;
2. Престъпления по транспорта и съобщенията – 342 – 346б;
3. Престъпления против народното здраве и околната среда. С най-големо значение са:
- Изготвяне по опасен начин на храни и питиета за общо ползване – 349 - 351;
- Престъпления, свързани със силно действащи вещества, в това число и наркотици – 354 и следващи;
4. Престъпления при използването на атомната енергия за мирни цели;
5. Други престъпления;

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ПО ОБЩООПАСЕН НАЧИН ИЛИ С ОБЩООПАСНИ СРЕДСТВА –

РАЗДЕЛ І
60
 Палеж
Чл. 330
Ал. 1 – основен състав - Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения,
гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от
свобода от една до осем години.
От обективна страна деянието се изразява в запалване на имущество със значителна стойност. Има се
предвид не изгарянето, а подпалването.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
Чл. 330, ал. 1 следва да се тълкува систематически с чл. 333, който предвижда по-особена хипотеза –
чрез взрив. Другото е същото. И по двата състава от субективна страна е налице умисъл.
Ал. 3 – по-тежко наказуеми състави - Ако в случаите по предходната алинея са последвали
значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, а ако е последвала
смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет
до петнадесет години. Трябва имуществото да е изгорело, а не само да е подпалено.

Чл. 331
Ал. 1 – основен състав - Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва
с лишаване от свобода до три години. Разликата с чл. 330, ал. 1 е само във формата на вината.

Чл. 332 – основание за освобождаване от наказателна отговорност - За палеж деецът не се наказва,

ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди. Кумулативно
трябва да са налице две условия:
→ Деецът незабавно да е загасил пожара;
→ Това да е станало преди да са настъпили значителни вреди;
Не може да се приложи към чл. 330, ал. 3.

Причиняване на наводнение

Чл. 334
Ал. 1 – основен състав - Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота
на другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в причиняване на наводнение. Характерно е,
че изрично е посочен резултатът – излагане на опасност на живота или здравето на другиго, което е подобно на
чл. 10 – поставяне в опасност.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако в този случай са последвали значителни вреди, наказанието е
лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е
искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от десет до петнадесет години. Характерно
и за двете обстоятелства по ал. 2 е, че те се обхващат от непредпазлива форма на вина – „не е искал и не е
допускал”. Следователно при престъпленията по ал. 2 вината е смесена – умисъл за причиняване на
наводнението и непредпазливост за настъпилия резултат.

Чл. 335
Ал. 1 – основен състав - Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност
живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години. Разликата с чл. 334, 1 е само
непредпазливостта.
Ал. 2 – по-тежко наказуеми състави - Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е
лишаване от свобода до пет години. Тук, за разлика от чл. 334, 2, няма смесена вина – пак е непредпазливост.

Нарушаване на правилата за държане на оръжие

Това е пример за продължено престъпление.

Чл. 339
Ал. 1 – основен състав - Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму
взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има за това
надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
От обективна страна предмет са взривове, огнестрелни, биологични, химични, ядрени оръжия или
боеприпаси. Съставът се характеризира и с изпълнително деяние в три форми:
- Придобиване;
- Предаване;
- Държане;
Съставът се характеризира и с условието това поведение да се осъществява без надлежно
разрешение.
От субективна страна е налице умисъл.

61
 Ал. 5 – основен състав - Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение
прибере намерени взрив, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие или боеприпаси. Този състав
е въведен заради зачестилите случаи на твърдене от лица, заловени с оръжие, че тъкмо отивали да го предадат.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в прибиране на намерените цитирани пушкала
без съответното разрешение. Сега всеки, който намери оръжие, трябва да се обади за разрешение преди да го
предаде в РПУ.
От субективна страна е налице, умисъл.

Чл. 339а
Ал. 1 – основен състав - Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда,
използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на
информация, се наказва с лишаване от свобода до три години.
От обективна страна се предвижда инкриминирането на съответните дейности без съответното
разрешение.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Ал. 3 – по-тежко наказуем състав - Ако деянието по предходната алинея е извършено от длъжностно
лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА – РАЗДЕЛ ІІ

Чл. 341
Ал. 1 - Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство,
моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение,
като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до
две години или с пробация.
Този състав показва една специфика от обективна страна. Изпълнителното деяние се изразява в
нарушаване на правилата за движение по пътищата, следователно е бланкетна норма и отпраща към ЗДвП.
Съставът е резултатен – поставяне в опасност или застрашаване на здравето или живота на друго лице.
От субективна страна деецът допуска резултата – възможен е само евентуален умисъл.
Това е пример за ситуация, в която в довършено престъпление се въздига опит, осъществен чрез
евентуален умисъл. По принцип наказуем е само опита при пряк умисъл.
Ал. 2 - Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши
правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на
пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.
Положението е аналогично. Спецификата идва от обективна страна – нарушават се правилата за експлоатация
или изискванията за добро качество на ремонта. Резултатът и равен на този по ал. 1.
Субект е само работник или служител в транспорта.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Ал. 3 - Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или
значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:
а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет
години;
б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без
имуществени вреди - от три до дванадесет години;
в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без
последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи
- от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.
Регламентирано е престъплението, при което в следствие на поведението по ал. 1 или 2 се води до
смърт или телесна повреда на друго лице. Това вече е довършеното престъпление.
Съставът се характеризира както с пряк, така и с евентуален умисъл. Ако деянието по ал. 1 или 2 е
осъществено при пряк умисъл то ще се квалифицира като опит по ал. 3.

Чл. 343 – Разликата с чл. 342 е само във формата на вината по отношение на резултата. Нарушаването
е умишлено, но резултатът е по непредпазливост.
Ал. 1 - Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:
а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди,
наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;
б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда,
независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири
години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;
в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от
свобода до шест години.
→ Значителни имуществени вреди – стойността на причинените имуществени последици.
→ Причиняване на средна или тежка телесна повреда. Квалификацията по буква „б” се прави
независимо от това, дали има или няма претърпени значителни имуществени вреди.

62
 → Причиняване на смърт. Има известна диференциация в зависимост от това дали е умишлено или по
непредпазливост, тъй като ако причиняването на смърт е умишлено, квалификацията е независима от буква „а” и
„б”. По чл. 343 когато смъртта е по непредпазливост уговорка за квалификация се прави само с оглед на буква „а”
– независимо дали са настъпили вреди. Ако с едно деяние се причинени смърт на едно лице и телесни повреди
на други, ако смъртта е умишлена, то квалификацията е само за смъртта. Ако обаче е по непредпазливост ще се
приложи чл. 343, 1 б. „б” и „в”. (Тук никой нищо не зацепи и се наложи обяснение: С едно деяние се причинява
смърт и отделно на седящите отзаде – телесни повреди. Ако смъртта е умишлена при условията на чл. 342, 3 б.
„в” няма да има отделна квалификация. Ако смъртта е по непредпазливост и са налице и телесни повреди – ще е
по чл. 343, 1 както по буква „б”, така и по б. „в”. Поглъщането чл. 343, 1 б. „в” обхваща само буква „а”, но не
обхваща когато е по буква „в” на чле. 342, 3 настъпването на телесните повреди. `Псолютно нищо не разумях!).
Ал. 2 – забележителен член (20,8см) - За престъпления по ал. 1, букви "а" и "б" наказателното
производство се прекратява, ако пострадалият поиска това. Налага се систематическо тълкуване с чл. 348б –
класически вариант на обособяване на престъпление от частен характер. Според него когато вредите или
телесните повреди са причинени на съпруг или на близък родственик, то наказателното преследване се възбужда
по тъжба на пострадалия. По чл. 343, 2 престъплението не е от частен характер – образува се на общо
основание, но се дава възможност пострадалият да предизвика последици за производството от частен характер.
Ал. 3 и 4 – по-тежко наказуеми случаи – (3) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт
на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:
а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки
случаи - до осем години;
б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване
от свобода от пет до петнадесет години.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага
и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343а – по-леко наказуеми случаи - (1) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.,
предишен текст на чл. 343а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е:
а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до
три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или пробация при средна
телесна повреда;
б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;
в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице -
лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години;
г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от
две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) За престъпление
по ал. 1, буква "а" наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това.
Това са случаите, при които деецът, след извършване на деянието, е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия. Това е типичен случай на поощрителна норма за следващо престъплението
поведение. Не се изисква пострадалите да са спасени.

Чл. 343б
Ал. 1 – основен състав - Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година.
Разпоредбата не изисква да са настъпили каквито и да било последици. Изисква се и концентрацията
да е установена по съответния ред – кръвна проба и то веднага след проверката, а не на следващия ден.
Трудността при прилагането се основава на няколко момента:
1. Съставът се характеризира с умисъл – излиза, че човекът трябва да си е направил проба,
да е установил, че е пиян и така да се е качил в колата.
2. Законът не обвързва наличието на алкохола със състоянието на шофьора. Никой не
поставя въпроса дали когато си пийне не кара по-добре. Има научни изследвания, сочещи,
че при някои хора ограниченото количество алкохол води до стабилизиране на реакциите.
Ал. 2 – основен състав - Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за
деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. Става
дума за повторно деяние, извършено след осъждане по ал. 1 с влязла в сила присъда. Иначе ще се третира като
административно нарушение.

Чл. 345 - Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със
знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от
сто до триста лева.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в служене с контролни знаци. Условието за
криминализиране е тези знаци да са издадени за друго МПС или въобще да не са издадени от компетентните
органи.
63
 От субективна страна е налице умисъл.
Обикновено извършването на това престъпление представлява практическа подготовка за
извършването на по-тежки престъпления.

Чл. 345а - Който в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен
номер на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от
пет хиляди до десет хиляди лева.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заличаване или подправяне на
идентификационни номера на МПС. Няма значение дали номерът е на двигателя, рамата или друг. Условието е
това да става по съответния ред.
От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 346 – отнемане на чуждо МПС с намерение за ползване.

Ал. 1 - Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго
без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.
Наказанието тук е по-тежко от чл. 194, защото там няма определен минимум. Направено е с цел деецът да не е
заинтересован да твърди неистини. Разликата с чл. 194 е, че тук само чуждо МПС може да е предмет на
престъплението. Освен това тук не се изисква намерение за присвояване, а за ползване. Другите неща са като
при чл. 194.
Ал. 3 - Наказанието по ал. 2 се налага и на лице, което предлага съдействие за връщане на
отнетото превозно средство срещу получаването на имотна облага. Ако не се цели имотна облага ще е
налице принуда. От субективна страна – пряк умисъл.
Ал. 5 и 6 – забележителни случаи.

Чл. 346б - Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на
собственика, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева. Съставът от
обективна страна се характеризира с проникване в чуждо МПС. От обективна страна има две условия – това да е
станало противозаконно и без съгласието на собственика. От субективна страна – умисъл

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ НАРОДНОТО ЗДРАВЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА – РАЗДЕЛ 3

Чл. 349
Ал. 1 – основен състав - Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет
в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с
което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
От обективна страна предмет на престъплението е приспособление, предназначено за общо ползване,
с което или от което се черпи вода за пиене. Изпълнителното деяние е дадено в две форми – тури или примеси
опасен за живота или здравето предмет.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда,
наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е
лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. По
ал. 2 резултатът също трябва да е обхванат от умисъла – от систематично тълкуване с чл. 351.
Ал. 3 – основен състав - Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел
да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.
От обективна страна изпълнителното деяние се състои в разпространяване на причинители на
епидемично заболяване.
От субективна страна имаме пряк умисъл + цел- да бъдат заразени люде.

Чл. 350
Ал. 1 – основен състав - Който изготви храни или питиета, предназначени за общо ползване, по
такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава,
предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива храни или питиета, се наказва с лишаване от
свобода до пет години.
От обективна страна предмет са храни и питиета за общо ползване. Изпълнителното деяние е дадено в
два варианта – изготвянето им по горепосочения начин и пускане в обръщение на такива храни и питиета.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 2 – основен състав - Който наруши правила, уреждащи добива, производството, преработката,
съхранението или търговията с животни, суровини, храни или питиета, предназначени за общо ползване, и с
това изложи на опасност здравето или живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.
От обективна страна предмет са животни, суровини, храни, питиета предназначени за общо ползване.
Изпълнителното деяние представлява нарушаване на правилата, свързани с добива, производството,
съхранението или търговията с них.
Съставът е резултатен – престъпните последици представляват излагане на опасност на здравето или
живота на други.
От субективна страна – умисъл.
64
 Ал. 3 – по-тежко наказуем състав - Ако от деянието по ал. 1 и 2 е последвала средна телесна повреда
за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за
другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от
три до петнадесет години. Става дума за реално настъпила средна или тежка повреда или смърт на друго
лице.

Престъпленията по чл. 349 и 350, осъществени с антидържавна цел при условията на чл. 97, се
третират като престъпления против държавата – имаме отношение на поглъщане.
Престъпленията по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, се наказват по чл. 351.

Чл. 349а
Ал. 1 – основен състав - Който наруши правила, установени за вземане и предоставяне на човешки
органи или тъкани за трансплантация, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.
Предмет на престъплението са човешки органи или тъкани. Изпълнителното деяние се изразява в
нарушаване на правилата, установени за вземане или предоставяне на такива органи или тъкани.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 2 – по-тежко наказуем състав с оглед целта - Наказанието е лишаване от свобода от три до пет
години, ако деянието е извършено с користна цел.

65