6ДОМАШНО НАСИЛИЕ-ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ФОРМИ, ЗАКОНОВИ

УРЕДБИ У НАС И В ЧУЖБИНА

Ина Банева, Даяна Янева, Таня Кисова, Изабел Вълчева, Даниела Войнова,
студенти в Нов български университет

„Никой човек не избира злото, защото е такова. Той просто го

смята за щастието, което търси.“ Мери У. Шели

В издание на ООН, озаглавено “Стратегии за борба с насилие: наръчник на

средствата и възможностите за това”, домашното насилие се определя като използване
на сила или заплаха за прилагане на сила от съпруг или приятел с цел принуда и
сплашване на жената, за да се подчини. Насилието може да бъде изразено в блъскане,
удряне, задушаване, удряне на плесници, ритане, изгаряне или намушкване с нож.
Същото по същество е залегнало в законодателствата в страните, където нормативно е
уредена тази материя.1
В нашата страна в сила е Закон за защита от домашното насилие, приет за първи
път през 2005г., и Правилника за прилагането му. Дефиницията, която той дава е
следната:
чл.2(1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
чл.2(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.2
Формите на домашно насилие са няколко:
Изолация - жертвата е зависима от партньора си без възможност за помощ и
подкрепа отвън. Излизанията и контактите й се ограничават до нула, което се
осъществява по различни начини.
Финансов контрол - жертвата се лишава от достъп до пари и каквато и да било
информация за финансите на семейството. На ден й се отпускат само определени
1
Златанова, В.,Домашното насилие, 2001, София: Унипрес ЕООД
2
Закон за защита на домашното насилие

1
стотинки за пазаруване. Забранява й се да работи. Дори и да е взела пари на заем, или
ако има спестявания, те й се отнемат.
Заплашване – използва се, за да събуди чувство на страх у жертвата, че ако не се
подчинява, ще й се случи нещо много лошо. Вербалните заплахи често са придружени с
жестове, като унищожаване на вещи (най-вече на жертвата), нараняване или убиване на
малки домашни животни, игра с огнестрелни оръжия. Най-честите заплахи са тези за
убийство на жертвата и/или децата, както и заплаха със самоубийство.
Емоционално насилие - лишава жертвата от самоувереност, кара я да
раболепничи, прави я зависима и слаба. Това поведение включва унижаване и ругаене
на жертвата, дисквалифицирането й пред приятели, вменяване на вина, както и на
чувството, че тя е глупава.
Физическа злоупотреба - кара жертвата да върши онова, което иска насилникът.
В повечето случаи той наказва жертвата за това, че е нарушила неговите правила. Това
поведение включва: зашлевяване, ритане, блъскане, удряне с юмрук, хапане, хвърляне
на предмети; насочване и стрелба с оръжие; заключване вкъщи; изоставяне на
непознато място; отказ на насилника да помогне, когато жертвата е ранена, болна
или бременна; оставяне без храна; душене, връзване; обезобразяване; убийство.
Сексуална злоупотреба - много жени са открили, че след определен период от
време мъж, който е злоупотребявал физически или психически, стига и до тази форма
на насилие. То включва - каране на жертвата да върши неща в секса, които тя не
иска и които я карат да се чувства неудобно; изнасилване; насилване на жертвата да
прави секс с други хора.
Използване на децата, за да се контролира или наказва майката - често мъжете,
които упражняват насилие, заплашват, че ще навредят на децата, за да накарат майката
да се подчини на изискванията им. Децата биват използвани като "шпиони", които да
докладват на бащата къде е майка им. Деца биват принуждавани да участват в
нападенията срещу майка им. Някои насилници системно подкопават авторитета на
майката пред децата.
(...) Държавите носят отговорност и е в техен интерес, както и приоритет на
националните им политики, да гарантират правото на жените да не са обект на насилие
от какъвто и да е вид и от който и да е човек. За целта държавите не могат да се

2
позовават на обичая, религията или традицията, използвайки ги като средство да
избягат от тази си отговорност.3
В началото на годината проблемът за домашното насилие стана изключително
актуален в световен мащаб. Тогава Русия предизвика широки дебати, обявявайки
решението си да внесе изменения в закона за домашното насилие. Така побоят върху
съпрузи и деца, който предизвика кървене и синини, но не и счупване на кости, се
наказва с 15 дни затвор и глоба, но само ако се случва повече от веднъж годишно.
Преди това е предвиждано максимално наказание от две години затвор. С тази
промяна, Русия декриминализира голяма част от различните форми на домашното
насилие. Според измененията, случаите на побой срещу близки роднини, когато не
съставляват рецидив, ще се третират като административни нарушения, а не като
престъпления по наказателния кодекс. Съгласно новата законова мярка,
административното наказание за побой, извършен за пръв път и без сериозно
увреждане на здравето на пострадалото лице, води до административен арест на
извършителя от 10 до 15 денонощия, глоба от 5 хиляди до 30 хиляди рубли или
задължителен труд от 60 до 120 часа. Тези промени предизвикаха широк отзвук на
фона на данни на ООН, че 14 000 рускини умират годишно, ставайки жертви на
домашно насилие.
В другия полюс, в законодателно отношение, стои Австрия. Тя е първата
страна в Европа, която приема закон за насилието. Федералният закон за защита от
домашно насилие, всъщност е изменение, което променя наказателния кодекс,
заповедта за изпълнение, гражданския процесуален кодекс и е влезнал в сила през
1997г. Той защитава всички лица, които са били засегнати от домашно насилие,
независимо от тяхната възраст, пол, семейно положение или отношения с лицето в
риск. Целта на закона е да даде възможност на жертвите да останат в домовете си и да
са предпазени от насилие. Австрийският федерален закон за защита срещу домашното
насилие е бил модел в Европа през 2009 г. и е изменен с втория Закон за защита на
насилието (2-ро GeschG). Била е запазена сигнализацията, забраната за достъп и
разпореждането. Благодарение на това, защитата на жертвите е значително подобрена.
През 2014 г. вторият австрийски Закон за защита на насилието получава наградата за

3
Съвет на Европа: Препоръка Rec(2005)5 на Комитета на министрите към страните членки за
защита на жените от насилие

3
бъдеща политика, която се присъжда от Световния съвет за бъдещето. Наградата е за
"иновативни подходи за прекратяване на насилието срещу жени и момичета". Въпреки
това, 29,5% от анкетираните жени в Австрия вече са били жертви на сексуално насилие.
Те са били изнасилвани или принудени да извършват сексуални действия, които не са
искали. 56,8% от жените са преживели физическо насилие. 4
Съществуват специални закони срещу домашното насилие в Босна и
Херцеговина, Хърватия и Косово, а Албания и Черна Гора са в процес на изготвяне на
такива закони. Македония и Сърбия регулират домашното насилие в Наказателните си
кодекси и го третират като специално престъпление.
Домашното насилие е факт навсякъде по света, независимо от географските и
икономическите параметри. И все пак, трябва да бъдат отчетени определени
субективни културно-исторически и народопсихологически особености. Затова можем
да обърнем поглед към съседна Сърбия. Това, на което попадаме е Наказателният
кодекс на Сърбия от 2005г., който признава множество форми на насилието срещу
жени като престъпления и предвижда правни санкции за тях. Формулирани са закони,
които защитават жертвите на домашно насилие:
 Наказателни престъпления срещу сексуална свобода (Глава XVIII);
 Наказателни актове срещу брака и семейството (Глава XIX);
 Семейният закон (2005г.) предвижда мерки за защита от домашно насилие;
 Домашно насилие (член 197);
 Мерки за защита (членове 198, 199, 200);
 Неотложност на процедурата (член 285);
 Закон за Пол (2009)- включва мерки за политиката на равни възможности за
жените и мъжете, както и специални мерки за предотвратяване и премахване на
дискриминацията, основана на пола и рода.
 Закон за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване
и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (2013). Това е
предложение, което призовава за приемането на Народното събрание на
Република Сърбия.5

4
https://www.wien.gv.at/menschen/frauen/stichwort/gewalt/zahlen.html
5
http://www.sigurnakuca.net/upload/documents/Sintetizovani%20izve%C5%A1taj%20o%20radu
%20CZSOC.pdf

4
 Въпреки приетите закони, според документ на равенството между половете
"Картографиране домашното насилие срещу жени в Централна Сърбия" през 2010 г. 6,
този показател е 54.2%, което означава, че един на всеки две жени са преживели
насилие в семейството. 10% от жените съобщават за физическо насилие и почти 22%
поне веднъж в живота си са ставали жертва на физическо насилие. На психическо
насилие са били изложени 32% от жените в Сърбия. През 2012г. тенденцията за
увеличаване броя на регистрираните жертви на насилие продължава. Регистрирани са
почти три пъти повече жертви на насилие - 9 325 души в сравнение с 2006г., когато са
3441. Може да се предположи, че това увеличение е в следствие на повишаването на
чувствителността към явлението насилие в обществото като цяло, както и по-ниският
праг на толерантност към феномена на домашното насилие.7
Друга близка до нас държава е Македония. Там, при проведено изследване,
23,9% от анкетираните жени са съобщили, че лично са били жертва на физическо
насилие от член на семейството. Установено е обаче, че в 81,7% от случаите на
физическо насилие или при 19,5% от изследваната съвкупност, насилникът е
настоящият (70,8% или 16,9% от всички), или бившият съпруг/партньор (10,9% или
2,6% от всички). 8
А какво се случва в България? Съвсем бедна и неефективна е българската
правна уредба, отнасяща се до такава разпространена форма на полово обусловено
насилие като семейното. В българското законодателство и до сега липсва цялостна
концепция за домашното насилие като нарушение на човешките права. Пропуските и
недостатъците в законодателството обуславят и слабости в дейността на
правозащитните и правоохранителни органи. Що се отнася до домашното насилие,
ролята на специализираните държавни институции е изключително ограничена.
Домашните насилници практически нямат причина да се боят от намесата на полиция,
още по-малко от някакви санкции.
Твърде съществени, обаче са нормативно-институционалните утежняващи
фактори. В условията на действащия НПК, наказателното преследване на домашния
насилник е извънредно трудно - изисква големи времеви, финансови (aко отговарят на

6
Мария Бабович, Катарина Ginić, Оливера Вукович
7
http://www.sigurnakuca.net/nasilje_nad_zenama/nasilje_nad_zenama_u_srbiji/
rasprostranjenost_nasilja_nad_zenama_u_srbiji.169.html
8
Чачева В., Л. Чонева, Д. Веригик, М. Станкова, 2000, Семеjно насилство. Скопjе.

5
финансовите критерии, описани в Закона за правната помощ (чл. 22, ал. 1 и 2 , те имат
право да ползват безплатна адвокатска защита) и психически ресурси. Мнозинството от
жертви участват лично в съдебните процедури.. Жертвата носи цялата доказателствена
тежест, което на практика означава трудности по доказването, ограничения по
сроковете, необходимост от скъпо струваща адвокатска помощ. Процесът е много
тромав и както показва практиката, почти безнадежден. При това положение жертвите
са силно разколебани да подадат тъжба. През Април 2016г., България подписва
Истанбулската конвенция, но не я ратифицира. Документът е одобрен през 2011 г. от
Съвета на Европа и е насочен към превенцията и борбата с насилието над жени и
домашното насилие. 24 държави членки на Съвета на Европа са подписали и
ратифицирали конвенцията. Но липсата на ратификация, от страната ни, води до
невъзможност за използване на инструментите за превенция и защита срещу всички
форми на насилие.
На територията на страната ни съществуват различни организации, ангажирани
с проблема. Най-известна е Анимус, ангажирана с гореща линия за пострадали от
насилие и няколко кризисни центъра за жертви на домашно насилие. Друг пример е
сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“. В него членуват някои от
най-дейните и доказали се неправителствени организации в България.
Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени се отбелязва на
25-ти Ноември. На тази дата, по инициатива на ООН, правителствата,
международните организации и неправителствените организации се приканват да
организират дейности, които да повишат общественото внимание по този въпрос. И
докато на 25-ти Ноември НДК светеше в оранжево, цветът на световната кампания
против насилието над жени, нашият екип от своя страна се ангажира в предстояща
допълнителна изследователска и научна работа по проблема.
Изследвнето, което ще проведем, ще има за цел да даде криминологичен анализ
на разпространението, териториалното разпределение и динамиката на деянията на
домашно насилие на територията на гр. София за период от минимум три години, да
идентифицира характеристиките на извършителите и пострадалите, вида на
предприетите мерки, както и да дефинира проблемите в дейността на органите при
противодействието и превенцията на този вид деяния.

6
 Емпиричното изследване ще се насочи към два вида данни. От една страна ще се
извърши анализ на обективни официални източници на информация, а от друга страна
– ще се направи анкетно проучване на индивидуалните нагласи на гражданите относно
домашното насилие.
Същевременно ще се потърсят практически насоки за оптимизиране на
превантивната и санкционираща дейност на правоохранителните и правоприлагащите
органи.
Литература

1. Закон за защита на домашното насилие (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 102 ОТ 2009 Г., В
СИЛА ОТ 22.12.2009 Г.)
2. Златанова, В.,Домашното насилие, 2001, София: Унипрес ЕООД
3. Съвет на Европа: Препоръка Rec(2005)5 на Комитета на министрите към
страните членки за защита на жените от насилие
4. Чачева В., Л. Чонева, Д. Веригик, М. Станкова ,2000, Семеjно насилство. Скопjе.
5. http://www.sigurnakuca.net/nasilje_nad_zenama/nasilje_nad_zenama_u_srbiji/
rasprostranjenost_nasilja_nad_zenama_u_srbiji.169.html
6. http://www.sigurnakuca.net/upload/documents/Sintetizovani%20izve%C5%A1taj
%20o%20radu%20CZSOC.pdf
7. https://www.wien.gv.at/menschen/frauen/stichwort/gewalt/zahlen.html