на Симеон Дичов Деянов ЕГН : 7301306745

гр. Перник ул. „Струма“ №44/45

Диагноза : Персистиращо налудно разстройство. Параноиден синдром. Социална дезадаптация

Анамнезата е снета по данни наблиния, близките и мед.документация. постъпва за първи път в

ПО Перник. Каса е се за мъж на видима възраст отговаряща на действителната. Преморбидно
правилно развитие. Висше образование. Несемеен. Живее с родителите си. По данни на
близкит си постепенно променя поведението си, самоизолира се. Започва да твърди, че някой
влиза в апартамента и му взема нещата, от съседният апартамент чрез компютъра го следят.
През последните години става неспокоен, с нелепи действия. Трупа и внася ненужни вещи в
хола, „боклуци“. При противопоставяне „налита на бой“. Разбива брави, твърди, че някой идва
и му взема неща от стаята. Изтръгва жица от покрива, обвива телевизора в найлон, вади части
от него „които му влияят зле“. разглобява го целия защото има лъчение – преди 1 година.
Опасва стената на терасата с тел, за да се предпази от лоши влияния. В кафето му слагат отрова.
На 16.02.2020 г. влиза в конфликт със съседа. Усеща „магнитни излъчвания“ от печката, твърди,
че от това получава гнойни пъпки по гърба си. Изхвърля я за да прекъсне въздействието. На
04.03.2020 г. разбива входната врата , излиза и не се прибира през нощта. Издирван е от брат
си.

Фамилна обремененост – няма данни.

Психичен статус : психомоторно вътрешно напрегнат. Ориентиран задоволително. Участва при

словесен контакт, отговаря покрай въпросите. Некритичен към поведението и изживяванията
си. Емоционално – лабилен, улеснена раздразнителност. Волево – парабуличен. Мисловен
процес – паралогичен, в съдържанието се владее от параноидни идеи за отношение,
преследване и въздействие. ВПД – отрича сетивни измами. Памет и интелект – болестно
ангажирани.

Проведени изследвания -

Наблюдават се фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията и с афект,

който е или несъответен или притъпен. Яснотата на съзнанието и интелектуалните
възможности обикновено са запазени, въпреки че с течение на времето може да настъпи
известен общ когнитивен дефицит. Нарушенията засягат най-основните функции, които дават
на здравия човек чувство за индивидуалност, неповторимост и самостоятелност. Най-
интимните мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани от или споделени с
околните, поради което могат да се развият обяснителни налудности в смисъл, че са налице
естествени или свръхестествени сили, които влияят върху мислите и постъпките на заболелия
по начини, които често са нелепи. Халюцинациите, особено слухови, са чести и могат да
коментират поведението или мислите на заболелия. Възприятната дейност често е нарушена и
по други начини: цветовете или звуците могат да изглеждат необичайно ярки или качествено
променени, а маловажни особености на обикновени неща да се възприемат като по-значими
от предмета като цяло или от ситуацията. В ранния период често се наблюдава недоумение,
което води до убеждението, че всекидневни ситуации притежават особен, обикновено зловещ
смисъл, предназначен единствено за болния. При характерното шизофренно разстройство на
мисленето, периферни и несъществени елементи на дадено понятие, които при нормална
целенасочена мисловна дейност се подтискат, излизат на преден план и се използват вместо
онези, които са съществени и съответни на ситуацията. Така мисленето става неясно,
незавършено и непроницаемо, а изразяването му в речта е понякога неразбираемо.
Прекъсванията или вмятанията в потока на мисленето са чести, като мислите понякога се
преживяват като отнемани от външна сила. Настроението обикновено е с намалена амплитуда,
непостоянно или несъответно. Амбивалентността и разстройствата на волята могат да се
проявяват като инертност, негативизъм или ступор. Могат да се наблюдават кататонни
симптоми. Началото на заболяването 5 може да е остро, със сериозни нарушения на
поведението или пък подмолно, с постепенно развитие на странности в мислене и поведение.
Протичането също показва голямо разнообразие и в никакъв случай не е неизбежно хронично
или водещо до упадък. В известен процент от случаите, който може да варира в различните
култури и популации, изходът е пълно, или почти пълно възстановяване. Двата пола се засягат
приблизително еднакво, но изявата на заболяването е, общо взето, по-късно при жените.
Първоначалните симптоми обикновено се проявяват в ранна млада възраст, като заболяването
засяга около 1% от общата популация, а новооткритите случаи за 1 година са 1.5 на 10 000
души. По данни на СЗО не се установяват значими разлики в болестността в отделните
континенти.

Измамното разстройство се характеризира с наличието на странни заблуди, които продължават

поне 1 месец. Заблудите обикновено са убеждения за нещо, което се случва в живота на
човека. Последното е извън сферата на възможната реалност. Персистиращо налудно
разстройство, неуточнено засяга еднаква и двата пола, в съотношение 1:1. Когато се постави
конкретна диагноза, то тогава е възможно везната да се наклони в превес на единия. Възрастта
варира в широки граници, обхваща хората между 18-90 години, средно около 40 г.

Изглежда разнообразни фактори играят роля в етиологията, но не е изяснена конкретно.

Въпреки неуточнено, съществуват теории за налудните разстройства, които обхващат
генетични и биологични причини. В проведени проучвания е доказано, че болните, които имат
роднини с халюцинации са с по

Налудното разстройство е вид сериозно психично заболяване, наречено психоза. Основната

характеристика на това разстройство е наличието на заблуди, които представляват
непоклатими вярвания в нещо невярно. Хората с измамни разстройства преживяват странни
заблуди, които включват ситуации, възникващи в реалния живот. Тези заблуди обикновено
включват погрешно тълкуване на възприятията или опита.-висок риск на заболяването, което
предполага, че генетичен фактор е от основна роля.

Например, болният може да си внуши, че съпругът (съпругата) му изневерява, че някой от

близките или роднина е на път да умре, приятел е правителствен агент и т.н. Всички тези
ситуации могат да бъдат възможни на теория, но лицето, страдащо от това разстройство знае,
че в случая не са достоверни, използвайки различни начини за проверка. Заблужденията се
смятат за странни, ако са явно неправдоподобни, неразбираеми и не произлизат от
обикновени житейски преживявания (например, убеждението на индивида, че непознат е
разменил някой от вътрешните си органи с друг орган, без да оставя рани или белези).
Заблуди, които изразяват загуба на контрол върху ума или тялото, обикновено се смятат за
странни и отразяват по-ниска степен на прозрение.

Хората, които имат това разстройство, обикновено не изпитват забележимо увреждане относно
ежедневното си функциониране в социална, професионална или друга важна среда. Външното
поведение не е забележително странно или обективно характеризирано като необичайно.

Настъпилите промени в личността не могат да се обяснят по-добре с друго разстройство, като

шизофрения, която също се характеризира със странни заблуди. Илюзиите също не могат да
бъдат обяснени по-добре от разстройство на настроението, ако нарушенията му са
относително кратки.

Важен клиничен критерии за поставянето на диагнозата е невъзможността тези разстройства

да бъдат квалифицирани като органични, шизофренни или афективни. Най-вероятно това е
хетерогенна група разстройства, генетично несвързани с шизофрения. Въпреки че няма
лабораторни тестове, които да диагностицират персистиращо налудно разстройство, лекарят
може да използва различни диагностични тестове, сред които спадат:

ядрено-магнитен резонанс

компютърна томография

пълна кръвна картина, с която да изключи физическото заболяване като причина за

симптомите

Лечението на персистиращо налудно разстройство, неуточнено често включва както

лекарствена терапия, така и психотерапия. Това заболяване е силно резистентно към
монотерапия с медикаменти. Хора с тежка симптоматика, или които са изложени на висок риск
от самонараняване, се налага да бъдат хоспитализирани в болница, докато състоянието им се
стабилизира.

Психотерапията е от основно значение за лечение на заблудите. Тя осигурява безопасна среда

за пациентите, за да обсъждат заедно с лекаря симптомите си, като същевременно да бъдат
насърчавани към по-здравословни и по-функционални нагласи и поведения. Лечението трябва
да се проучи и приложи за всеки отделен случай, тъй като всеки пациент е уникален и се
нуждае от индивидуално лечение. Комбинирането на медикаментите с психотерапия е най-
доброто решение.
Психосоциалното лечение помага с поведенчески и психологически проблеми, свързани с
халюцинации. Чрез терапия пациентите също могат да се научат да контролират симптомите
си, да откриват ранни предупредителни признаци на рецидив и да разработят план за
превенция на рецидив. Психосоциалните терапии включват следното:

Индивидуалната психотерапия може да помогне на човека да разпознае и коригира основното

мислене, което е станало изкривено.

Семейната терапия може да помогне на семействата да се справят по-ефективно с любим

човек, който има налудно разстройство.

Основните лекарства, използвани за лечение на халюцинации, се наричат антипсихотици.

Конвенционалните антипсихотици, наричани още невролептици, са използвани за лечение на
психични разстройства от средата на 50-те години. Тези лекарства действат, като блокират
допаминовите рецептори в мозъка. Допаминът е невротрансмитер, за който се смята, че
участва в развитието на заблуди. Конвенционалните антипсихотици включват:

chlorpromazine

fluphenazine

haloperidol

thiothixene

trifluoperazine

perphenazine

thioridazine

По-новите лекарства, наречени атипични антипсихотични лекарства, изглеждат по-ефективни

при лечението на симптомите на халюцинационното разстройство. Тези лекарства действат
като блокират допаминовите и серотониновите рецептори в мозъка. Серотонинът е друг
невротрансмитер, за който се смята, че участва в халюцинационно разстройство. Тези
лекарства включват:

risperidone

clozapine

quetiapine

ziprasidone

olanzapine

Други лекарства, които могат да се използват за лечение на халюцинация, включват

транквиланти и антидепресанти. Транквилизатори могат да се използват, ако лицето има много
високо ниво на тревожност и / или проблеми със съня. Антидепресантите могат да се използват
за лечение на депресия, която често се среща при хора с халюцинации. Перспективата за хора с
персистиращо налудно разстройство, неуточнено, е различна в зависимост от лицето, вида на
илюзорното разстройство и житейските обстоятелства на човека, включително наличието на
подкрепа и желанието да се поддържа лечение.

Заболяването е типично хронично (продължаващо във времето) състояние, но когато се лекува

правилно, много хора с това разстройство могат да намерят облекчение от симптомите си.
Някои хора се възстановяват напълно, а други изпитват епизоди на заблуждаващи убеждения с
периоди на ремисия (липса на симптоми).

За съжаление, много хора с това заболяване не търсят помощ. Често за хората с психични
разстройства е трудно да разпознаят проблемите. Те също могат да бъдат твърде смутени или
да се страхуват да търсят лечение.