Р А З П О З Н А В А Н Е И П Р Е В Е Н Ц И Я Н А

А Г Р Е С И Я Т А В П Р Е Д У Ч И Л И Щ Н А
В Ъ З Р А С Т

НАСИЛИЕ И АГРЕСИЯ СРЕД ДЕЦАТА

Проблемът с насилието в детските заведения и училище не е от

днес и не е проблем само на българските училища. По данни на ООН на
насилие в училище е подложен всеки десети ученик в света, като този
показател се повишава ежегодно.1 От друга страна общо насилието над
деца е феномен, който се наблюдава във всяка държава, етническа
общност, религиозна група, преди 100, 500, 1000 години и в настояще
време. Заедно с насилието в последните повече от 100 години съществува
активно движение на обществото за закрила на детето срещу всички
форми на насилие.

Насилието е неизменно свързано с проблема с агресията. Тук ще

обърнем внимание на агресията на децата в предучилищна възраст. През
последните години това стана една от широко обсъжданите теми, като се
правят опити за описване на спецификата на детската агресия,
включително и чрез емпирични способи. Това е особено важно, защото
именно във възрастта до училище протичат най-мащабните промени в
мотивационно-потребностната сфера на личността – в децата се формират
такива психологически елементи като йерархия на мотивите и първични
етични принципи, нравствена позиция, детето се превръща в субект на
морално поведение. Наблюденията на автора са, че ако във възрастта 5-7 г.
липсват условията, необходими за преодоляване на естествения за ранните

1
World Report on Violence Against Children: https://resourcecentre.savethechildren.net/library/10-years-world-
report-violence-against-children-past-present-and-future
етапи на развитие на личността егоцентризъм, то тогава се нарушава
процесът на прогресивно функционално развитие, на формиране на
просоциални мотиви на поведение и се разширява основата за конфликти с
обкръжаващата социална среда. Именно в този контекст проблемът за
развитието на личността на децата с агресивно поведение в периода на
преход от предучилищна към училищна възраст е много важен и актуален.

Без съмнение един от най-важните аспекти на порастването на

детето е свързан с неговата социализация. Успешното интегриране на
детето в групата от негови връстници е предпоставка за самоуважение и
психическо здраве както в детска, така и в юношеска възраст. В
отношенията си с връстниците едно дете култивира доверие, взаимност,
съпричастност, изследва нови аспекти на личността си, търси и дефинира
личните си ценности и принципи, както и самата си идентичност. Но
отношенията с връстниците в повечето случаи са източник не само на
увереност, подкрепа и позитивни социални умения, но и на негативен
опит, стрес и болка. По начало този тип негативни отношения между
връстници често са недооценявани и пренебрегвани като социален и
психологически проблем. В повечето изследвания акцентът е върху
злоупотреба, насилие и агресия върху детето от страна на родителите или
на други възрастни хора.

Насилието е един от възможните резултати от агресивното

поведение. Насилието има много разновидности и форми на проява в
зависимост от неговите извършители, жертвите и какви са отношенията
между тях. За да се справим с насилието, е необходимо да се запознаем с
неговите закономерности и характеристики. Всяко действие или
поведение, насочено срещу другия човек или собствената личност,
което предизвиква физическо, психическо или емоционално страдание,
може да се нарече насилие. По своята социална същност насилието е

2
антихуманен акт. То е вид престъпление и нарушава достойнството и
интересите на личността.

За целта на настоящата работа ще се придържаме към следното

определение за „насилие”:

Всички форми на физическо или умствено насилие,

посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение,
малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления.2

Избираме това определение, за да използваме изброените форми

на вреда върху децата, макар че може да се използват и други видове
(телесни повреди, оскърбление, небрежно отношение, психически тормоз и
др.). Често терминът „насилие” се разбира само като физическо
навреждане и/или намерение да навреди. Но комитетът към ООН настоява
и подчертава, че терминът „насилие” следва да се разглежда не в такъв
минимум от значения, а и като се включат нефизическите и/или неволни
форми на вреда (напр. липсата на грижа или лошото психологично
отношение). Правим и второ уточнение (както отбелязахме и по-горе), че
ще бъде разглеждана агресията и насилието между децата в предучилищна
възраст, а не само върху децата от предучилищна възраст.

От друга страна, Световната здравна организация дефинира

насилието като умишлено използване на власт или сила посредством
заплаха или осъществяване на действие срещу друг човек или група хора,
което води или е възможно да доведе до нараняване, смърт, психическа
травма, забавяне в развитието и някаква друга загуба.3

2
Съгласно чл. 19, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, на:
file:///H:/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0%20-%202019/%D0%9C
%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%A2%D0%9E%D0%9F/2020/
crc_bulgarian_language_version.pdf
3
https://www.who.int/violenceprevention/approach/definition/en/

3
 РАЗПОЗНАВАНЕ НА АГРЕСИЯТА

Преди да пристъпим към определяне на маркерите и симптомите

за разпознаване на агресията, нека да се запознаем най-общо с
определенията на агресия и агресивно поведение. Агресията може да бъде
определена като поведение, насочено към причиняването на вреда на друг
човек, като тя може да бъде физическа и вербална; директна и индиректна;
агресивна и пасивна.4 Можем и по-конкретно да уточним видовете
физическа вреда – удряне, ритане, спъване, хапане, скубане, блъскане,
затваряне в помещение и пр. Тук може да се причисли и
чупенето/повреждането на вещи, както и заплахи за физическа разправа.
Към вербалната агресия можем да причислим обидите, подигравките,
поставянето на неприлични и позорящи прякори, дразненето, осмиването,
крясъците и др. Индиректната агресия например може да представлява
опит за разваляне на приятелските отношения на жертвата с групата;
разпространяване на слухове и клюки с цел дискредитиране и изолация и
пр.

Агресията, проявена под каквато и да било форма, е поведение,

насочено да причини вреда и ущърб на друго живо същество, като при
това прави всичко възможно да избегне подобно отношение към себе си.
Изследванията и наблюденията сочат, че агресивността, създадена в
детството, остава устойчива черта и се съхранява по протежение на целия
по-нататъшен живот на човека.5

Тук бих искала да направя едно отклонение и да маркирам, че

понякога агресията на детето не е с цел нападение, а с цел отстояване на

4
Калчев, Пл., Скала за агресия и виктимизация от връстниците. Ръководство за потребителя, изд. Изток-
Запад, С., 2012, стр. 17-18.
5
Калчев, Пл., Скала за агресия и виктимизация от връстниците. Ръководство за потребителя, изд. Изток-
Запад, С., 2012, стр. 17-18.

4
собствените права и интереси, начин на реагиране на трудностите, проява
на напрежение или резултат от умора. Когато агресията изпълнява
функциите на защита и адаптация, тя не би следвало да се възприема като
нарушение и отклонение. През критичните в развитието на детето периоди
(3, 7, 13 и 17 години) неговата агресивност нараства, но това е част от
нормалното развитие на детето. Всички хора, и възрастни, и деца, в трудни
за тях житейски ситуации използват различни форми за защита от външни
и вътрешни опасности. Заплахата за живота може да провокира даже у
възрастен човек неадекватно жестоко поведение, но то при всички случаи
се отличава много от деструктивното. Но на основата на знания и личен
опит, те, както умеят, се стараят да се справят със своето вътрешно
напрежение и да подобрят душевното си състояние. Един слуша любима
музика, друг излиза от стаята като трясва силно вратата, трети търси
помощ и съвет. Проявите на такива защитни стратегии могат да бъдат
открити в рисунките и разказите на децата. И тук пак отбелязвам, че
нерядко такова защитно детско поведение, когато се използват
автоматически защитни реакции и осъзнато се приемат стратегии за
себевладеене, се трактува от родители, възпитатели и учители като инат,
капризи, агресия, лъжливост или невъзпитание на детето. Важно е да
отчетем, че без определено количество защитна агресия човек не би успял
да се предпази при нападения, да преодолее прегради, които му пречат да
постигне целите си, да изпълни действия за защита на здравето и живота
си. Е. Фром дори я разглежда като „доброкачествена агресия“, която
помага на индивида да се адаптира и защити. 6 Но все пак, ако агресията се
превърне в дълговременно преживяване, тя може да прерасне в нарушение
на психическото развитие.

6
Фром, Е., Анатомия на човешката деструктивност, съчинения в 11 тома – т. 3, изд. З. Стоянов, С., 2009,
стр. 118-119.

5
 От своя страна, агресивното поведение съдържа в себе си три
компонента: познавателен, емоционален и волеви. Познавателният
включва осъзнаването на ситуацията, избирането на обекта и
обосноваването на мотива за проявяване на агресия. Емоционалният
представлява възникването на определени емоции: гняв, презрение, злоба,
отвращение. Волевият компонент, това е настойчивостта,
целеустремеността, решителността и инициативността. Дали и доколко
едно дете ще развие агресивно поведение и как ще се проявяват трите
компонента в съотношение, зависи много от самите свойства на личността
на това дете (темперамент, екстра/ интроверсия, реактивен/проактивен и
пр.). Сред важните обстоятелства, които провокират агресивно поведение,
можем да изтъкнем:

- Недостатъчно развитие на интелекта;

- Занижена самооценка;
- Ниско ниво на самоконтрол;
- Недостатъчно развити комуникационни навици;
- Повишена възбудимост на нервната система и др.

Като най-често разпространените цели на агресивното поведение,

което не е свързано с психически разстройства, могат да бъдат посочени:

- Причиняване на болка и страдание на жертвата;

- Отмъщение за понесено страдание;
- Причиняване на вреда, ущърб;
- Доминиране, властване над другия човек;
- Получаване на материални блага и изгоди;
- Афективно разтоварване, разрешаване на вътрешен конфликт;
- Самоутвърждаване (повишаване на самооценката,
съхраняване на самоуважението);
- Защита от реална или въображаема заплаха, от страдание;

6
 - Отстояване на автономията и свободата;
- Завоюване на авторитет в групата връстници;
- Отстраняване на препятствия по пътя към удовлетворение на
потребностите;
- Привличане на внимание.

При децата от предучилищна възраст, поради специфичните

възрастови особености, изследователите посочват по-ограничен кръг от
цели на агресивното поведение:

1. Желание да привлече вниманието на връстниците върху себе

си;
2. Накърняване на достойнството на другия с цел подчертаване
на собственото превъзходство;
3. Защита и отмъщение;
4. Стремеж да бъде главатарят;
5. Стремеж да получи желания предмет.7

Обстоятелствата, провокиращи агресивно поведение, могат да

бъдат най-различни, но сред по-разпространените сред децата в
предучилищна възраст могат да бъдат посочени:

- Вродена склонност (агресия в резултат на психически или

психологически особености);
- Аверсивни случаи (болка, горещина, положение в тясно
пространство, струпване на много деца в малко място);
- Превъзбуда;
- Влияние на масовата култура (насилие от телевизионния
екран);
- Влияние на агресивни компютърни игри или игри навън;

7
Шалгинова, К. С., Учебно-методическое пособие – Психологические основы работы с агрессивными
младшими школьниками, на: https://nsportal.ru/vuz/psikhologicheskie-nauki/library/2012/03/20/
psikhologicheskie-osnovy-raboty-s-agressivnymi

7
 - Влияние на групата (често се сочи, че групата е
силнодействащ възбудител и често детето прави в група това,
което никога не би направило само).

Никое дете не се ражда агресор и насилник, то се изгражда като

такова при престоя си в социалната среда. Не бива да забравяме, че децата
черпят знания и модели за поведение от няколко източника и това също
оказва влияние върху тяхното агресивно поведение.

На първо място, това е семейството, в което може да се

демонстрира агресивно поведение и да се съдейства за закрепването му
като модел на поведение. За повечето деца семейството е главният
източник на живи примери на агресивно поведение. Постоянната агресия
деформира семейството, детето загубва чувство за безопасност и
защитеност. Децата много внимателно наблюдават модела на
взаимоотношения между родителите, възприемат го и в процеса на
общуване с братята, сестрите или връстниците си те го възпроизвеждат.
Семействата на агресивни деца има своите особености: там най-често
родителите изпитват враждебни чувства един към друг, не споделят
ценностите и интересите си; бащите често демонстрират модел на
агресивно поведение и поощряват децата си да правят същото; майките на
агресивните деца често нямат изисквания към децата си и са равнодушни
към техните успехи и постижения; родителите имат взаимоизключващи се
изисквания към детето или бащата иска едно, майката – друго; децата
нямат ясни отговорности за полагане на грижи за домакинството и пр.

На второ място – общуването с връстниците. При

взаимодействието си с тях детето се научава и оценява предимството на
агресивното поведение (включително и по време на обикновена игра).

И на трето място – децата се научават на агресивни реакции не

само от реални примери, но и от символически. И тук няма как да не

8
споменем факта, че от екрана на телевизора, от компютърни игри и други
подобни канали към детето тече пълноводна река от насилие. Сцените с
насилие са константна величина и без съмнение повишават нивото на
агресивност на зрителя, а при децата това е още по-силно. Факт е, че много
от обидните думи, прякори, както и начини за наказание са почерпени от
любими и масови детски филми и сериали, игри или предавания.

Тук бих искала да отбележа, че в редица случаи агресивното

поведение на децата е своеобразен сигнал за помощ, за внимание към
неговия вътрешен свят, в който са се натрупали твърде много
разрушителни емоции, с които на детето не му е по силите да се справи
самостоятелно. Това изисква от възпитателя, учителя, а и родителя една
повишена наблюдателност, анализ и осмисляне на всеки различен акт на
проява на агресия у дадено дете – възможно е мотивите в различни
ситуации да са различни и това да изисква различна реакция от страна на
възрастния.

Агресивното поведение при учениците се изразява в

недисциплинираност, активно и съзнателно смущаване на атмосферата по
време на урока, склонност към немотивирани сбивания с учениците,
немотивирани спорове и скарвания. Тези ученици постоянно са заредени
със силни отрицателни емоции. На това поведение педагозите обикновено
реагират с “твърди” възпитателни мерки, което в най-общия случай
създава още по-засилена агресивност у ученика. Спокойното, търпеливо и
пълно с доверие отношение би било по-подходящо за отстраняване на
агресивността, зад която, както вече споменах, често стои неувереността на
ученика в самия себе си или страхът от отрицателните оценки и критика. В
огромна част от случаите зад агресивното поведение се крие засилена
неувереност в самия себе си или страх, които водят до прекомерно активна
самозащита или до отбранително поведение срещу въздействията на

9
заобикалящата социална среда. То може да се предизвика от твърде голяма
или субективно оценявана като такава педагогическа взискателност или от
егоизъм, ако те са свързани с неспособността за самоутвърждаване. В
повечето случаи това поведение се дължи на пропуски във възпитанието.
При агресивното дете самоконтролът е слабо развит и така то попада в
порочен кръг.8

Повечето деца с агресивно поведение нямат психически

разстройства и аномалии в развитието. Особено що се отнася за времето на
предучилищна възраст, в голямата си степен агресивните деца се
отличават от неагресивните на първо място по слабите си познания за
конструктивни (алтернативни на агресивните) начини за разрешаване на
конфликти. За възникването на детска агресия, обида, озлобление и други
негативни свойства голяма роля играе неуспехът, който децата в
предучилищна възраст претърпяват в своите игрови дейности. По
отношение на индивидуално-психологическите характеристики,
потенцииращи агресивно поведение у подрастващите, то обикновено се
разглеждат такива черти като страх от обществено неодобрение,
раздразнителност, подозрителност, предразсъдъци, а също и склонност да
се изпитва чувство на срам вместо вина и пр. Важна роля в поддържането
на склонност към насилие може да играе и убедеността на детето в това, че
то е единовластен стопанин на своята съдба, а също и неговото
положително отношение към агресията (като към полезно и нормално
явление). Някои изследователи посочват пола също като възможен фактор
за по-висока агресивност. При мъжете високата агресивност е свързвана с
влиянието на половите хормони, като е установено, че антиобщественото
поведение и наличието на тестостерон са особено ярко проявени при мъже
с ниско образование. Това говори, че усвояването на определена култура

8
Стойков, И., Педагогическа и възрастова психология, изд. Фабер, 2001, стр. 165-166.

10
на поведение още в ранна предучилищна възраст в значителна степен
може да намали склонността към насилие при мъжките индивиди.9

Когато говорим за видовете агресия и тяхното разпознаване,

можем да отделим няколко по-характерни:

Физическа или телесна агресия – това е всяка интервенция

върху друго лице или негово имущество, при което се прилага физическа
сила и което цели да причини в някаква степен физическа болка,
увреждания или дискомфорт, колкото и леки да са те. В повечето случаи
става дума за удари (шамар, плесница, пошляпване, юмручен удар и пр.),
нанесени или извършени с ръка или някакъв друг предмет (пръчка, чанта,
обувка, учебник и др.). Тези действия могат да бъдат придружени с
ритници, разтърсване, подхвърляне и блъскане, драскане, щипане, хапане,
дърпане на косата или ухото, принуждаване да останат в неудобно
положение, изгаряне, опарване или принудително поглъщане. Всяко едно
от тези действия е унизително за достойнството на детето, дори и да не
причинява голяма болка.

Според интензитета си едно физическо насилие може да бъде

квалифицирано като смъртоносно или несмъртоносно. В предучилищна
възраст рядко физическите разправи между децата стигат до смъртоносни
изходи, но не е изключено, особено като косвен резултат (падане от люлка,
стол и лошо нараняване със смъртен изход).

Към физическата агресия се отнасят и всички видове телесни

инвазии и всякакви други форми на изтезания, жестоко, нечовешко или
унизително отношение или наказание, както и физическо сплашване и
тормоз от други деца.

9
Психология детства, Учебник под ред. А. А. Реана, 2003, стр. 309, на:
http://pedlib.ru/Books/3/0024/3_0024-309.shtml#book_page_top

11
 Посегателство – те са разновидност на физическата агресия и
представляват неслучайни физически действия над дете от родител, друг
възрастен или дете, които причиняват болка, оставят следа, синина,
охлузвания по кожата, фрактури или предизвикват страх у детето. Тук
могат да се посочат душене, давене, разтърсване. Едно от най-
травмиращите посегателства е затварянето/заключването на детето само в
помещение, изолацията му или поставянето му в унизителни или
унижаващи го условия при затварянето му. Към посегателствата
принадлежи и преднамереното даване на детето на отровни или упойващи
вещества, неподходящи лекарства, алкохол, дрога и пр. При децата в
предучилищна възраст този вид агресия е по-контролируем, защото те все
още нямат достатъчно голяма самостоятелност.

Психологическа агресия – тук се включва психологическа

злоупотреба, словесна жестокост, емоционална злоупотреба и шантаж,
оскърбяване с думи, пренебрежение. Този тип агресия се основава повече
на емоциите и личностните усещания на детето – то е подложено на
системно критикуване, подигравки, засрамване, унижаване, порицаване,
заплахи, предизвикване на страх и безпокойство.

Към този вид можем да отнесем и всички форми на агресия,

които нанасят вреда върху отношенията между децата – например
внушение, че то е безполезно, нелюбимо, нежелано, че не отговаря на
някакви стандарти (тук спадат и различни дискриминативни поведения на
база пол, раса, цвят на кожата, етнически произход, религия и пр.), че се
намира в опасност или че просто съществува за удовлетворяване на
потребностите на други хора. Обхватът може да бъде разширен и с
действия по внушаване на ужас, тероризиране, заплахи, корумпиране,
пренебрегване или отхвърляне, изолиране, игнориране, фаворитизиране,
отказ от общуване с него. В групата на психическия тормоз са обидите,

12
оскърбителните обръщения и прякори, унижаването пред други хора,
принизяването, присмеха и подигравките с чувствата на детето.

Психологично насилие и терор може да бъде прилагано не само в

пряко общуване, но и чрез ползване на други средства и канали –
социалните мрежи в интернет, СМС, телефонни обаждания, в различни
чатове (т. нар. „кибернатиск”, „кибертормоз”). Детето може да бъде
осмяно или унизено в клипове, карикатури, позорящи снимки и пр. Тези
действия засягат достойнството на жертвата и са изключително
травмиращи, защото запечатват и популяризират акта на насилие.

В съвременната психологическа наука съществуват много

квалификации на агресията, но тук няма да се спираме подробно на
различните типове и видове проявления, а само ще маркираме най-често
посочваните в научната литература. Мнозина психоаналитици поставят в
основата на детската агресивност страха – да не бъде наранено, обидено,
изложено на нападение. Следва да отбележим, че в детска възраст
безсъзнателните агресивни импулси често се проявяват не пряко, а
косвено, намирайки израз във фантазиите, игрите и разказите на детето,
което също може да бъде подложено на анализ и да доведе до определени
изводи.

Наблюдението и анализът на многочислените прояви на

агресивно поведение сред децата от предучилищна възраст откроява
няколко базови причини за такова държание у децата:

o агресията като естествена реакция на детето в резултат на

унижение на неговото достойнство, постоянни насмешки и
подигравки, издевателства. Тази агресия е принудителна,
ситуативна, а не устойчива черта на характера (поне не на
този етап). Тук можем да говорим за провокирано от
обстоятелствата агресивно поведение на детето. Когато

13
 причината бъде отстранена, изчезва и самата агресивност,
макар понякога дори и такова отстраняване не е
необходимо, доколкото такава агресивност изпълнява
защитна функция;
o агресията като следствие на ограничаване на свободата,
самостоятелността, прекомерна опека, потискане от страна
на възрастния на инициативата у детето. Такава реакция
може да бъде оправдана в рамките на определени граници,
които съответстват на нормите. И тук все още не можем да
говорим за свойство на личността, а само за опит да
отстоява себе си, своите права, своето мнение, както и да
проверява „издръжливостта“ на околните. Този вид агресия
се коригира леко и бързо, ако правилно бъдат разбрани
причините и бъде намерен индивидуален подход към
детето;
o агресията като ясно изразена насоченост върху другите
(екстраверсия), като черта на характера. Такова дете не
може да търпи докато не стовари върху другите своите
емоции, чувства и преживявания. Понякога възрастните не
искат да го слушат, не го приемат и неговите реакции
придобиват формата на натиск, дори на насилие. В такива
случаи е необходима консултация със специалист.
o агресията като проява на съперничество между децата (в
семейството, в класа, в училището, на детската площадка).
Този вид агресия е един от най-разпространените и често
срещани, като успешно се коригира, когато правилно са
определени причините, довели до такова поведение;
o агресията като проява на комплекса за непълноценност,
стремеж да докаже своята самостоятелност. Такъв тип
14
 агресивно поведение може да бъде наблюдавано най-често
при деца с по-ограничени интелектуални възможности,
емоционално незрели, неразвити и безразлични към всичко.
Те тероризират цялата група/клас и често са
премествани/изключвани от детското заведение или
училище. Работата с тази категория деца е доста сложна,
защото от една страна изисква внимание, от друга –
бързина и решителни действия;
o агресията като резултат от депривации и фрустрации, т.е
угнетяващи преживявания от неуспеха при
удовлетворяване на потребностите или постигането на
целите. В този случай детето се опитва да се освободи от
гнетящите го преживявания, да отмъсти на другите за
своите неуспехи. Само видът на щастливи и успешни деца
го дразни. По-слабите физически деца-фрустрати
обикновено правят малки пакости тихо и потайно;
o Агресията като резултат от негативното влияние на
семейното възпитания – моделите на родителското
поведение, както и емоционалните отношения между деца
и родители. Понякога силно влияние оказва не самото
агресивно поведение на родителите, а техните възгледи,
система от ценности – те могат да моделират агресивното
поведение на детето посредством похвали по адрес на един
или друг образец за поведение, препоръки на книги или
филми, домашни разговори. Понякога одобрението на
родителите за нечие чуждо агресивно поведение (без
самите те да са агресивни) може да окаже по-голям ефект,
отколкото ако те самите го прилагат;

15
 o Агресията като резултат от наказания. Това е твърде
обширна тема, за да бъде представено в дълбочина, но без
съмнение ролята на наказанията за възникването и
проявите на агресивно поведение у децата е налице.
Наказанието има нееднозначно влияние върху детето.
Данните от изследвания показват, че наказанието може да
способства както за потушаването на агресивността, така и
за нейната стимулация.

Без съмнение критичните, фрустриращи ситуации в живота на

детето могат да провокират детската агресия и/или да бъдат съпроводени
от агресивни прояви. Също така критичните ситуации много по-трудно се
преживяват от децата когато те преминават през възрастови емоционални
или личностни кризи (през критичните възрастови периоди).10

Тук бихме искали да разширим анализа на влиянието на

семейството върху агресивното поведение на детето в предучилищна
възраст. Без съмнение, в този период влиянието на семейството е по-
значимо в сравнение с влиянието на групата или други фактори поради
възрастта на детето. Като благоприятстващи проявата на агресия и
развитието на агресивни черти у детето можем да посочим наличието на
нарушени емоционални отношения между родители и деца. На второ
място, равнодушието на родителите към агресивността на децата им
увеличава и разширява проявите на агресия при тези деца. Също така
съществена роля за формирането на агресивността на синовете играе
моделът на агресивност в поведението на родителите (особено на бащата).

Що се отнася до българската действителност, прилаганият тук

институционален модел способства за честата проява на агресивно

10
Шалгинова, К. С., Учебно-методическое пособие – Психологические основы работы с агрессивными
младшими школьниками, на: https://nsportal.ru/vuz/psikhologicheskie-nauki/library/2012/03/20/
psikhologicheskie-osnovy-raboty-s-agressivnymi

16
поведение. За това допринасят и големият брой деца в детските градини,
което поражда шум и глъчка, които допълнително натоварват и изнервят
децата. Персоналът често е безпомощен пред напрежението, а често и
демотивиран. Българският родител, както и навсякъде по света, често
страда от липса на време и не може активно да участва в живота на детето.
това също е фактор за повишаване на детската агресивност. И още нещо,
което утежнява ситуацията – невинаги добрата и конструктивна връзка
между трите страни: деца, родители и педагози.11

Фактите показват, че насилието съществува във всяка една

социална, религиозна, културна, икономическа група в обществото. И
макар превенцията, оценката и надзорът върху насилието при и върху деца
да изисква експертни познания и държавно ангажиране, обществото със
сигурност следва да поеме своята част от задълженията – да бъде по-
осведомено, чувствително и активно при разпознаване на симптомите и
при огласяване на случаите на агресивно поведение при или над деца, дори
когато става дума за други деца-агресори. Тези симптоми не са
категорични, но все пак са индикатор за наличие на определен проблем:

- Наличие на наранявания, които няма как да бъдат обяснени

или са неадекватни за възрастта и състоянието на детето;
- Рязка промяна в поведението на детето (уплашено, тревожно
без видима причина, депресирано или агресивно);
- Регрес в поведението (започва да си смуче пръста отново, да
се напикава, престава да говори и пр.);

11
Тодоров, Й. Агресията при деца от ранна до предучилищна възраст, на:
https://yordantodorov.wordpress.com/2017/10/04/%d0%b0%d0%b3%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%b8%d1%8
f-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%be%d1%82-
%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%be-%d0%bf
%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%83%d1%87%d0%b8%d0%bb%d0%b8/

17
 - Притеснява се да посещава определени места или да бъде
оставено само с определени хора (например плаче истерично
при завеждане в детската градина или училище);
- Промяна в съня на детето – има кошмари, страх го е да заспи;
- Загуба на концентрация и интерес към училището;
- Самото то демонстрира агресивно поведение и други.

Тази симптоматика може да послужи на възпитатели, учители и

родители да бъдат по-наблюдателни, както и да се опитат в спокоен
разговор с детето да стигнат до проблема и да овладеят ситуацията.

Когато говорим за проява на агресия при децата, важно е в

съдържателен план да изследваме водещите признаци на агресивно
поведение, които се проявяват и могат да служат за маркери, че на това
дете му е присъща употребата на агресия за разрешаване на
междуличностни отношения или просто в ежедневната комуникация с
връстниците и други хора:

- Изразен стремеж да доминира над другите и да ги използва за

свои цели;
- Тенденция към разрушение;
- Фокус върху причиняването на вреда на окръжаващите хора;
- Склонност към насилие (причиняване на болка).12

При провеждането на поведенчески анализ на агресивното

поведенение и разкриването на психологическата му цел, могат да бъдат
откроени следните основни елементи:

1. ситуацията, когато за първи път е намерило място и

приложение агресивното поведение;

12
Змановская, Е. В. Девиантология (психология отклоняющегося поведения), 2 изд. М. Изд.център
Академия, 2004, стр. 82.

18
 2. ситуации в настояще време, при които се проявява агресивно
поведение;
3. хората, в чието присъствие се проявява агресивното
поведение;
4. какво обичайно предшества агресивното поведение;
5. последващите събития след ситуацията, в която е била
приложена агресия;
6. реакцията на обкръжаващите спрямо агресивното поведение;
7. какво изключва даденото поведение (кога и благодарение на
какво става възможно предотвратяването на агресивно
поведение);
8. отношението на самата личност към агресивното й поведение.

За анализа особено полезно е използването на определени

диагностични критерии за агресивност, които могат да потвърдят или
отхвърлят предположенията относно наличието на агресивност на децата
от предучилищна възраст. В този случай можем да използваме
предложените от Т. П. Смирнова:

1. Често (по-често в сравнение с поведението на другите деца,

които са в неговата група) детето губи контрол над себе си;
2. Често спорят и се ругаят с деца и възрастни;
3. Преднамерено дразнят възрастните, отказвайки да изпълняват
техните молби;
4. Често обвиняват другите за своето „неправилно“ поведение и
грешки, завистливи и мнителни са;
5. Често се карат с другите и прибягват към сбивания.13

13
Смирнова, Т., П. Психологическая коррекция агрессивного поведения детей: диагностические
критерии, коррекционная работа, психологические методики, РнД, Феникс, 2007, стр. 54; на https://mir-
nauki.com/PDF/08PSMN418.pdf

19
 Т. П. Смирнова счита, че при дете, при което в продължение на 6
и повече месеца едновременно и устойчиво се проявяват поне 4 критерия,
можем да говорим за дете с агресивност като черта на личността му.

За повечето от нас детските и училищните години са време, от

което за цял живот ни остават щастливи и красиви спомени. Но не е така за
всички...

В края на ХХ в. се появи специален термин, който по-точно да

отразява ситуацията с насилието в образователната сфера – булинг (от
англ. bullying, възприеман в България като училищен тормоз). Булингът14 е
продължително насилие, физическо или психологическо, осъществявано
от един човек или от група и насочено против човек, който не е в
състояние да се защитава в дадената ситуация. Той представлява
умишленото причиняване на силна физическа и/или психическа болка на
някого чрез повторяеми действия от страна на човек, който е физически,
социално, икономически или по някакъв друг начин по-силен, по-
високопоставен и който по този начин злоупотребява със силата и
позицията си. Част от изследователите ограничават булинга до насилие от
ученик или група ученици върху друг ученик.15

Темата за булинга се разработва и в научната литература –

педагози, психолози, социолози, писатели от цял свят отделят специално
внимание на проблема с насилието в училище. В резултат на
изследванията се определя, че булингът е сложен проблем, който довежда
жертвата до състояние, при което човек губи равновесие, изпада в почти
пълен ступор и не може да се защитава от отрицателните въздействия.
Булингът може да приеме най-различни форми: обиди, хули, изнудване,

14
В България в научно обръщение терминът е въведен от проф. Пл. Калчев – Тормозът от връстниците в
училище: метод за оценка. Изд. Изток-Запад, С., 2015.;
15
Попова, П., Тормозът, в: Дискриминация и антидискриминационно право, Фондация за развитие на
правосъдието, на: http://justicedevelopment.org/index.php/docs/show/diskriminatsiya-i-antidiskriminatsionno-
pravo.html

20
унищожаване на имущество, физическо насилие, слухове, заплахи и др. С
развитието на технологиите се появяват и нови начини, напр. кибербулинг
– тормоз с помощта на електронни съобщения. Вече разгледахме
същността на понятието „насилие” и видовете и формите на проявлението
му, така че всичко, казано по-горе се отнася и за училищното насилие.
Нито един от видовете не е изключено да се появи в училищна среда.
Естествено, много зависи от това къде се намира училището (село, град,
регион), дали в него учат малцинствени групи и има противопоставяне,
дали има културни традиции за насилие в съответната общност, доколко
официалната власт толерира проявите на насилие и прочее. В България са
налице известни разлики, но авторът на настоящата тема не срещна
систематично изследване за училищното насилие, в което, на базата на
емпирични данни и статистика, да се доказват различни тенденции и
особености за региони, видове училища и други специфични
характеристики.

Според данни на Министерството на образованието и науката

(МОН) през учебната 2016/2017 г. в българските учебни заведения са
регистрирани над 8000 случая на тормоз и насилие. При 4500 от тях се
отнася за физическа или вербална агресия, което означава, че всеки ден на
територията на страната се случват около 30 инцидента. 16 За учебната
2017/2018 г. е намалял броят на инцидентите поради физическа агресия
(2751) и кибертормоз (274), като са се увеличили случаите на вербална
агресия (3040).17 Тези данни отразяват не само случаите на агресия между
децата или от учител на дете, но и другите, посочени по-горе – от дете на
учител и от родител на учител.

Според зам.-министъра на образованието статистиката при

насилието на деца върху деца в България се запазва в последните 3-4
16
https://www.segabg.com/category-bulgaria/vseki-den-bulgarskite-uchilishta-ima-po-30-sluchaya-na-agresiya
17
https://www.actualno.com/education/sluchaite-na-agresija-v-uchilishte-trevojno-se-uvelichavat-
news_719016.html

21
години поради няколко основни фактора: социалната среда, медийното
съдържание, както и големият брой ученици в някои училища. Според
експертите нараства броят на децата, които растат във влошена социална
среда, което оказва негативно влияние върху процеса на насилие (все
повече деца са отглеждани от един родител, родителите са емигранти,
пътуват и не са с тях или пък между тях има непрестанни конфликти –
всичко това са предпоставки децата да се опитват да решат своите
проблеми чрез агресия).18 Както вече споменахме, не е за подценяване и
обстоятелството, че преобладаващата част от децата и младежите
прекарват огромна част от времето си в интернет или гледат телевизия – не
винаги информацията, която достъпват и ползват, има възпитателно и
изграждащо личността съдържание. В медиите няма цензура за насилието,
бруталните сцени, ползването на ругателен и обиден език и пр. Децата са
имитатори и в ежедневието си преповтарят това, което са видели на екрана
на телевизора или компютъра.

Факт е, че в нашите училища има агресия и насилие. На първо

място, опирайки се и на данните от МОН и друга информация, като най-
лесно забележимо може да говорим за физическия булинг, включващ
бутане, ритане, удари, нападение или побой над жертвата. Но насилието
често не е под формата на физическа злоупотреба. Най-често става дума за
психологически (емоционален) тормоз, който се проявява като словесно
унижение, презрение, прякори и неприлични обръщения, отхвърляне,
изолация („бойкот“), както и разпространение на клюки и слухове.
Подобно насилие е дори по-травматично от физическото. И всички тези
действия доставят удоволствие на насилника и унижават жертвата.
Обикновено насилието е циклично, не престава, а дори се усилва и това
доказва необходимостта от външно вмешателство за неговото

18
https://www.actualno.com/education/sluchaite-na-agresija-v-uchilishte-trevojno-se-uvelichavat-
news_719016.html

22
прекратяване. Обикновено това вмешателство е от страна на възрастен
(учител, родител или друго лице), но не е изключено и третият да е също
дете.19

Булингът, прилаган системно, води до сериозни психологически

проблеми. Учениците, пострадали от него, стават тревожни, понижава се
самооценката им. Поради това дейностите по предотвратяване на
насилието в училищната среда са изключително актуални и необходими. В
това отношение МОН предприема доста инициативи в колаборация с
УНИЦЕФ и много неправителствени организации за превенция на
насилието чрез обучение, информиране, методи за реагиране на насилието
и пр. (проект „Училище без насилие и стереотипи, определени от пола”;
книга за деца и младежи „Никой няма да те нарани”; наръчник за спешна
психологическа помощ при деца в критично състояние; провеждане на
летни академии с основна тема преглед на събитията в областта на
конфликтите и тероризма и др.20). На 13 ноември 2018 г. стартира
кампанията на УНИЦЕФ и МОН „Заедно срещу насилието в училище”,
чиято главна цел е повишаване разбирането и чувствителността по темата
за насилието и подкрепа на училищата да повишаване на ефективността на
превантивните им мерки спрямо насилието и тормоза в училище.21

Без съмнение, неовладяната и непреодоляна навреме агресия и

насилие сред децата в предучилищна възраст, след това преминава и в
училищния етап от развитието на детето и там ситуацията ескалира и
проблемът се задълбочава. Именно в този контекст на разсъждения е

19
Янакиев, Ю., Г. Цоков, О. Кънева, Изследване на проявите на агресия и насилие сред учениците в
България за създаване на позитивна и безопасна училищна среда, на:
file:///C:/Users/hp6530/Downloads/6IanakievY.INVESTIGATIONOFMANIFESTATIONSOFAGGRESSIONA
NDVIOLENCEAMONGSTUDENTS.pdf
20
Информацията е почерпана от сайта на МОН: https://www.mon.bg
21
https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-
%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB
%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB
%D0%B8%D1%89%D0%B5

23
важно и разпознаването и превенцията на агресията още в предучилищната
възраст.

ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИЯТА

Агресията е сложно психологично състояние и поведенчески

механизъм и нейното преодоляване изисква сериозно внимание, както и
специална подготовка от страна на педагозите и обществеността. Живеем в
изключително динамична среда, предизвикателства ни чакат зад всеки
ъгъл, често родителите, възрастните имат проблеми със справянето с
непрекъснатите промени, трудно се адаптират и повличат със себе си и
децата, които са в техния кръг на влияние, тъй като те йерархично имат
доминираща роля в детския живот. Децата, несъзрели още както
физически, така и психически, са принудени да се развиват в новите
условия, да отговарят на новите социални изисквания, често несъобразени
с възрастовите особености и надхвърлящи детските възможности. Така се
стига до нови форми на конфликт между поколенията и оттам – до
нарастване на детската агресия. Вътрешният дискомфорт и често
неумението адекватно да се реагира на произтичащите събития външно
намират проява в агресивното поведение на личността.

Превенцията на агресията може да бъде удачно осъществена чрез

изграждане у децата на навици за разпознаване и контрол на гнева, на
умение за самоконтрол в ситуации, провокиращи прояви на гняв, чрез
формиране на система от ценности, включваща емпатия, доверие,
съпреживяване.

24
 Интересно е да отбележим, че последователите на
психоаналитичната теория считат, че основният способ за преодоляване на
натрупаното вътрешно напрежение е постоянно разреждане, разтоварване
на агресивната енергия, като тук включват наблюдаването на жестоки
действия, разрушение на неодушевени предмети. Това, по наше мнение, би
повишило агресивността, но тези психолози имат своите аргументи и
предлагат такива методи за справяне с агресивното поведение.22

Когато говорим за превенция на агресията, отново се връщаме

върху факторите, които влияят най-силно. Както вече споменахме,
семейството има безспорно най-голямо влияние и роля в развитието на
детето и тук също следва да се провежда най-активната дейност по
овладяването и превенцията на агресивното поведение. Важно е от най-
ранна възраст на детето да му бъде показвано, че е неприемливо и не е
нужно в различни ситуации на удара да се отвръща с удар. И за да бъде
най-ефективна тази възпитателна работа, родителят трябва да предлага на
детето различни алтернативи за действие в различните социални ситуации
– детето се нуждае от набор знания и умения, които да му служат в
различните социални комуникации. Реакцията на родителите е от
изключителна важност и оказва съществено моделиращо въздействие
върху поведението на детето. Информацията трябва да бъде предоставена
чрез различните канали – да му бъде казано, но и показано.

Възпитателите и учителите са втората група лица, които активно

участват в изграждането на бъдещия човек и имат пряко въздействие върху
формирането на неговата личност. Съвместната работа и адекватното
общуване между родители и учители е най-прекият път към навременно и
успешно овладяване и противодействие на проблемното поведение.
Възрастните следва да са особено наблюдателни към всяка по-рязка
22
Смирнова, Т., П. Психологическая коррекция агрессивного поведения детей: диагностические
критерии, коррекционная работа, психологические методики, РнД, Феникс, 2007, стр. 54; на https://mir-
nauki.com/PDF/08PSMN418.pdf

25
промяна в държанието на детето – емоционални изблици, липса на апетит
или сън, силна възбудимост. Всички те са маркери, че детето има нужда от
подкрепа и неговото обкръжение следва своевременно и адекватно да
реагира. В детската година педагогът е основната фигура, която влияе
върху социалните умения на децата. един компетентен учител би могъл
успешно да въздейства върху дете с признаци на агресивно поведение и да
постигне промяна в позитивна посока. Поведението на педагога е ориентир
в постъпките на децата – при една социална ситуация между децата
потвърждението или отхвърлянето от негова страна следва да им дава
информация доколко правилно реагират. Още в предучилищна възраст
поведенческите проблеми биха могли да бъдат коригирани. В процеса на
неговата социализация при детето агресията постоянно би намалявала, ако
то се учи да контролира своите емоции и да решава конфликти под
ръководството и с насоките на опитен педагог.

Сред факторите, които са от съществено значение за снижаване

на агресивността, особено при децата, можем да посочим:

o осигуряване на условия на детето за спокоен и продуктивен

живот;
o намаляване на хиперактивността му;
o формиране на умения за емоционална интелигентност;
o изграждане на механизми за преодоляване на гнева.

Най-удачният начин да бъде управлявана успешно агресията в

предучилищна възраст (а и не само през този период от развитието на
човека) е чрез прилагането на навременни и адекватни превантивни мерки.
За тази цел в училищата и детските заведения следва да се провежда
психокорекционна и развиваща работа, която да коригира агресивните
форми на поведение у децата. Като най-широко използвани в работата с
деца от предучилищна възраст можем да посочим:

26
 1. Играта;
2. Извеждането от привичното обкръжение или помещение и
поставяне в коригираща среда или група (особено ако е
установена връзка между агресивното поведение на детето
и неговото най-близко обкръжение);
3. Творческа себеизява (тук включваме рисуване, моделиране,
конструиране, занимания по музика, танцуване и други
видове творчески занимания);
4. Сублимиране на агресията в социално одобрени дейности
(труд, обществена работа, социална работа – грижи за
болни, за възрастни и пр.);
5. Сублимиране на агресията в спорт. Целесъобразно е децата
да бъдат приобщавани към групови видове спорт (футбол,
баскетбол и др.), които изискват притежаването на навици
за сътрудничество, а високоагресивните индивидуални
видове спорт (напр. бокс, карате) са нежелателни;
6. Участие в обучителни групи с цел изграждане на навици за
конструктивно взаимодействие, конструктивно решаване
на конфликти и по-адаптивно поведение. 23

В училищна среда най-удачните способи за противодействие на

деструктивната агресия и трансформирането й в градивна е като
вниманието на децата се насочи към игрите и спорта. Това са двата най-
масови и резултативни способа. В този случай се създават образователни
ситуации, в които има съперничество, но агресивният отговор е
преобразуван в състезателен.24 Спортът и игрите дават възможност
отрицателната енергия на децата да бъде трансформирана в градивна. В
23
Шалагинова, К. С. Эффективные технологии в работе с агрессивными младшими школьниками, на:
https://www.science-education.ru/ru/article/view?id=4818
24
Игнатова, Д., Преодоляване на агресията в предучилищна възраст чрез подвижни игри и спорт в
аспекти по ОН „Физическо възпитание в детската градина, сп. Продължаващо образование, на:
https://diuu.bg/emag/8971/

27
този ред на мисли, всяко ограничаване и/или потискане на физическата
активност на децата автоматично води до влошаване на дисциплината,
поражда емоционално напрежение и намира своя израз в свръхактивност и
агресивност у децата.

При игрите и заниманията със спорт децата в по-голяма степен

изпитват позитивни емоции, а положителният емоционален тонус оказва
благотворно влияние върху цялата нервна система на детето и оттам –
върху поведението му. Нормалната дейност на главния мозък протича в
режим на равновесие между процесите на възбудимост и на задържане и
именно игрите са отличен начин за синхронизиране на тези процеси.
Игрите са както средство за възпитание и развитие на движенията на
децата, така и начин чрез тях детето да развие умения за контрол на
движенията, овладяване и задържане при необходимост. Именно тези
възможности, които дават спортът и игрите – да бъдат развити умения за
дисциплиниране и контролиране на движенията, спомагат за изграждане у
децата на способност за задържане не само на двигателната дейност, но и
на нежелани и неправилни реакции. В резултат на това се оказва
въздействие и върху детската агресивност – деца, научени да сдържат
капризите си и да отстъпват на другарчетата си са слаб генератор на
агресия. Поради факта, че игрите и спортът се отличават с голям набор от
движения, действия, ситуации, те се оказват особено подходящи за
формиране на базови личностни качества като сътрудничество,
взаимопомощ, наблюдателност, съобразителност, другарски
взаимоотношения и пр. Ценността на игрите е спорта не е само в това, че
децата успешно развиват двигателните си умения, а поради факта, че ги
стимулират към активност, провокират стремеж към успех, научават ги да
си взаимодействат с другите и подпомагат изграждането на морално-
волеви качества. Освен всичко казано, умереното физическо натоварване
укрепва тялото и подпомага цялостния процес по израстване на детето
28
както във физически, така и в умствен план. И не на последно място,
различните игри допринасят значително за емоционалното развитие на
децата. По време на игра те могат да изпитват както положителни, така и
отрицателни емоции, но се научават да ги контролират. Така, при
евентуална загуба в спорта или в играта детето е разочаровано, тъжно, но с
помощта на педагога и на база на свой предишен опит то успява да овладее
емоцията си и преживява емоционално израстване.

Когато педагогът подходи към избор на игри, основният му

критерий следва да е дали тази игра изгражда чувство за общност, желание
другият играч, съекипникът да бъде видян като приятел, партньор.
Правилно подбраната и добре проведена игра влияе благотворно върху
децата, стимулира у тях радост и доволство и колкото по-радостно минава,
толкова по-позитивно емоционално се чувстват участниците. Педагогът е
този, който развива и съхранява у децата радостта от спортните занимания
и игрите. На 5-6 години децата вече могат да играят в съвместни игри,
защото вече могат да приемат общи задачи и цел и са готови да се откажат
от свои егоистични цели и капризи, за да се реализират заедно като група в
общите игрови цели. Поради това състезанията в тази възрастова група са
посрещани с радост и удоволствие. На тази възраст децата вече са с по-
усъвършенствани движения, което дава възможност за провеждане на игри
с по-сложни двигателни елементи. Тук отново е ролята на педагога да
провокира и поощрява децата към самоинициатива – да предлагат
подобрявания на играта, да оценяват протичането й, да коментират
нравствените изисквания (честно/нечестно). Така с получава единство на
образователни цели, оздравителни цели и цели за нравствено възпитание –
игрите и спортът съдействат и възпитават добродетели, едновременно с
това влияейки върху преодоляването на проявите на агресивно поведение.

29
 На базата на всичко казано дотук можем да заключим, че
приучаването на децата да изразходват енергията си във физическа
активност е първостепенно условие за добра дисциплина и спокойни
занимания. Естествено, такава съзнателна дисциплина не може да бъде
постигната за един ден. Тя се изгражда постепенно като у децата системно
се насаждат морални качества и социални чувства, като те се насочват към
правилни действия другарски постъпки и партньорски отношения в
игрите. Една игра трябва да бъде организирана и ръководена от педагога
по такъв начин, че децата не само да се стараят да постигнат резултат, но и
да получат удоволствие, наслада и радост от целия процес на реализиране
на играта. Тя трябва да бъде проведена при голяма активност,
инициативност, без нарушаване на правилата.

Не е трудно да се забележи, че децата от предучилищна възраст

имат афинитет към подвижните игри, поради което трябва да им бъде
осигурявано достатъчно движение. Допълнително спортът и игрите, както
вече отбелязахме, дават много други преимущества – спомагат за
обединяване на децата, както и за освобождаване на агресивните
поведенчески прояви и преодоляване на агресията. В процеса на игра се
постига уникално чувство за свързаност и единодействие, появяват се
общи интереси и преживявания, което прави игрите изключително ценни.
участието в игри и състезания носи на децата удовлетворение от
динамиката, от преодолените препятствия, както и неподправена радост от
извоюваната победа. В допълнение, в процеса на игра децата се учат да
бъдат внимателни един към друг, да си оказват подкрепа, уважение, да се
съобразяват с желанията и интересите на другарчетата си, да потискат
гнева си. И родители, и педагози трябва да поставят като приоритет в
грижите си за децата насърчаването и предоставянето на възможност за
спортуване. Тук няма да се спираме върху проблемите с ниската
двигателна активност на днешните деца, която оказва пряко въздействие
30
върху физическото, психическото и моралното им здраве. Липсата на
спорт и активност в живота води до сериозни и здравословни, и
емоционални проблеми. Когато практикуват различни видове спорт,
децата развиват гъвкавостта си, силата, бързината, координацията и
пространствената си ориентация, подобряват цялостното си функционално
състояние. Когато на спортната площадка детето се научи с достойнство да
приема загубите си, то тези умения ще му послужат и в други житейски
ситуации в бъдеще.

Заниманията с изкуство са още една успешна форма на работа с

агресивните деца. При дейности, свързани с изкуствата, децата се чувстват
освободени и сигурни, защото имат възможност да проявяват творчество и
да покажат своите умения. Удачно е да се формулират общи, широки теми
за рисуване, за да може всяко дете да рисува различни неща според
способностите и уменията си. Подходящо е да се възлага и работа по тема
на група деца като всяко изобразява определени елементи от
композицията. В този случай дори деца с малки изобразителни умения
получават увереност, че могат да се справят, защото останалите членове от
екипа помагат. 25

Още в зората на човечеството хората са се опитвали да изразят

своите емоции чрез изкуството. За това свидетелстват скалните рисунки в
много пещери, намерената в древните поселища керамика, статуетки,
накити и други предмети на бита и с неутилитарно предназначение. Има
теми, които са залегнали дълбоко в подсъзнанието на човека и до ден
днешен предизвикват отклик в душата му. През цялото си съществуване
хората са рисували човек, дърво, животни, къща, река, небе, слънце, луна,
огън. Децата също с охота рисуват на тези теми и това не е случайно – те
се свързват с архи-образи и древни модели и спомагат за възстановяването

25
Факирска, Й., Детската агресивност. Педагогически и социално-психологически аспекти. изд. РУ
„Ангел Кънчев“, Р., 2016, стр. 169-174.

31
на равновесието в детската душа, дават сила и успокояват. И винаги
съществува тема, която е по-близка на детето – затова е добре да му се
даде право на избор. В моменти на емоционална несигурност и
притеснение почти всяко дете иска да рисува своя дом, семейството си,
цветя, дърво или слънце. 26

Когато педагогът решава да използва изобразителните изкуства,

за да овладее агресивните деца и да снижи степента на агресивност в тях,
освен всички общи изисквания при работа с деца, следва да има предвид и
допълнителни условия:

 Да се съобразява с реалните възможности и настоящите

интереси на детето;
 Да провокира и повиши мотивацията на детето да рисува и
същевременно на критичната му самооценка спрямо
резултата от творческата му работа;
 Да постави достъпна задача, която дава възможност за
постигане на определен резултат;
 Да създаде благоприятна среда, която не разсейва детето, а
спомага за концентрирането му;
 Да осигури всички необходими материали за решаване на
поставената задача;
 Предварително да е запознал детето с различни техники на
изобразяване, за да го улесни при реализация на темата.27

26
Савчева, М. Потенциалът на изкуството за преодоляване на агресията и развиване на толерантност,
стр. 109–114. В: Учителят и модернизирането на образованието – национални и европейски практики,
УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2014.

27
Факирска, Й., Детската агресивност. Педагогически и социално-психологически аспекти. изд. РУ
„Ангел Кънчев“, Р., 2016, стр. 172.

32
 Без съмнение творческата работа с деца е предизвикателство
дори и за креативни педагози – от тях се изисква да вземат адекватни и
оригинални решения, защото децата са с различни индивидуалности, с
различно ниво на психо-физическо развитие, а ако към това се добави и
факторът агресивно поведение, то нещата допълнително се усложняват.
Изисква се умение традиционните начини на преподаване и работа с деца
да се съчетават с иновативни подходи, да се прилагат нови технологични
умения (например в някои детски заведения децата рисуват направо върху
таблети). Интересен начин за творческо себеизразяване е фотографията
например, която също би могла да бъде използвана като метод за
творческа работа, подпомагаща управляването на агресията. Фотографията
насърчава децата да погледнат по нов начин на света, да разширят
възприятията си, акцентирайки върху визуалните аспекти на
действителността. Това е още един тип комуникация като спомага за
развитие на по-критичен поглед към визуалното, но също така може в
бъдеще да бъде превърната в любимо хоби. Децата обичат да правят
снимки, а в допълнение фотографията изисква по-малко сръчност в
сравнение с рисуването и моделирането и въпреки това позволява на
децата да изразяват собствените си чувства и виждания.

Заниманията с изкуство са чудесен начин да се разреди

вътрешното напрежение у детето, като същевременно стимулират
развитието на креативността му. Ако децата са насърчавани да
експериментират, да поемат рискове и да опитват нови неща по време на
творческия процес, то те от ранна възраст развиват иновативно мислене,
което им е от полза и в живота им на възрастни хора.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

33
 В заключение можем да кажем, че агресивното поведение у
децата дори и в предучилищна възраст е вече трайна тенденция в
българските учебни заведения. Това се превръща в проблем не само на
училищната система, но и на обществото като цяло. Именно в този
контекст откриването, анализът и превенцията на агресивното поведение у
децата имат огромно значение с оглед формирането на качествени
граждани на българското общество и пълноценни личности, в които
стремежът към изграждане доминира над стремежа за разрушение. Сред
най-важните способи за овладяването на тази тенденция към агресивно
поведение у децата от най-ранна възраст е развитието на емоционалната
им интелигентност, обучаването на децата в самоконтрол и формирането
на система от ценности и нравствени качества у тях. Необходимо е още от
най-ранна възраст да се подхожда внимателно към емоциите, които децата
изживяват и да се търси най-точният начин за реагиране като част от
правилното им възпитание и съдействие за тяхното градивно развитие.
Децата трябва да бъдат отглеждани с любов, но трябва да познават
границите (както личните, така и на другите), не трябва да бъдат
неглижирани и оставяни без последствия малките прояви на негативно
поведение, защото след време те могат да прераснат в устойчиво агресивно
поведение. Следва да подчертаем, че възрастните са тези, които носят
отговорността за възпитанието и правилното развитие на детето. Те са
тези, които трябва да изграждат адекватни механизми в системите на
образование, възпитание, социални грижи и др. Тук приоритетна роля се
отделя на семейството (включително разширеното семейство с баби,
дядовци и други роднини), което следва да полага адекватни грижи за
своите деца и да ги подкрепя и възпитава. Както показват изследванията,
степента на агресивност при децата в предучилищна възраст е показател за
агресивността им и в зряла възраст.

34
 Агресията е вредна както за жертвата, така и за самия агресор.
Понякога това са просто заплахи и закани, отправяни от едно дете или
група към друго. Въпреки това те нанасят не по-малки физически и
психологически вреди и имат сериозни последствия върху развитието,
образованието и социалната интеграция на детето не само в настоящия
момент, но и в дългосрочна перспектива. Неовладяната в предучилищна
възраст агресия се пренася след това в училище, където нещата могат да
ескалират. Насилието, осъществявано от младежки банди, се отразява
изключително тежко върху децата, независимо дали те представляват
директните жертви или са участниците в бандата. И макар действията да се
извършват от деца, възрастните са отговорните за тях и огромна е тяхната
роля да реагират по правилен начин на това, като не прилагат наказания и
насилие против насилието.

Според данни от проучване на УНИЦЕФ над половината от

тийнейджърите по света са били поне веднъж обект на насилие от страна
на връстници във и около училище. Проявите на физическо насилие и
системен тормоз пречат на процеса на образование на над 150 млн. деца на
възраст между 13 и 15 г.28 Резултатите от това са ниският успех,
отчуждението от училище, психологически травми, както и
утвърждаването на рисково поведение сред юношите. Според същото
изследване учениците в България са в първата десетка от общо 43
изследвани страни, засегнати от училищно насилие: повече от една трета
от българските ученици споделят, че са били обект на насилие или тормоз
в училище поне веднъж в рамките на една година – физическо или
вербално.

28
Годишен доклад на УНИЦЕФ България за 2019 г., на:
https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8-
%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD
%D0%B8%D1%8F

35
 На практика децата рядко са обект и жертва само на един вид
насилие, обикновено те са съчетани, което води до по-съществени
последици. Ако попаднат в спиралата на агресията и насилието още в
ранна детска възраст, то рискът тенденцията да продължи и в училищна
възраст е голям. Сред краткосрочните последствия за самото дете могат да
се посочат: физически наранявания; емоционална травма; загуба на апетит;
промени в съня; проблеми с концентрацията и вниманието; намаляване
посещаемостта и/или успеха в училище; отпадане от училище;
отчуждаване от приятели и семейство; сексуално предавани болести;
агресия; нежелана бременност и дори смърт. Дългосрочните последици
включват трайни физически увреждания; когнитивни увреждания;
емоционални увреждания; злоупотреба с упойващи и/или психотропни
вещества; сексуална дисфункция; криминални прояви; рисково поведение;
опити за самоубийство и др. Тежестта на подобни действия често води до
физически и психологически щети и социален стрес, който продължава
цял живот.

След като посочихме изключително тревожните последици от

проявите на насилие сред децата и подрастващите, можем с основание да
заключим, че управлението и преодоляването на агресията сред децата в
предучилищна възраст е сред ключовите фактори за намаляване и
ограничаване на агресията сред подрастващите и възрастните и като цяло –
за намаляване на насилието в обществото.

2.Организация и методика на диагностирането

диагностицирането е да се установи равнището на агресия при 5/6 и 6/7

годишните деца в условията на детската градина . Целта се реализира в
следните задачи:

1. Избор на методика за диагностика(наблюдение)

36
Обект на наблюдението е агресията при 56 и 67 годишните деца .

Предмет на диагностирането са 5 6 и 67 годишните деца в детската

градина.

Контингент на диагностика са 20 деца на 56 годишна възраст от

подготвителна група „Мечо Пух” и 20 деца на 67 годишна възраст от

група“Бърборани“ на ДГ“Слънчогледи“.

Съобразно пол, децата са: 10 момичета /10 момчета на 56г. и

10момичета /10 момчета на възраст от 6г. – 7г., но целта на
диагностициране не се обвързва с половите различия.

Всички деца посещават детска градина от 3ри годишна възраст. 1/3 от

изследваните деца са посещавали детска ясла до навършване на 3 годишна

Показатели – символите, основните образи и графемите, използвани в

детската рисунка. Символите се явяват успешна реализация на всичко
това. Те имат както универсално, така и индивидуално значение, чиято
специфика се определя от неповторимостта на обстоятелствата, при които
детето израства .

Методи на изследване:

Равнището на всяка диагностична дейност се определя в решаваща степен

от използваните методи. За това през последните години световната
практика е натрупала значителен опит, като са създадени специално за тази
цел тестове и други методи.

Основни изисквания към методите за диагностика са:

Обективност предполага независимост на резултатите от лицата, които я

провеждат, от техните очаквания, желания и намерения. Важен елемент от
проверката на обективността на използваните методи за диагностика е
анализът на въпросите и задачите.

Надеждност в основни линии се спазва стриктно при тестове като метод на

изследване. Като процедури за проверка се използват както повторението и
паралелните групи, така също вътрешната съгласуваност на отделните
тестови задачи.

Валидността също присъства при описанието на отделните методи, макар

и в пониска степен. Известно е от методологията, че за проверка на това
изискване социалните науки найчесто се използват експертните методи,
37
тъй като външните критерии не са достатъчно ясно определени и са трудно
измерими.

Стандартизирането и извеждането на норми е задължително за тестовете,

но напоследък се отбелязва, че тези елементи се прилагат и за някои други
методи, например за стандартизирано наблюдение.

Методите на изследване, които се използват са вербални и невербални,

индивидуални и групови.

Детската рисунка е едно откровено разкриване на нейния автор (детето).

Тя образува единство с детето, защото отразява когнитивното развитие на
детето и неговото емоционално състояние в момента. Неговия уникален
вътрешен свят, в контекста на семейните и по- широките социални
отношения -детската градина, в които то участва активно. Тя отразява
развитието на неговия уникален вътрешен свят. Детските рисунки са едно
от основните средства за изразяване в предучилищна и начална училищна
възраст. Рисуването подпомага развитието на интелекта, на зрително-
моторния канал на възприятие, на фината моторика на пръстите на ръцете,
на емоционалното общуване с околния свят.

Рисуването в живота на детето е средство за изразяване, още един език,

който отразява силните преживявания и настроения. То е послание към
тези, от които очаква разбиране – вик за помощ или пък споделяне на
радост, на търсещо познание за света, на откритие.

Цветовете, формите, образите или просто „говорещите” драсканици са

кодиран сигнал за близките родители, учители, приятели който съдържа
информация за актуалното психическо състояние на детето и за неговото
развитие. Разглеждането на рисунката е една възможност да спрем за
малко ежедневното препускане и покоряване на изпитанията на живота, за
да проникнем в света на детето ни, пълен също с трудности, , открития,
страхове, повик за утеха. Рисувателните тестове са достъпни и удобни за
работа, не изискват много време и специални материали, а в същото време
носят богата информация. Рисувателните тестове са добър помощен
инструмент в детското диагностиране, лесен и ефективен начин за
обследване на големи групи деца. Рисуването е свързано с цялостното
психофизическо развитие на детето. В предучилищна възраст детето
рисува преди всичко това, което знае, а не това, което вижда.

.Детската рисунка отразява „качеството” на мисловната му схема, която

непрекъснато се развива и обогатява.

38
 Изобразителните игри. Чрез тях се стимулирт децата да рисуват по
дадена тема, която е свързана с вътрешното емоционално състояние.
Подходящи теми са: „От какво се страхувам – Кое ме прави силен“, „Кое
ме натъжава – Кое ме радва“; „Моята обида – моето щастие“.

На всяко дете се предостави едноцветен лист хартия с формат А4 и

акварелни бойчки.

Инструкцията към децата : Нарисувай - „Кое ме натъжава -Кое ме

радва“ . Постарайте се да направите най хубавате рисунки?

39
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
1. Агрессия у детей и подростков, Сб. под ред. Н. М. Платоновой: Речь; 2004.

2. Годишен доклад на УНИЦЕФ България за 2019 г., на:

https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB
%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB
%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F

3. Голман, Д. Емоционалната интелигентност. С., Изток-Запад, 2011.

4. Змановская, Е. В. Девиантология (психология отклоняющегося поведения), 2

изд. М. Изд. център Академия, 2004.

5. Калчев, Пл., Скала за агресия и виктимизация от връстниците. Ръководство за

потребителя, изд. Изток-Запад, С., 2012.

40
 6. Колоросо, Б. Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят. С.,
Софтпрес, 2017.

7. Официален сайт на МОН: https://www.mon.bg

8. Савчева, М. Потенциалът на изкуството за преодоляване на агресията и

развиване на толерантност, В: Учителят и модернизирането на образованието –
национални и европейски практики, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2014.

9. Сб. студии Изследване и превенция на агресията в детската градина и училище,

Е. Дичева, Е. Петкова, Н. Калоянова, изд. Либра-Скорп, 2014.

10. Скорик, Е. Д., Агрессивное поведение детей дошкольного возраста, Молодой

ученый, 2018, № 51 (237), с.194-196; URL: https://moluch.ru/archive/237/55099/
(дата: 04.05.2020).

11. Славин, Р., Педагогическа психология, изд. Наука и изкуство, 2004.

12. Стойков, И., Педагогическа и възрастова психология, изд. Фабер, 2001.

13. Стоянова, Р. Агресията и малките деца: кой е виновен, 2018,

на: https://www.mediapool.bg/agresiyata-i-malkite-detsa-koi-e-vinoven-
news275563.html

14. Факирска, Й., Детската агресивност. Педагогически и социално-психологически

аспекти. изд. РУ „Ангел Кънчев“, Р., 2016.

15. Фром, Е., Анатомия на човешката деструктивност, съчинения в 11 тома – т. 3,

изд. З. Стоянов, С., 2009.

16. Янакиев, Ю., Г. Цоков, О. Кънева, Изследване на проявите на агресия и насилие

сред учениците в България за създаване на позитивна и безопасна училищна
среда, на:
file:///C:/Users/hp6530/Downloads/6IanakievY.INVESTIGATIONOFMANIFESTAT
IONSOFAGGRESSIONANDVIOLENCEAMONGSTUDENTS.pdf

17. Янкулова, Й., Педагогическа психология, изд. Парадигма, 2016.

18. Woolfolk, A. Educational Psychology (11th Ed.) Allyn & Bacon, 2010.

41