Едуард Бах

M.B., B.S., M.R.C.S., L.R.C.P., D.P.H.

Цветята на д-р Бах –­

път към
душевно здраве
и хармония

1
 Копирането и разпространението на това издание
е разрешено за нетърговски цели при условие, че
съдържанието остава изцяло непроменено.
Всички други права запазени.

© Д-р Едуард Бах, автор

© Биляна Веселинова, съставител

© Мария Чалъкова, Елена Митева, превод от английски език

© Румяна Христова, редактор

© Росица Драганова, коректор

© Издателство „ДАР-РХ”, 2015

На корицата:
„Божествени цветя” – рисунка от Дочка Михова СиЛаНия

ISBN 978-954-9489-45-3

2
 Едуард Бах
M.B., B.S., M.R.C.S., L.R.C.P., D.P.H.

Цветята на д-р Бах –­

път към
душевно здраве
и хармония

© 2015 The Bach Centre

ДАР-РХ
Велико Търново, 2015

3
 Тази книжка за лечение бе написана
и дадена свободно на хората,
така че всеки да бъде
в помощ сам на себе си – за да излекува
болестите си или
за да запази своето здраве и сила.

Из речта на Едуард Бах

по случай 50-тия му рожден ден
24 септември, 1936 г.

Книгата не замества задълбочения медицински

преглед при лекар, както и назначената терапия.

4
 Това издание е плод на съвместния
безкористен труд на няколко прекрасни жени,
водени от радостта да служат.
Мария, Елена, Румяна, СиЛаНия,
Росица, Илиана,
благодаря Ви!
Биляна

5
6
 Съдържание

1 Въведение . .................................................................................. 9

2 Дванадесетте лечители и други лекове ..................... 17

Увод .........................................................................................19

Лековете и причините за
даване на всеки един от тях . .................................................. 22
За тези, които страдат от страх ............................................. 22
За тези, които страдат от несигурност . ............................. 24
За тези, на които липсва интерес към настоящето ...... 26
За тези, които са склонни към усамотеност..................... 29
За тези, които страдат от свръхподатливост
към чуждо влияние и идеи ..................................................... 30
За тези, които страдат от униние или отчаяние ............ 31
За тези, които страдат от свръхзагриженост
за благоденствието на другите .............................................. 34

Насоки ............................................................................................... 36
Методи на дозиране . ............................................................ 36
Методи на извличане ........................................................... 38
Слънчев метод . ............................................................... 38
Метод на изваряване . .................................................. 39
Български, английски и ботанически наименования
на всеки лек . ................................................................................... 40

7
3 Излекувай себе си. За истинските причини за
болестите и тяхното лечение........................................... 43

Предисловие ............................................................................ 45

Първа глава . .......................................................................... 47

Втора глава ............................................................................. 51

Трета глава . ............................................................................ 55

Четвърта глава ..................................................................... 60

Пета глава ............................................................................... 67

Шеста глава ............................................................................ 73

Седма глава . ........................................................................... 81

Осма глава . ............................................................................. 89

8
1 Въведение

9
10
 „Да бъдеш здрав, това значи
да си в хармония с Първата Причина
на нещата, с ближния си и със себе си.”
Учителя Петър Дънов

Свикнали сме да мислим за здравето си единствено

и само като за отсъствие на болест. Така са ни учили
родителите, учителите, така продължават да ни
внушават и по-голяма част от лекарите днес. Отдавна
сме забравили, че здравето означава не само здраво тяло,
но и умение да се радваш на живота, да имаш желание
да тичаш, да се разхождаш и дишаш с пълни гърди, да
учиш с вдъхновение, да даряваш с благодарност, да ти
е спокоен съня и мирна съвестта. За много от нас това
е една илюзорно-нереалистична картина, за други –
начин на живот. Болестите на физическите ни тела са
последната червена лампичка, последен алармен зов на
душите ни за помощ. Сигналите са започнали отдавна,
но по една или друга причина ние сме ги пренебрегвали.
Първо са изчезнали радостта и вдъхновението, но ние
не сме забелязали, защото имаме толкова други важни
неща за вършене. После си е тръгнал спокойният
сън, но какво от това – на всички се случва, а и днес
имаме начини да си купим още малко сън от аптеката.
Последна ни е напуснала усмивката... Едва след това е
дошла болестта.

11
 Най-сетне се събуждаме и признаваме, че нещо не е
в ред. В повечето случаи сме уплашени, понякога отчаяни,
недоволни и объркани. „Защо на мен?” е въпросът, който
оживява в нас и това всъщност е моментът на нашето
спасение и благословение, мигът, в който имаме шанс да
спрем, да се замислим и да се върнем на Пътя.
Създадени сме в едно изначално съвършено
здраве като идеални частици на Божественото Цяло и
във всеки един момент можем да се завърнем към това
съвършенство, ако го пожелаем с цялото си същество и
положим необходимите усилия.
Преди повече от сто години в България живее
и работи Учителят Петър Дънов, който посвещава
живота си на идеята да върне хората към Божествената
Любов, Мъдрост и Истина, да им посочи Пътя, да даде
практики и съвети на тези, които търсят и искат. Още
тогава Той говори за това, че човек не е само своето
физическо тяло, а нещо много повече: „Тялото на
човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала
сегашния човешки организъм. Човек има 12 тела, но
засега функционират само четири: физическото, на
сърцето (чувствата), третото – на ума, и четвъртото –
на разумния, на причинния свят. Другите осем тела са в
зачатъчно състояние”.
Ето защо няма как да очакваме пълно излекуване
с методите на съвременната официална медицина, тъй
като нейните усилия са насочени единствено и само към
физическото тяло. С тези методи, прогонена от един
орган, болестта се връща в друг. Лекуваме главоболието
си и увреждаме черния дроб. Прогонваме екземата си,
за да я превърнем в бронхиална астма. Истинското
изцеление ще ни се изплъзва дотогава, докато не

12
обгърнем с внимание освен физическото си тяло, също
и емоционалното, умственото и причинното. Чисти
мисли, топли чувства и непрестанна, непреривна
връзка с нашия Висш Аз, който винаги знае и ни води
по Пътя на Съвършената Божествена хармония – те ще
ни заведат при мечтаното здраве.
Болестта може да си тръгне само по този път, по
който е дошла. Отново ще цитирам Учителя П. Дънов:
„Отрицателната или разрушителната мисъл
или чувства са отначало в невидимите тела на
човека: астрално, умствено и пр. После те със своите
трептения слизат в етерното тяло, а от етерното
във физическото. Като слязат във физическото тяло,
нападат онези органи със своите трептения, с които
са сродни по характера на трептенията си. Могат
да нападнат бъбреците, черния дроб, сърцето, белия
дроб и да ги разрушат или да ги предразположат към
болест. И тогава поради най-малката външна причина
органът заболява.”
Когато започнем да чистим и лекуваме постепенно
и търпеливо физическото, емоционално, ментално и
причинно тяло, тогава съвсем естествено на мястото на
болестта ще дойдат светлината и здравето.
Прошката, приемането, молитвата изчистват
нашето емоционално тяло така, както водата, слънцето и
въздухът чистят и лекуват физическото ни тяло. В ума си
пък съзнателно можем да извикваме и задържаме само
такива мисли, които носят добро, които вдъхновяват и
пречистват нашето ментално тяло. Но всичко това все
още няма да ни донесе пълно изцеление. Нужно е и да си
отговорим на най-важния въпрос ­– а коя е причината за
възникването на болестта, коя е причината да се молим

13
за оздравяване, кое е това, което сме изгубили и така
отчаяно отново копнеем да намерим? Отговорът e на
д-р Едуард Бах:
„Болестта не е жестокост или наказание. Тя е само
един регулиращ механизъм, който душата използва, за
да ни насочи към грешките ни, за да ни предпази от по-
големи заблуди, за да ни попречи да нанесем повече вреда
и да ни върне към пътя на истината и на светлината,
от който никога не е трябвало да се отклоняваме”.
Пътят на Светлината, Път на Любов, Мъдрост и
Истина, Път на Правда и Добродетел, е единственият
възможен Път, който Душите ни желаят да следват.
Всяко отклонение от него е грешка и болест, а всяко
завръщане – здраве и радост.
Щастлива съм да ви представя една прекрасна
система за лечение, която ще ви отведе там, където
Душата ви винаги е искала, и ще облече тялото ви със
сила, здраве и издръжливост, система, което ще ви
върне на Пътя, който сте изгубили. В това връщане
към нашата най-чиста и съкровена част, към нашия
Висш Аз можем да бъдем подпомогнати от 38 цветни
есенции, на които посвещава живота си д-р Едуард
Бах. Изключителен професионалист, дълбоко вярващ
и безусловно отдаден на мисията си, той създава една
система на лечение, близка до хомеопатичната, но в
същото време уникална и все още ненадмината. Кое е
различното? На първо място д-р Бах не се ограничава
във въздействието на отделната човешка личност, а
разглежда човека като духовно същество, произлязло
от Отца. Вдъхновява хората да поемат отговорност
за собствения си живот и да работят съзнателно за
здравето и хармонията в самите себе си. Според него

14
всеки има мисия в живота да развие добродетелите
на своята по-висша същност – благост, сила, мъдрост,
радост, постоянство и търпение. Добродетелите, които
не успяваме да проявим, се появяват в нашия характер
с отрицателната си същност и така прекъсват връзката
ни с Божествения свят, а това рано или късно ни
разболява. Намираме същата истина и в беседите на
Учителя Петър Дънов:
„Дали погрешките са индивидуални, обществени
или общочовешки, не е важно, важно е, че човек трябва
да знае пътя, по който да изправя погрешките си и
да придобива добродетели. Само по този начин той
става здрав и силен. Физическото здраве се основава
изключително на добродетелите в човека.”
От изключителна важност при лечението с
цветните есенции на д-р Бах е да не се самообвиняваме,
да не се борим с недостатъците си, а да ги приемем и
трансформираме. Ето какво казва той:
„Когато грешката се намери, лечението не се
състои в борба или изразходване на сила и воля, за да
я потиснем, а в постоянно развитие на съответната
добродетел, което автоматично изтрива следите ù
от съществото ни. Да се борим срещу недостатъците
си означава да увеличим силата им. Истинският
път е да забравим даден недостатък и целенасочено
да се стремим да развием добродетелта, която ще го
направи невъзможен.”
Можем да обобщим, че с настоящата лечебна
система няма да се борим, а ще трансформираме. Леко,
постепенно, но неотклонно ще вървим по пътя на
собствено самоусъвършенстване и ще учим уроците си,
дарявайки мекота и благост на околните.

15
 В този период на трансформация и съзнателна
работа над себе си безценни помощници ще ни бъдат
цветята, деца на Ангелите, които д-р Бах нарича
„щастливите събратя от растителния свят”. И още: „Тези
растения ни подкрепят в тъмните часове на забравата,
когато подсъзнанието е изгубило своята Божественост
и е позволило на тъмните облаци на страха или болката
да препречат видимостта му.”
Невъзможно и излишно е да се опитваме да опишем
системата на д-р Бах, да я категоризираме и да я вкараме в
рамки. В книгите „Дванадесетте Лечителя” и „Излекувай
сам себе си” този скромен и безкористен служител на
човечеството е описал всичко, което е осъзнал, изпитал
и приложил в своята практика. Сега всеки от нас има
прекрасния шанс да се докосне до една Божествена
лечебна система, да я опита и бере плодовете ù.
Ще споделя с огромна признателност и благодар-
ност, че тези Лекове сътвориха чудеса в моя живот и
в живота на близките ми. Ще ви отправя и една молба
– да запазим този Божествен Дар, дарен ни чрез д-р
Бах, такъв, какъвто той ни го е оставил – съвършен в
своята неподправена достъпност, възможен за всеки
един от нас, необременен от теории, систематизиране и
категоризации. Нека спрем да търсим вълшебното хапче,
вълшебния лечител или единствения лекар и да поемем
отговорност за самите себе си. Нека пристъпим с Вяра
към собственото си усъвършенстване, нека спокойно се
изправим срещу Сянката си, да я признаем и да я пуснем
да си тръгне, за да дойде на нейно място Светлината.
„Познай себе си” – това е началото на едно трудно,
но животоспасяващо пътуване. Желая ви приятен път!
Биляна Веселинова

16
2 Дванадесетте
лечители
и други
лекове

17
 © Превод от английски език Мария Чалъкова

18
 Увод

Т а­зи сис­те­ма е най-съ­върше­ни­ят ме­тод за ле­

че­ние, да­ден на чо­ве­чес­т­во­то до ден дне­шен.
Тя има си­лата да из­це­ля­ва чо­веш­ки­те бо­лес­ти и със
сво­я­та прос­то­та поз­во­ля­ва да бъ­де при­ла­га­на във вся­
ко се­мейс­т­во.
Имен­но та­зи ней­на прос­то­та, съ­че­та­на с все­из­це­
ля­ва­щи­те ù ре­зул­та­ти, е толко­ва прек­рас­на.
За ле­че­ние с нея не са не­об­хо­ди­ми спе­ци­ал­ни на­
уч­ни поз­на­ния, ос­вен простите ме­то­ди, опи­са­ни в та­зи
кни­га. И те­зи от вас, ко­и­то за­па­зят то­зи Дар1 от Бо­га
в чис­та­та му формa – не­об­ре­ме­нен излишно от ­на­уч­
ни те­о­рии, ще по­лу­чат най-бла­го­дат­ни­те ре­зултати, тъй
ка­то всич­ко в При­ро­да­та е прос­то и ес­тес­т­ве­но.
Та­зи ле­чеб­на сис­те­ма, ко­я­то ни бе раз­к­ри­та по бо­
жес­т­вен на­чин, по­каз­ва, че на­ши­те стра­хо­ве, гри­жи, тре­
во­ги и дру­ги не­га­тив­ни със­то­я­ния са при­чи­на за по­я­ва­
та на бо­лес­тите в на­шия ор­га­ни­зъм. С ле­ку­ва­не на те­зи
стра­хо­ве, без­по­койс­т­ва и тре­во­ги ние се ос­во­бож­да­ва­ме
и от самите за­бо­ля­ва­ни­я­та. Заед­но с то­ва, като от­не­мат
стра­хо­ве­те и без­по­койс­т­во­то ни, Бил­ки­те, да­де­ни ни по
Ми­лост­та на Тво­ре­ца на всич­ко съ­щес­т­вува­що, ни прев­
ръ­щат в по-щас­т­ливи хо­ра, ко­и­то се чув­с­т­ват по-доб­ре
в се­бе си.
Тъй ка­то Бил­ки­те ле­ку­ват стра­хо­ве­те, нес­по­
койс­т­во­то и тре­во­ги­те ни, грешки­те и сла­бос­ти­те ни,
ние тряб­ва да тър­сим и осъз­на­ем имен­но те­зи от­ри­
1
За­па­зе­ни са глав­ни­те бук­ви там, къ­де­то ги е пос­та­вил ав­то­рът в
ори­ги­на­ла (бел.пр.)

19
ца­тел­ни със­то­я­ния, защото те ще ни посочат пътя на
изцелението. Осъз­на­ти­те, хо­рата, на­да­ре­ни с ис­тин­с­
ки ра­зум, ще раз­бе­рат. И нека бъ­дат по­ве­че ра­зум­ни­те,
ко­и­то ще из­пол­з­ват те­зи Бо­жии Да­ро­ве за бла­гото на
ближни­те си.
И та­ка, зад всич­ки бо­лес­ти се крият на­ши стра­хо­
ве, тре­во­ги, ал­ч­ност, сим­патии и ан­ти­па­тии. Не­ка ги на­
ме­рим и из­ле­ку­ва­ме, а с тях­но­то из­це­ле­ние ще из­чезне
и бо­лест­та, от ко­я­то стра­да­ме.2
От не­за­пом­не­ни вре­ме­на е из­вес­т­но, че Про­ви­де­
ни­е­то е вло­жи­ло в При­рода­та сред­с­т­ва­та за за­щи­та и
из­це­ле­ние от бо­лес­ти под фор­ма­та на обо­га­тените по
бо­жес­т­вен път бил­ки, рас­те­ния и дър­ве­та. Ле­ко­ве­те от
При­ро­да­та, пред­с­та­ве­ни в та­зи кни­га, са до­ка­за­ли, че са
бла­гос­ло­ве­ни сред всич­ки ос­та­на­ли в ми­лос­ти­ва­та си
служ­ба и са на­да­ре­ни със си­ла да ле­ку­ват всич­ки ви­до­
ве за­бо­ля­ва­ния и стра­да­ния.
При ле­че­ни­е­то с те­зи бил­ки не е важ­но ес­тес­т­во­то
на бо­лест­та, а са­ми­ят човек. С по­доб­ря­ва­не на ця­лос­т­
но­то със­то­я­ние на чо­ве­ка бо­лест­та из­чез­ва и укреп­ва
здра­ве­то на ор­га­низ­ма.
Из­вес­т­но е, че ед­но и съ­що за­бо­ля­ва­не мо­же да се
про­яв­ и по раз­ли­чен на­чин при раз­лич­ни­те хо­ра. Имен
Би­дей­ки най-де­ли­кат­на­та и чув­с­т­ви­тел­на част от
са­мия чо­век, съз­на­нието по­каз­ва на­ча­ло­то и по­со­ка­
та на раз­ви­тие на бо­лест­та мно­го по-ра­но и по-яс­но
от тя­ло­то. По­ра­ди та­зи при­чи­на имен­но със­то­я­ни­е­то
на чо­веш­ко­то съзна­ние е во­де­що при оп­ре­де­ля­не коя
или кои бил­ки са не­об­хо­ди­ми за про­вежда­не на ле­че­
ни­е­то.
2
Из­ло­же­но­то до тук е про­дик­т у­ва­но от Бах след пуб­ли­куване на
из­да­ни­е­то от 1936 г.

20
 Ко­га­то чо­век за­бо­ля­ва, нас­тъп­ва про­мя­на в оби­
чай­но­то му нас­т­ро­е­ние и по-наб­лю­да­тел­ни­те хо­ра чес­
то мо­гат да за­бе­ле­жат то­ва мал­ко пре­ди, а по­ня­кога и
мно­го пре­ди бо­лест­та да се про­я­ви. Чрез съ­от­вет­но ле­
че­ние още на то­зи етап мо­же из­ця­ло да се пре­дот­в­ра­ти
про­яв­ а­та на бо­лест­та във фи­зи­чес­ко­то тя­ло.
В слу­ча­и­те, ко­га­то бо­лест­та ве­че се е про­я­ви­ла,
ду­шев­но­то раз­по­ложе­ние на па­ци­ен­та от­но­во ще ни
под­с­ка­же пра­вил­но­то ле­кар­с­т­во.
Не се със­ре­до­то­ча­вай­те вър­ху бо­лест­та, а мис­ле­те
един­с­т­ве­но за на­чи­на, по кой­то за­бо­ле­ли­ят въз­пр­ и­е­ма
жи­во­та.
Тук прос­тич­ко са опи­сани три­де­сет и осем чо­веш­
ки със­то­я­ния и не би тряб­ва­ло да пред­с­тав­ля­ва труд­
ност да от­к­ри­е­те ед­но или ня­кол­ко от тях, ко­и­то от­го­
ва­рят за ва­ше­то душев­но раз­по­ло­же­ние, на на­чи­на, по
кой­то вие или близ­ки­те ви въз­п­ри­е­мат живота. Та­ка
вие ще мо­же­те лес­но да из­бе­ре­те съ­от­вет­на­та бил­ка за
ле­че­ние.
Заг­ла­ви­е­то3 „Два­на­де­сет­те Ле­чи­те­ли и дру­ги ле­
ко­ве” е за­па­зе­но и в нас­то­я­ще­то изда­ние, тъй ка­то е
поз­на­то на мно­го чи­та­те­ли.
Из­це­ле­ни­е­то на бо­лес­тн­ и със­то­я­ния бе тол­ко­ва
бла­гот­вор­но и кате­го­рич­но до­ри са­мо с два­на­де­сет­те
ле­чи­те­ля, че смет­нахме за не­об­хо­ди­мо да ги пред­с­та­вим
на вни­ма­ни­е­то на об­щес­т­ве­ност­та, без да ча­ка­ме от­к­ри­
ва­не­то на ос­та­на­ли­те два­де­сет и шест, ко­и­то за­вър­ш­ват
система­та. Тук ори­ги­нал­ни­те два­на­де­сет са от­бе­ля­за­ни
със звез­дич­ка.
3
Пос­лед­ни­те два аб­за­ца са до­ба­ве­ни в нас­то­я­ще­то из­да­ние към
ори­ги­на­ла от 1936 го­ди­на от ре­дак­то­ри­те на по-къс­но из­да­ние на ан­г­лийс­
ки език. (бел. пр.)

21
 ЛЕКОВЕТЕ
и причините за даване
на всеки един от тях

38-те лека са разпределени в следните 7 групи4: при

страх, при не­си­гур­ност, при не­дос­та­тъ­чен ин­те­рес към
нас­то­я­ще­то, при уса­мо­те­ност, при свръх­по­дат­ли­вост
към чуж­до вли­я­ние и идеи, при уни­ние и от­ча­я­ние, при
свръх­заг­ри­же­ност5 за бла­го­ден­с­тв­ и­е­то на дру­ги­те.

За те­зи, ко­и­то стра­дат

от страх

*Скал­на ро­за (жъл­так), Rock rose

Скал­на­та ро­за е спа­си­те­лен лек6 в кри­тич­ни си­т у­
а­ции, в ко­и­то из­г­леж­да ся­каш вся­ка на­деж­да е из­чез­
на­ла: при ин­ци­ден­ти, вне­зап­ни бо­лес­ти или, ко­га­то за­
бо­ле­ли­ят из­пит­ва твър­де го­лям страх. При­ла­га се също
в слу­чаи, в ко­и­то със­то­я­ни­е­то на па­ци­ен­та е дос­та­тъч­
но се­ри­оз­но, за да предиз­ви­ка сил­на уп­ла­ха в окол­ни­
4
Наименованията на групите са въз основа на главните
емоционални характеристики, които Бах отъждествява с всяка една
от неговите седем нозоди. Нозодите на Бах представляват набор от
хомеoпатични лекарства на основата на бактерии, върху които той работи
в периода 1919 – 1928 г. Виж Нора Уийкс, „Медицинските открития на д-р
Едуард Бах”, глави V и VI.
5
В из­да­ни­е­то от 1941 г. сед­ма­та гру­па се оп­ре­де­ля ка­то „Свръх­
заг­ри­же­ност” с цел да се про­дъл­жи мо­де­ла, пос­та­вен в 5. „Свръх­подат­
ли­вост”.
6
Да не се бър­ка с ком­би­на­ци­я­та от 5 цвет­ни есен­ции Rescue® (бел.пр.)

22
те. Ако бол­ни­ят не е в съз­на­ние, мо­же с ле­карство­то от
скал­на ро­за да се нав­лаж­нят ус­т­ни­те му. Въз­мож­но е съ­
що та­ка да въз­ник­не нуж­да и от до­пъл­ни­тел­ни ле­ко­ве,
нап­ри­мер при безсъзнание, което наподобява дълбок
сън – по­вет (Clematis); при непоносими бол­ки – кам­
шик (Agrimony).

*Ми­му­лус, Mimulus
Лек, кой­то се из­пол­з­ва при хо­ра, бо­я­щи се от ма­те­
ри­ал­ни, зем­ни не­ща: от бо­лес­ти, бол­ка, ин­ци­ден­ти, бед­
ност, от тъм­ни­на, от то­ва да бъ­дат са­ми, от нещас­ти­е.
Ле­ку­ва стра­хо­ве­те, свър­за­ни с все­кид­нев­ния жи­вот. Хо­
ра­та, нужда­е­щи се от то­зи лек, но­сят своя страх ти­хо и
прик­ри­то, те не го­во­рят сво­бодно за не­го с дру­ги­те.

*Джан­ка (ди­ва сли­ва), Cherry plum

Лек за стра­ха от пре­на­то­вар­ва­не на съз­на­ни­е­то и
за­гу­ба на раз­съ­дък. Те­зи хо­ра се стра­ху­ват, че ще из­вър­
шат ужас­ни и сквер­ни не­ща, кои­то по­на­ча­ло не же­ла­ят
и смя­тат за греш­ни, но въп­ре­ки то­ва се по­я­вя­ва мисъл­
та и им­пул­сът да ги нап­ра­вят.

*Тре­пет­ли­ка, Aspen
Тре­пет­ли­ка­та е лек за нез­най­ни стра­хо­ве, за ко­и­то
не мо­же да се да­де обяснение или да се по­со­чи при­чи­на.
За­бо­ле­ли­ят мо­же да изпит­ва страх, че не­що ужас­но
е на път да се слу­чи, ма­кар да не знае как­во точ­но е то.
Те­зи не­яс­ни и не­о­бяс­ни­ми стра­хо­ве мо­же да прес­
лед­ват па­ци­ен­та през нощта или през де­ня, а стра­да­
щи­те от тях чес­то се бо­ят да спо­де­лят за тре­во­ги­те си с
окол­ни­те.

23
 *Чер­вен кон­с­ки кес­тен, Red Chestnut
Лек за те­зи, ко­и­то са склон­ни да се без­по­ко­ят
твър­де мно­го за дру­ги­те хо­ра.
Те чес­то са прес­та­на­ли да се тре­во­жат за са­ми­те
се­бе си, но страдат твър­де мно­го за лю­би­ми­те си хо­ра и
не­ряд­ко се при­тес­ня­ват, че мо­же да ги спо­ле­ти ня­как­во
не­щас­тие.

За те­зи, ко­и­то стра­дат

от не­си­гур­ност
*Зъб­на тре­ва (це­ра­тос­тиг­ма), Cerato
Зъб­на­та тре­ва се из­пол­зв­ а при хо­ра, ко­и­то ня­мат
дос­та­тъч­но уве­ре­ност в себе си, за да взе­мат са­мос­то­я­
тел­ни ре­ше­ния.
Те неп­рес­тан­но тър­сят съ­ве­ти от дру­ги­те, но чес­
то би­ват под­веж­да­ни.

*Хру­щял­ка, Scleranthus
Лек за те­зи, ко­и­то стра­дат по­ра­ди не­въз­мож­ност­
та да из­би­рат меж­ду две алтер­на­ти­ви, тъй ка­то в един
мо­мент ед­на­та им из­г­леж­да ка­то един­с­т­ве­ния пра­вилен
из­бор, а в след­ва­щия – дру­га­та.
Обик­но­ве­но са ти­хи хо­ра, ко­и­то са­ми по­на­сят
жи­тейс­ки­те труд­нос­ти, тъй като не са склон­ни да ги об­
съж­дат с окол­ни­те.

*Тин­тя­ва, Gentian
Тин­тя­ва­та е лек за те­зи, ко­и­то лес­но се обез­сър­ча­
ват. Те мо­же да напред­ват доб­ре с ле­че­ни­е­то на сво­я­та
бо­лест или ежед­нев­ни­те си де­ла, но всяко нез­на­чи­тел­но

24
за­ба­вя­не или пре­пят­с­т­вие в то­ва раз­ви­тие ги ка­ра да се
съмня­ват и без вре­ме ги обез­ку­ра­жа­ва.

Пре­щип (улекс), Gorse

Из­пол­з­ва се в слу­чаи на теж­ка без­на­деж­д­ност, ко­
га­то па­ци­ен­ти­те са изгу­би­ли вя­ра­та си, че мо­же да им
бъ­де по­мог­на­то.
За­бо­ле­ли­те са склон­ни да проб­ват раз­лич­ни ме­
то­ди на ле­че­ние под чуж­до влия­ние или за да уго­дят на
дру­ги­те. Но в съ­що­то вре­ме не вяр­ват, че има на­дежда
за об­лек­че­ние на стра­да­ни­я­та им.

Га­бър, Hornbeam
Ле­чеб­но сред­с­т­во за оне­зи, ко­и­то се чув­с­т­ват ся­
каш ня­мат дос­та­тъч­но си­ла, би­ло то пси­хи­чес­ка или
фи­зи­чес­ка, за да но­сят то­ва­ра на жи­во­та, пос­та­вен вър­
ху ра­ме­не­те им. Ежед­нев­ни­те им за­да­чи из­г­леж­дат не­
по­сил­ни, ма­кар че в по­ве­че­то слу­чаи те пос­ти­гат ус­пех
в из­пъл­не­ни­е­то им.
Лек за оне­зи, ко­и­то вяр­ват, че тряб­ва да се вне­се
си­ла в ду­ша­та или тя­ло­то им, за да мо­гат да из­пъл­нят
без зат­руд­не­ния сво­я­та ра­бо­та.

Ов­си­га (див овес), Wild oat

Ов­си­га­та е лек за те­зи, ко­и­то имат ам­би­ци­и­те да
пос­тиг­нат не­що зна­чи­мо в своя жи­вот, ко­и­то же­ла­ят
да при­до­би­ят мно­го опит­нос­ти, да се нас­лаж­да­ват на
всич­ко, ко­е­то е в тех­ни­те въз­мож­нос­ти, да из­жи­ве­ят
жи­во­та си в не­го­ва­та пъл­но­та.
Те из­пит­ват труд­ност в из­бо­ра си на поп­ри­ще, тъй
ка­то ма­кар да имат сил­ни стре­ме­жи, не мо­гат да на­ме­

25
рят ед­но-един­с­т­ве­но приз­ва­ние, ко­е­то да при­познаят
ка­то соб­с­т­ве­но.
То­ва мо­же да до­ве­де до за­ба­вя­не в про­фе­си­о­нал­
ния им път и не­у­дов­лет­во­реност.

За те­зи, на които
липсва ин­те­рес
към нас­то­я­щето

*По­вет, Clematis
Лек за оне­зи, ко­и­то из­па­дат в за­меч­та­ни със­то­я­
ния, чес­то са сън­ли­ви, ня­мат твър­де бу­ден ум и не се
ин­те­ре­с у­ват осо­бе­но от жи­во­та. То­ва са спо­койни хо­
ра, ко­и­то не из­пит­ват осо­бе­но щас­тие в нас­то­я­щия
мо­мент. Те жи­ве­ят по-ско­ро в бъ­де­ще­то, от­кол­ко­то в
нас­то­я­ще­то, с на­деж­ди за по-доб­ри бъд­ни дни, ко­га­то
тех­ни­ят иде­ал ще има ус­ло­вия да бъ­де ре­а­ли­зи­ран. Ако
за­бо­ле­ят, полагат мал­ко или ни­как­ви уси­лия за сво­е­то
въз­с­та­но­вя­ва­не и в ня­кои слу­чаи мо­же до­ри да из­г­леж­
да ся­каш очак­ват с не­тър­пе­ние смърт­та, бле­ну­вай­ки за
по-доб­ро бъ­де­ще или пов­тор­на сре­ща с лю­бим чо­век,
ко­го­то са за­гу­би­ли.

Ор­лов но­кът, Honeysuckle

Ор­ло­ви­ят но­кът е ле­чеб­но сред­с­т­во за хо­ра, ко­и­то
жи­ве­ят пре­ди всич­ко в мина­ло­то, ве­ро­ят­но в спо­ме­ни­
те за вре­ме­на на го­ля­мо щас­тие или за из­гу­бен при­я­тел,
или пък за стре­ме­жи, ко­и­то ни­ко­га не са се ре­а­ли­зи­ра­
ли. Те не очакват по-на­та­тъш­но щас­тие, ко­е­то може да
се срав­ни с то­ва, ко­е­то ве­че са има­ли.

26
 Шип­ка, Wild Rose
За те­зи, ко­и­то без осо­бе­но ос­но­ва­ние се при­ми­
ря­ват без­ро­пот­но с всич­ко, ко­е­то им се случ­ва, и са­мо
пре­ми­на­ват не­у­сет­но през жи­во­та, при­е­май­ки го та­къв,
ка­къв­то е. Те не по­ла­гат осо­бе­ни уси­лия, за да по­доб­рят
си­т у­а­ци­я­та и да на­ме­рят из­вес­т­на жи­тейс­ка ра­дост. Те
са се от­тег­ли­ли от бит­ка­та с жи­во­та без сле­да от съп­ро­
ти­ва.

Мас­ли­на, Olive
Мас­ли­на­та е лек за оне­зи, ко­и­то са стра­да­ли дъл­
бо­ко на пси­хи­чес­ко или фи­зи­чес­ко ни­во и са тол­ко­ва
из­то­ще­ни, че ве­че не чув­с­т­ват как­ви­то и да било си­ли
за бор­ба. Ежед­нев­ни­ят жи­вот за тях е тру­до­ем­ка ра­бо­
та, ко­я­то не им но­си ни­как­во удо­вол­с­т­вие.

Бял кон­с­ки кес­тен, White Chestnut

Лек за те­зи, ко­и­то не мо­гат да пре­дот­в­ра­тят нав­
ли­за­не­то на не­же­ла­ни мис­ли, идеи и раз­съж­де­ния в ума
си. Най-чес­то то­ва се случ­ва в мо­мен­ти, ко­га­то ин­те­ре­
сът към нас­то­я­щия момент не е дос­та­тъч­но си­лен, за да
ан­га­жи­ра на­пъл­но съз­на­ни­е­то им.
Те­зи мис­ли, пре­диз­вик­ва­щи тре­во­га, ос­та­ват в
ума им. До­ри от­х­вър­ле­ни за извес­т­но вре­ме, те от­но­во
се зав­ръ­щат и ся­каш кръ­жат око­ло чо­ве­ка, под­ла­гайки
го на ум­с­т­ве­но из­те­за­ние.
По­доб­ни неп­ри­ят­ни мис­ли про­гон­ват ду­шев­ния
мир и са пря­ко свързани с не­въз­мож­ност­та на чо­век да
се със­ре­до­то­чи вър­ху ра­бо­та­та си или да из­пита ра­дост
и удо­вол­с­т­вие в нас­то­я­щия миг.

27
 Пол­с­ки си­нап, Mustard
Пол­с­ки­ят си­нап е ле­чеб­но сред­с­т­во за оне­зи, ко­и­
то са пред­раз­по­ло­жени към мрач­ни нас­т­ро­е­ния и до­ри
мо­мен­ти на от­ча­я­ние, в ко­и­то ся­каш сту­ден, тъ­мен об­
лак е хвър­лил сян­ка­та си вър­ху тях и е за­ли­чил свет­
ли­на­та и ра­достта от жи­во­та. Обяс­не­ние на при­чи­ни­те
за по­доб­ни ата­ки мо­же да се ока­же твър­де не­по­сил­на
за­да­ча.
При та­ки­ва ус­ло­вия е поч­ти не­въз­мож­но чо­век да
из­г­леж­да ра­дос­тен или щастлив.

Кес­те­но­ва пъп­ка, Chestnut Bud

За те­зи, ко­и­то не се въз­пол­з­ват мак­си­мал­но от
наб­лю­да­тел­ни­те си способ­нос­ти и соб­с­т­ве­ния си опит
и им е нуж­но по­ве­че вре­ме, за да на­у­чат ежеднев­ни­те си
жи­тейс­ки уро­ци.
До­ка­то за ня­кои ед­нок­рат­ни­ят опит е дос­та­тъ­чен,
за тях ще е не­об­хо­ди­мо некол­кок­рат­но пов­то­ре­ние на
ед­ни и съ­щи опит­нос­ти, пре­ди да из­в­ле­кат съ­ответ­ни­те
по­у­ки.
По­ра­ди та­зи при­чи­на, за тях­но съ­жа­ле­ние, им
се на­ла­га да пов­та­рят ед­на и съща греш­ка в раз­лич­ни
си­т у­а­ции, ко­га­то един-един­с­тв­ ен път би бил на­пъл­но
дос­та­тъ­чен или пък наб­лю­де­ни­е­то върху живота на
дру­ги­те би им спес­ти­ло до­ри та­зи ед­нократ­на неп­ри­ят­
на опит­ност.

28
 За те­зи, ко­и­то са склон­ни
към уса­мо­те­ност

*Вод­на те­ме­ну­га, Water Violet

За оне­зи, ко­и­то в здра­ве и в бо­лест с удо­вол­с­т­вие
ос­та­ват на­са­ме със се­бе си. Мно­го ти­хи хо­ра, ко­и­то се
дви­жат без­шум­но, го­во­рят уме­ре­но и вни­мател­но. Са­
мос­то­я­тел­ни, спо­соб­ни и уве­ре­ни в се­бе си, поч­ти неза­
ви­си­ми от чуж­до­то мне­ние. Те са сдър­жа­ни, ува­жа­ват
лич­но­то прос­т­ранство на дру­ги­те и след­ват своя соб­с­
т­вен път. Чес­то са ин­те­ли­ген­т­ни и та­лантли­ви. Тех­ни­ят
вът­ре­шен мир и спо­койс­т­вие са бла­гос­ло­ве­ние за хо­ра­
та около тях.

*Сла­бо­но­га, Impatiens
Лек за хо­ра с бърз ум и енер­гич­ни дейс­т­вия, ко­и­то
же­ла­ят всич­ко да се из­вър­ш­ва без ко­ле­ба­ние или от­ла­
га­не. Ко­га­то за­бо­ле­ят, те са не­тър­пе­ли­ви да оз­др
­ а­ве­ят
час по-ско­ро.
Из­пит­ват труд­ност да про­я­вя­ват тър­пе­ние спря­
мо хо­ра, ко­и­то са бав­ни, тъй ка­то за тях то­ва е за­гу­ба на
вре­ме, и би­ха по­ло­жи­ли ог­ром­ни уси­лия да нап­равят
та­ки­ва хо­ра по-де­я­тел­ни по всич­ки въз­мож­ни на­чи­ни.
Те чес­то пред­по­чи­тат да мис­лят и ра­бо­тят са­ми,
за­що­то то­ва им да­ва сво­бодата да пра­вят всич­ко със
соб­с­т­ве­на­та си ско­рост.

Ка­лу­на, Heather
За оне­зи, ко­и­то неп­рес­тан­но тър­сят ком­па­ния,
тъй ка­то имат нуж­да да об­съж­дат сво­и­те де­ла с ня­ко­

29
го – без зна­че­ние с ко­го. Те са из­к­лю­чи­тел­но нещас­т­ни,
ако тряб­ва да бъ­дат са­ми, до­ри и за кра­тък пе­ри­од от
вре­ме.

За те­зи, ко­и­то страдат

от свръхпо­дат­ли­вост
към чуж­до вли­я­ние и идеи

*Кам­шик, Agrimony
Лек за доб­ро­душ­ни­те при­вет­ли­ви хо­ра с доб­ро
чув­с­т­во за ху­мор, ко­и­то оби­чат раз­би­ра­тел­с­т­во­то, из­
мъч­ват се при въз­ник­ва­не­то на спор или кав­га и са го­
то­ви на го­ле­ми ком­п­ро­ми­си, за да ги избег­нат.
Ма­кар и в по­ве­че­то слу­чаи да имат сво­и­те гри­жи,
тер­за­ния, без­по­койс­т­ва и тре­во­ги на пси­хи­чес­ко или
фи­зи­чес­ко ни­во, те кри­ят проб­ле­ми­те си зад чувство­
то си за ху­мор и ше­го­ви­то по­ве­де­ние и са смя­та­ни за
от­лич­ни при­я­те­ли, кои­то все­ки би ис­кал да има в об­к­
ръ­же­ни­е­то си. Те чес­то зло­у­пот­ре­бя­ват с алко­хол или
нар­ко­ти­ци, за да се сти­му­ли­рат да по­на­сят стра­да­ни­я­та
си с ве­се­лие.

*Чер­вен кан­та­ри­он, Centaury

За сър­деч­ни­те, спо­кой­ни и неж­ни хо­ра, ко­и­то са
твър­де ан­га­жи­ра­ни с това да слу­жат на дру­ги­те. В пре­
ко­мер­ния си стре­меж да слу­жат те чес­то над­ценя­ват си­
ли­те си.
Тях­но­то же­ла­ние да по­ма­гат до та­ка­ва сте­пен ги
прев­зе­ма, че те се прев­ръщат по-ско­ро в слу­ги, от­кол­
ко­то в бла­го­раз­по­ло­же­ни по­мощ­ни­ци. Тях­на­та добра

30
при­ро­да ги ка­ра да вър­шат мно­го по­ве­че от тех­ния дял
за об­ща­та ра­бо­та и с то­ва мо­же да пре­неб­рег­нат соб­с­т­
ве­на­та си ми­сия в жи­во­та.

Орех, Walnut
Лек за те­зи, ко­и­то имат яс­но оп­ре­де­ле­ни иде­а­ли
и стре­ме­жи в жи­во­та и ги пос­ти­гат, но в ред­ки слу­чаи
мо­гат да бъ­дат от­к­ло­не­ни от соб­с­т­ве­ни­те си идеи, це­ли
и ра­бо­та по­ра­ди ен­т у­си­аз­ма, убеж­де­ни­я­та или ка­те­го­
рич­ни­те мнения на окол­ни­те.
Оре­хът при­да­ва пос­то­ян­с­т­во и за­щи­та­ва от вън­
ш­ни вли­я­ния.

Джел, Holly
За те­зи, ко­и­то по­ня­ко­га би­ват на­па­да­ни от мис­ли и
чув­с­т­ва ка­то рев­ност, завист, же­ла­ние за мъст, по­доз­ре­
ние. По­ма­га при раз­лич­ни фор­ми на раз­д­разне­ние.
Лек за хо­ра­та, ко­и­то стра­дат мно­го в се­бе си, въп­
ре­ки че чес­то липсва дейс­т­ви­телна при­чи­на за тях­но­то
не­щас­тие.

За те­зи, ко­и­то стра­дат

от уни­ние или от­ча­я­ние

­ е­ни­ца, Larch
Лис­тв
За оне­зи, ко­и­то не счи­тат се­бе си за тол­ко­ва доб­ри
или спо­соб­ни, колкото са хо­ра­та око­ло тях; за хора, ко­
и­то очак­ват нес­по­лу­ки, смя­тат, че ни­ко­га ня­ма да пос­
тиг­нат ус­пех и по­ра­ди та­зи при­чи­на не по­е­мат рис­ко­ве

31
или не по­ла­гат дос­та­тъч­но се­ри­оз­ни уси­лия, за да ус­пе­
ят в на­чи­на­ни­я­та си.

Бял бор, Pine

Лек за оне­зи, ко­и­то винаги об­ви­ня­ват се­бе си.
До­ри ко­га­то жъ­нат ус­пе­хи, те смятат, че са мог­ли да се
спра­вят по-доб­ре и ни­ко­га не са до­вол­ни от уси­ли­я­та,
ко­и­то са по­ло­жи­ли, или от по­лу­че­ни­те ре­зул­та­ти. Те ра­
бо­тят с всич­ки си­ли и стра­дат твър­де мно­го от греш­ки­
те, ко­и­то са­ми си при­пис­ват.
По­ня­ко­га би­ха по­е­ли от­го­вор­ност до­ри за греш­
ки, ко­и­то не са до­пус­на­ти от са­ми­те тях.

Бряст, Elm
За те­зи, ко­и­то вър­шат доб­ра ра­бо­та, след­ват сво­е­
то приз­ва­ние в жи­вота и се на­дя­ват да пос­тиг­нат не­що
зна­чи­мо, чес­то за бла­го­то на чо­ве­чес­т­вото.
От вре­ме на вре­ме мо­же да имат пе­ри­о­ди на деп­
ре­сия, в ко­и­то се чув­с­т­ват така, ся­каш за­да­ча­та, ко­я­то
са по­е­ли на пле­щи­те си, е не­по­сил­на за тях и е из­вън
въз­мож­нос­ти­те на чо­веш­ко съ­щес­т­во.

Яд­лив кес­тен, Sweet chestnut

Лек за оне­зи слу­чаи, в ко­и­то хо­ра­та из­пит­ват тол­
ко­ва раз­тър­с­ва­ща мъка, че им се стру­ва не­по­но­си­ма.
Ко­га­то умът или тя­ло­то са дос­тиг­на­ли край­ния
пре­дел на сво­я­та из­д­ръж­ливост и чув­с­т­ват, че е вре­ме
да се пре­да­дат.
Ко­га­то на човек му се струва, че в живота му
не е ос­та­на­ло ни­що друго, ос­вен раз­ру­ше­ние и уни­
щожение.

32
 Вит­ле­ем­с­ка звез­да, Star of Bethlehem
За оне­зи, ко­и­то из­пит­ват дъл­бо­ки тер­за­ния, по­
ро­де­ни от ситуации, ко­и­то за извес­тен пе­ри­од от вре­ме
съз­да­ват теж­ко стра­да­ние. Та­ки­ва мо­же да са шо­кът от
се­ри­оз­ни но­ви­ни, за­гу­ба­та на лю­бим чо­век, уп­лахата,
съ­път­с­тв­ а­ща ин­ци­ден­ти и дру­ги от то­зи по­ря­дък.
То­зи лек ще до­не­се спо­койс­т­вие на хо­ра­та, ко­и­то
за дъл­го вре­ме са от­каз­вали да бъ­дат уте­ше­ни.

Пла­че­ща вър­ба, Willow

Лек за оне­зи, ко­и­то са пре­тър­пе­ли бед­с­т­вие или
не­щас­тие и из­пит­ват трудност да при­е­мат те­зи зло­по­
лу­чия без не­го­ду­ва­ние и оби­да, тъй ка­то це­нят живо­та
спо­ред ус­пе­хи­те, ко­и­то той но­си.
Те смя­тат, че не зас­лу­жа­ват тол­ко­ва го­ле­ми из­пи­
та­ния, че са по­нес­ли несправед­ли­во не­щас­тие и то­ва ги
огор­ча­ва. Не про­я­вя­ват ак­тив­ност и чес­то гу­бят ин­те­
рес към не­ща­та, ко­и­то пре­ди това са им но­си­ли ра­дост.

Дъб, Oak
За те­зи, ко­и­то се бо­рят с всич­ки си­ли за въз­в­ръ­
ща­не на здра­ве­то си или за ус­пеш­но про­ти­ча­не на ежед­
нев­ни­те им де­ла. Те ще про­дъл­жат да опит­ват най-раз­
лич­ни спо­со­би един след друг, до­ри в слу­ча­и­те, ко­га­то
по­ло­же­ни­е­то им из­г­леж­да без­на­деж­д­но. Ще про­дъл­жат
бит­ка­та док­рай. Те чув­с­т­ват не­у­дов­лет­во­ре­ние от се­бе
си, кога­то бо­лест­та им пре­чи да из­пъл­ня­ват за­дъл­же­
ни­я­та си или да оказ­ват по­мощ на дру­ги­те.
То­ва са сме­ли хо­ра, ко­и­то се бо­рят с го­ле­ми пре­
диз­ви­ка­тел­с­тв­ а, без да гу­бят на­деж­да или да на­ма­ля­ват
уси­ли­я­та си.

33
 Ди­ва ябъл­ка (ки­се­ли­ца), Crab Apple
То­зи лек слу­жи за пре­чис­т­ва­не.
За те­зи, ко­и­то се чув­с­т­ват ся­каш в тях има не­що
не­чис­то.
В мно­го слу­чаи се ка­сае за оп­лак­ва­ния, ма­ло­важ­
ни по сво­я­та същ­ност. В други – мо­же да пред­с­тав­ля­ва
по-се­ри­оз­на бо­лест, ко­я­то до го­ля­ма сте­пен би­ва подце­
ня­ва­на в срав­не­ние с чув­с­т­во­то за омър­се­ност, вър­ху
ко­е­то бол­ни­ят съсре­до­то­ча­ва вни­ма­ни­е­то си.
И в два­та слу­чая за­бо­ле­ли­те са не­тър­пе­ли­ви да се
ос­во­бо­дят от то­ва осо­бено не­що, ко­е­то за­е­ма най-го­ля­
мо мяс­то в тях­но­то съз­на­ние и ко­е­то из­г­леж­да тол­ко­ва
съ­щес­т­ве­но за тях, че тряб­ва да бъ­де из­ле­ку­ва­но. Та­ки­ва
па­ци­ен­ти па­дат ду­хом, ако ле­че­ни­е­то пре­тър­пи про­вал.
То­зи очис­ти­те­лен лек пре­чис­т­ва ра­ни­те, ако за­бо­
ле­ли­ят има при­чи­на да вярва, че ня­ка­къв вид от­ро­ва е
про­ник­на­ла в тя­ло­то му и тряб­ва да бъ­де от­с­т­ранена.

За те­зи, ко­и­то стра­дат

от свръх­заг­ри­­женост за
бла­го­ден­с­т­ви­е­то на дру­ги­те

*Ци­ко­рия, Chicory
За те­зи, ко­и­то са вни­ма­тел­ни към нуж­ди­те на дру­
ги­те. Те са пре­ка­ле­но заг­ри­же­ни към де­ца, род­ни­ни и
при­я­те­ли и ви­на­ги на­ми­рат още не­що, ко­е­то тряб­ва да
бъ­де пос­та­ве­но на точ­но­то му мяс­то. Пос­то­ян­но поп­
ра­вят то­ва, ко­ето смя­тат за пог­реш­но, и то­ва им но­си
ра­дост и удов­лет­во­ре­ние. Те же­ла­ят любими­те им хо­ра
да са бли­зо до тях.

34
 *Вър­бин­ка, Vervain
Лек за хо­ра с ус­та­но­ве­ни прин­ци­пи и идеи, в пра­
во­та­та на ко­и­то са твърдо убе­де­ни и мно­го ряд­ко про­
ме­нят.
Те из­пит­ват ог­ром­но же­ла­ние да пре­вър­нат всич­
ки око­ло се­бе си в пос­ле­довате­ли на соб­с­т­ве­ни­те им
виж­да­ния за жи­во­та.
Имат креп­ка во­ля и си­лен ку­раж, ко­га­то са убе­де­
ни в то­ва, на ко­е­то ис­кат да на­у­чат дру­ги­те.
Ако за­бо­ле­ят, те про­дъл­жа­ват да се бо­рят дъл­го
след ка­то всич­ки ос­та­на­ли би­ха изос­та­ви­ли сво­и­те за­
дъл­же­ния.

Ло­за, Vine
За хо­ра с го­ле­ми спо­соб­нос­ти, уве­ре­ни в сво­и­те
уме­ния и със сил­на вя­ра в успе­ха.
Имен­но по­ра­ди та­зи своя уве­ре­ност те смя­тат, че
ще бъ­де за бла­го­то на всички, ако им по­вяр­ват и пра­вят
то­ва, ко­е­то са­ми­те те пра­вят и за ко­е­то са убе­де­ни, че е
един­с­т­ве­ният пра­вил­ен избор. До­ри и в бо­лест те да­ват
нас­тав­ле­ния на сво­и­те ле­ку­ва­щи ле­ка­ри. Мо­гат да бъ­
дат от го­ля­ма пол­за в кри­тич­ни мо­мен­ти.

Бук, Beech
Лек за оне­зи, ко­и­то имат нуж­да да виж­дат по­ве­че
доб­ро­та и кра­со­та във всич­ко, ко­е­то ги за­о­би­ка­ля.
Бу­кът им по­ма­га да раз­ви­ят спо­соб­ност­та да
виж­дат про­рас­т­ва­не­то на доброто до­ри в то­ва, ко­е­
то на пръв пог­лед из­г­леж­да неп­ра­вил­но. Те ста­ват по-
толеран­т­ни, ми­лос­ти­ви и из­пъл­не­ни с раз­би­ра­не към
раз­лич­ни­те на­чи­ни, по които вся­ко жи­во съ­щес­т­во ра­
бо­ти за постигане на сво­е­то ця­лос­т­но съ­вър­шен­с­т­во.

35
 Скал­на во­да, Rock Water
За те­зи, ко­и­то са из­к­лю­чи­тел­но стрик­т­ни в на­чи­
на си на жи­вот. Те са­ми се ли­ша­ват от мно­го ра­дос­ти и
удо­вол­с­т­вия в жи­во­та, за­що­то смя­тат, че би­ха поп­ре­чи­
ли на ра­бо­та­та им.
Те са стро­ги учи­те­ли на са­ми­те се­бе си. Же­ла­ят
да са здра­ви, сил­ни и дей­ни и би­ха нап­ра­ви­ли всич­ко,
ко­е­то вяр­ват, че ще им по­мог­не, за да бъ­дат та­ки­ва. Те
се на­дя­ват, че ще са при­мер за ос­та­на­ли­те, ко­и­то би­ха
пос­лед­ва­ли тех­ни­те идеи и в ре­зул­тат на то­ва би­ха би­ли
по-щас­т­ли­ви.

На­со­ки

Ме­то­ди на до­зи­ра­не7

Тъй ка­то всич­ки те­зи ле­ко­ве са чис­ти и без­в­ред­

ни, ня­ма мяс­то за при­тес­не­ние от по-голяма доза или
на да­ва­не на твър­де чес­ти ин­тер­ва­ли, ма­кар че и най-
мал­ки­те ко­ли­чес­т­ва са дос­та­тъч­ни за по­луча­ва­не­то на
ефект. Есен­ци­я­та ня­ма да на­не­се вре­да вър­ху пациен­та
до­ри ако се ока­же, че не е би­ла точният лек за кон­к­рет­
ния слу­чай.
За при­гот­вя­не на есен­ци­я­та се взе­мат две кап­ки
от бу­тил­ка­та за съх­ра­не­ние и се кап­ват в мал­ка бу­тил­
ка, пъл­на поч­ти до­го­ре с во­да. Ако е не­об­хо­ди­мо есен­
7
Ин­с­т­рук­ци­и­те за до­зи­ра­не бя­ха съ­щес­т­ве­но пре­на­пи­са­ни в пос­
лед­ни­те из­да­ния на „Два­на­де­сет­те ле­чи­те­ля и дру­ги ле­ко­ве”, за да от­го­во­
рят на ин­те­ре­са и въп­ро­си­те, пов­диг­на­ти от ле­ку­ва­щи­те се с есен­ци­и­те
на Бах. За сравнение виж пре­диш­ни из­да­ния на кни­га­та в ори­ги­нал: www.
bachcentre.com/centre/download/healers.pdf

36
ци­я­та да се за­па­зи за по-дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме, мо­же да
се до­ба­ви мал­ко ко­няк ка­то кон­сер­ви­ращ агент.
Та­зи бу­тил­ка се из­пол­з­ва за раз­п­ре­де­ля­не на до­зи
и всич­ко, което е нуж­но, са ед­ва ня­кол­ко кап­ки от нея,
раз­т­во­ре­ни в мал­ко во­да, мля­ко или по друг удо­бен за
слу­чая на­чин.
Та­ка при­гот­ве­ният раз­т­вор в мал­ка­та бу­тил­ка се
из­пол­з­ва за до­зи­ра­не. За една до­за са не­об­хо­ди­ми ед­
ва ня­кол­ко­то кап­ки от разтвора, ко­и­то упот­ре­бяваме
разтва­рени в мал­ко во­да, мля­ко или по друг удо­бен на­
чин.
В кри­тич­ни слу­чаи до­зи­те мо­же да бъ­дат да­ва­ни
през ня­кол­ко ми­ну­ти, до­като не нас­тъ­пи по­доб­ре­ние.
При теж­ки слу­чаи – през по­ло­вин час, а при про­дължи­
тел­но ле­че­ние – на все­ки два или три ча­са (мо­же по-
ряд­ко или по-чес­то в зави­си­мост от раз­по­ло­же­ни­е­то и
нуж­ди­те на па­ци­ен­та).
Ако бол­ни­ят е в без­съз­на­ние, нав­лаж­ня­вай­те мно­
гок­рат­но ус­т­ни­те му с есенци­я­та.
В слу­чаи, прид­ру­же­ни с бол­ка, ско­ва­ва­не, въз­па­
ле­ние или как­во­то и да би­ло нераз­по­ло­же­ние на кон­
к­рет­но мяс­то, е не­об­хо­ди­мо и вън­ш­но на­на­ся­не на
есенци­я­та. Взе­мат се ня­кол­ко капки от мал­ка­та бу­тил­
ка с есен­ция, при­гот­ве­на за упот­ре­ба, и се раз­т­ва­рят в
купич­ка с во­да, в ко­я­то се по­та­пя пар­че плат, след ко­е­то
се на­ла­га вър­ху за­сегна­то­то мяс­то. При не­об­хо­ди­мост
се под­дър­жа влаж­но.
Втри­ва­не­то или къ­па­не­то от вре­ме на вре­ме във
во­да с раз­т­во­ре­на в нея есен­ция съ­що мо­же да бъ­де от
пол­за.

37
 Ме­то­ди на из­в­ли­ча­не

Съ­щес­т­ву­ват два ме­то­да за из­в­ли­ча­не на те­зи

ле­ко­ве.

Слън­чев ме­тод
Взе­ма се ку­па от тън­ко стък­ло и се пълни поч­ти
до го­ре с най-чис­та­та на­лич­на во­да, по въз­мож­ност из­
вор­на.
От­къс­ват се цве­то­ве­те на рас­те­ни­е­то и не­за­бав­но
се пос­та­вят на по­вър­х­ността на во­да­та, ся­каш за да я
пок­ри­ят, след ко­е­то се ос­та­вя на яр­ка слън­чева свет­
ли­на за 3–4 ча­са (или по-мал­ко, ако цве­то­ве­те за­поч­
нат да по­каз­ват призна­ци на увях­ва­не). Цве­то­ве­те се
от­с­т­ра­ня­ват вни­ма­тел­но и во­да­та се на­лива в бу­тил­ки,
ка­то се за­пъл­ват до по­ло­ви­на­та. След то­ва се на­пъл­ват
до го­ре с ко­няк за про­дъл­жи­тел­но за­паз­ва­не на ле­ка.
Те­зи бу­тил­ки слу­жат за изгот­вя­не­то и съх­ра­не­ни­е­то
на за­па­са8 и тях­но­то съ­дър­жа­ние не се упот­ре­бя­ва ди­
рек­т­но при да­ва­не­то на дози. Взе­мат се ед­ва ня­кол­ко
кап­ки от бу­тил­ка­та за съх­ра­не­ние и се прех­вър­лят в
дру­га бу­тил­ка, с ко­я­то се ле­ку­ва па­ци­ен­та. По то­зи на­
чин бу­тил­ки­те за съх­ра­не­ние съ­дър­жат го­лям за­пас от
есен­ци­я­та.
8
Бах го­во­ри за май­чи­на­та тин­к­т у­ра ка­то за „за­пас” и при­гот­вя до­
зи ди­рек­т­но от нея. В дейс­т­ви­тел­ност обик­но­ве­ни­ят про­цес на раз­реж­
да­не включ­ва три ета­па: смес­ва­не­то на енер­ги­зи­ра­на­та во­да с ко­няк за
по­лу­ча­ва­не на ос­нов­на­та тинкту­ра; раз­т­ва­ря­не­то на ос­нов­на­та тин­к­т у­ра
в съ­от­но­ше­ние две кап­ки към 30 мл ко­няк, при ко­е­то се по­лу­ча­ва т.н. „за­
пас”; тре­ти­ят етап е раз­т­ва­ря­не­то на запа­са пре­ди при­е­ма­не ка­то до­за по
ме­то­да, опи­сан в пре­диш­на­та гла­ва „Методи на до­зи­ра­не”. Не е на­пъл­но
яс­но за­що тук Бах спо­ме­на­ва са­мо за два етапа, но се смя­та, че най-ве­ро­ят­
но не е смет­нал вто­ра­та фа­за на раз­т­ва­ря­не за необ­хо­ди­ма при пра­ве­не­то
на мал­ки ко­ли­чес­т­ва есен­ции за лич­на упот­ре­ба.

38
 По слън­че­вия ме­тод са из­в­ле­че­ни ле­ко­ве­те от
следните рас­те­ния: кам­шик, чер­вен кан­та­ри­он, зъб­на
тре­ва, ци­ко­рия, по­вет, тин­тя­ва, пре­щип, ка­лу­на, сла­бо­
но­га, ми­му­лус, дъб, мас­ли­на, скал­на ро­за, скал­на во­да,
хру­щялка, ов­си­га, вър­бин­ка, ло­за, вод­на те­ме­ну­га, цве­
то­ве от бял кон­с­ки кес­тен9.
Лек от Скал­на во­да. От да­леч­ни вре­мена е знай­но,
че во­да­та от из­вес­тн ­ и кла­ден­ци и из­во­ри има из­це­ли­
тел­на си­ла вър­ху ня­кои хо­ра и та­ки­ва вод­ни из­точ­ни­ци
са при­до­би­ли сла­ва по­ра­ди те­зи си свойс­т­ва. За из­гот­
вя­не­то на есен­ци­и­те мо­же да се пол­з­ва во­да от та­ки­ва
из­во­ри или кла­ден­ци, из­вес­т­ни със сво­и­те из­це­ли­тел­ни
ка­чес­т­ва, ко­и­то все още са ос­та­ве­ни в сво­е­то ес­тес­т­ве­но
със­то­я­ние и не са омърсени от чо­веш­ки­те хра­мо­ве.

Ме­тод на из­ва­ря­ва­не
Ос­та­на­ли­те ле­ко­ве са из­в­ле­че­ни по ме­тода на из­
ва­ря­ва­не.
Рас­те­ни­я­та, опи­са­ни по-до­лу, се пре­ва­ря­ват в чис­
та во­да за по­ло­вин час. Теч­ност­та се пре­цеж­да, на­ли­ва се
в бу­тил­ки до по­ло­ви­на­та и след ка­то изстине, ши­ше­та­та
се до­пъл­ват по съ­щия на­чин с ко­няк за кон­сер­ва­ция.
Лек от пъп­ки на бял кон­с­ки кес­тен. За при­гот­вя­
не­то на то­зи лек се съ­би­рат пъп­ки от бял кон­ск­ и кес­тен
точ­но пре­ди прев­ръ­ща­не­то им в лис­та.
При дру­ги рас­те­ния тряб­ва да се из­пол­з­ват цве­
то­ве­те за­ед­но с мал­ки къс­чета от стъб­ло­то или дръж­
ка­та на лис­то­то, а ко­га­то е въз­мож­но – и мла­ди, свежи
лис­та.
9
Бах раз­лича­ва „цве­то­ве­те от бял кон­с­ки кес­тен” от пъп­ки­те на
съ­що­то дър­во, ко­и­то изпол­з­ва при при­гот­вя­не­то на „пъп­ки от бял кон­с­ки
кес­тен”. Виж „Ме­тод на изва­ря­ва­не” по-до­лу.

39
 Всич­ки ле­ко­ве рас­тат в ес­тес­т­ве­на­та си сре­да на
Бри­тан­с­ки­те ос­т­ро­ви (с изклю­че­ние на ло­за, мас­ли­на
и зъб­на тре­ва), ма­кар стра­ни­те, свър­за­ни с про­изхо­да
на ня­кои от тях, да се прос­ти­рат от Цен­т­рал­на и Юж­на
Ев­ро­па до Се­вер­на Ин­дия и Ти­бет.

Бъл­гар­с­ки­10, ан­г­лийс­ки­и бо­та­ни­чес­ки

на­им
­ е­но­ва­ния на все­ки лек:

1 *Кам­шик 9 *Повет
Agrimony Clematis
Agrimonia Eupatoria Clematis Vitalba
2 Трепетлика 10 Дива ябълка
Aspen Crab Apple
Populus Tremula Pyrus Malus
(Malus sylvestris/Malus pumila)
3 Бук
Beech 11 Бряст
Fagus Sylvatica Elm
Ulmus Campestris
4 *Червен кантарион
Centaury (Ulmus procera)
Erythræa Centarium 12 *Тинтява
(Centaurium umbellatum) Gentian
5 *Зъбна трева Gentiana Amarella
Cerato 13 Прещип
Ceratostigma Willmottiana Gorse
6 Джанка Ulex Europæus
Cherry Plum 14 Калуна
Prunus Cerasifera Heather
7 Кестенова пъпка Calluna Vulgaris
Chestnut Bud 15 Джел
Æsculus Hippocastanum Holly
8 *Цикория Ilex Aquifolium
Chicory
Cichorium Intybus

10
За бъл­гар­с­ки­те чи­та­те­ли до­ба­вя­ме и на­им
­ е­но­ва­ни­я­та на ле­ко­
ве­те на бъл­гарски език. Съв­ре­мен­ни­те бо­та­ни­чес­ки име­на са пос­та­ве­ни
в ско­би (бел.пр.).

40
16 Орлов нокът 27 Скална вода
Honeysuckle Rock water
Lonicera Caprifolium
28 *Хрущялка
17 Габър Scleranthus
Hornbeam Scleranthus Annuus
Carpinus Betulus
29 Витлеемска звезда
18 *Слабонога Star of Bethlehem
Impatiens Ornithogalum Umbellatum
Impatiens Royleii
(Impatiens glandulifera) 30 Ядлив кестен
Sweet Chestnus
19 Лиственица Castanea Vulgaris
Larch (Castanea sattiva)
Larix Europea
(Larix decidua) 31 *Върбинка
Vervain
20 *Мимулус Verbena Officinalis
Mimulus
Mimlus Luteus 32 Лоза
(Mimulus guttatus) Vine
Vitis Vinifera
21 Полски синап
Mustard 33 Орех
Sinapis Arvensis Walnut
Juglans Regia
22 Дъб
Oak 34 *Водна теменуга
Quercus Pedunculata Water Violet
(Quercus robur) Hottonia Palustris

23 Маслина 35 Бял конски кестен

Olive White Chestnus
Olea Europæa Æsculus Hippocastanum
36 Овсига
24 Бял бор Wild Oat
Pine Bromus Asper11
Pinus Sylvestris
37 Шипка
25 Червен конски кестен Wild Rose
Red Chestnut Rosa Canina
Æsculus Carnea
38 Плачеща върба
26 *Скална роза Willow
Rock rose Salix vitellina
Helianthemum Vulgare
(Helianthemum nummularium)
11
Няма английско наименование за Bromus Asper. Bromus е древна
дума със значение „овес”.

41
 И ние мо­жем да се рад­ваме и да бла­го­да­рим в сър­
ца­та си, че в Сво­я­та Лю­бов към нас Ве­ли­ки­ят Тво­рец
на всич­ко жи­во е пос­та­вил бил­ки­те в по­ля­та за на­ше
из­це­ле­ние.

42
3 Излекувай
себе си
За истинските
причини за болестите
и тяхното лечение

43
 Та­зи кни­га се пос­ве­ща­ва
на всич­ки стра­да­щи
и на оне­зи, ко­и­то са в бе­да.

© Превод от английски език Елена Митева

44
 Предисловие

Д -р Бах е доб­ре из­вес­тен със сво­я­та не­под­п­

равена сме­си­ца от скромност, ду­хов­ност и
лес­но при­ло­жи­ма в прак­тиката фи­ло­со­фия. То­ва го
пра­ви из­точ­ник на вдъх­но­вение и уте­ха за мно­го хо­ра.
„Из­ле­ку­вай се­бе си” предиз­вик­ва го­лям ин­те­рес, ко­е­то
на свой ред по­раж­да ня­кои въп­ро­си от­нос­но кон­к­рет­
ни ас­пек­ти на та­зи кни­га.
В послед­ния па­раг­раф на кни­гата сме при­зо­ва­
ни да се при­съ­е­ди­ним към „ве­ли­ка­та ве­ри­га на Бя­ло­то
брат­с­т­во”. Ня­кои хо­ра из­ра­зи­ха без­по­койс­т­во, че то­ва е
ра­сис­т­ка за­бе­леж­ка. Бих­ме же­ла­ли да по­яс­ним, че упот­
ре­ба­та на то­зи тер­мин ня­ма ни­що об­що с цвят на ко­жа­
та или ра­са. Д-р Бах счи­та вся­ка фор­ма на ра­си­зъм за
от­б­лъс­к­ва­ща. Той из­пол­з­ва ду­ма­та „бял” ка­то има пред­
вид ду­хов­на свет­ли­на, а „брат­с­т­во” е гру­па от ду­хов­но
просве­те­ни хо­ра от два­та пола и от всич­ки ра­си, ко­и­то
ра­бо­тят за бла­гото на чо­ве­чес­т­во­то.
В Тре­та гла­ва д-р Бах пра­ви пря­ка връз­ка меж­
ду фи­зи­чес­ките сим­п­то­ми и от­ри­ца­тел­ни­те емо­ции.
Все пак е важ­но да се от­бе­ле­жи, че той пи­ше „Из­ле­ку­
вай се­бе си” в на­ча­ло­то на сво­и­те от­к­ри­тия. По-къс­но
се от­каз­ва от иде­я­та, че фи­зи­чес­ки­те бол­ки са ори­ен­тир
към ос­нов­ни­те емо­ции, как­то е из­ра­зе­но яс­но в „Два­
на­де­сетте ле­чи­те­ли и дру­ги ле­кар­с­т­ва”. Съз­на­ни­е­то,
което е най-де­ли­кат­на­та и чув­с­т­ви­телна част от човека,
показ­ва на­ча­ло­то и хо­да на бо­лест­та мно­го по-точ­но,
от­колко­то тя­ло­то, та­ка че със­то­я­ни­е­то на ума най-точ­
но по­каз­ва как­во ле­кар­с­т­во или лекар­с­т­ва са не­об­хо­

45
ди­ми. Не об­ръ­щай­те вни­ма­ние на за­бо­ля­ва­не­то, а се
със­ре­до­то­че­те вър­ху възгле­ди­те за жи­во­та на чо­ве­ка,
кой­то е в бе­да.
На­дя­ва­ме се, че с те­зи ду­ми помагаме да се раз­
сеят евен­т у­ал­ни не­до­ра­зу­ме­ния, но пре­ди всич­ко се на­
дя­ва­ме да се нас­ла­ди­те на та­зи кни­га и да от­к­риете, че
е раз­ши­ри­ла и обо­га­ти­ла ва­шите мис­ли и въз­г­ле­ди за
жи­во­та.
При­ят­но че­те­не и с най-доб­ри бла­го­по­же­ла­ния.

The Bach Centre Mount Vernon

46
 Пър­ва гла­ва

Нас­то­я­ща­та кни­га ня­ма за цел да вну­ши, че из­кус­

т­во­то да се ле­ку­ва не е не­об­хо­ди­мо, но сми­ре­но се на­
дя­ва­ме тя да бъ­де на­ръч­ник на хо­рата, ко­и­то не ус­пя­ват
да открият в се­бе си действи­тел­ния про­из­ход на сво­и­те
стра­да­ния, така че да мо­гат да взе­мат учас­тие в сво­е­
то соб­с­т­ве­но ле­че­ние. Не­що повече, на­дя­ва­ме се, че тя
мо­же да подтик­не хо­ра, как­то с ме­ди­цин­ск­ и про­фе­сии,
та­ка и със све­ще­ни­чес­ки сан, ко­и­то милеят за бла­го­по­
лу­чи­е­то на чо­ве­чес­тв­ о­то, да уд­во­ят уси­ли­я­та си в тър­
се­не на из­бав­ле­ние от чо­веш­ките стра­да­ния, за да дой­де
по-ско­ро де­нят на пъл­на­та по­бе­да­над бо­лес­ти­те.
Ос­новната при­чи­на за не­ус­пе­ха на съв­ре­мен­на­та
меди­ци­на е, че тя разглеж­да ре­зул­та­ти­те, а не из­точ­ни­
ка на бо­лест­та. Та­ка в те­че­ние на ве­ко­ве ха­рак­терът на
болестта е бил за­мас­ки­ран от ма­те­ри­а­лиз­ма и вмес­то да
се ата­ку­ва ис­тински­ят при­чи­ни­тел на бо­лест­та, се да­ва
въз­мож­ност тя да раз­ши­ри опус­то­ши­телно­то си вли­я­
ние вър­ху чо­ве­ка. По­ло­же­ни­е­то е по­доб­но на враг, сил­
но ук­ре­пил се на хълм, око­ло кой­то се во­ди неп­ре­къс­
на­та пар­ти­зан­с­ка вой­на, до­ка­то на­се­ле­ни­е­то на­о­коло не
об­ръ­ща вни­ма­ние на ук­ре­пе­ния гар­ни­зон, за­до­во­ля­
вай­ки се с поп­рав­ка на по­ру­те­ни­те къ­щи и пог­реб­ва­не
на мър­тъв­ци­те. В об­щи ли­нии та­ко­ва е по­ло­же­ни­е­то на
ме­ди­ци­на­та в на­ши дни – ни­що по­ве­че от за­кърпва­не

47
на на­пад­на­ти­те и за­ра­вя­не на из­битите, без да се от­пр ­ а­
ви ми­съл към действи­тел­на­та кре­пост.
Бо­лест­та ни­ко­га ня­ма да бъ­де из­ле­ку­ва­на или из­
ко­ре­не­на чрез нас­то­я­щи­те ма­териа­лис­тич­ни мето­ди по
прос­та­та при­чи­на, че бо­лест­та по своя про­из­ход не е
ма­те­ри­ал­на.
Оно­ва, ко­е­то поз­на­ва­ме ка­то бо­лест, е крайни­ят
про­дукт на дъл­бо­ки и про­дъл­жи­тел­но дейс­т­ва­щи си­
ли и, до­ри ако ле­ку­ва­нето на тя­ло­то е ви­ди­мо ус­пеш­но,
то не е ни­що по­ве­че от вре­мен­но об­лек­че­ние, до­ка­то
ис­тин­с­ката при­чи­на не бъ­де отстране­на. Съв­ре­мен­на­
та тен­ден­ция в ме­ди­ци­на­та, ко­я­то тъл­ку­ва пог­реш­но
ис­тин­с­ко­то ес­тес­т­во на бо­лест­та и с ма­те­риалис­тич­ни
тер­ми­ни я със­ре­до­то­ча­ва във фи­зи­чес­ко­то тя­ло, не­и­
мовер­но уве­ли­ча­ва си­ла­та ù, пър­во ка­то от­в­ли­ча вни­
ма­ни­е­то на хо­ра­та от ней­ния ис­тин­с­ки из­точ­ник и от­
там от ефек­тив­ния ме­тод за из­це­ле­ние, и на вто­ро мяс­
то – ка­то я ло­ка­ли­зи­ра в тя­ло­то, за­мъг­ля­ва ис­тин­с­ка­та
на­деж­да за възста­но­вя­ва­не и по­раж­да мо­щен бо­лес­тен
ком­п­лекс на страх, кой­то не би тряб­ва­ло да съ­щес­т­ву­ва
изоб­що.
Бо­лестта в същ­ност­та си е ре­зул­тат от сблъсъка
меж­ду Ду­ша и Ум и мо­же да бъ­де из­ко­ренена са­мо чрез
ду­ховни и ум­с­тв­ ени уси­лия. По­доб­ни уси­лия, ако са
из­вър­ше­ни с раз­би­ра­не, как­то ще ви­дим по-къс­но, мо­
гат да из­ле­ку­ват и дори да пре­дот­в­ра­тят бо­лестта, ка­то
пре­мах­нат оне­зи факто­ри в съз­на­ни­е­то, ко­и­то са ней­
на пър­вопричи­на. Всички уси­лия, на­со­че­ни са­мо към
тя­ло­то, во­дят един­с­т­ве­но до по­вър­х­нос­т­но въз­с­та­но­вя­
ва­не на на­ру­ше­ни­е­то, до вре­мен­но „за­кър­п­ва­не”, ко­е­
то в ни­ка­къв слу­чай не е ле­че­ние, тъй ка­то при­чи­на­та
все още дейс­т­ва и мо­же във все­ки мо­мент от­но­во да се

48
прояви под дру­га фор­ма. Не­що по­ве­че, в мно­го слу­чаи
ви­ди­мо­то въз­с­та­но­вя­ва­не е вред­но, тъй ка­то скри­ва от
па­ци­ен­та ис­тинска­та при­чи­на за него­ва­та бо­лест. Удов­
лет­во­рен от при­видно по­доб­ре­но­то си здра­ве, па­циен­
тът да­ва но­ва си­ла на ис­тин­с­кия бо­лес­тот­во­рен фак­тор
в съз­на­ни­е­то си, кой­то е ос­та­нал не­за­бе­ля­зан и неп­ро­
ме­нен. Об­рат­но, ако па­ци­ент, кой­то знае или е ин­фор­
ми­ран от ра­зу­мен лекар, че оно­ва, ко­е­то на­ри­ча­ме бо­
лест във физи­ческо­то тя­ло, е ре­зул­тат от дейс­т­вието на
неб­ла­гоп­ри­ят­ни духов­ни или ум­с­т­ве­ни си­ли в не­го­во­то
съз­на­ние, се опи­та да не­у т­ра­ли­зи­ра те­зи неб­ла­гоп­ри­ят­
ни­те си­ли, здра­ве­то му се по­доб­ря­ва вед­на­га. А ко­га­то
се пре­бо­ри с тях и ги из­ко­ре­ни, бо­лест­та изчез­ва. То­ва
е ис­тин­с­кото ле­че­ние – чрез ата­ку­ва­не и прев­зе­ма­не на
кре­пост­та, дейс­т­ви­тел­на­та при­чи­на за стра­да­ни­е­то.
Ед­но от из­к­лю­че­ни­я­та в ма­те­ри­а­лис­тич­ни­те ме­
то­ди на съв­ре­мен­на­та ме­дицина е ве­ли­кият Ха­не­ман,
ос­но­во­по­лож­никът на хо­ме­о­па­ти­я­та, кой­то, ка­то осъз­
на­ва благотвор­на­та лю­бов на Съз­да­те­ля и Бо­жес­т­ве­
ност­та в чо­ве­ка и изу­ча­ва ум­с­т­ве­на­та наг­ла­са на сво­и­те
па­ци­ен­ти към жи­во­та, об­к­ръ­же­ни­е­то и съ­от­вет­ни­те им
бо­лес­ти, тър­си в бил­ки­те и рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во лек,
кой­то да из­ле­ку­ва не са­мо тех­ни­те те­ла, но и да разшири
тех­ния ми­рог­лед. Да­но не­го­ва­та на­у­ка се раз­пр ­ ос­т­ра­ни
и раз­ра­бо­ти от оне­зи ис­тински ле­ка­ри, ко­и­то та­ят чо­ве­
ко­лю­бие в сърцето си.
Петстотин го­ди­ни пре­ди Хрис­та ле­ка­ри от Древ­
на Ин­дия, ра­бо­тей­ки под вли­я­ни­е­то на Бу­да, нап­ред­ват
в из­куство­то на ле­че­нието до та­ко­ва съ­вършен­с­т­во, че
ус­пя­ват да пре­дот­в­ра­тят из­вършва­не­то на опе­ра­ции,
въп­ре­ки че по тях­но вре­ме хи­рурги­я­та е раз­ви­та и ефи­
кас­на дори по­ве­че от нас­то­я­ща­та. Хо­ра ка­то Хи­пократ с

49
не­го­ви­те ви­со­ки иде­а­ли в ле­че­нието, Па­ра­целз с него­ва­
та уве­ре­ност в бо­жес­т­вено­то у чо­ве­ка, Ха­не­ман, кой­то
осъз­на­ва, че бо­лест­та въз­ник­ва в ед­но ни­во над физи­
чес­ко­то – всич­ки те са зна­е­ли из­к­лю­чи­тел­но мно­го за
ис­тин­с­ка­та при­рода и ле­че­ние на стра­да­ни­е­то. Кол­ко ли
не­из­ка­за­на мъ­ка ще­ше да бъ­де спес­те­на за пос­ледни­те
два­де­сет или двадесет и пет века, ако уче­ни­е­то на ве­ли­
ки­те учители в то­ва из­кус­т­во бе пос­лед­ва­но! Но, как­то
и в дру­ги сфе­ри, ма­те­ри­а­лиз­мът се изя­вя­ва пре­ка­ле­но
сил­но и пре­ка­ле­но дъл­го в За­пад­ния свят и гла­со­ве­те на
поз­на­ли­те ис­ти­на­та са заг­лу­ше­ни.
Каза­но нак­рат­ко, въп­реки че бо­лест­та е ви­ди­мо
жес­то­ка, са­ма по се­бе си тя е благот­вор­на и е за на­ше
доб­ро. Ако се тъл­ку­ва пра­вил­но, тя ще ни во­ди към
ос­нов­ни­те ни пог­реш­ки и, ле­ку­вана под­хо­дящо, ще се
пре­вър­не в път за от­с­т­ра­ня­ва­не на те­зи пог­реш­ки, за
да ни ос­та­ви не са­мо в добро здра­вос­лов­но със­то­я­ние,
но и по-въз­ви­ше­ни отпре­ди. Стра­да­ни­е­то е ко­рек­тив,
то ни насоч­ва към урок, кой­то не сме ус­пе­ли да ус­во­
им по друг на­чин, и мо­же да бъ­де из­ко­ре­не­но са­мо ако
уро­кът бъ­де на­у­чен. А оне­зи, ко­и­то раз­би­рат и мо­гат
да про­че­тат зна­че­ни­е­то на пред­ва­ри­тел­ни­те сим­п­то­ми
на бо­лест­та, могат да я пре­дот­в­ра­тят или да я спрат в
ран­ните ета­пи, ако пред­пр ­ и­е­мат под­хо­дя­щи ду­хов­ни
уси­лия. Ня­ма нуж­да от от­чаяние, кол­ко­то и се­ри­о­зен
да е слу­чаят. Фактът, че на ин­ди­ви­да е да­рен фи­зи­чес­ки
живот, по­каз­ва, че Ду­ша­та, ко­я­то го ръ­ко­во­ди, не е за­
гу­би­ла на­деж­да.

50
 Втора глава

За да се раз­бе­ре ес­тес­т­во­то на бо­лест­та, трябва да

бъ­дат осъз­на­ти оп­ре­де­ле­ни ос­новни ис­ти­ни.
Пър­ва­та е, че чо­век има Душа, ко­я­то е не­говата ис­
тин­с­ка Бо­жес­тв­ ена, Велика същ­ност, Де­те на Създате­ля
на Всич­ко. Тяло­то, ма­кар и зе­мен храм на та­зи Ду­ша, не
е ни­що дру­го, ос­вен мал­ко ней­но отра­же­ние. Наша­та
Бо­жес­т­ве­на Ду­ша, ко­я­то оби­та­ва в нас и око­ло нас, под­
дър­жа жи­вота ни та­ка, как­то Тя би же­лала, и до­кол­ко­то
ние ù поз­во­ля­ва­ме, ви­на­ги ни на­пътства, пред­паз­ва и
оку­ра­жа­ва, бди­телно и бла­го­де­телно ни во­ди към на­
ше­то най-вис­ше доб­ро. Ду­ша­та, на­ше­то по-вис­ше Се­
бе, би­дей­ки ис­к­ра от Все­мо­гъ­щия, е не­у­яз­вима и без­с­
мъртна.
Вто­ри­ят прин­цип е, че ние, как­ви­то се познава­ме в
то­зи свят, сме лич­нос­ти, дош­ли тук до­лу с цел при­до­би­
ва­не на ця­ло­то поз­нание и опит­ност, ко­и­то мо­гат да се
постиг­нат са­мо чрез зем­но­то съ­щес­т­ву­ва­не – да раз­ви­
ем доб­ро­де­те­лите, ко­и­то ни лип­с­ват, да от­ми­ем всич­ко
пог­реш­но в нас и та­ка да нап­ред­нем в съвър­шен­с­т­во­то
на на­ша­та при­ро­да. Ду­ша­та знае как­во об­к­ръ­же­ние и
си­т у­а­ции най-доб­ре ще ни по­мог­нат да го пос­тиг­нем.
За­то­ва Тя ни пос­та­вя в та­зи ро­до­ва ли­ния на жи­во­та,
която е най-под­хо­дяща за та­зи цел.
Тре­то, ние тряб­ва да осъз­на­ем, че краткото ни
пре­бива­ва­не на та­зи зе­мя, което поз­нава­ме ка­то живот,
не е ни­що дру­го, освен миг в хо­да на на­ша­та ево­лю­
ция – ка­то един ден в учи­ли­ще на фо­на на це­лия ни
жи­вот. Въп­ре­ки че в нас­то­я­щия мо­мент мо­жем да ви­

51
дим и осъз­на­ем са­мо то­зи един ден, на­ша­та ин­т у­иц ­ ия
ни каз­ва, че раж­да­не­то ни съв­сем не е на­ше­то на­ча­ло,
а смърт­та е да­леч от на­шия край. Това, ко­е­то всъщ­ност
сме ние, са без­с­мър­тн ­ ите ни ду­ши, а на­ши­те те­ла са вре­
менни – ка­то ко­не, ко­и­то яз­дим в едно пъ­т у­ва­не, ка­то
ин­с­т­ру­мен­ти, ко­и­то из­пол­з­ваме, за да свър­шим да­де­на
ра­бо­та.
То­га­ва ид­ва чет­вър­ти­ят велик принцип, кой­то
гла­си, че до­ка­то на­ши­те Ду­ши и лич­нос­ти са в хар­мо­
ния, всич­ко е ра­дост, мир, щас­тие и здра­ве. Сблъ­съкът
въз­ник­ва то­га­ва, ко­га­то лич­ността ни се от­к­ло­ни от
пъ­тека­та, из­б­ра­на от Ду­ша­та – да­ли по­ра­ди на­ши свет­
с­ки же­ла­ния или по чуж­до вну­шение. То­зи сблъ­сък е
ко­рен­на­та при­чи­на за бо­лест­та и не­щас­ти­е­то. Не­за­ви­
си­мо как­ва е свет­ск­ а­та ни длъж­ност – ваксаджия или
мо­нарх, зе­мев­ла­де­лец или се­ля­нин, бо­гат или бе­ден
– до­ка­то из­вършваме оп­ре­де­ле­на­та ни ра­бо­та спо­ред
нас­тав­ле­ни­я­та на Ду­ша­та, всич­ко е на­ред, можем да сме
си­гур­ни, че в каквото и по­ло­же­ние да бъдем пос­та­ве­
ни в жи­во­та, във ве­ли­ко­ле­пие или ни­ще­та, то съ­дър­жа
уро­ци­те и опит­нос­ти­те, не­об­хо­ди­ми в мо­мен­та за на­
ша­та ево­лю­ция, и ни пре­дос­та­вя най-доб­ри­те ус­ловия
за на­ше­то раз­ви­тие.
След­ва­щи­ят ве­лик принцип е осъз­на­ване­то на
Един­с­т­во­то на всич­ко същес­тв­ у­ва­що. Съз­да­те­лят на
всич­ко е Лю­бов­та и всич­ко, ко­е­то за­бе­ляз­ва­ме край се­
бе си, е про­яв­ле­ние на та­зи Лю­бов – не­за­ви­си­мо да­ли е
планета или реч­но ка­мъ­че, звез­да или рос­на кап­чи­ца,
чо­век или най-нис­ша­та фор­ма на жи­вот. Та­зи кон­цеп­
ция мо­же да бъ­де раз­б­ра­на, ако мис­лим за на­шия Съз­
да­тел ка­то за ог­ром­но яр­ко слън­це от бла­го­воле­ние и
лю­бов. От цен­тъ­ра му без­б­рой лъ­чи се раз­п­рос­т­ра­ня­

52
ват във всички по­соки, а ние и це­ли­ят за­о­би­ка­лящ ни
свят сме мал­ки час­ти­ци в края на те­зи лъ­чи, из­п­ра­те­ни
да по­лу­чат опит и зна­ния и да се за­вър­нат към ве­ли­кия
цен­тър. И ма­кар за нас все­ки лъч да из­г­леж­да отде­лен и
да­ле­чен, в дейс­т­ви­тел­ност е част от ве­ли­ко­то цен­т­рал­
но Слън­це. Раз­де­ле­ни­е­то е не­въз­мож­но, тъй ка­то щом
един лъч свет­ли­на би­ва от­къс­нат от своя из­точ­ник, той
прес­та­ва да съ­ществу­ва. Та­ка бих­ме мог­ли да про­у­меем
от­час­ти не­въз­мож­ност­та за са­мос­то­я­тел­ност, тъй ка­то
па­ра­лел­но със своята ин­ди­ви­ду­ал­ност все­ки лъч е част
от ве­ли­ка­та цен­т­рал­на съ­зи­дател­на си­ла. За­то­ва и вся­ко
дейс­т­вие против са­ми­те нас или про­тив дру­ги­те одуше­
ве­ни или не­о­ду­ше­ве­ни съ­щес­т­ва в при­ро­да­та вре­ди на
ця­ло­то, от­не­май­ки из­кон­но­то пра­во на съ­вър­шен­с­т­во
на вся­ка от­дел­на час­ти­ца.
Та­ка виж­да­ме, че са възмож­ни две го­ле­ми ос­нов­
ни греш­ки: пър­ва­та – разеди­не­ние меж­ду на­шите Ду­ши
и на­ши­те лич­нос­ти, и вто­ра­та – жес­то­кост и неп­рав­да
спрямо дру­ги­те, ко­е­то е грях сре­щу Един­с­т­во­то. И две­
те при­чи­ня­ват сблъсък, кой­то во­ди до бо­лест. Осъз­на­
ва­не­то на греш­ка­та, ко­я­то из­вър­ш­ва­ме (чес­то неосъз­
нато), и за­дълбоче­но­то ни уси­лие да я поп­равим во­ди
не са­мо до жи­вот в ра­дост и мир, но и до здра­ве.
Бо­лест­та са­ма по се­бе си е бла­го­дат­на и ней­на­та
цел е да вър­не от­к­ло­ни­ла­та се лич­ност към Бо­жес­т­ве­на­
та воля на Ду­ша­та. В съ­що­то вре­ме тя е пре­дот­в­ра­ти­ма
и мо­же да бъ­де из­бег­на­та, ако сами осъз­на­ем греш­ки­
те, ко­и­то из­вър­шв­ а­ме, и да ги поп­ра­вим чрез ду­хов­ни
сред­с­т­ва. Та­ка ня­ма да има нуж­да от су­ро­ви­те уро­ци на
стра­да­ни­е­то. Бо­жес­т­ве­на­та Си­ла ни пре­дос­та­вя всич­ки
възмож­нос­ти да поп­ра­вим по­ве­де­ни­е­то си, пре­ди болка­
та и стра­да­ни­е­то да се при­ло­жат ка­то крайно сред­с­т­во.

53
Пог­реш­ки­те, с ко­и­то се бо­рим, мо­же да не са от то­зи
живот, от то­зи ден в учи­ли­ще­то и с на­ши­те фи­зи­чес­ки
умо­ве да не сме в със­то­я­ние да осъз­наем при­чи­на­та за
стра­да­нието. То­ва мо­же да ни се стру­ва жес­то­ко и без­с­
мисле­но, но на­ши­те Ду­ши (ко­и­то са на­ше­то се­бе) знаят
пъл­ния сми­съл и ни во­дят към на­шето най-вис­ше доб­
ро. Осъз­на­ва­не­то и ко­ри­ги­рането на грешките ще сък­
ра­ти пери­о­да на бо­лест­та и ще ни вър­не към здра­ве­то.
Поз­на­ни­е­то за цел­та и сми­ре­ни­е­то на Ду­ша­та озна­ча­ва
ос­во­бож­да­ва­не от зем­но­то стра­дание и не­щас­тие, ко­е­
то ни ос­та­вя сво­бод­ни да се развиваме в ра­дост и щас­
тие по пъ­тя на сво­я­та ево­лю­ция.
Съ­щес­т­ву­ват две го­ле­ми пог­реш­ки: пър­ва­та е не­
по­чи­та­не и не­под­чи­не­ние на по­ве­ли­те на на­шата Ду­
ша, а вто­ра­та е действия в ущърб на Единство­то. По
от­но­ше­ние на пър­ва­та из­бяг­вай­те да осъж­да­те дру­ги­
те, за­що­то оно­ва, ко­е­то е пра­вил­но за един, е греш­но
за друг. Ако ра­бо­та­та на търго­веца е да съг­ра­ди го­ля­
ма тър­гов­с­ка мре­жа не са­мо за своя соб­с­т­ве­на из­го­да,
но и за бла­го­то на хо­ра­та, ко­и­то мо­же да на­е­ме, ка­то
по този на­чин при­до­бива зна­ния за работос­по­соб­ност­
та, уп­рав­ле­ни­е­то и усъ­вър­шен­с­т­ва­нето на съ­от­вет­ни­те
уме­ния, той със сигур­ност тряб­ва да из­пол­з­ва раз­лич­ни
ка­чес­т­ва и доб­ро­де­те­ли от те­зи, ко­и­то тряб­ва да про­я­ви
ед­на ми­ло­сър­д­на сес­т­ра, жер­т­вайки живо­та си в гри­жа
за бол­ни­те. Неза­ви­си­мо от при­вид­но­то раз­ли­чие, щом
след­ват напът­с­т­ви­я­та на сво­и­те Ду­ши, и два­ма­та учат
ка­чес­тв­ а­та, не­об­ходи­ми за тях­на­та ево­лю­ция. Смисъ­
лът е имен­но в из­пъл­не­ние за­ръ­ки­те на на­ша­та Ду­ша,
на­ша­та Вис­ша Същ­ност, ко­и­то на­у­ча­ва­ме чрез съ­вест­
та, ин­с­тин­к­та и ин­т у­и­ци­я­та.

54
 По то­зи на­чин виж­да­ме, че в ос­но­ва­та и същ­ност­
та си бо­лест­та мо­же да бъ­де как­то пре­дот­в­ра­те­на, та­ка и
из­ле­ку­ва­на. Ра­бо­та­та на ду­хов­ни­те ле­чи­тели и на ле­ка­
рите е в до­бав­ка към ма­те­ри­ал­ни­те ле­карства да да­дат
на стра­да­щите и знание за пог­решките в тех­ния жи­вот
и за на­чи­на, по който те­зи греш­ки мо­гат да се из­ко­ре­
нят, за да върнат бол­ни­те към здра­ве и ра­дост.

Трета глава

Оно­ва, ко­е­то раз­поз­на­ва­ме ка­то бо­лест, всъщ­ност

е край­ният етап на мно­го по-дъл­бо­ко сму­ще­ние. За да
се оси­гу­ри пълен ус­пех в ле­че­ни­е­то, след­ва да се пре­
мах­не ос­нов­на­та при­чи­на, а не да се тре­ти­ра са­мо край­
ният ре­зул­тат. Съ­щес­т­ву­ва ед­на пър­вос­те­пен­на греш­
ка, из­вършва­на от чо­ве­ка – дейс­т­вие в ущърб на Един­
с­т­во­то – ко­я­то про­из­ли­за от се­бе­лю­би­е­то. Бих­ме мог­ли
съ­що да кажем, че има ед­но ос­нов­но не­щас­тие – не­раз­
по­ло­же­ние или бо­лест. И тъй ка­то дейс­т­вията в ущърб
на Един­с­т­во­то мо­же да бъдат раз­лич­ни, то и бо­лестите
– ре­зул­та­тът от те­зи дейс­т­вия – могат да се раз­делят в
ня­кол­ко ос­нов­ни гру­пи съ­об­раз­но тех­ни­те при­чи­ни.
Ес­тество­то на ед­на бо­лест би било по­лез­на на­со­ка, ко­я­
то да по­мог­не за от­к­ри­ва­не ви­да на греш­но­то действие,
ко­е­то е пред­пр ­ и­е­то в ущърб на Бо­жес­т­ве­ния За­кон на
Лю­бов­та и Един­с­т­во­то.
Ако в на­ша­та при­ро­да имаме дос­та­тъч­но лю­бов
към всич­ко, не бих­ме мог­ли да из­вър­шим ни­що ло­шо,
тъй ка­то лю­бов­та ще въз­п­ре ръ­ка­та ни от вся­ко пог­
реш­но дейс­т­вие, ума ни – от вся­ка не­га­тив­на мисъл,
ко­и­то би­ха мог­ли да на­ранят ня­кого. Но ние все още

55
не сме дос­тиг­на­ли подоб­но съ­вър­шен­с­т­во – ако бях­
ме, ня­ма­ше да има нуж­да от на­шето съ­щес­т­вуване тук.
Ние все още тър­сим и се стре­мим към то­ва със­то­я­ние.
Стра­дани­е­то, ум­с­тв­ е­но или те­лес­но, ни во­ди към иде­
ал­ните ус­ло­вия, ко­и­то, ако раз­че­тем пра­вил­но, не са­мо
ще ус­корят стъп­ки­те ни към цел­та, но и ще ни спасят
от болест и не­щас­тие. В мига, в кой­то уро­кът е научен
и пог­реш­ка­та из­ко­ре­не­на, ве­че ня­ма нужда от ко­ри­ги­
ра­не, и стра­дание­то из­чез­ва. Тряб­ва да пом­ним, че са­мо
по себе си то е бла­го­дат, по­соч­ва ни ко­га по­е­ма­ме по
пог­реш­ни пъ­те­ки и ус­ко­ря­ва на­ша­та ево­лю­ция до ней­
но­то слав­но съ­вър­шенство.
Ис­тин­с­ки­те пър­вич­ни при­чи­ни­те­ли на бо­лести у
чо­ве­ка са та­ки­ва не­дос­та­тъ­ци като гор­дост, жес­то­кост,
ом­ра­за, се­бе­лю­бие, не­ве­жес­тв­ о, непос­то­ян­с­т­во, ал­ч­
ност... Ако се за­мис­лим, все­ки един от тях е в ущърб
на Един­с­т­во­то. Те­зи и подоб­ни недос­та­тъ­ци са ис­тин­с­
ките бо­лес­ти (ако се из­пол­з­ва ду­ма­та в съв­ре­мен­но­то ù
зна­че­ние) и имен­но про­дъл­жи­тел­ност­та и упор­с­т­во­то
ни в под­дър­жа­не­то на те­зи не­дос­та­тъ­ци, след като ве­
че сме дос­тиг­на­ли етап на раз­ви­тие, в кой­то зна­ем, че
са пог­реш­ни, ус­ко­ря­ва вред­ни­те им ре­зул­тати в тялото,
ко­и­то поз­на­ва­ме ка­то бо­лест.
На пър­во мяс­то, гор­дост­та се дъл­жи на неприз­
на­ва­не на ни­щож­ност­та на лич­ност­та и ней­на­та пъл­на
за­ви­си­мост от Ду­ша­та, на не­раз­би­ра­не­то, че всич­ки ус­
пе­хи, ко­и­то има лич­ност­та не са ней­ни, а са бла­госло­
ве­ние, даде­но от Бо­жестве­но­то в нас. На вто­ро мяс­то е
не­въз­мож­ност­та на чо­ве­ка да осъз­нае мяс­то­то си в пла­
на на Сът­во­ре­ни­е­то. Тъй ка­то Гор­дост­та от­каз­ва да се
прек­ло­ни смире­но и по­кор­но пред Во­ля­та на Ве­ли­кия
Съз­да­тел, тя из­вър­ш­ва дейс­тв­ ия сре­щу Един­с­т­во­то.

56
 Жес­то­кост­та пък е отри­ча­не на Единство­то на
всич­ко и нес­по­соб­ност да се раз­бе­ре, че вся­ко неб­ла­
гоп­ри­ят­но дейс­т­вие спрямо дру­ги­те е про­ти­во­пос­та­вя­
не на ця­ло­то и сле­до­ва­телно е дейс­т­вие сре­щу Един­с­т­
во­то. Ни­кое чо­веш­ко съ­щес­т­во не би след­ва­ло да уп­
раж­ни злов­ред­но вли­я­ние вър­ху ближ­ни­те си. Спо­ред
зако­на за един­с­т­во­то ние тряб­ва да израства­ме, до­ка­то
осъз­наем, че все­ки, би­дей­ки част от ед­но ця­ло, ни е бли­
жен, и дори и те­зи, ко­и­то ни тор­мо­зят, пре­диз­викват у
нас един­с­т­ве­но чув­с­тв­ а на лю­бов и сим­па­тия.
Ом­ра­за­та е пъл­на про­ти­во­по­ложност на Лю­бов­та,
об­рат­но­то на За­ко­на на Сът­во­ре­ни­е­то. Тя про­ти­во­ре­чи
на це­лия Бо­жес­т­вен план и са­ма по се­бе си е от­ри­ча­не на
Създа­те­ля. Ом­ра­за­та води са­мо до дейс­т­вия и мис­ли, ко­и­
то са неб­ла­гоп­ри­ят­ни за Един­с­т­во­то и са про­ти­вополож­
ни на всич­ко, ко­е­то е продик­т у­ва­но от Лю­бов­та.
Се­бе­лю­би­е­то съ­що е от­ричане на Един­с­т­во­то и
дъл­га ни към на­шите бра­тя, ка­то се пос­та­вят лич­ни­
те ин­те­реси пред доб­ро­то за чо­ве­чес­т­во­то и гри­жа­та и
защи­та­та на хо­ра­та в на­ше­то об­к­ръ­же­ние.
Не­ве­жес­тв­ о­то е неспо­соб­ност да се учим, от­каз да
ви­дим Ис­ти­на­та, ко­га­то се пред­ла­га въз­мож­ност, и во­ди
до мно­жес­т­во пог­реш­ни дейс­т­вия, ко­и­то съ­ществу­ват в
тъм­ни­на­та и ко­и­то не са въз­мож­ни, ако свет­лината на
Ис­ти­на­та и Зна­ни­е­то са око­ло нас.
Не­пос­то­ян­с­т­во­то, не­ре­ши­тел­ност­та и не­у­ве­ре­
ността са ре­зул­тат от отказа на лич­ност­та да бъ­де нап­
рав­ля­ва­на от Вис­ша­та ù Същ­ност. Пора­ди соб­с­т­ве­на­та
си сла­бост ние подвеж­да­ме дру­ги­те. По­доб­но със­то­я­
ние не би би­ло въз­мож­но, ако при­те­жа­ва­ме в нас поз­
на­ни­е­то за Не­по­бе­ди­ма­та и Не­у­яз­ви­ма Божес­т­ве­ност,
ко­я­то е на­ша­та ис­тинска същност.

57
 Ал­ч­ност­та е же­ла­ние за властва­не и не­за­чи­та­не
сво­бо­да­та и ин­ди­ви­ду­ал­ност­та на вся­ка ду­ша. Вмес­то
да при­е­ме, че все­ки от нас е тук до­лу, за да се раз­вие
сво­бод­но спо­ред соб­с­т­ве­ни­те си ли­нии на по­ве­де­ние и
съг­лас­но по­ве­ли­те на ду­ша­та си, да пов­дигне сво­я­та ин­
ди­ви­ду­ал­ност, да ра­бо­ти сво­бод­но и без­пр ­ е­пят­с­т­ве­но,
ал­ч­на­та лич­ност же­лае да дик­т у­ва, мо­де­ли­ра и ко­ман­д­
ва, прис­во­я­вайки си си­ла­та на Съз­да­те­ля.
То­ва са при­ме­ри за истин­с­ка бо­лест, пър­во­из­точ­
ни­кът и ос­но­ва­та за всич­ки на­ши стра­да­ния и не­щас­
тия. Всеки по­до­бен не­дос­та­тък, ако про­дъл­жи да дейс­
т­ва в ущърб на гла­са на Висшата същ­ност, ще породи
сблъ­сък, кой­то ще се от­ра­зи във фи­зи­чес­ко­то тя­ло,
предиз­вик­вай­ки свой спе­ци­фи­чен вид бо­лест.
Се­га мо­же да ви­дим как тези раз­лич­ни бо­лести
ще ни ръ­ко­водяг към разкри­ва­не на пог­реш­ка­та, ко­
я­то ле­жи зад нашето стра­да­ние.1 Нап­ри­мер, гор­дост­
та, ко­я­то е ви­со­комерие и ско­ва­ност на ума, по­раж­да
оне­зи бо­лес­ти, ко­и­то предиз­вик­ват ско­ва­ност и твър­
дост в тя­ло­то. Бол­ка­та е ре­зул­тат от про­я­вена жес­то­
кост. Стра­дай­ки, пациен­тът се учи да не я при­чи­ня­ва
на дру­ги­те, не­за­ви­си­мо да­ли фи­зи­чески или душевно.
Наказа­ни­я­та за Ом­ра­за­та са са­мо­та, жес­ток некон­т­ро­
ли­ру­ем нрав, ду­шев­ни нер­в­ни прис­тъ­пи и със­то­я­ния
на ис­те­рия. Пре­ко­мер­но­то се­бе­лю­бие пък во­ди но нев­
ро­за, нев­растения и дру­ги ин­т­рос­пек­тив­ни със­то­я­ния,
ог­раб­ва­щи в ог­ром­на сте­пен ра­достта от жи­во­та. Не­ве­
жес­т­вото и лип­са­та на мъд­рост вна­сят свои труд­нос­ти
в ежед­нев­ния жи­вот. А ако има упор­с­т­во в от­ка­за да се
ви­ди ис­ти­на­та, ко­га­то е пре­дос­та­ве­на въз­мож­ност, ес­
тес­т­ве­ни­те пос­ле­дици са къ­сог­лед­с­т­во и на­ру­ше­ние в
1
Вижте Предисловие стр. 45.

58
зрени­е­то и слу­ха. Не­пос­то­ян­с­т­во­то на ума во­ди до съ­
що­то ка­чес­тв­ о в тя­ло­то с раз­лични сму­ще­ния, ко­и­то
вли­я­ят вър­ху дви­же­ни­е­то и ко­ор­ди­на­ци­я­та. Ре­зул­та­тът
от ал­ч­ност­та и гос­под­с­т­во­то над дру­ги­те но­си бо­лес­ти,
които пра­вят стра­да­щия роб на сво­ето соб­с­т­ве­но тя­ло
с же­ла­ния и ам­би­ции, ко­и­то са обуз­да­ни от бо­лест­та.
Засег­на­та­та те­лес­на част съ­що не е слу­чай­на, а е в
съг­ла­сие със за­ко­на за при­чи­на­та и след­с­т­ви­е­то и е ука­
за­ние, ко­е­то ще ни по­мог­не. Нап­ри­мер, сър­це­то, из­вор
на жи­вот и оттам на лю­бов, е атакува­но, ко­га­то най-вече
не е раз­ви­та лю­бов­та към чо­вечес­т­во­то или се изпол­з­ва
пог­реш­но; за­сег­на­та ръ­ка по­каз­ва не­успех или греш­ка в
дейс­т­ви­я­та; ако е за­сег­нат мо­зъ­кът ка­то цен­тър на уп­
равление, по­каз­ва лип­са на кон­т­рол в личност­та. Та­къв
чо­век тряб­ва да след­ва по­ве­ли­те на за­ко­на.
Ние всич­ки сме го­то­ви да приз­на­ем мно­жес­т­во­
то не­гатив­ни ре­зул­та­ти, ко­и­то мо­гат да пос­лед­ват от
прис­тъп на ожес­то­чен гняв или шок от вне­зап­на ло­
ша но­ви­на. Ако ежед­нев­ни си­т у­а­ции мо­гат да пов­ли­я­
ят по та­къв на­чин на тя­ло­то ни, то кол­ко по-се­ри­о­зен
и дъл­бо­ко вко­ре­нен би бил един про­дъл­жи­телен кон­
ф­ликт между ду­шата и лич­ност­та. Ни­ма има мяс­то за
учуд­ва­не, че ре­зул­та­тът от не­го са по­доб­ни мъ­чи­тел­ни
страдания ка­то бо­лес­ти­те на на­ше­то съв­ре­мие?
Все пак ня­ма при­чи­на за отча­я­ние. Клю­чът към
пред­паз­ва­не­то или ле­че­ни­е­то на да­де­на бо­лест е в от­к­
ри­ва­не­то на наши­те пог­реш­ки и в из­ко­ре­ня­ва­не­то им с
тър­пе­ли­во из­ра­бот­ва­не на доб­ро­де­те­ли­те, ко­и­то ще ги
за­ме­нят. Не да се бо­рим с ло­шо­то, а да вне­сем струя с
про­ти­во­по­лож­на­та му доб­ро­детел, ко­я­то да го изме­те
от на­ша­та същ­ност.

59
 Четвърта глава

И та­ка, от­к­рих­ме, че няма ни­що слу­чай­но по от­

но­ше­ние на бо­лестта, как­то във ви­да ù, та­ка и в за­
сег­на­тата те­лес­на част. Като всич­ки дру­ги енер­гий­ни
пос­ле­ди­ци тя след­ва за­ко­на за при­чи­на­та и следствие­
то. Ня­кои бо­лес­ти мо­гат да бъ­дат при­чи­не­ни с пря­ка
фи­зи­чес­ка намеса, ка­то нап­ри­мер отравя­не, зло­по­лу­
ки, на­раня­ва­ния и гру­ба не­въз­дър­жа­ност, но бо­лест­та
ка­то ця­ло е в след­с­т­вие на ня­как­ва ос­новна греш­ка в
нашата лич­ност, как­то в по­со­че­ни­те вече при­ме­ри.
Сле­до­ва­тел­но за пъл­ното ле­че­ние не тряб­ва да се
из­пол­з­ват са­мо фи­зичес­ки сред­с­т­ва, из­би­рай­ки най-
доб­ри­те ме­то­ди, из­вес­т­ни на из­кус­т­во­то на ле­че­ни­е­то,
но са­ми­те ние съ­що тряб­ва да се стре­мим с всички си­
ли да пре­мах­нем вся­ка пог­реш­ка в на­ша­та природа, тъй
ка­то край­но­то и пъл­но из­целение в ос­но­ва­та си произ­
ли­за от­вът­ре, от са­ма­та Душа, ко­я­то чрез Сво­е­то ми­ло­
сър­дие из­лъч­ва хар­мо­ния в ця­ла­та лич­ност, ко­га­то ù е
поз­во­ле­но да го нап­ра­ви.
Тъй ка­то най-го­ля­мата при­чи­на за всич­ки бо­лес­
ти е се­бе­лю­би­е­то, сле­до­ва­телно има един ве­лик ме­тод
за ос­во­бождаване от ця­ло­то стра­да­ние – прев­ръ­ща­не
на се­бе­лю­би­е­то в пре­да­ност към дру­ги­те. Ако раз­ви­
ем спо­соб­ност­та да из­гу­бим се­бе си в лю­бов и гри­жи
за хо­ра­та око­ло нас, рад­вай­ки се на ве­ли­ко­то прик­лю­
че­ние в при­до­би­ва­не на знания, на­ши­те лич­ни съ­жа­
ле­ния и стра­да­ния ще прик­лю­чат. Та­ка­ва е ве­ли­ка­та
край­на цел: да за­гър­бим соб­с­т­ве­ни­те си ин­тере­си в
служ­ба на чо­ве­чес­тв­ о­то. Ня­ма ни­как­во зна­че­ние на

60
как­во жи­тейс­ко поп­ри­ще ни е пос­та­ви­ла на­ша­та Бо­
жес­т­ве­ност. Да­ли си тър­говец или имаш ня­каква про­
фе­сия, да­ли си мо­нарх или про­сяк, за все­ки е въз­мож­
но да из­вър­ш­ва ра­бо­та­та си в съот­вет­но­то приз­ва­ние
и ед­нов­ре­менно с то­ва да бъ­де ис­тинска бла­гос­ло­вия
за ближ­ни­те си, ка­то им пре­да­ва Бо­жес­т­ве­на­та Лю­бов
на Брат­с­т­во­то.
Мно­зинство­то от нас има­ме из­вестен път, кой­то
да из­вър­вим, пре­ди да дос­тиг­нем подоб­но със­то­я­ние
на съ­вър­шен­с­тв­ о. Изуми­тел­но е кол­ко бър­зо и ин­ди­
ви­ду­ал­но чо­век мо­же да нап­ред­не в та­зи на­со­ка, ако
по­ло­жи се­ри­оз­но уси­лие и се упо­ва­ва не са­мо на сво­
я­та нез­на­чи­тел­на лич­ност, но с без­резер­в­на вя­ра и по
при­ме­ра на ве­ликите све­тов­ни учи­те­ли се свър­же със
сво­я­та соб­с­т­ве­на Ду­ша, с Бо­жес­т­ве­но­то вът­ре в се­бе
си – то­га­ва всич­ко е въз­мож­но. При по­ве­че­то от нас
има един или по­ве­че не­дос­та­тъци, ко­и­то въз­пр ­ е­пят­с­
т­ват на­шия нап­ре­дък. Тряб­ва да потър­сим специ­ал­но
то­зи не­дос­та­тък или не­дос­та­тъ­ци вът­ре в нас и, до­ка­то
се опит­ваме да раз­ви­ем и раз­ши­рим лю­бов­та в наша­
та същ­ност към све­та, тряб­ва да се стре­мим да от­ми­
ем все­ки не­дос­та­тък, ка­то облива­ме на­ша­та същ­ност
с про­ти­во­по­лож­на­та доб­ро­де­тел. Пър­во­на­чално може
да бъ­де труд­но, но са­мо в на­ча­ло­то, тъй ка­то е за­бе­ле­
жител­но кол­ко бър­зо из­рас­т­ва ед­на ис­тин­с­ки оку­ра­жа­
ва­на доб­ро­де­тел, ако зна­ем, че с по­мощ­та на Бо­жестве­
но­то в нас и с пос­то­янство, ус­пе­хът е не­из­бе­жен.
С раз­ви­ти­е­то на Уни­вер­сална­та Лю­бов вът­ре в нас
тряб­ва да се на­у­чим да осъз­на­ва­ме все по­ве­че и по­ве­че,
че вся­ко чо­веш­ко съ­щес­т­во, кол­ко­то и неп­ре­тен­ци­оз­но
да е то, е Дете на Съз­да­те­ля, и с те­че­ние на вре­ме­то ще
нап­ред­не до съвър­шен­с­т­во, как­то всич­ки ние се на­дя­ва­

61
ме да нап­ра­вим. Кол­ко­то и не­дос­то­ен да изглеж­да един
чо­век или съз­да­ние, тряб­ва да пом­ним, че в не­го има Бо­
жес­т­ве­на ис­к­ра, ко­я­то бав­но, но си­гур­но ще порасне, до­
ка­то сла­ва­та на Съз­да­те­ля не ос­вети то­ва съ­щес­т­во.
Ос­вен то­ва, въп­ро­сът за пра­вил­но и греш­но, доб­
ро и зло е съвсем от­но­си­те­лен. Пра­вил­ното в ес­тес­т­
ве­на­та ево­лю­ция на або­ри­ге­на би би­ло греш­но за по-
прос­ве­те­ния чо­век от на­ша­та ци­вили­за­ция. А оно­ва,
ко­е­то е доб­ро­де­тел в хо­ра ка­то нас, мо­же да е не­у­мес­т­но
и да­же пог­реш­но за то­зи, кой­то ве­че е дос­тиг­нал етап
на уче­ни­чес­т­во. Оно­ва, ко­е­то на­ри­ча­ме ло­шо или зло,
всъщ­ност е доб­ро, ко­е­то не е на мяс­то­то си. Не­ка си
при­помним съ­що, че на­шият стан­дарт за иде­а­ли­зъм е
от­но­си­те­лен. За жи­вот­ните си­гур­но из­г­леж­да­ме ка­то
истин­с­ки бо­го­ве, до­ка­то спо­ред са­ми­те нас сме мно­го
да­леч под стан­дар­ти­те на ве­ли­кото Бяло Брат­с­т­во2 от
Свет­ци и Мъ­че­ни­ци, ко­и­то са да­ли всичко от се­бе си,
за да ни бъ­дат пример. Сле­до­ва­тел­но, тряб­ва да из­пит­
ва­ме със­т­ра­да­ние и съ­чув­с­т­вие към нискосто­я­щи­те, за­
що­то мис­лей­ки, че сме се из­диг­на­ли мно­го над тях, ние
по­казваме, че все още сме твър­де мал­ки и има­ме дъ­лъг
път пред се­бе си, за да дос­тиг­нем стан­дар­та на на­ши­
те по-ста­ри бра­тя, чи­я­то свет­ли­на блес­ти по це­лия свят
през всич­ки ве­ко­ве.
Ако Гор­дост­та ни връх­ле­ти, не­ка се опи­та­ме да
осъз­наем, че на­ши­те лич­нос­ти са­ми по се­бе си са ни­що,
нес­по­соб­ни са да свър­шат ни­каква ра­бо­та и да ус­тоят
на си­ли­те на мра­ка, ако не са под­по­мог­на­ти от Свет­
ли­на­та, ко­я­то е от­го­ре, Свет­ли­ната на на­ша­та Ду­ша.
Поло­же­те уси­лие да осъз­на­е­те час­ти­ца от все­мо­гъ­щес­
т­во­то и не­въ­об­ра­зи­ма­та мощ на на­шия Създа­тел, Кой­то
2
Вижте Предисловие стр. 45.

62
съз­да­ва с аб­со­лют­но съ­вър­шен­с­т­во свят в ед­на кап­чи­ца
во­да и в сис­те­ми до сис­те­ми от все­ле­ни, и се опи­тай­те
да осъз­на­е­те от­но­си­телно­то сми­ре­ние, ко­е­то дъл­жим, и
на­ша­та аб­со­лют­на за­ви­си­мост от Не­го. Ние се учим да
от­да­ва­ме по­чит и ува­же­ние към хо­ра, ко­и­то ни пре­въз­
хож­дат. Кол­ко далеч по­ве­че тряб­ва да приз­на­ем на­ша­та
соб­с­т­ве­на сла­бост с пъл­ното си сми­ре­ние пред Ве­ли­кия
Ар­хи­тект на Все­ле­на­та!
Ако Жес­то­кост­та или Ом­ра­за­та прег­раж­дат пъ­тя
ни към раз­ви­тие, не­ка си спом­ним, че Любов­та е ос­но­
ва­та на Сът­во­ре­ни­е­то, че във вся­ка жива ду­ша има доб­
ро, но и в най-доб­ри­те от нас има не­що ло­шо. Ако тър­
сим доб­ро­то в дру­ги­те, до­ри и в те­зи, ко­и­то пър­во­на­
чално са ни оби­ди­ли, ще се на­у­чим да раз­ви­ва­ме, ако не
не­що по­ве­че, то по­не със­т­ра­да­ние и на­деж­да, че ще се
откри­ят по-доб­ри пъ­ти­ща, след ко­е­то ще се по­я­ви же­
ла­нието да им по­мог­нем да се пов­диг­нат. Край­на­та по­
бе­да над всяко зло ще бъ­де чрез лю­бов­та и бла­гост­та. И
ко­га­то дос­та­тъчно сме раз­ви­ли те­зи две ка­чес­т­ва, ни­що
не би мог­ло да ни от­к­ло­ни, тъй ка­то вина­ги ще из­пит­
ва­ме със­т­ра­да­ние и ня­ма да осъ­щес­т­вя­ва­ме съп­ро­ти­ва.
Спо­ред за­кона за при­чи­на­та и след­с­т­ви­е­то имен­но съп­
ро­тивата но­си вре­ди. На­ша цел в жи­во­та е да след­ва­ме
по­ве­ли­те на Вис­ша­та си Същ­ност, да из­бяг­ва­ме ог­ра­
ничени­я­та на чуж­ди вли­я­ния, ко­е­то мо­же да бъ­де пос­
тиг­на­то са­мо ако спо­кой­но вър­вим по своя път, без да
ог­ра­ни­ча­ва­ме лич­ност­та на дру­ги­те и да при­чи­ня­ва­ме
до­ри и най-мал­ка­та вреда по жес­ток на­чин или с ом­ра­
за. Тряб­ва да се стре­мим да се учим да оби­ча­ме дру­ги­те,
ка­то за­поч­нем мо­же би с един чо­век или до­ри жи­вот­но,
и да ос­та­вим та­зи лю­бов да се развие и раз­ши­ри с още
по-го­лям об­х­ват, до­ка­то ней­ни­те про­ти­во­по­лож­ни не­

63
дос­та­тъ­ци из­чезнат от са­мо се­бе си. Лю­бов­та по­раж­да
Лю­бов, как­то и Ом­ра­за­та по­раж­да Ом­ра­за.
Себе­лю­би­е­то се ле­кува, ка­то се обър­нем към дру­
ги­те с гри­жа­та и вни­ма­ни­е­то, ко­ито от­да­ва­ме на се­бе си,
ка­то ста­нем та­ка по­гъл­на­ти от тяхно­то бла­го­със­то­я­ние,
че заб­ра­вя­ме за се­бе си. Една от за­ръ­ки­те на Брат­с­т­во­то
гла­си: „Да по­търсим уте­ха за на­ше­то соб­с­т­ве­но не­щас­
тие, ка­то да­дем об­лек­чение и уте­ха на на­ши­те ближ­ни в
часа на тях­но­то стра­да­ние”. Ня­ма по-си­гу­рен на­чин за ле­
че­ние на се­бе­лю­би­е­то и сму­ще­ни­я­та, ко­и­то го след­ват.
Не­пос­то­ян­с­т­во­то мо­же да бъ­де из­ко­ре­не­но с раз­
ви­тие на са­мо­оп­ре­де­ля­нето, ка­то се вземат ре­ше­ния и
се пред­п­ри­е­мат действия с ка­те­го­рич­ност вмес­то с ко­
ле­ба­ние и съм­нение. До­ри и по­ня­ко­га пър­во­на­чал­но да
пра­вим греш­ки, по-доб­ре е да дейс­т­ва­ме, от­кол­ко­то да
ос­та­вим въз­мож­нос­ти­те да от­ми­нат по­ра­ди лип­са на ре­
ши­тел­ност. Та­ка реши­тел­ност­та ни ще на­расне, стра­хът
да се по­то­пим в жи­во­та ще из­чезне, а при­до­би­ти­те опит­
нос­ти ще ръ­ко­во­дят ума ни към по-доб­ра прецен­ка.
За да се из­ко­ре­ни Невежес­т­во­то, не­ка от­но­во да не
ни е страх да пра­вим опити, но с бу­ден ум и с ши­ро­ко
отворе­ни очи и уши да при­е­мем вся­ко късче зна­ние, ко­е­
то мо­жем да по­лу­чим. В съ­що­то вре­ме тряб­ва да под­дър­
жа­ме гъвка­во мис­ле­не, за да не би пре­ду­бежде­ни­я­та и
пре­диш­ните ни убеж­де­ния да ни от­не­мат въз­мож­ност­та
да спе­че­лим но­ви и по-ши­ро­ки поз­нания. Ви­на­ги тряб­ва
да сме го­то­ви да разши­рим ума и да пре­неб­рег­нем вся­
ка здра­во вко­ре­не­на идея, ако при по-за­дълбо­че­ната ни
опитност се по­я­ви но­ва по-ве­ли­ка ис­ти­на.
Как­то Гор­дост­та, та­ка и Ал­ч­ност­та е го­ля­ма спън­
ка към нап­ре­дъ­ка – и две­те тряб­ва да бъ­дат без­ми­лос­
т­но пре­мах­нати. Ре­зул­та­ти­те от Ал­ч­ност­та са на­ис­ти­

64
на се­ри­оз­ни, тъй ка­то въз­п­ре­пят­с­т­ват раз­ви­ти­е­то на
душите и на нашите ближ­ни. Ние тряб­ва да осъз­на­ем,
че вся­ко съ­щес­т­во е тук, за да раз­вие своя соб­с­т­ве­на
ево­лю­ция спря­мо по­вели­те са­мо и един­с­т­ве­но на сво­
я­та Ду­ша, и никой от нас не тряб­ва да се опит­ва да му
вли­яе, а са­мо да го на­сър­ча­ва в това раз­ви­тие. Тряб­ва
да му по­мог­нем да се на­дя­ва и, ако е в на­ша­та си­ла, да
уве­ли­чим не­го­ви­те зна­ния и свет­с­ки опит­нос­ти, за да
при­до­бие нап­ре­дък. Как­то бих­ме жела­ли дру­ги­те да ни
по­ма­гат да изка­чим стръм­на­та и труд­на пла­нин­с­ка пъ­
те­ка на жи­во­та, та­ка и ние тряб­ва ви­на­ги да сме го­то­
ви да подадем ръ­ка за по­мощ и да пре­да­дем опи­та от
на­ше­то по-ши­ро­ко поз­на­ние на по-сла­бия или по-млад
брат. Та­ко­ва би тряб­ва­ло да бъ­де отно­ше­ни­е­то на ро­ди­
те­ля към де­те­то, на учителя към уче­ни­ка или на дру­гар
към дру­гаря, да да­ва гри­жи, лю­бов и за­щи­та, до­колко­
то е необ­хо­ди­ма и бла­гот­вор­на, и ни­то за миг да не се
на­мес­ва­ме в ес­тес­т­ве­на­та ево­лю­ция на лич­ност­та, тъй
като тя е ръ­ко­во­де­на от Ду­ша­та.
Мно­го от нас в детството и в пър­ви­те го­ди­ни от
жи­во­та си сме по-бли­зо до сво­я­та собстве­на Ду­ша,
от­кол­ко­то по-къс­но. И тогава има­ме по-ясна пред­с­
та­ва за на­ша­та ра­бо­та, за уси­ли­я­та, ко­и­то се очак­ва
да положим, и за ха­рак­те­ра, кой­то тряб­ва да раз­ви­ем.
Доминиращият материализъм на на­шия век и об­с­то­
я­тел­с­т­ва­та в живота ни, как­то и лич­нос­тите, с ко­и­то
се свър­з­ва­ме, ни от­к­ло­ня­ват от гла­са на соб­с­т­ве­ната
ни Вис­ша Същ­ност, ка­то ни об­вър­з­ват здра­во с ба­нал­
ност­та и при­същата ù липса на идеи, ха­рак­тер­на осо­бе­
ност за та­зи ци­ви­ли­за­ция. Нека ро­ди­те­лят, учи­те­лят и
при­я­те­лят ви­на­ги се стре­мят да на­сър­чат из­рас­т­ва­не­то
на Вис­ша­та Същ­ност в хо­рата, на ко­и­то имат чу­дес­на­

65
та при­ви­ле­гия и въз­мож­ност да влияят, но не­ка ви­на­ги
им пре­дос­та­вят сво­бо­дата, ко­я­то са­ми­те те жа­ду­ват и се
на­дя­ват да полу­чат.
По то­зи на­чин мо­жем да тър­сим не­дос­та­тъ­ците
в са­ми­те се­бе си и да ги от­с­т­ра­ним, ка­то разви­ва­ме
про­ти­во­положна­та доб­ро­де­тел – та­ка ще пре­мах­нем
условията за сблъ­съ­ка меж­ду Ду­ша­та и лич­ност­та, пър­
воп­ри­чи­на за бо­лестта. Ако па­циен­тът има вя­ра и си­ла,
по­доб­но действие ще му до­не­се из­бав­ле­ние, здра­ве и
ра­дост. На те­зи, ко­и­то не са тол­ко­ва сил­ни, ще им по­
могне същес­тв­ е­но ра­бо­та­та на ра­зум­ния свет­ск­ и ле­кар,
за да по­лу­чат съ­щия ре­зул­тат.
Тряб­ва усър­дн­ о да се учим да развива­ме ин­ди­ви­
ду­ал­ност­та си спо­ред по­ве­ли­те на на­ша­та соб­с­т­ве­на Ду­
ша, да не се стра­ху­ва­ме от ни­кого, да вни­ма­ва­ме ни­кой
да не се на­мес­ва, да ни ра­зу­бежда­ва или да ни от­к­ло­ня­ва
от пъ­тя на на­ша­та ево­лю­ция, от из­пъл­не­ни­е­то на на­шия
дълг да от­да­ваме по­мощ на на­ши­те ближ­ни и да пом­
ним, че кол­ко­то по­ве­че нап­ред­ва­ме, тол­ко­ва по-го­ля­ма
бла­гос­ло­вия сме за всич­ки око­ло нас. Кога­то по­ма­га­ме
на хо­ра­та, без зна­че­ние кои са, тряб­ва да сме си­гурни,
че же­ла­ни­е­то ни да пома­га­ме ид­ва от по­ве­ли­те на Вът­
реш­но­то Себе, а не е лъж­ли­во чув­с­т­во за дълг, на­ло­же­
но от съвремен­ни­те ус­лов­нос­ти и вко­ре­не­ни пог­реш­ни
убеж­де­ния или вну­ше­но ни от по-влас­т­на лич­ност. Не­
въз­мож­но е да се пресмет­нат хи­ля­ди­те въз­п­репят­с­т­ва­
ни жи­тейс­ки съд­би, неизбро­им ­ и­те про­пус­на­ти въз­мож­
нос­ти, мъ­ка­та и при­чи­не­но­то стра­да­ние, без­б­рой­ни­те
де­ца, ко­и­то по­ра­ди чувство за дълг мо­же би с го­ди­ни
са се гри­жи­ли за ро­ди­тел ин­ва­лид, ко­га­то един­с­тв­ е­на­
та бо­лест, от ко­я­то е стра­дал ро­ди­телят е ал­ч­ност­та му
за вни­ма­ние. По­мис­ле­те си за ар­ми­и­те от мъ­же и жени,

66
ко­и­то мо­же би са би­ли въз­пр ­ е­пят­с­т­ва­ни да из­вър­шат
ня­кое ве­ли­ко и по­лез­но дело за чо­ве­чес­т­во­то, тъй ка­
то тях­на­та личност е би­ла пле­не­на от ня­кой чо­век, от
когото не са има­ли сме­лост­та да въз­вър­нат сво­бо­да­та
си. Или де­ца­та, ко­и­то от ранна въз­раст зна­ят и же­ла­
ят сво­е­то пре­доп­реде­ле­но приз­ва­ние, но по­ра­ди труд­
ни об­с­то­я­телства, ра­зу­беж­да­ва­не от стра­на на дру­ги­те
или не­дос­та­тъч­на убе­деност в пра­во­та­та на собствена­та
цел се впус­кат в дру­га сфе­ра на жи­во­та, къ­де­то не са ни­
то щас­т­ли­ви, ни­то имат въз­мож­ност да раз­ви­ят сво­я­та
ево­лю­ция, как­то биха мог­ли да го нап­ра­вят. Са­мо по­ве­
ли­те на на­ша­та съ­вест мо­гат да ни ка­жат да­ли на­шият
дълг се от­на­ся до един или мно­го хо­ра, кол­ко и на ко­го
да слу­жим. Неза­ви­си­мо от обек­та, ние тряб­ва да из­пъл­
ним та­зи за­по­вед до пре­дела на на­ши­те въз­мож­нос­ти.
И нак­рая, не­ка не се стра­ху­ва­ме да се гмур­нем в
жи­во­та – ние сме тук, за да при­до­би­ем опит и зна­ния, и,
ако не се из­п­ра­вим пред дейс­т­ви­тел­ност­та и не тър­сим
докрай, ще на­у­чим твър­де мал­ко. А този опит мо­же да
се при­до­бие нав­сякъ­де. Ис­ти­ни­те за при­ро­да­та и чо­ве­
чес­т­во­то мо­гат да се на­у­чат ед­нак­во ефек­тив­но и в сел­с­
ка ко­ли­ба, и сред шу­ма и су­ма­то­ха­та на го­ле­мия град.

Пета глава

Тъй като лип­са­та на ин­ди­ви­дуалност (т.е. допус­ка­

не на вме­ша­тел­с­т­во в лич­ност­та, ко­е­то я въз­п­ре­пят­с­т­ва
да при­е­ма нуж­ди­те на Вис­ша­та си Същ­ност) е от голя­мо
зна­че­ние за раз­ви­ти­ето на бо­лест­та и то­ва чес­то за­поч­ва
в ран­ни­те го­ди­ни от жи­во­та, не­ка да разгле­да­ме ис­тин­с­
ка­та връз­ка меж­ду ро­ди­тел и де­те, учи­тел и уче­ник.

67
 В ос­но­ва­та си ро­ди­тел­с­кият дълг е при­ви­ле­ги­я­
та (и той на­ис­ти­на тряб­ва да се счи­та ка­то бо­жес­т­ве­
на приви­ле­гия) да по­мог­нем на ед­на ду­ша да се свър­же
с то­зи свят в име­то на ево­лю­ци­я­та. Ако би­ва раз­б­ра­на
пра­вил­но, ве­роят­но ня­ма по-го­ля­ма въз­мож­ност, пред­
ло­жена на чо­ве­ка, от та­зи да бъ­де посред­ник за фи­зи­
чес­ко­то раж­да­не на ед­на душа, да има гри­жа­та за мла­
да­та лич­ност през пър­ви­те ня­кол­ко го­ди­ни на ней­но­то
същес­т­ву­ва­не на зе­мя­та. Ро­ди­те­ли­те трябва да от­да­дат
пъл­но ду­хов­но, умстве­но и фи­зи­чес­ко ръ­ко­вод­с­т­во
към мал­кия но­во­дошъл. Ви­на­ги да пом­нят, че де­те­то е
ин­ди­ви­ду­ал­на ду­ша, ко­я­то е дош­ла да при­до­бие свой
собствен опит и поз­на­ние по своя соб­с­т­вен път, спо­ред
по­ве­ли­те на сво­я­та Вис­ша същ­ност, а за ед­но не­въз­пр ­ е­
пят­с­т­ва­но раз­витие е не­об­хо­ди­мо да се да­де ця­лостна
сво­бо­да.
Ро­ди­телски­ят дълг е бо­жес­т­ве­на служ­ба и тряб­ва да
бъ­де ува­жа­ван точ­но тол­ко­ва, кол­ко­то все­ки друг дълг,
кой­то мо­же да бъ­дем при­зо­ва­ни да поемем. Тъй ка­то та­
зи служ­ба е ед­на жер­тв­ а, чо­век вина­ги тряб­ва да дър­жи
в ума си, че не може ни­що да изис­к­ва от де­те­то в за­мя­на,
че един­с­т­вена­та цел е са­мо да да­ва и да­ва нежна лю­бов,
за­щи­та и на­път­с­т­вие, до­ка­то ду­ша­та не по­е­ме от­го­вор­
ност за мла­да­та лич­ност. На неза­висимост, ин­ди­ви­ду­ал­
ност и сво­бо­да тряб­ва да се на­учим от самото на­ча­ло и
де­те­то тряб­ва да бъ­де на­сър­ча­ва­но, кол­ко­то е въз­мож­
но по-рано в жи­во­та, да мис­ли и дейс­т­ва са­мос­то­я­тел­но.
Роди­тел­с­кият кон­т­рол тряб­ва да се раз­хл­ аб­ва стъп­ка по
стъпка, ко­га­то се раз­вие спо­соб­ност­та на де­те­то за са­
мо­уп­рав­ле­ние. Пог­реш­ната идея за дълг към ро­ди­те­ли­те
тряб­ва да се иг­но­ри­ра и ни­що да не въз­п­ре­пят­с­т­ва пъ­тя
на дете­то спо­ред по­ве­ли­те на не­го­ва­та душа­та.

68
 Ро­ди­тел­с­т­во­то е дълг в жи­во­та, кой­то се преда­ва
от един на друг. В същ­ност­та си то е вре­мен­но от­да­ва­не
на на­път­с­т­вия и за­щи­та за кратък пе­риод, след кой­то
тряб­ва да се прек­ра­ти и да се ос­та­ви мла­да­та лич­ност
сво­бодна да нап­ред­ва сама. Необ­хо­ди­мо е да се пом­ни,
че де­те­то, на което сме вре­ме­нен нас­той­ник, мо­же да
бъ­де мно­го по-ста­ра и по-ве­ли­ка ду­ша от нас и ду­шевно
да ни пре­въз­хож­да, та­ка че кон­т­ро­лът и за­щи­та­та тряб­
ва да се ог­ра­ни­чат са­мо до мла­да­та лич­ност.
Ро­ди­тел­с­т­во­то е све­щен дълг, вре­менен по своя
ха­рак­тер, пре­да­ващ се от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние. То не
но­си със се­бе си ни­що дру­го ос­вен слу­же­не и не изисква
в за­мя­на никак­во за­дъл­жение от мла­ди­те, тъй ка­то те
тряб­ва да бъ­дат ос­та­ве­ни сво­бод­ни да се раз­ви­ват по
свой соб­с­т­вен на­чин и да бъ­дат кол­ко­то е въз­мож­но по-
подгот­ве­ни за същия дълг след из­вес­т­но вре­ме. По то­зи
на­чин де­те­то не трябва да има ни­как­ви ог­ра­ни­че­ния,
ни­как­ви за­дъл­же­ния и преч­ки от ро­ди­те­ли­те, зна­ей­ки,
че ро­ди­тел­с­т­во­то пре­ди то­ва е би­ло да­ре­но на не­говите
ба­ща и май­ка, и негово за­дъл­же­ние е да из­пъл­ни съ­щия
дълг за друг.
Ро­ди­те­ли­те тряб­ва да са осо­бе­но нащ­рек за вся­
ко свое же­ла­ние да мо­дели­рат мла­да­та лич­ност спо­ред
собствените си идеи и желания. Те тряб­ва да се въз­дър­
жат от все­ки неп­ра­во­ме­рен кон­т­рол или изис­к­ва­ния
в за­мя­на за тях­но­то ес­тес­т­ве­но за­дъл­же­ние и бо­жес­т­
ве­на при­ви­ле­гия да бъ­дат средство за под­по­ма­га­не на
ед­на ду­ша при връз­ка­та ù със све­та. Вся­ко жела­ние за
контрол или ис­ка­не да се на­гаж­да мла­дият жи­вот към
лич­ните виж­да­ния на ро­ди­те­ли­те е ужас­на фор­ма на
ал­ч­ност и ни­ко­га не тряб­ва да бъ­де до­пус­ка­но, за­що­
то, ако то пус­не ко­ре­ни у мла­дия ба­ща или май­ка, в по-

69
къс­ни го­ди­ни ще ги нап­ра­ви ис­тин­с­ки вам­пи­ри. Ако се
забележи до­ри и най-мал­ко­то же­ла­ние за влас­т­ва­не, то
тряб­ва да бъ­де въз­п­ря­но в на­ча­ло­то. Тряб­ва да от­ка­жем
да бъ­дем под роб­с­т­во­то на алчност­та, ко­я­то съ­буж­да у
нас же­ла­ни­е­то да при­тежа­ва­ме дру­ги­те. Да на­сър­чим в
се­бе си из­кус­т­во­то на да­ва­не­то и да го раз­виваме, до­
ка­то то не из­мие със сво­я­та жер­т­ва вся­ка сле­да от ал­
ч­ност.
Учи­те­лят трябва ви­на­ги да дър­жи в ума си, че
негови­ят дълг е са­мо да да­ва на­път­с­т­вия на мла­ди­те и
въз­мож­ност да изу­ча­ват яв­ления­та от све­та и жи­во­та.
За­то­ва вся­ко дете тряб­ва да мо­же да ус­во­я­ва зна­ния по
свой соб­с­т­вен на­чин. Ако му се да­де та­зи сво­бода, то
ин­с­тин­к­тив­но из­би­ра кое е не­об­хо­димо за ус­пе­ха му в
жи­во­та. И сле­до­ва­тел­но, ни­що дру­го не е не­об­хо­ди­мо
ос­вен най-неж­на гри­жа и напът­с­т­вие, за да мо­же уче­
ни­кът да при­до­бие зна­ни­е­то, ко­е­то му е необ­хо­ди­мо.
Де­ца­та след­ва да пом­нят, че ро­ди­тел­с­т­во­то ка­то
дълг, ка­то сим­вол на твор­чес­ка­та си­ла е бо­жес­т­ве­но по
сво­я­та ми­сия, но че то не включ­ва ни­как­во ог­ра­ни­че­
ние на раз­ви­ти­е­то и ни­как­ви за­дъл­же­ния, ко­и­то могат
да въз­п­ре­пят­с­тв­ ат жи­во­та и ра­бо­та­та, които са про­
дик­т у­ва­ни от собстве­ната им Душа. Не­въз­мож­ност­та
да се осъз­нае то­зи факт во­ди до не­из­ка­за­но стра­да­ние,
по­тис­на­та ин­ди­ви­ду­ал­ност и раз­ви­тие на т.н. до­ми­ни­
ра­щи ха­рак­те­ри. Раз­пр ­ ос­т­ра­не­ни­е­то на те­зи от­к­ло­не­
ния в съв­ре­мен­на­та ци­ви­ли­за­ция е не­из­ме­ри­мо. Почти
във все­ки дом ро­ди­те­ли и де­ца из­г­раж­дат зат­во­ри от
на­пъл­но пог­решни убеж­де­ния и неп­ра­вил­ни по­ня­тия
за вза­и­мо­от­но­ше­нията меж­ду ро­ди­те­ля и де­те­то. Зат­
во­ри­те ог­рани­ча­ват сво­бо­да­та, въз­пр ­ е­пят­с­т­ват жи­
во­та, пре­дотвратя­ват раз­ви­ти­е­то и но­сят не­щас­тие на

70
всички за­сег­на­ти, а ум­с­т­ве­ни­те, нер­в­ни и до­ри фи­зи­
чес­ки разстройс­т­ва, ко­и­то из­мъч­ват те­зи хо­ра, са при­
чи­на за го­лям дял от бо­лес­ти­те на на­ше­то вре­ме.
Не мо­же да бъ­де осъз­на­то в пъл­на сте­пен, че вся­
ка въп­лъ­те­на ду­ша е тук долу с оп­ре­де­ле­на цел да при­
до­бие опит и осъз­на­ва­не и да усъ­вър­шен­с­т­ва сво­я­та
личност спря­мо иде­а­ли­те, под­дър­жа­ни от ду­ша­та ù.
Не­за­висимо как­ви вза­и­мо­от­но­ше­ния има­ме по­меж­ду
си, да­ли на съп­руг и съп­ру­га, ро­ди­тел и де­те, брат и сес­
т­ра, гос­по­дар и слуга, ние съг­ре­ша­ва­ме спря­мо на­шия
Съз­да­тел и спря­мо на­ши­те ближ­ни, ако спъ­ва­ме ево­лю­
цията на дру­гата ду­ша. Един­с­т­веният ни дълг е да слу­
ша­ме по­ве­ли­те на на­ша­та соб­с­т­ве­на съ­вест и ни­то за
миг да не до­пус­каме над­мо­щие над дру­га лич­ност. Не­ка
все­ки пом­ни, че не­го­ва­та Ду­ша е за­ло­жи­ла оп­ре­делена
ра­бо­та за не­го, и ако той не изпъл­ня­ва та­зи ра­бо­та, ко­
е­то мо­же да се случ­ва и не­съз­на­тел­но, той не­из­беж­но
ще съз­да­де сблъ­сък меж­ду сво­я­та лич­ност и Ду­ша­та,
което по не­об­хо­ди­мост во­ди до фи­зи­чес­ки сму­ще­ния
и бо­лес­ти.
На­ис­ти­на, мо­же да­ден чо­век да е приз­ван да пос­
ве­ти жи­во­та си на друг, но пре­ди да го нап­ра­ви, не­ка
да бъ­де на­пъл­но уве­рен, че то­ва е повелята на не­го­ва­та
Ду­ша, а не е вну­ше­ние от ня­коя до­ми­нираща над не­
го лич­ност или ре­ше­ние, про­дик­т у­ва­но от пог­реш­ните
му идеи за дълг. Не­ка съ­що та­ка пом­ним, че сме дош­ли
в то­зи свят, за да пе­че­лим бит­ки, да при­до­би­ва­ме си­ла
сре­щу оне­зи, ко­и­то би­ха ни кон­т­ро­ли­ра­ли, и да нап­ред­
нем до онзи етап, в кой­то ми­на­ва­ме през жи­во­та, из­
пъл­ня­вайки дъл­га си ти­хо и мир­но, не­въз­п­ре­пят­с­т­вани
и не­пов­лиявани от дру­го жи­во съ­щество, ви­на­ги на­
пътства­ни са­мо от гла­са на на­ша­та Вис­ша Същ­ност. За

71
мно­зи­на най-го­ля­мата им бит­ка ще бъ­де в тех­ния соб­с­
т­вен дом, къ­де­то пре­ди да при­до­би­ят сво­я­та сво­бо­да, за
да пе­че­лят бит­ки в све­та, те ще тряб­ва да се ос­вобо­дят
от неб­ла­гоп­ри­ят­но­то вли­я­ние и кон­т­рол на някой мно­
го бли­зък род­ни­на.
Все­ки чо­век, въз­рас­тен или де­те, на ко­го­то част от
ра­бо­та­та му в нас­то­я­щия жи­вот е да се ос­во­бо­ди от влас­
т­ния кон­т­рол на ня­кой друг, тряб­ва да за­пом­ни след­но­
то: Пър­во, на не­го­вия евен­т у­а­лен по­тис­ник тряб­ва да се
гле­да ка­то на опо­нент в спор­та, лич­ност, с ко­я­то иг­ра­ем
иг­ра­та на Жи­во­та без ни най-мал­ка сле­да от гор­чи­ви­на,
за­що­то, ако ги ня­ма­ше опо­нен­ти­те, ня­ма­ше да има­ме
въз­можност да раз­ви­ем своя соб­с­т­вен ку­раж и ин­ди­
ви­ду­ал­ност. Вто­ро, ис­тин­ск­ и­те по­бе­ди в жи­во­та идват
чрез лю­бов­та и доб­ро­та­та и в подоб­но съ­рев­но­ва­ние
не би­ва да се из­пол­з­ва ни­как­ва си­ла. Като из­рас­т­ва ус­
той­чи­во в своя ха­рак­тер, раз­ви­вай­ки със­т­ра­да­ние, доб­
ро­на­ме­ре­ност и обич (или до­ри лю­бов) към опо­нен­та,
след вре­ме той мо­же да постигне възможността неж­но,
спо­кой­но и ти­хо да след­ва пови­ка на сво­я­та съ­вест, без
да поз­во­ля­ва и най-малко­то вме­ша­тел­с­т­во.
Влас­тн
­ и­те хо­ра имат нуж­да от мно­го помощ и
на­път­с­т­вия, за да ус­пе­ят да осъзна­ят ве­ли­ка­та все­мир­
на ис­ти­на на Един­с­т­во­то и да разбе­рат ра­дост­та от
Братството. Ако про­пус­нат то­ва, про­пускат ис­тин­ск­ о­
то щас­тие в Живота и ние тряб­ва да по­мог­нем на те­зи
хо­ра, до­кол­ко­то се прос­тират си­лите ни. Про­я­вата на
сла­бост от на­ша стра­на им поз­во­ля­ва да раз­ши­рят вли­
я­ни­е­то си, а то­ва по ни­ка­къв на­чин ня­ма да им по­мог­не.
Веж­ли­ви­ят от­каз да бъ­дем под тех­ния кон­т­рол и опи­
тът да ги на­ка­ра­ме да осъз­на­ят ра­дост­та от да­ва­не­то ще
им по­мог­не в пъ­тя на из­раства­не­то.

72
 При­до­би­ва­не­то на сво­бо­да, спе­чел­ва­не­то на
ин­ди­ви­ду­ал­ност и не­за­ви­си­мост в по­ве­че­то слу­чаи
изисква мно­го кураж и вя­ра. Но в най-тъм­ни­те ча­со­ве,
ко­га­то ус­пе­хът из­г­леж­да поч­ти не­въз­мо­жен, не­ка ви­на­
ги помним, че де­ца­та на Бог не би­ва ни­ко­га да се стра­
ху­ват, че на­ши­те Ду­ши ни да­ват са­мо та­ки­ва за­да­чи,
ко­и­то мо­жем да из­пъл­ним, че с на­шия соб­с­т­вен ку­раж
и вяра в Бо­жес­т­веното в нас по­бе­да­та тряб­ва да дой­де
при всич­ки, ко­и­то про­дъл­жа­ват да по­ла­гат усилия.

Шеста глава

И се­га, ми­ли бра­тя и сес­т­ри, ко­га­то осъз­на­ем, че

Лю­бов­та и Един­с­т­во­то са ве­ли­ки­те фундамен­ти на на­
ше­то Тво­ре­ние, че ние са­ми­те сме деца на Бо­жестве­на­
та лю­бов, а веч­на­та бит­ка сре­щу злото и стра­да­нието
ще бъ­де прик­лю­чена чрез доб­ро­та­та и лю­бов­та, ко­га­
то осъз­наем всич­ко то­ва, къ­де в та­зи прек­рас­на кар­
ти­на мо­гат да се вмес­тят по­доб­ни прак­тики ка­то ви­
ви­сек­ция и при­саж­да­не на жи­во­тински жле­зи? Ни­ма
все още сме тол­кова при­ми­тив­ни, таки­ва езич­ни­ци,
та да вярва­ме, че чрез жер­т­воп­ри­но­ше­ние на жи­вот­
ни мо­жем да из­бег­нем ре­зул­та­ти­те от на­ши­те собстве­
ни грешки и не­дос­та­тъ­ци? Пре­ди поч­ти 2500 го­ди­ни
Буда по­каз­ва на све­та кол­ко пог­реш­но е да се жер­т­ват
по-низ­ши съ­щес­т­ва. Чо­ве­чеството ве­че дъл­жи ог­ро­
мен дълг на жи­вот­ни­те, ко­и­то тор­мо­зи и уни­що­жа­ва,
и ни­що доб­ро не е про­из­ляз­ло от по­доб­ни не­ху­ман­ни
прак­ти­ки, нищо дру­го, ос­вен вре­да и за­гу­ба, не могат
да бъ­дат пос­тиг­на­ти, как­то за хо­ра­та, та­ка и за жи­во­
тин­ск
­ о­то цар­с­т­во. Кол­ко сме се от­да­ле­чи­ли ние – За­

73
пад­ни­те хо­ра, от онези кра­си­ви иде­а­ли на на­шата Май­
ка Ин­дия от древ­ни вре­ме­на, ко­га­то лю­бов­та към зем­
ни­те съз­да­ния е би­ла тол­ко­ва го­ля­ма, че хо­ра­та са би­ли
обу­че­ни да се гри­жат за рани­те и трав­ми­те не са­мо на
жи­вот­ните, но и на пти­ци­те. Ос­вен то­ва са съ­ществу­
ва­ли мно­жес­т­во све­ти­ли­ща за всич­ко, ко­е­то е но­си­тел
на жи­вот, и хо­ра­та би­ли тол­ко­ва про­тив на­ра­ня­ва­не­то
на по-сла­бите съ­щес­т­ва, че на ловците им би­ла от­каз­
ва­на ле­кар­с­ка гри­жа при бо­лест, до­ка­то не обе­щаят, че
ня­ма по­ве­че да ло­ву­ват.
Не­ка не съ­дим хо­ра­та, ко­и­то из­пъл­ня­ват ви­ви­сек­
ция, тъй ка­то мно­го от тях ра­ботят по чис­то ху­ма­ни­
тар­ни прин­ци­пи, на­дя­вай­ки се и опит­вай­ки да от­к­ри­ят
ня­как­во из­бав­ле­ние за чо­веш­ко­то стра­да­ние. Тех­ни­ят
мо­тив е при­ем­лив, но мъд­рост­та им е пос­ред­с­т­ве­на и
не раз­би­рат при­чи­на­та на жи­во­та. Мо­ти­вът сам по се­бе
си, кол­ко­то и да е пра­ви­лен, не е дос­татъ­чен; той тряб­ва
да се съ­че­тае с мъдрост и зна­ние.
За ужа­са от чер­на­та магия при при­саж­да­не­то на
жле­зи до­ри ня­ма да пи­шем, но умо­ля­ва­ме всяко чо­веш­
ко съ­щес­т­во да я из­бяг­ва, за­що­то е де­сет хи­ля­ди пъ­ти
по-страш­на от вся­ка чу­ма, тъй ка­то е грях спря­мо Бо­га,
чо­ве­ка и живот­ни­те.
Са­мо с ед­но или две из­к­лю­че­ния, ня­ма ни­ка­къв
сми­съл да се мис­ли за про­вал на съв­ре­мен­на­та ме­ди­
цин­с­ка на­у­ка; уни­що­жа­ва­не­то е без­см ­ исле­но, ако не
из­диг­нем по-доб­ро зда­ние. И тъй ка­то в ме­ди­цината
ос­но­ва­та на но­ва­та сгра­да ве­че е пос­та­ве­на, не­ка се със­
ре­до­то­чим вър­ху при­ба­вя­не на един-два ка­мъ­ка към
то­зи храм. Ня­ма ни­ка­къв сми­съл от враж­деб­на­та кри­
ти­ка на профе­си­я­та днес – всъщ­ност система­та е пог­
реш­на, а не хо­ра­та, по­не­же сис­те­ма­та е та­ка­ва, че ле­ка­

74
рят по икономи­чес­ки при­чи­ни ня­ма вре­ме да при­ло­жи
спокой­но ле­че­ние или ня­ма въз­мож­ност за необхо­ди­
ма­та ме­ди­та­ция и раз­ми­съл, ко­и­то би тряб­ва­ло да бъ­
дат тра­ди­ция за оне­зи, ко­и­то са пос­ве­ти­ли живота си
да ле­ку­ват бол­ни­те. Как­то е ка­зал Па­ра­целз, мъд­ри­ят
ле­кар по­се­ща­ва пет, а не пет­надесет па­ци­ен­та за един
ден – иде­ал, неп­ри­ло­жим в нас­тояща­та епо­ха за сред­
нос­та­тис­ти­чес­кия ле­кар.
Зо­ра­та на ед­но но­во и по-доб­ро из­кус­т­во на ле­че­
ние ве­че е пред нас. Пре­ди сто го­ди­ни хо­ме­о­па­ти­я­та на
Ха­не­ман бе пър­ви­ят лъч ут­рин­на свет­ли­на след дългата
мрач­на нощ и мо­же да изиг­рае го­ля­ма ро­ля в ме­ди­ци­
на­та на бъ­деще­то. Ос­вен то­ва, вни­ма­ни­е­то, ко­е­то се
отда­ва в на­ши дни на ус­ло­ви­я­та на жи­вот и на по-чис­ти
и по­лезни ди­е­ти, е нап­ре­дък в пре­вен­цията на бо­лест­
та. Дви­же­ни­я­та, ко­и­то са на­соче­ни към ин­фор­ми­ра­не
на хора­та за връз­ка­та меж­ду духов­ни­те сла­бос­ти и бо­
лестите, и ле­че­ни­е­то, ко­е­то мо­же да бъде пос­тиг­на­то
чрез усъ­вър­шен­с­т­ва­не на ума и съз­на­ни­е­то, от­ва­рят
пъ­тя към ид­ва­не­то на оно­ва яр­ко слън­це, под чи­я­то си­
яй­на свет­ли­на тъм­ни­ната ще из­чез­не.
Да не заб­ра­вя­ме, че болест­та е общ враг и все­ки
един от нас, който по­бе­ди част от нея, по­ма­га не са­
мо на се­бе си, но и на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во. Оп­реде­лено
количес­т­во енер­гия тряб­ва да се израз­ходва пре­ди пъл­
на­та по­бе­да. Нека всич­ки до един се стре­мим към то­
зи ре­зул­тат и оне­зи, ко­и­то са по-ве­ли­ки и по-сил­ни от
дру­ги­те, не­ка не са­мо по­е­мат своя дял, но и ма­те­ри­ално
да по­мог­нат на сво­и­те по-сла­би братя.
Пър­ви­ят на­чин да пре­дот­в­ра­тим раз­пр ­ ос­т­
ранени­е­то и за­сил­ва­не­то на бо­лест­та е да спрем да из­
вър­ш­ва­ме оне­зи дейс­т­вия, ко­и­то уве­ли­ча­ват си­ла­та ù.

75
Вто­ро, да из­ко­ре­ним от на­шия ха­рак­тер на­ши­те соб­с­т­
ве­ни не­дос­та­тъ­ци, ко­и­то би­ха позво­ли­ли по-ната­тъш­
но на­па­де­ние. По­добно пос­ти­же­ние на­ис­ти­на е по­бе­
да. А след ка­то сме се ос­во­бо­ди­ли от соб­с­т­ве­ни­те си
не­дос­та­тъ­ци, ние сме сво­бод­ни да по­мог­нем на дру­ги­
те. И не е тол­ко­ва труд­но, как­то мо­же би пър­вона­чал­но
из­г­леж­да – от нас се очак­ва да нап­ра­вим най-доб­ро­то,
зна­ем, че то­ва е въз­можно за всеки, ако са­мо чуе по­ве­
лите на соб­с­т­ве­на­та си Ду­ша. Жи­во­тът не изис­к­ва от
нас не­въз­мож­ни жер­т­ви, той ни под­кан­ва да пропъту­
ва­ме своя път с ра­дост в сърцата и да бъ­дем бла­гос­
ло­вение за окол­ни­те, та­ка че, ако на­пус­нем све­та поне
мал­ко по-до­бър след на­ше­то по­се­ще­ние, то­га­ва сме си
свър­ши­ли ра­бо­та­та.
Ре­ли­ги­оз­ни­те уче­ния, ако се че­тат пра­вил­но, ни
умоля­ват „ос­та­ве­те всич­ко и Ме пос­лед­вай­те”. То­ва оз­
на­ча­ва да се ос­та­вим из­ця­ло на нуж­ди­те на на­ша­та Вис­
ша Същ­ност, а не, как­то ня­кои си пред­с­тавят, да изос­
та­вим до­ма и удоб­с­т­во­то, лю­бовта и лук­са – ис­ти­на­та е
мно­го да­леч от то­ва. Ня­кой принц на крал­с­т­во с ця­ло­то
ве­ли­чие на своя дво­рец мо­же да бъ­де пра­те­ник на Бог и
ис­тин­с­ко благос­ло­ве­ние за своя на­род, за сво­я­та стра­на
и до­ри за све­та. Как­ва ще бъ­де за­гу­ба­та, ако то­зи принц
си въоб­ра­зи, че него­вият дълг е да вле­зе в ма­нас­тир!
Длъж­нос­ти­те в жи­во­та във вся­ка сфе­ра, от най-нис­кос­
то­я­ща­та до най-издиг­на­та­та, тряб­ва да бъ­дат из­пъл­не­
ни – Бо­жес­т­веното на­път­с­тв­ ие за на­ши­те съд­би знае в
коя длъж­ност да ни поста­ви за на­ше най-го­ля­мо доб­ро
и всич­ко, ко­ето се очак­ва да нап­ра­вим, е да из­пъл­ним
този дълг доб­ре. Как­то има свет­ци сред са­нов­ни­ци­те на
ре­ли­ги­оз­ни­те ор­де­ни, та­ка ги има и в за­вод­ск­ и­те це­хо­ве
и ко­тел­но­то по­ме­ще­ние на ко­ра­ба. Ни­кой на та­зи зе­мя

76
не е зас­та­вен да из­вър­ши по­ве­че, от­кол­ко­то е в рам­ки­
те на не­го­ви­те си­ли да нап­ра­ви. И ако се стре­мим да
дос­тиг­нем до най-доб­ро­то в се­бе си, во­де­ни ви­на­ги от
на­ша­та Вис­ша Същ­ност, здра­ве­то и щас­ти­е­то са въз­
мож­ни за все­ки.
През по-го­ля­ма­та част от пос­лед­ни­те две хиляди
го­ди­ни За­пад­на­та ци­ви­ли­за­ция пре­ми­на­ва през ера
на кра­ен ма­те­ри­а­ли­зъм и осъзнава­не­то на ду­хов­на­та
стра­на от на­ша­та приро­да и съ­щес­т­ву­ва­не е на­пъл­но
из­гу­бе­но в наг­ла­са­та на ума, кой­то пос­та­вя свет­с­ки­
те при­те­жа­ния, ам­би­ции, же­ла­ния и удо­волствия над
ис­тин­с­ки­те не­ща от жи­во­та. Ис­тин­с­ка­та при­чи­на за
същес­тв­ у­ва­не­то на чо­ве­ка на зе­мя­та е за­сен­че­на от не­
го­вото сил­но же­ла­ние да при­тежа­ва в сво­я­та ин­кар­на­
ция са­мо свет­с­ки об­ла­ги. През то­зи пе­ри­од жи­во­тът
е бил мно­го тру­ден по­ра­ди лип­са на ис­тин­ск ­ а уте­ха,
под­к­ре­па и пов­ди­га­не, ко­и­то се пос­ти­гат чрез осъз­на­
ва­не на по-ве­ли­ки ис­ти­ни от зем­ни­те. През послед­ни­
те ве­ко­ве ре­ли­ги­и­те за мно­зи­на из­г­леж­дат по-ско­ро
ка­то ле­ген­ди, без да имат от­но­ше­ние към жи­во­та им,
вместо да бъ­дат същина­та на тях­но­то същес­т­ву­ва­не.
Ис­тин­с­ка­та при­ро­да на на­ша­та Вис­ша Същ­ност и поз­
на­ни­е­то за пре­диш­ни жи­во­ти са из­гу­би­ли зна­че­ние за
нас, вмес­то да бъ­дат пъ­те­во­ди­тел и сти­мул за вся­ко на­
ше дейс­т­вие. Отбяг­вайки ве­ли­ките не­ща, пос­то­ян­но се
опит­ва­ме да нап­ра­вим жи­во­та си кол­ко­то е въз­можно
по-удо­бен, пропъж­дай­ки свръ­хес­тес­т­ве­но­то от ума
си, раз­чи­таме на зем­ни удо­вол­с­т­вия, кои­то да ком­пен­
си­рат на­ши­те из­пи­та­ния. По то­зи на­чин со­ци­ал­но­то
по­ло­же­ние, ран­гът, бо­гат­с­т­во­то и свет­с­ки­те при­те­
жа­ния ста­ват цел на жи­вота през те­зи ве­ко­ве. Но тъй
ка­то всич­ки по­доб­ни при­добивки са пре­ход­ни и мо­

77
гат да бъ­дат при­до­бити и задър­жа­ни с мно­го уси­лия
и тре­воги, със­ре­до­то­ча­вайки ума си са­мо вър­ху ма­те­
ри­ал­ни­те бла­га, щас­ти­е­то и ис­тин­ск
­ и­ят вът­ре­шен мир
ста­ват не­пос­ти­жими за ми­на­ли­те поко­ле­ния.
Ис­тин­с­ки­ят мир на Ду­ша­та и ума е с нас, ко­га­то
имаме ду­хо­вен нап­ре­дък. Той не мо­же да бъ­де пос­тиг­
нат с тру­па­не са­мо на бо­гат­с­т­во, не­за­ви­си­мо кол­ко е
го­ля­мо. Но вре­ме­на­та се про­ме­нят и има мно­жество
приз­на­ци, че нас­то­я­ща­та ци­ви­ли­за­ция е за­поч­на­ла да
пре­ми­на­ва от ерата на чист ма­те­ри­а­ли­зъм към коп­неж
по ре­ал­ното и ис­тинно­то във Все­ле­на­та. Все­об­щи­ят и
бър­зо на­рас­т­ващ ин­те­рес към поз­на­ва­не на свръ­хес­
тес­т­ве­на­та действи­тел­ност в наши дни, увели­ча­ва­щи­
ят се брой хо­ра, ко­и­то ис­кат ин­фор­ма­ция за съ­щес­тв­ у­
ва­не­то пре­ди и след то­зи жи­вот, от­к­ри­ти­е­то на ме­то­ди
за по­бе­да над бо­лес­тите чрез вя­ра и ду­хов­ни сред­с­т­ва,
из­дир­ва­не­то на древ­ни уче­ния и мъд­рост­та на Из­то­ка
– всичко то­ва са зна­ци, че хо­ра­та от нас­то­я­ще­то са зър­
на­ли реалност­та на яв­ле­ни­я­та. И та­ка, ко­га­то стиг­нем
до въп­ро­са за ле­че­нието, мо­жем да раз­бе­рем, че той съ­
що тряб­ва да вър­ви в крак с вре­мената и да про­ме­ни
сво­и­те ме­то­ди от груб ма­те­ри­а­ли­зъм към на­у­ка, ос­но­
ва­на на ре­ал­ности­те на Ис­ти­на­та и под­в­лас­тн ­ а на съ­
щи­те Бо­жес­т­ве­ни за­ко­ни, ко­и­то уп­рав­ля­ват на­ша­та ис­
тин­с­ка приро­да. Ле­че­ни­е­то ще пре­ми­не от сфе­ра­та на
фи­зи­чес­ки­те към ду­хов­ните ме­то­ди, ко­ито, внасяй­ки
хармония меж­ду Ду­ша­та и ума, ще из­ко­ре­нят ис­тин­
с­ка­та при­чи­на за бо­лест­та и то­га­ва ще поз­во­лят да се
из­пол­з­ват фи­зи­чес­ки средства, ако те са не­об­хо­ди­ми,
за ле­ку­ва­не на тя­ло­то.
Твър­де въз­мож­но из­г­леж­да, ако хо­ра­та от ме­ди­
цинска­та про­фе­сия не осъз­на­ят фак­ти­те и не нап­ред­

78
нат с ду­хов­но­то из­рас­т­ва­не на хора­та, из­кус­т­во­то на
ле­че­ни­е­то да пре­ми­не в ръ­це­те на ре­ли­ги­оз­ни ор­де­
ни или на истин­с­ки­те ле­чи­те­ли по рож­де­ние, ко­и­то
съ­щес­т­ву­ват във вся­ко по­ко­ле­ние, но ко­и­то все още
жи­ве­ят, по­ве­че или по-малко, не­за­бе­лязва­ни и въз­п­
ре­пят­с­тв­ а­ни да след­ват сво­е­то ес­тес­т­ве­но призвание
поради от­но­ше­нието на ор­то­док­салната ме­ди­ци­на.
Та­ка лека­рят на бъ­де­ще­то ще има две го­ле­ми це­
ли. Пър­ва­та ще бъ­де да под­по­мог­не па­ци­ента да опоз­
нае се­бе си и да му посочи ос­нов­ни­те греш­ки, ко­и­то
мо­же би допус­ка, не­дос­та­тъ­ци­те в не­го­вия ха­рак­тер,
ко­ито тряб­ва да из­ле­ку­ва, и сла­бос­ти­те в него­ва­та лич­
ност, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат из­ко­ре­не­ни и за­мес­те­ни
със съ­от­вет­ни­те доб­ро­де­те­ли. По­добен ле­кар ще тряб­
ва да бъ­де за­бе­ле­жи­те­лен уче­ник за за­ко­ни­те, уп­рав­
ля­ва­щи чо­ве­ка и са­ма­та чо­веш­ка при­ро­да, за да мо­же
да раз­поз­нае във все­ки, кой­то оти­де при него, оне­зи
еле­мен­ти, ко­и­то при­чи­ня­ват сблъ­сък меж­ду Ду­ша­та
и лич­ност­та му. Той тряб­ва да мо­же да съ­вет­ва стра­
да­щия как най-доб­ре да вър­не же­ла­ната хар­мо­ния,
как­ви дейс­т­вия про­тив Един­с­т­во­то тряб­ва да прес­
та­не да из­вър­шв­ а и как­ви доб­ро­де­те­ли да раз­вие, за
да из­чис­ти сво­и­те сла­бос­ти. Все­ки слу­чай ще изис­к­ва
вни­ма­телно про­уч­ва­не и са­мо оне­зи, ко­и­то са отдали
го­ля­ма част от жи­во­та си на поз­нани­е­то за чо­ве­ка и в
чи­и­то сър­ца го­ри же­ла­ни­е­то да по­ма­гат, ще мо­гат да
пред­п­ри­е­мат ус­пеш­но та­зи ве­ли­ка и бо­жестве­на ра­бо­
та за чо­ве­чес­т­во­то – да от­во­рят очи­те на стра­да­щия и
да го ос­вет­лят за при­чи­на­та за не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­
не, да му вдъх­нат на­деж­да, уте­ха и вя­ра, ко­и­то ще му
по­мог­нат да по­бе­ди сво­я­та бо­лест, заменяйки своите
слабости с добродетели.

79
 Вто­ро­то мо­рал­но за­дъл­же­ние на ле­ка­ря ще бъ­
де да пред­пис­ва та­ки­ва ле­кар­с­тв­ а, които да по­мог­нат
на фи­зи­чес­ко­то тя­ло да при­до­бие си­ла и да под­по­мог­
не ума да се ус­по­кои, да раз­ши­ри ми­рог­ле­да си и да се
стре­ми към усъ­вър­шен­с­тв­ а­не, ка­то по то­зи на­чин вне­се
мир и хар­мо­ния в ця­ла­та лич­ност.
По ми­лостта на Бо­жес­т­ве­ния Съз­да­тел в при­ро­
да­та има таки­ва ле­кар­с­т­ва за ле­че­ние и утеха на чо­ве­
чес­т­во­то. Мал­ко от тях са извес­т­ни, дру­ги се тър­сят
в на­ши дни от ле­ка­ри в раз­лич­ни час­ти на све­та, осо­
бено в Май­ка Ин­дия. Несъм­не­но, ко­га­то по­доб­ни из­с­
лед­ва­ния бъ­дат раз­ра­бо­те­ни по-доб­ре, ние ще въз­вър­
нем мно­го от зна­нията, ко­и­то са би­ли из­вес­т­ни пре­ди
по­ве­че от две хи­ля­ди го­ди­ни. Ле­чи­те­лят на бъ­деще­то
ще има на свое раз­по­ло­же­ние чу­дес­ните и ес­тес­т­ве­ни
ле­ко­ве, ко­и­то по бо­жествен на­чин са пре­дос­та­ве­ни на
чо­ве­ка за из­бав­ле­ние от не­го­ви­те бо­лес­ти.
Човек ще отстра­ни бо­лес­тите, ако осъз­нае ис­ти­
на­та на неп­ре­ход­ни­те за­ко­ни на на­ша­та Все­ле­на и със
сми­ре­ние и пос­лушание се прис­по­со­би към тях, ко­е­то
но­си мир меж­ду не­гова­та Ду­ша и лич­ност­та му, при­
до­би­вай­ки ис­тинска ра­дост и щас­тие в жи­во­та. А ра­
бо­та­та на ле­ка­ря ще бъ­де да по­ма­га на все­ки стра­дащ
да раз­поз­нае та­зи ис­ти­на и да му по­со­чи на­чи­на, по
кой­то да при­до­бие хар­мо­ния, да го оку­ра­жи с вя­ра в
не­го­ва­та Божес­т­ве­ност, коя­то мо­же да пре­въз­мог­не
всич­ко, след ко­е­то да пред­пи­ше та­ки­ва фи­зичес­ки ле­
кар­с­т­ва, ко­и­то да по­мог­нат за урав­но­веся­ва­не на лич­
ност­та и из­ле­ку­ва­не на тя­лото.

80
 Седма глава

Се­га сти­га­ме до най-съ­щес­т­ве­ния въп­рос – как

мо­жем да по­мог­нем на са­ми­те се­бе си? Как да поддър­
жа­ме на­шия ум и тя­ло в със­то­я­ние на хар­мо­ния, при
ко­е­то е труд­но или не­възмож­но за бо­лест­та да ни на­
пад­не, тъй ка­то е из­вес­т­но, че лич­ност без кон­ф­лик­ти е
за­щи­те­на от бо­лес­ти.
Пър­во, не­ка раз­г­ле­да­ме ума. Ние ве­че раз­г­ле­дах­
ме под­роб­но не­об­хо­ди­мостта да от­к­ри­ем в себе си сла­
бос­ти­те, ко­и­то ни ка­рат да ра­бо­тим сре­щу Един­с­тв­ о­то
и ни ли­ша­ват от хармо­ния с по­ве­ли­те на Ду­ша­та ни.
Чрез ве­че по­со­че­ни­те мето­ди мо­же да от­с­т­раним тези
сла­бос­ти, раз­ви­вайки про­ти­во­по­лож­ни­те им доб­ро­
детели, а чес­т­ни­ят са­мо­а­на­лиз ще ни раз­кр
­ ие ес­тес­т­во­
то на на­ши­те пог­реш­ки. На­ши­те ду­хов­ни нас­тав­ни­ци,
ис­тин­ск­ и ле­ка­ри и близ­ки при­я­те­ли ще ни съ­дейс­тв­ ат
да при­до­би­ем дос­то­вер­на кар­ти­на за се­бе си, но най-
доб­ри­ят ме­тод да го пос­тиг­нем е чрез спо­кой­на ми­съл
и ме­ди­та­ция, ка­то се по­то­пим в със­то­я­ние на мир, та­ка
че Ду­шата ни да ни про­шеп­не чрез на­ша­та съ­вест и ин­
ту­и­ция сво­и­те на­пътствия и же­ла­ния. Ако има­ме въз­
мож­ност за крат­ко вре­ме все­ки ден да се уса­мотяваме
на ти­хо мяс­то и прос­то да по­седим в ти­ши­на, ка­то ос­
тавим ума си пуст или спо­кой­но мис­лим за сво­я­та ра­
бо­та в жи­во­та, след вре­ме ще ус­та­но­вим, че в по­доб­ни
мо­мен­ти по­лу­ча­ва­ме го­ля­ма по­мощ и ни се дават проб­
ля­съ­ци от поз­на­ние и на­път­с­т­вия. Откри­ва­ме, че на
труд­ни­те ни въп­ро­си и не­ре­ши­ми жи­тейс­ки проб­ле­ми
се от­го­ва­ря безпогрешно и можем с уве­реност да из­бе­

81
рем пра­вилния ход. В та­ки­ва мо­менти е необхо­ди­мо да
дър­жим в сър­це­то си ис­к­ре­но же­ла­ние да служим на
чо­ве­чес­т­во­то и да ра­бо­тим спо­ред по­ве­ли­те на на­ша­та
Ду­ша.
Не­ка не заб­ра­вя­ме, че ко­га­то от­к­рием греш­ка­та, не
след­ва да се бо­рим с нея или да я по­тис­ка­ме, из­ползвай­
ки во­ле­ва си­ла и енер­гия, а пос­то­ян­но да раз­виваме
про­тиво­по­лож­на­та доб­ро­де­тел, ко­е­то ав­то­ма­тич­но из­
чиства от на­шия ха­рак­тер всич­ки сле­ди от нару­ши­те­
ля. Та­къв е ис­тин­с­кият и ес­тес­т­вен ме­тод за нап­ре­дък
и пре­въз­могва­не на греш­ка­та, из­к­лю­чи­тел­но ле­сен, но
по-ефек­ти­вен от бор­ба­та сре­щу оп­ре­де­лен не­дос­та­тък.
Ко­га­то се бо­рим сре­щу ня­коя греш­ка, ние уве­ли­ча­ва­
ме си­ла­та ù. Вни­ма­ни­ето ни про­дъл­жа­ва да е при­ко­ва­
но вър­ху ней­но­то при­със­т­вие, ко­е­то на­ис­ти­на ни во­ди
до бор­ба, и най-го­ле­мият ус­пех, кой­то бих­ме мог­ли да
очакваме, е да я пре­въз­мог­нем чрез потис­ка­не, ко­е­то
съв­сем не е удов­лет­во­ря­ва­що, тъй ка­то тя ос­тава в нас
и в мо­мент на сла­бост мо­же да се по­я­ви от­но­во. Ис­тин­
с­ка­та по­бе­да се със­тои в то­ва да заб­ра­вим за сла­бо­то
място и съз­нател­но да се стре­мим да раз­ви­ем доб­ро­де­
телта, ко­я­то ще не­у т­ра­ли­зи­ра сла­бост­та.
Нап­ри­мер, ако в на­шия ха­рак­тер има жес­то­кост
и ние ре­шим да я от­с­т­ра­ним ка­то неп­ре­къс­на­то си пов­
та­ря­ме: „Ня­ма да бъ­да жес­ток”, мо­же да я по­тис­нем, но
в мо­мент на слабост, щом за­гу­бим кон­т­рол, ще заб­ра­
вим доб­ро­то си на­ме­ре­ние и от­но­во ще про­я­вим то­зи
недос­та­тък. От дру­га страна, ако разви­ем ис­к­ре­но със­т­
ра­да­ние към ближ­ни­те, то­ва ка­чес­т­во мо­же вед­нъж за­
ви­на­ги да нап­ра­ви жес­то­кост­та не­мис­ли­ма, за нея ве­че
ня­ма да има място в на­шето съз­на­ние. Тук ня­ма потис­
ка­не, ня­ма скрит неп­ри­я­тел, кой­то да из­с­ко­чи в мо­мен­

82
ти­те, ко­га­то не сме нащ­рек, тъй ка­то със­т­ра­да­ни­е­то ни
на­пъл­но е из­ли­чи­ло от на­ша­та при­ро­да въз­можност­та
за действие, ко­е­то би на­ра­нило ня­кого.
Как­то ви­дях­ме, ес­тес­т­во­то на на­ши­те фи­зи­чес­ки
бо­лес­ти ще ни по­мог­не ви­ди­мо, из­тък­вай­ки дис­хар­мо­
ни­я­та в ума, ко­я­то е ос­нов­на­та при­чи­на за тех­ния про­
из­ход. Друг ва­жен фак­тор за ус­пе­ха е да има­ме охо­та
за жи­вот и да гле­да­ме на съ­щес­т­ву­ва­не­то не са­мо ка­то
на дълг, кой­то да се но­си с колко­то е въз­мож­но повече
тър­пе­ние, но и раз­ви­вай­ки ис­тин­с­ка ра­дост от прик­лю­
че­ни­е­то на на­ше­то пъ­т у­ване през то­зи свят.
Мо­же би ед­на от най-го­ле­ми­те тра­ге­дии на ма­
те­ри­а­лиз­ма е про­я­ва­та на отег­че­ние и за­гу­бата на ис­
тин­с­ко вът­реш­но щас­тие. Той учи хо­ра­та да тър­сят
ком­пен­са­ция за не­щас­ти­я­та в светски за­бав­ле­ния и
удо­вол­с­т­вия, а те не мо­гат да до­не­сат ни­що дру­го ос­
вен вре­менна заб­ра­ва на труд­нос­тите. Щом вед­нъж за­
поч­нем да тър­сим ком­пенса­ция за на­ши­те из­пи­та­ния
от ус­лу­ги­те на пла­те­ния шут, вли­за­ме в един по­ро­чен
кръг. Раз­в­ле­че­ни­я­та, за­бав­ле­ни­я­та и леко­мис­ли­е­то са
при­ят­ни за всич­ки, но не и ко­га­то пос­то­ян­но за­ви­сим
от тях за облек­ча­ва­не на на­ши­те труд­нос­ти. За да за­
па­зят вли­я­ни­е­то си, светски­те за­бав­ле­ния от вся­ка­къв
вид изис­к­ват непре­къс­на­то да се уве­ли­ча­ва тяхна­та си­
ла, защо­то въл­нение­то от вче­раш­ния ден ут­ре ще се
пре­вър­не в отег­че­ние. По то­зи на­чин про­дъл­жава­ме да
тър­сим по-сил­ни въл­не­ния, до­ка­то не се пре­си­тим и
ве­че не мо­жем да по­лу­ча­ва­ме об­лек­че­ние. По един или
друг на­чин упо­ва­ни­е­то на свет­с­ки за­бав­ле­ния ни пра­ви
по­доб­ни на Фауст. Въп­ре­ки че мо­же да не го осъз­на­
ва­ме на­пълно с на­ше­то съз­на­тел­но аз, жи­во­тът ни се
прев­ръ­ща в тър­пе­лив дълг и це­ли­ят му истин­ск­ и ен­

83
ту­си­а­зъм и ра­дост, как­ви­то би тряб­ва­ло да са нас­лед­с­
т­во­то на вся­ко де­те и да се под­дър­жат до пос­ледния ни
час, се от­да­ле­ча­ват от нас. Днес е дос­тиг­нат из­вън­ре­ден
етап в научни­те уси­лия за пос­тиг­не на под­м­ла­дя­ва­не,
про­дъл­жа­ва­не на ес­тес­т­ве­ния жи­вот и уве­ли­ча­ва­не на
сетив­ни­те удо­вол­с­т­вия чрез дя­вол­с­ки ме­то­ди.
Със­то­я­ни­е­то на отег­че­ние е от­го­вор­но за до­
пускане­то на мно­го по­ве­че бо­лес­ти и тъй ка­то днеш­
на­та тенден­ция е то да се по­я­вя­ва в ранна въз­раст, то
и бо­лес­ти­те, свър­за­ни с не­го, се про­я­вя­ват по-рано в
жи­во­та ни. По­доб­но със­тояние не би мог­ло да се слу­
чи, ако осъз­на­ва­ме ис­ти­на­та за на­ша­та Бо­жес­тв­ е­ност и
за миси­я­та ни в жи­во­та и из­пит­ва­ме ра­дост от при­до­
бития опит и от фак­та, че по­ма­гаме на дру­ги­те. Про­ти­
воот­ро­ва­та на отег­че­ни­е­то е да се про­во­ки­ра ак­ти­вен и
жив ин­те­рес към всич­ко око­ло нас, да се изу­чава жи­
во­тът през це­лия ден, да учим и учим, и учим от на­
шите ближ­ни и от случ­ки­те в жи­во­та Ис­ти­на­та, ко­я­то
стои зад всич­ко, да из­гу­бим се­бе си в уме­ни­е­то да се
при­до­би­ват зна­ние и опит и да очак­ва­ме въз­мож­нос­
ти, ко­га­то мо­жем да ги из­пол­з­ва­ме за бла­го­то на ня­
кой наш спът­ник в жи­во­та. Та­ка все­ки миг от на­ша­та
ра­бота и иг­ра ще до­не­сат със се­бе си охо­та за уче­не,
же­ла­ние да се из­пи­тат ис­тин­с­ки не­ща, истин­с­ки прик­
лю­че­ния и дос­той­ни дейс­т­вия и, ка­то раз­ви­ва­ме та­зи
спо­соб­ност, ще от­к­ри­ем, че си въз­в­ръ­ща­ме си­ла­та да
по­лу­ча­ва­ме ра­дост от най-мал­ки­те съ­би­тия. И случ­ки,
ко­и­то пре­ди сме счи­та­ли за обик­но­ве­ни и ед­нооб­раз­
ни, ще ста­нат въз­мож­ност за изслед­ва­не и прик­лю­че­
ние. Именно в прос­тич­ки­те не­ща от жи­во­та, ко­и­то са
по-бли­зо до ве­ли­ката Ис­ти­на, мо­же да се от­к­рие ис­тин­
с­ко удо­волствие.

84
 При­ми­ре­ни­е­то, ко­е­то ка­ра чо­века да ста­не безраз­
ли­чен път­ник по пъ­тя на живо­та, от­ва­ря вра­та за без­
чет неб­ла­гоп­ри­ят­ни вли­я­ния, ко­и­то ни­ко­га ня­ма­ше да
имат въз­мож­ност да се по­я­вят, ако на­ше­то ежед­нев­но
същес­т­ву­ва­не носеше духа и ра­дост­та на прик­лю­че­
нието. Как­во­то и да е на­ше­то по­ло­же­ние – ра­бот­ник
в град, гъм­жащ от хи­ля­ди хо­ра, или са­мо­тен ов­чар в
пла­ни­на­та, нека се стре­мим да пре­вър­нем ед­но­об­ра­зи­
е­то в ин­те­рес, отег­чи­тел­но­то за­дъл­же­ние – в ра­достна
въз­мож­ност за тру­па­не на опит, и ежед­нев­ни­я живот
– в задъл­бо­че­но про­уч­ва­не на чо­ве­ка и ве­ли­ки­те фун­
даментал­ни за­ко­ни на Все­ле­на­та. На вся­ко мяс­то има
изо­бил­ни въз­мож­нос­ти да се наблюда­ват за­ко­ни­те на
Сът­во­ре­ни­е­то – и в пла­ни­ни­те, и в до­ли­ни­те, и сред на­
ши­те съб­ра­тя. Не­ка обър­нем жи­во­та в прик­лю­че­ние, в
което отег­че­нието ве­че ня­ма да е въз­мож­но. Чрез та­ка
придо­би­то­то зна­ние да се опи­та­ме да хар­мо­низи­ра­ме
на­шия ум с на­ша­та Ду­ша и с ве­ли­ко­то Един­с­т­во на Бо­
жи­е­то Тво­ре­ние.
След­ва­ща­та важ­на крач­ка за нас е да от­с­т­ра­ним
всич­ки стра­хо­ве. Всъщ­ност стра­хът ня­ма ни­как­во мяс­
то в ес­тес­тв­ е­но­то чо­вешко цар­с­т­во, тъй ка­то Божес­т­
ве­но­то в нас, ко­е­то е на­ша­та същ­ност, е не­по­бе­ди­мо и
без­с­мър­т­но и ка­то Де­ца на Бога ние няма от как­во да се
стра­ху­ва­ме. Тряб­ва са­мо да го осъз­на­ем. В епо­хата на
ма­те­ри­а­лизма стра­хът за зем­ни­те при­те­жа­ния се уве­
ли­ча­ва неимо­вер­но (не­за­ви­си­мо да­ли е за тяло­то или
за натру­па­ни­те бо­гат­с­т­ва), за­що­то ве­щите са на­шия
свят. Но тъй ка­то са пре­ход­ни, при­до­би­ват се труд­но и
е не­въз­можно да се за­дър­жат ос­вен за кра­тък пе­ри­од от
време, те по­раж­дат в нас без­по­койс­т­во да не би да про­
пус­нем възмож­ността да ги сграб­чим, докато мо­жем,

85
ко­е­то ни ка­ра да жи­ве­ем в пос­то­ян­но със­то­я­ние на
страх, съз­на­те­лен или не­съзнате­лен. В на­ша­та сък­ро­ве­
на същ­ност ние зна­ем, че та­ки­ва при­те­жа­ния мо­гат във
все­ки мо­мент да ни бъ­дат от­не­ти и в най-доб­рия слу­чай
ние мо­жем да ги за­дър­жим са­мо за един кра­тък живот.
В нас­то­я­щи­я век страхът от бо­лес­ти се е развил
тол­ко­ва, че е ста­нал ве­ли­ка си­ла на зло­то, тъй ка­то от­
ва­ря вра­та към яв­ле­ния, от ко­и­то се ужа­ся­ва­ме, и пра­ви
дос­тъпа им по-ле­сен. То­зи страх всъщ­ност е са­мо­лю­
бие, тъй ка­то, ако ис­к­ре­но сме завла­дени от бла­го­по­
лу­чи­е­то на дру­ги­те, ня­маме вре­ме да се стра­ху­ва­ме за
лич­ни­те бо­лес­ти. Стра­хът понас­то­я­щем иг­рае го­ляма
ро­ля за за­сил­ва­не на бо­лес­ти­те, а съв­ре­мен­на­та на­у­
ка уве­ли­ча­ва цар­с­т­во­то на ужа­са ка­то раз­п­рос­т­ра­ня­ва
пред ши­ро­ка­та об­щес­т­ве­ност своите от­к­ри­тия, ко­и­то
все още са по­лу­истини. Зна­ни­е­то за бак­те­ри­и­те и раз­
лич­ни­те мик­ро­би, свърза­ни с бо­лес­ти­те, е опус­то­ши­ло
умовете на де­сет­ки хи­ля­ди хо­ра. Ужа­сът, въз­ник­нал в
тях сам по се­бе си ги пра­ви по-по­дат­ли­ви към ата­ка.
Нисши­те фор­ми на жи­вот, като напри­мер бак­те­ри­и­те,
мо­же да иг­ра­ят ро­ля за въз­ник­ва­не на фи­зи­чес­ки­те бо­
лес­ти, но те по ни­ка­къв на­чин не със­тав­ля­ват ця­ла­та
ис­ти­на за проб­ле­ма, което мо­же да бъ­де до­ка­за­но на­уч­
но или чрез ежедневни случ­ки. Съ­щес­т­ву­ва един факт,
кой­то на­у­ка­та не е в със­то­я­ние да обяс­ни – за­що ня­кои
хо­ра се раз­бо­ля­ват от да­де­на бо­лест, а дру­ги не, въп­ре­
ки че и две­те гру­пи са из­ло­же­ни на съ­ща­та въз­мож­ност
за ин­фек­ция. Ма­те­ри­а­лиз­мът заб­ра­вя, че съ­щес­т­ву­ва
един фак­тор над физичес­ко­то по­ле, кой­то в оби­чай­ния
ход на жи­во­та за­щи­та­ва или пра­ви по­дат­лив на бо­лест­
та все­ки от­де­лен ин­ди­вид. Стра­хът чрез сво­е­то по­тис­
ка­що вли­я­ние върху на­шия раз­съ­дък при­чи­ня­ва дис­

86
хар­мо­ния във фи­зи­чес­ки­те и етер­ни­те ни тела и та­ка ги
пра­ви от­во­ре­на вра­та за нах­лу­ва­не­то на бо­лес­тот­вор­
ни мик­роорга­низ­ми. Ако бакте­риите и дру­ги по­доб­ни
микро­ор­га­низ­ми са дейс­т­ви­тел­на­та и един­с­т­ве­на при­
чи­на за бо­лест­та, тогава на­ис­ти­на би ни лип­с­вал ку­раж.
Но когато осъз­на­ем, че в най-теж­ки­те епи­де­мии са­мо
част от хо­рата, из­ло­же­ни на за­ра­зата, се разболяват и
че, как­то ве­че ви­дях­ме, истин­с­ка­та при­чи­на за бо­лест­та
ле­жи в на­шата соб­с­т­ве­на лич­ност и е под наш кон­т­рол,
то­гава има­ме при­чи­на да жи­ве­ем без страх, ка­то зна­ем,
че ле­кът е в са­ми­те нас. Мо­жем да от­с­т­ра­ним от ума си
страха, че телес­ни­те със­то­я­ния са един­с­т­ве­на­та при­чи­
на за бо­лестите, ка­то зна­ем, че по­доб­на тре­во­га само ни
пра­ви по-по­дат­ли­ви. Ако се ста­ра­ем да внесем хар­мо­
ния в на­ша­та лич­ност, ня­ма нуж­да да очак­ва­ме бо­лест,
как­то не очак­ва­ме с ужас да бъ­дем по­ра­зе­ни от свет­ка­
ви­ци или да бъ­дем уда­ре­ни от пар­че па­дащ ме­те­о­рит.
Се­га нека раз­г­ле­да­ме фи­зи­чес­ко­то тя­ло. Ни­ко­га не
тряб­ва да се заб­ра­вя, че то не е ни­що дру­го ос­вен земен
дом на Ду­ша­та, който оби­тава­ме за кратко, за да мо­же
да вли­за­ме в до­сег със све­та и да придо­би­ем опит­ност и
поз­на­ние. Без да се отъж­дес­т­вя­ва­ме твър­де мно­го с те­ла­
та си, нуж­но е да се от­на­ся­ме с тях с ува­же­ние и гри­жа,
за да бъ­дат здра­ви и да из­дър­жат по-дъл­го вре­ме, за да
мо­жем да свър­шим ра­бо­та­та си. Ни­ко­га ни­то за миг не
тряб­ва да ста­ва­ме пре­ка­ле­но погъл­на­ти или заг­ри­же­ни
за тях, до­ка­то ги из­пол­зв­ а­ме за но­сител на на­ша­та Ду­ша
и ум ка­то слу­ги, из­пъл­ня­ва­щи на­ша­та воля. Вън­ш­на­та и
вът­реш­на чис­то­та са от го­ля­мо зна­че­ние. За пър­вата ние
на За­пад из­пол­з­ва­ме пре­ка­ле­но го­реща во­да, тя от­ва­ря
ко­жата и позво­ля­ва нав­ли­за­не­то на мръсо­тия. Ос­вен то­
ва пре­ка­ле­на­та упот­ре­ба на са­пун пра­ви по­вър­х­ност­та

87
леп­ка­ва. Хладка­та или ле­ко топ­лич­ка во­да, те­ча­ща от
душ или във ва­на, но със смя­на на во­да­та пове­че от вед­
нъж, е по-бли­зо до ес­тествените нуж­ди и под­дър­жа тя­
ло­то по-здра­во. Тряб­ва да се из­пол­з­ва са­мо тол­ко­ва са­
пун, кол­кото е нужно за отстра­ня­ване на не­чис­то­ти­и­те,
кой­то след то­ва да бъ­де доб­ре из­мит със све­жа во­да.
Вът­реш­на­та чис­то­та за­ви­си от ди­е­та­та. Необ­хо­
ди­мо е да из­би­ра­ме чиста и здра­вос­ловна хра­на, кол­ко­
то е въз­можно по-пряс­на, ос­нов­но на­т у­рал­ни пло­до­ве,
зе­лен­чу­ци и яд­ки. Ме­со­то би тряб­вало със си­гур­ност
да се из­бяг­ва. Пър­во, за­що­то вкарва мно­го фи­зи­чес­ки
от­ро­ви в тя­ло­то, вто­ро, за­що­то сти­му­ли­ра не­ес­тес­т­вен
и пре­ко­ме­рен апетит, и тре­то, за­що­то е при­до­би­то чрез
жес­то­кост над жи­во­тин­с­кия свят. За да се по­чис­ти тя­
ло­то от­вът­ре, тряб­ва да се по­е­мат мно­го теч­нос­ти – во­
да, натурал­ни ви­на и про­дук­ти, съз­да­де­ни нап­ра­во в
сък­ро­вищ­ни­ца­та на При­ро­да­та, ка­то из­бяг­ва­ме из­кус­т­
ве­ни­те дес­ти­ли­ра­ни на­пит­ки.
Не тряб­ва да се пре­каля­ва със съня, тъй ка­то
много от нас имат по­ве­че кон­т­рол над себе си, до­ка­
то са буд­ни, от­кол­ко­то ко­га­то спят. Ста­ра­та по­го­вор­ка
„Ранно пи­ле, ра­но пее” е от­лич­но на­път­с­т­вие.
Об­лек­ло­то да бъ­де ле­ко и да позво­ля­ват на въз­ду­
ха да про­никва през не­го, а слън­чевите лъ­чи да мо­гат да
дос­ти­гат ко­жа­та във всич­ки слу­чаи. Во­да­та и слън­че­ви­
те ба­ни са прек­рас­ни но­си­те­ли на здра­ве и жиз­не­ност.
Бод­рост да има във вся­ко на­чи­на­ние, да не поз­во­
ля­ва­ме да бъ­дем под­тис­на­ти от съм­не­ние и униние, но
да пом­ним, че това не е на­ша­та същ­ност, по­не­же на­ши­
те Ду­ши поз­на­ват са­мо ра­дост и щас­тие.

88
 Осма глава

И та­ка, виж­да­ме, че пре­въз­могва­не­то на бо­лестта

ос­нов­но за­ви­си от след­но­то: пър­во, осъз­на­ва­не­то на
Бо­жестве­но­то в на­ша­та при­ро­да и пос­лед­ва­ла­та сила
за пре­о­до­ля­ва­не на всич­ко не­ред­но; вто­ро, зна­ни­е­то, че
ос­нов­на­та при­чи­на за бо­лест­та се дъл­жи на дис­хар­мо­
ния меж­ду лич­ност­та и Ду­ша­та; тре­то, на­ша­та го­тов­
ност и въз­мож­ност да от­к­ри­ем греш­ка­та, ко­я­то при­чи­
ня­ва по­до­бен сблъ­сък; и чет­вър­то, отстра­ня­ва­не­то на
вся­ка та­ка­ва греш­ка чрез раз­ви­ва­не на про­ти­во­по­лож­
на­та доб­родетел.
Мо­рал­ни­ят дълг на из­куство­то на ле­че­ни­е­то е да
ни на­со­чи към не­об­хо­ди­ми­те зна­ния и сред­с­т­ва, с ко­и­
то да мо­жем да пре­о­до­ле­ем на­ши­те бо­лес­ти. Ос­вен то­
ва, да ни пред­пи­ше та­ки­ва ле­карства, ко­и­то да за­си­лят
на­ше­то мен­тал­но и фи­зичес­ко тя­ло и да ни пре­дос­та­вят
по-го­ле­ми въз­мож­нос­ти за по­бе­да. То­га­ва на­ис­ти­на ще
бъ­дем спо­соб­ни да ата­ку­ва­ме бо­лест­та в ос­но­ва­та ù с
ис­тин­с­ка на­деж­да за ус­пех. Ме­ди­цин­с­ка­та шко­ла на бъ­
де­ще­то няма да се ин­те­ре­с у­ва от край­ни­те ре­зул­та­ти и
пос­ле­ди­ци от бо­лестта, ни­то ще об­ръ­ща тол­ко­ва го­ля­
мо вни­ма­ние на нас­то­я­щите фи­зи­чес­ки по­ра­же­ния, ня­
ма да пред­пис­ва ле­кар­с­т­ва и хи­ми­чес­ки ве­щес­т­ва са­мо
за да об­лек­чи на­ши­те сим­п­то­ми, но ще знае ис­тин­с­ка­та
при­чи­на за бо­лест­та и ще осъз­на­ва, че ви­ди­ми­те фи­зи­
чес­ки ре­зул­та­ти са са­мо вторич­ни. Тя ще със­ре­до­то­чи
уси­ли­я­та си вър­ху вна­ся­не на хар­мо­ния меж­ду тя­ло, ум
и ду­ша, кое­то во­ди до ос­во­бож­да­ва­не и ле­че­ние на бо­
лест­та. И в слу­чаи, в ко­и­то ко­рек­ци­я­та на ума е пред­п­

89
ри­е­та дос­та­тъч­но ра­но, тя ще пре­дот­в­ра­ти над­вис­на­ла­
та бо­лест.
Лековете, ко­и­то ще се из­пол­з­ват, ще бъ­дат по­лу­
че­ни от най-кра­си­ви­те рас­те­ния и бил­ки, ко­и­то мо­гат
да се от­к­ри­ят в ап­те­ка­та на При­ро­да­та и са бо­жес­т­вено
обо­га­те­ни с ле­чеб­ни си­ли за ума и тя­ло­то на чо­ве­ка.
Що се от­на­ся до нас са­ми­те, ние тряб­ва да ра­бо­
тим за мир, хар­мо­ния, ин­ди­ви­ду­ал­ност и устой­чи­вост
на на­ши­те це­ли. Неп­рес­тан­но да раз­ви­ва­ме поз­на­ни­е­
то, че по съ­щес­тв­ о сме с Бо­жес­т­вен про­из­ход, де­ца на
Съз­да­те­ля, и следова­тел­но при­те­жа­ва­ме в се­бе си си­ла­
та да пос­тиг­нем съ­вър­шен­с­т­во. Та­зи реалност тряб­ва
да на­раства в нас, до­ка­то не се превър­не в из­к­лю­чи­тел­
на ха­рак­те­рис­ти­ка на на­шето съ­щес­т­ву­ва­не. Пос­то­ян­
но да се стре­мим към мир, да си пред­с­та­вим на­шия ум
като езе­ро, ко­е­то ви­на­ги е спо­кой­но, и ни­как­во съ­би­тие
в жи­во­та, об­с­то­я­тел­с­т­во или чо­век не са спо­соб­ни да
нарушат не­го­ва­та ог­ле­дал­на повър­х­ност или да нав­диг­
нат в нас чув­с­т­во на раз­д­раз­не­ние, уни­ние или съм­не­
ние. Изклю­чи­тел­но по­лез­но би би­ло да от­де­ля­ме всеки
ден вре­ме, през ко­е­то да мис­лим спо­койно за кра­со­та­
та на све­та и пол­зи­те от спо­койствие­то и да осъз­на­ем,
че го­ле­ми­те пости­же­ния ид­ват, не ко­га­то се без­по­ко­им
или бър­за­ме, а ко­га­то със спо­кой­на ми­съл и дейс­т­вие
осъ­щес­т­вя­ва­ме сво­и­те на­чи­на­ния. Да хар­монизи­ра­ме
на­ше­то по­ве­де­ние в то­зи жи­вот съглас­но же­ла­ни­я­та на
Ду­ша­та ни и да останем не­въз­му­ти­ми пред из­пи­та­ни­
ята и безпо­койс­тв­ а­та в све­та е на­ис­ти­на го­ля­мо пости­
же­ние и ни но­си он­зи Мир, кой­то надми­на­ва ра­зу­ма. И,
въп­ре­ки че пър­во­на­чал­но мо­же да из­г­леж­да невъз­мо­
жен, той в дейс­тв­ и­тел­ност мо­же да бъде пос­тиг­нат от
все­ки с тър­пе­ние и пос­то­ян­с­тв­ о.

90
 Не се изис­к­ва от всички нас да бъ­дем свет­ци, мъ­
че­ни­ци или хо­ра с приз­на­ние. За по­ве­че­то от нас са оп­
ре­де­ле­ни не тол­ко­ва важ­ни длъж­нос­ти. Но от всич­ки
нас се очак­ва да осъз­на­ем ра­дост­та и прик­лю­че­ни­я­та
на жи­во­та и да из­пъл­ним с бод­рост и вдъх­но­ве­ние ра­
бо­тата, която ни е пре­допре­делена от на­ша­та Бо­жес­т­
ве­ност.
За оне­зи, ко­и­то са болни, спо­койс­т­ви­е­то на ума
и хар­мо­ни­я­та с Ду­ша­та са най-го­ля­ма­та по­мощ за
възста­но­вя­ва­не­то. Ме­ди­ци­на­та в бъ­де­ще ще об­ръ­ща
по­ве­че вни­ма­ние на ду­шев­но­то със­то­я­ние на па­ци­ен­
та, от­кол­ко­то в на­ши дни. Днес ние мо­жем да пре­це­ним
развити­е­то на един слу­чай са­мо с ма­те­ри­а­лис­тич­ни на­
уч­ни сред­с­т­ва, мис­лим по­ве­че за из­мер­ва­не­то на тем­
пе­ра­т у­ра­та и ре­ди­ца гри­жи, ко­и­то по-ско­ро пре­къс­ват,
от­кол­ко­то да на­сър­ча­ват спо­кой­на­та по­чивка и от­пус­
ка­не на тя­ло­то и ума, та­ка важ­ни за въз­с­та­но­вява­не­то.
Без съм­не­ние, ако мо­жех­ме в са­мо­то на­ча­ло на болест­та
или по­не на по-нез­на­чи­тел­ни за­бо­ля­ва­ния да оси­гу­рим
ня­кол­ко ча­са пъл­на от­мо­ра в хар­мо­ния с на­шата Вис­
ша същ­ност, бо­лест­та ще от­мине. В та­ки­ва мо­мен­ти е
нуж­но да из­ви­каме в се­бе си оно­ва спо­койс­т­вие, чий­то
сим­вол е встъп­ва­не­то на Хрис­тос в лод­ка­та по вре­ме на
бу­ря в Га­ли­лейс­ко­то езе­ро, ко­га­то той каз­ва: „Мъл­чи,
уми­ри се”.
На­ши­те въз­г­ле­ди за жи­во­та за­ви­сят от бли­зост­
та на лич­ност­та до Ду­ша­та. Кол­ко­то по-те­сен е съ­юзът,
тол­ко­ва по-голя­ма хар­мо­ния и мир има и тол­ко­ва по-
яс­но блес­тят светли­на­та на Ис­ти­на­та и си­яй­но­то щас­
тие, което е от вис­ши­те све­то­ве. Те ще ни дър­жат не­
по­ко­ле­би­ми и без­с­т­раш­ни пред труд­нос­ти­те и ужа­си­те
на све­та, тъй ка­то са стъ­пи­ли вър­ху Веч­на­та Ис­ти­на на

91
Доб­ро­то. Освен то­ва, поз­на­ва­не­то на Ис­ти­на­та ни да­ва
уве­ре­ност, че кол­ко­то и пе­чал­ни да из­г­леж­дат съ­би­ти­я­
та от све­та, те представ­ля­ват са­мо вре­ме­нен етап в ево­
лю­ци­я­та на чо­века. И до­ри вся­ка бо­лест са­ма по се­бе си
е бла­гоп­ри­ят­на и ра­бо­ти под дейс­т­ви­е­то на оп­ре­де­ле­ни
за­кони, съз­да­де­ни да до­не­сат доб­ро, като неп­ре­къс­на­то
ни под­тикват към съ­вър­шен­с­тв­ о. Оне­зи, ко­и­то при­те­
жа­ват то­ва поз­на­ние, не е въз­мож­но да бъдат пов­ли­я­ни,
под­тис­на­ти или по­ра­зе­ни от съби­тия, ко­и­то са го­лям
то­вар за дру­ги. Ця­ла­та не­си­гур­ност, страх и от­ча­я­ние
си оти­ват за­ви­на­ги, ако мо­жем да бъ­дем в пос­то­ян­но
об­ще­ние с на­ша­та соб­с­тв­ е­на Ду­ша, с на­шия Не­бе­сен
Ба­ща. Тога­ва на­ис­ти­на све­тът е мяс­то за ра­дост и ни­
как­во неб­ла­гоп­ри­ят­но вли­я­ние не мо­же да бъ­де уп­раж­
не­но вър­ху нас.
Не ни е поз­во­ле­но да ви­дим ве­ли­чи­е­то на на­ша­та
соб­с­т­ве­на Бо­жес­тв­ е­ност и да осъз­на­ем си­ла­та на на­ша­
та Съд­ба и прек­рас­но­то бъ­де­ще, ко­е­то ле­жи пред нас.
Ако мо­жехме, жи­во­тът ня­ма­ше да е из­пи­та­ние, ня­ма­ше
да кос­т­ва ни­как­во уси­лие, ня­ма­ше да е про­вер­ка на на­
ши­те ка­чества. На­ша­та доб­ро­де­тел се крие в то­ва, че сме
заб­ра­ви­ли те­зи ве­ли­ки не­ща и въп­ре­ки то­ва има­ме вя­ра
и кураж да жи­ве­ем доб­ре и да ов­ла­де­ем труднос­ти­те на
та­зи зе­мя. Но ние мо­жем чрез об­ще­ние с на­ша­та Вис­ша
Същ­ност да под­дър­жа­ме та­зи хар­мо­ния, ко­я­то ни по­
ма­га да пре­о­до­ля­ва­ме всич­ки светски съп­ро­тив­ле­ния и
на­соч­ва нашето пъ­т у­ва­не по пра­вия път, за да из­пъл­
ним на­ша­та съд­ба, не­въз­пр ­ епят­с­т­ва­ни от влияни­я­та,
ко­и­то би­ха ни от­к­ло­ни­ли.
След то­ва тряб­ва да раз­вием ин­ди­ви­дуалност и
да се ос­во­бо­дим от всич­ки светски вли­я­ния, за да слу­
ша­ме са­мо по­ве­лите на на­ша­та соб­с­т­ве­на Ду­ша. Ко­га­то

92
сме рав­но­душ­ни спря­мо об­с­то­я­тел­с­т­ва­та и вли­я­ни­е­то
на дру­ги хо­ра, ние ста­ва­ме гос­по­да­ри на са­ми­те се­бе
си, уп­рав­ля­вай­ки сво­я­та лод­ка през бур­ни­те мор­с­ки
во­ди на жи­во­та, без да пус­ка­ме кор­ми­ло­то на спра­вед­
ли­востта или да оставяме управ­ле­ни­е­то на на­шия ко­
раб в ръ­це­те на друг. Тряб­ва да при­до­би­ем аб­со­лют­на
и пъл­на сво­бода, та­ка че всич­ко, ко­е­то вър­шим, вся­ко
на­ше дейс­т­вие – да­же вся­ка на­ша ми­съл – да про­из­ли­за
от нас са­ми­те, ка­то по то­зи на­чин ни да­ва възмож­ност
да жи­ве­ем и да да­ва­ме добровол­но, един­с­т­ве­но доб­ро­
вол­но.
В то­зи век, ко­га­то стра­хът от ус­лов­нос­ти­те и фал­
ши­ви­те стан­дар­ти на дъл­га са та­ка ужа­ся­ва­що раз­ви­ти,
най-го­лямата ни труд­ност в то­ва от­но­ше­ние мо­же да
про­из­ли­за от най-близ­ки­те хо­ра до нас. Тряб­ва да за­
си­лим куража си, кой­то при мно­го от нас е дос­та­тъ­чен,
за да пос­рещ­не го­ле­ми­те не­ща в жи­во­та, но все още не
ни дос­ти­га при по-се­ри­оз­ни из­пи­тания. Ние тряб­ва с
без­п­рис­т­рас­тие да оп­ре­де­лим пра­вил­но и греш­но, за
да дейс­т­ва­ме без­с­т­рашно в присъс­т­вие на род­ни­на или
приятел. Кол­ко мно­го от нас са ге­рои във вън­ш­ния свят,
но страх­лив­ци у до­ма! Въп­ре­ки че преч­ки­те, които ни
спират да из­пъл­ним Съд­ба­та си мо­же и да са не­у­ло­ви­
ми – прес­т­рув­ка­та в лю­бов­та и обич­та или фал­ши­во­
то чув­с­т­во за дълг, ко­и­то ни по­роб­ват и ни пра­вят зат­
ворни­ци на же­ла­ни­я­та на дру­ги­те, всич­ки те тряб­ва да
бъ­дат без­ми­лос­т­но от­с­т­ра­не­ни. Гла­сът на на­ша­та Ду­ша,
и са­мо то­зи глас, тряб­ва да бъ­де слу­шан, що се от­на­ся
до нашия дълг, ако не ис­ка­ме да бъ­дем въз­пр ­ е­пятства­ни
от хо­ра­та око­ло нас. Ин­ди­ви­ду­ал­ност­та тряб­ва да бъ­де
раз­ви­та на­пъл­но и ние тряб­ва да се на­у­чим да вър­вим
през жи­во­та, ка­то раз­чи­та­ме един­с­т­ве­но на на­ша­та Ду­

93
ша за на­път­с­тв­ ие и по­мощ. Да сграб­чим сво­я­та сво­бо­да
с две ръ­це и да се гмур­нем в све­та, за да при­до­би­ем вся­
ка въз­мож­на час­ти­ца зна­ние и опит!
В също­то вре­ме ние тряб­ва да поз­во­лим на дру­ги­
те да имат своя сво­бо­да, да не очаква­ме ни­що от тях, а
тък­мо об­рат­но­то, ви­на­ги да сме го­то­ви да им по­да­дем
ръ­ка, за да се из­пр ­ а­вят във вре­ме на нуж­да и труд­нос­
ти. Вся­ка лич­ност, ко­я­то сре­ща­ме в жи­во­та, не­за­ви­си­мо
дали е май­ка, съп­руг, де­те, не­поз­нат или при­я­тел, ста­ва
наш спът­ник. Все­ки един от тях мо­же да бъ­де по-ве­лик
или по-ог­ра­ни­чен от нас в ду­хов­но­то си раз­ви­тие, но
всич­ки ние сме чле­но­ве на ед­но об­що брат­с­т­во и част
от ве­ли­ка об­щ­ност, из­вър­ш­вай­ки ед­но и съ­що пъту­ва­
не със съ­ща­та слав­на цел пред нас.
Тряб­ва да бъ­дем не­по­ко­лебими в ре­ше­ни­е­то си да
по­бе­дим, ре­ши­тел­ни в же­ла­ни­е­то си да по­ко­рим пла­
нин­с­кия връх. Нека до­ри за миг не съ­жа­ля­ва­ме за под­
х­лъз­ва­ни­я­та по пъ­тя. Ня­ма го­ля­мо из­кач­ва­не, ко­е­то да
не е съп­ро­во­де­но от греш­ки и падания, ко­и­то тряб­ва
да се счи­тат за опит­нос­ти, помагащи ни да се спъ­ва­ме
по-малко в бъ­де­ще. Не тряб­ва да ни потис­кат ни­как­ви
мис­ли за ми­на­ли греш­ки – те са прик­лю­чи­ли, а зна­ни­е­
то при­до­би­то от тях ще ни по­мог­не да из­бег­нем тях­но­
то пов­то­ре­ние. Неп­ре­къс­на­то тряб­ва да вър­вим нап­ред,
ни­ко­га да не съ­жа­ля­ва­ме и да не гледа­ме на­зад, за­що­то
ми­на­ло­то до­ри пре­ди един час е зад нас, а ве­ли­ко­леп­
но­то бъ­деще с блес­тя­ща­та свет­ли­на е ви­на­ги пред нас.
Всич­ки стра­хо­ве тряб­ва да бъ­дат прого­не­ни и ни­кога
ве­че да не съ­щес­т­вуват в чо­веш­кия ум. Въз­мож­ни са­мо
ко­га­то из­губим от пог­лед на­ша­та Бо­жес­т­ве­ност, те са
чуж­ди на на­ша­та при­ро­да, за­що­то ка­то Си­но­ве на Тво­
ре­ца и Ис­к­ри на Бо­жествения жи­вот ние сме не­по­беди­

94
ми, не­раз­ру­ши­ми и нес­ло­ми­ми. Оче­вид­но бо­лест­та е
жес­то­ка, тъй ка­то тя е ре­зул­тат от пог­реш­на ми­съл и
пог­решно дейс­т­вие, ко­е­то ни е довело до жес­то­кост към
дру­гите. Сле­до­ва­тел­но е не­об­хо­ди­мо да раз­вием лю­бов­
та и брат­с­т­вото, тъй ка­то то­ва ще напра­ви жестокост­та
не­въз­можна в бъ­де­ще.
Раз­ви­ти­е­то на Лю­бов­та ни но­си осъзна­ва­не на
Един­с­т­во­то, на ис­ти­на­та, че ние всич­ки сме част от
Един­ния Ве­лик Тво­рец.
При­чината за всич­ки на­ши бе­ди е соб­с­т­ве­но­то ни
аз и раз­де­ле­ни­е­то, ко­е­то то по­раж­да. Вед­на­га, щом Лю­
бовта и зна­ни­е­то за ве­ли­ко­то Един­с­тв­ о станат част от
на­ша­та при­ро­да, бе­дите и стра­да­ни­я­та из­чез­ват. Все­ле­
на­та е до­ка­за­тел­с­т­во за Бог – при нейното раж­да­не Бог
се раж­да от­но­во, при нейния край Бог ево­лю­ир ­ а. Съ­
що­то е и с чове­ка – не­гово­то тя­ло е въп­лъ­ще­ние на са­
мия не­го, обек­тив­но про­яв­ле­ние на не­го­ва­та вът­реш­на
приро­да; той е израз на са­мия се­бе си, ма­те­ри­а­ли­зи­ра­не
на ка­чес­т­ва­та на не­го­вото съз­на­ние.
В на­ша­та За­пад­на ци­ви­лизация има­ме ве­ли­ко­
леп­ния об­ра­зец, го­ля­мо­то мерило за съ­вър­шен­с­т­во в
лицето на Хрис­тос и неговото учение, което да ни ръ­ко­
во­ди. Той дейс­т­ва като Пос­ред­ник меж­ду на­ша­та лич­
ност и Ду­ша­та ни. Не­го­ва­та ми­сия на зе­мя­та бе да ни
на­у­чи как да при­до­би­ем хар­мо­ния и об­ще­ние с на­ша­та
Вис­ша същ­ност, с На­шия Ба­ща, кой­то е на Не­бе­са­та, за
да пос­тиг­нем съ­вър­шен­с­т­во според Во­ля­та на Ве­ли­кия
Създа­тел на всич­ко.
На то­ва е учил и Бу­да и дру­ги ве­ли­ки Учи­те­ли,
кои­то са ид­ва­ли на зе­мя­та от вре­ме на вре­ме да по­со­чат
на хо­ра­та пъ­тя към съ­вър­шен­с­т­во­то. Ня­ма сре­ден път
за чо­ве­чество­то. Ис­ти­на­та тряб­ва да бъ­де осъз­на­та, а

95
чо­ве­кът тряб­ва да се свър­же с безгранич­ния план и Лю­
бов­та на своя Съз­дател.
И та­ка, из­лез­те, мои братя и сес­т­ри, под ве­ли­
ко­леп­на­та слън­че­ва свет­ли­на на поз­на­ни­е­то за ва­ша­
та Бо­жественост. Ре­ши­тел­но и упо­ри­то се за­ло­ве­те
за ра­бо­та, за да се при­съ­е­ди­ни­те към Ве­ли­кия план да
бъ­де­те щас­т­ли­ви, да раз­п­ръс­к­ва­те щас­тие, да се обе­
ди­ни­те с ве­ли­ка­та ве­ри­га на Бя­ло­то Брат­с­тв­ о, чи­ет
­ о
съ­щес­тв­ у­ва­не изця­ло е под­чи­не­но на во­ля­та на Бо­га, а
го­ля­мата им ра­дост е да слу­жат на тех­ни­те по-мал­ки
бра­тя – хора­та.

96
сн. Климент Генчев

97
98
Повече информация за д-р Бах и неговата работа на:
www.bachcentre.com

99
 Едуард Бах
M.B., B.S., M.R.C.S., L.R.C.P., D.P.H.

Цветята на д-р Бах –­

път към душевно здраве
и хармония
Българска
Първо издание

Предпечатна подготовка „ДАР–РХ”

Печат „ВЕСТА” ­

Формат 84х108/32

Издателска къща „ДАР-РХ”­

гр. Велико Търново, ул. „Цар Самуил” 7
тел./факс: 062 63 99 14, e-mail: darhristova@abv.bg

Книгата се разпространява безплатно

ISBN 978-954-9489-45-3

100