Untitled

Алекс Ровира
ДУМИ, КОИТО
ЛЕКУВАТ
“Las palabras que curan” de Àlex Rovira, 2008

© Превод от испански: Лора Атанасова
Редактор: Иван Голев
Предпечатна обработка: Калина Равуцова
Печатница: Мултипринт
Издателство: Хеликон, 2017
http://4eti.me
ISBN 978-954-2984-17-7
Съдържание
Божествени думи ......................................................... 4
Глава 1 Тук и сега ...................................................... 10

Глава 2 Човешката отговорност . .............................. 24
Глава 3 Плодородни копнежи, непоколебим кураж 31
Глава 4 Kризи и възможности . ................................. 42
Глава 5 Необходимото доверие . ............................... 52
Глава 6 Намерение, воля и късмет . .......................... 60
Глава 7 Жадувано щастие . ........................................ 70
Глава 8 Свята човешка любов . ................................. 79
Глава 9 Просветление и реализация . ....................... 92
Глава 10 Проникновена мъдрост. ........................... 104
Глава 11 Красотата ................................................... 123
Благодарности ......................................................... 142

Биография ................................................................ 143
3
Посвещава се на добрите хора, които вярват в
силата на любовта и в силата на думите и, водени
от тази вяра, с постъпките си превръщат този
свят в по-обитаемо място.
АЛЕКС РОВИРА
Божествени думи
Думите са най-могъщото оръжие.

РАЙМОНД ЛУЛИЙ
Думите са средството, с което осъществяваме

връзка между нашата душа и действителността.
Благодарение на тях осъзнаваме и представяме в
символи нашите преживявания. Думите ни
предоставят и възможността да обозначим
всяка наша опитност, от привидно баналната до
трансценденталната: думите ни помагат да
придадем смисъл на живота.
Благодарение на думите възприемаме
разликите, контрастите и се приближаваме до
света. С тях създаваме и изследваме вселени,
реални и въображаеми. Те са път и мост за
опознаване и разпознаване на ближните, за
откриване на техните нюанси, тяхната
4
човечност, и, разбира се, за достигане до самите
нас. Но колкото и парадоксално да изглежда,
думите ни служат и за дистанциране, за
придобиване на перспектива, действат ни като
отдушник. Те ни позволяват да се приближим и да
се отдалечим, да контролираме разстоянията, да
се посветим или да се оттеглим.
„Думата е наполовина на този, който я
произнася, и наполовина на онзи, който я чува“ е
написал Мишел дьо Монтен. Думите
принадлежат и на двамата участващи в диалога,
когато той е искрен, когато слушането е
внимателно, когато има воля за среща. В тях ние
се доближаваме един до друг и затова те ни
обединяват, водят ни към обмяна, към връзка и
така ни позволяват да виждаме, да чувстваме и
да растем.
Има думи, в които са концентрирани
опитности, чувства, копнежи и дори цял един
живот: името на любимия човек, местата от
нашето детство, песента, която предизвиква
спомен, стихотворението, което е винаги с нас,
гласовете на онези, към които сме привързани.
Понякога дума като „дете“, „приятел“, „баща“,
„майка“ или името на любимия или любимата
предизвиква и пресъздава в нас цяла вселена от
спомени и преживявания, нерядко дори по-богата
и наситена от самата действителност.
5
Има думи прости, непосредствени, уместни,
любезни, които са истински дар. Произнесени
спонтанно, „довиждане“, „благодаря“, „моля
те“ или „обичам те“ могат да озарят мига и, при
определени обстоятелства, да се превърнат в
спомен, който да осмисли нечий живот.
Много често приветливият и искрен глас се
оказва по-силно терапевтично средство от което
и да било лекарство. Един жест и подходяща дума
могат да преобърнат настроението ни в миг.
Думите предизвикат в нас смях, радост,
нежност, настроение и при това съвсем
неочаквано. Думата поражда изненада, трепет,
нежност и вълнение.
Но най-вълшебното нещо, на което са способни
думите, е, че те могат да ни лекуват.
Посредством думите сме в състояние да
създаваме своя вътрешна алхимия: да облекчим
болка, да се справим със свои съмнения, гняв и
чувство за вина, да превъзмогнем дълбока загуба,
да излекуваме рани, да победим страхове, да
прекратим потисничество, да излезем, може би,
от свое вътрешно или външно робство: да
освобождаваме и да се освободим.
Любопитно е, че преди време чух от моя голям
приятел и издател на тази книга Джорди Надал,
че „диктаторът се бои най-много от поета".
Затова човекът, който огласява същественото,
6
без да го украсява, който изцелява
индивидуалната и колективната душа чрез гласа
и чрез словото, обикновено е първият изправен до
стената за разстрел или бива убит с изстрел в
гърба. Няма нищо по-лошо за циника, за
нарцисиста, за перверзника или за егоиста от
онова дете, което възкликва без страх, ясно и
свободно, от своята невинност: „Царят е гол!".
Но нито куршумите, изстреляни в душата, нито
огънят, изгорил книгите, могат да победят
съзнание, вече пробудено от произнесена дума.
Защото думата притежава огромната мощ да
изобличава, разкрива, оголва, информира,
разтърсва и убеждава.
И именно поради очевидността на следния
принцип ние много често го пренебрегваме: във
всеки миг ние можем да избираме думите, с които
да взаимодействаме с другите, с които да
взаимодействаме със самите нас, думите, с които
да изградим нашата реалност с друг и да създадем
собствената си реалност. Изборът на
подходящите думи във всеки един момент е
действие, което може да промени нашето
съществуване или да ни отвори вратите към
външни и вътрешни светове, за които дори не сме
подозирали.
Думите, които следват по-долу, са подбрани
много внимателно и с желанието да се превърнат
7
в огърлица от мъдрост и красота – полезна,
провокираща, разкриваща, приветлива, алхимична
и най-вече позитивна за онези, които ги четат.
Хората, произнесли или написали тези думи, едва
ли са си представяли въздействието, което те ще
окажат след време върху живота на други
човешки същества. Независимо дали става въпрос
за афоризъм, поема, кратък разказ или откъс от
есе, перлите от мъдрост, изпълващи страниците
на тази книга, извират от дълбините на най-
доброто, на което е способен човек, защото в тях
се говори за любовта, за отговорността, за
копнежите, за мъдростта, за реализацията или
за красотата.
Освен това, няма никакво значение как ще се
чете тази книга. Може да се чете глава по глава,
с ритъм и каданс по желание. На едни вероятно
ще допадне да прочетат цялата книга наведнъж,
докато на други ще им бъде по-приятно да четат
по-бавно, по един-два текста на ден.
Друг начин на четене може да бъде чрез избор
на теми от съдържанието. Ако искаме да
поразсъждаваме за любовта, отиваме на глава 8,
но ако искаме да почерпим вдъхновяващи идеи за
реализацията, отиваме на глава 9. В крайна
сметка, можем да съставим сами своето меню
от думи, които лекуват.
8
Може да се чете и наслуки, като отваряме
книгата на която и да е страница и оставим
текстът да ни говори, сякаш той ни е избрал.
Препоръчвам да опитате и така, може да се
окаже изненадващо за вас.
Независимо от начина, за мен е привилегия да
направим това пътуване заедно. Надявам се да се
насладите на четенето на тези текстове така,
както аз, ваш верен слуга, се насладих на техния
подбор и подредба – упражнение, с което се
занимавам от много години.
И последно – пожелавам ви четенето да се
окаже за вас не само приятно, но и да се превърне
в откровение. Защото точно в това е огромната
сила на човешките думи: те са божествени.
9
Глава 1
Тук и сега
– Защо ти трябва, Сократе, да се учиш да

свириш на лира, щом ще умреш?
– За да свиря на лира преди да умра.
Съществува единствено сегашният момент,

сегашният миг, или по-точно, нашето осъзнаване
на съществуването в този кратък миг, който дори
не можем да измерим, защото когато го забележим,
той вече е отминал.
Какво е тогава „тук и сега“? Може би, и повече
от конкретен момент и определено място, то е
самото осъзнаване на нашето присъствие.
Осъзнаването на това, че Сме. Защото ние не сме
само име, което е просто етикет; нито сме нашето
тяло, което непрекъснато се променя; нито
представата, която съзнанието ни изгражда за
самите нас, и която отлита като перце, носено от
вятъра.
Ние сме единствено присъствие, осъзнаване.
Присъствие, което осъзнава, че мисли, чувства,
живее, е. Присъствие, което е толкова просто и
ясно, толкова голо и съществено, че в крайна
сметка го приемаме за даденост, забравяме за него.
10
Защо просто не се оставим да бъдем? Защо
просто не се слеем с живота, който тече тук и сега,
и не забравим за своята бъдеща загриженост и за
спомените от миналото, и да се съсредоточим
върху вселената, която извира от най-дълбоката ни
същност. Защото животът и всичките му
възможности са концентрирани в пълния си
потенциал в настоящето, тук и сега, и извират от
тази същност, от Аз Съм.
И точно от тук искаме да започнем това пътуване
сред думите, които лекуват: като оценим
значението на настоящето, на сегашното, на
нашето Съм. Защото само от тази отправна точка
можем да осъществим връзката с основното, с нас
самите, с живота и да следваме жизнения си път
ден след ден, миг след миг.
Афоризмите, приказките и цитатите в тази глава
са покана да се върнем на мястото, от което никога
не би трябвало да се отдалечаваме. Някои открито
ни приканват да се свържем с Настоящето, други
го правят по-недоловимо. Вкусете ги и ги прочете
спокойно и в добро разположение на духа, може би
някои от тях ще ви свържат с нещо, което отдавна
сте забравили. Щастливо пътуване!
11
Попитали стария равин:
– Кой е бил най-важният ден в живота ти? И
кой е бил най-важният човек?
– Най-важният ден в живота ми е ДНЕС –
отговорил. – А най-важният човек е този, с
когото говоря точно сега.
ЕВРЕЙСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
***
Радвай се днес.
По-късно е, отколкото предполагаш.
КИТАЙСКА ПОГОВОРКА
***
Животът е това, което се случва, додето

кроиш други планове.
ДЖОН ЛЕНЪН
***
Миналото е отлетяло, онова, което очакваш,

отсъства.
Но настоящето е твое.
АРАБСКА ПОГОВОРКА
***
12
Вчерашният ден е изхарчени пари.
Утрешният ден е пари, които ще дойдат.
Затова използвай днешния ден – той е пари в
брой.
***
Забравили сме, че нашата единствената цел е

да живеем,
и че живеем всеки ден,
и че във всеки час от денонощието
постигаме истинската си цел, ако живеем...
Дните са плодове и нашата роля е да се храним
с тях.
ЖАН ЖИОНО
***
Когато мълчим, се учим да слушаме; когато

слушаме, се учим да говорим; когато говорим, се
учим да мълчим.
ДИОГЕН
Не бързам. Да бързам за какво? Нито слънцето,

нито луната бързат: те са сигурни в себе си. Да
13
бързаш е да вярваш, че хората стъпват пред
краката си, или да подскочиш, за да прескочиш
своята сянка. Не, не умея да бързам. Ако протегна
ръката си, ще стигна точно дотам, докъдето
стига ръката ми и нито на сантиметър по-далеч.
Докосвам само това, което докосвам, не каквото
си мисля. Мога да седна само там, където съм.
ФЕРНАНДУ ПЕСОА
***
Никога не се нагърбвай
с повече от един вид проблеми наведнъж.
Някои носят по три вида:
които са имали,
които имат сега
които очакват да имат.
ЕДУАРД ЕВЕРЕТ ХЕЙЛ
***
Този, който не е зает със своето раждане, е

зает със своето умиране.
БОБ ДИЛЪН
В края на деня приеми, че той е приключил.

Направил си, каквото си могъл.
14
Без съмнение е имало грешки и абсурди – забрави
за тях възможно най-скоро. Утре ще е нов ден;
започни го добре, спокойно и с толкова
настроение, че да не могат да го засенчат
дреболиите от вчера.
РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН
***
Гледаш, но не наблюдаваш.
АРТЪР КОНАН ДОЙЛ
***
Истинската щедрост към бъдещето се състои

в това, да отдадеш всичко на настоящето.
АЛБЕР КАМЮ
***
Прави каквото можеш,

с каквото разполагаш,
там, където си.
ТЕОДОР РУЗВЕЛТ
***
15
Чуваш, но не се вслушваш.
АНТОНИО БЛАЙ
***
Живейте! Не се изтезавайте с хипотетично

утре.
Създайте се в своето днес, научете се да си
имате доверие, да си имаме доверие. Само тогава
ще сте подготвени да се изправите пред
непредвидимото. И ще намерите своя път, в своя
час.
АЛЕН ГИЙО
***
Когато искаш да направиш нещо, направи го.

Не изчаквай, докато обстоятелствата ти се
сторят подходящи.
РЪДИАРД КИПЛИНГ
***
Дните не придобиват вкус, докато човек не

избяга от задължението да има съдба.
ЕМИЛ М. ЧОРАН
16
Учи така, сякаш ще живееш вечно. Живей така,
сякаш ще умреш утре.
ШРИ АУРОБИНДО
***
Да си жив е малко повече от това да не си

мъртъв.
АЛЪН ПЪРСИ
***
Има само един начин да устоим на студа: като

се радваме, че е студено.
АЛАН
***
Във всеки ден от живота си ние създаваме

своята съдба.
АРТЪР МИЛЪР
***
Повечето от нас пропиляват живота си така,

сякаш в банката си имат още един такъв.
БЕН ЪРУИН
17
Отлагането е убиецът на възможността.
ОСКАР УАЙЛД
***
Невъзможно е да гарантираме бъдещето.

Възможно е само да загубим настоящето.
ИВАН КЛИМА
***
Възприемай действителността като малките

деца,
остави предубежденията,
изследвай със смирение всяка бездна, към която
природатате отведе,
или няма да научиш нищо.
ТОМАС ХЪКСЛИ
***
Не скъсявай утрото, като ставаш късно. То е

квинтесенцията на живота.
АРТУР ШОПЕНХАУЕР
***
18
Не бързай, не се безпокой.
Ти си тук само на гости.
Заслужава си да поспреш, за да вдъхнеш
аромата на цветята.
УОЛТЪР ХАГЕН
***
Целта на живота е да се родим напълно, но

трагедията се състои в това, че повечето от нас
умират, без да са се родили истински.
Да живееш означава да се раждаш всеки миг.
ЕРИХ ФРОМ
***
Има едно нещо, което ни е толкова необходимо,

колкото хлябът насъщен, и това е ежедневният
вътрешен покой.
Покой, без който хлябът горчи.
АМАДО НЕРВО
***
Къде да намеря човек, който е забравил думите?

С този човек бих искал да говоря.
ДЖУАНДЗЪ
19
Блажен е онзи, който за смисъла на пътуването
забравя, и на звездата, на цвета и на небето
своята душа оставя.
АНТОНИО МАЧАДО
***
– Кога смяташ да реализираш мечтата си? –
попитал Учителят своя ученик.
— Когато се появи възможност да го направя –
отговорил той.
Учителят му отвърнал:
– Възможността не се появява никога.
Тя
винаги е тук.
АНТЪНИ ДЕ МЕЛО
***
Там, където има мир и медитация, няма място

за безпокойство и съмнения.
ФРАНЦИСК ОТ АСИЗИ
***
Повечето от нас изпитват толкова слабо

уважение към живота, че достигат до точката
на умиране, без въобще да са живели.
ХЕНРИ ДЕЙВИД ТОРО
20
Загрижен съм за това, което трябва да
направя, а не какво ще кажат хората.
***
Неизживеният живот е болест, от която човек

може да умре.
КАРЛ Г. ЮНГ
***
Един човек вървял бавно под проливен дъжд.

Забързан минувач с чадър го видял, спрял се пред
него и го попитал:
– Защо не вървиш по-бързо?
– Отпред също вали – отговорил човекът.
НАРОДНА ПРИКАЗКА
***
Отчаян, ученикът отишъл при своя учител и го

попитал:
– Как мога да се освободя, учителю?
Учителят отвърнал:
– А кой те връзва, приятелю мой?
ИНДИЙСКА ПРИКАЗКА
21
***
Днес е първият ден от остатъка на живота ти.

ПОПУЛЯРНА ФРАЗА
22
23
Глава 2
Човешката отговорност
Много скоро след като страданията ми се

увеличиха разбрах, че има два начина, с които
можех да отговоря на тази ситуация: да
реагирам с горчивина или да превърна
страданието в съзидателна сила. Избрах втория.
МАРТИН ЛУТЪР КИНГ
Животът, нашият живот, се изгражда чрез

отговорите, които даваме на съвкупността от
изживяваните от нас обстоятелства. Животът е
постоянен избор.
Способността да даваме тези отговори, „да
поемаме отговорност“, определя в голяма степен
не само развитието ни в ежедневието, но и
бъдещите събития, нашето бъдеще, съдбата ни.
Отговорността ни предоставя прекрасен дар: да
не се примиряваме. Да обмисляме и търсим, миг
след миг, какъв отговор изисква от нас животът.
Изправени пред кризата, болката, изопачаването,
низостта, отчаянието или загубата, разполагаме с
балсама на нежността, търпението, усета,
доверието, благодарността, щедростта, куража,
намерението и много други нагласи, които можем
24
да изберем отговорно, за да продължим да вървим
и да градим качество.
В такъв случай, какво можем да направим, за да
променим света, нашия свят, тук и сега? Просто да
бъдем отговорни. И да добавим към тази
отговорност една добра доза радост, добро
настроение и любов. Тогава раят би се намирал на
земята. Надявам се и очаквам следващите думи да
ви вдъхновят за това.
Да бъдеш човек означава да поемаш

отговорност.
АНТОАН ДЬО СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ
***
Последната човешка свобода е изборът на

собственото ни отношение към всяко
обстоятелство.
ВИКТОР ФРАНКЪЛ
***
Мъдростта не ни е дадена; трябва самите ние

да я открием чрез пътуване, което никой не може
да ни спести, нито да направи вместо нас.
МАРСЕЛ ПРУСТ
25
Обстоятелствата и ситуациите придават вкус
на живота, но нашият ум решава какъв ще е този
вкус.
ДЖОН ХОУМЪР МИЛЪР
***
Тъй като не мога да управлявам събитията,

управлявам себе си.
МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН
***
На един ученик, който постоянно се оплаквал от

другите, Учителят казал:
– Ако търсиш мир, постарай се да промениш
себе си, а не останалите. По-лесно е да си сложиш
чехли, отколкото да покриеш с килим цялата земя.
***
Ти си причината за почти всичко, което ти се

случва.
ЕПИКТЕТ
26
Няма отчайващи ситуации, има само хора,
които се отчайват в определени ситуации.
ТИБЕТСКА ПОГОВОРКА
***
Човек посява мисъл и жъне действие.

Посява действие и жъне навик.
Посява навик и жъне характер.
Посява характер и жъне съдба.
ШИВАНАНДА
***
Всички искат да променят света, но никой не

иска да промени себе си.
ЛЕВ ТОЛСТОЙ
***
Щастлив е денят, в който разбираш, че

събитията не се дължат на инцидент, на времето
или на късмета, а ти си този, който приближава
или отдалечава всичко от себе си.
САРА БАН БРЕДНАХ
***
27
Никога не е късно да станеш това, което е
трябвало да бъдеш.
ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ
***
Да се примиряваш означава всекидневно да се

самоубиваш.
ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК
***
Трябва да се превърнем в промяната, която

търсим в света.
МАХАТМА ГАНДИ
***
Няма по-тежко бреме от нереализирания

потенциал.
ЧАРЛЗ ШУЛЦ
***
Решенията са пантите на съдбата.

ЕДУИН МАРКАМ
***
28
Има начин да се направи и по-добре: намери го!
ТОМАС АЛВА ЕДИСЪН
***
Интелигентният егоизъм се състои в това да се

стремиш другите да се чувстват много добре.
За да можеш по този начин и ти да се чувстваш
малко по-добре.
***
Няма жалки роли, а само жалки актьори.

МИЛАН КУНДЕРА
***
Онова, от което наистина имаме нужда, е

промяна в отношението си към живота. Трябва
първо самите ние да разберем и след това да
обясним на отчаяните, че всъщност важното е не
да не очакваме нищо от живота, а че животът
очаква нещо от нас. Трябва да престанем да си
задаваме въпроси за смисъла му и, вместо това, да
мислим за себе си като за хора, на които
животът постоянно и непрекъснато задава
29
въпроси. Нашият отговор трябва да е съставен не
от думи, нито от медитация, а от конкретно
поведение и действие. В крайна сметка, да
живееш означава да поемеш отговорност за
намирането на верния отговор на
обстоятелствата, пред които си изправен, и да
изпълняваш задачите, които животът постоянно
възлага на всеки човек.
***
Способността му да поема отговорности

показва мярката на човека.
РОЙ Л. СМИТ
***
Ако не можеш да промениш съдбата си,

промени нагласата си.
ЕЙМИ ТАН
***
Господари на съдбата си са само онези, които

нищо не очакват от случайността.
МАТЮ АРНОЛД
30
Глава 3
Плодородни копнежи, непоколебим кураж
Животът е прекрасен,
когато не се страхуваш от него.
ЧАРЛЗ ЧАПЛИН
Често чуваме, че смелите, онези, които рискуват,

онези, които се осмеляват и търсят по-различен
живот, които изграждат нови обстоятелства (което
се очаква да е трудно или дори невъзможно), са
просто луди. Но може би куражът няма нищо общо
с лудостта. Може би куражът е не само липса на
страх, а и осъзнаване, че има нещо, заради което си
струва да рискуваме.
Куражът е сила в услуга на любовта и
осъзнаването. Куражът ни движи, защото вярваме,
че онова, което искаме да създадем, променим,
изградим, има смисъл. Има толкова смисъл, че ни
кара да преодолеем страховете си, да се изправим
срещу своите вътрешни и външни дракони, и да се
впуснем в пътуване, от което ще се завърнем
напълно променени, било защото сме успели да
въплътим копнежа, който ни е тласнал към това
пътуване, било защото след привидното
поражение сме научили нещо ново, което ще ни
31
накара да гледаме с различни очи живота, другите
и нас самите. Така или иначе, нашето вътрешно
пътуване е израстване, ако сме успели да
преодолеем болката и не сме допуснали да
полудеем от успеха или реализацията, ако сме били
благословени за тях.
Нашите копнежи и нашият кураж винаги ще
вървят ръка за ръка. Копнежът ни приканва да
пораснем, а чрез куража израстваме. Първото е
семе, потенциал, идея; второто е действие,
преобразяване, реалност. И в този танц духовното
и реалното израстване, които ни дава куражът,
подхранват нови копнежи във все по-фина и с все
по-малка плътност спирала. Танцът на нашите
копнежи и куража ни са това, което променя
живота ни и този на хората около нас. Точно този
невероятен танц превръща утопиите от миналото в
реалности днес и ще превърне навярно нашите
днешни утопии в утрешни реалности. Пожелавам
ви живот, изпълнен с кураж, реализация и любов...
Ще се осмелите ли?
32
Няма човешко същество, колкото и страхливо
да е то, което да не може да се превърне в герой
от любов.
ПЛАТОН
***
Копнежите са предчувствията за
притежавани от нас способности, знаменията за
онова, което някой ден ще бъдем в състояние да
осъществим.
ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ
***
Висшата мъдрост е да имаш толкова големи

мечти, че да не ги изгубиш от поглед, докато ги
преследваш.
УИЛЯМ ФОКНЪР
***
Всички хора на действието са били и

мечтатели.
ДЖЕЙМС ХУНЕКЪР
***
33
За да може да се зароди възможното, е
необходимо отново и отново да се опитва
невъзможното.
ХЕРМАН ХЕСЕ
***
Опитай. Провали се.

Няма значение.
Опитай отново.
Провали се отново.
Провали се по-добре.
САМЮЪЛ БЕКЕТ
***
Куражът променя външността на всичко.

***
Щом не си пътят, пътека стани, щом не си

слънце, бъди пък звезда. Просто своята цел
постигни и така ще оставиш следа!
ДЪГЛАС МАЛОК
***
34
Ако не очакваш, няма да откриеш неочакваното.
ХЕРАКЛИТ
***
Вярвам, че ако гледаш към небето, ще ти

пораснат криле.
ГЮСТАВ ФЛОБЕР
***
Само онези, които опитват абсурдното,

постигат невъзможното.
М. К. ЕШЕР
***
Умът е в състояние да постигне всичко, което

е в състояние да си представи.
КЛЕМЪНТ СТОУН
***
Късметът помага на дръзките.

ВЕРГИЛИЙ
***
35
Човешките същества притежават криле, за
които дори не подозират.
ГЮСТАВ ТИБОН
***
Една купчина камъни престава да бъде просто

купчина камъни в момента, в който един
единствен човек ги погледне и в съзнанието му
изплува образ на катедрала.
АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ
***
Не бих искал да работя за пари.

Бих искал да работя от любов към своята
работа.
ХЮ ПРАТЪР
***
Не защото нещата са трудни, ние не се

осмеляваме.
По-скоро ги правим трудни, когато не се
осмеляваме.
СЕНЕКА
36
Понеже не знаех, че е невъзможно, го направих.
***
Страхът от загубата е причината да губим.

ВЕРГИЛИЙ
***
Или недей дори да опитваш...

Или се потопи с главата в това.
ОВИДИЙ
***
Да рискуваш е да изгубиш равновесието си за

кратко.
Да не рискуваш е да изгубиш себе си.
СБОРЕН КИРКЕГОР
***
Куражът е да си готов да се бориш за кауза,
дори да си убеден, не ще загубиш.
Има много победи, които са по-лоши от загуба.
ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ
37
***
Приближете се към ръба на бездната, им каза.

Страх ни е, отговориха.
Приближете се към ръба на бездната, им каза.
Приближиха се.
Той ги бутна... и те полетяха.
ГИЙОМ АПОЛИНЕР
***
Повече си струва да се изправиш срещу

опасността, отколкото да живееш във вечен
страх.
АМЕРИКАНСКА ПОГОВОРКА
***
Единственият начин да откриеш границите на

възможното е да отидеш отвъд тях, към
АРТЪР КЛАРК
***
Най-възвишените ни способности ни вдъхват

точно толкова страх, колкото и низките.
Страхуваме се, като цяло, да се превърнем в
38
онова, което неясно долавяме в най-съкровените
си мигове и при най-идеални условия. В тези пикови
състояния възвишените ни възможности ни
доставят удоволствие, дори ни запленяват. И
въпреки това, в същото това време и пред същите
тези възможности треперим от слабост,
благоговение и страх.
ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ
***
Имай смелостта да живееш.

Да умре го може всеки.
РОБЪРТ КОДИ
***
Много е тежко да се живее в страх, нали?

Точно това означава да си роб.
РИДЛИ СКОТ
***
Трябва да правиш онова, което мислиш, че не

можеш да направиш.
ЕЛИНОР РУЗВЕЛТ
***
39
Извеждаме на преден план страха, за да не
дадем път на бъдещето си.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
***
Онзи, който е лишен от смелост, винаги намира

философия, която да го оправдае.
АЛБЕР КАМЮ
***
Много често разликата между успелия и

провалилия се човек не са по-добрите способности
или идеи на първия, а смелостта, която той е
имал, да заложи на своите идеи, да се изправи
срещу премерен риск и волята му за действие.
МАКСУЕЛ МАЛЦ
***
Да изоставиш може да има оправдание; да

изоставиш себе си – никога.
***
40
Човек никога не знае на какво е способен, докато
не опита.
ЧАРЛЗ ДИКЕНС
***
Човек с идея е просто един луд, докато не успее.

МАРК ТВЕН
***
Понякога трябва малко лудост, за да се изгради

една съдба.
МАРГЬОРИТ ЮРСЕНАР
***
Бъди смел, защото страхът винаги се ражда от

незнанието.
***
Човешките същества не се раждат завинаги в

деня, в който са родени от майките си. Животът
ги принуждава да раждат себе си отново и
отново.
ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС
41
Глава 4
Kризи и възможности
Когато събрах камъните, които хвърлиха по

мен, открих, че един от тях е скъпоценен.
ЯПОНСКИ СТИХ
В много източни езици идеограмата, която се

използва за обозначаване на понятието „криза“ е
абсолютно същата, както и използваната за
обозначаване на понятието „възможност“. Онова,
което в даден момент от живота изглежда като
неуспех, може би всъщност е отворена врата към
необходима промяна, желана възможност или
направо си е истинска благословия. Възможно е да
се случи и обратното: привидният невероятен
късмет с времето да се превърне в сложен за
решаване и преодоляване кошмар.
Добър късмет? Лош късмет? Кой знае? Зависи от
традицията. Краткосрочните и прибързани
решения са лоши съветници, докато перспективата
и въздържаността могат да ни помогнат да сложим
нещата по местата им и благодарение на
разбирането и смиреността, до които ни е довела
кризата, да предизвикаме пробуждания в
42
собствения си живот и да израснем до висоти, за
които дори не сме подозирали.
Но също така е вярно, че духовното развитие,
породено от така наричания „ефект на шамара“, не
настъпва в резултат на наивност, леност, нито пък
глупост. Необходимо е след кризата да размислим,
да се вглъбим, да направим самоанализ, да си
зададем въпроси и да открием посланието, което
животът ни отправя в тази ситуация, и за да
въплътим в живота дадения ни дар, с наученото да
се захванем за работа.
Един стар майстор, когото познавах, винаги
задаваше на учениците си един и същ въпрос,
когато те се оплакваха, че са изпаднали в трудна
житейска ситуация: Ако от тази ситуация можеше
да научиш нещо полезно, положително, което да те
накара да се извисиш като човек, какво би било то?
Това е въпросът. И всеки от нас може да открие
множество отговори на предизвикателствата, пред
които ни изправя животът. Защото както няма ден
без нощ, живот без смърт, светлина без мрак, няма
и криза без възможност за знание, болка без поука,
гръб без лице.
Какво можем да научим от нашата криза сега?
Какво ще ни остане?
43
Миговете ни на най-голяма яснота обикновено
настъпват тогава, когато изпитваме дълбоко
неудобство, чувстваме се нещастни или
неудовлетворени. Точно тогава, подтикнати от
своето неудовлетворение, излизаме от утъпкания
път и започваме да търсим други начини да
направим нещо или по-правилни отговори.
М. СКОТ ПЕК
***
Трябва да използваме миналото си като

трамплин, а не като диван.
ХАРОЛД МАКМИЛАН
***
Никой не греши. Най-много да е зле информиран.

ХЮ ПРАТЪР
***
Защо да се страхуваме от промените?

Целият ни живот е промяна.
ХЪРБЪРТ ДЖ. УЕЛС
***
44
Надеждата има две прекрасни деца: техните
имена на Гняв и Смелост;
Гняв, когато видим какви са нещата, и
Смелост – за да не позволим и занапред да са
такива.
АВГУСТИН ОТ ИПОНА
***
Няма образование, което да дава толкова,

колкото дават трудностите.
БЕНДЖАМИН ДИЗРАЕЛИ
***
Пътят към триумфа се превръща в самотен

път, защото повечето хора не са склонни да
срещнат и преодолеят препятствията, които се
крият в него. Способността да направиш онази
последна крачка, когато си изтощен, е
качеството, което отделя победителите от
останалите бегачи.
РОДЖЪР БАНИСТЪР
***
45
С камъните, които хвърляте по мен, изграждам
стъпала, които ме водят към дома ми.
ОРАЯ
***
Нищо не е изгубено, ако имаме смелостта да

провъзгласим, че всичко е изгубено и че трябва да
започнем отначало.
ХУЛИО КОРТАСАР
***
Фаталните грешки в живота не се дължат на

това, че човек е бил безразсъден. Един миг
безразсъдство може да се окаже най-успешният
за нас. Дължат се на това, че човек разсъждава
логично. Има огромна разлика.
Плачех, че нямам обувки,

додето не видях мъж,
който нямаше крака.
ПЕРСИЙСКА ПОГОВОРКА
***
46
Вярата, че няма щастливо или нещастно
събитие, на което да не можем да придадем
смисъл, като го насочим към добро, ме е следвала
винаги и продължава да ме следва, и нямам
намерение да се откажа от нея нито по
отношение на мен, нито по отношение на
другите.
***
Само който нищо не прави не допуска грешки.

ДЖОУЗЕФ КОНРАД
***
Жизненияът опит от концентрационните

лагери показва, че човек има способността да
избира. Примерите са много, някои от тях –
героични, което доказва, че апатията може да
бъде превъзмогната, избухливостта може да бъде
преодоляна. Човек може да съхрани частица
духовна свобода и психическа независимост дори и
в ужасните условия на психическо и физическо
напрежение.
47
Не чакай да ожаднееш, за да започнеш да
копаеш кладенец.
***
Не губя дух, защото всеки неуспешен опит,

който оставям след себе си, е нова крачка напред.
***
Много често късметът ни кара да заплатим

скъпо за онова, което сме мислили, че той ни
подарява.
ВЕНСАН ВОАТЮР
***
Всичко, което ни дразни в околните, може да ни

доведе до разбиране на самите нас.
КАРЛ Г. ЮНГ
***
Успехът е да вървиш от неуспех към неуспех, без

да губиш своя ентусиазъм.
УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ
48
Грешката е толкова важна предпоставка за
напредъка в живота, колкото е и истината.
КАРЛ Г. ЮНГ
***
Много често се чувствам изморен, без вяра и

смелост, но мисля, че с тези състояния не трябва
да се борим, а да им се отдадем, да плачем
понякога или да се вглъбим в себе си, без да мислим
за нищо... след което откриваме, че
междувременно нашата душа е продължила да
живее и е постигнала напредък.
***
Нашето величие не е в това, че никога не сме се

проваляли, а в това, че ставаме всеки път, когато
падаме.
КОНФУЦИЙ
***
Когато вече не сме в състояние да променим

ситуацията, се изправяме пред
предизвикателството да променим себе си.
49
Ако наистина можем да разберем проблема,
отговорът ще дойде от самия него, защото
отговорът не съществува отделно от проблема.
КРИШНАМУРТИ
***
Успехът е довел до провала на много мъже.
Ч. АДАМС
***
В дълбините на нощта се заражда

разсъмването.
СВАМИ ТИЛАК
***
Неуспехът е по-добър учител от успеха.

Слушай, научи и след това продължи.
К. ПИНКОЛА
***
Ако искаш да се отпуснеш, наслади се на

кризата.
АШЛИ БРИЛИАНТ
50
Плевнята изгоря – сега мога да виждам
звездите.
КОАН
***
Падането е позволено. Ставането е

задължително!
РУСКА ПОГОВОРКА
51
Глава 5
Необходимото доверие
Да променим нагласата си е като да променим

останалата част от живота си.
Какво би бил животът без надежда и без

доверие? Много пъти животът изглежда сякаш е
напълно лишен от смисъл: в мъчителната болка, в
неочаквана злополука, към която се добавя смърт,
която никой не е могъл да предвиди, в
несправедливостта, низостта, малтретирането,
изнасилването, в болестта, която се появява
внезапно и жертвата може единствено да чака,
докато процесът се развие докрай... Не
съществуват аргументи, които да оправдаят
смисъла на живота, когато болката е абсолютна.
Няма такива. Не мога да ги открия.
Но нито едно човешко същество не е отделен
остров и нашият живот е свързан с другите. Затова
продължаваме да вървим, защото знаем, че нашите
деца ни очакват, или нашите съпрузи, или
родителите ни, или който и да е човек, към когото
изпитваме привързаност и чийто образ в нашето
съзнание и сърце ни кара, без да го осъзнаем, да
52
поемем дъх, да продължим да дишаме и да дадем
нов шанс на живота. Сред тези вдъхновения са
доверието и оптимизмът. Не като глупост или
наивност, и не като неосъзнато действие, по-скоро
точно обратното. Защото доверието не е банално,
то има невероятна сила и не допуска степени. То е
като залог: отиваш или не отиваш, вярваш или не
вярваш, доверяваш се или не се доверяваш...
Да се каже „доверявам се малко“ е все едно да
кажеш, че не се доверяваш. Но доверие се изгражда
толкова трудно и толкова лесно се разрушава. Ако
чашата на доверието се счупи, може и да бъде
възможно да се възстанови, но пукнатините няма
да могат да се скрият. Можем да простим на
приятел, който ни е излъгал, но да забравим не е
просто волево действие. Много по-сложно е. От
друга страна, ако изгубим доверието, какво ни
остава? Нищо. Без него отпускането,
примирението, цинизмът и параноята са свободни
да нахлуят.
Тогава можем ли да се доверим на всичко и на
всички? В никакъв случай. Изборът какво и кой ще
ни съпътства е определящ, решаващ. Нека се опрем
на този, който е надежден, който заслужава
доверие. И най-вече, нека сме уверени, че няма да
изгубим яснотата и силата да продължим, за да
можем, дори когато ни се струва, че нищо в този
живот няма смисъл, да открием онзи лъч светлина,
53
който ще ни позволи да не изгубим вяра в
останалата част от живота си.
***
Основната разлика между оптимизма и

песимизма се крие в понятието „памет“.
Песимистът ясно помни всички беди и провали от
миналото и не е в състояние да предизвика
изобилието от възможности на едно ново утре. И
обратното – в паметта на оптимиста вече е
записан образът на бъдеще, изпълнено с надежди.
ЧАРЛЗ ДЖИНКС
***
Сред най-важните качества на човешкия дух са

доверието в себе си и изграждането на доверие
към другите.
***
Внимавайте с неочакваните ситуации.

В тях се крие големият ни шанс.
ВЕРГИЛИЙ
54
Оптимистът във всяко бедствие вижда
възможността; песимистът във всяка
възможност вижда бедствие.
УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ
***
Господи, дай ми спокойствието да приема

нещата, които не мога да променя, силата да
променя нещата, които могат да бъдат
променени, и мъдростта да различа едното от
другото.
РЕЙНОЛД НИЙБЪР
***
Мъдрият човек създава повече възможности,

отколкото намира.
ФРАНСИС БЕЙКЪН
***
Във всички човешки дела е необходимо

посвещаване и доверие, докато обратното –
недоверието и прекомерното желание за успех са
причините да не успеем.
ДЖАКОМО ЛЕОПАРДИ
55
Бъдещето има много имена.
Слабите го наричат „недостижимото“.
Страхливите – „непознатото“.
Смелите го наричат „възможността“.
ВИКТОР ЮГО
***
Някои хора наблюдават света и се питат:

Защо? Докато други хора наблюдават света и си
казват: Защо не?
ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ
***
От доверието в себе си започват всички

добродетели.
***
Всяко неблагоприятно положение има своето

равно по сила предимство, ако се потрудиш да го
откриеш.
У. КЛЕМЪНТ СТОУН
***
56
Късметът не е нищо друго освен способността
да се възползваш от благоприятните случаи.
ОРИСЪН СУЕТ МАРДЕН
***
Защо да се боя от хората? Защо да се безпокоя

за бъдещето? Ако душата ми е силна и чиста,
всичко ще е наред. Не съм сам, нито съм слаб. Ако
възвися духа си, няма зло, което да ме докосне.
Единственият враг, от който се страхувам, съм
самият аз. Страхът и недоверието в бъдещето са
майки на провала, те носят идеи, които ни
отвеждат към бедствие.
ПАРАЦЕЛЗ
***
Всеки път, когато пред нас се затвори една

врата, се отваря друга – това е законът на
живота. Лошото е, че често прекалено упорито
се вглеждаме в миналото и тъгуваме за
затворената врата, без да забележим онази,
която току-що се е отворила.
АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР
***
57
Прави повече този, който иска, отколкото онзи,
който може.
ЯПОНСКА ПОГОВОРКА
***
Твърдящите, че е невъзможно не трябва да

прекъсват тези, които го правят.
58
59
Глава 6
Намерение, воля и късмет
Съдбата разбърква картите,

но ги изиграваме ние.
АРТУР ШОПЕНХАУЕР
Животът се изгражда като диалог между

случайността и нашата отговорност. Да кажем, че
всичко зависи от случайността, означава да се
примирим, да се предадем, да сведем до нула
нашата способност да пренасочим или
предефинираме живота си. Да кажем, че можем да
направим всичко, което поискаме, че имаме
всичко, за да изградим реалност по наша мярка, е
не само много опасна илюзия за това, което ни
заобикаля, но и тъмен нарцистичен делириум.
Отровата е в дозата. Ако се примирим, защото
вярваме, че не можем да направим нищо и че
съдбата е предопределена, то играта, наречена
живот, ще бъде изпълнена с болка и със сигурност
много скучна. При другата крайност – да изпаднем
в делириума на всемогъществото, получените
шамари ще бъдат от такъв калибър и толкова
необходими, че или ще полудеем, или ще изпаднем
60
в депресия, която да възвърне усещането ни за
реалност.
Между едното и другото бихме успели да
развием своята осъзнатост за това, докъде можем
да стигнем, стъпка по стъпка, като се трудим и
полагаме усилия да учим и да увеличаваме
способностите си за разбиране, обич и действие.
Най-важното вероятно е да не спираме да си
задаваме въпроси и да посяваме всеки ден семената
на желаното, да създаваме нови обстоятелства, да
се подготвяме за момента, в който ще разцъфне
възможността, която ще ни отвори вратите към
нова, желана и дългоочаквана реалност – онази, за
която сме се готвили. Може би добрият късмет е
чисто и просто комбинация от подготовка и
възможност. Първото зависи от нас, второто не
толкова, въпреки че с повече практика – кой знае.
И при тази подготовка за играта, наречена живот,
решаваща роля има намерението, изразено във
воля и посвещаване за превръщането на копнежа в
реалност.
Уди Алън, този блестящ майстор, е казал: „Отне
ми само четиридесет години да постигна внезапен
успех“. Ами това е. Да се захващаме.
61
Онези, които анализират безкрайно преди да
направят крачка, прекарват живота си на един
крак.
***
Отказалите се са повече от провалилите се.

СЕНЕКА
***
Разчупете личните си граници, строшете

наложените бариери, мобилизирайте волята си,
изисквайте свободата като свое право, бъдете,
каквито искате да бъдете. Открийте какво
искате да правите и направете всичко възможно,
за да го постигнете.
РИЧАРД БАХ
***
Започни, като правиш необходимото, след

това – възможното и накрая ще направиш
62
Започни от началото и продължавай, докато
стигнеш до края. Там спри.
ЛУИС КАРОЛ
***
Търпението е по-мощно от силата.

ПЛУТАРХ
***
Можем да постигнем, каквото желаем, ако

направим достатъчно опити.
ХЕЛЪН КЕЛЪР
***
Не работете по-усилено. Направете го по-

интелигентно.
КЕН БЛАНЧАРД
***
Могат да го направят, защото вярват, че

могат.
ВЕРГИЛИЙ
63
Няма големи таланти без голяма воля.
***
Нашата основна слабост винаги е в това, че се

отказваме. Единственият правилен начин да
успеем е да опитаме още един път.
***
Няма нищо толкова могъщо, колкото навика.

ОВИДИЙ
***
Нашият късмет не се намира извън нас, той е в

самите нас и в нашата воля.
ЮЛИУС ТРОС
***
Никога не може да бъде постигнато нещо без

велики личности, а личностите са велики
единствено ако имат решимост за това.
ШАРЛ ДЕ ГОЛ
64
Много хора смятат, че да имаш талант е
късмет, малко са обаче онези, които мислят, че
късметът може и да е въпрос на талант.
ХАСИНТО БЕНАВЕНТЕ
***
Късметът е оправданието на неуспелите.

ПАБЛО НЕРУДА
***
Човешките същества сме създадени, за да

преодоляваме себе си и сме наистина самите ние,
когато се надминем.
ХЮСТЪН СМИТ
***
Пътят в гората се раздвояваше и аз, аз поех

по-малко утъпкания. И това промени всичко.
РОБЪРТ ФРОСТ
***
Твоите решения, а не случаят, предопределят

съдбата ти.
ДЖИЙН НИДИЧ
65
Реши какво искаш, реши какво си склонен да
дадеш в замяна.
Установи своите приоритети и се залавяй за
работа.
X. Л. ХЪНТ
***
Съществува врата, през която влиза щастието.

Но вие държите ключа от нея.
ЯПОНСКА ПОГОВОРКА
***
Бъди, какъвто си наистина.

Открий своя талант и цел в живота.
Така ще започнеш да правиш, каквото обичаш, а
когато правиш нещо с любов, ще получиш каквото
ти трябва.
ЕРИХ ФРОМ
***
Първо открий какво искаш да бъдеш; след това

направи, каквото трябва да направиш.
ЕПИКТЕТ
66
Един човек не е напълно обусловен и установен;
той самият определя дали да се потопи в
ситуациите, или да им се противопостави. Казано
с други думи, човек в крайна сметка сам определя
себе си. Човек не се ограничава единствено до
съществуване, а винаги решава какво ще бъде
това съществуване и какво ще се случи в
следващия миг.
***
Само когато има воля за постигане на

невъзможното се постига възможното.
АНРИ БАРБЮС
***
Късметът на гениите се дължи на 1%

вдъхновение и 99% потене.
***
От всички средства, които водят към късмета,

най-сигурните са постоянството и работата.
МАРИ Р. РЕБО
67
Силно вярвам в късмета и откривам, че колкото
повече работя, толкова повече късмет имам.
СТИВЪН ЛИЙКОК
***
Всички имат талант. Но рядко някой има

волята да преследва таланта до тъмното място,
което обитава.
ЕРИКА ДЖОНГ
***
Нищо не се е променило. Промених се аз,

следователно, всичко се е променило.
***
Късметът облагодетелства само

подготвените умове.
АЙЗЪК АЗИМОВ
***
Думата случайност е богохулство;

нищо под слънцето не е случайно.
ДОРИС ЛЕСИНГ
68
– Учителю, търся, но не намирам!
– Спри да търсиш и създай подходящите
условия, за да получиш!
АЛЕХАНДРО ХОДОРОВСКИ
***
Талантът е нещо обичайно.

Има недостиг не на интелигентност,
а на постоянство.
ДОРИС ЛЕСИНГ
69
Глава 7
Жадувано щастие
Много хора пропускат малките радости,

докато чакат голямото щастие.
ПЪРЛ БЪК
Обществото ни е превърнало щастието в обект, в

нещо, което да постигаме, в нещо, до което да се
доберем. От тази перспектива го бъркаме с
комфорта, удоволствието или благосъстоянието,
които, въпреки че ни насочват към него, не са
същото.
Наистина е трудно да бъдем щастливи, ако
непрекъснато и изтощително търсим да открием в
какво се състои щастието. Защото то не е място, до
което да достигнем, то е по-скоро начин на
движение. То не е дестинация, а нещо, което
възниква, докато вървим. И докато има хора, които
преследват щастието, други го създават като
обичат, показват, развиват своето съзнание,
полагат грижи да съхранят важните неща или като
разпръскват шепи радост сред онези, които ги
заобикалят, и докато го правят, се чувстват
щастливи.
70
В свят, в който все по-често се бъркат стойност с
цена, в който преставаме да ценим същественото,
всички виждаме, че нещастието, депресията и
изтощението не престават да се увеличават.
Въпросът е, че хапчетата няма да ни донесат
щастие, както няма и да ни освободят от тези
злини, от които се оплакваме днес повече от
всякога. Те също така претендират да заличат
тъгата, да я премахнат като нещо ненужно, нещо
неудобно. А това е огромна грешка: тъгата е
насъщно необходима, за да ни направи хора –
скромни, състрадателни, осъзнати. Дори повече –
благодарение на тъгата разпознаваме радостта,
веселието, щастието.
Тогава къде е щастието? Къде да го търсим?
Може би, вместо да го търсим, бихме го открили
тук и сега. Когато пътуваме сред думите на
мъдреците, които толкова са размишлявали или са
били дарени с озарение, откриваме, че животът е
изкуство и че всичко прекрасно, породено от него,
също е изкуство. Освен това в изкуството да
живеем разбираме, че щастието не се търси – то се
открива; че щастието не е в нещата, а се влага в тях;
че повече от дестинация, то е самото пътуване; и
че, в крайна сметка, това е език, който можем да
развием, защото зависи от нас. Тогава ние можем
да създаваме щастието като изкуство чрез
посвещаване, доброта, благодарност, щедрост,
71
осъзнатост, нежност и любов. Дано животът ви
бъде щастлив, защото така го искате, създавате,
правите, въпреки хилядите аргументи, които биха
ви навели на мисълта за обратното.
***
Никога няма да бъдеш истински щастлив, ако

непрекъснато търсиш да откриеш в какво се
състои щастието.
Никога няма да живееш истински, ако
непрекъснато търсиш смисъла на живота.
АЛБЕР КАМЮ
***
Както нямаме право да потребяваме

богатство, без да допринасяме за него, така
нямаме право и да се ползваме от щастие, без да
го създаваме.
***
Вратата на щастието се отваря навътре,

трябва малко да се отдръпнем, за да се отвори -
ако я бутаме, се затваря все по-плътно.
СБОРЕН КИРКЕГОР
72
Някои преследват щастието, други го
създават.
НАРОДНА МЪДРОСТ
***
Понякога радостта ти е причина за твоята

усмивка, но понякога усмивката ти може да бъде
причина за твоята радост.
ТИК НАТ ХАН
***
Там, където има радост, има творчество.

Колкото по-богато е творчеството, толкова
по-дълбока е радостта.
АНРИ БЕРГСОН
***
Ако се вгледате в човек, който е наистина

щастлив, ще видите, че той строи кораб,
съчинява симфония, възпитава децата си,
засажда далии в градината си или търси яйца на
динозавър в пустинята Гоби. Няма да го видите
как търси щастието си, все едно е огърлица,
плъзнала се зад радиатора.
В. БЕРАН ВОЛФ
73
С всяка минута, в която си сърдит, губиш 60
секунди щастие.
НЕИЗВЕСТЕН
***
Има само един начин да сме щастливи: да

живеем за другите.
ЛЕВ ТОЛСТОЙ
***
Да живеем за другите не е само морален закон,

това е и законът на щастието.
АВГУСТ КОНТЕ
***
Щастието не е в нещата, които правиш, а в

начина, по който ги правиш: с щастие.
ХОСЕ МАРИЯ ДЕ ЛА ФУЕНТЕ
***
Щастието е направление, а не място.

СИДНИ ДЖ. ХАРИС
74
Колко много губят онези, които само печелят
пари!
НАРОСКИ
***
Най-щастливият човек е този, който създава

щастие за най-голям брой себеподобни.
ДЕНИ ДИДРО
***
Щастието в нашия живот зависи от

спокойствието на нашето съзнание.
ОЛИВЪР ГОЛДСМИТ
***
Постарай се винаги да бъдеш щастлив, защото

никога знаеш кой може да се влюби в усмивката
ти.
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
***
Сведох света до своята градина и сега виждам

колко е наситено всичко, което се случва.
ХОСЕ ОРТЕГА И ГАСЕТ
75
Внимавайте с тъгата: превръща се в навик!
ГЮСТАВ ФЛОБЕР
***
Ако наистина искаш да бъдеш щастлив, не се

изкушавай да сравняваш сегашния момент с други
от миналото, на които не си успял да се насладиш,
защото си ги сравнявал с тези от бъдещето.
АНДРЕ ЖИД
***
Понякога си струва за малко да престанем да

преследваме щастието и просто да бъдем
щастливи.
THE COCLE BUR
***
Щастието е пеперуда, която не се оставя да

бъде хваната, но ако седнеш спокойно, може да
кацне на ръката ти.
НАТАНИЕЛ ХОТОРН
***
76
Тъй като не знаеш какво ще ти донесе
утрешният ден, можеш да си позволиш да бъдеш
щастлив днес.
ОМАР ХАЯМ
***
Извърших най-тежкия от всички грехове. Не бях

щастлив. И нека глетчерите на забравата ме
повлекат и погубят, безмилостни.
Моите родители ме създадоха за рискованата и
прекрасна игра, наречена живот, за земята,
водата, въздуха, огъня. Подведох ги. Не бях
щастлив. Не изпълних младата им воля. Умът ми
се отдаде на изкуство и, безсмислено, започна да
плете лъжливи симетрии.
Завещаха ми смелост. Аз не бях смел. А тя не ме
оставя. До мен винаги стои сянката на моето
нещастно съществуване.
ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС
***
Има хора, които са щастливи, но още не са го

разбрали.
ВОВЕНАР
***
77
Максималната степен на силата е да не
изпитваш страх. Но страхът не зависи от
волята. Затова трябва да усъвършенстваме своя
дух. Без по-цялостна подготовка ние не можем да
победим страха. А когато се страхуваме, не
можем да бъдем щастливи.
РАЙМОН ПАНИКАР
***
Не е лесно да открием щастието в самите нас,

но е невъзможно да го открием на друго място.
АГНЕС РЕПЛИЪР
78
Глава 8
Свята човешка любов
– Какво е любовта? – попитал ученикът.

– Пълното отсъствие на страх – отговорил
учителят.
– А от какво се страхуваме? – отново попитал
ученикът.
– От любовта – отговорил учителят.
Въведението в тази глава, без съмнение е най-

трудното; как се говори за любов в едва шест
абзаца? Звучи наистина като шега, дори като
престъпление.
В любовното чувство се съдържа всичко.
Любовта е живот, животът е любов. В нежността, в
целувката, в ласката, желанието, фантазиите,
играта, жаждата, отприщената страст, радостта от
кулминацията, в прегръдката, в която двама души
се сливат в едно, се съдържа животът.
Също и в приятелството, в добрия разговор, в
подаръка, във внимателното слушане, разбиращия
поглед, компанията, жеста, детайла, се съдържа
животът.
79
В пълното посвещаване, онова, което
изживяваме в любовта си към нашите деца, в
абсолютната готовност да дадем живота си за тях,
ако това се наложи, без колебание, се съдържа
любовта, съдържа се животът, съдържа се всичко.
Не зная какво още да кажа... Може би просто
остава да се докоснем до любовта от различни
измерения. Без никакво съмнение, тази глава
заслужава цяла енциклопедия, в която да се събере
всичко, казано за любовта. Защото да говорим за
любовта и най-вече – да я прилагаме във
всичките ѝ прояви, би спестило много злини на
нашия вид и на земята, която ни е приютила.
Предлагам кратък аперитив за природата на
любовта, която не е друго, освен желанието ни
любимия човек да е добре, да се чувства добре, да
расте, да се развива. Любовта е грижа. Надявам се
да се насладите на аперитива... и най-вече,
четенето да ви призове да обичате и да бъдете
обичани.
80
Зависимостта поражда страх. Ако аз завися от
вас емоционално, психически или духовно, ще бъда
ваш роб и следователно ще се страхувам от вас.
Това не е мнение, това е факт.
***
Страхливите не са в състояние да показват

любов.
Това е запазена привилегия на смелите.
***
Най-хубавият подарък, който можем да

направим на друг човек, е не само да споделим с
него нашите ценности, но и да му покажем
неговите собствени.
БЕНДЖАМИН ДИЗРАЕЛИ
***
Всичко, което не се дава, се пропилява.

ИНДУИСТКА ПОГОВОРКА
81
Истинската любов не е нищо друго освен
непреодолимо желание да помогнем на някой да
бъде такъв, какъвто всъщност е.
***
Бъди любезен, когато имаш възможност.

Винаги имаш възможност.
ДАЛАЙ ЛАМА
***
Онова, което дадеш от себе си, ще се превърне

в твоето богатство.
КАРЛОС НЕСИ
***
Каквото даваш, на себе си го даваш.

Каквото не даваш, от себе си го отнемаш.
***
Най-възвишената участ на един човек е повече

да служи, отколкото да управлява.
АЛБЪРТ АЙНЩАЙН
82
Ето моята тайна – каза лисицата, – много е
проста: можем да видим хубавото само със
сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
***
Осъзнаващият своята отговорност пред човек,

който го очаква с цялата си обич, или пред
незавършено произведение на изкуството няма да
може никога да пропилее живота си. Той знае
отговора на повечето „защо“ на своето
съществуване и ще може да понесе почти всяко
„как“.
***
Когато дойде смъртта, няма да ни съдят по

количеството свършена работа, а по обема
любов, който сме вложили в нея.
МАЙКА ТЕРЕЗА
***
83
В любовта няма его. В егото няма любов.
АУРОБИНДО
***
Който дава, получава.

Който забравя за себе си, намира.
***
В мига на своята смърт отнасяш със себе си

само онова, което си дал.
ЛУЧАНА Г1РЕНУШИ
***
Ако съдиш хората, не ти остава време да ги

обичаш.
МАЙКА ТЕРЕЗА
***
Смехът е най-краткото разстояние между

двама души.
84
Да обичаш е да намериш своето богатство
извън себе си.
АЛЕН
***
Любовта побеждава всичко.

ВЕРГИЛИЙ
***
Няма по-вярна смърт от това да не обичаш.

РЬОНЕ БАРЖАВЕЛ
***
Умиращият не може да вземе със себе си всичко,

което е постигнал, но взема със себе си всичко,
което е дал.
МАМЕРТО МЕНАПАСЕ
***
Обичайте хората, защото това сте вие.

НИКОС КАЗАНДЗАКИС
***
85
Приятелството между хората никога не е
даденост, то трябва да се покорява неспирно.
СИМОН ДЬО БОВОАР
***
Има два начина да бъдеш човек сред човеците.

Първият е да засилваш своята различност,
вторият – да задълбочаваш единението.
АНДРЕ МАЛРО
***
Мекотата е по-силна от твърдостта, водата е

по-силна от скалата, любовта е по-силна от
насилието.
***
Ако искаме да имаме свят, изпълнен с мир и

справедливост, трябва решително да поставим
интелекта в услуга на любовта.
***
86
Ако обичаха повече,
щяха да говорят по-малко.
ГЕРТРУДА ОТ НИВЕЛ
***
Земята е моят дом,

човечеството – моето семейство.
ХАЛИЛ ДЖУБРАН
Любовта е не просто чувство, тя е изкуство.

***
Да обичаш означава да поемеш най-големия

риск.
Да повериш бъдещето и щастието си в ръцете
на друг.
Означава да се довериш безрезервно на някого.
Да се признаеш за уязвим.
И така те обичам аз.
ХЕЛЪН ТОМСЪН
***
87
Тогава разбрах смисъла на най-голямата тайна,
които човешката поезия, мисъл и кредо се
опитват да ни предадат: спасението на хората е
в любовта и чрез любовта. Разбрах как човек,
лишен от всичко на този свят, все пак може да
познае щастието, дори и за миг, когато види
любимо същество. Когато човек е в състояние на
пълно отчаяние, без да може да се изрази чрез
положително действие, когато единствената му
цел се ограничава до понасяне на страданията
правилно и достойно, то той може, въпреки
всичко, да се реализира чрез любовното съзерцание
на образа на обичано от него същество.
***
Отхвърляме обичта и близостта с хората,

сякаш очакваме, че ще дойдат по-добра обич и
близост. Но откъде и кога? Утрешният ден ще
бъде като днешния. Пропиляваме живота си,
докато се готвим да живеем.
***
88
Случвало ми се е с някого, когото обичам, да
изпитам гняв от страха си да не се окаже
несподелена любовта, с която го обсипвам.
Но вече мисля, че няма несподелена любов,
наградата е сигурна по един или друг начин.
Обичах пламенно един човек и моята любов
остана несподелена.
Въпреки това онази любов ме накара да напиша
тези редове.
УОЛТ УИТМАН
***
Научете се на всяка цена да служите истински,

наистина да се посвещавате, наистина да
мислите за нещата, вместо за себе си; това е
единственият начин да излезете от своята
пустиня.
***
Не се отнасяй с презрение към никого: дори и

един атом прави сянка.
ПУБЛИЙ СИР
***
89
Ако бог не е Любов, не си заслужава да
съществува.
ХЕНРИ МИЛЪР
***
Само след като намеря себе си мога да помагам

на другите. И ако трябва да помогна, трябва да
разбирам напълно и, най-вече, да изпитвам
безкрайна любов.
***
Ако можете да ме обичате за това, което съм,

ще бъдем по-щастливи.
***
Създаваме си маска, за да се срещаме с маските

на другите.
А след това се питаме защо нямаме кого да
обичаме, защо се чувстваме толкова самотни.
ЕСХИН
Обливайте хората, които обичате, с любов.

ДЖЕЙМС ТЕЙЛЪР
90
91
Глава 9
Просветление и реализация
Целта на живота е духовното израстване, а не

успехът извън нас.
АУРОБИНДО
Думата успех ми причинява неудобство.

Вероятно защото този термин е изкривен и се
бърка с лесните постижения, с постигане на
именитост без ангажимент, без почтеност или без
усилия, или с клишетата, свързани по-скоро със
суетата, отколкото с истинска реализация.
По своята етимология „успех“ (на исп. exito –
бел. ред.) произлиза от латинската дума „exius“, а
тя от своя страна произлиза от „exitere“, което
означава „излизане“. В такъв случай можем да
предположим, че истинското значение на успеха
може да се оцени единствено в края на нашия
живот, при „излизане“ от него. Тогава можем да
направим нашата екзистенциална равносметка на
суми и баланси и да видим светлосенките на
нашето пътуване. Вероятно само тогава ще имаме
достатъчна перспектива, за да оценим какво сме
научили, какво ни остава, кое си е струвало
усилията, кое е било наистина важно, какво ни е
92
накарало да пораснем и, най-вече, какво сме
оставили около нас.
В сравнение с „успех“, намирам думата
„реализация“ за много по-приветлива, силна,
взискателна, изразителна. Реализацията
предполага постигане на нещо реално, правене.
Реализацията също ни навежда на мисълта за
осъществяване на копнеж, но без суета и
педантизъм, без шума на външното. И което е по-
важно, реализацията съдържа осъзнаване,
разбиране, пробуждане.
Освен това реализацията е свързана с
просветление и в същото време е дискретна и
скромна, и говори за съществени постижения на
нашата psike, на нашата душа, потенциал; докато
успехът е показен, много често арогантен, защото
е насочен повече към материята, и да имаш успех в
никакъв случай не е гаранция за просветление.
Това е причината, поради която предпочетохме да
съберем афоризми, цитати и текстове на мъдреци
именно на тази тема. Защото всичко, което те ни
казват, е свързано повече с реализация, отколкото
с успех. Както ще видите, те са разбирали за какво
става въпрос.
Надявам се да ви вдъхновят.
93
Знаем какви сме, но не знаем какви можем да
бъдем.
УИЛЯМ ШЕКСПИР
***
За да станеш такъв, какъвто можеш да бъдеш,

започни с отказване от това, което си.
УЧИТЕЛЯТ ЕКХАРТ
***
Едно дърво изпъква с това, че е повече от дърво

и никой всъщност не знае как точно го прави.
Няма начин да имитираме дърво. Единствено
бихме могли да бъдем като него. По същия начин,
когато един човек проявява необикновени
способности в нещо, той изпъква с това съвсем
естествено.
АЛЪН УОТС
***
Първата и най-важна победа е покоряването на

самия себе си.
ПЛАТОН
94
Градини не се правят, като кажеш „Колко е
красиво!“ и отидеш да седнеш на сянка.
РЪДИАРД КИПЛИНГ
***
Изгубеният рай се намира единствено в самите

нас.
***
Колкото по-мъдър и по-могъщ е един учител,

толкова по-бързо се реализира делото му.
И толкова по-просто е.
КАРЛОС КАСТАНЕДА
***
Аз не мога да ви науча на нищо, мога само да ви

помогна да намерите знанието в самите вас,
което е много по-добре от това да ви предам
малкото мъдрост, която притежавам.
СОКРАТ
***
95
Според мен, задачата на човек трябва да е
двойна: от една страна, да търси и следва
състоятелна траектория, по която да изгради
себе си, а от друга, пред лицето на
непредвидимото да запазва поведение, достойно
за човешко същество. Това, всъщност, не са две
различни цели – когато се изгражда, човек издига
достойнството си и само ако го прави достойно,
има смисъл да се изгражда.
ХОСЕ ЛУИС САМПЕДРО
***
Сей, за да бъдеш себе си.

РЕНЕ ХУАН ТРОСЕРО
***
Човекът е изграден от своята вяра.

Той е това, в което вярва.
БХАГАВАД ГИТА
***
„Съмнявай се и ще научиш". Съмнението е най-

важният куфар в багажа на гениите и е това,
което най-много липсва в този на фанатиците.
ЕДМЪНД ФИШЪР
96
Трансценденталното не се проявява, когато
надхвърлим човешкото ниво, а когато признаем
това човешко ниво, когато признаем слабостта
си.
КАРЛФРИД ДЮРКХАЙМ
***
Основният проблем на този свят е, че глупците

и фанатиците са уверени в себе си, докато
интелигентните хора живеят, изпълнени със
съмнения.
БЪРТРАНД РЪСЕЛ
***
Винаги съм бил човек, който търси, и

продължавам да бъда такъв, но вече не търся сред
звездите и в книгите, а започвам да се вслушвам в
учението, което ми предава моята кръв.
***
Неправилно разчитаме света и след това
твърдим, че той ни мами.
РАБИНДРАНАТ ТАГОР
97
Не се старая да танцувам по-добре от никого.
Просто се старая да танцувам по-добре от мен
самия.
МИХАИЛ БАРИШНИКОВ
***
Не бързай, върви бавно, защото единственото

място, до което трябва да достигнеш, е до самия
теб. Върви бавно, не бързай, защото твоето дете
Аз, вечно новородено, не може да те следва.
ХУАН РАМОН ХИМЕНЕС
***
Няма значение какво чувстваме или знаем,

нямат значение нашите способности или
таланти, само действието им вдъхва живот.
Мнозина от нас разбират понятия като
ангажираност, кураж и любов, но да знаеш
всъщност означава да правиш. Правенето води до
разбиране и действията превръщат знанието в
мъдрост. Не може да се прекоси морето само с
гледане.
РАБИНДРАНАТ ТАГОР
***
98
Да бъде честен със самия себе си е най-
смисленото усилие, което човек може да направи.
ЗИГМУНД ФРОЙД
***
Дали ще ме озари вдъхновението не зависи от

мен. Единственото, което мога да направя, е да се
погрижа да ме завари работещ.
ПАБЛО ПИКАСО
***
Който търси същинското си аз, в същото време

търси смисъла на живота, защото най-
съкровеното аз е еднакво при всички хора.
***
И чак когато достигнеш

върха на планината,
ще започнеш да се изкачваш.
***
Да живееш означава да създаваш.

СТЕФАН ЦВАЙГ
99
Ние не виждаме нещата такива, каквито са.
Ние ги виждаме такива, каквито сме ние.
АНАИС НИН
***
Това, което човек мисли за себе си, определя, или

по-точно, насочва неговата съдба.
ХЕНРИ ДЕЙВИД ТОРО
***
Когато човек не може да намери себе си, той не

може да намери нищо.
***
Докато един човек расте той не остарява.

ВИТУС Б. ДРЬОШЕР
***
Най-съкровеното ,,аз“ е Бог, той е

„Смисълът“.
100
В този свят успява единствено онзи, който
става и търси обстоятелствата, и ако не ги
намери, ги създава.
***
Нашите мечти са единствените лъжи, които

могат да престанат да бъдат такива.
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
***
Проблемът в живота е в това, че когато ти

липсват съществени неща, започваш да търсиш
убежище в успеха.
ДЖОРДИ НАДАЛ
***
Научи се да живееш и ще съумееш да умреш
добре.
КОНФУЦИЙ
101
– Моля ви да ме извините – казала едната риба
на другата, – вие сте по-възрастна и имате
повече опит, и вероятно ще можете да ми
помогнете. Кажете, къде мога намеря онова
нещо, което се нарича Океан? Търся го навсякъде,
но без резултат.
– Океанът – отговорила възрастната риба – е
там, където си в момента.
– Това?! Но това е само вода. Аз търся Океана –
отвърнала младата риба и си тръгнала
разочарована, за да търси на друго място.
***
Приеми един човек, какъвто е, и той ще

продължи да бъде такъв.
Приеми един човек, какъвто може да бъде, и
той ще се превърне в това, което може да бъде.
***
Кое е най-важното Ви постижение?

Аз самият.
ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ
***
102
Духът, освободен от своята лампа, казал на
рибаря:
– Поискай три желания и аз ще ги изпълня. Кое
е първото ти желание?
След като помислил малко, рибарят казал:
— Искам да ме направиш толкова умен, че да
мога да направя идеалния избор на другите две
желания.
– Готово – казал духът. – И сега кои са
останалите ти желания?
Рибарят помислил отново и отговорил:
– Благодаря ти. Нямам други желания.
СУФИСКА ПРИКАЗКА
103
Глава 10
Проникновена мъдрост
Търсете, докато четете, и ще намерите,

докато размишлявате.
САН ХУАН ДЕ ЛА КРУС
Пътуването сред думите, които лекуват, почти е

стигнало своя край и, както е с всяко пътуване, то
надхвърля повърхностното и привидното. Това е
пътуване към себе си. Тръгваме от вкъщи и стигаме
до вкъщи, за да разберем, че там, както гласи
традицията, има съкровище. Съкровище, което
преди не сме откривали, защото не сме знаели как,
въпреки че винаги е било там. Дано тези бисери от
мъдрост, тези думи, имащи дарбата да изцеляват,
да са отворили пролука във вашите мисли и
преживявания и да са ви разкрили богатството,
което притежавате, богатството, което сте.
Защото, за да се откриват съкровища, човек
трябва да умее да ги разпознава, а разпознаването
на всяка умствена, емоционална, материална или
духовна ценност е възможно единствено чрез
ключа на мъдростта.
Може да се предаде знание, но не и мъдрост. Тя
може да се предложи в желанието да бъде
104
споделена, но да се приеме мъдрост не е толкова
просто, не е като да протегнеш ръка и да приемеш
дар, или да го изпиеш, сякаш е най-свещеният
еликсир. Мъдростта не се вгражда, а възниква. Тя
трябва да намери в душата място, на което да
покълне. Мъдростта не допуска трансплантация.
Тя е като семе, попаднало в плодородна почва. Ние
просто трябва да създадем обстоятелства, при
които семената, предложени от другите или
предложени от живота чрез нашите изживявания,
да могат да попаднат и покълнат в почвата на
нашето вътрешно пространство, на съществото ни.
Затова трябва да полагаме грижи за най-
съществената ни първична материя, както го прави
градинарят, за да разцъфне раят.
В тази глава съм подбрал текстове, чието четене
и обмисляне са семената за вашата вътрешна
градина. Надявам се да покълнат с цялата мощ,
която носят в себе си.
Пожелавам ви живот, изпълнен със светлина и
мъдрост.
105
Трябва да се научиш да бъдеш толкова тих, че
да можеш да чуваш гласа на истинното, което
живее в теб, и след това, да можеш да го
разпознаваш в другите.
МАРИАН РАЙТ ЕДЕЛМАН
***
Да живееш означава сам да откриеш какво е

истина. Човек може да го направи единствено
когато е свободен, когато вътре в себе си
изживява постоянна революция... Ако човек
непрекъснато си задава въпроси, непрестанно
наблюдава и научава, той намира истината,
намира Бог или любовта. И истината, Бог или
любовта намират него. Целта на обучението е да
изкорени, отвътре и отвън, страха, който
разрушава мислите, човешките отношения и
любовта.
***
Ако искаме да живеем не от момент на момент,

а като наистина осъзнаваме своето
съществуване, то нашата най-неотложна и
трудна задача е да открием смисъла на живота
си. Както вече знаем, много хора са изгубили
106
желанието да живеят и са престанали да
полагат усилия, защото този смисъл им е убягнал.
Разбирането на смисъла на живота не се
придобива изведнъж на определена възраст, нито
когато човек достигне хронологична зрялост, а
точно обратното – достигането до вярното
разбиране на смисъла на живота или на това,
какъв би трябвало да бъде той, означава, че човек
е психологически зрял. Това постижение е
крайният резултат от дълго развитие: във всеки
етап търсим, и трябва да сме в състояние да
намерим, малката част от смисъла,
съответстваща на нивото на развитие, до което
вече е достигнал умът ни. [...] За да постигнем
още по-дълбок смисъл, трябва да можем да
надхвърлим тесните ограничения на
съществуване, сведено до самите нас, и да
вярваме, че всеки човек има важен принос към
живота; ако не сега, то в бъдеще. Това усещане е
необходимо, ако човек иска да бъде доволен от
себе си и от онова, което прави. За да не зависи от
капризите на живота, човек трябва да развива
вътрешните си ресурси така, че собствените му
емоции, въображение и интелект да се допълват
и обогатяват взаимно. Нашите положителни
емоции ни дават сили, за да развиваме
рационалността си; единствено надеждата ни
107
поддържа в предизвикателствата, които
неизбежно срещаме.
БРУНО БЕТЕЛХАЙМ
***
Когато срещнеш добър човек, подражавай му.

Когато срещнеш лош човек, изследвай сърцето си.
КОНФУЦИЙ
.
***
Ако се замислим в какво намира смисъл човекът

от улицата, ще открием, че има три начина да
придадем смисъл на живота: първият е като
изпълним задължение или създадем работа;
вторият, като почувстваме нещо или срещнем
някого; казано с други думи, можем да открием
смисъла не само в работата, но и в любовта. Но
най-важен е третият: когато се окажем
изправени пред ситуация, която не можем да
променим, сме призовани да дадем най-доброто
от себе си, да се издигнем над самите себе си и да
израснем, надминавайки собствените си предели;
с една дума, да трансформираме себе си. Това се
отнася за всеки един от компонентите на
класическата триада – болка, вина и смърт, –
когато успеем да превъзмогнем страданието и да
108
го превърнем в успех и човешко постижение; да
открием във вината възможност да се променим
към по-добро; и да видим в преходността на
живота стимул за предприемане на отговорно
действие.
***
Да спечелим уважението на интелигентните

хора и любовта на децата. Да ценим красотата
на природата и на всичко, което ни заобикаля. Да
търсим и насърчаваме най-доброто у другите. Да
се принесем в дар на другите, без да искаме нищо
в замяна, защото като даваме, получаваме. Да
изпълним задача, като да спасим изгубена душа,
да излекуваме болно дете, да напишем книга или да
рискуваме живота си заради приятел. Да
празнуваме и да се смеем от сърце и да пеем с
възторг. Да имаме надежда дори в моменти на
отчаяние, защото, докато има надежда, има
живот. Да обичаме и да сме обичани. Да бъдем
разбрани и да разбираме. Да знаем, че някой е бил
поне малко щастлив, защото ни е имало. Това е
значението на успеха.
***
109
Благословени са тези, които умеят да се
присмиват на себе си, защото никога няма да
престанат да се забавляват.
Благословени са тези, които умеят да отличат
планина от камък, защото ще избегнат много
неудобства.
Благословени са тези, които умеят да почиват
и да спят без оправдание – ще се превърнат в
мъдреци.
Благословени са тези, които умеят да мълчат и
да слушат – всеки ден ще научават нови неща.
Благословени са тези, които са достатъчно
интелигентни, за да не се вземат насериозно – ще
бъдат ценени от своите съседи.
Благословени са онези, които проявяват
внимание към извънредните ситуации на другите,
без да се чувстват незаменими – ще бъдат
несекващ извор на радост.
Благословени са онези, които гледат сериозно на
малките неща и спокойно на сериозните неща – ще
стигнат далеч в този живот.
Благословени са онези, които умеят да оценят
една усмивка и да забравят един лош момент –
пътят им ще бъде озарен от слънце.
Благословени са онези, които умеят да
интерпретират доброжелателно действията на
останалите, дори и привидно – ще ги считат за
110
наивни, но това е справедливата цена на
благотворителността.
Благословени са онези, които преди да действат
мислят и преди да мислят се молят – ще избегнат
много глупости.
Но най-вече благословени са онези, които умеят
да разпознават Бог във всичко, което срещат – ще
постигнат светлината на мъдростта.
ТОМАС МОР
***
Истината не е статична. Истината винаги е

нова и може да бъде разбрана единствено от ум,
който умира от всяко натрупване, от богатия
опит и който затова е свеж, млад и невинен.
***
Често мисля за това, какво би трябвало да бъде

образованието на децата. Мисля, че им трябва
съвсем основно обучение, съвсем просто, чрез
което детето би научило, че живее във вселена, на
планета, чиито ресурси по-късно ще трябва да
пази, че зависи от въздуха, от водата, от всички
живи същества и че най-малката грешка или най-
малката проява на насилие може да разруши
111
всичко. Би научило, че хората са се убивали едни
други във войни, които са предизвикали
единствено други войни, и че всяка държава
преукрасява лъжливо своята история, за да ласкае
гордостта си. Би научило достатъчно за
миналото, за да чувства връзка с хората, живели
преди него, и да им се възхищава, когато го
заслужават, без да ги превръща в кумири, както и
да не идеализира настоящето или хипотетичното
бъдеще. Би се приобщило към книгите и
предметите едновременно; би научило имената
на растенията и на животните, без да прави
онези отвратителни дисекции, които са
наложени на децата и възрастните под
претекст, че изучават биология; би се научило да
оказва първа помощ на ранените; сексуалното му
образование би включвало присъствие при
раждане, психичното му образование – посещение
при тежко болни и мъртви хора. Биха му се
обяснили основни понятия на морала, без които
животът в обществото е невъзможен, указания,
които основното и средното образование вече не
се осмелява да дава. [...] По отношение на
религията, не би му се налагала никаква практика,
нито пък норма, но би му се казало по нещо за
големите религии в света, най-вече в неговата
страна, за да се пробуди уважението му и да се
разрушат някои отвратителни предубеждения,
112
преди да са се появили. Би било научено да обича
работата, когато тя е полезна, и да не допуска да
бъде подведено от измамна реклама, като
започнем от тази, която ще му предлага повече
или по-малко вредни лакомства, водещи до кариес
и бъдещ диабет. Със сигурност има начин да се
говори с децата за наистина важни неща, и то по-
рано, отколкото това се прави.
МАРГЬОРИТ ЮРСЕНАР
***
Учителю, ведри са всички мигове, които губим,

ако в това губене, сякаш във ваза, поставяме
цветя. Няма тъга, нито радости в живота ни.
Нека съумеем, мъдри неразумни, не да го живеем,
а да минем през него спокойни, открити и децата
да бъдат нашите учители, а очите ни да са
изпълнени с Природа... До реката, до пътя, както
се получи, винаги в леката отмора на живеенето.
Минава Времето, нищо не ни казва. Остаряваме.
Нека съумеем, почти злонамерени, да
почувстваме, че си отиваме. Безсмислено е да
правим дори и жест. Не се устоява на злия бог,
който винаги поглъща собствените си деца. Да
наберем цветя, да намокрим ръцете си леки в
спокойни реки, за да се научим и ние на
спокойствие. Като слънчогледи, винаги обърнати
113
към слънцето, от живота да си тръгнем тихо, без
да имаме дори и угризението, че сме живели.
ФЕРНАНДУ ПЕСОА
***
Вие ще можете винаги да имате онова, което

може да се купи с пари, но ще бъдете обречени да
виждате как именно най-доброто, най-
красивото, най-желаното не може да се купи с
пари. Най-доброто, най-красивото, най-
желаното на света може да се заплати
единствено с душата, както и любовта не може
да бъде купена, и ако някой притежава нечиста
душа, неспособна да прави добро или поне да вярва
в доброто, няма да има и достатъчно усет за най-
възвишеното и най-благородното, и ще си остане
завинаги с умаления образ, избледнял и размазан,
на света, който за собствено изтезание и нищета
са изковали мислите му.
***
Не зная къде съм, но знам че съм вътре в себе си.

Не зная какво е Бог, но Бог знае какво съм аз.
Не зная какво е светът, но знам, че е мой.
114
Не зная колко струвам, но умея да не се
сравнявам.
Не зная какво е любов, но зная, че се
наслаждавам на нейното съществуване.
Не мога да избегна ударите, но умея да им
противостоя.
Не мога да отрека насилието, но мога да отрека
жестокостта.
Не мога да променя света, но мога да променя
себе си.
Не зная какво правя, но зная, че това, което
правя, прави мен.
Не зная кой съм, но зная, че не съм незнаещият.
***
Дълбоко в себе си, всички знаем, че има някой,

който сме предопределени да бъдем. И можем да
усетим, когато постепенно се превръщаме в този
някой. Обратното също е вярно: усещаме, когато
нещо не съвпада, и не сме човекът, който сме
предопределени да бъдем. Съзнателно или
несъзнателно, всички търсим отговори, като се
стараем да научим уроците на живота. Вървим
слепешком от страх и вина. Търсим смисъл, любов
и власт. Опитваме се да разберем страха,
загубата, времето. Стараем се да разберем кои
115
сме и какви можем да станем всъщност. Въпреки
това много често търсим в парите, в социалното
положение, в „перфектната“ работа или на други
места, за да открием единствено, че тези неща са
лишени от смисъла, който сме очаквали да
намерим, и че те дори предизвикват в нас
безпокойство. Да се следват тези фалшиви
посоки, без по-дълбоко разбиране на тяхното
значение, ни оставя неизбежно с усещането за
празнота, с убеждението, че животът има много
малко или дори никакъв смисъл, че любовта и
щастието са само мираж. Тогава защо да чакаме
до края, за да научим уроците, които бихме могли
да научим сега? Урока за страха, за вината, за
гнева, за прошката, за посвещаването, за
времето, за търпението, за любовта, за
отношенията, за играта, за загубата, за властта,
за автентичността и за щастието. Доведени сме
на земята, за да научим своите собствени уроци.
Никой не може да ни каже кои са; да ги открием
е част от нашето лично пътуване. Ще научим, че
не сме сами, а взаимно свързани, че любовта ни
кара да растем, че нашите отношения ни
обогатяват. Любовта е единственото, което
можем да притежаваме, съхраняваме и вземем
със себе си.
ЕЛИЗАБЕТ КЮБЛЕР-РОС
116
***
Не искам да знам как си изкарваш прехраната.

Искам да знам за какво жадуваш и дали се
осмеляваш да мечтаеш за онова, за което копнее
сърцето ти.
Не ме интересува твоята възраст. Искам да
знам дали би рискувал да изглеждаш глупав заради
любовта си, заради мечтите си, заради
приключението да си жив.
Не ме интересува кои планети са в квадратура
с твоята Луна. Искам да знам дали си достигнал
сърцевината на тъгата си, дали след
предателствата в живота си се отворил или си се
свил в себе си от страх от нова болка.
Искам да знам дали можеш да живееш с
болката, моята или твоята, без да се опитваш да
я прикриваш, да я отслабиш или лекуваш.
Искам да знам дали можеш да чувстваш
пълната радост, моята или твоята, дали можеш
да танцуваш неудържимо и да позволиш
възторгът да проникне в теб до върха на
пръстите на краката и ръцете, без
предпазливостта да те призове да бъдеш разумен,
да бъдеш реалист, да си припомниш
ограниченията, присъщи на човешката природа.
Не ме интересува дали това, което ми
разказваш, е истина. Искам да знам дали можеш
117
да разочароваш друг, за да останеш верен на себе
си; дали би могъл да понесеш обвиненията в
предателство и да не предадеш собствената си
душа...
Искам да знам дали можеш да виждаш
красотата дори когато не е приятна, всеки ден, и
дали можеш да направиш така, че животът ти
да извира от нейното присъствие.
Искам да знам дали можеш да живееш с
провала, моя или твоя, и изправен на брега на
езерото да извикаш на сребърната пълна луна:
„Да!“
Не ме интересува къде живееш, нито колко пари
имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш
след нощ, изпълнена със скръб и отчаяние,
изтощен и смазан, и да правиш необходимото, за
да нахраниш децата си.
Не ме интересува кого познаваш и как си
стигнал дотук. Искам да знам дали ще останеш
насред пожара с мен и няма да избягаш.
Не ме интересува къде, как и с кого си учил.
Искам да знам какво те крепи отвътре, когато
всичко наоколо се срива.
Искам да знам дали можеш да оставаш насаме
със себе си и дали наистина цениш своята
компания в моменти на празнота.
ОРАЯ МАУНТИН ДРИЙМЪР
118
Ако искаш да доловиш невидимото, наблюдавай
невидимото.
ТАЛМУД
***
Търси в себе си решението на всички проблеми,

дори на онези, които считаш по-скоро за външни
и материални. Тайната на отговора е винаги
вътре в теб; вътре в теб се намират всички
тайни. Дори за да си проправиш път в
девствената джунгла, дори за да издигнеш стена,
да построиш мост преди всичко трябва да
търсиш вътре в себе си тайната на отговора.
Вътре в теб вече са построени всички мостове.
Вътре в теб вече са изсечени всички бурени и
лиани, препречващи пътищата. Всички
архитектурни конструкции вече са изградени
вътре в теб. Попитай скрития архитект: той ще
ти разкрие формулите Преди да тръгнеш да
търсиш по-остра брадва, по-твърда кирка, по-
здрава лопата, влез в себе си и попитай... И ще
узнаеш най-важното за всички проблеми, ще ти
бъде дадена най-добрата формула и ще получиш
най-издръжливото от всички оръдия. И винаги ще
улучваш, защото в себе си носиш загадъчната
светлина на всички тайни.
119
***
Това, което научаваме в зряла възраст, не са

прости неща, като да придобиеш умение или да
получиш информация. Научаваме се да не се
саморазрушаваме, да не разпиляваме енергията си
заради безпокойство. Откриваме начина да се
справяме с напрегнати ситуации и че обидата и
самосъжалението са едни от най-токсичните
лекарства. Научаваме, че светът обожава
таланта, но възнаграждава характера.
Разбираме, че по-голямата част от хората не са
нито с нас, нито против нас, а са вглъбени в себе
си. Научаваме, в крайна сметка, че колкото и да се
стараем да угодим на другите, винаги ще има
хора, които да не ни обичат. Това е труден урок в
началото, но накрая се оказва окуражаващ.
ДЖОН ГАРДНЪР
***
„Живот“ не е неопределено понятие, а нещо

съвсем реално и конкретно, което определя
съдбата на всеки човек, различна и уникална във
всеки отделен случай. Нито един човек и нито
една съдба не могат да се сравняват с друг човек
или друга съдба. Нито една ситуация не се
120
повтаря и всяка изисква различен отговор; в някои
случаи ситуацията, в която се намира човек,
изисква той да предприеме някакво действие; в
други може да се окаже, че е по-добре да обмисли
и да извлече съответните заключения. А понякога
може да се окаже, че от човек се изисква
единствено да приеме съдбата си и да носи своя
кръст. Всяка ситуация се отличава със своята
уникалност и във всеки даден момент има само
един правилен отговор на проблема, породен от
тази ситуация.
***
Най-важното е да не преставаме да си задаваме

въпроси.
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН
***
Да си спомниш е най-добрият начин да

забравиш.
ЗИГМУНД ФРОЙД
121
122
Глава 11
Красотата
Помолих бадема:
„Братко, разкажи ми за Бог!“
И бадемът разцъфна.
НИКОС КАЗАНДЗАКИС
Това, изглежда, е последната част от това

пътуване. И казвам „изглежда“, защото от
красотата можем да започнем отново, в безкраен
цикъл, безброй пъти да начертаем жизнени
пътища, вътрешни и външни пътувания. Защото
може би именно търсенето на красотата в
различните ѝ проявления, е което ни движи.
Красивото ни въздейства, тласка ни, събужда
желанието, чувствата, възторга, копнежите.
Красотата дори може да ни накара да разчупим
схемите на нашето мислене и възприятия. Тя е
последното терапевтично средство. Изкуство,
което не лекува, не е изкуство.
Красивото ни пробужда и точно затова искам да
завърша това пътуване сред думите, които лекуват,
с няколко избрани текста, които съм чел хиляди
пъти, но въпреки това продължават да ме вълнуват.
Тук бих могъл да поместя и още много други,
123
защото са много хората, съумели да предадат
възвишеното чрез словото. И отново, нека това
бъде малка прелюдия, която да ни накара още
веднъж да осъзнаем какво е способна да сътвори
човешката душа.
Надявам се това пътуване да е било приятно за
вас и да сте намерили в думите на други своите
думи, своите собствени идеи. Други са ги
произнесли и написали, но ако сте изпитали
одобрение или вълнение, когато сте ги прочели, то
те сега са и ваши.
Желая ви живот, пропит от красота.
До скоро.
АЛЕКС
124
Днес, преди разсъмване, се изкачих на хълма,
погледнах към небето, обсипано с небесни
светила, и казах на душата си: когато опознаем
всички тези светове, и удоволствието и
мъдростта от всичко, което те съдържат, ще се
успокоим ли и ще бъдем ли доволни?
И отговори моята душа:
Не, ще покорим тези предели единствено, за да
продължим нататък.
УОЛТ УИТМАН
***
Всяко дете, което се ражда, носи със себе си

посланието, че Бог не е изгубил вяра в хората.
***
Ако ме попитат защо живея сред зелените

планини, бих се засмял тихо; душата ми е в мир.
Пъпката на прасковата следва движението на
водата; има друго небе и друга земя отвъд света
на хората.
ЛИ БО
***
125
Тези, които сме били в концентрационни лагери,
помним хората, които минаваха от барака на
барака, утешавайки другите, давайки им
последното си парче хляб. Може да са били малко
на брой, но предоставяха достатъчно
доказателства за това, че на човека могат да
отнемат всичко, освен едно: последната човешка
свобода – да избира своето отношение към
съвкупност от обстоятелства – за да начертае
своя собствен път.
***
След време човек разбира деликатната разлика

между това да държи ръка и да окове душа, и
човек разбира, че да обича не означава легло,
и че нечие присъствие не означава сигурност,
и човек започва да разбира,
че целувката не е договор и че подаръкът не е
обещание.
И човек започва да приема пораженията си
с вдигната глава и осъзнато,
и започва да гради своите пътища във свойто
днес,
защото основите на утрешния ден са
прекаленонесигурни, за да гради планове...
126
а бъдещето има свойството да се разпада по
средата.
И след известно време човек разбира,
че ако е прекалена, дори и топлината на
слънцето изгаря.
И човек засажда своя собствена градина и
украсява собствената си душа, вместо да чака
друг да му донесе цветя.
И човек разбира, че наистина може да издържи,
че наистина е силен,
че наистина е ценен,
и човек разбира и разбира...
И с всяка раздяла човек разбира.
АНОНИМЕН
***
Вземи ми хляба, ако искаш,

вземи ми въздуха,
но не и своя смях.
Не ми отнемай розата,
не ми отнемай копието, което от мен
изтръгваш.
Водата, която изведнъж
извира в радостта ти, внезапната сила на
растението, което те ражда.
Моята битка е трудна
127
и понякога се връщам с уморени очи защото съм
виждал
Земята да не се променя,
но когато влизаш, смехът ти
се издига до небесата, за да ме намери, и отваря
пред мен
всички врати на живота.
Любов моя, в най-мрачния час засмей се и ако
изведнъж видиш, че кръвта ми оцветява паважа
на улицата,
засмей се, защото твоят смях ще бъде нов меч
в ръцете ми.
Край есенното море смехът ти издига водопад
от пяна, а през пролетта, любов, обичам смеха ти
както цветето, което очаквах, синьото цвете,
розата на славната ми родина.
Смей се на нощта, на деня, на луната, на
кривите островни улици, смей се на непохватното
момче, което те обича,
но когато отварям очи и ги затварям, когато
стъпките ми изчезват, когато стъпките ми
отлитат, откажи ми хляба, въздуха, светлината,
пролетта, но никога не ми отнемай смеха си,
защото ще умра.
ПАБЛО НЕРУДА
***
128
Кажи ми, моля те, къде не си, в кое кътче мога
да не те виждам, къде мога да спя без спомена за
теб и къде да си спомням, без да изпитвам болка.
Кажи ми, моля те, къде мога да вървя,
без да виждам следите ти,
къде да тичам, без да си спомням за теб и къде
да се отпусна с моята тъга.
Кажи ми, моля те, кое е небето, което да няма
топлината на твоя поглед и кое е слънцето, което
само дава светлина,
а не и чувството, че ме зовеш.
Кажи ми, моля те, кое е кътчето,
в което не си оставила присъствието си.
Кажи ми, моля те, коя е мястото на моята
възглавница,
което да не крие спомени за теб.
Кажи ми, моля те, коя е нощта,
в която няма да дойдеш, за да бдиш над съня
ми...
Не мога да живея, защото ми липсваш и не мога
да умра, защото те обичам.
ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС
***
На първо място ти пожелавам да обичаш и

когато обичаш, да бъдеш обичан. И ако не се случи
така, да можеш да забравиш бързо, и когато
129
забравиш, да не таиш омраза. Желая ти да не се
случи така, но ако се случи, да съумееш да живееш
без да се отчаеш. Пожелавам ти още да имаш
приятели, които, дори и лоши и непоследователни
понякога, да бъдат силни и смели, и да има поне
един, на когото да можеш да разчиташ
безусловно. И понеже животът е такъв,
пожелавам ти също да имаш врагове. Нито много,
нито малко, а точно толкова, че да можеш, от
време на време, да подлагаш на изпитание своята
увереност. И сред тях да има поне един
справедлив, за да не се чувстваш прекалено
сигурен. Освен това ти пожелавам да си полезен,
но не и незаменим. И в трудни моменти, когато не
остане нищо друго, тази полезност да бъде
достатъчна, за да те задържи изправен.
Пожелавам ти, също така, да бъдеш толерантен;
не към онези, които грешат рядко, с тях това е
лесно, а към онези, които грешат много и
непоправимо, и като използваш пълноценно тази
толерантност, да служиш за пример на
останалите. Пожелавам ти да изживееш своята
младост и да не помъдряваш прекален орано, и
когато помъдрееш, да не се стараеш да се
подмладиш, а когато остарееш, да не се отдадеш
на отчаяние. Защото във всяка възраст има
радост и болка и е необходимо да им позволим да
извират в нас. Пожелавам ти понякога да си
130
тъжен. Не през цялата година – един ден. Но в
този ден да откриеш, че всекидневният смях е
хубав, че обичайният смях е скучен и че
постоянният смях не е здравословен. Пожелавам
ти да откриеш максимално спешно, над и въпреки
всичко, че съществуват и те заобикалят
потиснати хора, хора, към които се отнасят
несправедливо и нещастни хора. Пожелавам ти да
погалиш котка, да нахраниш птица и да чуеш как
щиглец извисява труимфално утринната си песен,
защото така ще се почувстваш добре от нищо.
Пожелавам ти да засадиш семе, дори да е съвсем
малко, и да го наблюдаваш как расте, за да
разбереш колко живот има в едно дърво.
Пожелавам ти също да имаш пари, защото е
необходимо да сме практични. И поне един път в
годината да слагаш тези пари пред себе си и да
казваш: „Това е мое", само за да е ясно кой кого
притежава. Пожелавам ти никой от близките ти
да не умре, но ако някой умре, да можеш да
плачеш, без да се огорчаваш и да страдаш, без да
изпитваш вина. Последно ти пожелавам, ако си
жена, да имаш добър мъж, и ако си мъж, да имаш
добра жена, утре и на следващия ден, и когато
изтощени се усмихвате, да говорите за любов, за
да започнете отново. Ако всички тези неща ти се
случат, няма какво повече да ти пожелая.
ВИКТОР ЮГО
131
***
Има хора, които с произнасянето на една дума

пробуждат мечтите и розовите храсти; които
само с усмивка в очите ни канят да посетим нови
места, карат ни да изживеем цялата магия. Има
хора, които с едно подаване на ръка разкъсват
самотата, слагат масата, сервират яхнията,
окачват гирляндите, които вземат китарата и
раждат домашна симфония.
Има хора, които с едно отваряне на уста
стигат до всички кътчета на душата,
подхранват цвете, създават мечти, карат да
запее виното в бъчвите, и след това – сякаш не са
били те.
И човек си хваща за любима живота, и прогонва
самотната смърт, защото знае, че там, зад
ъгъла, има такива хора, толкова необходими.
ХАМЛЕТ ЛИМА КИНТАНА
***
Човек се задържа по-малко от свещ, но земята

предпочита неговия пламък, за да следва хода на
звездите.
Задържа се по-малко от дърво, от камък,
помръква и от най-малкия повей, гасне от един
порив.
132
Издържа по-малко от птица, от риба на суша,
почти няма време да се роди, прави няколко
обиколки на слънцето и се заличава.
Сред сенките на часовете
и праха на костите му
се смесва с вятъра
и въпреки това, когато отлита, Земята винаги
остава по-ясна.
ЕУХЕНИО МОНТЕХО
***
В едно африканско племе, когато жена разбере,

че е бременна, навлиза дълбоко в джунглата с
други жени и заедно се молят и медитират,
докато се появи песента на детето. Те знаят, че
всяка душа има собствена вибрация, която
изразява своите особености, единство и
предназначение. Жените запяват песента,
подемат я една от друга и я пеят на висок глас.
След това се връщат в селото и я изпяват на
всички останали. Когато детето се ражда,
цялата общност се събира и му пее тази негова
песен. По-късно, когато на детето предстои да
започне обучението си, цялото село се събира и му
пее песента му. Когато бъде посветено като
възрастен, отново всички се събират и му пеят.
Когато настъпи моментът да встъпи в брак,
133
човекът отново слуша своята песен, изпята от
селото. И накрая, когато душата му е на път да
напусне този свят, семейството му и приятелите
му застават до леглото му и, както са направили
в деня на неговото раждане, му изпяват песента
му, за да бъде с него в това пътуване. В племето
има още един случай, при който селото пее
песента. Ако в даден момент от живота си
човекът извърши престъпление или неприемливо
социално действие, го водят в центъра на селото
и всички застават в кръг около него. Тогава... му
пеят неговата песен. Това племе знае, че
антисоциалните поведения се коригират не с
наказание, а с любов и напомняне за истинската
същност на човека. След като разпознаем нашата
собствена песен, вече нямаме желание, нито
нужда да правим нещо, което би могло да нарани
другите. Твоите приятели знаят твоята песен и
ти я пеят, когато я забравиш. Онези, които те
обичат, не могат да бъдат излъгани от грешките,
които допускаш, или от тъмните страни, които
понякога показваш пред другите. Те помнят
твоята красота, когато се чувстваш грозен,
целостта ти, когато си раздробен, невинността
ти, когато се чувстваш виновен,
презназначението ти, когато си объркан. Аз
нямам нужда от подписан документ, за да знам,
че кръвта във вените ми е от земята и вее в
134
душата ми като вятър, освежава сърцето ми
като дъжд и прочиства ума ми като дим от
свещен огън.
ТОЛБА ФАНЕМ
***
Прости ми, че така те търся,

толкова непохватно, в теб самата. Прости ми
болката понякога.
Но това е, за да извадя отвътре най-добрата
теб.
Онази, която не виждаш, но аз виждам в теб,
като плувец по твоето дъно, наистина
прекрасно.
И да те взема и да те задържа високо, както
задържа дървото последните лъчи на слънцето.
И тогава ти ще дойдеш да я потърсиш, там
горе.
За да я стигнеш издигната върху себе си,
каквато те обичам,
вече едва докосвайки своето минало с нежните
върхове на нозете си, с напрегнато тяло, вече
издигайки се от теб към теб самата.
И на моята любов тогава да отвърне новото
създание, което си.
ПЕДРО САЛИНАС
135
***
Всяка секунда, която изживяваме, е нов и

единствен миг във Вселената, миг, който никога
няма да се повтори... А на какво учим децата си?
Ами учим ги, че две и две правят четири, че
Париж е столицата на Франция.
И кога, освен всичко това, ще им покажем какво
са те?
На всяко едно от тях би трябвало да казваме:
Знаеш ли какъв си?
Ти си прекрасен. Ти си единствен.
Никога преди това не е имало дете като теб.
С твоите крака, с твоите ръце, със сръчността
на пръстите ти, с начина, по който се движиш.
Може би ще станеш един Шекспир, един
Микеланджело, един Бетовен.
Имаш всички способности. Да, ти си прекрасен.
И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш
друг, който е като теб – прекрасен?
Трябва да се стараеш, както трябва всички да
се стараем, да направим света достоен за
нашите деца.
ПАУ КАЗАЛС
***
136
Цветът на светлината е друг, по-светъл.
Небето, осеяно с облаци, ни подарява залези
в прекрасни цветове.
Пръстта е влажна. Продължава да вали и
ароматът на гората ни пожелава добър ден.
Кой е казал, че природата не е жива?
Кой е казал, че няма душа? Че не чувства, че не
живее, че не се смее, че не плаче... И долавям
възвишаващото усещане за нещо, много по-
дълбоко вплетено, обитаващо светлината на
залезите, и кръглия океан, и живия въздух, и
синьото небе, и ума на хората, едно движение,
дух, който подтиква всичко живо, всеки обект на
всяка мисъл, и който преминава през всичко.
Затова, продължавай да обичаш полята и
горите, планините и всичко, което виждаме от
тази зелена земя, огромния и могъщ свят на
гледките и звуците.
УИЛЯМ УЪРДСУЪРТ
***
Госпожо, вие знаете, че можете да разчитате

на мен – нито до два, нито до десет, а да
разчитате на мен.
Ако някога забележите, че ви гледам в очите, и
отгатнете в тях проблясъка на любовта, не
137
бързайте да приготвяте своите оръжия, и не
мислете, че бълнувам;
въпреки проблясъка, или точно заради него, вие
можете да разчитате на мен.
Ако пък някога видите, че съм сдържан без
причина, не мислете, че е от слабост – все така
можете да разчитате на мен.
Но нека сключим сделка: аз бих искал да
разчитам на вас, толкова е прекрасно да знам, че
ви има, да се чувствам жив;
и когато казвам това,
имам предвид да разчитам дори до два, дори до
пет.
Не толкова, за да се притечете бързо да ме
спасите, а за да съм сигурен, че знаете, че можете
да разчитате на мен.
МАРИО БЕНЕДЕТИ
***
Гледай живота в лицето, той винаги трябва да

се гледа в лицето и да се опознава такъв, какъвто
е.
Така ще можем да го разберем, да го обичаме за
това, което представлява, и след това да го
съхраним в нас.
ВИРДЖИНИЯ УЛФ
138
***
Чудесата могат да се сравнят с камъните: те

са навсякъде, предлагащи своята красота, но
почти никой не ги оценява. Живеем в реалност, в
която изобилстват знаменията, но ги виждат
единствено онези, които са развили усета си за
тях. Без тази чувствителност всичко изглежда
банално, прекрасното събитие се нарича
случайност, движим се по света без ключа на
благодарността. Когато се случи необичайното,
то се възприема като природно явление, което,
като паразити, можем да плодоползваме, без да
дължим нищо в замяна. Но чудото изисква все пак
да има обмяна: трябва да предам на другите
плодовете на онова, което си ми дал. Ако не сме
свързани, не можем да доловим
предзнаменованието. Чудесата не се правят и не
се предизвикват от никого, те се откриват.
Когато онзи, който е вярвал, че е сляп, свали
тъмните си очила, и види светлината. Този мрак
е затворът на рационалността.
***
139
Съществуват два вида съзнание: единият е
светлина, другият – търпение. Единият се стреми
да даде светлина, макар и малко, на дълбокото
море; другият, да изкупи греха, хвърлил въдица или
мрежа като рибар.
Ти ми кажи: кое е по-добро?
Съзнание на мечтател, който гледа рибите в
дълбокия аквариум, живи и криещи се, и които не
могат да се ловят, или онази проклета работа с
изхвърлянето на мъртви, уловени в морето риби,
на пясъка?
АНТОНИО МАЧАДО
***
Почти наближил своя залез, благославям те,

Живот,
защото никога не си ми дал ни напразна
надежда,
ни несправедлива работа, ни незаслужена мъка;
защото виждам в края на неравния си път,
че бях архитект на собствената си съдба; че
ако извличах мед или жлъч от нещата, то е било
защото в тях бях сложил жлъч или сладък мед:
когато засаждах рози, винаги събирах рози.
Вярно е, след моите цветове ще последва зима:
но ти не си ми казвал, че май ще е вечен!
140
Вярно, дълги ми се струваха нощите, изпълнени
с мъка,
но ти не си ми обещавал само добри нощи; и
въпреки това, имах няколко благоговейно мирни...
Обичах, бях обичан, слънцето погали лицето ми.
Живот, ти не ми дължиш нищо!
Живот, със теб сме в мир сега!
141
Благодарности
На моята скъпа сестра, Ана Ровира, която в

продължение на толкова години работи с мен по
подбора и преписа на хиляди афоризми, откъси от
текстове, стихотворения и разкази. Без твоята
помощ тази книга нямаше да може да се направи.
Благодаря ти, Ана.
На моя скъп приятел, Франсеск Миралес (когото
познавам и на когото съм се възхищавал под
псевдонимите Франсис Амалфи, Алфред
Либерман и Готфрид Керстин, сред много други),
чиято щедрост ми дари няколко прекрасни
афоризма, включени в тази книга. Благодаря ти,
Франсеск.
И на теб, скъпа читателко, скъпи читателю,
затова, че ме придружи в това пътуване.
Мир, любов, съзнание, здраве, благоденствие и
щастие на всички.
142
Биография
Алекс Ровира е най-продаваният в Испания

автор на книги за личностно израстване. Милиони
читатели по цял свят потвърждават
международния успех на неговите творби, като
продадените екземпляри са повече от девет
милиона, а книгите му са преведени на повече от
четиридесет езика. Много от неговите
произведения са били и продължават да бъдат сред
най-продаваните на международните и на
националните пазари.
Ако желаете да се запознаете и с други книги на
Алекс Ровира, можете да го направите на неговата
уеб страница или като го следвате в социалните
мрежи Туитър, Фейсбук и Инстаграм.
Уеб страница:
www.alexrovira.com
Фейсбук:
www.facebook.com/Alex.Rovira.Oficial
Туитър:
https://twitter.com/alexroviracelma
Инстаграм:
https://www.instagram.com/alexroviracelma/
143
Алекс Ровира
ДУМИ, КОИТО
ЛЕКУВАТ
© Превод от испански Лора Атанасова

Рисунки Анри Матис
Редактор Иван Голев
© Хеликон – оформление на корицата
Предпечатна обработка Калина Равуцова
Печатница Мултипринт
http://4eti.me
http://ekni.ga
ISBN 978-954-2984-17-7
144

Untitled

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Untitled

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Алекс Ровира

“Las palabras que curan” de Àlex Rovira, 2008

Божествени думи ......................................................... 4

Глава 1 Тук и сега ...................................................... 10

Благодарности ......................................................... 142

Думите са най-могъщото оръжие.

Думите са средството, с което осъществяваме

– Защо ти трябва, Сократе, да се учиш да

Съществува единствено сегашният момент,

Животът е това, което се случва, додето

Миналото е отлетяло, онова, което очакваш,

Забравили сме, че нашата единствената цел е

Когато мълчим, се учим да слушаме; когато

Не бързам. Да бързам за какво? Нито слънцето,

Този, който не е зает със своето раждане, е

В края на деня приеми, че той е приключил.

Истинската щедрост към бъдещето се състои

Прави каквото можеш,

Живейте! Не се изтезавайте с хипотетично

Когато искаш да направиш нещо, направи го.

Дните не придобиват вкус, докато човек не

Да си жив е малко повече от това да не си

Има само един начин да устоим на студа: като

Във всеки ден от живота си ние създаваме

Повечето от нас пропиляват живота си така,

Невъзможно е да гарантираме бъдещето.

Възприемай действителността като малките

Не скъсявай утрото, като ставаш късно. То е

Целта на живота е да се родим напълно, но

Има едно нещо, което ни е толкова необходимо,

Къде да намеря човек, който е забравил думите?

Там, където има мир и медитация, няма място

Повечето от нас изпитват толкова слабо

Неизживеният живот е болест, от която човек

Един човек вървял бавно под проливен дъжд.

Отчаян, ученикът отишъл при своя учител и го

Днес е първият ден от остатъка на живота ти.

Много скоро след като страданията ми се

Животът, нашият живот, се изгражда чрез

Да бъдеш човек означава да поемаш

Последната човешка свобода е изборът на

Мъдростта не ни е дадена; трябва самите ние

Тъй като не мога да управлявам събитията,

На един ученик, който постоянно се оплаквал от

Ти си причината за почти всичко, което ти се

Човек посява мисъл и жъне действие.

Всички искат да променят света, но никой не

Щастлив е денят, в който разбираш, че

Да се примиряваш означава всекидневно да се

Трябва да се превърнем в промяната, която

Няма по-тежко бреме от нереализирания

Решенията са пантите на съдбата.

Интелигентният егоизъм се състои в това да се

Няма жалки роли, а само жалки актьори.

Онова, от което наистина имаме нужда, е

Способността му да поема отговорности

Ако не можеш да промениш съдбата си,

Господари на съдбата си са само онези, които

Често чуваме, че смелите, онези, които рискуват,

Висшата мъдрост е да имаш толкова големи

Всички хора на действието са били и

Опитай. Провали се.

Куражът променя външността на всичко.

Щом не си пътят, пътека стани, щом не си