Александър Миланов

ДУХОВНО
ПРОБУЖДАНЕ
 Завърш ил е специалност
„П раво“ в Софийския
университет и паралелно
със следването си изучава
философия на висшите
архетипи, трансперсонална
психология и астрология.

След 2008 година се интересува задълбочено

от случващото се в космоса. Експерт е по
международно космическо право, което е
специализирал в Австрия.

Книгата „Духовно пробуждане“ е негова първа

стихосбирка, в която авторът изразява чрез поезия
своите възгледи по въпроси като: обединение на
човечеството, научно разбиране на душата, ж ивота
след смъртта, процеса на прераждане и настоящата
трансформация на Земята.

9789549275612
 Александър Миланов

ДУХОВНО

ПРОБУЖДАНЕ

Фондация „Граждани на Новата епоха”

ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ

© Александър М иланов, автор 2011

© Дизайн Депо ЕООД, художествено оформление 2011
© Фондация „Граждани на Н овата епоха”

ISBN 978-954-92756-1-2
Съдържание:

Цикъл “Ново начало”.............................................................. 5

Лодкарят и осъдената ж ен а............................................................8

Новата З ем я ..................................................................................... 11
06.06.2010 12
Начертан п ъ т ...................................................................................13
Предстоящи пром ени ....................................................................14
Строителят на храм а......................................................................15
Призивът на източния м ъдрец .................................................... 16
Нов д е н ............................................................................................. 17
Опит на душ ата...............................................................................18
Ако знаеше сам о ..............................................................................19
Цикъл “Еволюция” ................................................................21
Еволюция на човека.......................................................................23
М уладхара........................................................................................ 25
Свадхистхана.................................................................................. 26
М анипура......................................................................................... 27
А нахат............................................................................................... 28
Вишудха ............................................................... 29
А д ж н а ............................................................................................... 30
Сахасрара .......................... 31
Цикъл “Хармония”.........................................................................33
Разходка ........................................................................................... 35
Книга на ж и в о та............................................................................ 36
Мудри ............................................................................................... 37
В труден м омент..............................................................................38
Мантра за справяне с трудности .

Картината на делата...................
Еликсир и отрова........................
Страсти ..........................................
Лириката на знанието.................
Индивидуален отпечатък .....
Епитафия ............................... .
ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
6 ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
Моят народ

Моят народ е пръснат по Земята.

Той не е само в моето отечество,
Защото всички хора са ми братя.
Моят народ е цялото човечество.

Хора се радват на войни победни,

А не виждат, че от себе си режат
И всички духом ставаме по-бедни,
Когато разкъсваме човешката мрежа.

Държавите искат да имат от моя народ,

Но не го зачитат, ако е в друга държава.
Тогава насъскват братята от общия род
Да убиват и в собствена кръв да се давят.

Аз виждам, че за моя народ идва време,

Когато човечеството ще бъде едно цяло,
Защото Христос пое непосилното бреме
И даде за нас Своята кръв и Своето тяло.

С моя народ всеки има връзка генетична

И може да говори с него, а той да го чува.
I Iп т* тт п ттт f t z uttj i t а т л а т т т й т т т л й т т Т/ i т т и

\\ г \
X
Лодкарят и осъдената жена

История изплува от вековете тъмни,

Когато църкви „вещици” преследват.
Лодкар прекарваше жена подсъдна,
В морето ще я хвърлят за последно.

Тези църкви са определили наказание:

Ако жената вързана потъне, е невинна,
Отвърже ли се, то на водата е желание
Да отхвърли тази грешница безименна.

Гребе лодкарят, но душата му смутена

Бунтува се, че в Харон ще се превърне.
Убие ли жена несправедливо обвинена,
Е грешен път и възнамерява да се върне.

Обвинителите, в неговата лодка седнали,

Нещастното момиче гледат с презрение:
Свещеници, съдии и други непрогледнали
Със сърца корави, без капка умиление.

Тогава той в очите й поглежда и съзира

Чиста женска красота, ангелска доброта.
Кое е правилно сърцето му ясно разбира.
Несправедливо повикана тук е Смъртта.

спира да гребе и лодката залюлява,

като меч във въздуха греблата
във водата изпопадат.
само лодкарят и жената.
Загребва с всички сили навътре в морето,
„Дръж се, ще им избягаме”, той й извиква,
А на нея от страх ще й се пръсне сърцето,
Но и от радост... Тя от този миг го обиква.

Минава час и задъхан той оставя греблата.

Развързва я и я прегръща, а тя се разплаква:
„Не искам да се връщам!” Носени от водата,
Двамата знаят, ако ги хванат, какво ги очаква.

Седят си в лодката прегърнати, а тя разказва

През сълзи за скалъпеното към нея обвинение.
Посмяла е за съдия да се венчава да отказва,
Не изпитвала любов, нямала друго извинение.

Той споделя й, че сам живее и за какво мечтае:

Да срещне някоя добра жена, някоя като нея,
Рибар да бъде и да се обичат - само това желае.
Има ли това, щастлив ще бъде докато побелее.

Своята съдба приели, той й предлага оживено

Да направят една романтична морска разходка.
Смеят се. В този момент всичко им е позволено.
Тя е там, той гребе до нея. Разхождат се с лодка.

Сърцата им изпълнени са с трепети любовни.

Гледат се и чувството, че дълго се
Не ги напуска. Всеки от тях деня ще
В който те се срещат и взаимно се
От хоризонта ги настига ято кораби черни,
А той гребе в морето, сякаш да влезе желае
В друго историческо време. Сили последни.
Изстрели ги пронизват... Дошла Смъртта е.

Телата им потъват във водата... Те са невинни.

Душите се извисяват и спокойно наблюдават.
Тя радостно възкликва: „Ние успяхме, любими,
Да се опазим праведни от това, което ни налагат!”
Новата Земя

Ти, Земя, която на хората се раздаваш,

Наближава краят на твоите страдания.
При теб идват онези, които да радваш.
Те живеят в хармония с твоите желания.

И ти, и ние сме съставени от две трети вода,

Живеем, страдаме, даваме, без да очакваме.
И ти, и ние сме части на една всемирна душа.
Ще захвърлим старото, без да го оплакваме.

Болка изпитваш и преживяваш, ние знаем,

Но потърпи още! Бъди в мир, а не в суматоха.
Приеми ни и вземи от нашата енергия в заем.
За теб ще се грижат граждани на Новата епоха.

Океани бунтуваш и ние изпитахме вълнение,

Когато видяхме, че за нас ясен път е постлан.
С теб вървим уверено към ново измерение,
За да се включим съзнателно във Великия план.
06 .06.2010

На пръв поглед дата като всяка друга,

Но небето нова визия ни предвещава.
Юпитер с Уран се съчетават в задруга,
В първи градус на Овен се помещават.

Този съюз ни носи философия модерна.

Религия и наука в революционна връзка
Ще изпитат църквата дали е достоверна,
Сатурн в опозиция я проверява дръзко.

От днес отприщват се вълни огромни.

Ще минават те през всичките държави,
За да премахнат структури вероломни,
Да опазят тези, чиито основи са здрави.

Историята няма да запомни и този ден,

Но той отваря врати на енергии мощни,
А те ще дадат възможност за теб и мен
Да живеем в нови, по-добри дни и нощи.
Начертан път

Разплита се пред нас огромен възел

На нишки от хилядолетия преплетени.
Във всеки има част от глобален пъзел
И нека я намери, с действия разчетени.

Пропукват се стените на стария ни дом.

Не държат нито покрива, нито основите.
Народите се поддадоха на нехуманен закон.
Човечеството сега самб счупва си оковите.

Срутват се илюзиите за човешко разделение,

Силният не ще потъпче своя по-слаб събрат.
След всички бури ще намерим тихо смирение
И ще изградим с любов и мъдрост новия си свят.
 Предстоящи промени

Тъмни ветрове кършат съдби на народи.

Отприщени са, за да преобърнат Земята...
Аз съм в мир и душата ми няма да броди
В горите на сили, далечни от Светлината.

Тези ветрове не могат да бъдат възпрени.

Изсъхналите дървета не ще бъдат опазени.
Тези, които седят на тях, ще бъдат помлени.
Всички глухи и слепи ще бъдат прегазени.

За тези, които живеят в хармония и любов,

Нека душите ви се опазят от омраза и страх.
Аз съм в мир и в мир ви отправям този зов.
Ще поникне човешко дърво след този крах.

14 ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
Строителят на храма

Хей, т и .. .Да - ти, който удобно седиш.

Колко време е нужно край тебе да мине,
За да си спомниш онова, което градиш?
Запомни, че храмът без теб ще се срине!

Строеше тухла по тухла, живот след живот.

Знаеше значението на своята мисия велика.
Изпитанията преодоляваше с кръв и с пот
И никога нито веднъж за помощ не извика.

Този храм трябва да бъде временен дом

За онези, които искрено търсят и питат
За светлина, истина и божествен закон,
Когато забравят целта си и вече се скитат.

Тук скитащите ще научат важен урок:

Целта на пътуването може да се забрави
И, за да не стъпваш в грешен път и порок,
Вярвай в правия път и вярата ще те избави.

Изправи се и с тази вяра храма дострой.

Мисията ни ту се показва, ту си отива,
Но онзи, който я търси, ще намери покой,
Защото за него истинен път се открива.

ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ 15
Призивът на източния мъдрец

Заговори светът с тихо удивление,

Че в източна страна живее мъдрец
И срещата с него си е приключение,
Което вдъхва в живота свеж ветрец.

Пътник се спря в неговите покои.

Дошъл бе от Запад, добре облечен
И без да прави в диалога им завои,
Веднага в проблема си го въвлече.

„Защо съм нещастен”, го попита.

Мъдрецът го погледна и му рече:
„Виж как всичко в живота отлита.
Приеми това. Дошло е време вече.

Не знаеш кой си, нито що е щастие.

Страхуваш се от загуба необратима.
Гледай на света с очи на безвластие.
Виж как есента преобръща се в зима.

Истината пътя на щастието проправя.

Всичко се променя, навътре и навън.
Преходните неща следи не ще оставят.
сън
Нов ден

От древността човек наблюдава

Движението на небесните тела.
С тях живота и смъртта обяснява,
Както редуват се денят и нощта.

Слънцето цари над деня и живота.

Луната владее нощта и смъртта.
Поставена е да изглежда от Земята,
Че е равна по значение и големина.

Илюзията, че слънцето изчезва,

Когато на Земята настъпи нощта,
Е заблудата, че животът свършва.
Нов ден ни чака и след смъртта.
Опит на душата

Имаше един просяк, тънещ в мръсотия,

Сърдит е на всички, чак не му се живее.
В червата си мразеше своята немотия,
Но нищо не правеше, за да я преодолее.

Той своя живот дълги години проклина

И един ден, както по улиците се влачи,
Сърцето му спря. Този живот си отмина.
Душата се разкая, че човек живота не тачи.

На небето прегледа грешките си и реши,

Че повече никога не трябва да бъде беден.
В богат принц му бе дадено да се прероди.
Душата в охолство продължи пътя си земен.

Този принц бе алчен, високомерен, студен

И презираше всички хора, от него по-бедни.
Нито ден не се труди. Животът не бе труден.
Сякаш празно приключиха и тези дни тленни.

На небето душата изпита срам и недоумение.

Този път имаше богатство, но успя да забрави
Онова, за което тя бе сключила споразумение:
С богатството на общността добро да направи.

разбра какво е добре за нея да опита,

че за да изпълни добре своята мисия,
служи и с труда живота да почита,
път се роди с новата си визия.
Ако знаеше само.

Ако знаеше само, че вечно живееш

И, че смъртта е само преходна врата,
Щеше ли своя живот да пропилееш
В преследване на пари, власт и суета?

Ако знаеше, че всичко на небето се записва:

Всяка емоция, всяка мисъл и всичките ти дела,
Щеше ли да се вслушаш душата какво изпитва,
Когато погазваш хора или им обръщаш глава?

Ако знаеше, че е тест животът на Земята

И с всеки верен отговор духовно растеш,
Би ли посмял да си омърсяваш душата
И завист, гняв и омраза в нея да свреш?

Ако знаеше, че прераждаш се по избор свой,

Щеше ли пак да живееш от смъртта в страх,
Или ще устояваш изпитания като смел герой,
За да светиш ярко, когато тялото ти стане прах?
ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
22 ДУХОВНО П РО БУ Ж ДА Н Е
Евояюция на човека

И ето, на Земята роди се човек.

Знаеше своето име, но не и къде е.
Нито ден, нито година, ни век.
Сега важното бе да живее.

И човекът вкуси живота с наслада.

Настани се в дом с красиви удобства.
Нищета превъзмогна за своя награда,
Забрави завинаги нейното робство.

С трети мироглед погледна на тази вселена.

Гонеше времето и във всеки отделен момент
Виждаше структури и картината бе раздробена,
За да властва над всеки неин елемент.

Сърцето събуди човека за единство и цяло.

Абстрактно почувства връзка свещена,
Връзка на дух, на душа и на тяло.
И заживя с мъдрост и радост неземна.

С нов глас проговори човека:

„Ще подредя своя малък свят
Р гп гт\/Т Т /Г тл
Извиси се човекът до съвършенство,
В което светлината няма тъмнина.
Сля се със своя Създател в блаженство,
Както в океан се влива поредна вълна.
Муладхара

В зората си организмът е крехък,

А умът напосоки нервно се мята.
Да оцелее до утре е за него успеха,
Да засити глада единствено смята.

Свободата му е тотална, абсолютна,

Но се заменя тя с деспотична власт.
Средата външна винаги е неуютна,
А навътре в себе си не вижда пласт.

На смъртта в очите може да се смее,

Но в ужас ще изпадне да е социален.
Да живее със своите инстинкти умее,
Те са онова, което го прави уникален.

ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ 25
// !
Свадхистхана

От всеки обект качества извират.

Няма значение къде ще застана-
Щом аспекти пред мен се намират,
Моето съзнание е на Свадхистхана.

Тук светът е шарен, забавен, удобен,

Сякаш цветове край мен се преливат.
Търся разкош, който няма подобен,
Удоволствия, които дъха ми да спират.

Но минава време и ето, прозирам:

Насладите в затвор стават полека.
Достатъчно бях тук, вече разбирам:
Луксът разяжда душата на човека.
Манипура

Щом в обекта виждаш елементи

И частите са свързани в система,
Значи имаш други инструменти
За анализ на трета нова теорема.

Тук човекът външна власт постига.

С ума си да раздроби света желае,
За да го сграбчва, хвърля и повдига,
А как светът се чувства, той нехае.

Всички хора тук са човешки ресурс,

Който понякога е важен и значим,
А ако някой не гледа от този ракурс
Става непотребен и лесно заменим.
Анахат

Ако с усмивка живота посрещам,

Зелена светлина сърцето е огряла.
Аз съм едно цяло с всеки насреща.
Стъпил съм на четвъртото стъпало.

Оцелях, живях в удобства, властвах.

Сега живея да съзерцавам и обичам.
Щом събуди се сърцето и израстнах.
С нов смисъл „Бог е любов” изричам.

Тук Висшият Аз е моя свобода и опора,

Но щом чуждата болка става и моя тъга,
Поставям се в служба към всички хора,
За да облекча страданието ни тук и сега.

ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
Вишудха

С любов е изпълнено сърцето,

Но щом търсиш израз съвършен,
Гласът се чува. Нивото ти е пето,
Общуването е твоят инструмент.

На Вишудха цялото се отразява

Във всички свои отделни части.
Индивидуалността им се уважава,
Целта е да са на идеалното си място.

Тук формата продължава същността.

Тялото е ценно средство за душата,
Което отразява борбата с вечността,
За да се запази завинаги красотата.
 Аджна

Когато знания в мъдрост се събират

И се открива духовното прозрение,
Сила се дава и човек служба избира
В област на Божественото творение.

На Аджна се виждат съдби на народи.

Тук глобалната картина се разкрива.
Белобрад старец в книги вехти рови
И тяхното знание извлича и развива.

Човекът с избрано качество се слива.

През него той вижда цялата вселена.
Когато твори и от цветовете прелива,
Картината завинаги става променена.

30 ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
Сахасрара

Извън време, извън пространство,

Над всички качества и фрагменти
На Сахасрара само смисълът властва,
Той е източник на всички елементи.

Човекът тук става едно с Абсолюта.

Без значение дали е отличен оратор.
Неговата дума винаги ще бъде чута.
Изкушен е да е всевластен диктатор.

На това ниво човек влиза в контакт

С първоизточника на всяко творение.
Да извършва с любов всеки свой акт,
Пътят да бъде велик е чрез смирение.
ДУХОВНО П РО БУ Ж Д А Н Е
Разходка

Когато обикалям своя вътрешен свят,

Общувам с множество свои персони.
Записвам в ума: „Човек е много богат,
Когато създаде си хармонични закони.”

Първо се срещам с висшите си идеали.

Ако са светли и чисти, те отварят врати
Към духовно блаженство и с възхвали
Посрещам живота, който от мене струи.

Ако в идеал се прокара вярно съмнение,

Че ме води към упадък и пустош душевна,
Загубвам искрата на своето вдъхновение.
Освобождавам се от тази вещ непотребна!

По стълбите на своите ценности слизам.

Те са ми здрава опора и житейска основа.
Да ги съгласувам в моята работа влиза,
Затова проверявам своята етика отново.

Стигам до каменната пътека на своите дела-

Всеки камък в калта е действие конкретно.
Ако съм правил добро, съм на здрава земя,
Ако съм бил неетичен, потъвам неусетно.

Тази разходка в своя вътрешен свят

Ще извършвам през различни сезо-
И ще запомня, че човек остава бо
Когато се води от хармонични з

ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ 35
 Книга на живота

Отварям книгата, която пред мен стои.

Разлиствам страница, проблясва спомен.
Тук описани са всички мои земни дни.
Разбирам, че преглеждам живота си подробен.

В тази книга в думата съдържа се деня,

А всяка страница съответства на година.
Житейски цикъл заключва се в глава
И всеки знак специално значение си има.

Сега разбирам за важните неща.

Виждам смисъла на неуспеха,
Ранимостта на всяка човешка душа
И нейната нужда от любов и утеха.

Колко ценен е този преглед сега,

Колко ясно се вижда от високо човека.
Ах, ако можех ей тук на мига
Да изправя делата и думите, които съм рекъл.

И ето книгата сама се прелиства,

Отваря се нова, полупразна глава.
Начертан е сюжетът, който описва
Нов път, към моята по-светла страна.

6 ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
Мудри

Всяка връзка човешка има си мудра.

Всеки жест отключва нещо в човека.
Влезни в своите движения с мъдрост.
Вземи от душата си, поднасяй я меко.

На родителя-прегръдка с благодарност.
С нея всички проблеми ще се разтопят,
За да се опази чиста обичта до старост,
Прошка и прегръдка заедно да вървят.

Любимата дарявай с целувка с нежност.

Извади от душата си най-чиста любов
И я запечатай на устните й със смелост.
Целувката е мудра на сърдечния ти зов.

Децата свои повдигай високо в небето.

Така ще знаят, че ти показваш им света.
Ти се усмихваш и смее се с тебе детето,
Защото всяка мудра е ключ към врата.
В труден момент

Отпусни се и дишай дълбоко.

Седни изправен, притвори очи.
Нека душата политне високо.
Изпълни се с топли и светли лъчи.

Всеки проблем крие решение.

Всяка стена може да има врата.
Решимостта съчетай с търпение.
Ти си владетел на своята съдба.

Сега е време да се върнеш обратно

С нови сили при ближните хора.
„Вяра в доброто” е правило златно.
Нека тези думи ти бъдат опора.
Мантра за справяне с трудности

Аз съм в полето на любовта.

Страхът няма да влезе в мен.
Посрещам изпитания в света.
Ставам по-мъдър с всеки ден.

Аз съм в полето на любовта.

Страхът няма да влезе в мен.
Посрещам изпитания в света.
Ставам по-мъдър с всеки ден.

Аз съм в полето на любовта.

Страхът няма да влезе в мен.
Посрещам изпитания в света.
Ставам по-мъдър с всеки ден.
Между

Между вдишване и издишване се намирам.

В тази точка моят фокус бавно се събира.
Тук сила голяма на човека се дава, разбирам.
Силата да може своя жизнен път да избира.

Друг път съм между сън и будно съзнание.

Ако желая, заспивам, ако желая, съм буден.
Аз ще съм там, накъдето насоча внимание,
Затова своя избор ще направя да е разумен.

Изниква пред мен нова полуоткрита врата

Между живот на Земята и живот на Небето.
Някой държи моята сребърна нишка в ръка,
Чака от мен мъдър избор. Решението е взето.

Щом живея някъде, значи така съм избрал.

Понякога, за да се уча на труд и смирение,
А понякога на дързост и бунт, но съм видял
Силата, когато в осмия дом вземаш решение.
Картината на делата

За пореден път се раждам отново и отново.

Събуждам се, а пред мен стои картина позната.
Вътрешен глас ми нашепва все същото слово:
„Това, което вършиш, ще виси на стената”

Вглеждам се в тази картина от ляво на дясно

И виждам: войник опожарява село и си отива.
Душата скърби и ридае, защото всичко е ясно:
В предишен живот аз съм вилнял и убивал.

Поглеждам нататък и пак сред пожар се намирам:

Ж ивял съм в град, горящ от ръката на вражеска сила.
Почувствах скръбта, която причинил съм. Умирам.
Човек получава, което създава. Съдбата се е открила.

Сюжет на мир и хармония в близък план се показва:

Ж ивея в държава и работя с любов за хората в нея.
Кой събра всичко това, което тази картина разказва
И я постави пред очите ми, за да плача и да се смея?

Ти изрисува моите грозни и прекрасни дела,

Ти постави ме в центъра на тази картина.
"Ж Ч /Г и а а т т г и Л/Та и П т/Га т т т Д а и с u P T ic o та t v t - v - a
Еликсир и отрова

Случи се така, че в мрачен ден

В ума ми мисъл ясна просветна:
„Любовта, която задържам в мен,
Се превръща в болка неусетно.”

Ако сърцето ми е пълно с любов,

В мен оживява Христовата природа.
Вниквам в указанията на този зов
И обичам ближния си, както мога.

За да е душата в хармония и мир,

Любовта се дава, а не се задържа,
Защото тя от опияняващ еликсир
В разяждаща отрова се превръща.
Страсти

Страстите навлизат без предупреждение

И на потребности започват да приличат.
Ще се наместят, където има неудовлетворение,
За да започнат всички заедно след тях да тичат.

Да бъда някой по-известен, по-значим,

Да имам чин и да получа звание.
Някой, който е почти незаменим.
Това предлага ми страстта Признание.

Глава накланям и с увереност й казвам:

Да оставя безименно добро ми стига.
Не, благодаря, Признание. Отказвам.
Моят дух душата ми въздига.

„Пусни ме и ще имаш развлечения.

Безброй партньори, дни и нощи бурни.
Ела и остани в моите владения.
Ще притежаваш вечно радости безумни.”

На гърдите си полагам своите ръце.

Ти си страст, по-страшна от отрова.
Дом за любовта е чистото сърце.
Върви си, Похот, и не идвай пак отново.

„Ще ти дам мощ и сила, ако ми

Под тебе много хора ще положа
И всяка твоя дума ще бъде техен
Така ще властваш над тях,
На земята сядам с ръцете си в скута.
Страдания донасяш ти, Безотговорна Власт.
По твоя път никога не ще се лутам.
Отхвърлям те и теб, лукава страст.
Лириката на знанието

Във всяко знание е вложена лирика;

И във физика, религия, философия.
Във всички истини си има прилика;
Блика светлина от техните строфи.

Разширява се човешкото съзнание,

Както между галактики пространство,
Завръщат се душите от изгнание,
Техният опит е тяхното богатство.

Хората далеч един от друг живеят,

Но и трудно да си взаимодействат,
Душите им ще започнат да копнеят
За последващо сливане в единство.

Какво пречи на живота да е чуден?

Ако е превърнат в картина развалена,
Нека не забравя този, който е буден,
Че сам е създател на своята вселена.
Индивидуален отпечатък

Живееш си живота - дълъг или кратък,

Но знай, че той е твоя театрална сцена.
Животът ти е индивидуален отпечатък,
Който ще се показва из цялата вселена.

По твоите стъпки и други ще минават.

И най-скритата ти мисъл ще се прочете
От души, които твоя опит ще изучават
Като старец, като възрастен и като дете.

Ж ивотът ти е глава от личната ти книга,

А тя е достъпна в специална библиотека.
Радостта и болката до други ще достигат,
Ще се чете историята ти-тежка или лека.

Ти си главен герой в едноименна драма,

Отчасти сценарист и отчасти режисьор.
Социалният ти статус тук значение няма
За това дали си играл добре като актьор.

Ти си светлинка във времепространство,

Която като малка звезда блещука оттатък.
Ти си жив спомен и имаш цяло богатство:
Да направиш своя индивидуален отпечатък.
Епитафия

Светлина. Посрещане. Поклон с усмивка.

И тук със старите приятели, със стария ви смях.
„Добре дошъл”- някой ти подвиква.
Кажи: „Добре живях, добре умрях.”
 Александър Миланов

ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ

Първо издание

Художествено оформление: Дизайн Депо ЕООД

Редакция: Интеркънекшън ЕООД

Издател:
© Фондация „Граждани на Новата епоха”

София
2011

Печат: Мултипринт ООД