Professional Documents
Culture Documents
Djon - Beins Naukata - Za.lubovta
Djon - Beins Naukata - Za.lubovta
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА
СЪДЪРЖАНИЕ
В животинското царство всеки вид има „колективна душа", която действа като невидима
ръководеща сила и управлява инстинктивното поведение на животните, например регулира
възпроизводството, сезонната миграция, маркирането на територия и т.н. Доколкото човекът
(хомо сапиенс) е животински вид, в неговата психика е заложена идеята за „колективна
душа", известна още като централен компютър, който поддържа начина на съществуване на
вида, ограничава и/или забранява свободната воля, индивидуалното мислене и
индивидуалната еволюция. Тази „колективна душа" е описана от Юнг като „колективно
подсъзнание" и чрез нея индивидът получава наследственост, която управлява поведението,
външния вид, чувствата, действията и мислите му. Човек вярва, че действа по собствена
воля, но всъщност се подчинява единствено на указанията на колективната душа, поради
което трябва да се примири, че ще сподели съдбата на ближните си, освен ако няма
щастието да се добере до херметическо училище. Чрез изучаването и прилагането на
херметизма индивидът си припомня, че наследственността му съдържа и друга част -
„божествена искра" или „дух", който дреме в най-дълбоките кътчета на неговото същество.
Херметическата наука е достигнала до нас чрез учението на Хермес Трисмегист,
най-големия мъдрец на древния Египет и тъй като е едновременно практична и съвременна,
тя е също толкова актуална днес, колкото е била при зараждането си. Краткото определение,
което авторът дава на херметическото учение, е „мъдро използване на природните сили",
тоест съзнателно използване на природните закони. Човекът като микрокосмос на
Вселената е предмет на природните закони и не може да ги избегне. Ето защо, като се впише
в контекста на законите на Природата, които досега се е опитвал да заобикаля, пренебрегва
или управлява, той ще постигне познание за вътрешния си свят. Въпреки огромните
постижения на науката и техниката през последните години, самият човек не се е променил
значително.
Мозъкът му принципно работи по същия начин, както и преди 2000 години. Действията
му продължават да се определят от същите страхове, омраза, страсти и тревоги. Макар да
дава познания за материята и енергията, науката не хвърля никаква светлина върху духа и
онези сили, които пораждат и поддържат живота. Овладяването на външния свят е успешно,
но на вътрешния свят е нула, поради което много малко хора могат със увереност да кажат:
„Познавам себе си".
Херметизмът е висшата наука за Вселената, която се гради на седем херметически
принципа или закони на Природата, които са:
1. ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
2. ПРИНЦИП НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
3. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИЯТА
4. ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА
5. ПРИНЦИП НА РИТЪМА
6. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
7. ПРИНЦИП НА ЗАРАЖДАНЕТО
Преди всичко хората търсят „съюз с другите". Според Ерих Фром този съюз е една от
истинските цели на любовта При някои хора нагонът за сливане може се изроди в
садистично и мазохистично поведение.
Инстинктът за възпроизвеждане също може да доведе хората до брак като приемлив
начин да имат деца и да получат сексуално задоволяване. Етимологията на думата
„матримония" идва от латинските думи „matег" и „munia", означаващи съответно „майка" и
„задължение" и отразява отговорността за децата, които се появяват като резултат от брака.
В древните правни текстове папа Григорий IX пише, че „за майката детето е тежест преди
раждането, болка при раждането и бреме след раждането".
Най-общоприетата причина за брака е любовта. Обаче перспективите и очакванията на
мъжа и жената са различни. Тя търси сигурността на дома и всичко, което произтича от това
финансово благополучие, закрила, романтична нежност п възможност да стане майка.
Мъжът от своя страна очаква сексуално задоволяване, дом, откъдето получава подкрепа и
грижи и майка-гледачка на децата му. Семейството се е превърнало в основна единица на
обществото, в структура, която позволява възпроизводството на човешкия род. Милиони
двойки по света се съобразяват с общоприетите цели на брака - създаване на деца, взаимна
обич и закрила Обаче най-важният аспект на брака - онзи, който най-често не се
осъществява - е любовта
Бракът е утилитарен съюз, при който съпругата получава икономическа издръжка, а
съпругът трябва да се грижи за дома и образованието на децата. Подобно е отношението и
към сексуалната страна на брака - утилитарен подход или взаимна манипулация между
съпрузите с цел да получат физическо удоволствие за себе си. Тази ситуация е опасна в
емоционално отношение и е форма на психологическо обвързване.
При истинската любов съюзът има висша цел, която надхвърля интересите на Аза.
Истинската любов, малко позната на човешкия род, е форма на божествената любов. Тази
любов е противоположност на тъмната, егоистична, наричана още сатанинска любов, която
се изразява в „опорочаване на нормалното" и отклонение от Природата
Печалната действителност е, че хората нямат никаква представа за същността на
любовта и не знаят как да обичат нито другия пол, нито света, нито самите себе си. Тази
книга разкрива истинските и дълбоки основи на любовта Тук намерението е различно от това
на Ерих Фром, чийто подход в „изкуството да обичаме" е психоаналитичен и философски, но
макар и блестящ, остава само частично разбран. Целта на настоящата книга е да покаже
херметическия подход към любовта, дълбоките, но почти неизвестни закони, който включват
механиката и физиката на Природата. Тези закони важат както за любовта така и за всички
явления от живота и не се изразяват в цифри, а в истини, които са очевидни само за хората,
достигнали висше ниво на съзнание. Учението е за онези, които действат от духовна
позиция, а не от позицията на животинската си природа Според Хермес Трисмегист, „Учител
на учителите", духовността не е религиозен фанатизъм или прост мистицизъм, а издигнато
състояние на съзнанието, при което „духът се проявява чрез човешкия мозък".
Това определение на духовността изисква разяснение. Когато някой достигне висше
ниво на съзнание, той придобива „цялостна интелигентност" - ценно завоевание, което от
варя пътя към истинската любов. Мозъчната интелигентност е много тясна, защото
ограничава човека в рамките на едно строго програмиране, което отхвърля всяко
възприятие, ако то не е част от първоначалната програма. Мозъчната интелигентност,
колкото и да е висока, не притежава необходимата способност за постигане на щастие в
любов та, за осъществяване на личността и висше състояние на съзнанието, за цялостно
общуване с другите и постигане на вътрешен мир.
Целта на тази книга е да предаде „херметическата азбука" на науката за любовта. Всеки,
който разбере това изкуство и го приложи правилно, ще постигне състояние на любов и
духовно щастие с неподозиран интензитет, сила и качество. Това щастие ще бъде стабилно
и неунищожимо. Не трябва обаче да се очаква, че „нектарът на боговете" може да се
придобие чрез бездушно изпълнение на определени действия или механично прилагане на
някакви правила. Колкото и да е правилно поведението на даден индивид, то е безполезно,
ако не е мотивирано от херметическите закони, на които се подчинява любовта. Любовта не
може да бъде „безсъзнателна", тя трябва да е „мъдра". На много хора това твърдение
сигурно ще се стори противоречиво, тъй като традиционното схващане е, че любовта е сила,
изливаща се спонтанно като планински поток. Тази представа е вероятно най-голямата
възможна грешка, защото любовта не съществува като талант или вродена способност, а е
метод, наука, която човек трябва да усвои, ако желае да постигне успех. Без ръководство и
обучение такъв опит най-вероятно би завършил с неудовлетворение и крах.
Плодотворността на любовта не се измерва с произвеждането на деца, а с нивото на
общуване, нежност, приятелство и щастие на тялото и душата. Истинската и рядко постигана
цел на човешките двойки е съюз на душите, който води съпрузите до осъществяване на
висшите им желания. Съюз, основан само върху тялото и емоциите, не е нищо повече от
сянка и пародия на истинския брак. Собственическият подход към брачния договор и
произтичащите от него взаимни задължения са само изкуствен опит за свързване на двама
души. Херметическият подход проповядва съюз чрез истинска любов, а не чрез социални и
лични спогодби или посредством бързо отлитащия мираж на бурната страст. Когато човекът
се научи да разбира и прилага съюза чрез истинска любов, човечеството ще намери верния
път към самоусъвършенстване.
НЕВЕЖЕСТВО
Има много начини, по които човек се оставя да бъде ръководен от инстинктите си. Никой
не го учи да се грижи за емоциите и въображението си, така както го учат на физическа
хигиена, нито пък му се казва, че трябва да взима уроци по любов. Обикновено любовните
чувства и страсти между мъжа и жената се оставят да потекат и да се слеят и двамата се
отдават на удоволствието от усещанията си. Резултатите от тези изживявания често съвсем
не са задоволителни и това се потвърждава от високия процент на разводите и разделите.
Официалната статистика не включва двойките, които са нещастни, неподходящи един за
друг или остават заедно по практични съображения, по силата на навика, религиозни
предписания или за да спестят на децата си болката от раздялата на родителите.
Хората не познават истинската любов и по тази причина едва ли са способни да
постигнат очакванията си за щастие. Любовта е една от основните потребности на
човешкото същество, затова индивидът се опитва да се осъществи чрез този нагон. На
практика обаче тя може да се окаже един от главните източници на мъчителни изживявания
за индивида, създаващ задръжка, която поражда нещастие, агресивност и самотност. Онези,
които успяват на дело да постигнат истинската любов, наистина са малцина.
Ако анализираме днешното състояние на любовта, на преден план изпъква
неспособността на индивидите да обичат. Те претърпяват неуспех поради невежеството си
и заедно с партньорите си внасят в съюза между двамата тежкото бреме на
предразсъдъците и неверните представи. Хората не знаят какво е любовта, поради което
представите им за нея са причудливи и егоцентрични. В зависимост от силата на илюзиите
си, двойката в сравнително кратък срок преживява разочарование, защото любовните
фантазии на двама та често са различни. Когато фантазиите съвпадат, връзка та по-трудно
се разрушава. Процесът е по-бавен и по-болезненен, като в много случаи води до огромна
емоционална и психологическа травма. Всички знаем различните форми, в които протича
любовната драма: развод, раздяла, скандали, изоставяне, физическо малтретиране,
понякога самоубийство, и много често горчивина, нещастие и отчаяние за цял живот.
Не е лесно човек да се откаже от илюзиите си за любовта и да възприеме реалистичен
подход към положението, защото фантазиите за любовта са само една малка част от
сънищата на всеки индивид, а те от своя страна са само част от света на фантастичните
сънища на човешкия род. Да се откажем от илюзиите не означава да изоставим надеждите и
желанията си, а само фантастичните сънища, които са мотивирани от общия сбор на
сънищата и страховете на даден човек. Например, ако някой вземе доза халюциногенно
вещество, той може да изживее еротични сънища, които се подчиняват на подсъзнателните
му еротични фантазии. Такива видения са причудливи и нямат нищо общо с логиката и
действителността. Интересното в този пример е, че фантазиите не произтичат от самия
наркотик, а се крият в обстоятелството, че той действа като средство за освобождаване на
несъзнаваното.
Съществуват много средства с подобно, макар и по-слабо въздействие, които нямат
нищо общо с наркотиците и стимулантите, но поради характера си или определени
психологически предпоставки притежават способността да възбуждат света на фантазиите
на индивида. Според честотата на употреба и мощността на стимулиращото средство, човек
става нередовен, чест или постоянен фантазьор. Такъв субект едва ли ще постигне
удовлетворение в любовта, освен ако не заплати с големи морални и психологически
страдания. Точно както детето страда, за да стане възрастен човек, любовникът, заболял от
болестта на фантазиите, трябва да изживее един мъчителен процес, за да се излекува. При
определени обстоятелства е трудно да убедите някого, че изграждането на въздушни кули
води до нещастие и болка. Има хора, които биха се отказали от всичко друго, освен от
тайното удоволствие постоянно да си въобразяват приятни ситуации, в които главните герои
са самите те. За нещастие, тези хора водят вяло съществуване без значителни или
стимулиращи събития, като изключим онези, за които бленуват. Може да се каже, че такива
хора са изоставили истинското съществуване в полза на въображаемото и вместо да
действат и да живеят, предпочитат да сънуват. Те страдат от един вид страхливост и
безсилие, които постоянно ги карат да избягват рисковете в живота, защото в сънищата няма
рискове.
Жената, която търси своя „прекрасен принц", неизбежно преживява дълбоко
разочарование, защото й липсва истинска представа за любовта. Реалистичната представа
за любовта е първата стъпка към избягването на капана на сатанинската любов. Хората
често мислят, че да бъдат реалисти означава да правят жертви и да се откажат от мечтите
си. Всъщност обикновено става тъкмо обратното: хората най-често отхвърлят
реалистичните очаквания, за да задоволят вредните си романтични идеи. Подобно
поведение се наблюдава във всички слоеве на обществото: например, за студента, който
живее в свят на фантазии и мании за величие, ще бъде трудно да стане професионалист.
Само хората с реалистични очаквания имат шанс да сполучат, но дори и това не гарантира
пълен успех в любовта.
Ясното определение на любовта - какво е тя и какво не е - би могло да помогне на човек,
в зависимост от мотивацията и степента на разбирането му, да превъзмогне фантазиите си
и да подходи реалистично. Най-често познанията на индивида за любовта се ограничават до
анатомичните различия, и той в действителност не знае каква е разликата между мъжа и
жената. Това познание е безусловно необходимо за всеки, който желае да определи себе си
и партньора си и да действа съзнателно. Само съзнателната любов има стойност- другият
вид води до бездънния кладенец на нищото.
С думите „мъжки" и „женски" се изразява не само различен граматичен род. Те са
универсални принципи. Мъжкият пол е в съотношение с универсалния мъжки принцип, а
женският - с женската сила. Мъжът излъчва, активния принцип на Бог, а жената - пасивната,
зачеващата сила на Природата. Никой от двамата на превъзхожда другия, те просто са
различни и трябва да знаят в какво се състои разликата, за да осъществят разбиране и
общуване помежду си.
Често мъжът подценява дадена жена поради привидната й физическа слабост и липсата
на блестящи интелектуални способности. Отрицателната представа обаче изчезва, когато
той осъзнае, че нейната интелигентност действа не по-зле от неговата, макар и да е
насочена в друга посока. Тази интелигентност се отличава с повече практичност и по-малко
абстрактност. В определен смисъл може да се каже, че мъжът е по-интелигентен в областта
на абстрактното, докато жената е далеч по;добре подготвена да посрещне житейските
ситуации. Тя рядко изобретява неща, но по-добре се справя при конкретното приложение на
изобретенията. Мъжете трябва веднъж завинаги да разрушат мита за превъзходството си
над жените, като на свой ред ги накарат да отхвърлят преднамерената поза на беззащитност
и слабост, която използват от дълбока древност, за да получат власт над мъжете и по този
начин да компенсират по-голямата физическа сила на мъжа.
Едно от първите изисквания при формирането на истинската двойка е установяването на
равноправни отношения, иначе единият винаги ще експлоатира другия, тъй като слабият
винаги се възползва от по-силния. В този случай равноправието се отнася главно до
зрелостта на егото и до интелектуалното ниво на индивида. Трудно е да се повярва обаче,
че жената истински желае да се състезава с мъжа, като имаме предвид факта, че тя е
свикнала да прехвърля отговорността върху него, защото така е по-удобно. При
по-задълбочен анализ бихме могли да заключим, че всяка жена има две съвсем ясно
очертани възможности в живота си: да стане протеже на някой мъж, като по този начин
преждевременно прекрати възможността си за еволюция, или пък да се постави на същото
ниво, като приеме и сподели отговорностите. В първия случай двойката ще бъде
небалансирана, защото по-голямата част от „матримониалното пространство" ще бъде
заето от мъжа. Както ще видим по-късно това се случва с жени, които стигат до крайност и се
оставят да бъдат издържани, приемайки, че това е в реда на нещата и трябва да действат от
позицията на „нежния пол". В действителност тези жени напълно тероризират мъжете с цел
да задоволят жаждата си за надмощие и власт. Подобно поведение се среща както в явна,
така и в прикрита форма и за отбелязване е, че в тази област мъжът не може да се състезава
с жената по проницателност.
За да проникнем по-дълбоко в херметическото учение за човешките двойки, трябва да
разгледаме законите на полярността, които управляват взаимоотношенията между двата
пола. Преди всичко, нито мъжете, нито жените нямат изцяло мъжка или напълно женска
характеристика, защото мъжете притежават само 3/4 мъжка и 1/4 женска енергия, а жените -
3/4 женска и 1/4 мъжка енергия. Тази четвърт част от противоположния пол е причината,
която предизвиква повечето конфликти между партньорите и спъва хармоничните им
взаимоотношения. Посочените проценти представляват нормата, но може да са различни
поради генетични проблеми или пък да се изменят в детските и юношеските години поради
някои явления, които ще разгледаме по-късно. Когато доминиращият принцип при
различните полове е по-нисък от нормалното, тази една четвърт от характеристиките на
противоположния пол нараства и процентът става неестествено голям, като предизвиква
педерастия и лезбийство. Промяната в съотношението прави мъжете срамежливи,
стеснителни и женствени, а жените - властни и мъжествени. Трябва да се разбере, че
мозъкът на мъжете има женска полярност, а на жените - мъжка. Значението на този факт ще
стане очевидно в хода на нашия разказ. Засега поставяме фокуса само върху процента от
противоположния пол, който всички ние притежаваме и който трябва постепенно да
унищожим, за да може двойката да постигне хармонично съвършенство. Мъжът трябва да
стане сто процента мъж, а жената - изцяло жена.
На какво се дължи тази част от другия пол, която всички ние притежаваме? Откъде
произтича? Според херметическото предание, преди появата на Адам и Ева човекът е бил
андрогенен, съдържал е в себе си и двата пола, мъжкият организъм на един индивид
оплождал друг и обратно, така че и двамата раждали деца. Разделението на половете
настъпило, когато някои по-силни от другите хора, които се страхували от болките при
раждането, подчинили по-слабите, за да ги обладават и да не бъдат оплождани от тях. С
това единият орган се атрофирал и възникнало разделението на половете. Енергията на
атрофиралия орган обаче продължила да съществува под формата на този процент от
характеристики на противоположния пол, който съществува в психиката на индивида.
За да разберем какво представлява любовта и как трябва да се държи човешката двойка,
трябва да си изясним как тази част от другия пол се проявява в хората. Какви са женските
характеристики в мъжа и мъжките в жената? Не трябва да ни се вижда странно, че много
мъжки черти при жените се превръщат в женски при мъжете. Състоянието „пол" не се
основава на самото качество, а на прилагането му.
По-долу даваме списък на характерните черти, произтичащи от белези на другия пол,
които всеки човек притежава. Освен тях има много други характеристики, които трудно се
определят, защото липсват подходящи думи за тях.
фигура 1
мъж жена
− +
+ −
фигура 2
мъж жена
− +
+ −
фигура 3
мъж жена
100% 100%
+ −
НЕОТДАВАНЕ В ЛЮБОВТА
НАРЦИСИЗЪМ И РЕВНОСТ
ЛЮБОВЕН АВТОМАТ
ВАМПИРИЗЪМ
ЕДИПОВ КОМПЛЕКС
Тук нямаме намерение нито да обясняваме, нито да оборваме вече известните основни
положения за Едиповия комплекс и неговия еквивалент при жените - комплекса на Електра.
Ще разгледаме съвсем общо класическия начин, по който се придобиват тези комплекси,
свързани с влюбване в родителя от другия пол.
Началните стадии на Едиповия комплекс настъпват, когато малкото дете не иска да
дели майка си с никого, а бащата, явяващ се като съперник, се разглежда като пречка.
Детето ревнува майка си от баща си и подсъзнателно желае той да я напусне, за да бъде
само негова. То би искало бащата да си отиде, да изчезне, да престане да съществува. За
всеки от тези комплекси ситуацията може да се опише накратко по следния начин:
Синът:
Обича майка си и я иска тя да бъде само негова - това е причина да ревнува от баща си
- детето иска да премахне башата, но същевременно страда от угризения на съвестта
заради чувствата, които изпитва към него.
Дъщерята:
Тя иска баща й да е само неин, което е причина да го ревнува от майка си; иска да
премахне майка си; изпитва вина и угризения заради това желание.
Тези комплекси продължават дори в зряла възраст, тъй като представляват фиксация в
несъзнаваното, за което не съществува минало и бъдеще, а само настояще. Последиците
им са изключително болезнени, защото могат да съсипят живота на индивида. Те може да
станат причина за женственост у мъжа и мъжки черти у жената, за стеснителност, чувство за
неуспех, импотентност, фригидност, вътрешна агресивност, чувство за малоценност, вина,
неспособност за борба в живота и сексуална извратеност.
От това кратко обяснение, което ще намерите с повече подробности в
специализираната литература, може да се разбере огромното въздействие на тези
комплекси върху брака. Едиповият комплекс е от особено значение, тъй като много малко
хора са незасегнати от неговото въздействие. Последиците му често са замаскирани по
начин, който затруднява разкриването на истинските причини. Когато съществува
отдалечаване от така наречената „естествена емоционална връзка" между родител и дете,
можем да подозираме, че е налице някакъв вид едипово смущение. Не бива да се смята
например, че дете, влюбено в майка си, трябва да показва прекомерна обич към нея. Детето
може да развие дълбока неприязън към майката като защита срещу възможна
кръвосмесителна връзка.
Хората много често стигат до брака, търсейки заместител на майката или бащата. Ако
си послужим с терминологията на трансакционния анализ, „с детското си Аз индивидът
търси „майчиното Аз на жената" или „бащинското Аз на мъжа". Мъжът иска жената да играе
роля, с която да прилича на майка му - да го осинови, да го защитава, да се грижи за него и
да му осигурява „емоционална храна". Жената несъзнателно се стреми да получи защита от
мъжа, равностойна на защитата, предоставяна от баща й. Това не винаги е вредно, но на
практика е фактор, който съществено пречи на отношенията на двойката.
Съществуват три много сериозни проблема, поради които нормалната връзка става
невъзможна:
2. Чувство за вина
Едиповият комплекс винаги поражда силни чувства за вина, защото индивидът
несъзнателно вярва, че е имал кръвосмесителна връзка с майка си. Свръх-Азът -
моралната съвест - потиска тези еротични тенденции, насочени към майката. За него тези
тенденции са морално неприемливи. Това създава голямо вътрешно напрежение, защото
всичко, което се потиска, циклично се появява пак и трябва отново да бъде потискано, което
предизвиква психологическа скованост и голяма загуба на енергия. Много вероятно е такъв
човек да проектира собствената си вина върху жената и да реши че тя е недостойна за
любовта му - ситуация, която логично има единствено субективна стойност. Най-вероятният
изход е в емоционалната връзка на страдащия индивид да се редуват периоди на еуфория
и депресия. Много възможно е той несъзнателно да се стреми към болка и страдание като
начин да изкупи вината си.
3. Неуравновесена връзка
Когато единият от съпрузите страда от Едипов комплекс, той създава неуравновесеност
в отношенията на двойката - връзката няма да е между равни страни, защото едната
изпълнява ролята на детето, а другата - ролята на баща или майка.
Според херметическата философия нормална връзка в една двойка е възможна само
когато съществува равновесие между аспектите баща и майка. На практика това означава,
че мъжът може да разглежда жената като майка единствено ако той самият може да се
държи като баща. На свой ред жената може да се отнася към даден мъж като към баща само
ако тя може да се държи като майка. В този случай връзката няма да е егоистична, а ще
изразява добре известното схващане, че жената трябва да бъде приятел, дъщеря, съпруга,
любовница, помощник и майка, а мъжът - съпруг, син, любовник, приятел, спътник и баща.
Аспектът баща трябва да бъде разглеждан като количеството мъжка енергия, а аспектът
майка - като женската енергия, действаща в двойката. Съществуват двойки, където общият
сбор на женската енергия е над 80 процента, а има и такива със 70-90 процента активна
мъжка енергия. И двата типа са неуравновесени. Равновесието от 50 процента мъжка и 50
процента женска енергия в една връзка допринася много за щастието в любовта. За да се
постигне такова хармонично съотношение, както мъжете, така и жените трябва да победят
егоизма си, за да избегнат болестното „поглъщане", което неизменно води до неуспех и
загуба на илюзиите. Човек, който се мъчи да погълне другия или да доминира над него,
често прави това несъзнателно, но независимо дали поведението му е съзнателно или не,
резултатите винаги са едни и същи, освен ако „поглъщаната" страна не страда от
мазохистични смущения и пасивно не позволява такова доминантно поведение.
Трябва да разберем, че Едиповият комплекс има изключително отрицателно
въздействие в отношенията между мъжа и жената. Естествено, разбирането само по себе
си е недостатъчно, за да се преодолеят тези пречки. Но ако скритите негативни фактори се
извадят на светлина и бъдат съзнателно разбрани, двойката ще види кои са слабостите във
връзката, кои елементи пречат на истинското общуване и така може да се роди истинска
любов. Разбира се, никой не бива да се разстройва от това, че има едипова нагласа -
необходимо е да осъзнае явлението, за да се научи как да промени поведението си. Това е
възможно, когато хората разберат, че съществуват по-приятни и по-удачни начини да се
справят с различни житейски ситуации.
Тъкмо това става при Едиповия комплекс - поведението на зависимост от майката
поставя човек в подчинено положение спрямо успеха в любовта и живота. Ако индивидът
напълно разбере това и осъзнае, че пропуска възможностите които животът му предлага,
няма да е много трудно да промени отношението си. Или поне не по-трудно, отколкото за
младия човек, който напуска родния си дом, за да придобие независимост.
Много важно е да се разбере, че Едиповият комплекс е условен психологически рефлекс,
който може да се промени или премахне в такава степен, в каквато се разруши
автоматичният или механичният рефлекс - промяната е единствено възможна при
достатъчно осъзнаване на механизма на явлението. Човек трябва да се научи да описва
вътрешните си преживявания колкото е възможно по-вярно и да ги тълкува по
най-безпристрастен начин. Необходимо е да имаме основни познания за това какво
представлява Едиповият комплекс и как действа, за да придобием елементите, необходими
за правилна преценка. Не трябва да се забравя, че любовта не настъпва спонтанно, а се
постига само от онези, които се борят да овладеят техниката й. Истинското щастие не е
горско цвете, а се постига със самодисциплина и духовност.
КОМПЛЕКС НА ДИАНА
СИМБИОЗА
ПРИЗРАКЪТ НА ФАНТАЗИИТЕ
САДОМАЗОХИЗЪМ
СВРЪХМЪЖЕСТВЕНОСТ И СВРЪХЖЕНСТВЕНОСТ
1. Женско любопитство
Възможно е жената да иска да изпита майчинството, за да разбере какво означава това
преживяване и „да се реализира като жена". Младата майка често открива, че не постига
реализация и майчинството не й носи нито полза, нито трансцендентално преживяване.
Понякога тя разбира чак в края на играта, че е жертва на „мита за майчинството", на
възхваляването на естествен процес, който не се отличава с никаква изключителност, тъй
като всички животински видове го изпълняват по по-естествен и по-съвършен начин от
човека. Всички животни създават потомство.
Образът на майката винаги е обвит с ореол на святост, доброта, безкрайна любов и
всеотдайност, което, разбира се, е вярно в повечето случаи, доколкото става въпрос за
децата. Майката се представя като чисто божествено същество. Всяка жена неизбежно
смята, че трябва да приеме процеса на майчинството, за да се отъждестви с „божествения
образ" на майката и да постигне обществено признание. Затова да станеш майка е силно
жадувано преживяване. До каква степен раждането на дете се дължи на майчинския
инстинкт или на обществен модел? Много полезно е да намерим отговор на този въпрос. Но
тук целта ни е да посочим общото отсъствие на любов в този жизнено важен процес в
живота на човешката двойка.
2. Неуспех и отчаяние.
Когато хората смятат, че не са преуспели и е много трудно да подобрят живота си, те
изпитват потребност да имат деца, надявайки се да постигнат чрез тях успеха, който не са
били в състояние да постигнат сами. Много бедни майки се молят всеки ден децата им да
спечелят пари и изпитват чувство за самореализация, ако това се сбъдне. Нещо подобно
наблюдаваме при „призрака на фантазиите" - майката пренася собствения си „призрак на
фантазиите" върху детето с надежда, че то ще постигне всичко, което самата тя би искала
да направи.
3. Скука и отегчение
„Децата на скуката" наистина изобилстват. Много двойки, поради скуката на
ежедневието, решават да имат деца, които по някакъв начин да запълнят времето им.
Раждаемостта е най-висока в селските райони, където има слаба активност и по-малко
възможности за развлечение.
4. Сексуален инстинкт
Сексуалният нагон тласка индивида към редовно сношение, независимо дали желае да
има деца или не. Каквито и да са намеренията му, много деца се раждат от тъкмо такова
действие. Те са продукт не на преднамерен акт, а по-скоро на случайност.
ИЗКУСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
1. Вярност
2. Взаимно уважение
3. Щастие
4. Взаимна нежност
5. Съвършено общуване
6. Сливане в едно същество
7. Споделяне на знания и разбирания
8. Възпроизводство
9. Обща съдба
10. Изграждане на навици и обичаи в отношенията.
1. Вярност
Верността обикновено се разглежда като физически „монопол" - всяка страна
предоставя на другата изключителната сексуална употреба на тялото си. Междувременно
скритото недоволство разпалва въображаема и емоционална изневяра. Структурата на
псевдолюбовта се основава главно на всички онези неща, които са физически
контролируеми или видими, без да държи сметка за вътрешното същество. Каква стойност
има телесната вярност, ако няма психологическа лоялност? Допустимо ли е да си верен
телом и да изневеряваш в мислите и желанията си? Важното в обществения модел на
двойката е физическата ексклузивност. Светските събития, където се събират мъже и жени,
са често само претекст за психологична изневяра, която не събужда подозрения и не
наранява никого.
2. Взаимно уважение
На практика това означава: „Не трябва да ядосвам партньора си, нито да действам
против желанията му". Този подход изглежда разумен, но всъщност може да превърне в
смъртоносна клопка. Очаква се, че става дума за зрели, интелигентни, психологически
здрави индивиди. Но какво се случва, ако някой свърже съдбата си с лице, страдащо от
психически отклонения или сериозно заболяване. В този случай човек попада в един вид
окови, които го принуждават да удовлетворява и най-абсурдните прищевки на партньора си.
Ако партньорът му смята, че за да докаже любовта си, трябва да прекарва половин час
всеки ден на колене, то той трябва да се подчини от страх да не създаде впечатление, че не
проявява внимание и обич. Съществуват най-различни изисквания - от напълно логични и
естествени до извратени и неуравновесени. Може ли някой от партньорите да определи
какво е уравновесено поведение и какво не. Бихме очаквали и двамата да могат да
отговорят, но за целта те трябва да имат съвършено здрава душевност. Това би било
по-скоро изключение, отколкото правило. Не забравяйте, че когато единият настоява за
нещо, той го счита за справедливо и се чувства измамен или предаден, ако желанието му не
бъде удовлетворено. Същевременно другият се разкъсва от ужасната дилема дали „да
измени на себе си" или „да измени на партньора си". Всъщност, ако се поддаде на
ирационалните си желания, той вътрешно ще бъде убеден, че е принуден да извърши нещо
абсурдно, извратено или нечестно, но ако не го стори, вината ще падне върху него. Тази
пъклена динамика е задушаващата среда в истинския живот, която поставя на изпитание
отношенията на повечето двойки. Дилемата се формулира по следния начин: „Ако не
направя каквото той (тя) иска, той (тя) ще престане да ме обича и аз ще изменя на любовта
си- ако се подчиня, ще загубя самоуважението си". По този начин се натрупва силна
враждебност и дори омраза, пропорционално на случаите, когато индивидът е принуден да
отстъпи пред желанията на другия против волята си. Тази ситуация се изменя в зависимост
от това кой от двамата е по-здрав, по-рационален, по-интелигентен и по-малко егоистичен.
Възможно е човек да почувства, че партньорът му го насилва да извърши нещо против
принципите си. Възможно е обаче собствените му принципи да са причудливи или
неправилни и в този случай другият, който поставя изискванията, всъщност е прав. Затова
травмите в брачната връзка могат да настъпят по вина на всеки от двамата. Този, който
ирационално предявява прекомерни изисквания, ще понесе точно толкова страдания,
когато му бъде отказано, колкото и онзи, който е несправедливо обвинен за своите
справедливи и разумни желания. За съжаление човекът, който се държи ирационално, е
убеден, че са го предали и не го обичат. Вярвайки това, той избягва отговорността и се
опитва да я прехвърли върху невинния си партньор, като губи всякаква възможност да
поправи нездравото си и погрешно поведение.
3. Щастие
Когато двойката започне съвместен живот, тя се впуска в играта на щастие. Според
правилата на тази игра, двамата трябва на всяка цена да се придържат към идеала за
семейно щастие. Нещо несъществуващо трябва да се замени с акт на наслада и
задоволство, моделиран по обществените норми. Двойката счита, че е щастлива, като се
отдава на предписания светски живот, на филми и телевизия, на секс и вещи, като
поддържа финансово благосъстояние или ситуации, които повишават самочувствието и
личния им престиж. Объркването на ценностите и липсата на зрялост са причината, поради
която те смесват външното с вътрешното. Изпитвайки отсъствието на вътрешния елемент
на щастието, индивидът се стреми към приятни и стимулиращи материални ситуации, което
в известна степен запълва празнотата на вътрешния му свят.
Индивидът усеща ужасната празнота, в която живее и подсъзнателно знае, че не може
да бъде щастлив. Той търси пътя на чувственото опиянение с погрешното убеждение, че да
си щастлив означава „да се забавляваш". Но в натрапливия стремеж към щастие, което
винаги му убягва, той изпитва съмнения - понякога се чувства щастлив, но същевременно
дълбоко в душата си знае, че е много нещастен. В-тази игра на търсене на щастие по
погрешните пътища на удоволствието, удобството, суетата на общественото положение и
създаването на деца, двойката губи всички възможности за постигане на истинското щастие,
основано на истинска любов. В своето объркване и интелектуално прехласване, тя смесва
щастието с удоволствието и любовта с любовното клише. Съпоставянето на общественото
и финансовото положение, увеличаването на потребителските възможности,
преследването на сигурност чрез материално богатство, се превръщат в лъжливи цели,
които отчуждават индивида в интелектуалния, емоционалния и инстинктивния живот и го
теглят надолу към дехуманизираното състояние на покорен консуматор.
При тези условия любовта не може да се прояви и двойката след много години трябва
да признае, че щастието всъщност й е убегнало. „Илюзията" за щастие обаче остава за цял
живот и индивидът непрекъснато очаква събития, които ще го доведат до него, също като
човек, който вярва, че може да добие нещо по чудо. Чудото не настъпва, защото щом
постигне онова, което е мислел, че ще му донесе щастие и разбере, че не е щастлив, човек
започва да иска нещо друго.
4. Взаимна нежност
„Задължението" да се разменят взаимни нежности произтича от погрешното мнение, че
този тип внимание показва размера на любовта. По мълчаливо съгласие всеки създава и
регулира вида, качеството и честотата на любовните стимули, които дава на другия. Не
рядка това се прави механично, без вътрешна сила, а просто като повтарящо се ритуално
действие, за което се знае, че трябва да бъде изпълнявано, но чийто произход и цел са
забравени. Тези ритуални нежности, които съвсем не са израз на някакво истинско
вътрешно желание, оставят чувство за неудовлетвореност, причинено от всички тези
действия, в които не участва вътрешното същество. Личността на индивида се раздвоява.
Едната половина механично изпълнява сексуалния акт, другата търси вътрешно убежище.
Вътрешното участие е нула, защото мотивацията се дължи на псевдолюбов и се преплита с
вътрешни фантазии, желания, страхове, тревоги и фрустрации. Ритуалната нежност не се
различава от секс с машина или робот с механично безупречни или дори по-съвършени
полови органи, но без душа и съдържание. Този пример може да ни даде представа за
разликата между истинската любов и постигането на оргазъм. Несръчната размяна на
ритуални нежности бързо довежда до отегчение и неудовлетвореност. Ако двойката не се
научи да прави любов с истинско вътрешно участие, ако не изпитва необходимост от
постоянна творческа промяна в отношенията си, тя няма да постигне дори животински
коитус, а само сношение между бездушни машини.
5. Съвършено общуване
Легендата, че между партньорите съществува разбирателство, въпреки че понякога се
карат, се превръща в коварна клопка, която разделя двойката. Като се изключат
периодичните несъгласия или кавги, те са убедени, че по някакъв тайнствен начин запазват
съвършеното си общуване. Истината е, че всеки общува със своето собствено несъзнавано,
което използва, за да даде израз на фантазиите си. Когато говори на любимия си, всеки
всъщност говори на себе си. Същевременно другият не слуша, а чува единствено, че някой
говори и когато му отвърне, се обръща единствено към собственото си несъзнавано.
Вследствие на това, двамата „изживяват" фантазията, че общуват съвършено и че в душата
си са винаги съгласни един с друг, винаги заедно и напълно сплотени. Разбира се, това
призрачно общуване функционира само дотолкова, доколкото се разпростира способността
им за самоизмама. Често способността за самоизмама в това отношение внезапно изчезва
след няколко години брачен живот и двойката за пръв път осъзнава, че няма никакво
общуване, че двамата говорят на съвсем различни езици и че всъщност никога не са се
разбирали. Това е много болезнено откритие и всеки се мъчи да обвини другия за случилото
се.
Истинско общуване може да има само дотолкова, доколкото двамата са абсолютно
честни. Тази откровеност може да се постигне като се премахне лицемерието. Лицемерие
означава да не показваш това, което си, като по този начин поддържаш високо
самочувствие. Докато хората не свалят маските си, наличието на общуване е слабо
вероятно, дори когато редовно си разменят съобщения. За да съществува искреност,
трябва напълно да отсъства страхът. Причината за лъжата е страх от нещо - в този
конкретен случай очакването на възможно рязка или негативна реакция от страна на другия.
Само когато е сигурен, че ще срещне зряло и рационално поведение, човек може спокойно
да разкрие душата си и да положи основите за истинско общуване.
8. Възпроизводство
Децата са един от най-важните елементи, допринасящи за запазване на илюзията за
любов, защото като че ли самото им присъствие показва колко плодотворна и щастлива
трябва да е връзката на родителите им. Те представляват материално доказателство, че
любовта наистина съществува. Този въпрос бе обсъден и по-горе. Тук е необходимо да
подчертаем факта, че не трябва да проектираме илюзията за любов върху децата и да ги
разглеждаме като безспорно доказателство за успеха на двойката. Често децата запълват и
структурират времето на родителите така, че те трудно намират необходимото време и
пространство да анализират собствената си връзка. Освен това, децата са елемент, който
изкуствено предотвратява всякакъв подтик към раздяла; родителите остават заедно по
задължение, а не по любов.
9. Обща съдба
Обща съдба означава по-скоро съвместна цел, отколкото следване на някакъв
самостоятелен път. Общата съдба засяга целите, които двойката си поставя, за да
осъществи желанията и амбициите си.
Двамата „пишат" мислено романа на живота, който желаят да водят и се мъчат да се
придържат към желаното. Тук важното е „сюжетната линия" на брака, тоест разказът, който
двамата съчиняват заедно, за да се убедят, че всичко е наред. Няма значение, че възникват
спорове и скандали-двойката е убедена, че с известни изключения проблемите се дължат
главно на „някаква промяна в другия". Но тъй като се надяват, че отношенията им ще се
подобрят и се страхуват да загубят определен начин на живот, те имат силна мотивация да
запазят семейното си положение. Представата за взаимна принадлежност към един и същ
жизнено важен модел на живот е една от маските, които често скриват величината на
разрива или отчуждението във връзката, а дори и отсъствието на всякаква връзка.
Безбройните дреболии, необходими за поддържане на домакинството, съвместните усилия,
свързани с това, стават причина всеки от двамата силно да се отъждествява с другия, което
им дава сигурност, че наистина се обичат, дори когато търпят неуспех в някои неща. Когато
единият от двамата обвинява другия, че не го обича, той никога не се замисля какво дава,
нито осъзнава, че произходът на този проблем е в двамата, а не е индивидуален.
САМОТА И ТРЕВОЖНОСТ
ПСЕВДО РОМАНТИЧНОСТ
ФРИГИДНОСТ И ИМПОТЕНТНОСТ
5) Несъзнавана хомосексуалност
Несъзнаваната хомосексуалност засяга определен тип жена, който без да знае това,
притежава мъжка душевност. Това отклонение може да се дължи на обстоятелството, че е
израснала със слаб и страхлив баща, когото несъзнателно е презирала или пък обратно -
със строг баща, склонен да налага наказания, който я е малтретирал. Възможно е бащата
да е искал да има син и непрекъснато да е отричал женствеността й, като й се е присмивал
или е стимулирал мъжко поведение у нея. Този тип жена се развива според собствената си
женственост, но несъзнателно има „мъжка" фиксация. Това е накратко описанието на
несъзнаваната хомосексуалност - манипулацията от страна на бащата засилва мъжката
полярност на дъщерята, която силно желае нормален секс, но винаги усеща несъзнавана
спирачка, фрустрираша либидото й.
Такава жена може да превъзмогне противоречията дотолкова, ако успее да си
представи и да осъзнае динамиката на процесите и да дисциплинира личността си, така че
да влияе върху несъзнаваното.
6) Травми от детството
В детството съществуват негативни преживявания, които могат много лесно да
предизвикат негативна сексуална реакция. Когато моралните стандарти в един дом са
прекалено строги, тесни или пуритански, при най-малката проява на ранна сексуалност към
децата се отправят различни заплахи. Ако момиченцето докосне гениталиите си, казва му
се, че е лошо и че Бог може да го накаже, като „му откъсне ръката" и други подобни заплахи.
Ако то види любовна игра между кучета и поиска обяснение, може да му отговорят, че това е
грях и не трябва да го прави, защото Бог ще го накаже.
Тъкмо такова лицемерно морално поведение причинява преувеличени реакции - ако
момиченцето тайно наблюдава родителите си в любовен акт или задава неудобни въпроси,
те му се скарват или го наказват. И тук се създава асоциацията между секса и
непозволеното, между секса и опасността.
8) Преждевременна еякулащш
Преждевременната еякулация е вариант на горната ситуация и представлява
по-сериозен проблем за мъжа, защото не само се дължи на медуларна реакция, но и говори
за особена форма на импотентност. Преждевременната еякулация варира от мигновена
еякулация при проникване на пениса до ненормално бързо достигане на оргазъм.
ИСТЕРИЯ
фигура 4
ЧОВЕШКИ ЕРОС
1. Сексуално ниво
2. Емоционално ниво
3. Интелектуално ново
4. Ментално ниво
5. Духовно ниво
5. ДУХОВНО НИВО
4. МЕНТАЛНО НИВО
3. ИНТЕЛЕКТУАЛНО НИВО
2. ЕМОЦИОНАЛНО НИВО
1. СЕКСУАЛНО НИВО
СПИРАЛАТА НА ЛЮБОВТА
Какво става, ако жена на първо ниво се свърже с мъж на трето ниво? В този пример
ситуацията се стреми към постигане на устойчиво състояние на нивото на мъжа, въпреки че
в някои случаи двойката може да намери някаква „златна среда".
На всяко ниво в любовната спирала се срещат сексуални, емоционални и
интелектуални индивиди. Положението в спиралата не показва дали индивидът е добър или
лош, защото сексуалният индивид на първо ниво може да е добър въпреки своя
инстинктивен център на притегляне, докато някой интелектуален индивид, примерно на
трето ниво, може да е перверзен. Културното възпитание на индивида в смисъл на познания,
а не морал, не оказва влияние върху дали той е добър или лош. Перверзните индивиди
може да са както много невежи, така и висококултурни, защото познанието само по себе си
не е конкретно, а неутрално.
Същото положение се наблюдава в любовната спирала. Сама по себе си тя е неутрална,
но хората стоят на различни еротични нива с по-висока или по-ниска вибрационна честота,
която принуждава индивида да реагира според вътрешното си развитие.
Неутралността на спиралата изчезва на четвърто ниво, тъй като за да притежава
съзнание, индивидът трябва преди всичко да си служи със законите на универсалната
хармония, които по същността си не позволяват никакво перверзно или злонамерено
действие.
Спиралата разкрива тайната на любовта. Тя обяснява защо всички видове любов са
равностойни от енергийна гледна точка - те се задвижват от една-единствена енергия, но се
проявяват на различни вибрационни нива. Всеки вид любов, включително братската,
алтруистичната, християнската и майчината, е в основата си еротична любов, защото във
всички случаи Ерос е задвижващата сила и принуждава индивида да действа в определена
равнина на проява на любовта. Може да се твърди, че няма човешко творение, което да не е
плод на любовта, дори най-разрушителните действия са вдъхновени от тази сила, макар в
този конкретен пример проявата й да е опорочена. Любовта е силата на живота. Тя е
енергията, която поддържа метаболичните и клетъчните процеси- тя е тази, която внася ред
в законите на цялата Вселена. Танатос - силата, която разрушава, за да . създава нови
форми на живот, не е нищо друго освен обратната страна на Ерос.
фигура 6
Посредственият мъж обича жената със „същата любов" като индивида, притежаващ
висши човешки способности. Неговата еротична енергия протича към по-ниски нива само
защото му липсват висши качества. Това обяснява защо една и съща енергия подтиква
крадеца към кражба, развратника към разврат и Леонардо да Винчи към върховете на
науката, духа и изкуството. Единствената разлика е в това, че да Винчи използва
зараждащата сила на Ерос, за да се изкачи по спиралата. Той извършва сублимиране, което
му позволява да създава деца, но не деца от плът, а творения на ума.
Творческата или еротичната енергия не е секс, а е зараждащата сила, която придава
сексуалност на индивида. Тя е още един елемент от съзвучието, което съставлява
физическия живот и всички негови биологични и психологични процеси - емоция, мисъл,
интелигентност, дух, душа и съзнателност. Част от тази пораждаща сила не зависи от
волята на отделния човек и представлява това, което поддържа живота, но друга
значителна част протича по канали, управлявани от индивида според неговото човешко
качество. Тази сила издига или принизява индивида в зависимост от действията му.
1. Равновесие
2. Неравновесие
3. Смущения
фигура 8
Половият акт, описан подробно в много учебници, винаги следва една и съща
физиологична механика. Всички хора имат сходни реакции към външната страна на секса.
Достатъчен е най-прост физически преглед, за да разберем дали даден човек е мъж или
жена. При магнитната или вътрешната сексуалност обаче настъпва нещо съвсем различно,
тъй като индивид от мъжки пол може да има женски магнетизъм или обратното, в
зависимост от вибрацията, която индивидът придава на своето магнитно поле.
Качеството на органичния полов акт се измерва с простото удоволствие от коитуса
според неговите психологични характеристики, продължителност и едновременното
настъпване и сила на оргазма. Съществува обаче друг неизвестен полов акт, който свързва
физическия коитус със „магнитното общуване". Тъкмо от този цялостен акт се извлича
истинската еротична реализация. В противен случай изпитваме само моментно
удоволствие, последвано от вътрешна празнота или тъга - ясен признак, че не е имало
магнитен съюз. Магнитният коитус в по-висшата си модалност е възможен само за малцина,
защото културното наследство на човечеството не приема продукта на известен тип
познание. Така както съществуват характеристики, свързани с физическата сексуалност,
като големината на пениса и способността му за ерекция при определени стимули, има и
условия, отнасящи се до магнитната сексуалност. Трябва да не забравяме, че половите
органи са постоянни, тоест те са неизменна част от нашата анатомия и са биологично
унаследени. Магнитната сексуалност не се унаследява като качество- тя съществува само
при човек, намиращ се на първично ниво и донякъде прилича на така наречения животински
магнетизъм. В себе си индивидът притежава човешки Ерос в неразвит или ларвен стадий,
способен единствено на животински реакции. Може да кажем, че в това състояние
съществува „потенциален магнитен секс"- невидим пенис или вагина, които са недоразвити
като при децата. Ето защо индивид, който няма развита магнитна сексуалност,
преувеличава значението на физическата, като набляга на гениталиите и напразно се мъчи
да намери цялостна реализация в любовта чрез секс на чисто животинско равнище.
Гениталиите всъщност са животински. Магнитната сексуалност на висше ниво е
„човешко-духовна".
Тъкмо този въпрос ни довежда направо до въпроса за „сексуалния грях". Всъщност той е
свързан единствено с физическото общуване без по-висше магнитно присъствие. При чисто
физическия коитус също има силни магнитни потоци, но те са с ниска вибрация, като при
животните. Високоразвитият „магнитен секс" е съвсем различен и е свързан с магнетизма,
получен от но-високо състояние на съзнателност на индивида, което е чисто, незамърсено и
с по-висока вибрация. Тази сила е ясно поляризирана. Половата й принадлежност е точно
определена - тя е изцяло мъжка или съвършено женска. Тази енергия е тайната на
първоначалното привличане между двата пола. Когато говорим за „сексапил", имаме
предвид наличието на значителна магнитна сила, която обаче не е непременно по-висша от
гледна точка на съзнателността.
Магнитната сексуалност поражда редица любопитни проблеми, които ще обсъдим
по-нататък. За момента може да резюмираме горните обяснения така:
фигура 9
НАРУШЕНА СЕКСУАЛНОСТ
Както е показано на фиг. 10, жената може да се изобрази като съд или чаша. Нека да си
представим, че тя е чашата, а съдържанието е душата, получена от първия мъж в живота й
чашата има две различни нива - първото съответства на получената душа и не позволява
изтичане на съдържанието.
фигура 10
Над него обаче се намира второ ниво, което е отворено и приема нови и бъдещи сили.
Това второ ниво е защитено с магнитен кръг или овоид и се състои от енергии, които макар
и да оказват силно въздействие върху жената, не променят първичното съдържание, а
вместо това са причина тя да стане носител на злощастни или благоприятни вибрации и
събития.
Понякога жената предава тези сили на мъжете, с които има сексуална връзка,
излъчвайки позитивни или негативни вибрации, получени от мъжете, с които е имала
отношения в близко или далечно минало. Затова женската душа с толкова сложна и
променлива, затова мъжът я разбира толкова трудно. Истината е, че тя самата изпитва
внезапен подтик да върши неща, които всъщност не иска, или пък изживява негативни
емоционални състояния, без да знае какво ги е причинило. Това се дължи на силите, които
приема в своята „чаша", в своя магнитен утерус, а също така от мъжете, които са я
погледнали с желание или възхищение.
Има жени, чието съдържание може да се замърси или опорочи от определени мъже до
такава степен, че такива мъже превръщат истинската природа на жената в „кофа за смет".
Има и други, които носят само положителни сили. Конкретната ситуация зависи не само от
получаваното, а главно от това, което жената приема или допуска да влезе в нея.
Магнитният овоид на женската душа, който предпазва чашата, се отваря само когато нещо
дълбоко вътре в нея изпита привличане към силата, която се стреми да проникне. По този
начин тя приема или отхвърля тази сила в зависимост от степента на вътрешна еволюция,
духовно издигане и психическо равновесие. Една жена може да е чиста и на шейсетгодишна
възраст, дори след като е имала много изживявания, и обратно, тя може да е замърсена и
опорочена още на четиринайсет години. Тъкмо силата на нейното духовно качество,
нейният вътрешен произход, може да я спаси от негативна първа сексуална връзка, дори да
е млада и неопитна. Това качество представлява смес от наследствеността, образованието,
личните усилия и грижи и чувството за отговорност.
Истински интелигентните хора ще разберат, че женският пол е носител на кармата на
човечеството, тоест носител на причините, които по-късно, когато бъдат предадени на мъжа,
ще се проявят в конкретни следствия. Жената ментализира мъжа в мозъка си и той
изпълнява всичко, което тя му предава от съдържанието на своята чаша. Съдбата на света
всъщност не зависи от мъжа- тя е в ръцете на жената. Съществува само един начин за
подобряване на духовното и човешкото състояние на хомо сапиенс - да се признае и върне
на жените мястото, което наистина им принадлежи като „майки на света". За да заслужат
това обаче, жените трябва първо да се освободят от веригите на мъжката агресивност,
която е само израз на неговата духовна и вирилна импотентност. Жените трябва да
постигнат равенство с мъжа и да поемат своята отговорност като създатели на един
по-добър свят. Това е истинското, по-висше майчинство, различно от раждането на деца от
кръв и плът. Съзидателната способност на жените е кастрирана от нормите на поведение,
наложени от обществото и от строгия лицемерен морал, който ги принуждава непрекъснато
и невротично да потискат своето либидо, сякаш сублимирането не съществува като
възможност. Моралът изисква непрекъснато преутвърждаване, но не чрез потискане, а чрез
вътрешна съзнателност на индивида, премахване на всички лицемерни морални норми,
които налагат лъжата и измамата и заместването им с повече честност и яснота в живота на
хората.
Като че ли съществуват някакви коварни течения, които са заинтересовани да държат
на всяка цена жените във второстепенно положение и да не им дават възможност да
постигнат интелектуално развитие, лични свободи и отговорности наравно с мъжа. Като че
ли съществува особено желание жените да остават в подчинено положение и по този начин
да се попречи на всяка възможност за създаване на по-добър свят. Несъмнено има групи,
които ще пострадат от свят с по-малко егоизъм, повече духовност и повече братство.
Според общоприетото схващане, мъжете управляват света. Тъкмо обратното, мъжът
изпълнява менталните заповеди на жената, защото именно нейният мозък, който има мъжки
характеристики, го опложда. Но жената спазва правилата на игра и допринася за
поддържането на илюзията, че мъжът е този, който има власт - нещата са стигнали толкова
далече, че „дясната ръка вече не знае какво прави лявата". Жената е толкова раздвоена на
две ясно разграничени части, че вече не знае към коя от тях принадлежи: към онази, която
се подчинява на мъжа и му се покорява, каквато е външната видимост, или към вътрешната
част, която, водена от желание за неподчинение, безчувствено властва над мъжа, без той
да го съзнава. Същевременно жената си дава вид, че му се покорява. Питаме се дали
решенията на мъжа са наистина негови или са родени в женския мозък. В светлината на
този сценарий отговорът остава открит. Много важно е да се сложи край на измислицата за
мъжкото превъзходство и мъжете да се откажат от агресивното си поведение. Жените пък
трябва да изоставят позата на беззащитни деца. Ако те наистина са равноправни и се
научат да развиват интелигентността си и различни умения, а не само биологичната си
способност да раждат деца, ще е възможно да използват правилно менталните и
зачеващите си способности и да участват в създаването на по-добър свят. В противен
случай, обречени да изпълняват ролята на родилки, те винаги ще остават извън висшите
сфери на духа и интелекта. Разбираемо е, че ако жените са възпитани да бъдат нещо като
„дойки", първата им грижа ще бъде да се омъжат, тъй като са научени, че трябва да имат
деца. По същата причина, те нямат нито възможност, нито желание да се развиват в други
области, което значително би разширило вътрешния им свят. Зачеващата способност на
жените е принизена до продължаване на рода, за тях остава скрит фактът, че могат да се
реализират чрез разнообразни възможности, които далеч надхвърлят предлаганото от
някаква професия или талант.
Разбира се, има много жени, които отхвърлят ролята на майка и стават изключителни
професионалисти, творци или лидери на различни каузи. Интелектуалната жена обаче е
изправена пред същата опасност като жената-майка. Опасността се състои в постепенно
намаляване и загуба на женствеността, тъй като такава жена е тласкана от стремеж да се
състезава с мъжете на равна основа. Виждаме много жени с високо развит интелект, които
са допуснали атрофия на женствеността, защото не знаят как да поддържат вътрешно
равновесие. За да илюстрираме този проблем, ще разгледаме два противоположни типа
жени:
МОЗЪК
СЪРЦЕ
СЕКС
УРАВНОВЕСЕНА ЖЕНА
фигура 12
МОЗЪК
СЪРЦЕ
СЕКС
ИНСТИНКТИВНА ЖЕНА
фигура 13
МОЗЪК
СЪРЦЕ
СЕКС
ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ЖЕНА
Жените не разбират, че са като земята и всичко, което заченат или проектират извън
себе си, се връща обратно при тях. Индивид, чийто мисли са оплодени от низките мисли на
жената, неизбежно след време ще се отнася към нея със същия егоизъм и липса на любов,
които е получил. Жената опложда мисълта на мъжа, но в замяна винаги получава от него
нещо равностойно. Ето защо жени, които продават тялото си на един или много мъже,
трябва да платят цената да бъдат считани за предмети или „вещи", които лесно могат да
бъдат изоставени или подменени. Обратно - жена, която отдава любовта си на мъж, достоен
за нея, винаги ще бъде обичана. Изключение от това правило е жената, отдаваща се на мъж
с ниско човешко качество, който я улавя в чувствения свят на долни страсти, без да й
отвръща с никаква любов.
Внимателният читател, който знае как да чете между редовете и да надхвърля
буквалното тълкуване, ще открие в тези обяснения дълбоки тайни за човешкия живот. Той
ще проумее тайната на щастието в любовта, стига да има възприемчив и гъвкав ум и да не е
ограничен в рамките на строга религиозна или културна програма. В противен случай, той
няма да разбере нищо. Онези, които сляпо отхвърлят всичко неразбираемо, няма да
проумеят целта на тази книга. Тази книга, както и останалите от нашата поредица, за едни
може да се окаже врата към нещо с висша ценност, а за други - праг, който не води никъде.
ТАЙНАТА НА КАРМАТА
Какво е любовта?
Любовта е универсална магнитна енергия. Универсалният принцип на сътворението се
нарича космически Ерос, а онази част от него, която въздейства върху човешкото същество
и предизвиква силата на любовта в двойката, се нарича човешки Ерос. Любовта не е
абстрактна идея. Тя е конкретна енергия, която при проявата си в човешкото същество го
принуждава да възприеме определено поведение и го тласка към съюз с индивид от
противоположния пол за възпроизводство или удоволствие.
Чувство ли е любовта?
Любовта не е чувство. Тя е потенциалът на първичния принцип на живота, който протича
по различни канали, включително чувство на емпатия към някои хора, съчувствие,
толерантност и добронамереност към ближните и силно отъждествяваме с лице от другия
пол. Самата любов не е чувство, но чувството възниква от любовта. Привличането и
отблъскването, симпатията и омразата са все продукти на любовта.
1. Узаконен брак - законен брак съгласно човешките закони, но без вътрешен или
естествен съюз.
2. Цялостен брак - също законен, но постигнат чрез съюз по законите на Природата.
Така той придобива двойно по-голяма сила както по човешките, така и по природните
закони.
ЧУВСТВО - сърце
1. Чувство на чувството
2. Интелигентност на чувството
3. Инстинкт на чувството
1. Оргиен коитус
2. Коитус по време на болест
3. Коитус по време на менструация
4. Анален коитус
5. Коитус под въздействие на алкохол или на наркотици
6. Коитус при депресия
7. Коитус непосредствено след скандал
8. Коитус по силата на навика или рефлекса
9. Коитус при отвращение към партньора
10. Коитус насила или по задължение
Всички тези типове поведение намаляват напрежението между полюсите, а това води
до загуба на магнитно привличане и изчезване на жизнеността на любовта
В някои случаи, например при сексуална злоупотреба или механичен акт, настъпва
магнитно насищане и загуба на полярни вибрации. В други примери липсва достатъчно
разделяне на полюсите, а то е от основно значение за поддържане на напрежението между
тях. Това важи за третата точка - загуба на психологичната индивидуалност, защото тя
определя полярността на всеки индивид. Когато тази полярност изчезне, магнитно
напрежение се нарушава. Същото нещо настъпва и в останалите случаи. Слабият характер
у мъжа е причина за загуба на полярна дистанция и характеристиките й.
„Свръхмъжественият" индивид поглъща жената в себе си и губи своята полярност.
Психологично ограниченият индивид е статичен и не излъчва енергията, характерна за
неговото полярно състояние; индивид, който не може да остане достатъчно дълго време
насаме със себе си, се насища с магнетизма на другия и губи полярния си знак. При
прекалено сходни характери просто липсва достатъчно разстояние между полюсите.
Ако двамата спят в едно и също легло в продължение на години, те обменят толкова
много магнитна енергия, че индивидуалната им полярност отслабва, намалява или изчезва.
Вследствие на прекомерно или непрекъснато съжителство, това магнитно насищане често
причинява сексуална умора. Чуйте херметическата мъдрост в стиховете на Халил Гибран,
посветени на брака:
Извън този списък съществуват много други разлики на по-дълбоко езотерично ниво.
Тук изреждаме накратко само някои елементи, които позволяват да разграничаваме
истинската от фалшивата любов. Въпреки това, дадена връзка не е непременно фалшива,
дори да не включва всички посочени по-горе необходими условия. Те са приведени само
като насока и могат да се използват, за да определим дали дадена връзка е по-близо до
истинската или фалшивата любов според броя на изпълнените или неизпълнените условия.
Например, при точкова система от нула до сто, ако двойката изпълни всички условия в
лявата колонка, ще получи сто точки; ако не изпълни нито едно, ще получи нула точки, което
би означавало напълно фалшива любов. Щом като знаем двете крайни възможности, може
да намерим междинните положения.
Дори дадена връзка да бъде определена като фалшива, това не означава, че тя няма да
еволюира до истинска, защото не може да предписваме лекарство без първо да
диагнозираме заболяването. Индивидът получава възможност да се излекува само след
като се определи диагнозата му. Разпознаването на симптомите няма за цел да обяви
„пациента" за безнадежден случай. То е начин да решим какво лечение да се предпише.
Фалшивата любов се дължи по-скоро на невежество, отколкото на неспособност да
обичаме. Ето защо двойката трябва да развие интелигентността, чувството за отговорност,
будността и интереса си в най-голяма степен, за да създаде оптимални условия за висш
съюз чрез придобитите познания. За да открием дали евентуалната любов е фалшива и
недействителна, трябва открито и великодушно да проявим самокритичност,
разсъдителност и скромност. Това може да ни отвори вратата към стабилен брачен живот,
щастие и съюз, който надминава най-смелите ни мечти.
Ако любовта се окаже фалшива, това не означава непременно раздяла, а по-скоро
открива възможност за постигане на истински съюз.
Тук ще разгледаме един важен въпрос - значението на възрастовата разлика между
двамата и дали това е пречка за истинската любов. Според херметическите възгледи,
любовта лесно преминава бариерите на хронологичната възраст, защото важни са
психологичната и духовната възраст. В много бракове има разлика от двайсет и повече
години, но те въпреки това са щастливи и качествата на двойката често взаимно се
допълват. Единият притежава опит, равновесие и стабилност, а другият - ентусиазъм и
жизненост. Най-важният елемент при създаване и поддържане на този тип връзка е съюзът
и съответствието на вътрешните светове, а не само съюзът на телата. Този тип връзка може
да бъде безкрайно по-солиден и дълбок, защото до голяма степен пренебрегва
физическата страна и се основава на по-трайни и трансцедентални ценности, на духовност
и разбиране, физическата красота загива - болезнено и страшно е да зависим само от нея.
Трудно е положението на красивите жени, които превръщат красотата си в основен капитал,
защото тя повяхва. Така те остават съвсем празни и губят жизнеността си, тъй като нямат
вътрешно богатство. Има и много двойки с голяма възрастова разлика, чиито отношения не
са основани на истински и дълбоки потребности, а са невротични или натрапливи. Като
пример ще посочим мъж, подчинен на Едипов комплекс, който всъщност търси заместител
на майка си и дъщеря, влюбена в баща си, която има подобни мотиви. Във всеки случай не
може да даваме преценки, защото такива двойки, въпреки че не постигат най-висша любов,
често намират щастие и приятелство и макар да са подтиквани от натрапливи потребности,
водят истински щастлив и продуктивен живот.
При преценката за качеството на любовта препоръчваме гъвкавост и толерантност,
защото съзнаваме, че е невъзможно да се постигне най-доброто без постоянни и
продължителни усилия, а за това са нужни години. Величината на тази задача не бива да
плаши никого. Тя трябва да се измерва с наградата, която двойката ще получи. Тази награда
е постигането на истинска любов, а тя ще й донесе много по-голямо щастие, отколкото е
очаквала.
МОРАЛ В ЛЮБОВТА
1. Божествена законност
2. Човешка законност
3. Природна законност
4. Морална законност
На практика моралните правила се смесват с религиозните предписания и
юридическите задължения, защото допустимите норми на поведение образуват сбор от
юридически и религиозни задължения, които трябва стриктно да се спазват, за да
постъпваме морално. Човек, който не се приспособи към тези обществени ценности, се
счита за неморален. Хората обикновено следват човешкия морал - смес от юридически и
религиозни правила, табута и неписани закони, базиращи се на съществуващото
обществено мнение.
Основите на любовта също са изградени върху човешкия морал. Любовта зависи от
този човешки морал и се приспособява към него, за да не бъде наказана с всеобщо
неодобрение. Бракът като институция е морално приемлив, защото е приспособен към
човешката законност, докато конкубинатът среща неодобрение, защото не почива на
юридическа норма. В нашето изследване ще поставим под въпрос методите на прилагане
на днешната морална система не защото не сме съгласни със съдържанието й, а защото
тези правила се превръщат в несъзнателни съобщения, които сляпо програмират и
принуждават хората да ги възприемат като морални. Животът несъмнено би бил далече
по-лош, ако не съществуваха такива правила, тъй като слепите инстинкти на човека биха
властвали свободно.
Какъв е произходът на моралните и юридическите правила? Защо са създадени? Може
да твърдим, че правилата са създадени, тъй като негласно е прието, че човекът
несъзнателно и инстинктивно е напълно неморален и е необходимо да се програмира по
начин, който допринася за стабилния обществен ред. Чудно какво би станало, ако всички
закони и морални правила се отменят за един месец. Тогава хората биха се показали такива,
каквито всъщност са - неморални. Ясно е, че моралното индоктриниране е само сбор от
бариери и ограничения, вградени в човешкия мозък, за да контролират „човешкото животно".
Вътрешно то си остава такова, каквото винаги е било. Ето защо моралът е външен;
индивидът е принуден да потиска или да скрива истинските си подтици, за да не бъде
отхвърлен от обществото.
Първобитният човек все още властва в неговото подсъзнание. Тъкмо там индивидът
подсъзнателно нарушава всички известни правила: убива, краде, унищожава, мами жена си,
извършва кръвосмешение и дава свободна воля на всички животински инстинкти.
Моралните принципи действат само във външния свят и не променят вътрешния свят на
човека. Въпреки че са полезни, те засягат само общественото благополучие, но не и
вътрешния свят на индивида -затова живеем в донякъде морално общество, въпреки че то
се състои от вътрешно неморални индивиди. Иисус ги нарича „лицемери", с което иска да
покаже едновременното съществуване на външен морален критерий и вътрешно загниване.
Пуританството често се мъчи да установи правила с такава съкрушителна сила, че да
принуди индивида да върви по правия път. Тези ограничения засягат единствено
положението на отделния човек. Същото наблюдаваме при закона - строгостта на
присъдите служи не само да наказва, но и да предотвратява престъпленията. Всичко това е
създадено да защити обществото - кой обаче ще защити индивида? Кой може да му помогне
да придобие вътрешен морал, за да стане по-духовен? Това може да стори единствено
самият индивид, след като разбере явлението, което разглеждаме. Нужно е да определим
кога човек се държи по изцяло морален начин и кога - не.
На пръв поглед той изпълнява всички изисквания, когато строго се придържа към
човешките, моралните и религиозните закони. Това обаче не винаги е вярно, защото трябва
да се вземат предвид и духовните достойнства в постъпките на човека. „Морал" означава да
мислим, чувстваме и действаме според вътрешна представа, присъща на Аза - вътрешен
критерий или преценка за правилно или неправилно. Азът отличава съвършеното от
несъвършеното, фалшивото от истинското, достойното от недостойното. Хората постъпват
морално не поради истинска вътрешна мотивация, а поради силна външна принуда на
закона и обществените норми.
Чудно е дали в спазването на закони, които не можем да нарушим, се крие някакво
духовно достойнство. Наистина ли е морален индивид, който не краде и не убива, защото се
бои от наказание? Човешкият морал е непълен - той не изисква от индивида да приеме
доброволно тези норми. Затова можем да говорим само за морални постъпки и в много
редки случаи - за морални намерения. За моралните постъпки на индивида няма вътрешна
гаранция- той спазва закона, защото няма друг избор - така му налага обществената
система от награди и наказания.
Разбира се, това не важи за всички, защото има хора, които действат правилно,
следвайки вътрешни, а не външни правила. Струва си да помислим обаче дали вътрешният
подтик се дължи на свободна воля или произтича от културната програма. Обикновено
хората постъпват според обществените закони. „Нормалният" индивид на практика
пренебрегва действията на Висшето Аз и постъпва според сляпата програма на заученото
поведение. Индивидът обикновено няма истински вътрешен морал, който е продукт на
само-мотивация. Може да съществува морален изблик, който е пасивен, но истинският
морален акт се среща много рядко, защото е породен от волята.
ВИСШАТА ДВОЙКА
3. Преодоляване на повърхностното
Няма нищо по-вредно от това да преценяваме евентуалния си партньор по физическа
красота, физическо привличане, финансово и обществено положение, защото всички тези
„активи" са чужди на човешкото същество. Любовта е отношение между двама души, а не
между два набора от „активи". За съжаление, активите почти винаги се поставят на първо
място при преценката за хората, физическата външност, интелигентността, материалната
собственост, банковата сметка, популярността, размерът на властта или влиянието, с които
разполага индивидът, винаги се вземат под внимание. Същото се отнася за характера,
поведението, образованието, работата и идеите. Нито един от изброените дотук „активи"
обаче не съставлява „съществото" на индивида. Ние искаме да общуваме със самия човек
преди да общуваме с онова, което притежава - известно е обаче, че хората се женят без
изобщо да се познават що се отнася до същността им. Причината за неуспеха на такива
бракове е съвсем очевидна. Ако приемем, че „видимото над повърхността" представлява
съвсем малка част от цялото същество на другия, става ясно, че получаваме пакет и
виждаме как е опакован, но не знаем нищо за съдържанието. На брачния пазар най-важна
остава опаковката - тя е една от най-големите пречки, които трябва да преодолеем, когато
се обръщаме към някой, който ни интересува.
Трябва да използваме всички възможни средства, за да видим истинския човек, скрит
зад маската. Опознаването на вътрешното същество е възможно единствено с много
търпение и емоционална предпазливост. Този процес е пълна противоположност на
общоприетата представа за любовта.
Само след като известно време приемаме физическата външност и емоционалните
ласки на другия безстрастно и неутрално, може да придобием груба представа за истинския
характер, скрит зад тях. Препоръчваме на нашите читатели да не съдят по външните
качества, а да изчакат достатъчно дълго, за да опознаят истинските. Този процес се
улеснява от косвени доказателства - има конфликти, в които човек 1 се принуждава да
покаже истинската си същност, тъй като натискът на емоциите обикновено ще му попречи да
се прикрие. Една друга любопитна проверка е свързана с властта -трябва да поставим в
силна позиция този, когото искаме да опознаем, така че да е сигурен, че разполага с всички
предимства и привилегии. Човек разкрива най-пълно същността си, когато е убеден, че
всичко е на негова страна.
б) Етап на проверка на преценката - тук трябва да проверим дали сме взели правилно
решение. Това ще узнаем след няколко години брак. Едва когато измине известно време,
партньорите ще се разкрият взаимно в достатъчна степен, за да са сигурни дали между тях
съществува истинска съвместимост. Този процес трябва да е съпроводен с най-дълбоки
взаимни грижи, чувство за отговорност и усилие да направим другия щастлив, като го
разбираме и уважаваме. Без постоянно внимание, грижа и усилие на волята любовта не
може да се развие и задълбочи. Трябва да избягваме повърхностни преценки и да се
опитваме да разберем мотивите за постъпките на другия. Само по този начин ще
задълбочим връзката си. След време ще настъпи момент, когато можем да решим дали
бракът ни е сполучлив. Това трябва да преценим дълбоко в душата си, за да не бъдем
въвлечени в грешка поради натиск от страна на роднини, приятели, обществени норми и
себичност. Важно е да сме обективни и да можем, ако е необходимо, да разгледаме трезво
всички възможни проблеми.
в) Етап на укрепване - след като преминем успешно първите два етапа, идва време да
издигнем връзката на по-високо ниво, защото тогава човек вече е сигурен, че е намерил
правилния път в живота. Най-важната цел тук е да открием по-широки и по-проникновени
пътища за общуване, за да създадем връзка между два цялостни „индивида". През този
етап ще изпитаме най-добрите страни на връзката, защото вече е възможно постигането на
върховно спокойствие и щастие, немислими дотогава.
Най-важното е да помним, че не бива да преценяваме прибързано и повърхностно
човека, който искаме да стане наш спътник, тъй като всеки индивид представлява огромен
свят, криещ постоянни изненади. Трябва да се стремим да опознаем другия, въпреки че
този процес е безкраен.
8. Да не идеализираме партньора си
Вече споменахме сериозните опасности, пред които ще се изправи този, който
несъзнателно проектира призрака на фантазиите върху любимия си. Такъв човек прехвърля
всички свои илюзии върху любимия си, проектирайки своя призрак на фантазиите върху
избраника си. Подобна връзка е обречена на провал, защото дълбоко в себе си такъв човек
обича собственото си отражение „в криво огледало". Всъщност, изискванията на призрака
на фантазиите не могат да се осъществяват, защото са нереалистични и почиват на илюзии.
Проблемът се състои тъкмо в това - човек изисква от другия онова, което неговият собствен
призрак на фантазиите изисква от него. Двойката се сблъсква само с фрустрации,
страдания и нещастие. Особено важно е да не идеализираме лицето, с което желаем да
имаме връзка, защото така най-лесно проектираме призрака на фантазиите върху другия.
Човек може да познае истинската любов само „през трупа" на призрака на фантазиите.
Да не идеализираме партньора си означава да разглеждаме ситуацията съзнателно и
рационално, а не чрез сърцето или секса. Това означава да отхвърлим романтиката,
илюзиите, егоистичното желание за власт и надмощие. Трябва да виждаме партньора си
такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаме да бъде, за да задоволим егоистичните си цели
20. Вярност
Това е качество, свързано най-силно с вярата в себе си, защото когато това условие е
изпълнено, изпълнени са и всички други аспекти на верността. Да бъдеш верен на себе си
означава вярност към собствените морални принципи, както, вече обяснихме в главата за
морала. Това означава, че индивидът се свързва неразривно със своето Висше Аз и не
може да направи нищо, което противоречи на вътрешните му правила. Щастието на
двойката зависи преди всичко от верността към себе си, която създава доброволна
отговорност да бъдем честни и откровени с другия, независимо от последиците. Когато това
първо задължение бъде спазено, верността се ражда от само себе си. Тя зависи преди
всичко от духовната вярност и всичко, произтичащо от нея.
Разглеждана като най-висш тип морал, истинската вярност е вътрешно поведение, а не
външна фасада на индивида. Любовта и сексуалността не могат да се превърнат в
задължение, защото това би било по-неморално, отколкото всеки друг вид неморалност и
би означавало да поробим човешко същество със силата на закона и общественото мнение,
като го накараме да живее с отблъскващ и неприятен за него партньор, да го подложим на
безчестието и унижението да отдава тялото си на човек, когото мрази и от когото се
отвращава.
Има индивиди, които плетат мрежи от лъжи, за да прикрият факта, че мамят съпрузите
си и колкото и да е парадоксално, обществото, индивидът и измаменият съпруг изпитват
сигурност и удовлетворение от тази измама. С други думи, хората са склонни да спазват
обществените или външните морални норми, като същевременно нарушават всички
правила на индивидуалния, природния и божествения морал. Те възприемат лицемерно
поведение, което е пълна противоположност на верността.
ХЕРМЕТИЧЕСКАТА ДВОЙКА
В тази глава накратко ще разгледаме постигането на повиеш съюз. При него двойката
вече е посветена в херметическата наука и е преминала значителна част от обучението.
Първо ще видим какво е най-голямото постижение на съюза по любов. В най-висшия му
израз мъжът и жената са свързани извън времето и пространството и половият акт не е
абсолютно необходим за техния съюз, като приемаме, че общуването може да се извършва
на равнището на разума.
Много от качествата на херметическата двойка са идентични или сходни с описаните в
предишната глава, само че са цялостно постигнати. На херметическо ниво любовта
настъпва само дотолкова, доколкото и двамата осъществят истинско развитие на Аза,
последвано от стадии на зрялост и пълноценност.
Двамата изминават дълъг път, като първо постигат високо състояние на будност,
преодолявайки онзи сомнамбулистичен автоматизъм, който владее обикновените хора. Те
имат самоконтрол и управляват напълно инстинктите, емоциите и мислите си, като
побеждават егоизма, суетността, гордостта, ревността и се оформят така, че да образуват
ментален овоид. Общо взето, двамата постигат познание и контрол върху своите физически
средства и осъществяват по-висша връзка, която води до истинско щастие и ги насочва към
все по-голям напредък по пътя на духовната еволюция. Тук можем да разкрием седем
елемента от любовта на херметическата двойка. Те са свързани с езотерични практики,
които затвърждават съюза в по-висш план и осигуряват щастие и еволюция.
5. Създаване на богове
Тайнството на теургията показва как човек може да създава богове. Вече разгледахме
подробно противоположния, отрицателен полюс на тази практика - опасната игра на
човешките страсти, създаваща магнитни демони. Херметическата двойка съзнателно
насочва пораждащата си способност и ражда невидими деца, които са действително богове,
създадени от висши духовни принципи, а не от животинската природа на индивида. Тези
скрити деца са духовното потомство на двойката и стават част от нейното „божествено
семейство". Те са също така елементите, които я предпазват и й помагат да постигне
съвършена еволюция.
6. Ментален коитус.
Херметическата двойка има нормални сексуални, отношения, макар и с безкрайно
по-високи качества от обикновените. За нея сексът е не само средство за удоволствие, а
начин за издигане до по-висши състояния на съзнателност. Ще илюстрираме обяснението
си с една трудно преводима индийска дума. Това е „самадхи" - състояние на божествен
екстаз. Тъкмо това състояние се постига чрез ментален коитус на магнитните сексуалности,
обединени от еволюиралото съзнание на партньорите. От гледна точка на обикновените
хора понятието ментален коитус може да бъде погрешно изтълкувано - според тях, мъжът и
жената си представят, че участват в сексуален акт, но остават физически разделени. Става
въпрос за нещо съвсем различно, тъй като менталното не е синоним на интелектуалното
или имагинерното. В херметизма значението на думата „съзнание"-се различава от
общоприетото и е свързано със създаването на магнитен овоид от съзнателна енергия с
висока вибрация. Менталният коитус е състояние на дълбока наслада, което можем да си
представим само когато разберем, че принципите на чувственото удоволствие,
управляващи материалния свят, нямат власт над духовния. Духовната наслада е далеч
по-силна и пречистена, отколкото чувствената, но може да бъде изпитана само от онези,
които са успели да станат действително духовни, проявявайки духа си чрез собствения си
мозък. Менталният коитус е повече състояние на съзнателност, отколкото начин за
постигане на удоволствия.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЗАБЛУДИ ОТНОСНО ЛЮБОВТА, СЕКСА И БРАКА
Хората често хранят фалшиви надежди, свързани с любовта, секса и брака, които са
отражение на съвременните обществени модели. Сред тези погрешни представи
най-разпространени са следните:
Много хора намират голямата си любов и после я губят поради какви ли не причини.
Това преживяване често е болезнено и води до душевни кризи. Някои дори стигат до
самоубийство или убийство, а всички смятат, че сигурно са обичали до крайност, щом са
посегнали на своя или чуждия живот поради загубата на любимото същество.
Между естествените и патологичните последици от нещастната любов съществува
граница. Известни чувства, например тъга и самота, са нормални - тези реакции често
помагат на страдащия да узрее. Патологичните изживявания обаче заслужават внимание,
тъй като такива реакции са най-вредни и трябва да знаем как да ги избягваме и да им
противодействаме. От тях страдат всички хора, за които любовта означава не само
удоволствие, но и нарцистично удовлетворение. Силата на любовта действа като елемент,
който поддържа и засилва нарцисизма. Нарцисизмът е средство за запазване на
самоуважението и самолюбието и образува ядрото на душевния живот и ръководещото Аз
на индивида. Нарцисистът е убеден, че всичко е създадено за негово удоволствие и целият
свят се върти около него. Нарцисизмът води началото си от ранното детство, когато детето
открие, че всичките му нужди могат веднага да бъдат задоволени от майката. То мисли, че
майка му и целият свят съществуват единствено за да му служат. По-късно, когато майката
го глези и полага прекомерни грижи, детето придобива чувство за всемогъщество, което е
основата на нарцисизма. Възрастният индивид разбира, че не е всемогъщ, но това
разбиране не премахва комплекса. Комплексът е фиксиран на не-съзнавано ниво в ранното
детство и индивидът си служи с външни средства, за да повдига самочувствието си чрез
„нарцистична храна". Любовта се превръща в най-силен източник на такава храна, а
разочарованието предизвиква патологична реакция. Патологичната реакция се получава не
само когато любовта носи разочарование, но и когато е свързана с удоволствие. Загубвайки
„любимата си", индивидът има усещането, че е загубил живота си. Това дълбоко чувство не
произтича от загубата на скъп за него човек, а от обстоятелството, че той вече не може да
разчита на „нарцистичното гориво", с което любовта го е подхранвала.
Да си представим индивида като балон, който постоянно се нуждае от представители от
другия пол, за да го надуват -този процес трябва да се повтаря редовно. Когато другият
откаже да надува, индивидът се чувства празен и мъртъв, но всъщност му липсва само
обемът въздух, с който си е придавал важност. Това сравнение илюстрира процеса на
нарцистичното разочарование в любовта. Индивидът изпитва усещането, че умира или
поне иска да умре, защото без подкрепата на любовта се чувства незначителен и
безполезен. Не е вярно, че той страда за загубената любов - болката му се дължи на
внезапно оттегляняне на подкрепата, с която е свикнал. Това става ясно, ако наблюдаваме с
каква лекота сменя обекта на любовта, стига да намери се появи друг със същата
способност да дава. Следователно любовното страдание е нещо относително, защото не е
лесно да определим границите между истинската любов и нарцисизма. Нарцисистът не
може да страда от загубата на нещо, което никога не е имал. Загубата представлява
разсейване на приятна илюзия или намаляване на самочувствието.
Единственото разумно решение е истински да разберем случилото се, да потърсим
подкрепата във вътрешни, а не външни ценности. Когато човек няма развито, силно и зряло
Аз, той търси подкрепа отвън. Такъв индивид подсъзнателно знае собствената си слабост и
се отъждествява с обекта на любовта си, но не за да дава любов, а за да използва силата на
другия.
Любовта между двама души с много слабо Аз е само тъжна игра, започваща, когато
всеки търси в другия липсващите му елементи и това търсене неизбежно завършва с
разочарованието на хора, способни да си предложат взаимно единствено телата си. За да
обича, човек трябва на всяка цена да се пребори с нарцисизма, който го кара да разглежда
като наистина съществуващи само нещата вътре в него и по този начин омаловажава
действителността на външния свят. Нарцисистът оценява живота и хората единствено
според полезността им за самия него. Нарцисизмът силно изкривява действителността и
индивидът се затваря дълбоко в собствената си личност и не може да общува с хората.
Изживяването на любовно разочарование, както и силната болка поради загубата на
нарцистичното гориво, осъждат такъв човек на страдание. Той изпитва самосъжаление,
потапя се з собствения си свят, не живее във външната действителност. Ако не могат бързо
да намерят подходящ заместител, такива хора преживяват много трудно разочарованието в
любовта. Загубата на самоуважение за тях е много сериозна заплаха и прави
съществуването им непоносимо.
За разлика от нарцисистите, хората с нормални реакции се приспособяват сравнително
бързо към любовното разочарование, освен ако любовта не е била от истински, висш тип -
тогава празнотата от такава загуба се запълва много трудно. В зависимост от състоянието
на духовно развитие на двойката, смъртта на единият обаче не винаги прекратява връзката,
която продължава вечно.
НЯКОИ ОСНОВНИ ПРИЗНАЦИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА НАРЦИСИЗМА В ЛЮБОВТА
РЕЧНИК
Аз (Его)
Психологичната част на човека, чрез която личността се самонаблюдава и избира каква
позиция да заеме по отношение на външната действителност. Личността е зависима от
Егото и живее чрез него. Най-общо казано, то е онази част от личността, която диктува
индивидуалните норми за поведение.
дух
Слънцето излъчва милиони частици светлина и топлина, които поддържат живота.
Също като Слънцето, Бог или Духът излъчва и разпръсква частици от себе си във всеки
индивид и всяка от тези частици, наречена божествена искра, представлява духа на
отделен човек. Човекът е дух, въплътен в тяло.
Духът и душата се стремят един към друг като мъжа и жената. Всички хора имат дух и
душа, но не винаги знаят това. Духът, който вече е в човека, може да блесне само чрез
познание и възпитание на човешката душа. Когато пречистим душата си, духът ни може да
действа без ограниченията на тялото, да се приближи и да се слее с Бог.
душа
Душата е интелигентната животинска част от първоначално заложеното в индивида,
която съчетава четири вида интелигентност - интелигентност на дихателната система,
интелигентност на храмосмилателната система, интелигентност на кръвоносната система и
интелигентност на размножителната система, традиционно представяни с четирите
природни стихии - въздух, земя, вода и огън.
Всеки човек получава при раждането си душа от природата чрез четирите първични
интелигентности, намиращи се в храносмилателната, кръвоносната, дихателната и
размножителната система. Душата все още няма висша съзнателност и собствена
интелигентност. Тя няма водач и се движи без участието на волята, като функционира
единствено чрез присъщите си характеристики, свързани с колективната животинска душа.
Душата е почвата, в която духът може да посее семето си и да израсне.
Най-висшата цел е свързването на духа и душата. Когато душата придобие
съзнателност и дух, човек може да взаимодейства съзнателно със силите на Природата.
Душата, освободена от емоции и низки страсти, става предпазен щит за човека.
езотерично
По-дълбок пласт на битието и по-дълбоко възприятие, достъпни за ограничен брой
индивиди. Битието и възприятието имат различни слоеве - повърхностното значение на
едни е очевидно за масите, други съдържат по-дълбоки и проникновени истини и
разбирането им изисква по-високо ниво на съзнание. Всички религии и философии
предлагат външни учения за масите, но същевременно има вътрешно ядро на същото
учение на по-дълбоко и проникновено ниво - такова е съотношението между кабала и
юдаизъм, суфизъм и ислям, езотерично християнство и християнство. Езотеричното засяга
не само религията и философията - всички неща имат и езотерично значение. Това е
скритото ниво, невидимо „с просто око".
емоции
Докато усещането е реагиране на стимули, емоцията е субективна реакция на усещане,
включваща физиологични изменения, например изпотени длани, повишаване на пулса,
отделяне на адреналин, изстиване на крайниците и пр., като подготовка за някакво действие.
Емоции са любовта, страхът, омразата, гневът, завистта, истерията, ревността и
състраданието.
инкарнация
Въплъщаване на духа в човешка форма; мисли и представи, намерили материален
израз.
либидо
Жизнената енергия, която символизира силата на живота; зараждащата сила на самия
живот и присъства във всичко.
магнитен овоид
Двойката създава посредством съюза си продуктивно вибрационно поле с формата на
овоид (яйце). И тук качеството на вибрациите зависи от равнището на развитие на
партньорите. Това поле е външно видимо за другите и когато е много силно, околните не
могат да проникнат в него. Освен това, когато в двойката съществува истинска любов, тя
може да постигне матримониална аура или матримониален овоид. Това е окултно или
ментално дете на двамата, положително затворено магнитно поле, което хармонизира,
обединява и предпазва двойката, като наистина узаконява брака по законите на природата.
Двойки, които нямат такова окултно дете на любовта, са свързани единствено от страсти,
стремеж към лично удобство, самота, навик, или обществен договор.
мозъчна интелигентност
Дейност на мозъка, свързана с приемане и обработка на „информация", която се
вгражда и запазва в него чрез процес, известен като „запаметяване". Паметта се основава
на предварително програмирани „отправни точки". Поради рб-стоятелството, че
обработката на информация се контролира от „отправните точки" на индивида, които вече
са в него и не са нови, тя не допуска никакво експериментиране извън себе си и отхвърля
възможността за ново, нетрадиционно виждане, като определя какво е полезно и какво не.
Този избирателен процес се базира не на нещо обективно, а на субективните „отправни
точки".
нарцисизъм
Прекомерна любов и привързаност към собствената личност, която би трябвало да се
насочи към другите или към света извън личността. Нарцисистът е човек, чийто чувства са
опорочени и изкривени поради убеждението му, че светът и хората съществуват единствено,
за да му служат. Нарцисистът не обича себе си и за да прикрие чувството си за вина,
предпочита да насочи омразата си към целия свят.
окултизъм
Истинският окултизъм изучава човека, законите на природата и начина, по който те
действат и влияят върху човека. Нарича се окултизъм, защото е скрит от подвластни на
страстите същества, които робуват на материалните желания. Посвещаването в тази наука
зависи от нивото на съзнателност на индивида, което определя дали е достоен за обучение.
Основната цел е освобождаване на човека от невежество, болка, животински елементи,
лъжи, съдба и смърт, за да може някой ден да се промени, като създаде нов свят на хора,
които напълно съзнават човешките си качества. Окултизмът учи как да живеем мъдро, като
използваме правилно силите на Природата.
платонична връзка
Връзка, основаваща се на философията на Платон, където ударението пада върху
идеалните и духовните елементи за сметка на физическите и сексуалните.
пол
Съществуването на мъжко и женско, положително и отрицателно, видимо и невидимо
начало във всички неща (виж секс).
превъплъщаване
Нищо не умира, нищо не се губи във Вселената. Всичко се преобразува и преминава от
едно в друго състояние на съществуване, което ясно се вижда р повтарящите се жизнени
цикли в природата. Ледът се превръща във вода, а водата в пара, но самата вода се запазва
и променя единствено формата си. Смъртта е само превръщане, раждане на духа за друг
живот. Човекът има тяло, което остарява и накрая умира, и дух, който остава завинаги млад
и безсмъртен, защото е част от вечния Бог. Учението за прераждането твърди, че духът, за
да постигне съвършенство, трябва да обитава много тела, и по този начин да придобие
разнообразен опит, необходим за еволюцията му.
разум
„Мозъчната интелигентност" е продукт на мозъка и е несъзнателна, без вътрешен
смисъл, докато „менталната интелигентност" е продукт на разума и характерно за нея е, че е
съзнателна. Разумът се формира от три основни източника: мозък (интелигентност), сърце
(чувства), пол (инстинкт). Посредством съвършено равновесие между тези центрове,
собствени усилия и дисциплина, индивидът постепенно се приближава към формиране на
разум. Разумът или свръхмозъкът позволява на еволюиралия индивид да достигне мъдрост,
която е отвъд доброто и злото, която е вечна и е пълна противоположност на ограничените и
временни характеристики на мозъчната интелигентност.
Розенкройцерство
В хода на историята херметическата наука възприема различни имена - свободно
масонство, посветеност, мистицизм и пр., но вътрешната й същност остава неизменна -
стремеж да предостави достъп към нова, висша будност, чрез която човек да познае себе си
и да разбере природните закони, да промени човешко-животинското си състояние, като
използва природните сили. Орденът на Розенкройцерите е вечно братство, състоящо се от
индивиди, които получават достъп до познанието, наричано окултизъм, след труден процес
на духовно развитие. Истинският розенкройцер се определя по начина си на живот, по
думите и действията си, а не посредством документи, знаци, думи или свидетелства за
натрупана информация. Съществуват много узурпатори и лъжерозенкройцерски ордени,
които се мъчат да докажат законността си. Истинският Розенкройцерски орден обаче
продължава да съществува все така тихо и незабележимо.
То (И)
Част от личността, чийто действия са мотивирани от инстинктивни подтици и изискват
незабавно удовлетворяване на първични потребности.
секс
Сексът е физическа проява на зараждането. Той е различието между мъжко и женско,
позитивно и негативно. Въпреки че всичко в природата притежава мъжки и женски елементи,
сексът определя преобладаващите характеристики, външната форма. Поведението не
следва непременно външната видимост на секса (вж. пол).
сублимиране
Трансформация или изменение на инстинктивен подтик. Проявата на подтика не зависи
изцяло от инстинкта, а се управлява от волята или Висшето Аз. Сублимирането на либидото
е положително и съзидателно насочване на жизнената сила. Сублимирането означава да
следваме изискванията на духа, като подчиняваме изискванията на личността или
животното.
усещане
Способност за възприемане на вътрешни и външни дразнители; съзнаване, състояние
или настроение. Впечатление, интуитивно съзнаване или отношение към някакви
дразнители.
Хермес Трисмегист
Древноегипетски мъдрец и писател, считан за централна фигура в езотеричната
мъдрост, философията му стои в основата на езотеричните учения на всички култури и
религии. Делото му е насочено към „посяване на великото семе на Истината", което покълва
и разцъфтява. Днес е ясно, че всички съвременни, религиозни и философски учения водят
началото си от Хермес Трисмегист.
херметически
Свързан с Хермес Трисмегист, с приписваните на него трудове и с науката, развила се
от това учение, което е „запечатано" и защитено от погледа на непосветените. Като
прилагателно думата „херметически" означава не само нещо плътно затворено където не
може да прониква въздух, но има и по-дълбок смисъл, който не винаги е видим по пътя на
обикновените методи и наблюдения, и традиционното мислене.
цялостна интелигентност
физическите, менталните, психичните и духовните елементи на човешкото същество,
обединени в цялостна интелигентност, като всички елементи действат съзвучно.
човешко-животински условия
Наличието на несъзнателни зверски или животински характеристики в човека определя
човешко-животинското състояние, за което авторът често говори.
ЗА АВТОРА