Агресията не е нещо непознато за децата.

Насилието, жестокостта и
бруталността, упражнявани върху деца и от деца, са се увеличили
неимоверно. Безразличието към насилието и нечувствителността към
болката и страданието стават все по – обезпокоителни. Агресията е
един от основните проблеми в детството.
Агресията е поведение, което причинява вреда. Нанесената вреда е
винаги реална. Последиците от агресията могат да бъдат душевни или
физически-наранявания, унижения, обиди, оскърбления,
унищожаване на притежания, подценяване, отнемане на възможности
за самоосъществяване. Причинената вреда поражда тъга, депресия,
самосъжаление, безпомощност, гняв, стремеж към отмъщение, ограбва
самоуважението. Последиците от агресивното поведение се
преживяват болезнено и като нежелани от обекта на агресията. При
агресивното поведение винаги съществува противоречие с
одобряваните роли и приети норми. Агресията е неодобрено
поведение, въпреки че неодобрението се схваща различно.
Агресивността опредметява интенцията да се навреди на другия.
Интенцията е основен белег за определяне на поведението като
агресивно. Интенцията разграничава случайните от неслучайните
наранявания, обиди, оскърбления. Действията, които са нанесли вреда
поради небрежност или некомпетентност, не могат да се определят
като агресивни. Интенцията определя като агресивни и действията,
които не са достигнали желания ефект – неуспялата клевета,
проваленото ограбване. Бездействията, които са отдалечили
съзнателно детето от отклика на страданието и болката, също са
агресивни. Интенцията разграничава действията, с които съзнателно
и несъзнателно са причинени болка и страдание. Интенцията може да
се открие чрез признанието, разкаянието, съжалението за
извършеното действие. Интенцията може да бъде призната или
непризната от детето. Отричането на интенцията да се нарани може да
се дължи на различни мотиви, в повечето случаи обединени около
страха. Агресията може да се разгледа и като действие, което е
насочено към принуждаване. Принуждаването включва агресивните
действия, но не се свежда изцяло до тези действия. Принуждаването
включва заплаха, наказание, използване на физическа сила, като
способи за причиняване на вреда, изтръгване на покорство, заставяне,
налагане, изпълняване на определени задължения и изисквания.

1
 Принуждаването е свързано с различни цели:
 контрол над чуждото поведение, възстановяване на
справедливостта,
 отстояване на достойнството и самоуважението.
Принуждаването изправя пред избора между насилствени и
ненасилствени въздействия.
Много от агресивните поведения при детето са срледствие от
научаваното.За да се осъществи научаването, са необходими няколко
условия :
 Наличие на способности, които осигуряват възпроизвеждане на
агресивността, представена в различните модели;
 Наличие на модели, представящи агресивността в реална или
символна форма
Детето може да открие агресивни модели в семейството, в
общуването с връстниците, в масмедиите, в социалното обкражение.
Развитието на агресията е зависимо от :
 Отношението между представените агресивни и неагресивни
модели на поведение;
 Достъпността на агресивните модели;
 Превръщането и в способ за утвърждаване, получаване на
признание,развитие на идентичността.
Към ситуационните рискови фактори се отнасят:
 Семейството;
 Училището и средата на връстниците;
 Средствата за масова информация, в която са представени
модели на агресивно поведение;
Към социалните фактори се отнасят :
 Ситуации, които са провокативни;
 Ситуации, които са фрустриращи;
 Ситуации предизвикващи болка;
 Ситуации обвързани със злоупотреба;
 Ситуации насочвани към предполагаем успех.

Продържителните емпирични изследвания откриват силна връзка

между антисоциалното поведение и агресията и ниските училищни
постижения. Тази връзка е твърде сложна – не е съвсем ясно дали
ниските училищни постижения са причина или следствие от
агресивността и антисоциалното поведение. При тази връзка
съществено влияние оказват и измененията във вътрешния свят на
детето. При децата агресията е придружена от различни форми на
разсстроиства на поведението и когнитивните структури – на
внимание, контрол върху интернализираните и екстернализираните
действия, имполсивност, хиперактивност. През доучилищния период

2
и началноучилищния период връзката между агресията и ниската
успеваемост се опосредства от различните когнитивни дефицити. Едва
с приближаването на горната училищна възраст агресията и
антисоциално поведение и ниските училищни постижения започват да
се свързват непосредствено.
Агресивните деца обикновено израстват в семейства, където
дистанцията между деца и родители е огромна, където родителите
малко се интересуват от развитието на детето, където отношенията са
изпълнени със студенина и отсъстват ласкавост и топлина, където
съществува безразличие по отношение на детските прояви на
агресивност и съществува склонност към грубо физическо насилие
вместо топло,грижовно отношение. Влиянието на семейството може да
се проследи чрез :
 Отношението към агресия – мярка, в която родителите
одобряват проявите на агресия при детето си;
 Дисциплиниращи въздействия – честотата и силата на
наказанията и контрола върху поведението на детето;
 Семейната атмосфера – характера на отношенията;
 Стилове на емоционално привързване.

Отношението на родителите към агресията се определя от

разбиранията за нейната легитимност и се изразява чрез одобрението
или неодобрението.Също отрицателна роля в процеса на възпитание
на детето изиграват и сцените на насилие от телевизионния екран,
както и видеоигрите които внушават, че агресията е нещо естествено,
нормално и допустимо в отношенията на хората т.е. повишават
равнището на агресивност при децата, това е фактор, който макар на
много от хората да не прави голямо впечатление, изобщо не е за
подценяване!
Родителите могат да повлияят върху развитието на агресията при
децата не само чрез одобрението, но и чрез предоставени модели на
поведение. Наблюдението на агресивните прояви между родителите
създават склонност у детето да реагира по същия начин
въввзаимоотношенията с другите. Децата, които са свидетели на
гневни нападки и сблъсъци между родителите, реагират с много
повече агресия.
Родителите на агресивните деца изпитват затруднения при опита да
ги контролират. Наказанията, към които прибягват родителите, също
са рискоф фактор за развитието на агресията. Силата на въздействие
на наказанието може да е различна, защото обикновено стилът на
наказанието е свързан и с други въздействия. Родителите, които
наказват децата, могат да се превърнат в „пример” за агресивност.
Тревожно е, че често такива родители не преживяват чувство за вина,

3
когато наказват децата си, и въобще не използват поощрението като
метод на възпитание. Тези родители не се опитват да вникнат в
причините за деструктивното поведение на децата им и остават
безразлични към емоционалния комфорт на детето. Честите
наказания могат да отчуждят детето и да събудят съпротива.
Наказанието може да предизвика гняв, който във времето се
преобразува в открита агресия. Агресивните деца израстват в семейна
атмосфера, изпълнена с пренебрежителни и груби отношения.
Появата на агресивно поведение при децата е следствие от лошите
семейни отношения. Съществуват и случаи, в които се стига до там, че
детето не се чувства значимо и обичано от собствените си родители.
Обичта означава много повече от това да се грижим за децата си. Тя е
свързана с това да ги изслушваме, да бъдем до тях, когато имат нужда,
да споделяме емоциите им, на страх, тревога, влюбване и да ги
подкрепяме в избора, дори и това на нас понякога да не ни харесва
или да не сме съгласни напълно. Установено е също така, че ако
децата са в лоши отношения с единият или с двамата си родители или
чувстват, че в семейството ги смятат негодни, безразлични са към тях,
- в тази ситуация съществува голяма вероятност децата да се държат
агресивно към близките си. Още от най-ранна възраст децата, чиито
майки не полагат достатъчно грижи за тях, се държат много по-
агресивно от останалите си връстници. Лошите семейни отношения се
отразяват върху изграждащата се позитивна идентичност и
емоционалнаст. В тази атмосфера децата откриват, че агресията е
начин за справяне със ситуациите. Семейните отношения могат да се
представят чрез две измерения :
 Кохезия – отразява емоционалните връзки;
 Адаптивност- отразява способността на членовете да се
променят.

Лошите семейни отношения могат да придобият различни форми, но

това, което ги обединява, е отсъствието на любов, загрижиност и
разбиране на детето. Лошете отношения отразяват родителските
награги, ценности и вярвания за развитието на детето. Детето се
сблъсква не само с неразбирането, но и с презрително и забраняващо
отношение на родителите към изпитваните емоции. Лошите
взаимоотношения ограбват възможността за развитие. Всяко дете се
нуждае от откликване, разбиране, приемане и уважение, от обич,
закрила и сигурност, за да развие своите възможности и да изрази
своите емоции и потребности. При лошите взаимоотношения детето
става жертва на незачитане. Типът родители създават определи
отношения и може да повлияе непосредствено върху развитието на

4
агресията при детето. Различните родителски стилове също могат да
повлияят върху развитието на агресията.

Родителските стилове са няколко вида :

Авторитаритарен стил – авторитарните родители са средоточени
върху контрола на поведението и ползват принудата. Те не осигуряват
възможности за развитие на автономията на детето. Решенията се
взимат вместо детето и от детето се очаква да изпълни безусловно
това, което се изисква, което е избрано за него. Независимостта е
потисната. Понякога авторитарните родители демонстрират високи
равнища на безкромпромисност към децата.
Свръхпроективен стил – при някои обстоятгелства родителите
могат несъзнателно да засилят риска от въвличане на детето в
агресивно поведение. Това става, когато децата са под
свръхпротекция. При свръхпротекцията детето е отдалечено от
преживяванията, които биха засилили възможността за развитие на
способности за справяне.
Авторитетен стил – при този стил се създават условия за развитие на
социалната компетентност, на нагласите към коопериране и
използване на просоциални стратегии, за развитие на нормално
съзнание. Децата са с висока самооценка и самоконтрол, с нагласа за
коопериране и упорито преследване на поставените цели, с
ориентация към постижения и социална зрялост. При този стил
контролът се постига чрез преживяване на негативните последици от
собственото поведение – от това как се е отнесло към другите.
Правилата, чрез които се осъществява контрола, са обяснени и
оправдани.
Разрешаващ стил – обикновено родителите с тозистил изпитват или
неувереност в собствените способности, или вярват, че това е най –
добрият стил за социализиране. Децата социализирани чрез този стил,
изпитват големи трудности, когато трябва да регулират собствените
си импулси, посрещат с протест и негодувание всяко изискване, което
е отправено към тях, проявяват непослушание.
Отстранен стил - при него загрижеността за детето е средоточена
върху задоволяване предимно на материалните потребности.
Родителите са емоционално отстранени и средоточени към
собствените си проблеми. Родителите, се отделят от семейната среда,
за да си търсят работа и оставят децата си за отглеждане при своите
родители, близки или роднини, а по-големите сами се грижат за себе
си. Подобна съдба имат и децата на разделени и разведени двойки,
както и тези без родители. Освен че детето може да бъде лишено от
родителски грижи, към него може да бъде упражнена агресия и от
страна на родителя. По този начин поведението на родителя-насилник

5
в много случаи се утвърждава като модел на поведение по-късно и
върху собственото му дете.

Семейните конфликти и агресията са неизбежен спътник в

семейния живот. Проблемите на семейното възпитание са
разгледани твърде широко и разностранно в педагогическата
литература, например в „книга за родителите” от А.С. макаренко,
в работата на Н.К. крупска „въпроси на семейното възпитание и
бита”, в редица трудове на В.А.Сухомлински и др. Като се вземат
под внимание изискванията на комплексния подход към
възпитанието, особено внимание в семейството трябва да се
отдели на решаването на задачите на идейно – политическото,
умственото, нравственото и трудовото възпитание, естетическото
и физическото развитие на децата.
Семейните конфликти се делят на два вида: открити и скрити. Те
протичат под различни форми като например: открит разговор в
подчертано коректна форма; взаимно словесни оскърбления, счупени
съдове и др. Стресорите, пораждащи този вид конфликти са:
индивидуално-психологическите особености на членовете на
семейството; ниво на възпитание на членовете на семейството.
Скритите конфликти протичат също под различни форми като:
демонстративно мълчание, редки жестове и погледи, говорещи за
несъгласие и др. Всеки член на семейството реагира по свой начин при
появата на семеен конфликт. Съществено влияние върху реакцията
при възникнал конфликт оказва детският опит. На основата на
детският опит в семейството се формират най-важните социални
характеристики на човека. Емоционалните и поведенческите норми
това са представите за еталоните на преживяванията на поведението.
Към емоционалните норми се отнасят: любов, надежда, търпение,
способност да отделяш внимание на другия, сексуалността,
религиозността. Към поведенческите норми се отнасят: навици за
чистоплътност, акуратност, послушание, справедливостта, верността
и т.н. Несъвпадането в емоционалните норми на преживявания
характеризират базовите съпружески конфликти. Несъвпадението в
поведенческите норми характеризират актуалните конфликти.
Базовите конфликти трудно се поддават на терапевтична работа,
докато актуалните конфликти се поддават на смекчаване. Жизненият
път на семейството неминуемо е съпътстван от семейни кризи,
породени от външни и вътрешни социални стресори, но когато
стресовите ситуации се преодоляват, чрез взаимни компромиси или по
други начини, способстващи преодоляването на кризата, семейството
остава здраво и пълно. Човекът не може да живее отделен от социума,
чиято основна изграждаща го единица е семейството, затова той е

6
пригоден да посреща и да преодолява семейните конфликти, които
могат да имат както деструктивна, така и конструктивна функция.
Деструктивната функция се свързва със състоянието на психичен
дискомфорт, нарушаване системата на комуникациите, връзките, а
конструктивната функция се изразява в състояния, способстващи за
предотвратяване на застоя и служат като източник на нововъведение.
За да бъде висок семейният статус, трябва да се търсят пътища, които
да извеждат конструктивната функция на семейния конфликт, като
гаранция за здрав и дълголетен семеен живот.

Обсъждането е ефективен способ за преосмисляне на поведението,

защото протича в пространство, което снема несигурността, заплахата
и емоционалната въвлеченост. Това създава предпоставки за
актуализиране на рефлексията върху собственото си поведение –
преследваните цели, вярата в собствените възможности за ангажиране
с неагресивни поведения, осмисляне на ситуацията от невръждебна
прпеспектива.