9.

Връзката между детето и родителите

Връзката между детето и родителите започва още от раждането и тя ще има драматично
значение за развитието на детето. Тя може да помогне на детето да стане това, което
иска да стане, но може да причини и много болка, отчаяние, несигурност, отчужденост,
враждебност и по трагичен начин да се отрази в целия живот. Със своята грижа,
топлота, отзивчивост и разбиране родителите задоволяват много от основните
потребности на детето: потребността от доверие и сигурност; потребността от
защитеност и принадлежност; потребността от обич и топлина; потребността от
значимост, от уважение и признание; потребността от разбиране на света, постижение,
подкрепа; потребността от актуализиране. ивладяването на ценностите, идеалите,
вярванията е възможно в диалога с родителите. Детето интернализира много от
ценностите и възгледите на родителите и ги превръща в част от своето съзнание и
поведение. Осъзнаването на собствения Аз, самоопознаването, самооценката започват с
оценката на родителите. Милувката и нежността от първия миг на раждането,
безрезервната любов поставят началото на усещането за приетост, което помага на
детето да изгради усещането за собствената идентичност. Много от дейностите, с които
детето ще обективира своето присъствие в света, се овладяват в диалога с родителите.
Родителското поведение може да се представи чрез две измерения:
- емоционалното отношение, изразено с опозицията топлота, отговорност,
загриженост, центрираност върху детето срещу отхвърляне, безотговорност,
центрираност върху собствените нужди и желания;
- контрола, упражняван върху децата, изразен с опозицията ограничаващо
поведение срещу разрешаващо и неизискващо поведение.
Родителска топлота и отговорност. Топлотата, с която родителите даряват своите
деца, е важна поради няколко причини:
- топлотата се асоциира с одобрението, което предпазва детето от страха, че може
да загуби любовта;
- изразената топлота се асоциира със загрижеността на родителите за детските
нужди, което създава увереност и сигурност у детето и намалява тревожността;
- отсъствието на топлота се асоциира с напрежение, враждебност, страх от
отхвърляне, от физическо наказание, което създава тревожност и затруднява
интернализирането на различните норми.

Родителският контрол
Родителите имат силата да упражняват контрол върху постъпките на детето.
Съществува убеждение, че със своето контролиращо поведение родителите могат да
влияят върху поведението на детето. Родители, които мислят, че детското поведение се
оформя от опита и влиянията, а не от диспозициите, са по-склонни да променят
поведението на децата. Когато родителите използват обясненията, предложенията и
представят различни възможности за действие, детето много по - лесно изразява
съгласие с техните желания. Ако те последователно се стремят към промяна на детето,
като използват насърчението, и представят тази промяна като желана и идваща от
самото дете, то ще прояви по-голямо желание за сътрудничество. Със своите оценки
родителите развиват самооценката на детето и усещането за самоконтрол върху
собственото поведение. Физическите наказания, заплахите, демонстрирането на сила и
превъзходство могат да създадат у детето чувство за безпомощност или за
недостойност. Използването на физическите наказания за ограничаване на определени
поведения, които са неприемливи за родителите, може да породи у детето гняв,
враждебност, омраза и заедно с това да възприеме използването на силата като модел за
постигането на собствените желания. Детето е чувствително към формите на контрол,
което издава манипулативно отношение.
Типология на родителите
Авторитарен тип
Това са ограничаващите родители, използващи като стил наказанието, изискващи от децата да
следват указанията, да уважават работата и усилията. Тяхното поведение се отличава с
поставянето на много ограничения и упражняването на силен контрол. Децата на този тип
родители се отличават със социална некомпетентност. Те са тревожни, без инициатива.
Силовите методи за дисциплина ги правят по-агресивни. Откритата авторитарност е изразена
чрез натраплива преданост. Този тип родители внушават, че те трябва да вършат всичко вместо
децата. Те създават усещането, че децата са неспособни за каквото и да било. Искат от тях само
да им благодарят и по този наиин укрепват вътрешната си сигурност. Те искат „само да бъдат
обичани", което означава да не им се противоречи и да им се благодари. Те са всеотдайни,
олицетворение на добротата, но искат това да се знае. Обикновено реакцията срещу този
авторитаризъм е емоционален бунт, страх, напрегнатост, потиснат гняв, лъжи, угризения, вина
Авторитетният тип родители
Това са окуражаващите към самостоятелност родители, без да снемат ограниченията и контрола
върху поведението на децата. Те се отнасят с топлина и придружават ограниченията или
наказанията с подробни обяснения. Децата на този тип родители се отличават със социална
компетентност, отговорност и положителна самооценка.
Позволяващо-индиферентен тип родители
Това са родителите, които не се интересуват от живота на своите деца. Тези деца се отличават
със слаба социална компетентност и самоконтрол. Този тип родители не знаят много за своите
деца, за тяхното поведение, приятелства, интереси, проблеми. Децата се нуждаят от своите
родители и когато не получат грижи и внимание, те стигат до убеждението, че в живота на
родителите има много по-значими неща от самите тях. Тези деца имат слаб самоконтрол и не
могат добре да се справят със своята независимост.
Позволяващо-прощаващ mun родители
Това са родители, които се интересуват от своите деца, те живеят с техните проблеми, но без да
упражняват контрол върху тях или да поставят изисквания. Тези деца са социално
некомпетентни, със слаб самоконтрол. Родителите не могат да се справят със своите деца, те
започват да правят това, което искат, и така не се научават да контролират своето поведение.
Понякога този тип родители съзнателно не поставят ограничения, водени от идеята, че когато
това е съчетано с топлота, ще помогне на детето да развие своята креативност.

Родителската роля. Тази роля за много хора е очаквана и добре планирана. Тя е съчетана с
други роли и включва определени очаквания, преживявания, вярвания и способности. Част от
тази роля се овладява в процеса на общуването с детето, в индивидуалния опит, една друга част
от тази роля се овладява от наблюденията върху собствените родители. Тези различни
източници, оформящи идеята за родителската роля, са причина и за появата на някои грешни
очаквания и желания.

Развитие на семейните отношения през юношеството. През този период семейните

отношения претърпяват сериозни изменения, свързани с развитието на автономията, търсенето
на идентичността и промяната на привързването на детето към другите. Това, което озадачава и
обърква родителите, е развитието на автономията. Родителите не разбират промените, които са
настъпили у децата, това, че те могат да поемат отговорност за своите постъпки, и се опитват да
запазят контрола върху поведението на децата. Често опитът да се запази контрол върху детето
е придружен със заплахи, обиди, натиск. Освен това те могат да бъдат и потиснати от това, че
очакванията им за детето са се оказали несбъднати.