„Емпатия и толерантност - необходимостта от тяхното

ранно формиране”

В последните години все по-често се говори за емоционалната култура,

емоционалната интелигентност и необходимостта от различни умения за
контролиране на емоциите и постигане на емоционален баланс и
устойчивост. Изследователите на агресията, препоръчват и признават
положителното отражение на толерантността и емпатията, като страни на
позитивното социално общуване, сред основните инструменти за
снижаване и неутрализиране на негативните прояви.
Толерантността и емпатията са важен фактор за социализацията и
успешно интегриране на личността в многообразието. И в тази връзка,
една от най-важните задачи, която стои пред семейството и детската
градина е - формиране у подрастващото поколение на умения за разбиране
и приемане на другия. Също така изграждане на взаимоотношения, които
се градят на основата на сътрудничество, взаимно разбиране и готовност за
приемане на другите с техните възгледи, привички, нрави, особености с
уважение, любов и човещина.
Толерантността представлява ценностно отношение на човек към
хората, изразяващо се в признаване, приемане и разбиране на хора от
различни култури и проява на търпимост към чуждо мнение, вярвания,
поведение, желания, интереси и цели. Или приемане на другите такива,
каквито са.
Формирането на толератност и емпатия представлява ключов фактор за
пълноценното участие на децата в живота. За това родителите и педагозите
трябва да стимулират развитието им, да ги насърчават да разбират и
приемат различията в ежедневието и да им помагат да изразяват своите
чувства и емоции, както и да показват съчувствие при необходимост. Така
всяко дете започва отрано да разбира своите чувства и тези на околните.
Емпатията е друго силно усещане и качество, което определя
позитивното социално общуване. Емпатията е способността на човек да
съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Емпатията е
свойство на човешката личност, която има важна роля за социалния
климат в обществото.
 Социум, който се състои от членове с висока степен на емпатийност,
развиват и изграждат благоприятен тип отношения, които се базират на -
съчувствие, добронамереност, доброжелателност, взаимно разбиране и
подкрепа. Такова общество създава и условия, в които педагогическата
дейност протича в добра атмосфера, където има взаимно разбиране между
възрастните, учителите и децата. Отношенията са хармонични, устойчиви
и градивни.
Р. Кембъл, (Кембъл, 2000) разглежда емпатията по следния начин -
„Емпатията означава да възприемаш и анализираш дадена ситуация от
гледна точка на някой друг. При съчувствието се учиш да разбираш
онова, което изпитва другият човек. Това не предполага съгласие, нито
значи, че непременно трябва да се чувстваш като него”. Докато се учи да
разбира положението, в което се намира някой друг, и неговите чувства,
детето може да стане по-справедливо, по склонно да насърчава, утешава и
да изпитва състрадание", казва още авторът.
Друг автор споделя следното: „Емпатията създава положителна
връзка с другия и усещане за другия като ценен”, (по Стаматов, Staub,
2003). „Емпатията се разкрива, като разбиране на нуждите и емоциите
на другите”., отбелязва българският психолог Румен Стаматов. Емпатията
ограничава агресивността, чрез разбирането и преживяването на
емоционалното състояние на другия, добавя още авторът (Р. Стаматов,
2008). Даниел Голман, (Д. Голман, 2000) който разглежда и поставя голямо
ударение върху развитието на чувствата, споделя: „собственият ни богат
на чувства живот ни прави способни да изпитваме съчувствие към
другите”.
От казаното става ясно, че емпатията е изключително важно
емоционално състояние и отношение, което ни помага да разберем по-
добре човека до нас. Разбирайки другите, ние разбираме и по-добре себе
си. И колкото по-рано детето се научи и започва да изпитва и показва
съчувствие и състрадание, толкова по-лесно ще се адаптира и интегрира в
социума и ще влиза в сложни взаимоотношения. В същото време ще има
възможност да участва в тези взаимоотношения с познание, загриженост,
емоционален баланс и разбиране на човешката личност.
Животът в предучилищния колектив трябва да обогатява личността на
детето. Освен да изпитва радост от общуването, да го стимулира и
мотивира за участие в други дейности. Така детето ежедневно ще се учи да
изразява, показва и споделя различни чувства, да вземе отношение и
показва адекватно поведение.
 Различните видове игри - творчески, игри-драматизации,
конструктивни, дидактични и подвижни, които имат значение за
цялостното психическо и физическо формиране на децата, имат значение и
за формиране на редица качества, които оформят нравствения облик на
личността. Всеизвестно е, че игрите дават възможност на децата да развият
по-добре както когнитивните процеси като памет, въображение и мислене,
така и да се въведе идеята за група, общност, взаимопомощ и екип. В
игрите и заниманията със своите връстници децата се научават да бъдат
добри, да са отзивчиви, да постъпват правилно, да спазват определен ред и
правила. Учат се да бъдат дружелюбни и справедливи. Наред с това се учат
и да се въздържат от това, което не е позволено и е неприемливо. С
помощта на възрастните и педагога дружбата по избор, която отначало се
изгражда между отделните деца, започва постепенно да се обогатява и
разширява, като се създават другарски взаимоотношения между всички
деца от групата, което е показател за проява на толератност, търпимост
и емпатия.
Също така играта в предучилищната възраст се явява основен метод на
възпитание, където всяко дете опознава най-добре себе си и в същото
време започва да опознава и да се сравнява с другите. Това води до
изграждане на увереност у децата, а увереното в себе си дете по-лесно
може да бъде научено на съпричастност и съпреживяване. Трябва играта
и заниманията ежедневно да създават предпоставки за формиране на
толерантно поведение, формиране на представи у детето за себе си, като
уникална неповторима личност.
Необходимостта от даване на знания за особеностите на бита, културата,
семейния и обществен живот са само малка част от примерите, които
допринасят да се търси хубавото, различното, новото при запознаване с
културата на други общности. Новото знание, новият опит е допълнение
към ключовите компетентности, които човек гради през целия си живот.
Детето трябва отрано да осъзнае своите възможности, достойнства и
недостатъци, своите права и задължения пред другите и към себе си.
Организирането на детски празници, които са наситени с много емоции,
помагат на децата да се сближават, да делят и споделят общо
пространство и съпреживяват заедно различни по вид чувства: щастие,
успех, тъга, почит, и др. По време на играта се създават условия за
развитие на положителни социални преживявания, които се намират в
сложна връзка с нравственото развитие на детето. Играта на училище,
семейство, болница, магазин, както и много други, обединяват децата в
малки колективи, възпитават справедливи отношения, помагат на децата
да усвояват някои морални норми. Редица качества (грижовност и
внимание спрямо по-малките, оказване на подкрепа и помощ на по-
слабите, уважение към членовете на семейството и възрастните и др.)
се формират предимно в битовите игри. В подобен тип игри се
затвърдяват и привичките за ред, дисциплина, както и отговорност и
грижливото отношение към играчките. Сюжетите за игри, (примерно
пътуване с обществения транспорт, кухнята в детската градина, шивашката
работилница, в болницата и др.) спомагат за изграждане на умение у
децата да се държат добре на обществени места, да са любезни и
отзивчиви, да се отнасят с внимание и обич към другите. За формирането
на тези и други качества съдействат и произведенията на художествената
литературата и приказките. Те помагат за събуждане на желание да се
подражава на героите в тях и да съпреживяват техните чувства и
настроения. Те са отлично средство за нравствено насочване на
въображението.
Играта, като самостоятелна практика на детето, е мощно средство за
неговото цялостно развитие и подготовка за училище и живота.
Спецификата на дейността създава и обективни обстоятелства, които я
превръщат в ефективно средство и форма за формиране на качества, като
толерантност, емпатия, уважение, внимание, любов, всеотдайност,
дисциплина, отговорност, които определят нравствено-моралния облик на
толерантния човек с висока емпатийна насоченост към света и другите.
Или казано по друг начин - играта има съществено знание и влияние,
форма и способ е за формиране на демократичен тип личности – отворени
към другите, толерантни и тактични, способни да отговарят на
предизвикателствата на ежедневието и да действат конструктивно в
многообразния свят и да постигат единство в многообразието.

Използвана литература:
Стаматов Р. Детската агресия. Изд. Хермес, Пловдив, 2008
Голман Д. Емоционална интелигентност. Изд. Кибеа, С., 2000
Кехоу Дж. и Н. Фишър. Подсъзнанието може всичко. Изд. Феникс, С., 2005
Кембъл Р. и Каръл Стрийтър. Деца в опасност. Изд. Нов човек, С., 2000
 ПРАКТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ

ОСОБЕНО ДОМИНО
Възраст: няма ограничения
Продължителност: 20 – 35 мин.
Цели: създаване на атмосфера на откритост; „разчупване на ледовете”;
осигуряване пълна свобода на участниците да говорят за себе си; да се
покаже, че в групата между самите участниците съществуват както
различия, така и общи елементи.
Правила на играта:
Първият участник застава в центъра на стаята и обявява две свои
характеристики, например: „От една страна аз нося очила” и вдига
настрани лявата си ръка, „А от друга – обичам сладолед” и вдига настрани
дясната си ръка. Участник от групата, който също носи очила се хваща за
лявата ръка на водещия и обявява: „От една страна аз нося очила, а от
друга – обичам котките” и вдига свободната си ръка. Трети участник,
който обича сладолед се хваща за дясната ръка на водещия и обявява: „От
една страна аз обичам сладолед, а от друга страна обичам шоколад.” По
този начин играта продължава, докато всички участници не станат част от
доминото. Възможни са варианти при построяването на доминото – може
да се построи кръг или типична структура на домино.
Обсъждане:
Какво почувствахте, когато към всеки един се прилепи друг, който
прилича на Вас?
Стараехте ли се да посочите най-популярни характеристики или
обратно, търсехте такива, които не са характерни за другите?
Какво ново научихте един за друг?
Какво почувствахте, когато разбрахте, че някой друг в групата прилича
на вас по посочената характеристика?
Какво почувствахте, когато разбрахте, че някой не ви харесва?
Добре ли е или зле, че в групата има участници, които са с различни
характеристики? Защо?

СТРАНЕН ЧОВЕК
 Възраст: няма ограничения
Продължителност: 20 – 35 мин.
Цели: актуализация и преработка на чувства, които възникват при среща
с различни хора; възможност на участниците да видят положителните
страни на една такава среща; възможност да „общуват” с различни на тях
хора в безопасна обстановка.
Правила на играта:
Участниците се разполагат в кръг. Водещият им задава въпроса:
„Попадали ли сте в ситуация, при която на улицата или на друго
обществено място сте срещнали човек, който не прилича на всички
останали. Със сигурност сте имали такава ситуация.” При затруднение,
водещият се опитва да ориентира участниците, като ги насочи към
определени социални групи, които се различават от множеството – роми,
хомосексуалисти, хора с висок обществен статус, деца със специфични
образователни потребности, чужди граждани. Ако групата продължи да
изпитва затруднения, водещият може да ги насочи, да търсят такива
персонажи във филми и телевизионни предавания.
Водещият иска от участниците да разкажат тези истории, да ги споделят
с групата и не толкова за това, колко необичайни и различни са били тези
хора, колкото да обърнат внимание на това, как са реагирали
обкръжаващите ги хора. От участниците се иска да опишат собствените си
чувствата.
След това водещият иска всеки да помисли за човек, който представлява
негова пълна противоположност и да опише този човек, като обърне
внимание на следните критерии:
Какъв е този човек по пол?
Как изглежда той?
От каква националност е?
На колко е години?
Какво образование има?
Каква е неговата религия?
С какво се занимава?
Къде работи?
Какво обича да прави в свободното си време?
Какво не харесва?
Къде живее той?
Какъв е по характер?
Има ли и какво е неговото семейство – брой членове?
 Как този човек се отнася към другите хора на своята възраст?
По решение на водещия участниците може да нарисуват този човек.
След това, няколко или всички участници да представят своя „странен
човек.” Могат да им се зададат допълнителни въпроси:
Защо твоя „странен човек” е различен от теб?
Как се отнасяш към него?
Какви чувства би изпитал, ако се срещнеш с него?
В заключителната част водещият пита участниците, дали биха намерили
три неща, които могат да се окажат общи между тях и този странен човек.
Обсъждане:
Как хората реагират на тези, които не са като тях? Защо?
Какво би било, ако всички хора си приличат?
Неприличащите на нас хора ни се струват странни. А ние на тях?
Какво може да ни донесе общуването с неприличащи на нас хора?

ЕТИКЕТИ
Възраст: няма ограничения
Продължителност: 20 – 35 мин.
Цели: да се почувстват участниците в ролята на отхвърлени от
обществото; да осъзнаят недостатъците на този подход към хората.
Правила на играта:
Водещият подготвя лепящи листчета, като написва върху тях
определения, например: „мързелив”, „равнодушен”, „агресивен”, „глупав”.
Той поставя „етикетите” върху челата на всеки един участник (изборът на
наименования е случаен). След това ги инструктира: „Нямате право да
говорите един с друг. Нямате право да отлепвате листчетата от челата си.
Те трябва да стоят там. При прочитане на листчето, играчът напуска
играта. От вас се иска, от този момент нататък, докато изпълнявате
следващата задача, всеки един да се държи с другия като с човек, който е
представен в надписа, сякаш това е истина.
Обсъждане:
Как се чувствахте, когато с вас другите се държаха по начин, по който
вие не се чувствате?
Потвърждаваха ли участниците своите етикети в процеса на
общуването, вписваха ли се в своите роли?
Защо се случи така, че когато другите се държаха с някого по начина,
който изискваше етикета, те започваха да се държат по този начин, без да
знаят какъв е надписа им?
 Всички ли достигнаха до едно и също ниво на игра на роли? Как според
вас това беше свързано с надписа?
Съществуват ли подобни „надписи” за хора в реалния живот?
Откъде ние разбираме за качествата на тези хора?
Винаги ли нашето мнение за другите хора съвпада с действителността за
тях?
Влияе ли нашето мнение върху поведението ни при общуване с тези
хора?
Ако нямахте лепенки с надписи, как мислите, дали групата би работила
по-добре?
Разкажете примери от вашия живот за „надписи” които сте поставяли на
определени хора или сте чували за хора с поставени „надписи” от другите.