ПОДХОДЪТ РЕДЖО ЕМИЛИЯ:

ФИЛОСОФИЯ НА ПРЕПОДАВАНЕ.

„Удоволствието от ученето, опознаването и разбирането е едно от първите основни усещания, които всяко дете очаква
да изпита само или с връстниците си и възрастните. Това е решаващо усещане, което трябва да бъде подсилвано, за да
може удоволствието да оцелява дори когато реалността показва, че ученето, опознаването и разбирането могат да се
случват с трудности и усилия. Именно чрез тази своя способност да оцелява удоволствието може да премине в радост.“
Лорис Малагуци

Подходът Реджо Емилия е иновативен и стимулиращ

метод за ранното детско образование, който подчертава
качествата на детето и го възприема като силно, способно и
уверено същество. Всяко дете носи в себе си голям
потенциал и силно любопитство, което направлява неговия
интерес да разбере своя свят и мястото си в него.
Преди всичко е важно да разберем, че Реджо Емилия
е просто една философия. Образователните центрове, които
я следват, не са „акредитирани по Реджо Емилия“, тъй като
не съществува формален процес за това. Философията
направлява решенията на учителите за това какъв да бъде
техният подход в образованието. Тя се основава на образа
на детето, и като цяло на човека, носител на голям потенциал за развитие и субект на
права, който учи и израства чрез взаимоотношенията си с другите. В центъра на тази
образователна философия стоят „стоте езика“, които човек притежава и които детето
има възможност да развива благодарение на ежедневното боравене с различни
материали, езици и гледни точки, като междувременно използва активно ръцете,
мисълта и емоциите си, подобрявайки експресивността и креативността си като
самостоятелен индивид и като член на обществото.
Това е социално-конструктивистка концепция, според която знанието е нещо,
което се формира чрез процес на придаване на смисъл при непрекъснатото
взаимодействие с другите и със света и според която детето и учителят се разглеждат
като създатели на знание и култура. Това е теория, основаваща се на възгледите на
Виготски и неговата идея за зона на проксимално развитие. Групата като ценност,
която може да изгради заедно развитието на идеите чрез мисълта и езика.
Обучението като процес на създаване, в който всеки индивид може да даде своя
принос, взаимодействайки си с другите, се развива чрез участието на децата в
краткосрочни и дългосрочни проекти, възникващи от непосредствени преживявания.
Затова учителите наблюдават и записват различните любопитни факти, които децата
съобщават, с цел да създадат и представят план за развитие на техните интереси.

Образователна общност Варна, 2020

Подходът Реджо Емилия се основава на:

- колегиалната работа на целия персонал

- ежедневното присъствие на няколко учители в работата на децата
- ателиетата и фигурата на ателиериста
- вътрешната кухня като ателие на вкуса
- средата като обучител
- документацията, която прави видими творческите процеси на придобиване на знания
- педагогическата координация
- участието на семействата

Основни линии и принципи на подхода Реджо Емилия

Детето
Философията на Реджо Емилия гледа на детето като изпълнено с потенциал и
любопитство и като централна фигура в процеса на неговото обучение, а не като
празен съд, който се очаква да бъде напълнен със знания. Децата могат да преследват
своите интереси и да преразглеждат и развиват идеи със свое собствено темпо.
Според този подход децата могат да създават собственото си обучение. Те са водени
от своето желание да разбират и научават повече и формират разбирането за себе си и
за своето място в света чрез взаимоотношенията си с другите.
В Реджо има силен акцент върху социалното сътрудничество, което се проявява чрез
работата по групи, в които всяко дете е равностоен участник и вижда как неговите
мисли и въпроси се оценяват. Слушането се разглежда като активен, а не като пасивен
Образователна общност Варна, 2020
глагол. Възрастният не е донор на знания, а децата търсят знанието чрез собствено
изследване. Те имат правото да се изразяват, както предпочитат. Предоставя им се
възможността да опитват, да се забавляват, да изразяват креативността и
оригиналността си. Винаги се ценят оригиналните резултати. Няма точен модел, към
който да се придържат, няма правилен, нито грешен резултат в това, което правят, а
само възможности за изразяване на техния потенциал.
Според този подход децата са общителни. Общуването е процес, начин да откриваш,
да задаваш въпроси, да използваш езика като игра, да играеш със звуци и ритъм, да се
забавляваш в процеса на комуникация. Децата са насърчавани да използват езика, за
да проучват и да изследват, за да размишляват върху своите преживявания. Те са
изслушвани с уважение и се вярва, че техните въпроси и наблюдения са възможност да
учат и търсят заедно. Това е непрекъснат процес, процес на сътрудничество. Вместо
детето да задава въпрос и възрастният да му предлага отговори, изследването се
извършва съвместно.

Учителят и родителят
Учителите са насърчавани по-скоро да наблюдават децата, отколкото да ги ръководят.
Важно е децата да могат да експериментират по свой начин, да правят грешки и да
намират нови решения. Ролята на учителя е да насочва внимателно учениците към
областите на техния интерес, а това може да се постигне единствено чрез внимателно
наблюдение във времето. Той е ценена фигура заради неговия опит и идеи и се смята
за изследовател, който учи заедно с децата. Сътрудничеството на всички нива в
училищата е ефективно средство за работа, което прави възможно постигането на
комплексните цели, които си поставят обучителите в Реджо.
Според философията на Реджо Емилия възрастният е ментор и водач. Ролята на
възрастния е да наблюдава децата, да се вслушва в техните въпроси и истории, да
разбира какво ги интересува и да им предоставя възможност да изучават интересите си
в дълбочина. Учителите задават въпроси и откриват идеите, хипотезите и теориите на
децата. Те гледат на ученето не като линеен процес, а като развитие в спирала и се
възприемат като партньори в учебния процес. След като наблюдават децата в действие,
те сравняват, обсъждат и тълкуват с други учители своите наблюдения, записани по
различни начини. Впоследствие използват тези тълкувания, за да правят избори, които
споделят с децата.
Родителите са основен компонент на програмата, компетентна и активна част от
образователния опит на децата си. Те са партньори със споделена отговорност.
Тяхното право на участие е очаквано и подкрепяно, то приема различни форми и може
да спомогне за осигуряване на благосъстоянието на всички деца в програмата.

Проектите
Ученето не се извършва по предварително определени програми, а чрез проектиране на
учебния процес. Проектите не се планират, а се формират въз основа на интересите на
детето. Те структурират преживяванията от ученето на децата и учителите и се
основават на силното убеждение, че ученето чрез практика е много важно и че

Образователна общност Варна, 2020

груповото обсъждане и преразглеждането на идеи и преживявания е от съществено
значение за по-доброто разбиране и учене. Проектите могат да започнат или от
случайно събитие, идея или проблем, поставени от едно или повече деца, или от
преживяване, инициирано директно от учителя. Те могат да продължават от няколко
дни до няколко месеца.

Средата
Средата, вдъхновена от подхода Реджо, често определяна като „третия учител“, е
отворена и свободна за движение. Тя позволява да се изследва, да се играе и да се учи
непрекъснато. Външните пространства са считани за толкова важни, колкото и
вътрешните, като дизайнът им трябва да позволява на децата да се движат свободно.
Освен това е важно те да имат свободен достъп до ресурси, стимулиращи ученето, тъй
като без тях не могат да направляват своето обучение.
Средата е призната със своя потенциал да вдъхновява децата. В Реджо това е среда,
богата на естествена светлина, ред и красота. Открити непретрупани пространства,
където всеки материал е поставен, за да изпълнява своето предназначение, всеки кът
непрекъснато се развива, за да насърчава децата да изследват все по-дълбоко своите
интереси.
Пространството насърчава сътрудничеството, комуникацията и изследването. То
зачита децата като способни личности и им предоставя автентични материали и
инструменти. Организира се от децата и възрастните.
Училищата, следващи подхода Реджо Емилия, са създадени за малките деца съгласно
архитектурни правила, при които прозрачността и комуникативността между
пространствата са организирани така, че всяко дете може да наблюдава и да бъде
стимулирано от дейностите, които се извършват в други зони, близки и видими за него.
По този начин то може да общува с другите и да избира в коя дейност иска да участва.
Прозрачността се изразява в големи прозорци, разделящи различните среди, които се
конфигурират като последователност от видими пространства. Макар и да се намират в
даден сектор, децата се чувстват част от по-широка структура, от общност, в която и
други деца и възрастни играят, рисуват, спят...
Прозрачността не изключва поверителността и възможността за създаване на ниши и
уютни пространства, където може да прониква светлина, но не и външни погледи.
Отделните секции гледат към голяма обща площ, наричана „площад“, която играе
ролята на място за срещи. Имайки предвид многобройните прозорци и прозрачните
структури, децата могат да бъдат на площада и сами, като по този начин придобиват
умения за използване на общо пространство.
Кухнята е вътрешна и ако е възможно, се вижда от всички секции, така че да
предоставя на децата възможността да присъстват на процесите на приготвяне на
храна и да се наслаждават на ароматите, които се разнасят оттам. Готвачките са
незаменими фигури в образователните процеси на децата и в изграждането на усещане
за общност и културна идентичност, ценни консултанти за семействата.
Обядът е възможност децата да се учат на социално поведение и култура на хранене.
Те могат да разберат своите вкусове, разликите между храните, да изпитат нови
ситуации, да вкусят нови ястия и да подреждат. Общият обяд означава инвестиция в
социализацията и опознаването на другите. На масата децата се научават да
Образователна общност Варна, 2020
утвърждават своята самостоятелност, удоволствието да се справят сами, да участват
активно в случващото се. По тази причина местата, определени за обяд, са
предназначени да насърчават удобството и удоволствието да бъдеш на масата с
групата.
Градината също е важна част от структурата. Тя се превръща в място за изследване и
творчество.

Ателиетата
Следвайки принципа, че децата притежават 100 езика, през 60-те години на XX в.
Малагуци въвежда ателието и фигурата на преподавателя с артистично образование,
наричан ателиерист. Тази палитра от възможности е конкретно доказателство за
значението, придавано на въображението, на креативността, на изразителността и
естетиката в образователните процеси на развитие и изграждане на знание. Ателието
не като специализирано пространство, а като неразделна част от комплексен
образователен проект, където могат да се усъвършенстват всички възприятия и да се
изследва едновременно с ума и ръцете: място, където представите и идеите стават
видими.
В ателието, разбирано като „работна лаборатория“, се използват не само графични,
живописни, манипулативни езици, но и езиците на тялото, свързани с движението, с
вербалната и невербалната комуникация. То включва логически, научни, естествени,
етични, мултимедийни езици...
Ателиетата имат привилегията да създават различни преживявания и да поддържат
тясно свързани когнитивните и експресивните процеси, осъществявайки връзката
между различните области на знанието.
Ателиеристът не е обучител. Той има опит в областта на артистичното образование или
на различните аспекти от експресивните изкуства като танца, музиката, рисуването или
дигиталния език. Спомага за организирането на преживяванията на децата и
преподавателите и за планирането на документацията на работата, извършвана в
училището.
Ателиеристът стимулира и се грижи за поддържане на любопитството и креативността
на децата. Той е фасилитатор в разработването на проектите.
Има различни видове ателиета с много и различни инструменти за игра със светлината
и сенките, глина, различни карти, стени за катерене.
В детската градина „Клорофила“ например има ателие на вкуса. Това е мястото, където
децата идват на малки групи, за да изучат в дълбочина езика на храната заедно с
преподавателите си и готвачката. Тук се приготвят тортите за рождените дни, децата се
учат как да изстискват портокал или изучават вътрешността на нар. Намира се точно до
кухнята, на уютно и приятно място.

Групата
Подходът Реджо е наричан още „педагогика на взаимоотношенията“, в който
обучителите не изготвят проект въз основа на отделното дете, а на база наблюдения
върху групата. Чрез отношенията си с другите децата създават своя опит, обогатяват
знанията си, обменят идеи, споделят. Детето не се разглежда изолирано, а във връзка

Образователна общност Варна, 2020

със семейството му, с други деца, с учителите, с училищната среда, с общността и
обществото.
Човек винаги се учи чрез демократични отношения с другите, отворен е към различни
гледни точки и знае, че индивидуалното знание винаги е частично и временно.
Като социално-конструктивистки подход, той започва със среща, на която се обсъждат
идеите, по които децата могат да вземат решения и да изразят това, което искат да
направят. Например на групи от деца на 3 години се предлага да нарисуват заедно
велосипед. Това е истинско предизвикателство, защото да направят една обща рисунка,
като постигнат съгласие помежду си, не е никак лесно.

Стоте езика на децата

Това вероятно е най-известният аспект от подхода Реджо Емилия. Убеждението, че
децата използват много различни начини да покажат своето разбиране и да изразяват
своите мисли и креативност.
Сто начина на мислене, разбиране, учене. Чрез чертаенето и скулптурата, чрез танците
и движението, чрез рисуването и играта, чрез моделирането и музиката.
Ученето и играта не са отделни дейности.
Технологиите също играят важна роля в подхода Реджо и се превръщат в един от
„стоте езика на детето“. Чрез технологиите могат да се съчетават материалните и
дигиталните инструменти: два подхода, които доскоро бяха смятани за отделни, но
които вече е немислимо да не се преплитат, създавайки нови идеи за работа с ръце и
дигитални средства. Всеки един от тези сто езика трябва да се цени и да се развива.
Всички тези езици и начини на учене са част от детето.
Подходът Реджо Емилия набляга на практическото учене, което позволява на детето да
използва своите сетива и езици.

Документацията
В училищата, които следват подхода Реджо Емилия, ще забележите, че се акцентира
върху внимателното излагане и документиране на мислите и развитието на мисълта на
децата. Думите и действията приемат видима форма по много различни начини: снимки,
записване на мисли и обяснения на децата, визуални изображения (рисунки, скулптури
и др.). Всички те са проектирани да показват процеса на обучение на детето.
При Реджо Емилия документирането не е окончателен доклад, а процедура, която
поддържа диалога между образователните дейности и процесите на обучение на децата.
Документацията във всичките ѝ различни форми представлява необикновен инструмент
на диалог, обмен и сравнение. За Малагуци документирането означава да имаш
възможността да обсъждаш и да водиш диалог за „всичко с всички“.
За обучителите тя е изключителна възможност. Да можеш да слушаш и преглеждаш
събитията и процесите, в които си съучастник, е начин да наблюдаваш собствената си
работа.

Образователна общност Варна, 2020

 Предимствата на подхода Реджо Емилия

Как детето ще извлече полза от тази философия? Ето няколко фактора, които дават
отговор на този въпрос:

1. Насърчение
Децата в средата са активни участници в изграждането на знание и са насърчавани да
бъдат „изследователи“. По-голямата част от образователния опит в училищата,
следващи подхода Реджо Емилия, се изразява в проекти, в които децата имат
възможността да изучават и обсъждат. Има и силен акцент върху социалното развитие
на децата като част от общността и техните отношения с другите деца, със семействата
и учителите им.

2. Изследване
Подходът Реджо Емилия изхожда от предпоставката, че децата използват много
различни начини за изразяване на своята креативност, разбиране и мисли (стоте езика).
Този аспект се радва на подкрепата на много артисти, които потвърждават, че тези
различни начини на мислене, изследване и учене се изразяват чрез рисуването,
скулптурата, музиката, танца и движението, театъра.

Образователна общност Варна, 2020

3. Техники за решаване на проблеми
На децата се предоставят учебни проекти, които предлагат широки възможности за
проучване, сред които и решаването на проблеми от реалния живот и възможността за
креативно мислене и изследване. Децата са разпределени в малки групи и работят
върху проекти, наблюдавани са от учителите и им е позволено да обсъждат темата,
която ги интересува. След това се използват материали, въпроси и възможности, които
подтикват децата да разясняват темата по-подробно.

Автор: Милена Дякова

Редактирал: Нора Гавазова
Оформил: Христина Николова

Използвана литература и източници:

https://www.reggiochildren.it/

https://www.scienzemotorie.com/il-metodo-reggio-emilia-una-filosofia-di-
insegnamento/

https://annalisafalcone.me/2018/05/02/cose-il-reggio-emilia-approach-la-
pedagogia-relazionale-di-loris-malaguzzi/

https://www.nostrofiglio.it/bambino/bambino-3-6-anni/scuola-materna/reggio-
emilia-approach-un-approccio-educativo-che-si-basa-sulle-potenzialita-del-bambino

https://docdrop.org/static/drop-pdf/Fundamental-Values-by-Lella-Gandini-2020-
CA6pc.pdf

Образователна общност Варна, 2020