Детето и неговия познат - непознат свят

            Всички ние, забързани в ежедневието, вървим през света с дълбоко убеждение, че
познаваме детето - от десетките изчетени учебници, от родителското си присъствие в
къщи, от реалния живот. А колко често забравяме да се върнем в годините назад и да си
спомним нашето детство. Макар и твърде различно от представите ни днешното дете може
да бъде опознато, да бъде разбрано именно като се вгледаме в неговия свят. Разбира се
децата са различни - тези които растат на село, в малки или големи градове, тези които се
радват на присъствието си в едно успяващо, грижливо семейство от тези, които живеят в
отчуждение, в недоимък, сред хора пристрастени към алкохола или със сериозни
финансови проблеми. Какво е детето като типология и индивидуалност в настоящия век?
            Безспорен е фактът, че днешните деца живеят в свят пълен с информационни
изненади.  Дори битовата техника в къщи изисква нови технически умения - макар и
елементарни. Възрастните,  все повече гледат на подрастващите като на индивиди, които
трябва да се справят бързо и добре с всичко, за да са самостоятелни.
            Явно старите подходи за работа с деца и очакваните модели за развитие са
неприложими. Налице са естествени закономерности в развитието на отделните индивиди,
но като че ли неповторимостта взема превес. Тези факти налагат опознаване на децата
чрез адекватни професионални умения. Ние сме наблюдавали неведнъж как идвайки на
училище шест – седем годишните деца попадат в едни и същи условия и се развиват
коренно различно. Ако някой от тях рисува умело и с лекота овладява изписването на
буквите, за друг това изисква неимоверни усилия, предизвиква неприятни чувства. Така е с
всички дейности, присъстващи в детското ежедневие - като наложена необходимост или
собствена потребност.
            Всичко това налага нови учителски функции и стратегии. Ако предположим, че
децата ще ни се подчиняват само защото сме техни учители и ще се справят успешно с
учебните задачи само защото ние искаме това, никога няма да имаме успех. Ние ще си
останем чужди за тях и непознати, хора-които децата дори няма да искат да опознаят.
            Пред нас не са учениците от петдесет-те, шестдесет-те години, за които
запознаването с буквите имаше смисъл на откритие. Идвайки в училище, голяма част от
тях познават буквите, други четат по-добре или по-зле. Някой имат компютърна грамотност
надминаваща учителската. Подобно е положението със знанията и уменията на децата по
отделните учебни дисциплини. Това усложнява учителското присъствие в класната стая.
Традиционните програми и подходи са неприложими - необходимо е майсторство при
поднасянето на учебния материал за различните ученици. Чрез него учителят може да
разбере фактологическото и концептуалното ниво на познанието на децата. Така
скринирайки интелектуалния потенциал той може да насочи работата си, да диференцира
и индивидуализира подходите.
            Идвайки в училище, детето носи и нещо друго - духовния мир и традиции на рода,
един светоглед, с който е пораснало, който му е близък. В този смисъл, учителят трябва да
е вещ в опознаване на детските умелости, да е наблюдателен, да планира съвместните си
дейности с децата и да прогнозира ефектите от тях. Извършвайки това, учителят трябва да
помни, че децата са с различни потребности, с различни цели, с различна мотивация. Тези
различия определят детските дейности, които могат да ни подскажат накъде да
ориентираме усилията си. Едва ли бихме могли да осигурим специфични условия за
максимално доброто развитие на всяко дете, но можем да променим отчасти
организацията на конкретната работа като използваме групова работа, социален тренинг,
консултиране, учене чрез кореспонденция и др. Целта на тази организация е да помогнем
на всяко дете да развива максимално заложения у него интелектуален потенциал като
увеличава придобитите знания и умения. Като казвам това, нямам предвид непременно
традиционното преподаване. Бих искала все повече учители да изградят
взаимодействието си с децата в по-широкото социално пространство, включвайки в
работата си анализаторните възможности на децата. Те трябва да овладеят собствени
техники за намиране на информация и стигане до истини, за които не са подозирали и така
да придобиват опит. Въпросът се свежда до това, опознавайки детския свят да разберем
начините за обогатяването му преподавайки и възпитавайки. Като разширяваме детския
опит трябва да се стремим към това децата ни да учат в близки до живота условия –
максимално естествени. Те трябва със сетивата си да усетят, да помиришат и да видят и
така действайки да стават по-знаещи и по-можещи. Няма нищо по-приятно да виждаш
грейналите очи на децата, когато наблюдават покълващото зрънце, или чуват веселия
ритъм на сътворената от тях мелодия... Хубаво е и когато децата те търсят като
консултант, като по-знаещ и можещ възрастен и ти вярват. Така организираното обучение
има и друго предимство - превръща рутинните дейности в интересни, прави ученето
желано.
            Като космическо същество, детето съчетава в себе си интегралния подход към
обучението. То не иска постоянно да се подчинява на времето (учебния час) или на
рамките, наложени  от определена учебна дисциплина. Защо   да не се съобразим с това,
защо да не приложим едно глобално учене съобразно детския интерес. Споделяйки такова
мнение, не пренебрегвам даването на базисни знания, но това трябва да става деликатно
и на подходящи порции. И още нещо - децата трябва да бъдат подпомогнати да успеят да
прилагат наученото в различни житейски аспекти. Това биха могли да направят, ако се
научат да отриват връзките между научните дисциплини и да ги съотнасят адекватно към 
практически или учебни области, съобразно контекста на времето - днес и утре.
            За радост, в начална училищна възраст децата са чудещи се, питащи и спонтанни.
Хиляди неща ги вълнуват - те могат да са определящи при подбора на учебното
съдържание. Тук някой учител ще се възпротиви като каже, че сме притеснени от програми
и учебници. Те обаче не рамкират точно стъпките, по които ще се реализира ученето, а
учебниците съвсем не са за учителите - те са за децата и отделните уроци и задачи са
различно ориентирани:
-    информационно;
-    за затвърдяване;
-    за самоподготовка.
            Това прави възможно разширяване на учителските избори. Реализирането им може
да се подпомогне от специално подготвени за това задачи, нагледни средства, листи за
индивидуална работа, както и чрез използване на учебна техника - видео, магнетофон,
шрайбпроектор и др. И не е задължително всичко това да става по традиционната схема:
показ - поставяне на задача, изискваща готов отговор – проверка – корекция и оценка. И
тук е възможно вариране. Децата могат да допълват, да коригират, да откриват грешки,
неточности, да комбинират с определена цел. Въпросът на цялостното вникване в детския
свят е той да бъде разбран и обогатен по начин, който не убива любопитството, не прави
децата вяли или неискащи, а активни и  питащи. Един урок и съответстващите му
дидактически цели биха могли да бъдат постигнати по различен начин - и чрез
структуриране на учебното съдържание, и чрез използване на методи, форми, подходи на
работа. Това е валидно за всички учебни дисциплини.
Примери:
1. Математика

Пред вас има две геометрични фигури – правоъгълник и триъгълник. Разгледайте ги.
 
 

1.1.   Измерете основата и бедрото на триъгълника, сравнете ги със страните на правоъгълника. Намерете каква е
общата обиколка на двете фигури.
1.2.   Предложете друга задача, като използвате фигурите и получените данни.
2. Български език
2.1. Пред вас има три изречения, които не са свързани в сюжет. Ако намирате нещо общо между тях се опитайте
да ги подредите, като преди това коригирате правописните грешки.

Те търсят хляп.  Духа вятар.          Куб врапчета са накацали в бялия сняк.

2.2. Прибавете думи или изрази така, че текста да стане забавен.
2.3. Посочете правописните правила, които са нарушени и предложете думи за проверка.
2.4. Предложете аналогични задачи.
            Като говоря за урочни форми и конкретно учебно съдържание, не поддържам
тезата, че всичко, което се научава в училище трябва да бъде диференцирано по този
начин. Едно по-разкрепостено учене според спонтанно възникналия интерес, би било
ефективно и може да подпомага училищното обучение и да го допълва. Може да се
практикува и друг вариант - в едно и също време дадена тема да се разглежда от различни
ъгли така, че полученото знание да е цялостно и завършено. Например, ако желаем да
запознаем децата с почвата може да се подходи от гледна точка на физиката, на химията,
на географията и др. Подходът е валиден за голяма част от знанията, които се дават на
обучаваните. Какво може да допринася той:
-    да задълбочава детския интерес;
-    да направи ученето желано поради факта, че последното се свързва със собствения
избор за дейност;
-    да възпита у децата дух на сътрудничество и умение да намират хора със сродни
интереси, а успоредно с това да поемат част от общите задачи с необходимата
отговорност;
-    да подобрява детското самочувстие и да буди желание за успех в ученето и така в
някаква степен да регулира учебната дейност;
-    да стават по-съобразително учащи поради това, че обучението е реално и динамично;
-    да стимулира детските манипулативни дейности, свързани с ученето;
-    да усъвършенства общуването в групата и да подобри социалната им компетентност;
-    да подпомогне умението да се правят прогнози върху предварително разработени
планове;
-    децата да успяват да приемат чужди мнения в условията на диспут или просто да ги
уважават;
-    да подобри взаимодействието учител - ученик като го насити с повече неформално
общуване, искреност и топлота;
-    да подобри организацията на работа и постоянно да очертава за нея по-далечни
хоризонти.
            Този подход към обучението и ученето дава възможност децата да развиват
критичното си мислене като умение. При това знанието се превръща в личностна ценност,
а не в запаметени и повторени факти. Това максимилизира ефекта на ученето и го прави
смислено и значимо.         
            Какво е училището за детето? Ако е вярно, че формата съответства на
съдържанието, трябва да признаем, че че в тъй наречените. типови училища битува и
типово образование. Слава богу, че в тях и в типовете панелни жилища не пораснаха
типови деца. Като свидетели на образователната система до 90-те години основателно
можем да твърдим, че не бива да допуснем училището да стане средство за унификация
на личности, превръщащи се в немислещи същества.
            Вероятно битието наистина формира съзнанието в голямата му част. А какво е
детското битие, каква е средата, която го заобикаля – сиви училища, бледо-зелено
оцветени - поизкъртени бои в класните стаи, изпочупени чинове и врати – всичко наопаки,
за да можем ние възрастните да се учудим и възхитим на децата, че все пак
издържат………..
            Едва ли финансовата немощ е оправдание - директорските кабинети далеч не са в
такъв окаян вид, та даже и тези на безбройните секретари, администратори- хората (да ме
извинят), без които училището може, без децата и техните учители обаче - не и най-вече
без децата.
            И така - каква да е класната стая? Еднаква ли да е тя за времето, в което се изучава
роден език, математика, изобразително изкуство? Да се различават ли класните стаи на
децата от начална училищна възраст от тези на по-големите ученици? Въпроси, въпроси –
хиляди, - голям брой, от които  възрастните дори не си задават, ако и да зависи от тях
отговора им. И към всичко това училищни звънци, стаи вмирисани на мазнина от
училищните бюфети, нехигиенични физкултурни салони ...?!
            Ако се върнем в детството си и се опитаме да си спомним кои класни стаи и часове
са ни били едни от най-приятните, голяма част от нас ще отговорят, че това са местата,
където са се провеждали часовете по трудово обучение и физическо възпитание. В
миналото трудовото обучение (особено раздела дървообработване) се осъществяваше
най-вече в кабинет - работилница, където уютно бумтеше печка на дърва и се раждаха под
пръстите ни продуктите на нашия съвместен - учителско-ученически труд. Физическото
възпитание и обучение обикновено бе сред природата – училищен двор, училищен район -
така естествената детска среда. Салоните – не зле оборудвани се почистваха преди всеки
учебен час.
 И така каква да бъде класната стая? Уникална -
според децата, които учат в нея, според целите на
обучението. Класната стая, за първокласника
трябва да бъде среда съобразена с факта, че в нея
детето променя своя динамичен стереотип от
детската градина.

 
  В училището, приоритет има учебната дейност –
тя постепенно изместваща игровата. Логично е
второкласниците и третокласниците да живеят в по-
друга обстановка, те знаят правилата, те са умели и
самостоятелни, докато за децата от четвърти клас е
важно да има предизвикателства, алтернативи за
задоволяване на потребностите. Тези потребности
съответстват на заобикалящата - усложнена днес
действителност, подготвяща учениците за житейска
реализация.            Безспорно е, че традиционната
класна стая има място в училище. Но нима в нея -
насядали едно зад друго децата са в най-добра
позиция да учат, да съпреживяват, да си
сътрудничат? В детското полезрение е тила на
човека седнал отпред, част от черната дъска и
учителя - неща от които предизвикателствата към
познавателните способности - са твърде малко.
Класната стая може да е раздвижена – не с
непременно правоъгълна форма, с амфитеатрални
части, с място където може да се провежда групова
работа, с кътове за дейности по интереси, с места
за самостоятелна работа, с места които
предразполагат за творчество.
            Много важно място заема обзавеждането.
Наред с техническите средства (апарат за
диапозитиви, шрайброектор, магнетофон - не че тях
ги има) е добре, ако има разнообразни реквизити,
инструменти, материали. Част от тях могат да
бъдат продукти на детския труд или резултат от
съвместната дейност между родители и деца.
Казвайки това, имам предвид не една закостеняла
обстановка, а нещо което се променя постоянно,
следвайки учебното съдържание, детското
развитие, промените в природната и социалната
среда. Всичко това би подпомогнало не само за
усвояването на знанията предвидени в училищните
класове и съответните програми, а би допринесло
за развиване на социални качества, обезпечаващи
детската адаптивност и за приобщаване на децата
към световната култура и националните традиции.