ДИСЦИПЛИНА

ЧРЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО

ЛИНДА АЛБЕРТ
 РАЗДЕЛ 1
ДИСЦИПЛИНА НА СЪТРУДНИЧЕСТВО: ТЕОРИЯ И РАКТИКА
Младите хора избират различни поведения, за да се чувстват значими и важни в различни
групи - семейство, клас, скаутските дружини, спортните отбори. Когато разпознаем тази нужда от
принадлежност, ние сме на път да подпомогнем учениците да изберат подходящо
поведение, за да заемат своето специално място в класната стая

ГЛАВА 1
ПРОГРАМАТА - ПРАКТИЧЕСКА И ПОЗИТИВНА
Всички учители - начални или гимназиални, опитни или неопитни - са изправени пред
предизвикателствата на дисциплината. Като започнем от първия работен ден, ние непрекъснато се
учим, че учениците имат стотици начини да дразнят и нас и своите съученици и да нарушават
процеса на преподаване. Да разгледаме, например, поведението на двама въображаеми, но типични
ученици:

Четвъртокласникът Декстър Дариус непрекъснато не успява да предаде домашното си, Поне

един път дневно отказва да извади учебника, когато го помолят. Когато учителят настоява да
го извади, Декстър отговаря като тръшва учебника върху чина си. Когато стои на опашка за
обяда си или по време на междучасието, Декстър често се блъска или мушка съучениците си.
Когато му се прави забележка за това поведение, Декстър отрича, че прави така и мърмори
заплахи под носа си.
Дана Дарлинг, второкурсничка в гимназията, редовно закъснява за часовете по история.
Обикновено не носи тетрадката си в час, а когато учителят я помоли да я донесе, Дана
отговаря: "Не можете да ме накарате!" Дана никога не участва доброволно в дискусиите в клас и
отказва да отговаря ако се обърнат директно към нея.

Със сигурност можем да кажем, че всички ние сме се срещали със "събратя" на Декстър или Дана в
своите класни стаи. Как реагираме на тяхното поведение зависи от философията ни за
дисциплината, а тя, от своя страна, може да бъде причислена към един от следните общи подходи:
• Възпитателите, които се придържат към подхода "долу ръцете", вярват, че младите хора
развиват своето поведение на основата на вътрешния контрол и че те ще се научат да вземат
верните решения. Тези учители поемат ролята на страничен наблюдател, който най-много да
помогне на ученика да си изясни какво се случва. Програма за дисциплината, която поставя
ударение само върху комуникативните умения, е основана на подхода "долу ръцете".
• Възпитателите, които използват подхода "горе ръцете", вярват, че външният контрол е
необходим за правилното развитие на подрастващите. Тези учители заемат ролята на шефа,
който ръководи като изисква, командва и направлява. Програма за дисциплината, която включва
промяна на поведението и асертивни техники е основана на подхода:"горе ръцете".
• Възпитателите, които използват подхода на "ръкуване", вярват, че поведението на младите
хора е продукт както на вътрешни, така и на външни сили. Тези учители заемат ролята на
лидери, с които можеш да си сътрудничиш, те насочват учениците като им предлагат различни
избори, поставят граници и въвличат учениците в този процес. Програма за дисциплината, която
изгражда позитивни взаимоотношения и самооценка чрез техники на поощрение, е основана на
подхода "ръкуване".
Дисциплината чрез сътрудничество, като практическа и позитивна програма, използва за справяне
с лошото поведение подхода "ръкуване". По-просто казано, методът дисциплина чрез
сътрудничество показва на учителите как да работят ръка за ръка с учениците, с колегите си и с
родителите. Чрез "сътрудничеството"като път към дисциплината, могат да се постигнат две неща:
първо класната стая става приятно място, където се преподава и учи и второ - учениците повишават
самооценката си, което е важна предпоставка както за добро поведение, така и за академични
постижения.
Твърде хубаво, за да бъде вярно? Не и ако приемем за вярно основното допускане на процеса на
дисциплина чрез сътрудничество - че ние, като учители, имаме огромна сила да повлияем
поведението на своите ученици.

КЛЮЧЪТ - КАЧЕСТВО НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО УЧИТЕЛ –УЧЕНИК

Ключът към създаване на положително и конструктивно поведение в класната стая е в това, да
определим точно какво очакват от нас учениците и какво очакваме ние от тях. Взаимодействието
2
между учител и ученик е като двупосочна улица: учениците влизат в отношение с нас и ние влизаме
в отношение с учениците. Когато учениците избират да се отнасят към нас чрез лошото си
поведение, ние трябва да бъдем способни да разпознаем предназначението или целта на това
поведение и да можем да реагираме на него както непосредствено, така и в по-дългосрочен план.
Дисциплина чрез сътрудничество предоставя на учителите уменията, необходими за разпознаване
на целта на конкретното поведение, както и специфични техники за интервенция, които могат да
бъдат използвани в момента. Но тази програма разглежда не само взаимодействието учител-ученик,
което се поражда от лошото поведение, но и предлага практически пътища за създаване на бъдещи
позитивни взаимоотношения, които допринасят за изграждане на самооценката на ученика.
Дисциплина чрез сътрудничество предлага процес, който е както корективен, така и подкрепящ.
Повечето от нас ще признаят, че да се разчита само на техниките за интервенция, за да се спре
лошото държане, води до временно облекчение; можем да сме сигурни, че то ще се появи отново. От
друга страна, ако съчетаем интервенциите със стъпки, насочени към изграждане на самооценката,
ние обикновено постигаме позитивни взаимоотношения с нашите ученици и, като следствие,
подходящо поведение, което остава трайно.

ЦЕЛТА : ОТНОШЕНИЯ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО В И ИЗВЪН КЛАСНАТА СТАЯ

Процесът на дисциплина чрез сътрудничество поощрява позитивната връзка не само между учител и
ученик, но и между учител и родител, учител и учител, учител и администрация. Да се постигне
такова сътрудничество не е лесна задача, защото когато се обсъжда лошото поведение, родители,
ученици, учители и администратори често започват "игра на вина". Те сочат с пръст един към друг
или към такива съвременни източници на влияние, каквито са популярните лирични песни, темите от
филми или към социалните проблеми, като безработицата, насилието над, деца, злоупотребата с
наркотици. В играта на вина няма победител, жетонът на всеки играч остава върху проблема, без да
има движение напред към активно постигане на решения.

Педагозите, родителите и учениците се включват в играта на вина по най-различни причини. Може

би те се чувстват безсилни пред това, което изглежда като непреодолим проблем, а може би си
мислят, че е невъзможно да контролират въздействията на съвременния свят. Вероятно си мислят,
че е невъзможно да настъпи промяна и неискат да си признаят, че не знаят какво точно трябва да
направят.
Дисциплина чрез сътрудничество предлага алтернативи на чувството на вина, като показва на
практика как учители, родители и ученици могат да решават съвместно проблемите свързани с
дисциплината. Програмата дава практически предложения за това как да бъдат установени
отношения на ефективно партниране които могат да повлияят на поведението, независимо от
влиянието на околното среда.

РАМКАТА: ИЗПИТАНА ОТ ВЛЕМЕТО И ПРАКТИЧЕСКИ ПРИЛОЖИМА

Дисциплина чрез сътрудничество е синтез на теории за поведението и дисциплината, преведени на
езика на практическите умения и стратегии. Тя представя съвременни, значими идеи за развитието,
общуването и сътрудничеството при човека. Тъй като младите хора отразяват ценностите и
поведението, които виждат около себе си, към тях трябва да се подхожда със съвременни методи за
ефективна дисциплина.
Теоретичната рамка на програмата се основава на философията и психологията на Алфред Адлер и
Рудолф Драйкурс както и на съвместимите с тях теории на Уилям Гласер, Албърт Елис и Ерик Бърн.
Техните идеи са проверени и усъвършенствани от хиляди специалисти, работещи в сферата на
образованието, и са използвани успешно от много други професионалисти, от терапевти до бизнес-
консултанти, с цел да помогнат на хората да живеят и работят съвместно в хармония.
Дисциплина чрез сътрудничество се основава и на моя собствен опит като учител и на идеи, които
обмених с учители от цялата страна по време на провежданите от мен семинари върху техниките на
Драйкурс за изграждане на дисциплина. Програмата беше подобрена въз основа на бележките на
учители и административни ръководители, които я изпробваха в двадесет училищни района, както и
с помощта на две консултативни комисии, едната от които съставена от специалисти в сферата на
образованието, а другата - от тийнейджъри.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ: ТЕОРИИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩА Т В ПРАКТИКА

Една програма, свързана с дисциплината, може да бъде ефективна, само ако теориите, върху които
е построена, са приложими в практиката. В процеса на дисциплина чрез сътрудничество теориите
са превърнати в полезни диагностични, корективни и прескриптивни средства - в училищен план за
действие. Планът позволява на учителите да разработват стратегии за дисциплината, отговарящи на
индивидуалните Потребности на ученика, чрез преминаването през пет стъпки на действие:
1.Точно посочете и опишете поведението на ученика.
2.Определете целта на лошото поведение.
3.Изберете техники за интервенция, подходящи за момента на лошото поведение.
3
 4.Изберете техники за поощрение, които да съдействат за изграждане на самооценката.
5.Включете родителите като партньори в процеса.
Училищният план за действие помага на учителите да решат как да си взаимодействат с конкретния
ученик. Всъщност ние съставяме плана, за да ни ръководи в нашето поведение към ученика, т. е
така, че да можем да отговорим на лошото поведение по-скоро с едно обосновано усилие, отколкото
да реагираме рефлекторно.
Не е необходимо ние сами да изработим училищен план за действие. На всеки етап от процеса
можем да помолим за помощ другите учители, администрацията и помощния персонал. Защо трябва
да извървим този път сами, когато сме заобиколени от колеги, чиито съвети и поощрение могат да
значат толкова много?
Освен че предоставя един завършен курс за справяне с лошото поведение, училищният план за
действие може да бъде неоценим помощник в конференции с ученици, родители и училищния
персонал. Планът не само изяснява проблемите с лошото поведение, но осигурява, също така,
формата за дискусии по темата. Ако родителите имат желание да променят училищния план за
действие така, че да могат да го използват в къщи, може да им се помогне в подготовката на
домашен план за действие.

ПОБЕДИТЕЛЯТ:ЦЯЛАТА УЧИЛИЩНА ОБЩНОСТ

От прилагането на практика на програмата Дисциплина чрез сътрудничество печели цялата
училищна общност. Непосредствено печеливши са учителите. Те придобиват знания и умения да се
справят в класната стая с поведение, което преди това ги е влудявало. 6 намаляване на
ежедневната им борба за дисциплина, тяхното удовлетворение от преподаването нараства. Тъй като
те се научават да изграждат и укрепват качествените взаимоотношения със своите ученици, те се
чувстват по-добре не само по отношение на учениците си, но и по отношение на себе си.
Възможността учителят да "изгори", една реална опасност в ежедневието на класната стая,
намалява.
Подходът дисциплина чрез сътрудничество е полезен за учителите на всички нива - от детските
градини до гимназиите. Независимо от възрастта на учениците, основите на поведението и
динамиката на взаимодействието между учител и ученик се запазват постоянни. Това, което
действително се променя с възрастта на ученика, е възможността за прилагане на интервенциите и
техниките за поощрение. Затова Дисциплина чрез сътрудничество включва разнообразни техники,
подходящи за различните възрастови групи.
Учениците също печелят от процеса дисциплина чрез сътрудничество. Моят опит показва, че
учениците се разстройват почти толкова, колкото и учителя, когато неподходящо поведение наруши
учебните занимания. Учениците желаят да учат в атмосфера на ред, стабилна и все пак приветлива.
Когато те имат тази възможност се повишава вероятността за подобряване на академичните им
изяви. Нещо повече, когато учителят използва стратегиите за окуражаване, които са основни за
партнирането в дисциплината, това подхранва тяхната самооценка.
От процеса на дисциплина чрез сътрудничество извличат полза и родителите. Те придобиват
увереност и оптимизъм, когато знаят, че поведението на техните деца в училище се направлява
според специфичен, внимателно изработен план на действие. Много родители приветстват
възможността да участват в процеса дисциплина чрез сътрудничество като разработват и прилагат
домашен план за действие, паралелен на училищния план за действие.
Най-накрая печелят и администраторите, защото дисциплина чрез сътрудничество може да се
прилага последователно, така че да обхване цялото училище. В допълнение, един писмен план за
действие служи като средство за отчет, което позволява на администратора да направи бърз
преглед и да оцени работата на учителя с трудните ученици. И това, което е може би още по-важно,
той позволява на администратора да разбере кога е необходимо да предложи своята помощ.

НАЧАЛОТО: ПРОЦЕСЪТ СЕ РАЗГРЪЩА

Главите, които следват, обясняват процеса на дисциплина чрез сътрудничество както теоретично,
така и практически. Препоръчителна е последователната работа с главите, тъй като често те
доразвиват изложеното в предходните глави. Пропускането на обсъждането на концепциите за
поведението в Глава 2 е много изкусително, но разбирането на тези концепции е съществено за
ефективното следване на процеса. След като теорията е вече "смляна", можем да започнем с
практическия процес, който включва предприемане на обективни, корективни, подкрепящи и
кооперативни действия, докато съставяме училищния план за действие. Основните проблеми, които
ще бъдат изследвани при разгръщането на процеса на дисциплина чрез сътрудничество, са
следните:
• какво се опитват да постигнат учениците, когато се държат лошо
• как да изработим конкретен училищен план за работа с учениците с лошо поведение
• техники за интервенция, които се използват в момента на лошото поведение
• как да подкрепим желаното поведение
• как да изграждаме самооценката, като използваме техниките за поощряване
4
 • как да си сътрудничим при утвърждаване на дисциплината
Една последна дума. Дисциплина чрез сътрудничество не е магическа панацея, която ще разреши
моментално всички проблеми на дисциплината в класната стая. По-скоро то е процес във времето,
който, изгражда творчески, позитивни и индивидуализирани решения на проблемите на
дисциплината. Нещо повече, когато прилагате изложените тук идеи, ще разберете, че вие сте
истинският образователен модел на дисциплина чрез сътрудничество. Успехът на програмата
зависи от вас и от динамиката на вашето мощно влияние върху живота на учениците ви.

ГЛАВА 2
РАМКАТА: КОНЦЕПЦИИ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО
Независимо от това дали сте млад или опитен учител, дали работите с началния, средния или
гимназиалния курс, вие навярно се сблъсквате отново и отново с все едни и същи въпроси: Как мога
да убедя учениците, които се държат лошо да спрат това, което правят? Как мога да вдъхновя
учениците с добро поведение да продължават да сътрудничат? Как мога да мотивирам пасивните
ученици да реагират? Отговорите на тези въпроси започват с разбирането на трите основни
концепции за поведението:
1.Учениците избират своето поведение.
2.Крайната цел на поведението на ученика е да удовлетвори своята потребност от принадлежност.
З.Учениците се държат лошо, за да постигнат една от четири непосредствени цели.

КОНЦЕПЦИЯ 1: УЧЕНИЦИТЕ ИЗБИРАТ СВОЕТО ПОВЕДЕНИЕ.

Трой закъснява ежедневно за уроците по английски и винаги предава късно домашните си задачи.
Защо? Шон винаги има желание да работи за извънредни кредити. Защо? Джойс мърмори под носа
си нецензурни думи по време на урока по геометрия. Защо? Симико винаги е първата доброволка,
когато трябва някой да остане след часовете, за да помогне в класната стая. Защо?
Отговорът е прост: защото те избират да се държат по този начин.
Много психолози предлагат доста по-сложни обяснения на поведението: че то се основава на
преживявания от детството, или на инстинктивни потребности, наследственост, обкръжение или
условни реакции. Такива възгледи, независимо доколко са верни или погрешни, не ни помагат да
поддържаме дисциплината в класната стая. Например, учителят на Трой не би могъл да направи
нищо, за да промени неговите преживявания от детството, а учителката на Джойс не е в състояние
да промени ДНК в нейните клетки. Ентусиазмът на Шон за допълнителни кредити може да е
продиктуван от обещанието на родителите му да му дават по един долар за всяка отлична оценка в
бележника му. Неговият учител не би могъл лесно да промени начина, по който родителите му го
мотивират. Желанието на Симико да помага може да е резултат от нейната неохота да се върне към
нерадостната ситуация, което я очаква в къщи. Нейният учител не може да промени живота на
Симико у дома.
Като учители ние не можем да се върнем в миналото на учениците си и да поправим една
извършена отдавна грешка, нито пък можем да променим живота, който водят учениците ни вън от
училище. Разбирането, че поведението се основава на избора, ни предоставя стратегическа опор'на
точка, за да можем да се справим с неподходящото поведение на Трой и Джойс и да поощрим
позитивното поведение на Шон и Симико.
Доказателство, че Джойс избира своето поведение, е фактът, че тя се държи различно в различните
ситуации. На уроците по английски от 8.00 часа сутринта тя внимава и участва в дискусиите. Г-жа
Хернандез, учителката по английски, описва Джойс като "умна, кооперативна, будна девойка, която
се отнася добре със своите връстници." Един час по-късно, в часа по геометрия на г-н Маккракен,
Джойс мърмори мръсни думи, говори без да изчаква реда си и отказва да изпълни домашните си
задачи. Г-н Маккракен описва Джойс като "досадница, която ми пречи да преподавам и разсейва
другите ученици".
Променя ли се семейното обкръжение на Джойс между осем и девет часа? Сменят ли се гените й?
Разбира се, че не. И в двата случая Джойс избира поведение, което за нея има смисъл.
Могат ли правилата да накарат учениците да изберат позитивно поведение? Как бихме искали това
да е така! Почти всички ученици знаят както правилата на класната стая, така и тези на училището и
ако ги помолим могат да ни ги кажат наизуст отпред назад и отзад напред. Когато 6-годишният Теди
тича в залата, дали той е забравил правилото, че в залата трябва да се ходи? Когато 15-годишната
Тес се довлича в клас 5 минути след последния звънец, дали тя е забравила правилото, че в час
трябва ла се идва навреме? Не, Теди и Тес са избрали да "забравят" правилата. Учителката на Теди
може да му повтаря до посиняване да престане да тича в залата, но Теди няма да спре да тича,
докато той не избере да ходи. Решението за промяна е на самия Теди: правилото съществува, но

5
нито то, нито непрекъснатото му повтаряне от учителите могат да накарат Теди да му се подчини.
Не съществува човек или ситуация, които биха могли да накарат някой, който не иска да се държи по
определен начин. Въпреки че хората, събитията или формираните навици могат да приканват към
определено поведение, тази покана може да бъде приела или отхвърлена. Изборът съществува.
След като веднъж сме разбрали, че поведението се основава на избора, можем да започнем да
влияем върху решението на ученика как да се държи. Промяната започва с нас: ние трябва да се
научим как да взаимодействаме : учениците, така че те да пожелаят да изберат подходящото
поведение и па зе съобразяват с правилата.

КОНЦЕПЦИЯ 2: КРАЙНАТА ЦЕЛ НА ПОВЕДЕНИЕТО НА УЧЕНИКА Е ДА ЗАДОВОЛИ

ПОТРЕБНОСТТА СИ ОТ ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Потребността от принадлежност, което означава "да се чувстваш значим и важен", е базална. Хората
живеят в социални групи - домът, училището, работното място - и не могат да съществуват един без
друг. Тъй като учениците прекарват в училище поне 6 часа, тяхната способност да намерят
удовлетворяващо ги място в класа е особено важна.
За да изпитат силно чувство на принадлежност към училището, учениците трябва да задоволяват
условията на "трите С" /виж бележките към Глава 1/. Те трябва да се чувстват способни да
изпълняват задачи, по начин, който отговаря на нормите в училището. Те имат нужда да вярват, че
могат успешно да създават връзки (да общуват) с учителите и съучениците си. Те имат потребност
да знаят, че по един значим начин внасят своя принос в групата.
Учениците се стремят да задоволят "трите С" по начин, който им се струва най-разумен за дадения
момент. Когато те не вярват, че могат да бъдат способни да създават връзки или да внасят своя
принос чрез подходящо поведение, те могат да се опитат да постигнат целта си да принадлежат чрез
лошо поведение. Три фактора влияят на способността на учениците да задоволят "трите С" в
класната стая |
• качеството на връзката "учител-ученик"
• силата на стремежа към успех в класната стая
• доколко е подходяща структурата на класната стая
Като имаме предвид тези фактори, да преразгледаме различното поведение на Джойс в първия час,
на урока по английски на госпожа Хернандес и във втория час, на урока по геометрия с господин
Маккракен. Би било справедливо да се предположи, че Джойс се държи добре по английски, защото
връзката между нея и г-жа Хернандес е позитивна, основаваща се на взаимно уважение /Джойс
създава връзка/, защото тя преживява чувство на успех по отношение на работата си в час /чувства
се способна/ и защото може да учи и да обменя идеи в установената в класната стая структура / тя
внася своя принос/. В часа по геометрия - напротив, Джойс не е способна да задоволи "трите С" по
позитивен начин, така че тя избира да задоволи някои от тях чрез лошо поведение. Тя не създава
връзка с г-н Маккракен чрез сътрудничество, но независимо от това го принуждава да влезе в
отношение с нея. Тя задоволява потребността си да се чувства способна, като отказва да решава
задачите си. В края на краищата, ако ги реши, но се провали, тя би се чувствала неспособна. За
съжаление структурата на класа не дава възможност на Джойс да внесе своя принос по някакъв
значим начин. Поведението на Джойс, което напомня Джекил и Хайд, е типично. Повечето от нас са
срещали ученици с такова двойнствено поведение. Виждали сме, също така, и ученици, които
проявяват последователност в доброто или лошото поведение. В една и съща класна стая има
ученици, които непрекъснато избират да работят и учат с нас, а има и ученици, които избират да не
работят и да не учат, независимо от това колко усилено се опитваме да ги въвлечем в това.
Учениците, които се държат лошо имат същата крайна цел, както и учениците, които се държат
добре - да задоволят потребността си от приобщаване, като удовлетворят "трите С". След като
веднъж осъзнаем тази потребност, можем да помогнем на удовлетворените ученици да продължат
да се чувстват така, а на неудовлетворените, да намерят начини за постигане на удовлетворение.
Потребността от принадлежност обяснява и защо някои млади хора показват в училище поведение,
което е очебийно различно от тяхното поведение в къщи. Някои от нас, например, имат опит с
разговори, подобни на тези:
Учителят: През последния месец Егберт беше истинско страшилище. Не минава и ден
без да предизвика сбиване. Днес окото му е насинено, защото нарече капитана на
футболния отбор "пъзльо".
Г-н Игър: Егберт? Изобщо нищо не разбирам. У дома той е съвършеният джентълмен.
Възможно е г-н Игър да си затваря очите за това, което става в къщи, но еднакво вероятно е той
съвсем честно да съобщава за поведението на сина си. Възможно е същият този млад мъж, който
влудява учителите си, да се държи различно у дома. Егберт може да е намерил приемлив начин да
се свързва, да се чувства способен и дава своя принос в къщи. Но той не е намерил подходящ начин
да задоволи потребността си от принадлежност в училище. Този сценарий родител-учител може би
също ви изглежда познат:
Учителят: Искам да ви изкажа комплиментите си, г-жо Шулц, Анжелика е една от най-
6
 внимателните и склонни към сътрудничество ученички, на които някога съм преподавал.
Г-жа Шулц: Сигурно има някаква грешка в папката, която е на бюрото ви! Дъщеря ми е
малко чудовище, което побърква всички ни в къщи. Сигурно говорите за нечие друго дете.
Ясно е, че Анжелика е намерила позитивен начин да живее съобразно с името, което си е създала в
училище, но не е успяла да открие как да се чувства способна, как да създава връзки и как да внася
своя принос в къщи. В следствие на това, родителите и учителят имат опит с противоположно
поведение от едно и също дете.
Младите хора избират различно поведение, за да се чувстват значими и важни в различни групи - в
семейството, в класа, в групата на скаутите, в драматичния клуб, във футболния отбор. Когато
признаем тази потребност от принадлежност, ние сме на път да помогнем на ученика да избере
подходящо поведение, за да постигне своето специално място в класната стая.

КОНЦЕПЦИЯ З: УЧЕНИЦИТЕ СЕ ДЪРЖАТАОШО, ЗА ДА ПОСТИГНА Т ЕДНА ОТ ЧЕТИРИ

НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЦЕЛИ

Какво се надяват да постигнат учениците, когато избират лошото поведение пред доброто? Най-
общо, те търсят мястото си в групата /концепция 2/. При това те са били фрустрирани в опитите си
да постигнат "трите С" по позитивен начин, така че се опитват да получат непосредствено
удовлетворение, като се държат лошо. Това, което те обикновено искат, съответства на една от
следните четири цели:
Внимание. Някои ученици избират лошото поведение, за да получат допълнително внимание. Те
искат постоянно да бъдат в центъра на сцената и непрекъснато разсейват учителя и съучениците си,
за да печелят публика.
Власт. Някои ученици се държат лошо в стремежа си към власт. Те искат да бъдат шефовете - на
себе си, на учителя, а понякога и на целия клас. Най-малкото, те искат да покажат на останалите, че
"вие няма да ме командвате". Те отказват да се съобразяват с правилата в класната стая и
изискванията на учителя, и често нарушават установения ред.
Отмъщение. Някои ученици искат да нападнат внезапно, за да си върнат за истински или
въображаеми оскърбления. Прицелна точка на отмъщението могат да бъдат или учителя, или други
ученици, или и двете.
Избягване на неуспеха. Някои ученици искат да предотвратят провала, който се повтаря често. Те
вярват, че не могат да отговорят на очакванията, които те самите, родителите им или учителите,
имат към тях. За да компенсират това чувство за неуспех, те избират поведение на затваряне в себе
си, което ги прави да изглеждат неадекватни или неспособни. Надяват се, че всички ще им обърнат
гръб и ще ги оставят сами, и така няма да се налага да им напомнят, че не са успели.
Тези четири цели на лошото поведение са постулирани за първи път през 30-те години ,от д-р
Рудолф Драйкурс. Когато попитали Драйкурс защо е определил четири цели, вместо например три,
пет или осем, той отговорил: "Аз не съм измислил тези категории. Аз излязох навън, наблюдавах
децата, и това е което установих".
Ако наблюдаваме внимателно лошото поведение на един ученик, ние сигурно ще можем да
разпознаем непосредствените му цели, като внимание, власт, отмъщение или избягване на неуспех.
Признавам, че това звучи опростено. Наистина ли всяко лошо поведение има една от тези четири
цели? Разбира се, че не. Нито една теория, колкото и да е пълна, не е приложима винаги за 100%от
случаите. В годините, когато преподавах, познаването на тези четири цели ми помогна да
класифицирам около 90%от лошото поведение на учениците. Това не е малък процент и докато не
се появи нещо по-добро, аз ще се придържам към теорията на Драйкурс.
Независимо дали ученикът се държи лошо, за да получи внимание, власт, за да си отмъсти или за да
избегне неуспеха, ние сме принудени да реагираме; ние трябва да си взаимодействаме с него. Ако
можем да определим целта на лошото поведение, можем да взаимодействаме ефективно не само в
момента, а също и в по-дълъг период от време. В самия момент можем да пренасочим лошото
поведение, като използваме техники за интервенция, подходящи за конкретното лошо поведение. С
времето, можем да работим за елиминиране на други случаи на лошо поведение, като използваме
техники за поощрение, които изграждат самооценката. Постепенно учениците ще се научат на
подходящи начини да се чувстват способни, да създават връзки и да внасят своя принос. По този
начин малко познание може да ни донесе голяма полза.
В нашите взаимодействия с учениците, които се държат лошо, трябва да помним, че ние можем само
да повлияем тяхното поведение. Не можем да променим държането им, защото само те могат да
направят този избор /концепция 1/. Но да повлияем такава промяна става възможно, когато
признаем, че лошото поведение обикновено е насочено към една от четирите цели. Целите са
главната ни нишка в разплитането на мистерията на лошото поведение. След като сме достатъчно
мъдри, за да знаем какво се надяват да постигнат учениците с лошото си поведение, можем да им
помогнем да намерят законни начини да задоволят потребността си от принадлежност, начини,
съобразени с тяхното собствено мнение. Вследствие на това, ние ще сме в състояние да създадем'
такава обстановка в класната стая, която поощрява подходящото поведение, подхранва
7
самооценката и мотивира към постижения.

ПРИВЕЖДАНЕ НА ИДЕИТЕ В ДЕЙСТВИЕ

Можем ли наистина да повлияем на учениците да изоставят дразнещото и подривно поведение и
вместо него да изберат позитивно поведение? Можем, ако използваме удобната позиция, която ни
предоставят трите основни концепции за поведението. Като пример мога да цитирам моя собствен
опит в класната стая. Преди да разбера тези концепции, никога не съобразявах стратегиите си за
постигане на дисциплина с целите на лошото поведение или на потребността на учениците ми от
принадлежност. Като следствие от това, често се чувствах фрустрирана, защото не можех да
"накарам" учениците си да се държат добре.
Да разгледаме отношенията ми с бивш мой ученик, петокласник, Джоуи. Сигурно Джоуи е лежал
нощем буден и е измислял нови начини да ме изкара.от кожата ми. Всяка сутрин се чудех какво
мъчение ми е подготвил този ден. Изглеждаше така, сякаш разполага със 101 лоши поведения и със
способността да саботира всяка нова техника за дисциплина, която опитвах. Никога не бях
подготвена за следващата му стъпка - докато не се запознах с концепциите за поведението.
Въоръжена със знанието, че поведението е основано на избора, можах да се освободя от
потискащите и уморителни самообвинения за това, че не мога да променя начина, по който се държи
Джоуи. Престанах да се опитвам да накарам Джоуи да се държи добре и преминах към използване
на техники, целящи да го убедят, че е по-добре да избере да се държи добре.
Познаването на потребността от принадлежност ме накара да положа по-голямо усилие, за да
развия взаимоотношенията си с Джоуи. Опитите ми да го накарам да спазва дисциплината вече не
спираха до стадия на интервенция. Когато разбрах, че лошото поведение на Джоуи представя
погрешен опит да бъдат задоволени трите С. започнах да използвам специфични техники на
поощрение, за да му повлияя да избере позитивни начини да създава връзки, да се чувства способен
и да внася своя принос.
По подобен начин познаването на четирите цели на лошото поведение ме изведе една стъпка пред
Джоуи, вместо двадесет крачки зад него. Опитите ми да осмисля привидно различните 101 лоши
поведения на Джоуи замайваше главата ми, докато не престанах да разглеждам всеки отделен
случай като изолирано явление. Вместо това се научих бързо да категоризирам лошото поведение
на Джоуи според целите му и след това веднага да прилагам съответстваща на тази цел
интервенция.
Познаването на концепциите за поведението промени посоката на взаимодействие между Джоуи и
мен. Нашите отношения не се промениха за една или дори за две седмици. Но постепенно между
нас разцъфтя взаимно уважение и - вярвате или не - взаимно харесване. Моят опит с Джоуи е
пример за това, което се превърна в процес на подхода дисциплина чрез сътрудничество. Процесът
е безопасен, защото е основан на уважавани концепции за поведението. Процесът работи, защото
превежда концепциите на езика на практическите действия. И това е процес на сътрудничество,
защото той приема, че ако желаем позитивното поведение да бъде избрано, взаимодействието
трябва да включва нещо повече от интервенция.

ИСТИНА ТА Е В КРАЙНИЯ РЕЗУЛТАТ

Когато провеждам семинари върху подхода дисциплина чрез сътрудничество, учителите винаги
спекулират с истинността на трите основни концепции за поведението: "Откъде знаете, че тези три
концепции са верни? Няма неоспорими научни доказателства за това!"
В отговор винаги признавам, че няма научно доказателство, което да потвърди тези концепции.
Теориите за поведението са само това - теории. Нито една от тях не е основана на неопровержими
научни доказателства. Никой не знае в действителност окончателната и абсолютна истина за
поведението. Преди да отхвърлите концепциите и тази книга, последвайте тези предположения и
направете това, което правя и аз: давайте си вид, че концепциите са верни. Давайте си вид, че
учениците сами избират своето поведение, че основната им потребност е тази от принадлежност, че
целите на лошото поведение могат да бъдат категоризирани като внимание, власт, отмъщение и
избягване на неуспеха. Ако възприемете тази нагласа, аз ви предсказвам, че ще усетите позитивни
промени във вашата класна стая. Учениците, които са ви карали да настръхвате, може да станат
усмихнати и приятни. Тези, които от Септември не са работили честно нито един ден, могат поне
малко да се въодушевят от учението. След като веднъж изпитате тези промени, няма да има
значение дали идеите са 100%верни.
Използвала съм тези концепции за поведението, за да се справя с много ученици, както и с моите
собствени три деца. През всичките тези години се уверих, че това са най-ефективните идеи, с които
разполагам. Докато не се уверя, че други теории са по-ефективни, аз ще продължа да вярвам в тези
концепции и ви приканвам и вие да направите същото.

8
Глава 3
ПРАКТИЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС ЗАПОЧВА: УЧИЛИЩНИЯТ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
Не съществува единно решение на всички проблеми с поведението на децата. Нека, например, да
разгледаме следното напътствие за дисциплината от един училищен наръчник: "Когато ученикът
съзнателно нарушава някое училищно правило, или застрашава безопасността на другите, може да
му бъде зададено да препише една страница от речника." Дали преписването на страница 636 от
речника на Уебстър ще убеди Натан, че не е правилно да се отнася лошо с малките деца на
площадка за игра? Ще повлияе ли на Сабрина преписването на всички думи и определения от
писалка до пръчка, да започне да се прибира навреме в стаята си? Разбира се, че не. Дисциплината
трябва да съответства на лошото поведение. Както всеки ученик избира различен набор от
поведения, основан на уникалната комбинация от причини и цели, така и училищната програма за
дисциплина трябва да предлага разнообразни насоки за планиране на индивидуални решения,
съответстващи на конкретните поведенчески проблеми.
Подходът дисциплина чрез сътрудничество, не само предлага необходимото разнообразие от
насоки, но и осигурява практически средства за планиране, за да се индивидуализират и прилагат
тези насоки: училищният план за действие, съставен от пет стъпки. В приложение Е може да видите
примерен училищен план за действие. Завършеният план е модел за промяната. Ние пишем плана,
за да ни ръководи в нашите взаимодействия с ученика, като целта е да се повлияе към промяна
поведението на ученика. Планът представлява нашата ангажираност да поощрим ученика да прави
подходящи избори, докато се стреми да задоволи своята основна потребност -потребността от
принадлежност.
Създаването на училищен план за действие отнема време, но един добре обмислен план има своите
дивиденти, които възнаграждават нашите усилия. Дори само актът на планиране може да ни облекчи
от стреса и фрустрацията. Докато пишем за лошото поведение на ученика и замисляме посоката на
действие, обикновено стигаме до разбирането, че осъществяването на промяната е възможно.
Пренасянето на наблюдения и мисли от съзнанието ни върху хартията ни дава положителна
психична нагласа; премахва несигурността от процеса на дисциплината и я замества с очакване за
успех.

ПЕТ СТЪПКИ КЪМ РАЗУМНОТО УСИЛИЕ

Процесът на създаване на училищен план за действие ни помага да разгледаме обективно лошото
поведение на ученика така, че да можем да установим неговата цел, да изберем подходящи
интервенции и техники за поощрение. Така училищният план за действие се превръща в
диагностично, корективно и насочващо средство, което може да ни ръководи в изготвянето на добре
обмислен отговор на лошото поведение на ученика, вместо да реагираме импулсивно. И петте
стъпки на училищния план за действие са еднакво важни, като всяка следваща стъпка се надгражда
над информацията, която сме събрали в предходната стъпка. Завършеният план е не само
индивидуализирана програма за дисциплина, но също така и процес, който насочва нашите
взаимодействия с ученика. Ето накратко стъпките на действие, които се следват при изготвянето на
училищен план за действие:

СТЪПКА 1 .ПОСОЧЕТЕ ТОЧНО И ОПИШЕТЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА УЧЕНИКА

Преди да можем да помогнем на ученика да избере да прекрати лошото си поведение, трябва да
посочим точно и да опишем поведенията, които ни безпокоят най-много. Искаме да изброим само три
или четири от поведенията, които ни причиняват най-големи неприятности, а не всяко прегрешение,
което ученикът някога е правил! Ограничаването на този списък може да ни се стори трудно и
безнадеждно, ако изглежда, че ученикът разполага с 537 лоши поведения. Не се притеснявайте.
Всеки път, когато успешно пренасочим едно поведение, ние разклащаме схващането на ученика, че
подобен тип поведение ще удовлетворят неговата потребност от приобщаване. Като повлияваме
избора на ученика по отношение на това как да удовлетворява тази потребност, ние възпитаваме
промяната в цялостния поведенчески модел на ученика, а не само в специфичните поведения, които
сме изброили.
Нужно е поведението на ученика, което ни причинява неприятности, да бъде изложено колкото може
по-обективно. Описание на поведението на Джордж, например, като "постоянно подривно" е твърде
общо и оценъчно. Вместо това, трябва точно да се посочи това, което прави Джордж, за да наруши
реда в клас. Джордж може да тръшка с все сила учебниците върху чина си-, да крещи, да отговаря
без да е вдигнал ръка или да си пее. Това са конкретните поведения, изброени в стъпка 1 на плана.
Честотата и конкретните моменти на тяхното проявяване също се отбелязват. "Постоянно" е
субективно определение, а навярно и преувеличение. Възможно е Джордж да извиква отговорите

9
средно по пет пъти, и то само в часовете по математика. Възможно е да си пее единствено докато
работи върху съчинението си в часовете по английски език.
За да получим точни описания на поведението на ученика, трябва да се превърнем във внимателни
наблюдатели. Един от начините да проверим обективността на описанията си е като преценим дали
те биха могли да се документират от видеокамера или касетофон. Ако това е възможно, тогава
можем да сме доволни, че сме описали поведенията точно.
В Глава 4 на тази книга са представени насоки за обективно описание на поведението на ученика.

СТЪПКА 2: ОПРЕДЕЛЕТЕ ЦЕЛТА НА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ

След като веднъж сме написали обективното описание на поведенията, които ни тревожат, вече
имаме необходимата информация за да определим непосредствената цел на лошото поведение.
Както беше посочено в Глава 2,тя обикновено е една от следните четири цели:
• внимание
• власт
• отмъщение
• избягване на неуспеха
Познаването на целта ни дава възможност да приложим подходящи за лошото поведение
интервенции и техники за поощрение. Например ако Сара си движи устните беззвучно, за да получи
внимание, учителят може да се премести до чина на Сара, като продължава започнатия урок. Сара
получава минимално количество внимание, може би точно толкова, колкото би я успокоило. Ако
обаче целта на Сара е власт, то непосредствената близост на учителя не би я убедила да млъкне.
Само след като сме разпознали целта на лошото поведение, можем да започнем да
взаимодействаме ефективно с ученика.
Белезите, които могат да ни помогнат да идентифицираме целта на лошото поведение на ученика,
се отнасят първо до нашата реакция на лошото поведение и. след това, до това как ученикът
отговаря на опитите ни да променим поведението. Тези белези са разяснени във всяка от главите,
които се отнасят до конкретна цел (глави 5,7,8 u 12).

СТЪПКА З: ИЗБЕРЕТЕ ТЕХНИКА ЗА ИНТЕРВЕНЦИЯ, ПОДХОДЯЩА ЗА МОМЕНТА НА ЛОШОТО

ПОВЕДЕНИЕ
Необходимата информация за предприемане на тази корективна стъпка от училищния план за
действие ни осигуряват стъпки 1 и 2.Докато избирате техники за интервенция, помнете, че
интервенция не значи наказание. Вместо това, мислете за интервенцията като за насочване с две
цели: да спре поведението, което се осъществява в момента и да повлияе на ученика за в бъдеще
да избира подходящо поведение.
За да бъде ефективна, интервенцията трябва да бъде бърза - да става в момента на лошото
поведение, и трябва да бъде сигурна - подходяща за лошото поведение. Понятието "бърза" не
означава "импулсивна". Трябва да бъдем подготвени да действаме бързо, но чрез разумно усилие,
поддържайки миролюбиво отношение, докато се опитваме незабавно да прекратим лошото
поведение. "Сигурна" интервенция е тази, която е съобразена с целта на лошото поведение.
Техниката на пауза, например, би била подходяща за използване при ученици, които се борят за
власт, но на ученици, които се опитват да избегнат неуспеха, паузата би дала точно това, което искат
-освобождение от една ситуация, в която те и без друго не искат да бъдат.
Да бъдем последователни е едно друго важно изискване при интервенциите. Ние сме
последователни, ако се намесваме всеки път, когато ученикът се държи лошо; все пак интервенциите
не бива да бъдат едни и същи през цялото време. Много техники за интервенция са предложени като
част от процеса на дисциплина чрез сътрудничество. Наличието на разнообразни техники, от които
да избираме ни дава множество възможности, гъвкавост и увереност. Някои от идеите вероятно ще
бъдат нови за вас, други може би вече познавате. Нито една от представените техники не е по
същество по-добра от която и да било друга, всяка от тях може да бъде полезна при подходящи
обстоятелства.
Най-напред изберете онези от техниките, които според вас са най-смислени, изглеждат подходящи
за вашият стил на преподаване и за вашата личност, и които са относително лесно приложими и
особено подходящи за вашите ученици. След това, ако е необходимо, опитайте и други техники.
Повечето от предложените техники могат да бъдат адаптирани за използване с ученици от всяка
възраст, от детската градина до гимназиалния курс. Малка част от техниките са използваеми само за
една възрастова група и те са уточнени като такива.
Техниките за интервенция, подходящи за всяка от четирите цели, са описани в главите 6,9,10,11 u
13.

СТЪПКА 4: ИЗБЕРЕТЕ ТЕХНИКИ ЗА ПООЩРЕНИЕ, ЗА ДА ИЗГРАДИТЕ САМООЦЕНКА ТА

Ако трябваше да завършим училищния план за действие със стъпка 3,бихме могли да очакваме, че
утре, вдруги ден или на следващия ден, учениците отново ще се държат лошо. Интервенцията е
само временна мярка, която спира лошото поведение в ход, но не предотвратява лошото поведение
10
в бъдеще. Тя трябва да се придружава от техники на поощрение, които изграждат самооценката и
съответно укрепват мотивацията за сътрудничество и учене. Кубчетата, от които се изгражда
самооценката, са същите онези "три С", които помагат на учениците да чувстват, че принадлежат
(концепция 2 от Глава 2). Когато учениците вярват, че са способни и знаят, че могат да създават
връзки и да внасят своя принос успешно, те вече нямат нужда от лошото поведение, като неуспешен
опит да задоволят потребността си от приобщаване.
И така, в стъпка 4 ние планираме техники за поощрение - начини, по които можем да уверим ученика,
че той или тя са способни, могат да създават връзки и да внасят своя принос. Не е необходима
кристална топка, която да ни помогне да предскажем кога и кои техники ще можем да използваме.
Премисляйки миналият си опит с ученика, ние обикновено можем да си спомним някои позитивни
поведения, те могат да оглавят списъка ни от поведения, които трябва да бъдат затвърдени чрез
поощряващи изявления. Ако забележим и други позитивни поведения, можем да ги добавим към
своя списък, заедно със съответстващото им поощрение.
Техниките за поощрение не са нито времеемки, нито трудни за заучаване. Просто е необходимо да
си даваме сметка за тях и да се опитваме да ги използваме ежедневно. Колкото по-често ги
използваме, толкова по-естествено те ще се появяват в нашите взаимоотношения с учениците.
Подобно подкрепящо поведение от наша страна може да промени отношенията ни с ученика.
Навярно ще открием, че се отнасяме по-позитивно с учениците, защото сме започнали да очакваме
добри неща от тях. В замяна на това, с повишаване на самооценката на учениците, ще се променя и
тяхното схващане за това как да постигнат приобщаване.
В главите от 14 до 16 са описани конкретни техники, които поощряват учениците да създават връзки,
да допринасят и да се чувстват способни.

СТЪПКА 5: ВЪВАЕЧЕТЕ КА ТО ПАРТНЬОРИ РОДИТЕАИТЕ

На последно място по ред, но не и по значение, пренасочването на поведението на ученика се
превръща в съвместно усилие както на учителите, така и на родителите -едно партньорство, което
отдавна се утвърждава като жизнено важно за процеса на дисциплината. Под стъпка 5 можем да
изредим различните начини, чрез които ще приканим родителите да ни сътрудничат в работата с
техния син или дъщеря. Ето някои от възможностите да поканим родителите да участват:
• Осведомете родителите, че се разработва училищен план за действие и ги помолете за техният
коментар. Навярно вече сте въвлекли родителите чрез срещи, телефонни разговори и бележки, в
които им съобщаваме притесненията си относно поведението на тяхното дете. Представянето на
план пред родителите е свидетелство за нашата загриженост, както и за желанието ни да работим с
тях и с детето им.
• Поканете родителите да се присъединят към вас в процеса на разработване на
училищния план за действие, тъй като те могат да ви предложат полезни идеи за това какво е
ефективно за тяхното дете.
• Помогнете на родителите да изготвят домашен план за действие, подобен на училищния
план за действие. Този план предоставя на родителите разнообразни стратегии, които могат
да използват в къщи, за да отразяват и подкрепят действието на тези, използвани в училище.
• Поканете родителите да участват в спонсорирани от училището образователни
програми за родители.
• Поканете родителите да се възползват от всички източници за образование на родители,
които училището може да достави.
Повече информация за всяка от тези възможности е дадена в Глава 17 на това ръководство.

СЪТРУДНИЧЕСТВО:ПАРОЛАТА ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА УЧИЛИЩЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

Училищният план за действие дава възможност на идеята за сътрудничеството да се превърне в
действителност. С изготвянето на плана, ние потвърждаваме желанието си да се опитаме да си
сътрудничим с учениците, за да постигнем промяна. Признаваме, че ученикът има нужда от помощ,
за да избере позитивното поведение и се ангажираме да окажем тази помощ по конкретен начин.
Сътрудничеството става действителност и тогава, когато поканим и други учители, които се
занимават с даден ученик, да се присъединят към нас в процеса на създаване на училищния план за
действие. Това съвместно атакуване на проблема може да ни осигури нови прозрения относно
взаимоотношението учител-ученик, особено ако ученикът показва поведение тип Джекил-и-Хайд,
като се държи добре в класната стая на един учител и лошо при друг. Защо г-н Гарсиа описва Джеси
като "добре приспособяваща се и прилежна", докато г-жа Харолд я описва като "нарушаваща реда и
мързелива"? Планът, който се съставя за Джеси, няма да бъде пълен без приноса както на г-н
Гарсиа, така и на г-жа Харолд.
Други, които можем да помолим за помощ при разработването на училищен план са съветниците,
психолозите, социалните работници и администраторите. Доколкото те не са пряко въвлечени във
взаимодействията, които причиняват проблеми в класната стая, те могат да осигурят неутрален
съвет относно интервенциите и техниките за поощрение. Нещо повече, тези специалисти могат да
подпомогнат усилията да се привлекат родителите като партньори в процеса на дисциплиниране.
11
Предложения как да си осигурим помощта на тези специалисти, са дадени в Глава 17.
Поканата да сътрудничат при изготвяне на училищния план за действие може да е насочена и към
учениците от всички нива - от детската градина нагоре. Разбира се, колкото по-малък е ученикът,
толкова по-малка е и ролята му. Когато се занимаваме с поведенията на власт и отмъщение, на по-
малките ученици може да бъде предоставен избор от две или три следствия, предварително избрани
от учителя. Учениците от горния курс могат да имат по-силен глас при договарянето на решенията и
избора на последиците. Колкото повече право на глас и избор имат учениците, с толкова по-голяма
склонност към сътрудничество и толкова по-отговорно ще действат и ще се чувстват.
Като питаме за идеите на ученика, ние не само сигнализираме, че проявяваме загриженост, но също
и повишаваме самооценката на ученика. Ставаме проводници на убеждението, че ученикът е
способен да внесе ценен принос. Нещо повече, като каним ученика да вземе участие, ние връщаме
част от отговорността за решаването на проблемите с поведението там, където тя по право
принадлежи - на ученика. Разбира се, когато молим ученика да ни помогне в подготовката на плана,
ние му казваме също и че сме готови да му помогнем да носи отговорността.- Ангажираме се с
позитивно взаимодействие с ученика, различно от негативната реакция спрямо лошото поведение на
ученика.
Някои млади хора са истински професионалисти в играта на настройване на училището и дома един
срещу друг. Учителите чуват една история, родителите друга. Можем да сложим край на тази игра,
като поканим както ученика, така и родителите, заедно с нас да разработят училищния план за
действие. След като учениците веднъж разберат, че както родителите, така и учителите са решени
да прекратят лошото държане по системен начин, те проумяват, че е време да се направи промяна.
Твърде често младите хора мислят, че целта на учителя при свикване на среща е да причини на
ученика неприятности с родителите му. Когато учениците осъзнаят, че истинската цел е да бъде
решен някакъв проблем по един твърд, но доброжелателен начин, крилата на вратата се отварят за
създаване на позитивно отношение между учител и ученик. Насоки за включване родителите и
учениците в срещите са дадени в Глава 17.

УЧИЛИЩНИЯТ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ КАТО МОНИТОР ЗА ПРОГРЕСА

Училищният план за действие трябва да бъде пълнокръвен документ, който може да се променя.
Можем да го преразглеждаме един или два пъти седмично, като отбелязваме как подбраните
интервенции и техники за поощрение влияят на нашето взаимодействие с ученика. Неудачните
техники могат да бъдат зачеркнати и да се добавят нови. Могат да се включат и коментарите и
предложенията на останалите, които са въвлечени като партньори в плана. Въпреки че планът е
структуриран по стъпки, за да бъде подпомогнато фокусирането на усилията, той приканва към
гъвкавост, която е необходима при определянето на индивидуалните решения за конкретните
поведенчески проблеми.

ПРОЦЕСЪТ ЗАПОЧВА - СТЪПКА ПО СТЪПКА

Написването на примерен училищен план за действие, след като сте се запознали с процеса на
дисциплина чрез сътрудничество от главите на това ръководство, е полезен опит в обучението.
Докато съставяте плана, ще можете да видите от първа ръка как процесът се превежда на езика на
практическите действия.
Изберете като субект на плана един от учениците, чието поведение ви безпокои напоследък, но не
избирайте онзи от учениците, който ви затруднява най-много в клас. Все пак, ако посещавахте курс
по дърводелство, първият ви проект би бил проста етажерка, а не скрин за дневната стая! Когато
започнете да изучавате процеса, направете началото по-лесно, като по този начин се уверите в
успешния първи модел на промяна. След като веднъж сте предприели стъпките по отношение на
някой, който е бил трети или четвърти във вашия списък на ученици с лошо поведение, вече ще
имате увереността, от която се нуждаете, за да се занимаете с трудните случаи!

ГЛАВА 4
ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ОБЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ
СТЪПКА 1 .ПОСОЧЕТЕ ТОЧНО И ОПИШЕТЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА УЧЕНИКА
Първата стъпка в подготовката на училищен план за действие съгласно подхода дисциплина чрез
сътрудничество е написването на описания на проблемното поведение на ученика. Успехът на плана
зависи от точността на нашето описание. Ако наблюдаваме и документираме обективно поведението
на ученика, ще можем да определим целта на лошото поведение /стъпка 2/и да изберем съответни
на него интервенции и техники за поощряване/стъпки 3 и 4/. Нещо повече, ще можем да общуваме
ефективно с родителите на ученика /стъпка 5/. Тази глава представя насоките за това, как да
постигнем обективността, която е от решаващо значение не само за стъпка 1 от училищния план за
действие, но и за целия план.

12
КЛЮЧЪТ КЪМ ТОЧНОСТТА: СЪБЕРЕТЕ И ИЗЛОЖЕТЕ ФАКТИТЕ
Както репортерите от вестниците имат нужда да съберат фактите преди да могат да напишат точно
разказа си, така и ние имаме нужда да съберем фактите, преди да можем да опишем обективно
поведението на ученика. Изчерпателното описание включва точно какво прави ученика, когато се
държи лошо, кога обикновено го прави и приблизително колко често.

ИЗБЯГВАЙТЕ СУБЕКТИВНИТЕ ТЕРМИНИ

По въпроса какво, във връзка с лошото поведение, трябва да се формулира прямо твърдение,
лишено от субективна гарнитура. Нашата естествена склонност е да разглеждаме лошото поведение
дотолкова, доколкото то ни засяга или във връзка с нашите очаквания за това как би трябвало да се
държи ученика. За да постигнем желаната обективност, трябва да се тренираме, за да станем
безпристрастни наблюдатели. В противен случай поемаме риска да подходим с предубеждение не
само към нашите отношения с ученика, но и към взаимоотношенията му с другите, които също се
занимават с него. Да разгледаме например вътрешната предубеденост, с която се отличава всяко от
следващите твърдения:
• Джим е съвършено невъзможен. Не знам какво да правя с него.
• Джейн е толкова разпиляна. Моли се да не я получиш ти догодина!
• Джейсън е толкова незрял.
• От всички деца, които съм имал, Джулиън е сред най-малко склонните към
сътрудничество.
• Джолинда се държи толкова подривно. Тя ме подлудява!
Думите, които бяха използвани за описание - невъзможен, разпилян, незрял, несклонен към
сътрудничество, подривен - се отразяват на учителите почти толкова негативно, колкото и самото
поведение. Докато думите позволяват на говорещия да "изпуска пара", те също така предават и
личното мнение, че поведението на ученика е непоправимо. Като казва, например, че Джолинда е
подривна, нейният учител не само интерпретира лично поведението на Джолинда, но изразява и
нагласата си на безнадеждност относно това как да помогне на Джолинда да промени поведението
си. "Подривен" представлява общ, негативен етикет, който има оценъчен характер, вместо да се
фокусира върху това, което прави Джолинда, когато се държи лошо. Нещо повече, ако Джолинда се
настрои на вълната на отношението, проявено от нейния учител, етикетът "подривна" може да се
превърне в самоизпълняващо се пророчество. Когато възприемаме учениците като подривни, може
да се отнасяме към тях така, сякаш винаги очакваме от тях да действат подривно и те могат да
реагират по съответен начин.
Етикетите, които се използват, за да се опише поведението на ученика, могат да предадат
негативните очаквания и на другите учители. Когато Джейн влезе в стаята на г-н Фокс следващата
есен, той може да очаква най-лошото, защото тя е била обрисувана като "разпиляна". По подобен
начин, използването на субективни, оценяващи термини, може да изложи на опасност поискана
помощ, когато ученици с проблеми в поведението се насочват към останалия училищен персонал.
Ако училищният консултант получи преценка, която гласи: "Джейсън е толкова незрял", той няма да
бъде в състояние да помогне нито на Джейсън, нито на неговия учител да променят положението.
Консултантът има нужда да знае точно какво прави Джейсън, за да създаде в учителя си това
впечатление за незрялост. Само с тази информация може да бъде изготвен конкретен план с цел да
се поощри Джейсън да се откаже от това поведение.
Субективните твърдения и етикети носят тенденцията на замъгляване на факта, че е възможно
ученикът да се държи различно с различните учители. Двама учители могат да опишат поведението
на Джим като "невъзможно", четирима други могат да преценят Джим като "добре приспособен,
любознателен и прилежен". Нещо повече, това, което един учител възприема като "любознателно"
поведение, може да бъде описано от друг като "невъзможно" поведение. Учителят по социални
науки, например, може да счита Джим за любознателен, защото Джим задава много въпроси и
постоянно предлага алтернативни тълкувания. Учителят на Джим по английски може да опише
същото поведение като невъзможно.
Когато описваме поведението, можем да избегнем субективните изказвания и прикачването на
етикети, като използваме емоционално неутрални, обективни термини. Да разгледаме тези нови
формулировки на предходните субективни описания:
• Джим си протяга крака през пътеката между, чиновете и спъва другите второкласници
около пет пъти дневно.
• Джейн не си предава домашното задание по английски поне три пъти седмично.
• Джейсън се клати напред-назад в стола си по време на час и почуква с молив по чина си,
докато трае изпитването и тестовете.
• Когато го помолят да попълни работните листове, Джулиън прави коментари от типа на:
"Не можете да ме накарате да го направя" и "Ще направя нещо друго вместо това".
• По време на уроците по история Джолинда говори с другите ученици около седем пъти
за час. Когато я помолят да спре, тя промърморва под носа си някакъв отговор.
Тези изказвания обрисуват поведенията по начин, който е безпристрастен, лишен от емоции. Вместо
13
да тълкуват поведението, те се фокусират върху това, какво в действителност се случва и кога се
случва.

ОТБЕЛЯЗВАЙТЕ ЧЕСТОТАТА НА ПОВЕДЕНИЕТО

Предните твърдения, освен че описват обективно поведението, включват и информация относно
това колко често се проявява то. Когато имаме затруднение с някой ученик, сме склонни да мислим,
че поведението се проявява по-често, отколкото това става реално. Можем да бъдем убедени,
например, че Ева "непрекъснато" почуква с молива си. Ако трябваше да документираме честотата на
това поведение в продължение на няколко дни, бихме могли с изненада да открием, че Ева почуква с
молива си средно около четири пъти и то само в час по социални науки.
Един друг проблем с използването на думи като рядко, обикновено, често, понякога, многократно,
и от време на време, е че за различните хора, те означават различни неща. Например изявлението
"Етан непрекъснато е станал от мястото си" може да бъде тълкувано по различни начини. То може
да означава, че Етан не сяда от 9:00 до 15:00,че той скача от мястото си и се разхожда из стаята по
десет пъти всеки час, или че отива до чешмата пет или шест пъти дневно.
Можем да опишем поведението, което ни безпокои обективно, само ако го разглеждаме на езика на
какво, кога и колко често. Такава безпристрастна гледна точка ни позволява да признаем, че е
възможна промяна във взаимодействието ни с ученика и че ние можем да му помогнем да избере по-
подходящо поведение. Няма интервенции или техники за поощрение, които могат да облекчат
"невъзможното поведение"; съществуват, все пак, интервенции и техники за поощрение, които могат
да помогнат да бъде убедена Вана да идва навреме на училище, а Винс - да престане да се държи
лошо с по-малките деца на площадката за игра.

ОБЕКТИВНОСТТА НА ДВОЙНАТА ПРОВЕРКА

Ето един лесен начин да преценим дали сме описали поведението обективно.: ако думите ни не
казват нито повече, нито по-малко от това, което може да се запише с камера или касетофон,
описанието ни вероятно е точно. Доколкото електронното оборудване не може да документира
такива субективни преценки като "непочтителен" или "некооперативен", описанието ни не бива да
съдържа такива думи.
Да предположим, че в час по математика Клаудия гледа през прозореца. Видеокамерата би уловила
лицето й, обърнато към прозореца, очите й, които се взират навън, но тя не може да улови нейните
мисли. Ако отсъдим, че тя "мечтае", може да сме прави, но може и да грешим. Възможно е Клаудия
да мечтае за романтична среща с хубавото момче от втория ред, или е възможно да размишлява
върху проблем от математиката. Ние просто не знаем какво става вътре, в главата на Клаудия.
Затова обективното описание на поведението й би било : "Тя гледа през прозореца."
Може би Клинтън безпокои съседите си, но как точно? Видеокамерата би могла да запише как той
подава бележки, потупва по рамото друг ученик и хвърля хартиени самолетчета. Обективното
описание ще включва тези поведения, както и кога и колко често Клинтън прави така.

ПРЕДПРИЕМЕТЕ СТЪПКА 1: ПОСОЧЕТЕ ТОЧНО И ОПИШЕТЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА УЧЕНИКА

Наблюдавайте ученика, когото сте избрали за субект на вашия примерен училищен план за
действие, като имате пред вид насоките, дадени в предния раздел. Под стъпка 1 в плана запишете
поведенията, които най-много ви безпокоят, както и кога и колко често се проявяват. В понеделник,
например, може да отбележите, че "на Силия са й нужни 20 минути, за да напише името си на
работните листове по четене и да започне работа." Всеки път, когато Силия повтаря поведението
през следващите няколко дни, това твърдение може да бъде отново отбелязвано и проверявано.
Вашите описания на поведението могат да включват и цитати на ученика, като това твърдение:
"Сидрик отговори:"Накарай ме", когато го помолих да участва в дискусията в час по история".
Тъй като специално проследявате поведението на една Силия или на един Седрик, може би в края
на периода за наблюдение ще имате доста пълен набор от описания. "Доста пълен" е
задоволително, защото това е всичко, което е възможно да се постигне. За нещастие, не можете да
натиснете копчето и да накарате активността на класа да спре, така че да можете моментално да
запишете всеки случай на неподходящо поведение. Обикновено ще трябва да отлагате записването
на описанията за края на часа, или дори за края на учебния ден, а може и да забравите някои. Да се
разчита на паметта може би е ненаучно, но това е най-доброто, което можете да направите, тъй като
навярно, освен със Силия или Седрик работите с още двадесет или повече ученици!

14
 РАЗДЕЛ 2
ПРЕДПРИЕМАНЕ НА КОРЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ: ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО СЕ
СТРЕМИ КЪМ ВНИМАНИЕ
Учениците, които искат внимание, приличат на сценични изпълнители: те изискват публика. В
началния курс търсещите внимание обикновено изнасят своето представление пред учителя. При
придвижването си към по-горните класове, особено в гимназиалния курс, те предпочитат по-широка
публика.
Обикновено те изнасят представлението колкото за съучениците си, толкова и за учителите. Някои
амбициозно пожелават наградите за виртуозно представление за
получаване на внимание, и спечелват и вниманието на консултанти, администратори, а може би и на
цялата училищна общност.

ГЛАВА 5
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ВНИМАНИЕ
Много от учениците, които се държат лошо търсят допълнително внимание. Отбележете
определението допълнително. Всички ние се нуждаем от определено количество внимание, за да
чувстваме, че принадлежим, за да знаем, че сме важна част от нашата социална група. (Спомнете си
концепция 2 в Глава 2.) Учениците, които се държат лошо, за да получат внимание, за разлика от
останалите, никога не се задоволяват с нормалния обем внимание. Те искат все повече и повече,
сякаш постоянно мъкнат със себе си една кофа с етикет "внимание", която очакват от учителя да
напълни. В кофата, обаче има дупка и независимо от това колко внимание се слага в нея, то се
излива навън. И така, тези ученици продължават да се държат лошо, тъй като тяхната кофа никога
не е пълна.
Учениците, които искат внимание, приличат на сценични изпълнители; те изискват публика. В
началния курс търсещите внимание обикновено изнасят своето представление пред учителя. При
придвижването си към по-горните класове, особено в гимназиалния курс, те предпочитат по-широка
публика. Обикновено те изнасят представлението колкото за съучениците си, толкова и за учителите.
Някои амбициозно пожелават наградите за виртуозно представление за получаване на внимание, и
спечелват и вниманието на консултанти, администратори, а може би и на цялата училищна общност.

АКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ВНИМАНИЕ

Учениците, които търсят внимание, са снабдени с различни трикове, които аз наричам "механизми за
получаване на внимание" (МПВ). Второкурсникът Джеремия Дженсън, например, има 101 МПВ. Той
почуква с молив върху чина, говори, без да му е дошъл реда, спъва съучениците си, които отиват до
тоалетната, извива си лявото ухо, докато в същото време си е изплезил езика, използва мръсни
думи, които неговият учител е научил едва в колежа, и непрекъснато моли за помощ, докато
съучениците му тихо си довършват задачите. Джени, сестрата на Джеремия, която е второкурсничка
в гимназиалния курс, също разполага с много МПВ. Тя редовно се вмъква в клас с десет минути по-
късно, реши си косата в клас, изпраща бележки на приятелите си в другия край на стаята и задава
неуместни въпроси по време на уроците.
Не можем да не разпознаем активните МПВ. Този тип лошо поведение прекъсва работата на класа и
ни пречи да преподаваме. Ако не предприемем незабавни корективни действия, рискуваме да
загубим контрол над класната стая.
Въпреки че съществуват безкрайни варианти на МПВ, не всеки от тях изисква различен отговор.
След като учителите на Джеремиа и Джени веднъж са се научили да се справят ефективно с
поведението, което се стреми към внимание, броят и стойността на МПВ на двамата постепенно ще
намалеят.

ПАСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ВНИМАНИЕ

Учениците, които се стремят към внимание пасивно, също използват МПВ. Пасивните МПВ за
разлика от активната разновидност, рядко нарушават работата на целия клас. Може погрешно да си
мислим, "Слава Богу, че никой не се държи лошо точно сега. Мога да продължа с днешния урок."
Обаче ние не успяваме да видим, или може би пренебрегваме този, който търси внимание пасивно,
докато неговото лошо поведение ни изкара от кожата ни, или докато не разберем, че способността
на ученика
да учи е намаляла, или докато успеем да намерим време, за да се опитаме да направим нещо.
Бих искала да опиша пасивните МПВ като поведение тип "на-час-по-грахче". Наблюдавали ли сте
някога родител,~който храни съпротивляващо се малко дете? "Ето, Пенелопа, изяж едно грахче за
леля Пати. Сега едно за чичо Пит. Какво ще кажеш за едно за Поли?" След още три часа детето и
родителят са все още на масата, а са останали още седем грахчета.
15
Ние виждаме това поведение тип "на-час-по-грахче", при ученици, чието време на реакция работи
само на бавна, по-бавна и най-бавна скорост. Това са пипкавите ученици, тези, които още не са
отворили учебника по математика, когато останалите от класа вече са решили третата задача.
Чувстваме се така, сякаш разтърсваме живота в тях, въпреки че от наблюдение знаем, че вън от
клас те наистина могат да се движат и да реагират нормално.
Пренасочването на пасивните МПВ е като цяло по-трудно от пренасочването на активните. На
опитите да ги раздвижиш пасивните ученици често отговарят: "Защо ми се карате? Аз не правя нищо
лошо и никого не безпокоя." Лошото поведение на децата, които активно търсят внимание, за
разлика от това, е толкова очевидно, че те не могат лесно да отрекат действията си.

ЗНАЦИ,КОИТО ПОЛУЧАВАМЕ ОТ РЕАКЦИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА РЕАКЦИЯТА НА

УЧИТЕЛЯ СПРЯМО ПОВЕДЕНИЕТО
Ние имаме вграден механизъм, който спонтанно идентифицират лошото поведение - нашият
емоционален уред за измерване. В момента на лошото поведение две проверки на този
емоционален уред за измерване, могат да послужат като знаци за установяване на целта на лошото
поведение: на първо място определянето на чувствата ни относно лошото поведение, а след това
отчитането на нашия първоначален импулс за действие, или как бихме прекратили лошото
поведение, ако не бяхме помислили преди да действаме.
Поведението, което се стреми към внимание обикновено провокира чувства на раздразнение и
досада. Емоционалният отговор е доста мек, тъй като това не е най-неприятния вид лошо поведение,
и учениците обикновено отговарят доста бързо на корективните методи. Началният импулс за
действие е с тенденция да бъде вербален, като думите се използват, за да бъде придуман ученика
да прекрати поведението, да бъде порицан или да му се изнесе лекция.

РЕАКЦИЯ НА УЧЕНИКА СПРЯМО ИНТЕРВЕНЦИЯТА

Реакцията на ученика спрямо нашите опити да спрем лошото поведение ни помогне в
установяването на целта на това поведение. Учениците, които търсят внимание, обикновено
реагират отстъпчиво, когато се намесим. В това има смисъл, защото целта на тяхното лошо
поведение е да получат нашето внимание. След като веднъж си получат дължимото, тяхната нужда
да продължават да се държат лошо изчезва - поне за известно време. Поради тази причина
учениците временно спират да се държат лошо.

ПРОИЗХОД НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ВНИМАНИЕ РОДИТЕЛИТЕ И

УЧИТЕЛИТЕ НАГРАЖДАВАТ ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ С ВНИМАНИЕ
Как научават децата, че посредством лошо поведение могат да получат повече внимание от
възрастните, отколкото чрез добро? Подозирам, че урокът започва още от най-ранна детска възраст.
Бебетата плачат и мама и татко дотичват. Бебетата се забавляват щастливо, а родителите
предпочитат да стоят по-далеч и да се наслаждават на един от редките моменти на спокойствие.
Когато бебетата проходят, те научават, че ако докоснат кристалната купа на масичката за кафе, те
ще получат незабавно внимание. Но ако доволно са се заиграли със своите блокчета, ще бъдат
пренебрегнати. за известно време. Подобен на този детски опит утвърждава заключението, че
"всичко, което е необходимо да правя, за да накарам мама и татко да се занимават с мен, е да правя
нещо, което те са ми казали да не правя." Вниманието, което получават е негативно внимание, но
негативното внимание е нещо много по-добро от липсата на каквото и да било внимание.
Желанието за негативно внимание може да бъде също така непреднамерено подхранвано от
учителите в ежедневните ситуации на класната стая. Джонатан седи тихо на последния ред и решава
практическите задачи по геометрия. Междувременно Джил говори на висок глас с момичето от
другата страна на пътеката, като пречи на работата поне на дузина от съучениците си. Към кого ще
се обърне г-жа Муньоз? Разбира се, че към Джил!

ДЕЦАТА НЕ ЗНАЯТ КАК ДА ПОМОЛЯТ ЗА ВНИМАНИЕ ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН

Едно друго обстоятелство, което подхранва поведението, което се стреми към внимание е един
пропуск в образованието почти на всички деца: никой не учи децата как да помолят за внимание по
подходящ начин, когато вярват, че имат нужда от него.
Нуждата от внимание е основна психологична нужда, тъй както храната е основна физическа нужда.
Децата биват учени да разпознават кога са физически гладни и да си искат храна, вместо просто да
плачат. Защо да не ги учим как да разпознават кога са психически гладни и как да поискат внимание.
Ако това се преподаваше, нуждата от лошо поведение с цел да се спечели внимание би намаляла
много. Учениците биха могли да влизат в класната стая с подобни молби: "Г-н Бурлингам, чувствам
се зле и имам нужда от малко допълнително внимание днес" или "Ако обичате, може ли класът да ми
отдели една минута лично внимание точно в този момент? Наистина имам нужда от малко помощ
днес.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРИЧИНИ
16
Повечето от учителите ще се съгласят, че броят на учениците, които се държат лошо, за да получат
внимание, сякаш се увеличава. Дали това е така, защото напоследък децата получават малко лично
внимание у дома? Дали залезът на разширеното семейство е лишил децатаот толкова много
междуличностни контакти извън училище, че те заместват с вниманието, получавано от консултанти
и учители, онова внимание, което някога са получавали от дядовци, баби, чичовци, лели и
братовчеди? За проблема навярно допринасят и прекалено многото часове, прекарани пред
телевизора. Поради разрастването на училищата и размера на класовете, може би единственият
начин, по който ученика може да получи достатъчно внимание от училищния персонал е като се
държи лошо.

ЛЪЧЪТ НА НАДЕЖДА В ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ВНИМАНИЕ

В поведението, което се стреми към внимание наистина има лъч на надежда. Учениците, които
търсят вниманието на учителя поне показват, че желаят да имат отношения с него, те само не знаят
как да създадат връзката по позитивен начин. Повечето от учителите биха се занимавали по-скоро с
ученик, който изисква внимание, отколкото с някой зомби, който не се интересува от никого и от
нищо.
Ако си спомняме за този лъч на надежда 'всеки път, когато някой ученик се държи лошо, за да получи
внимание, досадата и раздразнението ни навярно ще намалеят. Като разбираме основната
потребност от приобщаване и признаваме, че децата свързват лошото поведение с получаването на
внимание, ще можем да предприемем корективни действия.

ПРИНЦИПИ НА ПРЕВЕНЦИЯ
Нашите усилия да предотвратим в класна стая поведението, което търси внимание, могат да бъдат
ръководени от два основни принципа. Първият е да отдаваме много внимание на подходящото
поведение - два, три, дори десет пъти повече внимание за позитивното, отколкото за лошото
поведение. Вторият е да научим учениците да искат директно допълнително внимание, когато
мислят, че се нуждаят от него. В Глава 15 се дискутира как да се прилагат тези два принципа.

ПРЕДПРИЕМЕТЕ СТЪПКА 2: ОПРЕДЕЛЕТЕ ЦЕЛТА НА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ

Целта на лошото поведение на ученика е въведена под стъпка 2 от училищния план за действие. За
да определите дали ученикът използва поведение, което търси внимание, използвайте диаграмата
от Глава 5 като насока за преценка на описанията на поведението, които сте изброили под стъпка 1
на плана. Тази диаграма обобщава ключовата информация относно поведението, което търси
внимание, представена тук.
Сигналите, които получаваме от реакцията на учителя и на ученика са от най-голяма полза, когато
решаваме дали целта на ученика, който се държи лошо е получаването на внимание. Отбележете
чувствата си и първоначалния си импулс за действие, когато ученикът се държи лошо, а също и това
как реагира ученикът, когато се намесите, за да прекратите лошото поведение. Знаците, които
получаваме от реакциите на, учителя и на ученика за всяка от четирите цели на лошото поведение
са обобщени в приложение Б - "Знаци в реакцията на учителя и ученика за установяване на целта на
лошото поведение", удобен справочник за повторно сверяване при идентифицирането на
конкретната цел.

17
 ДИАГРАМА КЪМ ГЛАВА 5
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО СЕ СТРЕМИ КЪМ
ПОЛУЧАВАНЕ НА ВНИМАНИЕ

Активно поведение, което се стреми към Активни МПВ: Учениците

внимание упражняват всички видове
поведение, което разстройва
работата на учителя и
съучениците им.

Пасивно поведение, което търси внимание Пасивни МПВ: Учениците

показват поведение тип "на- час-по-
грахче", действа на бавна, по-
бавна и най-бавна скорост.

Реакция на учителя спрямо поведението Чувства: раздразнение и досада.

Импулс за действие: Вербален.

Отговор на ученика спрямо Стил на отговора: податлив.

интервенцията Действие в отговор: Спира
временно лошото поведение.

Произход на поведението: Родители и учители проявяват

склонност да обръщат повече
внимание на лошото, отколкото
но подходящото поведение.
Децата не са научени да молят
за внимание по подходящ
начин. Може би децата са
лишени от достатъчно лично
внимание

Лъч на надежда Ученикът иска връзка с учителя

/и съучениците си/.

Принципи на предотвратяване Отделяйте много внимание на

подходящото поведение.
Научете учениците да молят за
допълнително внимание, когато
се нуждаят от него.

18
 ЛИЧНИ СТАНОВИЩА
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ПОЛУЧАВАНЕ НА ВНИМАНИЕ

1. Дайте някои примери на активно и пасивно поведение, което се стреми към внимание, които сте
наблюдавали във вашата класна стая.

2. Съгласни ли сте с предложеното обяснение за произхода на поведението, което се .стреми към

внимание? Защо "да" или защо "не"?

3. Лъчът надежда в поведението, което се стреми към внимание е в това, че ученикът показва, че
иска връзка с учителя. Съгласни ли сте с това твърдение? Защо да или защо не?

4. Довършете изречението: Когато бях дете, един от начините, по които получавах "допълнително
внимание в къщи или в училище беше..

19
 ГЛАВА 6
КОГА ТО ЦЕЛТА Е ДА СЕ ПОЛУЧИ ВНИМАНИЕ: ИНТЕРВЕНЦИИ

ШЕСТ СТРАТЕГИИ ЗА ИНТЕРВЕНЦИЯ

В тази глава ще изследваме много техники за интервенция, полезни за ученици, които избират да
получават внимание чрез лошо поведение. Техниките са групирани в шест най-общи стратегии.

СТРАТЕГИЯ 1: СВЕДЕТЕ ВНИМАНИЕТО ДО МИНИМУМ

Когато учениците се държат лошо, за да получат внимание, ние се движим по много тънко въже. Да
им отделим твърде много внимание би означавало да затвърдим погрешното им впечатление, че
могат да почувстват, че принадлежат само ако получат допълнително внимание. От друга страна,
трябва да обезсърчим подобно поведение, когато то пречи на преподаването и отклонява другите
ученици от обучението. В тази обща стратегия на свеждане на вниманието до минимум са включени
разнообразни техники, които могат да ни помогнат да убедим учениците да прекратят поведението,
което търси внимание, без да го утвърждаваме.
НЕ ОБРЪЩАЙТЕ ВНИМАНИЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО. Често най-добрият начин да сведете до
минимум поведението, което търси внимание, е като откажете да реагирате на него. Нашата
безответност унищожава отплатата, която учениците очакват да получат - допълнителното
внимание.
Когато учениците се държат лошо, за да получат внимание, можем да си зададем няколко въпроса:
Какво ще се случи, ако пренебрегна лошото поведение, вместо да се намеся? Ако отговорът е, че
само този, който търси внимание, ще бъде поставен в неудобно положение и. никой друг няма да
бъде засегнат, пренебрегването на лошото поведение вероятно е най-ефективната техника. Когато
учениците не получават очакваното внимание, след няколко опита те обикновено изоставят усилията
си.
"ХВЪРЛЕТЕ ИМ ОКО. "Накарайте ги да сведат поглед", препоръчва един учител на седмокласници,
който разбира от нещата. "Те знаят какво правят, знаят, че и вие знаете какво правят, и знаят, че
когато "сте им хвърлили око", това значи "престанете." Единственото внимание, което учениците
получават при тази техника е очният контакт. Няма думи - само погледи.
ЗАСТАНЕТЕ НАБЛИЗО, физическата близост е друго средство, което помага да се сведе до
минимум поведението, което търси внимание. Докато продължава със започнатия урок, учителят
просто се премества до ученика, който се държи лошо. Не се прави очен контакт и нищо не се казва.
Учениците обикновено се обезсърчават, когато присъствието на учителя е толкова непосредствено.
ДОКАТО ПРЕПОДАВАТЕ, СПОМЕНЕТЕ ИМЕТО НА УЧЕНИКА. Тази техника дава възможност за
най-минимално зачитане на лошото поведение, докато съобщаваме на ученика, че трябва да спре
поведението и да внимава в това, което се преподава. Учителят прави това като периодично вмъква
името на ученика в контекста на урока. Ето как би могло да звучи това: "През този период - Мелиса -
на американската история, заселниците..." Тази техника би могла да бъде използвана също и заедно
с "хвърляне на едно око" или с приближаване до ученика.
ИЗПРАТЕТЕ ТАЕН ЗНАК. Учителите използват знаците от години. Повечето от учениците, например,
знаят, че вдигнатата нагоре ръка на учителя, с вдигнати или кръстосани два пръста, означава
"замълчете". Лесно можем да установим други подобни знаци, които да даваме на малките деца,
които често се държат лошо.
Да разгледаме моя опит с второкласника Бари, който ме прекъсваше по време на уроците. Един ден,
в отчаяние, аз попитах Бари: "Какво трябва да направя, за да те накарам да пазиш тишина, докато се
занимавам с другите деца?" Бари ми отговори, като направи едно движение с ръцете си, сякаш
стискаше въображаема баскетболна топка. "Какво означава това?" попитах аз. "Това означава
"събери се", ми отговори Бари.
Тогава и там ние с Бари се споразумяхме, че всеки път, когато му направя този знак, той ще спре
това, което прави и ще се върне към работата. Вярвате или не, този странен знак проработи! Често
добавях и едно намигване към този знак. Бари се усмихваше и се успокояваше, доволен, че е
получил две секунди от моето време единствено за себе си. Години по-късно, когато и да минаваше
покрай мен в коридора или на двора, Бари правеше нашия таен сигнал. Това, че аз се бях погрижила
да споделям знака с него, продължаваше да прави нашите отношения специални.
ПОДАЙТЕ ПИСМЕНА БЕЛЕЖКА. Тъй като знаем, че на следващия ден ще се изправим пред
ученици, които се държат лошо, за да получат внимание, още от днес можем да си подготвим чрез
размножаване, купчинка бележки, със следното послание: "Моля те, престани да правиш това, което
правиш в момента." Когато учениците ни прекъсват, за да получат внимание, можем просто да
20
 пуснем на чина им една от тези бележки. Не е необходимо да произнасяме нито дума, тъй като
бележката казва всичко. Тази техника работи особено добре с по-големи деца.
ИЗПРАТЕТЕ АЗ-ПОСЛАНИЕ. Има случаи, когато искаме просто да кажем "Престани!" на ученик,
който пречи на работата в класната стая. Психолозите ни казват, че най-ефективният начин да
направим това, е като изпратим на ученика "Аз-послание". Това словесно твърдение дава конкретна
информация относно лошото поведение и неговия ефект върху другите. Ето един пример за "аз-
послание": "Корнелия, когато говориш със съседа си по време на дискусията в клас, аз се дразня,
защото загубвам нишката на мисълта си. Моля те, престани."
Отбележете, че горното аз-послание има четири части. На първо място то съдържа обективно
описание на поведението, което пречи на работата:"Когато говориш със съседа си ..." На второ
място, то предава чувствата на учителя: "Аз се дразня ..." Третата част съдържа ефекта от лошото
1
поведение върху учителя или върху класа: "... защото загубвам нишката на мисълта си. ' Последната
част е молба: "Моля те, престани."
"Аз-посланията" казват на ученика как точно се чувстваме. При поведението, което търси внимание,
да говорим за чувствата си по този сбит начин не се превръща в отплата за лошото поведение. Ако
прибавяме към нашите думи и езика на тялото, ние ще открием, че подобни изявления могат да
повлияят на много от учениците да спрат това, което правят.

СТРАТЕГИЯ 2: УЗАКОНЕТЕ ПОВЕДЕНИЕТО

Очарованието на забранения плод изглежда е присъщо на човешката природа. Тъй както Адам и Ева
не са могли да устоят на това, което им е било казано да не правят, така и много ученици се
поддават на изкушението. Не можем да ги спрем да не захапят ябълката, но можем да им отнемем
цялото удоволствие от това, като използваме няколко умни техники, които узаконяват поведението.
ПРЕВЪРНЕТЕ ПОВЕДЕНИЕТО В УРОК. Ето един пример, който сподели с мен млад гимназиален
учител:
Учениците на г-н Харди, на които той преподавал физика, сякаш били обзети от мания да
правят топчета със слюнка. Нито един от обичайните начини за прогонване на топчетата от
слюнка не проработил, тъй че г-н Харди решил да узакони поведението. Той казал на класа, че
понеже те обичат толкова много тези топчета, той ще им преподава един цял раздел за тях.
Накарал класа да проектира траектории, да изучава времевите и пространствените
характеристики и да си водят записки от експериментите. Когато триседмичният раздел
приключил, учениците вече не искали да правят каквото ида било с топчета от слюнка!
Тази техника може да бъде адаптирана за приложение към много ситуации. Употребата на
неподходящ език, например, може да се обезсърчи, като за задача поставим на ученика да напише
доклад за етимологията.
РАЗШИРЕТЕ ПОВЕДЕНИЕТО ДО НАЙ-КРАЙНАТА МУ ФОРМА. Друга възможност, която г-н Харди
би могъл да използва, за да освободи класа си от топчетата е следната:
На нарушителите може да се постави задачата да направят 500 топчета. Преди да са направили
първите 100,те вече ще са пожелали никога да не са виждали такова топче. Отегчението от
задачата, заедно с все по-изсъхналото гърло, ще убеди учениците, че да правиш топчета от слюнка
изобщо не е това, за което се провъзгласява.
Тази техника е ефективна при много от безвредните, но досадни поведения. Учениците, които не си
стоят на местата, например, можем да помолим да стоят прави през целия час, а от учениците, които
непрекъснато говорят, можем да изискаме една цяла шестдесет минутна аудиокасета с техните
думи.
НАКАРАЙТЕ ЦЕЛИЯТ КЛАС ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ПОВЕДЕНИЕТО. Саймън почуква с молива
си по чина - отново. "Добре, ученици, извадете моливите си и почуквайте с тях по чиновете си през
следващите три минути." Когато всички участват в лошото поведението, Саймън губи своята
отплата: той не получава от никого никакво специално внимание. Удоволствието е изчезнало, след
като почукването с молив по чина е било узаконено.
Използването на подобни техники може да ни отнеме няколко минути от времето за преподаване, но
помнете, че всеки път, когато някое дразнещо поведение ни прекъсва, ние също губим от времето за
преподаване. Не е ли по-добре да направим нещо, което вероятно ще прекрати лошото поведение,
отколкото да отделяме две-три минути ежедневно, за да се опитваме да го коригираме?
ИЗПОЛЗВАЙТЕ НОРМА, КОЯТО НАМАЛЯВА. Тази техника е препоръчана от д-р Рудолф Драйкурс
в "Психология в класната стая". Тя е свързана с това да позволим определени прояви на конкретно
лошо поведение, но само в предварително договорен брой и при условие, че броят им ще намалява
ежедневно.
Като пример за това как работи тази техника, нека да разгледаме как може да бъде приложена тя, за
да убедим Джони да избере различно поведение. В часа по гражданско учение Джони се оригва
шумно поне дузина пъти. Една сутрин, в личен разговор с Джони, неговият учител договаря,с него

21
 колко оригвания ще бъдат позволени в час през този ден. Ако избраният съвместно брой е по-малък
от обичайния брой оригвания на Джони, положението вече ще се е подобрило леко. Всеки път, когато
Джони се оригне, учителят просто ще му се усмихва и ще прави с тебешир по едно тире в ъгъла на
черната дъска. Когато Джони достигне дневната си норма, учителят ще свие рамене и ще му каже с
жест "Това е". Учителят и Джони ще предоговарят ежедневно все по-ниска норма, докато
поведението изчезне.
Скептиците може би казват: "Почакайте. Какво ще стане, ако ученикът надхвърли нормата?" Ако това
се случи, оставете тази техника и я заменете с някоя друга от предложените в този раздел, или
анализирайте повторно лошото поведение, за да видите дали целта му не е получаване на власт, а
не получаване на внимание. Техниката на използване на постепенно намаляваща норма е
ефективна само по отношение на поведението, което търси внимание.
Учителите, които са използвали тази техника, съобщават, че повечето ученици се придържат към
нормата. Защо? Защото личният разговор, усмивките и тиретата предоставят цялото внимание,
което е нужно. Учениците не са в схватка за власт с нас, така че те нямат нужда и не искат да
отправят предизвикателство към авторитета ни. Те искат само онова късче внимание, което ги кара
да чувстват, че принадлежат.

СТРАТЕГИЯ З: .НАПРАВЕТЕ НЕОЧАКВАНОТО

Можем често да прекратим поведението, което търси внимание, като направим нещо неочаквано.
Когато направим нещо неочаквано, ние отправяме следното послание: "Виждам те и знам какво
правиш, но няма да играя на твоята игра." Тъй като играта на лошо поведение изисква поне двама
партньори, когато учителят се оттегли, тя е на път да спре.
Колкото повече хумор можем да използваме, когато правим неочакваното, толкова по-добре. Един
кратък смях намалява напрежението и освежава атмосферата, като така улеснява възобновяването
на учебния процес. Гарисън Кейлър казва: "Хуморът е едно присъствие в света - подобно на
грацията - и огрява всички." Колкото повече хумор огрява класната ни стая, в момент на лошото
поведение, толкова по-бързо и лесно ще премине този момент.
ЗАГАСЕТЕ СВЕТЛИНАТА. Това е една стара опора, която учителите използват от години. Когато
един ученик, или цял клас излезе от контрол, просто натиснете леко копчето на стената и изчакайте
тихо няколко секунди. Не е нужно да изнасяте лекция 385 за това какво нередно правят учениците, те
добре знаят кога се държат лошо. В тази ситуация тишината говори по-силно от думите.
ИЗСВИРЕТЕ ЕДИН ТОН. Учителите по музика и началните учители често изсвирват на пианото един
акорд или последователност от акорди, в момента на лошото поведение. Ако няма пиано под ръка,
можем да използваме всеки инструмент, който ни харесва - звънче, цимбал, дайре.
ГОВОРЕТЕ ТИХО. Преди няколко години направих едно неофициално проучване, в което задавах на
учениците следния въпрос: "Какво най-много не харесвате в училище?" Най-честият отговор -
учители, които крещят.
Да крещиш, когато учениците се държат лошо, не само прибавя още едно измерение към
объркването, което вече цари в класната стая, но също така намалява чувството на учениците, че са
приобщени и тяхната самооценка. Когато говорим тихо, все пак учениците трябва да внимават и да
се напрягат, за да ни чуят, което ги отвлича от това да се държат лошо. Когато ние говорим тихо, те
също говорят тихо, като създават продуктивна атмосфера за всички в класната стая.
ПРОМЕНЕТЕ ГЛАСА СИ. Използвайте необичайни модели на говорене, звуци, ударения или език -
дори неразбираем език. Провлачвайте или изпявайте някои думи, говорете монотонно, с по-нисък
или с по-висок глас или смесвайте и двата. Всяка една от тези промени в гласа ще отвлече
вниманието на учениците, които се държат лошо, за да получат внимание.
ГОВОРЕТЕ НА СТЕНАТА. Тази техника ми беше съобщена от една учителка от средния курс. Когато
един или повече от нейните ученици се държат лошо, за да получат внимание, тя отива до една от
стените и започва монолог "0, Стена, ти не би повярвала на това какво се случва в момента в
класната ми стая. Някой вика без да е вдигнал ръка. Някой си е катурнал стола назад. Би ли
погледнала към ученика, който хвърля хартиени самолетчета в дъното на класната стая? Моля те,
Стена, недей просто да си стоиш там. Помогни ми да се справя с тази тайфа дечурлига."
Ако решите да опитате тази техника, може би ще искате предварително да уведомите директора си,
че говорите със стени. В противен случай директорът ви може да реши, че сте кандидат за напускане
по психологически причини!
ИЗПОЛЗВАЙТЕ КРАТКИ ЗАБЕЛЕЖКИ. Всяка бърза, шеговита забележка ще прекъсне лошото
поведение на ученика, ако е казана на шега, забавно, без намек за сарказъм. Един учител, който
преподава на четвърти клас, има вълшебна прахосмукачка. Като непосредствен отговор на лошото
поведение той често казва: "Почакайте. Сега ще дойде моята вълшебна прахосмукачка и всичките
ще ви изгълта." Друг учител казва: "Внимавайте! Задават се двадесет камшика с мокри накрайници!"
ВРЕМЕННО СПРЕТЕ ПРЕПОДАВАНЕТО. Учениците знаят, че ние сме в училище, за да

22
 преподаваме. Когато прекъснем урока и в продължение на няколко минути "не правим нищо", ние
изпращаме към учениците мощно послание да променят поведението си. Можем да не правим нищо
като тихо стоим до черната дъска, или като седим на бюрото си и четем. Всичко, което е нужно да
кажем е: "Кажете ми, когато сте готови да продължим урока". Натискът на връстниците скоро ще
даде ефект и не след дълго ще има мир и тишина.

СТРАТЕГИЯ 4: ОТВЛЕЧЕТЕ ВНИМАНИЕТО НА УЧЕНИКА

Никой не може едновременно да прави две неща за продължително време. Поради тази причина,
ние можем да отвлечем вниманието не ученика от това да продължава с неподходящото си
поведение, като съсредоточим вниманието му другаде.
ЗАДАЙТЕ ДИРЕКТЕН ВЪПРОС. Моментът на лошото поведение е най-доброто време, за да
поставите директен въпрос на ученика, като например: "Реймънд, какви бяха инструкциите, които
току що дадох?" или "Ронда, ти как би се заела с този проблем от физиката?" Подобни въпроси не
само отвличат вниманието на учениците от лошото поведение, но и фокусират вниманието им върху
текущия урок. За да поставите допълнително ударение, съчетайте тази техника с някоя от
предложените по-рано в тази глава под заглавието: "Стратегия 1:Сведете до минимум вниманието".
ПОМОЛЕТЕ ЗА УСЛУГА. "Гарфилд, моля те, би ли събрал есетата на всички." "Гертруд, имаш ли
нещо против да занесеш сега дневника до канцеларията?" "Гари, иди до стаята на г-жа Гарджин и я
попитай може ли да ни услужи с няколко парчета тебешир." Умните ученици могат да започнат да
гледат на молбите ни за услуга като на награда за лошото поведение, ако тази техника се прилага
твърде често. Но като техника, която се използва отвреме навреме, тя върши чудесна работа.
ПРОМЕНЕТЕ ЗАНИМАНИЕТО. Ако едновременно много ученици се държат лошо, за да получат
внимание, една смяна на заниманието обикновено отвлича вниманието им от лошото поведение.
Помолете ги да разчистят чиновете си, да чуят новите инструкции или да извадят друг учебник.

СТРАТЕГИЯ 5: ОТБЕАЯЗВАЙТЕ ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ

Вместо да говорим директно с ученика, който се държи лошо и така да подкрепяме поведението му с
нашето внимание, можем по-скоро да кажем нещо позитивно на някой от съучениците му, който седи
близо до него и се държи добре. По този начин предаваме посланието, че не лошото, а доброто
поведение, получава награда.
БЛАГОДАРЕТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ. Можем да благодарим на ученик, който прави точно това, което
искаме да прави ученикът, който се държи лошо: "Благодаря ти, Хуанита, че си отворила учебника си
по математика на страницата, на която трябва и погледът ти е съсредоточен върху дъската."
"Благодаря ти, Джун, че държиш ръцете Си прибрани до себе си, а краката си под стола." Такива
изявления предават точно какво поведение се очаква от ученика, който се държи лошо.
Тази техника върши работа само ако описваме обективно желаното поведение. Общи изявления от
типа на: "Благодаря ти, Хуанита, че си толкова добра" или "Благодаря, Джун, че правиш това, което
се очаква
от теб" не са ефективни, защото не предават ясно нашите очаквания. Внимавайте да не благодарите
твърде често на едни и същи ученици, или те ще бъдат провъзгласени за любимците на учителя и
намразени от съучениците си.
НАПИШЕТЕ НА ЧЕРНАТА ДЪСКА ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ, КОИТО СЕ ДЪРЖАТ ДОБРЕ.
Можем да напишем на черната дъска имената на учениците, които се държат по подходящ начин.
Като правим това, ние не само подкрепяме доброто поведение, но също и изпращаме към учениците,
които се държат лошо, деликатно послание да спрат.

СТРАТЕГИЯ 6: ПРЕМЕСТЕТЕ УЧЕНИКА

Повечето търсачи на внимание обичат да имат публика. Когато преместим такива ученици от тяхната
публика, ние им отнемаме част от наградата, което ги прави по-склонни да прекратят лошото
поведение. За постигането на това са ефективни две техники.
СМЕНЕТЕ МЯСТОТО НА УЧЕНИКА. Понякога всичко, което е необходимо е
смяна на мястото: "Ърл, моля те, премести се на празното място на третия ред." Докато Ърл се
премества, продължете с урока, така че той да не получи прекалено внимание от класа. Въпреки че
такова внимание може да бъде смущаващо, Ърл може да реши да го приеме като награда за лошото
си поведение.
ИЗПРАТЕТЕ УЧЕНИКА НА СТОЛА ЗА РАЗМИСЪЛ. Някои учители поставят "стол за размисъл" на
някое тихо място в стаята, извън прякото зрително поле, което се намира между учителя и
останалата част от класа. Столът за размисъл в моята класна стая беше един стар плетен стол,
който взех от един малък пазар и боядисах ален. Всеки удобен стол ще свърши работа, ако не
прилича на останалите столове в класната стая.

23
Целта на този стол е да предостави едно място, където учениците, които се държат лошо, могат да
помислят над това по какъв различен начин ще действат, когато се върнат на местата си. Пет минути
в стола обикновено са достатъчно време. Останалата част от класа трябва да разбере, че когато
някой е на стола за размисъл, той никога не бива да бъде обезпокояван.
Всичко, което е нужно да кажем на ученик, който се държи лошо е: "Еванджелин, моля те, иди да
седнеш на стола за размисъл." Ако Еванджелин не отиде тихо до стола за размисъл, тя може би
търси по-скоро власт, отколкото внимание. По същия начин, ако Еванджелин продължава да
се'държи лошо, след като времето й в стола за размисъл е изтекло, нейната цел, вероятно, е власт.
Тогава е необходима различна техника.

ПРЕДПРИЕМЕТЕ СТЪПКА З: .ИЗБЕРЕТЕ ТЕХНИКИ ЗА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Ако сте установили, че целта на ученика, към който е насочен вашия училищен план за действие, е
получаване на внимание, изберете няколко от техниките за интервенция, които са описани в тази
глава и изредени в диаграмата към Глава 6.Направете своя избор на основата на следните фактори:
• възрастта на ученика
• какво според вас е най-смислено
• какво подхожда на вашият стил на преподаване и на личността ви
Запишете избраните техники под стъпка 3 от плана.
Когато правите тази стъпка, имайте предвид, че интервенцята не означава наказание. Мислете,
вместо това, за интервенцията като за насочване с двойна цел: да прекрати поведението, което е в
ход в момента и да повлияе на ученика в бъдеще да избира по-подходящо поведение.
В Приложение В - "Обобщаваща диаграма на интервенциите . е представена диаграма, която
включва интервенциите, препоръчвани за всяка от четирите цели на лошото поведение.

24
 ГЛАВА 6:ДИАГРАМА
ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ВНИМАНИЕ

Обща стратегия Техники

Сведете вниманието до минимум. Не обръщайте внимание на поведението

"Хвърлете едно око"
Застанете наблизо
Споменете името на ученика, докато
преподавате.
Направете таен знак.
Подайте писмена забележка.
Изпратете "аз-послание".

Узаконете поведението. Превърнете поведението в урок. Доведете

поведението до най-крайната му форма.
Включете целия клас в поведението.
Използвайте постепенно намаляваща
норма.

Направете неочакваното. Изгасете светлината. Изсвирете един

музикален тон. Снижете гласа си. Сменяйте
силата на гласа си. Говорете на стената.
Използвайте кратки забележки. Временно
спрете преподаването.

Отвлечете вниманието на Задайте директен въпрос. Помолете за

ученика. услуга. Променете заниманието.

Отбелязвайте доброто Благодарете на учениците. Запишете на

поведение. черната дъска имената на учениците, които
се държат добре.

Преместете ученика. Сменете мястото на ученика. Изпратете

ученика на "стола за размисъл".

25
 САМООЦЕНКА
ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО СЕ СТРЕМИ КЪМ
ВНИМАНИЕ

По-надолу са изредени предложените интервенции при поведение, което се стреми към внимание.
До всяка от тях напишете символа, който е верен за вас:
* Означава интервенция, която редовно използвате
А Означава интервенция, която е подходяща за вашата класна стая
? Означава интервенция, за която имате нужда от разяснение или от време, за да я обмислите
Т Означава интервенция, за която бихте искали повече тренинг
X Означава нова интервенция, която планирате да опитате скоро.

Стратегия 1:Сведвте вниманието до минимум.

____ Не обръщайте внимание на поведението.
____ "Хвърлете им око."
____ Застанете наблизо.
____ Споменете името на ученика, докато преподавате.
____ Направете таен знак.
____ Изпратете писмена забележка.
____ Изпратете аз-послание.

Стратегия 2:Узаконете поведението.

____ Превърнете поведението в урок.
____ Доведете поведението до най-крайната му форма.
____ Включете целия клас в поведението.
____ Използвайте постепенно намаляваща норма.

Стратегия 3:Направете неочакваното.

____ Изгасете светлината.
____ Изсвирете един музикален тон.
____ Снижете гласа си.
____ Променяйте силата на гласа си.
____ Говорете на стената.
____ Използвайте кратки забележки.
____ Временно спрете да преподавате.

Стратегия 4:Отвлечете вниманието на ученика.

____ Задайте директен въпрос.
____ Помолете за услуга.
____ Сменете дейността.

Стратегия 5:От5ележете доброто поведение.

____ Благодарете на учениците.
____ Записвайте на черната дъска имената на учениците, които се държат добре.

Стратегия 6:Преместете ученика.

____ Сменете мястото на ученика.
____ Изпратете ученика на "стола за размисъл".

26
 РАЗДЕЛ 3ДЙСТВИЯ:
РАЗБИРАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО, НАСОЧЕНО КЪМ ВЛАСТ И
ОТМЪЩЕНИЕ
Поведението, насочено към търсене на власт е в подем. Стотици учители потвърждават
този факт. Ако продължат съществуващите в момента социални тенденции, навярно ще
трябва да се справяме с все повече и повече ученици, които търсят власт и отмъщение. Все
пак, след като заредим работната си чанта с техники за справяне с това поведение, вече
няма да се чувстваме толкова безпомощни, потиснати и победени.

Глава 7'
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОВЕДЕНИЕТО, НАСОЧЕНО КЪМ ВЛАСТ
Учениците, които търсят власт непрекъснато ни предизвикват. Те се опитват да ни кажат
чрез думи и действия, че не ние, а те определят това, което става. Понякога те поставят
сцените си върху основни теми, като закъснението, неизпълнената работа, или шуменето,
докато другите работят. Друг път те ни предизвикват по някои относително незначителни
теми, като мърморенето под нос, ако ги помолят да направят нещо или дъвченето на дъвка в
гимнастическия салон. Те могат напълно да не зачитат инструкциите ни, или високомерно да
се съобразяват с това, което ги молим да направят.
Често учениците, които търсят власт, не действат, докато не са уверени, че имат публика.
Ние се страхуваме, че ако загубим такава публична схватка, целият клас ще ни прикачи
етикета "губещ", докато свършат учебните занятия през 1они. Натискът от това, че трябва да
се справим с такава трудна ситуация, както и рискът, на който сме изложени публично,
допринасят много за чувството на дискомфорт.
Поведенията на власт, тъй както и поведението, което търси внимание, се проявяват както в
активна, така и в пасивна форма. Тъй като активната форма се забелязва по-лесно, нека да
разгледаме най-напред нея.

АКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ВЛАСТ ПРИСТЪПИ НА ЛОШО НАСТРОЕНИЕ

Децата не губят настроението си, те го използват. По-малките ученици, от предучилищна
възраст до първите няколко класа, могат да демонстрират настроението си, като плачат,
ритат, търкалят се по пода и отказват да слушат.
Познавали ли сте някога дете. което би отишло в своята стая, би затворило вратата и тогава
би получило пристъп на лошо настроение? Или такова, което би се оттеглило в най-
отдалечения ъгъл на площадката за игра, преди да започне представлението си? Разбира
се, че не. Пристъпът на лошо настроение е предназначен да манипулира възрастния да се
подчини на изискванията на детето.
Можете да видите примери за това в местния супермаркет. Погледнете малката Анабел,
мила като цветна пъпка в новия си панталон от рипсено кадифе и ризата в хармониращ
цвят, която крещи от дъното на белите си дробове, защото мама е отказала да й купи дъвка.
Ако наблюдавате отблизо, ще видите, че на всеки няколко секунди Анабел надзърта през
стиснатите си и затворени очи, за да се увери, че мама се е хванала на въдицата. Ако не е,
малката хитруша се премества направо под краката на мама, увеличава децибелите и
продължава със своя пристъп на лошо настроение!

СЛОВЕСТНИ АТАКИ
По-големите ученици са склонни към словесни атаки, често наричани "наглост" или "дързък
отговор". Те отговарят на учителя неучтиво и предизвикателно: "Не можете да ме накарате
да запиша тези химически опит. Г-н Гъндерман не кара неговия клас да прави всички тези
допълнителни неща. така че и аз няма да ги правя." Жадните за власт ученици знаят повече
от един милион вариации на тема Не-можете-да-ме-накарате-да-го-направя.
Една от разновидностите на словесните атаки е "синдромът на адвоката." Учениците, които
използват това поведение са будни и красноречиви. Вместо да действат непочтително, те
говорят по приятен начин, докато използват псевдологика за обяснение на лошото си
поведение; "Няма смисъл да записвам този химически опит, защото това ми отнема от
времето за запомняне на формулите. Вие видяхте, че проведох опита в клас и вече знаете,
че мога да го направя правилно."
Първият път, когато влезем в схватка с ученици със "синдрома на адвоката", тяхната
словесна острота ще ни направи силно впечатление. Но повтарящите се сблъсъци с тези
27
ученици ни изтощават и ние бързо се разочароваме от словесната им акробатика.

ПАСИВНО ПОВЕДЕНИЕ ЗА ПЕЧЕЛЕН Е НА ВЛАСТ

ТИХОТО НЕПОДЧИНЕНИЕ
Учениците, които търсят власт пасивно, рядко поставят сцени, тъй като са забелязали, че
съучениците им често си навличат двойна неприятност за един единствен случай на лошо
поведение - един път за това, че не се подчиняват и един път за това, че отговарят, когато
учителят застане срещу тях. Поради това, учениците, които търсят власт пасивно избягват
решаващата битка. Вместо това, те ни се усмихват и ни казват това, което бихме искали да
чуем. След това правят точно това, което те искат да направят. Пример за това поведение
са действията на Мали:
Писмената задача е зададена преди десет минути, а Мали все още гледа през прозореца,
листът на чина й е празен. Когато учителят я пита дали всичко е наред, Мали се усмихва и
кимва утвърдително. Когато я пита защо листът й е празен, тя отговаря, че мисли. Когато я
пита дали ще изпълни задачата, тя кима утвърдително. В края на часа, когато листата се
събират, листът на Мали остава празен.
Мали току що е предизвикала учителя толкова ясно, колкото ако беше казала "Няма да го
направя." Но тя го е направила по такъв начин, че учителят може да не забележи, че това,
което става, е борба за власт. Учителят се оказва "уловен" от думите на Мали, които звучат
отстъпчиво, необходимо е малко време, докато учителят разбере, че действията на Мали са
пряко предизвикателство към авторитета.
Когато сме изправени пред подобна ситуация, трябва да се уверим, че методите ни на
преподаване и материалите, които използваме, са подходящи за ученика. Трябва също така
да се уверим, че никакви ограничения в способностите за обучение, нито пък някаква
недостатъчност в уменията не са причина за,тези действия на ученика. След като това е
направено, можем да бъдем съвсем сигурни, че мотивацията за подобно поведение е
пасивната борба власт.
Ученици, които търсят пасивната власт демонстрират изплъзващо се поведение, тъй като
думите им говорят едно, а действията им - друго. Психолозите наричат това явление
"неконгруентна комуникация." Когато получим от учениците такива смесени послания, ние
сме склонни да вярваме на думите, а не на поведението. Така, когато един ученик ни каже
|!
"Аз ще...", а след това докаже с последващите си действия Аз няма да...", ние
продължаваме да се надяваме, че в края на краищата "Аз ще.." ще излезе по някакъв начин
победител. "Няма" - не, докато не реагираме по различен начин.
Защо сме склонни да вярваме на думите, а не на поведението? Може би, защото като
възпитатели, ние сме хора словесни. В края на краищата думите са нашата работа. Нещо
повече, може би вярваме на думите, защото сме идеалисти и искаме да дадем на учениците
си ползата от съмнението: "Ако Мали казва, че ще го направи, аз продължавам да се
надявам, че това ще е така." Може би вярваме на думите, защото ако вярвахме на
поведението, това би изисквало корективни действия, а не сме сигурни какви действия да
предприемем.

ЕТИКЕТИ, ПРИПИСВАНИ НА ПАСИВНИТЕ ТЪРСАЧИ НА ВААСТ

Ако си припомним това, което психолозите дълго време подържаха - че е много по-лесно да
се излъже с думите, отколкото с поведението - тогава бързо ще разберем, че думите на
тези, които пасивно търсят власт, представляват лъжа. Когато Мали казва: "Работя над
11
него. , а след това предава празен лист, тя всъщност е излъгала. Но лъжа е дума,
натоварена с много неприятни лични и етични значения. Тъй като е рисковано да наречеш
някого, особено млад човек, лъжец, се използват всякакви ефимерни термини или етикети,
за да бъде оправдано несъответствието между това, което пасивните търсачи на власт
казват, че ще направят и това, което те в действителност правят.
За съжаление тези етикети могат да пречат за предприемането на подходящи действия за
установяване на дисциплина. Етикетите карат това, което в действителност е желание за
власт, да изглежда вместо това като някаква вкоренена черта на характера, която не можем
да очакваме ученикът да преодолее. Подобни етикети могат да бъдат използвани, за да
обясним на родителите или на администраторите защо не успяваме да пренасочим ученика.
Нещо повече, след като веднъж сме поставили етикет на ученика, можем повече или по-

28
малко да го пренебрегнем и вместо това да се заемем с онези, чието поведение пречи
повече на работата.

ЕТИКЕТЪТ"МЪРЗЕЛИВ"
В понеделник сутринта Лусинда идва без домашните задачи за уикенда. Усмихва се
извинително и казва: "Съжалявам, че не ги направих. Наистина имах намерение да ги
направя, но предполагам, че просто съм твърде мързелива. Следващия път ще се опитам да
се справя по-добре. Наистина!"
Разкаянието на Лусинда обикновено би спечелило от повечето учители отсрочка. Все пак
добрите и намерения би трябвало да се вземат предвид. Ако вместо това беше казала
истината - "Просто този уикенд не ми се пишеше домашно." - тя би рискувала да си навлече
гнева на учителя и би могла да се изправи пред неприятни последици.
Когато учениците ми поднесат "мързеливото" извинение, аз ги питам от кого са наследили
мързеливите си гени. От мама? От татко? От дядо Джо? Използвам хумора, за да отбележа,
че мързельт не е наследствена черта на характера или личностова характеристика, която не
може да бъде променена. Мързелът е прикритие, извинение за това, че си се отпуснал.
Мързелът е поведение, което е избрано, и след като веднъж сме идентифицирали мързела
като поведение, насочено към властта в действие, можем да работим, за да го променим.

ЕТИКЕТЪТ "ЗАБРАВАН"
"О, забравих да го направя!" е фраза, която средностатистическият учител чува хиляди пъти.
Да кажеш "Забравих" е по-приемливо, отколкото да кажеш "Отказвам." Никой никога не е бил
изхвърлен от училище за забравяне!
Често етикетът "забраван" е биологически подходящ, когато някое неврологично състояние
кара ученика непреднамерено да забравя. Освен това почти всеки от време на време
преживява пропуски в паметта. Разликата между тези ситуации е, че неволното забравяне е
безразборно - забравят се както приятни, така и неприятни неща. За разлика от това,
забравянето, свързано с поведението, насочено към власт, се случва само когато е
трябвало да се направи нещо неприятно, като домакинската или домашната работа. Същата
ученичка, която неизменно си забравя задачите за домашна работа, може би е в състояние с
лекота да изрецитира телевизионните програми, които се предават в понеделник вечер или
телефонните номера на петте и най-добри приятелки.

ЕТИКЕТЪТ "МАЛЪК ОБХВАТ НА ВНИМАНИЕТО"

"Малкият обхват на вниманието" е един друг етикет, който заслужават по неврологични
причини малък брой от младите хора, но който много от тях използват. Тези, които го
използват, намират, че проявата на малък обхват на вниманието е удобен начин да смъкнат
учителите от гърба си и да намалят своята натовареност. Да вземем случая с първокурсника
Трокмортън Ван дер Камп. Той сякаш не може да се концентрира независимо какво прави
класа. Вниманието му витае, тялото му витае и бедният му учител трябва да витае след
него. И все пак, през свободното време, той може да седи на ъгъла на блока в продължение
на часове, без да помръдне и на инч малкото си дупе. Какъв мощен манипулатор!
Както и в случая със забравянето, ако ученикът проявява избирателност по отношение на
своя малък обхват на вниманието, бъдете подозрителни. Вероятно проблемът е по-скоро
"избиране на неспособност", отколкото неспособност за обучение.

ЕТИКЕТЪТ "С НИСКИ ПОСТИЖЕНИЯ"

Преди няколко години консултирах ученик, на когото неговите учители бяха прикачили
етикета "с ниски постижения". Въпреки че беше интелектуално надарен, оценките му бяха
ниски, а навиците му за работа изобщо не съществуваха. Независимо от скромния си успех в
училище, той използва чара си, за да убеди един държавен университет, който се намираше
наблизо, да го приеме.
През първата си ваканция в колежа, той ми каза, че е получил А по физика. Когато го
попитах дали е получавал през цялото време А по физика, той ми каза, че е бил скъсан на
първите три изпита. А когато изразих учудването си, че е успял да даде такъв добър обрат
на нещата, той се ухили и каза: "Беше лесно. Просто си представих, че всичко, което трябва
да правя, е да уча."
Главата ми се замая при мисълта за това.колко пъти неговите учители го бяха молили и
убеждавали да учи. Ниските постижения на този ученик бяха неговият начин през цялото
време да демонстрира пасивна власт; за щастие той беше разбрал сам, че е способен да
промени поведението си.

29
Много пъти съм имала ученици, които са ми обяснявали защо са избрали да работят
толкова, а не повече по даден предмет. В тяхното съзнание те постигаха точно онова, което
целяха. Пасивното поведение за власт казва на учителя: "Аз ще реша какво точно ниво да
постигна. Вие не можете да вземете това решение вместо мен."

ЕТИКЕТЪТ "ПРОБЛЕМИ СЪС СЛУХА"

Понякога на учениците, които печелят власт пасивно, се прикача етикета "проблеми със
слуха." Ако някой ученик дава признаци за действителни проблеми със слуха, нека при
всички случаи да бъде изследван от отоларинголог. Все пак повечето от учениците със
слухови проблеми имат проблеми с правенето, а не с чуването. Те чуват съвсем добре това,
което казваме; просто избират да не отговарят.

ДРУГИ ЕТИКЕТИ
Сред другите етикети, използвани при пасивното поведение за печелене на власт, са
волеви, упорит, немотивиран и апатичен. Разбира се, че учениците, които отказват да
работят, са упорити, а учениците, които не се съобразяват с правилата са наистина волеви.
За такова поведение не съществува генетична основа - въпреки че някои родители биха
спорили по този въпрос: "Знам че Констанс ви причинява неприятности в училище, но тя е
същата като баща си, най-упорития човек на света. Подозирам, че просто ще трябва да
свикнете с това"
Не, ние не трябва да свикваме с това! След като веднъж помогнем на учениците да видят, че
те имат способността да променят поведението си, можем да им повлияем да направят
някои по-подходящи избори.

КАК ДА РАЗЛИЧАВАМЕ НАМАЛЕНИТЕ СПОСОБНОСТИ ОТ ПАСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ

ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ВЛАСТ
Различаването на действително намалените способности за обучение от пасивното
поведение за печелене на власт не е лесно. Както беше отбелязано в дискусиите относно
забравянето и малкия обхват на внимание, една от ключовите улики е избирателността. Ако
ученикът не успява да изпълни само когато ние го помолим да направи нещо, но изглежда
способен да изпълнява задачите, които сам си е поставил, можем да бъдем съвсем сигурни,
че имаме работа с пасивно поведение за печелене на власт.
Някои ученици могат да ни объркат допълнително, като съчетават някоя малка, официално
потвърдена инвалидност/неспособност/ с голяма доза поведение за печелене на власт. Да
разгледаме, например деветокласника Крофорд, който има леко увреждане на слуха. Ако
гледа право в учителя по време на часовете, така че визуалните и слуховите сигнали да се
съчетават, и ако си води бележки, Крофорд може да запомни по-голямата част от
информацията. Но когато избере да не работи, той непрекъснато се извинява: "Не си
спомням да съм чул това." Проблемът на Крофорд не е толкова с чуването, колкото с
правенето; той използва своя лек проблем като прикритие за това, че е избрал да не
направи това,което трябва.
Когато подозираме, че даден ученик може да има неспособност, трябва да работим с
подкрепящия персонал, за да установим какъв точно е проблема. След като вече знаем
способностите на ученика, можем да очакваме от него да остане верен на своя потенциал, и
можем да се отнасяме към всяко отпускане като това, което е: пасивно поведение за
печелене на власт.

СИГНАЛИ, КОИТО ПОЛУЧАВАМЕ ОТ РЕАКЦИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

РЕАКЦИЯ НА УЧИТЕЛЯ СПРЯМО ПОВЕДЕНИЕТО

Можем двукратно да прочетем нашия емоционален показател за измерване, който ще ни
помогне да определим дали целта на лошото поведение на ученика е власт. Единият прочит
се отнася до чувствата ни относно лошото поведение. Поведението, ориентирано към
печелене на власт обикновено възбужда силни чувства, като яд, фрустрация или дори страх.
Вторият прочит на емоционалния ни показател за измерване се отнася до първоначалния ни
импулс за действие, или до това по какъв начин сме изкушени да прекратим поведението
моментално, преди да сме спрели и помислили. Началните импулси за действие при
поведение, което се стреми към придобиване на власт, са с тенденция да бъдат физически,
като например желание да разтърсиш ученика, който се държи лошо.
РЕАКЦИЯ НА УЧЕНИКА СПРЯМО ИНТЕРВЕНЦИЯТА
Един друг знак, който ни помага да определим дали целта на лошото поведение е власт, се

30
отнася до реакцията на ученика, когато се опитаме да прекратим лошото поведение. Когато
правим интервенции по отношение на ученици, които търсят власт, често се изправяме пред
конфронтиращ отговор. "Не можете да ме накарате!" е предизвикателството, което ни
хвърлят в лицето тези, които търсят власт, дори ако това остане неизказано. Подобно на
артилеристите от Високо пладне, те търпеливо очакват да видят следващото нещо, което
ще направим. Обикновено те продължават лошото поведение, докато останат доволни от
това, че са "запазили достойнство"; т. е. докато се уверят, че всички присъстващи са
убедени, че те са спрели лошото поведение по тяхно собствено желание.

ПРОИЗХОД НА ПОВЕДЕНИЕТО, ОРИЕНТИРАНО КЪМ ПРИДОБИВАНЕ НА ВЛАСТ

За съжаление, поведението, което търси власт, е в подем. Където и да отида стотици

учители потвърждават този факт. Освен това учителите наблюдават това поведение в по-
малките ученици по-често отколкото преди. Дори и предучилищната възраст и детската
градина все повече се изпълват с малки шефчета, които искат да вършат нещата така, както
на тях им се иска.
ПРОМЕНИ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
По-голямото разпространение на поведението, ориентирано към власт в класната стая, е
отражение на бързите промени, които се извършват в света около нас. Преди сто години
отношенията на власт в обществото са били точно определени. Татко е управлявал
домакинството - а от мама се е очаквало да му се подчинява безпрекословно. На работното
място са управлявали шефовете, а работниците, които са ги предизвиквали, са губели
работата си. Учителите са били управлявани от училищни настоятелства, които са
диктували всичко - от стила на живот до моралния код.
В този йерархичен ред децата са били на най-ниското стъпало. Трябвало е да бъдат
виждани, но да не бъдат чувани, а всяка употреба на тактики за печелене на власт е водела
до сурово наказание. В онези дни, когато учениците са можели да видят как работят
доминантно-подчинените отношения навсякъде около тях, те са приемали /без да е било
необходимо да го харесват/ "правилото на десницата."
Днес всичко това се е променило. Нито една класа или група хора не приема подчинена
роля. Всички изискват равноправие. Жените изискват равни права, равно заплащане и равни
отговорности. Работниците формират съюзи и настояват да им се даде глас при
договориране на надниците и условията на труд. Учителите, които вече не искат да приемат
"благосклонната мъдрост" на училищните съвети, говорят ясно за това какво искат, от какво
имат нужда и какво ще направят.
Всепроникващо е търсенето на личната власт. Младите хора забелязват това и искат онова,
което считат за своя честен пай от това, което става. В общество, където почти никой не
дава пример за безусловно съобразяване с авторитета, ние не можем да очакваме от
учениците да се възприемат подчинено отношение. Единственият начин да ги убедим
отново да приемат правилото на властта на десницата, е като им осигурим подходящи
модели на доминантно-подчинени отношения. Жените, работниците и дори и учителите
трябва да бъдат убедени да се върнат към ролите, които са заемали преди.
Признавам, че опростих твърде много един сложен исторически процес, но фактите са, че
отношенията на власт в обществото са неотменно променени. Не можем да върнем
часовника назад; можем единствено да се движим напред, следвайки времето. Като
учители, ние трябва да научим нови стратегии за справяне с относително новите и все по-
разпространени видове поведение в класната стая.
ДВИЖЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ
Подема на поведението, което търси власт, беше ускорен през последните няколко
десетилетия и от втори фактор: тенденцията към личностно израстване и развитие. Тази
тенденция беше предадена в съкратен зид от движението на човешкия потенциал, което
започна в края на 1960-те с появата на хуманистичните психологични школи. Движението
беше фокусирано върху издигането на индивида и придобиването на индивидуална власт.
Хората посещават семинари на теми, като "Освобождаване на личната сила," и запълват
библиотеките си с бестселъри като Роден да побеждава и Как да дърпаме конците си сами.
За много хора включването в това движение е позитивно преживяване.
В отговор на тенденцията за личностно израстване хората в образователната сфера
развиха начин на образование, при който си поставиха като дълг не само да учат учениците,
но и да им помогнат да определят своите лични ценности, да развият индивидуалните си
дарби и да повишат социалните си умения. За младите хора - както и за възрастните,
ангажирани с движението на човешкия потенциал - това образование е по принцип

31
позитивно преживяване и опит.
Понякога, обаче, младите хора объркват стремежа си за лична мощ с желанието за
междуличностна мощ. Когато това се случи, те могат да престъпят границата и да се опитат
да контролират не само себе си, но така също учителите и съучениците си. В резултат на
това, учителите трябва да се научат как да избягват борбата за власт и да помагат на
учениците да упражняват законната си лична власт по начини, които са благоприятни за
атмосферата в класната стая и удовлетворяват личността на ученика.

ЛЪЧЪТ НА НАДЕЖДА В ПОВЕДЕНИЕТО, ОРИЕНТИРАНО КЪМ ПРИДОБИВАНЕ НА

ВЛАСТ

Подобно на поведението, което търси внимание, в поведението, което търси власт, също
има лъч на надежда. Много от учениците, които се ангажират с такова поведение - особено
активната, вербална разновидност - показват желателни личностни характеристики:
• потенциал на лидери
• асертивност
• независимо мислене
Тези ученици никога няма да се превърнат в отрепки. Чрез желанието си сами да мислят за
себе си и да контролират собствения си живот, те разкриват онова, което при възрастните е
белег на добро психично здраве. Трудността е в това, че учениците объркват личната с
междуличностната власт и се опитват да вземат решения и да упражняват контрол по
неподходящ за тяхната възраст и развитие начин.
ПРИНЦИПИ НА ПРЕВЕНЦИЯ

Можем да си представим, че учениците, които ни ангажират в борба за власт, са провесили

пред нас едно въже, Те ни примамват и ни предизвикват да сграбчим единия край на
въжето, за да могат да ни въвлекат в трудната и фрустрираща игра на теглене на въжето.
Тъй като такива ученици сами избират времето, мястото и темата на битката за власт, ние
сме обречени да загубим, ако поемем въжето. В по-добра позиция сме, ако оставим въжето
да се клати, без да го докосваме, а вместо това приложим следните принципи на
превенция:
• избягвайте и обезвреждайте /обезсилвайте/ директната конфронтация /глава 9/
• дайте на учениците официално власт /глава 16/
Ако настоящите социални тенденции продължават, навярно ще трябва да се справяме с
все повече и повече ученици, които се ангажират в поведение, ориентирано към завоюване на
власт. Все пак, след като веднъж сме запасили торбичката си със сечива с техники за
справяне с този тип поведение, няма да се чувстваме толкова фрустрирани и разгромени.
Притежаването на готови решения, които да приложим към проблемите, с които се
срещаме, ще ни помогне да посрещаме с увереност и спокойствие всеки учебен ден.

ПРЕДПРИЕМЕТЕ СТЪПКА2: ОПРЕДЕАЕТЕ ЦЕЛТА НА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ

Целта на лошото поведение на ученика е въведена под стъпка 2 на училищния план за
действие, За да определите дали ученикът използва поведение, ориентирано към
търсене на власт, използвайте диаграмата към глава 7 като насока за оценка на
описанията на поведението, които сте изброили под стъпка 1 от плана. Тази диаграма
обобщава ключовата информация относно поведението, ориентирано към печелене на
власт, представено в тази глава. Друга диаграма, която ви улеснява в преценката на
характеристиките на поведението, ориентирано към печелене на власт, във връзка с
поведенията, насочени към внимание, отмъщение и избягване на неуспеха, е
представената в приложение А-обзорна диаграма за четирите цели на лошото поведение.
Най-голяма помощ при определяне дали целта на лошото поведение е властта, оказват
сигналите, които получаваме от реакциите на учителя и на ученика. Записвайте чувствата си
и началния си импулс за действие, когато ученикът се държи лошо, а също така и
реакцията на ученика, когато се намесвате, за да прекратите поведението. В приложение 2
са обобщени сигналите, които можете да получите от реакциите на учителя и ученика, за
всяка от четирите цели на лошото поведение. Те са удобен справочник за сверяване
правилността на определянето на конкретната цел.

32
 ГЛАВА 7: ДИАГРАМА
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОВЕДЕНИЕТО, ОРИЕНТИРАНО КЪМ ЗАВОЮВАНЕ НА
ВЛАСТ

Активно поведение за власт Пристъпи на лошо настроение и с

ловесни атаки: Ученикът действа
подривно и чрез противопоставяне.

Пасивно поведение за власт Тихо неподчинение: Ученикът прави

каквото си иска, и все пак често е приятен
илкзбезен.

Реакция на учителя спрямо поведението Чувства: Гняв, фрустрация или страх.

Импулс за действие: физически.

Реакция на ученика спрямо интервенцията Стил на реакцията:

Противопоставяне.
Начин на реагиране: Лошото поведение
продължава, докато ученикът го прекрати
по свое желание и при неговите условия.

Произход на поведението Промените в обществото, които поставят

ударение по-скоро на равенството във
взаимоотношенията, отколкото на
доминантно-подчинените роли.
Издигането на личността и поставяне на
ударението върху постигането на лична
власт, което беше сбито представено в
движението на човешкия потенциал.

Лъчът на надежда Ученикът разкрива потенциал на лидер,

асертивност и независимо мислене.

Принципи на превенция Избягвайте и обезвреждайте директната

конфронтация.
Дайте на ученика официална власт.

33
 ЛИЧНИ СТАНОВИЩА
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО, ОРИЕНТИРАНО КЪМ ЗАВОЮВАНЕ НА ВЛАСТ

Дайте някои примери на активно и пасивно поведение ориентирано към власт, които сте
наблюдавали във вашата класна стая.

Съгласни ли сте с предложените причини, обясняващи защо учениците се ангажират с .поведение за

печелене на власт? Защо "да" или защо "не"?

Лъчът на надежда при поведението, което се стреми към власт, е, че учениците, търсещи власт,
разкриват лидерски потенциал, асертивност и независимо мислене. Съгласни ли сте с това
твърдение? Защо "да" или защо "не"?

Довършете изречението: Когато бях дете, един от начините, по които въвличах в борба за власт
учителите или родителите си, беше..

34
Глава 8
ХАРАКТИРЕСТИКИ НА ПОВЕДЕНИЕТО, ИМАЩО ЗА ЦЕЛ ОТМЪЩЕНИЕ
Когато не се държат лошо, младите хора, които проявяват поведение, целящо внимание или власт,
могат да бъдат възхитителни, очарователни ученици. Не е така с - учениците, които обикновено
търсят отмъщение. Тези ученици често се цупят и мръщят, дори и когато не нападат остро. Те ни
карат да настръхваме, защото изглеждат готови да избухнат при най-малката провокация.
Досиетата, им, които постепенно набъбват и се изпълват с определения, като долен, злонравен и
проявяващ насилие, ни предупреждават, че неприятностите ни предстоят.
Когато учениците се държат лошо, за да постигнат отмъщение, те търсят възмездие за действителни
или въображаеми оскърбления. Такова поведение често следва тактиките, които целят власт,
особено ако учителят е отговорил на поведението, целяло постигане на власт с демонстрация на
сила. Въпреки, че за момент сме в състояние да поставим ученика на мястото му чрез
демонстрацията на сила, такава демонстрация обикновено се самовъзпроизвежда, тъй като от нея
произхожда по-неприятният вариант на лошото поведение, когато ученикът търси отмъщение. Това
лошо поведение може да се развие две минути, два часа, два дни или две седмици след началния
сблъсък, но можем да се обзаложим, че то ще последва! Въпреки че със сила можем да спечелим
битката, чрез обсада ще загубим войната.
Не всяко поведение, което търси отмъщение, е резултат от битка за власт с учителя. Понякога
отмъстителят се чувства пренебрегнат от учителя, въпреки че пренебрегването може да е
непреднамерено. С такава ситуация се сблъсках с един от моите второкласници - Ранди. Ранди
често заявяваше колко много не ме харесва, с което нараняваше чувствата ми, защото аз го
харесвах и продължавах да бъда мила с него. Един ден той реши да ме нападне индиректно, като
събори едно цвете "без-да-иска-нарочно." Това преля чашата. " "Какво съм направила, за да те
накарам да ме мразиш толкова много?", настоях аз.
Ранди отговори с очи пълни с обида: "Как става така, че аз никога не изнасям навън изтривалките?
Предполагам, че не ме харесвате толкова колкото другите деца." Бях зашеметена от
интерпретацията на събитията, която, ми даде Ранди. Никога не бях си представяла, че изтупването
на изтривалките навън се счита за такова удоволствие. Мислех, че е много досадно и произволно го
възлагах на учениците. След като веднъж бях способна да разбера нещата от гледна точка на
Ранди, вече знаех защо той действаше по този начин, и можах да прекратя атаките на отмъщение.
Отмъстителните ученици може да са ядосани на своя учител. Може да са наранени от родителите
си, от други учители, от администраторите или от връстниците си - хора, на които е твърде рисковано
да си отмъстиш. Тогава учителят им се превръща в удобен жертвен козел, който е в наличност пет
дни в седмицата. Учителите могат да се превърнат в готови мишени и когато младите хора
преживяват гняв или болка по повод на злополучни лични обстоятелства, като развод,
безработицата на родителите или расовите предразсъдъци.

ПОВЕДЕНИЕ НА АКТИВНО ОТМЪЩЕНИЕ

ПРЕКИ ФИЗИЧЕСКИ АТАКИ

За да бъдат в крак с все повече увеличаващото се насилие в наше време, учениците често
заплашват учителите си с телесни наранявания. От удара с лакът, до намушкването с нож,
насилието в поведението на учениците вече не е само кошмарен сън за учителя, а една доста
страховита реална възможност.
ИНДИРЕКТНИ ФИЗИЧЕСКИ АТАКИ
Учениците постигат индиректно физическо отмъщение като счупят, увредят или откраднат нещо.
Ядосаните ученици могат да бутнат от бюрото ни нещо чупливо, да отрежат пъпките от цветята ни,
да изпуснат въздуха от гумите на колата ни, или да вземат парите от портфейла ни. Тъй като
учениците знаят, че се грижим за училищната собственост, възможно е да счупят прозорците на
класната стая, да издраскат таблите на чиновете, да откъснат страници от книгите в библиотеката,
или да изрисуват тоалетните със спрей.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АТАКИ
СЛОВЕСНА ФОРМА
Словесните психологически атаки често взимат формата на заплахи, обиди или критики. Учениците,
които използват тази тактика, знаят 1001 начина да кажат "Мразя те." Подобни психологически атаки
рядко отразяват истинското качество на отношението учител-ученик; тяхното предназначение е по-
скоро чрез манипулация да накарат учителя да се почувства наранен и виновен
Младежите винаги знаят кои думи най-силно биха наранили възрастните. Една майка на дете в
предучилищна възраст дойде при мен обезпокоена и разстроена, с мисълта, че дъщеря и а
35
емоционално увредена. Когато детето се ядосвало, казвало "Надявам се, че някоя горила ще смаже
новата ти кола!" Беше ли увредено детето? Не. Умно? Да. За това сведущо в словото дете, вече не
съществуваше простото старо "Мразя те." Тя беше изработила уникална заплаха, за да извлече
максимум вина от майка си и беше успяла.
Ето някои от най-разпространените разновидности на психологическата атака:
• Вие сте най-лошият учител, който съм имал някога.
• Сестра ми със сигурност има късмет. Тази година има страхотен учител.
• Радвам се, че не е нужно да зная този предмет, за да вляза в колежа, защото в този клас
със сигурност нищо не може да се научи.
• Ако този предмет беше малко по-скучен, би трябвало да раздават възглавници заедно с
учебниците.
Учителите в класните стаи не са единствените жертви на психологически атаки. Когато ръководих
един семинар за училищни библиотекари, попитах: "Какви разновидности на "мразя те" използват
учениците в библиотеката?" Това са някои от психологическите атаки, които са преживели
библиотекарите:
• Тук няма нищо добро за четене.
• Защо нямате нищо интересно за мен?
• Кой изобщо се интересува от тъпите стари книги?
Ако запомним, че подобни негативни изявления са форма на поведение, което цели отмъщение,
няма да бъдем въвлечени в безкрайни словесни битки, докато се опитваме да убедим учениците да
променят мнението си.

ДЕЙСТВЕНИ ФОРМИ
Учениците обикновено знаят кои са ценностите, които са скъпи на учителя, и любимият начин за
търсене на психологическо отмъщение е да се осквернят тези ценности. Ако, например, вярваме, че
чистотата стои на второ място след божествеността, учениците, които искат да ни засегнат, може да
изцапат дрехите си преди да влязат в клас, да държат чиновете си в безредие, или да предават
небрежно подготвени домашни задания. Всичките ни укори относно немарливостта ще останат
нечути, докато ученикът желае да ни разстрои. По подобен начин, ако учениците знаят, че
вежливостта е от важно значение, те могат да решат да ни обезпокоят, като блъскат другите ученици
в залата или като използват мръсни думи в клас. Ако държим на точността, учениците - отмъстители
може да се появяват три минути по-късно в класната стая и да предават домашните си задачи с един
ден закъснение. Накратко, когато искат да накарат учителите да изгубят спокойствие, учениците
винаги намират вярното копче и го натискат.
Някои крайни действия на отмъщение могат да наранят учениците почти толкова, а дори и повече,
отколкото учителите и родителите. За съжаление, някои ученици така силно се нуждаят от
отмъщение, че за да го получат желаят да наранят дори и себе си. Бунтовната престъпност,
забременяването и злоупотребата с наркотици са такива нарушения на ценностите на възрастните,
които почти винаги имат негативни последствия за учениците. Колкото и да е тъжно да се каже,
самоубийството е също основна форма на отмъщение за някои жестоко обезсърчени младежи.

ПАСИВНИ ПОВЕДЕНИЯ С ЦЕЛ ОТМЪЩЕНИЕ

Повечето от поведенията, които целят отмъщение са активни, а не пасивни. Нараняващите послания
се произнасят силно и ясно. Единственото поведение, което цели отмъщение и би могло да бъде
класифицирано като пасивно, е затварянето в себе си. Учениците, които се затварят в себе си, са
мрачни, необщителни и усамотени. Ние се опитваме да достигнем до тях по всички начини, които
знаем, но те непрекъснато се обръщат на другата страна. Липсата на отговор от тяхна страна цели
да ни нарани и да ни фрустрира, и наистина успява да го направи. В края на краищата ние сме
учители, ние искаме да помагаме и се гордеем със способността си да контактуваме с учениците.
Учениците получават своето отмъщение: ние танцуваме в кръг около тях, опитвайки се безуспешно
да извлечем отговор, но всичко свършва с това, че се чувстваме виновни, изчерпани и наранени от
непрекъснатото отхвърляне.

СИГНАЛИ, КОИТО ПОЛУЧАВАМЕ ОТ РЕАКЦИИТЕ НА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

РЕАКЦИЯ НА УЧИТЕЛЯ СПРЯМО ПОВЕДЕНИЕТО

Можем да прочетем два пъти нашия емоционален показател за измерване, който ще ни помогне да
определим дали целта на лошото поведение е отмъщение. Първият прочит се отнася до нашите
чувства във връзка с лошото поведение. Когато се срещнем с поведение, което цели отмъщение,
чувстваме опустошение, омраза и болка в допълнение към яда, фрустрацията и страха, които
чувстваме, когато имаме работа с поведение, което цели власт. Чувствата ни са твърде силни,

36
защото да бъдеш прицелна точка на враждебността на друг човек е много неприятно.
Вторият прочит на емоционалния ни измервателен показател, се отнася до началния ни импулс за
действие, или до това по какъв начин сме изкушени да действаме за да прекратим веднага
поведението, преди да сме спрели да помислим. Когато се сблъскаме с поведение, целящо
отмъщение, първият ни импулс е да отвърнем на удара с удар, или да избягаме от ситуацията. Тази
реакция е част от синдрома "бягство или борба", който е пазил жив човешкия род от самото начало.
Нито една от тези алтернативи не е приемлива за учителите.
Аз научих този урок по трудния начин. Веднъж, когато наблюдавах един клас от детската градина,
един ученик се промъкна зад мен и ме удари по ръката. Аз се наведох инстинктивно и му отвърнах
със същия удар. "Ти ме удари!", възкликна той с широко отворени очи.
Аз му отговорих: "Ти ме удари."
Той ме погледна за секунда, поклати глава и си отиде. С това приключи случаят за него, но не и за
мен. Първо трябваше да обясня на учителката в детската градина защо бях ударила ученика. След
това трябваше да призная това пред директора и да попълня множество официални бланки.
Последната и със сигурност най-неприятна стъпка беше извикването на родителите на момчето за
обяснение защо учител е ударил сина им.
Ние всички сме хора. Нашият инстинктивен отговор, когато ни наранят, често е да отвърнем по
същия начин. За щастие, в по-голямата част от времето, ние сме способни да потиснем този начален
импулс и вместо това да използваме преговорите и уменията за разрешаване на конфликти.

РЕАКЦИЯ НА УЧЕНИКА СПРЯМО ИНТЕРВЕНЦИЯТА

Допълнителен ключ за да определим дали целта на дадено поведение е отмъщение ни дава
реакцията на ученика, когато се опитаме да прекратим лошото поведение. Когато правим
интервенция при ученици, ангажирани с поведение, което цели отмъщение, те реагират по начин,
който причинява болка. Те извеждат противопоставянето една стъпка по-напред, прибавяйки още
едно измерение към открития конфликт, предназначено да ни обиди лично. Преди да спрат, когато те
поискат- учениците ще направят ситуацията още по-интензивна. Те не само се опитват да поддържат
впечатлението, че контролират нещата, но така също търсят допълнителен начин да.ни наранят.

ПРОИЗХОД НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО ЦЕЛИ ОТМЪЩЕНИЕ

Растящото насилие в училищата е отражение на растящото насилие в обществото. Навсякъде
престъпленията се увеличават в геометрична прогресия. Телевизионните екрани са изпълнени с
насилнически действия, такива са и градските улици, провинциалните пътища и тротоарите в
предградията. Младежите рядко виждат позитивни начини за изразяване на наранени чувства или
гняв; в замяна на това, те непрекъснато наблюдават хора, които се нахвърлят един върху друг. За
това не е изненадващо, че и техните собствени чувства кипват в подобно неконтролирано насилие.

ЛЪЧЪТ НА НАДЕЖДА В ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО ЦЕЛИ ОТМЪЩЕНИЕ

За да видим лъча на надежда в поведението, чиято цел е отмъщение, трябва да се опитаме да
погледнем през очите на учениците. Те гледат на нараняването на друга личност като на начин да се
предпазят от по-нататъшни наранявания. Всъщност в действията си те показват искрица живот. В
името на собственото им душевно здраве е много по-добре да правят нещо, отколкото да не правят
нищо. Много е вероятно ученик, който се чувства, например, наранен, но не прави нищо по това, да
бъде овладян от чувства на безнадеждност и отчаяние. Такива чувства, ако продължат достатъчно
дълго и са достатъчно силни, могат да доведат до хронична депресия и самоубийство. За да
разберем, че това е вярно, трябва само да разгледаме тъжната статистика на младите хора, които
отнемат собствения си живот. Потиснатите чувства на болка , разбира се, не са единствената
причина за самоубийствата сред тийнейджърите, но със сигурност представляват важен стимулиращ
фактор.

ПРИНЦИПИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ
За предотвратяване или намаляване размера на поведението, целящо отмъщение, в класната стая,
са приложими два общи принципа. Първият е да се изградят отношения на загриженост с учениците,
които използват това поведение. Да уверим отново тези ученици, че сме загрижени за тях,
независимо от техните постъпки, изисква много смелост и себеотдаване. Естествено е да мразим
човек, който иска да ни нарани, но ако успеем да "отделим постъпката от този, който я върши", както
ни напомня Хаим Гино, ще имаме по-добър шанс да се чувстваме малко по-позитивни по отношение
на ученика. Глава 11 предлага допълнителни начини за формиране на отношения с ученици, които
сме склонни да не харесваме поради тяхното подривно и дертруктивно поведение.
Вторият принцип за превенция включва обучението на учениците в това как да изразяват по
подходящ начин чувствата си на обида и враждебност, както и да ги поканим да говорят с нас, когато

37
са разстроени. Когато учениците усвоят подобни умения, те се научават как да разрешават
конфликти чрез преговори и общуване, а не чрез взаимни нападки. Глава 11 включва конкретни
начини, по които можем да помогнем на учениците да се научат как безопасно да вербализират и да
дават израз на чувствата си.

ПРЕДПРИЕМЕТЕ СТЪПКА 2: ОПРЕДЕЛЕТЕ ЦЕЛТА НА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ

Целта на лошото поведение на ученика е въведена като стъпка 2 от училищния план за действие. За
да определите дали ученикът използва поведение, целящо отмъщение, използвайте диаграмата към
глава 8,като насока за преценка на описанията на поведението, които сте изредили под стъпка 1 в
плана. Тази диаграма обобщава ключовата информация относно поведението, целящо отмъщение,
представено в тази глава. Друга диаграма, която ви дава възможност да прецените характеристиките
на поведението, целящо отмъщение във връзка с тези, които целят внимание, власт или избягване
на неуспеха, е представена в приложение А-Обзорна диаграма на четирите цели на лошото
поведение.
От най-голяма помощ при определяне дали отмъщението е целта на лошото поведение, са
сигналите, които ни дават реакциите на учителя и на ученика. Отбелязвайте чувствата си и началния
импулс за действие, когато ученикът се държи лошо, а също и как реагира ученикът на вашата
намеса, за да прекратите поведението. Отговорите на учителя и ученика при всяка от четирите цели
на лошото поведение са обобщени в приложение Б.

38
 ГЛАВА 8:
ДИАГРАМА ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОВЕДЕНИЕТО, ЧИЯТО ЦЕЛ Е ОТМЪЩЕНИЕ

Активно поведение с цел отмъщение Физически и психологически атаки: Ученикът

желае да нарани учителя, друг ученик или и
двамата.

Пасивно поведение с цел отмъщение Ученикът е мрачен и затворен в себе си, не

приема началните стъпки към приятелството.

Реакция на учителя спрямо поведението. Чувства: Нехаресване, болка, опустошение,

които допълват гнева, фрустрацията и страха
Импулс за действие: Бягство или борба.

Реакция на ученика спрямо интервенцията Стил на реакцията: С желание да нарани.

Действие в отговор: Лошото поведение
продължава и става по-интензивно, докато
ученикът го прекрати по свое желание.

Отражение на растящото насилие в

Произход на поведението обществото.
Ролеви модели от медиите, които решават
конфликтите чрез сила.

Лъч на надежда Като се опитва да се защити от по-нататъшно

нараняване, ученикът показва искрица живот

Изградете отношения на загриженост с

Принципи на превенция ученика.
Обучавайте учениците да изразяват обида и
враждебност по подходящ начин и поканете
ученика да говори с вас, когато е разстроен.

39
 ЛИЧНИ СТАНОВИЩА
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО ЦЕЛИ ОТМЪЩЕНИЕ

Дайте примери за активно и пасивно поведение с цел отмъщение, което може да сте
някои изпитали Вие.

Съгласни ли сте с предложените причини, обясняващи защо учениците се ангажират с

поведение, целящо отмъщение? Защо да или защо не?

Лъчът на надежда при поведението, което цели отмъщение, е в това, че учениците, които
демонстрират такова поведение, показват искрица живот, като се опитват да се предпазят
от по-нататъшни оскърбления. Съгласни ли сте с това изявление? Защо "да" или защо
"не"?

Довършете изречението: Когато бях дете, един от начините да си отмъстя /или да си

представя, че си отмъщавам/ на учителите и родителите ми беше..,

40
Глава 9
ИЗБЯГВАНЕ НА КОНФРОНТАЦИИТЕ И ОБЕЗВРЕЖДАНЕТО ИМ
ШЕСТ НАСОКИ ЗА ИНТЕРВЕНЦИЯ
Тази глава представя насоките, които са от най-голяма помощ при прилагане на техники за
интервенция, когато целта на лошото поведение е власт или отмъщение, въпреки че много от
насоките са полезни и ако целта е внимание или избягване на неуспеха. Ето защо ни интересуват
тези насоки: как трябва да се държим ние, когато учениците ни се държат лошо. Като следваме
насоките, можем да моделираме нагласите и действията си така, че да постигнем желания краен
резултат от взаимодействието учител-ученик. Без значение колко добре сме подбрали
интервенцията към дадено лошо поведение, ако нагласите и действията ни са неправилни, ние
рискуваме успеха ни да бъде саботирай.

НАСОКА 1.ФОКУСИРАЙТЕ СЕ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО, А НЕ ВЪРХУ УЧЕНИКА

Тази насока отново поставя ударение върху идеите, с които се запознахме в глава 4,които се отнасят
до записването на точни описания на проблемното поведение на ученика. Точно така, както бихме
искали да описваме обективно лошото поведение в писмените си бележки, така искаме и да
действаме и говорим обективно, когато се намесваме, за да спрем лошото поведение. Д-р Хаим Гино
е казал ясно: "Фокусирайте се върху действието, а не върху извършителя;върху поведението, а не
върху ученика."-1
ОПИШЕТЕ ПОВЕДЕНИЕТО, ВМЕСТО ДА ГО ОЦЕНЯВАТЕ. Когато говорим с учениците за тяхното
лошо поведение, трябва да използваме обективен език. Ако сме внимателни в това да кажем на Тони
какво точно прави, когато ни причинява мъка, можем да избегнем подхлъзването в такива субективни
думи, като лош, погрешен или глупав. Субективните термини провокират негативни емоционални
реакции в ученика /а и у нас/ и пречат за намиране на решение.
ЗАНИМАВАЙТЕ СЕ С ТОВА, КОЕТО СТАВА В МОМЕНТА. Когато използваме техника за
интервенция, трябва да се занимаваме само с това, което става в момента. Отнасянето както към
миналото, така и към бъдещето, заключваткакто ученика, така и нас в мисълта, че лошото поведение
е част от модел, който не "може да се промени. В края на краищата, ако Алекс "винаги" се държи по
определен начин, и ако ние предречем, че "винаги ще се държи така", защо е нужно той да се държи
различно?
БЪДЕТЕ ТВЪРД И ДОБРОНАМЕРЕН. Трябва да бъдем твърди към лошото поведение, като по този
начин обявим ясно, че то трябва да престане. В същото време трябва да сме благосклонни към
ученика, като по този начин предаваме нашия интерес и загриженост. Една твърда, но благосклонна
поза казва на ученика: "Това, което правиш трябва веднага да спре, но все пак аз те харесвам." Това
отношение на приемане дава израз на вярата ни, че ученикът е способен на подходящо поведение.
Тази вяра може да се превърне в само-изпълняващо се пророчество.

НАСОКА 2: ПОГРИЖЕТЕ СЕ ЗА НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ

Когато един ученик се държи лошо, особено с цел власт или отмъщение, нашият непосредствен
емоционален отговор е негативен. Възможно е да се чувстваме ядосани, фрустрирани, изплашени
или опустошени. Да изпитваме такива чувства е нормално. В края на краищата, ученикът нарушава
преподавателския процес и прекъсва това, което искаме, или е необходимо да правим.
КОНТРОЛИРАЙТЕ ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ЕМОЦИИ. Когато позволим на гнева да ни задуши или на
фрустрацията да ни овладее, не можем да мислим ясно или да действаме логично. Още по-лошо е,
че ако покажем тези негативни чувства на ученика, чрез езика на тялото или чрез емоционално
заредени думи, можем да , укрепим неговото решение да се държи лошо. Нашият гняв, например, е
част от желаната награда за ученика, който се стреми към власт или отмъщение, така че когато им го
покажем, ние ги поощряваме да продължат лошото поведение. Малкият ученик, който е в състояние
да разстрои един възрастен, наистина притежава власт! Учениците в горния курс също се
наслаждават на чувството на власт, когато знаят, са успели да объркат учителя.
Когато успяваме да не дадем израз на негативните си чувства, ние правим нещо повече от това да
избегнем утвърждаването на лошото поведение: подготвяме сцената за успешна интервенция. Да се
занимаваш с лошото поведение прилича на това, да си принуден да играеш на някаква игра.
Ученикът винаги започва играта като прави нещо неприемливо. След това ученикът очаква от нас да
направим ход, който е предсказуем - най-общо да реагираме емоционално. Стратегията на ученика
се основава на това да извлече от нас тази очаквана реакция. Когато контролираме чувствата си и
по-скоро отговорим, /отколкото да реагираме предсказуемо/, по обоснован и миролюбив начин, ние
проверяваме стратегията на ученика и съобщаваме, че не желаем да играем в играта. Това дава
възможност и на нас, и на ученика, да се превърнем по-скоро в ' съотборници, които се опитват да
41
решат общ проблем, отколкото в опоненти,' | които се опитват да се надхитрят взаимно.
ОСВОБОДЕТЕ НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ. След като сме отговорили на едно поведение, което
наистина ни е разстроило, в нас често остават много негативни чувства, които трябва да бъдат
освободени. За да се справим с останалата част . от учебния ден, без да развием главоболие или
язва, можем да си обещаем, че ще се отървем от емоциите веднага, когато сме в подходящо за това
обкръжение. Когато знаем, че облекчението ще дойде, обикновено можем да задържим емоциите си
толкова дълго, колкото е необходимо, без да застрашаваме взаимодействието си с учениците.
Много от нас могат да намерят облекчение чрез физически отдушници. Една бърза разходка след
училище, например, може да ни помогна да освободим негативните емоции. По-атлетичните сред
нас могат да намерят облекчението в джогинг, тичане или игра на тенис. Тези, които са по-практични
ще се учудят колко бързо може да бъде свършена работата в двора или домакинската работа, когато
в нея се вложи емоционална енергия!
Лично аз предпочитам да освобождавам негативните емоции, като им дам словесен израз.
Публиката се състои от мен, а обкръжението е колата ми. На път от училище към къщи държа
прозорците на колата си затворени, включвам климатичната инсталация, радиатора или радиото,
така че другите шофьори да не ме чуват, и се държа така, сякаш ученика, на когото съм ядосана, е
седнал до мен. Тогава от мен излиза всичко, което бих искала да му кажа.
Ако искате да изпробвате моят метод за освобождаване от емоциите, забравете временно за
концепциите, които установихме за справяне с лошото поведение. Не е необходимо да се
фокусирате върху поведението, да бъдете логични, или дори да поддържате някаква
последователност на мисълта. Позволете просто на всичко нерепетирано и сдържано да се излее.
Това, което кажете, няма да навреди на никого. Говорете толкова силно, колкото искате, и
използвайте какъвто и да било език, ако ви се иска. Гарантирам ви, че докато пристигнете на
местоназначението си, ще се чувствате много по-спокойни, отколкото в началото на пътуването.

НАСОКА 3: ИЗБЯГВАЙТЕ ДА ПОВИШАВАТЕ НАПРЕЖЕНИЕТО В СИТУАЦИЯТА.

Тази препоръка върви ръка за ръка с предходната насока. В момента на лошото поведение трябва
да избягваме някои поведения от наша страна, които само биха влошили положението както за
ученика, така и за нас. За да имам един примерен набор от съвети относно това какво да се опитвам
да избегна да правя или да казвам, прегледах резултатите от едно допитване до учителите, кое
специфично поведение се е обърнало срещу тях. Ето някои от техните отговори:

- да повишавам глас - да проповядвам

- да крещя
- да казвам "Аз съм началникът тук,"
- да настоявам за последната дума
- да използвам напрегнат език на
тялото, като например скована поза,
и свити ръце
- да използвам начини за справяне с
лошото поведение, които са
обезценяващи, обидни, унизителни
или неудобни
- да използвам сарказъм
- да нападам характера на ученика
- да действам високомерно
- да използвам физическа сила
да привличам в конфликта хора,
които нямат отношение към него
- да имам двоен стандарт
- да карам учениците да правят
това, което казвам, а не това,
което правя
- да настоявам, че съм прав
- да са преструвам
- да изпратя ученика в ъгъла
- да моля или да подкупвам
- да привеждам събития, които не са във
връзка със случая
- да правя обобщения относно учениците,
като например: "Вие, децата, всичките сте
еднакви."
- да отправям недоказани обвинения
- да сдържам недоволството си
- да се заяждам
- да ги предизвиквам с пристъп на лошо
настроение
- да подражавам на ученика
- да сравнявам ученика с другите му
братя и сестри или с други съученици
- да командвам,
- да доминирам
- да награждавам без нужд

42
Някои от тези поведения могат да накарат ученика за момента да спре лошото поведение. Но за
кратък период на контрол ще платим твърде висока цена; накрая негативните странични ефекти от
собственото ни поведение ще ни причинят повече неприятности, отколкото самото лошо поведение
на ученика.
Всички изброени поведения не позволяват на ученика да преживее основното чувство на
принадлежност. Повечето от поведенията понижават самооценката на ученика. Някои от тях тласкат
ученика към по-трудни взаимоотношения с учителя, от стремеж към внимание - към поведение с цел
за
Изненадани ли сте да откриете в списъка да награждавани Твърде често всички награди, които
учениците получават, ги окуражават отново да се държат лошо, с надеждата да получат повече
облаги. Освен това награждаването дава възможност да се развие в учениците манталитет, със
склонност към пазарене. Ако предложим на Том награда от десет минути допълнително свободно
време, за да спре да се разтакава и завърши работата си по математика, утре той би могъл да
попита "Ако завърша това ще получа ли отново десет минути свободно време?" Ако кажем не,
работата вероятно ще бъде завършена б-а-в-н-о. Ако кажем да скоро можем да чуем от Том
следното' изискване: "Учителю, за правенето на тази работа по математика искам петнадесет минути
свободно време." Не след дълго Тереза може да попита "Ако аз свърша, ще получа ли също
допълнително свободно време?" Скоро в класната ни стая ще се носи: "Хайде да направим една
сделка" и тогава вече можем да забравим за насърчаване на ученето заради самото него.

НАСОКА 4:ОБСЪДЕТЕЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ ПО-КЪСНО

Съществува подходящо време за разговор относно лошото поведение или за договаряне на
разрешения; но все пак това подходящо време рядко съвпада с момента на лошото поведение. Една
кратка, директна, твърда и добронамерена интервенция е най-доброто, което можете да направите в
момента. Запазете обсъждането за по-късно.
Защо да не обсъждаме лошото поведение в момента, когато то се случва? Защото нито учителят,
нито ученикът ще могат да чуят думите си, тъй като моментът и за двамата е много емоционален.
Това е особено вярно за конфронтациите с поведение, което се стреми към власт или отмъщение, по
време на които чувствата се разгарят особено силно.
Времето, подходящо за разговор относно лошото поведение, е по-късно - може би след един час,
може би утре. Когато всички са се успокоили и могат да реагират разумно, можем да обсъдим с
ученика случката. Дотогава ще можем да опишем лошото поведение по начин, който се фокусира
върху действието, а не върху извършителя. Ще бъдем в състояние също да обясним по-ясно ефекта
и последствията от лошото поведение.
Как ще разберат учениците, че поведението им не е правилно, ако не им го кажем в момента?
Отговорът на тази основателна загриженост е, че повечето отмладите хора знаят какво
представлява лошото поведение и какъв ще бъде ефекта от това лошо поведение. Нека разгледаме
седмокласника Дарил, който се провиква с мръсни думи по време на часа по здравно възпитание.
Необходимо ли е да се каже на Дарил, че това поведение е неприемливо? Изобщо не е. Всъщност
ние само увеличаваме наградата, която получава Дарил за това лошо поведение, ако прекъснем
часа, за да изнесем на Дарил лекция 527 за вредата от ругатните. По-добре е незабавно да се
намесим, като спестим обсъждането за по-късно, когато Дарил няма да получи от това цялата слава.
Ако от време на време провеждаме общи дискусии за лошото поведение, учениците няма да мислят,
че подминаваме лошото поведение на техните съученици. По време на тези дискусии те ще научат
кое е приемливо и кое не. Освен това ще научат и това, че ние бързо ще се намесим, когато някой се
държи лошо.

НАСОКА 5: ПОЗВОЛЕТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА СПАСЯТ РЕПУТАЦИЯТА СИ

Учениците, които се стремят към власт се чувстват важни само тогава, когато изглежда така, сякаш
те ръководят шоуто. В сърцето си, обаче, те знаят, че учителят има основната власт и че накрая те
ще трябва да изберат да се държат по подходящ начин. Като резултат от това, те често правят това,
което ние им казваме, но по своя собствен начин - не по нашия. Те се опитват да играят с нас на
играта "по моя начин." В таЗи игра те ни дават онова, което искаме, но бележат своето подчинение с
малък жест, който казва: "Ще го направя - по свой начин." Ако играем заедно с тях тази игра ще им
позволим да запазят репутацията си, а те ще ни дадат това, което искаме. И двамата играчи печелят.
Един от разпространените номера на играта По Моя Начин е мърморенето. Ние молим Мелинда да
спре да се разхожда из стаята и да се върне на мястото си. Тя се съгласява, но докато сяда,
мърмори нещо под носа си. Гласът й не е достатъчно силен, за да разберем какво казва. Какво да
направим сега? В края на краищата тя седна, когато я помолихме.
Ако решим, че Мелинда трябва да си седне по нашия начин, а не по своему, сцената би могла да
продължи по следния начин:
Учителят: Мелинда, какво каза?
43
Мелинда/много меко/: Нищо.
Учителят: Чух те, Мелинда. Искам да ми кажеш какво каза.
Мелинда (на висок глас, саркастично): Просто си мислех на глас. Вие да нямате нещо против
мисленето?
Като настояваме учениците да правят нещата по нашия начин, рискуваме да провокираме нов
сблъсък, който често е по-неприятен от първоначалния. Струва ли си?
Трябва да признаем, че реакция спрямо корекцията, подобна на мърморенето, е обикновено
нормална човешка реакция - не отмъстителна нападка срещу личността ни. Разгледайте, например,
каква би могла да бъде реакцията в следната ситуация:
Седите на спешно свикана от директора среща на факултета в 3:30 следобед. Директорът
току-що е раздал бланки за доставката на инвентар, като е казал, че всички бланки трябва да се
попълнят незабавно.
Какво се случва след това? Навярно стаята се изпълва с мърморене, съвсем човешка реакция,
когато ни молят да направим нещо, което предпочитаме да не правим. Като знаем, че трябва да се
подчиним, ние изпускаме парата чрез мърморене.
Играта „По Мой Начин” включва и други тактики, освен мърморенето. Учениците могат да се
подчинят няколко секунди по-късно, отколкото е нужно, или да направят гримаса или жест, който
показва неудоволствие. Преди да спрат, може да повторят забраненото действие за последен път
или да кажат нещо грубо, за да имат последната дума. Ако позволим на учениците да запазят
репутацията си по този относително безвреден начин, това прекратява лошото поведение доста
бързо. Нуждите на всички са били удовлетворени: учителят е постигнал подчинение, а ученикът е
запазил гордостта си. Всички печелят!

НАСОКА 6:ДАЙТЕ ПРИМЕР ЗА НЕАГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ

По време на конфронтацията емоциите на всички могат много лесно да излязат от контрол. Когато
това се случи, хората често общуват агресивно. Крясъците, сарказма, унижаването, грубостта,
заплахите, обидите и принизяващите забележки са пример за агресивно общуване.
Когато сме притиснати във взаимодействие, което цели отмъщение, често сме изкушени да
използваме агресивни тактики. Но за да бъдем ефективни, трябва да използваме тези тактики само
във въображението си, но не и с учениците.
Независимо колко добре сме се научили да контролираме емоциите си и да ги освобождаваме по-
късно, от време на време нашите чувства могат да ни завладяват отново и отново. Когато
преживяваме силни емоции и показваме агресивно поведение, трябва да отложим предприемането
на всякакво действие по отношение на дисциплината, тъй като е много вероятно да не се справим
добре със ситуацията. Вместо това можем да използваме една от грациозните техники за изход от
положението, които са обяснени в глава 10,като се върнем по-късно, за да се справим с ученика,
който се държи лошо. Тогава, когато нашите емоции са под контрол, ще можем да се справим
ефективно с проблема.
Учениците се учат на това как да общуват неагресивно от нас. Те правят това, което правим ние и
говорят така, както говорим ние. Ако си позволим да се разстроим и да действаме агресивно, и те ще
направят същото. Като поддържаме самоконтрол, ние приканваме и учениците да направят същото.

44
 САМОПРЕЦЕНКА ИЗБЯГВАНЕ И ОБЕЗСИЛВАНЕ НА КОНФРОНТАЦИИТЕ

По-долу са дадени препоръчаните насоки за приложение на стратегиите за интервенция, в частност,

когато целта на лошото поведение е власт или отмъщение. В пространството под всяка насока,
отбележете къде мислите, че се намирате в момента по отношение на способността си да следвате
тази насока.

Насока 1: Фокусирайте се върху поведението, а не върху ученика:

Фокусирам се върху ученика Фокусирам се върху поведението

Насока 2: Погрижете се за негативните емоции

Показвам негативните емоции Не показвам негативните емоции

Насока 3: Избягвайте да увеличавате напрежението в ситуацията

Често правя или казвам неща, които Избягвам да правя и казвам неща, които
влошават положението влошават положението

Насока 4: Обсъдете по-късно лошото поведение

Обсъждам лошото поведение веднага. Обсъждам лошото поведение по-късно.

Насока 5: Позволете на учениците да запазят репутацията си

Не позволявам на учениците да Позволявам на учениците да

запазят репутацията си запазят репутацията си

Насока 6:Дайте пример за неагресивно поведение

Често действам агресивно Никога не действам агресивно.

45
РАЗДЕЛ 4
ПРЕДПРИЕМАНЕ НА КОРЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ: ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ
ПОВЕДЕНИЯ, ЧИЯТО ЦЕЛ Е ВЛАСТ ИЛИ ОТМЪЩЕНИЕ
Поведението, чиято цел е отмъщение, вероятно провокира най-трудния вид взаимоотношения между
учител и ученик. Тъй като поведението с цел отмъщение не само прекъсва учебния процес, но е и
разрушително, нашата интензивна лична реакция спрямо ученика, който се държи лошо, може да
стане пречка за ефективни действия. Въпреки, че е възможно да не сме способни да харесваме
учениците, които искат да си отмъстят, можем да научим някои стратегии, които да ни помогнат да
съществуваме мирно съвместно с тях. Резултатите, които ще постигнем, ще си струват усилията.
- ГЛАВА 10 ;
Глава 10
КОГАТО ЦЕЛТА Е ВЛАСТ ИЛИ ОТМЪЩЕНИЕ: ИНТЕРВЕНЦИИ
Нито един от аспектите на дисциплината не е толкова труден, колкото това, да се занимаваш с
поведение, целящо власт или отмъщение. Противопоставянето и нарушаването на процеса на
работа, които го съпровождат, изчерпват енергията ни, губят ценно време за преподаване и
пропиляват желанието ни да се посветим на преподаването.
Поведенията, които целят власт или отмъщение могат да бъдат сравнени с изригване на вулкан.
Вулканът започва със стадий на тътнеж, по време на който земята се тресе и заструява пара. Следва
мощната експлозия, която разрушава всичко по пътя си. В края на краищата се достига до стадия на
стабилизация, през който се справяме с щетите и предприемаме някои стъпки за предотвратяване
на по-нататъшни разрушения.
Конфронтацията на основата на стремежа към власт и отмъщение преминава през етапи, паралелни
на тези при изригване на вулкан. Тя също започва със стадий на тътнеж, по време на който
учениците използват дразнещи лудории, за да ни предизвикат към конфронтация. След като веднъж
сме се хванали на въдицата, идва експлозията - избликват неприятни думи и поведение, Накрая
достигаме стадия на стабилизация, когато се опитваме да възвърнем нещата към нормалното им
състояние и да предотвратим бъдещи конфронтации.

ТРИТЕ СТАДИЯ НА ВУЛКАНА В КЛАСНАТА СТАЯ

Тази глава представя техники за интервенция, подходящи за справяне с всеки отделен стадий на
вулкана в класната стая. Техниките са сгрупирани в три общи стратегии, паралелни на стадиите:
• стадий на тътнеж: елегантно напуснете сцената
• стадии на изригване: използвайте прекъсване
• стадий на стабилизация: установете последствията
. Ако техниката на елегантно напускане на сцената се прилага с успех по време на стадия на тътнеж,
стадият на изригване може да бъде предотвратен. Но независимо от усилията ни, и без значение
колко усъвършенствани са уменията ни, конфронтацията може ■да достигне до стадия нз изригване,
Когато се случи това, използваме техниките на прекъсване, кайте дава възможност както на нас, така
и на ученика, да се успокоим преди да навлезем в стадия на стабилизация. В стадия на
стабилизация прилагаме последствията. Това е и момента да научим ученика в бъдеще да прави по-
подходящ избор.

СТАДИЯТ НА ТЪТНЕЖ: ЕЛЕГАНТНО НАПУСНЕТЕ СЦЕНАТА

Стадият на тътнеж ни предупреждава за наближаването на сблъсъка в цялата му величина.
Предупреждението можем да съзрем в израженията на лицата на учениците или в езика на тялото,
или можем да го чуем в гласовете им. Бихме могли да го почувстваме, когато те се усмихват и не
зачитат инструкциите ни, или когато пренебрегват училищните правила. Това предупреждение ни
дава възможност да потушим конфронтацията, като използваме техниката за елегантно напускане на
сцената.
Техниката на елегантно напускане на сцената е дипломатична маневра, която позволява на всички
замесени да съхранят репутацията са. Никой не се проявява като победител или като победен; на
всеки се дава възможност да се оттегли от нажежената ситуация.
Когато напускаме сцената елегантно, е необходимо да останем колкото е възможно по-спокойни.
Всеки сарказъм в гласа ни или проява на враждебност в действията ни, ще провокира следващи
предизвикателства от страна на ученика. Колкото повече хумор внесем в ситуацията, толкова по-
елегантно ще напуснат сцената всички засегнати.
ПРИЗНАЙТЕ ВЛАСТТА НА УЧЕНИКА
Илюзия е това, че учителите могат да накарат учениците да направят нещо. Да предположим,
например, че Дон отказва да изпълнява домашните си задачи по математика. Можем до посиняване
46
да я заплашваме или да я придумваме, да й отнемаме правата и привилегиите, и да изпращаме
бележки за това в дома й. Но ако Дон не избере да свърши тази работа, работата няма да бъде
извършена. Колкото повече се опитваме да контролираме един ученик, толкова повече той се
съпротивлява.
Вместо да водим тази предварително изгубена битка, можем да признаем властта на ученика: "Дон,
аз не мога да те накарам да работиш по математика." Когато се откажем от контрола и
командването, ученикът вече няма срещу какво да се съпротивлява. Означава ли това, че сме се
отказали от цялата си власт и ученици като Дон могат да правят каквото си поискат? Съвсем не.
След като съпротивата на ученика е била намалена веднъж, а противоборството се успокои, можем
да използваме последствията, за да повлияем на Дон да избере подходящо поведение.
Признанието на властта на ученика успокоява ситуацията, защото, то е признание за еднаквия статус
на ученика като човешко същество. Хора, които се чувстват подвластни, често реагират като се
съпротивляват на онези, които държат властта. Когато признаем, че не можем да се налагаме и, че
никой в класната стая не превъзхожда, нито стои по-ниско от другите, получаваме от учениците по-
скоро сътрудничество, отколкото противопоставяне.
ОТСТРАНЕТЕ ПУБЛИКАТА
Д-р Оскар Кристенсен от университета в Аризона обича да разказва следната история за
взаимодействията на основа власт:
Двамата високи гладиатори наистина бяха стигнали до бой пред една тълпа от ученици, които
се бяха събрали пред столовата. Отидох при тях, казах им незабавно да спрат и бях абсолютно
пренебрегнат. Тогава казах: "Всеки, който бъде хванат след една минута да стои в тази стая,
ще бъде задържан." Тълпата веднага се разпръсна. Минута по-късно гладиаторите забелязаха,
че публиката им ги беше изоставила и замръзнаха на местата си. На този етап можех да
прехвърля гладиаторите в кабинета си, за да уредя по по-мирен начин нещата между тях.
Когато има други хора наоколо, които наблюдават кой печели, интензитетът на конфронтацията -
неизменно нараства. Не винаги е възможно да се отпрати публиката, особено ако конфронтацията се
развива в класната стая. Понякога можем да отложим една конфронтация, която започва в класната
стая, докато часът свърши и другите ученици си тръгнат, Бихме могли, например, да предложим:
"Картър, ще завършим дискусията веднага след биенето на звънеца." След като часът е свършил и
Картър вече няма публика, той може да загуби интерес към конфронтацията, Представленията
обикновено стават безпредметни, ако липсват зрители, които да ръкопляскат.
ОСТАВЕТЕ НЕЩАТА БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЕ
Това е последният час за деня и сме изморени до капване. Хана избира този момент, за да ни
предизвика, като казва на приятелката си - и на целия клас - колко глупава е била, според нея,
снощната задача за домашна работа. Очите на всички гледат към нас в очакване на това, което ще
последва. Ако се заемем с Хана, вероятно целият клас ще излезе от контрол, а ние, вероятно ще
завършим деня с първокласно главоболие.
Един от най-добрите начини да излезем от тази ситуация е като оставим без последствие
дискусията, като използваме едно или две прости изречения, които отлагат разрешаването на
проблема дотогава, докато сме способни да се справим по-добре. Можем сами да изберем времето
и мястото за продължение на обсъждането, когато публиката си отиде и сме по-малко натоварени с
емоции. Ето няколко примерни реплики, които са ефективни при закриване на дискусията:
• Нямам желание да говоря с теб за това точно сега.
• Какво би искал по-скоро, да се сражаваш по-този проблем или да го разрешиш? /Ако
ученикът избере да се "сражава" отговаряме: "Но не с мен. С кого би искал да се сражаваш
по този проблем? С директора? С родителите си?"/
• Сигурно си ме сбъркал с някой друг. Аз не споря с учениците си.
• Може и да си прав. Нека поговорим за това по-късно.
НАЗНАЧЕТЕ СРЕЩА
Дръжте на удобно място бележник, на който де си записвате срещите. Когато ученикът
започне да ви предизвиква, извадете бележника и си запишете време и място за личен
разговор, които да са подбрани и от двама ви. Не казвайте нищо повече по въпроса: просто
продължете урока.
ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТЕХНИКИ ЗА ОЗАДАЧАВАНЕ
Когато учениците ни атакуват вербално, най-добрата ни стратегия е да използваме техники за
озадачаване, които включват такъв отговор на някое парливо изявление, сякаш то не е от значение,
или има съвсем малко значение за нас. Подобна реакция съобщава на учениците, че не можем да
бъдем манипулирани от техните обиди. Двете най-ефективни техники за озадачаване са: да се
съгласиш с ученика или да промениш темата.
Техниките за озадачаване изглеждат така, сякаш противоречат на умението за "активно слушане,"
което признава важността на онова, което казва ученикът. Но когато учениците ни атакуват

47
вербално, активното слушане само би удължило времетраенето на конфронтацията. Ако учениците,
които се държат лошо, наистина искаха да обсъдят нещо, те биха поставили въпроса в по-
подходящо време и на по-подходящо място. Можем да използваме техниката с .бележника за срещи,
за да определим време за активното изслушване на чувствата на ученика, ако сметнем, че това е
необходимо.
СЪГЛАСЕТЕ СЕ С УЧЕНИКА. Когато учениците направят обидно изявление, съгласието е
последното нещо, което очакват от нас. Когато сме съгласни, ученикът няма как да продължи
конфронтацията.
Нека предположим, че Люис съобщи с презрение на г-жа Хикъри, че тя е най-лошата учителка, която
съществува на света. Г-жа Хикъри може да отговори просто: "Може би си прав. Сега отвори учебника
си на петдесет и седма страница." Ако Л1оис продължи да обижда г-жа Хикъри, тя би могла да
продължава жизнерадостно да се съгласява и спокойно да му напомня над коя страница работи
класа. Не след дълго, Л(оис ще разбере, че няма власт да въвлече г-жа Хикъри в конфронтация, в
която тя е избрала да не се включва, и ще се откаже от предизвикателствата си.
ПРОМЕНЕТЕ ТЕМАТА. Можем да намалим предизвикателството на ученика, ако отговорим на
вербалните атаки чрез промяна на темата. Г-жа Хикъри, например, би могла да реагира на обидите
на Люис, като го попита дали снощи е гледал футболния мач. Ако атаката му продължи, тя може да
реагира с коментар за времето, или като разкаже някоя шега. Подобно на развалена грамофонна
плоча, тя би могла да повтаря репликите си отново и отново, докато Люис получи посланието, че тя
няма намерение да се сражава.
Когато не отговаряме директно на атаката на един ученик, това не означава, че опрощаваме думите
му. Той знае, че думите му са неподходящи и болезнени. Не би помогнала и лекция на тема: "Защо
учениците трябва да уважават учителите", това само би удължило времетраенето на
конфронтацията. Нашата цел е да направим така, че ученикът да прекрати лошото си поведение и
ако можем да постигнем това бързо чрез озадачаването, от нас не се изисква да направим в
момента нищо повече.

СТАДИЙ НА ИЗРИГВАНЕ: ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПРЕКЪСВАНЕТО

Ако една конфронтация не е могла да бъде удържана в стадия на тътнеж, внимавайте! Експлозията
наближава! След като сме навлезли в стадия на изригване, най-мъдро ще е бързо да се махнем от
пътя. Различните техники на прекъсване могат да ни помогнат да направим само това. Прекъсването
включва изолацията на ученика от останалата част от класа. Честотата и сериозността на лошото
поведение определят къде ще изпратим ученика. Техниките на прекъсване са представени тук,
подредени с нарастваща тежест.
Понякога взаимодействията на отмъщение пропускат стадия на тътнеж и започват с изригването.
Това може да се случи, когато ученикът е бил разстроен от нещо, което се е случило другаде - в
къщи, в друга класна стая, на площадката за игра. След като експлозията е станала, трябва да се
заемем с "тук и сега" и не можем да мислим за това, откъде и от какво произлиза поведението.
ПРЕКЪСВАНЕ В КЛАСНАТА СТАЯ
Мястото за прекъсване за по-малки деца в самостоятелна класна стая, би трябвало да бъде извън
полезрението на останалата част от класа. Един от начините за създаване на такова пространство е
като отделим малка част от стаята с пианото, библиотеката, подвижната дъска или дъската за
поставяне на бюлетините. Бихме могли да изолираме детето и като поставим странични прегради на
обикновения ученически чин или като използваме параван.
ПРЕКЪСВАНЕ В ДРУГА КЛАСНА СТАЯ
Друго ефективно място за прекъсване може да бъде друга класна стая на ученици от същия курс.
Учениците от някоя друга класна стая, вероятно, няма да проявят интерес към това да бъдат публика
на някого, когото всъщност не познават, така че те вероятно ще пренебрегнат ученика, който се
държи лошо. Вероятността ученикът да продължи да се държи лошо намалява, когато бъде
отстранена наградата, която му дава вниманието от страна на връстниците.
Не препоръчвам ученикът да бъде изпращан в класната стая на по-малки ученици, тъй като това
преместване вероятно ще подразни и ще унижи ученика. Дете, чиято самооценка е била намалена
по този начин, едва ли ще бъде убедено да избере подходящо поведение. Приемливо е, обаче,
ученикът да бъде изпратен в клас от по-големи ученици, за да усети колко "зряло" е тяхното
поведение.
ПРЕКЪСВАНЕ В СПЕЦИАЛНА СТАЯ
Някои училища определят място за прекъсване, което се надзирава, стая за арести, или място за
временна изолиране вътре в училището, за да изолират от съучениците им учениците, които се
държат лошо, като междинна стъпка между отпращането в друга класна стая и стаята на директора.
ПРЕКЪСВАНЕ В КАБИНЕТА НА ДИРЕКТОРА
Кабинетът на директора трябва да се използва само в краен случай. За някои ученици може да бъде

48
твърде награждаващо преживяването да седят на стола, докато телефоните звънят и учителите се
суетят наоколо. Между другото защо да рекламираме факта, че наш ученик е излязъл от контрол
дотолкова? Независимо от тези недостатъци, може да ни се наложи да използваме директорския
кабинет, ако изпращането на другите места в училище не е постигнало ефект, или ако лошото
поведение е толкова злонамерено, че не може и да се мисли за междинни стъпки.
ПРЕКЪСВАНЕ У ДОМА
Най-тежката техника за прекъсване е изгонването от училище. Когато е възможно, тази стъпка
трябва да се избягва, тъй като през деня в дома на ученика често няма възрастен, който да го
наглежда. Като резултат от това, ученикът може да си навлече допълнителни неприятности. Още
повече, че много от младите хора считат, че да не си в училище е някакъв вид награда, а не
наказание. Това е особено* вярно, когато домакинството разполага с цялата привлекателна сила на
колонадите с видеотехника.
ПРИНУДИТЕЛНО ПРЕКЪСВАНЕ
За да се справим с упоритите ученици, които отказват да отидат на мястото за прекъсване, можем да
използваме следните техники: "езикът на избора" и "Отрядът Кой."
ЕЗИКЪТ НА ИЗБОРА. Когато казваме на учениците, които се конфронтират с нас, какво "трябва
веднага да направят," ние предизвикваме по-нататъшна съпротива. По-ефективно е да им дадем
избор: "Бенита, можеш да седиш тихо на чина си, без да апострофираш съучениците си, или можеш
да направиш малка пауза в стаята на г-н Джордан. Ти реши."
Ако Бонита на думи се съгласи да се държи добре, но продължи да се държи лошо, учителят може
да каже: "От поведението ти виждам, че си избрала да отидеш в стаята на г-н Джордан. Моля те, сега
върви." Вече няма втора възможност. Време е за действия, а не за думи.
Езикът на избора обикновено обезврежда конфронтацията, защото не командваме, не изискваме и
не заплашваме. Просто излагаме точното поведение, което очакваме и последствията от
неподчинението. Не караме учениците да излязат в пауза; те сами правят така, че да излязат, като
избират да продължат лошото поведение. Това, че имат избор, дава на учениците чувството за
контрол, което увеличава вероятността те да изберат подходящо поведение. Единственият случай,
когато езикът на избора е безполезен, е, ако лошото поведение до такава степен нарушава работата
ни или е толкова потенциално опасно, че учениците трябва незабавно да бъдат отстранени от
класната стая.
ОТРЯДЪТ „КОЙ”. Рано или късно всеки учител се изправя лице в лице с ученик, който е
100%непокорен. "Не можете да ме накарате да изляза в пауза," казва звездата на предната защита в
отбора по ръгби на своя пет-фута висок учител. На това място учителят може да му даде втора
възможност: "Искаш ли да отидеш сам, или искаш да извикам някого, който да ти помогне да
отидеш?" Ако ученикът продължава да отказва да се помръдне, време е да извикаме Отряда Кой.
Дубен и Хофман предлагат всяко училище да определи двойки от членове на училищния персонал,
които да представляват Отряд Кой. В този отряд може да служи всеки, който е достатъчно силен и
има желание - администраторите, съветниците, учителите, пазачите. В зависимост от графика на
различните членове на персонала, членовете на отряда могат да се сменят.
Когато бъде извикан от някой учител Отрядът Кой влиза и пита: "Кой?" Учителят посочва ученика и
Отрядът кой го извежда навън. Когато учениците знаят, че не могат да се измъкнат с открито
неподчинение, малко от тях биха опитали.
Отрядът кой трябва да бъде незабавно извикан, когато някой от учителите се чувства физически
застрашен от даден ученик. Това е време за елегантно напускане на сцената или за преговори.
Сигурността е на първо място.
ОПРЕДЕЛЯНЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПАУЗАТА
Идеята, която стои в основата на паузата, не е да изолираме учениците в продължение на часове, а
по-скоро да ги накараме да преживеят няколко минути на неудобство. На по-малките ученици и на
тези, които нарушават за първи път реда, могат да се дадат пет минути, докато по-големите и тези,
които често нарушават реда могат да заслужат петнадесет до тридесет минути. Алтернатива на това,
самите ние да определим продължителността, е, да кажем на ученика да се върне тогава, когато той
или тя са готови да се държат добре.
Ако след паузата лошото поведение бъде възобновено, продължителността на следващата пауза
трябва да бъде увеличена, без да се даде възможност на ученика сам да определи границите на
тази продължителност. Ако ученикът все още продължава да се държи лошо, опитайте друго място,
и, в допълнение към паузата, използвайте и други последствия.
Някои учители изискват от ученика да върши учебна работа, докато е на мястото за пауза; други
предпочитат ученикът да седи, без да прави нищо. Ако времето на паузата трябва да бъде повече от
пет минути, може би е най-добре да ангажираме с нещо ученика. Съзнание и ръце, които
бездействат, биха могли да намерят нови начини да си навлекат неприятности.

49
 СТАДИЯТ НА СТАБИЛИЗАЦИЯ: ОПРЕДЕЛЕТЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА
Във физическия свят всяко действие има автоматично противодействие. Обърнете чаша с мляко
/действие/ и млякото ще се разлее /противодействие/. Сложете си ръката на горещата печка и ще се
изгорите. Натиснете клаксона и той ще даде сигнал. Тъй като учениците познават обучението чрез
последствията от действие и противодействие в природата, лошото поведение /действия/ може да
върви ръка за ръка с неприятните последствия /противодействия/, така че ученикът да може да се
учи от опита си.
Последователността от действие и противодействие в класната стая не е толкова автоматична,
колкото в природата. Обикновено трябва предварително да сме организирали нещата така, че да
възникнат подходящите последствия.
УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА
Последствията за конкретното лошо поведение могат да бъдат определени от самите нас, или
можем да помолим ученика за някои предложения. Когато учениците са въвлечени в процеса на
взимане на решение, те ще сътрудничат с по-голяма готовност и, тъй като те най-добре знаят какво е
подходящо за тях, последствията, които те ни помогнат да измислим вероятно ще бъдат ефективни.
Всички ученици трябва предварително да знаят какво поведение се очаква от тях и какви
последствия биха произтекли, ако те изберат да пристъпят правилата или ограниченията. След като
бъдат установени последствията, на учениците трябва да се позволи без никаква намеса да усетят
последователността действие-противодействие. Целта е от този подреден поток на събитията
учениците да се научат да избират в бъдеще по-добро поведение.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА
Последствията се представят най-добре като изявления "когато-тогава": "Когато направиш това,
/специфично лошо поведение/ тогава това /специфично последствие/ ще се случи. "Когато-тогава" е
по-ефективно в сравнение „ако-тогава." Учениците са често склонни да възприемат изявленията
:
"ако-тогава' като празни заплахи, които няма да бъдат изпълнени.

НАСОКИ ЗА ЕФЕКТИВНИ ПОСЛЕДСТВИЯ

Ефективното последствие е "свързано, основателно и уважително," както бе отбелязано от Джейн
Нелсен в Позитивна дисциплина. Следват обясненията на тези "три-R." (бел. на преводача: в
английския език думите, които означават свързано, основателно и уважително, започват с буквата R
– геlated, reasonable, respectful.)
СВЪРЗАНИ ПОСЛЕДСТВИЯ. Свързаното последствие е логически свързано с лошото поведение.
Колкото по-тясно са свързани последствието и лошото поведение, толкова по-ценен е опита за
ученика. Ако Бетси непрекъснато накланя назад стола си /лошо поведение/, можем да я помолим
през останалата част от часа да стои права /последствие/. Бетси научава следното: "Когато
накланям стола си назад, губя правото си да седя в него." Едно последствие, което би лишило Бетси
от междучасие, или би я накарало да остане след часовете, не би било логически свързано с лошото
й поведение.
За да поддържаме подходящо взаимоотношение между действието и последствието, трябва да
наложим последствия, които се развиват в училище, а не в къщи. Някои учители се разочароват,
когато кажа това, защото те обичат родителите да бъдат въвлечени в процеса на дисциплината. Не е
задължение на родителите, обаче, да прилагат последствията за лошото поведение в училище.
Представете си как бихме отговорили, ако родителите ни се обаждаха, за да приложим
последствията от лошото поведение, което възниква в дома: "Г-це Детуайлър, тази сутрин дъщеря
ми не си оправи леглото. Като последствие, бихте ли й отнели правото да играе на площадката?"
ОСНОВАТЕЛНО ПОСЛЕДСТВИЕ. Основателното последствие е еднакво по пропорция и сила на
лошото поведение. Ние използваме последствията, за да научим учениците да се държат добре, а
не за да ги караме да страдат. Да предположим, например, че Касандра е надраскала името си на
вратата на тоалетната. Основателното последствие би било да я накараме да изчисти тази врата.
Неоснователно последствие би било, ако я накараме да изчисти всички врати в тоалетната. Въпреки,
че последното би било незабравим урок, не си струва да увеличаваме враждебността и. Желанието
ни е да създадем ученик, който да ни сътрудничи, а не доживотен враг.
УВАЖИТЕЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ. Уважителното последствие се заявява и провежда по начин, който
съхранява самооценката на ученика, и не го обезкуражава от това да бъде способен да бъде
съпричастен чрез позитивно поведение. То не съдържа споменаване на имена, обвинения,
засрамване или загатнати морални присъди. Не е придружено от лекции или дискусии за
поведението. По-скоро последствието се излага на език, който е вежлив, лишен от емоции и предава
точно фактите.

ПОСЛЕДСТВИЯТА СРЕЩУ НАКАЗАНИЯТА

Когато последствията не са свързани, основателни и уважителни, те се превръщат в наказания.

50
Последствията и наказанията си приличат по това, че и двете използват предимствата на
последователността действие-противодействие: "Когато направиш това, тогава ще се случи това."
Но наказанията не са свързани с лошото поведение - те са произволни. Наказанията не са
основателни - те са несправедливи. Наказанията не са уважителни - те са наказателни. Наказанието
поражда в учениците враждебност и антагонизъм, като по този начин прави невъзможна
дисциплината чрез сътрудничество.
Възпитателката Джейн Нелсън има друг набор от R-та, които описват резултата от използването на
наказания вместо последствия:
• Възмущение /Това не е честно. Не мога да вярвам на възрастните./
• Отмъщение /Сега те печелят, но аз ще изравня резултата./
• Оттегляне /Ще се махна от тук./
• Бунт /Следващия път няма да ме хванат./
• Намалена самооценка /Аз съм лош човек./
Защо да рискуваме с негативните ефекти от наказанието, ако можем да използваме последствията,
за да получим позитивен ефект?

ИЗБОР НА ПОСЛЕДСТВИЯТА
Джерълд Гилбърт ни е направил ценна услуга, като е класифицирал последствията в няколко
полезни категории:
Загуба или отлагане на някои права:
• на действие
• на използване на предмети и оборудване
• на достъп до някои места в училище
Загуба на свободата на взаимоотношенията:
• отказ на взаимоотношенията с други ученици
• необходимост от взаимоотношения с училищния персонал
• необходимост от взаимоотношения с родителите
• необходимост от взаимоотношения с полицията
Обезщетение:
• поправка на предмети
• замяна на предмети

ЗАГУБА ИЛИ ОТЛАГАНЕ НА ПРАВОТО НА ДЕЙСТВИЕ. Когато учениците използват неправилно

времето си, като закъсняват, разтакават се или нарушават работата, можем да поискаме да ни
"заплатят" за прахосаното време; това може да стане като им откажем или отложим във времето
някоя дейност, която те харесват, като свободното време, междучасието или разходката навън. От
учениците може да се изисква, като последствие, да идват на училище преди часовете, или да
останат след часовете. Отплатата за неправилно използваното време може да бъде пропорционална
на това време, като се увеличава всеки път, когато възникне същото или подобно поведение.
Да възпираме учениците от посещение на определени часове, като гимнастиката, музиката,
изкуството или занятията в работилницата, не е основателно последствие. Специалните занятия не
бива да се разглеждат като предмети с по-малко значение, които могат да бъдат отказани на
ученика, поради лошото му поведение на друго място.
ЗАГУБА ИЛИ ОТЛАГАНЕ НА ПРАВОТО ДА ИЗПОЛЗВА ПРЕДМЕТИ И ОБОРУДВАНЕ. Учениците,
които злоупотребяват с книгите, апаратите в лабораторията, аудиовизуалното оборудване,
спортните пособия или с предмети от дома, могат за ограничен период от време да бъдат лишени от
използването им.
ЗАГУБА ИЛИ ОТЛАГАНЕ НА ПРАВОТО НА ДОСТЪП ДО НЯКОИ МЕСТА В УЧИЛИЩЕТО. Когато
учениците се държат лошо на определени места в училище, като например столовата или
библиотеката, достъпът до тези места може да им бъде забранен за един разумен период от време.
ОТКАЗ ОТ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИ УЧЕНИЦИ. На ученик, който се държи лошо, за да
спечели публика, може за кратко време да се откажат взаимоотношенията с връстниците. За тази
цел най-ефективни са обсъдените по-горе техники на пауза.
НЕОБХОДИМИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С УЧИЛИЩНИЯ ПЕРСОНАЛ. Когато сме в задънена улица по
отношение на някой ученик, можем да поискаме среща с директора, водещият съветник или
административния ръководител на учениците. Целта е да говорим за това, което се е случило и да
изготвим план, за да не се случи то OTHOBO,
НЕОБХОДИМИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С РОДИТЕЛИТЕ. Някои от лошите поведения изискват
взаимодействие с родителите. Такъв беше случаят с третокласника Дуейн, който унищожи проекта
по рисуване на свой съученик. Обадих се на майка му и го помолих да и каже какво беше направил.
Не помолих майката на Дуейн в къщи да приложи някакви последствия за този вътрешно-училищен

51
проблем. Телефонният разговор по-скоро трябваше да я осведоми, че лошото поведение се е
случило. По-късно в книгата ще научим как да включваме родителите и учениците в определянето на
други последствия за ученика.
НЕОБХОДИМИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ПОЛИЦИЯТА. Понякога учениците, които ни се
противопоставят, прекрачват закона, чрез вандализъм, кражба или занимание с наркотици. Не
трябва да предпазваме тези ученици от законните последствия за действията им, защото това само
ги приучва да "заобикалят системата."
Когато извикаме полицията, все още наше задължение е да помогнем на младите нарушители в
бъдеще да изберат подходящо поведение. Ще искаме да използваме техники за поощрение, за да
повишим самооценката им и да им помогнем да се свържат по позитивен начин с учителите и
съучениците си. Ще искаме също и от училищните служби за подкрепа - съветници, психолози и
социални работници - да работят с учениците и семействата им.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. Когато учениците ни атакуват, като откраднат, увредят или унищожат нещо, което
принадлежи на нас или на училището, можем да се намесим, като настояваме за обезщетение.
Можем да изискваме от учениците да върнат, да поправят или да заменят това, което е било взето,
увредено, изгубено или изчерпано без основание.
Поправяне на предметите. Учениците могат да възстановят щетите за физическото увреждане на
училищната собственост, като я поправят така, че щетата да се сведе до възможния минимум.
Например учениците, които драскат по чиновете, могат да ги изтъркат и да ги измажат. Тези, които
замърсяват тоалетните, могат да изчистят подовете. Може да ни се наложи да изгубим
допълнително време, за да наглеждаме тази работа, но си струва да отделим това време, за да ги
научим на отговорност.
Замяна на предметите. Понякога учениците режат гуми, чупят прозорци, късат библиотечните книги,
или чупят аудиовизуалното оборудване. Трябва ли учениците да плащат за щетите?Да, ако парите
наистина излизат от собствения им джоб. Не, ако родителите им плащат сметката. Когато се случи
последното, учениците научават, че могат да причинят каквито искат неприятности, но, в края на
краищата, техните ще оправят всичко. Ако учениците нямат собствени пари, с които да заплатят
щетите, могат да отделят от времето си за извършване на портиерска или канцеларска работа в
училище. Заплатата, която обикновено се плаща за тази работа, може да бъде използвана, за да се
заплатят щетите. Допълнителното наглеждане, което е необходимо, отново си струва труда.
РЕАКЦИЯ НА УЧЕНИКА СПРЯМО ПОСЛЕДСТВИЯТА
Много от учениците с поведение, насочено към власт или отмъщение, реагират на последствията
чрез демонстрация на безгрижие, за да запазят гордостта си пред своите връстници и да ни
попречат да видим, че сме успели да им повлияем. Те се надяват, че отношението "не ме
интересува," ще ни убеди да премахнем последствията. Не се заблуждавайте от тази маска на
безразличие. Истински подходящите последствия ще имат благотворен ефект върху учениците,
независимо от това дали те ще се издадат или не.

ПРЕДПРИЕМЕТЕ СТЪПКА З: ИЗБЕРЕТЕ ТЕХНИКИТЕ ЗА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Ако сте убедени, че ученикът, който е субект на вашия училищен план за действие, има за своя цел
властта, изберете няколко от техниките за интервенция, описани в тази глава и изредени в
диаграмата към глава 10.Ако целта е отмъщение, ще искате да изберете техники за интервенция,
както и да прочетете глава 11,която представя допълнителна информация относно поведението с
цел отмъщение. Направете избора си на интервенция на основата на следните фактори:
• възраст на ученика
• кое според вас е най-подходящо
• кое отговаря на вашия стил на преподаване и на вашата личност
Запишете избраните техники под стъпка 3 на плана.
Когато изпълните тази стъпка, помнете, че интервенцията не означава наказание. Вместо това,
мислете за интервенцията като за пътеводител с двойна цел: да прекрати поведението, което се
развива в момента и да повлияе на ученика в бъдеще да избира по-подходящо поведение.
В Приложение С, Обобщаваща диаграма на интервенциите, е представена обобщаваща диаграма,
която включва интервенциите, препоръчвани за всяка от четирите цели на лошото поведение.

52
ГЛАВА 10: ДИАГРАМА
ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ ПОВЕДЕНИЯ, НАСОЧЕНИ КЪМ ЗАВОЮВАНЕ НА
ВЛАСТ ИЛИ ОТМЪЩЕНИЕ

Обща стратегия Техники

Елегантно напуснете сцената Признайте властта на ученика.

Отстранете публиката.
Оставете нещата без последствие.
Насрочете среща.
Използвайте техники за озадачаване:
Съгласявайте се с ученика.
Променете темата.

Използвайте пауза. Пауза в класната стая. Пауза в друга класна

стая. Пауза в специална стая. Пауза в
кабинета на директора. Пауза у дома.
Загуба или отлагане на правото на
определена дейност.

Установете последствията. Загуба или отлагане на правото на

използване
на предмети и оборудване.
Загуба или отлагане на правото на достъп до
определени места в училището.
Отказване не взаимоотношенията с другите
ученици.
Необходимост от взаимоотношения с
училищния персонал.
Необходимост от взаимоотношения с
родителите.
Необходимост от взаимоотношения с
полицията.
Обезщетение:
Поправяне на предметите.
Замяна на предметите.

53
Глава 11
ПОВЕЧЕ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО ЦЕЛИ ОТМЪЩЕНИЕ
Поведението, което цели отмъщение, може би поражда най-трудния вид взаимоотношения учител-
ученик. Тъй като поведението, целящо отмъщение не само пречи на работата, но е и деструктивно,
нашата интензивна лична реакция спрямо ученика, който се държи лошо, може да попречи на
ефективните действия. Можем да достигнем дори и дотам, че просто да не можем да понасяме
ученика и в резултат на това да бъдем неспособни да прилагаме с необходимото безпристрастие
техниките за установяване на дисциплина.

ФОРМИРАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С УЧЕНИЦИ, КОИТО НЕ ХАРЕСВАМЕ

Може и да не харесваме учениците, които търсят отмъщение, но все пак можем да се научим на
мирно съвместно съществуване с тях. Те имат правото с тях да се отнасят с достойнство и уважение.
Следващите по-нататък стратегии ще ни помогнат да направим това. В противен случай ще ни бъде
трудно да се намесим успешно, когато ученик, който търси отмъщение, се държи лошо, или да го
окуражим ефективно, когато се държи по подходящ начин. Промените започват от нас,
професионалистите, а не от учениците.
ДА ПРОМЕНИМ ВЪЗПРИЯТИЯТА СИ
Да намериш доброто в един ученик, който се стреми към отмъщение, е все едно да промиваш злато -
може да ти се наложи да пресяваш купчина след купчина боклук, докато откриеш блясъка. Един от
начините да откриеш златото за по-кратко време е като започнеш да възприемаш слабостите като
силни страни. Ключът към това е използването на позитивен език на мястото на негативните думи.
Можем, например да мислим за Себастиан като за "инат," докато проверим в синонимния речник и
11
открием такива позитивни синоними, като "твърд, "решителен," и "последователен." Ако започнем
да мислим на този език за поведението на Себастиан, възприятията ни могат да се променят за
добро. Можем дори да започнем да мислим за Себастиан като за най-обикновена скала на
Гибралтар!
Използването на позитивен език може .да ни помогне да взаимодействаме по-ефективно с
учениците, които се стремят към отмъщение. Да предположим, че сме помолили Доринда да спре да
почуква с молива си по чина, а тя го замени с писалката си. Когато сложим край и на това, тя започва
да използва линийката си. След това пръстите си. В този момент се ядосваме на непочтеното
извъртане на Доринда. Но бихме могли и да кажем: "Твоята изобретателност е твърде много за мен.
Не ми е възможно да предвидя всичко. Би ли ми помогнала да изляза от тази ситуация, като
престанеш да почукваш с каквото и да било?" След като сме дали позитивен етикет на поведението
на Доринда, тя може да престане да се държи лошо, без да изгуби репутацията си.
ДА ПРОМЕНИМ РЕАКЦИИТЕ СИ
В глава 15 ще научим за петте А-та на поощрението: приемане, внимание, признание, утвърждение и
обич. (бел. на преводача: петте английски думи започват с А: ассерtance, attention, appreciation,
affirmation, affection) Чувам воя: "Как изобщо е възможно да обсипя учениците, които не харесвам с
което и да е от тези А-та?"
В началото задачата може да е като тази да поемеш горчиво лекарство, но ако успеем да
преглътнем неодобрението си, докато използваме техниките за поощрение по няколко пъти на ден, в
продължение на една или две седмици, отношението между учениците и нас вероятно ще се
промени към по-добро. Учениците ще ни възприемат по различен начин, ще изпитват по-силно
чувство на принадлежност и вероятно ще ни отговарят по по-позитивен начин. В замяна на това ние
ще се чувстваме по-позитивни спрямо тях.
ДА ДЕЙСТВАМЕ, УВЕРЕНИ В НАШИТЕ СПОСОБНОСТИ
Тъй както кучетата нападат,, когато усетят страх, така и учениците, които се стремят към отмъщение,
ще се възползват от всяка слабост, която усетят в нас. Ние имаме нужда от това да изглеждаме
уверени. Ако не се чувстваме уверени, можем поне да действаме по такъв начин, че да си даваме
вид, че можем относително лесно да се справим с конфронтацията. Ако правим това непрекъснато,
възможно е дори да започнем да се чувстваме уверени.
ДА ПОКАЖЕМ, ЧЕ СМЕ ЗАГРИЖЕНИ
Както изтъкват Дюбел и Хофман, учениците ни не се нуждаят от любовта ни, а по-скоро от нашата
загриженост. Ние не можем да ги обичаме всичките, но можем да покажем на всички им, че сме
загрижени за това, което се случва с тях.-1 Загрижеността е действие, а не чувство; това е нещо,
което правим в полза на учениците. Можем да контролираме действията си, дори и ако чувствата ни
са съвсем противоположни. Своята загриженост можем да покажем, като предприемем някои стъпки,
за да помогнем на ученика, който търси отмъщение, да създава връзки, да допринася и да се чувства
способен. Тези три С на поощрението се дискутират в глава 2 на този наръчник.
54
 ДА НАУЧИМ УЧЕНИЦИТЕ КАК ДА СЕ СПРАВЯТ С ЕМОЦИИТЕ СИ

Учениците, които се стремят към отмъщение могат да бъдат много подпомогнати, ако бъдат научени
да дават излаз на силните си емоции по безопасен начин. Тогава те ще имат по-малка нужда да
нападат враждебно.
ВЕРБАЛИЗИРАНЕ НА ЧУВСТВАТА
По време на взаимодействията с цел отмъщение, можем да попитаме учениците какво чувстват. Ако
те не желаят да отговорят директно, можем да се опитаме да отгатнем: "На мен ми се струва, че
днес се чувстваш разстроен и ядосан. Така ли е?" Ако предположението ни не е вярно, учениците
обикновено биха ни поправили. Ако приемат, че сме прави, можем да ги помолим да ни кажат повече
за това как се чувстват.
Ако сме хванати натясно в ситуация, в която непосредственото обсъждане на чувствата не би било
подходящо, можем да потвърдим емоциите на ученика и да определим време да поговорим за това
по-късно. Често е полезно да помолим учениците да напишат или да запишат на касетофон как се
чувстват в момента, а след това да използваме тази информация като отправна точка за
последваща дискусия.
Когато говорим с учениците относно техните емоции, нашата работа е просто да слушаме и да
покажем, че чуваме това, което ни казват. Искаме да избегнем да казваме на учениците какво би
трябвало, или не би трябвало да чувстват, както и да обозначаваме чувствата им като добри или
лоши. Трудно е да се слуша, без да се реагира със съвет или оценка. Но както изтъкна пред мен
един бивш ученик: "Имаш две уши и само една уста. Това означава, че би трябвало да слушаш два
пъти повече, отколкото говориш."
След като учениците са освободили чувствата си, можем да попитаме: "Правя ли аз нещо, което да
те кара да се чувстваш по този начин?" Когато учениците имат желание да говорят за това, кое от
нещата, които правим, ги разстройва, бихме могли да научим много за стила си на преподаване и
общуване. Ако мислим, че забележките им са верни, можем да направим промени, ако не, не е
необходимо да променяме нищо. Не е нужно да обсъждаме с учениците верността на забележките.
Всичко, което е необходимо, е да им благодарим, че са били толкова искрени и да им кажем, че ще
помислим за това, което са ни казали
ФИЗИЧЕСКИ ИЗРАЗ НА ЧУВСТВАТА
Някои ученици извличат полза от физически отдушник на чувствата си. В самостоятелна класна стая
за ученици в началното училище, можем да уредим в дъното на класната стая кът за освобождаване
от емоциите. Там учениците биха могли да освобождават емоциите си, като например хвърлят
глинени топки. По-големите ученици имат нужда от отделно пространство в сградата на училището,
където да могат да дават израз на силните си чувства по безопасен начин. Такова пространство
понякога може да се поддържа от съветника, учителя по гимнастика, или дори от директора. Една
боксова круша в гимнастическия салон, например, може да се използва чудесно като отдушник за
емоциите.

ПРИЛАГАНЕ НА ТЕХНИКИ ЗА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Когато учениците ни атакуват по-скоро с болезнени постъпки, отколкото с думи, можем да
използваме същите техники за интервенция, които използваме и при конфронтациите с цел власт.
Учениците, които се стремят към отмъщение, обаче ще бъдат малко по-непокорни и вероятно ще ни
отнеме повече време да се справим с тях, отколкото с тези, които се стремят към власт.
Когато използвате техниките за даване на пауза при поведение с цел отмъщение, изпратете ученика
на предназначено за целта място, вън от класната стая. Отделянето от учителя и от класната стая
осигурява на ученика необходимото време за охлаждане на страстите. Уверете се, че има в
наличност Отряд Кой, в случай, че ученикът откаже да се премести.
Когато използвате последствията като интервенция, уверете се, че следвате трите Я,които бяха
обсъдени в глава 10:направете последствията свързани, основателни и ■уважителни. Учениците,
които се стремят към отмъщение, държат винаги в готовност антените си и очакват да направим
нещо, което би оправдало следващото им нападение.

55
РАЗДЕЛ 5
ПРЕДПРИЕМАНЕ НА КОРЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ: ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО ЦЕЛИ
ИЗБЯГВАНЕ НА НЕУСПЕХА
Възможно е да не разпознаем избягването на провала като цел на лошото поведение, тъй като
учениците, които се стремят да избегнат провала, обикновено не ни отвличат вниманието и не
прекъсват работата в класната ни стая. Тези ученици са склонни да съблюдават училищните
правила и изисквания. Проблемът е, че те рядко взаимодействат с учителите и с връстниците си.
Обикновено те остават изолирани в класните стаи, в залите и в столовата. Учениците, които се
страхуват от провала, често не изпълняват учебната си работа, като тихичко се надяват, че няма да
забележим.

Глава 12
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО ЦЕЛИ ИЗБЯГВАНЕ НА НЕУСПЕХА
Възможно е да не разпознаем избягването на провала като цел на лошото поведение, тъй като
ученикът, който цели да избегне провала, обикновено не отвлича вниманието ни и не прекъсва
работата в класната ни стая. Да разгледаме, например, Алфонс, който седи отпуснат на стола си в
ъгъла на последния ред. Той не е погледнал нито веднъж към испанските думи, които г-жа Алварес е
написала на дъската. Когато го питат защо не преписва думите в тетрадката си, както правят другите
ученици, той свива рамене и потъва още по-дълбоко в седалката си.
Г-жа Алварес се тревожи за Алфонс. Той никога не отговаря на въпросите й в час, нито на
внимателните й забележки в междучасията. Папката му показва, че той има способности да учи
испански, но слабата му работа в часовете, както и непълната му домашна работа, представят
противоположна картина. Г-жа Алварес би искала да помогне на Алфонс някой ден. Но с толкова
много свадливи и разхвърляни деца, за които трябва да мисли, тя чувства облекчение, че поне
Алфонс не добавя нищо към бъркотията.
Ученици като Алфонс не причиняват толкова неприятности, колкото тези, които се стремят към
внимание, власт или отмъщение. Те са склонни да съблюдават училищните правила и изисквания.
Проблемът е, че те рядко взаимодействат с учителите и връстниците си. Обикновено те остават
изолирани в класната стая, в залите и в столовата
Не обърквайте временното оттегляне на ученика с поведението, чиято цел е избягване на провала.
Понякога ученикът има нужда да се затвори в себе си временно, за да погледне отвътре и да
прегрупира силите си. Затварянето в себе си се превръща в проблем тогава, когато за определен
период от време, ученикът непрекъснато е въвлечен в такова поведение по начин, който пречи на
неговото академично и социално развитие.

АКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ С ЦЕЛ ИЗБЯГВАНЕ НА НЕУСПЕХА

За разлика от другите видове лошо поведение, поведението, което цели избягване на провала рядко
е активно. Проблемът рядко е в това, което ученикът прави, а по-скоро в това, което той не прави.
Единственото активно поведение, което цели избягване на провала е пристъпа на фрустрация. На
повърхността си този пристъп прилича на пристъпа на лошо настроение: по-малките ученици ритат и
плачат, а по-големите блъскат по чиновете и произнасят нецензурни думи. Целта на всеки един от
1
тези пристъпи, обаче, е различна. Пристъпът на лошо настроение представлява външно горене,
предназначено да накара учителя да се предаде и да се подчини на изискванията на ученика. За
разлика от това, пристъпът на фрустрация представлява избухване, предназначено да освободи
част от парата и да се съсредоточи далеч от очевидния или възможния провал. Учениците, които
имат пристъпи на фрустрация, са започнали да изпълняват някаква задача, но не са могли да успеят
да достигнат до собствено удовлетворение. Най-накрая, от чиста фрустрация, те започват да
повишават тона или се разплакват, с надеждата, че емоционалният изблик ще им позволи да
избегнат директната среща с провала си.

ПАСИВНО ПОВЕДЕНИЕ С ЦЕЛ ИЗБЯГВАНЕ НА ПРОВАЛА

ОТЛАГАНЕ
Някои ученици - особено будните и способни младежи - използват отлагането, за да избягнат
провала. Тяхното мото е "Щях да мога, ако бях." Повечето хора в някои случаи са използвали това
мото. Отлагали ли сте някога написването на теза до последната нощ преди деня на предаването и?
Ако получехте С за тази теза, какво бихте си казали? "Аз наистина съм добър ученик и щях да получа
А, ако бях работил по-усилено". Ако вместо това бяхте работили над тезата в продължение на
седмици: а все пак получехте С, бихте могли да си помислите: "Ако това е най-доброто, на което съм
56
способен, сигурно не съм толкова умен, колкото предполагах." Ако имахте повече такива
преживявания, сигурно не бихте желали да поемете отново риска за решителното усилие. Защо да
не отлагате нещата и в края на краищата да се чувствате като победител, вместо да работите
усилено и да се чувствате като неудачник?
НЕДОВЪРШВАНЕ
Друг вид на поведението, което цели избягване на провала, е пренебрегването на окончателното
изпълнение на проекти или домашни задачи. Проекти, които никога не са били завършени, не могат
да бъдат преценявани или оценявани, така че провалът е невъзможен. Засмях се, когато чух за този
вид поведение за избягване на провала, защото по това време имах една ракла, пълна с полуушити
дрехи. Не бях сръчна в шиенето, но вярвах, че умните хора шият, за да избягнат високите цени на
облеклото. Казвах си: "Наистина ме бива за това. Някой ден ще завърша дрехите." Ако действително
бях завършила нещата, които шиех и нищо не ставаше за обличане, щях да бъда принудена да си
кажа: "Подозирам, че в областта на шиенето съм неудачник." Можех да продължа да се чувствам
компетентна, като не изпълнявах проектите си.
ВРЕМЕННА НЕСПОСОБНОСТ
Някои ученици предотвратяват провала, като развиват временни неспособности. Да разгледаме като
пример учениците, които са способни в областта на науката, но са тромави в часовете по физическо
възпитание. Когато е време за урока по гимнастика, те може да се оплачат от главоболие, стомашни
болки, гадене - всяка болест, която би могла да ги извини, за да не участват в една ситуация, в която
се чувстват зле. Тъй като не участват в активностите, никой не би могъл да преценява изпълнението
им. Тяхната болест, разбира сз, изчезва веднага, щом свърши часът по гимнастика.
ИМИТАЦИЯ НА НАМАЛЕНИ СПОСОБНОСТИ
Ударението, което се поставя днес върху намалените способности за обучение, неволно помага на
учениците да изпълняват поведение, което цели избягване на провала. Цялата идея за намалените
способности, особено когато се използват лекарства, като част от корективните процедури,
подхранва мнението на ученика "аз не мога" и му дава на пръв поглед законно извинение да се
оттегли и да престане да се опитва.
Дори и най-проницателният диагностик трудно различава истинските намаления на способностите от
тяхната имитация. Някои ученици се преструват дори и на тестовете така добре, че учителите често
се чудят дали учениците не могат или просто не искат. Често тоза не знаят и самите ученици. За да
направят нещата още по-объркващи, някои ученици с минимални намаления в способностите, са се
научили да правят от мухата слон. Като се представят за по-увредени, отколкото са в
действителност, тези ученици могат да държат учителите на почтително разстояние, като по този
начин избягват по-нататъшен провал.

СИГНАЛИ, КОИТО НИ ДАВА РЕАКЦИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

РЕАКЦИЯ НА УЧИТЕЛЯ СПРЯМО ПОВЕДЕНИЕТО

За да определим дали целта на лошото поведение е избягване на неуспеха, можем да прочетем
нашият емоционален показател за измерване двукратно. Едното четене се отнася до нашите чувства
относно лошото поведение. Когато се сблъскаме с поведение, което цели избягване на неуспеха,
емоциите ни са смесени, което аз наричам професионална загриженост. Чувстваме се тъжни и
безпомощни, защото изглежда, че не можем да помогнем на ученика. Чувстваме се разгромени,
защото опитите ни са пропаднали. Тъй като това поведение рядко нарушава работата в класната
стая, не изпитваме онзи вид негативни и неприятни чувства, които съпътстват другите видове лошо
поведение.
Вторият прочит на емоционалния ни показател за измерване се отнася до началния импулс за
действие, или по какъв начин сме изкушени да се справим с поведението моментално. Когато се
сблъскаме с поведение, което цели избягване на неуспеха, първият ни импулс може да бъде
предписание - да получим помощ от персонала, обслужващ учениците - или да се оставим на
неуспеха, тъй като изглежда, че усилията ни не предизвикват промяна.
РЕАКЦИЯ НА УЧЕНИКА СПРЯМО ИНТЕРВЕНЦИЯТА
Когато правим интервенция при ученици с поведение, целящо да бъде избегнат неуспех, те реагират
чрез зависимост. Тъй като се чувстват неспособни да успеят, те чакат от нас да им дадем някаква
специална помощ, вместо сами да предприемат някакво действие. Тези ученици не отговарят на
молбите ни. Без значение какво ги молим да направят, те продължават да не правят нищо.

ПРОИЗХОД НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО ИМА ЗА ЦЕЛ ИЗБЯГВАНЕ НА НЕУСПЕХ

ПРАВИЛОТО НА ЧЕРВЕНИЯТ МОЛИВ

Дългогодишна практика в образованието е да се отбелязват грешките на ученика с червен молив,

57
като в началото на листа се записва и ясно се огражда броя на грешките. Учениците знаят, че
грешките им ще получат внимание. Често всеки в класната стая знае точно колко грешки са
направили. Нищо чудно, че някои ученици просто отказват да извършват каквато и да е работа.
Правилото на червения молив произтича от вярата, че ако децата се конфронтират с грешките си, те
ще бъдат мотивирани да избягват повторението им. Днес психолозите поддържат мнението, че е
вярно точно обратното.-1 За да се мотивират децата да променят поведението си, вниманието им
трябва да се отклони от грешките им и вместо това да се насочи към техните успехи.
НЕОСНОВАТЕЛНИ ОЧАКВАНИЯ
Когато родителите, учителите или учениците имат неоснователни очаквания за успех, поведението,
което цели избягване на провала, скоро се появява. Учениците, които разбират, че не могат да
достигнат целта, просто отказват да се опитват. Те по-скоро биха приели да бъдат наказани за това,
че не правят усилие, отколкото да бъдат заклеймени като "глупави," за това, че са опитали и не са
успели. Възможно е те да виждат как връстниците им или техните братя и сестри успяват с лекота, а
когато се сравняват с тях, собствените им мъчителни усилия изглеждат съвсем недостатъчни.
Въпреки че се опитваме да кажем на тези ученици, че ние ще бъдем доволни, ако те положат
максимални усилия, те са убедени, че само да опиташ не е достатъчно. Отказът да опитат уврежда
по-малко тяхното его, отколкото да опитат да постигнат 'резултат, който може да се окаже
незадоволителен.
ПЕРФЕКЦИОНИЗЪМ
Учениците, които се стремят да бъдат перфектни, не могат да понесат дори и най-малката грешка.
Те не гледат на грешките като на нормална част от процеса на учене, а по-скоро като на трагедия,
която на всяка цена трябва да се избегне. Колко е тъжно, че толкова будни, способни млади хора,
отказват да положат каквото и да е било усилие, защото вярват, че само перфектното изпълнение
може да бъде прието.
МАНТАЛИТЕТА НА ЗВЕЗДАТА
Обществото и училището обикновено признават само резултатите, а рядко положените усилия.
Грамоти, например, се придържат само на атлетите, които постигат нещо, а никога на онези, които
най-упорито се опитват. Произнасянето на прощалната реч при напускане на училище се присъжда
на ученика, който има най-високи оценки, независимо от това дали той или тя е трябвало да работи
за тях. Напротив, никой не възнаграждава ученици като Тони Макгайвър, който от й минус достигна
до среден успех В плюс, като прекарваше всеки следобед с наставниците си, или като Уитни
Джексън, която сега идва навреме на училище и внимава почти през целия час. Къде е признанието,
което получават те?
Докато наградите не се присъждат за постижения, които представляват значителна стъпка напред за
ученика, поведенията, които имат за цел избягване на неуспеха, ще продължат да се поощряват.
ПОСТАВЯНЕ НА УДАРЕНИЕ ВЪРХУ КОНКУРЕНЦИЯТА
Една друга причина, поради която учениците приемат поведение, целящо да се избегне неуспеха, е
поставянето на ударение върху конкуренцията в класната стая. Ако трябва да им бъде поставено
клеймо като победители и победени, по-добре е изобщо да не играят. Някои учители са шампиони в
областта на конкуренцията. Те вярват, че конкуренцията мотивира учениците да полагат повече
усилия и ги подготвя за конкуренцията в истинския живот. Това, което подобни възпитатели отказват
да признаят, е, че в истинския живот конкуренцията се отличава от конкуренцията в класната стая,
особено в един основен аспект: изборът на арената. Когато се конкурираме на работното си място,
ние сме в избраната от нас кариера, която обикновено предпочитаме и за която имаме дарба -
фактор, които придава острота на конкуренцията. Когато предлагам книга на някой издател,
например, аз знам, че се конкурирам с други автори, но знам и това, че имам таланта да напиша
такава книга, а следователно и разумен шанс за успех. Никога не бих казала на един производител
на дрехи: "Бих искала да моделирам дрехи за твоето предприятие." Защо да накърнявам
самооценката си, като се опитвам да правя нещо, за което нямам дарба?
Учениците, обаче, непрекъснато са поставени в тази злополучна позиция. През целият ден те биват
сравнявани с други ученици по отношение на различни предмети и умения, от математика до
английски език, социални науки, естествени науки и физкултура. Те нямат възможност да изберат по
кои предмети биха се конкурирали и по кои биха предпочели да не го правят. Не им е позволено да
кажат: "Не, благодаря, г-жо Умбермайер, но днес нямам желание да се конкурирам по английски
език." Тъй че вместо това те говорят с поведението си. Те се отдръпват в себе си, изолират се и
отказват да се опитват.

ЛЪЧЪТ НА НАДЕЖДА В ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО ИМА ЗА ЦЕЛ ИЗБЯГВАНЕ НА НЕУСПЕХА

Лъчът на надеждата при поведението, чиято цел е избягване на неуспеха, за някои от учениците, е
амбицията. Те искат да успеят в училище - ако могат да бъдат уверени, че няма да правят грешки и

58
ще постигнат някакъв статус. Можем да подхраним тази амбиция с подходящи стратегии и да
помогнем на учениците да променят поведението си.
Все пак за много от учениците с поведение, което цели избягване на неуспеха, няма никакъв лъч на
надежда. Тези ученици са твърде обезкуражени. Те имат невероятно ниска самооценка и са лишени
от подкрепата на приятели. Тъй като нямат ресурси за да се справят сами, те се нуждаят й
заслужават непосредствена помощ.

ПРИНЦИПИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ
За да се облекчи поведението, което има за цел избягване на неуспеха, е полезно да се имат
предвид два принципа за превенция. Първият принцип е да бъде поощряван ученика да промени
възприятието си за себе си от "не мога" на "мога" /глава 14/. Вторият принцип се отнася до това да се
помогне на ученика да прекрати социалната си изолация, като бъде привлечен към близки
отношения с нас и с другите ученици /глава 15/.

ПРЕДПРИЕМЕТЕ СТЪПКА 2: ОПРЕДЕЛЕТЕ ЦЕЛТА НА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ

Целта на лошото поведение на ученика се въвежда като стъпка 2 в училищния план за действие. За
да определим дали ученикът използва поведение, което цели избягване на неуспеха, можем да
използваме диаграмата към глава 12,като насока към това как да оценяваме описанията на
поведението, които сме изброили под стъпка 1 в плана. Диаграмата обобщава ключовата
информация относно поведението, което цели избягване на неуспеха, представена в тази глава.
Друга диаграма, която ви улеснява в преценката на характеристиките на поведението, което цели
избягване на неуспеха, във връзка с поведенията, с цел внимание, власт и отмъщение, е
представена в приложение А, Обзорна диаграма на четирите цели на лошото поведение.
Най-полезни за определяне на това дали целта на лошото поведение е избягване на неуспеха са
догадките, които получаваме от реакцията на учителя и ученика. Водете записки за своите чувства и
за началния ви импулс за действие, когато ученикът се държи лошо, а също и за това как реагира
ученикът, когато се намесвате, за да прекратите поведението. Сигналите, които получаваме от
реакциите на учителя и ученика, съотнесени към всяка от четирите цели на лошото поведение, са
обобщени в приложение В, Сигнали за определяне целта на лошото поведение, получени от
реакцията на учителя и ученика, удобен справочник за повторна проверка на идентификацията на
конкретна цел.

59
 ГЛАВА 12: ДИАГРАМА
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО ЦЕЛИ ИЗБЯГВАНЕ НА
НЕУСПЕХ

Активно поведение за избягване на Пристъпи на фрустрация: ученикът губи

неуспех контрол, когато натискът за успех се усили.

Пасивно поведение за избягване на Ученикът отлага, не завършва проектите си,

неуспех развива временни неспособности, или
приема поведение, което наподобява
намалени способности за обучение.

Реакция на учителя спрямо Чувства: Лична загриженост.

поведението Импулс за действие: Предписателно или с
желание да се оставим на неуспеха.

Реакция на ученика спрямо Стил на реакцията: Зависим.

поведението Действие в отговор: Продължава да не
прави нищо.

Произход на поведението Правилото на червения молив.

Неоснователни очаквания от родители и
учители.
Вярата на ученика, че само перфектното е
приемливо.
Манталитета на звездата.
Поставянето на ударение върху
конкуренцията в класната стая.

Лъчът на надежда Възможно е учениците да поискат да успеят,

ако могат да бъдат уверени, че няма да
правят грешки и че ще постигнат някакъв
статус.

Принципи за превенция Поощрете ученика да промени възприятието

си за себе си от "не мога" на "мога." Помощ
за прекратяване на социалната изолация на
ученика, като го въвлечем в близки
отношения с нас и с другите ученици.

60
 ЛИЧНИ СТАНОВИЩА
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО, КОЕТО ИМА ЗА ЦЕЛ ИЗБЯГВАНЕ
НА НЕУСПЕХ

Дайте пример за активно и пасивно поведение с цел да бъде избягнат неуспеха, което сте
наблюдавали в своята класна стая.

Съгласни ли сте с предложените обяснения за произхода на поведението с цел да се .избегне

неуспеха? Защо "да" или защо "не"?

Лъчът на надежда в поведението, което има за цел да се избегне неуспеха, е в това, че учениците
могат да имат амбиция, която може да бъде подхранена. Съгласни ли сте с това изявление? Защо
"да" или защо "не"?

Довършете изречението: Когато бях дете, един от начините, по които се опитвах да избягна неуспех,
беше ......

61
Глава 13
КОГАТО ЦЕЛТА Е ДА СЕ ИЗБЕГНЕ НЕУСПЕХ: ИНТЕРВЕНЦИИ
Рядко можем да посочим точния момент на поведението, което има за цел да се избегне неуспеха,
тъй като това поведение обикновено не прекъсва уроците ни, не отвлича вниманието ни, нито
разрушава училищната собственост. Учениците, които се страхуват от неуспех, просто не
изпълняват работата си в училище, като тихичко се надяват, че няма да забележим това.
Както беше дискутирано в глава 12,учениците, които се ангажират в поведение с цел да избягнат
неуспех, не вярват в способността си да принадлежат по значим начин. Не се чувстват способни и,
вероятно, не знаят как могат успешно да създават връзки или да внасят своя принос. Докато имаме
нужда да им помогнем да създават връзки и да внасят своя принос, за да постигнем известна
промяна в представянето им в училище, първата ни стъпка е да им помогнем да се чувстват
способни.
Техниките за интервенция, които помагат ученикът да се чувства способен, могат да бъдат групирани
като осем стратегии:
• Модифицирайте методите за обучение.
• Осигурете наставничество.
• Обучете ги в позитивен начин да говорят за себе си.
• Превърнете грешките в нещо, което е в реда на нещата.
• Изградете им увереност.
• Концентрирайте вниманието върху минали успехи.
• Превърнете ученето в нещо осезаемо.
• Възнаграждавайте постиженията.

ПЪРВИТЕ ТРИ СТРАТЕГИИ

Стратегиите от 1 до 3 са специално предназначени за ученици, които се страхуват от неуспех.
Останалите пет стратегии за интервенция са също и стратегии за поощрение. Те са от помощ за
всички деца, но са особено полезни при ученици, които се страхуват от неуспех. Петте стратегии са
обобщени по-нататък в тази глава и са подробно обяснени в глава 14.

МОДИФИЦИРАЙТЕ МЕТОДИТЕ ЗА ОБУЧЕНИЕ

За модифициране на техниките за обучение се препоръчват две техники: използвайте конкретни
учебни материали и асистирано от компютър обучение, и преподавайте по една стъпка на определен
период от време.
ИЗПОЛЗВАЙТЕ КОНКРЕТНИ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ И АСИСТИРАНО ОТ КОМПЮТЪР ОБУЧЕНИЕ
Много ученици, особено по-малките, учат най-добре, когато използват материали, които могат да
видят, да почувстват и с които могат да манипулират. Преди повече от шейсет години Мария
Монтесори доказа, че децата, считани за неудачници от родителите и учителите си, могат с
подходящи материали да учат толкова добре, колкото и така наречените им по-будни връстници. За
да въведе тези ефектни резултати, Монтесори изработила и използвала учебни материали, които
отговаряли на следните критерии:
• ПРИВЛЕКАТЕЛНИ - Децата обичат да работят с материали, които са интересни и
разноцветни.
• САМО-ОБЯСНЯВАЩИ - Децата са мотивирани да работят, когато могат да определят
самостоятелно как се използват материалите.
• САМО-КОРИГИРАЩИ - Децата откриват, че да правиш грешки е нормално и в реда на
нещата, когато не е необходимо никой друг да знае колко грешки се правят, докато се учат на
новото умение.
• ПОВТОРНО ИЗПОЛЗВАЕМИ - Децата могат да упражняват задачите многократно, докато
постигнат съвършено владеене. След това същите материали могат да бъдат използвани
наново, за да доставят на децата радостта от многократния успех.
Учебните материали, които отговарят на четирите критерия на Монтесори, днес лесно се намират
във всяка класна стая. Нещо повече, съвременната технология е осигурила допълнително учебно
пособие, което придава ново измерение на методите на преподаване - компютърът. Въпреки че не е
конкретен, софтуерът в образованието притежава характеристиките на учебните материали на
Монсероти: той е привлекателен, само-обясняващ, само-коригиращ и повторно използваем. Ученици,
които не биха и мечтали за това да вземат писалка в часа, могат с часове да седят пред монитора,
работейки над основни умения.
Разбира се, компютърът не може да заеме нашето място. Но като помощници при преподаването на
основни умения, по-добри от компютрите трудно могат да се намерят. Въпреки че всички ученици
62
могат да извлекат полза от обучението, асистирано от компютър, тези, който имат по-ниски
постижения, поради действителен неуспех, получават особено голяма помощ от тях.
Характеристиките само-обясняващ, самогкоригиращ и повторно използваем, улесняват такива
ученици да поемат риска, което те никога не биха имали възможност да направят с традиционните
материали за обучение.
ПРЕПОДАВАЙТЕ ПО ЕДНА СТЪПКА НА ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ
Учениците, които се страхуват от неуспех, лесно се объркват. Те биха могли да бъдат изплашени и
отново да станат пасивни от сложна учебна задача, която е подходяща за съучениците им. Можем да
примамим тези ученици да се заемат със задачата, като я разделим на по-малки, прогресивно
развиващи се стъпки, така че да се намали възможността от правене на грешки. Можем да им
помогнем и по-нататък, като им даваме обратна връзка, след като са изпълнили всяка стъпка. Всеки
малък успех ще ги подтикне по-нататък, а всяка малка грешка ще бъде коригирана по-лесно,
отколкото множеството грешки, включително и цялата задача.

ОСИГУРЕТЕ НАСТАВНИЧЕСТВО
Много от учениците, които разкриват поведение, с цел да избягнат неуспех, са хванати във веригата
на неуспеха. 1 Пропуснали са да научат някои основни академични умения и тази празнина в
уменията прави учебната работа трудна и фрустрираща. Още повече, че тези ученици са загубили
увереност в опитите си да запълнят тази празнина, защото виждат съучениците си, които се справят
с учебните задачи с лекота. Докато увереността им се изплъзва, същото става и с мотивацията им,
което води до продължително слабо представяне и още повече подрива увереността. На това място
учениците сами не могат да направят много, за да счупят веригата на неуспеха. Най-добрата
надежда за тях е развиването на основни умения под ръководството на наставник, което прекъсва
веригата, като изтрива празнината, възстановява увереността и поощрява успеха. Ето някои от
формите на наставничество, от които учениците, които се страхуват от неуспех, могат да извлекат
най-голяма полза
ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОМОЩ ОТ УЧИТЕЛИТЕ
Повечето от учителите едва намират време да подготвят плановете за уроците и да свършат
канцеларските си задължения през "свободните" часове, през обедната почивка, или след училище.
Ако успеем да изстискаме още няколко свободни минути, можем да осигурим индивидуално
обучение. Ако, както обикновено, сме задушени под лавината от допълнителни задачи, трябва да
признаем тази реалност и да потърсим помощ другаде за учениците, които се нуждаят от това.
ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ ПРОГРАМИ
Въпреки че много от учениците, които се страхуват от неуспех, имат нормален коефициент на
интелигентност и нямат видими инвалидности, някои от тях са наистина увредени. Когато
предполагаме, че ученикът може.да се подготви за вътре-училищна възстановителна програма, се
изисква диагностично тестуване.
ВЪЗРАСТНИ ДОБРОВОЛЦИ
Много училищни области поддържат корпуси от възрастни доброволци, които идват в училище два
или три пъти седмично, за да работят с учениците. Доброволците, които се обучени както в учебните
техники, така и в техниките за поощрение, на които може да се разчита и които се наблюдават от
учителя, администраторите или съветниците, могат да осигурят наставничество за учениците, чийто
научен дефицит не е твърде голям.
НАСТАВНИЧЕСТВО ОТ ВРЪСТНИЦИТЕ
Много области са основали програми, според които учениците могат да помагат в обучението на
други ученици. От такива програми могат да извлекат огромна полза както наставникът, така и
наставлявания.
УЧЕБНИ ЦЕНТРОВЕ
Наставничеството от възрастни доброволци и от връстници обикновено става по време на редовните
учебни часове, което означава, че учениците може да пропуснат обучението в класната стая. Това е
една от причините напоследък да се разрастнат комерсиални учебни центрове, които предлагат
индивидуализиран учебен опит след училище, през почивните дни, или през време на ваканциите.
Персоналът, от който се състоят подобни центрове, има време и е обучен да осигурява дълбинно
диагностично тестуване, така че наставничеството да се прави по мярката на нуждите, които има
ученика. Най-добрите центрове подсигуряват разнообразни конкретни и абстрактни учебни
материали и гарантират ниско съотношение учител-ученик, което позволява преподаване по модела
по една стъпка за определен период от време, който укрепва всеки постигнат от ученика успех.
Много млади хора считат, че обучението изглежда много по-лесно извън обстановката на
конкуренция в училище, на ново място, където не са преживявали многократно неуспех.

ОБУЧЕТЕ ГИ ДА ГОВОРЯТ ЗА СЕБЕ СИ ПО ПОЗИТИВЕН НАЧИН

63
Учениците с поведение, чиято цел е избягване на неуспех, често развиват модел да говорят за себе
си негативно. Когато се изправят пред задачите, те могат да си мислят често: "Не мога да направя
това." или "Това е твърде трудно." или "Никога няма да направя това правилно." Подобен
накърняващ начин на обезценяване може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество, което
задушава инициативата на ученика и мотивацията му да учи. Като използваме няколко техники,
можем да помогнем на учениците да превърнат негативните вътрешни послания в позитивен порив
да говорят за себе си.
РАЗЛЕПЕТЕ В КЛАСНАТА СТАЯ ПОЗИТИВНИ НАДПИСИ
"Можеш, ако мислиш, че можеш!" беше посланието на табелата, окачена от г-жа Джонс, моята
учителка по алгебра в девети клас, преди много време. Четях тази табела всеки ден и позитивните й
думи постепенно въздействаха на подсъзнателната ми нагласа, че никога не се справям добре по
алгебра. Малко по малко, беше намалено въздействието на моя негативен начин да говоря за себе
си и се увеличи желанието ми да работя упорито по математика.
Разлепването на позитивни надписи по стените на класната стая изисква съвсем малко усилие.
Можем да помолим учениците да напишат - а може би и да илюстрират -НЯКОЛКО подобни надписа,
които могат да се сменят редовно. Ето някои възможни послания за тези надписи:
• Мога да го направя!
• Ще успея, с малко усилие.
• Аз съм достатъчно умен, за да свърша работата добре.
• Мога, когато си кажа, че мога.
• Мога да променя начина, по който мисля и се чувствам.
ЗА ВСЯКО ПОДЦЕНЯВАЩО ИЗКАЗВАНЕ ИЗИСКВАЙТЕ ДВЕ "НАДЦЕНЯВАЩИ'
Създайте правило, че на всяко негативно изказване за себе си, което учениците казват на глас,
трябва да противопоставят две "надценяващи" или позитивни изказвания. Подобна практика не само
помага на учениците да съсредоточат вниманието си върху начина, по който говорят за себе си, но
също така помага да бъде трансформиран негативния образ, който има самият ученик за себе си, в
позитивен. В началото учениците може да се чувстват малко глупаво от това да говорят хубави неща
за себе си. С времето и с практиката, обаче, надценяването става толкова автоматично, колкото и
подценяването, а когато това се случи, страхът от неуспех намалява.
ПЕТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ СТРАТЕГИИ ЗА ИНТЕРВЕНЦИЯ: ПРЕГЛЕД
Пет стратегии за интервенция, които са също и стратегии за поощрение на всички ученици, но са
особено полезни при работата с тези, които се страхуват от неуспех. Обясненията на специфичните
техники, които се отнасят да всяка една от тези стратегии, са представени в глава 14.
ПРЕВЪРНЕТЕ ГРЕШКИТЕ В НЕЩО, КОЕТО Е В РЕДА НА НЕЩАТА
Страхът от това, че може да направят грешка, държи учениците заклещени в коловоза на
поведението за избягване на неуспех. Те тълкуват всяка грешка, която направят, независимо колко
голяма или малка е тя, като доказателство, че никога нищо не могат да свършат както трябва. Можем
да им помогнем да приемат грешките като част от процеса на обучение. Техниките за това да
помогнем на учениците да приемат грешките си са:
• Говорете за грешките.
• Приравнете грешките към усилието.
• Сведете до минимум ефекта от правенето на грешки.

ИЗГРАДЕТЕ УВЕРЕНОСТ
Да бъде изградена увереност означава да се помогне на учениците, които се страхуват от неуспех,
да разберат, че успехът е възможен. Те имат нужда да вярват, че не само могат умело да
изпълняват задачи, но и че имат успех дори и само от това, че са онова, което са, независимо от
нивото на уменията им. Използвайте следните техники, за да помогнете в изграждането на
увереност:
• Концентрирайте вниманието върху усъвършенстването.
• Отбелязвайте приноса.
• Разчитайте на силните страни.
• Показвайте вяра в ученика.
• Признавайте трудността на задачата.
• Поставете времеви ограничения на задачите.

КОНЦЕНТРИРАЙТЕ ВНИМАНИЕТО НА УСПЕХА В МИНАЛОТО

Всеки ученик е преживял някакъв успех, въпреки че може да ни се наложи да копаем надълбоко, за
да намерим такъв пример при учениците, които избягват провала. Това, което те са добили в
науката, често е минимално, поради тяхната пасивност. Чрез повтарящо се напомняне за успеха,
който са имали в миналото, обаче, можем да изградим основа за усилието, което може да доведе до

64
големи постижения. Опитайте тези техники, за да помогнете вниманието да бъде концентрирано
върху успеха, който учениците са имали в миналото:
• Анализирайте успеха в миналото.
• Повтаряйте успеха в миналото.

ПРЕВЪРНЕТЕ НАУЧАВАНЕТО В НЕЩО ОСЕЗАЕМО

Много ученици мислят, че ако не могат да видят или да докоснат нещо, то не съществува. За
съжаление "научаването" е нещо, което е трудно да видим или да докоснем. За учениците, които
имат нужда от обратна връзка от сензорен тип, за да разберат, че научаването се е случило, трябва
да направим научаването колкото е възможно по-осезателно. Използвайте следните идеи, за да
направите научаването осезателно:
• Консерви "Аз мога."
• Албуми на постиженията.
• Бланки за проверка на уменията.
• Диаграми на потока от идеи.-
• Разговори за вчера, днес и утре.

ПРИЗНАЙТЕ ПОСТИЖЕНИЯТА
Ако учениците получаваха толкова признание за постиженията си, колкото получават за грешките си,
поведението, което цели да бъде избягнат неуспеха, би могло да бъде отстранено. Трябва да се
признае постижението или усъвършенстването във* всяка област - без значение колко незначителна
изглежда тя. Когато учениците, които се страхуват от неуспех, получат признание от другите,
особено от учителите и съучениците си, те започват да се чувстват способни и да вярват, че могат
успешно да създават връзки и да допринасят. Техниките, които помагат да се признаят постиженията
на учениците, са:
• Аплодисменти.
• Овации с ръкопляскане и изправяне.
• Звездички и лепенки,
• Награди и събрания.
• Изложения.
• Позитивни паузи.
• Самоодобрение.

ПРЕДПРИЕМЕТЕ СТЪПКА З.ИЗБЕРЕТЕ ТЕХНИКИ ЗА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Ако сте се убедили, че ученикът, който е субект на вашият училищен план за действие, има за цел да
избегне неуспеха, изберете няколко от техниките за интервенция, описани в тази глава, и изброени в
диаграмата на глава 14.
Изберете интервенцията на основата на следните фактори:
• възраст на ученика
• кое според вас е най-разумно
• кое отговаря на вашия стил на преподаване и на вашата личност
Запишете избраните техники под стъпка 3 на училищния план за действие. При изпълнението на
тази стъпка, имайте предвид, че интервенцията не означава наказание. Вместо това мислете за
интервенцията като за пътеводител с двояка цел: да прекрати поведението, което се развива в
момента, и да повлияе на ученика в бъдеще да избере по-подходящо поведение.
В приложение С е представена обобщаваща диаграма, която съдържа интервенциите, препоръчвани
за всяка от четирите цели на лошото поведение, Обобщаваща диаграма на интервенциите.

65
ГЛАВА 13: ДИАГРАМА
ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ ПОВЕДЕНИЕ, ЧИЯТО ЦЕЛ Е ДА БЪДЕ ИЗБЯГНА Т
НЕУСПЕХ

Обща стратегия Техники

Модифицирайте методите на Използвайте конкретни учебни материали и

обучение. компютър-асистирано обучение.
Преподавайте по една стъпка за определен
период от време.

Осигурете наставничество Допълнителна помощ от учителите.

Възстановителни програми. Възрастни
доброволци. Наставничество от връстници.
Учебни центрове.

Обучавайте ги да говорят за себе си Залепете позитивни надписи в класната

по позитивен начин стая.

Изисквайте по две "надценявания" за всяко

подценяване.
Преди всяка задача поощрявайте
позитивния начин да говорят за себе си.
Превърнете грешките в нещо, което е в реда
на нещата.
Говорете за грешките. Приравнявайте
грешките към усилието. Сведете до
минимум ефекта от правенето на грешки.

Изградете увереност Фокусирайте вниманието върху

усъвършенстването. Забелязвайте приноса.
Разчитайте на силните страни. Показвайте
вяра в учениците. Признайте трудността на
задачата. Поставете ограничения на
времето за задачата.

Концентрирайте вниманието на успеха Анализирайте успеха в миналото.

в миналото
Повтаряйте успеха в миналото. Направете
научаването осезаемо. Консерви "Аз мога."
Албуми на постиженията. Бланки за
проверка на уменията. Диаграма на потока
на идеи. Разговори за вчера, днес и утре.

Признавайте постиженията Аплодисменти.

Овации с ръкопляскане и изправяне.
Звездички и лепенки.
Награди и събрания.
Изложения.
Позитивни паузи.
Самоодобрение.

66
 РАЗДЕЛ 6
ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ ЗА ПОДКРЕПА: ИЗГРАЖДАНЕ НА
САМООЦЕНКА
Можем да помогнем на учениците да се чувстват свързани с нас, като формираме с тях А+
отношения. Отношението А+ е такова отношение, което включва много приемане, внимание,
признание, утвърждаване и обич. Когато моделираме тези пет А, ние учим учениците как да създават
и поддържат позитивни отношения със своите връстници, и ги поощряваме да станат по-
възприемчиви спрямо усилията ни да ги дисциплинираме, да ги обучаваме или да им помагаме по
други начини.

Глава 14
КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТ СПОСОБНИ

Ако програмата ни за дисциплина включваше само стратегии за интервенция за момента на

поведението, бихме могли да бъдем съвсем сигурни, че учениците отново ще се държат лошо - днес,
утре или вдругиден. Единственият начин да спрем трайно лошото поведение е като повишим
самооценката на учениците. Кубчетата, от които се изгражда самооценката, са същите три С, които
помагат на учениците да чувстват, че принадлежат /глава 2/. Когато учениците вярват, че са
способни и знаят, че могат да създават връзки и да допринасят, те повече нямат нужда да се
ангажират с лошо поведение, за да се опитват да задоволят потребността си да принадлежат.
Можем да научим учениците да задоволяват трите С, като използваме стратегиите за поощрение.
Нашата позитивна реакция спрямо подходящото поведение може да направи повече, за да убеди
учениците да продължат подобно поведение, отколкото ще направят всички интервенции на света.
За щастие повечето от стратегиите за поощрение не са нито трудни, нито времеемки. Просто трябва
да си даваме сметка за тях и да се ангажираме в ежедневното им използване.
Когато изпълняваме стратегиите за поощрение, трябва да признаем, че съществува една важна
променлива, която се отразява на способността ни да поощряваме - нашата емоционална реакция
спрямо определено лошо поведение. Да даваме поощрение в по-висока степен от нормалното на
учениците, които се страхуват от неуспех, например, е обикновено лесно, макар че отнема време.
Такива ученици не прекъсват работата в класната ни стая, така че реакцията ни спрямо тях е на
загриженост и съчувствие. Естествено е да искаме да им помогнем. От друга страна, да се
поощряват, дори и на нормално ниво, учениците, които се стремят към власт, може да ни се
сторинепреодолимо. Това е така, защото емоционалната ни реакция спрямо-тези ученици е
негативна. Поведението им прекъсва работата в класната стая и ни кара да чувстваме яд и
фрустрация.
Ако непрекъснато взимаме предвид това, че емоционалната ни реакция варира според поведението
в момента, ще се чувстваме по-малко обезкуражени, когато се опитваме да окуражим учениците си,
особено тези, които се стремят към власт или отмъщение.
МОТИВАТОР НА УСПЕХА: НИВОТО "АЗ МОГА"
Един от най-точните начини за предсказване на успеха в училище е "аз мога" нивото на ученика.
Нивото "аз мога" е много по-полезен мотиватор, отколкото нивото на коефициента за
интелигентност. Учениците, които вярват в способността си да овладеят изискваната учебна задача,
обикновено успяват /ако приемем, че методите на преподаване и материалите са подходящи за
тяхното ниво на развитие/. Успехът им е не само академичен, но и емоционален. Те се чувстват
доволни от себе си, защото са удовлетворили едно от трите С - да се чувстваш способен.
Можем да работим в посока на повишаване на нивото аз-мога на учениците чрез използване на
техниките за поощрение, които са описани в тази глава. Техниките са групирани според пет основни
стратегии.

СТРАТЕГИЯ 1: ПРЕВЪРНЕТЕ ГРЕШКИТЕ В НЕЩО, КОЕТО Е В РЕДАНА НЕЩАТА

Страхът от това да не направят грешка подкопава нивото аз-мога на ученика. Когато премахнем този
страх, ние премахваме едно голямо препятствие към чувството, че си способен. Няколко ефективни
техники могат да ни помогнат да направим това.
Говорете за грешките. Младите хора често проявяват селективност в наблюденията си. Те
забелязват собствените си грешки, но не и тези на другите. В резултат на това те се убеждават, че
всички други са по-добри, по-умни и по-способни от тях. Нашата работа е да преразгледаме тази
гледна точка като помогнем на учениците да разберат, че всички правят грешки, че никой не е
съвършен.
Когато учениците започнат да говорят за грешките, те скоро откриват, че да се правят грешки е
67
естествена част от процеса на обучение. Играта на "Паролата на класната стая" осигурява
безболезнен формат за започване на такава дискусия. Когато звънецът звънне, за да отбележи
обедната почивка или смяната на часовете, можем да застанем на вратата и да съобщим, че
паролата за напускане е да се каже една грешка, направена наскоро. Всякаква грешка ще свърши
работа, независимо дали се е случила в къщи, в училищния автобус или в час.
В началото учениците може би няма да харесат тази игра. След като за провала се говори открито
толкова рядко, някои ученици мислят, че ако разкрият грешките си пред останалите, мълнията ще ги
удари на място. За да разберат, че страхът им е безпочвен, учениците имат нужда да чуят, че и ние
правим грешки. Като споделяме с учениците собствените си грешки, можем да им помогнем да
научат, че грешките са нормална част от живота на всеки и следователно те повече няма да се
чувстват самотни в способността си да объркват нещата.
Когато както ние, така и учениците ни, свикнем да говорим за грешките, можем да намалим фокуса
на паролата до: "Назовете една грешка, която, направихте по /английски, алгебра, социални науки/ и
какво научихте от тази грешка." /Разбира се от тази парола не сме освободени и ние!/ Като отговарят
на "тази парола, учениците разбират, че правенето на грешки е неделима част от процеса на
обучение.
Можем да разширим играта с пароли, като добавим следния въпрос: "Какво можеш да направиш за
да не повтаряш отново тази грешка?" Отговорът на този въпрос помага на учениците да разберат, че
най-важното не е да избягваш грешките, а да си способен да си представиш какво следва след това.
Когато чуват как другите планират да поправят грешките си, те откриват стратегии за справяне със
собствените си грешки.
Приравнете грешките към усилието. Трябва да признаем, че повече грешки се правят от активните
хора, отколкото от пасивните и. че активното участие е желателно. Освен това можем действително
да награждаваме грешките с ентусиазирани забележки, като така мотивираме ученика да продължи
да работи. Подобни коментари са подходящи, когато учениците, които наистина се опитват, грешат:
• Направи грешка. И какво? Сега нека да видим какво може да се научи от нея.
• Тази грешка не е голяма. В края на краищата, ако ти никога не грешиш по /английски,
алгебра, социални науки/, аз нямаше да имам работа!
Някои проницателни ръководители в производството присъждат награди за творчески идеи, които се
провалят. Подобни награди поощряват дивергентното мислене и опитите, които често водят до
успешни нововъведения. Може би подобна практика би могла да работи и в класната стая.
Сведете ефекта от допускането на грешки до минимум. Като част от професията, учителите
обикновено са ориентирани към грешките, като приемат задачата да поправят грешките на
учениците, включително и поведението им. Спомнете си за "правилото на червения молив," отдавна
приетата в образованието практика да се отбелязват с дебел червен молив грешките в работите на
учениците /глава 12/. За да сведем до минимум ефекта от допускането на грешки, и така да
помогнем на учениците да се чувстват способни, трябва да престанем да подчертаваме всяка
грешка. Листата, подчертани с червено могат да бъдат твърде объркващи за учениците, особено за
тези, които вече имат ниска самооценка и се чувстват неспособни.
Това не означава, че не можем да критикуваме конструктивно и да молим учениците да поправят
грешките си. То просто означава, че трябва да преоценим задачата да поправяме, като я разделим
на малки стъпки, които учениците могат , да изпълнят. Можем да направим това, като караме
учениците да концентрират вниманието си в поправянето само на една или две грешки или на един
вид грешки за определен период от време.

СТРАТЕГИЯ 2.ИЗГРАДЕТЕ УВЕРЕНОСТ

Учениците трябва да имат увереност, че успехът е възможен. За да им помогнем да изградят такава
увереност, можем да използваме няколко техники, които поставят ударение върху позитивната
обратна връзка.
Концентрирайте вниманието върху усъвършенстването. Ако чакаме дотогава, докато едно дете
изпълни безгрешно задачата, за да кажем нещо позитивно, може би ще чакаме вечно. Ако вместо
това посветим повече интерес на процеса на учене, отколкото на продукта, ще забелязваме и ще
възнаграждаваме всяка малка стъпка напред.
Аксиомата, че "Всичко, което си струва да бъде направено, си струва да бъде направено добре"
ограничава възможностите. В края на краищата никога не бих целунала някого, ако трябва да го
направя добре от първия път! По-подходящ лозунг, с който може да се живее, който поощрява
чувството, че си способен е "Всичко, което си струва да бъде направено, си струва да бъде
направено."
Когато отбележим, че ученикът се е усъвършенствал, концентрираме вниманието си върху това,
което ученикът може да направи днес, а не върху това, което се надяваме той да може утре. Не
сравняваме работата му с ничия друга работа, нито с диаграмите за нивото на успеха.

68
Отбелязвайте приноса. Учениците, които се страхуват от провал, могат да откажат да напишат
каквото и да било на листа, защото всички грешки ще бъдат записани завинаги и всички ще ги
виждат. Все пак страхът им може да не се простира вън от края на листа. Такива ученици често имат
желание да участват активно в дискусиите в клас и в груповите задачи. Можем да посочим ползата
от този принос на учениците, на съучениците им и на техните родители. Тъй като способността да
допринасяш е едно от трите С-та на това да принадлежиш, ■ трябва да забелязваме и поощряваме
това поведение колкото е възможно повече. Едното С води към следващото - днешният принос
повишава чувството, че сме способни, което ще имаме утре.
Разчитайте на силните страни. Всеки ученик има свои силни страни, без значение колко добре са
скрити. По-напред в книгата говорихме за това, че трябва да търсим доброто във всеки ученик, за да
бъдем способни да изградим здрави отношения /глава 11/. По подобен начин можем да търсим
силните страни, върху които да изградим академичните умения. Когато забележим блясъка на
златото, можем направо да го кажем на ученика, или да го напишем на листа с работата им. Те имат
нужда да чуват за силните си страни често и в подробности.
Докато растяхме на много от нас им беше казвано, че "носовете ни ще се вирнат," ако се хвалехме
или изказвахме комплименти за себе си. Каква глупост! Ако не можем да говорим за това, което
можем да правим добре, как изобщо е възможно да се чувстваме способни? Способността да
признаваме и да говорим за силните си страни е мощен мотиватор и фактор за изграждане на
самооценката. Можем да помогнем на учениците да концентрират вниманието си върху силните си
страни, като играем една разновидност на играта "Паролата на класната стая", в която молим всеки
ученик, преди да излезе от класната стая и да приключи с часовете за деня, да спомене една силна
страна на личността си, положителна характеристика или талант.
Показвайте вяра в учениците. Нашата вяра в учениците ни се отразява в очакванията ни. Ниското
ниво на очаквания показва ниско ниво на доверието. По-високите очаквания показват повече
доверие, доколкото очакванията са реалистични, а уроците са подходящи. За да покажем искрено
вярата си в способностите на нашите ученици, можем да подготвим подходящи за техните
способности упражнения. Нещо повече, позитивни забележки като "Ти можеш да се справиш," 'Ти си
от този тип ученици, които могат това," и "Ти знаеш, че можеш да се справиш" показват нашата вяра
в учениците ни.
Признавайте трудността на задачата. Много ученици, особено тези, които се опитват да избягнат
неуспеха, възприемат като трудна всяка нова задача. Трябва да признаем тяхната гледна точка.
Един от начините да направим това е като избягваме да омаловажаваме една задача, като й
поставяме етикет "лесна." Ако учениците се провалят с такава "лесна" задача, естествено, те
приемат, че сигурно са глупави. Вместо това трябва да подкрепим чувствата на учениците и да
утвърдим техните способности: "Знам, че това е трудно. Задръж се малко по-дълго време на него.
Бас държа, че ще му хванеш цаката." Когато учениците успеят със задача, на която сме поставили
етикет "трудна," тяхната самооценка здраво се покачва.
Ограничавайте задачите във времето. Поставянето на ограничения във времето за решаване на
една задача, която учениците възприемат като трудна, може да бъде полезна техника. Когато
учениците знаят, че трудната работа няма да продължи вечно, задачата може да изглежда по-
поносима. Учениците трябва да признаят, че времевите ограничения се отнасят само до това, колко
дълго трябва да работят преди да спрат. Ако искат да продължат работа, след като времето е
изтекло, могат да бъдат поощрени да го направят. В противен случай, натискът от страна на
ограниченото време ще създаде по-голям стрес и по-голяма съпротива.

СТРАТЕГИЯ З:.КОНЦЕНТРИРАЙТЕ ВНИМАНИЕТО ВЪРХУ УСПЕХА ОТМИНАЛОТО

Когато бях малка, родителите и учителите ми често изтъкваха това, което правех погрешно, с
надеждата, че ще ме мотивират да се справям по-добре в бъдеще. Днес много психолози в областта
на образованието ни казват, че вярно е точно обратното. Начинът да се мотивират за успех младите
хора е като им се изтъква всичко, което правят добре. Казват ни, че успехът гради успех и поради
това трябва да концентрираме вниманието си върху миналите постижения на ученика, за да сме
уверени, че добрата им работа ще продължи.
Анализирайте успеха от миналото. Трябва да направим нещо повече от това просто да изтъкнем
успеха, казва Бернард Уайнър, който разви теорията за приписване на успеха.-1 Уайнър твърди, че
повечето от нас приписват успеха си на пет фактора:
• вярата ни в нашите способности
• усилията ни
• помощта от другите
• трудността на задачата
• късмета
Учениците контролират само два от тези фактори - вярата им в техните способности и количеството

69
усилия, които са вложили. Те не могат да решат колко помощ ще получат от другите, колко трудна
ще бъде задачата, или дали късметът ще е на тяхна страна.
Можем да помогнем на учениците да разберат, че двата фактора, които те контролират, са най-
важните компоненти на успеха. Можем да ги попитаме: "Знаеш ли защо успя в тази задача?" Ако
отговорят, че това е така, защото "им сече пипето" или защото са се опитвали толкова упорито,
можем да подсилим тяхното възприятие, като се съгласим с тях. Ако отговорът им е, че са получили
помощ, можем да възразим: "Да, истина е, ти получи помощ, но ти положи усилие и доказа, че имаш
способности." Ако кажат, че задачата е била лесна, можем да отговорим: "Твоите способности и
усилията ти я направиха да изглежда лесна." Ако заявят, че е било просто късмет, можем да кажем:
"Ти сам предизвика своя късмет, като използва способностите си и направи необходимото усилие."
Можем да предизвикаме учениците да повторят отново задачата, така че да могат да докажат на
себе си, че те сами създават успеха си. Чрез продължителен анализ на миналите успехи по този
начин, ние не само помагаме на учениците да повярват в собствените си способности, но ги и
поощряваме да продължават да правят усилия да учат.
Повтаряйте успеха в миналото. Докато движението напред, към нови учебни задачи, е важно,
еднакво важно е и за момент да останеш на едно място, да вкусиш и да повториш днешния успех.
Едно познато явление, наблюдавано в класната стая, придава правдоподобност на това изявление -
ентусиазма, който проявяват учениците в попълването на стари работни бланки отново и отново.
Много учители поставят кутия с допълнителни работни бланки в дъното на стаята, за да могат
учениците да ги преговорят, когато имат време. Някои ученици биха попълнили с радост по десет
копия от една и съща стара бланка за работа по математика, но горчиво биха се оплаквали от
работата днес. Когато учениците повтарят вчерашната си работа, те използват умения, които са |
овладели, като поради това правят по-малко грешки и преживяват повече успех.
Възрастните също обичат да повтарят успеха от миналото. Колко от нас си имат любимо меню за
събиранията на вечеря, които постоянно приготвяме? Ако трябваше да изпробваме различно меню
всеки път, когато се забавляваме, навярно бихме престанали да каним гости на вечеря, за да
избегнем неудобството от спадналите суфлета и изгорено печено!

СТРАТЕГИЯ 4:ПРЕВЪРНЕТЕ УЧЕНЕТО В НЕЩО ОСЕЗАЕМО

Една от причините, поради които малките ученици не вярват в способностите си е, че те не могат да
видят напредъка си. Оценките и резултатите от тестовете -обичайните нивелири за измерване на
прогреса, не винаги дават нужната информация. Един ученик, например, който получава С в два
последователни часа на оценяване, може да приеме, че не е направил никакъв прогрес. Учениците в
началното училище често получават само оценки задоволително и незадоволително, които не
разкриват нищо за техния напредък. Трябва да превключим от "К'во шъ получа?" към "К'во шъ
науча?"
Консерви "Аз-мога". По-малките ученици могат да си направят консерва "аз-мога" като украсят със
самозалепваща се хартия една голяма консервена кутия от сок. В консервата си, те слагат ленти
хартия, на които са записали уменията, които са овладели, като четене или правопис на думи и
факти от аритметиката. Когато консервата им се напълни, учениците могат с гордост да изтъкнат
новите неща, които са научили. Консервата "аз-мога" е полезна и при родителски срещи, защото
съдържа конкретни доказателства, че детето напредва.
Ауми на постиженията. По-големите ученици могат да си направят албум на постиженията - 2,като
използват за това специални папки, хартия, разделители на темите и украса - например лепенки и
блясък. В албумите си, в разделите, отбелязани с разделители със заглавия като "Задачи по
математика, които мога да решавам," "Книги, които съм прочел," "френски глаголи, които мога да
спрягам," учениците могат да начертаят диаграма на своя напредък, като записват новите умения,
които са овладели. Идеята за албума работи добре и когато е отнесена към областта на един
предмет, като заглавията отразяват подходящи за предмета категории. Албумът на един
осмокласник по английски език, например, би могъл да съдържа: "Новите думи, които овладях,"
"Правила на граматиката и пунктуацията, които научих," "Литература, която прочетох" и "Умения в
писането, които разкрих."
Учениците никога не бива да сравняват своите албуми на постиженията. Ударението трябва да бъде
единствено върху личното развитие, като се помага на учениците да видят кое е това, което са
научили днес, а не са знаели вчера. Албумите на постиженията са също от голяма помощ по време
на срещите с родителите, тъй като представляват осезаем запис на напредъка на ученика.
Списъци на уменията. Много училища и училищни системи са установили списъци на основните
умения, които се изучават на всяко ниво, по всеки предмет. Учителите обикновено използват този
списък, когато подготвят уроците и когато пишат доклади за родителите относно напредъка на
ученика. Подобни списъци също помагат на учениците да се чувстват способни, защото с всяко
следващо умение, което могат да отметнат, нивото на тяхното аз-мога расте.

70
Диаграма на потока от концепции. Подобна диаграма придружава почти всяка, публикувана с
комерсиална цел, академична програма. Диаграмата изброява концепциите и уменията, въведени в
програмата и описва къде и кога се появяват те. Повечето учители използват диаграмата предимно
за да планират часовете, но те могат да се използват и за да се помогне на учениците сами да
планират напредъка си. Възможно е диаграмата да се нуждае от опростяване, за да може да се
използва от по-малки ученици, но дори и те могат да извлекат полза от това да знаят къде отиват,
кога ще стигнат там и край кои крайпътни камъни ще минат по пътя си.
Разговори за вчера, днес и утре. Честите разговори за вчера, днес и утре са полезни във връзка с
предходните техники, предложени към тази стратегия. Можем да кажем на ученика, например:
"Спомняш ли си, когато не можеше да пишеш правилно много думи? Погледни сега колко много думи
има в консервата ти Аз-мога!" Когато дискутираме по такъв конкретен начин прогреса, който ученикът
е направил, ние увеличаваме безмерно увереността и самооценката. Нещо повече, провалът не
изглежда толкова ужасен и неизбежен, когато говорим за прогреса често.
Разговорите относно утрешния ден, които се основават на миналите успехи, помагат на учениците да
очакват бъдещ успех: "Погледни колко точки от списъка си овладял този месец. Колко още мислиш,
че ще можеш да овладееш през следващия?" Подобно очакване е чудесен мотиватор за убеждаване
на учениците да се занимават с трудните задачи.

СТРАТЕГИЯ 5.ПРИЗНАЙТЕ ПОСТИЖЕНИЯТА

За да продължат да желаят прогрес, учениците трябва да получават признание от другите за
прогреса, който вече са постигнали. Ето някои ефективни техники за признаване на постиженията:
Аплодисменти. Аплодисментите казват: "Ура! Ти успя!" Когато аплодираме, не е нужно да
ръкопляскаме, но въодушевлението ни трябва да бъде не по-малко очевидно. Можем да аплодираме
постиженията както в училище, така и извън него, както в академичната, така и в неакадемичната
сфера. Аплодисментът трябва да бъде специфичен и лишен от оценка, без сравнения и без
споменаване на минали или бъдещи очаквания.
Един от най-добрите начини за аплодиране е като просто забележим ситуацията и я предадем
обратно на ученика. "Хей, Моника, погледни колко ясно очерта причините, довели до гражданската
война." "Поздравления, Монро! Виждам, че скицата ти е била избрана за картина на седмицата в
часа по рисуване."
Аплодирането е необходимо винаги, когато учениците показват позитивно поведение в ситуация,
която по-рано им е причинявала трудности. Забелязали сме, например, че Куентин, който се е
оттеглял от часовете по гимнастика, най-после участва активно в една игра. Можем да утвърдим този
добър пример, който той сам дава на себе си, като кажем: "Хей, Куентин! Видях те как викаш за
съотборниците си, докато чакаш своя ред."
Овации с ръкопляскане и изправяне. Можем да поощрим учениците да засвидетелстват
признание за постиженията на своите съученици, като ръкопляскат и се изправят. Този, който
получава овациите, се чувства забелязан, оценен и специален. Повечето ученици обичат да бъдат в
центъра на вниманието, дори и за малко. Това не струва нищо, отнема малко време, осигурява
промяна в темпа на работа и освобождава насъбраната енергия на целия клас.
Звездички и лепенки. По-малките ученици обичат признанието, което им се оказва със звезди и
лепенки. Едно щастливо лице на работната бланка, или една голяма златна звезда на яката на
ризата, казват: "Забелязах постижението ти и се гордея с теб."
Награди и събрания. Всички видове дипломи и награди могат да бъдат раздавани в класната стая,
в столовата или по време на събрания. Колкото повече постижения намерим за отбелязване,
толкова по-позитивна става атмосферата в класната стая и училищната обстановка. Все пак не
забравяйте да признаете увеличените усилия и по-доброто представяне, а не само "най-доброто."
Умният персонал на едно училище използва гуменките от помещението за изгубени вещи, които
никой не е потърсил, боядисва ги златни и ги подарява на заслужилите ученици като "Наградата
Златна Гуменка за Усилия в Бягството."
Изложения. " Чрез дъските, на които се окачват бюлетини, показните витрини и представянето в
други класни стаи, можем да рекламираме постиженията на ученика. Можем също и да поканим
родителите, за да разгледат специални изложения на работата на учениците и можем да
публикуваме съобщения за постиженията на учениците в местния вестник.
Позитивна пауза. Всички знаят, че учениците, които са били изпратени в пауза в кабинета на
директора, са в беда. Негативният образ на училищния администратор може да бъде променен, ако
започнем да изпращаме ученици в кабинета за позитивна пауза, или за да получат признание от
директора за своите постижения. Можем да изпращаме учениците за изказване на признание и при
съветниците, библиотекарите, специалистите по обучение или при доброволците. Позитивната пауза
е особено силна техника, която може да се използва при ученици, които се страхуват от неуспех.
Когато тези ученици получат признание от членове на персонала, тяхното ниско мнение за себе си

71
започва да се променя към по-добро.
Учителите в класната стая могат да осигурят още един вид позитивна пауза. Отделянето на малко
време в края на часа, за да поговорят сами с ученика, който е заслужил признание, може да бъде
мощен фактор за мотивация. Можем да отделим няколко минути по време на обяда, свободните
часове или след училище, за да връчим подобна похвала. Не е необходимо да правим нищо особено
по време на позитивната пауза, нито е необходимо тя да продължи дълго. Нашето присъствие и
нашето цялостно внимание е това, което значи толкова много за ученика. Дори и по-големите
ученици оценяват вниманието на учителя, макар и много от тях да не биха го признали, от страх да
не получат етикета "любимец на учителя."
Самоодобрение. Обучаването на учениците сами да разпознават собствения си успех е от жизнено
значение. В противен случай те могат да станат зависими от одобрението и да чакат останалите да
забележат това, което са направили, вместо да потърсят самоодобрението в себе си. Един от
начините да улесним самоодобрението е като помолим всеки ученик да декларира един свой личен
успех, който заслужава признание. В началото изпълнението на тази молба ще бъде трудно и
объркващо за много ученици, особено за тези, които се страхуват от провала. След време, обаче,
учениците не само свикват с процедурата, но и се научават да изпитват удоволствие от добрите
чувства, които избликват от разговора за техните постижения.

ЗАПОЧНЕТЕ СТЪПКА 4: ИЗБЕРЕТЕ ТЕХНИКИ ЗА ПООЩРЕНИЕ, ЗА ДА ИЗГРАДИТЕ

СПОСОБНОСТТА
Няма ограничения в броя на техниките за поощрение, които можете да използвате, за да помогнете
да се повиши самооценката на ученика, който е субект на вашия училищен план за действие. Сега
започнете като изберете няколко от техниките, които специално подпомагат изграждането на
чувството за способност. Тези техники, които са обобщени в диаграмата към глава 14,са полезни за
всички ученици, но от тях извличат полза особено учениците с поведение, което има за цел да се
избегне неуспеха. Тъй като тези ученици отказват да опитват, те имат особена нужда от повишение
на нивото аз-мога, за да започнат да вярват, че са способни не само да опитват, но и да успяват.
За разлика от интервенциите, техниките, които избирате, не са директно свързани с целта на лошото
поведение на ученика. Спомнете си някои от позитивните поведения на ученика и изберете техники,
които ще укрепят тези поведения. В края на краищата, вие не желаете да поправите онова, което не
е добре, с цената на това да пренебрегнете това, което е добре!
Под стъпка 4 в плана за действие, бъдете колкото е възможно по-специфични относно "техниките за
способностите," които сте избрали. Отбележете как и кога мислите да използвате техниките. Колкото
повече подробности включите, толкова по-ефективен ще бъде плана ви.
Помнете, че под стъпка 4 трябва да прибавите и начините, по които ще помогнете на ученика да
създава връзки /глава 15/, както и техники за поощрение, които помагат на ученика успешно да
допринася /глава 16/.
Обобщаваща диаграма на всички техники за поощрение е представена в приложение 0,Блокчетата,
които изграждат самооценката.

72
 ГЛАВА 14:
ДИАГРАМА КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТ СПОСОБНИ

Обща стратегия Техники

Превърнете грешките в нещо, Говорете за грешките Приравнете

което е в реда на нещата грешките към усилията. Сведете до
минимум ефекта от допускането на грешки.

Изградете увереност Концентрирайте вниманието върху

развитието

Забелязвайте приноса. Разчитайте на

силните страни. Показвайте вяра в
учениците. Признавайте трудността на
задачата. Ограничете задачата във
времето.

Концентрирайте вниманието върху Анализирайте успеха в миналото.

успеха в миналото Повтаряйте успеха в миналото.

Превърнете научаването в нещо Консерви "Аз мога." Албуми с

осезаемо постиженията. Списъци на уменията.
Диаграми с потока от концепции. Разговори
за вчера, днес и утре.

Признавайте постиженията. Аплодисменти.

Овации с ръкопляскане и изправяне на
крака.
Звездички и лепенки.
Награди и събрания.
Изложения.
Позитивни паузи.
Самоодобрение.

73
 САМОПРЕЦЕНКА
КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТ СПОСОБНИ

По-долу са изброени предложените техники, с които помагаме на учениците да се

чувстват способни. До всяка от тях напишете символа, който е подходящ за вас:
* Означава техника, която редовно използвате.
А Означава техника, която е подходяща за вашите ученици.
? Означава техника, която имате нужда да си изясните, или за която искате да
помислите известно време.
Т Означава техника, за която имате нужда от повече тренинг.
X Означава техника, която планувате да използвате през следващия месец.

Стратегия 1: Превърнете грешките в нещо, което е в реда на нещата.

____ Говорете за грешките.
____ Приравнявайте грешките към усилието.
____ Сведете ефекта от допускането на грешки до минимум.

Стратегия 2: Изградете увереност.

____ Концентрирайте вниманието си върху развитието
____ Забелязвайте приноса.
____ Разчитайте на силните страни.
____ Показвайте вяра в учениците.
__ Признавайте трудността на задачата.
____ Поставете ограничения на задачата във времето.

Стратегия 3: Концентрирайте вниманието върху успеха в миналото

____ Анализирайте успеха в миналото.
____ Повтаряйте успеха в миналото.

Стратегия 4: Превърнете научаването в нещо осезаемо.

____ Консерви "Аз мога."
____ Албуми с постиженията.
___ Списъци на уменията.
____ Диаграма с потока от концепции.
____ Разговори за вчера, днес и утре.

Стратегия 5: Признайте постиженията.

____ Аплодисменти.
____ Овации с ръкопляскане и изправяне на крака.
____ Звездички и лепенки.
____ Награди и събрания.
____ Изложения.
____ Позитивни паузи.
____ Самоодобрение.

74
ГЛАВА 15
КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА СЪЗДАВАТ ВРЪЗКИ
Можем да помогнем на учениците да се чувстват свързани с нас, като изграждаме с тях А+
отношения. Едно отношение А+ включва много приемане, внимание, оценяване, одобрение и обич.
Когато моделираме тези пет А, ние учим учениците как да създават и да поддържат позитивни
отношения с връстниците си и ги поощряваме да станат по-възприемчиви към усилията ни да ги
дисциплинираме, да ги обучим, или да им помогнем по друг начин. Когато им откажем тези А-та,
много е вероятно учениците да станат враждебни и да не са склонни към сътрудничество. Тази глава
дискутира това, как можем да приложим известни дози А по най-различен начин, за да помогнем на
учениците да създават връзки.

ПЕТТЕ А-та

ПРИЕМАНЕ
Барбара Кларк пише: "Най-критичното поведение, което може да преживее едно дете, е пълното
приемане като личност. това е. от всички подаръци, които могат да бъдат дадени, този води до най-
голямо израстване." Въпреки че знаем, че израстването е основна функция на обучението, ние не
можем да основаваме приемането на учениците си върху израстването, което е възможно, би
трябвало, или трябва да постигнат. Нужно е да ги приемаме с цялото си сърце, такива, каквито са в
момента -изпълнени с дяволии, недостатъци и грешки. Приемането на всеки ученик трябва да бъде
искрено и безусловно.
Приемането е като чадър над другите четири А-та. То е основното отношение, което ни позволява
свободно да даваме внимание, да оценяваме, да одобряваме и да обичаме. Когато проявяваме тези
други А-та, можем да бъдем сигурни, че учениците се чувстват приемани.
ДА ПРИЕМАМЕ НЕ ПОСТЪПКАТА, А ТОЗИ, КОЙТО Я ИЗВЪРШВА
Глава 9 включва съвети за това как да изразяваме неодобрение по отношение на постъпките, без да
отхвърляме този, който ги извършва. Учениците имат нужда да вярват, че те все още са достойни
човешки същества, дори и тогава, когато поведението им е неподходящо. Това им помага да
съхранят достатъчно самооценката си, така че да могат да изберат в бъдеще по-подходящо
поведение.
ДА ПРИЕМАМЕ ЛИЧНИЯ СТИЛ НА УЧЕНИКА
Когато учениците започнаха да се явяват в класната ми стая с безопасни игли в ушите си и розови
спортни прически, признавам, че бях малко изненадана. Тези ученици предизвикваха моя личен
стил, макар че, предполагам, моите полиестерни костюми са могли също на свой ред да предизвикат
тяхното естетическо чувство. Личните идиосинкразии в облеклото или в навиците, изискват
толерантно отношение. Ако нечии дяволии пречат на работата в класната стая, ще трябва някак да
измислим някакъв компромис с учениците. Но е нужно да помним, че ценностите се променят от
поколение на поколение, и това, което на нас ни изглежда неприемливо, може би е единственият
начин, по който учениците да приличат на своите връстници.

ВНИМАНИЕ
Можем да оказваме внимание, като направим така, че да сме достъпни за учениците, като споделяме
с тях своето време и енергия по значим начин. Можем да предотвратим нарушаването на реда в
класната стая, като осигурим високи дози позитивно внимание, преди лошото поведение да е
възникнало. Времето, което отнемаме от преподаването, за да дадем внимание, се балансира от
времето, което спестяваме, когато не ни се налага да се справяме с лошо поведение.
Как един учител може да окаже лично внимание на клас, който се състои от 20 до 35 ученика, и все
пак да успее да покрие учебната програма? За щастие, от значение е не количеството, а качеството
на нашето внимание. Някои от начините, по които можем да оказваме качествено внимание, изискват
само няколко секунди, и въпреки това благотворният им ефект може да се почувства в продължение
на часове и дори на дни.
ПОЗДРАВЯВАЙТЕ УЧЕНИЦИТЕ
Най-бързият и най-лесен начин да сте сигурни, че всеки ученик получава от нас малко късче
качествено внимание, е да използваме известно време преди началото или след края на часовете,
за да кажем по една-две думи лично на всеки. Да, това означава, че трябва да бъдем достатъчно
организирани, за да нямаме нужда от тези няколко минути за подготовка в последния момент, или за
почистване, но допълнителното усилие си заслужава. Уверени сме, че ще получим резултати, както е
открила г-жа Ейлерс, когато е отделила малко качествено внимание на един от нейните възпитаници
в детската градина:
75
Елиът беше побойникът на класа. Сякаш нищо от това, което г-жа Ейлерс казваше или правеше, не
достигаше до него. Аз й предложих да се опита да му окаже специално внимание, като всяка сутрин
го поздравява и му казва нещо ласкаво. Г-жа Ейлерс изглежда не беше сигурна дали ще успее да
намери нещо хубаво, което да каже на Елиът, така че аз й предложих да каже нещо за ризата му - за
цвета, за модела, за копчетата, за всичко, което хване окото и. Няколко дни по-късно тя ми изпрати
послание, което се състоеше от една единствена дума: "ПОМОЩ!" Попитах я какво не е наред.
"Става дума за Елиът," отговори тя. "Той беше толкова горд, че забелязах ризата му, че не я е
сменял цяла седмица! Започва да мирише и останалите деца си запушват носовете, когато влиза в
класната стая. Какво да правя сега?"
Поздравите могат да бъдат също толкова ефективни и с по-големите ученици, въпреки че те могат
да не ни покажат, че ценят вниманието ни.
По мое предложение г-н Ламбет започна да използва сбогуването със своите осмокласници. След
една седмица, която беше преминала без никаква обратна връзка от учениците, той се оплака, че
техниката не работи. Предложих му да я прекрати за няколко дни, за да види какво ще се случи.
Разбира се, още на първия ден след като спря да се сбогува, една ученичка - Кимбърли Ан - от
класа, който имаше при него първия час, го спря, за да го попита защо е сърдит на всички. Когато я
увери, че не е сърдит, тя отговори: "Тогава защо не застанахте до вратата, за да ни кажете
довиждане, както правите обикновено?"
ИЗСЛУШВАЙТЕ УЧЕНИЦИТЕ
Подозирам, че най-мощният начин да окажете внимание, е да изслушате учениците, когато имат
впредвид нещо, за което искат да говорят. Темата може да бъде от грижи в класната стая до
проблеми с връстниците или семейни неприятности. Изслушването на учениците изисква повече
време отколкото бързите поздрави, но дори и една петнадесетминутна сесия може да укрепи
отношението учител-ученик за цялата година.
За много учители е трудно да изслушват учениците, когато те говорят за своите проблеми. Това
неудобство произтича от неправилното вярване, че трябва да разрешим всички проблеми, които
учениците ни представят. Ролята на учителя, който слуша е единствено да осигури едно
съчувстващо ухо. Когато използваме добри умения за изслушване, можем да помогнем на учениците
да разкажат за всичките си грижи, и можем да ги поощрим да открият решения. Доброто изслушване
е едно умение, което всеки би могъл да развие. Ето някои от основните положения:
Пазете тишина. Когато не знаем какво да кажем, може би най-добре е да не казваме нищо. Когато
знаем какво да кажем, трябва да внимаваме, за да не го кажем преждевременно. Трябва да
прекъсваме само когато е необходимо, например, ако е нужно да забавим малко ученика, така че да
можем да разберем за какво става дума.
Давайте невербални сигнали, за да покажете интерес. Установете очен контакт. Наклонете се към
ученика. Кимайте от време на време. Приемането на телесна поза, подобна на тази на ученика,
понякога му помага да се чувства по-удобно с нас.
Вербализирайте интереса си без да използвате думи. Използвайте окуражителни звуци, като
"аха," или "мммм," като запазвате звученето, на гласа си и езика на тялото дружелюбни.
Повторете със собствени думи казаното от ученика. Като перифразираме със собствени думи
това, което считаме, че сме чули, ние съобщаваме на ученика, че сме настроени на една и съща
дължина на вълните. Ако сме интерпретирали неправилно, ученикът ще ни поправи.
Задавайте въпроси предпазливо. Използвайте въпросите само за да извлечете повече
информация, за да изясните това, което е било казано или за да помогнете на ученика да види
възможните решения на проблема.
Открийте какви са чувствата на ученика. Емоционалното съдържание на посланието на ученика
представлява истинското общуване. Можем да попитаме директно за неговите или нейните чувства:
"Какво чувстваш по отношение на....?" Или можем да се опитаме да отгатнем чувствата и да
позволим на ученика да ни поправи, ако грешим. Нужно е да припомним на ученика, че всичките ни
чувства са добри, дори и негативните емоции. Понякога е необходимо да помогнем на ученика да
направи разлика между чувствата, всяко от които е приемливо и действията, не всяко от които е
приемливо.
НАУЧЕТЕ УЧЕНИЦИТЕ ДА ПОИСКАТ ВНИМАНИЕ
Не би ли било чудесно, ако учениците имаха желание да поискат внимание, вместо да се държат
лошо, за да получат вниманието ни? Въпреки, че не винаги можем да осигурим внимание точно в
момента, когато учениците се нуждаят от него, можем да обещаем, че ще разполагат с вниманието
ни в близкото бъдеще. Можем да водим един бележник или бланка, където да записваме уговорките
си с учениците, които искат да ни помолят за "среща за внимание." След като учениците знаят, че
когато ни е възможно ще им отделим специално внимание, те обикновено се задоволяват с това и
могат да почакат.
КОЛЕКЦИЯ ОТ ИДЕИ ЗА ТОВА, КАК ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ ВНИМАНИЕ

76
По време на служебните семинари съм питала учителите по какъв начин оказват специално
внимание на учениците. Ето някои от техните идеи:
• Прекарвайте известно време в бъбрене с учениците в залата след училище.
• Питайте учениците за живота им извън училище.
• Помнете за какво ви говорят учениците и споменавайте тези неща, когато е подходящо.
• Понякога се хранете в ресторанта заедно с учениците.
• Канете от време на време по няколко ученика да се хранят заедно с вас на обяд в стаята
ви.
• Посещавайте училищните спортни, музикални и театрални събития.
• Включете се в общ проект със своите ученици.
• Заедно с учениците планирайте индивидуални срещи.
• Присъединявайте се понякога към учениците си на игралната площадка.
• Посещавайте понякога училищните събития.
• Отдавайте внимание на рождените дни по някакъв начин.
• Поставете на стената за бюлетини снимките на учениците си като деца.
• Изпращайте картички, послания, домашна работа, на учениците, които отсъстват.
• Изразявайте истински интерес към работата или хобитата на учениците.

ПРИЗНАНИЕ
Според психолога Уилям Джеймз: "Най-дълбокият принцип на човешката природа е копнежът да
получиш признание." За да покажем на учениците, че ги оценяваме, трябва да изложим нещо, което
те са направили и което е било от полза за нас, за класа или за училището. Признанието се
различава от аплодисментите /глава 14/по това, че концентрира вниманието си върху приноса, който
е бил направен, а не просто върху действието или върху постижението. Признанието ни трябва да се
каже гласно и ясно да се покаже, защото, както е казал Марк Твен: "Комплиментът, който ни помага
по нашия път, не е онзи, който остава затворен в съзнанието, а онзи, който е изречен на глас."
Признанието често се обърква с поощрението. Както установяваме, поощрението е процес, който
включва много техники за изграждане на самооценката, от които признанието е само една.
ПРИЗНАЙТЕ ПОСТЪПКАТА, А НЕ ТОЗИ, КОЙТО Я Е ИЗВЪРШИЛ
Признанието, само по себе си, не е вредно, но неправилната му употреба може да има вредни
последствия. Много от нас, например са хвалили учениците си до небесата, и след това са виждали
как тяхното поведение за минути става все по-лошо. Влошаването не произтича от самото
признание, а от начина, по който е изказано то. Признанието е дадено неправилно, когато е
адресирано към извършителя на постъпката със субективни думи. Думите, които съдят, както и
преценяващите изявления стават катализатора, който предизвиква лошото поведение, последвало
похвалните думи.
Когато използваме правилно признанието, ние го адресираме към постъпката, а не към този, който я
е извършил. Като се фокусираме върху постъпката, ние прикрепваме похвалата към поведението,
което бихме искали да продължи. Тогава ученикът знае точно какво е направил, за да спечели
признанието ни, което увеличава възможността ученикът да повтори същото или подобно поведение.
Ето техниките, които са необходими за ефективно използване на признанието:
Опишете точно поведението. За да покажем признание за постъпките на ученика, трябва точно да
посочим и да опишем поведението. Същият тест за обективност, който използваме за да опишем
лошото поведение, може да бъде приложен и спрямо доброто поведение: може ли описанието ни на
доброто поведение да бъде документирано на видеокамера? Изявления като "Продължавай добрата
си работа" или "Благодаря, че ме извади от беда" не издържат документалния тест. Тези общи
баналности не казват на учениците какво точно са направили, за да спечелят похвалата и,
следователно, са неефективни да помогнат на учениците да продължат да избират доброто
поведение. Използвайте изявления на признание, които се състоят от три части. След като сме
посочили точно поведението, можем да заявим своето признание за него, под формата на
изявление, което се състои от три части и описва:
1. Действието на ученика
2. Как се чувстваме по отношение на това действие
3. Позитивния ефект от действието
• Антъни, когато изчисти научната лаборатория, се почувствах много доволен,
защото това ми спестява време.
• Марилиса, когато завършваш задачите си по четене навреме, както направи днес, се
чувствам страхотно, защото целият клас ще може да се придържа към програмата.
Когато отправяме изявления на признание, помагаме на учениците да разпознаят специфичния
благотворен ефект от действията им, което ги поощрява да продължават да се държат позитивно.
Концентрирайте вниманието си единствено върху настоящето. Изявленията на признание се

77
приемат най-добре, когато са фокусирани на настоящия момент. Ако кажем: "Антъни, как така никога
досега не си почиствал научната лаборатория?", това само би накарало Антъни да се почувства
обезсърчен от неуспехите си в миналото, вместо да бъде горд от настоящото му постижение. По
подобен начин, всяко изявление за бъдещите очаквания може да изплаши ученика. Ако кажем:
"Антъни, сега очаквам, че всеки петък следобед ще чистиш научната лаборатория така, както
направи днес," Антъни, вероятно, ще съжали, че изобщо някога е изплакнал и една епруветка.
Изявленията ни на признание не трябва да съдържат сравнения с други ученици, нито преценки или
критика, във връзка с друго поведение.
НАПРАВЕТЕ ПРИЗНАНИЕТО ПИСМЕНО
Признанието, може да бъде както вербално, така и писмено. Има ученици, които дълго пазят
писмената признателност на учителите си. Никога няма да забравя как една майка ми каза, че
нейната дъщеря е окачила над бюрото си в спалното помещение в колежа една бележка в знак на
признателност, която й бях написала преди много години.
Можем да напишем думи на признателност направо на листата с работата на учениците или можем
да използваме "хепи-грами."/от английската дума парру - щастлив/. Хепи-грамите представляват
пъстроцветни листи хартия, със заглавия, които лесно хващат окото, като например: "Нещо, за което
можеш да кудкудякаш от радост," на които можем да напишем няколко думи на признание или
позитивно аз-послание. Можем да си купим хепи-грами или да направим свои собствени.
НАУЧЕТЕ УЧЕНИЦИТЕ ДА ИСКАТ ПРИЗНАНИЕ
Тъй като не можем да видим и да коментираме всяко хубаво нещо, което се случва в класната стая,
можем да помолим учениците да ни кажат, когато заслужават признание. Опитайте този
експеримент:
Поставете в дъното на стаята кутия с подредени хепи-грами и поканете учениците да пишат бележки
на признателност за собственото си поведение. В края на деня ги накарайте да ви прочетат
бележките си. Ако мислите, че бележките са верни, подпишете ги и поощрете учениците да ги
отнесат в къщи.
Тази дейност е важно упражнение в изграждане на самооценката, защото дава възможност на
учениците да се научат как да са признателни сами на себе си, като отбелязват собственото си
позитивно поведение.

ОДОБРЕНИЕ
За да признаем позитивните лични черти на характера на един ученик, можем да направим устно или
писмено одобрително изявление. Тъй като чертите на характера не санещо осезаемо и не могат да
бъдат хванати на филмова лента, те получават най-добро признание по-скоро чрез изявления
относно този, който извършва постъпката, отколкото чрез изявления за самата постъпка.
Изявленията на одобрение поощряват учениците да вярват в тези желателни черти на характера им,
които са известни на другите, а също и да осъзнаят скритите черти на характера си. Когато бъдат
признати позитивните черти на характера им, учениците се чувстват добре не само заради себе си,
но и заради нас, защото сме отделили време да забележим и да обсъдим това.
Колкото е по-жив, по-специфичен и по-възторжен езика ни, толкова е по-голямо въздействието на
одобрителното ни изявление над ученика. Ето някои позитивни черти на характера, които можем да
признаем устно или писмено:
амбиция честност търпение
храброст дружелюбие упорство
жизнерадост нежност вежливост
чистота добронамереност популярност
ум милостивост точност
загриженост готовност за помощ готовност за риск
смелост честност чувствителност
изобретателност скромност сериозност
любопитство интелигентност сила
посвещение любезност талант
зависимост лоялност замисленост
усилие спретнатост вярност
енергичност организираност разбиране
ентусиазъм оригиналност остроумие
Правенето на подобни изявления като "Признавам, че си много любезен" или "О! Каква
изобретателност!", в началото може да изглеждат странни. Но след като веднъж видим чудотворния
ефект на изявленията ни над нашите ученици, бързо ще започнем да ги използваме съвсем
естествено.

78
 ОБИЧ
Джон Хендрик казва: " Ореолът на щастието и обичта ... /установява/ онова основно чувство на
добруване, което е в основата на успешното обучение." Добрите учители са онези, които не само
могат да предоставят информацията кохерентно и интелигентно, но също така могат да установят и
отношения на взаимна обич и възнаграждение с учениците си.
ОБИЧТА ПОРАЖДА ОБИЧ.
Обичта не е средство, което може да бъде използвано, за да се породи или утвърди определено
поведение; по-скоро това е подарък, който се дава, без да се прикрепват към него никакви нишки, с
които би могло да се манипулира ученикът. Това не е: "Харесвам те, когато..." или "Бих те харесал,
ако..." Това е просто: "Харесвам те, защото те харесвам!" Обичта винаги е насочена към
извършителя на една постъпка, независимо от постъпката. Посланието, което учениците имат нужда
да получават от нас е следното: "Аз мога да бъда харесван, независимо от всичко. Учителят ми няма
да спре да ме харесва, ако направя грешка или попадна в беда. Учителят ми ме харесва затова,
защото съм себе си!"
Обичта е най-необходима, когато нещата са тръгнали зле. Разгледайте, например, този коментар на
учителя към ученик, който е пропаднал на теста: "Мойа, струва ми се, че този последен тест просто
не протече добре за теб. Всички правим грешки и да се надяваме, че следващият тест ще бъде по-
добър. Защо да не обядваме днес заедно, за да можем да поговорим малко повече?"
Подобен коментар изминава дългия път към установяване на възнаграждаващо приятелство с
ученика. Ако учителят беше изтъкнал пред Мойа, че навярно невниманието и по време на лекциите е
било причината за нейният провал на теста, Мойа сигурно би реагирала с яд и положението би могло
да се влоши. Любезната постъпка на учителя -поканата за обяд - помага на Мойа да разбере, че
учителят наистина я уважава и е загрижен за нея.
Любезните постъпки спрямо учениците се мултиплицират астрономически. Една моя колежка имала
навика да извежда учениците си от замисленото им настроение, като им подавала по едно пени и
казвала: "Ето ти едно пени за мислите ти." Един ден при нея дошъл един от учениците и и ги изсипал
пред нея огромна купчина пенита, събрани от съучениците. Като я погледнал сериозно, ученикът
обяснил: "Не искахме да останете без пари!"
Поговорката гласи: "Това, което излиза от теб, това се и връща." Това е особено вярно за обичта.
Трудно е да устоим на тези, които показват, че истински ни харесват. Когато трябва да
дисциплинираме, един от най-силните ни активи е приятелството ни с нашите ученици. Учениците са
по-склонни да последват правилата и съветите на един приятел, отколкото тези на един враг.
ДОКОСВАНЕ С ОБИЧ.
Цената на докосването е добре установено. Отдавна знаем, че бебетата се развиват добре, когато ги
докосват и ги държат за ръце често. Тази нужда да бъдем докосвани остава с повечето от нас през
целия ни живот, което превръща ръкуването, потупването по рамото и прегръдките в много
ефективни начини да се покаже обич.
Съществува основателна загриженост относно количеството и вида докосване, подходящо в
условията на училището. Най-добрата насока в това отношение е онова ниво, на което се чувстват
удобно както учителят, така и ученикът. Особено важно е да използваме здравият си разум и
чувствителността си по отношение на докосването на учениците от противоположния пол, особено
на тези в средния и в горния курс. Младите хора в тази възраст не винаги контролират сексуалните
си чувства и една възпитателна прегръдка или дори потупване по рамото, лесно може да бъде
изтълкувана погрешно.
Трябва да вземем предвид и това, че учениците, които силно проявяват поведения с цел власт или
отмъщение, обикновено не обичат да бъдат докосвани от учителите. При тези ученици трябва да се
придържаме към вербалните форми на изразяване на обич.

КОЛКО А-та ПРАВЯТ ЕДНО А+ОТНОШЕНИЕ?

Диаграмата към глава 15 илюстрира как можем да вербализираме петте А-та, за да дадем на
учениците една вътрешна доза самооценка и така да формираме с тях А+ отношение.
Учителите често питат дали престараването с А-тата няма да доведе до "развалени ученици."
Можем ли да обърнем твърде много внимание? Да изразим твърде много признание? Да покажем
твърде много обич? Не мисля, че можем да развалим учениците с твърде много А-та; ние разваляме
учениците по три други начина:
• когато гледаме през пръсти на лошото им поведение и не предприемаме подходящи
действия
• когато правим за тях твърде много неща, които те биха могли сами да свършат за себе си
• когато ги освобождаваме под гаранция от неприятни ситуации, които те сами са създали
Когато са дадени по подходящ начин А-тата винаги са полезни. Всъщност, можем да удвоим, утроим

79
и дори да учетворим дозата, без да рискуваме да получим вредни странични ефекти. Най-добрата
реакция, когато усетим, че ученикът преживява стрес, е да увеличим А-тата. Каквато и да е
причината за стреса - болест, скъсване с приятеля или с приятелката, раздяла или развод в
семейството - можем незабавно да реагираме като увеличим поемания от ученика "витамин А."
Обезсърчаващ по отношение на А-тата е фактът, че те най-трудно се дават на учениците, които най-
много се нуждаят от тях. Кой би оказал признание на ученик, който ден след ден, непрестанно
причинява неприятности? Колкото и трудно да е това за нас, да действаме позитивно спрямо такъв
ученик е от решително значение за неговото или нейното добруване. Веднъж започнали, ще
открием, че става все по-лесно и по-лесно да продължим и ще открием, че това, което правим, за да
повишим самооценката на учениците, ще ни се върне под формата на по-добро поведение.

ПРОДЪЛЖЕТЕ СТЪПКА ЧЕТВЪРТА: ИЗБЕРЕТЕ А-та ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА

СЕ СВЪРЖАТ
Още нещо, което трябва да помним, когато раздаваме А-та е, че много млади хора не чуват
позитивните забележки. Те така са свикнали да ги критикуват и да ги порицават, че любезните думи
просто минават покрай тях. За да се уверим, че сме направили впечатление, може да е необходимо
да наблюдаваме израза на лицето на ученика и езика на тялото му. Ако не сме направили
впечатление, ще трябва да повторим това, което сме казали или дори да попитаме: "Чу ли какво
!
казах току що?' Понякога се налага да научим учениците да бъдат възприемчиви към едно -А+
отношение. А-тата, обобщени в диаграмата на глава 15,са полезни за всички ученици, но имат
особено благотворен ефект при ученици с поведение, ориентирано към получаване на внимание,
власт или отмъщение. Учениците, които се държат лошо, за да получат допълнително внимание, ще
започнат да променят начина си на държане, когато им помогнем да се научат как да поискат
внимание по подходящ начин. Учениците, чиято цел е властта или отмъщението, могат да извлекат
полза от допълнителни дози приемане и благоразумна обич.
Подобно на техниките за поощрение, А-тата не са пряко свързани с целта на лошото поведение на
ученика. Спомнете си някои от позитивните поведения на ученика и изберете А-та, които ще укрепят
тези поведения. В края на краищата, вие не искате да поправите това, което не е в ред, с цената на
пренебрежението към онова, което е добре!
Под стъпка 4 от плана за действие, бъдете колкото е възможно по-специфични по отношение на
всяко А, което сте избрали. Отбележете как и кога мислите да дадете или да моделирате това А.
Колкото повече подробности включите, толкова по-ефективен ще бъде планът ви.
Помнете, че под стъпка 4 ще допълните също и техниките за поощрение, които ще помогнат на
ученика успешно да допринася. Тези техники са обсъдени в глава 16.
Обобщаваща диаграма на всички техники за поощрение е представена в приложение D,Блокчетата,
които изграждат самооценката.

80
 ГЛАВА 15: ДИАГРАМА ПЕТТЕ А-та КЪМ А+ОТНОШЕНИЕ

Какво казва учителят Какво чува ученикът

Приемане Ти си добър Аз съм добър
Внимание Виждам те Аз съм важен
Одобрение Знам за теб нещо чудесно Аз се справям
Обич Харесвам те Някой се интересува от мен

ЛИЧНИ СТАНОВИЩА КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА СЪЗДАВАТ ВРЪЗКИ

Най-трудно мога да приема онзи вид ученици, които:

Похвалата, която отправям към учениците, понякога се проваля, защото:

Когато искам да поощря позитивното поведение, бих използвал следните А-та:

Обикновено оказвам внимание на учениците по следните начини:

Едно от А-тата, от които бих искала да давам повече в бъдеще е:

Причината, поради която искам да давам от това А, е, че...

Един ученик от моя клас, който има нужда от повече А-та е............ През следващите две седмици, ще
се опитам да дам на този ученик повече А-та по следните начини:

Мога да науча учениците си да си поискат А-та, когато чувстват, че се нуждаят от тях, по следните
начини:

"Учителят никога не може да даде твърде много А-та на един ученик." Съгласен съм или не съм
съгласен с това изявление, защото:

81
ГЛАВА16
КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА ДОПРИНАСЯТ
Като учители, ние искаме да поощрим учениците да проявяват грижа и да допринасят за своя клас и
за съучениците си, Когато помогнем на учениците да разберат, че тяхното лично благополучие е
свързано с благополучието на другите, ние сме на път да създадем отговорни, загрижени и
въвлечени в проблемите граждани.
"Потребността да бъдеш потребен често е по-мощна от потребността да оцелееш, заявява д-р
Стивън Глен. Глен хипотезира, че депресията и самоубийствата произтичат от възприятието, че
човешкият живот няма цел, не е важен. Когато структурираме класната си стая така, че всеки ученик
да бъде помолен да допринесе за благото на класа и съучениците си, ние задоволяваме
потребността да бъдеш потребен поне в една област от живота на младия човек.
Ако искаме да дадем на всички ученици възможности да допринасят, трябва да положим специално
усилие, за да помогнем на учениците с поведение, което има за цел избягване на провала, да се
чувстват потребни. Тези ученици обикновено не се чувстват способни и без наша помощ те не
разпознават начините, по които могат да допринасят.
Когато учениците допринасят, те се чувстват потребни. Учениците, които се чувстват потребни,
чувстват, че принадлежат. Тези, които принадлежат, развиват висока самооценка. Ученици с висока
самооценка могат да допринесат много. Това е чудесен кръговрат, в който всяка част усилва
другата.
Можем да поощрим учениците да допринасят, като използваме техниките, описани в тази глава.
Техниките са групирани в зависимост от две стратегии.

КАК ДА ЗАДОВОЛИМ ПОТРЕБНОСТТА ДА БЪДЕШ ПОТРЕБЕН

Стратегия 1:Поощрявайте приносите на ученика към класа

Когато поверим на учениците някаква, отговорност, както и когато им дадем правото на глас и
избор в класната стая и по проблемите на програмата, ние подхранваме критичното им умение да
мислят, вдъхваме им чувство за собственост и спомагаме за отношението им на участие с желание.
Да помолим учениците да изкажат мненията и предпочитанията си, включва и това да им дадем
известно количество независимост и законна власт. Вече научихме, че законно позволената власт е
основна предпазна мярка срещу изригването на борби за власт в класната стая.
Поканете учениците да ви помагат с ежедневната работа. Един от начините да улесним
учениците да допринасят за благото на класа е като им прехвърлим колкото е възможно повече от
ежедневните задължения в класната стая. Толкова много от задачите, за които отделяме време не
изискват специалните ни умения.
Учениците могат, например, да поемат посещенията, инвентарните книги и доставките, да доставят
посланията, да събират парите за обяд, да оправят класната стая, да подреждат работните бланки,
да подреждат книгите по азбучен ред и да оперират с аудио-визуалните уреди.
Учениците обичат да ни измъкват от затруднени положения. Те обичат да бъдат полезни. Докато ние
демонстрираме отношението: "Моля те да направиш това, защото знам, че ти си способен и имам
нужда от помощта ти," учениците гледат на задачите като на привилегии, а не като на неприятни
задължения. От друга страна, ако създадем в тях впечатлението, че ги молим за помощ, защото за
:
нас тази задача представлява твърде черна работа, те ще откажат.
Една мъдра учителка на шести клас, когато прави диаграмата със задачите в началото на годината,
винаги изброява две-три задачи в повече, отколкото са учениците в класа и. Така тя може да
посрещне едно дете, което влиза в класа и по-късно през годината с радостно възклицание: "Със
сигурност съм доволна, че дойде в този клас! Наистина имаме нужда от теб. Нямахме достатъчно
ученици, които да свършат всичко, което трябва да се направи тук." Можете да се обзаложите, че
един нов ученик в нейната класна стая веднага започва да се чувства свързан и оценен.
Попитайте учениците за техния избор по отношение на избраната програма. Друг начин, по
който учениците могат да допринасят за благото на класа е като изразяват мненията и
предпочитанията си по отношение на учебната програма, особено в средните училища. Често можем
да направим подарък на учениците като им предоставим избор кога, как и дори къде да се провежда
един предмет или урок.
Възможно е, например, учебната програма на десети клас да изисква от учениците да прочетат една
от пиесите на Шекспир. Учениците от класа на г-н Грънди може да предпочетат да прочетат пиесата
преди пролетната ваканция, докато учениците от класа на г-жа Пийчъм може да искат да започнат
след ваканцията. Учениците на г-н Грънди може да предпочитат да им бъдат възложени роли и да
прочетат пиесата на глас, докато групата на г-жа Пийчъм може да иска да използва различни видео и
82
аудио записи. Класът на г-н Грънди може да избере да напише една дълга теза, докато ученици те на
г-жа Пийчъм може да решат да напишат няколко кратки есета. Като позволяваме на учениците този
вид автономия, възбуждаме в тях оправдан интерес към активното участие в клас, а тоза може да
предостави и на нас свеж поглед към материал, който сме преподавали години наред.
По-големите ученици могат също така да избират целите на обучението, да пишат договори за
обучение, да решават какви източници да използват и да провеждат доста независимо задълбочени
курсове.
Дори и първокласниците могат да правят някои малки избори в програмата и процедурата: дали по
време на четенето да седим на чиновете си, или в кръг на една черга в ъгъла на стаята? Да
записваме ли хората, които прочитат на глас изреченията? Как трябва да бъдат попълвани днес
работните ни листа, с моливи или с пастели?
Помолете учениците да дадат своя принос към правилата. Правилата не бива да се създават, за
да накарат учениците да се държат възпитано. Истинската цел на правилата е да помогнат на
учителите да преподават ефективно и на класа да функционира ефективно. Ако преместим фокуса
от "Следвай правилата, защото аз казвам така," към "следвай правилата, защото това ще ти донесе
полза," учениците (те ни ще бъдат по-склонни към сътрудничество.
Когато учениците не се подчиняват на правилата, учителите обикновено казват: "Ти забрави
правилото!" По мое мнение учениците рядко забравят някое правило. По-скоро, те избират да
пренебрегнат правилото, като знаят съвсем добре, че поведението им не е правилно. Можем да
повтаряме правилата отново и отново, като се надяваме, че учениците най-после ще ги запомнят, но
това няма да ги спре Ое да не пренебрегват правилата. Един от начините да поощрим учениците да
"запомнят" правилата е като ги поканим да помогнат за създаването им.
Учениците могат да помогнат при създаването на два вида правила -"помощни" и "саботажни."
Помощните включват всичко, което прави заучаването в класната стая лесно и успешно.
Саботажните включват ват нещата, които саботират ученето и затрудняват живота. Можем да
попитаме учениците: "Кое поведение ви помага да получите това, което искате от този час? Кое
поведение не ви помага да успеете?" Като използвате техните отговори, можете да съставите списък
на помощите и саботажите, които да служат като упътвания в класната стая.
Честите модификации на помощите и саботажите ангажират учениците да запомнят правилата. Те
трябва да продължат да мислят за това как поведението им се отразява на обучението им и
допринася към общата атмосфера в класната стая.

Стратегия2:.Поощрявайте учениците да помагат на други ученици

Когато учениците си помагат един на друг, тяхната самооценка расте. Те могат не само да направят
значим принос към класа, а също и да установят специална връзка със съучениците си.
Наставничество от връстници. Наставничеството е един от начините, по които учениците могат да
си помагат взаимно. Ако един ученик има проблеми с геометричната теорема, която току що сме
обяснили за трети път, има вероятност обяснението на друг ученик да има повече смисъл, отколкото
четвъртият ни опит. Нивото на тревожност на един ученик, който се бори, често намалява, когато
информацията мацията е представена от негов връстник, а учениците, изглежда, говорят на техен
специален език, непознат за всички учители. Във всеки клас обикновено можем да намерим много
потенциални ученици - професори, които желаят да помогнат на съучениците си.
Наставничеството от връстници помага както на наставника, така и на наставлявания. Спомнете си
поговорката: "Не знаеш в действителност един предмет, докато не го преподадеш на някой друг."
Когато Али трябва да обясни на друго дете ползата от координатите на една карта, той трябва да
изясни първо собственото си разбиране и да усъвършенства собствените си умения.
В наставничеството над връстници могат да бъдат включени ученици от всички класове.
Седмокласниците могат да помагат на други седмокласници по социални науки, или петокласниците
могат да помагат . магат на първокласниците с уменията за четене, фурните по математика от
гимназиалния курс могат да помагат на учениците от всички класове по математика. Виждала съм
дори осемгодишни "компют ърни дяволи" да показват на гимназистите как да напишат прости
програми.
Наставничеството от връстници може да бъде извършвано на формална или на неформална основа.
Два класа могат да се сдвоят, така че учениците да могат да си помагат взаимно. Едно средно
училище може да поеме, според проект за подпомагане на учениците, някое близко начално
училище. Най-накрая в класната стая можа да има диаграма, озаглавена "Умения, които искам да
преподавам на другите," където учениците могат да се запишат.
Всеки ученик е способен да внесе своя принос, когато наставничеството става в неакадемичните
области. Спомням си Марша, шестокласничка, която беше изостанала в основни умения поне с три
години, която искаше доброволно да преподава по скачане на въже. Първокласниците с лоша
координация на моториката изцяло се наслаждаваха на работата с Марша за да усъвършенстват

83
това умение. В замяна на това самооценката на Марша се повиши. При деца, които разкриват
поведение с цел да бъде избягнат провала, наставничеството в неакадемичните области предоставя
начин за осъществяване на много необходимата връзка с другите ученици, както и начин, по който да
опитат вкуса на успеха.
Съветници от връстниците. Друг начин, по който учениците могат да допринесат за благото на
съучениците си, е чрез супервизирани от възрастните програми за консултации от връстниците.
Много с редни училища са въвели такива програми, в които ученици работят със свои връстници,
които изпитват трудности в някои аспекти на живота си. Консултациите от връстници се извършват
на четири . очи или в малки групи.
Както при наставничеството, така и при консултациите от връстници, консултацията помага както на
консултанта, така и на консултирания. Тренингът, който получават учениците-консултанти, в
комуникативни , уникативни умения и в проблемите на личностното развитие, е неоценим.
Преживяването за това, че можеш да помогнеш на свой съученик да преодолее някаква трудност,
също осигурява действително повишение на самооценката.
Признание от връстниците. Третият начин, по който можем да улесним учениците да си помагат
взаимно е чрез упражненията за признание от съучениците. Ето няколко ефективни техники:
• Аплодисменти: Можем да поощрим учениците да аплодират взаимно постиженията
си /глава 14/.
• Изявления на признание и одобрение: Можем да учим учениците как да правят ефективни
изявления на признание един към друг и как да одобряват взаимно позитивните черти на
характера си /глава 1 5/.
• Хепи-грами: Учениците могат взаимно да си пишат хепи-грами, които съдържат изявления
на признание /глава 15/.
• Парола на признанието: Всеки ученик може да бъде помолен да отправи няколко думи на
признание към друг ученик, преди да напусне стаята, за да обядва или да отиде в друг час. Това
е разновидност на паролата на класната стая, която беше описана в глава 14.

ИЗВЪРШЕТЕ СТЪПКА 4:ИЗБЕРЕТЕ ТЕХНИКИ ЗА ПООЩРЕНИЕ, ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА

УЧЕНИЦИТЕ ДА ДОПРИНАСЯТ
Изпълнете стъпка 4 от вашия училищен план за действие, като изберете няколко техники, които ще
помогнат на вашия ученик да се чувства потребен, като допринася за класа и за съучениците си.
Много от тези техники, които са обобщени в диаграмата към глава 16,вкл1очват участието на целия
клас, като по този начин предоставят на ученика от вашия план за действие, възможността да се
свърже с групата отговорно и загрижено.
За учениците, които се страхуват от неуспеха, допринасянето може да бъде средство да разпознаят
чувството, че са способни. Като им помагаме да открият как да допринасят в неакадемичните
области, подобно на помощта в изпълнение на задачите, свързани с класната стая, можем да им
дадем вкуса на това да се чувстваш способен, а след това да ги поощрим да постигнат същото
усещане в учили щната работа. Онези ученици, които се стремят към отмъщение, могат да открият,
че потребността им да нападат намалява, когато са въвлечени в това да допринасят за собственото
си благополучие за това на своите обичайни мишени - за нас и за съучениците си. Тези, които се
стремят към внимание, могат да канализират огромната си потребност да се свързват по позитивни
начини, когато ги молим да ни помогнат със задачите в класната стая или да помагат на съучениците
си в академичните и неакадемичните области.
Под стъпка 4 от плана за действие, бъдете колкото е възможно по-специфични по отношение на
всяка техника за "допринасяне," която сте избрали. Отбележете кога и как мислите да използвате
техниката. Колкото повече подробности включите, толкова по-ефективен ще бъде планът ви.
Обща диаграма на всички техники за поощрение е включена в приложение Г, Блокчетата, които
изграждат самооценката.

84
 ГЛАВА 16: ДИАГРАМА КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА ДОПРИНАСЯТ

Обща стратегия Техники

Поощрявайте приноса на Поканете учениците да помагат в

ученика към класа
ежедневните задачи
Помолете учениците да изберат
програмата си.
Помолете учениците да внесат
своя принос към правилата.

Поощрявайте учениците Наставничество от връстници.

да помагат на други Консултации от връстници.
ученици. Признание от връстници:
Аплодисменти.
Изявления на признание и
одобрение. Хепи-грами.
Парола на признанието.

85
 ЛИЧНИ СТАНОВИЩА: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА ДОПРИНАСЯТ

Възможно е учениците да бъдат канени да участват в ежедневната практика и да избират

програмата си, защото:

Някои от начините, по които каня учениците да участват в ежедневната практика, са:

Някои нови начини, по които мога да каня учениците да участват в ежедневната практика, са:

Някои от начините, по които обикновено каня учениците да участват в избирането на програма, са:

Някои нови начини, по които мога да каня учениците да участват в избора на програма, са:

Участват ли учениците ми в създаването на правилата? _____ Защо "да" или защо "не"?

Някои от начините, по които моите ученици си помагат един на друг, са:

86
87
 РАЗДЕЛ 7
СЪТРУДНИЧЕСТВО
Програмата за дисциплина чрез сътрудничество установява реалистично партньорство между
родители и учители. Родителите не могат пряко да облекчат проблемите с дисциплината в училище
повече, отколкото учителите могат да контролират дисциплината в къщи. Поради това, ние молим
родителите да работят по проблемите на дисциплината на домашния фронт, докато ние работим на
онези фронтове,които възникват през учебния ден. Заедно ние си сътрудничим в установяването на
интервенции и техники за поощрение. Когато родителите и учителите, най-важните възрастни хора в
живота на един млад човек, установят общи цели и използват съвместими стратегии, в ход е
процесът на дисциплина чрез сътрудничество.

ГЛАВА 17
МЕТОДЪТ ДИСЦИПЛИНА ЧРЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО КАТО СЪВМЕСТНО
УСИЛИЕ
Родителите играят жизнено важна роля в процеса на дисциплина чрез сътрудничество. Ние се
нуждаем от тях, за да ни помогнат да повишим самооценката на техните деца. Нуждаем се от тях, за
да ни помогнат да научим децата им, че лошото държане с цел внимание, власт, отмъщение или
избягване на провала, не получава отплата. Когато родителите и учителите, най-важните възрастни
в живота на младата личност, установят общи цели и използват съвместими стратегии, процесът на
дисциплина чрез сътрудничество е вход.
Програмата за дисциплина чрез сътрудничество поставя началото на реалистично партньорство
между родител и учител. Родителите не могат пряко да облекчат проблемите с дисциплината, които
възникват в училище повече, отколкото учителите са в състояние да контролират проблемите с
дисциплината в къщи; дисциплината от далечно разстояние не е ефективна. Поради това ние молим
родителите да работят по проблемите на дисциплината в къщи, докато ние работим с онези, които
възникват по време на учебния ден. Заедно ние си сътрудничим, за да положим началото на
интервенции и техники за поощрение, подходящи както за в къщи, така и за училище. Младите хора,
разбира се, извличат полза от това, че изпитват един и същ подход и на двете места.
Проблемите с дисциплината в училище често отразяват огледално проблемите с дисциплината в
къщи, защото същите сили, които работят против ефективните процедури за дисциплиниране в
училище, обикновено работят за тях и у дома. За да помогнем на родителите да признаят тези
споделени проблеми и да ги убедим да ни станат партньори в процеса на дисциплиниране, трябва да
им предложим и информация за ефективни интервенции и стратегии за поощрение, които да
използват у дома. Всъщност за нас това не е нова роля. В повечето родителско-учителски срещи,
засягащи учениците, които се държат лошо, ние можем да помолим родителите да направят
определени неща в къщи, за да помогнат на децата си да се държат по-добре в училище. При
използване на програмата за дисциплина чрез сътрудничество ние просто осигуряваме по-
ефикасно и по-ефективно образование за родителите. Програмата ни позволява да учим родителите
на разнообразни стратегии, които отразяват огледално и укрепват онези стратегии, които ние
използваме в класната стая.
Да убедим родителите да станат наши партньори в процеса на дисциплиниране, обикновено не е
трудна сделка. В много общности родителите гледат на учителския персонал като на най-достъпния
и може би единствен източник на напътствия за това как да се справят с лошото поведение. Нещо
повече, родителите често мислят, че ако търсят помощ от източници, които предлагат терапия,
подобни на центровете за душевно здраве на общността, ще бъдат считани за неудачници от
приятелите и семейството си. Изглежда много по-малко застрашаващо да се обърнат за информация
по проблемите с дебата, които се държат лошо, към възпитателите.
Не е тайна, че младите хора от домовете с ефективни интервенции и техники за поощрение,
причиняват по-малко проблеми с дисциплината, отколкото онези, които идват от домове с
разпусната и неефективна дисциплина. Така че всичко, което направим, за да образоваме
родителите, е от пряка полза както за нас, така и за учениците ни. Можем дори да открием, че с
повишаване ефективността на родителите се повишават и постиженията на учениците. Екип от
изследователи, оглавен от Станфорд М. Дорнбуш от университетския център за изучаване на
семействата, децата и младежта в Станфорд, откри, че съществува връзка между стила на
родителите и академичните постижения на децата. Стилът на сътрудничество корелира с най-
високите оценки, докато както автократичният, така и пермисивният стил на родителите, се свързват
с по-ниски оценки.
Не е толкова трудно, колкото може би си мислим, да образоваме родителите относно ефективната
дисциплина, особено след като теоретичната рамка на метода дисциплина чрез сътрудничество е
88
преведена на езика на училищния план за действие. Училищният план за действие предоставя
формат за дискусия, който ни позволява да споделим информацията и притесненията си с
родителите, той би м . могъл да служи и като модел за родителите, които проявяват интерес към
подготовката на домашен план за действие. Родителите, подобно на учителите, трябва да разбират
четирите цели на лошото по "поведение, тъй като лошото поведение в къщи, както и в училище,
обикновено е насочено към една от тези цели. Родителите, подобно на учителите, трябва да
познават подходящи стратегии за интервенция (я, за да противодействат на лошото поведение и
стратегии за поощрение, за повишаване самооценката.

КАК ДА ИНФОРМИРАМЕ РОДИТЕЛИТЕ ЗА МЕТОДА ДИСЦИПЛИНА ЧРЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО

Най-подходящото време да информираме родителите за програмата дисциплина чрез
сътрудничество е преди да са възникнали каквито и да било проблеми. По този начин значително
увеличаваме шанса да получим по-скоро отговор в подкрепа, отколкото защитна реакция от
родителите, ако наистина преживяваме трудности с детето им. Когато родителите разберат какво
включва процесът на дисциплина чрез сътрудничество - интервенции, както и техники за
поощрение - те обикновено с желание се превръщат в партньори, които подкрепят усилията ни в
класната стая и стават възприемчиви спрямо предложенията ни за това какви укрепващи стъпки
могат да се предприемат в къщи. Писмено официално изявление. Първоначално можем да
информираме родителите за програмата дисциплина чрез сътрудничество чрез писмено официално
изявление. Такова официално изявление може да бъде под формата на фотокопирани бланки,
печатни брошури или на отделен раздел в справочника на училището.
Официалното изявление за метода на дисциплина чрез сътрудничество би могло да съдържа
общо описание на философията на програмата, кратко обяснение на четирите цели на лошото
поведение, списък на стратегиите за интервенция, обобщение на начините да бъде изградена
самооценката посредством поощрение и може би едно копие на училищния план за действие.
Изявлението би могло да пред лага също така и начините, по които родителите биха могли да
установят атмосфера на поощрение в къщи, която би вдъхновила проявяване на успех в училище.
Колонка в писмата с новини. Писмата с новини за родителите, които редовно се разпределят, биха
могли да съдържат колонка, озаглавена "Кът на дисциплината," която обсъжда специфичните
интервенции и стратегии за поощрение в рамките на процеса на дисциплина чрез сътрудничество.
По този начин родителите се информират за направените усилия да бъде подобрено поведението на
ученика.
Групово представяне пред родителите. Поне.една РТА.РТО или родителска среща всяка година
би трябвало да засяга процеса на дисциплина чрез сътрудничество и това как родителите могат да
подпомогнат този процес чрез поощрение в къщи. Подобни срещи също така биха предоставили на
родителите възможността да реагират на програмата и да поставят въпроси.
Библиотеки с източници на информация за родителите. Училищният библиотекар може до
открие раздел, озаглавен "Източници на информация за дисциплината чрез сътрудничество за
родители," който да съдържа книги, аудио и видео записи, които родителите могат да използват, за
да развият стратегии за дисциплиниране, съвместими с тези, които използват учителите.
Предложените източници с изброени в приложение G, Библиотека с източници за информация за
родителите.
За тези източници родителите могат да бъдат информирани чрез рекламни листчета, писма с новини
или съобщения, на РТА или РТО - срещите. В писмата с новини ца училището биха могли да се
включат кратки 2ки прегледи на материала, написан от родителите.
Център за посещение на родителите. Източниците на информация за родителите могат да се
намират в специална стая в училището, където родителите могат да наминават за чашка кафе и да
преглеждат информацията. В определено време там може да има под ръка учител, съветник,
училищен психолог, социален работник или администратор, който може да обсъди притесненията на
родителя относно дисциплината ( в къщи и в училище).
Групи за обучение на родителите. Училищата могат да предлагат обучителни програми, които се
ръководят от училищни съветници, психолози, администратори, преподаватели или родители, които
има т познания по въпроса. Програмите, които следват теорията на метода на дисциплина чрез
сътрудничество, са изброени в приложение Н, Програми за обучение на родителите. Тези програми
имат общи ръководства и обучителни материали за водещите, така че не е необходимо водещият на
групата да бъде професионалист в областта на родителските умения.

УСТАНОВЯВАНЕ НА АТМОСФЕРА НА ВЗАИМНА ПОДКРЕПА

От нас зависи да направим така, че телефонните разговори и срещите с родителите да
вдъхновят сътрудничество, а не защитна враждебност, от страна на родителите. За да поощрим
позитивната реакция бия,трябва да имаме предвид следните насоки:

89
Да говорим за лошото поведение обективно. Родителите могат да се объркат от субективните
осъдителни етикети. Родители, които чуват, например, изявлението, че "Винона почти през цялото
време нарушава реда" ще реагират защитно с по-голяма вероятност, отколкото ако им бъде казано:
"Около пет пъти на ден Винона извиква отговорите, без да е вдигнала ръка."
Ограничете оплакванията до три или четири специфични лоши поведения. Споменаването на
всяко прегрешение, което ученикът изобщо някога е направил, би накарало дори и най-склонните
към сътрудничество родители да се поколебаят. Ако дадем само няколко избрани примера на лошо
поведение, което ни причинява най-много грижи, родителите ще могат да схванат какво става, без да
бъдат залети 2и с лоши новини.
Избягвайте да предсказвате бъдещи провали. "Г-н и г-жа Палермо, ако дъщеря ви Джулиет не
прекрати това поведение в най-скоро време, никога няма да получи диплома за гимназиално
образование." За родителите обикновено е твърде много това, че трябва да понесат да чуят как
детето им се държи днес, без допълнителното притеснение, че детето ще може или няма да може да
се справи с годината отсега нататък.
Очаквайте успех. Ние искаме да избегнем да създаваме в родителите впечатлението, че детето им
е непоправимо. Ако вдигнем ръце и въздъхнем: "Не знам какво да правя с детето ви," родителите ще
загубят доверие в нас, в себе си и в детето си. По-добър подход е да покажем на родителите, че сме
мислили много за детето им, като представим специфичен план - училищен план за действие. Ако
споменем също така и някои позитивни поведения и предречем успех, обикновено биваме
възнаградени с благоприятна реакция от страна на родителите.
Самите вие не предприемайте защитни противодействия. Защитната реакция е естествена,
когато чуем новини, които ни разстройват. Когато децата създават проблеми в училище, родителите
често реагират защитно, за да прикрият как всъщност се чувстват - виновни, безсилни, изплашени и
объркани. Нека погледнем по-отблизо тези чувства, защото когато разберем как се чувстват
родителите, ще можем по-добре да реагираме с емпатия.
Виновни - Тъй като много от родителите вярват, че поведението се причинява, а не се избира, те се
самообвиняват, че не са достатъчно добри родители.
Безсилни - Родителите мислят, че от тях се очаква да знаят как да накарат децата си да се държат
винаги възпитано както в къщи, така и в училище. Когато родителите разберат, че усилията им да
дисциплинират не са ефективни, те престават да се чувстват безсилни.
Изплашени - Когато учителите описват днешните проблеми, много от родителите се разяждат от
страхове за бъдещето. "Ако шестгодишното ми дете безпокои другите и не внимава в първи клас,
какво ще (ще се случи, когато отиде в прогимназията?" "Ако петнадесетгодишната ми дъщеря не
предава домашните си задачи и отсъства от часовете днес, няма ли да отпадне и да свърши на
улицата догодина?"
Объркани - Балансът между дома и кариерата не е лесен, особено за самотни родители. Много
родители работят извън дома си през деня и се опитват да изпълнят всичките си родителски и
домакински задължения вечер и през почивните дни. Когато кажем на вече обърканите родители за
проблемите на децата им в клас, възможно е да добавим към товара онази сламка, която ще
прекърши гръбнака на камилата.
Не искайте невъзможното. Понякога родителите получават от учителите невъзможни молби. Т-жо
МакДагъл, моля ви, говорете със Скоти и направете така, че той да не закъснява повече за час." "Г-н
Капистранд, втълпете на Карлос, че отношението му и навиците му за работа трябва да се подобрят,
ако иска да мине тази година по алгебра." Когато родителите получат подобни молби,, те оправдано
могат да се чувстват разстроени, защото е възможно да не знаят как да изпълнят подобни задачи.
Последствията за неподходящото поведение в училище трябва да бъдат установени и прилагани от
учителя , а не от родителите. Дисциплината от далечно разстояние не е ефективна. Родителите не
могат пряко да облекчат проблемите с дисциплината, които възникват в училище повече, отколкото
учителите могат да повлияят на проблемите с дисциплината в дома на ученика. По тази причина
всяка молба от родителите се описва най-добре под формата на специфични действия, които могат
да се предприемат в къщи.

КАК ДА УВЕДОМИМ РОДИТЕЛИТЕ ЗА УЧИЛИЩНИЯ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА

ДЕТЕТО ИМ
Когато имаме трудности с един ученик, които са достатъчни, за да оправдаят изработването на
училищен план за действие, трябва да уведомим родителите и да споделим плана с тях.
Начално телефонно обаждане на родителите. Първата стъпка, когато това е възможно, е да се
обадим на родителите по телефонно и да ги уведомим, че съществува проблем. Личният контакт
може да ни помогне, да създадем близка връзка с родителите.
Ако вече сме информирали родителите за програмата дисциплина чр»з сътрудничество, те ще знаят,
че училищният план за действие се формулира тогава, когато ученикът се държи лошо. По време на

90
телефонния разговор можем да напомним на родителите за плана и да им предложим две
възможности: или да изпратим у дома им еюемпляр на завършения план, или да организираме
среща с родителите, за да обсъдим плана и да изследваме възможностите за развитие на домашен
план за действие, който да подкрепи усилията, полагани в училище.
Второ телефонно обаждане на родителите. Ако родителите не желаят среща, изпращаме в дома
им еюемпляр от училищният план за действие с попълнени стъпки от 1 до 4 и след няколко дни им
телефонираме отново. Тогава можем да отговорим на въпросите на родителите относно плана и да
получим и техния принос по отношение на избраните интервенции и техники за поощрение. Можем
също така да напомним на родителите, че училището иска да им помогне да формулират домашен
план за действие, моделиран на основата на училищния план за действие. Под стъпка 5 в
училищния план за действие можем да посочим, че сме споделили плана с родителите и да запишем
всички усилия, които те желаят да направят в къщи, за да пренасочат поведението на детето си.
След като двадесет години съм работила с родители, открих, че повечето от тях са отворени за
предложения, особено за това как да бъде изградена самооценката.

КАК ДА СТРУКТУРИРАМЕ РОДИТЕЛСКО-УЧИТЕАСКАТА СРЕЩА

Когато родителите се съгласят да се присъединят към нас за една среща относно лошото поведение
на детето им, можем да структурираме срещата съгласно стъпките на училищния план за действие.
Прегледа на стъпките на плана заедно с родителите ни дава възможност да обясним от първа ръка
концепциите и процедурите на програмата дисциплина чрез сътрудничество.
Преди срещата трябва да попълним стъпките от 1 до 4.След това, с плана в ръка, можем да обясним
на родителите точно какво лошо поведение сме наблюдавали, целта на лошото поведение и
интервенциите и стратегиите за поощрение, които сме избрали. Понякога ще имаме силни
предпочитания по отношение на това кои интервенции и техники за поощрение да използваме; друг
път е възможно да поискаме да зададем на родителите допълнителни въпроси. Родителите често
имат полезни идеи за това какво е ефективно за децата им и когато могат да помогнат при взимането
на решение, те не само получават разбиране за стратегиите на метода дисциплина чрез
сътрудничество, но придобиват и доверие в училищния план за действие.
След като сме дискутирали с родителите стъпките от 1 до 4 на плана, можем да предприемем стъпка
5,като помолим родителите да продължат да участват като наши партньори в процеса на дисциплина
чрез сътрудничество. Възможно е те да изберат да станат мълчаливи партньори, които периодично
получават отчети за напредъка на децата си, или могат да поискат да станат активни партньори,
които желаят да изработят домашен план за действие, който би усилил ефекта от училищния план за
действие и би облекчил проблемите с-поведението в къщи. Процедурите за развитие на домашен
план за действие са обсъдени по-нататък в тази глава.
Какво ще стане, ако родителите отхвърлят всякакъв вид участие в училищния план за действие?
Въпреки че работата ни ще бъде по-трудна без интереса или партньорството от страна на
родителите, ние все пак и сами можем да постигнем някои резултати.
Младите хора не очакват обезателно всички възрастни да реагират по един и същи начин, когато се
държат лошо. Това, което върши работа с мама, не винаги върши работа с татко, а това, което
върши работа с татко, не винаги върши работа с учителя. Ако използваме процедурите на
здравословната дисциплина в класната стая и внимателно следваме интервенциите и стратегиите за
поощрение, можем поне да различим кога ученикът е на наша страна. В някои случаи ще трябва да
се примирим с това.

СТРУКТУРИРАНЕ НА СРЕЩАТА РОДИТЕЛ-УЧЕНИК-УЧИТЕЛ

Когато поканим ученика да се присъедини към нас и родителите си в обсъждането на училищния
план за действие, ние поставяме част от отговорността за разрешаване на проблемите с
поведението там, където тя принадлежи - на ученика. Тъй като училищният план за действие е
предназначен да помогне на ученика да избере по-подходящо поведение, виждането на ученика по
проблема и възможните му решения, може да бъде безценно. Нещо повече, когато ученикът
разбере, че както родителите, така и учителите, са решени да сложат край на лошото поведение, той
или тя обикновено започва да проумява , че е време да направи промяна.
Преди да включим ученика в срещата, възможно е най-напред да поискаме да се срещнем насаме с
родителите, за да обменим информация. Можем, например, да обсъдим стъпки 1 и 2 от училищния
план за де йствие, сами с родителите. След това можем да поканим ученика да се присъедини към
родителите си и към нас в прегледа и формулирането на плана, като следваме тези насоки:
Опишете обективно лошото поведение. Участието на ученика в срещата започва с точно описание
на лошото поведение, което причинява трудности в училище. Колкото по-обективни и лишени от
присъда са думите ни, толкова повече сътрудничество ще получим от ученика. Езикът, който
преценява, само би накарал ученика да се защитава и ще придаде лошо-начало на срещата. Не е

91
необходимо да определяме целта на лошото поведение, тъй като тази стъпка представлява
началното ни средство да определим подходящите видове интервенции. Концентрирайте
вниманието върху бъдещето. По време на срещата трябва да бъдат избягвани обсъжданията на
миналото. Изследването на причините за лошото поведение или извиненията на ученика, Е-е са
полезни, тъй като миналото не може да бъде променено, фокусът трябва да бъде в бъдещето, в това
да се предотврати повторението на лошото поведение. Можем да прекратим всяко отклонение, като
то настояваме: "Нека да говорим само за това какво можем да направим, за да не се повтори отново
поведението."
Обсъдете стратегиите за интервенция. След като поведението е описано, се обсъждат различни
стратегии за интервенция. Когато имаме работа с поведение, което цели власт или отмъщение,
говорим с ученика единствено за стадия на стабилизация -планиране на последствията. Когато
имаме работа с поведение, чиято цел е да бъде избегнат провала, споделяме с ученика начините, по
които може, да модифицираме учебната програма, използваме различни методи на обучение,
осигуряваме наставничество или ги обучаваме да говорят за себе си. Когато имаме работа с
поведение, което се стреми към внимание, прескачаме разговорите относно стратегиите за
интервенция и веднага обсъждаме техниките за поощрение и подходящите начини да се помоли за
внимание. Всеки разговор за интервенциите само дава допълнително внимание, което тези ученици
желаят и което е онази награда, която се опитваме да предотвратим.
Установете последствия. Ако можем да договорим решение или да определим последствия, с
които всички да са съгласни, това би било най-добре, чудесно. Ако ученикът възпрепятства всички
предложения и опонира на разговора, можем да вземем решение без него: "Тъй като точно сега
нямаш желание да избираш, ние, останалите, ще решим какви действия да предприемем."
Решенията, предложени от ученика, които не са ефективни, не трябва да бъдат приемани. Ние
имаме пълната власт над това, което се случва в училище и поради това и правото да настояваме за
смислено разрешение.
Обсъдете стратегии за поощрение. След като сме изпълнили училищният план за действие да
стъпка 3,се подготвяме за стъпка 4,като събираме информация от ученика. Питаме: "Какво можем да
направим, за да превърнем класната стая, дома ти, или и двете в едно по-добро място за теб?"
Опитваме се да погледнем през очите на ученика, за да разберем кое го кара да чувства, че
принадлежи,и кое не. С лед като съберем тази информация от ученика, можем да изберем
подходящи стратегии за поощрение в къщи и в училище.
Стремете се към продължително включване на родителите. Когато завършим стъпка 4,можем да
извиним ученика за отсъствието му от срещата и след това да обсъдим стъпка 5 с родителите -
тяхното продължително участие като партньори в плана. По това време те, може би ще изберат да
развият домашен план за действие. Някои млади хора са истински професионалисти в това да
настроят дома против училището.
Планирайте следваща среща. Следващата среща с родителите не е необходимо да бъде
продължителна, а само толкова, колкото да бъдат направени необходимите промени в училищния и
в домашния план за действие или и в двата.
Учениците от детската градина нататък могат да бъдат включвани в срещите. Разбира се, колкото
по-малък е ученикът, толкова по-малка е и ролята му. За ученик в предучилищна възраст или в
началното училище включването се налага единствено при поведенията с цел власт или отмъщение.
На такива малки ученици може да бъде даден избор между две последствия, предварително избрани
от учителя и родителите. От друга страна, учениците от гимназиалния курс могат да имат по-голям
дял при договаряне на решенията и избиране на последствията. Колкото по-голям дял имат, с
толкова по-голяма готовност към сътрудничество и с толкова по-голяма отговорност те ще действат
и ще се чувстват.
След като училищният план за действие е завършен, време е да поговорим за възможността за
подготовка на домашен план за действие. Въпросът, който трябва да зададем на родителите, е: "В
къщи наблюдавате ли поведение, подобно на това, което аз виждам в училище?" Отговорът може да
бъде "Да" или "Не." Поради различното обкръжение в къщи и в училище, ученикът може да е научил
как да създава връзки, да допринася и да се чувства способен по подходящ начин в едната
обстановка, но не и в другата. Ако родителите не считат, че има подобни проблеми с дисциплината,
над които може да се работи вкъщи, тогава можем да се съсредоточим над това да им помогнем да
планират някои стратегии за поощрение, които биха могли да използват, за да повишат
самооценката на детето си. Колкото по-висока е самооценката на детето, толкова по-лесно ще бъде
да коригираме лошото поведение в класната стая.
Все пак по-вероятно е родителите да признаят, че в къщи те се безпокоят от поведение, подобно на
това, което сме забелязали в класната стая. Когато случаят е такъв, можем да предложим на
родителите да им помогнем да напишат домашен план за действие, подобен на подготвения в
училище. Можем да помогнем на родителите да разработят домашен план за действие, съставен от

92
четири стъпки, който да следва процедурата, използвана при изграждането на училищния план за
действие. Можем също да включим ученика в процеса чрез една среща между родители, учител и
ученик. Ето стъпките, които следваме при подготовката на домашен план за действие.

СТЪПКА 1 .ПОСОЧЕТЕ ТОЧНО И ОПИШЕТЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА УЧЕНИКА

Неспецифичните, осъдителни думи като непочтителен и непокорен няма да свършат работа.
Помолете родителите да опишат поведението колкото е възможно по-обективно. Обективните
описания са написани под стъпка 1 на плана.
СТЪПКА 2:ОПРЕДЕЛЕТЕ ЦЕЛТА НА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ
Използвайте обзорната диаграма на четирите цели на лошото поведение /приложение А/ и уликите,
които получаваме от реакциите на учителя и ученика, за определяне на целта на лошото поведение
/приложение В/, за да помогнете на учениците да определят целта на лошото поведение, което
възниква в къщи. Тази цел е написана под стъпка 2 на плана.
Ако родителите определят повече от една цел на лошото поведение, поощрете ги най-напред да
работят над поведенията, с които се стремят да получат внимание, или да избягнат провала, тъй
като с тези поведения можем да се справим по-лесно, отколкото с поведенията, които се стремят към
власт или отмъщение. След като преживеят успех, родителите ще бъдат насърчени да се заемат с
по-трудните поведения.
СТЪПКА 3:ИЗБИРАЙТЕ ТЕХНИКИ ЗА ИНТЕРВЕНЦИЯ ЗА МОМЕНТА НА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ
Използвайте обобщената диаграма на интервенциите /приложение С/, за да помогнете на
родителите да изследват възможностите за справяне с лошото поведение в къщи. Докато ние можем
да предлагаме кои. интервенции да използват, родителите трябва да направят крайния избор.
Избраните интервенции се вписват под стъпка 3 на плана.
Може би най-трудната стъпка за нас, когато помагаме да се изготви домашния план за действие, е да
помогнем на родителите да изберат интервенции за поведенията с цел власт или отмъщение. Това е
така, защото прилагането на много от стратегиите в къщи е по-различно, отколкото в училище.
Родителите, например, могат "елегантно да напуснат сцената" просто като излязат от стаята, като
оста вят само детето, което бълва изявления "мразя те". Като учители ние нямаме тази възможност.
По същия начин някои от възможностите, които имаме ние, като например да изпратим детето в
друга клас на стая, не са на разположение за родителите.
СТЪПКА 4:ИЗБЕРЕТЕ ТЕХНИКИ ЗА ПООЩРЕНИЕ, ЗА ДА ИЗГРАДИТЕ САМООЦЕНКАТА
Говорете с родителите за различните техники за поощрение, но им позволете сами да изберат кои да
включат под стъпка 4 от плана. Обзорната диаграма на техниките за поощрение в приложение Г -
Блокчетата, които изграждат самооценката - ще ви помогне при консултацията на родителите.
След като родителите са разработили домашен план за действие, уточнете дата за следваща среща
след около две седмици. Това може да бъде или телефонен разговор или среща, по време на която
можем да проверим как работи плана. По-нататъшните разговори по телефона или редовни срещи,
ще ни позволят да проследим развитието и, ако е необходимо, да им помогнем да модифицират
домашния план за действие.
Ако поведението на ученика се подобри в къщи, в училище, или и на двете места, могат да бъдат
запазени същите стратегии за интервенция и, може би, да бъдат добавени към домашния план за
действие някои техники за поощрение. Колкото повече се поощрява самооценката на ученика,
толкова по-постоянна вероятно, ще бъде промяната в поведението.
Ако лошото поведение не стихне, имаме избор да дискутираме с родителите няколко неща. Когато
родителите предприемат някакво действие, лошото поведение често става още по-лошо преди да се
под обри, защото младите хора обичат да изпитват решимостта на родителите си да продължат
нещо да край. Поради това, както ние, така и родителите, можем да поискаме да се придържаме към
съответните е си планове в продължение на една или две седмици, преди да правим каквито и да
било промени.

ПОДКРЕПА ОТ СТРАНА НА УЧИЛИЩЕТО ЗА РОДИТЕЛИТЕ КАТО ПАРТНЬОРИ

Преподавателите не винаги могат да го направят сами. Възможно е те да се нуждаят от помощ от
останалите членове на училищната общност, да подкрепят усилията им да привлекат родителите
като партньори в процеса на дисциплиниране.
Поради специалното си обучение, училищните съветници, психолозите и социалните работници,
могат да помогнат на родителите най-много в обяснението за това как да прилагат в къщи
процедурите на метода дисциплина чрез сътрудничество. Като неутрални наблюдатели, които не са
пряко въвлечени във взаимодействията, които причиняват проблеми, те могат да осигурят безценен
страничен поглед за възникналото лошо поведение. Когато са поканени да участват в срещи заедно
с учителя, родителите и ученика, те могат да използват уменията си да посредничат, за да се
справят с всяко недоразумение или противоречие, което може да възникне сред участниците. Тъй

93
като са обучени да разбират емоциите, те могат да помогнат на някой от участниците да изрази и да
преодолее силните си чувства.
Ако имаме работа с ученик, който е търсил отмъщение, чрез унищожаване на училищната
собственост, може би ще пожелаем да поканим някой от училищните администратори да се
присъедини към срещат а. Ролята на администратора би била подобна на тази на съветника или
психолога - безпристрастен участник. Още повече, че присъствието на администратор, като
представител на истинската власт " училище, често придава на ученика впечатлението за сериозност
на разглеждания проблем повече, отколкото всички вербални предупреждения.
Когато каним за участие в процеса на дисциплиниране родители, ученици, специалисти или
администратори, ние сме на път да установим отношения на сътрудничество, които могат да
променят поведението на учениците ни във и извън класната стая.

94
ГЛАВА 17: ДИАГРАМА
Глава 17: Диаграма
КАК ДА ВЪВЛЕЧЕМ РОДИТЕЛИТЕ КАТО ПАРТНЬОРИ В ПРОЦЕСА
НА ДИСЦИПЛИНА ЧРЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО

Преди да възникнат проблеми с дисциплината: информирайте родителите за метода на

дисциплина чрез сътрудничество.

Писмени официални изявления. Колонка в писмото с новини. Групово представяне пред

родителите. Библиотека с източници за информация на родителите.
Център за посещение на родителите. Групи за обучение на родителите.

Да подкрепим желанието за сътрудничество от страна на родителите: установете атмосфера

на взаимна подкрепа:

Говорете обективно за лошото поведение. Ограничете оплакванията до три-четири

специфични лоши поведения. Избягвайте да предричате бъдещ провал. Очаквайте успеха.
Самите вие не предприемайте защитни противодействия. Не искайте невъзможното.

В началото информираме родителите за плана за действие: известете родителите по

телефона:

Предложете на родителите две възможности: Да изпратите в дома им екземпляр от

училищния план за действие за тяхното дете, и след това да се обадите повторно, за да
обсъдите плана.
Да организирате среща, за да обсъдите училищния план за действие и може би да
разработите домашен план за действие. Ако това е необходимо, обадете се повторно.

Възможности за срещи.

Родителско-учителски срещи
Прегледайте с родителите завършения училищен план за действие. Попитайте родителите
за техните идеи относно интервенциите и стратегиите за поощрение.
Помолете родителите да продължат да партнират в процеса на дисциплина чрез
сътрудничество:
Като получават периодични отчети за напредъка на детето. Като изработят домашен план за
действие, който да укрепи действието на училищния план за действие.

Срещи между родители, учители и ученици

Най-напред се срещнете лично с родителите, за да обсъдите стъпки 1 и 2 от училищния план
за действие.
Ако е необходимо, включете и други представители на училищния персонал.
Поканете учениците да участват в срещата, като спазвате следните стъпки:
Опишете лошото поведение обективно. Фокусирайте се на бъдещето. Обсъдете стратегиите
за интервенция. Определете последствията. Обсъдете стратегиите за поощрение.
Обсъдете как биха искали родителите да продължат участието си в процеса на дисциплина
чрез сътрудничество:
Като получават периодични отчети за напредъка на детето.
Като изработят домашен план за действие, който да укрепи ефекта
от училищния план за действие. Планирайте следваща среща.

Домашният план за действие

Стъпки в подпомагането на родителите да разработят домашен план за действие:
Помолете родителите да посочат точно и да опишат лошото поведение на детето си в къщи.
Помогнете на родителите да определят целта на лошото поведение, като използват
приложение А и В.
Помогнете на родителите и на учениците да изберат техники за интервенция, като използват
приложение С.
Помогнете на родителите и на учениците да изберат техники за поощрезние, като използват
приложение D

95
ЛИЧНИ СТАН
Лични становища
ДИСЦИПЛИНА ЧРЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО КА ТО СЪВМЕСТНО УСИЛИЕ

1. Защо е необходимо да установя общи цели и съвместими стратегии с родителите?

2. Каква е според мен задачата на специалиста по обучение на родителите?

3. Каква ще бъде ползата за мен, ако родителите се запознаят по-добре с проблемите на

дисциплината в къщи?

4. Вярвам, че съм квалифициран, или че не съм квалифициран да съветвам родителите за това как
да се справят с децата си в къщи, защото:

5. Какво определя дали аз или родителят ще бъдем отговорни за дадено лошо поведение?

6. Включвам ли учениците в срещи с родителите? Защо "да" или защо "не"?

7. Как се справям с това да установявам атмосфера на взаимна подкрепа? /В пространството по-

долу отбележете къде мислите, че се намирате сега/:
Говоря за поведението само Говоря за поведението само субективно.
обективно.

Ограничавам списъка на Казвам на родителите за всичко лошо,

оплакванията до три или четири което детето прави.
специфични лоши поведения.

Избягвам да правя прогнози за бъдещето Предупреждавам родителите за бъдещето.

Очаквам успеха, като позитивното Създавам впечатление, винаги
поведение. отбелязвам че ситуацията е извън
контрол.

Никога не предприемам противодействия. Предприемам лично,

защитни
противодействия

Как останалите членове на училищния персонал може да ми осигурят подкрепа, ако поема ролята да
обучавам родителите?

96
 Изводи
БЪДЕЩЕТО НА МЕТОДА ДИСЦИПЛИНА ЧРЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО

Прилагането на процеса на дисциплина чрез сътрудничество е първата - и най-решителна - стъпка,

която можем да направим към решаване на проблемите с дисциплината. След като процесът е в ход,
можем да увеличим влиянието му, като поощряваме отношенията на сътрудничество, както в
класната стая, така и в цялото училище. Пет са насоките, които могат да ни помогнат да постигнем
тази цел по отношение на интервенциите и стратегиите за поощрение на метода дисциплина чрез
сътрудничество, както е илюстрирано в този раздел. Ето описанията на тези насоки:
1. Установете позитивна среда в училище. Целият училищен персонал, от директора до шофьора
на рейса и работниците по поддръжката, жадуват да се свържат с учениците, чрез изграждането на
отношение. Сградата на училището, както и всяка стая в него е с приятен дизайн, украсена и
поддържана, като примамливо място, където да прекараш деня.
2. Използвайте демократични процедури и политика. Учениците се приканват да допринесат по
значим начин за разработването и прилагането на политика, която да ръководи ежедневния живот
в училище. Първите демократични процедури и политика са обсъжданията в класната стая,
съветите на класовете, както и ученическите съвети на училищата.
3. Приложете стратегии на обучение в духа на сътрудничеството. Конкуренцията може да бъде
премахната от класната стая, когато учениците се разделят на обучителни групи. Учениците от всяка
група развиват чувството за лична и обща отговорност, тъй като те работят заедно за постигането на
определени академични цели.
4. Ръководете дейността по напътствието в класната стая. Подобна дейност се фокусира на
това да помага на учениците да разбират себе си и останалите, както и на това да обучава
учениците да разрешават по мирен начин междуличностните проблеми, като използват умения за
разрешаване на конфликтите. Въоръжени с тази информация, учениците са по-способни да се
развиват и да постигат зря лост в индивидуално и в социално отношение.
5. Използвайте подходящи методи и материали в програмата за обучение. Учениците, които са
отегчени, защото урокът е твърде лесен или пък са фрустрирани, защото урокът е твърде труден,
вероятно са кандидати за лошо поведение. Преценката на учебната програма трябва да бъде
непрекъснат процес, който взима предвид нуждите на всички ученици.

97
 Използване на демократични Установяване на
процедури и процеси позитивна среда в
училище

ДИСЦИПЛИНА ЧРЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО

Изградете самооценката Установете позитивен

чрез поощрение. контрол в класната стая
чрез подходящи
интервенции

Прилагане на обучителни Ръководство на дейностите

стратегии, основани на по напътствието в класната
сътрудничество. стая.
Избор на подходящи учебни
методи и програми.

НЕЖНО СБОГУВАНЕ
Тъй като достигаме до края на нашето съвместно пътуване, бих желала да е възможно
да срещна всеки един от вас. Пътят към това да помогнем на учениците си да станат най-
доброто, което могат да бъдат, често е дълъг, криволичещ и изпълнен с фрустрация. С
картата, която ви предоставя методът дисциплина чрез сътрудничество, все пак пътят
ви е добре очертан от практическите и позитивни на соки. Със сигурност ще помогнете на
учениците си да повишат самооценката си и да изберат трайни подходящи
поведения,като поддържате увереност и постоянство.

98
 ПРИЛОЖЕНИЕ А
ОБЗОРНА ДИАГРАМА НА ЧЕТИРИТЕ ЦЕЛИ НА ЛОШОТО
ПОВЕДЕНИЕ

Поведение,
което се стреми към внимание Поведение с цел власт

Характерни Активни МПВ: Учениците Пристъпи на лошо настроение и

черти на демонстрират всички видове словесни нападки: ученикът се
активното поведение, което отвлича конфронтира и нарушава реда в
поведение учителя и съучениците му. класната стая.

Характерни Пасивни МПВ: Ученикът Тихо неподчинение: ученикът

черти на разкрива поведение тип на- прави каквото си иска, и все пак
пасивното час-по-грахче, дейстза с поведение често е приятен и
поведение бавна, по-бавна и най-бавна дори се съгласява.
скорост.

Източници Родителите и учителите са Промените в обществото, които

на поведе- склонни да обърнат повече подчертават равенството в
нието внимание на лошото, откол- отношенията повече, отколкото
кото на доброто поведение. доминантно-подчинените роли.
Децата не са научени как да Превъзнасянето на индивида и
молят за внимание по поставяне на ударението върху
подходящ начин. Може би постигането на лична власт,
децата са лишени от както беше резюмирано от
достатъчно лично внимание. движението за човешкия
потенциал.

Лъчът на Ученикът желае взаимоотно- Ученикът разкрива възможности

надежда шение с учителя /и със на водач, асертивност и
съучениците си/. независимо мислене.

Принципи на Отделяйте много внимание на Избягвайте и обезвреждайте

превенция доброто поведение. Учете преките конфронтации. Поверете
учениците да молят за на учениците официална власт.
допълнително внимание,
когато това е необходимо.

Стратегии Сведете вниманието до Напуснете елегантно

за интер- минимум. сцената.
венция Дайте официално Използвайте пауза.
разрешение за поведението. Установете
Направете неочакваното. последствията.
Отвлечете вниманието
на ученика.
Забелязвайте доброто
поведение..
Преместете ученика.

' За допълнителна информация относно стратегиите за интервенция вижте приложение С.

99
Поведение с цел отмъщение Поведение с цел избягване на
провала

Физически и психически атаки: Пристъпи на фрустрация: Ученикът губи

Ученикът нагрубява учителя, контрол, когато натискът да успее се
съучениците си или и двете страни. увеличи твърде много.

Ученикът е намусен и затворен в себе Ученикът отлага, не завършва проектите си,

си, отказва началните стъпки към развива временна неспособност за
приятелството. работа или приема поведение, което
наподобява намалени способности за
обучение.

Отражение на нарастващото насилие в Правилото на червения молив.

обществото.
Ролеви модели от медиите, които
решават конфликтите със сила.
Неоснователните очаквания на родители и
учители. Вярването на учениците, че само
перфектното е приемливо. Манталитетът на
звездата. Поставяне на ударението върху
конкуренцията в класната стая.

Учениците показват искрица живот, като
се опитват да се защитят от по-
нататъшно нараняване.
Учениците може да поискат да успеят, ако
той или тя могат да бъдат уверени, че няма
да сгрешат и ще постигнат някакъв статус.
За някои тежко обезсърчени ученици лъчът
на надежда липсва.

Изградете отношение на загриженост с Поощрете ученика да промени възприятието

учениците. за себе си от"аз не мога" на "аз мога."

Учете учениците как да изразяват Помогнете да се прекрати социалната

обида и враждебност по подходящ изолация на ученика, като го въвлечете в
начин и поканете ученика, когато е близки отношения с вас и с другите
разстроен. съученици.

Напуснете елегантно сцената. Променете техниките на обучение.

Използвайте пауза. Установете Осигурете наставничество.
последствията. Научете ги да говорят за себе си позитивно.
Превърнете грешките в нещо, което е в реда
на нещата.
Изградете доверие.
Съсредоточете вниманието на успеха
в миналото.
Превърнете научаването в нещо осезаемо.
Признайте постиженията.

100
 ПРИЛОЖЕНИЕ B
СИГНАЛИ, КОИТО ПОЛУЧАВАМЕ ОТ РЕАКЦИИТЕ НА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
ЦЕЛИТЕ НА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ

Реакция на учителя спрямо поведението на ученика

Поведение Чувства Импулс за действие

Внимание Раздразнение Вербални
Досада
Власт Яд Физически
Фрустрация
Страх
Отмъщение Нехаресване Болка или бягство
Обида
Омраза
Избягване на провала Професионална Пасивно или
загриженост неуверено

Реакция на ученика спрямо интервенцията

Стил на реакцията Действие в отговор

Отстъпчив Спира временно лошото поведение
Конфронтиращ Лошото поведение продължава, докато ученика
сам реши да спре
Нараняващ Лошото поведение продължава и ескалира,
докато ученика сам реши да спре
Зависим Не прави нищо

101
 ПРИЛОЖЕНИЕ C
ОБОБЩАВАЩА ДИАГРАМА НА ИНТЕРВЕНЦИИТЕ

Обща стратегия Техники

Поведение, Сведете до Пренебрегнете лошото поведение.

което се минимум Хвърлете им "едно око"
стреми към вниманието. Застанете наблизо.
внимание Споменете името на ученика, докато
преподавате.
Изпратете таен сигнал.
Дайте писмена бележка.
Изпратете "аз-послание".

Узаконете лошото Превърнете поведението в урок.

поведение. Разтегнете поведението до най-крайните му
форми.
Накарайте целия клас да се присъедини към
лошото поведение.
Използвайте норма, която постепенно
намалява.

Направете Загасете лампите. Изсвирете един тон.

неочакваното. Снижете гласа си. Променете гласа си.
Говорете със стената. Използвайте кратки
реплики. Временно спрете да преподавате.

Отвлечете Задайте пряк въпрос. Помолете за услуга.

вниманието на Сменете заниманието.
ученика.

Отбелязвайте Благодарете на учениците.

доброто поведение. Записвайте имената на учениците, които
се държат добре, на черната дъска.

Преместете Сменете мястото на ученика. Изпратете

ученика. ученика на стола за размисъл.

Поведения с Елегантно Признайте властта ученика.

цел власт и напуснете сцената. Отстранете публиката.
отмъщение Отложете проблема.
Насрочете среща.
Използвайте техники за озадачаване:
Съгласете се с ученика.
Променете темата.

Използвайте пауза Пауза в класната стая. Пауза в друга класна

стая. Пауза в специална стая. Пауза в
кабинета. Пауза в къщи.

102
 Обща стратегия Техники

Установете Загуба или отлагане на някаква дейност.

последствията Загуба или отлагане на използването на
някакви предмети или съоръжения.
Загуба или отлагане на достъпа до
определени територии в училището.
Отказ от взаимодействие с други ученици.
Изискване за взаимодействия с
училищния персонал. «
Изискване за взаимодействия с родителите.
Изискване за взаимодействия с полицията.
Обезщетение:
Поправка на предметите.
Замяна на предметите.

Поведение с Променете Използвайте конкретни обучителни

цел да бъде методите за материали и компкггър-асистирани
избегнат обучение. инструкции. Преподавайте по една стъпка за
провала определен период от време.

Осигурете Допълнителна помощ от учителите.

наставничество. Възстановителни програми.
Възрастни доброволци.
Наставничество от връстници.
Обучителни центрове.

Обучете ги в Окачете позитивни знаци в класната стая.

позитивен начин да Изисквайте две"надценявания" за всяко
говорят за себе си. подценяване.
Поощрявайте позитивния начин да говорят
за себе си, преди началото на всяка задача

Превърнете Говорете за грешките. Приравнете грешките

грешките в нещо, към усилието.
което е в реда на Сведете ефекта от допускането на грешка до
нещата минимум

Изградете Съсредоточете вниманието върху напредъка.

увереност Отбелязвайте приноса. Залагайте на силните
страни. Показвайте вяра в учениците.
Признайте трудността на задачата.
Ограничете задачите във времето

Съсредоточете се Анализирайте успеха в миналото. Повтаряйте

върху успеха в успеха в миналото.
миналото Консерви "аз-мога." Албуми с постиженията.
Превърнете Списъци на уменията. Брошури с
научаването в нещо концепциите. Говорете за вчера, днес и утре
осезаемо

Признавайте Аплодисменти.
постиженията Овации с ръкопляскане и изправяне.
Звезди и лепенки.
Награди и събрания.
Изложения.
Позитивни паузи
Самоодобрение

103
 ПРИЛОЖЕНИЕ D
БЛОКЧЕТАТА, КОИТО ИЗГРАЖДА Т САМООЦЕНКАТА

Да помогнем на Да помогнем на Да помогнем на

учениците да се учениците да се учениците да допринасят
чувстват способни свързват

Превърнете грешките Дайте на учениците Поощрявайте приноса на

в нещо, което е в петте А: Приемане: учениците към класа.
реда на нещата. Поканете учениците да
Приемайте ги искрено и участват в ежедневните
Говорете за грешките. безусловно. задачи
Приравнете грешките Приемайте личния стил Изисквайте от учениците да
към усилието. на учениците. избират програмата си.
Сведете до минимум Помолете учениците за
ефекта от допускането Внимание. техния принос към
на грешка. Поздравявайте ги. правилата.
Изслушвайте ги. Научете
ги как да поискат Поощрявайте учениците да
внимание. Прекарвайте помагат на други ученици.
известно време в Наставничество от връстници.
разговори. Питайте ги за Съвети от връстници.
живота им извън Признание от връстници:
училище. Споменавайте Аплодисменти. Изявления на
това, за което сте признание и одобрение.
говорили преди. Хранете Хепиграми.
се с тях. Поканете ги да Паролата на признанието.
се хранят във вашата
стая. Посещавайте
училищните събития.
Включете се в съвместен
проект с учениците.
Назначете лични срещи.
Присъединете се към
учениците на игрището.
Участвайте в
училищните събития.
Зачитайте рождените
дни. Направете табла
със снимките на
учениците като деца.
Изпращайте на
учениците, които
отсъстват, картички,
послания, домашни.
Интересувайте се от
работата и хобитата на
учениците.

104
 ПРИЛОЖЕНИЕ E
УЧИЛИЩЕН ПЛАН ЗА ДИСЦИПЛИНА ЧРЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО

Име на ученика: ............................................................................... Дата: ...........................

Стъпка 1: Посочете точно и Стъпка 2: Определете Стъпка 3: Изберете

опишете поведението на детето. целта на лошото поведение техниките за интервенция
1.

2.

3.

Стъпка 4: Изберете техники за поощрение.

Способен: .....................................................................................................................................................

Свързва се: ..................................................................................................................................................

Допринася: .....................................................................................................................................................

Стъпка 5: Привлечете родителите като партньори.

Първи разговор по телефона: Дата:___________

Реакция на родителя: ...........................................................................................................................

Да изпратим училищният план за действие

Втори разговор по телефона: Дата:___________

Реакция на родителя: ...........................................................................................................................

Среща: Дата................

Родител-учител:..................

Родител-учител-ученик: .........................

Други присъстващи .......................................................................................................................

Предложения на родителите: ................................................................................................................

...................................................................................................................................................................

Предложения на ученика:........................................................................................................................
...................................................................................................................................................................

Предложения на другите участници:......................................................................................................

...................................................................................................................................................................

Разработен ли е домашен план за действие? Да Не

Следващи срещи:.....................................................................................................................................

105
 ПРИЛОЖЕНИЕ F
ДОМАШЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ДИСЦИПЛИНА ЧРЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО
Име на детето: Дата:_________

Стъпка 1: Посочете целта на Стъпка 2: Определете Стъпка 3: Изберете точно и

лошото поведение. техники за поведението на опишете интервенция
детето
1.

2.

3.

Стъпка 4: Изберете техниките за поощрение.

Способен: ...................................................................................................................................................

Свързва се: .................................................................................................................................................

Допринася: ................................................................................................................................................

106