ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „ НЕОФИТ РИЛСКИ“

ФАКУЛТЕТ ПО ПЕДАГОГИКА
КАТЕДРА „ НАЧАЛНА ПЕДАГОГИКА“

ПРОФЕСИОНАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ
УМЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ УЧИТЕЛ-
ТВОРЕЦ!
ЕСЕ

ИМЕ: Адриана Велинова Лазарова

Фак. №:20200342244
Специалност: Начална педагогика
Форма на обучение: задочно
Курс: първи

Дата: 13.11.2020г. Проверил: доц.д.н. Л.Цв.-Чурукова

БЛАГОЕВГРАД
 Живеейки във времена и години на подем и скоростно развитие на
високотехнологичните системи , хората като основни социални представители мислим
и си вярваме ,че всичко знаем и можем. Егото на голяма част от масата е във висините
и решават,че като предоставят на децата си устройство с интернет в ръцете им те ще се
изучат и обучат сами. Фактите обаче на по-късен етап от развитието на младото
поколение говорят друго. Истината е,че въпреки темповете с които човечеството
напредва в развитието си , ролята на учителя продължава да бъде жизненоважна в
развитието на подрастващото поколение. Дори смело мога да твърдя,че все по-голяма
става нуждата от специалисти в областта на педагогиката, поради изкривеното
представяне на информацията, която получават от външните източници.

Задълженията и отговорностите на учителя се увеличават с всяка изминала

година. Заедно с учениците той преминава през фази на метаморфоза под влиянието на
външни и вътрешни фактори. Ежедневно настъпват актуализации в развитието и
мисленето при подрастващите, и за да бъде винаги подготвен за неочакваното той от
своя страна също трябва да бъде актуален.Педагога е личността, която присъства в
голям процент от съзнателния живот на младото поколение. Той не е само фигурата
предоставяща информация, която на по-късен етап ще бъде оценена от родители и
общество. Той е основната личност изграждаща качества, принципи, навици в
развитието на детето.

Съвременния педагог е изправен пред редица очаквания и изисквания от страна

на родители, образователна система и обществото като цяло. Може да предостави
необходимата информация и да задоволи изискванията до колкото му позволяват
личностните му качества и професионалното му развитие. Не трябва да се пренебрегва
обаче и факта, че педагога е личност , която не трябва само и единствено да предоставя
информация и действия. Той все пак е човек и като такъв има очаквания от
постигнатите резултати и практически действия. Когато вижда , че усилията които е
положил жънат своя труд е удовлетворен и амбициран да продължава работата си.

Педагога на 21 век трябва да притежава качества като : честност,

интелигентност,независимост, справедливост,толерантност. Да умее в критични
ситуации да запазва самообладание и спокойствие, макар и то да бъде само
привидно.Само по този начин ще успее да се справи с конфликта успешно без да се
налага да се стига до крайности и неприятни последици. Да толерира ученика ,когато
полага усилия, но и да бъде справедлив и критичен ,когато същия ученик проявява
недисциплинирано поведение или немарливо отношение към учебната дейност. Важно
е да умее да проявява емпатия по отношение на всеки един ученик. Когато погледне
през погледа и мислите на детското съзнание и успее да разбере неговите притеснения,
чувства, затруднения, той вече знае как да подходи индивидуално, така че максимално
да бъде в полза на ученика. Педагогическите умения на съвременния педагог не стигат
до етапа, в който трябва да преподава новия урок. Информацията от новото,
непознатото трябва да бъде поднесено по начин по който ще бъде разбрано и
обработено от всеки индивид. Да използва думи достъпни и разбираеми за възрастта на
детето, с които детския интелект ще успее да обработи без излишно натоварван
 Децата са в основата на обучението и е важно мнението им по всеки един нов
урок. Въпросите, които задават по неразбраните материали е необходимо да получат
съответните отговори поднесени по подходящия за възрастта и развитието им начин.
Процесът на комуникация е желателно да бъде двустранен. Мислите и разсъжденията
трябва да бъдат чути от педагога. По този начин ще успее да надникне по-дълбоко в
психиката им, емоциите им, чувствата им. Те трябва да го чувстват близък, да му имат
доверие, да споделят притесненията и емоционалното си състояние с него. Това
сближаване е в полза и на двете страни. Ученика уважава своя преподавател, вярва в
него, има му доверие , с желание отива на училище и проявява интерес към всичко,
което предлага, като информация и действия учителя. Усеща, че е обичан и подкрепян ,
че има на кой да разчита, когато изпитва затруднения с учебния материал, когато има
проблем с някой съученик или дете от друг клас. Всичко това допринася ученика да се
чувства благоприятно в учебната среда, да вярва в себе си и възможностите си. Да има
изградена самооценка и самоконтрол.

За учителя е важно доверието на учениците към него. Това му помага при

ежедневната му дейност свързана с поднасяне на материалната база, практическата
дейност , при възпитателните процеси и създаването на навици. Когато връзката
учител-ученик лежи на здрави основи качественото моделиране на подрастващия се
случва безпроблемно и пълноценно. Важно обаче е границата на сближаване между
учител и ученик да не бъде прекрачвана от ученика. Той трябва да бъде наясно кой
стои на по-високото стъпало в йерархията. Тази граница я поставят професионалните
принципи на учителя. Той съумява как да покаже кога е време за наблягане на учебния
материал, кога е позволено да се комуникират лични преживявания. Полезно е
сближаването на ниво приятелски отношения, но не трябва да се забравя все пак и
ролята на училището,като институция над която тежат правила, норми и изисквания
наложени от държавата. Педагога е личността , която успява да намери подходящия
подход , чрез който всяко дете в класа да задоволи изискванията, които има към него
Министерството на образованието.Има си постановени периоди през които педагога
проверява знанията на учениците в писмена и устна форма и поставя съответно
качествена и количествена оценка. Когато постигнатите резултати задоволяват
изискванията означава , че е дал всичко от преподавателския и личния си опит в името
на развитието на своите ученици.

Освен преподавател важно е да бъде и в ролята на творец. Необходимо е да има

креативно мислене, педагогическо творчество. Съвременните ученици са претрупани
от информация, била тя нужна или ненужна. В свят на интернет , където можеш да
намериш всичко за всеки става трудно вниманието на ученика да бъде привлечено.
Постоянно е необходимо да се търсят и предоставят методи и начини , чрез които
учебния процес да бъде интригуващ , впечатляващ, да накарат мозъчната дейност да
заработи. Тук идва и ролята на учителя. Новаторът , който предоставя на вниманието
различното преподаване чрез интерактивните дъски, образователните и състезателните
игри. Задаването на интригуващи въпроси свързани с нещата , които вълнуват децата
извън училището с включени към тях теми от учебния материал. Използване на
компютъра освен за игра на компютърни игри , за рисуване , за смятане , за писане на
печатен текст. Обучението е ползотворно, запомнящо и забавно.Появява се желание да
бъде повторено , да бъде очакван с нетърпение следващия учебен час. Използвам
думата ,,игра“ , но става въпрос за образователни игри, чрез помощта на които се
разбира и запомня учения материал. Предлага се информация подходяща за
физическата и умствената възраст на учениците. Залага се на нетрадиционното
обучение, при което се позволява креативно мислене, изразяване на мнение ,
индивидуален подход на учениците.

Ще цитирам думите на Коменски: „ всичко, което е възможно да се предостави

на сетивните органи…трябва да им се предостави.“ Всичко, което е видяно, усетено и
почувствано с човешките сетива остава в паметта на ученика.Материала освен на
теория е нужно да бъде поднесен и практически. Когато описваме какво е „ въздух“ и
какви са неговите качества и свойства теоретично ученика трябва да наизусти
определенията и на следващия учебен час вероятността да ги е запомнил е твърде
малка. Когато обаче под формата на експеримент се покажат свойствата и функциите
на въздуха и предметите около него остава спомен от ученическите години. Децата
обожават експерименти. Те тръпнат в очакване какво ще се случи, от непознатото, от
неочакваното , от невидяното до този момент. Така урока придобива вълнуващ оттенък
с дълготрайни във времето знания. Разбират и запомнят , че въздуха е прозрачен, без
мирис и цвят, освен ако не е замърсен. Въздуха в надут балон има маса и приема обема
и формата на балона.Когато се спука вече няма маса, обем и форма. До тук работата на
учителя е свършена. Какво се случва обаче когато няма база за извършването на
практическата дейност? Учителят се сблъсква с проблем , който не винаги е в неговите
правомощия. Той трябва да се бори с институцията държава, която да подсигури
необходимите условия или със свои собствени идеи и сили да създаде съответната база,
така че учебния урок да бъде максимално ползотворен, разбираем и с трайност в
съзнанието на учениците.

Съвременния педагог изпълнява комуникативна, организаторска , познавателна,

психологическа функция.Освен преподавателска дейност поема и отговорността за
подготовката на неузрелия психически индивид за реалния живот. За принципите в
социалните отношения , за добро и зло , за постигане на поставените цели, за
справянето на трудни и конфликтни ситуации. Подпомага редица творчески дейности,
чрез които ученика успява да се реализира в истинския живот. Помага всеки един да
има реална представа какви качества и способности притежава и как те да бъдат
приложими и използвани в полза на самите тях и обществото.

Преподавателят на съвременните ученици гледа на всяко дете ,като на

нешлифован диамант, който с подходящата техника точно за него може да се превърне
в истински скъпоценен камък. На първо време работи в полза само и единствено на
предоставените му ученици под формата на клас. Изгражда мислещи личности със
собствено мнение, които да превърнат държавата , в която живеят в по- добро място за
живот и реализация. Целите на педагога са да изгради качества във всеки един , с които
да печелят всепризнато уважение на световно ниво.