Говорна терапия при гласови нарушения

Гласовите (фонационни) нарушения представляват говорна патология, засягаща

качествата на гласа, необходими за адекватното външно оформяне на вербалното
съобщение.
Патологията на гласа се проявява със следните основни симптоми:
1. Патологични прояви във височината, силата и тембъра на гласа, вследствие на които
той може да е: слаб, треперещ, монотонен, груб, дрезгав, хриптящ и пр.
2. Пълна липса на глас.
3. Патологичен гласов резонанс поради дисбаланс между устната и носната кухина:
o хиперназалност (издишната въздушна струя преминава през носната кухина при
изговаряне на всички звукове)
o хипоназалност (издишната въздушна струя преминава през устната кухина при
изговаряне на всички звукове).

В съответствие с това се оформят три форми на гласова патология:

1.Дисфония: нарушен глас, патологични промени във височината, силата и тембъра на

гласа

2. Афония: липса на глас

3. Ринофония: патологични промени на гласовия резонанс, носов глас

ВЛИЯНИЕ НА ГЛАСОВИТЕ НАРУШЕНИЯ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ:

При децата многократните операции, нарушеното дишане, липсата на глас

предизвикват соматично отслабване и стават причина за отклонения в емоционално-
волевата сфера. Децата се чувстват непълноценни, някои са затворени и избягват
контакти, други са капризни, неуравновесени. Макар и рядко, патологията на гласа
може да доведе до забавено езиково развитие, особено ако детето е в семейство, в
което не се полагат достатъчно грижи за него. В леките случаи децата се отнасят
спокойно към състоянието си, някои го осъзнават и се стремят да го прдопределят,
други остават безразлични към него.

1
 Говорна терапия при гласови нарушения
Работата на логопеда обикновено зависи от предвариелно и паралелно с гласовата
терапия предприемани медицински мерки. Началото и е възможно да съвпада с
постоперативното лечение,, провеждано след оперативна намеса за отстраняване на
органични поражения върху гласовия апарат. Хирургическото и медикаментозното
лечение в много случаи са основната предпоставка за благоприятен резултат от
гласовата терапия. В други случаи нейното начало се изразява в осигуряване на
почивка на гласа, ако разстройствата му са следствие от прекалено гласонатоварване.

Може първоначално да е необходима психотерапия за отстраняване на негативни

психогенни влияния, когато те са в основата на нарушенията на гласа.

Мерки, необходими за отстраняване на гласовите нарушения, включва:

1. Хирургическо и медикаментозно лечение

2. Психотерапия
3. Масаж
4. Дихателни упражнения
5. Упражнения за развитие на адекватна гласова перцепциа
6. Упражнения за развитие на артикулационните органи (артикулационна
гимнастика)
7. Постановка на гласа, фонационни процедури
8. Развиване и затвърждаване на навиците за адекватно използване на гласа.

Хирургическата намеса е мярка, която се предприема само в някой случай.

Психотерапията има различно съдържание при различните гласови нарушения. Ако
причината за нарушенията на гласа е психогенна, се прилага разгърнат комплекс
психотерапевтични мероприятия. В останалите случаи е достатъчна реционалната
психотерапия. Чрез беседа логопедът установява личен и работен контакт с лицето,
регистрира оплакванията и проявите на гласовата патология, добива представа за
интересите, наклонностите, отношението на пациента към проблема. С това се
проправя пътят на индивидуалния, диференциран подход, необходим за създаване на
мотивация и за постигане на добри резултати от говорната терапия. Към
психотерапевтичните средства принадлежи и релаксационните процедури.

Логопедичната работа в първия етап съдържа подготвителни процедури.

При хипертонус на гласовата мускулатура се започва с релаксационни упражнения,

включително за разхлабване на мускулатурата на шията и раменния пояс. Важно място
заема масажът. Първо се масажира лицето и с това се регулира дейността на лицевата
мускулатура както при напрегнато, така и при отпуснато състояние. Благодарение на
лицевия масаж се подобряват качествата на гласа, тъй като по данни от физиологията
дразненето на кожата на лицето подпомага работата на мимическата мускулатура и
подобрява дейността на гласовите мускули.

След масажа се изпълняват дихателни упражнения – статични и динамични.

2
Те трябва да са така дозирани, че да не уморяват пациента, да се провеждат в спокойна
обстановка и проветрено помещение.

Още в първия етап логопеда се насочва към гласовата перцепциа – развиват се умения
за различаване на различни гласова. В този етап се включват и двигателни имитации за
активизиране на ларингеалната мускулатура – ръмжене, гаргара, кашляне и др. Следва
раздвижване на артикулационните органи, познато като артикулационна гимнастика.

Във втория етап се извършва постановка на адекватен глас.

Прилагата се описателни методи, като обикновено се тръгва от опитите за произнасяне

на назалния съгласен „М“, който се свързва с вокалите и се автоматизира, а после
последователно се поставят и автоматизират и останалите речеви звукове в срички,
думи, изречения. Водеща цел е изработването на мека гласова атака. Проблемът се
обяснява и онагледява, след което се упражнява изговаряне на звукове с предна, задна
и средна позиция, за да се направи съответната разлика. В последствие се затвърдява
умение за поставяне на езика в средна позиция по време на реч.

Третия етап на гласовата терапия се състои в затвърдяване на създадените гласови

умения.

Автоматизирането на навици за правилно гласоподаване и употреба на гласа започва

във втория етап и приключва в третия етап. Основна задача в третия етап е гасът да се
включи в ежедневната речева практика, като се осъществява чрез: изговаряне на
пословици, поговорки, скоропоговорки със смяна на височината и силата на гласа, с
различна интонация и смяна на речево то темпо; разучаване и изразително рецитиране
на стихотворения с постепенно усложняване; четене на басни, разкази, приказки;
преразкази на прочетен текст от лицето или логопеда; устнни съчинения по свободна
тема, по картина и серия картини.

Терапията на фонационните нарушения цели възстановяване а гласа до адекватно

ниво, което удовлетворява професионалните, емоционалните и социалните нужди на
пациента. Както при всички комуникативни нарушения, така и тук, подхождайки към
него, логопедът трябва да се съобрази с вида на нарушението и лежащите в основата
му анатомични и психични уложнения.

През всички случай на гласовата терапия преминава първо през изграждане на

мотивация за промени и през корекция на индивидуалния режим на хигиена на гласа.
През целоти време се работи върху височината, силата, тембъра на гласа и паралелно с
това прозодиката – ритмичността, мелодичността и напора на издишния въздух, както
и от плътността ба затваряне на галсовите гънки. Умението да се контролира силата на
гласа е много важно. За изработването му се правят упражнения за произвеждане на
ясен, отчетлив глас, за вариране от силен към среден и тих глас и обратното.