Двигателност. Екстрапирамидна система. Анатомофизиология.

Паркинсонов синдорм,
хореичен и атетозен синдром.

Двигателната дейност при човека и висшите организми е сложно организирана дейност върху
основата на рефлекса и е тясно свързана със сетивната дейност или функция на ЦНС.
Двигателната дейност е неволева (безусловнорефлексна – гръбначномозъчна, подкорова) и
волева (активна, съзнателна, условно рефлексна и корова, осъществява се в съчетание с
неволевата). За осъщестяването на двигателната функция е необходимо участието на редица
структури от ЦНС: кора на главния мозък, подкорови двигателни ядра, малък мозък, мозъчен
ствол с formatio reticularis, гръбначен мозък, периферни нерви, структури на сетивността за
контрол и корекция на движението. Планът на двигателния акт се изработва в двигателната
кора, а за да достигнат импулсите до ННМ и осъществяване на движението участват две
еферентни системи – пирамидната и екстрапирамидната.
Екстрапирамидна система – към нея спадат базални ганглии, отговарящи на централните сиви
ядра на церебралната хемисфера. Към тази система се числят отделни таламични ядра: nucl.
ruber; мезенцефалния тектум (colliculus superior); булбо-понтинната ретикулформация;
латерално ядро на Дайтер. От тези ядра изхождат съответните пътища: tractus rubrospinalis –
участва в инервацията на мотоневроните заедно с пирамидния път, за управление на
флексорните мускули на крайниците, предмишницата, китката, но без тези на пръстите; tractus
tectospinalis – свързан с регулацията на безусловнорефлексното напрежение на мускулатурата
на тялото при внезапните силни слухови и зрителни възбуди; tractus vestibulospinalis –
възбуджа мотоневроните инервиращи екстензорите на мускулите на шията, туловището,
крайниците, които осигуряват изправения стоеж на тялото, главата при покой или движение.;
tractus reticulospinalis – започва от ретикуларната формация и завършва в гръбначния мозък и
чрез него ретикуларната формация оказва своето влияние върху гръбначния мозък; tr.
Olivospinalis.
Важна екстрапирамидна структура е малкия мозък – той е основен колектор на сетивна
информация от периферията, която се обработва от него и се дава (обратна връзка) за
коригиране на двигателни команди.
Паркинсонов синдром – говори за ригидна хипертония, появяваща се с хипокинезия на
волевите движения, които са брадикинетични и олигокинетични, лицето е масковидно,
амимично, говорът е тих, монотонен. Тялото е приведено напред, изгърбено, ръцете и краката
са сгънати. Има тремор при покой, който е едър, ритмичен, особено на ръцете, долната челюст,
главата. Има инертност на двигателните актове, пулсионни феномени с невъзможност да се
спре ситнещото ходене (има феномен на зъбчатото колело). ПС е идиопатична болест, поради
недоказаната бавно вирусна инфекция, може да има наследствена, дегенеративна, токсична,
съдова генеза, да се развие вследствие травми на главата.
Неостриарни синдроми – при увреждане на неостриатума. Наблюдава се мускулна хипотония
с различни видове хиперкинезни движения с по-едра амплитуда.
Хореичен синдром – аритмични бързи, клонични, неволеви движения, обхващащи дисталните
мускули на ръцете, лицето, езика, туловището, дихателната мускулатура. Появяват се на фона
на мускулна хипотония, затова се нарича хипотонично – хиперкинетичен. Проявява се при
chorea minor – токсоинфекциозен енцефалит с ревматична генеза. Хореичните хиперкинези се
увеличават при психоемоционално вълнение и изчезват по време на сън.
Атетозен синдром – мускулния тонус варира от хипотония до повишен, налице е атетоза –
аритмични, бавни, тонично неволеви движения с червеобразен характер в крайниците и
лицето при преминаване на една поза в друга. Характерно е бавното извиване на китките в
хиперфлексия с известна супинация, а на пръстите – в хиперекстензия с абдукция на палеца.
Синдром на торзионна дистония – трайно задържане на определена поза поради усиления
мускулен тонус на някои мускули – флексори или екстензори. Може да е двустранна или
едностранна и да доведе до извиване на цялото тяло и главата – бавно червеобразно неволево
движение на туловището по надлъжната му ос.