Лекция 10 Композиционни материали.

Композиционните материали:
 Материали, съставени от две или повече различни по състав и структура субстанции: метали, керамика или
полимери
 Те имат две основни фази:
 органичната фаза – гъвкав (мек) пластмасов матрикс – полимер
 неорганичната (твърда) фаза -пълнежните частички - стъклени, керамични и други.

История:
 1871г. на пазара излиза силикатния цимент (Fletcher), който е в основата на стъклено-йономерните цименти и
на композиционните материали, въпреки че е изключително голяма промяната в състава на тези материали.
 Алуминиево-силикатни стъклени частици и ортофосфорна киселина.
 Недостатъци:
 Голяма разтворимост
 Лоши механични качества
 Бърза промяна в цвета
 Увреждане на пулпата /заради микроцепнатините/
Един от първите обтуровъчни материали за възтановяване на зъбни дефекти.
 1948г. В Германия се налагат акриловите пластмаси (ПММА - полиметилметакрилат) за естетично
възстановяване, но те притежават същите лоши качества като тези на силикат циментите.
 Голяма промяна в естетично отношение настъпва през 1962г. когато Bowen въвежда Bis GMA пластмаси във
възстановяването. Те не са били неизвестни защото са използвани в абтомобилната индустрия-
произвеждане на автомобилни гуми. За да могат да се получат стабилни съединения които да възтановяват
дефекти в ТЗТ и успоредно с това да има естетичен ефект бива въвеждана в денталните материали. По-
добри механични качества на обтурацията.
 1969г. за да се увеличи устойчивостта и да се намали абразията и да се повишат естетичните качества същия
този Bowen към Bis GMA добавя към пластмасата пълнежни частички. В началото тези композиционни
материали са били химически полимеризиращи. Представлявали са 2 пасти или прах и течност, които при
смесването си започва химическа реакция на втвърдяване или полимеризиране.
 Недостатъци:
 голямо свиване при полимеризация
 неустойчиви на абразия
 развитие на вторичен кариес
 неточност на цвета
 лош контакт със съседните зъби.
По натам развитието на КМ е свързано с формата и големината на пълнежните частички в тях.
 През 1970 г. се въвеждат микрофилните КМ,
 1980г.- хибридни частички и се провежда светлинна полимеризация,
 1990г.- течни и кондензиращи се КМ,
 2000г.- нанофилни КМ,
 2005г.- силорани (промяна в големината и формата на пълнежните частички,а и в пласмасовия матрикс)

Сфери на приложение на композиционните материали

 естетично възстановяване на дефектите на ТЗТ при спазване на показанията на приложение на
различните КМ и използване на съответната техника
 Многообразието на тези КМ идва преди всичко от това че трябва да отговарят на определени изисквания,
като има едни изисквания във фронталната област, други в дисталната област. Къде могат да се прилагат
в съвременното естетично възтановяване- там където има нужда от естетично възтановяване на ТЗТ и в
дисталната област. Те са едни от най-често използваните материали, но винаги при тяхното приложение
се спазват определени показания и съответната техника която налага тяхното използване.

 Противопоказания (за директни възтановявания):

 Обширни лезии в дисталната област.
 Когато не можем да изолираме оперативното поле, защото при използването на КМ е необходимо то да е
изолирано, да няма влага.
 При някои парафункции на дъвкателния апарат - те много бързо се изтриват. И тук основното не е да се
възстанови анатомичният релеф, а да премахнем причините за развитието на т.н. парафункции.
/БРУКСИЗЪМ или бруксомания /

 Предимства:
 Висока естетика на възстановяванията /,,невидима обтурация“/;
  Съхранение на зъбните тъкани - свързването на обтуровъчния материал с ТЗТ дава възможност да не се
изрязават допълнително здрави ТЗТ за създаване на макромеханични ретенции. Колкото повече
запазваме здрави ТЗТ толкова по-здрава е обтурацията под въздействието на дъвкателните сили.
 Адхезия към зъбните тъкани
 Имат ниска термична проводимост, което означава че не изискват допълннителни материали за защитата
на ЗП (не изискват поставянето на подложки).
 Те предствляват алтернатива на амалгамените възтановявания.

 Недостатъци: които са свързани със самата природа на КМ:

 Чувствителна техника на приложение
 Полимеризационното свиване - това е свиването което се получава при свиването на тази КМ маса.
 Маргинални процепи
 Вторичен кариес
 Постоперативна чувствителност
 Промяна на цвета с времето
 Намаляваща с времето устойчивост на изтриване /абразия/, което води до загуба на анатомичната форма
и на височината.

Състав на КМ:
 Органичната фаза или пластмасовия матрикс:
 Мономер
 Инициатори на полимеризационната реакция
 Инхибитори на полимеризационната реакция
 Пигменти, които дават различните нюански на КМ така че те да могат да се прилагат при различни по цвят
зъбни тъкани,
 Ултравиолетови стабилизатори /за да не се отключи полимеризационната реакция/
 Антиоксиданти
 Флуоресциращи съединения

 Неорганичен пълнител:
 Стъкло
 Кварц
 Колоидален силиций

 Свързващи агенти /за да се предотврати разпадане на елементите от органичната и неорганичната фаза/:

 Неорганичен пълнител (куплиращи агенти - силанти), който дава възможност за здраво свързване с
мономера.
 Бондинг агенти – за свързване на композиционния мономер с ТЗТ

Мономерите:
 свързване на пълнежните частички и образуването на една хомогенна маса
 осигуряват възможност за по-дълго моделиране и нанасяне на КМ в препарациите(пластичност)
 основни мономери:
 Bis GMA(Bisphenol A Glycidyl methacrylate),
 UDMA(Urethane dimetacrylate),
 TEGMA(Triethylene glycol dimetacrylate)

 Bis GMA е силно вискозна смола /твърда/, която затруднява получването на една хомогенна смес и
манипулативните качества.
 UDMA, TEGMA:
 Добавя се за разреждане на Bis-GMA
 Подобряват манипулативните качества на КМ /по-добра течливост/,
 Дават възможност за по-добра полимеризация
 Увеличват напречните вериги /напречното свързване на полимера/, които се получават при
полимеризация и по този начин се образува една по хомогенна база,
 Повишават полимеризационното свиване (2-7%) т.е. колкото повече се разреждат тези мономери толкова
полимеризационното свиване е по-голямо. Там се образуват микро цепнатини, магринално оцветяване и
вторичен кариес – това са нежелани клинични прояви.

Пълнежни частици:
 Първите частички които са използвани са прилагани в мономерната фаза са кристалния кварц /стопен
пясък под формата на стъкло и после раздробен/. Тези частици са едри, което дава възможност за една
 грапава повърхност, която не може да се полира, лесно изпадат под действието на дъвкателния акт и
обтурациите с тях не са достатъчно естетични и устойчиви във времето.
 Si стъкло – което може да бъде комбинирано със стронциево, бариево, итриево стъкло. Те могат да се
разрушават и техните частични имат по-малък размер /субмикронен размер/. В същото време обаче колкото
техния размер намалява, толкова има възможност за включване на частички в пластмасовия матрикс, така се
увеличва броя на тези частички. Това пък води до устойчивост на абразия, по- голяма продължителност на
живот на обтурацията, по-добра естетика и по-добри манипулативни качества. По-добро полиране

 Увеличаването на неорганичния пълнеж подобрява механичните качества на КМ:

 Трайност
 Абразионна устойчивост
 Естетика
 Манипулативност
 Средната напълненост на КМ е между 50-86 тегловни проценти или 35-71% обемни проценти.

Свързващи агенти:
 Химическа връзка:
 Има свързаващи агенти между пълнежните частички и матрикса, в който те са разположени, и те дават
възможност за преодоляване на поломеризационния стрес или на свиването на масата, която получаваме
при поломеризацията
 Органосилани (бифункционални молекули посредници)
 Силоксановият край се свързва с хидроксилната група на частиците /свързва частичките една с друга/
 Метакрилатният край полимеризира с пластмасата /свързва частичките с пластмасата/

Инхибитори:
 Предотвратяват спонтанната полимеризация на полимера при наличие на топлина или светлина
 Увеличават времето на годност на материала

Пигментите и ултравиолетовите лъчи (абсорбери):

 Пигментите представляват метални окиси (титаниеви и алуминиеви), които дават цвета и опацитета на КМ
материали. Те са в малко количество.
 UV-Абсорберите /Benzophenone/ предпазват от промяна на цвета след поставянето на КМ при наличие на
светлина. Това става като те поглъщат и неутрализират ултравиолетовата светлина.

Активатор на светлинната полимеризация:

 Най-често използвания активатор които се намира в КМ е камфорхинон.Той реагира на светлина, която е от
синия спектър в рамките от 410-520 нанометра.Инициаторът реагира с аминния активатор. Образуват се
свобдони радикали. Тогава се активира камфорхинона и започва полимеризационната реакция.

Етапи на полимеризационния процес

 Начало – образуване на свободни радикали под действие на светлинната енергия
 Развитие
 Образуване на множество мономерни двойки, които започват да се свързват една с друга
 Образуване на полимерната мрежа
 Степен на полимеризация – 50-60%
 Завършване – в крайна сметка след завършване на полимерната реакция около 50-60 % от тези двойни
връзки, които са свързани помежду си в мономерни мрежи са реагирали. Няма 100% полимеризация при
директните КМ.

Класификации:
 Исторически
 Хронологически
 Според размера на частиците:
 Мегафилни(история),
 Макрофилни(старомодни),
 Микрофилни,
 Микрофинни,
 Хибридни.

1. Мегафилни КМ
 1960г
 Съдържание: кварцов пълнител с големина 10-30 микрона; 70-80 тегл.%, 60-65 об.%
  Недостатъци:
 Не се полират
 Тактилно и видимо груби
 Акумулират плака
 Не се произвеждат

2. Макрофилни
 1970г.
 Съдържание: кристален кварц, големина - 8-12 микромерта.
 Тези КМ трудно се полират, като характерното за големите частици е склонноста им към изпадане под
действието на дъвкателните сили и при полиране
 Имат ниска устойчивост на абразия
 Устойчивост на фрактуриране
 Образци: Adaptic, Concise – химически полимеризиращи (паста/паста)
 Област на приложение: 1,2 и 5 клас кавитети.
 С тях работят тези стоматолози, които работят с НЗОК и МИСЛЯТ, ЧЕ ПЕЧЕЛЯТ

3. Микрофилни
 Появяват се 1970г.
 По-добра полируемост и естетически вид,
 Миниатюрни частички - 0,04-0,2микрометра, тъй като е заменен кварца от колоидален силиций. Това
дава възможност за по- добро полиране и естетичен вид, но има проблем при включването им в
полимерен матрикс и затова тези композити са слабо напълнени – около 25% обемни % и 38 тегловни %,
което води до една по голяма течливост.
 Недостатъци от по-малкото пълнежни частички:
 Повишен вискозитет на КМ
 Полимерният матрикс реагира много по чувствително на температура, което води до неговото
разширяване /експанзия/. – повишена температурна експанзия
 Колкото по-голямо е количеството на матрикса, толкова по-голямо е количеството на течност, което
абсорбира /повишена водна абсорбция/
 Полимеризационото свиване е по-голямо, защото има повече мономер от колкото пълнежни частички.
 Затова те лесно да се фрактурират, лесно се износват, не са рентгеноконтрастни.
 Нямат куплиращи агенти
 Използват се при 3 и 5 клас кавитети. 1, 2 и 4 клас при стресово ненатоварени зони.

 Реинфорсирани, преполимеризирани микрофилни КМ

 Към тях се добавят предварително полимеризирани композиционни материали, които са много финно
стрити с цел да се повиши обема на пълнежните частички в КМ. Това подобрява тяхната устойчивост
както на износване, така и на фрактуриране.
 Частичките се смесват с пластмаса, полимеризират се топлинно, раздробяват се на големи частички с
размер 10-20 микрона. Допълнително се смесват с повече пластмаса и пълнители.
 Напълнеността им е 32-50% обемни процента(50-60 тегловни %).
 Подобрява се полируемостта и устойчивостта.

4. Микрофини
 Появяват се през 1980г.
 Те имат силикатни или стъклени частички макар и с по-големи размери – 1-5 (0.5 - 4.10) микрона, но те
са с различен размер. До тук разгледаните КМ всичките частички имаха еднакъв размер, но при този тип
КМ има големи и малки по размер частички, които да запълват пространството между големите частички.
 Това дава много по-добри клинични качества на КМ
 Устойчивост на фрактура
 Много добра полируемост
 Приложение: Подходящи са за кавитети от 1ви до 5ти клас.

5. Хибридни КМ
 Това са едни от най-често използваните КМ.
 Различни модификации – универсални хибриди, микрохибриди, микрофилни хибриди
 Размер на частичките: 1-6 микрона – различният размер увеличава максимално обема им.
 Прибавянето на микрофилни частички подобрява манипулативните качества и намалява лепливостта на
материала.
 Здрави и устойчиви
  Добра естетика и полируемост
 Приложение: 1-5 клас; всеобщоприложими
 Изключително разнообразие на търговски продукти
Тук техните частички са обвити със силант което допълнително увеличава устойчивостта на КМ, намалява
полимеризационното свиване.

Съвременна система на класификация

1. Според размера на частиците:
 Мегафилни(0,5-2мм)
 Макрофилни(10-100микрометра)
 Мидифилни(1-10микрометра)
 Минифилни(0,1-1микрометра)
 Микрофилни(0,01-0,1микрометра)
 Нанофилни( 0,005-0,01микрометра)
* Повечето съвременни КМ съдържат миничастици. Новите тенденции са: наночастици и нанохибриди
(преполимеризирани)

Нанофилни и нанохибридни КМ
 Нанофилните композити
 Създадени през 2000г.
 Пълнежните им частички заемат 78%(тегловни).
 Размерът на частичките им е 0,02-0,07 микрона.
 Включени са нанокластери като отделни съставки- 0,6-1,4 микрона. Те се свързват помежду си и с
мактрикса, който ги обгръща. Подобряват се качествата.
 Те се различват от класическите хибриди по размера на частичките. Тук размера на всички частички е
нанофилен, изграждащи матрикса. Те много трдуно се свързват една с друга и с матрикса.
 Нанохибридни КМ
 Като в последствие този КМ се заменя с нанохибридния.
 Частичките с нанофилен размер са комбинирани с частички с по-конвенционален размер. /но всички са с
наноразмер/

Характеристика на КМ:
 Качества на КМ
1. Биопоносимост
 Толерантни към пулпата така и към околните тъкани – при добро запечатване.
 Рядко причиняват алергични реакции /кожни/ - НЕМА.
 Проявяват цитотоксичност само в експеримент.
 Това се дължи на подобрените механизми на полимеризация /степента на полимеризация/ на тези КМ
чрез активирането им със светлина.
 Не е желателно при работа и моделиране на КМ да се пипат с пръсти, защото мастните жлези, които
отделят секрет нарушават качествата на КМ, най-малко променят цвета.
 Степента на полимеризация влияе на биологичните качества на композиционните материали.

2. Полимеризационно свиване
 Оказва значителна роля при неуспешни обтурации
 Микроцепнатина-> маргинално оцветяване-> вторичен кариес-> постоперативна чувствителност.
 Може да се противодейства на това свиване с избор на композиционен материал с по-малко
полимеризационно свиване и послойно нанасяне.
 Перфектното изпълнение изисква послойно нанасяне!
 На опаковката пише колко е полимеризационното свиване и техниките на нанасяне на КМ. При избор
на КМ, когато избираме тези с малко свиване (1,5-2%) има по-голяма устойчивост на изтриване на
тези КМ. За да имат дълъг живот на тези директни възтановявания ние използваме хибридните и
микрохибридните КМ.
 От клинична гледна точка, колкото по-малка е препарацията, толкова по-добри ефекти ще се получат
както и тези обтурации ще имат по-дълъг живот.

3. Устойчивост на изтриване
 По-малко изтриване:
 Материалите с по-малки пълнежни частички имат по-слаба абразия
  Материалите с по-висока напълненост имат по-малка атриция
 Границите на препарацията трябва да са извън контакта с антагонистите.
 Колкото по-малка е повърхността на препарацията, толкова по-голяма е устойчивостта на изтриване.
 Колкото по-напред в зъбната редица, толкова по-добре
 Адекватна полимеризация на КМ

4. Полируемост на КМ- разглеждаме я като придобита полируемост и присъща (вродена) полируемост.

 Присъщата (вродена) полируемост зависи от състава на КМ т.е. от размера на пълнежните частички.
 Придобитата полируемост е тази, която след поставянето на обтурацията ние с различни средства
можем да създадем т.е зависи от лечителя.
 Микрофилни КМ:
 ГОЛЯМА придобита и присъща полируемост – сходството м/у пълнежа и матрикса увеличавт
устойчивостта на изтриване и увеличават полируемостта
 Поради малкия брой частици с времето ще бъде нарушена
 Хибридни КМ:
 ВИСОКА придобита и ПРИЕМЛИВА присъща полируемост

5. Начин на поставяне на КМ (манипулативни качества):

 М-м на полиране:
 Микрофилни КМ имат голяма придобита полируемост и могат да се полират до висока степен, това
се дължи на факта че имат присъща, добра полируемост. Тези КМ имат малки частички не са
напълнени композитите до 70-80%, тяхната напълненост е до 50-55% има много неорганична фаза,
много пластмаса, а тя може да се полира до висока стойност. Поради частичките които запълват
пластмасовия матрикс при тях имаме линейно износване във времето т.е. възможна е загуба на
височина, загуба на анатомичната форма която сме създали, но няма да има грапавост.
 Хибридните КМ имат висока придобита полируемост и приемлива присъща полируемост. Тъй като тук
частичките са големи и малки и голямата им напълненост им дава една приемлива полиръемост.

Избор на КМ
 Зависи от областта на работа.
 Когато има натоварване във фронталната област т.нар. стресово натоварване при 4 клас препарации за
препоръчване са хибридните (миди или минифилни) КМ.
 Когато възстановяваме дефекти на фронтални зъби в стресово ненатоварени зони т.е там където
дъвкателните сили не действат директно върху обтурацията, това са в областта на зъбната шийка (5 клас)
или в проксималните – в зоната на фронталните зъби (3 клас ) можем да използваме хибридните
минифилни или микрофилни КМ
 При дисталните възтановявания където се цели преди всичко анатомията на зъбната коронка и
устояване на дъвкателните сили, а цветово не е толкова важно, въпреки че трябва да се стремим към
възтановяване използваме хибридните КМ (мини- или мидифилни) или тези реинфорсирани подсилени
микрофилни КМ. Тук се търси по-голяма устойчивост пред естетиката.

 Други съображения (от практическа гледна точка):

1.1. Съдържание на опаковката
- Цветова гама
- Свързващи системи –адхезивните системи са неразделна част от КМ.
- КМ в единични дози – компюли или спринцовки
1.2. Индикации
- В зависимост от областа на работа – фронт, дистални зъби или обща употреба.
1.3. Стойност на опаковката
- високата цена отговаря на високото качество на КМ. Тази обтурация трябва да остане дълго
време, без промяна в цвета, без развитие на вторичен кариес и промяна в изградената
анатомична форма.
При избор на КМ трябва да се интересуваме за стуктурните характеристики - % на обемна напълненост, размера
на пълнежните частички, отзиви от клинични и лабораторни изследвания.
Много важно в дисталните повърхности обтурациите да бъдат рентгеноконтрасни. Най- използваните КМ
отговарят на това изискване. В дисталната област, за да може да се проследи в участъците, в които нямаме
директен достъп, дали е адаптирана обтурацията към ТЗТ, дали се развива вторичен кариес, дали е възтановен
апроксималния контур и т.н. Рентгеноконтрастността се дължи на металните окиси, които не само дават цвета, но
и реактивността на КМ.

Други видове КМ:

 Кондензиращи се КМ – Препоръчват се за дисталната област. За разлика от останалите, при които се
стараем да намалим размера на частичките, тяхната форма наподобява тази на пръчици с различен размер,
които са кондензирани една до друга. Идеята е да има по-голяма устойчивост в дъвкателната област, където
натоварването е много голямо. Притежават увеличена вискозност – по-добър проксимален контакт ако се
използват секционални матрични системи. Те се използват със секционални матрични системи и инструменти
на нанасяне, които са аналогични с тези на амалгамата. Често пъти тези КМ се наричат бяла амалгама. В
областта на гингивалната основа,поради това че тези частички са с големи размери, адхезията е трудно
постижима. При кондензиране (притискане на материал към стените) води до хиперконтур т.е. излизане извън
препарацията. Той от своя страна води до задържане на зъбна плака, развитието на парадонтални проблеми.
Пълнежните частички се различават по форма, размер и разпределение от тези на хибридните
композиционни материали, но имат сходна химична структура и обемен пълнеж, сходни механични качества,
износоустойчивост, дълбочина на полимеризация. Поради ф-мата на частиците се дава възможност за по-
добре проникване на светлината и по-добра полимеризация и по-добра механична устойчивост и
износоустойчивост.

 Течни КМ - Това са КМ, които са слабо напълнени до 50%. С идеята че съдържат много органична фаза в
себе си, при поставянето им в препарацията да достигат до трудно достъпните места (в подкопани места).
Поради голямото количество на органичната си фаза, имат много голямо полимеризационно свиване.Те могат
да се прилагат при 1, 2 и 5 клас възстановявания - те са помощни материали. С тях може директно да се
възтановят малки лезии по оклузалната фисура където няма директно дъвкателно налягане, но в повечето
случай се използват като помощен материал. Могат да се използват като лайнери под дирекните
възтановявания и в някои случай на ендодонтията, превантивни обтурации, поправки на стари обтурации,
временни възстановявания. Размерът на частичките е подобен на този при хибридните композиционни
материали. Намаления обем на пълнежа намалява вискозността на материала.Появили са се най- малко 3
поколения такива материали в зависимост от напълнеността си, които претендират че намаляват
маргиналния процеп, просмукването, намаляват постоперативната чувствителност, благодарение на това че
са по-течливи, но техния проблем е че полимеризационното им свиване е голямо. Рентгеноконтрастността на
тези течни КМ е ниска, което означава че на рентгенография трудно се интерпретират. Освен в промяна на
размера и на броя на частичките в края на миналия век е започнала и промяна в начина на полимеризация ,
което се дължи на промяна в неорганичния матрикс и тези материали се наричат ормоцери

 Ормоцери
Това е конвенционален КМ, при което мономерната фаза в органичната матрица е променена. Неорганично –
органичната матрица е с Si-O мрежа (неорганичен полисилоксан) с интегрирани диметакрилатни групи. При
полимеризацията започва нарастването на мрежата заедно с включените метакрилатни съединения, тя е
тризмерна мрежа и се образуват се много двойни връзки. Силикатните молекули реагират една с друга чрез
процес на кондензация= олигомер. Тези материали имат значително по-малко полимеризационно свиване.
Бъдещето на КМ
Търсят се мономери с по-малко полимеризационно свиване, разширяващи се спироортокарбонати, епоксидни
смоли, течни кристали.
Силорани – това са ниско свиваеми КМ. Мономер с пръстеновидна структура разположени един до друг. При
започването на реакцията тези пръстеновидни структури се отварят и се свързват една с друга. Намалява се
напрежението, защото тези структури са разположени близо една до друга. Собствената му адхезивна система,
която има проблем, при свързването с дентина води до неустойчивост във времето. Много добра естетика.