Сетивност – Анатомофизиология на повърхностната и дълбоката сетивност.

Симптоми на
сетивни разстройства: количествени и качествени.

Сетивността е способността на организма да възприема, да трансформира, да провежда и да

анализира дразненията от външната и вътрешната среда, с цел по-добра адаптация –
хомеостаза. Основна структурна функционална единица е сетивния анализатор, който се
състои от рецепторна част, проводен път, коров отдел. Анализът на дразненията започва от
рецептори, които възприемат разнообразните механични, физични и химични дразнения..
Сетивността бива обща и специализирана. Според разположението на рецепторите има:
екстерорецептивна сетивност – повърхностна, кожно-лигавична; проприоцептивна – дълбока,
ставно-мускулна; интероцептивна – висцеро-вегетативна (вътрешните органи).
За диагностиката са от значение следните сетивности:
1. Екстероцептивна, кожно-лигавична, повърхностна сетивност – тук се отнасят усетът за болка
(изследва се с игличка), температура (изследва се чрез епруветки с топла и студена вода),
тактилност (изследва се с фитилче памук).
2. Проприоцептивна, ставно-мускулна, дълбока сетивност. Ставно-мускулен усет - изследва се
като при затворени очи се докосва и раздвижва пръст от ходилото или ръката – болния трябва
да отговори кой пръст се раздвижва и на къде. Вибрационна сетивност – изследва се чрез
трептящ камертон върху челото, стилорадиалните израстъци на ръката, ръбове на тибията,
гърба на ходилото. При нарушение – скъсено е времето на усещането от камертона.
3. Сложната сетивност – двуизмерно пространствената сетивност.
Количествени сетивни разстройства:
1. Намаляване на сетивността – хипестезия, липса – анестезия; за болка – хипалгезия, липсва –
аналгезия; за температура – термохипестезия, липса – термоанестезия;
2. Увеличена кожна сетивност – хиперестезия; за болка – хипералгезия.
3. Към болестно увеличената сетивност спадат и субективните феномени от постоянен или
пристъпен характер – болка, парестезия, хиперпатия, фантомна болка, каузалгия.
4. Частични загуби – моноанестезия, параанестезия (горна, долна), квадрианестезия,
хемианестезия.
Качествени сетивни разстройства – при тях усещане има, но резултатът е неадекватен на
дразнителя. Такива са хиперпатия, дидестезия, алохетрия, полиестезия. Увреждания в усета са
още – отпадни, възбудни. Също така разстройствата могат да са органични, функционални.