МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ОЦЕНКА НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА И

ВРЕДНОТО ДЕЙСТВИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ. ХИГИЕННО

НОРМИРАНЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЪЗДУХА
ЗА СО, СО2, SO2, АЗОТНИ ОКСИДИ, ОЛОВНИ АЕРОЗОЛИ И ПРАХ.

Определение: За атмосферен замърсител се счита всяко вещество, независимо от

агрегатното му състояние, което постъпва във въздуха, променя качествения му състав
и има пряко или косвено увреждащо въздействие върху човека и/или околната среда.
По произход атмосферните замърсители са:
• От природни източници – вулканична дейност, полени, пясъчни бури, космичен
прах и др.;
В резултат на човешката дейност (от антропогенен произход) – 80-85% от
всички атмосферни замърсители: от транспорт, рудодобив, черна и цветна металургия,
енергетика, химическа промишленост, селско стопанство, дейности в бита и т.н.
Въздушните замърсители могат да бъдат излъчвани директно или образувани в
атмосферата, могат да бъдат транспортирани на големи разстояния и да засегнат
големи площи. Те въздействат върху здравето, екосистемите и климата и впоследствие
върху обществото и икономиката. Ефективната политика по управление на качеството
на въздуха изисква действия и сътрудничество на местно, национално и наднационално
равнище и подходящи решения чрез използване на технологичното развитие,
оптимизиране на инфраструктурите и градското планиране и промени в поведението на
човека. В България съществува Закон за чистотата на атмосферния въздух. Целта на
този закон е да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и
растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности
от вредни въздействия, както и да се предотвратят опасности и щети за обществото при
изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.
Понятието Качество на атмосферния въздух е състояние на въздуха на открито в
тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, тъй като там има наличие
на вещества от естествен или антропогенен произход. Основните показатели,
характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой (на височина до
100 м от повърхността на земята), са нивата на: суспендирани частици; фини прахови
частици; серен диоксид; азотен диоксид и/или азотни оксиди; въглероден оксид; озон;
олово (аерозол); бензен; полициклични ароматни въглеводороди; тежки метали -
кадмий, никел и живак; арсен. За отделни райони, в зависимост от характера на
източниците на емисии и характерния здравен риск, министърът на околната среда и
водите по собствена инициатива, както и по предложение на министъра на
здравеопазването или на общинските органи може да определя допълнителни
показатели за мониторинг.
Общата постановка за изследване замърсяването на въздуха и оценка на
вредното действие на атмосферните замърсители се осъществява в няколко етапа. От
съществено значение е каква е целта на изследването – замърсители в жизнената или
трудовата среда.
Първият етап
Цел: съставяне на план-схема за проучване на замърсяването. Този
предварителен етап в жилищната среда включва проучване на
• Климато-географски особености, надморска височина и др.
• Роза на ветровете – графично изображение на повторяемост на посоката на
ветровете към дадена територия. Използва се при планиране на разположението на
жилищни и производствени зони в населеното място.
• Средна продължителност на слънцегреене, валежи
• Застрояване – ниско или високо строителство, транспорт и др.
• Източници на замърсяване на конкретното населено място;
Цел: предвиждане на замърсяване с емисии през различните сезони: зимен (тип
Лондонски) и летен (тип Лос Анджелис) смог. За зимният смог е характерна
температурна инверсия с относително безветрие на фона на влажно време. Смогът,
който се образува е кисел. През лятото под влияние на УВ-радиация се образуват
азотни оксиди, алдехиди и др. вторични оксиданти в големите градове.
• Демографски особености на населението, свързани с пряко въздействие върху
човешкия организъм –заболявания на дихателната система вследствие местно дразнещо
или алергично действие на химичните вещества, фотодерматити, отдалечени ефекти и
др.
При проучване в трудова среда се имат предвид:
• Разположение на предприятието спрямо жилищната зона и климатичните
особености;
• Височина на изхвърляне на токсичните вещества;
• Технологичен процес;
• Известен или неизвестен източник;
• Стационарно или нестационарно работно място;
• Извършвана дейност.

На базата на предварителната информация се изготвя схема на разположение на

пунктовете за пробовземане в жилищната среда:
1. На оживено кръстовище
2. В относително чист район (фоново замърсяване)
3. В централна градска част
4. В промишлена зона
5. Специфични допълнителни пунктове свързани с кумулация на хора – гара,
автогара и др.
В трудовата среда точките за пробовземане се определят на 2 и 4 метра
отстояние в пространството до уточняването на източника на замърсяване. След
уточняването пробовземане се извършва в дихателната зона на работещите (мислена
сфера около устата и носа с радиус 25-30 см.).
Втори етап
Обхваща избор на постановка, метод за вземане на проби
Начини на пробовземане:
1. Стационарен
2. Подвижен (автолаборатория)
3. Подфакелно (под източника на замърсяване) в промишлена зона – под комините.
Наблюдавани атмосферни замърсители в жизнената среда са: CO, SO2, SO, NO2,
NO3, прах и др. (мониторинг на Pb се извършваше в миналото, когато транспортните
горива съдържаха олово). В момента все още се наблюдават емисиите на някои тежки
метали, в екологично проблемни (химично „натоварени“) райони.
Пробовземането на открито се извършва на височина 1,5-2,0 м., а в работни
помещения - в дихателната зона. В трудовата среда при подвижно работно място се
извършва персонално пробовземане. При сходни стационарни работни места –
измерването е минимум на три такива (при еднакви условия), в началото, средата или
края на работната смяна.
Пробовземането може да се извърши като 2 паралелни дълготрайни проби (по 30
минути) при постоянни източници на замърсяване или 3 краткотрайни проби (по 10
минути).
В националната система за мониторинг на околната среда при оценка на качеството
на атмосферния въздух се използват няколко типа станции:
стационарни – пунктове с ръчно пробонабиране или автоматични измервателни
станции;
мобилни автоматични станции (МАС) – разпределени пропорционално по
територията на страната, като се използват при аварийни ситуации, за извършване на
допълнителни измервания, за проследяване ефекта от изпълнението на програми за
намаляване нивото на атмосферните замърсители и т.н.
Всички автоматични станции (АИС) работят в непрекъснат режим на работа (24
часа), като данните от тях в реално време постъпват в регионални диспечерски
пунктове в РИОСВ - регионални бази данни и в централния диспечерски пункт в
София, където се намира Националната база данни за качество на атмосферния въздух.
Ръчните пунктове за мониторинг на въздуха работят само в светлата част на
денонощието (4 пробовземания на ден, 5 дни в седмицата). Височината на
пробовземането е в пряко съответствие със зоната на дишане – около 1.5 до 2.0 m от
земята, на открито. В момента на вземане на проби се отчитат и данните за посока и
скорост на вятъра, температура и влажност на атмосферния въздух, атмосферно
налягане и слънчева радиация. Те са необходими за привеждане на обема на взетата
проба въздух към еталонни условия – 00С и 1013 kPa (760 mm Hg), за да има
съпоставимост на крайните изчислени концентрации.

Методи на пробовземане
1. Аспирационен – активен метод на пробовземане за изследване на химични
вещества и прах чрез засмукване на определен обем въздух, с определена скорост.
Стационарните аспирационни уреди имат три основни части: аспиратор, измерител на
скоростта и обема на преминаващия през аспиратора въздух и реагент (поглътител, на
принципа на абсорбцията), свързани херметично. Поглътителите могат да са течни или
твърди. Подвижни уреди са аспирационната помпа, дрегеровото мехче и персонални
аспиратори за прах. При аспирационният метод за изследване на прахово замърсяване
се използват филтри с подходяща порьозност – ацетилцелулозни, полистиролови и др.
2. Метод на ограничените обеми (влажен бутилков метод) - за химични вещества
със запазване на веществата в съда, без отделяне от въздушната среда. Съда
предварително е напълнен с течност, която се излива на мястото на пробовземане. Друг
вариант на метода е използването на газови пипети с проверена херметичност или
пластмасови торби от тефлон.

3. Седиментационен – пасивен метод на пробовземане при изследване на прах.

Персонален аспиратор за прах "PAP - 4D" (Хигитест)

Трети етап
Подбор на методи за анализ и интерпретация на резултатите (сравняване с
хигиенните норми).
Методи за анализ
1. Полеви (експресни) методи:
1.1. Към тях се отнасят линейно-колориметричните (индикаторните тръбички).
Основават се на дължината на оцветен слой, който се получава при аспириране на
изследвания въздух през подходяща за съответното изследвано съединение смес от
индикатор и носител. Носителя (поглътител) може да бъде твърд или течен.
1.2. Подобен метод е и този с индикаторни хартии.
1.3. Друг полеви метод е капковия – изследваното вещество е абсорбирано върху
филтър, който се обработва по подходящ начин, така че направо върху филтъра да се
получи цветно съединение, чиято концентрация се определя от интензитета на цвета.
2. Лабораторни методи:
2.1. Колориметрични – основават се на цветни съединения при свързване с подходящи
реагенти. Отчитането е органолептично (по интензитета на оцветяването (титруване).
2.2. Оптични – основават се на различната степен на абсорбция на светлина с
определена дължина на вълната, конкретна за всяко съединение (спектрофотометрия).
2.3. Хроматография (хартиена, тънкослойна, газова или течна)– за качествено и
количествено определяне на вещества.
2.4. Атомна абсорбция – на базата на абсорбция на светлина с точно фиксирана
дължина на вълната от вещества в атомизирано състояние.
2.5. Електрохимични – полярография, кондуктометрия, амперметрия и др.
2.6. Йон-селективни – индуктивно свързана плазма.

Получените резултати се обработват статистически и математически, като се

изчисляват среднопретеглени концентрации, които се сравняват с хигиенните норми.
1. Мерни единици: mg/m3, брой влакна/m3, брой частици/m3.
2. Получените стойности се сравняват с нормативните (определените с наредби),
според режима на уреда и целта на изследването: максимална еднократна,
средноденонощна гранична стойност, средномесечна, средногодишна. За работна среда
- средносменна (8-часов работен ден) гранична стойност.
Средноденонощните концентрации се определят като средноаритметични
стойности на максимално-еднократните или от данни, получени при непрекъснато
измерване в продължение на 24 часа. Средногодишните концентрации се определят
като средноаритметични стойности на всички налични концентрации на веществата за
съответните периоди на наблюдение. Контролът за замърсяване на атмосферния въздух
се извършва целогодишно.

ХИГИЕННО НОРМИРАНЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Основният принцип при хигиенното нормиране е приоритетът на медицинските
показания пред техническите и други икономически критерии. Процеса на определяне
на стойността, при експозицията на която химичното вещество не трябва да има
увреждащ ефект се определя в продължителен срок от време, в няколко етапа. При
определянето на граничните стойности се отчитат всички видове действия на
химичните вещества върху организма, както и възможността за попадането им по
различни пътища (чрез кожа и лигавици, дихателна и храносмилателна системи) -
комплексно действие. При оценката на ефекта на химичните вещества върху организма
се взема предвид и комбинираното им действие с други - наличието на синергичност
или адитивност.
При наличие на няколко вещества с еднопосочно действие, сумарната
концентрация трябва да е равна или по-малка от единица. Изчислява се по формула:

(сумата от отношенията на установените концентрации на всеки от тях (c1, c2 ... cn) във
въздуха на работното място към съответната гранична стойност на химичния агент
(ГС1, ГС2 ... ГСn)
В България съществуват наредби, които регламентират концентрациите на
химични вещества и прах в работната среда и в жилищната среда. Нормите са различни
за жилищна и работна среда.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЪЗДУХА ЗА СО, СО2, SO2, АЗОТНИ ОКСИДИ, ОЛОВНИ

АЕРОЗОЛИ И ПРАХ
Препоръчителна схема на представяне на замърсителите
1. Физико-химични свойства
2. Източници на замърсяване
 3. Здравни ефекти-
4. Метод за пробовземане
5. Метод за анализ
6. Гранична стойност

Въглероден монооксид
1. Газ, по-лек от въздуха, без цвят, без мирис, слабо разтворим във вода. Гори със
синкав пламък.
2. Всички източници на непълно горене от транспорта, енергетиката, металургията,
химическата промишленост и др. Повишена концентрация в бита се среща при непълно
изгаряне на твърди горива в печки през зимата или в гаражи при работещи двигатели
на автомобили.
3. Здравни ефекти – постъпва по дихателен път. CO има 250 пъти по-висок афинитет от
О2, като се свързва с хемоглобина в трайно съединение COHb (карбоксихемоглобин).
Нарушава се доставката на кислород до клетките и настъпва кислороден глад
(хипоксемия). Острото отравяне се развива бързо, предимно с прояви от страна на
ЦНС. Известни са смъртни случаи при висока концентрация.
4. Метод за пробовземане - аспирационен
5. Методи за анализ:
- експресен с индикаторни тръбички – с помпа тип „Дрегер“ се правят 10 засмуквания
на въздух, като се отчита дължината на оцветения стълб по скалата на тръбичката в
мг/м3;
- спектрофотометрия;
- колориметричен с йоден пентаоксид – при взаимодействие с СО цвета на реактива се
променя в кафяво-зелен цвят.
6. Гранична стойност-в работна среда до 40 мг/м3; в жизнена среда до 10 мг/м3.

Въглероден диоксид
1. Газ, по-тежък от въздуха, без цвят, без мирис, с леко кисел вкус. Той е нормална
съставна част на атмосферата в концентрация 0,03-0,04 об.%. Третира се като
замърсител при превишаване на обичайната концентрация във въздуха.
2. Всички източници на пълно горене, ферментация, дишане, минерализация на
органична материя (гниене). Показател за ефективност на проветряване на
помещенията – концентрацията му се повишава при неефективна вентилация на
помещенията.
3. Здравни ефекти-стимулира центъра на дишането, поради което е наречен “хормон на
дишането“. При повишена концентрация в организма води до разсеяност, главоболие,
умора.
4. Методи за пробовземане – аспирационен или „влажен бутилков“.
5. Методи за анализ-експресен с индикаторни тръбички; при „влажният бутилков“
метод се определя концентрацията му чрез титруване с бариева основа в присъствие на
индикатор фенолфталеин до трайно розово оцветяване (по формула се изчислява
концентрацията на СО2), спектрофотометричен.
6. Гранична стойност-до 0,1об.%; до 9000 мг/м3.

Серен диоксид
1. Безцветен газ със специфичен дразнещ остър мирис, по-тежък от въздуха, добре
разтворим във вода – образува серниста киселина.
2. В химическата промишленост, при производство на сярна киселина, в пещите на
металургията при добив метали, производство на целулоза, захар, нефт, суперфосфатни
торове и др.
3. Здравни ефекти – остро отравяне в аварийни ситуации – дразнещо действие върху
лигавицата и горните дихателни пътища (конюнктивити, ринит, трахеит), уврежда
белите дробове, води до задушаване. В кръвта метаболизира до сулфати и се извежда с
урината.
4. Метод за пробовземане-аспирационен.
5. Методи за анализ: експресен с индикаторни тръбички; спектрофотометричен;
колориметричен - определяне чрез взаимодействие с натриев или калиев тетрахлор-
меркурат – получава се червено оцветяване.
6. Гранична стойност---.

Азотни оксиди
1. Азотните оксиди се срещат в атмосферата като газова смес с непостоянен състав от
N2О, NО, N2О4, N2О5 и NО3. Безцветна до червенокафява смес в зависимост от
концентрацията и преобладаващите газове.
2. Източници на замърсяване са химическата промишленост, производство на азотни
торове, транспорта, заваръчни дейности, взривни работи и др.
3. Здравни ефекти-нискомолекулните съединения имат наркотичен ефект („райски
газ“), по-високо-молекулните – локален дразнещ ефект върху лигавиците и горните
дихателни пътища. Част от тях в кръвта се свързват с хемоглобина и образуват
метхемоглобин.
4. Метод за пробовземане-аспирационен.
5. Методи за анализ: експресен с индикаторни тръбички, спектрофотометричен,
колориметричен - с реактив на Грис – при наличие на азотни оксиди се получава
малиново червено оцветяване.
Гранична стойност-----.

Тежки метали – които имат плътност по-висока от 5мг/см 3 се приемат за тежки.

Най-важните от тях са: желязо, мед, цинк, хром, никел, кадмий, олово, талий живак,
молибден и др. Някои от тях са жизнено небходими, като цинк, бор, желязо, мед и др.,
участващи в каталитични процеси като елемент на хомеостазата. Друти имат токсичен
ефект върху организма – кадмий, олово, живак, талий.

Оловни аерозоли
1. Оловото е сиво-бял тежък метал, мек, ковък; при нагряване се изпарява при
сравнително ниски температури - 400-5000С – оловни аерозоли.
2. Източници – леярни на цветна и черна металургия, акумулаторно производство,
полиграфия, оловни бои, гледжосани (гланцирани) керамични съдове, използвани за
готвене.
3. Здравни ефекти – има малка скорост на елиминация, поради което кумулира в
организма – създават се депа, които водят до хронично или вторично остро отравяне.
Натрупва се в паренхимни органи – слезка, бъбреци, черен дроб, главен мозък, има
афинитет и към костите; натрупва се и в мастните депа. При натрупване по венците
образува оловна ивица. Инактивира клетъчни и кръвни ензими, като повишава
активността на трансаминазите, нарушава синтеза на хемоглобин и се повишава ДАЛК
(делта-амино-левулинова киселина).
4. Метод за пробовземане – аспирационен, върху мембранни филтри.
5. Методи за анализ: спектрофотометрия; атомна абсорбция; бърз капков
колориметричен метод с натриев родизонат – при наличие на оловни аерозоли се
получава червено оцветяване от оловен родизонат.
6. Гранична стойност – 0,01 мг/м3 във въздуха; в кръв до 400µg/l.

ХИГИЕННА ОЦЕНКА НА ЗАПРАШЕНОСТТА НА ВЪЗДУХА. ЗДРАВНО

ЗНАЧЕНИЕ.

Прахът е единствения фактор в жизнената и работната среда, който се определя

като физико-химичен. Физичното действие на праха е вследствие на механичното
дразнене, предизвикано от частиците. Когато частиците са натоварени с химични
вещества се проявява специфичното токсично действие. Прахът във въздуха се отнася
като колоидна система, в която праховите частици са дисперсната фаза, а въздухът –
дисперсната среда. Праховете могат да са моногенни (еднофазови аерозоли), съставени
от прахови частици с еднакви физико-химични свойства или хетерогенни (многофазови
аерозоли), съставени от частици с различни свойства.
Съществуват различни класификации на производствените прахове.
1. Според начина на образуване:
- Дезинтеграционни: при механично раздробяване на твърди тела в трошачки, мелници,
пробивни дейности и др. Частиците имат предимно неправилна форма.
- Кондензационни: при кондензация на пари или газове след високи температурни
въздействия върху твърди вещества – заваряване, металургия, стъкларска
промишленост и др.
2. Според веществения си състав праховете се делят на:
- органични: животински - от коприна, вълна, костно брашно, захар и др.; растителни –
памучен, ленен, дървесен, тютюнев, поленов, от билки и др.; синтетичен - от
синтетични влакна, фармацевтични препарати, перилни препарати, багрила и др.
- неорганични: природни минерали – скален, каменовъглен, кварцов, талков, стъклен,
баритов и др.; изкуствени минерални влакна – стъклена вата, керамична вата, азбестов
и др.; метални- железен, манганов, оловен, алуминиев и др.
- смесени: най-често срещаните.
3. Според вида на частиците: кристални, аморфни и влакнести
4. Според големината на частиците, праховете се делят на две фракции:
Инхалабилна (на общия прах) е масовата част от всички диспергирани във въздуха
частици, която се вдишва от човека през носа и устата. Обичайно тя се задържа от
ресничестия епител в горните дихателни пътища.
Респирабилна (на фин прах) е масовата част от вдишаните частици с големина под 5
µm, проникваща до непокритите с ресничест епител дихателни пътища
(респираторните отдели на бронхиалното дърво и алвеолите).
Колкото прахът е по-фино диспергиран, толкова по-силно се проявяват неговите
патогенни свойства.
Действие на праха върху здравето
При достатъчна експозиция и натрупване в организма праховите аерозоли могат да
проявят своето действие в следните направления:
1. Токсично действие – когато се касае за прахови аерозоли чиито частици са
натоварени с токсични вещества;
2. Алергично действие – прахове от памук, лен, коноп, от животински произход, от
различни органични съединения;
3. Специфично действие – засяга се дихателната система (ринити, ринофарингити,
бронхити, пневмонии, прахови фибрози - пневмокониози);
4. Канцерогенно действие – при дългогодишно вдишване на прах от хромови и
арсенови съединения, азбест и др.
При възникване на праховите заболявания от значение са концентрацията, дисперсният
състав на праха и индивидуалните особености на организма и неговата реактивност.
Човешкият организъм притежава редица защитни механизми: прашинки над 10 µm се
задържат в горните дихателни пътища, а тези с размери 1-2 µm имат фиброзогенно
действие (подлагат се на фагоцитоза, след което се изхвърлят с храчките). Химичният
състав на праховете обуславя вида на увреждането. Прахът от азбест причинява
азбестоза, от свободен кристален силициев диоксид-силикоза, от талк-талкоза, от
памук-бисиноза, от въглищен прах-пневмокониоза, от брашно -фермерски бял дроб и
т.н. Структурата и формата на частиците имат значение за провокиране на заболяване,
като най агресивни са кристалните частици - те имат остри краища, които увреждат по
механичен и инфламаторен начин белите дробове (фиброзогенно действие).
Аморфните частици (обикновено органични прахове – захар, брашно, въглищен прах)
трябва да натрупат прахово депо, за да провокират белодробно заболяване.
Отрицателно заредените прахови частици имат по-голяма летателна и по-ниска
утаителна способност. От значение е и времето на експозиция на прах. Добрата
разтворимост на праховите частици има благоприятно значение за организма.
Методите за пробонабиране са:
Седиментационен – на принципа на утаяване на праховите частици в помещение с
определен обем на помещението, като се отчитат и други фактори – скорост на
движение на въздуха, време на пробонабиране и др.
Аспирационен метод – при който уреда може да бъде със сепаратор за отделяне на
инхалабина от респирабилна фракция или без сепаратор за измерване на общото
количество прах. При този метод уредите могат да са стационарни или подвижни,
персонални. Стационарното пробонабиране се извършва на височина 1,5 до 2 метра от
пода, докато подвижното персонално пробонабиране се извършва в дихателната зона –
сфера с диаметър 25 см. около лицето на работещия.
Пробовземането може да е краткотрайно (в продължение на 30 минути), или
непрекъснато, в продължение на 8-часовия работен ден.
В лабораторни условия методите за изследване са:
 Гравиметричен – филтъра се претегля на микровезна преди и след
пробонабирането и по формула се изчислява концентрацията по маса.
 Светлинно микроскопски (кониометричен метод) – за неселективно определяне
на брой влакна на см3.
 Електронно микроскопски – за определяне на брой влакна на кубичен
сантиметър, дължина и дебелина на влакната, селективност за разделно определяне на
азбест и разграничаване от други минерални влакна;
 Спектрофотометричен за определяне на силициев диоксид;
 Инфра-червена спектрофотометрия за отграничаване на кристален от аморфен
силициев диоксид и др. прахове;
 Рентгенова дифрактометрия – за определяне на модификации на азбест и при
други многокомпонентни прахове.
При измерване и хигиенна оценка на праховия фактор в работната среда от
значение са дисперсния и веществен състав и формата на частиците. Минералните и
смесените прахове се определят комплексно по концентрациите по маса (в mg/m3) на
инхалабилния (общ) прах и на респирабилната фракция (фин прах), по ppm (на
английски: parts per million): обемни милионни части във въздуха (ml/m 3) и по брой
влакна/см3 при азбестови и изкуствени минерални влакна.

Профилактика на работещи в среда с химични замърсители или прах:

В България съществува Закон за здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно него, най-ефективният начин за предпазване е в промяна на технологията и
закупуване на ново работно оборудване (машини). Ако това е невъзможно (свързано с
големи инвестиции), по-ниското следващо ниво на защита е замяна на високо
токсичните с по-ниско токсични вещества. Ако и това е невъзможно работодателят е
длъжен да осигури колективни средства за защита – вентилационни и аспирационни
устройства, като целта е атмосферните замърсители да не преминават през дихателната
зона (Монтират се под работната повърхност). За ефективността на колективните
средства за защита се съди по резултатите от измерванията на концентрациите на
веществата във въздуха на работната среда. Ако те са все още над граничните
стойности, работодателят е длъжен да осигури индивидуални средства за защита –
маски, противогази, очила и т.н., които са различни видове. При неефективност и на
индивидуалните средства за защита крайната мярка е намаляване на експозицията на
работещите, т.е. официално се намалява работният ден (и от 8-часов може да стане 7-
или 6-часов), като в България съществуват такива професии и работни места.
Едновременно с това, работещите подлежат на задължителни периодични медицински
прегледи за ранно установяване на отклонения в здравното състояние, с цел извеждане
от работната среда, за да не се допусне заболяване.