Един от основните раздели на комунална хигиена това е болничната.

Основните цели на
болничната хигиена са : 1. Оптимизиране на околната среда в която се намира болния 2.
Създаване на благоприятни условия за целия мед.персонал.
Болнични зазведения в България : 1. Болници от общ тип 2. Специализирани диспансери 3.дкц
4. Заведение за охрана на майчинство и детство 5. Санитарно курортни заведения 6. Лечебни
за спешна помощ 7. Рзи/хеи
изисквания към строителство към болници от общ тип:
Съгласно нормативите едно болнично заведение трябва да е построено в надветрената част
спрямо източниците на замърсяване на населеното място. Далеч от летища, големи
транспортни магистрали, сметища и др. Болниците се строят в жилищнире квартали с
изключение на инфекциозна болница , туберкулозна които се изграждат в края на града ,
големи психиатрични клиники се изграждат извън населено място. Инфекциозни и
туберкулозни клиники могат да бъдат в една болница от общ тип тогава когато те са база на
обучение. Големината на участъка трябва да бъде такъв че на едно болнично легло трябва да
има осигурено от 80 до 120 кв.м. От гледище на хигиената една съвременна болница трябва
да отговаря на следните изисквания : далеч от източници на замърсяване, да не се намира на
шумни магистрали, близо до жп линии, да бъде в надветрената част, да не се строи в низини и
долини тъй като се нарушава проветряването в една болница, добре е близо да има зелена
насъждения. Болничния комплекс се строи с правоъгълна форма при съотношение на
страните 1:2 или 2:3. Основни зони в една болница:
1. Амбулаторна зона - тя може да се разполага в самостоятелна сграда или в общ блок
2. Стационар
3. Административно-стопанска зона
В болници където има студенти е необходимо изграждане на база за обучение и база за
научно изследователска дейност. Всяка болница трябва да има и болничен парк който трябва
да осигури 30кв,м на бонично легло. От целия терен който се разполага болницата от 40 до 60
% трябва да са в зелени насъждения.
Системи на болнично строителство и развитие
1. Павлионна или децентрализирана система- възниква още в 19 век. Върху голяма площ се
изграждат 2етажни сгради. Във всяка сграда се извършва лечение на болни от едно и също
заболяване. Така са изградени големи инф.болници. Положителни страни : по-малко шум,
възможност за използване на залените насъждения , но е скъпа система тъй като отделно се
строи канализация , консултацията се извършва по-бавно от специалисти, храната се носи
отвън а това води до промяна на нейните органолептични качества.
2. Централизирана система или корпусна- при нея всички отделения се настаняват в един
корпус. Тук се намира и кухнята и диагностичните отделения. При тази система на застрояване
вътре болничния шум е с по-високо ниво. Създава се условия за възникване на вътреболнични
инфекции. Това е по-евтина система на застрояване, извършват се бързи консултации.
3. Смесена система- при нея в една сграда се разполагат тези отделения които не изискват
изолация на болния- родилно отделение,детско, инфекциозно, админостративно стопанска
част се разполагат в отделни крила които се свързват с централната част с топли връзки.
Препоръчва се в малките градове максимална етажност 5 , в големи в 9 етажа и при
изключение над 9 етажа.
Стационар- основно конционално звено на стационара се явява болничното отделение. Едно
болнично отделение може да се състои от една или две клинични секции. Всяка клинична
секция включва от 25 до 35 легла. В отделения в които се лекуват хронично болни допуска се
броя на леглата да е между 30 и 40. В детско отделение, инфекционо , психиатрично леглата
не трябва да са повече от 15 -20 . 7 % от всички стаи трябва да са стаи с едно легло. В една
болнична стая не трябва да има повече от 4 легла. Нормата на легло е от 4 до 12кв.м
зависимост от броя на леглата. Светлата височина в стаята трябва да бъде 2,60м.
Изложението юг югоизток. Ако стаите имат западно изложенние те трябва да бъдат осигорени
устройства за защита от слънцето. Максимум 4 легла като разстоянието между тях трябва да е
минимум 80см. Стените боядисани в светли успокояващи и хладни тонове. Най-добре резида и
светло синио. Ако стаята има северно изложение тогава се използват топлите цветове светло
жълто и оранжево, тавана бял или светло син. Подът покрит с материал който може да се
обеззаразява. Мебелите боядисани в бяло с възможност да се обработват с дизенфекциозни
разтвори. Трябва да се създава естествена вентилация. Тя трябва да осигурява въздухо обмен
от 80куб.м нагоре. Въздухът е замърсен с продукти от метаболизма на болните със съставки
отелени от полимерни материали,с дезинфекциозни средства, лекарсства, с вещества от
храната на болните. Установено е че с издишания въздух болните отделят смо 2 % от тези
замърсители главно въглероден двуокис. Под неговата концентрация в стаята не може да се
съди за замърсеност на болничната стая. Като такъв показател се използва въздушната
микрофлора.въздухът в една стая се счита за чист при следните случаи: през лятото общия
брой на микроорганизмите трябва да бъде под 3500 мо на куб.метър. Във въздуха трябва да
има под 24 хемолитични стафилокока, по 16 а и б хемолитични стрептококи. През зимата
стойностите са : под 5000 мо на куб.м под 52 хемолитични стафилокока и под 36 а и б
хомолитични стрептокока. Изисквания към отоплението : водно със ниско налягане,
радиаторите да са нагрети не повече от 75 градуса, температура 20-22 градуса, влажност от 40
до 60 %, течение на въздушните маси 0,2-0,4 м.сек. При болни от тиреотоксикоза
температурата трябва да е по ниска между 15-16 градуса. При недоносени деца, новородени и
болни от хипотиреоза 24-25 градуса. Осветленние- коефицент 1:4 или 1:5. Общото осветление
да не е много силно, да бъде индиректно. Ако се използва обикновенна лампа нормата е 50 %.
Ако е луминисцентно 100 лукса. Болнични коридори- това са въздушните резервоари за чист
въздух. Те могат да са построени от едната страна. Ако са построени от двете страни
задължително през определени метри трябва да има помещение с отварящи се прозорци.
Посредата се разполагат асансиори, сервизни помещение и др. Отделно едно отделение
трябва да има стая за дневно пребиваване на болния и трябва да бъде най-малко 15кв.м.
Изисквания към водоснабдяване и отпадъци- всяка болница трябва да бъде свързана с
централното водоснабдяване на населеното място. На едно легло за 24ч трябва да се осигурят
между 250 и 350 литра вода. За амбулаторно болен нормата е 15 литра за 24ч. Болницата е
свързана с градската канализация но предваритено се обезаразяват каналните води от
инфекциона и туберкулозна болница. Отпадъците се разделят на 4 потока: 1. Отпадъци за
изгаряне в специални пещи които крият голям епидемиелогичен риск 2. Отпадъци с малък риск
които се извозват на градските сметища 3. Отпадъци за храна за животни- отпадъци от кухнята
без тези от инфекциозно и туберкулозно отделение. 4. Отпадъци които се извозват на
вторични суровини