Изследване и здравна оценка на микроклиматичните фактори

Определение за микроклимат
Физичен фактор в работната или жизнената среда, състоящ се от 4 компонента:
 Температура на въздуха (0С);
 Относителна влажност (%);
 Скорост на движение на въздуха (м/сек.);
 Инфрачервена (топлинна) радиация (W/м2),
който има комплексно влияние върху терморегулацията на организма. Четирите компонента
определят топлинното самочувствие и функционалните му възможности, вкл.
работоспособността. Отклонението в двете посоки – прегряване или преохлаждане оказва
неблагоприятно действие върху човешкия организъм.
Температурата на въздуха и инфрачервената радиация (ИЧР) до голяма степен определят
състоянието на другите два компонента – влажност и скорост на движение на въздуха.
Топлината оказва най-голямо въздействие върху човешкия организъм, като топлообмена се
осъществява по три начина:
 Чрез конвекция - предаването и става чрез придвижването и разпространението на поток
от нагрети въздушни молекули; нейната изразеност се определя от стойностите на измерената
въздушна температура;
 Чрез кондукция – предаването на топлината се осъществява при допир между тела и
среди, имащи различна температура, като топлинната енергия преминава непосредствено от
тялото с по-висока температура към тялото с по-ниска;
 Чрез излъчване - предаването на топлината се осъществява между твърди тела, имащи
различна температура, чрез разпространение на електромагнитни вълни (поток от фотони - част
от тях е и ИЧР).

Фактори на топлинния баланс/дисбаланс – описани са в тема № 3, която снимахте от

Ръководството на проф. Търновска
Микроклимат се измерва в затворени пространства (помещения). На открито говорим за
климат, който може да е мезо- или макроклимат.

Параметри на микроклимата

Температурата на въздуха
Това е степента на нагряване на въздуха в резултат на конвекционна топлина (в резултат
неравномерно и хаотично (Брауново) движение на молекулите и възникналите сили на триене).
Измерване на температурата на въздуха
Уреди:
 термометър;
 минимално-максимален термометър – има две рамена и отчита най-ниската и най-
високата температура за определен период от време, обикновено 24 часа, като термометъра е
защитен от пряко слънцегреене (температурните разлики-амплитуди имат значение за
аклиматизирането на организма). Допустимите денонощни колебания в помещения не трябва
да са повече от 50С;
 сух термометър от психрометъра на Асман;
 комбинирани уреди за температура и влажност: термохигрограф-на милиметрова хартия
изписва двата показателя за определен период от време и термохигрометър (електронен)-
показва директни моментни стойности на двата показателя.
 Методика на измерването: в четири точки в пространството:
1. На разстояние 20 см. от вътрешната и 50 см. от външна стена,
2. На височина от пода 20 см. (глезени) и 150 см. (гърди).
Смисълът на измерването в тези четири точки е наблюдението и оценката на промените
в хоризонтален (не повече от 20С) и вертикален (не повече от 3 0С) температурен градиент в
помещенията, за които съществуват изисквания от хигиенна гледна точка. Същите са
показатели за организацията и ефективността на отоплението в помещенията.
Хигиенно нормиране - различаваме оптимални и допустими стойности, които зависят от
интензивността на физическото натоварване и периода на годината:
1. В зависимост от физическото натоварване (енергоразход) – колкото е по-интензивно, толкова
температурата на помещението трябва да е по-ниска;
2. В зависимост от периода на годината (студен, топъл), като отправна точка е среднодневната
температура навън от помещенията да е под или над 100С;
3. В зависимост от помещението и дейността:
В помещения на детски ясли и детски градини - 18-210С;
В операционни зали – 22-250С;
В кабинети и стаи-20-220С;
В производствени помещения – 20-250С.

Влажност на въздуха
Обуславя се от количеството водни пари в единица обем. Влажността се измерва тегловно в
грамове или в обем, като %.
Различаваме следните понятия:
Абсолютна влажност – количеството водни пари в един кубичен метър въздух,
Максимална влажност - количеството водни пари, което пир дадена температура може да
насити въздуха в един кубичен метър до точката на кондензация;
Относителна влажност – процентното съотношение между абсолютната и максималната
влажност;
Дефицит на насищане – аритметичната разлика между максималната и абсолютната
влажност.
Относителната влажност и дефицитът на насищане имат пряко отношение към процесите на
изпарение на потта-един от основните механизми за отдаване на топлина от организма при
високи температури.
Измерване на влажност
Уреди:
1. За директно измерване: термохигрометър (електронен), термохигрограф, хигрометър.
 2. За индиректно измерване: психрометър на Асман
Методика на измерването:
Директно измерване – с хигрометър. Използва се свойството на някои хигроскопични
материи за удължаване на линеен метър при повишаване на влажността – конски косъм.
Отчитането става директно, по скалата на уреда;
Индиректно измерване – с психрометъра на Асман. Принципа е, че при изпарение на
влагата от повърхността на телата се губи топлина. Отчитат се стойностите на сухия и влажния
термометър от психрометъра на Асман, изчислява се психрометрична диференция (разликата
между двата термометъра), като определянето на влажността става по таблица.
Стойности: допустими в производствени помещения: 30 – 75% относителна влажност; в
жилищни помещения: 40-60% влажност.

Скорост на движение на въздуха

Основен фактор за възникване на движение на въздуха в помещения е температурната
разлика. Освен нея значение има раздвижването на въздуха от работещи машини, съоръжения,
вентилационни инсталации и др. Увеличаването на скоростта на движение на въздуха в
помещението води до субективно чувство за охлаждане.
Измерване на скорост на движение на въздуха
Уреди: анемометър, кататермометър.
Методика на измерването:
Директно измерване – с анемометър (с перки или чашки), отчитането е по скалата на уреда;
Индиректно измерване- с кататермометър, отчитането е чрез преизчисляване по таблици,
номограми или формула, включваща времето (в секунди) за което температурата пада от 38 до
350С, умножено с корекционни коефициенти.
Стойности:
до 0,2 m/s за лека физическа работа;
до 0,5 m/s за тежка физическа работа.

За трите параметъра:
Измерването се извършва на равни интервали от време, като между първото и последното
измерване интервала от време е не по-малко от 3 часа.
Брой на измерванията – не-по малко от 3, изчислява се усреднена стойност.
 Инфрачервена радиация
Онази част от спектъра на лъчистата енергия, която е свързана с топлинен ефект върху
организма. Източник на енергия е движението не на молекулите, а на атомите и електроните,
което е равномерно и праволинейно. Разпространението на лъчистата енергия се постига чрез
възбуждане на електромагнитни вълни, които се разпространяват във всички посоки.
Предаването на топлината става чрез въздействие върху дълбоко лежащите тъкани. Среща се в
помещения с интензивно излъчване на топлина – цехове на металургично производство
(леярски пещи). Често пъти решаващо значение имат незначително нагрети повърхности – от
30 до 1500С, тъй като те имат голяма площ и са постоянно действащи източници на ИЧР.
Експонираните на ИЧР работещи по-малко боледуват от респираторни заболявания и анемии,
но при тях по-често се срещат ранни кардиомиопатии (под 40-годишна възраст) и катаракта.
Измерване на плътност на потока инфрачервена радиация
Уред: актинометър.

Методика на измерването:
Само в помещения с източници на топлина;
Измерването е директно с отчитане по скалата на уреда Изследващият застава с дисплей на
уреда към себе си и насочена обратна част с датчик към източника на топлина. Задната част на
уреда е от черно-бели шахматни полета от медно-константиниеви сплави. В черните полета се
кумулира енергията от ИЧР и въздушната температура, в белите само тази на въздушната
температура. Температурната разлика между черните и белите полета създава движещият
потенциал за отчитане на енергията на дисплея. Измерването е на три нива: глава (ЦНС), гърди
(жизненоважни органи) и колене (израз на периферията).
Стойност: до 350W/m2
Разновидности на микроклимата
Човешкият организъм понася по-лесно комбинацията висока температура с ниска влажност
на въздуха, отколкото висока температура с висока влажност, поради нарушаване на механизма
на топлоотдаване чрез изпотяване. И обратното: човек понася по-лесно комбинацията ниска
температура с ниска влажност на въздуха, отколкото ниска температура с висока влажност,
поради увеличаване на топлоотдаването чрез излъчване.
Прегряващият микроклимат създава условия за различно по степен нарушение на
топлинния баланс и топлинното самочувствие в посока прегряване;
Преохлаждащият микроклимат е противоположен на прегряващия, свързан с отнемане на
значителни количества топлина от организма;
Мозаечен микроклимат е налице, когато в едно помещение в едно и също време има
участъци със значителни отклонения;
Динамичният микроклимат се характеризира със значителни и резки изменения в
параметрите му за сравнително кратки периоди от време;
Статичен (равномерен) микроклимат имаме, когато елементите му са сравнително
постоянни във времето.Този МК води до детренираност на организма.
Мозаечният и динамичният микроклимат също са неблагоприятни, ако работещите са
изложени продължително време на конкретните условия – изчерпват се адаптационните
възможности на организма.
Влияние на прегряващия микроклимат върху организма
За да запази своя топлинен баланс, изложения на прегряващ микроклимат организъм
реагира с вазодилатация на периферните съдове и преразпределяне на кръвта от вътрешните
органи към периферията. Целта е излъчване на топлина и охлаждане. Израз на това е
повишаване на кожната температура и зачервяване. Едновременно с това пренасочване от
центъра към периферията се намалява обема на цилкулиращата кръв (ОЦК) преминаваща през
жизнено – важни органи. Израз на това е реакцията на сърдечния мускул, през който за минута
време трябва да премине определен обем кръв – наблюдава се ускоряване на пулса, намаляване
на артериалното кръвно налягане. Намаленият ОЦК през бъбреците води до намалена диуреза.
Намаленият ОЦК и концентрацията на продукти от метаболизма води до понижен тонус на
ЦНС (координация, внимание, забавяне на реакциите). Едновременно с това се включва още
един механизъм на терморегулацията – изпотяването. При повишено изпотяване се наблюдава
значителна загуба на вода и соли, което води до нарушение на водно-солевия баланс. Загубата
основно на хлориди води до понижена киселинност на стомашния сок.
Заболявания при прегряващ микроклимат:
Топлинен удар.
Спазмена болест (мускулни крампи).
Ранна атеросклероза.
Исхемична болест на сърцето и кардимиопатии.
Нефролитиаза.
Ахиличен гастрит.
Профилактика
Промяна на технологичния процес.
Средства за колективна защита – термоизолация, екрани от огнеупорни материали.
Вентилация / аерация.
Подходящо облекло.
Осигуряване на достатъчно количество течности.
Режим на труд и почивка.
Професионален подбор.
Влияние на преохлаждащия микроклимат върху организма
Общо и локално преохлаждане.
Свиване на периферните съдове и преразпределяне на кръвта от периферията към
вътрешните органи с възможност за локални измръзвания на крайниците. Преминаването на
повишен ОЦК през бъбреците води до повишена диуреза. При преохлаждане се наблюдава
понижен тонус на ЦНС (координация, внимание, забавяне на реакциите)
Заболявания при преохлаждащ микроклимат
Заболявания на дихателна система-катари на ГДП, бронхити и др.
Дистална и акрална автономна невропатия.
Микроангиопатия на кожата, предимно на дисталните артерии на крайниците (студов
васкулит).
Невертеброгенни радикулопатии (цервикални, лумбални, лумбо-сакрални).
Артрити.
Миалгии и миозити.
Нарушения на зъбния емайл.
Профилактика
Промяна в технологичния процес.
Колективни средства за защита - въздушни завеси, отоплено помещение за възстановяване
(рекреация).
Лични предпазни средства – студозащитно работно облекло и обувки, ръкавици.
Повишаване устойчивостта на организма.
Режим на труд и почивка.
Професионален подбор.