Втори принцип на термодинамиката в биологичните системи.

Баланс на
ентропията в отворените системи. Теорема на Пригожин.

Свободна енергия
Един от важните термодинамични потенциали е свободната енергия, въведена от
Хелмхолц, чрез термодинамичните параметри на системата тя има вид:
F=U-T.S , където U е вътрешната енергия, T – температурата, S – ентропията.
От това определение може да се направи извода че при изотермични процеси
(T=const), свободната енергия е онази част от вътрешната енергия, която системата може
да превърне в работа. Произведението T.S се нарича свързана енергия и представлява
онази част от вътрешната енергия U, която не преминава в работа, а се разсейва във вид на
топлина. Ако процесът протича при постоянна температура Т=соnst, както е при
биологичните обекти, то свързаната енергия ТS се определя от ентропията. Колкото S е
по-голяма, толкова свързаната енергия е по-голяма, толкова по-голямо е разсейването и
във вид на топлина и толкова по-необратим е процесът. Следователно ентропията е мярка
за разсейването, деградацията на енергията.
Ако системата извършва работа, то това е за сметка на свободната и енергия.
При необратим процес извършената работа е по-малка от изменението на
свободната енергия, тъй като част от свободната енергия се превръща в топлина. Вторият
принцип на ТД обобщава изказаното положение. Той гласи: Всеки произволен
необратим процес в изолирана система води до намаление на свободната енергия.
Съответно с това настъпва увеличаване на свързаната енергия. Общото количество на
енергията в системата не се променя, което е в съответствие с I-я принцип на
термодинамиката.
Дълго време се е считало че вторият принцип на термодинамиката е неприложим за
биологични системи. Всъщност прилагането му в отворени системи, където протичат
неравновесни процеси, е свързано с редица трудности. Така например в изолираните
системи крайна цел е термодинамичното равновесие, отворените системи пък и на първо
място биологичните престават да функционират в състояние на равновесие, това за тях е
равносилно на смърт.
Живите организми, приемайки храна, увеличават свободната си енергия, която
използват за растеж и извършване на работа. Това не противоречи на втория принцип, тъй
като свободната енергия не може да се увеличава само в изолирани системи. Принципът в
този случай трябва да се прилага към изолираната система организъм и околната му среда.
Тогава в живата част на тази система свободната енергия расте, а ентропията намалява,
като в същото време в неживата част енергията намалява повече, отколкото нараства в
живата и част. Аналогично се обяснява и намаляването на ентропията в живите системи.
Така например, при индивидуалното развитие на организмите (онтогенеза) както и при
тяхното еволюционно развитие (филогенеза) ентропията намалява тъй като се увеличава
подредеността, свързана с диференциацията на клетките, със специализацията на
клетъчни структури, с появата на по-висши организми. Растежът обаче се съпровожда с
непрекъснато отделяне в околната среда на топлина и отпадъчни продукти. Това отделяне
води до по-голямо увеличение на ентропията в средата от намалението на ентропията в
организма, което се получава за сметка на развитието и растежа.
Отворените биологични системи при изменението си преминават през редица
неравновесни състояния, което води до изменение на техните термодинамични параметри,
а това е възможно за сметка на съществуващите в тях потоци вещество и енергия. За да се
прилагат принципите на термодинамиката към отворените системи трябва да се отчета че:
- те са отворени системи за потоци вещество и енергия,
- процесите в тях имат необратим характер,
- те се намират в неравновесни състояния,
- процесите се описват в зависимост от времето.
Изменение на ентропията:
S = Si + Se , където частта Si е изменението на ентропията вследствие на
вътрешни необратими процеси, а Se е изменението и поради обменни процеси с
околната среда. (i-internal-вътрешни, e-external-външни)
Ако запишем това във времето: S/t = Si/t + Se/t , в този израз всяка
величина има смисъл на поток на ентропия. От необратимостта на процесите в системата
следва че винаги Si/t  0 – това е производство на ентропия, докато другото събираемо
е потокът на ентропия обменян с околната среда. Той може да бъде приток на ентропия
ако е 0 или отток на ентропия ако е насочен навън от системата и е 0 (понякога
ентропията в този случай може да се срещне с името негентропия) .
Ако се случи че S/t =0, това съответства на стационарно състояние на системата,
произведената в системата ентропия, точно компенсира оттока на ентропия във външната
среда. Това е и стремежа на живите организми, да се намират в стационарно състояние,
наречено хомеостаза. Понякога за живите организми казват че се хранят с отрицателна
ентропия.
Неравновесната термодинамика приложима за живите системи е развита през
втората половина на 20 век от Пригожин и Онзагер. Пригожин е доказал и следната
теорема: В отворена система, намираща се в стационарно състояние близо до
термодинамичното равновесие, производството на ентропия Si/t има постоянна и
минимална положителна стойност, различна от нула. От тази теорема може да се
направят изводи че при стационарно състояние скоростта на нарастване на ентропията е
минимална, т.е. минимално се разсейва свободна енергия и организмът работи в най-
изгоден енергиен режим! По изменението на Si/t може да се предскаже еволюцията на
системата. Системите притежават свойството автостабилизация, винаги гледат да се
върнат в стационарно състояние.

Коефициент на полезно действие КПД := извършена работа А / изменение на свободната

енергия за извършване на това количество работа F
КПД при обратими процеси = 1
КПД при необратими процеси < 1
КПД на някой процеси: окислително фосфорилиране = 55%
Фотосинтеза 75%
Мускулно свиване 40%
Светене на бактериите 90%